октомври ,2012г гр kum publi4na... · 3. 1. СИТУАЦИЯ- ПЛАН С ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ДАННИ ЗА кв. ''ГОРНА БАНЯ'' И кв. „в. з. ГОРНА

1

ОБЕКТ: „Подмяна и изграждане на водопровод и канализация на територията на р- н ”Овча купел” за м. Овча купел- стара част , кв. ”Горна баня”и кв. "в. з. Горна баня" ЧАСТ: ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ФАЗА: Прединвестиционно проучване ВЪЗЛОЖИТЕЛ: Столична община, район Овча Купел

Сградата на банята в кв.”Овча купел” през 1940г.

октомври ,2012г

гр. София

2

I. СЪДЪРЖАНИЕ

II. ДОКЛАД – ПРЕДИНВЕСТИЦИОННО ПРОУЧВАНЕ 1. Проектантски екип

2. Институционална и правна рамка 2.1. Бенефициент 2.2. Партньори, институции 2.3. Политика на ЕС за околната среда 2.4. Българско законодателство в областта на водите - нормативни

документи 2.5. Българска национална стратегическа референтна рамка

3. Изясняване на инвестиционното намерение, обхват на разработката 3.1. Основание за проектиране на канализационната мрежа 3.2. Цели на проекта 3.2.1. Общи цели за настоящия проект - обосновка за целесъобразност и

ефективност 3.2.2. Специфични цели на проекта - социална целесъобразност и

ефективност 3.3. Информационни източници – одобрени проекти, проучвания, доклади

4. Общи данни за населеното място и обекта 4.1. Релеф, ветрове 4.2. Водни тела (обекти) 4.2.1. Находище на минерална вода „София-Овча купел” 4.2.2. Находище на минерална вода „София-Горна баня” 4.3. Климатични данни 4.4. Хидроложки данни 4.5. Геоложки строеж, инженерно-геоложки и хидрогеоложки условия 4.5.1. Литология и стратиграфия 4.5.2. Тектоника 4.5.3. Сеизмичност на района 4.5.3. Хидрогеоложки условия 4.5.5. Инженерно – геоложки условия 4.5.6. Условия за фундиране и изпълнение на СМР 4.5.7. Изводи и препоръки

5. Основни изходни данни за населеното място и обекта 5.1. Демографски данни. 5.1.1. Население - състояние и динамика 5.2. Данни за устройствени планове

3

5.2.1. Проучвания за потенциала на териториите с особена и превантивна устройствена защита

5.2.2. Проучване и документиране за нуждите на инвестиционното проектиране на обекти недвижими паметници на културата

5.2.3. Други специфични проучвания 5.2.4. Данни за промишленост, обществено обслужване, селско стопанство 5.3. Геодезически проучвания

6. Анализ - водоснабдяване 6.1. Налични и бъдещи водоизточници, данни за съществуващата

водоснабдителан система 6.2. Водопроводна мрежа и загуби по водопроводната мрежа 6.3. Съществуваща водопроводна мрежа, степен на изграденост на

водопроводната мрежа, матриал на тръбите, година на изграждане 6.4. Анализ на теническо състояние на мрежата и хидравличната

проводимост на съществуващата водопроводна система 6.5. Потребление на питейна вода към момента на изследването 6.6. Загуби по водопроводната мрежа 6.7. Предложение и мерки за намаляване на физическите загуби 6.8. Предложение и мерки за намаляване на нефизически загуби 6.9. Прогнозно водно количество за етап 2060година 6.9.1. Определяне на водното количество за оразмеряване на

водопроводните мрежи 6.9.2. Водопотребителна норма 6.9.3. Определяне на необходимото водно количество за етап 2060година 6.9.4. Параметри , участващи в определяне на водните количества: 6.9.5. Консуматори 6.9.6. Загуби по водопроводната мрежа 6.9.7. Настояще водопотребление - други 6.9.8. Бъдещо водоснабдяване 6.9.9. Определяне на обема на разервоар Горна баня 6.10. Техническо решение на водопроводните мрежи

7. Анализ - канализация 7.1. Данни за съществуващата канализационна мрежа 7.2. Комуникационни решения 7.3. Регулационна готовност 7.4. Приемници на битови и дъждовни води 7.5. Баланс на територията по ОУП – гр.София, съществуващо положение

на Главните канализационни колектори

4

7.6. Процент на изграденост на канализационната мрежа, вид на тръбите на канализационната мрежа, година на полагане

7.7. Инфилтрация в канализационната мрежа 7.8. Вид на канализационната мрежова система - разглеждане на варианти

за изграждане на смесена или разделна канализационна система 7.8.1. Кв.Вилна зона Горна баня 7.8.1.1. Проектно решение, водни количества 7.8.1.2. кв.Вилна зона Горна баня – I –ви вариант – смесена канализационна

система 7.8.1.3. кв.Вилна зона Горна баня – II –ри вариант – разделна канализационна

система 7.8.1.4. Предимства и недостатъци на вариантите 7.8.1.5. Сравнение на вариантите за кв.Вилна зона Горна баня по технико –

икономически показатели 7.8.1.6. Основни показатели за изчисляване на годишните разходи 7.8.2. кв. Горна баня 7.8.2.1. Проектно решение, водни количества 7.8.2.2. Вариантни решения 7.8.3. Кв.Овча купел стара част 7.8.3.1. Проектно решение, водни количества 7.8.4. Дял от населението обслужвано от канализационната мрежа 7.8.5. Данни за съществуващата ГПСОВ Кубратово

8. Наличие на местни мощности за добиване и доставяне на обекта на

строителни материали, строителни изделия и строителна механизация.

9. Предложение за избор на вариант за разработване в следваща фаза

10. Етапи на строителство

11. Технически спецификации на инвестиционни мерки предложени за

финансиране по ОПОС за канализационната и водопроводна мрежи

5

III.ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ No1

I. КАНАЛИЗАЦИОННА МРЕЖА - чертежи

1. СИТУАЦИЯ - СХЕМА ОУП

2. СИТУАЦИЯ – ГЛАВНИ КЛОНОВЕ ; М 1 : 3500

3. СИТУАЦИЯ – СЪЩЕСТВУВАЩА МРЕЖА М 1 : 3500

кв. ”в.з. ГОРНА БАНЯ”

4. СИТУАЦИЯ – ПЛАН С ПЛОЩИ – кв.” в.з. ГОРНА БАНЯ ” – I – ВИ ВАРИАНТ

М 1 : 2000

5. СИТУАЦИЯ – ПЛАН С ПЛОЩИ – кв.”в.з. ГОРНА БАНЯ ” – II – РИ ВАРИАНТ

М 1 : 2000

6. СИТУАЦИЯ – ПЛАН С ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ДАННИ – кв.”в. з. ГОРНА БАНЯ ”– I–ВИ ВАРИАНТ

М 1 : 2000

7. СИТУАЦИЯ – ПЛАН С ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ДАННИ – кв.”в. з. ГОРНА БАНЯ ”– II – РИ АВАРИАНТ

М 1 : 2000

8. НАДЛЪЖЕН ПРОФИЛ НА ГЛАВЕН КЛОН I - кв. ”в.з. ГОРНА БАНЯ ”– I – ВИ ВАРИАНТ

8. 1. НАДЛЪЖЕН ПРОФИЛ НА ГЛАВЕН КЛОН I - кв.” в.з. ГОРНА БАНЯ ”– I– ВИ ВАРИАНТ - ЧАСТ 1

М1:1000/1:100

8. 2. НАДЛЪЖЕН ПРОФИЛ НА ГЛАВЕН КЛОН I - кв.”в. з. ГОРНА БАНЯ ”– I– ВИ ВАРИАНТ - ЧАСТ 2

М1:1000/1:100

9. НАДЛЪЖЕН ПРОФИЛ НА ГЛАВЕН КЛОН II - кв.”в.з. ГОРНА БАНЯ ”– I– ВИ ВАРИАНТ

9. 1. НАДЛЪЖЕН ПРОФИЛ НА ГЛАВЕН КЛОН II - кв.”в. з. ГОРНА БАНЯ ”– I– ВИ ВАРИАНТ - ЧАСТ 1

М1:1000/1:100

9.2. НАДЛЪЖЕН ПРОФИЛ НА ГЛАВЕН КЛОН II - кв.”в. з. ГОРНА БАНЯ ”– I– ВИ ВАРИАНТ - ЧАСТ 2

М1:1000/1:100

10. НАДЛЪЖЕН ПРОФИЛ НА ГЛАВЕН КЛОН III - кв.”ГОРНА БАНЯ – вилна зона”– I– ВИ ВАРИАНТ

М1:1000/1:100

11. ДЕТАЙЛ – ДЪЖДОПРЕЛИВНА ШАХТА N1 КЪМ ГЛ.КЛОН I М1:50

12. ДЕТАЙЛ – ДЪЖДОПРЕЛИВНА ШАХТА N2 КЪМ ГЛ.КЛОН I М1:50

13. ДЕТАЙЛ – ДЪЖДОПРЕЛИВНА ШАХТА N3 КЪМ ГЛ.КЛОН II М1:50

кв. ”ГОРНА БАНЯ” и кв. ”ОВЧА КУПЕЛ – стара част”

14. СИТУАЦИЯ – кв.''Горна баня''- ПЛАН С ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ДАННИ

14. 1. СИТУАЦИЯ – кв.''Горна баня'' - ПЛАН С ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ДАННИ - ЧАСТ 1

М1:2000

6

14. 2. СИТУАЦИЯ – кв.''Горна баня'' - ПЛАН С ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ДАННИ - ЧАСТ 2

М1:2000

15. СИТУАЦИЯ – кв. ''Овча купел'' - ПЛАН С ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ДАННИ

15. 1. СИТУАЦИЯ – кв.''Овча купел''- ПЛАН С ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ДАННИ - ЧАСТ 1

М1:2000

15. 2. СИТУАЦИЯ – кв.''Овча купел''- ПЛАН С ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ДАННИ - ЧАСТ 2

М1:2000

II. ДЪЖДОПРЕЛИВНИЦИ III. СМЕТНА ДОКУМЕНТАЦИЯ ПО ОСП

• СМЕТНА ДОКУМЕНТАЦИЯ ПО ОСП –I-ви ВАРИАНТ

• СМЕТНА ДОКУМЕНТАЦИЯ ПО ОСП –II-ри ВАРИАНТ

IV. ВОДОПРОВОДНА МРЕЖА – четрежи 1. СИТУАЦИЯ – СЪЩЕСТВУВАЩА ВОДОПРОВОДНА МРЕЖА – к.в.'' ГОРНА БАНЯ''

М1:3000

2. СИТУАЦИЯ – СЪЩЕСТВУВАЩА ВОДОПРОВОДНА МРЕЖА – к.в.'' ОВЧА КУПЕЛ''

М1:3000

3. СИТУАЦИЯ- ПЛАН С ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ДАННИ ЗА кв. ''ГОРНА БАНЯ'' И кв. „в. з. ГОРНА

БАНЯ’’

3. 1. СИТУАЦИЯ- ПЛАН С ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ДАННИ ЗА кв. ''ГОРНА БАНЯ'' И кв. „в. з.

ГОРНА БАНЯ’’ – ЧАСТ 1 М1:2500

3. 2. СИТУАЦИЯ- ПЛАН С ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ДАННИ ЗА кв. ''ГОРНА БАНЯ'' И кв. „в. з. ГОРНА

БАНЯ’’ – ЧАСТ 2 М1:2500

4. СИТУАЦИЯ- ПЛАН С ОРАЗМЕРИТЕЛНИ ДАННИ ЗА кв. “ОВЧА КУПЕЛ’’

М1:2500

V. ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ФИНАНСИРАНЕ

1. ОБЩА ОБОБЩЕНА СМЕТКА

2. ОСТОЙНОСТЯВАНЕ-канализация

3. ОСТОЙНОСТЯВАНЕ-водоснабдяванр

4. Обща СИТУАЦИЯ М 1:3500

7

П Р И Л О Ж Е Н И Е № 2

1. РЕШЕНИЕ № 960 ОТ 16.12. 2009 г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДЕЙСТВАЩИЯ ОБЩ

УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА

2. ПРОГНОЗНО НАСЕЛЕНИЕ ЗА 2060Г. ЗА КВАРТАЛИ, НАМИРАЩИ СЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА

РАЙОН „ОВЧА КУПЕЛ” И РАЙОН „ВИТОША” ЗА ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКА

ИНФРАСТРУКТУРА

3. МАКСИМАЛНО НОРМАТИВНО ДОПУСТИМО И ОЧАКВАНО ДЕМОГРАФСКО НАТОВАРВАНЕ

НА СТРУКТУРНИТЕ ЕДИНИЦИ В РАЙОН ОВЧА КУПЕЛ

4. ИНЖЕНЕРНА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУТА – ИЗВАДКА ОТ СХЕМАТА НА

КАНАЛИЗАЦИОННАТА СИСТЕМА

5. ИНЖЕНЕРНА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУТА – ИЗВАДКА ОТ СХЕМАТА НА

ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА СИСТЕМА

6. ДАННИ ОТ НСИ – Данни за прогнозното население за 2045г. – 3 бр. таблици; Постоянно

население по групи и възраст към 2011г. – 3 бр. таблици; Справка – брой домакинства – 1бр.

таблица; Справка - временно присъстващи за 1 година – 1бр.таблица

7. ПИСМО ОТ СТОЛЧНА ОБЩИНА –РАЙОН „ОВЧА КУПЕЛ- СЕКТОР” ГРАО №АБ 9200-

60/31/06.08.2012г. ОТНОСНО ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО В РАЙОН „ОВЧА КУПЕЛ”,-

кв.”Овча купел-стара част”, кв.”Горна баня”,в.з.”Горна баня”

8. ПИСМО ОТ СТОЛЧНА ОБЩИНА –РАЙОН „ВИТОША- СЕКТОР” ГРАО № 7000-

1332/1/15.08.2012г. ОТНОСНО ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО В кв „Карпузица”

9. ИЗХОДНИ ДАННИ ОТ Софийска вода АД № ТУ- 3288/16.05.2011г.

-ОТНОСНО: ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРОВОДИ ЗА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА ЗА ОБЕКТ:

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ГЛАВЕН КАНАЛИЗАЦИОНЕН КОЛЕКТОР I В УЧАСТЪК ОТ

КРЪСТОВИЩЕТО НА УЛ.”ДОН” И УЛ”758” ПО УЛ.”ДОН” ДО КРЪСТОВИЩЕТО С УЛ. ”755”, ПО

УЛ.”646” ДО УЛ.”КАМЕНИЦА”,кв.”Горна баня” ,р-н.Овча купел.

10. ИЗХОДНИ ДАННИ ОТ Софийска вода АД № ТУ- 3286/16.05.2011г.-ОТНОСНО: ПРОЕКТИРАНЕ

НА ПРОВОДИ ЗА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА ЗА ОБЕКТ: УЧАСТЪК МЕЖДУ Р.

ВЛАДАЙСКА И БУЛ.”ОВЧА КУПЕЛ”, КАКТО И ТЕРИТОРИЯТА МЕЖДУ УЛ. ”ЗЕМЛЯНЕ”, БУЛ.”

ОВЧА КУПЕЛ”,ул.”МАЕСТРО КЪНЕВ”, ул. ”МОНТЕВИДЕО” и ж.к. ” ОВЧА КУПЕЛ 1”.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТЕРИТОРИИ СА ОТ УЛ. ”ЖИТНИЦА” ДО УЛ. ”672” ОТ БУЛ. ” ОВЧА КУПЕЛ”

ДО Р.ВЛАДАЙСКА, ОТ УЛ. ”ЖИТНИЦА” ДО УЛ. ”ПРЕЗИДЕНТ ЛИНКЪЛН” , ОТ БУЛ.” ОВЧА

КУПЕЛ” ДО УЛ. ”КЪРПИКОЖУХ”.

11. ИЗХОДНИ ДАННИ ОТ Софийска вода АД № ТУ- 3289/16.05.2011г. ОТНОСНО: ПРОЕКТИРАНЕ

НА ПРОВОДИ ЗА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА ЗА ОБЕКТ: ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ГЛАВЕН

КАНАЛИЗАЦИОНЕН КОЛЕКТОР II В УЧАСТЪК ОТ КРЪСТОВИЩЕТО НА УЛ.”ДОН” И УЛ.

„проф. НИКОЛА МИЛЕВ” ДО КРЪСТОВИЩЕТО С УЛ.”ДИМИТЪР ШИШМАНОВ”, ПО УЛ. ”

ДИМИТЪР ШИШМАНОВ” ДО УЛ.”646” , кв.”Горна баня”, р-н. ОВЧА КУПЕЛ

8

12. ИЗХОДНИ ДАННИ ОТ Софийска вода АД № ТУ- 3287/16.05.2011г. ОТНОСНО:

ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРОВОДИ ЗА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА ЗА ОБЕКТ:

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ГЛАВЕН КАНАЛИЗАЦИОНЕ КОЛЕКТОР IV ОТ КРЪСТОВИЩЕТО НА

УЛ.”ОБЗОР” И УЛ.”ОТДИХ” ДО КРЪСТОВИЩЕТО С УЛ.”КАМЕНИЦА”, ПО УЛ.”КАМЕНИЦА”

ДО УЛ.”ОБЗОР” , кв.”Горна баня”, р-н. ОВЧА КУПЕЛ

13. ИЗХОДНИ ДАННИ ОТ Софийска вода АД № ТУ- 2155/30.05.2011г. ОТНОСНО:

ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРОВОДИ ЗА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА ЗА ОБЕКТ: ГЛАВЕН

КАНАЛИЗАЦИОНЕН КОЛЕКТОР III ОТ УЛ.”БОЙЧО БОЙЧЕВ” ПО ТРАСЕ, НАМИРАЩО СЕ НА

МЕЖДУ УЛ.”638” И УЛ. ”ХАРМАНЛИЙСКО ВЪСТАНИЕ”, ПО УЛ. ”638”, ДО УЛ.

„инж.БОРИСЛАВ ОГОЙСКИ” , ПО УЛ.”ЛОТОС” , ПО УЛ. ” НИКОЛАЙ ХРЕЛКОВ”, ПО УЛ.

”УРАЛ”, ПО УЛ..”КАМЕНИЦА” ДО УЛ.”ТИХИЯ КЪТ” кв.”Горна баня”, р-н. ОВЧА КУПЕЛ

14. СПРАВКА ОТНОСНО СТАНЦИИТЕ /ПЕРИОДИТЕ С НАБЛЮДЕНИЯ НА ВАЛЕЖИТЕ И

ИНТЕНЗИВНИТЕДЪЖДОВЕ В СОФИЙСКО (ПО ЗАЯВКА С ВХ. №2207/22.06.2012г)

15. РЕШЕНИЕ №25 на СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ОТ 11.01.2007г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И

ДОПЪЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕ №60 по Протокол №57/07.08.2003г. на СОС - кв.”Горна баня”

16. ПРОТОКОЛ ОТ ЕТИС В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕД № РД- 09-912/02.07.2001г. НА КМЕТА

НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА ОБЕКТ : „АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ПП ЗА ОТВОДНЯВАНЕ НА кв.

„Горна баня”, ЧАСТ КАНАЛИЗАЦИЯ

17. ПРОТОКОЛ ОТ ЕТИС В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕД № РД- 09-01-137/04.04.2006г. НА

КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА ОБЕКТ : ВОДОСНАБДЯВАНЕ НА кв.”Горна баня” РАЙОН

ОВЧА КУПЕЛ

18. ЗАПОВЕД № РД- 02-14-1531/10.12.2001г. ЗА СПЕЦИФИНИ ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА

УСТРОЙСТВО И ЗАСТРОЯВАНЕ КЪМ ЗА ЗАСТОИТРЕЛНИЯ И РЕГУЛАЦИОНЕН ПЛАН НА

МЕСТНОСТ „Овча купел I” - София, РАЙОН ОВЧА КУПЕЛ

19. РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ СТ-05-1518 от 2011г. - ИЗГРАЖДАНЕ НА ВОДОПРОВОДИ И

КАНАЛИЗАЦИОННИ КОЛЕКТОРИ; ПОДОБЕКТ: ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ЛЯВ ВЛАДАЙСКИ

КОЛЕКТОР

20. ПИСМО ОТ СЛУЖБА ПО ГЕОДЕЗИЯ , КАРТОГРАФИЯ И КАДАСТЪР, ГР. СОФИЯ - Рег. №09-

38412-22-10-13335/24.07.2012г. ИЗВАДКА ОТ ККР В ЦИФРОВ ВИД, РАЙОН „ОВЧА КУПЕЛ”,

СЪГЛАСНО ПРИЛОЖЕНИЕ ОБХВАT.

21. ДЪЛЖИНА НА СЪЩЕСТВУВАЩА ВОДОПРОВОДНА МРЕЖА – 3 бр. ТАБЛИЦИ

22. ДЪЛЖИНА НА СЪЩЕСТВУВАЩА КАНАЛИЗАЦИОННА МРЕЖА – 2 бр. ТАБЛИЦИ

9

П Р И Л О Ж Е Н И Е № 3

I. ХИДРОЛОГИЯ – СИТУАЦИЯ - ОБХВАТ НА ПРОУЧВАНЕТО

II. ГЕОЛОГИЯ И ХИДРОГЕОЛОГИЯ

1. СИТУАЦИЯ – ГЕОЛОЖКИ ПРОУЧВАНИЯ М 1: 5000

2. ПРОУЧВАТЕЛНИ СОНДАЖИ

10

II. ДОКЛАД – ПРЕДИНВЕСТИЦИОННО ПРОУЧВАНЕ

1. Проектантски екип разработил прединвестиционното проучване

1. Нели Грънчарова - ръководител на екипа –

с регистрационен №00988 към КИИП за ППП

диплома Серия А-88 №003005 от 1989 година на ВИАС – София;

2. Филип Коралов - ключов експерт – канализация


диплома Серия НП №20038 от 2001 година на УАСГ – София

3. Мария Станкова - ключов експерт – водоснабдяване


диплома Серия ИК №019543 от 1971 година на ВИСИ – София

4. Румяна Николова – хидрогеолог и инженер геолог


диплома №7645 от 1959 година на НМА Украйна

Необходими данни предоставени от Столична община - Район Овча купел със

съдействието на:

1. Христина Семерджиева – Кмет на р-н Овча купел.

2. Искра Панчева – Главен инженер р-н Ова купел.

3. Мария Атанасова – Експерт ВиК – р-н Овча купел.

Необходими данни предоставени от Софийска вода АД със съдействието на:

1. Людмила Минкова –Главен експерт в Софийска вода АД и консултант по

проекта към р-н Овча купел.

2. Анасатсия Стоименова – Главен координатор в Софийска вода АД.

11

2.Институционална и правна рамка

2.1.Бенефициент Основен бенефициент на проекта се явява Столична община – район Овча купел. 2.2.Партньори, институции • Министерство на Околната среда и водите; • Софийска вода АД – Асоцииран партньор по проекта • Басейнова дирекция Дунавски район с център Плевен ; • Агенция по геодезия, картография и кадастър; • Национален статистически институт

2.3.Политика на ЕС за околната среда За ЕС опазването на околната среда е изведено като приоритет през 1987г. в Единния

Европейски Акт, който създава компетенции по отношение на проблемите на околната среда и по – късно тези приоритети залягат в договора от Амстердам от 1997г., в който опазването на околната среда придобива статут на „водеща цел”.

Замърсените води, без значение какъв е източникът на замърсяване, по един или друг начин попадат в околната среда и могат да имат вреден ефект чърху човешкото здраве и екосистемите.

Един от най-важните актове в областта е Рамковата Директива за водите. Тя дава основните принципи на устойчивата политика за водите в ЕС.Посредством тази Рамкова Директива ЕС упражнява контрол върху вътрешните повърхностни води, подпочвените води и бреговите води, с цел да се предотврати и намали замърсяването, да се насърчи устойчивата употреба на вода, да се защити аква-средата и аква – екосистемите и да се ограничат ефектите от наводненията и сушите.

Директива 98/83/ЕС от 03.11.1998г. за качеството на водата, предназначена за човешка консумация, определя стандартите за качество, на които питейната вода трябва да отговаря. Тази директива цели да съхрани човешкото здраве по отношение на консумацията на питейна вода в Общността и се отнася за цялата питейна вода с изключение на натуралната минерална вода и водата с медицински свойства. Страните членки следва да гарантират, че питейната вода на тяхната територия не съдържа концентрация на микроорганизми, паразити или други вещества, които представляват потенциален риск за човешкото здраве, чрез гарантиране на минимални изисквания (микробиологични и химични параметри и параметри отнасящи се към радиоактивността) за качество. Страните членки следва да предприемат всички действия, за да гарантират чистотата на питейната вода и съгласно Директивата следва да упражняват редовно наблюдение.

Директива 1991/271/ЕЕС за пречистване на градски отпадни води цели да хармонизира мерките, свързани с пречистване на градски отпадни води на ниво Европейска общност. Тази Директива третира отвеждането, пречистването и заустването на градски и индустриални отпадъчни води. Целта на Директивата е да защити околната среда от всякакви негативни ефекти, свързани със заустването на отпадни води и задава изисквания към канализационните системи.

12

Директивата задава времева рамка, в която страните членки следва да се вместят, за да създадат отвеждащи и пречиствателни системи в агломерациите, които да отговарят на критериите, заложени в директивата.

2.4.Българско законодателство в областта на водите - нормативни документи България приема и е готова да внедри Общностното право в областта на околната

среда и е демнстрирала своите сериозни ангажименти по отношение на нейното опазване, на превенцията на замърсяването и съхранението на природните ресурси. България е положила до момента значителни усилия и е постигнала не малък прогрес за съответствие на политиките с Общностното право особено в контекста на приемането на наредби инорми за управлението на водите, замърсяването на въздуха, отпадъците и опазване на природата. Законът за опазване на околната среда (ЗООС) е рамковият нормативен документ, който хармонизира националното право с европейското и призовава за по-силната му интеграция с други области от националната политика. Правителството е приело няколко закона, които специално третират областите въздух, вода и отпадъци.

Общите принципи на ЕС във водния сектор са отразени в Закона за водите (ЗВ), който залага принципите на интегрирано управление на водните ресурси. В допълнение подзаконовата нормативна уредба урежда разрешителни режими за ползване на водния ресурс и водохващанията, включително и заустване на отпадъчни води.

Таблица -1

No Европейско законодателство Българско законодателство

1. Рамкова Директива 2000/60/ЕС за действиа на Общността в областта на политиката за водите, Решение No 2455/2001/ЕС за списък от приоритети в областта на политиката за водите

Закон за водите и наредбите към него: НАРЕДБА № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води НАРЕДБА № 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите

2. Директива 98/83/ЕЕС за качеството на водата, предназнаена за човешка консумация

НАРЕДБА № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно - битови цели (обн.,ДВ,бр. 30 от 28.03.2001 г )

3. Директива 75/440/ЕЕС за каеството на повърхностните водоизточници, изменена от Директива 79/869/ЕЕС за методите и честотата на замервания и анализи на повърхностни води и Директива 91/692/ЕЕС.

НАРЕДБА № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн., ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г.) НАРЕДБА № 7 от 8.08.1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води НАРЕДБА № 7 от 14.11.2000 г. за

13

условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн., ДВ, бр. 98 от 1.12.2000 г.)

4. Директива 91/271/ЕЕС за пречистване на градски отпадни води, измемненена с Директива 98/15/ЕС

НАРЕДБА № 5 от 8.11.2000 г. за условията и реда за мрежи и национална система за мониторинг на водите ДВ бр.95/21.11.2000г. НАРЕДБА № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн., ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г.) НАРЕДБА № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн., ДВ, бр. 98 от 1.12.2000 г.) НАРЕДБА № 8 от 25.01.2001 г. за качеството на бреговите морски води (обн., ДВ, бр. 10 от 2.02.2001 г.) НАРЕДБА № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн., ДВ, бр. 66 от 27.07.2001 г.)

5. Директива 76/464/ЕЕС за замърсяването, причинено от опасни вещества,заустени в аквасредата на Общността, изменена с Директива 91/692/ЕЕС, изменена с Рамкова Директива 2000/60/ЕС

НАРЕДБА № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн., ДВ, бр. 66 от 27.07.2001 г.) НАРЕДБА № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн., ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г.)

14

НАРЕДБА № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн., ДВ, бр. 98 от 1.12.2000 г.) НАРЕДБА № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (обн., ДВ, бр. 63 от 28.06.2002 г.) НАРЕДБА № 13 от 2.04.2007 г. за характеризиране на повърхностните води (обн., ДВ, бр. 37 от 8.05.2007 г.) Заповед № РД-272 / 03.05.2001г. за категоризацията на повърхностните води във водните обекти или в части от тях;

No Българско законодателство Подзаконови документи

1. Закон за устройство на територията Наредба за взаимоотношенията в инвестиционния процес; Наредба Nо 4 / 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, ДВ бр. 51/2001г.; Норми за проектиране на канализационни системи (НПКС), БСА №№ 9 и 10 от 1989г. Наредба №2 от 22.03.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи Наредба №8-99 за правила и норми за разполагане на технически проводи в населени места. Наредба Nо 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони Наредба Nо 7 за хигиенните изисквания на селищната среда; ОУП на СО приет от МС с Решение на 960/16.12.2009 год. Закон за устройстовото и застрояването на Столичнато община - в сила от

15

28.01.2007 г., Обн. ДВ. бр.106 от 27 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г Изменение на ОУП на СО, част: Инженерно техническа инфраструктура – Водоснабдяване, http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/36.pdf Изменение на ОУП на СО, част: Инженерно техническа инфраструктура – Канализация, http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/38.pdf Наредба №I3-1971 за строително – технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар от 06.2010г.

Документи на УО на ОП “Околна среда” - Изисквания към подготовката на инвестиционни проекти по приоритетна ОС1 на

на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г”; - Покана за кандидатстване по процедура за директно предоставяне на

безвъзмездна финансова помощ. - Примерно задание за предварителни (прединвестиционни) проучвания на

канализационна мрежа на населено място с повече от 10 000 еквивалент жители 2.5.Българска национална стратегическа референтна рамка След тясно сътрудничество със страните членки, ЕО е изложила стратегическите цели

на своята кохезионна политика, официално одобрени с решение на Съвета 2006/702/ЕС от 06.10.2006г. В резултат на това, всяка страна членка изготвя своя национална стратегическа референтна рамка, съобразена с тези цели, за да послужи като отправна точка при процеса на програмиране на фондовете.

Тази рамка е един нов инструмент за системно програмиране и е приложим за периода 2007-2013г. Тя определя приоритетите в различни сфери на политиката и е стратегически документ в подкрепа на по-широката стратегия за развитие на България.

2.6.Оперативна програма “Околна среда” Оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 е разработена по Националната

стратегическа референтна рамка на РБългария за програмния период 2007-2013г. На база на анализите на текущото състояние, тя залага приоритети в сферата на околната среда, кото да бъдат финансирани и осъществени. Чрез подобрение на базисната екологична инфраструктура оперативната програма ще допринесе за достигане на стратегическата

16

визия за България, а именно до 2015г България да се превърне в динамична, конкурентноспособна и достъпна страна членка на ЕС с високо качество на живот, доходи и социална чувствителност.

Опреративната програма се базира на целите и приоритетите на ЕС в сферата на околната среда и отразява ангажиментите поети от България.

Приоритетите на ОПОС са отразени в настоящия проект, тъй като той ще: • Допринесе значително за изграждането на една здравословна и стабилна околна

среда. • Изгради инфраструктура в сферата на околната среда, като цели постигането на

съответствие меду националното и европейското законодателство. В частност проектът се отнася до:

• Балансиране на нуждите на околната среда и опазване на общественото здраве, свързано с изискването за устойчиво развитие на България.

• Намаляване на риска за човешкото здраве. • Премахване на битовото и индустриално замърсяване. • Опазване на околната среда и водните екосистеми.

3.Изясняване на инвестиционното намерение, обхват на разработката

В обхвата на разработката са включени териториите на кв.”Вилна зона Горна баня”, кв.”Горна баня” и кв.”Овча купел- стара част” попадащи в строителните граници на Столична община според ОУП за гр.София приет с Решение No697/19.11.2009г на СОС и Решение No 960/ 16.12.2009г на Министерски съвет. Териториите включват:

• кв.”Вилна зона Горна баня” - 143,14 ха • кв.”Горна баня” – 191,24 ха • кв.”Овча купел – стара част” – 330,63 ха

Общата площ на отводняваната територия е 665,01 ха. Попада във водосбора на т.н. Ляв Владайски колектор на гр.София. Съществуващото население в обхвата на настоящия проект е около 40 088 обитатели.

Според стратегията за развитие на инфраструктурата на Столична община с развитието и усвояването на града и околоградските територии, състоянието на съществуващата канализационна мрежа в разглеждания обхват на града подлежи на доизграждане и реконструкция.

Изградеността на канализационната мрежа е класифицирана в зависимост от годината на строителство и степента на изграденост на основните приемници /главни колектори или дубльори/ и мрежата, проводимостта, съгласно действащите нормативи, физическото състояние и т.н. Според тази класификация разглежданите територии включват:

• кв.Овча купел – стара част –територии с канализационна мрежа за доизграждане и реконструкция

• кв.Горна баня - територии с канализационна мрежа за доизграждане • кв.”Вилна зона Горна баня” – територии без редовно изградена канализационна

мрежа

17

Значителна част от разглеждания обхват излива отпадъчните си води в близките реки, част от които впоследствие преминават през София: кв.Горна баня, кв.Вилна зона Горна баня, кв.Княжево, кв.Карпузица.

Целта на проекта е проучване на техническите възможности за изграждане на нова канализационна мрежа , която посредством съществуващите главни колектори на територията на кв.Горна баня и кв.Овча купел - стара част да транспортира отпадъчните води през Ляв Владайски колектор към съществуващата ГПСОВ „Кубратово”.

3.1.Основание за проектиране на канализационната мрежа • Здравен риск за населението – директно заустване на отпадъчни води от

консуматорите в близките реки. • Екологичен риск – наличието на изгребни и попивни ями в териториите без

канализационна мрежа, старата канализационна мрежа от бетонови тръби изграждана преди 1980г. е с лошо качество на строителните работи и се нуждае от сериозен ремонт, амортизираната водопроводна мрежа са едни от факторите, които предизвикват освен замърсяване на подземните води, но и здравен риск за населението.

Съществуващата ГПСОВ “Кубратово” отговаря на изискванията на Директивата 91/271 ЕИО и разрешителното на заустване.

С реализацията на проекта ще се: • присъединят нови жители към канализационнота ситема на града

(агломерацията). • увеличи капацитета на съществуващата смесена канализационна система във

водосбора на ЛВК, който отвежда отпадъчни битови и дъждовни води до ГПСОВ.

• увеличи дела на пречистената вода в съответствие с европейските стандарти, като се намали директното заустване на непречистени води, които в момента се заустват във водни тела (терасата на р.Владайска и р.Домуз дере).

• увеличи водното количество и товара на замърсяването за нормалната експлоатация на съществуващата ГПСОВ “Кубратово” .

3.2.Цели на проекта Главната цел на тази разработка е да осигури подготовката на инвестиционни

инфраструктурни мерки за подобряване на водоснабдяването и канализационната система и подготовката на успешни тръжни процедури.

Целите на инвестиционните мерки в областта на водоснабдяването са: • Да се осигури снабдяването на населението със задоволително по качество и

количество питейна вода; • Да се ограничат загубите на вода във водопреносната мрежа; • Да се увеличи дела на свързаните към водопреносната мрежа домакинства, чрез

рехабилитация и изграждане на нови водопреносни ситеми. Целите на инвестиционните мерки за третиране на отпадъчните води са: • Да се увеличи броя на домакинствата, свързани към канализационни системи; • Да се намалят течовете и инфилтрацията в канализационните системи;

18

• Да се извърши рехабилитация на части от съществуващата канализационна система;

• Да се пречисти отпадъчната вода в пречиствателни станции. Вследствие измененията в законодателството на ВиК сектора и препоръките за

въвеждане на критерии за икономическа ефективност при подготовката и оценката на проектните предложения, в края на 2009 година бe разработен нов механизъм за управление, както и нови критерии, за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ . Причините за това са:

• Недостатъчен финансов ресурс, за да се покрият всички инвестиционни нужди в сектора;

• Срокове по директива 91/271/ЕИО; • Изменения в управлението на ВиК сектора; • Различна степен на готовност на проектите;

Съгласно новият механизъм, допустими за финансиране компоненти са: • изграждане на ПСОВ- гр.София разполага със съществуваща ГПСОВ оразмерена

за компактния град и крайградските зони. • реконструкция на ПСОВ – не се налага, тъй като разглежданите територии са

предвидени в оразмерителните параметри на станцията. Към настоящият момент дължината на главните канализационни колектори на

територията на гр. София е 426 км. Обособени са 11 главни канализационни колектори. Трасетата им са покрай бреговете на реките, протичащи през гр. София. Осигуряват гравитачно отвеждане на отпадъчните води от компактния град и крайградските територии до Градската пречиствателна станция за отпадъчни води – СПСОВ “Кубратово”.

• изграждане на отвеждащ колектор от ПСОВ – съгласно разрешителното за заустване

• изграждане на главни колектори и при необходимост канализационни помпени станции за събиране на отпадъчните води от съществуваща мрежа

• изграждане на нова канализационна мрежа в съответствие с капацитет на ПСОВ и разрешително за заустване;

• подмяна на колектори с цел предотвратяване на преливане; • подмяна на канализационна мрежа, която компрометира работата на ПСОВ; • изграждане и рехабилитация на водоснабдителна мрежа, само когато е

необходимо и само по трасето на канализацията. 3.2.1.Общи цели за настоящия проект - обосновка за целесъобразност и

ефективност В момента територията на кв.”Вилна зона Горна баня” е без канализация. Отпадъчните

битови води се третират в септични ями. Отпадъчните дъждовни води текат по пътните платна и през парцелите към съществуващите дерета и към съществуващата канализация на кв. Горна баня, която в по-голямата си част е с диаметри под допустимите и при интензивен дъжд се претоварва и предизвиква наводнения. Квартал Горна баня и кв.Овча купел – стара част са с частично изградени канализации. Липсата на канализация и амортизираната водопроводна мрежа “задържат” развитието на тази част от София.

19

Разглежданата територия попада във водосбора на т.н. Ляв Владайски колектор на гр.София, който е изграден. Изградени са подколекторите за кв.Овча купел-стара част и част от Главните колектори на кв.Горна баня, които отводняват разглежданата територия. Съществуващите главни канализациони колектори и подколектори имат капацитет да проведат отпадъчните смесени води от целия водосбор на ЛВК до ГПСОВ “Кубратово”.

С изграждането на канализационна мрежа в тази част от София отпадъчните води ще се отвеждат към ГПСОВ “Кубратово”, с което ще се оптимизира нейната експлоатация и е стъпка за постигане на проектното натоварване на станцията и оразмерителните водни количества на ЛВК и основните му подколектори.

На този етап капацитетът на ГПСОВ “Кубратово” съгласно данните от ОУП за гр.София позволява третиране на отпадъчните води от гр.София и кв.Банкя, кв.Нови Искър, кв.Суходол.

Строителството на канализацията и реконструкцията на водопроводната мрежа ще подобрят средата и ще действат стимулиращо за ново строителство и сравнително бързо увеличаване на населението в разглежданата територия, което ще доведе до последващо присъединяване на нови жители към канализацията на София (мултиплициране на ефекта).

Предлаганата за изграждане канализационна мрежа и съпътстваща водопроводна мрежи е част от бъдещото развитие и доизграждане на В и К система на гр. София, съгласно ОУП на СО.

Местоположението на канализационната мрежа за изграждане в разглежданата територия е показано на Приложение 1-черт.1.

3.2.2.Специфични цели на проекта - социална целесъобразност и ефективност От по-горе посочените общи цели следват и специфичните, те са реалните проблеми

на ВиК системите в населеното място, които ще бъдат идентифицирани в процеса на работа по проекта и на базата, на които ще бъде изработено прединвестиционно проучване.

Нови територии, кото ще бъдат присъединени в бъдеще към канализацонната мрежа за разглеждания обхват са терените на м.Юбилейна гора и м.Трудови казарми. Терените са предвидени при оразмеряването на канализационния колектор по бул.Президент Линкълн. През последните години започна тяхното застрояване. Трените на кв.Овча купел-2 и кв.50 не попадат в обхвата на разработката по задание, но е необходимо да се разглеждат, тъй като част от ВиК инфраструктурата преминава през тях.

Необходимо да се извърши следното: • Да се оцени наличната документация, както и проекти в областта на

водоснабдяването и канализацията. • Да се набележат необхванати от предишни разработки инвестиционни мерки от

висок приоритет. • Да се предложат инвестиционни мерки, които да се приоритизират. • Да се оцени обхвата на строителството по предлаганите инвестиционни мерки.

Реализацията на проекта ще увеличи дела на пречистената вода в съответствие с изискванията на Европейска Директива на EU 91/271, като се намали директното заустване на непречистени и недостатъчно разредени води във водни тела ( р.Владайска и р.Домуз

20

дере). Ще се се увеличи частта от населението, чиито отпадъчни води се пречистват до предписаните стандарти.

Ще се увеличи капацитета на канализационната мрежа в тази част от града и ще се предотвратят наводнения с дъждовни води на съществуващи имоти в ниските части на кв.Вилна зона Горна баня и кв.Горна баня. Ще се осигури възможност за присъединяване на 3308 обитатели, които към настоящия момент живеят на територията в обхвата на настоящия проект и ще включи още 720 нови абонати.

Тези действия ще подобрят качеството на живот на населението и ще са стъпка в постигането на устойчиво развитие на околната среда, което е част от приоритетие на Столична община, заложени в Програмата за управление и развитие на Столична община.

3.3. Информационни източници – одобрени проекти, проучвания, доклади и т.н.т. В процеса на работа бяха разгледани и отчетени към разработката следните проектни

документации. 1. Предпроектни проучвания за „Актуализация на ПП за отводняване на кв.”Горна баня ”-

част :Канализация, София ,2001-Протокол от ЕТИС от 10.07.2001г в изпълнение на заповед No РД-09-912/02.07.2001г. на кмета на СО.

2. Прединвестиционни проучвания за водоснабдяване на кв. ’’Горна баня”- част : Водоснабдяване, София ,2005г. Протокол от ЕТИС от 07.04.2006г. в изпълнение на заповед No РД-09-01-137/04.04.2006г. на кмета на СО.

3. Работен проект за канализационен колектор по ул.Любляна в участъка от ул.”Никола Петков” до ул.”Ливада”, м.”Овча купел”- Актуализация - част : Канализация и отводняване на пътното платно, София - 2007г.

4. Екзекутивна документация за „Канализационен колектор по ул.”Любляна” в учатъка от бул.”Никола Петков” до ул.”Ливада-район ”Овча купел”, София ,2007г.

5. Работен проект за главен канализационен клон II от съществуваща РШ на колектор в кв.”Овча купел” до ул.”Дон” в кв.”Горна баня”-Актуализация-I ви етап Подбект: Уличен водопровод Ф160 ПЕВП по ул.”643” от О.Т.455 до ул.”Николай Хрелков”, кв.”Горна баня”- част: Водоснабдяване , София , 2004г.

6. Работен проект за частична преработка на проект и строителство на I главен канализационен колектор в кв.”Горна Баня” на територията на Столична община - район ”Овча купел” - част: Канализация, София ,2012г.

7. Работен проект за частична преработка на проект и строителство на I главен канализационен колектор в кв.”Горна Баня” на територията на Столична община -район ”Овча купел” - част: Водопровод, София ,2012г.

8. Работен проект за главен канализационен клон II от съществуваща РШ на колектор в кв.”Овча купел” до ул.”Дон” в кв.”Горна баня”-Актуализация-I ви етап - част: Канализация, София ,2004г.

9. Работен проект за главен канализационен клон II от съществуваща РШ на колектор в кв.”Овча купел” до ул.”Дон” в кв.”Горна баня”-Актуализация-II ри етап - част: Канализация, София ,2004г.

21

10. Екзекутивна документация за главен канализационен клон II от съществуваща РШ на колектор в кв.”Овча купел” до ул.”Дон” в кв.”Горна баня”-Актуализация- I ви и II ри етап , София ,2010г.

11. Работен проект за главен канализационен клон II от съществуваща РШ на колектор в кв.”Овча купел” до ул.”Дон” в кв.”Горна баня”-Актуализация-I ви етап - Сондажно преминаване под ж.п. линия София-Перник на км. 9+600 -част: Канализация, София ,2007г.

12. Работен проект за главен канализационен клон II от съществуваща РШ на колектор в кв.”Овча купел” до ул.”Дон” в кв.”Горна баня”-Актуализация-I ви етап -Сондажно преминаване под околовръстен път – ул.”Бойчо Бойчев”; - Сондажно преминаване под насип, част: Канализация, София , 2007г.

13. Работен проект за главен канализационен клон II от съществуваща РШ на колектор в кв.”Овча купел” до ул.”Дон” в кв.”Горна баня”-Актуализация-II ри етап - част: Канализация, Подобект: Уличен водопровод Ф160 ПЕВП от ул.”Николай Хрелков” до ул.”Дон”,кв.”Горна баня” –част:Водоснабдяване София ,2004г.

14. Работен проект за главен канален клон II-А от съществуваща РШ на колектор в кв.”Овча купел” до ул.”Дон” в кв.”Горна баня”-Актуализация- част: Инженерна геология и хидрогеология, София ,2004г.

15. Експертна оценка на хидрогеоложките условия в района на термоминералното находище ”Овча купел”- гр. София и възможностите за провеждане на строителна дейност в неговата околност , София ,1992г.

16. Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти за водния сектор на гр.София -Компонент канализационни колектори продължение на ляв владайски колектор от ул.672 до ул.Белоток –работен проект , част: Канализация, София ,2010г.

17. Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти за водния сектор на гр.София -Компонент канализационни колектори продължение на ляв владайски колектор от ул.672 до ул.Белоток –работен проект , София ,2010г.

18. Техническа инфраструктура-месност „Овча купел” квартал 50, Фаза: Окончателен застроителен и регулационен план , София ,1998г.

19. Рецензии на градоустройствени проучвания във фаза Концепция на ж.к.”Овча купел-1”-1,2,3и част от 7 м.р.- от инж.Александър Везенков, арх.Атанас Марков, инж.Валентина Трифонова експерт в Инспекцията по курортните ресурси и курортите в Министерството на здравеопазването София,1992г.

20. Рецензия за инженерна инфраструктура – част:Водоснабдяване и Канализация от Ателие 1-Софпроект-ООД фирма „Сега”, София, 1992г.

21. Заповед No РД-02-14-1531 от 10.12.2001г. на МРРБ за Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване към ЗРП на м. Овча купел I – София, р-н Овча купел.

22. СОФИЙСКИ ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТот км. 53+900 до км 55+660 – идеен проект , част канализация и отводняване

22

23. Друга информация за района - публикации в интернет мрежата и т.н.т.

4. Общи данни за населеното място и обекта Съгласно Заповед № РД-02-14-256 от 31.05.2004 г. на министъра на регионалното

развитие и благоустройството, приложение 2 към т.2 гр.София с ЕКАТТЕ 68134 има код на общината SOF46 и категория 0.

София е разположена в Софийското поле с надморска височина около 550 метра на територия от 1,322 кв.км.

Кварталите „Вилна зона Горна баня”, „Горна баня” и „Овча купел – стара част” са част от административния район Овча купел на Столична община.

Кв.Вилна зона Горна баня и кв.Горна баня се намират в югозападния край на столицата. Кв.Горна баня е известен е с минералните си води и най-чистия въздух в София, благодарение на уникалното взаимодействие между въздушни течения от Владайското дефиле, Бучинския проход и Сливнишкото поле, осигуряващи постоянно проветрение и препятстващи задържането на мъгли.

Квартал Вилна зона Горна баня е една от най-старите вилни зони на София, а в момента се счита за предпочитано място за живеене на хора от средната класа. Разположен е на хълм над София, между околовръстен път, вилна зона Бонсови поляни и национален парк Витоша.

Сн-1 -2 кв.Вилна зона Горна баня

Застрояването на Горна баня започва още през XIX век, предимно с вили за сезонно ползване. Преимущественото строителство е на нови луксозни къщи с озеленени дворове. В началото на XXI в. интересът на инвеститорите е към закупуване на терени за строителство на малки къщи или кооперации, както и на комплекси с къщи от затворен тип.

В района има няколко училища - италианския лицей, дойче шуле и начално училище с разширено изучаване на музика и хореография Орфей, както и частното основно училище с ранно чуждоезиково обучение "Д-р Мария Монтесори".В рамките на квартала е разположен дипломатически клуб Горна баня.

Кв. Горна баня се намира на високо място, разкриващо прекрасна панорама към гр. София, планините Витоша и Люлин. Чистият въздух и минералните води са сред големите му предимства.

23

Сн-3 кв. Горна баня - парка

Овча купел е един от западните квартали на София. Застрояването му започва през 1914 година. Той се състои от три части: Овча купел 1, 2 и стара част. За Овча купел 1 и 2 е характерно комплексно застрояване с едропанелни жилищни сгради, както и с блокове, построени по система "едроплощен кофраж" построени в периода 88-93г. Кварталът се намира на 6 км от центъра на града. Разполага с мини паркове за разходки и детски площадки за игра. Има търговски център с най-разнообразни стоки и услуги и магазини на големи хранителни вериги. До 80-те години на XX век функционира и банята на квартала, която има лечебна вода. Квартал Овча купел има свой собствен празник на 6-ти септември.

Курортната и балнеологична зона на столицата- кв.Овча купел е разположена на 4,5 км от нейния център в югозападна посока, на височина 590 м над морското равнище. Ползва се със значителна популярност както поради бликащата тук минерална вода, така и поради обстоятелството, че тук се намира Националният център по физикално лечение и рехабилитация (НЦФЛР). Избликнала е неочаквано след земетресението в този район на 18.09.1858 г. Минералната вода е хипотермална (32С), ниско минерализирана (1,88 мг в л), сулфатно-хидрокарбонатно-натриева и калциева, с неутрална реакция (рН 7,0), с повишена водна твърдост (29 немски градуса), бистра, безцветна, с лек мирис на сероводород поради съдържащите се в нея сулфиди (3,2 мг в л), леко флуорна (2 мг флуор в л), с умерен дебит - 8 л, или около 800000 литра в денонощие. Към Центъра са и балнео-физиолечебница с различни физиотерапевтични и балнео-хидрологични звена, както и летен (адамов и евин) плаж с хидротермални басейни, разположени в живописен и богато озеленен парк, както и питеен хидроминерален източник. Курортната зона на Овча купел функционира целогодишно.

24

Сн-4 кв. Овча купел - стара част - парка 4.1. Релеф, ветрове Обектът попада на границата между хълмистата област североизточно от Люлинската

планинска верига и южната периферна част на Софийската котловина. Релефът на района се вписва в диапазона на надморска височина 580÷800 m и е моделиран от речно-овражната мрежа на основните водни артерии - река Владайска и нейния ляв приток Домуз дере.

Теренът в обхвата на канализационната и водопроводната мрежа на м. „Овча купел” е диапазона на надморска височина 580÷650 m с наклон от 1÷20 до 3÷40 на североизток, а в м. „Горна баня” и м. „В.З. Горна баня” – е в диапазона на надморска височина от 640 m в Домуз дере до около 800 m с разнопосочен наклон от 2÷30 до 8÷100 предимно на изток-североизток и на юг и север към речно-овражната мрежа.

Преобладаващата посока на вятъра е западна, следват изток-североизточни ветрове. Въпреки относително малката честота на южните ветрове те имат значение за формиране на климата, особено през студеното полугодие, тъй като са свързани с фьонов ефект, изразяващ се в рязко повишаване на температурата и намаляване на атмосферната влажност.

Средногодишните данни за София за посоката и честотата на ветровете (в процент от случаите с вятъра)

Таблица -2

Посока N NE E SE S SV V NW

Честота(%) 6,0 9,2 16,6 14,2 4,7 11,2 26,2 11,9

4.2. Водни тела (обекти) На територията на м. „Овча купел-стара част” се намира находището на минерална

вода „София-Овча купел”, а на територията на м. „Горна баня” – находището на минерална вода „София-Горна баня”.

25

4.2.1. Находище на минерална вода „София-Овча купел” Минералната вода се е появила по време на земетресението от 30 септември 1958 г

под формата на фонтан и се е образувало голямо езеро. дебитът на изворната група първоначално е бил голям, но впоследствие е намалял до около 3,5 l/s. Изворът е каптиран е през 1915 г с шахта, фундирана на дълбочина 9,5 m. През периода 1958÷1962 г са проведени хидрогеоложки проучвания с плитки сондажи до дълбочина около 30 m и, в близост до извора, са прокарани три дълбоки проучвателни сондажа. Вода на самоизлив е разкрита само в сондаж № МС-1ВКП с дълбочина 310 m. След неговото каптиране и включване в експлоатация (при експлоатационно ниво 3,0 m под терена) дебитът на каптирания извор намалява до 0,30 l/s и по-късно пресъхва.

През периода 1966÷1967 г и 1970÷1971 г са прокарани още два проучвателно-експлоатационни сондажа - № 1хг и № 5хг.

Понастоящем експлоатационни водоизточници на минерална вода в находище „София-Овча купел” са три сондажа: Сондаж № 1хг, Сондаж № МС-1ВКП и Сондаж № 5хг. Със Заповед № РД-311/12.04.2012 г на министъра на околната среда са утвърдени експлоатационни ресурси на находището 4,97 l/s с температура на водата 31,5 0С, в това число технически възможен дебит на сондаж № 1хг 4,97 l/s при допустимо понижение 3,50 m от котата на пиезометричното ниво, което се установява на 0,40 m над терена. Дебитът на Сондаж № МС-1ВКП в размер на 2,0 l/s не е включен в общия за находището експлоатационен ресурс, поради доказана хидравлична връзка с основния водоизточник за находището Сондаж № 1хг.

Сондаж № 5хг, прокаран в местността „Тресулите”, е затворен и оборудван като наблюдателен пункт.

4.2.2 Находище на минерална вода „София-Горна баня” До 1958 г в находището са съществували само три каптирани извора – Бански каптаж

(БК), „Домуз дере” и „Хазната”. През 1958÷1961 г са прокарани четири сондажа. Понастоящем експлоатационни водоизточници на минерална вода в находище

„София-Горна баня” са четири водоизточника: Каптиран извор „Домуз дере”, Каптиран извор „Хазната”, Сондаж № 3 и Сондаж № 4. Сондаж № 1 и сондаж № 2 са тампонирани.

Със Заповед № РД-638/29.06.2010 г на министъра на околната среда са утвърдени експлоатационни ресурси на находището 8,54 l/s.

Каптираният извор „Домуз дере” се намира на левия бряг на Домуз дере на надморска височина 662 m в южната периферия на кв. Горна баня. Утвърдените му ресурси съставляват 0,80 l/s с температура на водата 19 0С. Колектор на подземните води са горнокредни андезити и андезитови брекчи.

Каптираният извор „Хазната” се намира в източната част на кв. Горна баня на надморска височина 643 m. Утвърдените му ресурси съставляват 0,48 l/s с температура на водата 22 0С. Колектор на подземните води са горнокредни андезити и андезитови брекчи.

Сондаж № 3 се намира на около 150 m юг-югозападно от каптиран извор „Хазната”. Устието му е на надморска височина 661,50 m. Утвърдените му ресурси съставляват 1,52 l/s

26

с температура на водата 32 0С. Колектор на подземните води са горнокредни андезити и андезитови брекчи, залягащи на дълбочина 243,00÷426,60 m под кватернерни и неогенски глини, пясъци и чакъли.

Сондаж № 4 се намира в централната част на кв. Горна баня. Устието му е на надморска височина 689 m. Утвърдените му ресурси съставляват 5,74 l/s при допустимо понижение 4,50 m до кота 681,36 m. Температурата на водата 41 0С. Колектор на подземните води са горнокредни андезити и андезитови брекчи,залягащи на дълбочина 71,70÷492,50 m под кватернерни и неогенски глини, пясъци и чакъли.

Поради обстоятелството, че основният водоизточник - Сондаж № 4 се експлоатира чрез водочерпене с помпа при понижение до 4,5 m водата от каптирания извор „Бански каптаж” представа да излиза на самоизлив.

4.3. Климатични данни София се намира в “умерено-континентален” климатичен район на България, който се

характеризира със студени зими и горещи лета, с максимални валежи в пролетно-летните периоди, въпреки че месечните вариации са сравнително малки.

Наблюдават се големи дневни и годишни температурни промени. Средните годишни температури за територията са 10oC. Максималните температури се

наблюдават през юли (+20.5oC), а минималните през януари (-1.5oC). Дълбочина на замръзване на почвата през зимата, при снежна покривка, е от порядъка

на 0.8-1,0м. Поради голямата променливост на валежите от година на година средната месечна

сума не е достатъчна, за да ги характеризира напълно. В таблица-3 е дадена повтаряемостта на месечната сума на валежите. Тя е изчислена като отношение на броя на случаите в дадена градация към общия брой случаи.

Таблица - 3

0-20 21-40 41-60 61-80 81-100 101-120 над 120 януари 7 11 11 18 22 18 13 февруари - 11 16 20 6 11 36 март 7 11 13 13 9 13 34 април 2 9 4 20 20 11 34 май 2 4 7 13 7 20 47 юни - 4 - 14 11 22 49 юли 2 8 16 22 18 8 26 август 13 13 18 16 9 11 20 септември 14 24 16 11 11 11 14 октомври 9 11 26 7 9 18 20 ноември 2 7 20 20 18 11 22 декември 7 9 3 16 20 18 27

От таблицата е видно, че най – голяма вероятност да паднат дъждове над 120 мм в разглеждания обхват има през месеците февруари, май, юни.

В таблица-4 са дадени месечните суми на валежите с различна обезпеченост по месеци за 55 годишен период.

Таблица - 4

27

месец Месечна сума на валежите с обезпеченост Р (%) 0.1 5 10 25 50 75 90 95

януари 97 59 56 47 33 19 13 10 февруари 92 64 51 42 27 16 9 5

март 106 79 71 52 35 12 7 3 април 122 97 87 71 49 31 19 13 май 169 146 134 94 75 54 35 25 юни 225 174 149 105 72 51 36 19 юли 168 142 100 75 58 35 21 8 август 226 112 106 64 46 16 10 7

септември 198 126 94 64 35 9 6 4 октомври 171 122 109 66 44 19 10 5 ноември 134 101 93 66 46 32 16 11 декември 98 81 77 60 41 17 9 6

Разпределението на средногодишната сума на валежите за станция No98 -София е: Таблица-5

сезон Сезонна сума с обезпеченост Р (%) 0.1 5 10 25 50 75 90 95

зима 197 171 165 125 106 60 57 42 пролет 355 263 236 199 164 102 85 67 лято 407 346 289 224 191 155 96 86 есен 402 240 227 166 138 80 62 50

Зимата е студена, със средна януарска температура от около (- 30 С ) до (-50С). Лятото е хладно със средна температура 15º С - 20º С. Месечно разпределение на температурата на въздуха е показано в таблица .............

Таблица-6 месец I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Годишно

t°C -2,8 -1,7 2,4 7,3 12,4 14,9 17,2 17,1 13,8 9,3 3,3 -1,7 7,6 Средната годишна температура на въздуха за периода 1956-2005 г. е 10,1 °С. Най-

студен е януари а най-топъл - юли. 4.4. Хидроложки данни През територията на СО преминават множество реки. По-големи са Искър, Лесновска,

Владайска, Перловска, Суходолска, Слатинска, Какач. През територията на кв.”Вилна зона Горна баня”, кв.”Горна баня” и кв.”Овча купел - стара част” преминава р.Домуз дере с два притока, вливаща се във Владайската река.

Местността на «Домуз дере» се намира в пределите на град София на: - Географска ширина - 42º 39'57´´ N; - Географска дължина – 23º 14'19´´ Е; - Надморско равнище – 900 – 600 м; Реката, преминаваща местността на «Домуз дере» се явява приток на река Владайска,

ето защо за база на хидроложките разчети (количество валежи и температура на въздуха) е използвана метеорологичната и дъждомерна станция № 98 – Владайска река - гр.София със следните характеристики:

* Надморска височина – 1354 м * Географска ширина - 42º 39´´ N * Географска дължина – 23º 15´´Е Високите води с приетите от хидроложката практика обезпечености изчислени до

точката на обединение на двата притока са: Дере 1 – "Домуз дере" гр. София

28

Таблица-7 Обезпеченос

т % 0.1 1 2 3 5 10 20 39 63

u ск m/sek 0.715 0.560 0.527 0.501 0.464 0.424 0.390 0.348 0.313 E ск min 327 417 444 467 504 551 600 671 746 Q m3/s 14.25 5.57 4.61 3.87 3.13 2.15 1.80 1.30 0.97

Дере 2 – "Домуз дере" гр. София

Таблица-8 Обезпеченос

т % 0.1 1 2 3 5 10 20 39 63

u ск m/sek 0.697 0.545 0.513 0.488 0.452 0.413 0.380 0.339 0.305 E ск min 359 458 487 512 553 605 658 737 819 Q m3/s 13.33 5.38 4.44 3.87 3.07 2.13 1.75 1.00 0.95

4.5. Геоложки строеж, инженерно-геоложки и хидрогеоложки условия 4.5.1. Литология и стратиграфия Третираната канализационна и водопроводна мрежа в район „Овча купел” на

гр. София се намира в югозападната част на Софийската котловина, припокриваща се с едноименния грабен.

Литостратиграфският разрез на Софийския грабен е представен от донеогенска скална подложка, неогенски седименти и кватернерни образувания (фиг. 1).

Донеогенската скална подложка включва: Диабазово-филитоиден комплекс (Рє-Є), Триаски седименти на Искърската карбонатна група, Долно-средноюрски седименти (кварцови пясъчници, конгломерати и варовици), Юрско-долнокредни седименти на Западнобалканската карбонатна група (микритни и масивни варовици) и на Централнобалканската флишка група (флиш от пясъчници, мергели и варовици) и долнокредни скали (алтернация на варовици, глинести варовици и мергели), разкриващи се по югозападния склон на Софийска Стара планина; Горнокредни литостратиграфски единици, изграждащи изцяло Западното Средногорие, малка част от което заема планината Люлин и хълмистата област северно и западно от нея. Неогенските седименти, изпълващи Софийския грабен, се поделят на пъстра теригенна задруга и Софийска група, която е разчленена на три свити: Гнилянска с Балшенски въгленосен член, Новиискърска и Лозенецка с Новихански член.

Фиг. 1. Фрагмент от геоложка карта на България, М 1 : 100 000,

Картен лист София / по Янев Сл. и др, 1993/

29

У С Л О В Н И З Н А Ц И

Общата дебелина на кватернерни образувания в Софийската котловина е значителна

– от 5÷10 m до 85 m при кв. Казичене. Естествените отложения са покрити от почвен слой, на места и от продукти на стара и

съвременна антропогенна дейност – горно строене на улични платна, трамвайни и железопътни линии, строителни и битови отпадъци с пъстър и непостоянен състав и дебелина от 1÷2 m до 7÷11 m.

4.5.2. Тектоника Развитието на Софийския грабен се отличава със значителен интензитет и

диференцирани тектонски движения. Потъващата част е способствувала мощна езерна и речна седиментация, а ограждащите я планински части са били под знака на непрекъснато издигане. Тези, различни по време, тектонски движения са формирали сложния блоков строеж на донеогенската скална подложка на грабена, решаваща роля за който имат разломните структури. Най-значими от тях са тези, които ограничават грабена от юг-югозапад и минават северно от Витоша и Лозенската планина. Това е пояс от разседи с посока югоизток-северозапад, в резултат на които е образувана система от атитетично пропаднали грабени и хорстове, характерни за разломната зона в обхвата на находищата на минерална вода „София-Овча купел” и „София-Горна баня”.

30

В района на м. „Горна баня” са установени три разседа с приблизителна посока ССЗ-ЮЮИ, по които скалната подложка е пропаднала стъпаловидно от 53÷73 m до 243 m.

Скалната подложка в м. „Овча купел”, горнището на която е установено със сондажи на дълбочина от 62,50 m до 233,20 m, представлява сложно устроена тектонска ивица с възседно-разседен строеж, изградена от среднотриаски варовици и доломити, които са навлечени върху горнокредни вулканогенни скали (гранодиорити, андезити).

4.5.3. Сеизмичност на района По стръмните участъци на склоновете на речно-овражната мрежа и главно по десния

бряг на р. Владайска са проявени физико-геоложки процеси и явления от гравитационно естество - предимно плитки, с ограничен обхват, древни стабилизирани и/или съвременни активни свлачища. Обусловени са от промени в физико-механичните свойства на кватернерните и неогенските глини под въздействието на повърхностни и подземни води и ерозионното прорязване на масива от повърхностно течащите води.

В обхвата на третираната канализационна и водопроводна мрежа в район „Овча купел” няма проявени свлачищни процеси и явления.

Значително развитие в района имат ерозионно-денудационните процеси, които са оформили съвременният, усложнен от речно-овражната мрежа, релеф на терена.

Според Наредба № РД-02-20-2/14.02.2012 г за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони сградите и съоръженията в гр. София, в това число и в район „Овча купел”, се осигуряват за IХ степен със сеизмичен коефициент Кс = 0,27.

4.5.3. Хидрогеоложки условия Хидрогеоложките условия на територията на район „Овча купел” се характеризират с

подземни води в скалната подложка, неогена и кватернера. Подземните води в горнокредната скална подложка по дълбочина на движение са с

плитка и дълбока циркулация. • Подземните води с дълбока циркулация

Те са акумулирани предимно в нарушени тектонски зони, имат напорен характер и са неравномерно разпространени по площ и в дълбочина. Подхранването им се осъществява от инфилтрация на атмосферни валежи и повърхностни води през хипергенната зона в масивите на Люлин и Витоша. Дренират се чрез множество минерални извори и сондажни кладенци в Софийската котловина и гр. София. Всред тях са и находищата на минерална вода „София-Овча купел” и „София-Горна баня”.

Находището на минерална вода „София-Овча купел” Понастоящем включва три експлоатационни водоизточника. Те се намират в обхвата

на канализационната и водопроводната мрежа на м. „Овча купел – стара част”. Водоносният колектор е представен от напукани среднотриаски варовици и доломити, залягащи на дълбочина под 62,50÷233,20 m, които са навлечени върху горнокредни вулканогенни скали. По химичен състав минералната вода е сулфатно-хидрокарбонатно-калциево-натриева с минерализация 1,0÷1,3 g/l, съдържание на флуор 1,3÷4,0 mg/l и разтворен въглероден двуокис до 57 mg/l. Използва се главно за балнеолечение, рекреация и хигинно-битови нужди. Местност „Овча купел-стара част” и цялата й инфраструктура от

31

столетия и до сега не са предизвикани каквото и да е замърсяване на минералната вода, въпреки че са разположени над самите водоизточници.

Находище „София-Овча купел” е заведено под № 80 в „Списък на находищата на минералните води - изключителна държавна собственост” (Приложение № 2 към Закона за водите). С Решение № 37/04.02.2011 г на министъра на околната среда и водите то е предоставено безвъзмездно на Столична община за управление и ползване за срок от 25 години.

Находището на минерална вода „София-Горна баня” Понастоящем включва четири експлоатационни водоизточника: Каптиран извор „Домуз

дере”, Каптиран извор „Хазната”, Сондаж № 3 и Сондаж № 4, местоположението на които е отразено на прил. 3 – черт.1. Те се намират в обхвата на канализационната и водопроводната мрежа на кв. „Горна баня”. Водоносният колектор е представен от напукани горнокредни скали – предимно андезити и андезитни брекчи, горнището на които е пропаднало стъпаловидно от 53 m до 243 m по три разломни нарушения със субмеридионална ориентация. По химичен състав минералната вода е силно алкална (рН от 9,0 до 10,2), хидрокарбонатно-сулфатно-натриева с ниска минерализация 0,12÷0,17 g/l и съдържание на флуор 0,1÷0,3 mg/l. Използва се като трапезна и еподходаща за лечение на стомашно-чревни, бъбречно-урологични и други заболявания. Местност „Горна баня” и цялата й инфраструктура от столетия и до сега не са предизвикани каквото и да е замърсяване на минералната вода, въпреки че са разположени над самите водоизточници.

Находище „София-Горна баня” е заведено под № 75 в „Списък на находищата на минералните води - изключителна държавна собственост” (Приложение № 2 към Закона за водите). Предоставено е на концесия на „Бутилираща компания-Горна баня” ЕООД и на „Булминвекс-ГБ” ЕООД.

• Подземните води с плитка циркулация Формират подземно водно тяло „Пукнатинни води в района на р. Ерма и р. Искър” с код

BG1G00000K2038. В хипергенната напукана и изветряла зона на горнокредните вулканогенно-седиментни скали те формират ограничени по площ потоци със свободно водно ниво, интензивен отток и къс циркулационен път, обусловен от гъстота на речно-овражната мрежа. Режимът им е непостоянен, със сезонен характер. Подхранват се предимно от валежи. Дренират се по склоновете в обсега на афльориментите на скалите чрез извори с променлив малък дебит, които през сухи периоди пресъхват. Филтрационните свойства на пукнатинните водоносни колектори са ниски и се вписват в широк диапазон. Изразяват чрез коефициент на филтрация от 4,0*10-3 m/d до 1,6*10-2 m/d.

В обхвата на това подземно водно тяло в подножието на планината Люлин попада западната част м. „В.З. Горна баня”, където подземното водно тяло е дълбоко дренирано от речно-овражната мрежа под проектната дълбочина на предвижданата канализационна и водопроводна мрежа.

Подземните води в кватернерните образувания и неогенските седименти на територията на район „Овча-купел” са малка част от подземно водно тяло „Порови води в Неоген-Кватернера-Софийска долина” с код BG1G00000NQ030. То обединява поровите подземните води, акумулирани в пясъците и чакълите на Лозенецката свита в неогена и в

32

кватернерните алувиални, пролувиални, делувиални и смесени пролувиално-делувиални и пролувиално-алувиални образувания. Те са ненапорни до слабо напорни по характер подземни води, които поради очевидното им смесване образуват общ подземен воден обект в пространствено издържаните отложения, а в долинните уширения и в речните тераси – едностранни или двустранни потоци. Подхранването им е от инфилтрация на валежни и повърхностни води (при напояване), от р. Искър и притоците й – при високи водни стоежи. Дренирането се извършва в р. Искър и в долните течения на притоците й, от многобройни вододовземни съоръжения (дренажи, тръбни и шахтови кладенци) и чрез отводнителни канали. Филтрационните свойства на водоносните чакъли и пясъци се характеризират с проводимост 30÷500 m2/d и коефициент на филтрация от 3÷15 m/d до 150 m/d, като преобладават стойности в диапазона 30÷60 m/d. Водите са разнообразни по съставящата ги минерална компонента: хидрокарбонатно-сулфатно-калциеви, хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-натриеви, калциево-магнезиеви и др. Минерализацията им варира от 110÷150 mg/l до 800÷980 mg/l и е преимуществено в диапазона 500÷700 mg/l. Подземно водно тяло BG1G00000NQ030 е в „добро” химично състояние ” (ПУРБ на БДУВДР, 2010).

Водоносният колектор в приповърхностната част на геоложката среда, в която ще се разполага канализационната и водопроводната мрежа на територията на район „Овча-купел”, е представен само от алувиални и алувиално-пролувиалните чакъли, пясъци и валуни, прослоени от прахови и песъчливи глини. Те са безнапорни и се дренират в речно-овражната мрежа и в съществуващите канализационни колектори. Статично им ниво се установява на дълбочина по-голяма от 5÷6 m в обсега на м. „Овча купел – стара част”, до 10÷12 m и повече в м. „Горна баня” и м. „В.З. Горна баня”, т. е. под проектната дълбочината на бъдещите изкопи за полагане на канализационните и водопроводните тръби. Само през по-интензивни дъждовни периоди е възможно да се формират временни подземни потоци по-близко до повърхността с незначителни ресурси.

4.5.4. Санитарно – охранителни зони на находищата на минерални води „СОФИЯ-ОВЧА КУПЕЛ” И „СОФИЯ-ГОРНА БАНЯ”

Със Заповед № 110/11.01.1977 г и Заповед № 120/12.01.1977 на министъра на народното здраве са утвърдени зони за хидрогеоложка и санитарна охрана на находищата на минерална вода в м. „Овча купел-стара част” и в м. „Горна баня” на район „Овча купел”в гр. София, със следния режим, касаещ изграждането на канализационни и водопроводни мрежи:

Зона А, в която се допуска изграждане на жилищни, комунални и обслужващи обекти в застроената територия;

Зона Б, в която се разрешава жилищно, спортно, комуникационно и друго строителство и дейности, които не замърсяват околната среда;

Зона В – без ограничения. В нея се извършват наблюдения и при доказана необходимост се ограничават или спират дейности, които пряко или след време застрашават минералната вода и курортната среда.

Част от границите на охранителни зони А и Б са отразени на прил. 3 – черт.1. Понастоящем, съгласно чл. 119 от Закона за водите:

33

(4) Опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води се осъществява чрез определяне на:

2. санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водовземните съоръжения за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6.

(5) Мерките за опазване на водните тела по ал. 4, т. 1, редът и начинът за определяне на санитарно-охранителните зони по ал. 4, т. 2, забраните и ограниченията в техните граници се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6.

Според § 144а от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за водите: (1) До приемането на наредбата по чл. 135, т. 6 за определяне на зони за защита на

водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води и издаването на заповедите за определяне на санитарно-охранителните зони по реда на посочената наредба границите и режимите на средния и външния пояс на учредените преди 28 януари 2000 г. санитарно-охранителни зони на находищата на минерални води не се прилагат, а границата на най-вътрешния пояс, когато той е предназначен за защита на водовземно съоръжение, се запазва.

(2) В най-вътрешния пояс на зоните и в срока по ал. 1 не се разрешават дейности и не се прилагат забрани и ограничения извън установените по този закон.

(3) В териториите, определени като зони за защита на водите във водните тела и като санитарно-охранителни зони на водовземните съоръжения за минерални води, се прилагат мерките, определени с плановете за управление на речните басейни.

До настоящия момент не е приета „Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води” по чл. 135, т. 6 на Закона за водите. Освен това не са определени и границите на най-вътрешния пояс за защита на водовземните съоръжения на находищата на минерални води „София-Овча купел” и „София-Горна баня”, размерите на който по „Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди” са от 5 да 15 m от всички страни на водоизточници във защитени водни обекти, разположени в регулационните граници на населените места.

С оглед на изложеното се очертава, че Заповед № 110/11.01.1977 г и Заповед № 120/12.01.1977 на министъра на народното здраве вече не са в сила. Очевидно предвижданите нови канализационни и водопроводни мрежи, както и цялата инфраструктура в район „Овча купел” и третираните км. „Овча купел”, м.„Горна баня” и м. „В. З. Горна баня”, попаднат в границите на предстоящите за определяне среден (II) и външен (III) пояс на санитарно-охранителните зони на находищата на минерална вода „София-Овча купел” и „София-Горна баня”. За тях, по ал. 3 в § 144а от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за водите, следва да се прилагат мерките, определени в „Плана за

34

управление на речните басейни в Дунавски район – Плевен”, от които отношение към третираните канализационни и водопроводни мрежи имат следните мерки:

• От „Регистър на мерките в Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район”:

мярка BG1MB011-Забрана за пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества, в зоните за защита на подземните води;

мярка BG1MB090 - Доизграждане на канализационни мрежи съобразно изискванията за пречистване на отвежданите от тях отпадъчни води и съобразно най-добрите технически познания от агломерации от 2000 до 10000 ЕЖ в срок до 2014 г;

мярка BG1MS043-Забрана за използването на материали, съдържащи приоритетни вещества при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземните води и от които могът да бъдат замърсени подземните води.

• ● От „Мерки, прилагащи законодателството на Европейската Общност за опазване на водите – осигурени от Наредба № 3/16.10.2000 г: Съгласно Приложение № 2 към чл. 10, ал. 1 на тази наредба се забраняват (З),

ограничаничават (О) и ограничаничават при доказана необходимост (ОДН) следните дейности в санитарно-охранителните зони – пояси II и III около водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване от подземни води и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди:

Таблица-9 № по ред

В и д о в е д е й н о с т и

Пояс II

Пояс III

11

За защитени водни обекти Пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещество, в подземните води

З

З

12 Добив на подземни богатства З ОДН 13 Дейности, нарушаващи целостта на водонепропускливия

пласт над подземния воден обект З

О

14 Изграждане на геоложки, хидрогеоложки и инженерно -геоложки проучвателни съоръжения, в т. ч. и водовземни съоръжения за подземни води в подземния воден обект

О

ОДН 4.5.5. Инженерно – геоложки условия Според изложените резултатите от извършените проучвателни работи и изследвания

и информацията от инженерно-геоложко и хидрогеоложко естество в ползваните архивни, литературни и нормативни източници, геоложката среда в обхвата на канализационната и водопроводната мрежа на район „Овча купел” за м. „Овча купел-стара част”, м. „Горна баня” и м. „В.З. Горна баня” е изградена от следните литоложки разновидности (строителни почви):

Културен слой (строителна почва № 1), включващ почвен слой и насипи от песъчлива глина, горно строене на улични платна и строителни отпадъци с дебелина 0,50÷1,50 m;

35

Кватернерни прахови и песъчливи глини, на места с чакълести вклйчения (строителна почва № 2);

Неогенски прахови песъчливи до чакълести глини с чакълести включения на места (строителна почва № 4);

Прослойки от разнозърнести чакъли с глинесто-песъчлив запълнител (строителна почва № 4);

Изветрели горнокредни андезити (строителна почва № 5). В съответствие с чл. 23, ал.2 и чл. 31, т. 2 на Норми за проектиране на плоско

фундиране в табл. 2 са дадени средните стойности на основните физични характеристики, приети по резултати от лабораторни изследвания, съдържащи се в ползваните архивни източници и тези на механичните и деформационните показатели, взаимствани от Приложение 2 към същите норми.

Таблица-10

№

Показатели

Мярка

Стр. почва № 1





1 2 3 7 8 1 Обемно тегло, γ kN/m3 19,4 19,3 20,3 21,0 25,5 2 Коефициент на порите, е - - 0,70 0,56 0,70 - 3 Водно съдържание, Wn % - 23 20 20 - 4 Показател на пластичност, Ip % - 14 26 0,70 - 5 Показател на консистенция, Ic - - 0,94 0,85 - - 6 Ъгъл на вътрешно триене, φ: градус - 19 15 28 34

7 Кохезия, С: кРа - 5 10 0 150 8 Модул на обща деформация, Е0 МРа - 12 13 25 - 9 Компресионен модул, М МРа - 5,5 7 - -

Изложената информация за инженерно-геоложките условия показва, че почвите в

земната основа съгласно подразделянето им по чл. 13 на “Норми за проектиране на плоско фундиране” попадат:

строителни почви № 1, 2 и 3 - в група Б (б); строителна почва № 4 – в група А (б); строителна почва № 5 – в група А (а).

4.5.6. Условия за фундиране и изпълнение на строително – монтажните работи Съгласно “Класификация на земните и скалните почви” литоложките разновидности,

изграждащи геоложката среда на обекта, се категоризират, както следва: ● В м. „Овча купел” и м. „Горна баня” – за канализационната и водопроводната мрежа

– 100 % земни почви от обема на изкопните работи; ● В м. „В.З. Горна баня”: - за канализационната мрежа - 40 % земни почви и 60 % скални почви от обема на

изкопните работи; -за водопроводната мрежа - 70 % земни почви и 30 % скални почви от обема на

изкопните работи.

36

Въз основа на физико-механичните показатели, посочени в табл. 2, съгласно Приложение 3 към “Норми за проектиране на плоско фундиране”, изчислителното натоварване на земната основа:

- в строителни почви №№ 2 , 3 и 4 съставлява R0 ≤ 0,25 МРа; - в строителна почва № 5 съставлява R0 ≤ 0,35 МРа. Не се допуска фундиране в строителна почва 1 (културен слой от почвен слой и насипи

от песъчливи глини, строителни отпадъци и горно строене на уличните платна). Съгласно табл. 1 в Информационно приложение 19 към “Правила и норми за приемане

на земни работи и земни съоръжения” препоръчителният временен наклон на откосите на строителните изкопите е:

● В строителни почви №№ 1, 2, 3 и 4: - 1: 0,25 до дълбочина на изкопа 3,0 м; - 1: 0,75 до дълбочина на изкопа 6,0 м. ● В строителна почва № 5 – 1 : 0,25 независимо от дълбочината. В обсега на съществуващите улични платна, около които вече са построени сгради и

съоръжения, изкопите може да се изпълняват с укрепени почти вертикални стени. Изложените по-горе данни за хидрогеоложките условия и дълбочината на водното

ниво показват, че в изкопите за полагане на канализационните и водопроводните тръби не се очаква водоприток от подземни води. Поради наклона на терена е наложително да се възпрепятствува постъпването на повърхностни води в тях през периоди на интензивни валежи.

4.5.7. Изводи и препоръки 1. Геоложката среда в дълбочинния обхват на канализационната и водопроводната

мрежа на територията на район „Овча купел” за м. „Овча купел-стара част”, м. „Горна баня” и м. „В.З. Горна баня” включва културен слой, кватернерни и неогенски прахови и песъчливи глини с чакълести прослойки и горнокредни изветрели андезити.

2. Условията за фундиране и изпълнение на строителните работи са посочени в доклада – т.4.5.6.

3. Съгласно сеизмичното райониране на страната София с район „Овча купел” попада в район със сеизмичност от IХ степен, в който сградите и съоръженията се осигуряват със сеизмичен коефициент Кc = 0,27.

4. Изграждането на предвижданата канализационната и водопроводната мрежа няма да окаже негативно въздействие върху количественото и качественото състояние на водоизточниците на минерални води в находищата „София-Овча купел” и „София–Горна баня” при спазване на забранителните и ограничителни мерки в „План за управление на речните басейни в Дунавски район” – Плевен, посочени в настоящия доклад.

5. За следващите фази на проектиране е необходимо конкретизиране на информацията за инженерно-геоложки и хидрогеоложки условия чрез провеждане на допълнителни проучвателни работи и изследвания.

37

5. Основни изходни данни за населеното място и обекта

5.1.Демографски данни. Според категоризация на населените места в Република България със Заповед №РД-

02-14-256 от 31.05.2004г. на МРРБ за определяне на критерии и показатели за категоризиране на общините, кметствата, районите и населените места в Република България, гр.София - Столична община е с ЕКАТТЕ 68134 и има код на общината SOF46, който се определя служебно категория „0” - тя се изключва от изчисляването на интегралните оценки за общини и населени места.

Град София в строителни граници е с обща площ 20914 ха. и постоянно население 1 377 690 жители. По данни от преброяването към 01.02 2011, по данни на НСИ, населението на СО е 1 359 520 обитатели.

Столична община – район „Овча купел” е с население 54 320 жители по преброяването през 2011г.

Таблица-11 Численост на населението в р-н Овча купел според преброяванията

Година 1985г. 1992г. 2001г. 2011г.

Общброй 17 608 37012 47380 54320

5.1.1.Население - състояние и динамика Броят на прогнозното постоянно население е основния параметър, по който се

планират всички градски функционални системи. Това се отнася главно за система „Обитаване”, за която трябва да се осигурят достатъчно терени за бъдещо развитие.

При прогнозата за демографското развитие на района източници на информация са Национален статистически институт (НСИ), р-н Овча купел – ГРАО, представителна извадка от ОУП за максимално демографско натоварване „висок вариант” и прогноза до 2060г.за квартали намиращи се на територията на р-н Овча купел.

Прогнозата за населението за кв.Вилна зона Горна баня, кв.Горна баня и кв.Овча купел- стара част е показана в Приложение.-2, Т.6. Тя е направена от Националният статистически институт и е предоставена на р-н Овча купел

Представената дъгосрочна прогноза за населението в обхвата на разработката е за период до 2045г. Прогнозата на НСИ е актуална до 31.12.2013г.

За разработката е направена съпоставка на данните от НСИ, ГРАО, ОУП и данни от одобрените проекти.

Анализирайки събраната информация и данните посочени в таблица-12 и отчитайки фактора население (сегашно и бъдещо), което е изключително важен фактор за планиране на техническата инфраструктура, ще работим за хоризонт 2060 година с данните от графата за очаквано демографско натоварване към 2060г, които от Общия устройственплан на град София и са препоръчани като данни за размеряване на техническата инфраструктура.

Според нас те отразяват един умерен оптимизъм по отношение на демографското развитие на населението на град София , което е основния параметър, по който се планират всички градски функционални системи.

38

Таблица -12 Население по последно преброяване 2011 и очаквано за 2060година

Квартали и Вид на жители

Брой на население по данни на НСИ

за 2011

Очаквано демографско

натоварване към 2060г по ОУП

Жители (бр) Жители (бр) кв. Овча купел 1 Общо 12490 17773

Постоянни 15854 работещи 1919 кв. Овча купел 1- северо -изток Общо 888 1705 Постоянни 1309

работещи 396 кв. Овча купел 1- северо -запад Общо 8591 9293 Постоянни 9055

работещи 238 кв. Овча купел 2 Общо 9477 11265 Постоянни 11027

работещи 238 кв. Овча купел 2-изток Общо 7272 8766 Постоянни 8721

работещи 45 кв.50( стар) Общо 708 2016 Постоянни 862

работещи 1154 кв.Юбилейна гора Общо 630 1583 Постоянни 837

работещи 746 кв. Трудови казарми Общо 348 2849 Постоянни 849

работещи 2000 кв. Горна баня Общо 4779 6683 Постоянни 5788

работещи 895 кв. Горна баня- разширение Общо 440 1038 Постоянни 778

временно население 137 работещи 123 вилна зона Горна баня Общо 1416 3596 Постоянни 1737

временно население 1717 работещи 142 кв. Суходол Общо 1922 4222 Постоянни 2973

временно население 345 работещи 904 кв. Суходол- югозапад Общо 260 772 Постоянни 523

временно население 224 работещи 25 кв. Карпузица Общо 8411 11156 Постоянни 9295

работещи 1861

5.2.Данни за устройствени планове Общия устройствен план на Столична община от м.декември 2009г приет с решение

No697 от прот.51/19.11.2009г на СОС и решение 960/16.12.2009г на Министерски съвет е основен закон за развитие и планиране на дейностите на Столична община.

39

ОуДокументи за ОУП може да намерите на уеб-адрес http://www.sofproect.com/Documents/OUP-Sofia_2009_withfonts.pdf http://www.sofproect.com/maps.aspx

Разработката към ОУП-София за оразмеряване на техническа инфраструктура (Приложение.II) отчита както максималният допустим потенциал за демографско натоварване определен при условие, че всички УПИ ще бъдат застроени на базата на максималния допустим Кинт съгласно режима на ОУП, без да се отчита съществуващото застрояване. При определяне на очакваното демографско натоварване се отчита годността на съществуващия сграден фонд и свободните терени за строителство.

По данни от Общинската администрация за настоящ период се наблюдава запазване на броя на населението на кварталите. Тази тенденция се очаква да се запази в близките години.Прекрасната природна среда и климат, близостта с компактния град и удобните транспортни връзки правят територията привлекателна за много клиенти.

УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ Таблица -13

No Показатели мярка проект

I. вилна зона Горна баня ха 143.14 1. Зона обществено обслужване /Оо/ ха 1.52 2. Смесена многофункционална зона /Смф2/ ха 2.60 3. Жилищна малкоетажна заона /Жм2/ ха 122.17 4. Зелени площи /Оз2/ ха 16.85

II. кв.Горна баня ха 191.24 1. Зона обществено обслужване /Оо/ ха 19.05 2. Смесена многофункционална зона /Смф2/ ха 2.79 3. Смесена многофункционална зона /Смф1/ ха 17.01 4. Жилищна малкоетажна заона /Жм2/ ха 121.75 5. Зелени площи /Тго/ ха 7.66 6. Жилищна малкоетажна заона /Жм/ ха 10.25 7. Промишлена зона /Пмс/ ха 4.99 8. ЖП линия /Тжп/ ха 7.74

III. Кв.Овча купел - стара част ха 330.63 1. Смесена многофункционална зона /Смф/ 16.34 2. Жилищна малкоетажназаона/Жм*/- спец.изисквания ха

246,00 3. Жилищна високоетажна /Жг*/-спец.изисквания ха 4. Зона обществено обслужване /Оо/ ха 17.05 5. Смесена многофункционална зона /Смф1/ ха 32.68 6. Зони /Тзв/, /Тти/,/Зп/Тго/ ха 13.97 7. Зелени площи /Оз2/ ха 2.30 8. Елподстанция /Тел/ ха 2.28

БРУТО ТЕРИТОРИЯ ха 665.01 Остава бруто територия за оразмеряване с приспадане на зони -

Зп, Гр*, Тзв, Тти,Тзв, Рпп, Тго, Са2, Тжп ха 614.21

Съгласно разработката на ОУП за зона Жм2 (прдимно за кварталите – курорти) се очква достигане на 80% от максилания дмографски потекциал за територията на кв.Вилна зона Горна баня. Същият е процента и за кв.Горна баня. За кв.Горна баня се очаква комплексното застрояване да достигне 90%. Между 50% и 60% от максималния

40

демографски потенциял се очаква да нарасне общественото обслужване и малките промишлени предприятия. Предстои да се развият и терените предвидени за разширение на кв.Горна баня с около 40%.

За кв.Овча купел – рзаличните зони, комплексното застрояване се очаква да се развие между 60% до 90% от максималния демографски потенциал. Между 50% и 60% се очква да се увеличи застрояването в зони Смф и Смф1.

Одобрените проектни разработки за териториите до 2012г са на база данни от ОУП при максимален демографски потенциал – прогноза „висок вариант”. Това дава известен резерв на изградените канализационни мрежи на територията.

За проектиране за целия експлоатационен период приемаме данните от ОУП за очаквано демографско натоварране към 2060г.

Кв.Вилна зона Горна баня 3 596 жит. Кв.Горна баня и разширение 7 721 жит. Кв.Овча купел-стара част 28 771 жит.

5.2.1. Проучвания за потенциала на териториите с особена и превантивна устройствена защита

Устройствена зона Жм* - кв.Овча купел – Находище на минерални води. Съгласно действащ ПУП на кв.Овча купел и специфични правила и норми към него приети от Министерски съвет.

Устройствена зона Жс* - кв.Овча купел – Находище на минерални води. Съгласно действащ ПУП на кв.Овча купел и специфични правила и норми към него приети от Министерски съвет.

Устройствена зона Жг* - кв.Овча купел – Находище на минерални води. Съгласно действащ ПУП на кв.Овча купел и специфични правила и норми към него приети от Министерски съвет.

5.2.2. Проучване и документиране за нуждите на инвестиционното проектиране на обекти недвижими паметници на културата

Трасетата на новите канализационни и водопроводни клонове са регулационно обезпечени и не засягат недвижими паметници на културата.

5.2.3. Други специфични проучвания • Икономика

На територията на СО се формира 1/3 от брутния вътрешен продукт на България. Общината привлича най-много инвестиции спрямо другите големи градски центрове. Секторната структура на Столичния социално-икономически комплекс показва, че водещи функции в него има третичния сектор (управление, образование, здравеопазване, култура, бизнес инфраструктура, туризъм). Средната годишна заплата в София е 3445 евро.

По-високите доходи на населението, наред с високата демографска маса в Столична община я прави изключително привлекателна за инвеститори. Изграждането на големи обществени обекти се нуждае от добре развити транспортни връзки за достъп до тях и инженерна инфраструктура.

41

Въпреки видимото активизиране на новото жилищно строителство, ресурсът, привличан в сектора, е недостатъчен. ОУП трябва да изисква активна устройствена, инфраструктурна и жилищна политика.

Преурбанизирането на централните и южните територии, както и деградирането на природната среда в тях вече са факт, въпреки предупрежденията и предлаганите мерки.

5.2.4. Данни за промишленост, обществено обслужване, селско стопанство На територията на кв.Вилна зона Горна баня,кв.Горна баня и кв.Овча купел стара част,

съгласно предвижданията на ОУП на гр.София, няма отредени територии за промишлени предприятия. Предвидени са зони за обществено обслужване, отдих и рекреация. Преобладаващите обекти са основно от търговско-обслужващата сфера: складови бази, автосервизи, магазини заведения за хранене и развлечения и т.н. Основно територията е жилищна зона.

По състав отпадъчните води от търговско-обслужващата сфера, местните производства и обекти на общественото обслужване са близки по състав на формиращите се битови отпадъчни води от населението.

Обекти с общоградско и републиканско значение са:

Специализирана Болница за Активно Лечение и Ортпедия проф. Бойчо Бойчев ЕАД –гр.София, кв.Горна баня

Болницата е уникална за страната по отношение на лечението на заболявания и посттравматични увреди на опорно-двигателния апарат. В момента на територията на болницата са обособени седем клиники, всяка от които осъществява специфична лечебна и научна дейност. Средно годишно в лечебното заведение получават висококвалифицирана помощ 3 500 пациенти. Болницата разполага със 140 бр. Болнични легла

Бутилираща компания Горна баня БК Горна Баня, създадена през 1997 с предмет на дейност бутилиране и търговия с

натурална и газирана минерална вода, безалкохолни напитки и натурални сокове. Фабриката на БК Горна Баня се намира в непосредствена близост до горнобанското находище, в самия център на софийския квартал Горна Баня. Фабриката работи на трисменен режим на работа. Разполага с 98 работни места.

Национална Специализирана Болница по Физикална Ттерапия и Рехабилитация – ЕАД – кв.Овча купел

Това е най-старото рехабилитационно заведение на територията на София, положило основата и развило всички направления в областта на физикалната медицина, рехабилитацията и курортологията в България.

Лечебното заведение е разположено в обширен парк с разнообразни и редки растителни видове. На територията му се намира Лечебен минерален плаж “Овча купел” захранван с източник на минерална вода - сондаж 1ХГ. Работи сезонно от м.май до края на м.септември. Басейните и душовете на плажа се захранват с натурална минерална вода от сондаж 1ХГ. Плажът разполага с три правоточни басейна с обем до 90 куб.м. Водата в басейните се подновява веднъж седмично и се източва директно във Владайската река.

42

Минерална вода „Овча купел” е показна за лечение на заболявания на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система, професионални заболявания, кожни заболявания, хронична венозна недостатъчност и др.

5.3. Геодезически проучвания По трасетата на всички улици, за които се предвижда да изградят нови канали е

правено геодезическо заснемане във връзка с разработване на инвестиционни проекти. За територията има одобрена кадастрална карта, специализирана кадастрална карта, дигитализиран подземен кадастър на инженерната инфраструктура и подземните съоръжения .

6.Анализ - водоснабдяване

6.1. Налични и бъдещи водоизточници, данни за съществуващата водоснабдителна система

Основните водоизточници на град София са язовир „Искър”, язовир „Бели Искър”, Витошки водохващания и други местни водоизточници, служещи за прехвърляне на води към основните водоизточници в случай на необходимост.

Язовир „Искър” Язовир „Искър” е многогодишен изравнител с общ обем V= 655,3.106м3 и завирен

обем V= 570 - 630.106м3 От него се осигурява водоснабдяването на 70% от населението на град София.

Месечно се подават между 13 до 15.106 м3 . Язовирът е публична държавна собственост и се управлява от предприятие „Язовири и каскади”към НЕК-ЕАД.

По деривация „Пасарел” водата се довежда до пречиствателна станция „Панчерево”. По деривация „Искър ” водата се довежда до пречиствателна станция „Бистрица”.

Язовир „Бели Искър” Язовирът е изграден през 1949 година . Язовир „Бели Искър” е сезонен изравнител с

общ полезен обем V= 15,3.106м3. От него по Рилския водопровод се подават от 1300 л/сек до 1500 л/сек. От него се осигурява водоснабдяването на 20% от населението на град София. Язовирът е публична общинска собственост и се експлоатира от „Софийска вода -АД”. С водоснабдителна система „Бели Искър” са свързани 13 броя по - малко повърхностни водоизточника , които се включват в аварийни ситуации или при недостигна вода в язовир „Бели Искър”.

Довеждащи водопроводи Довеждащите водопроводи от водоизточниците до пречиствателните станции и

водоемите на гр. София са цялостно изградени, това са: - Рилски водопровод , по който се подава водно количество в порядъка на 1,3 до 1,8 м3/сек. - Деривация Пасарел – Панчарево, по която се подават около 3,6м3/сек. - Водопровод „Искър” по него се подават в нормален режим около 6,75м3/сек.при форсиран

около 8,5м3/сек.

Пречиствателни станции В експлоатация са две пречиствателни станции за питейни води(ПСПВ): • Пречиствателна станция “Панчарево”, с капацитет 4,5m3/сек;

43

• Пречиствателна станция “Бистрица”, с капацитет 6,73m3/сек. Качествата на питейната вода се контролират на изхода на двете пречиствателни

станции в съответствие нормативните изисквания за наблюдение и контрол. Водните количества от Язовир “Бели Искър” и Витошки водохващания не преминават

през пречиствателна станция за питейни води.

Резервоари За водоснабдяването на Столицата са изградени 15 резервоара с общ застроен обем

331 000 м3. Поради теренните особености( голяма денивилация)водопроводната мрежа на града е

обособена в няколко водоснабдителни зони между хоризонтали 520.00 и 800.00. Зоните са формирани по начина на захранване от изградените резервоари - всяка

водоснабдителна зона да се захранва от един или няколко резервоара. Поради височинното разположение на водоизточниците (язовир “Искър, язовир “Бели

Искър”, Витошки водохващания) довеждането на водите до столицата е гравитачно. Схемата на резервоарите и водопроводната мрежа използват оптимално релефа на гр.София и околностите, за да се сведат до минимум помпените станции. Водоснабдителните зони са определени за максимален статичен напор 80 м. и минимален динамичен напор 30 м. За селищата от Подвитошката яка и Горна Баня се налага допълнително локално зониране на водопроводната мрежа поради стръмния терен. Предвидено е всяка водоснабдителна зона да се захранва от един или няколко резервоара. В зависимост от височинното си разположение, резервоарите са разпределени към съответните водоснабдителни зони, както следва:

Първа водоснабдителна зона : Резервоар Колежа - V= 60 000м3 Резервоар Лозенец - V= 17 000 м3 Резервоар Коньовица - V= 26 000 м3 Общ обем за първа водоснабдителна зона V= 103 000 м3 Втора водоснабдителна зона: Резервоар Изток - V= 28 500 м3 Резервоар Драгалевци- V= и 15 000 м3 Резервоар Модерно предградие - V= 57 000 м3 Резервоар Бъкстон - V= 21 000 м3 Общ обем за втора водоснабдителна зона V= 121500 м3 Трета водоснабдителна зона: Резервоар Под Симеоново - V= 38 000 Резервоар Лозище - V= 16 000 м3 Резервоар Красно село - V= 16 500 м3 Общ обем за трета водоснабдителна зона - V= 70 500 м3 Четвърта водоснабдителна зона Резервоар Под Бояна - V= 16 000 м3 Общ обем за четвърта водоснабдителна зона - V= 16 000 м3 Пета водоснабдителна зона

44

Резервоар Княжево - V= 3 000 м3 Резервоар Бояна - V= 2 500 м3 Общ обем за пета водоснабдителна зона - V= 5 500 м3 Резервоар “Мало Бучино” със застроен обем - V= 13 000 м33 се захранва от Рилския

водопровод и подава вода към водопроводната мрежа на район Банкя. При направени прогнозни разчети е установено , че наличните обеми са напълно

достатъчно.

6.2. Водопроводна мрежа, загуби по водопроводната мрежа Изграждането на водоснабдителната система на гр. София започва в края на 19 век.

Водопроводната мрежа е с обща дължина 4 075 км. като 12 % отдължината е изградена в периода 1998 –2004 година, а 36% отдължината са водопроводи с малки диаметри, които не са предадени за експлоатация на “Софийска вода”. Мрежата обслужва почти 100 % от населението. Тенденцията през последните години е консумативната водопроводна мрежа за питейна вода да се доизгражда и реконструира предимно от частни инвеститори чрез Договори със СО за изграждане на инфраструктурни обекти.

Регистрираните загуби на вода показват трайно повишаване, поради амортизация на съществуващата водопроводна мрежа, която е строена предимно през 50-80-те години на ХХ-ти век.

Таблица -14

Години Заг. по водопр. мрежа в %

1952 391962 27,601967 20,831972 17,81992 401995 402002 63,622003 65

Предмет на настоящата разработка е реконструкция на водопроводната мрежа в кв. Овча купел (стара част), кв. Горна баня и Вилна зона Горна баня.

Водопроводната мрежа в тези квартали ще се подмени съгласно новия механизъм за финансиране по оперативна програма “Околна среда” , т.е. водопроводите само по трасето на канализацията.

6.3. Съществуваща водопроводна мрежа, степен на изграденост на водопроводната мрежа, матриал на тръбите, година на изграждане

• Кв. Овча купел– стара част Дължината на съществуващата водопроводна мрежа в квартала е 47940м, изградена е

от етернитови, поцинковани, чугунени, стоманени, полиетиленови . Дължините, диаметрите, материал на тръбите и годината на полагане на съществуващите водопроводи са дадени в приложение2, т.19. Най- голям дял се пада на:

45

40,32% чугунени тръби - тръби с отлични качества, с дълъг експлоатационен живот( доказан 100 годишен) изключително добри за приложение във водоснабдяването.

Всички положени тръби са с подходящи диаметри , с изключение на 200м с диаметър∅80(не отговаря на нормативните изисквания за минимален диаметър). Чугунените тръби са полагани в периода от 1989 година до 2000 година, което означава им остава още дълъг експлоатационен живот. Положените тръби са с изключително богата гама от диаметри от ∅150 до ∅800.

21,86% полиетиленови тръби с висока плътност - сравнително нов тип тръби с доказани качества за приложение във водоснабдяването: отлична проводимост, експлоатационен срок на годност над 50 год.

Полагани са в периода 2000 до 2011, предстои им дълъг живот до изчерпване на експлоатационните възможности. Диаметрите на положените тръби са от ∅150 до ∅250 и 80м с диаметър ∅400. Съществуват водопроводи с диаметри от ∅40 ,∅50 и ∅60, които са полагани по стопански начин в годините 2000 и 2002 , и не отговарят на изискванията по Наредба №2от 22.03.2005 година за проектиране , изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи.

19,50% от мрежата е изградена от етернитови тръби. Това са вид тръби морално остаряли и неприложими вече в сферата на

водоснабдяването. Тези тръби дават много аварии главно от гумените уплътнители на Симплекс връзките. Експлоатационният срок на етернитовите тръби е 30 - 35 години. Етернитовите тръби са полагани в периода 1960-1968 и 1988 година от което следва, че са с отдавна изтекъл срок на годност.Освен това са с диаметри неотговарящи на нормативните изисквания за минимален диаметър за населено място от тази категория.

16,79% от мрежата е изградена от стоманени тръби, които в градски условия са подложени на електрокорозия, което намалява и без друго малкия им период на експлоатация 15 – 20 год.

1,53 %поцинковани тръби, които като материал и диаметър не отговарят на изискванията за изграждане на разпределителни водопроводни клонове.

Това, че почти всички сградни отклонения от вътрешната водопроводна мрежа са изградени от поцинковани тръби е една от основните причини за сериозните загуби на питейна вода, ето защо като първоетапна задача успоредно с подмяната на водопроводните клонове е необходима и тяхната подмяна.

• Кв. Горна баня Дължината на съществуващата водопроводна мрежа в квартала е 24360м, изградена е

от етернитови, поцинковани, чугунени, стоманени, полиетиленови . Дължините, диаметрите, материал на тръбите и годината на полагане на съществуващите водопроводи са дадени в приложение-2, т.19. В този квартал голяма част от водопроводната мрежа е полагана в годините 1931, 1943, 1962 до 1975 година, когато обитателите са били все още малко на брой, поради което диаметрите на полаганите тръби са малки и не са в състояние да провеждат увеличените водни количества следствие от по- големият брой консуматори. Най- голям дял се пада на:

46

Стоманените тръби, които са 37,80% от цялата водопроводна мрежа. Тези тръби в градски условия са подложени на електрокорозия, което намалява и без

друго малкия им период на експлоатация 15 – 20 год, което вече е предпоставка за сериозни загуби по мрежата, тъй голяма част от тях са полагани в периода от 1931 година до 1975 и последно през 1987. Това е сигнал , че те отдавна са с напълно изчерпани експлоатационни възможности и създават условия за значителни загуби на питейна вода по водопроводната мрежа.

29,15% полиетиленови тръби с висока плътност, сравнително нов тип тръби с доказани качества за приложение във водоснабдяването: отлична проводимост, експлоатационен срок на годност над 50 год.

Полагани са в периода 2000 до 2011, предстои им дълъг живот до изчерпване на експлоатационните възможности. Диаметрите на положените тръби са от ∅80 до ∅355. Съществуват водопроводи с диаметри от ∅25 и ∅32, които вероятно са частни отклонения , полагани в годините 2001 и 2007 , и не отговарят на нормативните изисквания.

16,83% чугунени тръби - тръби с отлични качества, с дълъг експлоатационен живот( доказан 100 годишен) изключително добри за приложение във водоснабдяването.

Чугунените тръби са полагани в периода от 1943 до 1953 година, поради което са с неподходящи диаметри с малка проводимост( с малки изключения), не отговарящи на порасналите нужди от питейна вода.

8,90% от мрежата е изградена от етернитови тръби. Това са вид тръби морално остаряли и неприложими вече в сферата на

водоснабдяването. Тези тръби дават много аварии главно от гумените уплътнители на Симплекс връзките. Експлоатационният срок на етернитовите тръби е 30 - 35 години. Етернитовите тръби са полагани в периода 1960-1968 и 1988 година от което следва, че са с отдавна изтекъл срок на годност.Освен това са с диаметри неотговарящи на нормативните изисквания за минимален диаметър за населено място от тази категория.

7,22 % поцинковани тръби, Това е сравнително голям процент за населено място като кв. Горна баня , но напълно

обяснимо , отчитайки годината им на полагане 1931 – 1952година. Те не отговарят като материал и диаметър на изискванията за изграждане на разпределителни водопроводни клонове и са една от основните причини за сериозните загуби на питейна вода.

• Кв. вилна зона Горна баня Дължината на съществуващата водопроводна мрежа във вилната зона е 15460м,

изградена е от етернитови, поцинковани, чугунени, стоманени, полиетиленови . Дължините, диаметрите, материал на тръбите и годината на полагане на съществуващите водопроводи са дадени в приложение-2,т.19. Водопроводната мрежа е изградена предимно от етернитови тръби, полагани в годините 1956, 1964, 1965 до 1971 година, по- късно в периода от 1982 до 1998година са положени около два километра стоменени тръби с диаметри ∅150 и ∅200, от 2001 до 2009 година са положени около 3км полиетилленови тръби с висока плътност. Както вече споменахме най- голям дял се пада на:

Етернитовите тръби, които са 59,64% от цялата водопроводна мрежа.

47

Това са вид тръби морално остаряли и неприложими вече в сферата на водоснабдяването. Тези тръби дават много аварии главно от гумените уплътнители на Симплекс връзките. Експлоатационният срок на етернитовите тръби е 30 - 35 години, те са полагани в периода 1956, 1964, 1965 до 1971 година от което следва, че са с отдавна изтекъл срок на годност. Освен това са с диаметри неотговарящи на нормативните изисквания за минимален диаметър за населено място от тази категория.

21,02% са полиетиленови тръби с висока плътност, сравнително нов тип тръби с доказани качества за приложение във водоснабдяването: отлична проводимост, експлоатационен срок на годност над 50 год.

Полагани са в периода 2001 до 2009, предстои им дълъг живот до изчерпване на експлоатационните възможности. Повечето тръбите са с диаметри ∅110РЕ.

4,01 % поцинковани тръби, което е сравнително голям процент за населено място като кв. вилна зона Горна баня.

Те не отговарят като материал и диаметър на изискванията за изграждане на разпределителни водопроводни клонове.

1,31% стоманени тръби, Тези тръби в градски условия са подложени на електрокорозия, което намалява и без

друго малкия им период на експлоатация 15 – 20 год, те са с изчерпани експлоатационни възможности, но поради това че са незначителни като количество не се отразяват осезателно върху размера на загубите на пинтейна вода.

2,26% чугунени тръби - тръби с отлични качества, с дълъг експлоатационен живот( доказан 100 годишен) изключително добри за приложение във водоснабдяването , но за съжаление са положени само 350м.

6.4. Анализ на теническо състояние на мрежата и хидравличната проводимост на съществуващата водопроводна система

Обследвайки вътрешната водопроводна мрежа и запознавайки се със състоянието й в отделните квартали направихме следните констатации и заключения:

• Кв. Овча купел– стара част 62,18% от съществуващата водопроводна мрежа на квартала е от чугун и

полиетиленови тръби с висока плътност с подходящи диаметри и добра проводимост, останалата част е в лошо състояние и причина за по- съществени загуби на питейна вода.

• Кв. Горна баня В квартал Горна баня преобладаващият вид тръби са стоманените , които са с

изчерпани експлоатационни възможности и в комбинация с остарелите и амортизирани етернитови тръби създават условия за големи загуби на питейна вода по водопроводната мрежа.

Друг проблем на мрежата са положените чугунени и полиетиленови тръби с диаметри с малка проводимост.

48

• Вилна зона Горна баня Основният проблем на водопроводната мрежа във вилната зона са големият процент

етернитови тръби 59,64% , които освен че са от материал неприложим във водоснабдяването , с отдавна изтегъл срок на годност са и с диаметри неотговарящи на нормативните изисквания.

• Главните критични проблеми по разпределителните мрежи са :

Амортизираната водопроводна мрежа, ниското качество на материалите и неподходящите диаметри на тръбите, използвани в епизодични ситуации.

Изгнилите поцинковани тръби, от които са изградени сградните отклонения също са причина за загуба на значителни количества питейна вода. Необходимо е при подмяна на водопроводните клонове да се подменят и прилежащите им сградни отклонения.

Големите загуби по водопроводната мрежа водят до преразход на ел. енергия ( за кв. Горна баня), тъй като водоподаването е помпажно.

Стоманените тръби, са негодни и дават аварии, поради бързото им корозиране при експлоатация при градски условия, без катодна защита животът им се съкращава наполовина.

6.5. Потребление на питейна вода към момента на изследването Оценка на настоящето водопотребление ще направим въз основа на данните

предоставени от отдел „Продажби” на ВиК Софийска вода за периода от 2009 до 2011 година, с информация за фактурираните водни количества помесечно и по потребители (население, бюджетни и търговия) за кв.Овча купел– стара част, кв. Горна баня и Вилна зона Горна баня. Таблица -15 - фактурирана питейна вода за кв. Овча купел– стара част, по консуматори по месеци за 2009г.

месец фактурирана вода - 2009

общо население бюджетни търговски ( м3/мес.) ( м3/мес.) ( м3/мес.) ( м3/мес.)

януари 99112 39158 29081 30873 феврури 115556 44620 35383 35553 март 97864 36361 30542 30961 април 111098 40408 29572 41118 май 113356 51698 32263 29395 юни 130352 44462 28485 57405 юли 115469 40797 31626 43046 август 125574 48691 31198 45685

септември 118040 39572 32012 46456 октомври 108649 41507 27399 39743 ноември 121106 50271 30040 40795 декември 112147 43094 33304 35749 годишно 1368323 520639 370905 476779

Таблица- 16 фактурирана питейна вода за кв. Овча купел– стара част, по консуматори по месеци за 2010г.

месец фактурирана вода-2010

общо население бюджетни търговски ( м3/мес) ( м3/мес) ( м3/мес) ( м3/мес)

януари 99111 43286 23433 32392 феврури 127880 48101 43362 36417 март 103032 34630 34304 34098

49

април 110060 44030 27642 38388 май 129111 56758 26480 45873 юни 130210 47681 29451 53078 юли 123611 46462 30911 46238 август 120344 43403 32798 44143


Таблица – 17 фактурирана питейна вода за кв. Овча купел, по консуматори по месеци за 2011г.

месец фактурирана вода -2011




Анализирайки данните за фактурираната питейна вода през поредните три години 2009, 2010 и 2011, установихме, че има повишено водопотребление от населението с около 3% за всяка следваща година., намаление при бюджетните консуматори през 2011 спрямо 2010 с около 10%, докато в търговията водопотреблението е почти без промяна. Таблица – 18 фактурираната питейна вода за кв. Горна баня, по консуматори по месеци за 2009г.

месец фактурирана вода 2009


януари 51276 44313 2478 4485 феврури 28117 21300 2928 3889 март 5725 -216 2045 3896 април 44666 38026 2183 4457 май 28063 20638 3762 3663 юни 7379 160 2663 4556 юли 50711 40640 3864 6207 август 30255 22624 3186 4445


Таблица -19 , фактурирана питейна вода за кв. Горна баня, по консуматори по месеци за 2010г.

месец

фактурирана вода 2010 Общо население бюджетни търговски

( м3/мес) ( м3/мес) ( м3/мес) ( м3/мес) януари 24722 19371 2274 3077

50

феврури 26911 21847 1774 3290 март 28568 21611 2402 4555 април 24780 19130 2527 3123 май 30361 24873 2611 2877 юни 26387 20204 2592 3591 юли 27125 21319 2984 2822 август 30382 23085 3237 4060


Таблица – 20 фактурирана питейна вода за кв. Горна баня, по консуматори по месеци за 2011г.


Общо население бюджетни търговски ( м3/мес) ( м3/мес) ( м3/мес) ( м3/мес)



В квартал Горна баня се наблюдава незначително нарастване на фактурираната вода в последната 2011 година , което се дължи на по- високите стойности при търговията, докато при населението не се наблюдава някаква промяна.

Таблица -21 фактурирана питейна вода за кв. вилна зона. Горна баня, по консуматори по месеци за 2009г.

месец

фактурирана вода -2009 общо население бюджетни търговски

( м3/мес) ( м3/мес) ( м3/мес) ( м3/мес) януари 5595 5480 0 115 феврури 5567 5458 0 109 март 5246 5143 0 103 април 5689 5579 0 110 май 5354 5245 0 109 юни -51 -51 0 0 юли 13436 13172 0 264 август 5988 5877 0 111


51

Таблица – 22 фактурирана питейна вода за кв.вилна зона. Горна баня, по консуматори по месеци за 2010г.

месец

фактурирана вода - 2010

Общо население бюджетни търговски ( м3/мес) ( м3/мес) ( м3/мес) ( м3/мес)



Таблица – 23 фактурирана питейна вода за кв.вилна зона. Горна баня, по консуматори по месеци за 2011г.

фактурирана вода -2011

месец Общо население бюджетни търговски

( м3/мес) ( м3/мес) ( м3/мес) ( м3/мес) януари 5243 5124 0 119 феврури 5526 5412 0 114 март 5692 5582 0 110 април 5239 5133 0 106 май 5934 5823 0 111 юни 5535 5328 0 207 юли 5964 5850 0 114 август 9162 9272 0 -110


Във вилната зона , това което прави впечатление е малкото фактурирана вода , което има своето обяснение – почти във всички имоти се ползват собствени водоизточници, в резултат на което е ниското потреблението от водопроводната мрежа.

6.6. Загуби по водопроводната мрежа Конкретна информация за загубите по водопроводните мрежи в тези три квартала

нямаме , тъй като липсват данни за подадената вода Разполагаме с данните за загубите в цялостната мрежа на град София , които могат

да служат като индикатор за стойността на загубите на питейна вода в кв. Овча купел– стара част, кв. Горна баня и Вилна зона Горна баня.

Подадена е информация за последните 2009, 2010 и 2011 година, посочените загуби на питейна вода от ВиК „Софийска вода „ са от порядъка на 60%, в тях влизат търговски загуби и технически ( реални загуби ) на питейна вода . Тази стойност на общите загуби на вода, е резултат от лошото състояние на водопроводната мрежа. При анализа състоянието на водопроводните мрежи на отделните квартали установихме , че съществуващата водопроводна мрежа в квартал Горна баня е изградена предимно (около 50%) от

52

етернитови , стоманени и поцинковани тръби , което ни дава основание да допуснем , че в този квартал загубите са от този порядък(60%).

Състоянието на водопроводната мрежа в квартал Вилна зона Горна баня е подобно , 60% от водопроводите са етернитови и загубите на питейна вода вероятно са големи.

В квартал Овча купел – стара част 62% от водопроводната мрежа е изградена основно от полиетиленови и чугунени тръби , но мрежата е с голяма дължина и останалата част , изградена от етернитови и стоманени тръби, които са причина за съществени загуби на питейна вода .

В заключение може да кажем , че по водопроводните мрежи на тези три квартала се губят около 60% от подадената вода, вследствие лошото им състояние, както по отношение на чисто физическото им състояние (аварии, течове от тръбите и т.н.), така и по отношение на измерването на водата (както на произведената вода, така и на консумираната, не е изключено наличието на незаконни отклонения).

Намаление на загубите на вода може да се постигне с несложни технически решения, като редуциране на налягането в определени зони( което е направено от експлотационното предприятие), намаляване грешките при измерване, управление на течовете, ограничаване на незаконното ползване на вода и др. Те не изискват значителни инвестиции, а прилагане на ефективни методи за управление и развитие на дейността, свързана с предоставяне на В и К услуги на потребителите.

6.7. Предложение и мерки за намаляване на физическите загуби Намаляването на физическите загуби може да се осъществи с усилена работа в

следните направления: систематично откриване на течове и точно установяване на най-компрометираните части на мрежата, както и текущ план за тяхната подмяна.

подмяна стъпка по стъпка на старите етернитови и стоманени тръби и най-вече на тези, които са на възраст над 30 години.

ремонт и рехабилитация на водните камери на водоемите. част от стратегията за намаляване на течовете е и установяване на зони за постоянно измерване и зони за временно измерване на течовете.

6.8. Предложение и мерки за намаляване на нефизически загуби За намаляването на нефизическите загуби е необходимо:

повишаване точността при измерване на консумираната вода. енергична борба с кражбите на вода. подобряване състоянието на водомерното стопанство, т.е. смяна на общите водомери

повишаване събираемост 6.9. Прогнозно водно количество за етап 2060година

6.9.1. Определяне на водното количество за оразмеряване на водопроводните мрежи

Получените стойности за необходимите водни количества ще представляват основата за оразмеряване на съоръженията за водоснабдяване, които ще бъдат монтирани за посрещане на нуждите от питейна вода до 2060 г.

53

Подготовката на реалистични прогнози за водопотреблението са от първостепенна важност. Те са необходими за оценка на капацитета на системата и ще се използват при финансовия анализ на услугите.

При определяне на необходимите водни количества за кв. Овча купел – стара част, кв. Горна баня и кв.Вилна зона Горна баня са взети предвид следните потребители на питейна вода ( по данни в писмо с изх. №ОГП-01-168/10.09.12) за хоризонт 2060година).

Население Работещи Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия”Проф. Б.Бойчев”ЕАД

Бутилираща компания „Горна Баня”

6.9.2. Водопотребителна норма Спесифичните нужди от вода за всеки потребител се изразява, чрез съответната

потребителска норма. Средноденонощното потребление за жител (норма) не е постоянна величина – то

търпи непрекъснато изменение, съобразно изменението на културното и материалното равнище на населението. Значителна роля за стойността на средноденонощното потребление оказват климатичните условия, икономическото състояние и степента на благоустрояване на населеното място и не на последно място културата на ползване на питейна вода.

За да добием представа за действителното водопотребление л/ж/ден , ще проследим неговото развитие в годините от 2009 до 2011година, Точната прогноза за развитието на водопотреблението на питейна вода ще ни послужи при оразмеряването на водопроводната мрежа.Ще ползваме информацията за фактурираната вода , за броя на населението в периода от 2009 до 2011 година и водопотребление за л/ж/ден:

Кв. Овча купел – стара част Таблица - 24 за фактурирана питейна вода, разпределена по консуматори в кв. Овча купел – стара част - 2009г (л/ж/д)


население общо насерение бюджетни търговски (бр) ( л/ж/ден.) ( л/ж/ден.) ( л/ж/ден.) (л/ж/ден)

януари 12504 256 101 75 80 феврури 12504 330 127 101 102 март 12504 252 94 79 80 април 12504 296 108 79 110 май 12504 292 133 83 76 юни 12504 336 115 73 148 юли 12504 298 105 82 111 август 12504 324 126 80 118

септември 12504 315 105 85 124 октомври 12504 280 107 71 103 ноември 12504 323 134 80 109 декември 12504 289 111 86 92

През тази година потреблението на питейна вода е от 256л/ж/ден през месец януари до 336л/ж/ден през месец юли.

54

Таблица - 25 фактурирана питейна вода, разпределена по консуматори в кв. Овча купел – стара част - 2010г (л/ж/д)


население общо население бюджетни търговски (бр) ( л/ж/ден.) ( л/ж/ден.) ( л/ж/ден.) ( л/ж/ден.)



Потреблението на. питейна вода през 2010 година е от 246л/ж/ден през месец януари до 352л/ж/ден

Таблица - 26 за фактурирана питейна вода, разпределена по консуматори в кв. Овча купел – стара част2011г (л/ж/д)


население общо население бюджетни търговски ( бр) ( л/ж/ден.) ( л/ж/ден.) ( л/ж/ден.) ( л/ж/ден.)



От таблицата е видно , че водопотреблението л/ж/ден по месеци през 2011 година се

движи в рамките от 274л/ж/ден през месец декември до 350л/ж/ден през месец август , когато е най - голяма консумацията на питейна вода.

Имайки предвид резултатите, систематизирани в горните таблици , получени на базата на фактурираната вода, приемаме водоснабдителна норма 310л/ж/ден , с която ще определяме водните количества за краен етап 2060 година. Всъщност това е водоснабдителната норма за гр. София , съгласно ОУП на гр. София, която на практика се доказва от обработената информация за фактурираната вода.

55

Кв. Горна баня Таблица - 27 за фактурирана питейна вода, разпределена по консуматори в кв. Горна баня - 2009г(л/ж/д)

месец фактурирана вода 2009


януари 5291 313 270 15 27 феврури 5291 190 144 20 26 март 5291 35 -1 12 24 април 5291 281 240 14 28 май 5291 171 126 23 22 юни 5291 45 1 16 28 юли 5291 309 248 24 38 август 5291 184 138 19 27


Консумацията на питейна вода през 2009 година в квартала през зимните месеци е от порядъка на 158л/ж/ден , до 309л/ж/ден през месец юли.. В месеците март и юни , вероятно не е отчитана консумацията на вода и по тази причина данните са в този порядък. Таблица - 28 за фактурирана питейна вода, разпределена по консуматори в кв. Горна баня - 2010(л/ж/д)

месец

фактурирана вода 2010 население общо население бюджетни търговски

(бр) ( л/ж/ден.) ( л/ж/ден.) ( л/ж/ден.) ( л/ж/ден.) януари 5365 149 116 14 19

феврури 5365 179 145 12 22

март 5365 172 130 14 27

април 5365 154 119 16 19 май 5365 183 150 16 17 юни 5365 159 121 16 22 юли 5365 163 128 18 17 август 5365 183 139 19 24


През тази година се забелязва , че данните за фактурираните водни количества през отделните месеци са почти еднакви от порядъка на 170л/ж/ден. Таблица – 29 за фактурирана питейна вода, разпределена по консуматори в кв. Горна баня - 2011(л/ж/д)





56

За 2011 година данните и резултатите са близки на тези от 2010година. За определяне на оразмерителните водни количества за квартал Горна баня ще

работим с водоснабдителна норма 310л/ж/ден, независимо от резултатите в горните таблици. Основание за това са :

кв. Горна баня е квартал на гр. София и всички норми и правила, отнасящи се за града са меродавни за неговите квартали.

Кв. вилна зона Горна баня Таблица - 30 фактурирана питейна вода, разпределена по консуматори в кв.Вилна зона Горна баня -2009г(л/ж/д)

месец

фактурирана вода -2009 население общо население бюджетни търговски

(бр) ( л/ж/ден.) ( л/ж/ден.) ( л/ж/ден.) ( л/ж/ден.) януари 2412 75 73 0 2 феврури 2412 82 81 0 2 март 2412 70 69 0 1 април 2412 79 77 0 2 май 2412 72 70 0 1 юни 2412 -1 -1 0 0 юли 2412 180 176 0 4 август 2412 80 79 0 1


Таблица -31 фактурирана питейна вода, разпределена по консуматори в кв.Вилна зона Горна баня -2010г(л/ж/д)

месец фактурирана вода - 2010




Таблица-32 фактурирана питейна вода, разпределена по консуматори в кв.Вилна зона Горна баня -2011г(л/ж/д)



януари 2538 67 65 0 2 феврури 2538 78 76 0 2 март 2538 72 71 0 1 април 2538 69 67 0 1 май 2538 75 74 0 1 юни 2538 70 68 0 3 юли 2538 76 74 0 1 август 2538 116 118 0 -1


57

Фактурираната вода във Вилна зона Горна баня е значително по- ниска сравнена с останалите два квартала, което определено не се дължи на по- слабата консумация на питейна вода , а на факта че почти всички имоти ползват собствени водоизточници .

По тази причина и поради факта , че вилната зона се ползва със статут на квартал на гр. София, за определянето на необходимото водно количество за оразмеряването на водопроводната й мрежа , ще работим с норма 310л/ж/ден.

Точната прогноза за развитието на водопотреблението на питейна вода ще ни послужи при оразмеряването на водопроводната мрежа.

6.9.3. Определяне на необходимото водно количество за етап 2060година Определянето на необходимото максимално дневното и максимално часово

потребление на вода за питейно - битови нужди на кварталите ще се извърши съгласно изискванията, залегнали в Част втора, глава първа, чл.17 от Наредба № 2/22.03.2005 год. „За проектиране изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи”.

6.9.4. Параметри , участващи в определяне на водните количества: Водопотребителната норма за населението и работещите на територията на

кварталите, с която ще определим необходимите водни количества е: – За населението – 310л/ж/ден – За работещите -25л/ж/ден

6.9.5. Консуматори – Постоянно население – временно пребиваващи – работещи – Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия”

Проф. Б.Бойчев”ЕАД- представено е попълнено сведение за потреблението на питейна вода за 2009г ,2010г и 2011 година

– бутилираща компания „Горна Баня” - представено е попълнено сведение за потреблението на питейна вода за 2009г ,2010г и 2011 година

6.9.6. Загуби по водопроводната мрежа За определяне на водните количества за етап 2060год приемаме 20% загуби ,

съгласно Наредба № 2/22.03.2005 год. Кв. Горна баня и Вилна зона Горна баня

Както вече стана ясно поради теренните особености (голяма денивилация) водопроводната мрежа на град София е обособена в няколко водоснабдителни зони между хоризонтали 520.00 и 800.00.

Квартал Горна баня и Вилна зона Горна баня попадат в V та водоснабдителна зона. За тази зона се предвижда изграждането на нов резервоар, който ще обезпечи захранването с питейна вода на Горна баня, Вилна зона Горна баня и част от кварталите ( високата част на кв. Суходол и бъдещето му разширение , част от кв. Карпузица) систематизирани в таблица-33.

58

Таблица - 33 за брой и вид на консуматорите и водоснабдителна норма за етап 2060 година

№

Квартали

Вид на жители

2060година Жители

(бр) норма л/ж/ден

кв. Горна баня Общо 6683 1. Постоянни 5788 310 работещи 895 25 кв. Горна баня- разширение Общо 1038 2. Постоянни 778 310 временно население 137 310 работещи 123 25 3. Вилна зона Горна баня Общо 3596 Постоянни 1737 310 временно население 1717 310 работещи 142 25 4. кв. Суходол Общо 4222 Постоянни 2973 310 временно население 345 310 работещи 904 25 5. кв. Суходол- югозапад Общо 772 Постоянни 523 310 временно население 224 310 работещи 25 25 6. кв. Карпузица Общо 11156 Постоянни 9295 310 работещи 1861 25

Таблица - 34 - оразмерителни водни количества по квартали

№

Квартали

Вид на жители

2060година жители норма

л/ж/ден Qср.дн

Кдн.н. Qмакс.дн Qмакс.час Wгод.

бр л/сек л/сек л/сек с %заг.

1.

кв. Горна баня

Общо 6683 21,03 35,74 46,26 793,01 Постоянни 5788 310 20,77 1,5 35,30 45,69 785,89 работещи 895 25 0,26 1,5 0,44 0,57 7,12

2.

кв. Горна баня- разш.

Общо 1038 3,32 5,64 7,30 116,09 Постоянни 778 310 2,79 1,5 4,75 6,14 105,64 временно население 137 310 0,49 1,5 0,84 1,08 9,48 работещи 123 25 0,04 1,5 0,06 0,08 0,98

3.

Вилна зона Горна баня


4.

кв. Суходол


5.

кв. Суходол- югозапад


6.

кв. Карпузица

Общо 11156 33,89 57,61 74,55 1276,87 Постоянни 9295 310 33,35 1,5 56,70 73,37 1262,08 работещи 1861 25 0,54 1,5 0,92 1,18 14,79

59

Поради голямата денивелация на територията върху която попадат тези квартали от V-тата водоснабдителна зона са обособени 7 подзони по отношение на напора в тях (съобразен с изискването за нормативния напор във водопроводните мрежи, съгласно Наредба № 2/22.03.2005 год. „За проектиране изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи”).

Подзона 1, обхваща част от Вилна зона Горна баня и Горна баня разширение между хоризонтали 736 -789

Подзона 2 обхваща част от кв.Горна баня, част от Вилна зона Горна баня и част от Горна баня -разширение между хоризонтали 708 -736

Подзона 3 обхваща част от кв. Горна баня и част от Горна баня –разширение между хоризонтали 680 -708

Подзона 4 обхваща част от Вилна зона Горна баня между хоризонтали 708 -657 Подзона 5 обхваща част от Вилна зона Горна баня и разширение между хоризонтали

645 - 691 Тези зони ще се захранват от новия водоем, чиято площадка ще бъде обособена

непосредствено до съществуващия водоем V=70м3 на кота терен 807,00. Предвижда се на същата площадка да се извършва хлориране на водата. От новия резервоар ще се захранват кв. Суходол, кв. Суходол- югозапад и част от кв. Карпузица.Този резервоар ще се захранва от Малобучинския водопровод.

Подзона 6, обхваща част от квартал Вилна зона Горна баня между хоризонтали 789 – 805. Зоната се захранва директно от Малобучинския водопровод.

Подзона 7, обхваща част от кв. Горна баня и Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия”Проф. Б.Бойчев”ЕАД между хоризонтали 789 – 805. Зоната се захранва от довеждащия стоманен водопровод с диаметър ∅1500.Отклонението за тази зона се осъществява на пресечката на бул. Никола Петков и ул.Борислав Окойски.

Водните количества сме определени на база на определените съотношения в подзоните на броя консуматорите от разработения и приет проект през декември 2005 година „Водоснабдяване на квартал Горна баня – район Овча купел във фаза Предпроектни проучвания. Таблица - 35 с оразмерителните водни количества по подзони за кв.Горна баня и вилна зона Горна баня

№ квартали показатели мярка водоснабдителни зони всичко зона1 зона 2 зона 3 зона 4 зона 5 зона 6 зона 7 1. Консуматори бр 334 2540 3342 468 6683 кв. Горна баня Оразм. вод к-ва л/с 2,31 17,58 23,13 3,24 46,26 2. Консуматори бр 52 498 260 228 1038 кв. Горна баня- разш. Оразм. вод к-ва л/с 0,37 3,5 1,83 1,61 7,3 Вилна зона Горна баня Консуматори бр 1366 1438 647 144 3596 3 Оразм. вод к-ва л/с 10,39 10,94 4,92 1,09 27,35

кв. Суходол Консуматори бр 4222

4 Оразм. вод к-ва л/с 26,77

5. Консуматори бр 772 кв. Суходол- югозапад Оразм. вод к-ва л/с 5,91

6. кв. Карпузица Консуматори л/с 4950 Оразм. вод к-ва бр 30

общо по зони Консуматори л/с 1418 2270 2800 647 3570 144 468 21261 Оразм. вод к-ва бр 10,76 16,75 19,41 4,92 24,74 1,09 3,24 143,59

60

Таблица - 36 с оразмерителните водни количества по подзони за кв.Овча купел- стара част

№ Квартали и Вид на жители 2060година

Жители

(бр) норма л/ж/ден

Qср..дн Qмакс.дн Qмакс.час Wгод. л/сек л/сек л/сек м3.10

Общо 17773 57,44 97,65 126,37 2173,67 1 кв. Овча купел 1 Постоянни 15854 310 56,88 96,70 125,14 2152,66

работещи 1919 25 0,56 0,94 1,22 15,26 Общо 1705 4,81 8,18 10,58 180,88 Постоянни 1309 310 4,70 7,98 10,33 177,74 2 кв. Овча купел 1- северо -изток работещи 396 25 0,11 0,19 0,25 3,15 Общо 9293 32,56 55,35 71,63 1231,38 Постоянни 9055 310 32,49 55,23 71,48 1229,49 3 кв. Овча купел 1- северо -запад работещи 238 25 0,07 0,12 0,15 1,89

Общо 11265 39,63 67,38 87,19 1499,14 4 Постоянни 11027 310 39,56 67,26 87,04 1497,25

кв. Овча купел 2 работещи 238 25 0,07 0,12 0,15 1,89 5 Общо 8766 31,30 53,22 68,87 1184,50

Постоянни 8721 310 31,29 53,19 68,84 1184,14 кв. Овча купел 2-изток работещи 45 25 0,01 0,02 0,03 0,36

Водопроводната мрежа на квартал Овча купел в обхвата на проекта е обособена в четири водоснабдителни зони по отношение на стойностите на свободния напор в нея.

Това са зона 421в която влиза Овча купел 2 -изток , зона 336 обхваща Овча купел1, част от Овча купел1- северо- запад , Овча купел1- изток , зона 830, която обхваща Овча купел1- северо-изток, зота 314, обхващаща Овча купел 2.

Зона 314- в нея напора се поддържа с регулиращо устройство , осигуряващо изходящ напор Н=42м

Зона 336 –измервателното устройство за зоната е монтирано на кота терен 609, в тази точка от мрежата е измерен Нсв=35м

Зона 421 –Монтирано регулиращо устройство с изходящ напор 36м. Зона 830 в точката , в която е монтирано измервателно устройство( на кота терен 589)

е измерен Нсв=50м.

6.9.7. Настояще водопотребление на други консуматори Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия”Проф. Б.Бойчев”ЕАД.

Таблица – 37 данни за потреблението на питейна вода за 2009г ,2010г и 2011 година мярка 2009 2010 2011потребление м3/год 21029 22780 35907Qср. дн л/с 0,67 0,72 1,14

От подадените данни се вижда , че в годините консумацията на питейна вода нараства с 7% през 2010спрямо 2009 и с 58% за 2011 спрямо 2010.Няма подадена информация за бъдещо разширение на болницата.

Таблица -38 данни за потреблението на питейна вода за 2011 година на база на данните за консуматорите

Консуматори К-во Норма Qср.дн. Кдн.н. Qнеобх. бр. л/ж/д л/с / л/с

Болнични легла 140 500 0,81 1,00 0,97 работещи 200 50 0,12 1,20 0,16 общо 1,13

61

От резултатите в двете таблици става ясно , че подадената информация е коректна. На тази база ще определим прогнозното водно количество , тъй като нямаме данни за бъдещия период.

бутилираща компания „Горна Баня” - представено е попълнено сведение за потреблението на питейна вода за 2009г ,2010г и 2011 година.

Таблица -39 данни за потреблението на питейна вода за 2009г ,2010г и 2011 година

мярка 2009 2010 2011потребление м3/год 16240 18028 21320 Qср. дн л/с 0,51 0,57 0,68

Не разполагаме с друга информация , освен брой на работници - 98 души, но естеството на производствената дейност допуска тази малка консумация.

Тези водни количества са незначителни и по тази причина не ги предвиждаме като концентрирани товари.

6.9.8. Бъдещо водоснабдяване Квартал Горна баня попада в ІV и V водоснабдителни зони на град София, а вилна

зона Горна баня само в V водоснабдителна зона. При определянето на подзоните на водопроводната мрежа на кв. Горна баня и вилна

зона Горна баня се оформят водоснабдителни групи в зависимост от мястото на захранване с питейна вода.

От новия водоем на кота терен 807,00 ще се захранват подзони от 1 до 5, кв. Суходол, кв. Суходол – югозапад и част от кв. Карпузица.

От Малобучинския водопровод ще се захранва подзона 6. От довеждащия водопровод с диаметър ∅1500 от стоманени тръби ще се захранва подзона 7.

Оразмерителни водни количества по подзони са както следва: Подзона 1 – Q max. h =10,76л/с Подзона 2 – Q max. h =16,75л/с Подзона 1 – Q max. h =19,41л/с Подзона 1 – Q max. h =4,92л/с Подзона 1 – Q max. h =24,74л/с Подзона 1 – Q max. h =1,09л/с Подзона 1 – Q max. h =3,24л/с Кв. Суходол Q max. h =26,77л/с Кв. Суходол – югозапад Q max. h =5,97л/с Част от кв. Карпузица - Q max. h =30,00л/с

6.9.9. Определяне на обема на разервоар Горна баня В този проект ще направим проверка на обема на водоема , тъй като разполагаме с

актуализиран брой на населението, който е различен от последния в разработения проект от 2005 година.

Водното количество Q max. дн , с което ще определим обема на водоема е Qmax.дн.=113,00/сек

62

Обемът определяме съгласно „Наредба за изменение и допълнение на Наредба №2 от 2005 г. За проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителните системи(ДВ, бр.34 от 2005), &39 ,изменение в чл.172: Регулиращият обем се определя от 30% до 50% от максималното денонощно водно количество за водоснабдителни системи първа категория.

Град София е І категория за питейно – битово водоснабдяване на населените места, при които се допуска до 30% - 50% от оразмерителния разход за време до 72 часа.

Необходимият регулиращият обем определяме с 45% от максималната денонощна консумация. Qmax.дн.=113,00/сек

Общият обем на водоема ще определим като сума от регулиращия , противопожарния и авариен обем.

Vобщо = Vобщо +Vавар + Vпп Vрег = 0,45 х 113 х 86,4 =4393м3 Обемът за аварийните нужди е определен въз осново на риска от възможни аварии по

довеждащия водопровод (Наредба №2 от 2005 г. За проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителните системичл.174(2)табл.5

Vавар= 139,26 х 8х 3,6 = 4010м3 Съгласно наредба №1з-1971от 29 октомври 2009година „Строително – технически

правила и норми за осигуряванена безопасност при пожар”, Глава 11, Раздел І, чл.171, таблица №15, броят на едновременните пожари и необходим разход на вода за външно пожарогасене са 2 броя едновременни пожари с разход на вода за един пожар 10л/с.

Vпп = 2 х10 х 60 х 60 х 3 = 216м3 Vобщо = Vобщо +Vавар + Vпп = 4393 + 4010 + 216 = 8619 м3 Приемаме обем на водоема V=8500м3. Площадката която ще бъде изграден водоема

е определена и в момента се провеждат процедури по нейното учредяване ( на кота терен 807,00, непосредствено до съществуващия водоем с обем V=70м3).

Водоемът ще се захранва от Малобучинския водопровод. 6. 10. Техническо решение на водопроводните мрежи При анализиране на ситуацията с разположението на местата на водовземане ,

котстатирахме , че не е възможно да се разгледат вариантни решения. Един от аргументите: избрана площадка на водоем V=8500м3, както и местата на

водовземане за подзоните: за подзона 6 от Малобучинския водопровод , тъй като тя е най- високо разположена и това е единствената възможност да се захрани гравитачно.Подзона 7 , която обхваща част от кв. Горна баня, заключена между ж.п. линията, околовръстния път и бул. Никола Петков.и Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия”Проф. Б.Бойчев”ЕАД между хоризонтали 789 – 805 , попадат в ІV водоснабдителна зона , която се захранва от довеждащия водопровод с диаметър ∅1500 от стоманени тръби, минаващ през разглежданата територия. Захранването на подзоната се осъществява в кръстовището на бул. Никола Петков ул.Борислав Окойски.

Кв.Горна баня и кв. Вилна зона Мрежата е оразмерена да провежда максимално часовата консумация и е проверена

за пожар. Съгласно наредба №1з-1971 от 29 октомври 2009 година „Строително – технически правила и норми за осигуряванена безопасност при пожар”, Глава 11, Раздел І,

63

чл.171, таблица №15, броят на едновременните пожари и необходим разход на вода за външно пожарогасене кв. Горна баня и вилна зона Горна баня е 2 броя едновременни пожари с разход на вода за един пожар 10 л/с.

Предвижда се реконструкцията на вътрешната водопроводна мрежа да се извърши с полиетиленови тръби.

Водопроводната мрежа на квартал Горна баня и вилна зона Горна баня е с обща дъжина L = 52657м, от които съществуващи 6248 полиетиленови тръби и 1823м чугунени и новопроектирани 44586м.

Водоснабдяването на кв. Горна баня и вилна зона Горна баня( седемте подзони) ще се осъществи по следния начин:

От нов водоем V=8500м3 От новопроектирания водем V=8500м3 ще се захранват подзони от 1 до 5 , кв.

Суходол, кв Суходол – югозапад и част от квартал Карпузица. Захранването на всички консуматори обитаващи тези подзони и квартали ще се осъществи , чрез 4 броя главни клонове и 202 броя второстепенни клонове.

Главен клон І е с начало новопроектирания водоем V=8500мЗ( к.хр. тр. 803,00), в първия участък по водопровода се провежда цялото водно количество Q=139,26л/сек

Главен клон І е с обща дължина L = 2717м, от които L = 802м са новоположени тръби L = 175м с диаметър ∅450 РЕ и L = 627м с диаметър ∅400 РЕ , останалите L = 1915м са съществуващи тръби с диаметри от ∅200 до ∅355 полиетиленови тръби с висока плътност.

От този клон се захранват подзони 1,2 и 3. По трасето на главен клон І предвиждаме два броя редуцир вентили:

– на границата между първа и втора подзона в ОТ(оразмерителна точка )8. – на границата между втора и трета подзона в ОТ139.

Главен клон ІІ е с начало ОТ2, от него се захранват подзона 4( част от вилна зона Горна баня) и кв Карпузица. Дължината на този клон е L = 2109м , от които L = 1800м са новоположени тръби с диаметри от ∅110 до ∅250 и L = 309м с диаметър ∅110 РЕ.

По трасето на главен клон ІІ предвиждаме два броя редуцир вентили: – на границата между първа и втора подзона в ОТ(оразмерителна точка )137. – на границата между втора и четвърта подзона в ОТ138.

Главен клон ІІІ тръгва от ОТ19 на главен клон І и захранва подзона 3 и 5. Дължината на водопровода е L = 1341м, от които L = 1077м с диаметри ∅110, ∅140, ∅160 и ∅200 полиетиленови тръби с висока плътност и L = 264м съществуващи 94м ∅150 чугун и 170м ∅160РЕ.

В ОТ 1326 се предвижда регулатор на налягането за 5та зона. Главен клон ІV с трасе от ОТ 502 да ОТ35 с обща дължина L = 1400м.Този клон

захранва 5та подзона. По трасето на водопровода 1002м са нови полиетиленови тръби с диаметри ∅140, ∅160 и 398м съществуващи с диаметър ∅160РЕ.

Второстепенните клонове са 202 на брой с диаметър ∅110 от полиетиленови тръби с висока плътностс обща дължина L = 264м.

От Малобучинския водопровод

64

От Малобучинския водопровод се водоснабдява подзона 6( част от вилна зона Горна баня). В мястото на отклонението се редуцира налягането на 820.

В тази зона са обособени Главен І и 12 броя второстепенни клонове с обща дължина L = 3149м. Главен клон І е с дължина L = 753м, 258м с диаметър∅140РЕ и 504м с диаметър∅125РЕ съществуващи и 249м, които ще се подменят с диаметър ∅110РЕ.

Второстепенните клонове са с обща дължина L = 2138м и диаметър ∅110РЕ. От довеждащия стоманен водопровод ∅1500.

От него се подава вода за част от кв. Горна баня и Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия”Проф. Б.Бойчев”ЕАД.

Водопроводната мрежа е решена с един главен клон Іи 21 броя второстепенни клонове с обща дължина L = 7680м. Главният клон І е отклонение от магистралния водопровод ∅1500. Дължината на този клон е L = 1011м, със съставен диаметър ∅110РЕ, ∅125РЕ и ∅140РЕ.

Второстепенните клонове са с диаметър ∅110РЕ, съгласно изискванията на Наредба №2 от 2005 година за минимален диаметър. Дължината на второстепенните клонове е L = 5544м.

Необходимите водни количества за всяко подзона е определено и отразено в табл 6.1.9-10 .

Водопроводните мрежи са нанесени на ситуацията приложена към проекта, в нея са посочени дължини , диаметри и оразмерителни водни количества на всички водопроводи , местата на редуцирането на налягане за различните зони( редуцир вентил).

Кв.Овча купел- стара част В квартал Овча купел – стара част, голям процент от водопроводната мрежа е

изградена от чугунени и полиетиленови тръби , които са в добро състояние. Тръбите са с подходящи диаметри и имат бъдещ експлоатационен живот.

Имайки предвид това, при решаването на мрежата е следвана схемата на съществуващата водопроводна мрежа, т.е. начинът на захранване на зоните, местата на редуциране на налягането.

Зона 314 е запазена изцяло , тъй като съществуващата водопроводната мрежа в нея е изградена изцяло от чугунени тръби с диаметри от ∅150 до ∅350.

Зона 336 е решена с 4 броя главни клонове и 97 второстепенни. Главните клонове са със съставни диаметри и от тръби от различен материал. Главен клон І с обща дължина L = 2638м.от които: L = 212м ∅200чугун ,изграден участък L = 587м ∅200РЕ ,изграден участък L = 756м ∅400РЕ,нов L = 578м ∅200РЕ,нов Главен клон ІІ с обща дължина L = 1355м.от които: L = 240м ∅150чугун ,изграден участък L = 129м ∅160РЕ ,изграден участък L = 400м ∅110РЕ ,изграден участък L = 586м ∅110РЕ,нов

65

Главен клон ІІІ с обща дължина L = 864м. ∅200РЕ,нов Главен клон ІV с обща дължина L = 753м.от които: L = 586м ∅200РЕ,нов L = 178м ∅110РЕ,нов Зона 421 е решена с 2 броя главни клонове и 18 броя второстепенни клона Главен клон І с обща дължина L = 682м L = 185м ∅450чугун ,изграден участък L = 497м ∅150чугун ,изграден участък Главен клон ІІ: L = 803м ∅450чугун ,изграден участък Зона 830 е с един главен клон и 18 броя второстепенни клона Главен клон І с обща дължина L = 1968м.от които: L = 191м ∅160РЕ ,изграден участък L = 832м ∅200РЕ , нов L = 975м ∅1600РЕ,нов L = 161м ∅125РЕ,нов В тази разработка основно и подробно са разгледани и спесифицирани

водопроводните участъци , съпътващи трасетата на Главните колектори и канализационните профили, което е целта на проекта. Систематизирани са подробни технически спесификации, в които са отразени дължините и диаметрите на всички участъци от водопроводната мрежа , които ще се изграждат успоредно с канализацията, предложена за финансиране по оперативна програма „Околна среда”.

Изготвени са количествено стойностни сметки . 7.Анализ - канализация 7.1. Данни за съществуващата канализационна мрежа Канализационната мрежа на София е проектирана и функционира като смесена.

Степента на разреждане се е определяла в зависимост от категорията на приемника – петкратно разреждане на битовите отпадъчни води в рамките на града и еднократно разрежадане преди ГПСОВ.

Строителството на канализацията на София започва през 1897 год. 7.2. Комуникационни решения Комуникационните рзработки съответстват на постановките на Гералния транспортно

– комуникационен план на гр.София. Софиски Околвръстен път

Основна пътна аретрия преминаваща през територията е Софийски околовръстен път разделяща кв.Горна баня и кв.Овча купел. През м.април 2012 г беше приет идеиния проект за СОП и част III - СОФИЙСКИ ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ от км. 53+900 до км 55+660 от този проект е съобразена в разработката.

Западна тангента При напарвените проучвания, трасето на Западна тангента в участъка от СОП до

ул.Монтевидео е одобрен на трхнически съвет. Уастъкът от ул.Монтевидео до бул.Президент Линкълн има предложено тресе, но все още трасето не е регулационно

66

обезпечено. Учасъкът на бул.Западна тангента от бул.Президент Линкълн до новия пробив на бул.Житница също не е приет на технически съвет.

III-ти метродиаметър През теиторията на кв.Овча купел -1,2 и стара част преминава трасето на III-ти

метродиаметър одобрено с протокол No ЕС-Г-87 от 28.10.2011г на Кмета на СО и одобрен вариант 4а. През територията на кв.Овча купел линията е подземна с обхват започващ от м.Юбилейна гора и м.Трудови казарми, по цялата дъжина на бул.Президент Линкълн. Предвидени са 6бр. метростанции.

7.3. Регулационна готовност С протокол No32 на СОС от 10.12.2001г. е одобрен ЗРКП на кв.Вилна зона Горна баня.

Регулацията не е приложена. При изготвянето на техническите предложения за трасета на канализационната и водопроводна мрежи този факт е отчетен. Техническите решения изключват участъци с проблеми в регулационно отношение. Трябва да обърнем внимание тупиковите улици на територията с малка дължина. За всеки конкретен случай трабва да има и конкретно решение. Вариантите са:

Нотариално заверено съгласие по чл.193 на ЗУТ и преминаване през съседен имот.

Промяна на пътната нивелета , до колкото е възможно или препомпване на водите до уличен канал.

Квартал Горна баня и кв.Овча купел са с одобрени регулационни планове. В кв.Овча купел стара част в частта между бул.Президент Линкълн и новия пробив на

бул.Житница , както и една част от стария квартал, както е показано на ситуацията има отделни квартали с регулационни проблеми. Около 35% от територията е с регулационни проблеми. В кв.215 – ул.Земляне – в близост до ул.Тинтява се изгражда общностен център за хора с увреждания. Регулационните проблеми за следващия етап ще бъдат решени съвместно с община Овча купел, за разрешаване на проблема и изграждане на този така необходим обект.

При избора на канализация в предложението за финансиране са отчетени възможностите за регулационна готовност по предложените трасета с цел изключване на рискова инвестиция.

7.4. Приемници на битови и дъждовни води При обследване на канализационната мрежа за кв.Вилна зона Горна баня, кв.Горна

баня и кв.Овча купел –стара част се наложи да бъдат отчетени и територии извън обхвата на разработката поради факта, че главните канализационни колектори тръгващи от най-високата точка – кв.Вилна зона Горна баня, преминават през кв.Горна баня, кв.Овча купел до включването в основния приемник на отпадъчни води за територията Ляв Владайски колектор.

Изграждането на Левия Владайски колектор е започнало през 1906г. Изграден е от заустването му в Десния Владйски колектор в района на Сточна гара до кв.Овча купел – стара част. През 2009-2010 г. е изготвен проект за продължение на ЛВК към проект “Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти за водния сектор на гр.София”. Към настоящия момент м.септември 2012г. продължението на ЛВК е получило разрешение

67

за ползване, но официално данните не са предоставени на оператора “Софийска вода”, поради което не са представени в изходната информация.

Приемници на дъждовните води за разглеждания обхват са: р.Домуз дере (приток на р.Владайска) в границите на кв. Вилна зона Горна баня, преминаващо през кв.Карпузица, кв.Овча купел-стара част по ул.Букет, където има изградена корекция до включването му във Владайската река.

Сн-5 корекция на р.Домуз дере в участъка на ул.Букет

Дере АОНСУ (приток на р.Владайска) преминаващо през територията на кв.Горна баня :

Пресича Софийски околовръстен път, преминава през кв.50 –АОНСУ, пресича ул.Монтевидео, продължава успоредно на бъдещото трасе на бул.Западна тангента, пресича бул.Президент Линкълн и се включва в Гл.кан.кол.-I в участъка на ул.Зеленика. Съгласно одобрената идейна схема за кв.Овча купел (1984г.) дъждовните води и деретата от територията на кв.Овча купел е предвидено да бъдат включени в канализацията и при достигането на р.Владайска през дъждопреливниците да се отлеят. В последващи разработки – за кв.50 и ул.Монтевидео, дере АОНСУ е предвидено да се измести, катопокрито дере в бъдещото трасе на Западна тангента и при ул.659 , преминавайки между кв.115 и кв.3 да се включи в Гл.кл.V – кв.Овча купел (нова номерация) при бл.601 на кв.Овча купел, който е с чакащ диаметър ф2000 и при кръстовището с ул.Земляне се включва в Гл.кол.I- по бул.Президент Линкълн. Предложеното решение стриктно спазва одобрената схема от 1984г.

При прерзглеждане на територията на сегашен етап, от позицията на настъпилите промени в Европейското, респективно и нашето законодателство, промените във вижданията относно опазване на околната среда и подземните води от инфилтрация и

68

ексфилтрация предлагаме втори вариант за решение на проблема, който може да бъде разгледан на следващ етап или в по близък план – при строителството на III-ти метродиаметър. Предлагаме водите на дерето да бъдат изключени от канализационната мрежа и самостоятелно да бъдат отведени до Владайската река по следното трасе:

Съществуваща събирателна шахта при ул.Монтевидео - при кл.48 по РП, ул.Монтевидео, бул.Западна тангента до ул.659;

ул.659 и между кв.115 и кв.3, пред бл.603, между бл.601 и бл.602 до бул.Президент Линкълн.

По бул.Президент Линкълн, който е с достаъчна ширина през тревните площи на кв.9Д до включване в р.Владайска

Предложеното трасе може да се коригира с известни подобрения, като например нов смесен канал и освобождаване на Гл.кол.V от включванията на прилежащата територия, но основната цел е постигане на:

Отделяне на водите на дерето от канализацията и запазване чистотата на водните течения

Увеличаване на капацитета на съществуващата канализация след разглеждания участък

В участъка на кв.9Д- озеленяване при вливането в р.Владайска може да се изгради открита корекция

Река Владайска и нейните притоци, съгласно Заповед No РД 272/03.05.2001г. за категоризацията на повърхностните води във водните обекти или в части от тях са определени II-ра категория.

7.5. Баланс на територията по ОУП – гр.София, съществуващо положение на Главните канализационни колектори

При изготвяне на площоразпределението към обхвата на разработката са отчетени също и:

кв.Горна баня разширение 1,2,3,4 – предвидени при оразмеряването в одобреното предпроектно проучване за канализация на кв.Горна баня от 2001г.

кв.Юбилейна гора и кв.Трудови казарми – терени предвидени в оразмеряването в разработка за “Изследване проводимостта на Гл.кан.кол. по бул.Президент Линкълн (ул.Обиколна)- кв.Овча купел от гл.кл.II-кв.Горна баня до пункта на включване на м.Юбилейна гора и м.Трудови казарми.

кв.Факултета – разработка от м.август 2012г. - Гл.кл.I и Гл.кл.II включващи в Гл.кан.кол. по бул.Президент Линкълн (ул.Обиколна)- кв.Овча купел.

кв.50 - отчетен в разработките за ул.Монтевидео кв.Овча купел -2 - предвиден за отводняване към Гл.кан.кол. по бул.Президент Линкълн (ул.Обиколна) и част от некго към Гл.кол.III – кв.Овча купел в разработка – ТИД за РППза реконструкция на канализационната мрежа на кв.Овча купел-2

Обща площ кв. Вилна зона Горна баня – 143.14 ха Обща площ кв.Горна баня – 191.24 ха Обща площ кв. Овча купел съгласно обхвата на разработката

69

238.69 ха+48.14ха+43.80ха=330.63 ха

Обща площ по обхвата на разработката – 665.01 ха Таблица -40 – кв.Вилна зона Горна баня

No Описание по ПИП Площ(ха) Забележка 1 Гл.кл.I –в.з. Горна баня 55.48 ул.Божидарица, ул.Извор 2 Точка - КПС-юг 9.62 3 Тревни 3.73 4 Тревни 3.73 5 Гл.кл.II – в.з.Горна баня 24.09 ул.Равнище 6 Тревни 1.82 7 Гл.кл.III – в.з.Горна баня 5.09 8 Тревни 4.43 9 Гл.кол.IV–кв.Горна баня -прилежащи

площи 9.29

10 КПС-запад 7.69 Доп.площ попада в границите на кад.карта (не се вкл.в баланса)

11 Кл.104 1.52 12 Кл.116 1.93 13 Тревни 3.14 14 Кл.117 2.04 15 Кл.121 1.00 16 Кл.124 6.80 ул.Каменица 17 КПС-север 3.00 18 Кл.301 0.79 ул.Каменица 19 Кл.323,324,325 0.76 20 Кл.122 2.80 21 Кл.139 2.08 22 Общо 143.14

Таблица -41 – квГорна баня

No Описание по ПИП Площ(ха) Забележка 1 Гл.кл.I –кв. Горна баня 64,186 2 Гл.кл.II – кв. Горна баня 18,571 3 Гл.кл.III – кв. Горна баня 39,082 4 Гл.кол.IV–кв.Горна баня 69,401 5 Общо 191,24

Таблица -42 – кв.Овча купел – стара част No Описание по ПИП Площ Забележка 1 Гл.кл.I –кв. Овча купел по

ул.Обиколна и ул.Житница до ЛВК 149,388 ха

2 Гл.кл.V – ул.Обиколна до ЛВК 24,208 ха

3 Гл.кл.III + Гл.кол.IV по ул.Маестро Кънев до ЛВК

112,328 ха

4 Площи към ЛВК от ул.Чука, ул.Букет, ул.Ливада, ул.Народен герой

0,71+1,22+0,65+10,53+ 27,197+2,53+4,97+4,42+1,65+ 0,64+0.793+ 3,883=51,693

5 Сума – стара част 337,617ха 6 Приспада се застъпване на площи

при ул.Промишлена 7,03ха

7 Остава за Овча купел стра част по обхват

330,587 ха~330 ха

Таблица -43 – Баланс на територията към ЛВК

No Описание по ПИП Площ Забележка

1 Гл.кл.I –до обхвата 202,087 кв.Горна баня , Юбилейна гора и Трудови казарми

2 Гл.кл.I –в обхвата 149,388 кв.Овча купел-1 3 Гл.кл.III до обхвата 67,622 кв.Горна баня 4 Гл.кл.III – в обхвата 44,645 кв.Овча купел – стара част 5 Гл.кол.IV–до обхвата 204,853 кв.Вилна зона Горна баня

70

6 Гл.кол.IV–в обхвата 32,296 кв.Овча купел – стара част 7 Гл.кол.III+IV–в обхвата 35,387 кв.Овча купел – стара част 8 Гл.кол.V–в обхвата 24,208 кв.Овча купел – стара част 9 Други към ЛВК 51,693 кв.Овча купел – стара част 10 Зона Овча купел-2 към Гл.кол.III (или

западна тангента) 23,73 кв.Овча купел - 2

11 Общо 835,909

Обща площ към ЛВК по колектори с включени терени на кв.Овча купел-2 и кв.50 – 835,909 ха

Общата схема на главните канализационни колектори до включването им към основния приемник – ЛВК обхваща:

Гл.кл.I-кв.Горна баня и Гл.кл.II-кв.Горна баня – включват в Гл.кан.кол. по бул.Президент Линкълн (ул.Обиколна).

Гл.кан.кол.I по ул.”Обиколна” след включването на кв.Горна баня, приема за отводняване териториите на кв.Овча купел-2 , м.Юбилейна гора и м.Трудови казарми. В този участък диаметърът на колектора е Ф1600. След ул.Централна в кв.Овча купел-2 колекторът е с размери 250/165 и 250/185. При кръстовището с ул.Анастасия Димитрова (кв.Овча купел-1 попада в обхвата на разработката) размерите на колектора достигат 350/185 и след пресичане с трасето на бул. Западна тандента (бъдеща връзка) трасето на колектора преминава по ул.Зеленика с размери 400/165 успоредно на пробива на бул.Житница,пресича бул.Овча купел и по бул.Житница се включва в Ляв Владайски колектор.

Гл.кл.III-кв.Горна баня , продължава като Гл.кл.III в кв.Овча купел до вкл. в ЛВК Трасето на Гл.кл.III започва при сградата на бутилиращата компания в кв.Горна баня,

продължава по ул Урал, ул.Лотос до ул.Прибойница. От тук колекторът е изгдраден и преминава през цялата територия на кв.Овча купел-стара част, приема част от водите на кв.Овча купел-2 (Я 70/105, 80/120), прминава по ул.Рождество с размери Я100/150, ул.Бързарица – Я100/150, преминава по ул.Буземска с диаметър Я100/150, след което по бул.Овча купел с размери Я 80/120 и Я 90/135 достига до ул.Маестро Кънев – Я 120/180 и след отливане във Владайска река се включва в ЛВК при кв.9Д. Трасето на Гл.кл.III- кв.Горна баня в участъка на кръстовището СОП-Западна тангента в разработката за СОФИЙСКИ ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ от км. 53+900 до км 55+660 - част III е предвиден да бъде реконструиран съгласно регулацията на СОП. Необходима е реконструкция на колектора и в участъка между кв.114 и кв.113, където преминава през частни имоти и общински терени за озеленяване т.е. изместване по бъдещото трасе на Западна тангента в кв.Горна баня. В този участък трябва да се направи корекция на пътната нивелета, за да се осигури минимално покритие на канализацията. Гл.кол.III в участъка на кв.Овча купел преминава косо през квартали – 54,55 и кв.51. Това са терени за жилищно строителство в кв.54, терени за озеленяване и парк в кв.55 и училищн двор в кв.51. За решаването на този регулационен проблем на този етап предвиждаме да се остави сервитут от двете страни на Гл.кол.III по 5.00м съгласно Наредба No 8 за разположението на подземните проводи и съоръжения.

71

Гл.кл.IV-кв.Горна баня , продължава като Гл.кл.IV в кв.Овча купел по ул.Боряна обединяване с водите на Гл.кол.III при бул.Овча купел и ул.Буземска до вкл. в ЛВК

Трасето на Гл.кол.IV-кв.Горна баня започва от кв.Вилна зона Горна баня по ул.Обзор, ул.Лилия, ул.Вечерница, ул.Извор,ул.Ехо, бул.Никола Петков, преди пресичането на СОП е изпълнен Дъждопреливник No4 и отливния канал по локалните платна на СОП се зауства в Домуз дере. Отвеждащия канал се включва в колектора по ул.Боряна. Тук е мястото да се отбележи, че хидравличното оразмеряване показа, че съществуващия уастък от СОП до ул.Монтевидео по ул.Боряна провежда максималното водно количество от територията под напор. В следващите участъци по ул.Боряна, проводимостта е нормална. Този участък попада в реконструкцията на СОП и при изготвяне на работните проекти този недостатък трябва да се отстрани. Трасето на Гл.кол.IV продължава по ул.Боряна, ул.Любляна, бул.Овча купел и при ул.Буземска се включва след отливане на дъждовни води към Гк.кол.III. Диаметрите на Гл.кол.IV са от ф300 до ф900 преди преливните шахти ( общо 4 бр.)

Гл.кол.V-кв.Овча купел Започва от бл.601 в кв.Овча купел -1 с диаметър ф2000, преминава пред бл.602 ,

излиза на бул.Президент Линкълн, по булеварда , пресича бул.Овча купел и включва в ЛВК. По цялата дължина от началната шахта до включването диаметърът на колектора е ф2000 (Ф2300 в последния участък при включването в ЛВК). Към колектора са включени следните съществуващи канализационни клонове - кл.164, кл.167, кл.168, кл.169, кл.171, кл.176, кл.177, кл.183 обслужващи прилежащата територия. Съгласно описаното в т.6.2.3. Гл.кол.V – кв.Овча купел изпълнява роля на провеждащ и водите на дере АОНСУ. Още венъж обръщаме внимание, че отделянето на дерето от канализационната мрежа ще има благоприятен екологичен ефект. Това е предмет на друга разработка.

Канализационна мрежа от прилежащите територии на ЛВК в участъка на кв.Овча купел – стара част.

Това са всички канализационни клонове включващи в ЛВК в участъка от СОП до бул.Житница.

Изброените Главни канализационни колектори и клонове преминаващи през разглеждания обхват представляват гръбнака на канализационната мрежа. Кото основен приемник на канализационние води от територията се явява Левия Владайски колектор, заедно с останалите главни колектори. Канализационната мрежова система в обхвата на разработка е смесена.

7.6. Процент на изграденост на канализационната мрежа, вид на тръбите на канализационната мрежа, година на полагане

Разглежданата територия има в различна степен изградена канализационна мрежа,което се вижда от Приложение-1, четр.No3. Разпределението по квартали е следното: • Кв. Овча купел– стара част – Дължина на уличната мрежа - 54 528м

Дължината на съществуващата канализационна мрежа в квартала е 32747м, изградена е предимно от бетонови тръби. Квартала има 60% изградена канализация, като

72

13% е участието на главните клонове. Новите канали изграждани със съвременни материали от частни инвеститори представляват 3.64 % от изградената мрежа. • Кв. Горна баня – Дължина на уличната мрежа - 34 568м

Дължината на съществуващата канализационна мрежа в квартала е 20328м, изградена е предимно от бетонови тръби. Квартала има 58.80% изградена канализация,. От тях 8.48% са изградените канализации с нови материали от частни инвеститори, а 8.17% са изградените главни клонове на територията. • Кв. Вилна зоан Горна баня – Дължина на уличната мрежа - 28 437м

Дължината на съществуващата канализационна мрежа в квартала е 1987м, изградена е предимно от бетонови тръби. Квартала има 6.98% изградена канализация. Няма нова канализационна мрежа изграждана през последните години от частни инвеститори.

Столична община в лицето на район Овча купел реализира през 2009 г. – 2011г с първия проект по ОП “околна среда” изгражаднето на Гл.кан.кол.I и II на кв.Горна баня, Гл.кан.кол.IV от кв.Вилна зона Горна баня, през кв.Овча купел – стара част и Гл.кан.клон по ул.Любляна с обща дължина L=6167м или дължината на съществуващата канализационна мрежа се е увеличила с 11.22%.

Основно канализационната мрежа на територията е изграждана от бетонови канализационни тръби през 70-те – 80-те години. Прави впечатление, че канализационната мрежа от стъклопластови и пластмасови (ПП, ПЕ и PVC) тръби е много малък процент в отделните квартали и е изграждана предимно от частни инвеститори. В кв.Овча купел 11.29% е канализационна мрежа с диаметри под нормативните – ф200 и ф250, а за кв.Горна баня този процент е 43%. Физическото състояние на канализационната мрежа, независимо от вида на тръбите е добро. На някои места се установиха дълбочини на канализацията под нормативните.

Извършено е обследване на съществуващите главни колектори и канализационна мрежа на кварталите и е направена проверка на хидравличната проводимост на второстепенната мрежа, включваща в главните канализационни колектори. При направените огледи в сухо време от отливните канали на съществуващите дъждопреливници няма преливане на битови води.

От направената проверка на хидравличната проводимост на съществуващата канализационна мрежа с актуалните оразмерителни параметри, се установи, че проводимостта на канализационната мрежа е достатъчна за да поеме оразмерителните смесени отпадъчни водни количества, съгласно изготвеното ново площоразпределение за обхвата.

7.7. Инфилтрация в канализационната мрежа Инфилтрация в канализацията може да има в резултат на високи подпочвени води, от

повърхностни води и от утечки на водопроводната мрежа или при лошо физическо състояние на канализационната мрежа.

Изложените данни от хидрогеоложките проучвания и дълбочината на подземните води показват, че до дълбочината на канализацията няма и не се очаква водоприток от подземни води. Съществуващите дерета са с голяма дълбочина. Освен това от отливните канали на преливните шахти в сухо време не изтичат водни количества.

73

Бетонът е най-често използваният строителен материал в света. В най-простия си вид, бетонът е композитен материал, получен в резултат от втвърдяването на смес от цимент, вода, пясък и едър добавъчен материал (трошен камък или речен чакъл). Материалът, използван за производството на бетонови тръби е съставен предимно от Портланд цимент, вода, филц 4/16 и пясък. Готовите бетонни продукти са произведени в заводски условия. На тези продукти се оказва стегнат контрол на качеството в заводска строителна лаборатория. Бетоновите и стоманобетоновите тръби са най-здравите и носимоспособни тръби на пазара. Те могат да бъдат проектирани и тествани да устояват на точно определено натоварване, което е необходимо.

Всяка бетонова тръба е необходимо да отговаря на определени условия за здравина, структура. Тръбите трябва да са водонепропускливи при хидростатично налягане 0.05 МРа (50kN/m2). Водопоглъщането на бетона, от който са направени тръбите, трябва да бъде не повече от 8%. За микропукнатините в бетоновите тръби е известен процесът autogenous healing(автогенно самоизцеление). Представлява способността на бетона да се възстановява в присъствието на влага. Стоманобетонновите и бет. тръби , за разлика от стоманобетонни греди и плочи, са погребани в земята във влажни условия и те са подходящи за вторична хидратация и карбонизация на горния напукан слой, благоприятсваща запълването на микропукнатините и недопускане на понататъшното им компрометиране.

Трябва да гледаме на канализационната система като конструкция в цялост, натоварена във времето на различни статични и динамични натоварвания, и продължаваща да изпълнява задачата си дългосрочно, а именно да пренася безопасно отпадните води. Изградената канализация с бетонови тръби може да гарантира устойчива подземна инфраструктура в период минимум 50години. На практика бетоновите тръби надхвърлят почти два пъти сроковете за експлоатационен живот. Причините за това са не само в заложената якост и носимоспособност на бетона. Бетонът няма да изгори, ръждяса, скъса, изкоруби, деформира и е недосегаем за атака на повечето хим. елементи, независимо дали тръбата е под земя или изложена на атмосферни условия. Плътността на качествената бетонова тръба обикновено варират 2,9-3 тона на куб.м. Обикновено колкото по-висока плътност има, толкова по-голяма е трайността на бетоновата тръба. Бетоновата тръба е твърд елемент,осигуряващ както конструкция, така и канал за отвеждане на отпадните води. Канализационна система от бетонови и стб. тръби е устойчива система , зависеща над 85% от заложената якост и носимоспособност във всяка тръба и едва 15% в зависимост от обработване на почвеното легло и изкоп.

Като имаме в предвид изложеното до тук за кв.Вилна зона Горна баня и кв.Горна баня не отчитаме наличие на инфилтрация в канализационната мрежа.

За кв. Овча купел, като иамаме в предвид, че идейната схема допуска приемане на деретата в канализационната мрежа и след достигане на приемник, отливане на водите, проблемът с разреждането на водите отиващи към ГПСОВ в сухо време може да бъде решен с направените предложения в т.6.2.3. Физическото състояние на канализационната мрежа в кв.Овча купел – стара част е в добро състояние, чиста и проводима. Поради особения статут и специфичните правила в отклонение от ОУП на София, изискванията

74

налагат да не се предвиждат дренажи под канализационните проводи, тръбите да бъдат обвити в глинеста хидроизолация и да се предвиждат глинести екрани по дължината на канализацията. Подземните води с плитка циркулация според представените данни в геоложкия доклад са на ниво 5-6 м под терена за кв.Овча купел, следователно и за кв.Овча купел не отчитаме естествна инфилтрация в канализационната мрежа.

7.8. Вид на канализационната мрежова система - разглеждане на варианти за изграждане на смесена или разделна канализационна система

Съществуващата канализационна мрежа на кв.Горна баня и кв.Овча купел е смесена. Изгардената канализационна мрежа в двата квартала е около 60%. Това от своя страна не дава възможност за разработване на различни варианти в търсене на изгоден технико-икономически вариант.

Кв.Вилна зона Горна баня освен преминаващото по ул.Обзор трасе на наскоро изградения Гл.кл.IV, няма изградена канализация.

Съгласно заданието на проекта са разработени следните варианти на канализационната система:

o кв.Вилна зона Горна баня - предвиждаме разработване на два варианта на канализационна система - смесена и разделна канализационни системи

o кв.Горна баня – има одобрен проект за варинт смесена канализационна система одобрен с протокол No РД 09-912/02.07.2001г. от ЕТИС при СО.

o Кв.Овча купел – стара част има 60% изградена и работеща нормално канализационна мрежа – смесена система

7.8.1. Кв.Вилна зона Горна баня 7.8.1.1. Проектно решение, водни количества

Битови водни количества – Население – N=3455 жители и N1=142 работещи за 2060г. съгласно разработка към ОУП

на гр.София – Отводнявана площ F общо = 143.14 ха съгласно обхвата – Средно денонощна водоснабдителна норма за жители q=310 л/ж/денон. – Средно денонощна водоснабдителна норма за работещи q=25 л/раб./денон. – Средно денонощна отводнителна норма q=279 л/ж/денон.-жители – Средно денонощна отводнителна норма q=22.5 л/ж/денон.-раб.места – Средно денонощно отпадъчно водно количество Q ср.ден. = 11.18л/с – Максимално часово отпадъчно водно количество Qмакс.ч.=27.46 л/с – Специфично битово отпадъчно водно количество qсп.б.=0.0811 л/с/ха

Дъждовни водни количества При оразмеряване на канализационни системи от съществено значение е

количеството на падналите дъждове, тъй като тяхното количество е значително по – голямо от количеството на битовите отпадъчни води. Дъждовното водно количество е определено по метода на “пределната интензивност” съгласно НПКС от 1989г. – Оразмерителен дъжд – Р=5 год.; q5=307 л/с/ха – Отточен коефициент - 0.354 съгласно одобрения проект за актуализация от 2001г.

75

7.8.1.2. кв.Вилна зона Горна баня – I –ви вариант – смесена канализационна система

Квартал Вилна зона Горна баня е квартала с на най-голяма надморска восочина от

разглежданите в обхвата. В нивелетно отношение квартала е разположен между 796 м в

най- високата точка и 656м при границата с кв.Горна баня. Характерна особеност е

нагънатия и стръмен релеф. Средния наклон на терена е около 0.078м/м’. Пътните

нивелети следват наклоните на терена. Обособени са следните ниски (безотточни) зони:

– зона юг при т.КПС – юг. Това са южните склонове натериторията с изглед към Витоша. При първоначалните решения, за тази зона предвиждахме да се изгради канализационна помпена станция, но в последтвие това решение отпадна и отвеждането на отпадъчните води ще се осъществи с гравитачно преминаване през общински терени с мост – канал.

– зона запад при т.КПС – запад. Тази територия попада извън обхвата на разработката. За третирането на дъждовните води трябва да се потърси трасе за включване към бъдещите терени зад гробището. Решението за битовите води може да бъде и към кв.Вилна зона Горна баня или към обособените нови територии. Тъй като теренът попада извън обхвата на разработката, предвиждаме с друг проект да се решат проблемите за отвеждане на дъжда.

– зона север при т.КПС-север. Терените са разположени на северния склон на територията, след улица Каменица с наклони към кв.Суходол. За тази зона предвиждаме изграждане на канализационна помпена станция за битовите води. Дъжовните води, след дъждопреливник предвиждаме да бъдат заустени към близкия приток на р.Стубела.

– Квартали 27,28 и 55 - висок бряг на р.Домуз дере, ниски точки в средната част и наклони към ул.Обзор.

Като се вземе в предвид и дълбочината на прилежащите открити водни течения, налице са добри условия за реализиране на гравитачна канализация. Проектното решение е съобразено със съществуващото положение и с природните дадености.

Проектирани са три главни канализационни клона. Гл.кл.-I-в.з.Г.Б започва от ул.Маджарица, ул.Люлинска поток, ул.Дъга, ул.Пладнище, при р.Домуз дере (ул.Ехо) е разположен Дъждопреливник No2, след което по кл.367 от разработката за кв.Горна баня се включва към Гл.кол.IV. По ул.Пладнище между кв.15 и кв.1 е разположен Дъждопреливник No1. Отливния канал включва в дере, приток на р.Домуз дере.

Гл.кл.II– в.з.Г.Б. започва от ОТ 542 при ул.Маджарица,продължава по ул.Свети Крал , по ул.Вечерна прохлада, ул.Равнище, преди пресичането на р.Домуз дере е предвидена преливна шахта No3

Гл.кл.III е ситуиран по ул.Софийска панорама, в южна посока до включване в Гл.кол.IV на кв.Горна баня. Квартали 27, 28 и 55. Трасето на канализацията в последния участък от ОК 277 до ОК 258 преминава по старо трасе -през терени на НУКК, за което е необходимо съгласие.

76

7.8.1.3. кв.Вилна зона Горна баня – II –ри вариант – разделна канализационна система

Разделната канализационна система се състои от две самостоятелни мрежи.

Отвеждането на битовите отпадъчни водни количества се извършва в битова мрежа, а

дъждовните отпадъчни водни количества се събират в мрежата за дъждовни води.

Битовата канализационна мрежа изцяло повтаря решението по трасетата на

канализационните клонове в I-ви вариант. Предвидени са 10 главни канализационни клона

за дъждовни води, включващи в близките дерета. В зоната на квартали 27, 28 и 55, по

трасто на Гл.кл.III – в.з.Г.Б канализационната мрежа се запазва с решението по I-ви вриант –

смесена система, поради факта, че зоната е безотточна.

При кв.80,кв.81, кв.82, кв 83 и кв.83а също се запазва смесената система от I-ви

вариант. Тези перитории са предвидени да се отводняват към Гл.кол.IV по ул.Обзор.

7.8.1.4. Предимства и недостатъци на вариантите • Предимства при I-ви вариант :

Цялото водно количество от територията с изключение на квартали 73,74 и 77

достигат до приемника – Гл.кол.IV гравитачно;

По малка дължина на мрежата – при смесената система канализационната

мрежа е с по – малка дължина

При смесената система се подържа минимално покритие в по-голямата част от

дължината.

При оразмеряването е отчетена конфигурацията на терена - терен с добър

наклон , дерета с голяма дълбочина. Полага се един канал провеждащ смесени

води, което улеснява полагането на другите подземни комуникации. (При този

стръмен терен дъждовната канализация от разделната система дублира

диаметъра на смесения канал, което оскъпява строителството.)

При дъждове с по- малка интензивност от оразмерителната, мрежата се

прочиства (самоочистване).

Удобна експлоатация

• Недостатъци при I-ви вариант :

В приемника по време на дъжд се включват шесткратно разредени битови води.

• Предимства при II-ри вариант :

Дъждовните води в преобладаващата си част се изливат направо в приемниците

без да се смесват с битовите води, като по този начин не се допуска

замърсяване.

• Недостатъци при II-ри вариант :

При оразмеряването е отчетена конфигурацията на терена - полагат се два

канала, което затруднява изграждането на другите подземни комуникации. В

случая на неприложена регулация, два канала ще създадат и регулационен

проблем.

77

При тази конфигурация на терена дъждовната канализация от разделната

система дублира диаметъра на смесения канал.

Битовата канализация няма самоочистваща способност

Необходимо е към всеки парцел изграждането на две сградни отклонения, за

битови отпадъчни водни количества и за дъждовни отпадъчни водни

количества. Нашата практика показва, че това е много трудно контролируемо.

Битовата канализационна мрежа има по скъпа експлоатация, тъй като липсва

възможност за самопречистване по време на дъжд.

Необходимо е едновременно изграждане на двете канализации. При изграждане

на битова канализация на този етап, и дъждовна на по-късен влагането на

инвестицията е нерентабилно и не се решава проблемът с благоустрояването.

Предложената канализационна мрежа на кв.Вилна зона Горна баня е изцяло нова канализационна мрежа.

7.8.1.5. Сравнение на вариантите за кв.Вилна зона Горна баня по технико – икономически показатели

Остойностяването на главните клонове и второстепенната канализационна мрежа е

направено по окрупнени стойностни показатели съгласно "Сборник от уедрени динамични

натурални показатели за обекти от областта на благоустройството и комуналното

стопанство".

По долу в табличен вид представяме резултатите по варианти от направеното

сравнение. Обобщените стойностни сметки представляват рекапитулация на разходите за

непосредственото изграждане на основните подобекти. Таблица -44 – Остойностяване на вариантите

7.8.1.6. Основни показатели за изчисляване на годишните разходи Таблица -45 – Годишни разходи

Вариант Мярка I-ви вариант II-ри вариант

Стойност по ОСП лева 21 485 987.00 25 035 833.84

No по ред Варианти Показатели

Амортизац. Отчисл.

Експл. разходи

Годишни разходи

Приведени год. разходи

1 I‐ви вар.

1.1 основна стр. стойност 21 485 987.00 558 635.66

639 122.70 2 787 721.40 1.2.

Дължина на мрежата 19 990.51 79 962.04

1.3 Отл. канали 105.00 525.00

2 II вар.

2.1. основна стр. стойност 25 035 833.84 650 931.67

770 345.71 3 273 929.09 2.2.

Дължина на мрежата 29 853.51 119 414.04

2.3. Отл. канали 0.00 0.00

78

Технико икономическите показатели са получени при подробно остойностяване на

мрежата. Към настоящия доклад за сведение даваме само получените резултати.

По отношение на технико икономическите показатели е видно, че при втори вариант

капиталните вложения са по- големи, а строителната стойност на линеен метър е по-малка.

Тази разлика се получава от по-голямата дължина на мрежата по втори вариант. Таблица -46 – Технико-икономически показатели

Себестойността на кубически метър вода е с 12% по - ниска при първи вариант.

Основната цел на настоящата разработка е подобряване на екологичната обстановка

в района и условията на живот на населението. Имайки предвид това предлагаме

проектирането в следваща фаза да продължи по І Вариант, вариантът с по-добри

показатели по отношение гравитачно отвеждане на водното количество , по-малки

експлоатационни разходи в бъдеще и добри показатели по отношение опазване на околната

среда.

7.8.2. кв. Горна баня За канализацията на кв.Горна баня има одобрен вариант за смесена канализационна

система, представен в “Актуализация на ПП за отводняване на кв.Горна баня” от 2001г.

Причините наложили тази актуализация е промяната в регулационните планове от 1983г. и

1995г., бързия темп на застрояване на територията, ниската проводимост на

съществуващите канали и в следствие на това невъзможността да се използва одобрения I-

ви вариант на ТИД за РПП за територията.

Границите на кв.Горна баня, разположен в югозападната част на гр.София включват:

– На север ул.760

– На юг ул.Извор, ул.Вечерница, Домуз дере, бул.Н.Петков

– На изток – СОП

– На запад – ул.Диамант

No Показатели Ед. I‐ви вариант II‐ри вариант

1 Капитални вложения лв. 21485987.00 25035833.84 2 Капиталоемкост лв/куб.м. 0.09 0.10 3 Годишни разходи лв. 856394.40 940691.91 4 Себестойност лв/куб.м. 0.17 0.19 5 Приведени разходи лв 3656954.41 3771399.24

6 Приведени разходи за 1 куб.м. лв/куб.м. 0.74 0.76

7 Капитални вложения за 1ха лв/ха 150104.70 174904.53

8 Дължина на мрежата м 19990.51 29853.51 9 Строителна стойност лв/м.л. 1074.81 838.62

10 Годишна водна маса W ‐ 1 год, куб.м 4960359.22 4960359.22

11 Годишна водна маса W ‐ 50 год, куб.м 248017961.00 248017961.00

79

По южната граница на територията преминава Домуз дере,приток на р.Владайска.

През 1999г за участъка по Домуз дере от ул.Фиданка до ул.Равнище е изготвен проект за

укрепване на свлачище. Дерето е коригирано с бетонови тръби ф1500- покрита корекция.

През 2009г по ул.Извор в разглеждания участък е изграден Гл.кол.IV-Г.Б. По време на

строителството не са наблюдавани процеси свързани със свлачището и колектор IV е

изграден без проблеми.

При оразмеряването на кв.Горна баня в проекта от 2001г към територията са

предвидени и допълнителните терени по ОУП (разширение на кв.Горна баня-1,2,3,4), както

и кв.Вилна зона Горна баня.Конфигурацията на терена позволява гравитачно отвеждане на

отпадъчните води към Ляв Владайски колектор. Част от южните територии са насочени за

отводняване към Ляв Суходолски колектор.

Оразмеряването на канализационната мрежа е направено по метода на пределната

интензивност с новите оразмерителни параметри. При направената проверка за

хидравлична проводимост се запазват диаметрите от приетата разработка от 2001г.

Предложените участъци за изграждане от канализационната мрежа на кв. Горна баня

са изцяло нови канализационни клонове.

7.8.2.1. Проектно решение, водни количества

Битови водни количества – Население – N=6566 постоянни жители , N1=137 времении жители и N2=1018 работещи

за 2060г. съгласно разработка към ОУП на гр.София – Отводнявана площ F общо = 191.24 ха съгласно обхвата – Средно денонощна водоснабдителна норма за жители q=310 л/ж/денон. – Средно денонощна водоснабдителна норма за работещи q=25 л/раб./денон. – Средно денонощна отводнителна норма q=279 л/ж/денон.-жители – Средно денонощна отводнителна норма q=22.5 л/ж/денон.-раб.места – Средно денонощно отпадъчно водно количество Q ср.ден. = 21.92л/с – Максимално часово отпадъчно водно количество Qмакс.ч.=49.74 л/с – Специфично битово отпадъчно водно количество qсп.б.=0.1146 л/с/ха

Дъждовни водни количества – Оразмерителен дъжд – Р=5 год.; q5=307 л/с/ха – Отточен коефициент - 0.45 съгласно одобрения проект за актуализация от 2001г.

7.8.2.2. Вариантни решения Одобрената разработка от 2001г представлява актуализаия на одобрения I-ви вариант

на ТИД за РПП за „Реконструкция каналната мрежа на кв.Горна баня”. Настоящата разработка изцяло запазва техническите решения от одобрения проект и не предлага други вариантни раешения.

7.8.3. Кв.Овча купел стара част София е може би единственият град в света, възникнал благодарение на минералните

си извори. „В една дописка, печатана в Цариградски вестник от 1 ноември 1858 г., се съобщава за земетръс в София, станал на 18 септември същата година:

80

„Половината част на запад от града, гдето никога не е имало вода, в този час се показва гореща вода да изригва и изкачва нагоре и толкова много вода, колкото да кара три камъка воденични”.

Преданието обаче твърди, че по-рано, преди сто-сто и петдесет години, на това място е имало топъл извор, който постепенно е изчезнал. Около него е възникнало малко селце. Минералната вода на Овча купел започва да се използва по първобитен начин през 1909 г., когато изворът получава името си. Днес над него се издига грамадна модерна банска постройка, разположена на 590 м. надморска височина с много обширен кръгозор и великолепен изглед към оградните планини.

Това е към 1946 г., когато е издадена книгата на А. Монеджикова „София през вековете”, а сега там има само руини.

Сн-6 Баня „Овча купел” през 2012г.

Минералният извор и курорта са част от градската среда исторически формирана около него. Това е място с широка достъпност на населението за отдих, спортуване и физиопрофилактика.

Разглежданата стара част на кв.Овча купел е с граници: бул.Монтевидео, бул.Президент Линкълн (ул.Обиколна), р.Владайска, Софийски Околовръстен път. Територията обхваща бившите квартали Овчакупел, Бузема и Тресулите. Теренът има наклон в посока изток-североизток, като най - високо разположената точка е на 624м надморска височина, а най ниско разположената точк е на 574м.н.в. Средният наколон на терена е около 0.0208м/м’. Нивото на плитко заложените подпочвени води съгласно геоложкия доклад е около 6,00 – 12,00м под терена. През територията преминава р.Домуз дере и р.Владайска, които според наредбата за категоризиране на повърхностните води във водните обекти или в части от тях са определени на II-ра категория.

Според данните в т. 6.2.5 кв.Овча купел е с най - голям процент изградена канализационна мрежа – 60%. Изграждането на канализацията е започнало през 60-те

81

години по ул.Киевска – ф200, ул.Буземска-ф250 и т.н. През 70-те години започва изграждането на канализациите в ж.к.Овча купел.

През 1984г за разглежданата територия, включваща и териториите на ж.к.Овча купел-1 има изготвен и одобрен ТИД за РПП за канализационната система със следните основни параметри:

Отточен коефициет определен на база баланс на територията – 0.56 q сп.дъджд = 172 л/с/ха за Р=5години. Отводнителна норма 434 л/ж/ден. q сп.бит. = 1 л/с/ха

като тези показатели трябва да бъдат прецизирани в следващите фази на проектиране.

През годините , съобразно нуждите на жилищното строителство , непрекъснато са изготвяни проекти и е реализирано строителство на голяма част от канализационната мрежа и най – вече на главните колектори, гръбнакът на съществуващата и бъдеща канализация.

В настоящата разработка преразглеждаме канализационната мрежа към сегашния момент – 2012г. от гледна точка на съвременните изисквания.

7.8.3.1. Проектно решение, водни количества

Битови водни количества – Население – N=26218жители и N1=2553 работещи за 2060г. съгласно разработка към

ОУП на гр.София – Отводнявана площ F общо = 330.63 ха съгласно обхвата – Средно денонощна водоснабдителна норма за жители q=310 л/ж/денон. – Средно денонощна водоснабдителна норма за работещи q=25 л/раб./денон. – Средно денонощна отводнителна норма q=279 л/ж/денон.-жители – Средно денонощна отводнителна норма q=22.5 л/ж/денон.-раб.места – Средно денонощно отпадъчно водно количество Q ср.ден. = 85.32 л/с – Максимално часово отпадъчно водно количество Qмакс.ч.=165.51 л/с – Специфично битово отпадъчно водно количество qсп.б.=0.2581 л/с/ха

Дъждовни водни количества – Оразмерителен дъжд – Р=5 год.; q5=307 л/с/ха – Отточен коефициент - 0.56 съгласно ТИД за РПП за “Реконструкция на

канализационната мрежа на ж.к.Овча купел” от 1986г. От сравнението на оразмерителните параметри се вижда, че галвните

канализационни колектори са оразмерени с голям запас по отношение на битовия отток. Спрямо сегашнте данни отводнителната норма е с 66% по висока. Специфично битовия отток за една и съща територия покрива около 65821 жители тогава, към 26218 жители сега, което е почти 2,5 пъти резерв в канализационната мрежа (главните колектори).

Дъждовните води са представени от интензивност 307 л/с/ха и отточен коефициент гарантиращ 56% от дъждовните води да бъдат проведени от канализационната мрежа. Не можемда направим анализ за интезнзивните дъждове, тъй като извадката от

82

дъждомерните станции е само за 2011г. Данни за пет годишен период няма регистрирани. Можем да отбележим само, че максималната интензивност за една година е достигнала 283.33 л/с/ха през м.октомври при времетраене на интензивния дъжд 4 минути.

Като имаме в предвид, че при проектирането на главните колектори на кв,Овча купел са:

отчетени всички възможни прилежащи територии и бъдещи разширения – м.Юбилейна гора, м.Трудови казарми, част от кв.Факултета, кв Горна баня, кв.Вилна зона Горна баня

предвидени са големи диаметри на съществуващата мрежа - ф1600, ф2000, правоъгълни, яйцевидни профили и т.н.

Считаме, че главните колектори са достатъчно проводими за отвеждане на отпадъчните води от територията и на този етап не подлежат на проверка.

Схемата – гръбнака на канализацията -Главните канализационни колектори подробно е описана в т.6.2.4. Тук накратко ще повторим основните трасета:

Главен канализационен колектор I – според новата номерация на разработката започва от ул.Централна в кв Овча купел-2 и по ул.Обиколна – бул.Президент Линкълн достига до ул.Зеленика, трасето и продължава успоредно на на ул.Житница, при бул.Овча купел навлиза по трасето на ул.Житница и се включва в ЛВК. Гл.кол.I на кв.Овча купел приема водите от Гл.кол-I и Гл.кол.II на кв.Горна баня.

Главен колектор III - след включването на водите от Гл.кол.III на кв.Горна баня, пресича територията на АОНСУ успоредно на Западна тангента, преминава косо през кварталите – 51,54,55, по ул.Рождество, по ул.Бързарица, по ул.Буземска, бул.Овча купел и ул.Маестро кънев се включва в ЛВК.

Главен колектор IV по ул.Боряна – приема водите от кв.Горна баня и кв.Вилна зона Горна баня, през ул.Любляна и по бул.Овча купел се включва в Гл.кол.III и от там към ЛВК.

Главен колектор V с диаметър по цялата си дължина Ф2000, започващ от бл.601, бул.Президент Линкълн до ЛВК, с възможности да проведе дере АОНСУ.

Канализационна мрежа от прилежащите територии на ЛВК в участъка на кв.Овча купел – стара част - всички канализационни клонове включващи в ЛВК в участъка от СОП до бул.Житница.

Не се предвижа разглеждане на вариантни решения за територията на Овча купел- стара част. Съществуващата канализаионна мрежа е за смесени води. Основен приемник на битовите отпадъчни води е ЛВК и р.Домъз дере за дъждовните води.

Направено е хидравлично оразмерявне на вътрешната канализационна мрежа на квартала при новите параметри. По улицит без канализационна мрежа са предвидени нови канализацонни клонове. В местата с лоша проводимост и диаметри под нормативните съгласно направеното площоразпределение и оразмеряване е предвидена подмяна на канализационния клон. Подмяна е предвидена и при:

– намалено покритие, от порядъка 0.70м – 1.00м при проходими улици за канали ф300 и ф400.

83

– Установяване на нарушен наклон на дъното на канала – Когато съществуващата канализация не е в оста на улицата – преминава по

тротоар,под сгарди, извън регулация и т.н. Не е направено оразмеряване за клонове 184 до 210, които се отводняват в клонове

разположени по Западна тангента. В уастъка от бул.Монтевидео до бул.Президент Линкълн трасето на бул.Западна тангента не е регулационно обезпечено и все още не одобрен транспортния палн. Няма вертикално планиране и пробива на ул.761 не е изграден. Застрояването е минимално и има терени изключени от регулация. Всички тези фактори предполагат изготвянето на схеми по чл.108 на ЗУТ за прилежащата територия на Западна тангента. В разработката са дадени само предложения за трасета определени по хоризонталите.

Не е направено оразмерявне за Кл.65(443д, 442д), кл.66(441д), които са по проекта за СОП.

Не е направено оразмерявне за Кл.67 до кл.87а – попадат извън обхвата на разработката ( в кв.50)

Изградената канализация по ул.Любляна през 2009г и ул.Ливада е проверена за новите канализационни клонове предвидени да се включат в канализацията и провежа отпадъчните води без проблем.

По южния браг на р.Букет (Домуз дере по ул.Букет) е предвиден нов канализационен клон 19. Преди включването в канализацията по ул.Любляна е проектирана преливна шахта.

На база новото площоразпределение е определен водосбора към Гл.кол.IV по ул.Боряна. При хидравличната проверка се установи, че участъкът между СОП и бул.Монтевидео има недостиг от 527,00л/с. Тъй като участъка попада в реконструкцията на СОП е необходимо при изготвяне на работните проекти за този уастък на СОП да се реконструира. В останалата част от трасето до ЛВК канализцията провежда нормално.

Съществуващата канализация по северния бряг на ул.Букет е необходимо да бъде изцяло реконструирана.

Канализацията по ул.Маестро Кънев – кл.91 е изграждана през последните години от частни инвеститори и е с диаметри ф500 и ф600. За нея е предвидено доизграждане и подмяна на нереконструирани участъци с диаметър ф200 и ф250. Клон 143 също по ул.Маестро Кънев в участъка до включването в канализацията по бул.Овча купел е съществуваща. При хидравличната проверка се установи напорно движение на водата в някои участъци. В следваща фаза е необходимо да се направи точно измерване и да се провери хидравличната картина.

Канализация по ул.Камелия – кл.93 – по цялата дължина на улицата съществуващата канализация е с диаметър ф300. Хидравличната проверка показа, че в последните шест участъка е необходимо да се предвидят диаметри ф500, ф600 и ф800. Съществуващите диаметри ф300 не са проводими.

За ул.Народно хоро – кл.103 – участък между ул.Монтевидео и ул.Рождество е възложена реконструкция. Хидравличната проверка показа, че в два участъка движението на водата е напорно. Същото е в сила и за участъка от ул.Рождество до бул.Овча купел – кл.131. С реконструкцията на ул.Народно хоро, тези недостатъци ще бъдат отстарнени.

84

Съществуващата канализация по ул.Драгоман – кл.104 провежда нормално при новото площоразпределение. В участка на кл.122, новоизгадената канализация при диаметри ф600 има минимален недостиг при новото площоразпределение. Проблемима в последния участък, където диаметър ф600 ще трябва да се дублира.

Предложените участъци за изграждане от канализационната мрежа на кв. Овча купел включват нови канализационни клонове и реконструкция на съществуващамрежа.

7.8.4. Дял от населението обслужвано от канализационната мрежа Един от важните резултати за постигане целите, които общината си е поставила е

присъединяване на нови потребители към водоснабдителната и канализацинна мрежа. Индикатор показващ напредъка при постигане на този резултат е предвидената и в последствие изградена канализционна мрежа. В таблица - 47 са отчетени броя на жителите, които ще бъдат присъединени към канализационната мрежа и новите жители, които ще бъдат присъединени към водоснабдителната и канализационна мрежа. В разглеждания обхват на територията няма промишленост, както беше описано в т.5.3. Данни за промишленост и т.н.т.

Таблица - 47 – Нови потребители присъединени към канализационната мрежа

КВАРТАЛИ

Жители без канализация

Нови жители без водопр. и

каналз.

Общо Нови потреб. след изграждане на ВиК мрежи

% нови потребители

кв. "в.з. Горна Баня" 1507 506 2013 55,98

кв. " Горна Баня" 725 129 854 11,06

кв. "Овча Купел" 1076 161 1237 4,30

Сума 3308 796 4104 Средно 10,23%

С изграждането на новите канлизационни мрежи и съпътстващите водопроводи, най голям дял на присъединените към канализационната мрежа се пада на кв.Вилна зона Горна баня, което се дължи на бързото разрастване на квартала през последните години, много ново застрояване и липса на канализация.

Друг не по – малко важен резултат е елиминиране на замърсяването на подземните и подпочвени води на територията. Ще се намли броя на изгребните и септични ями. Новите потребители след изграждане на канализацията ще увеличат товарите на ГПСОВ Кубратово с 0,301%, което е предвидено в оразмеряването на ГПСОВ Кубратово.

7.8.5. Данни за съществуващата ГПСОВ Кубратово Градската пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ) е основен приемник на

отпадъчните води от град София. Построена е северно от кв. Бенковски. През 1984 год. е въведен в експлоатация първи етап. Функционира при натоварване по вода към 2002 г., - 80% и 50% по ограничено натоварване.

По данни на Оператора “Софийска вода” АД към настоящия момент се пречиства (http://www.sofiyskavoda.bg/default.aspx ) 394 000 м3/ден. = 4,56 м3/сек.

проектен капацитет - 480 000 м3/ден= 5,5 м3/сек. максимално хидравлично натоварване – 10,5 м3/сек.

85

Капацитетът на станцията позволява третиране на отпадъчните води от гр. София и прилежащите квартали, гр. Банкя, гр. Нови Искър и др.

Съществуващата ГПСОВ “Кубратово”, канализационната мрежа и съоръженията по нея са проектирани за смесена канализационна система. Функционирането на станцията няма да бъде засегнато от увеличението на водните количества или товарите, свързано с изграждането на смесена канализация в кв.Вилна зона Горна баня, кв.Горна баня и кв.Овча купел – стара част.

8. Наличие на местни мощности за добиване и доставяне на обекта на строителни материали, строителни изделия и строителна механизация.

На територията на Столична община и в непосредствена близост до гр. София са разположени множество модерно оборудвани кариери за добив, преработка и продажба на широк асортимент от инертни материали (пясък, филц, баластра) – "Пет могили", "Долни Богров" и "Кривина", “Балша”, “Чепинци”, “Негован” и т.н.

Бетоновите възли са с достатъчен капацитет, като се има предвид обемът на стоително монтажните работи, които се извършват на територията на СО. Част от бетоновите възли и кариери са сравнително близо до обекта: в района на кв.“Враждебна” , с.Негован и др.

Справка за терените с минерални суровини (кариери) дадени на концесия или в процедура към м.юли 2009 год. е посочена в приложенията на ОУП на СО - http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/11.pdf

В София, като столица са съсредоточени представителства, офиси и централи на водещи чужди и български фирми произвеждащи и доставящи изделия за канализационно строителство .

На територията на СО са разположени бази на строителни фирми, с дългогодишен опит в подземното строителство на София, които разполагат със съответната строителна механизация, ресурси и капацитет.

9. Предложение за избор на вариант за разработване в следваща фаза кв. Вилна зона Горна баня

За разработване в следваща фаза предлагаме – I-ви вариант смесена канализационна система.

Кв. Горна баня За следваща фаза на проектиране има одобрен – I-ви вариант смесена

канализационна система.

Кв. Овча купел – стара част Реконструкция на смесена канализационна система. В следваща фаза е необходимо

да се направи точно геодезично заснемане на съществуващите канали и изготвяне на

работни проекти. 10. Етапи на строителство Последователността на строителството на канализацията ще се определи от

техническата възможност за въвеждане на подобектите в експлоатация и от целите, които

Столична община в лицето на р-н Овча купел си е поставила:

86

Да се отведе, чрез новоизградената канализационна мрежа в кварталите и пречисти отпадъчната вода в пречиствателна станция Кубратово

Да се увеличи броя на домакинствата свързани към канализационната мрежа Да запази чистотата на водните течения и подземните води

Предвиждаме строителството на реконструкцията и разширението на

канализационната мрежа на кв.Вилна зона Горна баня, кв.Горна баня и кв.Овча купел да се

извърши в два етапа. I-ви етап

Изграждане на нова канализационна мрежа в кв.Вилна зона Горна баня Гл.кл.I – L=979.76m Отл.канал – L=80,00m Гл.кл.II - L=1231.36m Отл.канал – L=25,00m Гл.кл.IV - ул.Каменица L=355.63m Вътрешна мрежа L=4407.88m Обща дължина на канализационната мрежа L = 7079,63m.

Изграждане на нова канализационна мрежа в кв. Горна баня Гл.кл.I – L=587,00m Гл.кл.II - L=414,00m Гл.кл.IV - ул.Каменица L=633,05m Вътрешна мрежа L=1740,35m Обща дължина на канализационната мрежа L = 3374,40m.

Реконструкция на канализационна мрежа в кв. Овча купел- стара част Вътрешна мрежа L=7336,24m Обща дължина на канализационната мрежа за I-ви етап L = 7336,24m.

II-ри етап Изграждане на нова вътрешна канализационна мрежа в кв.Вилна зона Горна баня

Изграждане на нова вътрешна канализационна мрежа в кв. Горна баня

11. Технически спецификации на инвестиционни мерки предложени за финансиране по ОПОС за канализационната и водопроводна мрежи

Във връзка с кандидатстване за финансиране по оперативна програма “Околна среда”

за изграждането на водопроводната мрежа на квОвча купел – стара част , кв. Горна баня и

кв.Вилна зона Горна баня са направени технически спецификации на инвестиционните

мерки, като предвиждаме да се изпълни строителството на канализацията и водопроводите

по трасетата на канализационната мрежа, съобразно приетите инвестиционни мерки по

тяхното изграждане. Изпълнението на водопроводите мрежи ще бъде съобразено с

изпълнението на канализационната мрежа.

87

Таблица -48 . Дължини на канализационните и съпътстващите ги водопроводни клонове, предложени за финансиране - кв.Овча купел-стара част

N на клон Профил/клон Lуч. (м.)

Новопроектирана канализация и восдопровод

Участък D от ОК до ОК [мм.]

Кл.1 384 - 60,25 300 - 419 59,90 300клон 1 120,00 110 419 446 93,74 300клон 2 94,00 110

Кл.2 419 а 84,47 300 а 432 60,00 300клон 1 153,00 110 432 442 152,50 300клон 1 147,00 110

Кл.3 347 440 82,00 300 440 442 62,30 300клон 1 145,00 110

Кл.4 а б 84,85 300 б в 77,00 400 в 420 59,60 400клон 8 221,00 110 420 442 79,00 400клон 13 85,00 110 442 443 77,73 500клон 12 77,00 110 443 430 38,85 600клон 3 42,00 110 430 435 38,00 600клон 3 39,00 110 435 431 79,57 600клон 4 80,00 110 338 347 60,00 600клон 5 60,00 110

Кл.5 383 а 95,80 300 а б 66,80 400 б 442 84,90 400гл. Клон І 248,00 400

Кл.6 419 а 81,40 300 а 443 56,60 300клон 3 138,00 110

Кл.7 441 430 72,32 300клон 14 73,00 110 Кл.10-ул.Ангелов връх

Кл.10 435 436 115,80 400 436 435 78,77 400

клон 3 195,00 110Кл.17 420 а 73,50 300

а 421 73,50 400клон 8 147,00 110

Кл.28 303 а 74,50 300 а 304 73,50 300клон 58-същ 304 б 119,90 300клон 58 120,00 110

Кл.29 242(320) а 53,80 300 а 319(241) 160,25 400 319(241) 240 48,10 500клон 55-същ

88

240 304(390) 47,80 500клон 55-същ

Кл.30 301 а 86,80 300 а 240 87,40 300клон 57-същ

Кл.40 380 381 55,5 300 381 293 66,85 300клон 20а 122,00 98,20

Кл.47 0 366 43,9 800клон 18- същ 366 363 39,81 800клон 18 36,00 110 363 279 129,1 800гл. Клон І 133,00 355

Кл.48 380 379 44,8 300 379 377 76,2 300

клон 20а 121,00 Кл.49(210) 281 331 102 300

клон 20- същ. Кл.91 113 117 98,20 300

клон 1 112,00 110 117 119а 68,10 300клон 1 70,00 110 119а 120 102,50 400клон 1 98,00 110 120 а 15,00 400няма водопровод

Кл.94 117 126 104,50 400клон 2 104,00 110

Кл.109 225 278 85,10 300клон 12 85,00 110 278 265 163,60 300клон 13 157,00 110 265 264 90,60 400 264 229 33,00 400клон 10 124,00 110 229 209 48,20 500гл. Клон І 50,00 355

Кл.111(120) 262 229 93,20 300гл. Клон І 93,00 355

Кл.112 245 245а 70,80 300клон 29- същ. 245а 250 87,20 400 250 198 59,30 400клон 30- същ.

Кл.113(119) 266 261 109,40 300клон 28- същ. 261 245а 71,30 300клон 30- същ.

Кл.119 191 Гл.кол.III 114,6 300клон 134 114,00 110

Кл.122 286 285 50,60 300клон 14 - същ. 285 275 67,80 300клон 14 - същ. 275 274 19,50 300клон 14 19,00 110 274 272 57,60 300 272 274 65,70 400клон 12 121,00 110 274 271 48,10 400 271 278 70,40 500клон 27 118,00 110

89

278 277 116,45 500 277 а 69,10 600клон 25 185,00 110 263 263 106,05 400

Кл.127 249а 246 113,45 300клон 21 114,00 110 246 208 59,35 300клон 21 59,00 110 Кл.138 - ул.679

Кл.138 178 177 59,30 300клон 77 59,00 110 177 179 38,23 300клон 41 38,00 110 179 167 76,90 300клон 41 77,00 110

Кл.140 183 186 168,95 400клон 44-същ.

Кл.147 177(156) 190 152,80 400клон 77 153,00 110

Кл.156 168 147(54) 71,90 300клон 72 72,00 110

общо канал 6190,00

общо водопровод 4618,00

N на клон Профил/клон Lуч. (м.)

Новопроектирана канализация и водопровод

Участък D [мм.]

от ОК до ОК Кл.228 528 523 112,5 400

гл. Клон І 117 160 523 514 75,5 600

гл. Клон І 71 160 514 504 78 600

гл. Клон І 78 160 504 500 93 500

гл. Клон І 93 160 500 498 45 800

гл. Клон І 45 125Кл.229 523 521 131,9 400

521 519 87,5 400клон 8 220 110

519 508 62,3 600клон 8 63 110

508 494 43,8 600клон 8 46 110

494 500 49,8 600клон 8 44 110

Кл.230 514 519 131,6 300клон 11 127 110

Кл.231 489 490 104,6 300 490 519 130,6 300

клон 7 235 110



Следвайки насоките заложени в новия подход и методология за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Околна среда", в кв. Овча купел –стара част са предложени за финансиране подмяната на 5760 м водопроводна мрежа и 7336 м реконструкция на канализационна мрежа.

90

Таблица -49 Дължини на канализационните и съпътстващите ги водопроводни клонове, предложени за финансиране - кв.Горна баня

N на клон Профил/клон Lуч.

Новопроектирана канализация и водопровод

Участък D от ОК до ОК [м.] [мм.]

Гл.кол.I 195 323 65,00 300клон 28 65,00 110 323 326 60,00 400клон 27 55,00 110 326 308 94,00 400клон 27 84,00 110 308 451 75,00 400клон 44 75,00 110 451 449 73,00 400клон 44 73,00 110 449 395 86,00 600клон 43 71,00 110 395 398 59,00 600клон 161- същ 398 427 75,00 600клон 161- същ Гл.кол.II 486 306 95,00 300клон 39 95,00 110 306 304 85,00 300клон 39 78,00 110 304 303 50,00 400клон 39 47,00 110 303 418 150,00 400клон 40 152,00 110 418 415 34,00 400клон 40 20,00 110Гл.кол.IV 219 281 99,20 500клон 23 100,00 110 281 288 70,45 500клон 23 71,00 110 288 291 87,23 500клон 23 86,00 110 291 292 55,60 500клон 36 52,00 110 292 293 45,67 500клон 36 45,00 110 293 288 48,75 600клон 36 52,00 110 288 299 93,65 500клон 36 95,00 110 299 263 132,50 900клон 54 133,00 110 132 415 88,00 300гл. кл.ІІІ 67,00 160клон 27 415 423 140,00 300 415 420 клон 160 112,00 110клон 161 - същ клон 28 423 503 20,00 300клон 161 - същ клон 30 503 424 22,00 400клон 161 - същ клон 32 424 427 50,00 500клон 161 - същ клон 18 456 392 156,50 400клон 161 157,00 110

91

клон 19 392 395 111,00 300клон 161 - същ клон308 329 332 125,00 300клон 29-същ

309 332 291 142,00 300клон 29-същ клон317 291 266 174,00 300клон 36-същ

305 195 288 128,70 300клон 28 129,00 110

334 288 289 69,00 300клон 30 69,00 110

336 289 268 111,15 300клон 30 111,00 110

335 290 289 47,00 300няма водопоровод



N на клон

Профил Lуч. (м.)

Новопр.кан.и водопровод


от ОК до ОК кл. 18 392а 456 57,00 300клон 161 57,00 110



N на клон

Профил

Lуч. (м.)

Новопр.кан. Участък

D [мм.] от ОК до ОК

кл. 135 342 410 131,00 300клон 168 131,00 110кл. 138 340 341 148,00 300клон 153 140,00 110кл. 140 341 342 20,00 300клон 154 20,00 110



От приложената талбица се вижда , че по предложената за финансиране и изграждане канализация има множество съществуващи водопроводи , които няма да се подменят , тъй като са в добро състояние и отговарят на нормативните изисквания. По тази причина се получава разлика в дължините на предложените за финасиране клонове на канализацията и водопроводната мрежа. В квартал Горна баня сме определили необходимите финансови средства за изграждане на 2442м водопроводна мрежа и 3374м нова канализационна мрежа..

92

Таблица - 50 Дължини на канализационните и съпътстващите ги водопроводни клонове, предложени за финансиране - кв. вилна зона Горна баня

N на клон Профил/клонове Lуч. (м.)

Новопроектирана канализация и водопроводи

Участък D [мм.] от ОК до ОК

Главен колектор I 490 489 41,41 500клон 91 42,00 110 489 349 49,43 500клон 80 49,00 110 349 348 60,18 500клон 81 60,00 110 348 414 78,16 500клон 81 79,00 110 414 416 67,97 700клон 111 59,00 110 416 391 96,29 700клон 110 96,00 110 391 389 82,01 900клон 107 81,00 110 389 375 75,00 700клон 115 74,00 110 375 374 52,20 700клон 121 52,00 110 374 359 22,75 700клон 120 23,00 110 359 331 66,00 800клон 136 54,00 110 331 332 41,24 800Гл.клонIІ 40,00 110 332 319 58,21 800Гл.клонIІ 55,00 110 319 318 46,61 900Гл.клонIІ 46,00 110 318 Пр.ш-1 5,00 1000Гл.клонIІ 5,00 110Отл.кан Пр.ш-1 дере 40,00 900Главен колекторI Пр.ш-1 310 60,93 300

Гл.клонIІ 61,00 160 310 311 44,39 300Гл.клонIІ - същ. 311 298 102,00 300Гл.клонIІ - същ. 298 290 80,13 300Гл.клонIІ - същ. 290 281 81,49 300Гл.клонIІ - същ. 281 273 128,36 600Гл.клонIІ 128,00 110Кл.367 273 Пр.ш-2 5,00 1000няма водопровод Отл.кан Пр.ш-2 дере 40,00 900няма водопровод Пр.ш-2 174 74,83 400няма водопровод Кл.5 487 489 60,25 300клон 80 60,00 110Кл.10 485 468 118,95 400

93

клон 84 101,00 110клон 78 16,00 110 468 470 54,10 600клон 84 58,00 110 470 414 141,96 600клон 84 141,00 110Кл.19 480 470 133,48 300клон 83 133,00 110Кл.25 389 379 134,03 300клон 107 133,00 110 379 375 130,50 300клон 115 131,00 110Кл.32 - 331 72,10 300Гл.клон IІ 72,00 160Кл.33 366 332 226,08 400клон 140 226,00 110Кл.37 364 326 51,65 300Гл.клон IІ 52,00 200 326 244 68,56 400клон 123 - същ 244 242 110,47 400клон 123 - същ 242 248 39,92 400клон 127- същ 248 253 34,67 400клон 127- същ 253 254 7,85 500 254 255' 33,95 600клон 129 31,00 110 255' 288 218,80 600клон 130 237,00 110 288 281 147,50 600клон 130 138,00 110Кл.44 310 304 53,13 300клон 146 53,00 110 304 306 32,61 300клон 125 31,00 110 306 242 108,95 400клон 124 109,00 110Главен колекторIІ Кл.78-II 524 514 61,91 300Гл.клон IІ 60,00 250 514 516 85,11 300Гл.клон IІ 84,00 250 516 495 120,40 300Гл.клон IІ 120,00 250 495 150 70,13 500Гл.клон IІ 66,00 250 150 156 40,75 500Гл.клон IІ 40,00 200 156 162 149,12 500клон 99 10,00 110клон 101- същ. 162 169 44,08 500клон 105 44,00 110 169 205 144,04 600клон 105 144,00 110 205 207 79,50 700клон 105 78,00 110 207 211 61,36 600Гл.клон IІ 48,00 200 211 221a 134,23 600клон 123 133,00 110

94

221a 223 81,97 600клон 123 73,00 110 223 226 57,41 600 226 230 96,35 700клон 123 146,00 110Кл.356 230 Д.Пр.3 5,00 1000клон 131 -същ Отл.кан Д.Пр.3 дере 25,00 600Кл.356 Д.Пр.3 189 49,06 300клон 131 -същ Кл.75 520 514 79,50 300клон 90 80,00 110Кл.76 - 516 88,20 300клон 93 88,00 110Кл.86 499 404 37,24 300клон 97 31,00 110 404 403 47,70 300клон 97 51,00 110 403 401 113,15 300Гл.клон IІ 113,00 110 401 207 78,47 300Гл.клон IІ 79,00 110Кл.104 117 101 205,65 300Гл.клон IІ 202,00 110 101 103 41,34 400Кл.106 117 121 77,51 300клон 9 77,00 110Кл.119 28 59 157,94 300клон 33 151,00 110

ул.Каменица - към Гл.кол.IV Кл.125 27 63 212,95 1000клон 23 213,00 110Кл.301 63 219 142,68 500клон 23 142,00 110



N на клон Профил/клонове Lуч. (м.)



от ОК до ОК Гл.кл.II 527 524 102,45 300Главен клон ІІ 98,00 250Кл.22 403 398 114,57 300клон 107 114,00 110Кл.22 398 375 87,47 400клон 107 89,00 110Кл.71 375 600 49,62 400Главен клон І 50,00 450Кл.72 559 558 69,82 300клон 4 70,00 110Кл.85 199 162 120,07 400клон 117-същ



95

N на клон Профил/клонове

Lуч. (м.)



от ОК до ОК Кл.10 486 485 81,31 400клон 78 81,00 110Кл.14 487 486 98,37 300клон 80 98,00 110Кл.120 129 128 34,45 300 128 270 254,65 300клон 20 79,00



В квартал вилна зона Горна баня сме определили необходимите финансови средства за изграждане на 5676м водопроводна мрежа и 7079.63м нова канализацинна мрежа.

На базата на събраната, анализирана и систематизирана информация сме определили необходимите финансови средства за изграждане на водопроводната и канализацинна мрежи. Общите разходи за предложените инвестиции са показани в следващата обобщена таблица:

Таблица - 51 Обобщена сметка за финансиране по ОПОС

No Наименование Мярка Стойност

1 Канализаия – кв.Вилна зона Горна баня лв 6 056 173,53

2 Канализация кв.Горна баня лв 2 437 311,45

3 Канализация кв.Овча купел лв 5 104 411,36

4 Общо канализация лв 13 597896,435 Водоснабдяване – кв.Вилна зона Горна баня лв 2 023 359,80

6 Водоснабдяване кв.Горна баня лв 790 501,00

7 Водоснабдяване кв.Овча купел лв 2 049 480,00

8 Общо Водоснабдяване лв 4 863 340.809 Обща стойност финансиране лв 18 461 237,14

Общите разходи за предложените инвестиции за нова и реконструирана канализация и подмяната на водопроводите по трасета на канализацията в обхвата на разработката са 18 461 237,14лв. без ДДС.

Съставил : инж. Н.Грънчарова