ФЕСТИВАЛЕН БЮЛЕТИН №3

ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН

№3/13.05.2015 г.

1

ДЕН 3-ти


Ден 3-ти/ 13.05.2015г.

Реалност и страхове

Днес видяхме две представления. Какво е общото между тях?

- И двете предполагат интимна камерна атмосфера

- И в двете участват по-малко от 10 човека

Като че ли друго няма. Може би още едно последно нещо – и двете ти

носят едно особено усещане; едно примесване от необяснима радост и

неуържима тъга.

В рамките на три часа станахме свидетели на две изключителни

представления, които придадоха една много силна емоционалност на деня:

- Премиерата на Неда Соколовска, която за първи път остави своя

неповторим почерк в държавен театър, а именно в Шуменския

Драматично-куклен театър „Васил Друмев“.

- Авторското представление на Малин Кръстев, който в ролята си на

драматург и режисьор разчувства с представлението „Семеен албум“.

И като казах драматург. Очаквайте в 4-ти брой на бюлетина малко

новини „от кухнята“, свързани с Авторския прочит този Четвъртък.


№3/13.05.2015 г.

2

„оttuka zapo4va bulgaria”

„От тука започва България. От моята къща. От моя квартал. От моя град“

Имам едно странно хоби – обичам да се заслушвам в разговорите на хората в различни

ситуации - по улицата, в градския транспорт, в заведения... изобщо в непринудена

среда, когато те не подозират, че има още някой; този +1, който е пасивен, но значим

като присъствие. Това не е случаят с вербатим театъра, но изказа на хората е някак

спонтанен и ... просто истински.

„От тука започва България“ – така започва химна на Шумен, а с него пък започва

представлението на Неда Соколовска. Шест човека в ежедневно облекло на празна

сцена с бавен ход, а впоследствие със забързани крачки и накрая в неудържим бяг пеят

тази песен; на себе си, шепнейки, си я пеят. Единственото общо във външния им вид са

чифт слушалки, с помощта на които само и единствено те чуват чужди гласове, чужди

думи.. чужди мисли. Ние чуваме само тях. Историята (ако мога да я нарека така)

започва с разказ на автора на химна на Шумен. Монолозите и диалозите, на които

ставаме свидетели са едновременно искрени, неподправени и в същото време забавни

на моменти. Нотка на тъга се прокрадва в истината за тези хора, защото, ако си

склонен, няма как да не се вгледаш в по – цялостната картина; един суров реализъм. В


№3/13.05.2015 г.

3

същото време обаче (поне в моето съзнание) оптимистичната страна стоеше някак по-

високо – също като човека, който се разхождаше с дамаджана вода по решетъчния

таван. Имах чувството, че ще започне да полива, току-виж пораснат по-бързо доматите,

които за сега са само зелени стръкчета в кутии от кисело мляко. Също като нас – и ние

чакаме дъжда, който току-виж се оказал целебна вода и стане чудо и всички ние заедно

прогледнем. На думи е лесно. Също като разговорите в кръчмата, където героите от

време на време ни отвеждат – там – на масата ние сме смели и казваме какво мислим.

Добре ами коя е тази жена? Има една жена... та тя не казва нищо... момент – тя и

слушалки няма. Тя само наблюдава; на нея само и говорят. Тя сякаш разбира. Разбира

историите за етническата нетърпимост, за проблемите в образователната система, за

миграцията дори и за старото раздрънкано пиано. То пък от къде се появи? Внесоха го

двама сценични работници; представиха се с имената си и излязоха. Тя все пак

проговори... и каза прекрасни неща... замислих се за баба... замислих се и за себе си...

Зададох си някои въпроси.

Ние тук с вас си пием шуменско – обезателно стъкло (после като върнем бутилката – ни

връщат 10 стотинки), пред нас икона на Свети Георги, а ние си говорим кой от къде и в

думите ни една такава любов – към нашето, към това, което преди години е било

„тяхното“ - на прабабите и прадядовците ни. И се опитваме да прескочим една стена,

но и ние вече не сме сигурни защо. Някой пак говори. Какво каза? А, да. Той каза: „Тук

съм роден, тук ще умра и тук ще ме погребете!“.

Светломира Стоянова


№3/13.05.2015 г.

4


№3/13.05.2015 г.

5


№3/13.05.2015 г.

6

Дъждовен ден и стари снимки

Случвало ли ти се е (нека си говорим на „ти“) да си седиш сам вкъщи и изведнъж да

почне да вали и внезапно да изпиташ желание да погледаш стари снимки – от времето,

когато си бил малък и светът е имал напълно различен смисъл за теб. На мен лично –

да. Емоцията е толкова силна, връщаш се назад. Като една малка машина на времето,

която е развалена и ти показва само образи. Зад някои от тях не стои нищо, а някои

снимки дори са скъсани и не знаеш кой липсва – няма как и да помниш. Сега заспиваш.

Румоленето на капките и струйките вода, бавно падащи по прозореца те приспиват.

Вече си там. Кокетен дом – диван, масичка, а върху нея вестници – и ти не знаеш от

кога са. Има и много цветя – главно орхидеи. Боже, колко са красиви само. Толкова

нежни и крехки – като човешките чувства.

Те не те виждат; ти си невидим, но си там. Мъж чете. Влиза друг мъж с халат. Пак

няма кафе; и мляко няма. Единият отива до магазина, а на другия му предстои животът

му да поеме в напълно различна посока. Влиза жена. Тя е мокра до кости. Незнайно

защо започват да разглеждат албум – същият като твоя. Една от снимките е скъсана.

Той не знае, но тя – да. Жената с рокля, обсипана с цветя има половината от

отговорите. Много е страшно! Страшно е да научиш тайна, за която не си подозирал и

не си сигурен, че искаш да бъде разбулена. Продължава да вали.


№3/13.05.2015 г.

7

Каква хубава музика! Какво правят те? И тримата сядат на стол – той не е част от дома.

Той е другаде. Може би съществува само в техните съзнания. И сега аз и ти; ние

двамата ще надникнем там; в техните светове – толкова истински и толкова тъжни.

Май вече не сме невидими?! За няколко минути ние сме там и те ни споделят. Ние сме

близки; те ни вярват.

„Страх ме е..“ – всеки го казва. А дали и мене не ме е страх? А теб?

Връщаме се в дома. О, колко са забавни всички. Единият има колекция от вратовръзки.

Колко е елегантен, а вратовръзките са толкова шарени. Другият пък сякаш винаги има

какво да каже и все разказва някакви истории – смешни са, но защо тогава е толкова

тъжен. А тя? Красиво момиче... хей и тя има чувство за хумор, но защо лявата и китка е

превързана с бинт? Явно на всеки се е случило нещо.

Не спира да вали. И тези орхидеи са толкова красиви. Завихри се буря. Не, не навън, а

там – в онзи хол; в техните души.

Събуждам се... събуждам се... Събудих се, а теб те няма. То май и не е валяло?!


1.Как открихте Радослав Чичев? Как

стигнахте до неговия текст и как се

сформирахте като екип, от който се е

получило нещо много цялостно и въздействащо?

Радо Чичев спечели с “Колекционерката” конкурса на името на

Славка Славова, който театър “199” прави всяка година. Ани Монова ме

покани да прочета пиесата и…

Срещата ми с пиесата - различна от познатите текстове, безсюжетна,

мозаечна, с много експресия и поезия, с много отворени пространства.

Пиеса за вътрешните бариери на съвременния човек. За затварянето му.

За отчуждението от света, в който живеем. За самотността.

Срещата ми с Радо - деликатен, силно сензитивен, отворен за промени.


№3/13.05.2015 г.

8

Всичко това бе предизвикателство за мен. И снежната топка се завъртя…

Събрах екип от хора от моята кръвна група, готови да експериментират -

Мая Бежанска, Рин Ямамура, Христо Йоцов.

Лабораторен процес. Това беше упражнение по другост.

2.Какво бихте желали публиката да приеме като основно послание?

Само ако човек не се страхува да влиза в бездната на вътрешния си

свят, само тогава ще е в състояние да преодолява страховете си, ще може

да ги назовава с истинските им имена, ще търси и намира брод между

себе си и външния свят.

3. Какво намерихте и усетихте Вие в представлението за Вас самата?

Каква е вашата колекционерка?

В много моменти припознавах себе си в “Колекционерката”.

Моята колекционерка е възрастно дете, силно ранима, живееща в света

на своите спомени, съмнения, въпроси, страхове, усещаща външния свят

като враждебен и студен, живееща между реалността и измислицата,

между деня и нощта, между живота и смъртта.

Теодора Захариева

Екип на бюлетина:



Илюстрация:


Оформление и печат:

Диляна Ганева

Documents

ФЕСТИВАЛЕН БЮЛЕТИН №3