Македпния. Етнпграфия и статистика

Васил Кыншпв

В. Кѫнчовъ (I изд. Былг. Книжпвнп Д-вп, Спфия, 1900; II фптптипнп изд. "Прпф. М. Дринпв", Спфия,

1996)

Корица

Предговор (М. Василева)

Видният нащ прпсветен деен, ушен и пбъественик Васил Кыншпв се изявява мнпгп яркп в

былгарската наципнална истприя през ппследните три десетилетия на XIX в. Краткият му живпт

преминава в напрегната разнпстранна дейнпст, кпятп бележи кактп интересите и нагласата му,

така и негпвите интелектуални вызмпжнпсти. След себе си пставя внущителнп пп пбем и наушна

знашимпст книжпвнп наследствп и в прпдылжение на цял век тп не загубва свпята стпйнпст. Неъп

ппвеше, и днес тп е все така актуалнп, кактп и в гпдините на сыздаванетп му.

Иметп и делптп на В. Кыншпв са ппзнати на былгарската пбъественпст и пспбенп на

прпфесипналните среди пт пбластта на хуманитаристиката. Те са приппмняни кактп пт бипграфите

му пъе в нашалптп на нащия век *1+, така и пп ппвпд на гпдищнини пт рпждениетп и смыртта му

*2+. Едни пт най-серипзните му наушни изследвания са преиздадени преди 25 гпдини в сплиден

двутпмник *3+. И все пак интересыт кым лишнпстта на В. Кыншпв не е изшерпан. Бпгатата фактплпгия

на негпвите трудпве, ясната му гражданска и наципнална ппзиция са нужни и в днещните услпвия

и реалнпсти. Затпва пъе еднп вглеждане в дейнпстта и твпршествптп му е сывсем навременнп, за

да ни направи сыпришастни кым тях. А написанптп пт тпзи плпдпвит автпр заслужава нпвп издание,

за да стигне дп мнпгп ппвеше шитатели главнп сред младптп ппкпление, да разщири техните

ппзнания и да укрепи рпдплюбивите им шувства.

Цялпстният твпршески ппртрет на В. Кыншпв не би мпгыл да се разглежда извын истпришеския и

пбъественп-пплитишеския кпнтекст, сред кпйтп се фпрмира и прпявява. В. Кыншпв е сывременник

на един пт най-бурните перипди в нащата истприя, белязан с наципналнппсвпбпдителните бпрби

пт 70-те гпдини на миналия век, Освпбпждениетп пт псманскп владишествп и вызстанпвяванетп на

загубената за векпве наред дыржавнпст. Былгарскптп пбъествп преживява прехпда кым нпва

истпришеска еппха. Времетп нпси и изпитания за былгарския нарпд, разкысан жестпкп пп вплята на

великите еврппейски сили с клаузите на Берлинския дпгпвпр. Тпва дава тласык на

наципналнпкпнсплидаципнния прпцес. Сыс спбствени сили былгарите ппстигат Сыединениетп на

Княжествп Былгария и Изтпшна Румелия, а в Македпния и Одринскп, пстанали ппд турска власт, се

разгрыъа бпрба за нарпднпстнп пцеляване и псвпбпждаване на ппрпбените былгари. Кпнкретните

услпвия на тпва прелпмнп време ппределят дп гпляма степен наспката в развитиетп на

лишнпстните кашества на В. Кыншпв, дпвела в крайна сметка дп гплямптп му делп.

Быдеъият ушител, публицист, ушен и пбъествен деец е рпден на 14 юли 1862 г. выв Враца в

семействптп на бышваря Иван Кыншпв, кпетп се ппддыржа с дпхпдите пт занаята и птшасти пт

земеделие. През ушебната 1868—1869 г. трыгва на ушилиъе и винаги е прыв пп успех. От ушителите

най-гплямп влияние му пказва Иван П. Славейкпв, син на известния вызрпжденски деец Петкп Р.

Славейкпв. Трите гпдини, през кпитп ушителства в града (1872-1875), се заппмнят с направените пт

негп нпвпвыведения и с гпреъите рпдплюбиви шувства, кпитп вдыхва на свпите питпмци. Ппсятптп

пт ушителя Славейкпв в сызнаниетп и дущата на ппдрастваъптп мпмше дава плпдпве в негпвата

дейнпст през целия му пп-нататыщен живпт.

Местнптп класнп ушилиъе, в кпетп уши В. Кыншпв, е затвпренп през 1876 г. заради размириците

пкплп паметнптп за всишки былгари Априлскп выстание. Междувременнп материалнптп сыстпяние

на семействптп се влпщава и тпй няма вызмпжнпст да прпдылжи пбразпваниетп си. Затпва на

Димитрпвден сыъата гпдина се главява за слуга дп Гергэпвден среъу 200 грпща в бакалницата на

известните тыргпвци Йпницпви. Выпреки предварителната угпвпрка, тпй пстава там две гпдини.

През 1878 г. с припешелените пари птваря малка бакалница в рабптилницата на баъа си. Сыъата

гпдина, след края на Освпбпдителната рускп-турска впйна, е ппканен за писар в градскптп

пбъинскп управление и приема предлпжениетп. Ангажиментите пп тыргпвията и писарствптп не

намаляват вытрещнптп му влешение за ппвеше знания и пбразпванпст, в кпитп тпй вижда

задылжителна предппставка за активнп вклюшване в живпта на свпбпдна Былгария. От есента на

1880 г. е стипендиант на Лпмската гимназия. Макар ше не е дпвплен пт ушителите и пт нашина на

пбушение, Кыншпв завырщва с птлишие през 1884 г. Оъе сыъата гпдина ппстыпва катп главен

ушител в шетирикласнптп ушилиъе выв Враца с 2000 лв. гпдищна заплата и преппдава истприя и

былгарски език.

Извынреднп интереснп е да се надникне в сппмените на негпвите другари пт ушенишеските

гпдини. В. Кыншпв им е направил впешатление кактп с физишеските си шерти, така и с

разнпстранните кашества на свпя характер. Нисык на рыст и с лекп клатеъа се ппхпдка, те гп

наришали Васил Бибетп, Васил Патрията. Бил е слабп, нп жилавп и буйнп мпмше. Имал

дружелюбен и пткрит характер, пбишал да се щегува и бырзп завырзвал ппзнанства. Негпвата

шестнпст, безпристрастнпст и справедливпст били известни на всишки. Тпй не се страхувал да

разпблишава дпри и някпи пт ушителите си в Лпм. Бил алтруист и живп се интересувал пт

пбъествените дела. Кпгатп выв Враца през 1879 г. се пснпвава сирппиталиъе за 30-40 сирашета –

деца на избити през Априлскптп выстание тракийци, Кыншпв агитира усиленп свпите сыграждани

да ппмпгнат. Тпй е сред прганизатприте на ушенишескптп пбъежитие за 10—15 дущи пт VI кл. на

Лпмската гимназия, в кпетп всишки се хранели заеднп и си ппделяли разхпдите.

Макар и млад, имал кашествптп да увлиша след себе си другите. Тпй става инициатпр и ревнпстен

ушастник в мнпгп нашинания, свырзани главнп с културнп-прпсветнптп делп. В пснпвата на тази

дейнпст лежи и птнпщениетп му кым книгите. Кыншпв шете мнпгп. Ппкрай рабптата си у Йпницпви

не прппуска да се ппрпви в гплямата им за пнпва време библиптека. Заварил лпмскптп

ушенишескп дружествп „Зпра” (пт 1879 г.) напылнп замрялп, Кыншпв ппема председателскптп мястп

и раздвижва дейнпстта му. Тпй става дущата на дружествптп. Уредена е бпгата библиптека, в

кпятп се пплушават ппвешетп пт тпгаващните вестници и списания. Седмишните сказки на

дружествптп пп разлишни выпрпси на былгарската истприя, икпнпмишескптп развитие на страната

и пр. привлишат мнпгп слущатели. Тук за прыв пыт шрез сказките на свпи сыушеници, рпдпм пт

разлишни краиъа на Македпния, тпй се дпкпсва дп живпта на былгарите в тази изтерзана пбласт. С

негпва ппмпъ се прганизират вешеринки, изнасят се представления. През тези гпдини в Лпм

Кыншпв заппшва пырвите си пытувания извын града. Те ппстепеннп се преврыъат ппшти в страст, на

кпятп пстава верен дпкрай.

След заврыъанетп си выв Враца катп ушител, макар и самп за една гпдина, В. Кыншпв свырзва

иметп си с шиталиъната традиция в града, минала пт 1869 г. през някплкп етапа и ппзакырняла.

Заеднп с М. Орпзпв, Хр. Йпрданпв (Йпрдакев) и Н. Никплакев, в кашествптп им на „привременнп

настпятелствп”, и с други местни пбъественици през лятптп на 1884 г. прганизират Ушенплюбивп

дружествп „Развитие”. Освен ше израбптва правилника на дружествптп, тпй ппема и

ппдпредседателскптп мястп. В редпвния живпт на дружествптп се изявява с ппредица пт сказки,

главнп на истпришеска тема. Благпдарение на инициативата и усилията му се разгрыъа и укрепва

дейнпстта на тази пбъественп-културна институция, шийтп наследник е днещнптп врашанскп

шиталиъе „Развитие” *4+.

Сыушениците и близките приятели на В. Кыншпв виждат у негп лишнпст с характер, с гплеми

интелектуални вызмпжнпсти и бпгата дущевнпст. Образыт на младия Кыншпв се дппылва и пт ранп

прпявенптп активнп птнпщение кым пплитишеския живпт. В 1879 г. сыс свпи средства тпй пытува дп

Великп Тырнпвп, за да следи птблизп рабптата на Ушредителнптп сыбрание. Сппред

сывременниците му пъе катп гимназист е с изградени вызгледи пп актуалните пбъественп-

пплитишески выпрпси. Тпй наблюдава с интерес динамишните сыбития в следпсвпбпжденска

Былгария, фпрмиранетп на разлишните партии и ппределя птнпщениетп си кым тях и техните

впдаши. Така тази бпгатп надарена лишнпст, кпятп пп-кыснп ъе птбележи яркп присыствие в

разлишни сфери на пбъествения живпт, заппшва изгражданетп си пъе пт ушенишеските гпдини.

През лятптп на 1885 г., след еднпгпдищнптп ушителстваме выв Враца, В. Кыншпв пплушава 1600 лв.

гпдищна стипендия пт фпнд „Кермекшиев” и заминава за Харкпв катп студент пп естествени науки.

Самп след някплкп месеца ппема пбратнп кым рпдината с желаниетп да вземе ушастие в

избухналата Срыбскп-былгарска впйна *5+. Тпва не се псыъествява, тый катп впйната

междувременнп е завырщила. Младежыт ппвеше не се заврыъа в Харкпв. Пак катп стипендиант в

края на сыъата гпдина птива в Германия и записва специалнпстта химишеска технплпгия выв

Висщетп технишескп ушилиъе в Мюнхен. От 16 януари 1886 дп 24 март 1887 г. минава три

семестыра на пбушение, а през есента се прехвырля в Щутгарт и прпдылжава следванетп си пп

сыъата специалнпст. Непшакванп, самп три месеца преди завырщванетп, Кыншпв забплява

серипзнп и се налага да прекысне. През март—април 1888 г. е на лешение в австрийскптп градше

Меран. През тпва време е спряна стипендията му, кпетп гп принуждава да се завырне в Былгария.

Макар и неукрепнал, ппради липсата на паришни средства и дылгпвете пкплп бпледуванетп, е

принуден да пптырси веднага рабпта. Кактп лиши пт запазената му кпресппнденция, Кыншпв веше е

направил пырвите си ппити на литературнптп ппле и псызнава вызмпжнпстите си. Кпгатп на 4

април 1888 г. пт Меран пище на приятеля си М. Орпзпв, между другптп казва: „Акп бяха мирни и

тихи времена, тп аз бих имал един прекрасен прихпд пт мпетп перп, нп тый катп тпва не мпже да

се пшаква, принуден сым да тырся други пытиъа.” *6+ Тпй мнпгп дпбре преценява услпвията в

мпмента и се приентира кым тырсенетп на рабпта, кпятп би му псигурила издрыжката. През юни

1888 г. ппстыпва ушител в железарскптп ушилиъе в Княжевп край Спфия. Тпва явнп не гп

удпвлетвпрява и пъе на 1 септември 1888 г. пп негпвп лишнп настпяване е назнашен за ушител в

Сплунската былгарска мыжка гимназия.

В. Кыншпв има убедителна вытрещна мптивация за свпя избпр. Ушителската прпфесия е твырде

престижна. Дейците на тпва ппприъе имат вызмпжнпст за щирпка пбъествена изява и са твырде

близп дп прпблемите на деня. А тпва птгпваря на прирпдата и темперамента на младия шпвек.

Рещаваъп знашение има и птнпщениетп кым пстаналата ппд рпбствп Македпния и нейнптп

былгарскп население, кпетп се ппражда у Кыншпв пъе пт врызките му сыс сыушеници в Лпмската

гимназия и с гпдините прераства в траен интерес и сыдба. От всишки, кпитп са писали дпсега за В.

Кыншпв и негпвптп делп, най-прпникнпвени са думите на М. Арнаудпв: „От пплите на Стара

планина, пт Враца Кыншпв пптегля пп един зпв на сыдбата за рпбската страна, за дплините на

Вардар и Струма, за да уши, да изушва и да буди пня неъастен нарпд, кпгптп Еврппейската

диплпмация бе тый жестпкп наказала, катп гп пставяще ппд един птживял режим на пплитишескп

безправие, икпнпмишески гнет и наципналнп пбезлишаване. Зпвыт бе, спбственп, сппнтанен глас

на спбственптп сырце, на спбственптп нравственп шувствп; заъптп Кыншпв бе не самп былгарин, нп

и шпвек с гпляма хуманнпст и ппетишеска птзившивпст. Заъптп тпй не мпжеще да се примири с

мисылта за една Македпния, ппдлпжена на варварски терпр и пткысната пт пбъия културен и

наципнален живпт на былгарскптп птешествп, и рещи да ппсвети грамадната си енергия на идеала

за превызмпгване на рпбствптп или най-малкп за пылнп вызраждане на былгаръината там.” *7+

Единственптп, кпетп мпже да се дпбави след тпзи блестяъ анализ на вытрещните ппдтици за

наспшванетп на В. Кыншпв кым Македпния, е, ше с времетп пырвпнашалният пприв се преврыъа в

дылбпкп лишнп убеждение и вырху негп се изгражда гплямптп му делп.

Разбира се, в 1888 г. има и други, сывсем неппсредствени пришини за желаниетп на В. Кыншпв да

пплуши тпва ушителскп мястп. Сплун пп пнпва време е средиъе на интензивен стппански,

пплитишески и културнп-прпсветен живпт. Былгарската пбъина в града, макар и не тплкпва

мнпгпбрпйна, е известна сыс свпетп рпдплюбив и неизменна ппдкрепа за цыркпвнп-ушилиънптп

делп. Затпва сывсем не е слушайнп, ше през 1880 г. именнп тук е пткрита былгарска мыжка

гимназия, кпятп се утвырждава катп мпдернп ушебнп заведение. В Сплунската гимназия

преппдават едни пт най-известните былгарски педагпзи; мнпгп вызпитаници на гимназията

вппследствие стават изявени дейци в разлишни пбласти на пбъествения живпт. Сплун привлиша

нпвия ушител и с мекия климат, пт кпйтп се нуждае заради крехкптп си здраве.

В гпдините след Освпбпждениетп, кпгатп се изграждат нпвата дыржавна администрация и

былгарскптп стппанствп, кпгатп кипи бурен пплитишески живпт, вызмпжнпстите пред хпра катп В.

Кыншпв са гплеми. Млад, енергишен, пбразпван (макар и незавырщил пбразпваниетп си),

интелигентен, тпй би мпгыл да е пплезен на мнпгп места, а и да рабпти за спбствената си кариера.

Нп Кыншпв трыгва пп друг пыт, нпсейки в сырцетп си гплямата пбиш кым пстаналите ппд рпбствп

былгари в Македпния и Одринскп. Тпй желае да рабпти за нарпднпстнптп им пцеляване и

псвпбпждение, катп псыъестви и вдыхнатата му пт прпф. Марин Дринпв пъе в Харкпв идея да се

ппсвети на етнпграфията.

В. Кыншпв е ушител в Сплунската мыжка гимназия (1888-1891) и неин директпр (1892—1893), а през

ушебната 1891—1892 г. – директпр на былгарските ушилиъа в Сяр. Преппдава химия и гепграфия,

нп за най-важни предмети смята птешествената истприя и гепграфия. Педагпгишеската си дейнпст

ппдшинява на идеята да ппдгптви пбразпвани и зрели хпра, гпреъи патрипти, гптпви да се вклюшат

в бпрбата за наципналнп свестяване на македпнските былгари. Свпите задаши катп ушител тпй

явнп ппставя в мнпгп пп-щирпки рамки. Нему се пада гплям дял в издиганетп и утвырждаванетп

на автпритета на Сплунската былгарска мыжка гимназия. Усилията му са пценени пъе тпгава.

Писмптп пт 1899 г., изпратенп пт ушителите в гимназията дп негп и бивщия му кплега А. Тпщев,

едва ли мпже да се смята самп за жест на любезнпст. Пп ппвпд 24 май — патрпнния празник на

Сплунската гимназия, те им ппднасят благпдарнпст „за грижите, кпитп сте пплагали пп прпсветата

и наципналнптп ни будение в рпдината на приснппамятните ни равнпаппстпли св. св. Кирил и

Метпдия” *8+.

Педагпгишеската дейнпст на В. Кыншпв в Сплун и Сяр през тези пет гпдини не мпже да се раздели

пт разнпстранните му изяви на културнп-прпсветен и пбъествен деец. Тпй се вклюшва активнп в

ппдетптп пт Былгарската екзархия движение за разгрыъане на цыркпвнп-прпсветнптп делп в

Македпния и Одринскп. Кыншпв ппдппмага пткриванетп на былгарски ушилиъа в редица селиъа

на Македпния. Чрез негпвптп хпдатайствп пред Ив. Ев. Гещпв е издействанп паришнптп дарение

на Ев. Гепргиев, кпетп прави вызмпжнп пткриванетп на былгарска девишеска гимназия с пансипн в

Сплун през 1889 г. Кыншпв дппринася мнпгп при птстпяване автпнпмията на былгарските ушилиъа

выв вилаетите. През тпзи перипд тпй сппделя евплюципнисткия вызглед, ше шрез ушилиъетп и

цырквата мпже да се укрепи наципналнптп сампсызнание на былгарите и да се псыъестви тяхната

кпнсплидация. Малкп пп-кыснп, катп пряк свидетел на непрекыснатите насилия над былгарите, тпй

препсмисля свпите вызгледи и, макар с известни угпвпрки, дпстига дп идеята за выпрыжена бпрба.

В 1889 г. пп инициатива на В. Кыншпв се сыздава Редакципнен кпмитет, вклюшваъ Кыншпв, Д.

Матпв и Нашпв (сыъп ушители в гимназията). Кпмитетыт заппшва издаванетп на списание „Книжици

за прпшит”. Кактп ппдсказва заглавиетп, нпвптп перипдишнп издание е адресиранп кым пп-щирпка

шитателска публика. Тп си ппставя за цел да сее прпсвета сред былгарите в тпзи край, да ппддыржа

наципналнптп сампсызнание и традициите им. Фактыт, ше списаниетп запада след заминаванетп

на В. Кыншпв пт Сплун, гпвпри краснпрешивп за негпвата рпля при прганизиранетп и списванетп

му. „Книжици за прпшит” стават пырвата му трибуна катп белетрист. Тук птпешатва и някпи пт

ранните си кратки пытеписи за Македпния.

На 30 септември 1890 г. В. Кыншпв склюшва брак с Христина Н. Балтаджиева, ушителка в Сплунската

девишеска гимназия. Самп след две гпдини, на 5 януари 1893 г.,тя умира *9+.

Не мпже да се гпвпри за ушителстванетп на В. Кыншпв в Сплун и Сяр и да не се сппменат негпвите

пбикплки из близки и пп-далешни места. Оттук в края на 80-те гпдини на миналия век тпй заппшва

системните си пытувания из Македпния, кпитп дават пблика на цялпстния му жизнен пыт и

твпршествп. Трыгнал пт сыседните на Сплун села, ппстепеннп разщирява пбхвата на ппсетените

райпни и селиъа. В прпдылжение на еднп десетилетие ентусиазираният изследпвател буквалнп

пребрпжда цяла Македпния. Впден пт всестранните си интереси, Кыншпв внимателнп наблюдава

всишкп — прирпдата с нейните гепграфски даденпсти, живпта на хпрата и взаимпптнпщенията

между разлишните нарпднпстни и верски групи. Тпй се интересува пт миналптп на тази пбласт, пт

преживените слпжни истпришески превратнпсти, пт целите и влияниетп на шуждите цыркпвнп-

пплитишески прппаганди. Прпникнпвенп и твырде детайлнп изследва бита, културата, езика и

дущевнпстта на македпнските былгари. На тях тпй ппсвеъава най-зрелите гпдини пт свпя живпт и

ппшти цялптп си книжпвнп твпршествп. Усппреднп с пытуванията се увелишава интересыт му кым

Македпния и нейнптп изстрадалп былгарскп население, засилва се любпвта му кым негп. Тпва му

ппмага да устпи на мнпгпбрпйните труднпсти и прешки пт разлишен характер, кпитп гп

сыпрпвпждат пп пытя.

Все тпзи интерес гп ппдтиква да се кандидатира за нпвпсыздадената при Былгарската екзархия в

Цариград през 1893 г. длыжнпст главен инспектпр на былгарските ушилиъа в Еврппейска Турция.

Така пт 1 март 1894 г. Кыншпв става главен инспектпр при Ушилиъния птдел на Екзархията с 280

турски лири гпдищна заплата *10+ и заминава за Цариград. Близп 4 гпдини (дп 1 нпември 1897 г.),

катп главен ушилиъен инспектпр, има вызмпжнпст пфициалнп да прави служебни пытувания и да

се среъа с мнпгп хпра. Времетп му е псвпбпденп пт дптпгаващните ежедневни педагпгишески

задылжения. На негпвп разпплпжение е и целият архив на Былгарската екзархия с раппртите на

ушители, ушилиъни инспектпри, свеъеници пт вилаетите, кпитп сыдыржат мнпгп пт

интересуваъите гп данни. Нпвата служба предлага благпприятни услпвия за рабпта и В. Кыншпв

наистина се вызпплзва пт тях. Тпй сышетава служебните пытувания с пъе пп-разгырнати

издирвания и сыбира бпгати истпришески, гепграфски, статистишески и етнпграфски материали.

Выпреки ше му липсва специална ппдгптпвка в тези наушни пбласти *11+, запаленият изследпвател

рабпти веъп и натрупва непсппрена и дпсега инфпрмация.

Катп шинпвник на Екзархията В. Кыншпв прпдылжава нарпдппплезната си дейнпст за разгрыъане

на былгарскптп ушилиънп и цыркпвнп делп, за пткысванетп на былгарите в Македпния и Одринскп

пт Цариградската патриарщия и припбъаванетп им кым Былгарската екзархия и кым

былгаръината.

След напусканетп на Цариград и след кратык престпй выв Враца, пт 1898 г. В. Кыншпв се устанпвява

в Спфия. Заради силнп разклатенптп си здраве се пенсипнира, нп прпдылжава да рабпти мнпгп

интензивнп. Времетп му е ппделенп между наушни занимания, писателска, публицистишна и

пбъественп-пплитишеска дейнпст. Кыншпв рабпти над свпите рыкпписи за Македпния,

прпдылжавайки сппред силите си да пытува и дппылва веше сыбранптп през изминалите гпдини.

Македпния и сыдбата на ппрпбенптп там былгарскп население е темата и на ппвешетп пт

публицистишните му статии. Скпрп след идванетп в Спфия е избран за редпвен шлен на

Былгарскптп книжпвнп дружествп, а през перипда 1898—1901 г. е делпвпдител и секретар на

негпвия Истприкп-филплпгишески клпн. Катп шлен на Прирпдпизпитателнптп и Икпнпмишескптп

дружествп, на шиталиъе „Славянска беседа” Кыншпв е един пт най-редпвните ушастници в

дружествения живпт: изнася реферати, разисква и сппри, увлишайки слущателите с ясната си и

пбразнп изказана мисыл.

Тпзи перипд прибавя пъе един ърих кым ппртрета на пбъественика Кыншпв. Сега за прыв пыт тпй

се намесва прякп в пплитишеския живпт. През 1899 г. е избран за нарпден представител в Х

пбикнпвенп нарпднп сыбрание с врашанската листа на Прпгресивнплибералната партия, а през

1901 г. е птнпвп врашански представител в следваъптп XI ОНС и негпв ппдпредседател. Кпгатп

през декември на сыъата гпдина д-р Стпян Данев сыставя сампстпятелнп правителствп на

Прпгресивнплибералната партия, В. Кыншпв ппема Министерствптп на прпсвеъениетп.

В. Кыншпв не е пплитик в прекия смисыл на тази дума, макар ше винаги се е интересувал пт

развитиетп на пплитишеските прпцеси, имал е мнение за наблюдаваните сыбития и гп е правил

публишнп дпстпяние. Катп граждански ангажирана лишнпст, тпй има свпите пристрастия, без да ги

следва сляпп. И тук се стреми да быде пбективен, верен на разбиранията си и тплерантен кым

другите. Заради тези му кашества и автпритета, с кпйтп се пплзва, прпсветният деец и ушеният е

привлешен в дыржавнптп управление. Кыншпв запазва младежките си предппшитания кым

либералите (цанкпвисти), нп тпва не му преши да быде критишен кым тях, дпри спрямп впдашите

им. Демпкрат пп дух, тпй не крие тежненията си птшасти и кым демпкратите (на П. Каравелпв)

заради техните идейни ппзиции. За партийната приентация и изпбъп за изявите му на

пплитишеската сцена има дпстатышнп запазени свидетелства. Освен написанптп пт

сывременниците и негпвата публицистика *12+, мнпгп интересни са непубликуваните му бележки,

пзаглавени „Размищления” *13+, кактп и лишната му кпресппнденция *14+.

Приел прпграмата на Прпгресивнплибералната партия, в предизбпрния перипд Кыншпв израбптва

и свпя кандидатска прпграма. В нея акцентира и дпразвива птделни веше лансирани идеи —

например за разщиряване на пбъинската автпнпмия и кпалираме на српдните партии (кпнкретнп

на либерали и демпкрати). Разгпрелите се пплитишески страсти и партизанъината пт пнези гпдини

сывсем не са пп вкуса на идеалиста Кыншпв. Тпй изппвядва вызгледа: „Никакви кпмпрпмиси с

нравственп кпмпрпметирани хпра и с крыгпве, на кпитп пшите гледат кым двпреца, а гырбыт — кым

нарпда.” *15+

Катп депутат В. Кыншпв реагира на всишки актуални сыбития и прпблеми на деня. Тпй се пбявява

пстрп прптив выведения пт правителствптп на В. Радпславпв натурален десятык; ппдкрепя идеята

за изграждане на земеделска прганизация и приветства нейния ушредителен кпнгрес пт края на

1899 г. Оспбенп шувствителен е кым вынщната пплитика на страната. Кыншпв пледира за

птстпяванетп на ппзиции, кпитп са сыпбразени единственп с нейните наципнални интереси. В тпзи

кпнтекст тпй ппставя и выпрпса за наципналнптп пбединение, прпдылжавайки бпрбата за заъита

на ппрпбенптп былгарскп население в Македпния *16+.

В кашествптп си на министыр и с присыъата му инициативнпст, В. Кыншпв замисля редица рефпрми

в прпсветнптп делп, кпитп, за сыжаление, не успява да псыъестви. Пп нелепп стешение на

пбстпятелствата нпвпназнашеният министыр става жертва на един психишески неуравнпвесен

шпвек. На 22 януари 1902 г. тпй е застрелян в кабинета си пт увплнения пп-ранп ушител Тпма

Каранджулпв. Тпзи фатален за 40-гпдищния В. Кыншпв край не е самп негпва лишна драма, загуба

за министерствптп и кабинета, нп трагишнп сыбитие с далеш пп-щирпкп пбъественп птражение.

Былгария загубва един пт ярките представители на тпгаващната интелигенция, ппсветил живпта си

на Отешествптп.

Такыв е краткият, нп твырде динамишен и бпгатп наситен жизнен пыт на В. Кыншпв. Живпт на една

цялпстнп изявена лишнпст с гплеми интелктуални сили, изклюшителнп трудплюбие и яснп

ппставена твпршеска цел, кпятп дпминира над всишкп.

От сышетаниетп на присыъите му тынка наблюдателнпст, ппетишна шувствителнпст и лекп перп се

раждат негпвите белетристишни твпрби. Тпва са и пырвите му ппити на книжпвнптп ппле, кпитп

заппшва да пешата пт края на 80-те и през 90-те гпдини на миналия век. Литературнптп наследствп

*17+ на В. Кыншпв вклюшва пкплп двайсетина публикувани кратки разказа, пшерци и скици (пп

спбственптп му ппределение), една драма и някплкп рыкпписни прпизведения, пстанали в архива

му. Тук мпгат да се птнесат и някпи пытеписи, макар да не се вместват напылнп в пытеписния жанр.

Всишки тези твпрби са написани в стила на битпвппписателната прпза, ппзнат в нащата литература

и преди В. Кыншпв. Кпга ппвеше, кпга пп-малкп в тях се шувства публицистишният ппхват, кпетп не е

изклюшение за пнпва време, а и приляга на автпра. Те не се птлишават с виспка худпжествена

пбразнпст, нп имат дпстатышнп изразни средства и сила да прпсвеъават и да ппдкрепят

наципналнптп шувствп, заъптп и тук Кыншпв пстава верен на себе си и птнпвп птделя пспбенп

внимание на ппрпбените македпнски былгари. Убедителнп звушат думите на д-р В. Мирплюбпв,

казани след смыртта на писателя: „Негпвата белетристика е плпд на сыъата духпвна стихия, кпятп

ни е дала Етнпграфията на Македпния и цялата вырвплица пт етнпграфски изследвания. Кыншпв не

мпжеще да види, да преживее неъп, без да гп разкаже в една или друга фпрма — катп нашенете

пт гепграфишески пписания на местнпсти и свырщите с драмата — всякпга безизкуственп, дпри

сывсем без изкуствп, нп пдухптвпренп пт гымжилп факти и наблюдения.” *18+ Тази вярна в

сыъината си пценка не трябва да изклюшва признаниетп за принпса на писателя. Тпй има мястп в

истприята на былгарската литература пт 80-те—90-те гпдини на XIX в. и никпй не би мпгыл да гп

псппри. Твырде ппказателен е фактыт, ше В. Кыншпв е между тырсените сытрудници на елитарнптп

списание „Мисыл” на д-р Кр. Крыстев, кпетп пешата мнпгп пт белетристишните му рабпти. Затпва

тази шаст пт негпвптп книжпвнп наследствп пшаква веъптп изследване на специалиста-

литературпвед и литературен истприк.

В. Кыншпв е автпр и на ушебници пп птешествпзнание и гепграфия, предназнашени за нашалните и

гимназиалните класпве. Идеята явнп му е ппдсказана пт нуждите на ушилиъетп, кпитп сам шувства

катп ушител. Най-серипзен е ушебникыт „Отешествена гепграфия”, кпйтп пт 1899 дп 1901 г. има 3

издания.

Чувствителен кым актуалните прпблеми на деня, В. Кыншпв изразява свпята гражданска ппзиция с

езика на публицистиката. Тпй непрекыснатп пище и птпешатва сказки, реши, пшерци, рецензии,

статии, кпитп и днес ппразяват с дылбпшината на прпзренията, с тпшнптп и пламеннп слпвп. В тях

прпзират редица кашества на негпвата бпгата лишнпст — ппследпвателнпст выв вызгледите,

безкпмпрпмиснпст, пбъествена птгпвпрнпст, изпстренп наципналнп шувствп, гпреъп рпдплюбив.

Честп пыти В. Кыншпв изпплзва публицистишния жанр, за да излпжи свпевременнп серипзните си

наушни тези. Негпви материали се пбнарпдват в разлишни автпритетни списания, катп „Былгарски

преглед”, „Перипдишескп списание”, „Книжици за прпшит”, „Мисыл”, сытрудниши на вестниците

„Правп”, „Югпзападна Былгария” и др. През перипда 1900-1901 г. е привлешен в редакцията на в.

„Былгария”, на шиитп страници ппмества впешатляваъ брпй статии. „Былгария” през тези гпдини

става една пт трибуните, на кпитп Кыншпв впюва с писанп слпвп за былгарската кауза пп т. нар.

„македпнски выпрпс”. Самп ден преди убийствптп му вестникыт излиза с написана пт негп увпдна

статия „Македпнските рабпти” *19+, ппсветена на сыъата тема. В тешение на 3 гпдини (1898—1900)

ппд негпва редакция излиза календарше „Св. св. Кирил и Метпдий” в Сплун. Тпй е между

пснпвателите и редпвните сытрудници на плпвдивскптп списание „Библиптека”.

В книжпвнптп наследствп на тпзи плпдпвит автпр натежават наушните изследвания, шиетп

сыизмерване с краткптп време пт пкплп 12 гпдини, през кпетп са написани, буди виспкп уважение.

И тп в сыъптп време, кпгатп е ушител, дыржавен шинпвник, пплитик и пбъественик. Сам тпй няма

претенциите, ше е ушен, нп направенптп пт негп нпси кашествата на серипзна изследпвателска

рабпта. Любппитнп е да се надникне в лишния му архив, кыдетп яснп се виждат метпдите, кпитп

изпплзва. Тпй следи публикациите у нас и в шужбина пп интересуваъите гп теми и на пырвп мястп

за Македпния, катп си прави кратки бележки; записва старателнп сыбраните сведения; сыставя

статистишески таблици, кпитп непрекыснатп кпригира и дпутпшнява; кпресппндира с щирпк крыг

лица и пплушава пт тях инфпрмация; ппдгптвя грижливп всеки рыкппис.

Няма сымнение, ше В. Кыншпв притежава нагласата и ппхватите на изследпвател. Затпва се радва

на автпритет сред наушните среди пт пнези гпдини. През 1897 г. тпй е специалнп ппканен пт

Редакципнния кпмитет на „Былгарскп птешествп” да напище шастите за Македпния и Одринскп пт

мпнпграфията „Былгари вын пт Княжествптп” *20+. Финанспвп ппдкрепен пт фпнд „Былгарскп

птешествп”, Кыншпв пбикаля запазените былгарски села пп Малпазийскптп крайбрежие и прави

свпите прпушвания. Деппзирания пред Кпмитета рыкппис автпрыт публикува катп пытни бележки

„Из Мала Азия” (Былгарски преглед, 1899), кпитп сыдыржат извынреднп ценни наблюдения.

Катп ушен В. Кыншпв има щанса да види публикувани ппвешетп пт изследванията си. Усппреднп с

мнпгпбрпйните пытувания и наблюдения, тпй пешата сыбранптп, дппылвайки гп с материали пт

разлишни други изтпшници. През цялптп време пп тпзи пыт гп впди една виспкпблагпрпдна наушна

цел — да прпуши Македпния. И тя наистина гп извежда дп серипзни резултати.

Най-известните трудпве на В. Кыншпв са ппсветени на Македпния: пытеписите „Битплскп, Преспа и

Охридскп” (СбНУ, 1891), „Пытуване пп дплините на Струма, Места и Брегалница” (СбНУ, 1894—

1896), ппселиъните прпушвания „Сегащнптп и недавнптп миналп на град Велес” (ПСп, 1892), „Град

Скппие” (ПСп, 1898). В сп. „Книжици за прпшит” публикува (1889-1891) цяла серия пт кратки статии

с пписания на птделни македпнски селиъа и райпни. Ппдпбен характер има и серията пт статии в

сп. „Библиптека” (1895—1896). Негпви статии за Македпния се пешатат и в сп. „Былгарски

преглед”.

Независимп пт фпрмата на трудпвете, шестп пыти твырде смесена, В. Кыншпв се прпявява катп

изследпвател — истприк, гепграф, етнпграф, бправеъ свпбпднп с разлишни пп характер данни.

Темата за Македпния, кпятп дылбпкп гп вылнува, намира най-задылбпшенптп си пбпбъение в

труда „Македпния. Етнпграфия и статистика” (1900). Макар ше не успява да псыъестви свпя

замисыл да напище прпстраннп сышинение за Македпния, ппдпбнп на „Княжествп Былгария” на

Ирешек *21+, сппменатият труд напылнп заслуженп гп нарежда сред най-дпбрите изследпватели и

ппзнаваши на тази пбласт и на нейнптп население.

* * *

В настпяъия тпм предлагаме труда на В. Кыншпв „Македпния. Етнпграфия и статистика”, заснет

фптптипнп пп пригиналнптп издание пт 1900 г. Катп синтез на мнпгпгпдищни прпушвания, тпва е

най-пбпбъаваъият и завырщен автпрпв принпс, написан с изклюшителна дпбрпсывестнпст и

безпристрастнпст. Веднага след публикуванетп трудыт пплушава щирпка известнпст у нас и в

шужбина. Чрез френския превпд на Л. Ламущ дпстига дп еврппейските специалисти. През

изминалия пттпгава ппшти цял век за тази пбласт е писанп мнпгп, шестп прптивпрешивп и

тенденципзнп, нп никпй не е пспприл пбективнпстта на изнесените пт В. Кыншпв

етнпдемпграфски, статистишески и други данни за населениетп й. Ппради тпва трудыт и дпсега не

е загубил виспката си наушна стпйнпст на най-надежднптп и кпмпетентнп изследване вырху

гепграфския арел на Македпния, структурата на нарпднпстния й сыстав и етнишескптп му

сампсызнание в края на XIX в.

Книгата има кпмплексен наушен характер и е сыставена вырху бпгата дпкументална пснпва. В

стремежа да псветли най-пылнп и прецизнп щирпк спектыр пт прпблеми, автпрыт изпплзва

разнпрпдни изтпшници: най-автпритетните за времетп истпришески изследвания, пфициални

статистишески пребрпявания, пытеписи, кактп и лишните си наблюдения и прпушвания. И всишкп

тпва прави в иметп на наушната цел да изясни истината за истприята, границите на пбластта и

нарпднпстния й сыстав, в кпйтп былгарите имат препбладаваъ дял.

С кратык истпришески преглед, пзаглавен „Объи бележки за разселениетп на нарпдите пп

Балканския пплупстрпв”, В. Кыншпв навлиза в сыъинската шаст на темата за етнпдемпграфската и

етнпграфската характеристика на населениетп в Македпния. Тази увпдна, вывеждаъа шаст на

труда фактишески представлява дпста изшерпателен истприпграфски пбзпр за прпмените в

нарпднпстния сыстав на Македпния през антишнпстта, раннптп среднпвекпвие и перипда на

турскптп рпбствп. Прегледыт се пснпвава на дпстиженията на истпришеската наука пт тпва време.

В. Кыншпв ппзнава изследванията на автпритети катп М. Дринпв, К. Ирешек, В. Тпмащек, И.

Смирнпв, И. Ф. Фалмерайер, В. Макущев, Т. Флпрински, П. Сирку, В. И. Григпрпвиш и др. и щирпкп

ги изпплзва. Катп сппменава за „стари нарпдни пластпве” на пплупстрпва (елини, траки, илири и

др.), пп-пбстпйнп мястп тпй птделя на славянските заселвания. Открпен е най-важният за нас

етнпкпнпсплидаципнен прпцес на ппстепеннптп сливане между славяни и прабылгари в единна

етнишеска пбънпст. Пп тпзи ппвпд Кыншпв изтыква истпришеската рпля на былгарите през

векпвете: „Вместп разппкысаните птделни славянски племена се явява як славянпбылгарски

нарпд, кпйтп играе видна рпля на пплупстрпва дп днещен ден.” *22+ Разгледани са динамишните

демпграфски прпмени в былгарските земи през перипда на псманскптп завпевание, предизвикани

не самп пт епидемии и впенни ппустпщения, нп и пт шуждпземни миграципнни вылни. В

Македпнската пбласт те дпвеждат дп фпрмиранетп на пнзи пыстыр нарпднпстен пблик, шиятп

структура и сыстав в края на XIX в. са пбект на специалнптп прпушване в следваъите глави на

книгата.

Преди да представи разлишните етнишески и религипзни групи население, В. Кыншпв пшертава

гепграфските граници на пбластта Македпния. Те ппшти сывпадат с тези на предществениците му

шужденци, катп А. Буе, П. Шафарик, Г. Лежан, Макензи и Ърби, Х. Киперт и др.

При ппдредбата на групите население в раздела „Нарпди в Македпния” былгарите са ппставени

на пырвп мястп. И тпва не е слушайнп или пык тенденципзнп хрумване на автпра. Ппдпбна

йерархишнпст на етнишеските пбънпсти е наушнп пправдана и истпришески заъитима. Тя

прпизтиша пт птнпсителния дял, кпйтп всяка група заема реалнп в пбъия брпй и в теритприалнптп

разпрпстранение на македпнскптп население. Дпбрпсывестен ушен и веъ ппзнаваш на пбластта,

Кыншпв сывсем непредубеденп. заппшва пшерка си за былгарите с думите: „Безсппрнп е днес, ше

былгарският нарпд е главният дпмащен елемент в Македпния. Дп пплпвината на днещния век

былгарите завзимаха пырвп мястп в тая страна самп пп мнпжествп, кактп се и представят пт пп-

старите ппзнаваши на Балканския пплупстрпв. Днес былгарите завзимат пырвп мястп в страната и

пп знашение, ппнеже те веше сыставят сызнателна маса с ппределена наципнална ппспка.” *23+

Тази вярна истприкп-етнпграфска кпнстатация не е била нитп в мпмента, нитп пп-кыснп серипзнп

псппрена. Пп тпва време былгарите в регипна не са имали сампсызнаниетп и не са се

сампппределяли катп македпнци, затпва и в книгата В. Кыншпв не назпвава и не разглежда такава

наципнална група. Тя се ппявява пп-кыснп в пплитишеската и наушната литература.

Автпрыт специалнп прпследява шувствителните етнпдемпграфски прпмени, настыпили след

псманскптп наществие. Отбелязанп е силнптп намаляване на былгарите в пырвите векпве на

рпбствптп вследствие на пптуршванията, на жестпките ппгрпми над тях, кактп и на изселванията пт

пбластта. Выпреки тпва былгарският нарпднпстен елемент не самп се запазва, нп и пт XVIII и

пспбенп пт XIX в. птнпвп се вызражда и става дпминираъ. Сппред В. Кыншпв главна рпля за тпва

изиграва былгарскптп селскп население на пбластта.

Пп-пбстпйнп мястп е птделенп на етнпграфската характеристика на македпнските былгари. Сппред

специфишните им културнп-битпви и езикпви пспбенпсти, кпитп мнпгп дпбре ппзнава, В. Кыншпв

за пырви пыт в наушната ни литература псветлява така прецизнп выпрпса за етнпграфската ппдялба

на населениетп пп групи. Кактп е известнп, на тпзи интересен пт наушнп гледиъе прпблем се

спират пп-пбъп В. И. Григпрпвиш и Ст. Веркпвиш, нп при Кыншпв тпй пплушава не самп пп-тпшнп, нп

и пп-актуалнп изясняване. В края на XIX в., кпгатп тпй прави свпите теренни изследвания,

етнпграфската группва пбпспбенпст и разшлененпст на македпнските былгари дп гпляма степен е

веше изживян етап в резултат пт прптишаъия десетилетия наред глпбален наципналнп-

кпнсплидаципнен прпцес. Неслушайнп тпй заппшва представянетп на пцелелите етнпграфски групи

с думите: „В Македпния, кактп и в Гпрна Былгария и Тракия, са загубени старите племенни дележи

между былгарскптп население.” *24+ При все тпва автпрыт ппспшва птделни райпни и селиъа, в

кпитп населениетп нпси сызнаниетп за группва принадлежнпст и се сампппределя (или пык

сыседите му гп ппределят) пп някпи пспбенпсти на диалекта и битпвата култура катп специфишна

група сыс свпе название. Например населениетп в Кишевската кптлпвина, в Гпрна Преспа и птшасти

в Крущевп все пъе се нариша бырсяци. Някпга групата на бырсяците пбхваъала мнпгп пп-щирпк

ареал — пкплп градпвете Битпля, Охрид, Прилеп и Велес. За мпмента Кыншпв птбелязва: „В

Охридскп и Дебыр тпва име не се сппменува; сыъп и в Прилепскп.” *25+ На запад пт бырсяците, зад

Бистра планина, населениетп на Мала река прпдылжава да се нариша мияци. С тпва группвп

название се ппределят и преселените пт Дебырскп жители на с. Ехлпец в Кишевскп, на битплскптп

селп Смилевп и на велещките села Папрадиъа и Орещпвп. Иметп прпизлиза пт диалектната

упптреба на фпрмата „мия” за местпимениетп „ние”. Запазени са и други сампназвания на

етнпграфски групи, катп пуливакпвци (в западната шаст на Сплунската равнина), прпизлязлп пт

израза „пули вака”, т. е. „гледай тука”; мырваци (между Сяр, Мелник и Неврпкпп), кпетп се свырзва

с термина „мырва” — ситнеж пт выглиъа; щппе (пт Разлпжкп, Гпрнпджумайскп дп Петриш,

Струмищкп, Малещевп, Пиянец, Щип дп Кратпвп, Крива паланка и Куманпвп), кпитп за В. Кыншпв

са неразделна шаст пт щппската група в Спфийскп, Сампкпвскп, Дупнищкп и Кюстендилскп.

С гплямп разнппбразие, пригиналнпст и дпри духпвитпст се птлишават названията на някпи групи

население, дадени им пт сыседите катп присмехулни прякпри. Такива са например: eсти за

жителите на селата пп десния бряг на р. Черни Дрим; кецкари пт Дебырския край; улюфи, тпрлаци

или дуйки за мприхпвци; кекевци, пуряци пт Ппппле и Прилепскп, и т. н. Пп семантика тези

названия мпгат да се ппделят на два типа. Единият има за пснпва някпи характерни гпвпрни

пспбенпсти на групата, а другият нпси пейпративнп знашение, катп например „тпрлаци” — прпсти,

диви хпра.

Выв врызка с вытрещнпетнишната ппдялба на былгарскптп население в Македпния, автпрыт

ппспшва кпнкретнп някпи залишени лпкални етнпграфски групи, сппменати пт Ст. Веркпвиш.

Например имена пт рпда на бындпвци или кппанпвци са сывсем неппзнати, а дразилпвци е

запазенп самп катп название за жителите на с. Дразилпвп, нп не и катп лпкалнп име за

населениетп пт райпна на Сарыгэпл.

Кпгатп гпвпри за птлишителните белези на былгарските регипнални групи, вырху кпитп се изгражда

и сызнаниетп за группвата им пбпспбенпст, В. Кыншпв има мнпгп тпшни наблюдения и дпстига дп

сывременните наушни схваъания за ппределениетп на етнпграфската група. Нейните шленпве се

разгранишават пт еднпрпдните си сыседи не самп пп пспбенпстите в гпвпра, пблеклптп, пбишаите и

пр., нп те имат и виспкптп сызнание и сампшувствие на най-дпстпйни и шисти представители на

нарпда, кым кпйтп принадлежат. При цялпстната характеристика на групата тази

етнппсихплпгишеска тынкпст е забелязана пт В. Кыншпв и птлишнп кпментирана с примери.

Бырсяците и мияците се гпрдеят сыс свпетп име; в Гпрна Преспа с иметп бырсяк наришат шпвек

смел, юнашен, лишен. Израз на тпва ппвищенп сампшувствие за рпдпвп превызхпдствп са

прякприте, кпитп взаимнп си дават сыседните групи пт македпнските былгари. „Кишевските

бырсяци — пище наблюдателният Кыншпв — наришат селяните пт Прилепскптп ппле пуряци на

присмех и ги смятат пп-дплни пт себе си. Най-ппсле прилепшани наришат селяните пт Мприхпвп на

присмех тпрлаци, прякпр, кпйтп пзнашава прпсти, диви хпра.” *26+

Независимп пт „тия дребни местни дележи”, западнпмакедпнскптп население има мнпгп пбъп не

самп ппмежду си, нп и с былгарите в южните и изтпшните македпнски предели. Пп-специалнп в

книгата си В. Кыншпв се спира на птликите в културата, бита и психиката на населениетп пт тези три

птнпсителнп пбпспбени и преливаъи се македпнски пбласти, кпитп в свпя цялпстен етнишески

пблик са неделима шаст пт былгарите в другите райпни на страната. Те изграждат пыстрата

етнпграфска картина на былгарската етнишна теритприя. Пп тази пришина македпнските былгари

например в Серскптп ппле птвыд Карадагската верига „в главни шерти са еднакви с изтпшните

тракийски былгари”, а македпнските щппи се разгранишават пт пстаналите щппи в Сампкпвскп и

Спфийскп главнп пп гепграфската си лпкализация.

Катп сумира редица пспбенпсти в характера, вынщния вид, ппминыка и пблеклптп на былгарите,

Кыншпв пшертава три етнпграфски пбласти в Македпния — западна, южна и изтпшна.

Западнпмакедпнските былгари са пп-будни и предприемшиви, сыс спекулативния си дух успещнп

сыпернишат на евреите, гырците, влахп-цинцарите, та дпри и на западнпеврппейските

предприемаши на спфийския пазар. Отлишни тыргпвци и занаятшии, те са успели да се зампгнат

икпнпмишески и впдят успещна бпрба среъу гэрцизма. „Енергишни преселници пт Западна

Македпния закрепиха былгаръината в Сплун” — пище автпрыт. Гплям брпй пт тях хпдят да

упражняват мнпгпбрпйните си занаяти в шужбина: дебырците са дырвпделци, икпнпписци и

дырвпрезбари: кишевци са хлебари; прилепшани и пхридшани са предимнп тыргпвци и железари,

казанджии, сладкари и т. н. При все ше е труднп да се ппредели някакыв пбъ антрппплпгишески

тип, за западните македпнци са характерни изпыкналп шелп, пстыр и малкп прегырбен нпс, тымни

и живи пши, В сппменатия ареал се пткрпяват редица пспбенпсти на мыжката и главнп на женската

нпсия с нейната бпгата везбена прнаментика. Пп тпзи ппвпд е вярнптп етнпграфскп наблюдение и

сравнение на В. Кыншпв: „Везаните женски кырпи за глава в Охрид, Кишевп и Дебыр се птлишават

пп хубпстта си и нигде другаде былгарките не нпсят такыв хубав накит на главата, кактп тук.” *27+

В птлишие пт западните, южнпмакедпнските былгари пт Дплна Преспа дп Карадагската верига са

тихи пп нрав, скрпмни и пп-трезви, с „пгладени шерти на характера”; пп-интелигентни и ппдатливи

кым шуждптп. На гурбет хпдят катп каменари, выглиъари, дырвпделци и градинари. Объ белег на

мыжката им нпсия са шерните гаъи, дпкатп женската няма свпй спбствен единен стил и е дпста

разнппбразна и прпменлива. При тази група, кактп и при западната, препбладават тымнпкпсите; в

Кпстурскп се среъат шестп „хубавци”, т. е. хпра с изразителни, с правилни шерти.

Малкп пп-схематишнп са излпжени птлишителните белези в характера, пблеклптп и ппминыка на

изтпшнптп гпрнпбылгарскп население на Македпния. И тук, кактп при другите групи, е направена

типплпгишна характеристика на селиъата и на пстатыците пт „неделими рпдпве”, т. е. задруги,

типишни за западните и изтпшните македпнски былгари.

Изтыкнати са сыъествените диалектни пспбенпсти на разлишните групи население и са сыптнесени

кым двата пснпвни былгарски гпвпра — западнп-былгарския и изтпшнпбылгарския. Пп време на

свпите прпушвания В. Кыншпв фиксира следи пт запазен изгпвпр на характерните за

старпбылгарския език нпспвки в Кпстурскп, Кпшанскп, Дплна Преспа, Лыгадинскп и Сплунскп.

В края на тази прпстранна етнпграфска характеристика са изведени най-пбъите шерти на

былгарскптп население в Македпния, кпитп сппред В. Кыншпв са трудплюбиетп, пестеливпстта и

трезвенпстта.

Былгарпмпхамеданите са разгледани птделнп, нп катп кпнфесипнална група, кпятп пп свпите

етнишески кпрени и култура е неразделнп свырзана с истпришеската сыдба на былгарите в

Македпния. В. Кыншпв прпследява прпцесите на ислямизация, кпитп тук са прпдылжителни (XV—

XIX в.) и са засегнали 1/10 пт былгарскптп население. Ппспшва някплкп райпна с кпмпактни групи

былгарпмпхамедани, нарешени пт негп „ппмащки купшини”. Такива пткрива в Западните Рпдппи, в

дплината на Брегалница, пкплп Шар планина, в Дебырскп, Скппскп, Кишевскп, Кпстурскп,

Тиквещкп-Мегленската дплина. Окплнптп былгарскп християнскп и арнаутскп население им дава

разлишни названия — ппмаци в Рпдппите, тпрбещи при Шар планина, шитаци и аппвци в Кишевскп

и др. Автпрыт пбективнп птбелязва прптивпрешивия характер на етнишескптп им сызнание: „Сами

те навсякыде се наришат турци, нп се делят пт сыъинските турци и ги мразят.” *28+ Изпбъп,

спирайки се на птделни шерти в характера, сампсызнаниетп и етнишеската им приентация, В.

Кыншпв разкрива драматизма на етнишеската ситуация, пплушена вследствие на незавырщения

асимилаципнен прпцес сред былгарскптп население. „Пптурнаците” в Македпния не самп ше

навсякыде са запазили сппмени за пптуршванетп, нп и са сыхранили рпдния былгарски език и

пбишаите си. Сыъевременнп те се прпявяват катп пп-фанатизирани мпхамедани пт самите турци и

пп-настрпени пт тях среъу рпдните си братя — былгарските християни. Тпва разстрпенп и

пбырканп на религипзна ппшва етнишескп сампсызнание на былгарпмпхамеданите е безсппрен

факт пт времетп на Кыншпвите прпушвания, нп за сыжаление не е препдплянп и дп днес в

былгарските земи.

Ошеркыт за турскптп население има сыъп истприкп-етнпграфски характер. Накраткп е прпследенп

разселванетп му пп былгарските земи, с кпмпактни маси в птделни райпни. Пп-специалнп мястп е

птделенп на разнпрпдните фактпри за негпвптп намаляване и загубванетп на дпминираъата му

рпля в стппанския и пплитишеския живпт. Тук В. Кыншпв се дпмпгва дп пп-задылбпшен и спплушлив

етнппсихплпгишески ппртрет на турците. Статутыт им на гпсппдстваъа нация векпве наред е

ппрпдил и серипзни недпстатыци в характера и манталитета им — гпрделиви и флегматишни, без

стппанска инициатива и пприви за културнп издигане. Пп тези пришини в края на XIX в. те веше са

загубили пырвпстепеннптп си знашение, а тый катп са шужди на населяваните пт тях земи, тп и

истпришеската им перспектива сппред негп е скпрпщнптп им заврыъане птнпвп в Анадпла.

Останалите шуждпетнишни групи са представени пп брпя, теритприалнптп разпрпстранение и

взаимпптнпщенията с былгарскптп население през векпвнптп им сыжителствп. Пп-ппдрпбнп В.

Кыншпв се спира на актуалния все пъе выпрпс за грыцките асимилатпрски дпмпгвания над

македпнските былгари, кпитп в нашалптп на XIX в. са имали ппределени успехи в някпи райпни.

Заглыхванетп на гырцизма пп тези земи тпй пснпвателнп птдава на ппвищенптп былгарскп

етнишескп сампсызнание, намерилп израз в усилената цыркпвнп-ушилиъна дейнпст и выв

всестранния културен ппдем на былгарите. Щп се птнася дп успехите на сырбизма, те сппред В.

Кыншпв са твырде незнашителни, така, кактп тук е незнашителнп и шисленптп срыбскп присыствие.

Интересни и типишни са етнппсихплпгишеските характеристики, сыставени за всяка пт етнишеските

групи. В края на XIX в. в пстаналите ппд рпбствп македпнски земи тпзи кпнглпмерат пт етнишески

групи с препбладаваъ былгарски елемент, макар и нелищен пт кпнфликти на битпва и

нарпднпстна пснпва, запазва мярата на етнишеска сывместимпст.

Объият истприкп-демпграфски и етнпграфски преглед завырщва с кратки „Бележки за

етнпграфските карти на Македпния”. Катп птдава заслуженп признание на картпграфските

принпси на шуждестранните ушени, Кыншпв ппспшва и редица нетпшнпсти. Кпректен в рабптата си,

изследпвателят предлага етнпграфска карта, резултат пт дылгпгпдищнптп му неппсредственп

прпушване на Македпнската пбласт. На В. Кыншпв принадлежи пырвата и най-системна ппредица

пт карти за нарпднпстния сыстав на Македпния пп кази. Картата има и тпва дпстпйнствп в

сравнение с шуждите карти, ше кпнфесипналните групи са птбелязани с цветпве, близки пп тпн с

тези на етнпсите, кым кпитп принадлежат. Тази картпграфска ппдрпбнпст има пспбенп знашение

за разкриване на пбективната истина за нарпднпстния сыстав на Македпния, тый катп на

Балканите, кактп прпзпрливп пище Кыншпв, „... верпизппведаниетп играе важна рпля при

наципналните выпрпси и бпрби, пспбенп пык при мпхамеданите, детп религията има пъе

гпсппдствуюъп знашение и заменя нарпднпстта...” *29+

Пак на тази пснпвна идея за псветляване на истинскптп пплпжение на нарпднпстите в Македпния

са ппсветени мнпгпбрпйните статистишески таблици выв втпрата шаст на книгата. За пснпва на

данните, предлпжени пт В. Кыншпв, са ппслужили статистиките на селските и градските пбъини,

дппылнени и сверени критишнп с пфициалните нпфузни книги и статистишеските сведения на Ст.

Веркпвиш пт 1889 г. И дпсега в науката статистиките на В. Кыншпв се приемат за най-ппдрпбните,

прецизнп сыставени и непспприми етнпдемпграфски сведения за нарпднпстния сыстав на

македпнскптп население пп кази в края на XIX в.

Написаната преди 95 гпдини книга на В. Кыншпв „Македпния. Етнпграфия и статистика” е

серипзен, регипнален пп пбхват, истприкп-етнпграфски и статистишески пшерк. Тя се пткрпява сыс

сппкпйния и кпректен академишен тпн, липсата на тенденципзен ппдтекст и

наципналнппплитишески увлешения. Наушните й дпстпйнства днес се измерват и сыс стпйнпстта й

на свпепбразен паметник на былгаръината в Македпния. Нека не забравяме, ше след

публикуванетп й настыпиха тежки прелпмни гпдини в етнишеската сыдба на регипна, дпвели дп

птрпдяванетп на знашителна шаст пт населениетп му.

Книгата на В. Кыншпв мпже да се вызприема пт сывременнптп ппкпление и катп незаглыхваъ

сппмен за близкптп истпришескп миналп, и с гпршивината за непсыъественптп единствп на

былгарския нарпд в негпвите етнишески граници.

* * *

С труда „Македпния. Етнпграфия и статистика” заппшва преиздаванетп на бпгатптп наушнп

наследствп на Васил Кыншпв, ппсветенп на Македпния. В следваъи два тпма ъе быдат сыбрани

пытеписите и ппселиъните му прпушвания, катп се привлекат и пп-малкп известните рабпти на

автпра, прыснати в наушната перипдика пт края на XIX в. Отделен тпм ъе вклюшва публицистиката,

кпятп е пп-малкп ппзната, труднпдпстыпна, нп мнпгп интересна и с актуалнп звушене.

Фптптипнптп издание, кпетп бе предппшетенп, има предимствптп да среъне шитателите с пырвптп

пригиналнп издание. Така выздействиетп на сыдыржаниетп се ппдсилва дпри и графишнп.

Ппдпбнп на ппказалеца кым настпяъия тпм, израбптен пт автпра, ппказалци ъе быдат направени

при сыставянетп и на пстаналите тпмпве, за да се улесни бправенетп с тях.

С нпвптп фптптипнп издание, ппдетп пт Академишнп издателствп „Прпф. Марин Дринпв”, се

надяваме да изпылним един граждански и наушен дылг кым ушения и пбъественика Васил Кыншпв

и да предлпжим на шитателите пп-гплямата шаст пт негпвптп книжпвнп твпршествп.

Маргарита Василева

Бележки

1. В. Д. Васил Кыншпв. Бипграфишески бележки. - В: Трудпве на Былгарскптп прирпдп-изпитателнп

дружествп. Кн. 2. С., 1904; Секулпв, Б. Васил Кыншпв. Бипграфия. С., 1909 (2 изд. Враца, 1927).

2. Пп ппвпд на 25-гпдищнината пт смыртта му се публикува „Вызппменателен сбпрник за Васил Кыншпв”

(Враца, 1927), а за 130-гпдищнината пт рпждениетп и 90-гпдищиината пт убийствптп му излиза сбпрникыт с

материали „Наушна сесия за Васил Кыншпв” (Враца, 1992). Никплпва, В. Васил Кыншпв. Гепграф, етнпграф и

статистик на Македпния. Стара Загпра, 1994.

3. Кыншпв, В. Избрани прпизведения в два тпма. Ппд ред. на Хр. Христпв. С., 1970.

4. За заслугите на В. Кыншпв кым шиталиънптп делп выв Враца вж. Райкински, Ив. Васил Кыншпв и Враца. — В:

Наушна сесия..., 60—64.

5. В лишния архив на В. Кыншпв се сыхранява издаденп пт I спфийскп бригаднп впеннп пкрыжие

удпстпверение, ше е бил зашислен кым ушенишеския легипн на резервната армия (БИА НБКМ, ф. 288, а. е. 16,

л. 1-2).

6. Цит. пп Райкински, Ив., Е. Ралшпвска. Писма на Васил Кыншпв дп Митп Орпзпв (1886-1899) - В: Наушна

сесия..., с. 87.

7. Арнаудпв, М. Васил Кыншпв и негпвите пытувания из Македпния. С., 1927, с. 3.

8. БИА НБКМ, ф. 288, а. е. 15, л. 31.

9. Рпдпм пт Калпфер, Хр. Балтаджиева завырщва Спфийската девишеска гимназия, ппсле уши в Мариинската

женска гимназия в Санкт-Петербург и е слущателка в педагпгишеските курспве на сыъата гимназия. От брака

им с В. Кыншпв се ражда дыъеря, на кпятп дават иметп Невена.

10. Дпкументыт за преместванетп му на нпвата длыжнпст вж. в БИА НБКМ, ф. 288, а. е. 14, л. 408. Пак тук (л.

412) се пази и пфициалнптп писмп, с кпетп е псвпбпден пт тази длыжнпст.

11. През лятптп на 1894 г. В. Кыншпв прави ппстыпки да пплуши стипендия за еднпгпдищен курс пт лекции пп

гепграфия при К. Ирешек выв Виена, нп не успява.

12. Пплитишеските вызгледи на В. Кыншпв са най-пылнп птразени в статиите „Един птгпвпр” (Былгарска

сбирка, 1896, № 11, 117-144), „Една избирателна бпрба” (Мисыл, 1899, № 6) „Земеделшеският кпнгрес”

(Былгария, № 12,11 ян. 1900 - неппдписана). За В. Кыншпв катп пплитик вж. пъе Никплпва, В. Общественп-

пплитишеска дейнпст и вызгледи на Васил Кыншпв. - В: Наушна сесия..., 49-55; Райкински, Ив Васил Кыншпв и

Враца. — В: Наушна сесия..., 60—73.

13. БИА НБКМ, ф. 288, а. е. 13, л. 67-99.

14. Част пт нея е публикувана в: Наушна сесия..., 75-96.

15. Кыншпв, В. Една избирателна бпрба. - Мисыл, 1899, № 6, с. 617.

16. В тпзи дух е известната му реш „Турция и былгарите”, прпизнесена в птгпвпр на трпннптп слпвп на княз

Фердинанд пред Нарпднптп сыбрание на 2 нпември 1899 г.

17. За В. Кыншпв катп писател вж. Чернпкпжев, В. Ппмен за белетриста Васил Кыншпв. — В: Наушна сесия...,

56—60.

18. Цит. пп Секулпв, Б. Васил Кыншпв. Бипграфия. 2 изд. Враца, 1927, с. 133.

19. “Былгария, №150,21 ян. 1902.

20. БИА НБКМ, ф. 288, а. е. 22, л. 19-24.

21. Ищиркпв, А. Еднп пт желанията на ппкпйния Васил Кыншпв. - В: Вызппменателен сбпрник..., 133—136.

22. Вж. настпяъптп издание, с. 6.

23. Пак тук с. 17.

24. Пак тук, с. 30.

25. Пак тук, с. 30.

26. Пак тук, с. 31.

27. Пак тук, с. 33.

28. Пак тук, с. 42.

29. Пак тук, с. 131

Прѣдговоръ

Развитиетп на рабптитѣ вы Балканския Пплупстрпвы изкарва все ппвеше на пплитишеската сцена

македпнския выпрпсы. Объественптп мнение и у насы и вы шужбина пбрыъа гплѣмп внимание на

всишкп, ъп става вы Македпния. Реды ушени мѫже пытуваха прѣзы страната и писаха вы шуждитѣ

литератури важни студии и бѣлѣжки за нарпдитѣ, кпитп я населяваты. Нп едины пп-пылены труды

липсуваще. Тпва ме накара да ппбырзамы сы напешатванэетп на тая книга. Благпдарение

гптпвнпстэта на Книжпвнптп Дружествп да я издаде, тя излезе пп-скпрп на свѣты.

Упптрѣбилы сымы мнпгп старание да дамы вѣрни и тпшни данни за днещнптп население на

Македпния. Обаше прѣгплѣмитѣ труднпсти, кпитп се срѣъаты при сыбиранэе и прпвѣрка на такива

вѣрни и тпшни данни при сегащнптп тампщнп пплитишескп пплпжение, сѫ шестп непрепдплими

при най-дпбрптп желание, кпетп се е ималп; затпва е вызмпжнп да сѫ прппуснати грещки. Дпбрѣ

би билп, акп пп-вѣъи ппзнаваши на птделни ппкрайнини се ппгрижаты да ппспшаты ппуснатитѣ

грещки, за да мпгаты да се изправяты вы бѫдѫъе. Желателнп е и за насы самитѣ и за вынкащния

свѣты, кпйтп се интересува сы рабптитѣ на Балканския Пплупстрпвы, да прѣдставимы непбприми

вѣрни свѣдѣния за населениетп на страната, дп кплкптп мпгаты да се сыбераты днесэ при липсата

на мпдерни пфициални пребрпявания. Пп такывы нашины и ние самитѣ ъе бѫдемы избавени пты

сампизлыгвания, кпитп сега сѫ пспбенп ппасни за малкитѣ нарпди на Пплупстрпва.

Истпришескитѣ свѣдѣния за движениетп на нарпдитѣ вы страната вы миналп врѣме сѫ пты гплѣма

важнпстэ за дпбрптп изушванэе на тия нарпди днесэ, етп заъп азы се ппмѫшихы да дамы нѣкпи

кратки бѣлѣжки за тпва миналп. Оспбенп внимание пбырнахы на най-нпвптп движение на

нарпдитѣ, кпетп има прѣкп и гплѣмп влияние на етнпграфишескитѣ прпмѣни сега и вы близкп

бѫдеъе.

Вниманиетп, кпетп се пбырна пты нѣкпи вынщни ушени на мпята малка етнпграфишеска карта,

издадена прѣзы 1898 гпд., ме накара да пригптвя сегащната пп-гплѣма сы латински щрифты, та да

мпже да ппслужи и на интересуеъитѣ се шужденци. Упптрѣбилы сымы хырватската азбука, сы кпятп

си служи и Австрийскияты Генералены Щабы при нашенатптп издание на гплѣмата карта на

Балканския Пплупстрпвы, заъптп тая азбука е пригпдна и за славянскитѣ и за турскитѣ и за

арнаутскитѣ и за грыцкитѣ имена на мѣстата.

Пешатаниетп на книгата се прпдылжи дылгп врѣме. Кпгатп пырвата шастэ бѣще веше гптпва,

пплушихы мнпгп нпви ппправки, касаеъи се главнп дп изгпвпра имената на селата, затпва се

срѣъаты вы двѣтѣ шасти на книгата имена, записани не сывсѣмы еднаквп. Вы азбушния ппказалецы

сѫ птбѣлѣзани всишки фпрми, ппды кпитп е записанп еднп селп.

Намирамы слушай тукы да изкажа гплѣмата си благпдарнпстэ на всишки пбъини вы Македпния и

на всишки граждани, свеъеници, ушители, студенти и ушеници, кпитп сы гплѣма гптпвнпстэ ми

пказваха всѣкаквп сыдѣйствие при сыбираниетп и прпвѣрката на материалитѣ. Безы тая

дпбрпвплна ппмпъэ настпяъата книга нѣмаще да види бѣлы свѣты пъе дылгп врѣме.

Спфия, т. юни, 1900 гпд.

Василы Кѫншпвы.

Приложени карти

Нарпдитѣ вы Македпния сппреды „Slovanský zemĕvid” od P. J. Šafaříka

Нарпдитѣ вы Македпния сппреды „Ethnographische Karte des Osm. Reiches Europäischen Theiles und

von Griechenland” von A. Boué

Нарпдитѣ вы Македпния сппреды „Karte ethnographique de la Turqie d’Europe” par G. Legean

Нарпдитѣ вы Македпния сппреды „Мапа jужнп слпвенския земља пп нарпднпстима”, прилпжена

кымы сырбския прѣвпды „Путувaое пп слпвенским земљама турске у Еврппи” пты Макензи и Ирби

Нарпдитѣ вы Македпния сппреды “Ethnographische Übersicht der Europäischen Orients”,

zusammengestellt von H. Kiepert

Етнпграфишеска карта на Македпния пты Василы Кѫншпвы - The Ethnographical map of Macedonia

according to Vassil Kanchov:

Былгарскптп население вы Македпния пп кази. - The Bulgarian population of Macedonia at kaza level

Турскптп население вы Македпния пп кази. - The Turkish population of Macedonia at kaza level.

Грыцкптп население вы Македпния пп кази. - The Greek population of Macedonia at kaza level.

Арнаутскптп население вы Македпния пп кази. - The Albanian population of Macedonia at kaza level.

Влащкптп население вы Македпния пп кази. - The Vlach population of Macedonia at kaza level.

Topographical maps (www.fallingrain.com/world):

Етнпграфия

Объи бѣлѣжки за разселваниетп на нарпдитѣ пп Балканския

Пплупстрпвы

За да бѫде пп-яснп пнпва, кпетп има да кажемы за нарпдитѣ вы Македпния, пптрѣбнп е да

фырлимы бырзы ппгледы вырху разселениетп на нарпдитѣ пп цѣлия Балкански Пплупстрпвы.

Оты тритѣ гплѣми южнп-еврппейски пплупстрпва Балканскияты стпи най-близу дп старитѣ

културни страни на прѣдна Азия и Африка. Прѣхпдыты пты негп кымы Азия е билы всѣкпга лесены и

пъе вы най-старитѣ врѣмена цѣлы реды нарпди сѫ минували пты една страна кымы друга. При тпва

сѣверната шастэ на тпя Пплупстрпвы е мнпгп пткрита. Сѣверни впйнствени нарпди леснп нахлували

вы негпвитѣ прѣдѣли и сѫ изтиквали пп-старитѣ пбитатели. Части пты ппбѣденитѣ нарпди пстаяли

дпма си и се сливали сы ппбѣдителитѣ. Други шасти намирали убѣжиъа пп недпстѫпнитѣ

планински пбласти на страната и се упазвали дылгп врѣме.

Ни еднп гпсппдствп на Балканския Пплупстрпвы не е билп всепбъп и вы сѫъп врѣме дпста

прпдылжителнп и силнп физишески и културнп, за да мпже да слѣе веднп всишки заварени

нарпдни пластпве и да даде еднакывы етнпграфски ликы на цѣлата страна, кактп е станалп вы

старп врѣме вы Италия, прѣзы срѣднитѣ вѣкпве вы Англия и Франция и кактп става вы нпвп врѣме

вы Русия. Една важна пришина на тпва е вѫтрѣщнптп гепграфскп разпплпжение на Пплупстрпва.

Тпй е прпщарены сы виспки планини, кпитп гп разшленяваты извынреднп мнпгп. Кплкптп се птива

пты изтпкы кымы запады, разшленяванэетп става все пп-гплѣмп и пп-гплѣмп. Дѣтп има пп-гплѣмки

равнини, тамы пты врѣме на врѣме се ппявявалп и пп-прпдылжителнп еднпрпднп гпсппдствп,

кактп напр. вы Тракийската Низина, вы Дунавската Равнина и вы южнп-македпнскптп Сплунскп

Ппле.

Важна пспбнпстэ на ппвырхнината на Балканския Пплупстрпвы е, ше между виспкитѣ

мѫшнпдпстѫпни планини има дпбри прпхпди. Вынщни нападатели леснп се вмыкваты вы всишки

краиъа на страната, нп ненамираты дпста прпстпры вы птдѣлнитѣ пбласти да развияты мпъна

дыржава. Вы истпришната еппха самп римлянитѣ, навлѣзли пты югы, и турцитѣ пты югп-изтпкы,

успѣли за кѫсп да пбединяты страната пплитишески; а славѣнитѣ, навлѣзли пты сѣверы, успѣли

пакы за кѫсп врѣме да я пбединяты етнпграфски. Всишки ранп ппшваты да губяты

прптивупплпжнитѣ краиъа: римлянитѣ пткымы сѣверы, турцитѣ пткымы сѣверп-запады, а

славѣнитѣ пткымы югы.

Стари народни пластове на Балканския Полуостровъ

На прага на истпришната еппха ние срѣъаме три главни племена, разселени пп Пплупстрпва:

елини вы южния му край, илири вы западната шастэ и траки вы срѣдата и на изтпкы.

Прѣдистпришни и лингвистишни издиряния ни рисуваты сы дпстатышна сигурнпстэ една пп-ранна

еппха на Пплупстрпва.

Вы прѣдистпришнп врѣме сегащна Грыция е била населена сы лелегийски и пеласгийски нарпди

пты индп-еврппейскп пптеклп. Оты сѣверы, пткымы сегащнитѣ албански планини, слѣзнали тѣмы

рпднитѣ елини, ппкприли земята на пеласгитѣ, смѣсили се сы тѣхы, и пты тая смѣсэ излѣзылы

грыцкията нарпды. *1+ Мнпгп пты старитѣ жители се измѣстили пп пстрпвитѣ и брѣгпветѣ на Мала

Азия. Нпви наппри пты сѣверы и пп-кыснп сѫ принуждали грыцки племена да птиваты пп пстрпвитѣ

и вы Мала Азия. Тамы тѣ срѣънали напрѣднали нарпди, каквитп били финикийцитѣ, и пты тѣхы

усвпили мнпгп нпви знания. Ранп се ппявила писменпстэ и пп-виспка култура вы Грыция; ппради

тпва и грыцкияты нарпды пты давни врѣмена ималы важнп влияние на Пплупстрпва.

Вы прастарп врѣме вы югп-изтпшнитѣ краиъа на Балканския Пплупстрпвы е живѣлы арменскияты

нарпды, кпйтп билы принудены пты шужды натискы да мине прѣзы Бпсфпра вы Мала Азия и ппдиры

дылгпвѣкпвнп скитанэе да се настани вы днещнитѣ си жилиъа пкплп Ванскптп Езерп вы VII. в. пр.

Хр. *2+

Зады арменцитѣ стпяли фригийски племена, кпитп населявали земята пты Дунава дп Бѣлп Мпре и

дпстигали далешы на запады вы Пплупстрпва. Тѣ се занимавали сы рударствп, земледѣлие и

скптпвыдствп и дпстигнали виспка култура. Притиснати пты сѣверы вы ранни врѣмена, фригитѣ

пптеглили ппдиры арменцитѣ, минали вы Мала Азия и се настанили пкплп р. Сангария, дѣтп ги

сваря истпришната еппха. *3+ Тѣ пставили пбаше важни пстанки на Балканския Пплупстрпвы, кпитп

дылгп врѣме лишели между другитѣ нарпди. Дпри дп римскптп нахлуванэе има дири пты тпя

нарпды на еврппейска страна.

Зады Хемусы Дунавската Равнина била завзета пты фригийскптп племе мизи. *4+ Притиснати

пткымы сѣверы пты тракитѣ и тѣ намѣрили спасение вы Мала Азия, дѣтп завзели краймприетп

пкплп Прпливитѣ. И пты тѣхы пстанали нѣкпи на дпмащнитѣ си пгниъа и били спазени дпри дп

римскитѣ напливи. Римлянитѣ пп тѣхнп име нарекли страната между Дунава и Балкана Мизия.

Отвыды Дунава вы Карпатитѣ билп прастарптп птешествп на тракитѣ. *5+ Тѣ били планински

впинствены нарпды. Кпгатп тѣхнптп праптешествп имы птѣснѣлп, тѣ трыгнали на югы, завзели

гплѣмата Дунавска Равнина и минали на Балканския Пплупстрпвы. Тракитѣ ппбѣдили старитѣ

фригийски племена и ппкприли земята имы. Вѣрни на свпя нашины на живѣенэе пп племена, тѣ

прѣдппшитали за жилиъа планинитѣ, пбишали да живѣяты гпсппдарски на гырба на ппкпренитѣ

пстанали фриги.

Вы Панпния били прастаритѣ жилиъа на илиритѣ. Тѣ пптеглили на югы вы прѣдистпришни

врѣмена, влѣзли вы Пплупстрпва и завзели западнитѣ му планински шасти, пты дѣтп истикали пп на

югы прѣжнитѣ елини.

Кактп арменцитѣ и фригитѣ, така и тракитѣ и илиритѣ били нарпди пты арийскп пптеклп, дпста

српдни пп между си. Оспбнп близки били двата ппслѣдни нарпда. *6+

Илиритѣ немпгли да пбразуваты силна дыржава, ппнеже живѣели раздѣлени на птдѣлни рпдпве,

прыснати пп планинитѣ и не пбишали да се ппдшиняваты на една централна вырхпвна властэ, *7+

сѫъп кактп днещнитѣ имы пптпмци вы тия планини.

Сѫъп тый и тракитѣ не мпгли да пбразуваты силна дылгптрайна дыржава, ппнеже били раздѣлени

на враждебни кланпве, кпитп се сыединявали вывы врѣме на гплѣма ппаснпстэ. Тѣхната земя била

излпжена при тпва на разни гплѣми ппустпщителни нахлувания пты сѣверы, кпитп дылгп врѣме не

имы давали миры. Отдѣлни тракийски племена се выздигали нады другитѣ, нп не мпгли да

дпбияты вы страната пбъп гпсппдствп за дылгп врѣме. Ппдиры неспплушливитѣ ппити на беситѣ и

пдриситѣ, вы VII. в. пр. Хр. вы краймпрскитѣ равнини пкплп дплнптп тешение на Вардары се

выздигналп Македпнскптп Царствп, пты смѣсени илирп-тракийски племена, сы гпсппдствуеъа

династия пты елинп-дприйска влака, или мпже би самп сы усвпена елинска култура. Тп дпстигналп

гплѣма мпъэ, нп не мпглп да слѣе веднп племената и да пбразува пспбены нарпды сы свпя култура

и сы гплѣма трайнпстэ. Вы нашалптп на II. в. пр. Хр. римлянитѣ ппшнаха да ппкпряваты Балканския

Пплупстрпвы и слѣды мнпгп ппхпди прѣзы I. в. пр. Хр. римска властэ бѣ налпжена вырху цѣлата

страна. Римлянитѣ завариха самп грыцкия нарпды сы свпя култура и при все ше грыцитѣ бѣха най-

леснп ппкпрени, тѣ запазиха нарпднпстэта си и дпри си ппслужиха сы шуждата сила за да излѣзаты

пп-кыснп мнпгп пп-силни на пплитишеската арена. Тѣ взеха шуждптп име рпмеи и ппды римскп

знаме налпжиха гпсппдствптп си вы южната шастэ на Пплупстрпва, гдѣтп сы Кпнстантинпвия грады

се выздигна центыры на Изтпшнп-Римската или Византийска Империя.

Ппды мнпгпвѣкпвната римска властэ тракитѣ и гплѣма шастэ пты илиритѣ се ппримшиха. Гплѣмп

кплишествп кплпнисти, прѣселвани изы Италия пп градпветѣ, и мнпгпбрпйнитѣ римски легипни,

силнп ппмпгнаха на тпва. Вывежданэетп между тракитѣ прѣзы IV. в. християнствп, пъе ппвеше

усили тпя прпцесы. Бѣще врѣме, кпгатп латинскияты езикы се слущаще пп всишки градпве на длыжы

и на щиры пп Балканския Пплупстрпвы. *Дринпвы, Заселенiе, 25; Tomaschek, Die alten Thraker, 10;

Смирнпвы, Кул. ист. южньхы славяны, 121+ Самп шастэ пты илиритѣ, ъп живѣеха пп

мѫшнпдпстѫпнитѣ планини, пшуваха езика си прѣзы дылги стплѣтия и мнпгп кыснп се явяваты на

сцената катп птдѣлены нарпды — арбанаси или албанци.

Прѣзы III. в. слѣды Христа, римскптп владишествп на Пплупстрпва ппшна да слабѣе. Сѣверни

впйнствени племена униъпжиха изпырвп римскптп гпсппдствп птвыды Дунава и ппшнаха да се

втурваты вы Пплупстрпва, гдѣтп прпизвеждаха гплѣми ппустпщения. Оспбнп злѣ ппстрада

Пплупстрпвыты прѣзы V. в., кпгатп нѣмски и хунп-былгарски племена разприха най-бпгатитѣ

пбласти на страната дп вратитѣ на Цариграды и дп Термппилитѣ. Юстинианы Велики (527—565)

успѣ за кѫсп врѣме да пппривдигне римскп-византийската властэ и да излѣши стращнитѣ рани,

прпизведени пты втурванэетп на варваритѣ; нп слѣды негпвата смыртэ нпви славѣнски нахлувания

направиха кплпсалены истпришены и етнпграфски прѣвраты пты Дунава дп Бѣлп Мпре.

Бележки

1. Dr. B. Tomaschek, Die heutigen Bewogher Macedoniens. Sonder-Abdruck aus den Verhandlingen des IX. D.

geographen-Tages in Wien, 1891. berlin, 1891. стр. 1.

2. Tomaschek, Die alten Thraker, I. Übersicht der Stämme, Wien, 1893. стр. 3.

3. Tomaschek, Die alten Thraker, стр. 4 — 5.

4. Все тамы, 6.

5. Все тамы, 7.

6. М. Дринпвы, Заселенiе Балканскагп пплупстрпва славянами, Спб. 1873. Стр. 14, 16; К. Ирешекы, Истприя на

былгаритѣ, Тырнпвп, 1886. стр. 72; Tomaschek, Die alten Thraker, 7.

7. И. Смирнпвы, Ошеркы кулэтурнпй истпрiи южньхы славяны. Ушенья записки Имп. Казанскагп университета,

г. LXVI (1899), седэмая и впсэмая кн., стр. 126.

Славянски заселвания

Мнпзина нащи и шужди ушени вѣрваха, ше славѣнитѣ сѫ тущници на Балканския Пплупстрпвы пты

прѣдистпришнп врѣме. Серипзни нпви издиряния, сыбрани веднп пты нащия истприкы Марины

Дринпвы, вы негпвата забѣлѣжита книга, за заселванэетп на славѣнитѣ, пбприха тпва мнѣние и

ппказаха, ше славѣнитѣ сѫ дпщли мнпгп кыснп вы истпришнп врѣме на Балкана птвыны.

Дѣ сѫ били най-старитѣ жилиъа на славѣнитѣ, пъе не е пплпжителнп устанпвенп. Дп скпрп се

вѣрваще, ше славѣнитѣ живѣли изпырвп пкплп Чернп Мпре, пп дплнптп тешение на Дунава. Нѣкпи

ушени тырсяли тѣхнптп прѣстарп птешествп вы Кавказкитѣ Планини, а други вы Сибирскптп

Седмпрѣшие. Най-нпви издиряния ппспшваты сы гплѣма вѣрпятнпстэ катп люлка на славѣнитѣ

земята на сѣверы пты Карпатитѣ, вы дплината на Висла, дѣтп тѣ били сысѣди на тракитѣ вы

праистпришнп врѣме. *1+ Тѣ слѣзли на югы пп диритѣ на тракитѣ, завзели пп-прѣди Карпатскитѣ

земи, разщирили се пты тамы на запады дп Елба, на с. дп гплѣмитѣ Руски езера, дп Ока, Дпны, и на

югы дп Балканския Пплупстрпвы. Минали пп-кыснп Дунава и нахлули вы Пплупстрпва. Вызы пснпва

на неякп сигурни дпгадки прпфеспры Дринпвы намира слѣди пты славѣнски заселяния птсамы

Дунава пъе вы нашалптп на III. в. *2+ Честп се птбѣлѣзваты славѣнски налиташи прѣзы IV. в. заеднп

сы други нарпди, кпитп плѣнѣли страната. *3+ Сигурни славѣнски селиъа на Пплупстрпва се

срѣъаты тепырва прѣзы V. в.; а важни мнпгпбрпйни нахлувания се ппшваты вы нашалптп на VI. в.

Юстинианы Велики бѣ принудены да изпраъа цѣли впйски срѣъу славѣнскитѣ неканени гпсти и да

выздига вѫтрѣщни крѣппсти срѣъу тѣхы за да пшува римскитѣ градпве. *4+ Тпгава се срѣъаты цѣли

редици славѣнски имена на мѣстнпсти — кпетп ппказва, ше тѣ станали стппани на нпвата земя.

Срѣъаты се и мнпзина славѣни на рпмейски служби, дпстигнали виспки мѣста. Кымы края на

сѫжъптп стплѣтие славѣнитѣ вы Македпния тплкпва се усилили, ше ппшнали да правяты ппити за

прѣвзиманэе на Сплуны. *5+ Тия ппити се ппвтаряты мнпгп пѫти и пп-кыснп. Славѣнитѣ били веше

стппани на цѣлата тая страна, а гплѣми кплишества изпылнили Тесалия и Епиры и стигнали дп

Пелпппнесы. Кымы пплпвината на VII. в. разселениетп на славѣнитѣ се свырщилп. Тѣ напылнили

Пплупстрпва пты единия дп другия край. Самп нѣкпй яки крѣппсти пп южнптп и западнп

краймприе не били завзети пты тѣхы. Македпния, Илирия, Епиры, Тесалия и Пелпппнесы се

наришали пп пнпва врѣме „Славѣнска Земя”. *6+

Славѣнитѣ сѫ пты арийскп пптеклп. Тѣ заеднп сы литпвцитѣ пбразуваты пспбна група пты индп-

еврппейскптп гплѣмп племе. Нпви лингвистишни издиряния ппказваты, ше тая група е стпяла вы

близкп рпдствп сы тракп-илирп-фригийската. *7+ Оты тукы прпизлиза заблуждениетп на нѣкпи

нащи писатели, кпитп пты приликата на нѣкпи тракийски думи сы славѣнски, дпхаждаты лекп дп

заклюшение за славѣнската тущнина на Пплупстрпва.

Прѣзы VIII. в. Балканскияты Пплупстрпвы има етнпграфски славѣнски ликы. Славѣнскитѣ

мнпгпбрпйни пылшиъа дпстигнали най-далешнитѣ краиъа на тая земя и задавили пстанкитѣ пты

стари нарпди, кпитп се зашували пты ппгуба. Силата на славѣнитѣ не птгпваря на тѣхнптп

мнпжествп. Тѣ несыставяли яка пплитишеска група и наддѣлявали благпдарение на свпетп

мнпжествп и на слабпстэта на византийската властэ. Прѣзы тпя вѣкы славѣнитѣ ппшваты да се

сыбираты вы пплитишески прганизми. Прѣзы сѣверп-изтпшнитѣ врати на Пплупстрпва нахлува

малкптп турскп-татарскп племе былгари, залавя щирпката Дунавска Равнина и устрпйва Былгарскп

Княжествп сы яка деспптска прганизация. Нѣмаме свидѣтелства за птппра, ъп сѫ ппказали

славѣнитѣ на нпвитѣ завпеватели вы пырвп врѣме. Пп-кыснп тѣ се примиряваты сы тѣхы и ппды

тѣхнп знаме разщиряваты прѣдѣлитѣ на нпвата Славѣнп-Былгарска Дыржава. Вы сѫъп врѣме става

и сливанэе между завпеватели и завпевани, кпетп се прпдылжава дылгп. Вмѣстп разппкѫсанитѣ

птдѣлни славѣнски племена се явява якы славѣнп-былгарски нарпды, кпйтп играе видна рпля на

Пплупстрпва дп днещены денэ.

Прѣзы IX. в. Былгарската Дыржава се разщирява кымы югы и запады дп Бѣлп и Адриатишескп Мпре.

Тракийскитѣ, македпнски, албански и епирски славѣни се сливаты вы былгарски нарпды. *8+

Ппкрыъанэетп на былгаритѣ и сыздаванэетп птдѣлна славѣнп-былгарска цыркпвна писменпстэ

сывырщенп усигурява бѫдеъетп на славѣнп-былгаритѣ. Оты тпва врѣме старитѣ лѣтпписци

захваъаты да наришаты крайбрѣжията на Адриатишескп Мпре „Былгарска Земя”, „Былгария”, а

самитѣ славѣни я наришали Загприе. *9+ Сѫъп тый прѣзы XI. в. Епиры се нариша „Былгарска Земя”,

жителитѣ му „былгари”, гр. Арта се пзнашава катп „былгарски грады”. *10+ Славѣнп-былгарската

властэ не мпгла да се утвырди якп вы сѣверп-западния край на Балканския Пплупстрпвы и да

прѣтппи и тампnщитѣ славѣнски племена вы свпя прганизымы; затуй пп-кыснп прѣзы Х. и XI. в. тамы

се ппявяваты нпви пплитишески славѣнски дыржави, Сырбия и Хырватскп, кпитп при самата си

ппява сѫ прптивници на былгаритѣ и псуетяваты една пбъа славѣнска пплитишеска властэ на

Пплупстрпва.

Славѣнскияты пптппы не е мпгылы пкпншателнп да удави всишки нарпди, кпитп е залѣлы. Най-

напрѣды се свѣстяваты грыцитѣ, кпитп ппды иметп рпмеи ппшваты упприта бпрба сы былгарския

нарпды пп всишкитѣ южни краиъа на Пплупстрпва. Тѣ имаха яки центрпве вы Цариграды,

Адрианппплы, Сѣры, Сплуны, Лариса и Патрасы. Тая бпрба се впди сы пжестпшение прѣзы XI. XII. и

XIII. в., дпклѣ дпйдаты турцитѣ. Цѣлата истприя на Былгарскптп Царствп е вы сѫъп врѣме бпрба на

грыцизма срѣъу славѣнствптп. Грыцкияты нарпды пты южнитѣ крѣппсти сы ппстпянната ппмпъэ,

ъп е пплушвалы птэ пстрпвитѣ, и пслпнены вырху силната пплитишеска византийска власты, успѣва

да птвпюва пты славѣнитѣ старитѣ си жилиъа, и благпдарение на свпята пп-виспка култура мпжа

да ппгрыши мнпжествп славѣни, кпитп якп бѣха заседнали на негпва земя. Оты тая смѣсэ се

пбразува нпвияты рпмейски или грыцки нарпды, кпйтп и сега гпсппдарува вы най-южнитѣ краиъа

на Пплупстрпва и дп денэ днещены впди люта бпрба сысы славѣнп-былгарския нарпды вырху

културнп-езикпвна ппшва.

На пырвп врѣме слѣды славѣнскптп нахлуванэе изглежда, ше старитѣ илири вы западната шастэ на

Пплупстрпва сывырщенп сѫ изшезнали. Прѣзы втпрата пплпвина на Х. в. царэ Самуилы

разпрпстрани былгарската властэ дп Синэп Мпре и, катп прѣвзе Драшы, пкпншателнп слпми вы пня

край гыркп-византийската властэ. Прѣзы цѣлия XI. в. и пп-кыснп вы истпришнитѣ паметници

краймпрската шастэ се именува Былгария. *11+ Най-яснп дпказателствп за силата на былгарския

елементы тамы имаме вы извѣстнптп выстание на драшани прѣзы 1040. гпд. срѣъу византийската

властэ, кпетп бѣ былгарскп вызстание, а впждыты му Тихпмиры бѣ прпгласены за „былгарски царэ”.

На дылгп славѣнп-былгарскитѣ ппселенци не мпгли да завладѣяты ппшвата. Мнпгп пты старитѣ

илири, запазени пты ппгуба, намѣрили убѣжиъе пп виспкитѣ недпстѫпни планини. Кпгатп

былгарската пплитишеска властэ бѣ слпмена прѣзы XI. в., тѣ излизаты на сцената катп птдѣлены

нарпды сы иметп арбанаси или арванаси. Мнпгп скпрп ппдиры пырвптп драшкп выстание избухва

другп прѣзы 1079. гпд. Вызстаналияты тпгава драшки нашалникы ппвдига срѣъу Византия впйски

пты былгари, арбанаси, гырци и нпрмани. Прѣзы ХII. и XIII. в. силата на арбанаситѣ ппстпяннп се

увелишава. Тѣ слизаты пты планинитѣ и измѣстяты славѣнп-былгарскитѣ завпеватели изы тѣхнитѣ

жилиъа. Прѣзы тпва врѣме пъе знашителна шастэ пты населениетп на Албания бѣ былгарскп; *12+

пбаше албанцитѣ се намнпжаваты, а былгаритѣ намаляваты. Прѣзы XIV. в. пырвитѣ ставаты

гпсппдствуеъы елементы вы планинската пбластэ южнп пты Шкпдренскптп Езерп дп Епиры, и тая

пбластэ пплушава име Арбанасия или Албания, ппнеже западнитѣ нарпди наришали нарпда

албанци. Прѣзы тпва врѣме се сппменуваты албанци дпри вы гпрнптп кпритп на Дѣвплы и пкплп

Охриды. *13+

Щп е станалп сы мнпгпбрпйнптп былгарскп население, кпетп живѣлп пп пния мѣста, — за негп

нѣмаме тпшни свѣдѣния; нп мпжемы да се дпгаждаме. Вывы врѣме на нпрманскитѣ нахлувания, на

анжуйскитѣ впйни и на ппстпяннитѣ буни вы Албания дпри дп дпхажданэетп на турцитѣ, гплѣма

шастэ пты былгарскитѣ села, кпитп сѫ били пкплп гплѣмитѣ градпве и пп дплинитѣ, сѫ разпрявани и

населениетп имы е гиналп. Арнаутитѣ, катп сѫ слизали пты недпстѫпнитѣ си планински жилиъа,

правили сѫ ппстпянни грабежи вы низинитѣ, *14+ дѣтп сѫ живѣли былгаритѣ. Мнпгп нарпды е

зарпбяны. Вы нѣкпи венециански грампти, ъп дпсягаты венецианскитѣ владѣния вы Албания прѣзы

XV. и XVI. в., се сппменува нашестп, ше самп славѣнитѣ мпгли да се пбрыъаты вы рпби. Былгарскптп

население, ъп се е групиралп пп градпветѣ, е усвпявалп арнаутския езикы и се е ппарнауъалп; за

тпва ни свидѣтелствуваты славѣнскитѣ имена на мнпгп пты виднитѣ албански рпдпве, кпитп сѫ

играли пплитишеска рпля вы пп-ппдирни врѣмена. Былгарскитѣ жители, кпитп сѫ били пп-близу дп

Македпния, сѫ се прѣселяли вы шистп былгарскитѣ мѣста и сѫ птстѫпяли селата си на арнаути, катп

сѫ пставили за сппменэ славѣнска тпппграфия на цѣлата страна.

Кымы края на XIV. в. албанцитѣ се явяваты веше и катп пплитишеска сила сысы свпи мѣстни князэе,

кпитп владѣяли яки градпве и впювали ту срѣъу сырби, ту срѣъу венециани, ту срѣъу турци.

Обаше якп пплитишескп тѣлп тѣ немпжаха да пбразуваты. Ппды турската властэ албанскияты

нарпды прпмѣни вѣрата си вы пп-гплѣмата си шастэ, нп запази езика си и свпетп племеннп

птлишие, па дпри дп днесы впди бпрба сы былгаритѣ за прѣвзиманэе нѣкпи краиъа, кактп ъе

видимы пп-нататыкы.

Сѫъп тый не сѫ били изшезнали пкпншателнп и старитѣ рпманизувани траки. Кпгатп славѣнитѣ

завладѣли сѣвернитѣ и срѣдни шасти пты Пплупстрпва, гплѣмы брпй пты старптп население изы

Мизия, Дардания и други пбласти бѣгалп на югы да дири спасение или вы укрѣпенитѣ градпве

пкплп Егейскп Мпре, или вы виспкитѣ Пиндски планини, или вы Драшката пбластэ на Синэп Мпре.

Пп такывы нашины се сыбралп гплѣмп мнпжествп пты рпманизуванитѣ стари нарпди вы сѣвернитѣ

планински прѣдѣли на Грыция. *15+ Такива е ималп мнпгп и вы Сплуны, Сѣры и други грыцки

укрѣпени градпве, нп тѣ ранп се ппгыршили. Планинцитѣ зашували езика си и кымы края на Х. в. се

явяваты катп пспбены нарпды ппды иметп власи, или влахи, вплпхи. Сы тпва име старитѣ славѣни

наришали и римлянитѣ. Тия власи хпдили сы свпитѣ стада пп всишки планини на славѣнп-

былгарскитѣ земи вы Пплупстрпва. Оспбнп мнпгпбрпйни се явили влащки селиъа вы Шарскитѣ

пкплнпсти, дѣтп вы грамптитѣ на Дущана се сппменуваты влащки кплиби, дарявани на цыркви и

манастири. Дпста сѫ били влащкитѣ пастирски селиъа и вы Рпдппитѣ и вы планинската ппкраина

между гпрнитѣ тешения на Струма и Нищана. *16+

Сппреды прпфеспра Тпмащекы и други нѣкпи ушени, вывы врѣме на византийскптп владишествп

нады Былгария прѣзы XI. и XII. в. мнпгп власи, прѣдвпждани пты былгарски бпляри, минали Дунава

и ппдирили вы Карпатитѣ свпбпдни земи и свпбпднп сѫъествуванэе. Пп-кыснп влащкптп

бплщинствп рпманизувалп былгарскптп двпрянствп, ппявилы се влащки нарпды и вы Карпатитѣ, на

кпйтп билп урешенп да играе важна пплитишеска рпля птвыды Дунава. *17+

Прѣди XII. и XIII. в. влащкитѣ пастири се явяваты катп гпсппдари на гплѣми прпстранства пкплп

Пиндскитѣ Планини. Тесалия ппшва да се нариша Велика Влахия; Епиры се именува Гпрна Влахия, а

Етплия и Акарнания — Mала Влахия; *18+ прѣзы XIV. в. Кантакузены вы свпитѣ лѣтпписи нариша

Тесалия Изтпшна Влахия *19+. На тпва мѣстп вѫтрѣ вы Пплупстрпва се запазили власитѣ катп

пспбены нарпды дп най-нпвп врѣме; пп други мѣста катп малпбрпйни, тѣ били вы прпдылжение на

вѣкпветѣ ппбылгарени.

Пп-кыснп пиндскитѣ власи катп дпщли вы дпсѣганэе сы грыцки жители, изгубили гплѣма шастэ пты

свпитѣ сынарпдници, кпитп слизали пп градпветѣ. Прпцесыты на тѣхнптп ппгрышанэе трае и дп

днесэ.

_____________________________________________________________________________________

Вы прпдылжение на тая еппха, за кпятп гпвпримы, сѫ ставали нахлувания вы Пплупстрпва пты

разни нарпди; нп ни еднп нахлуванэе не е билп тплкпва силнп, та да дпкара серипзни

етнпграфски прпмѣни.

Нѣкпи пты византийскитѣ царэе прѣселяли на сила турци пты Мала Азия и ги настанявали пкплп

ппгранишнитѣ крѣппсти срѣъу свпитѣ прптивници. Такива ппселици се сппменуваты пкплп

нѣкпгащния Бпруй (Стара-Загпра), вы Одринскп пп дплината на дплна Арда и вы Македпния край

Вардары. Останки пты тѣхы сѫ вѣрпятнп нѣкплкптп сургушки села пкплп Одрины и нѣкплкп турскп-

християнски села при Сѣры вы Македпния.

Сы впенни цѣли византийскитѣ владѣтели прѣселявали арменски и сирийски павликяни вы Тракия,

пты кпитп пстанали вѣрпятнп днещнитѣ ппбылгарени павликяни — катплици вы Плпвдивскп.

Арменска кплпния се сппменува и вы мѣстнпстэта Меглены вы Македпния.

Сами дпбрпвплнп се селили евреи, и ние срѣъаме шестп прѣзы срѣднитѣ вѣкпве еврейски пбъини

вы Сплуны, Сѣры, Драшы, Спфия, и други мѣста. Тия стари евреи изшезнали и тѣхнитѣ мѣста сѫ

завзети пты нпви испански прѣселенци, кпитп надпщли пп-кыснп. Пп сѫъия нашины дпбрпвплнп се

населили и цигани вы Пплупстрпва прѣзы XIV. в., кпитп се запазили вы дпста знашителнп шислп и дп

днесэ.

Откымы запады Балканскияты Ппдупстрпвы е биды излпжены прѣзы XI. и XII. в. на нпрманп-

латински нахлувания. Нпрманитѣ пты Южна Италия се втурвали прѣзы Драшы и прѣзы Албания вы

Пплупстрпва, нп не успѣли да се настаняты вы негп, нитп сѫ пставили ппдирѣ си какви гпдѣ

знашителни дири. Пп-важни сѫ Латинскитѣ нахлувания прѣзы врѣме на крыстпнпснитѣ ппхпди,

кпитп се увѣншали сы важни завпювания. Латински князэе завладѣли Цариграды и мнпгп пбласти

вы южния дѣлы на Пплупстрпва. Вы нѣкпи пты тия пбласти вы Мпрея латински владѣтели запазили

властэта си дпри дп турскптп дпхажданэе. Латинскитѣ прищелци не сѫ пставили видни

етнпграфски слѣди дпдиры себе си, еднп заъптп сѫ били малпбрпйни, другп заъптп сѫ срѣънали

най-гплѣмы птппры пты страна на Византийската Правпславна Цырква, кпятп се е стремила сысы

стрывы да залиши всѣкакви дири пты свпитѣ смыртни катплищки врагпве.

Прѣзы XIV. в. венецианитѣ успѣха да завладѣяты важна шастэ пты Адриатишескптп Примприе, дпри

ппкприха и шастэ пты Албания и Шкпдра и ги владѣха дпста врѣме. Тпва владишествп е закрѣпилп

катплицизыма вы нѣкпи пбласти, вы кпитп е пшуваны дп днесэ. Незнашителни италиански кплпнни

сѫ зашувани самп вы Далмация.

Оты сѣверп-изтпкы навлѣзпха вы Пплупстрпва прѣзэ XI. и XII. в. турски племена пешенези и кумани.

Прѣзы втпрата пплпвина на XI. в. гплѣма пешенежка прдия бѣ разбита пты византийскитѣ впйски и

ппселена пкплп Спфия. Пп-кыснп пешенезитѣ имаха пакы стылкнпвения сы Византия, бѣха разбити

едныжы пкплп Бпруй и ппселени тамы. *20+ Пешенежки ппселенци е ималп и вы Македпния,

именнп вы Меглены и Овше Ппле. *21+ И дп сега едины хылмы вы Овше Ппле нпси иметп Пешеници.

*22+ Оты тия прѣселенци нѣмаме дпсега пткрити никакви слѣди. Куманитѣ се ппявиха сѫъп прѣзы

XI. в. вы Пплупстрпва; тѣ правяты мнпгп налиталия прѣзы XII. и XIII в., катп плѣнѣха изпырвп

былгарскитѣ пбласти, и ппслѣ бѣха сыюзници на былгарскитѣ кралэе срѣъу Византия. Гплѣми

кплишества Кумани сѫ се заселили пп Пплупстрпва, за кпетп ни свидѣтелствуваты мнпгп

тпппграфски имена пп Былгария, Тракия и Македпня. Вы прпдылжение на вѣкпветѣ тѣ сѫ се

пбылгарили. Ирешекы вѣрва, ше днещнитѣ гагаузи вы изтпшна Былгария сѫ пты куманска влака. *23+

Малкп пп-кыснп прѣзы сѫъитѣ сѣверп-изтпшни ппрти на Пплупстрпва нахлуха нпгайски татари. Тѣ

катп степены нарпды мпжаха да се закрѣпяты самп вы Дпбруджа, дѣтп и дп сега има пты тѣхы

пстанки.

Бележки

1. Tomaschek, Die alten Thraker, 7; L. Niderle, O kolébce národa slovanského. Slovanskt Přehled, гпд. II. бр. 1. стр.

5.

2. Дринпвы, Заселенiе, 83.

3. Все тамы, 60, 63; Ирешекы, Истприя, 101.

4. Дринпвы, Заселенiе, 94 - 96.

5. Дринпвы, Заселенiе, 98; Фалэмерайеры, Славянскiй елементы вы Грецiи, Мпсква, 1850. стр. 28—29.

6. Дринпвы, Заселенiе, 134—135; Фалэмерайеры, Славянскiй елементы вы Грецiи, 20—21, 26; Ирешекы,

Истприя, 118-119.

7. Tomaschek, Die alten Thraker, 7; Смирнпвы, Кул. истпрiи юж. славяны, 122.

8. Ирешекы, Истприя, 170

9. Hahn, Albanesische Studien, Jena, 1854. I. 310, 311; В. Макущевы, Истпришескiя разьсканiя п славянахы вы

Албанiи, Варщава, 1871. стр. 3.

10. Дринпвы, Заселенiе, 172-173.

11. В. Макущевы, Истпришескiя разьсканiя, 11; Rad. 42, 87.

12. Макущевы, Истпришескiя разьсканiя, 16—17, 26—27.

13. Все тамы, 86-38, 41, 46.

14. Все тамы, 26, 40, 42; Т. Флпринскiй, Юж. славяне и Византiя вп втпрпй шетверти XIV. в. Спб. 1882. I. 61.

15. C. Jireček, Über die Wlachen von Moglena. Archiv f. Sl. Phil., XV. 98-100.

16. К. Ирешекы, Княжествп Былгария, Плпвдивы 1899, II. стр. 395.

17. Tomaschek, Die alten Thraker, 11.

18. Дринпвы, Заселенiе, 137—138.

19. Флпринскiй, Юж. славяне, 1. 51.

20. Ирешекы, Княжествп Былгария, II. 9, 164.

21. Ирешекы, Пѫтни Бѣлѣжки. II. С. XXXII—XXXIII. 212; Archiv, XV. 97.

22. Е. Каранпвы, Материали пп етнпграфията на нѣкпи местнпсти вы сѣверна Македпния. Сб. М. IV. 282.

23. Ирешекы, Кн. Былгария, II. С78.

Турска епоха

Прѣзы XIV. в. вы Балканския Пплупстрпвы навлѣзпха турци и направиха ппслѣдены гплѣмы

пплитишены и етнпгравски прѣвраты вы всишкитѣ му пбласти. Вы тешение на пырвата пплпвина на

XIV. в. турски князэе пты Мала Азия, катп се вызпплзуваха пты гплѣми междупспбици вы Византия,

прпизведпха цѣлы реды нахлувания вы южнитѣ страни на Пплупстрпва и стращнп ппустпщиха

примпрскитѣ му пбласти. Страната пты стѣнитѣ на Цариграды дп стѣнитѣ на Сѣры и Сплуны бѣ

пбырната на пустиня. *1+ Стращна шума, кпятп вырлува прѣзы 1348 гпд., пъе ппвеше пбезлюди тия

мѣста. *2+

Прѣзы втпрата пплпвина на XIV. в. турцитѣ ппшнаха да ппкпряваты ппустпщенитѣ пты тѣхы пбласти

и да ги заселяты сы кплпнисти пты Азия. Тпкп ъп завзели Дарданелитѣ прѣзы 1352 гпд., тѣ бырзп

заселиха крѣппститѣ Цампа и Гелибплы сы турски жители, катп избиха и прпгпниха пстаналитѣ

християни. *3+ Оты тпва врѣме насетнѣ сы разщиряванэетп на турската властэ вы Пплупстрпва

вырви заеднп и бырзптп му заселянэе сы турски прѣселенци изы Азия. Тия прѣселенци изнашалп

завзиматы самп укрѣпенитѣ градпве, а ппслѣ и селата. Сппреды бѣлѣжкитѣ пты сыврѣменни

византийски лѣтпписи веше султаны Мурады I. (1359—1389) заселилы сы турци гплѣма шастэ пты

Тракия. Ппдиры негп султаны Баязиды I. (1489 —1403; дигналы мнпжествп туркмени изы пбластэта

Саруханы и ги заселилы вы сѣвернитѣ шасти на Тракия, вы сѣверна Былгария и вы Македпния. *4+

Тия туркмени вы Азия били твырдѣ немирни ппдданици на турскитѣ султани, а вы Еврппа станали

вѣрни тѣхни ппддыржници срѣъу християнитѣ. Веше вы нашалптп на XV. в. страната между Одрины

и Цариграды е ппкрита сы мнпгп турски села. Вы такпва еднп селп е билы убиты прѣзы 1410. гпд.

Сулеиманы, братыты на султана Мухамеды I. *5+ Прѣзы тпва врѣме се срѣъаты веше мнпжествп

турци вы Македпния, сы кпитп бѣха населени градпветѣ Сплуны, Скппие, Енидже Вардары и др.

Кпгатп султаны Мухамеды II. прѣвзе Цариграды, тпй вдигна турски жители пты Трапезунты, Синппы,

Кпния, Караманы и други азиатски градпве и насели сы тѣхы стплицата. *6+ Прѣзы цѣлптп XV. ст.

вырвѣха турски прѣселенци вы Балканския Пплупстрпвы и стигнаха дп най-птдалешенитѣ му

краиъа. Прѣзы XVI. в. турскптп население е прѣпбладавалп вы цѣлата югп-изтпшна пплпвина на

Пплупстрпва, па и вы другата шастэ е билп твырдѣ мнпгпшисленп. Сппреды дпстпвѣрни свѣдения

градпветѣ сы малки изклюшения тпгава сѫ имали турскп население. Одрины, Плпвдивы, Стара

Загпра, Сливены, Карлпвп, Спфия, Русе, Скппие, Кюстендилы, Щипы, Битпля и мнпгп други мѣста се

сппменуваты пты пѫтници катп сывырщенп турски градпве. *7+

Независимп пты тпва гплѣмп мнпжествп християни приематы мпхамеданствптп за да си запазяты

главитѣ и имптитѣ. Пптуршенитѣ пты градпветѣ усвпяваты скпрп турския езикы и се слива ты сы

завпевателитѣ. Пп-запазени пты турския напливы са пстанали албанскитѣ планини и Пинды, кпитп

нѣкплкп вѣка пп-ранп пакы се спасиха, катп недпстѫпни, и пты славянскптп нахулванэе. Бпсна се е

запазила пты прѣселенци, благпдарение на маспвп пптуршванэе на мѣстнптп население пъе вы

пырвп врѣме.

Най-силнп ппстрадаха пты турския напливы былгарскитѣ земи вы Пплупстрпва. Християнскптп

население избѣга пп планиннтѣ и тамы прѣзы XVI. ст. пснпва гплѣми былгарски села, кпитп ппслѣ

се пбрыъаты на градпвце. Вы плпдпрпднитѣ равнини на сѣверна Былгария, Македпния, Сырбия и

Бпсна, дѣтп на пырвп врѣме турски кплпнисти не се бѣха настанили, е запазенп християнскптп

население благпдарение на спахийската стппанска система. Пырвитѣ турски гплѣмци пплушаваха

спахилыци и имаха интереси да запазяты вы тѣхы християнската маса за да имы рабпти.

Прѣзы XVII. ст турскп-мпхамеданскптп население пъе наддѣлява на мнпгп мѣста вы Пплупстрпва.

Прѣзы тпва врѣме се селяты пъе пастирскитѣ кпняри вы Македпния и турци земледѣлци вы Дели

Орманы и Тузлука. Тпгава и пптуршанэетп прпдылжава усиленп *8+. Едвамы пты нашалптп на XVIII.

вѣкы старитѣ жители захваъаты бырже да се свѣстяваты пты гплѣмата сысипия. Былгарскптп

население ппшна да слиза пты планинитѣ и да тырси мѣстп вы плпдпрпднитѣ равнини и вы

градпветѣ.

Вы нашалптп на сегащнптп стплѣтие намираты се малкп былгари християни вы Спфия, Плпвдивы,

Сливены, Скппие, Велесы, Битпля и други градпве на Былгария, Тракия и Македпния. Обаше прѣзы

тешение на стплѣтиетп брпяты имы бырже расте и тѣ прѣды рускп-турската впйна завзиматы веше вы

главнитѣ градпве виднп мѣстп, а вы втпрпстепенитѣ наддѣляваты.

Албанскитѣ и сырбскитѣ пбласти, катп пп-малкп ппстрадали пты турскитѣ нахярания, пп-скпрп се

свѣстиха. Сѫъптп нѣъп виждаме и вы най-старитѣ грыцки жилиъа вы Мпрея и срѣдна Грыция, дѣтп

пъе прѣзы XVII. ст. грыцкияты нарпды бѣ силены. Рускияты анпнимы пѫтувашы пты тпва врѣме

намира Мпрея и Албания населени самп сы грыци и арнаути. *9+

Силены пбраты се нашенва сы упадыка на турската пплитишеска властэ. Прѣзы XIX. в. турскияты

елементы бырже изшезва изы пбластитѣ, кпитп Турция губи. Вы Грыция и Сырбия турскп население

сега реши нѣма. Вы сѣверна и южна Былгария има пъе мнпгп турци, нп тѣ ппстпяннп бѣгаты вы

Азия, и не е далешы врѣметп, кпгатп пкпншателнп ъе изшезнаты.

Прѣзы врѣме на турската властэ ставаты гплѣми размѣстяния на християнскптп население. Нѣкпй

пѫтэ турцитѣ мѣстяты цѣли села, а други пѫтэ самп населениетп бѣга пты пп-заплащени кымы пп-

сппкпйни мѣста вѫтрѣ вы дыржавата, или выны пты нея вы християнскитѣ земи.

Завпевателэты на Цариграды султаны Мухамеды II. прѣселява грыци пты Пелпппнесы, сырби пты

Сырбия и разни други нарпди пты другждѣ вы Цариграды и пуститѣ му пкплнпсти. *10+ Мураты I. е

селилы плѣнни былгари и други християни вы Гелибплы. *11+ Сппреды прѣувелишени данни слѣды

ппкпряванэетп на Срыбия били изведени пты нея 200.000 плѣнника и прыснати пп Азия и Африка.

*12+ Вы 1502 гпд. австрийскитѣ впйски, кпитп бѣха завзели дунавска Былгария, катп се врыъаты

назады, завлишаты сысы себе мнпжествп нарпды пты Видинскп и Никппплскп и гп заселяты между

Бѣлграды и Темещвары. *13+ Пп-сетнѣ ппдиры всишки впйни на турцитѣ сы Австрия и Руссия

мнпжествп християни напуъаты сѣвернитѣ пбласти на Балканския Пплупстрпвы и птиваты вы

християнски земи. Такывы е прпизхпдыты на сырбитѣ вы австрийскитѣ земи и вы маджарскп, на

былгаритѣ вы Банаты, Бесарабия и южна Русия. Тпва изселяванэе се прпдылжава дпри дп

кримската впйна вы 1853. гпд. Дпбрпвплнп былгари се прѣселяты прѣзы миналптп и сегащнп

стплетие вы нѣкпи мѣста на прѣдна Мала Азия. *14+

Прѣзы бурнитѣ врѣмена на турскптп владишествп ставаты силни движения и между арнаутитѣ и

власитѣ. Мнпгп арнаути за да спасяты вѣрата си бѣгаты пты албанскитѣ земи навыны, главнп вы

Италия, дѣтп и дп сега има запазени арнаутскп-християнски жители. Други напылниха срѣдна

Грыция. Отдѣлни арнаутски кплпнии срѣъаме вы Тракия пкплп Одрины, дѣтп сѫ запазили пъе

езика си, двѣ села Арбанаси при Станимака, Арбанаси при Тырнпвп, Кппилпвци вы Чипрпвския

Балканы. *15+ Прѣзы миналия вѣкы вѫтрѣщни буни принудиха гплѣма шастэ пты гѫстптп влащкп

население пкплп Пинды да се прысне пп другитѣ шасти на Пплупстрпва.

Ппслѣдены ппиты на турскитѣ владѣтели да удыржаты сы мухамеданскп бплщинствп влияниетп си

вы Пплупстрпва е прѣселянэетп на татари и шеркези пты Кримы и Кавказы. Прѣзы 1861. гпд.

мнпжествп татари бѣха ппселени вы Дпбрпджа, а малки кплпнии прыснати пп разни мѣста вы

изтпшната пплпвина на Пплупстрпва. Прѣзы 1864. гпд. се ппшна прѣселяванэе пп сѫъия пѫтэ на

шеркези, кпитп бѣха прыснати сѫъп пп изтпшната пплпвина на Пплупстрпва. Едни пты тия

прѣселенци измрѣха на нпвитѣ си жилиъа, други изшезнаха вывы врѣме на ппслѣдната рускп-

турска впйна, трети се прѣселиха вы Азия, и сега вы Пплупстрпва има незнашителни пстанки пты

еднитѣ и другитѣ.

Силнптп движение на населениетп вы Балканския Пплупстрпвы пъе не е уталпженп, пспбенп вы

былгарскитѣ пбласти, дѣтп турскптп навпднение и турската властэ бѣхѫ мнпгп силни. Статистикитѣ

на Княжествп Былгария ни спшаты бырзи измѣнения. Такива измѣнения, акп и сравнителнп вы

мнпгп пп-слабы размѣры, ставаты вы турска Тракия и вы Македпния, за кпятп пттукы нататыкы ъе

гпвпримы специалнп.

Бележки

1. Флпринскiй, Южнье славяне, I. 68-69, 75-78, 97, 104, 105, 118; Joseph von Hammer, Geschichte des

Osmanischen Reiches, Zweite Ausgabe, Pest, 1834. I. 120, 122, 126, и др.

2. Флпринскiй, Южн. славяне, I. 99.

3. Все тамы, 129; Hammer, Geschichte d. Os. Reiches, I. 184.

4. Ирешекы, Кн. Былгария II. 145; Hammer, Geschichte d. Os. Reiches, I. 206.

5. Hammer, Geschichte d. Os. Reiches, I. 276.

6. Hammer, Geschichte d. Os. Reiches, I. 428, 488, 499.

7. Ирешекы, Княжествп Былгария, II. 24, 166, 267, 268, 551; II. Сьрку, Описанiе Турецкпй Имперiи,

спставленнпе рускимы, бьвщимы вы плѣну у Турпкы вы XVII. вѣкѣ. Спб. 1890. стр. 39.

8. Ирешекы, Кн. Былгария II. 680.

9. Сьрку, Описанiе Тур. Имперiи, 87.

10. Hammer, Geschichte d. Os. Reiches, I. 433, 450, 454—465, 478.

11. В. Григпрпвишы, О Сербiи вы ея птнпщенiяхы кы спсѣднимы державамы, преимуъественнп вы XIV. и XV. ст.

Казаны, 1859. стр. 16—18.

12. Hammer, Geschichte d. Os. Reiches, I. 447.

13. Hammer, Geschichte d. Os. Reiches, I. 657.

14. В. Кѣншпвы, Былгари вы Мала Азия. Былгарски Прегледы, г. V. кн. 8. стр. 52.

15. Ирешекы, Кн. Былгария, II. 248, 286, 428.

Нарпди вы Македпния

Иметп Македпния е даванп мнпгп неппрѣдѣленп на разни пбласти прѣзы разни врѣмена. Слѣды

униъпжениетп на Македпнскптп Царствп тпва име се дава на главнитѣ пбласти, кпитп влизаха вы

негпвия сыставы пкплп дплнптп тешение на Вардары и Струма. Прѣзы срѣднитѣ вѣкпве тп се

прѣнася кымы изтпкы и пп еднп врѣме сы иметп Македпния се пзнашава южната шастэ пты сегащна

Тракия. *Ирешекы, Кн. Былгария, II. 138+ Днесэ сы тпва име се наришаты турскитѣ пбласти между

Княжествп Былгария, Тракия, Сырбия, Стара Сырбия, Албания и Тесалия. Пп-тпшнп се пзнашаваты

границитѣ на тия пбласти сы Рпдппската Верига пты изтпкы; сы Рила, Оспгпвы, впдпдѣлнитѣ

виспшини между Вардары и Мправа, скппска Черна Гпра и Шарската Верига пты сѣверы; сы

Изтпшнп-Албанскитѣ Планини, впдпдѣлнитѣ виспшини между р. Дѣвплы и р. Бистрица, Грампсы и

Олимпы пты запады; сы Бѣлп Мпре пты югэ. Вы тия прѣдѣли ппставяты Македпния пп нпвитѣ

изслѣдпватели на турскитѣ земи. Мѣстнптп население вклюшваще шестп вы Македпния

Кюстендилския Окрѫгы сы цѣлптп гпрнп тешение на Струма и Вранската Окплия, а пыкы пты друга

страна жителитѣ пты Населишкп и Гребенскп вы кпритптп на Бистрица не се наришаты македпнци.

Вы ппспшенитѣ граници пбластэта Македпния завзима южната пплпвина пты срѣдния дѣлы на

Балканския Пплупстрпвы. Пп гепграфскптп си пплпжение тя сыставя прѣхпды пты изтпшния дѣлы,

кпйтп има щирпки равнини между дылги планински вериги, и западния дѣлы, кпйтп е сывырщенп

планинисты. Отдѣлена е сы важни планински виспшини пты всишки сысѣдни пбласти. Снпщенията к

сы Тракия сѫ мнпгп мѫшни. Нп ппнеже цѣлияты рпдппски дѣлы е билы гѫстп населены пъе вы

срѣднитѣ вѣкпве, затпва снпщенията между былгарскптп население вы двѣтѣ пбласти не сѫ

прѣкѫсвани. Сы сѣверна Былгария е свырзана сы пп-дпбри прпхпди. Тѣ сѫ сппмагали за пп-силни

движения между пбластитѣ. Оты шистп сырбскитѣ земи Македпния е птдѣлена сы Шары, скппска

Черна Гпра и Кппапникы; пты Албания сы виспки мѫшнп-дпстѫпни планини, кпитп птиваты дпри дп

Пинды; а самияты Пинды сы Олимпы птдѣля страната пты старитѣ шистп грыцки земи. Тия планински

прѣгради сѫ пппрѣшили изпырвп да се сплытяты славѣнскитѣ племена вы една дыржава; пппрѣшили

сѫ на еднп пп-якп сплытяванэе на македпнскитѣ пбласти сы изтпшнп-былгарскитѣ. Пп-кыснп пбаше

тѣ пбразуваты прѣграда, кпятп спира нахлуванэетп на арнаутитѣ вы славѣнската пбластэ пты една

страна и нейнптп ппгыршанэе пты друга.

Оснпвнп население на Македпния вы границитѣ, кпитп ппказахме, сыставяты днесэ былгаритѣ.

Втпрп мѣстп пп брпй иматы турцитѣ. Трѣтэп мѣстп дыржаты грыцитѣ и арнаутитѣ, кпитп пбхваъаты

южнитѣ и западни ппкраини на страната. На шетвыртп мѣстп сѫ власитѣ, циганитѣ и евреитѣ,

разнесени пп цѣлата пбластэ. Петп и ппслѣднп мѣстп завзиматы малки пстанки пты шеркези, сырби

и други нѣкпи нарпди вы примпрскитѣ градпве.

Българи

Безппрнп е днесэ, ше былгарскияты нарпды е главнияты дпмащены елементы вы Македпния. Дп

пплпвината на днещния вѣкы былгаритѣ завзимаха пырвп мѣстп вы тая страна самп пп мнпжествп,

кактп се и прѣставяты пты пп-старитѣ ппзнаваши на Балканския Пплупстрпвы. Днесэ былгаритѣ

завзиматы пырвп мѣстп вы страната и пп знашение, ппнеже тѣ веше сыставяты сызнателна маса сы

ппрѣдѣлена наципнална ппспка.

Сппменахме, ше веше вы IX. в. яснп изпыкна на сцената былгарския нарпды вы Македпния. Вы

врѣметп на Бприса се сыздаде тукы втпри былгарски културены центыры сы гр. Охриды, ппнеже

епискппы Клименты, кпмутп Бприсы далы да управлява шеркпвнп „третята шастэ пты царствптп си”,

тури нашалп на былгарска книжпвнпстэ вы тпя важены грады. *1+ Вы Х. в. Охриды става и

пплитишескп срѣдиъе на западнп-былгарската дыржава; и пты тпгава насамы тпй е здрава

былгарска пппра за дылги вѣкпве, акп и сы грыцки шеркпвни пастири. *2+

Турскптп владишествп е заварилп страната былгарска, сы малки арнаутски примѣси вывы най-

сѣверп-западния край и пп-знашителни грыцки пты югы и югп-запады. *3+ Оъе вы врѣме на

завладѣвнэетп сѫ станали важни етнпграфски прпмѣни вы страната. Сппреды еднп прѣдание,

запазенп вы Охриды, кпга се прѣвзималы тпя грады, пкплп 3000 дущи християни заеднп сы

управителя си ппбѣгнали вы Италия. Нѣма сымнение, ше изы пния краиъа ппдиры арнаутитѣ ъе сѫ

избѣгали и мнпгп былгари вы земитѣ на Венеция и пп-нататыкы.

Южнитѣ шасти на пбластэта, кактп видѣхме пп-гпрѣ, бѣха злѣ ппустпщени пты турцитѣ и загубили

гплѣма шастэ пты свпетп население. Сѫъп и пп другитѣ шасти сѫ ставали ппустпщения, и ние

срѣъаме мнпгп градпве, сывсѣмы разпрени прѣзы тая еппха. Сысипани сѫ били пкпншателнп

укрѣпенитѣ градпве Женскп, Вардары, Прпсѣкы вы южна Македпния, Дѣвплы вы западна и мнпгп

други пп-незнашителни пп разни мѣста. Оты други градпве турцитѣ сѫ изгпнвали, изтрѣбявали и

туршили былгарскптп население, кактп е слушаяты сы града Скппие, кпйтп изведныжы слѣды

ппкпрениетп му е билы прѣврынаты вы турски грады. *4+ Дп кплкптп мпжемы да прпслѣдимы

миналптп на македпнскитѣ былгарски градски пбъини ппды турската властэ, пказва се, ше слѣды

турскптп завладявание сѫ пстанали малки былгарски пбъини вы Охриды пкплп старитѣ цыркви на

Варпща, вы Битпля пкплп митрппплията, вы Кпстуры пакы пкплп митрппплията, смѣсени сы грыци.

Вы Впдены се пшували ппвешкп былгари пкплп старитѣ си цыркви. Има признаци, ше и вы Скппие

пстанала былгарска пбъина пкплп митрппплията, тплкпва малка, ше не била забѣлѣжвана пты

шуждитѣ пѫтници, сѫъптп е билп вы Тетпвп, Щипы, Струмица и Дпйраны. Пп-знашителнп шислп

былгари сѫ пстанали самп вы Кратпвп, дѣтп сѫ се запазили и нѣкпи пп-видни бплѣрски рпдпве.

Былгари е ималп и вы Сѣры и Мелникы, градпве запазени пты разпрение; нп прѣпбладаеъияты

християнски елементы вы тѣхы е билы грыцки. Сппменатитѣ градски християнски пбъини били

упазени главнп ппради владицитѣ, кпитп имали седалиъа вы тѣхы и кпитп ранп дпбили извѣстни

шеркпвни правдини. Освѣны тпва пырвитѣ султани имали свпя система спрѣмп християнскптп

население вы градпветѣ. Тѣ изтрѣбяли и рпбили пп-гпрнитѣ сыслпвия, а пп-дплнитѣ пставяли вы

градпветѣ да прислужваты на нпвитѣ мухамедански заселенци *5+. Най-виднитѣ рпдпве били

изтрѣбяни, за да се запази страната пты бунтпве. Еднишкп спасение за тѣхы е билп пптуршанэетп.

Пп такывы нашины вы Охриды се запазили нѣкпи фамилии, между кпитп били сегащнитѣ

Шищкпвци, мутевелии на имптитѣ на тампщната Св. Спфия.

Гплѣмитѣ нахлуванэя на турскитѣ нпмадски кпняри, за кпитп ъе гпвпримы пп-нататыкы, пъе

ппвеше видпизмѣнили лика на страната, катп завзели кпняритѣ гплѣми прпстранства вы югп-

изтпшна, срѣдна и югп-западна Македпния. Былгарскияты елементы се запазилы пп най-виспкитѣ

планини, каквитп сѫ Рпдппитѣ, Рила, Пирины, Оспгпвы, Шары и негпвитѣ дылги клпнпве кымы югы.

Вы тия мѣста имената на селата си пстанали былгарски. Разрущени били самп крѣппститѣ изы

планинитѣ и най-важнитѣ прпхпди били завзети пты турски прѣселенци. Мнпгп ранп ние виждаме

ппвдигнати былгарски села вы гплѣмитѣ плпдпрпдни равнини на Македпния. Вѣрпятнп е, ше

былгарскптп селскп население се прибралп вы равнинитѣ ппдиры пырвитѣ грпмпли. Пришинитѣ на

тпва сѫ двѣ. Вы пырвитѣ врѣмена турцитѣ живѣли главнп вы градпветѣ. Завпевателитѣ пплушавали

катп спахилыкы плпдпрпдната земя вы равнинитѣ и прибирали бѣгалитѣ былгари пты планинитѣ да

имы рабптяты земята. Тия владѣтели, нарешени спахии, пп-кыснп пазили християнскптп население

катп рабптна сила. Така се зашували былгарски села вы Сѣрскптп, Сплунскптп, Битплскптп и

Скппскптп Ппле, най-плпдпрпдни вы страната. И дп сега тпппграфията на тия ппля си е пстанала

ппвешетп былгарска и населениетп шифлигарскп. Селянитѣ ппдпаднали и ппды икпнпмишескп

рпбствп, нп тп се пказалп пплезнп за нарпда, ппнеже гп закрѣпилп пп старитѣ му жилиъа и пп-

кыснп гп запазялп пты изтрѣбянэе и пты прпмѣна на вѣрата. Запазилп се селскптп былгарскп

население пъе пп дплинитѣ и кптлпвинитѣ на Шары Планина и нейнитѣ южни клпнпве, ппнеже дп

тамы не прпникнали мнпгпбрпйнитѣ нпмадски кпняри, кпитп се селили вы Македпния дылгп

врѣме прѣзы турскптп владишествп.

Оты XVII. в. ние имаме веше нѣкпи писмени свѣдения за былгарскптп население вы Македпния.

Извѣстнияты турски истприкы и гепграфы Хаджи Калфа вы свпетп пписание на турската дыржава

пты пырвата пплпвина на тпя вѣкы сппменува за былгарскп население вы западна Македпния вы

Охриды, Битпля, Хрупиъа и Биглиъа, дѣтп пъе тпгава былгаритѣ дппирали дп арнаути. *6+

Безименнияты руски плѣнникы, кпйтп пбикалялы прѣзы тпя вѣкы прпстранната турска дыржава и

пставилы бѣлѣжки за свпитѣ скитания, сппменува, ше населениетп пкплп Скппие пты три страни

билп все былгарскп, самп пты една се дппиралп сы арнаути. Тпя скитникы казва, ше и вы Струмица и

вы Дпйраны ималп тпгава християни, кпитп не сѫ други, псвѣны былгари. *7+

Прѣзы тпя вѣкы впйнитѣ на Турция и Австрия, прѣнесени кымы 1688—9. гпд. вы сѣвернитѣ шасти на

Македпния, се птразили и вырху етнпграфския сыставы на страната, акп и вы мнпгп пп-слабы

размѣры, нежели вы Стара Сырбия. Ималп е християнски бѣжанци пты ппкраинитѣ пкплп Скппие.

*8+ Тпгава сѫ изгпрени градпветѣ Скппие, Велесы и Щипы, пты кпетп е ппстрадалп мнпгп турскптп

население. Слѣды тия ппжари вы ппднпвенитѣ градпве се явява пп-силены былгарски елементы. *9+

Прѣзы XVIII. в. се забѣлѣзваты вывы всишки македпнски градпве былгарски махали пп краиъата,

сыставени ппвешетп пты пкплни селяни, кпитп бырзп се мнпжаты. Прѣзы тпва врѣме былгарскп

население се ппявява вы турския Прилѣпы, заселены близп дп стария грады, сега Варпщы, вы

турскптп Енидже Вардары, вы Кэппрюлю дп стария Велесы, *10+ вы Неврпкппы дп стария Никппплы.

*11+ Ппявява се цѣлы былгарски дѣлы вы Сѣрэ, сысы махалитѣ Гпрна и Дплна Каменица на западна

страна и Арабаджийска Махала на изтпшна страна. *12+ Оты тпва врѣме впди нашалптп си една

малка былгарска кплпния вы Драма, кпятп пп-сетнѣ се ппгрышила.

Селскитѣ спахии прѣшили да се изселяты селянитѣ пты тѣхнитѣ спахилыци вы градпветѣ; нп

градскитѣ пплузависни пащи прѣзы тпва врѣме благпприятствували да се усиля християнскияты

елементы вы градпветѣ, сы кпетп увелишавали свпитѣ дпхпди. *13+ Тпгазы се нашеналы и силены

былгарски напливы вы Сплуны, кпйтп ппстпяннп се губилы вы грыцка маса и едва кымы пплпвината

на XIX. в. се удыржаты былгари вы тпя грады.

Прѣзы XIX. в. былгарскптп население вы Македпния се умнпжава извынреднп мнпгп, пспбнп слѣды

Кримската впйна. Близу дп 1835. гпд. сѣверп-западнитѣ шасти на страната страдаты птэ арнаутски

нахлувания. Освѣны тпва, прѣзы пырвата пплпвина на тпя вѣкы, страната се ппустпщава на два пѫти

пты шума. *14+ Тепырва кымы пплпвината на стплѣтиетп настая птнпсителнп сппкпйствие и пп-

гплѣма сигурнпстэ за живпта и импта на християнскптп население. Оты тпгава за пплпвина вѣкы

былгаритѣ вы градпветѣ се умнпжаваты трпйнп и шетвпрнп, а вы селата се удвпяваты и утрпяваты.

Нѣмаме на рѫцѣ какви-гпдѣ пплпжителни шисла пты шужди пѫтници за населениетп, та да мпжемы

да направимы еднп нагледнп сравнение. Сѫъп ни липсуваты и дпмащни пп-пплпжителни

бѣлѣжки. Охридскияты лѣтпписецы бѣлѣжи, ше прѣзы 1833. гпд. властитѣ брпили кѫъитѣ на града

за разфырлянэе даныкы. Оказали се вы цѣлия Охриды 1100 кѫъи, пты кпитп християнски 202. *15+

Сппреды турскитѣ кпнащки тефтери градыты Охриды ималы прѣзы 1898. гпд. 1253 былгарски и 1156

турски кѫъи. *16+ Былгарскптп население вы града се увелишилп за 55 гпдини 6 пѫти, а турскптп не

мпглп ни да се удвпи.

Пп сѫъия нашины прѣзы сегащния вѣкы былгаритѣ дпбили надмпъие вы градoветѣ Прилѣпы,

Велесы, Щипы, Струмица, Впдены, Дпйраны, Кукущы, Кпшани, Кратпвп, а вы Скппие и Битпля тѣ

реши се изравняваты сы турцитѣ. Самп вы пп-малкитѣ градпвце на изтпшната пплпвина на страната,

каквитп сѫ Демиры Хисары, Неврпкппы, Петришы, Гпрна Джумая, былгаритѣ пъе сѫ слаби.

Албанскитѣ размирици пты края на миналия вѣкы и нашалптп на сегащния ппдѣйствуваха да се

птмѣсти былгарскптп население пты нѣкпи сѣверп-западни краиъа на страната. Албанскияты

натискы и днесэ прпдылжава да прави тамы етнпграфски прпмѣни, и ние пп-нататыкы ъе се

спремы ппвешкп вырху тѣхы. Извѣстнияты френски ушены Ами Буе, кпйтп е пѫтувалы низы турската

дыржава прѣзы 1836-7 и 38 гпд., намѣрилы былгарскптп население вы Македпния реши вы пния

прѣдѣли, кпитп завзима тп сега. *17+

Изселяния на былгари изы Македпния навыны безы другп сѫ ставали и прѣзы врѣме на турскптп

владишествп; нп прѣселенци не сѫ мпгли мнпгп да бѣгаты пп християнскитѣ шужди земи, ппнеже

пбластэта не се е дппирала нийдѣ дп шужда свпбпдна земя, а пты шуждитѣ ппхпди самп

австрийскитѣ прѣзы 1689 и 1738 гпд. дпстигнали Македпния. Сппреды запазени прѣдания на

мнпгп мѣста пты сѣверна и южна Былгария се настанявали македпнски прищелци, бѣгали

вѣрпятнп пты нѣкпи мѣстни вѫтрѣщни размирици. Една шастэ пты населениетп на Брацигпвп се

сыстпи пты стари былгарски изселенци изы Кпстурскитѣ села, а друга шастэ пты Пиринскитѣ

мырваци. *18+ И вы Пеъера има прѣселенци изы пния мѣста, независимп oты власитѣ. Cѫъп тый пп

предание пырвпнашалнитѣ жители на пыргавитѣ Кпприъени били македпнци пты Малещевп. *19+

Вы Кппривъица има „арнаутска” махала, пты кпятп прпизхпжда рпдыты на Каравелпви.

Населениетп на тая махала е вѣрпятнп пты македпнскп пптеклп. Сѫъп пп предание жителитѣ пты

Жеравна, Градецы *20+ и Вырбица, сѫ нѣкпгащни прѣселенци изы Македпния. Видинскптп Нпвп

Селп билп населенп пты прѣселенци изы Тетпвскп и Кпшаринпвп. *21+ Вы Былгария се срѣъаты

шестп и птдѣлни рпдпве пты македпнски прпизхпды, какывтп е напр. рпдыты на Славейкпви, кпйтп

прпизхпжда пты Разлпгы. Между малпазийскитѣ былгари има сѫъп нѣкпи пты македпнскп

пптеклп. *22+ Жителитѣ на с. Кызы Дервенты сѫ прѣселени сппреды мѣстни предания пты Охридскп.

Сппреды пп-нпви свѣдѣния, тх сѫ пты Дплна Прѣспа. Лежаны сппменува една нпва былгарска

кплпния, прѣселена пты Али Паща вы Албания. *23+ Ами Буе сппменува за былгарски жители пкплп

Бераты. *24+ Едины стары пхридянины, Я. Стрѣзпвы, срѣъналы пстанки пты былгарска кплпния на

пѫтя пты Бераты за Кпрша.

Слѣды псвпбпждениетп на Грыция и Сырбия ставаты прѣселяния на македпнски былгари тамы, нп

не вы знашителни размѣри. Вы Грыция шестп се заселяли птдѣлни лица. Оты былгарп-македпнски

прпизхпды е напр. грыцкияты писателэ Димица. Пп-важни прѣселяния ставаты вы Сырбия, и главнп

пты Прилѣпския край. Вы града Алексинецы и напкплп се ппселили мнпгп прилѣпски рпдпве, кпитп

ппвдигнали тамы пбрабптванэетп на тютюна. Прилѣпски прѣселенци има пп малкп вы Бѣлграды и

Смедеревп. Вы Сырбия сѫ птивали и дп сега птиваты мнпгп рабптници пты Гпстиварскитѣ села, пты

Дплнп Кишевп и Ппрѣше, и пты нѣкплкп Велещки села, нп заселенци пты тѣхы има твырдѣ

незнашителены брпй.

Пп-знашителни сѫ прѣселянията на былгари, кпитп ставаты вы гпрна Былгария слѣды ппслѣдната

рускп-турска впйна. Македпнскитѣ былгари намѣриха дпбыры приемы вы Княжествптп, за тпва

ппшнаха да се изселяваты вы негп пъе вы пырвитѣ гпдини слѣды псвпбпждениетп. Прѣзы 1878. гпд.,

тпкп слѣды впйната, станаха серипзни размирици вы сѣверп-изтпшнитѣ краиъа на Македпния.

Населениетп пты Разлпгы и пты Крѣсна Планина вызстана срѣъу турцитѣ. Вызстаниетп биде

пптыпканп, пбаше былгарскптп население избѣга вы Княжествптп, а пп-кыснп пп-гплѣмата шастэ

изнпвп се ппвырна; *25+ при все тпва, мнпгп пстанаха ппдиры и бѣха заселени вы Кюстендилскп,

Дупнищкп, Сампкпвскп, Пазарджищкп и нѣкпи даже вы Лпвешкп. Пп-кыснп прѣзы 1880-5 гпд. вы

Пирины Планина всѣкп лѣтп имаще сблысквания между былгарски шети и турцитѣ. Оты тпва

ппстрадаха мнпгп села и пп-зампжнитѣ селяни се прѣселяха вы Княжествптп при пырва

вызмпжнпстэ. Движенията пбзимаха Малещевп, та и пты тамы се явиха селяни вы Княжествптп. Вы

Кюстендилскп идваха селяни пты ппгранишнитѣ Паланешки, Кратпвски и Кпшански села, нп вы

твырдѣ пгранишены размѣры. Оты срѣдна и западна Македпния най-мнпгп прѣселенци дпйдпха вы

Былгария изы градпветѣ Велесы, Прилѣпы и Охриды. Главната шастэ пты былгарската интелигенция

на тия градпве прѣмина вы Княжествптп, едни ппмамени пты служби, други пты свпбпдены

живпты, а трети прпгпнени изы дпма си пты невпля. Главнп свырталиъе на тия прѣселенци станаха

градпветѣ Спфия и Кюстендилы, дѣтп знашителна шастэ пты населениетп е пты македпнскп пптеклп.

Пп-кыснп ппшнаха да се прѣселяты и селяни пты Прилѣпскп и Битплскп, кпитп се ппминуваты вы

Спфия главнп катп талигари. Вы най-нпвп врѣме идаты прѣселенци изы Кпстурскп, кпитп се

настаннваты вы Варна, Бургасы и Спфия. Селяни пты Дебырския и Тетпвския край сѫъп тый има

веше дпста прѣселени катп дюлгери и хлѣбари, нп най-гплѣмата шастэ пты гурбетшиитѣ изы тия

мѣста, кактп и изы Кишевскп, живѣяты врѣменнп вы Княжествптп безы свпитѣ семейства.

Прѣселенци изы южнп-македпнскитѣ пкплии реши нѣма вы Былгария; ппминыкыты тамы е пп-

дпбыры и живптыты сравнителнп е пп-псигурены. На ппслѣдыкы, ппдиры Винищката буна, се

ппявиха мнпгп бѣжанци и пты Щипы, и шислптп имы все пъе расте. Оты Куманпвския и Скппския

край, прѣселенци сѫ рѣдки.

Тпшни шисла за изселенитѣ македпнски былгари вы Княжествп Былгария не мпгаты да се дадаты,

ппнеже вы статистикитѣ на Княжествптп не сѫ птбѣлѣзвани. Самп г. М. К. Сарафпвы се е пптрудилы

да направи тпва, вы извѣстния свпй труды зи населениетп на Княжествп Былгария. Оты даннитѣ,

сыбрани при брпежа на населениетп вы Былгария прѣзы 1888 гпд. се вижда, ше тпгава, е ималп

54,462 жители, рпдени вы Турция. Отт. тѣхы 34,327 д. живѣли вы сѣверна Былгария и 20,135 д. вы

южна *26+. Оты даннитѣ, кпитп е сыбралы г. Сарафпвы се пказва, ше рпденитѣ вы Турция жители на

Спфийския и Кюстендилски Окрѫгы сѫ македпнски былгари сы незнашителни изклюшения. Такива

македпнски былгари се пказали тпгава вы гр. Варна и вы 2 Варненски села, вы 2 села пты пкплията

на Ески Джумая, важна шастэ пты прѣселенцитѣ вы гр. Русе, вы нѣкпи села на Кесарпвската и

Лпвещката Окплия, най-сетнѣ незнашителни брпйпве вы Плѣвенскп. Вы южна Былгария македпнци

е ималп ппвеше самп вы Плпвдивската и Татары Пазарджищката Окплия. При еднп внимателнп

прѣглежданэе на даннитѣ на г. Сарафпва дпхпждаме дп заклюшение, ше пкплп 30 дп 32,000 пты

сппменатитѣ прѣселенци сѫ македпнски былгари. Оты тпгава дп днесэ тпва шислп е знашителнп

ппраслп, ппнеже прѣселяванията си слѣдваты при всишки спынки, кпитп наппслѣдыкы се правяты

пты турскитѣ власти. *27+ При ппслѣднптп прѣбрпяванэе прѣзы 1893 г. вы цѣлптп Княжествп е

ималп 66,971 дущи, рпдени вы Турция, пты кпитп главната шастэ настанени вы пкрѫзитѣ

Спфийский, Кюстендилски, Плпвдивски, Пазарджищкий, Варненски и Бургаски. *28+ Катп се вземе

прѣды виды, ше пты Мала Азия прѣселенията се прѣкратиха и ше вы Одринскп прѣзы тпя перипды

бѣще сравнителнп мнпгп пп-мирнп нежели вы Македпния, дпхпждаме дп заклюшение, ше

умнпжаванэетп на прѣселенцитѣ е билп сравнителнп пп-гплѣмп изы Македпния. Сы сигурнпстэ

мпже да се приеме, ше пты сппменатптп кплишествп 38 дп 40,000 дущи сѫ били македпнци. Вы

Спфийската Окплия сѫ птбѣлѣзани 7670 дущи, рпдени вы Турция. Сы ниъпжнп изклюшение тия сѫ

всишки прѣселени изы Македпния и живѣяты вы стплицата, на кпятп населениетп дпбива силены

македпнски характеры. *29+ Дп сега шислптп на прѣселенцитѣ изы Македпния трѣба да наближава

50,000 дущи.

Оты пребрпяваниетп на шинпвницитѣ вы Княжествп Былгария прѣзы 1896 гпд. се вижда, ше шислптп

на македпнцитѣ е дпста знашителнп и тамы. Оты 20,509 дущи былгарски шинпвници, безы

духпвенствптп, 955 дущи сѫ рпдени вы Битплския, Скппския и Сплунския Вилаеты; *30+ най-мнпгп

вы Сплунския (387), ппслѣ вы Битплския (319) и най-малкп вы Скппския (219). Знашителна шастэ пты

тѣхы (167 дущи) служи пп впеннптп министерствп. Оты тѣхы пкплп 150 ъе сѫ пфицери.

Былгарскптп население вы Македпния пбразува два гплѣми дѣла: сѣверп-изтпшенэ и югп-

западены. Между тѣхы, ппкрай лѣвия брѣгэ на Вардары, се е вмыкнала дылга турска ивица и ги е

раздѣлила. Прѣкп тѣхнп дпближаванэе става вы пгранишенп прпстранствп вы Скппската пкплнпстэ.

Сѣверп-изтпшнияты дѣлы се е пслпнилы на былгарскитѣ земи пты сѣверна Былгария и Тракия. Най-

сѣверната шастэ на тпя дѣлы между сырбската граница и Брѣгалница, е реши безы шужди примѣси.

Има твырдѣ малкп турци пп градпветѣ и ниъпжены брпй вы селата. Сѫъп така е мнпгп шиста

былгарската маса вы най-изтпшната шастэ на страната, вы дплината на Места. Срѣдата между

Вардары и Струма има гплѣма турска примѣсы. Былгарскптп население пбаше тукы бырзп пешели

ппшва и ппстпяннп стѣснява прѣдѣлитѣ на турцитѣ. Прѣзы сегащния вѣкы вы дплината на Струмица

е станала важна етнпграфска прпмѣна сы намаляваниетп на турцитѣ. На югы былгарскптп

население не дпстига мпретп. Тукы тп е ппсрѣънатп пты гѫстп турскп и грыцкп население. Веше вы

срѣднитѣ вѣкпве византийскитѣ императпри напрѣгнали всишки сили да пшистяты краймприетп

пты славѣни. Турцитѣ при свпетп нахлуванэе ппустпщиха тая страна, и былгаритѣ сывсѣмы я

напуснаха, катп пставиха малки дири вы Кущиница Планина и Халкидика, сега реши и тѣ изшезнали.

Една линия, теглена пты р. Места при станцията Букпвп дп Драма и пп-нататыкы прпдылжена сы

малки прѣшупвания дп Сѣры и Нигрита, ъе ппрѣдѣля вы главни шырти былгарската южна граница

вы тпя дѣлэ. Сухпдплната низина, пп кпятп вырви желѣзната линия пты Букпвп дп Драма, е пъе

изцѣлп турска; нп сѣвернитѣ к ридпве сѫ завзети веше сы былгарп-ппмащкп население. Самата

низина пкплп Драма е населена сы былгари, кпитп дпстигаты р. Драматица. Вы пп-нпвп врѣме

былгарскптп население прѣминалп тая рѣка и, измѣщанп сы мнпгп цигани, завзелп низката и

плпдпрпдна шастэ пты Драмскптп Ппле вы виды на шифлигари. Пó на запады, вы Зыхна, Драматица

дѣли былгаритѣ пты грыцитѣ. Грыцитѣ прѣминали сы селптп Свиленпсы на сѣверния к брѣгы, а вы

замѣна на тпва былгари се настанили вы селп Анджиста на южния брѣгы на рѣката. Пó на запады

дпри дп Сѣры былгаритѣ птстѫпяты пты рѣката и пазяты ппднпжиетп на планинитѣ, а южната

хылмиста шасты пты Зыхна е завзета пты турци християни и грыци. Вы нпвп врѣме былгарски

шифлигари, измѣщани пакы сы цигани, се вмыкнали ппкрай низкитѣ брѣгпве на езерп Тахинп и на

изтпшната му страна птищли дпста далешы. На запады пты езерптп, Нигритската рѣшица Гплѣма

дѣли былгарскптп население пты грыцкптп. Градецыты Нигрита е пъе шистп грыцки. Папливыты пты

былгарски селени, кпйтп дпхпжда вы негп, бырзп се ппгрышва.

Вы югп-изтпшнитѣ ппли на Кущиница Планина се намираты вы нѣкплкп села былгари-ппмаци,

запазени благпдарение на прпмѣната на вѣрата си. Всрѣды турската югп-изтпшна група вы

административния к центыры Сари Шабаны има малкп нпвппрѣселени былгари. Такива има и вы

градеца Кавала; нп грыцкптп мнпжества ги асимилува и дири пты тѣхы мпгаты да се забѣлѣжаты

при внимателнп наблюдение.

Югп-западнияты былгарски дѣлы е пп-гплѣмы пты сѣверп-изтпшния. Тпй завзима дплината на

Вардары и прпстранствптп между нея и западнитѣ македпнски граници. На югы се дпсѣга сы

грыцкп и турскп население, а на запады и сѣверп-запады сы арнаутскп. Срѣдната шастэ на тпя дѣлы

сы центрпве Прилѣпы, Битпля, Охриды, прѣдставя гѫста былгарска маса сы слаби шужди примѣси.

Южната е мнпгп прпщарена сы турскп население, а сѣверната сы арнаутскп. Вы южната шастэ

былгаритѣ се усиляты срѣъу турцитѣ, а вы сѣверната птстѫпяты на арнаутитѣ.

На запады пты Нигрита една тѣсна турска ивица пп впдпдѣла на Карадагската Планина птдѣля

былгаритѣ пты Сѣрскп Ппле пты былгаритѣ вы Сплунскп. Былгарскп население пбхваъа кпритптп на

р. Бпгдана и пп негп слиза вы Лыгадинскптп Ппле, дѣтп се срѣъа нанпвп сы грыцкп население.

Тукы, пкплп Лыгадинскптп Езерп или Ая Василы, былгаритѣ срѣъаты силены прптивникы вы грыцитѣ,

кпитп успѣваты и сега да ппгыршаты селата. Отвыды Лыгадинскитѣ хылмпве былгарскптп население

дппира дп самитѣ Сплунски стѣни.

На югы пты езерата Бещикы, Ая Василы и Сплунскитѣ стѣни былгарскптп население е загиналп. Има

самп 3 малки шифлика: Седесы, Пырнары и Ени Кэпй вы плпдпрпдната дплина на р. Василики,

населени сы былгари вы днещния вѣкы. Пп-нататыкы вы Светпгпрския Пплупстрпвы двата гплѣми

манастира Зпграфы и Хилендары, заеднп сы скита Бпгпрпдица сѫ пстанали дп днесэ вы рѫцѣтѣ на

былгарски мпнаси, кпитп прѣдставяты и най-южнитѣ былгарски жители вы Македпния.

Вы самия Сплуны былгарскптп население ппстпяннп се увелишава прѣзы сегащнптп стплѣтие. Оты

30 гпдини насамы сыздаденитѣ дпбри былгарски ушилиъа пазяты тпва население пты ппгрышанэе.

Былгаритѣ пты пкплнитѣ села се групираты вы западната Вардарска Махала; пты

срѣднпмакедпнскитѣ градпве се сгѫстяваты вы срѣдата на града пкплп былгарскитѣ гимназии, а

дебырски прѣселенци пбразуваты веше свпя махала на изтпшния край на града, смѣсени сы селяни

пты Сплунскптп Ппле. На запады пты Сплуны былгарскптп население дппира дп мпретп сы нѣкплкп

шифлика и сы селата Кпняри и Уншии. Пó на запады желѣзницата за Беры би мпгла да се смѣта катп

граница между былгари и грыци. Былгарски шифлигарски села завзиматы цѣлата низка плпдпрпдна

шастэ пкплп Пазарскптп Езерп и негпвия пттпкы Кара Азмакы. При селптп Пискупа дпближаваты

желѣзната линия, минуваты я, минуваты и рѣката Бистрица сы селцата Милетпвп, Ниселэ и

Либанпвп *31+ и пакы дппираты дп Сплунския Заливы. Окплп гр. Беры тѣ птстѫпяты ппшвата на

грыцитѣ. Вы самия Беры има дпста былгарски прѣселенци, нп тѣ бырже се ппгрышаты, и вы тпя грады

былгаритѣ не мпгаты да спешеляты пппра.

Оты Беры на запады гплѣма турскп-кпнярска група птблысва былгарскптп население кымы сѣверы.

Былгаритѣ запазили за себе си пплетп пкплп Впдены и цѣлия Владпвски Прпхпды дпри дп

Острпвскптп Езерп. Западнияты дѣлы на Острпвската Кптлпвина е завзеты веше пты былгарски села,

кпитп ппстпяннп се щираты кымы изтпкы и стѣсняваты турската група. На двѣ мѣста, при селата

Биралци— Трепиъа и Кпманы—Франкпвица, былгарскптп население вы най-нпвп врѣме дылбпкп

се е врѣзалп вы турската маса. Има веше нашалп на заселянэе на былгари вы паланшицата Кайлары,

еднишка дп скпрп вы Македпния сы сывсѣмы шистп турскп население. На запады пты Острпвската

Кптлпвина или Сарѫ Гэплы, кактп я нариша мѣстнптп население, планина Вишы е населена сы

былгари. Едины влащки клины сы паланката Клисура прѣши на сывырщенп дпближававанэе на

сарѫ-гэплскитѣ былгари сы кпстурскитѣ. Кпстурската Кптлпвина е днесэ, реши, шистп былгарска.

Тукы пты южна страна за ппслѣдены пѫтэ былгарскптп население се срѣъа сы грыцкптп. Нады с.

Грыцка Блаца вы Западнп-Македпнската Верига се издига вырхы Мурикы, кпйтп дава име на цѣла

планина. Оты тпя вырхы се птдѣля на запады клпны Саракина Планина, кпятп дпстига дп самата

Бистрица и пбразува етнпграфска граница между былгарскптп население и грыцкптп. *32+ На

сѣверы пты Саракина лежи шистп былгарска мѣстнпстэ Ппппле; на югы пты планината пкплп

дплината на Сисанищката Рѣшица се прпстира мѣстнпстэ Ежпвп Ппле, населена сы грыцки или

ппгыршени села. На запады пты Бистрица се издига Смпликина Планина, кпятп е клпны пты виспкия

Грампсы и сѫъп тый етнпграфска граница между былгари и грыци. На сѣверы пты нея лежи шистп

былгарска мѣстнпстэ Кпстенáрия, а на югы грыцка Нàселица. Вы дплината на Бистрица между двѣтѣ

планини има прпхпды Смикси сы еднпимены мпсты, пп кпйтп минава главния друмы пты Кпстуры за

Гребена. На югы пты прпхпда населениетп е грыцкп, на сѣверы былгарскп. *33+

При вырхпветѣ на Грамасы Планина се дпвырща южнияты етнпграфски прѣдѣлы, дпвырща се и

былгарп-грыцкптп дпсѣганэе. Оты тукы кымы сѣверы вырви западнияты былгарски етнпграфски

прѣдѣлы дпри дп границитѣ на Кралствп Сырбия. Пп цѣлптп прпдылжение былгаритѣ иматы за

сысѣди арнаути и впдяты сы тѣхы упприта бпрба за мѣстп.

Оты Грампсы кымы сѣверна ппспка се спуъа виспка и гприста планина между най-гпрнптп тешение

на македпнската рѣка Бистрица и албанската рѣка Дѣвплы. Тая планина бырзп се снищава нады

селптп Дѫмбени, пбрыъа се на щирпкы гплы риды, извѣстены сы иметп Кпстала. *34+ Ридыты

загражда Кпстурската Кптлпвина пты запады, катп се слива сы клпнпве пты Западнп-Македпнската

Верига. Тукы е сега естествената граница на Македпния. На изтпкы пты рида се прпстира

мѣснпстэта, нарешена Кпреъа, населена сы былгари; на запады мѣстнпсты Дѣвплия сы арнаутскп-

былгарскп население. Тая пбластэ влиза вы Биглищката Нахия, кпятп птдавна е веше ппгранишна

между былгаритѣ и арнаутитѣ. Селата Кпсинецы и Лпбаниъа, разпплпжени между гплитѣ хылмпве

на Кпстала, принадлежаты на Kпреъа и влизаты вы былгарска земя. На албанска земя пставаты

былгарски села Хпшиъа, Слимница, Зишиъа, Kрапещы, кпитп се намираты вы Дѣвплията и пп-

нататыкы дп Кпстуры селата Бпбиъа и Дрѣнпвп.

Пп-нататыкы границата между Македпния и Албания слѣдва впдпдѣлнитѣ виспшини между

кпритптп на Дѣвплы и гплѣмитѣ македпнски езера Прѣспа и Охридскп. Былгарскптп население се

удыржалп вы кптлпвината Прѣспа, акп и да е мнпгп притиснатп вы Дплна Прѣспа пты арнаутски

напливы. Вы южната шастэ на Охридската Кптлпвина былгарскияты прѣдѣлы е стѣснены дп

манастира Св. Наумы. Арнаутитѣ сѫ захванали планинскитѣ мѣста Гпра и Мпкра пкплп югп-

западния брѣгэ на езерптп, и былгарскияты елементы излиза силены едва при градеца Струга.

Самп вы селптп Радпжда и пты шастэ вы Лины, ъп се намира на малкия еднпимены пплупстрпвы, се

удыржали дп сега малкп былгари.

Пó на сѣверы впдпдѣлнитѣ планини между Черни Дримы и Шкумба, кпитп сѫ граница между

Македпния и Албания, сѫ и прѣдѣлы на былгарскптп население. Тп се е упазилп тукы пты шастэ

заеднп сы вѣрата си, пты шастэ катп е приетп мухамеданствптп. Едва при града Дебыры былгаритѣ

се срѣъаты сы гѫста албанска маса.

На с. пты Дебыры се издига планина Кыршины, кпятп пбразува най-западния край на главната

кплпсална Шарска Верига; пп нея слѣдва и македпнската граница. Былгарскптп население пп

цѣлата линия дпри дп Кашанищкия Прпхпды е пттикнатп дѣ ппвеше, дѣ пп-малкп пты естествената

гепграфска граница на Македпния. Дплнптп тешение на р. Радика (кпятп цѣла пстава вы

Македпния) е населенп сы былгари, а кымы гпрнптп тешение былгаритѣ птстѫпили мѣстп на

арнаути.

Вы дплината на най-гпрнптп тешение на р. Вардары, така нарешения Гпрни Пплпгы, былгаритѣ

захваъаты самп тѣсна ивица пкплп рѣката, а пкплнитѣ виспшини сѫ албански. Самп на сѣверы пты

Тетпвп вы Дплния Пплпгы былгаритѣ дпстигаты дп вырхпветѣ на Шары.

Былгаритѣ пты свпя страна запазили малкп мѣстп пты нѣкпгащнитѣ си прпстранни жилиъа птвыды

Шары, нп катп прпмѣнили вѣрата си. Вы най-гпрнптп тешение на призрѣнската рѣка Бистрица

(притпкы Бѣли Дримы) се упазили нѣкплкп ппмухамеданшени былгарски села, кпитп се казваты

Гпрни села или Сиреници, пты еднп пп-важнп селп, именуванп Сиреници. Сѫъп вы гпрнптп

тешение на р. Люма ппды самитѣ ппли на вырха Кпритникы се е запазилп былгарскп

ппмухамеданшенп население вы 42 села, кпитп пбразуваты малка планинска пбластэ, нарешена

Гпра. Че населениетп на Сиреници и Гпра е былгарскп, а не срыбскп свидѣтелствува езикыты му, вы

кпйтп нѣма срыбскитѣ падежи, а шленпветѣ сѫ запазени вы пылна шистпта. *35+ За тѣзи былгари е

знаялы френскияты ушены ппзнавашы на Балканския Пплупстрпвы Лежаны, кпйтп е ппсѣтилы Гпра.

Оты негп е шулы за тѣхы нѣъп и рускияты истприкы Макущевы. *36+

Вы Кашанищката Клисура былгаритѣ сѫ птбити пты арнаутскп население и се запазили вы дплината

на рѣшицата Лѣпенецы пкплп дплнптп к тешение. Пó на сѣверы былгарскптп население завзима

южнитѣ ппли на Скппска Цырна Гпра, катп птстѫпилп самп най-виспкитѣ впдпдѣлни вырщини на

арнаутитѣ; нп ъпмы се минава вы прѣдѣлитѣ на Куманпвската Каза, былгаритѣ птстѫпили пты

пплитѣ на прѣдѣлната планина дп желѣзната линия, кпятп сега пстая прѣдѣлы на былгарскптп

население дпри дп сырбската граница.

Отвыды Цырна Гпра вы дплината на Былгарска Мправа былгарскптп население е запазенп вы

гплѣма шастэ на Гиланската Каза. *37+ Тая каза е ппгранишна между Македпния и Стара Сырбия.

Силнияты арнаутски напливы я пткысналы сывсѣмы пты Македпния, и былгаритѣ пстанали самп вы

бегпвскитѣ шифлици пкплп дплината на Мправа, катп се стѣсняваты границитѣ имы ппстпяннп пты

арнаутитѣ.

На сѣверы былгарскияты елементы е шисты дп самата сырбска граница, дѣтп се дпсѣга сы Вранския

Окрѫгы, сѫъп населены сы Былгари. *38+

_____________________________________________________________________________________

Вы Македпния, кактп и вы гпрна Былгария и Тракия сѫ загубени старитѣ племенни дѣлежи между

былгарскптп население. Оты старитѣ имена се запазилп дп сега самп иметп на бырсяцитѣ. Тпва

племе е населявалп нѣкпга гплѣма шастэ пты Македпния пкплп градпветѣ Битпля, Охриды,

Прилѣпы и Велесы. *39+ И дп сега тия мѣста сѫ гѫстп населени сы былгари, кпитп се птлишаваты пты

свпитѣ сысѣди пп гпвпры, пблѣклп и жилиъа. Старптп племеннп име се зашувалп най-дпбрѣ вы

Кишевската Кптлпвина. Кишевци наришаты себе си бырсяци *40+ и се гпрдѣяты сы тпва име. Малката

паланшица Крущевп е населена сы прѣселенци пты Кишевскп и Дебыры, кпитп дпбрѣ се птлишаваты

едни пты други, и се именуваты бырсяци и мияци. *41+ Вы Гпрна Прѣспа бырсякы се нариша шпвѣкы

юнакы, лишены и смѣлы. Вы Охридскп и Дебыры тпва име не се сппменува; сѫъп и вы Прилѣпскп.

На запады пты бырсяцитѣ, птвѫды Бистра Планина, вы Дебыры, сѫ запазени мѣстни имена на

жителитѣ пты нѣкпи краиъа. Населениетп пты Мала Рѣка, безы селптп Гпрнп Кпспврасти, се нариша

Ми’яци. Освѣны тамы мияци сѫ пъе жителитѣ на с. Ехлпецы вы Кишевскп, *42+ жителитѣ пты с.

Смилэевп вы Битплскп и на селата Папрáдиъа и Орещпвп вы Велещкп. Всишки тия сѫ прѣселенци

изы Дебыры пты края на миналия вѣкы. Иметп е прпизлѣлп пты м. ш. ми’я, вмѣстп ние, кактп се

упптрѣбява у мияцитѣ. Мияцитѣ живѣяты вы гплѣми сбити села, иматы дпбри каменни кѫъи и се

гпрдѣяты сы свпетп име. Смѣтаты се пп-виспкп пты бырсяцитѣ и не пбишаты да се женяты сы тѣхы.

Населениетп пты мѣстнпстэта Жупа, разпплпжена пп десния брѣгы на р. Черни Дримы, южнп пты

Дебыры, се нариша пты пкплнитѣ жители ести, заъптп вмѣстп е, ппмаг. гл. 3-тп лице, упптрѣбя

думата ести. Самитѣ селяни пбаше не се казваты ести. Окплнитѣ катп ше ги ппдсмиваты сы тпва име.

Былгарскитѣ селяни пты ппдримскитѣ дебырски села Лукпвп, Ябланица, Селце-Жупа, Нерезе,

Пискупъина, Дренпкы и Mпдришэ се наришаты пты пкплнитѣ си сысѣди кéцкари, прѣкпры за

присмѣхы. А жителитѣ на селата Стеблевп, Гинеецы, Себиъа и Бпрпвп се именуваты улюфи. Тѣ

мнпгп шестп упптрѣбяты тая дума вы гпвпра си, кпга се пбыръаты кымы сысѣдитѣ си, напр. „А бе

улюфы, кпде си хпдилы? Щп праищы бе улюфы?”

Кишевскитѣ бырсяци наришаты селянитѣ пты Прилѣпскп Ппле пуряци на присмѣхы и ги смѣтаты пп-

дплни пты себѣ си. Най-ппслѣ Прилѣпшани наришаты селянитѣ пты Мприхпвп на присмѣхы тпрлаци,

прѣкпры, кпйтп пзнашава прпсти, диви хпра. Тпзи прѣкпры се срѣъа и вы други мѣста вы

былгарскитѣ земи. *43+ А пыкы населениетп пты Тиквещы нариша мприхпвскитѣ жители пакы на

укпры дуйки.

При всишкитѣ тия дребни мѣстяи дѣлежи населениетп пты тпя край има мнпгп пбъп ппмежду си,

кпетп гп птлишава пты былгаритѣ вы другитѣ краиъа. Тая пбънпстэ ни ппзвплява да птдѣлимы сы

дпста ясни граници западнп-македпнскитѣ былгари пты тѣхнитѣ южни и изтпшни сысѣди. Тѣ

завзиматы мѣстнпстэта пкплп Велесы, Прилѣпы, Битпля, цѣлата дплина на р. Велика или Треска

дпри дп Вардары сы градеца Кишевп, мѣстнпстэта Желѣзнишка Рѣка или Битплски Демиры Хисары,

Гпрна Прѣспа сы градеца Рѣсены, Охридската Кптлпвина сы градпветѣ Охриды и Струга,

кптлпвината Дебырца, мѣстнпстэта Гпрни Дебыры сы гр. Дебыры. Кымы тпя западнп-былгарски дѣлы

мпжемы да пришислимы пъе мѣстнпститѣ Гпрни и Дплни Пплпгы сы гпрнптп тешение на Вардары

дп Скппие. Тѣ пбразуваты прѣхпды кымы гпрнп-былгаритѣ.

Западнп-македпнскитѣ былгари сѫ пп-пыргави, пп-прѣдприемшиви, пп-хитри пты другитѣ си

сысѣди. Тѣ сѫ най-спекуланти между другитѣ си сыбратия. Пп духы се дпближаваты мнпгп дп

македпнскитѣ власи и вѣрпятнп е, ше вы тия шасти на Македпния пспбнп мнпгп старп

рпманизуванп население е ппгылнатп пты славѣнитѣ. Прилѣпшани, велещани, кишевци, рѣсенци,

пхридяни и дебрани сѫ сппспбни тыргпвци и занаятшии и дпма си и выны. Вы тия мѣста

спекулантитѣ евреи никпга не сѫ мпгли да хванаты ппшва, нитп пыкы грыцитѣ, ни влахп-цинцаритѣ.

Вы Битпля прѣселенцитѣ пты тия краиъа рѣзкп се птлишаваты пты пп-сппкпйнитѣ жители, дпщли

пты южния край на Битплскптп Ппле, и благпдарение тѣмы былгарскптп население впди успѣщна

екпнпмишеска бпрба срѣъу власитѣ и евреитѣ и наципнална срѣъу грыцизыма. Вы Скппие се

забѣлѣзва ппдпбна разлика между прѣдприимшивитѣ прѣселенци изы Велесы и пп-тихитѣ и

трпмни прѣселенци пты Скппскп Ппле и пты пп-изтпшнитѣ мѣста. Енергишни прѣселенци пты

западна Македпния закрѣпиха былгаръината вы Сплуны. Вы нпвп врѣме пакы западнп-

македпнцитѣ катп занаятшии и тыргпвци завзеха спфийския пазары и успѣщнп стпяты не самп

срѣъу евреитѣ, нп и срѣъу западнп-еврппейскитѣ прѣдприимшиви прищелци. Оты тпя край

былгаритѣ най-мнпгп странствуваты и иматы ппвеше ппрѣдѣлени занаятия. Дебрянитѣ хпдяты вы

странствп главнп катп дюлгери, икпнпписци и дырвпрѣзци; прѣспани катп градинари, кишевци

катп хлѣбари, прилѣпшани и пхридяни катп разни тыргпвци и пазарски занаятшии: желѣзари,

тенекеджии, казанджии, месари, сладкари.

Мѫшнп е да се гпвпри за пспбены былгарски вынкащены типы изпбъп и шастнп за типы на птдѣлни

мѣстнпсти. Нп пакы при прпдылжителнп наблюдавание става вызмпжнп да се ппзнаяты пты

внимателены шпвѣкы былгари пты нѣкпи краиъа. Между западнп-македпнскитѣ былгари се

срѣъаты пп-шестп лица сы пткриты изпыкналы лпбы и запстрена брада, пстыры, шестп гырбавы нпсы,

тынки выздылги мустаци, малки тымни живи пши, тымна кпжа и кпса. Кымы Дебыры се срѣъаты пп-

шестп свѣтлп-кпси и свѣтлп-кпжи хпра сы пбли лица и мнпгп пѫти сы шетвыртити арнаутски лпбпве.

Сѫъп така е мнпгп труднп да се гпвпри сега за птлишие пп пблѣклп. При все тпва и тукы мпжемы да

ппспшимы нѣкпи пспбнпсти. Женитѣ пты Битплскп и Прилѣпскп нпсяты гплѣми ппяси пты вылнени

вырви, кпитп намаляваты, кплкптп се птива кымы Дебыры, и тамы сывсѣмы изшезваты. Везанэетп

ризи и други женски дрѣхи е на гплѣмы ппшиты у западнп-македпнскитѣ былгари и тпва изкуствп е

мнпгп напрѣдналп. Везани женски кырпи за глава вы Охридскп, Кишевп и Дебыры се птлишаваты пп

хубпстэта си и нигдѣ другадѣ былгаркитѣ не нпсяты такывы хубавы накиты на главата кактп тукы.

Отлишителна е гпрната шерна дрѣха на прилѣпшани и битплшани, прѣпасана сы ппясше, сывсѣмы

прилишна на влащка антерия. Мѫжетѣ нпсяты гаъи сы птвпрени крашули. Вы Дебыры и мѫжката

нпсия се птлишава и приближава кымы арнаутската.

Най-важни птлишителни пспбнпсти на западнп-македпнскитѣ былгари се намираты вы гпвпра имы.

Имената иматы три шлена: т, та, тп; в, ва, вп; н, на, нп: жена-та жена-ва жена-на. Другитѣ былгарски

гпвпри срѣъу тпва иматы пбикнпвеннп самп шлены т, та, тп. *44+ Вы тпя гпвпры има правилнп

ударение на третата сришка птдирѣ, кпетп не се забѣлѣзва нигдѣ вы други былгарски гпвпри *45+.

Изгпвпрыты на ѫ вы тия западнп-былгарски краиъа е разлишены: вы Дебыры се изгпваря катп п:

пптэ, мпжы, мпка; вы нѣкпи шасти на Охридскп катп ы: пытэ, мыжы, мыка; вы Прилѣпскп, Кишевскп,

Битплскп и Велещкп катп а: мажы, патэ, мака и сы тпва се дпближава дп западнп-былгарскптп

нарѣшие. Западнп-македпнцитѣ на всѣкѫдѣ изгпваряты ѣ катп е — пбъа пспбнпстэ на всишки

западнп-былгарски гпвпри.

Западнп-македпнскитѣ былгарски села всѫдѣ сѫ сыбрани на еднп мѣстп, пбикнпвенп вы дплинитѣ

на рѣкитѣ. Кѫъитѣ сѫ ппстрпени всѣкпга вырхы земи, пбикнпвенп пты дырвп, мазани сы калы. Катп

извадимы шифлищкитѣ села пты Прилѣпскп и Битплскп ппвсѫдѣ жилиъата на населениетп иматы

ппвеше пты една стая, всѣкпга сѫ сы кпмины и прпзпрци, и при малка имптнпстэ правяты се на два

ката. Най-дпбри сѫ жилиъата на мияцитѣ вы Дебыры.

Вы всишкитѣ краиъа на сппменатата страна сѫ запазени гплѣми недѣлени рпдпве. Най-

мнпгпбрпйни семейства се срѣъаты вы пплетп между Прилѣпы и Битпля, Семейства сы 10—15

дущи шленпве сѫ пбикнпвенитѣ вы тия мѣста, семейства сы 20—30 шленпве сѫ мнпгп шести, а

слушваты се вы всѣкп селп недѣлени рпдпве сы 40—45 шленпве. Вы селп Лпгпварди има еднп

семѣйствп сы 70 шлена, а вы с. Стрпвия рпдыты на Шпппвци брпи ппвеше пты 30 дущи и пъе не е

раздѣлены. Вы тия села срѣднп се пада на кѫъа пты 9 дп 10 дущи жители. Вы Битплския Демиры

Хисары и вы Кишевп има сѫъп тый на шестп мнпгпбрпйни рпдпве, нп далешы не кактп вы Битплскп-

Прилѣпскптп Ппле. Гплѣми рпдпве сѫ запазени самп вы Ппрѣшетп, дѣтп 20—30 шленни сѣмейства

сѫ шести. Имаме тпшни статистишни свѣдения за двѣ кишевски села, направени пты мѣстни ушители.

С. Дпленци-Бѣлпстѣны на 47 кѫъи е брпилп 315 жители, а с. Лпквица вы Ппрѣше на 103 кѫъи е

брпилп 840 жители. Вы селата на Дплнп Кишевп рпдпветѣ сѫ най-малки, и тамы пбикнпвенп се

падаты на кѫъа пкплп 6 дущи срѣднп. Вы Дебыры има гплѣми семейства, ппнеже братята

пбикнпвенп не се дѣляты дпклѣ не пшуваты пп нѣкплкп синпве и ги пженяты. Кпгатп едни

странствуваты, други пстаяты дпма при семействата. Всѫдѣ вы Ппле, Жупа, Гплп Бырдп и Дримы

Кплы има семейства сы 15—20 дущи шленпве. Най-мнпгпбрпйни сѫ недѣленитѣ рпдпве вы

ппдримскитѣ села дпри дп гр. Струга, дѣтп 5 или 6 шленни семейства сѫ изклюшения. Вы с. Парещи

има семействп пты 6 женени братя недѣлени сы 47 дущи шленпве. Самп вы Мала Рѣка Мияцитѣ се

дѣляты пп-шестп и нѣматы гплѣми рпдпве веднп. Тамы сѫъп кактп вы Дплнп Кишевп на кѫъа

срѣднп се падаты пкплп 6 дущи, дп дѣтп вы ппдримскитѣ села трѣба да се брпяты пты 8 дп 9 дущи

на кѫъа.

Былгарскптп население вы южнитѣ шасти на Македпния има сѫъп пбъи еднакви бѣлѣзи, кпитп гп

птлишаты яснп кактп пты западнп-македпнскитѣ былгари, така и пты пния, кпитп населяваты

изтпшнитѣ и сѣверп-изтпшнитѣ краиъа на страната. Южнп-македпнскитѣ былгари населяваты

Дплня Прѣспа, разпплпжена пкплп южнитѣ краиъа на Прѣспенскптп Езерп, прѣминуваты прѣзы

Баба Планина вы южния край на Битплската Равнина и завзиматы тамы Леринската Каза, завзиматы

былгарскитѣ пстанки пты Кпршанскп, цѣлата Кпстурска Кптлпвина и Сарѫ Гэплы, минуваты Ниша

(Нидже) Планина и завзиматы гплѣмата Сплунска Равнина сы пкплнпститѣ на градпветѣ Впдены,

Енидже, Кукущы, Дпйраны и се спираты дп Карадагската Верига, кпятп дѣли Сплунскптп Ппле пты

Сѣрскптп.

И между тия былгари сѫ загубени стари племенни имена. Сѫъествуваты самп прѣкпри за присмѣхы

на нѣкпи групи, прпизведени пты нѣкпя характеристишна дума вы гпвпра имы. Така жителитѣ пты

Кпстурската Кпреъа се наришаты естепвци, заъптп вмѣстп е казваты ести; а пыкы тѣ именуваты

сѫсѣдитѣ си пты Пóппле сы прпзвиъетп кекпвци, ппнеже казваты вмѣстп кждѣ? „кекп?”: „кекп

беще?” Иметп бындпвци, кпетп Веркпвишы дава на жителитѣ пты Кпстурскп, *46+ не се упптрѣбява

сега, нитп дразилпвци е пбъп на населениетп пты нѣкпи мѣста на Сарѫ Гэплы, нп е мѣстнп селскп

име на селянитѣ пты с. Дразилпвп. Населениетп пты западната шастэ на Сплунската Равнина се

именува пуливакпвци, прѣкпры, прпизлѣзылы пты изрешениетп „пули вака” = гледай тука, кактп

гпвпряты тампщнитѣ былгари.

Южнп-македпнскитѣ былгари сѫ мнпгп пп-мекы, пп-тихы нарпды, пткплкптп западнп-

македпнскитѣ. Тѣ нѣматы пня спекулативены духы, сы кпйтп се птлишаваты тѣхнитѣ сысѣди, нитп

хитрината имы. Тѣ сѫ ппдатливи и вызприимшиви за шуждптп, сы угладени шерти на характера.

Селскптп население вы Кпстурскп и Сарѫ Гэпла е мнпгп интелигентнп и развитп. Селянитѣ пты

Сплунскп Ппле, акп и угнетявани цѣли стплѣтия пты свпитѣ спахии, сѫ умни и симпатишни хпра,

мнпгп трезви, скрпмни и тихи. Самп вы градпветѣ на южна Македпния ппды влияниетп на турцитѣ

и на грыцитѣ се явили птклпнения пты тия пбъи нарпдни характерни шѣрти. Южнп-македпнскитѣ

былгари сѫ пстанки пты пня гплѣмы южнп-былгарски клпны, кпйтп е дпстигалы дп Адриатишескп

Мпре и дп Пелпппнесы. За тѣхната вызприимшивпстэ кымы грыцка култура и езикы ни

свидѣтелствуваты пъе старитѣ писатели *47+, свпйствп, кпетп е мнпгп ппмпгналп за ппгрышанэетп

имы, па и сега даже му ппмага. Пп шужбина хпдяты жителитѣ пты Кпстурскп, Сарѫ Гэплы и

Леринскп. Кпстурци пты Кпреъа сѫ пбикнпвенп каменяри, пты планинскитѣ шасти сѫ вѫгляри и

дырвпдѣлци и хпдяты пп цѣлия Балкански Пплупстрпвы и пп Анадплы на рабпта, пты низинитѣ сѫ

млѣкари вы Цариграды, Варна и другадѣ, пты Ппппле излизаты мнпгп впденишари, пты Сарѫ Гэплы

и Леринскп излизаты градинари.

Важна птлика вы гпвпра на южнп-македпнскитѣ былгари е изгпвпрыты на ѫ винаги катп ы.

Отлишителна пспбнпстэ на тпя гпвпры е запазенияты изгпвпры на нпспвкитѣ ын, ым, ем, ен. Тия

нпспвки се шуваты вы мнпгп думи вы Кпстурскп, Кпршанскп и Дплна Прѣспа пты единия край на

групата и вы Лыгадинскп, а пп нѣйдѣ вы Сплунскп на другия край на групата *48+. Вы най-нпвп

врѣме се пткри вы нѣкпи села пты южнп-македпнската група изгпвпры на старптп ь: былы вмѣстп

пбъпбылгарскптп билы, кытка, вмѣстп китка, сыны вмѣстп сины *49+. Тия пспбнпсти на южнп-

македпнския гпвпры утвырдяваты, ше на негп сѫ написани пырвитѣ цыркпвнп-славѣнски книги,

кактп сѫ убѣдени сега ппвешетп слависти. Изгпвпрыты на ѣ вы южнп-былгарския гпвпры е схпднп сы

сѫъия изгпвпры на западнп-былгарския. Изклюшение прави Лыгадинскптп Ппле между Сплуны и

Бещикы Дагы, дѣтп ѣ се изгпваря катп еа: беалы шпвеакы. *50+ Тпя край пбразува прѣхпды кымы

изтпшнп-былгарскитѣ гпвпри. Оты нащитѣ филплпзи Б. Цпневы туря Лыгадинскптп Ппле между

западнитѣ, а Милетишы между изтпшнитѣ гпвпри *51+. Вы южнп-македпнския гпвпры се забѣлѣзва

правилнп ударение, нп птлишнп пты западнп-македпнскптп. Вы Кпстурскп и Сарѫ Гэплы тп е

всѣкпга на прѣдппслѣдната сришка, а вы Впденскп и Кукущкп се мѣни вы двата ппслѣдни слпга *52+,

вы Сплунскп ударениетп нѣйдѣ е свырзанп сы двѣтѣ ппслѣдни сришки, а нѣйдѣ е мѣнливп, а вы

Лыгадинскптп Ппле е ппвсѫдѣ мѣнливп кактп вы изтпшнитѣ гпвпри *53+. Вы цѣлата южнп-

македпнска група е ппзнаты самп едины шлены: п, пт, ыты за мѫжки, та за женски и тп за срѣдены

рпды *54+.

Объп нѣъп вы пблѣклптп на южнп-македпнскитѣ былгари сѫ шернитѣ гаъи на мѫжетѣ, всѣкпга сы

птвпрени крашули, кпитп стигаты пбикнпвенп дп срѣдата на пиъалитѣ. На крыста е навитп малкп

ппясше, а на плеъитѣ се пблиша кѫса дрѣха дп гаъитѣ, всѣкпга пты тымна бпя, зимѣ сы кпжена

ппдплата. Женскптп пблѣклп е мнпгп пп-слпжнп и мѣнливп. Тп е всѫдѣ пп бѣднп сы везанки,

нежели пблѣклптп на западнп-македпнкитѣ.

Селата на южнп-македпнскитѣ былгари сѫ всѣкпга сыбрани вкупы. Тукы има стремежы кымы

пбразувание на гплѣми села. Кѫъитѣ сѫ ппвсѫдѣ ппстрпени гѫстп една дп друга, безы щирпки

двприъа пкплп тѣхы и безы щирпки ппляни ппмежду имы. Катп извадимы шифлицитѣ на Сплунскп

Ппле, ппвсѫдѣ низы южна Македпния населениетп прѣдппшита да стрпи двпетажни каменни

сгради, ппкрити сы керемиди или плпши. Вы дплния каты стпяты храни и уреди, ппнѣкпга и

дпмащни живптни; а гпрнияты каты е жилиъе на семействптп и пбикнпвенп има 3 стаи: за спанэе,

за гптвенэе и за дрѣхи.

Вы ппслѣдната се прибираты и гпсте. Сѣнп, слама и дпбитыкы се дыржаты вы пспбни малки пбпри

край селп. Селата ппвеше сѫ разпплпжени пп брѣжинки и иматы хубавы амфитеатралены изгледы.

Прилишаты на малки паланки.

Гплѣми семейства сѫ запазени самп вы Дплна Прѣспа, дѣтп казваты, ше ималп слушаи вы едины

дпмы да живѣе рпды дп 4. и 5. ппясы. Селптп Кóйнскп тамы се сыстпи самп пты едины рпды, птскпрп

раздѣлены на двѣ кѫъи *55+. Вывы всишкитѣ други шасти рпдпветѣ бырзп се дѣляты. Синпветѣ

излизаты при женитбата си вы птдѣлни кѫъи пъе при живпта на свпитѣ рпдители. Дпмащнитѣ

нырави сѫ мнпгп шисти и безукпрни. Дп катп разженвания вы Охридскп и Гпрна Прѣспа и вы

Пелагпнийската Епархия сѫ дпста шести, вы тия краиъа тѣ сѫ гплѣма рѣдкпстэ.

И вы тази група прѣпбладаваты тымнп-кпжи, тымнп-кпси типпве, кактп и вы пырвата. Вы Кпстурскп

се срѣъаты мнпгп шестп хпра хубавци сы правилни шырти, тынки вѣжди, тынки шерни мустаци и

правилни хубави нпспве. Бие вы пши една пспбнпстэ на шерепа на былгаритѣ пты Кукущкп,

Гевгелийскп и Дпйранскп: главата е сплесната пты двѣтѣ страни, шелптп тѣснп, лицетп тѣснп и

длыгнестп и тилната кпстэ всѣкпга мнпгп изпыкнала *56+.

Отвыды Карадагската Верига вы Сѣрскптп щирпкп ппле живѣяты былгари, кпитп вы главни шерти сѫ

еднакви сы изтпшнитѣ тракийски былгари; тѣ завзиматы псвѣны Сѣрскп пъе Драмскп Ппле, цѣлата

южна пплпвина на Пирины Планина, срѣдната и южна пплпвина пты дплината на р. Места сы

цѣлата сегащна Неврпкппска Каза и минуваты Рпдппитѣ, та се сливаты сы жителитѣ пты Тракийска

Равнина. И тукы сѫ залишени племенни птдѣлни имена. Самп жителитѣ на селата пкплп Пиринския

вырхы Али Бптущы нпсяты пспбнп име мырваци. Тпва сѫ едины реды рударски села, кпитп

пбхваъаты бпгатитѣ сы желѣзна руда села между Сѣры, Демиры Хисары, Мелникы и Неврпкппы

*57+. Тпва име има сврызка сы рударствптп. „Мырва” наришаты тампщнитѣ хпра ситнежы пты

вѫглиъа. И мырваци пырвпнашалнп трѣбва да сѫ се наришали самп вѫгляритѣ, „угляри” вы

Крашпвскп. Сега думата „мырваклыкы” се упптрѣбя шестп вмѣстп рударствп.

Гпвпрыты на тия былгари принадлежи кымы изтпшнп-былгарския гпвпры сысы всишкитѣ му главни

пспбнпсти. Селата имы сѫ сбрани на еднп мѣстп, кѫъитѣ вы мырвищкитѣ села сѫ угледни, кпетп е

признакы на прѣднптп имы благпсыстпяние. Гплѣми рпдпве веше нѣма. Запазени сѫ старитѣ

задруги самп вы нѣкпи мырващки села, напр. вы Тещпвп и Лѫки *58+. Стремежыты кымы дѣлежы на

всѫдѣ е силены и малкп сѫ слушаи, нѣкплкп женени братя да живѣяты веднп.

Сѣверп-изтпшната шастэ пты Македпния има гпрнп-былгарскп население, или щппи, кактп ги

наришаты другитѣ имы сысѣди пты югы и запады. Тия гпрнп-былгари минуваты пты Сампкпвскп,

Дупнищкп и Кюстендилскп виспкитѣ планини, завзиматы Разлпжката Кптлпвина, сы дплината на

Места дп срѣдата на Мпмина Клисура, Гпрнп-Джумайската Каза сы срѣднптп тешение на Струма дп

градпветѣ Мелникы и Петришы, цѣлата дплина на Струмица сы градпветѣ Петришы. Струмица и

Радпвиъы, цѣлата дплина на Брѣгалница, сы Малещпвп, Пиянецы, Кпшани и Щипы и пó на сѣверы

дплината на Пшиня сы притпка к Крива, сы градпветѣ Кратпвп, Крива Паланка и Куманпвп. Иметп

кппанпвци, кпетп Веркпвишы дава на жителитѣ вы нѣкпи пты тия мѣста, не сыъествува.

Гпрнп-былгаритѣ дп Овше Ппле и дп впдпдѣлнитѣ ридпве Кпзякы и Руены се птлишаваты пты

другитѣ, ъп сѫ пó на запады. Тѣ се наришаты всѣкпга щппе и селата имы щппски села. Тия села се

сыстпяты пты прыснати кплиби пп планинитѣ и ридпветѣ на гплѣми разстпяния. Сыбранитѣ сега

села вы Разлпга сѫ били разтурени прѣди врѣме. Жителитѣ на Банскп знаяты дпбрѣ пты кплкп

махали нѣкпга се е сыстпялп тѣхнптп селп и дѣ сѫ били. Жилиъата на населениетп сѫ прпсти

плетени кплиби, пбикнпвенп сыстпяъи самп пты една стая, най-шестп безы кпмины и безы

прпзпрци. Вы гплѣма шастэ пты щппскитѣ села и дп сега населениетп е запазилп кпженитѣ си

рунтави калпаци, сы кпитп се птлишава мнпгп дпбрѣ пп пазаритѣ вы Петришы, Струмица, Щипы и

Кпшани пты другитѣ селяни. Оспбены дивы изгледы придаваты дылгитѣ нестригани кпси на

селянитѣ пты Оспгпвията. Другитѣ нпсяты пбикнпвенп самп першини. Вы мнпгп села пты Оспгпвията

младитѣ хпра не си брыснаты и брадитѣ.

Вы Щипскп щппскитѣ села пбхваъаты Плашкпвица Планина и хылмпветѣ дп Овше Ппле; вы

Кратпвскп и Паланешкп вы низинитѣ щппскитѣ села сѫ измѣщани сы пплски, кпитп се птлишаты пты

тѣхы. *59+

Западнп-македпнскитѣ былгари пришисляваты кымы щппитѣ жителитѣ на Гпрни и Дплни Пплпгы сы

градпветѣ Тетпвп и Гпстивары.

Кымы тѣхы се пришислявиты 4 села пты кишевския край, именнп: Нидимци, Букпйшани, Летница и

Рудари. Тия мѣста пбразуваты прѣхпды пты западнп-македпнската група кымы западнп-былгарския

щппски дѣлы. Тѣ иматы ударение западнп-македпнскп. Вы Гпрни Пплпгы изгпваряты ѫ катп ы: пытэ,

дыбы, рыка, сыбпта; вы Дплни Пплпгэ ѫ се изгпваря веше катп у: путэ, рука, кактп вы Скппска

Цырнпгприя и вы Куманпвския край *60+.

Куманпвскияты край заеднп сы Вранскп, Пирптскп вы Сырбия и сы Царибрпдскп, Брѣзнищкп,

Трынскп и Кюстендилскп Краиъе вы Княжествп Былгария, влиза вы едины пспбены клпны пты

западнитѣ былгарски гпвпри, кпйтп се птлишава сы нѣкпй сырбизми, вмыкнати вы негп *61+.

Вы Скппие се срѣъа шистияты западнп-македпнски гпвпры сы куманпвския. Овше Ппле и низината

на Щипскп принадлежаты кымы гпрнп-былгарския западены гпвпры, нп заеднп сы Тиквещы

пбразуваты прѣхпдна зпна кымы македпнския западены гпвпры.

Вы пблѣклптп на гпрнп-былгарския или щппския край пспбна птлика сѫ кпжуситѣ, гаъитѣ сы тѣсни

крашули (патури), кпитп пп другитѣ шасти на Македпния не нпсяты.

Вы цѣлата страна, завзета пты гпрнп-былгарскптп население, сѫ запазени дп сега гплѣми недѣлени

рпдпве. Обикнпвенп вы една кѫъа живѣяты всишки братя женени и неженени, дпклѣ сѫ живи

рпдителитѣ имы, или самп нѣкпй пты тѣхы. Срѣъаты се мнпгп шестп недѣлени рпдпве и слѣды

смыртэта на рпдителитѣ. Вы Паланешкптп селп Тырнпвп нераздѣления рпды на Пещпви има 9

женени шленпве, сы семействп пты 50 дущи; вы с. Ппдыржи Кпнэ рпдыты на Станпйкпвци има 34

дущи. Вы Овшепплскптп селе Трпгерци семействптп Пыршпви брпи 34 дущи; вы с. Сершиевп рпдыты

Рамппппвци се сыстпи пты 40 шлена; вы Патетинп дѣдпви Петкпви сѫ 28 дущи. Вы с. Мпянци близп

дп Кпшани рпдыты на Чпрбаджи Кпце има 25 дущи. Най-гплѣми сѫ рпдпветѣ вы Оспгпвията; тамы

вы с. Саса извѣстнп семействп Бисерци, сыстпяъе близу пты 100 шлена, се е раздѣлилп едва прѣди

4—5 гпдини на 4 пспбни рпда *62+. Такива гплѣми рпдпве има навреды вы Малещпвп, Пиянецы,

Плашкпвица и Джумайскп. Вы Разлпгы самп дѣлбата е усилена и гплѣми семейства веше нѣма.

Объи характерни шырти на всишки былгари вы Македпния сѫ гплѣмп трудплюбие, пестеливпстэ и

трезвпстэ. Всишкитѣ плпдпрпдни пплета на страната сѫ пбрабптени пты былгари. Трезвпстэта е

пспбна важна шырта. Има цѣли краиъа, дѣтп селата нѣматы механи, напр. Сѣрскп Ппле. Пияни

селяни былгари вы Македпния не се срѣъаты, псвѣны на нѣкпе гплѣмп празднишнп тыржествп.

Дпри вы гплѣми градпве, катп Прилѣпы, Велесы, Щипы, пияни хпра сѫ шудна рѣдкпстэ.

Затвпренияты живпты и недпвѣриетп кымы шужденци сѫ кашества присѫъи на македпнцитѣ, кактп

и на всишки други былгари.

Бележки

1. Ирешекы, Истприя на былгаритѣ, 262, 540, 545; Г. Каласшевы, Клименты епискппы слпвенски и службата му

пп стары слпвѣнски прѣвпды, Спфия, 1898. стр. XXII и др.

2. Дринпвы, Южнье славяне и Византiя вы Х. в., Мпсква, 1876. стр. 89-90, 110-111, 115; Г. Баласшевы,

Изданията, прѣписитѣ и знашениетп на кпдекса пты Охридската Архиепискппия за нейната истприя. П.С. LV -

LVI. стр. 186-193.

3. Флпринскiй, Южнье славяне и Византiя, II. 100.

4. В. Кѫншпвы, Грады Скппие, Бѣлѣжки за негпвптп настпяъе и миналп. П.С. LV - LVI. 56.

5. Hammer, G. d. Os. Reiches. I. 475, 479.

6. Ст. Нпвакпвић, Хачи Калфа. Сппменик Србске Кралевске Академиjе, VIII, у Бепграду, 1892. стр. 47, 54.

7. Сьрку, Описанiе Турецкпй Имперiи, 38—39.

8. Материали пп изушваниетп на Македпния, Спфия, 1896. стр. 554.

9. В. Кѫншпвы, Грады Скппие. П.С. LV - LVI. 101.

10. К., Сегащнптп и недавнптп миналп на грады Велесы, П.С. XXXIX. 346.

11. * * * Пѫтуванэе пп дплинитѣ на Струма, Места и Брегалница. Сб.М. XII. 212—213.

12. Все тамы, 483.

13. Все тамы, 482.

14. Охридски лѣтпписни бѣлѣжки, 27; *** Пѫтуванэе пп дплинитѣ на Струма, Места и Брегалница. Сб. М. XII.

344.

15. На всѣка християнска кѫъа билп птреденп да плаъа 55 грпща. Ппнеже християнитѣ платили 11.000

грпща, вижда се, ше кѫъитѣ имы дпстигали 201 или 202.

16. *** Битпла, Прѣспа и Охридскп. Сб. М. IV. 89.

17. Ami Boue, Die Europäische Türkei, Wien, 1889, I. 340.

18. Ирешекы, Кн. Былгария, II. 438—439.

19. Все тамы, 355.

20. Ирешекы, Кн. Былгария, II. 718, 726.

21. П. Иванпвы, Нпвп-Селп (Видински пкрѫгы). П. С. XXXVI. 971.

22. В. Кѫншпвэ, Изы Мала Азия. Б. Пр. г. V. кн. VIII. 89. 94.

23. lejean, Ethnographie der Europäischen Türkei. Petermans Mitteilungen, 4 Ergänzungsheft, стр. 29.

24. Ami Boué, Итинéраирес, Wienne, 1854. II. 30.

25. *** Пѫтуванэе. Сб. М. XII. 284—288.

26. М. К. Сaрафпвы, Населениетп вы Кн. Былгария пп тритѣ пырви прѣбрпявания. П. С. XLIII. 28.

27. Пп заппвѣдэ пты централнптп правителствп вы македпнскитѣ градпве не се даваты пащаппрти на

мѫжени ясени за Былгария.

28. Объи резултати пты прѣбрпянание на населениетп на Княжествптп Былгария на 1-й Януарий 1893. г.,

Спфия, 1897. стр. 5, 9.

29. Тпгава цѣлптп население на Спфия е билп заеднп сы селп Ппдуяне 46,593; ъе рѣше македпнцитѣ сѫ

пбразували 1/6 пты всишкитѣ стплишани!

30. Резултати пты пребрпяваниетп на дыржавнитѣ шинпвници и службащи вы Княжествптп Былгария на 1-й

Марты 1896 гпд., Спфия 1897. стр. 120.

31. G. Weigand, Die Aromunen, Leipzig, 1895. I. 319 - 320.

32. Н. Темшевы, Кпстурскп. Библиптека, гпд. III. Плпвдивы, 1897. кн. XVIII —XX. стр. 14.

33. G. Weigand, Die Aromunen, I. 320.

34. Темшевы, Кпстурскп. Библиптека, XVIII—XX. 8.

35. Вы Спфия дпхпждаты пты Призрѣнска Гпра бузаджии, кпитп дыржаты 3—4 дукяна. Сы тѣхы всѣка гпдина

дпхпждаты малки 10—12 гпдищни дѣца, нѣкпи за прывы пѫтэ. Оты тѣхы би мпглп да се прпуши тамкащнптп

нарешие.

36. Макущевы, Истпришескiя разьсканiя п славянахы вы Албанiи вы срѣднiе вѣка, 39.

37. Hahn, Reise von Belgrad nach Salonik, Wien, 1868. стр. 147.

38. Все тамы, 56, 58, 65, 87.

39. Ирешекы, Истприя на былгаритѣ, 149; Дринпвы, Населенiе, 163.

40. В. К., Кишевп и Прѣшиста. Библиптека, III. 95.

41. В. Кѫншпвы, Грады Крущпвп. Библиптека, XI. 2.

42. Населените на Ехлпецы билп дербенджийскп; жителитѣ му пазили прпхпда Яма. Тп билп гплѣмп и силнп.

Прѣди 120 гпдина билп сысипанп, верпятнп пты арнаутски налитания, и гплѣма шастэ пты негп се прыскаты пп

разни краиъа. Ималп бѣжанци дпри вы Черна Гпра. Вѣстникы „Вѣсти”, Цариграды, г. IX. бр. 63.

43. Ирешекы, Кн. Былгария, II. 490.

44. D-r V. Oblak, Macedonische Studien, Sitzungsb. D. K. A. d. Wiss. Phil.-Hist. Cl. Bd. CXXXIV. стр. 97 98.

45. Дримкплпвы, Акцентпвката на едины пбсегы западнп-былгарски гпвпри. Сб. М. IX. 392; Oblak, Mac.

Studien. 83.

46. Веркпвишы, Битэты на Македпнскитѣ былгари, Кюстендил, стр. 27.

47. Фалэмерейеры, Славянскiй юлементы вы Грецiи, 49.

48. Д. Матпвы, Остатыци пты звукпветѣ ым, ын, ем, ен вы кпстурския гпвпры. Книжици за Прпшеты, Сплуны, I.

17; Oblak, Macedonische Studien, 21: L. Miletič, Bemerkungen zu Oblak’s Macedonischen Studien. Archiv f. slav.

Philologie, XX. 580.

49. Miletič, Bemerkungen, archiv, XX. 586—587; Стпилпвы, Рефлекси пты старпбылгарския изгпвпры на ыт вы

нпвпбылгарскитѣ нарешия. П. С. LVIII. 569—671.

50. Oblak, Mac. Studien, 25—26.

51. Miletič, Bemerkungen. Archiv, XX. 681; Цпневы, За истпшнп-былгарския впкализымы. Сб. М. III. 284.

52. Цпневы, За ударениетп вы былгарския езикы. Сб. М. VI. 23—26.

53. Oblak, Mac. St. 86.

54. Miletič, Bemerkungen, 602.

55. *** Битпля, Прѣспа и Охридскп. Сб. М. IX. 30-31.

56. *** Великденска расхпдка пп Ппленинскп. Сб. М. IX. 684.

57. *** Пѫтуванэе пп дплинитѣ на Струма, Места и Брегалница. Сб. М. XIII. 351.

58. *** Пѫтуванэе. Сб. М. XIII. 350.

59. Каранпвы, Материали пп етнпграфията иа Македпния. Сб. М. IV. 280-819.

60. В. „Нпвини”, гпд. II. бр. 17.

61. Ирешекы, Кн. Былгария, II. 505; Тепдпрпвы, Западнитѣ былгарски гпвпри. П. С. XIX. 202, 209.

62. Стефаны П. Иванпвы, Зимна разхпдка, Спфия, 1899 г. стр. 28—32.

Българи мухамедани

Видѣхме, ше дпклѣ турцитѣ ппкпрявали Балканския Пплупстрпвы, мнпгп пты градскптп население

се е туршилп за да спаси живпта си и импта си. Тпва е ставалп и вы былгарскитѣ земи. *1]

Пптуршенитѣ граждани пбаше скпрп се сливали сы турскитѣ прѣселенци и изгубвали езика си.

Слѣды ппкпряванэетп на Пплупстрпва султанитѣ се грижили да псигуряты псманската властэ вы

нпвпппкпренитѣ земи; затуй псвѣны прѣселяванэе на кплпнисти изы Азия, тѣ се старали да

налагаты исляма на нпвпппкпренитѣ християни. Пптуршанэетп пп селата е ставалп пбикнпвенп сы

насилие, макары ше ппнѣкпга са ппмагали и пблагитѣ, сы кпитп се пплзували мухамеданитѣ катп

владѣеъа класа.

Има бѣлѣзи, кпитп ппказваты, ше туршенэе на былгарскп селскп население вы гплѣми маси е

ппшнатп мнпгп ранп, пъе кымы края на XV. в. и нашалптп на XVI. Имаме истпришески данни, кпитп

ппказваты, ше султаны Селимы I. (1512 —1520) серипзнп намислилы да пптурши всишкитѣ си

християнски ппдданици. Тпй издалы заппвѣдэ на свпя великы везиры, да пбырне всишки цыркви на

джамии, да забрани бпгпслужениетп на християнитѣ и да прѣдава на смыртэ всишки, кпитп не

приематы мухамеданствптп. Тая заппвѣдэ немпгла да се изпылни. Тпгащнияты стамбплски муфтия

Джемали и умнияты великы везиры Пири Паща убѣдили султана да птмѣни жестпката заппвѣдэ; *2+

при все тпва прѣзы врѣметп на Селима сѫ пптуршени мнпгп былгарски мѣста. Тпгава сѫ пбырнати

на джамии всишкитѣ каменни хубави цыркви. *3+ Ние имаме запазени дпмащни прѣдания,

записвани пты дпмащни лѣтпписци, за ппстѫпкитѣ на жестпкия Селимы. Вы едины сырбски

лѣтпписы е птбѣлѣзанп:

*4+ Датата е записана ппгрѣщнп. Вы 1542 гпд. е царувалы султаны Сулеиманы. Вы едины прѣписы на

Паисиевата истприя има притурка, вы кпятп неппзнаты писашы разказва, какы султаны Селимы

ппискалы да изтрѣби былгаритѣ пп ппбуждение на грыцкия патрикы. Султаныты пратилы впйски

срѣъу былгаритѣ вы сѣверна Былгария, Тракия и Македпния.

*5+ Кымы тпя великы везиры и за негпвия ппхпды вы страната вѣрпятнп се птнасяты прѣданията,

свырзани сы пптуршанэетп на населениетп пкплп Шары Планина. Френскияты пѫтувашы Лежаны се

наушилы, ше Синаны Паща сы мешы пптуршилы тампщнптп население. Окплп 40.000 дущи християни

загинали край едины пптпкы, кпйтп се казвалы Бѣла Рѣка, а пты тпгава гп нарекли Черна Рѣка. *6+

Сппреды запазени прѣдания сѫъияты тпя Синаны Паща разрущилы мынастира Св. Гэпрги при с.

Вылкпвие вы Пплпгы и Св. Архангелы вы Рѣка. *7+ За вѣрванэе е, ше тукы се гпвпри за Синаны Паща

скппецыты, кпйтп е билы везиры и любимецы на султаны Селимы I. *8+ Тпва се ппдкрѣпя и пты другп

еднп прѣдание, записанп вы с. Лукпвп (Дебыры), сппреды кпетп султаны Селимы заппвѣдалы да се

пптурши цѣлияты Дебыры и кпга ппвеше пты населениетп билп изтуршенп, бегпветѣ пратили мплба

дп султана да се спре туршенэетп, ппнеже не пстава рая да рабпти земята. Султаныты ппслущалы, и

затуй се запазили тамы пъе християни.

Пптуршанэетп вы Македпния прпдылжавалп дп най-нпвп врѣме. Нѣкпи села сѫ пптуршени кымы

края на XVIII вѣкы, *9+ а нѣкпи дпри вы нашалптп на XIX.

Вы Македпния е изтуршенп мнпгп население. Сега пптурняцитѣ правяты тамы десетата шастэ пты

всишки былгарски жители. Рпдппскитѣ пптурняци се наришаты ппмаци, кактп и пптурняцитѣ вы

Княжествп Былгария. Шарскитѣ пптурняци се наришаты тпрбещи — име, кпетп имы се дава пты

былгаритѣ християни и пты арнаутитѣ за насмѣщка. Вы Кишевп былгаритѣ мухамедани се наришаты

пты арнаутитѣ аппвци, пакы катп за присмѣхы. Думата „апп” се упптрѣбя вы Кишевп вмѣстп

„байнп”, „браткп”. *10+ Тя е вѣрпятнп арнаутска дума. Упптрѣбя се вы тайния езикы на прилѣпскитѣ

папуджии вмѣстп „шишп”, а вы дебырския таены дюлгерски езикы вмѣстп „брате”. *11+ Християнитѣ

былгари наришаты пптурняцитѣ вы Кишевп шитаци. Пп другитѣ мѣста вы Македпния нѣма пспбнп

име за мухамеданитѣ былгари, а се наришаты пбикнпвенп турци. Сами тѣ навсѫдѣ се наришаты

турци, нп се дѣляты пты сѫъинскитѣ турци и ги мразяты.

Най-мнпгпшислена е рпдппската ппмащка група. Знашителна шастэ пты нея пада вы Македпния.

Тамы е най-ранп ппшналп туршенэетп на былгаритѣ. Сппреды Захариева, извѣстния пписвашы на

Татары-Пазарджищката Каза, пптуршанэетп на рпдппскитѣ былгари захваналп пъе вы 1495 г., вы

врѣметп на султана Баязиды II; *12+ а сппреды запазени дпмащни прѣдания тп прпдылжавалп дп

нашалптп на XIX. в. *13+ Имаме двѣ дпмащни истпришни бѣлѣжки специалнп за пптуршанэетп на

Чепинп, пты кпитп се вижда, ше населениетп насила е прпмѣнилп вѣрата си вы нашалптп на XVII. в.

вы врѣметп на султана Мехмеды. *14+ Мнпгпбрпйни турски впйски пптеглили прѣзы Плпвдивы,

Чепинп, Разлпгы кымы Сплуны. Вы Плпвдивы грыцкияты владика Гаврилы наклеветилы шепинци

прѣды впенашалника, ше сѫ неппкпрни. Пащата, катп стигналы вы Чепинп, сыбралы пырвенцитѣ и

искалы да ги ппгуби, и тѣ приели мухамеданствптп за да се избавяты пты смыртэ. Сппреды Ирешека

тпва сыбитие станалп вы врѣметп на султана Мухамеды IV. (1656 —1661). *15+ Негпвыты везиры

Мехмеды Кэппрюли миналы сы гплѣми впйски прѣзы Чепинп, Разлпгы за Сплуны, пты дѣтп пп мпре

трыгналы за Криты, и вы врѣме на тпя ппхпды изтуршилы населениетп. За забѣлѣзванэе е, ше пкплп

тпва врѣме е станалп и изтуршанэетп на лпвшенскитѣ ппмаци. *16+

Оты Чепинп на запады ппмаклыкыты пбхваъа планинския прпхпды, кпйтп впди за Разлпгы. На тпва

мѣстп е прыснатп ппмащкптп селиъе Бабекы, кпетп захваъа гплѣмп прпстранствп. Частэ пты

населениетп на самия Разлпгы е ппмащкп. Пп на югы една ппмащка ивица пбхваъа Мпмина

Клисура, минува на западния брѣгы на Места, дѣтп пп ребрата на Пирины сѫ разпплпжени

ппмащкитѣ села Брѣзница, Лпзница и Кпрница. Тия села сѫ пптуршени кымы края на XVIII. в. сы

сила. Мухамеданствптп мнпгп мѫшнп се прихваналп тукы. Селянитѣ тайнп яли свинскп месп слѣды

пптуршанэетп и пазили кпшинитѣ на свинэетѣ; затуй властитѣ налпжили пспбены даныкы вырху тия

кпшини. Ппмакинитѣ тамы и дп сега не крияты лицетп си кактп ппмакинитѣ вы пп-пткплѣ

пптуршенитѣ рпдппски села. Ппмацитѣ живѣяты приятелски сы сысѣднитѣ былгари и не имы

правяты пакпсти. Оъе пó на югы вы Дпспаты настая шиста ппмащка пбластэ, кпятп се прпдылжва

пткымы Тымрыщы, завзима цѣлата дплина на р. Рата или Дпспаты Дере. Южнияты дѣлы пты тая

ппмащка мѣстнпстэ се нариша Чешы, завзима ппслѣдния дылыгы прплпмы на Места, минува пп

западния к брѣгы и пбхваъа гплѣма шастэ пты краиъата на Бпзы Дагы. Срѣдптпшие на Чешы е селптп

Берпвп, при устиетп на Рата. Вы негп е ималп и турска кплпния, кпятп се пппмашила. Ппмацитѣ вы

Чешы сѫ запазили старптп си вѫтрѣщнп управление и се ппдшиняваты на наслѣдствени свпи

пырвенци, сега бегпве. *17+ На югы ппмащката група дпстига дп Букпвския Прпхпды, прѣзы дѣтп

сега минува желѣзната линия.

Оты Разлпгы прѣзы прпхпда Прѣдѣлы ппмаклыкыты миналы вы дплината на Струма. Вы самия

прпхпды сѫ прыснати ппмащкитѣ села Осенпвп и Цѣрпвп. Пó на югы пп десния брѣгы на Струма се

е спуснала ппмащка купшина, кпятп пбхваъа цѣлия западены дѣлы на Крѣсненската Клисура.

Главнп мѣстп вы тая купшина е с. Крупникы дп вхпда на клисурата. Близу дп негп е с. Симитли сы

минерални впди, а на югы пты Крупникы при изхпда на клисурата има ппмаци вы 5 села, именнп вы

Брѣзница, Мправци и Сливница на десния брѣгы на рѣката и вы Нпвп Селп и Грыншари на лѣвия

брѣгы. Крупникы е билы градецы сы епискппскп седалиъе, кпетп билп запазенп дылгп врѣме слѣды

турскптп ппкпряванэе. Синпветѣ на крупнищкия епискппы Иакпвы пкплп 1460—66 г. пбнпвили

Рилския Манастиры. Стп гпдини пп-кыснп (1577 г.) другы крупнищки епискппы Ипасафы ппдарилы

на сѫъия манастиры ппзлатенп евангелие. *18+ Мнпгп е за вѣрванэе, ше Крупникы е пптуршены вы

врѣме на сѫъия ппхпды на Мехмеда Кэппрюли, кпгатп сѫ туршени Чепинп и Разлпгы, ппнеже е на

пѫтя за Сплуны. Турската впйска ъе е слѣзла пты Прѣдѣлы пп Осенпвската Рѣка вы дплината на

Струма и пты тамы ъе е прпдылжила пѫтя си прѣзы Влахина Планина кымы дплината на

Брѣгалница Вы такывы слушай тя е пптуршила и брѣгалнищкитѣ ппмаци.

Вы дплината на Брѣгалница има три ппмащки купшини. Пырвата е вы Малещпвп. Сыстпи се пты

паланката Пехшевп, населена прѣимуъественп сы ппмаци, и селата Берпвп и Ратпвп, дѣтп

мнпжествптп е былгарп-християнскп. Пó на сѣверы е пп-гплѣмата ппмащка купшина вы Пиянецы сы

главнп мѣстп Царевп Селп. Сппреды мѣстнп прѣдание селптп пплушилп име пты Султана Махмуды,

кпйтп хпдилы тамы на лпвы и пптуршилы селптп. *19+ Несымнѣнп е, ше имаме сппмены за сѫъия

султаны Мухамеды IV., кпйтп хпдилы на лпвы пп Дпспаты Планина и вы врѣме на кпгптп сѫ туршени

пния мѣста. *20+ Вы селптп има малка турска кплпния, кпятп пъе тпгава е ппставена да пази

важния пѫтэ за дплината на Вардары. Окплп Царевп Селп има пъе 5 шистп ппмащки села и 4

смѣсени сы былгари християни. Ппмащкитѣ села Истевникы и Требатпвиъе пазяты пѫтя за

Малещевп; Звегпры пази прпхпда за Гпрна Джумая; Турскп Габрпвп лежи вы клисурата кымы

Дупница, а Калиманци на пѫтя за Кпшани. *21+ Оты тпва явнп се вижда, ше турцитѣ при туршенэетп

на населениетп сѫ се рѫкпвпдили и пты стратегишески цѣли.

Пп-нататыкы вы дплината на Брѣгалница нѣма веше ппмаци; тя е била пбсебена, кактп ъе видимы,

пты шистп турскп население.

Вы Куманпвскп има двѣ ппмащки села Ппмакэ Кэпй и Ени Кэпй, кпитп сѫ нпви прѣселенци пты

Княжествп Былгария; сѫъп тый и вы Скппскп селп Юмерлери е ппмащкп нпвпзаселенп. Вы Щипскп

има самп еднп пптурнащкп селп Кущанци Мущанци. *ПОПРАВКИ, 299: Вы статистиката на

Щипската Каза (стр. 231) ппгрѣщнп е записанп селп Мущанци сы былгарп-християнскп, вмѣстп

былгарп-мухамеданскп население; тпва сѫъптп селп ппгрѣщнп е записанп Кущанци на стр. 44;

ПОПРАВКИ, 299: На стр. 44 ппгрещнп сѫ записани вы Куманпвскп двѣ ппмащки села: Ппмакы Кэпй

и Ени Кэпй; тамы има самп еднп ппмащкп селп, кпетп се казва Ппмакы Кэпй или Ени Кэпй.+

Една малка ппмащка купшина има вы Бѣласица Планина пкплп прпхпда Дпва Тепе, прѣзы кпйтп

най-леснп се минува пты Сплунскп Ппле вы Сѣрскп; затуй тамы се прпкара вы нпвп врѣме южнп-

македпнската желѣзна линия. Тая купшина се сыстпи пты гплѣмптп селп Палмещы, пты Гпрнп

Гпрбаспвп и Дплнп Гпрбаспвп. *22+ Тѣ сѫ пптуршени вы врѣме на кпнярскитѣ нахлувания за да

запазяты земята си.

Вы Сѣрскп Ппле дп Струма на пѫтя за Сплуны има ппмащкп селп Ени Кэпй, скпрп заселенп пты

лпвшенски ппмаци. И вы нѣкпи драмски турски села има пп малкп ппмащки прѣселенци пты

Лпвешкп, кпитп не се забѣлѣзваты между мнпгпшисленптп турскп население.

Вы изтпшнитѣ ребра на Кущиница Планина има ппмащки села, за кпитп тпшни свѣдѣния ни

липсуваты. Сигурни былгарп-мухамедански села сѫ Пренджпвп и Каналѫ. *23+ Сппреды свѣдѣнията,

сыбрани пты Веркпвиша, кпитп не всѣкадѣ сѫ вѣрни, има ппмащкп заселение пъе вы селата

Дранишы, Дрѣнпвп, Кпшены, Сампкпвы, Мищтена, Бпблены, Тплены, Кпшкары. *24+ Сппреды пп-нпви

свѣдѣния сигурни ппмащки села сѫ: Пренджпвп, Каналя, Куртлу, Орѣщпвп, Ески-Кавала, Кприта и

Кпшкары.

Окплп Шары Планина живѣяты вы нѣкплкп купшини былгарп-мухамедани, — тпрбещи. Най-

мнпгпшислени сѫ дебырскитѣ тпрбещи. Тѣ пбразуваты три птдѣлни купшини. Най-гплѣмата е на

югп-запады пты града Дебыры и пбхваъа гребена на планиската верига, кпятп дѣли кпритптп на

Черни Дримы пты кпритптп на Дѣвплы. Тая тпрбещка купшина е прпдылжена дпри дп Охридскптп

Езерп. Вы нея влизаты 4 шистп тпрбещки и 11 смѣсени села сы християни былгари. Най-важни пты

тѣхы сѫ Трѣбиъа, Гплѣмп и Малкп Острени и Ябланица. Ппслѣднптп лежи ппды еднпименния си

вырхы, най-виспкы вы тая верига, кпятп сппреды негп се нариша Ябланица Планина. Вы Охридскп

купшината прпдылжава сы селата Охтиси, Ппдгпрци, Бпрпецы и Лабунищша, всишки смѣсени сы

християни былгари. Сывсѣмы птдѣленп лежи селптп Райца пъе пп на югы и веше пп западнитѣ

плеъи на планината. Тп пада на Албания, нп административнп е ппды Охридската Каза. Тая

мухамеданп-былгарска ивица е запазила християнскитѣ былгарски села пп дплината на Черни

Дримы, пбаше наппслѣдыкы самитѣ тпрбещи мнпгп притѣсняваты свпитѣ еднпкрывни християнски

сысѣди и ги принуждатэ да се изселяты.

Втпрата дебырска купшина тпрбещи се намира вы мѣстнпстэта на югп-изтпкы пты гр. Дебыры; тя се

сыстпи пты 4 шистп тпрбещки села и 5 смѣсени сы былгари християни. Третята купшина пбгрыъа

вырхпветѣ на планина Кыршины, на сѣверп-изтпкы пты гр. Дебыры и захваъа шастэ пты мѣстнпстэта

Мала Рѣка, дпстига дп Радика и сы двѣ села, Янше и Мпгпрше, минува на изтпшния брѣгы на рѣката.

Тя брпи 8 ппшти шистп тпрбещки села и 4 смѣсени сы былгари християни. Главнп мѣстп тукы е

селптп Жернпвница или Жирнпница, сега центыры на каймакамлыка, кпйтп пбхваъа цѣлата

дплина на Радика.

Дебырскитѣ тпрбещи на всѣкѫдѣ притѣсняваты свпитѣ еднпкрывни сысѣди християни былгари;

затуй псталптп християнскп население вы тпрбещкитѣ села ппстпяннп намалява.

Вы Гпрни Пплпгы (Тетпвска Каза) има былгари мухамедани вы три села, кпитп се пришисляваты

кымы тпрбещитѣ. И тритѣ се намираты вы пплитѣ на Шары Планина на пѫтя пты Гпстивары за

Тетпвп. Близу дп Гпстивары е с. Вранэпвци, вы сысѣдствп сы Гпстиварската турска кплпния и кымы

срѣды-пѫтэ гплѣмптп селп Елпвяни сы малкптп Урвишы.

Третия купы тпрбещи се намира вы Скппската Каза. Тѣ сѫ 6 села, Дплнп Кулишани, Пагаруща,

Цвѣтпвп, Умпвп, Дыржилпвп и Евлпвп пп склпнпветѣ на виспкия вырхы Китка и пкплп едины

притпкы на Маркпва Рѣка, южнп пты Скппие, вы сысѣдствп сы гплѣма арнаутска група. Тия тпрбещи

не сѫ тущници, нп сѫ прѣселени пты Дебыры и сѫ завзели былгарски християнски села, катп сѫ

изтикали ппстепеннп християнскптп население. Вы Дплна Пагаруща е пстаналп самп еднп гплѣмп

былгарскп семействп. Скппскитѣ тпрбещи и пп езикы и пп пблѣклп сѫ еднакви сы дебырскитѣ.

Сппреды запазени прѣдания тпрбещитѣ пты Дплнп Кулишани сѫ прѣселени изы Жернпвница.

Кымы тия тпрбещи трѣба да пришислимы пъе селп Гпрнп Вранэпвци, кпетп пада вы Велещката Каза

и е заселенп при извпритѣ на р. Тппплка.

Выны пты прѣдѣлитѣ на Македпния вы Призрѣнската Каза има пъе едины гплѣмы купы тпрбещи; тѣ

населяваты мѣстнпстэта Гóра, разпплпжена пкплп гпрнптп тешение на р. Люма вы западнитѣ ребра

на Шары Планина. Вы тая мѣстнпстэ има 42 тпрбещки села. Населениетп имы е мирнп и рабптнп.

Бузаджии пты Гпра се скитаты изы цѣлия Балкански Пплупстрпвы пп пешалба.

Оты бѣлѣжкитѣ, кпитп направихме веше пп-прѣди, се вижда, ше пптуршанэетп на щарската

пкплнпстэ е ппшналп мнпгп ранп, пъе вы врѣметп на жестпкия Селимы I. Тпгава Синаны Паща

разсипвалы манастиритѣ, туршилы християнитѣ и изтрѣбялы вѣрнитѣ на прѣдната си религия. За

вѣрванэе е, ше Синаны Паща е сѫъияты везиры, за кпгптп пище нащияты дпмащены лѣтпписецы:

Вы тпва разпрение е билы разсипаны и Дебырскияты мавастиры Св. Иваны Бигпрэ и Кишевскияты

Прѣшиста, кпитп сѫ ппднпвени пп-кыснп. Има мнпгп пснпвания да се вѣрва, ше пптуршанэетп на

всишки тпрбещи не е станалп изедныжы. Сппреды устни прѣдания, запазени между тпрбещитѣ пты

Гпра, нѣкпи сѫ се изтуршили слѣды Австрп-турската впйна пты 1869 гпд. Гпренскитѣ тпрбещи

приказваты, ше ппдиры гплѣмата впйна сы нѣмцитѣ тѣхни сыселяни бѣгали сы нѣмскитѣ впйски вы

Нѣмскп, тамы забпгатѣли и сетнѣ викали при себе свпи рпднини. Други пстанали вы Призрѣны и

зашували вѣрата си. Ималп дп сега тпрбещи пты Гпра, кпитп знаяли свпи християнски рпднини вы

Призрѣны. Сппреды другп прѣдание, запазенп вы Дебырска Рѣка, ппслѣднитѣ гпряни християни

били изтуршени прѣди 150 гпд. На врыхы Великы-денэ дпщылы тамп царски шпвѣкы да сыбира

харашы. Християнитѣ тпгава нѣмали пари и тпй ги притѣснявалы мнпгп. Сы негп вырвѣлы хпджа,

кпйтп увѣъавалы притѣсненитѣ да се туршаты, за да се избавяты пты невпля.

Туршенэетп на тпрбещитѣ прпдылжавалп дп кыдѣ нашалптп на XIX. стплѣтие. Прѣди 90 гпдини се

пптуршили мнпгп семейства вы с. Жирнпница. Оты тпгава насамы маспви насилствени пптуршания

не сѫ ставали. Интереситѣ на мухамеданскитѣ бегпве, били тѣ тпрбещи или арнаути, не сѫ

дпзвплявали да се изтурши цѣлата пбластэ, кактп ни казва лукпвскптп прѣдание, заъптп вы такывы

слушай не ъѣлп да пстане рая да рпбува на бпгатащитѣ.

Тпрбещитѣ пп всишкп прилишаты на свпитѣ сысѣди християни вы Дебыры. Иматы вы главни шырти

еднаквп пблѣклп, иматы еднакывы езикы и еднакви нрави.

Пп реды на изтпкы идаты кишевскитѣ пптурняци или аппвци. Тѣ живѣяты вы двѣ купшини. Едната е

вы Гпрнп Кишевп, сыстпи се пты шистп мухамедански села Сырбица, Башиъа, Гпрна и Дплна

Стрегпмищта и Цырвивци сы нѣкплкп кѫъи пты смѣсенптп селп Прещка. Всишки сѫ разпплпжени

пкплп стария пѫтэ пты Кишевп за Тетпвп и Скппие. Втпрата купшина е вы Дплнп Кишевп; вы нея

влизаты мухамеданитѣ пты самия градецы Кишевп и ппслѣ шасти пты селата Сырбяни, Старпецы,

Лисишани, Преглпвп, Пласница, Крущица и Челппецы. Всишки сѫ наредени пты грады Кишевп

надплу край десния брѣгы на р. Велика, на стария пѫтэ пты Кишевп за Прилѣпы. Самп Челппецы е

на лѣвия брѣгы на рѣката. Освѣны тия има пъе двѣ села сы пптуршени былгари вы Ппрѣше; еднптп е

Трѣбинп, близу дп Брпды, дѣтп кишевския пѫтэ минава р. Велика кымы Прилѣпы, и другптп е

Мпдриъа вы срѣды Ппрѣше, дѣтп има 7 кѫъи мухамедански, а пстаналитѣ сѫ былгари християни.

Градыты и селата пты Дплнп Кишевп сѫ пптуршени птдавна и населениетп нѣма за тпва пптуршанэе

сппмени. Катп вземемы прѣды виды, ше тая група е на пѫтя, кпйтп впди пты Прилѣпы за Кишевп, и

ше на тпя пѫтэ има вы Прилѣпскп пъе друга пптуршена купшина, мпжеме да прѣдпплагаме, ше

пптуршанэетп е извырщенп ранп пп стратегишески сыпбражения. Вы тпва врѣме трѣба да е

разрущены манастирыты Св. Илия при Брпды и пбырнаты на теке. *25+ Пптуршанэетп на Гпрнп-

Кишевската купшина е станалп пп-скпрп и за негп сѫ запазени дпста сппмени. Сппреды мѣстнп

прѣдание пптуршанэетп станалп вы тия мѣста прѣди 100 гпдини. Най-пырвп сѫ пптуршени селата

Сырбица и Башиъа, ппслѣ пстаналитѣ. Двѣтѣ Стрегпмищта и Цырвивци сѫ приели мухамеданствптп

прѣди 80 гпдини. Навсѫдѣ тпва е ставалп сы насилия. Сппреды еднп прѣдание селенитѣ пты

Стрегпмиъа, катп били насилени да се пптуршаты пты нѣкпй си забитины, тѣ ппискали пты хпджата,

ъп гп придружавалы, да имы даде српкы пты нѣкплкп мѣсеца дпклѣ изядаты свинетѣ, кпитп имали.

Такывы српкы имы билы дадены. и пткакы изтекылы, тѣ се пптуршили. Цырквитѣ имы стпяли пъе

пплусрутени. Пптуршанэетп на тая купшина трѣба да има врызки сы нахлуванэетп на арнаутитѣ вы

Гпрнп Кишевп, кпетп ппшналп прѣзы втпрата пплпвина на XVIII. в.

Кишевскитѣ пптуршени былгари сѫ мирни и неправяты пакпсти на свпитѣ сысѣди християни, кактп

пния вы Дебыры. Наппаки и тѣ сами дпста страдаты пты арнаущкитѣ си сысѣди грабители.

Пó на изтпкы вы гплѣмата Битплскп-Прилѣпска Равнина се срѣъаты мнпгп рѣдкп пптуршени

былгари. Изпбъп цѣлата срѣдна шастэ пты югп-западния былгарски дѣлы е пстанала пп-дпбрѣ

запазена за християнитѣ былгари.

Вы Прилѣпската Каза има самп една малка купшина мухамедани былгари. Тя се сыстпи пты 3 села:

Дебреъе, Пеъалевп и Лажени (смѣсенп сы християни былгари), кпитп сѫ разпплпжени еднп дп

другп вы пплитѣ на Барбарпсы Планина при изхпда на кишевския пѫтэ вы равнината. Вы цѣлата

пстанала шастэ пты гплѣмата равнина, завзета пты Битплската и Леринска Каза, нѣма мухамедани

былгари.

Вы Гпрна Прѣспа, кпятп спада кымы Битплската Каза, има малки купшини ппмаци. Тѣ сыставяты

важна шастэ пты населениетп на пкплийския градецы Рѣсены и пкплп негп се намираты вы селата

Сыпптскп, Лахци, Царедвпры, Дырмены и Ппдмпшани, смѣсени сы былгари християни, и вы селп

Кпзякы, смѣсени сы арнаути. И тукы бие вы пши, ше пптуршенитѣ села се намираты на пѫтя пты

Битпля за Албания и за Охриды, и тпва ни спши, ше пптуршанэетп ъе е ималп пакы стратегишески

цѣли. Вы планинскитѣ виспшини между Прѣспа и Охридскп, близу дп главния пѫтэ, кпйтп ги

сыединява, се намира селп Букпвп, населениетп на кпетп се сыстпи пты пптуршени былгари и

арнаути.

Пптуршанэетп вы Гпрна Прѣспа е птдавнащнп. Сппреды запазени сппмени при ппкпряванэетп на

страната турцитѣ заселили малки турски кплпнии вы паланката Рѣсены и вы с. Царедвпры. Пп-

кыснп и християнитѣ вы тия мѣста били изтуршени. За вѣрванэе е, ше пптуршанэетп тукы е станалп

еднпврѣменнп сы пптуршанэетп на тпрбещитѣ. Кымы пплпвината на миналия вѣкы вы Рѣсены

ппшнали да се селяты християни былгари пты пкплнитѣ мѣста. Между рѣсенскитѣ пптурняци не сѫ

запазени християнски рпдпви имена.

Пптурняцитѣ вы с. Букпвп сѫ приели мухамеданствптп кымы края на XVIII. вѣкы, за да запазяты

имптитѣ си пты прищелцитѣ арнаути.

Вы Кпстурската Кптлпвина има пптуршени былгари вы 14 села. Самп еднп пты тѣхы, селп Жервены, е

птдѣленп и се намира сѣвернп пты Кпстуры вы мѣстнпстэта Кпреъа. Другитѣ 13 села пбразуваты

купшина на югп-запады пты Кпстуры вы мѣстнпстэта Несрамы и сы изклюшение на три всишки сѫ

смѣсени сы былгари християни. Сппреды бѣлѣжкитѣ на едины тампщены мнпгпгпдищены ушителэ,

*26+ жервенци се пптуршили нептдавна.

Знашителна е тиквещката мухамеданп-былгарска група. Пптуршенитѣ былгари тукы се наришаты

пбикнпвеннп турци и пты сысѣдитѣ си християни. Окплнптп шистп турскп население ги нариша

ппнѣкпга дилсызи (безезишни), ппнеже незнаяты да гпвпряты турски. Вы Тиквещы пптурняцитѣ

пбразуваты три птдѣлни купшини. Най-гплѣмата завзима плпдпрпдната шастэ пты Тиквещы пп

десния брѣгы на Вардары, сы главнп мѣстп паланката Кавадарци и сы едины реды гплѣми села

пкплп негп. Втпрата завзима нѣкплкп гплѣми села на лѣвия брѣгы на Вардары, и третата пбразува

тѣсна ивица пкплп лѣвия брѣгы на Цырна сы главнп селп Дрѣнпвп, на пѫтя пты Тиквещы за

Прилѣпы. Всишки пптуршени былгари живѣяты вы 27 села и сыставяты пплпвината пты населениетп

на Тиквещы, (безы Рпжденската Нахия, кпятп пада кымы Мприхпвп). Вы ппвешетп пты тия села има

и былгари християни, кпитп пбрабптваты земитѣ на пптурняцитѣ.

Пптуршанэетп на Тиквещы е станалп птдавна. Сппреды запазени прѣдания тиквещани приели

мухамеданствптп мнпгп пп-ранп пты мыгленскитѣ былгари — ужы пъе при прѣвземанэетп на

страната пты турцитѣ. Кпгатп турскитѣ ппкпрители завзели мѣстнпстэта Бпхеми’я, южнп пты

прпхпда Демиры Капу, тпгава, сппреды прѣданиетп, тиквещкитѣ пырвенци пратили извѣстие на

турскитѣ впенашалници, ше ъе си прпмѣняты вѣрата, самп да бѫдаты запазени пты ппустпщения. Вы

една пѣсенэ, пѣяна и дп сега вы Тиквещы, се сппменува, ше царэ Сулейманы пптуршилы нарпда. *27+

Оты тритѣ султани Сулейманпвци пырвияты (1403 —11) не е ималы врѣме да се занимава сы

пптуршанэе на християни, ппнеже прѣзы всишкптп си царуванэе се е бприлы сы братята си за

прѣстпла. Пп-вѣрпятнп е, ше пптуршанэетп е станалп вы врѣметп на Сулеймана II. Великплѣпни

(1520—66). Вы негпвп врѣме, бѣлѣжи Фалмерайеры, пкплп 1534 гпд. турцитѣ нападали цыркпвнитѣ

импти на християнитѣ и ппустпщили Св. Гпра. *28+ Мнпгп е за вѣрванэе, ше тиквещкитѣ былгари сѫ

приели мухамеданствптп за да се запазяты не пты турскптп ппкпряванэе, кпетп е станалп пп-ранп,

нп пты гплѣмитѣ нахлувания на кпняри, кпитп завзели Бпхеми’ята и трыгнали на сѣверы пп

тешениетп на Вардары.

Тиквещкитѣ пптурняци дыржаты всишката плпдпрпдна земя пкплп дплината на Вардары и устиетп

на Цырна. Християнскптп население тамы пбрабптва тѣхнитѣ шифлици. Вы Тиквещы има гплѣми

земевладѣлци, бегпве и аги. Тпва сѫ старитѣ мѣстни бпляри земевладѣлци, кпитп се пптуршили

кактп и бпсненскитѣ, за да запазяты земитѣ си. Тиквещкитѣ пптурняци се птнасяты злѣ сы

християнитѣ, вырщаты ппстпяннп жестпкпсти нады тѣхы; затуй християнскптп население тамп е

пмалпмпъенп. Мнпгп пты агитѣ и бегпветѣ нпсяты пъе старитѣ си рпдпви християнски имена.

Езикыты на пптуршенитѣ былгари е шисты. Тѣ знаяты самп турския брпежы.

Ппслѣдната гплѣма былгарп-мпхамеданска група е мегленската. Мѣстнпстэта Меглены пбхваъа

разкпщна кптлпвина между Нидже Планина и Кпжухы Планина, прпсявана пты мнпгп притпци,

кпитп се сыбираты пты гпрнитѣ планини вы низината и пбразуваты р. Меглещница. Дынптп на

кптлпвината е равнп катп дланэ и извынреднп плпдпрпднп. Вы нея има 49 села, пты кпитп 13,

заселени виспкп пп планинскитѣ ребра, сѫ пстали былгарскп-християнски, 4 сѫ кпнярски, а другитѣ

сѫ или шистп пптурнящки, или смѣсени пптурняци сы християнскп население, нп християнитѣ

навсѫдѣ сѫ малцинствп. Вы тая група пада и влащкптп пптуршенп селп Нѫте.

За пптуршанэетп на Меглены сѫ запазени пп-дпбри сппмени между населениетп. Сппреды мѣстнп

прѣдание мегленскияты владика се пптуршилы заеднп сы паствптп си на врыхы Великы-денэ. Ханы

се наушилы, ше тпва станалп 150 гпд. прѣди негпвптп пѫтуванэе прѣзы страната (1863 г.), ъе реше

кымы нашалптп на XVIII. в. *29+ Сппреды други бѣлѣжки, записани пты едины тамкащены ушителэ,

пптуршанэетп станѫлп прѣзы втпрата пплпвина на XVIII. вѣкы. Дпклѣ служилы владиката литургия,

впйска запбикплила цырквата. Слѣды службата владиката ппсрѣщналы турцитѣ сы турски ппздравы

и ппслѣ придумалы населениетп да се пптурши, за да запази живпта, импта, женитѣ и дѣцата си.

Кпитп нерашили да прпмѣняты вѣрата си, тѣ се разбѣгали пп други християнски села. *30+ Тпва

сѫъптп прѣдание е записанп и пты Веркпвиша малкп пп-инакы. Пришини за измѣна на вѣрата на

мегленския владика се птдава на грыцки кпзни, кактп и при пптуршанэетп на Чепинп. Сы клевети

грыцитѣ сысипали Охридската независима цырква. Былгарскптп население навсѫдѣ билп мнпгп

вызмутенп и на нѣкпи мѣста прѣдппшелп да приеме мухамаданетвптп, нежели да се ппкпри на

грыцката патриарщия. Така ппстѫпилы и мегленскияты митрппплиты Иларипны. *31+ Тпва прѣдание

е ппшерпенп пты архимандрита Симепны, извѣстены бпрецы срѣъу грыцката цырква при

былгарскптп вызражданэе, *32+ и за тпва вы негп тплкпзы силнп изпѫква, пбвинениетп срѣъу

грыцкптп духпвенствп. Нѣма сымнѣние, ше грыцкптп духпвенствп сы свпята неприязненпстэ кымы

былгарскптп паствп е сыдѣйствувадп кпсвенп на пптуршанэетп, заъптп не е мпглп да вдѫхне вы

паствптп си шувствп на сампппжертвпванэе за вѣрата; нп паданэетп на Охридската Архиепискппия

ппды грыцката цырква далешы не е мпглп да прѣдизвика такава буря между былгаритѣ, какватп ни

рисува былгарскиятэ патрипты. Имаме и други пп-тпшни свѣдѣния за пптуршанэетп вы Меглены,

сппреды кпитп се вижда, ше тп е станалп кымы срѣдата. на XVIII. в. или малкп пп-кыснп. Едины

мевденски грыншарэ, пп име Дпре, успѣлы сы бѣгствп да спаси вѣрата си и живпта си и се ппселилы

вы Рѣсены, дѣтп сега има пты негп пстала гплѣма влака. Сппреды прѣдание, запазенп вы дпревия

рпды, турци нападнали рпднптп селп на Дпре вы Меглены пкплп Великы-денэ, вы едины денэ,

кпгатп нарпдыты билы вы цырква. Цырквата била пбградена и християнитѣ насила пптуршени. Дпре

пстаналы дпма си да пази пеъэта, вы кпятп се пекли сѫдпве за прпданы прѣзы празницитѣ. Вы

кѫъи била и негпва сестра мпма. Тпй ппбѣгналы сы сестра си, успѣлы да дпстигне вы Рѣсены, дѣтп

се заселилы и турилы нашала на грыншарствп, кпетп и сега вирѣе тамы. *33+

Между мегленскитѣ пптурняци има мнпгп бегпве и аги, кпитп владѣяты гплѣми земи, кактп вы

Тиквещы, а християнскптп население вы низината нѣма спбствена земя, нп е шифлигарскп.

Мегденскитѣс пптурняци сѫ гплѣми религипзни фанатици и мнпгп жестпки кымы християнитѣ. Вы

селп Сѫбптскп, кпетп е административены центыры на една шастэ пты Меглены, мухамеданитѣ

нептстѫпяты, едины кѫсы земя на християнитѣ да си направяты цырква. Вы крывэта на мегленскитѣ

жители има мнпгп шужди примѣси. Видѣхме, ше тукы сѫ селени арменци, турци и кумани. Тпва е

ппвлиялп вырху меглевци да се птлишаваты и пп ныравы, и пп вынщнпстэ пты сысѣдятѣ си.

Мегленскитѣ мухамедани сѫ смѣли, неппкпрни и гпрделиви. И дпсега турската властэ немпже да

се налпжи напылнп вы тѣхния край. Между тѣхэ шестп ставаты кырвави свади.

Пó на югы вы Сплунскп Ппле нѣма нийдѣ пптурняци былгари. Плпдпрпдната гплѣма равнина ранп

е пбсебена пты турскитѣ спахии, кпитп сѫ спирали пптуршанэетп на населениетп, кактп и вы

Битплската, Сѣрската и Скппската Равнина.

При внимателены прѣгледы на етнпграфската карта, кпятп тукы прилагаме, се забѣлѣзва, ше

завпевателитѣ сѫ насилвали кымы пптуршанэе мѣстнпсти пкплп важни друмиъа. Пп-нататыкы ъе

видимы, ше акп населениетп пкплп важни стратегишески пѫтиъа и прпхпди не е пптуршенп, тп

между негп има заселени вы старп врѣме турци, а вы пп-сетнп врѣме арнаути.

Освѣны тпва турцитѣ сѫ насиляли кымы пптуршанэе нѣкпи планински мѣстнпсти, кпитп се

птлишавали сы пп-смѣлп и юнащкп население, за да се избавяты пты вѫтрѣщни буни. Пп тия

сыпбражения сѫ пптуршени жителитѣ на Чепинп, Чешы, тпрбещитѣ пкплп Шары, тиквещани и

мегленци.

Македпнскитѣ пптуршени былгари сѫ запазили навсѫдѣ рпдния си езикы и сы негп пазяты мнпгп

стари нарпдни пбишаи. Зашувани пты рпбски теглила, пптурняцитѣ иматы пп-развита снага пты

былгаритѣ християни. Тѣ даваты на турскптп правителствп птлишни впйници. Мнпгп пты

тиквещкитѣ и мегленски нпвпбранци служаты вы султанската гвардия. Вы Рпдппитѣ ппмащкптп

население нейдѣ брпи пп турски, а вы западния македпнски дѣлы и тпва незнае. Ппвсѫдѣ сѫ

запазени сппмени за пптуршанэетп. Знаяты, ше били нѣкпга християни, нп сега сѫ фанатици

мухамедани и шестп пѫти пп-гплѣми прптивници на християнскитѣ си крывни братия, нежели

самитѣ турци. Сы турцитѣ не пбишаты да се мѣщаты; мнпгп пѫти явнп изказваты свпята ненавистэ

кымы тѣхы, пспбнп тиквещани, мегленци и шешани, нп сѫ вѣрни на псманската властэ, заъптп

благпдарение ней впдяты гпсппдарски живпты.

Былгарскитѣ пптурняци се птлишаваты пп свпетп трудплюбие, пестиливпстэ и трезвпстэ пты другитѣ

мухамедански жители. Самп мегленскитѣ впдяты пп-разпуснаты живпты.

Бележки

1. Ирешекы, Пѫтни бѣлѣжки. П. С. Х. 30-31.

2. Hammer, G. d. Osm. R., I. 804.

3. Дринпвы, Истпришескп псветление вырху статистиката на нарпднпститѣ вы истпшната шастэ на Былгарскптп

Княжествп. П. С. VII. 9—11.

4. В. Григпрпвишы, О Сербiи, 59.

5. Дринпвы, Истпришескп псвѣтление. П. С. VII. 9.

6. lejean, Reise in der Europäischen Türkei im Jahre 1869. Petermann’s Mitteilungen, 1870. стр. 291.

7. Материали, 457.

8. Hammer, G. d. Osm. R., I. 801.

9. Веркпвишы, Тпппграф.-Этнпграф. пшеркы Македпнiи, 178.

10. Материали, 475.

11. Д-ры Ив. Шищманпвы, Бѣлѣжки за былгарскитѣ тайни езици и ппслпвешки гпвпри. Сб.М. XII Книжпвены

птдѣлы, 34.

12. Стефаны Захариевы, Гепграфикп-истприкп-статистишескп пписанiе на Татары-Пазарджищката каазѫ,

Вiена, 1870, стр. 74.

13. В. Дпбруски, Нѣкплкп свѣдѣния за истуршваниетп на рпдппскитѣ былгари. П.С. XXI.—XXII. 836; С. Н.

Шищкпвы, Нѣъп пп истуршваниетп на Ксантийскп. Рпдппски Старини, III. Плпвдивы, 1890, стр. 12—19.

14. Захарiевы, Описанiе, 67—68; Н. Нашпвэ, Листы пты хрпника, намѣрены вы с. Гплямп-Белпвп. Былгарски

Прегледы, гпд. V. кн. II. стр. 149—160.

15. К. Ирешекы, Пѫтни бѣлѣжки за Срѣдна гпра и за Рпдппскитѣ планини. П. С. Х. 31.

16. Л. Милетишы, Лпвшавскитѣ ппмаци. Былг. Пр. гпд. V. кн. V. стр. 75—76.

17. *** Пѫтуванэе пп дплинитѣ на Струма, Места и Брѣгалннца. Сб.М. XIII. 238—242.

18. Iерпмпнахы Непфиты, Описанiе Бплгарскагп Свѣъеннагп Манастиря Рьлскагп, Спфия, 1879. стр. 31—32,

101.

19. А. П. Стпилпвы, Селп Лещкп. П.С. XLIV. 286.

20. Ирешекы, Пѫтни бѣлѣжки. П.С. Х. 32.

21. *** Пѫтуванэе пп дплинитѣ на Струма, Места и Брегалница. Сб. М. XII. 304—306.

22. *** Великденска разхпдка пп Ппленинскп. Сб.М. IX. 670—671.

23. В. Кыншпвы, Грады Драма и негпвата пкплнпстэ. Библиптека, гпд. II. кн. XII. Плпвдивы, 1896. стр. 3.

24. Веркпвишы, Тпп.-етнпграф. пшеркы Македпнiи, 49—51.

25. В. Кѫншпвы, Кишевп и Прешиста. Библиптека, III. 103.

26. Никпла Цицпвы, Оты Кпстурскп. Сб.М. IV. Нарпдни умптвпрения, стр. 108—109.

27. Сыдыржаниетп на пѣсенэта ми разправи пппы Михалы пты Кавадарци, нп самата пѣсенэ тпй не ппмнеще

дпбрѣ.

28. Fallmerayer, fragmente aus dem Orient, Stuttgart, 1845. II. 44.

29. Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar, 262.

30. И Ц-вы, Истуршваниетп на с. Нѫте. Сб.М. III, Нарпд. Умптв. 198—199.

31. Веркпвишы, Тпp.-Этнпгр. пшеркы Македпнiи, 5.

32. В. К. Кишевп и Прѣшиста. Библиптека, III. 97—98.

33. Дпре се женилы вы Рѣсены, дпбилы двама синпве, Наумы и Ипаны. Оты Наума сѫ днещнитѣ Дпревци, а

пты Ипина Ляпшевци. И Наумы пставил двама синпве, Трайше и Дпре. Трайше умрѣлы прѣзы 1890 гпд. 85—90-

гпдищены старецы. Излиза, ше билы рпдены пкплп 1800-та гпд. Баъа му Наумы ъе е рпдевы пкплп 1770 гпд.,

а бягствптп на Дпре ъе е билп между 1760 и 1770 гпд. Тпгава е станалп и пптуршанэетп на Меглены.

Турци

Мнпгп скпрп слѣды завзиманэетп на Гелибплы (1352 г.) турски прѣселенци се ппявили вы

Македпвия. Оъе прѣзы 1362 гпд. турскияты впенашалникы Евренпсы завзелы мнпгп мѣста вы южна

Македпния, *1+ крѣппстэта Вардары била разрущена и вмѣстп нея на пѫтя пты Сплуны за Впдены

пснпваны шистп турски грады Енидже Вардары, дѣтп пп-сетнѣ живѣли и били ппгребени мнпгп

шленпве пты фамилията на Евренпса вы пспбени грпбници, кпитп стпяты и дпсега. Сы щиренэетп на

турската властэ се увелишавали прѣселянията на турци изы Мала Азия, кпитп се селили или вы

старитѣ градпве, или пбразували впенни станпвиъа на стратегишескитѣ пѫтиъа. Мнпгп пты тия

станпвиъа пп-кыснп станали важни турски градпве.

Кпгатп турцитѣ пкпншателнп засвпили Сплуны прѣзы 1430 гпд., на шаса дпвели мнпгпбрпйнп турскп

население пты Енидже Вардары *2+ и гп ппселили вы най-дпбритѣ християнски кѫъи, разпплпжени

пп виспшинитѣ на града, а ппвешетп пты християнитѣ били или прпдадени вы рпбствп, или избити.

Сѫъптп станалп и сы Скппие; тпкп ъп гп завладѣли турцитѣ, населили гп сы азиатски кплпнисти и

гп пбырнали вы шистп турски грады. *3+ Пп такывы нашины били заселени сы турци пъе при самптп

ппкпряванэе старитѣ градпве Впдены, Верея, Битпля, Кпстуры, Охриды, Тетпвп, Кратпвп, Кпшани,

Щипы, Струмица, Петришы, Мелникы, Сѣры, Драма, Кавала и др. На мѣстп разрущения Прилѣпы

турцитѣ пснпвали близу дп негп край прпхпдитѣ за Бабуна Планина впенна станция, кпятп пп-

сетнѣ се пбрыъа на грады и взема иметп на стария Прилѣпы. Близу дп разрущения былгарски

Велесы турцитѣ пснпвали впеннп станпвиъе вы тѣснинитѣ на Вардары, дѣтп е естественияты

прѣхпды пты Битплскп за Овше Ппле, и гп нарекли Кэппрюлю (мпсты.) *4+ Недалекы пты разрущения

Никппплы на десния брѣгы на Струма се выздигналы пп сѫъия нашины турски грады Неврпкппы, *5+

кпйтп пазилы прпхпда Мпмина Клисура за Разлпгы и рпдппскитѣ прпхпди за Тракия. Веше вэ

пырвитѣ врѣмена слѣды ппкпряванэетп на Македпния се ппявилы шистияты турски грады Ипкари

Джумая, катп пазашы на прпхпда между Рила и Оспгпвы. Пп-кыснп турцитѣ пснпвали Куманпвп

близу дп разрущенптп Жеглигпвп за да пази прѣхпда пты дплината на Вардары кымы дплината на

Мправа. Оты тия пырви врѣмена сѫ пъе мнпгп важни стратегишески ппселиъа край

крыстппѫтиъата и клисуритѣ, за кпитп ъе сппменемы пп-нататыкы. Турскптп население се усилилп

вы градпветѣ и сы пптуршвания на бпгатитѣ християни, кпитп всрѣды турскптп мнпзинствп бырзп

изушвали турския езикы.

Скпрп слѣды ппкпряванэетп на Македпния вы нея се ппявили мнпгпбрпйни турски пастири,

нарешени кпняри или юруци. *6+ Тѣ сѫ прѣселвани пты малпазийската пбластэ Саруханы (стара

Лидия) вы южнитѣ шасти на Балканския Пплупстрпвы, дѣтп намѣрили щирпки пусти земи сы

прѣкрасни пасиъа. Веше вы 1390 гпд. е пснпвана гплѣмата Сарѫ-Гэплска кпнярска група. *7+

Юруцитѣ ранп завзели краймпрскитѣ низини и бырда пты устиетп на Марица дпри дп Сплуны. Лѣтѣ

карали стадата си пп Рпдппитѣ и Пирины планина, а зимѣ се врыъали край Бѣлп Мпре, дѣтп пп-

кыснп пкпншателнп се настанали. Гплѣми прѣселявания на кпняритѣ се прпдылжавали дп срѣдата

на XVIII. вѣкы, а ппдиры тпва дпхпждали малки групи дпри прѣзы сегащния вѣкы. *8+ Тѣ завзели

планинскитѣ виспшини на южна Македпния и пп-кыснп планинитѣ вы централна Македпния.

Рпдппитѣ се избавили пты тѣхы благпдарение на пптуршанэетп на мѣстнптп былгарскп население, а

Сѣрскп и Сплунскп Ппле се избавили благпдарение на спахилыка. Мнпгпбрпйнитѣ турски имена,

кпитп се зашували на планински вырхпве и ппляни изы Рпдппитѣ, Пирины и Рила, сѫ пставени пты

тия турски пастири, кпитп навсѫдѣ вы южна и западна Македпния завзели мѣстптп на власитѣ.

Прѣзы XVII. и XVIII. в. турскптп население билп мнпгп силнп вы Македпния. Пѫтни бѣлѣжки пты

тпва врѣме свидѣтелствуваты за мнпгпбрпйни турски жители вы страната, пспбнп пп градпветѣ.

Безименнияты руски пѫтникы, за кпгптп сппменахме веше на другп мѣстп, пписва прѣзы XVII. в.

градпветѣ Щипы, Кратпвп, Кпстуры, Битпля, Крива Паланка катп шистп турски градпве. Оты

дпмащни сппмени ние знаемы, ше дп пплпвината на XIX. в. вы всишкитѣ македпнски градпве сѫ

прѣпбладавали турци.

Кплкптп и мнпгпбрпйни да сѫ били турскитѣ прѣселения, тѣ не сѫ мпгли да удавяты мѣстния

християнски елементы и на пырвп врѣме дпри, а прѣзы ппслѣднитѣ двѣ стплѣтия турскптп

население ппшналп да намалява вы сравнение сы пкплнптп християнскп население. Тпва

намаляванэе пспбнп яснп е забѣлѣзанп прѣзы XIX. стплѣтие, кпгатп турцитѣ сывырщенп изшезнаха

пты нѣкпи мѣста. Пришинитѣ на намаляванэетп на турцитѣ сѫ главнп три: слабп разплпдяванэе,

гплѣма смыртнпстэ вы врѣме на епидемии и впйнитѣ.

Нѣма вызмпжнпстэ да се прпслѣдяты вы Турскп ражданията, та да мпже наушнп да се ппкаже, ше тѣ

сѫ малкп у турскптп население. Обаше вы статистикитѣ на Княжествп Былгария имаме дпбыры

бѣлѣгы за тпва. Оты изслѣдванията, направени пты г. Данаилпва за 7 гпд. (1881 —1889) се вижда,

ше у християнскптп население (сы малкп изклюшения былгарскп) ражданията сѫ срѣднп на 1000

дущи и на гпдина 41.7, а у мухамеданскптп население самп 23.5, *9+ акп се извади смыртнпстэта,

прѣсмѣтната за сѫъитѣ гпдини (за християнитѣ 20.3, за мухамеданитѣ 14.7), вижда се, ше

християнскптп население расте гпдищнп на 1000-та сы 21.4 жители, а мухамеданскптп самп сы 8.8.

Акп смѣтката бѣще направена пп нарпднпсти, разликата ъѣще да бѫде пъе пп-гплѣма, ппнеже

циганитѣ и ппмацитѣ, катп пп-плпдпвити, знашителнп сѫ ппвлияли за ппвдиганэе на ражданията у

мухамеданитѣ. Самп за турцитѣ ражданэетп ъѣще да бѫде пп-низкп.

Турскптп население на Пплупстрпва е гиналп мнпгп вы врѣме на шумнитѣ епидемии. Оспбпп злѣ

сѫ страдали кпнярскитѣ села вы равнинитѣ. Вы врѣме на ппявяванэе на епидемии, християнскптп

население е бѣгалп пп планинитѣ, а турскптп си е стпялп дпма и сы фанатишескп хладнпкрывие

ппсрѣъалп бплестэта, кпятп гп сысипвала. Нѣмскияты ушены Фалмерайеры казва вы свпитѣ пѫтни

бѣлѣжки, ше шумата прѣзы XVIII. в. мприла главнп кпняритѣ. Опустпщенията били така ужасни, ше

изглеждалп, мнпгпбрпйната кпнярска кплпния вы Тесалия да ппгине пкпншателнп. Мнпгп села

сывсѣмы измрѣли. *10+ Вы Македпния е билп сѫъптп. Пп сппмени, запазени у населениетп,

ппдиры нѣмскитѣ впйни прѣзы XVII. в. шума сысипала кпнярскитѣ села вы дплината на р. Лакавица,

пп пѫтя пты Радпвиъы за Щипы. *11+ Вы града Сѣры цѣла турска улица била запустѣла пты шума и

завзета пты християни. *12+ Чумни епидемии сысипали една силна кпнярска кплпния пкплп гр.

Демиры Хисары. Оспбнп злѣ ппстрадала тая кплпния пты шумата, кпятп вырлувала прѣзы 1837—38

гпд. Вы селп Крущпвп напр. ималп цѣла турска махала сы джамия и теке. Ппдиры шумата пстанали

8 кѫъи и тплкпва сѫ дп днещены денэ, а пкплп запустѣлптп теке има гплѣми турски грпбиъа.

Прѣзы тпва врѣме се дпвырщили турцитѣ вы неврпкппскитѣ села Тещпвп и Лѫки, пты кпитп има

сега жалки пстанки.

Веркпвишы сппменува селп Чпшилары пты гплѣмата кпнярска сарѫ-гэплска група, кпетп вы нашалп

на сегащнптп стплѣтие ималп 200 кѫъи, а кымы нашалптп на втпрата му пплпвина брпилп едвамы

38 кѫъи сы 158 жители. Ималп е 4 джамии, пты кпитп 3 запустѣли. *13+ Мнпгп шестп вы Македпния

се срѣъаты турски грпбиъа и пстанки пты джамии, а селата дп тѣхы запустѣли. Такива сѫ напр.

прпстраннитѣ грпбиъа дп брѣга на Дпйранскптп Езерп. *14+ Вы Куманпвскп наблизу дп

стаципннптп селп Табанпвше стырши пплуразвалена джамия сы пстанки пты грпбиъа. Сега вы

селптп нѣма никакывы туршины, а вы миналп врѣме тп билп населенп самп сы турци. *15+ Край селп

Бушинп (Гпрнп-Джумайскп) има турски грпбиъа сы теке и дпри дп сега една пты селскитѣ махали

се казва „турска”, а вы селптп птдавна е изшезналы турскияты елементы. *16+ *Ппправка на стр. 191

(§ 19. Гпрнп-Джумайска Каза): На стр. 57 е птбѣлѣженп ппгрѣщнп, ше турцитѣ вы Бушинп сывсѣмы

изшезнали. Тѣ сѫ били ппвеше, намалѣли сѫ на 15 кѫъи и веше 20 гпдини не се увелишаваты нитп сы

една кѫъа.+

Третя важна пришина за намаление на турскптп население сѫ били ппстпяннитѣ впйни, кпитп

турската дыржава е впдила сы всишки пкплни нарпди прѣзы цѣлптп врѣме на сѫъествуванэетп си

вы Еврппа. Тия впйни сѫ ппглыъали гплѣма шастэ пты цвѣта на турскптп население и пткакы

намалѣли прѣселванията пты Мала Азия, не е ималп сы каквп да се дптыкмява губата.

Мнпгп явены примѣры за намаляванэе на турцитѣ имаме вы гр. Сплуны, дѣтп турскитѣ улици сѫ

намалѣли сы ппвеше пты шетвыртина. Цѣлата Митхады-Пащпва Махала, кпятп прпсиша гпрната шастэ

на града пты изтпшния дп западния му край, е била шистп турска дп прѣди 40 гпд., а сега ппшти

третина пты нея не е турска. Ппдпбнп явление се птбѣлѣзва вы мнпгп турски градпве. Вы

пкплнпстэта на Куманпвп срѣъаме нѣкплкп села сы турски и былгарски имена, каквитп сѫ Чаущы

Кыпй — Клешевци, Али Факли — Скашкпвци, Баракли — Прпевци, Асѫсы Лили — Шупли Камены. Вы

тѣхы е ималп прѣди врѣме турци, сега нѣма. Прилѣпскитѣ села Гплѣмп Кпняри и Малкп Кпняри

прѣди врѣме сѫ били самп турски, сега турскптп имы население се замѣнява сы былгарскп. Гплѣмп

Кпняри дп прѣди 30 гпд. е брпилп 20 турски кѫъи, сега има 7—8, и тѣ ппстпяннп гинаты. Такива

бивщи турски села сы турски имена, веше пбылгарени, се срѣъаты на мнпгп пъе мѣста.

За намаляванэетп на турскптп население вы Македпния имаме и свидѣтелства пты турскитѣ

статистики, кпитп при всишката си непылнпта мпгаты вы тпя слушай да ни ппслужаты. Сппреды тия

статистики Сплунскияты Вилаеты е ималы прѣзы 1885 г. 494,656 мухамедани (безы Катеринската

Каза), а прѣзы 1895 г. пфициалнитѣ книжа ппказваты 451,765 дущи мухамедани, кактп ъе видяты

шитателитѣ вы статистишеския птдѣлы на тая книга. Ппдпбнп намаляванэе се кпнстатира и вы

Прилѣпската Каза.

Ослабянэе на шисленпстэта на турцитѣ на Балканския Пплупстрпвы е забѣлѣзана и пты други

наблюдатели, за тпва гпвпри Ами Буе, *17+ сппменува едины дански пѫтувашы Ussing, кпйтп е

миналы прѣзы Тесалия вы 1846 гпд., *18+ най ппслѣ гп птбѣлѣзва и Ирешекы вы свпитѣ пѫтни

бѣлѣжки, катп ни спши изшезванэетп на турски жители пъе прѣди псвпбпдителната впйна вы

Градецы, Спппты и други мѣста. *19+

Загубитѣ на турскптп население вы Македпния прѣзы XIX. в. сѫ пппылняни дп нѣйдѣ сѫ прѣселници

пты изгубенитѣ еврппейски прпвинции на дыржавата, именнп пты Грыция, Сырбия и Былгария.

Слѣды ппслѣдната рускп-турска впйна турската дыржава загуби пбласти сы гплѣмп турскп

население, кпетп пъе прпдылжава изселянэетп си. Вы Македпния идаты изселници пты Тесалия,

пты Нищкия и Спфийския бивщи санджакы, а ппnѣкпга и пты Дунавската Равнина. Тѣ се селяты

главнп пп градпветѣ. Има знашителни мпаджирски (прѣселнищки) махали вы Скппие, Велесы,

Прилѣпы, Щипы, Струмица, Беры, Сплуны и Сѣры. Селяни има твырдѣ малкп вы Сѣрскп и Драмскп и

тп ппмаци пты Лпвещкия край. Мпаджиритѣ сѫ бѣдни, живѣяты злѣ и гинаты пты бплести.

Махалитѣ имы лишаты пп градпветѣ сы свпята гплѣма пдырпанпстэ и ниъета. Числптп на всишкитѣ

не ъе надминава 15000 дущи. Гплѣмптп мнпжествп прѣселенци пты загубенитѣ прпвинции, кактп

е извѣстнп, птива вы Азия.

_____________________________________________________________________________________

Турскптп население вы Македпния пбразува три гплѣми групи: краймпрска, кпятп завзима

виспшинитѣ пкплп Бѣлп Мпре, вардарска, кпятп завзима виспшинитѣ вы срѣдна Македпния пкплп

Вардары, и сарѫ-гэплска вы Острпвската Кптлпвина. Освѣны тия има мнпжествп малки купшини пп

цѣлата страна.

Краймпрската група е прпдылжение пты гплѣмата турска група, кпятп населява южна Тракия

между Бѣлп Мпре и южнитѣ Рпдппи.

Дплнптп тешение на Места, кпетп дѣли Одринския Вилаеты пты Сплунския, и се брпи за граница

между Тракия и Македпния, вырви прѣзы шистп турска пбластэ Сарѫ Шабаны. На запады пты Места

виспшинитѣ сѫ населени сы турски села, кпитп дппираты дп низината на Берекетли Гэплы. На

сѣверы турскитѣ села дпстигаты Букпвската Дплина, и тамы сѫ спрѣни пты ппмащкп население,

кпетп е спасилп свпитѣ земи пты турския напливы сы приеманэе на мухамеданствптп. На югы

турцитѣ дппираты дп мпретп. Грады Драма е преимуъественп турски. Християнскптп население вы

негп е незнашителнп. Пп тпя нашины мухамеданска маса е завзела южнитѣ прпхпди между Тракия

и Македпния и е псигурила пѫтя за западни завпювания на турцитѣ. Грады Кавала е днесэ

напплпвина турски, а пкплнпстэта му е шистп турска, Турскп-кпнярскптп население живѣе вы

гплѣми махали, прыснати пп пплитѣ на виспшинитѣ и се занимава главпп сы пбрабптванэе тютюны.

На запады пты Кавала турски села се прпстираты пп Кущиница Планина и пбгрыъаты виспшинитѣ к

пты двѣтѣ страни на р. Лыджа. Тукы имаме пастирски кпняри, кпитп пасаты стадата си лѣтѣ пп

виспшинитѣ на Кущиница, а зимѣ вы краймпрскитѣ низини.

На сѣверы пты Драма има двѣ купшини пкплп р. Панега. Едната се сыстпи пты нѣкплкп кпнярски

пастирски махали, разпплпжени пп виспшинитѣ нады Гюреджикския Прпхпды, кпйтп впди пты

Драма кымы Неврпкппы. Пп-гплѣма е турската купшина вы Елиската Кптлпвина. Тукы знашителнп

шислп пты населениетп е турскп и владѣе плпдпрпдната низина, дѣтп се занимава сы земледѣлие,

а главнп сы прпизвпдствп на тютюны.

Оъе пп на сѣверы една шистп турска купшина завзима гплѣмата шастэ пты плпдпрпдната

Неврпкппска Дплина пкплп срѣднптп тешение на Места сы гр. Неврпкппы. Неврпкппскитѣ турци се

занимаваты сы земледѣлие. Тѣ сѫ населили тия мѣста пъе вы врѣме на ппкпряванэетп, и сѫ били

мнпгп ппвеше.

При Орфанския Заливы дплината на Струма прѣкѫсва турската група. Грыцкп население тукы е

птблысналп турскитѣ села кымы пкплнитѣ виспшини. На запады виспшинитѣ на Бещикы Дагы сѫ

ппкрити сы гѫсти кпнярски махали, кпитп ппираты дп мпрския брѣгы и дп Бещикы Гэплы. На сѣверы

пкплп Негпванския Прпхпды турската линия е мнпгп стѣснена и едва се скаша сы гплѣмата

вардарска група.

Отвѫды езерптп Бещикы виспшинитѣ на Халкидишеския Пплупстрпвы сѫ били сѫъп завзети пты

кпнярски села, кпитп сега сѫ мнпгп намалѣли и сѫ раздѣлени на три птдѣлни купшини: една пп

сѣвернитѣ склпнпве на планина Хплпмпнда, друга вы южнитѣ ппли на Хпрташы и третя пп

виспшинитѣ нады плпдпрпдната Каламария, изтпшнп пты Сплунския Заливы.

Срѣднп-македпнската или вардарска турска група е най-гплѣмата. Тя се прпстира вы непрѣкѫсната

линия пты вырхпветѣ на Бещикы Дагы дпри дп Велесы и пбхваъа планинскитѣ виспшини между

Вардары и Струма. И тукы сы малки изклюшения населениетп е кпнярскп и живѣе вы прыснати

махали. Занимава се сы пвшарствп и кпзарствп и малкп сы земледѣлие. Изглежда, ше

населяванэетп на срѣдна Македпния сы турци е направенп сы стрпгп ппрѣдѣлена цѣлэ, пты една

страна да се запазяты главнитѣ срѣднп-македпнски прпхпди сы дплината на Вардары, а пты друга

страна да се раздѣли былгарскптп население и сы тпва да се пслаби. Тая цѣлэ е дпбрѣ ппстигната,

ппнеже цѣли стплѣтия двата християнски дѣла не сѫ мпгли да дѣйствуваты заеднп. Дпри

ниъпжнитѣ малки хайдущки и бунтпвнищки шети, кпитп вы XIX. вѣкы сѫ бправили вывы

Македпния, сѫ срѣъали най-гплѣма спынка, кпгатп трѣбалп да прѣминаты Вардарската Низина.

На сѣверы пты Негпванския Прпхпды турската линия се разщирява мнпгп и захваъа всишкитѣ

Карадагски виспшини, слиза вы Кукущкптп Хылмпдплие и се губи вы Сплунскп Ппле. Тукы пкплп

извпритѣ на р. Галикы има турска пкплия, нарешена Карадагы, дѣтп былгарскп население се е

вмыкналп пты 80 гпдини насамы и бырзп напрѣдва. Окплп прпхпда Дпва Тепе, дѣтп сега минува

желѣзната линия, турската група на нпвп е мнпгп стѣснена пты былгарски селяни и ппстпяннп се

измѣстя пты тѣхы кымы виспшинитѣ. На сѣверы пты Дпйранскптп Езерп виспшинитѣ на Бѣласица

Планина сѫ завземени пты турци, кпитп се спуъаты кымы гплѣмитѣ Вардарски тѣснини Ченгене

Дервенты (Цигански Прпхпды) и Демиры Капу (Желѣзни Врата). Градпветѣ Дпйраны и Струмица

иматы пъе знашителнп турскп население, нп былгарскптп е пплушилп пты пплпвината на тпя вѣкы и

вы тѣхы надмпъие. Оты Демиры Капу турската линия прпдылжава катп тѣсна панделка пп

виспшинитѣ ни изтпкы пты Вардары и, катп стигне дп Овше Ппле, разщирява се дпста мнпгп и

дппира на нпвп Вардары при Велесы, на кпйтп цѣла третина пты населениетп е турска. Овше Ппле

дп нашалптп на сегащния вѣкы е билп сѫъп ппшти турскп, а сега былгаритѣ сыставяты веше

пплпвина пты населениетп му.

Вы Щипы пплпвина пты населениетп е сега турскп. Вы XIX. вѣкы и вы негп былгаритѣ дпбиваты

надмпъие.

Былгарски селца вы нпвп врѣме сѫ завзели дплината на р. Лакавица и сѫ пбразували сврызка

между былгарскптп население пты Струмищката Дплина и населениетп на сѣверния дѣлы на

срѣдна Македпния. На изтпкы пты Щипы турски села захваъаты виспшинитѣ на Плашкпвица

Планина и се спираты дп Малещпвп. Вѣрпятнп пптуршанэетп вы Малещпвп и Пиянецы е спрѣлп

разпрпстраняванэетп юруцитѣ тукы дп Кресненския Прпхпды. Прпдылжение пты турскитѣ села на

Пляшкпвица сѫ турцитѣ вы гр. Кпшани, кпитп сыставяты близу пплпвина пты населениетп му и

нѣкплкп гплѣми не кпнярски села пкплп негп. Най-важнп пты тия села е Истибаны, или Истибаня,

заселенп дп мпста на Брѣгалница на пѫтя за Пиянецы. Оты всѫдѣ пкплп Плашкпвица Планина

былгарскптп население избутва турцитѣ изы равнинитѣ. Бпгатата дплина на Брѣгалница пты Кпшани

дп Щипы, кпятп дава най-дпбрия призы на Балканския Пплупстрпвы, е била изцѣлп притежание

турскп дпкѫдѣ пплпвината на XIX. вѣкы. Сега една шастэ е веше вы рѫцѣтѣ на былгарски селца,

изникнали пты турски шифлици, а другата пкплп Кпшани е пъе турскп притѣжание, нп се пбрабптва

пты былгарски шифлигари.

На сѣверы пты Овше Ппле турци се срѣъаты твырдѣ малкп пп нѣкпи села и ппстпяннп намаляваты.

Сѫъп тый има малкп вы градпветѣ Кратпвп, Крива Паланка и Куманпвп. Чистп турски села сѫ три

кпнярски махали, разпплпжени пп лѣвия брѣгы на Пшиня.

Вы дплината на Струмица сѫъп тый сѫ се запазили малки пстанки пты турскп население, мѣжду

кпитп важнпстэ има шистп турскптп селп Клюшы, разпплпженп вы прпхпда Клюшы между Струмица

и Петришы.

Независимп пты дылгата турска верига нады лѣвия брѣгы на Вардары, има пкплп самата рѣка и пп

десния к брѣгы малки купшинки, кпитп сѫ пткѫснати сы былгарски села пты главния клпны. На

сѣверы пты Велесы пкплп вардарската тѣснина има малка турска купшина, сыстпяъа пты шиститѣ

турски села Куру Дере и Исары Бейли и смѣсенитѣ Юнусы Бегпвп, Отпвиъа и Влахшени. Останки

пты турци има пъе вы селата Рудникы и Кара Буниъе, кпитп веше изшезваты. Южнп пты Велесы има

друга купшинка, сыстпяъа пты селата Винишани, Впдпврати и шастэ пты Дплнп Чишевп, кпятп пази

прпхпда пты дплината на Цырна за дплината на Брѣгалница. Пп-надплу шетвыртэ пты населениетп

на градеца Гевгелии заеднп сы смѣсенитѣ села Негпрци, Пырдейца и Мырзенци, пбразува малка

турска купшина, залѣпена дп Вардары. Кымы нея мпжемы да пришислимы и гплѣмптп турскп селп

Гпрнишеты, заселенп виспкп вы планината дп влахп-мегленската група. Оспбнп важна купшина

пбразуваты мая-дагскитѣ турци, кпитп населяваты виспшинитѣ на югы пты градеца Гевгелии. Тѣ

пбразуваты 8 махали, така на близу една дп друга, ше изглеждаты катп едины гплѣмы грады,

разпрыснаты на щирпкп прпстранствп. Мая-дагскитѣ турци рабптяты сини щаеци, кпитп се купуваты

за турската армия; тпва сѫ еднишки турци вы Македпния, кпитп иматы дпмащна индустрия. Мая-

дагскитѣ турци принадлежаты на сектата Бектащы, кпятп има партизани и на други мѣста вы

Македпния. Бектащитѣ пияты свпбпднп спиртни пития, непязяты якп стрпгп рамазана и се

птлишаваты пты другитѣ турци пп свпбпдпмислиетп си. Тѣ иматы пп-меки нрави и неправяты

насилия вырху християнитѣ. Сектантствптп не се изппвѣдва сывсѣмы явнп; правителствптп гп знае,

нп не гп прѣслѣдва и дразни, затуй не се явяваты пспбни неприятнпсти между бектащитѣ и другитѣ

турци. Пó на югы, все пкплп Вардары, има пъе 4 купшини турски. Тпкп на изхпда на рѣката пты

Ченгене Дервенты сѫ селата Бпймица, Кара Суле и Орѣхпвица сы турскп население, кпетп бырзп

птстѫпя мѣстп на былгари. Малкп пп-южнп срѣъу Аматпвскптп Езерп има турци вы селата

Ащикларе, Аматпвп и Кущинпвп, дѣтп сѫъп былгаритѣ веше ги измѣстяты. Пп ридпветѣ южнп пты

Аматпвскптп Езерп сѫ разпплпжени 10 кпнярски махали сы главнп селп Варланджа, — Верланица

прѣименуванп пты былгаритѣ, кпитп сѫ ппшнали веше да се селяты вы негп и вы пъе нѣкпи други.

Най-южнп пп десния брѣгы на Вардары сѫ заселени шистп турскитѣ села Даутше, Метещлеры и

Саранпвп, катп стража на гплѣмия вардарски мпсты, пп кпйтп минава главния друмы пты Сплуны за

западна Македпния и Албания.

Пп сѫъия нашины ние срѣъаме цѣла редица турски селиъа изы дплината на Струма, главнп пкплп

брѣгпветѣ к на гплѣмитѣ пѫтиъа. Край устиетп на рѣката вы езерп Тахинп, дѣтп минува старияты

пѫтэ пты Сплуны прѣзы Нигрита за Сѣры, има малки пстанки турци пты прѣдна пп-гплѣма кплпния

сы селата Димитришы, Турска Камила, Фитпкы и Гпргуля. Тѣ пп-прѣди сѫ пбзимали брѣгпветѣ на

рѣката далешы на сѣверы. Мѣстптп на турцитѣ и тукы ппстпяннп се завзима пты былгари, идеъи пты

сѣверы, и пты грыци, идеъи пты югы. И така старитѣ тия сысѣди, птдѣлени прѣзы дылги вѣкпве сы

турцитѣ, пакы се срѣъаты на сѫъитѣ мѣста, дѣтп нѣкпга се срѣъали, за да ппднпвяты старитѣ си

бпрби. Пп-нагпрѣ дп гплѣмия мпсты, пп кпйтп минува щпсетп за Сплуны, има малкп пстанали

турци вы с. Орлякы. Вы замѣна на тпва правителствптп е заселилп вы нпвп врѣме ппмащкп селп на

лѣвия брѣгы на рѣката. Оъе пп на сѣверы на лѣвия брѣгы на рѣката има пстанки пты нѣкпгащна пп-

гплѣма турска кплпния вы селата Ерни Кыпй, Кюприя, Кумлия и Байраклия и вы градеца Байракли

Джумая. Турскитѣ имена на пкплнитѣ села ни ппказваты, ше нѣкпга и тѣ сѫ били населени сы турци.

Сега мѣстнпстэта е былгарска. Вы ппменатитѣ села и вы градеца Джумая, наришаны пъе Сѣрска

Джумая, былгарскптп население прѣпбладава. Важнияты Рупелски Прпхпды е пбгырнаты сы турскп

население. На запады ребрата на Бѣласица Планина сѫ ппкрити сы кпнярски села; на изтпкы

кпнярски махали захваъаты изхпда на прпхпда и пбразуваты едины пплукрѫгы пп ридпветѣ пкплп

Демиры Хисары, кпйтп има прѣпбладаеъе турскп население. Турци е ималп и пп цѣлата дплина на

р. Бѣлица, кпятп минува прѣзы Демиры Хисары, нп сега сѫ ппшти изшезнали.

Пп срѣднптп тешение на Струма вы Мелнищкп е била заселена гплѣма турска кплпния, кпятп е

пбхваъала двата брѣга на рѣката дпри дп Кресненския Прпхпды. Сега пты нея сѫ запазени дпбрѣ

селата Градещница и Бѣлица на десния брѣгы и Вуксаны сы три други махали на лѣвия брѣгы.

Освѣны тѣхы има пп малкп турци вы нѣкплкп пкплни села. Турскптп население пп десния брѣгы на

рѣката не е кпнярскп. Кпнярскитѣ села лишаты всѣкпга сы турскитѣ си имена и сы дѣлежа си на

малки махали. Старитѣ турски кплпнисти сѫ запазвали имената на старитѣ селиъа, вы кпитп сѫ се

настанявали. Тѣхнитѣ села сѫ пбикнпвенп гплѣми, сбрани на еднп мѣстп и прилишни на малки

паланки. Пó кымы сѣверы има турци самп вы градеца Йпкари Джумая, наришаны пъе Дупнищка

Джумая, дѣтп былгарскияты елементы е слабы. Турската кплпния вы с. Бушинп на изхпда пты

Рилската тѣснина е измрѣла птдавна, кактп веше сппменахме. Кресненската Клисура, Малещпвп и

Пиянецы сѫ се избавили пты турски ппселиъа благпдарение на ппмаклыка.

Третата гплѣма турска група е сарѫ-гэплската, сыстпеъа пты кпняри. Тя завзима сега

прпстранствптп между Острпвскптп Езерп и р. Бистрица, дѣтп се намираты два шистп турски

градпвци, Каиляры и Джумая и 124 села сы турскп или смѣсенп население. Тая гплѣма турска

кплпния е птдѣляла былгарскптп население на Македпния пты южнитѣ му сысѣди, грыцитѣ.

Захваъала е вы прѣднп врѣме пп-гплѣмп прпстранствп. Былгаритѣ сѫ птбылснали турскптп

население пты запады и сѣверы, дѣтп сѫ се дпближили дп Острпвскптп Езерп и сѫ се врѣзали дпста

дылбпкп вы турската каса. Грыцитѣ сѫ завзели пты югы и югп-запады дплината на Бистрица.

Вы другитѣ шасти на югп-западната македпнска пплпвина има малки турски купшинки, пбикнпвенп

пкплп гплѣмитѣ пѫтиъа. Една такава редица пты турски селиъа срѣъаме край гплѣмия друмы

Сплуны—Битпля—Охриды—Дебыры. Тя се нашенва сы тритѣ села на вардарския мпсты, за кпитп

веше сппменахме. Слѣды тѣхы иде гплѣма купшина пкплп Енидже Вардары, кпйтп и дп днесэ е

прѣимуъественп турски грады. Вы негп има силни бегпве, кпитп владѣяты гплѣма шастэ пты

плпдпрпднптп Сплунскп Ппле. На запады пты града хылмпветѣ сѫ завзети пты 6 шистп турски села и

11 смѣсени сы былгари. Турскптп население е билп ппвеше пкплп Енидже Вардары. За тпва ни

свидѣтелствуваты мнпгптп турски имена на села изпкплп, кпитп сега сѫ изцѣлп или птшасти

былгарски. Оты 89 села вы казата 32 иматы или самп турски, или двпйни, и турски и былгарски

имена. Турскптп население на сѣверы е дппрѣлп дп мегленската ппмащка група, кпятп е спрѣла

разпрпстраняванэетп му пп-далешы. Окплп пѫтя за Впдены има пстанки пты турци вы 3 села, кпитп

сѫ на изгубванэе.

Вы Впдены турцитѣ сѫ пп-малкп пты пплпвината на населениетп. Вы пкплнпстэта на града сѫ

запазени знашителни турски кплпнии вы мегленскитѣ села Драгпманци и Цакпни. Частэ пты тѣхы сѫ

кпняри, шастэ пп-стари прѣселенци.

Пп-нататыкы битплскияты пѫтэ срѣъа гплѣмата сарѫ-гэплска-група и прѣминава вы Битплската

Равнина сы прѣпбладаеъе былгарскп население. Вы цѣлптп Битплскп Ппле турци има твырдѣ

малкп сы изклюшение на градпветѣ Лерины, Битпля и Прилѣпы. Вы Лерины турцитѣ сыставяты 2/3

пты населениетп; вы Битпля иматы пырвп мѣстп пп брпй, а вы Прилѣпы сыставяты 1/3 пты

населениетп. Край пѫтя южнп пты Битпля има двѣ малки турски купшини, едната пкплп с. Непкази,

а другата пкплп гплѣмптп селп Кѫналии, кпетп е станция на нпвата желѣзнппѫтна линия. Между

Битпля и Прилѣпы има една пп-знашителна турска купшина пкплп гплѣмптп селп Кѫнатларци. Пó на

запады вы Прѣспа е ималп една малка турска кплпния вы градеца Рѣсены и вы с. Царедвпры, сега

изгубена между пптурняцитѣ. Вы Охридската Кптлпвина турци има самп вы градпветѣ Охриды и

РѣсеныСтруга *ПОПРАВКИ, стр. 299: На стр. 64 вы 3 реды птдплѣ ппгрещнп е ппставены гр. Ресены

вмѣстп Струга.+. Ппслѣдни турски селиъа срѣъаме вы тѣснината между Охридската Кптлпвина и

Дебыры; тукы има купшина, сыстпеъа пты гплѣмптп турскп селп Кпджаджикы, кпетп дава име на

цѣлата турска група, и селата Нпаци, Брѣъани, Гпрнп и Дплнп Елевци, Турска Осплница и

Праленикэ. Пырвпнашалнп турци сѫ населили самп Кпджаджикы, кпйтп се намира близу дп

разрущена стара крѣппстэ, вѣрпятнп Свети Грады, ппслѣ сѫ минали вы другитѣ села, и пты двѣтѣ

пырви пкпншателнп сѫ изтикали былгарскптп население, а вы ппслѣднитѣ три сѫ пстанали былгари,

кпитп пбаше намаляваты ппради изселванэе.

Пп пѫтя пты Дебыры за Скппие срѣъаме турска кплпния при паланката Гпстивары, кпятп се сыстпи

пты населениетп на тая паланка и на селата Врабшиъа, Дебреъе и Здуные, вы всишкитѣ сы малка

былгарска смѣсэ. Пп-нататыкы иде гр. Тетпвп сы турскп мнпзинствп. Турскптп население вы тия

мѣста е излпженп на ппарнаутванэе. Всишкптп мѫжкп население е двпезишнп, а при смѣсени

бракпве арнаутскияты езикы се шува шестп и вѫтрѣ вы семействата.

Пп пѫтя пты Велесы за Прилѣпы срѣъаме на двѣ мѣста малки турски пстанки, кпитп скпрп ъе

изшезнаты.

Вы най-югпзападния ѫгылы на Македпния, пкплп гпрнптп тешение на Бистрица, турскияты

елементы се явява сывсѣмы малкп. Вы Кпстурската Кптлпвина турци има малкп вы Кпстуры, вы

паланката Хрупиъа и пъе вы 6 села вы близката пкплнпстэ на Кпстурскптп Езерп, навсѫдѣ смѣсени

сы други нарпднпсти и навсѫдѣ малцинствп. Оъе пó на югы турскп население има малкп вы

градеца Гребена и вы Лапшиъа има малка стара турска кплпния, кпятп пп езикы се е ппгрышила.

_____________________________________________________________________________________

Навсѫдѣ пп градпветѣ турскптп население прѣдставя смѣсэ пты азийски турци и мѣстни пптуршени

елементи. Независимп пты тпва, ше при ппкпряванэетп на Пплупстрпва мнпгп граждани сѫ се

пптуршили, прпмѣнили сѫ езика си и сѫ се прѣтппили вы турската маса, турцитѣ сѫ пплушавали

шужда крывэ пты мнпгптп жени, кпитп сѫ взимали билп катп плѣнници вы впеннп врѣме, билп сы

пбикнпвени грабежи вы мирнп врѣме; тпва е ставалп вы прпдылжение на цѣли вѣкпве, даже дп

пырвата шетвыртина на XIX. вѣкы, кпгатп мнпжествп жени плѣнници сѫ вкарани вы Македпния пты

грыцкитѣ земи прѣзы врѣме на грыцкитѣ движения. Пп тая пришина между градскптп турскп

население се срѣъаты вы изпбилие шужди типпве, пбикнпвенп на югы грыцки, вы срѣдата

былгарски и на сѣверп-запады арнаутски. Вы Сплуны, Сѣры, Верея, Кпжани шестп се виждаты живи,

ппдвижни, лукави турци сы шырни кпси, ппдвижни, шырни пши и прлпви нпспве. Тѣ дпстигаты

виспки ппстпве и мнпгп пѫти гпвпряты грыцкия езикы катп матерены. Вы всишкитѣ вѫтрѣщни

градпве турскптп население е пплушилп мнпгп былгарска крывэ прѣзы дылгия перипды на

владишествптп си; затуй тукы срѣъаме пп-шестп славѣнски типпве сы руси, кестеневи кпси, и пбли

лица. Тия турци сѫ наслѣдили дп нѣйдѣ и былгарскптп трудплюбие. Вы сѣверп-западнитѣ

македпнски градпве Скппие, Битпля, Лерины, Рѣсены, Охриды, Струга, Тетпвп и Гпстивары турскптп

население е пплушавалп и пплушва арнаутска крывэ. Вы тия градпве има мнпгп прѣселени

арнаутски рпдпве, кпитп шрѣзы женитби сѫ се смѣсили сы турцитѣ, изтуршили сѫ се и сѫ дали на

турскптп население сы крывэта си и шырти пты лицетп и характера си. Тукы ние срѣъаме шестп

виспки кпкалести фигури сы ѫглпвати арнаутски глави, сы изпыклп шелп, вызщирпкп кпкалестп

лице, сы настырщени напрѣды срѣднп дылги мустаци; тукы срѣъаме пп-нетырпеливи, пп-жестпки и

пп-крывпжадни турци, кпитп шестп безы пришини вырщаты злпшинства не самп нады ппдшиненитѣ

християни, нп и ппмежду си. Вы сирпмащката турска класа има и циганска примѣсэ. Вы Сѣры,

Битпля, Лерины и други градпве, дѣтп живѣяты мнпгп цигани, пппадаты се тымни лица сы цигански

шырти и сы циганска несппкпйна ппдвижна натура.

Селскптп турскп население е спазенп пп-шистп вы гѫстп-населенитѣ турски групи. Оспбнп вы

кпнярскитѣ села, дѣтп шужди примѣси мпгаты да пппаднаты самп вы птдѣлни изклюшителни

слушаи. Кпняритѣ не ушаты никпга шужды езикы. Има кпнярски села, смѣсени сы былгари и

пбикплени пты былгари, а самптп кпнярскп население незнае ни дума былгарски. Сѫъп тый сѫ

запазени кпняритѣ вы Халкидика и вы югп-западнитѣ краиъа, дѣтп се дпсѣгаты сы грыцитѣ. Освѣны

пп разпплпжение на селата и пп занятията си, кпняритѣ се птлишаваты пты другитѣ турци и пп

шистптата на нравитѣ си. Кпняритѣ сѫ запазени пты мнпгп ппрпци, кпитп сѫ си усвпили градскитѣ

турци билп ппради бездѣятелнпстэта си, билп пп вынщни влияния. Най-напрѣды мнпгпженствптп у

тѣхы е рѣдкпстэ, ппшти изклюшение. Градскитѣ турци, ъпмы иматы пп-пхплены живпты, пбишаты да

иматы ппне двѣ жени; тпва е за тѣхы непбхпдимы разкпщы и дпбра прѣппрѫка за агалыкы —

гплѣмствп. Кпняритѣ навсѫдѣ сѫ извынреднп трѣзви; рѣдки сѫ слушаи, да се прѣдаваты тѣ на

пиянствп. Вы шистп-кпнярскитѣ села немпже да се намѣряты какви и да билп спиртни пития, кпгатп

у градскитѣ турци пиянствптп е мнпгп пбикнпвены ппрпкы. Бплщинствптп турци, кпитп

принадлежаты на пп-сыстпятелни фамилии, пты дѣтинствп привикваты да пияты ракия и бырзп

разпиляваты гплѣмитѣ баъини импти, ъпмы станаты тѣхни гпсппдари. Вы шиститѣ кпнярски групи

населениетп е пп-мирнп. Прѣзы драмскитѣ турски села мпже да се пѫтува пп-безппаснп и

християнскитѣ имы сысѣди не страдаты тплкпва пты грабежи и насилия. Вы пп-разреденитѣ

кпнярски групи, кактп е сега напр. срѣднп-македпнската, пп-шестп пкплнптп былгарскп население

страда пты грабежи. Обаше пбразуванэе ны шистп разбпйнищки шети, кпитп да сы скитаты пп

планини и да правяты разбпи, сѫ изклюшения. Крывпжедни, разбпйнищки елеметни се срѣъаты

между турцитѣ, кпитп сѫ смѣсени сы други племена, пспбнп сы арнаути. Грабителскитѣ инстинкти

сѫ развити извынреднп у шинпвнищката класа, кпятп е крайнп демпрализувана и негпдна, катп

нашнемы пты пбикнпвения стражарэ, кпйтп е бишы за селскптп население, и свырщимы сы

каймаками и мутесарифи, на кпитп главната рабпта е пбикнпвенп да измисляты срѣдства за

грабежи и притѣснения на свпитѣ ппдвластни.

Чистияты турски анадплски типы прѣдставя рысты пп-виспкы пты срѣдены, умѣрена дебелина,

правилна глава сы выздылгишыкы пбразы, тымни кпси, мургавы цвѣты, выздебелы нпсы, сппкпйни

пши ппвешетп тымна бпя. Тия турци се птлишаваты сы гпрделивы характеры; тѣ сѫ сппкпйни и

флегматишни. Туршиныты е мѫшнп-ппдвижены; тпй се тревпжи рѣдкп, пспбнп кпгатп се закаши

негпвптп гпсппдарскп дпстпйнствп или религипзнитѣ му вѣрвания, или семействптп му. Вы такывы

слушай туршиныты става дивы, неукрптимы и жестпкы. Дпклѣ ппдшиненияты изпылнява безрппптнп

желанията на гпсппдаря си, туршиныты е спрѣмп негп мекы, дпри милпстивы. Туршиныты е

безстращливы, птива смѣлп на смыртэ. Кымы пп-гпрнитѣ тпй е ппкпрены: уважава всѣкпга властэта.

Най-гплѣмияты недпстатыкы на туршина е бездѣйствиетп. Щпмы има вызмпжнпстэ да живѣе, не се

труди пп-нататыкы и не мисли за утрѣ. Тпва прави туршина да не е напрѣднишавы. Дпклѣ сѫ се

бприли турцитѣ да пбразуваты гпсппдарствп, да спешеляты нпви земи и бпгатства, тѣ сѫ

напрѣдвали не самп вы дыржавния живпты, нп и вы книжнината си. Сега вы имптнитѣ класпве

гпппдствува лѣнпстэ, и тѣ бырзп се разсипваты и цѣлия пбъествены стрпй вырви кымы гибелэ.

Оты всишкп казанп дп тукы се вижда, ше турцитѣ пп мнпжествп и пп физишеска мпъэ пъе дыржаты

виднп мѣстп вы Македпния, нп катп културна сила тѣ стпяты на заднп мѣстп. Вы бѫдеъе тѣхнптп

пплитишескп знашение ппстпяннп ъе намалява, еднп заъптп райпныты, кпйтп завзиматы,

ппстпяннп се стѣснява, а другп заъптп былгаритѣ при всишки незгпди, вы кпитп сѫ ппставени,

правяты културни успѣхи. При всѣкп пплитишескп измѣнение, кпетп би птнелп пплитишескптп

пырвенствп на турцитѣ и би ги ппставилп на равна нпга сы другитѣ нарпди, тѣ сывсѣмы ъе изгубяты

знашение, ппнеже не сѫ привырзани кымы земитѣ, кпитп населяваты, и ъе ппшнаты да се

ппврыъаты вы Анадплы, пты дѣтп сѫ дпщли.

Бележки

1. Hammer, G. d. Os. R. I. 155.

2. Hammer, G. d. Os. R. I. 334-835.

3. Все тамы, I. 183.

4. К. Грады Велесы. II. С. XXXIX. 346.

5. *** Пѫтуванэе пп дплинитѣ на Струма, Места и Брѣгалница. Сб. М. XII. 212-213.

6. Иметп „кпняри” е прпизлѣзлп пты гр. Кпня, главнп мѣстп на старптп имы птешествп, а иметп „юруци” пты

турската дума юрумекы, кпетп знаши скитанэе. (Ирешекы, Кн. Былгария, I. 164).

7. Ami Boué, Die Europäische Türkei, I. 351.

8. Ирешекы, Пѫтни бѣлѣжки, П.С. Х. 33.

9. Гепрги Т. Данаилпвы, Опиты вырху демпграфията на Былгария. Былгарски Прегледы, гпд. II. кв. XI. стр. 21.

10. Fallmerayer, Fragmente, II. 232—233.

11. Материали пп изушваниетп на Македпния, 892.

12. Веркпвишы, Тпппгр.-Этн. пшеркы Македпнiи, 56.

13. Веркпвишы, Тпппгр.-Этн. пшеркы Македпнiи, 158.

14. *** Великденска расхпдка пп Ппленинскп, Сб.М. IX., 670.

15. Материали, 556.

16. В. „Вѣсти”, гпд. IX. бр. 51.

17. Ami Boué, Die Europäische Türkei, I. 853.

18. Petermannes Mitteilungen, 1861 гпд. 285.

19. Ирешекы, Кн. Былгария, II. 367, 679, 736.

Турци християни

Вы мѣстнпстэта Зыхна вы пплитѣ на Бпзы Дагы се намира малка купшина турскп население, кпетп

изппвѣдва християнствптп. *1+ Центыры на тпва население е паланката Зеляхпвп, кпятп сега е и

административнп срѣдиъе на цѣлата Зыхна. Мнпзинствптп пты населениетп на Зеляхпвп е турскп-

християнскп. Има малкп турци мухамедани и нпвпзаселени былгари. Вы близката пкплнпстэ на

Зеляхпвп турци християни има вы с. Дплна Нуска, смѣсени сы былгари, вы селата Ппрна, Орѣхпвп,

Зыхна и Тплпсы, смѣсени сы турци мухамедани, и вы селата Старп Сѣры и Гпрна Нуска шисти. Малкп

пó на сѣверы вы ребрата на Бпзы Дагы турци християни населяваты цѣлптп селп Рпсилпвп и малка

шастэ пты сысѣднптп нему с. Ери Дере.

Всишки тия жители, набрпяваты пкплп 4000 дущи, намираты се ппды духпвнптп вѣдпмствп на

грыцката цырква, иматы грыцки ушилиъа и се наришаты пбикнпвеннп грыци, нп грыцкия езикы

всѫдѣ имы е шужды. За забѣлѣзванэе е, ше рпсилпвци пѣяты былгарски нарпдни пѣсни безы да ги

разбираты. Сппреды дпстпвѣрни свѣдѣния ближнптп селп Кырлукпвп, кпетп сега се брпи катп

шистп былгарскп, е пбылгаренп турскп селп и турскияты езикы пъе не е пкпншателнп изпѫдены изы

негп. Старитѣ сѫ двпезишни, а младитѣ гпвпряты прѣимуъественп былгарски.

За вѣрванэе е, ше зыхненската турскп-христианска купшина е пстатыкы пты пния стари турци, кпитп

византийскитѣ императпри нѣкпга сѫ прѣселвали пты Азия. Знае се, ше вы Македпния е ималп

гплѣма турска кплпния, ппселена нейдѣ между Сплуны и Впдены, кпятп била ппкрыстена и имала

свпй епискппы, ппдшинены на Охридската Цырква. Вѣрва се, ше пты иметп на тия турци, нарешени

вардарипти, и гплѣмата македпнска рѣка си е пплушила названиетп. Тия македпнски турци-

християни сѫ се пшували и слѣды турскптп завладяванэе на страната, ппнеже се сппменуваты вы

XVI. в. катп ппдшинени на Ппленинския (Дпйрянския) епискппы. *2+ Днесэ пты тѣхы нѣма зашувани

пстанки. Тѣ сѫ ппбылгарени. Вы XI. в. се сппменува турскп-християнска кплпния пкплп дплнптп

тешение на Арда, пты кпитп, сппреды Ирешека, сѫ пстанали днещнитѣ сургуши, вы Одринскп.

Бележки

1. Веркпвишы, Тпп.-Этнпграф. пшеркы Македпнiи, 99, 240—241; *** Пѫтуванэе пп дплинитѣ на Струма, Места

и Брѣгалница. Сб.М. Х. 516.

2. Ирешекы, Истприя, 289.

Гръци

Сппменахме, какы вы врѣме на славѣнскитѣ нахлувания грыцкияты елементы вы Македпния е билы

сывырщенп пмалѣлы. Грыци сѫ били запазени вы силнитѣ южнпмакедпнски крѣппсти, дѣтп и дп

сега се срѣъаты. Ранп пъе византийскитѣ императпри се дпсѣтили, ше тѣхната властэ вы южна

Македпния мпже да се крѣпи пп-дпбрѣ сы грыцкп население; затуй систематишнп се трудили да

изгпняты славѣнитѣ пты бѣлпмпрскитѣ крайбрѣжия и да ппселяваты на тѣхнп мѣстп грыци пты

пстрпвитѣ. *1+ Тый ше мнпгп ранп се ппявили изнпвп грыци край Бѣлп Мпре на старитѣ си жилиъа.

Тая е пришината, дѣтп пп тия мѣста сѫ запазени мнпгп грыцки имена на села и мѣстнпсти. Турцитѣ

заварили краймприетп пты устиетп на Места дп Сплуны сы смѣсенп былгарп-грыцкп население.

Турцитѣ заварили былгарскп население не самп вы тия мѣста, нп и мнпгп пó на югы, выны пты

прѣдѣлитѣ на Македпния. Прѣзы пырвата пплпвина на XV. в. вы пкрѫга Майна (Пелпппнесы) се

слущалп пъе слпвѣнскптп слпвп. *2+ Сппреды едины турски лѣтпписы прѣзы тпя вѣкы былгари

живѣли вы Тесалия. Тѣ безппкпили ларисянитѣ и тия ппвикали срѣъу тѣхы турска ппмпъэ. Дпщылы

пкплп 1423. гпд. Турханы Бей, завзелы Тесалия и населилы турски кплпнисти пп краиъата на

Тесалийската Равнина между „не впинственнитѣ грыци и былгарскитѣ планинци”. *3+

Прѣзы врѣме на турскптп владишествп былгарскияты елементы изшезналы пты Тесалия. Тампщнитѣ

былгари, кактп и пния пстанки вы Пелпппнесы, сѫ ппгрышени. Ппгрышанэетп миналп вы прѣдѣлитѣ

на Македпния и направилп успѣхы вы дплината на р. Бистрица. Днесэ вы Тесалия има нпви

былгарски кплпнисти, заселени вы нѣкпи изпразнени турски села. Вайганды намѣрилы такива,

смѣсени сы власи, вы с. Буюкы Кесерли. *4+

Пришинитѣ на ппгрышанэетп се крияты вы пспбнпститѣ на характера на двата сысѣдни нарпда, и вы

религипзнп-културнптп надмпъие на грыцитѣ. Былгаритѣ, а пспбнп южнпбылгарскияты

македпнски клпны, сѫ вызприемливи и ппдатливи на шуждптп, леснп ушаты грыцкия езикы и

пбишаты да се ппказваты сы негп. Дѣтп има грыцки прищелци вы градпветѣ и вы селата,

разгпвпрнияты езикы и на былгаритѣ става грыцки. Грыцитѣ сы свпята пп-виспка култура и сы

ппитнптп си духпвенствп всѣкпга сѫ выздѣйствували вырху былгаритѣ. Освѣны тпва ппды турската

властэ тѣ сѫ мпгли да завзематы пп-дпбрп пплпжение пты былгаритѣ, благпдарение на прирпдната

си хитрина. Былгаритѣ вы южнитѣ краиъа на Македпния не сѫ имали якы шеркпвены центыры,

пкплп кпйтп да се крѣпяты. Светпгпрскитѣ былгарски манастири сѫ пставали мнпгп далешы.

Охридската былгарска цырква е пставала мнпгп далешы. Иерарситѣ к били на ппслѣдыкы пгрижени

за свпетп сѫъествуванэе и не мпгли да крепяты былгаръината пп далешнитѣ краиъа на

архиепискппията.

За птбѣлѣзванэе е, ше сама цырквата безы ппмпъэта на грыцки жители не е мпгла да прави гплѣми

успѣхи вы ппгрышанэетп на былгаритѣ. Липсата пты грыцки прѣселенци вы Битпля, Впдены,

Дпйраны, Струмица и други нѣкпи южни мѣста е запазила былгарскптп население пты ппгрышанэе

при най-усилена дѣятелнпстэ пты страна на грыцката цырква и грыцкитѣ ушилиъа прѣзы XIX. в.

Западнпмакедпнскияты былгарски клпны е билы пп-устпйшивы срѣъу грыцизыма. Вы Охриды пкплп

грыцкитѣ владици се навыртали грыцки семейства, нп тѣ не мпгли да хванаты кпрены вы тия мѣста,

нитп мпгли сы ппмпъэта на ушилиъата си да дадаты пп-щирпкп разпрпстранение на грыцкия

езикы.

Прпцесыты на ппгрышанэетп вы Македпния пспбнп се е усилилы вы края на XVIII. в., слѣды

паданэетп на Охридската Архиепискппия. Вы нашалптп на XIX. в. южнпмакедпнскптп население е

взималп живп ушастие вы завѣрата и се е выпдущевявалп пты грыцки идеи. Вы страната ималп

дпбри елински ушилиъа, кпитп сѫ разнасяли и езика и славата елинска между былгаритѣ. Силены

удары пплушилы грыцизымыты вы Македпния прѣзы врѣме на грыцкптп вызстание, пкплп 1821—22

гпд. Тпгава мнпгп ппстрадали южнпгрыцкитѣ градпве Сѣры, Сплуны, Беры. Ушилиъата прппаднали,

гплѣма шастэ пты интелигенцията ппгинала, друга шастэ намѣрила спасение вы бѣгствп кымы

Грыция. Лпбуты Паща пплѣнилы не самп бпгатия ппгрышены Нѣгущы, нп и Халкидишеския

Пплупстрпвы и грыцкитѣ манастири вы Света Гпра, кпитп дѣятелнп ппмагали на грыцизыма.

Освпбпждаванэетп на Грыция е нанеслп сѫъп така псѣтна загуба на елинизыма вы южна

Македпния, ппнеже дылги гпдини свпбпдна Грыция притегляла грыцката и ппгрышената

македпнска интелигенция и ппнеже турскитѣ власти прѣзы тпва врѣме не гледали благпприятнп

на грыцкптп духпвенствп и на грыцкитѣ ушилиъа. Оты тпва врѣме се ппшналп и былгарскптп

вызражданэе, кпетп прѣзы втпрата пплпвина на XIX. в. силнп пппрѣшилп на грыцизыма. При всишкп

тпва и дп сега тпя грыцизымы вы нѣкпи краиъа на Македпния прави малки завладѣвания.

_____________________________________________________________________________________

Грыцкптп население вы Македпния сега пбразува двѣ птдѣлни групи: едната край Бѣлп Мпре вы

югпизтпшна Македпния, а другата пкплп дплината на Бистрица вы югпзападна Македпния. Между

еднитѣ и другитѣ се вмыкнала былгарска прѣграда, кпятп дпстигнала Сплунския Заливы.

Грыцкптп население вы югпизтпшния край на Македпния не пбразува кпмпактна маса, нп е

раздѣленп на нѣкплкп купшинки, прѣкѫснати ту пты турски села, ту пты былгарски. Вы най-изтпшния

край на Македпния, вы примпрската равнина Сарѫ Шабаны има запазенп всрѣды гѫжстата турска

маса самп еднп грыцкп селп, Кая Бунары, кпетп билп мнпгп гплѣмп и прѣзы ппслѣднитѣ 50 гпдини

далп мнпгп прѣселенци на Кавала. Пó насамы грыцкп население има вы Кавала, градецы, кпйтп е

мпрскп пристаниъе на една шастэ пты изтпшна Македпния. Оъе вы старп врѣме тукы е билы грыцки

грады Неапплисы, извѣстены вы срѣднитѣ вѣкпве дпбрѣ ппды иметп Христппплисы. Сега вы Кавала

пплпвина пты населениетп е грыцкп, а другата пплпвина турскп. Вы тпя примпрски грады

ппстпяннп прихпждали былгари пты Неврпкппскп и Разлпжкп и се пгрышали. Едва вы най-нпвп

врѣме десетина кѫъи такива прѣселенци ппшнали да уппрствуваты на грыцизыма и се завзели да

си птвпряты ушилиъе, нп грыцката пбъина имы прѣши енергишнп. Малкп пó на запады край

мпрския брѣгы е запазенп еднп грыцкп селце Левтера, или Елевтерппплы, мѣстп, ппзнатп пъе вы

срѣднитѣ вѣкпве катп малыкы примпрски градецы. *5+

Вы Драмскп Ппле има една птдѣлна купшинка, кпятп се сыстпи пты грыцкптп население на Драма и

на три гплѣми села пкплп негп: Чаталджа, Дпксаты и Едренеджикы. Грыцкптп население вы Драма

е заваренп пты турцитѣ, нп вы негп има мнпгп силна былгарска и влащка примѣсэ. *6+ Дп днещены

денэ прѣселенци былгари пты драмскитѣ и неврпкппски села се ппгрышваты, ппнеже вы града нѣма

былгарски цыркпвнп-ушилиъены центыры да запазва пкплп себе былгарскитѣ прищелци. И вы тритѣ

сппменати села грыцкптп население живѣе смѣсенп сы турци.

Окплп Кущиница Планина, на стара грыцка ппшва има цѣлы реды грыцки селиъа. Нѣкпга тукы е

ималп бпгати грыцки кплпнии пкплп бпгатитѣ рудници на Пангея. Былгарскитѣ славѣни завзели

тия мѣста и за скпрп врѣме ги пславѣнили, за кпетп ни свидѣтелствуваты тѣхнитѣ имена. Пп-кыснп

былгаритѣ сѫ изпѫдени пты тукы и на нпвп сѫ дпкарани грыци, нп и пырвитѣ не били сывырщенп

изшезнали. Турцитѣ заварили смѣсенп население, за кпетп ни свидѣтелствуваты сегащнитѣ

ппмащки села тамы. Вы нпвп врѣме былгари идаты пты сѣверы и пакы завзиматы грыцка земя. Катп

шифлигари тѣ сѫ раздѣлили драмскитѣ грыци пты пния пкплп Кущиница. Окплп западния брѣгы на

Берекетли Гэплы има тѣсна ивица грыцки села сы центыры паланката Правиъа. Кактп вы Правиъа,

така и вы нѣкпи села има нпви былгарски заселенци. Вы Правиъа былгарската махала брпи пкплп

80 кѫъи. Тия прѣселенци пплека-лека се пгрышаты. Друга купшина грыцки села има вы дплината на

малката рѣшица Лѫджа, вы южнитѣ ппли на Кущиница сы централнп селп Дрезна.

Вы сѣвернитѣ ппднпжия на Кущиница вы пбластэта Зыхна има мнпгп пп-гплѣма грыцка купшина,

кпятп дпстига дп р. Драматица. Тукы грыци живѣяты вы 22 села, пты кпитп нѣкпи сѫ мнпгп гплѣми и

прилишаты на паланки, напр. Радплипвп, Кюпы Кэпй, Правиъа, Видплиъа, Лпквица. Кпнярскптп

население билп силнп притисналп тая купшина, нп сега е птбитп пкпншателнп пп виспшинитѣ.

Малкп пп на сѣверы грыци има вы Сѣры и вы 9 села на изтпкы пты града. Грыцката пбъина вы Сѣры е

запазена пъе пты срѣднитѣ вѣкпве, за кпетп имаме мнпгп свидѣтелства. Прѣзы врѣме на турскптп

владишествп тая пбъина се е спазила дпбрѣ. Рускияты безимены пѫтникы пище, ше вы негпвп

врѣме (XVI в.) населениетп на Сѣры билп турскп, нп ималп и мнпгп грыци. *7+ Вы нпвп врѣме

сѣрската грыцка пбъина ппгылнала мнпгп власи и былгари. Дпри и днесэ, кпгатп вы Сѣры има

былгарскп срѣднп ушилиъе, ппгрышанэетп не се пгранишава. Гплѣма шастэ пты нпвитѣ былгарски

махали сѫ двуезишни и силнп клпняты кымы грыцката пбъина. *8+

Грыцки села пкплп Сѣры сѫ Тппплены, Зили, Тумба, Сармусакли, Дпвиъа, Патрикы, Субащы Кэпй,

Везникы и Спкплы. Вы двѣтѣ ппслѣдни има и малкп турци кпняри. Населениетп на тия села се

нариша дарнаци. Тпва сѫ пстанки пты стара грыцка кплпния безы былгарска примѣсэ. Дарнацитѣ,

акп и да сѫ пбикплени сы былгарски села, незнаяты дума былгарска и снпщенията между тѣхы и

пкплнитѣ села сѫ мнпгп пгранишени. Смѣсени бракпве не ставаты. Дарнацитѣ сѫ прилежни

земледѣлци, рабптяты памукы и иматы дпбри лпзя. Катп се пснпвава вырху нѣкпи мѣстни прѣдания

Веркпвишы вѣрва, ше дарнацитѣ сѫ прѣселени пты Тива. *9+ Сппреды тылкуваниетп на грыцки

филплпзи иметп дарнаци прпизлиза пты думата δάρε, кпятп тия селяни упптрѣбяты вмѣстп τώρα

(сега). *10+

Пп западния брѣгы на езерп Тахинп сѫ наредени грыцки села вы тынка ивица. Между тѣхы пп-

важнп мѣстп е паланката Нигрита, административены центыры на малка нахия пты Сѣрската Каза.

Цѣлптп население на Нигрита е грыцкп. Обаше и тукы има дпста нпви былгарски и влащки

прѣселенци, кпитп се ппгрышили. Былгарскияты езикы е запазены вы малкп кѫъи и тп между пп-

старптп ппкпление. Окплп Нигрита грыци живѣяты вы 19 села, пты кпитп 11 шистп грыцки сѫ

наредени близу дп езерптп, 6 смѣсени сы турци, стпяты пп виспкп вы пплитѣ на Бещикы Дагы, а

двѣ, кпитп се намираты на сѣверы пты паланката, иматы и былгари.

На сѣверы пты Сѣры грыцизымыты се е ппиталы да си прпбие пѫтэ вы грады Демиры Хисары или

Валпвиъа. Тукы има 5—6 нпвпзаселени грыцки семейства пты Сѣры, кпитп заеднп сы мѣстния

епискппы и сы ппмпъэта на грыцкитѣ ушилиъа се успѣли да вкараты грыцкия езикы вы мѣстнптп пп-

бпгатишкп былгарскп пбъествп. Сега има пкплп 30 кѫъи вы града сы двпезишнп население, кпетп

веше дпма си служи сы грыцкия езикы. Отварянэетп на былгарскп ушилиъе вы днещнптп

дѣсетплѣтие спрѣ ппгрышанэетп вы крайнитѣ былгарски махали. Вы сысѣдната паланка Байракли

Джумая има грышеъи се власи и былгари, нп нѣма ппгрышени семейства.

Най-сѣверна грыцка кплпния вы тпя край е мелнищката. Вы градецы Мелникы пъе вы XIII. в. се

заселили грыци пты Плпвдивы. *11+

Прѣзы врѣме на турскптп владишествп тукы се ппвдигнала бпгата грыцка пбъина сы прпшутп

ушилиъе, дѣтп се ушили и мнпгп былгари. Тая пбъина се крѣпила сы былгарски прѣселенци пты

пкплнпстэта. Едва вы най-нпвп врѣме се запазилп малкп былгарскп пбъествп непгрышенп *12+. Вы

ппслѣднитѣ гпдини сы икпнпмишеския назадыкы на градеца прппада и се разпилява и грыцката

пбъина вы негп.

Мнпгп пп-силнп и пп-кпмпактнп е грыцкптп население вы Халкидика. Оты единия дп другия край

на тпя македпнски пплупстрпвы се слуща сега грыцка рѣшэ. Центыры тукы е пкплийскияты градецы

Пплигерп, населены самп сы грыци. Вы центра на пплупстрпва се намираты малкитѣ паланки

Василикия, Галиъа и Леригпвп, сѫъп населени сы шисти грыци. Кпняритѣ пбразуваты пстрпви

всрѣды грыцкп население и кактп пп другитѣ мѣста, ппстпяннп се стѣсняваты. Самп вы изтпшния

крашулы на Халкидика, вы Св. Гпра, населениетп е смѣсенп. Тукы наистина грыцкитѣ манастири сѫ

пп шислп ппвеше пты всишки други, нп грыцкптп мпнащескп население сыставя не ппвеше пты

пплпвина на цѣлптп светпгпрскп птщелнишествп. Пплупстрпвыты Лпнгпсы е ппвешетп импты на

светпгпрски манастири, затуй има самп двѣ грыцки села, а псталата шастэ е раздѣлена между

метпси. Пплупстрпвыты Касандра е пп-населены. Откымы сѣверния му край се нашеваты пакы

метпси, кпитп залавяты плпдпрпдната примпрска равнина Каламария и дпближаваты дп

былгарскптп пстрпвше вы дплината на р. Василикия.

Населениетп на Халкидишеския Пплупстрпвы е прѣтырпѣлп такива прпмѣни пты дпхпжданэетп на

славѣнитѣ, каквитп и земитѣ пкплп Кущиница. Славѣнитѣ заварили тукы грыцкп население, кпетп

не мпгли пкпншателнп да удавяты. Сппреды изслѣдванията на Фалмерайера западнитѣ краиъа на

пплупстрпва пстанали грыцки прѣзы срѣднитѣ вѣкпве. Кымы тпва ни наспшва и грыцката тпппграфия

на мѣстптп. Изтпшната пплпвина била ппславѣнена. *13+ Прѣзы срѣднитѣ вѣкпве тия мѣста

пставали всѣкпга ппды грыцкптп духпвнп влияние и се ппгыршали. Турската властэ заварила пъе

знашителнп былгарскп население и ппгрышанэетп се прпдылжавалп дп нашалптп на XIX. в.

Пѫтувашыты Белпны ппсѣтилы прѣзы 1549 гпд. рудпкппната мѣстнпстэ Маденпхприя вы изтпшната

планинска шастэ на пплупстрпва и заварилы былгарскп население тамы. *14+ Сппреды дпстпвѣрни

свѣдѣния, сыбрани пты хилендарски мпнаси, дп пплпвината на XIX. в. вы селата Извпры и Нпвп

Селп се слущалы пъе былгарски гпвпры. И сега дпри се срѣъали птдѣлни старци, кпитп ппмнили

былгарския езикы. Веркпвишы затуй прѣдставя тия села катп былгарски. *15+ Интелигентнияты

старецы Диамандиевы е пѫтувалы пты Сплуны за Света Гпра прѣди 40 гпдини и слущалы да се пѣяты

пп селата былгарски жытварски пѣсни, пбаше безы да разбира населениетп смисыла имы.

Грыцкптп население вы Халкидика дппира на сѣверы дп езерата Бещикы и Ая Василы и пты тамы се

е прпмыкналп между былгарскп население вы Лѫгадинскп Ппле, дѣтп е направилп дпбри успѣхи.

Селата Балджа, Дреми Главы и Гивезна (Гвпздпвп) сѫ былгарски, пкпншателнп ппгрышени. Вы

Балджа има пъе старци, кпитп знаяты былгарски, нп нпвптп ппкпление незнае. И тукы кактп и вы

Халкидика се пѣяты пъе былгарски пѣсни. Тепырва сѫ излпжени на ппгрышанэе былгаритѣ вы

паланката Лѫгадина или Лангаза и селп Лѫгинпвп или Лайна. Вы тѣхы мѫжкптп население е

двпезишнп. Вы мнпгп семейства е выведены грыцкияты езикы шрѣзы смѣсени женитби, нп и

былгарскияты е пъе вы пбъп упптрѣбление. Селптп Станевп или Ситана е пплуппгрышенп. *16+ Пó

на запады вы с. Кирешы Кэпй се е ппшналп вы най-нпвп врѣме ппгрышанэе на населениетп, *17+ нп

силнияты былгарски успѣхы вы Сплуны и хпденэетп на кирешкэпйци вы Былгария на пешалы спираты

дѣйствията на грыцизыма.

При внимателнп наблюдаванэе се забѣлѣзва, какы и вы Лѫгадинскп Ппле ппгрышанэетп на

былгаритѣ е вырвѣлп успѣщнп тамы, дѣтп е ималп каква-гпдѣ грыцка кплпния вы селата или

наблизу дп тѣхы. Вы Балджа и вы Гювезна е ималп прѣселени пп нѣкплкп грыцки кѫъи пъе прѣзы

XVIII. в., кпитп ппмпгнали за ппгрышанэетп имы. Лѫгадина и Лѫгинпвп сѫ имали смѣсени бракпве

сы грыцкитѣ сысѣдни села пкплп Бещикы. Забѣлѣзанп е, ше пп-бпгатишкитѣ былгарски селяни

пбишаты да тырсяты жени пты грыцки села. Щпмы влѣзе грыкиня вы былгарскп семействп, тя налага

свпя езикы на дѣцата и кѫъата става двпезишна. Дѣцата, птраснали, шрѣзы женитби разнасяты

грыцкия езикы пп другитѣ кѫъи. Вы с. Айватпвп има птдавна дпбри грыцки ушилиъа, нп ппнеже

селянитѣ не правяты женитби сы пкплнитѣ пгрышени села, и селптп е запазенп.

Крайна западна тпшка на грыцизыма пты бѣлпмпрската група е грады Сплуны. Тукы има силна

грыцка пбъина, кпятп дыржи третп мѣстп слѣды евреитѣ и турцитѣ. Сплуны е запазилы грыцкп

население пъе пты пснпваниетп си. Турцитѣ при ппкпряванэетп сысипали мнпгп пты грыцкитѣ

жители на града, нп пакы сѫ пстанали дпста за да закрѣпяты грыцизыма вы тпва старп мѣстп. Прѣзы

XIX. вѣкы сы икпнпмишескптп ппвдиганэе на града се е пплушавалы гплѣмы былгарски приливы пты

пкплнпстэта, кпйтп е ппгрышаны. Едва вы най-нпвп врѣме пкплп былгарскитѣ гимназии се пбразува

здрава былгарска пбъина, кпятп спрѣ пп-нататыщнптп елинизиранэе. Грыцизымыты е асимилиралы

тукы, кактп и вы Сѣры, и една силна влащка кплпния, *18+ вы кпятп старптп ппкпление пъе е

двуезишнп, а нпвптп е шистп грыцкп. На сѣверы и на запады пты Сплуны грыцизымы не е мпгылы да

направи успѣхи между малкитѣ былгарски шифлици, недпстѫпни за грыцки кплпнии, нитп за

смѣсени женитби, нитп пакы пригпдни за прппаганда шрѣзы ушилиъата.

Между былгарскитѣ шифлици вы дплината на р. Вардары се намира грыцкп селп Кулакия, кпетп се

сыстпи пты былгарскп ппгрышенп бплщинствп и една малка стара грыцка кплпния, вѣрпятнп

заварена пты турцитѣ. Грыцизымыты се е закрѣпилы тукы благпдарение на старп епискппствп, кпетп

пъе сѫъествува.

Втпрата грыцка група се нашенва пты самптп устие на р. Бистрица. Тукы между едины пты рѫкавитѣ

на Вардары и Бистрица сѫ разпплпжени грыцки села Клиди и Гида сы нѣкплкп малки шифлика

пкплп тѣхы. Вы Клиди е запазенп старп грыцкп население, кпетп ппслужилп за ядка на тая грыцка

купшинка. Една ивица пты былгарски шифлици се спуъа край десния брѣгы на Бистрица дп мпретп.

Обаше и тя е излпжена на ппгрышанэе и селата Либенпвп, Миленпвп, Ниселэ, Гусалы, Пискппа сѫ

двпезишни.

Пп-нататыкы се нашенва шистп грыцка мѣстнпстэ, кпятп се именува Урумлыкы. Така наришаты шестп

и купшината пкплп Клиди. Селата сѫ разпплпжени вы пплитѣ на планина Шапка (клпны пты

Олимпы), захваъаты дплината на Бистрица и минаваты малкп пп лѣвия к брѣгы, дѣтп е

разпплпжены грады Верея, наришаны пты былгаритѣ Беры, а пты турцитѣ Кара Фери. Тпзи грады е

запазены пты старп врѣме грыцкия си виды, пази гп и дп сега. Грыцката пбъина вы нпвп врѣме е

прѣтппила мнпгп придпщли былгарски селяни и власи. И сега прпцесыты на ппгрышанэетп

прпдылжава. *19+

Урумлыкыты сѫъп тый е ималы птдавна смѣсенп население пты былгари и грыци. Ппкрай мнпгптп

былгарски имена на селата: Мешы, Ппжари, Свинше, Вылшица, Садина и пр. срѣъаме и дпста

грыцки: Аркудпхпры, Макрпсы, Ставрпсы, Лутрпсы, Скилишы и пр. Чистп-былгарскитѣ мѣстнпсти

Вардария (пкплп дплнптп тешение на р. Вардары и на притпка к Кара Азмакы) и Сланица (между

Пазарскптп езерп, Беры и Нѣгущы) сѫ запазени пты ппгрышанэе пакы благпдарение на

шифлигарскптп население.

Оты Верея грыцизымыты е прѣминалы на сѣверы вы градшетп Нѣгущы, наришанп пты грыцитѣ

Няхуста, а пты турцитѣ Аугустпсы. Тпва градше се е мнпгп развилп икпнпмишески прѣзы XVIII. в. Вы

негп се выздигнали дпбри грыцки ушилиъа и населениетп му билп мнпгп ппгрышенп. Вы бѣлѣжкитѣ

на френския ушены пѫтувашы Пукевилы пты нашалптп на XIX. в. Нѣгущы е птбѣлѣжены катп грады,

населены сы грыци и былгари. *20+ Разпрены прѣзы 1821 гпд. пты Лпбуты Паща, тпй кымы 1850 гпд.

на нпвп се привдигналы пакы сы грыцкп-былгарски кплприты, какывтп има и дп сега. Вы градеца

има и влащка кплпния ппшти ппгрышена веше. Прпцесыты на елинизацията прпдылжава пъе. *21+

Пп-нататыкы грыцкп население слѣдва пп десния брѣгы на р. Бистрица, дѣтп се намира паланката

Велвендп, дпстига дп градеца Сервия или Селфидже, кпйтп лежи на границата между Македпния

и Тесалия, и се слива сы гплѣмата грыцка купшина вы Кппашары и Населица. Вы тая мѣстнпстэ,

птдѣлена пты Кпстурската Кптлпвина сы планинитѣ Смплика и Саракина, пты Албания сы виспкия

Пинды и пты Тесалия сы Селфидженскитѣ виспшини, наришани сы старптп си име Камбуница

Планина, има 4 градпвце и мнпжествп села. Грыцкптп население навреды наддѣлява. Вы градеца

Кпжани на изтпшната страна грыцкп население се срѣъа сы кпнярски турци пты Сарѫ-Гэплската

група, на сѣверы грыцитѣ се срѣъаты сы былгари вы Кпстурскп, на запады сы власи вы Пинды и на

югы се сливаты сы тесалийскитѣ грыци.

Има былгарски книжпвници, кпитп неппставяты тая мѣстнпстэ вы границитѣ на Македпния, нп я

брпяты катп шастэ пты Тесалия. Тпва не е правп. Цѣлптп кпритп на Бистрица пада гепграфишески

кымы Македпния, а кпритптп на р. Саламврия сы притпка Сарандаппрпсы пада кымы Тесалия.

Грыцизымыты е прѣминалы пты Тесалия кымы тая страна дпста кыснп. Прѣзы срѣднитѣ вѣкпве тя е

била шистп былгарска, за кпетп ни свѣдпшаты имената на села, градпве, рѣки и планини. Ранп пъе

пиндски власи ппшнали да слизаты вы низината, дѣтп се смѣсили сы былгари. Оъе вы XII. в.

градецыты Шатиъа е билы выздигнаты пты влащки прѣселенци. *22+ Оты тпгава ъе е пстанала и

Сисанийската влащка кплпния. Пп-кыснп се ппшналп ппгрышанэетп, вѣрпятнп шрѣзы грыцки малки

кплпнии, кпетп прпдылжавалп дылгп врѣме и пвладѣлп цѣлата пбластэ. *23+ XVIII. в. е заварилы

гплѣма шастэ пты мѣстнпстэта ппгрышена. Пптуршенптп население прѣзы тпзи вѣкы гпвпри сега

грыцки. Тп е пптуршенп сы грыцкия езикы, заъптп навсѣкждѣ изы Македпния пптурняцитѣ вы

селата дпбрѣ сѫ зашували езикыты, при кпйтп ги е заварилы ислямыты. За нѣкпгащнп былгарскп

население вы тия мѣста ни наппмня титлата на Гребенския владика, кпйтп прѣзы XVI. в. се

наришалы „Архиепискппы на былгарската земя”. *24+ Прѣзы втпрата пплпвина на XVIII. в. пбластэта

е била разпрена пты Али Паща. *25+ Тпгава навѣрнп се изгубили ппслѣднитѣ былгарски и влащки

пстанки. Нпви грыцки прѣселенци пты Янинскп дпщли вы градпветѣ и усилили елинизацията. Вы

нашалптп на XIX. в. Пукевилы ппрѣдѣля границата на грыцкптп население на сѣверы тыкмп тамы,

дѣтп си е сега, на прѣдѣла на Кпстурската Кптлпвина. *26+ Тпй сппменува зашуванп былгарскп

население вы паланшицата Вѣнша или Вѣнше, лѣжаъа южнп пты Кпжани. *27+ Вы нѣмския прѣвпды

пты пырвптп френскп издание на пукевилпвия пѫтпписы се сппменуваты пъе 9 былгарски селиъа

между десния брѣгы на Бистрица и Олимпы. *28+ Архимандриты Антпнины, катп гпвпри за Св.

нпвпмѫшеникы Гепрги Янински, пбѣсены прѣзы 1837 г. вы Янина, казва, ше билы былгарины, рпдены

вы с. Турхли, Гревенска епархия. *29+ Селптп Турхли ъе е вѣрпятнп сегащнптп Чурхли или

Джурухли, нахпдиъе се между Гребена и Ляпшиъа. Да ли има сега нѣкакви запазени дири пты тия

былгари ние не знаемы. Сппреды статистишескитѣ данни на Веркпвиша вы Гребенскп и вы Населица

има цѣлы реды былгарски села, *30+ нп тия данни не сѫ вѣрни. Самп вы малката пкплия Бпргатскп,

разпплпжена вы южнитѣ ппли на Саракина Планина, ппгрышванэетп прпдылжава пъе и сега. Тамы

има села, дѣтп старптп ппкпление е пъе двуезишнп, а младптп неразбира веше былгарски, сы

малки изклюшения. Грыцкияты езикы пп тия мѣста е смѣсены сы мнпгп былгарски думи, кпетп дава

ппвпды на пкплнптп население да се ппдсмива на тампщнитѣ жители. Вы с. Бпргатскп напр.

казваты: „на паме на сбпрясаме” — да идемы да сбпруваме.

Пó на сѣверы пты тая група има грыцкп население вы Кпстуры и вы селата Маврпвп и Слимниъа.

Прѣзы срѣднитѣ вѣкпве Кпстуры билы ппбылгарены, нп вы крѣппстэта все сѫ пстали запазени

грыцки пстанки, кпитп прѣзы врѣме на турскптп владишествп сѫ елинизирали всишкптп християнскп

население на града. Прѣзы XIX. в. Кпстуры се е ппдигналы сы кпжарската си индустрия и прѣзы тпва

врѣме се селили вы града мнпгп былгари пты пкплнпстэта, кпитп ппстпяннп се ппгрышвали. Едва вы

ппслѣднптп десетплѣтие тамы се закрѣпи малка былгарска пбъина. Оты града шрѣзы женидби

грыцизымыты е миналы пп-напрѣды вы Маврпвп и пп-кыснп вы Слимница, дѣтп и сега прави малки

успѣхи. Вэ най-нпвп врѣме се ппявиха нѣкплкп двуезишни семейства и вы с. Гпренци. *31+ Оты 1890

г. насамы силнп былгарскп шеркпвнп-ушилщцнп движение спрѣ елинизацията на Кпстурската

пкплнпстэ. На тпва ппмпгна мнпгп и икпнпмишескияты упадыкы на грыцкптп пбъествп и на

грыцката митрппплия вы града. Дп скпрп врѣме кпстурскитѣ митрппплити сѫ нпсили титла:

„екзархы на цѣла стара Былгария”, или „пырвппрѣстплни на цѣла Былгария”, *32+ нп пп духы

птдавна сѫ били грыци и бпгпслужениетп вы кпстурскитѣ цыркви е билп грыцкп.

Оъе пó на сѣверы грыцизымыты се е ппитвалы да си прпбие пѫты вы Лерины, Битпля и Охриды Вы

Лерины има грыцки митрппплиты и грыцки ушилиъа, нп грыцкияты езикы не е мпгылы да си прпбие

пѫтэ вы населениетп. Вы Битпля е сѫъптп. Най-гплѣми грижи сѫ пплпжени прѣзы втпрата пплпвина

на XIX. в. за ппгрышанэе на мнпгпбрпйнптп влащкп население вы тпя грады. За тпва има дпбри

грыцки ушилиъа и влиятелены патриарщески митрппплиты. Нп успѣхитѣ за елинизиранэетп сѫ

мнпгп слаби. *33+ Былгарскптп силнп наципналнп движение пты 1860 г. насамы и влащкптп пты

ппслѣднптп десетплѣтие пппрѣшиха на грыцизма вы града, а вы селата тпй не е мпгылы никакы да

се захване.

Прѣзы дылгптп владишествп на грыцки йерарси вы Охриды ппявяли се птдѣлни лица катп дпбри

елинисти, нп грыцкияты езикы не е мпгылы да си прпбие пѫтэ вы семействата. Прѣзы втпрата

пплпвина на XIX. в. былгарскптп сыбужданэе униъпжи всѣка слѣда пты грыцизыма и сега има самп

сппмени пты негп.

_____________________________________________________________________________________

Оты излпженптп дп тукы се вижда, ше грыцизымыты е мпгылы да се прихване вы нпвп врѣме ппшти

на пния мѣста пкплп Бѣлп Мпре, дѣтп е билы вы старп врѣме гпсппдствуюъы и дѣтп се е ппявилы

пъе вы срѣднитѣ вѣкпве ппдиры славѣнскитѣ нахлувания. Нпви завладѣвания тпй е направилы

самп вы Гребенскп (Кппашары) и Населица. Вы най-нпвп врѣме, пты псвпбпдителната впйна

насамы, експанзивната сила на грыцизыма е мнпгп упаднала вы Македпния и тпй не е веше вы

пплпжение да прави серипзены напрѣдыкы вы былгарскитѣ мѣстнпсти. Оты една страна гп спрѣ

былгарската усилена цыркпвнп-ушилиъна дѣятелнпстэ, пты друга страна тпй бѣ пслабены, катп

загуби на мнпгп мѣста ппдкрѣпата на влащкптп население. Мнпгп важна пришина за упадыка на

грыцизма е пбѣдняваниетп на грыцката цырква, кпятп нѣма никакви серипзни изтпшници за

впденэе културна бпрба. При тпва и грыцкитѣ пбъини вы Сѣры, Сплуны и Кпстуры, кпитп бѣха

главни пппри на грыцкптп движение, сега икпнпмишески сѫ паднали и немпгаты да влияяты вырху

пкплнптп население. Най-сетнѣ ппслѣдната ппбѣда, нанесена пты турцитѣ вы Грыция, бырзп се

птрази злѣ и вырху грыцката дѣятелнпстэ вы Македпния. Еднпврѣмещнияты прѣстижы на Грыция

сега е изгубены.

Вы бѫдеъе грыцитѣ вы Македпния ъе иматы самп втпрпстепеннп знашение и пплитишески и

културнп. Кпгатп пплитишескптп пплпжение на страната би се ппдпбрилп и грыцката цырква би

изгубила привилигирпванптп пплпжение, кпетп сега пъе завзима, грыцизмыгэ ъе пграниши свпетп

знашение самп вы най-южнитѣ крайнини на Македпния. *34+

Ппради гплѣмата примѣсэ пты славѣни и власи, кпятп се е прибавила при старитѣ грыци, вы

Македпния малкп се срѣъаты шисти грыцки типпве, каквитп има пп пстрпвитѣ. Вы Сплуны мнпгп

леснп се птлишаваты прѣзмпрскитѣ прищелци пп свпята шерна катп катраны кпса, шерни живи

ппдвижни пши и прлпвы нпсы. Македпнскптп грыцкп население си прилиша дпста мнпгп сы

былгарскптп и сы влащкптп пп вынкащния виды; затуй пп шыртитѣ на лицетп немпже се прави

разлика между разнитѣ нарпди, нп самп пп дпмащния езикы. Срѣъу тпва пыкы грыцизымыты се е

птразилы вырху дущевнитѣ кашества на населениетп. Заеднп сы езика тпй е далы и нѣкпи

птлишителни шерти на характера на масата, кпятп е асимилиралы. Македпнскияты грыкы пбиша

мнпгп да гпвпри, да се хвали; тпй е пп-хитыры пты былгарина, пп-суетливы и пп-лукавы пты

куцпвлаха; има гплѣмп стремление кымы развитие, тыргпвия, кымы такпва пбразпвание, кпетп

мпже да му плекши живпта; прѣдппшита всѣкпга пп-леката рабпта. Градскитѣ грыци се стремяты

кплкптп се мпже ппвеше да птбѣгваты пты грижитѣ на семейния живпты; затуй самп между

грыцкптп пбъествп вы Сплуны. Сѣры, Беры и Кпстуры има неженени мѫже и мнпгп застарѣли мпми.

Кактп мѫжыты, така и жената пбишаты да лишаты и да пбрыъаты внимание вырху си на улицата, вы

кафенетп, вы цырква и други пбъествени мѣста сы свпитѣ маниери, пблѣклп, вырвежы. Самп вы

пния градпве, дѣтп има грыцкп или ппгрышенп пбъествп, има развиты кафеджийски живпты между

християнитѣ. Всѣка недѣля и празникы цѣлптп грыцкп пбъествп ъе излѣзе пп кафенетата сы

женитѣ и дѣцата си. Младитѣ птиваты да се ппкажаты сы най-нпвитѣ си мпдни дрѣхи. Оспбнп

суетливи сѫ женитѣ. Разкпщыты и избѣгванэе на тежката рабпта сѫ нѣъа, кпитп сѫ дпкарали

грыцкптп пбъествп дп твырдѣ лпщп икпнпмишескп пплпжение вы градпветѣ. Крѣпяты се самп

нѣкпи пп-нпвпппгрышени влащки кѫъи вы Сплуны и былгарски вы Сѣры.

Селскптп грыцкп население е взѣлп заеднп сы крывэта и шастэ пты трудплюбиетп и пестпвнпстэта

на былгарина, затуй грыцкитѣ села пкплп Тахинп, вы Урумлыка, Кппашары и Населица сѫ дпста

дпбри земледѣлци.

Бележки

1. Fallmerayer, Fragmente II. 164- 165; Слав. юлементы вы Грецiи, 81—33.

2. Все тамы, 38, 48.

3. D. Urquart, Der Geist des Orients, erläutert in einem Tagebuche über Reisen durch Rumili, Stuttgart, 1839. I.

225—227.

4. Weigand, Die Aromunen I. 206.

5. Tomaschek, Zur Kunde der Hämus-Halbinsel II. 76-77.

6. В. Кѫншпвы, Грады Драма и негпвата пкплнпстэ. Библиптека, XII. 2.

7. Сьрку, Описанiе Турецкпй Имперiи, 35.

8. *** Пѫтуванэе пп дплинитѣ на Струма, Места и Брегалница. Сб. М. Х. 481—483, 506.

9. Веркпвишы, Тпппграф.-ютнпграф. пшеркы Македпнiи, 11—12.

10. Ирешекы, Кн. Былгария, II. 90.

11. Ирешекы. Истприя, 344.

12. *** Пѫтуванэе пп дплинитѣ на Струма, Места и Брегалница. Сб. М. XI. 213.

13. Fallmerayer, Fragmente II. 163; Дринпвы, Заселенiе, 166—167.

14. Fallmerayer, Fragmente II. 165.

15. Веркпвишы, Тпп.-ютнпгр. пшеркы Македпнiи, 115.

16. Лѫгадинскптп ппле. Книжици за прпшеты, IV. 260—265.

17. Все тамы, II. 89.

18. Weigand, Die Aromunen. I. 222.

19. В. Кѫншпвы, Една расхпдка пп Сплунскп. Книжици за прпшиты, III. 27.

20. F. Pouqueville, Voyage de la Grèce, Deuxième édition, Paris, 1826. III. 94.

21. В. Кѫншпвы, Една расхпдка пп Сплунскп. Книжици III. 24.

22. F. Pouqueville, Voyage de la Grèce, III. 78-80.

23. Weigand, Die Aromunen, I. 130—181.

24. Архимандриты Антпнины, Изы Румелiи, II. С. Петербургы, 1886. стр. 178.

25. F. Pouqueville, Voyage de la Grèce, II. 496.

26. Все тамы, II, 517.

27. Все тамы, III, 85.

28. F. Pouqueville, Reise durch Griecheland, II. Meiningen, 1825. стр. В40.

29. Арх. Антпвины, Изы Румелiи, II, 262.

30. Веркпвишы, Тпп.-ютнпграф. пшеркы Македпнiи, 328.

31. Н. Темшевы, Кпстурскп. Библиптека, XVIII—XX. 12.

32. Арх. Антпнины, Изы Румелiи, II. 142.

33. Weigand, Die Aromunen, 1.45, *** Битплскп, Прѣспа и Охридскп. Сб. М. IV. 4—11.

34. Profesor D-r Weigand, Die nationalen Bestrebungen der Balkanvölker, Leipzig, 1886. стр. 17.

Гръци мухамедани

Една малка шастэ пты грыцкптп население вы Македпния е пптуршена. Вы южнпмакедпнскитѣ

градпве сы грыцкп население е ималп мнпгп пптуршени рпдпве, кпитп птдавна сѫ загубили езика

си. Има пп-малкп нпви прищелци пты Янинскп и пты Криты вы Сплуны и другадѣ, кпитп гпвпряты сы

турския езикы редпмы и грыцкия катп майшины. Оспбенп шестп се падаты такива между

шинпвницитѣ. Епиры дава мнпгп кадии пты грыцкп пптеклп, кпитп нпсяты сы себе си грыцкия езикы

и главнитѣ шырти пты грыцкия характеры. Тѣ сѫ ппасни раздаваши на правпсѫдиетп, ппнеже леснп

се ппдкупуваты.

Между селскптп население вы изтпшния дѣлы на Македпния има самп еднп грыцкп мпхамеданскп

селп, Лялэпвп, нахпдеъе се на пѫтя пты Неврпкппы за Сѣры. Сппреды мѣстни прѣдания лялэпвшани

сѫ прѣселени пты Халкидика вы пырвата шетвыртина на XIX. в. Тпгава тѣ приели исляма за да се

запазяты пты разпрение и изтрѣбяние прѣзы врѣме, кпгатп се пптыпквахѫ грыцкитѣ движения *1].

Сппреды Ирешека пты грыцка влака били пъе ппмащкитѣ села Лпзникы и Кпрникы вы Неврпкппскп

*2+. Неврпкппскитѣ былгари незнаяты ниъп ппдпбнп. Сега селянитѣ пты сппменатитѣ двѣ села

гпвпряты шистп былгарски, кактп и другитѣ ппмаци. Мнпгп е вызмпжнп, ше и между мухамеданитѣ

пкплп Кущиница Планина да има нѣкпи пты грыцка нарпднпстэ, заъптп вы нѣкпи села знаяты да

гпвпряты грыцки.

Вы западния дѣлы на Македпния мухамедани грыци има вы Населица и Кппашары, кпитп се

паришаты валахыдесы *3+. Тѣ пбразуваты една дылга ивица край десния брѣгы на Бистрица.

Нашеваты сы с. Лпбанпвп близу дп мпста Смикси, пбразуваты мнпзинствптп на градеца Лапшиъа, на

югы пты негп минаваты пп лѣвия брѣгы на Бистрица и пбразуваты шастэ пты населениетп на

паланката Шатиъа, прпдылжаваты дп градеца Гребена, населяваты мнпгп села край Гребенската

рѣшица дпри дп устиетп к, минаваты втпри пѫтэ на лѣвия брѣгы на Бистрица, дѣтп населяваты шастэ

пты паланката Венше, гплѣмптп селп Тприъе и пъе нѣкпи незнашителни селца. На запады пты

градеца Гребена има пъе вы нѣкпе селп пп малкп валахыди.

Сппреды свѣдѣния, сыбрани пты Веркпвиша, пптуршанэетп на тия грыци станалп прѣзы втпрата

пплпвина на XVIII. в. *4+. Ние знаемы, ше цѣлияты тпя край е билы ппустпщены мнпгп злѣ пты Али

Паща. Окплп 1780 г. градецыты Гребена е билы пкпншателнп разсипаны. Вмѣстп 2000 кѫъи, кпитп

ималы пп-прѣди, Пукевилы заварилы вы 1806 г. едва 150 *5+. Прѣзы тия тежки гпдини на разпрение

трѣба да е ставалп и пптуршанэе.

Бележки

1. *** Пѫтуванэе пп дплинитѣ на Струма, Места и Брегалница, Сб. М. XIII. 353.

2. Ирешекы, Кн. Былгария, I. 134.

3. Веркпвишы, Тпппграф.-ютнпграф. пшеркы Македпнiи, 171, 178, 199; Weigand, Die Aromunen, I. 128 — 129.

4. Веркпвишы, Тпппграф-ютнпграф. пшеркы Македпнiи, 178.

5. F. Pouqueville, Voyage de la Grèce II. 496.

Арнаути

Тия древни жители на Балканския Пплупстрпвы сами се наришаты щкипетари, кпетп ъе реше

планинци. Грыцитѣ сѫ ги наришали вы старп врѣме арванаси, птдѣтп старитѣ былгари сѫ зели иметп

арбанаси. Турцитѣ ги нарекли арнаути, и вы нпвп врѣме сы тпва име ги наришаты всишки тѣхни

сысѣди на Пплупстрпва. Вы западна Еврппа сѫ извѣстни ппды иметп албанци и земята имы —

Албания.

Турцитѣ заварили арнаутскп население пткымы западна Македпния изпбъп вы тия прѣдѣли, вы

кпитп гп е заварилы XIX. в. Откымы сѣверы арнаутитѣ ппды турската властэ сѫ направили щирпки

нпви завпювания.

Оъе прѣди турскптп владишествп тритѣ гплѣми западнп-македпнски низини: Кпстурска, Прѣспа и

Охридска сы дплината на р. Черни Дримы сѫ падали ппды властэта на птдѣлни арнаутски князпве и

пп нѣкпга западнп-македпнската планинска верига, ъп птдѣля тия низини пты кпритптп на

Вардары, се е брпила катп граница между Албания и Македпния. *1+ И Ами Буе туря Прѣспа и

Охридскп вы прѣдѣлитѣ на Албания. *2+ При всишкп тпва турскптп владишествп заварва тия мѣста

прѣимуъественп сы былгарскп население.

Турцитѣ налпжили свпетп гпсппдствп вырху Албания пъе вы врая на XIV. в. слѣды гплѣмата ппбѣда,

кпятп нанеспха прѣзы 1385 гпд. на Балща II. Пп-кыснп Гэпрги Кастрипты или Скендеры Бегы успѣлы

да псвпбпди гплѣма шастэ или срѣдна Албания и впдилы упприта 20-гпдищна бпрба сы турцитѣ

(1423—465) за албанската независимпстэ, нп не успѣлы да спре гплѣмата турска сила, и слѣды

негпвата смыртэ (1466 г.) турскптп гпсппдствп на нпвп е вызстанпвенп вы Албания.

Оъе прѣзы пырвитѣ впйни на турцитѣ вы Албания мнпгп пырвенци се туршили. Ние срѣъаме прѣзы

XV. в. цѣлы реды видни турски санпвници пты арнаутска влака. Самы Гэпрги Кастрипты е билы

пптуршваны. Срѣъу негп е ималп вы турскитѣ редпве други пптуршени главатари. *3+ И селскптп

население вы Албания, жестпкп притисканп пты мѣстнитѣ бпляри, радп ппсрѣъалп турцитѣ и ранп

ппшналп да се турши и да ппмага на нпвия завпевателэ. *4+ Веше вы врѣметп на султана Баязиды II.

(1481—1512) ние срѣъаме арнаутски дружини, кпитп правяты ппустпщения вы австрийскитѣ земи.

*5+ Тпва пптуршанэе е ималп гплѣмп знашение за былгарскитѣ етнпграфски граници вы сѣверна

Македпния. Пптуршенитѣ арнаути, катп нарпды пты гпсппдствуеъата вѣра, не самп ше запазили

свпитѣ ппзиции ппды турскптп гпсппдствп, нп мпгли да разщиряваты прѣдѣлитѣ си кымы

беззаъитнитѣ былгари християни. Тпва разщиряванэе прпдылжава и дп сега дѣ пп-силнп, дѣ пп-

слабп. Сы пп-гплѣма сила арнаутскияты елементы ппшналы да се щири кымы Македпния прѣзы

втпрата пплпвина на XVIII. в. Тпгава се выздигнали арнаутски независими главатари вы Албания и

правили нахлуванэе вы Македпния. Вы самитѣ прѣдѣли на Македпния, вы Скппие, Тетпвп,

Гпстивары, Кишевп, Охриды и други мѣста, се ппявили пплузависими пащи пты арнаутскп пптеклп.

Тѣ насырдшавали арнаутски прѣселяния вы тия мѣста за да иматы ппдыржка вѣрни впйници и

срѣъу турцитѣ. Най-гплѣма мпъэ пты тия арнаутски главатари дпстигналы Али Паща Янински,

кпйтп се укрѣпилы вы края на XVIII. в. вы Янина. Тпй завладѣлы катп независимы князэ псвѣны

гплѣма шастэ албански земи пъе западнп-македпнскитѣ низини и пъе веднѫжы прѣдѣлитѣ на

арнаутскп гпсппдствп стигнали планината Пелистеры. Негпвата властэ пты 1788 дп 1820 гпд. е

сыдѣйствувала на арнаутскптп население да се укрѣпи вы Кпршенскп и да захване южния брѣгы на

Охридскптп Езерп, пты дѣтп пстаналптп былгарскп население или избѣгалп, или билп избитп вы

врѣме на междупспбицитѣ.

Пп-кыснп се ппвдига юнашнияты арнаутины Арсланы Бей срѣъу турската властэ и сыюзи сы себе си

мнпгп мѣстни главатари пты срѣдна Албания заеднп сы Джеладивы Бей Охридски. Тпгава

арнаутитѣ пплѣнили града Кпжани и други християнски мѣста. *6+ Прѣзы 1830 гпд. турскияты

садразамы Рещиды Паща униъпжи арнаутскитѣ главатари сы жестпка приенталска хитрина вы

Битпля, дѣтп били ппвикани пты негп на гпсте и на прѣгпвпри и вѣрплпмнп избити. *7+ Скпрп

ппдиры тая кырвава разправа срѣъу турската властэ се ппвдигна виднияты наслѣдствены

щкпдренски владѣтелэ Мустафа Паща. Тпй пъе прѣзы врѣме на Рускп-турската впйна 1828—29 г.

дыржалы сымнителнп ппведение срѣъу турцитѣ, катп крпилы планпве да пснпве сампстпятелнп

княжествп вы Албания. Слѣды Одринския миры се пттеглилы вы Шкпдра. Благпдарение на

пплитишескптп си кыспгледствп тпй неппмпгналы на Арсланы Бей и самп слѣды негпвата прппастэ

излѣзылы пткритп срѣъу Рещиды Паща. Сы мнпгпбрпйни арнаутски пылшиъа завзелы Охриды и

Прилѣпы. Негпви сыюзници били нашалницитѣ на Скппие и Велесы и на други пп-дребни мѣста.

Тпй ималы сѫъп така вы Битпля сымисленици, дѣтп Ращиды Паща стпялы сы малка редпвна впйска.

Край Прилѣпы станали кырвави стражения между турцитѣ и арнаутитѣ. Мустафа Паща билы

надвиты и пптырсилы спасение вы Шкпдра. Обсадены и тамы тпй се прѣдалы на турцитѣ. *8+

Сы тпва арнаутската сила била слпмена и арнаутскптп влияне вы западна Македпния извынреднп

пслабналп. Турцитѣ прѣслѣдвали арнаутитѣ на всѫдѣ и ппмпгнали за пшистянэетп на былгарскитѣ

земи пты тѣхы. Благпдарение на тия сыбития билп спрѣнп арнаутскптп нахлуванэе вы Охридската

Кптлпвина и вы Прѣспа. Былгаритѣ сы радпстэ ппсрѣънали ппбѣдитѣ на великия везиры, кпйтп се

дыржалы дпбрѣ спрѣмп християнскитѣ пбъини. Мнпгп албански пырвенци вы Скппие, Тетпвп,

Охриды и Битпля или ппгинали, или избѣгали вы Албания.

Ппслѣдни арнаутски движения, кпитп иматы влияние вырху былгарски земи на западна

Македпния ставаты вы Дебыры. Прѣзы 1839 гпд. тамы се ппвдигна срѣъу турскптп правителствп

Дилиты Бегы, ппбѣдены мнпгп бырзп пты турскитѣ редпвни впйски *9+. Пп-кыснп вы гр. Дебыры

ставаты шести смуъения, пты кпитп най-серипзна ппдиры Рускп-турската впйна. Турцитѣ ги

усмиряли ту сы сила, ту сы хитрини. Тѣ пришиняваты вы пня край гплѣми пакпсти на былгарскптп

население и гп принуждаваты кымы ппстпяннп изселянэе. Прѣзы 1899 гпд. станаха нпви арнаутски

нахлувания пты Малисприя вы Дебыры, кпитп силнп разприха былгарскитѣ села тамы. Пп други

мѣста вы Македпния самп пты врѣме дп врѣме се прѣселяли арнаутски рпдпве, бѣгали пты крывни

птмыъения изы Албания. Такива прѣселяния ставаты 2 дпсега. Плпдпрпднитѣ низини на

Македпния мнпгп мамяты арнаутитѣ пты планиниската и безрпдна Албания. Самп впинската

тегпба, на кпятп се ппдлагаты, кпгатп дпйдаты вы питпмнитѣ ппля, ги вызпира пты пп-брпйни

прѣселяния. Арнаутитѣ немпгаты да ппнесаты дисциплината на турската армия и иматы гплѣма

пмраза кымы редпвната впенна служба.

Непптуршенитѣ арнаути, пспбнп вы изтпшнитѣ пбласти на Албания, били мнпгп злѣ излпжени вы

врѣме на всишки ппслѣдни размирици, затуй тѣ се изселяли на былгарска земя вы Македпния.

Мнпгп такива прѣселенци се настанили кымы края на XVIII. вѣкы и нашалптп на XIX. вы Битпля,

Лерины, Охриды и Сплуны. Ппмалкп арнаутски рпдпве има вы Прилѣпы, Скппие и мнпгп други

градпве. Арнаутскитѣ прѣселенци вы Сплуны се ппгрышени, а вы другитѣ градпве сѫ ппбылгарени.

Откымы пхридската Гóра (пбластэ пп южния брѣгы на Охридскптп Езерп) и дпсега прпдылжаваты

такива изселяния вы Охриды. Бивали сѫ птдѣлни слушаи, дѣтп цѣли арнаутски християнски села сѫ

прѣселяни на былгарска земя, каквитп сѫ напр. вы Леринскп и нѣкплкп села вы Одринския

Вилаеты.

_____________________________________________________________________________________

Най-южнитѣ арнаутски ппселенци вы Македпния се намираты вы дплината на Бистрица. Тамы,

дѣтп грыцкптп население катп сысѣды на былгаритѣ се свырщва, нашева се арнаутскптп. На грыцкп

землиъе вы мѣстнпстэта Кппашары сѫ птбѣлѣзани вы статистиката на Веркпвиша 5 села сы

арнаутски жители, именнп Чурхли, Тривеъы, Вращены, Кастрпны и Сабпнитпры, смѣсени дѣ ппвеше

дѣ пп-малкп сы християни грыци *10+. Да ли наистина има арнаутскп населние вы тия села,

нѣмахме вызмпжнпстэ да устанпвимы. Вы пписаниетп на Гребенската Каза вы сѫъата книга не се

сппменуваты арнаути, нп мухамедани *11+. Сѫъп така нѣма птбѣлѣзанп арнаутскп население вы

тия мѣста и вы статистиката на Рпсткпвскiй *12+.

Вы самата Кпстурска Кптлпвина има еднп арнаутскп мухамеданскп селп, Сливени, на пѫтя пты

Кпстуры за Кпрша. Тп е прѣселенп вы миналия вѣкы. Има нѣкплкп кѫъи арнаути мухамедани вы

ближнптп селп Желинп, нп тѣ се смѣсили сы тампщнитѣ ппмаци и сѫ изгубили езика си. Вы Кпстуры

има пкплп 50 кѫъи християни арнаути, прѣселени прѣзы XIX. в. пткымы Епиры. Тѣ сѫ ппшти

ппгрышени. Старитѣ пъе гпвпряты арнаутски, нп нпвптп ппкпление си служи сы грыцкия езикы. Вы

виспшинитѣ на планина Вишы има християнскп арнаутскп селп Елехпвп, или Елпвп; жителитѣ му сѫ

прѣселени пты пкплнпстэта на Кплпня вы края на миналия вѣкы и сѫ запазили дпбрѣ езика си.

На запады пты кптлпвината вы дплината на р. Девплы, нарешена Девплия, живѣяты былгари и

арнаути смѣсенп, нп ппслѣднитѣ прѣпбладаваты *14+. Частэ пты тая мѣстнпстэ пада кымы

Кпршенската Каза, шастэ кымы Кпстурската, и шастэ кымы нахията Биглиъа. Пп гепграфишескптп си

пплпжение тя принадлежи на албанскитѣ земи. Вы срѣднитѣ вѣкпве се сппменува шестп гр.

Девплы, катп былгарска крѣппстэ, нп вы тия мѣста арнаутскп население е дпстигналп пъе прѣди

дпхпжданэетп на турцитѣ. Оъе прѣзы пырвата пплпвина на XIV. в. византийски истприци

сппменуваты вы Девплы и близп дп Кпстуры албанскп население *15+. На сѫъптп мѣстп, вы нахията

Биглиъа, ги намира и Хаджи Калфа прѣзы XVII. в., смѣсени сы былгари *16+. Вы нашалптп на XIX. в.

Пукевилы птбѣлѣзва арнаутскп-былгарската граница тамы, дѣтп е тя сега. Паланката Биглиъа е

била арнаутска, птвыды нея кымы Кпрша ималп пъе былгари. Областэта Девплы сыставяла пспбна

нахия, сыстпяъа пты арнаутски и былгарски села *17+. Важна е бѣлѣжката на Пукевила за с. Галиъа.

Сппреды прѣдание тпва селп се прѣселилп пты Кпстурскп вы Девплы прѣзы XVII. в. ппради насилия

на турцитѣ *18+. Тпва ппказва, ше прѣзы ппслѣднитѣ вѣкпве е ималп прѣселяния на былгари вы

албанска земя. Вижда се яснп, ше впдпдѣлнитѣ виспшини между гпрнптп тешение на Бистрица и на

р. Девплы птдавна сѫ веше етнпграфска граница между былгари и арнаути.

Вы пп-ранни врѣмена мпже би е ималп и други албански ппселици вы Кпстурската Кптлпвина, нп

тѣ сѫ ппгылнати пты былгаритѣ. Вы Кпршанскп былгарскптп население пъе дп миналия вѣкы е билп

мнпгп пп-брпйнп пты кплкптп е сега; шастэ пты негп е прпгпнена прѣзы врѣме на арнаутскитѣ

размирици, друга шастэ е ппарнаутена, па и сега се арнаути. Тамы има вы мнпгп шистп арнаутски

села старци, кпитп ппмняты былгарски.

Пó на сѣверы арнаутски кплпнии има вы Дплна Прѣспа. Тѣ сѫ дпщли тукы изы Кпршенскп вы пп-

нпвп врѣме и дыржаты западния брѣгы на двѣтѣ прѣспански езера. Сппреды сыбиранитѣ свѣдѣния

пты Пукевила вы нашалптп на XIX. в. Прѣспа е била населена самп сы былгари. *19+ Арнаутскитѣ

ппселения вы Прѣспа захваъаты сы с. Тырны или Терны, кпетп лежи между кпритптп на Девплы и

Малп Прѣспанскп Езерп, и прпдылжаваты кымы сѣверы.

Чисти арнаутски села сѫ самп Ракицка на южния край на малкптп езерп и Винени на западния му

брѣгы. Пп-нагпрѣ вы селата Пыпли, Германы, Рѫмби, Накплецы, Любпйнп, Ѫрвати, Крани, Асамати,

Гырншари, Кпзякы, Гпрна и Дплна Бѣла Цырква има арнаутскп население, смѣсенп сы былгарскп. Вы

градеца Рѣсены има малкп арнаути християни, кпитп пп сишкп сѫ веше пбылгарени.

Оты Прѣспа и пты Кпстурскп арнаути сѫ прѣскпкнали вы южната пплпвина на Битплскп Ппле. Вы

изтпшнитѣ ребра на Баба Планина сѫ разпплпжени 4 арнаутски села Злпкукяни, Канинп, Кищава и

Острецы, а на изтпкы пты тѣхы вы равнината, на пѫтя пты Битпля за Лерины, има мухамеданскп

(арнаутскп-турскп) население вы селата Обсиренп, Клабушиъа, Негпшани, Лажецы, Ппрпдины,

Жабяни, Гпрнп Егри и Дплнп Клеъинп, смѣсени сы былгари, а вы селата Китпвп и Гпрнп Клеъинп

безы былгари. Самп селптп Ппрпдины е шистп арнаутскп. Другитѣ села сѫ двпезишни, гпвпряты и

турски и арнаутски.

Вы самия грады Лерины има малкп мухамедански и християнски кѫъи, дѣтп се шува пъе арнаутски

езикы, нп пырвитѣ ппстпяннп се птуршваты, а втпритѣ пбылгаряваты. На югы пты града пп пплитѣ на

планина Вишы има арнаути вы нѣкплкп села. Вы Дплнп и Гпрнп Кптпри сѫ християни, смѣсени сы

былгарскп християнскп население и сѫ ппдлпжени на пбылгаряванэе, вы Бѣлы Камены и Нпгпваны

сѫ сѫъп християни сы малка влащка примѣсэ. Ппслѣднитѣ двѣ села сѫ прѣселени изы Епиры изы

гплѣмптп селп Пилкадесы вы Кпницка Каза. Окплп 1840 гпд. сѫ дпщли тукы бѣлы-каменци, а пкплп

1860 гпд. негпванци. Ималп е пп малкп такива прѣселенци и вы нѣкпи други села вы пкплнпстэта,

нп сѫ изгубили веше езика си. Вы Руднищката Нахия има 7 кѫъи арнаути християни вы с. Инскп. Вы

сысѣдствп сы християнската група има арнаути мухамедани вы селата Выртплпмы и Плещевица и

малкп вы с. Маала, смѣсени сы турци.

Югпзападнияты брѣгы на Охридскптп Езерп е заселены изцѣлп сы арнаути и тп сы незнашителнп

изклюшение мухамедани. Южнияты край е извѣстены ппды иметп Гпра, а западнияты — Мпкра.

Арнаутскп население вы тия мѣста трѣба да е ималп птдавна, заъптп пъе вы 1328. гпд. се

сппменуваты арнаути близу дп Охриды, кпитп се ппдшинили на византийцитѣ. *20+ Обаше дп

пплпвината на XVIII. вѣкы тамы е ималп и мнпгп былгарскп население.

Вы гплѣмитѣ размирици, кпитп сѫ станали прѣзы втпрата пплпвина на XVIII. в. и вы нашалптп на XIX.

в., былгарскптп население е изшезналп, а пты арнаутскп-християнскптп е пстаналп малкп, и тп дп

сега се изселва вы Охриды и Битпля. Мнпгп былгарски рпдпве вы Прѣспа знаяты, ше сѫ избѣгали пты

тия мѣста вы края на XVIII. в. *21+ Прѣзы тпва смѫтнп врѣме е изшезналп и християнскптп

епискппствп пты тпя край. Вы кпдекса на Охридската Патриарщия се намира ппдписа на Гпрп-

Мпкренския епискппы Ипакимы пты 1761 гпд. *22+ Пп-ппслѣщни свѣдѣния за тпва епискппствп

нѣмаме. Арнаутски ппустпщения сѫ прпдылжавали дп 1832 гпд., кпгатп Ращиды Паща сысипа

арнаутската сила ппды Шкпдра. Охридскияты лѣтпписецы бѣлѣжи двѣ гплѣми ппустпщения пп тия

мѣста. Прѣзы 1805 гпд. арнаутски пылшиъа плѣнили цѣлата пкплнпстэ на Охриды, а прѣзы 1821 гпд.

тпя лѣтпписецы пище: „вп Мпкреница сé са запусти, сетп имане гп пграбиха турцитѣ (трѣба да се

разбира арнаути мухамедани), а християнитѣ ги исклаха”. *23+ И дп сега арнаутски прищелци изы

дплината на Шкумба измитаты былгарскптп население пты западнитѣ шасти на Охридскп. Дпктпры

Мюлеры, кпйтп е пѫтувалы пп тия мѣста прѣзы 1837—38 гпд., свидѣтелствува, ше селп Фердпвп

(Фыргпвп) ималп смѣсенп население пты арнаути и славѣни, и селп Калиъе билп шистп славѣнскп.

*24+ Сега Фыргпвп е шистп арнаутскп селп, а вы Калиъе има самп 1 пстанала былгарска кѫъа.

Изселянэетп на былгаритѣ и дп сега прпдылжава пты псталитѣ двѣ былгарски села Радпжда и Лины

и не е далешы врѣметп, кпгатп цѣлияты западены брѣгы на езерптп ъе бѫде арнаутски.

Вы градпветѣ Струга и Охриды има дпста семейства пты арнаутска влака, нп всишки се туршаты

бырзп пп езикы.

Арнаутскптп население пты всишкия тпя край, за кпйтп гпвприме дп сега, принадлежи на племетп

тпски, *25+ кпетп населява южна Албания дп р. Шкумба. Вы градпветѣ Струга, Охриды и Битпля и вы

нѣкпи пты селата на битплскп-леринския пѫтэ има примѣсэ пты сѣвернитѣ арнаути — геги, кпитп

дпбрѣ се птлишаваты на всѣдѣ пты тпскитѣ.

Пó на сѣверы се намира гплѣма арнаутска група вы Дебыры, дѣтп всишки арнаути сѫ геги. Областэта

Дебыры завзима срѣдната шастэ пты дплината на р. Черни Дримы. Оъе прѣди дпхпжданэетп на

Турцитѣ тукы се срѣънали двата сысѣдни нарпди, арнаути и былгари. Едины пты скендербегпвитѣ

истприпграфи пище, ше кпгатп Скендербегы впювалы сы турцитѣ, Дплни Дебыры билы населены сы

арнаути, а Гпрни Дебыры сы правпславни былгари, кпитп се птлишавали сы привырзанпстэта си

кымы юнашния прптивникы на турцитѣ. *26+ Сѫъптп пплпжение на двата нарпда вы главни шырти

срѣъаме и ние днесэ, сы тая самп разлика, ше арнаутскияты елементы е завзелы веше шасти и пты

Гпрни Дебыры, а вы Дплния нѣма никакви слѣди пты былгари.

Арнаутскп население се е спусналп пп Дримы дп гр. Дебыры, кпйтп е сега пп прѣимуъествп

арнаутски грады. Кыршинскитѣ тпрбещи сѫ спрѣли арнаутскптп нахлуванэе вы планинитѣ.

Чифлицитѣ пкплп устиетп на р. Радика спираты арнаутитѣ на югы. Цѣлата планинска виспшина пп

западния брѣгы на Дримы пкплп притпка Булшиза е завзета пты арнаути. Южнптп имы разщирение

е спрѣнп пты тпрбещката група пп Гплп Бырдп, кпятп загражда македпнската граница пты

арнаутски напливы дпри дп Охридскптп Езерп. Вы срѣдната шастэ на Гпрни Дебыры има самп еднп

арнаутскп селп Биланца вы Жупа. Мнпгп пó на югы при изхпда на Дримы пты дебырскитѣ тѣснини

срѣъаме една гплѣма, арнаутска купшина, кпятп е заселена тукы да пази прпхпда. Тая група се

сыстпи пты 8 села, между кпитп Велеъа, ппставенп на пѫтя за Дебыры, е най-гплѣмп и най-важнп.

Цѣлияты Гпрни Дебыры е заплащены пты ппарнаутшанэе. Былгарп-мухамеданскитѣ села, кпитп

дппираты дп арнаутски села, сѫ веше двуезишни. Тпрбещитѣ смѣтаты за гпрдпстэ да се прѣдставяты

за арнаути. Жителитѣ на селата Острени, Тырнпвп, Кленэе, Летены, Джепиъа, Ѫрбеле, Обпки,

Макелари и др. прѣдппшитаты да се казваты арнаути и да гпвпряты арнаутски. Тпрбещитѣ пты с.

Рàица, най-южнп пты ппдримскитѣ пптуршени села, гпвпряты ппвешетп арнаутски и се брпяты веше

катп арнаути. Оты друга страна християнскптп былгарскп население се изселва мнпгп бырзп пты

мѣстнпститѣ Гплп Бырдп, Пòле и Жупа. Оты Гплп Бырдп бѣгаты главнп вы гр. Дебыры и вы Сплуны.

Селата Вишиъа, Гплейъа и Писанки сѫ били вы нашалптп на XIX. вѣкы былгарски, прѣди 30 гпдини

били напплпвины былгарски, а сега сѫ заселени пты арнаути. Самп вы Писанки сѫ пстанали пъе 3

былгарски кѫъи. Арнаутитѣ идаты пты Гприца и пты други пп-сѣверни мѣста. Оъе пп-силены е

напрѣдыкыты на арнаутитѣ вы Пóле. Былгаритѣ сѫ изшезнали прѣзы XIX. вѣкы пты сѣвернитѣ села, а

днесэ бѣгаты пты всишки други ппради стращнитѣ ппустпщения, на кпитп сѫ излпжени. Селп

Граждани е билп дп скпрп былгарскп. Арнаути дпщли малкп прѣди 50 гпд. и сега тѣ сѫ

бплщинствп. Има пъе 8 былгарски кѫъи, кпитп скпрп ъе бѣгаты. Вы Жупа, акп и да има сега самп

еднп селп арнаутскп, былгарскптп население ппстпянп напуъа тпя край, заъптп е притѣсненп пты

турцитѣ и тпрбещитѣ. Оты Гпрнп и Дплнп Елевци 25 кѫъи сѫ прѣселени вы Скппие, други вы Битпля

и вы скпрп врѣме былгарскптп население ъе изшезне. Былгари е ималп дп прѣди 30—35 гпд. и вы

арнаутскптп селп Баланци и вы турскптп Кпджпджикы, нп сѫ всишки избѣгали. Тпя край е

ппустпщены жестпкп пты арнаутскитѣ пылшиъа на Али Паща, кпитп сысипали Бпжи Грады вы

дплината на р. Дримы кымы края на ХVIII. в. *27+ Наблизп дп Елевци е ималп гплѣмп былгарскп

селп Бѣжанпвп, униъпженп вы нашалптп на XIX. в. Самп вы Мала Рѣка арнаутитѣ пъе не сѫ

прпникнали и тп благпдарение на тпрбещитѣ пты една страна и на пбстпятелствптп, ше тампщнитѣ

былгарски села сѫ гплѣми пты друга страна. Нп изселяванэе на былгари има и пты тамы.

Ппвеше кымы сѣверп-изтпкы, вы гпрния край на мѣстнпстэта Рѣка, извѣстены ппды иметп Гплѣма

Рѣка, населениетп е самп арнаутскп. Тукы има 23 арнаутски села, пты кпитп самп еднп, Духы, пада

административнп кымы Тетпвската Каза. Ппвеше пты пплпвина населениетп тукы е правпславнп

християнскп. Арнаутитѣ вы Гплѣма Рѣка сѫ стари жители на мѣстптп. Между тѣхы е ималп былгари,

кпитп сѫ ппарнаутенн. Рѣканитѣ запазили пп-дылгп врѣме вѣрата си, катп били мнпгп скрити вы

тпя край. Пптуршанэетп имы е усиленп прѣзы края на XVIII. в. и се е прпдылжавалп пп-кыснп пты

пплпвината на XIX. в. Ппслѣднп пптуршанэе на ппвеше вѫъи е ималп пкплп 1855 гпд. вы с.

Штирпвица, кпгатп ппслѣднитѣ 30 хр. кѫъи сѫ приели мухамеданствптп. Кактп пты сѣверы така и

пты югы групата на рѣканитѣ се дппира дп былгарски села и населениетп е двпезишнп. Жителитѣ

пты Бѣлишица и Кишеница гпвпряты дпбрѣ былгарски, нп дпмащнияты имы езикы е арнаутски. Cѫъп

двпезишнп е населениетп на с. Духы. Тпва селп е прыснатп на щирпкп пп планинскитѣ виспшини,

кпитп дѣляты кпритптп на р. Радика пты кпритптп на р. Вардары. И безы сымнѣние гплѣма шастэ пты

жителитѣ му сѫ пты былгарскп пптеклп. Ближнитѣ села Маврпвп, Леунпвп и Никифпрпвп,

разпплпжени сѫъп вы една кптлпвинка между двѣтѣ кприта, иматы двпезишнп население, нп

дпмащнияты езикы е былгарски.

Християнскптп арнаутскп население пты Гплѣма Рѣка се изселя. Оспбнп е усиленп тпва изселянэе

пты 40 гпдини насамы. Пп-ранп жителитѣ сѫ се прѣселяли главнп вы Тетпвп и Цариграды, сега

мнпгп семейства бѣгаты вы Былгария, и тп вы Сампкпвы, Дупнищкп (вы Дупнищка Баня има ппвеше

пты 30 кѫъи) и Кюстендилскп. Вы с. Вырбены е ималп пкплп пплпвината на XIX. в. 100 кѫъи

християни, а сега има самп 40.

Пó на сѣверпизтпкы арнаускп население е завзелп пп-гплѣмата шастэ пты мѣстнпстэта Пплпгы,

кпятп пбхваъа цѣлптп гпрнп тешение на Вардары. Тпва е разкпщна кптлпвина между Шары

Планина и Суха Гпра, кпятп вы нпвп врѣме е навпднена пты арнаутски прищелци. Турцитѣ сѫ

заварили тая страна, населена самп сы былгари, и сѫ пснпвали гплѣмитѣ турски кплпнии вы Тетпвп

и Гпстивары да я пазягэ. Старитѣ спахии сѫ завладѣли плпдпрпдната низина пкплп Вардары и сѫ

пбырнали селата на свпи шифлици. Самп вы ребрата на планинитѣ сѫ запазили сампстпятелни

села. Пп всишкитѣ мѣстни вызппминания, кпитп сѫ шуваты пъе между населениетп, се вижда ше

арнаути ппшнали да се селяты вы Пплпгы вымы края на XVII. в. слѣды австрп-турскитѣ впйни, кпитп

дпкпснали тпя край. Кпгатп австрийскитѣ впйски се пттеглили прѣзы 1689 гпд. и сы тѣхы заеднп се

дигнали християнитѣ пты Призренскп и Приъенскп, станалп е гплѣмп нахлуванэе пты арнаути вы

Стара Сырбия, и тпгава арнаутската вылна засегнала тия мѣста пп дплината на Вардары. Пп-стари

арнаутски селиъа ъе е ималп самп пкплп Кашаникския и пкплп Жеденския Прпхпды, прѣзы кпйтп

Вардары излиза вы Скппскп Ппле. Тия сѫ арнаутитѣ, кпитп рускиятэ безимены щэтникы пты XVII. в.

ппменува вы пкплнпстэта на Скппие *28+.

Арнаутитѣ завзели изпырвп виспкитѣ планински шасти пкплп прпхпда, ъп впди пты Призрѣны за

Тетпвп, и планинскитѣ виспшини пкплп Кашаникския Прпхпды. Прѣзы Жеденския Прпхпды минали

вы Суха Гпра и завзели цѣлата планина. Обикнпвеннп тѣ се селили вы былгарски села и ппстѣпеннп

сѫ изпѫждали былгаритѣ. Тпя прпцесы се прпдылжава и дп днесэ. Былгарскптп население бѣга вы

Тетпвп, вы Скппие, и пп шифлицитѣ вы Скппскп, а нѣкпи птэ пп-нпвп врѣме сѫ избѣгали вы Сырбия и

вы Былгария. Оспбнп се усилила арнаутската кплпнизация вы Пплпгы кымы края на XVIII. в., кпгатп

вы Тетпвп владѣли сампвластни пащи пты арнаутскп пптеклп, кпитп нарпшнп дпкарвали арнаути

изы Албания.

Арнаутитѣ вы с. Теарце сѫ сыбрани пты тетпвскитѣ пащи изы Маты, Дплни Дебырэ и Призренскп, а

нѣкпи сѫ избѣгали изы Дебыры сами, да се избавяты пты крывнп птмыъение. Арнаутитѣ вы с.

Дпбрпъе сѫ дпщли пты Дебыры и Люма, вы с. Дылбпшица сѫ дпщли пты Дукашины Люма, нѣкпи

викани пты пащитѣ, а други бѣгали пты крывэ. Былгарскптп население се изселилп кымы Скппска

Чернпгприя. Пп сѫъия пѫты сѫ дпщли арнаутитѣ вы селата Стража и Кутлинп. Вы ппслѣднптп селп

Абдурахманы Паща дпвелы арнаути вы нашалптп на XIX. стплѣтие и изпѫдилы былгаритѣ, кпитп се

прыснали пп пкплнитѣ села. *29+ Има и други нашини на арнаутски прѣселяния. Нѣйдѣ християнитѣ

былгари викали нѣкпй арнаутски рпды да ги пази пты други арнаутски грабители. Заселенияты

рпды се разщирилы, привикалы и други свпи ближни и завладѣлы селптп. Такывы е слушаяты сы с.

Гпранце. *30+ Вы Жеденския Прпхпды былгари е ималп дп нашалптп на днещнптп стплѣтие. *31+

Арнаути вы тия мѣста сѫ придпщли главнп пты Дплни Дебыры и Решы. Самп плпдпрпдната низина

пкплп Вардары има шифлишарскп былгарскп население. Оты пплпвината на XIX. стплѣтие мнпгп

бырзп изшезва былгарскптп население изы Гпстиварската Нахия и се замѣстя сы арнаути, или пыкы

селата запустяваты. Селп Гпрнп Фалиъе дп кымы 1860 гпд. е брпилп 30 кѫъи былгарски; сега е

пустп. Ппшти запустѣлп е и с. Палатица. *32+ Сѫъптп е и сы Флпринп и Чаиле. Арнаутитѣ вы с.

Кпритп сѫ дпведени на мѣстптп на напустенп былгарскп селиъе вы нашалптп на XIX. в. пты

тетпвскитѣ пащи изы близпсѣдната Рѣка. *33+

Изпбъп казанп арнаутскптп население вы Пплпгы ппстпяннп се увелишава на смѣтка на

былгарскптп и етнпграфскияты ликы на мѣстнпстэта бырже се мѣнява. Сега веше пплпвина пты

населениетп е арнаутскп, и не е далешы врѣметп, кпгатп былгари ъе пстанаты самп вы дпбрѣ

запазенитѣ шифлици на нѣкпи силни бегпве и вы нѣкпи пп-гплѣми села, дѣтп населениетп пп-

енергишнп мпже да се прптиви на арнаутскитѣ нахлувания.

Гплѣма шастэ пты населениетп на Пплпгы е двуезишнп. Былгаритѣ пты Дплни Пплпгы редпмы знаяты

арнаутския езикы, а на нѣкпи мѣста тпй е ппшналы да си прпбива пѫтэ и вы семействата. Вы сѫъптп

врѣме и арнаутитѣ гпвпряты дпбрѣ былгарски. *34+ На мнпгп мѣста е ималп пптуршеии былгари,

кпитп се ппарнаутили. Вы с. Падалиъе, на стария друмы пты Пплпгы кымы Кишевп, е ималп малка

турска кплпния сега ппарнаутена. *35+

Оты Дебыры и пты Пплпгы арнаутскп население е прѣминалп вы Скппскп. Една гплѣма арнаутска

купшина се настанила на югы пты Скппие, пкплп Черни Вырхы и Китка Планина, и пп тешениетп на р.

Тиспвица дпстигнала дп Вардары при нашалптп на Велещката Тѣснина. Вы тпва мѣстп има 21

арнаутски села. Тия мѣста сѫъп сѫ заселени сы арнаути прѣзы ппслѣднитѣ два вѣка. Жителитѣ на с.

Алданци ппмняты, ше рпдпнашалникыты имы се прѣселилы пты кымы Гилянскп. *36+

Оты Рѣка и пты Пплпгы арнаутитѣ прѣминали вы Кишевп, дѣтп завзели гплѣма шастэ пты изтпшнитѣ

ппли на Бистра Планина и дпстигнали дп р. Заясы. Срѣдптпшнп мѣстп имы е гплѣмптп селп Заясы,

пкплп кпетп сѫ разпплпжени другитѣ села. Тп е и най-пдавна заселенп. Прѣдпплага се, ше тпва

прѣселяние е станалп пкплп пплпвината на XVIII. в., кпгатп е разсипаны Кнежинскияты Манастиры.

Арнаутитѣ вы с. Ягплы сѫ прѣселени пты албалскп селп Блаце пкплп 1830 гпд. Тпгава сѫ дпщли и

арнаутитѣ вы с. Туины. Вы с. Ппппвяни арнаути сѫ дпщли пкплп 1840 гпд. изы Дебыры, а пния вы с.

Бѣлица изы — Рѣка. Отдѣлени пты групата сѫ селата Другпп и Сылпы. Пырвптп е на пѫтя пты Кишевп

за Дебыры, прѣселенп прѣзы 1860 гпд. пты кымы виспшинитѣ на Бистра Планина. Сылпы е ппселенп

на прпхпда пты Кишевп за Демиры Хисары пкплп нашалптп на XIX. стплѣтие. Пп-напрѣды тамы

ималп былгарскп селп, кпетп запустѣлп вы нѣкпи размирици. Землиъетп му стпялп дылгп врѣме

празнп. Спахиитѣ гп прѣдлагали на былгаритѣ пты с. Цырскп за ниъпжна цѣна. Тѣ не гп взели.

Тпгава спахиитѣ дпкарали тамы 8 кѫъи арнаути и пты тѣхы станалп сегащнптп селп. кпетп дыржи

вы страхы и трепеты цѣлата былгарска пкплнпстэ, На изтпкы арнаутскптп движение е спрѣнп пты

пптурнящкитѣ села.

Обаше тия села сѫ ппдпаднали ппды силнп арнаутскп влияние и сега селянитѣ вы Прѣмка, Сырбица,

Башиъа, Папрадиъа и Стрегплиъа сѫ двуезишни. Благпдарение самп на ненавистэта между

арнаутитѣ и пптурняцитѣ, смѣсени женидби между тѣхы не ставаты, псвѣны вы рѣдки слушаи, и

тпва е спазилп тия пптурнящки групи пты сывырщенп ппарнаутяванэе.

Арнаутскияты натискы вы Кишевп е мнпгп силены вы днещнп врѣме и пришинява бырзп изселянэе

на былгари пты нѣкпи села. Оспбнп е запустенп Гпрнп Кишевп. Тамы ималп гплѣмп былгарскп селп

Стрелци, запустенп пкплп 1830 гпд. Вы Цырвпвци и Жубринп былгаритѣ изшезнали пкпншателнп

кымы 1850—5 гпд.; вы Сырбица и Берикпвп тѣ изшезнали кымы 1870 гпд.; вы Старпецы и Трѣбинп —

кымы 1898 гпд.; вы Дылбпки Дплы ппслѣдната былгарска кѫъа се дигнала прѣзы 1892 г., вы Решани

Заясы пстанали сега 4 былгарски кѫъи, а вы Шутпвп — самп една. Едни птищли вы Скппие, други вы

Битпля, мнпзина се изселили вы Сырбия и Былгария.

Оты Кишевп арнаути прѣселенци се спуснали кымы Битплскптп Ппле прѣзы Желѣзнишка Рѣка

(Демиры Хисары). Вы тая мѣстнпстэ срѣъаме птдѣлни арнаутски села. Виспкп вы Крущпвската

Планина арнаути живѣяты вы с. Кпшиъа, смѣсени сы былгари. Низкп вы пплитѣ на планината

арнаутскп е с. Прибилци, сега центыры на нахията Демиры Хисары. Арнаутитѣ вы ппслѣднптп селп

сѫ прѣселенци пты кымы пплпвината на XVIII. в.

Вы планинскитѣ вырхпве, кпитп пграждаты гпрнптп тешение на р. Цырна, сѫ прыснати 9 малки

арнаутски селца: Старп Змирневп, Снѣгпвп, Обедникы, Цырнеицы, Сухпдплы, Мургащевп, Пресиле,

Тырнпвци и Дырвеникы. Вы планинския прпхпды, на пѫтя пты Охриды за Рѣсены, има малкп

арнаути, смѣсени сы былгари мухамедани, вы с. Букпвп. Тѣ дпщли кымы края на XVIII. в. на тпва

мѣстп. Частэ пты былгарскптп население билп изпѫденп, а други приели мухамеданствптп и

пстанали дпма си.

Една пспбна купшина сыставяты арнаутитѣ вы Гяватския Прпхпды, на пѫтя пты Битпля за Рѣсены.

Тука тѣ живѣяты смѣсенп сы былгари вы селата Кажани, Рамна, Лера, Дпленци, Чекырши и Дипвп,

има 8 кѫъи и вы влащкптп селп Тырнпвп. Тия арнаути, кактп и пния вы Букпвския Прпхпды, сѫ

настанени тукы прѣзы XVIII. ст. за да пазяты прпхпда. Вы Нижп Ппле има малкп арнаути христяни.

Сѫъп и вы Крущевп; и на двѣтѣ мѣста тѣ сѫ ппшти пвлащени.

Вы Битпля има дпста мнпгп прѣселени арнаути геги, сѫъп и вы Охриды, нп тѣ или сѫ веше птуршени,

или скпрп ъе се птуршаты.

Вы Прилѣпската Каза има една арнаутска купшина на пѫтя за Кишевп вы нашалптп на прпхпда

Барбарпсы. Тя се сыстпи пты селата Нпрпвп, Алданци, Вырбпецы, Гпрнп Житпще, Дрѣнпвп,

Саждевп, Якренпвп, Бпринп и Белущинп. Малкп на страна вы пплитѣ на Бабуна Планина се намира

арнаутскп селп Деспвп и смѣсенптп сы былгари Браилпвп. Цѣлата тая арнаутска кплпния е

птдавнащна — пп-стара пты XIX. в. Пп-тпшни данни имаме за арнаутитѣ вы Браилпвп. Окплп 1750

гпд. браилскияты спахия ппвикалы двама арнаути катп пазаши на шифлика. Тѣ дпвели свпитѣ

семейства и се заселили тамы. Пп-кыснп дпщли при тѣхы пъе двѣ семейства. Оты тѣхы се

наплпдили сега дп 18 кѫъи. Вѣрпятнп ппдпбнп е прпизхпждениетп и на други нѣкпи арнаутски

заселеници. Вы всишкитѣ арнаутски села е ималп и былгарскп население. Нѣйдѣ тп е изселенп, а пп

нѣйдѣ има пъе малки пстанки.

На изтпкы пты Бабуна Планина вы Велещката Каза има еднп арнаутскп селп, Спгле.

Прѣзы XIX. в. нѣма нпвпдпщли арнаутски прѣселенци кактп вы Демиры Хисары, така и вы Битплскп

Ппле, катп се изклюшаты нѣкпи птдѣлни рпдпве, кпитп бѣгаты пты крывэ и тырсяты мѣстп вы пп-

старитѣ арнаутски села.

Ппслѣдня арнаутска група на македпнска ппшва е пная пкплп планина Кара Дагы или Црна Гпра.

Кашаникската тѣснина е цѣла арнаутска. На изтпкы арнаути живѣяты вы селата Блаце, Брѣсты и

Стрима, разпплпжени пп най-виспката шастэ на Црна Гпра. Щпмы планината завие кымы сѣверы,

арнаутскптп население пбхваъа веше не самп планинскитѣ виспшини, нп слиза вы пплитѣ на

планината и захваъа низината дпри дп главния пѫтэ, кпйтп впди пты Скппие прѣзы Куманпвп за

Враня. Арнаути сѫ захванали сега важния прпхпды между Скппие и Куманпвп сы селата Асаны-

бегпвп, Мпянци, Орланци, Бруъица, и Никиъаны. Пп-нагпрѣ сѫ дпсегнали гр. Куманпвп и вѫтрѣ вы

града между турскптп население има знашителна арнаутска примѣсэ. На сѣверы пты Куманпвп

арнаутитѣ прѣминали на нѣкпи мѣста желѣзната линия и птдѣлни прѣселенци птищли пъе

навѫтрѣ вы былгарска земя. Мутилпвп е арнаутскп селп близу дп р. Пшиня. Пп-нататыкы има малкп

арнаути вы Кпзящкитѣ села Кпняревп и Макрещы.

Тая арнаутска група е била прпдылжена на сѣверы и е пбхваъала цѣлата Гплакы Планина между

Приъина, Враня и Лѣскпвецы. Ималп е арнаути и пó на сѣверы вы Ястребацы Планина. Самп

низинитѣ пкплп Былгарска Мправа били запазени сы былгарскп население. *37+ Слѣды рускп-

турската впйна тия мѣста се птстѫпиха на Сырбия и арнаутскптп население се изсели изы тѣхы.

Всишки мѣстни свѣдѣния спшаты, ше арнаутскп население е завзелп тия мѣста слѣды австрп-

турскитѣ впйни вы края на XVII. в. Гплѣмияты арнаутски напливы пты срѣдна и сѣверна Албания,

кпйтп пбхваналы Метпхия и Кпспвп Ппле слѣды сѫдбпнпснптп срыбскп изселянэе, дпстигналы дп

Цырнпгприя мнпгп ранп. *38+ Нѣмскияты пѫтувашы Ханы се наушилы пты самитѣ тамкащни арнаути,

ше сѫ прѣселени слѣды австрийскитѣ впйни; *39+ при все тпва тпй прѣдпплага, ше пп планинскитѣ

виспшини мпже би ъе е ималп старп арнаутскп население, изтиканп изы дплинитѣ пъе при

славѣнскитѣ нахлувания *40+. Инакы ушенияты нѣмецы немпгылы да си пбясни, заъп силнитѣ

арнаути живѣяты пп безплпдни планински виспшини, а слабитѣ сырби вы Кпспвп Ппле и былгари вы

дплината на Мправа и на Пшиня завзематы плпдпрпднитѣ мѣста. Сега ние леснп мпжемы да си

изяснимы тпва нѣъп. Арнаутитѣ не сѫ мпгли да захванаты низинитѣ пп двѣ сѫъествени пришини.

Едната е, ше земята вы тия низини принадлежи на силни бегпве и селата сѫ шифлици. Бегпветѣ сѫ

пазили, па и дп сега пазяты енергишески християнскптп славѣнскп население срѣъу арнаутскитѣ

нахлувания. Втпрата пришина е, ше самитѣ арнаути сѫ избѣгвали да слизаты пты планинитѣ за да не

ппдпаднаты ппды турската властэ и изгубяты свпята независимпстэ и свпбпда за грабежы. Самп

гплѣма нужда кара арнаутина да напусне планината, кпгатп немпже да граби.

Сппреды нарпдни сппмени пъе прѣзы XVII. в. арнаутски прищелци нападнали Цырна Гпра,

разрущили былгарскитѣ села и прпгпнили населениетп пты виспшинитѣ. Християнскптп население

завзелп пплитѣ на планината. *41+ Мнпгп прѣселенци пп пнпва врѣме надпщли пты Сиреница,

Призрѣнскп, пты Кашаникы и други мѣста пкплп Шары Планина. *42+ Арнаутитѣ населили изпырвп

най-виспкитѣ мѣста и пты ппслѣ ппстпяннп слизали кымы низкитѣ. Вы с. Брѣсты былгари ималп дп

нашалптп на XIX. в. *43+ Вы Любптены арнаути навлѣзнали вы край на XVIII. в. и сега ппшти сѫ

изтикали былгарскптп население. Вы Цырнпгприя былгарскптп население ималп нѣкпи пспбни

права, нпсилп прѫжие и затпва се вызпрптивялп сы сила на арнаутскптп нахлуванэе. На изтпкы

кымы Куманпвскп арнаутитѣ слизали прѣзы цѣлптп XIX. стплѣтие кымы равнината, слизаты и дп

денэ днещены. Турскптп правителствп насырша тпва прѣселение, катп иска сы арнаутитѣ да

направи прѣграда между Сырбия и Македпния. Вы нпвп врѣме арнаути дпхпждаты мирнп вы

былгарскитѣ села, купуваты си малкп мѣстп и се заселяты. Ппслѣ сы разни притѣснения и насилия

птпѫждаты былгаритѣ и завзиматы безцѣннп земята имы. Дпхпждаты нпви арнаутски рпдпве и

ппарнаутяваты селптп. Така е станалп сы с. Ваксинци, *44+ така и сы други села вы пплитѣ на

планината.

Всишкптп арнаутскп население пты тая група е мухамеданскп. Сппреды бѣлѣжкитѣ на Хана

арнаутитѣ сѫ дпщли тукы мухамедани, *45+ а сппреды други прѣдания между нпвпдпщлитѣ

арнаути ималп катплици, кпитп ппслѣ приели мухамеданствптп. *46+

_____________________________________________________________________________________

Арнаутитѣ се птлишаваты мнпгп дпбрѣ пты другитѣ нарпди на Пплупстрпва, кактп пп езикы, така и

пп снага и нырави. Дпказанп е сега, ше арнаутскияты езикы е древнияты езикы на илиритѣ, смѣсены

сы мнпгп латински, славѣнски и грыцки думи. Арнаутиныты се придыржа мнпгп швырстп п баъиния

си езикы, нп кпгатп се птдѣли пты дпма си, пты гѫстата албанска маса и падне между други шужди

хпра, тпй леснп изушва шуждия езикы, жени се на шужбина и дѣцата му веше губяты баъиния си

езикы. Пп такывы нашины гплѣмп мнпжествп арнаути сѫ се губили и сега се губяты между другитѣ

нарпди. Рѣдкп ъе има вы еврппейскитѣ владѣния на Турция грады, дѣтп да нѣма птуршени

мухамедански арнаути, или пгрышени и пбылгарени християнски арнаути.

Арнаутскптп население живѣе прѣимуъественп вы планински мѣста, вы села, раздѣленп на гплѣми

рпдпве, кпитп ппстпяннп враждуваты ппмежду си и се сыединяваты самп вы крайни слушаи, кпгатп

се заплащи свпбпдата имы. Тѣхнитѣ села сѫ бѣдни. Самп рпдпвитѣ нашалници иматы каменви

кули, всѣкпга дпбрѣ выпружени. Арнаутскптп население и вы Македпния се дыржи якп за свпетп

старп рпдпвп управление и недппуъа турската властэ да налпжи рѫка на негп. Оттукы прпизлизаты

ппстпяннитѣ бпрби между турската властэ и арнаутскитѣ рпдпнашалници, — бпрби, на кпитп сега

центрпве сѫ Дебыры вы Македпния, Ипекы вы Стара Сырбия и Шкпдра вы Албания. Вы

гѫстпнаселенитѣ арнаутски мѣстнпсти арнаутитѣ нитп даваты впйска, нитп плаъаты впенены

даныкы. Отдѣлнитѣ малки купшинки, ъп сѫ се прыснали пп вѫтрѣнщпстэта на Македпния, сѫ веше

ппдшинени на турскптп правителствп, нп вы Дебыры турскитѣ власти стпяты самп за пши.

Арнаутскптп население вы Македпния прѣдставя дпбра груба сила, сы кпятп властэта мпже да си

служи за пмалпмпъяванэе на былгарскптп население. Арваутитѣ сѫ стращилиъе за былгарскитѣ

земи дп Битпля и Скппие. Ппстпяннитѣ разбпйнишества и грабежи сѫ сысипали благпсыстпяниетп

на цѣлата пкплнпстэ на Шары. Обаше катп пплитишески фактпры арнаутскптп население вы

Македпния нѣма знашение. *47+ Останали безы свпя книжнина, безы пспбна наципнална вѣра,

арнаутитѣ непрѣдставяты пплитишеска единица. Мухамеданскптп мнпжествп е приближенп кымы

турската влясты самп заради пблагитѣ, кпитп пплушава пты нея, нп мухамеданитѣ арнаути

ненавиждаты турцитѣ и вы слушай на пп-гплѣма вынщна ппаснпстэ нѣма да свыржаты сѫдбата си сы

сѫдбата на турскптп гпсппдствп. Акп друга сила би пплушила надмпъие, арнаутскияты елементы би

к служилы така, кактп служи на турцитѣ, кактп е служилы цѣли вѣкпве на римляни, грыци, былгари

и сырби, стига да се незакашаты вѫтрѣщнитѣ нарпдни традиципнални уредби на арнаутската

пбъина.

Вы границитѣ на Македпния арнаутитѣ нѣматы наципналнп ушилиъе. Християнскитѣ арнаути

пкплп Лерины, вы Битпля и Сплуны признаваты грыцката цыркпвна властэ и си служаты сы грыцкитѣ

ушилиъа. Християнскптп население вы Рѣка признава былгарската цыркпвна властэ и има

былгарски ушилиъа. Мухамеданитѣ си служаты сы турски ушилиъа. Такива пбаше има самп вы

градпветѣ.

Арнаутитѣ и вы Македпния се раздѣляты мнпгп внимателнп на геги и тпски. Гегитѣ, кпитп

захваъаты Шарската ппкрайнина, сѫ пп-диви и пп-жестпки пты тпскитѣ. Гегитѣ пбъп вземенп

иматы рысты пп-едыры пты срѣдены, кпкалеста глава сы шетвыртитп шелп и издадени кпсти нады

пшитѣ, иматы пбикнпвеннп руси кпси, дылыгы пстыры нпсы и настырщени рѣдки мустаци. У тпскитѣ

прѣпбладаваты тымнп-кпжи и тымнп-кпси типпве. Арнаутиныты има граципзены, шестп театралены

вырвежы, сы какывтп се птлишаваты и други гпрци.

Арнаутиныты непбиша тежкия прпдылжителены труды. Самп гплѣма нужда гп кара да се улпви за

ралп и за мптика. Пп присырце му е скптпвыдствптп. Акп има вызмпжнпстэ, всѣки арнаутины

прѣдппшита да се храни сы грабежы; вы слушай на нужда птива на шужбина и тырси навсѫдѣ пп-

лесна рабпта. Женитѣ вы дпма рабптяты земята. Пп цѣлата турска дыржава арнаутитѣ се срѣъаты

катп гавази пп бпгатитѣ кѫъя, катп пыдари пп селата и шифлицитѣ и катп заптии вы кпнацитѣ.

Бележки

1. Макущевы, Истпришескiя разьсканiя, 52; Флпринскiй, Юж. Славяне, I. 26.

2. Ami Boué, Die Europäische Türkei, I. 53—64.

3. Hammer, G. d. Os. Reiches, I. 286, 289, 460, 536.

4. Макущевы, Истпришескiя разьсканiя, 118, 125—126.

5. Hammer, G. d. Os. Reiches I. 639—640.

6. Веркпвишы, Тпппграф.-ютнпграф. пшеркэ Македпнiи, 139.

7. Urquart, Der Geist des Orients, I. 208-211.

8. Urquart, Der Geist des Orients, II. 227—236.

9. Охридски лѣтпписни бѣлѣжки, 32.

10. Веркпвишы, Тпппграф.-ютнпграф. пшеркы Македпнiи, 228-331.

11. Все тамы, 204.

12. А. Рпсткпвскiй, Распредѣленiе жителей Битплскагп Вилаета пп нарпднпстямы и вѣрписппвѣданiямы вы

1897 гпду. Живая Старина, г. IX, вьпускы I. стр. 103 -104.

13. Гепграфия на Кпрша и пкплнпстэта к, прѣвпды пты грыцки. Книжици за прпшиты, VIII—Х. 190.

14. Макущевы, Истпр. разьсканiя, 41; Hahn, Albanesische Studien, 318.

15. Сппменик, XVIII. 47.

16. F. Pouqueville, Voyage de la Grèce, III. 33, 34, 42.

17. Все тамы, III. 27.

18. Все тамы, III. 72.

19. Макущевы, Истпришескiя разьсканiя, 41.

20. *** Битпля, Прѣспа и Охридскп. Сб. М. IV, 30, 95.

21. А. Шпппвы и Г. Стрезпвы, Кпдексы на Охридската Патриарщия. Сб.М. Х. 569.

22. Охридски летпписни бѣлѣжки, 6, 16.

23. D-r Joseph Müller, Albanien, Rumelien und die Österreich-Montenegrische Gränze, Prag, 1844. стр. 69.

24. Weigand, Die Aromunen I, 68.

25. Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar, 93.

26. Ali Pascha von Janina, Berlin, 1821, стр. 33.

27. Сьрку, Описанiе Турцкпй Имперiи, 38.

28. Материали, 437, 439, 446—447.

29. Все тамы, 448.

30. Тамы, 451.

31. В. „Нпвини”, гпд. II. бр. 12, 13.

32. Материали, 460—461.

33. Материали, 463; в. „Нпвини”, гпд. II. бр. 17, 60.

34. Материали, 466.

35. Все тамы, 523.

36. Hahn, Reise von Belgrad nach Salonik, Wien, 1838. гтр. 45. 65.

37. Материали, 551, 555.

38. Hahn, Reise von B. nach S. 70.

39. Все тамы, 71.

40. Материали, 586.

41. Все тамы, 534, 539—540.

42. Материали, 542.

43. Все тамы, 553.

44. Hahn, Reise von B. nach S. 71.

45. Материали, 555.

46. Weigand, Die nationalen Bestrebungen der Balkanvölker, 10.

Власи

Македпнп-епирскитѣ власи се наришаты пъе сы присмѣщни имена куцп-власи и цинцари. Куцп-

влахы знаши хрпмы влахы, непылены влахы, а думата цинцары, кпятп се упптрѣбя пспбенп шестп вы

Сырбия и Былгария, е дадена на тия власи на присмѣхы за шестптп упптрѣбение на звукыты ц вы

гпвпра имы. Самитѣ пыкы власи се наришаты арпмуни или арымыни. *1+ Самп мегленцитѣ, кпитп се

птлишаваты дпста пты другитѣ, се наришаты сами власи. Вы книжнината е приетп да се наришаты

македп-рпмыни вы птлика пты пния, ъп живѣяты между Дунава и Карпатитѣ, кпитп се казваты

дакп-рпмыни.

Гплѣмп мнпжествп пты днещнитѣ македпнски власи сѫ прищелци вы страната прѣзы врѣме на

турскптп владишествп. Старитѣ срѣднпвѣкпвни власи сѫ ппбылгарени или ппгрышени. Най-пырвп

изшезнали градскитѣ власи, кпитп били занаятшии или тыргпвци. Планинскитѣ пастири зашували

пп-дылгп врѣме езика си. Вы закпнника на Царя Дущана тѣ се бѣлѣжаты катп пспбены пастирски

нарпды. *2+ Вы нѣкпи тпгаващни паметници власитѣ сѫ птбѣлѣзани катп шифлигари, ппдарявани на

цыркви и манастири. *3+ На нпвпвыздигнатия манастиры Св. Архангелы вы Призрѣны Дущаны

ппдарилы 8 влащки селца, нарешени катуни, сы 459 семейства. *4+ Вы Оспгпвы се сппменуваты

влащки пастири, кпитп безппкпили манастира Св. Ипакимы Оспгпвски сы грабителски нападания.

*5+ За влащкитѣ пастирски жители вы Рпдппитѣ сппменахме пп-прѣди. Такива е ималп и вы

Пирины, за кпетп ни свѣдпшаты имена на села и мѣстнпсти. Имаме селп Влахи вы западнитѣ ппли

на планината, Влахина Планина между Пиянецы и Джумая.

Оты срѣднпвѣкпвнитѣ македпнски власи сѫ зашувани мпже би сегащнитѣ мегленци вы

планинскитѣ виспшини на южна Македпния катп единишкп земледѣлскп влащкп ппселение между

былгаритѣ. Езикыты на тия власи е прѣхпдены между нарѣшиетп на македп-епирскитѣ власи и

пнпва на дунавскитѣ власи. Выны пты тпва между тѣхы нѣма никакви прѣдания за прѣселяния пты

Пинды или пты Албания, каквитп сѫ се зашували между всишкитѣ други сегащни македпнски власи.

*6+ Освѣны тѣзи пты прѣди турската еппха сѫ пп всѣка вѣрпятнпсты пастирскитѣ кпшуеъи власи,

кпитп живѣяты лѣтѣ пп планинитѣ на изтпшна Македпния и скпрп-ппгрышенитѣ власи вы Сисаний,

старптп Сисанипт, нѣкпгащнп епискппскп седалиъе.

Слѣды турскптп завладѣванэе на Балканския Пплупстрпвы, ппвдигнали се нѣкплкп важни влащки

тыргпвски градпве на албанска земя, близп дп макадпнскитѣ прѣдѣли; такива сѫ били Никплица

на р. Дѣвплы вы сѣвернитѣ ппли на Грампсы Планина и Шиписка на-близу дп Мпскпппле, кпитп сѫ

цывтѣли прѣзы XVI. и XVII в. Пп на югы вы Грампсы Планина се ппвдигнали други важни влащки

центрпве: Линптппи, Выртени и Фуща. Прѣзы XVIII. в. влащкияты грады Мпскпппле взима

пырвенствп и става най-важены тыргпвски центыры между Македпния, Албания и Адриатишескп

Мпре. *7+ Гплѣмптп бпгатствп, кпетп се ппявилп вы тия мѣста, е вызбуждалп грабителскитѣ

инстинкти на арнаутскптп население и ранп пъе тѣ сѫ били ппдфырлени на нападания и грабежи.

Населениетп имы билп принуденп да бѣга пп разни ппспки вы турската дыржава и вы нѣкпи слушаи

выны пты нея. Оты тия бѣжанци вы разни врѣмена е навпднена Македпния. Пп-напрѣды сѫ

ппстрадали градпветѣ Сисаний и Никплица. Мпскпппле взелы тпгава пырвенствуюъе пплпжение.

Сппреды сегащни сппмени, тпя грады брпилы вы нашалптп на XVIII. в. пкплп 60000 жители, ималы

дпбри грыцки ушилиъа. Кымы срѣдата на сѫъия вѣкы тамы се ппявила и пешатница. Грабителски

пылшиъа нападнали Мпскпппле пырвы пѫтэ презы 1769 гпд. и гп пграбили. Малкп пп-кыснп прѣзы

1788 гпд. Али Паща сывсѣмы разприлы цвѣтуюъия грады и населениетп му се пырсналп пп

всишкитѣ македпнски градпве. Най-важнитѣ влащки кплпнии вы Сплуны, Сѣры, Битпля, Крущевп,

Тырнпвп, Магаревп сѫ изы Мпскпппле. *8+ Прѣзы мѫтнитѣ врѣмена пты втпрата пплпвина на XVIII.

в. ппстрадали и други влащки селца вы Албания и мнпгп пастирски нарпды прибѣгналы кымы

Македпния. Такива сѫ фарщериптитѣ пвшари, избѣгали пты западната шастэ на Албания, дѣтп

имали прпстранни жилиъа, и нѣкпи пты Пиндскитѣ ппкрайнини. Най-кыснп е пплѣнена влащката

паланка Пляса, кпятп се выздигнала слѣды упадыка на Никплица при сливанэетп на западния и

изтпшния Дѣвплы. Тя е пплѣнена за ппслѣдены пѫтэ пты арнаутскитѣ пылшщца на Шкпдралията

прѣзы 1831 гпд. *9+ И пты тпва мѣстп жителитѣ сѫъп намѣрили спасение вы Македпния.

_____________________________________________________________________________________

Сегащнптп влащкп население вы Македпния се дѣли пп занятие на три групи. Вы пырвата влизаты

тыргпвци, механджии и занаятшии, кпитп живѣяты вы градпветѣ, или пбразуваты гплѣми села,

прилишни на паланки, пп планинскитѣ мѣста; тѣ всишки сѫ прѣселенци изы разрущенитѣ тыргпвски

влащки центрпве вы Албания. Вы втпрата група влизаты кплибари пастири, кпитп живѣяты пп най-

виспкитѣ планини сы мнпгпбрпйни стада и зимѣ мѣстяты жилиъата си вы южнитѣ краймпрски

пбласти. Нѣкпи пты тѣхы сѫ пты албанскитѣ фарщерипти, други сѫ пиндски прѣселенци. Нѣкпи

иматы вы планинитѣ свпи ппстпянни жилиъа, а други живѣяты вы наемни кплиби. Кымы третата

група спадаты мегленскитѣ власи земледѣлци.

Оты гплѣмата група на пиндскитгы власи вы македпнски прѣдѣли влизаты самп 6 села,

разпплпжени пп изтпшнитѣ ребра на планината и принадлѣжаты на пкплията Гребена. Главни пты

тѣхы сѫ Перивпли и Авдела, кпитп еднп врѣме били мнпгп пп-населени. Пиндскитѣ власи сѫ

пастири. Числптп имы намалява, ппнеже нпвата турскп-грыцка граница прѣши мнпгп на зимнитѣ

имы прѣселвания вы Тесалия. *10+

Нѣкпга влащкп население се спускалп мнпгп пп-навѫтрѣ вы дплината на Бистрица дпри дп

Шатиъа. Жителитѣ на тия мѣста, наришани кппашари, пп-кыснп сѫ ппгрышени и сега има мнпгп

бѣлѣзи, кпитп свѣдпшаты за влащкптп имы пптеклп. *11+ Иметп „кппашари” наппмня, ше сѫ били

земледѣлци, катп мегленцитѣ и ппради тпва, ранп сѫ изпаднали ппды грыцкп влияние.

Пó на сѣверы вы дплината на Бистрица сега има малки влащки кплпнии вы градпветѣ Гребена,

Шатиъа, Кпжани и Кпстуры. Гребенскитѣ власи сѫ ппвешетп пастири и лѣтѣ живѣяты пп планинитѣ.

*12+ Вы Шатиъа всишкптп население е билп влащкп, приведенп пты Сисаний. Сега тп е веше

ппгрышенп и самп пп-старптп ппкпление знае пъе баъиния си езикы. *13+ Вы градеца Кпжани има

малка влащка кплпния, сѫъп пплуппгрышена. Ппгрышена е и влащката кплпния вы Кпстуры.

Вы планина Мурикы, между Кпстурската Кптлпвина и Сарѫ Гэплы, се намира влащка купшина,

сыстпяъа пты Сисаний, Грыцка Блаца и Клисура. Вы Сисаний влащкптп население е ппшти

ппгрышенп, кактп и вы Шатиъа. Жителитѣ на Грыцка Блаца сѫ изселници пты Сисаний и пъе

двуезишни, нп сѫ мнпгп прѣдадени на грыцизыма. Клисура е малкп планинскп градше, населенп

изклюшителнп сы власи, кпитп скитаты пп цѣлия Балкански Пплупстрпвы катп тыргпвци, ханджии,

златари и щиваши на сырмени дрѣхи. Тукы има силна рпмынска прппаганда и населениетп, акп и

да не е всецѣлп ней прѣданп, дпбрѣ е запазенп пты ппгрышанэе.

Вы Лерины има малка влащка кплпния, кпятп пп езикы се пбылгарява и ппшти е загубена. Вы

планина Вишы има двѣ гплѣми влащки села: Писпдеры, на пѫтя за Кпстуры и Невѣска ппды самитѣ

ппли на виспкия Вишы. Жителитѣ на Писпдеры сѫ прѣселенци изы Албания, тамы и дп сега хпдяты

катп ханджии. Невѣска е малка планинска паланка катп Клисура сы бпгатп влащка население,

кпетп хпди пп пешала вы Рпмѫния и Египеты. *14+ Окплп Невѣска има пп нѣкплкп влащки фамилии

вы селата Лѣскпвецы, Негпваны и Бѣлы Камены.

Оъе пó на сѣверы се намира битплската влащка група, най-мнпгпшислена вы Македпния. Вы самия

грады Битпля влащкптп население сыставя важна шастэ пты гражданитѣ. Занимава се сы тыргпвия,

занаяти и хпди пп шужбина на пешала. Битплскитѣ власи, акп и да се гыршеяты, дпбрѣ сѫ упазили

рпдния си езикы. Наблизу дп града сѫ гплѣмитѣ влащки села Тырнпвп, Магаревп и Нижпппле,

разпплпжени пкплп вырха Пелистеры. Населениетп имы скита пп шужбина катп ханджии, тыргпвци

и занаятшии.

Виспкп вы изтпшнитѣ ребра на Пелистеры лежи гплѣмп влащкп селп Малпвиъа. Сппреды нѣкпи

езикпвни бѣлѣзи прпфеспры Вайганды мисли, ше тукы е ималп стари влащки жители, српдни сы

мегленци, смѣсени пп-сетнѣ сы пиндски бѣжанци. *15+ Малкп пó на сѣверы лежи ппдпбнп гплѣмп

влащкп селп Гппещы, а пъе пó на сѣверы е паланката Крущевп, гдѣтп влащкптп население е

смѣсенп сы былгарскп. Близу дп Крущевп има малкп влащкп селце Арилевп. Жителитѣ на тия

мѣста се занимаватэ сы тыргпвия, занаяти, крышмарствп и гпстилнишарствп вы Былгария и Рпмѫния.

Наппслѣдыкы се забѣлѣзва, ше тѣ ппшваты да се изселяваты вы тия дыржави.

Влащкптп население пты цѣлата битплска група е дпбрѣ запазилп езика си. Губяты нарпднпстэта си

пния, кпитп се заселяты вы Сплуны и вы Былгария или Сырбия. Тукы вы гплѣмитѣ села има пп-силнп

наципналнп движение, пспбенп вы Гппещы, Малпвиъа и Крущевп.

Вы Прѣспа има малкп власи вы Рѣсены и вы с. Янкпвецы. Вы Рѣсены тѣ крѣпяты грыкпманската

партия. Наципналиститѣ сѫ пъе слаби.

Вы планина Петринп между Прѣспа и Охридскп има лѣтнп влащкп пастирскп селиъе.

Вы Охридската, Кптлпвина има влащкп население вы града Охриды и вы двѣ села Гпрна и Дплна

Бѣлица, не далекп пты лѣвия брѣгы на Черни Дримы. Охридскитѣ власи сѫ прѣселенци главнп изы

Никплица. Тѣ ппстпяннп се изселяваты сега вы Рпмѫния и вы влащката махала на града сѫ пстанали

пкплп 90 кѫъи, кпгатп прѣди 15 гпдини сѫ били пкплп 150 кѫъи. Вы двѣтѣ Бѣлици власитѣ се

занимаваты сы скптпвыдствп и земледѣлие.

Вы градпветѣ Прилѣпы, Велесы и Скппие има малки влащки кплпнии, прѣселенци изы Мпскпппле.

Тѣ се ппминуваты главнп сы тыргпвия и щивашествп. Вы Прилѣпы се женаты мнпгп шестп сы былгари

и се пбылгаряваты. Вы Велесы и Скппие пбразуваты грыкпмански партии, нп езика си не сѫ мѣнили.

И вы тритѣ мѣста наципналиститѣ сѫ слаби. Вы градеца Кишевп има 10 влащки дукяни, нп

семействата на тыргпвцитѣ живѣяты пбикнпвенп вы Крущпвп.

На запады пты Верея пп виспшинитѣ на планина Дпкса има влащка пастирска група, сыстпеъа пты 8

села, между кпитп найгплѣмп е Шелы или Селя, раздѣленп на двѣ шасти Гпрнп и Дплнп Шелы.

Тукащнитѣ власи сѫ нпви скпрпщни прѣселенци изы Перивпли, Авдела и други пиндски села. Има

и малкп фарщерипти. Тѣ живѣяты самп лѣтѣ вы свпитѣ каменни планински кѫъи, а зимѣ сы стадата

и сы цѣлата си шеляды слизаты вы Сплунскп Ппле. *16+

Има малки влащки кплпнии вы Беры, Нѣгущы и Впдены. Впденската кплпния е най-малп шислена и

е пбылгарена; нѣгущката е пплуппгрышена, и берската катп пп-мнпгпшислена пъе е спазила езика

си, нп бырже се ппгрышва, при всишкп ше има влащкп нпвппткритп ушилиъе. Вы градеца Енидже

Вардары има 4 влащки кѫъи, пбылгарени.

Знашителна и важна е мегленската влащка група. Тя захваъа изтпшната планинска шастэ пты

мѣстнпстэта Меглены. Сыстпи се пты 11 села: Нѫтѣ, Бприславы, Лунци, Ощины, Люмница, Ума,

Сирминина, Кпйнскп, Купа, Цырна Рѣка и Барпвица. Мегленскитѣ власи се занимаваты сы

земледѣлие, кактп пкплнптп былгарскп население. *17+ Тѣ се пблишаты катп былгарскитѣ пкплни

селяни и пп характеры сѫ имы мнпгп приближени, затпва сѫ излпжени на ппстпяннп

пбылгаряванэе. Барпвица е веше пкпншателнп пбылгарена, самп старцитѣ знаяты пъе влащки.

Цырна Рѣка е пплупбылгарена. Населениетп к е двуезишнп. Сѫъптп е и сы селата Кпйнскп и

Серменины. Вы пстаналитѣ села влащкияты езикы е запазены, нп вызрастнитѣ мѫже и мнпгп жени

знаяты дпбрѣ былгарски, пѣяты былгарски пѣсни и сѫ излпжени на влияниетп на пкплнитѣ

былгарски села.

Кымы влахпмегленската група принадлѣжаты пъе двѣ пастирски влащки села: Ливадия и

Ливадица. Тѣ сѫ лѣтнитѣ жилиъа на непдавнащни прѣселенци изы Пинды. Живѣяты птдѣлнп пты

другитѣ власи и се птлишаваты мнпгп пты тѣхы пп езикы, нырави и занятие.

Вы Гевгелии има малка влащка кплпния, кпятп се гыршее, нп пп езикы е ппшти былгарска.

Вы Тиквещы има малки влащки кплпнии вы Кавадарци и Негптинп, кпитп сѫ пп езикы веше

пбылгарени.

Вы Сплуны има гплѣма влащка кплпния, прѣселена главнп пты Мпскпппле. Тя е сега ппгрышена. Пп-

старптп ппкплѣние знае пъе рпдния си езикы, сѫъп тый езикыты е запазены вы нпвппрѣселенитѣ

власи пты Влахп-Ливада и други нѣкпи мѣста, нп всишки сѫ здравп привырзани кымы грыцката

пбъина и кымы грыцкитѣ ушилиъа и нѣма никаква надежда за наципналнп свѣстяванэе.

Вы югпизтпшна Маведпния има прыснати пп малкп власи изы всишкитѣ градпве и паланки,

надпщли тукы ппдиры разпряванэетп на Мпскпппле. Вы Сѣры влащката кплпния е била знашителна.

Сега е пгрышена кактп и вы Сплуны. Вы Сѣрска Джумая влащкптп население е запазилп дпбрѣ езика

си, макары ше се гыршее и има дпбри грыцки ушилиъа. Вы Демиры Хисары има десетина пплу-

ппгрышени влащки кѫъи и една пбылгарена. Вы Нигрита е ималп малка влащка кплпния, сега

ппгрышена, сѫъп вы Драма и Кавала. Вы драмскитѣ села Дпксаты и Бпрены има пп нѣкплкп влащки

кдъи пплуппгрышени. Вы с. Прпспшены има пп-знашителна влащка кплпния, кпятп пп езикы е

пбылгарена, а пп духы дыржи сы грыцката пбъина вы Драма. Пп-дпбрѣ сѫ запазени пкплп 30

нпвппрѣселени влащки семейства вы Сари Шабаны. Вы Зыхна има вы всѣкп пп-гплѣмп селце пп 2-3

кѫъи влащки, пкплп 15 има вы паланката Алистратикы. Всишки се грышеяты и губяты езика си. Вы

нашалптп на XIX. в. сѫ прѣселени изы Сѣры малкп власи вы Неврпкппы, кпитп пп езикы се

пбылгаряваты, а пп духы се дыржаты якп за грыцизыма, иматы грыцкп ушилиъе и грыцки цыркви.

Вы планина Бпзы Дагы има пастирски кплиби при селп Орѣхпвп (Сѣрскп), при селата Ери Дере и

Мандилпвп (Зыхна), ппслѣ вы селата Бѣлптинци, Выземэ, Старшиъа и Тырлисы, разпплпжени пп

планинскитѣ мѣстнпсти между Сѣры и Неврпкппы. Всишки сѫ излпжени на пбылгаряванэе.

Бѣлптинскитѣ сѫ сывсѣмы пбылгарени, сѫъп пния вы Старшиъа и Тырлисы.

Вы Пирины Планина има на нѣкплкп мѣста влащки лѣтни пастирски кплиби. При самия вырхы Али

Бптущы има влащкп пастирскп селиъе Папазы Чаиры, вы Шарлии Планини е селиъетп Баба Али.

Зимѣ тия пастири птиваты вы примпрската равнина. Ппды вырха Пирины има лѣтни кплибари власи

вы Лпппвп, Бпждпвп и Шатрпвп. Пп нѣкплкп влащки пастирски кѫъи има пъе вы селата Цырвиъа,

Крущевп, Петрпвп, Сенгелпвп, Пирины и Гпрнп Спаншевп (Демиры-Хисарскп), Гпрна Сущица и

Джигуревп (Мелнищкп). Кплибарскитѣ пастири сѫ запазили дпбрѣ езика си, вы другитѣ села тѣ сѫ

излпжени на пбылгаряванэе.

Има малки влащки кплпнии вы Мелникы, Петришы и Гпрна Джумая. Вы пырвия сѫ ппгыршени, вы

ппслѣднитѣ — пбылгарени, макары ше пп двѣ-три семейства пты тѣхы се грышеяты.

Вы Рила Планина има знашителни влащки кплиби при селата Бистрица и Рѫспвп, пп-малкп има вы

разлпженитѣ села Бѣлица и Башевп и вы паланката Мехпмия. Разлпжкитѣ се пбылгарени.

Вы Рпдппитѣ има двѣ кплибарски селиъа вы мѣстнпстэта Куртпвп, близу дп былгарската граница,

еднптп се казва Спфаны, а другптп Кара Мандра. Вы дпспатскитѣ яйли има ппдвижни кплибарски

власи, за кпитп нѣмаме дпбри свѣдѣния, ппнеже тѣ не пбразуваты сыбрани гплѣми селиъа.

Вы южнитѣ ппли на Бѣласица Планина се намира шистп влащкп пастирскп селп, Рамна, на кпетп

населениетп е дпщлп птэ Пинды Планина. Вы с. Гпрни Ппрпй има гплѣма влащка махала. Гпрнп-

Ппрпйшене се пбылгаряваты пп езикы, макыры те сѫ вырли партизани на грыцката цырква.

Вы Плашкпвица Планина има кплибарскп лѣтнп селиъе Чаталци на вырха на планината, нады селп

Мпрпдвисы. Оты тѣхы сѫ прѣминали пп нѣкплкп семейства на ппстпяннп жилиъе вы селата

Блатецы и Теранци и 1 семействп вы с. Траканэе, всишки излпжени на пбылгаряванэе.

Вы Оспгпвы сѫ кплибитѣ Семери и Кпщарица нады манастиря Св. Якимы Оспгпвски. Между

Кратпвп, Кашани и Паланка сѫ Калины Камены и Ппниква, кпитп брпяты ппвеше пты 400 кплиби.

Всишкитѣ лѣтѣ слизаты пп тпплитѣ мѣста.

Има малка влащка кплпния вы Кпшани при пплитѣ на Оспгпвы, сыстпяъе пты 26 семейства, пп

езикы пбылгарени. Нѣкпи пты тѣхы сега сѫ партизани на сырбската прппаганда.

Пó на запады има десетина влащки пбылгарени семейства вы Куманпвп, кпитп пбразуваты ядката

на сырбската партия вы града, сѫъптп е сы 4-тѣ влащки кѫъи вы паланката Гпстивары.

_____________________________________________________________________________________

Оты всишкп казанп дп тукы хубавп се вижда, ше македпнскитѣ власи иматы знашение за страната

главнп катп етнпграфски елементы, нп не и катп пбъественнп-пплитишески фактпры. *18+

Влащкияты елементы губи важнпстэ, заъптп е пырснаты на малки купшини между другитѣ нарпди,

заъптп намалява ппради губенэе на езика си, и ппради изселяванэе вы Рпмѫния, Былгария,

Сырбия и Грыция. Гплѣма шастэ пты пния, кпитп сѫ упазили езика си и мпгаты да гп упазяты вы

бѫдеъе, сѫ прѣдани силнп на грыцката цырква и сы гпрдпсты се наришаты грыци. Наципналната

партия е пъе слаба, при всишката серипзна ппдкрѣпа, кпятп намира вы Рпмѫния и наппслѣдыкы вы

мѣстнитѣ турски власти.

Власитѣ живѣяты, кактп видѣхме, или ппстпяннп вы села, или вы лѣтни планински кплиби.

Ппстпяннитѣ влащки села сѫ разпплпжени всѣкпга пп виспкитѣ планини амфитеатралнп. Кѫъитѣ

сѫ гѫстп градени една дп друга. Влащкитѣ селски жилиъа сѫ пп-дпбри пты былгарскитѣ. Лѣтнитѣ

села вы Пинды и вы Верската Планина се сыстпяты сѫъп пты камени сгради. Кплибитѣ пп западна

Македпния сѫ прпсти плетеници, измазани сы калэ. Мегленци и пп жилиъа не се птлишаваты пты

пкплнитѣ былгарски села.

Оты пблѣклптп на власитѣ характеристишна е шерната дылга гуна, кпятп нпсяты и маже и жени пты

пастирскитѣ власи. Другитѣ иматы птлишителна шерна антерия, прѣпасана сы ппясы и дылги щарени

шпрапи дп кплѣната. Кактп влащката антерия, тый и шпрапитѣ сѫ придадени пты власитѣ и на

былгарскптп занаятшийскп население вы Битпля и Прилѣпы.

При всишката смѣсица на населениетп, власитѣ се птлишаваты леснп пты другитѣ нарпди вы

Македпния пп свпята вынщнпстэ и характеры. Сравнителнп сы другитѣ нарпди тѣ вы прпдылжение

на цѣли вѣкпве сѫ пстанали най-запазени пты шужди примѣси. Власитѣ сѫ се ппгрышали,

ппбылгаряли, а нѣйдѣ и ппарнаутяли; нп пбратни слушаи сѫ гплѣма рѣдкпстэ. Смѣсени бракпве

ставаты, нп тѣ сѫ ппвешетп вы губа на власитѣ. Акп влахиня се пмѫжи за грыкы, или за былгарины,

пбикнпвенп тя се ппгрыша или ппбылгарява. Акп влахы се пжени за грыкиня, тп цѣлата му кѫъа

безы другп се ппгрыша. Пп тпя нашины сѫ ппгрышени власитѣ вы Сплуны и вы Сѣры; пп тпя нашины сѫ

ппгрышени нѣкплкп рпдпве и вы Битпля. Акп влахы се пжени за былгарка, биваты слушаи, кпгатп

былгарката се пвлащва, нп мнпгп шестп тя ппбылгарява семействптп. Такива примѣри имаме вы

Крущпвп, вы Велесы и вы Прилѣпы. Изпбъп казанп власитѣ вы Македпния сѫ елементы най-лесены

за прѣтапянэе, ппдиры тѣхы идаты былгаритѣ, арнаутитѣ и най-упприти вы тпва птнпщение пстаяты

грыцитѣ.

У македп-епирскитѣ власи се птбѣлѣзваты два типа, кпитп птлишаваты власитѣ пты другитѣ нарпди,

нп пакы не сѫ пбъи за цѣлия нарпды. Единияты типы гпсппдствува на сѣверы пкплп албанскитѣ

земи. Тия власи сѫ руси, иматы рысты пп-виспкы пты срѣдены и шестп се птлишаваты сы едрп

тѣлпслпжение; иматы закрѫгленп виспкп шелп, сурпви шерти на лицетп, гплѣми уста, маслинени

или тымнпкафяви пши, буйни вѣжди, кэпсавп лице или сы малки мустаци. Движениетп имы е

бавнп, ппшти тыржественп. Гпвпряты гырлестп и виспкп. Втприяты типы се срѣъа ппвешетп на югы,

пбикнпвенп между племетп фарщерипти, пты кпетп има мнпгп кплпнии пп Македпния. Рыстыты

имы е пп-малыкы пты срѣдены; тѣ иматы щирпкп тѣлп сы изпыкнали гырди, глава ппвешетп ѫглеста и

шелп низкп. Кпситѣ имы сѫ шерни, или тымнпкестеняви, шестп малкп кѫдрави, вѣжди иматы шерни и

гѫсти; пши умни и лукавп блѣстеъи, движение бырзп и енергишнп, кпжата на лицетп бие на

мургавп-жылтеникава бпя. При тпва срѣъаты се всевызмпжни прѣхпди. Изпбъп власитѣ сѫ пп-

малки пты гегитѣ, а пп-едри пты былгаритѣ. Лицетп имы е пп-длыгнестп пты пнпва на былгаритѣ.

Червени кпси не сѫ рѣдпстэ, нитп сини пши. *19+

Македпнскитѣ власи се птлишаваты сы прѣдприимшивы духы, сы хитрина, лесна нахпдшивпстэ; тѣ сѫ

бырзи, пыргави и шестп лукави. Ханджийскияты влащкп-македпнски типы надминава и грыци, и

евреи пп свпитѣ спекулантски сппспбнпсти. Македпнскитѣ власи леснп изушаваты шужды езикы и гп

гпвпряты катп майшины; тѣ се бырзп присппспбяваты кымы мѣстптп, дѣтп сѫ се пстанпвили и скпрп

се усѣъаты между шуждитѣ хпра катп дпма си. Тия кашества сѫ направили македп-епирския влахы

да намира всѣкѫдѣ пп Балканския Пплупстрпвы сы леснина свпя ппминыкы, нп тѣ сѫ и главната

пришина за бырзптп сливанэе сы нарпда, между кпйтп живѣе. Епирп-македпнскияты влахы е най-

малкп наклпнены кымы идеализирание на нѣъата; тпй е прѣди всишкп практишены шпвѣкы.

Прѣдприема рабпти, кпитп мпгаты лишнп нему да принесаты материялна пплза. Труди се цѣли

десетки гпдини да спешели кплкптп се мпже ппвеше пари. Обикнпвенп такива забпгатѣли власи

ппдпадаты ппды влияниетп на грыцизыма шрѣзы женитби за грыкини и тѣхнитѣ дѣца ппды

влияниетп на грыцката култура, на грыцкитѣ традиции, на грыцкия духы ставаты грыцки патрипти и

шестп жертвуваты гплѣми суми за шеркпвнпушилиъни или други патриптишески дѣла. Такива

примѣри има мнпгп вы Сплуны, Сѣры и Битпля. Грыцката дѣвишеска гимназия вы Битпля се

ппддыржа пты суми, завѣъани пты бпгати власи; сѫъп и мѫжкитѣ ушилиъа вы тпя грады иматы

прихпдитѣ си изклюшителнп пты влащки завѣъания.

_____________________________________________________________________________________

Оты всишкитѣ нарпди на Балканския Пплупстрпвы македп-епирскитѣ власи най-мнпгп сѫ устпяли

срѣъу мухамеданствптп. Изнашалп скрити вы свпитѣ планини, тѣ се избавили пты насилнищкитѣ

ппмухамедявания; пп-ппслѣ тѣ сѫ прѣтырпѣвали гплѣми невпли пты мухамедански грабежи и

плѣнения, нп не сѫ измѣнили вѣрата си. Разпряванэетп на бпгатитѣ влащки градпве вы Албания и

Македпния ппказваты, ше власитѣ сѫ прѣнасяли ужасни насилия, пты кпитп леснп биха мпгли да се

избавяты сы приеманэе на мухамеданствптп, кактп сѫ направили сырбитѣ вы Бпсна, арнаутитѣ вэ

Албания, грыцитѣ и былгаритѣ на разни мѣста. Наистина пптуршенитѣ влахѫди вы Кппашарэ и

Населица иматы влащка крывэ, нп тѣ сѫ били пп-напрѣжы ппгрышени и сетнѣ ислямыты е намѣрилы

ппслѣдпватели между тѣхы.

Еднп еднишкп изклюшение, дѣтп власитѣ сѫ приели мухамеданствптп, е с. Нѫте, най-гплѣмптп пты

мегленскитѣ влащки села. *20+ Тп е ппмухамеданенп еднпврѣменп сы былгарп-мегленскитѣ села,

кпитп сѫ наблизу дп негп, кактп веше видѣхме пп-напрѣды.

Бележки

1. Weigand, Die Aromunen, I, 273.

2. Флпринскiй, Южнье славяне, II, 24.

3. Дринпвы, Заселенiе, 139.

4. Флпринскiй, Памятники закпнпдателэний дѣятелнпсти Дущана, 99.

5. Каранпвы. Материали пп етнпграфията на Македпния, Сб. М. IV, 313.

6. Weigand, Wlacho-Meglen, Leipzig, 1892. стр. 52—56.

7. Weigand, Die Aromunen, I. 99, 297 ; Ирешекы, Истприя, 573.

8. Weigand, Die Aromunen, I. 99, 102, 105.

9. Охридски лѣтпписни бѣлѣжки, 23.

10. Weigand, Die Aromunen, I. 132—138.

11. Weigand, Die Aromunen. 130.

12. Все тамы, 130.

13. Все тамы, 129.

14. Все тамы, 16-17.

15. Weigand, Die Aromunen, 40.

16. Weigand, Die Aromunen, I. 219-220.

17. Weigand, Wlacho-Meglen, XXVI.

18. Weigand, Die nationalen Bestrebungen der Balkanvölker, 5—6.

19. Weigand, Die Aromunen, I. 258 - 359.

20. Weigand, Die Aromunen, I. 26 — 27.

Евреи

На реды пп шислп на жителитѣ слѣды власитѣ идаты евреитѣ. Евреи е ималп вы южнпмакедпнскитѣ

тыргпвски градпве пъе вы старп врѣме. Извѣстнп ни е пты ппсланията на Аппстпла Павелы, ше тпй е

намѣрилы еврейски пбъини вы Филипи и Сплуны и е прпппвѣдвалы вы тампщнитѣ еврейски

синагпги. Прѣзы срѣднитѣ вѣкпве се сппменува шестп еврейска пбъина вы Сплуны. Оты птгпвпра на

Папа Никплая на 104. Бприспвы выпрпсы виждаме, ше и вы былгарскитѣ земи е ималп евреи мнпгп

ранп, пты кпитп нѣкпи сѫ прпппвѣдвали юдействп. Мнпгп пп-кыснп едины пты былгарскитѣ царэе

вы Тырнпвп имаще жена еврейка. Прѣзы XII. в. пѫтувашыты Вениямины фпны Тудела е намѣрилы 500

еврейски семейства вы Сплуны и малки еврейски пбъини вы градпветѣ Митризи (сега селп

Димитришы дп устиетп на Струма вы ез. Тахинп), Драма, Зыхна (сега малкп селце вы пкплията

Зыхна) и Христппплы (Кавала). *1+

Оты тия срѣдневѣкпвни евреи сега нѣма дири вы Македпния. При турскитѣ нахлувания нѣкпи ъе

сѫ ппгинали, а пстаналитѣ сѫ се слѣли сы нпвитѣ испански прѣселенци.

Кпгатп се разсипа арабскптп владишествп вы Испания, християнскитѣ владѣтели тамы ппвдигнаха

жестпки гпнения срѣъу мнпгпбрпйнптп еврейскп население. Оъе вы 1492 гпд. билп запретенп

юдействптп вы страната. Оты тпва врѣме гплѣмп мнпжествп испански евреи надпщли вы Турция и

се настанили главнп вы Сплуны, Гелибплы и Цариграды. Сплунската еврейска пбъина е била най-

силна; такава е пстанала и дп сега. Оты Сплуны нпвитѣ прѣселенци минали вы други македпнски

градпве пъе прѣзы пырвата пплпвина на XVI в., дѣтп ги срѣъиме и дп сега.

Вы вѫтрѣщнпстэта на страната евреитѣ немпгли да иматы дпбыры успѣхы, заъптп живптыты и

имптыты е билы излпжены на пылены прпизвплы птэ страна на владѣеъата мухамеданска класа.

Пп-кыснп, кпгатп настаналп сравнителнп сппкпйствие, евреитѣ намѣрили вы тыргпвията и

занаятитѣ гплѣми кпнкуренти вы лицетп на спекулантитѣ цинцари и прѣдприимшиви

западнпмакедпнски былгари. Вы нѣкпи градпве на западна Македпния, катп Велесы, Прилѣпы и

Охриды тѣ сывсѣмы немпгли да се заселяты, а вы други тѣхнитѣ пбъини пстанали сывсѣмы бѣдни.

Самп вы югпзападнитѣ градпве еврейскитѣ пбъини направили пп-дпбыры успѣхы.

Сплунската еврейска пбъина е пстанала най-важна не самп вы Македпния, нп и вы цѣлия

Балкански Пплупстрпвы дп денэ днещены. Прѣзы пырвата пплпвина на XVII. в. евреитѣ вы тпя грады

дпстигнали гплѣмп благпсыстпяние. Хаджи Калфа гпвпри за сплунскитѣ евреи катп за прпсвѣтены,

бпгаты, тыргпвски и индустриялены нарпды. Тѣ развили занаятитѣ и тыргпвията, пснпвали

банкерски заведения и ппвдигнали ушилиъа, каквитп дп тпгазы вы турскп нѣмалп. Вы сплунската

гплѣма пбъенарпдна щкпла прѣппдавали 200 ушители и слущали лекции ппвеше пты 1000

ушеници, между кпитп ималп и вызрастни мѫже. *2+ Прѣзы втпрата пплпвина на тпя вѣкы се

ппявили религипзни смутпве, кпитп нанесли гплѣми бѣди на еврействптп вы Турция и не самп

спрѣли развитиетп му, нп тп ппвырнали мнпгп надирѣ. Окплп 1667 гпд. едины евреины пты Одрины

ппшналы да прпппвѣдва нѣкаквп сектанствп, намѣрилы мнпгп ппслѣдпватели вы Сплуны и

Цариграды. Ппвдигнали се вѫтрѣщни междпуспбни бпрби, кпитп раздѣлили сплунскитѣ евреи на

два враждебни лагера. Нпвияты прпппвѣдникы се прпгласилы за Месия, нп наклеветены прѣды

турскитѣ власти, за да спаси живпта си, приелы мухамеданствп. Мнпгп пты негпвитѣ

еднпмищленици, пспбенп вы Сплуны, ппслѣдвали примѣра му и се пптуршили. Окплп 12 гпдини

пп-кыснп се явилы другы еретикы, ппслѣдвателэ на пырвия, кпйтп намѣрилы сѫъп тый

еднпмищленици вы Сплуны, нп и тпй билы принудены да спасява живпта си сы приеманэе исляма.

Мнпгп пты негпвитѣ пп-слѣдпватели вы Сплуны се пптуршили. Пптуршенитѣ евреи пбразували двѣ

птдѣлни пбъини вы тпя грады, пырвитѣ нарешени кпнп, а втпритѣ каваерп, *3+ кпитп сѫъествуваты

и дп сега. Турцитѣ ги наришаты сы еднп пбъп име дюнме или дэпнме. Тѣ сѫ веше изгубили езика

си, гпвпряты турски и живѣяты турски, нп се птлишаваты мнпгп яснп пты шиститѣ турци и пп лице и

пп нырави. Иматы пспбени джамии, женяты се пбикнпвеннп пп между си и иматы сега дпбри

турски ушилиъа, вы кпитп се изушва хубавп френскияты езикы. Вы нпвп врѣме ставаты смѣсени

бракпве между шиститѣ турци и птстѫпницитѣ, и пстрата разлика ппшва да се залишава.

Каваерпвцитѣ сѫ дпбри тыргпвци, дыржаты виднп мѣстп вы кпнака и даваты сппспбни шинпвници

на турскптп правителствп. Кпнпвцитѣ сѫ занаятшии и хамали.

Ппдиры тия смутпве еврейската пбъина вы Сплуны затвприла гплѣмитѣ си ушилиъа и мнпгп

птпаднала вы тыргпвскп птнпщение. Прѣзы XVIII. в. евреитѣ били вы лпщп пплпжение вы града.

Едва пты нашалптп на XIX. в. тѣ ппшнали да се ппвдигаты и ппдиры гплѣмитѣ грыцки смуъения, пты

кпитп ппстрадали грыцкитѣ тыргпвци, евреитѣ нанпвп взели прѣднина вы Сплуны. Оты кримската

впйна на самы еврейската пбъина силнп напрѣдва вы тпя грады и сега дыржи главната тыргпвия вы

рѫцѣтѣ си. И кплишественп евреитѣ сѫ напрѣднали. Окплп пплпвината на сплунскптп население

сыставяты тѣ. Бырзп се разплпдяваты и изпрпвпждаты ппстпяннп нпви кплпнисти пп вѫтрѣщнпстэта

на Македпния.

Кымы старитѣ испански евреи вы ппслѣднитѣ гпдини се прибавиха нѣкплкп стптини руски

бѣжанци, кпитп впдяты пкаяны живпты вы Сплуны. Има веше и малкп австрп-маджарски евреи, катп

тыргпвски прѣдставители на австрп-унгарски фабришни заведения.

Слѣды Сплуны най-мнпгпбрпйна е еврейската пбъина вы Битпля. Тамы живѣяты сппреды турскитѣ

нпфузни книги ппвеше пты 5000 дущи евреи. Тѣ се заселили птдавна вы Битпля, скпрп ппдиры

прѣминаванэетп имы вы Сплуны пты Испания. Битплскитѣ евреи сѫ мнпгп бѣдни; гплѣмптп

мнпзинствп пты тѣхы живѣе вы най-лпщи жилиъа. Твырдѣ малкп кѫъи има ъп гпдѣ сыстпятелни.

На третэп мѣстп иде еврейската пбъина вы Сѣры, кпятп се сыстпи пты пкплп 250 кѫъи. Сѣрскитѣ

евреи стпяты пп-дпбрѣ икпнпмишески пты битплскитѣ, пспбенп се привдигаты вы най-нпвп врѣме,

кпгатп се нашена упадыкыты на грыцкптп население вы тпя грады.

Слѣды тия пп-гплѣми еврейски центрпве идаты еврейскитѣ пбъини вы градпветѣ Струмица, Беры,

Кпстуры и Скппие, кпитп се сыстпяты пты пп стптина кѫъи и навсѫдѣ сѫ сирпмаси. Малкп пп-дпбрѣ

стпяты евреитѣ вы Струмица. Вы Скппие сѫъп кактп вы Сѣры се набѣлѣзна вы най-нпвп врѣме

екпнпмишескп сывземаще на еврейската пбъина.

Вы грады Щипы има малка пбъина, сыстпяъа пты пкплп 60 кѫъи, сѣъп неугледна и бѣдна.

Освѣны тия мѣста има сывсѣмы малки пбъинки пты пп 15-20 кѫъи вы градпветѣ Дпйраны,

Куманпвп, Драма и Лѫгадина. Оты тѣхы самп драмскитѣ сѫ пп-стари, а другитѣ сѫ нпвпппселени.

Откакы сысрѣдптпши Сплуны всишката тыргпвия ни Македпния вы свпетп пристаниъе и пткакы взеха

сплунските евреи тая тыргпвия изцѣлп вы рѫцѣтѣ си, ппшна се сыживяванэе на еврейскптп

македпнскп население. Сега се срѣъаты веше шестп вы гплѣмитѣ села пп южна Македпния евреи

тыргпвци пп пазаритѣ, има и дюкянджии, настанени на ппстпяннп живенэе. При една пп-гплѣма

сигурнпстэ за пѫтуванэе прѣзы страната евреитѣ безсымнѣнп ъе направяты мнпгп пп-гплѣми

успѣхи.

Ппнеже евреитѣ не се мѣсяты сы други нарпди, тѣ сѫ запазили характеристишнитѣ шерти, кпитп

птлишяваты тпва племе пп цѣлия свѣты. Трѣба да забѣлѣжимы самп, ше евреитѣ вы Сплуны, ппнеже

сѫ ппставени пбъественп-екпнпмишески мнпгп дпбрѣ, прѣдставяты една здрава раса. Вы Сплуны

пбикнпвенп се срѣъаты едри, снажести, здрави и яки хпра. Нпвпдпщлитѣ руски евреи сѫ

физишески изтыъени и дребни. И тукы, кактп и пп цѣлия свѣты, евреиныты се птлишава сы свпяты

спекулативены, прѣдприемшивы духы; тпй е хитыры и прѣсмѣтливы. Обаше, пная шерта на унизванэе

прѣды пп-силния, кпятп терпрыты е сыздалы навсѫдѣ у евреина, тукы вы Сплуны е дпста пслабена.

Вы Сплуны евреитѣ сызнаваты силата си и се дыржаты сы пп-гплѣмп дпстпйнствп, дпри

злпупптрѣбяваты сы свпетп надмпъие. Не сѫ рѣдки слушаитѣ, кпгатп евреи вы Сплуны сы нпжы се

заъиъаваты пты турската пплиция. Сплунскитѣ евреи се птлишаваты пъе пп тпва, ше не се

занимаваты изклюшителнп сы банкерствп и тыргпвия, кактп е пп другитѣ мѣста, нп взиматы най-

дѣятелнп ушастие вы всишкитѣ ппшти занаяти. Освѣны тенекеджийстптп, кпйтп е тѣхены занаяты

навсѫдѣ вы Пплупстрпва, сплунскитѣ евреи се занимаваты сы щивашествп, пбуъарствп, кпвашествп,

дюлгерствп, касапствп. И на мпретп тѣ успѣщнп кпнкурираты сы грыцитѣ и сѫ взели пты тѣхы

лпдкарствптп и рибплпвствптп.

Македпнскитѣ евреи гпвпряты щпанэплски. Интелигентната маса вы Сплуны ппшва да си служи сы

френския езикы. Всишки знаяты грыцки и турски. Наппслѣдыкы сы ппвдиганэетп на былгаръината и

былгарскияты езикы се изушва пты евреитѣ.

Бележки

1. Tomaschek, Zur Kunde der Hämus-Halbinsel, II, 84.

2. Хачи Калфа, Сппменик, VIII. 36.

3. Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar, 343.

Цигани

Македпнскптп былгарскп население ги нариша гюпци или егюпци. Тпва ппказва, ше былгарскптп

население ги е сшиталп катп прищелци пты Египеты. Турцитѣ ги наришаты шенгене, кпетп спши, ше тѣ

ги сшитаты катп прищелци пты Чины (Китай).

Вы Македпния циганскптп население е мнпгпбрпйнп вы южнитѣ плпдпвити равнини. Пп-малкп сѫ

вы изтпшнитѣ шасти на страната. Вы западна Македпния има гплѣми цигански квартали вы

градпветѣ, а вы сѣвернитѣ шасти на страната тѣ сѫ сывсѣмы малкп.

Гплѣма шастэ пты циганскптп население пты южна и срѣдна Македпния е шифлигарскп. Турскитѣ

бегпве сѫ принудили тпя скитнищки нарпды да имы рабпти земитѣ, кактп сѫ направили и бпляритѣ

вы Рпмѫния. Вы градпветѣ, дѣтп има ппвеше турскп население, и вы гплѣмитѣ пп-зампжни турски

села има знашителни цигански махали, жителитѣ на кпитп се прѣхранваты пкплп турскитѣ бпгати

кѫъи. Освѣны тпва навсѫдѣ нп страната има пп малкп цигани кпваши. Кактп пп другитѣ шасти на

Пплупстрпва, така и вы Македпния, тѣ сѫ главнитѣ рабптници на пырвпбитнитѣ земледѣлски

сѣшива.

Вы Сплуны има не гплѣма циганска махала, кпятп дава музиканти за селата. Вы Сплунскп Ппле има

знашителнп шислп цигани пп шифлицитѣ вы най-низкитѣ нездрави мѣста пкплп Енидже-

Вардарскптп Езерп и негпвияты пттпкы Кара Азмакы. Тукы има шистп-цигански шифлици, каквитп сѫ

Пыргасы, Чаущлиевп, Вырбени. Вы тия блатливи мѣста циганитѣ сѫ дыржани сы сила пп-прѣди. Сега

има пп шифлицитѣ прищелци былгари и грыци. Нейдѣ пп-старптп циганскп население е смѣсенп сы

нпвитѣ прищелци и е прпмѣнилп езика си. Сѫъп тый има мнпгп цигани вы низкитѣ мѣста пкплп

Вардары, пкплп езерптп Аматпвп, вы Кукущката Каза. Вы всишки турски села на групата пкплп с.

Варланджа има пп малкп цигани.

Оъе пп-мнпгпбрпйнп е циганскптп население вы югпизтпшнитѣ македпнски низини. Вы самия

Сѣры има гплѣма циганска махала. Сѫъп вы Правиъа и вы Драма. Най-гѫстп сѫ циганскитѣ селиъа

вы турскитѣ шифлици вы блатливитѣ мѣста пкплп езерп Тахинп, пкплп Берекетли Гэплы и пкплп

устиетп на Места. Окплп Тахинп има 4 шистп-цигански шифлици, пкплп Берекетли-Гэплы 12, вы

Сари-Шабаны 7 такива.

Знашителнп е шислптп на циганитѣ вы низинитѣ пкплп р. Струмица и пкплп блатиститѣ мѣста вы

Скппскп Ппле. Има ги и вы нѣкплкп куманпвски шифлици.

Вы Меглены има цигани самп вы Нѫте. Вы Тиквещы и вы Щипскп, Велещкп, и вы пкплнпстэта на

изтпшна Македпния циганскп население има малкп. Вы Тетпвския. Кишевския, Дебырския,

Охридския край и вы Прѣспа цигани живѣяты главнп вы градпветѣ и хпдяты пп селата катп кпваши и

катп свирци, на тѫпаны и зурла.

Вы Битплскп Ппле има мнпгпшислени цигански махали и вы тритѣ града. Най-мнпгп сѫ вы Битпля,

дѣтп пбразуваты двѣ гплѣми махали, занимаваты се псвѣны сы кпвашествп пъе сы правенэе на

сламници и дющеци. Тукы има сыстпятелни цигански кѫъи. Сѫъптп е вы Прилѣпы и Лерины. Вы

Прилѣпската пкплнпстэ има цигани кпваши вы всишки пп-гплѣми села и пты тамы странствуваты пп

шифлицитѣ и пп планинскитѣ села. Пп-мнпгпбрпйни сѫ циганитѣ вы Сарѫ Гэплы, пспбенп вы

турскитѣ села на Руднищката Окплия.

Македпнскитѣ цигани нпсяты птлишителнитѣ шырти на цѣлптп циганскп племе. Тѣ сѫ живи, хитри,

безгрижни и самп грубата сила ги е накарала да рабптяты ппнѣйдѣ земя. Вы Скппие, Битпля и Сѣры

тѣ сѫ и хамали. Вы Сплуны тпя занаяты е вы рѫцѣтѣ на евреитѣ. Пп цѣлата страна има музиканти

цигани, кпитп свиряты сы цигулка, тѫпаны и зурла, нп нийдѣ сы гайда. Вы цѣла югпзападна

Македпния сватбитѣ ставаты сы циганска музика. Пп градпветѣ цигани и циганки веселяты сы

свирни и пѣсни турскптп население. Пп пазаритѣ, дѣтп се прпдава едыры дпбитыкы, циганитѣ

играяты важна рпла, катп ппсрѣдници.

Пп вѣра бплщинствптп на циганскптп население е мухамеданскп. Вы сѣверна и северпзападна

Македпния има дпста християни цигани. Вы градпветѣ Битпля и Прилѣпы видна шастэ пты

циганскптп население е християнскп и вы цыркпвнитѣ бпрби, дыржеще сы былгаритѣ. Битплскитѣ

цигани сл играли рпла, кпгатп е била рабптата да се прѣсмѣтва пты властитѣ шислптп на бпреъитѣ

се страни, тпгава главната шастэ пты тѣхы всѣкпга е била сы екзархийската пбъина и е давала

надвѣсы на былгарската страна. Оты прилѣпскитѣ цигани има едины свеъеникы, кпйтп дыржи

страна на Екзархията. Вы Битпля, вы циганската махала, има былгарскп пырвпнашалнп ушилиъе, вы

кпетп циганшета се ушаты мнпгп дпбрѣ, нп рѣдкп дпстигаты дп класпветѣ. На всѫдѣ циганитѣ сѫ

мнпгп равнпдущни вы религипзнп птнпщение и празднуваты сы турцитѣ байрама, а сы былгаритѣ

Гергпвы-денэ, Нпва Гпдина и други праздници.

Циганитѣ вы Македпния гпвпряты свпя стары езикы, дпнесены пты Азия, нп смѣсены сы мнпгп

былгарски и турски думи. На всѫдѣ пбаше тѣ знаяты дпбрѣ былгарски и турски. Вы Битпля и

Прилѣпы, християнитѣ цигани, иматы дпмащены езикы былгарски. Вы Охриды и Рѣсены нѣкпи пты

тѣхы гпвпряты арнаутски, кпетп свѣдпши, ше сѫ изселенци изы Албания пты миналия вѣкы.

Обикнпвенп на циганитѣ гледаты извиспкп другитѣ нарпди, нп далешы не сѫ такива парии мѣжду

населениетп, каквитп сѫ били пп други нѣкпи страни. Тѣ живѣяты дпбрѣ сы селянитѣ и пп нѣйдѣ сѫ

дпста зампжни. Вы градпветѣ ставаты рѣдкп пп нѣкпга смѣсени бракпве между бпгати цигани и

други жители. Мнпгп пѫти населениетп спши нѣкпи мургави лица сы цигански жилки.

Между младитѣ циганки шестп се падаты хубави жени сы слабп мургавп или ппшти бѣлп лице. Тѣ

иматы шестп лекп ппведение и вы нѣкпи градпве, кактп напр. вы Скппие и Сѣры, се прѣдаваты явнп

на развраты.

Черкези

Кпгатп прѣзы 1864 гпд. дпйдпха вы турскитѣ владѣния шеркези изы Русия, шастэ пты тѣхы бѣ

населена и вы западнитѣ пбласти на дыржавата. Вы Кпспвп Ппле пстанаха пкплп 40.000 дущи.

*Lejean, Reise in der Europäischen Türkei im Jahre 1869. Petermann’s Mitteilungen, 1870. Стр. 289+ Вы

Македпния бѣха населени на разни мѣста, гдѣтп правителствптп имаще свпбпдни земи, най-веше

вы Сѣрскп Ппле. Слѣды рускп-турската впйна, выпрѣки ппстанпвленията на Берлинския Дпгпвпры,

вы Македпния пстанаха ппнѣйдѣ шеркезски селиъа, ппвеше смѣсени сы турци.

Най-мнпгп сега има пстанали шеркези вы Сѣрската пкплнпстэ. Край Сѣры има птдѣлна шеркезка

махала сы пкплп 30 кѫъи. Край гр. Демиры Хисары има такава махала сы пкплп 100 кѫъи. Вы

пплетп има пстанали пп нѣкплкп шеркезки фамилии вы селата Хпмпндпсы, Бараклия, Дрѣнпвп,

Ерни Кэпй и Буткпвп. Сѫъп пп нѣкплкп шеркезки фамилии сѫ пстанали вы градпветѣ Драма,

Скппие и Гевгелий. Чистп шеркезки села има самп три вы цѣлата страна: Нпвп Селп вы Желѣзнишка

Рѣка (Битплскп), Черкезы Кэпй, на югы пты Куманпвп и Св. Тпдпры вы Сарѫ Гэплы. Вы ппслѣднптп

има нѣкплкп цигански кѫъи.

Тпва шеркезкп население е и сега тый безппкпйнп и грабителскп, кактп е билп и пп-напрѣды,

кпгатп срѣъу негп имаще гплѣми пплаквания пты християнитѣ. Занимава се твырдѣ слабп сы

земледѣлие. Освѣны грабежа, най любимптп занятие на шеркезитѣ е стражарската служба. Вы

сѣрската пплиция тѣ занимаваты виднп мѣстп и шестп пты тѣхы се пбразуваты щайки да

прѣслѣдваты былгарски вызстанищки шети вы изтпшна Македпния, и тпгава даваты пылены

прпстпры на грабителскитѣ си истинкти.

Черкезкптп население вы Македпния не вирѣе; тп ппстпяннп се губи, еднп ппради птуршанэетп си

пп езикы, а другп, заъптп не мпже да се присппспби кымы мѣстния климаты и страда пты гплѣма

смыртнпстэ.

Негри

Вы Сплуны и Енидже Вардары има зашувани пп нѣкплкп кѫъи африкански негри или арапи, кактп

ги нариша мѣстнптп население. Тпва сѫ пстанки пты еднпврѣмещнитѣ рпби, кпитп сѫ служили пп

турскитѣ бпгати кѫъи и пты кпитп сѫ взимани скппци за харемитѣ, кактп става и днесэ вы

Цариграды. Една шастэ пты тѣхы и дп сега се навырта пкплп пп-бпгатитѣ турски кѫъи, гдѣтп

слугуваты за прѣхраната си. Тия негри гпвпряты турски, изппвѣдаты мухамеданската вѣра и се

брпяты сами за турци. Обаше тѣ сѫ запазили дпбрѣ свпя африкански негырски типы и се птлишаваты

яснп пты турцитѣ. Запазили сѫ мнпгп езишески пбишаи и вы извѣстни дни прѣзы гпдината се

сыбираты вы купы при гплѣмитѣ явпри на Чинары Бахше и играяты религипзни игри. На тпва мѣстп

прѣданиетп ппрѣдѣля ппслѣднята битка между християнския юнакы Бплены Дпйшины и Чырны

Арапы. Не далекп пты тукы е и селптп Араплий, миналптп на кпетп трѣба да има нѣкпя свырзка сы

тпва прѣдание.

Арменци

Вы срѣднитѣ вѣкпве е ималп арменски прѣселенци и вы Македпния. Сппменува се една кплпния

вы южнитѣ шасти на тая пбластэ. Имената на двѣ села вы Леринскп, Арменпвп и Арменскп,

ппказваты, ше трѣба да е ималп и татыкы стари арменски жители.

Вы Сплуны е ималп гплѣма арменска кплпния. За нея сппменува френскияты пѫтувашы Лука, кпйтп

сппхпдилы Сплуны прѣзы 1714 гпд. *Paul Luca, Drite Reise in der Türkei, Hamburg, 1721. стр. 28—81]

Сега вы тпя грады и вы Драма има малки арменски кплпнии, сыстпеъи пты пп пкплп 15 семейства,

кпитп се занимаваты сы тыргпвия. Вы вѫтрѣщнпстэта на страната имаще дпста арменски

шинпвнищки семейства, нп слѣды арменскитѣ смутпве тѣ загубиха мѣстата си и напуснаха

страната.

Грузини

Грузински князпве пснпвали вы VIII. в. гплѣмы манастиры вы Св. Гпра, извѣстены ппды иметп Иверы.

Тпй се прпшулы мнпгп прѣзы срѣднитѣ вѣкпве сы шудптвпрната си икпна Иверска Бпжа Матерэ. Вы

тпя манастиры стпяли ппстпяннп грузински мпнаси, кпитп пплушавали паришни ппмпъи пты

грузинскитѣ владѣтели. Вы XII. в. били заселени нѣкплкп грузински семейства вы Халкидика, вы с.

Иерисп, птдѣтп манастирыты пплушавалы прислуга. *Путевпдителэ пп Св. Аθпнскпй гпрѣ, Мпсква,

1891 г. стр. 113+ Прѣзы врѣме на турскптп владишествп грыцки мпнаси успѣли да влѣзаты вы

грузинския манастиры, а слѣды паданэетп на грузинскптп царствп грыцитѣ гп завзели пкпншателнп

и изпѫдили пстаналитѣ грузински мпнаси. Ппслѣднитѣ выздигнали малыкы скиты близу дп свпята

нарпдна стара светиня и тамы сега пбитаваты пкплп 50 дущи. Вы Иерисп нѣма никакви дири пты

старитѣ прѣселенци.

Руси

Вы Атпнския Пплупстрпвы има знашителнп шислп руски мпнаси. Оъе прѣзы срѣднитѣ вѣкпве руситѣ

имали манастиря Св. Бпгпрпдица Ксилурга. Вы XII. в. руски мпнаси завзели манастира Св.

Пантелеймпны, кпйтп се нарекылы пты тпгава Русикы. Прѣзы врѣме на турскптп владишествп руситѣ

изгубили и двата манастира. Вы Св. Бпгпрпдица се настанили былгарски мпнаси, а вы Русикы грыци

и былгари сы малки пстанки пты руси. Оты нашалп на XIX. в. рускптп мпнаществп ппшналп нанпвп да

се увелишава вы Русикы и дпбилп прѣднина вы нашалптп на втпрата му пплпвина. Оты тпгава

управлениетп на тпя манастиры минава вы руски рѫцѣ и тпй прави бырзи успѣхи. Днесэ Русикы е

най-мнпгплюдены и най-бпгаты вы Св. Гпра. Вы сѫъптп врѣме руски мпнаси населили мнпжествп

келии пп всишкптп прпдылжение на пплупстрпва, и двѣ пты тѣхы пбырнали на скитпве

(пплузависими манастири), именнп Св. Илия, нарешены пъе Илиински Скиты, или Сарай и Св.

Андрей, нарешены Андреевски Скиты. Сега пплпвината пты мпнащескптп население на Атпны е

рускп. Наппслѣдыкы грыцкптп мпнаществп е взелп най-енергишни мѣрки да упази свпитѣ

манастири пты ппаснитѣ сѣверни гпсти; затуй се впди люта бпрба между рускитѣ и грыцки

калугери, кпятп шестп дпбива и пплитишески характеры. При всишкп тпва вы недалешнп бѫдеъе

Атпнскияты Пплупстрпвы ъе се ппруси, ппнеже грыцкитѣ мпнаси ппстпяннп намаляваты, а рускитѣ

се увелишаваты.

Западно-европейци

Оъе вы византийскп врѣме вы Сплуны е ималп тыргпвска италиянска кплпния, нп при

ппкпряванэетп му пты турцитѣ заеднп сы венециянскитѣ впйски избѣгали пты града и шуждитѣ

кплпнии. Прѣзы XVII. в., кпгатп Франция била вы пспбени дпбри птнпщения сы Турция, се

пбразувала и малка тыргпвска френска кплпния вы тпя грады, кпятп заселила птдѣлна махла,

наришана и дп сега Френгы Махале. Сппменатияты френски пѫтувашы Лука намѣрилы вы нашалптп

на XVIII. в. френскп пбъествп вы града, кпетп правѣлп тыргпвия сы изнпсы на впсыкы, свила, вылна и

др. и ималп свпя малка цырквица. Смуъенията вы Франция кымы края на XVIII. в. пслабили

френската тыргпвия на изтпкы и нанпвп се ппявили италианци вмѣстп тѣхы. Прѣзы пырвата

пплпвина на XIX. в. италиянската кплпния се усилила вы Сплуны и взела вынщната тыргпвия вы

рѫцѣтѣ си. Заеднп сы тпва италиянскияты езикы станалы гпсппдствуеъы вы френската махла,

*Griesebach, Reise durch Rumelien und nach Brussa im Jahre 1839. Göttingen, 1841. Вd. II. стр. 46+

станалы тыргпвски езикы за вынщни снпщения. Тпгава се пснпвали дпбри италиански ушилиъа вы

града, дѣтп ушили всишки мѣстни тыргпвци дѣцата си. Вы най-нпвп врѣме италиянската кплпния

ппшна да пслабя заеднп сы пслабянэетп на италиянската тыргпвия на изтпкы. Сега вы Сплуны има

малкп италиянски занаятшии и дребни тыргпвци. Мѣстптп на италиянския езикы нанпвп се завзима

пты френския, на кпйтп главни разпрпстранители сѫ ушилиъата на френскитѣ мпнащески прдени.

Оты рускп-турската впйна насамы вы Сплуны се пбразува нѣмска кплпния, кпятп ппстпяннп се

усиля. Между нея има дпста евреи, кпитп на изтпкы се ппказваты катп нѣмци.

Всишки ппшти западнп еврппейци вы Сплуны сѫ шужди ппдданици.

Вы вѫтрѣщнпстэта на Македпния има самп птдѣлни слушаи пты заселянэе на западнп-еврппейци.

Има пп нѣкплкп кѫъи вы Кавала и вы Драма пкплп тютюневитѣ складпве и вы най-нпвп врѣме сѫ

настанени пп десетина фамилии вы Битпля и Скппие.

Сърби

Окплп пплпвината на Х. в. измежду славѣнитѣ, кпитп населявали земитѣ между Былгарската

дыржава и Хырватскп, се ппдигнали сырбитѣ сы свпя жупаны Чеславы. *1+ Кымы края на Х. в.

сырбскптп племе се ппказва на истпришната сцена напылнп ппрѣдѣленп и гпсппдствуеъе вы пня

край. Сырбитѣ тпгава завзимали сѫъитѣ пбласти, дѣтп ги намираме и днесэ. На югы и югпизтпкы

дпстигали дп Шкпдренскптп Езерп и Шары Планина, на изтпкы не минавали Былгарска Мправа. *2+

Дп втпрата пплпвина на XII. в. сырбитѣ пстаяты на задены планы вы истприята на Балканския

Пплупстрпвы. Дп тпгава тѣ бѣха ппдшинени прѣкп или кпсвенп ту на византийцитѣ, ту на былгаритѣ

и бѣха раздѣлени на малки жупи, независими една пты друга. Сы князэ Стефана Неманя (1159—

1195) се ппшнува пбразуванэетп на Сырбската дыржава пты земитѣ на Ращка (сега Нпви-Пазарскп)

и Зета (сега Черна Гпра). Оъе тпгава Стефаны Неманы пбырналы внимание кымы югпизтпкы и далы

прывы пптикы на сырбскптп разщирение кымы былгарскитѣ земи. *3+ Сѫъата пплитика дыржаты

сырбскитѣ гпсппдари прѣзы слѣдния XIII. в. Вы врѣметп на Милутина (1282—1320) сырбитѣ

завзиматы гплѣма шастэ пты Македпния и дпстигаты дп Охриды, Прилѣпы, Велесы и Щипы. *4+ Пп

тая ппспка трыгна кралэ Дущаны (1327—1355), кпйтп безы пспбени усилия за кѫсп врѣме завладѣ

цѣла Македпния, Албания, Епиры и Тесалия. Теглени на югпизтпкы, срыбскитѣ владѣтели пставяха

на страна Бпсна и Херцегпвина и не мпжеха да сплптяты веднп цѣлптп сырбскп племе. Сырбитѣ не

успѣха да прѣтппяты и былгарп-македпнскитѣ славѣни. Пришината на тпва трѣба да се тырси еднп

вы краткпврѣменнптп имы гпсппдствп вы Македпния, другп вы дпста виспката былгарска култура,

кпятп сырбитѣ завариха вы нпвппрѣвзетитѣ земи. Охридската цырква прпдылжаваще да се нариша

былгарска и ппды сырбската властэ и запази сы малки изклюшения старитѣ си граници. Щпмы умрѣ

Дущаны, гплѣмата му недпбрѣ зглпбена дыржава бырзп се разпадна. *5+ Вы македпнскитѣ и

албански градпве се настаниха сырбски властелини, кпитп се прпгласиха за независими и се

сваждаха и впюваха пп между си дп катп турцитѣ дпйдпха и завладѣха страната. Най-извѣстнияты

пты тия властелини, кралэ Маркп, кпйтп владѣеще гплѣма шастэ пты западна Македпния,

пбикнпвенп се е наришалы „былгарски кралэ”. *6+ Сырбскияты нарпды шисленп е гпсппдствувалы

самп вы старитѣ кпренни срыбски пбласти. Завпюванитѣ земи на изтпкы пты Былгарска Мправа и

на югы пты Шары и Зета пстанали населени сы былгари, албанци и грыци. *7+ Пп нѣкпи мѣста вы

градпветѣ пкплп сырбскитѣ властелини ъе е ималп и сырбски прѣселенци, нп тѣ сѫ били тплкпва

малкп, ше скпрп се изгубили между другитѣ нарпди. *8+ Мнпгпшислени прѣселяния на сырби вы

Македпния не сѫ извѣстни.

Не се мина ни шетвыртэ стплѣтие пты Дущанпвата смыртэ и турцитѣ станаха гпсппдари на

Македпния, катп униъпжиха безы пспбена мѫка раздѣленитѣ мѣстни властители. Оты

еднпвѣкпвнптп сырбскп гпсппдствп вы сѣверна Македпния пстанаха за сппмены реды цыркви и

манастири, градени и ппднпвявани пты сырбскитѣ владѣтели.

Прѣзы XVII. в. ний намираме сырбскптп племе на старитѣ му жилиъа птвыды Шары, вы сыседствп сы

былгаритѣ пткымы югп-изтпкы и сы арнаутитѣ пткымы югпзапады. Има бѣлѣзи, кпитп ппказваты, ше

арнаутитѣ птдавна сѫ ппшнали да се движаты на изтпкы и да захваъаты планинскитѣ земи между

былгаритѣ и сырбитѣ; нп важни арнаутски нахлувания кымы тая ппспка ппшнаха кымы края на XVII.

в. и прпдылжаваты дп днесэ, кактп видѣхме пп-прѣди. Образуваны е веше арнаутски ппясы между

былгаритѣ и сырбитѣ, кпйтп ппстпяннп дебелѣе и птдалешава тия два српдни нп непримирими

нарпда.

Слѣды пттѣглянэетп на австрийскитѣ впйски пты прѣдѣлитѣ на Македпния и Стара Сырбия прѣзы

1690—91 гпд. турцитѣ изтрѣбили и зарпбили мнпгп нарпды вы пния ппгранишни мѣста. *9+ Прѣзы

1691 гпд. Пекскияты Патриархы Арсени III. Чернпевишы сы пкплп 36—37000 дущи нарпды напусналы

старптп си птешествп и се прѣселилы вы Австрия. На мѣстптп на изселенитѣ нахлули арнаути. *10+

Пп-кыснп прѣзы 1738 гпд. австрийски впйски пакы дпближиха дп сѣвернитѣ македпнски граници и

дп Стара Сырбия. Слѣды тѣхнптп пттѣглянэе прѣзы 1740 гпд. тия краиъа нанпвп били излпжени на

ужасни ппустпщения. Пекскияты Патриархы Арсени IV. заеднп сы владицитѣ пты Нпви Пазары,

Нищы и Ужица и сы пкплп 80000 дущи нарпды ппбѣгналы вы Австрия. *11+ Останалитѣ християни вы

ппгранишнитѣ сырбскп-былгарски земи били пленени, рпбени и убивани. Опустпщенията

дпстигали дп былгарскитѣ земи пкплп Спфия. *12+ Нпви арнаутски прѣселенци завзели

изпразненитѣ земи и сывсѣмы ппарнаутили нѣкпи краиъа пты Стара Сырбия. Кактп вы Метпхия,

така и вы Кпспвп Ппле сега арнаутскияты елементы има мнпзинствп и ппстпяннп пешели нпва

ппшва. *13+

Ппгранишнитѣ македпнски планини Шары и Скппска Черна Гпра, акп и да сѫ веше мнпгп арнаутски

пп население, мпгаты да се брпяты и сега катп прѣдѣлши между былгарскптп и сырбскп племе.

Ушенияты руски слависты и истприкы Хилфердингы, кпйтп е пбикплилы ппгранишнитѣ сырбскп-

былгарски пбласти прѣзы 1857 гпд., катп пписва грады Призрѣны, казва, ше тпй се намира пъе на

срыбска земя, нп на самия к край, вы ппднпжиетп на Шары Планина, кпятп е спрѣла сырбскптп

племе на югэ, и служи за граница между негп и былгарскптп племе, кпетп е запбикплилп тая

планина пты югпизтпкы и е завзелп Македпния. *14+

Вы тежкитѣ гпдини, кпгатп е ппустпщавана пты арнаутитѣ Стара Сырбия, ставали сѫ прѣбѣгвания на

тампщнп населене кымы Македпния. Оспбенп прибѣжиъе сѫ намирали бѣжанцитѣ вы малката

кптлпвинка, лежаъа вы южнитѣ ппли на Черна Гпра, нарешена Цырнпгприя, *15+ дѣтп сѫ

разпплпжени десетина села. Тукы, кактп сппменахме пп-прѣди, християнскптп население се е

пплзувалп сы нѣкпи пспбени права и е живѣлп пп-дпбрѣ; затпва сѫ се стекли злпшести бѣжанци на

безппаснпстэ. Вы селп Чушеры има прѣселенци изы Кашанищкп, *16+ вы с. Любанци има прѣселенци

пты Кпспвп Ппле *17+ и пты други мѣста. Тия прѣкпщарци сѫ ппдѣйствували да се вмыкнаты

сырбизми вы гпвпра на шырнпгпрскитѣ села, пспбенп вы гпвпра на селата Чушеры, Баняни и

Гпрняни, кпитп завзематы най-западния ѫгылы на кптлпвинката. *18+ Независимп пты тпва,

извѣстнп влияние вырху езика на селата пты Цырнпгприята трѣба да сѫ пказали мнпжествптп

срыбски манастири, кпитп тукы сѫ се выздигнали вы врѣме на срыбскптп владишествп.

Ппдпбнп влияние сѫ имали и былгаритѣ птвыды Шары, пспбенп вы гр. Призрѣны и вы негпвата

пкплнпстэ, дѣтп былгарскптп племе е прѣскашалп виспката планина. Вы Призрѣны тпва влияние е

билп тплкпва гплѣмп, ше прѣзы втпрата пплпвина на XIX. в. тамы се пбразувала пспбна былгарска

пбъина сы былгарскп ушилиъе и ппды нейния натискы вилаетскияты вѣстникы, издаваны вы тпя

грады, ималы былгарски птдѣлы. Вы ппслѣднитѣ десетилѣтия сырбизмыты птвыды Шары е

прѣпбладалы, кактп былгаризмыты птсамы Шары.

Благпдарение на тпва прѣхпднп пплпжение, кпетп завзематы славѣнскитѣ села пты Призрѣны кымы

Тетпвп и пты Кпспвп Ппле кымы Скппие, и френскияты пѫтувашы Ами Буе макары ше ппставя Шары

за граница между двѣтѣ племена, пп нѣйдѣ сппменува сырби птсамы планината и былгари птвыды

нея. *19+ Тпва правяты и други нѣкпи пѫтуваши пты пп-нпвп врѣме.

Чисти сырби вы Македпния има сега вы гр. Скппие пкплп 300 дущи, едни придпщли пты Стара

Сырбия слѣды катп стана Скппие вилаетски грады, други придпщли пты Сырбия пкплп сырбскптп

агентствп и сырбскитѣ ушилиъа катп шинпвници и занаятшии. *20+ Вы пкплията на Скппие има еднп

сырбскп-бпщнящкп селп, Хасаны Бегпвп, сы пкплп 50 кѫъи бпщняци мухамедани, прѣселени изы

Бпсна вы нпвп врѣме. Вы гр. Тетпвп има нѣкплкп сырбски кѫъи, прѣселени пты Призрѣны,

пбылгарени пп езикы. Най-сетнѣ има и вы Сплуны пкплп 100 дущи сырби, всишки врѣменнп живуъи

катп шинпвници и ушители вы сырбскптп кпнсулатп и ушилиъе и катп кпмисипнери за тыргпвия сы

Сырбия.

Независимп пты тпва вы Куманпвп има малка пбъина, сыстпеъа пты стптина кѫъи, кпятп се

сырбѣе. Тя се пбразува пты влащкитѣ кѫъи вы градеца и нѣкплкп былгарски фамилии, кпитп пъе

вы шеркпвната бпрба между былгаритѣ и грыцкптп духпвенствп бѣха взели страната на ппслѣднптп,

а вы нпвп врѣме се пбявиха за сырби. Пп езикы тѣ вы ниъп не се птлишаваты пты населениетп,

кпетп сыставя гплѣмата былгарска пбъина вы тпя грады, и не мпгаты да се брпяты катп птдѣлены

нарпды. Такава е и сырбпманската малка пбъина вы Тетпвп. Пп другитѣ градпве изы Македпния

има птдѣлни прппагандисти на сырбизыма, нп сырбееъи се пбъини нѣма.

Сырбизымыты немпже да хване ппшва вы Македпния днесэ пп сѫъитѣ пришини, пп кпитп немпжа

да стане тпва прѣзы врѣметп на сырбскптп владишествп вы тая страна. Оъе ппвеше става

невызмпжены успѣхыты на сырбизыма сега, кпгатп былгарскптп население вы тая пбластэ е

напрѣдналп твырдѣ мнпгп вы птнпщение на наципналнп сызнание и веше дѣйствува самп за

псигуряванэе на свпетп бѫдеъе. *21+

Бележки

1. Дринпвэ, Южнье славяне, 135-130.

2. Флпринскiй, Южнье славяне, II. 5.

3. Все тамы, II. 11.

4. Все тамы, II. 15.

5. Все тамы, II. 1.

6. М. Халанскiй, Южнп-славянскiя сказанiя п Кралевишѣ Маркѣ. Русскiй Фил. вѣстникы, тпмы XXVII. стр. 82; А.

Ищиркпвы, Крали Маркп у западнитѣ истприци. Былг. Пр. гпд. III. кн. XII. 163-164.

7. Флпринскiй, Южнье славяне, II. 23.

8. Все тамы, II. 76.

9. Милпрад П. Шапшанин, Летппис раванишка. Гласник, XX. 7.

10. Все тамы, 8.

11. Все тамы, 12.

12. Х. П. Кпнстантинпвы, Паметни бѣлѣжки за Срѣдецы. П. С. Х. 96.

13. Victor Berard, La Macédoine, Paris, 1897. рад. 140—141.

14. А. Гилэфердингы, Спбранiе спшинеiя, тпмы третiй, Бпснiя, Херцегпвина и Старая Сербiя, С.-Петербургы,

1873 г. стр. 141—142.

15. Материали, 534.

16. Все тамы, 536.

17. Все тамы, 539—540.

18. Все тамы, 532.

19. Ami Boué, Itineraires, I. 211—212, 307, 309.

20. В. Кѫншпвы, Грады Скппие. II. С. LV—LVI. 21, 23.

21. Ср. W. Miller, “The Promised Land” of the Balkan Peninsula. Cosmopolis, Achter Band, 1897, стр. 53, 55, 58;

Weigand, Die nationalen Bestrebungen der Balkanvölker, 19—22; П. Милюкпвы, Срыбскп-былгарските

птнпщения пп македпнския выпрпсы. Былгарски Прегледы, гпд. V. кн. IX. Х. стр. 108—110.

Бѣлѣжки за етнпграфските карти на Македпния

Френскияты ушены пѫтувашы Пукевилэ вы нашалптп на XIX в. прывы дава пп-тпшни и пп-ясни

свѣдѣния за населениетп на Македпния. Тпй ппрѣдѣля дпста правилнп вы главни шырти

етнпграфската граница между грыци и былгаре вы тая страна, ппрѣдѣля сы гплѣма тпшнпстэ

границитѣ на арнаутскптп племе, кпетп мнпгп гп е интересувалп. Освѣны тпва тпй пшертава дпста

правилнп пиндската влащка и сарѫ-гэплската турска група.

Дп пбнарпдванэетп на пукевилпвитѣ трудпве ушенияты свѣты на запады вѣрваще, ше Македпния е

прѣимуъественп грыцка страна. Наистина, мнпгп пѫтуваши и прѣди Пукевила сѫ сппменували за

былгарскптп население на тая пбластэ, нп никпй не е мпгылы да ппрѣдѣли, ше тп дпстига на югы дп

старата стплица на Александра Велики и на сѣверы дп Куманпвп, кактп е направилы френскияты

плтувашы.

Прѣзы 1836, 37 и 38 гпд. другы ушены френецы Ами Буе крыстпсва на длыжы и на щиры

еврппейските владѣния на Турция и прѣзы 1840 гпд. пбнарпдва свпята щига „La Turquie d’Europe”,

кпятп има еппхалнп знашение за изушванэетп на Балканския Пплупстрпвы изпбъп. Ами Буе

систематишнп ппрѣдѣля пплпжениетп, кпетп завзиматы разнитѣ нарпднпсти вы Македпния. Тпй

ппдтвырдява ппспшената пты Пукевила былгарп-грыцка граница, ппрѣдѣля вы главни шырти и

етнпграфскитѣ граници между былгаритѣ и арнаутитѣ пты запады и былгаритѣ и сырбитѣ пты

сѣверы.

Тпкп ппдиры Ами Буе дпхпжда вы Македпния прѣзы 1839 гпд. нѣмецыты Гризебахы, птлишены

естествпизпитателэ и медикы. Ппкрай специалната си задаша, изушванэе флпрата на страната,

Гризебахы дава цѣнни свѣдѣния и за населениетп к вы свпитѣ пѫтни бѣлѣжки, пбнарпдвани прѣзы

1841 гпд. Тпй ппрѣдѣля пп-тпшнп пты Ами Буе южната былгарп-грыцка етнпграфска граница,

ппрѣдѣля мнпгп пп-дпбрѣ пты свпитѣ прѣдхпдници разщирениетп на арнаутскптп племе вы

македпнскитѣ ппгранишни планини. Отнпсителнп сѣверната былгарп-срыбска граница Гризебахы

гпвпри, ше тя пп-мѫшнп мпже да се ппрѣдѣли, ппнеже двата сысѣдни нарпди сѫ ближни пп езикы и

прѣхпдыты пты едины кымы другы е ппстепенены. При все тпва тпй брпи за былгарскп населениетп

на Скппския Пащалыкы, сыстпеъы тпгава пты казитѣ Скппие, Кашаникы, Тетпвп, Кишевп, Дебыры,

Кюстендилы, Кратпвп, Куманпвп, Паланка, Кпшани, Щипы, Радпвиъы, Струмица и Мелникы, сы

албанска примѣсэ вы Дебыры и вы Шары. *1+

Выпружены пты даннитѣ, ппшерпени пты трудпветѣ на сппменатитѣ ушени пэтуваши, шещкияты

знамениты слависты Шафарикы е мпжалы вы пбнарпдваната прѣзы 1842 гпд. свпя книга „Slovanský

Národopis” да даде мнпгп дпбри свѣдѣния за прѣдѣлитѣ, кпитп населява былгарскптп племе вы

Балканския Пплупстрпвы изпбъп и шастнп вы Македпния

Шафарикы ни дава при свпита книга и пырвата етнпграфска карта на славѣнскитѣ нарпди вы

Пплупстрпва, направена сы гплѣма вѣъина за врѣметп си. Сппреды негпвата карта, вѣрены извпды

пты кпятп прилагаме тукы, и сппреды пписаниетп вы текста, *2+ былгарската граница прѣскаша р.

Былгарска Мправа 10 версти западнп пты Нищы и прпдылжава на югы пп виспшинитѣ, кпитп

заграждаты кпритптп на рѣката дпри дп Кашанищкия Прпхпды, прпдылжава пп Шарския гребены дп

гр. Дебыры, стига пп Дрины дп Охриды, пбзима Охридската и Кпстурска Кптлпвина, минава прѣзы с.

Катраница вы Острпвската Кптлпвина, пбгыръа Енидженскптп Езерп и слиза дп Сплуны; сетнѣ

прпдылжава прѣзы с. Ени Кэпй (Нпвп селп) пп пплитѣ на Хпрташы, завива кымы сѣверы, катп пставя

цѣлптп Сѣрскп-Драмскп Ппле на грыцитѣ, и прѣзы с. Старшиъа пп права линия вызлиза вы Дпспаты

Планина кымы извпритѣ на р. Арда. Отнпсителнп разпрѣдѣлениетп на нарпднпститѣ изы

вѫтрѣщнпстэта на Македпния картата на Шафарика е мнпгп слаба, кактп сэ слаби и картитѣ,

издавани пъе мнпгп гпдини слѣды негп. Сы два малки крѫгпвце пкплп извпритѣ на Былгарска

Мправа се ппрѣдѣля арнаутскп население. Сы ппдпбни крѫгпвце пкплп Скппие. Кратпвп, Охриды,

Битпля. Кпстуры, Сплуны, Струмица, Неврпкппы, Сѣры, Кавала и при Дпспаты се ппрѣдѣля

прыснатптп турскп население изы страната.

Тукы му е мѣстптп да ппменемы другы едины пѫтувашы прѣзы Македпния. Тпй е Д-ры Ипсифы

Мюлеры лѣкарэ, кпйтп билы изпратены пты австрийскптп правителствп прѣзы 1837 и 38 гпд. вы

Турция да изслѣдва шумената епидемия, кпятп вырлувала тпгава. Тпй прѣминалы пты Шкпдра

прѣзы Албания и Македпния, дѣтп ппсѣтилы Дебыры, Охриды, Битпля и Прилѣпы. Негпвитѣ

пѫтпписни бѣлѣжки сѫ пбнарпдвани едва прѣзы 1844 гпд. вы Прага. Вы тѣхы славѣнскптп

население пты Битплския Пащалыкы се пписва катп сырбскп. *3+ Тпва Мюлерпвп мнѣние ъе е билп

апзнатп на Шафарика, пъе прѣди да напище тпй свпя „Slovanský Národopis”, ппнеже двамата

писатели сѫ били ближни. Шафарикы написалы дпри ппхвалены прѣдгпвпры кымы Мюлерпвата

книга, нп при всишкп тпва ушенията слависты не се ппвлиялы пты Мюлерпвитѣ ппгледи и е

прѣдставилы населениетп вы Битплския Пащалыкы катп былгарскп.

Мнпгп пп-кыснп се явява етнпграфска карта на Балканския Пплупстрпвы пты Ами Буе. Тя не е

пплушила щирпка извѣстнпстэ, ппнеже е издадена вы едины физишески атласы: „Berghaus’

Physikalischer Hand-Atlas”, напешатаны прѣзы 1848 гпд. вы Гпта. *4+ Ние прилагаме вѣрены извпды

пты македпнската шастэ на тая карта. Оты негп се вижда, ше автпрыты, ппвлияны пты Мюлерпвата

книга, е турилы сырбски кплпнии при Битпля, вы Прѣспа и на двѣ мѣста пкплп Охридскптп Езерп.

Ами Буе се ппмѫшилы да ппрѣдѣли и влащкптп население вы пбластэта, нп гп ппставилы мнпгп

грѣщнп. Оъе пп-слаба е тая карта пп птнпщение кымы турскптп население, кпетп е птбѣлѣженп

самп при Демиры Хисары и вы мнпгп смалены виды вы Сарѫ Гэплы. Кактп былгарп-грыцката, така и

былгарп-арнаутската етнпграфска граница сѫ представени пп-дпбрѣ, ппнеже изслѣдвателэты самы

е мпгылы пп-леснп да ги прпуши вы пѣтуванэетп си. Вы мнпгп градпве е птбѣлѣженп турскп

население правилнп.

Слѣды Ами Буе Македпния се ппсеъава пты цѣлы реды пѫтуваши, и западната литература се

пбпгатява сы мнпгп цѣнни свѣдѣния за населениетп на тая пбластэ. Най-важни вы тпва птнпщения

сѫ изушванията на русина Виктпры Григпрпвишы, на нѣмеца Ханы и на френеца Лежаны.

Григпрпвишы е пѫтувалы прѣзы 1844. гпд. Тпй пбикплилы пния мѣста, кпитп прѣди негп бѣ

ипсѣтилы Мюлеры. Негпвптп мнѣние за славѣнскптп население на Македпния има пп-гплѣмп

знашение пткплкптп на всишкитѣ пѫтуваши прѣди негп, ппнеже катп славѣнины и ушены слависты

тпй е мпгылы сы пылна пплпжителнпстэ да гпвпри пп тпя выпрпсы. Григпрпвишы яснп се прпизнесе,

ше Сплунскптп Ппле птэ Сплуны кымы Енидже Вардары и Впдены, ппслѣ Острпвската Кптлпвина,

Битплскптп Ппле, Прѣспа и Охридската Кптлпвина сѫ населени сы былгарскп население. *5+

Пѫтнитѣ бѣлѣжки на Григпрпвиша се пбнарпдваха прѣзы 1848. гпд. пырвы пѫтэ. Оты тпгава

славиститѣ гпвпряты веше за Македпния сигурнп катп за былгарска пбластэ. Оъе ппвеше се утвырди

тпва нѣъп, кпгатп прѣзы 1857. гпд. и рускияты истприкы Гилфердингы ппсѣти Стара Сыбия и нѣкпи

краиъа пты сѣверна Македпния, и автпритетнп се прпизнесе, ше населениетп на югы и изтпкы пты

Шары е былгарскп.

Ханы е пѫтувалы два пыти прѣзы Македпния: пырвия пѫтэ прѣзы 1858. гпд. прѣзы дплината на

Вардары и втприя пѫтэ прѣзы 1863. гпд. птэ Албания прѣзы Дебыры, Охриды, Битпля за Сплуны. Вы

свпитѣ пѫтпписи Ханы се спира твырдѣ мнпгп вырху населениетп на страната. Тпй самы е

ппзнавалы арнаутския езикы и систематишнп е изушвалы арнаутския нарпды; затуй прывы яснп

ппрѣдѣли дп дѣ се прпстираты арнаутскитѣ жилиъа на запады кымы Македпния. Ханы ппрѣдѣля и

былгарп-сырбската етнпграфска граница мнпгп дпбрѣ. Тпй е ималы за другарэ вы пырвптп си

пэтувание шеха Захы, кпйтп е билы на впенна сырбска служба и сы негпвитѣ ппзнания на сырбския

езикы се е улеснявалы вы рабптата. Бѣлѣжкитѣ на нѣмския пѫтувашы пптвырдяваты мнѣниетп на

Шафарика, ше дплината на Былгарска Мправа е былгарска пп население. *6+

Лежаны е пбикплилы прѣзы 1857. и 58. гпд. мнпгп краиъа пты Балканския Пплупстрпвы, изушилы е

дпбрѣ литературата и прѣзы 1861. гпд. прывы пбнарпдва систематишеска студия специалнп за

етнпграфията на Пплупстрпва, придружена сы етнпграфска карта. Лежанпвияты труды,

пбнарпдваны вы еднп врѣме на нѣмски и френски вы извѣстнптп списание „Petermann’s

Geographische Mitteilungen”, е ималы гплѣмп знашение не самп за ушения свѣты, нп и за

диплпмацията, ппнеже Лежанпвата етнпграфска карта, пты кпятп тукы прилагаме тпшены извпды на

Македпнската шастэ, се взимаще вы внимание вы всишкитѣ пп-ппслѣщни кпнференции и дпгпвпри,

кпитп се занимаваха сы балканскитѣ выпрпси, дпри дп Берлинския Дпгпвпры. Лежаны ппставя

дплината на Былгарска Мправа вы былгарскитѣ етнпграфски прѣдѣли. Окплп Битпля, Прѣспа и

Струга пставя срыбски пстрпви, кактп и Ами Буе. Нему, кактп и на другитѣ западни ушени не

слависти, не сѫ били дпстѣпни изслѣдванията на Григпрпвиша. Лежаны прѣдставя пп-дпбрѣ сарѫ-

гэплската турска група, сѫъп и бѣлпмпрската. Прави гплѣма грѣщва катп сшита рпдппскитѣ ппмаци

за Турци. Етнпграфскитѣ граници на былгарския нарпды сѫ ппрѣдѣлени дпста тпшнп. *7+

Прѣзы 1863 гпд. вы Македпния и Стара Сырбия сѫ пѫтували двѣ англишанки Мекензи и Ирби.

Тѣхнптп пѫтувание е важнп за насы, ппнеже тѣ сѫ ппсвѣтили всишкптп си врѣме главнп на

изушванэе населениетп вы странитѣ, дѣтп сѫ минали, и сѫ ппзнавали дпста дпбрѣ срыбския езикы.

Обнарпдванитѣ тѣхни пѫтни бѣлѣжки, написани сы гплѣма прпшувственпстэ за ппрпбените

былгари и сырби вы турскитѣ владѣния, сѫ ппсрѣщнати дпбри пты английския свѣты и са ппслужили

мнпгп за пппзнаванэе на нарпдитѣ вы Македпния. При книгата има етнпграфска карта, кпятп не се

птлишава мнпгп пты Лежанпвата. Пп-тпшна е самп арнаутп-былгарската граница на запады.

Интересены е за птнпщенията между сырбитѣ и былгаритѣ сырбскияты прѣвпды на Мекензи-

Ибриевата книга, направены пты извѣстния срыбски ушены Миятпвишы и напешатаны сы

иждивениетп на срыбския князэ Михаилы. Вы прѣдгпвпра прѣвпдашыты хвали автпритѣ катп

птлишни изслѣдпватели на былгарскитѣ и срыбски земи и ни диря нѣма пты неудпвплствие за тпва,

ше тѣ сшитаты населениетп пты Сплуны дп Охриды, Скппие и Нищы катп былгарскп *8+ и пбластэта

Македпния именуваты „Южна Былгария”. *9+

Ние прилагаме тукы извпды пты македпнската шастэ на Макензи-Ирбиевата етнпграфска карта,

вземена пты сырбския прѣвпды. Тази карта е важна пъе затуй, ше сѣвернитѣ шасти пты нея сѫ

ппправени пты пплкпвника Захы, *10+ кпйтп бѣ прппѫтувалы тия мѣста заеднп сы Хана и ги е

ппзнавалы мнпгп дпбрѣ.

Былгарп-грыцката шеркпвна бпрба, кпятп се усили пты 1860 гпд. насетнѣ, пбырна вниманиетп на

нѣкпи ушени славѣни вырху Балканския Пплупстрпвы, пспбенп на руситѣ; затуй ппшваты да се

явяваты пп-шестп истпришески и нарпдпписни бѣлѣжки за былгарскитѣ земи вы Турция вы шуждата

книжнина. Чещкияты прпфеспры Ф. Брадащка пбнарпдва прѣзы 1869 гпд. специална студия за

славѣнитѣ вы Балканския Пплупстрпвы, придружена сы дпста дпбра етнпграфска карта. Тпй

ппрѣдѣля былгарп-сырбската граница ппшти катп Лежана. Пп-тпшены е сы арнаутскп-былгарската

граница, кпятп е студиралы вы пп-нпви трудпве. Сѫъп така и былгарп-грыцката граница не се

птлишава мнпгп пты Лежана. *11+ Прѣзы тпва врѣме излѣзпха на свѣты истпришескитѣ трудпве на

рускитѣ ушени Макущевы и Гплубински. И единыты и другияты ппрѣдѣляты жилиъата на былгаритѣ

и сырбитѣ сы дпста гплѣма тпшнпстэ. *12+ Прѣзы 1862 гпд. пѫтува прѣзы Македпния настпятелэты на

руската цариградска ппсплска цырква мнпгппбразпванияты архимандриты Антпнины пп ппрѫка на

ппсплствптп. Негпвитѣ цѣнни свѣдѣния за населениетп сѫ имали знашение самп за рускптп

ппсплствп, ппнеже лѫтпписнитѣ му записки се пбнарпдваха мнпгп кыснп. *13+ Окплп тпва врѣме и

срыбскптп правителствп бѣ изпрпвпдилп археплпга Веркпвишы вы Македпния за изушванэе на

страната, и негпвитѣ бѣлѣжки сѫ ппмпгнали мнпгп за дпбритѣ птнпщения на князэ-Михаилпвптп

правителствп кымы былгаритѣ вы Македпния. *14+ Веркпвишы ппрѣдѣля сы пп-гплѣма тпшнпстэ

етнпграфскитѣ граници на былгаритѣ пткымы сѣверп-запады, катп ппставя Дебыры вы былгарскитѣ

прѣдѣли. Сѫъп тпй е пп-тпшены и при ппрѣдѣлениетп на южнитѣ былгарп-турски граници. *15+ Тпй

пырвы гпвпри за мнпгпбрпйнптп турскп и ппмащкп население вы вэтрѣщнпстэта на страната, за

грыцитѣ мухамедани и турци християни.

Грыцитѣ не сѫ мпгли хладнпкрывнп да гледаты какы руски и западни писатели разщиряваты

былгарскитѣ прѣдѣли далешы на югы вы земя, кпятп тѣ бѣха привикнали да сшитаты пдавна катп

непспприма тѣхна и за кпятп Цариградската Патриарщия впдѣще упприта бпрба сы былгаритѣ. Вы

мнпгп вѣстници, брпщури и книги грыцки писатели и пплитици сѫ писали, ше Македпния е грыцка

страна. Намирали сѫ се и не грыци, кпитп сѫ заъиъавали грыцкитѣ ппгледи. Такывы едины е

френскияты инженеры-архитекты Бианкпни, кпйтп е билы пп-ранп на турска служба вы Цариграды.

Прѣзы 1871 гпд. тпй е издалы свпя етнпграфска и статистишеска студия заеднп сы етнпграфска

карта, *16+ вы кпятп цѣла южна, западна и срѣдна Македпния сѫ прѣдставени катп грыцки земи. На

былгарскптп население е пставенп мѣстп вы сѣверпизтпшната шастэ на страната дп Скппие и Щипы.

Пó на запады кымы Битпля сѫ ппстанени былгарски примѣси между грыцитѣ. Нитп Бианкпвияты

труды, нитп други нему ппдпбни не сѫ мпгли да ппвлияяты вырху ушения свѣты да измѣни

мнѣниетп си за населениетп на Македпния.

Оъе пп-живы интересы за изушванэетп на населениетп вы Еврппейска Турция се ппрпди прѣзы

мѫтнитѣ за Пплупстрпва 1875—6 и 7 гпд., кпгатп станаха вызстания вы Бпсна и Былгария,

ппслѣдвани пты междунарпдни кпнференции и пты рускп-турската впйна. Тпгава се ппявиха и

нѣкплкп етнпграфски карти на Балканския Пплупстрпвы, между кпитп най-важна е Кипертпвата,

издадена прѣзы м. Май 1876 гпд. вы Берлины ппды наслпвы „Ethnographische Übersicht des

Europäischen Orients”. Оты тая карта ние даваме извпды на македпнския дѣлэ. Ппради гплѣмия

автпритеты, сы кпйтп се пплзува Киперты между ушения и пплитишески свѣты, и негпвата карта игра

важна рпла при Берлинския Дпгпвпры. Киперты ппрѣдѣля мнпгп дпбрѣ былгарп-срыбскитѣ

етнпграфски граници, и дава ппвеше мѣстп на турскптп население. Тпй дава мнпгп мѣстп на

арнаутитѣ пты запады и ппвеше на грыцитѣ пты югэ, пты кплкптп тѣ дѣйствителнп завзиматы.

Прѣзы 1887 гпд. Петебурскптп Славянскп Благптвпрителнп Объествп издава „Етнпграфишеская

карта Славянскихы Нарпднпстей”, сыставена пты М. Ф. Маркпвишы и дппылнена пты А. Ф. Риттихы,

кпйтп специалнп е изушвалы южнитѣ славѣни. Отнпсителнп Македпния тая карта прѣдставя

старата Лежанпва сы малки нѣкпи прпмѣни. При Скппие е ппставена ппгрѣщнп една знашителна

влащка купшина. Ппвпды за нея сэ дали малкптп влащки фамилии вы града Скппие. Сѫъп така вы

Шары Планина нады Тетпвп ппгрѣщнп е турната малка влащка купшина. Ппгрѣщнп ппставената пты

Лежана влащка група южнп пты Охридскптп Езерп, тукы е увелишена. Былгарскптп, грыцкп, сырбскп

и турскп население е ппставенп ппшти кактп у Лежанпвата карта. Притурена е малка турска

купшина при Велесы и друга пкплп Демиры Хисары. На западния край на Халкидика сѫ турени

малкп былгари. Ппвпды на тпва сѫ дали былгарскитѣ шифлигарски ппселения вы пня край и

имптитѣ на былгарскитѣ светпгпрски манастири тамы. Най-сетнѣ нека сппменемы, ше вы картата на

Маркпвиша и Риттиха сѫ птбѣлѣзани ппгрѣщнп былгари и на п-вы Тасп. Ппвпды за тпва е далп

иметп „Вплгарп” на еднп гплѣмп селп вы пстрпва и мпже би гплѣмитѣ импти на былгарскитѣ

светпгпрски манастири вы тпя пстрпвы.

Вы тпва врѣме се ппявиха нанпвп силни прптести пты грыцка страна срѣъу тпгаващнитѣ ушени и

диплпмати, кпитп туряха Македпния между былгарскитѣ пбласти.

Прѣзѣ 1877 гпд. англишаниныты Едуарды Станфпрды издаде „етнплпжка” карта на Турция и Грыция

на английски и френски сы пбяснителены тексты. Сппреды тая карта всишкптп население вы

Македпния е грыцкп, сѫъп тый Тракия дп Стара Планина. Малки былгарски примѣси сѫ ппставени

вы Скппския Санджакы, кпитп дпстигаты на запады нѣйдѣ дп Битпля и на югпизтпкы нѣйдѣ дп

Петришы. Вы текста се пбяснява, ше градскптп население вы Македпния на всѣдѣ е грыцкп, а вы

селата изнашалп живѣли грыци, ппслѣ дпщли былгари, смѣсили се и се пбразувалы нарпды пты

грыцкп пптеклп сы былгарски езикы: „елини былгарпфпни”. Тѣ прилишяты и пп типы, и пп пблѣклп, и

пп нырави на грыцитѣ, иматы грыцки ушилиъа, грыцки цыркви, грыцка писменпстэ, самп пъе не сѫ

усвпили пкпншателнп грыцкия езикы. *17+ Рабптата на Станфпрта изглежда, ше е направена пп

грыцка нарѫшка и прѣвпдыты к на френски трѣба да е направены пп грыцкп желание.

Слѣды Берлинския Дпгпвпры излѣзпха на явѣ и сырбски претенции вырху Македпния, енергишнп

рэкпвпдени пты сырбскптп правителстп. Сырбитѣ мислѣха, ше сы Македпния мпгаты да

вызнаградяты загубитѣ си вы Бпсна. Плпды на тия претенции е една гплѣма книга за Македпния,

написана на нѣмски пты Спиридпны Гппшевишы заеднп сы една сѫъп тый гплѣма етнпграфска карта.

Вы книгата, написана вы виды на пѫтни бѣлѣжки, се пбяснява на дылгп и щирпкп, какы славѣнскптп

население на Македпния пп езикы, пблѣктп и нырави билп сырбскп, нп жителитѣ се казвали

„былгари” главнп пты страхы прѣды турцитѣ, кпитп прѣслѣдвали злѣ сырбитѣ. *18+ Етнпграфската

карта, прилпжена кымы книгата, не е пригиналены труды на афтпра. Вызы пснпва на гплѣмата

тпппграфска карта, издадена пты Австрийския генералены ъабы (1:300 000), Гппшевишы е нанасялы

бпи, катп се е рѫкпвпдилы буквалнп пты еднп статистишескп пписание на населениетп вы

Македпния, издаденп на френски пты нѣкпи македпнски патрипти, *19+ самп ше Гппшевишы е

видпизмѣнилы иметп былгари на сырби. Освѣны тпва за да се спешели пп-гплѣмы прпстпры за

сырбскптп племе Гппшевишэ е пзнашилы арнаутскптп население пкплп Скппска Цырна Гпра, пкплп

Шары Планина вы Дебыры, Кишевп и Кпршенскп сы двѣ пспбени бпи, едни катп пптуршени сырби, а

други „арнаути пты сырбскп пптеклп”. Арнаутитѣ сѫ издадени пкпншателнп изы Стара Сырбия. Дпри

и грыцкптп население вы кпритптп на Бистрица е прѣдставенп сы пспбна бпя, ппды име „грыци пты

сырбскп пптеклп”.

Пп-кыснп сырбската великпщкплска младежэ издаде етнпграфска карта на сырбскитѣ земи, вы

кпятп сы сырбска бпя сѫ ппкрити не самп цѣла Македпния, нп пъе пплпвината пты сѣверна

Былгария, гплѣма шастэ пты Албания и гплѣма шастэ пты южна Австрия.

Прѣзы 1890 гпд. се яви на руски етнпграфска карта на славѣнскитѣ нарпди, сыставена пты Н. С.

Зарянкп и прилпжена кымы „Рускп-славянскiй Календары” за сѫъата гпдина, издадены вы

Петербургы пты тамкащния Славянски Благптвпрителены Кпмитемы. Вы тая карта нѣма пспбени

ппдпбрения сравнителнп сы мнпгп пп-старата Кипертпва. На Былгарскптп население е даденп

малкп пп-щирпкы прпстпры пткплкптп има вы дѣйствителнпстэ. Влащкитѣ и турски вѫтрѣщни групи

ппшти липсуваты. Зарянкпвата карта вызбуди гплѣмы щумы и буйни прптести вы Сырбия. Сырбскптп

правителствп се намеси вы рабптата и к даде пплитишески характерэ. Славянскптп Объествп бѣ

принуденп бырже да направи другп издание на картата, вы кпетп былгарската бпя на Македпния

се замѣнява сы пспбна, ни былгарска, ни сырбска, и македпнскитѣ былгари бѣха записани катп

пспбени „славѣни”.

Най-нпва е етнпграфската карта на Густавы Вайганды, прилпжена кымы негпвата книга „Die

Aromunen” пты 1895 гпд. Вы нея влиза самп югпзападната шастэ пты Македпния. Тя е израбптена

сы вѣъина и прѣдставя мнпгп ппдпбрения сравнителнп сы прѣдхпднитѣ. Оспбенп тпшнп е

прѣдставены влащкияты елементы вы тая шастэ на Македпния, нѣъп кпетп е билп и специална

задаша на автпра. Сѫъп тый дпста дпбри сѫ разгранишени вы главни шырти былгаритѣ и грыцитѣ на

югы и былгаритѣ и арнаутитѣ на запады.

Тпва сѫ пп-важнитѣ етнпграфски трудпве вырху Македпния. Всишкитѣ автпри сѫ пбыръали гплѣмп

внимание вырху етнпграфскитѣ граници на разнитѣ нарпди и вы тпва птнпщение пъе Лежаны е

ппстигналы дпбри резултати. Обаше вѫтрѣщнпстэта на страната пстава мнпгп слабп изушена и пъе

пп-слабп прѣдставена на етнпграфскитѣ карти. Оспбенп злѣ е прѣдставены на всѫдѣ турскияты

кпнярски елементы, кпйтп населява планински мѣста, далешы пты главнитѣ пѫтиъа.

Етнпграфската карта на Македпния, кпятп ние даваме тукы, е израбптена вызы пснпва на

дылгпгпдищнп изушванэе на страната и на нейнптп население. Вы нея сы пспбена тпшнпстэ сѫ

птбѣлѣзвани малцинствата, кпетп нѣъп ппнѣйдѣ прави несыразмѣрнп даденптп имы

прпстранствп, сравнителнп сы шисленнпстыта имы; затпва пыкы статистишескитѣ таблици, кпитп

даваме вы втпрата шастэ на книгата, ъе ппкажаты истинскптп пплпжение на разнитѣ нарпди вы

страната. На картата сѫ прѣдставени главнитѣ нарпднпсти вы Македпния, кпитп иматы спбствени

села или захваъаты важнп пплпжение вы градпветѣ. Оты пп-шисленитѣ нарпди не сѫ прѣдставени

евреитѣ, кпитп живѣяты главнп вы Сплуны, и циганитѣ, кпитп сѫ прыснати пп цѣлата пбластэ.

Ппнеже на Изтпкы вѣрпизппвѣданиетп играе важна рпла при наципналнитѣ выпрпси и бпрби,

пспбенп пыкы при мухамеданитѣ, дѣтп религията пъе има гпсппдствуеъе знашение и заменя

нарпднпстэта, ние птбѣлѣзахме сы пспбени бпи и вѣрпизппвѣдната разлика на главнитѣ нарпди вы

страната. Вы прѣдлаганата карта сѫ направени и знашителни тпппграфски ппдпбрения сравнителнп

сы прѣдхпднитѣ; при все тпва тя не мпже да се смѣта за безппгрѣщна, ппнеже пъе нѣмаме пылна

тпппграфна карта на страната, израбптена пты специалисти. Най-недпстатышнп сѫ прѣдставени

западнитѣ пкплии на Битплския Вилаеты, именп Населица, Гребенскп и Кпжанскп, мѣста, кпитп

лишнп не сме ппсѣтили, и за кпитп немпжахме да дпбиемы пп-пылни пплпжителни свѣдѣния.

Бележки

1. Griesebach, Reise durch Rumelien und nach Brussa, II. 65 - 68, 233.

2. Шафарикы, Славянскпе нарпдпписанiе, Перевпды сы Чещкагп И. Бпдянскагп, Мпсква, 1843 г. стр. 37-38.

3. D-r Joseph Müller, Albanien, Rumelien und die Öster.-Mont. Gränze, 21.

4. Ами Буе верпятнп е пригптвилы тая карта пп исканэетп на издателя на атласа, кпмутп я ппсвеъава сы

слѣднитѣ думи: ”Dem Herausgeber des Physikal. Atlas von seinem ethnologischen Freünde”.

5. Виктпры Григпрпвишы, Ошеркы путеществiя пп Еврппейскпй Турцiи, издание втпрпе, Мпсква, 1877. стр. 91,

114—115.

6. Hahn, Reise von B. nach S. 36, 41, 46, 58, 69, 73, 87, 127; Reise durch die Gebiete d. Drin und Wardar, 93.

7. Lejean, Ethnographie der Europäischen Türkei. Petermann’s Mitteilungen, 1861. стр. 29.

8. Оты тпва врѣме на братскп живѣнэе между сырби и былгари е и дпгпвпрыты, правены между былгарпкитѣ

пырвенци вы Букуреъы и сырбскптп правителствп, кпйтп се пбнарпдва вы списаниетп „Былгарска Сбирка”

(кн. I за 1900 гпд. стр. 52—54). Сппреды тпзи дпгпвпры Македпния се туря между былгарскитѣ пбласти.

9. Г. Мjур Макензи и А. П. Ирби, Путпванэе пп слпвенским землэама турске у Еврппа, пд енглескпг превеп Ч.

Миjатпвић, у Бепграду, 1868. стр. 27.

10. Все тамы, Предгпвпр, стр. VIII.

11. Brodaška, Die Slaven in der Türkei. Peterm. Mitt. 1869. XII. 448-451.

12. В. Макущевы, Задунайскiе и адриатишескiе славяне, С.-Петербургы, 1867. стр. 2 — 3.; Гплубинскiй, Краткiй

пшеркы истпрiи Прав. Церк. Бплгарскпй, Сербскпй и Румьнскпй, Мпсква 1871. стр. 150—151.

13. Арх. Антпнины, Ппѣздка вы Румелiю, 1879. Изы Румелiи, 1886.

14. Окплп 1863—4 гпд. нѣкплкп пырвенци пты гр. Велесы се представили на князэ Михаила и изказали

ппжелавание за присыединяванэе Македпния кымы Сырбия. Князэты имы казалы, ше Македпния катп

былгарска страна, ъе влѣзе вы сыстава на бѫдеъетп былгарскп царствп.

15. Веркпвишы, Тпппграф. ютнпграф. пшеркы Македпнiи, 43—44.

16. F. Bianconi, Ethnographie et statistique de la Turquie d’Europe et de la grèce, Paris, 1871.

17. Edward Stanford, Carte ethnologique de la Turqie d’Europe et de la Grèce, Тексты стр. 17—19.

18. S. Gopčevic, Makedonien und Alt-Serbien, Wien, 1889 стр. 17—18, 26 и пр.

19. Ethnographie de la Macédoine, Philippopoli, 1881.

Статистика

Объи бѣлѣжки за статистиката на Македпния

Тпшна статистика за жителитѣ вы Турция немпже да се направи, ппнеже вы тая дыржава не става

прѣбрпяванэе на населениетп, кактп вы другитѣ еврппейски страни. Турскптп правителствп се

грижи да дыржи смѣтка самп на мѫжкптп население и тп не пп нарпднпстэ, а пп вѣра.

Мухамеданскптп мѫжкп население се слѣди заради впенната служба, а християнскптп заради

впенния даныкы. Вы дыржавата сѫ выведени пспбни статистишески книги, нарешени „нпфузы

тефтери”, вы кпитп трѣбва да се птбѣлѣзва всѣкп ражданэе и всѣки смыртены слушай. При

ражданэетп на всѣкп дѣте шрѣзы духпвнптп нашалствп се пплушава пты властэта свидѣтелствп,

нарешенп „нпфузы”. Вы негп сѫ птбѣлѣзани пплы, име, денэ на ражданэе, рпжденп мѣстп и име на

рпдителитѣ. Нпфузнптп свидѣтелствп е нужнп на всѣки турски ппдданикы, ппнеже безы негп

немпже да се пѫтува нитп вѫтрѣ вы дыржавата, нитп мпже да се пплуши пасппрты за вынка; безы

негп духпвнитѣ нашалства не трѣбва да издаваты ппзвпления за женитби. При все тпва вы Турция

има навсѫдѣ мнпжествп мѫжя и жени безы нпфузни свидѣтелства. Обикнпвенп и селскитѣ и

градскитѣ пбъини се стараяты да укриваты шислптп на мѫжетѣ, ппнеже вы Турция впеннияты

даныкы се налага на пбъинитѣ сыразмѣрнп сы шислптп на мыжкптп имы население. Акп пбъината

успѣе да укрие шастэ пты тпва население, тя ъе има пп-малыкы пбъы налпгы. Обикнпвенп

кметпветѣ не записваты дѣцата дп дѣтп пппдрастаты и кыснп духпвнитѣ нашалници имы издаваты

нпфузи, кпитп ъе имы сѫ пптрѣбни билп за женитба билп за пѫтуванэе. Вы закпнитѣ сѫ

прѣдвидени наказания за такива злпупптрѣбения, пбаше ппрѣдѣленитѣ за тпва шинпвници

(нпфузы-меймуры), намираты тыкмп вы тия укривания за себе си дпбыры изтпшникы за

пбпгатяванэе; затпва вы Турция тая длыжнпстэ е една пты най-дпхпднитѣ и най-тырсенитѣ. За

женскптп население и правителственитѣ шинпвници не се грижаты, за тпва виждаме вы

правителственитѣ статистишески дани шислптп на женитѣ всѣкпга мнпгп пп-малкп пты пнпва на

мѫжетѣ. За албанскитѣ пкрѫзи нпфузнитѣ книги сѫ сывырщенп криви, ппнеже тамы пбъинитѣ не

пбишаты да даваты впйници на царствптп, нитп пакы впенены даныкы. Пп всишкитѣ тия пришини

нпфузнитѣ турски книги немпгаты да ни дадаты вѣрни смѣтки за населениетп на страната. Кплкптп

се касае за раздѣление жителитѣ пп езикы, пты тия книги сывсѣмы немпжемы да се пплзуваме.

Ппды иметп „турци” тѣ птбѣлѣзваты пбикнпвенп, и цигани и ппмаци и арнаути и шеркези

мухамедани; ппды иметп „урумы” тѣ бѣлѣжаты заеднп сы грыцитѣ и былгари патриарщисти и власи

и арнаути правпславни; ппды иметп „булгары” бѣлѣжаты самп былгаритѣ екзархисти. Честп вы

пфициалнп непризнатитѣ екзархийски пбъини, т. е. вы пния пбъини, кпитп не влизаты вы

екзархийски епархии, и екзархийскптп былгарскп население се вписва вы графата „урумы”. Самп

евреитѣ си иматы спбствени графи „яуди”, дѣтп не сѫ смѣсени сы други нарпди.

За да пплушимы пп-дпбри свѣдѣния за шислптп на населениетп, ний сме прибѣгнали кымы

прѣсмѣтванэе сппреды кѫъитѣ. Обикнпвенп всѣка пбъина знае пты кплкп кѫъи се сыстпи. Така

сѫъп и мнпгп тыргпвци, свеъеници, ушители и занаятшии, кпитп иматы рабпта сы селата, дпбрѣ

знаяты пп кплкп кѫъи иматы селата. Чрѣзы селскитѣ и градски былгарски пбъини сѫ сыставяни

статистики, кпитп сѫ ппслужили за пснпва на нащитѣ, излпжени тукы. Освѣны тѣхы ние сме си

ппслужили сы мнпгп дани, сыбирани пп шастни пѫтиъа пты вѣъи лица, нѣкпи пбнарпдвани, нѣкпи

непбнарпдвани. Сы малкп изклюшение всишкитѣ статистишески таблици сѫ прпвѣрени лишнп пты

насы при мнпгпкратнитѣ ппсѣъения на села и градпве и ппсрѣдствпмы дпбри ппзнаваши за всѣка

мѣстнпстэ пп птдѣлнп. Ний сме си служили мнпгп шестп и сы турскитѣ пфициални дани, билп

пплушавани пты нпфузнитѣ шинпвници, билп пты турскитѣ вилаетски календари. Оспбенп ни сѫ

ппслужили пп-ппдрпбнитѣ статистишни дани на Сплунския вилаетски календары за 1312 г. (1895)

на Скппския за 1311 (1894) и на Битплския за 1305 (1888).

За да прѣсмѣтнемы шислптп на населениетп ние сме туряли на всѫдѣ за мухамеданитѣ турци пп 5

дущи жители на кѫъа. Обикнпвенп турскитѣ семейства сѫ малки, еднп заъптп нѣматы изпбилие

на дѣца, а другп заъптп всѣки шлены пты семействптп, ъпмы се пжени, птдѣлва се вы пспбена

кѫъа. Втпрптп важи дп нѣкадѣ и за ппмацитѣ и арнаути мухамедани. Гплѣмината на семействата

вы тѣхы се прѣсмѣтани между 5 ½ и 6 д. за кѫъа. Циганитѣ и евреитѣ иматы ппвеше дѣца, живѣяты

пó на купы и сѫ смѣтани пты 6 дп 6 ½ на кѫъа. Былгарскптп население е пп-плпдпвитп сы дѣца,

дѣлежитѣ слѣды женитбитѣ сѫ пп-малкп, за тпва и шислптп на жителитѣ вы кѫъитѣ е пп-гплѣмп. Тп

е прѣсмѣтанп сппреды мѣстата, пбикнпвенп за градпветѣ пты 5 дп 6 дущи на кѫъа, а за селата пты

6 дп 7 дущи. Самп за птдѣлни мѣстнпсти, дѣтп се зашувани гплѣми недѣлени рпдпве, е прѣсмѣтанп

на семействп ппвеше пты 7 дущи. За всѣка пкплнпстэ сѫ правени пп-тпшни прѣсмѣтання, кпитп сѫ

ни ппслужили катп пбразци за пстаналитѣ тѣмы прилишни.

Освѣны статистикитѣ, кпитп сѫ пбнарпдвани вы пфициалнитѣ турски календари, и шастни лица сѫ

се ппитвали да даваты статистишески свѣдѣния билп за цѣлата дыржава билп за шасти пты нея. Щп

се касае дп Македпния, малкп пты тия шастни трудпве заслужаваты пп-гплѣмп внимание, ппнеже

вы тѣхы или сѫ ппспшвани цифри на мѣрки за нарпдитѣ на цѣлия Балкански Пплупстрпвы, или сѫ

давани шисла пп вилаетитѣ, взети пакы пты турскитѣ пфициални календари. Оты пырвия рпды сѫ

свѣдѣнията, ппспшвани вы сышиненията на Ами Буе, на Лежана и други ппдпбни писатели. Оты

ппслѣдния рпды сѫ свѣдѣнията, кпетп дава Убишини вы свпетп сышинение за Турция за

населениетп к прѣзы 1875—76 гпд. *1+

Пырвы пп-серипзены ппиты за статистика на населениетп вы Македпния се прави сы книгата

„Ethnographie de la Macédoine”, издадена вы Плпвдивы прѣзы 1881 г. Вы нея сѫ дппустнати гплѣми

грѣщки, ппнеже материала е сыбираны пты разни лица набырзп слѣды Рускп-турската впйна безы

критишеска прпвѣрка. Тя е ппслужила на мнпгп писатели, кпитп сѫ се занимавали сы Пплупстрпва.

Тая сэъата статистика, даже сы типпграфскитѣ си ппгрѣщки, е прѣвеждана пты Сп. Гппшевиша вы

негпвата книга „Makedonien und Alt-Serbien” (стр. 361—500) катп негпвы спбствены труды.

Сырбскияты автпры пп нѣкадѣ е притурвалы села, кпитп лишаты вы картата на Балканския

Пплупстрпвы пты Австрийския генералены ъабы, а липсуваты вы “Ethnographie de la Macédoine.” *2+

Прѣзы 1889 гпд. Веркпвишы издаде ппдрпбни статистишески свѣдѣния за ппвешетп пкплии на

Македпния. Трудыты на Веркпвишы е билы пп внимателнп сыбираны, нп тпй е издадены мнпгп

кыснп и данитѣ сѫ застарѣли. Материалитѣ влѣзнали вы книгата на Веркпвиша сѫ пп-вѣрни,

кплкптп се касае дп изтпшна Македпния, дѣтп самы автпрыты е ималы слушаи да прави прпвѣрки.

Западнитѣ битплски пкплии сѫ пписани мнпгп недпстатышнп и невѣрнп. Едины важены

недпстатыкы на статистишескитѣ свѣдѣния на Веркпвиша е и тпва, ше вы тѣхы изпбъп цифритѣ за

християнскитѣ села сѫ пп-гплѣмщки пты дѣйствителнпстэта, на мнпгп мѣста пбаше и

мухамеданскитѣ села сѫ прѣдставяни пп-гплѣми. Сѫъп е и за градпветѣ.

Прѣзы 1899 гпд. руския вицекпнсулы Рпсткпвскiй вы Битпля пбнарпдва статистиката на Битплския

Вилаеты вы рускптп списание „Живая Старина”. И тая статистика е твырдѣ ппгрѣщна, ппнеже е

шерпена пты турскитѣ нпфузни книги безы да сѫ правени серипзни прпвѣрки за мнпгп пкплии. *3+

Выны пты тѣзи трудпве срѣъаты се вы былгарската книжнина шестп статистишески бѣлѣжки за разни

села, пкплии, даже и за цѣли санджаци. Ние ъе ги ппспшимы, кпгатп гпвпримы за птдѣлнитѣ кази

на страната.

_____________________________________________________________________________________

Тукы сѫ излпжени статистишнитѣ дани за населениетп на Македпния пп птдѣлни кази, заъптп така

ъе мпже да се правяты сравнения сы пфициалнитѣ турски дани. Сппреды сегащнптп

административнп дѣление вы Македпния влиза цѣлияты ппшти Сплунски и пп пплпвина пты

Скппския и Битплския Вилаеты. За яснпстэ ъе направимы кѫсы прѣгледы на административнптп

дѣление на пбластэта.

Сплунскияты Вилаеты завзема цѣлата южна и изтпшна Македпния пты грыцката тесалийска граница

при Олимпы дп былгарската граница при Рила и Рпдппитѣ. Тпя вилаеты се раздѣля на 3 санджаци:

Сплунски, Сѣрски и Драмски.

Солунскиятъ Санджакъ завзема югпзападнияты край на страната и се дѣли на слѣднитѣ 14 кази:

Сплунска, Катеринска, Енидже-Вардарска, Берска, Впденска, Тиквещы, Велещка *4+, Струмска,

Гевгелийска, Дпйранска, Кукущка, Лыгадинска, Касандра и Св. Гпра.

Сѣрскияты Санджакы пбзима срѣднята и изтпшна шастэ на вилаета и пбхваъа цѣлптп кпритп на р.

Струма, кпетп се нахпжда вы прѣдѣлитѣ на Турция и гпрнята и срѣдня шасти пты кпритптп на р.

Места. Тпй се дѣли на слѣднитѣ 8 кази: Сѣрска, 3ѫхна, Демиры-Хисарска, Петришка, Мелнищка,

Гпрнп-Джумалийска, Разлпгы и Неврпкппска.

Драмскияты Санджакы пбхваъа югпизтпшния край на вилаета и се сыстпи пты 4 кази: Драмска,

Правищка, Кавалска и Сарѫ-Шабанска.

Оты тпзи вилаеты самп казата Катеринска, кпятп захваъа изтпшнитѣ краймпрски склпнпве на

Олимпы гепграфски не пада вы Македпния, а принадлежи на сѣверния планински дѣлы пты

Тесалия.

Скопскиятъ Вилаетъ захваъа сѣвернияты край на Македпния и цѣлата пбластэ Стара Сырбия. Вы

Македпния пты негп влиза цѣлияты Скппски Санджакы и малка шастэ пты Призрѣнския Санджакы.

Скппскияты Санджакы се дѣли на слѣднитѣ 9 кази: Скппска, Куманпвска, Пргэщпвска, Кривп-

Паланешка, Кратпвска, Кпшанска, Малещпвп, Щипска и Радпвищка.

Оты Призрѣнския Санджакы вы Македпния влиза самп Тетпвската Каза, кпятп цѣла е птсамы Шары.

Гиланската Каза пты Приъинския Санджакы принадлежи ппвешетп на Македпния, нежели на Стара

Сырбия, нп е привырзана твырдѣ мнпгп кымы ппслѣднята не самп вы административнп птнпщение,

нп и вы шеркпвнп, ппнеже е шастэ пты Призрѣнската Епархия. Независимп пты тпва главнияты

гребены на Скппска Чырна Гпра и арнаутскптп население, кпетп е завзелп тпя гребены, мнпгп

птстраняваты Гиланската Каза пты Македпния. Тя трѣбва да се брпи катп прѣхпдна пты Македпния

кымы Стара Сырбия.

Битолскиятъ Вилаетъ захваъа цѣлата западна Македпния и шастэ пты Албания. Вы Македпния пты

тпзи вилаеты влизаты цѣлияты Битплски Санджакы и шасти пты Дебырския, Кпршенския и

Серфиджанския.

Битплскияты Санджакы пбема Битплскптп Ппле и кптлпвинитѣ на Охридскп и Прѣспанскп Езерп, и

се дѣли на слѣднитѣ 5 кази: Битплска, Прилѣпска, Леринска, Кишевска и Охридска.

Оты Дебырския Санджакы вы Македпния падаты казитѣ: Гпрни Дебыры и Рѣка пкплп кпритптп на

Чырни Дримы и притпка му Радика.

Оты Кпршенския Санджакы кымы Македпния пада казата Старпвска (вы кптлпвината на Охридскптп

Езерп) и казата Кпстурска (вы кптлпвината на Кпстурскптп Езерп). Биглищката Нахия, пкплп

впдпраздѣла на гпрнитѣ тешения на Бистрица и Девплы, е прѣхпдна между Македпния и Албания.

Оты Серфидженския Санджакы вы Македпния падатэ казитѣ Населица, Гребенска и Кпжанска пп

кпритптп на Бистрица и казата Кайлярска вы кптлпвината на Острпвскптп Езерп. Самата

Серфидженска Каза е прѣхпдна пты Македпния за кымы Тесалия.

Бележки

1. Убишини, Спвременнпе спстпяние От. Имперiи, 17, 18.

2. Вы Ethnogr. пп пешатна пп грѣщка на 1-ва страница стпи селп Uirdo-bor вмѣстп Girdo bor (Гырдп-бпры).

Ппгрещната е дппусната пты близпстэта на рѫкпписнитѣ букви G и U. Вы Mak. und Alt-Serb. на Гппшевиша е

напешатенп сѫъп Jird-bor (стр. 862). Така е и сы пешатнитѣ ппгрѣщки вы имената на селата Амбары Кэпй,

Саракинпвп. Вы Ethnogr. стпи Abarköi и Larakinovo (стр. 3 и 12), сѫъитѣ пешатни ппгрещки сѫ прѣпешатвани и

вы M. und Alt-Serb. (стр. 363 и 402). Такина ппгрѣщки има пъе мнпгп. Вы Ethnogr. Кукущката Каза е слѣна сы

Гевгелийската, ппнеже тый бѣще прѣзы 1881 гпд. Нп пп-кыснп прѣзы 1886 гпд. Гевгелийската Каза бѣще веше

пспбена. Гппшевишы, кпйтп не е ппзнавалы страната, е пставилы казитѣ слѣни, кактп си са вы Ethnogr. Изпбъп

литературната кражба на Сырбския писителэ е тплкпва ясна, ъптп мпже да се забелѣжи мнпгп леснп.

3. Вижы рецензия вы Былгарски Прегледы, гпд. VI. кн. III—IV, стр. 210—212.

4. Велещката Каза птскпрп е прѣфырлена кымы Скппския Вилаеты.

Солунска Каза

*Ппправки, стр. 299: Оты Сплунската Каза сѫ изпуснати 2 грыцки села, кпитп се намираты на

границата между тая каза и Лѫгадинската. Тѣ сѫ: Балджа сы пкплп 1 700 жители и Дремиглавы сы

пкплп 1 300 жители.+

Тия шисла немпжемы да сравняваме нитп сы шислата, кпитп ни дава Веркпвишпвата статистика,

нитп сы Плпвдивската, *Тый ъе наришаме за краткпстэ статистиката, направена вы „Ethnographie de

la Macédoine.”+ ппнеже, кпга сѫ правени тѣ, административнптп дѣление е билп другп. Гплѣма

шастэ пты Лѫгадинската Каза тпгава се е шислила кымы Сплунската.

Вы вилаетския сплунски календары (салнаме) пты 1312 гпд. (1895) сѫ ппставени за Сплунската Каза

28 215 дущи мухамедани и 71 431 немухамедани. Ошевиднп е, ше шислптп на немухамеданитѣ е

мнпгп умаленп. Най-лпщави сѫ турскитѣ пфициални шисла за грады Сплуны. Сппреды вилаетския

календары пты 1315 г. (1898) градыты брпи 88 000 жители. Вы календаря за 1307 г. (1890) намираме

пакы сѫъптп шислп, *Сплунский Вилаеты (сппреды пфициална извпри). Книжици за прпшеты. Кн. IV.

стр. 236.+ кпгатп е извѣстнп, ше вы двѣтѣ ппслѣдни десетилѣтия Сплуны извынреднп се е

угплѣмявалы. Числптп на жителитѣ пты еврейскитѣ махли е записванп на реды 10 гпдини сé 30000,

кпгатп на дѣлп тп се е угплѣмилп пъе пплпвины пѫтэ ппвеше. Числптп на циганитѣ трѣбва да се

увелиши, ппнеже вы нѣкпи села, дѣтп има пп една или двѣ кѫъи, не сѫ птбѣлѣзвани. Такива слушаи

имаме вы мнпгп пъе кази. Обикнпвенп циганитѣ не сѫ записвани кпгатп не сѫ ппстпянни жители

на селата.

Берска Каза

Вы салнаметп пты 1312 гпд. вы тая каза сѫ ппказани 9 317 мухамедани и 26 672 немухамедани, а вы

салнаметп пты 1315 г. сѫ ппказани турци 5 596 (мѫже 3 068, жени 2 528), грыци и былгари 14 782

(мѫже 8 176, жени 6 606), власи 2 505 (мѫже 1 310, жени 1 195), цигани 1 444 (мѫже 801, жени 643)

и евреи 392 (мѫже 209, жени 183). Акп приравнимы шислптп на женитѣ кымы пнпва на мѫжетѣ, тп

сппреды турскитѣ статистики шислптп на населениетп вы Берската Каза ъе бѫде: турци пкплп 6 150,

грыци и былгари пкплп 16 400, власи 2 600, цигани 1 600 и евреи 420. Тия шисла не сѫ далешы пты

нащитѣ. Влащкптп население самп е прѣдставенп мнпгп малкп. Види се, ше влащкитѣ пастири пты

Берската Планина сѫ успѣли да прикрияты пп-гплѣмата шастэ пты свпитѣ другари пты турската

властэ.

Вы Веркпвишпвата статистика Берската Каза е сыставена пты други села, а вы Плпвдивската тя

липсува.

Енидже-Вардарска Каза

Салнаметп пты 1312 дава на тая каза 22 196 д. мухамедани и 20 646 д. немухамедани. Сппреды

салнаметп пты 1315 г. казата има 21 625 д. мухамедани, 20 683 християни и 1 730 цигани. Тия

шисла ни ппказваты, ше вы турскитѣ пфициални книжа не мпже да се птбѣлѣзва редпвнп прираста

на населениетп. Сппреды нащитѣ извпди мухамеданитѣ сѫ пкплп 22 500 д., а християнитѣ пкплп 25

500.

Вы Веркпвишпвата и Плпвдивската статистика административнптп дѣление е другп.

Воденска Каза

Власитѣ, кпитп притуряме, нѣматы ппстпянни жилиъа, а живѣяты лѣтѣ вы врѣменни кплиби пп

планинитѣ. Цигани има пырснати пп 1—2 кѫъи вы мнпгп села, кпитп не сѫ записани, ппнеже сѫъп

нѣматы ппстпянни жилиъа.

Турскитѣ статистики мнпгп се разлишаваты пты нащитѣ, пспбенп за Мегленската Нахия. Сппреды

салнаметп пты 1312 гпд. вы казата има 35 308 мухамедани и 27 155 немухамедани, а сппреды

салнаметп пты 1315 гпд. вы казата има турци (мѫже 7 510, жени 4 874) 12 384, былгари (мѫже 6

745, жени 5 937) 12 682, цигани (мѫже 440, жени 350) 790, власи (мѫже 617, жени 579) 1 193. Пп

всѣка вѣрпятнпстэ вы ппслѣднитѣ изшисления не е влѣзла Мегленската Нахия, а вы пырвитѣ

шислптп на населениетп вы Меглены е смѣтанп сывырщенп намѣрки, ппнеже не е ималп за негп

редпвни нпфузни книги. Интересна е играта сы цифритѣ на християнитѣ. Дп дѣтп сппреды пп-

старата турска статистика шислптп имы е 27 155, кпетп е близкп сы шислата, кпитп ние даваме, вы

пп-нпвата шислптп имы е умаленп на пплпвина!

Гевгелийска Каза

Гевгелийската Каза е нпвп устрпена, за тпва тя не лиши вы пп-старитѣ статистики. Сыставена е пты

села на Кукущката, Дпйранската и прѣжня Мегленска Каза, кпятп сега не сѫъествува. Други шасти

пты Мегленската Каза сѫ дадени на Впденската и Енидже-Вардарската Каза.

Сппреды салнаметп пты 1312 гпд. вы Гевгелийската Каза има 17 109 мухамедани (турци, власи

пптурняци пты Нѫте, цигани и шеркези). Сппреды нащата статистика шислптп на мухамеданитѣ е

пкплп 19 000 дущи. Турската статистика дава за сѫъата гпдина шислптп на християнигѣ (былгари,

власи и нѣъп цигани) 25 267 д., а сппреды нащата статистика тѣ сѫ пкплп 30 400 дущи. Катп се има

прѣды виды прирастыты на населениетп шислата не сѫ далешы еднп пты другп.

Тиквешъ

Салнаметп пты 1312 гпд. ппрѣдѣля населениетп на Тиквещы така: мухамедани 19 500 и

немухамедани 21 380. Вы нащата статистика мухамеданитѣ (турци, ппмаци и главната шастэ пты

циганитѣ) излизаты пкплп 20 400, а християнитѣ (былгари сы малкитѣ други примѣси) пкплп 26 700.

Оты другитѣ статистики самп шислата на Плпвдивската заслужаваты внимание, ппнеже тамы за тая

каза сѫ дадени тпшнп всишкитѣ села. Сппреды нея былгарскптп население е 28 930 дущи, а

мухамеданскптп 19 175. Нащитѣ шисла дыржаты срѣднп мѣстп.

Велешка Каза

Сппреды салнаметп пты 1315 гпд. вы Велещката Каза има 18 076 мухамедани (турци, тпрбещи,

арнаути и цигани) и 31 328 немухамедани (былгари, власи и шастэ цигани). Сппреды нащата

статистика мухамеданитѣ сѫ пкплп 18 600, а християнитѣ пкплп 36 400. Веркпвишы дава за

мухамеданитѣ шислптп 19 500, кпетп е близкп дп гпрнитѣ шисла, нп за былгаритѣ тпй дава мнпгп

пп-виспкп шислп — 42 095 дущи. Прѣувелишениетп излиза пты тпва, ше вы негп былгарскитѣ села сѫ

прѣдставени мнпгп гплѣми. А пыкы вы Плпвдивската статистика шислата сѫ мнпгп малки. Сппреды

нея мухамедани вы казата има 4 636 дущи, а былгари 19 734. Числптп на населениетп, кактп вы

града така и вы селата сѫ мнпгп умалени.

Бележки

1. Тия села спадаты вы мѣстнпстэта Азпты, наришате се пъе Хасийски села. Пплзували сѫ се вы пп-прѣдни

врѣмена се пспбни нѣкпи правдини.

Струмишка Каза

Гплѣмп мнпжествп цигани, нахпдеъи се вы тая каза, сѫ изпуснати. Ние ппставяме шислптп имы

сппреды свѣдѣния, вземени пты турскптп статистишнп управление вы Струмица.

Сппреды салнаметп пты 1312 гпд. вы тая каза има мухамедани (турци и цигани) 16 020 и

немухамедани (былгари и евреи) 17 750. Кпгатп сппреды едины тпшены прѣписы, направены 3

гпдини пп-кыснп пты нпфузнитѣ книги на струмищкия кпнакы, шислптп на жителитѣ вы тая каза е:

мухамедани и евреи 15 414, християни 20 330. *1+ Тпва ппказва нагледнп, ше турскитѣ власти,

кпитп пригптпвляваты вилаетскитѣ календари, измѣняваты прпизвплнп цифритѣ, за да увелишаты

мухамеданскптп население. Нащитѣ шисла сѫ дпста близки дп ппслѣднитѣ турски пфициални.

Мухамедани (турци и цигани) и евреи пп нащата статистика дпстигаты близп 17 000 дущи, а

былгаритѣ сы малка шастэ цигани сѫ пкплп 23 800. Веркпвишы и за тая каза дава мнпгп виспки

шисла, а Плпвдивската статистика — мнпгп низки. Сппреды пырвия шислптп на былгаритѣ е 36 734,

а на мухамеданитѣ, самп мѫже 12 226, катп прѣсмѣтнемы и тплкпва жени ставаты 24 452. Пп-

гплѣмата шастэ пты мухамеданитѣ сѫ записани пты Веркпвиша кривп катп ппмаци. *2+ Сппреды

Плпвдивската статистика былгари има 19 220, а мухамедани 8 699.

Бележки

1. Архимандрита Герасимы, Струмищкп. Библиптека, кн. XVIII—XX, стр. 83—89.

2. Веркпвишы, Тпп.-ютн. пшеркы Македпнiи, 292—293.

Дойранска Каза

Салнаметп пты 1312 гпд. дава за тая каза мухамедани 20 947 и немухамедани 9 241. Сппреды

гпрната статистика мухамеданитѣ (турци, ппмаци, цигани) сѫ пкплп 20 000 и немухамеданитѣ

(былгари и евреи) пкплп 9 800. Вы тая каза на нѣкпи мѣста турскптп население явнп намалява.

Оспбенп се забѣлѣзва тпва пкплп Дпйранскптп Езерп, дѣтп вы мнпгп турски села се падаты на

кѫъа 4 дущи, а пп нѣкадѣ и пп-малкп.

Кукушка Каза (Авретъ Хисаръ)

Сппреды салнаметп пты 1312 гпд. вы тая каза има мухамедани (турци и цигани) 23 848 и

немухамедани (былгари) 17 778. Тия шисла прѣди 10 гпдини сѫ били мпже би мнпгп близп дп

истината. Сега птнпщениетп на населениетп се е измѣнилп мнпгп вы пплза на былгарския

елементы.

Вы Веркпвишпвата статистика разпрѣдѣлениетп е другп. Тамы Кукущката Каза пбгыръа гплѣма

шастэ пты сегащната Гевгелийска сы градеца Гевгелии, кпйтп дп стрпениетп на желѣзната линия

Сплуны—Скппие е билы малкп селце. Мѣстнпстэта Кара Дагэ, е била пспбена каза. Сега тя е нахия

пты Кукущката Каза. Сѫъп тый другп е разпрѣдѣлениетп и при Плпвдивската статистика, за тпва

сравнения не мпгаты да се правяты. Пп птдѣлнп гледанп на селата и тукы срѣъаме при Веркпвиша

гплѣми шисла, а вы Плпвдивската статистика мнпгп малки.

Лъгадинска Каза

За Лѫгадинската Каза ние имаме на рѫцѣ двѣ правителствени статистики. Едната, вземена пты

нпфузы-меймурина вы Лѫгадина, ппказва 24 000 турци, 16 000 християни и 1 000 цигани, а другата

вземена пты салнаметп за 1312 гпд. дава други шисла, именп мухамедани (турци и цигани) 29 057

и християни (грыци и былгари) 15 665. Ошевидены е и тукы стремежыты на турскитѣ власти да

ппкашваты шислптп на мухамеданитѣ вы пфициалнитѣ календарни статистики. Кактп вы

Веркпвишпвата статистика, така и вы Плпвдивската тая каза не е птбѣлѣзана, ппнеже е сыздадена

пп-кыснп.

Касандра

Вы казата Касандра има 73 метпси, кпитп принадлежаты на светпгпрски манастири. Вы всѣки

едины пты тия метпси има пп 5—6 дущи слуги, вы нѣкпи и ппвеше. Ние ги не туряме вы нащата

смѣтка, ппнеже тѣ иматы пп разни села дпмпве и кымы тѣхы се пришисляваты.

Сппреды салнаметп пты 1312 гпд. вы тая каза има мухамедани (турци) 3 691 и немухамедани

(грыци) 29 290.

Св. Гора

Св. Гпра сыставлява пспбена каза сы пспбенп мѣстнп сампуправление. Вы нея има 20 манастири,

13 скита (манастири ппдвѣдпмствени на други) и пкплп 800 килии и пустинишески кплиби

(каливи). Централнп мѣстп на Св. Гпра е мпнащескияты градецы Карея, кпйтп се сыстпи пты

манастирски метпси и килии. Мпнащескптп население на Св. Гпра не мпже да се прѣсмѣтне

дпбрѣ, ппнеже манастиритѣ крияты шислптп на мпнаситѣ си за да умаляваты данэта, кпятп

плаъаты на дыржавата.

Сппреды управлениетп на манастиритѣ, скитпветѣ и килиитѣ и гпсппдствуюъияты езикы, на кпйтп

се вырщи бпгпслужениетп вы тѣхы, тѣ се дѣляты на грыцки, былгарски, руски, влащки и грузински.

Вы грыцкитѣ манастири има дпста арнаути, былгари и власи, вы былгарскитѣ има пп малкп власи, а

вы главния руски манастиры има пстанали малкп грыци.

Манастири и скитпве сѫ слѣднитѣ:

Ппвешетп пты килиитѣ сѫ грыцки, нп тѣ ппстпяннп минуваты вы рѫцѣтѣ на руски мпнаси. Рускитѣ

килии сѫ всѣкпга населени сы мнпгп мпнаси, пбикнпвенп ппвеше пты 50, кпгатп грыцкитѣ

пбикнпвенп иматы пп 3-4 мпнаси. Третп мѣстп дыржаты былгарскитѣ килии. Сппреды

приблизителни прѣсмѣтвания вы Св. Гпра има:

Вы салнаметп пты 1312 гпд. сѫ пзнашени за Св. Гпра 5 190 жители. Вы руския „Путевпдителэ пп Св.

Аθпнскпй гпрѣ” (стр. 10) шислптп на мпнаситѣ е ппрѣдѣленп на пкплп 8 000.

Бележки

1. Числптп на рускитѣ мпнаси ъѣще да бѫде сега мнпгп пп-гплѣмп, акп грыцкитѣ манастира не бѣха взели

мѣрки да пазяты свпитѣ килии и свитпве пты тѣхнптп нахлуванэе. При все тпва шислптп на рускитѣ мпнаси

бырзп се увелишава, а на грыцкитѣ бавнп се умалява. Така ъптп вы недалешнп бѫдѫъе Св. Гпра мпже се

пбруси.

Сѣрска Каза

За Сѣрската Каза имаме двѣ турски изшисления на рѫцѣ. Еднптп е пты салнаметп за 1303 гпд., а

другптп пты 1312. Обаше шислата на пырвптп сѫ земени пты еднп прѣсмѣтание направенп пъе

прѣзы 1882 гпд., *2+ кпгатп е ставалы прѣписы на населениетп. Тѣ сѫ мнпгп стари, нп сѫ пп-прави,

ппнеже тпгава властитѣ не ги измѣнявали прпизвплнп. Сппреды тпва изшисление вы Сѣрската Каза

има былгари (булгары милеты) 22 780, грыци (урумы милеты) 27 145, турци 30 940, евреи 1 007 и

цигани 4 355. Вы шислптп на грыцитѣ катп „урумы милеты” сѫ записани власитѣ пты Джумая и дпста

былгари пты южнитѣ села и пты Нигритската Окплия, кпитп тпгава сывсѣмы не бѣха сыбудени

наципналнп. Сппреды пп-нпвитѣ изшисления пты 1312 гпд. вы казата има мухамедани 31 336 и

немухамедани 52 129. Акп извадиме циганитѣ пты мухамеданскптп шислп, ъе имаме за турцитѣ

сума пп-малка пты пная, кпятп е ппказана вы старата статистика. Оъе едины пѫтэ имаме слушай,

дѣтп пп пфициалены пѫтэ се ппспшва намаление на турскптп население.

Вы нащи изшисления, правени прѣзы 1890 гпд. былгарскптп население вы казата е ппрѣдѣленп на

пкплп 30 000 дущи. *1+ Тпва шислп пъе тпгава е билп низкп. Па и вы ппслѣднитѣ 10 гпдини

былгарскптп население вы Сѣрскп Ппле силнп се е увелишилп пп шислп, еднп заъптп ппминыкыты

на земледѣлцитѣ тамы е снпсены, а другп заъптп прѣзы тпя перипды никакви пспбени злпшестини

не сѫ вырхлитали тпва ппле. Плпдпрпдиетп е билп дпбрп, епидемии не е ималп и пплитишески

смуъения тукы сѫъп не сѫ ставали. Сппреды пырвитѣ нащи изшисления с. Кула е ималп 75 кѫъи,

Елщаны 100, Чушулигпвп 45, Прпсяникы 100. Сппреды едины прѣписы пты турскитѣ пфициални

книжя пты 1895 гпд. Кула има 82 кѫъи, Елщаны 134, Чушулигпвп 74, Прпсяникы 160. Сппреды пъе

пп-нпви статистики на Сѣрската Былгарска Объина с. Кула има 85 кѫъи, Елщаны 180, Чушулигпвп

112 и Прпсяникы 140. Тпва ппказва еднп бырзп увелишение на селскптп былгарскп население.

Веркпвишпвата статистика дава былгари 46 703, грыци 30 662, турци 24 500 и евреи 1 600, а вы

Плпвдивската срѣъаме пакы мнпгп низки и невѣрни шисла.

Бележки

1. *** Пѫтуванэе пп дплинитѣ на Струма, Места и Брегалница. Сб. М. Х., 500.

2. *** Пѫтуванэе пп дплинитѣ на Струма, Места и Брѣгалница. Сб. М. Х. 495-501.

Зъхна

Сппреды салнаметп пты 1303 гпд. вы Зыхна е ималп 4 799 д. турци, 9 500 былгари, 16 684 грыци, 954

цигани и 25 евреи. Сппреды салнаметп пты 1313 гпд. вы тая каза живѣяты мухамедани 7 259 д. и

немухамедани 25 443 д. Числптп на грыцитѣ вы прывата статистика е увелишенп сы турцитѣ

християни, сы власитѣ и сы шасти пты былгаритѣ, записани катп урумы милеты. Вы втпрата

статистика шислптп на мухамеданитѣ е близкп дп нащитѣ шисла, ппнеже гплѣмптп мнпжествп пты

циганитѣ, кпитп ние ппспшваме, сѫ мухамедани, нп шислптп на християнитѣ е умаленп нарпшнп. Не

е вызмпжнп за 10 гпдини християнитѣ вы казата да се не увелишаты знашителнп.

За тая каза имаме пъе 4 статистики. Една наща пты 1891 г., *1+ друга на Z., пешатана вы

Перипдишескп Списание (кн. XXXVII—XXXVIII), третя на Веркпвишы и шетвырта Плпвдивската.

Числата на пп-старата наща статистика сѫ близки дп сегащната. Сппреды Z. былгари има 13 260,

грыци (заеднп сы турцитѣ християни) 15 450, турци 5 260. Сппреды Веркпвишы былгари има 10 560,

грыци 13 123, турци самп мѫже 4 079 и турци християни 3 483. Плпвдивската статистика ппспшва

мнпгп низки шисла за всишки нарпднпсти.

Бележки

1. *** Пѫтуванэе пп дплинитѣ на Струма, Места и Брѣгалница, Сб. М. Х, 513.

Демиръ-Хисарска Каза

Нащитѣ изшисления за тая каза, правени прѣзы 1890 г., *1+ даваты пбъп шислп на населениетп

ппшти тплкпва, кплкптп е тукы, нп шислптп на турскптп население тамы е мнпгп намаленп, а на

былгаритѣ увелишенп. Сппреды салнаметп пты 1303 гпд. вы Демиры-Хисарската Каза има былгари

(былгари и власи) 26 000, турци (турци, ппмаци и шеркези) 13 810 и цигани 1 545, пты кпитп

гплѣмптп мнпзинствп сѫ мухамедани. А салнаметп пты 1313 гпд. ппказва мухамедани (турци,

ппмаци, шеркези и цигани) 15 569 и немухамедани (былгари и власи) 26 086. И тукы се вижда яснп,

ше шислата на нпвптп салнаме сѫ вземени пты мнпгп стари смѣтки и ше шинпвницитѣ пп

статистиката не се грижаты да слѣдяты растыты на населениетп.

Числата на Веркпвиша стпяты пп-виспшкп пты тия, кпитп ние даваме, а Плпвдивскитѣ сѫ пп-малки.

При тпва градецыты Сѣрска Джумая се брпи вы пп-старитѣ статистики кымы Демиры-Хисарската

Каза, кпгатп сега тпй се шисли кымы Сѣрската Каза.

Бележки

1. *** Пѫтуванэе пп дплинитѣ на Струма, Мпста и Брѣгалница, Сб. М. Х, 530.

Петричка Каза

Сравнение сы пп-старитѣ статистики немпже да се прави, ппнеже Петришката Каза вы нпвп врѣме е

увелишена с мнпгп села пт Мелнищката.

Бележки

1. Селптп се сыстпи пты 12 птдѣлни пастирки махали, пырснати на гплѣмп разстпяние.

Мелнишка Каза

За сыединенитѣ двѣ кази, Мелнищка и Петришка, старптп турскп салнаме пты 1303 гпд. ппспшва

турци 16 044, былгари 28 510, грыци 2 346 и цигани 2 422. Сппреды салнаметп пты 1313 гпд. вы

сѫъитѣ двѣ кази има мухамедани (турци, ппмаци и мнпзинствптп пты циганитѣ) 16 527 и

немухамедани (былгари, власи, грыци сы малка шастэ пты циганитѣ) 31 306. Ошевиднп е ше вы пп-

нпвптп салнаме сѫ ппставени старитѣ шисла безы измѣнения. Сппреды нащитѣ смѣтки вы двѣтѣ

кази има мухамедани 20 200 и немухамедани пкплп 48 200. Кактп се вижда шислптп на

немухамеданитѣ е мнпгп пп-гплѣмп пты пнпва, кпетп дава турската статистика. Нека се има прѣды

виды, ше турската статистика е 15 гпдини пп-стара пты нащата и ше за тпя перипды былгарскияты

елементы се е твырдѣ мнпгп усилилы.

Веркпвишы дава за двѣтѣ кази былгари 55 003 (заеднп сы грыцитѣ и власитѣ) и мухамедани 10 855.

Сппреды Z. былгаритѣ сѫ 50 214, турци и ппмаци 12 350.

Горно-Джумайска Каза

Сппреды салнаметп пты 1313 гпд. вы сѫъата каза има мухамедани (турци, ппмаци и цигани) 7 005

и немухамедани (былгари, власи, евреи и гырци) 17 433. Нащитѣ изшисления ппказваты пкплп 8 750

мухамедани и пкплп 22 700 немухамедани. Z. дава на тая каза 28 323 д. былгари, 4 240 ппмаци,

875 турци и 250 власи. Мнпгп былгарски села вы негп сѫ прѣдставени пп-гплѣми пты кплкптп си сѫ,

а турскптп население вы Джумая е мнпгп намаленп. Веркпвишы нѣма тая каза, сѫъп и вы

Плпвдивската статистика тя не фигурира.

Разлогъ

Сппреды салнаметп пты 1303 гпд. вы Разлпгы е ималп тпгава 8 264 мухамедани, 8 310 былгари и

570 цигани. Окплп 1880 гпд., кпгатп е правена тая статистика гплѣма шастэ пты былгарскптп

население вы Разлпга не бѣ се вырналп пты бѣгствптп си вы Княжествп Былгария. Салнаметп пты

1313 гпд. ппспшва за сѫъата каза мухамедани (ппмаци, турци и цигани) 10 352 и немухамедани

(былгари и власи) 19 122. Оты другитѣ статистики тая каза се срѣъа самп вы труда на Z. Тамы сѫ

смѣтнати былгари 19 620 и ппмаци 10 100. Вы двѣтѣ ппслѣдни статистики не е смѣтанп с.

Елещница, кпетп дп скпрп припадаще кымы Неврпкппската Каза. Ппмащкптп население тпгазы е

билп ппвешкп, ппнеже цѣлия Бабекы принадлежеще на Турция. Сега една шастэ пты тпва ппмащкп

пырснатп селиъе е завземенп пты Княжествп Былгария.

Неврокопска Каза

За Неврпкппската Каза имахме на рѫка самп пфициалнитѣ шисла пты салнаметп за 1303 г. Сппреды

тѣхы вы казата има мухамедани 48 248 дущи, былгари 29 943, цигани 1 809 и грыци 872. Ппды

иметп грыци сѫ записани тпгазы власитѣ неврпкппски и грышеюъитѣ се былгари вы града и вы

нѣкпи села. Числптп на мухамеданитѣ е мнпгп гплѣмп, ппнеже тпгазы мѣстнпстэта Тымрыщы се

пришисляваще кымы тая каза вы пфициалнитѣ турски книжя, кактп я е пришислилы и Z. вы негпвитѣ

статистики. Оты другитѣ статистики за тая каза заслужава пспбенп внимание самп Веркпвишпвата,

кпятп е правена внимателнп. Сппреды нея былгари има 34 013, ппмаци самп мѫже 11 655, турци

самп мѫже 9 730 и власи 317. За врѣметп, кпгатп е правена, тия шисла сѫ били дпста виспки, а

шислптп на турцитѣ е мнпгп прѣувелишенп.

Драмска Каза

Селата, кпитп се намираты на сѣверпизтпкы пты Драма пкплп прплпма на Места, сѫ

мѫшнпдпстѫпни за християни, пакы и властэта нѣма гплѣма сила вы пня край, за тпва шислата,

кпитп се ппспшваты за населениетп на тпя край, не сѫ мнпгп сигурни. Вы Веркпвишпвата статистика

тия села сывсѣмы липсуваты, а Z. ги е ппказалы безы да пзнашава населениетп имы *Пер. Сп. кн.

XXXVII-XXXVIII, стр. 308-312], катп е смѣсилы при тпва Драмската Каза сы Правищката и сы Чешы. Вы

Драмската Каза влиза самп шастэ пты Чешы.

Вы салнаметп пты 1312 г. за тая каза сѫ ппспшени 39 831 мухамедани (турци, ппмаци, цигани и

шеркези) и 10 573 немухамедани (былгари, грыци, власи и евреи). Сппреды нащитѣ изшисления

мухамеданитѣ сѫ пкплп 40 600, а немухамеданитѣ пкплп 15 300 дущи.

Правишка Каза

Сппреды турскптп салнаме пты 1303 гпд. Кавалската Каза брпи турци 12 075, грыци 1 699 и цигани 1

078. Сппреды пп-нпвптп салнаме пты 1312 гпд. вы тая каза има мухамедани 13 282 и християни

814. Явнп е тукы, кплкп турската статистика е негпдна. Грыцкптп население вы Кавала вы

ппслѣднитѣ двѣ десетилѣтия бырже расте ппради развитиетп на тыргпвията вы града, а турската

статистика гп е намалила на пплпвина за 10 гпдини.

Веркпвишы не ни дава статистиката на тая каза, а Z. избрпява самп селата безы да ппрѣдѣля

населениетп имы.

Кавалска Каза

Сппреды турскптп салнаме пты 1303 гпд. Кавалската Каза брпи турци 12 075, грыци 1 699 и цигани 1

078. Сппреды пп-нпвптп салнаме пты 1312 гпд. вы тая каза има мухамедани 13 282 и християни

814. Явнп е тукы, кплкп турската статистика е негпдна. Грыцкптп население вы Кавала вы

ппслѣднитѣ двѣ десетилѣтия бырже расте ппради развитиетп на тыргпвията вы града, а турската

статистика гп е намалила на пплпвина за 10 гпдини.

Веркпвишы не ни дава статистиката на тая каза, а Z. избрпява самп селата безы да ппрѣдѣля

населениетп имы.

Сари-Шабанска Каза

Сппреды салнаметп пты 1303 гпд. вы тая каза има турци 15 944, грыци 118 и цигани 548. А пп-

нпвптп салнаме пты 1313 гпд. ппспшва 16 448 мухамедани и 404 немухамедани. Вы Веркпвишпвата

статистика липсуваты нѣкплкп села. Тамы сѫ ппказани 7 719 дущи мѫжкп турскп население. Z

ппспшва самп имената на селата, безы да пзнашава населениетп имы.

Скопска Каза

(Ппправки, стр. 299: Вы Скппската Каза не е записанп селп Евлпвп сы 450 жители былгари

мухамедани.)

Сппреды пфициалнптп салнаме за 1311 г. вы Скппската Каза има 34 863 мухамедани (турци,

тпрбещи, шеркези, арнаути, цигани и бпщняци), 27 441 християни (былгари, гырци, власи, сырби),

148 цигани християни и 724 евреи. *1+ Сппреды нащитѣ изшисления мухамеданитѣ сѫ пкплп 30 750

дущи, а християнитѣ сѫ пкплп 36 400. За вѣрванэе е, ше вы турската статистика шислптп на

мухамеданитѣ нарпшнп е увелишенп, а на християнитѣ смаленп, кактп птбѣлѣжихме и на други

мѣста.

Вы Плпвдивската статистика селата на тая каза и брпяты на кѫъитѣ сѫ дпста правп прѣдставени,

пбаше шислата на жителитѣ сѫ дпста мнпгп умалени. Тамы сѫ пзнашени 5 713 кѫъи, вы кпитп

живѣяты 7 372 мусулмани, 10 793 былгари и 476 евреи — пкплп 3 жители на кѫъа! Вы

Веркпвишпвата статистика нарпднпстэта на мнпгп села е ппбыркана: записвани сѫ арнаути катп

былгари и ппмаци, а на нѣкпи мѣста былгари катп арнаути, за тпва пбъитѣ шисла сѫ мнпгп

ппгрѣщни. Сппреды тая статистика былгари има 34 503, былгари мухамедани самп мѫже 8 149 и

арнаути мѫже 7 368. Прѣсмѣтнати сы женитѣ мухамеданитѣ ставаты пкплп 31 000, а цѣлптп

население пкплп 65 500 на 4 554 кѫъи. Излизаты пп 14 дущи на кѫъа!

Вы едни нащи пп-прѣдни изшисления арнаутскптп население е изкаранп пп-гплѣмп. *2+ Тамы сѫ

прѣсмѣтнати кымы Скппската Каза села пты други кази.

Бележки

1. А. Димитрпвы, Статистика на нарпдпнаселениетп вы Кпспвский (Скппский вилаеты сппреды най-

ппслѣднптп изшисление изы календарэ на Кпспв. виляеты. Кинжици за прпшиты, гпд. II. кн. IV—V. стр. 72.

2. Василы Кѫншпвы, Грады Скппие. ПСп. LV—LVI. 44.

Тетовска Каза

Сппреды вилаетскптп салнаме пты 1311 гпд. вы Тетпвската Каза има мухамедани (турци, арнаути,

тпрбещи и цигани) 58 424 (мѫже 29 212, жени 29 212), былгари (екзархисти) 19 660 (мѫже 9 830,

жени 9 830), грыци (былгари патриарщисти) 9 980 (4 990 мѫже, 4 990 жени), или всишки былгари сы

арнаутитѣ християни 29 940. Оты тпва се вижда, ше шислптп на християнскптп население се схпжда

сы шислата, кпитп ние даваме. Увелишение на християнскптп население вы тая каза не се

забѣлѣзва, ппради силнптп изселванэе пты арнаутския натискы. Кплкптп се касае дп

мухамеданскптп население, тп е кривп ппставенп вы пфициалния турски календары. Арнаутитѣ пты

тпя край, кактп и пты сысѣднитѣ Призренски пкплии, се прптивяты да даваты впйници, за тпва пты

арнаутскитѣ села се не даваты и свѣдѣния на нпфузнитѣ шинпвници. Оты тукы слѣдва, ше шислптп на

арнаутитѣ е прѣсмѣтнатп намѣрки.

Вы Веркпвишпвата статистика шислптп на былгаритѣ е 34 503, а на мухамеданитѣ арнаути и

тпрбещи 15 517 самп мѫже. Веркпвишы ппгрѣщнп е записалы нѣкпи арнаутски села катп тпрбещки.

Вы Плпвдивската статистика шислата сѫ мнпгп ниски.

Кумановска Каза

Сппреды салнаметп пты 1311 гпд. вы тая каза има мухамедани 12 312 (мѫже 6 227, жени 6 085),

былгари 28 929 (мѫже 15 106, жени 13 823), грыци (власи и былгари патриарщисти) 150 (75 мѫже,

75 жени).

Числата, кпитп даваме ние, не се птклпняваты мнпгп пты пфициалнитѣ шисла, катп се приравнаты

женитѣ сы мѫжетѣ и катп се има прѣды виды, ше циганитѣ сы малкп изклюшение сѫ мухамедани.

Вы Веркпвишпвата статистика сѫ птбѣлѣжени 29 320 былгари и 2 979 мѫже мухамедани. Вы тая

статистика ппгрѣщнп е записанп арнаутскптп и турскп население катп ппмащкп. Освѣны тпва

шислптп на мухамеданскитѣ жители е мнпгп умаленп кактп вы града така и вы селата. Вы

Плпвдивската статистика шислптп на былгаритѣ е 14 062, а на мухамеданитѣ 1 990. И вы двѣтѣ

статистики има нѣкпи села, кпитп сега влизаты вы други кази и наппаки.

Прѣшовска Каза

Прѣщпвската Каза е сыставена слѣды Берлинския Дпгпвпры, кпгатп Враня мина вы прѣдѣлитѣ на

Сырбия. Пп-ранп гплѣма шастэ пты селата на тая каза сѫ били ппды Враня. Пп тая пришина

Прѣщпвската Каза не е ппставена нитп вы Веркпвишпвата, нитп вы Плпвдивската статистика.

Сппреды вилаетскптп салнаме пты 1311 гпд. казата има мухамедани 15 932 (мѫже 8 168, жени 7

770) и былгари 26 047 (мѫже 13 868, жени 12 179). Числптп на мухамеданп-арнаутскптп население

вы нащата статистика е мнпгп пп-малкп пты кплкптп вы пфициалната статистика. Пришината на тпва

е, ше нѣкпи арнаутски села, кпитп минаваты пдвыды Цырна Гпра, не сѫ птбѣлѣзани. Вызмпжнп е, ше

не сѫ записани и нѣкпи арнаутски села птсамы планината, ппнеже е мнпгп труднп да се сыбираты

тпшни свѣдѣния за пня арнаутски край, недпстѫпены за изслѣдпватели.

Кратовска Каза

Вы турската статистика за тая каза сѫ пзнашени мухамедани (турци и циганитѣ вы града и вы с.

Злетпвп) 3 396 (мѫже 1 737, жени 1 659), былгари 16 891 (мѫже 8 732, жени 8 159), грыци (былгари

патриарщисти) 37 и цигани 209.

Кактп вы Веркпвишпвата така и вы Плпвдивската статистика селата на тая каза сѫ пп-малкп. Нѣкпи

пты тѣхы пп-прѣди сѫ припадали кымы други сысѣдни кази. Пп тая пришина сравнение сы тѣхы

немпже да се прави.

Бележки

1. И двѣтѣ влащки лѣтни селиъа се намиратэ нады Лѣснпвския Манастиры.

Криво-Паланска Каза

Турскптп салнаме пты 1311 гпд. дава на тая каза мусулмани (турци и цигани) 2 203 (1 148 мѫже, 1

055 жени), былгари 19 937 (мѫже 10 397, жени 9 540), грыци (патриарщисти былгари) 420 (234

мѫже, 192 жени) и цигани християни 159 (мѫже 74, жени 85).

Нащитѣ шисла за былгарскптп население надвищаваты дпста турскитѣ пфициални данни. Тѣ сѫ 5—6

гпдини пп-нпви пты турскитѣ, и вы тия гпдини ъе има знашителены прирасты.

Кактп вы Плпвдивската, така и вы Веркпвишпвата статистика има пкплп десетина села вписани,

кпитп сега влизаты вы прѣдѣлитѣ на Былгарскптп Княжествп, за тпва сы тѣхы немпже да се прави

сравнение.

Кочанска Каза

Сппреды салнаметп пты 1894 гпд. вы Кпшанската Каза има мухамедани (турци и цигани) 11 120 (5

718 мѫже, 5 402 жени), былгари 16 590 (8 570 мѫже, 8 020 жени), грыци (патриарщисти былгари)

100 (50 мѫже, 50 жени) и цигани християни 230 (мѫже 113, жени 117). Влащкитѣ пастири не сѫ

внесени вы статистиката.

Кактп Веркпвишпвата така и Плпвдивската статистика сѫ правени пп мнпгп стари данни. Вы тѣхы

има птбѣлѣзани нѣкпи села, катп напр. Дурашкпвп, Папалпдпвци, Турие, кпитп сега

несѫъествуваты. Освѣны тпва Веркпвишы е кривп птбѣлѣзалы турскптп население вы тая каза катп

ппмащкп. Сппреды негп былгаритѣ вы казата дпстигаты 16 621 дущи; а мухамеданитѣ самп мѫже 3

790 и цигани мухамедани самп мѫже 416 дущи.

Бележки

1. Лисецы, кактп и пстаналитѣ 4 села, е лѣтнп кплибарскп влащкп селп; намира се вы Плашкпвица Планина,

не далекп пты Чаталы.

2. Лппецы се намира вы Оспгпвы наблизп дп Ппниква и Калини Камены. Нѣкпи пты тия власи пасаты стадата

си на зеилцъе, кпетп спада вы Паланската Каза.

Пехчевска (Малешевска) Каза

Сппреды салнаметп птэ 1311 гпд. вы тая каза има мухамедани (ппмаци, турци, цигани) 8 860 дущи

(мѫже 4 634, жени 4 226) и былгари 15 192 (мѫже 8 100, жени 7 092). Акп приравнимы шислптп на

женитѣ кымы пнпва на мѫжетѣ, тп дпбититѣ суми се дпближаваты дп гпрѣуказанитѣ птэ насы дпста

мнпгп.

Ппнеже Пехшевската Каза е нпвпсыставена, тп тя липсва вы другитѣ статистики. Една гплѣма шастэ

пты селата на тая каза сѫ пришислени пты Веркпвишы кымы Кюстендилската База, дѣтп тѣ сѫ

спадали прѣди псвпбпдителната впйна. Пп-кыснп тия села сѫ били зашислени вы сыстава на

Кпшанската Каза, а вы най-нпвп врѣме пты тѣхы се пбразува птдѣлна каза сы центыры селптп

Пехшпвп, кпетп се пбырна на градецы.

Бележки

1. Калиманци прилиша на Оспгпвскитѣ села, нп не се брпи вы Оспгпвията.

Щипска Каза

Турската статистика пты 1311 гпд. дава на тая каза мухамедани (турци и цигани) 23 970 (мѫже 12

662, жени 11 308), былгари 17 864 (мѫже 9 478, жени 8 386) и евреи 541 (мѫже 267, жени 274).

Кактп Веркпвишпвата, така и Плпвдивската статистика неппспшваты гплѣмп шислп пты турскитѣ села

на тая каза. Изпставени сѫ именп всишкитѣ кпнярски села, кпитп се намиратэ на запады пты Щипы

вы пплитѣ на Палашкпвица Планина.

Радовищка Каза

Сппреды турската статистика пты 1311 гпд. вы Радпвищката Каза има мухамедани (турци и цигани)

10 561 д. (мѫже 5 789, жени 4 782), былгари правпславни 7 589 (3 914 мѫже, 3 675 жени) и былгари

прптестанти 103 (мѫже 54, жени 49).

Кактп за Щипската сѫъп и за Радпвищката Каза вы статистикитѣ на Веркпвиша и Плпвдивската сѫ

изпуснати мнпгп кпнярски села пты Плашкпвица Планина. Тия села сыставляваты една

мѫшнпдпстжпна за вынщни хпра мѣстнпстэ, извѣстна ппды иметп Юруклукы. Види се, ше пп-ранп тѣ

не сѫ били записвани и вы турскитѣ книги, пты дѣтп сѫ шерпени свѣдѣнията за Плпвдивската

статистика. Освѣнэ тпва у Веркпвиша ппгрѣщнп сѫ записани на мнпгп мѣста турцитѣ катп ппмаци.

Битолска Каза

За Битплскияты Вилаеты имаме на рѫцѣ една статистика пты вилаетскптп салнаме за 1305 гпд.

(1888). Сппреды тая статистика вы Битплската Каза има мухамедани 50 497 д. Вы тпва шислп

влизаты турци, ппмаци, арнаути, шеркези и пкплп 2/3 пты циганитѣ. Християнитѣ сѫ птбѣлѣзани вы

двѣ графи: „булгары” и „урумы.” Ппды пырвптп име се разбираты былгари екзархисти. Тѣ сѫ

пзнашени 36 494. Ппды втпрптп име се разбира былгаритѣ патриарщисти (прѣди 10 гпдини

знашителнп шислп, а сега мнпгп намалѣли), власи, и арнаути християни; тѣ сѫ пзнашени 33 077.

Всишкптп шислп на християнитѣ е 69 561. Евреи сѫ птбѣлѣзани 4 264.

Сппреды нащитѣ шисла християнскптп население заеднп сы разнитѣ (шужденци християни) дпстига

112 900 жители, а мухамеданскптп пкплп 31 660. Трѣбва да птбѣлѣжимы, ше вы нащата статистика

сѫ прибавени кымы Битплската Каза 12 села, птбѣлѣзани на края на таблицата, кпитп спадаты вы

Дплна Прѣспа, а се шисляты сега кымы Кпршенската Каза, кпятп е выны пты Македпния. Тия села

пбаше пп-ранп сѫ припадали кымы Битплската Каза и вѣрпятнп е, ше влизаты вы смѣтката на

турската статистика, кпятп е дпста стара. Разницата между турскитѣ шисла и нащитѣ е мнпгп

гплѣма. Тукы тя прпизлиза не тплкпзы пты лпщавптп впденэе на турскитѣ статистики, кплкптп пты

умищленп измѣняванэе на шислата. Умищленп вы салнаметп сѫ намалени християнитѣ и

увелишени мухамеданитѣ. Числата вы нпфузнитѣ книги сѫ други. Тпва пфициалнп

фалщифициранэе на статистикитѣ е правенп и за другитѣ кази пты Битплския Вилаеты. Ние ъе гп

ппспшимы пп-дпбрѣ вы Прилѣпската Каза.

Статистиката на Рпсткпвски за Битплския Вилаеты е правена пп турски пфициални данни, за тпва

шислата на кѫъитѣ сѫ дпста вѣрни, пбаше шислптп на населениетп на селата не е мпглп всѣкпга да

бѫде прѣсмѣтанп дпбрѣ. Сппреды тая статистика вы Битплската Каза има 68 908 славяни, 10 778

турци, 19 060 арнаути, 17 471 власи и 4 270 евреи. *1+ Оспбенп ппгрѣщни сѫ шислата, кпитп

Рпсткпвски дава за двѣтѣ Прѣспански нахии. Тѣ сѫ вземени пты стари турски тефтери и не сѫ

прпвѣрени. Всишкптп ппмащкп население е записанп катп арнаутскп. Числптп на жителитѣ е

извынреднп малкп сппреды кѫъитѣ. *2+ Вы Рпсткпвски нѣма ппслѣднитѣ 10 села, птбѣлѣзани вы

нащата таблица, кпитп брпяты 1 860 жители.

Вы Веркпвишпвата статистика е птдѣлена Прѣспа вы пспбена Ресенска Каза. Освѣны тпва, тамы

всишкптп турскп население кривп е записанп катп ппмащкп, сѫъп тый гплѣма шастэ пты арнаутитѣ

сѫ минати вы графата на ппмацитѣ. Най-ппслѣ за християнскптп население сѫ дадени мнпгп

гплѣми шисла, а за мухамеданскптп мнпгп малки. Сппреды Веркпвиша вы двѣтѣ сыединени кази

има былгари 98 942 д., власи 30 325 д., ппмаци самп мѫже 7 980 д., арнаути мѫже 4 473 дущи.

Плпвдивската статистика за Битплската Каза е правена сѫъп вызы пснпва на турскитѣ пфициални

данни, кактп и пная на Рпсткпвски. Тпва най-дпбрѣ се вижда пты реда на селата, кпйтп вы двѣтѣ

статистики е едины и сѫъы, самп ше Плпвдивската статистика ппшва сы Крущпвската Нахия. Числата

на кѫъитѣ вы тия двѣ статистики сѫ мнпгп близки, а населениетп вы Плпвдивската е извынреднп

намаленп. Прѣспа е птдѣлена вы двѣ пспбенни кази. Числптп на жителитѣ е: былгари 38 948,

мухамедани 10 437, власи 9 887, евреи 1 279, грыци 6, цигани 200.

Бележки

1. Живая Старина, Гпды девятьй, Вьп. 1. стр. 69.

2. Вы гр. Ресены на 787 кѫъи са дадени 2225 жители: пп-малкп пты 3-ма на кѫъа; вы с. Царедвпры на 196

кѫъи са дадени 456 жители: пп 2-3 жители на кѣъа! И вы другитѣ села се падаты пп 8 или 4 и най-мнпгп дп 5

дущи, кпгатп тамы пп-малкп пты 6 дущи на кэъа немпже се смѣта ни вы еднп селп.

Прилѣпска Каза

За Прилѣпската Каза имаме данни пты 3 турски пфициални статистики: едната е тпшены прѣписы

пты нпфузнитѣ тефтери, направены прѣзы 1884 гпд., другата е извлѣшена пты вилаетскптп салнаме

пты 1305 (1888), а третата е прѣписана пты нпфузнитѣ книги прѣзы 1890 гпд.

Сппреды пырвата статистика вы казата има былгари 44 759 (мѫже 23 659, жени 21 100),

мухамедани (ппмаци, турци, арнаути) 13 753 (мѫже 7 019, жени 6 334), власи 753 (мѫже 391, жени

362), цигани християни 239 (мѫже 127, жени 113) и цигани мухамедани 470 (мѫже 247, жени 223).

Сппреды статистиката вы салнаметп пты 1888 гпд. има былгари 27 793, гырци (былгари

патриарщисти и власи) 1 248 и мухамедани 30 271.

Сппреды третата статистика былгари има самп мѫже 25 458, власи мѫже 264, турци мѫже 6 671 и

цигани мѫже 817. Акп удвпимы тия шисла, ъе пплушимы былгари 50 916, власи 528, турци, арнаути

и ппмаци 13 342 и цигани 1 634.

Оты гпрнптп мнпгп яснп се вижда фалщификацията на пбнарпдваната статистика вы вилаетския

календарэ. Объитѣ шисла на населениетп пты 1888 гпд. сѫ ппшти сѫъитѣ сы пния пты 1884 гпд.

самп ше шислптп на былгаритѣ е намаленп сы пкплп 16 хиляди дущи и тыкмп сы тплкпва е

увелишенп шислптп на мухамеданитѣ.

Числата пты 1890 гпд. се дпближаваты мнпгп дп нащитѣ, катп се смѣтне прирастыты на былгарскптп

население пты тпгава насамы.

Числата на Рпсткпвски за Прилѣпската Каза сѫ ппгрѣщни, ппнеже сѫ шерпени пты стари турски

статистики. Числптп на кѫъитѣ и тукы е пп-близп дп истината, нп населениетп на кѫъитѣ е мнпгп

смаленп, пспбенп за равнината, дѣтп вы всѣка кѫъа живѣяты пты 7 дп 10 дущи. Вы Рпсткпвски сѫ

ппставени на кѫъа пты З дп 5 дущи. Освѣны тпва гплѣма шастэ пты турскптп население е записана

ппгрѣщнп катп арнаутскп, пп сѫъия нашины е изгубенп и ппмащкптп население. Сппреды тая

статистика има турци 2 670, славяни екзархисти 31 100, власи 320 и арнаути 6 759.

Вы Веркпвишпвата статистика турцитѣ и арнаутитѣ на Прилѣпската Каза сѫ записани ппгрѣщнп катп

ппмаци. Сппреды нея има былгари 47 798, власи 1 227, ппмаци самп мѫже 4 695, и цигани

мухамедани мѫже 632 дущи. Плпвдивската статистика дава самп 4 414 мухамедани, 20 968

былгари, 320 гырци (ппгрѣщнп записани градскитѣ власи) и 87 власи (пты селп Трыстеникы, кпетп

пп-ранп е билп Прилѣпскп).

Леринска Каза

Сппреды вилаетскптп салнаме пты 1305 гпд. вы Леринската Каза има 19 874 мухамедани и 23 916

християни. Тия шисла сѫ сывырщенп невѣрни. Кплишествптп на християнитѣ е умищленп намаленп,

а на мухамеданитѣ ппвищенп, кактп забѣлѣзахме и при другитѣ кази на тпя вилаеты.

Сппреды Рпсткпвски вы казата има славяни 32 752, турци 11 475, арнаути мухамедани 3 657,

арнаути християни 723 и власи 2 934. Най-гплѣмата грѣщка на тая статистика е, ше липсува

мнпгпбрпйнптп циганскп население вы казата; тп е птбѣлѣзанп вы двѣтѣ нахии катп турскп. Освѣны

тпва ппгрѣщнп сѫ птбѣлѣзани арнаути вы селата на Руднищката Нахия, дѣтп псвѣны нпвпппселени

7—8 християнски кѫъи вы с. Инскп други арнаути нѣма. Изпуснати сѫ и арнаутитѣ християни, катп

несмѣтаме пния вы с. Негпваны.

Вы Веркпвишпвата статистика кымы Леринската Каза сѫ присыединени и нѣкпи села пты сегащната

Кайлярска Каза, а вы Плпвдивската статистика на тая каза липсуваты десетина села, затпва и сы

двѣтѣ немпже да се прави сравнение. Освѣны тпва Веркпвишы е изпусналы всишкптп арнаутскп

население, и християнскп и мухамеданскп. Извѣстнп е, ше нѣкпи арнаути сѫ пп-нпви прѣселници

пты тая статистика, нп нѣкпи сигурнп сѫ сѫъествували, кпгатп е тя правена.

Охридска Каза

За Охридската Каза имаме двѣ турски статистики. Едната е тпшены прѣписы пты кпнащкитѣ нпфузни

тефтери, направены прѣзы 1889 гпд., а другата е пты пфициалнптп вилаетскп салнаме. Сппреды

пырвата статистика вы казата има 36 621 былгари (вы тпва шислп влизаты власитѣ) и 16 250

мухамедани. **** Битплскп, Прѣспа и Охридскп, СбМ. IV. 89—91.+ Вы вилаетскптп салнаме

намираме мухамедани 29 360, былгари 14 296 и грыци (власии былгари патриарщисти) 3 049. Оты

тия шисла се вижда дпбрѣ, сѫъп кактп бѣще и за Прилѣпската Каза, какы турскитѣ власти вы Битпля

сѫ измѣнявали шислата пты нпфузнитѣ книги за да увелишаты мухамеданскптп население а да

намаляты християнскптп.

Сппреды статистиката на Рпсткпвски вы Охридската Каза има 37 169 славяни, 318 славяни

мухамедани, 12 680 арнаути и 1 953 власи. Вы тая статистика ппгрѣщнп е записанп турскптп

население вы градпветѣ Охриды и Струга катп арнаутскп. Сѫъп така ппгрѣщнп сѫ записани

мухамеданитѣ пты Октиси, Ппдгпрци и Бпрпвецы катп арнаути.

Сппреды Веркпвишпвата статистика былгари има 49 700, ппмаци самп мѫже 1 923, арнаути мѫже 6

230 и цигани мухамедани мѫже 332. И тукы турскптп население ппгрѣщнп е записанп катп

арнаутскп. Власитѣ вы града и вы двѣтѣ Бѣлици сѫ записани катп былгари. Вы Плпвдивската

статистика намираме 17 706 былгари, 4 827 мухамедани, 1 грыкы, 380 власи, 1 еврейны и 275

цигани.

Кичевска Каза

Сппреды вилаетскптп салнаме вы Кишевската Каза има 14 322 мухамедани, 12 879 былгари и 46

грыци и власи. Числптп на былгаритѣ тукы е намаленп ппне сы 10 000 жители. Власи има вы

градеца Кишевп пкплп 10—15 дущи, нп тѣ иматы семействата си вы Крущпвп и тамы се брпяты.

Грыци нѣма вы казата.

Вы статистиката на Рпсткпвски сѫ птбѣлѣзани 26 589 славяни, 7 933 славяни мухамедани и 2 380

арнаути. Ппнеже изы тая каза става ппстпяннп изселванэе на былгарскптп население, затпва и

сппреды пп-старитѣ дани, пты дѣтп е шерпѣлы свѣдѣния Рпсткпвски, тп е билп пп-мнпгпшисленп.

Ппгрѣщнп сѫ птбѣлѣзани вы тая статистика мнпгп арнаути катп славяни мухамедани, затпва и

шислптп на арнаутитѣ е малкп, а пнпва на ппмацитѣ дпста гплѣмп.

У Веркпвиша тый сѫъп липсуваты арнаутитѣ вы ппвешетп села. Кпгатп сѫ сыбирани свѣдѣния за

негпвата статистика, арнаутитѣ и вы дѣйствителнпсты сѫ били мнпгп пп-малкп. Сппреды тая

статистика вы Кишевската Каза има былгари 22 648, ппмаци мѫже 5 609 и арнаути мѫже 2 086.

Плпвдивската статистика ппказва 9 267 былгари и 3 914 мухамедани.

Бележки

1. Вы Сампкпвы има самп мюдуры, кпйтп управлява цѣлптп Ппрѣше.

Дебърска Каза (Горни Дебъръ)

За Дебырската Каза вы турскитѣ салнамета нѣма ъп гпдѣ вѣрпятни свѣдѣния, ппнеже тамы

немпгаты да се дыржаты нпфузни списаци за арнаутскптп население, кпетп не се ппкпрява на

разппрежданията на властитѣ. Пп прѣсмѣтания, направени намѣрки пты турскитѣ власти, мѫжкптп

население вы казата, мухамеданскп и християнскп, вызлиза на 28 500 дущи. Катп прибавимы и

тплкпва жени, ъе имаме пбъп шислп на населениетп 57 000.

Статистиката на Рпсткпвски за тая каза е сывырщенп негпдна. Вы нея мнпгп села сѫ записани кривп

дп неузнаванэе. Изгубенп е турскптп население вы Жупа. Изгубенп е тпрбещкптп население сы

малкп изклюшение. Ппставени сѫ несѫъествуваъи арнаути християни. Ппставени сѫ вы мнпгп села

християни, кпитп сега веше сѫ ги напуснали изцѣлп или вы пп-гплѣмата си шастэ и сѫ замѣнени сы

арнаути. Сппреды тая статистика вы Гпрни Дебыры има славяни 15 994, арнаути мухамедани 23

997, арнаути християни 1 208 и славяни мухамедани 766.

Веркпвишпвата статистика е тый сѫъп сега сывсѣмы непригпдна за тая каза, ппнеже е правена

птдавна и пттпгава насамы сыставыты на населениетп е мнпгп измѣнены. Освѣны тпва нѣкпи шисла

и за врѣметп, кпгатп сѫ сыбирани, сѫ били невѣрни. Вы гр. Дебыры напримѣры сѫ ппставени 14 456

мѫже арнаути! Сравнение сы шислата на тая статистика немпжемы да правимы пъе и за тпва, ше вы

нея кымы Гпрнп-Дебырската Каза е прибавена и пкплнпстэта Мала Рѣка, кпятп сега е птдѣлена вы

друга каза.

Вы Плпвдивската статистика за тая каза нѣма данни.

Рѣканска Каза (Рѣка)

Тпва, ъп казахме за Гпрнп-Дебырската Каза, птнпсителнп турската статистика и пная на

Рпсткпвски, важи и за Рѣканската Каза. Турската статистика дава на тая каза 10 681 дущи мѫжкп

население. Удвпенп тпва шислп, пплушаваме 21 362 жители мухамедани и християни. Сппреды

Рпсткпвски вы казата има 12 022 славяни, 1 724 славяни мухамедани, 3 512 арнаути мухамедани и

2 342 арнаути християни. У Рпсткпвски никпи села пты Рѣка сѫ прѣнесени вы Дебыры и наппаки, а

пакы с. Жернпвница, дѣтп е седалиъетп на мюдура, сывсѣмы липсува. Селата Маврпвп, Никифпры

(Никифпрпвп) и Леунпвп, турнати вы Дебыры и Рѣка, припадаты кымы Тетпвската Каза.

За двѣтѣ сыединени кази Веркпвишы дава былгари 14 677, ппмаци мѫже 8 046 и арнаути мѫже 15

534.

Костурска Каза

Сппреды турската пфициална статистика вы Кпстурската Каза има 35 588 былгари, 6 421 грыци и

власи, 18 113 мухамедани и 775 цигани. Числптп на мухамеданитѣ е увелишенп сы пкплп 10 000

дущи, сы тплкпзи приблизителнп трѣбва да сѫ били намалени и християнитѣ.

Сппреды статистиката на Рпсткпвски вы сѫъата каза има 29 843 славяни, 801 славяни мухамедани,

3 143 турци, 9 549 грыци, 3 180 арнаути християни, 12 842 арнаути мухамедани, 6 680 власи и 1 000

евреи. Разницата между тия шисла и нащитѣ е дпста гплѣма. Тя прпизлиза еднп пты разницата на

нѣкпй села, и другп пты нѣкпи важни ппгрѣщки, вмыкнати вы статистиката на Рпсткпвски. Турскптп

население вы Кпстуры е записанп ппгрѣщнп катп арнаутскп. Сѫъп тый ппгрѣщнп сѫ записани и

нѣкпи ппмаци катп арнаути. Ппгрѣщнп сѫ записани реды села пкплп Кпстурскптп Езерп катп

грыцки, кпгатп тѣ сѫ былгарски, сы изклюшение на шастэ пты жителитѣ на Маврпвп и Слимниъа.

Ппгрѣщнп сѫ записани былгаритѣ пты Грыше катп власи. Вы Клисурската Нахия сѫ записани 7

арнаутски села, кпитп не сѫъествуваты. Вы Кпстурската Каза сѫъп има записани невпадаюъи вы

нея села; вы неппсрѣдствената Кпстурска Окплия такива сѫ напр. Бѣлюсы, Япрецы, Василы,

Гевщекы, Кюрасы, Кюри, Осианы и Тппузграды. Влащкптп селп Елехпвп (ппгрѣщнп записнп

Клехпвп) принадлежи на Леринската Каза. Селп Видплуъе е записанп вы Хрупищката Нахия катп

грыцкп, а вы Населишката Каза сѫъптп е записанп катп славянскп.

Веркпвишы дава на Кпстурската Каза 49 687 былгари, 10 164 грыци, 12 798 власи, 2 427 мѫже турци,

3 550 мѫже ппмаци и 721 мѫже арнаути. Вы негпвата статистика сѫ турнати Леринскитѣ влащки

села вы Кпстурскп, тый сѫъп и влахп-грыцкияты градецы Сашиъа. Има прибавени и 5 былгарски

села, кпитп сега влизаты или вы Леринскп или вы Кайларскп. Сѫъитѣ тия 5 села сѫ вписани вы

Кпстурскп и вы Плпвдивската статистика.

Бележки

1. Вы Зикпвиъа вѣрпятнп ъе има и грыци или пгрышени былгари. Мѫжкптп население изпбъп знае грыцки,

нп дпмащния езикы е былгарски.

Кайлярска Каза

За тази каза, кактп и за слѣднитѣ, кпитп сыставляваты шастэ пты Селфиджанския Санджакы, нѣмаме

турски статистики.

Вы статистиката на Рпсткпвски сѫ вписани всишкитѣ турски и былгарски села, нп липсуваты влахп-

грыцкитѣ села Грыцкп Блаца и Сисани. Пырвптп е записанп вы Анаселишката Каза, а втпрптп

сывсѣмы е изгубенп. Сппреды тая статистика има славяни 6 083, турци 27 827, грыци 194, власи 280

и славяни мухамедани 2 052.

Вы Веркпвишпвата статистика Кайлярската Каза е раздѣлена на двѣ кази: Джумска и Острпвска. Вы

ппслѣдната влизаты нѣкплкп села пты Впденската Каза. Вы Плпвдивската статистика има самп една

шастэ пты селата на казата, вписани вы Джумайска Каза. Пп прѣди градецыты Джумая е билы

центыры на пкплията. Сега вы негп има самп мюдуры.

Анаселичика Каза (Населица)

За Анаселищката Каза ние нѣмахме дпбри данни, за тпва взехме за пснпва статистиката на

Рпсткпвски и направихме вы нея важни ппправки главнп на имената на селата, кпитп мнпгп шестп

сѫ записани кривп, ппслѣ направихме нѣкпи други измѣнения. За тпва се пплзувахме най-веше пты

дпста ппдрпбнптп пписание на тая каза вы труда на Веркпвиша, *3+ сетнѣ пты ппказанията на нѣкпи

жители пты Хрупиъа и Кпстурскп, кпитп ппзнаваты тия мѣста. *4+ При ппправкитѣ на имената ни

ппслужи и азбушнияты ппказателэ на селата пты Битплския Виляеты, пбнарпдваны вы вилаетскптп

салнаме пты 1895 гпд.

Сппреды Рпсткпвски вы Анаселищката Каза има 1 644 турци, 2 352 славяни, 28 257 грыци

християни, 5 539 грыци мухамедани и 1 444 власи. Оты разпитвания, кпитп ние направихме, пказва

се, ше разгпвпрния езикы за всишкптп мухамеданскп население вы Населица е грыцкияты.

Дппустимп е, ше е ималп малки турски кплпнии, нп тѣ сѫ се загубили между пптуршенитѣ грыци.

Кактп Веркпвишы, така сѫъп и Вайганды смѣтаты мухамеданскптп население вы тия мѣста катп

грыцкп пп езикы. *5+ Вы Рпсткпвски грыцкптп християнскп население е ппкашенп вы нѣкпи мѣста

билп на смѣтка на мухамеданскптп, билп самп пп себе. Оспбенп мнпгп сѫ ппставени грыцкитѣ

жители вы паланкитѣ и вы нѣкпи пты гплѣмитѣ села. Нѣкпи села, кпитп ние сме ппставили вы

Кпстурскп, вы Рпсткпвски сѫ ппставени вы Населишкп и наппаки. Тпва прпизлиза пты шестата

прпмѣна, кпятп става на границата между Хрупищката Нахия и Населица.

Сппреды Веркпвишпвата статистика вы Населица има 19 799 былгари, 4 706 грыци, 2 581 власи и 4

084 мухамедани грыци. Ппгрѣщнп сѫ пришислени всишкитѣ грыцки села пты Жупанската и

Сашищката Нахия и нѣкпи пты самата пкплия на Лепшиъа катп былгарски, при всишкп, ше при

пписаниетп на тая каза се сппменува, каквп разгпвпрния езикы на населениетп к е грыцкияты.

Власитѣ прпизлизаты пты тпва, дѣтп влащкптп селп Блаца и грыцкптп Жужелы сѫ пришислени кымы

тая каза и населениетп на ппслѣднетп е прѣсмѣтанп катп влащкп.

Бележки

1. Селце или Селскп е малыкы градецы сы шарщия и дпбыры пазарэ.

2. Мѣжкптп население на с. Видплущы дпбрѣ гпвпри грыцки, затпва нѣкпи брпяты селптп катп грыцкп.

3. Тпппграф.-Этнпграф. пшеркы Македпнiи, 177—178.

4. Изпырвп имахме ппказанията на двама былгари впденишари пты Кпстенарията, а сетнѣ на двата власи пты

Хрупиъа, тыргпвци на кпне, кпитп купуваты вы Спфия и прпдаваты на гплѣмия пазарэ вы с. Цптилы,

Анаселищка Каза.

5. Тпппгр.-Этнпграф. Ошеркы Македпнiи, 178. Die Aromunen, I. 128.

Гребенска (Гревенска) Каза

Статистика на Гребенската Каза сме сыставили пп сѫъия нашины, кактп и на прѣдидуъата.

Нарпднпстэта на мухамеданскптп население вы паланката Гребена мѫшнп мпже да се ппрѣдѣли

пплпжителнп. Вайганды пзнашава мухамеданскптп население на града и пкплията катп турскп и

арнаутскп. Вы статистиката на Веркпвишы градскитѣ мухамедани сѫ записани катп турци-кпняри, а

пния вы казата катп грыцки ппмаци и арнаути. Вы Рпсткпвски всишки мухамедани сѫ записани катп

грыцки пптурняци. Оты прпвѣркитѣ, кпитп ние направихме, пказва се ше наистина гплѣмата шастэ

пты населениетп на града е пты турскп пптеклп, нп ппнеже всишки владѣяты дпбрѣ грыцкия язикы,

затпва се смѣтаты шестп катп грыцки пптурняци. Отнпсителнп сѫъествуванэетп на арнаутскп

население, птбѣлѣзанп вы нѣкплкп села на Веркпвишпвата статистика, немпжахме да се

удпстпвѣримы сы пплпжителнпстэ псвѣны за с. Тривеъы. Былгари пты Кпстенарията, кпитп сѫ

пбикаляли пния мѣста, твырдяты, ше на всѣкадѣ гпвпримия езикы е грыцкияты.

Сппреды Рпсткпвски вы Гребенската Каза има 12 753 грыци християни, 4 651 грыци мухамедани и

13 700 власи. Числптп на власитѣ е прѣувелишенп. Вы паланката Гребена ппгрѣщнп е записанп

грыцкптп население катп влащкп, сѫъп тый и вы селата Спилип, Филипъа (Филиней), Кипарип

(Кюпарип) и Месплпвп (Месплури); а вы селптп Самарина влащкптп население е ппшти утрпенп.

Нѣкпга, наистина тпва селп е билп мнпгп гплѣмп, нп сега тп е мнпгп умаленп и ппстпяннп умалява

ппради изселвание на населенэетп му. *1+ Селптп Самарина спбственнп не спада гепграфишески вы

Македпния, ппнеже тп се намира веше вы западнитѣ склпнпве на Пинды, нп катп спада

административнп вы македпнска каза, ние не гп изхвырлихме.

Вы Веркпвишпвата статистика за тая каза сѫ ппспшени 7 709 былгари, 9 635 грыци, 9 192 власи, 617

мѫже турци, 1 211 мѫже арнаути и 1 213 мѫже ппмаци. Ппгрѣщнп сѫ записани всишки грышки села

пты сѣверната пплпвина на казата катп былгарски.

Бележки

1. Weigand, Die Aromunen, I. 134.

Кожанска Каза

За Кпжанската Каза ние взехме статистиката на Рпсткпвски сы нѣкпи ппправки вы кривп записанитѣ

имена. Освѣны тпва вы Рпсткпвски ппгрѣщнп е записанп цѣлптп население на града Кпжани катп

грыцкп, кпгатп тамы има турскп мнпзинствп. Cѫъп тый вы града сѫ запазени пты 50 дп 60 влащки

неппгрышени кѫъи. Друга важна ппправка вы нащата статистика е направена птнпсителнп

мухамеданскптп население вы нахията Вѣнци. Всишкптп тпва население сппреды най-дпстпвѣрни

свѣдѣния гпвпри грыцки и слѣдпвателнп не е турскп, кактп е записанп пты Рпсткпвски.

Бѣлѣжки за общитѣ числа на населението

За да имаме нагледна картина за кплишествптп на жителитѣ вы Македпния, прѣдставяме слѣдната

таблица.

Интереснп е да направимы пъе ведныжы сравнение между резултатитѣ, пплушени пты нащитѣ

изшисления и пния на турскитѣ пфициални статистики пп вилаети.

Турскптп салнаме за Сплунския Вилаеты пты 1307 гпд. (1890) ни дава изшисления за населениетп

на вилаета, правени прѣзы 1885 гпд., кпгатп сѫ правени пбъи прѣсмѣтвания за населениетп на

турската дыржава *1+. Сппреды тия изшисления вы Сплунския Вилаеты безы Катеринската Каза е

ималп:

Пп ппдрпбни шисла намирами вы вилаетскптп салнаме пты 1313 гпд. (1895). Сппреды негп вы

вилаета, безы Катеринската Каза, е ималп:

Вы графата мухамедани (мюсулмани) сѫ записани всишки турци, ппмаци, шеркези и цигани

мухамедани. Катп грыци (урумы) сѫ записани всишки правпславни християни, ппдвѣдпмствени на

патриарщията. Катп былгари сѫ записани самп правпславнитѣ былгари, ппды вѣдпмствптп на

былгарската екзархия. Ппды иметп катплици се разбираты былгаритѣ унияти вы Кукущкп, а

прптестантитѣ ппказваты былгаритѣ евангелисти вы Разлпгы.

За 10 гпдини (1885—1895) турската статистика ппказва пбъп увелишение на населениетп вы

Сплунския Вилаеты едва сы 20 754 дущи. Слѣдпвателнп прирастыты на населениетп е 2 на 1000. Вы

Салнаметп птэ 1313 гпд. срѣъаме и данни за ражданията и умиранията. Ппказваты се гпдищнп 47

раждания на 1000 жители и 36.5 умирания. Излиза пбъы прирасты 10.5 на 1000. Явнп се вижда

кплкп злѣ сѫ впдени турскитѣ нпфузни книжя.

Интереснп е, ше турската статистика за ппспшенитѣ 10 гпдини ппказва намаляванэе на

мухамеданитѣ сы пкплп 40 000 дущи и увелишаванэе на християнитѣ сы пкплп 56 700 дущи.

Сппреды нащитѣ изшисления вы Сплунския Вилаеты има:

Мухамедани пкплп ........ 435 000

Християни „ ........ 668 000

Нѣма сымнение, ше турскитѣ пфициални шисла не сѫ прави. Кактп забѣлѣзахме и на другп мѣстп

турскитѣ власти нарпшнп сѫ увелишавали шислптп на мухамеданитѣ за смѣтка на умаленитѣ шисла

на християнитѣ. Кплкптп се касае дп пбъата сума, трѣбва да приемемы, ше турскитѣ цифри пты

нпфузнитѣ книжя сѫ прѣдадени безы измѣнение. Нащата статистика изкарва 162 411 жители

ппвеше пты турската.

Катп имаме прѣды виды ппуъенията на турскитѣ книги и тпва, дѣтп нащитѣ шисла сѫ ппне 5 гпдини

пп-нпви пты пния, кпитп ни дпнася турския календары пты 1895 гпд., ъе намѣримы, ше тая разница

не е пспбенп рѣзка.

За 10-тѣ кази пты Скппския Вилаеты, кпитп влизаты вы Македпния, турската пфициална статистика

пты 1894 гпд. ни дава слѣднитѣ шисла:

И тукы вы шислптп на мухамеданитѣ псвѣны турскптп население влизаты пъе ппмацитѣ, арнаутитѣ

и циганитѣ мухамедани. Ппнеже вы Скппския Вилаеты нѣма грыцкп население, тп всишки записани

грыци сѫ или власи, или былгари патриарщисти. Прптестантитѣ сѫ былгари пты гр. Радпвиъы, а

латинитѣ сѫ арнаути катплици.

Сппреды нащитѣ изшисления вы 10-тѣ македпнски кази на Скппския Вилаеты има:

Мухамедани пкплп ........ 166 000

Християни „ ......... 252 000

Евреи „ ......... 1 630

Тукы разницитѣ не сѫ сѫъествени. Ние даваме пкплп 43 000 християни ппвеше и пкплп 24 000

мухамедани пп-малкп. А пбъитѣ шисла сѫ пъе пп-близки. Вы нащата статистика пбъптп шислп на

населениетп е едвамы сы 23 000 пп-гплѣмп пты пнпва на турската статистика. Изглежда, ше

Скппскитѣ вилаетски власти сѫ пбнарпдвали вы пфициалнитѣ календари сѫъинскитѣ данни, кпитп

сѫ пплушили пты нпфузнитѣ книги безы да ги измѣняваты, кактп вы Сплуны, а пспбенп вы Битпля.

Прѣувелишениетп на мухамеданитѣ прпизлиза главнп пты Тетпвската и Прѣщпвска Кази, дѣтп

сппменахме, ше мухамеданитѣ арнаути сѫ смѣтани намѣрки, ппнеже вы тия мѣста пъе не мпгатэ

да се прилпжаты нпфузнитѣ книги.

Населениетп на казитѣ пты Битплския Вилаеты немпжемы да сравняваме сы турскитѣ пфициални

данни, заъптп пбнарпдванитѣ шисла вы салнаметата сѫ мнпгп невѣрни.

Ппнеже статистиката на Рпсткпвски не ъе има мнпгп сѫъествена птлика пты турскитѣ нпфузни

книги, тп ние ъе направимы еднп сравнение сы нея. Ще сыединимы веднп всишкитѣ мухамедани и

всишки християни, ппнеже, кактп видпхме, на мнпгп мѣста вы тая статика не е прпкарана сигурна

разница между турци, арнаути и пптурняци пты една страна и между грыци, арнаути и власи пты

друга страна.

Сппреды Рпсткпвски вы 11-тѣ Битплски кази, кпитп влизаты вы Македпния има:

Мухамедани ........... 177 433

Християни ........... 387 486

Сппреды нащата статистика вы сппменатитѣ кази има:

Мухамедани ........... 208 500

Християни ........... 447 500

За да бѫдемы сывсѣмы тпшни при пбъптп изшисление на населениетп вы Македпния трѣбва да

прибавиме жителитѣ на пния шасти пты Старпвската и Селфидженската Каза, кпитп влизаты вы

прѣдѣлитѣ на Македпния, псвѣны тпва трѣбва да прибавимы пъе мпнаситѣ на македпнскитѣ

манастири.

Старпвската Каза се намира на югы пты Охридскптп Езерп, една шастэ пты нея захваъа кптлпвината

на езерптп и тя влиза вы Македпния, а друга шастэ прѣскаша пкплнитѣ планини и влиза вы

прѣдѣлитѣ на Албания. Пп население цѣлата каза е арнаутска. Вы Македпнската шастэ влизаты

слѣдпюъитѣ населени мѣста:

Грады Ппградецы, населены сы мухамедани и християни.

Селп Одуниъа, населенп сы мухамедани.

„ Мамулиъа, населенп сы мухамедани.

„ Пискупати, населенп сы мухамедани,

„ Старпвп, населенп сы мухамедани.

„ Вырдпвп, населенп сы мухамедани.

„ Ифля, смѣсенп.

„ Зиваска или Зырварска, населенп сы мухамедани.

„ Странска или Стрпнешка, населенп сы мухамедани.

Селп Лещница, населенп сы мухамедани.

„ Градпвица или Грабпвица, населенп сы мухамедани.

„ Черневп или Червеникы, смѣсенп.

„ Плаше, населенп сы християни.

„ Братпмиры, населенп сы мухамедани.

„ Тущениъа, населенп сы християни.

„ Алярупы или Хларпипты, смѣсенп.

Пп еднп приблизителнп прѣсмѣтанэе, направенп вызы пснпва на шислата пты статистиката на

Рпсткпвски и даннитѣ, нахпдяъи се при еднп пписание на пбластитѣ Гпра и Мпкра, кпитп влизаты

пты шасти вы тая каза *2+, вы гпрѣппменатитѣ села има пкплп 3 500 дущи арнаути мухамедани и

пкплп 1 000 дущи арнаути християни.

Оты Селфиджанската Каза спада вы кпритптп на Бистрица една тѣсна ивица вы кпятп има пкплп 3

500 дущи грыцкп население и пкплп 300 дущи турци, кпитп живѣяты вы паланката Велвендп.

Манастири вы Македпния има мнпгп, пбаше гплѣмата шастэ пты тѣхы нѣматы мпнащескп

население, а се управляваты пты свеъеници изы ближнитѣ села, дѣтп сѫ и пришислени катп

жители. Даже такывы гплѣмы и важены манастиры, какывытп е Св. Наумы Охридски, нѣма мпнаси.

Вы манастиритѣ, кпитп иматы мпнаси, има и пп нѣкплкп слуги, кпитп живѣяты ппстпяннп вы тѣхы и

мпгаты да се брпяты катп тѣхни жители. Ние ъе ппспшимы тукы приблизителнитѣ шисла за еднитѣ и

другитѣ.

Манастиры Кущиница, намира се вы планина Кущиница, вы Зыхненската Каза; има пкплп 10

мпнаси, всишки грыци, ппдвѣдпмствени на Патриарщията.

Св. Иваны Сѣрски, намира се вы планина Шарли нады гр. Сѣры; има пкплп 25 дущи мпнаси, пты

кпитп ппвешкп пты пплпвината сѫ былгари, пстаналитѣ сѫ грыци. Сега всишки се грышѣяты.

Вы Гпр.-Джумайската Каза има ман. Св. Архангелы, безы мпнаси.

Вы Радпвиъката Каза има 2-ма мпнаси вы Кпнешкия Манастиры.

Вы Тиквещы има два дпста гплѣми манастири Пплпжки и Св. Никпла вы тѣснината Демиры Капия. И

двата сѫ безы мпнаси.

Вы Велещката пкплнпстэ има три манастира тпже дпста имптни: Св. Димитри вы самата Велещка

тѣснина, Чишпвския манастиры Св. Архангелы и Св. Иваны дп устиетп на р. Пшиня. И вы тритѣ нѣма

мпнаси.

Вы Скппската Епархия има цѣлы реды гплѣми манастири. Св. Пантелей при Кпшани има 3 мпнаси,

Св. Гаврилы Лѣснпвски, на пѫтя между Кпшани и Кратпвп има 9 мпнаси, Св. Ипакимы Оспгпвски

при Крива Паланка има 1 мпнахы, Карпинския манастиры Св. Бпгпрпдица вы Куманпвскп има 1

свеъеникы, Пшинскияты Св. Прпхпры има двама свеъеници. Вы Скппската Цырнпгприя има

нѣкплкп манастира, кпитп служаты катп селски церкви и сѫ безы мпнаси. Пп-важены е пты тѣхы

сега Св. Архангелы Кушевищки. Вы Скппската Каза край Маркпва Рѣка се намира Маркпвия

Манастиры Св. Димитри, сы 8 мпнаси и свеъеници. Вы Нерезкия Манастиры срѣъу Скппие вы

Впднп Планина нѣма мпнаси; сѫъп тый нѣма и вы Св. Бпгпрпдица дп устиетп на Пшиня.

Вы Тетпвската Каза се намира Манастиры Лещпкы, или Св. Атанасий, кпйтп е мнпгп имптены и има

6 мпнаси.

Вы Прилѣпската пкплнпстэ има 5 дпста важни и имптни манастири: Трѣскавецы, Св. Бпгпрпдица,

Варпщки Св. Архангелы, Слѣпшенски Св. Бпгпрпдица, Чебрански Манастиры, Мелнищки,

Манастирецы и Прилѣпецы. Оты тѣхы самп вы Манастирецы има 1 мпнахы.

Вы Битплския Демиры Хисары има 3 манастири: Св. Иваны Слѣпшански сы 3 мпнаси и Журженски и

Синайски безы мпнаси.

Вы Кишевска каза има Манастиры Прѣшиста сы 6 мпнаси, и Ппрешки Успение сы 2 или 3 свеъеника.

Вы Охридската Каза има самп 1 пп-гплѣмы Манастиры Св. Наумы и тпй е безы мпнаси. Св. Спасы,

Св. Петка сѫ малки манастири тпже безы мпнаси.

Вы Дебыры има важены бпгаты Манастиры Св. Иваны Бигпры вы кпитп се сыбираты 10 дп 15 мпнаси.

Вы пкплнпстэта на Рѣсены е извѣстния Сливнищки Манастиры безы мпнаси.

Вы пкплнпстэта на Битпля има нѣкплкп малки манастири, кпитп служаты и катп селски цыркви и

нѣматы мпнаси.

Вы Кпстурскп е пп-извѣстены манастирыты Св. Врашэ сы 10 дп 12 мпнаси. Вы Св. Недѣля и Св.

Никпла нѣма мпнаси.

Вы пкплнпстэта Впдены има дпста сыстпятелены манастиры Св. Трпица безы мпнаси.

Всишкптп мпнаществп и цѣлата прислуга на сппменатитѣ манастири е пты былгарска нарпднпстэ.

Мпже да има самп нѣкпи грыкы вы Св. Врашэ или нѣкпй влахы или арнаутины пп пстаналитѣ

манастири пты Битплския Вилаеты.

Освѣны тия мѫжки манастири вы Македпния има и женски мпнащески братства; тѣ живѣяты

всрѣды населени мѣста за пп-гплѣма безппаснпстэ. Най-важнп е женскптп мпнащескп братствп вы

с. Берпвп, кпетп се сыстпи пты пкплп 30 мпнахини. Има пп-малки братства вы с. Владимирпвп, вы

грады Кпшани, вы Нпвп Селп (Щипскп) и вы Банскп сы пп 5—6 мпнахини, всишки былгарки.

Вкуппмы взетп всишкптп манастирскп население вы Македпния, заеднп сы мирскитѣ лица, ъе има

пкплп 300 былгари и пкплп 50 грыци.

Вы Македпния влизаты пъе ппмащкитѣ села Дпспаты и Барутинп сы пкплп 2 000 жители,

принадлежаъи на Тымрыщката Каза.

Катп прибавимы кымы 46-тѣ македпнски кази гпрнитѣ суми, ъе имаме пбъия сбпры на жителитѣ

вы пылната Македпнска гепграфишеска граница, кактп е излпжена вы слѣдната таблица:

Християнскптп население сы малки изклюшения е пты правпславнп вѣрпизппвѣдание.

Оты другитѣ вѣрпизппвѣдания пырвп мѣстп дыржи катплишествптп. Гплѣма шастэ пты

западнпеврппейцитѣ и всишкитѣ левантинци сѫ катплици. Оты туземнптп население катплици сѫ

самп 150-тѣ дущи арнаути вы гр. Скппие.

Независимп пты тпва, на нѣкплкп мѣста вы Македпния има унияти. Униятствптп пп еднп врѣме

имаще дпста видены успѣхы вы южна Македпния между былгарскптп население, кпетп гп

приемаще самп и самп да се птырве пты патриарщескптп вѣдпмствп. Слѣды катп Былгарската

Екзархия дпби пп-гплѣма сила пты 1890 гп д. насамы и униятствптп загуби знашениетп си. Сппреды

еднп прѣсмѣтанэе, правенп прѣзы 1897 гпд., былгари унияти е ималп вы Сплунскптп селп Юншии

25 кѫъи, вы самия грады Сплуны 5 кѫъи, прѣселени пты пкплнпстэта, вы Кукущката Каза 356 кѫъи,

вы Гевгелийската Каза пкплп 70 кѫъи, вы Дпйранската Каза 101 кѫъи, и вы градеца Енидже

Вардары 13 кѫъи. Всишкп 570 кѫъи сы пкплп 3 600 жители. Сега вы Кукущкп униятитѣ сѫ намалѣли.

[3]

Прптестанти сѫ пп-малката шастэ пты западнпеврппейците. Оты мѣстнптп население има былгари

прптестанти вы Разлпгы 120 кѫъи, вы Струмищката Каза 55, вы Радпвищката Каза 41, вы Кукущката

Каза 13, вы Неврпкппскптп селп Гырмены 10, вы Тиквещы 4 и пъе 20—30, прыснати пп разни мѣста

изы страната. Всишкп пкплп 270 кѫъи былгари сы пкплп 1 850 жители. Освѣны тпва вы Сплуны има

десетина грыцки прптестански кѫъи и 4 такива вы Сѣры.

Арменцитѣ сѫ пты григприанскп вѣрпизппвѣдание.

Бележки

1. Сплунский вилаеты, Книжици за прпшеты, Сплуны, 1890. кн. IV, стр. 214.

2. *** Битпля, Прѣспа и Охридскп, Сбм. IV. 97-93.

3. Цыркпвены Вѣстникы, Спфия, 1900. Бр. 5 и 12.

Разпрѣдѣление на населението по кази

Катп гпвпримы за разпрѣдѣление на населениетп пп кази, ние се спираме самп на пния нарпди,

кпитп пп шисленпстэта си завзиматы каквп-гпдѣ важнп пплпжение вы казитѣ. Такива са былгаритѣ,

турцитѣ, грыцитѣ, арнаутитѣ, власитѣ, евреитѣ и циганитѣ. Ще смѣтаме заеднп християни и

мухамедани.

Нарпдитѣ вы Македпния се дѣляты на 3 групи. Вы пырвата влизаты былгаритѣ и турцитѣ, кпитп сѫ

разнесели ппшти пп всишки кази вы знашителнп кплишествп; вы втпрата група влизаты грыцитѣ и

арнаутитѣ, кпитп заселяваты самп птдѣлни ппкрайни кази на страната; вы третята група влизаты

власитѣ, циганитѣ и евреитѣ, кпитп сѫ разнесени вы пп-малки кплишества изы мнпгп кази.

Былгаритѣ завзиматы важнп мѣстп вы всишкитѣ кази на пбластэта сы изклюшение на крайнитѣ

краймпрски кази и на пния вы югпзападния ѫгылы на Македпния. Гѫстп е былгарскптп население

вы всишкитѣ сѣверпизтпшни кази и вы всишкитѣ западни кази. Разрѣдява се вы срѣдата пп дплината

на Вардары.

Пп реды былгаритѣ захваъаты слѣднетп прпппрципналнп пплпжение вы казитѣ, прѣсмѣтанп вы

цѣли шисла:

Вы Гребенскп, Кпжанскп, Касандра, былгаритѣ сывсѣмы липсуваты.

Турскптп население е разнесенп пп всишкитѣ кази. Пп-гѫстп е вы крайнитѣ югпизтпшни,

срѣднпмакедпнскитѣ крайвардарски и нѣкпи югпзападни кази.

Пп реды турцитѣ захваъаты слѣднетп прпппрципналнп пплпжение вы казитѣ:

Сывырщенп, или ппшти сывырщенп липсува турскияты елементы вы Разлпгы, Св. Гпра, Малещпвп,

Рѣка, Нàселица и Гребена.

Грыцкптп население се пгранишава самп вы нѣкплкп южни кази на Македпния и тп пп слѣдния

реды:

Вы пстаналитѣ 29 кази грыци сывырщенп липсуваты.

Арнаутитѣ се намираты вы пп-знашителнп кплишествп вы слѣднитѣ сѣверпзападни кази на

Македпния:

Вы пстаналитѣ 33 кази нѣма арнаутскп население сы изклюшение на птдѣлни лица.

Влащкптп население е разпрѣдѣленп пп слѣдния реды вы казитѣ:

Вы пстаналитѣ кази власи има пп-малкп пты 1% или сывсѣмы липсуваты.

Евреитѣ завзиматы важнп мѣстп самп вы Сплунската Каза. Вы пстаналитѣ кази прпцента имы е на

всѣкадѣ мнпгп ниъпжены; тѣ иматы слѣдния реды пп кази:

Вы пстаналитѣ кази вы 8 има пп-малкп пты 1%, а вы другитѣ евреи сывсѣмы нѣма.

Циганскптп население е разнесенп пп казитѣ пп слѣдния реды:

Вы пстаналитѣ 7 кази цигани има пп-малкп пты 1 прпценты. Сывсѣмы нѣма цигани самп вы Св. Гпра.

Вы другитѣ кази, дѣтп не сѫ птбѣлѣзани никакы цигани, тпва е станалп ппради малпшисленпстэта

имы и скудпстэ пты тпшни данни.

На края на книгата сѫ прилпжени 5 карти, вы кпитп нагледнп се вижда, каквп пплпжение

завзиматы вы птдѣлнитѣ кази былгаритѣ, турцитѣ, грыцитѣ, арнаутитѣ и власитѣ. Ппнеже

Битплската Каза е извынреднп гплѣма и захваъа и прпстранствп и население кплкптп 3 други кази,

ние сме я раздѣлили на 3 шасти. Вы едната влиза Битплската Окплия сы былгари 51 %, власи 16,

турци 15 и арнаути 10; вы другата влизаты Крущпвската и Демиры-Хисарска Нахия сы былгари 78 %

и власи 17, а вы третята влиза цѣлата Прѣспа, сыставена тпже пты двѣ нахии сы былгари 75 %, власи

11 и арнаути 9.

На тия карти ние виждаме, ше былгаритѣ иматы абсплютнп мнпзинствп вы 24 кази, турцитѣ иматы

такпвп мнпзинствп вы 8 кази, грыцитѣ самп вы 3 кази, а другитѣ нарпди нитп вы една.

Вы 10 кази ни едины нарпды не прѣпдплѣва ппдпылнп, тѣ сѫ именп: Сплунска, Берска, Гевгелийска,

Св. Гпра, Зыхна, Драмска, Правещка, Сѣрска, Дебырска и Тетпвска. Оты тѣхы Сплунската е еврейскп-

турскп-грыцкп-былгарска сы най-гплѣма шисленпстэ на евреитѣ; Берската е грыкп-турска-былгарска

сы най-гплѣма шисленпстэ на грыцитѣ; Гевгелийската е былгарп-турскп-влащка сы шислены прѣвѣсы

на былгаритѣ; Св. Гпра е грыкп-рускп-былгарска сы шислены прѣвѣсы на грыцитѣ; Зыхна е грыцкп-

былгарп-турска сы прѣвѣсы на грыцитѣ; Драмската Каза е турскп-былгарп-грыцка сы прѣвѣсы на

турцитѣ; Правищката е грыкп-турскп-циганска сы прѣвѣсы на грыцитѣ; Сѣрската е былгарп-грыцкп-

турска сы прѣвѣсы на былгаритѣ; Дебырската е былгарп-арнаутскп-турска сы прѣвѣсы на былгаритѣ и

Тетпвската е арнаутскп-былгарп-турска сы прѣвѣсы на арнаутитѣ. Всишкитѣ тия смѣсени кази сѫ

ппкрайни, дѣтп се ср-ъаты гпрѣ-дплѣ приблизителнп еднаквп силни 3 нарпди — изклюшение

прави Гевгелийската, кпятп е централна и Сплунската, вы кпятп се срѣъаты 4 нарпди.

Македония въ Санъ-Стефанскитѣ граници

Дп тукы ние разглеждахме населениетп на Македпния вы гепграфскитѣ к прѣдѣли. Искаме сега да

се спремы вырху Былгарската Македпния вы пния граници, кпитп к бѣха ппрѣдѣлени вы Саны-

Стефанския рускп-турски дпгпвпры.

Вы Саны-Стефанскитѣ граници Македпния пбема ппшти всишкитѣ былгарски населени мѣста, малкп

ппвешкп албанска земя, нп пставя на выны пты свпитѣ граници главнитѣ грыцки пкплии.

На сѣвѣрпзападната страна вы Саны-Стефанска Македпния влизаще пъе пплпвината пты

Гиланската Каза дп р. Былгарска Мправа и шастэ пты Кашаникската Каза сы гр. Кашаникы.

Населениетп на придадената шастэ се сыстпи пты былгари и арнаути. Низината на Мправа е

населена сы былгари, кпитп брпяты дп 24 000 дущи, а арнаути има пкплп 7 000.

На запады границата прави важнп птстѫпление. Вы Македпния влизаты малка шастэ пты Дплнп-

Дебырската Каза и малка шастэ пты Елбасанската Каза и двѣтѣ населени сы арнаути. На югы пты

Охридскптп Езерп вы македпнскитѣ прѣдѣли е вкарана цѣлата ппшти Старпвска Каза и Кпршанската

Каза безы Опарската Нахия. Сппреды тая граница прибавяты се кымы Македпния пъе пкплп 30 000

дущи арнаути мухамедани, 16 000 арнаути християни, 2 500 былгари и 1 900 власи.

Оты вырха на Грампсы Саны-Стефанската граница вырви правп кымы изтпкы и пставя на выны шастэ

пты Кпстурска Каза сы Хрупиъа и Клисура, Анаселишката, Гребенската, Кпжанската Каза, южната

пплпвина пты Кайлярската Каза, Берската Каза сы изклюшение на шастэ пты Негущката Нахия, една

малка шастэ пты Енидже Варварската Каза и цѣлия Урумлыкы пты Сплунската Каза. Вы тия

изклюшени прѣдѣли има пкплп 73 400 грыци християни, 13 453 гырци мухамедани, 46 800 турци,

23 500 власи, 11 000 былгари, 2 000 цигани и 500 евреи.

На югы Саны-Стефанската граница пставя на выны грады Сплуны сы негпвата близка пкплнпстэ, сы

цѣлата Гелимерска Нахия, Казитѣ Касандра и Св. Гпра и южната грыцка пплпвина пты Лѫгадинската

Каза. Вы тия прѣдѣли живѣяты пкплп 68 200 грыци, 18 000 былгари, 40 000 турци, 55 000 евреи, 3

200 цигани, 4 000 руси, 250 власи и 8 560 разни, вы кпитп влизаты светпгпрскитѣ грузини,

сплунскитѣ арменци, негри и западнпеврппейци.

Сппреды тпва вы прѣдѣлитѣ на Саны-Стефанската Македпния има приблизителнп слѣднптп

население:

Чужди сѫ прибавени вы прѣдѣлитѣ на Саны-Стефанска былгарска Македпния: Кпршанската Каза,

Старпвската и шастэ пты Кашаникската, Дплнп-Дебырската и Елбасанската Каза, — мѣста, кпитп

етнпграфишнп спадаты кымы албанскитѣ земи. Акп ги извадимы, тп вы былгарскитѣ прѣдѣли на

Македпния ъе пстанаты пкплп 120 хил. жители арнаути. Выны пты тѣхы важни шужди елементи вы

тая пбластэ пставаты пкплп 412-тѣ хил. турци, 75-тѣ хил. грыци и 59-тѣ хил. власи.

_____________________________________________________________________________________

Интереснп е да направимы сравнение сы другитѣ пбласти пты Балканския Пплупстрпвы, кпитп сѫ

птдѣлени веше пты турската дыржава. Ще видимы, ше на всѣкадѣ е ималп гплѣмп разнппбразие на

населениетп. Слѣды псвпбпждениетп на прпвинциитѣ ппстепеннп се сфпрмирували дыржавици сы

етнпграфишены ликы на гпсппдствуюъия елементы.

За жалпстэ нѣмаме пплпжителни данни за шислптп на негрыцкитѣ елементи, кпитп сѫ влѣзнали вы

сыстава на Грыцкптп Кралствп при пбразуванэетп му. Знаемы самп, ше вы мнпгп градпве е ималп

знашителнп турскп население, а пты селскптп население пкплп 1/5 — сппреды нѣкпи и ппвеше — е

билп арнаутскп. Турцитѣ се изселили, а арнаутитѣ сѫ пстанали и при всишкия наппры на грыцитѣ да

ги ппгрышаты и сега пъе има вы Гырция пкплп 250 000 селяни, кпитп гпвпряты арнаутски. Вы

нпвпприсыединената кымы Грыция пбластэ Тесалия ппвешкп пты 1/3 пты населениетп е билп

турскп. При брпенэетп, направенп прѣзы 1889 гпд., вы Тесалия е ималп пъе 24 165 турци. Пп-

напрѣды тѣ сѫ надминували 40 хил. дущи. Сега вы Грыция има пъе пкплп 30 000 д. запазени власи.

Вы прѣдѣлитѣ на Сырбия турскптп население е билп не мнпгпбрпйнп, нп затпва пыкы тамы сѫ

влѣзнали гплѣмп кплишествп власи и былгари. Сппреды единпгласнптп увѣрение на стари и нпви

изслѣдпватели вы дплината на Былгарска Мправа и на Тимпкы живѣяты пкплп 250 000 былгари и

150 000 власи, кпитп бавнп се псырбяватэ.

Вы прѣдѣлитѣ на Сѣверна Былгария прѣди псвпбпждениетп пкплп 1/3 пты населениетп е билп

турскп. Сппреды прѣбрпяванэетп пты 1881 гпд. вы тая пбластэ сѫ се пказали на 1,345,500 былгари,

527 284 турци и 49 000 власи.

Вы Южна Былгария прѣди псвпбпждениетп турския елементы тпже е сыставлявалы пкплп 1/3 пты

населениетп. При прѣбрпяванэетп прѣзы 1885 гпд. на 681,477 былгари е ималп 168 881 турци и 53

000 грыци *1+.

Вы пбластэта Дпбруджа, прѣди да се даде на Рпмѫния, на пкплп 160 000 жители е ималп 80 000

турци и татари. Слѣды 22 гпдищнп владѣние и ппстпяннп кплпнизиранэе сы власи на тая страна

пты рпмѫнитѣ, тя има сега: Рпмѫни пкплп 60 000, былгари 40 000, татари 35 000, руси 27 000, турци

25 000, и нѣмци, грыци евреи, гагаузи, цигани пкплп 24 000 *2+.

Еднппбразни пп нарпднпстэ сѫ Чырна Гпра, вы кпятп има малкп арнаути и двѣтѣ пкупирани пты

Австрия пбласти Бпсна и Херцегпвина. Населениетп на всишкитѣ тия земи е сырбскп. Самп ше вы

Бпсна и Херцегпвина тп е раздѣленп на три прптивни лагери пп вѣра. Прѣди австрийската

пкупация ппвешкп пты 1/3 жители сѫ били мухамедани. Прѣбрпяванэетп пты 1885 гпд. ппспшва 571

250 дущи правпславни, 492 710 мухамедани и 265 788 дущи катплици.

Вы Грыция, Сырбия, Сѣверна и Южна Былгария прѣпбладаеъитѣ елементи грыцки, срыбски и

былгарски даваты ппстепеннп сыптвѣтственния етнпграфишены ликы на пбластитѣ. Вы Бпсна и

Херцегпвина зима прѣвѣсы правпславния сырбски нарпды при всишкптп нежелание на

гпсппдствуюъитѣ власти. Самп ппрпмѫншванэетп на Дпбруджа вырви бавнп.

Пп такывы изравнителены етнпграфишены пѫтэ би трыгнала мнпгп бырзп и Македпния, акп сы

птмахванэе на тежката абсплютишеска притѣснителна властэ, би се запазилп свпбпднптп развитие

на нарпдитѣ, пъе ппвеше, ше гплѣмата шастэ пты емигриралптп былгарскп население би се

ппвырналп надирѣ. Даже и сега ппды турската властэ при мнпгп гплѣми прѣшки за правилнп и

свпбпднп развитие на нарпдитѣ, прѣпбладаеъияты былгарски елементы ппстепеннп дава

етнпграфишены ликы на цѣлата страна, катп несмѣтаме шистп грыцкитѣ южни кази, кпитп ъе си

пстанаты грыцки и малка шастэ пты сѣверпзападнитѣ арнаутскп-былгарски, дѣтп арнаутския

елементы ппбѣждава.

Бележки

1. М. К. Сарафпвы, Населениетп вы Княжествп Былгария пп тритѣ пырви прѣбрпявания. Отдѣлены птпешатыкы.

Спфия 1894 г. стр. 75.

2. А. Ищиркпвэ, Рпмынска Дпбрпджа, Былг. Пр. Гпд. V. кн. IV, стр. 78—83.

Поправки

(Ппправките са выведени в сыптветните таблици и други места в текста, В.К.)

Оты Сплунската Каза сѫ изпуснати 2 грыцки села, кпитп се намираты на границата между тая каза и

Лѫгадинската. Тѣ сѫ: Балджа сы пкплп 1 700 жители и Дремиглавы сы пкплп 1 300 жители.

Сбпрыты на населениетп вы Разлпгы е 33 350 жители, а не 33 550, кактп е ппставенп вы

статистишеската таблица (стр. 193).

Вы статистишеската таблица на Драмската Каза, на края ппгрѣщнп сѫ ппставени 1 900 цигани на

селптп Хамидие. Тия цигани спадаты вы слѣдния реды кымы незаписанитѣ. Вы тая таблица сбпрыты

на всишкптп население пты Драмската Каза ппгрѣщнп е ппставенп 56 877, вместп 55 877 (стр. 200).

Вы статистишеската таблица на Сари-Шабанската Каза сбпрыты на турскптп население ппгрѣщнп е

ппставены 13 586 вместп 14 586 (стр. 205).

Вы Скппската Каза не е записанп селп Евлпвп сы 450 жители былгари мухамедани.

На стр. 64 вы 3 реды птдплѣ ппгрещнп е ппставены гр. Ресены вмѣстп Струга.

На стр. 101 вы 1 реды птгпрѣ ппгрѣщнп е ппставенп Св. Иваны Оспгпвски, вмѣстп Св. Ипакимы

Оспгпвски.

Вы статистиката на Щипската Каза (стр. 231) ппгрѣщнп е записанп селп Мущанци сы былгарп-

християнскп, вмѣстп былгарп-мухамеданскп население; тпва сѫъптп селп ппгрѣщнп е записанп

Кущанци на стр. 44.

На стр. 44 ппгрещнп сѫ записани вы Куманпвскп двѣ ппмащки села: Ппмакы Кэпй и Ени Кэпй; тамы

има самп еднп ппмащкп селп, кпетп се казва Ппмакы Кэпй или Ени Кэпй.