5

ГРАД

ЕЖ

Шотландски Ритуал � ноември 2006

ВъведениеОще първите идеи, обясня-

ващи развитието на света, акцентират върху качестватана географското пространствои неговото значение за специфи-ката на социалните и духовнипроцеси. Първите обосновани изводи за наличието на връз-ка между фундаменталните качес-тва на географското пространствои социалните и духовни реалностипринадлежат на мислителите отдревността. Известна е философска-та теза, че в началото на всяка дър-жава е почвата, върху която се създа-ва сакралният характер на земята.Често изследователите, абсолюти-зиращи значението на пространст-вените (географските) фактори заобщественото и духовното разви-тие, влагат метафизичен смисъл втяхното тълкуване, което е причи-на за възникването т. нар. „Сакрална География.”

Термина “География” произли-за от старогръцкото “Γεωγραφία”(Geographia), което се състои отдвете думи: “Γη” (Ге) или “Γεια”(Гея), — Земя, и “Γραφειν” — пиша,описвам, и означава буквално“Земеописание.” Това според опреде-лението в Енциклопедия Уикипедияе “наука, изучаваща локалните и общи-те пространствени характеристи-ки във физическите и човешките явле-ния.” Термина „Сакрален” пък идва

от латинското “Sacrгtus” и озна-чава „Свещен”, “Свят” “Божествен”, “Таен”, или “Сакрална География” озна-чава буквално “Свещена География”(Божествена География; Тайна География).

Затова Сакралната География обик-новено се разглежда не само катофизически, но и като духовен фено-мен, и като специфично езотерично направление. В нея физическиге явле-ния се тълкуват като духовни фено-мени, а духовните феномени се обоз-начават с физически явления. Базатана Сакралната География са географс-ките пространствено-времеви мис-тични и духовни характеристики.Нейните основни пространствено-географски и сакрално-митологичниаспекти са Суша-Вода, Изток-Запад и Север-Юг, Горе-Долу.

Частен случай на Сакралната География е т. нар. Библейска География, която придава на геог-рафските понятия в Книгата на Закона (Библията) висши духовни измерения. Някои писатели, предим-но от жанра Фентъзи, също си служатс една разновидност на Сакралната

САКРАЛНА ГЕОГРАФИЯНА МАСОНСКАТА ЛОЖА

Вселената, която е промълвената Дума на Бога, е безкрайна по размер.

(Албърт Пайк – Морал и Догма)

Пътувайте Братя от Запада към Изтока през Севера, и от Изтока към Запада през Юга,

докато откриете Свещеното Място.(Масонски Ритуал)

6

ГРА

ДЕЖ

Шотландски Ритуал � ноември 2006

География, изграждайки своя измис-лена фиктивна Фантастична География, като например Дж.Р.Р Толкин във Властелина на Пръстените, Урсула Ле Гуин в Землемория, Айзък Азимов в цикъла Фондация и др. Те изграждат цели завършени магичнисветове във времето и пространс-твото, светове които притежаватсобствена митология, история, кул-тура, и география.

Масонската Ложа също притежавасвоя езотерична Сакрална География. Какво представлява Масонската Ложа от гледна точка на СакралнатаГеография? Както се казва в Ритуала:“Това е един правоъгълник, който се простира от Изтока на Запада, шири-ната му е от Севера до Юга, височината

от Земята до Небесата, а дълбочинатаот повърхността до центъра на земя-та.” Масоните изучават СакралнатаГеография, което също е подсказано всъдържанието на Ритуала: “По времена това Пътешествие успяхте да видитена Изток Небесната и Земната Сфери.Те ви напомнят, че цялата Вселена под-лежи на вашите изследвания.”

Спецификата на СакралнатаГеография е извънпространствена иизвънвременна. Тя се опира върху философското осмисляне на всеоб-щите географски категории, разби-рани като сакрални символи. Отсвоя страна пространственитеотношения в Масонството са свър-зани също и със Сакралната Геометрия(Свещената Геометрия), тъй като

7

ГРАД

ЕЖ

Шотландски Ритуал � ноември 2006

Ложата пресъздава геометричес-ки един сакрален (“свещен”) модел на света. Вселената (единствотона Микро– и Макрокосмоса), е пос-троена от Великия Архитект наВсички Светове освен върху прин-ципите Сакралната География, такаи върху принципите на СакралнатаГеометрия.

Термина “Геометрия” произлизаот гръцките думи γη – “земя”, и µετρ-ηω – “измервам”, и представлява клонна математиката, изучаващ прост-ранствените отношения в материал-ния и духовния свят. Във философскиаспект термините “Масонство” и“Геометрия” се считат за синоними,тъй като Масонството е основа-но върху принципите на СвещенатаГеометрия.

Всяко пространство има свое гео-сакрално (пространствено-духовно)измерение. Геосакралното измерениевключва геометрично-географска сак-рална координатна система по хори-зонтала, вертикала, и диагонала. Тое закодирано в архитектурата насредновековнитеГотически Катедралии представлява тяхна същностнахарактеристика, материализирана ивъплътена в основните им пространс-твено-духовни координати. Сакралното пространство съответства на прос-транствено-географската конструк-ция на Катедралите. Ядро на тяхната геосакралната матрица представляваформата и измеренията на мате-риалното/духовното им (конкретноили имагинерно) външно и вътреш-но пространство. Архитектуратана Готическите Катедрали изграждаща своеобразна силово-енергийна решетка,

която насочва енергийните импул-си снезхождащи от Небесата къмутвърждаване на оптимално духов-но-жизнено пространство (поле) наЗемята.

Това представлява условно-имаги-нерното пространство, върху което се формира съответно духовно-гео-сакрално съзнание в Човека (свърз-ващата компонента от триадатаНебе-Човек-Земя). От тази гледна точка могат да се формулират някои философски отношения, зададени оттроичната „географска координатна ос на Вселената“ (дължина, ширина,и височина) и съдържащото се в неяреално-абстрактно пространст-во, чието отражение на Земята сеявява Масонската Ложа. Геосакралнатаматрица на Масонската Ложа иманяколко различни геометрично-прос-транствени измерения, отразени в нейната Сакрална География. (Тук употребяваме понятието “Ложа” в смисъл на “Храм”– мястото, къдетосе извършват масонските работи).

В настоящия Градеж ще разгледамеосновните категории на Сакралната География, в тяхната вътрешна връз-ка със Сакралната Геометрия, както и ще обозначим нейните конкретниизмерения в геосакралната матрица на Масонската Ложа.

Нека първо обаче направим еднакратка обща характеристика на Сакралната География.

Категории на Сакралната ГеографияСакралната География борави с три

основни двойки категории:

1. Категория Изток-Запад2. Категория Север-Юг

8

ГРА

ДЕЖ

Шотландски Ритуал � ноември 2006

3. Категория Суша-ВодаСпоред масонския Катехезис ори-

ентациите по осите Изток-Запад и Север-Юг са обозначени в МасонскатаЛожа статично и динамично,:

Въпрос:Каква е формата на Ложата?Отговор: Дълъг двоен Квадрат.

Въпрос: В каква посока е дължината му?Отговор: От Запад на Изток.

Въпрос: А ширината му?Отговор: От Юг на Север.

Статичнотези категории са обозна-чени в интериора на Ложата, а дина-мично – в движенията в Ложата.

Нека разгледаме тези категорииедна по една.

1. Категория Изток-ЗападВ каноните на Сакралната География

в съдържанието на географските посо-ки на света се влага мистичен смисъл. Основна движеща сила на социалнитеи духовни процеси в глобален и реги-онален мащаб е противостоенето идопълването между земните полю-си – Севера и Юга, и между корен-но противоположните характерис-тики на източните и западните цивилизации. Така, от гледна точкана природния символизъм, Изтокъте мястото, откъдето изгрява Слънцето, и се ражда Светлината иживотът като цяло.Това е (условноказано) посоката на доброто. Западътпък е носител на точно противопо-ложния философско-логически смисъл.Там Слънцето залязва и Светлинатанамалява, и там е “царството на злите сили, смъртта, упадъка и духовна-та нищета”.

Подобно значение можем да откри-ем в плана на Масонската Ложа. Тя еориентирана в посока по оста от Западкъм Изток, както Храма на Соломон ивсички древни свещени сгради, за данапомня, че Mасонството сочи посо-ката, откъдето идва Светлината.Във философията на СвободнотоЗидарство, Светлината олицетво-рява Истината. Кандидата за пос-вещение при въвеждане в Ложатасе поставя на специално мястотокоето е запазено за него, с лице къмИзток. Затова в Ритуала се казва:“Отведете Кандидата на мястото, коетому е отредено, с лице на Изток.”

Затова в Катехезиса се казва:

Въпрос: Какво означава Изтокът поотношение на Запада?Отговор: Изтокът бележи посоката, откоято изгрява Светлината, а Западъте мястото където тя залязва. Изтокътилюстрира видимия свят, който попадапод властта на сетивата, иначе казано,всичко реално и действително. Западътолицетворява нематериалния свят, койтое разбираем единствено от Духа, иначеказано, всичко, което е абстрактно.

Първомайсторът на МасонскатаЛожа седи именно на Изток, защототова е мястото откъдето изгряваСлънцето и откъдето засияват пър-вите лъчи на Светлината.

Затова в Катехезиса е казано:Въпрос: Къде седи Майстора наЛожата?Отговор: На Изток.Въпрос: Защо на Изток?Отговор: Така както Слънцето изгрява

9

ГРАД

ЕЖ

Шотландски Ритуал � ноември 2006

на Изток и дава началото на деня, такаМайсторът седи на Изток за да отвориработите на Ложата и да повика работ-ниците на Градежа.

2. Категория Север-ЮгМного древни и съвременни рели-

гиозни, философско-етични и поли-тико-икономически концепции сеосновават върху различията между“Севера” и “Юга.”

Например, в редица древни вярва-ния, митове и легенди от Стариясвят “доброто” или „висше начало“идва от Севера. За цивилизациитена Северното полукълбо земниятполюс често е тълкуван като цен-тър на неподвижността и вечност-та. Около него се върти пространс-твото и времето. Северът е съот-

носим с духа, силата, чистотата исъвършенството. Небосвода, койтое символично изобразен на тава-на на Масонската Ложа, е показанточно от перспектива на център на Северния Полюс, който символичноозначава централната точка, презкоято минава оста на Земята.

Югът олицетворява точно обрат-ното на Севера и символизира смеше-нието на материята. Традиционно,Северът играе господстваща роля над Юга, като смекчава, допълва, и одухотворява южния “примитиви-зъм”. В исторически план пасивнияти аморфен Юг винаги се е покорявал наактивния и целеустремен Север. Нее трудно дори днес да открием тра-диционните вектори на тези отно-шения, както в профанския свят, така и в символиката на МасонскатаЛожа. В Масонската Ложа, символътна Слънцето обикновено по правилое разположен на Юг, а Луната – наСевер (някои случаи е обратното).Чираците седят на задните редове,и на Север, “тъй като Светлината,която ги огрява е слаба.” В Ритуалаза издигане на Чираците в Калфи е казано: “В бъдеще вашето място ще бъдепри Южната Колона, където светлина-та е най-ярка.”

Освен това в Катехезиса се казва:

Въпрос: Къде са разположениЧираците?Отговор: На Север, който е най-слабоосветена област, тъй като те притежа-ват единствено елементарни познанияза Mасонството и не са в състояние да понесат много силна Светлина.

10

ГРА

ДЕЖ

Шотландски Ритуал � ноември 2006

Въпрос: Върху какво работятЧираците?Отговор: Върху Необработения Камък.

“Необработения Камък” (Грубия Камък) обикновено е поставен в посока ткъм Севера (посоката на мрака, на несъвършенството), дока-то “Кубичния Камък” (Дялания Камък)е поставен посока откъм Юга (посо-ката на светлината, на съвършенс-твото).

Прието е движението в Храма даследва определена посока. Масонските ритуали, бидейки вдъхновени от астрологическа символика, и по-спе-циално тази на Слънцето, дават следната посока, по аналогия на видимия ход на Слънцето, по посокана часовниковата стрелка, т.е. отЗапад, през Север; на Изток и отИзток; през Юг към Запад.

В Ложата Калфите също са на задните редове, но седят на Юг,“тъй като вече имат голям напредък в Масонството”.

Майсторите Масони обикновено сана първите редове в Ложата, на Юг.,защото “техните знания и достойнс-твото на умението им дават почетномясто в Ложата.”

3. Категория Суша-ВодаКатегориите Суша-Вода са едни от

най-старите в човешкото прост-ранствено възприятие. ТрадиционноСушата се свързва с качества катоматериалност, плътност, стабилност, устойчивост. Водата пък притежавакоренно противоположни характе-ристики – флуидност, мекота, про-менливост и динамика. Според пос-

тулатите на Сакралната Географияразличните свойства на Сушата иВодата водят до формирането на дваосновни цивилизационни типа соци-ално-културни формации: континен-тални, наричани още телурократии(от латинското Telluris – Земя; боги-нята на земята) и морски – таласок-ратии (от името на Талес Милетски,първия философ на древна Елада –основател на Йонийската Школа,който твърди, че Водата е основнияприроден елемент).

Метафизичните свойства наСушата (Земята) определят типич-ната устойчивост на телурократич-ните общества. Столицата и про-винциите на телурократиите саразположени върху единен тери-ториален масив, което позволявастрога йерархизация и силна цен-трализация на властта. Те са кон-сервативни по отношение на про-мените. Традиционната форма науправление в тях по правило е отабсолютистки тип. Най-благопри-ятните географски пространства завъзникването на телурократични-те общества са тези, в които имаясно изразен воден дефицит – полу-

11

ГРАД

ЕЖ

Шотландски Ритуал � ноември 2006

пустини, степи и лесостепи. В тях господстват номадските народи,основаващи стопанската си култураи военна сила на животновъдствотои търговията. Номадските наро-ди са подвижни и могат бързо даналагат своята власт върху големипространства. Телурократичнитеобщества често разрушават дър-жавните образувания на уседнали-те народи, но създадените от тях империи се разпадат относителнобързо. Типични исторически приме-ри за силни континентални обра-зувания на номадските народи саЗлатната Орда и Арабският Халифат.Телурократиите обикновено пости-гат значителна военна мощ, но вът-решното им обществено развитиее изключително трудно податливо на промени. Принципите на телурок-ратиите обикновено се свързват сИзтока и намират най-широко разп-ространение в Евразия – най-големи-ят континентален масив на плане-тата.

Обществата от таласократичентип се формират в крайбрежнитеморски и океански пространства.Те са присъщи предимно за Западаи най-типичните им историческианалози са се зародили по атлан-тическото крайбрежие на Европа.Характеризират се с динамизъм ивисока приспособимост към общес-твения прогрес. Друга характерначерта е морската експанзия, порадикоето политическото им устройст-во се отличава с териториална раз-покъсаност между метрополията имногобройните колонии. Морскитенароди основават своята сила на

риболова, морската търговия и мор-ските военни походи. Океанът е едновременно и силното, и слаботомясто на този тип цивилизация – зада се поддържа ефективен държавно-политически контрол е необходимоизграждането на силен военноморс-ки и търговски флот и военизиранаадминистрация.

Свойства от смесен тип имат реч-ните цивилизации. Те се създават отт. нар. “уседнали народи“ ” и са едни отнай-старите форми на стопанска иполитическа организация на географ-ското пространство. Държавите им са силни и се отличават с висо-ка материална и духовна култура.Обществената им стабилност се гарантира от благоприятния хид-роклиматичен и почвен потенциал.Водещ стопански отрасъл е расте-ниевъдството.

Разбира се, категорията Суша-Вода присъства също и в Сакралната География на Масонската Ложа, по-точно в нейната езотерична част. Тук само ще отбележим, че тя е свързана със символизма на Кабала, и по-точно с вътрешното тълку-ване на книга Битие – част първа от Библията (Книгата на Закона). В началото на книга Битие са дадени пространствено-времевите кодо-ве на Сътворението, отграничаване-то на земната от небесната твърд(категорията Суша-Вода):

И Бог каза: Да бъде простор посредводите, който да раздели вода от вода; И Бог направи простора; и раздели вода-та, която беше под простора, от водата,която беше над простора; и стана така;

12

ГРА

ДЕЖ

Шотландски Ритуал � ноември 2006

Бог нарече простора Небе; И Бог каза:Да се събере на едно място водата, коятое под небето, та да се яви сушата; истана така; И Бог нарече сушата Земя,а събраната вода нарече Море (Битие,1:6-10).

В антропологичен аспект, Сушатасимволизира материалното, а Вода-та – духовното, съответно Тялото и Духа. Всъщност библейската КнигаБитие във външен аспект описва Сътворението на Материалния Свят, а във вътрешен – духовната“география” на човека.

Категория Горе-ДолуДопълнителна категория в

Сакралната География е двойката Горе-Долу, (която в географски сми-съл се отнася за високите планинскиобласти и за ниските равнинни реги-они). В Масонската Ложа категори-ята Горе-Долу присъства във верти-кален аспект на устройството наМасонския Храм.

Първомайсторът на Ложата (Майсторът на Стол) е разположенпо правило на Изток, като негова-та Катедра е издигната на три стъ-пала над нивото на пода. ПървиятНадзирател сяда на Запад, като неговата Катедра е издигната на двестъпала над нивото на пода – “Той наблюдава залеза на Слънцето и помагана Почитаемия Майстор” ВториятНадзирател сяда на Юг, като него-вата Катедра е издигната на едностъпало над нивото на пода – “Той наблюдава обедното Слънце и призовававсички Братя. от работа на почивка иот почивка на работа.”

Вертикалната ос Горе-Долу е озна-чена в Ложата в три точки: първо,чрез двете колони Иакин и Боаз наЗапада пред входа на Ложата; второ,чрез трите колони, на Мъдростта,Красотата и Силата в средата наЛожата, и трето, чрез издигнататана три стъпала на пода катедра наПървомайстора.

Според библейското преданиедве колони определяли ЗападнатаПорта на Храма на Соломон: колона-та Иакин на Юг, и колоната Боаз наСевер. Съответно в Масонския Храм,Чираците седят откъм СевернатаКолона, (където Мрака е най-голям),а Калфите и Майсторите Масони –откъм Южната Колона, (къдетоСветлината е най-силна). Храмътна Соломон имал три врати: еднана Изток, която водела в СреднатаСтая (и била запазена за Майсторите);една друга на Юг (за Калфите), и тре-тата на Запад, (която била общ входза всички Чираци). Кандидатите повреме на Масонската Инициациястоят на Запад в Ложата, “за дамогат Севера, Изтока и Юга да станатсвидетели на приема им за Масони.”

Относно символизма на вертикал-ната планировка на Масонския Храмв Катехезиса се казва:

Въпрос: Как е построена Ложата?Отговор: Това е един правоъгълник,… с височина от земята до небето (отЗенита до Надира), и с дълбочина от повърхността до центъра на земята.Въпрос: С какво е покрита МасонскатаЛожа?Отговор: С лазурен свод, осеян с безбройзвезди, свод по който се движи Слънцето,

13

ГРАД

ЕЖ

Шотландски Ритуал � ноември 2006

Луната и безброй планети, които седържат там горе благодарение на урав-новесяващото им притегляне едни къмдруги.

Въпрос: От какво се поддържа тозисвод?Отговор: От дванадесет красиви коло-ни.

Дванадесетте Колони дават визу-ално вертикалната пространственостна Ложата, (свързвайки Горе и Долу;Небесата със Земята), и същевремен-но бележат небесната необятност,тъй като върху всяка от тях еизобразен един от дванадесеттеЗодиакални Знака. Тези знаци свърз-ват сакралното пространство наЛожата със Свещената Астрология.Колоните символично поддържатНебосвода, върху който са изобразенисъзвездията, както те се виждатв определен момент от времето(Пролетното Равноденствие), отопределена гледна точка в прост-ранството (Северния Полюс).

География и ГеометрияНе случайно думите “География”

(Гео-графия) и “Геометрия” (Гео-метрия) имат общ корен – “Гео”(Земя; Суша; Твърд). В притчата заСътворението се казва, че Човекътбил сътворен от “кал”, “пръст”,или “земя” (“Гео”). Тоест Гео-графия(Geography) и Гео-метрия (Geometry)във вътрешен, сакрален смисъл, санауки за устройството на Човека,тоест на Микрокосмоса, а във вън-шен, профански смисъл – за уст-ройството на Вселената, тоест на

Макрокосмоса. Прието е, че букватаГ (Г G) в Ложата обозначава кактоБог (англ. God), така и Геометрия. Сакралната Геометрия е еквивален-тна с общия смисъл на понятието“Масонство.”

От друга страна, понятията ГеографияиГеометрияса свързани, тъйкато отразяват различни сакралнии материални страни на един и същпредмет, независимо дали в Микро–или Макрокосмоса. От същия коренпризхожда и термина “Геология”(от гръцки “γη” – Земя, и “λογος” – Логос, Слово, Първопричина). Въввъншен аспект Геологията е система от науки, които изучават състава,строежа, произхода и развитиетона твърдата обвивка на Земята, на скалите, камъните и минерали-те. Във вътрешен аспект Геологиятасъщо е сакрална наука, тъй като изучава Логоса на Земята. Тъй катоМакрокосмическия Човек (кабал. Адам Белиал), и Микрокосмическия Човек (кабал. Адам Кадмон) са създадени отЗемя (пръст, камък, кал), Геологиятасъщо има своето сакрално измере-ние. Геологията има пряко отноше-ние към основната категория на Символичната Ложа на ФилософскотоМасонство – която е Камъка.

В езотеричен смисъл работа-та върху “Камъка” е свързана с Логоса. В Книгата на Закона (и по-точно в Стария Завет) думата “Логос” (“λογος”) означава “БожественоНачало” (Бог-Слово). В Новия Завет,Логосът се отъждествява с Христос, който в Легендата за Трета Сте-пен – 3°, е олицетворен от Хирам Абиф. Работата на Масона е да пре-

14

ГРА

ДЕЖ

Шотландски Ритуал � ноември 2006

върне “грубия камък” в “съвършен кубиченкамък”, или да пресъздаде матрицатана Логоса в себе си. Чиракът е “грубиякамък”, а Майсторът Масон – “съвър-шения кубичен камък.” Христовата сила – Логоса, просветлява духа напосветения, при което неговата стара и профанска същност умира,за да се прероди той в нова и съвър-шена духовна същност. В този сми-съл същноста на МикрокосмическияЧовек е “гео-логосна” – отраже-ние на “гео-логосната” същност на Макрокосмическия Човек (Адам Кадмон). Тялото/духът на микрокос-мическия Христос (Хирам) е “крайъ-гълния камък” ,а Петте Континентана Земята, които представляват “каменната твърд” на Земята, оли-цетворяват петте крайника на Макрокосмическия Човек.

Във езотеричен смисъл СакралнатаГеография изучава МакрокосмическияЧовек, и може да бъде разбрана пра-вилно само в нейната взаимовръзка с“Гео-Логоса”, който от своя страна епресъздаден в сакралното простран-ство на Масонската Ложа. Споредхерметичния принцип “Каквото горе – такова и Долу”, МасонскатаЛожа пресъздава Сакралната Географияна Вселената.

Пространствено-времева динамикаБитието на сакралното простран-

ство на Масонската Ложа, формули-рано символично посредством гео-метрията на Сакралната География, притежава както статични, така идинамична пространствено-време-ви характеристики.

Обзавеждането на Ложата фор-

мулира нейните статични харак-теристики, докато движенията вЛожата формулира траекториятана нейните динамични характе-ристики. От своя страна динамич-ните характеристики биват двавида – външни и вътрешни. Външнитеса придвижванията на участници-те в Масонския Ритуал, а вътреш-ните – циркулацията на енергия-та по определени енергийни кръгове(Енергийни Матрици). Движенията научастниците в Ритуала и циркулаци-ята на енергията в Ложата се харак-теризират с две съставни: формаи направление. Поради това прост-ранствено-времевата динамика надвиженията в Храма е подчинена наточно определени правила. Споредтези правила някои от движениятасе извършват от Запад към Изток(при приемането на Кандидата), адруги – от Изток към Запад (притърсене на Изгубеното Слово).Хоризонталния вектор символизирадвижението в пространството наматериалната Вселена, а вертикал-ния – в пространството на духовнатаВселена. Храмът на Соломон, респек-тивно Масонския Храм, символизираСакралната Вселена в нейните триизмерения:

1. Хоризонтално-материално2. Вертикално-духовно3. Медиално-езотерично

Хоризонталното движение,което се извършва в Първа Сте-пен – 1°, е точно по права линияв посоките Изток-Запад и Север-Юг.Вертикалното движение се извър-

15

ГРАД

ЕЖ

Шотландски Ритуал � ноември 2006

шва от Мрака към Светлината.Медиалното движение е част отвътрешния аспектна МасонскатаЕзотерика, и затова тук няма да годискутираме. Само ще споменем, чехарактера на движенията в Ложатасе променя в различните Ритуали, исъответства на геосакралната същ-ност на съответния Ритуал.

Относно символизма на хоризон-талното придвижване (в материал-ния свят, първообраз на МасонскияХрам) в Катехезиса се казва:

Въпрос: Накъде пътуват МайсторитеМасони?Отговор: От Изток на Запад и от Западна Изток, и през цялата Земя.

Въпрос: Братко Втори Надзирател,откъде идвате?Отговор: От Изток, МногоуважаемиМайсторе.

Въпрос: Братко Първи Надзирател,накъде отивате?Отговор: Към Запад, МногоуважаемиМайсторе.

Въпрос: Поради каква причина напуска-те Изтока и отивате на Запада?Отговор: За да открия това, което ебило загубено и което се надявам да наме-рим, благодарение на вашите съвети инашето постоянство.

Сакрална География и Сакрална Анатомия

В антропологичен аспект коре-на на думата “сакрален” е свързан слатинския термин “Sacrum” (изпол-зван в анатомията), който обоз-

нача коста в основата на гръбнач-ния стълб. Древните са знаели, чеима нещо специално в тази кост изатова са я нарекли именно “сакрум”(свещена). В нея е концентрираналатентна духовна енергия, която сенамира в спящо състояние, но кояточрез специални методи може да бъдепробудена. На Изтока съществуватредица предназначена за тази цел енергийно методи, а на Запад единеквивалент на тези методи е автен-тичния Масонски Ритуал.

За да бъде пробудена обаче тази

енергия, (наричана от посветенитеоще Змийска Сила), пространствени-те характеристики на Ложата тряб-ва да бъдат построени по методана Сакралната Геометрия, и да отго-варят на векторите на Сакралната География. Масонския Ритуал създа-ва много мощни духовни вибрации,които събуждат навитата на кълбоЗмийска Сила, и тя започва да се изди-га нагоре по седемте основни енер-гийни центъра на тялото – (инд.Чакри). Когато потокът енергия дос-тигне върхът на главата във фон-танелата, където настъпва т.нар.

16

ГРА

ДЕЖ

Шотландски Ритуал � ноември 2006

Себереализация (или Новораждане, Прераждане, Просветление), отразенов Третата Степен на Масонството,тази на Майстора Масон – 3°. Принея посвещавания, поставен в сак-ралното пространство на Храма, бива подложен на цялостна духовнатрансформация, и след състояни-ето на символична “духовна смърт” възкръсва към нов “духовен живот.” Фонтанелата е връхната точка на главата, и като такава съот-ветства в езотеричния аспект насакралната анатомия на “крайъгъл-ния камък”, тоест на най-горния, завършващ и увенчаващ градежа еле-мент – Арката, чието полагане беле-жи връхната фаза на масонското дело – събуждането на висшите духов-ни качества и способности на човека.

Понятията Сакрална География иСакрална Геометрия се съотнасят несамо към физическото, но и към духов-ното пространство (енергийно поле)на Масонската Ложа. Те имат прякоотношение към Инициацията въввътрешен, енергиен аспект. Във вътрешно-енергиен аспект посвети-телния цикъл е свързан съсСакралнатаАнатомия, (или Анатомията на Енергийното Тяло). Масонския Ритуал моделира и трансформира енергий-ното тяло на посвещавания. СаматаЛожа също притежава своя енергий-на конструкция, или собствено енер-гийно “тяло.” Това “Тяло от Светлина”взаимодейства с енергийното тялона човека. Масонската Ложа прите-жава свои енергийни центрове, коитоусловно съответстват на енергий-ните центрове в човешкото тяло.Когато енергийния контур на тези

две “тела” съвпадне, тяхната виб-рация взаимно се хармонизира, инастъпва алхимичния процеса навътрешната духовна трансформа-ция. Вибрациите на Макрокосмоса,(който е Ложата) и Микрокосмоса,(който е инициирания), съвпадат вобщ енергиен резонанс. ЕнергийнатаМатрица на Ложата, като сакралнопространство, формира енергийнотополе на човека. Това е и вътреш-ния смисъл на Масонския Ритуал,както и на всеки друг автентиченсвещен ритуал. Механизмът наподобно енергийно формиране е бил известен още на древните мъдре-ци, които са го използвали в своитеМистерии, и оттам той е преми-нал в Масонството. В основата наЕгипетските Мистерии, (чийто пряк наследник е Свободното Зидарство),стои сакралната енергетика, свър-зана със Свещената Геометрия наХрамовете и Пирамидите.

През средновековието това позна-ние било съхранено от оперативни-те масони – строители на готичес-ките катедрали. Средновековнитекатедрали са проектирани съгласнопринципите на Свещената Геометрия.Те са разположени във възлови енер-гийни точки на земната повърх-ност, и образуват една обща “енер-гийна мрежа”, по която циркулираенергията в сакралното пространство.Катедралите съхраняват енергий-ната матрица на масонското езо-терично познание, и са носители насакрална информация относно стро-ежа на Вселената, кодирана чрезархитектурни символи и алегории.Пилигримите през Средновековието

17

ГРАД

ЕЖ

Шотландски Ритуал � ноември 2006

пътували и посещавали свети-те места, означени върху земна-та повърхност чрез съответнитехрамове, манастири и катедрали, вточно определен ред, и в определе-на последователност. Причината затова била, че всяко “свещено място”отговаря на точно определен цен-тър върху земната кора. За да сесвърже човек с тези висши енергий-ни вибрации, той трябва да при-съства на определеното място вточно определено време. Времетона най-високите енергийни потен-циали е означено от духовните, илирелигиозни празници. Тези празниципрез Средновековието били христи-янизирани варианти на “езически-те” празници на древните. В такъвсмисъл “вътрешното пространство” наСакралната География е ситуирано не

само в Пространството, но и въвВремето.

Готическите катедрали са олицет-ворение на Сакралната Архитектура, и чрез своята архитектура и украса обединяват сакралноста на “външно-то” и “вътрешното” свещено прост-ранство, конструирайки опорнитеключови точки на континентална-та масонска Сакралната География. Сакралната Архитектура притежава Микрокосмически и Макрокомическиизмерения, които свидетелстват занейната връзка, както с вътрешна-та, духовна природа на заобикаля-щата ни действителност, така ис външните, физични свойства наВселената. Повечето изследовате-ли на Свещената Архитектура обаче твърдят, че “истинската реалност” съществува далеч отвъд простран-ствено-времевите форми на земнияплан.

Тази по-висша духовна Реалност може да разкрие себе си пред ограни-ченото съзнание на човека само пос-редством определени символични иалегорични архитектурни форми, (присъщи на Масонската Ложа), които въпреки че на пръв поглед изглеждат ограничени във Времетои Пространството, в действител-ност представляват мост между Безкрайността и заобикалящия ниматериален свят. �

Бр. Михаил Георгиев, 18°