ВАЗОВИТЕ МУЗЕИ В БЪЛГАРИЯ: ЕДИН НЕИЗЧЕРПАЕМ СЮЖЕТ В

ПРИМКАТА НА КАНОНА

Вера Бонева

Университет по библиотекознание и информационни технологии - София

Иван Вазов в паметта на поколенията

Улици, училища, библиотеки, читалища носят името „Иван Вазов“. Националният театър е определил за свой патрон драматурга и писателя Иван Вазов.

Десетки паметници и паметни места, свързани с откроимото му личностно присъствие, са отлели в бронз и камък респекта на поколенията пред магическото му слово.

Хиляди статии – академични и популярни, стотици книги –художествени и научни, десетки (пре)издания на текстовете му -възпроизвеждат и интерпретират световете на Вазовата словесност.

Филми, радио- и телевизионни предавания, интернет публикации – това са само част от модерните комуникационни маркери на фактичната и имагинерна Вазовост, пропила устоите на представите ни за българските светове…

Вазови топоси в Пловдив

Първи стъпки в музеефицирането на „патриарха на българската литература“

През 1920 г. сдружение „Сопот“ в София инициира възстановяването на Вазовата къща в родния му град и издигането на паметник на поета в Сопот.

Къщата музей в Сопот е възстановена през първата половина на 30-те години на ХХ век. Обектът е открит тържествено на 6 юли 1935 г.

Решението за създаването на Музея в София е взето от Министерския съвет на Царство България още през октомври 1921 г. Вазовият дом в София е отнет от наследниците на поета в полза на държавата и е обявен за музей. Отворен е за посетители на 28 ноември 1926 г.

През 1940 г. къщата в Берковица, в която е живял Вазов в периода 1879/1880 г., е обявена за народна старина. Мемориалният музей е създаден през 1950 г. и след реставрация е отворен за посетители през 1957 г.

Вазовият музей в Сопот

Музеят на Иван Вазов в София в края на Втората световна война

Ипеклийската къща в Берковица, отворена за посетители като Музей на Иван Вазов през 1957 г.

Къща музей „Иван Вазов“ - Сопот

Вазовият музей в Берковица

Вазовият музей в София –едно почти неосезаемо присъствие в центъра на столицата

Вазовата музейна „инфраструктура“

Трите Вазови музея бележат три ключови точки на присъствието на магнетичния творец в българското културно пространство – Сопот, Берковица, София.

В съдържателен план фондовете и експозициите са представителни за личната и творческа биография на влиятелния българин. Съществуващата повторяемост на теми и сюжети е неизбежна.

Музеите реализират успешна експозиционна, фондова, изследователска и популяризаторска дейност, която е белязана с отпечатъка на известна консервативност и инертност.

Липсва национална културна мрежа между институциите, свързани с Иван Вазов – национални и регионални, образователни и музейни, граждански и държавни.

Още няколко проблематични пункта:

Едноизмерност на посланията и предоверяване на музейни методи, присъщи на предходни етапи на музейната теория и практика.

Доминация на каноничния наратив над провокациите към въображението на посетителя; статичност, еднозначие, декларативност на интерпретациите и сюжетите.

Отсъствие на значителна част от Вазовите ипостаси – лично битие, приятелства, любови, разочарования, критични мнения за част от продуктите му, драматургът, публицистът…

Много слаба е разпознаваемостта на фондовете – публикации на описи и текстове, каталози, дигитални копия.

Слаба ангажираност на екипите на Вазовите музеи с другите топоси на паметта, свързана с поета – паметници и паметни места, музеи и музейни обекти, училища, библиотеки, читалища.

Възсъздавайки Вазов, да не заглушаваме поетичния напев:

О, знам, и в гроба пак ще да живея,ще млъкна, но в душите пак ще пея.Животът любях, но не го окрадох.Българийо, аз всичко тебе дадох:душа, сърце, любов, зари небесни,от теб приети – върнах ти ги в песни.

"Съзерцание"

И да провокираме младите да се чувстват уютно във Вазовите светове…