14 14 урокаурока попо философияфилософия нана

йогайога ии източенизточен окултизъмокултизъм

ЙогаЙога РамачаракаРамачарака

Урок 1

ПЪРВИТЕ ТРИ ПРИНЦИПА

Обръщаме се към нашите ученици от класа по йога от 1904 г. без каквито и

да е от обичайните чувства. Разбираме, а те вероятно не, че за мнозина от тях

тази поредица от уроци ще бъде като семе, посято в плодородна почва, което в

нужния момент ще пусне филизи, а те постепенно ще пробият своя път към

слънчевата светлина на съзнанието, където ще се разлистят, разцъфтят и ще

дадат плод. Едва ли веднага ще схванете всички фрагменти на истината, които

ще ви бъдат представени, но в идните години ще разберете истинността на

впечатленията, които ще ви бъдат предадени в тези уроци, и тогава и само

тогава ще ги превърнете в свои собствени истини.

Имаме намерение да ви говорим, като че ли лично стоите пред нас и все

едно ние стоим пред вас в плът и кръв. Сигурни сме, че между нас съвсем скоро

ще възникне толкова силно и истинско разбирателство, че докато четете думите

ни, ще чувствате присъствието ни почти толкова силно, колкото ако стоим лично

пред вас. Духом ще бъдем с вас, а в съответствие с нашата философия

ученикът, който е в хармонично разбирателство със своите учители, наистина

изгражда психична връзка с тях и в резултат на това е в състояние да улови

"духа" на учението и да приеме дара на мисълта на учителя в степен, която е

невъзможна за този, който просто чете отпечатаните думи.

Сигурни сме, че участниците в курса от 1904 г. ще установят хармонични

отношения както помежду си, така и с нас, още от самото начало и че краят на

курса ще бъде белязан с удивителен духовен растеж и разгръщане на

потенциала на мнозина. Този резултат би бил невъзможен, ако курсът се

състоеше от обикновени хора, защото враждебните мисловни вибрации на

много от тях щяха да противодействат или най-малкото да забавят движещата

сила, възникнала в ума на онези, които са в хармония с работата. Но на нас

няма да ни се налага да преодоляваме това препятствие, тъй като курсът беше

съставен само от такива ученици, които проявяваха интерес към окултното.

Съобщенията, разпратени от нас, бяха формулирани по такъв начин, че да

привлекат вниманието само на онези, за които те бяха предназначени. Тези,

които просто търсят сензациите, както и "маниаците", не бяха привлечени от

нашите съобщения, докато онези, за които беше предназначена обявата, бяха я

забелязали и побързаха да се свържат с нас. Както е казал поетът: "Където и да

мина, всички мои деца ме познават." Членовете на курса, които бяха

привлечени към нас, както и ние към тях, ще образуват едно хармонично цяло,

работейки с нас за постигането на общата цел, която включва

самоусъвършенстване, развитие, растеж и разгръщане. Духът на хармонията и

единството на целта ще направят много за нас, а обединената мисъл на класа в

съчетание с нашата ще бъде една кула на силата, и всеки ученик ще получи дар

от нея и това ще му донесе сила и опора.

Ще се придържаме към системата на обучение на Изтока, а не към тази на

Западния свят. На Изток учителят не се спира, за да "доказва" всяко свое

твърдение или теория, което прави или излага; нито прави демонстрации пред

черната дъска на духовните истини; не спори с класа и не въвлича учениците в

дискусия. Напротив, начинът му на преподаване е авторитарен и той

продължава да излага своето послание пред учениците, както е било предавано

на самия него, без да спира, за да се уверява, че всички са съгласни с него. Той

не се интересува дали твърденията му се приемат като истина от всички,

защото е сигурен, че тези, които са готови за истината, която преподава,

интуитивно ще я разберат, а що се отнася до останалите, ако те не са готови да

възприемат истината, никакви аргументи и доводи няма да помогнат. Когато

една душа е готова за духовната истина и тази истина или част от нея бъде

изречена в нейно присъствие или бъде представена на нейното внимание с

помощта на писменото слово, тя ще я разбере и оцени интуитивно. Източният

учител знае, че по-голямата част от неговото преподаване не е нищо друго

освен посяването на семето и че на всяка идея, която ученикът схваща веднага,

се падат сто други, които ще влязат в полето на неговото осъзнато познание чак

след известно време.

В никакъв случай не искаме да кажем, че източните учители настояват

ученикът да приема сляпо всяка истина, която му се представя. Напротив, те

учат своите ученици да приемат като истина само това, което могат да докажат

за себе си, защото нито една истина не е истина за даден човек, докато той не е

в състояние да я докаже чрез собствения си опит. На ученика се заявява обаче,

че преди голяма част от истините да могат да бъдат доказани по този начин, той

трябва да се развие и разгърне. Единственото нещо, което учителят иска, е

ученикът да му има доверие като на човек, който сочи пътя, затова най-общо

той заявява на ученика: "Това е пътят; стъпи на него и върху пътя ще откриеш

нещата, на които съм те учил; пипни ги, претегли ги, измери ги, опитай ги и

разбери сам. Когато достигнеш до някоя точка от пътя, ще знаеш за нея

толкова, колкото и аз, колкото и всяка друга душа на този етап от пътуването; но

докато стигнеш до дадена точка, трябва или да приемеш твърденията на тези,

които са стигнали преди теб, или да отхвърлиш всичко, свързано с тази точка от

пътя. Не приемай нищо за окончателна истина, докато не си го потвърдил сам;

но ако си умен, ще се възползваш от съветите и опита на онези, които са

изминали същия този път преди теб. Всеки човек трябва да се учи от своя опит,

но другите хора могат да му служат като указателни табели за пътя. На всеки

етап от пътуването ще установявате, че тези, които са напреднали малко

повече от вас по пътя, са оставяли знаци, указания и пътни табели за идващите

след тях. Мъдрият човек ще се възползва от тези знаци. Не искам сляпа вяра, а

само доверие, докато самите вие не сте в състояние да демонстрирате за себе

си истините, които ви съобщавам, така както те са били съобщени на мен от

онези, които вървят преди мен."

Искаме от ученика да бъде търпелив. Много от нещата, които в началото

му се струват неясни, по-нататък ще му се изяснят.

УСТРОЙСТВОТО НА ЧОВЕКА

Човек е далеч по-цялостно същество, отколкото обикновено си

представяме. Той има не само тяло и душа, но е дух, който притежава душа, и

тази душа има няколко носителя, които я изразяват, като тези носители са с

различна степен на плътност и тялото е най-нисшата форма за нейното

изразяване. Тези различни носители се проявяват върху различни нива, като

например физическото ниво, астралното ниво и т.н., като всяко от тях ще бъде

обяснено, когато му дойде времето.

Истинският Аз е чист дух - искра от божествения огън. Този дух е обвит с

безброй обвивки, които пречат за пълното му изразяване. Когато човек

напредва по пътя на своето развитие, съзнанието му се издига от по-ниските

към по-високите нива и той осъзнава все повече своята висша природа. Духът

съдържа в себе си всички възможности и със своето напредване човек

разгръща нови сили и нови качества.

Философията на йога учи, че човек се състои от седем принципа, че е

седморно създание. Най-добрият начин да се мисли за човека е да се разбере,

че духът е истинският Аз и че по-нисшите принципи са просто негови обвивки.

Човек може да се прояви върху седем нива, т. е. силно развитият човек, тъй

като мнозинството от хората от тази епоха могат да се проявяват само върху

ниските нива, защото все още не са достигнали до високите нива, въпреки че

всеки човек, без значение колко е недоразвит, притежава потенциала на

седемте нива в себе си. Първите пет нива са били достигнати от мнозина,

шестото от малцина, седмото практически от нито един представител на

днешния човек в настоящия момент.

СЕДЕМТЕ ПРИНЦИПА НА ЧОВЕКА

Седемте принципа на човека, както са известни на йогистката философия,

тук са посочени с техните английски (съответно български - б. пр.) термини, с

които сме заменили санскритските думи:

7. Дух

6. Духовен Ум

5. Интелект

4. Инстинктивен Ум

3. Прана или Жизнена Сила

2. Астрално Тяло

1. Физическо тяло

Ще се спрем накратко на най-общата същност на всеки от тези седем

принципа, за да бъде ученикът наясно с тях при бъдещите им споменавания; но

ще отложим подробното разглеждане на въпроса за следващите уроци.

1. Физическото тяло

От всичките седем принципа на човека физическото тяло, разбира се, е

най-очевидният. Той е най-нисшият по скалата и представлява най-грубото

проявление на човека. Това не означава обаче, че физическото трябва да се

презира или отхвърля. Напротив, това е най-необходимият принцип за растежа

на човека на настоящия етап от неговото развитие - храмът на живия Дух, и към

него трябва да се отнасяме внимателно и да се грижим за него, за да го

превърнем в по-съвършен инструмент. Трябва просто да се огледаме около

себе си, за да видим как физическите тела на различните хора показват

различната степен на развитие под ръководството на мисловния контрол. Дълг

на всеки развит човек е да тренира своето тяло до най-високата степен на

съвършенство, за да може то да се използва по най-добрия начин. Тялото

трябва да бъде поддържано в добро здраве и кондиция и да е тренирано, за да

се подчинява на нарежданията на ума, вместо да управлява ума, както твърде

често се случва. Грижата за тялото, под интелигентния контрол на ума, е важен

клон на йогистката философия, известен като хатха йога. Подготвяме малко

ръководство по хатха йога, което скоро ще бъде готово за печат, и там ще

бъдат представени ученията на йогите относно този най-важен клон на

саморазвитието. Философията на йога учи, че физическото тяло е изградено от

клетки, като всяка клетка съдържа в себе си миниатюрен "живот", който

контролира нейното действие. Тези "животи" в действителност са частици от

интелигентния ум на определена степен на развитие, които позволяват на

клетките да изпълняват правилно своите функции. Тези частици интелект са

подвластни, разбира се, на контрола на централния ум на човека и с готовност

ще се подчиняват на нарежданията от щаба, дадени или съзнателно, или

подсъзнателно. Този клетъчен интелект демонстрира съвършена адаптация към

своята специфична работа. Селективното действие на клетките, извличането на

необходимите хранителните вещества от кръвта и отхвърлянето на ненужните

вещества са прояви именно на споменатия интелект. Процесът на

храносмилане, асимилация и т.н. е демонстрация на клетъчния разум,

поотделно и заедно, на групи. Лекуването на раните, насочването на клетките

към местата, където от тях има най-голяма нужда, и стотици други примери,

известни на студентите по физиология, за ученика по йога означават примери

за "живот" вътре във всеки атом. За йогата всеки атом е нещо живо и води свой

самостоятелен живот. Тези атоми се комбинират в групи с определени цели и

проявяват групов разум, докато групата продължава да съществува; тези групи,

на свой ред, също се комбинират и образуват формации с по-сложна природа,

които служат като носители на по-висшите форми на съзнание.

Когато физическото тяло бъде застигнато от смъртта, клетките се

разделят и разпръсват и започва това, което наричаме разлагане на плътта.

Силата, която е държала клетките заедно, се е оттеглила и те са свободни да

поемат по свой път и да образуват нови комбинации. Някои отиват в растенията

от близката околност и накрая отново се оказват в тялото на някое животно;

други остават в организма на растението; трети за известно време остават в

земята, но животът на атомите означава непрекъсната и постоянна промяна.

Както казва един известен писател: "Смъртта е просто един от аспектите на

живота и унищожаването на една материална форма е само прелюдия към

изграждането на друга."

Спираме да се занимаваме с физическото, тъй като само по себе си то е

цяла тема, а освен това нашите ученици без съмнение са нетърпеливи да

навлязат в темите, с които не са така добре запознати. Затова оставяме този

първи принцип и преминаваме към втория, но с желанието още веднъж да

напомним на ученика, че първата стъпка в развитието на йога се състои от

овладяването на физическото тяло и от вниманието и грижата за него. Ще

кажем повече по въпроса, преди да приключим с този курс.

2. Астралното тяло

Вторият принцип на човека със сигурност не е така известен, като неговият

физически събрат, въпреки че е тясно свързан с него и на външен вид

представлява точния му двойник. Астралното тяло е било известно на хората от

всички времена и е довело до възникването на много суеверия и мистерии в

резултат от липсата на познаване на неговата природа. Било е наричано

"етерно тяло", "флуидно тяло", "двойник" и други. Състои се от материя с по-

фино качество в сравнение с тази, която образува физическото тяло, но все пак

то е материя. За да ви дадем по-ясна представа за това, което имаме предвид,

ще насочим вниманието ви към водата, която се проявява в няколко добре

известни форми. При определена температура водата е позната като лед,

твърдо, масивно вещество; при малко по-висока температура приема своята

най-позната форма, която ние наричаме "вода"; при още по-висока температура

се изпарява и приема формата, която наричаме "пара", въпреки че истинската

пара е невидима за човешкото око и става видима, само когато се смеси с

въздуха и слабо понижи своята температура, кондензирайки се в малки

капчици, които ние можем да видим, и тези капчици наричаме "пара".

Астралното тяло е най-добрият двойник на физическото тяло и може да

бъде отделено от него при определени обстоятелства. Обикновено

съзнателното отделяне е доста трудна задача, но при хора с определена степен

на психично развитие астралното тяло може да се отдели и често предприема

дълги пътувания. За погледа на ясновидеца астралното тяло изглежда точно

като своя двойник, физическото тяло, и е свързано с него с помощта на тънка

копринена нишка.

Астралното тяло съществува известно време след смъртта на човека, на

който е принадлежало, и при определени обстоятелства е видимо за живите

хора, които го наричат "призрак". Съществуват и други средства, с чиято помощ

духовете на умрелите могат да се появят, а астралната обвивка, която понякога

се вижда, след като душата я е свалила от себе си, за да продължи пътя си, в

такива случаи е само един труп от по-фина материя в сравнение със своя

физически двойник. В тези случаи астралното тяло не притежава живот или

разум и е просто като облак в небето, наподобяващ човешка форма. То е

обвивка, нищо повече. Понякога астралното тяло на умиращия се проектира

благодарение на някакво много силно желание и в такива моменти може да се

види от роднини и приятели, с които приживе той се е разбирал много добре.

Има документирани доста подобни случаи и вероятно ученикът е слушал и чел

за тях. Ще кажем повече за астралното тяло и астралните обвивки в

следващите уроци от този курс. Ще имаме повод да се задълбочим в

подробностите, когато стигнем до въпроса за астралното ниво, и всъщност

астралното тяло ще бъде част от темата на няколко урока.

Астралното тяло е невидимо за нормалното зрение, но се възприема с

лекота от тези, които притежават в определена степен ясновидски способности.

При такива обстоятелства астралното тяло на живия човек може да се види от

приятели и други хора, ако тяхното психично състояние е настроено на тази

вълна. Разбира се, тренираният и развит окултист е способен да проектира

своето астрално тяло съзнателно и може да го накара да се появява по свое

желание; подобни способности обаче се срещат твърде рядко и се придобиват,

след като е достигната определена степен на развитие.

Адептът вижда издигането на астралното тяло от физическото тяло при

наближаването на часа на смъртта. Вижда как то кръжи над физическото тяло, с

което е свързано с тънка нишка. Когато нишката се скъса, човекът е мъртъв и

душата поема по своя път, отнасяйки със себе си и астралното тяло, от което,

на свой ред, се освобождава, както преди това същото е сторила и с

физическото тяло. Трябва да се запомни, че астралното тяло представлява

една по-фина степен на материята и че то е просто носител на душата, точно

както и физическото, и че и двете в съответния момент биват изоставени.

Астралното тяло, също като физическото, след смъртта на човека се разлага

или разпада и хората с медиумни способности понякога виждат разпадащите се

фрагменти около гробищата под формата на виолетова светлина.

В момента просто насочваме вниманието ви към различните носители на

човешката душа, на нейните седем принципа и трябва да побързаме към

следващия принцип. Бихме искали да ви разкажем за интересните феномени на

егото, напускащо физическото тяло и пренасящо се в астралното тяло, когато

човек "спи". Бихме искали да ви разкажем какво става по време на сън и как

човек може да нареди на своя астрален аз да се сдобие с определена

информация или да реши определени проблеми, докато спи, но тези неща

спадат към друг етап на нашата тема и се налага да продължим нататък, след

като чисто и просто сме събудили апетита ви. Искаме да запомните много

добре тези седем принципа, за да нямате проблеми с термините, когато ги

използваме по-нататък в книгата.

3. Прана или жизнената сила

Казахме нещо за Прана в нашата малка книжка "Науката за дишането"1,

която много от вас са чели. Както посочихме в тази книга, Прана е космическата

енергия, но при сегашното й разглеждане ще се ограничим до тези прояви на

Прана, които наричаме жизнена сила. Тази жизнена сила се среща във всички

форми на живот, от амебата до човека, от най-елементарната форма на

растителен живот до най-висшата форма на животинския свят. Прана е

всеобхватна. Среща се във всички неща, притежаващи живот, и тъй като

окултната философия ни учи, че животът е във всички неща, във всеки атом,

привидното отсъствие на живот в някои неща в действителност представлява

само нейната по-слаба степен на проявление; това ни позволява да разберем,

че Прана е навсякъде, във всичко. Прана не е егото, а форма на енергия,

използвана от егото в неговата материална проява. Когато егото се отдели от

физическото тяло, по време на това, което наричаме "смърт", Прана, която вече

не е под контрола на егото, реагира единствено на нарежданията на отделните

атоми или на техните групи, които са образували физическото тяло, и тъй като

1 Йоги Рамачарака, "Науката за дишането", изд. Аратрон, София, 2001 г. (Бел. ред.)

физическото тяло се разлага и разпада на съставните си елементи, всеки атом

поема със себе си достатъчно количество Прана, която му позволява да

образува нови комбинации, а неизползваната Прана се връща в големия

космически склад, откъдето е дошла. Прана е във всички форми на материята и

все пак тя не е материя -тя е енергията или силата, която вдъхва живот на

материята. Разгледахме въпроса с Прана в нашата предишна книга, за която

споменахме, и не бихме искали да отнемаме повече време на учениците,

повтаряйки това, което сме казали там.

Но преди да се заемем със следващия принцип, искаме да насочим

вниманието на ученика към факта, че Прана е силата, която лежи в основата на

магнетичното лечение, на голяма част от лекуването с помощта на мисълта, на

лечението от разстояние и т.н. Това, което много хора споменават като човешки

магнетизъм, в действителност е Прана.

В "Науката за дишането" дадохме насоките за увеличаване на

количеството Прана във вашата система; за разпределянето й из цялото тяло,

за укрепването на всяка част и орган и за стимулирането на всяка клетка. Тя

може да бъде използвана за облекчаване на болката както в себе си, така и в

други хора, чрез изпращането към засегнатата част на запас от Прана,

извлечена от въздуха. Може да бъде излъчена на разстояние, така че да

въздейства върху други хора. Излъчва я мисълта на човека, който я изпраща, и

пак тя оцветява Прана, събрана за целта, и открива мястото в психичния

организъм на пациента, където да я разположи. Подобно на вълните на

Маркони, тя е невидима за окото на човека (с изключение на някои хора, които

са достигнали до висока степен на ясновидска способност); тя преодолява

всякакви прегради и търси човека, настроен за нейното приемане.

Този пренос на Прана под ръководството на Волята е принципът, който е в

основата на пренасянето на мислите на разстояние, на телепатията и т.н. Човек

може да се заобиколи с аура от Прана, оцветена от силна позитивна мисъл,

която ще му помогне да се противопостави на враждебните мисловни вълни на

другите и ще му позволи да живее спокойно и уверено в една атмосфера на

антагонистични и нехармонични мисли.

Съветваме учениците да прочетат отново тази част от "Науката за

дишането", която е посветена на Прана. Възнамеряваме да разгледаме по-

подробно този аспект на въпроса в течение на настоящия курс уроци, но

"Науката за дишането" осигурява една добра най-обща представа за природата

на Прана и за методите за нейното използване, затова учениците ще направят

добре, ако освежат паметта си по този въпрос.

Не искаме да ви отегчаваме с описанието на всеки от седемте принципа и

напълно съзнаваме, че нямате търпение да се запознаете с по-интересните

аспекти на темата. Но е абсолютно необходимо да добиете ясна представа за

тези седем принципа, за да можете да разберете това, което ще последва, и за

да предотвратите възможността от принудителното ви "връщане назад" за

повторното усвояване на урока, който сте "прескочили". Имахме това предвид,

когато започнахме този курс през ноември 1903 г., вместо да чакаме до януари

1904 г., а в ноемврийските и декемврийските уроци ви преподадохме точно

толкова, колкото трябва, за да можете до януарския урок да сте готови да се

заемете с по-интересната част на въпроса.

Спираме дотук с темата за Прана и преминаваме към следващия принцип;

но вярваме, че няма да оставите тази част от урока, докато не придобиете ясна

представа за Прана и за нейните качества и употреба. Запознайте се добре с

книгата "Науката за дишането", докато не усвоите както трябва темата за Прана.

МИСЛОВНИТЕ ПРИНЦИПИ

Западният читател, който е запознат с трудовете на някои от

съвременните западни физиолози, ще разпознае в Инстинктивния Ум известни

характеристики на така наречения "субективен" или "подсъзнателен" ум, за

които толкова често говорят споменатите автори. Тези автори откриха в човека

посочените характеристики, както и някои по-висши аспекти на ума (идващи от

Духовния Ум), и без да спират своите изследвания, предложиха "новата"

теория, че човекът притежава два ума, т.е. "обективен" и "субективен" или, както

някои ги нарекоха, "съзнателен" и "подсъзнателен". Всичко това щеше да бъде

много хубаво, но тези учени пренебрегнаха "съзнателния" и напъхаха всичко

останало в своя "подсъзнателен" или "субективен" ум, игнорирайки факта, че са

смесили висшите и нисшите качества на ума, поставяйки ги в една категория,

като оставиха средното качество на самото себе си. Теориите за "субективния

ум" и "подсъзнанието" са твърде объркани, тъй като ученикът открива, че в една

група са поставени както върховните проблясъци на гения, така и пълните

глупости на слабо развития човек, като умът на последния бил почти изцяло

"субективен".

За учениците, които са изучавали специално тези теории, ще кажем, че

подобно изучаване без съмнение ще им помогне да разберат трите мисловни

принципа на човека, стига да не забравят, че "съзнателният" или "обективен" ум

съответства в твърде голяма степен на принципа на "Интелекта" във

философията на йога; и че най-нисшите части на "субективния" или

"подсъзнателен" ум са това, което йогите наричат принцип на "Инстинктивния

Ум"; докато по-висшите и възвишени части, на които западните автори са

обърнали внимание и които са поставили в една група с по-нисшите качества

при изграждането на своите теории за "субективния ум" и за "подсъзнателния

ум", са принципът на "Духовния Ум" на йогите, с тази разлика, че "Духовният Ум"

притежава и допълнителни свойства и качества, за които западните теоретици

не са и сънували. Когато разглеждаме всеки от тези три мисловни принципа, ще

забележите моментите на съответствие и на различие между ученията на йога и

теориите на западните учени.

Искаме обаче много добре да разберете, че не желаем да отнемаме

славата, която тези западни учени честно са си спечелили; в действителност

йогите им дължат благодарност заради факта, че подготвят западния ум за

възприемане на по-цялостните учения. Ученикът, който е прочел съчиненията

на споменатите автори, ще установи, че сега му е много по-лесно да възприеме

идеята за трите мисловни принципа в човека, отколкото, ако никога не е чувал

за каквото и да е функционално деление на човешкия ум. Основният ни

аргумент да обърнем внимание на грешката на западните теории за двойния ум

е този, че за ума на йогата е мъчително да види, че това, което той познава като

най-висшата проява на ума, че това, което е седалището на вдъхновението и

проблясъците на гения, че това, което се докосва до чистия Дух (Духовният Ум),

който едва-що започва да се пробужда в хората, посветили се на своето

развитие и растеж, че то се обърква и смесва с най-нисшия мисловен принцип

(Инстинктивният Ум), който, макар и абсолютно необходим и полезен за човека,

под ръководството на своя по-висш принцип, е все пак нещо, което е характерно

за по-слабо развития човек, както и за най-нисшите представители на

животинското царство и, да, дори и за растителния свят. Вярваме, че ученикът

ще освободи ума си от своите предубеждения по този важен въпрос и ще чуе

това, което ние имаме да му кажем, преди да изгради окончателното си мнение.

В следващия урок ще разгледаме по-подробно всеки от трите Мисловни

Принципа.

Урок 2

МИСЛОВНИТЕ ПРИНЦИПИ

В нашия Първи урок насочихме вниманието ви към трите нисши принципа

на човека - (1) Физическото тяло; (2) Астралното тяло; (3) Прана или жизнената

сила. Освен това засегнахме темата за мисловните принципи, които образуват

съответно четвъртия, петия и шестия от седемте принципа на човека.

За по-голямо удобство ще изброим отново четирите по-висши принципа:

(7) Дух

(6) Духовен ум

(5) Интелект

(4) Инстинктивен ум

Тази терминология е повече или по-малко незадоволителна, но я

предпочетохме пред санскритските термини, които се оказват доста

озадачаващи и неразбираеми за обикновения западен ученик.

Трите нисши принципа са най-материални и атомите, от които са

образувани, разбира се, са неунищожими и преминават до безкрайност в

безброй форми и аспекти; тези принципи обаче, доколкото се отнася до егото,

са просто неща, чието предназначение е да се използват във връзка с даден

земен живот, точно както човек използва дрехите, топлината, електричеството и

т.н., без те изобщо да са част от неговата по-висша природа.

От друга страна, четирите по-висши принципа съставят мислещата част на

човека - интелигентната му част, така да се каже. Дори най-нисшият от

четирите, Инстинктивният ум, участва в образуването на по-висшата част на

човека.

Тези, които никога не са се занимавали с този проблем, вероятно ще

приемат за абсурдна тезата, че умът на човека функционира на повече от едно

ниво. Студентите по психология обаче отдавна познават различните аспекти на

мисловната дейност и много от теориите са създадени, за да обяснят този

феномен. Такива студенти ще открият, че единствено философията на йога

дава ключът за загадката. Онези, които са изучавали теориите за двойния ум на

някои западни автори, също ще установят, че им е по-лесно да приемат

съществуването на повече от едно ниво на мисловна дейност.

На пръв поглед ни се струва, че съзнателната, разсъждаващата част на

човешкия ум върши по-голямата част от работата, ако не и цялата работа. Но

по-внимателното разглеждане на въпроса ще ни покаже, че съзнателната,

разумната дейност е само една малка част от ума. Човешкият ум функционира

на три нива, като всяко от нивата преминава неусетно в своите съседни нива -

по-горното или по-долното. Ученикът може да погледне на този въпрос или като

на един ум, който функционира на три нива, или като на три ума, които

преминават един в друг; и двете гледни точки притежават по нещо от истината в

себе си; действителната истина е прекалено сложна, за да бъде разгледана с

подробности в един елементарен урок. Основното обаче е да се схване и

запомни идеята, да се създадат мисловни щипки, на които по-късно да се

закачи бъдещата информация. Ще се спрем накратко на различните "умове"

или нива на мисловната активност, започвайки с най-низшето ниво,

Инстинктивния ум.

4. Инстинктивният Ум

Това ниво на мисловна дейност е общо за нас и животните, най-малкото в

неговите нисши форми. Това е първото ниво на мисловна дейност в стълбата на

еволюцията. Най-нисшите му аспекти са в сферите, в които съзнанието е едва

забележимо, и то тръгва от това ниско ниво на стълбата, за да достигне до една

много висока степен на съзнание в сравнение с най-нисшите му аспекти;

всъщност, когато започва да се слива с петия принцип, е трудно да бъде

разграничено от нисшите форми на последния.

Първите наченки на инстинктивния ум могат да се видят още в

минералното царство, в частност в кристалите. След това в растителното

царство той се издига по-определено и отчетливо по стълбата, като някои от по-

висшите семейства растения демонстрират дори елементарна форма на

съзнание. След това, в света на животните, се забелязват нарастващи прояви

на инстинктивния ум от почти растителния интелект на нисшите форми, докато

достигнем до една степен, която е почти равна на нисшата степен в човешкия

живот. След това, при хората, забелязваме как постепенно преминава в петия

принцип, интелектът, докато накрая, при най-висшите форми на днешния човек,

виждаме как петият принцип, интелектът, контролира и подчинява до известна

степен на себе си четвъртия принцип, разумно или неразумно. Запомнете

обаче, че дори и най-висшата форма на човека носи със себе си четвъртия

принцип, инстинктивният ум, и я използва в различна степен или е използвана

от него. Инстинктивният ум е най-полезен за човека на този етап от неговото

развитие - той не може да съществува като физическо същество без него - и той

може да се превърне в най-ценния му слуга, ако го разбира; но тежко му, ако му

позволи да поеме контрола или да узурпира прерогативите, принадлежащи на

неговия по-голям брат. И сега, точно на това място, трябва да насочим

вниманието ви към факта, че човекът е същество, което все още се развива; той

по никакъв начин не е завършен и краен продукт. Достигнал е настоящето си

ниво на развитие след тежко пътуване; все още обаче е едва изгрев Слънце и

денят тепърва настъпва. Петият принцип, интелектът, се е разгърнал до

известна степен, в частност в най-развитите днешни хора, но това разгръщане в

много от хората е в самото си начало. Много от хората стоят съвсем малко над

животните и техният ум функционира почти изцяло на инстинктивно ниво. И

всички днешни хора, с изключение на малцината много високо развити

индивиди, трябва да бъдат непрекъснато нащрек, за да не може от време на

време инстинктивният ум ненужно да упражнява своята власт върху тях, когато

най-малко го очакват.

Най-нисшият аспект от дейността на инстинктивния ум наподобява

активността, характерна за растителното царство. Работата на нашите тела се

върши от тази част на ума. Постоянната работа по възстановяването,

лекуването, обмена, храносмилането, асимилацията, отстраняването на

отпадните продукти и т.н. се изпълнява от тази част на ума, изцяло под нивото

на съзнанието. Удивителното действие на тялото, в болест и здраве, се върши

усърдно от тази част на нашия ум изцяло без участието на съзнанието.

Разумното действие на всеки орган, част или клетка на тялото е под надзора на

тази част на ума. Прочетете в "Науката за дишането" за удивителния процес на

кръвообращението, за пречистване на кръвта и други и ще добиете макар и

бледа представа колко удивителна е работата дори и на това най-низше ниво

на инстинктивния ум. В бъдещата ни книга, "Хатха йога", ще разкажем повече за

неговата работа, но всяка школа по физиология ще ви даде ясна представа за

това, което той върши, въпреки че представителят на тази школа няма да ви

каже нищо за причината, която е в основната на неговото функциониране.

Тази част от работата на инстинктивния ум се изпълнява добре в

животните, растенията и човека, докато последният не започне да демонстрира

малко разум, когато започне често да се намесва в работата, която по своята

същност спада към това ниво на ума, и не започне да й изпраща вредни

предложения, мисли, изпълнени със страх, и т.н. Но посоченото затруднение е

временно, защото когато интелектът се разгърне още малко, той вижда

грешката, която е направил, и се заема с отстраняването на проблема и с

предотвратяването на повторното му възникване.

Това обаче е само една част от владенията на инстинктивния ум. С

напредването на животното по стълбата на еволюцията то започва да се

нуждае от някои неща за своята защита и благополучие. То не може да

разсъждава по тези въпроси, затова този удивителен разум, обитаващ

подсъзнателно в инстинктивния ум, се разгръща, докато не започне да схваща и

разрешава ситуацията. Той събужда "инстинкта за борба" в животното в името

на неговата защита и това действие на инстинктивния ум, много подходящо за

тази цел и от съществено значение за запазването на живота на животното,

продължава да присъства и в нас и понякога се проявява с изненадваща сила в

нашия начин на мислене. В нас все още има много от стария боен дух на

животното, въпреки че сме се научили да го контролираме и да го обуздаваме

благодарение на светлината, придобита от разгръщането на по-висшите ни

способности. Инстинктивният ум освен това учи животното как да изгражда

своите гнезда, как да мигрира преди идването на зимата, как да изпада в

летаргия по време на зимния сън, както и на хиляди други неща, добре известни

на студентите по естествена история. И ни учи как да правим стотиците неща,

които вършим инстинктивно, а освен това поема изпълнението на задачите,

които се научаваме да изпълняваме с помощта на нашия разум и които след

това прехвърляме на инстинктивния ум, а той започва да ги изпълнява

автоматично или почти автоматично. Удивително е колко много от ежедневните

ни задачи се изпълняват под ръководството на нашия инстинктивен ум,

подчинен просто на един непостоянен контрол от страна на интелекта. Когато се

научим да правим нещата "наизуст", ние наистина сме ги овладели на

интелектуалното ниво и след това ги прехвърляме на инстинктивното ниво на

мисловна дейност. Жената с нейната шевна машина, мъжът, който работи със

своя инструмент, художникът със своята четка - всички те откриват в

инстинктивния ум добър приятел; всъщност интелектът скоро би се уморил, ако

трябваше да върши тези всекидневни задачи. Обърнете внимание на разликата

между това да се научиш да правиш нещо и това да го правиш, след като то е

било усвоено. Разбира се, тези прояви на инстинктивния ум са сред най-

висшите му аспекти и се дължат главно на контакта и на сливането му с

разгръщащия се интелект.

Инстинктивният ум освен това е и умът на "навика". Интелектът (или на

притежателя на инстинктивния ум, или на някой друг човек) му предава идеи,

които той след това съвестно изпълнява за последния, освен ако те не бъдат

коригирани или не му бъдат дадени по-добри или по-лоши нареждания от

интелекта на някой друг човек.

Инстинктивният ум е ексцентричен склад. Пълен е с неща, получени от

различни източници. Съдържа много неща, които е получил по наследство;

други неща, които е развил в себе си, чиито зародиши са били посети по

времето на първичния импулс, който е поставил началото на живота; други

неща, които е получил от интелекта, включват внушения от други хора, както и

мисловни вълни, изпратени от умовете на други хора, които са се настанили в

неговите коридори. Тук се намират всякакъв вид глупости, както и много

мъдрост. Ще се спрем на този въпрос в следващите уроци, в Главата за

внушението и самовнушението, силата на мисълта и т.н.

Инстинктивният ум демонстрира различни степени на съзнание, вариращи

от почти абсолютно отсъствие на съзнание до обикновеното съзнание на най-

висшите сред животните и нисшите форми на човека. Самосъзнанието възниква

в човека с разгръщането на интелекта и за него ще стане дума, когато му дойде

времето. Космическото или универсалното съзнание възниква с разгръщането

на духовния ум и него ще разгледаме по-късно. Това постепенно развитие на

съзнанието е най-интересният и важен клон на нашия предмет и той ще бъде

засяган и за него ще става дума на различни места в този курс.

Преди да преминем към следващия принцип, трябва да насочим

вниманието ви към факта, че инстинктивният ум е седалището на желанията,

страстите, инстинктите, усещанията, чувствата и емоциите от по-нисш порядък,

проявяващи се както в човека, така и в животните. Съществуват, разбира се, и

по-висши идеи, емоции, въжделения и желания, достигащи до човека от

разгръщащия се духовен ум, докато животинските желания и обикновените

чувства, емоции и т.н. принадлежат на инстинктивния ум. Всички "чувства",

спадащи към нашата страстна и емоционална природа, принадлежат на това

ниво. Всички животински желания, като глад и жажда, полови желания (на

физическо ниво); всички страсти, като физическата любов, омразата, завистта,

злобата, ревността, отмъстителността, са част от него. Желанието за

физическото (освен като средство за постигане на по-висши неща), копнежът

към материалното - всичко това спада към настоящето ниво. Този принцип е

най-материалният от трите мисловни принципа и е принципът, за който е

вероятно да ни обвърже най-тясно със земята и земните неща. Помнете, че ние

не осъждаме материалните или "земни" неща - всички те са съвсем на мястото

ей; но човек при своето разгръщане израства достатъчно, за да разбере, че

тези неща представляват просто средство за постигането на една цел, просто

стъпка по пътя на духовната еволюция. И с този по-ясен поглед върху нещата

той престава да бъде обвързан прекалено здраво с материалната страна на

живота и вместо да я разглежда като цел на всички неща, вижда, че в най-

добрия случай тя е само средство за постигането на една по-висша цел.

Много от "животинските" инстинкти все още присъстват в нас и се

проявяват по-силно в неразвитите хора. Окултистите се учат да обуздават и

контролират тези нисши инстинкти и да ги подчиняват на по-висшите мисловни

идеали, които се откриват пред тях. Не се обезсърчавай, скъпи ученико, ако

откриеш, че в теб все още има доста от животното. Това не е знак за "негодност"

или за зло; всъщност самият факт на признаването на неговото съществуване

от даден човек е знак, че неговото разгръщане е започнало, защото същото

нещо съществуваше и преди, но не беше познато такова, каквото е, докато сега

то едновременно е забелязано и познато. Знанието е сила; научете се да

познавате останките от животинската природа в себе си и се превърнете в

звероукротител на диви животни. По-висшите принципи винаги добиват

надмощие, но за постигането на тази задача се изисква търпение, постоянство и

вяра. Тези "животински" неща в своето време са били съвсем на място,

животното има нужда от тях, те са били "добри" за съответната цел, но сега,

когато човек се е изкачил по-високо по своя път нагоре, той вижда по-ясно и се

учи да подчинява своите по-нисши части на по-висшите. Нисшите инстинкти не

са внедрени във вашата природа от "дявола"; вие сте ги получили честно. Те са

се включили в процеса на еволюцията като подходящо и истинско нещо, но до

голяма степен са били надраснати и сега могат да бъдат изоставени. Затова не

се плашете от това наследство от миналото; можете да го изоставите или да го

подчините на по-висшите идеи, докато пътувате по пътя. Не го презирайте,

макар и да го тъпчете с крака -това са стъпките, по които сте достигнали до

настоящето си състояние и по които ще стигнете до още по-големи висоти.

5. Интелектът

Стигнахме до мисловния принцип, който различава човека от животното.

Първите четири принципа са общи за човека и по-нисшите форми на живот, но

когато започне да се разкрива петият принцип, човекът е достигнал до важен

етап от своето пътуване по пътя на осъществяването. Той чувства своята

човешка природа, проявяваща се в него.

Запомнете, че не съществува бурна промяна или забележим преход от

съзнанието на четвъртия принцип към това на петия. Както вече обяснихме,

тези принципи се преливат един в друг и се смесват, както преливат и се

смесват цветовете на дъгата. Когато интелектът се разгръща, той осветява

слабо четвъртия принцип и на-дарява инстинктивния живот с разум.

Обикновеното съзнание преминава неусетно в самосъзнание. Преди петият

принцип да се очертае ясно, съществото, което притежава добре развитите

четири принципа, има страсти, но не и разум; емоции, но не и интелект;

желания, но не и рационална воля. То е поданикът, очакващ своя владетел,

спящият, очакващ магическото докосване на онзи, който е бил изпратен да го

събуди от омагьосания сън. Той е животното, очакващо идването на това, което

ще го превърне в човек.

При някои от животните четвъртият принцип е привлякъл към себе си най-

долните пластове на петия принцип и животното проявява признаци на слаб

разум. От друга страна, при някои от по-нисшите форми на човека, бушмените

например, четвъртият принцип е бил едва доловимо оцветен от настъпващия

пети принцип и "човекът" е съвсем малко повече от животното, в

действителност е повече животно в мисловен план, в сравнение с някои от по-

висшите домашни животни, които след като поколения наред са били в

компанията на човека, са били обагрени от неговите мисловни еманации.

Първият признак за действителното разгръщане на петия принцип,

интелектът, е появата на самосъзнанието. За да го разберем по-добре, нека

разгледаме какво в действителност представлява съзнанието.

Сред животните има съвсем малко от това, което ние наричаме съзнание.

Съзнанието на нисшите животински форми е съвсем малко повече от чисто

усещане. Животът на първите етапи е почти автоматичен. Мисловните процеси

са почти изцяло в сферата на несъзнателното, а самата мисловна дейност

представлява единствено това, което е свързано с физическия живот на

животното - удовлетворяването на неговите примитивни потребности. След

известно време това примитивно съзнание се развива в онова, което

физиолозите наричат просто съзнание. Простото съзнание представлява

"осъзнаване" на външните неща - възприемане и разпознаване на различните

от вътрешния Аз неща. Съзнателното внимание е обърнато навън. Животното

или човекът от по-нисш порядък не могат да мислят за своите надежди и

страхове, за своите въжделения, планове, мисли и след това да ги сравняват

със сходните мисли на другите представители от своя вид. Те просто приемат

нещата за дадени и не задават въпроси. Не се опитват да намерят решения на

въпросите в себе си, защото не осъзнават, че такива въпроси съществуват.

С появата на самосъзнанието човек започва да формира представата за

Аз. Започва да сравнява себе си с другите и да разсъждава за тях. Започва да

трупа мисловен багаж и да прави заключения от това, което открива в своя ум.

Започва да мисли за себе си, да анализира, да класифицира, отделя, да прави

изводи и т.н. Когато напредне, започва да измисля разни неща за себе си и да

прави нови и свежи предложения на своя инстинктивен ум. Започва да разчита

на собствения си ум, вместо да приема сляпо това, което идва от ума на

другите. Започва да създава за себе си и вече не е просто мисловен автомат.

И от първите проблясъци на съзнателния интелект се е появил днешният

най-висш разум. Един съвременен автор изрази убедително развитието със

следните думи: "За няколкостотин години общото ниво на самосъзнанието е

отбелязало издигане, което за човешкото око е постепенно, но от гледна точка

на космическата еволюция е твърде стремително. В един вид, с голям мозък,

ходещ изправен, стаден, жесток, но цар на всички други животни, човек на

външен вид, но не и в действителност, от най-висшето просто съзнание се

ражда основната човешка способност, самосъзнанието, и нейният близнак,

езикът. От тях и от това, което ги съпътства, със страдание, тежък труд, война; с

бруталност, зверство, варварство; с робство, ненаситност, усилие; със

завоевания безкрайни, с поражения надмогнати, с борба безспирна;

благодарение на векове на безсмислено, полу-животинско съществувание; с

препитание с плодове и корени; с използването на случайно намерения камък

или тояга; с живот в гъстите гори, с орехи и семена и на брега на моретата с

мекотели, раковидни и риба за храна; с тази може би най-велика от човешките

победи, опитомяването и обуздаването на огъня; с изнамирането на лъка и

стрелата; с опитомяването на животните и впрягането им в работа; с

продължителното учене, което довежда до култивирането на почвата; с тухлите

и издигнатите с тяхна помощ сгради; с топенето на металите и бавното раждане

на занаятите, свързани с тях; с бавното създаване на азбуките и с еволюцията

на писаното слово; накратко, благодарение на хилядите години човешки живот,

на човешкото развитие, на човешкия копнеж, се ражда светът на мъжете и

жените такъв, какъвто днес стои пред нас и в нас с всички негови постижения и

притежания."

Самосъзнанието е нещо, което е лесно да се възприеме, но е трудно да се

определи. Един автор го е изразил добре, когато казва, че без самосъзнание

едно живо същество може да знае; но само с помощта на самосъзнанието за

него е възможно да знае, че знае.

И с това разгръщане на интелекта идват наченките на всички удивителни

постижения на днешния човешки ум. Но колкото и величествени да са тези

постижения, те са нищо в сравнение с това, което все още предстои да се случи

на човешкия род. Интелектът ще се развива от победа към победа. При своето

разгръщане, тъй като започва да получава все повече светлина от следващия

по-висш източник, духовният ум, той ще получи неща, за които още не е и

сънувал. И все пак, бедни смъртни човече, помни, че интелектът е трети след

най-висшия в стълбата на принципите на човека. Има два принципа, които са

по-висши от интелекта, така както интелектът е по-висш от принципа под него,

инстинктивния ум. Не правете Бог от интелекта; не позволявайте гордостта на

интелекта да ви заслепи.

Значението на събуждането на самосъзнанието може би ще бъде

разбрано по-лесно, когато ви кажем, че окултното учение твърди, че щом

веднъж самосъзнанието се събуди и възникне, щом веднъж Аз-ът е бил

почувстван и познат, започва истинският пробуден живот на душата. Не говорим

за живота, който настъпва след духовното пробуждане, той е една още по-

висша степен, а за мисловното пробуждане на душата за съзнанието на Аз-а.

Това е нивото, на което бебето-его за първи път започва своето будно

съществуване. До този момент то е спяло, живо, но не и осъзнаващо себе си, а

сега е настъпило времето на тежкия труд и раждането в мъки. Душата трябва

да посрещне новите условия и трябва да преодолее не едно и две препятствия,

преди да достигне до духовна зрелост. Ще има много преживявания, ще бъде

принудена да премине през много изпитания; но въпреки това развитието няма

да спре нито миг.

Понякога може да има отстъпления и дори да изглежда, че върви назад, но

подобни препятствия много скоро се преодоляват и душата поема отново по

своя път. Не съществува действително връщане назад по пътя и колкото и

бавно да ни се струва развитието, всеки от нас се движи постоянно напред.

Надявахме се да стигнем до темата за шестия принцип, Духовния ум, още

в този урок, но виждаме, че не разполагаме с достатъчно пространство на наше

разположение, така че ще трябва да оставим този най-интересен предмет, както

и този за седмия принцип, Духа, за следващия урок. Съзнаваме, че нашите

ученици нямат търпение да продължат напред, затова ние губим колкото е

възможно по-малко време по пътя; съществуват обаче определени

фундаментални истини, които трябва да бъдат много добре разбрани, преди да

дръзнем да направим следващата стъпка.

Има няколко урока, които трябва да бъдат извлечени от темите за

инстинктивния ум и за интелекта и мястото тук е съвсем подходящо, за да ги

разгледаме.

Един от тези уроци е, че пробуждането на интелекта не означава

непременно, че създанието става по-добро същество, в смисъл да бъде

"добро". Макар и да е истина, че един разгръщащ се принцип или способност

ще осигури на човека възходяща тенденция на развитие, също толкова вярно е

и това, че някои хора са така тясно обвити в гънките на животинската обвивка,

така пропити от материалната страна на нещата, че пробуденият интелект в

действителност просто им предлага своите по-развити способности, които те

използват за задоволяване на своите низши желания и страсти. Човек, ако

реши, може да надмине животните в скотщината - той може да се спусне до

низини, за които нито едно животно не би могло и да си помисли. Животното се

управлява единствено от инстинкта и неговите действия, така точни, са

абсолютно естествени и правилни и животното не може да бъде обвинявано за

това, че се подчинява на импулсите на своята природа. Човекът обаче, в който

се е разгърнал интелектът, знае, че е противно на неговата най-висша природа

да се спуска до нивото на дивите зверове, несравнимо по-нисши от него. Към

желанията на животните той добавя лукавството и интелигентността, които вече

притежава, и съзнателно проституира със своя по-висш принцип, за да

реализира възхваляваните животински наклонности. Много малко животни

злоупотребяват със своите желания - вършенето на това е предоставено на

някои хора. Колкото по-високо е нивото на интелекта, разгърнат в човека,

толкова по-дълбоки са бездните на низшите страсти и желания, достъпни за

него. В действителност той създава нови животински желания или по-скоро

издига свои сгради върху животинската основа. Излишно е да заявяваме, а и

всички окултисти знаят, че такъв курс ще доведе до известни последици в

състоянието на човека, което ще се отрази на душата, и тя трябва да прекара

много на брой отегчителни години във връщане по собствените си стъпки

обратно по пътя, който е изминала. Нейното развитие е било забавено и тя ще

бъде принудена да премине отново по пътя към свободата, обикновено в

компанията на животинската природа на неразвитите създания, за които това

пътуване е израз на действителното им състояние в този момент от тяхното

развитие. И тази душа ще има едно допълнително бреме под формата на ужаса

на съзнанието от заобикалящата я обстановка, докато нейните спътници не

притежават подобно съзнание и следователно не се мъчат и не страдат. Ако

можете да си представите един цивилизован, изтънчен човек, на който се

налага да живее дълги години сред австралийските бушмени, напълно

осъзнавайки какво е изгубил, бихте могли да си съставите бледа представа за

съдбата, която очаква този, който съзнателно е принизил своите висши

способности за постигането на низши цели и желания. Но дори и за такава душа

има спасение - навреме.

Нека по-висшата ви природа да е нащрек и да не се съгласява да бъде

връщана обратно към животинския живот, през който вече е преминала.

Гледайте нагоре и нека девизът ви бъде: "Напред". Животинската природа може

да се опита да ви тласне надолу, но духовният ум ще ви подаде приятелска

ръка и ще ви подкрепи, стига да му се доверите. Интелектът е между двете и

може да бъде повлиян от всяка от двете или и от двете едновременно. Направи

своя избор, о, бореща се душа. Твоето спасение е в теб; потърси го и не се

съгласявай да бъдеш замъкнат обратно в тинята на животинския ум. Изяви Аз -а

вътре в себе си и бъди силен. Ти си безсмъртна душа и вървиш напред, напред

и напред към още по-велики неща. Мир теб!

Урок З

ДУХОВНИТЕ ПРИНЦИПИ

В нашия Втори урок дадохме кратко описание на четвъртия и петия

принцип на човека, т. е. (4) Инстинктивен Ум и (5) Интелект. Както казахме

преди, човекът е преминал през кулминацията на четвъртия принцип и сега се е

насочил към съзнанието на петия принцип, Интелектът. Някои от нас са развили

етапа на интелекта до една доста значителна степен (въпреки че на практика

сме завоювали само няколко квадратни мили от новата територия на ума и все

още има доста работа за вършене), докато съзнанието на други хора като че ли

все още се намира в границите на инстинктивния ум и в тях интелектът една

проблясва. Това е така не само за първобитните племена, но и много от така

наречените "цивилизовани" хора все още не са се научили да мислят

самостоятелно и като че ли искат другите да го правят вместо тях, а те следват

някакви лидери с глупавия навик на овце. Все пак човешката раса напредва

бавно, но сигурно, и днес мислят много от тези, които никога преди това не са

мислили - още по-голям брой отказват да приемат изводи от втора ръка и

настояват сами да разберат как стоят нещата.

Когато признаем факта, че има много хора, в които петият принцип,

интелектът, се е разгърнал едва-едва и че хората като цяло са направили едва

първите си стъпки в земята на интелекта, започваме да разбираме колко е

трудно за всеки от нас, с изключение на мъжете и жените с изключително

духовно развитие, да схванем макар и бегло тези по-висши принципи. Все едно

човек, който е сляп по рождение, да се опитва да разбере какво представлява

светлината; или някой, който е глух по рождение, да се мъчи да формира

представа за звука. Човек може да изгради представа за дадено нещо, ако тя

почива на неговия сетивен опит. Човек, който никога не е опитвал нищо сладко,

не може да изгради представа за захарта. Без личното преживяване или

съзнанието за дадено нещо нашият ум е неспособен да формира понятие.

Но почти всички ние, които сме били привлечени към тези уроци или които

са привлекли тези уроци към себе си, са имали преживявания, даващи им

възможност да разберат нещо за Духовния ум. Склонността към окултното,

копнежът на душата за повече светлина, са ясен признак, че шестият принцип,

Духовният ум, започва да прелива в нашето съзнание и въпреки че могат да

изминат цели епохи, преди да се събудим в пълното Духовно съзнание, все пак

то ни въздейства и ни помага. Това духовно неспокойствие често ни причинява

голям дискомфорт, докато не стъпим на правилния път към знанието, но даже и

след това се чувстваме повече или по-малко неудовлетворени от няколкото

трохи, които са паднали при нас от масата на Познанието. Но не се отчайвайте,

Търсачи на Истината; тези страдания са просто родилните мъки на духовното

раждане - великите неща са пред вас, бъдете смели и не се страхувайте.

Към края на този урок ще говорим за процеса на "озарението" или за

Духовното съзнание, което е настъпило или настъпва за мнозина от нас, и това,

което имаме да кажем, може да хвърли светлина върху много от

преживяванията, които сте имали и за които до този момент не сте получили

обяснение.

Сега ще се заемем с темата за шестия принцип, Духовният ум, която ще

бъде в по-голяма или по-малка степен ясна за онези, които са имали

проблясъци на съзнание от това ниво на душата, но която ще бъде изпълнена с

трудни идеи и "тъмни ъгли" за онези, които все още не са стигнали до това ниво

на развитие. Обаче седмият принцип, Духът, е извън възможностите за

разбиране на всички, като изключим малкото на брой просветлени и много

развити души, вътре и извън тялото, които са така издигнати над обикновения

човек, колкото е среднообразованият човек над бушмените. Единственото,

което можем да направим, е да ви дадем достатъчно информация, за да

можете да си съставите обща интелектуална представа за това, което се има

предвид под "Дух" - съзнанието за него все още е далеч извън възможностите

на човешкия род на настоящия му етап на развитие. Добре е все пак да се знае

за съществуването на Духа, тъй като това ни помага да разберем нещо за

Духовния ум, който представлява инструмента за общуване на Духа с

интелектуалното съзнание. Понятието за Духовния ум обаче открива пред нас

един така удивителен свят на мисълта, че се задоволяваме да отложим

разбирането на Духа до настъпването на онова време, когато ще развием

съзнание за него.

6. Духовният ум

Шестият принцип, Духовният ум, е наречен от някои автори

"Свръхсъзнателният ум". Този термин е доста добър, тъй като разграничава

нисшия подсъзнателен ум, или инстинктивния ум, съзнателния ум, или

интелекта, и самия себе си, като последният, макар и извън сферата на

обикновеното човешко съзнание, все пак е нещо твърде различно от нисшия

или инстинктивен ум.

Въпреки че действителното съществуване на Духовния ум се е проявило

само в ограничен брой от представителите на човешкия род, има мнозина,

които започват да осъзнават едно по-висше "нещо вътре в тях", което ги води

към по-възвишени и благородни мисли, желания, стремежи и дела. А

съществува и още по-голям брой хора, които възприемат слабото проблясване

на светлината на Духа и въпреки че не я познават, повече или по-малко попадат

под нейното въздействие. Всъщност целият човешки род получава част от

неговите благотворни лъчи, въпреки че в някои случаи светлината е толкова

замъглена от плътните материални препятствия, заобикалящи човека, че

неговият духовен здрач е почти като мрака на нощта. Човекът обаче е

непрекъснато развиващо се същество, което отхвърля обвивка след обвивка и

бавно се приближава към дома. Накрая светлината ще засвети с пълния си

блясък над всички.

Всичко, което считаме за добро, благородно и велико в човешкия ум, се

излъчва от Духовния ум, като постепенно се разкрива в обикновеното съзнание.

Някои източни автори предпочитат термина "проектира", като демонстриращ по-

правилно процеса, чрез който лъчът светлина се изпраща в съзнанието на

човека, който все още не е достигнал етапа на Духовното съзнание на

свръхчовека. Всичко, случило се с човека по време на неговата еволюция, което

води към благородство, истинско религиозно чувство, състрадание, съчувствие

и т.н., е дошло при него с помощта на неговия постепенно разкриващ се

Духовен ум. Любовта към Бога и любовта му към ближния са дошли при него по

този начин. Тъй като процесът на разгръщането продължава, идеята му за

Справедливостта се засилва; притежава повече Състрадание; увеличава се

усещането му за Братството I между хората; развива се идеята му за Любовта;

и той I увеличава във всичко качествата, които хората от всички |? вери наричат

с една дума: "добро", и които могат да се обобщят като практическия опит да се

претворят в живота ученията на онзи велик Учител, който е формулирал

Великата истина (добре разбирана от окултистите от всички вери, но толкова

зле разбирана от мнозина, които твърдят, че са Негови последователи),

казвайки: "Обичай Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с

целия си ум, и с цялата си сила", както и "Обичай ближния като себе си."

Когато Духовното съзнание на човека започне да се разгръща, той

получава едно постоянно усещане за реалността на Върховната Сила и

израствайки заедно с него, открива, че мисълта за Братството между хората, за

отношенията между хората, постепенно се появява в съзнанието. Той не

получава тези неща от своя инстинктивен ум, нито пък Интелектът го кара да ги

усеща. Духовният ум не функционира в противоречие с интелекта, той просто се

издига над него. Той спуска към интелекта някои истини, които открива в своите

сфери на ума, а интелектът ги обмисля. Но те не възникват с интелекта.

Интелектът е студен, Духовното съзнание е топло и изпълнено с висши чувства.

Развитието на човека по посока на по-добра и по-пълна идея за

Божествената Сила не идва от интелекта, въпреки че той разсъждава върху

получените впечатленията и се опитва да ги подреди в системи, вярвания,

култове и т.н. Не е интелектът този, който ни осигурява нарастващото усещане

за връзка между човека и човека - за Братството между хората. Нека ви кажем

защо човек се отнася по-добре към себеподобните си и към по-низшите от него

форми на живот в сравнение с когато и да било преди това. Това е така, не

само защото интелектът му сочи ценността на добротата и любовта, тъй като

човек не става по-добър или любящ чрез студеното разсъждаване. Напротив,

той става добър и любящ, защото в него възникват определени импулси и

желания, идващи от някакво неизвестно място, които не му позволяват да бъде

друг, без това да му причинява страдание и болка. Тези импулси са толкова

реални, колкото и другите желания и импулси, и с развитието на човека тези

импулси стават по-многобройни и по-силни. Погледнете света отпреди

няколкостотин години, разгледайте и днешния свят, и забележете колко по-

добри и любящи сме станали в наши дни. Но не се възгордявайте от това,

защото ние ще изглеждаме като истински диваци на хората, които идват след

нас и които ще се дивят на нашата безчовечност към ближния от тяхна гледна

точка.

Развивайки се духовно, човек усеща връзката си с цялото човечество и

започва все повече да обича своя ближен. Боли го, когато види, че другите

страдат, и когато болката стане твърде силна, той се опитва да направи нещо,

за да облекчи тяхното страдание. С напредването на времето и развитието на

човека ужасните страдания, на които са подложени голяма част от днешните

хора, ще бъдат премахнати поради факта, че разгръщащото се Духовно

съзнание на човешкия род ще направи така, че усещането за болката във

всички хора да бъде толкова остро, та хората да не могат да го понасят и това

да ги кара да направят нещо за отстраняване на условията, пораждащи

страдания. От недрата на душата се надига протест против придържането към

нисшата животинска природа и въпреки че е възможно да скъсаме с нея за

известно време, тя ще става все по-настоятелна и по-настоятелна, докато не

бъдем принудени да й обърнем внимание. Една стара поговорка казва, че всяка

личност има двама съветника, по един за всяко ухо. Единият му нашепва да

следва висшите учения, а другият го изкушава да тръгне по лошия път.

Окултното учение за трите мисловни принципа доказва на практика, че тя е

вярна. Интелектът представлява Аз-съзнанието на обикновения човек. Този Аз,

от една страна, притежава инстинктивния ум, който го отпраща към старите

желания на предишния аз - импулсите на по-слабо развития живот на животното

или на низшия човек, чиито желания са били съвсем наред за по-низшите етапи

на развитие, но са недостойни за развиващия се човек. От другата страна е

Духовният ум, който изпраща своите разгръщащи се импулси в интелекта и се

стреми да издърпа съзнанието нагоре до себе си, да помогне за развитието и

разгръщането на човека и да го накара да овладее и контролира своята нисша

природа.

Борбата между висшата и нисшата природа е била забелязана от редица

внимателни наблюдатели на човешкия ум и характер и много са теориите,

създадени за да я обяснят. В миналото се считало, че човек е бил изкушавай от

дявола, от една страна, а му е помагал неговият ангел-хранител, от друга.

Обаче истината, известна на всички окултисти, е, че борбата се води между

двата елемента на човешката природа, не в смисъл че воюват, а че всеки от тях

следва собствената си линия на поведение и че Аз-ът е бил разкъсан и разбит в

усилията си да се приспособи. Егото е в преходен етап на съзнание и борбата

понякога е твърде мъчителна, но развиващият се човек навреме надмогва

привличането на нисшата природа, а изгряващото Духовно съзнание му

позволява да разбере истинското състояние на нещата и го подпомага в

отстояването на своето господство над нисшия аз и в приемането на

положително отношение към него, като едновременно с това се отваря към

светлината на Духовния ум и се въздържа от заемането на отрицателно

отношение към него, като не се съпротивлява на силата му.

Духовният ум освен това е източникът на вдъхновението, което някои

поети, художници, скулптори, писатели, проповедници, оратори и други са

получавали във всички времена и което получават и днес. Това е източникът, от

който ясновидецът получава своето видение, пророкът своето прозрение.

Мнозина са се концентрирали върху висшите идеали в своята работа и са

получавали необикновено познание от този източник, като са го приписвали на

същества от друг свят - на ангелите, духовете, на самия Бог; но всичко идва

отвътре, това е гласът на техния Висш Аз, който им говори. Не искаме да кажем,

че до човека не достигат съобщения от други разумни същества, далеч сме от

тази мисъл, и знаем, че по-висшите разумни същества често установяват

контакт с човека по канала на неговия Духовен ум, но голяма част от това, което

човек приписва на външен разум, в действителност идва от самия него. И човек,

благодарение на развитието на своето Духовно съзнание, може да влезе във

връзка и контакт с тази по-висша част на своята природа и по този начин да

стане притежател на знание, за което интелектът не смее и да мечтае.

По същия начин за човека са открити и някои висши психични сили, но

подобни сили рядко се придобиват, преди той да се е издигнал над

привлекателната сила на нисшата част на своята природа, защото ако това не

беше така, такъв човек може да използва тези дарби за постигането на

недостойни и противоположни цели. Едва когато човек престане да се стреми

към властта за лична изгода, тази власт идва при него. Такъв е Законът.

Когато човек научи за съществуването на своя Духовен ум и започне да

разпознава неговите подбуди и тласъци, той укрепва връзката си с него и

поради това получава светлина с по-голяма яркост. Когато се научи да вярва на

Духа, той отговаря като ни изпраща по често проблясъци на озарение и

просветление. С разгръщането си в Духовното съзнание, човек започва да

разчита много повече на този Вътрешен глас и е в състояние много по-лесно да

го различава от импулсите, идващи от нисшите нива на ума. Той се научава да

следва насоките на Духа и му позволява да му подаде ръка, която да го води.

Мнозина от нас са се научили да познават реалността на това да бъдат "водени

от Духа". На тези, които са преживяли това» няма какво повече да кажем,

защото те ще разберат какво точно имаме предвид. Онези, които все още не са

го преживели, трябва да чакат, докато не настъпи тяхното време, защото ние не

можем да го опишем, тъй като не съществуват думи, с които да се предадат

нещата, които са над думите.

Към края на този урок ще дадем кратко описание на някои от етапите на

"озарението" или пробуждането на Духовното съзнание, което се е случило с

някои от нас и ще се случи с всички на този или на бъдещите етапи на тяхното

разгръщане. Трябва да побързаме с краткото представяне на това, което може

да бъде съвсем слабо разбрано от всеки от нас - седмият принцип, Духът.

7. Духът

Как да пристъпим към този въпрос, който дори и най-развитите, въплътени

в тяло умове на нашето време могат да разберат съвсем слабо? Как може

крайното да изрази безкрайното? Духът, седмият принцип на човека, е

Божествената Искра, нашето най-ценно наследство от Божествената Сила, лъч

от Централното Слънце, Истинският Аз. Думите не могат да го изразят. Нашият

ум не може да го разбере. Той е душата на Душата. За да го разберем, трябва

да разберем Бога, защото Духът е капка от Океана на Духа, прашинка от пясъка

на бреговете на Безкрайността, частица от Свещения пламък. Той е това нещо

вътре в нас, което е причината за нашата еволюция през всичките тези

изтощителни епохи. Той е бил първото и заедно с това трябва да бъде

последното, което ще се появи в пълното съзнание. Когато един индивид

достигне до пълното осъзнаване на Духа, той ще е толкова по-висш от човека,

че подобно същество в настоящия момент е невъобразимо за интелекта.

Затворен в голям брой материални обвивки, той е чакал през дългите и

отегчителни епохи и за най-беглото му познаване и е готов да продължи да чака

векове наред, докато не бъде напълно осъзнат. Човек ще се изкачи по много от

стъпалата на своето развитие, от човека до архангела, преди Духът да изяви

напълно себе си. Духът е това в човека, което е най-близо до центъра, най-

близо до Бога. Осъзнаваме съществуването на Духа вътре в нас единствено в

някой случаен скъпоценен момент и в такива моменти осъзнаваме нахлуването

на ужасяващото присъствие на Неизвестното. Тези моменти могат да дойдат,

когато човек е потопен в дълбока религиозна мисъл, докато чете поема,

предаваща скъпоценно послание от душа на душа., в час на нещастие, когато

всичко изглежда изгубено и ние чувстваме нуждата от дума, идваща направо от

същество, по-висше от нас. Когато тези моменти настъпят, те оставят в нас

покой, който никога след това не ни напуска напълно, и ние завинаги сме

станали други хора. В момента на озарение или на изгрева на Духовното

съзнание усещаме и реалното присъствие на Духа. В такива моменти

осъзнаваме нашата връзка и единство с Центъра на Живота. Чрез

посредничеството на Духа пред човека се разкрива Самият Бог.

Не можем да отделим много време на този въпрос - той завладява човека

и думите изглеждат прекалено слаби, за да се използват за него. Онези, които

са почувствали импулсите на Духовния ум, са осъзнали макар и слабо

постоянното присъствие на Духа, въпреки че не могат да схванат пълното му

значение. А онези, които не са преживели тези неща, няма да ни разберат, дори

да напишем цели книги с нашите несъвършени понятия по този въпрос. Затова

ще преминем нататък, вярвайки, че сме събудили в ума ви най-малкото едно

слабо желание да влезете в по-тясна връзка с тази най-висша част от Аз-а -

самият Аз. Покоят на Духа е във вас.

ОЗАРЕНИЕ ИЛИ ДУХОВНО СЪЗНАНИЕ

При много хора Духовният ум се разгръща постепенно и бавно и въпреки

че човек може да усеща едно устойчиво увеличаване на духовното познание и

съзнание, е възможно все още да не е изживял каквато и да е забележима и

стряскаща промяна. Други са имали моменти на това, което е известно като

"озарение", когато им се е струвало, че са издигнати почти извън нормалното си

състояние, и като че ли влизат в едно по-висше ниво на съществуване или

съзнание, което ги оставя по-развити, отколкото са били преди това, въпреки че

не могат да възстановят в съзнанието си ясен спомен за преживяното по време

на това екзалтирано състояние на ума. Подобни преживявания са се случвали

на много хора, под различни форми и в различна степен, във всички възможни

религиозни вярвания и култове, и като цяло са били свързвани с определена

характеристика на конкретната религиозна вяра към която принадлежи човекът.

Напредналите окултисти обаче определят всички подобни преживявания като

различни форми на едно и също нещо - появата на Духовното съзнание,

разгръщането на Духовния ум. Някои автори са нарекли това преживяване

"Космическо съзнание", което е твърде подходящо име, тъй като озарението в

най-висшите си форми довежда човек до контакт с целия Живот, създавайки му

чувство за близост с целия Живот, висш и нисш, голям и малък, добър или лош.

Тези преживявания, разбира се, се различават значително в зависимост от

степента на разгръщане на индивида, от предишната му подготовка, от

темперамента му и т.н., но определени черти са общи за всички тях. Най-

характерно е усещането за притежаването на почти пълно познание за всички

неща - почти Всезнание. Това чувство се задържа само за миг и в началото

оставя човека в агонията на разкаянието и съжалението за това, което е видял

и е изгубил. Друго от усещанията, които обикновено се преживяват, е това за

увереността в безсмъртието -усещане за действително съществуване и

увереността, че си съществувал винаги и е предопределено да съществуваш

винаги. Друго чувство е за пълното изчезване на всякакъв страх и за

придобиването на усещане за увереност, доверие и сигурност, което не може да

бъде разбрано от тези, които никога не са го преживявали. Следва усещането

за любовта, която залива човека, любов, която обхваща целия Живот - от най-

близките роднини до хората, живеещи в най-отдалечените кътчета на света; от

тези, които считаме за чисти и свети, до тези, които светът смята за

отвратителни, пропаднали и абсолютно недостойни. Като че ли е изчезнало

всякакво усещане за собствената правота и за осъждането на другите хора и

любовта на човека, подобно на светлината на Слънцето, пада еднакво върху

всички, независимо от степента на тяхното развитие или "доброта". За някои

тези преживявания идват под формата на дълбоко, благоговейно настроение

или чувство, което ги завладява напълно за няколко мига или за по-дълго

време, докато при други те като че ли са под формата на сън, в който осъзнават

духовното издигане, придружено от усещането, че са заобиколени от ярка и

всепроникваща светлина или блясък. На трети определени истини са

представени с помощта на символи, чието истинско значение им става ясно

много време след това.

Тези преживявания, когато се случат на даден човек, го оставят в едно

ново състояние на ума и след тях той никога вече не е същият. Въпреки че

яснотата на изживяването избледнява в паметта му, все пак остава някакъв

спомен, който дълго след това му служи като източник на комфорт и сила,

особено когато чувства, че вярата му отслабва, а той е разклащай като тръстика

от ветровете на противоборстващите си мнения и аргументи на интелекта.

Споменът за подобно преживяване е източник на обновителна сила - убежище,

в което уморената душа долита, за да намери закрила от външния свят, който

не я разбира.

Тези преживявания обикновено са съпътствани от усещането за силна

радост; в действителност думата и мисълта "радост" са най-висши за ума в тези

моменти. Но това не е обикновената радост, тя е нещо, за което не може и да се

сънува, докато човек сам не я е изживял -това е радост, споменът за която ще

кара кръвта да завира и сърцето да тупти винаги, когато умът се върне към

мисълта за нея. Както вече казахме, възниква и едно усещане за "познаване" на

всички неща - интелектуално озарение, което не е възможно да се опише.

От съчиненията на древните философи от всички раси, от песните на

великите поети от всички народи, от проповедите на пророците от всички

религии и времена, можем да съберем данни за това озарение, което се е

случило с тях - това разгръщане на Духовното съзнание.

Не разполагаме с място, за да изброим всички случаи. Един е говорил за

него по един начин, друг по друг; но на практика всички разказват една и съща

история. Всички, които са изживели това озарение, дори и в най-слаба степен,

разпознават сходното преживяване в приказката, песента или проповедта на

другия човек, въпреки че между тях могат да се простират цели векове. Това е

песента на Душата, която след като веднъж е била чута, никога не може да

бъде забравена. Въпреки че може да е била изпълнявана на грубите

инструменти на полу-варварските народи или на съвършения инструмент на

талантливия музикант от наше време, нейните мелодии лесно се познават.

Песента идва от Древния Египет, от Индия - от всички времена, от Древна

Гърция и Рим, от светците на ранното християнство, от братството на

квакерите, от католическите манастири, от мюсюлманските джамии, от

китайския философ, от легендите за индианския герой-пророк от Северна

Америка - това винаги е една и съща мелодия и звучи все по-силно и по-силно,

тъй като все повече хора я подемат и добавят своите гласове и звука на своите

инструменти към грандиозния хор.

Този така неразбран западен поет Уолт Уитман е знаел за какво говори

(както знаем и ние), когато дава израз на своите преживявания в един странен

стих. Прочетете това, което той казва - дали някога е било изразявано по-

хубаво?

Като в припадък, миг един,

друго слънце, неизразимо, ме ослепи напълно,

и всички небесни тела познах, и по-ярки,

неизвестни звезди,

един миг от бъдещата земя, Небесната земя.

Не мога да бъда буден, защото нищо не ми изглежда такова, каквото бе

преди, или напротив, буден съм за първи път и всичко преди беше лош сън.

И трябва да се съгласим с него, когато дава израз на неспособността на

човека да опише разумно това нещо със следните думи:

Когато се опитвам да кажа най-хубавото, което открих, не мога;

езикът ми е безсилен върху своите опорни точки, дъхът ми няма да се

подчини на неговите органи, аз онемявам.

Нека тази велика радост на Озарението бъде ваша, скъпи ученици. И тя

ще бъде ваша, когато настъпи подходящият момент. Когато се случи, не се

стъписвай-те, а когато си отиде от вас, не скърбете за неговата загуба - то ще

се върне отново. Продължавайте да живеете, изкачвайки се още по-близо до

своя Истински Аз и отваряйки се за неговото въздействие. Винаги бъдете винаги

готови да чуете Гласа на Тишината - винаги готови да откликнете на

докосването на Невидимата Ръка. В малкото ръководство "Светлина върху

пътя" ще намерите много неща, които сега ще ви се сторят по-разбираеми.

Не се страхувайте отново, защото Истинският Аз винаги е с вас, а той е

искра от Божествения Пламък и ще бъде като фенер за вас, за да ви сочи пътя.

Мир вам.

Урок 4

ЧОВЕШКАТА АУРА

В предишните три урока насочихме за кратко вашето внимание

последователно върху Седемте принципа на човека. Темата за устройството на

човека обаче няма да е пълна, ако не споменем това, което окултистите

познават като Човешката аура. Този въпрос съставлява най-интересната част от

окултните учения и нейното споменаване може да се срещне във всички окултни

съчинения и традиции на всички народи по Земята. Във връзка с човешката

аура са се появили доста погрешни мнения и голямо объркване, като истината е

била замъглена от различните спекулации и теории на някои от авторите по

тази тема. В това няма нищо чудно, стига да си спомним, че аурата се вижда

само от хора с високоразвити психични способности. Някои хора, притежаващи

по-слабо развито зрение, което им позволява да видят само някои от грубите

прояви на еманацията, съставляваща аурата, непрекъснато са твърдели, че са

видели всичко, което може да се види; докато всъщност истината е, че такива

хора са видели само една част от цялото, като останалото е запазено за тези с

по-високо ниво на развитие.

Някои учители от последните години учат, че аурата в действителност

представлява няколкото принципа на човека, проектирани извън

пространството, заето от физическото му тяло; това обаче е истина само в този

смисъл, в който и светлината на Слънцето е част от Слънцето - лъчите на

електрическата крушка са част от светлината; топлината, излъчваща се от

печката, е топлината, съдържаща се в печката; благоуханието на цветето е

самото цвете. Аурата в действителност представлява еманация на един или

повече от седемте принципа на човека - лъчения, излъчвани от самия принцип -

а не са, най-общо казано, част от принципа, освен в смисъла, посочен по-горе.

Всеки от седемте принципа, от които е съставен човек, излъчва енергия,

която е видима за психично развитите сетива на някои хора от човешкия род.

Тази излъчвана енергия наподобява лъчението, известно като рентгенови лъчи,

и подобно на тях е невидима за човешкото око, освен ако не й се помогне с

нещо, което самата тя обикновено не притежава. Някои от по-грубите форми на

аурата са видими за онези, които притежават сравнително слаборазвита степен

на психична сила, докато по-висшите форми стават видими само при пълното

развитие на психичните сили. Малцина са днес въплътените в материални тела,

които са виждали аурата, излъчваща се от шестия принцип, Духовният ум. А

аурата на седмия принцип, Духът, е видима само за онези, които се намират

далеч по-нагоре по стълбата в сравнение с човешкия род такъв, какъвто го

познаваме. Аурата, излъчваща се от долните пет принципа, се вижда от много

от нас, които сме развили психичната сила - яснотата на нашето видение и

обхвата на гледката се определят от специфичното състояние на развитие,

което сме достигнали.

В този урок ще се опитаме да дадем на нашите ученици една обща

представа за човешката аура, както и кратко описание на това, което е свързано

с нея, но лесно ще забележите, че това е тема, която не може да се изчерпи

дори с цяла книга. Доста трудна е задачата да се обобщи информация с

подобен характер, но ние вярваме, че ще успеем да предадем една твърде ясна

представа по въпроса на тези от нашите ученици, които внимават в това, което

казваме.

Както вече заявихме, всеки принцип излъчва енергия, която, комбинирана,

образува това, което е известно като човешката аура. Аурата на всеки принцип,

ако останалите принципи бъдат отстранени, ще заеме същото пространство,

което се заема от аурата на всички или на всеки от останалите принципи. С

други думи аурите на различните принципи проникват една в друга и тъй като са

с различна честота на трептене, не си пречат взаимно. Когато говорим за

аурата, имаме предвид цялата аура на човека, видима за човек с психично

зрение. Когато говорим за аурата, излъчвана от всеки отделен принцип, изрично

ще споменаваме за кой принцип става дума.

Най-грубата форма на човешката аура, разбира се, е тази, която се

еманира от физическото тяло. Понякога тя се нарича "аурата на здравето", тъй

като е сигурен индикатор за състоянието на физическото здраве на човека, от

чието тяло се излъчва. Подобно на всички останали форми на аурата, тя се

простира на около два до три фута разстояние от тялото в зависимост от

определени обстоятелства, които не е необходимо да бъдат споменавани тук.

Подобно на всички останали форми на аурата, тя е овална или яйцевидна.

(Тази форма, която е обща за няколко от проявленията на аурата, е накарала

някои писатели да я нарекат "Ауричното яйце".) Физическата аура е практически

безцветна (или е възможно да бъде синкаво-бяла, наподобяваща цвета на

бистра вода), но притежава една специфична характеристика, която не се

наблюдава при останалите проявления на аурата, тъй като за психичното

зрение тя изглежда като "нашарена" с безброй фини нишки, показващи се от

тялото като твърда четина. При нормално здраве и жизненост тази "четина" е

твърда и стърчи от тялото, докато при намалена жизненост или лошо здраве

нишките увисват като меката козина на някое животно, а в някои случаи са като

кожено палто с разрешена козина, като част от "козината" стърчи във всички

посоки, заплетена, извита и засукана. Този феномен се предизвиква от потока

на Прана, благодарение на който тялото се зарежда с енергия в по-голяма или в

по-малка степен, като здравото тяло притежава нормално снабдяване с Прана,

докато болното страда от недостиг на Прана, физическата аура виждат много

хора, притежаващи ограничена степен на психично зрение, за които по-висши-

те форми на аурата са невидими. За психично развитите понякога е трудно да

направят разлика, което се дължи на това, че тя е замъглена от цветовете на

по-висшите, психични форми на аурата, и за да я наблюдават, те са принудени

да игнорират и потискат възприятията си от по-висшите форми на аурата и да

пускат вибрациите само на тази форма на аурата, която искат да наблюдават.

Частици, отделени от физическата аура, остават около мястото, на което е бил

човек, и силно развитото усещане на кучетата и на другите животни им

позволява да уловят "миризмата" на човека или животното, което проследяват.

Аурата, излъчваща се от втория принцип или астралното тяло, е като

самия принцип, т. е. на цвят и външен вид е като парата, преди тя да се

разтвори във въздуха и да изчезне от погледа. Трудно е да се разбере кога тя

се смесва с другите форми на аурата, но когато астралното тяло се вижда като

отделено от физическото, неговата аура може да се възприеме, особено ако

наблюдаващият не е отворен за вибрациите от принципите, излъчващи аури с

различни цветове. Онези от нашите читатели, които някога са виждали

астрална форма или това, което обикновено се нарича "призрак", от високо или

ниско ниво, вероятно ще си спомнят, че са видели една мъглива, яйцевидна

форма от пара около най-ясно различимата фигура на астралната форма. Този

неясен, парообразен, овален облак е бил астралната аура. Той, разбира се,

става видим за този, за който астралната форма се "материализира".

Аурата на третия принцип или Прана е трудно да се опише, освен на

онези, които са виждали рентгеновите лъчи. До известна степен е като

парообразен облак, който на цвят и външен вид е като електрическа искра. В

действителност всички проявленията на Прана наподобяват електрическа

светлина или искри. Прана има леко розов нюанс, когато е близо до тялото или

в тялото, но изгубва този цвят, когато се отдалечи на няколко инча от него.

Хората с психично зрение виждат ясно подобните на искри частици на Прана,

които се отделят от върха на пръстите на хората, използващи така нареченото

"магнетично лечение" или извършващи месмерични движения. Може да се види

и от много хора, които нямат претенции, че притежават психично зрение, и за

тях тя изглежда като нагорещен въздух, издигащ се от печка или от нагрятата

земя, с други думи като нещо безцветно, което пулсира и вибрира. Тази

пранична аура е нещо, което болният и слаб човек, на когото липсва жизненост,

дърпа от здравия, силен индивид, защото се нуждае от нея. При подобни

случаи човекът, от който се тегли без негово съгласие, ще се чувства отпуснат и

апатичен, след като е бил в компанията на индивид, който е погълнал част от

неговата жизненост. В "Науката за дишането", в главата Образуване на Аурата,

дадохме един метод, чрез който човек може да се имунизира към тази

съзнателна или несъзнателна форма на вампиризъм. Този метод, макар и

даден в книгата с друга цел, е също толкова ефикасен и в нашия случай. Много

добър резултат може да се получи чрез създаването на мислена представа за

една аурична обвивка, през която никаква сила не може да се измъкне навън и

никакво външно влияние не може да проникне вътре без нашето съгласие. По

същия начин човек може да се защитава от заразяването от източници, които

могат сериозно да му навредят, ако няма закрила. Праничната аура се излива

навън и при месмеричните движения на ръцете или психични "лечения", но при

подобни случаи опитният оператор регулира потока и се стреми да попълва

запаса от прана в своята система, което довежда до генерирането и

еманирането на устойчив поток от пранична аура. Не се налага да се спираме

върху тези въпроси, тъй като те са описани подробно в "Науката за дишането",

която ученикът ще види в една нова светлина, след като почете и размисли

върху това, което казахме относно характеристиката на човешката аура.

Въпросната малка книжка беше написана за широката публика, която макар и

да има голяма полза от нея, не може да получи от там значението, което става

абсолютно ясно на ученика, преминаващ постепенно през различните нива на

настоящите уроци. Тази малка книжка, елементарна и непретенциозна по

своята същност, крие в себе си много неща и те могат бъдат прочетени

единствено от онези, които могат да ги разберат. Нашият съвет към ученика е

от време на време да препрочита тази малка книжка и да обръща внимание на

това, колко много неща открива в нея, които преди това изобщо не е

забелязвал.

Сега се насочваме към най-интересните характеристики на човешката

аура и считаме, че някои от фактите, които ще бъдат изнесени в този урок, ще

имат стойността на откровение дори и за онези, които са перфектно запознати с

трите проявления на аурата, за които преди малко стана дума. Някои могат да

се усъмнят в редица от твърденията, които ще бъдат направени, но на такива

хора бихме искали да кажем, че разполагат със средствата, с чиято помощ

могат да развият и разгърнат психичните си сили в достатъчна степен, за да

могат сами да видят нещата, както преди тях това са направили хиляди други

хора. Нищо от окултното учение не трябва да остава скрито за хората, които се

усъмняват в него. Всеки може да влезе сам в окултния свят - стига да плати

цената за постижението и тази цена не е злато или сребро, а отказване от

нисшия аз и развитието на това, което е по-висше в човека. Истина е, че има

хора, които нахлуват в психичния свят, без да са се подготвили и да са очистили

себе си с помощта на подходящи методи, но за такива хора придобитите

способности са по-скоро проклятие, отколкото благословия, и те са принудени

да се върнат обратно по своите стъпки, докато не влязат през правилната

врата, ключът за която се намира с лекота от всички, които го търсят в

подходящото състояние на духа.

За да се върнем към висшите проявления на човешката аура, отново

насочваме вниманието ви към факта, че психичният наблюдател вижда аурата

като светещ облак, почти овален по форма, простиращ се на около два до три

фута около тялото на човека. Не свършва рязко и изведнъж, а избледнява

постепенно, докато не изчезне изцяло. В действителност се простира на много

по-голямо разстояние от видимите й граници. На външен вид е като светещ

облак с непрекъснато променящи се цветове, като във всеки човек някои от

цветовете преобладават по причини, на които накратко ще се спрем. Тези

цветове се раждат от определени психични състояния на индивида. Всяка

мисъл, емоция или чувство се изразява с определен цвят или комбинация от

цветове, принадлежащи на тази конкретна мисъл, емоция или чувство, като този

цвят или цветове се проявяват в аурата на този конкретен психичен принцип, в

който се зараждат мисълта, емоцията или чувството и, естествено, са видими за

наблюдателя, изучаващ състава на аурата на този, който мисли. Развитият

психично индивид може да чете мислите на даден човек така, както чете

страниците на отворена книга, при положение че разбира езика на цветовете на

аурата, което, разбира се, е по силите на всички развити окултисти. А човек,

който попада случайно или от време на време в окултния свят, ще види

единствено отражението на чудесни цветове, появяващи се в един светещ

облак, значението на което не му е известно.

Считаме, че е по-добре, преди да продължим нататък, да ви дадем най-

обща представа за тези аурични цветове и за мисълта, емоцията или чувството,

към които всеки от тях принадлежи. Тези цветове преминават и се смесват в

хиляди комбинации, но следващото

описание ще ви даде ясна представа по този въпрос и ще ви позволи по-

лесно да разберете това, което малко по-късно ще кажем в този урок.

АУРИЧНИ ЦВЕТОВЕ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ

Черното представя омразата, злобата, отмъщението и други подобни

чувства.

Светлосивото представя егоизма.

Пепелявосивото (цветът, характерен за трупа на мъртвеца) представя

страха и ужаса.

Тъмносивото е депресия и меланхолия.

Мръснозеленото представя ревността. Ако с ревността е смесен и много

гняв, той ще се проявява като червени проблясъци върху зелен фон.

Зеленото, с почти тъмносив оттенък, представя долната измама.

Зеленото, с искрящ нюанс, представлява толератността към мненията и

убежденията на другите хора, лесно приспособяване към променящите се

обстоятелства, адаптивност, такт, учтивост, мъдрост в ежедневния свят и т. н.,

както и качества, които някой вероятно може да свърже с "изтънченото

лукавство".

Червеното с нюанс, който напомня на промъкващ се от горяща постройка

огън, примесен с дим, представлява чувствеността и животинските страсти.

Червеното, във формата на яркочервени пламъци, наподобяващи

светкавица, показва гняв. Те обикновено избухват на черен фон, когато гневът

се разпалва от омраза или злоба, но когато е от ревност, те са върху зелен фон.

Гневът, който се ражда от възмущение или при защита на предполагаемото

"право", е без посочените фонове и обикновено се проявява като червени

пламъци, несвързани с фона.

Тъмночервеното представя любовта и варира по нюанс в зависимост от

естеството на чувството. Грубата чувствена любов ще бъде придружена с убит

(без блясък) наситен тъмночервен цвят, докато любовта, смесена с по-висши

чувства, ще се прояви чрез по-светли и по-приятни нюанси. Висшата форма на

любов ще бъде придружена от цвят, който се доближава до цвета на красива

роза.

Кафявото, с червеникав нюанс, представя скъперничеството и алчността.

Оранжевото, с ярък нюанс, представлява гордост и амбиция.

Жълтото, в различните му нюанси, представя интелектуалната сила. Ако

интелектът се задоволява с нискокачествени неща, нюансът е тъмно, убито

жълто; когато нивото на интелекта се издигне до по-високи нива, цветът става

по-ярък и бистър; а красивото златисто-жълто означава велико интелектуално

постижение, дълбок и остър ум и т.н.

Синьото, с тъмен оттенък, представя религиозната мисъл, емоция и

чувство. Този цвят обаче варира по своята чистота според степента на

безкористността, демонстрирана в религиозното съзнание. Нюансите и

степените на чистотата варират от убито индиговосиньо до красиво наситено

виолетово, като последното представя най-висшето религиозно чувство.

Светлосиньото, със специфичния чист и светъл нюанс, представя

духовността. Някои от най-висшите степени на духовността, наблюдавани в

обикновените хора, се проявяват в този нюанс на синьото, изпълнен със

светещи ярки точки, мигащи и проблясващи като звезди в ясна зимна нощ.

Ученикът ще си спомни, че тези цветове образуват безкрайни комбинации

и нюанси и могат да се видят с най-различна степен на яркост и размер, като

всеки от тях за развития окултист притежава собствено значение. Освен

споменатите по-горе цветове има още няколко, за които нямаме имена, тъй като

са извън спектъра на видимите цветове, и следователно науката, която не

притежава средствата да ги възприеме, не е счела за необходимо да им

даде имена, въпреки че теоретично тяхното съществуване е известно. Науката

ни казва, че съществува нещо, наречено "ултравиолетови" и "ултра-червени"

лъчи, като нито едни от тях не могат да се видят от човешкото око, дори и с

помощта на механични приспособления, тъй като техните вибрации са извън

обсега на нашите сетива. Тези два "ултра" цвята (и няколко други, неизвестни

на науката) са познати на окултистите и могат да се видят от човек с

определена степен на психични способности. Значението на това твърдение

може да бъде разбрано по-пълно, след като заявим, че когато в човешката аура

се наблюдават някои от тези "ултра" цветове, това е показател за психично

развитие, като степента на тяхната интензивност зависи от степента на

развитието. Друг забележителен факт за тези, които не са се занимавали с този

проблем, е, че ултравиолетовият цвят в аурата е показател за психично

развитие, когато се използва на едно по-висше и неегоистично ниво, докато

ултрачервеният цвят, когато бъде забелязан в човешката аура, показва, че

човекът е психично развит, но го използва за егоистични и недостойни цели -

"черна магия" всъщност. Ултравиолетовите лъчи се намират извън единия край

на видимия спектър, известен на науката, докато ултрачервените лъчи са извън

другия край на същия този спектър. Честотата на първите е прекалено висока,

за да бъде възприета от човешкото око, докато на вторите е прекалено ниска,

поради което също не може да се възприеме от човека. И действителната

разлика между двете форми на психична сила е толкова голяма, колкото е

голяма разликата между относителните позиции на тези два "ултра" цвята.

Наред със споменатите два "ултра" цвята съществува още един цвят, който е

невидим за обикновеното зрение - истинското първично жълто, което е

показател за Духовното озарение и което се вижда едва-едва около главите на

духовно великите индивиди. Твърди се, че цветът, който характеризира седмия

принцип, Духът, представлява чистобяла светлина с особена яркост и че такъв

цвят никога не е бил виждан от човешко око -всъщност, самото съществуване на

абсолютно "бялата светлина" се отрича от Западната наука.

Аурата, излъчвана от инстинктивния ум, е съставена основно от по-тежки и

убити нюанси. По време на сън, когато умът е безмълвен, се появява главно

един убит червен цвят, който показва, че инстинктивният ум изпълнява чисто

животинските функции на тялото. Този нюанс, разбира се, може да се види

винаги, но по време на будно състояние често е замъглявай от по-ярките

цветове на преминаващите мисли, емоции и чувства.

Точно на това място е подходящо да заявим, че дори когато умът е тих и

спокоен, в аурата кръжат цветове, които са показатели за тенденциите,

преобладаващи в човека, така че много лесно може да се определи както

етапът на неговото развитие и напредък, така и неговите "вкусове" и другите

характеристики на личността му. Когато умът е пометен от някоя силна страст,

чувство или емоция, цялата аура се оцветява от специфичния цвят или цветове,

които я представят. Гневният изблик например създава в цялата аура

избухващи яркочервени пламъци върху черен фон, засенчвайки почти напълно

останалите цветове. Това състояние трае по-дълъг или по-къс период от време,

в зависимост от силата на страстта. Ако хората можеха да хвърлят поглед

върху човешката аура, когато е оцветена по този начин, щяха да бъдат така

уплашени от ужасната гледка, че никога повече нямаше да допуснат

състоянието на гняв - в такъв момент аурата напомня на пламъците и пушеците

в "преизподнята", за която се говори в някои от ортодоксалните религии, и

всъщност в подобни състояния човешкият ум временно се превръща в истински

ад. Когато умът е залят от силна вълна на любов, цялата аура се оцветява в

тъмночервено, като нюансът зависи от естеството на страстта. По същия начин

избликът на религиозно чувство ще оцвети цялата аура в синьо, както

посочихме в таблицата с цветовете. Накратко, силната емоция, чувство или

страст оцветяват аурата в своя цвят, докато трае чувството. От това, което

казахме, ще разберете, че цветовата характеристика на аурата притежава два

аспекта: първият зависи от преобладаващите мисли, които обикновено

присъстват в ума на човека; вторият зависи от специфичните емоции, чувства и

страсти (ако има такива), които съществуват в конкретния момент. Цветът

изчезва, когато изчезне съответната емоция, въпреки че едно чувство, страст

или емоция, които се повтарят непрекъснато, след време се проявяват като

част от обичайния цвят на аурата. Разбира се, обичайният цвят на аурата с

течение на времето постепенно се изменя заедно с изменението или

подобряването на характера на човека. Обичайните цветове, които могат да се

видят в аурата, са индикатор за "общия характер" на човека; преходните

цветове показват какви емоции, чувства или страсти (ако има такива) доминират

в него в съответния момент.

Ученикът, който е прочел предишните уроци, лесно ще разбере, че

развитието и разгръщането на човека го прави във все по-малка степен жертва

на преходните страсти, емоции или чувства, излъчващи се от инстинктивния ум,

и че интелектът, а след това и Духовният ум започват да се проявяват, вместо

да съществуват в латентно състояние. Припомняйки си това, лесно ще разбере

колко голяма трябва да е разликата между аурата на един неразвит човек и

тази на развития човек. Едната е съвкупност от убити, тежки, груби цветове,

като тази съвкупност често е заливана от цвета на някоя преходна емоция,

чувство или страст. Другата демонстрира по-висшите цветове и е много по-

чиста, като е съвсем слабо засегната от емоциите, чувствата и страстите, които

общо взето вече са поставени под контрола на волята.

Човекът, който притежава добре развит интелект, има аура, пропита от

красиво златисто жълто, символ на интелигентността. Този цвят в подобни

случаи се вижда особено добре в горната част на аурата, обгръщайки главата и

раменете на човека, а повечето животински цветове потъват към долната част

на аурата. Прочетете бележките към точката "Жълто" в таблицата на цветовете

в този урок. Когато интелектът на човека е възприел идеята за духовността и се

е посветил на овладяването на духовната сила, на развитието и разгръщането,

това жълто ще има по краищата си един особено бистър и ярък светлосин

нюанс. Това специфично светлосиньо е показател за онова, което обикновено

се нарича "духовност", което обаче в действителност представлява просто една

"интелектуална духовност", ако ме извините за използването на този, до

известна степен противоречив термин - това не е същото, каквото е Духовният

ум, а е просто един интелект, пропит от Духовния ум, ако използваме още един

неподходящ термин. В някои случаи на силно развитие на това интелектуално

състояние яркият светлосин цвят е във формата на широк ръб или край, който

често е по-широк от самия център, а в някои особени случаи светлосиньото е

наситено с искрящи светли точки, блещукащи и проблясващи като звезди в ясна

зимна нощ. Тези ярки точки показват, че цветът на аурата на Духовния ум

изразява себе си и са знак за това, че за миг Духовното съзнание е станало

видимо за човека или че в близко бъдеще то ще стане такова. Това е въпрос,

който доста обърква учениците, а дори и учителите по окултизъм. Следващият

параграф също ще е свързан в определена степен с този проблем.

Аурата, която се излъчва от Духовния ум или от шестия принцип, е с цвета

на истинското първично жълто, което е невидимо за обикновеното зрение и не

може да бъде възпроизведено изкуствено от човека. То се концентрира около

главата на духовно озарения и от време на време излъчва едно специфично

сияние, което може да се види дори от неразвити хора. Това е особено вярно в

случая, когато духовно развитият индивид е ангажиран искрено с някаква

проповед или учение, като в такива моменти лицето му като че ли направо

свети или притежава някакво сияние. Ореолите, изобразявани върху картините

на великите духовни водачи на човечеството, са резултат от традиция, водеща

началото си от факт, който наистина е бил преживян от древните

последователи на такива лидери. Когато отново се вгледаме в удивителната

картина на Хофман "Гетсиманската градина", ще достигнем до едно ново

разбиране за мистичното сияние около главата на великия духовен Учител,

чиито дълбоки и истински учения са били помрачени от умовете на много от

онези, заклеващи се в Неговото име, поради невежеството на поколения

учители, които са живели от Неговата смърт насам, но чиито учения са живата

истина за окултистите от всички народи.

За аурата на седмия принцип, Духът, можем да кажем съвсем малко и това

малко сме го получили от традицията. Твърди се, че тя се състои от "чисто

бяла" светлина, нещо непознато на науката. Никой от нас, хората, не е виждал

някога тази светлина и никой от нас никога няма да я види (на този етап на

развитие). Гледката за това удивително сияние е запазена за съществата, които

са разположени много по-високо върху стълбата на еволюцията от нас, но които

някога са били смъртни същества, също като нас, и като които ще станем и ние.

"Ние сме Божии Чеда и още не е ясно какви ще станем"; но ние сме стъпили на

Пътя и онези, които са вървели преди нас, са ни оставили някои ясни знаци.

След много векове ние се прибираме вкъщи.

Урок 5

ДИНАМИКАТА НА МИСЪЛТА

Ако тези уроци бяха написани преди двадесет години, а не днес, задачата

западната публика да разбере значението на силата на мисълта, нейната

природа, нейните ефекти щеше да бъде много по-трудно осъществима. Преди

двадесет години много малко хора на Запад знаеха нещо по въпросната тема и

като изключим малцината окултисти, думите на учителя щяха да се приемат

като приказки на луд човек. През споменатия период от време обаче Западният

свят постепенно се образова до степен на едно поне частично разбиране за

силата на мисълта и ехото от великите Източни учения по този въпрос достигна

до ушите на почти всеки мислещ човек в Западния свят, като в частност това е

особено валидно за Великобритания и Америка.

Това събуждане съответства на природните закони и е част от еволюцията

на човешкия род. Истина е, че по-голяма част от учението дойде от хора, които

са се събудили само отчасти за истината, и следователно ученията бяха повече

или по-малко груби и несъвършени и донякъде оцветени от индивидуалните

теории и разсъждения на различните учители, които говореха и пишеха по този

въпрос. Обикновеният западен ученик, който се интересуваше от различните

течения, които най-грубо могат да се обединят под названието "Новата мисъл",

беше повече или по-малко объркан от очевидно противоречащите си теории и

учения, резултат от различните спекулации и теории на безбройните учители,

които се появиха, развиха и в много случаи след това

"процъфтяха". Внимателният анализ обаче ще покаже, че в основата на

всички учения лежат някои фундаментални факти, които пробуденият ум

схваща като истина. Всички тези учители свършиха добра работа и всъщност

учението на всеки от тях достигна до определени умове, които имаха нужда

определено нещо да им бъде преподадено от определен учител, като

съответното учение беше възможно най-доброто, като се вземеше предвид

конкретния етап на развитие на ученика. Много ученици получиха най-доброто

от определени учители и след това надминаха учителите си и тяхното учение,

като на свой ред станаха учители, предавайки на другите истината така, както я

бяха получили, повече или по-малко оцветена от собствената им

индивидуалност.

Старателният ученик, който беше се заел с трудната задача да се

запознае с фундаменталните принципи и учения на тези нови школи на

мисълта, щеше да открие, че всички те се основават върху Източните учения,

които са по-стари от писаната история и които са били общо достояние на

окултистите от всички епохи и народи. Тази "Нова мисъл" в действителност е

най-старата мисъл, но съвременното й представяне се оказва нещо ново за

онези, които я чуват днес, и новото движение е изцяло задължено на нейната

работа, а напредналият окултист знае, че фундаменталната истина, която лежи

в основата на всички тези противоборстващи теории, постепенно ще бъде

разкрита и ще се покаже на бял свят, докато спекулациите и фаворизираните

теории на различните учители ще бъдат забравени.

Голяма част от тези, които четат този урок, трябва да са чували нещо по

темата за силата на мисълта и без съмнения са преживявали нейния ефект.

Затова този урок може да се окаже като стара и позната история за почти

всички от вас, но ние ще се постараем да дадем кратко, ясно резюме на

ученията на йогите по този въпрос, което може да помогне за сближаването на

някои от привидно противоречащите си теории, споменати по-рано.

Няма да правим опит да обясняваме какво представлява мисълта - това е

доста сложен проблем за елементарни уроци. Ще започнем с обяснението на

някои от нейните свойства, закони и последици. Засега се въздържаме от

теориите и ще се заемем с "практическата" страна на въпроса.

Ще си спомните това, което казахме за аурата в последния ни урок.

Обяснихме, че аурата се излъчва в пространството от няколкото принципа на

човека, точно както и светлината на Слънцето, топлината на печката, ароматът

на цветето и т.н. Всеки от тези източници излъчва вибрации, които ние

наричаме светлина, топлина или аромат. В определен смисъл тези еманации

представляват миниатюрни частици от нещото, което ги излъчва. В тази връзка

трябва да си спомним също така, че нещото, излъчващо еманациите,

продължава да съществува за по-дълъг или по-къс период от време.

Астрономията учи например, че една далечна звезда може да е престанала да

съществува и въпреки това светлината, излъчена от нея, ще продължава

своето пътуване и ще бъде видяна от нас, на Земята, много години след като

звездата е престанала да съществува - в действителност това, което виждаме

ние във всеки момент, са лъчите на звездата, които са се отделили от нея

преди много години, като времето, разбира се, зависи от разстоянието на

звездата от Земята. По същия начин огънят в печката може да е изгаснал и

въпреки това топлината ще остане в стаята дълго време след това. Пак така

парченце мускус може да бъде внесено в стаята и след това изнесено, но

неговата миризма ще се усеща още известно време след това. По същия начин

активно може да съществуват мислите, които са били изпратени преди много

години от някакъв човек, чиято душевна нагласа оттогава насам може да се е

променила изцяло или който всъщност може отдавна да е починал. Често

различни места са пропити от мислите на хора, които са живели преди това там

и които са напуснали или умрели преди години.

Умът непрекъснато отделя еманации, които могат да се видят като

простиращата се на няколко фута от човека аура и които обикновено изтъняват

и стават по-трудни за възприемане с увеличаване на разстоянието от

изпращача. Ние непрекъснато изпращаме вълни на мисълта (ако използваме

любимия термин) и тези вълни, след като първоначалната сила на излъчването

се изчерпи, се носят в пространството като облаци, смесвайки се с други

мисловни вълни от същото естество и често достигайки до най-отдалечените

части на земята. Някои от мисловните еманации остават около мястото, от

което са били изпратени, и ако не бъдат притеснени от по-силни мисли с

противоположна природа, ще останат там, макар и леко изменени, в

продължение на години. Други мисли, изпратени с определена цел или под

давлението на силно желание, емоция или страст, се носят бързо към обекта,

за който са предназначени. Ще се запознаем с такива случаи по-нататък в

урока.

Мнозинството от хората влагат съвсем малко сила в своята мисъл;

всъщност мисленето при тях се е превърнало в един почти механичен процес и

на техните мисловни вълни следователно е придадена твърде слаба движеща

сила, затова те не достигат далеч, освен ако не бъдат издърпани от някой друг

човек със сходна мисъл, който ги привлича към себе си. (Ние просто

съобщаваме основните принципи, повтаряйки ги, когато се налага, така че

ученикът постепенно да възприеме идеята. Считаме, че този метод на

изложение на материала е най-ефикасната форма на преподаване, далеч по-

ефикасна от обичайната форма на обучение.)

Искаме ученикът в частност да разбере, че когато казваме "Мислите са

Неща", не използваме термините образно или в някакъв въображаем контекст, а

изразяваме една буквална истина. Имаме предвид, че мисълта е също толкова

едно "нещо", колкото е и светлината, топлината, електричеството и всички

останали материални явления. Мисълта може да се види от психичното зрение;

може да се почувства от чувствителния; и ако съществуваха подходящи

инструменти, може да се измери. Мисълта, след като е била излъчена, е като

облак, носеща цвета, който й принадлежи, както беше обяснено в урока за

аурата. Тя е като тънка пара (степента на плътност е различна) и е точно

толкова реална, колкото и въздухът около нас или парата, или безбройните

газове, с които сме запознати. И тя притежава сила, точно както я притежават

всички тези форми на пара, които току-що споменахме. Позволете ни на това

място да споменем, че когато мисълта се изпраща със сила, обикновено носи

със себе си определено количество прана, която й придава допълнителна сила

и мощ и често предизвиква страховити ефекти. На практика в някои случаи

прана й "вдъхва живот" и прави от нея една почти жива сила. Ще кажем повече

по този въпрос малко по-късно.

И така, приятели и ученици, моля ви, винаги помнете, че когато говорим,

че мислите са реални неща, имаме предвид точно това, което казваме. Може би

е необходимо да усвоите много добре този факт, като си представите ума като

нещо, което изпраща мисловни еманации. За някои хора картината на

излъчването на светлинни вълни е най-лесният начин за възприемането на тази

идея. Други предпочитат илюстрацията с излъчването на топлината от печката.

Трети намират за по-лесно да си представят цвете, което излъчва силен

аромат. А един ученик (сега твърде напреднал) предпочиташе да мисли за

еманациите на мислите като за парата, която се издига от чайник с вряща вода.

Изберете си сами някой от посочените примери или си измислете свой, но по

някакъв начин закрепете идеята в ума си. Много по-лесно е с тези неща да се

работи с помощта на някаква материална илюстрация, отколкото да се правят

опити да се предлага абстрактна идея на ума.

Въпреки че по правило силата на мисълта от определен вид зависи от

силата, с която тя е била изпратена, има и един друг елемент, който позволява

на мислите да проявяват сила. Говорим за тенденцията на мисълта да

привлича към себе си други мисли със сходно естество и по този начин да

комбинира силата. Мисли от всякакъв род не само проявяват тенденцията да

привличат към мислещия индивид определена мисъл, създадена от мисловната

атмосфера вътре в полето на привличането, но мислите проявяват и

тенденцията да се носят заедно, да се обединяват, да се смесват. Обичайната

мисловна атмосфера на общността е съставена от мислите на хората, влизащи

в състава на тази общност. Местата, подобно на хората, притежават свои

особености, свои характеристики, свои силни и слаби участъци, своя

преобладаваща атмосфера. Този факт е очевиден за всички, които изобщо са

мислили по този въпрос, но на проблема обикновено се махва с ръка без

какъвто и да е опит за обяснение. Трябва да е ясно обаче, че самото място не е

някаква същност и че тези характеристики не са му вътрешно присъщи, а

трябва да имат определена причина или източник. Окултистът знае, че

мисловната атмосфера на дадено село, град, квартал или нация представлява

съставна мисъл от мислите на хората, които живеят в съответното място или са

живели преди това. Непознатите, които идват в съответната общност, усещат

променената атмосфера около себе си и ако тя не е в хармония със

собствената им душевна нагласа, се чувстват некомфортно и искат да напуснат

това място. Ако човек, който не разбира законите, действащи в мисловния свят,

остане дълго време на дадено място, е най-вероятно да бъде повлиян от

преобладаващата мисловна атмосфера и независимо от своите желания, в него

Ще започне да се появява промяна и той ще се спусне или ще се издигне до

нивото на преобладаващата мисъл. В старите страни характеристиките на

водещите градове на държавите в по-голяма или в по-малка степен са се

развили и оформили по един и същ начин, въпреки че има и известни различия,

които чужденецът усеща веднага, когато ги посети. Но в Америка, където

държавата е по-голяма и по-нова, различията, които могат да се забележат в

различните райони, са по-големи. Това е истина не само за различните райони

на страната, но и за съседните градове. Нека наблюдателният чужденец да

посети поред водещите градове на Съединените щати и ще бъде завладян от

духа на всяко място, като всяко от тях притежава собствена индивидуалност и

характеристики, които са резултат от определени насоки на мисълта от страна

на предишните жители на съответното място, а това, на свой ред, оказва

влияние върху новодошлите, които прибавят своите мисловни еманации към

атмосферата на мястото и т. н., от поколение на поколение, докато накрая

някои от градовете са развили характеристики, които не притежава нито една от

нациите по света. Нека чужденецът посети например последователно Бостън,

Ню Йорк, Филаделфия, Чикаго, Денвър и Сан Франциско и ще забележи

огромните различия в характеристиките на всяко от местата. Тези различия не

изпъкват толкова силно, когато разговаря с отделните граждани, но са съвсем

отчетливи, когато той се открие за "духа на мястото". Хората често говорят за

тези характеристики като за "атмосферата" на мястото, но действителното

обяснение беше посочено по-горе - това е мисловната атмосфера на града.

Тези характеристики могат да се модифицират и дери значително да се

променят от нова група хора, които са се установили в града. Няколко

енергични мислители ще излъчват силни мисловни вълни в ежедневния си

живот, които скоро ще оцветят съставната мисъл на съответното място.

Мисълта на един силен мислител ще надделее над слабата, безцелна мисъл на

голям брой хора, които изпращат единствено отрицателни мисли.

Положителното е сигурната противоотрова на отрицателното. По същия начин

"духът" на нацията представлява сплав от "духа" на съставните й части. Ако

някой се премести в град, в който е била установена силна енергия, той скоро

ще почувства ефекта от положителната мисъл около себе си, която ще

предизвика възникването на подобни мисли и в него. Ако човек се премести в

някоя заспала, "мъртва" общност, активността му ще стихне и той скоро ще се

спусне до нивото на града. Разбира се, мъжът или жената, които са изградили

силна, положителна индивидуалност, няма да бъдат засегнати така лесно, както

ще бъде засегнат индивидът с противоположни характеристики, а всъщност те

може дори да подействат на широката маса от хора като подкваса; но в един

най-общ смисъл обикновеният човек търпи значително влияние от съставната

мисловна атмосфера на мястото, в което прекарва повечето от времето си.

По същия начин сгради, офиси, жилища и т.н. стават носители на

преобладаващата мисъл на тези, които ги обитават или които са ги обитавали.

Някои места притежават забележителна липса на късмет и въпреки че това

състояние може да се промени от мъж или жена със силна воля, обикновеният

човек търпи неговите въздействия. Някои къщи носят със себе си атмосферата

на слънчева топлина, приятелство и добро настроение, докато други са студени

и отблъскващи. Едно място за бизнес е твърде предразположено да отрази

преобладаващата мисъл на тези, които ръководят предприятието, или на тези,

които се занимават с неговите дела. Някои магазини вдъхват доверие на своите

клиенти, докато други карат човек да стиска здраво портфейла си и да следи

внимателно служителите.

Места, на които са били извършени престъпления, често носят със себе си

една неприятна атмосфера, която първоначално възниква от силните мисли,

изпратени от участниците в събитието - както от престъпника, така и от

жертвата. Атмосферата в даден затвор за чувствителния човек е ужасна.

Атмосферата на място на порок или на сцена на низши животински страсти е

задушаваща за човек, който е с по-висши духовни характеристики. Атмосферата

на болницата лесно оказва влияние върху своите посетители. Атмосферата на

стара църква е в състояние да породи в ума на своя посетител усещането за

тишина и покой. Говорим най-общо, разбира се, тъй като съществуват

множество влияния, които модифицират и изменят тези тенденции.

Същото важи и за индивидите. Някои носят със себе си атмосфера на

топлота, светлина и кураж, докато други внасят в стаята усещането за

дисхармония, недоверие и неспокойствие. Мнозина действат като "убийци на

радостта" и като студен душ за ентусиазма и свободното изразяване на

чувствата. Могат да бъдат посочени стотици случаи, илюстриращи този факт, но

ученикът може да ги вземе от собствения си опит и наблюдения.

Различните вълни на мисълта, изпратени от хората, привличат и са

привличани от мисли със сходен характер. Те образуват мисловния слой в

астралното пространство, точно както облаците се групират в атмосферата.

Това не означава, че всеки мисловен слой или пласт заема определена част от

пространството за сметка на всички останали облаци на мисълта. Напротив,

тези части на мисълта, образуващи облаците, са с различна честота на

трептене и едно и също място може да бъде пълно с мисловна материя от

хиляда различни вида, носещи се свободно наоколо, проникващи една в друга,

но без да си пречат и без да се сливат една с друга, като изключим мислите,

които са от сходно естество, въпреки че в някои моменти могат да се образуват

временни комбинации. Не можем да навлезем в подробности по въпроса в този

урок, а просто искаме да дадем на ученика обща представа по проблема, върху

която той да се опира, когато е нужно.

Всеки индивид притегля към себе си мислите, съответстващи на тези,

които възникват в собствения му ум, а той, разбира се, на свой ред търпи

влиянието на тези мисли, които са привлечени към него. Това е като добавяне

на гориво към огъня. Нека някой подслони мисли на злоба и омраза за известно

време и той ще бъде

ужасен от отвратителния поток мисли, който ще залее ума му. И колкото

по-дълго упорства в подържането на това мисловно състояние, толкова е по-

сигурно, че лошите неща ще станат негова характеристика. Той се превръща в

център на мисли от такова естество. И ако поддържа тази мисловна настройка,

докато тя се превърне в негов навик, ще започне да привлича към себе си

обстоятелства и условия, които ще му позволят да реализира тези мисли на

практика. Мисловното състояние не само привлича мисли от подобно естество

към себе си, но и тласка своя притежател към условия и обстоятелства,

предназначени да му позволят да се възползва от тези мисли и склонности,

които е приютил в себе си. Нека нечий ум е завладян от животински страсти и

тогава като че ли цялата природа се е наговорила да го постави в положение, в

което тези страсти да бъдат удовлетворени.

От друга страна, нека човек развие в себе си навика да създава възвишени

и добри мисли и след време ще бъде поставен в ситуации, съответстващи на

неговото мислене, а освен това ще привлече към себе си други мисли, които

лесно ще се обединят с неговите собствени. Това не само че е истина, но е

истина и фактът, че всеки човек ще привлече към себе си други хора със сходни

мисли и на свой ред ще бъде привлечен от тях. Ние наистина създаваме

собствените си обстоятелства и компания с помощта на нашите вчерашни или

днешни мисли. Нашите мисли от вчерашния ден ни въздействат в по-голяма

или по-малка степен, но днешната мисъл постепенно ще измести и изтласка

отхвърлените мисли от нашето минало, ако искаме това да стане.

Казахме, че мисълта, заредена с прана, демонстрира много по-голяма

сила в сравнение с обикновената мисъл. В действителност всички положителни

мисли, които се излъчват, са заредени повече или по-малко с прана. Човекът

със силна воля, изпращащ мощна положителна сила, несъзнателно (или

съзнателно, ако е наясно с проблема) изпраща заедно с нея определено

количество прана, което е пропорционално на силата, с която е била задвижена

мисълта. Такива мисли често се изпращат като куршум към мишената, вместо

да се носят безцелно и бавно като обичайната мисловна еманация. Някои

оратори са придобили това изкуство и човек съвсем ясно може да почувства

въздействието на мисълта, което се крие зад техните изказвания. Един силен,

енергичен мислител, чиято мисъл е заредена добре с прана, често създава

това, което е известно като Мисъл -Форми, т. е. мисли, притежаващи такава

жизненост, че стават почти като живи сили. Подобни мисъл-форми, когато

влязат в психичната атмосфера на човека, притежават почти същата сила като

тази, която човекът, който ги е изпратил, би притежавал, ако присъстваше лично

и налагаше своята мисъл върху вас в някой разпален разговор. Онези, които се

намират на висока степен на окултно развитие, често изпращат мисъл-форми,

за да помогнат на своите ближни, когато те са в беда или в нужда. Много от нас

са изпитвали въздействието на полезните мисли, изпратени по този начин, без

изобщо да можем да си представим причината за промяната на нашето

настроение, носеща със себе си съзнанието за обновена сила и смелост.

Въпреки че много често мисъл-формите се изпращат несъзнателно от

хора с егоистични желания и цели и мнозина са тези, които търпят тяхното

въздействие, искаме да кажем, че няма място за страх, тъй като никой не може

да бъде засегнат, ако поддържа атмосфера на Любов и Доверие. Тези две

състояния ще отблъснат и най-силната вълна на мисълта, която може или да е

насочена против даден човек, или ние да се натъкнем на нея в астралната

атмосфера. Колкото по-висок е рангът на мисълта, толкова по-силна е тя, като и

най-слабият човек, стига умът му да е изпълнен с Космическа Любов и Доверие

в Единната Сила, е хиляди пъти по-силен от човек дори с най-голяма сила,

който ще падне дотам, че да използва тази сила за егоистични цели. Най-

висшите сили от този вид могат да бъдат притежавани само от хора със

забележително духовно развитие, които отдавна са оставили зад себе си

нисшите цели и амбиции на недоразвитите хора. Такива хора непрекъснато

изпращат мисъл-форми на сила и помощ и те могат да бъдат получени от тези,

които се нуждаят от такава помощ. Всичко, което човек трябва да направи, е да

отправи мислена молба за помощ от онези, които са в състояние да му я дадат,

и веднага започва да привлича към себе си вълните на силната, благотворна

духовна мисъл, която се излъчва непрекъснато от ума на помощниците на

човешкия род, както в плът и кръв, така и безплътни. Ако човешкият род беше

оставен на милостта на тези с егоистичните мисли, той отдавна щеше да

загине, но нещата са подредени по друг начин.

Единствените неща, от които трябва да се страхуваме в света на мисъл-

формите, са тези, които съответстват на всякакви низки мисли, с които ние

може би се забавляваме. Например, ако си доставяме удоволствие с низки,

егоистични мисли, ние сме отворени за мисъл-форми със сходен характер,

които може би се носят в психичната атмосфера. Те могат да завладеят здраво

нашия ум и да ни принудят да направим неща, които в началото не сме искали

да правим. Притежаваме правото да поканим каквито искаме мисловни гости -

нека внимаваме на кого пращаме покани.

Нашите силни желания създават мисъл-форми, които работят за

удовлетворяване на тези желания, независимо дали те са добри, или лоши. С

помощта на тези мисъл-форми притегляме нещата към нас и сме притегляни

към нещата. Те се превръщат в мощни помощници, които никога не спят при

изпълнението на своите задължения. Нека внимаваме как ги изпращаме. Не

изпращайте силна мисъл-желание, освен ако не е била одобрена от Висшия Аз.

В противен случай ще бъдете уловени в мрежата на последиците, появили се

вследствие от нея, и ще понесете големи страдания, усвоявайки урока, че

психичните сили не трябва да се използват за недостойни цели. Вие бивате

наказвани от тези неща, а не заради тях. И най-вече никога, при никакви

обстоятелства, не изпращайте силна мисъл-желание, за да навредите на някой,

защото единствената последица от подобно действие ще бъде преживяния от

вас горчив урок. Такъв човек обикновено пада в дупката, която копае на другите.

Лошата мисъл, излъчена против един чист ум, ще отскочи веднага към своя

изпращач и ще събере сила от рикошета. Трябва да се извиним на нашите

ученици за това, че поставяме такова голямо ударение върху тези въпроси, но

тъй като винаги има възможност такива уроци да попаднат в ръцете на хора,

които не са готови да ги приемат, се налага всяко нещо, което се пише по тези

въпроси, да се придружава от предупреждението, за да бъдат предпазени

лекомислените хора от неправилно използване на получената информация и

чрез това да навредят на себе си, както и на другите. Това е сигналът

"Опасност", който светва за небрежните или безотговорните.

Тези, които са се занимавали с изучаването на динамиката на мисълта, са

наясно с удивителните възможности, откриващи се пред онези, които искат да

се възползват от натрупаната мисъл, която е била излъчена от умовете на

мислителите от миналото и настоящето и която е открита за поискване и

привличане от всеки, пожелал да я използва и който знае как да се възползва от

нея.

За този аспект на проблема е писано много малко, като този факт до

известна степен е изненада, когато човек си помисли за чудесните

възможности, откриващи се пред тези, които искат да се възползват от тях. По

всеки проблем са били излъчени голям брой мисли и човек, който днес работи в

коя да е сфера на познанието, може да привлече към себе си най-полезните

мисли, свързани с любимата му тема. Всъщност някои от най-великите открития

и най-забележителните проекти са споходили великите представители на

човечеството именно по този начин, въпреки че тези, при които те са дошли, не

са разбрали откъде води началото си тяхната информация. Много често човек

разсъждава усилено върху даден проблем, отваря себе си за въздействията на

външните мисли, които се втурват към неговия възприемчив ум и, ето, желаният

замисъл, липсващото звено се появява в полето на съзнанието.

Неизразената мисъл, още в началото изпратена със значителна сила на

желанието, непрекъснато се стреми да намери израз и отдушник и много лесно

бива привлечена към ума на този, който ще й даде практически израз. С други

думи, ако някой находчив мислител развие идеи, но няма енергията или

способността да ги претвори в практиката, да се възползва от тях, силните

мисли по съответния проблем, които той излъчва, ще търсят в продължение на

години други умове, които да им послужат като канал за тяхното изразяване. И

когато такива мисли бъдат привлечени от човек с достатъчно енергия, за да им

даде израз, те ще залеят ума му като наводнение, докато той не получи

вдъхновение.

Ако някой човек работи по проблем, който не може да реши, ще направи

добре, ако си създаде възприемчиво отношение към мислите от същата

проблемна област и е твърде вероятно, когато е престанал почти напълно да

мисли за въпроса, решението да проблесне в него като с магическа пръчка.

Някои от най-великите световни мислители, писатели, оратори и изобретатели

са изживели сами този закон на мисълта, въпреки че малцина от тях са

схванали причината, която се крие зад това явление. Астралният свят е пълен с

превъзходни неизразени мисли, очакващи някой, който да ги изрази и да ги

използва. Това е просто намек за една велика истина -нека се възползват тези,

които са готови за нея.

По същия начин човек може да привлече към себе си силни, благоприятни

мисли, които ще му помогнат за преодоляването на пристъпите на депресия и

малодушие. В мисловния свят съществува огромно количество натрупана

енергия и всеки, който се нуждае от нея, може да изтегли към себе си това,

което желае. Всичко е въпрос на отправяне на искане от ваша страна.

Натрупаната в света мисъл е ваша - защо да не я поискате и да не я получите?

Урок 6

ТЕЛЕПАТИЯ И ЯСНОВИДСТВО

Телепатията може приблизително да се определи като свързване на ума с

ума със средства, различни от петте сетива, до които материалната наука

ограничава човека, а именно: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание -

зрението, слуха и осезанието са сетивата, които се използват най-често.

Според материалната наука, ако два ума са поставени извън възможността да

се свържат чрез някое от обичайните сетива, няма да има връзка. А ако се

окаже, че все пак при подобни обстоятелства има връзка, трябва да се направи

логичният извод, че човек притежава и други сетива освен петте, които му се

приписват или които му се признават от материалната наука.

Окултистите обаче знаят, че човек притежава и други сетива и способности

наред с разглежданите от материалната наука. Без да се задълбочаваме

прекалено много в този проблем и ограничавайки се с целите на този урок,

можем да кажем, че наред с петте физически сетива той притежава и пет

астрални сетива (двойници на физическите сетива), функциониращи върху

астралното ниво, чрез които може да вижда, чува, вкусва и дори да чувства, без

да използва физическите органи, които обикновено се свързват с използването

на посочените сетива. Нещо повече, притежава и едно специално шесто

физическо сетиво (за което нямаме английски термин), чрез което осъзнава

мислите, излъчващи се от ума на другите хора, дори и ако този ум е на доста

голямо разстояние от него.

Има голяма разлика между това специално шесто физическо сетиво и

петте астрални сетива. Разликата е следната: Петте астрални сетива са

астрални двойници на петте физически сетива, функциониращи върху

астралното ниво, точно както петте физически сетива функционират върху

физическото ниво, т. е. съществува по едно астрално сетиво, което съответства

на всеки от физическите органи, въпреки че астралните възприятия не се

получават чрез физическия орган, а достигат до съзнанието по свои канали по

същия начин, по който това правят и възприятията от физическите органи. Но

това специално шесто физическо сетиво (нека го наричаме "телепатичното

чувство", докато търсим по-подходящо име) притежава както физически орган,

през който получава възприятия, така и астрално сетиво, което е негов двойник,

точно като останалите физически сетива. С други думи, то притежава орган,

физически така реален, колкото са и носът, окото, ухото, през който получава

обичайните "телепатични" усещания и който се използва във всички случаи,

които попадат в графата "телепатия". Астралният двойник се използва върху

астралното ниво при определени форми на ясновидство. А сега за

телепатичния физически орган, чрез който мозъкът получава вибрациите или

мисловните вълни, излъчвани от ума на другите хора.

В мозъка, близо до средата на черепа, почти точно над върха на

гръбначния стълб, може да се види малко тяло или жлеза с червеникаво-сив

цвят и форма на шишарка, прикрепена към дъното на третото мозъчно

стомахче, под и пред малкия мозък. Тя представлява нервна материя,

съдържаща телца, наподобяващи нервни клетки; съдържа също така и малки

сраствания от твърди, шиповидни частици, наричани понякога "мозъчен пясък".

Това тяло е известно на западната физическа наука като "епифиза" или

"шишарковидно тяло", като наименованието "шишарковидно" му е дадено

заради формата, която напомня формата на шишарка.

Западните учени са напълно объркани относно функцията, целта и

използването на този орган на мозъка (защото все пак това е орган).

Учебниците им отминават този въпрос с тържественото твърдение "функцията

на шишарковидното тяло не е изяснена", като не се предприемат никакви опити,

за да се обясни наличието и предназначението на "частиците, наподобяващи

нервни клетки" или на "мозъчния пясък". Някои от авторите на учебници обаче

отбелязват факта, че този орган е по-голям при децата, отколкото при

възрастните, и е по-развит при жените в зряла възраст, отколкото при мъжете в

зряла възраст - едно твърде забележително твърдение.

Йогите знаят от векове, че това "шишарковидно тяло" е органът, чрез който

мозъкът получава възприятия с посредничеството на вибрациите, причинени от

мислите, излъчени от мозъка на другите хора - накратко, че това е органът на

"телепатичната" връзка. За този орган не е необходимо да има външен отвор,

както например имат ухото, носът и окото, защото вибрациите на мисълта

проникват през плътната материя на физическото тяло така леко, както

светлинните вибрации проникват през стъклото, рентгеновите лъчи преминават

през дървото, камъка и т.н. Най-близката илюстрация за естеството на

мисловните вълни може да се открие във вълните, изпратени и получени от

"безжичния телеграф". Малкото "шишарковидно тяло" на мозъка е

приемателният апарат на безжичната телеграфия на мозъка.

Когато човек "мисли", той създава вибрации с по-голяма или по-малка

интензивност в околния етер, които се излъчват от него във всички посоки,

точно както светлинните лъчи се излъчват във всички посоки от своя източник.

Тези вибрации се удрят в телепатичния орган на мозъка на другите хора,

предизвиквайки едно действие на мозъка, което възпроизвежда мисълта в

мозъка на получателя или реципиента. Тази възпроизведена мисъл може да

влезе в полето на съзнанието или да остане в сферата на инстинктивния ум,

според обстоятелствата.

В предния ни урок, "Динамика на мисълта", говорихме за въздействието и

силата на мисълта и предложихме след като свършим с настоящия урок,

ученикът да прочете отново Урок 5, за да усвои заедно двата урока. В

предишния урок говорихме за това, какво правят вълните на мисълта, в този

разказваме как те се получават.

В такъв случай телепатията, в рамките на целите на този урок, може да се

разглежда като съзнателно или несъзнателно приемане от даден човек на

вибрациите или мисловните вълни, излъчени, съзнателно или несъзнателно, от

умовете на другите хора. По този начин преднамереното пренасяне на мисли

между двама или повече души е телепатия; такова е също така и поемането от

даден човек на мисловните вибрации в атмосферата, изпратени от други

мислители, без каквото и да е намерение да стигнат до него. Мисловните вълни

се различават по своята интензивност и сила, както вече обяснихме в предния

урок. Концентрацията от страна на изпращача или получателя или и на двамата

ще увеличи, разбира се, значително силата на изпращането и прецизността и

точността на приемането.

ЯСНОВИДСТВО

За нас е много трудно да говорим интелигентно за феномена, попадащ в

графата ясновидство, без да навлезем в предмета за Астралното ниво, тъй като

ясновидството е събитие от Астралното ниво и принадлежи към тази сфера. Но

не можем да навлезем в подробностите относно Астралното ниво, тъй като

имаме намерение да посветим цял урок на тази тема, затова трябва да

продължим с темата на този урок с ясното съзнание, че ученикът ще получи

обяснение за природата и събитията върху Астралното ниво, когато му дойде

времето. Заради целите на настоящия урок обаче трябва да помолим ученика

да приеме твърдението, че човек притежава в себе си способности, които му

позволяват да "усеща" вибрациите, които не се възприемат от обикновените му

физически сетивни органи. Всяко физическо сетиво притежава свое съответно

астрално сетиво, което е отворено за споменатите вибрации и ги изпраща към

съзнанието на човека.

Така например астралното зрение позволява на човека да възприема

астралните светлинни вибрации от огромно разстояние; да възприема тези

вибрации през плътни обекти; да възприема формите на мисълта в етера и

други. Астралният слух позволява на човека да възприема вибрациите на

астралния звук от огромни разстояния, като фините вибрации продължават да

съществуват и след изминаването на много дълго време. Другите астрални

сетива съответстват на останалите физически сетива, с изключение на това, че

за разлика от астралните сетива на зрението и слуха, те са продължение на

физическите сетива. Считаме, че преди няколко години въпросът ни беше

представен добре, макар и малко грубо, от един необразован медиум, който,

опитвайки се да обясни приликата на своите астрални със своите физически

сетива, накрая каза: "Астралните сетива са абсолютно същите като физическите

- само са малко по така." Не мисля, че можем да подобрим кой знае колко

обяснението на тази необразована жена.

Всички хора притежават споменатите астрални сетива, но е относително

малък броят на тези, които са ги развили така, че да могат да ги използват

съзнателно. Някои имат случайни проблясъци на астрално възприятие, но не

съзнават източника на своите възприятия, просто знаят, че "нещо се е случило в

ума ми", и често махат с ръка на възприятието като на празна фантазия. Онези,

които са наясно с астралното възприемане, често са несръчни и тромави като

бебето по времето, когато неговите физически сетива започнат да приемат и

предават възприятията. Бебето трябва да преценява разстоянието при

възприемането на усещанията през окото и ухо, както и когато става дума за

осезанието. Бебето-медиум трябва да натрупа подобен опит, откъдето идва и

объркването и незадоволителните резултати в началото.

ОБИКНОВЕНО ЯСНОВИДСТВО

За да разберем интелигентно няколкото форми на феномена ясновидство

и по-специално тези форми, които се проявяват в това, което ще наречем

"пространствено ясновидство", т. е. способността да се виждат нещата на

големи разстояния, трябва да приемем като безспорни факти окултните учения

(които последните открития на съвременната наука потвърдиха), че всички

форми на материята непрекъснато излъчват лъчения във всички посоки. Тези

астрални лъчи са много по-фини от обикновените лъчи на светлината, но

пътуват по същия начин и се улавят и регистрират от астралното сетиво на

зрението, точно както обикновените светлинни лъчи се улавят и регистрират от

физическите органи на зрението. Подобно на обикновените тези астрални

светлинни лъчи се движат безкрайно дълго във времето и пространството и

силно развитите и обучени астрални сетива на напредналите окултисти

регистрират следите от разстояния, невероятни за обикновения читател, който

не е запознат с тези въпроси. Тези астрални светлинни лъчи проникват и

преминават през плътните материални обекти с относителна лекота и дори и

най-плътните тела стават почти прозрачни за тренираното зрение на

ясновидеца.

Във всяка от няколкото форми на ясновидството, отбелязани тук,

съществуват, разбира се, различни степени на ясновидска сила от страна на

ясновидеца. Някои демонстрират невероятна сила, други средна, а

мнозинството притежава само случайна и повече или по-малко елементарна

сила за възприемане на астрално ниво. Такъв е случаят при обикновено

ясновидство, както и при висшите форми, които сега ще опишем. По същия

начин човек може да притежава някакви характеристики на обикновеното

ясновидство и да не притежава останалите.

Под обикновено ясновидство имаме предвид силата да се възприемат

астрални впечатления от близко разстояние - ясновидецът не притежава

способността да вижда нещата на големи разстояния или да възприема нещата,

случващи се в миналото или настоящето. Човекът, притежаващ в пълна степен

обикновеното ясновидство, е в състояние да възприема вълните на астралната

светлина през плътни обекти. Той буквално вижда нещата през "каменна стена".

Плътните обекти стават полупрозрачни и той възприема вибрациите,

преминаващи през тях, точно както наблюдателят, въоръжен с подходяща

апаратура, възприема рентгеновите лъчи, които са преминали през някакъв

плътен обект. Той може да наблюдава нещата, случващи се в съседната стая и

зад затворените врати. Може да прочете съдържанието на затворени писма.

Може да вижда на няколко ярда под земята и да наблюдава минералите, които

евентуално са там. Може да вижда през тялото на човека до себе си, както и да

наблюдава работата на вътрешните органи, и в много случаи да определи

причината за физическите заболявания. Може да види аурата на хората, с които

общува, да наблюдава ауричните цветове и по този начин да преценява

качеството на мисълта, еманираща се от техния ум. С помощта на силата на

свръхестествения слух може чуе неща, които са казани извън обсега на

обикновения слух. Започва да възприема мислите на другите хора в резултат от

упражняването на своите астрални телепатични способности, които са много по-

развити от обикновените му телепатични сетива. Може да вижда безплътни

духове и други астрални форми, които ще бъдат обяснени в урока, посветен на

този въпрос. Накратко, пред него е отворен един нов свят на възприятия. В

някои изключително редки случаи хора, притежаващи обикновено ясновидство,

постепенно развиват способността за увеличаване размера на малките

предмети по свое желание - т. е. с помощта на своето астрално зрение те са

способни така да настроят своя фокус, че да уголемят астралния образ на

обекта пред себе си до желания от тях размер, точно както това прави човек,

който използва микроскоп. Тази способност обаче се среща твърде рядко и още

по-редки са случаите на нейното спонтанно развитие - способността обикновено

е притежание на хора с развити окултни сили. Разновидност на тази способност

ще бъде спомената в точката за пространственото ясновидство, която следва.

ПРОСТРАНСТВЕНО ЯСНОВИДСТВО

Има няколко средства, с помощта на които медиумът или развитият

окултист може да възприема хора, предмети, аромати и събития, намиращи се

на голямо разстояние от наблюдателя и далеч извън обсега на физическото

зрение. Две от тези средства ще разгледаме в този урок, докато другите методи

принадлежат на по-висшите нива на живот и са извън възможностите на всички,

с изключение на адептите и на най-развитите окултисти. Двата споменати

метода най-общо спадат към пространственото ясновидство върху астралното

ниво и следователно са част от този урок. Първият от тези методи се състои от

това, което описахме като обикновено ясновидство, в един по-голям мащаб,

поради развитието на умението за фокусиране върху обекти на голямо

разстояние и виждането им с помощта на това, което окултистите познават като

"астрална тръба", която ще бъде описана в следващите параграфи. Вторият

метод се състои в проектиране на астралното тяло, съзнателно или

несъзнателно, и наблюдаването на сцената на мястото, на което се е

проектирало астралното тяло. Този метод също ще бъде описан малко по-късно

в урока.

Описахме лъчите на астралната светлина, излъчвани от всички обекти, с

чиято помощ става възможно астралното виждане. А в точката за обикновеното

ясновидство ви разказахме по какъв начин ясновидецът може да наблюдава

близките обекти с помощта на своето астрално зрение, точно както може да го

прави с помощта на физическото си зрение, като лъчите на астралната

светлина се използват в единия случай, точно както лъчите на обикновената

светлина се използват в другия. Но както човек е неспособен да възприеме

някой твърде отдалечен от него обект с помощта на своето обикновено

физическо зрение, въпреки че светлинните лъчи не се прекъсват, по същия

начин обикновеното ясновидство не е в състояние "да види" твърде

отдалечените обекти с помощта на своето астрално зрение, въпреки че лъчите

на астралната светлина са непрекъсваеми. За да види извън обсега на своето

зрение върху физическото ниво, човек трябва да използва телескоп. По същия

начин, за да получи ясна картина за нещата, намиращи се на голямо разстояние

върху астралното ниво, той трябва по някакъв начин да подпомогне

обикновеното астрално зрение. Тази помощ обаче идва от собствения му

астрален организъм и се състои в една специфична астрална способност, която

действа като лещите на телескопа, като усилва възприеманите отдалеч лъчи,

правейки ги достатъчно големи, за да могат да бъдат различавани от ума. По

своето действие тази способност е "телескопична", въпреки че в действителност

е разновидност на онази "микроскопска" способност, спомената в точката за

обикновеното ясновидство. Тази телескопична способност е твърде различна

при различните медиуми, като някои от тях могат да виждат само на няколко

мили, докато други с абсолютна лекота могат да възприемат картини от всички

точки на земята, а малцина понякога са успявали да възприемат сцени от други

планети.

Телескопичното астрално зрение обикновено функционира във връзка с

това, което окултистите са нарекли "астрален телескоп", който е сходен с

"астралния телеграф", "астралния поток" и т.н., като всички те са просто

разновидности на "астралната тръба". Астралната тръба се причинява от

формирането на мисловен поток върху астралното ниво (поддържан от силен

приток на прана, излъчвана заедно с мисълта), който поток изразява много по-

добре тръбата от всички видове астрални вибрации, независимо дали те са

вибрации на телепатична мисъл, вибрации на астралната светлина, или

вибрации на астралния звук. Това е докарването на наблюдателя и

наблюдаваното, на излъчващия и приемащия, или на двата индивида до

хармония, до състояние на силно разбирателство. Затова създаването на

астрална тръба е твърде възможен психически феномен.

В случая с астралното телескопично зрение или "пространственото

ясновидство" ясновидецът, съзнателно или несъзнателно, създава една

астрална тръба, която го свързва с отдалечената сцена. С помощта на този

метод вибрациите на астралната светлина достигат по-лесно до него, а

възприятията от външния свят се потискат или изключват, така че умът

възприема само впечатленията от точката, върху която се е концентрирал. Тези

впечатления достигат ясновидеца и се усилват от неговата "телескопична"

способност и след това се възприемат съвсем ясно от астралното зрение.

Запомнете, че тази "телескопична" способност действа просто като лещи, през

които преминават лъчите на астралната светлина и чрез които те се усилват в

достатъчно голяма степен, за да бъдат различени от астралното зрение, точно

както лъчите на обикновената светлина се усилват за обикновеното зрение от

лещите на телескопа. Аналогията е твърде близка и ще ви помогне да си

съставите ясна представа за процеса.

Обикновено "астралната тръба" се образува от волята на ясновидеца или

от силното му желание, което притежава почти също толкова сила. Понякога

обаче, когато има благоприятни условия, някоя случайна мисъл може да

предизвика създаването на астралната верига и ясновидецът ще види сцени, за

които не мисли или дори са му неизвестни. Случайната мисъл може да е

образувала връзка с други психични потоци или да е била привлечена към

определени направления от всяка една от хилядата и една психични причини в

съответствие със закона за привличането и свързването; обикновено обаче

волята на оператора е достатъчна, за да изключи небрежната настройка и да

установи бърза връзка с желания индивид или място. Много хора притежават

тази способност и тя е под техен контрол; други установяват, че тя идва и си

отива спонтанно; трети са лишени от нея, освен под месмерично въздействие и

т.н. Мнозина са установили, че кристалната топка или някакъв подобен предмет

е най-лесното средство за създаване на астрална тръба, като кристалът се

използва за изходна или стартова точка. Взирането в кристал е чисто и просто

пространствено ясновидство с използване на астрална тръба, като сцените,

възприемани от наблюдателя, се виждат с помощта на това средство.

Разполагаме с място колкото да изложим общите принципи на тази

забележителна тема, за да дадем на ученика една интелигентна представа за

някои форми на психичните феномени. Съжаляваме, че нямаме възможност да

разкажем за някои интересни случаи на ясновидски способности, които са били

записани от изтъкнати писатели в тази област и са много добре представени от

научна гледна точка. Ние обаче няма да започваме да ви доказваме

съществуването на ясновидството - налага се да приемем, че за вас то е факт

или поне, че не се противопоставяте на идеята. Мястото тук трябва да е

посветено само на едно кратко описание и обяснение на този феномен, вместо

на каквито и да е опити за доказване на неговото съществуване на скептиците.

Това е въпрос, който в края на краищата всеки човек трябва сам да докаже в

задоволителна за него степен на основата на личния си опит, а това не може да

бъде направено от никакви външни доказателства.

Вторият метод за виждане на отдалечените от нас в пространството неща

се състои в проектирането на астралното тяло, съзнателно или несъзнателно, и

фактическото разглеждане на сцената или мястото с помощта на астралното

зрение. Това е един по-труден и по-рядко срещащ се метод в сравнение с

метода на "астралната тръба", описан току-що, въпреки че много хора пътуват в

астрала и възприемат сцени, които според тях те са сънували в някой сън или

са видели "в мисленото око". В предишния урок описахме астралното тяло.

Някои хора могат да проектират своето астрално тяло или да пътуват с него до

всяка точка на тази планета, въпреки че много малко хора са наясно със своята

способност да пътуват по този начин, а начинаещият се нуждае от много

практика и предпазливост. Щом веднъж пристигне на мястото, астралният

пътешественик може да види какво става около него и не се ограничава до

малката сцена, до която е сведена гледката при психичното използване на

"астралната тръба". Неговото астрално тяло се подчинява на желанията или

волята му и отива там, където той му нареди. Тренираният окултист просто

пожелава да бъде на дадено място и се пренася астрално там със скоростта на

светлината и дори по-бързо. Разбира се, нетренираният окултист не притежава

такава степен на контрол върху своето астрално тяло и е повече или по-малко

несръчен при боравенето с него. Хората често пътуват с астралните си тела по

време на сън; един малък брой от тях пътуват несъзнателно, докато са будни, и

само малцина са придобили познанието, което им позволява да пътуват

съзнателно, по своя воля в будно състояние. Астралното тяло е постоянно

свързано с физическото с помощта на тънка, коприновидна астрална нишка. И

по този начин се поддържа връзка между двете тела. Ще кажем повече по

въпроса за астралното тяло в Десети урок, който е посветен на астралното

ниво. Тук просто го споменаваме, за да обясним, че това, което се нарича

ясновидство, понякога се изпълнява с негова помощ, въпреки че представлява

по-висша форма на психична сила в сравнение с другите форми на

ясновидство, споменати от нас.

ЯСНОВИДСТВО НА МИНАЛОТО

Ясновидството на времето, когато става въпрос за отминали събития, не е

нещо, което се среща изключително рядко сред развитите окултисти - всъщност

би могло да се каже, че то е нещо обичайно за такива хора. Същата способност,

не така добре изразена, се среща и сред редица обикновени медиуми, които не

са запознати със същността на своята сила. Сред представителите на тази,

спомената от нас категория ясновидството на времето е повече или по-малко

неудовлетворително, защото е несъвършено и води до заблуди по причини,

които скоро ще посочим.

Лесно ще разберем, че твърдението, че човек може да види събития и

сцени от миналото, макар и с помощта на астралното зрение, изисква едно

изцяло различно обяснение от това, дадено за обикновеното и за

пространственото ясновидство, тъй като в последните два случая ясновидецът

вижда това, което наистина се случва някъде в момента, в който той го

наблюдава, или най-малкото се е случило няколко секунди преди това, докато в

разглеждания от нас случай ясновидецът вижда нещо, което се е случило, може

би преди векове и след като привидно всякакви данни за него са унищожени.

Това е точното обяснение "привидно унищожени". Окултистите знаят, че нищо

никога не се унищожава и че във висшите материални нива съществуват

неунищожими и неизменни записи за всяка сцена, акт, мисъл и нещо, което

някога е съществувало или се е случило. Тези акашови записи не са върху

астралното ниво, а върху ниво, което е разположено много по-високо от него, но

те са огледален образ на астралното ниво, точно както небето и облаците се

отразяват върху повърхността на езерото и наблюдателят, който не може да

види самото небе, може да види неговото съответствие във водата. И точно

както гледката, която той вижда, може да бъде изкривена от вълните по

повърхността на водата, по същия начин е възможно астралната гледка на тези

записи на миналото да се превърнат в изопачени и несъвършени впечатления

заради смущения в астралната светлина. Окултистите използват от векове

"водата" като символ на астралната светлина - можете ли да се досетите защо?

Тези акашови записи съдържат "паметта" на всичко, което е отминало, и

този, който е получил достъп до тях, може да прочете миналото така, както чете

книга. Но само най-напредналите разумни същества притежават свободен

достъп до тези записи или по-скоро разполагат със силата да ги прочетат.

Мнозина обаче са придобили по-голяма или по-малка сила, която им позволява

да четат повече или по-малко ясно от отраженията на тези записи в астралното

ниво. Тези, които са развили ясновидството на времето, са способни да видят

отраженията на записите като сцени, случващи се наистина пред тях, точно

както човек чува от фонографа гласовете на хора, отдавна напуснали тялото си,

и точно както другите могат да чуят нашите гласове след векове. Невъзможно е

да се обясни на начинаещите природата на тези записи, не притежаваме думи,

с които да ги обясним, и дори ние, които пишем тези редове, разбираме само

отчасти вътрешната мистерия на акашовите записи. Как тогава можем да бъдем

понятни за онези, които са още по-назад по пътя и от нас? Сещаме се само за

една илюстрация, при това тя е несъвършена. В мозъка на всеки човек има

милиони клетки, като всяка от тях съдържа данните за някакво отминало

събитие, действие или мисъл. Не можем да открием тези данни с помощта на

микроскоп или чрез химически анализ и все пак те са там и могат да се

използват. Паметта за всяко действие, мисъл или дело се съхранява през целия

живот в мозъка, въпреки че неговият притежател не винаги може да е в

състояние да го извика в паметта си. Можете ли да разберете идеята за

акашовите записи на основата на този пример? В голямата памет на Вселената

са регистрирани и се пазят данните за всичко онова, което се е случило в

миналото - тези, които имат достъп до записите, могат да ги прочетат и тези,

които са способни да видят астралното отражение на записите, могат да ги

прочетат с по-голяма или по-малка точност и прецизност. Това е най-доброто,

което можем да ви предложим при обяснението на един неподдаващ се на

обяснение проблем. Учениците, които са готови за истината, скрита в тези думи,

ще зърнат част от нея; другите ще трябва да чакат, докато станат готови.

ЯСНОВИДСТВО НА БЪДЕЩЕТО

Ясновидството на времето, доколкото е свързано с виждането или с

картината на бъдещето, е още по-трудно за обяснение. Няма да се опитваме да

правим такова, а само ще кажем, че в астралната светлина могат да се открият

слаби и несъвършени отражения, действията на великия закон на причината и

следствието или по-скоро сенките, хвърлени преди настъпващите събития.

Малцина притежават силата да разглеждат по-отблизо нещата, причиняващи

тези сенки и отражения, докато повече са хората, които имат известна степен на

психична сила, позволяваща им да гледат с астралното си зрение тези лоши

отражения, изкривени и несигурни, благодарение на вълните върху

повърхността на езерото на астралната светлина. Съществуват и по-висши

нива на сила, с чиято помощ малък брой хора от всяка епоха са били в

състояние да виждат отчасти в бъдещето, но подобни сили стоят много по-

високо от лошокачествените способности на астрално ниво, които макар и

твърде удивителни за нетренирания окултист, не са ценени така високо от тези,

които са се придвижили доста напред по пътя. Много съжаляваме, че сме

принудени да отделим толкова малко място на тази тема, като ви казваме, че

дори напредналият търсач по пътя е удостоен с една съвсем малка част от

истината по този въпрос. Все пак много добре знаем, че всички ще получат

светлината, от която се нуждаят, точно в момента, в който са готови, нито миг

по-рано и нито миг по-късно. Всичко, което може да се направи от наша страна

тук, е да подхвърлим дума тук, да направим намек там, да посеем семето. Нека

жътвата да дойде скоро и да е богата.

СВРЪХЕСТЕСТВЕНО ЧУВАНЕ

Свръхестественото чуване (ясночуването) представлява чуване върху

астралното ниво с помощта на астралните сетива. Почти всичко, което казахме

за ясновидството, е валидно и за ясночуването, като единствената разлика е в

това, че се използва друг астрален орган. Обикновеното свръхестествено

чуване наподобява на ясновидството за миналото; дори ясновидството за

бъдещето има сянка от прилика с феномена на ясночуването; единствената

разлика между двете астрални явления е, че се преживяват чрез две различни

сетива. Някои ясновидци са заедно с това и ясночуващи, докато други не

притежават тази способност. От друга страна, някои притежават свръхестествен

слух, но не са способни да видят астралната светлина. Като цяло ясночуването

се среща по-рядко от ясновидството.

ПСИХОМЕТРИЯ

Така, както понякога можем да си спомним за нещо, което привидно сме

забравили, виждайки нещо, което асоциираме със забравеното събитие в

нашата памет, по същия начин понякога е възможно да отключим астралното

отражение на акашовите записи за дадена сцена или събитие, докосвайки се до

някакъв материал, който е свързан с това събитие или сцена. Като че ли

съществува нещо като привличане между малко парче от някакъв материал и

специфичната част от акашовите записи, съдържащи отминалата история на

въпросното нещо. Парче метал, камък, плат или коса могат да отключат

психичното зрение за нещата, които в миналото са били свързани с тях. Или, от

друга страна, можем да установим връзка с хора, които живеят в момента, с

помощта на част от тяхна дреха, коса или предмети, които са носили, като

създадените по този начин условия за установяване на връзка ни позволяват

по-лесно да формираме "астралната тръба". Психометрията представлява една

или повече форми на ясновидство, които влизат в действие с помощта на едно

свързващо звено между хората или нещата или чрез някакъв предмет, свързан

с тези хора или неща. Тя не е яснообособен клас на психичните феномени, а

просто разновидност на други класове, и понякога комбинира няколко класа на

ясновидството в своята проява.

КАК ДА РАЗВИВАМЕ ПСИХИЧНИ СИЛИ

Често ни задават въпроса, който вероятно възниква в ума на по-голямата

част от нашите ученици, най-малкото на тези, които все още не са имали

никакви забележими прояви на психична сила: "Как може човек да развие

психичната сила, която е в латентен вид в него?"

Съществуват много методи за такова развитие, някои от които са за

предпочитане; много от тях са нежелателни и част определено са опасни.

Сред опасните методи са тези, които се използват от някои първобитни

народи и които са разпространени дори и сред някои от заблудените народи в

днешно време. Имаме предвид такива нежелателни практики, като

използването на опиати, танци с въртене, вуду практики, отвратителните

ритуали на черните магьосници и други подобни практики, за които считаме, че

е по-добре дори да не споменаваме. Тези практики целят предизвикването на

едно анормално състояние, което, подобно на пиянството и пристрастяването

към опиатите, довежда до физическо и психическо унищожаване на индивида.

Тези, които се отдават на подобни практики, наистина развиват психична или

астрална сила от нисък порядък, но неизбежно привличат към себе си един

нежелан клас астрални същества и често се откриват за въздействието на

разумни същества от нисък ранг, които умните хора грижливо отбягват, като

отказват да взаимодействат с тях. Не можем да направим повече от това да

отправим предупреждение против тези практики и техните резултати.

Предназначението на нашата работа е да възвиси учениците ни, а не да ги

свали до нивото на черните магьосници.

Други, повече или по-малко нежелани практики, макар и не абсолютно

вредни в смисъла, в който говорихме за предните практики, са донякъде

еднакво разпространени както сред индуистите от определена класа, така и

сред западните народи. Имаме предвид методите на самохипнозата и

хипнотизирането от други хора с цел да се предизвика или индуцира психично

състояние, при което човек получава възможността да зърне за кратко

астралния свят. Взирането в някакъв ярък предмет до изпадането в състояние

на транс и повтарянето на някаква монотонна формула, докато не бъде

предизвикано едно сънливо състояние, са сред методите от тази категория. В

същата категория слагаме обикновения процес на хипнотизирането от други

хора заради същата цел. Съществува, разбира се, по-висша форма на

"месмеризъм", известна на окултистите, която е върху напълно различно ниво,

но окултистите не са склонни да я използват освен в определени случаи, при

които може да се достигне до доброто, а такива методи не са познати на

обикновения оператор, който, уви, прекалено често е човек с непълно окултно

познание и обучение и с ниско ниво на морал. Предупреждаваме нашите

ученици да не позволяват с тях да се правят подобни опити.

Има два метода за психично развитие, практикувани от йогите, които ще

споменем тук. Първият и най-висш е развитието на психичните сили чрез

предварителното развиване на духовните способности и природа, когато

психичните сили могат да се използват с разум и сила без никакво специално

обучение - постижението от по-висок порядък съдържа в себе си постижението

от по-ниска категория. С Други думи йогата, насочен към духовното постижение,

се задоволява с едно чисто интелектуално запознаване с психичната сила,

пътьом, и после, след като е овладял по-висшето духовно познание и развитие,

се връща и използва средствата, с които разполага, чието използване вече

разбира. В Урок 14 на книгата ще ви посочим пътя на това развитие - той ще

бъде изцяло посветен на описанието на пътя на духовното развитие.

Съществува обаче и един друг път, с чиято помощ някои ученици по

философия на йога развиват психични сили в себе си, предпочитайки да

придобият това познание с експериментиране и личен опит, преди да преминат

към духовното ниво. Нямаме нищо против този начин на развитие, стига

ученикът да не разглежда психичната сила като цел на развитието и при

положение че винаги е движен от достойни мотиви и не позволява интересът

към астралното ниво да го отклони от главната цел - духовното развитие. Някои

от учениците по йога се придържат към схемата, при която най-напред тялото

трябва да бъде овладяно от ума, а след това инстинктивният ум да бъде

овладян от интелекта под ръководството на волята. Първите стъпки в

овладяването на тялото сме изложили в "Науката за дишането" и по-подробно

за тях ще стане дума в бъдещата ни книга "Хатха йога". Мисловният контрол

сам по себе си е цяла отделна тема и вярваме, че ще намерим време да

напишем едно малко ръководство по темата по някое време през тази година.

Ако ученикът иска да експериментира самостоятелно, му препоръчваме да

упражнява самоконтрол и концентрация в тишина. Много от вас вече имат

прояви на психична сила и затова можете да се упражнявате в сферите,

съответстващи на проявите, които вече сте имали. Ако това е телепатия,

упражнявайте я с някои ваши приятели и отбележете резултатите. Малко

практика ще направи чудеса за вас. Ако става въпрос за ясновидство, можете

да практикувате с кристал или с чаша бистра вода, за да си помогнете при

концентрацията и да поставите началото на образуването на астралната тръба.

Ако това е психометрия, практикувайте, като вземете някакъв предмет - камъче,

монета, ключ и т.н., и седнете безмълвно, отбелязвайки възникващите

мимолетни впечатления, които в началото ще бъдат доста смътни. Описанието

на различните категории явления, споменати в този урок, ще ви подскажат

методите и упражненията, които са подходящи за вас.

Не позволявайте обаче да бъдете увлечени от психичните практики - те са

интересни и поучителни, но не са същността на нещата на този етап от

развитието. Никога не изпускайте от внимание целта, крайния резултат, който

трябва да бъде постигнат, развитието на истинския Аз, осъществяването на Аз

Съм вътре във вас, както и още по-високото постигане на вашето Единство с

Цялото.

Мир теб, ученико. Имаш нашата любяща мисъл с пожелания за твоето

благополучие. Ако някога почувстваш нужда от нашето съчувствие и мислена

помощ, потърси я във Великото Безмълвие и ние ще откликнем на твоята

молба.

Урок 7

ЧОВЕШКИЯТ МАГНЕТИЗЪМ

Човешкият магнетизъм по начина, по който този термин се използва в

нашите уроци, е нещо твърде различно от това, което широката публика

обикновено нарича "личен магнетизъм". Личният магнетизъм представлява

атрибут на ума и спада към темата за Динамиката на мисълта. Човешкият

магнетизъм, обратно, представлява проява на прана и спада към тази част на

цялостния предмет.

Терминът "човешки магнетизъм" е неподходящ, но както много други

подобни термини се използва поради липсата на по-добър и за да се избегне

създаването на нови термини, които има вероятност да объркат ученика.

Санскритският език съдържа термини, съответстващи съвършено на всеки

аспект на въпроса, като тези изрази влизат в употреба с нарастването на

познанието по въпроса. Точно така ще стане и когато познанието за тази

философия на Изтока стане нещо съвсем обикновено за хората от Западния

свят - новите термини, съответстващи на темата, ще навлязат масово в

употреба и объркването, което съществува сега, ще изчезне.

Предпочитаме термина "човешки магнетизъм" пред термина "животински

магнетизъм", тъй като последният обикновено се ограничава само с някои от

проявите на месмеризма. Но този човешки магнетизъм не е достояние

единствено на човека, тъй като и животните го притежават в някаква степен.

Разликата е обаче, че човек е способен да го управлява съзнателно с помощта

на волята и на своята мисъл, докато животните го използват несъзнателно и без

помощта на интелекта или контрола на волята. Както животните, така и човекът

непрекъснато излъчват несъзнателно този магнетизъм или пранична енергия,

докато развитият или психично образован човек е поставил силата под свой

контрол и може или да я потисне до голяма степен, или да излъчи едно

увеличено количество от нея; освен това може да я насочи към определено

място. Може да я използва и заедно със своите мисловни вълни, за да придаде

на последните по-голяма носеща мощ и сила.

С риск да бъдем обвинени в ненужно повторение, искаме да втълпим на

ума ви, че тази пранична енергия или човешки магнетизъм е нещо твърде

различно от "силата на мисълта" или от каквато и да е друга проява на

мисловна сила, като изключим това, че може да се използва заедно с вълните

на мисълта, както казахме по-горе. Той представлява просто една сляпа

природна сила, също като електричеството или други подобни сили, и може да

се използва съзнателно или несъзнателно; умно или глупаво. Не притежава

разумно действие, освен когато е насочван от ума като негов потребител.

"Човешко електричество" би било много по-подходящо наименование от израза

"човешки магнетизъм", защото това прилича много повече на електрическия ток,

отколкото на магнитните сили.

След това обяснение ще продължим да използваме термина "магнетизъм",

но вие не забравяйте какво имаме предвид под този термин.

Човешкият магнетизъм е форма на пранична енергия. Казахме вече нещо

за прана в нашия Първи урок. Прана е Космическата енергия и се среща под

различни форми във всички неща, живи или неживи. Всички форми на силата

или енергията не са нищо повече от прояви на прана. Електрическият ток е

форма на прана, такава е силата на гравитацията, такъв е и човешкият

магнетизъм. Тя е един от Седемте принципа на човека и в по-голяма или в по-

малка степен се среща в организма на всички хора.

Човек извлича прана от въздуха, който диша; от храната, която яде; от

течностите, които пие. Ако има недостиг на прана, отслабва и му "липсва

жизненост". Когато запасът му от прана е достатъчно голям за неговите

потребности, човек е активен, жив, зареден с енергия и "пълен с живот".

Инструкции за придобиване и натрупване на прана с помощта на дишането сме

дали в нашата малка книга "Науката за дишането", а в предстоящата книга,

"Хатха йога", ще дадем насоки за най-доброто й усвояване от храната и

течностите.

Има голяма разлика в количеството прана, което се поглъща и натрупва от

различните хора. Някои са презаредени с прана и я отделят като динамо, така

че всички хора, които контактуват с тях, усещат подобрение на здравето,

силата, живота и енергията. В други има такъв недостиг от прана, че когато

попаднат в компанията на други хора, тяхното изтощено състояние ги

принуждава да черпят от праничния запас на магнетизма на другите, като

резултатът от това е, че хората, от които се черпи по този начин, изпитват

усещането за дискомфорт и слабост след срещата си с такъв човек. Някои хора

на практика са вампири и живеят за сметка на магнетизма на другите,

обикновено несъзнателно, макар някои да са разбрали, че по този начин могат

да живеят за сметка на силата на другите хора и практикуват съзнателно своето

недостойно занимание. Посоченото съзнателно използване на тази тяхна

способност представлява форма на черна магия и е придружено от определени

психични наказания и присъди. Но от никой човек не може да се черпи по този

начин, независимо дали несъзнателно, или съзнателно, след като е научил

нещо за този човешки магнетизъм и за неговите закони.

Човешкият магнетизъм или праничната енергия е най-мощната лечебна

сила и в една или друга форма тя се среща в повечето случаи на психично

лечение. Това е една от най-старите форми на природолечение и може да се

каже, че е почти инстинктивна за хората. Дете, което се е ударило или нещо го

боли, веднага тича при майка си, която целува удареното място или слага

ръката си там, където то изпитва болка, и след малко детето е по-добре. Когато

се доближим до човек, който страда, за нас е съвсем естествено да сложим

ръце върху челото му или да прокараме ръка над него. Тази инстинктивна

употреба на ръката представлява форма на предаване на магнетизъм към

страдащия човек, който обикновено получава известно облекчение от това наше

действие. Носенето на детето до гърдите на майката е друго инстинктивно

действие със същото предназначение. Майчиният магнетизъм се излива навън,

усилен от изпълнената й с любов мисъл, и детето се чувства успокоено и

подкрепено. Човешкият магнетизъм може да бъде излъчен от системата с

помощта на желание или мисъл или да бъде по-конкретно насочен към даден

индивид с помощта на ръката; с телесен контакт, с целувка, с дишане и с други

подобни начини. Ще говорим на тази тема в Осми урок, "Окултна терапия".

Невъзможно е да се даде ясно, разбираемо обяснение на това, какво

точно представлява човешкият магнетизъм, ако не навлезем по-дълбоко в

окултните учения, което не е особено подходящо за начинаещия. За да кажем

какво означава човешкият магнетизъм, трябва да обясним какво представлява

прана, а за да кажем какво представлява прана, трябва да се насочим право

към същността на проблема и да разкрием истинската природа и произход на

"Силата", нещо, което съвременната физиология е пропуснала да направи, но

което по-дълбоките окултни учения могат да обяснят, най-малко на онези, които

са достигнали до този етап на познание чрез бавни, старателни и постепенни

стъпки.

Може да се изтъкне, че очакваме прекалено много, когато искаме от

учениците да приемат като истина твърдението, че изобщо съществува такова

нещо като човешки магнетизъм или пранична енергия, след като не можем

обясним действителната й природа. Реагирайки на това възражение,

отговаряме, че съществуват много неща, които могат да бъдат доказани с

помощта на предизвиканите от тях резултати, въпреки че самите неща не могат

да бъдат обяснени с разбираеми термини. Да вземем електрическите или

магнитните явления -всеки ден получаваме ясни доказателства за тяхното

съществуване посредством ефектите от тях и въпреки това физиката съобщава

твърде малко разбираеми неща за истинската им природа. По същия начин и

при тази друга форма на праничната енергия, човешкия магнетизъм, ние трябва

да наблюдаваме предизвиканите от нея ефекти като доказателство за нейното

съществуване, вместо да се опитваме да разгадаем загадката за общия

източник на всички форми на силата, прана.

Казват, че можем много лесно да наблюдаваме ефектите и външната

проява на електрическите или магнитните сили, а не съществуват такива

ефекти и прояви на човешкия магнетизъм или на праничната енергия. Това

възражение винаги ни е разсмивало, след като си припомним, че всяко

движение на тялото, от могъщото усилие на великана до трепването на клепача

на окото, представлява непосредствен резултат и проява на този човешки

магнетизъм или пранична енергия.

Физиолозите наричат това нещо "нервна сила" или с други подобни имена,

но това е същото онова нещо, което ние нарекохме човешки магнетизъм -

форма на пранична енергия. Когато искаме да вдигнем пръст, полагаме усилие

на волята, ако желанието е съзнателно, или усилие на инстинктивния ум, ако

желанието е несъзнателно, и към мускулите, контролиращи движението на

пръста, се изпраща запас от човешки магнетизъм. Мускулите се съкращават и

пръстът се вдига. Същото важи за всяко движение на тялото както на

съзнателно, така и на несъзнателно ниво на усилие. Всяка стъпка, която

правим, е предизвикана от същия този процес, всяка дума, която произнасяме,

се създава по този начин, всяка сълза, която потича от окото, се подчинява на

този закон, дори пулсът на сърцето реагира на запаса от човешки магнетизъм,

ускорявайки се в този случай от командата на инстинктивния ум»

Магнетизмът се изпраща по нервите, точно както едно телеграфно

съобщение се изпраща по проводниците, простиращи се от централния офис до

всички краища на земята. Нервите са телеграфните проводници на тялото и

потокът в тялото винаги тече по тези жици. И точно както съвсем доскоро се

считаше, че е невъзможно да се изпращат съобщения без помощта на жици,

така и днес физиолозите отричат, че този човешки магнетизъм (който те

наричат нервна сила) може да се пренася по друг начин, освен с помощта на

тези проводници на нервната система. И точно както учените наскоро откриха,

че "безжичната телеграфия" е възможна, така окултистите знаят от векове, че

този човешки магнетизъм може да бъде предаван от човек на човек през

астрална-та атмосфера, без да се налага да се използват проводниците на

жиците.

Помогнахме ли ви да си съставите по-ясна представа за човешкия

магнетизъм?

Както вече заявихме, човешкият магнетизъм се поема от организма на

човека от въздуха, който диша; от храната, която яде; от водата, която пие. Той

се извлича в лабораторията на Природата и се съхранява в неговата нервна

система, в една верига от акумулатори, като от тях слънчевият сплит е

централният и основен склад. От тези акумулатори магнетизмът се изтегля от

ума и се разпраща, за да се използва за хилядите цели, за които е

предназначен. Когато казваме "изтегля се от ума", нямаме предвид, че се

налага той да бъде изтеглен с помощта на усилие на съзнателния ум или на

волята - в действителност по този начин се изтеглят не повече от пет процента

от използваното количество, а останалите деветдесет и пет процента се теглят

и използват от инстинктивния ум, който контролира функциите на тялото,

работата на вътрешните органи, процесите на храносмилане, асимилация и

отделяне, кръвообращението и различните функции на физическото тяло, всяка

от които, изцяло или отчасти, се намира под контрола и грижата на

инстинктивния ум.

Не трябва също така да се мисли, че този магнетизъм липсва в кой да е

момент, в коя да е част на тялото; или че липсва, докато не бъде изпратен там

от някакво самостоятелно усилие на ума. Истината е, че всяка част от тялото

във всеки един момент съдържа по-голямо или по-малко количество

магнетизъм - количеството зависи от общата жизненост на индивида, като тази

жизненост се определя изцяло от общото количество прана или човешки

магнетизъм в системата.

На този етап е подходящо да се направи един кратък преглед на нервната

система с нейните нервни клетки, ганглии, възли и т.н., за да може ученикът да

си изгради по-ясна представа за процесите по разпределението на запаса от

магнетизъм.

Нервната система на човека се дели на две големи системи, а именно

Система на главния и гръбначния мозък и Симпатикова система. Системата на

главния и гръбначния мозък се състои от всички части, които са разположени в

черепната кухина и гръбначния канал, а именно главен и гръбначен мозък,

заедно с нервите, които се отделят от последния. Тази система контролира

функциите на животинския живот, известни като воля, усещане и т.н.

Симпатиковата система включва всички части на нервната система,

разположени главно в гръдната, коремната и тазовата кухина, и те са

разпределени към вътрешните органи. Контролира неволевите процеси като

растеж, хранене и други, намиращи се под контрола и управлението на

инстинктивния ум.

Системата на главния и гръбначния мозък съпътства зрението, слуха,

вкуса, обонянието, емоцията и т.н. Тя привежда нещата в действие; егото я

използва, за да мисли - за да прояви съзнание и интелект. Тя е инструментът, с

чиято помощ егото е в състояние да установява връзка с външния свят

посредством физическите сетива. Тази система беше оприличена на голяма

телефонна система, като главният мозък е главната телефонна централа, а

гръбначният мозък и нервите са съответно кабелът и проводниците.

Мозъкът представлява голяма маса от нервна тъкан и се състои от три

части, а именно главен мозък (Сerebrum) или същински мозък, който е

разположен в горната, предната, средната и задната част на черепа; малък

мозък (Cerebellum), който е разположен в долната и задна част на черепа; и

продълговат мозък (Medulla Oblongata), който представлява уширеното начало

на гръбначния мозък, разположен под и пред малкия мозък.

Главният мозък е органът на интелекта, а освен това и на разгръщащия се

Духовен ум, органът на проявлението, запомнете, а не самото нещо. Малкият

мозък е органът на горната уголемена част на гръбначния мозък и от него, както

и от главния мозък, се разклоняват черепно-мозъчните нерви, които достигат до

различни части на главата; до специалните сетивни органи и до някои от

органите в гръдната и коремната кухина, както и до дихателните органи.

Гръбначният мозък е разположен в гръбначния канал на гръбначния стълб

или на "гърба". Той представлява дълга маса от нервна тъкан, като от няколко

прешлена от него излизат нервни разклонения до всички части на тялото.

Гръбначният мозък е като основния телефонен кабел, а излизащите от него

нервни разклонения са като проводниците на отделните телефонни абонати,

свързани с него.

Симпатиковата система се състои от двойна верига ганглии от двете

страни на гръбначния стълб и от разпръснати ганглии в главата, врата, гърдите

и корема. (Ганглият представлява маса от нервна материя, включваща нервни

клетки.) Тези ганглии са свързани помежду си с влакна, а освен това са

свързани и със системата на главния и гръбначния мозък с помощта на моторни

и сетивни нерви. От тези ганглии към органите на тялото, кръвоносните съдове

и други се разклоняват хиляди нервни влакна. Нервите се срещат в различни

точки и образуват това, което е известно като възел или възли (плексуси).

Симпатиковата система контролира практически неволевите процеси като

кръвообращението, дишането и храносмилането.

В тази удивителна система функционира човешкият магнетизъм или

праничната енергия (или "нервната сила", ако предпочитате този термин на

физиолозите). С помощта на импулси от ума, през мозъка, магнетизмът се

изтегля от неговите акумулатори и се изпраща до всички части на тялото или до

всяка отделна част на тялото по проводниците на нервната система. Без този

магнетизъм сърцето не може да бие; кръвта не може да циркулира; белите

дробове не могат да дишат; различните органи не могат да функционират; в

действителност целият механизъм на тялото ще спре да работи, ако

снабдяването с магнетизма бъде прекратено. Нещо повече, дори самият мозък

не може да изпълнява своите функции, ако няма приток на прана или

магнетизъм. И все пак физиолозите се усмихват при споменаването на темата

за "човешкия магнетизъм" и го отхвърлят, като му дават друго име - "нервна

сила", ограничавайки неговата сфера на приложение.

Ученията на йогите отиват по-далеч в сравнение със Западната

физиология по отношение на една специфична част на нервната система.

Имаме предвид това, което физиолозите наричат "слънчев сплит" или "коремен

мозък" и който те считат просто за една от няколкото преплетени мрежи от

симпатикови нерви с техните ганглии, които се намират в различни части на

тялото. Науката на йогите учи, че този слънчев сплит в действителност е най-

важната част на нервната система и че е най-големият склад на прана, който

снабдява малките акумулатори и цялата система. Слънчевият сплит е

разположен в областта над корема, точно зад вдлъбнатината на стомаха, от

двете страни на гръбначния стълб. Състои се от бяло и сиво мозъчно вещество,

подобно на това, от което са съставени и останалите части на мозъка на човека.

Играе много по-важна роля в нашия живот, отколкото обикновено се

предполага. Хора са били убивани мигновено от силен удар в тази област, а

професионалните боксьори познават неговата уязвимост и често парализират

своите противници с удар по него. Името "слънчев" е доста подходящо, тъй като

в действителност той излъчва енергия и сила до всички части на тялото, като

дори и горните части на мозъка зависят от неговата енергия, за да

функционират.

Така както кръвта прониква във всички части на системата с помощта на

артериите и по-малките кръвоносни съдове, завършващи с малки, фини,

подобни на косъмчета съдове, наречени капиляри, и благодарение на това

системата се снабдява с богата, червена кръв, изграждаща и възстановяваща

телесните клетки и извършваща снабдяването с веществата, необходими за

безкрайната работа по възстановяването и изграждането, протичащо

непрекъснато във всяка част на тялото под ръководството на този усърден

служител, инстинктивния ум, по същия начин човешкият магнетизъм или

праничната енергия прониква във всяко кътче на системата с помощта на този

удивителен и сложен механизъм, наречен нервна система, с нейните сложни

системи вътре в системите, състоящи се от кабели, проводници, релейни

станции, акумулатори и други подобни. Без този магнетизъм не може да има

живот, защото дори механизмът и апаратът за извършването на работата по

кръвообращението зависи от движещата сила на тази пранична енергия.

Здравото човешко тяло е изпълнено от главата до петите с тази

удивителна сила, която поддържа функционирането на неговия механизъм и

която се използва не само на физическо, но и на астрално ниво, както ще видим

по-късно.

Трябва да се помни обаче, че зад цялото това разпределение стои

инстинктивният ум, защото той поддържа непрекъснатото снабдяване и тегли от

акумулаторите на системата достатъчно количество магнетизъм, за да зареди

всички части на тялото, и единствено благодарение на него се осигурява едно

допълнително количество в отговор на внезапно и неочаквано търсене.

Инстинктивният ум наблюдава и контролира въпроса за търсенето и

предлагането при това непрекъснато черпене от акумулаторите на системата и

последващото разпращане на магнетизма до всички части на тялото. Той

изпраща само един разумен процент от натрупаното количество, в противен

случай системата скоро ще банкрутира. Ако човек притежава достатъчни запаси

от магнетизъм, инстинктивният ум е твърде либерален при разпределянето на

това количество, защото той не е скъперник, просто е благоразумен, и такъв

човек излъчва магнетизъм, така че хората, които общуват с него, усещат

здравословния поток, който прескача през границите на неговата нервна

система и изпълва астралната атмосфера около него. Описахме човешката

аура в нашия Четвърти урок и в същия урок засегнахме въпроса за третия

принцип или прана, която на практика е аурата на човешкия магнетизъм.

Тази аура може да се почувства от много хора и да се види от тези, които

притежават определена степен на ясновидско зрение. Всъщност добрият

ясновидец може да види магнетизмът, докато той се движи из нервната система

на човека. Когато е в тялото или е много близо до него, той е със слаб розов

нюанс, който изчезва с отдалечаването му от него. На малко разстояние от

тялото наподобява облак пара с цвят и вид на електрическа искра или по-скоро

на лъчението от рентгеновата тръба. Ясновидците виждат неговите подобни на

искри частици, които се пръскат от върха на пръстите на хората, провеждащи

"магнетично лечение" или извършващи месмерични движения с ръце. Вижда се

и от някои хора, които не считат себе си за ясновидци, на които той изглежда

като нагорещен въздух, издигащ се от печка или от нагрятата земя; т. е. като

безцветно изпаряващо се нещо, пулсиращо и вибриращо.

Един човек със силна концентрация или с развити сили на мисълта също

отделя значително количество магнетизъм заедно с мисловните вълни,

излъчвани от неговия мозък. Всъщност всички мисловни вълни са повече или

по-малко заредени с магнетизъм, но хората с лоша концентрация и отрицателен

характер отделят толкова малко, че обикновено не ги взимаме предвид в

сравнение с добре заредените вълни на мисълта на самоуверения или развит

индивид.

Голямото различие между физиолога и окултиста е по въпроса за

възможното пренасяне на магнетизъм или на нервна сила, както я наричат

физиолозите. Физиоло-гът настоява, че макар нервната сила без съмнение да

съществува и да върши в тялото на човека всичко онова, което твърди

окултистьт, тя все пак е ограничена до нервната система и не може да напусне

нейните граници. Той, следователно, отрича съществуването на повечето от

явленията, присъщи на човешкия магнетизъм, и разглежда окултните учения

като нещо, което е подходящо единствено за фантазьорите и надарените с

богато въображение. Окултистът, от друга страна, знае от собствен опит, че

този магнетизъм или нервна сила може да пресича и непрекъснато пресича

границите на нервната система, като понякога се излъчва на огромно

разстояние от човека, в чиято система е бил натрупан. Доказателство за това

окултно учение може да се намери от всеки, който го опита сам, при положение

че освободи ума си от своите предубеждения и поиска да приеме фактите

такива, каквито му бъдат представени.

Преди да продължим по-нататък, искаме още веднъж да напомним на

нашите ученици, че човешкият магнетизъм е просто една проява или форма на

прана и че прана не е създадена, за да удовлетворява нуждите на хората по

тяхно нареждане. Когато някой увеличи количеството на магнетизма в своята

система, той го прави не като създава нов запас от нея, а като изтегля към себе

си едно увеличено количество прана от великия източник на прана, чрез

дишането, яденето или пиенето. Така извлеченото от въздуха, храната и

течностите количество може да бъде значително увеличено с помощта на

мисловното желание или силата на волята, както скоро ще видим. Съществува

определено количество прана -това количество не може да се увеличава или

намалява. То е неизменно. То е Сила.

В нашия Пети урок ви казахме, че когато една мисъл се изпрати със сила,

тя обикновено носи със себе си значително количество прана или магнетизъм,

който й придава допълнителна сила и понякога предизвиква поразителни

ефекти. Тази прана или магнетизъм практически зарежда с енергия мисълта и я

превръща почти в жива сила. Всяка мисъл, добра или лоша, е повече или по-

малко добре заредена с прана или магнетизъм. Човекът със силна воля,

изпращащ енергична, позитивна мисъл, несъзнателно (или съзнателно, ако

разбира проблема) изпраща заедно с нея определено количество прана или

магнетизъм, пропорционално на силата или енергията, с която мисълта е

задвижена. Мисъл, която е изпратена, когато човек е под въздействието на

силна емоция, също е много силно заредена с магнетизъм. Мислите, заредени

по този начин, често се изпращат като куршум към мишената, вместо да се

носят бавно и безцелно като някоя обикновена мисловна еманация. Някои

оратори са усвоили това изкуство и изпращат своите мисли с такава сила, че

човек ясно може да усети въздействието на мисълта. Силният, енергичен

мислител, чиито мисли са добре заредени с прана, понякога придава такава

жизненост на своите мисли, че те ще продължат да съществуват много дълго

време като мисъл-форми, т. е. ще притежават такава жизненост, благодарение

на прана, с която са заредени, че ще станат почти като живи сили. Може би ще

има какво да кажем по този въпрос в нашия Урок за Астралния свят (Урок 10).

Подобни мисъл-форми, когато влязат в психичната атмосфера на някой човек,

притежават почти същата степен на сила, каквато самите вие бихте усетили,

ако въпросният човек разговаряше лично с вас. Прочетете отново стр. 71-76 от

Пети урок, сега, след като вече сте научили малко повече за прана, и ще

добиете по-ясна представа за мисъл-формите.

Прана зависи твърде много от желанията и очакванията на човека, както

по въпроса за нейното поглъщане, така и за нейното излъчване с помощта на

мисловните вълни. С други думи, макар че всеки човек поглъща по-голямо или

по-малко количество прана във всеки момент от своя живот и че това

количество може да бъде значително увеличено с придържането към йогистките

учения относно дишането, яденето и пиенето, все пак мисълта или желанието,

или очакването на индивида значително увеличават силата, с която се излъчва

една мисъл, тъй като значително увеличават количеството прана, с която е

заредена мисълта.

Да го кажем по-ясно: ако човек създаде мисловен образ за поглъщането на

прана, докато диша, яде или пие, той ще задейства определени окултни закони,

които ще предизвикат освобождаването на по-голямо количество прана и в

резултат той ще бъде значително укрепен. Направете следния опит: поемете

няколко пъти дълбоко въздух, задържайки в ума си представата, че поглъщате

голямо количество прана с всяко вдишване, и ще почувствате приток на нова

сила. Струва си да опитате, когато се чувствате изморени и изтощени. По

същия начин изпийте бавно чаша вода, представяйки си, че извличате от

водата голямо количество прана, която е натрупана в нея, и ще изживеете

подобно чувство. По същия начин, когато се храните, ако дъвчите бавно

храната си, представяйки си, че извличате силата на прана от храната, ще

получите много по-голям процент от хранителните вещества и силата на

храната, отколкото, ако се храните по обикновения начин. Всички тези неща са

много полезни - надяваме се, че ще ги опитате и ще ги използвате, когато имате

нужда. Не позволявайте простотата им да ви накара да ги подценявате.

Същият закон довежда до това една мисъл, излъчена с мислената

представа, че е много добре заредена с прана, да достигне много по-голяма

скорост и сила в сравнение с обикновената мисъл, като нейната мощ ще бъде

значително увеличена с помощта на тази практика. Но внимавайте да не

изпращате лоши мисли по посочения начин. Прочетете внимателно Урок 5 ,

"Динамика на мисълта", и обърнете внимание на предупрежденията в него.

Могат да се направят редица интересни експерименти в сферата на

човешкия магнетизъм. Ако имате приятели, които се интересуват от този

въпрос, можете да направите следния опит. Нека групата седне в кръг,

държейки се за ръце, и всички да се концентрират върху общата цел за

изпращане на праничен поток или поток от магнетизъм по кръга. Трябва да сте

се разбрали за посоката, иначе едни ще пращат в едната посока, а другите - в

другата и ефектът от съвместното действие ще се изгуби. Добра идея е да

завъртите потока по посока на часовниковата стрелка, т. е. изберете някой от

вас, който ще играе ролята на цифрата 12 върху циферблата на часовника, и

след това започнете да въртите потока в посока "надясно" от този човек. Ако

групата действа в синхрон и условията са благоприятни, скоро ще усетите

слабо изтръпване, като от слаб електрически ток, преминаващ през вас. Тази

практика, ако се прави умерено, ще донесе ободрение на всеки, който участва в

нея, но не ви съветваме да останете в кръга прекалено дълго време, тъй като

това може да доведе до възникване на твърде силен поток, който да предизвика

настъпването на психични феномени. Затова тези, които не са запознати със

законите на психичните феномени, не трябва да се отдават безконтролно. Не

одобряваме безразборното и неразумно предизвикване на подобен род

феномени. Човек трябва да се запознае със законите, преди да се опита да

предизвика настъпването на феномена.

Нашата малка книжка, "Науката за дишането", представя в сбита форма

няколко метода за използване на праничната сила или човешкия магнетизъм и

ние отпращаме ученика към тази книга, след като свърши с този урок. Всички

наши публикации са свързани една с друга и когато всяка от тях е прочетена,

останалите стават по-ясни. По необходимост се налага да съкратим нашата

информация и да разчитаме на старателното прочитане на всеки урок от страна

на учениците, за да могат да постигнат най-добрите резултати.

За да не се спираме два пъти на един и същ въпрос, трябва да насочим

ученика към "Науката за дишането" за инструкции и упражнения, които са

предназначени да увеличат поглъщането на прана, а освен това и за насоки

относно нейното разпределение.

Глава XIV на "Науката за дишането" ви дава ценна информация в тази

насока. В тази глава, параграф 2 предоставя един добър пример за

увеличеното абсорбиране на прана и нейното разпределение към всички части

на тялото, укрепвайки и зареждайки с енергия всички клетки, органи и части на

тялото. Това упражнение ще ви изглежда два пъти по-полезно сега, след като

сме навлезли малко по-дълбоко в темата за прана или магнетизма. Параграф 3

от същата Глава учи как да потискате болката чрез насочването на прана.

Параграф 4 дава насоки за управлението на кръвообращението. Параграф 5

дава информация за самолечението, а параграф 6 представя кратък курс по

лечение на други хора, който, ако вие следвате внимателно, ще ви превърне в

"магнетичен лечител". Параграф 7 ви дава инструкции за лечението на

разстояние.

Следващата глава, Глава XV, ви дава информация за излъчването на

мисълта с помощта на заредени с прана мисли; инструкции за изграждане на

защитна аура, която ще ви позволи, ако желаете, да устоите на мислите и прана

на другите хора - тази информация е особено полезна и ние съветваме ученика

да се запознае с тази практика на изграждане на защитна аура, тъй като ще

установи, че тя ще му бъде полезна в редица случаи. Нашият Урок 5 също

съдържа насоки по този въпрос, навлизайки малко повече в подробностите в

сравнение с "Науката за дишането". Глава XV от "Науката за дишането" ви учи

също така как да се презареждате и как да презареждате други хора с прана; и

още как да зареждате водата и още много полезни упражнения и наставления

за използването на праничната сила или човешкия магнетизъм; голяма част от

които, доколкото на нас ни е известно, не са издавани до този момент.

Предубеденият читател на тези последни редове може съвсем естествено

да предположи, че се опитваме да продадем "Науката за дишането" на нашите

ученици, заради непрекъснатите препратки към нея. Искаме да съобщим на

този читател факта, който всички наши ученици знаят, без да им е съобщаван, а

именно, че почти всеки ученик от този клас е прочел "Науката за дишането",

преди да си е купил този Курс. Следователно той не е добър обект за реклама

на предишната ни книга, затова не трябва да бъдем подозирани в прекомерното

желание да продадем своите книги, като ги възхваляваме в нашите уроци.

Истинската причина за непрекъснатото насочване на читателя към "Науката за

дишането" е нашето наблюдение, че обикновеният ученик, дори и да препро-

чете една книга няколко пъти, няма да започне да разбира голяма част от

информацията, съдържаща се в нея, докато вниманието му не бъде привлечено

към нея. Освен това знаем, че ако той вземе книгата, след като сме насочили

вниманието му към нея, ще успее да разбере настоящия урок много по-добре,

благодарение на справката с книгата. По същия начин ще разбере много по-

добре книгата поради факта, че току-що е прочел урока. Искаме да работим

непрекъснато с тези идеи, докато нашите ученици не са ги усвоили стабилно.

Тяхното предназначение е да научат учениците на нещо, а не просто да ги

забавляват.

И така, ако ученикът иска да упражнява действието на праничната енергия

или човешкия магнетизъм, искрено го насочваме към "Науката за дишането", в

която той ще намери достатъчно материал, който за известно време да запълни

неговото време.

В нашия Урок 8, "Окултна терапия", също ще дадем да прави някои неща,

ако желае, с няколко нови за него упражнения.

Както вече казахме, тези уроци трябва да се четат и препрочитат във

взаимна връзка, тъй като един урок ще хвърли светлина върху друг, и обратно.

Всички те са част от едно нещо - всички камъни ще построят храма -всеки от тях

има свое място и всеки пасва на някой друг.

За тези от нашите ученици, които не са постигнали състоянието на

перфектно здраве, което според философията на йога е желателно, тъй като

подготвя тялото да бъде използвано като съвършен инструмент на егото, за

тези, които страдат от болести и разклатено здраве, препоръчваме практиката

за увеличаване на снабдяването с прана с помощта на дишането, храната и

течностите, както се посочи в този урок и "Науката за дишането". Внимателното

и непрекъснато практикуване на това поглъщане и складиране на прана ще е от

полза за всеки човек и особено за онези, които не са в съвършено здраве. Не

презирайте тялото, защото то е Храмът на Живия Дух. Грижете се добре за него

и го превърнете в подходящ инструмент.

Урок 8

ОКУЛТНА ТЕРАПИЯ

Студентът по история ще открие в легендите, фолклора и историята на

всички народи доказателства за факта че навсякъде е съществувало лечение

чрез някаква форма на окултна практика - във всички народи и във всички

времена. Различните форми на окултна терапия варират от отвратителните

практики, съпътстващи най-грубите форми на варварско суеверие, до най-

изисканата форма на процедурата, характерна за някои от съвременните модни

метафизически култове. Отделните форми на окултно лекуване на болестта са

били свързвани с всякакви религии - от деградиралите вуду-практики на Африка

до най-висшите форми на религия, известни на света. Създадени са

всевъзможни теории, за да обяснят лечебните практики, произтекли от всички

тези форми на лечение - около факта, че леченията са били ефикасни, са

възниквали различни вярвания. Жреци, учители и лечители са претендирали за

Божествени сили и са настоявали, че са представителите на определено

божество, което се е почитало в тяхната страна, само защото са можели да

лекуват телесните заболявания. И в почти всеки от случаите тези жреци и

лечители са сочели лечението като положително доказателство за истинността

на религията или на школата на религиозната мисъл, към която са

принадлежали; като в същото време са настоявали, че всички останали религии

или окултни лечения са неистински и фалшиви и че само те, твърдели

въпросните жреци, притежават "истинското нещо". Онези, които дръзвали да

покровителстват някой от жреците или лечителите на противника, често били

заплашвани с ужасни наказания.

Човешката природа е една и съща във всички части на света и във всички

времена. Откриваме, че същото съперничество и претенция за "единственото

истинско нещо" съществува и днес, както между конкуриращите се вуду лекари

в Африка, така и между излъсканите водачи на съвременните метафизически

култове на Америка. Жалко за тези претенденти за монопол върху една от най-

великите сили на Природата, за тези хора, които лекуват въпреки своите

теории, а не благодарение на тях! Великата възстановителна сила на

Природата е свободна като въздуха и слънчевата светлина и може да се

използва от всеки, който има желание да го стори. Тя не се притежава и

контролира от никой човек, култ или школа - и човек не се нуждае от никаква

форма на религиозна вяра, за да я използва - Божиите чеда се събират в

различни форми, секти и вери, но Той познава всички тях като свои деца и се

смее на детинското им желание да се обединят в клики на "избран народ",

опитвайки се да лишат своите събратя от общото наследство.

Нека на ученика стане ясно, че зад всички различни форми на окултно

лечение лежи един и същ велик принцип и всички те лекуват независимо от

твърдението на всяка една, че единствено тя притежава правилната теория и

отрича теориите на другите. Трябва да съществува някаква велика сила, която

всички използват, в много от случаите сляпо, а различните теории и вярвания,

които са построили около своите лечебни практики, трябва да се разглеждат

като нещо напълно случайно по отношение на използването на великата

лечебна сила и в никакъв случай като действително обяснение на феномена на

окултното лечение. Всяко обяснение, което заслужава нашето внимание, трябва

да обясни или да се опита да обясни всички форми на окултно лечение -защото

всеки от различните култове и школи има своя лечебна практика и лекува

векове наред, независимо от своята вяра и теория.

Йогите от векове познават и практикуват различни форми на окултна

терапия и са усвоили дълбоко и цялостно принципите в основата на леченията.

Те никога не са заблуждавали себе си и не са си въобразявали, че имат

монопол върху тази сфера. В действителност техните изследователи и

експериментатори са ги убедили, че всички лечители използват една велика

природна сила, една и съща във всички случаи, независимо че се прилага и

задейства по различни начини и че метафизическите теории, религиозните

вярвания, претенциите за божествено протежиране и т.н., които са възниквали

около това окултно лечение, имат толкова общо с него, колкото биха имали и с

електрическите или магнитните сили, ако бяха възникнали около тези велики

природни сили ^вместо около великата лечебна сила.

Йогите разбират, че всички форми на лечение са просто различни

средства за задействане на тази велика сила на Природата - някои форми са

били подходящи за един случай, други за друг, като често са се използвали и

комбинации, за да се нагодят към някой конкретен случай.

Йогите знаят, че прана е непосредствената сила, която се използва във

всички лечения, въпреки че прана се привежда в действие по няколко различни

начина, както ще видим по-натам. Те учат, че всички форми на окултно лечение

могат да се обяснят по този начин; всъщност те от векове провеждат лечения по

почти всички начини, използвани от великите школи на окултната терапия,

вярвайки, че в основата на всички тях лежи една теория.

Те делят формите на лечение на три основни класа:

(1) Пранично лечение, включващо това, което е известно на Западния свят

като "магнетично лечение" и т.н.; (2) Мисловно лечение, включващо различните

форми на мисловно и психично лечение, включително лечения от разстояние,

както и лечебните практики, провеждани под въздействието на това, което е

известно като "закона на внушението" и т.н.; (3) Духовно лечение, което е

твърде рядко срещана форма на лечение и се владее от тези с напреднало

духовно развитие. То е нещо съвсем различно от това, което се нарича със

същото име от някои съвременни "лечители". Но в основата дори и на тази

висша форма на лечение лежи същата сила, прана. Прана е инструментът, чрез

който се изпълнява лечението, без значение на използвания метод или на

човека, който го прилага.

При разглеждането на предмета на окултната терапия трябва да се

върнем към началото. Преди да разгледаме въпроса за лечението, трябва да се

спрем на въпроса за здравото тяло.

Философията на йогите учи, че Бог дава на всеки човек една физическа

машина, съответстваща на неговите потребности, а освен това го снабдява и

със средствата за нейното поддържане в изправност и за поправката й, ако

небрежността му доведе до неефикасното й функциониране. Йогите познават

човешкото тяло като изделие с велик интелект. Разглеждат неговия организъм

като функционираща машина, чието създаване и функциониране демонстрира

най-великата мъдрост и грижа. Знаят, че тялото СЪЩЕСТВУВА благодарение

на един велик Разум и знаят, че същият този Разум продължава да

функционира във физическото тяло и че докато индивидът действа в съгласие с

Божествения Закон, той ще бъде здрав и силен. Знаят също така, че когато

човекът действа в противоположност на този закон, възникват дисхармония и

болести. Вярват, че е смешно да се предполага, че този велик Разум или

Интелект е причина за създаването на красивото човешко тяло, а след това е

махнал с ръка на него и го е оставил на произвола на съдбата, защото знаят, че

Разумът все още контролира всяка функция на тялото и че към него трябва да

се изпитва не страх, а доверие.

Този Разум, на чийто външен израз сме дали името "Природа" или

"Принцип на Живота" и други подобни, е непрекъснато в пълна готовност да

поправи повреденото, да излекува раните, да съедини счупените кости; да

изхвърли вредните вещества, които са се натрупали в системата; и по хиляди

начини да поддържа машината в добро функционално състояние. Голяма част

от това, което наричаме болест, в действителност е едно благотворно действие

на Природата, целящо освобождаването от отровните субстанции, които сме

допуснали да влязат и да останат в нашата система.

Нека видим какво точно представлява тялото. Да предположим, че дадена

душа си търси жилище, в което да премине поредния етап от своето

съществуване. Окултистите знаят, че за да се прояви по определени начини,

душата се нуждае от телесен дом. Нека видим какво търси душата по пътя към

дадено тяло и след това да видим, дали Природата й дава това, което тя търси.

На първо място душата има нужда от един високо организиран физически

инструмент на мисълта и от централна станция, от която да може да управлява

функциите на тялото. Природата осигурява този чудесен инструмент, човешкият

мозък, чиито възможности в настоящия момент ние познаваме съвсем слабо.

Делът от мозъка, който човек използва на този етап от своето развитие, е една

съвсем малка част от целия му капацитет. Неизползваната част изчаква

еволюцията на човешкия род.

Второ, душата се нуждае от органи, предназначени да приемат и записват

различните форми на впечатления от външния свят. Намесва се Природата и

осигурява окото, ухото, носа, органите на вкуса и нервите, с чиято помощ

усещаме. Природата държи в резерв и други сетива, докато хората не изпитат

необходимостта от тях.

По-нататък, има нужда от средства за комуникация между мозъка и

различните части на тялото. Природата е "електрифицирала" тялото с нерви по

един удивителен начин. Мозъкът пуска съобщения по тези проводници до

всички части на тялото, изпращайки своите команди до клетката и органа и

изисквайки незабавно подчинение. Мозъкът получава телеграми от всички части

на тялото - предупреждения за опасност, призив за помощ, оплаквания и т.н.

По-нататьк, тялото трябва да притежава средства за придвижване в света.

То е надраснало присъщите на растенията тенденции и иска да се "движи".

Освен това иска да достига до различни неща и да ги използва за собствените

си нужди. Природата му е осигурила крайници, също мускули и сухожилия, с

които да задвижва крайниците.

След това тялото се нуждае от носеща рама, която да поддържа неговата

форма, да го защитава от удар; да му осигурява сила и устойчивост; да го

подпира, така да се каже. Природата му е осигурила костната рама, известна

като скелет, удивителна част от целия механизъм, който си струва да бъде

изучен от ваша страна.

Душата има нужда от физически средства за връзка с другите въплътени в

тела души. Природата осигурява средствата за комуникация в лицето на

органите на речта и слуха.

Тялото се нуждае от система за пренасяне на материалите за ремонт и

възстановяване до всяка част на своята система - за да изгражда; попълва

запасите; поправя; и да укрепва всички части; Нуждае се и от подобна система,

чрез която отпадните, отработени вещества да бъдат отнасяни до

крематориума, да бъдат изгаряни и изхвърляни извън системата. Природата ни

дава животоподдържащата кръв, артериите и вените, по които тя се носи назад

и напред, изпълнявайки своята работа; белите дробове, които да окисляват

кръвта и да изгарят отработените материали. (Вж. "Науката за дишането",

Глава III.)

Тялото има нужда от материал отвън, с който да изгражда и възстановява

своите части. Природата осигурява механизма на поемането на храна; на

храносмилането й; на извличането на хранителните вещества от нея; на

превръщането й във форма, подходяща за усвояване от системата; на

изхвърляне на отработените продукти.

И накрая, тялото е снабдено със средства за възпроизвеждане на вида и

за осигуряване на другите души с телесен дом.

Струва си човек да научи нещо за удивителния механизъм и работа на

човешкото тяло. От това знание той ще получи най-убедителното разбиране за

реалността на този велик Разум в природата, ще познае великия Жизнен

принцип в действие и ще разбере, че не става въпрос за сляпа случайност или

случайно събитие, а за работата на един могъщ РАЗУМ.

След това ще се научи да се доверява на този Разум и да разбира, че

това, което го е довело във физическото съществуване, ще го пренесе през

живота; че силата, която е поела отговорността за него тогава, се грижи за него

и сега и ще се грижи за него винаги.

В каквато степен се отворим за прилива на великия Жизнен принцип, в

такава степен ще бъдем облагодетелствани от него. Ако се страхуваме от него

или не му се доверяваме, затваряме вратата пред него и задължително ще

страдаме.

Ученикът може да попита какво общо има всичко това с окултната терапия

и може да се оплаче, че му даваме урок по Хатха йога, като в този случай ще

бъде близо до истината. Но не можем да избягаме от идеята, че в Природата

съществува това, което е насочено към поддържане на човека в превъзходно

здраве, и не можем да направим нищо за усещането, че истинското учение се

състои по-скоро в това хората да се научат на първо място да се поддържат

здрави, вместо да им се показва как могат да станат здрави, след като са

нарушили законите на Природата. Според йогите не е логично да се изгражда

култ около методите на лечение - те казват, че ако трябва да се създадат

култове, нека това стане с обединяването им около центъра на Здравето, което

да превърне лекуването на болестите в инцидентно събитие.

В "Хатха йога", нашата предстояща книга, ще дадем принципите на

философията на йога за съвършеното здраве, които са израз на учението, че

здравето е нормалното състояние на човека, а болестта в общи линии е въпрос

на невежество и на неспазване на природните закони на живот и мислене. Там

ще посочим, че лечебната сила съществува във всеки човек и може да бъде

задействана съзнателно или несъзнателно. Окултното лечение представлява

всъщност вкарването в играта на тази вътрешна за индивида сила (понякога с

помощта на други индивиди) и отварянето на системата за възстановителните

енергии, които непрекъснато са в нея.

Цялото лечение се предизвиква от това, което ние наричаме "Жизнената

сила" на индивида. Активният принцип на тази Жизнена сила, както вече

обяснихме, е проявлението на космическата сила - прана. За да избегнем

повторението, ще ви отпратим към "Науката за дишането" и към Урок 7 на

настоящия курс за обяснение на нервната система и на начина, по който прана

функционира в нея. Прочетете това, което сме казали по въпроса, и ще можете

да разберете по-ясно това, което ще кажем за различните форми на окултното

лечение.

Да предположим, че даден човек е пренебрегнал правилата на правилния

живот и мислене така, както са изложени в "Хатха йога" и други съчинения по

тази тема, и е "съсипал" здравето си. Опитал е различни форми на материално

лечение и иска да се възползва от това, което може да намери в различните

форми на окултната терапия. Установява, че може да избира измежду няколко

форми на окултно лечение. Ще се опитаме да ви изясним как действат тези

различни форми на лечение и да ви представим обяснение на всяка от тях. В

урок с такъв обем страници не можем да дадем пълна информация и да

разкажем подробно за методите, тъй като за да го направим, за всяка от

системите ще е необходима отделна книга, но се надяваме да ви дадем една

обща представа за различните форми на лечение.

МАГНЕТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ

Това е форма на пранично лечение, при която или болният, или някой

"лечител" изпраща увеличен запас от прана към засегнатите части. В

действителност праничното лечение придружава почти всяка от останалите

форми на лечение, въпреки че тези, които го провеждат, не подозират, че го

използват. В това, което е известно като магнетично лечение, операторът движи

ръцете си над тялото на болния и с помощта на усилие на волята или на силно

желание генерира вътре в себе си голямо количество прана, което прехвърля

към пациента. Тази прана действа като че ли това количество е изпратено от

системата на самия пациент и създава възможност за укрепване и зареждане с

енергия на засегнатата част на тялото и така да доведе до нейното нормално

функциониране. При магнетичното лечение ръцете обикновено се движат над

тялото, като най-често се използва и действителен контакт. Общите правила за

тази форма на лечение сме дали в "Науката за дишането" и може би някой ден

ще издадем малко ръководство по този въпрос със специфичните правила. Ще

посочим някои от общите правила в края на този урок, ако мястото ни позволи.

В предишните уроци и в "Науката за дишането" сме казали толкова много за

прана, че ученикът трябва да може да разбере принципа, който стои зад тази

форма на лечение, без по-нататъшни обяснения.

МИСЛОВНО ЛЕЧЕНИЕ

Мисловното лечение обхваща твърде широка област и има няколко

привидно различни форми. Съществува форма на самолечение, която се

състои от повтарянето от страна на пациента на утвърждения или

самовнушения, които са насочени към създаването на по-жизнерадостно и

приповдигнато ментално настроение, което въздейства обратно върху тялото и

му дава възможност да функционира правилно. Точно тук бихме казали, че

главната полза от това и подобните на него форми на лечение се крие във

факта, че то принуждава пациента да се "освободи" от неблагоприятните мисли,

които пречат на Природата да си върши работата, а не в някаква специална

ценност на утвържденията. Ние сме престанали да даваме възможност на

Божествения Жизнен принцип да работи свободно в нас и сме го обременили с

неблагоприятни самовнушения. Когато променим мисловната си настройка,

преставаме да издигаме това препятствие и скоро Природата отново заявява

себе си. Енергичното самовнушение, разбира се, стимулира системата и

подбужда инстинктивния ум да си върши работата.

При формата на мисловното лечение, известна като внушение, действат

същите принципи. Умът на пациента се освобождава от неблагоприятните

самовнушения с помощта на положителни внушения от страна на лечителя и

инстинктивният ум и Природата са освободени от спирачката и могат отново да

започнат да действат, като заедно с това към засегнатите части се изпращат

достатъчни количества от прана и скоро се стига до възстановяване на

нормалната работа на системата. При лечението с внушение лечителят

обикновено, макар и често несъзнателно, изпраща към пациента запас от

собствената си прана, която стимулира частите за действие и улеснява

усилията на ума на пациента да възстанови нормалните пранични условия.

В това, което е известно като "мисловно лечение", обикновено се използва

значително количество внушение, въпреки че лечителят може и да не го

осъзнава. Мисловната настройка на лечителя се внушава на пациента с

помощта на отношението, думите, тона и поведението на лечителя и умът,

приемащ внушението, се възползва от него. Заедно с това обаче лечителят

излива в ума на пациента мощен поток от повдигаща духа, укрепваща и

тонизираща мисъл, която пациентът приема по телепатичен път, в частност

когато е налице една възприемчива мисловна настройка. Задружното действие

на двата ума, в името на една обща цел, създава доста по-голяма

направляваща сила и освен че умът на пациентът бива изтръгнат от хватката на

отрицателните мисли, в цялото тяло се поема и разпределя по-голямо

количество прана. Най-добрата форма на мисловно лечение оказва

благоприятно въздействие както върху ума, така и върху тялото на пациента.

Това, което е известно като мисловно лечение от разстояние, действа по

абсолютно същия начин като споменатата по-горе форма на мисловно лечение

- разстоянието между пациента и лечителя не е препятствие за силната

лечебна мисъл. И в двата случая лечителят създава мощна мисловна форма,

заредена изцяло с прана, която в много случаи довежда до почти незабавно

въздействие върху пациента вследствие на това, че неговите части биват силно

стимулирани и укрепени. Много често по този начин са били провеждани

мигновени лечения, въпреки че са относително малко на брой лечителите,

които са напреднали достатъчно, за да изпращат мисловни форми от такъв вид.

Един могъщ мисловен лечител може да изпрати мисъл, която е толкова силно

заредена с прана и така пълна с жизнена сила и живот, че поразеният орган да

бъде напълнен с такава лечебна сила, та незабавно да започне да се

освобождава от негодните и болестотворни вещества и да извлича от кръвта

елементите, необходими за възстановяване и регенериране за сравнително

кратък период от време. В този случай щом веднъж организмът на индивида

възстанови своето нормално функциониране, системата е способна да върши

своята работа без външна помощ.

Всички форми на мисловно лечение спадат към някоя от посочените по-

горе точки. Запомнете, че основният момент е довеждането на ума на пациента

до подходяща мисловна нагласа, като се отстранят всички форми на

неблагоприятно самовнушение, така че тази нагласа да позволи на Природата

да свърши както трябва своята работа, без нещо да й пречи. В процеса на

осъществяването на този резултат пациентът може да бъде подпомогнат (както

беше обяснено по-горе) от мощна мисъл, насочена към засегнатата част, както

и от изпращането на запас от прана от лечителя за стимулиране на тази част и

за улесняване на лечебното действие на ума.

ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ

Съществува и друга форма на лечение, която се среща изключително

рядко. При нея някой силно развит духовен индивид е в състояние да позволи

на своята духовна аура и същност така да се спусне върху засегнатия човек, че

временно цялата система се изпълва от нея и всички заболявания изчезват, тъй

като Духът, който е съвършен, преобразува всичко, с което влезе в контакт.

Това истинско духовно лечение обаче се среща толкова рядко, че малцина са

хората, които са имали късмета да станат негови свидетели. Мнозина от тези,

които вършат добра лечебна работа в останалите сфери, претендират, че го

притежават, но много от тях се самозаблуждават и нямат и най-малка

представа какво представлява истинското духовно лечение. Духовното лечение

е белязано от незабавното и пълно излекуване на пациента, с възстановяването

на абсолютно нормалното му физическо състояние, с физическото

преобразяване на пациента и довеждането му до едно състояние, напомнящо

това на силно, абсолютно здраво, енергично дете, без недостатъци, болка, без

каквото и да неразположение или признак за заболяване. Малцина надарени

индивиди в света от всяка епоха притежават тази сила, но рядко я

демонстрират заради определени окултни причини. И (подчертайте тези думи)

истинското духовно лечение никога не се извършва като средство да постигане

на финансова облага, то се дава "без пари и без заплащане". Истинското

духовно лечение никога не се опорочава от тинята на материалното - никога!

Правилно е "лечителите" да получават пари за провежданото от тях мисловно и

психично лечение във всичките му форми, тъй като посвещават времето си на

работата, а "работникът заслужава своето възнаграждение", и ние нямаме

никакво намерение да критикуваме подобно заплащане - те продават своите

услуги, точно както ние продаваме тези уроци, и са заслужили своето

възнаграждение така, както и ние сме заслужили своето. Но човекът, който е в

състояние да даде истинския дар на духовното лечение, никога не е поставен в

положение да продава своите услуги: той се храни с каквото намери, не изпитва

необходимост да разменя своите духовни дарби и би умрял, преди да му се

наложи да продава по такъв начин своята божествена привилегия. Не искаме да

бъдем разбрани погрешно по този въпрос - когато говорим за духовно лечение,

имаме предвид истинските дарове на Духа, а не някои форми на психично или

мисловно лечение, неправилно наричани "духовни". Ако искате да се

запознаете с пример за истинско духовно лечение, вземете Новия Завет и

прочетете за работата на Духа по начина, по който се проявява чрез Сина на

Дева Мария. Нека това бъде критерият - и всъщност той е.

ПРАКТИЧЕСКО ЛЕЧЕНИЕ

Установяваме, за наше удовлетворение, че разполагаме с достатъчно

място, в което да дадем на нашите ученици няколко практики по истинско

окултно лечение, които те могат да правят. Тези практики са дадени просто като

примери, разбира се, и не трябва да се приемат като цялостни наставления по

различните форми на окултното лечение.

Ще започнем с няколко практики в сферата на праничното лечение (или

магическо лечение, ако този термин ви харесва повече):

(1) Нека пациентът седне на стол, вие стоите пред него. Ръцете ви висят

свободно отстрани на тялото, а след това в продължение на няколко секунди ги

залюлейте отпуснато напред и назад, докато усетите едно затопляне във върха

на пръстите. След това ги вдигнете на нивото на главата на пациента и бавно ги

прокарайте надолу до стъпалата му с длани, обърнати към него, и с разперени

пръсти, като че ли изливате сила от върха на пръстите си в него. След това

отстъпете крачка назад и вдигнете ръцете си до нивото на главата му, като

внимавате дланите ви да са една до друга при движението си нагоре, като че ли

докато ги връщате в позицията, от която ги прокарахте надолу, изтегляте

обратно магнетизма, който сте му отдали. Повторете няколко пъти. При

движението на ръцете надолу към краката на пациента не стягайте мускулите, а

се постарайте ръцете и китките да бъдат разхлабени и релаксирани. По същия

начин можете да третирате болните части на тялото, приключвайки лечебния

сеанс с насищане на цялото тяло с магнетизъм. След третиране на болните

части за вас ще бъде добре да разтърсите пръстите встрани от тялото, като че

ли изтръсквате капки вода, полепнали по пръстите ви. Иначе може да поемете

част от състоянието на пациента. Това лечение оказва значителен укрепващ

ефект върху пациента и ако се практикува често, ще му донесе голяма полза.

При хронични или упорити заболявания проблемът често може да бъде

облекчен с помощта на извършването на "странични" движения с ръце пред

засегнатата част, т. е. като застанете пред пациента със събрани ръце, дланите

се допират една в друга и след това направите няколко маха с ръцете встрани и

навън от засегнатото място. Това лечение винаги трябва да бъде последвано от

движенията с ръцете надолу по тялото за изравняване на кръвообращението.

(2) В Глава ХГУ на "Науката за дишането" сме дали няколко ценни

практики за тази форма на лечение, които препоръчваме ученикът да научи и

практикува, ако проявява интерес към този аспект на въпроса.

(3) Главоболието на пациента може да бъде облекчено, като го накарате

да седне пред вас, а вие застанете зад неговия стол и с ръцете си с разперени,

извити надолу пръсти, направите двойни кръгове над върха на главата му, без

обаче да я докосвате. След няколко секунди наистина ще почувствате потока на

магнетизма, излизащ от пръстите ви, и болката на пациента ще бъде

облекчена.

(4) Друг добър метод за отстраняване на болка в тялото е като застанете

пред пациента и поставите дланта си близо до засегнатата част, на разстояние

няколко инча от тялото. Задръжте дланта неподвижна в продължение на

няколко секунди и след това започнете бавно кръгово движение, кръг след кръг,

над мястото на болката. Тази практика е с голям стимулиращ ефект и е

насочена към възстановяване на нормалните условия.

(5) Насочете върха на пръста си към болната част, на няколко инча от

тялото, и задържайки пръста добре изпънат, започнете да въртите ръката, все

едно пробивате дупка с върха на пръста. Често това задейства

кръвообращението в засегнатата точка и довежда до подобряване на

състоянието.

(6) Поставянето на ръцете върху главата на пациента, над слепоочията, и

задържането им на това място за известно време оказва добър ефект и е

предпочитаната форма на този вид лечение.

(7) Поглаждането на тялото на пациента (през дрехите) създава

възможност да се стимулира и изравни кръвообращението и да се освободят

кръвонасяданията.

(8) Голяма част от ценността на масажа и на сходните с него форми на

манипулации на тялото са резултат от прана, която се излъчва от лечителя към

пациента по време на разтриването и манипулациите. Ако разтриването и

манипулирането на тялото се придружава от съзнателното желание на

лечителя да насочи потока на прана в пациента, се получава много по-силен

поток. Ако практиката се съпътства от ритмично дишане, което е обяснено в

"Науката за дишането", ефектът ще бъде много по-голям.

(9) Дишането върху засегнатата част се практикува от много народи и

често представлява мощно средство за пренасяне на прана към засегнатото

място. Нерядко тази техника се изпълнява с поставянето на парче памучен плат

между тялото на пациента и лечителя, като дъхът затопля плата и добавя

стимулиращия ефект на топлината към останалите ефекти.

(10) Намагнитизираната вода се използва често от "магнетичните

лечители" и има данни за постигането на много добри резултати с този начин на

действие. Най-простият начин за намагнитизирането на водата е да се държи

чашата за дъното в лявата ръка и след това, събирайки пръстите на дясната

ръка, те леко се разтърсват над чашата с вода, все едно изтръсквате капки с

вода от върха на пръстите си в чашата. Можете да увеличите ефекта на тази

процедура като след това с дясната ръка направите насочени надолу към

чашата движения, вкарвайки прана във водата. Заредената по този начин с

прана вода има стимулиращ ефект върху болните или върху хората, страдащи

от слабост, особено ако я пият на малки глътки. Тяхното отношение трябва да

бъде на отвореност и възприемчивост и заедно с това си представят, че прана

от водата се поема от системата и я зарежда с енергия.

Сега ще насочим вниманието ви към няколко практики в различните форми

на мисловното или психичното лечение, както някои предпочитат да го наричат:

(1) Самовнушението се състои във внушаването на човека на физическите

състояния, чието настъпване той иска да предизвика. Самовнушенията трябва

да се изговарят (на глас или наум) точно така, както човек би ги казвал на друг

човек, добросъвестно и сериозно, като в същото време в ума се задържа

мислената картина на споменаваните в думите състояния. Например:

"Стомахът ми е здрав, здрав, здрав - способен да смели храната, която му е

дадена, способен да поеме хранителните вещества от храната, способен да ми

осигури хранителните вещества, които означават сила и здраве за мен. Моето

храносмилане е добро, добро, добро и аз се наслаждавам, смилам и

асимилирам своята храна, превръщайки я в богата на хранителни вещества

червена кръв, която носи сила и здраве до всички части на моето тяло,

изгражда го и ме прави здрав мъж (жена)." Подобни самовнушения или

утвърждения ще дадат също толкова добри резултати, ако бъдат приложени и

към други части на тялото, стига умът и вниманието да бъдат насочени към

съответните части, което предизвиква увеличаване на количеството прана,

изпращано към тях, както и задържане в съзнанието на мислената представа на

състоянието, което трябва да се постигне. Потопете се в атмосферата на

самовнушенията, вложете в тях цялата си душа и доколкото е възможно,

формирайте мислената представа на състоянието, което желаете да

постигнете. Вижте себе си такива, каквито искате да бъдете. Можете да

подпомогнете лечението като лекувате себе си с помощта на методите, описани

в практиките за праничното лечение.

(2) Внушенията за лечение на другите хора действат на основата на същия

принцип, както и току-що описаните самовнушения, с изключение на това, че

лечителят трябва да внуши на ума на пациента желаните състояния, вместо

пациентът да го прави сам. Много по-добри резултати могат да се постигнат,

когато лечителят и пациентът си сътрудничат при създаването на мисловната

представа и когато пациентът се придържа в ума си към внушенията на

лечителя и изгражда мислената картина, описвана от думите на лечителя.

Лечителят внушава това, което иска да предизвика, а пациентът позволява на

внушенията да се спуснат в неговия инстинктивен ум, където те биват улавяни и

след това се изразяват във физически резултати. Най-добри сугестолози са

хората с голяма жизненост, които изпращат в организма на пациента мощни

мисли, заредени с прана, в същия този момент, в който се правят и внушенията.

В почти всички форми на мисловното лечение се използват само няколко

метода, както ученикът сам ще открие, ако си направи труда да анализира

леченията. Инстинктивният ум често се отдава на лоши навици, прислужвайки

на тялото поради това, че ученикът се е откъснал от природния начин на живот

и е принудил и инстинктивния ум да възприеме тези вредни навици.

Внушението и самовнушението връщат инстинктивния ум към нормалното му

функциониране, а тялото бързо възстановява предишната си хармония. В много

случаи всичко, от което има нужда сугестивното лечение, е освобождаването на

ума на пациента от страха и безпокойството и от депресиращите мисли, които

възпрепятстват истинската хармония на тялото и са пречели за

разпределението на подходящото количество прана във всички части на тялото.

Отстраняването на тези вредни мисли е като отстраняването на прашинката

прах, която е пречела на нашия часовник да работи както трябва, нарушавайки

хармонията на този деликатен механизъм. Страх, безпокойство и омраза,

заедно със съпътстващите ги емоции, са причината за по-голямата част от

физическата дисхармония в сравнение с почти всички други причини, взети

заедно.

(3) При това, което най-общо казано се нарича мисловно лечение,

пациентът седи в релаксирана позиция на тялото и позволява на ума да се

настрои възприемчиво. След това лечителят отправя към пациента мисли с

укрепващ и повдигащ духа характер, които, въздействайки върху ума на

пациента, го карат да се освободи от отрицателните си настройки и да

възприеме своето нормално състояние на спокойствие и сила, в резултат на

което веднага щом умът на пациента възвърне равновесието си, той започва да

защитава себе си и задейства възстановителната сила в организма на човека,

изпращайки увеличено количество прана към всички части на тялото и правейки

първата крачка към възстановяване на здравето и силата. Основният принцип

на мисловното лечение е да се доведе умът на пациента до подходящо

състояние, а от него напълно естествено ще последва и нормалното физическо

състояние на тялото. Но най-добрите мисловни лечители правят нещо повече

от това - те (често несъзнателно) изпращат положителна мисъл, солидно

заредена с прана, право в поразеното място и на практика извършват психично

презареждане на организма на пациента независимо от това, което се

извършва от собствената му мисловна форма. Когато лекувате пациента по

този начин, си представете много ясно, че физическата хармония в пациента се

възстановява, че здравето е в нормалното си състояние и че всички

отрицателни мисли са изхвърлени от ума му. Представете си, че е силен и

здрав в тялото и ума си. Представете си, че притежава всички тези състояния,

които вие искате да създадете в него. След това концентрирайте ума си и

проникнете напълно в неговото тяло или в болното място - една силна,

проникваща мисъл, чиято цел е да предизвика желаната физическа промяна,

отстранявайки болестотворните състояния и възстановявайки нормалното

функциониране и състояние на организма. В ума си извикайте представата, че

мисълта е много добре заредена с прана, и я вкарайте изцяло в засегнатата

част с усилие на волята. За постигането на този резултат обикновено се изисква

доста практика, но някои хора като че ли го постигат без много усилия.

(4) Лекуването от разстояние или дистанционното лечение се изпълнява по

абсолютно същия начин, по който и лечението в присъствието на пациента. В

Глава XIV на "Науката за дишането" сме дали някои инструкции за тази форма

на лечение, които заедно с това, което току-що казахме в предната точка, ще

осигурят едно елементарно работно понятие по проблема. Някои лечители си

представят мислено пациента, седнал пред тях, и след това започват да

извършват лечебната процедура така, като че ли той наистина е пред тях. Други

създават мисления образ за излъчващата се от тях мисъл, представяйки си как

тя напуска техния ум, как след това прекосява пространството и влиза в ума на

пациента. Трети просто седят в пасивна, съзерцателна позиция и мислят

интензивно за пациента, без да се занимават с пресичане на пространството.

Има и такива, които предпочитат да разполагат с носната кърпа или с някакъв

друг предмет, принадлежащ на пациента, за да могат да си представят по-

добре условията на връзката. Всеки един от тези методи е добър, като

темпераментът и склонностите на човека го карат да предпочете някой от тях.

Но в основата на всички лежи един и същ принцип.

Малко практика със споменатите току-що няколко форми на лечение ще

даде на ученика увереност и спокойствие при оперирането с лечебната сила,

докато не започне често да излъчва лечебна сила, без напълно да осъзнава

това. Ако се провеждат доста лечебни процедури и лечителят върши своята

работа с цялото си сърце и душа, скоро той става толкова добър, че започва да

лекува почти автоматично и без да го прави нарочно, когато е в присъствието на

страдащ човек. Лечителят обаче трябва да внимава да не изчерпи запасите на

своята прана, като по този начин би навредил на собственото си здраве. Трябва

да се запознае с дадените от нас методи за презареждане на себе си и за

защита от ненужно изтощаване на своята жизненост. По отношение на тези

проблеми той трябва да бърза бавно, без нито за миг да забравя, че

насилственото ускоряване на развитието не е желателно.

Този урок не беше написан, за да накараме нашите ученици да станат

лечители. По този въпрос те трябва да използват собствената си преценка и

интуиция. Посветили сме урока на проблема, тъй като той образува част от

общия предмет, с който се занимаваме в настоящия учебен курс, и е важно те

да знаят нещо за принципите, които лежат в основата на тези няколко форми на

лечение. Нека анализират всяка от формите на лечение, на която може би са

били свидетели или са чули за нея, лишавайки я от всички фантастични теории,

които са били създадени около нея, и тогава ще успеят да определят нейния

вид и да я изучат, без да приемат теорията на човека, който провежда

лечението. Помнете, че всички култове и школи лекуват, използвайки един и

същ принцип, но приписват резултата на най-различни теории и вярвания.

Що се отнася до нас самите, ние се придържаме към принципите на Хатха

йога, която преподава учението за запазване на здравето чрез правилен живот

и правилно мислене, и разглеждаме всички форми на лечение като нещо,

необходимостта от което е предизвикана от невежеството и неспазването от

страна на човека на законите на Природата. Но докато човек не започне да

живее и да мисли правилно, някои форми на лечение са необходими и от това

следва важността на тяхното изучаване. Развитият окултист разглежда

поддържането на здравето като по-важно за човешкия род от лекуването на

болестите, споделяйки старата поговорка, че "унция предпазна мярка струва

повече от един фунт лечение". Но доколкото можем да помогнем на нашия

ближен, е добре да знаем нещо по въпроса за окултната терапия. Тя е една от

Природните сили и ние трябва да знаем как да я използваме.

Урок 9

ПСИХИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Едно от нещата, които са озадачавали научните изследователи и

студентите по история на човечеството, е непрекъснатото повтаряне на

истории, легенди и традиции, свързани с притежаването и практикуването на

някаква форма на психично въздействие от всички народности и във всички

епохи. Изследователите са установили, че не е проблем да отхвърлят повечето

примитивни форми на тези истории с обяснението, че са резултат от най-

грубата форма на суеверие сред необразованите и неразвити хора. Но

прелиствайки страниците на историята, откриват, че "празните суеверия" все

още запазват първоначалната си сила и че формите им стават все повече и все

по-разнообразни. От отблъскващите вуду практики на африканския дивак може

да се прокара линия до разпространението на уичкрафт в Нова Англия и да се

стигне чак до наши дни, когато Западният свят очевидно е полудял по

"психизма", а ежедневниците са пълни със сензационни истории за месмерично

въздействие, хипноза, персонален магнетизъм и т.н. Книгите от всички времена

са пълни с истории за психично въздействие, Библията съдържа много случаи

за неговото използване, за добро или лошо.

В настоящия момент често се обръща внимание на удивителните случаи

на прояви на силата на ума, на персонален магнетизъм и други и е нещо съвсем

обикновено да се чуе израза, че някой притежава или не притежава

"персонален магнетизъм", че е или не е "магнетична" личност. По този въпрос

се изписаха много глупости и бяха създадени някои направо невероятни теории.

И все пак самата истина е много по-удивителна и от най-щурите измислици,

които се написаха и казаха за нея. В основата на всички популярни мнения и

погрешни разбирания относно психичното въздействие лежи една солидна

основа от факти, по-голямата част от които не са и сънувани от хората, които

подхранват обществения вкус със своите сензации.

Едва ли е необходимо да казваме на нашите ученици, че на Изток има

хора, които са запознати и практикуват от много векове насам всички известни

форми на окултизъм и че всъщност са притежавали тайните, които

изследователите на Запад така усърдно се стремят да открият. Западните

автори подбират отделни фрагменти от знанието, за да ги използват като

основа за своите стряскащи твърдения и теории.

Голяма част от това скрито познание ще остане и трябва да остане скрито

през следващите години, заради неразвитото състояние на човешкия род и

общата неподготвеност на хората за тази тайна мъдрост. Представянето пред

широката публика дори на съвсем малка част от някои от скритите учения в този

момент би било наистина опасно и би навлякло на хората едно от най-големите

проклятия, известни на човека. Не защото в самите учения има нещо, което не е

наред, а защото егоизмът на обикновения мъж или жена е такъв, че много скоро

те ще започнат да използват това познание за лична изгода и цели, във вреда и

ущърб на своя ближен. То нямаше да е скрито, ако всички хора знаеха

достатъчно по въпроса, ако бяха напреднали достатъчно в интелектуално и

духовно отношение, за да схванат и разберат тези учения и по този начин да са

в състояние да се защитят от егоистичните опити на своите безскрупулни братя

и сестри. Защото, както всички окултисти знаят, никаква черна магия не може да

засегне мъж или жена, ако те са наясно с истинското си място в Природата,

познават действителните си възможности за противопоставяне на практиките на

онези, които са овладели част от окултното знание без нужното духовно

развитие, което би ги научило на правилното използване на същото.

Обикновеният наш съвременник обаче не познава собствената си сила и няма

да бъде убеден, че притежава такава сила, и следователно е неспособен да се

защити от психичните атаки на онези, които са овладели някаква част от

окултното учение и го използват за постигането на егоистични цели.

Неподходящото използване на психичната сила е известно много отдавна

на окултистите като "черна магия", която, далеч от това да е някакъв остатък от

суеверията на Средновековието, е нещо твърде реално и се практикува в доста

голяма степен и в наше време. Тези, които я практикуват, посяват семената на

собственото си наказание и всяка частица психична сила, употребена за низки и

егоистични цели, неминуемо рикошира и се връща върху този, който я използва.

Въпреки че тези хора въздействат върху другите, за да могат да получат

някаква материална изгода и удоволствие и че в по-голяма или по-малка степен

мамят широката публика, въпреки всичко това същата тази публика се

надсмива над идеята, гледа на този въпрос като на някаква шега и счита тези,

които преподават истината, за необуздани фантазьори или за луди.

За щастие тези, които биха търгували психичните сили по подобен начин,

знаят сравнително малко по въпроса и могат да използват само по-

елементарните форми, но когато се срещнат с хора, които са абсолютно

неосведомени, могат да получат по-големи или по-малки резултати с помощта

на своите изкуства. Много хора откриват, често съвсем случайно, че могат да

въздействат на другите по своя воля и като не познават източника на своята

сила, често я използват така, както биха използвали и всяка друга психична

способност или мисловна сила. Такива хора обаче обикновено постепенно са

внесли в своето познание (в съответствие с добре установените окултни закони)

нещо, което ги довежда до едно по-добро познаване на проблема и те започват

да разбират своята грешка. Други избират малка част от окултното познание и

"го изпробват върху" другите хора и виждайки какъв е резултатът, стъпват на

пътя на "черната магия", въпреки че едва ли знаят какво правят. Тези хора също

биват предупреждавани по определени начини и на всеки от тях се предоставя

шансът да поправи своята грешка. Има и такива, които изглежда разбират в

известна степен опасността, на която се подлагат, но съзнателно поемат риска,

очаровани от усещането за власт и сила и заслепени от него.

На никой от тези хора не се позволява да стигне прекалено далеч в своята

егоистична дейност, тъй като има сили, които работят, за да противодействат в

значителна степен на егоистичната психична работа - това е стара окултна

истина.

Извън тази малка област на елементарната черна магия обаче, която

споменахме повече като начин да отправим предупреждение, има много хора,

надарени със способности, които им дават власт над техните ближни и чието

въздействие се усеща в ежедневния живот, точно както влиянието на физически

силния човек се усеща в тълпа слаби хора. Един кратък поглед върху вашите

познати ще ви убеди, че някои от тях притежават по-голямо влияние от други.

Някои хора се приемат съвсем естествено за водачи и учители, докато за други

пак напълно естествено е отредена ролята на последователи. Тези силни,

самоуверени хора изпъкват във войната, бизнеса, съда, от амвона, в лекарската

практика и всъщност във всички сфери на живота и във всички клонове на

човешкото поведение. Отбелязваме този факт и казваме, че даден човек

притежава голямо количество личен магнетизъм или че друг не го притежава.

Но какво имаме предвид под личен магнетизъм? Може ли някой да даде

интелигентен отговор? Много са теориите, които са били създадени, за да

обяснят този феномен, и много са системите, разработени за развиването на

тази "сила". През последните години се появиха много учители, които твърдят,

че са открили тази тайна, и предлагат да я предадат на всички желаещи срещу

висока цена; правят се много сензационни съобщения за привличане на клиенти

на "курсовете" за обучение и са отправени много апели към най-егоистичните

мотиви, за да бъде събуден интерес към това, което се предлага за продажба. В

повечето случаи тези учители на практика не притежават нищо, което да

предложат и на което да учат, макар и в някои от случаите да са придобили

достатъчно познание по предмета, за да са в състояние да дават инструкции,

чрез които човек може да се окаже притежател на достатъчно психична сила, за

да упражнява известно влияние върху невежите и слаби представители на

човешкия род. За щастие голяма част от купувачите на тези учения не вярват

достатъчно в себе си или в ученията, за да приложат на практика дори и тези

сравнително безсъдържателни знания, които са им предоставени. Но има и

хора, макар и твърде малко на брой, които са достатъчно уверени в себе си, за

да приложат на практика тези системи, и точно те са способни да извършат

големи бели заради невежата и егоистична употреба на силите, предназначени

за постигането на много по-възвишени цели. Всички тези неща трябва да

изчезнат заедно с напредъка на човешкия род в познанието и разбирането на

окултните истини, а междувременно тези, които наистина разбират проблема,

правят каквото могат, за да запознаят човечеството с неговите принципи, така

че хората да се защитят психически и не се изкушават да използват висшите

сили за егоистични цели.

Духовно развитият мъж или жена може да си позволи да се усмихне на

усилията на тези дилетанти в черната магия, най-малкото що се отнася до

страха от това да им бъде причинена някаква вреда или да им се въздейства по

някакъв друг начин. Такъв човек се намира на много по-високо ниво, до което

усилията на егоистичния окултист не могат да достигнат. Ще трябва да кажем

нещо по въпроса за самозащитата към края на този урок, след като сме дали на

ученика обща представа за общото използване на различните форми на

психично въздействие.

Искаме обаче да бъдем разбрани много точно, когато заявяваме, че в този

урок няма да бъде направен никакъв опит да бъде разкрито в каквато и да е

степен окултното познание, което може да предостави в ръцете на случайния

читател оръжие и той да го използва за собствените си егоистични цели. Това е

урок, предназначен за самозащита на тези, които го четат, а не за поощряване

на познанието за черната магия, дори и в най-елементарните й форми. И нека

тук предупредим онези, четящи редовете, които ние ще напишем по тази тема,

че сме напълно сериозни по отношение на това, което казваме относно

егоистичното използване на окултното знание - ако са наясно дори с част от

проблемите, които човек може да си навлече с неподходящи окултни практики,

те ще захвърлят тази тема така бързо, както биха захвърлили отровна змия,

която е започнала да идва на себе си от топлината на ръцете им. Окултните

сили съществуват, за да се прилагат правилно, и са предназначени за защита

на хората, а не за да се използват неправилно и да се злоупотребява с тях, и

подобно на играта с жиците на динамо, играта с тези сили има всички изгледи

да се окаже неприятна за онзи, който не е обърнал внимание на

предупреждението.

Въпреки че много западни автори го отричат, всички истински окултисти

знаят, че формите на психично въздействие, включително и това, което се

нарича персонален магнетизъм, месмеризъм, хипноза, внушение и т.н., не са

нищо друго освен различни прояви на едно и също нещо. Тези, които

внимателно са следили мисълта — ни в предните уроци, много лесно могат да

си представят какво представлява това "нещо". Това е силата на ума на човека,

функционираща в сферите, споменати в нашите предишни уроци. Вярваме, че

ученикът се е запознал с това, което казахме за инстинктивния ум, динамиката

на мисълта, телепатията, мисловните форми и други, както и за мощта на

прана, така че ще може да разбере този урок без излишни повторения.

Психичното въздействие - и под това имаме предвид всички негови форми

- какво означава то? От какво се състои? Как се задейства? Какви са

последиците от него? Нека се опитаме да отговорим на тези въпроси.

Трябва да започнем с инстинктивния ум - един от Седемте принципа на

човека. Казахме ви (в Урок 2), че това е нивото на мисловна дейност, което е

общо за нас и животните, най-малкото в неговите най-нисши форми. Това е

първата форма на мисловна дейност, достигната в стълбата на еволюцията, и

на най-ниските си нива се проявява изцяло в сферата на несъзнаваното.

Нейните наченки могат да се проследят назад чак до минералния живот, където

се проявява в образуването на кристали и други. В нисшите форми на

растителния живот се проявява съвсем слабо и е само една степен над

проявите й при минералите. По-нататък, постепенно и неотклонно, се развива и

достига по-високи нива в растителния свят, като при някои от висшите форми на

растенията дори демонстрира елементарна форма на съзнание. В царството на

животните инстинктивният ум може да се проследи на различни нива, от почти

растителноподобния разум на най-нисшите животински форми до почти

човешкия разум на някои от висшите животни. След това, в нисшите форми на

човешкия живот, откриваме, че той се е издигнал съвсем малко по-високо от

най-висшите форми, срещащи се при животните, и издигайки се нагоре по

стълбата на еволюцията, откриваме, че е оцветен, нюансиран и повлиян от

петия принцип, интелекта, докато не стигнем до най-висшите форми на човека,

които днес са ни известни, където виждаме, че контролът е в ръцете на

интелекта, който отстоява своите позиции и въздейства върху нисшия принцип

само за добро, избягвайки грешките на по-слабо развитите хора, които заливат

с вредни самовнушения инстинктивния ум, причинявайки си вреда.

При това разглеждане на инстинктивния ум няма да споменаваме

удивителната му работа за контролиране на физическото тяло, както и някои от

другите му прояви, и трябва да се ограничим до онази част на инстинктивния

ум, която е свързана с въпроса за психичното въздействие, най-важната част

между другото, защото без инстинктивния ум не може да има каквото и да е

психично въздействие, тъй като не би имало върху какво да се въздейства.

Инстинктивният ум е инструментът, върху който свири психичното въздействие.

Често говорим, като че ли нечий интелект е повлиян по този начин, но това е

неправилно, защото върху индивида се въздейства въпреки неговия интелект, а

не с негова помощ - въздействието се запечатва толкова силно върху

инстинктивния ум, че той си затваря очите за протестите на интелекта, както

много хора по-късно си спомнят за свое съжаление. Много са хората, които, по

собствените им думи, "са знаели много добре през цялото време, но въпреки

това са го правели".

Ще започнем с това, което е известно като внушение и което в

действителност лежи в основата на всички форми на психично въздействие,

лични или от разстояние. Под внушение имаме предвид въздействието или

контрола върху мислите или действията на друг човек с помощта на позитивни

команди или фино вмъкване на желаната мисъл, или чрез някаква комбинация

от двете, или с нещо, което е разположено между тези две крайности.

Индивидуалното внушение се среща твърде често в ежедневието, в

действителност ние непрекъснато правим и получаваме внушения, съзнателно

и несъзнателно, като човек едва ли може да избегне правенето и получаването

на внушения, доколкото общува с други хора - слуша гласовете им или чете

това, което са написали. Тези ежедневни внушения обаче са относително

маловажни и не притежават силата на съзнателното и преднамерено внушение,

създадено от човек, който е запознат с изкуството на внушаването. Нека най-

напред видим как и защо се получават внушенията и по какъв начин

въздействат.

Както казахме, в първите форми на живота инстинктивният ум работи сам,

без да търпи въздействията на интелекта (защото интелектът все още не се е

развил или разгърнал), абсолютно несъзнателен, какъвто е в растителния свят.

С издигането нагоре по стълбата на еволюцията, животното започва да става

леко съзнателно, да "съзнава" нещата и да осъществява нещо като примитивно

разсъждение за тях. За да се защити от враговете си, животното трябва да се

ръководи от някакво елементарно съзнание, което е започнало да се развива и

което се проявява в и чрез инстинктивния ум. Някои животни се развиват по-

бързо от други представители на същия вид и съвсем естествено започват да

налагат себе си и да демонстрират специфичната си сила - мислят вместо

своите събратя. Превръщат се в представителите на вида, към които всички

гледат по време на опасност или когато храната е оскъдна, и тяхното

водачество се признава и приема от всички останали животни. Водачите се

налагат в стадата не само (както често се твърди в учебниците) благодарение

на грубата си сила, но и благодарение на своята по-развита мозъчна сила,

която може да се опише като "хитрост". "Хитрото" животно е способно бързо да

види опасността и да вземе мерки за нейното избягване, бързо да открие нови

начини за намиране на храна и за надделяване над естествения враг или

жертва. Всеки, който е живял по-дълго време край домашни животни или е

изучавал живота на дивите стадни животни, ще разбере много добре какво

имаме предвид. Единици водят и ръководят, повечето се подчиняват сляпо и са

водени.

С разгръщането на развитието и появата на човека отново се демонстрира

същото нещо - едни от хората изпъкват като водачи, а другите им се

подчиняват. През цялата история на хората та чак до наши дни се забелязва

абсолютно същото нещо. Малцина ръководят, а мнозинството следва. Човек е

животно, което се подчинява и подражава. Голямата част от хората са като овце

- дай им овен със звънец и те с радост ще вървят след биенето на звънеца.

Отбележете обаче следния факт, той е изключително важен: не винаги

мъжът или жената с най-голямо количество от това, което наричаме

"интелектуални познания", образование или "книжна начетеност", са водачи на

хората; точно обратното, голяма част от тези хора много често са най-верните

последователи на водачите. Мъжът или жената, които водят, са хора, които

усещат вътре в себе си това, което може да се нарече съзнание за сила, едно

осъзнаване на истинския източник на силата и властта, който е зад тях и в тях.

Това "осъзнаване" може да не бъде схванато от интелекта, то може да не бъде

разбрано, но индивидът чувства, че притежава власт и сила или че е в контакт

със сила и власт, които може да използва. И (говорейки за обикновения човек)

следователно, той започва да си вярва и да използва своята сила. Чувства

реалността на думата "Аз". Чувства себе си като индивид, нещо действително,

някаква същност, и инстинктивно продължава да отстоява и изтъква себе си.

Такива хора по правило не разбират източника на своята сила, при тях това е

въпрос на "усещане" и те съвсем естествено се възползват от тази сила.

Оказват влияние над останалите хора, без да разбират точно "как" го правят, и

често се чудят как точно става всичко. И как наистина става това? Нека видим.

Да разгледаме хората, върху които се въздейства. Върху каква част от

техния мисловен механизъм или въоръжение се въздейства? Върху

инстинктивния ум, разбира се. И защо върху техния инстинктивен ум се

въздейства така лесно, докато при другите хора това не е възможно? Това е

същността на проблема; нека го разгледаме.

В първоначалното състояние и по време на процеса на еволюцията върху

Инстинктивния ум не се е въздействало по този начин, защото не е имало какво

да въздейства върху него. Но с появата на човека индивидите, които започнали

да осъзнават надигащото се в тях чувство за "индивидуалност" и за истинската

им сила, започват да отстояват себе си и както собственият им инстинктивен ум,

така и инстинктивният ум на другите хора започват да търпят въздействия.

Човекът, който до голяма степен развива своето съзнание за собствената си

индивидуалност, осъзнаването на своя Аз, неминуемо започва да влияе върху

инстинктивния ум на този, при когото съзнанието не е така пълно развито.

Инстинктивният ум на по-слабо осъзнатия човек приема също да изпълнява

внушенията на по-силния Аз, а освен това позволява на мисловните вълни на

последния да го бомбардират и да бъдат поглъщани от него.

Запомнете още веднъж, че това съзнание не се притежава от човека на

чистото интелектуално постижение, на културата или образованието, въпреки

че колкото по-високо е интелектуалното ниво на индивида, разбира се, толкова

по-голям е размерът на властта на съзнателния Аз, който той може да

притежава. Тази сила е била забелязвана в необразовани хора, както и в такива

с най-високо образование, и въпреки че липсата на образование не им

позволява да се възползват от своята сила в степента, достъпна за техния по-

облагодетелстван събрат, все пак те оказват определено влияние върху всички

в своята "категория", както и върху мнозина, които са с по-големи интелектуални

способности от тях. Тук не става въпрос за образование или за абстрактно

мислене и т.н., тук става въпрос за съзнание. Тези, които го притежават, по

някакъв начин чувстват този Аз в себе си и въпреки че той много често ги води

до една абсурдна степен на егоцентризъм, до суетна гордост от самите себе си,

все пак човекът, притежаващ в някаква степен това съзнание, неминуемо влияе

на останалите и си пробива своя път в света. Светът е нарекъл проявата на

това съзнание самоувереност и други. Лесно ще го познаете, ако за момент се

замислите и се огледате около себе си. Съществуват, разбира се, много

степени на това съзнание и при равни други условия мъжът или жената ще

упражняват влияние върху другите точно в такава степен, в каквато притежават

тази сила. Това съзнание може да се създаде и увеличи. То обаче е вътрешно

присъщо на мъжа или жената на духовното постижение или развитие, чиито

сили значително надвишават това съзнание върху мисловното ниво.

Но да се върнем на нашия въпрос за това как инстинктивният ум бива

повлиян. Човекът, чието съзнание за Аз е достатъчно развито, внушава на своя

инстинктивен ум и последният естествено гледа на своя господар като на

единствения източник за заповеди или нареждания. Но инстинктивният ум на

човек, който не притежава това съзнание, получава съвсем слаби заповеди от

този вид и неговият инстинктивен ум не е пропит с това доверие, което би

трябвало да притежава. Така често открива, че господарят му (това е почти

неизбежно) допуска той да получава заповеди и нареждания от други, докато не

започне автоматично да приема и да изпълнява почти всяко енергично

внушение, идващо отвън. Подобни външни нареждания могат да бъдат или

словесни, или под формата на внушения, пренасяни от мисловните вълни на

другите.

Много хора нямат доверие на това, което се съдържа в собствения им Аз -

те са като хора-овце и по напълно естествен начин следват своя водач,

всъщност те са нещастни, ако не бъдат водени. Колкото по-категорични са

заповедите, с толкова по-голяма готовност се подчиняват те. Всяко твърдение,

отправено към тях утвърдително и авторитетно, се приема и изпълнява. Такива

хора живеят с "авторитета" и непрекъснато търсят "прецеденти" и "примери" -

имат нужда да се опрат на някой.

Ако обобщим: по отношение на използването на Аз-съзнанието и на

неговото развитие те са мисловно мързеливи и следователно не отстояват своя

контрол върху инстинктивния си ум, а позволяват той да бъде открит за

внушенията и въздействието на другите, които твърде често са по-слабо

подготвени да го управляват от тях самите, но притежават малко повече

самоувереност -малко повече съзнание на Аз-а.

А сега за средствата, чрез които се въздейства върху инстинктивния ум.

Съществуват безброй методи и практически форми, съзнателни и

несъзнателни, с чиято помощ се постигат такива резултати, но те могат

приблизително да се групират в три общи категории: (1) Индивидуално

внушение; (2) Мисловно въздействие на място и от разстояние и (3)

Месмерично или хипнотично въздействие. Тези три форми преливат една в

друга и обикновено се съчетават, но е добре тук да ги разграничим една от

друга, за да улесним тяхното разбиране. Ще ги разгледаме накратко една по

една.

Нека най-напред се спрем на индивидуалното внушение. Както казахме, то

е най-често срещаното и се практикува непрекъснато в по-голяма или по-малка

степен от всички нас и всички ние донякъде сме засегнати от него. Ще се

ограничим до най-поразителните форми. Индивидуалните внушения се

предават чрез глас, поведение, външен вид и т.н. Инстинктивният ум приема

като нещо естествено и като истина думите, поведението и външния вид на

самоуверения човек и му се подчинява в съответствие със степента на своята

внушаемост. Тази степен е различна при различните хора и зависи от степента,

в която те са развили Аз-съзнанието, както казахме преди. Колкото е по-голямо

количеството на Аз-съзнанието, толкова е по-малка степента на внушаемост,

освен ако индивидът не е уморен, вниманието му не е разконцентрирано,

разсейва се или доброволно открива себе си за въздействието на ума или

думите на другия човек.

Колкото по-категорично или повелително е внушението, с толкова по-

голяма готовност се приема то от приемащия инстинктивен ум. Внушението

въздейства на индивида не чрез неговия интелект, а посредством

инстинктивния му ум - то действа не чрез аргументи, а чрез твърдения,

изисквания и заповеди. Внушенията придобиват сила чрез повтарянето им и

там, където едно внушение не действа, неколкократното му повтаряне го

въоръжава с много по-голяма сила. Някои хора са придобили такова умение в

изкуството на внушението, че човек трябва да бъде непрекъснато нащрек, за да

не се поддаде несъзнателно на недоловимите внушения, които се правят по

време на разговор. Но този, който е постигнал Аз-съзнанието или още по-добре,

истинския Вътрешен Аз и неговата връзка с Цялото, няма защо да се страхува

от силата на внушаващия, защото внушенията няма да успеят да преминат през

добре защитения му инстинктивен ум, а дори да успеят да се настанят около

външната повърхност на ума, скоро ще бъдат разпознати и отхвърлени с

усмивка. Едно предупреждение обаче: бъдете нащрек по отношение на онези,

които се опитват да ви водят не чрез аргументи и разумни доводи, а чрез

твърдения, престорен авторитет, внушаващо доверие поведение и едно общо

отношение към вас от вида на "довери ми се". Дръжте си очите отворени и за

тези, които ви задават въпроси и сами утвърждават отговора, например:

"Харесваш този модел, нали?" или "Точно това искаш, нали?" Внушението и

твърдението вървят ръка за ръка. Обикновено можете да направите едно

внушение с помощта на това, което го съпътства. Второ, да разгледаме

мисловното въздействие на място и от разстояние. Както казахме в предишните

уроци, всяка мисъл води до излъчване на мисловни вълни с по-голяма или по-

малка сила, размер и мощ. Обяснихме по какъв начин се изпращат тези

мисловни вълни и по какъв начин се приемат от другия индивид. Всички ние,

във всеки момент, получаваме мисловни вълни, но относително малка част от

тях ни въздействат, тъй като не са в хармония със собствените ни мисли,

настроения, характер и вкусове. Към вътрешното си съзнание привличаме само

такива мисли, които са в .хармония с нашите мисли. Но ако сме с негативен

характер, ако позволим на нашия инстинктивен ум да действа без своя истински

господар и станем прекалено отворени, сме под реалната заплаха да получим,

приемем и да се подчиним на минаващите край нас мисловни вълни.

Действието на мисловните вълни обяснихме в един друг урок, но не посочихме

този аспект на проблема, предпочитайки да се заемем с него именно тук.

Незащитеният инстинктивен ум не само е под въздействието на всякакъв вид

преминаващи мисловни вълни, които се носят към него, но е и особено

податлив на въздействието на силна, енергична, съзнателна мисловна вълна,

насочена към него от друг човек, който иска да повлияе върху неговия

притежател. Всеки, който се опитва да въздейства върху друг човек, за добро

или за лошо, несъзнателно излъчва такъв вид мисловни вълни с по-голям или

по-малък ефект. И онези, които са усвоили някои от елементарните окултни

истини и са ги превърнали в черна магия, съзнателно и преднамерено изпращат

мисловни вълни към хората, на които искат да влияят. И ако инстинктивният ум

не е защитен от истинския си господар, в по-голяма или по-малка степен е

вероятно да бъде засегнат от усилията на тези егоистични и недобронамерени

умове.

Историите за дните на уичкрафт не са чиста измислица и суеверие, защото

под преувеличените разкази и описания може да се открие великата основа на

окултната истина, която лесно може да бъде позната от напредналия окултист

като елементарна окултна сила, превърната в черна магия. Нито една черна

магия по света не може да направи нищо на мъж или жена, които притежават

по-висша форма на съзнание, но този, който е със страхлив и повърхностен ум,

с ниска или с никаква самоувереност, ще е предразположен към наличието на

инстинктивен ум, който е готов и е узрял да приеме в себе си такива вредни

мисловни форми. Всички заклинания, клетви и т. н. на вуду, магии и други

въздействат единствено с помощта на мисълта, изпратена при тяхното

използване - и мисълта е станала по-мощна, защото е била концентрирана чрез

ритуалите, церемониите, заклинанията, представите и т.н. на нечестивите

последователи на черната магия. Но тя ще е не по-малко мощна, ако бъде

концентрирана чрез някои други средства. Без значение обаче как е била

концентрирана или изпратена, тя не може да въздейства, освен ако

инстинктивният ум вече не е готов да я приеме и асимилира и да я изпълни.

Мъжът или жената, "които знаят", няма нужда да се страхуват от тези практики.

Всъщност самото прочитане на този урок ще прогони от много умове

възприемчивостта, която позволява или е позволявала в по-голяма или по-

малка степен върху тях да бъде оказвано въздействие от егоистичните мисли на

другите. Това, обърнете внимание, е резултат не от някаква специална ценност

на този урок (не твърдим нищо подобно), а просто защото неговото прочитане е

накарало умът на ученика да се събуди за собствената си сила и да започне да

отстоява себе си.

Помнете, умът привлича само такива мисли, които са в хармония със

собствените му мисли, и върху инстинктивния ум се въздейства против

собствения му интерес само когато неговият притежател проявява слабост и

отсъствие на способност да го управлява и защитава. Вие трябва да

защитавате своя инстинктивен ум и да отстоявате своето господство и

притежание върху него, защото иначе това притежание може да бъде поискано,

заявено и узурпирано от други хора, които са по-властни и изкусни от вас. В

себе си притежавате... необходимата сила, стига да я изявите. Тя е ваша, за да

я потърсите - защо не я поискате? Можете да събудите Аз-съзнанието и да го

развиете със силата на отстояването, с което ще подпомогнете неговото

разгръщане. Повече по този въпрос ще кажем на следващите страници.

Сега ще разгледаме третата форма на психично въздействие, която е

известна като месмеризъм, хипноза и други. Тук можем просто да се докоснем

съвсем леко до този проблем, тъй като различните му форми и феномени биха

запълнили цели книги, ако се разпрострем нашироко върху тях. Но считаме, че

бихме могли да го изясним с няколко думи, тъй като вие сте внимавали в това,

което казахме в този и в предишните уроци.

Първото нещо, което трябва да запомните, е, че месмеризмът или хипноза

представлява само една комбинация от споменатите преди малко два метода

плюс едно по-голямо количество прана, излъчено заедно с индивидуалното

внушение или мисловната вълна. С други думи, внушението или мисловната

вълна се зареждат с прана в по-голяма степен от обикновено и стават толкова

по-силни от обикновеното внушение или мисловна вълна, колкото мисловната

форма е по-силна от обикновената мисловна форма. Накратко, месмеризмът

или хипнозата на практика представлява окъпването на индивида в поток от

мисловни форми, който се стимулира и активизира от един непрекъснат приток

на прана, който в този случай е бил наречен "месмеричен флуид". И още нещо,

което трябва да се запомни, е, че нито един човек не може да бъде подложен на

месмерично или хипнотично въздействие, освен ако инстинктивният му ум е

незащитен или е без истинския си господар, ако самият индивид не е съгласен

да му бъде въздействано по този начин и ако всъщност сам не го разреши.

Затова в последна сметка стигаме до факта, че нито един човек не може да

бъде хипнотизирай, освен ако не го желае или ако не вярва, че може да бъде

хипнотизирай, което в края на краищата е същото. Месмеризмът има своите

приложения в ръцете на напредналия окултист, който разбира неговите закони,

но в ръцете на тези, които не са наясно с правилното му използване, той е

нещо, което трябва да се избягва. Гледайте да не позволите да бъдете

хипнотизирани от невеж самозванец. Отстоявайте собствената си сила и

можете сами да извършите това, което може да направи и всеки друг на същото

ниво.

Върху малкото място, с което разполагаме, разгледахме накратко

различните форми на психичното въздействие и може би в бъдеще ще имаме

възможността да навлезем по-дълбоко в този проблем заедно с вас. Вярваме

обаче, че казахме достатъчно, за да ви дадем най-малко едно общо познание

по този въпрос, като в същото време ви отправихме и навременно

предупреждение. Ще завършим, съобщавайки ви нещо за Аз-съзнанието и

неговото развиване, което, надяваме се, ще прочетете внимателно и ще

приложите на практика.

Съществува, разбира се, още по-висша форма на съзнание от тази на Аз-

съзнанието - духовното съзнание, което кара човек да осъзнае връзката си с

Източника на цялата сила. И онези, които притежават това по-висше съзнание,

се намират извън обсега на влияние на психичното въздействие на другите,

защото са обградени с аура, която отблъсква вибрациите на долното ниво.

Такива хора не се нуждаят от Аз-съзнание, тъй като то е включено в тяхното по-

висше съзнание. Но тези, които се намират върху мисловното ниво на развитие

(а малцина от нас са се издигнали на по-високо ниво), ще установят, че е добре

да развият и разгърнат своето Аз-съзнание - усещането за индивидуалност. В

това отношение ще ви е от полза, ако помните и често медитирате върху това,

че представлявате нещо реално, че сте едно его, част от Космическия Живот,

че сте обособени като отделен индивид, за да можете да изпълните своята част

от Космическия Замисъл и да се развиете до по-висши форми на проявление.

Че ВИЕ сте независими от тялото и просто използвате последното в качеството

му на инструмент; че ВИЕ сте неунищожими и притежавате вечен живот; че ВИЕ

не можете да бъдете унищожени от огън, вода или каквото и да е друго нещо,

което физическият човек счита за нещо, което ще го "убие"; че независимо какво

ще стане с вашето тяло, ВИЕ ще оцелеете. ВИЕ сте душа и имате тяло (а не сте

тяло, притежаващо душа, както повечето хора считат и действат). Мислете за

себе си като за независимо същество, използващо тялото за удобство.

Формирайте усещането за безсмъртие и реалност и постепенно ще започнете

да разбирате, че наистина съществувате и винаги ще съществувате и тогава

страхът ще изчезне от вас като наметало, което сте свалили, защото страхът в

действителност е мисълта, отслабваща лошо защитения инстинктивен ум - щом

веднъж се освободите от страха, останалото е лесно. Разгледали сме този

въпрос в "Науката за дишането", в точката "Съзнанието на душата". В същата

книга, в точката "Образуване на аура", сме предложили система, с чиято помощ

слабите и страхливи хора могат да защитят себе си с изграждането на стабилна

основа от самоувереност и сила. Утвърждението или мантрата, която се е

оказала най-полезна в сравнение с всички останали в този случай, е

позитивното утвърждение "АЗ СЪМ", което е израз на една истина и е насочено

към формирането на такова мисловно отношение, което да бъде възприето от

Инстинктивния ум и да го направи по-самоуверен и по-малко податлив на

внушения и други. Психичната настройка, изразена с "АЗ СЪМ", ще ви обгради с

мисловна аура, която ще действа като щит и защита до момента, в който не

придобиете по-висше съзнание, което носи със себе си усещането за

самоувереност и сила.

От този момент постепенно ще развиете това съзнание, което ще ви

вдъхне увереността, че когато казвате "Аз", не говорите само за една

индивидуална същност, с цялата й сила и мощ, а знаете, че зад този "Аз" стои

силата и мощта на Духа и че Азът е свързан с неизчерпаем запас от сила, от

който да черпи, когато е необходимо. Такъв човек никога не може да изпита

страх, защото се е издигнал далеч над него. Страхът е проява на слабост и

докато го прегръщаме и го приемаме като свой най-близък приятел, ще бъдем

открити за въздействията на другите хора. А като отхвърляме страха, се

изкачваме с няколко стъпала нагоре, установяваме контакт със силната,

полезна, безстрашна, смела мисъл на света, като оставяме зад себе си старата

слабост и проблемите на досегашния си живот.

Когато човек научи, че в действителност нищо не може да го нарани,

страхът му изглежда пълна глупост. И когато човек се събуди за разбирането на

истинската си природа и съдба, той знае, че нищо не може да го нарани и

следователно страхът е изчезнал.

Казано е много добре: "Няма от какво да се страхуваме, освен от самия

страх", и в тази епиграма е скрита истина, която всички напреднали окултисти

ще разберат. Отстраняването на страха поставя в ръцете на човека оръжие за

защита и сила, които го правят почти непобедим. Защо да не вземете този дар,

който ви се предлага така свободно? Нека мотото ви бъде: "АЗ СЪМ." "АЗ СЪМ

БЕЗСТРАШЕН И СВОБОДЕН."

Урок 10

АСТРАЛНИЯТ СВЯТ

В началото на този урок се сблъскваме със сериозен проблем, който ще

бъде очевиден за тези от нашите ученици, които са напреднали в окултните

уроци. Имаме предвид проблема с описанието на "нивата" на съществуване.

Тези уроци са замислени като елементарен курс, чиято цел е да дадат на

начинаещия ясна, разбираема представа за общите принципи на окултизма, без

да се опитват да го въведат в по-сложните аспекти на темата. Опитахме се да

избегнем техническите подробности, доколкото това беше възможно, и вярваме,

че най-малко сме се справили доста добре със задачата да представим

основните принципи по разбираем начин. Знаем и това, че сме накарали много

хора да проявят интерес и да искат да научат нещо повече по тези въпроси,

които до този момент са били възпирани да го сторят поради големия брой

технически описания и описанията на сложни подробности, с които са се

сблъсквали, когато са разглеждали други книги по въпроса.

И така в този урок за Астралния свят и в трите урока, които следват след

него, ще бъдем принудени да се занимаваме с общите принципи, вместо да се

заемаме с подробни и грижливи описания, от каквито щеше да има нужда, ако

това беше книга "за горните класове". Вместо да се опитваме да опишем какво

точно представлява нивото и след това да се заемем с посочването на

деликатните малки различия между нива и поднива, ще разгледаме целия

въпрос за висшите нива на съществуване в рамките на общия термин Астрален

свят, включвайки в този термин не само долните деления на астралното ниво,

но и някои от по-висшите нива на живота. Срещу този план може да възрази

някой, който се е запознал с проблема от някой друг курс или книга, където по

този начин е било наречено само долното астрално ниво, а на висшите нива са

били дадени други имена, и това е накарало мнозина да не се отнасят

достатъчно внимателно към астралното ниво, запазвайки своите сериозни

усилия за изучаването на по-висшите нива. Но от тези хора искаме да си

спомнят, че много от древните окултисти са поставяли цялата група на горните

нива (най-малкото, докато не бъдат достигнати високите духовни нива) под

общия термин Астрален свят или под други подобни термини, така че в полза на

това общо деление се позоваваме на най-добрите авторитети. Между най-

долните астрални нива и най-висшите мисловни или духовни нива има толкова

голяма разлика, колкото между горилата и Емерсън, но за да предпазим

начинаещия от това да се изгуби в джунглата от термини, сме поставили всички

нива над физическото (най-малкото тези, с които се занимават нашите уроци)

под общото наименование Астрален свят.

Трудно е да се предаде ясно, с прости термини, значението на думата

"ниво" и ние ще използваме тази дума съвсем малко, като предпочитаме думата

"състояние", защото нивото в действителност представлява по-скоро

"състояние", а не място - т. е. всяко място може да бъде разположено върху

различни нива. Така, както стаята може да бъде пълна със слънчеви лъчи; със

светлина от лампата; с лъчи от рентгенов апарат; с обикновени магнитни

трептения; с въздух и т.н., като всяко от тях действа в съответствие със закона

на своето битие, при това без да пречи на останалите, по същия начин в дадено

място могат да функционират пълноценно няколко нива на съществуване, без

да си пречат едно на друго. Не можем да се впуснем в подробно разглеждане

на този въпрос в нашия урок, а просто се надяваме да дадем на ученика едно

добро функционално мисловно понятие, за да може той да разбере събитията и

феномените, възникващи върху няколкото нива, които съставят Астралния свят.

Преди да се заемем с проблема за различните нива на Астралния свят, ще

е по-добре да разгледаме някои от общите явления, наречени с общия термин

"астрални". В Урок 6 казахме, че човек (в тялото) наред с физическите си сетива

зрение, слух, вкус, обоняние и осезание, притежава и пет астрални сетива

(двойници на физическите сетива), функциониращи върху астралното ниво,

чрез които той може да получава сетивни впечатления без помощта на

физическите сетивни органи. Освен това притежава и един физически орган на

шестото чувство (органът на телепатичното сетиво), който също има свое

астрално съответствие.

Тези астрални сетива функционират върху долното астрално ниво -

нивото, което е най-близо до физическото, като феномените на ясновидството

се предизвикват от използването на тези астрални сетива, както вече посочихме

в Урок 6. Съществуват, разбира се, по-висши форми на ясновидство, но

подобни способности се срещат изключително рядко и се притежават само от

хората с много високо развитие, така че тук едва ли можем да направим нещо

повече от това просто да ги споменем. Върху това по-ниско астрално ниво

ясновидецът вижда; ясночуващият чува; психометристът чувства. На това ниво

астралното тяло се придвижва и се появяват "призраци". Душите без тяло,

живеещи върху по-горните нива на Астралния свят, трябва да се спуснат до

това най-ниско астрално ниво, за да общуват с тези върху физическото ниво, и

се обличат с груба астрална материя, за да постигнат своята цел. Върху това

ниво се движат астралните тела на хората в плът и кръв, които са се научили да

проектират себе си в астрала. Човек може да проектира своето астрално тяло

или да пътува с астралното си тяло до всяка точка в сферата на земното

привличане, а обученият окултист може да го прави, при определени условия,

по свое желание. Други могат да предприемат подобни пътувания от време на

време (без да знаят как точно го правят, като след това си спомнят, че са имали

някакъв много ярък и жив сън). В действителност много от нас наистина

предприемат подобни пътувания, когато физическото тяло е потопено в съня, и

често именно по този начин човек получава много информация по проблемите,

които го интересуват, като поддържа астрални връзки с другите, които се

интересуват от същия предмет, разбира се, изцяло несъзнателно.

Съзнателното придобиване на знания по този начин е възможно единствено за

онези, които са напреднали твърде много по пътя на развитието. Опитният

окултист просто се поставя в подходящото психично състояние, след това

пожелава да бъде на определено място и астралното му тяло отива там със

скоростта на светлината и дори по-бързо. Неопитният окултист, разбира се, не

притежава такава степен на контрол над астралното си тяло и проявява малко

или повече несръчност при боравенето си с него. Астралното тяло е свързано

непрекъснато с физическото тяло (по време на живота на последното) с

помощта на една, подобна на коприна астрална нишка, която поддържа

връзката между двете. Ако тази нишка се скъса, физическото тяло ще умре, тъй

като връзката му с душата ще бъде прекъсната.

Върху това астрално ниво освен това могат да се видят и ауричните

цветове на хората, както вече посочихме в Урок 4. Пак върху това ниво, с

помощта на ясновидското зрение, могат да се наблюдават еманациите на

мисълта в астрала на този, който посещава това ниво с астралното си тяло.

Умът непрекъснато излъчва еманации, които се простират на определено

разстояние от индивида за известно време и които след това, ако са достатъчно

силни, изчезват постепенно, изтеглени тук и там от съответстващите на тях

мисли на другите хора. Тези мисловни еманации приличат на облаци, някои

нежни и красиви, други тъмни и буреносни. За психичното или астрално зрение

различните места са пълни с подобно мисловно вещество, различно по своето

естество и външен вид, с качеството и природата на оригиналната мисъл, която

го е породила. Някои места изглеждат изпълнени с много привлекателно

мисловно вещество, което показва, че като цяло характерът на мисълта на тези,

които живеят там, е жив и приятен, докато други места са покрити с мъглива,

мрачна материя или облак от мисловно вещество, което показва, че тези, които

живеят там (или някои негови посетители), са били върху долните нива на

мисълта и са напълнили мястото с потискащите спомени за тяхното

пребиваване там. Подобни сектори трябва да се отворят широко към Слънцето

и въздуха и този, който влиза в тях, трябва да положи усилия да ги напълни с

живи, приятни и весели мисли, които ще изтласкат нежеланото качество на

мисловната материя. Една мислена команда, като "Заповядвам ти да напуснеш

това място", ще позволи на човека да излъчи силни мисловни вибрации, които

или ще разтворят нежеланото мисловно вещество, или ще доведат до неговото

отблъскване и изтласкване от непосредственото обкръжение на индивида, дал

командата.

Ако хората могат да видят макар и за няколко минути мисловната

атмосфера на кръчмите или игралните зали и на разни други подобни места,

няма и да си помислят да ги посетят отново. На подобни места не само че

атмосферата е силно пропита от порочни мисли, но около мястото на събитието

се навъртат голям брой безплътни души от нисък ранг, опитващи се да счупят

тънките окови, които ги отделят от физическото ниво.

Вероятно най-добрият начин да изясним основните аспекти и феномени на

Астралния свят е да ви опишем едно въображаемо пътуване, направено от вас

в този свят под грижите на опитен окултист. В този урок мислено ще ви

изпратим на такова пътуване под грижите на опитен окултист - предполага се,

че сте осъществили значителен духовен прогрес, в противен случай дори и най-

опитният окултист не може да ви отведе кой знае колко далеч, освен чрез

прилагането на твърде героична и необичайни методи, които той вероятно ще

сметне за неподходящи във вашия случай. Готови ли сте за вашето пътуване?

Добре, ето го и вашият водач.

Потънали сте в мълчание и внезапно осъзнавате, че сте напуснали тялото

си и в момента се намирате единствено в своето астрално тяло. Стоите край

физическото си тяло и го виждате да спи на кушетката, но разбирате, че сте

свързани с него с една светла сребърна нишка, която прилича до известна

степен на голяма връв ярка паяжина. Осъзнавате присъствието на своя водач,

който ще ви ръководи по време на вашето пътуване. Той също е напуснал

своето физическо тяло и е в астралната си форма, която смътно ви напомня на

нещо като човешко тяло, но през която може да се гледа и която може да

преминава през плътни предмети. Вашият водач взима ръката ви в своята и

казва "Ела" и вие на часа напускате стаята и вече сте над града, в който

живеете, носейки се във въздуха като летен облак. Започвате да се страхувате,

че може да паднете, и веднага щом тази мисъл се появява в ума ви, започвате

да падате, но вашият водач слага ръката си под вас и ви подкрепя, казвайки:

"Просто разбери, че не можеш да паднеш, ако не се страхуваш, концентрирай

се върху мисълта, че можеш да се носиш във въздуха, и наистина ще можеш да

го правиш." Правите го и с радост откривате, че можете да летите по свое

желание, отивайки тук и там в съответствие със своето желание.

Виждате как от града се надигат големи количества мисловни облаци като

големи кълба дим, носят се наоколо и спират тук и там. На някои места виждате

и някои по-фини, парообразни мисловни облаци, които като че ли притежават

свойството да разпръсват тъмните облаци, когато се срещнат с тях. Тук там

виждате блестящи тънки линии от светлина, като електрически искри, носещи

се бързо през пространството, за които вашият водач ви казва, че са

телепатични съобщения, предавани между отделни индивиди, а светлината е

предизвикана от прана, с която е заредена мисълта. Когато се спускате към

земята, виждате, че всеки човек е заобиколен от яйцевидно цветно тяло,

аурата, в което намират отражение преобладаващата в него мисъл и психично

състояние, като естеството на мисълта е представено от различни цветове.

Някои хора са заобиколени от красиви аури, докато около други може да се

види черна, мътна аура с пламъци от червена светлина. Някои от тези аури ви

карат да се чувствате зле, когато ги наблюдавате, защото говорят за низки,

груби и животински мисли, а това ви причинява болка, тъй като сега, когато сте

извън физическото си тяло, сте много по-чувствителни. Не разполагате обаче с

много време да останете тук, защото пътуването ви е кратко и вашият водач ви

заповядва да продължите.

Не изглежда да сте променили мястото си в пространството, но все пак

всичко се е променило - като вдигането на тънка завеса в пантонима. Вече не

виждате физическия свят с неговите астрални феномени, а като че ли сте в

един нов свят - земя със странни форми. Виждате астрални "черупки", които се

носят наоколо -отхвърлените астрални тела на тези, които са ги сменили, когато

са продължили пътя си. Те не са приятна гледка и вие бързате да отминете със

своя водач, но преди да напуснете това второ астрално преддверие към

истинския Астрален свят, вашият водач ви заповядва да отслабите мисловната

си зависимост от своето астрално тяло и за голяма своя изненада откривате, че

излизате от него, оставяйки го в света на черупките, но продължавайки да

бъдете свързани с него с помощта на тънката копринена връв или нишка, която,

на свой ред, е свързана с физическото ви тяло, за чието съществуване в този

момент почти напълно сте забравили, но с което все още сте свързани с

помощта на тези почти невидими връзки. Продължавате, облечени в ново тяло

или по-скоро в една вътрешна дреха от етерна материя, защото изглежда като

че ли сте свалили една мантия, а след това още една, а неизменна остава тази

част от вас, която сте самите ВИЕ - сега се усмихвате на спомена, че някога сте

считали, че тялото сте "вие". Нивото на астралните черупки изчезва и като че ли

сте влезли в някакво голямо помещение със спящи форми, легнали да си

почиват, без да мърдат, като единствените движещи се форми са тези от по-

висшите сфери, които са се спуснали на това ниво, за да изпълнят някои задачи

за доброто на своите по-скромни братя. От време на време някой от спящите

показва признаци на събуждане и тогава отведнъж всички тези помощници се

струпват около него и сякаш изчезват заедно с него в някакво друго ниво. Но

като че ли най-удивителното нещо за това място е, че когато спящият започне

бавно да се събужда, неговото астрално тяло се изхлузва от него, точно както

направи и вашето преди малко, като напуска това ниво и отива в мястото на

черупките, където бавно се разрушава и се разпада на съставните си елементи.

Тази отхвърлена обвивка не е свързана с физическото тяло на спящата душа,

чието физическо тяло е било погребано или кремирано, защото е "мъртво";

черупката не е свързана и с душата, която си е отишла, защото накрая тя се

освобождава от нея и я изоставя. Във вашия случай е различно, защото вие сте

я оставили в преддверието, където ще се върнете и ще я използвате отново,

засега.

Сцената отново се променя и вие откривате, че се намирате в района на

пробудените души, в който се разхождате заедно със своя водач. Забелязвате,

че когато покрай вас минават пробудени души, като че ли бързо смъкват една

след друга черупките на своите мисловни тела (защото така се наричат тези по-

висши форми на етерни обвивки) и забелязвате, че колкото по-високо по

етерните нива се изкачвате, толкова по-ефирна става вашата субстанция, а

когато се връщате към по-долните нива, тя става все по-лошокачествена и

груба, макар че винаги е далеч по-фина дори от астралното тяло и безкрайно

по-фина от материалното физическо тяло. Забелязвате също така, че всяка

пробудена душа е оставена да се събуди окончателно върху определено ниво.

Вашият водач ви казва, че конкретното ниво се определя от духовния прогрес и

развитие, осъществен от душата в миналите й прераждания (защото тя много

пъти е посещавала земята, т. е. живяла е там), и че за една душа е практически

невъзможно да се издигне над нивото, на което принадлежи, въпреки че тези,

които се намират върху най-горните нива, могат свободно да посещават по-

долните, тъй като такова е правилото на Астралния свят: не е някакъв

произволен закон, а законът на Природата. Ако ученикът извини тривиалното ни

сравнение, може да го разбере по-лесно, като си представи едно голямо

решето или цяла серия от такива решета, които се използват за сортирането на

въглищата на различни размери. Най-големите буци въглища се улавят от

първото сито, следващите по размер буци от второто и т. н., докато не се стигне

до най-малките буци. Най-големите по размер въглища не могат да влязат в

съда с най-малките по размер буци, но най-малките размери лесно могат да

минат през решетото и да се присъединят към по-едрите размери, ако им бъде

придадена движеща сила. По същия начин и в Астралния свят душата с най-

голямо количество материалност и с най-груба природа, се спира от ситото на

определено ниво и не може да премине към по-висшите нива, докато душа,

която се е издигнала на по-високите нива, като е свалила от себе си повече

ограничаващи я черупки, може лесно да се спуска до по-ниските нива и да се

връща обратно на по-високите. В действителност душата често го прави, за да

посещава приятели на по-ниските нива, да им носи радост и утеха, а когато

става въпрос за някоя много развита душа, това е начинът, по който може да

бъде дадена голяма помощ - със съвет и наставления, когато душата върху по-

ниското ниво е готова за това. В действителност всички нива имат свои духовни

помощници от най-висшите нива, като някои ревностни души предпочитат да

прекарват времето си в Астралния свят, вместо да се отдадат на заслужената

си почивка или да се посветят на някакво учение, насочено към собственото им

развитие. Вашият водач ви обяснява тези неща, докато вие сновете напред-

назад в долната група от нива (причината да не се изкачвате по-нагоре ще бъде

ви бъде обяснена на сбогуване), а освен това ви информира, че единственото

изключение от правилото за свободния достъп до нивата, които са под нивото

на съответната душа, е това, при което душите от по-долното ниво се

предпазват от стъпване "върху нивото на спящите", в което ниво не могат да

влязат души, които са се събудили на ниско ниво, но могат свободно да влязат

тези чисти и възвишени души, които са достигнали до по-високо ниво. Нивото на

залата на съня е свещено за тези, които се намират на него, и за току-що

споменатите по-висши души и в действителност е с характера на специално,

различно и обособено състояние, а не е просто едно от споменатите преди

малко поредица от нива.

Душата се събужда на нивото, за което е подходяща - или точно върху

поднивото на това ниво, което нейните най-висши желания и вкусове съвсем

естествено са избрали за нея. Заобиколена е от сродни на нея разуми и може

да се занимава с това, за което е копняло сърцето на човека по време на

земния му живот. По време на живота си в този Астрален свят може да

отбележи значителен напредък, така че когато се прероди, да успее да направи

голяма крачка напред в сравнение с последното й прераждане. Съществуват

безброй нива и поднива и всяка душа има възможност да се развива и

наслаждава в най-голяма степен на най-висшите неща, на които е способна в

този конкретен период от своето развитие, и както вече казахме, тя може да

усъвършенства и развие себе си, така че в следващия си земен живот да се

роди при много по-благоприятни условия и обстоятелства.

Но, уви, дори в този по-висш свят не всички живеят по най-добрия

възможен начин и вместо да използват максимално своите възможности и да се

развият духовно, .позволяват на своята по-материална природа да ги издърпа

надолу, като прекарват по-голямата част от своето време върху нивата под тях

не за да помогнат и съдействат, а за да живеят по-слабо духовния живот на

обитателите на по-ниските, по-материалните нива. В подобни случаи душата не

се възползва от пребиваването си в Астралния свят и се преражда в абсолютно

същите условия, в които е живяла в предишния си земен живот - тя е изпратена

обратно, за да прочете още веднъж своя урок и да го научи.

Най-ниските нива на Астралния свят са пълни с души от груб тип,

неразвити и като на животни, живеещи в условия, които са възможно най-близо

до условията, при които са живели на земята. (Вероятно единственото нещо,

което са спечелили, е възможността за "изживяването" на своите груби вкусове,

така че всичко това да им омръзне и досади, и по този начин да развият копнеж

към по-висшите неща, които ще се проявят в "по-добрия шанс", когато се

преродят.) Тези неразвити души не могат, разбира се, да посещават по-горните

нива, а единственото ниво под тях е нивото на черупките и астралното ниво,

което се намира непосредствено над материалното ниво (което е едно от така

наречените преддверия към Астралния свят), затова много често се тълпят

колкото е възможно по-близо до земята. В състояние са да се върнат толкова

близо до земята, че могат да осъзнаят голяма част от това, което става там, и

особено когато има такива условия, които са в хармония със собствената им

природа. Може да се каже, че на практика са способни да живеят върху долното

материално ниво, като изключим това, че са отделени от него с едно тънко, но

много здраво було, което не им позволява да действат върху него, освен при

много редки изключения. Могат да наблюдават, но не и да вземат участие в

земния живот. Носят се над сцените на събитията на предишните си жалки

съществувания и често обсебват ума на някой човек, който може да е изпаднал

под въздействието на алкохола, като по този начин увеличават неговите низши

желания. Това е една неприятна тема и ние няма да се занимаваме с нея - за

щастие тя не засяга тези, които четат настоящите уроци, тъй като са се

издигнали над това ниво на развитие. Подобни жалки души са така привлечени

от земния живот, от неговите долни нива, че необузданите им желания ги карат

да бързат да се преродят в подобни условия, въпреки че винаги е налице макар

и най-слабо подобрение и развитие - никога няма връщане назад. Една душа

може да направи няколко опита да се придвижи напред в своето развитие,

заради дърпащите я назад тенденции на нейната нисша природа - но тя никога

не се връща прекалено много назад от нивото, на което се намира.

Душите на по-високите нива, които притежават много по-слаб копнеж по

земния живот и разполагат с такива превъзходни възможности за развитие,

естествено прекарват много повече време в Астралния свят, като общото

правило е, че колкото е по-високо нивото, толкова по-дълги са престоят и

почивката. Но рано или късно урокът е усвоен перфектно и душата закопнява за

онова по-нататъшно развитие, което може да дойде единствено с опита и

действието в още един земен живот, и благодарение на силата на нейните

желания (никога против волята й, помнете) душата постепенно е уловена от

потока, отнасящ я към прераждането, и като й се приспива, на нея й се помага

да отиде в помещението на съня, а след това, превръщайки се в спяща душа, тя

постепенно "умира" за Астралния свят и се преражда в един нов земен живот в

съответствие със своите желания и вкусове, на който живот тя приляга

съобразно настоящия си етап на развитие. Не се събужда напълно чак до

физическото раждане, а в първите години на детството съществува в едно

замечтано състояние на постепенно пробуждане, като събуждането й се

демонстрира от постепенното зараждане на интелекта в детето, чиито мозък се

развива в крак с изискванията, поставяни към него. В следващите глави ще се

спрем по-подробно на този въпрос.

Всички тези неща са ви посочени от вашия водач, а освен това той ви е

показал примери за всичко, което е споменал. Срещнали сте се и сте

разговаряли с приятели и с любими ваши хора, които са напуснали тялото си и

са се разположили на някое от нивата, през които сте преминали. С удивление

забелязвате, че тези души действат и говорят така, сякаш само техният живот е

единственият естествен живот и като че ли мислят, че сте дошли при тях от

някакъв външен свят. Забелязали сте също така, че макар и обитателите на

всяко ниво да са повече или по-малко запознати с нивата под тях, те като че ли

много често са в пълно неведение за нивата над тях - като изключим онези

върху по-висшите нива, които са се събудили със съзнателното разбиране какво

означава всичко това и са разбрали, че са просто в един клас, в който вървят по

своя път нагоре. Тези върху по-ниските нива изглеждат повече или по-малко

неосъзнати за истинското значение на своето съществуване, тъй като не са се

събудили за съзнателното духовно ниво. Забелязали сте също така колко малко

промени като че ли са претърпели тези души - че те знаят съвсем малко повече

за духовните и окултните неща в сравнение с времето, когато са били на

земята. Освен това върху долните нива сте забелязали един стар приятел,

който в своя земен живот е бил убеден материалист, и той изглежда, не е

разбрал, че е "умрял", и вярва, че поради някаква природна катастрофа е бил

пренесен на друга планета или в друг физически свят. Той както винаги е

твърде разпален относно своя довод, че "смъртта слага край на всичко", кипва

от посетителите от горните сфери, които му казват кои са те и откъде идват, а

той ги нарича измамници и мошеници и иска от тях да му покажат нещо от

техните "висши сфери", ако те наистина съществуват. Твърди, че внезапната им

поява и изчезване са чисто и просто физическо явление от новата планета, на

която сега живеят. Отминавайки го, докато ви ругае заради вашето съгласие с

"измамниците" и "мошениците", които по неговите думи "не са по-добри от

спиритистите на стария свят", вие тъжно искате от своя водач да ви издигне в

по-високите сфери. Вашият водач се усмихва и казва: "Ще те издигна на най-

високото място, на което можеш да отидеш", и след това ви отвежда на едно

ниво, което така подхожда на вашите желания, копнежи и развитие, че вие го

молите да ви позволи да останете там, вместо да се връщате на Земята,

защото чувствате, че сте стигнали до "седмото небе" на Астралния свят. Той

настоява да се връщате, но преди това ви обяснява, че все още се намирате

върху едно от поднивата на едно от сравнително ниските нива. Вие изглежда се

съмнявате в неговите думи и също като материалистьт искате да ви покаже

великите неща. Той отговаря: "Не, синко, ти си се издигнал до там, докъдето ти

позволяват твоите ограничения - достигнал си тази част от "другия живот", която

ще бъде твоя, когато се отделиш от тялото си, освен ако не успееш да се

развиеш още повече и по този начин не преминеш в по-висока степен - не

можеш да отидеш по-високо. Имаш своите граници, точно както и аз имам

своите, макар и по-обширни. Нито една душа не може да излезе извън своите

духовни граници."

"Но, продължава вашият водач, извън твоето ниво и извън моето ниво има

още много нива, свързани с нашата земя, чието великолепие човек не може да

си представи. По същия начин има много нива и около другите планети от

нашата система, има милиони други светове и системи от галактики, точно

както има планетни системи, и още по-големи групи от тези системи, и все по-

големи и по-големи, извън пределите на човешкото въображение - и още, и

още, и още, по-високо и по-високо, до невъобразими висоти. Пред нас е една

безкрайност от безкрайни светове. Нашият свят и нашата планетна система и

нашата система от слънца, и нашата система от слънчеви системи са само

прашинки от пясъка на морския бряг."

"Тогава какво съм аз - бедно смъртно същество -изгубено сред цялото това

невъобразимо величие", изплаквате вие. "Ти си най-скъпоценното нещо, една

жива душа", отговаря вашият водач, "и ако бъдеш унищожен, ще рухне цялата

система на световете, защото ти си толкова необходим, колкото и най-голямата

нейна част - тя не може да функционира без теб, ти не можеш да се изгубиш

или да бъдеш унищожен, ти си част от всичко това и си вечен."

"И след всичко това, което ми каза, плачете вие, какво съществува и къде е

центърът на всичко това?" Върху лицето на вашия водач се изписва възхитено

изражение. "АБСОЛЮТЪТ", отвръща той.

И когато отново стигате до физическото си тяло, точно преди водачът ви

да изчезне, вие го питате: "На колко милиона мили от земята бяхме и колко

дълго време ни нямаше?" Той отговаря: "Ти изобщо не си напускал земята, а

тялото ти беше оставено само за един миг - времето и пространството не

принадлежат на Астралния свят."

Урок 11

ОТВЪД ГРАНИЦАТА

В тези уроци не се опитахме да налагаме на ученика каквото и да е

разбиране за истината, което да не му харесва или което няма да е в хармония

със собственото му разбиране. Даваме на всеки свободата за собствени

убеждения, като предпочитаме той да приеме само онези от ученията на йогите,

които евентуално му харесат, и допускаме да отмине останалите като нещо, от

което в този момент не се нуждае. Ние просто представяме разбирането на

йогите по темата толкова просто и разбираемо, колкото можем, така че

ученикът да има възможност да разбере теорията - дали тя му харесва, или не

като истина, е въпрос, към който нямаме отношение. Ако е истина, в такъв

случай е истина, и неговата вяра или неверие не променя нещата. Йогите не са

привърженици на идеята всеки да бъде наказван за липсата си на вяра, нито

някой да бъде награждаван за своята вяра -те твърдят, че вярата и неверието

не са въпрос, свързан с волята, а с развитието на разбирането, затова не е

справедливо един да бъде наказван, а друг награждаван за своята вяра или

неверие. Йогите са най-толерантните хора. Виждат добро и истина във всички

форми на вяра и разбирания за истината и никога не обвиняват никого, ако не е

съгласен с тях. Не притежават система от вярвания и не искат от своите

последователи да приемат като нещо естествено всичко, на което те учат.

Съветът им към учениците е: "Приемете това, което ви харесва, и оставете

останалото - утре се върнете и приемете нещо, което днес сте отхвърлили, и т.

н., докато не приемете всичко, което имаме да ви дадем - не се насилвайте да

приемате неприятни истини, защото когато настъпи подходящото за вас време

да ги приемете, те ще бъдат приятни за вашия мисловен вкус. Приемете

каквото ви харесва и оставете каквото не ви харесва -нашата идея за

гостоприемство не се състои в това да ви накараме насила да приемете

различни неща, настоявайки, че трябва да ги изядете, за да спечелите нашата

благосклонност, или че ще бъдете наказани заради това, че не ги харесвате -

приемете собствената си истина, когато я откриете. И не приемайте нищо, което

не е станало ваше на основата на разбирането; не се страхувайте да се

откажете от нещо, което ви принадлежи." С това разбиране продължаваме с

нашия урок - един от най-важните.

Когато егото напуска тялото в момента, който ние наричаме смърт, то

оставя зад себе си нисшите принципи и преминава към състояния, които ще

бъдат разгледани сега от нас. То оставя, първо, физическото тяло. Това

физическо тяло, както вече ви казахме в Урок 1, е съставено от милиони малки

клетки - малки животи, които притежават частица ум или интелект и действат

под контрола на централния ум на човека; притежават също така и определен

запас от прана или жизнена сила и материална обвивка или тяло. Общият сбор

от тези малки тела образува цялото тяло на човека. Посветили сме една глава

от нашата книга "Хатха йога" на разглеждането на тези малки животи и трябва

да насочим ученика към тази книга за по-пълно описание на техния живот и

работа. Когато настъпи смъртта на човека, когато егото напуска своята

материална обвивка, която то е използвало по времето на този конкретен

"живот", клетките се разделят и разпръсват и настъпва това, което наричаме

разлагане. Силата, която е държала тези клетки заедно, се е оттеглила и те са

свободни да вървят по собствения си път и да образуват нови комбинации.

Някои от тях се абсорбират от телата на растенията в близката околност, като в

последна сметка се оказва, че образуват части от тялото на някое животно,

което се е нахранило с растението, или са станали част от някой друг човек,

който е изял растението или месото на животното, което е изяло растението.

Естествено разбирате, че тези малки клетки-живот нямат нищо общо с

истинската душа или его на човека - те просто са неговите покойни слуги и

нямат връзка със съзнанието му. Други от тези атоми остават за известно време

в земята, докато не бъдат поети от някоя друга форма на живот, която се

нуждае от хранителни вещества. Както заяви един изтъкнат писател: "Смъртта е

само един аспект на живота и разрушаването на материалната форма е само

прелюдия към изграждането на друга."

От момента, в който егото напусне физическото тяло и клетките и

клетъчните групи вече не са под контрола на ума, сред тях се възцарява хаосът.

Те се превръщат в армия без ред, втурват се в различни посоки, пречат си,

блъскат се, дори се бият помежду си, като единствената им цел е да се

измъкнат от тълпата, да избягат от повсеместния хаос. По време на живота на

тялото основната им цел е да работят заедно в хармония, подчинявайки се на

заповедите на своите офицери. След смъртта на тялото единствената им цел

изглежда е да се разделят и всяка от тях да поеме по своя път. Най-напред

групите се отделят една от друга, след това всяка група се разбива на по-малки

групи и т. н., докато всяка клетка не се отдели от своите посестрими и не тръгне

по собствен път или там, където бъде призована от някоя форма на живот,

нуждаеща се от нея. Както е казал един автор по тази тема: "Тялото никога не е

по-живо от момента на своята смърт; но то е живо в съставните си елементи и

мъртво в своята цялост."

Когато егото се отдели от физическото тяло в момента на смъртта, прана,

която вече не е под контрола на централния ум, реагира единствено на

командите на индивидуалните атоми или на техните групи, които са образували

човешкото тяло, и с разлагането на физическото тяло и разпадането му на

съставните му елементи всеки атом отнася със себе си достатъчно количество

прана, която да поддържа неговия живот и да му позволи да влезе в нови

комбинации. Неизползваната прана се връща във великия космически склад,

откъдето е дошла.

Когато егото напусне тялото в момента на смъртта, то отнася със себе си

астралното тяло, както и висшите принципи. Това астрално тяло, спомнете си,

представлява точното копие на физическото тяло, но е образувано от материя с

по-фино качество и е невидимо за обикновеното зрение, но може да бъде ясно

видяно от ясновидското или астралното зрение и поради това понякога може да

се види от хора, които са в определени психични състояния. Ясновидците

описват отделянето на астралното тяло от физическото тяло като нещо много

интересно. Според техните описания то се издига от физическото тяло като

облак от блестяща пара, свързано с физическото тяло с помощта на тънка,

копринена, полупрозрачна нишка, която постепенно изтьнява, докато стане

невидима дори и за погледа на ясновидеца, точно преди да се скъса напълно.

Астралното тяло съществува известно време след физическата смърт на човека

и при определени обстоятелства става видимо за живите хора, като в тези

случаи то се нарича "призрак". Астралното тяло на умиращия човек понякога се

проектира от силно желание и може да се види от роднините и приятелите, с

които мъртвият е бил в близки отношения.

След известно време, което е различно в различните случаи, както ще

видим по-късно, егото изоставя астралното тяло и на свой ред и то започва да

се разпада. Това изоставено астрално тяло е чисто и просто труп, но от по-фина

материя, и е това, което окултистите познават като астрална черупка. Не

притежава живот или разум и след като бъде изоставено по този начин, се носи

в долните слоеве на астралната атмосфера, докато не се разпадне на

съставните си елементи. Като че ли притежава известна привързаност и

привличане към своя последен физически двойник и често се връща към

мястото на физическото тяло и се разпада заедно с него. Хората с психично

зрение, нормално или под влиянието на страх и други сходни с него емоции,

често виждат тези астрални черупки да се носят около гробищата, над бойните

полета и т.н. и понякога ги бъркат с "духовете" на умрелите, докато всъщност те

са толкова въпросния човек, колкото е и неговият труп, заровен под земята.

Тези астрални черупки могат да бъдат "съживени" в някакво подобие на живот,

когато влязат във връзка с жизнеността на някой "медиум", като прана на

последния ги оживява, а подсъзнателната мисловна дейност на медиума ги

кара да проявяват признаци на живот и отчасти на интелект. В някои от

сеансите на медиумите тези астрални черупки се материализират с помощта на

жизнеността на медиума и говорят по един глупав, несвързан начин с хората

около тях, но трябва да е ясно, че не разговаря самият човек, а просто една

черупка, оживена от жизнения принцип на медиума и на "кръга", която се държи

и разговаря като автомат. Съществуват, разбира се, и други форми на връщане

на духа, които са много по-различни, но хората, занимаващи се с изследване на

духовните феномени, трябва да внимават да не объркат тези астрални черупки

с истинския интелект на своите починали приятели. А сега ни позволете да се

върнем към егото, което е напуснало физическото тяло. Докато егото,

затворено в своето астрално тяло, бавно напуска физическото тяло, целият

живот на човека, от бебешките му години до старостта, минава пред мисленото

му зрение. Паметта разкрива своите тайни и пред ума в бърза

последователност преминават картина след картина и за заминаващата душа

много неща стават ясни, разкрива се причината за много неща и душата

разбира какво означават всички те, т. е. тя разбира, че целият живот току-що е

приключил, защото го вижда изцяло. Всичко това за умиращия е като някакъв

много ярък сън, но той оставя в него много дълбоко впечатление и спомените от

това събитие се запазват и душата ще се възползва от тях в един по-късен

период. Окултистите винаги са твърдели, че приятелите и роднините на

умиращия трябва да пазят тишина около него, за да не бъде обезпокояван той

от противоречиви емоции или разсейващи звукове. На душата трябва да се

даде възможност да замине по своя път тихо и спокойно, без да бъде теглена

назад от желанията и разговорите на тези, които са около умиращия.

И така, егото продължава пътя си извън тялото. Накъде? Нека тук кажем,

че бъдещите състояния на душата между преражданията нямат нищо общо с

някакви места - става въпрос за "състояния", а не за места. Има хиляди места

за съществуване и всички те проникват едно в друго, така че дадено място може

да съдържа разумни същества, живеещи на няколко различни нива, като тези,

които живеят на долните нива, не съзнават съществуването и присъствието на

тези, които живеят върху по-високите нива. Затова забравете идеята за "място"

- става въпрос за "състояния" или "нива".

След като душата напусне тялото, ако не бъде смущавана от настойчивите

призиви на тези, които оставя зад себе си (и които призиви могат да се състоят

от бурни прояви на скръб и от искрено желание за връщането на умрелия от

страна на някой негов любим човек или от страна на някой, с който умрелият е

свързан с връзките на дълга), изпада в едно полусъзнателно състояние,

състояние на блаженство, мир, покой и щастие - сънят на душата. Това

състояние продължава известно време (различно при различните индивиди,

както ще видим), докато астралната черупка не падне от душата и не отплува в

астралната атмосфера и докато долните дялове на ума не се разпаднат

постепенно и също се отделят от душата, оставяйки в нейно притежание само

висшите дялове на мисловната дейност.

Човекът със слабо духовно развитие и следователно с по-голям дял

животинска природа, ще се раздели само с една малка част от своето мисловно

тяло и скоро стига до тавана, на който мисловно и духовно е бил способен в

своя земен живот. Човекът на висшето духовно постижение постепенно ще се

избави от голяма част от своето мисловно тяло, докато не се окаже, че се е

освободил от всичко, освен от най-висшите части, развити по време на неговия

земен живот. Онези, които се намират между двата споменати типа, ще

действат в съответствие със степента на своето духовно постижение, разбира

се. След това, когато и последната възможна останка от нисшата мисловност се

е отделила от душата, тя се събужда, когато преминава към състоянията, които

ще бъдат описани малко по-късно в този урок. Ще се уверите, че човекът с

груба мисловност и духовно развитие ще остане в съноподобното състояние за

съвсем кратко време, тъй като процесът на отделяне на обвивките е

сравнително елементарен и не изисква много време. По същия начин ще

видите, че този, който е достигнал до високо ниво на духовно развитие, ще

почива много по-дълъг период от време, защото има много повече неща, от

които да се освобождава, и материалът, който се отделя от него, пада като

листата на цвета на розата, слой след слой, отвън навътре. Всяка душа се

събужда, когато се е освободила от всичко, от което може (или по-скоро от

всичко, което ще се отдели от нея), и когато е достигнала най-високото

състояние, достъпно за нея. Тези, които са осъществили забележим духовен

прогрес през току-що отминалия земен живот, ще трябва да се освобождават от

много по-голямо количество безполезен и надраснат от тях материал, докато

този, който не се е възползвал от своите възможности и е умрял приблизително

такъв, какъвто се е родил, ще има съвсем малко неща, от които да се

освобождава и ще се събуди съвсем скоро. Всеки почива, докато не се появи

точката на неговото най-голямо развитие.

Преди да продължим нататък обаче, нека спрем за миг, за да кажем, че

както потъването в състоянието на почивка, така и неговият покой и устойчивост

могат да бъдат нарушени от тези, които са останали в земния живот. Една

душа, която има "нещо наум" за споделяне яли която е наскърбена от болката

на хората, които е оставила на земята (особено ако чува риданията и

непрекъснатите призиви за своето завръщане), ще отхвърли сънното

състояние, което я е обзело, и ще положи отчаяни усилия да се върне. По

същия начин и мисловните призиви на тези, които са останали на земята, ще

нарушат съня, който току-що е започнал, и ще накарат спящата душа да се

надигне и да се постарае да отговори на молбите или поне ще я събудят

отчасти и ще забавят нейното развитие. Тези полубудни души често се появяват

в спиритичните кръгове. Нашата егоистична скръб и искания често карат

любимите ни хора, които са умрели, да понасят голяма болка, тревога и

безпокойство, освен ако не са се запознали с действителното състояние на

нещата, още докато са били живи, и откажат да бъдат призовавани обратно на

земята дори и от тези, които обичат. На окултистите са известни случаи, при

които душите отблъскват съня с години, за да са около любимите си хора на

земята, но това поведение не е особено умно, защото е довеждало до излишна

скръб и болка както за умрелите, така и за тези, които са продължили да живеят

на земята. Трябва да избягваме отлагането на процеса за умрелите - нека те

спят и почиват, очаквайки часа на своята трансформация. Това е като да ги

караме да умрат няколко пъти поред - тези, които наистина ги разбират и

обичат, избягват това, тяхната любов и разбиране ги карат да оставят душата

на умрелия да си замине с мир, да получи заслужената си почивка и да

постигне пълния потенциал на своето развитие. Този период от съня на душата

е като живота на зародиша в утробата на майката - той спи, да за може да се

събуди в живота и силата.

Преди да преминем към събуждането обаче, считаме, че е правилно да

кажем, че в съня на душата се потапя моментално (ако не бъде смущавана)

само душата на човек, който е умрял от естествена смърт. Тези, които са

умрели при "нещастен случай" или са били убити, с други думи тези, които са

напуснали тялото си внезапно, за известно време са абсолютно будни и

притежават в пълна степен всички свои мисловни способности. Често не

съзнават, че са "умрели", и не могат да разберат какво става с тях. Често

осъзнават напълно (за кратко време) живота на земята и могат да виждат и

чуват всичко, което става около тях, с помощта на астралните си способности.

Не могат да си представят, че са напуснали тялото си и са много объркани. В

продължение на няколко дни техният жребий ще бъде най-тежък, докато сънят

не ги завладее благодарение на астралните помощници, които представляват

души от по-висши състояния на съществуване. Те се събират около тях и

внимателно ги осведомяват за истинското им положение - успокояват ги и ги

съветват, "грижат" се за тях, докато не бъдат завладени от съня на душата,

точно както умореното дете заспива през нощта. Тези помощници никога не се

провалят в своите задължения и никой от тези, които са умрели внезапно, не е

отхвърлен, независимо дали е "добър", или "лош", защото помощниците знаят,

че всички са Божии чеда и техни братя и сестри. Известно е, че хора с висше

духовно развитие и сили са напускали временно своите тела (с помощта на

своите астрални тела), за да помагат и съветват в моменти на големи

катастрофи или след голяма битка, когато има нужда от незабавна помощ и

съвет. В такива моменти също така някои от по-висшите разумни същества

върху стълбата на духовната еволюция се спускат от своите висши състояния и

се появяват като хора, които подкрепят и окуражават със своите думи и

мъдрост. Това става не само в цивилизованите страни, но и във всички части -

на света, защото всички си приличат. Мнозина, които са достигнали висшите

нива на духовното развитие и които далеч са изпреварили останалите от

групата на народността, към която принадлежат, и са си спечелили по-дълъг

престой в по-висшите състояния, очаквайки напредването на своите братя, се

посвещават на тази и подобни задачи, отказвайки се доброволно от

заслужената си почивка и щастие за доброто на своите не толкова щастливи

братя. Хората, умиращи по начина, за който говорихме, разбира се, постепенно

изпадат в съня на душата и процесът на освобождаване от ограничаващите

черупки продължава, точно както в случаите с тези, които умират от

"естествена" смърт.

Когато душата се е освободила от ограничаващите я черупки и е

достигнала състоянието, за което е подготвена от своите земни прераждания,

включително и от последния си живот върху земята, тя незабавно преминава на

това ниво в Астралния свят, за което е подготвена и на което съответства, и към

което е изтеглена от Закона на привличането. Помнете, че Астралният свят, във

всичките му етапи и нива, не е някакво "място", а състояние, както казахме

преди. Нивата проникват едно в друго и тези, които се намират на едно от

нивата, не знаят за тези, които се намират на друго от тях. Не е възможно и

преминаването от едно на друго ниво, с едно изключение - обитаващите по-

високото ниво могат да виждат (ако искат) нивата под себе си, в

последователността на тяхното развитие, и освен това могат да посещават

долните нива, ако желаят да го направят. Но тези, които са върху долните нива,

не са способни нито да виждат, нито да посещават по-високите нива. Причината

за това не е в "пазача на вратата" или в нещо подобно (защото към едно ниво

или състояние не може да има никаква "врата"), а поради същата причина,

поради която рибата не може да лети във въздуха като птицата - нейната

природа не й позволява да го направи. Душа, която е привлечена към друга

душа заради някаква стара връзка, и открие, че тази душа се намира на по-

ниско ниво от нейното, може да посещава по-слабо развитата душа и да й

помага в нейното развитие със съвет и наставление, като по този начин да я

подготви за следващото й прераждане по такъв начин, че когато двете се

срещнат отново в следващия си земен живот, по-слабо-развитата душа ще се е

доближила много повече до душата на своята по-развита сестра или брат и

след това могат да вървят ръка за ръка през целия живот или животи. Това е,

разбира се, при положение, че по-слабо развитата душа иска да бъде

обучавана. Душите, след достигането на определена степен на развитие,

проявяват голямо желание да бъдат обучавани, когато са извън тялото (както се

каза по-горе), тъй като са свободни от разсейващите ги влияния на земния

живот и са по-открити за помощта на Духа. Ученията на йогите стигат дотам да

твърдят, че в някои редки случаи помагащата душа може да доведе своята по-

неразвита сестра до такова състояние, в което тя да успее да се освободи от

някои от нисшите мисловни принципи, които са се залепили за нея след

събуждането й и които я държат на определено ниво, като по този начин й

позволява да се издигне на следващото по-високо ниво. Това обаче става рядко

и може да се случи само когато душата е била почти готова, но все още

неспособна да се освободи от ограничаващата я черупка без чужда помощ.

Долните нива на Астралния свят са пълни с души от груб, неразвит тип,

чиито живот е много сходен с този на Земята. В действителност те са така тясно

свързани с материалното ниво и са толкова привлечени от него, че осъзнават

голяма част от това, което става там, затова може да се каже, че живеят върху

материалното ниво и единственото, което ги предпазва от активното им участие

върху него, е едно тънко було, което ги отделя от собствения им вид в тяло.

Тези души обикалят около старите сцени на своята земна деградация и често

влияят върху някой от техния вид, който е под въздействието на алкохола и

поради това е уязвим за подобни влияния. По този начин изживяват стария си

живот отново и увеличават бруталността и деградацията на живия човек с

помощта на своето влияние и връзката си с него. Има доста голям брой от тези

долни нива, както и от горните, като всяко от тях съответства на души без тела

от определен клас, принадлежащ към него. Тези души от долните нива са в

много тесен контакт с материалното ниво и следователно са тези, които най-

често са привличани на спиритичните сеанси, където медиумът и хората около

него са върху по-ниско ниво. Появяват се с маската на "духове" на приятели на

посетителите на сеанса и на други хора, като често твърдят, че са някои добре

известни и прочути хора. Правят своите глупави шеги, които толкова често

могат да се наблюдават по сеансите, и изпитват особена наслада от такива

неща и от някоя "обикновена дяволия", ако решат да я направят. Не са

подходяща компания за хората на по-високо ниво, независимо дали са в тяло,

или са безплътни.

Тези души от долните нива прекарват съвсем малко време в безплътно

състояние и са силно привлечени от материалния живот, в резултат от което са

изпълнени с голямо желание да се преродят и обикновено прекарват съвсем

малко време между две прераждания. Разбира се, когато се преродят, те са

привлечени от и към родители със същите склонности, така че заобикалящата

ги среда в новия им живот да е по-възможност съвсем близка до старата им

среда. Тези груби и неразвити души, както и душите на първобитните

народности, се развиват, но бавно, осъществявайки съвсем малък прогрес във

всеки живот, като често се налага да повтарят своите прераждания, за да

отбележат дори и най-слабия успех. Изпитват силни желания към материалното

и са привлечени към и от него - въздействията на Духа притежават сравнително

слабо привличане за тях. Но дори и те отбелязват някакъв прогрес - всички се

придвижват напред, та макар и съвсем малко.

Разбира се, душите на всяко следващо по-високо ниво отбелязват по-бърз

прогрес с всеки земен живот, те са с по-малко прераждания и с много по-голям

промеждутък от време между тях. Техните наклонности и вкусове са от по-висок

ранг, те предпочитат да живеят върху по-високите места на безплътния живот,

обмисляйки и разучавайки висшите учения, подпомагани от отсъствието на

материалните неща и окуражавани от лъчите на Духовния Ум, които падат

върху тях и подпомагат тяхното развитие. По този начин могат да се подготвят

за голям прогрес и често прекарват с векове върху горните нива, преди да се

преродят. В някои случаи, когато са отишли твърде напред в сравнение с

човешкия род, прекарват хиляди години във високите нива, изчаквайки докато

хората израстат, за да направят тяхното прераждане привлекателно, а докато

чакат, вършат изключително полезна работа за по-слабо развитите души.

Но рано или късно душите изпитват желание да получат нов опит и да

покажат в земния живот прогреса, който са отбелязали след "смъртта" си, и по

тези причини и заради привлекателността на желанията, които са тлеели там

или които не са се отделили от душата, или вероятно повлияни от факта, че

някоя любима душа върху по-ниско ниво е готова да се прероди и за това те

искат да се преродят в същото време, за да са с нея (което също е желание),

душите попадат в потока, отнасящ ги към прераждането и към избора на

подходящи родители и благоприятни обстоятелства и условия, като в резултат

от това отново постепенно потъват в съня на душата, така че когато им дойде

времето, те "умират" за нивото, върху което са съществували, и се "раждат" в

новия физически живот и тяло. Душата не се събужда напълно от съня си

веднага след раждането, а живее в съноподобно състояние по време на

бебешката възраст, като постепенното й събуждане започва да се забелязва с

развитието на интелекта на бебето, чиито мозък върви в крак с изискванията,

отправяни към него. В някои случаи събуждането е преждевременно и ние сме

свидетели на случаи на вундеркинди, на гениални деца и т.н., но такива случаи

повече или по-малко са извън нормата и не са здравословни. Понякога спящата

душа в детето почти се събужда и ни стряска с някое дълбоко наблюдение,

зряла забележка или поведение.

Голяма част от процеса на подготовка за прераждането се извършва

несъзнателно от душата, която се подчинява на своите копнежи и желания, тъй

като в действителност не се е развила достатъчно, за да разбере какво

означава всичко това и какво е било преди това, като тя е повлечена почти

несъзнателно от Закона за привличането. Но след като душите достигнат до

определена степен на развитие, те започват да осъзнават процеса на

прераждането, след това осъзнават миналите прераждания и когато им

предстои прераждане, могат да изиграят активна роля в избора на

обстоятелствата и заобикалящата ги среда. Колкото по-високо са се издигнали

върху стълбата на развитието, толкова по-голяма е силата на тяхното съзнание

и избор.

Вече стана ясно, че съществуват нива в нивата на безплътен живот.

Философията на йогите учи, че има седем Велики нива (които необразованите

индуисти понякога наричат "седемте небеса"), но всяко Велико ниво има седем

поднива, а всяко подниво има седем по-малки нива и т. н.

За нас е невъзможно да започнем да описваме природата на висшия

астрален живот. Не разполагаме с думи, за да го опишем, и с ум, за да го

схванем. Животът върху нисшите нива е твърде сходен със земния живот, много

от неговите обитатели изглежда смятат, че той е част от земята, и не разбират,

че са свободни от земните ограничения, мислейки си, че огънят може да ги

изгори, че могат да се удавят във водата и други. На практика те живеят между

сцените на различните събития на земята. Над тези нива са другите, чиито

обитатели притежават по-висши идеи и живот - и т. н., и т. н., докато се стигне

до блаженството на висшите нива, което не може да се разбере от днешния

човек. В някои от междинните нива тези, които са привързани към музиката се

отдават на своята любов към нея, творците се отдават на любовта си към

своето изкуство, интелектуалните работници се занимават със своите

изследвания и т. н. в същия дух. Над тях са тези, които са се събудили духовно

и разполагат с възможностите да развият себе си и да придобият знание. Над

тях са състоянията, за които не можем и да сънуваме. И все пак, запомнете,

дори и тези най-висши нива са само част от Висшето астрално ниво, което ниво

е просто едно от нисшите във Вселената и над него следват ниво след ниво на

съществуване. Но защо да говорим за това, приятели - не можем да се заемем

с овладяването на материала от висшата математика, когато с мъка събираме

две числа. Но все пак всичко това е за нас, наистина е за нас, и ние не можем

да бъдем лишени от нашето наследство.

Урок 12

ДУХОВНАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Красивото учение за духовната еволюция, тази перла в короната на

философията на йогите, за съжаление се разбира и интерпретира погрешно

дори и от мнозина, които са нейни приятели. Мнозинството от неинформирани

хора я смесват с най-грубите идеи на невежите народи на Азия и Африка, като

вярват, че след смъртта душите на хората се спускат в телата на животните. А

под прикритието на висшите учения за прераждането много са тези, които

провъзгласяват теории и твърдения, че душата на човека е прикована към

колелото на човешкото прераждане и трябва да живее в тяло след тяло,

независимо дали иска, или не, докато не измине определен голям период от

време, когато хората ще се преместят на друга планета. Всички тези погрешни

разбирания обаче се базират на действителната истина - те са истината, но не

цялата истина. Истина е, че душата на жестокия, брутален, егоистичен човек

след смъртта ще бъде изтеглена от силата на собствените си желания към

прераждане в тялото на някой от нисшите и по-близки до животните народи на

човечеството - тя се е провалила на класната си работа и е била върната в по-

долен клас. Но душата, която вече е достигнала до етапа и на най-

първобитното човечество, никога не може да потъне обратно в нивото на

животинския живот. Колкото и животински да са нейните навици и поведение, тя

все пак се е сдобила с нещо, което животните не притежават, и това нещо

никога не може да изгуби. По същия начин, макар че човешкият род като такъв

трябва да чака, докато не настъпят определени периоди, преди да може да

напредне, все пак индивидът, който се е издигнал над необходимостта от

непосредственото прераждане, не е принуден да се преражда като човек от

настоящия етап на развитието, а може да изчака, докато човешкият род не го

"настигне", така да се каже, и тогава той може да се присъедини към него в този

мах нагоре. По време на изчаквателния период той е или върху горните нива на

Астралния свят, или в съзнателно временно пребиваване в другите материални

сфери, помагайки за великата еволюция на целия Живот.

И тъй, духовно пробуденият човек е далеч от това да страда от

непрекъснати принудителни и нежелани от него прераждания, той не се

преражда освен с негово съгласие и по негово желание, а съзнанието му не

престава да е будно - това поддържане на съзнанието зависи от достигнатия

етап на духовно развитие. Много от хората, които четат тези редове, са отчасти

наясно с миналите си прераждания и техният интерес към тази тема се дължи

на това полуосъзнаване и на разпознаването на истината. Други, сега в тяло,

притежават различни степени на осъзнаване, достигайки в някои случаи до

пълно припомняне за миналите си съществувания. И бъди уверен, скъпи

ученико, че когато достигнеш определена степен на духовно събуждане (а ти

може вече да си я достигнал), ще си оставил зад себе си несъзнателното

прераждане и след като си напуснал настоящето си тяло, няма да се преродиш,

докато не си готов и не го пожелаеш, а след това ще носиш със себе си

постоянния спомен за всичко, което си избрал да носиш със себе си в новия си

живот. Затова престани да се тормозиш за принудителното прераждане и спри

да се тревожиш за своята въображаема загуба на съзнание в бъдещите си

животи. Духовното постижение е бавно и трудно, но всеки спечелен инч те

придвижва напред и ти никога не можеш да се върнеш обратно, нито да изгубиш

и най-малката част от това, което си спечелил.

Дори тези, които се прераждат несъзнателно, каквито са повечето

представители на хората, в действителност не са се преродили против своята

воля или желание. Напротив, те са се преродили, защото са го искали, защото

техните вкусове и желания създават копнежи, които само новият живот в плът и

кръв може да удовлетвори. Докато хората продължават упорито да желаят

материалните неща, тези на плътта и на материалния живот, и не са способни

да се освободят по своя воля от подобни неща, дотогава ще бъдат привличани

към прераждането, в което подобни желания могат да бъдат удовлетворени или

осъществени. Но когато човек, благодарение на опита си от своите минали

прераждания, се е научил да вижда нещата такива, каквито са, и да разбира, че

тези неща не са част от неговата истинска природа, тогава упоритото желание

отслабва и накрая съвсем изчезва и този човек се освобождава от действието

на Закона за привличането, като не се налага да се преражда, докато за това не

го подтикне някакво висше желание или копнеж, защото еволюцията на

човешкия род води до появата на нови епохи и хора. Все едно че някой се е

издигнал над земната атмосфера, извън зоната на земното притегляне, а след

това изчаква там, докато земята се върти под него и докато той не види, далеч

под себе си, мястото, което иска да посети. След това всичко, което трябва да

направи, е да се спусне, докато силата на гравитацията, упражнявана от

земята, не го притегли към желаното място.

Идеята за принудителното прераждане е страшна за ума на обикновения

човек и с право, защото нарушава интуитивния му усет за справедливостта и за

истината на този велик закон на Живота. Ние сме тук, защото искаме да бъдем,

в съответствие със Закона за привличането, функциониращ съобразно нашите

желания и стремежи - да, често и копнежи - след нашето напускане на

последната ни квартира от плът и кръв и след периода на почивка, който винаги

следва след живота. Никога няма да бъдем на друго място или в някой друг

живот, освен заради същия този закон, задействан по същия този начин.

Напълно вярно е, че времето между два живота ни предоставя възможността да

получим по един по-ясен начин висшето познание на Духа, отколкото когато сме

разсейвани от материалните неща, но дори и с тази допълнителна помощ

нашите желания често са достатъчно силни, за да ни накарат да отхвърлим

внимателните напомняния на Духа кое е най-добро за нас (точно както самите

ние правим в ежедневието си) и позволяваме да бъдем уловени в потока на

желанието и да бъдем тласнати към прераждане при такива условия, които да

ни дават възможност да проявим и изразим тези желания и копнежи. Понякога

гласът на Духа до известна степен ни влияе и ние се раждаме в условия, които

са компромис между учението на Духа и по-грубите желания, като резултатът от

това е живот, разкъсван от противоречиви желания и непрекъснати копнежи - но

всичко това е обещание за по-добри условия в бъдеще. Когато човек се е

развил дотолкова, че да бъде отворен за въздействието на Духовния ум в своя

физически живот, може да бъде сигурен, че следващият му избор на

прераждане ще бъде направен с пълното одобрение и с цялата мъдрост на тази

по-висша част от неговия ум и че старите грешки ще бъдат избегнати.

Като едно общо положение на истината можем да кажем, че тези, които

наистина чувстват вътре в себе си съзнанието, че винаги са съществували и са

предопределени за едно вечно съществуване, няма защо да се страхуват

относно бъдещите си безсъзнателни прераждания. Те да достигнали до етапа

на съзнанието, при който оттук нататък ще осъзнават целия процес на бъдещи

прераждания и ще извършат промяната (ако желаят да я извършат) така, както

човек сменя мястото, на което живее, или заминава от една страна в друга. Те

са "освободени" от -необходимостта на безсъзнателното прераждане, от

сляпото желание, което е било тяхна участ в миналото и което е съдбата на

голямата част от човечеството.

И сега, след този дълъг увод, нека видим какво наистина представлява

духовната еволюция по начина, по който я представят йогите.

Философията на йога учи, че човек е живял винаги и ще живее винаги. Че

това, което наричаме смърт, е само един сън, от който ще се събудим на

следващата сутрин. Че смъртта е просто временна загуба на съзнание, а

животът е непрекъснат и неговата цел е развитието, растежа, разгръщането. Че

ние сме във Вечното настояще, в което винаги сме били. Душата е Истинският

човек, а не просто придатък или допълнение към неговото физическо тяло,

както изглежда много хора считат. Тази душа може да съществува както в

тялото, така и извън него, въпреки че някои опитности и познание могат да се

придобият единствено благодарение на физическото съществуване. Че в

момента разполагаме с тела, само защото се нуждаем от тях, а когато се

развием над определена точка, няма да се нуждаем от този вид тела, които

притежаваме сега, и ще бъдем освободени от тях. Върху по-грубите нива на

живота душата е живяла в далеч по-материални тела от нашето, а върху по-

висшите нива тя ще живее в по-фини тела. Когато изживеем своя земен живот,

напускаме тялото и влизаме в състояние на покой и почивка, след което се

прераждаме в тяло и условия, отговарящи на нашите потребности и желания.

Истинският Живот е наистина една поредица от животи, от прераждания, и

настоящият ни живот е просто един от безкрайния брой на досегашните ни

животи, настоящият ни Аз е резултат от преживяванията, придобити в

предишните ни съществувания.

Философията на йога учи, че душата съществува от векове, пробивайки си

път през безброй форми, от низшите към висшите, като винаги върви напред. Тя

ще продължи да се развива и разгръща безброй епохи, преминавайки през

безброй форми и етапи, но винаги ще се издига все по-високо и по-високо.

Вселената е велика и необятна и за нейните обитатели съществуват безброй

светове и планети и ние ще престанем да сме обвързани със Земята в

мига, в който се окажем подготвени да се насочим към по-висши сфери и нива.

Йогите учат, че макар и по-голямата част от човечеството да се намира в

безсъзнателния етап от духовната еволюция, все пак има и много хора, които са

се събудили за истината и развиват духовното съзнание за истинската природа

и бъдеще на човека и на тези духовно пробудени хора никога няма да им се

наложи отново да минат през веригата на непрекъснатото неосъзнавано

прераждане, а тяхното бъдещо развитие ще бъде върху осъзнатото ниво и те

ще се радват на едно непрекъснато разгръщане и развитие, вместо да

бъдат^просто пионки върху шахматната дъска на Живота. Йогите учат, че има

много форми на живот, които са по-нисши от тези на човека, толкова по-нисши,

че не можем да си ги представим. И съществуват степени на живот, които са

толкова над настоящето ни ниво на развитие, че умът ни не може да го разбере.

Душите, които са преминали по Пътя, по който сега вървим ние, нашите по-

големи Братя, непрекъснато ни помагат и окуражават и често ни протягат ръка

за помощ, макар ние да не я разпознаваме. Върху нива, далеч извън нашето,

съществуват разумни същества, които някога са били хора като нас, но са се

издигнали толкова високо по стълбата на еволюцията, че сравнени с нас, са

ангели и архангели и ние също някога ще станем като тях.

Философията на йога учи, че ВИЕ, който четете тези редове, сте живяли

много, много пъти. Живяли сте като нисши форми на живот, проправяйки си

постепенно пътя нагоре по стълбата на развитието. След като сте преминали

към човешкия етап на съществуване, сте живели като пещерен човек, обитател

на скални жилища, дивак, варварин; воин, рицар, свещеник; учен от

Средновековието; сега в Европа, после в Индия; друг път в Персия; на Изток; на

Запад. Вие сте живели във всички епохи, във всички климатични условия, сред

всички народи и раси, преминали сте през своите преживявания, изиграли сте

ролята си и сте умрели. Всеки живот ви е донесъл нови преживявания и опит;

във всеки живот сте научавали своя урок; извличали сте поука от грешките си;

израствали сте, развивали сте се и сте се разгръщали. И когато сте напускали

тялото и сте влизали в периода на почивка между две прераждания, споменът

ви за отминалия живот постепенно е избледнявал, но на неговото място е

оставал резултатът от опита, който сте натрупали. Така както е възможно да не

си спомняте кой знае какво за определен ден или седмица от живота си преди

двадесет години, но все пак преживяванията ви от този ден или седмица са

оставили неизличими следи във вашия характер и са оказали влияние върху

всяко ваше действие след това, по същия начин, въпреки че може да сте

забравили подробностите за предишните си съществувания, те все пак са

оставили своя отпечатък върху душата ви и вашият ежедневен живот в момента

е това, което е, благодарение на тези минали преживявания.

След всеки живот има нещо като обобщаване на преживяванията и

резултатът, истинският резултат от преживяванията, се превръща в част от

новия Аз, който не след дълго ще си потърси ново тяло, в което да се прероди.

Но при мнозина не се наблюдава пълна загуба на спомена за миналите

прераждания, като всеки път, заедно с новия етап от нашето развитие, ние

отнасяме със себе си още малко съзнание и много от нас днес от време на

време си припомнят случайно разни неща от миналите си прераждания.

Виждаме някоя гледка за първи път, а ни се струва удивително позната и все

пак не може да сме я виждали преди това. Има някакъв натрапчив спомен,

който ни безпокои. Можем да видим картина, някой стар шедьовър, и

инстинктивно усещаме като че ли сме го съзерцавали вече в някакво неясно

минало и въпреки това никога преди това не сме го виждали. Четем някоя стара

книга и тя ни се струва като стар познат и въпреки това не си спомняме някога

през живота си да сме я виждали. Чуваме някаква философска теория и

незабавно я "възприемаме", като че ли е нещо, което сме познавали и обичали

от детството си. Някои от нас учат разни неща, като че ли ги преговарят - и в

действителност точно за това става въпрос. Раждат се деца и от най-ранно

детство се превръщат във велики музиканти, художници, писатели или артисти,

въпреки че родителите им не притежават никакви подобни заложби. Шекспир

произлиза от семейство, чиито представители не са притежавали никакви

способности и дарби, но удивлява света. Тези като Абрахам Линкълн са с

подобен обществен произход, но когато се налага да поемат отговорност,

демонстрират забележителен гений. Тези и много други неща могат да се

обяснят единствено с теорията за предишния живот. Срещаме хора за първи

път и оставаме с ясното убеждение, независимо от протестите на здравия ни

разум, че ги познаваме отпреди, че в миналото са били нещо за нас, но кога, О!,

кога?

Някои предмети ни се отдават твърде леко, докато за овладяването на

други трябва да полагаме огромни усилия. Някои занимания ни допадат твърде

много и без значение колко препятствия ни делят от тях, ние си пробиваме пътя

до работата, която ни доставя удоволствие. Пред нас се изпречва

непредвидено препятствие или обстоятелствата, в които сме попаднали,

изискват от нас да проявим необичайни способности или качества и изведнъж,

о, Боже!, оказва се, че сме способни да решим проблема. Някои от най-

великите писатели и оратори са откривали своята талант "случайно". Всички

подобни неща се обясняват с теорията за духовната еволюция. Ако

наследствеността е всичко, как така няколко деца от едни и същи родители са

толкова различни едно от друго, от своите родители и от своите роднини от

двете страни на рода? Дали всичко е въпрос на наследственост? Кажете ни в

такъв случай от кого е наследил своя гений Шекспир?

Можем да изнасяме аргумент след аргумент, за да докажем

основателността на прераждането, но каква полза от това? Човек може да го

приеме на интелектуално ниво и да допусне, че това е разумна и функционална

хипотеза, но кое интелектуално понятие някога е осигурило покой на душата -

дало й е това усещане за реалност и истина, което да й позволи да се спусне в

долината със сянката на смъртта, без да се колебае, с усмивка на лице? Не!

Подобна увереност идва единствено със светлината, която Духовният ум пръска

върху нисшите мисловни способности. Интелектът може да подреди фактите и

от тях да стигне до начина на действие, но душата се удовлетворява

единствено от ученията на Духа и докато не ги получи, ще усеща това

безпокойство и несигурност, които възникват, когато интелектът се разгръща и

задава този могъщ въпрос "Защо?", на който самият той не може да отговори.

Единственият отговор на въпроса "Съществува ли прераждането?" е

"Познава ли го душата ти като такова?". Докато душата не почувства сама, че

теорията е вярна, защото съответства на вътрешното й убеждение, няма

смисъл този въпрос да се доказва. Душата трябва сама да го познае, трябва

сама да отговори на собственият си въпрос. Вярно е, че представянето на

теорията (наричаме я "теория", въпреки че йогите я познават като факт) ще

събуди в ума на някои хора някакви спомени, може да им даде смелостта да

приемат като разумни полуоформените мисли и въпроси, които се въртят в ума

им от години, но това е всичко, което тя може да направи. Докато душата не

схване и "почувства" истината за прераждането, тя трябва да се скита безцелно,

действайки върху подсъзнателното ниво на живота, прераждайки се

принудително под натиска на собствените си желания и копнежи, губейки до

голяма степен своето съзнание. Но след като душата е започнала да "чувства"

истината, тя никога не е същата, носи със себе си спомените за миналото,

понякога бледи, а понякога ясни, и започва да проявява съзнателен избор в

сферата на прераждането. Точно както растението функционира върху

несъзнателното ниво, животното върху полусъзнателното ниво, а човекът върху

нивата с постепенно нарастващо съзнание, по същия начин човек постепенно се

развива от несъзнателното ниво на прераждане към полусъзнателното ниво и

след това още и още, увеличавайки от етап на етап своето съзнание, докато не

започне да живее върху съзнателното ниво както в своя физически живот, така

и по време на почивка между две прераждания и при новото си раждане. Сред

нас и днес съществуват хора (съвсем малко на брой наистина, но много повече,

отколкото въобще можете да си представите), които осъзнават напълно

миналите си прераждания и които са такива още от най-ранното си детство,

само дето докато са били бебета, са били в някакво съноподобно състояние,

докато техният физически мозък не се развие достатъчно, за да позволи на

душата да мисли -ясно. В действителност много деца като че ли имат едно

смътно съзнание за миналото, но страхувайки се от коментарите на своите по-

възрастни близки, се научават да потискат тези откъслечни спомени, докато те

не избледнеят напълно.

На тези, които не са се събудили за истината за прераждането, тя не може

да бъде наложена със силата на аргументите, а тези, които "чувстват" истината

за него, не се нуждаят от аргументи. Затова в настоящето кратко представяне

на теорията няма да се опитваме да я доказваме. Тези, които четат този урок,

са привлечени от проблема заради интереса, събуден в някой минал живот,

въпреки че все още може да не са достигнали до точката, в която могат напълно

да го възприемат.

Мнозина от тези, в които истината за положението на нещата се е

събудила благодарение на най-вътрешните им чувства или на откъслечни

спомени, проявяват нежелание да я възприемат напълно. Страхуват се от

идеята да бъдат преродени без тяхно съгласие или знание. Но както вече

казахме, този страх е безпочвен, защото ако те наистина са започнали да

"чувстват" истината за прераждането, времето на подсъзнателната им проява

върху това ниво е отминало.

Много хора казват, че нямат желание да живеят отново, но в

действителност имат предвид, че не биха искали да изживеят отново същия

живот, който са живя-ли - разбира се, че е така, не биха искали да имат отново

същите преживявания, но ако в живота има и едно-единствено нещо, което

харесват: някой пост, който биха искали да заемат; желание, за което чувстват,

че трябва да бъде удовлетворено, за да бъдат щастливи, в такъв случай те

настина искат да живеят отново, за да си осигурят нещата, които им липсват. Те

са тук, защото са искали да са тук, или имат желания, които крещят за

удовлетворение, и ще живеят отново точно в такива условия, които са

необходими за удовлетворяването на техните желания или стремежи или които

е вероятно да им осигурят опита, необходим за по-висше духовно развитие.

Пред ученика, който се занимава с темата за духовната еволюция, се

открива огромен свят от факти. Върху историята и развитието на човечеството

се хвърля нова светлина и се открива съвсем ново поле за изследвания. Трябва

да устоим на изкушението да се заемем с това разклонение на темата, тъй като

то ще ни поведе към примамливи пътища, по които ни е забранено да поемаме

в тези елементарни уроци заради липсата на достатъчно място. Имаме обаче

място, за да се спрем накратко върху тези въпроси.

Земята е само една от групата планети, принадлежащи на нашата

Слънчева система, като всяка от тях е тясно свързана с останалите по силата

на Великия закон на духовната еволюция. През системата на планетите

преминават великите вълни на живота, пренасяйки със себе си цивилизация

след цивилизация от една планета на друга. Всяка цивилизация остава на всяка

от планетите определено време и след като се развие до определена степен,

преминава върху следващата планета, разположена по-високо върху стълбата

на еволюцията, където открива условия, които са по-подходящи за нейното

развитие. Това развитие от планета на планета обаче не е периодично, то е

като спирала - всеки следващ кръг се издига едно ниво по-нагоре.

Да си представим душа, която живее върху някоя от планетите на нашата

планетна система в относително неразвито състояние на духовното развитие -

заемаща някое ниско място върху стълбата на еволюцията. Душата придобива

опита, характерен за това ниво в рамките на няколко прераждания, и след това

е отнесена към следващата по-горна планета във веригата заедно с останалата

част от представителите на своята цивилизация и се преражда там. В този нов

дом тя заема място, което определено е по-високо от мястото, на което е била

последния път - цялата й цивилизация образува тук ядрото на нова раса, като

някои от нейните представители са пионерите, а другите идват след тях. И все

пак тази по-висша степен (сравнена с нивото на току-що напуснатата планета)

може да е разположена много по-ниско върху стълбата на прогреса в сравнение

с другите народи, живеещи на същата планета. Някои от народите,

разположени на най-ниското стъпало на стълбата на еволюцията върху тази

земя, може да са били съвсем близо до най-високото ниво на развитие на

последната планета, населявана от тях, и въпреки това те са отбелязали

значителен прогрес с тази промяна - най-високото ниво на една по-долна

планета представлява по-ниско ниво на развитие в сравнение с най-ниския етап

на следващата по ред планета във веригата на еволюцията. Много от народите,

които преди са живеели върху Земята, следи от които откриваме от време на

време, са се издигнали на по-високо ниво на развитие. Историята ни показва, че

при развитието на земята се редуват различни цивилизации, изиграват своята

роля на сцената и след това си отиват - къде? Окултната философия осигурява

липсващото звено в обяснението на ситуацията. А нашата цивилизация се е

развила от нивото на каменната ера и от още по-ниско ниво дори и ще

продължи да се развива, а след това ще си отиде, отстъпвайки мястото си на

някоя нова цивилизация, която дори в момента може би изпраща своите

пионери от някоя друга планета.

Това не означава непременно, че всяка цивилизация, за която ни разказва

историята, е напуснала земята. Напротив, окултистите знаят, че някои, а

всъщност повечето от известните на историята цивилизации, са се преродили в

някои от днешните народи. Объркването се обяснява с факта, че всяка раса

притежава няколко под-раси, които всъщност принадлежат към основната раса.

Окултистите знаят например, че древните египтяни, римляните, древните гърци,

атлантите, древните перси и т.н. в момента живеят върху тази земя, т. е.

душите, които преди това са били преродени в посочените народи, сега са

преродени в някои от съвременните народи. Но има и други раси,

праисторически раси, които са напуснали изцяло земята и са се изкачили на по-

високи нива върху по-висшите планети. Има много планети, които са на по-

ниско стъпало върху стълбата на еволюцията в сравнение с нашата земя, а има

и няколко, които са разположени по-високо, към които ние се движим.

Съществуват, разбира се, други слънчеви системи, други вериги от слънца,

други под-вселени (ако ни извините за използването на този термин) и всичко

това е пред всяка душа, без значение колко нисша или колко скромна е.

Нашата цивилизация в момента преминава през много важен период на

развитие. Тя прави прехода от безсъзнателното ниво на духовното развитие

към съзнателното ниво. Много хора вече са достигнали до своето съзнателно

ниво и още повече се събуждат за него. В последна сметка цялата цивилизация

ще стигне до него. Това постепенно пробуждане за духовното съзнание е

причината за цялото вълнение в света на мисълта - за това скъсване със

старите идеали и форми, за този копнеж към истината, за лутането между

новите и преформулираните стари истини. Това е много важен период от

историята на човечеството и мнозина твърдят, че той предполага възможното

разделяне на цивилизацията на две подцивилизации, едната от които ще бъде

завладяна от духовното съзнание и ще изпревари другата подцивилизация на

своите по-бавни братя, които трябва да напредват постепенно. Но

цивилизацията отново ще се обедини, преди да напусне земята, защото е

свързана в едно цяло от Закона за духовната причина и следствие. Всеки от нас

се интересува от напредъка на другите, не само защото сме братя, но защото

собствената ни душа трябва да чака, докато не се развие цялата цивилизация.

Разбира се, по-бързо развилата се душа не е длъжна да се преражда, само

защото нейните по-бавно развиващи се братя трябва да го правят. Напротив,

високоразвитата душа прекарва дълго време в чакане върху високите нива на

Астралния свят, докато нейният по-бавен брат осъществява своята еволюция с

непрекъснати прераждания. Пребиваването върху висшите нива осигурява на

развитата душа голямо щастие и полза, както беше обяснено в предишните

уроци. Много от тези "изчакващи души" обаче избират да жертват своята

заслужена почивка, като се връщат на земята, за да помогнат и издигнат своите

братя, като го правят или под формата на астрагани помощници, или дори чрез

целенасочено и съзнателно прераждане (което не е необходимо за тяхното

развитие), при което нарочно влизат в тяло от плът, с всичките му ограничения,

за да помогнат на своите по-слаби братя по пътя им към целта. Великите

учители на народите в основни линии са били представители на тези,

пожертвали себе си души, ._ които доброволно са се "отказали от небето"

заради любовта си към своите ближни. Много е трудно да си представим каква

голяма жертва е това - това връщане към сравнително слабо развитата

цивилизация от едно високо ниво на духовно развитие. Все едно Емерсън да

стане мисионер сред бушмените.

Към каква цел върви цялата тази еволюция? Какво означава всичко това?

От най-нисшите до най-висшите форми на живот - всички са върху Пътя. Към

какво място или състояние води Пътят? Нека се опитаме да отговорим, като ви

помолим да си представите поредица от милиони кръгове, разположени един в

друг. Всеки кръг означава ниво на живот. Външните кръгове са изпълнени с

живот в неговите най-ниски и най-материални нива - колкото по-близо до

центъра е един кръг, толкова по-висши форми съдържа - докато хората (или

това, което е било хора) не станат като богове. Но формите на живот се

развиват още повече до нива, които човешкият ум не може да си представи. А

какво има в центъра? Мозъкът на цялото Духовно Тяло - Абсолютът - Бог!

И ние пътуваме към този център!

Урок 13

ДУХОВНАТА ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ

Животът представлява непрекъснато акумулиране на познание -

натрупването на резултата от опита. Законът за причината и следствието

действа постоянно, затова ние жънем това, което сме посели - не в смисъл на

някакво наказание, а като следствие, произтичащо от причината. Теологията

учи, че нас ни наказват заради греховете ни, но по-висшето познание ни

показва, че ние сме наказвани от нашите грешки, а не заради тях. Детето, което

пипа горещата печка, е наказано заради самото действие, а не от някаква

висша сила заради това, че е "прегрешило". Грехът в общи линии представлява

невежество и грешка. Тези, които са достигнали до по-високо ниво на духовно

развитие, имат толкова убедително знание за глупостта на определени

действия и мисли, че за тях е почти невъзможно да попаднат под тяхно

влияние. Такива хора не се страхуват, че съществува някакво висше същество,

което само чака да ги повали на земята с голямата тояга заради това, че са

извършили нещо-си, просто защото това разумно същество е формулирало

един очевидно деспотичен закон, забраняващ извършването на действието.

Точно обратното, те знаят, че висшите същества не притежават нищо друго

освен голяма любов към всички живи същества, те искат и са готови винаги да

им помогнат, доколкото това е възможно в рамките на закона. Но такива хора

разбират глупостта на действието и затова се въздържат от неговото

извършване - всъщност те са изгубили желанието си да го извършат. Примерът

с детето и печката дава горе-долу вярна представа за тяхната ситуация. Дете,

което иска да докосне печката, ще го направи веднага щом му се открие

възможност за това, независимо от нарежданията на родителите си и въпреки

заплахите от наказание. Но след като детето веднъж е изпитало болката от

изгарянето и е разбрало, че между горещата печка и изгорения пръст има тясна

връзка, то ще стои далече от нея. Любящият родител би искал да предпази

своето дете от последиците от собствената му глупост, но детската природа е

упорита в стремежа си да научи нещата от собствен опит и родителят не е в

състояние да я спре. В действителност детето, което е наблюдавано и

контролирано твърде строго, обикновено "избухва" по-късно в живота и само

научава някои неща. Всичко, което може да направи родителят, е да обгради

детето с обичайните предпазни мерки, да сподели с него своята мъдрост, част

от която детето ще запази, а след това да се довери на закона на живота за

постигането на резултата.

И така, човешката душа непрекъснато използва проверката на опита на

всички нива на живота, преминава от едно прераждане в следващото,

непрекъснато усвоява нови уроци и придобива нова мъдрост. Рано или късно тя

открива колко вреден е определен начин на поведение, открива глупостта на

определени действия и начини на живот и като изгореното дете след това ги

избягва. Всеки от нас знае, че определени неща "не са изкушение за нас",

защото в даден момент в някой от миналите си животи сме си научили урока и

не се налага да го учим отново, докато други неща ни изкушават силно и в

резултат на това страдаме много. Каква щеше да е ползата от тази болка и

страдание, ако този живот беше всичко, което съществуваше? Ние обаче

пренасяме ползата от своя опит в следващия си живот и там избягваме болката.

Можем да се огледаме около себе си и да се удивим защо някои от нашите

познати не са способни да видят безумието на определени форми на

поведение, след като за нас това е толкова ясно, но ние забравяме, че сме

преминали през абсолютно същия етап на своя опит, през който в момента

преминават те, и сме надживели желанието и невежеството - не разбираме, че

в бъдещите си животи тези хора ще са свободни от тази болка и глупост,

защото ще са усвоили урока от собствен опит, точно както сме го направили и

ние.

Трудно е да разберем напълно, че ние сме това, което сме, именно в

резултат от нашите преживявания. Да вземем за пример един отделен живот.

Мислите си, че трябва да отстраните от живота си някакво болезнено

преживяване, някакъв неприятен епизод; някакви обстоятелства, които ви

унижават; но замисляли ли сте се някога, че ако беше възможно да изкорените

тези неща, по необходимост щяхте да бъдете принудени да се лишите от опита

и познанието, които сте придобили благодарение на тези събития. Бихте искали

да се разделите с познанието и опита, които сте придобили по споменатия

начин? Вероятно искате да се върнете в състоянието на неопитност и

невежество, в което сте се намирали преди нещото да се случи? Но ако се

върнете в старото си състояние, е твърде вероятно да извършите същата

глупост още веднъж. Колцина от нас биха искали да унищожат изцяло опита,

който са натрупали до този момент? Искаме да забравим напълно неприятното

събитие, но знаем, че в резултат от него сме натрупали ценен опит, който се е

превърнал в част от нашия характер, а ние не искаме да се разделим с него,

защото заедно с него ще си отиде и част от психичната ни структура. Ако трябва

да се разделяме с опита, придобит чрез болката, най-напред трябва да се

разделим с една част от самите нас, след това с друга, докато накрая не ни е

останало нищо друго, освен психичната черупка на предишния ни аз.

Каква е ползата от преживяванията, придобити в предишните ни

прераждания обаче, може да възразите вие, ако ние не си ги спомняме - те са

изгубени за нас. Те обаче не са изгубени за вас, те са вградени във вашата

психична структура и нищо никога не може да ви ги отнеме - те са ваши

завинаги. Вашият характер се състои не само от преживяванията ви в

настоящия ви живот, но заедно с това е резултат и от преживяванията ви в

много други прераждания и нива на съществуване. Вие сте това, което в

момента сте, в резултат от натрупването на тези преживявания, опитностите от

миналите ви прераждания, както и от настоящия ви живот. Някои от нещата от

настоящия ви живот, които са изградили вашия характер, вие си спомняте, а

много други от сегашния ви живот, също толкова важни, сте забравили, но

резултатът от тях остава с вас, тъй като е вплетен в психичното ви същество. И

въпреки че може да си спомняте съвсем малко или дори нищо от миналите си

прераждания, опитът, който сте придобили в тях, остава у вас, сега и завинаги.

Миналият опит е този, който ви дава "предразположенията" към определени

области, който прави определени неща много трудни за вас и лесни за други,

който ви помага "инстинктивно" да разбирате, че някои неща са глупави или

неправилни и ви кара да им обръщате гръб. Той ви дава вашите "вкусове" и

склонности и прави така, че едни пътища да ви се струват по-добри от други. В

живота нищо не се губи и за вашето благополучие в настоящето допринасят

всички ваши преживявания в миналото; всички трудности и болки на настоящето

ще дадат плод в бъдещето.

Не винаги усвояваме своя урок от първи опит и тогава се връщаме отново

и отново към същата задача, докато не я изпълним. Но и най-слабото усилие

никога не се губи и ако сме се провалили със задачата в миналото, за нас е по-

лесно да я изпълним днес.

Американският писател Бери Бенсън, в Century Magazine, от май, 1894 г.,

ни дава хубав пример за едно от свойствата на функционирането на Закона за

духовната еволюция. Тук го цитираме:

"Малко момче отиваше на училище. Беше много малко. Всичко, което

знаеше, беше засукало с майчиното си мляко. Неговият учител (който беше Бог)

го сложи в най-долния клас и му даде да учи следните уроци: Не убивай. Не

причинявай вреда на нито едно живо същество. Не кради. Така че човекът не

убиваше; но беше жесток и крадеше. В края на деня (когато брадата му беше

побеляла при падането на нощта) неговият учител (който беше Бог) му каза:

"Научи се да не убиваш, но останалите уроци не си научил. Ела отново утре."

На сутринта той се върна като малко момче. И неговият учител (който

беше Бог) го сложи в малко по-горен клас и му даде следните уроци за учене:

Не навреждай на никое живо същество. Не кради. Недей да мамиш. И човекът

не нарани никое живо същество; но крадеше и мамеше. И в края на деня (когато

брадата му беше побеляла при падането на нощта) неговият учител (който

беше Бог) каза: "Научи се да бъдеш състрадателен. Но останалите уроци не си

научил. Ела отново утре." На другата сутрин той отново дойде, малко момче. И

неговият учител (който беше Бог) го сложи в още по-горен клас и му даде да учи

следните уроци: Не кради. Не лъжи. Не ламти. И тъй, човекът не крал; но лъжел

и ламтял. И в края на деня (когато брадата му била бяла при падането на

нощта) неговият учител (който беше Бог) казал: "Научи се да не крадеш. Но

останалите уроци не си усвоил. Върни се утре отново, дете мое."

Това успях да прочета в лицата на мъжете и жените, в книгата на света и в

свитъка на небето, който е написан със звезди."

Големият урок, който трябва да бъде научен от всяка душа, е истината за

Единството на Цялото. Това знание носи със себе си всичко останало. То кара

човека да следва предписанията на Сина на Дева Мария, който казва: "Обичай

Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и душа, с целия си ум и сила"; и "Обичай

ближния си като себе си". Когато човек развие съзнанието за истината, че

Цялото е Едно, че когато някой обича Бог, той обича Всичко, че неговият съсед

наистина е самият той, тогава на него наистина му остават само още няколко

класа от основното училище, преди да постъпи в "гимназията" на Духовното

познание. Това убеждение за Единството на Цялото носи със себе си

определени правила за поведение, за божествена етика, които надвишават

всякакво писано или обичайно човешко право. Бащинството на Бога и

Братството на човека се превръщат в реалност, а не просто в непрекъснато

повтаряне на празни думи. И този велик урок трябва да се усвои от всички - и

всички го усвояват, на порции. Това е целта на настоящия етап от духовната

еволюция - да познаеш Бог такъв, какъвто е Той; да познаеш отношенията си с

другите хора, да разбереш какво представляваме ние. Извън нас има и по-

велики училища, колежи и университети на духовното познание, но тези истини

са уроците, преподавани в класовете, в които се намираме ние. И цялата болка,

страдание, печал и работа съществуват само за да ни научат на тези истини; а

след като веднъж придобием истината, установяваме, че голямата цена, която

сме платили за нея, си е струвала.

Ако попитате йогите какъв е човешкият дълг към Бога (имайки предвид Бог

в най-великото понятие за Него), те ще отговорят: "Обичайте Го и останалото

ще ви стане ясно; да Го познавате, означава да Го обичате, затова се научете

да Го познавате." А ако ги попитате какъв е дългът на човека към неговия

ближен, те ще отговорят просто: "Бъдете добри и ще бъдете всичко останало."

Тези две наставления, ако се спазват, ще позволят на човек да живее

Съвършения живот. Те са прости, но съдържат всичко, което си струва да се

знае за отношението на човека с Безкрайната Сила и със своите ближни.

Всичко останало е пяна и утайка, боклук, натрупан около Божествения пламък

на Истината. Споменаваме ги на това място, защото те са синтезиран израз на

идеята за съзнанието, която всички народи се стремят да придобият. Ако

успеете да ги направите част от себе си, вие ще сте осъществили голям

напредък по Пътя - ще сте издържали Великия изпит.

Учението за духовната причина и следствие се базира върху великата

истина, че в съответствие със Закона всеки човек на практика е господар на

собствената си съдба, съдия на самия себе си, че самият той е този, който

раздава наказанията и присъжда наградите си. Че всяка мисъл, дума или

действие оказват своето въздействие върху бъдещия живот или животи на

човека, не в смисъла на наградата и наказанието (както обикновено се разбират

тези думи), а като неизбежен резултат от великия Закон за причината и

следствието. Действието на Закона за заобикалянето ни със серия от

обстоятелства при едно ново раждане се влияе от два велики основни

принципа:

(1) От преобладаващите желания, стремежи, вкусове и от копнежа на

човека на този конкретен етап от неговото съществуване. (2) От влиянието на

разгръщащия се Дух, който, стремейки се нетърпеливо към по-пълно

изразяване и към по-малко ограничения, отправя към прераждащата се душа

въздействие, което я насочва при нейния избор на желаните от нея условия на

новото й раждане. Всичко, което е свързано с обстоятелствата и условията на

прераждането на душата, както и с много от обстоятелствата, заобикалящи

индивида в новия му живот, се основава върху привидното противоборство

между тези две велики сили, защото тези условия през целия живот в голяма

степен се управляват от противоположните (или привидно противоположни)

сили.

Импулсът на желанията, аспирациите и навиците от миналия живот тласка

непреодолимо душата към прераждане в условия, които са най-подходящи за

проявяване на тези вкусове, стремежи и желания - душата иска да продължи с

линията на поведение от предишния си живот и естествено търси условия и

обстоятелства, които са най-подходящи за свободното изразяване на нейната

индивидуалност. В същото време обаче Духът вътре в душата знае, че

разгръщането на душата се нуждае от някои други ~~ условия, за да изрази

определени части от своята природа, които са били потиснати или неразвити, и

затова упражнява привличане върху прераждащата се душа, изтегляйки я

малко встрани от избрания от нея курс и повлиявайки до известна степен на

нейния избор. Човек може да притежава някакво непреодолимо желание за

материално богатство и силата на неговото желание ще го накара да избере

условия и обстоятелства на прераждане в семейство, в което има голямо

богатство, или в тяло, което е най-подходящо за постигане на неговите

желания, но Духът, знаейки, че душата е отхвърлила развитието на добротата,

ще я изтегли малко встрани и ще направи така, че тя да бъде отнесена в

обстоятелства, в резултат от които човекът ще понесе известни страдания,

разочарование и загуба, въпреки че в своя нов живот той ще се радва на голямо

богатство, за да има възможност да развие тази част от своята природа.

Някои много богати хора в Америка са добър пример за посочения от нас

случай. Те са се родили в условия, в които са разполагали с най-пълния израз

на желанието си за материално богатство - те са се въоръжили със

способности, които съответстват най-добре на тази цел, и са успели да се

заобиколят с условия, така, че да позволят най-пълното разгръщане на тези

способности. Осъществили са съкровеното си желание и са натрупали

богатство, непознато в предишните епохи. И въпреки това по правило това са

най-нещастните и неудовлетворени хора. Тяхното богатство е като воденичен

камък на врата им и те са измъчвани от страх да не го изгубят и от тревогите,

свързани с него. Чувстват, че то не им е донесло никакво истинско щастие, а

напротив, разделило ги е от техните събратя и от щастието, известно на хората

с умерени средства. Те са трескави и неспокойни и в непрекъснато търсене на

някакво ново вълнение, което да отклони ума им от размислите за истинското

им положение. Изпитват усещане за своя дълг към хората и въпреки че не

разбират много добре чувството, което стои в дъното на всичко това, полагат

усилия да балансират нещата с дарения за колежи, болници, благотворителни

организации, фондации и други подобни институции, които са се появили в

отговор на събуденото съзнание на човешкия род към реалността за Братството

на човека и за Единството на Цялото. Преди настъпването на края те ще

почувстват в дълбините на душата си, че този успех не им е донесъл истинско

щастие и в периода на почивката, който ще последва, след като напуснат

физическото си тяло, те ще "направят инвентаризация" на себе си и ще

пренастроят своите психични и духовни дела, така че когато се родят отново,

вече няма да посвещават цялата си енергия на натрупването на богатство,

което не могат да използват, а ще живеят един по-балансиран живот, ще

открият щастието на най-неочаквани места и ще развият по-голяма духовност.

Причината за това не е във факта, че са били впечатлени от мисълта за някаква

специфична "порочност" на огромното трупане на пари, а защото душата е

открила, че по този път не си е осигурила щастие и трябва да го търси другаде,

тъй като е надживяла желанието си за богатство и е насочила вниманието си

към други неща. Ако Духът не беше упражнил своето влияние, човекът можеше

да се роди в условия, насочени към създаването на богатство, но нямаше да е

способен да забележи едностранчивостта на такъв живот, като в този случай

щеше да продължава да бъде обсебен от такова огромно желание за богатство,

че да се ражда отново и отново, всеки път с все по-голямо желание, така че

накрая да се превърне в един демон на парите. Влиянието на Духа обаче

винаги противодейства на неестествено големите желания, въпреки че понякога

трябва да се премине през няколко прераждания, преди душата да се освободи

от своето желание и да започне да се влияе от Духа до забележима степен.

Понякога влиянието на Духа не е достатъчно силно, за да предотврати

прераждането в условия, насърчаващи значително старите желания, но в

такива случаи той често е в състояние да управлява събитията по време на

живота на човека, така че да му предаде урока, който е необходим, за да насочи

вниманието му към необузданите желания, вкарвайки го в обсега на Закона на

Привличането и правейки така, че да го сполети известна болка, някакво

разочарование, някакви провали, което ще го накара да разбере болката,

разочарованието, неуспехите и мъката на другите и да започне да води такъв

начин на живот, който да му помогне да разгърне по-висшите си способности.

Много от внезапните удари на "злата съдба" в действителност са предизвикани

от този по-висш принцип на човека, който цели да го научи на някои уроци за

негово добро. Не е задължително някаква висша сила да направлява човек в

усвояването на тези уроци - обикновено собственият му Виещ Аз, Духът в него,

е този, който предизвиква тези резултати. Духът знае какво наистина е най-

добро за човека и когато види, че нисшата му природа побягва с него, се опитва

да го отклони от този курс или да го спре внезапно, ако се налага. Това не е

наказание, помнете, а огромна добрина. Духът е част от този човек, а не някаква

външна сила, въпреки че той, разбира се, е неговата Божествена част. Тази

негова част е в най-тесен контакт с великия, управляващ всичко Разум, който

ние наричаме Бог. Тази болка не се предизвиква заради някакво чувство на

справедливо възмущение, отмъщение, нетърпение или някакво подобно

чувство от страна на Духа, а наподобява чувството на най-любящ родител,

който е принуден да вземе от ръцете на малкото дете опасния предмет, който

може да го нарани - това е ръката, която издърпва детето от ръба на пропастта,

въпреки че то крещи яростно и разочаровано, защото са попречили на

осъществяването на желанията му.

Мъжът или жената, в които е развит Духовният ум, разбират това

положение на нещата и вместо да се борят с Духа, му се предават без

съпротива и се подчиняват на неговата насочваща десница, като по този начин

си спестяват много болка. А тези, които не знаят, се ядосват и съпротивляват на

възпиращата и насочваща ръка, удрят я и се опитват се да се откъснат от нея, с

което си навличат горчивия опит, предизвикан от техния бунт.

Ние сме толкова склонни да се възмущаваме от външното влияние върху

нашите работи, че тази идея за сдържане и обуздаване не ни е приятна, но

стига да не забравяме, че това направляване се прави от една част от самите

нас, висшата част от нас, тогава можем да видим нещата в съвсем различна

светлина. И трябва да помним следното: без значение колко неблагоприятни и

враждебни ни се струват нашите условия и обстоятелства, те са точно това, от

което се нуждаем в условията на нашия живот, и единствената им цел е нашето

върховно благо. Може би се нуждаем от укрепване в определени насоки, за да

се усъвършенстваме, и е вероятно да получим точно тези преживявания, които

са предназначени за усъвършенстването на тази наша част. Може би залитаме

прекалено много в някоя посока и затова биваме възпирани и тласкани в друга

посока. Тези малки неща, както и великите неща - всички те означават нещо. И

тогава нашите интереси повече или по-малко са свързани с тези на другите

хора, в резултат от законите за привличането, а предназначението на нашите

действия може да се състои в това да оказват въздействие върху другите, а

техните да се отразяват върху нас заради взаимното ни развитие и върховно

добро.

Ако запазим спокойствие и разгледаме внимателно нашия отминал живот

(имаме предвид настоящия ни живот), ще забележим, че определени неща са

довели до други неща и че малки неща са довели до големи неща - че малки

повратни моменти са предизвикали цялостна промяна на живота ни. От най-

важното нещо в живота си можем да се върнем назад до някой незначителен

инцидент или събитие. Можем да погледнем назад и да видим как болезнените

преживявания от нашето минало са ни направили по-силни и са ни тласнали

към по-цялостен и по-пълен живот. Можем да видим как това определено нещо

в миналото, което ни се струва ненужно жестоко и непредизвикано от нищо, е

точно това, което ни е довело до някакво велико нещо в настоящия ни живот.

Всичко, от което се нуждаем, е перспективата на годините. И ако се настроим

така, че да успеем да видим това, ще можем да приемем в много по-голяма

степен философията на болките и неприятните събития от нашето настояще,

знаейки, че те означават върховно добро. Когато престанем да мислим за тези

неща като за някакво наказание или като за произволна намеса на някаква

външна сила, или като за жестокост от страна на Природата и започнем да ги

разглеждаме или като следствие от миналите ни прераждания, или като

резултат от направляващата ръка на Духа, ще престанем да протестираме и да

се съпротивляваме, както сме го правили в миналото, а ще се постараем да

бъдем в хармония с действието на Великия закон и по този начин да избегнем

съпротивата и болката. И без значение на каква болка или мъка можем да

бъдем подложени, ако се отворим към ръководството на Духа, пред нас ще се

открие нов път, и като вървим по него, ще постигнем покой и сила. Законът не

ни натоварва с повече, отколкото можем да понесем, и не само проявява

състрадание към по-слабия, но заедно с това калява и духа му.

Казахме, че нашите интереси са свързани с тези на другите хора. Това

също е принцип на Закона за духовната причина и следствие. В миналите си

животи сме били свързани с някои хора или на основата на любовта или

омразата, или заради някакво добро дело или жестокост. И тези хора в

настоящия ни живот по някакъв начин са свързани с нас, като всичко това е

насочено към взаимно коригиране, взаимно подпомагане и развитие. Не някакъв

закон на отплата, а просто Законът за причината и следствието е този, който

прави така, че да получаваме болка (когато болката е необходима) от ръцете на

някой, на който сме причинили болка в минал живот. По същия начин не някакъв

закон за възнаграждаване на доброто, а същият този Закон за причината и

следствието е този, който кара някой да превърже раните ни и да ни успокои,

човек, който ние сме успокоили и на когото сме помогнали в минал наш живот.

Човекът, който е принуден да ни нарани, може да не е имал намерение да го

стори, да е напълно невинен съучастник, но ние сме включени в ситуация, в

която сме наранени от действията на този човек, въпреки че той не го съзнава.

Ако ни нарани съзнателно и заедно с това го направи в съответствие със

Закона, това е така, защото той все още е върху това ниво, иска да ни причини

болка и е поставен от Закона за привличането в ситуация, в която ние можем да

бъдем наранени от него. Но в последна сметка целта дори и на тази болка е да

бъде за наше добро - така удивително е конструиран този Закон за причината и

следствието. Разбира се, след като веднъж стигнем до положението да

виждаме истината, не се нуждаем в такава голяма степен от тези уроци и след

като необходимостта от тях е изчезнала, Законът ни позволява да избегнем

това, което иначе би ни причинило болка.

Споменатото по-горе състояние на нещата може да бъде илюстрирано със

ситуацията на човек, който в минало прераждане целенасочено е спечелил

любовта на някой друг човек, но поради някакви егоистични причини и след като

е задоволил напълно своето желание, съзнателно го е захвърлил, като

развалена играчка. Въпреки че не претендираме да обясним точното действие

на Закона във всяка конкретна ситуация, бяхме информирани от тези, които са

наблюдавали тези въпроси от една по-висока позиция, че при подобен случай,

като споменатия преди малко, вероятно в този живот предателят ще се влюби

безнадеждно в човека, който е бил негова жертва в миналия живот, но

последният няма да отговори на неговите чувства и той ще изстрада цялата

болка, причинена преди на човека, когото сега обича безответно. В резултат на

това той ще разбере свещеността на човешката обич и жестокостта да си

играеш с нея. От този случай ще стане ясно, че човекът, който в настоящия

живот причинява болка, е напълно невинен съучастник в цялата тази работа и

поради това няма да постави началото на нова верига от причини и следствия.

Твърде вероятно е тези, които сме обичали и с които сме били приятели в

миналите си прераждалия, да са свързани по някакъв начин с нас в настоящия

ни живот, държани близо до нас от Закона за привличането. Хората, които са

поставени в близки отношения с нас, по всяка вероятност са тези, с които сме

били близки и в миналите си съществувания. Внезапните симпатии и антипатии,

така често наблюдавани между хората, могат да се обяснят с помощта на тази

теория за прераждането, а много от събитията от нашето ежедневие се

подчиняват на Закона за духовната причина и следствие. Ние сме непрекъснато

свързани по някакъв начин с живота на другите хора, за щастие или нещастие, а

Законът трябва да върши своята работа. Единственото спасение от действието

на този Закон е усвояването на знанието за истината от наша страна и

последващото моделиране на живота ни в съответствие с тази върховна

истина, като в този случай ние сме освободени от излишните уроци и се носим

на върха на вълната, вместо тя да се стоварва върху нас.

Да обърнем внимание на начина, по който пускаме в действие този Закон

за причината и следствието чрез омраза, злонамереност, ревност, гняв и една

цялостна грубост по отношение на другите. Нека бъдем толкова добри, колкото

е възможно, да сме справедливи към себе си и другите хора и да избягваме

чувствата на омраза и жаждата за мъст и отмъщение. Нека живеем, носейки

своето бреме с колкото се може по-голяма грациозност, и нека винаги вярваме в

ръководството на Духа и в помощта на Висшия Разум. Нека знаем, че всичко

работи за наше добро и ние не можем да бъдем лишени от това добро. Да

помним, че този живот е просто песъчинка от пясъка в пустинята на времето и

че разполагаме с Безкрайното време пред нас, през което ще имаме

възможността да осъществим всички свои копнежи и висши желания. Не се

обезсърчавайте, защото Бог царува и всичко е наред.

Урок 14

ПЪТЯТ НА ЙОГА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО

Ученикът, който внимателно се е запознал с основните принципи на

философията на йога, както са представени в тези уроци, лесно ще разбере, че

всеки, който познае и приеме тези учения и ги превърне в част от ежедневния

си живот, ще има напълно естествено съвсем различен живот от този, за когото

настоящия земен живот е всичко и който вярва, че смъртта изличава

индивидуалността, че не съществува бъдещ живот или животи. Освен това ще

го накара да живее живота си съвсем различно от човека, който вярва, че ние

не сме нищо друго, освен създания на някакво капризно провидение, което не

носи почти никаква отговорност за нас, и че нашето "спасение" зависи от

формалната "вяра" в определени учения и от редовното посещаване на

определени форми на религиозен култ. Запомнете, моля ви, че философията

на йога не счита която и да е форма на религия за невярна, тя учи, че всички

форми на религия са добри и че всяка от тях има своето място, всяка от тях

удовлетворява потребностите на хората на някой от етапите на тяхното

развитие. Тя счита, че без значение каква е формата на религиозния култ, без

значение какво е разбирането за Бог, всеки човек в действителност почита

Единния Велик Разум, който ние познаваме под различни имена, че различните

форми на такъв култ не са от съществено значение, а истинският критерий,

върху който трябва да се съсредоточим, е мотивът зад всяка от тях.

Философията на йогите обаче, а всъщност и ученията на окултистите,

независимо към коя цивилизация принадлежат или каква е религията, която

споделят, твърдят, че човек е разумно и отговорно същество, че той наистина

създава собствените си условия и получава собствените си награди и наказания

като естествена последица от своите действия. Тя учи, също така, че човек не

може да избяга от собственото си добро и макар да е възможно да се връща

стотици пъти назад, все пак той винаги бележи някакъв малък напредък, като

накрая ще овладее материалната си природа и след това ще тръгне устойчиво

напред към голямата цел. Тя учи, че всички ние сме Божии чеда, без значение

на какъв религиозен култ сме последователи, и нито едно от Божиите чеда няма

да бъде пренебрегнато и прокълнато. Учи, че сме наказвани от нашите грехове,

а не заради тях, и Законът за причината и следствието действа неотменно.

Набляга върху учението, че "каквото посеем, това ще пожънем" и ни показва

точно как и защо жънем това, което сме посели. Показва ни как нашите нисши

желания и страсти ни теглят надолу и ни обграждат с обстоятелства, които

довеждат до това да ги надживеем и толкова много да се уморим и отегчим от

тях, че накрая душата се отвращава от миналия си живот на груба

материалност и по този начин получава импулс за движение в правилната

посока. Показва ни, че Духът винаги е с нас, изпълнен с желание да ни помогне

и посредством Духа ние винаги сме в тясна връзка с източника на целия живот и

сила.

Хората са с различен темперамент и, разбира се, начинът на поведение,

който най-добре съответства на даден човек, не е подходящ за друг. Един ще

търси прогреса и развитието в една посока, друг в друга, а трети в трета.

Философията на йога учи, че пътят, който изглежда най-привлекателен за

общия темперамент и характер на човека, е този, който е най-подходящ за него

в настоящия живот. Те разделят Пътя на Осъществяването на три пътя,

стигащи до основното шосе. Тези три пътя наричат: (1) Раджа йога; (2) Карма

йога; (3) Джнани йога. Всяка от тези форми на йога представлява път, който

води до Главното Шосе и всеки от тях се използва от тези, които го

предпочитат, но всички стигат до едно и също място. В този урок ще дадем

кратко описание на всеки от трите пътя, които заедно са известни на йогите като

"Тройният Път".

Някои от учителите се отнасят към това, което е известно като "Бхакти

йога" като към отделен път, но ние предпочитаме да го разглеждаме като

епизод от всеки от трите пътя, защото Бхакти йога в действителност е това,

което може да се нарече"религиозната" форма на йога, учеща на любов и

преклонение пред Бога съобразно начина, по който го виждаме през цветните

очила на собствената си вяра. Не ни е ясно как може човек да върви по някой от

пътищата на йога, без да бъде изпълнен с любов и почит към великия Център

на целия Живот, Абсолюта, Бога - каквото и да е името, под което го познаваме.

Терминът "Бхакти йога" в действителност означава "пътят на предаността".

Нека вярваме, че всички наши ученици, без значение кой от трите пътя може да

изберат, ще носят със себе си предаността, характерна за Бхакти йога на

конкретната религиозна система, към която принадлежат, и няма да чувстват,

че Тройният Път иска от тях да отхвърлят това, което им е скъпо на сърцата

още от детските години. Напротив, считаме, че внимателното изучаване на

философията на йога ще събуди у тях нов интерес към религията и ще позволи

на много хора да разберат по-добре това, в което до този момент сляпо са

"вярвали", ще им позволи да развият по-дълбок религиозен дух.

Раджа йога се занимава с развитието на потенциалните сили на човека, с

придобиването на контрол върху -психичните способности с помощта на волята,

с овладяването на нисшия Аз, с развиването на пълния потенциал на ума, за да

се помогне за разгръщането на душата. Като първа своя стъпка учи на грижа и

контрол върху тялото, също както и Хатха йога, заявявайки, че тялото трябва да

се превърне в ефикасен инструмент и да бъде поставено под надежден

контрол, преди да могат да се постигнат най-добри резултати в мисловната и

психичната сфера. Голяма част от това, към което през последните години е

привлечен Западният свят под името "Мисловна наука" и други подобни

термини, в действителност спада към Раджа йога. Тази форма на йога познава

удивителната сила на тренирания ум и воля и невероятните резултати, които

могат да се постигнат с тренирането им и с използването им с помощта на

концентрацията и разумното насочване. Тя учи, че умът може да се насочва не

само навън, въздействайки върху външните обекти и неща, но че може също

така да бъде насочен навътре и да бъде концентриран върху определен

проблем пред нас с цел да се разгърне и разкрие голямо количество скрито

познание. Много от великите изобретатели в действителност несъзнателно

практикуват Раджа йога в това нейно вътрешно приложение, докато много от

обществените лидери в света използват нейните външни, концентрирани

приложения при управлението на своите дела.

Последователят на пътя на Раджа йога обаче не се задоволява само с

постигането на способностите за едно от двете, споменати по-горе приложения.

Той се стреми към още по-големи върхове и се опитва с тези или с подобни

процеси да насочи прожектора на концентрирания ум навътре към своята

природа, като по този начин извади на бял свят много от скритите тайни на

душата. Голяма част от философията на йога се е родила именно по този

начин. Практиката на Раджа йога е забележително прагматична и по своя

предмет и практика не се отличава от химията - дава доказателства за себе си с

всяка от стъпките, които ученикът прави. Не се занимава с отвлечени теории, а

преподава експерименти и факти от началото до края. Надяваме се в близко

бъдеще да предоставим на нашите ученици едно практическо ръководство по

Хатха йога, от което, струва ни се, Западният свят има голяма нужда, защото

той като че ли просто чака някой да му каже "как" да прави нещата, за които

безброй автори, които са усвоили теорията, но не са се запознали с практиката,

съпътстваща теорията, напоследък твърдят, че са възможни.

Карма йога е йога на действието. Тя е пътят, следван от тези, които

изпитват радост от своята работа, които проявяват силен интерес от "правенето

на нещата", с ръце или с глава, тези, които вярват в действието "заради самото

действие". "Карма" е санскритска дума, която важи за Закона за духовната

причина и следствие, за който говорихме в предния урок. Карма йога учи как

човек може да изживее живота си действайки, както и интересувайки се от

действието, без да бъде засегнат от егоистични съображения, които могат да

създадат нова верига от причини и следствия, която да го привърже към

обектите и предметите и по този начин да забави неговото духовно развитие. Тя

учи: "действай заради самото действие", а не от желание за постигане на

резултатите. Колкото и странно да се струва това на нашите западни читатели,

факт е, че голяма част от хората в Западната цивилизация, които са постигнали

много, в действителност са били завладени от тази идея, без да я разбират, и

всъщност са работели заради радостта от действието и творческото усилие и

наистина са се интересували съвсем малко от плодовете на своите усилия. На

последователя на Карма йога понякога му се струва, че действа не самият той,

а като че ли умът и тялото му вършат работата, а той стои отстрани и се

наблюдава как действа или работи. В Карма йога съществуват низши и висши

нива, които не могат да бъдат обяснени тук, защото всеки клон на йога сам по

себе си е един велик предмет.

Джнани йога е йога на мъдростта. Към нея се придържат тези, които са от

интелектуален, научен тип, които обичат да разсъждават, доказват,

експериментират и класифицират окултното познание. Това е пътят на учения.

Неговият последовател е силно привлечен от метафизиката. Примери за

идеята за Джнани йога, привидно твърде различни един от друг, могат да се

открият във великите философии от древността и съвременността, както и в

другия край на спектъра на познанието, при тези, които проявяват силен

интерес към метафизическите учения. В действителност почти всички ученици

по философия на йога повече или по-малко са привлечени от Джнани йога,

макар да биха казали, че вървят по някой от другите три пътя. Тези уроци

например са част от пътя на Джнани йога, въпреки че са комбинирани с други

форми на йога. Много йоги съчетават в себе си характеристиките на

привърженици на няколко форми на йога, въпреки че естествените им

предразположения ги карат да отдават по-големи предпочитания на един от

всички пътища.

От трите форми на йога втората или Карма йога вероятно е най-лесна за

следване от страна на ученика. Изисква малко учене и малко практикуване, по-

малко в сравнение с изследванията на Джнани йога и по-малко в сравнение с

обучението на Раджа йога. Последователят на Карма йога просто се опитва да

води добър живот, вършейки колкото се може по-добре своята работа, без да

бъде завладяван от надеждата за награда. Той започва да разбира истината за

своята природа и е доволен да се разтваря постепенно, като роза, от живот на

живот, докато не достигне до най-високата степен на осъществяване. Не копнее

за необичайни сили и, следователно, не полага усилия да ги развие. Не копнее

за разрешаването на великите проблеми на природата и живота, а е доволен,

че живее, ден след ден, знаейки и вярвайки, че с него всичко ще бъде наред - и

то наистина ще бъде. Много от последователите на "Новата Мисъл" в Америка в

действителност следват пътя на Карма йога. Ученикът на Раджа йога, обратно,

изпитва желание да развива своите скрити сили и да изследва ума си. Той иска

да осъществи своите скрити сили и способности и изпитва силен копнеж за

експериментиране в тази насока. Проявява силен интерес към физиологията и

"психичните феномени", както и към всички окултни феномени и учения с

подобна насоченост. Способен е да постигне много с решителни усилия и след

това да демонстрира удивителни резултати с помощта на своята концентрирана

воля и ум. Основното удоволствие на следващия Джнани йога се състои в

метафизически размисъл или във фино интелектуално изследване. Той е

философът, ученият, проповедникът, преподавателят, студентът; и често

изпада в някаква крайност, придържайки се към предпочитаната от него линия

на поведение, като губи от поглед останалите аспекти на проблема.

Човекът, който е в състояние да постигне най-голям успех в окултната

сфера, е този, който избягва да изпада в крайности и да обръща внимание само

на един от аспектите на въпроса. Докато се придържа към собствените си

основни наклонности и предразположения към определени форми на йога, този

човек не престава да е в течение на различните аспекти на великата

философия. В края на краищата човек трябва да развие всички свои страни и

защо в такъв случай да не поддържаме контакт с всички страни, докато

пътуваме. Придържайки се към този начин на поведение, избягваме

едностранчивостта, фанатизма, тесногръдието, късогледството.

Учениците по йога могат да се разделят на три основни групи :

(1) Тези, които са осъществили значителен напредък в същите насоки в

миналия си живот и са се събудили за съзнанието в настоящия си живот,

проявявайки силни склонности към окултизма и други подобни теми. Тези хора

учат бързо и осъзнават факта, че в действителност преговарят някои от

уроците, усвоени в миналото. Схващат окултните истини интуитивно и в

подобни предмети намират храна за глада на душата. Тези души, разбира се,

се намират на различни нива на развитие. Някои са запознати съвсем бегло с

предмета, тяхното познание в миналото им прераждане е било твърде

повърхностно; други са малко по-напред и са в състояние да напреднат много

повече в сегашните си занимания в сравнение с по-слабо развитите индивиди;

има и такива, които са доста развити и им липсва съвсем малко, за да достигнат

до "съзнателното" ниво на прераждането, т. е. до състоянието, при което са

способни да се събудят за съзнателното познаване на миналите си

прераждания. Представителите на последната от споменатите подгрупи

вероятно са считани за "ексцентрици" от своите познати, особено в първите

години от живота си -те изглеждат "стари" и "чужди" на своите приятели.

Чувстват се така, като че ли са чужденци в чужда страна, но са сигурни, че рано

или късно ще създадат контакти с другите хора или ще се запознаят с учения,

които ще им позволят се заемат отново със своето обучение.

(2) Тези, които в по-голяма или по-малка степен са се събудили за

съзнателното познаване на своите минали съществувания и за това, което са

научили в тях. Такива хора се срещат относително рядко и въпреки това са

много повече, отколкото обикновено се предполага, защото е слабо вероятно те

да се доверят на случайни познати и обикновено се отнасят към своето

познание и памет за миналото като към нещо свещено. Тези хора вървят по

света, хвърляйки малко семе тук, малко там, и това семе, попаднало върху

плодородна почва, дава плод в бъдещите прераждания на тези, които са го

приели.

(3) Тези, които са чули някакви окултни истини в миналите си прераждания

- мъдри думи, познание или съвет, даден им от някои от тези, които са отишли

по-напред по пътя. Те позволяват на тези семена-мисли да потънат дълбоко в

почвата на техния ум, ако е плодородна, и в следващия живот се появява

растението. Тези хора са завладени от някакво неспокойствие, което ги кара да

не се задоволяват с настоящите обяснения на нещата и ги подтиква да търсят

истината тук и там, а те интуитивно знаят, че някъде ще я открият. Често вървят

след лъжливи пророци и сменят учителите си, придобивайки малко истина тук,

поправяйки някаква грешка там. Рано или късно откриват пристан и докато си

почиват, трупат запаси от знание, което (след като бъде усвоено по време на

почивката на душата в Астралния свят) ще бъде от голяма полза за тях в

следващото им прераждане.

Лесно може да се види, че е практически невъзможно да се дадат

подробни наставления, подходящи за различните нужди на посочените

различни топове ученици. Всичко, което може да се направи (като изключим

индивидуалното обучение от някой компетентен учител), е да отправим думи с

най-общ съвет и насърчение. Но не позволявайте това да ви обезсърчи.

Запомнете следното, то е велика окултна истина: Когато ученикът е готов,

учителят се появява, пътят ще се открие пред вас стъпка по стъпка и с появата

на всяка нова духовна потребност, ще се появяват и средствата за нейното

удовлетворяване. Могат да дойдат отвън, може да дойдат отвътре, но ще

дойдат. Не си позволявайте да изпадате в униние, само защото ви се струва, че

сте заобиколени от възможно най-неблагоприятните обстоятелства без нито

един човек до вас, с когото можете да споделите великите истини, които се

разкриват пред мисления ви взор. Тази изолация може би е точно това, от което

се нуждаете, за да започнете да разчитате на себе си и да се излекувате от

желанието си да се осланяте на някоя друга душа. Трябва да усвоим тези

уроци, както и много други, и често именно пътят, който ни се струва най-труден,

е пътят, предназначен за нас, за да можем да усвоим много добре и "за добро"

нужния урок.

От това следва, че човек, който е усвоил фундаменталните идеи на тази

философия, ще започне да открива, че страхът е изчезнал от него - защото,

когато разбере точно какво представлява, как може да се страхува? Няма

такова нещо, което наистина да може да го нарани, защо да се страхува тогава?

След страха, разбира се, следва безпокойството, а когато страхът си отиде, ще

го последват много други малки дефекти на ума. Завист, ревност и омраза,

злоба, несъстрадателност и осъждане - всички те не могат да съществуват в

ума на човека, който "разбира". Вярата и доверието в Духа и в това, от което

идва Духът, се превръщат в характеристика на пробудената душа. Такъв човек

напълно естествено разпознава ръководството на Духа, без колебание му се

подчинява и го следва без никакво съмнение в сърцето си. Такъв човек не може

да помогне, ако е Цар - на него хората от външния свят му се струват като

малки деца (много от тях като неродени бебета) и той се отнася към тях

състрадателно, не ги осъжда в сърцето си, защото знае какво представляват.

Такъв човек изпълнява работата, която му е поставена, знаейки, че тази работа,

независимо дали е дребна, или велика, е дошла до него благодарение на

собствените му действия и желания или благодарение на неговите нужди и че

каквото и да се случи, то е за добро, защото е просто стъпало към великите

неща. Такъв човек не се страхува от Живота, нито пък от Смъртта, защото за

него и двете са само различни прояви на едно и също нещо - едното е толкова

хубаво, колкото и другото.

Ученикът, който очаква да отбележи напредък, трябва да превърне своята

философия в част от ежедневния си живот. Трябва да я носи винаги със себе

си. Това не означава, че трябва да натрапва своите възгледи и мнения на

другите, всъщност това е абсолютно противоположно на окултните учения,

защото никой няма правото да налага мненията си на другите; това

противоречи на естественото развитие и свобода на индивидуалната душа.

Ученикът обаче трябва да е способен да носи със себе си едно постоянно

усещане за реалността и истината на своята философия. Той не трябва да се

страхува да я носи навсякъде със себе си, защото тя е подходяща за всички

аспекти на живота. Ако човек не може да я вземе със себе си в работата си,

нещо не е наред или с философията, или с работата, или с индивида. А тя ще

ни помогне да работим по-добре, да вършим по-старателно задълженията си,

защото знаем, че работата е необходима за развиването на определена част от

нас, иначе нямаше да ни е възложена и няма значение колко неприятна е

възложената ни задача, може би ще пеем радостно, когато разберем точно

какво представляваме и какви велики неща ни очакват в бъдеще. Прикованият

към галерата роб, ако душата му е изпълнена с покой, а умът му със знание,

трябва да бъде съжалявай далеч по-малко от царя върху неговия трон, на който

му липсват тези неща. Не трябва да заобикаляме своите задължения, да бягаме

от съдбата си, защото в действителност не можем да се избавим от тях, освен

като ги изпълним. И тези твърде неприятни неща наистина укрепват нашия

характер, ако научим както трябва своя урок. А освен това помнете, "дори и тези

неща ще отминат". Едно от най-големите препятствия пред напредването на

ученика към висшите нива на окултизма, в частност към нивата на феномените,

е отсъствието на самоконтрол. Когато човек иска да притежава сила, чиято

безотговорна употреба или злоупотреба с нея може да навреди както на самия

човек, така и на други хора, от много голямо значение е такъв човек да е

постигнал владеене на самия себе си, контрол върху емоционалната страна на

своята природа. Представете си човек, който притежава висши окултни сили, да

изгуби присъствие на духа и да се разбеснее, изпращайки вибрации от омраза и

гняв, усилвани от увеличената сила на развитите му способности. Подобни

прояви в човек, който е постигнал окултните сили, ще бъдат твърде вредни за

него, защото вероятно ще бъдат проявени върху ниво, където подобни сили

притежават твърде силен ефект. Човек, чиито изследвания го водят към

астралното ниво, трябва да се пази от такава загуба на самоконтрол, тъй като

неговото отсъствие може да се окаже фатално за него. Но светът на висшите

сили е така удивително балансиран, че напредъкът в окултните практики на

човек с агресивен темперамент или с липса на самоконтрол не може да бъде

друг, освен съвсем незначителен - това е необходимата спирачка. Затова едно

от първите неща, които трябва да направи ученикът, който иска да напредне, е

овладяването на своята емоционална природа и постигането на самоконтрол.

Необходимо е и известно количество смелост от най-висше качество,

защото върху астралното ниво човек има някои много странни видения и случки

и тези, които искат да пътуват там, трябва да са се научили да владеят страха.

Човек има нужда също и от спокойствие и уравновесеност. Когато си спомним,

че тревогата и сродните на нея емоции причиняват вибрации около нас, лесно

ще разберем, че подобни състояния на ума не са благоприятни за психично

изследване, всъщност когато подобни явления са налице, не могат да се

постигнат най-добрите резултати.

Окултистът, който иска да придобие велики сили, трябва най-напред да

изчисти себе си от егоистичната ненаситност към тези неща, служещи за

удовлетворяване на собствените му низки страсти, защото стремежът към

окултните сили при наличието на егоизъм ще донесе единствено болка и

разочарование, а този, който се опитва да злоупотребява с психичната сила за

постигането на низки цели, ще си навлече буря от нежелани резултати. Такива

сили, когато се злоупотреби с тях, се връщат като бумеранг към този, който го е

хвърлил. Истинският окултист е изпълнен с любов и братско чувство към своите

ближни и се старае да им помага, а не да спъва тяхното развитие.

От многобройните книги, написани, за да осветлят пътя на ученика по

окултизъм, не познаваме такава, която да се справя по-добре с тази цел от

чудесната малка книжка, наречена "Светлина върху пътя", написана от М. К.,

подбуден от някои разумни същества, далеч по-висши от обикновените. Обвита

е в поетичния стил, характерен за Изтока, и на пръв поглед може да ви се стори

парадоксална. Но е пълна с подбрани късчета окултна мъдрост за тези, които

могат да я разберат. Тя трябва да се чете "между редовете" и притежава тази

специфична особеност, че може да стане ясна за всеки, който успее да я

прочете внимателно. С други думи, тя ще ви даде толкова мъдрост, колкото

самите вие сте в състояние да разберете в настоящия момент; а утре, когато

отново я вземете в ръце, тя ще ви даде повече от същите тези редове.

Прочетете я след една година и ще откриете в нея нови истини - и т. н., и т. н.

Съдържа истини, които са така удивително изречени и въпреки това са

полуприкрити, че с развиването на вашата духовна проницателност и с

ежедневното нарастване на способността ви да възприемате все по-велики

истини, ще установите, че в тази книга от истината се свалят було след було,

докато не бъдете направо поразени. Забележителна е и като книга, която ще

даде утеха на тези, които страдат и скърбят. Думите й (дори и да не бъдат

разбрани напълно) ще зазвънят в ушите на нейните читатели и като приятна

мелодия ще успокоят и донесат покой на тези, които я слушат. Съветваме

всички наши ученици да четат често и внимателно тази малка книга. Ще

открият, че описва различни духовни преживявания, които самите те ще

преживеят. Книгата ще ги подготви за следващия етап. Мнозина от нашите

ученици са ни молили да напишем малка книга под формата на елементарно

обяснение на "Светлина върху пътя" - може би Духът ще ни убеди да го

направим някога в бъдеще, а може би не.

Не без чувството за известна тъга пишем тези заключителни редове.

Когато написахме своя Урок 1, поканихме нашите ученици да се настроят за

поредица от разговори, ясни и разбираеми, по един велик предмет. Целта ни

беше да представим тези велики истини по ясен, практичен и разбираем начин,

така че повече хора да проявят интерес към тях и да бъдат насочени към по-

висшите изяви на истината. Усетихме тази любов и насърчение, които са така

необходими за един учител, и се уверихме в симпатията на класа към нас още

от самото начало. Когато обаче хвърляме поглед върху нашата работа, ни се

струва, че сме казали твърде малко, че сме оставили твърде много неизречени

неща, и все пак направихме най-доброто, на което сме способни, като се има

предвид ограниченото пространство, с което разполагахме, и огромната сфера,

която трябваше да обхванем. Чувстваме, че в действителност сме едва в

началото, и въпреки това сега е моментът да кажем "Довиждане". Може би сме

успели да направим малко по-ясни някои неща за малцината ученици, които са

били объркани, може би сме успели да отворим вратата за тези, които търсят

входа към храма - кой знае? Ако сме успели да направим съвсем малко дори и

за един-един-ствен човек, времето ни не е изгубено напразно.

По някое време в бъдеще може да се почувстваме призовани да ви

представим една по-висша и по-сложна картина на този велик предмет; това е

нещо, което зависи до голяма степен от вашето желание - ако вие се нуждаете

от нас, ние ще бъдем готови да се присъединим към вас в изучаването на

великите истини на философията на йога. Но преди да направите следващата

стъпка напред, уверете се, че сте разбрали много добре тези елементарни

уроци. Четете ги отново и отново, докато умът ви не схване напълно техните

принципи. С всяко ново прочитане ще откривате нови неща в тях. С развитието

на ума ви ще откривате, че върху същите тези страници, които сте чели и

препрочитали, ви очакват нови истини. Причината за това се крие не в някакво

специално достойнство на нашата книга (защото тази книга е груба, твърде

груба според нашата представа), а във вътрешноприсъщата истина на самата

философия, която прави всичко написано за нея изпълнено със смисъл и

задълбочено познание.

Довиждане, скъпи ученици. Благодарим ви за това, че бяхте така любезни

да ни слушате по време на този курс. Почувствахме вашата симпатия и любов,

както мнозина от вас трябва да са усетили нашата. Сигурни сме, че когато

четете тези редове, изпълнени с искрените ни мисли за близост с вас, ще

почувствате нашата близост с вас в Духа, ще осъзнаете тази топла ръка, която

протягаме към вас през разстоянията, които ни делят като тела.

Помнете следните думи от "Светлина върху пътя": "Когато ученикът е готов

да учи, тогава той бива приет, признат, познат. Трябва да бъде така, защото той

е запалил своята лампа и тя не може да остане незабелязана."

И накрая, ние казваме: "Мир Вам!"

ПЪРВИ УРОК - МАНТРА

Мантрата представлява дума, фраза или израз, използван от хората на

Изток, за да се концентрират върху някаква идея и да й позволят да се спусне

дълбоко в ума. Прилича на "твърденията" или "утвържденията", използвани от

психолозите и други такива специалисти в Западния свят.

Мантрата за месеца е стих от един западен поет, г-н Ор:

Господ на хиляди светове съм Аз,

и царувам от началото на времето;

и нощ, и ден в цикличен мах

ще минат, докато преглеждам делата им.

Все пак времето ще спре, преди избавление да

намеря,

защото аз съм Душата на Човека.

Запомнете този стих и го повтаряйте често, позволявайки на ума да

разсъждава върху идеята за безсмъртието, така ярко изразена в него, като

никога не забравяте, че ВИЕ сте този "Аз", за който се говори

.

ВТОРИ УРОК - МАНТРА

"АЗ СЪМ ГОСПОДАР НА СЕБЕ СИ." Научете тези думи наизуст и ги

повтаряйте често, позволявайки на ума да разсъждава върху мислите, дадени в

нашата Медитация за този месец. Винаги помнете, че Аз-ът е вашата най-висша

част, която е била събудена в съзнанието, и до голяма степен трябва да бъде

господар на животинската природа, от която вие сте възникнали.

ТРЕТИ УРОК - МАНТРА

Мантрата за месеца е първият стих от химна на кардинал Нюман "Води ме,

Блага Светлина", в който се съдържа най-дълбока духовна истина, но не се

разбира правилно от хилядите хора, които го пеят. Надяваме се, че това, което

казахме за Духа, ще ви помогне да разберете по-добре скритата красота на този

велик стар химн:

Води ме, блага Светлина, сред заобикалящия ме

мрак.

Води ме ти.

Нощта е тъмна, а аз съм далеч от дома.

Води ме ти.

Насочвай стъпките ми; не те моля да виждам

надалеч; една стъпка ми стига.

Води ме ти.

ЧЕТВЪРТИ УРОК - МАНТРА

Мантрата за този месец е: "ИЗЛЪЧВАМ ТАКИВА МИСЛОВНИ ВЪЛНИ,

КАКВИТО ЖЕЛАЯ ДА ПОЛУЧАВАМ ОТ ДРУГИТЕ." Тази мантра предава една

могъща окултна истина и ако бъде повтаряна осъзнато и бъде практически

приложена, ще ви позволи да отбележите бърз напредък в своето развитие и

осъществяване. Дайте и ще получите, мяра според мяра, вид за вид, цвят за

цвят. Вашите мисловни вълни се простират далеч извън видимата аура и

въздействат върху другите хора, като на свой ред привличат към вас мислите

на другите хора, съответстващи по своя характер и качество на тези, които са

изпратени от вас. Мисълта е жива сила - ,. използвайте я мъдро.

ПЕТИ УРОК МАНТРА И МЕДИТАЦИЯ

Мантрата за месеца е: "Мисълта е Жива Сила - ще я използвам разумно и

добре!"

Нашата тема за медитация този месец е отговорността ни по въпроса за

нашия принос към мисловния свят. Когато сме наясно, че непрекъснато

добавяме към наличността на мисловния свят, и разберем освен това

огромното количество неразвита мисъл, която се излива от ума на хората с

ниско ниво на развитие, стигаме до осъзнаването на нашата отговорност по

въпроса за помощта за издигането и очистването на натрупаната мисъл. Трябва

да се пазим да не се отдаваме на недостойни мисли и да се опитаме да

излъчваме към своите ближни мисли за помощ, спокойствие, ободряване и

повдигане на духа. Всеки от нас може да даде своя принос в това начинание,

нуждаем се от помощта на всеки. Изпращайте мисловни форми на любов и

помощ към вашите братя и сестри - както изобщо, така и за конкретни хора. Ако

познавате някоя мъчеща се душа, изпратете й мисли на успокоение и кураж.

Ако знаете за някой, който е в беда, изпратете му мисли за сила и помощ.

Изпратете своите най-хубави и полезни мисли на света. Те могат да стигнат до

някой човек в критичен за него момент. Когато сами сте в беда, няма по-добър

начин да получите помощта на окуражаващата мисъл на другите от това да

изпратите мисли на надеждата към другите хора, които също като вас са

изпаднали в беда. По този начин можем да си помогнем взаимно и това е

начинът, по който ще бъдат отворени каналите за връзка, които ще ни помогнат.

Не злоупотребявайте със силата на мисълта. Нека това бъде вашето правило и

стандарт: Не изпращайте на другите мисъл, която вие не бихте искали да

получите. Мир вам.

ШЕСТИ УРОК МАНТРА И МЕДИТАЦИЯ

"Преди очите да могат да видят, те трябва да са лишени от сълзи. Преди

ухото да може да чуе, то трябва да е изгубило своята чувствителност. Преди

гласът да може да говори в присъствието на Учители, той трябва да е изгубил

способността си да наранява."

Тези думи притежават няколко значения, всяко от които съответства на

потребностите на различни хора, намиращи се на различно ниво на развитие.

Притежават свое психично значение, интелектуално значение и духовно

значение. За нашата медитация за този месец вземаме едно от многобройните

им значения. Нека го вземем в Тишината с нас. Очите ни трябва да са лишени

от сълзите на наранената гордост; неприятната критика; незаслужената обида;

злобните забележки; малките неприятности от ежедневието; провалите и

разочарованията, които ни съпътстват непрекъснато, преди да сме в състояние

да видим ясно великите духовни истини. Нека се постараем постепенно да се

издигнем над тези неприятни събития и да се помъчим да разберем

собствената си индивидуалност, Аз Съм, която е над неприятностите,

сполитащи личността, и да се опитаме да разберем, че тези неща не могат да

наранят Истинския Аз и че те ще бъдат заличени в пясъка на Времето от

Океана на Вечността. По същия начин слухът ни трябва да изгуби

чувствителността си за неприятните за личността случки (споменати по-горе

като причиняващи сълзи), преди да е в състояние да чуе ясно истината,

освободена от дразнещите шумове на външните конфликти на човека. Човек

трябва да стане способен да чува тези неща и въпреки това да се усмихва,

сигурен в познанието на своята душа, в своите сили и в съдбата си. Преди

гласът да може да говори на тези, които стоят по-високо в порядъка на живота и

духовния разум, той трябва от много дълго време да е забравил как се

нараняват другите хора с жестоки думи, дребнава злоба, недостойна реч.

Развитият човек не се колебае да казва истината, дори когато тя не е приятна,

ако се налага да го направи, но той говори с тон на любящ брат, който не

критикува, а просто усеща болката на другия и иска да премахне причината за

нея. Такъв човек се е издигнал над желанието да "отвръща", да "срязва" другия

човек с груби и злобни забележки или "да си връща", казвайки на практика: "Ти

си друг." Тези неща трябва да се отстранят както се сваля наметало -

напредналият човек не се нуждае от тях. Отнесете тези мисли със себе си в

Тишината и нека истината се спусне дълбоко в ума ви, където да пусне корени,

да израсте, разцъфти и даде плод.

СЕДМИ УРОК МАНТРА И МЕДИТАЦИЯ

"От Космическия запас енергия поемам, достатъчно количество прана, за

да укрепя тялото си, да го даря със здраве, сила, активност, енергия и

жизненост."

Тази мантра и следващите по-долу теми за медитация са предназначени

за изграждане на физическото тяло, за да го превърнат в по-съвършен

инструмент за изразяване на живота. Предишните ни мантри и медитации бяха

предназначени за психично и духовно развитие, но на нас ни е ясно, че много

хора са обременени с тела, демонстриращи липса на хармония и на съвършено

здраве, затова считаме, че е разумно да разширим урока за този месец,

посветен на прана и на човешкия магнетизъм, с мантри и медитации в

споменатите преди малко насоки.

Нека ученикът се разположи удобно и след като успокои ума, да започне

да повтаря мантрата, докато не усети този специфичен ритъм и възбуда, които

възникват в резултат от такава практика. След това нека се концентрира върху

идеята за огромното количество от пранична енергия във Вселената. Цялата

Вселена е пълна с тази велика Сила, с този велик Жизнен принцип,

благодарение на който са възможни всички форми на движение, сила и енергия.

Нека разбере, че е свободен да черпи на воля от нея, че тя е на НЕГОВО

РАЗПОЛОЖЕНИЕ, за да я използва за изграждането на тялото, Храмът на Духа,

и нека не се страхува да иска своето. Нека поиска това, което му принадлежи,

знаейки много добре, че ще бъде отговорено на искането му. Да диша бавно,

според инструкциите за ритмичното дишане (Науката за дишането) и мислено

да си представи влизането на Прана в него заедно с всяко вдишване и

изхвърлянето на отработените и нечисти материали с всяко издишване. Да си

представи, че е изпълнен със здраве, сила и жизненост, пълен с енергия и

живот, лек и щастлив.

Ако се умори или изтощи, да спре за миг и няколко пъти да поеме дълбоко

дъх, представяйки си ясно вливащата се в него прана и изхвърлянето на

болестотворния материал с издишването. Ще установи, че незабавно изпитва

усещането за нараснала сила и жизненост. Тази прана може да бъде изпратена

до всяка част на тялото, която евентуално се нуждае от помощ и сила, а малко

практика ще позволи на ученика да придобие такъв контрол, че да може ясно да

почувства усещането за затопляне, придружаващо пренасянето на прана до

засегнатата или болна част на тялото. Ако човек лежи, прокарването на ръцете

над тялото му, от главата до краката, с поставяне на ръцете от време на време

върху слънчевия сплит ще го успокои и ободри. Ръцете могат лесно да се

заредят с прана, като ги изпънете свободно по цялата им дължина, леко ги

поклащате напред-назад и от време на време правите с тях движение, като че

ли пръскате нещо с вода, която изтърсвате от върха на пръстите си. В пръстите

ще усетите едно затопляне и цялата ръка ще се зареди до такава степен с

прана, че ще облекчи болката в другите части на тялото, както и в тялото на

другите хора, ако вие искате да им помогнете. В Тишината във вас задръжте

мисълта за здраве, сила, активност, енергия и жизненост.

ОСМИ УРОК МАНТРА И МЕДИТАЦИЯ

"Минавам през това ниво на съществуване, като използвам по най-добрия

начин главата, сърцето и ръката."

Всеки от нас тук има своя задача, която трябва да свърши. Тук сме с

определена цел и докато не започнем да съответстваме на Закона и не

изпълним задачите, които са ни поставени, те ще ни бъдат поставяни

непрекъснато, докато не бъдат завършени. Целта на изпълнението на тези

задачи е опит и развитие и колкото и неприятни да ни се струват нашите

задачи, те имат твърде непосредствена връзка с бъдещето ни развитие и

живот. Когато се натъкнем на действието на Закона и видим и почувстваме

какво стои в неговата основа, преставаме да се съпротивляваме и да удряме

главите си в стената. Като се отворим за делата на Духа и поискаме сами да

работим за своето спасение и да изпълним задачите си в света, на практика

правим първата крачка за освобождаването си от неприятните задачи. Когато

престанем да позволяваме нашата работа да ни бъде неприятна, откриваме, че

се занимаваме с подобри неща, защото урокът е бил усвоен. На всеки човек в

света е била дадена работата, която е най-подходяща за неговото развитие в

този конкретен момент, взети са предвид неговите нужди и му е отредено най-

доброто. В това отношение няма случайност - такова е неумолимото действие

на Великия закон. И единствената истинска философия се състои в

подготовката на ума да извърши работата, която му е поставена, по възможно

най-добрия начин в съответствие със своите способности. Докато я избягва, тя

ще продължава да му бъде поставяна; когато започне да получава удоволствие,

вършейки я както трябва, пред него ще се открият други неща. Да мразиш или

да се страхуваш от нещо, означава да вържеш това нещо за себе си. Когато го

видиш в правилната перспектива, след като духовните ти очи се отворят, тогава

започваш да се освобождаваш от него.

Като живеем, вършейки своята работа в света, трябва да се възползваме в

максимална степен от трите велики дара на Духа - главата, сърцето и ръката.

На главата (представляваща интелектуалната част от нашата природа) трябва

да се даде възможността да се развива, на нея трябва да й бъде осигурена

храната, благодарение на която тя процъфтява; не трябва да бъде

ограничавана и изтощавана от глад, трябва да бъде използвана, защото

нейното упражняване я укрепва и развива. Ние трябва да развиваме своя ум и

да не се страхуваме да мислим. Умът трябва да остане свободен. Сърцето

(символизиращо природата на любовта в най-добрия смисъл на думата) трябва

да се използва, да не се изтощава от глад, оковавано или упреквано. Не

говорим за нисшите форми на животинска страст, погрешно наричани любов, а

за това по-висше нещо, принадлежащо на човешкия род, което е обещание за

настъпването на по-велики неща в еволюцията на човека. Говорим за това,

което поражда симпатия, състрадание, нежност и доброта. Не трябва да

допуснем тази любов да се сведе до някаква сълзлива сантименталност, а да я

използваме във връзка с главата. Тя трябва да израсте, за да прегърне целия

Живот със своята разтваряща се прегръдка и да изпита това чувство на близост

и родство с всички живи същества, което е белег за духовно развитите мъже и

жени. Ръката (представляваща проявата на физическото сътворение и работа)

трябва да бъде тренирана да върши поставената й работа по най-добрия

възможен начин. Тя трябва да се научи да я върши добре и да чувства, че всяка

работа е благородна и няма унизителна работа. Тя е символ на физическото

създаване и трябва да се уважава и почита. Духовно развитият мъж или жена

вървят през света, използвайки по най-добрия начин главата, сърцето и ръката.

ДЕВЕТИ УРОК МАНТРА И МЕДИТАЦИЯ

Мантрата за месеца е "АЗ СЪМ".

Когато казвате "АЗ СЪМ", вие утвърждавате реалността на своето

съществуване - не просто реалността на физическото си съществуване, която е

временна и относителна, а на истинското си съществуване в Духа, който не е

временен и относителен, а вечен и абсолютен. Утвърждавате реалността на

егото, Аз. Истинският Аз не е тялото, а е принципът на Духа, който се проявява

в тялото и ума. Истинският Аз е независим от тялото, което е просто средство

за неговото изразяване, той е неразрушим и вечен. Той не може да умре, нито

да изчезне. Може да промени формата на своето изразяване, но винаги си

остава същият Аз, част от великия океан на Духа, духовният атом, проявяващ се

в настоящето ви съзнание в процеса на духовното развитие. Не мислете за

своята душа като за нещо отделно от вас, защото ВИЕ сте душата, а всичко

останало е преходно и изменчиво. Представете си себе си като някаква част,

отделна и независима от тялото, което е просто вашата черупка, осъзнайте, че

можете да напуснете тялото и въпреки това да сте ВИЕ. По време на част от

своята медитация мислено изцяло игнорирайте тялото и ще установите, че

постепенно се събуждате за едно усещане за самостоятелно съществуване на

своята душа, на САМИТЕ ВАС, и осъзнавате истинската си природа.

Ученикът трябва да се постарае всеки ден да отделя по няколко минути за

мълчалива медитация, намирайки си някое възможно най-тихо местенце,

където след това да седне или легне удобно, да разхлаби всеки мускул на

тялото и да успокои ума. След това, когато настъпят подходящите условия, той

ще изпита това специфично усещане за покой и тишина, което показва, че "се

потапя в тишината". Тогава трябва да се концентрира върху предмета на

медитацията, повтаряйки мантрата, за да запечати нейното значение в ума си.

В такива моменти в по-голяма или в по-малка степен ще получи импулс от своя

Духовен ум и през целия ден ще се чувства по-силен и по-свободен.

Мантрата за този месец, ако бъде ясно разбрана и запечатана в

съзнанието, ще придаде на ученика израз на тихо достойнство и сдържана сила,

което ще окаже своето въздействие върху хората, с които той се среща. Ще го

заобиколи с една мисловна аура от сила и мощ. Ще му позволи да се освободи

от страха и да погледне спокойно в очите света на мъжете и жените, знаейки, че

е вечна душа и че в действителност нищо не може да го нарани. Пълното

осъзнаване на "АЗ СЪМ" ще доведе до изчезването на страха, тъй като защо

Духът трябва да се страхува от нещо? Нищо не може да му навреди. Съветваме

нашите ученици да развиват това състояние на съзнанието. То ще ви издигне

над дребнавата тревога, омраза, страх и ревност на нисшите мисловни

състояния и ще ви направи истински мъже и жени на Духа. Ще откриете, че

резултатът ще се почувства от тези, с които се срещате. Хората на съзнанието

"АЗ СЪМ" са заобиколени от една неописуема аура, която кара светът около тях

да ги уважава.