Българска Наука 19

19

БългарскаНаука

Най-отровните змииТОП 10

www.nauka.bg

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4505

съдържание

По Коледа из Европа и света 7

Бомбина ориенталис 12

Нов вид жерав 16

Неземната жаба 17

Най-отровните змии - ТОП 10 18

Гората и дървото - символи и знаци 21

Народната медицина през вековете 35

Последната сервизна мисия до Хъбъл 39

Защо си го причинявамеhttp://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5554

Най-странно изглеждащото място на Земятаhttp://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4473

За и против отглеждането на птици в клеткиhttp://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5561&hl=

Анкета за някои нагласи, свързани с българската историяhttp://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4320&hl=

Теориите на В.Б.Резун (Виктор Суворов)http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5563&hl=

Александр Кестерhttp://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5534

Салвадор Далиhttp://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5485

WWW

�Българска Наука www.nauka.bg

Здравейте приятели!

На тази дата преди три години ние пуснахме първи брой на сп. “Българска Наука”.От тогава на сам много неща се промениха. Всяка година ние на

тази дата правим равносметка на постигнатото до момента и в частност на отминалата година.Екипът на “Българска Наука” се съсредоточи тази година за по-

пуляризирането и издаването на списанието на хартиен формат. Излезе прототип, след това излезе още един и накрая трети Имаме финалната форма на хартиения вариант на списанието. Сплотихме се като екип и се подготвихме да работим като ре-дакция. Изцяло започнахме да изчистваме грешките от изминалите години и да работим над качеството на самия проект. Участва-хме в конкурса БГ Сайт и спечелихме 2-ро място в категорията “Наука и образование”.Нашите потребители се увеличиха...ние продължаваме напред и

всичко, което правим - го правим за ВАС!Очаквайте много нови неща и много изненади през идната годи-на!

Българска Наука www.nauka.bg�

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5644

Дискусия във форума: http://nauka.bg/forum/index.

php?showtopic=4702

на 03.11.2008 се проведе церемонията по награждава-нето на “БГ Сайт 2008”. С огромно удоволствие и ра-дост ви съобщаваме, че сай-тът Българска Наука спечели втора награда в категорията “Наука и образование”. Тази награда е изключително цен-на за нас, още повече, че за разлика от изминалите го-дини този път гласуването на публиката имаше реша-ваща роля. За Българска На-ука потребителите винаги са били най- важни, защото те са и двигателя и гори-вото, с което се задвижва всичко. Не случайно самия сайт е структуриран така, че всеки потребител да има възможност да се превърне в съиздател.Изминатия път не беше

лесен, но ние съзнаваме, че от тук нататък ще бъде дори още по- трудно, но както беше казала една ве-лика българска поетеса: “не се страхувайте, че могат да ви стъпчат - стъпканата трева се превръща в пъте-ка”. Готови сме да приемем това, защото съзнаваме, че вие сте зад нас.Тази награда освен всичко

друго е и голяма отговор-ност и голямо предизвика-телство. Отговорност към вас читателите да не за-бавяме темпото, да не бъ-дем посредствени и скучни и предизвикателство да ста-ваме все по- добри, тър-сещи качеството, търсещи ...вашето одобрение, вашата любов.

Редакциятана сп. „Българска Наука”

Уважаеми читатели,


http://nauka.bg/forum/index.php?s=&showtopic=4702&view=findpost&p=36990

http://nauka.bg/forum/index.php?s=&showtopic=4702&view=findpost&p=36990

ългарска АУКА

Б Н

Събиран

етона

информа

цияестъп

ка

къмм

ъдростта,

ноедно

общество

сеформир

а,когато

започнемда

ясподелям

е...

За реклама:[email protected] GSM: 0885811386

http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=page&id=6

По Коледа из ЕвропаНезависимо дали вярват или не в

тайнството на Христовото Рож-дество, милиони хора по света отбелязват Коледа като празник на радостта и надеждата, на кра-сивите спомени от детството и родния дом. Желанието да се въз-

произвежда раждането на Спасите-ля датира приблизително отпреди 2000 години. Според някои изследо-ватели корените на този обичай се губят в най-дълбока древност.Първите, при това сравнително

скромни доказателства за пресъз-

даването на Рождество Христо-во са открити в катакомбата на Присцила в Рим от края на II век. А първият, който се заел да въз-произведе на живо яслата за нуж-дите на християнската религия, е св. Франциск Асизки през XIII век.


Основното и задължително ястие в менюто е пуйка-та. Рецептите са много и в повечето случаи е пълнена. Всяка домакиня приготвя коледен пудинг, в който пъхва монета от шест пенса. Някои семейства предпочитат пая пред пудинга или пък маслени сладкиши от бадемово тесто с най-различни захаросани плодове. И разбира се, в менюто преди десерта е включена и знаменитата супа от костенурки.В навечерието но Коледа и на следващия ден по ули-

ците могат да се видят многобройни карнавали и тайн-ствени пиеси в които играят маскирани актьори. По стар езически обичай костюмите им са направени от дълги, широки ленти.Нарастването на деня също се празнува на Острова.

По няколко начина: преплуване на река на 25 декември и лов на лисици на 26.

От векове насам Sinter Klaas (Дядо Коледа) идва от Испания по средата на ноември. Всички, дори и кралицата, го посрещат на приста-нището. Едва пристигнал, добрият старец тръгва да провери дали де-цата са послушни. Той разполага с три седмици - до 6 декември, за да прецени кой заслужава подарък и кой не. В деня на отпътуването му всички деца излизат на улица-та, размахват знаменца, пишат му писма.... И всичко това при звъ-на на черковни камбани и оръдейни залпове. Приготвят се чифт обув-ки, пълни със сено и моркови за кончето на Дядо Коледа. Бискви-ти и бонбони, хвърлени в дворо-вете, предвещават минаването му през квартала. А постоянният му спътник е Черният Пиет - той носи подаръци за лошите деца.

На 24 декември италианците празнуват и Деня на дървото. Обичаите са много, но общото между тях е голямата ко-зуначена кифла, която служи за коледен сладкиш. Тя се пази за постната вечеря на 24-и и е предшествана от различни каши и риба (най-често змиорка). Тра-диционната пуйка се сервира на обяда на 25-и.Коледните пазари затварят вратите

си с невероятно шествие на 5-и януари вечерта, точно преди да си появи магьос-ницата Бефана, която раздава подаръците в по-голямата част на Италия. На непо-слушните деца се полага само по парченце въглен. Но то е захарно!

Четири седмици преди Коледа датчаните украсяват венец от борови клонки, в който слагат четири свещи и запалват първата. И така всяка неделя до Коле-да палят по една. Първата е неделята на запалването. Втората е посветена на приготвянето на сладкишите (непременно с канела). След това трябва да се ук-раси елхата с червени панделки, датски флагчета и сърца от слама. Четвъртата неделя е денят на приятелството и обичта. Тогава се пият топло вино и ракия. Улиците и витрините са оцветени в зелено и червено.В Дания няма Дядо Коледа, а червен дух на име Жул, който много прилича на

снежен човек.Вечерята на 24 декември е традиционна . Обичайно херинги, патица или печено

прасе с цветно зеле, карамелизирани картофи и компот. За десерт - ориз с баде-ми и канела. След това всички пеят и танцуват в очакване на Червения дух.

АНГлИя

ХОлАНДИя

ДАНИя

ИТАлИя

Там Коледа е нещо свещено. Свещено до такава степен че шведите са построили цял коледен лунапарк. Въпреки потока от туристи традициите се спазват стриктно. Например тази със свещичките, като в Дания. Коледните празници започват на 1-ви декември. На 13-ти декември, денят на Санта лусия, момичетата обличат бели рокли, украсяват главите си с ко-рони от по четири свещи и пеят фолклорни песни. Подобно на Дания, вечерята минава под знака на херингите и ориза с канела, сервирани върху червена покривка. Един дух, който оп-ределя и съдбите, е назначен да раздава подаръците.

ШВЕцИя

Кой как посреща и какво приготвя за коледната трапеза?Нашата малка разходка из няколко европейски държави.


Коледа в Испания е предимно семеен празник. След 22 часа на 24 декември всички ресторанти са затворени. Хората се приби-рат в къщи и чакат рождест-венската литургията в полу-нощ. Угощението започва след това: моруна, кестени и пуйка в Южна Испания, бадемова супа и гъска - в Северна. Общото и на двете места е обилното, хубаво вино. Десертът е баде-мов сладкиш с мед.

ИСПАНИяПриготовленията за Коледа започват още през ноември. Пешеходните

зони и магазините са с пищна украса и светлини. И в Германия Коледата е преди всичко семеен празник. Събира се цялото семейство. Младите отиват при старите, колкото и далече да живеят. Всички заедно сядат около богата трапеза, за да хапнат от традиционните немски специали-тети - гъска с ябълки, пфеферкухен и лубкухен и не на последно място щолен, който се прави поне месец преди това.

ГЕРМАНИя

Всяка област тук е добавила по нещо типично свое към колед-ната традиция. Още на 1-ви декември всяко дете получава шарен, картонен календар с 24 прозорчета. Зад всяко прозорче има изненада - малко лакомство На 24-ти декември се отваря последното и най голямо прозорче. В празничната вечер около искрящите светлинки на елхата семейството похапва пуйка с кестени и различни изискани специалитети, закупени специално за случая - миди, охлюви, сьомга и разбира се, прочутият гъши пастет. В Елзас, област която в по-следните столетия е била ту част от Франция , ту от Германия, традицията гласи : печени кестени и греяно вино.

ФРАНцИя

Гръцките коледни и новогодишни традиции са особено тясно свързани с религията. Елхата се подрежда на 24 декември и си разваля 12 дни след това, точно след Йордановен или Фота, както го наричат гърците. На бъдни вечер се яде също както у нас постно - ошав, баница, щрудел, боб. Почти същия е и обичаят - коледуване.И в Гърция Коледа е семеен празник - всички заедно отиват на църква, всички заедно хапват

от свинското, печената пуйка със зеле и изключително вкусната баклава със сусам, канела и портокалови кори която не липсва в никоя къща. Подаръците се раздават на Нова година. Свети Василис е любимият светия на гръцките деца. Той е техния Дядо Коледа.

ГъРцИя

Празникът започва на 24 декември - Бъдни вечер (Малка Коледа). Из цяла България тръгват коле-дарите. В коледуванията участват само момчета-та. Малките коледарите обикалят през деня на 24 декември. Въоръжени с дрянови пръчки – коледарки (сурвакници) и с торбички те тропат по вратите, влизат в къщите и пеят: “Бог се роди, Коледо!”. Домакинята ги дарява с кравайчета, орехи, парче сланина или кървавица. Възрастните коледари тръг-ват след вечерята. Събират се на дружини от по десетина души. Един е предводител - четник или кудабашия, друг е определен за носене на даровете - той е с дисаги на гърба. Водачът се избира доста преди Коледа. Не може да е кой да е. Трябва да е опитен, да знае коледарската благословия и всички коледни песни, които на места са до 80 на брой!На Бъдни вечер се меси специален хляб със оплетки

по края и от същото тесто се правят и фигурки на прасета, крави, овци, каруца и др. които се опичат заедно с хляба. Хляба, преди да се опече се отнася в църквата на попа да му удари специален печат!

В БълГАРИя


Приготвят се постни гозби-боб, леща, зеле, пълнени сушени чушки с лук и ориз, зелева чорба с на-рязан в нея праз и парчета сухи люти чушки!Вечерта се простира коларката

(платнище, което се простира в каруцата, когато се пренася жито) и децата сядахме на него. От съ-щата тъкан се шие и наметало с качулка за овчарите и говедарите, да ги пази от дъжд, вятър и студ-ямурлук…По средата на платнището се

слагаше хляба със забодена свещ по средата, най-възрастният прочи-таше молитвата, след което хля-

ба се разчупваше и раздаваше на всички. Едно, най-голямо парче от хляба се увиваше кърпа и дядо го вдигаше на високо над огнището с думите:”Да порасне житото висо-ко, високо, по-високо от човешки бой!”После, опечените от хляб фигурки

започваме “да ги колим”(прасето), “да ги доим” (овцете и кравите), да” караме” каруцата…, след кое-то ги изяждаме!

Бъдни вечер е последният ден от 40-дневните Коледни пости. За-това вечерята била богата (5, 7, 9, 11 и т.н. ястия и храни), но из-

ключително постна (зрял боб, зеле, сарми, зелева чорба, варена или пе-чена тиква и тиквеници с олио, ошав, подсладен със захар или мед). Коледната трапеза също била бо-гата, но за разлика от бъднивечер-ската - блажна, с преобладаване на свинското месо (кебапи, пържоли, кюфтета, сарми, кавърми), както и нашенските специалитети от свинско месо (пачи, наденици, кър-вавици, бахури, луканки, бабеци и др.) или пълнено прасенце, печено във фурна или на скара...

Девет постни ястия трябва да има на трапезата на Бъдни ве-чер, когато според библейското предание са почнали мъките на Дева Мария. Главата на семей-ството разчупва хляба и го раз-дава на всички. Първото парче е за къщата, второто за домашните животни, останалите се раздават по старшинство. Комуто се падне парата, ще изхранва домочадието през цялата година.Някога на Бъдни вечер в огнище-

то се е слагало дебело дърво,бъдник, който трябвало да гори през ця-лата нощ. Коледните празници продължават

до Стефанов ден - 27 декември. През тези дни се смятало за грях да се работи.

10Българска Наука www.nauka.bg

Как празнуват по света? Предлагам Ви коледно пътешествие до 12 страни.Аржентина

Вечеря в лятната градина

Въпреки че е зима, в Аржентина пият ледени напитки и се разхлаж-дат с климатик. Децата украсяват вечно зелените дръвчета със сняг, направен от памук. Време е за коледна вечеря - цяло-

то семейство се събира в лятната градина под все още парещите лъчи на слънцето. люто печено прасенце или късчета месо с чесън и твърдо сварени яйца са традиционните блюда на аржентинците. Подаръците идват чак на 6 януари.

Тогава малките деца оставят обув-ките си под коледното дърво или до леглото, за да може Дядо Коледа да пусне в тях много играчки и бонбони. В знак на благодарност пред вратата малчуганите оставят вода и сено за уморените елени.

Белгия Фигурно пързаляне в коледния ден

Прекрасно украсени улици, паркове и домове. Само в Белгия може да ви-дите как някой татко мъкне елхата още в началото на декември. Това е така, защото там децата почитат повече Св. Николас (чийто празник е в началото на декември), а не Дядо Коледа. Малчуганите получават по-даръците си едва в Новогодишната нощ, и то чак след като удари 12-ият час. Традицията повелява навръх Коледа

цялото семейство да отиде на леде-ната пързалка, за да кара кънки. В някои малки белгийски селца има

обичай трима мъже да се маскират като царе и да обикалят от къща на къща, пеейки коледни песни.

БразилияПодарък за тайния приятел

Ако искате да видите Дядо Коледа по бански костюм, отидете в Брази-лия. Горещините там не позволяват на добрия старец да се облече по-прилично. В началото н а декември всеки член

от семейството избира “таен при-

ятел”. Роднините се събират на ве-черя и след това всеки пише името си на малко листче. Хартийките са разбъркват и всеки взема по една - човекът, чието име е изтеглил, е неговият таен приятел. На 25 де-кември за тайния приятел има спе-циален подарък.

Египет Риба и понички за бедните

В Египет празнуват Коледа на 7 декември. Обичай е по-заможните жени да приготвят риба и понички и да ги раздават на бедните. На коледната трапеза има супа,

месо и ориз. Във всяка къща може да опитате и от специалните бисквити с формата на кръст, наречени кахк. Освен множеството играчки и как-

ви ли не други подаръци децата полу-чават задължително и комплект нови дрехи.

Индия Коледно дръвче с банани

Коледният дух се усеща и в Ин-дия, въпреки че християните там са малко. В южната част на страната хората имат обичай да украсяват къщите с малки газени лампички и да слагат разноцветни панделки на вратите. На север пък всяка вечер в продъл-

жение на една седмица християните ходят на църква, където пеят колед-ни песни. Традиция е между къщите и по улиците да се палят големи картонени фенери. Не липсва и ко-ледно дръвче. То е изящно украсено с играчки, гирлянди и… манго или ба-нани.

КитайКъде са ми подаръците

Да отскочим до Китай. Хората там обикновено украсяват домове-те си с огромни фенери, а коледното дръвче се нарича Дърво на светли-ната. За китайските малчугани Дядо Ко-

леда е Дин Че лао Рен, което в пре-вод означава “Старият Коледен чо-

век”. Той им носи подаръците едва в края на януари, когато е китайската Нова година.

Португалия Спомени за миналото

Португалците вярват, че в колед-ната нощ на гости идват душите на мъртвите роднини. Хората оставят на масата хляб и плодове, за да може починалите да си хапнат. Коледните празници завършват на 6

януари, когато жените месят специ-ален хляб и поставят дребна моне-та в него. Който намери паричката, трябва да почерпи цялото семейство и да плати Коледната вечеря следва-щата година.

Швеция Кралицата на светлината

В Швеция Коледните празници за-почват на 13 декември с Деня на лусия (Кралицата на светлината). Възрастните хора вярват, че това е най-дългата нощ от годината, ко-гато и човекът, и животното са най-гладни и жадни. Обикновено най-голямата дъщеря в семейството се облича в бяло и си слага корона от свещи. Тя събужда родителите си, пеейки Коледни песни, и им поднася кафе и курабийки. Дядо Коледа няма работа в Швеция.

Там децата вярват, че подаръците ги носи добрият гном Жилтомтен.

Украйна Да хапнем на земята

На 24 декември украинците правят Свята вечеря, на която в кръг се по-ставят 12 различни постни ястия. Преди вечерята жените връзват с

красива панделка сноп от пшеница. Бащата или главата на семейството го внася в къщата и обикаля целия дом три пъти. След това оста-вя снопчето в един ъгъл на кухнята близо до някоя икона. Семейството сяда да се храни на

пода върху специална покривка, а в центъра се поставя обреден хляб със свещичка.


Bombina orientalis

ИвоКатрафилов

Bombina orientalis е открита в североизточен Китай (про-винциите, Heilongjiang, Hebei, Shandong, Anhui и Lianoning). Също така може да бъде открита в Корея, Тайланд и в южните части на Япония (ос-тровите Kiushiu и Tsushima). В Русия обитава окръзите Приморие и Кхабаровск.

МестообитанияОриенталската огненокоремна

жаба, има голямо разнообразие от хабитати (местообитания). Живее на голяма надморска ви-сочина - в смърчови, борови или широколистни гори, поречия на реки, мочурища и открити лива-ди. Bombina orientalis живее как-то в застоели води, така - и в течащи – езера, мочурища, реки, потоци, извори, дори в локви и канавки. Обикновено, този вид се придържа близо до водата, но в края на лятото може да бъде открит на стотици метри от най-близкия водоизточник.

Физическоописание

Ориенталската огненокоремна жаба има тъмен гръб, вариращ от сиво-кафяв до ярко зелен. При по-ярка окраска, обикнове-но има и черни петна. Коремът е ярко оцветен, червено-орен-жев или жълт на тъмни петна. Зеницата е триъгълна. Кожата е покрита с брадавици, с изклю-


чение на коремната страна, къ-дето брадавици се намират само близо до клоаката. От трите вида в род Bombina, B. orientalis има най-ясно изразени брадавици. Те са изпъкнали и остри. Тези жаби нямат резонаторни мем-брани.Женските екземпляеи са по-

едри от мъжките. През размно-жителния период мъжките раз-виват „брачни възглавнички” на първия и втория пръст, имат по-брадавичеста кожа и по-де-бели предни крайници.

РазвитиеЖенската ориенталската ог-

ненокоремна бумка, снася яйца в пакети от 3 до 45. Тези па-кети се снасят на всеки 7-10 дни, като крайния брой яйца е от 38 до 257. Обикновено, яй-цата се прикрепят на подводни растения, близо до брега. яйца-та се излюпват след 3-10 дни. Първата седмица след излюпва-нето малките ларви абсорбират жълтъчния си мехур. Поповите лъжички, имат хрилни цепна-тини на коремната страна, и са издадени навън, тези хрилни цепнатини се наричат стигми. След 6-8 седмици, започват да се оформят задните крака и бе-лите дробове. След 10-14 сед-мици, поповите лъжички са на дължина 3,5 см. и започват да

метаморфозират. След 12-тата седмица, започват да излизат от водата и загубват опашките си. Превръщането във възрастна попова лъжичка отнема прибли-зително 5 месеца.

РазмножаванеМъжките ухажват женските

с непрекъснати квакания, докато плават в плитчините. Брачния позив звучи, като лай и продъл-жава около 20 секунди. Мъжки-те квакат докато женските не се приближат, готови за чиф-тосване.В природата често мъжките

са много повече от женските. Чакащият мъжки скача върху гърба на всяка минаваща наблизо жаба, с надеждата че е женска. Неминуемо, мъжките поняко-га скачат върху други мъжки. Тогава „жертвата” издава слабо крякане, за да покаже грешка-та. Щом женската се приближи, двойката преминава в “брачна прегръдка (amplexus). Женските плуват с мъжкия, прихванат за тях и оплождащ яйцата, които те снасят.След оплождането, желеподоб-

ната обвивка на яйцата абсор-бира вода и набъбва. яйцата ос-тават в „желето” до момента на излюпването им. Размножава-

нето започва с първото затоп-ляне през пролетта и приключва през лятото. Оплодените от май до август яйца, се излюпват след 3-10 дни. Повечето яйца се излюпват през месеците юни и юли. Женските са способни да снесат повече от едно люпило за сезона. Снасят 38-257 яйца на порции от 3-45 яйца, на все-ки 7-10 дни.

ларвите на Bombina orientalis се излюпват 3-10 дни след сна-сянето им. липсва директ-на родителска грижа. Младите напускат, за да избегнат след-ващите излюпвания. Индирект-но, женските могат да влияят върху развитието на малките им, с различните места, където могат да бъдат снесени яйцата и „енергията” вложена в тях.

Женска и два объркали се

мъжки.

“Брачна прегръдка (amplexus).

1�Българска Наука www.nauka.bg

Размерът на яйцата и темпера-турата са също важни фактори. В студена вода ларвите, разви-ли се от големи яйца, са по-силни и здрави от излюпените от малки яйца. В топла среда е точно обратното.

ДълголетиеМаксималната продължител-

ност на живота на тези жаби в природата е приблизително 20 години. В плен те доживяват до 30 години.

ПоведениеОриенталската огненокоремна

бумка, спи зимен сън от края на септември до края на ап-рил, май. Хибернират на групи до шест екземпляра, обикновено на сушата в прогнили дървета, в камъни и листни струпвания, понякога и в потоци. Те са ти-пично дневни животни.

Комуникацияи възприятия

Звуците са основната форма на комуникация, и се използва главно в размножителния се-зон. Огненокоремната бумка има мек, музикален повик, звучащ като изострящо се „ууп... ууп... ууп... уууп”. Мъжките квакат, за да впечатлят женските и за да предупредят другите мъжки за присъствието си.Както повечето жаби, така и

тази използва зрението си главно за откриване на плячката си.

ЗаплахиОсновните врагове на Bombina

orientalis са птиците и големи-те водни животни. Бумката е отровна и при нападение по-казва това със защитната си поза(unkenreflex). Обръщат се по гръб и извиват гръбнака си. яр-ките, предупредителни шарки на коремите им, предупреждават потенциалните нападатели за тяхната токсичност и могат да отклонят нападението. При сериозна заплаха, огненокорем-ните бумки могат да отделят толкова отрова, че целите им тела се покриват със сапунеста пяна. Тяхната мътната окраска на гърбовете им (при руската форма) предоставя перфектен камуфлаж в калните води, кои-то обитават.

Отглежданеярката окраска, дневния начин

на живот и издръжливостта и я правят един от най-добрите избори. Известни са жаби с две окраски, известни като „руска златна” (гърбът е от златисто кафяв до черно кафяв) и корей-ска (с ярко зелен гръб). Някои предполагат, че разликата в ок-раската се дължи на смяна на храната, количеството свет-лина, стреса, температурата, влажността или пък - на ком-бинация от изброените факто-ри.Максималният им размер ва-

рира от 3,8 до 6,3 сантиметра, като мъжките екземпляри са по-дребни от женските.

ТерариумЗа терариум може да се из-

ползва най-обикновен аквариум. Аквариум с размери 60х30х30 е достатъчен за група от шест възрастни жаби. Аквариумът трябва да се покрие с мрежа, за да се избегне бягство, а в същото време осигурява и необ-ходимата вентилация.

Огненокоремните бумки водят полуводен начин на живот, за-това трябва да живеят и на суша и във воден басейн. Суша-та може да заема от Ѕ до 2/3 от цялата площ на съда. На нея трябва да се осигурят укрития, като коркова кора, аквариумни парчета дърво(мопани, мангрово дърво), камъни, живи или из-куствени растения. Ако за на-правата на сушата е използван едър пясък, то той трябва да бъде покрит с речни камъни или мъх (например, торфен мъх), за да се избегне поглъщането му по време на хранене. Бумките ряд-ко плуват под вода и предпочи-тат да плават на повърхността близо до брега. Водата трябва постепенно да достига до най-дълбоката си част, която да е около 8 сантиметра. Парчета дърво, водни растения и камъ-ни могат да бъдат поставени в дълбоките части на басейна, за да позволяват на жабите лесно да открият сушата.Има няколко лесни начина за

създаване на аква-терариум. За водна част може да използва-

“Руска златна”

форма.

“Корейска” форма.


те пластмасов съд с подходя-щи размери и форма, стъклена вана или да се залепи със сили-коново лепило стъклена лента на дъното, така че да разделя водата от сушата. В този слу-чай, за суша може да се из-ползва кокосов субстрат, чист торф без примеси или всеки друг субстрат предназначен за вла-голюбиви терариумни животни, предлагани в търговската мрежа. В съда с вода трябва да се по-ставят няколко големи камъка, които да образуват постепенен преход между водата и сушата. Ако използвате съд за вода, то трябва да го почиствате редов-но в зависимост размера му и броя на животните в съда.

Ако желаете да пресъздадете възможно най-естествени ус-ловия за вашите жаби, трябва да се потрудите малко повече. За изграждането на сушата се използва едър, речен пясък, като може да използвате едри речни камъни, за да избегнете свлича-нето на островната част във водата. Долива се вода почти до повърхността на островната част, като сама тя се покри-ва с плоски речни камъни и/или мъх. Този метод е подходящ за големи аквариуми. В този слу-чай водния стълб и общия обем вода са достатъчно големи, за да се използва потопяем аква-риумен филтър или външен, за да се избегне бързото зацапване на водата и честата и смяна. Изходящата струя вода трябва да бъде насочена към голям ка-мък или дърво, за да се избегнат силни течения или свличане на

островната част, също така може да се използва дъждовална „флейта”, която се прикача за изходящия отвор на филтъра и се монтира малко над водната повърхност. Така нуждата от честа смяна на вода отпада, до чистене веднъж на 1-2 седмици и то не повече от Ѕ от целия обем. При чистене може да се използва шлаух с „камбана” за по-добро почистване на дъното. Плаващите и вкоренени аквари-умни растения също допринасят за чистотата на водата.

Ако използвате чешмяна вода, задължително я третирайте с препарат отстраняващ хлора, хлорамини и нежеланите теж-ки метали(подобни препарати се продават във всеки магазин за акваристика). Също така може да си използва бутилирана из-ворна вода.

ОтоплениеОгненокоремните бумки издър-

жат на голям температурен ди-апазон, което ги прави още по-удобни за отглеждане. Дневната температура трябва да е 22°C - 26°C като може да се понижи през нощта. Ниската темпера-тура се понася добре, като и при 16 градуса не се забелязват проблеми. Добре е да се избяг-ват температури над 29 граду-са. Слаба крушка с нажежаема

жичка може да се постави над сушата, като така се осигурява и осветление. При нужда водата се отоплява с обикновен аквари-умен нагревател.

Осветление

Осветлението не е задължи-телно, но придава по-добър вид на акватерариума. Могат да се използват обикновени луминес-центни пури, но е препоръчително да се сложи поне една специална пура за влечуги и земноводни, из-лъчваща UVA и слаба UVB свет-лина (2%-5%). Ако имате живи растения, може да добавите и осветление, излъчващо изкустве-на слънчева светлина.

ХранаОгненокоремната бумка има

огромен апетит. Живите щурци трябва да съставят главна част от менюто им. Восъчни червеи, брашнени червеи, земни червеи и тубифекс също са подходящи и могат да й се дават веднъж на всеки 2-3 хранения. Боят на на-секомите, в зависимост от раз-мера на жабата, трябва да е 3-6 броя, като щурците трябва да са не по-големи от разстояние между очите на жабата. Хра-нят се веднъж на всеки 2-3 дни. Малките жабки се хранят еже-дневно на малки порции с дребни насекоми. Важно е всяка неиз-ядена или мъртва храна да бъде премахната. На възрастните жаби трябва да се предоставя на всяко второ хранене, насе-коми оваляни във специализирани витамини и минерални добавки. При малките жаби, това трябва се извършва при всяко хранене.

Бумката е отровна и при нападение показва

това със защитната си поза(unkenreflex).


НОВ вид жеравРуски орнитолози са откри-

ли на територията на Армения в близост до границата с Гру-зия и Турция нова форма жерав. Намерена е само една двойка. Гнездото е било разположено в неголямо блато на надморска височина 2200 м. И възрастните и малките са имали принципни различия с двата подвида на си-вия жерав – източния и запад-ния сив жерав. При възрастните добре се забелязвало отсъстви-ето на т. нар. червена корона и наличието на ярко бяло петно около очите. Женската е била заловена в

гнездото, където е опръстене-на, на десния крак бяла халка с черен номер 210, а на левия крак стандартен метален пръс-тен А 223099. Взета е и кръв за генетичен анализ. На основа-ние на външните белези е опи-сан като нова форма. Дали това ще се окаже нов вид жерав или нов подвид на сивия жерав ще

покажат бъдещите изследвания в това число и генетическите. Във всеки случай описването на нова форма на такава голяма птица си е сензация. По последни данни този жерав

вече не гнезди в Иран; в Грузия е възможно да има още няколко двойки, а в Турция около 200 – 250 двойки. Перспективите за изчезване на новата форма от

Закавказието са доста големи казват изследователи от Союза охраны птиц России. Орнитолозите молят всички,

които са виждали гнездящи или зимуващи „сиви” жерави в Тур-ция, Армения, Грузия и Иран или имат снимки или публикации за тези птици да пращат инфор-мация на Валентин Илияшенко [email protected]

Сив жерав(Grus grus).


Еволюцията винаги може да ни изненада. Една малка жабка от остров Борнео за пореден път доказа това твърдение. Индоне-зийски и сингапурски учени ус-тановиха, че жабата Barbourula kalimantanensis, за да се прис-пособи за по умело движение в хладните потоци, които обита-ва се е лишила от бели дробо-ве! Наистина звучи невероятно, това е за сега единствената позната жаба без бели дробо-ве. За еволюционистите това е още един пример за това как природата може да се откаже от един съвършен орган заради икономии.Калимантанската барбоурула

е всъщност доста рядка жаба, достигаща до 5 см дължина и обитаваща доста хладни реки в индонезийската част на ос-трова. За пръв път барбоурула-та е била открита преди око-ло 30 години, но до днес никой не е предполагал, че тя няма бели дробове. И няма как да не е така, тъй като е бил уловен само един екземпляр и на никого не му е хрумнало да изследва вътрешното устройство на жа-бата. Екскурзията, организирана от Сингапурския университет е имала за цел да открие още живи екземпляри и вида да бъде

„преоткрит”. След доста дни прекарани в ледените води на различни реки в джунглата уче-ните не само открили жабата, но и научили много нови неща за нея. Установило се, че мястото на белите дробове се заема от стомаха, далака и черния дроб и едно хрущялно образувание с неясна функция. Изместването на коремните органи е позволило

тялото да придобие по- пло-ска и издължена форма, което от своя страна прави барбоуру-ла по- приспособена за бързите потоци. Освен това при тази жаба се оказва, че съотноше-нието между площта на кожа-та спрямо площта на тялото е по голямо от това при дру-гите жаби, което подпомага га-зообмена. Кислорода барбоурула си набавя изцяло чрез кожата, която е богато кръвоснабдена и действа подобно на хрилете при рибите. Впрочем това не е единственото земноводно без бели дробове- има описани ня-колко саламандри без тези орга-ни, но друга такава жаба няма.Това устройство на тялото

на барбоурула наред със всичко обаче я прави и доста по- уяз-вима на замърсяване на водата и всякакви промени на средата. През цялата експедиция на уче-ните не се е отдало нито да наблюдават брачните и игри, нито да открият яйца, нито да разберат с какво се храни жа-бата или как се предпазва от хищници. Бъдещето на тази уникална жаба е доста несигурно и ще бъде своеобразен тест за хората, от които зависи нейно-то оцеляване. “

НеземНата жаба

Единствената познатажаба без бели дробове.


Най-отровНите змииЕмилияВачева

Змиите са едни от най-кра-сивите и грациозни животни на нашата планета. Съществуват около 2 700 вида, от които едва 410 или 15% са отровни. Теса обединени в над 10 семейства и са разпространени почти на ця-лото земно кълбо, с изключение на Антарктида. Най-многоброй-ни са в тропичните и субтро-пичните области. По-малък е броят на видовете в умерените географски ширини. Много ви-дове обитават пустини. Пове-чето видове обитават сушата, а някои змии са се приспосо-били вторично към воден начин на живот. Представители на под семейство Перкоопашати (Hydrophinae) никога не излизат на сушата и са яйце живораж-дащи.При отровните видове някои

от зъбите, освен за задържа-не на плячката имат и друго биологично предназначение. Те са снабдени с каналче, по ко-ето отделената от жлезите (видоизменени слюнчени жлези)

отрова се вкарва в тялото на жертвата или врага.Отровата е мощен хемото-

ксин, изграден на белтъчна осно-ва. Съдържа около 50 химикала, които имат различни функции (някои от тях не позволяват на кръвта да се кръвосъсирва). От-ровата блокира връзката между нервните клетки и мускула, в това число и сърцето и мус-кулите отговорни за дишането. Това води до спиране на жизне-ните функции и смърт. Но тази отрова е предназначена само за гризачи и дребни топлокръв-ни или студенокръвни животни (бозайници, птици, риби, други змии).В пределите на нашата страна

са открити 17 вида змии. От-ровни са само 6, от 8 отров-ни змии в Европа. Разделени са в 4 семейства- Боидни (1вид), червейници (1 вид), смокове (11 вида) и отровници (4 вида). По богатство и разнообразие на влечугите България е на едно от първите места. Отровни са: усойница, пепелянка, аспи-да, остромоцунеста усойница,

вдлъбнаточел смок и котешка змия. Повечето видове се сре-щат много рядко. Най-отровна е аспидата, но и най-рядко сре-щаната змия у нас.Най-разпространена е пепе-

лянката. Разпознава се лесно по рогчето върху предната част на муцунката. Тя никога не се сре-ща високо в планините. Предпо-чита терени, но често се среща в лозя, ниви, може да плува във водата и е активна денем . Не се страхува от човека.Повечето отровни змии не ха-

пят, освен ако не ги провокира-ме. Змиите улавят трептения-та на земята и усещат човека, много преди ние да сме разбрали за тях. Змиите предпочитат да се оттеглят или запазват поло-жението си. Човекът е прекале-но голям за тях и те избягват пряк контакт с него. Змията не проявява интерес от човека, тъй като той не е нито нейна жертва, нито естествен враг. Змиите избират да се крият от нас и да ни избягват пред това да ни заплашват по какъвто и да е начин.


СМъРТОНОСНА ЗМИя(Acanthophis antarcticus antarcticus)

Распространение:Австралия

Местообитание:Сухи и скалисти места.

Храна:Малки бозайници, птици и вле-чуги. Понякога използва края на опашката си за да примамва жертвите.

топ 10АФРИКАНСКИБУМСлАНГ

(Dispholidus typus)

Распространение:Танзания

Отровните и зъби са разполо-жени назад в устата, но въпре-ки това има смъртни случай

10АРлЕКИНОВА

КОРАлОВА ЗМИя(Micrurus fulvius fulvius)

Распространение:Северна Америка

9

8


ПяСъЧНА ЕФА(Echis carinatus carinatus)

Распространение:Тукменистан, Южен Узбекис-тан, Южно-западен Таджикис-тан

Местообитание:разнообразно, гори, поляни и др..

Храна:Храни се с малки гризачи, гу-щери, птици, жаби понякога с малки змии.

В Африка от нейната отрова загиват повече хора отколко-то от всички други африкански змии взети заедно.Отровата и е 16 пъти по-сил-на от тази на Отровницата на Ръсел (Daboia russelii russelii), за която се смята, че е причина за най-много смъртни случая в световен мащаб.

7

топ 10

В следващия бройнаучете, коя е

най-отровната змия…

СМъРТОНОСНА ЗМИя(Acanthophis antarcticus antarcticus)

Распространение:Австралия

Местообитание:Сухи и скалисти места.

Храна:Малки бозайници, птици и вле-чуги. Понякога използва края на опашката си за да примамва жертвите.

6

?


ИлианаТ.Илиева-Дъбова

Във всички човешки култу-ри на Дървото и Гората се отделя специално място. ле-сът е територия, обградена от тайственост. В него се случват мистериозни неща, тук живе-ят загадачни и чудни създания. Той е магически и опасен, но - и необикновено примамлив за човека. Това е един различен свят,

твърде отдалечен от привич-ния космос на човека, от града и селото, в които живее, от нивите и градините, които об-работва. В легендите и приказките го-

рите се населяват от съще-ства почти винаги настроени заплашително – вещици, драко-ни, джуджета, великани, хищни животни. Те са олицетворение на опасност, на страха пред неизвестното, който се та

в леса. Според представите на славянските народи гората е обиталище на самодиви, ми-тични създания, които са по-някога настроени благосклонно, друг път враждебно на обикно-вения човек. Самодивите оби-тават дивите лесове и тъмни-те планински усои. Те живеят под големи стари дървета.Много често с гората и ней-

ните мистични обитатели се свързва един особено важен момент от живота на чове-ка, а именно прехода от юно-шеството към зрелостта и превръщането на младежа или девойката в личност отговор-на и разумна. Тези символи14 и знаци15, обвързани с гората и нейните чеда, се появяват в епоха твърде отдалечена от нас във времето. Това е онзи период от историята, когато голяма част от познатия ни свят е зает от гъсти и не-

проходими гори. Нашите деди е трябвало да се борят с живия организъм на леса, за да отво-юват терени за строителство на селища или за отглеждане на земеделски култури. Във връзка с тази непрестанна битка за отвоюване на територии, леса, неговите дървета и обитатели се насищат със символни зна-чения14. Отношението към го-рата е в известна степен дву-значно. Тя се приема не само като израз на неопитомената природа, но и като място, къ-дето човек може да намери помощ и закрила. Тя е място-то, където определени хора с по-особен мироглед и възпри-емане на всемира, намират по-кой или вдъхновение. За разлика от обикновения лес, свещената гора е малка по площ тери-тория, но е заредена с огромна енергия, изпълнена е със симво-ли. Често гората е приемана за

ГОРATA И ДЪРВОТОСИМВОЛИ И ЗНAЦИ


знак на загадъчната и все още неопозната от юношата жен-ственост, която трябва да се изследва и разгадае. Докато дивият и мрачен,

трудно проходим лес е символ на човешкия страх пред неиз-вестното, то малката горич-ка, ограничена в едно по-тяс-но пространство се приема за място, което дава приют и протекция. Дъбравата, със своето лимитирано простран-ство, е знак на спокойствие и сигурност. Свещената горичка в Додона, в Епир е място на поклонение прес Зевс. Шумоле-нето на листата на дъбовете предава волята на божеството. В Древен Рим е известна све-щената дъбрава, разположена по брега на езерото Неми и пос-ветена на Диана Арисина. Там функциите на оракул са изпал-нявани от горски цар, който предсказва чрез свещените дър-

вета. Такива горички често са убежище на бегълци, на слаби и уплашени същества - хора и животни. И келтите, и древните гер-

мани почитали малки дъбрави, които приемали за свещени. В тях многобройните им богове демонстрирали волята и жела-нията си. Всяко растение в гората има

огромно значение за самото й съществуване. Най-големите елементи от живия и единен организъм на гората са дърве-тата. Те имат особени сим-волни значения в съзнанието на човека. Представляват Богиня-та - Майка и това се опре-деля от техните многобройни свойства и функции – защитни, хранителни и пр. Като част от природата, те са неразривно свързани със земята, в която са врязали здраво корени, с въз-духа, който ги обгръща, с вода-

та, от която черпят жизнени сили. В съзнанието на човека тази връзка се трансформира в отношениe с небесата и ве-чния живот. Дървото е знак за релацията между видимия и невидимия свят. Всяко дърво, всеки вид, символизира опреде-лени аспекти от това отно-шение. Според древните елини във някои дървета живеят бо-жества – покровителки, които се наричат нимфи. Много почи-тани били дриадите, живеещи в големите дъбове, мелиадите – в ясена, в наровите дървета също живеели нимфи. Антич-ните гърци вярвали, че дъщери-те на Хелиос така безутешно оплаквали брат си Фаетон, че боговете олимпийци се смилили над тяхната мъка и ги пре-върнали в нимфи на тополите – хелиади.Преклонението и респекта

кам дърветата е широко раз-

Гора на острова Св. Йоан.


пространено по целия свят. В много култури е популяр-на представата за Дървото на живота. Счита се, че то се намира в центъра на света и представлява негова ос, около която той се изгражда. Сим-волизира връзката между небе-то и земята. Неговите клони се простират до висините и представят човешките стре-межи към съвършенство. Ко-рените му се впиват дълбоко в земните недра и са знак за свързаността на двата свята – този на мъртвите и този на живите. Славяните го наричали Световно дърво, скандинавски-те народи – Йедразил, маите – Сейба или Йакхче, будистите – Бодхи. Буда често е изобра-зяван седнал под дървото Бод-хи. То е символ на просветле-нието. От Средните векове са запазени мюсюлмански молит-вени килимчета със стилизира-ни изображения на Дървото на живота.Дървото Йедразил, за което

се смятало, че е ясен, било свещено дърво в митология-та на скандинавците. То осъ-ществявало връзката меж-ду царството на боговете и тъмното царство на смъртта. Неговите клони хвърляли сянка на земята, а неговите корени я поддържали. Йедразил имал три огромни корена. Единият се простирал в страшното владение на Нифлхейм, къде-то змията Нидхог се храни с телата на мъртвите. Втори-ят корен е в Асгард, царство-то на боговете, там живеят и Норните – трите стари-ци - Съдба, Живот и Нуж-да, които определят ориста на всеки човек. Те поддържат жив Йездрагил, поливайки го с чиста вода от извора на съд-бата. Третият корен е в Хо-тунхейм, земята на гиганти-те. Под него блика изворът на познанието. Във водите му е

потопена отрязаната глава на мъдрия Мимир, която винаги изрича чистата истина. Са-мият Один платил с едното си око за правото да пие от водата на извора на прозорли-востта и знанието9. Сибиряните почитали едно

свещено дърво, което спо-ред тях, подобно на Йездрагил, включва трите свята. В горния (небесния) свят обитава бога-творец Улган, средния свят е мястото, където живеят хора-та и долния (подземния ) свят, където властва Ерлик. Улган направил от пръст и скали пър-вия мъж, а от неговите кости и първата жена, но Ерлик им вдъхнал живот и за това жи-телите на Сибир него почитат като баща на хората9.Дървото на живота е най-

важният символ на мистично-то учение Кабала. “То действа като духовен ориентир, съдър-жащ в себе си целия космос под формата на диаграма”4.Съгласно християнските вяр-

вания в Едемската градина има дърво “много желано, защото дава знание”1. Бог забранил на Адам да яде неговите плодо-ве. Но Ева, съблазнена от една змия (символ на злото), изку-шила Адам и двамата вкусили от забранения плод. Пред тях се разкрили тайните, които преди били недостъпни. Така те загубили своята чистота и невинност. Когато разбрал, че те са пристъпили волята му, Бог “изгони Адама и постави … Херувим и пламенен меч….. за да пазят пътя към дървото на живота”1. Това дърво често е наричано и Дърво на познанието или Дърво на добото и злото. Символиката на дървото и

преклонението пред него се съхранява в древните религии, където ясно се откроява бла-гоговението пред природата и силите, които тя притежава. За древните хора гората и дър-

ветата не само са източник на строителен материал и дърва за огрев, но и даряващи живот същества, обиталища на ним-фи и елфи. Хората са влизали в разностранни отношения с тези създания. Връзката между човек и дърво се осъществява и посредством изработваните от дънери статуи на божества и светци. Според християнските авто-

ри, Мария е била под дърво, ко-гато Светия Дух я благославя и чрез нея дава на света плод – Спасителя. Античните светилища се

трансформират през Среднове-ковието. Традицията на свеще-ните дървета се преустройва в символизма на Дева Мария. В Германия, например, е било разпространено преклонение пред Света Мария на Три-те дъба, Света Мария Зелена, Света Мария липа. За кръстът се говорело като за дърво, раз-пределящо благослови :”Тогава твоя клон поддържал небесен товар. В теб е текла велика кръв. Твоят плод е сладък и приятен.”5 Украсяването на коледно дър-

во е широко разпространено в Европа и Америка като символ на Иисус, който изкупва чо-вешките грехове. Украсата на клоните му се свързва с пло-довете на Райското дърво, знак е на укрепването и възражда-нето на човешкия потенциал. Още от предхристиянско вре-ме е познат обичая да се гизди вечнозелено дърво като защита от злите сили в периода от 25 декември до 6 януари. Къ-щите се украсяват със зелени клони и се запалват свещи за прогонване на лошите духове. Според християнската култура свещите са олицетворение на Иисус. В българските народ-ни песни, посветени на Коледа, е застъпен широко мотива за “дръвцето на млада Бога”10.


Според една еврейска легенда, патриарх Авраам засаждал на-всякаде, където и да се намирал, дървета. Едно имало необикно-вената способност да познава дали застаналия под сянката му е идолопоклонник или се покланя на истинския Бог. Когато под дървото се спирал служител на идолите, то вдигало клоните си високо и сянката му се от-дръпвала. Авраам не се отвръ-щал от този човек, а напро-тив, стараел се да го привлече към истинската религия. След като Адам и Ева с необмис-леното си поведение причинили беди на цялото човечество чрез плода на забраненото дърво, па-триарх Авраам върнал на света здравето чрез целебното дърво. легендата за това растение от Стария Завет в християнската символика се е трансформирала в идеята за кръста и възпри-емането му като дърво. Западноевропейската средно-

вековна скулптура използва мо-тива на кръста-дърво, който запазва символната връзка на възкръсението с дървото. Сим-воликата в този случай е от-четлива: листата на дървото опадат и то заспива зимен сън, след което отново се възражда и раззеленява. В раннохристиянски текстове

се говори за индийското дърво перидексион, чиито вкусни пло-дове ядели гълъби, докато в съ-щото време змиите не можели да се приближават до него и отбягвали сянката му 5. В един разказ за Христос се говори за “истинското дърво на живота”, от чиито плодове се хранят праведниците, до него не може да се доближи дявола 5. През Средновековието на това дър-во се приписва способността да закриля от дракони. “Небесният плод на дървто на мъдростта на Светия Дух, който човека получи чрез тайнствата” 5. Сред православните наро-

ди са широко разпространени множество легенди за мъртви дървета или клони, които се раззеленяват в знак на Божия-та воля. Типичен пример е ле-гендата за наближаването края на турското царство, разпрос-транена в търновския регион. Според това предание, когато сред българското население се разнесла мълвата за скорошно освобождение, един турски го-лемец забил запалена главня в земята и казал, че българско царство ще настапи когато овъгленото дърво се раззелини. Не след дълго време обаче тър-новци видяли, че главнята не само покарала, но и израснала като голямо и красиво дърво12, което до ден днешен показват с гордост на гостите на града. В ислямската традиция се

говори за дървото Заккум, чи-ито листа и плодове били хра-на за грешниците и злодеите. Горчивите овощия и бодливите клони измъчват осъдените на вечни мъки. Напротив, райски-те градини били пълни с да-ващи сянка дървета с вкусни плодове. Друго специално дър-во в мюсюлманската култура е космическото дърво, чийто листа били изписани с имена-та на всички хора. листата му падат, следвайки волята на Бог и се събират от Асраил, анге-ла на смъртта, който прибира душите на мъртвите 5.

ДъбСред дърветата дъбът изпък-

ва ярко зареден с голяма знакова

сила. Притежава твърда дърве-сина и поради това растението се приема като символ на без-смъртието и вечността. Дъбът е свещено дърво в културите на много народи. Символизира майката-земя. В Древна Гър-ция е дървото на Хера и на Зевс. Дъбът често е улучван от мълнии и затова се вярва, че по време на буря не бива да се стои под дървото. Тази връзка между дъба и мълния-та намира израз в символиката – той е приеман за знак на Зевс (Юпитер), който е господар на богове и хора и разполага с най-мощното оръжие - мълнията. Според елините желанията си богът гръмовержец съобщавал на хората чрез оракула си в Додона, разположен сред дъбова горичка. Шумоленето на лис-тата оповестявало волята на Зевс. Жреците на бога поста-вяли в изворите листа на дъб, когато се молели за дъжд. Ко-гато зевсовия син Еак потър-сил помощта на божествения си баща, той се намирал под клоните на могъщ дъб, посве-тен на царя на Олимп. Зевс дал отговор на молбите на сина си чрез знамение: блеснала свет-кавица и без да има вятър в клоните на дървото, листата му зашумели. Елините разказвали и една

друга легенда, в която на дъба е отредено специално място. Боговете се разгневили страш-но на бесните менади, които убили сладкогласния певец Ор-фей и ги превърнали в дъбове.

Листа и пъпки на дъб.

Дъбово дърво до езеро.


Но наказанието не свършило до тук. В продължение на много години свирепи ветрове брулели клоните им, гръмотевици раз-търсвали дънерите им и през цялото време изтерзаните им тела звъняли с гласа на Ор-феевата лира, докато изсъхнали и станали на прах. И в този случай дъбът символизира бо-жествената същост и е знак за могъщество.В Древен Рим на брега на езе-

рото Неми е имало свещен дъб, посветен на Юпитер. Короната от листа на дъб е атрубут на управетелите на Древна Ита-лия.Дъбът е свещено дърво и за

келтите. Върху него вирее имел; и двете растения друидите из-ползвали в различни ритуали. Преди да направят предсказани-ята си, жреците ядяли жълъди, за да добият пророческа мощ.Най-свещеното дърво за сла-

вяните е дъбът. Според пред-ставите им, Вселената е едно огромно дъбово дърво. То е ат-рибут на славянския бог Перун, повелител на гръмотевиците и мълниите, който е разрушител и възмездител, но и справедлив съдник и благодетел. Българите питаят дълбоко уважение към дъба. Бъдникът, запалван през коледната нощ е от дъбово дърво. Неговата пепел и оста-таците от главните имат ма-гическа и предпазна сила както за обитателите на дома, така и за животните, и за посеви-те. Дъбът се смята за мощно защитно средство срещу зли влияния. Символ е на здраве, късмет и плодовитост. Кората на дървото се използва за лече-ние на различни заболявания.Дъбът е почитен и от древ-

ните германи. Често техните събрания и тържества се про-веждали под сенките на тези дървета. Дъбът е атрибут на бог Тор, аналогичен на Перку-нас, бог на гръмотевиците на

древните латвийци 9.Като плод на дъба, жълъдът

е символ на продължаващия живот. Приема се за белег на плодородието и безсмъртието. Символ е на мъжката сексу-ална сила и е оприличаван на полов орган, затова често се носел като амулет. Скандинав-ските народи считат и жълъда за атрибут на бога Тор. Според населението от гръко-

римския културен ареал, тези дървета са обитавани от осо-бен вид нимфи, наричани дриа-ди. Смятало се, че листата на дъба предпазват от нападение на лъвове, а пепелта от дър-весината му защитава посеви-те от болестта житна главня. Тояги, направени от растение-то, забити в селското бунище прогонват змиите. В Китай е символ на сила и

устойчивост – под напора на вятъра дъбът се огъва, но не се счупва. В Антична япония е известен бог на дъба.Според Светото писание Гос-

под се явил на праотеца Авраам в дъбовата горичка Море. Под сянката на Мамврийския дъб Авраам приел Бог и два анге-ла, които му се явили като странници 1.За християните това дърво

е белег на душевната устой-чивост на Христос. Свързва се с постоянство в решенията и упоритост при постигане на целите. За юдеите дъбът е израз на

божественото присъствие.

Бук Това е дърво, посветено на

богинята Кибела в Близкия Из-

ток и на Рея, майката на Зевс в Древна Елада. Във връзка с това символизира благополучие, божественост и безсмъртие. Но букът е атрибут и на Ха-дес - покровителя на подзем-ното царство и поради тази причина се приема и като дърво на мъртвите. Заради кожести-те му листа и кора се смя-та за знак на устойчивост. В Древен Рим през класическата епоха, Юпитер, също както и Зевс в Древна Гърция, се приема като бог, чийто символ е дъба.

Но е почетен и с една свещена букова гора, която се намирала на хълма Есквилин. Във връз-ка с това бил разпространен и култа към Юпитер Фагуталис (бук). В Тускулум също има-ло свещена букова гора, но тя била посветена на богинята на луната и лова, Диана 8. Келтите смятали, че букът

Млада букова гора.

Листа от бук.


е дърво, отличаващо се с го-ляма хубост и във връзка с това виждане той е символ и на красота. По склоновете на Пиренеите във Франция имало многобройни олтари, посветени на келтския бог Фагус, чийто атрибут е бука. По време на желязната епоха,

германите гадаели за бъдещето с помощта на руни, изработени върху букови тояги или - чрез малки таблички, направени от букова дървесина. Въпреки, че запазените до наши дни талис-мани са от тис, има сведения, че амулети били изработвани и от други видове дървесина в зависимост от географски-те райони, предпочитанията на интерпретация на руните и от типа въпроси, на които се търси отговор. За тази цел бука бил често използван. Като алтернатива на пергаментови-те свитъци, хората започнали да зашиват една за друга мъ-ничките таблички от буково дърво, върху които пишели и така се появила нова форма на излагане на знанието – книгата 8. Това обяснява защо в някои езици думата съответстваща на “книга” има корен, който означава “бук”. Така например в англо-саксонския имаме bok (бук) и bec (книга); в съвреме-ния немски език: buche (бук) и buche (книга); в шведския: bok (бук) и bok (книга)8. Като дър-во, което е “отворило” вра-тите на хората към знанието, може да се каже, че бука се слива с Дървото на познани-ето 8.Във Вествалия през XVIII век

било разпространено суеверие-то, че бебетата излизат от счупените клони на бук и от това място при родителите ги занася щъркел.Дръжката на чука на масони-

те се изработва от бук. Днес това дърво е емблема

на Дания.

ОрехОще от дълбока древност е

разпространено вярването, че сянката на ореха е неблагот-ворна и крие опасност от раз-боляване, ако човек заспи под нея. Римляните били убедени, че тя е вредна и за растенията. Действително, сянката на оре-ховото дърво е много плътна, което се дължи на голямата му корона и широките му гъсто разположени листа, непропуска-щи слънчевите лъчи. Вярва се, че привлича мълниите.

В Древен Рим това растение е приемано за знак на женската сексуалност и е символ на пло-довитост, по време на сватба се подарявали орехи. Като хранилище на мисте-

риозни богатства се предста-вя плода на дървото в мно-го приказки и легенди. Той е особено важен символ, защото събира обилно и могъщо съдър-жимо, добре скрито зад твърда обвивка. Древните евреи срав-няват свещените книги с оре-ховия плод. Свети Августин изразява

становището, че ореха въз-произвежда три субстанции: меката месеста част на об-

вивката, “костите” на черуп-ката и на душата. Обвивка-та е също платта Христова с горчивото страдание; черуп-ката - дървесината на кръста; мозъкa - сладката вътрешност на божественото освобождава-не, която храни и която по-средством своето масло твори светлина5. Орехът е приеман и за сим-

вол на мъдрост, защото ядката много наподобява формата на мозък. Във Франция се смята, че в година, в която има богат добив на орехи, ще се родят и много деца. Според българските народни

вярвания, на Спасовден орехови клони се носят на гробищата или в църквата, за да се осигури покой на мъртвите в отвъдния свят и да им пазят сянка, за-щото се смята, че душите им обикалят света на живите 40 дни след Великден.

Плод на орех.

Големината на орех, сравнена с човек.

Дърво, орех.


Бор

Борът е дърво, посветено на Кибела (вав Фригия), на Рея (в Древна Елада) и на Рея и Опс, богинята на посевите (в Древен Рим). Свързва се с безсмъртие-то и е атрибут на божествата покровители на природата, жи-вотните, горите и планините. Според митологията Атис бил превърнат в бор. Този необик-новено красив момък бил любим на богиня Кибела. Управлявал нейната колесница теглена от лъвове. От любов към богиня-та Атис полудял и се самокас-трирал. Покрусената Кибела го превърнала в строен бор. Ат-рибут е на Дионисий (Бакхус),

на Юпитер, Венера и Диана у древните римляни.В източните култури това

дърво е знак на живота и пло-дородието. Високо се цени като символ на дълголетие и носител на продължително щастие. За-ради вечнозелените си иглички и устойчивостта срещу вята-ра, в япония борът е символ на силата на характера и жизне-ността. В Китай се приема за знак на твърдост и устойчи-вост, защото през студените зими бора не губи зелените си листа. Двойно разположените

иглички на това дърво са счи-тани за символ на разбирател-ството в съпружеските двойки и за дуализма на тяхното съ-ществуване. Китайската кул-тура питае дълбоко уважение към старите борови дървета. Смята се, че носят спокой-ствие и възвишеност на духа, както и творческо вдъхнове-ние.

КедърКедърът е дърво, което ви-

рее в страните от Средизем-номорието и е високо ценено още от древността. В Египет, територия бедна на дървесина, бил доставян кедров матери-ал от ливан. Дървесината на растението била много търсена не само заради твърдостта и ценната си смола, но и зара-ди приятния и траен аромат. Египтяните използвали кедъра за направата на кораби, мебели, саркофази, дръжки на оръжия и разнообразни домакински съдoве.

Древните евреи също високо ценели това дърво, използвали го широко в строителството и дърводелството. цар Соло-мон вложил кедрово дърво при строителството на Храма в Ерусалим. В древността се смятатало, че това дърво не гние.Многократно качествата на

кедъра се изтъкват в Свето-то писание. Първите христи-янски водачи препоръчвали при строеж на къща страничните греди да бъдат от кедър, защо-то той ще предпази душите на обитателите от развала. Па-триарх Кирил от Александрия /412-444/ сравнява дървесината на кедъра с тялото Христово като нетленно 5.

ТисТисът е дърво, което сим-

волизира както живота, така - и смъртта. Това двойствено възприемане на растението се дължи на способността му да се самовъзстановява от разру-шен дънер. листата му са веч-нозелени и дълголетието му е забележително, което обяснява приемането на тиса през Ан-тичността за символ на без-смъртието. Като израз на вя-рата в живота след смъртта това дърво се засажда, заедно с други растения със зелени лис-та в гробища. Токсичността на неговите семена е позната от дълбока древност. Отровата, извлечена от тиса парализира сърдечната дейност. В Антич-

Борова гора.

Борова гора.

Шишарка от бор

Дърво, кипарис


ността кантабрите и астури-анците, са употребявали отро-ва, приготвена от тис, която използвали когато попадали във вражески плен. Това дърво се свързва с траура. За населени-ето на Иберийския полуостров тисът е свещено дърво. В дъл-бока древност е било използва-но при различни религиозни це-ремонии при посвещаването на младите бойци във войнската среда и задължения. В тради-циите и културата на антич-ните астурианци това дърво символизира неразрушимата връзка между хората и земя-та. Белег е на неразривността между минало и настояще. И днес съществува обичай в Деня на Вси светии на гробовете на мъртвите да се занасят клонки от тис. Те ще водят покой-ниците в света на сенките. В Испания това растение твър-де често се среща в дворове-те на църквите, гробищата и около многоброините усамоте-ни параклиси. Като символ на смъртта и отвъдното тисови клонки се използват в различ-ни ритуали, свързани с празника на лятното слънцестоене Сан Хуан. На прозорците и вра-тите на къщите се поставят тисови вейки. Келтите намазвали със сок

от тисово семе върховете на стрелите си преди да влязат в сражение.През Средновековието оби-

чайно ниските прослойки от населението са се струпвали на места, където растат тисове. С клони от това дърво са ук-расявани и местата на общите събрания като белег на мисте-рия и свещеност, като знак за увековечаване на обещанията и спазване на взетите решения.Високите качества на дър-

весината на тиса определя и нейното широко използване за направата на различни предме-ти. Ако семената на тиса са

отровни, то това не се отнася за тяхната обвивка, която е храна за много птици, които допринасят за размножаването на растението. Германците изработвали от

тис защитни амулети за деца, обичай запазил се много дълго време.

КипарисТо е амбивалентно растение:

символ е както на подземния свят, така и на жизненост и сексуална сила. Кипарисът е значим религиозен символ, от-насян първоначално към плодо-родието и здравето, а по-късно към света на мъртвите и кул-та към подземния свят.

В Античността сред гръко-римския свят кипариса е символ и атрибут на Кронос/Хронос (Сатурн), по-късно – на Аскле-пий (Ескулап) под формата на наподобяваща пламък чаша. Ед-новременно с това е и атрибут на множество женски божест-ва – Кибела, Персефона, Афро-дита, Артемида, Хера, Атина, Евринома, дъщеря на великия Океан. Елините разказват две легенди за появата на кипари-са. Дъщерите на цар Егеокал от Орхомен били превърнати в киприси от боговете. Другата

легенда свързва растението с един прекрасен момък, младия царски син Кипарис, приятел на бог Аполон, който много обичал един чуден елен. По невнимание обаче по време на лов момакът убил любимеца си и тъгата му била толкова голяма, че помо-лил Аполон да му разреши да скърби вечно. Богът го превър-нал в дърво. В Древен Рим ки-парисът е атрибут на Плутон, бога на подземното царство. На гробовете на мъртвите по-саждали кипариси.В Китай кипариса се смята

за белег на смъртта, но също така и за алегория на женстве-ността.В предхристиянската епоха

много идоли са изработени от дървесината на кипариса.Кипарисовото дърво се засаж-

да в християнски гробища като знак на надеждата в отвъдното и е изобразявано върху сарко-фази. Това дърво с вечнозелени листа и дълъг живот, със сво-ята твърда дървесина, е също и символ на дълголетие. Предвид на това изображения на кипа-рис намират място в картини, представящи Рая.През Средновековието това

дърво се засажда около гроб-ници. Счита се, че притежава способност да отблъсква вредни магьоснически влияния. Смята се, че разположените по-ниско клони и семената на растението предпазват от предмети, които могат да причинят болка.

Пъпки на кипарис.

Дърво, кипарис.


Липа

Това дърво, широко разпрос-транено в Северното полукъл-бо, е високо ценено в среди-те на германските народи. То символизира дълголетието на селската общност и предос-тавя сянката си на местата за събрания на общината. ли-пата е отличителен символ на местната съдебна власт. В епохата на древните германи е приемано за свещено дърво и е свързано с богиня Фрея, мно-го почитаната покровителка на плодородието, любовта и вой-ната. Символизира женстве-ността и красотата. Знак е на радост. Германските народи считат, че липата притежава силата да отблъсква болести-те и заразите. В миналото се е вярвало, че дори при контакти със заразно болни хора, носещия липово клонче или липов цвят чoвeк не може да се разболее, защото растението го предпаз-ва. Смята се,че защитава от гръмотевици.

В земите на славяните това дърво е дълбоко почитано зара-ди меда, кото пчелите извличат

от неговия цвят. цветовете на липата са оприличавани на уста, поради тяхното разполо-жение спрямо листата на дър-вото. Смятано е за “топло” и магическо растение, което да-рява младост и ведрост. Вярва се, че ако човек заспи под кло-ните на липово дърво, лицето му ще стане свежо като лис-тата на липата.През Средновековието вър-

ху печата на град линдау са изобразени стилизирани липови листа, наподобяващи сърца. В хералдиката е познато изобра-жението на кръст, образуван от липови цветове. Фигурата се образува от ръце, завърш-ващи с липови цветове, които имат формата на сърце. Често изображениетo на липов кръст или двойка от клоните на рас-тението е използвано върху войнишки шлемове в Тюрингия и Хесе 5.

Мирта В Древен Египет миртата

носи хубав къcмет на влюбени-те и е символ на богиня Хатор, господарка на звездите и съдба-та, на изкуствата, на любовта и танците.

В Древна Гърция това рас-тение е посветено на Афроди-та и олицетворява любовта и красотата. Също е и един от атрибутите на бога на виното и веселието Дионисий. Мирта-та е знак на добър късмет и символ на дълъг живот. Приема се за емблема на щастието и мира. Тя се счита за божест-

ено и свещено растение. Съну-ването на мирта се смята за сигнал за бъдещи успехи и прос-перитет. В Англия украсяват с мирта букетите на годениците и младоженките.

Лавърлавърът (дафиново дърво) е

храст или дърво и в среди-земноморските територии има свещен характер. За древните гърци и римляните лавърът е знака на безсмъртието и побе-дата – духовна или физическа. листата му са олицетворение на поезията и превъзходство-

Липа, цвят.

Мирта в двор на къща.

Цвят на Мирта.

Лавър, дърво.


то на науките и изкуствата. Смята се, че отблъсква гръмо-тевиците. Посветен е на бог Аполон, който обикнал нимфата Дафне, но тя не му отговори-ла със взаимност. В стремежа си да избяга от преследващия я Аполон, нимфата се превър-нала във дърво – лавър. Богът стрелометец отредил листата на това растение да са вечно зелени. С помоща на дафиново дърво в светилището на бога в Делфи се пророкувало и с него се изваршват религиозни-те очиствания след проливане волно или неволно на кръв, т.е. след убийство. Този ритуал се извършва след унищожаването на змията-дракон Питон от Аполон и след убийството на Клитемнестра от родния й син Орест, който също е очистен от пролятата крав. лаврова горичка обграждала светилище-то в Делфи. Жрицата на ора-кула Пития пророкувала като дъвчела дафинови листа и пов-дигала украсения с клонки от растението триножник.лавърът е свещен атрибут

заедно с бръшляна и на бога на виното и веселието Дионисий.В Древен Рим дафиновото

дърво е символ на Юпитер. Знак е на мира, който се установя-ва след триумфа над враговете. Вестоносците на победата и армиите-победителки се окич-вали с лаврови клонки, които се пазели заедно с изображенията на Юпитер. При извършване на жертвоприношение се изгаряли клонки от това растение. Ко-

гато те пръскали силно искри и пращяли, се смятало за знак от божеството, че молбите са чути и желанието ще бъде из-пълнено. Като алегорична фигу-ра се представя чрез богинята на победата Нике, под формата на корона от лавър, която тя поставя върху главата на ге-роя.Ранното християнство обръ-

ща голямо внимание на лавъра и го цени високо. Приема го за символ на новия живот чрез Христовото изкупление.За лавъра се смята, че прите-

жава големи лечебни свойства и може да лекува както тялото, така и душата, преминала през тежки психични изпитания.

Акация

Това дърво със своите бели и червени цветове е смятано за свещено от древните егип-тяни. Според митологията, под акация са родени египетските богове. Тя символизира ражда-нето и смъртта. Когато Сет убива Озирис, поставя парче-тата от нарязаното му тяло в ковчег от акация и го хвърля в Нил. Изида тръгва да търси мъртвия си съпруг и пътува по великата река в лодка, израбо-тена от акациево дърво 7.Поради твърдата си дървесина

и дълъг живот, това растение

е символ на победата на живо-та над смъртта. Счита се за знак на плодовитостта както на жената, така и на мъжа.И за древните евреи акацията

е свещено дърво – от нейна-та дървесина бил изграден Хра-мът в Ерусалим от архитекта майстор Хирам Абиф. легенда-та разказва, че той е убит от тримата си завистливи чираци и е погребан под клоните на акация. Според арабите, акацията е

символ на любовта.Това дърво е и един от сим-

волите на франкмасоните. Европейските народи считат

акацията за символ на безсмър-тието.

ПалмаВ сухите райони на южно-

то Средиземноморие палмата е приемана за свещено растение. Древните египтяни посвещават палмата на бога на слънцето сияйния Ра. За тях тя е бо-жествено растение, символ на плодородие и богат урожай. Едновременно с това древните египтяни отнасяли растението към две могащи богини – Ха-тор, покровителка на небесата, наричана “господарка на фини-ковата палма” и на Маскхет. Палмови клонки са атрибут на богинята Маскхет, покро-вителка на родилките и май-ките в Древен Египет. Плочки с такъв символ са държали в ръце по време на раждане егип-тянките, вярвайки, че това ще облекчи болките и ще ускори

Лавър, цвят.Цвят на Акация.

�0Българска Наука www.nauka.bg

раждането 7.В Близкия и Средния Из-

ток приемат палмата за дърво на живота. Асирийският бог на слънцето Асур, изобразя-ван като крилат слънчев диск, много често е представян вър-ху кичура на палма. В Древна Гърция палмовота

дърво се асоцийра със Слънце-то и е знак на Хелиос-Аполон. Едновременно с това е свързано и с богинята на победата Нике (Виктория в Древен Рим), ко-ято често е изобразявана дър-жаща палмови клони.

Стройното изправено стеб-ло на дървото се възприема като знак на триумфа и въз-раждането. Такова е разбиране-то за символното значение на това растение в християнска-та традиция и то се свързва с “палмата на победата” на мъ-чениците за вярата и с раз-цъфналата палма от Рая. Из-ображението на този символ, възникнал в раннохристиянска-та епоха, често е съчетаван със стилизирани лилии и лозови филизи, които насищат (в слу-чая) допълнително знаковото послание. С палмови клонки и възгласи “Осанна” е привет-ствано влизането на Спасителя в Йерусалим.

ВърбаКакто много други символи,

чието значение през класиче-ската Античност в Европа и Източна Азия се различават по своето съдържание, така и върбата символизира твърде различни неща във всеки един от тези региони. В Средизем-номорието тя е знак на цело-мъдрието, защото се мислело, че растението отделя семена-та си преди да съзре и следо-вателно е стерилно сексуално. Смятало се, че в него има ве-щество, което поддтиква към въздържание и ако се погълне тази материя, това ще доведе до сдържаност на любовните желания. През Античността върбата

се посреща твърде противоре-чиво и затова е и атрубут на бог Асклепий (Ескулап), покро-вител на лекарите. Запазени са сведения за интересен обичай в Атина – на празника на пло-дородието жените поставяли в брачните си легла клонки от върба, за да ги предпазват от змии. Жреците на Асклепий се занимавали с лекуване на сте-рилитет. С върбова кора леку-вали и ревматизъм.

В източните общества тя символизира пролетта, дели-катността и нежността 8. В Древен Китай това дърво е един ясен и много силен сим-вол на еротиката и пролетта. Растението е пряко свързвано с женското начало. Наричали хетерите “върбов цвят”. Жен-ските принадлежности за раз-красяване са наричани с име-то на растението; веждите на красавиците са сравнявани с елегантните движения на вър-бовите листа; окосмяването на пубиса се нарича “тъмната сянка под върбите”, младите момичета се наричат “нежна върба”, “свеж цвят”. Древни-те китайци използвали клоните на дървото за защита срещу демони. Когато чиновниците заминавали за провинцията, за да изпълнят служебните си за-дължения, техните приятели ги изпращали окичени с върбови клонки.Клоните на върбата са сим-

вол на мъдрост. През Среднове-ковието на това дърво се гледа като на източник на лечебни сили. В християнската тради-ция е символ на мир, замества палмата по време на празника цветница, който по тази при-чина носи още и името Връб-ница. Върбовите клонки, които се използват по време на праз-ника се окачват на вратите на къщите, за да изпълнят про-текционистична функция – да ги защитят от зли влияния и да се избегнат мълниите и гръ-мотевиците. Западният свят свързва вър-

бата със смъртта и траура. Заради наведените си клони върбата е приемана за дърво на меланхолията и скъбта. По тази причина се смята за символ на смъртта и се засажда в гроби-ща. Върбата още се свързва се с магьосничеството и любов-ната сполука - човек, който заспи под клоните на върбово

Палма на брега на плаж.

Палма снимана от долу.


дърво ще успее да очарова из-браника на сърцето си, ако още не е признал чувствата си. В Галисия и Астурия се мисли, че с лико от върба се привързват метлите на вещиците.Според българската народ-

на традиция върбата отъжде-ствява женствеността, гъв-кавостта на поведението и адаптивността, за което сви-детелствува и народната мъд-рост: “Жената е като върба-та – където я посадиш, там никне:” Тя е тясно свързана с обичая лазаруване и с неговите основни елементи.

Самодивски чимшир

За древните келти това рас-тение било свещено. Припис-вали му мощни защитни сили. Смята ли, че привлича добрия късмет и повишава сексуални-те способности на мъжа. Мла-дите момичета носели кесийки с листа и изсушени плодове на растението, защото мислели, че така ще привлекат избрани-ка си. Смятали, че ако засадят самодивски чемшир близо до къ-щата, растението ще я защити от лош късмет. Друидите го използвали в слънчевите зимни ритуали (дн. Коледа), за да при-влича благополучие и сполука.

В средата на месец декември древните римляни празнували Сатурналиите и се окичвали с клоните на самодивския чим-шир. Това растение е приемано за знак на зрелите жени.

Според християнската тра-диция това дърво е белег на мъченичеството на Христос – растението се отъждествява с трънения венец заради буйните си листенца и червени шушул-ки, които символизират кръвта Господня.

БрезаБрезата е символ на пролет-

ното равноденствие, защото се смята, че издигайки своето стройно стебло, обещава дос-тигане на духовно просветле-ние и равновесие. Това дърво е свещено за древните келти, които го използвали като за-щитно средство срещу злите сили. Приемали го за символ на чистота и протекция. Много често това растение е използ-вано при направата на различни магически отвари и заклинания. Скандинавците свързват това

дърво с детеродната функция на жената и с майчинството. То е носител на здраве и добър късмет. Знак е на благоговение. Смята се, че магическите му сили могат да помирят враго-ве и да укрепят приятелство. Брезата се смята за протек-тор на влюбените. Брезата е свещено дърво и

за древните финландци. Според тях то е символ на надеж-дата и продължаващия живот. В легендата за сътворението на света се разказва, че кога-то дърветата станали толкова много, че оформили гори, Виа-намоинен взел брадва и изсякал голяма част от тях, за да засее ечемик, но оставил една бреза, на която да кацат птиците9.Индианците алгонкино в Се-

верна Америка приемат бреза-та за свещено растение. Пле-мената още от стари времена

Чимшир, оформено дърво.

Оформена градина с чимшир.

Градина с чимшир

Бреза в гората.


използвали дървесината за по-строяване на лодки и за изра-ботване на домакински съдове. Те разказват, че когато Гло-скап, господар на хора и жи-вотни, стрелял със стрелите си срещу брезите, от кората на дърветата се откъсвали парчета. Точто от тези брезо-ви корички се създали хората9.През Средновековието с ней-

ните клонки се прогонват ло-шите духове и влияния. Когато се мислило, че определен човек е обсебен от Дявола, тялото му се удряло с брезови клони. В Астурия и Галисия се смя-

та, че метлите на вещиците са направени от клони на бре-за. Славяните считат брезата за

дърво-защитник на здравето на човека и на спокойния сън. Тя е емблема на Русия и е символ на руската душа, често я наричат животворно растение. Това не е случайно – на територията на Русия брезата е най-раз-пространеното широколистно дърво.

КестенДревните гърци почитали

кестена като свещено дър-во, посветено на Зевс. Дума-та кестен произлиза от името на един град в Тесалия – Кас-танис, където се отглежда-ло това дърво. Независимо от това, през класическата епоха кестена бил наричан “жълъд на Сардис”, алюзия със столицата

на Древна лидия (дн. Източна Турция), от където произхожда. В течение на времето кесте-ните започнали да се наричат “жълъди на Зевс”8.Древните китайци вярвали,

че кестена е дом на западните богове. В християнският символизъм,

това растение представя бо-жествеността, целомъдрието и победата над изкушението.Във Франция съществува

обичай изображенията на све-тците да се поставят върху подложки, изработени от кес-теново дърво.В Испания това дърво се

свързва с вълшебството на любовта и приготвянето на любовни магии. Символ е на добрия късмет и сполуката. Според традицията в навечери-ето на 1 ноември се приготвят сладкиши от кестеново браш-но. В някои части на страната се празнува “Кастаняда” (Ка-

талуня) или се оставят печени кестени за отсъстващите от дома (Галисия и Астуря).

БъзПодобно на тиса, бъзът е ам-

бивалентно дърво или храст.Келтите вярвали, че в бъзо-

вите дървета се обитават от

феи - много капризни и свое-нравни същества, които могат както да навредят на човек, така и да му помогнат. Смя-тали, че бъза може да предиз-вика злини, но също така и да ги отблъсне. Друидите ползвали растението и за лечебни цели.В източните части на Ас-

турия се поставя във всички празни части на дома и се смя-та, че това предпазва от зле настроени вещици и други зли сили. Мисли се, че ако остане незапалнено с бъз място, лошия късмет ще се настани там и

жените ще чупят много до-макински съдове в продължение Плода на кестена.

Дърво, кестен.

Бъз, дърво с цвят.

Цвят от бъз.

��Българска Наука www.nauka.bg

на една цяла година. Да се пали и изгаря дървесината на това растение е крайно опасно спо-ред астурианците, защото чер-ния пушек, който се отделя, може да привлече призраци и дяволи.Но бъзът е и дърво на смър-

тта. Смята се, че Юда Ис-кариотски се обесва на тако-ва дърво и кръста, на който е разпнат Иисус също е от бъз.

Ясенясенът е “много” езическо

дърво, което малко се приема от християните, смята се, че

е обиталище на демони. Из-ползван е за лекуване на рани, а от дървесината му се изработ-вали амулети за предпазване от задушаване. Считало се, че от-блъсква мълниите при буря. В древността се вярвало, че това

дърво предразполага и подпома-га ясновидството. Това е едно ясно определено мъжко дърво. ясенът е дълбоко уважаван

от древните гърци. За тях това е едно растение много тясно свързано с войната, ко-ято е била част от ежедне-вието им. От ясен се изра-ботвали дръжките на копията на бойците. Според елините, ясена се обитава, подобно на други растения, от определен вид нимфи, наречени мелиади, които са войствени и без-пощадни. Те, заедно с гиган-тите се създават от кръвта на Уран. Преди Зевс да скрие огъня от хората, човеците свободно можели да го полз-ват, защото “огънят на Зевс, огънят от мълнията, често се намирал по върховете на ясе-ните, откъдето хората може-ли просто да си го вземат”2. Като подарък за сватбата си Пелей, бащата на Ахил, по-лучва наред с други ценности и ясеново копие.В скандинавската митология

на това дърво се отдава заслу-жено внимание. Боговете сът-ворили първите хора – Аск и Ембла от дънера на ясен. Това дърво за скандинавците било свещено. Могъщият Йедразил, Дървото на живота предста-влявал огромен ясен.

ДрянВ българската култура дря-

нът е едно много специално дърво. То се счита за вълшебно, носител е на надежда за здраве,

дълъг живот и добър късмет. Смята се,че дрянът цъфти най-рано, но плодовете му уз-ряват най-късно. Той е символ на дълголетие, което се свързва с особено тежката му жилава и здрава дървесина. Присъства в много обичаи, като се използ-ва за гадаения и наричания. От дрян се изработват и сурвач-ките, с които се сурваква за здраве, богат урожай и дълъг живот. Той символизира Дър-вото на живота.

Ясен, дърво.

Дряново дърво с цвят. дърво.

БИБлИОГРАФИя:

Библия, С., Изд. Св. Синод, 1992Вернан, Жан-Пиер. Старогръцки богове. Всемирът, боговете, хората. лик, 2001Кун, Н. Старогръцки легенди и митове, С, Наука и изкуство, 1979Сасон, Г., Ст. Уейнстий. Едно желание може да промени вашия живот. Кибела, 2007Biederman, Hans. Diccionario de smbolos (con ms de 600 ilustraciones). Paids, Barcelona, 1993 Bruce-Mitford, Mirand. El libro ilustrado de Signos y smbolos. Miles se signos y smbolos se todo el mundo, Blume, B., 1997El principio se la civilizacin. Gran Historia Universal, Ediciones Folio, Barcelona, 2006Hageneder, Fred. La sabidura de los rboles, Blume, B., 2006Philip, Neil. El libro ilustrado de los mitos, cuentos y leyendas de todo el mundo, Barcelona., Ediciones B, S.A., 1995www.liternet.bg. Българско народно творчество. Том V, Обредни песни. Под ред. на М. Арнаудов, Хр. Вакарелскиwww.liternet.bg. Българско народно творчество. Том ВVI, любовни песни. Под ред. на Д. Осинин, Ив. Бунин. www.liternet.bg. Българско народно творчество. Том XI, Народни предания и легенди. Под ред на цв. Романска и Е. Огнянова www.bulgarian-orthodox-church.orgwww.filosof.historic.ru. Электронная библиотека по философииwww.mirslovarei.com. Философский словарьwww.monografias.com.Lili, Medina Z. Signos, smbolos y sealeswww.monografias.com. Tuxtla Gutirrez, Chiapas. Cultura Egipciawww.telecable.es . Plantas mgicas


НароднатаМедицинапрез вековетеБългарската народна медици-

на води началото си от време-ната на траките, славяните и прабългарите. За съжаление, ние не знаем много за дейността на народната и официалната ни медицина през Първото българ-ско царство, но все пак до нас са достигнали оскъдни сведения, които говорят, че българите са използвали народната медицина. Така във въпросника, изпратен до папа Николай I в 869 г., цар Борис се интересува (въпрос 62) какво да прави с червения камък (Argilla rubra), с който бълга-рите лекуват много болести. Червеният камък съдържа сти-пца и желязо, които му при-дават противовъзпалителни и усилващи организма свойства. И днес нашият народ го употребя-ва против малокръвие. От въ-прос 79 се разбира, че българите носят муски за предпазване от болести и - за здраве.

В произведението „Шестоднев” на Йоан Екзарх в един малък речник са записани някои боле-сти и лекарства. От него нау-чаваме, че при плеврита, наричан от народа ребреница, се препо-ръчва лекуване с върба, топола и кукуряк, които се прилагат и днес в народната ни медицина, което е и научно обосновано.

BG


След падането на България под османско владичество, нашият народ е лишен от всякаква ме-дицинска помощ. Верският фа-натизъм у турското население и ниското ниво на хигиената в селата и градовете са причина за появяването на много епиде-мии. За детско здравеопазване не може да става и дума. Здравето на народа се намира най-често в ръцете на случайни хора, без каквато и да било медицинска подготовка.

През този период голямо раз-пространение намира арабската медицина, която оказва значи-телно влияние върху медицин-ските познания в османската

империя. Именно оттогава да-тират ръкописните народни ле-карственици, в които наред с описанията на лекарства про-тив болести намираме и „ре-цепти” против змейове, таласъ-ми, вампири, зли духове и уроки, всевъзможни заклинания, баяния, врачувания, магии, пророкувания и пр.

В ръкописните материали по народна медицина, записани през 1576 г. от Али Мехмедов, се съ-държат различни рецепти, някои от които са против главобо-лие, зъбобол, треска и др. През 1780 г. е написан лекарствени-кът на поп Григорий, през 1804 г. - лекарственикът на дядо

Илийчо Спицерина от Свищов. От същото време датира и ле-карственикът на Тумпаров от Самоков, а от 1833 г. - лекар-ственикът на Иванчо Келифар.

Най-често срещаните в тези лекарственици лечебни растения са индийското орехче, канела-та, карамфилът, саръсабурът, сънотворният мак, исиотът. Като лекарства от животински произход се препоръчват зайча или меча мас, овча лой, живо-тинска кръв, животинска жлъч-ка, пчелен мед и восък, а от неорганичен произход — червен камък, каменна сол и др.

Безспорно най-голямо място в нашата народна медицина за-емат лекарствените растения, или билките, чието име произ-лиза от старобългарската дума „биле”. Оттам и народните ле-чители се наричали билери. В миналото прочути били биле-рите от Кюстендилско, Дебър-ско, Златна Панега, Воденско и особено - от янинско. Билери-те били две категории — едни, които водели уседнал живот в градовете и големите села и се казвали хекими, и други, пъту-ващи, които били в движение. Освен от билерите, билки се продавали и в т. нар. ахтарни-ци или спицерии. С лекарствени растения билерите се снабдява-ли, като ги берели в околно-стите на населеното място, в което живеели, а малка част си доставяли от чужбина. Брането на билките ставало главно на Гергьовден, Константиновден и най-вече - на Еньовден, нари-чан от нашия народ Св. Иван Билобер. лекарствата, които билерите давали, били в различ-

Мента(Mentha piperita L.)


на форма, но главно това били чайове, прахове, маджунни ком-преси, бани и др.

Въпреки че народните лечите-ли в някои случаи причинявали вреда на болните, през този пе-риод бил натрупан ценен опит. Показателен в това отношение е примерът с народния лечител

Иван Раев, чийто оригинален метод за лекуване на сънната болест с корените на билката лудо биле е възприет сега от световната медицинска наука под името „българско лечение”. Съкровищницата на народния

опит в областта на здравеопаз-ването е предмет на обстой-

но изучаване, при което всич-ко ценно от нея се възприема и внедрява в нашата фармацев-тична промишленост. Не малко лекарства като нивалинът, бе-лазонът, леонуринът, ескувази-нът, винкапанът, антралаксът, розалинът и др., приготвени от нашите билки, разнасят славата на България по света.

Сънотворния мак (Papaver somniferum L.)

Татула (Datura stramonium L.)


до ХъБълКосмическият телескоп Хъбъл

несъмнено е една от най-скъ-пите и най-продуктивни науч-ни мисии. От изстрелването му през 1990 година по него са изразходвани милиарди долари, а в замяна човечеството направи много открития. Космическата обсерватория Хъбъл е отговорна за измерването на разстоянието до цефеидите, от което пос-

ледваха по-точно определяне на константата на Хъбъл и опре-деляне скоростта на разширява-не на Вселената, установяване, че Вселената се разширява все по-бързо, откриване на огромни черни дупки в ядрата на галак-тиките, откриване на връзка между масата и свойствата на галактическите черни дупки и свойствата на галактиките-до-

Последна

сервизна

мисия

Космическият телес-коп Хъбъл в орбита.

АтанасКумбаров

Лого на четвъртата

сервизна ми-сия до Хъбъл.


макини, заснемането на сблъсъка между кометата Шумейкър-леви и Юпитер и за заснемане-то на невероятни снимки, про-зирайки по-дълече от всеки друг телескоп.

КомпонентиНай-голямото предимство, а

може би - и най-големият не-

достатък на телескопа е ди-зайнът му, който предвижда обсерваторията да се посещава от астронавти и да се прекон-фигурира от време на време. В началото това се оказало пре-димство – космическата совалка изпълнява по 6-9 полета на годи-на и обслужването и обновява-нето на телескопа не е проблем. Но след започване изграждането

Двама астронавти ремонтират Хъбъл по време на мисия 3Б.


на Международната космическа станция (МКС) значителна част от финансирането на НАСА се заделя за станцията. След инци-дента със совалката Колумбия, положението на пилотираната програма на САЩ е по-зле от всякога. След години на Земята, совалката успява да извършва по 2-3 полета на година, а раз-писанието й за доизграждане на МКС е претрупано. За момент е решено полетите до Хъбъл да бъдат преустановени – сигурна гибел за телескопа.

Благодарение на уникалния ди-зайн на телескопа Хъбъл, той може да бъде поправян, подо-бряван и надграждан в орбита. Апаратурата му е организирана в блокове, които могат да се изключват, изваждат, ремонти-рат и подменят. Тази особеност на съоръжението се оказва от критична важност още от са-мото начало на мисията – след

изстрелването на телескопа се установява, че главното огледа-ло е дефектно и изображенията, получени от телескопа, са раз-мазани. Инженерите на НАСА установяват, че проблемът може да бъде решен чрез доба-вянето на допълнителен опти-чен компонент, един вид „очила“. През 1993 г. екипажът на совал-ката Индевър извършва първа-та ремонтна мисия. През 1997 г. совалката Дискавъри достига телескопа и извършва втората сервизна мисия. Третата мисия до обсерваторията е разделена между два полета – полет А е извършен през 1999 г. от совал-ката Дискавъри, а полет Б през 2002 г. от Колумбия. По време на сервизните мисии се подме-нят жироскопите, сензорите, слънчевите панели и инстру-ментите на телескопа. До сега от телескопа са били свалени 5 научни инструмента, а след сервизна мисия 3Б на Хъбъл има

6 инструмента.

Към 2008 г., 6 години след ми-сия 3Б, почти всички жироскопи са извън строя, като се очак-ва оставащите да се развалят скоро, батериите са деградира-ли, някои научни инструменти вече не работят, а изолацията на телескопа е за подмяна. За удължаването живота на обсер-ваторията е нужна нова мисия. След проблемите в НАСА из-глежда няма да има такава, но под натиска на публиката и на научната общност НАСА ре-шава да отдели една мисия на совалката до телескопа. Финан-сирането се поема от Астро-физическата общност. Мисията е насрочена за есента на 2008 г. и носи обозначенията SM4 и STS-125. Избрана е совалката Атлантис. Точната дата вари-ра, но се очаква совалката да потегли на амбициозната 11-дневна мисия на 10 октомври.

Удължаване на оперативния жи-вот на Хъбъл с още поне пет години. За целта ще бъдат под-менени шестте жироскопа на телескопа, които го обръщат в желаната посока, ще бъдат подменени батериите му и ще бъде сложена нова термоизо-лация от външната му стра-на. Използвайки двигателите на совалката, телескопът ще бъде закаран в по-висока орбита, тъй като при оперативната му височина се наблюдава извест-но съпротивление с йоните от горната атмосфера, което води до намаляване на скоростта и падане на телескопа. Освен го-респоменатите дейности, към Хъбъл ще бъде прикачен меха-низъм за скачване, който ще послужи за захващане на те-лескопа от сервизен апарат, предназначен да го свали от орбита безопасно над океана.

1.Някои оптимисти предполагат, че НАСА ще инсталира меха-низма с надеждата, че в бъде-ще новият космически кораб на НАСА – Орион – ще извърши още една сервизна мисия до об-серваторията. Втората цел на мисията е да се увеличи научната производител-ност на телескопа. Това ще бъде постигнато чрез инсталирането на два нови инструмента: Ши-рокооъгълна камера 3 (ШъК 3) и Спектрографа на космически-те начала (СКН). ШъК 3, която работи във видимия, ултрави-олетов и инфрачервен спектър, ще увеличи чувствителността на телескопа между 10 и 30 пъти. СКН ще увеличи чувст-вителността на Хъбъл 10 пъти. Той работи в ултравиолетовия спектър и е много важен ин-струмент, тъй като земната атмосфера абсорбира ултравио-летови лъчи и изследвания в този

2.

диапазон се провеждат най-добре от космоса. Третата цел е да се ремонти-рат двата развалени инструмен-та в научния арсенал на Хъбъл. Снимачния спектрограф на кос-мическия телескоп (ССКТ) не работи от 2004 г. Той помага на учените да определят тем-пературата, химическия състав, плътността и движението на наблюдаваните обекти. ССКТ работи в ултравиолетовия, ви-димия и инфрачервения спектър. Развитата камера за изследвания (РКИ) е най-обещаващият ин-струмент на Хъбъл. Но от 2007 г. тя не работи. Тази камера работи в ултравиолетовия и ви-димия спектър. РКИ позволява на Хъбъл да извършва широки про-учвания на Вселената, да изслед-ва природата и дистрибуцията на галактиките и да проучва ня-кои от ранните характеристики на Вселената.

3.

Цели


ОпастностиИзпълнението на четвърта-

та сервизна мисия представля-ва една от най-сложните мисии в историята на пилотираните космически полети. За осъ-ществяването на горните три цели са нужни пет извънбордо-ви космически дейности, позна-ти още като „космически раз-ходки“. Продължителността на мисията е 11 дни. Уникалното при тази мисия е, че се планира изключителна спасителна опе-рация в случай на авария. При излитане на совалката има ве-роятност част от изолацион-ната пяна по външния й горивен резервоар да се откърти и да удари термалния щит, повреж-дайки го до такава степен, че да не може да бъде ремонти-ран в космоса. В такъв случай, совалката не може да се върне на Земята, тъй като темпера-турата при кацане достига до 3000 градуса. При мисиите до МКС, в случай на повреда, ас-

тронавтите могат да останат на станцията в продължение на месеци, през което време да бъ-дат евакуирани с друга совалка или - с руския кораб Союз. Но Атлантис има възможност да остане в Космоса само 16 дни, а ограниченото количество го-риво, с което разполага, не й позволява да достигне до МКС. За това НАСА разработи план, според който совалката Индевър ще чака на Земята в готовност за излитане и в случай на ава-рия ще излети с четиричленен екипаж, за да прибере седемте астронавта от Атлантис. Така на борда на Индевър би имало 11 астронавта или - с 4 повече от нормалното, за което са пред-видени известни модификации в кабината.

Обратно броенеСовалката Атлантис ще из-

лети към Хъбъл от старто-ва площадка 39А в космическия център Кенеди във Флорида, а

междувременно техниците ще подготвят Индевър на съседна-та площадка 39Б за спасител-на мисия. Поради изменения на площадка 39Б с цел приспосо-бяване към новите пилотирани ракети Арес, совалката Индевър няма да може да излети от нея. След изстрелването на Атлан-тис, Индевър също ще бъде пре-местена на стартова площадка 39А. В случай, че не се наложи провеждане на спасителна ми-сия, Индевър ще бъде прекон-фигурирана за редовния й полет до МКС.

Ако сервизна мисия номер 4 премине успешно, Хъбъл ще бъде по-мощен, по -чувствителен и по-продуктивен отвсякога. С новите инструменти, много по-мощни от предшествениците им и след подмяната на жизне-ните компоненти на телескопа, заедно с два от старите научни инструмента, Хъбъл ни обещава още много невероятни снимки и открития.

Както по време на изстрелването на телескопа, така и по време на изстрелването на последната мисия до Хъбъл, на стартовата площадка ще има едновременно две совалки.


Documents

Българска Наука 19