ОМ вестник брой 13

ССттррааннииццаа 11 ААввттооррссккии ттввооррббии ooppeennoomm..eeuu

ОМ – СЪЗДАВАМЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВАМЕ

ОТВОРЕНО И ПОЛОЖИТЕЛНО

ОМ ВЕСТНИК

брой 13, ноември 2012

Стремежът на ОМ е изграждането на съзнателно, отговорно, съзидателно и дейно обединение от хора с общи добродетели. Събираме и развиваме най-доброто от всеки един от нас и го даваме на и разпространяваме до възможно най-много хора. Развиваме както лични, така и общи добродетели. Създаваме и взаимодействаме в единство и разбирателство. В България всеки ден се случват хиляди хубави неща. От ОМ ще се радваме да се превърнем в Средата, където красотата, хубавото и положителното се обединяват отворено, развиват се и се множат. Място за личностно и обществено развитие, за осъществяване на мечтите, за вечно щастие и изпълнен живот, за творчество, открития и съзидание.


Развитие на ОМ

През последният месец в ОМ се случиха

множество хубави неща. В края на октомври

от печат излязоха още две наши книги –

„Беловит” и „Досег до вечния живот”, които

вече можете да поръчате и на хартиен

носител. От ноември започнахме да

публикуваме на страницата си откъси от

книгата на Хари Салман „Невидимият град –

духовна биография на руския народ.

Изключително много се радваме, че

продължаваме ползотворното си партньорство

с проф. Гюнтер Паули, който ни предостави

правото да издадем още една негова книга –

„Дзен и Изкуството на Синьото”. Преводът

вече е готов и скоро ще можете да научите от

тази прекрасна книга:

• Какво се случва с огромното

количество енергия, която Земята получава от

слънцето и гравитацията

• Как да мислим системно и да

откриваме взаимовръзките между неща, които

на пръв поглед нямат нищо общо;

• Какво да решаваме комбинация от

проблеми, които по отделно изглеждат

неразрешими

• Кои са петте типа интелигентност и

защо е важно да ги използваме всичките

• От какво образование се нуждаят

децата ни, за да постигнат много повече,

отколкото ние някога сме мечтали

През ноември започнахме и едно ново

партньорство с Футурист, които се занимават

не просто с човешки ресурси, а с истинско

личностно развитие, което се отличава с

дълбочина, цялостност, простота и

интуитивност. Футурист означава „човек на

бъдещето”, а Бъдещето не просто идва, а се

създава от нас и то днес чрез цялостното ни

мислене, чувстване, желания и дейстия.

През този месец много ни зарадва и активното

участие на няколко поетеси, които чрез своите

прекрасни творби помагат на ОМ да се

превърне и в едно място за творческо

развитие.


Парадоксалните закони

Автор: Крум Сяров

Парадоксалните закони са по-скоро няколко

прости правила от Кент Кейт за мъдро и

хармонично съществуване. Още заглавната

мисъл на страницата му показва за какво става

дума – намиране на смисленото в един луд

свят.

Ето и една мисъл от него:

Хората действат нелогично, неразумно и

егоистично.

Обичай ги въпреки това.

На страницата му можете да намерите още

много от този вид. И те са правилен пример за

поведение. Не можем винаги да разберем и да

се разберем с всички хора, но можем да ги

обичаме. Това важи най-вече и за самите нас.

Та ние сами себе си често не разбираме! Но е

важно да се обичаме. Тази, а и другите закони

на Кент се използват от много водачи в

обществото ни, включително и от майка

Тереза. Често тези закони дори й се приписват

на нея, защото тя ги поставя на вратата на

дома за деца в Калкута. По съществото си

предствляват опит за осъвременяване на

зададените в големите Духовни отношения

мъдрости. Добродетелите ни са нещо живо,

което трябва не само да живеем дейно, но и да

развиваме. Хората се развиват, а с тях и

техните стойности.

В мисленето на Кент се забелязва обаче едно

несъответствие – не всички хора са неразумни

или егоистични. Дори твърдя, че по самата си

същност хората са мъдри и дават Любов.

Освен това, според законите на вселената, ние

самите си определяме света, в който живеем.

Тоест, ако вярваме, че хората са добри и сме

убедени в това, то такива ще бъдат те

наистина. Ако си мислим, че не са такива, то

те няма как да са такива. Ние сме Творци и

сами определяме съдбата си, включително и

това как се отнасят околните с нас. Време е да

научим този велик урок на вселената и

заобикалящия ни свят.


Венета Христова, която се грижи за хорските души и изработва мечти

Автор: Милена (Меми) Пехливанова

И двете с Венета имаме деца, и двете се

вълнуваме от тяхната среда, училища и други

такива важни за развитието им неща.

Запознахме се тъкмо на една такава лекция. И

тъй като тя упражнява много интересна и

отговорна професия, изненадата ми да видя с

какво още се е захванала бе голяма!

Тази чудна арт история започва с един

подарък от мъжа й – красива, но неукрасена

дървена кутия от Турция. Тя започва да мисли

как да я разкраси и я боядисва в нещо като

наивистичен стил, с малко помощ от

приятелка. След това, преди около две години,

отива на семейна почивка в малко турско

крайбрежно градче и попада на магазинче с

впечатляващи сувенири. Жената, която ги

продава и изработва, предлага да я научи на

техниката „декупаж“, тя се съгласява и ходи

2-3 пъти при нея, докато трае почивката им.

После Венета купува за България малко

материали, плоскости и бои и така лека-

полека започва. Интересното е, че никога

досега не е мислила за себе си като за човек,

който може да изработва нещо със

собствените си ръце. Такова откритие е

опияняващо, нали?:) Първите опити са плахи

и не особено успешни, както обикновено се

случва, но тя, разбира се, продължава.

Постепенно придобива увереност, след като

сама свиква да си харесва нещата, а и започва

да получава възторжени коментари от

приятели и колеги, които са ги видели (аз бях

една от тях, да!). Когато хората започват да

гледат на някого като на творец, и той самият

започва да го вярва, нали?

Венета изработва приказни кутии и закачалки

за ключове, салфетници, кутии за чай,

оцветени и украсени бутилки и други такива

красоти, които наистина те карат да летиш, да

мечтаеш! Картинките са прекрасни,

изработката – майсторска, а изборът на такава

кутия за подарък – перфектен.


Продават се на няколко отбрани места във

Варна (основно в книжарница ‘Параграф 22′

на бул.“Княз Борис I“ до Икономическия

университет, магазин за цветя ‘Далия’ на бул.

„Мария Луиза“, магазин ‘Глухарче’ и някои

други). Венета ми разказа една забавна

история – след работа минала случайно

покрай магазинче за цветя и сувенири (който

се оказал именно ‘Далия’), влязла и казала, че

прави кутии за ключове. Дали искат да ги

погледнат? Момичето зад щанда веднага

казало: „Донесете ги, ще ги взема. Сигурна

съм, че човек с такава слънчева усмивка прави

красиви неща!“

Всъщност Венета Христова е действащ

психолог-психотерапевт. Заедно с още

четирима колеги, всички работещи в сферата

на позитивната психология, представляват

„Психосоциална практика POSIUM“, където

работят с деца и родители, родителски групи и

специалисти от сферите на образованието,

здравеопазването, социалните дейности…

Методите, които прилагат, са психодрама и

позитивна психотерапия. Лично тя провежда

индивидуална и групова психотерапия с деца

и възрастни, а също води арт терапевтични

ателиета за тях, където прилага и творческите

си умения.

Към децата има изключително позитивен

подход. Когато синът й посещавал детска

занималня, Венета предложила на госпожите

да направи един творчески уъркшоп, на който

да им покаже техниката „декупаж“. Било

много забавно и интересно, докато едно

момиченце, което за трети път не успявало да

се справи със задачката, се разстроило и

разплакало. Венета я успокоила с думите: „Но

ти вече имаш най-много опит от всички – те са

го правили само веднъж, а ти – цели три

пъти!“ Това и при мен веднага би

подействало…:)

Напоследък ясно се забелязва уклон за Коледа

да се подаряват ръчно правени, уникални

неща. Да се подкрепя местния и малкия

бизнес, да се гласува доверие на отделни

майстори и творци, а не на конвейра. Аз лично

знам какво ще подаря на близките си, вече

измислих и поръчах от уникалните неща на

Венета, за които мисля, че много ще ги

зарадват, а и с радост ще използват. Защото

красотата и мечтите винаги трябва да се

подхранват!

За контакти: 087 933 3459, Център POSITUM


Как да си направим домашен сапун

Автор: Рослава Стоянова

Научих се да правя домашен сапун по време

на едно творческо ателие и оттогава не

използвам друг. Тъй като за основа се

използва готов сапун рецептата е лесна и

може да се приготвя и с помощта на деца.

Дълги години имах проблемна кожа и всеки

лекар, при който ходех ми изписваше

различни препарати, медицинска козметика и

т.н., от които само ставаше още по-зле.

Откакто започнах сама да си приготвям този

сапун и да използвам само естествени

кремове, проблемите почти изчезнаха и вече

се проявяват много рядко. Ето и самата

рецепта.

За основа се

използва

вече готов

сапун – най-

добре да е

био или поне

да е без

никакви

оцветители и

ароматизато

ри. Сапунът

се настъргва на ренде (колкото по дребно,

толкова по-лесно се разтопява) и се поставя в

съд на водна баня. Към него добавяме веднага

и една пълна водна чаша с някакъв вид

течност по избор. Може да се сложи примерно

прясно изцеден сок от цитрусови плодове

(дезинфекциращо действие), кафе (едро

смляната утайка има пилинг-ефект), вино

(предварително трябва да е вряло на слаб огън

поне час, за да се изпари алкохола; има

антиоксидантно действие). Аз използвам

запарка от различни видове билки – мащерка,

мента, лайка, които предварително съм

оставила да престоят поне час във водата

(колкото по-дълго, толкова по-силен аромат) и

след това съм я прецедила.

Бъркаме течността и сапуна с дървена лъжица,

докато напълно се разтопи и се получи гладка

смес, като внимаваме да не завира. Това може

да отнеме около 30-40мин. След това към тази

смес прибавяме една чаша зехтин,

приблизително същото количество, като

течността. Сместта веднага започва да се

сгъстява и след 2-3мин. можем да я свалим от

водната баня. В този момент по желание може


да се прибавят няколко капки ароматни масла

или примерно настъргана кора от портокал/

лимон, утайката от кафето, или стрити на

дребно билки.

Така получената смес можем да излеем в

силиконови формички от тези, които се

ползват за фурна (само не забравяйте после да

ги измиете много добре, ако ще правите в тях

сладки ;-)

Ако не разполагате с такива може да

използвате кутия, която да обвиете отвътре с

хартия за печене и да излеете вътре сапуна. За

да не става на мехурчета отгоре, може да го

напръскате със спирт или някакъв вид

алкохол, но не е задължително.

Така приготвен сапунът трябва да отлежи 5-7

дена, за да се втвърди напълно. Нарязвате го

на парчета с удобна големина и е готов за

ползване. Тъй като се получава доста голямо

количество, а изветрява по-бързо от сапуните,

с които сме свикнали и променя цвета си от

контакта с въздуха, е добре да се съхранява

плътно обвит в някаква опаковка.

Подобна е технологията и ако ползвате база за

сапун, като само трябва да промените

пропорциите според инструкциите.


Година след Годината на гората


2011 беше годината на гората. Мина около

година оттогава. Хубава инициатива, имаща

за стремеж да ни запознае по-добре с гората и

да ни обърне внимание на нейната важност. Е,

привлече ли ни вниманието? Остави ли тази

година на гората някакъв отпечатък във вас?

Промени ли действията Ви или поне

мисленето Ви?

Напоследък забелязваме едно прекрасно

обединително движение – все повече Творци

и хора на изкуството обединяват усилията си

и създават прекрасни проекти. Това се случва

и на страницата на ОМ. И в гората. Или поне в

гората в Карлсруе. Там са поставени на много

места творбите на дърворезбари и поети,

които насочват цялото ни същество към

развитие. И към гората. Не само защото ни

припомнят за гората. И не само защото гората

е живо изкуство. А защото гората е развитие и

живот. Гората е едно творческо начало, от

което можем да вземем пример, например как

да следваме собствения си път:

Пътища

Много пътища

лежат пред

Теб,

очакват Те,

привличат Те,

водят Те,

объркват Те.

Пътища

надолу,

заобиколни,

спъващи Те,

вкарващи Те в клопка.

Ти се спираш,

ориентираш се,

търсиш изход,

кратък път,

бързаш,

тичаш,

падаш,

търсип пътя си.

Къде?

Как?

Бъди себе си!

И Твоят път

ще се покаже.

Бернхилд Венцел

По пътя ни ни помагат сетивата. Важно е да

можем и да използваме всички тях.


С всички сетива

Виж цветовете на

гората,

чуй гласовете на

животните

и шепота на

вятъра,

помириши

аромата на

цветята

и почувствай

въздуха по

кожата си.

Но за всичко това трябва да сме първо

господари на времето си.

Има време

Тичаме пред

времето и след

него

раздразнени,

загубени,

изпуснали

живота,

но тогава

Тук и Сега!

Няма Време

Търпения – чужда дума. Забързани и

напрегнати,

възприятията ни затъпени и

още хиляди несвършени неща, но

врмето е по-бързо.

Раздразнени и изморени –

няма време.

Мислене за утре,

а утре –

за вдруги ден

се превръща в болест.

Оплакванията

за липса на време

ни вземат радостта,

желанието да обичаме

и дори слънцето не виждаме.

Нека изострим сетивата си

сред природата!

Да хванем мига,

да го възприемем

и да се насладим на времето.

Начало и край

Където има време, има и начало.

А след началото идва

и край

Въртим се в кръг

до съвършенство.

Ханс Венцл


Как да общуваме с хора Автор: Тодор Иванов

Наскоро прочетох „Как да спечелим приятели

и да влияем на хората“ от Дейл Карнеги и

реших да Ви споделя наученото от него за

това как успешно да общуваме.

Дори в области като инженерството, едва

15% от успеха се дължат на техниката, а

85% на общуването с хората и тяхното

ръководене.

Определено едно многообещаващо начало на

книгата. А ето накратко и основните поуки:

Основни техники в общуването с хора:

- не критикувай и не се оплаквай

- одобрявай честно и искрено

- възбуди волята в другия човек

Спомнете си думите на Професор

Оувърстрийт:

Първо събудете волята у човека. Който

може да направи това, то с него е целия

свят. Който не може, е самотен.

Шест начина да се харесаме на хората:

- проявявайте искрено любопитство спрямо

другите

- усмихвайте се

- помнете, че името на всеки един човек е най-

сладкият и важен звук на всеки език

- говорете в интерес на другите

- накарайте другия да се чувства значим и го

правете искрено

- печелете хората за съмишленици

Единственият начин да извлечете най-доброто от спора е да го предотвратите.

- уважение към мнението на другите. Никога

не казвайте „Не си прав.“

- Хората трябва да бъдат учени, така че да не

си мислят, че ги поучавате. А неща, които все

още не са известни представяйте като

забравени – Александър Поуп

- Не можете да научите никого на нищо, но

можете да му помогнете да го намери у себе

си – Галилео Галилей

- Бъди по-мъдър от другите, ако можеш, но не

им го казвай – Лорд Честърфийлд

- Едно нещо знам и то е, че не знам нищо –

Сократ

- Ако не си прав, признай го веднага и с

чувство.

- Започвай приятелски и с положителното!

- Помни думите на Линкълн – Капка мед

хваща повече мухи от кофа с мръсотия.

- Подтикнете хората да казват ведната „да, да“

- Оставете другите да говорят

- Оставете другите да почувстват идеята Ви

като тяхна собствена

- Искрено поглеждайте от гледната точка на

другия

- Съчувствайте на идеите и желанията на

другите


- Предизвиквайте възвишените чувства у

хората

- Представяйте идеите си драматично

- Предизвиквайте

Бъдете лидер в промяната на хората без

обида и разочарование.

Работата на ръководителя е често да променя

настроенията и поведението на сътрудниците

си. Или поне да създава предпоставките за

тяхната собствена промяна. Ето няколко

предложения как да го постигнете:

- започнете с искрено одобрение

- обърнете внимание на грешките на хората

непряко

- говорете първо за собствените си грешки

- задавайте въпроси вместо да заповядвате

- дайте възможност на хората да запазят

достойнството си

- Хвалете всяко подобрение, дори и най-

малкото.

- създайте в другия човек чувство за добра

репутация у него самия и той ще я постигне

- окуражавайте. Направете така, че грешките

да изглеждат лесни за поправяне.

- възбудете щастието и радостта у хората да

вършат нещата, които предлагате

Успешния ръководител трябва да вземе под

внимание следните правила за промяна на

наспроението или поведението:

- искреност. Не обещавайте нищо, което не

можете да изпълните. Забравете за ползите за

Вас самите и се съсредоточете върху ползите

за другите.

- Знайте точно какво искате от другите.

- Съчетайте ползите за другите с техните

желания и воля.

- Когато отправяте предложение, го направете

под форма, която ще възбуди у него

впечатлението, че за него ще има полза.


Българска търсачка и начална страница

Автор: Калин Керакехайов

Имало едно време двама верни приятели,

които си работили в Интернет и правили

сайтове. Всичко вървяло добре до деня, в

който стотици техни сайтове били изтрити от

Google и останали безполезни, скрити за

света. Двамата търсили причината за провала

под дърво и камък и открили, че Google ги е

наказал, защото използвали дизайн в бяло и

червено, който се използвал и от „лоши“

сайтове. И тогава разбрали, че компанията,

която печели 30+ милиарда долара/година от

рекламите в търсачката си, не желае да отвори

в България 10-20 работни места за редактори,

които да следят какво става, а оставя

компютри и дори статистика да решават

съдбата на хора и бизнеси.

Двамата приятели били много разочаровани

от това отношение към малка България… И

решили, че „може, по-иначе може“…

� Да се стъпи върху постигнатото от Google

и да се подобрява ръчно, като умно се режат

явно безполезни сайтове…

� Да се използва търсене и от други места за

по-богати резултати (Zamunda, Youtube,

Wikipedia и др.)

� Да ви радваме с директно пренасочване

при ясно търсене, например „разписание на

влаковете“ -> www.bdz.bg

� Да се поправят неволни грешки, ако си

забравите клавиатурата на БДС и напишете

„ьфэ“, все пак попадате в www.abv.bg

Напред.бг е „разбираща търсачка“ и ще ви

дава точно това, което търсите, и нищо друго.

Ако не може да ви предложи нищо по-умно,

просто ще отивате в резултатите на Google за

вашето търсене. Няма какво да загубите с

ползването на българската търсачка, затова

просто я опитайте

Ние разчитаме на всички вас… разчитаме да

подкрепите българското и човешкото пред

чуждото, автоматизираното и комерсиалното.

И ако повярвате в идеята, Напред.бг ще бъде

хубаво място, от което да стартирате вашия

ден в Интернет, тръгвайки напред и нагоре!


Уча се


Уча се е сайт с

видео на

български, от

които можете

да се научите на основните знания, които се

преподават в училище. Проектът е нещо като

българската Кан Академи. Принципът е

същият – безплатно, лесно разбираемо знание,

предадено по достъпен и неформален начин.

Осъществяването също – един безкрайно

въодушевен и желаещ да помогне за

българското образование млад мъж – Дарин

Маджаров – се хваща и действа. Можем само

да му свалим шапка за прекрасната работа,

която вече е свършил. Почти 700 урока и над

половин милион гледания говорят достатъчно

красноречиво. Важно е да се отбележи, че

вече труда му започва да се оценя от различни

места, например с наградата „Образователен

сайт на годината за 2012″. Определено го

заслушава. Особено важно значение имат

различните възможности, като състезанието

по знание, което допълнително вдъхновява

децата, а и не само, да се учат и да се

развиват.

И както сам Дарин казва в интервюта, и той

самия се учи и развива. Желанието и

въодушевлението на Дарин и екипа от

съмишленици, който събира не свършва и

съответно продължават с покриването на

целия училищен материал. В същото време се

забелязват и някои неща, които могат да се

подобрят. Например, на сайта е посочено, че

видеата са собственост на Учи се. По-добре би

било да се лицензират под отворен лиценз и

да станат собственост на обществото, тъй като

точно за него те носят знания, добрини и

успех. Без един добър лиценз в името на

общото благо усилията могат да не доведат до

най-добрия резултат. Така например се

забелязва, че видеотата се казвам и в youtube

под техния стандартен лиценз, който казва

накратко, че те дефакто са тяхна собственост

и могат да се използват от тях както те

сметнат за добре. Сайтове като Internet

Archive, Registered Commons или собствен

сървър и разпространение са определено за

предпочитане. Те осигуряват дългосроченния

успех на и полза от проекта.

Важно е да се отбележи също, че Учи се

покрива само най-основните знания и

целевата група са по-скоро изостаналите с

образование си. Разширяването на проекта и

към други целеви групи ще е във всички

случаи в него полза. Друг вариант е

създаването и на други проекти. Стискаме

палци за успех и ще помагаме с каквото

можем.


Обсерваторията, звездите и любовта към науката

Автор: Рослава Стоянова

„ Дали сме хора, защото гледаме звездите?

Или гледаме звездите, защото сме хора?”

„ Звезден прах”

Като малка мечтаех, когато порасна да бъда

археолог или астроном. Щом възрастните

чуеха това, обикновено казваха, че с тези две

професии не могат да се изкарват пари. И

последните дни май за съжаление показват, че

бяха прави…

Не знам откъде е възникнал интересът ми към

астрономията, но със сигурност не е от сухата

теория в часовете по Физика и астрономия в

училище. Може би се е зародил при първото

ми посещение в Националната

астрономическа обсерватория на Рожен. Била

съм малка, но помня сякаш безкрайния път до

върха и многобройните завои. По-късно

разбрах, че пътят е такъв, защото наклонът му

трябвало да е малък, за да не се повреди

сложната оптична техника на огромните

телескопи. Помня и тъмните коридори и

стръмните стълби към главната зала, в която

се намира телескопа. Размерите му са

впечатляващи, особено за едно малко дете. Но

още по-впечатляващ е ентусиазмът, с който

служителите говорят за работата си, за

построяването на обсерваторията, за

телескопите и цялата останала техника, за

наблюденията на звездите и изследванията,

които провеждат.

Освен всички хубави неща обаче, не

спестяваха и трудностите. Разрастването на

близкия курорт Пампорово през последните

години беше причина за светлинно

замърсяване – уличното осветление пречи на

наблюдението на звездите нощем. Решение


съществувало – поставяне на специални

улични лампи, които насочват светлината

надолу и не позволяват да се разсейва в

атмосферата, но за съжаление това струвало

пари и затова не било направено. Въпреки

трудностите, обаче, те продължаваха да

говорят с желание за това, което правят. Един

от астрономите бе напуснал добре платена

работа, за да се посвети на мечтата си и на

всеки няколко месеца прекосяваше цяла

България, за да прекара известно време със

семейството си преди да се върне отново в

обсерваторията.

Посещавала съм обсерваторията три пъти и

лекциите винаги са ми били интересни. При

едно от тези посещения дори ни позволиха да

наблюдаваме слънцето през един от по-

малките телескопи. През многобройните

филтри приличаше на портокал с малко

кафяво петно посредата – следа от слънчево

изригване. Не по-малко интересни от

обсерваторията бяха и десетките

метеорологични уреди, разположени из

околността – за измерване на въздушното

налягане, скоростта и посоката на вятъра,

количеството на валежите, слънцегреенето.

Последният уред като деца ни беше най-

интересен, защото представляваше една

стъклена топка, която пречупваше слънчевите

лъчи и те прогаряха разграфен лист черна

хартия, показвайки през кои часове на

денонощието е греело слънце. Като спомен от

тези посещения в нас имам карта на видимата

страна на луната с имената на всички

„морета” по повърхността й, както и въртяща

се карта на звездното небе, която можеше да

се наглася и да показва небосвода в

зависимост от датата и часа. Научила съм се

да разпознавам три съзвездия – Орион,

Голямата мечка и Везни.

Интересът на децата към науката възниква,

когато получат възможност да се докоснат до

нея, да я видят и усетят – чрез запечатания в

съзнанието им образ на огромните телескопи,

чрез вълнуващите разкази на астрономите, а

не чрез сухата теория в учебниците. Иска ми

се един ден и моите деца да могат да открият

магията на астрономията, така както я открих

и аз. Защото единствено вглеждайки се в

нощното звездно небе и продължавайки да

мечтаем за недостижимото, можем да запазим

човешкото в себе си.


Падаща звезда

Автор: Ели Зарева

Точно, когато Звездите си говорили помежду

си за хората на Земята, за това колко

капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на

Звездата майка се отронила сълза. Всички

добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича

Падаща Звезда. И разбира се тази сълза

паднала върху Земята, в един от най –

богатите квартали. Падащата Звезда ахнала.

- Ах… колко е красиво тук! Какви красиви,

огромни къщи! Ах … това е палатът, може би,

на Пепеляшка!

И се запътила към огромния дворец. Почукала

един, два пъти и след като никой не

отговорил, решила да влезе, да се порадва на

красивата градина с чудни цветя.

- Каква красота!!! Ако това не е палатът на

Пепеляшка, то сигурно в този палат живеят

най – грижовните и добри хора на Земята.

Седнала, порадвала се на божествената

красота и повдигнала очи към Звездите.

- Мамо! Та тук е рай!

- Дъще, това е фалшива маска. Тези хора

плачат много и за да скрият сълзите си пилеят

пари за щяло и нещяло. В този момент

Падащата Звезда чула детски плач.

- Защо плачеш, детенце! – попитала.

- А не виждаш ли колко съм нещастна?… За

Коледа родителите ми ми подариха златно

колие.

И заплакало още по – силно.

- Аз искам вълшебна кукла!… – и от гняв

закъсало разцъфтелите цветя.

Падащата Звезда се зарадвала, че може да

върне усмивката върху милото лице на

малката Пепеляшка.

- Аз съм Падаща Звезда и мога да ти изпълна

едно желание!!!

- Искам тогава вълшебна кукла! – и

продължило да къса цветята.

Падащата Звезда отново повдигнала очи към

Звездите.

- Мамо, тук има едно момиченце, което не

спира да плаче за вълшебна кукла. Родителите

му подарили златно колие, а какво разбира

клетото детенце на тези години от лукс. На

мига се появила кукла, която плачела, смеела

се, танцувала, ходела, казвала „мама”, „ тате”,

„дедо”, „ бабо”, дори и пеела 60 песнички.

Но момичето заплакало още по – силно и

започнало да тъпче с крака цветята.

- Такива кукли имам сто и една…

- Мамо, какво да направя, за да върна

усмивката на това хубаво детенце?

Но преди да получи отговор от Майката

Звезда, видяло красива жена, по-красива от

принцеса, която блестяла отгоре до долу в

златни накити. И си помислило: ето идва доб-

рата принцеса, която ще гушне своята дъще-

ричка и тя ще се усмихне. Но жената била

толкова замислена и разсеяна, че започнала,

да си говори сама със сълзи на очите.

- Боже, помогни ми. Моят мъж отново е

дрогиран, не вижда мен, нито дъщеря ни. Ще

се самоубие… а нямаме още граждански брак.


Боже, ще загубя всичко, всичко. Дожаляло й

на Падащата Звезда и решила да помогне.

- Мамо, тази хубава жена моли за помощ, нека

й помогнем, има и малко детенце.

- Дъще, нали ти казах: тези хора ронят

кървави сълзи и Господ не може да им

помогне.

Замислила се Падащата Звезда за малкото

красиво личице, на което нямало усмивка, а

само капризи, алчност и лоши мисли. В този

момент вятърът отвел Звездата на Желанията

в друга посока, в един квартал, където имало

само малки спретнати къщурки и от всяка

къщурка пушело дим.

- Какви грозни малки къщурчета, но щом

димят комините, има хора вътре.

Обърнала очи отново към Звездите.

- Мамо, нека малките къщурки се превърнат в

дворци!

- Дъще, не съди по разкоша и лукса. Влез в

сърцата на хората.

Почукала Падащата Звезда на най-малката

къщурка и чула отвътре омайна детска

песничка, долетял приятен глас.

- Кой чука в този късен час?

Отворила се вратата и се появила усмихната

жена, погалила Падащата Звезда.

- Дъще, влез, влез, мила! На къде си тръгнала

в този късен час?!

Но Падащата Звезда вече била толкова

уморена и гладна. Завило й се свят и

припаднала. Когато се събудила, видяла две

красиви, усмихнати момичета, като ангелчета.

Едното я милвало нежно, а другото я

прегърнало и целувало, целувало…

- Аз се казвам Русалиа!

- А, аз се казвам Мишел!

И запяли толкова сладко, сладко, мило,

мило…

- Аз съм Падаща Звезда. Но всички ме наричат

Ели.

И тогава видяла, че стопаните на този дом са я

облекли в пухкава блузка, бяло елече и топли

чорапки. За пръв път вечеряла толкова вкусна

супа, домашно приготвена баница, сладки.

Когато си тръгнала, Падащата Звезда казала:

- Толкова ми е хубаво при Вас, че забравих

съвсем за какво съм дошла. Искам да ви

изпълня едно желание.

Мишел и Русалиа извикали в един глас.

- Нека бъдеш наша сестра!

А гостоприемните, добри родители, казали:

- Дъще, нека Бог те дари със здраве! Нека Бог

дари и нас със здраве и всички хора по света!

- Ама, как така?… Не искате ли пари, не

желаете ли огромен палат?

- Мила Ели, дъще моя, нима парите,

огромните палати са по-голямо щастие от

здравето? Падащата Звезда отправила поглед

към Звездите.

- Мамо, моля те, искам да остана завинаги с

тези хора в този дом!

Русалиа и Мишел започнали да плачат.

- Не си отивай, Ели, остани.

А родителите им започнали да прегръщат

Малката Падаща Звезда.

- Дъще, остани!!!

И заживяли щастливо. И днес, когато минете

покрай този дом, три Падащи Звезди раздават

щастие, радост, усмивка и топлина.


Калинка Автор: Йорданка Радева

Долетя от нейде малка червената калинка

и кацна тихо, леко на моята подадена ръка.

Усмихнах се аз нежно и с обич целувка

поисках в този час от мен ласкаво да й даря.

Спомних си от миналото за тебе аз тогава

как и ти целувка нежна някога ми подари.

И усмивка заблестя на устните ми и от радост

слънце в моите и твоите очи щастливо заискри.

Калинката потрепна като грешна на ръката,

почуди се накъде ли своя път сега да избере.

Затрептяха като очички точките й по крилата,

които впери тя тоз час в моите какаови очи.

Не посмях да мръдна, даже дъх да си поема,

така аз исках на ръката тя да ми остане.

Толкоз малка, а така красива и толкоз нежна,

в тая утрин тиха тя реши мене да погали.

Само ти сърце си ми приятел Автор: Ели Зарева

Само ти, сърце, не ме предаде!

Уморено свиваше се, но… мълча;

в огъня горя… не се издаде, болката търпя

в леда, в студена завист оцеля.

Само ти, сърце, си ми приятел!

Бършеше последните сълзи, за да продължа,

раните превръщаше във злато,

а сълзите мои в най-скъпия кристал.

Само ти, сърце, до мене бдеше…

В нощите, в които се разкъсвах от тъга,

все туптеше ли, туптеше, за да не умра.

Само ти, сърце, си ми приятел!

Детето в мен Автор: Весела Дамянова

В мен детето още ми прошепва,

за чудесата грейнали в света,

за малките и пъстрите пътеки,

за детската ми красота!

Душата вътрешно прочита,

приказките с нежен край,

детето в мен излита и отлита,

усмивката му с вятъра е рай.

То е истински щастливо,

че е запазило детето в своя свят,

и е открило хиляди слънца,

с което всеки е богат.

Грейнало с очичките си пъстри,

детето в мен с калинки си играе,

сърцето му е топло и е чисто,

любов раздава и мечтае!


Доматена супа с корен копър

Продукти:

корен копър, домати

чесън, зехтин

черен пипер

евентуално други зеленчуци и меродии

И от там насетне както си се прави супа

Лекото запържване / задушаване преди

варенето е за препоръчване. За по-

мързеливите – става и с доматено пюре, ама

не е същото. Върви и може да се допълни с

орехи.

Супа с лимец и зеленчуци

Продукти:

125 г лимец, 1,25 л вода

1 лук, няколко скилидки чесън

600г зеленчуци, например моркови, чушки,

корен копър, корен магданоз, домати

дафинов лист, мащерка

черен пипер, магданоз

Първо лимеца се затопля в тенджерата. Преди

да започне да загаря се залива с водата. После

се добавят зеленчуците, а накрая доматите и

подправките. Вари се, докато лимеца се свари.

За да стане по-бързо може да се използва

булгур или натрошено зърно.

Ризото с тиква и лимец

Продукти:

лук, чесън, тиква, лимец

масло, сухо бяло вино

дафинов лист

градински чай

черен пипер

индийско орехче

синьо сирене

Лимецът трябва да е накиснат във вода и

омекнал. Заедно с маслото, лука, чесъна се

запържва леко. Загася се с бялото вино. След

това се добавя вода и подправки. Вари се

десет минути. Едва тогава се добавят тиквата

и евентуално други зеленчуци. 20 минути се

вари. Сиренето се добавя накрая, но е хубаво

да се стопи в ризотото. Една част мож да се

добави направо към порцията.

ССттррааннииццаа 1155 ППррееввооддннии ттввооррббии ooppeennoomm..eeuu

10 малки и големи стъпки към промяната

Статия: „10 малки и големи неща, които

можеш да направиш за промяната:

История на нещата” на Еша Чабра

Превод за ОМ от английски език: Рослава

Стоянова

Наскоро публикувахме интервю с Ан

Леонард, основател на „Историята на нещата”.

Леонард и съдружникът й Майкъл О’Хейни

съставиха списък (макар списъците по

принцип да са само началото на промяната) с

малки стъпки, които обаче могат да окажат

голямо влияние.

Хората често ни молят за съвет откъде да

започнат с положителните промени. Има

изобилие от списъци от сорта на „ Десет

прости действия, с които да спасите

Земята”. Истината е, че е прекрасно да

започнеш с подобни прости зелени действия,

но е ужасно да спреш само дотам. Реалната

промяна се случва, когато се целим по-високо,

работим заедно и предприемаме наистина

мащабни действия. Ето 10 идеи от

„ историята на нещата”, които ще ви

помогнат да започнете от малките неща, но

и да продължите в посока постигане на по-

голяма промяна. И така, да започваме!

1. Намалете, после увеличете! Вече всички

знаем, че намаляването на потреблението на

електроенергия е сред основните приоритети

– за климата, за общественото здраве и за

околната среда. Всеки от нас може да даде

своя принос: да използва по-рядко автомобил,

да не лети толкова често със самолет, да

купува местна храна според сезона, да се

облече по-топло вместо да усилва парното, да

простира дрехите си, вместо да ползва

сушилня, да отиде на почивка някъде по-близо

до дома си, да купува вещи втора употреба,

или ако може да ги взема под наем, да

рециклира и т.н. Всички тези неща спестяват

енергия, спестяват пари и общо взето са

добри. Но промишлеността, транспорта и

обществените сгради консумират най-голям

процент от електроенергията. И затова

подобряването на политиките, които

регулират тези сектори, ще донесе много

повече ползи, отколкото ние, като индивиди

можем да допринесем. Нека да използваме

силата си на граждани, за да се

противопоставим на въгледобива, да изискаме

по-стриктни стандарти за енергийна

ефективност и да подкрепим чистата енергия

от възобновяеми източници и екологичния

обществен транспорт. Ето това би имало

огромно значение!

2. Прахосвайте по-малко. Използваме и

изхвърляме твърде много неща и това поставя

на изпитание планетата. Има стотици

възможности да въведем в дома си,

училището си, на работно си място или в

общността си политика на Нулеви отпадъци.


Това изисква развиване на нови навици, които

скоро се превръщат в наша втора природа.

Всички знаем какво включва списъка: да си

носим собствена бутилка за вода за

многократна употреба, да ползваме собствени

торбички от плат, когато пазаруваме, да

пълним отново тонерите на принтера си,

вместо да купуваме нови, да компостираме

остатъците от храна, да ъпгрейдваме

компютрите си, вместо да купуваме нови, да

поправяме счупеното, вместо да го сменяме с

друго. Всички тези действия са прекрасни, но

отпадъците, които генерираме удома са само

върха на айсберга; в САЩ отпадъците на

домакинствата са само 3% от общото

количество отпадъци. Намаляването на

останалите 97% изисква по-добри политики и

бизнес практики и за тази цел се нуждаем от

същите граждански действия, както при

намаляване на консумацията на

електроенергия: да действаме заедно, да

пишем писма, да лобираме, да протестираме,

да гласуваме.

3. Нека гласът ви се чува. Не можем да

решим проблемите, ако първо не започнем да

говорим за тях – на работа и в училище, в

квартала и в супермаркета, дори в автобуса.

След това трябва да излезем и извън рамките

на непосредственото си обкръжение, да

предизвикаме обществена дискусия: пишете

писма до вестниците, направете си блог за

темите, които ви вълнуват, съставете петиция,

участвайте в обществените обсъждания на

откритите заседания в общината. Гласът ни

може да бъде чут, само ако го използваме.

4. Детоксикирай тялото си, детоксикирай

дома си, детоксикирай икономиката. Mного

от днешните потребителски продукти – от

детските пижами до слънцезащитните

кремове – съдържат токсични вещества, които

често са ненужни и обикновено не са

упоменати в етикетите. Потърсете онлайн

информация, която да ви помогне да избягвате

неволното внасяне на излишна химия в дома и

тялото си. Разкажете и на приятелите си за

токсините в продуктите. Заедно отправете

запитване към производителите защо

използват токсични съставки без да

предупреждават за това. Попитайте и властите

защо позволяват това да се случва. Да

премахнем токсичните съставки още от

процеса на производство е най-добрият начин

да сме сигурни, че те няма да стигнат до дома

и тялото ни

5. Изключете (телевизора и компютъра) и

включете (обществото). Средностатистичес-

кият американец гледа телевизия по четири

часа на ден. Четири часа изпълнени с реклами

за неща, които трябва да купи. Това са четири

часа на ден, които можем да прекараме със

семейството, прителите или общността си.

Онлайн активизмът е добро начало, но

реалното участие наживо в граждански или

общностни дейности е ощ по-добро. Времето,

което прекарваме заедно засилва връзките в

общността и много проучвания показват, че

една силна общност може да бъде източник на

социална и логистична подкрепа, по-добра

финансова устойчивост, по-голяма сигурност

и щастие. Силните общности са и от


изключителна важност за едно стабилно и

активно демократично общество.

6. Паркирай колата си и върви… когато се

налага и на протест! Политиките и стила на

живот, концентрирани върху употребата на

лични автомобили, водят до по-високи емисии

на въглероден диоксид, изразходване на

запасите от горива, превръщане на

земеделските земи и горите в паркинги и

пътища. Да шофирате по-малко и да вървите

пеша повече е добро за климата, за планетата,

за здравето ви и дори за джоба ви. Но

понякога просто няма как да оставим колата

си удома, заради неадекватните или

неодстатъчни велоалеи или линии на градски

транспорт. И тогава може да се наложи да

организираме марш; заедно да изискаме

създаването на по-устойчив транспорт. В

историята на САЩ мирните, ненасислтвени

маршове винаги да играли важна роля за

привличане на обществения интерес,

мобилизиране на гражданите и изпращане на

важни послания до управляващите. Понякога

просто се налага да излезем на улицата, за да

бъдем чути.

7. Сменете крушките си… после сменете и

начина си на мислене. Смяната на крушките

става бързо и лесно. Енергоспестяващите

крушки използват 75% по-малко

електроенергия и издържат 10 пъти по-дълго

от обикновените. Толкова е елементарно. Но

ако не променим начина си на мислене,

смяната на крушките е все едно да смениш

някакво незначително болтче в една изоснови

погрешна система. Начина ни на мислене се

обуславя от различни предположения,

концепции, вярвания и ценности, които зедно

определят по какъв начин виждаме

реалността. Според настоящия ни начин на

мислене повече означава непременно по-

добре, безкрайният икономически растеж е

желан и възможен и замърсяването е цената,

която трябва да платим за развитието. За да

променим нещата, трябва да започнем да

мислим по изцяло нов начин, основаващ се на

ценности, като устойчивост, справедливост,

здраве, общност. Заедно можем да

преосмислим нещата, които наистина имат

значение и да поставим нови приоритети пред

икономиката.

8. Рециклирай боклука… рециклирай и

тези, които вземат решения. Рециклирането

спестява енергия и намалява както

количеството отпадъци, така и

необходимостта от добив на нови суровини.

За съжаление много градове все още не

разполагат със системи за рециклиране и тази

дейност може да е истинско

предизвикателство. В такъв случай в интернет

можете да потърсите други възможности за

рециклиране, като междувременно лобирате

пред местните власти да осигурят в града

необходимите условия и съоръжения за

рециклиране на отпадъците. Също така много

продукти, примерно електрониката, не могат

да бъдат рециклирани, защото съдържат

токсични вещества. В такъв случай е нужно да

окажем натиск върху правителството да

забрани употребата на токсини в


потребителските продукти. Закони, които

държат производителите отговорни за целия

жизнен цикъл на продуктите им, също

допринасят за използването на по-безопасни

материали и изчистен дизайн.

9. Купувай зелено, купувай справедливо,

купувай местно, купувай използвно и най-

важното купувай по-малко.

Знаем, че купувайки непрекъснато нови и

нови неща само влошаваме състоянието на

околната среда, но когато все пак се налага да

пазаруваме, е добре да се уверим, че парите ни

отиват в компании, които защитават

природата и правата на работниците. Вместо

размити обещания по опаковките от сорта на

„изцяло натурално”, търсете надеждана

информация за начина на производство и

състава на продукта. Когато е възможно,

купувайте местни продукти от местни

производители, защото така по-голяма част от

трудно спечелените пари остават в общността.

Купуването на вещи втора употреба помага за

намаляване на количеството отпадъци, а също

така и на количеството нови продукти, които

се произвеждат. Но най-добрият избор,

разбира се, си остава да купуваме по-малко.

По-малко замърсяване. По-малко отпадъци.

По-малко пари, похарчени за ненужни вещи.

Понякога по-малко наистина означава повече.

10. Бъди активен гражданин. По всяка от

тези теми, а и по много други, гражданската

активност е най-важна за постигането на

реален напредък. За съжаление много от нас

за разочаровани от политическия процес и

затова стоят безучастни. Резултатът:

половината гласоподаватели не гласуват и на

ключовите позиции се оказват хора, които се

интересуват повече от корпоративните

дарители отколкото от състоянието на народа.

Време е да се активизираме и да влезем

отново във форма! Нека да изтупаме от праха

ценностите, в които вярваме и да накараме

гражданското общество и демокрацията

отново да заработят с пълни сили.


Джийн Шарп – за ненасилствената гражданска съпротива

Статия: Джийн Шарп (САЩ) на Награда за

цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава

Стоянова

„… за развитието на основните принципи и

стратегии за ненасилствена съпротива и за

подкрепата за тяхното практическо

приложение в конфликтните зони по света.”

Джийн Шарп е световен експерт по

ненасилствени революции и често е

наричан „Макиавели на ненасилието”.

Като учен и преподавател Шарп успява да

покаже, че ненасилствените действия и

силата на хората могат да бъдат двигател

на политически промени. Публикациите на

Шарп за ненасиствената борба служат за

основа на много социални движения по

света – от джунглите на Бурма до улиците

на Сърбия и Египетския площад Тахир по

време на Арабската пролет.

Джийн Шарп (роден на 21.01.1928г.) е бил

изследовател в Центъра за международни

отношения към Харвардския университет в

продължение на близо 30 години. Има

бакалавърска степен по социални науки и

магистърска степен по социология от

Държавния университет в Охайо, както и

докторска степен по политическа теория от

Оксфордския университет.

През 1983г. Джийн Шарп основава института

Алберт Айнщайн, който насърчава

изучаването и прилагането на ненасилствени

методи за разрешаване на конфликтни

ситуации. В момента той е старши

преподавател.

Като студент Шарп забелязва, че учебниците

по история са пълни с исторически

свидетелства за въоръжени сблъсъци и военни

стратегии, докато за мирните разрешения на

конфликти почти не се споменава. Той

започва да търси и изучава примери от

историята, в които са били използвани

ненасилствени методи за борба, за да разбере

как действа тази техника.

Докато едва 25-годишен пише книгата си за

Ганди, Шарп е вкаран в затвора за 9 месеца,

заради съзнателния си отказ да се яви на

задължителна военна служба по време на

Корейската война. Той обсъжда решението си

да влезе в затвора заради убежденията си в

пространни писма до Алберт Айнщайн, който

пише предговора към първата му книга.

По време на обучението си в Норвегия между

1957 и 1960 г. Шарп започва да анализира

какво влияние оказва ненасилствената


съпротива в конфликтни ситуации и да

съставя списък с конкретни методи на

действие. Той изучава действията на Ганди и

търси факторите, влияещи върху успехите и

провалите. Изследователската му работа в

Осло включва и анализ на съпротивата на

Норвегия срещу немската окупация по време

на Втората световна война – тема, която

дотогава е била малко позната, а

доказателствата за ненасилствени действия –

пренебрегвани.

Шарп твърди, че най-големите все още

нерешени политически проблеми на нашата

епоха – диктаторските режими, войните и

социалното потисничество – изискват да

преосмислим начина, по който правим

политика. Според него прагматичната,

стратегически планирана и ненасилствена

борба може да бъде много ефективна за

прекратяването на потисничеството.

Неговите публикации помагат на

правителства и социални движения по цял

свят да планират и успешно да прилагат на

практика методи за ненасилствена съпротива.

През 1990 г. Шарп е съветник на шведското

Министерство на отраната във връзка с

плановете им да въведат елемента на

ненасилствена съпротива в настоящата си

политика по отбрана и сигурност.

Книгата на Шарп „Защита, основана на

граждански действия” (Civilian-Based Defense)

е използвана от Латвийското, Литовското и

Естонското правителство при отделянето им

от Съветския съюз през 1991г. Тогавашният

литовски Министър на отбраната, Аудриус

Буктевикиус, заявява „Предпочитам да

разполагам с тази книга, вместо с ядрена

бомба.”

По молба на активисти, борещи се за

демокрация, през 1992г. Шарп пътува

нелегално до Бурма, където води семинари на

тема ненасилствени действия, в които

участват студенти, активисти и бунтовници.

Един от видните интелектуалци на Бурма

моли Шарп да напише анализ, който може да

бъде приложен към ситуацията в страната.

Шарп отказва да пише конкретно за Бурма, но

през 1993г. публикува по-общ анализ, наречен

„От диктаторство към демокрация”. Лесна за

превод (преведена е на над 34 езика) и за

тайно пренасяне през границите, тази книга се

превръща в настолно четиво за всички

активисти по света, борещи се за демокрация.

Въпреки скромното финансиране през

последните 8 години, Джийн Шарп

продължава да работи от дома си в източен

Бостън, а книгата му „От диктаторство към

демокрация”, както и други негови знакови

публикации могат да бъдат свалени безплатно

от интернет страницата на Института Алберт

Айнщайн. Неговите текстове са били

изучавани от множество граждански

движения, включително Египетското

движение Шести април, сръбското Оптор,

грузинското Кмара, киргистанското КелКел и

беларуското Зубр, в опит да донесат промяна


в своето общество без да използват насилие.

През 2004г. Олех Криенко, един от водачите

на украинската Оранжева революция, казва:

„Библията на PORA и OTPOR е книгата на

Джийн Шарп, наречена „От диктаторство към

демокрация”.”

От излизането си на фарси през 2004г. „От

диктаторство към демокрация” е била сваляна

хиляди пъти в Иран. Интересът към

публикациите на Шарп достига своя връх след

изборите и „зелената революция” през 2009г.

По време на първите съдебни процеси срещу

активисти, арестувани по време на протестите,

се твърди, че Джийн Шарп чрез публикациите

си е повлиял върху действията на иранската

опозиция, които са били предварително

планирани. Един от методите, описан от Шарп

и използван от ирански активисти, е хората да

не излизат от домовете си и така да

парализират града, като израз на несъгласие с

властващия режим.

През 2010г. Шарп публикува „Да се

освободиш сам: наръчник за стратегическо

планиране на действия за прекратяване на

диктаторски режим или друга форма на

потисничество”. Целта на публикацията е да

помогне на групи от хора самостоятелно да

разработят стратегии за водене на

ненасилствена борба. Последната книга на

Шарп „речник на силата и борбата: езикът на

гражданската съпротива по време на

конфликти” е справочник за основните

термини, използвани във връзка с властта и

борбата. Тя е публикувана от Оксфорд

Юнивърсити Прес през януари 2012г. През

есента на 2012г. се очаква да излезе и книгата

„Как работи ненасилствената борба”.

През 2011г. е излъчен документалният филм

„Как да започнеш революция”, представящ

публикациите на Джийн Шарп и тяхното

влияние върху гражданските движения по

света. Филмът е гледан от милиони хора и

печели осем международни награди, сред

които и шотландската BAFTA. „Как да

започнеш революция”, чиито сценарист и

режисьор е британецът Руарид Ароу, съдържа

архивни кадри от ненасилствени протести в

Сърбия, Иран, Египет и други държави, както

и интервюта с част от сподвижниците на

Шарп.

Documents

ОМ вестник брой 13