Нов български университет

Курсова работа

към курс:

ВА....

на тема:

Фискалната политика на България при присъединяването и към Европейския съюз

Изготвила: F........ Програма:.................... , Модул:............................. Преподавател:..............................

гр.София2007г

1

Съдържание:

1.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА- 3стр.

2. ВИДОВЕ ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА- 4 стр.

3. БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ- 5 стр.

4. ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ- 6 стр.

5. ИЗПОЛЗАВАНИ ИЗТОЧНИЦИ- 20 стр.

2

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА

В системата от макроикономически политики най-голямо място и значение се

отделя на:

- фискалната или финансово-бюджетната политика (бюджетно-данъчна

политика);

Фискалната политика е държавна икономическа политика, провеждана от

правителството чрез разработването и изпълнението на държавния бюджет.

Основните инструменти на тази политика са:

1. измененията в обема и структурата на държавните (правителствените)

разходи;

2. промените в система на данъците и данъчните ставки.

Провеждането на съвремената фискална политика е насочено към изменение на

съвкупните разходи, респ. на съвкупното търсене, с което се оказва въздействие

при формирането на :

- равновесното равнище на съвкупното производство;

- равнището на заетост (безработица);

- равнището на цените (инфлация).

Когато правителството изменя правителствените разходи и данъците, може

да оказва влияние върху равновесното равнище на съвкупното производството и на

заетостта, а също и върху равнището на цените. В това се изразява съдържанието

на фискалната политика.

Целта на правителството е при определени конюнктурни отклонения на

съвкупното производство от потенциалното равнище на производството и от

пълната заетост да връща икономиката към нейния оптимум при постоянно

равнище на цените, т.е. да не се допускат:

- разрастване на безработицата и

- развитие на инфлацията

Фискалната политика е насочена към овладяване на безработицата и

инфлацията или към постигане на икономическа стабилизация.

3

От гледна точка на общите теоретични принципи на формиране и

провеждане на фискалната политика тя се формира като стабилизационна

икономическа поитика.

ВИДОВЕ ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА

В зависимост от конкретното състояние на макроикономическата система и

съответната целенасоченост на икономическата стабилизация фискалната политика

може да бъде:

1. експанзивна или стимулираща.

2. рестриктивна или ограничваща.

ЕКСПАНЗИВНАТА ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА - има за цел стимулиране на

разширяването на съвкупното производство и заетостта, когато са под

потенциалното равнище, чрез увеличаване на правителствените разходи или и

намаляване на данъците.

РЕСТРИКТИВНА ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА - има за цел ограничаване на

съвкупното преоизводство и заетостта, когато се формират инфлационни

тенденции чрез намаляване на правителствените разходи и увеличаване на

данъците.

Независимо от характера на фискалната политика – стимулираща или

рестриктивна, е яасно, че тя обхваща непосредствено механизмите, свързани с

формирането и изпълнението на държавния бюджет, т.е. тя включва и бюджетната

политика на правителството.

ЕКСПАНЗИВНА РЕСТРИКТИВНА

ЦЕЛ ЦЕЛ

Овладяване на безработицата Овладяване на инфлацията

Инструменти Инструменти

Увеличаване на правителствените разходи

Намаляване на правителствените разходи

Намаляване на данъците Увеличаване на данъците

Увеличаване на правителствените Намаляване на правителствените

4

разходи и намаляване наданъците разходи и увеличаване на данъците

Резултати Резултати

Увеличаване на съвкупното търсене Ограничаване на съвкупното търсене

Растеж на съвкупното производство Свиване на съвкупното производство

Създаване на предпоставки за възбуждане на ифлацията

Създаване на предпоставки за възникване на циклична безработица

Формиране на бюджетен дефицит Създаване на възможности за образуване на бюджетен излишък

БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Присъединяването към Европейския съюз не е край на процеса на интеграция. То

следва да се разглежда като край на предварителния етап на подготовка и начало на

следващия етап, който изисква интеграция на стоковите и капиталовите пазари,

свободно движение на хора и единен трудов пазар, въвеждането на единната

валута. С присъединяването към ЕС България се ангажира да стане пълноправен

член и на Икономическия и паричен съюз. В това отношение страната ни винаги е

имала дългосрочно ориентирана политика, потвърдена от три последователни

правителства. Нейните основни принципи се свеждат до присъединяване към

Валутния механизъм II в максимално кратки срокове след датата на официалното

членство в ЕС и запазване режима на паричен съвет до присъединяването към

еврозоната при действащия фиксиран валутен курс от 1.95583 лева за едно евро.

По отношение на присъединяването към еврозоната българската икономика

има редица предимства пред по-голямата част от новите страни членки.

Макроикономическа стабилност, съчетана с относително бърз процес на реална

конвергенция и икономическа политика, която за почти цяло десетилетие е в

съответствие с Пакта за стабилност и растеж и с Лисабонската стратегия. От

въвеждането на паричния съвет в България и създаването на еврозоната паричната

политика на Европейската централна банка определя монетарните условия в

страната ни, т.е. нашата икономика работи в условията, при които работят и

стопанствата на страните от еврозоната. Друго предимство е, че икономиката на

5

България е във възходяща фаза на развитие, което трябва да бъде използвано за

задълбочаване на структурните реформи и продължаване на отговорната фискална

политика. Това е трудна задача, защото във време на високи бюджетни приходи

пожелателното мислене и популизмът могат да надделеят над реализма. Последно,

но не и по значение - в момента изпълняваме всички критерии от Маастрихт с

изключение на инфлационния.

Присъединяването към еврозоната ще бъде мощен импулс за доближаване на

нивото на производителност и доходи към тези в страните от ЕС, като

същевременно ще елиминира част от съществуващите потенциални

макроикономически рискове. Успешното продължаване на интеграционните

процеси обаче зависи от идентифицирането на слабите зони в българската

икономика и провеждането на целенасочена политика за тяхното отстраняване.

Основните зони, в които може да се търси подобрение, са производителност,

конкуренция и по-висока икономическа активност. Текущото ниво на

производителност в икономиката е едва около 30% от това в ЕС, което налага

стимулиране на инвестиции във физически и човешки капитал. Липсата на

конкуренция в някои сектори на нетъргуеми стоки и услуги (например

топлоенергия и електроенергия) води до по-високо ниво на цените им, а това се

отразява на инфлацията и покупателната способност на гражданите. Социалната

политика трябва да насърчава икономическа активност в обществото, а не

пасивното получаване на помощи от държавата. Данъчната политика трябва да

стимулира официалното наемане на работна сила, а не криенето на трудови

разходи поради високи данъци върху труда.

ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

Провеждането на благоразумна фискална политика допринася в голяма степен за

поддържането на макроикономическа стабилност в България през последните

години. Избягването на проциклична политика в периоди на висок растеж предот-

вратява натиск върху основни икономически системи. Въпросът за ефикасността на

публичните разходи е актуален в глобален мащаб независимо от размера на

публичния сектор в икономиката. Проблемите пред отделни публични системи

най-често са свързани не с обема на средствата, с които те оперират, а с начина, по

6

който са управлявани. Авторите на изследването „Ефикасност на публичните

разходи“ анализират публичния сектор в новите страни - членки на ЕС, и ги

сравняват с други нововъзникващи пазари.

Важността на ефикасното използване на публичните ресурси и

провеждането на фискална политика с високо качество за осигуряване на

икономически растеж, стабилност и индивидуално благосъстояние излезе на

преден план през последните години. Макроикономически ограничения се явяват

естествени бариери пред увеличаване на публичните разходи. Страните - членки на

ЕС, трябва да спазват бюджетна дисциплина поради правилата на Пакта за

стабилност и растеж. Глобализацията увеличава мобилността на капитала и

данъкоплатците и упражнява натиск върху данъчната база. Разработват се нови

техники за управление и бюджетиране и се увеличава възможността за пазарно

предоставяне на услуги, традиционно смятани доскоро за чисто публични.

Увеличаването на прозрачността в действията на правителствата оказва естествен

натиск в посока на нарастване на ефикасността.

Измерването на ефикасността на публичния сектор изисква прецизна оценка

на разходите, резултатите и съотношението между тях. Според авторите

публичните разходи са ефикасни, когато с определен финансов ресурс се постига

максимална полза за населението на дадена страна. Оценката на ефикасността

изисква най-често сравнение между две или повече страни. Техническата страна на

ефикасността може да се окаже подвеждаща. Целта наистина може да бъде

постигната с най-ниски разходи, но неправилното й задаване би предизвикало

загуби по отношение защитата на публичния интерес и благосъстояние.

Необходимо е да се направи разграничение между техническа ефикасност,

съчетана с насочване на средства в неправилна посока, и правилно задаване на

целите, но изразходване на по-голям от необходимия обем средства. И двата

проблема водят до неефикасност от гледна точка на обществения интерес. Според

авторите в доста случаи се наблюдава съчетание от двата проблема - неправилно

зададени цели, за които се използват голям обем средства.

Оценявайки представената през януари Конвергентна програма на България,

Европейската комисия констатира, че бюджетната стратегия е пример за фискална

7

политика съгласно Пакта за стабилност и растеж. Но препоръчва: първо, по-висок

бюджетен излишък и, второ, подобряване на ефикасността на публичните разходи,

особено в здравеопазването. Европейската комисия се опасява, че при сегашното

състояние на икономиката планираното намаляване на бюджетния излишък от

3.2% през 2006 г. на 0.8% през 2007 г. ще действа проциклично и може да

предизвика дисбаланси. Това означава, че България се развива добре, но има висок

дефицит по текущата сметка, който би подсилил негативните ефекти при

евентуална криза. При икономически ръст от 6% свиването на бюджетния

излишък, който сме планирали, може да предизвика прегряване на икономиката.

Затова не трябва да се намаляват данъците и не да се увеличават бюджетните

разходи за пенсии, заплати и други приоритети.

Конвергентната програма представлява елемент от процеса на многостранно

фискално наблюдение от страна на институциите на ЕС и страните-членки.

Изпълнението на програмата има за крайна цел постигане на критериите за

членство в Икономическия и паричен съюз (ИПС). Конвергентни програми се

изготвят от тези страни-членки на ЕС, които не членуват в еврозоната, какъвто е и

случаят с България. Програмата е насочена към изпълнение на целите на Пакта за

стабилност и растеж, който институционализира в рамките на ясно дефинирани

правила и поддържането на строга бюджетна политика.  

България се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 и предложи за

разглеждане първата си програма за конвергенция, покриваща периода 2006-2009,

на 5 януари.

Базирана на правдоподобен макроикономически сценарий, програмата

поставя като цел поддържането на общ държавен излишък в рамките на 0.8-1.5% от

БВП за разглеждания период. За 2007 е предвиден остър спад до 0.8% от БВП,

спрямо 3.2% от БВП за 2006. Средносрочната цел на представената в програмата

бюджетна позиция е балансиран в структурно отношение бюджет (отчитащ

цикличните колебания и изключващ еднократните и временните мерки), който е в

съответствие с изискванията на Пакта. Средносрочната цел ще бъде поддържана от

широк марджин през целия програмиран период.

Програмата и оценката на Комисията показват, че бюджетните резултати за

8

2007 биха могли да са по-високи от предвидените в програмата, докато рисковете

за бюджетните прогнози за 2008 и 2009 изглеждат значително по-балансирани.

Заложената в програмата фискална политика за 2007 обаче може да се окаже

проциклична, което би било в противоречие с Пакта за стабилност и развитие.

През 2005 България е имала дълг малко под 30% от БВП, който се

предвижда да намалее до около 21% от БВП през 2009.

Като цяло, средносрочната бюджетна позиция е добре обоснована.

Планираното намаляване на бюджетния излишък в икономически добър период

през 2007, обаче, би довело до проциклична фискална позиция и до нарастване на

съществуващите външни дисбаланси .

По тези причини, Съветът приканва България да: (1) постигне по-висок

бюджетен излишък през 2007 от планирания понастоящем и да поддържа силна

бюджетна позиция впоследствие, с цел придобиване на макроикономическа

стабилност и овладяване на високия външен дефицит, и (2) по-нататъшно

увеличаване на ефикасността на обществените разходи, в частност посредством

реформа в системата на здравеопазването.

За последните десет години България  постигна висока степен на

макроикономическа стабилност. Водеща роля имаше поддържането на стабилна

фискална позиция. Още от края на 90-те години страната реализира бюджетни

излишъци. За миналата година той възлезе на 3,5 %. За илюстрация, към настоящия

момент, България покрива устойчиво 4 от 5-те Маахстрийски критерия, като в

средносрочен план по всяка вероятност ще сме в състояние да влезем в

референтните стойности и по отношение на инфлационния критерий.

Министъра на финасите потвърди ангажираност за настоящата година да се

реализира бюджетен излишък от 2% от БВП. Бюджетът за 2007 година съдържа

достатъчно механизми за да улесни изпълнението на тази цел. Единствената

препоръка на Съвета е да постигнем по-висок бюджетен излишък за 2007 г., за да

съхраним макроикономическата стабилност и да намалим рисковете пред

икономиката, идващи най-вече от външните дисбаланси.

Българското правителство ще продължи да следва разумна фискална

политика за поддържането на макроикономическа стабилност, за улесняване на

9

процеса на конвергенция, както и в отговор на външноикономическите

диспропорции и съобразно цикъла на икономиката ни. Макар че е планирана

актуализация на заплатите в публичния сектор, техният ръст няма да надхвърли

10%.

Според българските икономисти високият дефицит по текущата сметка

(около 16% от БВП за 2006 г.) е пряк резултат от големите чуждестранни

инвестиции и всъщност е полезен за икономиката. Например, ако един

чуждестранен инвеститор реши да построи фабрика в България и внесе машини за

1 млрд. евро, статистиката ще отчете повишаване на чуждестранните инвестиции с

1 млрд. евро и "влошаване" на състоянието на текущата сметка с 1 млрд. лв.

"Проблем би имало при излишък по текущата сметка, предупреждаждава старши

икономистът от Института за пазарна икономика Димитър Чобанов и припомня

периода 1996-1997 г., "когато имаше излишък, причината за който беше

финансовата криза". Българските икономисти оспорват също концепциите за

прегряване и процикличност и се обявяват за балансиран бюджет и сваляне на

данъците.

Защо тогава Брюксел прави вредната по всеобщо мнение препоръка? Според

някои икономисти това е опит да се препоръча политика за намаляване на

инфлацията за сметка на ръста на благосъстоянието без отчитане на политическите

рискове от високите излишъци.

Политическите решения за фискалната политика са пряко зависими от

прозрачността на действията на правителството. Тя гарантира, че политическите

представители на гражданите са взели осведомени решения. Гражданите освен това

имат право да знаят какво се прави от тяхно име и за тяхна сметка. Прозрачността

има и директни икономически ефекти - върху кредитния рейтинг, фискалната

дисциплина, корупцията. Всичко това се отразява на благосъстоянието.

Дискусиите сред анализаторите се фокусират върху въпросите "с колко да се

намалят данъчните ставки" и "какви резултати постигат държавните ведомства с

предоставените им средства и могат ли да ги реализират по-ефективно". За да

отговорим на първия въпрос, най-простият начин е да погледнем миналото и да

приложим малко базова икономическа теория, за да се опитаме да прогнозираме

10

бъдещето. Натрупаният до август излишък от близо 2 млрд. лв. и ръстът на

приходите с 10.4% спрямо 2005 г. показва, че правителството налага по-високи

данъци, отколкото бюджетната стабилност изисква. Освен решението за намаление

на корпоративния данък до 10% обаче нищо от заложеното в бюджет 2007 г. не

показва, че правителството отчита тези факти. При разходите продължава

традицията бюджетите да се представят по икономически елементи (заплати,

издръжка, инвестиции), а не по програми. Това не позволява както предварителна,

така и последваща оценка на ефективността на държавните дейности - няма как да

знаем например дали 2.7 млрд. лева за отбрана и сигурност са много или малко и

дали ще ни гарантират сигурност при най-ниска цена, ако правителството не

разкрива конкретни цели и дейности, които би следвало да се реализират в рамките

на този бюджет. Полезно е да знаем кое ведомство колко харчи, както и броя на

заетите, но правителството трябва да отиде по-далеч и да аргументира с какво

точно се занимават служителите в съответните администрации.

Постигнатият напредък през последните години е в няколко области. На първо

място, текущата отчетност е на сравнително високо ниво по международните

стандарти. От тази година Министерството на финансите дори разпространява

месечен аналитичен доклад за изпълнението на бюджета. Състоянието на резерва и

държавния дълг също е публично, в разбираем вид. Добра практика е и създаването

на средносрочната фискална прогноза.

Наскоро България влезе в един индекс на бюджетната прозрачност,

обхващащ 59 развити и по-бедни страни. Страната е на 26-о място в общия индекс

на бюджетна прозрачност след страни като Полша, Румъния и Чехия. България

получава пълен брой точки за текущото предоставяне на информация, но нула

заради липсата на междинен полугодишен доклад за изпълнението на бюджета и 17

(от 100) за публичността на одитирането на изпълнението. Липсва информация за

чувствителността на бюджета към промени в глобалната икономика. Много ниски

резултати се отчитат и при аргументацията на публичните разходи - липсват

конкретни цели и индикатори за успех.

От това следва, че българското правителство е напреднало много в

създаването на прозрачност по отношение на информацията за стойностите на

11

приходите, разходите, резерва и дълга, но изостава в аргументирането на всяко

бюджетно решение пред гражданството. Тоест по-лесно се намират отговори на

въпроси с "колко", отколкото на такива със "защо".

През последните години правителството е в голяма степен открито за

намеренията си в данъчната политика, но в много по-малка степен - по разходната

политика. Бюджетите на отделните министерства в етапа на подготовката и

изпращането им в Министерството на финансите се разглеждат като служебна

информация. Дори след окончателното приемане на Закона за държавния бюджет

правителството не разпространява бюджетите на отделните министерства (с редки

изключения). Програмното бюджетиране е в ранна фаза, в много случаи

ведомствата механично разделят разходите си, запазвайки старата структура на

управление и работа. Дори когато се планира "проектно”, този процес остава скрит

за обществото. В публичните документи към проекта за държавен бюджет няма

описание на целите на отделните програми и критериите за изпълнението им, което

да позволи отчитане на ефективността впоследствие.

Възможно решение е въвеждането на задължителен "полугодишен отчет" по

изпълнението на бюджета. Така, от една страна правителството изважда на светло

текущото изпълнение на бюджета и обсъжда разликите с планираното; от друга,

такъв документ би дал по-добра основа за обществен дебат върху приемането на

следващия бюджет.

Одитната дейност на Сметната палата трябва да е максимално публична.

Един от начините това да стане е тя да публикува всички свои доклади по одити,

свързани с изпълнението на бюджета.

Въпреки намалената спрямо предходни години дискреция на правителството

по отношение на бюджетния излишък то все още има свобода да разходва

значителни средства от бюджетния излишък и за непредвидени разходи, които не

подлежат на одобрение от парламента, а обществото получава съвсем ограничена

информация за тяхното разходване. Вариант за решаване на този проблем е

премахване на възможностите за харчене на държавни средства без одобрение на

парламента.

Правителството не просто трябва пасивно да предоставя информация, то трябва да

12

улеснява гражданите в търсенето й - както чрез използване на модерни средства

като интернет, така и чрез подредбата на информацията в удобен за ползване вид.

България заедно с още няколко страни попадна във фокуса на най-големите

рейтингови агенции. Те сигнализират за нарастващи рискове, говорят за

прегряване, забавяне и дори припомнят две тежки кризи - азиатската (1997 г.) и

аржентинската (2001 г.). Последният анализ, на Moody's, е посветен на рисковете за

т.нар. група "+10%". В нея компанията поставя прибалтийските републики,

България и Румъния. Това са страните с дефицит по текущата сметка, надхвърлящ

10% от БВП. В България той е около 16% за 2006 г., в Литва - 12%, в Латвия - 22%,

в Естония - 14%, и в Румъния - 11%. Тези дефицити са много високи и поставят

легитимни въпроси, особено за това, че тези страни имат фиксирани или стабилни

валутни курсове. Сред общите характеристики на тази група страни компанията

посочва още високия икономически ръст (6-11%), относително високата инфлация

(4.5-7%), силния растеж на кредитите, големите чуждестранни инвестиции,

членството в ЕС и голямата емиграционна вълна. Изследването твърди, че в тази

група страни се засилват рисковете от криза - голяма като азиатската или малка,

наречена португалски синдром.

Анализаторите на Moody`s изглеждат малко по-големи оптимисти от Fitch,

които заплашиха прибалтийските страни, че може да намалят рейтинги, както и от

Standard and Poor's, които дори свалиха леко рейтинга на Латвия. Изследването не

изключва най-песимистичния сценарий - голяма криза (от типа на азиатската),

която би помела валутните бордове и би променила фиксираните курсове. Но

посочва, че вероятността за него е малка, основно заради интегрирането в ЕС,

което намалява значително риска от внезапно спиране на външното финансиране,

както и стегнатата фискална политика и стабилната банкова система в тези страни.

Според Moody's: „ рискът е външен и управляващите не могат да направят много в

условията на валутен борд, освен да поддържат добра бюджетна дисциплина, което

би смекчило кризата”.

Португалски синдром е най-правдоподобната заплаха, твърдят от рейтинговата

агенция. Този сценарий е високо вероятен, но не опустошителен и се описва като

"дълъг процес на възстановяваща се конкурентоспособност чрез болезнени

13

структурни реформи, целящи засилване на продуктивността". Анализаторите

обясняват, че Португалия също е изживяла бум при подготовката си за влизане в

Европейския валутен съюз - висок икономически растеж, голям дефицит по

текущата сметка, силен ръст на кредити и заплати, основани на "наивно

оптимистични очаквания". Но в началото на XXI век "слаба конкурентоспособност

влоши производителността на Португалия и доведе до период на дългосрочна

стагнация, която все още не е напълно приключила".

Според българските икономисти обаче трудно могат да се правят аналогии с

Португалия, защото има важни разлики. Португалия от много години има големи

бюджетни дефицити, трупа дългове и не прави реформи. От 12 години, откакто

съществува индексът за икономическа свобода, страната не е отбелязала никакво

подобрение и вече дори е изпреварена от прибалтийските републики.

С известни условности дефицитът по текущата сметка показва, че вносът е

по-голям от износа. По друг начин казано, в страната се потребява повече,

отколкото се спестява. Разликата се покрива от спестяванията на други страни,

което увеличава външната задлъжнялост.

Растящият дефицит по текущата сметка увеличава зависимостта на страната

от чуждестранно финансиране и я прави по-уязвима от изтичане на капитали и

свързаното с това свиване на производството и приспособяване на бюджета.

МВФ, а отскоро и Европейската комисия също настояват, че: „състоянието на

текущата сметка е проблем, защото представлява риск за икономиката”. На тази

основа те натискат страната да изтегля пари от икономиката чрез висок бюджетен

излишък. Министерството на финансите от своя страна използва това като

инструмент за париране на опитите на "недисциплинирани" министри да

увеличават безконтролно разходите си.

Независимите български макроикономисти обаче са убедени, че големият

дефицит по текущата сметка не представлява риск за България в условията на

валутен борд, стабилна банкова система и строга фискална политика.

Moody's всъщност повиши кредитния рейтинг на България (на 27 февруари),

променяйки перспективата от стабилна на положителна, което показва известно

противоречие с анализа за групата "+10%", констатиращ повишаващ се риск.

14

Според българските икономисти рисковете за икономиката ще паднат при

подобряване на бизнес средата - работещ съд, прозрачност, намаляване на

данъчното бреме и бюрокрацията и пълна стабилност на валутния борд.

МВФ настоява за 3% бюджетен излишък. Но според специалисти това

искане е непосилно да бъде изпълнено през 2007г. Да се остане в рамките на тези

приходи, да не се увеличи данъчната тежест, да се осигури това финансиране,

което ще се получи от ЕС през 2008 г., плюс вноската на ЕС и тези 3% ще бъде

непосилно за българската икономика. По тяхно мнение излишъкът може да е в

рамките на не повече от 1%.

По отношение на данък общ доход се няма да има промени в ставките като се има

предвид напрегнатостта на бюджета - ще остане облагането с 20, 22 и 24%. Би

могло да се върви и в обратна посока - намаляване на най-ниските ставки, така че

ножицата между облагането на най-високите доходи и най-ниските доходи да се

отвори, да не е така сплескана като в момента. Наличието в момента на разлика от

4% има само едно обяснение - справедливост, преразпределение в полза на по-

бедните. И ако се върви към това, че който работи повече, няма аргумент да плаща

повече, тогава просто трябва да се въведе плосък данък. Но ако няма плосък данък,

по-справедливото означава да има по-стръмна скала за облагане. Но най-вероятно

ще се запазят досегашните ставки.

В края на миналата година корпоративният данък бе фиксиран на 10%. Това би

трябвало да изкара почти цялата сива икономика на светло. Много бизнесмени

твърдят, че психологическият праг е именно около 10% и това е нещото, което ще

ги накара да си плащат данъка и да не търсят офшорни зони. Надеждите са да

падне корупционната мотивация. Опитът, особено на прибалтийските републики,

доказва, че по-ниската ставка води до по-големи доходи в бюджета. Подобен

данъчен маркетинг използва през 80-те години тогавашната най-бедна държава в

съюза - Ирландия, и по-късно спечели прозвището келтски тигър.

Преведено на бюджетен език, това означава хазната да рискува част от

приходите си, за да спечели нови - базирани на по-голям икономически растеж и

повече привлечени инвеститори.

Успоредно с това се предвижда да бъдат намалени и осигуровките с 3%. Но

15

това ще стане единствено ако по този начин не се застраши финансовата

стабилност.

Основните пунктове в програмата на правителството на Република България

в областта на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната

отговорност през следващите 4 години са следните:

1 Присъединяване на България към ЕС от 1 януари 2007 г. Пълноценно

участие в органите и институциите на съюза;

2 Ускорена съдебна реформа, осигуряваща бързо, ефикасно, прозрачно,

справедливо и достъпно правораздаване;

3 Догонващо Европейския съюз икономическо развитие, нарастване на

доходите и сближаване на качеството на живот;

4 Гарантирано и достъпно здравеопазване;

5 Поддържане на висок и устойчив икономически растеж от 6-8%

годишно;

6 Модернизация на държавата, изграждане на икономика на знанието,

увеличаване на заетостта и квалификацията на работната сила,

съгласно принципите на Лисабонската стратегия;

7 Развитие на пазарната икономика на принципите на конкуренцията,

стимулиране на частната инициатива и предприемачеството;

8 Продължаване на процесите на приватизация, концесиониране,

развитие на публично-частното партньорство, стимулиране на

конкуренцията и либерализация при запазване на обществения

интерес;

9 Преодоляване на регионалните диспропорции, динамично развитие

на регионите;

10 Решителни мерки срещу организираната престъпност и корупцията;

Повишаване на производителността и конкурентоспособността на

българската икономика - активна политика за сближаване с ЕС по основните

параметри, изложени в Лисабонската стратегия, се изразява в следните цели, които

правителството си поставя:

1 Стабилна и предвидима макроикономическа среда. Запазване на

16

валутния борд, балансиран бюджет с отчитане на еднократните

ефекти на присъединяването към ЕС и ограничаване на бюджетните

разходи до 40% от БВП - основни приоритети на фискалната

политика;

2 Прозрачна и предвидима фискална политика. Повишаване на

събираемостта на бюджетните приходи, поддържане на конкурентни

равнища на данъчно-осигурителната тежест, справедлива и

прозрачна данъчна политика. Приемане на мерки за ефективно и

прозрачно изразходване на публичните фондове;

3 Постепенно увеличаване на дела в БВП на разходите за

инфраструктура, образование и наука, здравеопазване и култура при

увеличаване на тяхната ефективност;

4 Активно управление на държавния дълг и поддържането му на ниски

равнища;

5 Решителни мерки за противодействие на корупцията и ограничаване

на "сивия сектор" в икономиката;

6 Опростяване на данъчната система. Намаляване на ставката на ДДС

до 18% при наличие на фискална възможност. Постепенно

намаляване на осигурителната тежест с до 5%;

7 Въвеждане в пълен обем на семейното подоходно облагане;

8 Продължаваща либерализация и демонополизация в икономиката;

9 Политика за насърчаване на износа и за стимулиране на малките и

средни предприятия;

10 Активна инвестиционна програма за изграждане на модерна

инфраструктура - чрез финансиране от частния сектор, държавния

бюджет и еврофондовете;

11 Стимулиране на инвестиционната активност на частни инвеститори.

Нулева ставка при облагането на реинвестирана печалба;

12 Създаване на ефективен механизъм за насърчаване на иновациите и

използването на информационни технологии. Модернизация на

науката на базата на Лисабонските цели. Увеличаване на държавните

17

разходи за наука и насърчаване на корпоративните инвестиции в

развойна дейност, при промяна на принципите на финансиране на

науката;

13 Чувствително подобряване на качеството на работа на публичната

администрация, включително чрез широкото въвеждане на

електронно управление. Извеждане на услуги от държавната

администрация към частния сектор (outsourcing);

14 В сътрудничество с бизнеса изготвяне на програма с мерки за

създаване на благоприятна бизнес среда и насърчаване на

инвестициите в технологични и иновативни производства;

15 Създаване на благоприятни условия за развитие на българското

селско стопанство в съответствие с Общата селскостопанска

политика на ЕС;

16 Намаляване на регионалните диспропорции. Децентрализация и

създаване на регионален капацитет за динамично икономическо

развитие;

17 Подкрепа на развитието на капиталовия пазар;

18 Защита на обществения интерес при управлението,

преструктурирането и приватизацията на инфраструктурни и

монополни обекти;

19 Продължаване на процеса на децентрализация. Предоставяне на

права на общините да определят размера нa местите данъци, както и

вида и размера на местните такси, заедно със съответстващите

отговорности.

Защо България трябва да провежда строга фискална политика?

Както във всяка една страна, така и тук има важни съображения относно

фискалната устойчивост: необходимостта да се осигури правителствения дълг и

лихвените разходи да се държат под стриктен контрол. Но България има също и

особена причина да поддържа строга фискална политика, защото в нея е в действие

паричен съвет. Паричният съвет осигурява големи ползи за икономиката, но той е

свързан и с редица рискове и отговорности. Рисковете бяха добре илюстрирани от

18

срива на паричния съвет в Аржентина през 2001 г. След своя собствен опит от

1996-97 г., българите нямат нужда да им се напомнят последиците от една такава

криза. Отговорностите са да се поддържа икономическа политика, която

съответства и поддържа системата на паричен съвет. Това включва да се гарантира

стабилността на финансовата система и да се продължават упорито усилията за

усъвършенстване функционирането на икономиката, включително приватизацията

и правните реформи. Но най-важното е, че паричният съвет изисква силна

фискална политика. При паричен съвет, правителството не може да контролира

икономиката чрез движението на лихвените проценти или промяната на валутния

курс. Вместо това, фискалната политика действа като основния лост за контрол.

Понастоящем в България се наблюдава дисбаланс между търсенето в икономиката

и производствения капацитет на страната. Този дисбаланс в голяма степен намира

изражение в големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс. По време

когато търсенето в частния сектор е много голямо - отчасти поради много бързото

нарастване на банковите кредити – публичният сектор трябва да удържа общото

ниво на търсене чрез стриктна бюджетна политика.

От началото на 2004 г. досега, наблюдаваме доказателства за известен спад

на дефицита по текущата сметка. Той отчасти е отражение на добрия туристически

сезон, но също и на факта, че правителството поддържа значителен бюджетен

излишък.

България трябва да започне да планира и допълнителните бюджетни

разходи, свързани с членството й в ЕС. Тези фактори означават, че фискалната

политика трябва да остане строга. Така че всички допълнителни намаления на

данъците извън вече предвидените в предложението за бюджета, или някакви

увеличения на разходите, ще трябва да се компенсират със спестявания от някое

друго перо. Например, намалението на ДДС с един процент може да изглежда

сравнително незначителна промяна, но то води до фискални загуби в размер на

повече от 200 млн. лв. и не трябва да се мисли за него, освен ако не могат да се

идентифицират някакви спестявания, които да го компенсират. По същият начин,

въвеждането на диференцирани ставки по ДДС ше доведе не само до загуби, но и

ще компрометира администрирането му, правейки го по-сложно.

19

Силната бюджетна политика, следвана от въвеждането на паричния съвет, е

била вероятно единственият значителен фактор, допринесъл за икономическото

оживление в България. Драматичното намаляване на държавния дълг през

последните години – от повече от 100 % от БВП през 1997 г. до значително под 50

%, както е сега – означаваше значително по-ниски лихвени проценти, за бизнеса и

за физическите лица, както и за правителството. Това гарантира доверието на

инвеститорите да се ангажират с бизнес в страната, с което се повиши

производителността и доходите в България. И това постави основите за приемането

на България в ЕС, а след това и за въвеждането на еврото. Всичко това допринесе

за икономическия ръст, на който се радва България, който е един от най-високите в

региона през последните години.

Разбира се това не означава, че всеки аспект на фискалната политика е бил

идеален. Реформите в такива области като здравеопазването и образованието

трябва да се развиват по-бързо, за да се повиши качеството на предоставяните

публични услуги.

Повече средства трябва да се заделят за поддържане и подновяване на

обществената инфраструктура. Цялостното ниво на данъчното и социално-

осигурително бреме върху доходите на работещите остава високо. Но

политическият дебат по тези въпроси трябва да бъде как най-добре да се

разпределят фискалните ресурси на България в рамките на стриктните бюджетни

ограничения, а не да се опитва да осигури средства за многото и спешни нужди на

страната чрез по-свободна цялостна фискална позиция, отколкото паричният съвет

може да издържи безпроблемно.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ :

1. ИКОНОМИКА 3. www.ime.bg

Автори: Никола Николов 4. www . capital . bg

Елена Маринова

2. МАКРОИКОНОМИКС

Автор: Трайчо Спасов

20

21