ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯдоц. д-р Даниел Вълчев

ДЪРЖАВАТА И ПРАВОТО ВЪВ ВЪЗГЛЕДИТЕ НА

СВ. ТОМА АКВИНСКИ

1. Живот и произведения

2. Аристотел и християнския свят

3. Общество и човек

4. Властта и държавата

5. Законите

6. Значение

Структура

1. Живот и произведения (1)

• 1225 – 1274 г.

• Роден в замъка Рокасека, близо до Неапол, в аристократично семейство

• Учи в Неапол (там вероятно се запознава за пръв път с Аристотел, Авероес и Маймонид), в Париж (при Албер Велики – Albertus Magnus) и в Кьолн (следвайки своя учител) – там започва да преподава

• Преподава в Париж, Орвието и Рим, пак в Париж

• Канонизиран е през 1323 г. от Йоан ХХII, на Първия Ватикански събор (1868 г.) е провъзгласен за “учител на църквата”, а в своята енциклика от 1879 г. Папа Лъв ХIII обявява неговата теология за окончателно излагане на християнството; през 1880 г. е обявен за патрон на всички католически учебни заведения

ЖИВОТ И ПРОИЗВЕДЕНИЯ (2)

• Основни произведения

- “Теологичен сборник” или “Сума на теологията” – Summa Theologica (1266 – 1274 г.)

- “За управлението на владетеля” – De Regimine Principum (1265 – 1266 г.)

1. Живот и произведения (2)

2. Аристотел и християнския свят

• Аристотел е познат през патрическия период и е ползван от Св. Августин, след това забравен за няколко века

• През ХII в. отново се заговорва за Аристотел под влияние на арабски и еврейски автори (през Испания) – Авероес (Ибн Рушд), Авицена (Ибн Сина), Мозес Маймонид (Моисей бен Май-мун)

• Първият превод на Аристотел на латински се появява около средата на XII век

• Реакция на отхвърляне – 1209 г. – забрана на Аристотел от Синода на Парижките епископи; 1215 г. – забранен е в Сорбоната; 1230 г., 1270 г. и 1277 г. архиепископът на Париж Etienne Tempier издава едикти, с които остро осъжда авероизма и аристотелизма, а с това и голяма част от учението на Тома

• Реакция на признаване – влиянието в началото на ХII в. бързо се засилва; още папа Григорий IХ (1231 – 1237 г.) прави опит да приспособи Аристотелевото учение към християнските постулати (Симон Отийски, Стефан от Прованс, Уилям от Оксер)

• Човекът е социално същество, но участието му в различни общности не му е достатъчно, нужно му е участие в civitas

• Човекът е политическо създание – нужни са му сигурност, ред и справедливост

• Не човекът е създаден заради обществото, а обществото възниква заради човека

• Обществото не е само естествено образувание; при неговото изграждане активно участва и човешкият разум

• Счита, че “обществото е организирано множество под справедлив закон, приет в общ интерес” – идея много близка до Цицерон (ролята на правото и общността на интересите)

• Общ интерес може да бъде не само материалният, но и духовният интерес; частният интерес може да бъде съчетан с общия, затова той трябва да има минимум обществена ориентация, като израз на добродетел

3. Общество и човек

4. Властта и държавата (1)

• Произход на властта

- Властта, както и държавата, има естествен произход – такава е природата на човека

- Но целият свят е творение на Бог, затова и властта, макар и непряко, е Божие творение

• Елементи на властта

- Същност – тя е от Бога

- Произход и конкретни форми

- Упражняване

4. Властта и държавата (2)

• Форми на управление

- чисти – монархия, аристокрация, демокрация (политическа власт)

- изкривени – тирания, олигархия, демагогия (деспотична власт)

• Политически идеал – монархията

• Аргументи:

- исторически – монархиите показват по-голяма устойчивост и ред

- философски – политическото общество трябва да следва природата, а нейн основен принцип е единството

- теологични – Христос е пожелал централизирана организация на църквата, а светската власт трябва да я следва

5. Законите (1)

• Вечен закон (lex aeterna) – той е най-висшият етичен императив, идващ направо от Божията съвършена мъдрост, приложена към творението; той идва до нас под две форми:

- Божий закон (lex divina) – Божието откровение достигащо до човека чрез свръхестествена връзка с трансцедентното

- Естествен закон (lex naturalis) – онази част от вечния закон, до която може да се стигне по рационален път

• Човешки закон (lex humana) – онази част от вечния закон, която е потвърдена от законодателя (позитивно право)

5. Законите (2)

• Правото (законът) – “правило или мярка за действията, по силата на което човек се насочва да осъществява дадени действия и да се въздържа от осъществяването на други” (Summa Theologica)

• Правото (законът) “не е нищо друго, освен едно рационално подреждане на нещата, които засягат общото благо, обявено от този, който е натоварен с грижата за общността” (Summa Theologica)

• Законът има два вида действие – направляващо (показва правилното поведение) и принудително (необходимо, за да бъде законът ефикасен); принудителната сила принадлежи или на обществото като цяло, или на негов официален представител

6. ЗНАЧЕНИЕ

• Съчетава Аристотел с християнската догматика (нарича Аристотел “Философът” – с главна буква)

- по отношение на държавата – примирява естествения й произход със света като Божие творение (възникване, легитимиране)

- по отношение на правото – примирява и поставя в отношение вечния закон (идващ до нас като Божий закон и естествен закон) и човешкия закон

ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ доц. д-р Даниел Вълчев

www.danielvalchev.com