Паисиеви четения 2016Юбилейна научна сесия

„Съвременни тенденции в езиковедските изследвания“,

посветена на 85 години от рождението на Йордан

Пенчев

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

11 ноември 2016 г.

Учтивост, приемливост

и „политически“ коректно изразяване

Борислав Георгиев

Прагматически категории (1)Кооперативност/Комитативност 1. В комуникацията Колко е часът? – Дванайсет и половина.Заповядвам ти веднага да направиш еди-какво си! – Слушам!2. При описание/разказТой и жена му влязоха.Той влезе със съпругата си.

Прагматически категории (2)• Успешност/неуспешност• Учтивост• Подходящ(ост)емпатията е насочена към отправителя (1 лице)• Уместносткъм контекста (ситуацията; 3 лице)• ПРИЕМЛИВОСТкъм получателя (2 лице)

Приемливост

Съществува и едно нулево равнище – равнището на нито успешната/на нито неуспешната комуникация, което създава у хората идеята за норма, по отношение на която отчитаме дали дадена езикова изява е била успешна/неуспешна. Знак, че една езикова изява е приемлива – без непременно и да е успешна, е случаят, в който тя не поражда възражения или „първосигнална“ реакция на отричане/отхвърляне. Ако приемливата езикова изява получи одобрение и изпълни предназначението си – тогава тя е била не само приемлива, но и успешна.

Приемливостта в лингвистичната литература

По традиция приемливостта се свързва преди всичко с граматичността на изказването Само Стивън Левинсън и Пенелопи Браун в своята класическа монография върху учтивостта въвеждат понятието „приемане“(acceptance), противопоставяйки го на „отхвърляне“ (rejection) по отношение на редица социални речеви актове: извинения, комплименти, поздравления, задължавания (debts), извинения, предложения, молби и благодарности. В настоящата работа приемам, че граматичността на изказването („приемливостта на изказването“ – в традиционния чисто лингвистичен смисъл) е conditio sine qua non за социалната(комуникативната) приемливост на изказването.

Приемливост и „политическо“ коректно изразяване

Политически коректното изразяване според мен е хиперболизирана публична учтивост (public politeness) спрямо представителите на различни малцинства в едно общество. В този смисъл политически коректното изразяване е частен случай на прагматическата категория „учтивост“. Joseph P. Overton за евфемизацията: „Целта на изобретяването на нови названия е да се отнеме проблемът от неговото наименование, да се отдели формата на думата от нейното съдържание, да се лишат от езика идеологическите ѝ противници. Канибализмът няма вече да е антропофагия [евфемизация от първа степен на „канибализъм“], той ще се нарича вече антропофилия [евфемизация от втора степен на „канибализъм“].

Критерии за политически некоректно изразяване

Критерият дадена дума или даден израз да бъдат оценени като политически некоректни по отношение на таргетираната в думата/израза малцинствена група, е дали те стават: • Основа за образуване на идиоми с отрицателна конотация, напр.

Лъже като брадат циганин срещу *Лъже като брадат ром или *Лъже като брадат индобългарин;• Дали може да послужи като основа за ругатня: Ей, педерас! срещу

*Ей, гей! (типична шофьорска ругатня по отношение на лошо шофиращ човек).

Благодаря за вниманието https://bogeo.net