ТАКТИЧЕСКИ ФОРМИ И СПОСОБИ ЗА ДЕЙСТВИЕ В ХОДА НА

КОРДОННО – ИЗДИРВАТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ

Увод

Развитието на съвременния свят е съпроводено от различни по мащаб и

продължителност вътрешни и международни конфликти. Мирът е лабилен и

несигурен, а историята на войната непрекъснато се обогатява от нови

характеристики и модификация на конфронтация. Това неминуемо води до

търсене и прилагане на нови форми и способи за решаване на тези конфликти.

Същността на съвременните конфликти в Ирак и Афганистан налагат

провеждането на някои по-специфични операции. Такива са кордонно-

издирвателните операции.

Провеждането на кордонно – издирвателни операции в населено място е

един от основните и често критични моменти в хода на стабилизиращи

операции и операции по поддържане на мира. Съвременните условия на

сигурност и средата за провеждането на такъв тип операции съдържат много

променливи величини, влияещи на самото им провеждането, а именно:

- военните възможности на един труден и лесно адаптиращ се противник,

въоръжен с импровизирани взривни устройства (ИВУ), преносими зенитно-

ракетни комплекси (ПЗРК), гранатохвъргачки от типа на РПГ и разнообразно

стрелково оръжие, който принципно не спазва законите и общоприетите норми

за водене на бой;

- двусмислената военна и политическа ситуация при този вид операции;

- наличието на криминални организации и неприятелски настроени

цивилни граждани в района на провеждане на операциите;

- провеждането на информационни операции, чрез влиянието на местните

средства за масово осведомяване;

- религиозни и културни съображения;

- предизвикателствата на околната среда (населено място или пустиня).

1

Съчетанието на всички тези променливи величини създава едно

предизвикателно и нелинейно бойно поле за тактическите формирования.

1. Същност на кордонно – издирвателни операции

Кордонно – издирвателни операции са такъв тип операции, които чрез

изолиране /блокиране/ и след това претърсване на дадена зона, населен пункт

или обект, имат за задача залавяне или унищожаване на терористи,

бунтовници, въоръжение или осуетяване на контрабанда.

Те се провеждат както от военните, така и от полицейските сили главно в

населени пунктове. Най – често се използват при задачи за осигуряване на

контрол на населението и ресурсите в малки населени места или части

(квартали) на по – големи такива. За да бъдат ефективни кордонно –

издирвателни операции, трябва да има достатъчно сили за оптимално

изолиране /блокиране/ и изчерпателно претърсване на заповядания район от

зоната на операцията, включително и на подповърхностните области. За да се

повиши ефективността на операцията основните тактически формирования

трябва да бъдат усилени с групи за психологически и информационни

операции, за връзки с обществеността, както и специализирани екипи за

разпит. [5]

Провеждането на такъв вид операции е предизвикателна мисия и особено

специфична военна „игра” за мисълта на командващия операцията.

Правилното разбиране на замисъла на старшия командир, познаването на

противника, теренните особености и метеорологичните условия,

възможностите на собствените формирования и възможността за тяхната

поддръжка, времето, с което се разполага, съобраяването с местното население

и най-вече стриктно спазване на същността на стабилизиращите операции и

ОПМ са от решаващо значение за командирите в стремежа им да бъдат

професионалисти в при провеждането на такъв тип операции.

2

2. Изисквания към провеждането на кордонно – издирвателни

операции

2.1. Изисквания към командирите

Командирите и техните щабове трябва не само да планират, подготвят и

провеждат кордонно - издирвателни операции, но също така да анализират и

последиците от тях. Това, което трябва да последва след всяка една проведена

операция е интензивна информационна кампания, за да се постигне баланс

между търсеният целеви успех и спечелването, образно казано, на „сърцата и

умовете” на местното население. [2]

Затова обучението и подготовката на командирите и формированията в

комплицираността на кордонно - издирвателните операции е от решаващо

значение за успеха при провеждането им, било то самостоятелно или в състава

на МСОС. То трябва да протича в условията максимално близки до

съвременната операционна среда. Противника в този вид операции ще е

различен - най-вероятно с мобилен телефон в едната ръка и с РПГ или граната

в другата и най-вече в хронично състояние на омраза към нас. Той е

асиметричен по най-непридвидим начин. Допълнително градските условия

крият множество различни заплахи като: стрелба от снайперисти, ИВУ,

внезапни нападения със стрелково оръжие и РПГ от страна на цивилни и т.н.

Без плътно координирано гражданско-военно усилие, успех ще бъде трудно

или дори невъзможно да се постигне. Командири, които могат да разберат и се

справят със сложността на стабилизиращите операции и ОПМ и проникнат в

същината им, ще могат да проведат всякаква операция в населено място, в това

число и кордонно - издирвателни операции.[3]

2.2. Изисквания към построението на елементите от бойния ред:

- да улеснява визуалния контакт между постовете на кордона;

- да позволява оптимално патрулиране и незабавно развръщане на

резерва /силите за бързо реагиране/.

2.3. Изисквания към предварителната подготовка и координацията

3

- уточняване на взаимодействието между командването /управлението/ и

командирите на екипи;

- запознаване и изучаване на плана на операцията от всеки в касаещия

го обем;

- уточняване как ще се осъществява комуникацията /с радиостанции,

свирка или ръчни сигнали/;

- как и къде ще се разпределят заподозрените;

- какви непредвидени задачи могат да възникнат за изпълнение от

резерва.

Приоритетно трябва да се обърне внимание на:

- изолиране на административния център на общността;

- заемане на всички критични обекти;

- задържане на персонала им на място;

- опазване и осигуряване на всички документи, файлове и други архиви.

2.4. Изисквания на база поуки от практиката:

- детайлно планиране на операцията и предварително разузнаване на

зоната за провеждането й;

- предварително протрениране или проиграване на операцията, когато е

възможно;

- отделяне на достатъчно време за провеждане на задълбочено търсене и

разпит на местни жители;

- твърдо, но справедливо отношение към местното население, да е като

правило за провеждащите операциите - трябва да се вложат всички усилия, за

да се избегнат инциденти, водещи до ненужно настройване на местното

население срещу силите провеждащи операциите и създаване на предпоставки

за провала й .

3. Форми за провеждане на кордонно – издирвателни операции.

3.1. Операции с изненадващи действия1

1 „Cordon and Kick” [4]

4

Кордоно – издирвателните операции от този тип се провеждат, когато се

цели чрез бързи и изненадващи действия, и навременно навлизане в зоната на

операцията да се изпълни мисията. В този случай съображенията как

населението би възприело ситуацията и интегрираното използването на местни

сили за сигурност (полицейски или военни) са по-маловажни от изпълнението

на основната задачата за залавяне на бунтовници, терористи, заподозрени

лица, оръжие, контрабанда и т.н. Поддържане на инициативата във всеки един

момент независимо от пречките, които могат да възникнат е основно правило

при този тип операции. Ако разузнаване е докладвало наличието на противник

или враждебно настроени елементи от местното население, бързината и

изненадата ще бъдат ключа към успешно изпълнение на мисията.

3.2. Операции с действия след предупреждение2

Кордоно – издирвателните операции от този тип са насочени към

увеличаване на легитимността на местните органи за управление и сили за

сигурност, за сметка на изненадата в действията за постигане на целта. Те се

предшестват от активни действия на органите за провеждане на

информационни операции и тези за гражданско – военно сътрудничество. В

този случай усилията ще се съсредоточат повече върху поддържането на

присъствие и контрол чрез включването най – вече на местните сили за

сигурност и органи на управление. При този тип операции понякога дори се

изисква съгласието на местните власти за провеждането им, като стремежът е

техните сили за сигурност да проведат същинската част на операцията. [4]

4. Способи за провеждане на кордонно – издирвателни операции.

Обединяващият способ за провеждане на КИО представлява сбор от

способите за действия на отделните структурни елементи на постороението на

силите и средствата. Построението включва следните елементи (Приложение

1):

- команден елемент;

2 „Cordon and Knock/Ask” [4]

5

- блокиращ елемент;

- претърсващ /прочистващ, атакуващ/ елемент;

- елемент за поддръжка.

a) Команден елемент

Командният елемент е щаба, който осигурява командването и управлението

на кордонно – издирвателната операция и може да съдържа няколко бойни

множители. Често на командира са придадени специалисти или групи от

родовете и специални войски, за да го подпомогнат в осъществяването на

мисията си. Оптимално командира трябва да организира нещата така, че да

поддържа управление на не повече от три до пет елемента или групи.

Местоположението на командно - наблюдателния пункт трябва да

предоставя възможността за контрол на подчинените формирования и

поддържащите ги елементи. За да има възможност да управлява и наблюдава

формированието за претърсване /атака/, командира /респективно командния

пункт/ трябва да се намира в силите осигуряващи вътрешния кордон.

Видимостта и комуникационните способности ще са решаващи фактори при

определяне на оптималното място за командния елемент по време на

действителна мисия.

Съставът на командно - наблюдателния пункт може да бъде само от

командира и радио - оператора или може да включва бойни машини с

екипажите им, преводачи, официални длъжностни лица от местните власти и

др. Командният пункт трябва да бъде мобилен и да може да се придвижи до

всяка точка в зоната за провеждане на операцията, за да се гарантира

координация на всички елементи. Когато сили на местната армия или полиция

участват в операцията, командира координира взаимодействието с тях и

интегрирането им в операцията по време на фазата на планиране на кордонно –

издирвателната операция. Оперативната и комуникационната сигурност трябва

да бъдат водещи принципи при провеждане на операции с интегрирани сили

на местната армия или полиция.

6

Командният пункт е единствения център, от който се извършва

координация с поддържащите елементи, както и със старшия щаб. Като

основен и критичен елемент на кордонно – издирвателната операция, на

командния пункт се определя запасен такъв, в случай че основния стане

неефективен в резултат на въздействие от противника. Също така там са

документират всички действия за последващо доказателство в случай, че е

необходимо. Когато има задържани, командния елемент документира лицата,

осигурява тяхната сигурност и транспортирането им. Командния елемент има

задължение да провери, че щетите, причинени по време на операцията са

документирани за идентифициране при законни бъдещи вземания по

възстановяване им.

b) Блокиращия елемент

Блокирането може да се дефинира като изолиране на район, в който се

намират заподозрени лица, терористи или бунтовници с цел ограничаване на

действията им, задържане или неутрализирането им при опит за напускане на

района, контролиране на достъпа на странични лица.

Блокирането може да бъде пълно и непълно. При пълно блокиране се

контролират всички възможни направления за влизане и излизане от района, а

при непълно – само най – вероятните.[1]

Тоталната изолиране на зоната на операцията и в частност обекта на

претърсването и района около него е основна задача на блокиращия елемент.

Той ограничава влиянието на противника или симпатизиращи му цивилни

лица в зоната на операцията и не позволява на заподозрени лица да преминат

през кордона и да избягат. Изолирането на зоната на операцията осъществяват

посредством контролни постове, блокиращи позиции и патрулиране

(Приложение 2).

(1) Група за осигуряване на външен кордон

Външния кордон е неразделна част от осигуряващия елемент при всяка

кордонно – издирвателна операция. Той изолира зоната на операцията и

предотвратява противниково военно или цивилно влияние. Организирането

7

му изисква подробно планиране, ефективна координация, както и най -

щателна интеграция и синхронизация за постигане на максимален ефект при

противодействие на противник по време на изпълнение на задачата. Основни

фактори, от които зависи външния кордон могат да бъдат:

- разположението на контролните постове и блокиращите позиции

- геометрията на бойното пространство – планирането на огъня и

координацията

- позиициите на наблюдателите

- поддържащите операцията вертолети /ако има такива/, патрулирайки над

зоната на операцията, своевременно да информират командира на

формированието при опит автомобили или хора да напуснат същата.

- постоянната комуникация между формированията осигуряващи кордона

- назначаване на пунктове за задържани лица и материали

Като цяло, формированието осигуряващо външния кордон може да включва

противотанкови средства, високо маневрени бойни машини с тежко

въоръжение, танкове, леко бронирани автомобили, както и вертолети. Всяко

едно от тези средства, очевидно позволява мобилност, възможност за огнево

поразяване на далечна дистанция и наблюдение, както и да се използва за

спиране и блокиране на превозни средства, опитващи се да преминат през

кордона. Състава и възможностите на външния кордон трябва да се основава

на „METT-TC”-факторите3. Задачата на външния кордон е да не позволи

бягство извън зоната на операцията на основни фигури /бунтовници,

терористи/, които са с висок целеви приоритет. Формированията от външния

кордон могат да изпълнят това, тъй като са по – добре ориентирани в

условията на терена, осигурявайки пътищата за подхода към и от зоната на

операцията. Те могат да бъдат натоварени със задача да блокират определени

места, за да се предотврати бягство от вътрешността и намеса от външна

страна в зоната.

3 „МЕТТ-ТС” - мисия; неприятел; терен и време; възможности на силите и на тези за поддръжка; време на разположение; граждански съображения [4]

8

Командира на формированието осигуряващо външния кордон трябва да

познава ситуацията както в неговата зона за изпълнение на задачата, така и в

тези на вътршния кордон и претърсващия елемент.

Трябва да се знае, че установяването на външния кордон не е

самостояттелна операция. Това е неразделен елемент от кордонно –

издирвателната операция. Той осигурява зоната за провеждане на операцията

при опит на противникови сили да навлезнат в нея отвън. Критериите за успех

на външния кордон са детайлното планиране, предварителнa тернировкa на

възможните ситуации, които биха възникнали и правилното построение на

елементите му.

(2) Група за осигуряване на вътрешен кордон

Вътршния кордон е другата съществена част от осигуряващите кордона

формирования във всяка една такава операция. Той изолира целта /обекта/ със

задача да осигури безопасността на претърсващото /атакуващото/

формирование от въздействие с директен огън, гранати, експлозиви или от

намесата на цивилни лица, а също и предотвратяване багството на лица от

обекта. Както при външния кордон, така и тук се изисква детайлно планиране

и ефективна координация и взаимодействие. Задачите му могат да бъдат:

- наблюдение и осигуряване действията на претърсващото формирование

- резерв или група за бързо реагиране за противодействия при създадени

безредици или усилване на претърсващото формирование

- при наличие на няколко цели /обекти/ може да организира отделни

кордони около тях

Командира на формированието осигуряващо вътрешния кордон трябва да

поддържа информираност за ситуациятакакто в неговата зона за изпълнение на

задачата, така и в тези на външния кордон и претърсващия елемент. Тясната

координация с претърсващия елемент и вертолетната поддръжка е от

съществено значение. Това ще му позволи да изпревари заплахата, да

управлява директния огън, както и за улесняване изпълнението на задача и

постигането на целта.

9

Установяването на вътрешния, както при външния кордон не е

самостояттелна операция. Това е неразделен елемент от кордонно –

издирвателната операция. Той изолира целта /обекта/, осигурява безопасността

на претърсващото /атакуващото/ формирование и предотвратява бягство на

противник от обекта. Критериите за успех на външния кордон са детайлното

планиране и предварителни тернировки на възможните ситуации, които биха

възникнали на всички нива, както и добрата координация със всички други

елементи на кордонно – издирвателната операция.

c). Претърсващ /прочистващ, атакуващ/ елемент

Прочистването може да се определи като комплекс от тактически действия

и техники, насочени за оглеждане на район /обект/, в който вероятно се

намират заподозрени лица или теросристи с цел неутрализирането и

задържането им.

Прочистването може да бъде непрекъснато и по избор. При непрекъснатото

прочистване обекта се претърсва цялостно. При прочистване по избор обекта

предварително се разделя на участъци /направления/, които се претърсват

едновременно или последователно. [1]

Задачата на претърсващия /прочистващия, атакуващия/ елемент е да

атакува, прочисти и претърси обекта и да залови или унищожи заповяданите

лица или материали. Той инициира действия си след приключване

установяването на външния и вътрешния кордон. Способите за претърсването

на обекта /целта/ са два, а именно: селективно претърсване и прочистване

(само специфични помещения и сгради) или систематично (всичко в рамките

на заповяданата област). Всичко това трябва да бъде съобразно правилата за

поведение при провеждане на кордонно – издирвателната операция.

Както при блокиращия елемент, така и при елемемнта за претърсване

/атака/ командира може да създаде подгрупи, които да изпълняват

допълнителни задачи освен основната. Тази допълнителна организация на

силите и задачите може да бъде направена и протренирана преди операцията

10

да започне или да се остави на командира да я осъществи както ситуацията

диктува.

За изпълнение на задачите си претърсващото /атакуващо/ формирование

може да бъде организирано в четири екипа:

(1) Атакуващия екип има за задача да проникне, прочисти и претърси

сградата с цел залавяне или унищоване на противникови елементи или

оборудване. Способът му за действие е следния: първоначална изненадваща и

бърза атака на обекта с употрба на сила съгласно правилата за поведение, след

което навлизане в него, прочистването му и установяване на пълен контрол

над него. Атакуващия екип след прочистване на обекта изпълнява задачи като

претърсващ.

(2) Претърсващия екип след като обекта е прочистен и осигурен, започва

претърсването му залавяне или унищожаване на лица и материали от особена

важност.

(3) Охраняващ екип има за здача да осигури безопасността на активно

действащите групи докато се провежда претърсването му и тази на

задържаните лица.

(4) Поддържащия екип заема специално оборудвана отбранителна позиция

/точка/ и има за здача да води наблюдение, като по този начин осигури

безпрепятственото влизане в обекта и изпълнение на задачата от другите екипи

/групи/. Поддържащия екип /група/ не бива да се бърка със осигуряващия екип

/група/, ако той изпълнява ролята на вътрешен кордон. Също така може да

изпълнява задачи по осигуряване безопасността обитателите на сградата и на

задържаните материали, техника и екипировка, докато ги поемат отговорните

за това екипи. Всеки един от тези екипи /групи/ трябва да бъде подготвен да

поеме задачата на другите екипи от претърсващото /атакуващото/

формирование.

За осигуряване изпълнение на задачите от основните тактически

формирования се придават различни екипи от специалисти. Например такива

могат да бъдат:

11

(а) Е кип за охрана на задържаните лица - състои се не по-малко от две лица,

които трябва да бъдат прикрепени към поддържащия екип /група/. Отговаря за

здържаните военнопленници, заподозрени лица, екипировка и всички

съпътстващи ги дейности по документално оформяне на същите. Следи за

спазване на изискванията на Женевската конвенция относно

военнопленниците.

(б) Е кип за събиране на информация – задачата му е събиране на

информация чрез тактически разпит на задържани и лица от местното

население в и около обекта. Той трябва да бъде прикрепен към поддържащия

екип /група/, но може в някои случаи да бъде и към претърсващия екип /група/.

Местоположението му е на пункта за събиране на задържаните лица и трябва

да включва преводач и представители на HUMINT.

(в) Документ иращ екип – задачата му е събиране на видео и писмени

документи, намерение или иззети от обекта или получени от местните жители.

Той обикновено е прикрепени към претърсващия екип /група/ и трябва да

бъдат оборудвани с цифров фотоапарат или камера. Чрез заснемане се

документира съдържанието и състоянието на обекта, задържаните лица,

контрабанда, екипировка, материали и т.н.

(г) Екип за разрушаване – състои се от два подекипа, прикачени съответно

към атакуващия и претърсващия екип /група/ със задача при среща с

непреодолими препятствия да ги унищожат, за създаване условия за

безпроблемното постигане на целта и изпълнение на задачата от основните

екипи /групи/.

(д) Е кип за разминиране – задачата му е унищожаване на открити мини или

импровизирани взривни устройства /ИВУ/. Също така на него може да му се

постави задача по търсене на скрито оръжие и боеприпаси след прочистването

на обекта.

d). Групи за поддържка.

Те имат за задача усилване и подпомагане на основните групи в

завършващия етап на операцията. Назначават се в резерв или като група за

12

бързо реагиране и трябва да бъдат подготвен, ако се наложи да изпълнява

задачите на другите формирования.

Командира на формированието, провеждащо кордонно издирвателната –

операция, може да им постави задача в хода на операцията да участват като

някой от основните елементи. Това значи, че командира на поддържащото

формирование трябва да е запознат и да може да изпълни всяка една от

задачите от началото на планирането до края на операцията. Някои от

задачите на поддържащото формирование могат да бъдат:

- подсилване на вътрешния или външния кордон;

- прочистване и претърсване на сгради;

- осигуряване безопасността и ескортиране на цивилни или заподозрени

лица;

- опазване на пленени материали или екипировка.

4.1. Способи за придвижване към обекта /целта/ и разполагане в зоната

на операцията.

Способите за придвижване към и от обекта /целта/ се основават главно на

„METT-TC”- факторите. Командирите и щабовете трябва да положат всички

усилия и да планират такива основни и резервни маршрути за изнасяне, които

да са безопасни, лесно и бързо проходими, и използването им да доведат до

изненада в противника.

Заповедта за марша трябва да се основава на плана на командира и схемата

на маньовъра, изготвени на база възприетия вариант за действие.

Способи за придвижване към обекта /целта/ са:

(1) Навлизане от едно направление - последователен.

Придвижване в колона към зоната на операцията по един маршрут улеснява

командира при командването и управлението на формированията. Всички

формирования подхождат към обекта /целта/ и заемат своите позиции като се

отделят от основната колона на предварително уточнените точки.

Положителното за този способ е, че намалява проблемите с командването и

управлението, и спазването на предварително уточнените времеви параметри.

13

Слабост обаче е по-бавното установяване на кордона поради навлизането в

зоната на операцията само от едно място (Приложение 3).

(2) Навлизане от различни направления - едновременен.

Това е оптималния способ за придвижване на формированията към зоната

на операцията. Навлизайки от няколко направления, колоните ще бъдат по-

малки и придвижването им ще се извърши за по-кратък период от време, а това

е необходимо условие за бързото и изненадващо установяване на кордона и

блокиране на обекта /целта/.

Недостатък на тази способ са трудностите, които възникват с командването

и управлението, поради разделяне на формированията (Приложение 4).

4.2. Способи за използване на вертолети.

Способите за използване на вертолети в кордонно – издирвателните

операциии са следните:

(1)Поддръжка от въздуха при изнасянето чрез ескортиране.

В този случай вертолетите се използват за разузнаване на маршрутите и

ескортиране на колоните от въздуха при подхождане към или изтегляне от

зоната за операцията, като по този начин до голяма степен се гарантира

ненападение от страна на противника. Въпреки това, при планиране трябва да

се отчете факта, че вертолетите вдигат голям шум и създават визуален ефект,

които може да предупредят противника в зоната на операцията, като по този

начин да се провали елемента на изненада.

(2)Пренасяне на силите /част от силите/ в зоната на операцията.

Използването на този способ води до ефективно и бързо установяване

формированията /елементите/ на кордонно – издирвателната операция, което

от своя страна ще увеличи вероятността за максилмално постигане на целите

на операцията.

4.3. Способи за контрол на населението в зоната за провеждане на

кордонно – издирвателната операция.

(1)Локализиране в центъра

14

При този способ населението се извежда организирано на едно място

под охрана главнно, когато то е определено враждебно настроено. Чрез него се

сигурява най – добър контрол, улеснява се задълбоченото претърсване, не

позволява на заподозрени и уличени в криминални дейности лица възможност

да се скрият и дава възможност за детайлно провеждане на разпити.

Недостатък е, че може да създаде голяма вероятността от фалшиви претенции

за кражба и щети от местното население.

(2)Блокиране по домовете

Чрез ограничаване напускането на домовете си се намалява

възможността от грабежи и други криминални прояви. Недостатък на този

способ е, че прави контрола населението и разпитването на заподозрени лица

по – труден, а също така дава време на криминалните лица да укрият

наличните доказателства в домовете си.

(3)Контрол на главите на семействата (лиделите).

При този способ на главата на всяко семейство се заповядва да стои пред

къщата си, докато останалите членове на семейството се отвеждат извън

вътрешния кръг за провеждане на операцията. Претърсването се осъществава

като главата на семейството се придвижва с претърсващата група и бива

използван за отваряне на вратите, каси или сандъци за улесняване

претърсването. Практиката от последните конфликти показва, че това е най –

често използвания способ, а също така и най – добрия за контрол на ключовите

фигури по време на провеждане на кордонно – издирвателни операции. [4]

Заключение

В заключение може да се посочи, че на кордонно – издирвателните

операции трябва да се гледа като на перманентен и актуален елемент от

съвременната операционна среда. Тенденциите показват, че на бойното поле

интеграцията и синхронизацията са най-големите предизвикателства при

провеждането на такъв вид операции. Изхождайки от задачите по поддържане

на световния мир, които формирования от Сухопътни войски изпълняват и

15

географското положение на България, а именно в регион с постоянно тлеещи

конфликти, следва да се обърне повече внимание на анализирането и

изучаването на този вид операции.

ЛИТЕРАТУРА

1. С т а н ч е в И., Специална полицейска тактика, ВИ, С., 2005, с. 89-

105

2. Cordon and Search Tactics, Techniques and Procedures, Handbook 04-16,

CALL, Fort Leavenworth, KS, July 2004

3. US Army Field Manual – FM 3-06 – Urban Operations, June 2003

4. US Army Field Manual – FM 3-06.20 – Cordon and Search - Multi-

service tactics, techniques, and procedures for cordon and search

operations, April 2006

5. US Army Field Manual – FM 3-21.20 – The Infantry Battalion, December

2006

16

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

БЛОКИРАЩ ЕЛЕМЕНТ

ПРЕТЪРСВАЩ ЕЛЕМЕНТ

КОМАНДЕН ЕЛЕМЕНТ

ЕЛЕМЕНТ ЗА ПОДДРЪЖКА

АТАКУВАЩ ЕКИП

ПРЕТЪРСВАЩ ЕКИП

ОХРАНЯВАЩ ЕКИП

ПОДДЪРЖАЩ ЕКИП

ЗА ОХРАНА НА

ЗАДЪРЖАНИ

ЗА СЪБИРАНЕ НА

ИНФОРМАЦИЯ

ЕКИП ЗА РАЗМИНИРАНЕ

ДОКУМЕНТИ- РАЩ ЕКИП

ЕКИП ЗА РАЗРУША-

ВАНЕ

Примерна организация на силите

17

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Построение на блокиращия елемент

ВЪТРЕШЕН КОРДОН

ВЪНШЕН КОРДОН

18

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

Навлизане от едно направление

езеронасаждения

насаждения

ЛЕГЕНДА

C – блокиращ елементS - претърсващ елемент

19

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

Навлизане от различни направления

ЛЕГЕНДА

C – блокиращ елементS - претърсващ елемент

езеронасаждения

насаждения

20