View
75
Download
6
Category
Preview:
Citation preview
АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ са вещества от природен и предимно от антропогенен произход, които не са постоянна съставка на въздуха, променят качествения му състав и при концентрации по-високи от здравните норми (ПДК) оказват неблагоприятно въздействие върху човека, животните и растенията, материалните и културните ценности
КЛАСИФИКАЦИЯ НА АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ
1. По произход– природни– антропогенни
2. По начин на възникване– първични - излъчват се пряко от източника на
замърсяване и не се променят в атмосферата
– вторични – получават се във въздуха в резултат на химически реакции между:
първичен замърсител и постоянна съставка на въздуха с или без фотостимулация
първични замърсители 3. По агрегатно състояние
– твърди– аерозоли– газообразни– комбинирани
4. По място на формиране– емисии – концентрации на замърсителя при
източника на замърсяване– имисии – концентрации на замърсителя в
дихателната зона на човека
ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ НА АТМОСФЕРНО ЗАМЪРСЯВАНЕ
1. Промишленост– добивна– преработвателна и синтез
2. Енергетика– ТЕЦ и топлофикация– АЕЦ
3. Транспорт– сухоземен (авто- и ж.п.)– воден– въздушен, вкл. космически
4. Битова дейност на човека– отопление на жилища и сгради– поддържане хигиената на жилища, сгради
и населени места– твърди битови отпадъци– строителство и ремонт
5. Селско стопанство– животновъдство– растениевъдство
ОСНОВНИ АНТРОПОГЕННИ ИЗТОЧНИЦИ НА АТМОСФЕРНО ЗАМЪРСЯВАНЕ В НАСЕЛЕНИТЕ
МЕСТА И ВОДЕЩИ АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ ОТДЕЛЯНИ ОТ ТЯХ
1. Промишленост- добивна
рудодобив – тежки метали, силикозоопасен прах въгледобив – прах, органични замърсители дърводобив – органичен прах (канцерогенно и алергично действие) нефтодобив – аерозоли на канцерогенни въглеводороди, серни газове
- преработвателна и синтез химическа промишленост черна и цветна металургия
2. Енергетика– ТЕЦ и топлофикация – SO2, NO, NO2, прах, CO, CO2
– АЕЦ 3. Транспорт
– сухоземен (авто- и ж.п.) - NO, NO2, SO2, 3,4-бензпирен, CO, алдехиди, Pb аерозоли
– воден– въздушен, вкл. космически
4. Битова дейност на човека– отопление на жилищни и обществени сгради– поддържане на хигиена в жилищни и обществени сгради
и населени места– твърди битови отпадъци– строителство и ремонт
5. Селско стопанство– животновъдство
– растениевъдство - пестициди 6. Опити с атомно и термоядрено оръжие, военни действия
УСЛОВИЯ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ АТМОСФЕРНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ
1. Количество на емисиите
2. Режим на работа на източника
3. Разстояние от източника 4. Височина на комините
5. Посока и скорост на вятъра
6. Температура на въздуха
7. Влажност на въздуха
8. Атмосферно налягане
ВЛИЯНИЕ НА АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ ВЪРХУ БИОСФЕРАТА
КОСВЕНО ДЕЙСТВИЕ – изразява се във влошаване условията на живот
1. Екологични проблеми– киселинни дъждове– изтъняване на озоновия слой (озонови
"дупки")– "парников" ефект– смог (токсична мъгла)
фотохимичен обикновен
– глобални промени в климата
2. Локални ефекти– вътрешно замърсяване на жилището
(подове, стени, тавани, мебели)– замърсяване на въздуха в жилището– принудително ограничаване на
проветряването на жилището– замърсяване на прозорците и намаляване
на естественото осветление в жилището– увеличаване броя на дните с мъгла– намаляване интензитета на слънчевата,
вкл. УВ-радиация в приземния въздух
ФАКТОРИ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ ПРЯКОТО ДЕЙСТВИЕ НА
АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ ВЪРХУ ЧОВЕКА
1. Биологични (вътрешни) фактори– възраст– пол– здравословно състояние– физиологично състояние (бременност, кърмене,
преумора, стрес и др.)– хранене
2. Небиологични (външни) фактори– токсичност на замърсителя (токсикологични
характеристики)– концентрация на замърсителя във въздуха– пътища на постъпване в организма– експозиция (продължителност на въздействие)– въздействие и на други атмосферни
замърсители и/или токсични агенти (комбинирано и комплексно действие)
– неблагоприятни физични и/или метеорологични фактори (съчетано действие)
Рискови групи – деца, възрастни, бременни, болни с хронични заболявания на дихателната и
сърдечно-съдовата система
ЗДРАВНИ ЕФЕКТИ ОТ ПРЯКОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА АТМОСФЕРНИТЕ
ЗАМЪРСИТЕЛИ1. Дразнене2. Интоксикация3. Алергогенно и мутагенно4. Тератогенно5. Канцерогенно6. Повишена обща заболяемост
дихателна система – бронхити, трахеобронхитиССС – исхемични и ритъмни нарушениякожа – дерматити, екземизрителен анализатор – конюнктивити и др.
7. Неспецифични реакциипонижаване на имунобиологичната
резистентност и адаптационните възможности на организма
забавяне процесите на растеж и развитие при деца и подрастващи
промени в хематологичните показатели (повишена честота на анемиите, особено сред детското население)
ЗДРАВНИ ЕФЕКТИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ВРЕМЕТО НА ВЪЗНИКВАНЕ (Класификация на СЗО)
А. НЕПОСРЕДСТВЕНИ ЗДРАВНИ ЕФЕКТИ – възникват след 24-48 часа, най-често остри интоксикации с определена клинична картина. Заболяват предимно деца и лица с хронични заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система.
Б. С ПО-КЪСНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ – заболяванията се появяват след няколко седмици или месеци. Повишава се честотата на рахита и анемиите сред децата. Променя се честотата и структурата на заболяемостта и смъртността при възрастното население.
В. ОТДАЛЕЧЕНИ ЕФЕКТИ – след 2 до 20 и повече години. Под влияние на фактори с малка интензивност при хронична експозиция могат да настъпят генетични промени, злокачествен растеж на клетките, ембриотоксично и тератогенно действие, гонадотропно действие (увреждане на репродуктивната способност).
ПРОФИЛАКТИКА НА АТМОСФЕРНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕІ. Създаване и актуализиране на научно-обосновани норми за допустимо съдържание на атмосферни замърсители.
максимално-еднократна ПДК – предпазва организма от рефлекторно (остро) въздействие
средноденонощна ПДК – предпазва организма от резорбтивно (хронично) въздействие
алармени прагове ІІ. Контрол върху атмосферното замърсяване и въздействието му върху здравето на населението.
задължителни атмосферни замърсители за екологичен мониторинг в населените места: CO, SO2, NO2, Pb, O3, прах
ІІІ. Профилактични мерки за намаляване на отделянето, за улавяне и отстраняване на атмосферните замърсители.
1. Архитектурно-планировъчни и благоустройствени мероприятиязониране на територията (селищна, промишлена, складова зона)хигиенно-защитни зониразширяване на централната топло- и газификация
2. Технологични мероприятиярационални екологични технологии
замяна на токсичните с по-малко токсични веществаорганизиране на непрекъснат и безотпадъчен технологичен процес
3. Технически мероприятияхерметизация и автоматизация на работните процесипрахо- и газоулавящи уредби (електрофилтри)
ІV. Законодателна, икономическа, здравна и обществена ангажираност и подкрепа.
Нормативни документи в областта на Държавния здравен контролОбществени структури и организации ангажирани с опазване на
общественото здраве
Екологичният мониторинг е система за динамичен контрол, информиране, прогнозиране и управление на състоянието на жизнената среда, и предлагане на мерки за предотвратяване и ограничаване на неблагоприятните последици от замърсяването й.
Биологичният мониторинг е система за контрол, информиране, прогнозиране и управление на измененията в живата природа в резултат на замърсяването на жизнената среда, и обосноваване на мерки за предотвратяване и ограничаване на неблагоприятните последици от това замърсяване.
УПРАЖНЕНИЕ № 1Постановка и методи за изследване и оценка на атмосферните
замърсители и влиянието им върху рискови групи от населението. Определяне на концентрацията на живачни пари във въздуха.
Слайд № 1АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ са вещества от природен и предимно от антропогенен произход, които не са постоянна съставка на въздуха, променят качествения му състав и при концентрации по-високи от здравните норми (ПДК) оказват неблагоприятно въздействие върху човека, животинните и растенията, материалните и културните ценности
Слайд № 2КЛАСИФИКАЦИЯ НА АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ
1. По произход– природни– антропогенни
2. По начин на възникване– първични - излъчват се пряко от източника на замърсяване и не се променят в
атмосферата– вторични – получават се във въздуха в резултат на химически реакции между:
o първичен замърсител и постоянна съставка на въздуха с или без фотостимулация
o първични замърсители 3. По агрегатно състояние
– твърди– аерозоли– газообразни– комбинирани
4. По място на формиране– емисии – концентрации на замърсителя при източника на замърсяване– имисии – концентрации на замърсителя в дихателната зона на човека
Слайд № 3ОСНОВНИ АНТРОПОГЕННИ ИЗТОЧНИЦИ НА АТМОСФЕРНО ЗАМЪРСЯВАНЕ В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА И ВОДЕЩИ АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ ОТДЕЛЯНИ
ОТ ТЯХ 1. Промишленост
– добивнаo рудодобив – тежки метали, силикозоопасен прахo въгледобив – прах, органични замърсителиo дърводобив – органичен прах (канцерогенно и алергично действие)o нефтодобив – аерозоли на канцерогенни въглеводороди, серни газове
– преработвателна и синтезo химическа промишленостo черна и цветна металургия
2. Енергетика– ТЕЦ и топлофикация – SO2, NO, NO2, прах, CO, CO2
– АЕЦ 3. Транспорт
– сухоземен (авто- и ж.п.) - NO, NO2, SO2, 3,4-бензпирен, CO, алдехиди, Pb аерозоли
– воден– въздушен, вкл. космически
4. Битова дейност на човека– отопление на жилища и сгради– поддържане хигиената на жилища, сгради и населени места– твърди битови отпадъци– строителство и ремонт
5. Селско стопанство– животновъдство– растениевъдство - пестициди
6. Опити с атомно и термо-ядрено оръжие, военни действия
Слайд № 4УСЛОВИЯ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ АТМОСФЕРНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ
1. Количество на емисиите 2. Височина на източника 3. Режим на работа на източника 4. Разстояние от източника 5. Посока и скорост на вятъра 6. Температура на въздуха 7. Влажност на въздуха 8. Атмосферно налягане
Слайд № 5ВЛИЯНИЕ НА АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ ВЪРХУ БИОСФЕРАТА
КОСВЕНО ДЕЙСТВИЕ – влошаване условията на живот1. Локални ефекти
– вътрешно замърсяване на жилището (подове, стени, тавани, мебели)– замърсяване на въздуха в жилището– принудително ограничаване на проветряването на жилището– замърсяване на прозорците и намаляване на естествената осветеност в
жилището– увеличаване броя на дните с мъгла– намаляване интензитета на слънчевата, вкл. УВ-радиация в приземния въздух
2. Екологични проблеми– киселинни дъждове– изтъняване на озоновия слой (озонови "дупки")– "парников" ефект– смог (токсична мъгла)
фотохимичен обикновен
– глобални промени в климата
Слайд № 6ФАКТОРИ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ ПРЯКОТО ДЕЙСТВИЕ НА АТМОСФЕРНИТЕ
ЗАМЪРСИТЕЛИ ВЪРХУ ЧОВЕКА
1. Биологични (вътрешни) фактори– възраст– пол– здравословно състояние– физиологично състояние (бременност, кърмене, преумора и др.)– хранене
2. Небиологични (външни) фактори– токсичност на замърсителя (токсикологични характеристики)– концентрация на замърсителя във въздуха– пътища на постъпване в организма– експозиция (продължителност на въздействие)– въздействие и на други атмосферни замърсители и/или токсични агенти
(комбинирано и комплексно действие)– неблагоприятни физични и/или метеорологични фактори (съчетано действие)
Рискови групи – деца, възрастни, бременни, болни с хронични заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система
Слайд № 7ЗДРАВНИ ЕФЕКТИ ОТ ПРЯКОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА АТМОСФЕРНИТЕ
ЗАМЪРСИТЕЛИ8. Дразнене9. Интоксикация10. Алергогенно и мутагенно11. Тератогенно12. Канцерогенно13. Повишена обща заболяемост
- ДС – бронхити, трахеобронхити- ССС- кожа- зрителен анализатор
14. Неспецифични реакции- а) понижаване на имунобиологичната резистентност и
адаптационните възможности на организма- б) забавяне процесите на растеж и развитие при деца и подрастващи- в) промени в хематологичните показатели (повишена честота на
анемиите, особено сред детското население)
Слайд № 8ЗДРАВНИ ЕФЕКТИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ВРЕМЕТО НА ВЪЗНИКВАНЕ
(Класификация на СЗО)А. НЕПОСРЕДСТВЕНИ ЗДРАВНИ ЕФЕКТИ –възникват след 24-48 часа, най-често
ости интоксикации с определена клинична картина Б. С ПО-КЪСНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ – заболяванията се появяват след няколко седмици
или месеци, променя се честотата и структурата на заболяемостта и смъртносттаВ. ОТДАЛЕЧЕНИ ЕФЕКТИ – от 2 до 20 и повече години- увреждания на
репродуктивната функция, канцерогенеза
Слайд № 9ПРОФИЛАКТИКА НА АТМОСФЕРНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ
І. Създаване и актуализиране на научно обосновани норми за допустимо съдържание на замърсители във въздуха.
максимално-еднократна ПДК – предпазва организма от рефлекторното (остро) въздействие
средноденонощна ПДК – предпазва организма от резорбтивното (хронично) въздействиеІІ. Контрол върху атмосферното замърсяване и въздействието му върху здравето на населението.
задължителни атмосферни замърсители за екологичен мониторинг в населените места: CO, SO2, NO2, Pb, O3, прахІІІ. Профилактични мерки за намаляване на отделянето, за улавяне и отстраняване на атмосферните замърсители.
4. Архитектурно-планировачни и благоустройствени мероприятия- зониране на територията (селищна, промишлена, складова зона)- хигиенно-защитни зони
5. Технологични мерки- рационални технологии- замяна на токсичните с по-малко токсични вещества- организиране на непрекъснат и безотпаден технологичен процес
6. Технически мерки- херметизация и автоматизация- прахо- и газоулавящи уредби (електрофилтри)
ІV. Политическа, икономическа, здравна и обществена ангажираност и подкрепа.
Слайд № 10Дефиниции на екологичен и биологичен мониторинг
Екологичният мониторинг е система за динамичен контрол, информиране, прогнозиране и управление на състоянието на жизнената среда, и предлагане на мерки за предотвратяване и ограничаване на неблагоприятните последици от замърсяването й.
Биологичният мониторинг е система за контрол, информиране, прогнозиране и управление на измененията в живата природа в резултат на замърсяването на жизнената среда, и обосноваване на мерки за предотвратяване и ограничаване на неблагоприятните последици от това замърсяване.
Recommended