РАН БОСИЛЕК ПОЕТ НА ДЕТСКАТА РАДОСТ

РАН БОСИЛЕКПОЕТ НА ДЕТСКАТА РАДОСТ

/1886-1958/

На 26 септември се навършиха 125 години от рождението на един от най-изявените творци в българската детска литература – Ран Босилек (1886 - 1958).Истинското му име е Генчо Станчов Негенцов.

Той е роден на 26 септември 1886 г. в Габрово. Баща му – опълченец в Руско-турската освободителна война, умира, когато момчето е 7-годишно. Майка му – будна и сладкодумна българка, през деня работи по чужди къщи, за да изхранва петте си деца, а вечер им разказва приказки. Малкият Генчо е запленен от техния чар и през целия си живот не престава да събира, преразказва или преработва в ритмическа проза десетки български народни приказки.

Завършва прочутата Априловска гимназия в родния си град и става начален учител. Шест години той обучава малките ученици, силно се привързва към тях и открива, че “в душата на всяко дете живее поет”. Петгодишната Минка често идвала заедно със сестричката си в училище. Веднъж тя моли младия учител:- Учителю, напиши едно стихотворение и за мен!...- Какво стихотворение, Минке? – усмихва се топло господин Негенцов, като милва по косите русокосото момиченце.- Такова, като тия дето днес ни чете в клас. Кака ще ме научи да го казвам.

Същата вечер лампата в “бяла спретната къщурка” на учителя свети до късно. А на другия ден той прочита на учениците си своето първо стихотворение “На косичка” (Днеска вече / втори път / наша Кичка / на косичка / как плетат.).Скоро то е отпечатано в списание “Светулка”, подписано с поетичния псевдоним Ран Босилек. Годината е 1906.

Оттогава, в продължение на половин век Ран Босилек твори изключително за деца. Нито следването в чужбина (той завършва право в Брюксел), нито адвокатската практика прекъсват връзката му с българските деца. В периодичния печат непрекъснато се появяват ту негови благозвучни и жизнерадостни стихотворения, ту весели и остроумни приказки.

През 1923 год. юристът Генчо Негенцов изцяло отстъпва пред писателя Ран Босилек. Той става главен редактор на списание “Детска радост” и се посвещава на българската детска литература.В продължение на 25 години, до 1947 г., той привлича на неговите страници такива писатели като Дора Габе, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Асен

Босев, Веса Паспалеева и др.

На страниците на “Детска радост” по настояване на Ран Босилек се появяват илюстрациите на Александър Божинов, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев, Георги Атанасов (илюстрирал “Неродена мома”, “Жива вода” и “Незнаен юнак”), които и до днес красят детските книжки.

В периода между двете световни войни Ран Босилек работи като редактор в издателство “Хемус”, където се отпечатва и сп. “Детска радост”. Поставя началото на художествено оформената българска детска книга. Доказателство за това е и международната награда за най-хубаво издадена книга “Шумейкър” за сборника с приказки “Неродена мома”.Председател е на Дружеството на българските детски писатели.

Ран Босилек оставя богато литературно наследство за деца – поезия и проза. Връх в поетичното му творчество са стихотворенията “Родна реч” (Родна реч, омайна сладка, / що звучи навред към мен;), “Родна стряха” (Бяла, спретната къщурка./ Две липи отпред.) и “Я кажи ми” (Я кажи ми, облаче ле бяло, / отде идеш, де си ми летяло?), посветени на родния език и на родния дом.

Поетът възпява красивата родна природа: “Обичам, горо, обичам” (Обичам, горо, обичам / твоитебуки зелени, / твоите води студени,), “Пеперуда”, Нощ и ден”, “В гората” и др. Пресъздава годишните сезони: “Малък Сечко” (Малък Сечко юначина – / сняг насипва два аршина), “Снежинки” (Хвъркат белите снежинки, махат ми с крила: / нии сме весели и луди, вън при нас ела!), “Кокиченца”, “Ронобудниче” (Февруарски вятър вее, / сребърно звънче люлее.), “Пролетен вятър”, “Пролет”, “Чичо-Пей” (Топъл вятър щом повей / и кокиче занаднича, / глас извива малко птиче: / - Чичо- Пей! Чичо Пей!), “Пътници” (-Хей, щъркели, / поспрете се, поспрете се!), “Есен”, “Златокоса есен” (Златокоса и засмяна, /дар-дарува есента: / кичи с гиздава премяна / дървеса, треви, цветя.)

Любима тема в поезията на Ран Босилек са жизнерадостните весели игри и забавления на децата: “Моите песни” (Обичам да лудувам, / обичам да палувам), “Моята свирка” (Свирчице ле чудновата, / ти ми веселиш душата, /обичам и цветята,/ на птичките гласа.), “Какво обичам” (Обичам аз играта / под сини небеса), “Сапунени мехурчета” (Туй мехурче е за мене... / Вижте двенки заловени), “Чрешки” (Избирам, намирам / черешки червенки - / по тринки, по двенки / с опашки зеленки.) и още мн. др.

Огромен е приносът на Ран Босилек за съхраняването и популяризирането на българските приказки. “Народните приказки са първата здрава духовна храна за малките – пише Ран Босилек. – Разказани на звучен и сладък език, те са като майчино мляко, като роден планински въздух за детето.” Преразказани от големия майстор на словото стегнато (с кратки изречения), живо и увлекателно, те се четат на един дъх. Част от тях са римувани и това ги прави още по-интересни и лесно запомнящи се – “Дядо и ряпа” (Дядо белобради ряпа взе да вади. С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва – тя се не поклаща...), “Косе Босе” (Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица....)

В сборниците “Клан-недоклан”, “Косе Босе” и “Бабиното петленце” са поместени много любими приказки за животни като: “Кумчо Вълчо рибар”, “И аз съм като баща си”, “Кума Лиса кръстница” както и чудесните битови приказки “Който не работи, не трябва да яде”, “Гъргалчо”, “Сливи за смет”, “Неволя”, “Умното овчарче”, “Дядо ряпа вади” и други, в които се осмиват мързела и глупостта и се възхваляват трудолюбието и умът.

Авторските сборници “Незнаен юнак”, “Неродена мома” и “Жива вода” потапят малките читатели във вълшебния свят и силата на магията на неродената мома, незнайния юнак, живата вода, момчето и вятъра, златната ябълка и чудната кутийка.

Изключително интересни, написана в римувана проза, изпълнени с безброй детски шеги и лудории, са писмата на Патилан и Патиланчо Данчо до Смехурко, поместени в сборниците “Патиланци”, “Патиланско царство”, “Бате Патилане”, “Патиланчо Данчо”, “Патиланчо на училище” и “Патиланско училище”. Талантливият писател разкрива красотата и магията на детството, показва колко находчиви, остроумни, непосредствени и чистосърдечни са децата, колко важни за тях са смехът и играта.

В писмата си Патилан описва поредица от лудории, пакости и премеждие, породени от детската палавост, изобретателност и любопитство. Доста често изпълнените с детски смях игри завършват злощастно – строгата и припряна баба Цоцолана раздава “справедливост” със своята “ръчичка”, която “възтежичка” пада. Но лошото бързо се забравя. Остават обичта, веселието, задружният труд, топлата привързаност между малчуганите и любимата им баба.

Ран Босилек е един от най-добрите български преводачи на световната литературна класика за деца. Превежда или побългарява чрез преразказ творби от Братя Грим, Марк Твен, Пушкин, Чехов, Омир. Освен български народни приказки Ран Босилек преразказва и руски, немски, японски, индийски, шведски, норвежки и други приказки и легенди.

Някога Ран Босилек нарече света на малките “Детски остров”:“Ние всички знаем този пленителен остров. Ние всички знаем Детския остров. Защото всички сме били някога там. А децата се привързват от сърце само към сладкодумните гости на своя остров, които ги обичат и разбират.”

Ран Босилек е от онези истински верни приятели на Детския остров, които с творчеството си остават негови вечни, почетни жители.