Благодаря ти, мамо!

Благодаря ти, мамо!

Мамо, не съм сигурен дали винаги успявам да ти покажа колко си

важна за мен.

И се чудя откъде да започна…

Сигурно е трудно да си представиш, че и аз съм бил мъничък и безпомощен,

но бях !

Ти беше до мен, когато направих първите си стъпки.

Ти беше до мен, когато

казах първата си дума -

“татиииииии!”(Мамо, много съжалявам за това.)

Винаги вървях след теб,

Защото се страхувах да не те загубя.

Никога няма да объркам аромата на кожата ти,

Той ми напомня за гушкане, сигурност и любов,

Красива си, мамо, за мен си съвършена!

Чувствам се прекрасно, когато хората кажат, че приличам на теб, което е абсолютно вярно!

Ти си изваяла лицето ми

с милиони нежни целувки.

Благодаря ти, че ме наричаше “моят прелестен малък ангел”

(въпреки очевидната истина, че това не беше съвсем вярно).

Специални благодарности за неустоимата миризма на току-що

изпечен сладкиш!

Благодаря ти, че остави едно бузесто двегодишно топче да вилнее около твоите

най-скъпи предмети

без да повтаряш: “Казах ли ти да не ходиш там, казах ли ти, казах ли ти”, толкова често, колкото

трябваше.

Благодаря ти, че се притичваше на помощ всеки път, когато аз плачех -

“ИСКАМ МАМААА!!!”

Винаги си ме подкрепяла да следвам мечтите си!

Винаги знаеше какво да кажеш, за да се почувствам по-добре.

И все пак, мамо, колкото и прекрасна да е нашата връзка не мога да кажа, че всичко

беше толкова розово.

Знам, че сме се сдърпвали за разни неща

(което рядко завършваше

добре за мен).

И все пак постепенно

започнах да ям броколи.

Въпреки всичко не спрях да ровя в гардероба ти.

И тайно да се цапам с гримовете ти.

Да се събирам с „неподходящи“ приятели.

Да дразня сестра си.

Да изплисквам цялата вода от ваната, когато се къпя.

Както самата ти си спомняш, твоят “малък прелестен ангел” не винаги ти носеше толкова

радост.

Извинявай за моментите, когато съм те разстройвал

или те карах да се притесняваш за мен,

както и за всичките безсънни нощи.

Съжалявам, че цопнах в калната локва, точно след като ме беше облякла в новите ми дрехи,

А също и за досадния въпрос: “Стигнахме ли вече? Стигнахме ли вече?,

всеки път, когато пътувахме нанякъде.

И за това, че се мръщех,

когато ме караше да ходя на училище

или не ми даваше да си направя

татуировка със Спайдърмен.

Наистина съжалявам за моментите, в които бях просто непоносим и труден за общуване

(особено в изисканите ресторанти)!

Чувствам се много виновно, че те будех в 5 сутринта, само защото съм се събудил

преди теб.

Моето време за хранене винаги е било преди твоето,

а свикването ми с гърнето е отнело времето за всичко останало.

Трябваше да ти оставям повече време да си почиваш.

Всеки път, когато се опитваше да си починеш, аз

раздирах тишината със

свиреп вик, като:

“Мамо, умирам от глад!”

“Мамо, скучно ми е.”

“Мамо, не мога да си намеря

пиленцето. Стани от леглото и веднага ми помогни!”

Извинявай за всичко!

Аз съм загубен без теб, мамо, и само ми се иска

да имах още един живот, за да ти се отплатя за всичко,

което ти дължа!

Искам всички да разберат, че: МОЯТА МАЙКА Е НАЙ-ВЕЛИКАТА В ЦЕЛИЯ СВЯТ!

Идеята е заимствана от

оригиналната книга. Текстът е

редактиран и адаптиран за

тържество в детска градина или

училище.