Къде ли другаде ги има:

тез бистри и дълбоки езера,

и тез гори – уханни и зелени,

това море така безбрежно

и тези ниви с люшнал златен клас,

лозята родни, натежали с плод,

и синьото небе на моята България,

в което реят гордите орли?

Приятелите ми са все по-малко,

решиха да поемат пътя към света.

Но аз ще ги дочакам,разплакани ще ги посрещна,дошли да видят родната страна.

.Но аз ще ги дочакам,разплакани ще ги посрещна,

.дошли да видят родната страна.

Оставам тук, където съм родена,

и зная, ще ми бъде много трудно,

но искам да подам ръка на своята страна,да й даря ума си, знанията, силата

и утре да съм горда пред своите деца,

че не избягах, когато беше тежко,

а тук останах и отъпках път,

по който те щастливи да вървят.

Обичам те, Българийо,

защото ти си моят дом,

а моят дом е там, където е сърцето ми!