45 Мария Кюри

Мария Кюри Брой 45

ВЪВЕДЕНИЕ , 4 ,

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 6

Животът и дейността на един учен, който променя

общоприетите възгледи за същността на материята

Потисничеството на режима

В името на науката

Свобода и усилени занимания

Съдбоносната среща

Възход и падение

Преодоляване на трудностите

В очакване на светлината

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

Радият отваря вратите към нова ера

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Интелектуалците, които насърчават научните изследвания

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Пътят към всеобхватно и неограничено разбиране на

физиката като наука

За вашето nо-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект и

уведомявайте продавача за намерението си да закупите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, справки, замяна на екземпляри или поръчки на предишни броеве,

потърсете ни на телефон (02 489 95 53) или ни изпратете e-mail на адрес info@deagostini.bg. Обслщване на клиенти: понеделник - петък, 1 0:00 - 15:00 ч.

,,. 3а да поnучите стари броеве по пощата, първо се обадете на теnефон (02) 489 95 53, спед което преведете необходимата сума по сметка:

АлфаБанк

IBAN: BG39CRBA 98981001 0718 50 BIC: CRBABG5F Кеар Дайрект ЕООД

При поnучаване на стари броеве no куриер заnлащането става в момента на nолучаването.

Седмично издание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИН И ХЕЛАС ООД

(De AGOSТINI HELLAS SRL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Капнистас

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фотис Фотиу

МЕНИДЖЪР НА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 166 73 Атина

(Vouliagmenis 44-46, 166 7З Athens)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЪР НА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрие Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антон ис Люмис

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА БЪЛГдРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE EOOD)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАН Е: HAIDEMENOS S,д,

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

© 2008 De AGOSТINI Hellas © 2003 К.К, De AGOSTINI JAPAN

ISSN: 1791-4256

Снимки: Uniphoto Press, De Agostini Picture Library

Цена на броевете:

Цена на nървия брой: 1,50 лв. Цена на втория брой и на всички следващи броеве: 3,50 лв.

Всички текстове са защитени с авторски права. Забранено е

възnроизвеждането, сканирането, nредаването или използва­

нето на материалите с търговска цел под каквато и да е форма

без писменото съгласие на реда ктора .

За да получите по-добро обслужване, поръчвайте всеки брой

на поредицата от един и същ търговски пункт и информирайте

продавача за намерението си да купувате следващите броеве.

Издателят си запазва правото да променя реда на издаване

на поредицата, както и правото на избор на имената,

които ще се представят.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagosti n i .bg

- - - ~ -

Въведение

Мария Кюри

Какъв живот води тя?

L.LJ

s I L.LJ с:[ L.LJ со

~ со

ОЩЕ ОТ АНТИЧНОСТТА В ДРЕВНА ГЪРЦИЯ атомът се

смята за най-малката градивна частица на материята.

Тази теория остава непроменена, дори и след като престава

да бъде обект на философски дебат и получава признание от

науката. В края на XIX в. не се и предполага, че с откриването на

радиоактивността се ражда нова епоха във физиката.

С откриването на радиоактивното лъчение една млада жена

учен и изследовател ще покаже много страни от света на физиката,

неизвестни и непознати до този момент.

Името на този учен е Мария Кюри.

Родена е в Полша във времената, когато родинатай се намира

в границите на Руската империя. Една съдбоносна среща в Париж

ще отвори пред нея вратите към един нов хоризонт и непознат

свят; изпълнен с възможности.

Кюри открива радия и въвежда термина "радиоактивност':

Изследванията й оказват значително влияние и извън света на

физиката. Тя очертава пътя към нови възможности за активно

участие на нежния пол в обществото. Да надникнем в живота на

жената, която изгражда моста между класическата и съвременната

физика.

Мария Кюри

ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА

1789 ~ Мартин Клапор открива урана.

1795 ~ Последната подялба на Полша. Границите й се заличават от картата на Европа.

1832 ~ Полша е присъединена към Русия.

1867 ~ На 7 ноември във Варшава (тогава част от Руската империя) се ражда Мария Складовска (от 1895 г. Кюри).

1883 ~ Мария завършва гимназия.

1891 ~ Постъпва в Сорбоната (Париж).

1895 ~ Мария сключва брак с Пиер Кюри.

Вилхелм Конрад Рьонтген открива Х-лъчите, наречени по-късно на негово име- рьонтгенови лъчи .

1896 ~ Антоан Анри Бекерел открива естествената радиоактивност.

1898 ~ Откриване на полония и радия.

1899 ~ Ърнест Ръдърфорд открива трите вида радиоактивно лъчение.

1902 ~ Мария Кюри получава, при химична реакция, радиев хлорид.

1903 ~ Нилс Бор дефинира теорията за структурата на атома.

Мария Кюри получава Нобелова награда за физика.

1906 ~ Умира Пиер Кюри.

1910 ~ Мария Кюри успява да изолира радий във вид на метал.

1914 ~ Създаване на Институт за изследване на радия .

Начало на Първата световна война.

1918 ~ Полша обявява своята независимост.

1920 ~ Основава се институтът "Кюри':

1921 ~ Мария Кюри заминава за Америка, за да събере средства за своите изследвания, свързани с радия .

1922 ~ Мария Кюри става член на Комитета по взаимосътрудничество към Обществото на народите .

1934 ~ Ирен Жолио-Кюри, по-голямата дъщеря на Мария Кюри, и нейният съпруг, Фредерик Жолио-Кюри,

откриват изкуствената радиоактивност. На 4 юли в Санселемоз (Франция) почива Мария Кюри.

1935 ~ Ирен Жолио-Кюри и Фредерик Жолио-Кюри получават Нобелова награда за физика .

1937 ~ Ева, по-малката дъщеря на Мария Кюри, написва нейната биография, озаглавена"Мадам Кюри':

1939 ~ Начало на Втората световна война.

1945 ~ Над градовете Хирошима и Нагасаки са пуснати атомни бомби.

1986 ~ Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил (Украйна).

Животът и дейноспа на "-.#

един учен, които променя

общоприетите възгледи за същностrа на материята

Множество открития често са направени случайно и с голяма доза късмет. Но едва

ли може да се твърди, че те са с неизбежен характер. За да се създаде подходящата

среда, в която те да могат да се случат обаче, са необходими проницателен ум, богато

въображение, аналитично и задълбочено мислене. Мария Кюри, единствената личност

в историята, носителка на две Нобелови награди- за физика през 1903 г. и за химия през 1911 г. -е ярко доказателство за този пршщип.

... Мария Склодовска, която

nо-късно става известна

nод името Мария Кюри, на

Независимо обаче колко талантлив е един учен, не всички тези случайно направени

открития могат да се доразвият до степен, която позволява получаването на полезни

резултати от приложението им в практиката. Мария Кюри обаче упорито продължава

изследователската си дейност, като пренебрегва несгодите и препятствията в своя живот.

1 6-годишна възраст. Като дете тя

толкова много обича да чете, че

nрекарва дни наред, заровена

в книгите, а с nръсти заnушва

ушите си, за да не чува шума,

който може да я разсейва.

Потисничеството на режима Надеждите на една гувернантка

ВКРАЯ НА xvm в. ПОЛША е разделена между три държави. Това са Австро-Унгария, Прусия и Русия.

Страната продължава да съществува единствено като

име. Варшава, столицата на обширното кралство, се

намира под управлението на Руската империя.

През 1830 г. поляците се вдигат на въстание срещу руската автокрация. Фредерик Шопен - компози­

торът, роден във Варшава - по онова време живее

във Виена и няма възможност да вземе участие

в полската революция. Ето защо излива обхвана­

лите го чувства в музикалните произведения, които

създава. Три десетилетия по-късно, през 1860 г., в

Полша отново се разгаря пламенният дух на рево­

люцията. Владислав Складовски (бащата на Мария

Кюри), учител по физика и математика, сключва брак

с Бронислава Бугоска - учителка в девически пан­

сион. Същата година тя става директор на учебното

заведение и се премества да живее заедно със своя

съпруг в жилище, предназначено за преподавате­

лите в пансиона. Бронислава е ревностна католичка.

Нейният доведен брат, който е болен, живее заедно

с нея и съпруга й. Тя е доста ангажирана с грижите

покрай него и същевременно с изпълнението на сво­

ите домашни задължения.

Семейство Складовски смятат, че независимостта и

освобождението на Полша един ден ще намерят под­

крепа от образованието и възпитанието. Въстанието

срещу руското присъствие, което избухва през 1863 г. в Полша, е неуспешно и довежда до засилване на

.... Варшава nрез XIX в. Къщата, където е

родена Мария Склодовска, се вижда вляво.

Днес в сградата се nомещава музеят .,Кюри':

~ Бащата на Мария, Владислав Склодовски. Възnитаник

на Санктnетербургския университет, той е начетен мъж с

енциклопедични познания в почти всички области, включително

история и езикознание.

репресивните мерки от страна на руската власт. През

1866 г. полският език се забранява в училищата, а пре­подаването се провежда на руски.

И въпреки всичко семейство Складовски не губят

надежда за по-добро бъдеще. Те знаят, че усилията им

няма да са напразни, ето защо се посвещават на обра­

зованието и възпитанието. Страстта им поражда дъл­

боки чувства на патриотизъм, които ще се предадат

по-късно и на техните деца. На 7 ноември 1867 г. се

ражда най-малката им дъщеря- Мария Склодовска.

Вече порасналото малко момиче

След раждането на Мария нейната майка

Бронислава е принудена да се справя с някои

трудни моменти. Трябва да полага грижи за своите

-

Мария Кюри

щастлив период в своя живот. Този период обаче ще

бъде прекъснат, когато здравето на майката на Мария

се влошава. Бронислава се разболява от туберкулоза

(по онова време нелечима болест), а от същото забо­

ляване страда и нейният брат, за когото започва да

полага грижи веднага след своята сватба.

Двете раздели

Майката на Мария заминава на лечение в сана­

ториум, вземайки със себе си най-голямата дъщеря

София . Състояниетой обаче не се подобрява . И сякаш

за да влоши още повече ситуацията, Владислав се

противопоставя на директора на училището, в което

преподава, със своята антируска позиция, и е прена­

значен на по-ниска длъжност. Става обикновен учи­

тел с наполовина орязана заплата. Владислав започва

да преподава на група ученици в апартамента, в

който е принуден да се премести, след като изгубва

правото да обитава дома, който се дава по право на

администраторите.

пет деца и да изпълнява задълженията

си като директор на пансиона. Съпругът

й Владислав получава назначение като

ръководител на училище, намиращо се

наблизо, и трябва да се премести в офи­

циалния дом, получен в резултат от зае­

мането на новата длъжност. Бронислава

се възползва от възможността да напусне

заеманата досега от нея длъжност.

Мария, нейните сестри (София, Елена и

Бранислава) и брат й йозеф растат бързо. Бронислава е две години по-голяма от

Мария и се грижи за нея. Двете сестри

често играят заедно и рисуват. Казват, че

когато Бронислава се научава да пише,

слага Мария до себе си, за да може по­

малката сестра да гледа. Това се случва

.... Мария с братята и сестрите си в детските им години.

Отляво надясно са застанали : София, Елена, Мария, Йозеф

и Бранислава .

Когато Мария е едва 8-годишна, един от учени­

ците се разболява от тиф - изключително заразна

болест по онова време. Сестрите й Бронислава

и София се разболяват малко след това. София

умира след няколкоседмична борба с болестта, а

Бронислава се оправя, но смъртта на по-голямата

й сестра оказва силен ефект върху нея. Нещата ста­

ват още по-лоши. Две години по-късно, през 1878 г., Владислав губи половината си състояние, което

инвестира преди това в бизнес план в съдружие със

своите братя, опитвайки се безуспешно да намери

средства за лечението на своята съпруга. През май

същата година съпругата му вика цялото семейство

пред смъртния си одър. Казва на всеки един от тях

колко много го обича и умира от туберкулоза. Мария

тогава е едва 1 О-годишна .

.... Полското въстание от 1830 г. срещу Русия продължава девет месеца и завършва с поражение за поляците. След

този неуспех се ражда ново движение за обявяване на

независимоста на Полша посредством други начини,

например образование и възпитание.

през лятото, което двете момичета прекарват в сел­

ската къща на свой роднина. Бронислава едва смо­

гва да прочете купчините книги, които й дава нейната

майка. Всеки път, когато тя се измори, от съседната

стая идва Мария, която веднага започва жадно да

чете. Както нейните родители, така и всички роднини

са смаяни от способностите й. Самата Мария поня­

кога се чуди на своите умения. Когато забелязва, че

сестра й Бронислава я гледа неодобрително, тя вед­

нага поднася своите извинения и скромно признава,

че няма намерение нарочно да чете толкова добре

или толкова бързо. Просто така се случва. Мария над­

минава своята по-голяма сестра в четенето и то само

докато я гледа отблизо как учи.

ОТ РЕЛИГИЯ КЪМ НАУКА

Родителите й забелязват, че тя развива своя инте­

лект, но не проявява интерес към други занима­

ния, и се опитват да я насочат към други начини

за прекарване на свободното време, освен чете­

нето. Усилията им обаче са напразни. Мария про­

дължава да се промъква в кабинета на своя баща

и задоволява вроденото си любопитство, наблюда­

вайки отблизо инструментите, използвани за експе­

рименти и научни изпитания.

Семейство Складовски със сигурност преживяват

Преобладаващата част от населението

в Полша изповядва католическа религия.

Всички вярват в животорната сила на Дева

Мария, за която се смята, че закриля страната

от външни врагове. Бащата на Мария, Вла­

дислав, е вярващ, но майка й Бронислава е

ревностна католичка. Казват, че всяка сутрин

отива с децата си на църква. Когато тради­

ционното медицинско лечение на туберку­

лозата се оказва безуспешно, Бронислава

вярва, че Дева Мария ще стори чудо за нея и

ще я излекува. Смята, че болестта й е божие

изпитание.

Бронислава често напуска своя дом, за

да посещава места, където търси изце­

ление. Сестра й полага грижи за децата

в нейно отсъствие и ги води на църква,

където те пламенно се молят за възста­

новяването на своята майка. Молбите им

обаче остават безответни.

Мария вижда, че Бог не излекува майка

й и въпреки че е доста набожна, посте­

пенно губи вярата си в него. Започва все

по-малко да се уповава на божественото

и се обръща към науката. Казват, че дори

когато продължава да се моли по време

на църковна служба, душата й се бунтува

срещу божествената сила, която й отнема

нейната майка. И въпреки че самата тя

носи името на Дева Мария, постепенно се

отдръпва от религията.

• Майката на Мария, Бранислава, спазва две

основни правила, за да

предпази децата си от своето

заболяване: тя никога не

изnолзва същите прибори и

чинии, които използват те, и

не ги целува.

В името на науката

Суровото училище и удовлетвореността от учението

МАРия ПОЛУЧАВА високи оЦЕнки в УЧИЛИЩЕ. На 10-годишна възраст учи в един и същи клас с

12-годишната си сестра Елена . Директорът на учи­

лището нелегално въвежда нов учебен предмет в

програмата на учениците. Вместо часове по руски

език и култура, наложени от държавната власт,

включва изучаването на полски език и култура,

въпреки че преподаването им е забранено в учили­

щата. Образователните власти редовно инспекти­

рат всички учебни заведения, за да се уверят, че не се

провеждат нелегални дейности .

Когато виждат инспекторите да влизат в учили­

щето, всички ученици скриват своите учебници и

се преструват, че са отдадени на съвсем невинно

занимание, например ръкоделие. Мария се бои от

въпросните длъжностни лица повече от всеки друг.

Те задават различни въпроси на всички ученици, за да

се уверят в правилното прилагане на преподаването

и образованието по руски език, а учителите винаги

избират Мария да отговаря на поставените въпроси,

защото тя дава правилни отговори.

Момичето декламира наизуст на перфектен руски

език дълга поредица от имена на различни исто­

рически личности или руски царе. Очевидно, това

е доста унизително за нея, но е задължение. Когато

обаче е запитана кои са владетелите на Варшава,

тя не може да даде задоволителен отговор, защото,

макар и малко 10-годишно момиче, Мария вярва, че

Варшава принадлежи на поляците.

Когато инспекторът повтаря своя въпрос по-високо

и със строг тон, Мария с неохота отговаря, че Варшава

се намира под власпа на руския цар Александър 11 .

След като длъжностното лице напуска класната стая,

удовлетворен от нейния отговор, Мария избухва в

сълзи . Подобни случаи са нещо обичайно в дните,

... Варшавският университет. В онези времена не е прието жените да продължават образованието си във висше училище и Мария е

принудена да се откаже от идеята да учи в своята родина.

.... Руската армия ло време на Полското

въстание от 1863 г. Неуспехът на това

въста ние кара Русия да лрилага още

по-сурови мерки, задушавайки полския

език и култура.

.... Руският цар Александър 11, убит при

терористичен бомбен акт през 1881 г.

прекарани в училището, но въпреки всичко тя остава

привързана към него. От момента, в който губи майка

си и сестра си, застигнати от непечимата болест,

Мария открива каква невероятна радост й доставят

знанието и учението.

Тя продължава да изпитва антипатии към Русия и

казват, че е доволна от новината за атентата срещу

Александър 11 . Две години по-късно Мария, тогава

15-годишна, е абсолвентка. Тя е третият член на

семейство Склодовски, който завършва гимназия с

отличие.

Забележителната идея на една от нейните сестри

Бащата на Мария е много доволен, че неговата

дъщеря е отличничката на класа . За награда оставя

Мария при техни роднини в провинцията за една

година, за да може тя да си почине и да се възста­

нови от усиленото учене. Мария прекарва този

период в разходки из гората и плуване, отдавайки

В онези времена на площад във Варшава е

издигнат паметник. Надписът върху него се пос­

вещава на "хората, които вярват в Полша': Този

монумент е дар на поляците от руския цар. Каз-

който наказва всички ученици всеки път, когато

произнесат думичка на полски език. Владислав

се опитва да предпази учениците, казвайки, че

понякога те неволно използват майчиния си

език. Това обаче влошава взаимоотношенията

му с директора на школото и в крайна сметка

Владислав е свален от заемания пост и прого­

нен от дома, който обитава.

. ват, че патриотите във Варшава често хвър­лят камъни по монумента, който се смята за

символ на руския империализъм. Като реак­

ция на полското въстание от 1863 г. руските вла­

сти яростно унищожават всяка следа от полска

култура. Един от резултатите в така водената

политика е задължителното налагане на руски

език във всички училища. Директорът на учи­

лището, където работи и Владислав (бащата

на Мария), е крайно проруски настроен човек,

За учениците, привикнали да говорят на пол­

ски в домовете си години наред, фактът, че

са принуждавани да използват руски език, е

истинско изпитание. Тези обстоятелства водят

до понижаване на нивото на преподаване в

полските училища.

се изцяло на радоспа и насладата , които й пред­

ла га животът на село.

Мария потъва в своите занима ния, вероятно в

опит да прогони де оните, витаещи над ней­

ното семейство. В крайна сметка успява, след

доста продължителен период, да се отпусне и

да се радва на слънчевите дни в селската къща .

Тя пише в писмата, които изпраща вкъщи, че

около нея няма и следа от алгебрата и геоме­

тр ията и е щастл ива . Това са всъщност наме­

ренията на нейния баща, който иска детето

му да се отпусне след напрегнатите зани­

мания. Годината на село отлита бързо и

Мария се завръща в отлична форма във

Варшава.

По това време нейният брат Йозеф учи

медицина във Варшавския университе~ а

сестра й Бронислава заема мястото на майка

им в грижите за домакинството. Бронислава

иска да стане лекар, а самата Мария също

възнамерява да продължи обучението си,

но в Полша в онези времена не се разрешава жените

да посещават университет. Единственото решение

остава учението зад граница. Складовски обаче не

могат да си го позволят, заради тежката финансова

загуба на техния баща в резултат от инвестиране на

огромни суми пари в неуспешен бизнес.

Мария работи като гувернантка . Договаря се със

своята сестра Бронислава да й оказва финансова

помощ, докато учи медицина в Париж, в замяна

на същото две години по-късно, след дипломира­

нето й като лекар . След като правят това споразу­

мение, през януари 1886 г. Бронислава заминава

за Париж.

.... Мария (вляво) със сестра си

Бранислава . От вси чки сво и братя

и сестри тя е еди н ствената, с която

се разбира и към която изпитва

огромно доверие.

.... Варшава става столица на Полша

през 1611 г. П о ирон ия на съдбата

се превръща във великолепния

град, какъ вто е днес, едва след като

русна ците го п ревземат п рез 1815 г.

Мария Кюри

Гувернантка на 17

Мария работи за кратко като гувернантка във

Варшава, но не се разбира с господина, при когото е

наета, и не се задържа дълго там. Опитва се да намери

работа в друго семейство, с което преди това няма

взаимоотношения. За едно 17-годишно момиче ника к

не е лесно да намери работодател.

За щастие няма място за безпокойство. Приета е

радушно на друго място. Преподава на най-голя­

мата дъщеря в семейството четири часа на ден,

а на по-малката- три. Разбира се много добре с

по-голямата девойка и дори двете заедно съби­

рат местните деца на определено място и скри­

шом ги учат да четат и пишат на полски ези к.

По онова време гувернантките не само пре­

подават на децата в заможните семейства, но

също така помагат в домакинството. Мария

играе с децата на карти или шах и съвсем не й

остава време за лични занимания. При всяка

възможност обаче се отдава на четене. Когато

се чувства уморена, се освежава, решавайки задач и

по математика. Изглежда че по това време тя избира

да се насочи към сериозни научни занимания .

Изминава цяла година, откакто Мария се отдава на

тези занимания . На Коледа Казимир, първородният

син в семейството, където работи, се прибира вкъщи.

Той учи математика във Варшавския университет.

Казимир е очарован от умната млада девойка, която

е гувернантка на сестрите му. Двамата водят про­

дължителни интелектуални дискусии, които Мария

никога не подема с жителите на малкото провин­

циално градче, в което работи . Не след дълго тя и

Казимир се влюбват един в друг.

Свобода и усиле­ни занимания

МлРИЯ и БРОНИСЛАВА кроят големи планове за своето бъдеще, но пренебрегват продължител­

ността от време, необходимо за осъществяване

на техните мечти. Мария се разбира чудесно със

своите работодатели, но в мига, в който Казимир

невинно подмята пред родителите си възмож­

ността за брак с гувернантката, неочаквано се

слага край на приятелските й взаимоотношения

с останалите членове на фамилията. За родите­

лите на Казимир Мария не е нищо друго, освен

бедно момиче от обикновено семейство и едва ли

е подходяща за съпруга на техния син . Изправен

пред яростната съпротива на своето семейство,

Казимир изоставя опитите си да споменава своите

намерения за брак с Мария.

Това бележи и момента на разрив във взаимо­

отношенията на Мария с това семейство. Топлата

сърдечна връзка помежду им вече не същест­

вува. Тя дори започва да губи надежда , че ще бъде

в състояние да учи някога в Париж. Освен това е

разочарована, че Казимир не се противопоставя

на елитарното отношение на своите родители.

Чувства се огорчена и неудовлетворена, когато

получава новини от дома си за това как нейни

стари близки приятели са се сгодили или оженили .

Децата в семейството, където работи, растат, а

Мария е към края на своята кариера като гувер­

нантка. През април 1888 г. получава вестта, че

баща й успява да намери по-добре платена работа

и ще поеме частта на Мария във финансирането

на обучението на нейната сестра . Сега Мария ще

бъде в състояние да спести малко и за себе си .

Намира работа като гувернантка в друго семей­

ство във Варшава . Сега вече може да задълбочи

за ниманията си в своето свободно време и дори

успява да закупи някакво оборудване за научните

си експерименти .

В този период Бронислава се сгодява за лекар,

десет години по-възрастен от нея. През 1891 г.

изпраща писмо на Мария, в коетой отправя покана

да я посети в Париж. Изненадващо обаче Мария

не е особено развълнувана от новината . Свикнала

да живее със семейството си във Варшава, тя не

иска да се отделя от тях. Съществува и друга при­

чина, поради която не иска да замине за Париж.

Все още не се е отказала от Казимир. В крайна

сметка успява да се срещне с него, но обърканата

му реакция и уклончивите му отговори я карат да

разбере истинската страна на чувствата, които той

изпитва.

Тя веднага изпраща писмо на своята сестра, при­

емайки нейната покана, и малко след това напуска

~ Габриел Липман, учителят на Мария,

създава метода на фотографското

възпроизвеждане на цветове и прави

първата цветна фотография през

1881 г. Получава Нобелова награда за

физика през 1908 г.

Улиците на Париж, изобразени

върху фотография от 1900 г.

Образът запечатва тълпите хора

на Международното изложение и

наскоро построената Айфелова кула.

Варшава . На гарата в Париж е посрещната от

Бронислава и своя зет, чието име, по странно сте­

чение на обстоятелствата, също е Казимир.

Животь т в столицата на Франция

Атмосферата в Париж е безгрижна и свободна,

точно обратното на това , към което е привик­

нала Мария . Не е лесно за нея да разбере идеята

за живот в град, където н икой никого не арестува

заради това , че казва на глас неприемливи неща.

Мария приема впоследствие френското име Мари

(Marie). Има огромна вяра в своите академични

способности, като постъпва във факултета по при­

родни науки в Парижкия университет- Сорбоната.

Въпреки това тя не е съвсем доволна от начина, по

който започва студентския си живот в Сорбоната .

Това се дължи на факта, че не говори добре френ­

ски - езика, на който се преподава. Освен това е

24-годишна, няколко години по-голяма от остана­

лите студенти . Учи часове наред всеки ден, за да

може да настигне останалите си колеги.

Междувременно в дома на сестра й, където

тя живее, се случват много неща. Нейният зет,

Казимир, е поляк по произход, но е прогонен

от родината си заради антидържавна дейност.

Често е посещаван от хора, които идват от род­

ното му място в Полша, а сега живеят в Париж, или

ходи на балове, организирани от тях. Игнаци Ян

Падеревски - музикантът, който по-късно застава

начело на управлението в Полша, след като стра­

ната обявява своята независимост- е един от мно­

гобройните познати на Казимир. Всичко в дома, в

който живее, е изпълнено с радост, шум и весе­

лие и за ужас на Мария, тя не е в състояние да се

съсредоточи върху своите занимания . Година по-

късно се премества в собствен апартамент, нами­

ращ се близо до университета . Всеки де н след

привършване на лекции тя отива в библ иотеката,

където чете и учи , прибира й ки се вкъщи след ней­

ното затваряне. Домът й далеч не е идеален , но

тя успява да го превърне в уютно място, обзавеж­

дайки го с неща, които носи от вкъщи .

Когато няма пари, хапва като отшелник- парче

хляб, плодове и малко черен чай . Води такъв

живот известен период от време, но един ден

не издържа. Казимир, когото баща й моли да се

грижи за нея, я намира припаднала. Той отвежда

Мария в дома си, дава й храна, помагайки й да

се възстанови. Тя му обещава, че повече няма

да я намира в подобно състояние, но при завръ­

щането си обратно отново се връща към пре­

дишния си начин на живот. През 1893 г. Мария

завършва с отличие университета и получава сте­

пента лиценциат по физика (еквивалентна на сте­

пента магистър) .

Неочакван подарък

По времето, когато приключва своето обуче­

ние, Мария изразходва всички свои спестявания .

Това означава, че трябва да се завърне в Полша .

Старата й приятелка Ядвига Сикорека й се прити­

чва на помощ, проявявайки се като истинска спа­

сителка в труден момент. Сикорека използва всяка

възможност и полага всички усилия да издейства

стипендия от полските власти. Сега Мария може

да продължи обучението си в Сорбоната, вместо

да се връща обратно в своята родина . Година по­

късно, през 1894 г. , тя получава и степента лицен­

циат по математика. Едногодишното продълже­

ние й дава нещо много повече от получаването на

Мария Кюри

~ Сорбоната в Па риж в

наши дни .

още една специалност. йозеф Ко валеки, професор

по физика, когото Мария познава отдавна , идва в

Париж. Той преподава във Фрайбургския универ­

ситет и отива в Париж, за да присъства на конфе­

ренция, но също и да прекара меден месец със

своята съпруга . Габриел Липман, научният ръко­

водител на Мария в Сорбоната, й поверява изсле­

дователска работа, свързана с магнитните свой ­

ства на стоманата. Мария се изправя пред реди ца

трудн ости в своята работа, но Ковалски я запоз­

нава с ф изик, който вече е постигнал изключ и ­

телни резултати и може да й съдейства . Името на

този физик е П иер Кюри - ръководител на лабо­

ратория към Висшето училище по физика и химия

в Париж.

~ Игна ци Ян Падеревски

е оби кновен пианист,

когато се за познава с

Мария, н о по-късно

печели слава в музиката и

политиката, като заста ва

начело на Полша след

обявява н ето на нейната

независимост през 1918 г.

БЛИЗЪК ПРИЯТЕЛ В РОЛЯТА НА "ПАЗИТЕЛ"

Във Франция, за разлика от Полша, жените

могат да посещават лекции в университета.

Броят на жените обаче, продължаващи сво­

ето образование във висши учебни заве­

дения, е сравнително малък. Те започват да

постъпват в Сорбоната едва през 1867 г. -годината, в която се ражда Мария .

От 9 ООО студенти, които дотогава пре­

минават през университета, Мария и нейна

колежка са единствените представителки

на нежния пол в своя випуск.

Присъствието на жена в университета

е съвсем естествено да привлича върху

себе си вниманието на младите студенти .

Но Мария смята, че излизането на среща с

когото и да е сред тях, е загуба на безцен­

ното й време.

Тя отказва на всички, но въпреки това

е заобиколена от нови и нови ка нди­

дати . Очевидно това е притеснително, а

Ядвига Сикорска, нейна близка приятелка,

измисля план за защита. Тя държи младе­

жите настрана от Мария и дори казват, че ги

заплашва с чадъра си, който използва като

оръжие. Имайки до себе си един успешен

пазител в лицето на Ядвига, Мария е спо­

койна и може да продължи с учението си.

Ядвига силно вярва, че приятел ката й

рано или късно ще направи нещо забележи­

телно и запомнящо се за науката. Специал ­

ните чувства, които изпитва към Мария, зат­

върждават решимоспа й да се завърне във

Варшава, където успява да издейства сти­

пендия за нея.

П1

Живот и дейност

Съдбоносната среща Две сродни души

Физикът ПИЕР КЮРИ е висок и мълчалив мъж. На З5-годишна възраст той вече е известен в ака­

демичните среди с изследванията си, свързани с

физиката на кристалите и зависимостта на маг­

нитните свойства на веществата от температу­

рата. Пиер не търси слава и богатство и се задо­

волява с преподавателска дейност в универси­

тета. Когато се запознават, той не притежава още

и докторска степен. Двамата с Мария започват

да водят непринуден разговор, който прераства

в интелектуална дискусия по различни научни

теми . Пиер е изненадан от тази смайваща жена,

която е в състояние да дава обосновани отго­

вори и да задава съответните въпроси по теми,

принадлежащи към сложната материя на него­

вата научноизследователска работа. Казват, че

Мария завладява вниманието му по цяла нощ и

двамата продължават да говорят до ранни зори.

Мария споделя, че след като защити степента си

по математика, иска да се завърне в Полша , за да

се присъедини към движението за независимост

на своята родина. Кюри се опитва да я убеди да

остане в Париж и да продължи научната си дей­

ност заедно с него .

Пиер ежедневно пише писма, в които се опитва

да я накара да остане във френската столица. Един

ден той й дава копие на един от своите научни тру­

дове, със специално посвещение за нея. За Мария

това е любовно писмо, върховен израз на чув­

ства, и тя е развълнувана до дъното на душата

си. Заради спомените си, свързани с несполучли­

вите взаимоотношения с Казимир обаче, Мария

се страхува да се влюби отново. Малко след това,

през лятото на 1894 г., тя получава степента лицен­

циат по математика. До известна степен е обезпо­

коена от думите на Пиер, че"няма морално право"

да изостави започнатите изследвания. Прибира

се в Полша за известен период от време, но през

.... Физикът Вилхелм Рьонтген, който ста ва известен с откриването

на Х-лъчите .

октомври 1894 г. отново се завръща в Париж,

без да се е отказала от любовта си към Полша и

намеренията си да се завърне един ден в своята

родина. Мария признава пред Пиер, че докато се

намира в Полша, желае с цялото си сърце той да

е там до нея, учейки я на френски език, а двамата

да продължат заедно да работят върху своите

изследвания. На следващата година Пиер, който

не се интересува от придобиването на високи

академични титли, защитава степента доктор

по физика. Дисертацията му разглежда различ­

ните типове магнетизъм и изследва зависимостта

между температурата и магнетизма, известна днес

като "закон на Кюри': В писмо до своя приятелка

Мария пише, че вече не е Мария Склодовска, а

мадам Кюри.

Брак и изследователска работа

На 26 юли 1895 г. Мария и Пиер сключват брак

в дома на родителите на Пиер в околностите на

Париж. Младоженецът е на З6-годишна възраст,

а младоженката на 27 години. Церемонията е

скромна, без златни пръстени и вечерни облекла,

но любовта на двамата озарява цялото търже­

ство. През есента същата година Пиер става уни­

верситетски преподавател. Младоженците полу­

чават от университета лаборатория, където да

продължат своите експерименти върху магнети­

зма. Две години по-късно, през септември 1897

г., се ражда дъщеря им Ирен (Ирен Жолио-Кюри).

След три месеца Мари завършва изследването си

по магнетизъм и започва да търси тема за доктор­

ска дисертация.

По същото време, през 1895 г., немският физик

Вилхелм Рьонтген, работещ в университета на

Вюрцбург, разтърсва научната общност с откри­

ването на нов тип късовълнова, високочестотна

радиация, която той нарича Х-лъчи. Тези елек­

тромагнитни вълни, наречени по-късно рьонт­

генови лъчи, имат свойството да преминават

през материята. Откритието му е сензационно

и въпреки че принципите на новото лъчение

не са изяснени , става ясно, че Х-лъчите могат

да се прилагат в медицината за получаване на

изображения на вътрешните човешки органи.

Мнозина учени и изследователи в областта на

медицината започват да се интересуват от под­

робното изучаване и приложение на рьонтгено­

вите лъчи.

През 1896 г. Мария успява да положи успешно

изпит за асистент в университета. Същата година

Анри Бекерел открива, че урановите съедине­

ния изпускат постоянно проникващо лъчение,

.... Антоан Анри Бекерел открива

естествената радиоактивност.

Откритието му, направено случайно,

оказва влияние в световен мащаб

след много кратко време.

способно да осветява фотографска плака -това

е естествената радиоактивност на урана. За

разлика от рьонтгеновото, открито през 1895

г. , лъчението на Бекерел не е резултат от въз­

буда от външен източник на енергия , напри­

мер светлина, а представлява вътрешно свой­

ство на урана. Мария е заинтригувана от новото

явление и от перспективата да започне работа

в напълно нова научна област, макар ползата от

това да се счита за изключително ограничена .

Решава да посвети дисертацията си на изслед­

ване на това лъчение, което нарича по-късно

"радиоактивност".

Интересното откритие

Мария започва работа върху откритото от

Бекерел явление , като се опитва преди всичко

да установи дали съществуват и други вещества ,

различни от съединенията на урана, които да

излъчват "бекерелови " лъчи . Анри Бекер ел уста­

новява , че в присъствието на уранови съедине­

ния въздухът става електропроводи м. Ето защо

Мария измерва електропровод имостта бл изо

до образци от други вещества . В тези изслед­

вания и змервателните уреди , ко нструира н и от

нейния съпру г П иер Кюри, се оказват незаме­

ними . Мария стига до и з вода , че от поз натите

до този момент елементи радиоактивни са само

уранът, торият (открит от Берцелиус през 1829

г.) и техните съединения . Много скоро прави и

по-важно откритие : урановата руда пехбленда

(уранов диоксид) и минералите, съдържащи се

в нея (настуран, халколит и аутонит), изпускат

много по-силно бекерелово лъчение от съеди­

ненията на урана и тория и поне четири пъти

по-силно от това на чистия уран . Макар коле­

гите й да предполагат, че допуска грешка в сво­

ите измервания , Мария е убедена, че в насту­

рана се съдържа нов, неизвестен , силно радио­

активен елемент. Пиер временно изоставя сво­

ите занимания и се присъединява към работата

на своята съпруга.

През 1898 г. Пиер и Мария Кюри публикуват

статията "За радиоактивното вещество, съдър­

жащо се в пехблендата" (Sur uпе substaпce

radioactive сопtепuе daпs la peceleпde), в която

съобщават за откриването на единия от еле­

ментите, наречен "полоний " в чест на родината

на Мария Складовска - Полша . В тази статия

те за първи път използват термина "радиоак­

тивност". Резултатите им са докладвани пред

Френската академия на науките и пред Габриел

Липман . През декември съобщават за откри­

ването и на втори елемент, с по-висока ради­

оактивност отколкото палония, който наричат

"радий". Двата нови елемента са много по-радио-

Мария Кюри

Библиотека на спомените

ДВОЙКАТА НА ВЕЛОСИПЕДИ

Мария и Пиер спестяват малко пари наприемница по пътя си. Често оста-

за своята сватбена церемон ия . Не купу- вят велосипедите си на съхранение при

ват скъпи дрехи , н ито пък орга низи- работниците, които срещат на полето , за

рат шумно празненство, тъй като сред- да могат свободно и необезпокоява но

ствата, с които разполагат, не достигат. да се разхождат из гората . Този обикн о­

И въпреки това искат церемон ията им вен и интимен меден месец ги сближава

да е уни кал на по рода си . Еди нственото още повече. Мария и Пиер често могат да

нещо, което за купуват с парите, п олу- бъдат видени заедно на своите велоси-

чени преди сватбата , са два еднакви педи в свободното си време, дълго след

велосипеда. Младоженците з ами нават н а края на техния меден месец.

меден месец с тях, пътувайки п рез сел­

ските ра йон и във Франция.

Нямат определена дестина ц ия, а

п росто кръстосват на където им видят

оч ите . Нощите прекарват в някоя стра-

актив н и от ура н а и тория и предста вля­

ват една милионна част от настурана .

Предполага се, че изолирането им ще е

сложна и трудоемка процедура, защото

радият представлява незначителна

част в процентна съотношение в съе­

динението, от което се извлича.

~ Мария и Пиер на велоси пед и се отпра вят на

своето сватбено пътешествие.

..- Мария, П иер и първородната им дъщеря Ирен .

Мария се разболява за някол ко месеца след

ражда нето на Ирен.

Живот и дейност

Възход и падение Сградата, в която съпрузите Кюри провеждат научни

Добри и лоши вести които ще преобразят света на науката.

IJI';IOrn••nr"'"''TI>Inr•c:• дейност, Мария ВОДИ дневник, опис­СкоРО СЛЕД КАТО ЗАПОЧВАТ ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ за отделяне на радий, съпрузите Кюри разбират, че са

им нужни огромни количеава уранова руда, за да

отделят радий в количеаво, което е дааатъчно за

определяне на атомното му тегло. Вниманието им е

насочено към урановата мина "Иоахимаал" в Чешка

първите години от живота на дъщеричката й -п-....nRt1тn зъбче до прохождането. Експериментите

""'""''-"'"'" '""т бавно и спокойно, напредвайки без r'..,. ....... ..".".; някакви видими пречки, а през 1901 г. се открива, че

радият може да се използва при лечението на дерма­

тологични болеаи. Бохемия, някога извеана с богатите си

залежи, от които аварийският монетен двор

монети. След изчерпване на среброто в

много богата на уран руда, която се

изводство на оцветители на

Следващата пролет съпрузите Кюри успяват да

иэолират 1 дециграм чиа радиев хлорид (вещество, което излъчва синкава светлина и топлина), след като

nt-...,.t-+-"ta четири години преработват няколко тона уранова чества уранова пехбленда roo,•<>l.ilrт.r:lh'"

със собствени средства, но сп

руда. Четири години непрекъснат труд и експери­

менти най-накрая се увенчават с успех. Кюри опреде--

Австрийската академия на науките, те кv•nш ... ..­ '1-...,.-t- лят, че атомното тегло на радия е 225. Не успяват да изолират полоний, тъй като той се оказва продукт от

разпада на радия.

ниски цени няколко тона руда.

Следва период, в който двамата се

морно в примитивни и вредни за здравето условия,

борейки се да изолират радия. Мария непрекъснато

преработва уранова пехбленда в специално пред­

назначени за целта огромни съдове, нагрявайки ги

до висока температура. Всичките си анализи правят

в малката и бедно обзаведена лаборатория на град­

ското училище, а дори най-малката грешка може да

изложи на риск резултатите, които искат да поаигнат.

Мария и Пиер работят по цял ден, правейки кратки

почивки само за хранене, без да напускат своята лабо­

ратория. През 1900 г. Мария започва да преподава

физика, за да подпомага финансово своето семей­

ство. Тя се надява, че някой ден ще живее един дина­

мичен и изпълнен със събития живот, но вниманието,

от което се нуждае нейната дъщеря, прави дните й

още по-вълнуващи, отколкото може да си представи.

Освен своите записки, свързани с конкретната й

"' Мария Кюри с дъщерите си на фотография, направена през 1905 г. Мария държи новородената Ева.

Различна ве

ОЩЕ ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО

Не е съвсем необичайно явление в науката

учените, работещи върху една и съща тема­

тика в своята изследователска работа, да дос­

тигат до еднакви заключения по едно и също

време, но с помощта на различни методи.

Периодът, необходим за завършване на тех­

ните изследвания, както и прецизността на

техния труд, определят степента, в която полу­

чават или не получават признание за едно­

временно направеното откритие. Такъв е и

случаят с откриването на химичния елемент

полоний от съпрузите Кюри.

Вили Марквалд, професор от Берлинския

университет, провежда изследвания върху

радиоактивните елементи по същото време,

по което правяттова и двамата Кюри. Той дори

използва аналогични утайки от уранова руда,

подобни на използваните от Пиер и Мария.

Марквалд публикува тезис, в който пред­

ставя откритието си и му дава ново име. Мария

го прочита и разбира, че става дума за резул-

татите от нейните експерименти, а именно

- палония. Започва да се бори да публикува

труд на немски език, описващ нейното соб­

ствено откритие. Тя усилено работи със своя

съпруг, за да намери полония (елемента, който

кръщава на своята родина), и няма никакво

намерение да се откаже от правата си върху

направеното откритие. Марквалд от своя

страна не желае да хвърля сянка върху сла­

вата от постижението на Кюри. Просто насто­

ява, че полоният и веществото, което открива

самият той, са в действителност два различни

елемента. Той обаче е принуден да се откаже

от тезите си, когато получава доказателство,

че субстанцията, открита от него, и полоният

са един и същ химичен елемент. Моментът,

в който трябва да признае поражението си,

той цитира стих от Шекспировото произведе­

ние"Ромео и Жулиета":"Какво е едно име? Туй,

което зовем ний "роза'; ще ухае сладко под

всяко друго име':

Мария съобщава за постигнатото на своя баща във

Варшава. И тъй като той е учител по физика, успехът,

който постига неговата дъщеря в Париж, може само да

го радва. Той й изпраща отговор, в който я поздравява

за отличните резултати, и умира внезапно няколко

дни по-късно. Мария се обвинява, че остава в Париж,

вмеао да се завърне при семейавото си във Варшава.

Нобелова награда и за двамата

Новооткритият елемент привлича вниманието на

целия свят и всеки, който разработи и патентова тех­

никата за отделянето на радий, несъмнено може да

извлече големи печалби.

Семейаво Кюри избират чиаата наука пред пече­

ленето на пари от патентоването на процеса на отде­

ляне на химичния елемент радий. Публикуват всичко

в такива подробноаи, че някои индуариалци дори

започват производавото му.

През юни 1903 г. Мария Кюри защитава доктор­

ска дисертация в Сорбоната на тема "Изследвания

на радиоактивните вещеава" (Recherches sur les Substaпces Radioactives). В нея влизат огромно коли­чеаво наблюдения на радиоактивноата, направени

от Мария и Пиер Кюри по време на изследванията

на полония и радия. Според комисията, която при­

съжда научната аепен, резултатите й предаавля­

ват най-големия принос в науката, поаигнат в док­

торска дисертация дотогава. Двама от членовете на

тази комисия получават Нобелови награди няколко

години по-късно: Липман по физика през 1908 г.

и Моасан по химия

през1906 г.

Работата на семей­

аво Кюри кара и други

учени да се съсредо­

точат върху явлени­

ето радиоактивноа.

~ Картина от онова време,

изобразяваща откриването

на радия. Съпрузите

Кюри прекарват много

часове, наблюдавайки

флуорисциращия елемент.

През 190З г. физиците Ърнест Рьдърфорд (носител на

Нобелова награда по химия през 1908 г.) и Фредерик

Соди предлагат теория, която обяснява радиоактив­

ното излъчване. Според тази теория радиоактивността

възниква вследствие на разпада на атомните ядра, като

при това разпадане те се превръщат в ядра на други

химични елементи (трансмутация) . Мария се съгласява

да приеме теорията на Рьдърфорд-Соди като най-веро­

ятно обяснение на радиоактивността, макар че не може

да наблюдава разпада на урана, тория и радия в опитите

си, тъй като този процес протича изключително бавно.

Именно Мария въвежда термините "разпад" и "транс­

мутация':

По същото време тя очаква второто си дете, но два

месеца по-късно прави спонтанен аборт. За съпру­

зите това е ужасен удар и трагедия, но през ноември

семейството получава добри новини.

Шведската кралска академия на науките присъжда

на Мария и Пиер Кюри половината Нобелова награда

по физика за 190З г. "за изключителни заслуги, постиг­

нати в тяхната обща изследователска работа върху

явлението радиация, открито от проф. Анри Бекерел':

Другата половина от наградата

е присъдена на Анри Бекерел

за откриването на естествената

радиоактивност. В писмо до

Шведската академия на нау­

ките, присъжда ща Нобеловите

награди, Пиер пише, че никой от

двамата не може да пътува до

Стокхолм, за да получи

наградата, заради

преподавател­

ската си заетост и

недоброто здра­

вословно със­

тояние на г-жа

Кюри. Чак през

юни 1905 г. те

успяват да оти­

дат В СТОКХОЛМ,

к ъ д е т о

Пиер изнася

Нобелова лек­

ция.

~ Стокхолм (Швеция) -мястото,

където се провежда церемон ията

по връчването на Нобелова награда.

Началото на декември (месецът, през

който се състои церемонията ) се

нарича Нобелова седмица.

... Алфред Нобел -учен ият, който

открива динамита. Според повелите

в неговото завещание цялото му

натрупано състояние следва да бъде

използва но за учредя ва нето на награда

за специални постижения в областта на

природните науки и л итературата и най­

вече за всички тези, които имат заслуги

пред ч овечеството.

Връзката на Мария и Пиер е много

специална, превръщайки ги в

двойка, свърза на както лично, така

~ професионално. Когато получават Нобелова на града, Мария пише на своя

брат, че всеки един от двамата получава

.,по половин награда".

Мария Кюри

Фактът, че полякиня получава наградата за свои

заслуги към Франция, разгаря полемика в страната .

Публичността, с която се сдобиват, не е нищо друго,

освен пречка в изследванията, провеждани от семей­

ство Кюри, ненавиждащи светлината на прожекто­

рите. Лауреатите на Нобелова награда решават да

присъстват на тържествената церемония по връч­

ването и да изнесат речи, но отлагат своите намере­

ния заради изтощението, причинено от извънредния

непрестанен денонощен труд.

През октомври 1904 г. Пиер е назначен за про­

фесор по физика в Сорбоната, а месец по-късно

Мария вече ръководи лабораторията му. През

де кември се ражда втората им дъщеря Ева, която

след това става концертираща пианистка и био­

граф на своята майка. Мария прекарва пролетта в

почивка , след напрегнатата работа и раждането .

На заслужен отдих се отдава и съпругът й Пиер .

Заминават за Стокхолм през юли, където в своя

официална реч изразяват благодарността си към

Нобеловия комитет за връченото им отлич ие.

След завръщането си в Париж Пиер става член на

Френската академия.

Неочакваната раздяла

Един дъждовен ден през 1906 г. , датата е 19 април,

след като се завръща от почивка, Пиер отива на бан­

кет на преподавателите в Сорбоната. По време на

сбирката изразява недоволството си от липсата на

възможности за растеж пред младите преподава ­

тели . Приятелите му забелязват, че е по-жизнерадос­

тен и весел, отколкото друг път. По време на същия

банкет Пиер среща отново и Йозеф Ковалски - чове­кът, който го запознава няколко години преди това с

Мария. Семейство Кюри вечерят в дома на Ковалски

същата вечер.

След вечеря Пиер се запътва към едно изда­

телство, което предстои да публикува негов труд.

Издателството е затворено заради стачка и Кюри

тръгва пеш към университета. Налага се да премине

през оживено кръстовище. Кочияшът на един фай­

тон не забелязва Пиер, който изниква иззад друго

превозно средство, опитвайки се да пресече ули­

цата. Физикът е блъснат от тежкото возило, а черепът

му размазан от едно от колелетата. Умира на място.

Същата вечер, след като се прибира в дома си, Мария

намира там бащата на Пиер

и двама други препо-

даватели от универси-

тета, колеги на съпруга

й. Първоначално тя

не осъзнава какво се

говори . След дълга,

напрегната и болез­

нена тишина, Мария

започва да повтаря

думите на един от

мъжете- съпругът

й Пиер е мъртъв,

- -

Живот и дейност

Преодоляване на трудностите

Последните думи, първата лекция

НовинАТА ЗА СМЪРПА НА ПИЕР, който е едва 46-годишен, се разпространява на следващия ден

из цяла Европа. Погребалната церемония е съвсем

скромна -точно такава, каквато би желал и покой­

ният. Мария целува за последно своя съпруг, поста­

вяйки в ковчега своя фотография, която Пиер обо­

жава приживе. Присъстващите на погребението

твърдят, че тя запазва самообладание и не показва

н икакви признаци на тъга от тежката загуба. Вече

сама, Мария започва да пише дневник, адресиран

до покойния й съпруг. Чувствата й през онези дни

се изразяват в сърцераздирателни думи към ней­

н ия приятел , колега и незаменим другар. По-малко

от месец след това получава покана да заеме осво­

боденото по нещастно стечение на обстоятелства

п реподавателско място на Пиер и неговите преки

задължения и отговорности като ръководител на

Катедрата по физика към Факултета по природни

науки в Сорбоната . Мария е първата жена препо­

давател в университетските среди . Преди да при­

еме предизвикателството, тя доста дълго се коле­

бае . Първият й курс лекции започва през ноември .

Студентите и останалите присъстващи в универ­

ситетската аула изглеждат повече заинтригувани

от положението й на вдовица, отколкото от самия

курс. Мария открива своята първа лекция с думите,

и зползвани от нейния съпруг по време на неговото

последно излизане пред аудитория.

Натоварена с много задачи

Мъката на Мария от загубата на нейния съпруг

нико га не изчезва , но с помощта на някои прия­

тели , като Жан Перен и математика Емил Борел,

ус пява да се радва отново на живота. През 1907 г. открива специална школа заедно със своите

изтъкнати и уважавани приятели . Занятията се

из насят съответно в домовете на записаните деца

и по своеобразен начин възраждат у нея спо­

мена за тайните девически училища, в които тя

ходи като дете в родината си Полша. Мария е

доста твърда , упорита и изрядна, що се

отнася до образованието и възпитанието

на собствените й деца, гледайки на тях по

начина, по който нейните родители гледат

на нея. Всеки път, когато някоя от дъщерите

й заспи по време на занятие, Мария взема

тетрадката й и я изхвърля през прозореца,

за да привлече нейното вниманието и да пре­

махне разсеяността й.

Същата тази година Мария наема няколко души,

които да й помагат в изследователската лаборато­

рия. Това става възможно благодарение на щедрите

дарения на американския бизнесмен Андрю Карнеги.

Приблизително по това време интересите на Мария

се насочват в нова посока в резултат от наскоро пуб­

ликуван труд, според който радият не е нов елемент, а

съединение на хелий и олово. За да докаже, че радият

е нов химичен елемент, Мария продъл­

жава усилената си работа върху изоли­

рането на радий в чиста форма, а не като

радиев хлорид.

Задачата ни как не е лека , а за изпъл­

нен ието й са нужни отлични умения .

Следващата година Мария става препода­

вател в Сорбоната и се посвещава на миси­

ята да докаже въпреки всичко, че радият е

нов елемент, непознат до този момент. Както

може да се очаква, тя няма почти никакво

време за своите деца и не е доволна от това

стечение на обстоятелствата, но същевре­

менно смята, че защитата на откриването на

радия като отделен елемент в таблицата на

Менделеев, което прави заедно с покойния си съпруг,

има решаващо значение в конкретния случай и излиза

на преден план по значение.

Почти непреодолима пречка

Усилията на Мария не са напразни . През 191 О г. тя успява да изолира изключително чист радиев хло­

рид и малко след това, с помощта на Андре Дебиерн,

.... Ученият Жан Перен, който е

добър приятел на Мария . След

като работи като препода вател в

Сорбоната, получава професорска

титла през 191 О г.

.... Пол Ла нжвен . Според мълвата

има връзка с Мария. Обиден е от

репортера , който разпространява

слуховете, и го предизвиква на дуел.

радий във формата на метал. Така

убедително доказва, че радият е

нов химичен елемен~ Постижението

й отнема дванадесет години неуморен

труд. Освен това тя подготвя образец от

новия елемент, който представя на между­

народна научна конференция, органи­

зирана същата година в Брюксел. На

тази конференция е предложено мер­

ната единица за радиоактивност да се

нарече "кюри':

Издигат се множество мнения в под­

който е женен преподавател .

Ланжевен и Мария живеят

заедно в Париж, близо до

Сорбоната, няколко години

преди това. В различни вест­

ници започват да се про­

крадват колонки, крити­

куващи връзката на Кюри

със семейния Ланжевен .

Постепенно присъствието

на подобна информация

нараства лавинообразно

и довежда до истин­

ска обществена истерия

спрямо двамата . Борел и

Перен се интересуват от

публикациите, но останалите чле­

нове на академичната общност про­

дължават да смятат Мария за очаро-

крепа на членството на Мария във Френската

академия . В края на 191 О г., по настояване на

редица френски учени, Мария Кюри е предложена

за член в академията. Пиер Кюри е избран в нея

само една година преди смърпа си. За цялата исто­

рия на Френската академия на науките обаче нито

една жена не е неин член, затова кандидатурата на

Мария довежда до жестоки спорове между при­

вържениците и противниците на това предложе­

ние. Сексизмът в онези дни продължава да се явява

сериозна пречка пред кандидатурата на една жена.

След няколко месеца оскърбителна полемика, през

януари 1911 г. кандидатурата на Мария Кюри е

отхвърлена с мнозинство от един глас.

• Мария Кюри по време на лекция вателната полякиня. Някои предлагат

дори тя да се откаже от предложеното й отличие

за заслуги в обласпа на химията, но Мария остава

твърда и непоколебима, заявявайки, че няма

никаква връзка между изследователската дей­

ност и нейния личен живот. След това заминава за

Стокхолм, за да получи Нобеловата награда.

в Сорбоната. Казват, че на път към

университета за своята nърва лекция

тя отива на гроба на своя съпруг.

В края на 1911 г. Шведската кралска академия на

науките обаче присъжда на Мария Нобелова награда

за химия "за изключителните й заслуги в развити­

ето на химията с откриването на елементите радий и

полоний, за изолирането на радий и за изучаването

на природата и съединенията на този забележите­

лен елемент': Тя става първият учен, който е

два пъти лауреат на Нобелова награда.

В парижки таблоид от 4 ноември 1911 г. се появява заглавие, свърз­

ващо по непристоен начин и намек­

ващо за възможна връзка между

Мария Кюри и Пол Ланжевен,

Пътуване във времето

Няколко години по-късно Ланжевен се помирява

със съпругата си извън съдебната зала, а полемиката

относно връзката му с Мария постепенно затихва.

Мария работи и е в отлична форма, но след завръ­

щането си в Париж от церемонията по връчване на

наградата, тежкият неспирен труд, както и разгово­

рите в общественото пространство, свързани с лич­

ния й живот, вземат своето и тя се разболява.

~ Уилям Томсън, първи лорд Келвин, е британски физик,

който още от 1892 г. излага в свой труд идеята, че радият не

е нов химичен елемент. След смъртта на своя cъnpyr Мария демонстрира точно обратното, което е и мисията на нейния живот.

Отк итие и наименование на елементите

1789 Германският химик Мартин Клаnрот открива урана,

к ъстен на едноименната планета .

1898

1940

Съnрузите Кюри откриват nалония, наречен на

държавата Полша.

Американският химик Глен Сийборг открива nлутония,

носещ името на десетата nланета в Слънчевата система.

НАИМЕНОВАНИЯТА НА ЕЛЕМЕНТИТЕ 1944 Сийборг синтезира кюрийот плутония и го кръщава

на именитите съn зи Кюри.

Днес е доказано съществуването на над 1 ОО химични елемента. Има впечатляващ брой източници за имената на тези елементи.

Уранът е открит през 1789 г. Името му произлиза от името на плане­

тата Уран, открита осем месеца преди това през същата година . Атомният

номер на урана е 92. Номерата на нептуния и плутония са съответно 93 и 94. Тези елементи са наречени на планетите от Слънчевата система, чиито орбити лежат отвъд тази на Уран, а именно- Нептун и Плутон .

През ХХ в. много елементи се кръщават на хора или места, какъвто е

случаят с плутония например. Други елементи са наречени на държави,

подобно на а мериция и франция. Елементите, кръстени на хора, са кю рий,

нобелий и айнщайний. Те нямат връзка с учения, чието име носят. Елемен­

тите, притежаващи атомен номер, по-голям от този на урана, са създадени

по изкуствен път и са известни още като трансуранови елементи. Учените,

които откриват елементите, ги кръщават на себе си и това понякога води

до международни противоречия. През 1989 г. IUPAC (lпterпatioпal Uпion

1980 IUPAC nостановява, че всички елементи с атомен for Pure and Applied номер 104 и по-голям се кръщават с помощта на Chemistry - Меж- t---t-"-ри"-м'-'-с"-к'-'и..::ц"'и..Lф.!:.р:..;;и.'----------------8 дународен съюз за 1997 Елементите с атомни номера до 109 официално чиста и приложна ~--~~по~л~ч~ав~а~т~со~б~с~т~ве~н~и~те~с~и~н~а~и~м~е~н~ов~а~н~и~я·~-----1 химия) излиза 2003 110-ятелементенаречен"дармщадтий"наград

Дармщадт в Германия . с решение, че ~ .. .-.-.......................... ~. всички елементи,

чиито атомен номер е по-голям от 104, се наименуват чрез римски цифри .

Това води до създаването на имена като "yннилквaдий"(unnilquadium),

което в действителност е временно наименование за химичния елемент с

атомен номер 104. През 1997 г. всички елементи с атомни номера до 109 официално получават свои собствени имена.

Индивидуални пристрастия, както и обичаите във времената, когато

конкретните елементи са открити, имат решаващо значение при наиме­

нуването на елементите.

Живот и дейност

В очакване на светлината

Кратка пауза

lliи МЕДИЦИНСКИЯ ПРЕГЛЕД, на който Мария се подлага, се открива възпаление на бъбречното

легенче. Симптомите са далеч по-изразени, откол­

кото някой може дори да си представи. През март

Кюри претърпява операция за премахване на засег­

натите тъкани. Според жълтата преса истинската при­

чина за нейната хоспитализация е бременността й от

връзката й с Ланжевен. За да охлади разгарящите се

страсти от всички тези непристойни слухове, Мария

наема къща в околностите на Париж под фалшиво

име. По-късно прекарва няколко месеца в Англия . Тя

се възстановява и заминава за Швеция, заедно със

своя колега и приятел Алберт Айнщайн.

През 1914 г. дъщерята на Мария, Ирен, постъпва

в университета . Същата година, с помощта на

Сорбоната, се учредява Институт за изследване на

радиоактивността на радия (Радиев институт). Кюри

е назначена на поста директор за фундаментални

изследвания и приложение на радиоактивността в

медицината . Ирен учи природни науки подобно на

своята майка навремето. В края на годината избухва

Първата световна война .

Семейство Кюри по време на войната

Когато Германия обявява война на Франция на 3

август 1914 г., Ева и Ирен прекарват лятната ваканция

край морския бряг. Ходят там всяко лято и с нетър-

чючова личност МЕРИ МАЛОУНИ

.... Ирен Кюри, която също поема

по пътя на науката , подобно на

своята ма йка . През 1932 г. Ирен

ражда момч енце, което кръщава

Пиер.

Мери Малоуни полага огромни усилия, за

да осигури радия, необходим за изследова­

телския институт през 1914 г. Тя си спомня,

че когато за първи път се запознава със

семейство Кюри, Мария изглежда много

натъжена.

Самата Мери има деца и същевременно

работи, което всъщност е обща черта, свърз­

ваща двете жени. Те изпитват огромно ува­

жение една към друга . Малоуни е впеча­

тлена от начина, по който се бори Мария

Кюри, въпреки тежката загуба в нелепия

инцидент с нейния съпруг Пиер, и от факта,

че използва този идеализиран образ, за да

набере средства за Радиевия институт.

й здравословно състояние й попречва да

замине за Америка, за да закупи радий.

Кюри обаче е впечатлена от усилията на

Малоуни и решава да прекоси Атлантика .

Мери се оказва единствената сред мал­

цина хора, която успява да изведе Мария

от нейната лаборатория. С право може да

се твърди, че ако не е тя, Кюри не би изо­

ставила своите колби и епруветки. Двете

продължават своето красиво приятелство и

след пътуването си до Америка.

Мария обаче е изтощена от неуморния

труд. а здравето й е значително влошено.

Смята се, че това е резултат от непрекъс­

натото излагане на вредното въздействие

на радиоактивни елементи без необходими

предпазни мерки. Тя дори носи като талис­

ман на врата си верижка с радий. Лошото

По време на кампанията, която органи­

зира, Малоуни представя Мария Кюри в

образа на жена учен с меланхоличен поглед.

винаги облечена в черно. Този образ се запе­

чатва впоследствие и в общественото съз­

нание. В действителност не тъгата допри­

нася за меланхолията в очите й. Просто по

времето, когато двете жени се запознават,

Мария Кюри има катаракта, която всъщ­

ност е истинската причина за изражението

налицето й .

-

пение очакват Мария да се присъедини към тях,

но тя решава да остане в новосъздадения институт

за изследване на радиоактивността. Ирен изпраща

няколко писма на своята майка с молбадай разреши

да работи като асистент в споменатата научна орга­

низация, но всеки път получава отказ. Мария заявява

на своята дъщеря, че със сигурност в бъдеще ще има

нужда от нея, но за да бъде готова да посрещне пре­

дизвикателствата на това бъдеще, е необходимо уси­

лено да се занимава с физика и математика и да им

отделя колкото се може повече време.

Около месец след началото на войната Париж се

намира в опасност. Френското правителство пред­

приема стъпки за защита на ценните запаси радий .

Мария подкрепя тези усилия, помагайки при транс­

портирането на кутиите с радий в Бордо, където се

предполага, че ще се намират на сигурно място. Тя

желае да направи всичко по силите си, за да помогне

на Франция. Мария Кюри, както и останалИте членове

на Радиевия институт, който временно затваря врати

заради войната, също вземат участие в нея. Веднага

след началото на активните бойни действия Мария

Кюри започва да закупува със свои лични средства

от Нобеловата награда преносими рьонтгенови апа­

рати за преглед на ранените. Подвижните медицин­

ски пунктове, задвижвани с динамомаши на, обикалят

лазаретите, помага й ки на хирурзите да правят опе­

рации . На фронта тези уникални пунктове получават

наименованието "мал ките Кюри " (Les petites Curies).

По време на войната Мария Кюри обучава военните

лекари как да прилагат радиологията, например при

установяването на остатъци шрапнел в тялото на

ранените, с помощта на рьонтгенови лъчи. Тя подпо­

мага пунктавете за оказване на неотложна спешна

помощ, снабдявайки ги с преносими рьонтгенови

апарати. Придобитият опит обобщава през 1920 г.

в монография, озаглавена "Радиология и война" (La

Radiologie et la guerre). Краят на Първата световна война донася на Мария

Кюри още една радост. Версайският мирен договор,

поставящ край на разразилия се световен конфликт,

обявява независимостта на Полша.

Срещата на две сродни души в отвъдното

През 1920 г., благодарение на актовете на милосър­дие и даренията на фамилията Ротшилд, се учредява

институтът "Кюри'~ Създаването на тази организа­

ция намалява финансовата нестабилност на учените,

работещи в нея. Междувременно голямата дъщеря

на Мария, Ирен, също става учен, под зоркия поглед

на своята майка, а малката дъщеря Ева - талантлива

музикантка. По това време Мария има вече остри

пристъпи, а зрението и слухът й се влошават зна­

чително. Тя не взема никакви предпазни мерки по

време на своите експерименти и през цялото време

се излага на вредното въздействие на радиоактив­

ните елементи.

Приблизително по същото време Мери Малоуни я

моли за среща. Тя е репортерка, която събира мате­

риал за американско женско списание. Изненадващо,

но Мария Кюри, която вече преживява несправед­

ливото отношение и злословия на жълтата преса, се

съгласява да се запознае с Малоуни. Журналистката

е впечатлена от Кюри и се чуди дали има нещо, което

може да направи за нея. Тази мисъл се превръща в

начало на нейната кампания за набиране на средства

за осигуряване на един грам радий, който е с изклю­

чително висока стойност. За да се сдобие с радия,

Мария Кюри заминава за Америка, заедно със сво­

ите дъщери, около година след като Малоуни подема

кампанията. В САЩ тя получава ключа от кутията с

радий на тържествена церемония в Белия дом лично

от двадесет и деветия президент Уорън Хардинг.

Мария -е изтощена от многобройните речи и uwvщ'v'e1' ни приеми, включени в програмата й в

и не е в състояние да присъства на пове­

. от тях. Пътуването до Щатите обаче я кара да още веднъж огромния си принос към света

През 1922 г. тя става член на Комитета

l'lt> взаимно сътрудничество към Обществото на народите и впоследствие негов вицепрезидент. В

резултат от тази нейна обществена ангажираност

' ~ Превозното средство, използвано от Мария Кюри на фронтовата линия на Първата световна война. Мария се

присъединява към хората, празнува щи края на войната,

след)<ато е обявено примирието.

Мария има все по-малко време за сво­

ята изследователска работа. По онова

време вниманието на научната общ­

ност се пренасочва от изследване на

елементите към изследването на атома

и интересите на Мария изглеждат ста­

ромодни, определящи се като отживе­

лица. Най-изтъкнатите физици в този

период са личности като датския физик

Нилс Бор (Нобелова награда за физика,

1922 г.). Въпреки всичко едва ли може

да се твърди, че трудът на Мария Кюри

е безсмислен. Тя продължава да ръко­

води научноизследователския институт,

носещ нейното име, и да дава своя при­

нос към най-значимите научни дебати

по това време.

Мария Кюри

През 1926 г. Ирен се омъжва за младия химик Фредерик Жолио. Същата година

Мария присъства на тържествената

церемония по откриването на Институт

за изследване на радия във Варшава.

Казват, че по време на това свое пъту­

ване тя гледа меланхолично пейзажа и

природата в своята родина.

Огромна радост на Мария донася

откриването на изкуствената радиация

от нейната дъщеря Ирен и съпруга й

Жолио през 1934 г. През май същата

година, в един ясен и слънчев проле-

"' Мария Кюри и Уорън Уординг (двадесет и деветият

президент на Съединените щати). Количеството

1 грам от ценния елемент, който получава по време на

посещението си в Америка, ще се използва в нейния

изследователски институт в Париж.

тен следобед, Мария е повалена от треска и си тръгва

от института по-рано от обикновено. Малко след

това здравето й започва прогресивно да се влошава.

Единственото нещо, което могат да сторят лекарите,

е да поставят диагнозата - левкемия, причинена от

радиацията. Мария отива в санаториум в планината,

но когато пристига там, шансовете й за възстановя­

ване вече са нищожни. Тя умира сутринта на 4 юли, докато все още се намира на лечение.

Кюри е на 66-годишна възраст и надживява своя

съпруг с двадесетина години.

Смъртта на знаменитата жена учен, която отваря

вратите към непознатите страни от света на нау­

ката, е повод за тъга в цял свят. Два дни след

смъртта си Мария е погребана редом до своя

съпруг Пиер в селски район в околностите

на Париж. Нейният брат йозеф и сес­тра й Бронислава хвърлят върху гроба

й пръст от родната Полша. И два­

мата обаче не знаят, че и други при­

състващи на погребението на Мария

Кюри донасят със себе си земя от ней­

ната родина - символичен жест, който би

зарадвал великата жена.

• Мария Кюри в последните дни от

живота си.

Важни събития

Радият отваря вратите

към нова ера Откриването и механизмът на радиоактивността, обект на изследване

от семейство Кюри, разтърсват научните схващания на своето време.

Очертаването на нов път към все още неизследвана област изисква нова

концептуализация на нещата, несподелена до този момент от останалите

учени. Въпреки пренебрежението на своите колеги, учените, които въпреки

всичко се заемат с предизвикателството, водени от своята жажда за знания,

се превръщат в пионерите, търсещи нови вълнуващи светове.

Неизвестният елемент

У РАНЪ т ИМА свойството да изпуска дълбоко проникващи лъчи . Радиоактивноспа не е явление,

създадено по изкуствен път, а има съвсем естест­

вен произход. Според научните схващания по вре­

мето, когато живеят семейство Кюри, във вътреш­

ността на атома няма активност и той е неделим.

Откриването на радиоактивността обаче, показва

наличието на активност на атомно и субатомно

ниво. Дали тази радиоактивност се дължи на фун­

даменталната природа на атома?

От анализа на различни химични съединения

Мария Кюри установява, че интензитетът на ради­

ацията не зависи от изследваното съединение,

а само от количеството уран или торий в него.

Съединенията на един и същ химичен елемент

по принцип имат различни химични и физични

свойства: едно ураново съединение представлява

тъмен черен прах, а друго - прозрачен жълтени­

кав кристал, но съществено за радиоактивността

е само количеството уран, което тези съединения

съдържат. Мария прави извода, че способноспа

за радиоактивност не зависи от конфигурацията

на атомите в молекулата, а е свързана с вътреш­

ността на самия атом; следователно, атомът може

да се раздели на по-малки частици . Това откри­

тие е напълно революционно и от концептуална

гледна точка представлява най-важният й принос

в развитието на физиката и е първата стъпка към

физиката на ядрото и елементарните частици.

В научноизследователска си дейност обаче

Мария не се занимава с теорията за структурата

на атома . До последните дни от своя живот тя се

занимава единствено с експериментално изслед­

ване на радиоактивността. В този смисъл Мария е

по-скоро учен експериментатор, който се опитва

да изследва естеството и природата на явленията,

отколкото учен теоретик, който търси законите и

създава теориите, подчиняващи тези явления и

света около нас.

Кое кара Мария Кюри да започне търсене

на нови химични елементи, които имат свой­

ството радиоактивност, наблюдавано при урана?

Нейната цел в изучаването на бекереловото лъче­

ние е да изследва природните руди, които съдър­

жат уран или торий. Мария забелязва, че рудата,

съдържаща торий и уран, изпуска силно радио­

активно лъчение. От получените образци от раз­

лични геоложки музеи тя вижда, че спрямо оста­

налите руди, наетуранът (урановата пехбленда)

има четири до пет пъти по-голяма активност, а хал­

колитът е два пъти по-активен. Ако активността на

лъчението в рудата се равнява приблизително на

сумата от активностите на двата елемента, съдър­

жащи се в нея, това не е така. Измерената обща

радиоактивност обаче е много по-висока, откол­

кото радиоактивността на съставните й елементи,

т.е. принципът на суперпозицията не е приложим.

~ Изолирането на радия е изтощителен процес, който отнема

четири години на семейство Кюри, но те не губят надежда нито

за миг и продължават да мечтаят за деня, в който най-накрая ще

отделят в чист вид този елемент.

-

Мария Кюри

"Най~хубавите rодини от моя живот са rодините, прекарани в

изследователска дейност в моята лаборатория:'

Мария приема хипотезата, че освен торий и уран,

в рудата се съдържа и елемент с далеч по-силна

радиоактивност, отколкото тази на двата вече

познати химични елемента, влизащи в нейния със­

тав. Следователно радиоактивността не е свой­

ство, присъщо единствено на урана, а е по-общо

свойство, притежавано и от други химични еле­

менти ил и техни съединения .

В лабораторията

След откритието на семейство Кюри мнен ията

в научната общност се разделят. Дали радият е

нов елемент или е съединение на елементи, вече

познати на науката? Ако радият е съединен ие, то

тогава интензивността на радиоактивността му

несъмнено трябва да е резултат от химична реа к­

ция. Приемането на радия за нов елемент, тоест

че не може да се разложи на съставните си части,

изисква разработване на нов подход във физи­

ката.

Основният проблем при допускането, че радият

е отделен химичен елемент, е фактът, че същест­

вува в нищожни количества. Мария и Пиер реша­

ва~ че свойството на урановите лъчи да йони­

зират въздуха е много по-подходящо за точни

и бързи количествени измервания , отколкото

свойството им да изсветляват фотоплака, с което

Анри Бекерел демонстрира естествената ради­

оактивност на урана. Обикновените измерва­

телни уреди не са в състояние да засекат елек­

тропроводимостта на въздуха в присъствието на

уран . Тук се намесва експерименталният гений

на Пиер. Специално за измерванията на съпру­

гата си Пиер Кюри конструира уред, включващ

плоскопаралелна йонизационна камера и създа­

дения от него десетина години преди това елек­

троскоп с пиезокварц. Разработва и специален

компенсационен метод, при който натрупаният

заряд на единия електрод на камерата се компен­

сира от заряда, възникващ в тънък и дълъг квар­

цов кристал при поставяне на подходяща теглилка

в долния му край. Времето за отклонение до

да,q_ено деление дава мярка за тока на насищане,

който пък зависи от йонизационната способност

на материала , насипан върху долния електрод

на камерата. С разработения от Пиер уред могат

да се измерват по абсолютна стойност токове от

порядъка на пикоампери (1 рА= 1 о-12 А) . Този при­

бор се използва от всички изследователи на ради­

оактивни материали чак до 1950 г.

За изолирането на радий Мария Кюри прилага

метода на фракционна кристализация върху съе-

Със своята nламенна любознателност и и нтерес към неnознатото

Мария Кюри отваря вратите към нова вселена от открития.

~ Младеж, лекуван заради nроблеми в очите nрез 1925 r.

Изnолзването на радия за меди цински цели бързо се разраства

nрез следващите години.

динението бариев хлорид. Този метод използва

разликата между температурите на топене на със­

тавните вещества, което дава възможност за отде­

лянето им. При този тип кристализация съедине­

нието се смесва с разтворител, нагрява се и след

това постепенно се охлажда . В резултат на това

всеки един от компонентите му кристализира при

различна температура. По този начин може да се

извлече от разтвора в чиста форма .

Мария разтапя пехбленда години наред в спе­

циално изготвени колби, докато изолира новия

елемент. Накрая получава фракция, която е 900 пъти по-активна от урана. Извършеният след това

спектроскопски анализ от опитния спектроско­

пист Демарее показва неизвестна дотогава л и н ия

с дължина на вълната 3 814.8 А- това е елемен­тът радий . Но официално доказателство за откри ­

ване на нов елемент се счита определянето на

атомното му тегло. През 1902 г. тя успява да оцени

атомното тегло: 225 ± 1 (днешната сто й н ост е

226.0254). Това удивително близко до исти нската стойност число е получено от самосветещ обра­

зец, в който има 0.120 g радиев хлорид, а отноше­

нието радий към барий е 1:1 Об, т.е . този образец е

около един милион пъти по-активен от урана!

--- ~

Важни събития

• Откъс от дневни ка на Ма рия,

оnисващ в детайли провежданите

от нея експерименти.

Вътрешността на лабораторията,

която Мария изnолзва за

изследователската си работа .

Намира се в място с висока

влажност и резки темnературни

nромени и едва ли е nодходяща за

такива детайлни изследвания.

Работата върху изоли­

рането на полоний е не

по-малко изтощителна .

След многократно отде­

ляне Мария Кюри успява да

получи утаечни сулфиди със

150 пъти по-силна активност от тази на урана. Пиер нагрява

до няколкостотин градуса тази

утайка в евакуирана тръба с тем­

пературен градиент по дължи­

ната й. Оказва се, че активността

се натрупва в по-ниско темпера­

турната част на тръбата и извле­

ченият черен слой е 330 пъти по­активен от урана. Те смятат, че в

пехблендата се отделя неизвестен

досега метал, подобен на бисмута

по химичните си свойства. Наричат

го "полоний': Възлагат на своя прия­

тел Демарее да направи спектроскоп-

ски анализ на новото вещество, но той

не открива нова линия за неизвестния

елемент. Днес този отрицателен резул-

тат не е изненадващ, като се знае, че в

1 ОО-те грама на образеца на Кюри има не повечеатб нанограма (1 пg = 1~g) поло-

ний, което е много по-малко от границата

на чувствителност на спектроскопията от онова време.

12 години по-късно Мария Кюри и Андре Дебиерн извличат около 0.1 милиграма полоний от няколко тона изходен материал и едва тогава в искровия спек­

тър на образеца за пръв път се виждат няколко харак­

терни линии на новия елемент полоний.

Често възникват обстоятелства, при които експери­

ментите не се развиват по план, и семейство Кюри се

разочароват, но именно борбата с помощта на изсле­

дователска дейност се явява за Мария като извор на

вдъхновение и източник на огромно удовлетво~

ние. По-късно Кюри казва, че най-хубавите години в

живота й са тези, които прекарва в лабораторията.

Най-важният партньор

Срещу решението Мария Кюри да получи

Нобелова награда се надигат множество гласове про­

тив. Според опонентите й това, което прави тя -нагряването и смесването на уранова руда, всъщност

са практически изследвания, а нейният съпруг е този,

който и,.,а заслуга за изградената методология и про-

След като получават наградата през 1903 г., Анри

Бекерел и Пиер Кюри са номинирани за същото

отличие и през следващата година. Името на Мария

не присъства в списъка с кандидатите, въпреки че

предишната година тя става лауреат заедно със

своя съпруг. Един от тези, които подписват писмото

с препоръка за номинация, изключващо Мария, е

Габриел Липман - научният й ръководител. Липман

няма причини да отрича постиженията на своята

студентка, особено предвид факта, че я познава тол­

кова добре.

Събитията около предложението за членство на

Мария Кюри във Френската академия, което се

отхвърля, ясно показва, че научната общност от

онова време е закостеняла и консервативна и пред­

намерено изключва представителките на нежния

пол в науката .

Мария е тази, която най-напред разбира приро­

дата на естествената радиоактивност, открита от

Бекерел, и започва изследвания в тази област. С

напредването на нейните експерименти Пиер осъз­

нава, че проучванията върху същнаспа на ради­

оактивноспа могат да открият нови хоризонти в

науката и изоставя собствените си изследвания, за

да се включи в дейноспа на съпругата си и да под­

крепи нейните иновативни идеи .

Несъмнено Мария извършва по-голямата част от

практическата изследователска работа в експери­

ментите, проведени заедно с нейния съпруг. Да се

признае обаче единствено тази нейна заслуга, ще

бъде несправедливо по отношение на цялостния й

принос и постижения . Предвид нейната интуиция

и логическо мислене е абсурдно да се разглежда

постигнатото от двамата Кюри по подобен опро­

стен начин .

В сравнение със своята съпруга, Пиер е абсолют­

ният изследовател, който провежда своята научна

дейност с прецизност и логика, базирайки се на

установени принципи . В своята изследователска

работа той използва метода на дедукцията, а Мария

- метода на индукцията . Двамата са противополож­

ности, които се допълват перфектно в постигането

на иновативни резултати. Благодарение на съвмест­

ната си дейност те успяват да извлекат 1 дециграм радиев хлорид след преработването на тонове от

урановия минерал наетуран (пехбленда).

Двамата Кюри вярват в съществуването на нови

химични елементи и работят неуморно върху тях­

ното откриване. Това убеждение те nревръщат в

nътеводна светлина на научноизследователската

си дейност.

- - -

Мария Кюри

СЪПРУГЪТ НА МАРИЯ КЮРИ

СРАМЕЖЛИВИЯТ ГЕНИЙ ПИЕР КЮРИ

Младият мечтател

когато чуват името Кюри, в съзнанието

на повечето хора изниква личността

на Мария Кюри - изтъкнатият учен,

изследващ радиоактивността и свърза­

ните с нея явления във физиката. Да не

забравяме обаче, че това е фамилията й

по съпруг, който впоследствие остава до

известна степен в нейната сянка. Обще­

ството като цяло свързва името Кюри

с Мария и пренебрегва моминското й

име Склодовска, което остава познато

предимно за историците и запалените

биографи.

Приживе обаче Пиер се радва на

далеч по-голяма репутация, отколкото

съпругата си, която в онези времена се

смята за обикновен изследовател, нас­

коро получил своята докторска степен .

Пиер става известен в научните среди

дълго преди да се запознае с Мария.

Въпреки това той предпочита да пре­

карва свободното си време, кръстос­

вайки планината, наслаждавайки се на

природните красоти далеч от общест­

вения фокус.

Пиер Кюри е роден на 15 май 1859 г.

в семейството на лекар. Като дете той

не се счита за много буден . За щастие

неговите родители осъзнават потенци­

ала на своя син в областта на науката

и му осигуряват частен учител, вместо

да го изпращат в обикновено училище.

• Мария и Пиер по време на работа. Изглежда че

по-малката им дъщеря Ева наследява всички черти

на своите родители, които ги правят известни.

На 14-годишна възраст, когато талантът

му започва да се проявява в по-голяма

степен, той ходи на частни уроци по

математика . Това развива вродените

му способности . Две години по-късно

постъпва в Сорбоната, която завършва

на 18-годишна възраст.

Пиер има по-голям брат, Жак Кюри,

който пости га изключителни научни

постижения. През 1878 г. 19-годишният

Пиер започва работа при брат си Жак в

минералогичната лаборатория на Сор­

боната. През 1880 г. двамата откриват

пиезоелектричния ефект - ефекта на

промяна в електричния потенциал на

някои кристали, вследствие на прила­

гане на механичен натиск. Две години

по-късно Пиер демонстрира инова­

тивния си дух, конструирайки електро­

скопа. Този уред по-късно ще изиграе

решаваща роля в изследванията, свър­

зани с радия.

Решението

Пиер изглежда изцяло погълнат от

своята научна работа и напълно пре­

небрегва емоционалната страна на

живота си. Очевидно смята, че една

връзка с жена може единствено да

попречи на неговите занимания. На

20-годишна възраст пише в своя днев­

ник, че съществуват много малко умни

жени, с които си заслужава да сподели

своя живот.

По-късно, на 35-годишна възраст,

Пиер се запознава с Мария Склодовска.

Въпреки че не е съвсем сигурно дали

срещата му с нея го кара диаметрално

да промени мнението си за нежния

пол, преживяното го кара да признае

съществуването в света на науката на

гений в образа на жена - специална

личност, която ще се превърне в спът­

ник в живота му, без да пречи на науч­

ните му за нимания .

По-късно Пиер заявява, че решени­

ето да покани Мария да се срещне с

него още веднъж е най-лесното реше­

ние, което някога прави в живота си.

Пиер прави всичко възможно да раз­

бере своята съпруга. Учи полски език

и пише на Мария писма на полски, в

които изразява любовта си към нея,

когато тя прекарва летните си ваканции

в родината си.

Той действително пише на Мария

всеки път, когато тя не е до него, незави­

симо от продължителността на нейното

отсъствие. В по-голямата си част него-

• Пиер Кюри, изтъкнат учен и съпруг на Мария

Кюри. След преждевременната му смърт Мария

написва биография, разказваща за живота и

дейноспа на Пиер .

вите писма са посветени на научни про­

блеми, същевременно обаче съдържат

в себе си нежен израз на чувства и при­

вързаност, както всички любовни посла­

ния между двама души, които се обичат.

Изследователската дейност на съпрузите Кюри

Трудно е да бъде установен индиви­

дуалният принос на всеки от съп ру­

зите Кюри в откриването на радия.

Пиер преда но подкрепя съпругата си

както като неин спътник в живота, така

и като колега в науката. Когато осъзнава

потенциала на изследванията на ура­

нова руда, той изоставя собствената си

научна дейност, за да се съсредоточи

изцяло върху експерименталната дей­

ност, провеждана от Мария.

С право може да се приеме, че ако

Пиер не беше заги нал при нещастен

случай, произнася нето на името Кюри

днес със сигурност щеше да се свързва

с образа и на двамата съпрузи, а не

само с този на Мария.

Съвременници

llнтелектуалците,които насърчават научните изследвания

Мария Кюри непрекъснато мечтае за възраждането на своята родина Полша и се изправя пред

множество предизвикателства, които подлагат на изпитание нейната преданост и всеотдайност.

Решителността и неизчерпаемата й енергия винаги намират опора в нейната безспорна и

несравнима гениалност. Мнозина други учени, споделящи идеалите на Мария и черти от нейния

характер, оказват влияние върху нея и на свой ред черпят от нейното вдъновение.

Откриването на естествената

радиоактивност

Анри Бекерел (1852-1908)

Анри Бекерел е ученият, който открива естествената радиоактивност и дава път

на последвалите изследвания и експерименти на съпрузите Кюри в откриването на

радия и полсния . Антоан Анри Бекерел е роден на 15 декември 1852 г. в Париж в

семейство на изтъкнати преподаватели и учени, което дава на бял свят четири поко­

ления учени, включително самия него и сина му Жан. Баща му Александър Едмонд

Бекерел (1820-1891) е професор по приложна физика и работи върху слънчевата

радиация и фосфоресценцията, а дядо му Антоан Цезар Бекерел (1788-1878) е член

на Кралското общество и е изобретател на електролитния метод за извличане на

метали от техните руди. Синът му Жан Бекерел (1878-1953) е четвъртият физик във

фамилията.

През 1872 г. Анри Бекерел влиза в Политехниката (Ecole Polytechпique), за да

изучава инженерни науки, а през 1874 г. влиза и във Висшето училище за мостове и

пътища (Ecole des Ponts et Chaussees), днес факултет на Парижкия технологичен инсти­

тут. През 1877 г. става инженер, а nрез 1894 г. - главен инженер. През 1892 г. става

третият по ред член на своето семейство, който заема nрофесорско място по физика

в Парижкия национален музей в департамента по естествена история. През 1895 г.

става професор в Политехниката.

Първоначално Бекерел работи върху планарната поляризация на светлината, занимава се с явлението фосфоресценция и с поглъщането

на светлината от кристали (това е темата на докторската му дисертация). Работи и по земния магнетизъм . През 1896 г., докато изследва фосфо­

ресценцията на урановите соли, Бекерел открива радиоактивността . Той решава да изследва дали има връзка между откритите от него лъчи и

Х-лъчите, открити от Рьонтген предната година. Около образци от различни уранови соли поставя фотографска плака, увита в непрозрачна хар­

тия, и наблюдава, че тя се осветява. Явлението е характерно за всички уранови соли и Бекерел заключава, че това е свойство на урана. По-късно

установява, че излъчваните от урана лъчи йонизират газовете в близост до тях и могат да се отклоняват с електромагнитни полета, т.е. това не

са Х-лъчите на Рьонтген.

През 1903 г. получава Нобелова награда по физика, поделена с Пиер и Мария Кюри, "за изключителните му заслуги, изразени в откриването

на естествената радиоактивност". През 1899 г. става пожизнен секретар на Френската академия на науките. Член е и на Кралската академия в

Берлин, а през 1900 г. става офицер на френския Почетен легион . През 1908 г. умира на 55-годишна възраст в Льо Кроасик.

-----------------------------L---

Мария Кюри

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ Андрю Карнеги (1835-1919)

Цар Ат~ксандър 11 (1818-1881)

--il Поддръжник - приятел

Франсоа Митеран (1916-1996)

Френски президент от ХХ в. Премества тленните останки на сьпрузите Кюри в Пантеона- гробницата в памет на героите на Франция, издигната в знак на признание за техните постижения

приживе.

Ърнест Ръдърфорд (1871-1937)

Американецът, носещ прозвището Стоманеният крал, който финансира експериментите на Мария Кюри след смъртта на съпруга й.

Новозеландски физик, който работи в Кеймбридж (Англия). Продължава изследванията на съпрузите Кюри. Разработва теорията на радиоактивния разпад и дефинира трите вида радиоактивно лъчение: алфа-лъчи (хелиева ядра), бета-лъчи (електрони) и гама-лъчи (фотони). Носител е на Нобелова награда по химия през 1908 г.

.о. Личностите в сивите карета са представени в тази глава.

Руски цар по времето, когато родината на Мария, Полwа, е nрисъединена към Русия. За Мария той представлява еманация на абсолютния монарх.

Вилхелм Конрад Рьонтген (1845-1923)

Немски физик, който открива Х-лъчите- електромагнитното излъчване, наричано днес

рьонтгеново лъчение. Носител на Нобелова награда по физика през1901 г .

Теоретикът, който вярва в силата на

научноизследователските методи

Огюст Конт (1798-1857)

--il Колега, споделящ същите възгледи

--il Личност, сnоделяща същите възгледи

--il Противник

Мария Кюри завършва с отличие гимназия през 1833 г., след което заради наложените ароги ограничения през този период,

е въвлечена в тайно, нелегално женско движение, наречено ,.ара нетващо училище'~ Без достатъчно финансови средства Мария е

принудена да изкарва прехраната си с частни уроци. Любовта й към знанията се подкрепя от разпространената по онова време нова

философия, името на която е позитивизъм. И тъй като жените в Полша нямат право да продължават образованието си в университет,

полските граждани създават аранстващото училище под влиянието на позитивизма на френския мислител Огюст Конт.

Той е френски социолог и философ, който въвежда в науката термина социология (от лат. socius- обществен и гp.logos- знание) Конте роден в Монпелие, град в Югозападна Франция. Завършва местния университет, след което постъпва в Политехническата

школа в Париж. Това висше учебно заведение е закрито през 1816 г. за реорганизации, карайки Конт да продължи учението си в

медицинското училище в Монпелие. Когато Политехниката отново отваря врати, той не се поколебава да се яви отново на изпит.

След завръщането си в Монпелие Конт много скоро започва да вижда пропаmа, съществуваща между неговите идеи и католи­

цизма и монархистките убеждения на неговото семейство. Ето защо се завръща отново в Париж, където припечелва по малко,

сменяйки различни работни места.

Сега той определено знае какво иска да направи, а именно- да разработи философията на позитивизма. Публикува своя "План

за научната дейност, необходима за реорганизация на обществото" (Рiап de travaux scieпtifiques necessaires pour reorganiser la societe). Не успява да получи обаче академичен пост. Ежедневното му съществуване се крепи на спонсори и финансовата подкрепа на неговите приятели.

Значението, което отдава на взаимовръзката, съществуваща между социалните елементи, представлява основата, върху която се гради съвременния

функционализъм. Определени части в неговите произведения обаче, както и в други творби от неговото време, днес се смятат за екстравагантни или отвъд

общоприетите схващания в науката, а величавите му възгледи, свързани със социологията, която смята за основополагаща в научния свят, претърпяват неус­

пех. Ударението, поставяно върху количествената математическа страна на процеса на вземане на решения, продължава да присъства и днес, оформяйки

същноmа на съвременното определение за позитивизъм.

Огюст Контумира в Париж на 5 септември 1857 г. и е погребан в известното гробище "Пер Лашез'~

Аристократът и физик, който е обект на възхищение за Мария Кюри

Лорд Келвин (1824-1907)

Ученият, известен по-късно под името лорд Келвин, е роден в Белфаст (Северна Ирландия) на 26 юни 1824 г.

Истинското му име обаче е Уилям Томсън. Баща му е професор по математика в университета в Белфаст. Заедно с

по-големия си брат Джеймс учи в колежа в Глазгоу, а после и в Кеймбридж, където завършва пълния курс на обуче­

ние по природни науки през 1845 г. На 22-годишна възраст става преподавател по теоретична физика в универси­

тета в Глазгоу. Изследванията му са свързани с математическо моделиране на електричеството и термодинамиката.

Работата му допринася в много голяма степен за развиване на термодинамиката и изобщо на физиката в модерната

й форма. Получава рицарско звание и титлата барон за своите научни заслуги иопамнасетне е известен повече под

името си лорд Келвин.

Има различни скали за измерване на температурата, скалата на Фарнехайт или тази на Целзий, но терминът

"абсолютна нула" е международно признат в термодинамиката. Той е въведен от лорд Келвин, както и скалата за

абсолютната температура, която измерва градусите в келвини.

По времето, когато Мария се запознава с Пиер, той не се радва все още на международна слава, въпреки че

трудовете му са познати извън пределите на Франция. Лорд Кел в ин обаче е един от изтъкнатите учени, които припо­

знават гениалността на Пиер, и когато посещава Париж през 1893 г., двамата прекарват часове наред заедно, диску­

тирайки теми от взаимен интерес. Казват, че лорд Келвин приема с огромна радост новината за признанието, което

дава Кралската академия на постиженията на съпрузите Кюри, сякаш се отнася за самия него, а не за някой друг.

Лорд Келвин живее в университетското градче в Глазгоу и повечето време прекарва в лабораторията си. Умира на 84-годишна възраст. Погребан е

с почести в Уестминстърското абатство до гробовете на Нютон и Дарвин.

Гениалният физик,

който обича науката и мира

Алберт Айнщайн (1879-1955)

Алберт Айнщайн е син на търговец от еврейски произход, роден в Германия през 1879 г. Натрупва

още от ранно детство солидни познания с помощта на своите индивидуални занимания. Постъпва

в университет, но не е блестящ студент. След завършването си заема длъжност във Федералното

патентно ведомство като асистент и започва изследванията си в обласпа на физиката. Пише поредица

забележителни трудове, докато преподава известно време в Пражкия университет. През 1912 г. става

преподавател в университета, който завършва преди това в Швейцария. Мария Кюри го препоръчва за

това преподавателско място, давайки му своята подкрепа с препоръка, изтъкваща отличната му научна

работа, която е призната от почти всеки един представител в научните среди . Подкрепата й го зарежда

с увереност и стимулира бъдещата му кариера.

След като получава своята втора Нобелова награда, Мария Кюри вече се намира в недобро здра­

вословно състояние, причина за което са изтощителните й експерименти и денонощен труд. Тя се възстановява и се отправя през 1913 г. на пъту­

ване заедно със своите дъщери и Алберт Айнщайн. Мария е една от малцината, които разбират по онова време сложните теории, които излага

Айнщайн, а двамата прекарват приятни мигове по време на споменатото пътуване в дълги разговори от обласпа на физиката.

Айнщайн излага своята Теория за относителноспа през 1915 г. Откритията, които прави, му донасят през 1921 г. Нобелова награда"за заслуги

в теЬретичната физика и по-специално за откриването на закона за фотоелектричния ефект". През 1933 г. нацистките репресии срещу евреите го принуждават да напусне Германия и да замине за Америка. Той съжалява изключително много за последвалото приложение на откритията, които

прави, в разработването на атомната бомба и пламенно подкрепя движението за мир, възникващо след края на Втората световна война. Умира

през 1955 г. Кремиран е, а прахът му, съгласно неговата последна воля, е разпръснат над река.

Мария Кюри

Пианистът, който води борба за възраждането на своята родина

Игиаци Ян Падеревски (1860-1941)

Игнаци Ян Падеревски е изтъкнат полски пианист, композитор, дипломат, политик и трети поред министър-пред­

седател на Полша. От ранно детство се интересува от музика. На 12-годишна възраст, през 1872 г., заминава за Варшава

и постъпва в Консерваторията. След завършването си през 1878 г. получава предложение да стане преподавател по

пиано в своята "Алма матер'~ Той приема. През 1880 г. Падеревски сключва брак с Антонина Корсакова, а скоро след

това се ражда първото им дете. На следващата година откриват, че синът им има недъзи, а много скоро след това

Антонина умира. Падеревски решава да се посвети на музиката, и през 1881 г. заминава за Берлин, за да учи компози­

торско майсторство при Фридрих Кил и Хайнрих Урбан.

През 1884 г. се премества във Виена, където става ученик на Теодор Лешетицки. Австроунгарската столица е

мястото, където прави своя музикален дебют през 1887 г. Скоро печели слава и популярност, а последващите му

изяви в Париж през 1889 г. и Лондон през 1890 г. се радват на огромен успех. Брилянтните му клавирни изпълнения,

създадени с огромен неповторим ентусиазъм, са обект на неописуемо възхищение от страна на публиката. Триумфът

се повтаря в Съединените щати през 1891 г.

По време на Първата световна война Падеревски става деец на Полския националноосвободителен комитет в

Париж, който много скоро е приет от силите на Антантата за представител на Полша. Става говорител на организаци­

ята и скоро формира и други социални и политически движения, сред които Полския освободителен фонд в Лондон.

През 1919 г., в обявилата независимост Полша, Падеревски става министър-председател и министър на външните

работи в периода между януари и декември, представлявайки по този начин Полша на мирната конференция в Париж. През лятото на същата

година подписва Версайския договор, който възстановява териториите на Полша. Въпреки че това не се вписва изцяло в исканията на пол­

ските делегати, върнатите райони осигуряват ядрото на възродената полска държава. Падеревски продължава политическата си и музикална

кариера до края на своя живот. Умира през 1941 г. на 80-годишна възраст.

Физикът, обвинен, че има връзка с Мария Кюри

Пол Ланжевен (1872-1946)

Пол Ланжевен е изтъкнат френски физик и общественик, който влиза в историята с уравнението си за брауновото дви­

жение, теорията на парамагнетизма и свръхзвуковите трептения в пиезокристалите. Той е и един от основоположниците на

Наблюдаващия комитет на интелектуалците антифашисти (Comite de vigilance des intellectuels antifascists). Ланжевен също е президент и на Лигата за правата на човека в периода между 1944 г. и 1946 г., след като малко преди това става член на

Френската комунистическа партия.

Ланжевен е роден в Париж на 23 януари 1872 г. и учи в парижкото Висше училище по физика и химия (Ecole de Physique et Chimie) и Висшето нормално училище (Ecole Normale Superieure). След това отива в Кеймбриджския университет, където учи в лабораторията "Кавендиш" под научното ръководство на сър Дж. Дж. Томсън. Ланжевен се завръща в Сорбоната и получава

докторска степен през 1902 г., като научен ръководител на дисертацията му е Пиер Кюри. През 1904 г. заема преподавателско място по физика в Колеж дьо Франс. През 1926 г. става директор на парижкото Висше училище по физика и химия (Ecole de Physique et Chimie)- учебното заведение, чийто възпитаник е в миналото. През 1934 г. става член на Френската академия.

Създател е на атомичната теория на парамагнетизма и дава съвременната интерпретация на това явление, базирано на

движението на електроните вътре в атома. Ланжевен въвежда и понятието валентни електрони, което след това Нилс Бор

(1885-1962) използва nри създаването на класическия модел на атомичната структура. Ланжевен оставя забележителна следа в изследванията си на пиезоелектричеството и ултразвуковите трептения в

пиезокристалите, основаващи се на пиезоелектричния ефект, открит от братята Жан и Пиер Кюри. По време на Първата световна война създава подводен

ултразвуков сонар за детектиране на противникови подводници. Използва усилватели на вакуумни лампи в подводните сонарни прибори, което се счита за

nървото приложение на електрониката за подобни цели. През 1918 г. вече създава сонар, който засича метални обекти на дълбочина от 1 500 метра. След войната неговите сонарни устройства се въвеждат в експлоатация на френските презокеански лайнери.

В късните години на своя житейски път Ланжевен работи усилено върху теориите на Айнщайн за пространството и времето. Твърд поддръжник е на

теорията за еквивалентността на енергията и масата. Айнщайн ще напише по-късно, че Ланжевен разполага с всички необходими средства да разработи

Специалната теория на относителността и ако самият той не я е бил формулирал, то Ланжевен би го направил по същия начин.

През 191 Ог. започват да се носят слухове за предполагаема връзка на Ланжевен с вдовицата Мария Кюри. Днес техните внуци, Мишел Ланжевен и Елен Ланжевен-Жолио, са женени. Пол Ланжевен е известен с това, че е силно изявен опонент на фашизма и е свален от заеманата длъжност по време на окупа­

цията на Франция от нацистка Германия. По-късно, през 1944 г., е възстановен на своя пост. Умира в Париж през 1946 г., две години след като доживява да види освобождението на френската столица. Погребан е във френския Пантеон.

-

- -- -

Изкnючитеnно вnияние

Пътят към всеобхватно и неограничено

разбиране на физиката като наука В свое писмо от 5 февруари 1676 г., адресирано до Робърт Хук, Исак Нютон, основоположникът

на съвременната наука, казва следното: "Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на

раменете на гиганти". Всички научни открития се основават на предишни такива и определено

имат свои исторически корени. Всяко научно откритие се базира на изследователския труд

на предишни учени гиганти и успехите, постигнати от тях. Сама по себе си Мария Кюри

представлява един такъв гигант на световната наука.

По стъпките на Мария Кюри

ГОЛЯМАТА ДЪЩЕРЯ НА МАРИЯ КЮРИ, Ирен, е

родена през 1897 г. - годината, в която ней­

ната майка избира темата за своята докторска

дисертация. Подобно на нея, малката Ирен демон­

стрира особен интерес към науката . Впоследствие

поема по пътя на своите родители. В момента,

когато взема това решение, нейният баща Пиер

умира и тя започва да чувства липсата на съветите

му. Ирен обаче се радва на помощта на майка си,

която я повежда по пътя на науката. Расте в обкръ­

жението на множество изтъкнати учени, които

имат заслуга за развиването на таланта й .

Ирен се омъжва през 1926 г. за младия учен

Фредерик Жолио, който е с три години по-малък

от нея. След сключването на брака двамата при­

емат фамилията Жолио-Кюри. Провеждат научни

експерименти в областта на физиката на атом­

ното ядро. Най-значимото измежду изследвани­

ята , които правят, става реалност, след като през

19ЗО г. немският физик Валтер Боте установява, че

някои леки елементи, сред които бор и берилий,

изпускат интензивно лъчение, облъчени с поток

от алфа-частици. Заинтригувани от проблемати-

ката на направеното откритие, двамата съпрузи

Жолио-Кюри конструират особено силен източ­

ник на полоний за получаването на алфа-частици

и използват чувствителна камера за кондензация,

с помощта на която да регистрират възникващото

проникващо лъчение. Те забелязват, че когато

между берилия или бора и детектора се постави

пластинка водородосъдържащо вещество, то

наблюдаваното ниво на радиоактивност се уве­

личава двойно . Съпрузите Жолио-Кюри обясня­

ват появата на този ефект с факта , че проник­

ващото лъчение ускорява атомите на водорода.

Независимо че двамата не стигат до същността

на процеса, прецизните им експерименти очерта­

ват пътя към откриването от Джеймс Чадуик през

19З2 г. на неутрона, представляващ съставна част

на атомното ядро .

В края на 19ЗЗ г. двойката Жолио-Кюри взема

участие в международна научна конференция,

по време на която обявяват откритието си. Това

се случва година преди откриването на елемен­

тарната частица позитрон в Америка от Карл

Андерсън. За тяхно разочарование обаче, постиг­

натите резултати са приети резервирано. Въпреки

това получават подкрепата на изтъкнати свои

колеги, сред които и на самия Нилс Бор. Те се завръ­

щат във Франция, за да продължат своята работа.

Следващата година успяват да синтезират за първи

път по изкуствен път нови радиоактивни елементи .

Мария не може да си намери място от радост при

новината за техния успех, но така и не доживява да

види как Ирен става лауреат на отличието, което им

присъжда Шведската кралска академия на науките

през 19З5 г. Ирен и Фредерик получават Нобелова

награда по химия за своето откритие.

Мария се надява и двете й дъщери да поемат

по пътя на научната кариера, но Ева демонстрира

незначителен интерес към изследванията на ево-

~ Дъщерята на Мария Кюри, Ева, се омъжва за nрезидента

на УНИЦЕФ. През 1965 г., ко гато организацията nолуча ва

Нобелова на града за мир, Ева Кюри nридружава своя съnруг на

тържествената церемония no връчването .

---

Томографията се изnолзва

за nолучаване на nодробни

изображения на вътрешните

органи . Съществуват оnределени

рискове nри nрилагането й

заради облъчва нето, което

изnолзва .

· -Мария Кюри

"Аз съм една от тези, които вярват, че науката притежава особена непозната красота.

Ученият в своята лаборатория не е просто технически изпълнител, той е запленен от

природните явления, подобно на дете, отнесено в царството на приказките:'

т рени съпругът й Фредерик.

След смъртта на своята майка

Ирен заема препода вателското й

място в Сорбоната.

ята майка. Интересува се от тях по-скоро като от

личност, а не като от учен, и наклонностите й стоят

далече от науката, насочени към области като

музиката и литературата. Три години след смъртта

на Мария, през 1937 г. , Ева издава нейна биогра­

фия, озаглавена .,Мадам Кюри". Книгата се радва

на огромна популярност и днес и се смята за

най-изчерпателната биография на забележител­

ната жена . Ева написва произведението за доста

къс отрязък от време след смъртта на своята

майка, защото иска да я представи възможно най­

бързо на читателите, за да не може никой да сът­

вори неверни или неточни версии за живота й .

Освен това тази биография затвърждава образа

на Мария Кюри като историческа личност.

Мария не живее единствено заради своите екс­

перименти, както смятат мнозина. Тя е преди

всичко чувствителна и любвеобилна жена, която

обича своето семейство и изпитва особена при­

вързаност към природата . Нейните научни пости­

жения са наистина забележителни, но не по-малко

забележителна е и самата й личност.

Неограниченият кръгозор на

науката

В края на XIX в. лорд Келвин говори за .,чер ни

облаци, надвисващи над хоризонта на класиче­

ската физика'~ Така той определя незадоволи­

телните и недостатъчни обяснения за две явле­

ния от това време: опита на Майкелсън-Морли и

излъчването на абсолютно

вано от Макс Планк. Двата

~Нилс Бор, приятел на Ирен. През 1922 г. той получава

Нобелова награда за физика .

лени в мистерия години наред . Как може да се

обясни радиоактивното лъчение, ако вътреш­

ността на атомите е в покой? Принципите, лежащи

в основата на това явление, се разкриват с тече­

ние на времето от различни учени като Кюри ,

Ръдърфорд, Бор, Планк.

Радиацията представлява излъчване на енергия

във вид на частици или вълни . Днес е известно,

че има три основни типа радиоактивно лъче­

ние : алфа-лъчение, или алфа-частици, които пред­

ставляват двукратно йонизирани хелиеви ядра с

положителен заряд, бета-частици, които са еле к­

трони и следователно са с отрицателен заряд,

и гама-лъчи, които са вълни, а не частици , и

нямат електрически заряд и маса. Алфа-частиците

(радият, открит от Мария Кюри, е източник на

алфа-лъчение) са сравнително бавни и тежки чac­

"' rr:'!~:~~~'!=::::=::=...!.!:!.lc\!'J. .. L ниска проникваща способност - движат се метра и се възпират от лист хар-

И3кnючитеnно вnияние

бързи и леки със средно голяма проникваща спо­

собност- движат се до няколко метра и се възпи­

рат от алуминиеви или пластмасови листа. Гама­

лъчите имат висока проникваща способност и за

да се редуцират, са необходими дебели слоеве от

стомана и бетон . Те не йонизират директно дру­

гите атоми, макар да предизвикват атомите да

излъчват други частици, които на свой ред пре­

дизвикват йонизация.

Наличието на тези типове лъчение и техните свой­

ства е следствие от структурата на атома и природата

на атомното ядро. Създава се моделът за структурата

на атома. Атомът се състои от ядро и електрони, обра­

зуващи неговата електронна обвивка. Ядрото на свой

ред се състои от протони с положителен заряд и неу­

трони с нулев заряд. Тази логика се развива по-ната­

тък в хипотезата, че протоните и неутроните се със­

тоят от още по-малки елементарни частици, наре­

чени "кварки':

В положително зареденото атомно ядро е съсредо­

точена около 99% от цялата маса на атома . Размерът

на атома е от порядъка на l0-10 метра (една десето­

милионна част от милиметъра), а размерът на ядрото

е от порядъка на l0-15 метра, т.е. ядрото е 100 ООО

пъти по-малко. Колкото по-малки стават частиците,

толкова по-трудно става тяхното изследване, тол­

кова по-сложни стават приборите и методите, с чиято

помощ се провеждат експерименти. Съвременните

съоръжения, като ускорителите на елементарни час­

ти ци, които се използват за изследване на свойствата

на частиците със свръхвисоки енергии, достигат до

няколко десетки километра в диаметър. Те могат да

бъдат изградени единствено с мощна финансова под-

~ Алберт Айнщайн предупреждава за опасностите, които могат

да предизвикат ядрените оръжия, разработени на основата на

теории, изложени от учен и като него.

крепа от страна на държавни и международни науч­

ноизследователски фондове. Това е свят, напълно

различен от този, в който работи Мария Кюри в сво­

ята бедна лаборатория .

"Двата черни облака'; за които говори лорд Келвин

в своята лекция, се "разсейват" с идването на Теорията

за относителността на Айнщайн и развитието на кван­

товата физика. Те обаче все още не дават отговор на

редица явления във физиката на ядрото и елементар­

ните частици.

Разкриване на истината

Заслугите на някои учени се оценяват по наградите,

които те получават. Някои изпреварват своето време

с откритията си и не получават приживе достойно

признание от своите съвременници. Айнщайн напри­

мер получава Нобелова награда по физика за откри­

ване на закона за фотоелектричния ефект, а не за

Теорията на относителността - едно от на1и-в:ел1ИК1m!

открития през ХХ в. Нобеловият комитет не успява

осъзнае в пълна степен значимостта на неговата тео­

рия и отказва да му даде отличието, което заслужава.

За да получат навременно признание, научните

открития трябва да отговарят на нуждата от инова­

тивност за своето поколение. Късметът често играе

важна роля в общественото признание на едно или

друго научно постижение. Съпрузите Кюри имат дос­

татъчно късмет да осъществят три от своите постиже­

ния в подходящия момент и да получат признание,

изразено във връчването на Нобелова награда.

Няколко месеца след сватбата на Мария и Пиер нем­

ският учен Вилхелм Рьонтген прави забележителен

пробив, като открива Х-лъчите, наречени по-късно на

негово име (рьонтгенови), докато изучава електриче­

ския разряд на вакуумните тръби. Рьонтгеновите лъчи,

използвани за изследване на структурата на вътреш­

ните човешки органи, имат изключително практиче­

ско приложение, а мнозина учени продължават да изу­

чават принципите, на които се основават те и днес. Ако

не беше тази тяхна практическа страна, изследовате­

лите очевидно щяха да проявят далеч по-малко енту­

сиазъм след откриването им.

Ползата за обществото от научните изследвания

е една от най-големите движещи сили, стоящи зад

започването на всеки един експеримент. В основата

им не лежи единствено прагматизмът. Главната при­

чина е нестихващото желание на учените да разши­

рят обсега на познанието и желанието за пълно раз­

биране на природата и света около нас.

За по-голямата част от обществото е трудно да

си обясни практическото приложение на огромния

набор от инструменти, уреди и оборудване (в пове­

чето случаи с изключително висока стойност), които

се конструират днес за провеждането на изследвания

в областта на физиката. Но ползата от тях е огромна.

-

Изпитания с атомна бомба през

1953 г. Съединените щати хвърлят

атомни бомби над японските

градове Хирошима и Нагазаки в

края на Втората световна война

и продължават ядрените тестове

след войната в места като атола

Бики ни.

- --Мария Кюри

.... На 26 април 1986 г. експлозия разтърсва реактора на четвърти блок на атомната електроцентрала в

Чернобил (Украйна) . 3 430 ООО души са засегнати от радиацията по време на инцидента.

Вероятно Мария Кюри дори не предполага колко

голям принос имат експериментите, които провежда,

започнати на базата на откритията, направени от уче­

ните преди нея. Вследствие от нейните изследвания

се откриват свойствата на радия в борбата със злока­

чествените клетки. Създава се томограф ията, която се

прилага при лечението на рак.

Наистина практическата страна на направеното

откритиедонякъде се очаква в началните етапи на екс­

перимента. Основният мотив обаче, вълнуващ Мария

в началото на нейния труд, е да разгадае загадките на

заобикалящия ни свят. който дотогава е в голяма сте­

пен непознат. Мария доста красноречиво ~зразява

пред останалите си колеги своята мотивация за изсле­

дователския интерес, който изпитва по отношение на

природата, с думите: "Аз съм една от тези, които вяр­

ват. че науката притежава особена непозната красота.

Ученият в своята лаборатория не е просто технически

изпълнител, той е запленен от природните явления,

подобно на дете, отнесено в царството на приказките':

Учените се мотивират от идеята да достигнат опре­

делено ниво на чисто познание. Именно този техен

копнеж обяснява стремежа им към обяснение на нео­

бяснимото.

Бъдещето

Развитието на физиката води до използването на

радиологията в областта на медицината, в резултат от

което се спасяват стотици човешки животи. Ядрените

технологии дават на хората голям енергиен ресурс

чрез управление на градивните частици на матери­

ята и оползотворяване на огромната енергия, съдър­

жаща се в тях. Този огромен ресурс обаче включва в

себе си и огромни отговорности .

По цялата ни планета са разпръснати многобройни

ядрени оръжия, които са в състояние да унищожат

човечеството. Същевременно атомните електроцен­

трали изхвърлят в атмосферата радиоактивни веще­

ства, чийто период на полуразпад продължава дълги

години. И най-малкият пропуск във функционира­

нето на една АЕЦ води до пълно унищожаване на

живота в обширни райони. Човечеството вече бе сви­

детел на такъв инцидент през 1986 г. при аварията в

Чернобилската атомна електроцентрала в бившия

Съветски съюз.

Несъмнено животът на всеки един от нас се подо­

брява чрез напредъка в науката и връщането назад

към обикновения, умерен начин на съществуване.

Без да се използват благата на научно-техническите

постижения, е немислимо. В състояние ли е обаче

човечеството да предотврати използването на науч­

ните постижения за деструктивни цели?

След началото на Първата световна война Мария

Кюри се отправя на бойното поле и полага всички свои

усилия, за да подпомогне използването на рьонтгено­

вите лъчи за спасяването на човешки животи. Мария

дава безценен пример за това как всъщност следва

да прилагаме новите технологии, които днес се усъ­

вършенстват все по-динамично в човешката история.

Напредъкът в науката със сигурност е без алтерна­

тива, но той задължително трябва да бъде съпътстван

от разум и мъдрост. И това е задължение на всеки един

от нас, като създатели и консуматори на благата, полу­

чени в резултат на научния прогрес.

~ Изображение на човешки мозък, получено при ядрено­

магнитен резонанс. Процедурата не използва рьонтгеновите

лъчи, а електромагнитно лъчение, за да изобрази структурата

на вътрешните човешки органи.

9 77 179 1 425006