Методи на обучение в педагогиката

1.Понятие за метод на обучение

Методите на обучение творят процесуалната страна на технологята на обучиние, те му предават живот , те определят до голяма степен облика му, заедно със съдаржанието му са сърцевината му.Я. А. Коменски сравнявя истинския метод с пътеводна нишка, която ориентира и насочва тарсещия и в най-сложните лабиринти на познанието, дава му вяра и оптимизъм в успешния изход и достигане на набелязаната цел.Основата на функционирането на всеки вид възпитателно-оброзувателен метод е сварзана с това активно отношение на човека към света.Благодарени на методите на обучение това активно отношение на подрастващата личност към всичко объркващо я, към образователната среда се стимулира, развива, усъвършенства.Думата “метод” идва от гръцката дума methods, която озночава “път към известна точка”. Методът се дефинира като “начин за постигане на определена цел, за теоретично изследване, за практическо прилагане на нещо...”Методите но обучение са един то най-съществените компоненти на технологията на обучениес изключителна сложна макро- и микро-стрктора.Чрез тях се реализират основните стратигически направления на процеса на обучиние, постигат се неговите цели и задачи.От подбраните и използвани методи зависи как уцениците ще овладяват учебния материал.Използваните методи е необходимо да са адекватни на поставените образователни, възпитателни и развиващи цели.В дидактиката се очертават две становища по отношение на методическа система на образователна работа.Първо становище:Има автори които, издигат тезата за единстве-ния универсален метод. т.е. съществуването на такъв метод, който е най-благоприятен за постигане на набелязяните цели от гледна точка на наличните обстоятелства, на конкретна дидактическа ситуация.Второ становище:Учителят трява да направи целесъобразен подбор на методи.В този смисъл се говори за многовариантност в използваните методически стратегии, за избор, съчетаване и реализация на определени групи методи.Първото становищи се защитава от Й. Ф. Пастелоци който е на мнение, че е добър само един учебен метод, а именнно този, който се основава от законите на природата.Добрият метод предполага максимум резултати при изходване на минимални усилия, време и средства.М. Герасков смята че всяко индивидуално нюансиране на методата е отделна метода, е пресилено разширяване смисъла на понятието.Той препоръчва индивидуалноста в методичното постъпване, маниерът на учителя да се характеризира като негов “методичен стил”. Според изтъкнатия представител на нетрадиционната педагогика у нас Д. Кацаров, следването на установени методи и модели на действие е “безполеэно” в педагогическата практика и има “крайно печални резултати”.Има два основни подхода при интерпретацията на методите на обучение.

І-ви: Има автори, които считат, че методът е строг, регламенти-ран, закономерен, логицески издържан, необходим път, който води до осъществяване на набелязаните цели.ІІ-ри: Дидактици от школата на прогресивистите, разглеждат метода като изкуство, което се проявява в образователната дейност.Методите на обучение са основна, относително самосто-ятелна категория в потайния апарат на дидактиката.Те моделират пътища за познавателно и практическо взаимодействие между учители и ученици, които творят процесуално-технологичния механизъм на обучението.Метода на обучение програмира цялостната дейност на учителите и учениците, научно я обуславя.Според Д. Кацаров “метод значи такова нареждане на учебния план, което го прави годен за употреба.Д. Данев определя методите на обучение като “начини на работа”А.Н. Алексюк казва:методите на обучение са “едни от най-важни-те компоненти на учебния процес.Те представляват изключител-но сложно, многоаспектно педагогическо явление.М. И. Махмутов дефинира метода на обучение “като теоретичес-ко нормативно знание във вид на савкупност на от определени правила”.В. А. Онищук определя методите на обучение като “подредени системи от взаимосварзани похвати за педагогическа дейност на учителя и учебно-познавателна дейност на учениците.А според Марин Андреев методите на обучние изграждат процесуалната старана на технологията на обучение, придават му живот до голяма степен определеят облика му.В обобщение можем да кажем, че в педагогическата литература се разграничават три вида дефиниции на понятието “методи на обучението”,номинални, съдържателни и дейностни.Номиналните определения предлагат и етимологичен смисъл преводното значение на думата “метод”(начин, път,способ), с което не се задълбочава познанието за същността на методите на обучение .Съдържателните определения насочват вниманието към съвкуп-ността от похвати които се вписват в състава не всеки метод на обучение.Дейностните дефиниции визират дидактическата интеракция в процеса на обучение.Те се основават на бинарния харектер на методите на обучение, коите се реализират най-малко в два су-бекта , единия от коити може да е и групов.Хеобгодимо е да направим разграночения между “похват” и “метод” на обучение.Похватите са градивни, структурни елементи на методите.Похва-тите нямат самостоятелна учебна задача, а се подчиняват на тази задача, която се изпалнява от даден метод на обучение.Друго по-нятое което трябва да разграничим са средствата коите се из-ползват в преподаването и ученето.Средствата са всички предмети, с чиято помощ се осъществяват методите на обучение.

1.2 Свойства и функции на методите на обучениеа)Методите на обучение се отличават с няколко свойства:-ясност - разбираем, достъпен,разграничен от останалите;-детерминантност - липса на произвол,последователност при прилагане на регулативните му принципи;-насоченост – подчиненост на дадена дидактическа цел;

-резултатност – годност за постигане на дидактическа цел;-полодотворнст – реализиране и на други резултати освен преследваните предварително;-надеждност – годност с голяма вероярност да се псотигне желания резултат в обучението-икономичност - реализиране на дидактически резултат с най-малко време и средства;

б)ФункцииОсновните функции които се реализират чрез мотодите на обучение се подразделят на общи и специфични.-общи – те са валидни за всеки етап от дейността(комуникативна, организационна, конструктивна, контролно-оценъчна, логическа, психологическа, психотера-певтивна, социализираща и др.-специфични – това са функциите непосредсвено сварзани с отделните етапи не дейността.Функциите на методите на обучение в етапата организация на дейността са:1) в подготвителния етап на дейността:нормативна функция, целеобразуване, целеполагане, стимулира-не и мотивация, проектиране и прогнозиране и др.2) в същинския процесуално-технологичен механизъм на дейността:информационна(образователна), описател-на, обяснителха, системазтизираща, развиваща, възпиталена, креативна, синхронизираща и др.3) в заклучителната фаза на дейността: ретрогносточна, корективна, мултиплицираща, интегрираща и др.

2.Методи на обучение

2.1 Съществуват три групи методи на обучение:методи за организация и осъществяване на учебно-познавателна дейност; методи за стимулиране и мотивация на ученето и методи за контрол и само контрол в обучението.

І-та група методи биват 4 вида:1) Перцептивни-т.е.по източници на предаване и приема-не на учебната дейност.От своя страна те биват:- словесни: разказа, беседа, лекция.- нагледни: илюстации, домонстрации.- практически опити, упражнения, учебно-произведен труд.

2) Логически- т.е по логика на предаване и вазприемане на учебната информация.-индуктивни, дедуктивни, синтез и анализ

3) Гностични- по степен на самостоятелна мисъл на учениц-те при овладяване на знания.-репродуктивни, частично изследователски и изследовател-ски.

4) Методи за управление на ученето.- под ръководството на учителя;- за самостоятелна рабита на учениците(работа с книга, писмени работи, лабораторни работи).

ІІ-та група методи на обучението са 2 вида:1)Методи за стимулиране на интерес към ученето:-познавателни игри, учебни дискусии, създава ситуации на занимателност, създава ситуации на познавателност и др.2) Методи за стимулиране на дълг и отговорност към ученето:-убеждаване, изискване, поощряване, порицание

и ІІІ-та последна група са 3 вида:1)Методи за устен контрол:- индивидуални изпитване, фронтално изпитване, устни изпити с програмирано изпитване.2)Методи за писмен контрол:- контролни писмени работи, писмени задачи, писмени изпити, програмирани писмени работи.3)Методи за лабораторен практически контол:- контролни лабораторни работи, машинен контрол.

Всяка от трите групи методи включва взаимодействие между педагога и учениците.В чешката дидактика Х. Вискочилов класифицира методите на обучение в зависимост от формара на външното им проя-вление в следните групи.

1.Метод за изложение на учителя, които се подразделят на:● разказване;● описание;● обяснение;● лекция.2.Беседа(или разговор) т.е. диалогични методи:● индивидуална беседа;● фронтална беседа;● евристична извеждаша беседа;● контролна беседа с проверочен характер.3.Работа с учебника или с други литературни източници.4.Писмени и други графични работи на учениците.5.Наблюдение и демонстрация.6.Практически работи на уениците.

Л. Мойжишек прави деление на методите на обучение в зависимост от функциите, изпълнявани от дадена група 1.Мотивационни методи (методи за възбуждане, за стимули-ране на интерес към ученето).2.Методи за експониране (изложение) на учебен материал:а) Методи за словесно съобщаване на знания от учителя на учениците(монологични).● лекция;● разказ;● описание;

● обяснение.б) Методи за индиректно получаване на информация чрез сетивни образи:●демонстрация (образна, чрез диафилми, филми и телеви-зия, чрез модели, макети и т.н.);●продължително наблудение;●манипулативни методи (монтаж и демонтаж);●практически методи (лабораторен метод, метод за практи-ческа работа в цех, практикум и т.н.);●играта като метод на обучение.в) Методи с евристичен характер (проблемни методи):●диалогично проблемен метод (Сократов метод – евристика и беседа);●комплексни проблемни методи (проблемен метод с вербална медитация; проектен метод – организация на твор-чество).г) Методи за самостоятелна дейност на учениците.Автоди-дактични методи:●самостоятелна практическа работа с книгата.д) Методи за неволево учене.3.Методи за затвърдяване (фиксиране) на знанията:а) медоти за повторение – чрез въпроси и отговори, чрез работа с учебника, чрез свързано устно изказване, чрез писмени контролни задачи, диктовки, рисунки, методи за запомняне на изуст, моделиране , игра);б) Методи за повторение с цел затвърдяване на уменията.● моторен (двигателен) тренинг; ●интелектуален тренинг (развиване на умения за тълкуване)4. Методи за диагностика и класиране:●методи за диагностика и класическа дидактика;●диагностични методи с научноизследователски характер;●методи за селекция и интерпретация на диагностичните данни;●методи за класиране, за дидактическа характеристика – оценъчни методи, точни методи (качествни и количествени).

Посочениете методи само в единични случаи се използват самостоятелно.Обикновено те си взаимодействат, взаимно се проникват, образуват тясно свързани по между им, взаимодействащи си ситеми.Подредабата им се определя от доминиращите дидактически задачи.М. И. Махмутов смята, че от общите методи на обучение,да се обособят методи за преподаване и методи за учене.Метода на обучението отразява характера на взаимодейс-твието на дейностите на учителя и ученика, като съчетае методите на преподаване и на учене.

Методи за преподаване Методи за учене1) информационно-съобщаващ 1) изпълнителен2) обяснителен 2) репродуктивен3) инструктивно-практически 3) продуктивнопрактически4) обяснително-стимулиращ 4) частичноизследователски5) стимулиращ 5) изследователскиТвърде актуална и оригинална е класификацията според ораганизация на дейноста.Разграничават се групите:

1.Методи на индивидуална работа – самостоятелна, под ръководството на учителя и в условие на програмираното обучение.2.Методи за работа по двойки – учител – ученик, ученик – учител.3.Методи за работа по групи – за една и саща и за различни дейности.4.Методи за работа с целия клас (колективни) – за фронтал-на работа, диалог.5.Методи за работа с големи групи – кнференции, обсъжда-ния, дискусии.

Според унгарския дидактик Н. Шандор методите на обуче-ние се систематизират в пет направления, в зависимост на изследваните теми.1.Метод за овладяване на знания●мотоди за непрекъсната мотивция;●методи за комуникация (съобщаване на знания,разказ);●беседа и обсъждане;●дискусия;●метод на октриване;●методи за практическа работа – самостоятелна работа с учебника; наблюдение; лабораторна и практическа работа.2.Методи на развитие на способностите●логически методи;●проблемно обучение;●изследователки метод;3.Методи за затвърдяване – повторение на учебия материал4.Методи за социализация на поведението - учене в емпатия5.Методи за проверяване и оценяване●за контрол и самоконтрол;●за оценяване и самооценяване;●за оценка на групово поведение.

Методите на обучение се подразделят в организационен аспект на индивидуални, групови и фронтални.В зависимост от познавателната самостоятелност на субектите, които ги реализират или равнището на проблем-ност в обучението, мотодите се проявяеат кати репродуктивни и продуктивни, а продуктивните от своя страна могат да бъдат алгоритмични и творчески (евристични).Според дидактическате системи, които ги обосновават, е разпространенов практическата дейност делението на методите на традиционни и алтернативни (нетрадиционни).

3.Характеристика на общите методи на обучение

1.Обяснение на учебния материалВ урока се използват следните видове обучение:-Обяснение на теоретико-познавателна информация на способностите на дейност;-Обяснение на нежербалните компоненти на учебния материал в три разновидности;a) обяснение на учебния материал в сетивно-образна форма;b) обяснение на символичен учебен материл;c) обяснение на учебен материал в предметна форма.

Обяснението на учителя трябва да е съобразено с възраста на учениците с цел да възникне в тях интерес към знанието.Един от най-важните способи за обяснение в педагогическа-та практика са определенията и дефинициите.

2.РазказванеМетодът се нарича още акроаматичен и е свързан с непрекъснато изложение на нова или позната информация.Предимоства:позволява цялостно сиситематизирано изло-жение на учебното съдържание, силно емоционално въздействие на учениците,предаване на голямо количество информация.Недостатъци:Недостатъчно развито самостоятелно мислене на учениците, трудно се възприема от учениците, поради голямото му количство,при неправилно използване стига до пренатоварване на учениците.Разказът трябва да бъде структориран правилно в увод, изложение и заключение.

http://tiredprofessor.blogspot.com/2010/02/metodi-na-obuchenie-v-pedagogikata.html

Съвременни методи на обучение

1. Челни страници-1-2стр.2. Съдържание-3. Въведение4. Глава I: Състояние на проблема в науката.1. Понятия2. Характеристика на методите на обучение2.1. Устно изложение на учебния материал от учителя2.2. Беседа (диалог). Стратегия на въпросите.2.2.1. Стратегия на въпросите.2.3. Дискусия. Обсъждане.2.3.1. Панелна дискусия2.3.2. Филипс 662.3.3. Брейнсторминг2.4. Работа с текст (учебник, книга)2.5. Синектика2.6. Инвектика2.7. Чек лист2.8. Методи за изследване на реалността2.8.1. Методи за непосредствено изследване2.8.1.1. Наблюдение2.8.1.2. Експеримент2.8.1.3. Проучване на документи2.9. Методи за индиректно непосредствено изследване2.9.1. Демонстрация2.9.2. Метод на моделирането2.10. Методи за практическа дейност (практически методи)2.10.1. Упражнение2.10.2. Ситуационен метод2.10.3. Проект и тема2.10.4. Инструктаж

2.10.5. Лабораторни и практически работи2.11. Методи на подражанието2.11.1. Игрови метод2.11.2. Драматизация2.11.3. Учене чрез симулатори3. Методи на обучение – функции, свойства и принципи4. Детерминираност на методите на обучение5. Многообразие и избор на методите на обучение6. Класиците на педагогиката за методите на обучението5. Глава II :Приложение на методите в процеса на обучение1.Методи за оценяване и проверяжане на знанията на учащите2.Видове3.Форми и методи за изпитване и оценяване3.1.Устно3.2.Писмено3.3.Есето – форма за изпитване и оценяване3.4.Тестове за изпитване и оценяване3.5.Графично изпитване и оценяване3.6.Практическо изпитване и оценяване4.Форми на изпитване и оценяване5. Видове6.Същност на контрола и оценката6.1.Видове контрол7. Тестология 7.1 Функции на тестовете в образованието7.2 Типове тестове7.3 Влияние на опита 7.4 Тренираност6.Заключение7.Използвана литература

Методи на обучението Методите на обучението творят процесуалната страна на технологията на обучението, те му придават живот, те определят до голяма степен облика му, те заедно със съдържанието са сърцевината му. Ето защо те са фокусът на усилията да се издигне качественото равнище на подготовката на подрастващите за живота, за труда, които те ще упражняват.

Методът/от гръцкото „методос” – път за изследване , за познание, за теория, за учене. С други думи казано, методите на обучението са начини за работа на учителя с учениците, с помоща на които се постига овладяване на знанията, уменията и навиците, формира се мирогледът на учениците, развиват се техните способности. Определянето на понятието метод чрез понятието начин е тавтология, тъй като понятието начин се определя чрез понятието метод, те са синоними.

Детерминантите на методите на обучението биват опосредствувани и непосредствени. Опосредствуваните детерминанти имат по-глобално значение, но не обуславят съвсем пряко конкретният избор на метода. Непосредствените детерминанти имат значително по-голямо влияние върху избора на конкретният метод, тъй като са свързани с непосредствени нужди на учителя и ученика в процеса на обучението. Към опосредствуваните детерминанти се отнасят: целта на обучението, особенностите на учебният предмет, възрастовите

особенности на учениците, своеобразието на глобалната макросреда, на местните условия на обучение. Към непосредствените детерминанти се отнасят: своеобразието на конкретната тема, която предстои да се разработи, наличността на дидактически помагала и материали, фазите на урочната работа, етапът на урока, в който се използува методът, учебното време, с което разполага учителят и учениците, личностните особенности на учителя, своеобразието на дидактическите му достойнства и недостатъци, стадият на познавателното развитие на учениците.

Непосредствените детерминанти притежават по-голяма оперативна стойност, те процесуално имат значително по-голям относителен дял и формират конкретната нагласа на учителското съзнание за дидактическата дейност.

Проблемът с класификациите на методите на обучението е извънредно труден за решаване.

М. А. Данаилов обоснова класификация в основите на която, се обосновават логическите операции: анализ, синтез, сравнение, индукция, дедукция, абстрахиране, обобщение.

Б. П. Есипов предлага класификация в зависимост от основната дидактическа задача, от звената на процеса на обучението. Той разграничава следните групи методи: методи за придобиване на нови познания, методи за формиране на умения и навици, методи за прилагане на знанията на практика, , методи за затвърждаване на знанията, уменията и навиците, методи за проверка иоценка на знанията, уменията и навиците.

Сравнително по-широко разпространение получи класификацията според източника на знанията. Според тази класификация методите се разграничават на: словесни – разказ,

обяснение, лекция, беседа, работа с ученика и книгата, нагледни – наблюдение, демонстрация, аудио – визуално възприемане/радио, телевизия/, практически - упражнения, лабораторни работи, практически занятия, практикуми, инструктажи. В литературата се срещат и класифика ции според самостоятелността на учениците.

Напоследък отношението към ролята на учителя се променя. Все по-често се изказват мнения против него, основаващи се на впечатлението, че той бавно и сигурно загубва значението си в процеса на обучението, в процеса на общуването с учениците. Подчертава се фактът, че учениците все по-често придобиват информация от телевизията, радиото, Интернет.

Основнато цел на изложението на учителя се свежда до съобщаване на информация на учениците, до решаването на конкретни образователни задачи. Научните знания са същността на изложението, те определят характера му. Следователно, изложението е ориентирано да въздействува преди всичко върху интелекта на учениците. Чрез иложението на учителя не само се обогатява интелектът на ученика със знания, но се въздействува върху чувствата, волята и характера му.

Целите на изложението имат най-пряко значение към интереса на учениците. Всяко изложение започва с встъпление, което има голямо психологическо значение, тъй като учениците трябва да се въведат в предстоящата дейност, да се предразположат към основното съдържание. То е необходимо дори когато учениците знаят за какво ще говори учителят.

Водещото начало при подготовката на учителя за изложението е благоприятното съчетаване на научното с учебното познание. При подготовка на изложението учителят трябва да анализира

учебният материал и да прецени кои части от него могат да се разработят индуктивно и кои дедуктивно. Благоприятното съчетаване на индукцията, дедукцията и традукцията в процеса на изложението облекчава възприемането на съдържанието, поддържа по-продължително време активното внимание на учениците, повишава достъпността на учебния материал.

Интерпретацията на учебната материя, включена в изложението се извършва с помоща на анализа, синтеза и аналогията. Добре разчетеното съотношение между тях също е в състояние да облекчи възприемането на изложението, да направи достъпен и разбираем учебният материал.

Важно изискване към структурата на изложението е логическата стройност, взаимната връзка и съразмерността на учебните части от учебният материал. Тази логическа стройност най-често се изразява в плана на изложението.

Съществен момент в изискванията към структурата на изложението е правилното разпределяне на времето, което е необходимо за разглеждане на различните въпроси, предвидени да се разработват. Логическата стройност обикновенно се съчетава със сполучливо разпределяне на времето за различните фази на изложението, включително встъплението и заключението.

В общата структура на изложението трябва да се отдели подходящо място за за изводите и заключенията, които произтичат от същността на разработеното учебно съдържание. Чрез този момент още веднъж се насочва вниманието на учениците към най-съществените страни от учебния материал.

Езикът и стилът на изложението трябва да се отличават с благоприличие и простота. Езикът трябва да бъде език на

съответната наука, от която е основното съдържание на изложението. Необходимо е да се избягват грубите изрази, провинциализмите, уличните смешни думи, а също така и вулгарните изрази.

Стилът на изложението е всъщност неговата форма. Съдържанието винаги се поднася в определена външна форма, която е ораторската страна на изложението. Стилът се отличава със своя логическа, реторично-художествена и музикална страна. Колкото по-красива е формата, под която се излага учебното съдържание, толкова по- силно впечатление прави то на учениците, толкова по-властно ги приобщава към намеренията на учителя.

Между формата и съдържанието на изложението има тясна връзка. Колкото по-добре владее учителят научната информация, колкото повече се вчуствува в нея, толкова формата е по впечатлителна и по привлекателна, по-силна. Учителят трябва да се отличава не само с ясна аргументирана мисъл, но и със своеобразна вътрешна динамика, със специфичен патос. той трябва да се въодушевлява от учебното съдържание, да внушава властно смисъла му.

Най съществените особенности на логиката на стила са: яснотата, нагледността, убедителността. Средствата, чрез които се реализират тези особенности са следните: определението, обяснението, описанието, изображението, разчленението, логическото сравнение, логическото съпоставяне, противопоставяне, доказателството, опровержението.

Музикалната страна на стила е насочена предимно към слуха, чрез нея се цели да се предизвика приятно слухово впечатление. Думите и изразите на учителя в процеса на изложението трябва

да предизвикат хубаво впечатление в звуково отношение. Изложението , което звучи правилно се възприема по-лесно и по-добре. Това се постига чрез леко и плавно изговаряне както на отделни думи, така и на цели изрази.

Особенно внимание трябва да се отдели на техниката на говора, на постановката на гласа. А. С. Макаренко е обръщал твърде голямо внимание и според него простата фраза: „Можеш да си отидеш” може да се каже по петдесет начина , като във всеки начин се вмъкват такива нотки, че това може да бъде „капка отрова”, ако е нужно за този, който трябва да почуства това. Когато се изгражда техниката на говора, особенно внимание трябва да се отделя на яснотата, правилността и прецизността. Важна предпоставка за правилното постигане на тези характеристики е правилното дишане, което учителят трябва да упражнява по време на изложението.

Много важно място в цялостната техника заема и темпът на говоренето. Най – благоприятен е темпът, при който се произнасят около 60-70 думи в минута през време на изложението. Тези граници трябва да се разглеждат като условни, тъй като при учебната материя с различен характер бързината на говоренето може да варира без отрицателни последствия. Неподходящият темп не позволява да се постигне дидактическа синонимност в процеса на изложението – ученикът да разбира точно това, което иска да каже учителят.

Голямо значение за техниката на изложението имат и средствата, чрез които учителят може да привлича и задържа вниманието на учениците през време на изложението. Примерно то може лесно да бъде привлечено с помоща на паузата. Вниманието също така може да бъде привлечено и чрез

реторичен въпрос или лирично отклонение, дразненето на любопитството, прякото изискване на внимание, вметнатите изречения, , разглеждане на въпросите от различни гледни точки, импровизацията. Несполучливата импровизация не само, че не предизвиква внимание от страна на учениците, но и злепоставя учителя.

В цялостната техника на изложението особенно място се отрежда на постоянния зрителен контакт на учителя с учениците. Чрез него учителят получава своеобразна обратна информация за състоянието на класа, за начина, по който той реагира на изложението му.

За добрата техника на изложението е много важно също и положението на главата. Тя трябва да се държи права и в естествено положение. Сполучливият подбор на жестове, включително и тези на ръцете допринася за издигане на равнището на техниката на изложението.

Трите разновидности на изложението са разказ, обяснение и лекция.

Разказът е непрекъснато изложение на определени факти и проблеми. Обяснението е форма на изложение, в което преобладават рационалните аргументи, а лекцията е вид изложение, което системно и без прекъсване разработва дадена тема от програмата през целия учебен час.

Смята се, че най съществен недостатък на изложението е ориентирането на интелектуалната дейност на ученика преди всичко към паметта, без учителят да може да разбере какви са особенностите на възприемането на мисленето му. С помощта на изложението ученикът усвоява думи и понятия за действителността, без да може да разбере самата

действителност. Според някои автори изложението е скучен метод на обучение. Когато ученикът няма интерес към предмета на изложението , той е принуден да слуша търпеливо и внимателно, да бъде дисциплиниран, да не се занимава с други дейности. При такава ситуация трудно издържат дори самите възрастни, а не учениците.