Промени в ЗКПО в сила от 01.01.20 10 г

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Промени в ЗКПО в сила от Промени в ЗКПО в сила от 01.01.2001.01.201010 г. г.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

НАП - модерна и ефективна приходна администрация в услуга на обществото 2

Съдържание 1. Изменения и допълнения, относими към определянето на данъчния

финансов резултат и дължимия корпоративен данък Промени в общите постановки за определяне на данъчния финансов резултат Промени, касаещи данъчните постоянни разлики Промени по отношение на сумите, участващи при определяне на данъчния финансов резултат Промени, засягащи финансовите институции

2. Промени в разпоредбите, регламентиращи данъчните облекчения Отменени данъчни облекчения Нови изисквания за ползване на данъчно облекчение от земеделските производители

3. Промени, свързани с подаване на годишна данъчна декларация за облагане с корпоративен данък

4. Промени в разпоредбите, регламентиращи данъка, удържан при източника

5. Промени, засягащи данъчното третиране при прекратяване на неперсонифицирани дружества и осигурителни каси

6. Промени в облагането с алтернативни данъци 7. Други промени, засягащи корпоративното подоходно облагане



Промени в общите постановки за определяне на данъчния финансов резултат

ДФР Данъчна основаПромяната е редакционна и цели недвусмислено прилагане на разпоредбите за данъчно третиране на сделки между свързани лица и при отклонение от данъчно облагане по отношение на всички видове данъци по ЗКПО, а не само спрямо корпоративния данък.



Промени, касаещи данъчните постоянни разлики

1.Разходи за дарения (ДВ бр.32/28.04.2009 г.) Разширяване на обхвата на чл. 31, ал. 1, т. 15 от ЗКПО, с което се премахва неравнопоставеното третиране на учениците и студентите в българските училища и университети с тези, учещи в държави членки ЕС и страни от Споразумението за ЕИП.Въвеждане на нова ал. 7 в чл. 31 от ЗКПО, с която се разширява обхвата на данъчно признатите разходи за дарения, направени в полза на идентични или сходни лица, установени в или граждани на друга държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за ЕИП, когато лицето, направило дарението, притежава официален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната чужда държава, и неговия превод на български език, извършен от заклет преводач.




2.Разходи за дарения (ДВ бр. 95/01.12.2009 г.)Разширяване на обхвата на разходите за дарения по чл. 31, ал. 2 от ЗКПО – освен „Център „Фонд за лечение на деца” са включени и „Център „Фонд за асистирана репродукция” и Център „Фонд за трансплантация”Общата сума на признатия разход за дарения в полза на трите Центъра е до 50 на сто от счетоводната печалба.




3. Нов чл. 32а от ЗКПО, регламентиращ, че приходите и разходите, печалбите и загубите, отчетени от контролиращ съдружник в съвместно контролирано предприятие, не се признават за данъчни цели, когато контролираното предприятие е ДЗЛ (прилага се от 01.01.2009 г.):Прилагането на метода на пропорционалната консолидация води до включване в счетоводния финансов резултат на контролиращия съдружник на неговия дял от приходите и разходите, печалбите и загубите от съвместно контролираното предприятие. За данъчни цели съвместно контролираните предприятия (обикновено това са неперсонифицирани дружества / консорциуми, учредени по реда на ЗЗД) са самостоятелни ДЗЛ, т.е. те трябва да формират СФР от дейността си и да извършат данъчно преобразуване по общия ред на ЗКПО, за да определят ДФР. Поради това, ако не беше приет чл. 32а, печалбите биха се обложили, а загубите биха се признали двукратно – веднъж при контролиращия съдружник и втори път - при неперсонифицираното дружество.



Промени по отношение на сумите, участващи при определяне на ДФР

1. Данъчно третиране при разпределяне на дивиденти от инвестиции, отчитани по метода на собствения капитал (нов чл. 47а – в сила от 01.01.2009 г.)

Целта на новата разпоредба е да се регламентира данъчното третиране в предприятията, прилагащи МСК, така, че данъчната им тежест да бъде еднаква с тази на предприятията, прилагащи себестойностиния метод.




Себестойностен методСчетоводно

отчитанеДанъчно

третиране (чл. 27, ал. 1,

т.1)Дивидентите се отчитат като счетоводен приход в счетоводство-то на инвеститора.

За данъчни цели с тези приходи се намалява СФР, когато дивидентите са разпределени от местни ЮЛ или от ЮЛ от ДЧ на ЕС или от държава – страна по Споразумението за ЕИП.

МСКСчетоводно отчитане Данъчно

третиране (чл. 47а)

Инвестицията първоначално се вписва по нейната себестойност (цена на придобиване), а впоследствие балансовата й сума се коригира (увеличава или намалява), за да се признае делът на инвеститора в печалбите или в загубите на предприятието, в което е инвестирано, след датата на придобиването му. Делът на инвеститора в печалбата или загубата на предприятието, в което е инвестирано, се признава в печалбата или загубата на инвеститора. Доходите, получени чрез разпределение от предприятието, в което е инвестирано, намаляват балансовата сума на инвестицията.

Намаление на СФР с разпределените дивиденти от местни ЮЛ или от ЮЛ от ДЧ на ЕС или от държава – страна по Споразумението за ЕИП: за финансови институции – намалението на СФР се извършва в годината на признаване на дивидентите в ГФО; за нефинансови предприятия - намалението на СФР се извършва в годината на отписване на инвестицията




Разпределяне на дивиденти от инвестиции, отчитани по МСК – причини за различното третиране на финансови и нефинансови институцииПоследващата промяна в стойността на финансовия актив (инвестиция) се разглежда като последваща оценка на активи, чието данъчно третиране е различно при финансовите и нефинансовите предприятия:

a) съгласно чл. 96 от ЗКПО финансовите институции признават за данъчни цели приходите и разходите от последващите оценки в годината на счетоводното им отчитане, респективно – не прилагат чл. 34 от закона по отношение на финансовите си активи (не формират данъчна временна разлика).

b) при инвеститори нефинансови предприятия приходите и разходите от последващи оценки не се признават в годината на счетоводното им отчитане - третират се като данъчна временна разлика по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО, чието обратно проявление съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗКПО е в годината на отписване на съответния актив . Поради това за нефинансовите предприятия намалението на СФР по чл. 47а се извършва в годината на отписване на инвестицията.




2. Данъчно третиране при прехвърляне на място на стопанска дейност (МСД)– нов чл. 47б При определяне на данъчния финансов резултат на МСД счетоводният му финансов резултат се преобразува за данъчни цели както следва:

a) Увеличава се с печалбата и се намалява със загубата от прехвърляне на МСД. Печалбата, респективно загубата, се определя като разлика между продажната цена на МСД и счетоводната стойност на активите, намалена със счетоводната стойност на пасивите към датата на прехвърлянето.

b) Увеличава се със счетоводната балансова стойност на амортизируемите активи и се намалява с данъчната им стойност (прилага се чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО).

c) Данъчните временни разлики, свързани с активите и пасивите на МСД, се признават за данъчни цели (обръщат се) в годината на прехвърляне на МСД по общия ред на закона.



Промени, засягащи финансовите институции

Нова ал. 2 на чл. 96 - тя предвижда, че когато приходи и разходи от последващи оценки на финансови активи и пасиви не са били признати за данъчни цели през предходен период, същите се признават за данъчни цели по общия ред на закона. Прилагането на новата разпоредба касае лица, които например поради промяна в нормативната уредба са променили статута си от нефинансови предприятия във финансови институции и в периода, през който са били нефинансови предприятия, те са прилагали общите изисквания на ЗКПО, т. е. формирали са данъчни временни разлики от последващи оценки на активи и пасиви. С оглед на това се създава законова възможност за обратно проявление на възникналите преди промяната в статута им данъчни временни разлики.



Промени в разпоредбите, регламентиращи данъчни облекчения

1. Отменени данъчни облекчения Чл. 179 – общото данъчно облекчение, представляващо преотстъпване на 60 на сто от корпоративния данък на земеделски производители се отменя, но се създава ново облекчение съгласно чл. 189бЧл. 180 - преотстъпване на 60 на сто от корпоративния данък на „Ръководство на въздушното движение”Чл. 186 – инвестиционен данъчен кредит, който беше приложим само за 2007 г. На основание § 40 от ПЗР на ЗИДЗКПО ДЗЛ, които са ползвали облекчението за инвестиционен данъчен кредит по отменения чл. 186 от ЗКПО, е необходимо да имат предвид, че намалението на корпоративния данък се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на Европейската комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за придобитите дълготрайни материални и нематериални активи, до максимално допустимия интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ. чл. 189а - преотстъпване до 100 % на корпоративния данък за срок от 5 години за големи инвестиции (над 10 млн. лв. годишно). Въпреки, че отмяната е в сила от 01.01.2010 г., това преотстъпване НЕ може да се ползва за 2009 г., тъй като не е получило положително становище от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи.




2. Ново данъчно облекчение за земеделски производители - чл. 189б Представлява държавна помощЩе може да се прилага след датата на положителното решение на Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи;За 2010 г. ще може да се приложи само при условие, че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2011 г.Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък за земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия.




Обхват на данъчното облекчение за земеделски производителиПреотстъпва се до 60 на сто от корпоративния данък на регистрираните земеделски производители за данъчната им печалба, реализирана от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция




Условия за прилагане на данъчното облекчение за земеделски производителиПреотстъпеният данък трябва да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на производство на непреработена растителна и животинска продукция в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. („Земеделска техника” - самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието - § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО). Придобиването на активите (нови сгради и нова земеделска техника) следва да се извърши при съблюдаване на пазарните параметри, съответстващи на такива при несвързани лица. Условие за продължителност на извършваната дейност - за период от поне три години след годината на преотстъпване. Запазването на дейността за следващите три години ще бъде предмет и на изрично оповестяване в годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО.Преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на придобитите активи (нови сгради и нова земеделска техника). Казано с други думи стойността на придобитите активи следва да е осигурена поне с 50 на сто самофинансиране/самоучастие от страна на регистрирания земеделски производител. В практически аспект това означава, че ако се претендира преотстъпване на 100 000 лв. корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО, то до края на следващата година следва да бъдат придобити упоменатите видове дълготрайни материални активи на стойност не по-малка от 200 000 лв.




Ограничения за прилагане на данъчното облекчение за земеделски производителиПреотстъпването не е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в сгради и земеделска техника, които заместват съществуващи. Корпоративен данък не се преотстъпва, когато лицето е получило други помощи по смисъла на чл. 87, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност, както и минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти за активите, в които трябва да се инвестира преотстъпения данък (нови сгради и земеделска техника).



Промени, свързани с подаване на годишна данъчна декларация за облагане с корпоративен данък – отнасят се и за 2009 г.

С годишната данъчна декларация се подава годишен отчет за дейността по чл. 20 от Закона за статистиката (статистическия отчет) вместо годишен финансов отчет по смисъла на Закона за счетоводството.Редът и начинът за подаване на ГОД се определят в съвместна заповед на председателя на НСИ и изпълнителния директор на НАП, която се обнародва в “Държавен вестник”. Същата може да бъде намерена и на интернет страниците на НСИ и НАП.Лицата, които не са задължени поради една или друга причина да подават годишна данъчна декларация по реда на ЗКПО, следва да подадат годишния си отчет за дейността в НСИ, а не в НАП. Например, ако юридическо лице с нестопанска цел не е извършвало сделки по чл. 1 от ТЗ или отдаване под наем на движимо или недвижимо имущество през съответната данъчна година, както и ако това лице не дължи данък върху разходите, то не следва да подава годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Следователно в този случай годишния отчет за дейността трябва да бъде подаден в НСИ.



Промени, свързани с подаване на годишна данъчна декларация за облагане с корпоративен данък

Съгласно променената разпоредба на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО данъчно задължените лица, които не са извършвали дейност и не са отчели приходи или разходи, не следва да подават годишен отчет за дейността. На практика данъчно задължените лица, които подават образец 1010а на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, няма да подават годишен отчет за дейността.Отменено е изискването на чл. 92, ал. 3 от ЗКПО да се подава копие от доклада по Закона за независимия финансов одит от предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на одитиране. Това означава, че вече не е налице и възможност за подаване на коригираща декларация в случаите, предвидени в старата редакция на чл. 92, ал. 4, а именно, когато между подадения с годишната данъчна декларация годишен финансов отчет и този, заверен от регистрирания одитор, съществува разлика, която води до изменение на вече декларирания данъчен финансов резултат.



Промени в разпоредбите, регламентиращи данъка, удържан при източника

1. Нов чл. 202а – опция за преизчисляване на данъка, удържан при източника Дава се възможност на чуждестранните лица да поискат преизчисляване и последващо възстановяване на част от удържания им данък при източника за доходи, реализирани от източник в България. Повод за новата разпоредба е мотивирано становище на Комисията на Европейските общности по нарушение № 2007/4881 съгласно член 226 от Договора за създаване на Европейската общност, във връзка с несъвместимостта на някои разпоредби от българското данъчно законодателство, в съответствие с които някои доходи от източник в България, получавани от чуждестранни лица, подлежат на облагане с данък, удържан при източника върху брутна основа, докато местните лица имат право да приспадат разходите си, свързани с тези доходи, респективно – страната не е изпълнила задълженията си по членове 49 и 56 от Договора за Европейската общност и по членове 36 и 40 от Споразумението за ЕИП. Казано с други думи Комисията счита, че с действащите норми към 31.12.2009 г. България нарушава принципа за свободно предоставяне на услуги и свободното движение на капитали.




1.1. Обхват на доходите, за които данъкът при източника подлежи на преизчисляванеДоходите по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО, реализирани от източник България: доходи от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините; доходите от сделки с финансови активи; лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг; доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество; авторски и лицензионни възнаграждения; възнаграждения за технически услуги; възнаграждения по договори за франчайз и факторинг и възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице; доходи от недвижимо имущество или от сделки с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната.Ако е направен избор от чуждестранното лице за преизчисляване, то се извършва за всички доходи, реализирани през годината в обхвата на чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО.




1.2. Механизъм за установяване на преизчисления размер на данъка

Преизчисленият данък е равен на корпоративния данък, който би бил дължим за тези доходи, ако тези доходи са реализирани от местно юридическо лице. Когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите, за които се извършва преизчисляването, които разходи биха били облагаеми с данък върху разходите по ЗКПО, ако бяха извършени от местно юридическо лице, то с този данък се увеличава сумата на преизчисления данък.




1.3. Установяване на разлика, подлежаща на възстановяване

В случай, че внесеният данък при източника по реда на чл. 195, ал. 1 превишава преизчисления данък, се възстановява сума, ограничена до размера на данъка при източника по чл. 195, ал. 1, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия си данък в държавата, където то е местно лице.




1.4. Ред и начин за упражняване на избора за преизчисляване на данък при източника

Чрез подаване на годишна данъчна декларацияДанъчната декларация се подава от чуждестранното лице в ТД на НАП – София в срок до 31 декември на годината, следваща годината на начисляване на доходите.




1.5. Процедура за същинското възстановяване на разликатаПодлежащата на възстановяване сума се третира по общия ред на ДОПК, като фактическите действия по възстановяването са възложени по чл. 202а, ал. 5 от ЗКПО на ТД на НАП – София.




1.6. Ограничение в обхвата на опционния режимТози режим не се прилага, когато чуждестранното лице е местно лице за данъчни цели на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, която не е държава - членка на Европейския съюз, с която Република България:1. няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, или2. има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в която не е предвидено:а) обмен на информация, илиб) сътрудничество при събирането на данъциКонкретните изключения по т. 1 поради липса на влязла в сила СИДДО касаят две държави – Исландия и Лихтенщайн, а по т. 2– Норвегия, с която имаме влязла в сила СИДДО, но без задължителното наличие на обмен на информация или сътрудничество при събирането на данъци.




2. Промяна в чл. 194, ал. 3, т. 3 Облагане с данък при източника на дивиденти с характер на “скрито разпределение на печалба” –




3. Промяна в § 1, т. 8 от ДР - дефиниране на понятието “промишлено, търговско или научно оборудване ” Авторските и лицензионните възнаграждения включват плащанията от всякакъв вид, получени за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване.„Промишлено, търговско или научно оборудване” са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието ползва в стопанската си дейност.



Промени, засягащи данъчното третиране при прекратяване на неперсонифицирани дружества и осигурителни каси

Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗКПО за целите на този закон неперсонифицираните дружества и осигурителните каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване са приравнени на юридически лица, но спрямо тях не могат да се приложат автоматично и по аналогия разпоредбите за данъчно регулиране при прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност на юридическите лица. За целта са направени допълнения в разпоредбите на чл. 161, 162 и 163 от ЗКПО.



Промени, засягащи данъчното третиране при прекратяване на неперсонифицирани дружества и осигурителни каси

Последен данъчен период на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса

Обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено прекратяването, до датата на прекратяването. (чл.161, ал.4)

ДЗЛ се облага с корпоративен данък (КД) за данъчната печалба, реализирана през последния данъчен период по общия ред на ЗКПО. Дължимият КД е окончателен.

Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 4, се подава на датата на прекратяването. (чл.162, ал.4) Дължимият корпоративен данък за последния данъчен период се внася до датата на прекратяване. (чл.163, ал.4) Когато датата на прекратяването на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса е преди 31 март и корпоративният данък за предходната година не е внесен, той се внася в

сроковете по ал. 1 - 4. (чл.163, ал.5)

Обхват

Деклариране на КД

Внасяне на КД



Промени в облагането с алтернативни данъци

1. Повишаване на данъчните ставки за облагане на хазартната дейност



Повишаване на данъчните ставки за облагане на хазартната дейност

Вид хазартна дейност Ставка 2009г. Ставка 2010г.1. Тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития

10 % 15 %

1.1. помощни и спомагателни дейности 10 % 12 %2. Лотарии, томболи и числови лотарийни

игри Бинго и Кено 12 % 15 %

2.1. помощни и спомагателни дейности 12 % 12 %3. Игри със залог увеличена цена на телефонна или друга телекомуникац. връзка

12 % 15 %

3.1. помощни и спомагателни дейности 12 % 12 %4. За хазартен игрален автомат, съответно всяко игрално място от него

300 лв. 500 лв.

5. За съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета

300 лв. 500 лв.

6. За рулетка в казино за игрална маса 18 000 лв. 22 000 лв.7. За друго игрално съоръжение в казино 3 000 лв. 5 000 лв.



Промени в облагането с алтернативни данъци

2. Въвеждане на задължение за лицата, облагани с алтернативни данъци, да подават годишен отчет за дейността – отнася се и за 2009 г.За разлика от предходните години, когато данъчно задължените лица, облагани с алтернативен данък, не бяха задължени да подават годишен финансов отчет, за 2009 г. и следващите години тези лица трябва да подават годишен отчет за дейността. Ако за съответното данъчно задължено лице не е налице задължение за подаване на годишна данъчна декларация, то не следва да подава в НАП годишния си отчет за дейността, а трябва да го подаде в НСИ. Пример за такъв случай е бюджетно предприятие, което не е реализирало приходи от сделки по чл. 1 от Търговския закон или от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество. В този случай то не следва да подава годишна данъчна декларация по чл. 252 от ЗКПО, защото тази разпоредба постановява, че бюджетните предприятия подават годишна данъчна декларация само когато подлежат на облагане с данък върху приходите.



Други промениОсвобождаване от задължение за вписване в регистър БУЛСТАТ и за водене на счетоводство на чуждестранни лица от ЕС/ЕИП, осъществяващи дейност в Република България при условията на свободно предоставяне на услуги Изравняване на данъчното третиране на местни фондове и дружества за социално осигуряване с фондове и дружества за социално осигуряване, установени в други държави - членки на ЕС или ЕИП.



ВЪПРОСИ



Благодаря Ви за вниманието!

За контакти:Цветана Янкова – гл.експерт по приходите Дирекция “Данъчно-осигурителна методология”тел. 02/9859 3086е-mail: [email protected]

Documents

Промени в ЗКПО в сила от 01.01.20 10 г