Брой 1, 35 май, 2013 г.

Европейската поли-цейска служба (Европол) съобщи днес, че е разкри-ла престъпен синдикат, уговорил 380 мача в Ев-ропа, включително два от Шампионската лига, както и европейски и световни квалификации.

Едната среща, която е набеден за манипу-лирана, се е играла в Англия. Престъпеният синдикат, координирал операцията е базиран в Азия, а под подозрение са цели 425 официални лица, съдии, играчи и престъпници. Европол, която разследва случая от 18 месеца, заявиха, че става дума също и за няколко топ срещи в европейските лиги.

Престъпниците са заложили 16 милиона евро на срещите и са изкарали 8 милиона пе-чалби. От тях 2 ми-лиона са били платени на замесените. Угова-

Европол разкри 380 уговорени мача в Европа

АКЦЕНТ ОТ ДЕНЯ

www.bgvestnik.co.uk

Сидеровпредлага

“бойкот на всичко английско”

Стр.2

ГригорДимитровпризна за

МарияШарапова

Стр.4

Държавата на мафиятаEдвин СугаревМнозина се запитаха

в каква държава живе-ем, след като куршуме-ното правосъдие вече се раздава не само посред бял ден в центъра на София, но и пред сами-те порти на Съдебната палата.

Въпросът е рероти-чен, а отговорът – от-давна известен. Съдър-жа се в един от най-цветистите афоризми, които българския пре-ход към демокрация роди: “Другите дър-жави си имат мафия, а в България мафията си има държава”. Прочее – живеем в държавата на мафията.

Стрелбата по Златко Баретата роди шегови-тия поздрав: “Добре дошли в 90-те!” В това има голяма доза истина. Фактът, че в края на споменатото десетиле-тие някои отгледани от ДС гущери решиха да си откъснат опашките, не ги направи джентълме-ни. Пораснаха им нови.

В България доста често се спекулира по въпроса какво е това мафия – и има ли тя почва у нас. Точният отговор на този въпрос бе даден тези дни от един репрезентативен неин представител – Димитър Вучев – Демби. В свое интервю пред в. 24 часа, дадено по повод атентата срещу Златко Баретата, той почва, че “истинската мафия.... значи свър-заност на властта с организираната прес-тъпност”.

Тази общоизвестна

формулировка би била безинтересна, ако съ-щото това интервю не съдържаше и конкретни данни за обвързаност на българската орга-низирана престъпност с властта. С не каква да е власт, а с най-вър-ховната и най-предста-вителната. С бившия президент на България Георги Първанов, извес-тен и под агентурния псевдоним Гоце.

Всъщност би тряб-вало да отбележим, че интервюто на Демби не дойде отникъде. То бе предизвикано от прере-канията между бившия президент и настоящия вътрешен министър – пак по отношение на стрелбата срещу Баре-тата и евентуалните причини за това ембле-матично покушение.

Повод за разправията стана твърдението на Цветан Цветанов, че от разследването по покушението срещу Зла-томир Иванов “ще изли-зат интересни неща”, и че “едно такова нещо е сигнал до бившия прези-дент Георги Първанов от лице на подземния свят за среща между Баретата и Алексей Петров през 2009 г. за разпределение на нар-копазара”, на което по-следният не бил обърнал никакво внимание.

Бившият президент реагира незабавно с от-крито писмо, в което оспори съдържанието на споменатата жалба, изтиквайки (кой знае защо), че в нея не става дума за Алексей Петров – като нарече Цвета-

нов лъжец и посочи, че било възможно с тези си твърдения той да е поставил клопка на Бойко Борисов.

Кой от двамата лъже обаче е въпрос, на който съвсем не е лесно да се отговори. Ако действи-телно в това писмо не се споменаваше името на Алексей Петров, би било логично президентът да го публикува дословно – като по този начин докаже лъжата на своя опонент – а не да го пре-разказва избирателно.

Играта обаче съв-сем загрубя, когато в спора между двамата се намеси самия Демби – който не само посочи своя версия за неговото съдържание, коренно противоположна на тази на бившия прези-дент, но и разказа за свързани с това писмо обстоятелства, които са – меко казано – нели-цеприятни.

В отговор на въпроса “Какво се случи след сиг-нала ви до президента през 2009 г.?”, той отго-варя дословно следното: ”След това обръщение към президенството ми се обади лице от ДАНС и ми уговори сре-ща на „Макдоналдс“ на околовръстното шосе. Тогава се опита-ха да ме отвлекат, да ми затворят устата - един път завинаги. Това беше целта след сигнала ми до държав-ния глава, представяте ли си за каква обвърза-ност ви говоря. Да не можеш да разчиташ на никаква подкрепа и защита от нито една

институция, когато се опитваш да разкажеш за нечии престъпления.”

Историята с отвли-чането е описана в “24 часа”, като журнали-стите се позовават на думите на Демби, по следния начин: “...в жал-бата си от пролетта на 2009 г. Вучев пише до тогавашния президент Георги Първанов, че многократно е подавал сигнали за пряката връз-ка на Баретата с някол-ко поръчкови убийства в наркосредите на София. Демби обаче твърди, че докато Петров е съ-ветник в ДАНС, кръгове в агенцията пазят и саботират разследва-нето по т.нар. Фирма, ръководена от Баре-тата. Вучев пише още, че заради подаваните от него данни Алексей Петров изпраща дяс-ната си ръка Антон Петров-Хамстера, за да го притиска и да му оказва натиск. Няколко дни след жалбата до президента по телефо-на на Демби се обажда човек, който се пред-ставя за магистрат и му урежда среща с представител на ДАНС в заведение за бързо хранене на околовръст-ното шосе в София. Когато Демби, придру-жен от свой човек, оти-ва на мястото, там на паркинга го чака джип, в който са братята Ра-дослав и Митко Лебеш-ковски и служителят на ДАНС Груди Грудев.

Лебешковски бяха арестувани и подсъди-ми за това, че са участ-вали в отвличания на

рянето на мачовете е ставало в 15 държави, а досега са арестувани 50 души, „Това е работа на престъпна група, ба-зирана в Азия, работеща с криминални мрежи в Европа“, заяви в Хага Роб Уейнрайт, директор на Европол. „Това е най-голямото разследване на манипулирани срещи в Европа. Резултатите му разкриха голям проблем за футбола в Европа. От-крихме голяма криминал-на мрежа“, добави той. През миналата година се появиха информации за уговорени срещи и в България, но от Европол не разкриха кои точно са страните, в които има подозрение за уговаряне на двубои.

БЪЛГАРИЯБЪЛГАРИЯ

Сидеров предлага “бойкот на всичко английско”

„Не очаквам от ан-гличаните топло отно-шение… Не може обаче да има втора и тре-та ръка хора в ЕС”. С тези думи лидерът на „Атака” Волен Сидеров коментира последните развития и настроения срещу българските еми-гранти във Великобри-тания, ограниченията за които трябва да от-паднат. „Англия винаги е била враждебна към България”, отбеляза

националистът, който припомни, че Лондон е искал страната ни да остане част от Осман-ската империя.

Сидеров предложи „бойкот на всичко ан-глийско”, а англичани-те, които идват да си купуват имоти у нас – „да бъдат накарани да се почувстват неу-добно” за това, което върши правителството им спрямо България.

Негативното отно-шение към българите е дошло от премие-

ра Дейвид Камерън и лондонския кмет Борис Джонсън. Затова Сиде-ров смята, че Евроко-мисията трябва да се сезира за случващото се в Обединеното крал-ство спрямо българи и румънци. Лидерът на националистите обвини властите в Лондон в двойни стандарти спря-мо гастарбайтерите от България и Румъния и имигрантите от ази-атските държави.

Ако бях Найджъл Фаражледам изказването на

този човек отново и отно-во. Първия път ме натъ-жи, на петия ме разсмя. Виждали ли сте клипчето? Притеснен, разтревожен човечец; ръкомаха и говори с онази театрална интона-ция, която кара глупаците да кимат одобрително, а мислещите да виждат нещо дълбоко нередно и изкривено. Най ми харес-ва това: „Ако бях бълга-рин.“ Звучи емпатично, топло, влизаш в кожата на другия, поставяш се на негово място, проумяваш болките му и го разбираш така, както се разбира добър приятел. Затова да пробваме по неговия модел. Ако бях Найджъл Фараж, бих махнал костюма и вра-товръзката си, бих се при-брал вкъщи и бих изпил едно уиски. Бих си разтрил слепоочията, за да се от-пусна от партийните щу-ротии, и бих изгледал един филм. Филмът се казва „Терминалът“. Том Ханкс играе гражданин на измис-лената страна Кракозия и остава заклещен на едно летище със седмици зара-ди паспортни неуредици. Кракозия е, общо взето, България - бедна източноев-ропейска страна, раздирана от конфликти; и докато се чудиш дали все пак не е Македония или Сърбия, Том Ханкс започва да п с у в а н а б ъ л г а р с к и и си казваш - аха, ясно, спо-менават се майките, ние сме. Та какво става: шефът на летището побеснява заради Виктор Наворски - така се казва нашето момче - понеже симпатя-гата започва да живурка на самия терминал, прави си импровизиран дом, изкарва парици, че даже се влюбва в стюардеса. Шефът иска да го разкара и според приет американски закон има един елементарен начин: Виктор да признае, че го е страх

от Кракозия. Шефът го привиква, обяснява му колко е лесно и бързо, как с пет думи може да се шляе както си иска из дивната Америка. Том Ханкс се хили идиотски, кима доволно, ще стане работата. Тогава шефът му задава въпроса, потри-вайки ръце. За части от секундата Виктор променя цялото си изражение, смък-ва идиотската си маска и с честни очи го застрелва. - Не. Не ме е страх от Кракозия. Защото там е вкъщи. Страх ме е от вам-пири, продължава Виктор, страх ме е от призраци, страх ме е от акули. Но не ме е страх от вкъщи. Ако бях Найджъл Фараж бих помислил върху това. Бих разбрал, че всеки има своето вкъщи.

Дори мизерните българ-чета обичат своето вкъщи, понеже вкъщи не се измерва с евро

Разбираш ли, Найджъл Фараж?

Найджъл Фараж изобщо не разбира, понеже филмът наистина му е харесал, но той не вярва на филми, тъй като е сериозен човек. Затова ще продължим с нещо от реалността, в услуга на този недовер-чив и разумен приятел. Ако бях Найджъл Фараж, бих се зачел в репортажите за Сирия. Бих се запознал се историята на Ахмед Хананд, 42-годишен бунтов-ник. Той се установява със семейството си в Германия и отваря ресторант. Всич-ко точно, хубава работа. Но с началото на бунта преди близо 2 години Ахмед зарязва спокойния си и уре-ден живот в Германия и се връща в Сирия, за да се включи в редиците на бун-товниците. „Там си имам всичко. Но видях как унижа-ват народа ми и реших да се върна. Аз нямах нужда от революция, но хората поис-каха да живеят достойно и

реших да браня това тяхно право.“ Това казва Ахмед, който не е единственият. Ако бях Фараж, бих по-мислил върху това. Кое е изкарало Ахмед извън релсите на охолството? Бас ловя с теб, dear Най-джъл, залагам си жалкия живот, китарата и лап-топа: върнало го е Вкъщи. Но Найджъл продължава да упорства. Той не е осо-бено умен. Затова ще му говорим с футбол, поне мачове трябва да гледа. И би трябвало да има кофти спомен от Роналдиньо. През 2002-ра зъбаткото го вкара на Англия от 40 метра и ги изхвърли на четвъртфи-нал. Пълен гений, прехвърли Сиймън от тъча. Какво стана с Роналдиньо по-сле? Прибра се в Бразилия. Пропи се като животно. Оказа се, че от тях до дис-котеката прокарал тунел. Гонеха го от тренировки, защото бил пиян. Също-то се случи и с Адриано, когото наричаха Импера-

тора в Европа, а накрая стана властелинът на купоните. Можеш ли да разбереш тези бразилци? Трудно. Но ако трябва да правим списък от предпо-ложенията, то на първо място сигурно ще стои: вкъщи. Вкъщи те издига, вкъщи те проваля, не мо-жеш да избягаш от вкъщи. И тук за Найджъл Фараж настъпва критичен мо-мент. Проумял ли е Най-джъл идеята за дома? Ако да, това е добре. Но ако не, необходимо е да пристъпим към последното действие. Ако бях Фараж и все още не съм разбрал всичко това, ако все още съм убеден, че вълна от българчета ще скапят скапаната му Ан-глия, бих излязъл от апар-тамента си. Бих се разходил из Лондон. Бих стигнал до Темза. Бих се вторачил във водите й. Бих я гледал дълго като за сбогуване. После рязко бих прекарал краката си над парапета и бих поле-тял надолу.

Atos създава център за управление на

пътуванетоДоставчикът на ИТ решения и услуги Atos

планира иновации в сферата на интелигентните транспортни системи.

Компанията стана партньор в международния консорциум T-TRАNS, който подписа с Европейска-та комисия договор за подкрепа на проекта „Уве-личаване на трансфера на иновациите в Интели-гентните транспортни системи към пазарите (T-TRANS)” на стойност 1,7 милиона евро. T-TRANS ще работи за въвеждане на пазара на технологии, които значително да подобрят цените и ефектив-ността на транспортния сектор в Европа.

Atos ще разработи пътна карта за състояние-то, бариерите и потенциала на технологиите в областта, както и пазарен анализ и оценка на макроикономическото отражение на проекта.

Компанията започна работа и по създаване на експертен център за управление на пътуването, който да обслужва Европа. В центъра ще се раз-работват иновативни решения и технологии за управление на пътуванията, трафика и автопарка, таксуване по пътищата, автоматизирано събира-не на пътни такси и транспортни операции.

Cisco разкри източниците на зловреден код

Повечето потребители вярват, че сайтовете за възрастни, хазарт и тези в областта на фар-мацевтиката са отговорни в най-голяма степен за разпространението на зловреден код. Докладът за сигурността на Cisco за 2013 година обаче опро-вергава тези предположения.

Според анализа, търсачките, социалните мре-жи, онлайн магазините и други сайтове, насочени към масовия потребител, е по-вероятно да бъдат разпространители на зловреден код. Статисти-чески погледнато, вероятността да попаднете на зловреден код в търсачката е до двадесет и седем пъти по-голяма, отколкото на сайт, разпростра-няващ фалшив софтуер. Също така, сайтовете за онлайн пазаруване са двадесет и един пъти по-рисковани от сайтовете за фалшив софтуер.

При компаниите рискът от компрометиране на системите е значително по-висок, заради нарастване на тенденцията BYOD (Bring Your Own Device), която подтиква служителите да използват собствените си преносими компютри на работното място.

На въпроса за ИТ политиката, която регулира използването на някои устройства за работа, само 40% от попитаните служители отговарят, че са запознати с тях, макар че 90% от интервюирани-те ИТ специалисти заявяват, че на работното им място са наложени такива практики. Междувре-менно, 80% от служителите, които са запознати с тази политика, признават, че не се подчиняват на правилата. Хората смесват работата и лич-ния живот, а кибер престъпниците знаят това и заплашват не само отделния човек, но и цялата компания. Те се опитват да инжектират зловреден код в популярни уеб сайтове като тези за търсене, търговия на дребно и социални мрежи, с цел да придобият по-голям контрол.

ПО СВЕТА ЛАЙФ

ЕС вдига забраната за част от вноса на месо от САЩ

Брюксел. Европейски-ят съюз вдигна забрана-та за част от вноса на месо от САЩ на фона на информация, че Ва-шингтон и Брюксел се готвят да започнат преговори за сключване на споразумение за сво-бодна търговия, преда-де “Ройтерс”.

САЩ и ЕС искат да задълбочат връзките си, които представля-ват една трета от све-товната търговия. От-падането на забраната на ЕС за внос на пра-сета и говеждо месо, обработвано с млечна киселина, е знак, че Ев-ропа гледа сериозно на сделката, коментира агенцията.

Забраната ще бъде вдигната на 25 февруа-ри. ЕС може да обмис-

ли също облекчаване на ограниченията за внос на американската животинска мазнина, използвана в биогорива.

“САЩ имат някои предварителни условия преди започването на разговорите. Искаме да им покажем, че Европа може да ги изпълни”, каза високопоставен дипломат от ЕС, запоз-нат с подготовката на преговорите.

Еврокомисарят по

търговията Карел де Гухт ще пътува за Ва-шингтон във вторник, за да оформи оконча-телно съвместен доклад на ЕС и САЩ, който се очаква да препоръча започването на пре-говорите за свободна търговия.

Де Гухт каза пред “Ройтерс” миналия ме-сец, че преговорите ще бъдат трудни. ЕС и САЩ обаче искат да подсилят икономики-

те си, които отбеляз-ват слаб растеж след световната криза през 2008-2009 г.

Вносните мита меж-ду ЕС и САЩ вече са ни-ски. Затова истинската полза ще дойде от уве-личения достъп до па-зарите им, както и от общите регулации. Те ще премахнат големи-те разходи за малките компании, които искат да изнасят в чужбина.

Сделката може да увеличи БВП на Европа с 65 милиарда евро на година, или с 0.5% от БВП на ЕС, според Ев-ропейската комисия. Вашингтон обаче се страхува да не се стиг-не до безкрайни прегово-ри с блока. Все още няма дата за публикуването на съвместния доклад.

Кого го е страх от българи и румънци във Великобритания?София. „Никой не може наистина да обясни

ужасът да се превърнеш в мишена на нацио-налната преса. Ясно е без да се казва, но как да изобразиш величината на ефекта. И ако това е вярно за отделния индивид, за цяла една група, преобразувана в изкупителна жертва е много.”

С тези думи журналист от лявоцентристкия про-опозиционен британски ежедневник „Гарди-ън” започва материала си, посветен на ефекта от кампанията, водена от пресата на Острова, срещу „очаквания наплив от български и румънски работници след 2014 г.”

Статията на вестника, който първи разкри информацията за планирана от правителството на Дейвид Камерън негативна кампания, обръща особено внимание на ефекта, който имат медий-ните публикации по темата върху румънската общност, чийто членове пребивават и се трудят напълно законно във Великобритания.

Интервюираните изразяват същото учудване, което и по-голямата част от българските и ру-мънските граждани, че британското правител-ството се опасява от поток от работници от двете страни, които да се насочат към Острова след 2014 г., а не към традиционните дестинации като Италия, Испания и Португалия.

Един от тях си припомня, че подобна негативна кампания британските медии водеха срещу Бълга-рия и Румъния и преди приемането на двете страни за членове на ЕС на 1 януари 2007 г. Но както и тогава, най-вероятно опасенията на всички ще се окажат безпочвени.

В заключение журналистът пожелава на една от 25-годишните си събеседници, служител на румънския културен център в Лондон, очаквания-та й за триумф на логиката в крайна сметка да се оправдаят, като междувременно да избягва да чете „Дейли Мейл”.

Възможно ли е „страховитият наплив от бълга-ри румънци” наистина да представлява чак такава опасност в очите на обикновените британци?

Истина е, че страхът от неизвестното е най-потискащата форма на параноя.

Но нито България, нито Румъния вече са толко-ва неизвестни за британците, които са в челната

петица на „туристическите нации” в световен мащаб.

И ако в периода 1-3 януари 2007 г. на летищата „Хийтроу” и „Гетуик” стояха едни дълбоко разо-чаровани екипи на водещите британски телевизии, в очакване на приливните вълни българи и румънци (осведомени дипломатически източници от това време твърдят, че в първите 72 часа от актуал-ното членство на България и Румъния в ЕС, нито един гражданин на двете държави не е влязъл на територията на Великобритания); то през месец февруари 2013 г. темата се превръща в „ахилесова пета” на отношението на медиите на Острова към двете „стари мишени”.

След бурята от публикации миналата седмица, с началото на тази, по-голямата част от британ-ската преса следи „почти” безпристрастно разви-тието на историята, която след отзвука, който намери в София и Букурещ, се върна като бумеранг към Великобритания, в очакване на намирането на прагматично решение на скандала.

Изявленията на българския външен министър Николай Младенов и посланикът на Румъния във Великобритания, които през уикенда официално осъдиха информациите за намеренията на Лондон, присъстват в повечето популярни ежедневници, включително и високо-тиражният таблоид „Дейли Мейл”. Към днешния си брой изданието е добавило и широко-илюстриран материал за традициите

на празника Петльовден в България (2 февруари).С подобни информативни материали следят раз-

воя на събитията и „Телеграф” и „Индипендънт”. Консервативният „Таймс”, който е най-близък до партията на премиера Камерън, напълно игнорира темата.

А сега към въпроса: Трябва ли да се чувстваме „на прицел” от страна на британските медии?

Отговорът е: Да, но не съвсем!Медиите на Острова (известна част от тях)

смятат себе си за основатели на професионалния еталон в области като безпристрастност и обек-тивност в журналистиката, още повече, че давай-ки гласност на намеренията на правителството да води негативни кампании не означава подкрепа за тези планове.

За по-малко от седмица темата започна да се измества към вътрешнополитическата полемика във Великобритания, засягаща здравното и соци-алното осигуряване, жилищният фонд и др., на две години от парламентарните избори в страната.

Опитът на „Гардиън” (отявлен критик на пра-вителството на консерваторите) от миналата седмица, да подкани читателите си да се включат с хумористични предложения за постери в такава негативна кампания директно насочи дебата към истинските проблеми на британците, както стана видно и от предложените идеи.

Но най-важното е, че гневните и обидени ре-акции на обществеността в България и Румъния на информациите „за подготвяна негативна кам-пания”, макар и понякога размити през местните предразсъдъци, лошо познание на английски език и други фактори, даде един много важен резултат.

Двете източноевропейски държави демонстри-раха, че пет години след формалното си приемане в ЕС вече могат да се преборят с „универсалния си комплекс за малоценност*” спрямо Западна Европа и да настояват за правата си на равнопоставени европейски граждани.

В допълнение, използването на България и Румъ-ния за изкупителни жертви в полза на тиражите на британските вестници, като че ли започва да отшумява като постоянно повтарящ се, безпочвен и скучен сюжет за читателите.

Риана призна, че се е събрала с Крис БраунПубличното помирение на двойката идва по-

малко от четири години, откакто Браун нападна Риана в нощта преди наградите “Грами” през 2009. Браун се призна за виновен за нападение и беше накзан да върши общественополезен труд, но той все още е на пробация.

“Когато погледнете пъзела от външната стра-на, това не е най-сладкото нещо в света”, казва Ри-ана. “Виждате ни да отиваме някъде, шофираме някъде, в студиото, в клуба, и мислите, че знаете, но сега е различно.

Вече нямаме тези караници. Ние си говорим за глупости, ценим се взаимно. Знаем точно какво имаме сега, и не искам да го загубя. “ Риана твърди, че ако Браун някога направи намек, че ще започне да се държи с нея както преди, тя е готова да си тръгне. „Той не разполага с шанса да се провали отново“, казва тя.

„Това просто не е опция. Не мога да кажа, че нищо друго няма да се обърка. Но аз съм сигурна, че той осъзнава и отвратен от това, което се случи. Аз не бих отишла толкова далеч, ако не вярвах, че е така“.

„Той направи грешка, и си плати цената“, твър-ди Риана.

“Той плати толкова много. И аз знам, че това не е място, където той би искал да се върне. Поняко-га хората се нуждаят от подкрепа и насърчение, вместо от подигравки и критики”.

ЛОНДОН СПОРТ

Крис Хюн призна, че е излъгал съда

Лондон. Вече бивши-ят британски минис-тър на енергетиката и климатичните промени Крис Хюн се призна за виновен в затрудняване на съдебно разследва-не, съобщи Би Би Си. Престъплението му се състои в това, че след като през 2003 г. нару-шил правилата на пътя, карайки с превишена скорост, Хюн убедил тогавашната си съпру-га да поеме неговата

вина. Така наказателни-те точки били отнети от шофьорската книж-ка на г-жа Вики Прайс. До миналата седмица и двамата отричаха да са излъгали за случилото се. След като стана ясно, че ще му бъде повдигнато официално обвинение в съда, вчера Хюн подаде оставка като минис-тър. След днешното изслушване той заяви пред репортери, че ще се откаже и от депутат-

ското си място. Хюн остава на свобода под гаранция без други ус-ловия, докато приключи делото. Съдия Найджъл Суинзи намекна, че ек-сминистърът може да влезе и в затвора.

Хюн беше една от водещите фигури на либералдемократите и оттеглянето му е се-риозен удар за партия-та, която е по-малкият партньор в управлява-щата коалиция.

В Скотланд ярд ползвали данни на мъртви деца

Лондон. Столична-та полиция в Лондон е откраднала самолич-ността на около 80 мъртви деца и издавала документи с невярно съдържание с техни-те имена, за да се из-ползват от служители на службите за сигур-ност, работещи под прикритие, съобщи в неделя британският Гардиън, цитиран от БГНЕС.

Властите са разре-шавали практиката повече от три десети-летия за служители,

опитващи се да проник-нат в групите за проте-сти, без да съобщят за това на родителите на починалите деца, съоб-щава Гардиън.

Някои служители по-вече от десетилетие са се представяли с друга-

та самоличност, като използвали данните на починалите деца за документи за само-личност и шофьорски книжки.

Скотланд ярд заяви, че в момента не разре-шава такава практика. Започнало е разследва-не на „минали случаи“.

От Гардиън съобща-ват още, че са имали достъп до документ, в който се посочва, че около 80 служители са използвали самоличнос-тта на мъртви деца между 1968 и 1994 г.

Григор Димитров призна за Мария Шарапова

София. Спортната звезда Григор Дими-тров призна за връзка-та си с руската тени-систка Мария Шара-пова.

21-годишния тени-сист намекна, че по-между им наистина прехвърчат искрите на любовта.

„Това да не е „Море

от любов“, че всички толкова се интересуват от нас. Всеки с това се занимава“, коментира Димитров.

Тенисистът с нео-хота говори за личния си живот, но все пак даде да се разбере, че има нещо между него и руската красавица.

Слуховете, че двама-

та са заедно тръгнаха, след като най-секси звездата на Уимбълдън изостави годеника си Саша Вуячич пред ол-тара миналата година. Тогава Мария дори ми-слеше за сватба и брак, но после неочаквано се раздели с приятеля си, само седмици преди да каже заветното „да“.

Английските клубове похарчиха двойно повече за трансфери

Лондон. Английските клубове похарчиха двой-но повече пари за зимни трансфери в сравнение с миналата година, по-казва анализът на сдел-ките, които приключиха снощи.

Клубовете Висшата лига платиха 120 мили-она паунда (140 милиона евро) през изминалия януари. Сумата е обаче значително по-малка от зимата на 2011 г., кога-то заради трансферите на Фернандо Торес и Анди Керъл стигна ре-кордните 225 милиона паунда. Изчисленията показват, че откакто през 2003 г. беше въве-

ден зимният трансфе-рен прозорец клубовете от Висшата лига са похарчили 1 милиард паунда. Само в послед-ния ден бяха похарчени 35 милиона паунда, по-казва изследването на „Делойт“. Самият ден започна с много голяма преднина в сравнение с миналата година - то-гава до последния ден от пазара бяха изхарче-ни 30 милиона паунда, а от 1 януари 2013 г. до вчера сутринта сума-та вече беше стигнала 85 милиона. Опашка-рят „Куинс парк рейн-джърс“, „Ливърпул“ и „Нюкасъл“ държат

повече от половината суми, които бяха израз-ходвани през януари.

„Клубовете бяха от-носително сдържани при харченето на пари, въпреки че през лятото очакват нови подобрени приходи от телевизион-ните права“, заяви Дан Джоунс, партньор в от-дел за спортен бизнес на „Делойт“.

„Отборите са в пе-риод на мониторинг във връзка с финансовия феърплей на УЕФА, а и започва да се усилва натискът в самата Англия за по-сериозен контрол на разходите“, добави той.