С В Я Т

УЧЕНИЦИТЕ В АЗЕРБАЙДЖАН

В тази далечна страна учебната година се открива на 15.ІХ., като този

ден е обявен за официален празник от 2009 г. – Ден на знанието.

Следващият празник е Денят на учителя, който се празнува в

първата седмица от октомври. В начален етап преподава един учител,

но когато учениците са повече, а те понякога надвишават 40, учителят

си избира един-двама учители - помощници. В голямата част от

училищата учениците са с униформи (малките са големи сладури,

всички са с бели блузки). Тенденцията е да се въведе задължителна

униформа за всички. Когато първолаците тръгват на училище, учат по

2 учебни часа от по 45 минути. Това продължава един месец и се води

за адаптивен период. По разказ на родители всеки ден децата изучават

математика и руски език (в училищата с направление руски език). В

програмата имат и 2 часа азерски език. При училищата с направление

азербайджански е обратното.

спец. кореспондент: Златка

Чардакова, Азербайджан, Баку

Редколегия: Ивона, Радина, Габриела, Анита, Веселин, Симеон, Кристина

1/2012 проект УСПЕХ, 54 СОУ „СВ. ИВАН РИЛСКИ“, СОФИЯ

В Е С Т Н И К

„ЗВЪНЧЕ“

ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН

Спомняте ли си първия учебен ден? Денят беше дъждовен, но въпреки това

учениците бяха в добро настроение. Учителките с усмивка събираха

класовете си. Всички се вълнуват, но особено много зайците от първи клас.

Вълнуващ ден е и за дванадесетокласниците, които прекрачват училищния

праг за последен път. Както винаги чухме химна на Република България.

Директорът на 54 СОУ, г-жа Петрова, поздрави всички с новата учебна

година. Един от хубавите моменти беше, когато извикаха „ІІІ-а

“ клас да

влиза. И така, връщане назад няма. Вече сме третокласници! На добър час на

всички!

КЛАСНИ СТАИ НА ПЪРВОЛАЦИ:

Нова стая, нови учебни предмети, нови съученици, нови проекти,

но заедно с нашата госпожа ще бъде вълнуващо.

фото и текст: Габриела, Ивона, Анита, Кристина, Симеон

Христо Г. Данов се е родил в

Клисура през 1828 г. На девет години остава сирак и за да припечели нещо, почнал да

подвързва стари книги. Учил в Клисура, след това в Панагюрище. По-късно е учител

в Стрелча, Пловдив и Клисура. След като спестява малко пари, Хр. Г. Данов заминава

за Белград, където издава през 1855 г календара „Старопланинче“. От тази дата

започва летоброенето на организираното българско книгоиздаване, създател и

родоначалник на което е Христо Г. Данов. От Белград и Будапеща издава и внася и

продава из България „Горски пътник“ на Раковски и забранени от турската власт

руски и сръбски книги. По-късно открива и своя печатница във Виена, заедно с Я.

Ковачев, която след Освобождението пренася в Плодвив. Така започва родолюбивата

дейност на Данов – с бохча под мишница той разнася и разпространява по градове и

села малкото си календарче и други полезни книги, отваря сергии по пазари и

панаири. В издателската си дейност Данов се ръководи изключително от това,

доколко една книга може да бъде полезна за народа. Затова на няколко пъти той е

изправен пред фалит. Когато му казват, че издаването на „История на България“ от

Константин Иричек поради големия си обем ще му донесе загуби, той отговаря: „Но

няма ли да ни се смеят чужденците, че сме без история? Народът още приживе оценява неговото дело, обгражда го с обич и признателност. През 1896 г

Данов е избран за кмет на Плодвид. През тригодишната си дейност като кмет, той служи без

заплата и не прекъсва издателската си работа. Кметуването му е свързано и с едно друго

паметно събитие за пловдивчани. Фердинанд поискал да му бъде подарен Бунарджикът, за да си

построи там дворец. Данов категорично отхвърля искането на Кобурга. Още на другия ден той

свикал общинския съвет и прокарал решение за залесяването на хълма и превръщането му в

парк за отдих. Вбесеният Кобург, за да си отмъсти, наредил да се ревизира Пловдивската

община и Данов бил начетен с 4800 златни лева.

„Учи за живота“ – това е един от принципите, на които големият родолюбец служи през целия

си живот. Никола Начов, съвременник на Данов, разказва: „Преди Освободителната война

Дановата книжарница бе един вид министерство на народната просвета за целокупна

България: общини диреха ли учители, па дори и свещеници, диреха ли свещеници и учители

места – всички се отнасяха до Данов. Той всинца познаваше и на всинца услужваше.

Ученикът му Никола Еничеров разказва за Данов: „Със своя остър ум, силен характер и

прекалена скромност той бе привлякъл любовта на всички ученици. С голямо внимание

учениците слушаха, когато той разказваше някой анекдот от своето ученичество или учителство.

Много пъти той се обръщаше към учениците със съвети, че не трябва да очакват всичко от

училището, а сами да се поспретнат да разработят посятото в училището.“

(препечатка от Г.Григоров)

Д-Р ПЕТЪР БЕРОН

Името на д-р Петър Берон стои редом до имената на Паисий Хилендарски и

Софроний Врачански. Бележит книжовник и възрожденец, учен, просветител и лекар,

той остава в българската история и литература преди всичко като автор на

знаменития „Рибен буквар“. Излязъл от мрака на робството, ръководен от

непреодолима страст към науката и знанието, изпълнен с дълбоки родолюбиви

чувства към народа си, Берон се издига до висините на европейската култура.

Целият живот на д-р Петър Берон е пример на трудолюбие, родолюбие и стремеж към науката.

Син на котленски абаджия и търговец хаджи Беро, той напуска още от ранни години родния си

град и работи като абаджийски чирак и частен учител. А след като е създал вече „Рибния

буквар“, завършва медицина в Мюнхен, става лекар, след това се отдава на търговия и

забогатява. Това му дава възможност да посвети цели двайсет години на научна работа в

различни европейски градове. Но винаги и навсякъде той си остава българин, мисли и работи за

родината си, дава огромни средства за откриване на училища, подпомага даровити свои

сънародници да получат образование в чужди училища и университети ( между тях е и

художникът Николай Павлович, който ни е оставил единствения портрет на Берон).

„Рибния буквар“ не е само буквар. Написана на говоримия по това време жив

народен език, това е първата печатна книга със светско, гражданско и научно

съдържание. Отпечатан с помощта на заможния и просветен български търговец

Антон Йованович през 1824 г, книгата тръгва между зажаднелите за наука и

образование българи, става за кратко време тяхна любима книга и претърпява още по

време на Възраждането шест издания. Този „Буквар с различни поучения“ наистина

поучав народа, разтваря очите му за знанието, разкрива пред него необятните

простори на просветата... „Поучителната книжка на Петър Берон твърде добре е била

приемната по вся Болгария и стократно плод е допринесла...“

(Г.С. Раковски)

„Аз не съм видял нито един руски буквар, който да може да се сравни с достойнствата на тази

доста поучителна книжка“ (Юрий Венелин)

„Пръв опит да обърне внимание на българите към образованието беше направен от ревнителя

на българската литература доктор Берович“ (Васил Априлов) (препечатка от Г. Григоров)

19 октомври – патронен празник на 54 СОУ „Св. Иван

Рилски“

Свети Иван Рилски (876-946) е първият български пустинник и основател на най-

величествения манастир в България. След като приел монашеството, се отдал на живот в пълна

самота, молитви, пост и лишения. Иван Рилски е почитан като светец-покровител на българския

народ.

Празникът беше доста интересен. Ученици от всички класове слушаха песни за нашия патрон

– Св. Иван Рилски. Чухме тържествено слово за българския светец и покровител. Весело и

оживено – слушахме песни на вокалната група и малко бийтбокс и рап. Един от изпълнителите

пя все едно е Били Хлапето.

Празникът бе добре организиран. Цялото училище беше там, дойдоха и родители.

Най-хубавата част от празника ни бяха рисунките на асфалт за деца І-ІV клас и графитите на

„Стената на ученика“ за по-големите ученици.

фото и текст : Кристина, Александра, Веселин, Ивона

1 зад. Ням човек се опитва да си купи четка за зъби. Като имитира движенията на човек, който

си мие зъбите, то успял да си купи четка. Сега, ако застане сляп човек, който иска да си купи

слънчеви очила, как трябва да обясни той?

2 зад. На полилея светели 5 крушки. Две от тях изгорели. Колко лампи останали на полилея?

3 зад. Един сладоледаджия продавал сладолед по 25 ст за чашка. Дошъл един мъж, подал 1 лв

без да си отвори устата. Продавачът погледнал лева и му напълнил 4 чашки сладолед. Как

търговецът разбрал без думи, че клиентът иска 4 сладоледа,а не 1, 2 или 3 ?

4 зад. На едно дърво имало 20 свраки. Минал ловец, гръмнал и убил 6 свраки. Колко свраки са

останали на дървото?

За първите трима ученици от 54 СОУ, които изпратят правилни отговори

на задачите на zvunche54sou@abv.bg има награди. Имената им ще бъдат публикувани в

следващия брой.

УДИВИТЕЛНО, НАЛИ?

Почива ли сърцето?

Сърцето е мускулест орган,

който, подобно на помпа,

изтласква кръвта до всяка част

на тялото. То работи

непрекъснато през целия живот,

дори и по време на сън. За едно

денонощие то пулсира около

100 000 пъти.

Коя е най-скъпата храна на света?

Тази чест се пада на трюфелите – гъби,

които френските фермери откриват,

като използват обучени свине.

Животните започват да ровят почвата,

щом усетят миризмат на гъбите. В този

момент е необходимо човекът да бъде

много сръчен, за да избута свинята и

изкопае трюфелите за себе си. Защото,

съгласете се, 26 000 лв са твърде много

за свинска храна!

Могат ли рибите да се удавят? Рибите поемат кислород направо от водата чрез хрилете си. Кислородът във водата обаче може да свърши. Тогава рибите започват да се задушават – с други думи те се давят! Такива удавяния стават в пресъхващи езерца или когато хрилете им се повредят при схватка с други морски обитатели.

ВЕСЕЛА СТРАНИЧКА

Открийте осемте разлики:

Зрителни илюзии

Фокусирайте погледа си в черната точка. Без да го отмествате, рязко се приближете и

отдръпнете.Повторете. Какво видяхте?

¿ǝɯǝʚоɹqdʞ ǝɔ иv ɯɐжиʚɓ

РАЗГОВОР ... с г-жа Петя Петрова - Здравейте, г-жо Петрова.

- Здравейте, деца. Много сте точни. Заповядайте в кабинета ми. ( В кабинета има

икони на Св. Иван Рилски, заседателна маса, бюро, знамената на България, на

Европейския съюз и на 54 СОУ, много папки с документи) - От колко години сте директор на 54 СОУ!

- От 12 години.

- Какво училище сте завършишли?

- Гимназия в Мездра, после СУ „Св. Климент Охридски“. По професия съм учител по

биология.

- На колко години е училището?

- На 90.

- Защо носи името на Иван Рилски?

- Отдавна е избрано името му и не зная защо, но светецът закриля нашето училище и

ако може да избирам, пак бих избрала Иван Рилски за наш патрон.

- С кои ученици по-лесно се разбирате: с големите или с малките?

- Не деля учениците на големи и малки, а на такива, които спазват Правилника за

вътрешния ред и такива, които го нарушават.

- Справяте ли се добре с работата?

- Вие трябва да решите дали се справям добре. В момента тук учат 1244 ученици.

Нашето училище е най-голямото на територията на район „Надежда“, но се справям

заедно с моите помощници. Това са г-жа Цветелина Георгиева, Наталия Ботева и

Олга Динева. Директорът сам не прави нищо.

- Ще има ли ученически униформи?

- Обмисляме заедно с училищното настоятелство частична униформа за следващата

есен.

- Ще има ли полуинтернатни групи за четвъртокласниците?

- Да, но няма да стигнат местата за всички ученици.

- Как се управлява училище?

- Всичко зависи от нас, от учениците и учителите. Всеки трябва да изпълнява

задълженията си и тогава е лесно.

- Какви планове имате занапред?

- Кандидатстваме за цялостно саниране на двете сгради, като предстоят и други

проекти, като например да заработи стоматологичният кабинет през следващата

година. Звънецът удари, а интервюто взеха: Симеон, Веселин, Ивона, Радина, Анита,

Александра и Габриела от ІІІ – а клас