Бюлетин Доброволците - 33 бр. (2) юни 2015

Здравейте... знаете ли, че... ?

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект „Еко фестивал Копринка 2015”, финансиран от “Еразъм +“

“Когато силно искаш нещо цялата Вселена ти помага, за да го

постигнеш” - П. Коелю

Надписът “Пази чисто”, направен от стари начупени плочки, обиколи социалните мрежи през последните няколко дни. Уникалната мозайка се намира на язовир Копринка и беше сглобена по време на екофестивала. Нестандартният начин, по който Мария Стоева отправя това красиво послание, има за цел да го запази във времето. “Поканиха ме от сдружение “Взаимопомощ”, което организира екофестивала ... Мисля, че точно това беше мястото за една такава изява”, сподели Мария Стоева пред екип на БНТ2.

Брой 33 (2) - юни - 2015г. - година V

Равносметка: Тон и половина отпадъци

Обичам разговорите с българи

на стр. 3

www.vazrodena-iskra.com

www.ydcma.org

„България” започна да се върти в главата ми...

Защо доброволчество?

Българите ...

на стр. 4

на стр. 5

на стр. 8

България има много възможности да бъде успешна

на стр. 2

на стр. 4

В Словакия много хора знаят България само от почивките на море. Тя е популярна дестинация през лятото с хубавите си места, плажове и градове. За щастие успях да опозная България отвътре- хората, столицата, планините, манастирите и градовете й.

Според мен, България има много възможности да бъде успешна. Първо обаче трябва да се решат проблемите й- например туризма. Тук има много хубави градове и места- Мелник, Рилски манастир, Велико Търново, Странджа, Пловдив, Родопите, Несебър, и много други.

Събраните отпадъци са 1,5 тона, концертите бяха с участието на 10 групи за 2-те вечери като най-известните от тях бяха The Pomorians и „Обратен ефект“, останалите групи са от Казанлък, Нова Загора, Стара Загора и Rock-school София.

www.ydcma.orgwww.kazanlak-bg.info

Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Еко фестивал Копринка 2015”, финансиран от “Еразъм+“2

РАВНОСМЕТКАТА - „Еко фестивал Копринка 2015“

„Еко фестивал Копринка 2015“ се провежда по програма „Еразъм+“, финансирана в България от Центъра за развитие на човешките ресурси. Тази година като за 5-то издание обаче същият беше финансово подкрепен от Община Казанлък по Младежкия календар за 2015 г. за концертите под запазената марка „Малка сцена“, ББС кейбъл, „Давид Холдинг“ АД, „Стройтелна Механизация“ АД, Хотел Казанлък и Rock school.

Събраните отпадъци са 1,5 тона, концертите бяха с участието на 10 групи за 2-те вечери като най-известните от тях бяха The Pomorians и „Обратен ефект“, останалите групи са от Казанлък, Нова Загора, Стара Загора и Rock-school София. Бяха наградени общо 3 групи в конкурса-2 за най-уникално представяне от двете вечери и 1 за група

на публиката, а именно казанлъшката група River of flames. Тази година новостите покрай фестивала бяха конкурса за млади таланти „Малка сцена“, конкурса за еко облекла с награда татуировка, осигурена от Румен Сомов, както й ре-мозайките, направени на стената на язовира с надпис „Пази чисто“ и под формата на слънце.


Издава се от СНЦ „МЦР-Взаимопомощ” по проект “Еко фестивал Копринка 2015”, финансиран от “Еразъм+“ 3

Това е велика страна! Мисля, че българската природа е уникална и има чудесни гледки, но индустрията й не е силната й страна.

Това е проблем за заетостта и финансовото положение на хората. Мисля, че държавата не е добре икономически, но хората работят усърдно и имат потенциала да развият състоянието й.

В Италия уча балканска история и затова беше уникално да видя историческите забележителности.

Храната е изключително вкусна и с много добро качество. Месото бе много добре приготвено, както и всичките видове хляб.

Това, което забелязах, че много зеленчуци се внасят от Турция и Гърция, което не е добре за икономиката на страната, както и за качеството на продуктите.

Първото ми впечатление за хората е, че са затворени, но впоследствие, се уверих в обратното. Обичам разговорите с българи, т.к имат свое собствено

мнение за цялостното положение и политика в Европа. Харесва ми това, че българите спазват традициите си. В моя регион Емилия – Романа, вследствие на глобализацията изгубихме традициите си и затова харесвам всички културни дейности тук – танци, песни и др.

В едно изречение, това е уникална страна, от която съм впечатлен.

Джовани Пиччини от Италия

Когато мислите да участвате в доброволческа дейност, трябва да знаете, че отделяте време и усилия за причина, която не би се появила в нормалния живот. Точно затова млади хора отказват да вземат участие в подобни дейности, но при EVS програмата е по – различно. Отнема време и усилия, но се отплаща с възможности и важни поуки.

EVS програмата е за правене на добро. В моя случай – екологична работа. Намерих реклама на проекта, който организира екофестивал в България и се влюбих в идеята веднага. Бях планирал да взема участие в доброволческа дейност от доста време и това се оказа перфектната възможност, защото екологичните проблеми са важни и трябва да се

Обичам разговорите с българи

Защо избрах програмата по Европейска доброволческа служба ?...

наблегне на тях.От друга страна EVS програмата е за

самостоятелно развитие, т.к. учи на много полезни мнения, информации, преживявания и създаване на приятелства, и най-вече научаваш неща за самия себе си.

Също така програмата дава възможност и за пътуване. Най – атрактивното нещо е, че можеш да прекараш няколко месеца в страна по свой избор. Имаш

възможност да се срещнеш с различни култури и начин на живот, чрез срещи с местните хора. Трудната част е да споделяш мястото на живот с още 11 човека, но с времето ставате един екип - по-толерантни и по търпеливи.

Това са основните причини, поради които взех решение да участвам в проекта и бих го препоръчал на всеки.

Емилия Глушнек от Полша

И двете страни имат обща история - борили са се за своята независимост и са се сблъскали с комунистическия период. Спадаме към славянската езикова група и затова може да се каже, че говорим сходни езици (разликите са в азбуките, но все пак лесно може да се разберем).

През първият ми месец в България разбрах, че се намирам в един изцяло нов свят, коренно различен от полския. Едно от най-интересните неща е това, че в Полша не може да видиш дрехи, прострени навсякъде. От друга страна, мисля,

Разликата между Полша и България



че българите са по-отворени към чужденците. За мен бе голямо удоволствие да срещна хора в парка, които да ме поздравяват със „Здравей!” или „Добро утро!”, това не е типично за Полша.

Едно от различията е в клатенето на глава, за да изразиш съгласие или отказ. Сега, месец по-късно, още ми трябва време, за да отговоря правилно чрез жестовете на главата. За разлика от България, където могат да те поздравят с „Добър ден” или „Добро утро”, в зависимост от частта на деня, в Полша имаме само една дума: „dzién dobry”. Също така, културата на каране е коренно различна - мислих, че полските шофьори са

ужасни, но след като видях българските, си промених мнението. Друга разлика открих и в бирата и културата на пиенето. В България бирата е по-неприятна от тази в Полша, а и фактът, че се продава в пластмасови бутилки я прави още по-нежелана за нас поляците.

В крайна сметка разбрах, че има съществена разлика в това да си гражданин на една страна, и в това да попаднеш на коренно различно място - преживяването наистина те кара да осъзнаеш и оцениш някой неща в живота.

Наталия Щепник от Полша

Когато разбрах за първи път, че имам възможност да дойда в България за 2 месеца, казах „не”. Дори не знаех къде е тази страна! Трябваше да я търся на картата.

След като разбрах къде се намира, представата за различна азбука ме плашеше. Но името „България” започна да се върти в главата ми. Постепенно започнах да търся възможности в България и тя започна да ме привлича. Градове, места, езера, страхотни планини... и тази идея ме плени. Почувствах се влюбена в природата. Снимките, които

открих, ме накараха да дойда.Решението бе взето- щях да отида в България!

Нямах търпение. Куфарът ми беше пълен с мечти, вълнение и желание да се потопя в тази култура, хора и традиции. Страната на розите ме очакваше.

Макар че България е по-малка от моята страна, Испания, тук винаги имам усещане за величие. Чувствам се малка. Поля, езера, планини... Дори небето изглежда различно. Природата е удивителна! Когато пътуваш, можеш да бъдеш замаян от гледката. Планините са твой спътник, където и да погледнеш. Никога няма да се чувстваш сам, сякаш планините ти говорят, изпълвайки те с усещане за безопасност и сигурност.

Пътуването с влак е приключение за мен. Аз живея в голям град, където имаме добър транспорт. Тук се нуждаеш от повече усилия, за да пътуваш. Понятието за време изглежда различно. Научих се да се наслаждавам на мига тишина във вагона. Чувствам, че часовникът е спрял. Нямаш техника, като смартфони или комютър, която да те обезпокои. За да можеш да се насладиш на хубав разговор, или пък да се изгубиш в гледката през прозореца, докато бризът милва лицето ти.

Страна, на която да се наслаждаваш всеки един момент.

Енкарни Мартинес Парра от Испания

„България” започна да се върти в главата ми...

В Словакия много хора знаят България само от почивките на море. Тя е популярна дестинация през лятото с хубавите си места, плажове и градове. За щастие успях да опозная България отвътре- хората, столицата, планините, манастирите и градовете й.

Според мен, България има много възможности да бъде успешна. Първо обаче трябва да се решат проблемите й- например туризма. Тук има много хубави градове и места- Мелник, Рилски манастир, Велико Търново, Странджа, Пловдив, Родопите, Несебър, и много други. Бях удивен колко интересно и красиво е във Велико Търново със стотиците си

България има много възможности да бъде успешна

стари къщи на хълма. Дивата Странджа с костенурки, потоци и алеи без туристи. Тя изглежда като малка част от джунгла в края на Европа. Тези места могат да посещавани от хиляди хора от целия свят. Но тук има проблеми, както и в Словакия. Няма добри транспортни връзки, лоши пътища, разрушени сгради в центъра на градовете, улични кучета, отпадъци навсякъде...

Съвсем естествено, след периода на комунизма всичко трябва да се обнови. Словакия работи по същия проблем. България има повече възможности, защото хиляди туристи посещават Черно море, но мисля, че тези туристи могат да посещават и места във вътрешността на България. Когато има добри пътища, връзки, настаняване, подготвен персонал, говорещ



английски или руски, те ще пътуват към Мелник, Рилския манастир, Пловдив и други градове.

Надявам се проектът ни да помогне поне малко за израстването на българския туризъм, и като

цяло- българската икономика. Чистата природа и здравословна околна среда са най-добрата основа за развитие на туризъм.

Мариан Барта от Словакия

Екологията е много разпространена тема в последните години. В Испания някои аспекти на екологията са много развити, има и други, над които още трябва да се работи:

- Екологичен транспорт - Използването на велосипеди става все по–популярно в последните години. Различни велоорганизации работят с местни институции за постигане на позитивни резултати: подобряване на пътните знаци на велосипедната инфраструктура или повишаване

на вниманието на хората чрез семинари или реклами. Използването обаче на автомобилите и несъобразителността на хората са все още сериозна пречка. От друга страна развитието на технологиите може да помогне донякъде с решаване на проблема, т. к. вече има развити приложения за смартфон, които могат да събират хора, пътуващи към една и съща дестинация, с цел намаляване на вредните емисии.

- Възобновяеми енергийни източници - Секто-рът на възобновяемите енергийни източници се развива много бързо през последните десетилетия, поради което сме станали по – малко зависими от природните горива и ядрена енергия.

Затова си мисля, че вървим в добра посока, но все още има още какво да се направи.

Карлос Асенсио от Испания

Екологията в моята страна

За пръв път бях доброволец преди 10 години в областта Мазурия в Полша за арт семинар. Това бе по времето на първите години на доброволчество в Полша. Спомням си, че родителите на много от приятелите ми не им позволяваха да отидат, защото го считаха за нещо като секта...Но вече всичко е по-различно.

Още като студент участвах в доброволчески дейности, предимно фестивали, защото ги считах за полезни за моето бъдеще, но за съжаление не успях да науча много за тях, докато не открих EVS-програмата.

За мен тази програма бе предизвикателство което трябваше да поема. Първо, трябваше да прекарам 2 месеца в чужда страна. Второ, трябваше да живея с 11 напълно непознати за мен хора. Сега, един месец по-късно, знам, че трябва да бъдем по - толерантни и „отворени”, да разбираме другите и да приемем техния начин на живот. Всичко това се постига с времето - благодарение на всичките общи дейности, на разговорите и диалозите.

Друго нещо, на което разчитах, бе подобряването на английския ми език. За 2 месеца, той се превръща в твоя основен език. Важно е това, че няма значение дали граматиката

Защо доброволчество?

ти е добра, стига само да бъдеш разбран. Дори се получава така, че след време започваш да общуваш с другите от групата по такъв начин, по който само вие можете да се разбирате.

Още повече исках да придобия опит в работата - чрез всички проекти, постери, презентации и семинари. Темите, по които работихме, също бяха по мой вкус (изкуства и екология).

Като за финал, искам да кажа, че това помага и за бъдещето ми. Запознава ме с различни дейности, които могат да ми бъдат полезни. Дори осъзнах, че не искам да си намеря работа на бюро, а трябва да намеря такава, в която се изисква да пътувам постоянно.

Все пак, има още един месец престой в Казанлък...кой знае какво още може да стане.

Моника Снежко от Полша





Проект “Еко фестивал Копринка 2015” с номер: 2014-3-BG01-KA105-013238 Съфинансирана от ЕС по програма “Еразъм+”

ПОлЕЗНИ ВРъЗКИ: www.hrdc.bg

www.eurodesk.bgwww.mikc.bg

Дизайн на бюлетина:Иван Бонев

facEbook ПРОфИл: сдружение взаимопомощ www.ydcma.org [email protected]За контакти:

www.kazanlak-bg.infowww.gallery-kazanlak.com

Редактори:д-р Николай Иванов

Екип:Мария Славова Красимир Цанев Васил Елховски Станислава Тонева

Сътрудници:Мартина Ремсикова Моника СнежкоКарлос АсенсиоМариан БартаЕнкарни МартинесНаталия ЩепникДжовани ПиччиниЕмилия Глушнек

В Казанлък има нещо, което е единствено в България, а именно стената на доброволчеството.

Стената на доброволчеството е създадена по проект “Екологично развитие Две” по програма “Младежта в действие”, администрирана от НЦЕМПИ след обсъждане от младежки организации в България на два пъти, като първия път обсъждането се провежда с присъствие на Управителния съвет на Национален младежки форум-България в гр. Казанлък, а вторият на Общо събрание на НМф в гр. Пловдив. Следва създаването й и откриването в гр. Казанлък на 20.05.2013 г. от Негово Превъзходителство д-р лешек Хенсел-посланик на Полша в България.

Стената е актуализирана с 10 нови табели по проект “Еко фестивал Копринка 2015” по програма “Еразъм+”, администирана от ЦРЧР.

На нея в момента има 35 табели на 47 посрещнати чуждестранни доброволци в гр. Казанлък и изпратени 32 български доброволци от МЦР-Взаимопомощ в Европейски държави.

МЦР-Взаимопомощ

Стената на доброволчеството



Харесва ми да срещам нови хора като съм свикнала с това от времето, прекарано в университета. За мен е интересно да се запознавам с хора, защото всички сме различни и се интересувам от личния контакт с всеки, който мога.

Всъщност какво научих за българите?След пристигането си започнах да говоря с хора, които

са част от проекта ни, по който сме в България, Казанлък. Ние сме доброволци от 5 страни-Испания, Словакия, Полша,

Българите

Италия и Румъния и имаме добро впечатление от българите. Например нашите шефове, ментори и местните доброволци са невероятно мили с нас.

За мен лично българският език е много сходен до словашкия и аз разбирам някои основни думи и изрази. Предполагам, че причината е, че съм пътувала много и че и двете нации сме от славянски произход.

Единственият проблем за мен е азбуката-кирилицата, която е много сложна като преди време се опитах да се науча да пиша и чета на руски език, но ми беше много сложно и се отказах. Сега обаче, когато съм в България и тъй като кирилицата е обща азбука на България и Русия ми е много по-лесно да чета тази

азбука, но пък се оправям с имената на улиците, градовете и т.н.

Що се отнася до поведението на българите спрямо нас чужденците? Всички са много мили с нас доброволците. Имам усещането, че ме познават, може би заради предните доброволци, които са били в града и вече местните хора ни познават, понеже не приличаме на тях и си личи, че сме чужденци.

В момента тук е моят дом и нямам нищо против да бъда българка България не е толкова модерна, колкото Словакия-родната ми страна, но това не ми пречи и дори ми харесва.

Мартина Ремсикова от Словакия

Още снимки от “Еко фестивал Копринка 2015”

Documents

Бюлетин Доброволците - 33 бр. (2) юни 2015