ГОДИНА 8, БРОЙ 33, УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК НА СУ “Иван Вазов” гр. Плевен март 2018

Цена 1 левВестникът е лауреат на Седмия национален конкурс за ученическа журналистика “Стоян Михайловски” - 2014 г. - първо място

Носител на трета награда в Шестия национален конкурс за ученическа журналистика “Стоян Михайловски” - 2013 г.Носител на първа награда в Четвъртия национален ученически журналистически конкурс “Григор Попов” - 2016 г.

Носител на първа награда в Петия национален ученически журналистически конкурс “Григор Попов” - 2017 г.

Никой не е в състояние да удържи силата на една идея, чието време е дошло! ...

Кристина VIб клас

Патриотично

Апостоле, поклон! – стр. 4 Докосване до Дякона – стр. 2 Да помним историята си – стр. 4 Героите остават – стр. 4

Взехме първите награди в национал-ния конкурс за рисунка „Освобожде-нието”. Вижте рисунките и имената наотличените – стр. 2

С грижа и отговорност засебе си и другите

Говоря Аз, гражданинът! – стр. 6– Ние и Европа– Ние и природата

Говоря Аз, ученикът! – стр. 7, 8, 9 Имам какво да кажа по необозримата и не-избежна тема за българското образование. Каквида бъдем, какво и как да учим, кое е идеалнотоучилище? Какво да ядем, за да порастем – разказ заедин вкусен и незабравим урок, от който всичкиима какво да научим – стр. 5

На кого пишем 6+ и кои са в Топ 3 в края напървия учебен срок – стр. 3Нова среща в рубриката „И нашите учители сабили ученици. И то във „Вазов” – стр. 2

Трети март е значим и светъл празник, на който прекланяме глави и почитаме паметта на хилядите хора, далиживота си за най-святото – свободата. На този ден през 1878година в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор междуРусия и Османската империя, с което се слага край на Руско-тур-ската война. На картата на света отново се появява свободна Бълга-рия. Тя се нарежда сред другите европейски държави и поема пътяна своето развитие. На този ден целият български народ отдава

почит, уважение и благо-дарност към онези, коитоса воювали и защитавалисвободата ни. Спомнямеси за великите герои отбългарската история, бе-лязали я със знака на ро-долюбието и саможертвата - Васил Левски, Христо Ботев, ГеоргиБенковски, Георги Раковски. Те оставят светла диря в нашата историяс делата си и доказват, че българският народ е силен и има дух за сво-бода.Трети март! Денят на Освобождението! Денят на свободата! Да сведемглави и да почетем паметта на нашите деди! Да съхраним надеждата,която те са ни завещали! Надеждата, че ще пазим България, ще себорим за нашите права и ще ценим и обичаме родния си език. Некаопазим чисто и неопетнено всичко българско!

Елина Мълчиниколова,Vб

Честит национален празник!

Радина Vб клас

Хрисимира VIIа клас

март 2018стр.2 В@з Буки Веди

– Кога за първи път се озовахтев СУ “Иван Вазов” и какво Винаправи най-голямо впечат-ление?– За пръв път прекрачих прага наСУ „Иван Вазов”, когато бях восми клас през 1991г. Бях в 8аклас, а класният ми ръководителбеше г-жа Параскева Тумпалова.Тъй като преди това учех в по-малък град и в по-малко училище,първоначално най-силно впечат-ление ми направи големината научилището и това, колко многоученици и паралелки има.– Помните ли учителите и класаси и какви бяха те?– Много добре помня учителитеси. Някои от тях сега са мои ко-леги, като г-н Иван Иванов, г-жаГалина Димитрова, г-жа Галя Ра-дева, г-жа Камелия Добрева. Ко-гато започнах работа, ми бешеизключително трудно да разгова-рям с тях като с колеги, все ощеим говорех на „вие”.Що се отнася до класа, той небеше голям. Нямам много спо-мени относно конкретни случки,но мога да заявя, че бяхме задру-жен клас и имаше уважение по-между ни. Но колкото серазбирахме, толкова бяхме и не-мирни – често някой посещавашедиректорския кабинет.– Как продължихте образова-нието си и защо решихте да севърнете тук?– След като през 1994г. завърших11 клас (тогава все още нямаше12-и), започнах да уча история вуниверситета във Велико Тър-ново. Спомням си, че когато се за-писвах, един от преподавателитетам ми каза, че мога да запиша ивтора специалност – география,тъй като имам много висок бал. Азобаче отказах, защото тогава имахдруги интереси и планове. Ня-колко години по-късно обаче про-мених мнението си, неусетногеографската наука започна дабуди силен интерес у мен. Такамного скоро вече бях записалавтора магистратура, отново въввеликотърновския университет.Въпреки прекрасните ми студен-тски години в друг град, нещо метеглеше към „Иван Вазов”. Бях за-пазила топли чувства и разбирасе, дълбока благодарност и при-знателност към училището, за-щото тук положих основите насвоето образование, научих важнинеща и у мен се таеше копнеж даги предам на следващите поколе-ния.– Какви спомени преобладаватв съзнанието Ви, свързани снашето училище?– Както вече казах, нямам твърдемного спомени от ученическитеси години. Но преди време раз-глеждах сайта на училището и по-паднах на стари видеозаписи.Единият от тях беше от връчва-нето на дипломите на випуск ’94– моят випуск. С голямо удовол-ствие и лека носталгия го гледах

отново иотново. Неможех даповярвамколко про-м е н е н ис м евсички –аз, прияте-лите ми,както и г-жа Галина

Димитрова и г-н Димитър Митев,които ни връчваха дипломите.– Кое свое лице харесватеповече - на преподавателя илина ученика?– И да си ученик, и да си учителси има своите плюсове и минуси.Но аз лично предпочитам да пре-подавам. Случвало се е някои отучениците ми да ме попитат защосъм избрала тази професия, катосе има пред вид в България какъве статутът на учителската профе-сия. Истината е, че да бъда пре-подавател, е моя детска мечта. Инещо, което винаги казвам – най-важно е, когато се събудиш су-трин, да се усмихнеш, защото сиудовлетворен от работата си и тяти носи удоволствие.– Как се променя училището нипрез годините?– „Расте, но не старее” – казват застолицата ни. Смело мога датвърдя същото и за нашето учи-лище. Това, което се вижда от пър-вия поглед – базата, която всякагодина се усъвършенства. Ноосвен това в СУ „Иван Вазов” сеправят иновации откъм методи-ката на преподаването – все по-нови и нови неща се включват вчасовете, което прави усвояванетона материала по-лесно и разби-раемо. Така е през моите очи.– Кое в СУ “Иван Вазов” Ви енай-скъпо?– Най-скъпото за мен са моитеученици. Чувството да знаеш, чеправиш нещо полезно за тях, неможе да се опише с думи. Дори инякои да не научат материала иде-ално, аз виждам, че те порастват,започват да разсъждават по-раз-умно. Училището определено по-мага в живота – всеки клас е едномалко общество, чрез отноше-нията в него и тяхното развитиеучениците изграждат себе си католичности и след като завършат,знаят, че не всички са еднакви, на-учили са се на толерантност, атова е от огромна полза за тяхнотобъдеще.Най-мило и драго ми става, когатовече завършили ученици се свър-зват с мен. Чрез тях аз се чувствамуспяла, защото виждам в очите имблагодарност. А какво повечеможе да желае човек от това, хо-рата, на които е посветил толковачасове, да бъдат признателни и даискат да се върнат обратно там,където са изживели най-безгриж-ните си години.

Християна Тасева 9з

И нашите учители са билиученици, и то във „Вазов“

Цветя за АпостолаВалеше, беше студено, новъпреки това много хорастояха там, заради Апос-тола на свободата. Ние,учениците от 5а и 5б классъщо положихме цветя.Искрено се радвам, че ус-пяхме да почетем паметтана този велик българин,без който може би нямашеда се наричаме българи иза тази негова саможертвабих искала да му кажа „Благодаря!“

Деница Луканова, 5б

Вятърът и дъждът ни обгръщаха следена прегръдка, сякаш ни прене-соха в онзи мразовит февруарскиден на 1873 година, в която е заги-нал смелият Дякон. Всички сечувствахме малко тъжни, но иуютно сгрени от топлината иобичта на нашия Апостол. В очитена хората видях частица от стомане-носивия поглед на Левски. Те тъ-жаха за България така, както за неястрадат всички родолюбци. Страдахи аз в себе си, но знам, че Дякона есред нас и живее в сърцата ни.Миналото трябва да ни е пътеводнасветлина. Не просто да си спомнямеи говорим за Левски, а да пазимчист образа му. Всеки един от нас споведението и живота си трябва даизгражда паметник на Апостолавътре в себе си.

Елина Мълчиниколова, 5б

На 19 февруари чествахме 145 го-дини от обесването на великияапостол на българската свобода.Спомних си, че миналата годинаучаствах с мои съученици в почет-ния караул пред паметника наЛевски в София. Тогава облякохуниформа на четник, подобна на не-говата, с която се е сражавал в ле-

гията на Раковски и е получилимето Левски. За половин час се по-чувствах част от неговата освободи-телна армия. Ще помня този моментзавинаги. У нас има много паметници наАпостола, но най-важен е оня,който всеки българин носи в сър-цето си. Той не е изграден с ръце, ас чувства на гордост и признател-ност. Той ни завеща да се борим за свобо-дата си, да обичаме ближния си,даже да е с друг цвят и вяра. Чове-чен и скромен, честен и съобразите-лен, смел до безразсъдство – това сасамо част от неговите качества. Къмтях трябва да се стремим и ние,днешните хора. Тогава Левски би сегордял с нас.

Лия Арнаудова, 5б

Апостола и неговото дело са ста-нали символ на българщината. Не-говото име носят много училища,читалища, културни центрове, град.В днешно време много сънарод-ници се срамуват да се нарекат бъл-гари, подражават на чужди култури,забравяйки многовековното миналои националната гордост на малкатани балканска държава. А имаме без-брой причини да сме горди наслед-ници на Апостола. През тъмнатаепоха на робство той е дръзнал да

създаде революционни комитети,които подготвят освобождението наБългария. Целта на Левски е да съ-

буди и разпали борбенотосамосъзнание на сънарод-ниците си и да им вдъхненационално самочувствие.Паметта за личности катоВасил Левски трябва да ежива във века на високитетехнологии, когато мате-риалните интереси са надморалните, когато чуж-дият свят примамва с по-добър живот.

Божена Михайлова, 5а

Всеки народ има светли личности, скоито се гордее. За мен, за българ-ката в мен, това е Левски – симво-лът на смелостта и човеколюбието. Какви ли не легенди се носят занего, родени от безстрашието на чо-века, обрекъл живота си на свобо-дата. Отказал се от дом и семейство,той обикалял в студ и мраз села иградове, за да служи на делото си –България да бъде свободна. Само-жертвата му е изключителна, за-щото се е борил за чиста и святарепублика. Република, която ние ви-наги трябва да пазим. В моите очи той е символ на сме-лост, пример и голямо сърце.Сърце, което през целия му живот ебиело за свободата на България, занашата свобода. За мен той се от-кроява със своята принципност итвърд характер. Народът е обичалЛевски заради голямата му пред-аност към делото на революцията иподвига му в името на жадуванатасвобода.В моето сърце винаги ще има мястоза благодарност и преклонение къмчовека Левски. Неговото дело е ве-лико, а коравият му български дух –незабравим. Трябва да го помним ида следваме неговия пример и заве-тите му.

Василена Бааджиева, 5б

В националния конкурс, койтотрадиционно организират Регио-налните военноисторическимузеи в Плевен и Община Плевен,тази година имаше сериозна кон-куренция. Участваха 370 творбиот 37 училища, 2 детски градинии 1 читалище от 28 населениместа в 13 области на България.За поредна година наши ученициучастваха и получиха високи от-

личия за своите творби.В първата възрастовагрупа (I-IV клас) взехмедве награди – първата –за Олга Станева от IVдклас и третата - за АнгелКостов от Iе клас. Въввтората възрастовагрупа (V-VIII клас) спървото място бе отли-чена Кристина Станева

от VI б клас. Церемонията понаграждаванетона отличените иоткриването наизложба от най-добрите рисункисе проведе в пър-вия ден на март вП а н о р а м а т а„Плевенска епо-пея 1877”. Тър-жествено бяха поздравениучастниците и връчени на-градите на завоювалитепризови места в конкурса.Стана ясно, че тазгодиш-ният конкурс е посветен натри важни годишнини - 140години от Плевенската епо-пея, 40 години от изгражда-нето на Панорамата"Плевенска епопея 1877” и111 години от създаването

на Военноисторическите музеи.Кметът на Община - Плевен ГеоргСпартански връчи наградите нанай-добрите и сподели изненадатаси от успешното представяне намалките художници. Преподава-тели по изобразително изкуствона наградените са Клаудия Черак-чиева и Олег Маринов. Браво на отличените!

Илейн Иванова 9з

Освобождението в образи и багриЛюдмила Паргова, преподавател по география

Успехите на моите ученици мекарат да се чувствам успяла

Наши ученици отново заеха призови места в конкурс за рисунка, вдъхновен от Националния празник 3 март

Рубрика

Докосване до Апостола

март 2018 В@з Буки Веди стр.3

Които най-много са се трудили, разбира се! Не знаем дали е изненада за вас,но най-висок среден успех за първия учебен срок показват най-големите и

най-малките ученици! Изводите си правете сами!Във възрастовата група 5-7 клас най-трудолюбивите и най-умните са мо-

мичетата и момчетата от 5а клас. Те записаха отличен резултат 5,68. Заслужаватне само нашата похвала, но и снимка във вестника. Затова ви ги показваме.Браво на тях! Но ще бъдат още по-известни, ако задържат първенството си! Давнимават, защото са следвани с бърза крачка от 5б клас, които постигнаха От-личен 5,61. Разликата е незначителна и спорът ще се реши в края на учебнатагодина. Трети в нашата класация са 7б с много добър резултат – 5,39! На всичкитях пожелаваме благородна надпревара по пътя на знанието!

Сред по-големите – 8-12 клас, първото място е за 12б клас. Истински шам-пиони! Как се постига това, ни е много трудно да проумеем, но скоро ще раз-берем. Желаем им още по-високи резултати на финала, който съвсем скоропредстои! Достойна смяна идва след тях – 9з са се устремили към върха с многодобър резултат за срока – 5,19. В края на учебната година им желаем още по-вече, а догодина, когато 12б ще са студенти – на върха! Третото място е за 8вклас с Мн. добър 5,12. Макар и току-що дошли сред нас, те вече са в Топ 3. Дане забравят, че истински трудното предстои! На всички тях ние пишем 6+!

В@з Буки Веди

То бе организирано от Съюза наматематиците в България, секцияПлевен – Център. Най-добритебяха отличени и наградени от ди-ректора на училището с медали играмоти. Как се представиха на-шите съученици. Златни медали играмоти получиха първокласни-ците Борис Пашкулски и ДимитърЛачовски; второкласникът МиятДюришич; третокласниците –Стиан Симеонов и Теодор Кръс-тев; четвъртокласниците МартинГеоргиев, Алекс Борисов, ВикторМончев; петокласничката Викто-рия Монова; шестокласникътДениз Тунай, седмокласникътМартин Иванов, деветокласнич-ката Стефани Йошковска; десе-токласничката Даяна Димитрова;единайсетокласникът МарселИванов и дванайсетокласничкатаМерилин Писина.

Сребърни медалисти станахаМария Андровска, Боян Пенчев,Даяна Димитрова, Диян Димит-ров, Виктория Недялкова и ДараПълева – от първи клас; МаринаБъркашка, Петър Атанасов, Цве-тослав Резашки, Михаил Иванови Преслав Йордано – от втори;Мартин Мачев, Ивелин Маринов,Ивелина Борисова, Мартин Йото– от трети; Николай Тонков – от

четвърти; пети клас – Антон Гео-ргиев и Цветомир Ангелов; шестиклас – Виктория Ованнисян;седми клас – Палменна Брагару-шева, Светослав Иванов и Хриси-мира Драганова; осми клас –Ниагара Георгиева; девети клас –Габриела Гергова и Правда Пан-кова; десети клас – Дамян Гос-подинов; единадесети клас –

Калина Лачева; дванадесети клас– Стефан Цветков.

На трето място, с бронзови ме-дали, се класираха първокласни-ците Алекс Илиев, Боян Лесов,Владимир Атанасов, Даная Бори-сова, Павел Горанов, АлександърСъабчев и Виктор Дялов; второ-класниците Борис Йорданов, Пре-

слава Георгиева, Денислав Бре-зоев, Юлия Романова; третоклас-ниците Катерина Вачкова иЦветина Данчева; четвъртоклас-ничката Симона Цветанова; пет-окласниците Методи Тотев иТеодор Илиев; шестокласницитеВелислав Въглев и Волен Анов;седмокласниците Мартин Димит-ров, Георги Димитров и Димана

Спасова; осмокласникът Краси-мир Георгиев; деветокласникътВалентин Михайлов; дванайсе-токласникът Ивайло Митев.

На всички тях пожелаваме ощемного успехи!

В@з Буки Веди

Математическа надпревараНа 9 декември нашето училище отвори врати за близо 500 деца от плевенски училища, от СУ „КрумПопов“, ОУ „Максим Горки“, за да ги срещне в традиционното Коледно математическо състезание

Преполовихме учебната годинаКакво показват числата – кои са в Топ 3

Шест+

5 а

Аз програмирамНаши ученици, участващи в школи по информатикапо проект „Твоят час“, се състезаваха помежду си

Четвъртокласниците показаха умения на езика за програмиране С++ вусловията на стабилна конкуренция помежду си. Три часа решаваха за-дачи и най-добри сред тях бяха Мартин Георгиев от 4д клас, КалинМаринов от 4в и Мартин Тодоров – 4в.

Учениците от 12 клас демонстрираха кой е с най-високи познания вWEB програмирането, което изучават в школата. Те трябваше да решатпо две задачи - на езика за описание на уеб съдържание HTML и езиказа стилизиране на уеб съдържание CSS. Отличен резултат показахаИвайло Митев, Стефан Цветков и Екатерина Панева.

В@з Буки Веди

Малки творциХудожници от нашето училище – отличени на об-

ластно ниво и готови да щурмуват националния кръг

Ученици от начален етап рисуваха своите идеи по темата „Рисувам задецата на Европа”, за да участват в конкурс, обявен от Министерствотона образованието и науката и Регионалното управление на образова-нието – Плевен.

РУО – Плевен класира за участие на национално ниво Моника Ца-чева от първи клас и Виктория Андреева - от трети. Поощрение – заТома Стойчев от 1 клас.

Всички участници получиха грамоти от директора Димитър Митев, аот името на началника на РУО – Албена Тотева бяха връчени благо-дарствени адреси на директора и учителите, както и на семействатана наградените ученици.

Желаем им успех и по-нагоре!

В@з Буки Веди

12 б

март 2018стр.4 В@з Буки Веди

На 19 февруари отбелязахме 145години от смъртта на един от най-великите български революцио-нери Васил Левски. По този поводучениците от 2а, 2б и 2г клас сеподготвяха дълго и в Деня наЛевски показаха какво са научили.Бяха си поканили и гости – дирек-тора на училището ни ДимитърМитев, Илка Славова и БилянаАнгелова - учители по история,Олег Маринов - учител на първиклас, и ние, репортерите на учи-лищния вестник. За да покажатсвоята благодарност и признател-ност към делата на Апостола насвободата, второкласниците при-помниха живота и дейността набезсмъртния герой. Те рецитирахастихотворения, пяха патриотичнапесен, посветена на Левски, изре-коха някои от заветите на Левски.Освен това гледаха анимиранофилмче на лъвския скок и презен-тация за живота на революцио-нера – неговата родна къща,няколко портрета и снимки, личнивещи и негови паметници в раз-лични градове. По-късно редихапъзел с образа на Дякона и атмос-

ферата на патриотичния празникуспя да ни превземе. Накрая Би-ляна Ангелова, ръководител наклуб „Млади възрожденци“ в на-шето училище ги награди с гра-моти за успешно представяне всъстезанието, посветено на ВасилЛевски, а пък Управителниятсъвет на Общобългарския комитет„Васил Левски“ ги награди за от-лично представяне в Конкурса заръчно изработена коледна кар-тичка на тема „140 години от Ос-вобождението на България“.Припомняме, че те през миналатаучебна година участваха в кон-курс за рисунка с образа на Апос-тола и сега тези рисунки симената на авторите им са стра-ници от календар за 2018 година,издаден от Общобългарския коми-тет „Васил Левски”. Беше многоприятно, когато членовете на клуб„Млади възрожденци“ по инициа-тива на ръководителите на клубаподариха на своите учители цветяи картина с лика на Апостола.Второкласниците го научиха, сегаго научете и вие – „Дела трябват,а не думи!“.

Апостоле, поклон!Така нарекоха малките възрожденци от втори клас своя поетиченрецитал, посветен на Дякона. Той бе част от вълнуващ патриоти-чен празник, който те си организираха с помощта на своите класни

ръководители

Ръководството на СУ „ИванВазов“, редакционният екип научилищният вестник „ В@з БукиВеди“ и училищният клуб „Младивъзрожденци“ организираха кон-курс за рецитиране на патри-отична проза и поезия на тема „Дапомним историята си“. Поводътбе Освобождението на България,140 години от Освобождението наПлевен и 40 години от открива-нето на Панорамата „Плевенскаепопея 1877“. Събитието се със-тоя на 13 декември и зала „Ев-ропа” беше препълнена отжелаещи да присъстват. Журитосе състоеше от Христо Минев от10з, Жанин Ал-Шаргаби от 11б иг-жа Галина Димитрова, препод-авател по български език и лите-ратура. Участниците в конкурсарецитираха различни произведе-ния на класици и съвременниродни поети и изпълниха задачатаси - да стимулират интереса къмбългарската литература и да събу-дят патриотичен дух. Рецитираха

Виктория Панталеева, ДианаЯначкова, Ива Меченска, Крис-тина Герганова – от 11л, ИванЖунтовски, Марсел Иванов, ИваКръстева, Габриела Георгиева – от11м, Теодора Атанасова, ЙоаннаИванова, Изабел Велковска – от11б, Християна Тасева, ИлейнИванова, Дарина Иванова – от 9з,Камелия Григорова от 10б. Имашеи колективни участия - ЙлейнИванова и Дарина Иванова от 9з,които представиха „Далечни ко-рени“, Ива Кръстева и Иван Жун-товски от 11м, които ниприпомниха творбата „Хаджи Ди-митър“. Изабел Велковска пък из-пълни свой авторски текст -„Куршум, писък и кръв“. Прозву-чаха творби на Атанас Далчев,Христо Ботев, Иван Вазов, ДамянДамянов, Христо Фотев, ЙонкаХристова, Ивайло Балабанов.Всички участници бяха изключи-телно талантливи, бяха се подгот-вяли дълго и старателно и нажурито му бе много трудно да из-

бере победители. В крайна сметкаЙоанна Иванова от 11б, която ре-цитира „Църквата в Батак“ на Ве-селин Чернялски, спечелипочетното второ място. Бронзаграбна Марсел Иванов от 11м с„Българийо на живи и на мъртви“.Иван Жунтовски от 11м получипоощрителна награда, а победи-тел в конкурса стана КамелияГригорова от 10б, която изпълни„И някъде съвсем в началото“ наДамян Дамянов и накара публи-ката да настръхне!

Оценката на журито е ясна. Ноние като зрители едва ли можемда кажем кой се справи най-добре,защото всеки участник вложимного емоция и страст, докато ре-цитираше. Благодарим на всичкиучастници за преживяването и сенадяваме изяви като тази да ста-нат традиция.

Зина Махмудова 8б

Да помним историята сиУчилищен конкурс за рецитиране на поезия и проза, посветени на България и Плевен

С няколко патриотичнивъпроса при малки и големи

ученици

Преобладаващите отговори:

Кога избухва Априлскотовъстание и къде?

- Копривщица, 1876, априлмесец; Априлското въстаниеизбухва преждевременно на 20април в Копривщица, 1876.

От кое произведение и накой автор са стиховете:

“Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

и твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.”

Всички отговориха, чепроизведението е “Новотогробище над Сливница”, аавторът - Иван Вазов.

Кого наричаме ЦарОсвободител и защо?

- Александър II, защото епомогнал за Освобождениетони; Цар Освободител наричамеруския император АлександърII като символ на българската

свобода

Кое знаме наричаме „знамена българското опълчение и

слава”?

- Не знам, но е изглеждало вбяло, зелено и червено;Самарското знаме.

Кой български революционере знаел 7 езика?

- Васил Левски, ЛюбенКаравелов, онзи с дългитемустаци - Христо Ботев; нямамидея, но не е зле да дойде дапомага в петък; ГеоргиБенковски; българскиятреволюционер, който е знаел 7езика, е Георги Бенковски.

Опишете с ваши думи вида ихарактера на Христо Ботев,

Васил Левски, ГеоргиБенковски и защо трябва да

ги помним.

- Знам, че Васил Левски ероден на 18 юли 2017-а вКарлово; Христо Ботев имабрада и големи вежди, много евисок с кафяви дрехи; ВасилЛевски е великан, с малкобрада и черни дрехи и еднаголяма панделка; ВасилЛевски е българскинационален герой - идеалът иоснователят на българскатанационална революция,

известен е като Апостола насвободата; Христо Ботев ебългарски революционер, поети публицист, а баща му еучител и просветен деец.

Тези революционери садопринесли с това, че саучаствали в революционникомитети в името на свободатана България.

Георги Бенковски е българскиреволюционер, основнафигура в организацията наАприлското въстание. Роден ена 21 септември 1843 година вКопривщица. Има две сестри -Куна и Василия. Допринесъл ес това, че е участвал вреволюцията в името наБългария. Всички тезиреволюционери саподпомогнали с многовъстания и вестницинационалното ни развитие.

С какво свързвате датата 3март?

- Тогава са освободилиБългария от турско робство,руснаците са помогнали; на 3март е Освобождението наБългария; Трети март е многоважен, защото е ден наОсвобождението на България.

А вие как бихте отговорилина тези въпроси?Четете, зада знаете! Помнете, за даимате стабилна основа,

върху която да градите и давървите напред! Помнете

цената на свободата!

Миглена Марчева 8б

Героите остават!Анкета

Януари - 170 години от рождението на Христо Ботев

Февруари - 145 години от гибелта на Васил Левски

Март - 140 години от Освобождението на България

България е единствената•страна в Европа, запазила иметоси до днес.

България няма пленено•знаме от създаването си досега.

Цар Калоян нанася най-го-•лямото поражение над кръстонос-ците.

Ние, а не Русия, даваме на•Европа една от официалните йтри азбуки – кирилицата.

Благодарение на изключи-•телния стратегически интелект нагенерал Владимир Вазов Бълга-рия побеждава в битки многок-ратно превъзхождащите ниАнглия, Франция и Гърция.

Сигурно знаете, че първата•въздушна бомбардировка е извър-шена от българи, но знаете ли, чепървата жена в света, участвала вбоен полет, е българката РайнаКасабова.

Дончо Колев Данев, по-из-•вестен като Дан Колов, изиграванад 1 500 срещи по борба и губисамо 2 от тях? А знаете ли, чепрез цялата му кариера му е билопредлагано да смени граждан-ството си с американско, но тойвинаги отказвал с думите: „Чувст-вам се силен, защото съм бълга-рин!”.

Нийл Армстронг казва за•

Асен Йорданов (една от личнос-тите, които допринасят най-многоза авиацията): „От него както аз,така и всички американски пи-лоти сме се учили на авиация”.

Джон Атанасов дава на•света едно от най-значимите из-обретения, създавани някога –компютъра.

Чувате ли „космическата•песен” на Валя Балканска?

А знаете ли, че Петър Пет-•ров изобретява електронния ча-совник, първия в света безжиченсърдечен монитор и първата ком-пютърна система за измерване назамърсявания?

Асен Иванов създава пър-•вата в света въздушна възглав-ница и изобретява телефонниясекретар.

Нивалинът (лекарство за•неврологични заболявания) е съз-дадено от проф. д-р Димитър Пас-ков.

Румен Антонов изобретява•автоматичната скоростна кутия.

Честит национален празник,скъпи съученици.

Бъдете горди, че сте българи!Йоана Кирилова 11м

Колко много ний сме дали на света

Патриотично

Зина Махмудова 8б

Първи сме във волейбола

Девойките ни 8-10 клас продължават смело напред в Учени-ческите игри, след като станаха първи в общинския кръг.Стискаме им палци!

март 2018 В@з Буки Веди стр.5

РЕПОРТЕР

Изключително вкусна вечер си ор-ганизираха в края на първия уче-бен срок учениците от 2а клас.Участваха отборът на „Може-щите” и на „Знаещите”. Може-щите естествено бяха бабите имайките, които бяха приготвилиздравословна храна, но с помощтана своите деца и внуци, разбирасе. А знаещите, които продължа-ват да се учат какво да ядат, за даса здрави и красиви – второклас-ниците. Те формулираха основниправила за здравословен начин наживот със стихове, парад на пло-довете и зеленчуците, игри, отго-варяха на трудни въпроси. Пяхапесни, свързани с групите храни.Застанали зад импровизирани

сергии с плодове и зеленчуци,пълнозърнести храни, мляко имлечни храни, месо и меснихрани, те професионално обясня-ваха качествата на хранителнитепродукти, за да можем да си със-тавим здравословно меню. На-гледно показаха знания за

въглехидратите, мазнините, бел-тъците, минералните соли, вита-мините и ролята им за здраво-словното хранене.А че здравословната храна можеедновременно и да е вкусна,всички можеха да се убедят, за-щото масите бяха отрупани с ис-тинска полезна храна –„можещите” се бяха погрижили затова. „Вестителят на здравето” д-р Влахова, която бе гост на урока,поздрави отборите „Знаещи“ и“Можещи“, изказа своето задовол-ство от знанията на малките и отразнообразното здравословноменю на по-големите, подготвеноза техните деца и внуци. Пожелана учениците и техните близки да

растат здрави, хранейки се балан-сирано и здравословно, да спорту-ват и да се движат на открито. Не е нужно само зеленчуци даядем, за да порастем. Нужни сазнания, за да разберем как всичкоможем да ядем!

В@з Буки Веди

Зеленчуци, който не яде,той голям не ще да порастеУченици, баби, дядовци, майки, татковци, спе-циалисти спретнаха вкусен урок, обединени от

грижата за здравето на децата

Основните теми, които се обсъж-даха по време на досегашните нисрещи, са създаването на клубове,които най-вероятно ще бъдат подоброволчество, дебати, актьор-ско майсторство и творческо пи-сане; униформите в училище;възобновяване на наградите заученици в горен курс; проучванена летописната книга на учили-щето ни и представянето на инте-ресни моменти от нея пред нашисъученици; срещи и разговори спо-малките ученици; организи-ране на базари…Ученическият съвет набира ско-рост и планира много неща, за-това очакваме занапред да бъдемвземани насериозно. Ако иматеидеи и предложения - както законкретни инициативи, така и попринцип за бъдещата ни работа,обръщайте се към своите предста-вители или към ръководството на

съвета – Жанин Ал-Шаргаби епредседател, Йоана Кирилова езаместник-председател, а Хрис-тияна Тасева – секретар. За те-мите, които са обсъждаме повреме на заседанията, може да се

информирате подробно от учи-лищния сайт, където своевре-менно се публикуват протоколитеот заседанията.

Християна Тасева 9з

Създадохме Ученически съветОт 4 декември в нашето училище работи Ученически съвет, който включва представители от всички

класове. Има свое ръководство и заседава поне един път в месеца. Това е мястото, където може да из-казвате мнението си, да се вземат сериозни решения, да се обсъждат и организират инициативи.

Първата сбирка на клуба по доброволчество се проведе на 16 февруари.Желаещите изработваха мартеници, които да дарят на деца с уврежда-ния в "Карин дом". Планираме и още много бъдещи инициативи...

Баскетболистите ни 8-10 клас се представиха достойно и заеха трето място в Учениче-ските игри. Ние ги поощряваме и искаме да ги аплодирате силно!

Наши съученици доброволновзеха участие в една интереснаинициатива, за да върнат маши-ната на времето половин векназад. Облякоха съвсем досто-верни и атрактивни костюми и нисрещнаха с древен римлянин иегиптянин, християнски свеще-ник, граф, испански и германскидами... Всичко това бе по повод 550 го-дини от смъртта на Йоханес Гу-тенберг в Регионалнияисторически музей – Плевен, къ-дето на 12 февруари беше откритаинтерактивна изложба „Преди Гу-тенберг и след това”. Автор наидейния проект е Диян Павлов –Джими. Той направи демонстра-ция на работата на Гутенберговатапреса чрез нейна реплика, напра-вена от самия него. В откриванетона събитието участваха и прото-типи на персонажи от хилядолет-ната история на човечеството.

Всичко започва през 15 век, благо-дарение на германеца Йоханес Гу-тенберг, който неслучайно еопределен за човек на хилядоле-тието! Той е основоположник насъвременното книгопечатане.Изобретеният от него машиненпечат с подвижен набор поставяначалото на революция в печата-нето и често е определяно катоедно от най-важните събития наНовото време. Гутенберг за пръв

път в Европа използва подвиженнабор за печатане около 1439 го-дина и пръв в света конструирамеханично задвижвана печатнапреса. През 1455 г. излиза пър-вото печатно издание на Биб-лията в света – т.нар „42-редоваБиблия“ или Гутенбергова Биб-лия. Като прототип служи ръко-писът на Голямата МайнцкаБиблия от 1452 г.

Камелия Григорова 10б

Преди Гутенберг и след това

стр.6 В@з Буки Веди март 2018

Аз, гражданинът

Да, България е удостоена с голяма чест и отго-ворност. По време на откриването на европред-седателството на 11 януари председателят наЕвропейския съвет Доналд Туск проговори набългарски и похвали страната ни пред лидеритена Европа. Тонът на речта му беше едновре-менно патетично-възхвалителен и леко ирони-чен. Няма по-правилен начин да опишешстраната ни. Забавно е да се оплакваме за липсата на дра-кони. Трагична е била липсата на Европа презпетте века на нечувани жестокости... Но ето чедва века след Освобождението всичките евро-пейски високопоставени лица ни дойдоха накрака. Най-сетне Вазов ще е доволен - неговиятзов ,,Елате ни вижте!“ бе чут! И чуждите поли-тици ще могат да видят ремонтирания НДК,който впрочем си е все същият, да видят краси-вата природа, възхвалена във всички рекламниклипове за председателството, докато текатпроцеси за разпродаване на Пирин, и да седивят на българския демократизъм, широкоск-роеност и гостоприемство, докато тук все ощеумуваме как да се борим с корупцията, как даразчитаме правилно международни конвенциии гоним бегълци от война с факли и възгласи за,,България над всичко!“. А отделно от официалните посещения, европо-литиците могат свободно да се разхождат и дасе радват на екзотичните за тях дупки по пъти-щата и разбити улици. Освен това могат да сесблъскат лице в лице с фауната на Българияпод формата на улични кучета и котки. Вероятноще си осиновят и те по една Шушка. В този редна мисли, ще могат и да се обогатят културно внякое средище на стойностно изкуство. Няма дае трудно да намерят такова, все пак са самоедно-две и лесно изпъкват сред всичко оста-нало. Само съжалявам, че не са на семейна ви-зита. Докато решават съдбата на света, можешеда оставят децата си в някоя чалготека, за да се

срещнат и обменят опит с връстници. Разбирасе, всичко това щеше да бъде поето от обикно-вения данъкоплатец, който и без това ще дадемилиони за хотелски стаи, дегустационна ракияи сувенирни вратовръзки и шалчета, с които дасе удостоят европейските високопоставенилица. Но все пак и ние сме удостоени с честта дабъдем европредседатели. Удостоени - на рота-ционен принцип... Истината е, че няма да полу-чим повечето от това, което ни обещават даизвлечем от европредседателството. Факт!Факт е обаче и че започна да се говори за Бълга-рия. Но не заучените речи на политици, а ста-тиите за корупцията, анализите на редицаразследващи журналисти, възгласите по ули-ците на всички протестиращи... Всички тези ви-кове на пробудените са най-важното, което щесе извлече от европредседателството. Защотонай-накрая осъзнаваме, че не можем шест ме-сеца да водим Европа, а през останалото времеда се влачим зад нея... Последния път, в който очите на Стария конти-нент са били впити така зорко в нас, са се веелизнамена със ,,Свобода или смърт“... Е, вече смесвободни! Нека новият лозунг да бъде ,,Свобо-дата е отговорност!“ .Всички европейски политици ще приключат за-седанията с по едно ново тефтерче и химикалка,но само някои от тях притежават ангажираногражданско общество, което да следи за думитеи делата им. Нашите политици са се постаралитолкова много за европредседателството, защоне им го подарим за награда...

Минават шест месеца и бай Пешо получаваиск за неплатена сметка от ЧЕЗ. Пак псуваЕвропа. Но не прави нищо, за да спре съсед-ката Поли, която от години му краде тока. Колко още ще стои на тъмно?

Жанин Ал-Шаргаби 11б

Бай Пешо и ЕвропаБай Пешо си пуска телевизора. Европредседателството на Бълга-

рия започна! - произнася се гордо от екрана.- Брей! - казва си бай Пешо - И ние сме част от Европа!

Какво се случва с нашата планета?Как човечеството се грижи за нея?Как й помагаме и как й вредим? Защов Сахара вали сняг, а на Антарктида- не? Сахара е най-голямата горещаи третата по площ пустиня в света(след Антарктика и Арктика). Но далислед време най-горещата и леденатапустиня няма да си сменят ролите?Глобалното затопляне е видимо спросто око. В интерес на истината фактите не сатолкова стресиращи или по-скоросме се поуплашили и затова започ-нахме да действаме. Още миналия век ебило ясно накъде ще се развие глобал-ното затопляне. На 16 септември 1987 г. вМонреал, Канада, политици от цял святподписват Монреалския протокол за веще-ствата, които разрушават озоновия слой,към подписаната две години преди товаВиенска конвенция за защита на озоновияслой. Целта е да се защитават човешкотоздраве и околната среда и постановяваучастващите държави да си сътрудничат в

изследванията, наблюденията и информа-ционния обмен. Монреалският протоколограничава производството на вещества,нарушаващи озоновия слой, наложена езабрана върху използването на хлорово-дороди в хладилните системи и климатич-ните инсталации, откъдето хлорът (койтое основният виновник за разрушаванетона озона) постъпва в атмосферата.И представете си, има ефект! От НАСА

съобщават, че Озоновата дупка над Ан-тарктида се свила до най-малките си раз-мери от 1988 г. насам. Официалнотазгодишното свиване на дупката е пре-димно по естествени причини, но все пактенденцията е към устойчиви подобрениявероятно заради забраната на изсмук-ващи озона химикали. Озоновата дупкадостига най-големите си размери през2000 г., като тогава е била цели 29,86 млн.квадратни километра. Тазгодишният мак-симум на озоновата дупка е два пъти по-голям от територията на САЩ, но е с 3,37милиона кв. км по-малък от миналогодиш-ния и с 8,5 милиона кв. км по-малък, откол-кото през 2015 г. Дупката в озоновия слойнад Антарктида започва да намалява и

тенденцията е, че ще изчезне до 2050 го-дина. Австралийски учени твърдят, че спо-ред последните наблюдения,съдържанието на хлор в атмосферата на-малява. Вероятно, това е едно от първитеглобални постижения на науката в борбатаза опазването на околната среда. А знаете ли защо озоновият слой е тол-кова важен? Защото изчерпването наозона в атмосферата и последващото уве-личение на излагането на ултравиолетовилъчи причинява рак на кожата, и увреж-

дане на имунната система при хора,животни, растения и дори микроско-пичния фитопланктон. Всички оби-чаме слънцето и морето, нослънчевите лъчи със своята прелестни подмамват и ни вредят. Не съм ди-стрибутор на слънцезащитни про-дукти, но все пак препоръчвам презлятото да използвате такива. Вечеима по-добри варианти от киселотомляко. А озонът варира в зависимостот сезона или слънчевата активност,така че са необходими десетилетия,за да се отдели тази естествена про-

менливост от човешкото влияние върхупромяната. Дано специалистите да осъ-ществят стремежите си да помогнат напланетата. Но не забравяйте, че тя се нуж-дае от грижата на всеки един от нас. Тя енашият дом, а вие искате той да е уютен,чист и приветлив, нали!? И отново ще виприпомня няколко прости правила, коитони е омръзнало да слушаме, но не из-пълняваме: Не хвърляйте боклука си поулиците, по пътищата или сред природата!Вкъщи не хвърляте по пода, нали? Акоимате възможност, рециклирайте или из-ползвайте контейнери за разделно съби-ране на отпадъците, които за съжалениевсе по-рядко се срещат! Ходете повечепеша или използвайте градски транспорт!Знам, че велосипедът все по-рядко е пре-возно средство, а е по-скоро забавление всбоводното време, но може да опитате ипридвижване с велосипед! Пестете вода иелектроенергия - това ще се отрази благо-приятно и на битовите ви сметки!И помнете, че природата ще се отбла-

годари!

Камелия Григорова 10б

Антарктида и Сахара сразменени роли?!

Планетата се нуждае от грижите на всеки един от насСпоред проф. Пимпирев, ръководител на 26-та антарктическа експеди-

ция, резултатите от глобалното затопляне са видими за хората,които са на Антарктида. "Докато ледникът опираше до самата къща, вмомента се е отдръпнал поне с 50 метра. Така че то се вижда с простооко, а камо ли с прецизните инструменти, които използваме. Това е оче-

вадно." За пръв път българските учени са поставили мареографскастанция, която целогодишно записва колебанията на морското ниво. Инаистина затоплянето и повишаването на морското ниво са налице.

Тази година на Антарктида не е валял сняг, а температурите са междуминус 5 и минус 10 градуса. Почти няма разлика с температурите в

Плевен по това време на годината. Разликата е, че ние си нямаме пин-гвини и тюлени... и море. На 8 януари за втора поредна година на Са-

хара валя сняг, като покривката достигнала до 40 см. До вечерта обачебързо се е стопила. Успокояваме се с факта, че температурите честоса около нулата по това време на годината, а при подходящите условия

и влага във въздуха е напълно възможно да завали сняг. Но какво се случва с планетата? Какви са тенденциите? Трябва ли да

се притесняваме?

Автентичността на чувствата контрастира слъжите и самозалъгването на главната героиня,която се опитва всякак да загърби миналото си.Биляна е заменила детските плитки и спретна-тата училищна униформа за рошави къдрици ирокерско кожено яке. Тъмният грим кара свет-лите й очи да изпъкват, а в тях се крие буйности непримиримост, характерни за нея от детство.Но решителността и антиконформизмът йвсъщност пазят наранената й душа в тайна.Често загърбвана и изоставяна, тя търси жаднолюбовта и се сгодява с примерен мъж от Аме-рика. Дори баба й знае, че връзката им не е ис-крена. Затова до края на филма, докато Билянае в България, крие годежния й пръстен. Раз-прата им е продължителна и доста комична,всичко винаги се свежда до: ,,Защо не ми говърнеш? Как можа да го вземеш?“ срещу ,,Тизащо го свали?“. Може би и Биляна осъзнавапротиворечивостта на чувствата си. Но каточовек, отдаден на поривите, не може да сесблъска с тази обърканост и многостранност нажеланията. Но всичко се заплита още повече при срещатай с Калин, неин приятел от детството. Дваматавъзобновяват контакт, но не за дълго. Трябва дарешат дали искат да продължат по пътя, койтоса начертали за себе си, или да се отдадат нариска, обзети от стари страсти и неизпълненикопнежи. Леко клиширан сценарий. Идеята за срещатаслед години, образът на Калин като пореднияполудял от любов и готов на всичко мъж исблъсъкът на любов и задължения са ни по-

знати напълно. Но филмът е наситен с емоцияи носталгичност, кара всеки да съпреживява ис-торията, заедно с героите, които са толкова ха-ризматични и заземени. Ретроспективните моменти карат филма наи-стина да се откроява. Не само хвърлят светлинавърху същността на героите и техните взаи-мовръзки, а и омагьосват публиката с носталгияпо отминалите времена на режима и изгубенотодетство преди годините на Прехода. Дори ние,по-младите, за да не тъгуваме по миналото,можем да погледнем с интерес една пълна кар-тина на живота по онова време, когато порт-ретът на Живков е висял над черните дъски вкласните стаи, децата са носили червените пио-нерски връзки и в лавките са продавали дъвки скартинки на коли, повечето от които лади.Всички кадри в миналото са в топли нюанси –кафеникави и светлооранжеви, като покафене-лите листи на някоя стара книга за живота надве хлапета в наивно незнание за това, което имкрои светът.Миналото и настоящето се преплитат, има многопаралели и съпоставки. Началото и краят нафилма също са прекрасно обвързани. А финалът? Той като че ли е неизбежен. Ноняма да го разкривам. Съветвам всеки да се на-слади сам на филма и да види със собственитеси очи какъв избор правят Калин и Биляна.После може да заповяда да го обсъдим заедно. Също така отправям още един апел към всички- нека не спираме да подкрепяме българскотокино!

Жанин Фахд Ал-Шаргаби 11б

"Дъвка за балончета" –

една история за любовта, соца и избораЕдин от най-новите български филми впечатлява със своята искреност. С трейлър, който неразчита на посредствен хумор или безсмислен екшън, артистични плакати и нестандартно

име, ,,Дъвка за балончета“ обещава една прочувствена история за любовта, детството и же-стокия живот, който ни чака зад ъгъла на зрелостта.

И истината е, че успява да ни я предостави.

Рецензия

Обичаме да сме с приятелите си, да разговаряме с тях,да се забавляваме, да ги изслушваме… Страдаме, ко-гато нямаме приятели. Търсим приятелството. А защоне опитаме да превърнем учебните предмети в своиприятели – да ги одушевим, да им задаваме най-труд-ните въпроси… И ще видите колко много неща ще от-криете, които иначе не забелязвате, ако мислите самоза звънеца, докато сте в час.Сега ми позволете да ви представя един от нашите новиприятели - български език и литература. Това е човекът,който има подходяща мисъл за всеки един момент. Тойима реална преценка за хората и винаги анализира по-ложението. Обкръжението му не е голямо, има обаченяколко човека, които наистина ценят качествата му иго харесват заради това, което е - с всичките му под-робни анализи, “сладки” приказки, правила и норми.Ако математиката можеше да е част от приятелския никръг, това несъмнено щеше да е “ходещият калкулатор”.И да, неведнъж сме се чудили защо са ни необходимивсички сложни уравнения, системи, квадратни корени истепенуване, но одушевената версия на математикатаопределено може да ни бъде много полезна. С малкоразсъждения би дала отговор на всичките ни въпроси.Тя е тази, която винаги мисли логично, не оставя не-свършена работа и всичко при нея е подредено досъвършенство. Хората я харесват, защото е организи-рана и има ясни и точни условия. И въпреки това, съссъщите тези условия, понякога доста ни обърква. Скороняма да разберем защо това е така и да станем толковалогични, ако не я допуснем до себе си като приятел.Да посрещнем и третия кандидат за наш приятел, чо-векът, който знае повече от енциклопедия и е прочелповече книги, отколкото библиотеката може да побере.Той е комбинация от любимите ни “разказвателни”предмети. Като тръгнем от историята и географията,които редовно ни затрупват с всевъзможни данни, ипродължим с природните науки - биология, физика ихимия. Този човек ни учи на важните неща от живота,засипва ни с информация, непрекъснато учи и сестреми да знае, колкото се може повече. Приятелите натози човек често пропускат някои от фактите му и не севслушват във всичките му съвети, но това не го засяга.За него са важни хората, които въпреки това са до негои ценят приятелството му.Дойде ред да ви представя и хората на изкуството и тех-нологиите. Те пеят, танцуват, радват се на живота и ви-наги са в час с новите тенденции. Това са тезиприятели, които проучват най-новото и интересно всвета на модата, знаят всичко за живота на звездите,определено умеят да се забавляват и винаги могат дани дадат интересна тема за разговор. Тези хора никога,ама никога няма да пропуснат възможност да ни дока-жат, че имат безупречен стил и вкус.Накрая, но не и на последно място, се нарежда нашиятприятел - физическото възпитание и спорт. Това е онзиприятел, който може да тренира 24 часа в деноно-щието, храни се винаги здравословно и всички го харе-сват. С него се говори лесно и хората го предпочитат,когато са разстроени, уморени, ядосани, а защо не и ко-гато са в отлично настроение - просто така, за релакс.Той е добър в почти всичко, стига да има желание. А аконяма такова - винаги има правдоподобно оправдание.Така де, всеки с характера си…След като вече сформирахме новата си група от прия-тели, нека да обобщим. Учебните предмети не са създа-дени просто за да ни измъчват. Те могат да ни научатна много повече от написаното в учебниците. Трябвапросто да гледаме на тях не като на една скучна и не-нужна информация, а може би като на “Направи си сам”проект. Ето сега например си ги представихме като частот компанията ни. И не мислите ли, че може да се родиедно добро и дълготрайно приятелство?! Може, и ощекак! Няма значение каква е мотивацията ви за учене - сти-пендия, оценки или дори мечтаният подарък, изпол-звайте я! Намерете своя начин да се “разбирате” сучебния материал, бъдете креативни и превърнете уче-нето в игра, състезание, а защо пък да не си го пред-ставите като работата, за която винаги сте мечтали.Ограничения няма! Това обаче не значи да изоставите останалите си зани-мания. Съчетавайте полезното с приятното и винаги от-деляйте време за това, което ви вдъхновява и зареждас положителна енергия!

Илейн Иванова 9з

В@з Буки Веди стр.7март 2018

Училището - желана и полезна територия за ученика?Разсъждаваме за пореден път по неизбежната тема за българското образование. Продължаваме дасмятаме, че то си става един паралелен свят на другия, в който живеем. Естествено, че няма какда знаем лекарствата за проблемите, но можем заедно да поговорим. По темата създадохме многоповече текстове, отколкото могат да влязат в броя. Затова предлагаме тема с продължение. Очак-ваме и вие да се включите на познатия адрес: el_vestnik@abv.bg

Всеки човек е силен в своята област и се съсредоточава в раз-витието ѝ. Гимназистите често са разколебани какво да правят,след като завършат училище, да си търсят работа или да про-дължат образованието си, какво да следват и къде. Колеба-нието често идва, когато имаш много варианти и не можеш дапрецениш кой ще е най-правилният. Колебанието присъства ви-наги. Присъствало е и при избора на гимназия. Тогава, след 7клас, сме избрали училището и паралелката, които са най-близодо нашите интереси. Специализираните паралелки предполагатпо-разширено изучаване на определен предмет, а професио-налните гимназии те подготвят за определена професия. По-стоянно се питаме дали наистина искаме да се занимаваме стова, защо го избрахме тогава, защо не избрахме другото. Инай-големият въпрос на всички ученици за всички времена е„Това защо го учим, кога ще ми трябва в живота?”. Този въпросдори не очаква отговор.Наистина ние, учениците, често не знаем какво ще правим за-напред, но иначе можем да преценим какво ще ни трябва икакво не?! А тези, които са начертали пътя си, със сигурностпредполагат какви знания ще са им необходими. Защо тогаватрябва да учат всички предмети задълбочено, когато са избралидва профилирани? Най-популярните отговори са: „за да имашхубава диплома” и „защото развиват мисловната дейност.” Итова далеч не е грешно. Такава е нашата образователна си-стема и ако си избрал средно общообразователно училище(вече само средно), трябва да учиш всички предмети. Не ома-ловажавам нито един предмен и смятам, че те са свързани по-между си, учат те да разсъждаваш, да правиш аналогии,развиват общата ти култура. Не съм против нито един учебенпредмет, но съм против някои уроци. Смятам, че материалът вучебниците е твърде обширен, теоретичните уроци са трудни,а предвидените часове за упражнение – твърде малко. И дориурокът да е логичен, ние трудно го възприемаме като такъв.Остава си тромав, скучен, сух и безсмислен. Трябва да се на-бляга повече на практика, на упражненията, на дискусиите, дасе дават примери за приложения в действителността. Защотоопределено всеки предмет е от значение, но не е поднесен поправилния начин. И определено ако по химия пишем само хи-мични уравнения, за тези, които няма да се занимават с тазинаука в бъдеще, е безсмислено. А трябва да има полза завсички и да се обръща повече внимание на приложението навеществата в практиката, на физичните свойства, т.е нещо,което ще ни е полезно в бита. Защо трябва да търсим допълни-телна информация в интернет?Не само в България учениците са неудовлетворени от образо-вателната система. Наскоро хиляди ученици и студенти проте-стираха пред парламента в Будапеща с настояване за реформав образователната система, която според тях не може да ги под-

готви за живота в XXI век. Според учещите системата е прека-лено съсредоточена върху механичното и сляпо наизустяванена факти и не насърчава критичното мислене и креативността.А можете ли да си представите образователна система, в коятоняма предмети? Е, Финландия има плановете да направи точнотова. До 2020 година северната държава възнамерява да се от-ърве от традиционните предмети като физика, математика, ис-тория, химия и т.н. и да въведе изучаването на явления.Учениците ще имат възможността сами да избират кои явленияот заобикалящия ги свят да изучават. Така например ще могатда учат за медиите, технологиите или пък Европейския съюз.Всяко едно от явленията ще се изучава чрез интердисциплина-рен подход, което на практика означава, че ще присъстват по-знатите ни предмети, но само ако имат отношение към темата.Най-иновативният момент в реформата предвижда ученето дасе случва освен в клас и чрез онлайн сесии. Учениците щемогат да се възползват от технологиите и да използват интернетпостоянно, като идеята е в процеса на учене да тече непреста-нен обмен на информация между самите ученици, а не самомежду учениците и учителите.Дали това е решение и за нашата образователна система?!Всъщност мисля, че не е. Толкова внезапна промяна няма дасе отрази добре на бъдещето ни. Представете си всеки от насда учи нещо различно, каквото сам си избере и да изключивсички останали предмети. Това не е решение, защото ще имаголямо несъответствие в нивото на учещите, в кръга на зна-нията им. Ще се намали и обменът на информация междусъученици. Някои смятат, че е най-важно уроците да бъдат поднесени ак-трактивно. И наистина това, да ти стане интересно и любопитнов час, е от значение за по-бързото възприемане. Но от съще-ствено значение е и полезността на уроците, за да изчезне най-после въпросът "Защо да го уча, след като няма да ми трябва?".Трябва да се провокира иновативност, комбинативност, креа-тивност - неща, които ще ни помогнат да намерим своето про-странство и да се научим да бъдем инициативни. Когатонапускаме училище, въпросът пред нас да е кога ще дойде вре-мето, в което ще можем да реализираме идеите за бъдещетоси, а не тепърва да мислим какво да правим със себе си и на-къде да поемаме. Това е основна цел на училището. Защотоиначе, претрупани от знания, се ориентираме трудно, а резул-татът е демотивация. Училището трябва да ни поставя в про-блемни ситуации, но не измислени, книжни и хипотетични, ареални, за да се научим не само как да мислим, а и как да жи-веем. Защото самото училище като институция трябва давъзпитава и ние да имаме уважение към него, иначе усилиятана учителите ни ще са напразни.

Камелия Григорова 10б

Защо да уча това, след като няма да ми трябва?!Когато напускаме училище, трябва да сме изпълнени с желание и нетърпение да реализираме идеитеза своето бъдеще, а не тепърва да мислим какво да правим със себе си и накъде да поемаме. Това е ос-

новна цел на училището.

Представяте ли сикакво би било, ако ус-

пеем да превърнемучебните предмети в

свои приятели?

Докато растем и нямаме достатъчно опит, не можем сами дапреценим кое от това, което учим в училище, е важно и кое щени потрябва в живота. Факт е, че много ученици не са доволниот образователната ни система. Фразите: „Това за какво ни е?“,„Тези неща никога няма да ни трябват“ са ги чували всички.Дори и аз самата понякога съм ги казвала. Например – искамеда се занимаваме с медицина. Тогава за какво ни е подробнатаистория или сериозните анализи на литературни творби? Анима на адвоката ще му трябва органичната химия?!От друга страна, не можем да се върнем в Средновековието,когато хората са изучавали само четмо и писмо. Светът презгодините се променя, променят се и човешките знания и по-требности, развиват се науките. Всъщност аз съм за подроб-ното изучаване на всички предмети до седми клас. Смятам, четака учениците получават основни знания по всички науки иразбират кои предмети им харесват и в кои са добри. Допадами, че има профилирани паралелки в основното образование.Лошото е, че повечето пъти родителите записват децата си втях, без те самите да са ги избрали. А има и ученици, които по-лучават много хубави резултати на изпити и олимпиади, без даса се записали в паралелка със съответния профил. Често сеслучва дори някои да са се справили по-добре. Така излиза, чеважно е образованието да е качествено, да дава знания и дасъумява да развива индивидуалните възможности на децата. Отдавна бях чула за метода на Монтесори. Пишейки тази ста-тия, реших да се запозная по-подробно с него и останах силновпечатлена. Основните принципи на тази система са свободата

и личният избор на детето. Когато на детето се даде възмож-ност да избира и да вижда резултата от избора си, неговото са-мочувствие и увереност се повишават и помагат то да епо-уверено, щастливо и независимо. Девизът на педагогикатана Монтесори е „Помогни ми да се справя сам!“.Наградите и наказанията се смятат за манипулация на поведе-нието. В учебните стаи не се поставят ограничения за изпълне-нието на писмените и другите задачи, децата са свободни дасе движат из помещението. Учебните групи са малки. Наукитене се изучават изолирано една от друга. Ученикът има възмож-ност да избира сам последователността и нивото им на изуча-ване. Освен науките, изкуството, спорта, на учениците сепредоставя възможност да развиват и други умения – грижакъм околната среда, грижа за човека до теб, градинарство, гот-вене, грациозно движение, учтиво изразяване, извършване насоциална дейност в общността и др. Зачита се уникалността навсяко едно дете. Затова няма единна програма, по която да сеобучават и през която да преминават всички деца, има пакет отпрограми за съответната възраст и степен на развитие на де-цата, от които всяко дете може да избира само за себе си. Единучител е успял, когато може да каже, че децата работят, сякашнего го няма.Тази система е просто една гледна точка, която ми допада. Ис-тината със сигурност е някъде по средата. Заедно можем да яоткрием. Силно се надявам обаче да не е на принципа „проба-грешка”!

Елица Борисова 8б

Образованието според моите представиАко сам избираш какво да учиш, това ще даде точно липсващата сега мотивация

стр.8 В@з Буки Веди март 2018

Всеки някога в живота си е чувал думите „Бъдиразличен, бъди себе си! “. Обаче едновременнос тях изниква и въпросът „Защо не си катоостаналите деца на твоята възраст?“. Нямакак да не оставаме объркани и раздвоени - отнас се иска да бъдем уникални, но и да при-личаме на останалите. Как да стане това? Адали възрастните също не са поставени предтази дилема? Трябва ли да сме себе си в учи-лище? И дали мнението на останалите е фак-тор за личното ни щастие?За да си отговоря на тези въпроси, проведохдоста обширен разговор с майка ми. Тя каза, чедосега не била мислила по тази тема, но катопо-млада е чувала същото - да бъде човекът,който е, но и да бъде като връстниците си. За-мислих се колко много от нас са били объ-рквани по този начин и дори не са гоосъзнавали!Цялото това нещо тръгва оттам, че хоратаса различни личности. Всеки е перфектен посвой собствен начин и няма нужда да се пре-струваме, за да се харесаме на близките си.Прочутата фраза на Кърт Кобейн „Жела-нието да бъдеш някой друг е загуба на човека,който си“ до голяма степен обяснява това. Ко-гато се правиш на някого, който всъщност неси, тогава изглеждаш глупаво и смешно. За-почва да ти личи колко си изморен от всичкипреструвки и губиш много хора, които в другиобстоятелства биха могли да бъдат твоиприятели. Вместо това се залъгваш с фалшивихора и фалшиво щастие. Една моя любима учи-телка често ни повтаряше, че каквото даваме,такова получаваме. Затова и хората, които несе срамуват да бъдат себе си, са изправенипред истината и не се лутат в тъмнина. Дотук всичко звучи просто и лесно. Про-блемът идва по-късно, когато осъзнаем, че неможем да сме изцяло себе си в свят като този.Изисква се доста сила, смелост и егоизъм, за-това и не всеки е способен да бъде себе си и дапоказва това, което е. Ако искаме да сме хора,трябва да умеем да отстъпваме в много ситуа-ции. Да забравяме за себе си и за своите нуждии да даваме. Трябва да се свързваме с колективаи да мислим за благото му. Обществото ни винаги е било изправено предтази дилема – да е себе си и да е като другите.Затова и в ежедневието ни се налага да бъдеми от двете. Но нека помислим и дали можем дасме себе си в училище. Все пак училището напърво място трябва да призовава ученицитеда развиват това, което умеят, да преоткри-ват личността си и да се стремят към успехи.Това означава да бъдат себе си, без да се сраму-ват. Въпросът е дали е възможно…Истината е, че се изисква голяма сила. Тъкмо

започнеш да вършиш нещата, които харесваш,започваш да ставаш доволен от себе си и се за-обичваш, точно тогава всички те намразяват.Тийнейджърите рядко гледат на успелите сивръстници с гордост - често им завиждат, азавистта променя много човешките отноше-ния. Затова и тези, които са себе си в училище,стават отхвърлени и нежелани. Случвало ливи се е да искате да кажете нещо, но да си за-мълчите, защото се притеснявате как оста-налите ще реагират? Ако да, то значи вие несте себе си пред тези хора. В училище многорядко можем да изразяваме мнение, без то дапремине под всякаква критика. Затова и се на-лага да правим компромиси. В един задруженклас всички се уважават, защото са едно цяло!А може би не всички… Учителите обичатонези, които отговарят сигурно на въпроситеим и вместо да карат по-мълчаливите да го-ворят, те си имат любимци и вдигат самотях. Само дето, когато си обичан от учите-лите, ставаш мразен от съучениците си. А ведин клас всички ученици трябва да са подедин знаменател и да не се делят!Но какво, ако имаме цялата смелост да пока-жем на света кои сме? Има хора, които са ра-зумни и мъдри, затова и няма проблеми,когато изказват своето мнение, защото то едоста полезно. Но ние понякога вършимгрешки, мислейки си, че постъпваме правилно,водени точно от идеята да бъдем себе си.Обикновено тези хора имат труден характер,притежават самочувствие и не се вслушват втова, какво им говорят останалите. Всекиедин от нас познава поне по един човек, койтоне обича да слуша съветите на учителите илина родителите си, защото предпочита тойсам да бъде диктатор, той сам да избира какда изживее живота си. Аз също познавам та-кива хора. Те си мислят, че изглеждат смели,войнствени, че владеят себе си. Но отдалеч из-глеждат глупаво. Понякога трябва да слушамекакво останалите мислят за нас и да следваметехните препоръки. Защо му е на някой възра-стен да се опитва да ни злепостави?!Вижда се колко труден е изходът от цялататази ситуация. Ако искаме да се чувствамеобичани от колектива, се налага да правимкомпромиси и да бъдем като другите. А ако ис-каме да бъдем обичани от себе си, трябва даправим това, което обичаме. В нашия свят сенуждаем от това, да сме обичани както отсебе си, така и от хората, затова и вършимлюбимите си занимания, като едновременнос това не пропускаме чуждите съвети! Дали евъзможно?! Зина Махмудова 8б

Какви да бъдемАко искаме да се чувстваме обичани от колектива, се налага да пра-вим компромиси и да бъдем като другите. А ако искаме да бъдем оби-

чани от себе си, трябва да правим това, което обичаме. Как дастане?!

Ние сме ученици. От 7 до 19-годишнавъзраст прекарваме повече от половинатаси ден в училище. В училище срещаменови приятели, избираме бъдещата си про-фесия, начертаваме пътя, по който искамеда вървим… В този смисъл се предполага,че училището трябва да учи учениците нанеща, полезни за живота им като големи, ноне е съвсем така. Дали в бъдеще децата щеможе сами да избират какво да учат в учи-лище? Какво е мечтаното училище споредучениците?Допитах се до ученици, които завършват. Теса 12 клас и имат най-голям стаж в учи-лище. Отговориха, че ако могат да севърнат 12 години назад, биха избрали от-ново училище с добра база, в което се из-учава това, което действително трябва вживота. Те не пропуснаха и това, че учили-щето трябва да е изцяло свързано с новитетехнологии и повече обърнато към бъде-щето.Какво искаме да променим? Да вземем ис-торията например? Този предмет ни по-

мага да опознаем предците си, миналотоси, как са се водили битките за освобожде-ние на страната ни, как е създадена стра-ната ни и през какви етапи на управление еминала. Да, но материалът е твърде сух иразгърнат в 5-6 страници. Това е много от-егчаващо, когато имаме да учим по още трипредмета. Паралелките със засилено из-учаване на биология и химия или на мате-матика в 12 клас изучават материал, койтосе учи първия семестър на първи курс вуниверситета. Защо? Няма ли да е по-интересно, ако преподава-нето на урока преминава под формата надискусия с учениците? Така ще се разберетяхната гледна точка по различни про-блеми. По този начин малките ученици щесе научат да изказват мнението си и да сеаргументират, ще се научат да говорят предпублика. В учебниците по литература могатда се включат нови заглавия. Сигурна съм,че учениците с удоволствие ще учат Шмитнапример, който още е жив, вместо автори,в чието съществуване се съмняват.

Училището трябва да ни подготвя за теж-ките изпити, които ни чакат в живота. Да,ние се учим да смятаме, да пишем и дачетем, но трябва да ни бъде вмъкнат и час,в който да ни учат и да упражняваме как дасе държим с околните, да ги уважаваме, дане се присмиваме на недъзите. Училищетое институция, която ни възпитава като хора,която довършва делото на нашите роди-тели от първите 7 години. Идвате ли с удоволствие на училище? Какда направим училището наш приятел? Имадеца, които са заливани от подигравки, за-щото са по-различни от останалите, защотовиждат света през своя собствена призма,неясна за другите. Как тези деца да идватна училище с усмивка на лице? За тях учи-лището не е приятел, който ще им помогнес трудното домашно, за тях училището енай-враждебното място на света. Мислятси, че няма на кого да кажат, защото върхутях ще се стовари двойна вълна с грубидуми. Смятам, че трябва да останат нака-занията за ученици, които накърняват до-

стойнството на други ученици, за да можеучилището да бъде по-спокойно и привет-ливо място.С какво училищата в другите страни са по-добри от нашите? Мисля, че там особено-стите на образователната система правятучениците по-сплотени и толерантни. Не сесформират групички, като при нас, които неприемат други в тях. Там всички са седналив библиотеката, пишат домашното си илиучат за контролно. Друго, което може давземем от тях са многото екипни проекти,които задават на учениците. Проектите импомагат да напускат страната и да опозна-ват нови места. Кръжоците и проектите щесплотят децата и ще ги направят по-отго-ворни.Нека се научим да уважаваме училището инека участваме в промените на системата.Училището е добро място, защото ни даваобразование, но трябва да дава знания и почовещина!

Анна Стайкова 10б

Идеалното училищеПреслава 12б

Малък коментар

Мартин 4б – Моите любими предмети са английски език и физиче-ско. Харесвам английския, защото ходя на уроци и ми е много лесно,а по физическо играя с приятели. Принципно нямамчак такива големи желания – имам си всичко.

Никол 4б – Аз харесвам физкултура, защотоиграя с приятелки, и английски език, защотонаучаваме много нови интересни неща.

Никол 4а – Аз разбирамнай-много английския изатова той ми е люби-мият предмет. А най-много искам да имасветовен мир.

Божо 2б – Най-много харесвам българскияезик и математиката. По български пишеми научаваме много интересни и хубавинеща. Математиката ми харесва, защоторешаваме задачи и това ми помага да по-стигам успехи, когато ходя на състезания.Аз всъщност свиря на пиано и искам дастана професионален пианист.

Борис 2б – Люби-мият ми предмет е

математика, защото, ко-гато бях на шест години, брат ми за-почна да ми показва някои неща и намен ми стана много интересно. Послеспечелих грамота за трето място на„Европейското кенгуру“ и оттогава ощеповече обичам математиката. Аз най-много искам да стана футболист, за-щото сега тренирам футбол.

Епифани 2б – Много ха-ресвам предмета четене,защото в този час се на-учаваме да четем многогладко и бързо. Същотака има някои непо-знати думи и по този

начин можем да раз-берем какво означа-ват. Най-голямото мижелание е да станаучителка, защотомного обичам децатаи е хубаво да ги об-

учаваш.

Преслав 2б – Най-много харесвам четенето,защото много обичам да чета големи и де-бели книги, и математиката, защото решавам

задачи още от шестгодишен. Искам да станаархеолог и да изследвам динозавърски скелет.

Мария 2б – Аз съм отЕгипет и много оби-чам английски език иматематика. Англий-ският ми харесва, за-щото съм го училаоще от шестгодишна,а математиката, за-щото аз си я знам ими е много лесно.

Александър 2б – Аз обичамматематиката и искам дастана математик и да неправя никакви грешки.

Катерин 2б – Любимиятми час е рисуване, защото

много обичам да творя.Искам да стана най-извест-

ният художник.

Никол – Любимият мипредмет е математиката,защото научаваме многоинтересни неща. Искамда стана докторка, за дапомагам на хората, коитосе нуждаят от помощ.

Кой е любимият ми предмет и защо?

Аз, ученикътАз, ученикът

Аз, ученикътАз, ученикътВ@з Буки Веди стр.9март 2018

Казваме, че за да говорим истината,трябват смелост, кураж. Но същото е не-обходимо и за този, който слуша. Готовили сме да понесем този „товар"? Разбирасе, когато това, което ни кажат, съвпаднес нашето мнение и не наруши спокой-ствието ни, сме щастливи и го приемамебезусловно. Но ако не е така, не се лиопитваме да „настроим" истината към на-шите чувства и мнение? Задаваме уточ-няващи въпроси, търсим оправдаващиобстоятелства. И ако не чуем нещо, понемалко смекчаващо чутото, настроениетони рухва, целият ни ден се проваля, а по-някога това трае доста по-дълго. Случвасе дори да упрекваме този, който е ува-жил искането ни да чуем истината. И такавсеки път, когато нещата не са, каквитоискаме. Дали тогава не е по-добре да ненастояваме толкова за прословутата ис-тина? Поне докато не бъдем готови да ячуем и да живеем с нея.Понякога дори си мисля, че сме по-склонни да чуем (или да кажем) част отистината.. И колкото и да искаме исти-

ната, цялата (горчива) истина, човек еустроен като че ли да приеме една укра-сена, смекчена и приятна полуистина. Атова значи, че не заслужаваме истината?Това значи, че трябва да се научим несамо да казваме истината, но и да яприемаме. А истината не е ли доста относителна.Представете си например, че сте си ку-пили нова рокля и я показвате на двеприятелки: едната казва, че ви стои чу-десно и наистина го мисли, а другата, чене ви харесва. Някоя от тях лъже ли?Разбира се, това е един елементаренпример за онагледяване.Така че истината... моля! Но чия? И коя -ако имаме избор, какво бихме избрали дачуем - горчивата или подсладената ис-тина? Когато настояваме за правото да казвамесвоята истина, нека не забравяме, четрябва да сме готови да чуем и другитеистини. Дори и да не ни харесват!

Виктория Енева 9з

Не казваме истината на този,който не я заслужава

Преди време прочетох някъде това изречение и реших, че евярно. Кой заслужава истината? Всички твърдим, че искаме да

я чуем, но дали сме готови? Лесно ли е да я приемем?

- Защо се принудихте даработите като чистачка?- Когато завърших висшетоси образование, бях многоентусиазирана и започнахда си търся работа, нонямах късмета да започнаработа в училище. Родихасе децата ми, бях по май-чинство, докато един мойроднина ми предложи даработя в едно училище, ноне като учител, а като чи-стачка. Първоначално товами се стори унизително.Казах си, че не съм училатолкова много за това. Нонай-накрая се съгласих.Трябваха ми пари. Човекне може да прекара животаси вкъщи. И така работявече 7 години.- Когато някой Ви попитакакво работите, сраму-вате ли се да му споде-лите, истината ликазвате или лъжете?- Обичайно не лъжа каквоработя, тъй като не се сра-мувам от това, но веднъжсе случи. Убеждавах еднамоя стара приятелка, чеработя като учителка, до-като тя не разбра сама, четова не е така. Почувствахсе странно, но го пре-глътнах. Сега не под-държаме връзка. Може битя се срамува от мен, но

това означава само едно –че тя не е била такава, закаквато съм я мислела и незаслужава приятелствотоми, след като го захвърлитолкова лесно. И тогава сиказах, че животът про-дължава и че всяко зло еза добро.- Какво е отношението научениците към Вас итруда Ви?- Сред учениците има та-кива, които уважават трудани, и такива, които се отна-сят с пренебрежение къмтова, което правим. Затованарочно ни се подиграват ини повтарят, че това ни еработата, но това е знак наниска култура и липса навъзпитание в семействотоот страна на родителите.Аз лично възпитавам де-цата си да уважават всекитруд.- Работата влияе ли злена самочувствието Ви?- Не. Това е просто работа.Да, не е това, за което съмси мечтала, но в живота нестава винаги така, кактоискаме. Понякога сме при-нудени да правим компро-миси в името на по-важнинеща. Кой знае, може бинякой ден нещата ще сепроменят.- Мислите ли, че децата

Ви се срамуват от Вас?- Надявам се да не е така,въпреки че съм се притес-нявала основно за това, ко-гато започнах тази работа.Казвах си, че няма нищолошо в това. Мисля, че несе срамуват от мен и рабо-тата ми, защото с нищо неми го показват. С дъщерями сме като най-добриприятелки. Тя ми споделявсичко, иска моите съветипо различни въпроси, не секараме за сериозни неща,а само за дреболии. Ста-рая се да съм добра майкаи да върша всичко с все-отдайност и любов. Надя-вам се да го оценяват. Ивъпреки че не съм из-вестна личност или нависок пост, аз съм просточовек, който е отдаден насемейството си и щастиетов него е моя мисия.- Благодаря за това ин-тервю и за всичко оста-нало, МАМО! На майките – най-краси-вото, най-силното инай-мъдрото в животани - с много любов!

Цветомира Велева 9зИнтервюто е домашна

работа по българскиезик, част от обуче-

нието в публицистичнижанрове

На какво ни учи училището? Сигурно ще кажете дачетем, да пишем, да мислим. Аз бих казала, че вучилище не научаваме нищо повече от факти,които съвсем скоро се изпаряват от главите никато гореща вода от чайник. Единственото трайнонещо, което остава в съзнанието ни след 12 годиниповтаряне, е седни и мълчи. Противно на поговорката мълчанието не е злато,а блато. Първите стъпки в него започваме да пра-вим още по време на началното си образование.В този период сме най-податливи на моделиране,следваме всеки, който бъде посочен за авторитет,изпълняваме всичко дословно, всяка информацияни се поднася наготово. Кажем ли нещо „грешно“,сме порицавани, затова се научаваме да не гово-рим, освен ако нямаме точно формулиран отговорна въпроса.Следва прогимназиалният етап на обучение.Почти нищо не се променя, все същото деклами-ране на заучени фрази. Затова с времето спирамеда мислим, започваме да зубрим или започвамеда протестираме. Представянетоо на собственагледна точка става все по-рядко, но тук освен по-рицанието на авторитетите се появява и отхвърля-нето на връстниците. И някак с течение на времетозапочваме да се страхуваме, че ако мнението нисе различава от общоприетото, то е „грешно“ и небива да го изказваме, а да го премълчим.

В гимназията сме в блатото до шия, а завършимли, вече няма илизане. Мълчим за нещата, коитоне ни харесват, за тези, които искаме да променим,за тези, за които смятаме, че сме прави. Днесмълчим в училище, утре ще мълчим в универси-тета, за да си вземем изпитите, а вдругиден… е,тогава мълчанието ще бъде вече навик. Ще се от-казваме от вярванията си, защото няма да бъдатприети и защото така сме научени. Ще бъдем та-кива, каквито за съжаление сме днес - едномълчаливо стадо, вървящо по добре утъпканипътеки. Но този път води към дълбините на по-средствеността.Затова нека си кажем истината, без да я скривамезад красиви, но измамни думи. Нашата образова-телна система ни претопява, учи ни на страх и под-чинение. А това не трябва да се случва.Училището трябва да ни дава криле, да ни правиуверени във възможностите ни, да ни стимулирада се развиваме, да ни помага да изразяваме себеси. Но вместо това губим всякакво усещане, чесме повече от това, на което ни учат. В крайна сметка се оказва, че сме твърде мо-рални, за да говорим, твърде толерантни, за дабъдем себе си, твърде възпитани, за да казвамеистината и недостатъчно безсрамни, за да говоримза истинските си желания.

Магдалена Минкова 12б

Представете си, че ви се налага да решите цялсборник със задачи. В него все ще има някоясложна задача, която ще ви бъде непонятна. Новместо да си губите времето с безсмислени опитида я решите или да се откажете напълно, ще сеобърнете към вашия учител. Той ще ви покаже какда подходите към нея и как да я решите. Вие вечеще имате отговор и опита, който ще ви е нужен дасе справите, ако пак се изправите пред подобнатрудна задача. Този сборник е вашият живот и всяка задача еедно предизвикателство или понякога дори пре-пятствие. А когато не можем да се справим снякои от проблемите на битието, се обръщамекъм психолога. Той не е точно учител, но ни учикак да се справяме с живота, как да разбирамесвоите емоции и как да водим един по-спокоен ищастлив живот. Като хора ни е предопределено цял живот да сеучим, затова не трябва да се упрекваме, ако смедопуснали грешка или ако не знаем как да по-

стъпим. Нормално е и да не можем да се справимсъс своите емоции, хората по природа сме подат-ливи на своите чувства. Но е правилно вместо датърсим начин сами да превъзмогнем своите про-блеми и емоции и да ги потулваме от страх - дапризнаем, че имаме нужда от подкрепа. Хоратапредпочитат приятелите си за това, защото ги по-знават и им имат доверие. Но точно това, че нипознава, пречи на нашия приятел да се изказваобективно върху някои въпроси. Винаги съще-ствува и опасността, този приятел след време дане ни е толкова близък и би могъл да разкрие на-шите тайни на някого. Ето защо ви предлагаме - пишете на нашия адресel_vestnik@abv.bg и споделяйте своите проблеми,задавайте въпросите си! Ще получавате компе-тентни отговори от психолог! Обобщените про-блеми ще коментираме на страниците навестника като казуси и ситуации!

Жанин-Ал Шаргаби 11бУченически съвет

8 мартВече си помислихте, че сме забравили този празник, нали? Напротив.Без да се интересуваме от неговото начало, исторически причини идеструктивната ни човешка природа да отричаме, ние знаем тозиден като празник на своите майки. И искаме, традиционно за нас, даим го честитим по нетрадиционен начин - с това интервю. Имайте търпение и четете! Не си задавайте въпроси с кого разгова-ряме, защо, как избрахме интервюирания. Просто четете и мислетеза своите майки!

Живот за другитеДнес все повече и повече образовани хора са принудени да не работяттова, което са завършили, а някоя неблагодарна работа за минималназаплата. Ще ви запозная с Дарина Велева – дипломиран учител по ис-тория и цивилизация, понастоящем чистачка в едно училище.

„Нашият живот губи смисъл в мига, когато за-почнем да мълчим за нещата, които имат

значение” – Мартин Лутер Кинг

Имам въпрос, имам нужда от помощВсеки се сблъсква с проблеми в даден момент от живота си и за да продължи да се

разива, трябва да ги превъзмогне. Но понякога това е твърде трудно.

Постоянни интелектуални предизвикател-ства

Център на извънучилищния живот са библиоте-ките, има традиция за колективно четене на пре-сата и обсъждане на актуалните събития. Децатаразбират, че учителят е човек, който винаги еготов да те подкрепи в търсенията ти, да ти по-могне да коригираш грешките си и да те насочипри избора на бъдеща кариера.Срещи с интересни хора от различни сфери

Това не са просто беседи за поддържане на раз-говора, а открит диалог без условности.

Разнообразни форми на обучение дори поедин и същ предмет

Литературата например се изучава от три гледниточки едновременно: на единия урок на децата сепредлага материал за анализ. На друг – обсъждатморалните проблеми и историко-художественияконтекст на произведението: епохата, личносттана автора и защо му е било важно да пише затова. И накрая, най-задълбоченото ниво, е лин-гвистичният анализ.

Индивидуални консултации по професио-нално ориентиране

Как да направя информиран избор между Хар-вард и Станфорд например? Това са лични кон-султанти, с които ученикът започва да се срещав 8-9 клас, веднъж на срок, а с приближаванетона края на годината – всяка седмица. Този човек

разполага с пълната информация за учебните иизвънучебни постижения на детето и на тази базакоментира с него перспективите му за по-стъпване в университет и за по-нататъшна ка-риера.

Изграждане на лидерски качестваДа бъдеш лидер, не значи просто да си популя-рен. Програмата по възпитание на лидерски ка-чества е задължителна част от обучението всредните и горни класове на много училища.

Връзка с местните общностиДецата излизат от училището не просто за да по-тичат и да вдигнат шум, а и за да посетят възра-стен човек и да му помогнат с каквото е нужно.

Училищните клубовеБюджетът им се формира частично от учили-щето, но по-голямата сума събират самите деца. Ако децата се интересуват от роботика, благотво-рителност или футбол, се обединяват и заявяватжеланието си да основат клуб. С тях работи учи-тел с функцията на ментор, който им помага в ор-ганизацията. Управлението на клуба е поверенона учениците. Те избират президент и мениджърина различните събития, които планират. За дасъберат средства за клуба си, учениците обикно-вено организират благотворителни базари, кон-церти, разнасят рекламни материали.

Какво мислите за всичко това?По материали от интернет

Седем основни принципа на най-добритеобразования в света

Малки истории

Честита БабаМарта!

стр.10 В@з Буки Веди март 2018

Абитуриентки, готови ли сте за бал? Товае вашият ден, в който ще заблеститекато холивудски звезди на червениякилим. Очаквате ли забавления,блясък и стил? Те зависят само от васи са свързани помежду си. Важно е да сечувствате комфортно в кожата си и вдрехите си. Изборът на абитуриентскарокля е сред най-важните моменти завсяко момиче. Преобличането отобикновените ежедневни дрехи, вкрасиви рокли и костюми, е част отпосвещението в новия живот ипътя, който ще поемете напред.Една бляскава нощ, която щепомните завинаги! Трябва даизберете тази рокля, която от-говаря на вашите представи ипасва най-точно на същносттави. Изборът на абитуриентски тоалет честое труднен заради разнообразието от ви-дове, което се предлага на пазара. Усло-вията, на които отговаря всяка идеална

рокля, са три: модел, който е под-ходящ за фигурата, цвят, който

ще подсили чертите на лицетои добро съотношение между

цена и качество на дрехата. Започ-вайки от тези изисквания, намира-

нето на перфектната балнарокля става много по-целена-сочено. Балните рокли всеки новсезон са колкото различни,толкова и еднакви, защотовсичко рано или късно севръща на мода. Едни отнай-предпочитаните де-тайли сред абитуриент-ките са дантела, брокат,пайети и бродерии. На

мода тази година ще бъдатмлечните цветове - корал, мента, млеч-нобяло, розово, пудра, шампанско, кактои флоралните мотиви. Ултрадългитебални рокли определено ще превърнатвсяко момиче в принцесата на бала. Ако

доскоро роклите с шлейф бяха най-раз-пространени по булчинските щандове, топрез 2018-а това няма да бъде така, за-щото сред най-носените през този сезонще бъдат тези, които са с дълъгшлейф. Изключително актуалниса роклите с ръкави. Моделите сотворен гол гръб са изключи-телно впечатляващи и гра-циозни. Дори и да е с изчистенаи проста кройка, голият гръб йпридава женствен акцент. Акозаложите на огненочервено,няма да сгрешите. То винаги ена мода и ще ви отличи отостаналите. Ретророклите на20-те, излъчващи разкош, щебъдат особено актуални през2018 година. Брокатът и про-блясващите мъниста носятусещане за загадъчност иигривост. Изтънчени, шар-мантни и толкова елегантни,роклите тематично са в зла-

тисти, медени и сребристи цветове, при-даващи още повече блясък. Дантелата евечна! Тя е кралицата на материите. Дан-телената рокля е изтънчена и нежна, на-помня за ретростила, който презпоследните години се завръща, в комби-нация с гол гръб. А за тези, които обичатекстравагантното, подходящ модел е исъчетанието между бюстие и пола. Роклятип принцеса, напомняща на приказнитегерои, ще намерите във всяка колекциятози сезон. Материите са предимношифон, тюл и дантела, детайлите - па-йети, скъпоценни камъни и бродерии.Не е задължително вашата мечтанарокля да съвпада с тендециите. Ако стесигурна какво искате, не се съобразя-вайте с тях. Различното винаги е намода. Изберете рокля, в която ще сечувствате специална и ще засияете...

от щастие!Камелия Григорова 10б

В надпревара за титлата „Кралица на бала”

Тип 1 – ръководителЧисла: 910, 901, 820, 811, 802,730, 721, 712, 703, 640, 631, 622,613, 604Вие притежавате лидерски пози-ции, можете да бъдете отличниръководители. Притежавате дарслово, имате висока езикова кул-тура, приспособявате се леснокъм каквато и да е социалнасреда и умеете да се контроли-рате, щом стане въпрос за доми-ниране над останалите.

Тип 2 – отговорен из-пълнител

Числа: 550, 541, 532, 523, 514,505Тези хора притежават доста отхарактеристиките на тип 1 с тазиразлика, че при взимане на реше-ния са по-колебливи. Отнасят семного отговорно към работата си,взискателни са както към другите,така и към себе си, за тях спра-ведливостта и правотата са от го-лямо значение. При тях често сенаблюдават проблеми с нервнатасистема, вследствие от напреже-нието на работното място. Тип 3 – тревожно-мните-

ленЧисло: 460, 451, 442, 433, 424,415, 406Невероятни хора, които често ус-пяват във всичко, с което се за-хванат. Притежават способносттада се справят с редица неща - отдребни и фини ръчни занаяти допроявяване на богати заложби влитературата. Лесно е да се до-сетим, че тези личности рядко сеограничават с една професия. Течесто сменят работата си, а поня-кога хобито им се превръща в ос-новно средство за изкарване напрехраната. Дразнят се адски

много от мръсотия и хаос, за-ради които често се карат с дру-гите. За жалост понякога синямат доверие, съмнителни са,раними и наивни са. Искат дачувстват подкрепата на околните.

Тип 4 – ученЧисла: 370, 361, 352, 343, 334,325, 316, 307Често тези личности се абстрахи-рат от реалността и попадат всвой собствен свят. Могат да раз-съждават изключително за-дълбочено, обмислят добревсяка своя крачка и са душевноуравновесени. Това най-често сахората на изкуството – анима-тори, театрални режисьори, ак-тьори, циркови артисти и други.

Тип 5 – интуитивенЧисла: 280, 271, 262, 253, 244,235, 226, 217, 208Слабото място на тези хора санервите, те често се чувстват из-морени до краен предел именнозаради тях. Абсолютни алтруи-сти, винаги мислят за другите, за-грижени са. Притежаватневероятно въображение, креа-тивни са, могат да се научат и дасе справят с почти всичко, твор-чески натури. За тях преминава-нето от една дейност към другане представлява трудност. Поня-кога се превръщат в „адвокати намалцинството”. Имат силен само-контрол, създават свои моралнинорми и принципи и „скачат” вед-нагаq щом някой опита да по-сегне на свободата им.Тип 6 – художник, изоб-ретател, конструктор

Числа: 145, 136, 127, 118, 109,046, 037, 028, 019 Сигурно се досещате, че това саличности с голямо въображениеи висока креативност. Често се

занимават с нещо в сферата наинтелектуалното и художестве-ното творчество. Имат техниче-ски наклонности и за жалост –по-ниско самочувствие. Интро-верти са, но не се влияят от дру-гите, а следват собствените сипринципи и морал. Доста са емо-ционални, а мотивацията им идваот собствените уникални идеи,които непрекъснато се въртят вглавата им.

Тип 7 – емоционаленЧисла: 550, 460, 451, 370, 361,352, 280, 271, 262, 253, 190, 181,172, 163, 154, 091, 082, 073, 064,055Страшно емоционални, плачат

за почти всичко! Не им пускайтетъжни филми и не им говорете зажестокост. Проявяват таковасъчувствие към хората с тежкасъдба, че сякаш самите те ставатчаст от нея. Хабят много енергияза чуждата болка, изтощават се ичесто това е пречка за реализи-ране на плановете им. Тип 8 – нечувствителен

към преживяванията надругите

Числа: 109, 208, 307, 406, 505,604, 703, 802, 901Пълни противоположности на тип7 – не им пука за съдбата наоколните, каквато и да е тя. По-някога се случва така, че дориоказват още по-силен натисквърху хората, без да се замисляткакво причиняват. Абсолютни те-мерути, които лесно могат да на-карат другите да правят това,което те смятат за правилно. Имаситуации, в които се затварят всобствен омагьосан кръг.

Иван Жунтовски 11м

Разгадай същността си с рисункаТест

Нарисувай човече, като това на снимката, с 10 елемента,които могат да бъдат само квадрати, триъгълници икръгове. Може да ги включите в рисунката си по всякакъвначин, единственото задължително условие е да са 10.След като сте готови, трябва да получите числото, отгова-рящо на същността ви. Ето как се образува то: • Стотици – броят на триъгълниците • Десетици – броят на кръговете • Единици – броят на квадратитеПолучихте числото си, сега го намерете и разберете какъв евашият тип.

През януари отново имахме поводда се поклоним на поета и револю-ционер Христо Ботев. Какво от-крихме, когато го направихме? Набюста му на бул. „Христо Ботев“ внашия град стои познатото: 1847 –1876. В брой 30 на вестника ниеразсъждавахме подробно по тозивъпрос, че според нас е правилнои коректно годината на раждане дае 1848, както всички знаем. При-помняме основанията си. Ботев ероден на 6 януари 1848 година и езагинал на 1 юни 1876 година. Нона паметника, както виждате, пише1847 година, както се е смятало, чее роден по стар стил - на 24 декември. Затова е и наречен Христо.Няма как едната дата да е по стар, а другата – по нов стил. Такаизлиза, че поетът е живял една година повече. Ние, от екипа на вестника, сигнализирахме за тази грешка, за-щото е некоректно да се смесват две времена, особено ако се на-лага да бъдат срещнати на паметник на велик българин.Обещахме, че ще проверим има ли резултат от нашия сигнал.Училищният сайт показва, че електронният ни 30 брой е прочетенпочти 1000 пъти, но, явно, не от точните хора.

В@з Буки Веди

Още не е ясно кога е роденБотев?!

Зорко око

Бъдете здрави, бели ичервени, усмихнати,засмени!

2а клас

В следващия бройПо традиция майският брой на „В@з Буки Веди”тематично ще е свързан с изпращането на Ви-

пуск 2018! Ако имате предложения и оригиналниидеи как да представим абитуриентите, не про-

пускайте да ни пишете! Ако смятате, че сред два-найсетокласниците има изявени в различни

области, интересни личности, за които трябва даразкажем на раздяла, пишете ни!

Всеки абитуриент може да стане автор в следва-щия брой!

Адресът е известен: el_vestnik@abv.bg

В@з Буки Веди стр.11март 2018

Официалните дрехи в театъра сауважение

В деня на постановката не забравяйте даобуете официалния си анцуг или най-скъсаните си „арт“ дънки, от които севижда повече плът, отколкото плат!

Малко толерантностКогато някой иска да си стигне до мя-стото, задължително мърморете, дориедна балканска псувня би била идеалнав този случай.

Модерно закъснелиКогато става дума за театър, закъсне-нието не е нищо по-различно от грубаселска проява. Не може да влизате доридве минути след началото на постанов-ката. Изключваме звука и вибрацията на

телефонитеНяма нищо по-ефектно от това в средатана монолога на Хамлет въздухът да се

разцепи от фабричната мелодия на Sam-sung.

Не проверяваме какво става въвFacebook

Светещото петно на Facebook-а ви в при-зрачно-приказната тъмнина на театрал-ния салон е абсолютно уместна проявана уважение към актьорите, която трябвада се поощрява с аплодисменти.

Не ядем в залатаТеатърът не е кино. Когато отидете дагледате „Петдесет нюанса освободени“,на Дакота Джонсън и Джейми Дорнан неим пука, че хрупате пуканки и си мажетебрадичката с барбекю сос за начос. Теат-ралните актьори обаче, ако не сте забе-лязали, са там, пред вас, но не сепритеснявайте! Те нали са там да ви за-бавляват, пък и вие сте си платили! Такаче яжте пийте и накрая си изхвърлетеопаковките под седелката!

Не обясняваме на съседа на уше

какво се случваАко сте загрижени, че човекът, с коготосте отишли на театър, не е достатъчноинтелигентен, за да схване постановката,не го оставяйте в неведение - задължи-телно повторете всяка реплика, за да стесигурен, че е разбрал всичко.Затъмнението след последната ре-плика не е краят на постановката

Нямате търпение „таз простотия, дет сави завели от даскалото“ да свърши. Непропускайте, щом чуете последната ре-плика на актьора, да изхвърчите презвратата, за да си купите цигари.

Аплодираме актьорите. Задължи-телно!

Поклонът в театъра не са финалнитенадписи в киното! На поклона се очакваот вас да аплодирате и да тръгнете къмвратите чак когато актьорите излязат отсцената! Най-просташкото и грозно нещо

е салонът да се изпразни, преди актьо-рите да са приели поздравленията си отпубликата.

Излизането от салонаМоментът, в който дадена тълпа трябвада се изсипе от едно място и да се излеена друго, винаги е кризисен. Добре еобаче да запазите спокойствие след краяна постановката и кротко да изчакатереда си, преди да излезете. Това не еKaufland, „примоциите“ няма да свършат,че да се ръгате с лакти.Театърът, уважаеми мои съученици, есветиня. Единственото живо изкуство,което се случва пред очите на своитеконсуматори. И заслужава, като вли-заме в неговите покои, да не се държимкато идиоти. Заради самото изкуствои заради къртовския труд на театрал-ните артисти! Благодаря Ви за внима-нието!

Иван Жунтовски 11м

Как да бъдем идиоти в театър?Как да бъдем идиоти в театър?Колко често ходите на театър? Попаднали сте в театъра случайно, защото там ви е стоварил влакът, или сте си хванали интелигентно гадже?!

Възможно е да се объркате и да се държите с уважение към изкуството. Не се притеснявайте! Ако изпълните тези съвети, със сигурност ще покажетеколко сте велики и оригинални и ще привлечете вниманието на всички в салона!

Кръстословица: Какво знаеш за Васил Левски

Открий грешката

Васил Левски – Апо-стола или Васил Левски

– АпостолътВъв връзка с годишнини на Левскимного често се употребява иметоАпостола. Така нарицателнотосъществително апостол се пре-връща в прозвище, придобиваточно, конкретно значение и сеупотребява като собствено. Харак-терна черта на прозвищата е, чете непременно трябва да се чле-нуват. Ето защо в изречение като„Тридесет и шест годишният Апо-стол е организирал 500 тайни ко-митета.” не може да се говори запрозвище и името апостол следвада бъде написано с малка буква.Още повече това се налага и отфакта, че имаме и лично име Апо-стол.Другият проблем е пълен или не-пълен член – Апостола или Апо-столът? В нашия език е прието прозвищетода бъде членувано с непълен членнезависимо от синтактичната сироля. Това се обяснява със стре-межа то да се приближи до собст-вените имена, които имат еднапостоянна неизменяема форма.

Следователно прозвището наВасил Левски е Апостола, а неАпостолът. Във всички случаи.Същото се отнася и за едно другонегово име – Дякона.

20 вида сирене или 20вида сиренета

Ако се опитате сами да си дадетеотговор, като съпоставите тезисловосъчетания с други подобни,съвсем ще се объркате – 5 сортакруши, 2 сорта ягоди. Примеритеви водят към 20 вида сиренета, нотова не е правилната форма.Нужни са ни малко знания за кате-горията число в българския език,за да не се колебаем. Някои съще-ствителни имена, означаващи хра-нителни продукти, култури, непритежават форми за множе-ствено число, а формата им заединствено има събирателнозначение. Например готвя ориз,купувам сирене, бера царевица.Така е и с памук, грозде, тютюн,ечемик… И така в изрази като 20 вида си-рене, 3 тона царевица съществи-телното име се употребява вединствено число.

В@з Буки Веди

Правилно ли пишем?Подчертайте правилно написаните думи!

побягна, бързешком, морално-етичен, ще печат,косвен, кадифена, научно-популярен, абсцес, за-черквам, възкръствам, предопреждение, осмивам,Йордан-Йовкови драми, строяли, ореховокафяв,тридесет и пет годишен, предвзетост, дизайн, со-фиянец, съдба, мирис, целофан, загадачен, теори-тичен, олтарят, незгоди, шотлански, площа,изтребителът, нехрани-майко, двойнствен, гостба,заяк, нарастнал, колониялен, интриганство, пап-ратта, предрасъдък, кафе-машина, в предвид.

Отговорите – в следващия брой. Тези от вас,които държат на своята езикова култура, да из-

пращат своите отговори на познатия адресel_vestnik@abv.bg. Имената на всички, които са

отговорили правилно, също ще публикуваме вследващия брой.

Граматика на грешкитеРубрика

1. Прием в пет паралелки с интензивно изучаване на ан-глийски език:1.1. Една паралелка с профил „Хуманитарни науки“:

1.1.1. Брой ученици – 26;1.1.2. Профилиращи предмети – български език и литера-тура, история и цивилизации, английски език, инфор-мационни технологии;1.1.3. Форма на обучение – дневна;1.1.4. Срок на обучение – 5 / пет / години;1.1.5. Приемане чрез конкурс с полагане на приемни из-пити по български език и литература и математика;1.1.6. Балообразуване – три пъти оценката от изпита побългарски език и литература + оценката от изпита поматематика + оценките по български език и литера-тура и история и цивилизации от свидетелството за ос-новно образование – максимален бал 500 точки.

1.2. Една паралелка с профил „Обществени науки“:1.2.1. Брой ученици – 26;1.2.2. Профилиращи предмети – география и икономика,история и цивилизации, английски език, информаци-онни технологии;1.2.3 Форма на обучение – дневна;1.2.4. Срок на обучение – 5 / пет / години1.2.5. Приемане чрез конкурс с полагане на приемни из-пити по български език и литература и математика;1.2.6. Балообразуване – три пъти оценката от изпита побългарски език и литература + оценката от изпита поматематика + оценките по география и икономика и ис-тория и цивилизации от свидетелството за основно об-разование – максимален бал 500 точки.

1.3. Една паралелка с профил „Природни науки“:1.3.1. Брой ученици – 26;1.3.2. Профилиращи предмети – биология и здравно об-разование, химия и опазване на околната среда, англий-ски език, информационни технологии;

1.3.3. Форма на обучение – дневна;1.3.4. Срок на обучение – 5 / пет / години1.3.5. Приемане чрез конкурс с полагане на приемни из-пити по български език и литература и математика;1.3.6. Балообразуване – оценката от изпита по българскиезик и литература + три пъти оценката от изпита по ма-тематика + оценките по биология и здравно образова-ние и химия и опазване на околната среда отсвидетелството за основно образование – максимален бал500 точки.

1.4. Една паралелка с профил „Софтуерни и хардуернинауки“:

1.4.1. Брой ученици – 26;1.4.2. Профилиращи предмети – информатика, информа-ционни технологии, английски език, математика;1.4.3. Форма на обучение – дневна;1.4.4. Срок на обучение – 5 / пет / години;1.4.5. Приемане чрез конкурс с полагане на приемни из-пити по български език и литература и математика;1.4.6. Балообразуване – оценката от изпита по българскиезик и литература + три пъти оценката от изпита по ма-тематика + оценките по български език и литература иматематика от свидетелството за основно образование –максимален бал 500 точки.

1.5. Една паралелка с профил „Математически“:1.5.1. Брой ученици – 26;1.5.2. Профилиращи предмети – математика, информа-тика, информационни технологии, английски език;1.5.3. Форма на обучение – дневна;1.5.4. Срок на обучение – 5 / пет / години;1.5.5. Приемане чрез конкурс с полагане на приемни из-пити по български език и литература и математика;1.5.6. Балообразуване – оценката от изпита по български

език и литера-тура + три пътиоценката от из-пита по матема-тика + оценкитепо българскиезик и литера-тура и матема-тика отсвидетелството заосновно образ-ование – макси-мален бал 500точки.

Средно училище“Иван Вазов” - гр. Плевен

УЧЕБНА 2018 / 2019 ГОДИНАУЧЕБНА 2018 / 2019 ГОДИНАПРИЕМ В ОСМИ КЛАСПРИЕМ В ОСМИ КЛАС

По Наредба №10 на МОН от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование(обн., ДВ, бр.73 от 16.09.2016 г., изм. и доп., бр.12 от 03.02.2017 г., изм. и доп. бр.46 от 09.06.2017 г., изм. и

доп., бр.77 от 26.09.2017 г.)

Редакционен екипМерилин Писина, Преслава Кръстева, Иван Жунтовски, Йоана Кири-лова, Магдалена Минкова, Виолета Антонова, Камелия Григорова,Анна Стайкова, Християна Тасева, Миглена Бурова, Илейн Иванова,Виктория Енева, Зина Махмудова, Елица БорисоваПредпечат – Мерилин Писина и Преслава Кръстева; консултант -Йончo Йончев Редактор-консултант – Радинка Ивановагр. Плевен ул.”Иван Вазов” № 46, тел.: 064/822 280el_vestnik@abv.bg; suivanvazov.comБроят е редакционно приключен на 06.03.2018г.

Хартия: www.ema-bg.com

Тираж: 1000

Издава: ЛАБЕЛ ООД - гр.ПлевенПредпечат: FFDprepress.comПечат: FFDprint.com

ПоканаУчилищното ръководство на СУ „Иван Вазов” очаква родителитена учениците, завършващи седми клас през учебната 2017/2018година, на среща – разговор.

16 май от 18.00 часа, ст. 318 – зала ”Европа”

Покана за среща с родителиНа учениците, завършващи четвърти клас в други училища – на 8май от 18.00 часа;На учениците, завършващи четвърти клас в СУ”Иван Вазов” –на 9 май от 18.00 часа.

Срещите са в ст. 318 - зала „Европа”