Университет„Проф. Д-р Асен Златаров”

Бургас

Факултет по обществени науки–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ВЪНШНОТЪРГОВСКАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ

СЪЮЗ И УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Дипломант: Научен ръководител:

Вангел Алексиев Вангелов Доц. д-р Николай Милев

Фак. № МБ 203

Магистърска програма: Международен бизнес

гр. Бургас

2012

1

Съдържание

УВОД.......................................................................................................................3

ПЪРВА ГЛАВА. МЯСТОТО НА ТЪРГОВСКАТА ПОЛИТИКА В ОБЩИТЕ ПОЛИТИКИ НА СЪЮЗА.......................................................................................5

1. Общи политики на Европейския съюз...................................................................................................5

2. Същност и механизми на общата търговска политика на ЕС.........................................................10

3. Инструменти за търговска защита........................................................................................................22

4. Прилагане на Общата система за преференции и мерки за стимулиране на износа..................26

ВТОРА ГЛАВА. ВЪНШНОТЪРГОВСКА ОРИЕНТАЦИЯ НА ЕС.....................29

1. ЕС в световното стопанство....................................................................................................................29

2. Структура на външнотърговските отношения на ЕС.......................................................................402.1. Европейския съюз и страните от Средиземноморието....................................................................412.2. Взаимоотношения с развиващите се страни.....................................................................................412.3. Отношенията между ЕС и СТО..........................................................................................................422.4. ЕС разработи нова стратегия за търговия и развитие със страните от АКБТ...............................442.5. Политическите и икономическите отношенията между Европейския съюз и Африка...............442.6. ЕС и Югоизточна Европа....................................................................................................................47

ТРЕТА ГЛАВА. ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ...............................................................................................................................51

1. Мястото на България на световната сцена...................................................................51

2. Внос и износ на България........................................................................................................................55

3. Отражение на световната финансова криза........................................................................................60

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.....................................................................................................67

ПРИЛОЖЕНИЯ....................................................................................................68

Използвана литература.......................................................................................72

2

Увод

ЕС е един от най-успешните проекти за мир и икономическо сътрудничество в

историята. След многобройни войни и след кратък период от време чрез интеграция на

малкия континент беше възможно установяването на единна общност. Междувременно

в почти всички области, бивши врагове работят заедно. На това се основава световното

признаване на ЕС като образец за регионално сътрудничество и като модел на политика

през 21 век.

Европейският съюз е международна организация без аналог. Държавите-членки

са му предоставили голям кръг от правомощия, включително и такива в областта на

външните работи и политиката на сигурност. Изчерпателно изброени в ДЕС области

(напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната

компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите-членки повече

нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите-

членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите-

членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си

да приеме свои. След приемането на България в ЕС на 1 януари 2007г. неговата роля в

нашия професионален и личен живот придоби огромно значение. В момента

съществуват 30 области, в които Съюза управлява програми, организира събития или

приема закони, които залягат в основата на развитие на всяка държава – членка.

Външната търговия е от първите инструменти на Европейската интеграция, чрез

които държавите – членки прехвърлиха част от суверенитета си. Това означава, че

страните от ЕС участват като единна група в международните търговски преговори.

Договорената основа за политиката в областта на външните отношения е

записана в глава пета от Договара за ЕС и членове 131- 134, и членове 177-181 от

договора за Европейската общност.

С разширяването на ЕС и навлизането му в нови политически области, той

увеличи усилията си да играе роля в международната дипломация и политика за

сигурност, която в по-голяма степен да отразява икономическата му мощ.

Конфликтите, които избухнаха в Югоизточна Европа през 90-те години след

разпадането на Югославия, убедиха лидерите на ЕС в нуждата от ефикасни съвместни

действия. В последно време борбата против международния тероризъм направи това

3

убеждение още по-силно. Принципът на обща външна политика и политика на

сигурност (ОВППС) придоби официален характер с Договора от Маастрихт от 1992 г.

Договорът определи видовете дипломатически и политически дейности, които ЕС може

да предприеме за предотвратяване и разрешаване на конфликти.

Целта на настоящата дипломна работа е да разкрие целите и механизмите

на външнотърговската политика на ЕС и областите, в които България може да

подпомага нейното осъществяване.

Основната насока на сътрудничеството за развитие на ЕС е изкореняването на

бедността в контекста на устойчивото развитие и стремежа за постигане на целите на

хилядолетието за развитие (ЦХР). Помощта на ЕС цели подобряването на основните

материални и социални инфраструктури и производствения капацитет, както и

укрепването на институциите на демократичната държава. Тази подкрепа може също да

помогне на бедните страни да извлекат облага от възможностите, предлагани от

международната търговия, и да привлекат повече чужди инвестиции, които да

разширят икономическата им база.

4

ПЪРВА ГЛАВА. МЯСТОТО НА ТЪРГОВСКАТА

ПОЛИТИКА В ОБЩИТЕ ПОЛИТИКИ НА СЪЮЗА

1. Общи политики на Европейския съюз

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар,

който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното

движение на лица, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по

отношение на селското стопанство, рибарството, околната среда, защита на

потребителите, транспорта, енергетиката, аудиовизия и медии, бюджет, конкуренция,

култура, митници, развитие, образование, кфалификация, работа с младежта, заетост и

социални въпроси, енергетика, разширяване, предприемачество, външни отношения,

безопасност на храните, външна политика и сигурност, борба с измамите, хуманитарно

подпомагане, човешки права, информационно общество, вътрешен пазар, правосъдие,

свобода и сигурност, обществено здраве, регионалана политика, научни изследвания и

иновации, данъци и др.

ЕС има изключителна компетентност в областите на паричната политика на

държавите-членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага

забрана на митата върху вноса и износа между държавите-членки и на всички такси с

равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с

трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в

рамките на общата политика в областта на рибарството и др.

ЕС успя да разработи свои общи политики във всички области на обществения

живот, богатият опит на ЕС в разработването и осъществяването на общи политики са

основно средство в преследването на целите, които стоят пред тази интеграционна

общност.

Днес Европейският съюз играе водеща роля на световната сцена. С население от

около 500 милиона души и с над 25 % от световния брутен вътрешен продукт (БВП)

Европейският съюз, който предоставя половината от цялата помощ за развитие и

осигурява една пета от световния внос и износ, е активен политически фактор с

5

регионални и глобални интереси в областта на сигурността и съответстващи на тях

отговорности. По този начин той отговаря на очакванията на хората както в Европа,

така и извън нея.

ЕС има обща външна политика, посредством която говори с един глас по

ключови международни въпроси. Той играе основна роля в близкоизточния мирен

процес, в дипломатическите отношения с Иран и при укрепването на стабилността на

Западните Балкани, в т.ч. в Косово. ЕС разполага с военни части, полиция и съдии,

които помагат за спасяване на човешки живот и за стабилизиране на преминали през

конфликти страни и региони в целия свят — от Косово до Афганистан и от

палестинските територии до Чад. Той предоставя спешна хуманитарна помощ при

бедствия. Съюзът има върховен представител, Хавиер Солана, който е неговото лице и

глас в чужбина. Съюзът разполага със стратегия за сигурност, която определя начина

му на реагиране на световните заплахи и укрепва стратегическите му отношения с

ключови партньори — страни и региони, с които провежда редовни срещи на върха.

Специалните представители на ЕС работят по всички краища на света, за да

способстват за постигане на целите на външната му политика.

Съюзът поддържа привилегировани отношения с непосредствените си съседи от

Западните Балкани и Средиземноморието.  ЕС има широка мрежа от сложни

отношения с останалата част от света, засягаща политическото сътрудничество,

търговията и помощта за развитие, и играе определяща роля в международните

споразумения за търговия, по въпросите на околната среда и правата на човека. От

януари 2007 г. Съюзът вече наброява 27 държави-членки в резултат на последното

разширяване, когато прие 12 нови страни, с което преодоля разделението на континента

от ХХ век.

Геополитическите промени след падането на комунизма в края на 80-

те години, обединението на Германия, конфликтите в бивша Югославия през 90-

те години и заплахата от международния тероризъм подтикнаха ръководителите на ЕС

да създадат и развият официални инструменти за дипломация и намеса съгласно

Договора от Маастрихт от 1993 г. и Договора от Амстердам от 1999 г. Тези договори

дадоха на Съюза средствата за реагиране на кризи, развиващи се в непосредствена

близост до границите му, както и за разпространяване на неговите ценности из целия

свят, като замениха европейското политическо сътрудничество (започнало през 1970 г.

и придобило официален израз през 1986 г.), при което държавите-членки само се

6

консултираха помежду си с оглед да си сътрудничат по важни въпроси на

международната политика.

С Договора от Маастрихт от 1992 г., влязъл в сила през 1993 г., бе установена

общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), която бе укрепена с

Договора от Амстердам от 1997 г., влязъл в сила през 1999 г. Договорът от Амстердам

създаде оперативния лост на ОВППС — европейската политика за сигурност и

отбрана (ЕПСО) — с потенциал за създаване по-нататък на обща отбранителна

структура. ЕПСО бе допълнително укрепена от Договора от Ница от 2001 г., влязъл в

сила през 2003 г.

Договорът от Лисабон Той влезе в сила на 1 януари 2009г, изменя сега

действащите закони за ЕС и ЕО, без да ги заменя. Осигурява на Съюза необходимата

законова рамка и инструменти, за да отговори на бъдещите предизвикателства и на

исканията на гражданите.

По-демократична и прозрачна Европа, със засилена роля на Европейския

парламент и националните парламенти, повече възможности мнението на гражданите

да бъде чуто и по-ясна представа кой какво прави на европейско и национално

равнище.

Засилена роля на Европейския парламент: Европейският парламент, избиран

директно от гражданите на ЕС, има важни нови правомощия във връзка със

законодателството на Съюза, неговия бюджет и международните споразумения.

Например по-широкото използване на процедурата за съвместно вземане на решения

при приемането на закони гарантира, че Европейският парламент е равностоен на

Съвета, представляващ държавите-членки, по отношение на голяма част от

законодателството на ЕС.

Засилено участие на националните парламенти: националните парламенти имат

повече възможности да участват в работата на ЕС, най-вече благодарение на нов

механизъм, гарантиращ че Съюзът действа само тогава, когато резултатите могат да

бъдат постигнати по-добре на равнище ЕС (субсидиарност). Заедно със засилената роля

на Европейския парламент това ще повиши демократичността и легитимността на

функционирането на Съюза.

По-силен глас за гражданите: благодарение на гражданската инициатива 1

милион граждани от известен брой страни членки имат възможността да призоват

Комисията да внесе предложения за нови политики.

7

Кой какво прави: отношенията между държавите-членки и Европейския съюз

стават по-ясни с категоризацията на компетенциите.

В договора изрично се посочва за пръв път възможността държава-членка да

напусне Съюза.

По-ефективна Европа с опростени методи на работа и правила за гласуване,

ефикасни и модерни институции за ЕС с 27 страни членки и повишена способност за

действие в приоритетни за днешния Съюз области.

Резултатно и ефикасно вземане на решения: гласуването с квалифицирано

мнозинство в Съвета обхваща и нови области от политиката, за да може вземането на

решения да е по-бързо и по-ефикасно. От 2014 г. изчисляването на квалифицираното

мнозинство ще се базира на двойно мнозинство - на страни членки и брой хора,

представляващо двойната легитимност на Съюза. Двойно мнозинство ще бъде

постигнато, когато решението е взето от 55 % от държавите-членки, представляващи

най-малко 65 % от населението на ЕС.

По-стабилна и опростена институционална рамка: Договорът от Лисабон създава

поста председател на Европейския съвет, избиран с мандат от две години и половина,

въвежда пряка връзка между избора на председател на Комисията и резултатите от

европейските избори, приема нови разпоредби за бъдещия състав на Европейския

парламент, както и по-ясни правила за засиленото сътрудничество и финансовите

разпоредби.

Подобряване на живота на европейците: Договорът от Лисабон подобрява

способността на ЕС да действа в няколко политически области, които днес са

приоритетни за Съюза и неговите граждани. Става въпрос преди всичко за области от

политиката на свобода, сигурност и правосъдие като борба с тероризма и

престъпността. В известна степен това се отнася и за други области, сред които са

енергийната политика, общественото здраве, гражданската защита, изменението на

климата, услугите от общ интерес, изследванията, космосът, териториалното

сближаване, търговската политика, хуманитарната помощ, спортът, туризмът и

административното сътрудничество.

Европа на правата и ценностите, свободата, солидарността и сигурността,

популяризиране на ценностите на Съюза, включване на Хартата за основните права в

първичното европейско законодателство, предоставяне на нови механизми за

солидарност и гарантиране на по-добра защита на европейските граждани.

8

Демократични ценности: Договорът от Лисабон уточнява и утвърждава

ценностите и целите, на базата на които е изграден Съюзът. Тези ценности са отправна

точка за европейските граждани и демонстрират какво предлага Европа на партньорите

си по света.

Права на гражданите и Харта за основните права: Договорът от Лисабон запазва

съществуващите права и въвежда нови. По-специално той гарантира свободите и

принципите, изложени в Хартата за основните права, и дава на нейните клаузи

задължителна юридическа сила. Става въпрос за граждански, политически,

икономически и социални права.

Свобода на европейските граждани: Договорът от Лисабон съхранява и засилва

„четирите свободи“ и политическата, икономическата и социалната свобода на

европейските граждани.

Солидарност между страните членки: Договорът от Лисабон постановява, че

Съюзът и неговите страни членки действат съвместно в дух на солидарност, ако някоя

държава-членка стане обект на терористично нападение или е жертва на природно или

предизвикано от човека бедствие. Поставен е акцент и на солидарността в областта на

енергията.

Повишена сигурност за всички: Съюзът получава по-голяма възможност да

действа в областта на свободата, сигурността и правосъдието, което се отразява пряко и

благоприятно на способността му да се бори с престъпността и тероризма. Нови

разпоредби за гражданската защита, хуманитарната помощ и общественото здраве

също имат за цел да повишат способността на Съюза за реагиране на заплахите за

сигурността на европейските граждани.

Европа като световна сила ще бъде постигната чрез обединяването на

инструментите на европейската външна политика както при разработването на нови

политики, така и при вземането на решения за тях. Договорът от Лисабон прави ясна

позицията на Европа в отношенията с нейните партньори по света. Той използва

силните страни на Европа в икономиката, хуманитарната сфера, политиката и

дипломацията за отстояване на европейските интереси и ценности по света, като в

същото време уважава специфичните интереси на страните членки във външните

работи.

Нов върховен представител на Съюза във външните отношения и политиката на

сигурност, който ще бъде и заместник-председател на Комисията, ще увеличи

въздействието, съгласуваността и забележимостта на външната дейност на ЕС.

9

Нова Европейска служба за външна дейност ще оказва помощ и подкрепа на

върховния представител.

Статутът на единно юридическо лице на Съюза ще увеличи правомощията му за

преговори, правейки го по-ефективен на световната сцена и улеснявайки

партньорството му с трети страни и международни организации.

Напредъкът в европейската политика на сигурност и отбрана ще запази

специалните клаузи за вземане на решения, но освен това ще открие пътя към засилено

сътрудничество между по-малки групи държави-членки.

2. Същност и механизми на общата търговска политика на ЕС

Общата търговска политика ( Common Commercial Policy) се урежда на

национално равнище между държавите членки и е част от външните отношения на

Европейския съюз. Първоначалното приложение на Общата търговска политика

започва след 1958 година, когато са поставени основите за сключване на редица

търговски договорни отношения между тогавашните Европейски общности и трети

страни. До голяма степен реализирането на външните измерения на търговската

политика се дължи на специфичните отношения и връзки, съществували между

западноевропейските държави и техните бивши колонии.

Разгледан като една от най-динамично развиващите се икономически сили в

света Европейския съюз прилага общата селскостопанска политка, като най-успешната

до сега от всички общи политики, осигурила изхранването на населението в

съответствие с най-високите стандарти, извеждаща ЕС, като първостепенен фактор на

международния пазар на селскостопански стоки, и водещ лидер в най-модерния сектор

в международната търговия.

Търговската политика на Европейския съюз се основава на еднообразни

принципи относно тарифните промени, сключването на тарифни и търговски

споразумения, уеднаквяване на мерките на либерализация и т. н. Това налагане на обща

търговска политика означава за държавите членки, че те не могат да прилагат и

провеждат самостоятелна търговска политика.

10

Изгражданата от ЕС организация, сложна мрежа от многостранни споразумения

с търговските си партнъори води до доброто развитие на икономическото, финансовото

и техническото сътрудничество.

Принципът на свободата на търговията е залегнал в основата на търговските

отношения на ЕО с партнъорите и от целия свят.

Делите на общата търговска политика на ЕС се разпростсират в следните

области:

Изграждане и провеждане на обща външнотърговска политика на Съюза по

отношение на трети страни, опираща се на обща митническа тарифа;

Защита на общите външноикономически интереси в международните

търговски отношения и в съответните международни организации (особено в

Световната търговска организация).

Прогресивна либерализация на международните икономически отношения;

Развитие на по-тесни икономически и търговско-политически отношения с

определени държави или групи държави;

Подпомагане на развитието на Третия свят чрез търговия и икономическо

сътрудничество.

Правната уредба на Общата търговска политика е установена в Дял IX на ДЕО (

чл. 131-134). Съгласно текста на чл. 131 ДЕО 1 се посочват основните принципни

постановки, чрез които се разкрива сърцевината на концепцията на Общата търговска

политика. В този смисъл водещо място заема изграждането на митническия съюз, чрез

който държавите членки целят да се осигури хармонично развитие на световната

търговия. Непосредствен резултат е премахването на препятствията пред развитието на

международната търговия чрез редуцирането на митническите бариери. Изграждането

на митническия съюз между държавите членки не е само с вътрешни измерения. Нещо

повече, предимствата, които предоставя, са насочени и към трети държави, което е

предпоставка за неговото по-ефективно осъществяване.

Още от самото начало Европейските общности притежават ясна

правосубективност в областта на търговската политика. От друга страна обаче,

процесите на европейската интеграция влияят пряко върху развитието на правото на

Европейския съюз в тази сфера.

1 Чл. 131 от ДЕО гласи: Чрез създаването на митнически съюз помежду си, държавите членки имат за цел да допринесат в името на общия интерес за хармоничното развитие на на световната търговия, за постепенното премахване на ограниченията върху мебдународната търговия и за намаляването на митническите бариери.

11

Друга съществена разпоредба е член 3002 от ДЕО, въз основа на който

споразуменията в областта на Общата търговска политика на ЕС се сключват

последния начин. Водещата институция, провеждаща преговорите е Европейската

комисия, но след изрично упълномощаване от Съвета на ЕС. В този случай съвсем

правилно преговорните функции са предоставени на Комисията, тъй като тя притежава

най-подготвените експерти и е свързана с постоянното осъществяване на Общата

търговска политика на ЕС спрямо трети страни.

След последните ревизии, извършени с Договора от Амстердам(1997 г.) и

Договора от Ница (2001г.) е направено разграничение за някои сфери, които не могат

безусловно да бъдат предмет на Общата търговска политика. Става дума за

международните споразумения, които засягат услугите и търговията с интелектуална

собственост. По отношение на тези сфери се прилагат механизмите, установени в

рамките на Световната търговска организация. Все пак по горепосочените въпроси ЕС

има възможност да взима решения, но те трябва да се приети единодушно от Съвета на

ЕС.

Освен въз основа на изложените по-горе разпоредби, Общата търговска

политика се осъществява и чрез сключване на международни търговски договори. В

зависимост от предмета и целите си те могат да бъдат с различен характер.

Осигуряване на достъпа на стоки в страната, в която се осъществява вносът, при

условия не по-малко благоприятни от тези, които се предоставят за стоки от която и да

е трета страна (т.нар режим на най-облагодетелствената нация). Посочената цел се

осъществява в както рамките на универсалните международни споразумения, по които

Общността се явява договаряща се страна ( напр. Общото споразумение за тарифите и

търговията от 1994г.) така и в двустранните споразумения на Общността със страни,

които не са членки на СТО.

Предоставяне на преференциален достъп до пазарите на страни, които са

търговските партньори на ЕИО, както и предоставяне на взаимна основа на

преференции за стоки от трети страни (тарифни преференции).

Предоставяне на същия режим при износа на стоки в страната на вноса, какъвто

действа по отношение на местните стоки ( т. нар. Национален режим). Горепосоченото

2 Чл. 300 от ДЕО гласи: Европейският парламент, Съветът, Комисията или държава членка могат да поискат становище от Съда относно съвместимостта на проектоспоразумение с разпоредбите на този договор. Когато становището на Съда е отрицателно, споразумението може да влвзе в сила само при условията на член 48 от Договора за Европейския съюз.

12

се поставя за цел в споразуменията за изграждане на митническите съюзи и в

споразуменията за свободна търговия.

Ограничаване на достъпа на определени стоки в международната търговия с

оглед на предотвратяването на нежелани за вътрешните пазари последствия

( споразумения за т. нар. „ чувствителни стоки”- текстилни изделия, селскостопански

продукти, въглища, стомана и др.).

Едностранно предоставяне на режим за свободна търговия при вноса на стоки в

Общността с оглед на поддържането на икономическото развитие ( като напр.

Конвенцията от Ломе между ЕС и развиващите се страни от Африка, Карибския басейн

и Тихоокеанския регион).

Образуване на международни търговско- икономически организации ( напр.

Споразумението за създаване на Световната търговска организация от 1994г.).

Регулиране на определени аспекти от международните търговски отношения

( споразуменията за антидъмпингови мерки, защитни мерки, търговия с услуги и други

споразумения, сключени в рамките на Уругвайския кръг от международни търговски

преговори)3 .

В крайна сметка правната уредба и различните допълнителни механизми за

сътрудничество показват, че Общата търговска политика разполага с необходимите

налични механизми, за да осигури пълноценното участие на Европейския съюз в

международната търговия.

Инструментална рамка за приложение на Общата търговска политика

Постигнато изключително развитие на механизмите за сключване на

международни договори с търговска проблематика е резултат от взаимодействието на

европейските институции. В тази връзка най-важните институции, притежаващи

компетенции в процеса на осъществяване на търговската политика на ЕС са: Съветът на

ЕС, Комисията и специално създаденият Комитет – 133.

Съвета на ЕС в ОТП

Като едно от основните правомощия на Съвета на ЕС в ОТП е предоставянето

на мандат за водене на преговори, които се осъществяват от Комисията. В

мнозинството от случаите , когато се вземат решения по въпроси от обхвата на

търговската политика, се прилага гласуване с квалифицирано мнозинство. На следващо

място Съветът има правомощие по утвърждаването на представители на държавите

3 Цитирано по Ентин, Л.М., Европейское право, Издательство Норма, 2007г.

13

членки в Комитет - 133, осъществяващ наблюдение върху работата на комисията по

време на провеждане на преговорния процес. Извършването на последващ преглед от

Съвета върху работата на Комисята е с оглед да се прецени в каква степен в рамките на

преговорния процес е изпълнен предоставения мандат.

Дейност на Комисията в ОТП

Водещите правомощия на Комисията в ОТП е извършването на предварителен

анализ, посредством, които се формулират интересите на Европейския съюз в сферата

на търговската политика. От особено важно значение е дефинирането на интересите са

въпросите, свързани с тарифните ставки, прилагани в ЕС и спрямо трети страни.

Провеждането на преговорния процес е главната задача на Комисията. В този смисъл

реализирането на преговорния процес се провежда на многостранно равнище в рамката

на СТО и на двустранна основа, когато се сключват договори, чийто предмет са

търговките отношения между ЕС и трета страна.

Комитет 133

Той е важен институционен орган, наименован по член 133 на ДЕО след

ревизията на Договора от Амстердам (1997г.). Посредством Комитет 133 се

осъществява връзката между Европейската Комисия и Съвета 4 . Както е посочено по-

горе Комитет 133 осъществява наблюдение върху водения от Комисията преговорен

процес по външнотърговската проблематика. По същество той очертава политическите

позиции в търговското сътрудничество между ЕС и трети страни.

Инструменти на ОТП

Друг въпрос от съществено значение са наличните инструменти , чрез които ЕС

влияе върху външнотърговските отношения предвид единните принципи за търговска

защита, които се прилагат в ОТП. Тези инструменти са:

обща митническа тарифа

нетарифни ограничения

антидъмпингови мерки

регулиране на търговските бариери.

Търговско ембарго - Търговско ембарго е икономическа санкция с

външнополитическа същност. В този смисъл при прилагането на търговско ембарго

4 Written Question, E- 4037/00 by Bart States

14

може да бъде преустановен или прекратен износът или вносът от дадена трета държава,

срещу която се прилага ембаргото.

Средства за протекционистичната външнотърговска политика -

класификацията на средствата от една страна отчита посока на въздействие, а от друга-

същността или характера на прилаганите средства. Според посоката на въздействие

различаваме средства за ограничаване на вноса и средства за стимулиране на износа.

По своят характер тези средства могат да бъдат тарифни – свързани с прилагането на

мита и митнически процедури и административни или непазарни, голяма част от които

също се реализират чрез дейността на митническите органи. Тарифните средства или

митата въздействат върху международния стокообмен косвено по линия на

ценообразуването и пренасочването на потреблението. Митата изпълняват своята

функция при наличието на действащ стоков пазар. Там, където пазарното въздействие

на митата върху търсенето и предлагането не постига желания ефект, или липсва развит

стоков пазар, приложение намират административните средства.

Фигурата показана в приложение 1 представя класификация на типовете

външнотърговска политика и средствата за провеждането им.

В условията на автаркия като система за самоизолация от световното

стопанство, както и в условията на свободна търговия, за разлика от протекционизма,

не се прилагат административни средства за регулиране на външнотърговския

стокообмен.

Разликата се състои единствено в мотивите за въздържание от непазарно

вмешателство – в първия случай развитието се подчинява единствено на правилната

пазарна конкуренция. Тъй като тези два типа външнотърговска политика са по- скоро

изключение от обичайната практика, вниманието си ще насочим към арсенала от

средства на протекционистична политика, прилагани в различна степен и комбинации в

повечето страни в света.

За да противодейства на заплахите за международната система на търговия,

Комисията положи огромни усилия, за да повлияе успешно на призивите на срещата на

форума Г-20 в Лондон, на който световните лидери се споразумяха да основат своята

търговска политика на правилата и ограниченията на СТО и на възможното бъдещо

либерализиране, което предлага Планът за развитие от Доха. Освен това ЕС поднови

своя ангажимент за съживяване на кръга от преговори от Доха като най-добрата

застраховка срещу нова вълна от протекционизъм и настоя за бързи и задоволителни

резултати, решаващи за отключването на нови търговски възможности за всички и

15

особено за развиващите се страни. Усилията на ЕС допринесоха за неформалната среща

на СТО на равнище министри в Делхи и за подновяването на официалните срещи на

ниво висши държавни служители в Женева през есента.

Концепцията за „справедлива търговия“ е залегнала в основата на всички тези

усилия. Освен това Европейската комисия засегна въпросите на справедливата

търговия и на неправителствените системи за гарантиране на устойчивост, свързани с

търговията (30). Тя призна силния ръст на движението за „справедлива търговия“ и

значението на европейски пазар на тези продукти, чиято стойност в момента възлиза на

1,5 млрд. евро годишно. Комисията изложи нови области на политика, в които

справедливата търговия и други системи могат да допринесат за постигането на

европейските цели за устойчиво развитие, а обществените поръчки също представляват

стратегически пазар за продукти на справедливата търговия.

Мита и тарифни регулатори – митото е вид косвен данък, с който се облагат

стоките, пресичащи митническата граница на една страна. Като ценообразуващият

фактор митото променя пазарните позиции на стоките и пренасочва потреблението от

обмитени към необмитени стоки и посредством ценовия механизъм намалява и

осуетява възможностите за реализация на обмитените стоки и навлизането им на

определен пазар.

В качеството на косвен данък митото реализира своите регулационни функции

посредством цените на стоките. Субекти на този данък са само лицата, закупили за

крайно потребление обмитена стока, т.е. митото утежнява само доходите на

потребителите на обмитени стоки.

Важно е да се отбележи, че в страните, където функционират свободни зони,

митническите граници не съвпадат с държавните. При въвеждане в тази зони от

чужбина стоките пресичат държавната граница, но се приема, че митническата граница

е пресечена, когато стоките се изнесат от свободните зони в митническата територия на

страната като внос за крайно потребление. В този случай спрямо стоките се прилагат в

пълен размер разпоредите на митническото законодателство.

Като ценообразуващ фактор митата увеличават цените на обмитените стоки.

Най-често прилаганият вид – импортните мита- оскъпяват допълнително

чуждестранните стоки на местния пазар и насочват търсенето към стоките –

заместители или еквивалентни от местното производство. Предизвикателният спад в

16

търсенето на вносни стоки намалява шансовете за пазарна реализация на чуждестранна

продукция, с което митата постигат целта си.

Митническия съюз, е в процес на основен преглед. Комисията и държавите-

членки, са на мнение че е необходимо да се адаптират към променящите се модели на

производство и потребление, увеличаване на международната търговия и глобални

заплахи като тероризма, организираната престъпност, климатичните промени и опасни

товари.

Това има за цел да завърши процеса на реформиране на бъдещата организация и

човешко измерение на митническите администрации. Това предполага подобряване на

уменията на митнически служители и преразпределение на ресурсите ефективно и

ефикасно.

Митниците представляват 13,2% от бюджета на Общността, като предмет на

събраните мита, което представлява повече от 15 милиарда евро годишно. Изворът на

стоки и материали се разгръща в световен мащаб, и понятия като "точно време на

доставка” са повдигнали очаквания за икономическите оператори от по-малко

натрапчивия митнически контрол.

Митническият съюз е единна зона за търговия, където стоките се движат

свободно, без значение дали са произведени или внесени в ЕС. Примерно: финландски

мобилен телефон може да бъде изнесен в Унгария без да се заплаща мито и без да

минава митническа проверка. За телевизор от Южна Корея мито се дължи, когато за

пръв път влезе в ЕС, но след това не необходимо да се заплаща нищо повече и няма

други проверки.

Незаконният внос има много форми - въпреки това митническата дейност си

остава от голямо значение. През митническите служби на ЕС преминава почти 20% от

световния внос. Това е повече от 2 млрд. тона стоки на година. Митниците обработват

над 100 милиона митнически декларации годишно.

Митниците не само са в подкрепа на законната търговия и засилване на

конкурентоспособността, но също така играят ключова роля за осигуряване на

коректното изплащане на митни сборове и данъци, борбата с фалшифицирането и

пиратството, и в подкрепа на борбата с измамите, организираната престъпност,

наркотиците и тероризма, те са мерки на търговската политика за защита околната

среда и гражданите от всякакви видове опасни стоки.

Модернизирания митнически кодекс, който ще опрости митническите и

търговските задачи и ще ги направи по-ефикасни и икономически ефективни; по-

17

нататъшното развитие на паневропейски електронни митнически системи, които ще

допринесат за създаването на стабилна верига за комуникация между митническите

власти в рамките на Общността, митниците и други публични органи, действащи на

границите, и обществените органи и търговци;

Новата стратегическа рамка цели превръщането на митниците в модерен и

отзивчив партньор на търговията, които следват правилото за безопасността и

интересите на сигурността. Митниците на ЕС трябва да отговарят на следните цели:

Защита:  Митническите служби трябва да гарантира защита на обществото,

както и финансовите интереси на Общността. Митниците засилват борбата с

измамите, организираната престъпност, наркотиците и тероризма, както и

срещу разпространението на незаконни и опасни и фалшифицираните и

пиратски стоки. Това трябва да се постигне чрез по-нататъшно развитие на

ефективни оценка на риска и използване на взаимната административна

помощ за да се гарантира правилното прилагане на законодателството по

митническите въпроси.

Конкурентоспособност: Митническите органи могат да поддържат

конкурентоспособността на европейските предприятия чрез

модернизиране и хармонизиране на методите на работа (например

използване на системи базирани подходи), както и чрез създаване на

електронна митническа среда (изпълнителни електронни митници). Във

връзка с това Комисията препоръчва на ЕС митническите служби да се

активизира позицията в одобряваните международни стандарти като

разработените от Световната митническа организация (СМО) и

разработването на нови стандарти на ЕС, което може да послужи като

модел в световен мащаб.

Улесняване на законен бизнес: Като цяло митниците трябва да работят по

подобряване на техните системи за контрол, за да се намали

административната тежест и смущения в потока на стоки до необходимия

минимум, за да се гарантира сигурността цели.

Контрол: Митническите служби могат да управляват и контролират

вериги на доставки, използвани за международното движение чрез

подобряване и укрепване на ефективни проверки, както и правилно и

последователно прилагане на общностното и националното

законодателство, свързани с контрола и движението на стоки. Освен

18

ефективно и систематично подобряване на споделянето на риска,

информацията трябва да бъде засилена, както и създаването от край до

край за контрол и управление в цялата верига на доставките.

Сътрудничество:Митническите органи на държавите-членки,

правителствени агенции и бизнеса да продължат да работят в тясно

сътрудничество за постигане на общите цели на защита на гражданите,

както и на финансовите интереси на Общността. Митниците поемащи

водеща роля в разработването на нови механизми за координация между

граничните агенции, свързани със (разработване на едно гише). Също

така сътрудничеството с бизнеса трябва да бъде засилено и на

международното сътрудничество и взаимна административна помощ

следва да бъде засилена.

Нови методи на работа и умения: Митническите служби трябва да се развива

непрекъснато и стратегически инвестиции в умения, компетентност и ресурси, които

могат да поддържат митническите ефикасност и ефективност. Структуриран подход е

първата стъпка осигуряване на синхронизирано и хармонизиран метод през 27-те

държави-членки за постигане на стратегическите цели.

От 1997 г. Споразумението за митническо сътрудничество и взаимопомощ в

митническата област (CMAA) имаше за цел да създаде гладки търговски отношения

между Европейската общност и Съединените щати. За постигане на целта на

споразумението, двете страни се ангажираха да развиват митническо сътрудничество с

възможно най-широк обхват. Член 3 от Споразумението предвижда възможността за

разширяване на приложното му поле по взаимно съгласие.

На 22 април 2004 г., двете страни подписаха споразумение, което разшири

обхвата на споразумението 1997 година. С цел задоволяване на веригата на доставки на

сигурността на трансатлантическата търговия, ЕС и САЩ ще разширят митническото

сътрудничество, за да гарантират, че общият митнически контрол се дължи на мерките

за сигурност.

Споразумението предвижда бързото разрастване на „Инициативата за

сигурност за всички пристанища в Общността”, които отговарят на съответните

изисквания. Тя има за цел да подобри сигурността на товара както за ЕС, и САЩ, като

същевременно се гарантира равно третиране на американските и европейските

пристанища и оператори. Също така установява работна програма за изпълнението на

следните мерки:

19

Разработване на стандарти за риск техники за управление;

Информация за идентифициране на високорискови пратки, внасяни от

страните;

Програми за промишлено сътрудничество.

Необходимо е външно координиране на стандартите за митнически контрол със

Съединените американски щати също така е необходимо да се гарантира

веригата на сигурността и да се гарантира свободният поток на легитимната търговия,

извършвана с контейнери. Важно е да се гарантира, че всички пристанища могат да

участват в „Инициативата за сигурност на контейнерите на основата на единни

принципи.

Споразумението има за цел да подобри сигурността на реципрочна основа, така

че да се осигури сътрудничество в областта на развитието на действията в някои

области на контрол, за който Общността е компетентна. Това сътрудничество трябва

също да се улесни законната търговия и на двете страни.

Държавите-членки трябва да могат да разширят „Инициативата за сигурност

(CSI) за всички пристанища на Общността”, в сътрудничество със Съединените

американски щати. За да направят това, държавите-членки трябва да идентифицират

портовете, които участват в инициативата и да бъдат на разположение за

американските служители на митническите администрации в тези пристанища или да

запазят съществуващите декларации на принципа по тази точка в съответствие с

Договора и с разширено CMAA.

За да продължи да се разширява и засилва митническото сътрудничество между

Общността и Съединените щати, сътрудничеството между държавите-членки и

институциите на Общността е необходимо консултативна процедура, според която

държавите-членки, които договарят споразумения със Съединените американски щати

в областта, уредена с разширеното CMAA трябва да се консултират с Комисията и

другите държави-членки преди това. Целта на тези консултации е да улесни обмена на

информация и да гарантира, че договорените споразумения са в съответствие с

Договора, на общи политики и с CMAA. Ако Комисията счита, че споразуменията,

които една държава-членка желае да включи в сътрудничество със Съединените

американски щати, не отговаря, тя информира съответната държава-членка. По същия

начин, държавата-членка е информирана, когато един обект трябва да се разгледа по

реда на удължения CMAA.

20

ЕС и САЩ съвместно комитет за митническо сътрудничество имат за задача

намирането на подходяща форма и съдържание на документите и мерките с оглед на

продължаване на прилагането на засиленото и разширеното митническо

сътрудничество в рамките на споразумението. Споразумението предвижда създаване на

работна група, съставена от представители на американските митнически власти,

подпомагани от заинтересуваните държави-членки. Тази група има за задача да

разгледа и даде препоръки, в следните области:

Определяне на минималните стандарти, по-специално с оглед участието в

CSI, и препоръчването на методи, чрез които тези стандарти могат да бъдат изпълнени;

Идентифициране и разширяване на прилагането на най-добрите практики

относно контрола за сигурност на международната търговия, особено тези, разработени

в рамките на CSI;

Определяне и въвеждане на стандарти за информацията, необходима за

идентифициране и контрол на високорискови пратки, които минават транзит през

Съединените щати и Европейската общност;

Подобряване и създаване на стандарти за идентифициране и наблюдаване

на такива високорискови пратки, които да включват обмен на информация,

използването на автоматизирани системи за идентифициране и развитие на минимални

стандарти за технологии за инспекция и методологии на наблюдение;

Подобряване и създаване на стандарти за програми за партньорство,

предназначени за подобряване на веригата на доставки за сигурност и улесняване на

законната търговия;

Идентифициране на всякакви законодателни промени, които ще бъдат

необходими за изпълнение на препоръките на работната група;

Обсъждане на видовете документи и мерки за по-нататъшно прилагане

засиленото и разширено митническо сътрудничество по въпросите, описани в

приложението към споразумението. Работната група редовно се отчита пред

Съвместния комитет, комисара на САЩ по митническа и гранична защита и

генералния директор на ГД "Данъчно облагане и митнически съюз" на Комисията.

Паратарифен протекционизъм - това е специфично средство за увеличаване на

митническите бариери посредством класифициране на стоките в митническата тарифа,

по начин различен от общоприетия. Всички нации в света прилагат „Хармонизираната

система” за описание и кодиране на стоките. В отделни митнически тарифи

съществуват отклонения от тази система, с които определени стокови позиции се

21

„преместват” от една глава в друга, където прилаганите митнически ставки са по-

високи.

Уловките на паратарифния протекционизъм затрудняват дейността на

чуждестранните производители и предполагат изключително добро познаване на

митническата тарифа в страната- импортьор. Проблемът за износителите се усложнява

и от факта, че паратарифните мерки често се въвеждат с времеви характер, със задна

дата или не се оповестяват официално.

3. Инструменти за търговска защита

Антидъмпингови мерки:

Основният регламент за реда и условията за въвеждане на мерки срещу

дъмпингов внос е Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за

защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност

(кодифицирана версия), който заменя Регламент на Съвета № 384/96 за защита срещу

дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (публикуван в

Официален вестник на ЕС - L 56 от 6.3.1996, в сила от 6 март 1996 г.) и всички негови

изменения. Този регламент се основава на Споразумението за прилагане на чл. VІ от

Общото споразумение за митата и търговията (за защита от дъмпингов внос).

Често се смята, че във всички случаи на внос на стоки на ниска цена се

практикува дъмпинг, но всъщност това не е така. Съгласно основния регламент, мерки

срещу дъмпингов внос могат да се предприемат, но само ако са изпълнени следните

условия:

Наличие на доказателства, че вносът на определен продукт е

дъмпингов, т.е. експортната цена за продажба на този продукт на пазара на Общността

е по-ниска от цената за местния пазар на страната, от която стоката произхожда, т.е.

местния пазар на производителя на стоката.

Наличие на вреда или заплаха от вреда, причинена от дъмпинговия

внос за значителна част от промишлеността на ЕС като: загуба на пазарен дял, спад

на цените на местните производители, намаляване на производството, продажбите,

реализираната печалба, продуктивност и др.;

22

Предприемането на антидъмпингова мярка е в интерес на Общността: при

провеждането на процедура по разследване на дъмпингов внос се оценява дали цената

за Общността в случай на въвеждане на антидъмпингово мито няма да бъде

непропорционално висока в сравнение с очакваната полза за местните производители.

Когато производителите от Общността установят, че дъмпингов внос от страни,

които не са членки на Европейския съюз им причинява вреда, те могат да подадат

заявление за въвеждане на антидъмпингова мярка до Европейската комисия, както

директно така и чрез националните компетентни власти. В рамките на 45 дни (от

получаването на заявлението) Комисията разглежда заявлението, провежда

консултации със страните - членки и взема решение дали са представени достатъчно

данни и доказателства, които да дават основание за провеждане на процедура по

разследване на дъмпингов внос.

Заявлението се отхвърля, ако не съдържа достатъчно доказателства, а също и ако

заявителите не представляват най-малко 25% от общото производство в Европейския

съюз на разглеждания продукт.

В случай, че бъде открита процедура по разследване, Европейската комисия

установява дали действително се прилага дъмпинг при вноса на съответния продукт и

дали дъмпингът причинява вреда на производителите от Общността. Антидъмпингови

мерки могат да бъдат въведени и ако се установи, че дъмпинговият внос препятства

стартирането на производство на разглеждания продукт в Общността, а също и когато

се установи, че дъмпинговият внос представлява непосредствено предстояща заплаха

от вреда за местната промишленост.

Антидъмпинговиете мерки се въвеждат, само ако бъде установено, че те са в

интерес на Общността като цяло.

Процедурата по разследване продължава до 1 година, като по изключение този

срок може да бъде удължен, но не повече от 3 месеца. Всички заинтересовани лица -

производители, вносители, потребители и др. могат да предоставят своето становище

относно мярката. По време на процедурата по разследване и след консултации със

страните - членки, Комисията може да въведе временна антидъмпингова мярка - мито,

което не може да надвишава дъмпинговия марж (разликата в цената на стоката за

пазара на страната на произход и цената за пазара на Общността). Временните

антидъмпингови мерки могат да се налагат за срок от шест до девет месеца.

Когато окончателно събраните при провеждането на процедурата по разследване

факти доказват, че е налице дъмпинг и причинена от него вреда, а също и че

23

предприемането на мярка е в интерес на Общността, след съгласуване със страните -

членки, Комисията внася предложение за въвеждане на антидъмпингова мярка за

разглеждане от Съвета на Министрите. Въз основа на предложението, Съветът налага

окончателно антидъмпингово мито. Окончателните антидъмпингови мита се въвеждат

за срок от 5 години освен ако при преразглеждане на мярката бъде установено, че ако

тя не се прилага, това би довело до подновяване на дъмпинга и вредата от него.

Преразглеждане при изтичане на срока на действие на антидъмпинговото мито се

предприема по искане на производителите от Общността или по инициатива на

Европейската Комисия като митата остават в сила до приключване на

преразглеждането.

Съгласно разпоредбите на Регламент 384/96г. може да се провеждат и междинни

преразглеждания на антидъмпинговата мярка в случай, че е налице съществена

промяна на обстоятелствата относно дъмпинга и вредата от него - например: ако има

данни, че действието на мярката вече не е необходимо за компенсиране на дъмпинга и

че няма вероятност след отмяната или промяната на антидъмпинговото мито да

продължи причиняването на вреда за местните производители; с цел изчисляване на

индивидуален дъмпингов марж на нови износители от страната на износа; ако мярката

вече не е достатъчна за да неутрализира дъмпинга, който причинява вреда и други

случаи.

Таблица 1 показва някои от антидъмпинговите мерки, които действат на

територията на ЕС. ЕС прилага тази защита по отношение на производство от

азиатските страни - Индия, Китай, Индонезия, Сингапур, Тайланд, Япония, а също и от

Русия и Украйна.5

Таблица 1

5 Доклад на Европейската комисия, 2009г.

24

Мерки срещу субсидиран внос - основният регламент за реда и условията за

въвеждане на мерки за защита срещу субсидиран внос е Регламент (ЕО) № 597/2009

НА Съвета от 11 юни 2009 година относно защитата срещу субсидиран внос от

държави, които не са членки на Европейската общност  (кодифицирана версия), който

заменя  Регламент на Съвета № 2026/97 за защита срещу субсидиран внос от страни,

които не са членки на Европейската общност и всички негови изменения . В този

регламент са включени правилата, определени в Споразумението за субсидиите и

изравнителните мерки по приложение 1А към Маракешкото споразумение за създаване

на Световната търговска организация. Съгласно Регламент № 597/2009 изравнителни

мита могат да се налагат само в случай на внос на стоки, за които правителствата (или

други държавни или общински органи) от страни, които не са членки на Европейския

съюз са предоставили субсидия (финансова помощ, независимо от формата на нейното

предоставяне, от която е реализирана изгода) и ако са изпълнени следните условия:

25

субсидията да е специфична, т.е. да е ограничена до едно предприятие,

производство или група предприятия или производства; да е зависеща от

осъществяването на износ или от използването на местни вместо вносни суровини и др.

Въпреки това, някои специфични субсидии (като например помощи за изостанали

райони, помощи за изследователски дейности, помощи за фирми с цел подпомагане на

приспособяването към нови правила за опазване на околната среда), ако отговарят на

определени условия, не са обект на прилагане на изравнителни мита;

вносът на субсидирания продукт да причинява вреда на

производителите от Общността;

въвеждането на изравнителни мита да е в интерес на Общността, т.е.

ползата от въвеждането на мярката срещу субсидиран внос да не бъде

непропорционално малка в сравнение с негативните последици, които биха могли да

настъпят в резултат на прилагането на мярката.

Както и при антидъмпинговите мерки, Европейската комисия провежда

разследване и при необходимост може да въведе временни мерки срещу субсидиран

внос. Окончателни мерки се въвеждат от Съвета на министрите.

4. Прилагане на Общата система за преференции и мерки за

стимулиране на износа

Общата система за преференции е отделен независим преференциален режим,

при който предвиденото тарифно третиране се предоставя в различни правни рамки и

самостоятелно действащи условия и изисквания. Към настоящия момент Европейският

съюз прилагат своите преференциални схеми, независимо една от друга и отделно от

преференциалното третиране, предоставено на страните в зоната за кумулация -стоките

по ОСП се третират като такива без произход за целите на пан-евро-

средиземноморската кумулация.

Освен НОН ставки, ЕС е предоставил преференции по ОСП на някои

африкански, карибски и тихоокеански страни в рамките на Конвенцията от Ломе, като

за повечето от тях прилаганите мита са нулеви.

26

България също прилага обща система за преференции при внос на памучни

прежди и конци от редица страни, като пълният списък на държавите, попадащи в тази

система, е приложен към Митническата тарифа.

В съответствие с одобрените насоки за развитие на текстилния сектор, в

дългосрочен план търговската политика на ЕС ще бъде насочена към подобряване

достъпа до пазара на трети страни в рамките на преговорите в СТО. В позицията на ЕК

е заложено намаляване на митата до възможно най-ниските възможни нива и

премахване на нетарифните пречки, като изключения ще се правят само за най-слабо

развитите страни. В тази посока е и предложението ползите от ОСП да бъдат насочени

към страните с най-големи нужди, т.е. най-слабо развитите страни или най-уязвимите

развиващи се страни. Бързото приключване на пан-евро-средиземноморската зона ще

бъде от ключово значение за развитието на текстилния сектор, доколкото ще позволи

на този сектор да запази цялата производствена верига близо до пазарите на ЕС, като

запази доброто съотношение разходи-качество-географска близост.

Мерки за стимулиране на износа

Осигуряването на по-добри от потенциалните пазарни позиции на местните

производители на международните пазари представляват втория ешелон на

съвременната протекционистична политика. Арсеналът от средства в този случай е

предназначен да компенсира загубите и пропуснатите печалби на местните

производители при експортната реализация на стоки на цени равни, или по-ниски от

международните. Тази разлика местните производители получават като финансови

субсидии (пряко субсидиране) или чрез намаляване на производствените и други

разходи (косвено субсидиране).

Косвеното субсидиране на износа намира приложение в:

Предоставяне на производствени фактори по цени, по-ниски от

действащите на вътрешния или международните пазари. В тази група влизат

средства като:

административно определяне на занижени цени на материалите и

енергоносителите за екпортни производства;

Предоставянето на производствени кредити без лихви,с по-ниски от пазарните

лихви, с дълъг гратисен период, с възможност за опрощаване на кредитите при

изпълнение на на условията, различни от производствените;

27

Поемане част от разходите за квалификация, преквалификация, отдих и

социални придобивки на заетите в експортните производства.

Предоставяне на производствени и търговски услуги при занижени цени

или безвъзмездно:

транспортиране на стоките при занижени навла;

застраховка на експортните стоки срещу всички рискове по намалени

застрахователни такси;

предоставяне на спедиторски услуги при занижени комисионни;

предоставяне на складови, товаро-разтоварни, маркетингови,

информационни услуги по намалени цени;

предоставяне на резултати от фундаментални и практико-приложни

изследвания в държавни научно-изследователски институти и лаоратории.

Намаляване на данъчната тежест на стопанските субекти, произвеждащи за

износ чрез намаляване на ставките или опрощаване на дължимите корпоративни,

косвени, подоходни данъци, вноските за социално и здравно осигуряване,

освобождаване от митни сборове при вноса на суровини и оборудване.

Целта на защитните мерки е да се предотврати увреждането на производството и

пазара на Европейската Организация от вноса на дадена стока. Разгледаните

инструменти на търговската защита са срещу дъмпингов и субсидиран внос, незаконни

търговски практики. За общия експортен режим основно е износът на стоки от

Европейската Общност към трети страни, не подлежи на количествени ограничения.

Характерно за този износ, е че за някои видове стоки той е силно субсидиран.

28

ВТОРА ГЛАВА. ВЪНШНОТЪРГОВСКА ОРИЕНТАЦИЯ НА ЕС

1. ЕС в световното стопанство

Международната търговия обхваща съвкупност от търговски, платежни,

транспортни, правни и организационни отношения между държавите произлезли от

размяната на стоки, услуги и други ценности. Причините за съществуването на

международната търговия се поражда от:

необходимост от вносни суровини за производство в дадена страна;

националния пазар не може да поеме произведената продукция;

съществуването на дейност, която обслужва други държави – транспорт,

туризъм и др.

Принципът на икономическа изгода лежи в основата на международната

търговия и се проявява като обективна сила определена от Рикардо като закон за

сравнителните производства. Всяка страна се специализира в износа на онези стоки, за

които има най- благоприятни условия, чрез тях те се индентифицират на

международния пазар, като например България с киселото мляко или българската роза.

Всяка страна сама решава какво и колко да произвежда, какво и в какъв обем да купува

или продава на международния пазар. Икономическата изгода от международния обем

формира цялостното икономическо състояние и степента на развитие на съответната

страна. Световната практика е богата на примери, доказващи реализацията на висок

ефект от международната търговия както на страни богати на суровини, така и с

оскъдни природни ресурси, а някои и с неблагоприятни климатични условия, но с

висок научно- технически потенциал и силни конкурентни позиции на световния пазар.

Външнотърговската политика е пресечената област на икономическата и

външната политика на всяка държава. Дефинира се като съвкупност от теоретични

обосновки , конкретни пазарни и административни мерки и организационни форми,

въведени с цел защита и реализация на интересите на основните икономически субекти

в националната икономика в техните стопански взаимоотношения с външния свят.

Както при всяка политика, и в основата на външнотърговската стоят определени

интереси, в този случай – тези на потребителите и производителите. Интересът на

29

потребителите в националната икономика е да постигнат максималната полза от пакета

стоки и услуги, които могат да закупят на вътрешния пазар. В решаването на задачата

за максимизиране на ползата те са ограничени от размера на разполагаемия си доход,

който за тях във всеки момент е крайна величина, както и от действащите на вътрешния

пазар цени. Максимална полезна комбинация от стоки и услуги потребителите могат да

постигнат в условията на алтернативност или възможност за избор. В случай, че на

вътрешния пазар потребителите намират стоки не само то местното производство, но и

от внос, те могат да осъществят по-пълно правото си на избор.

По презумпция вносните стоки конкурират местните на вътрешния пазар с по-

високо качество на същата цена или с по-ниска цена на същото качество. Така

свободното навлизане на чуждестранни стоки с по-високи конкурентни предимства е в

интерес на потребителите. Този тип външнотърговска политика, при който стоковите

потоци през граница не се регулират с държавни мерки, а навлизането на вносните

стоки и услуги на вътрешния пазар се мотивира единствено от пазарните механизми се

нарича политика на свободната търговия ( free trade).

Освен да защитава конкретните потребителски интереси, политиката на

свободната търговия има благоприятен ефект върху цялата икономика. Под натиска на

чуждестранната конкуренция местните производители са принудени да отговарят с

адекватни цени и качество на стоките.

При обективно зададени цени на производствените фактори местните

производители оптимизират производството единствено чрез усъвършенстване на

технологията и организацията на производството. Инвестициите в нова техника и

технологии повишават цялостния технически потенциал на националната икономика. С

това политиката на свободната търговия косвено предизвиква технологичен за сметка

на екстензивния икономически растеж. Този благоприятен ефект се проявява в средно-

и дългосрочен времеви план.

На използвания в ЕС език като “ външни отношения” се означават попадащите

в рамките на компетенциите на Европейската общност отношения с нечленуващи в нея

държави и с международни организации в областите икономика и търговия. Въпреки

тяхната външнополитическа важност, те трябва да се различават по своето естество и

от юридическа гледна точка от общата външна политика и политиката за сигурност,

чийто предмет са в частност политическите отношения на ЕС с трети държави и

международни организации. Външните отношения, чиято главна част са общата

търговска политика, политиката на асоцииране и развитие, се основават на общата

30

митническа тарифа на Европейската общност, на предадените на органите на ЕО

външни компетенции, на договорно – определени процедурни правила, на един

обхватен корпус от установено от Общността право и на постоянна растяща плетеница

от двустранни и многостранни споразумения с трети държави.

ЕС е сравнително нов участник на световната сцена. Въпреки това той

притежава голяма икономическа мощ. ЕС е най-големият пазар в света и най-големият

износител на промишлени изделия и услуги, както и най-големият източник на

инвестиции. Той разполага с търговски връзки в цял свят и е водещ донор на помощи.

Силата на ЕС произтича също така от общото политическо и културно влияние на

неговите 27 държави-членки. Неговата еволюция му помага да постигне по-голяма

последователност в областта на външните отношения и все по-често той играе роля,

излизаща от рамките на традиционните сфери на търговията и предоставянето на

помощи. Поради размера и важността на вътрешния му пазар това, което ЕС прави днес

на своята територия в най-различни области — от енергийна сигурност до определяне

на стандарти за сигурност за играчките, — утре често има ефект в световен план.

Обикновено светът се вслушва в гласа на ЕС. Доказателство за това бе неговото

влияние по време на международните преговори за борбата с изменението на климата и

планирането на мерки за възстановяване от икономическата и финансовата криза.

Външните отношения на ЕС представляват все по-малко отделна сфера на

дейност на ЕС, а по-скоро по-широко прилагане в географски план на неговите основни

ценности и принципи. Това проличава ясно в политиката по разширяването на ЕС,

където той провежда преговори със съседни държави, отговарящи на условията, за това

как и кога те ще приемат съвкупността от правилата и практиките на ЕС. Същият

процес може да се наблюдава обаче и по отношение на външните отношения на ЕС в

по-широк план, а именно с по-отдалечените съседни държави, в неговите търговски и

дипломатически връзки по света и в помощта за развиващите се страни. Икономиката

на Европейския съюз заема ако не най-важното, то едно от най-важните места в

световната икономика и следователно в процеса на глобализация. За да се добие

представа за значението на ЕС, което има за глобализацията на икономиката, е

необходимо преди всичко да очертаем неговия дял в световния брутен вътрешен

продукт. Както се вижда в таблицата по-долу.

31

Таблица 2

Европейският съюз в световната икономика6

Показател Субект 2009 2010 2011

П/ текущи цени

($)

Светът

ЕС

Дял на ЕС (%)

61,220.961

18,387.506

30%

57,937.460

16,447.259

28%

61,781.491

16,543.219

27%

БВП/ постоянни

цени, претеглени

през

покупателната

сила ( РРР, $)

Светът

ЕС

Дял на ЕС (%)

69,569.435

15,249.749

22%

69,808.807

14,793.979

21%

73,199.609

15,046.884

21%

БВП/ постоянни

цени

Светът

ЕС

3,0

0,95

- 0,6

- 4,08

4,21

1,02

От таблицата се вижда, че в съвременното глобално стопанство Европейският

съюз е една от най-динамично развиващите се икономически обособени части и една от

големите икономически сили в света. Въпреки че влизащите в него страни са

относително бедни на природни ресурси, ЕС заема ключово място в международното

разделение на труда.

ЕС се равнява на около 30% от глобалния БВП, което е впечатляващ дял. За

сравнвние трябва да се изтъкен фактът, че делът на САЩ в глобалния брутен вътрешен

продукт е също около 20%, а този на Япония – 6-7%7. Така еврозоната произвежда

16.2% от паритетния БНД в световен мащаб, ЕС-15 - 20.3%, ЕС-25 - 22%, а ЕС-27 -

22.5%. Визираният паритетен показател за САЩ, възлизащ на 10 414 млрд. USD, е с

6.1% по-висок от този на ЕС-15. Но ЕС-25 вече превъзхожда с 2.6% показателя на

Щатите, а при този на ЕС-27 процентът на превишение в полза на разширения

Евросъюз става 4.5%. ЕС-27 показва и показател, надвишаващ 3.13 пъти този на

Япония, където БНД е 3481 милиарда долара. Това означава, че с разширяването си ЕС-

27 получава реален шанс да се утвърди като първа икономическа сила в света по общия

6 Изчислено по данни от: IMF, World Economic Outlook Database7 IMF, World Economic Outlook Database

32

обем на брутния си национален доход по паритетни курсове. За сравнение паритетният

брутен национален доход на ЕС-27 е по-голям от същия на Китай 1.88 пъти, на Индия

3.92 пъти, на Русия 9.34 пъти. Държавата от ЕС с най-голям паритетен брутен

национален доход е Германия с 2226 млрд. USD, на второ място е Франция с 1609

млрд. USD, на трето е Великобритания с 1574 млрд. USD, а на четвърто - Италия с 1510

млрд. USD. Германия, Франция и Италия осигуряват 68.1% от паритетния БНД на

еврозоната, а четирите страни заедно 70.1% от този на ЕС-15, 64.8% от паритетния БНД

на ЕС-25 и 63.6% от същия на ЕС-27. Само Германия дава 28.4% от БНД по паритети

на еврозоната, 22.7% от съответния на ЕС-15, 20.9% на ЕС-25 и 20.5% на ЕС-27.

Германия и Франция съвкупно дават 48.9% от брутния национален доход по паритети

на еврозоната и 35.4% от съответния доход на ЕС-27.

Приведените по-горе числа са икономическото обяснение за важната роля, която

"големите" страни играят и ще играят и в бъдеще в ЕС, и очертават същевременно

особеното място на Германия, както и на оста Германия - Франция, за напредъка и

задълбочаването на евроинтеграцията. В статистиката на Световната банка ще видим

още, че от благосъстоятелните 966 милиона /т. нар. "златен милиард"/ от човечеството

305 милиона, или 31.6%, съставляват населението на еврозоната, а 378 милиона 39.1%/

- тези от ЕС-15. Еврозоната разполага с брутен национален доход на глава от

населението, паритетно възлизащ на 25 700 USD годишно. За ЕС-15 показателят е 25

974 USD. Въпросната сума за ЕС-25 вече спада на 23 687 USD, а за ЕС-27 - на 22 628

USD. САЩ имат по 36 110 USD на човек, а Япония - 27 380.

Следователно Европейският валутен съюз е на равнище от 71.2% от това на

САЩ по паритетен брутен национален доход на глава от населението. Спрямо Япония

въпросното равнище е 93.9%. При ЕС-15 съотношението на анализирания показател

спрямо този на САЩ е 71.9%, а по отношение на японския е 94.9%. При ЕС-25

брутният национален доход на глава и по паритети е 65.6% от нивото на САЩ, а при

ЕС-27 - 62.7%. Отнесени към Япония, съответните показатели за ЕС-25 и ЕС-27 дават

86.5 и 82.6%. Всъщност в ЕС има само една държава с по-голям съответен брутен

национален доход на глава от населението от този на САЩ и това е Люксембург, в

която той възлиза на 53 290 паритетни долара. Обобщавайки, трябва да подчертаем, че

независимо от високия стандарт, постигнат в ЕС-15 и в "европейското ядро", т.е. в

еврозоната, може да се констатира, че изоставането във факторната производителност

от световния лидер Съединените щати е значително. Макар и с немного, Евросъюзът

изостава в контекста също от Япония.

33

В тази част на света се произвеждат 19,4% от промишлената продукция в света8.

По този показател ЕС заема второ място след САЩ , на който се падат 25, 8% . Въпреки

това, ЕС е най-голямата търговска сила в света. На него се падат около 20% от

световната търговия и около 40% от световния износ9.

Дял на вноса в ЕС 10 Дял на износа от ЕС 11

.

Фигура 1 Фигура 2

8 Dicken, P. Global Shift9 Ibid.10 Източник :Евростат11 Източник : Евростат

34

Фигура 3

ЕС и другите главни „ играчи” в

международната търговия12

стойности в млрд. евро.

Икономическата и политическата обстановка през периода 2008-2009г. оставиха

своя отпечатък върху външната търговия на ЕС в световен мащаб. Сборът от износа и

вноса през разглеждания период е намалял с една пета. Вносът е спаднал повече от

износа, което води до намаляване на обшия търговски дефицит с 150 милиарда евро,

почти 60%. Износът на ЕС за САЩ отбеляза драстичен спад. Въпреки това износа за

Русия, която през 2008г. беше вторият по големина търговски партньор за износ отчете

спад с около една трета. Така Русия остана на четвърто място след Швейцария и Китай.

Най-голям процент спад има при износа на енергийни продукти и главно бензин, които

са намалели с близо една трета. Китай си остава най-големия вносител в ЕС.

Общия спад за разглеждания период е 23%. Намаляването на енергийните

суровини е намаляло с над една трета и при двете държави, което е половината от

общия спад на вноса.

Всички държави- членки отчитат спад в общия обем на търговията си, но най-

осезаемо се усеща в Гърция, Литва, Румъния, България и Финландия, като всички те

отчетоха спад с над 30%.

Фигура 4

12 Източник : Евростат

35

Дял на водещите търговски сили в глобалната търговия със стоки (%)13

При експорта ЕС е на водеща позиция сред глобалните икономики, а при вноса е

на второ място след САЩ. ЕС представлява 17% от световната търговия.

Въпреки кризисната ситуация за икономиката на страните, ЕС си остава водеща

сила,. След съпоставката на данни за последната година с други големи икономики, се

отчита, че сумата на износа и вноса е в размер на 2 871 500 000 000, от които вносът

представлява 55%. В резултат, на което търговския дефицит възлиза на 258,5 млрд.

Евро. Вторият по-големина основен играч е САЩ, като общия търговски обем е

2 355,7 млрд. евро. Въпреки това търговския дефицит на САЩ е значително по-висок

588,1млр. евро ( в резултат на по- големия обем на вноса 62% от общия обем на

търговията). Китай заема трето място с общ търговски обем 1 742,8 и търговски

излишък 202,7 млрд. евро. Япония и Канада са с по-малко търговски излишъци 12,8

млрд. евро и съответно 32,8млрд.евро.

Непрекъснатият растеж на ЕС-27 от 2003 до 2008 година рязко се преобърна

през 2009 г.

13 Източник: Евростат

36

ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ

Договорната основа на общата външнотърговска политика на ЕС са Членове 131 до 134

от Договора за Европейска общност.

Европейският съюз е най-голямата търговска сила в света, с 20% дял в глобалния внос

и износ. ЕС има водеща роля в усилията за либерализиране на световната търговия в

името на ползата както за богатите, така и за бедните държави.

Външната търговия е един от първите инструменти на европейската интеграция, където

Държавите членки прехвърлиха на Общността част от суверенитета си. Страните от ЕС

участват като единна група в международните търговски преговори.

ЕС вярва в отварянето на пазарите за внос отвън и очаква неговите търговски

партньори да направят същото. Той обаче е готов да направи отстъпки за развиващите

се страни като им разреши да отворят пазарите си по-бавно, отколкото индустриалните

държави и по този начин им помогне да се интегрират в световната търговска система.

ЕС е ключов фактор в световните търговски преговори за либерализация. Целта на тези

преговори, които сега се водят в рамките на Световната търговска организация (СТО) е

да намалят тарифите за внос и да премахнат бариерите в световната търговия. В

резултат на досегашните преговори средната митническа тарифан а ЕС спадна до 4% и

е една от най-ниските в света.

ЕС е създал мрежа от двустранни търговски споразумения с отделни страни и региони

по света. Той има такива споразумения със съседните страни в Средиземноморския

басейн, както и с Русия и другите републики от бившия Съветски съюз.

Търговската политика на ЕС е тясно свързана с неговата политика за подпомагане на

развитието. ЕС е предоставил свободен и преференциален достъп до своите пазари на

повечето от развиващите се страни и на новите икономики, както и на икономиките в

преход. За 49-те най-бедни страни в света преференциите са още по-големи – с

изключение на оръжията, всички техни стоки влизат безмитно на вътрешния пазар.

Със 78 държави от Африка, Карибието и Тихоокеанския регион ЕС прилага нова

търговска стратегия, с цел да улесни интегрирането им в световната икономика.

Споразумение за свободна търговия има и с ЮАР, подобни споразумения се договарят

и с шестте страни от Персийския залив: Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска

Арабия и Обединените арабски емирства.

37

ЕС има споразумения за търговия и асоцииране с Мексико и Чили и подготвя

либерализирането на търговията с групата “Меркосюр” (Аржентина, Бразилия,

Парагвай и Уругвай).

ЕС няма специални търговски споразумения с основните си търговски партньори като

САЩ и Япония. Търговията с тях се подчинява на правилата на СТО, макар че ЕС има

много двустранни споразумения в отделните сектори.

Фигура 5

ЕС и търговия с неговите партньори14 - експорт и импорт

0% 20% 40% 60% 80% 100%

другипроизводствени

материали

химическипрепарати

суровини

САЩ

Китай

Русия

Турция

Япония

Други

Германия отбеляза най-голям спад в износа си на машини и превозни средства

извън пределите на ЕС с почти 40 млрд. Евро. Спадът беше ясно изразен в износа на

автомобили, който спадна драстично през 2008-2009г. Франция и Италия също

отчетоха намаляване на износа на машини с близо 10 млрд.евро. Във Франция най-

голям спад се отчете при въздухоплавателни средства и съответното оборудване,

докато в Италия намаля износа на машини и оборудване за индустрията. В процентно

изражение Естония, Финландия и Литва са най-силно засегнати от намаляване износа

на машини и превозни средства. Финландия отбелязва спад с над половината в износа

си с телекомуникационно оборудване. Великобритания отбелязва спад в търговията си

със скъпоценни камъни и метали с 3,9 млрд. евро.

14 Източник: Database

38

Вносът на енергийни продукти намалява драстично с 166,2 млрд. евро.

Съединените щати е основна дестинация за почти всички продуктови групи, изнасяни

от ЕС-27. Единственото изключение е в износа на суровини, на които над една пета

отиват в Китай. Въпреки това, по отношение на най-голямата продуктова група,

изнасяни за Китай по отношение на стойност са машини и транспортно оборудване,

което съставлява повече от половината от ЕС-27 общият износ на Китай.

Съединените щати бяха основният източник на ЕС-27 за внос е на три групи

продукти, химикали, суровини и храни и напитки, които заедно представляват само

една пета от общия внос. ЕС-27 внос на химикали идва главно от САЩ (33,9 млрд.

евро) и Швейцария (27,1млрд.евро), докато вноса на енергия идва от Русия (85,2 млрд.

евро) и Норвегия (37.3 млрд. евро). Китай е основен източник за внос на ЕС-27 на

машини и транспортни средства (102,1 милиарда евро) и други промишлени изделия

(98,1 млрд. евро), двете най-големи групи, представляващи повече от половината от

общия внос.

Фигура 6

Акциите в операции на ЕС си с останалия свят (в%)15

От направеният сравнителен анализ за състоянието на ЕС и неговото място на

световната търговска сцена става видно, че приетата стратегия за външнотърговска

дейност е правилна и гарантира на страните – членки, условия за възходящо развитие

на икономиките им.

15 Източник : Евростат

39

2. Структура на външнотърговските отношения на ЕС

От началото на 90-те години нови измерения получиха отношенията между

Европейския съюз и страните от Централна и Източна Европа.

Целенасочената търговска политика на ЕС е довела до обособяване на няколко групи

държави, които са получили различни преференции в търговско – икономическите си

отношения с Европейския съюз. В приоритетите на общата търговска политика

специално място е отредено на Австралия и Нова Зеландия, някои средиземноморски,

африкански, азиатски и латиноамерикански страни.

По договора от 1-ви януари 1994 година между Европейския съюз и страните от

ЕАСТ , по силата на които беше създадено така нареченото Европейско

икономическо пространство или Европейска икономическа зона . По силата на

това споразумение между двете интеграционни общности се създава зона за свободна

търговия с промишлени стоки.

На специално място във външнотърговската политика на Европейския съюз са

поставени отношенията със САЩ и Канада. Разгледан като най-голям търговски

партньор на ЕС е САЩ ( търговията между ЕС възлиза на около 1 млр. евро на ден).

Освен срещи на върна на 6 месеца, интензивни контакти има през цялото време на

интензивни нива: бизнес диалози, диалози между потребителите, профсъюзните

деятели и тези за опазване на околната среда, а така също и чести срещи включващи

официални лица, министри и членове на ЕС парламент и конгреса на САЩ. Начинът по

който ЕС и САЩ разрешиха съвместни въпроси включващи закона за конкуренцията

или взаимното признаване на техническите стандарти, служи за модел на отношенията

на Съюза с други страни, включително Япония и Канада, която от друга страна, поставя

на първо място са поставени отношенията с Европейския съюз. Залегнали в търговската

политика на ЕС са и отношенията с другите европейски страни, анализирайки

ситуацията, политиката на Европейския съюз е тясно свързана с въпросите за

разширяването му с тенденция да възроди своята лидерска роля в световното развитие.

Тази цел за световно развитие налага на търговската политика да разширява възгледите

си. Също така се отделя и специално внимание на някои държави от Азия.

40

2.1. Европейския съюз и страните от Средиземноморието

Недалеч от Европа, на брега на Средиземно море се намират страни, с които

Европейският съюз има исторически и културни връзки. Миграцията между двата

региона е голяма, налице е и потенциал за още по-голяма. Ето защо тези страни са

много важни като партньори на Европейския съюз, който предпочита да води политика

за регионална интеграция на Средиземноморието.

Средиземноморските съседи на ЕС са сред първите, които установяват

специални икономически и търговски връзки със Съюза. През ноември 1995 в

Барселона се провежда конференция, на която присъстват всички страни-членки на ЕС

и страните, граничещи със Средиземноморието (с изключение на Либия, Албания и

страните от бивша Югославия). Тази конференция поставя основите на ново

европейско-средиземноморско сътрудничество, базирано на контрол над въоръженията

и на мирно разрешаване на конфликтите. Идеята е да се създаде европейско-

средиземноморска свободна търговска зона в съответствие с правилата на СТО. Когато

това се случи, произведените стоки ще  се търгуват без мита на този

транссредиземноморски пазар, който ще се превърне в най-голямата свободна

търговска зона в света с 800 милиона потребители. Едно икономическо партньорство,

което ще се допълни и от партньорство в социалната, културната и други области.

2.2. Взаимоотношения с развиващите се страни

С Договора от Рим (1957) предишните колонии и задморски територии на

някои страни-членки на Европейския съюз се асоциират към Общността.

Деколонизацията, която започва в началото на 60-те години, превръща тази връзка в

асоциация на суверенни страни.

Отношенията на Европейския съюз със Световната търговска организация

Развитието на международните отношения през втората половина на XX век е

белязано от интензивното икономическо сътрудничество между държавите и

международните орканизации както на регионално, така и на световно равнище.

41

2.3. Отношенията между ЕС и СТО

Те предизвикват интерес най-вече от гледна точка на статуса на ЕС като

международна организация и неговото членство в друга международна организация-

Световната търговска организация.

Представителството на ЕС пред СТО се осъществява от Комисията с

изключение на въпросите, които предполагат споделени компетенции, например

търговията с услуги и търговията с интелектуална собственост. В тези случаи

Комисията и държавите членки следва да действат съвместно. Като най-голям

търговски партньор ЕС упражнява решаващо влияние за поддържане на европейския

пазар. Политиката, която активно следва ЕС в рамките на СТО, се отнася главно до

инвестициите /постигането на благоприятни условия за задгранични инвестиции е

необходима основа на по-нататъшната интеграция на световната икономика/, околната

среда/централен аспект на по-глобалната задача за устойчиво екологическо

балансирано развитие/, и до търговските и трудови стандарти / популяризиране на

основните производствени стандарти в международната търговия/.

По време на Конференцията на представителите на правителствата на страните –

членки на СТО, май 1998година в Женева, ЕС потвърждава подкрепата си за

всестранно, широкообхватни преговори на СТО от 2000 година, като крачка напред

към развитието на многостранната либерализация на търговията в света. Основни

позиции и насоки на търговската политика на ЕС в контекста на СТО:

Инвестиции: ЕС подкрепя приемането на многостранна основа на

благоприятстващ режим за чуждестранните преки инвестиции, който би

облагодетелствувал еднакво и инвеститорите, и приемащите страни; осигуряването на

подходящите условия за чуждестранни инвестиции е предпоставка за развитието на

търговията;

Конкуренцията: ЕС счита, че е важно да се постигне състояние и условие

на конкуренция, които да подкрепят ефективния пазарен достъп в все по-

интегриращата се световна икономика;

Търговските и трудовите стандарти: ЕС се ръководи от разбирането, че

икономическия растеж трябва да се движи от либерализацията на търговията и еднакви

трудови стандарти;

42

Международно митническо споразумение: цели непрекъснато намаляване

на митата;

Комуникациите: подписването на Основно споразумение за

комуникациите през 1997 година е важно за разширяването на обхвата на

международните правила. Особено значение имат телекомуникациите;

Отваряне на търговска политика спрямо по-слабите страни, за по-пълното

им интегриране в световното стопанство и многостранната търговска система; ЕС

улеснява достъпа до собствените си пазари за стоките от развиващите се страни в

контекста на своята ОСП /обща система за преференции/ и подготвя развитие на

спогодбите за пазарен достъп с партньорите си след 2000 година.

ЕС е заинтересован от напредък в области като улесняването на

търговията, международните стандарти и процедури съгласно Споразумението за

техническите бариери пред търговията, правилата за произход на стоките, и в дебатите

в СТО;

ЕС полага усилия да развие своите споразумения за регионалната

преференциална търговия. ЕС счита, че регионалните политики трябва да бъдат

съвместими помежду си;

ЕС е ангажиран в усъвършенстването на Споразумението за държавните

поръчки, и в увеличаването както на броя на страните по него, така и обхвата му- важна

област за бъдеща либерализация.

Ключов момент в търговската политика на ЕС е неговата принципна позиция в

полза на по-нататъшна многостранна либерализация, съсредоточена в системата на

СТО.

Търговската политика на ЕС е тясно свързана с политиката на развитие. Съюзът

предоставя безмитен достъп или по-ниски тарифи за вноса от развиващи се страни по

линия на Общата система за преференции (GSP). Той стига още по-далеч по отношение

на най-бедните 49 страни в света, като целият им износ за ЕС – с изключение на

оръжията – е безмитен.

43

2.4. ЕС разработи нова стратегия за търговия и развитие със страните от

АКБТ

Отношенията на ЕК със 78 партньори от групата АКТБ (Африка, Карибите

и Тихоокеанския басейн), цели тяхното интегриране в световната икономика. Съюзът

има търговско споразумение с Република Южна Африка, което се очаква да доведе до

свободна търговия, и преговаря за споразумение за свободна търговия с шестте страни

членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив – Бахрейн, Кувейт, Оман,

Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. ЕС има споразумения с

Мексико и Чили и се опитва да постигне споразумение за либерализиране на

търговията с групата Меркосур – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. То е

резултат от Конвенцията от Ломе – първоначално подписана през 1975 в столицата на

Того и впоследствие регулярно преработвана във времето.

Споразумението от Котону, подписано през юни 2000 в столицата на Бенин,

поставя началото на нов етап в европейската политика за развитие на света и има по-

широк обхват. То въвежда например нови процедури в случаи на погазване на

човешките права. Европейският съюз направи специални търговски отстъпки за най-

малко развитите страни, които слагат подписа си под него.

Разработвайки стратегии Европейския съюз обхваща въпросите на търговията,

инвестициите, промишленото сътрудничество, научните изследвания и технологиите.

2.5. Политическите и икономическите отношенията между Европейския

съюз и Африка

През последните години БВП генериран в Африка е нараснал по-бързо от този

на ЕС, но това е било компенсирано от сравнително голямото увеличение на

потребителските цени. От 2004 година насам търговията на ЕС с Африка е взела ясен

подем, стойността на вноса (главно енергийни продукти) е съобразен с този на вноса

44

(главно машини и оборудване). През 2008г. Либия класира на първо място ЕС по внос

на стоки и услуги. Южна Африка е била основната дестинация на ЕС при износа на

стоки. Европейския съюз също посочва търговски дефицит в търговията с услуги в

африканските страни, което се е повлияло в значителна степен от туристическите

дестинации в Северна Африка.

След няколко години на относителна стагнация в търговията с Африка, следва

време на подем. Общата стойност на стоките внасяни в ЕС от Африка възлиза на 158

милиарда срещу износа на ЕС към Африка , който е 120 млрд. евро. Ето защо

европейският търговски дефицит с Африка възлиза на 38 милиарда евро, това е най-

високия отбелязан дефицит от 48% в сравнение с 2007г. Увеличаването на стойността

на вноса през 2007-2008г. се дължи на увеличаваната стойност на енергийните

продукти, които следват световните цени и са предимно внос от Алжир, Либия,

Нигерия и Ангола. „ Минерални горива” в действителност представляват по-голямата

част от вноса в ЕС от Африка с дял от 62% в общата стойност през 2008г.

„ Промищлени стоки” и „ Храна и живи животни”, както следва 9% и 8%.

Що се отнася до износа на ЕС за Африка това са предимно машини и

съоръжения (41%), следвани от промишлени стоки и химикали. Освен това ЕС е

износител и на енергийни продукти: 10% от износа за Африка се състои от „ минерални

горива”, изпращат се основно до Мароко, Нигерия. 16

16 Източник: Доклад на Европейската комисия за политическите и икономическите отношенията на Европа с Африканските страни, 2009г.

45

Фигура 7 Фигура 8

Класирането на Африканските страни по отношение на стойностите на

търгуваните стоки: Либия води за внос в ЕС (90% са „минерални горива”), следвана от

Алжир (71% „ минерални горива”) и Южна Африка ( с по-голям продуктов микс). Тези

три страни определят 54% от целия внос към ЕС. Като се има предвид и вноса от

Нигерия, където преобадава петрола (95%), този от Тунис и Мароко е съставен главно

от машини и различни видове изделия.

Погледа и върху износа на ЕС към Африка, Южна Африка има преднина пред

останалите със стоки на ЕС, които се оценяват на 20 млрд. евро. По-голямата част от

тези стоки ( 54%) се състоят от машини, различни видове съоръжения и транспортни

средства, следвани от химикали и промишлени средства ( 14% и за двете). Алжир и

Мароко, второ и трето място съответно са близо една до друга. Продуктовата гама на

тези две страни е сходна до извесна степен: машини, съоръжения и транспортни

средства ( 39% за Алжир и 38% за Мароко), следвани от промишлени стоки (23% и

22%).

Страните – членки, които имат най-висок търговски обем с Африка са: Италия и

Франция. Следва да се отбележи, че стойността на стоките, попадат в обхвата на

страната, в която стоките влизат на територията на ЕС. Въпреки това крайната

дестинация на стоките може да бъде в друга страна- членка.

С поглед към общата търговия с услуги с африканските страни, ЕС регистрира

дефицит за три години. През 2007 г. този дефицит възлиза на 3,2 милиарда, 8% по-

висок в сравнение с предишната година, но само 4% по-висок, отколкото през 2005

година. Има се предвид, че отношенията между "оказани услуги" (кредит) и

"получените услуги" (дебит) са сравнително добре разпределени. За транспортните

услуги, е налице остър контраст. Туристическите услуги, са четири пъти повече (в

46

стойностно изражение) през 2007 г., отколкото са били извършени. С други думи,

много повече европейци пътуват до Африка (най-вече на популярните дестинации в

Мароко, Тунис и Египет) отколкото африканците към Европа. В противоположната

ситуация преобладава в "Други услуги": много повече от тези услуги са предоставени

на африканските страни, отколкото са получени. Двете основни подкатегории на"Други

услуги" са "Строителни услуги" и "Други бизнес услуги, последните, по-специално,

включват бизнеса и инженерно-технически услуги.

Обмена на търговията с услуги в Южна Африка е най-интензивна, следвана от

Египет и Мароко. За последните две страни, "Лични туристически услуги" са от голямо

значение. Услуги за Нигерия (четвърто място) засяга най-вече тези, свързани с

изграждането на бизнес. Мавриций е още по-надолу в класирането (10-то място), но и

пред много по-големи страни като Гана и Сенегал. Мавриций, е малък остров в

Индийския океан, купува услуги в размер на на 496 милиона евро от страна на ЕС през

2007 г., като в същото време, продава услуги на ЕС на стойност 853 милиона евро-.

Въпреки че подробна информация за вида на услугата не е налична, уместно е да се

посочи, че повечето африкански услуги, закупени от ЕС вероятно са свързани с

туризма.

2.6. ЕС и Югоизточна Европа

Икономическото развитие на региона Югоизточна Европа е свързано с

процесите на преход и задълбочаване на отношенията с ЕС в контекста на неговите

акценти във външните отношения с региони от интерес на Съюза.

Отношенията с Балканските държави имат важно значение за бъдещото развитие

на страните, особено Западните Балкани. Сближаването в тенденциите на

икономическото развитие е предпоставка за бъдещата конвергенция на региона с

останалата част от континента.

Развитието на външните отношения на ЕС се определя от достиженията на

икономическата интеграция. Създаването на митнически съюз и Единния вътрешен

пазар променя структурата на външнотърговските отношения на Съюза, а изграждането

на Икономическия валутен съюз е в основата на издигането на ЕС като световна

търговска сила и фактор за подкрепата на развитието на изостаналите страни и региони

47

в света, за разширяване на хуманитарния характер на международните отношения –

социалната солидарност, за човешките права и демокрация. Европейската общност има

значителен принос за страните от Източна Европа и тяхното развитие, тъй като в този

регион са разположени така наречените "посткомунистически страни",  претърпели

години на застой след Втората световна война.

При присъединяването на горепосочените страни към ЕС се наблюдават

съществени различия в развитието на местното и регионално самоуправление. В едно

изследване, посветено на децентрализацията се посочва, че до 1999 г. за страните от

първата вълна за ЕС /Централна Европа/ е характерна системата от едно ниво на местно

самоуправление. Второто ниво, там където го има, е слабо /например в Унгария/. Така

началото на 1999 г. е повратно – освен Полша и други страни като Чехия  и Словения

реформираха структурата си в посоката към регионализация. Типичен пример за това е

Полша, която след възстановяването на демокрацията постоянно се стреми към

либерализиране на икономиката и днес се отличава като един от най-успешните и

общопризнати примери за трансформацията от планово стопанство с командно-

административни методи на управление към пазарна икономика.

Като цяло поляците оценяват последиците от пълноправно членство в

Европейския съюз като положителни – 72% твърдят това. И според статистиките имат

право:

Според проучванията най-доброто за поляците в резултат на членството е :

Възможността за работа в други държави членки на ЕС - това сочат 39 %

от анкетираните. Този факт е напълно обясним, като се има предвид, че

безработицата в Полша все още е  с един от най-високите проценти - 15,2

%- в ЕС;

Една четвърт от полските граждани намират създаването на „Европа без

граници" и възможността да пътуват свободно за безспорното

предимство от членството и едно от най-важните неща;

Една пета посочват помощта за земеделските стопани и за развитие на

земеделието като най-важна последица.

Две години след приемането на Полша в ЕС се наблюдава:

ръст на БВП с 4,2 % ( два пъти повече от този в ЕС на 15-те държави

членки), повишаване ползите за малките и средни предприятия , особено

в хранително-вкусовата промишленост, строителството и услугите,

подобряване търговския баланс със страните членки на ЕС;

48

подобряване взаимоотношенията с Русия - 90 % увеличаване на

експорта ;

подобряване взаимоотношенията с Украйна - 30 % увеличаване на

експорта.

В Чехия са създадени 8 статистически планови региона. Освен тях има 14

самоуправляващи се региона. Проблемът тук е, че наличните самоуправляващи се

региони, създадени през 2000 г. не съвпадат със статистическите региони.

Тъй като Чехия принадлежи към така наречените "вътрешноконтинентални

страни" от Източна Европа (няма излаз на море), това е страна с индустриален

характер. В Чехия се добиват на въглища, желязна руда, магнезит, каолин. Развита е

както черната, така и цветната металургия, машиностроителна, текстилна, кожено-

обувна, шивашка, трикотажна, химическа, нефтохимическа, стъкларска, порцеланово-

фаянсова, дървообработваща, хранително-вкусова промишленост също са

характерни. Промишлени центрове са Прага, Острава, Пилзен. Чехия е първа в региона

по промишлена продукция на човек от населението, добре развит е и Първичният

сектор:  За животновъдството е характерен едрият рогат добитък, свине, овце, птици. А

за растениевъдството - пшеница, ечемик, ръж, царевица, овес, захарно цвекло, хмел,

зеленчуци, плодове, лозя.

След присъединяването на Чехия към Европейската общност се наблюдава,

както може да се очаква, прираст както в износа, така и във вноса:

Износ: машини и транспортно оборудване (41 %), промишлени стоки, химикали,

суровини и горива главно за Германия, Словакия, Австрия, Полша, Франция.

     Внос: машини и транспортно оборудване, промишлени стоки, горива,

хранителни продукти Германия, Словакия, Русия, Австрия, Франция.

Други страни, членки на ЕС са Латвия, Литва, Словакия и Унгария, където след

тяхното присъединяване също се наблюдава развитие в областта на туризма, на

интерикономическите отношения с останалите европейски страни и на всички отрасли

на стопанството.

  "Най-новите" страни-членки на ЕС са България и Румъния.

В Румъния две главни характеристики на икономиката обясняват динамиката в

заплатите. Едната е делът на частния сектор във формирането на БВП, възлизащ на

повече от две трети. Това, разбира се, намалява влиянието, което заплащането в

държавния сектор има върху функционирането на целия пазар на труда. Сега, когато

49

Румъния се присъедини към ЕС, може би доминиращият социален модел в блока,

където профсъюзите са по-силни, в сравнение да кажем, със Съединените щати, ще

окаже силно влияние.

Втората характеристика е силната миграция. Според някои проучвания повече

от два милиона румънци работят в чужбина, най-вече в страните-членки на ЕС. Тази

миграция обяснява защо безработицата е толкова ниска в Румъния, въпреки че

преструктурирането на промишлеността оказва своето негативно влияние. В някои

градове и области на Румъния безработица почти не съществува, а работодателите

изпитват големи трудности да запълнят свободните работни места.

Въпреки сравнително кратките взаимоотношения на Румъния с ЕС като

пълноправен член, стопанството на Румъния бележи значителен напредък. Успех е

постигнат по отношение на овладяването на инфлацията, която от 34% (2001) спадна

през 2004 г. до 9,2%. Продължава приватизацията. През юли 2004 г. беше направена

сериозна стъпка в тази насока, когато австрийската фирма OMV купи значителен дял от

румънския газов и нефтен концерн PETROM (60 000 работници).

Положителни са и тенденциите в развитието на туризма. През 2003 г. туризмът е

привлякъл 780 милиона долара – с 14% повече, отколкото през 2002 г. и 1,1 милиона

чуждестранни туристи. Характерни са добив на въглища, нефт, природен газ; черната и

цветна металургия, машиностроителната, химическата, нефтохимическата,

дървообработващата, целулозно-хартиената, текстилната, шивашката, хранително-

вкусовата промишленост. Пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, дълговлакнест лен,

коноп, тютюн, мак, картофи, овощия, лозя са сред най-отглежданите култури.

Животновъдството на Румъния се свързва с отглеждането на едър рогат добитък, овце,

свине, птици, пчеларство. Добре развити са пътната и железопътната мрежи, както и

търговският флот. На територията на Румъния са построени  4229 km петролопроводи,

6400 km газопроводи  и 62 летища. Напредък бележат също риболовът и туризмът.

50

ТРЕТА ГЛАВА. ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА

БЪЛГАРИЯ

1. Мястото на България на световната сцена

Bъншноикономическата ориентация на България през периода 2007 – 2013 г. и

следствие от пълноправното и членство в Европейския съюз. Разширяването на

бъдещите възможности на страната да реализира експортно ориентиран икономически

растеж се определя от ефектите на членството на страната към Съюза, от участието в

политиката на ЕС, както и от използването на предимствата от приобщаването към

Европейското икономическо пространство за намиране на допълнителни възможности

при излизането на пазари на трети страни.

Членството на България в ЕС обуславя възприемането на приоритети,

съобразени със задълженията, произтичащи от него – участието и прилагането на

политиките на Съюза, особено към държави, с които България се стреми да развива

активни икономически връзки – Русия, Западните Балкани и други страни от

Югоизточна Европа. Наред с това възможността да се реализират определени

национални предимства с развитието на търговско – икономическите отношения с

други страни и региони ще спомогне да се компенсира изчерпването на

първоначалните интеграционни ефекти.

Най – важният резултат от развитието на външноикономическите връзки на

България е продължаващото продължително развитие на ефектите на интегрираните

пазари и разширяването на търговията с Европейското икономическо пространство.

Предвид вече постигнатите размери на търговията на страната с ЕС – близо 60% от

общия обем – може да се очаква известно развитие като резултат от допълнителното

пренасочване от външни пазари и региони към Единния вътрешен пазар на ЕС. Това ще

насърчи подобряването на условията на търговия на българските фирми, което ще

стимулира излизането им на пазари на трети страни, където ЕС има развити търговски

отношения.

Постигането на значими резултати се свързва с прилагането на националната

политика за развитие на инфраструктурните предпоставки и ендогенните потенциали

на българските териториални единици, особено в близост до главните направления на

търговските потоци в региона. За целта е важно стимулирането на фирми, които

51

предлагат високотехнологични услуги и прилагането на достиженията на

изграждащото се в ЕС Информационно общество.

Важен елемент от интегрирането на страната е участието в общата търговска политика

на ЕС и особено подкрепата във външноикономическата стратегия към регионите от

интерес за Съюза, където България има вече установени търговско – икономически

отношения. Оценката на външната търговия на страната през последните години

очертава засилваща се регионална концентрация – най - вече в ЕС – като следствие от

интеграционните процеси и намаляване на ограниченията предвид след

присъединяването на България към Европейското икономическо пространство. Наред с

това остават да функционират изградените връзки с Русия по отношение на енергийно

– суровинното снабдяване на българската икономика.

Въпреки предвижданията за възход в българската икономика и намаляващия

през последните години процент безработица, правителството все още е изправено пред

проблемите, свързани с ниския жизнен стандарт и корупцията в държавната

администрация. Редица авторитетни международни институции определят

неефективната работа на съдебната система като фактор, оказващ негативен ефект на

скоростта на развитие на българската икономика.

Основен принцип на външната политика на Република България е

приемствеността по отношение на приоритетите и стратегическата ориентация.

Отговорността пред българските граждани и съюзниците, както и стремежът

към

предвидимост при вземането на външнополитически решения и прилагането на

балансиран подход във външнополитическите дейности и инициативи са другите

принципни положения на тази политика.

С фактическото присъединяване на България към Европейския съюз,

станало факт на 1 януари 2007 година, успешно е изпълнен стратегически

външнополитически приоритет в дневния ред на поредица български

правителства.

След приемането на България в ЕС на дневен ред е максимално успешното

вписване в механизмите за многостранна координация и вземане на решения на Съюза,

както и ясното очертаване на профила на страната ни по обсъжданите проблеми. С

приемането на страната ни в ЕС, България се задължи да осъществи поставените си

цели :

52

висока степен на координация на външнополитическата дейност на България с

ОВППС на ЕС и осъществяването на Обща европейска отбрана;

прилагане на общите принципи за утвърждаване на демокрацията;

утвърждаване на България като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа;

планиране и провеждане на хуманитарни, спасителни и мироопазващи мисии

към тези на ЕС;

подготовка и участие в мисии в духа на Петерсбергската декларация;

повишаване на оперативната съвместимост на въоръжените сили на България с

тези на ЕС и НАТО.

Предстоящи задачи са, също, присъединяването към Европейския икономически

и валутен съюз и към Споразумението от Шенген; Активното участие в

осъществяването на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и в

Европейската политика за сигурност и отбрана /ЕПСО/.

В качеството си на член на НАТО България работи за адекватното си и

ефективно участие в процеса на формиране на политиката и решенията на Алианса и за

успешното интегриране в този процес на националните интереси. България продължава

да отстоява последователно политиката на „отворени врати” на Алианса.

България участва конструктивно в развитието на международно-правни

механизми, насочени към противодействието на новите асиметрични заплахи,

укрепване на доверието и разширяване на сътрудничеството в областта на сигурността.

Придържа се към принципната си позиция за по-активно ангажиране на НАТО и

ЕС с проблемите на сигурността в района на Черно море, както и за конкретизиране и

изпълване със съдържание на съществуващите инициативи за сигурност в района.

България оказва съдействие за разширяване на обхвата и задълбочаване на

сътрудничеството и стратегическото партньорство между ЕС и НАТО с цел

реализиране на ефективни съвместни действия и на общи подходи в борбата с

тероризма.

От позицията на член на НАТО и на ЕС България активно участва в работата на

ООН като водеща универсална международна организация, в т.ч. в процеса на нейното

реформиране. България съдейства за адаптирането на ОССЕ към новите условия и

засилване на ролята на организацията като механизъм за решаване на въпросите на

сигурността и сътрудничеството в северното полукълбо.

Активно работи за повишаване ролята на икономическата дипломация чрез

използване на възможностите на международни икономически организации, като СТО,

53

ОИСР, ЦЕФТА и др. Дава своя принос за утвърждаване на демократичните и човешки

ценности чрез механизмите на Съвета на Европа.

Защитата на правата и основните свободи на човека и спазването на

общоприетите международни стандарти в тази област е един от основните приоритети

на външната политика. Страната ни се придържа към виждането, че правата на човека

са универсални, неделими, взаимозависими и взаимосвързани. В този контекст,

България принципно подкрепя реформирането на съществуващата система от

международни механизми и органи за контрол и защита на правата на човека с цел

повишаване на тяхната ефективност.

Провежданата от България активна външна политика е максимално съобразена с

предизвикателствата на глобализацията. Страната е надежден партньор в борбата

срещу тероризма. Продължава и българският принос за мироопазващите операции и

разрешаването на регионални, междудържавни и вътрешнодържавни конфликти.

Развитието на отношенията със съседните страни е основен външнополитически

приоритет, а България важен фактор на стабилност в региона. Страната ни заема

изключително активна позиция по отношение на сътрудничеството на Балканите и в

района на Черно море и Кавказ. Оказва всестранна подкрепа на

политическо и експертно равнище за задълбочаване на сътрудничеството на страните

от тези региони с НАТО и ЕС. От приоритетно значение за страната ни е реализирането

на големи инфраструктурни проекти с регионално и над-регионално значение в

областта на енергетиката, горивата, транспорта и телекомуникациите. За

осъществяване на основните си външнополитически приоритети освен многостранния

формат, Република България активно използва и двустранния диалог, като се

ръководи в него от традиционните си връзки и позиции. В този контекст, развитието на

сътрудничеството със страните-членки на ЕС и НАТО е един от основните акценти

на двустранните отношения. България поддържа, също така, отношения на

стратегическото партньорство със САЩ в контекста на трансатлантическото

сътрудничество и се стреми към по-нататъшно активизиране на икономическите

връзки. Продължава поддържането на приятелски отношения на сътрудничество с

Русия, Украйна и другите страни от ОНД като основна цел е постигането на

взаимоизгодно разбирателство по въпросите на икономическото

сътрудничество и осъществяването на инфраструктурни проекти със значение за целия

континент. Цели се и активизиране на връзките с традиционни и нови партньори от

Близкия Изток, Азия, Африка и Америка чрез интензивен политически диалог и

54

разширяване на икономическото и научнотехническо сътрудничество и

сътрудничеството в областта на културата и образованието.

Основна задача за страната ни е защитата на интересите на българските

граждани и българската държава в чужбина. Чрез механизмите на външната

политика страната оказва активна подкрепа на усилията на българските общности

зад граница за запазване и развитие на тяхната национална идентичност, култура и

духовни ценности. Основна цел на политиката в тази сфера е създаване на

необходимите условия за българските граждани да упражняват своите законни права

зад граница, да могат безпрепятствено да работят, учат или пътуват в условията на

ефективна защитеност.

2. Внос и износ на България

Националният статистически институт изнесе данни за износът на страната през

първите пет месеца на годината.

През периода януари – май 2011 г. износът на България за трети страни се е увеличил с

45.5% спрямо съответния период на предходната година и надвишава 6.1 млрд. лева.

Основните търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Русия, Република

Македония, Китай и САЩ, които формират 51.6% от износа за трети страни.

Значително нараства износът за ЮАР, Индия и САЩ. Спад е отчетен при износа за

Сирия, Перу, Сингапур, Обединените арабски емирства, Индонезия и Албания. През

май 2011 г. износът за трети страни нараства с 33.8% спрямо същия месец на

предходната година и е 1.2 млрд. лева.

Вносът на България от трети страни за първите пет месеца на 2011 г. се е увеличил с

27.8% спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 7.3 млрд. лева (по

цени CIF). Най-голям ръст бележи вносът от Казахстан, Обединените арабски

емирства,

ЮАР, Сингапур, Република Корея и Египет. Най-голямо намаление се наблюдава при

вноса от Перу, Канада и Виетнам. През май 2011 г. вносът на България от трети страни

се увеличава с 15.9% спрямо същия месец на предходната година и достига близо 1.6

млрд. лева.

Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с трети страни за

периода

януари – май 2011 г. е отрицателно и достига 1 139.3 млн. лева. По цени FOB/FOB

55

(след

елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също

е

отрицателно и възлиза на 599.2 млн. лева. През май 2011 г. външнотърговското салдо

(износ FOB – внос CIF) с трети страни е отрицателно и достига 377.1 млн. лева.

Износът на България за трети страни, разпределен според Стандартната

външнотърговска класификация, през първите пет месеца на 2011 г. в сравнение със

същия период на предходната година се е увеличил в преобладаващата част от

секторите (табл. 3). Най-голям ръст е отбелязан в секторите „Минерални горива, масла

и подобни продукти”, „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен

произход” и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала”. Спад се

наблюдава при износа от сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.”.

При вноса от трети страни най-голям ръст е отчетен в сектор „Химични вещества и

продукти”, а най-нисък – в сектор „Необработени сурови материали, негодни за

консумация (изкл. горива). Търговия на България с трети страни и ЕС – общо

през периода януари – май 2011 г. са изнесени стоки общо за 15.7 млрд. лв. и спрямо

съответния период на предходната година износът се е увеличил с 47.2%. През май

2011 г. общият износ възлиза на 3.2 млрд. лв. и нараства с 35.7% спрямо същия месец

на предходната година.

През периода януари – май 2011 г. в страната са внесени стоки общо за 17.4 млрд. лв.

(по

цени CIF), или с 25.6% повече спрямо същия период на предходната година. През май

2011 г. общият внос се увеличава с 19.0% спрямо същия месец на предходната година и

достига 3.8 млрд. лева.

Общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно през периода

януари – май 2011 г. и възлиза на 1 681.9 млн. лв., което е с 1 487.0 млн. лв. по-малко от

салдото за първите пет месеца на 2010 година. По цени FOB/FOB (след елиминиране на

разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и

възлиза на 622.8 млн. лева. През май 2011 г. общото външнотърговско салдо (износ

FOB – внос CIF) е отрицателно и възлиза на 622.3 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото

също е отрицателно и достига 382.3 млн. лева.

56

Таблица 5

ИЗНОС, ВНОС И ТЪРГОВСКО САЛДО С ТРЕТИ СТРАНИ ПО СЕКТОРИ НА СТАНДАРТНАТА

ВЪНШНОТЪРГОВСКА КЛАСИФИКАЦИЯ (SITC, РЕВ. 4) ЗА ПЕРИОДА ЯНУАРИ - АВГУСТ 2011 И

20121ГОДИНА

Сектори на SITC

Износ - FOB Внос - CIFТърговско салдо -

FOB/CIF

2011 2012 изменение

спрямо същия

период на

предходната

година - %

2011 2012 изменение

спрямо същия

период на

предходната

година - %

2011 2012

млн. левове млн. левове млн. левове

Трети страни - общо 9 980.3 10 915.6 9.4 11 999.8 13 754.4 14.6 -2 019.5 -2 838.8

Храни и живи животни 514.4 628.9 22.3 386.9 306.9 -20.7 127.5 322.0

Безалкохолни и алкохолни

напитки и тютюн 276.1 369.4 33.8 89.1 113.3 27.2 187.0 256.1

Необработени (сурови)

материали, негодни за

консумация (изкл.

горивата) 1 060.8 1 265.2 19.3 1 072.6 1 232.8 14.9 -11.8 32.4

Минерални горива, масла

и подобни продукти 2 899.3 3 191.8 10.1 5 910.1 6 877.1 16.4 -3 010.8 -3 685.3

Мазнини, масла и восъци

от животински и

растителен произход 41.5 47.2 13.7 30.1 42.2 40.2 11.4 5.0

Химични вещества и

продукти 1 106.5 1 195.9 8.1 761.9 884.5 16.1 344.6 311.4

Артикули, класифицирани

главно според вида на

материала 2 298.4 2 369.7 3.1 1 883.2 1 885.9 0.1 415.2 483.8

Машини, оборудване и 1 157.4 1 188.4 2.7 1 409.5 1 917.9 36.1 -252.1 -729.5

57

ИЗНОС, ВНОС И ТЪРГОВСКО САЛДО С ТРЕТИ СТРАНИ ПО СЕКТОРИ НА СТАНДАРТНАТА

ВЪНШНОТЪРГОВСКА КЛАСИФИКАЦИЯ (SITC, РЕВ. 4) ЗА ПЕРИОДА ЯНУАРИ - АВГУСТ 2011 И

20121ГОДИНА

Сектори на SITC

Износ - FOB Внос - CIFТърговско салдо -

FOB/CIF

2011 2012 изменение

спрямо същия

период на

предходната

2011 2012 изменение

спрямо същия

период на

предходната

2011 2012

млн. левове млн. левове млн. левове

превозни средства

Разнообразни готови

продукти, н.д. 611.7 619.9 1.3 439.7 483.4 9.9 172.0 136.5

Стоки и сделки, н.д. 14.2 39.2 176.1 16.7 10.4 -37.7 -2.5 28.8

През периода януари - юни 2012 г. износът на България за трети страни се увеличава

със 7.8% спрямо съответния период на предходната година и е в размер на 7.8 млрд.

лева, съобщиха от НСИ.

Основните търговски партньори на България са Турция, Китай, Русия, Сърбия и БЮР

Македония, които формират 46.3% от износа за трети страни. Значително нараства

износът за Обединените арабски емирства, Израел, Канада, Сирия, Китай и Бразилия,

докато най-голям спад е отчетен при износа за Сингапур, Иран, Индия и Хърватия.

През юни 2012 г. износът за трети страни се увеличава с 33.0% спрямо същия месец на

предходната година и е на стойност 1.5 млрд. лева.

Вносът на България от трети страни за първите шест месеца на 2012 г. се увеличава с

13.0% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 10.2 млрд. лева

(по цени CIF). Най-голям ръст бележи вносът от Канада, Перу, Босна и Херцеговина,

Иран и Бразилия, а най-голямо намаление се наблюдава при вноса от Казахстан и

Израел.

58

През юни 2012 г. вносът на България от трети страни нараства с 1.2% спрямо същия

месец на предходната година и е в размер на 1.7 млрд. лева. Външнотърговското салдо

(износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - юни 2012 г. е

отрицателно и е на стойност 2 372.4 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на

разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и

възлиза на 1 858.4 млн. лева.

През юни 2012 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е

отрицателно и е в размер на 284.4 млн. лева.

При износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната

външнотърговска класификация, през първите шест месеца на 2012 г. в сравнение със

същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите

"Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" , "Безалкохолни и

алкохолни напитки и тютюн" и "Необработени (сурови) материали, негодни за

консумация (изкл. горивата)". Спад се наблюдава при износа от секторите "Артикули,

класифицирани главно според вида на материала" , "Машини, оборудване и превозни

средства" и "Разнообразни готови продукти, н.д" . При вноса от трети страни най-голям

ръст е отчетен в сектор "Машини, оборудване и превозни средства". Най-голям спад се

наблюдава в сектор "Храни и живи животни".

През първите шест месеца на 2012 г. от България общо са изнесени стоки на стойност

19.4 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година износът се увеличава

с 2.8%. През юни 2012 г. общият износ е в размер на 3.5 млрд. лв. и се увеличава с

10.7% спрямо същия месец на предходната година.

През периода януари - юни 2012 г. в страната общо са внесени стоки на стойност 24.5

млрд. лв. (по цени CIF), или с 12.9% повече спрямо същия период на предходната

година. През юни 2012 г. общият внос нараства с 16.5% спрямо юни 2011 г. и е в размер

на 4.4 млрд. лева. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е

отрицателно през периода януари - юни 2012 г. и възлиза на 5 077.9 млн. лв., което е с 2

263.8 млн. лв. повече от салдото за първите шест месеца на 2011 година. По цени

FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на

стоки) салдото за периода януари - юни 2012 г. също е отрицателно и е в размер на 3

892.5 млн. лева. През юни 2012 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос

59

CIF) е отрицателно и възлиза на 916.9 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е

отрицателно и е на стойност 699.8 млн. лева.

3. Отражение на световната финансова криза

Въпреки, че Европейския съюз е стабилна институция, той не остава засегнат от

кризата, която започва през лятото на 2007 година, остава без прецедент в следвоенна история

на света. Кризата е предшествана от дълъг период на бърз ръст на кредитирането, ниски

рискови премии, огромна наличност на ликвидност, покачващи се цени на активите и др.

Името, с която много от хората я наричат е „ жилищна криза”, Ипотечната криза в САЩ,

започнала в началото на 2007 и дала отражение върху световните финансови пазари още

тогава, нанесе удар върху най-големите инвестиционни банки в страната. В основата на краха

бе даването на заеми за жилища на хора без доказана надеждност като кредитополучатели.

Десетилетия наред светът на банковото дело се делеше на две основни групи. Търговските

банки привличат депозити и раздават кредити, като дават прилична възвращаемост предвид

на тежката система на контрол и регулации над тях, защитаващи интересите на вложителите.

От другата страна стояха рухналите финансови институции, които не събират депозити и

работят при либерални регулации, позволяващи им да поемат много по-голям риск и така да

правят немислими за първата група печалби. През последните години много от големите

търговски банки също създадоха такива инвестиционни поделения.

Основните икономически предимства на ЕС — единният пазар и еврото —

помогнаха европейците да бъдат защитени. Бяха взети политически решения за

масирана намеса в икономиката и европейските правителства и институции наляха

средства, за да предотвратят икономическия спад, да защитят спестяванията и да

ограничат до минимум загубата на работни места. ЕС очерта контурите на нова

надзорна рамка за Европа, за да предотврати риска от повтаряне на кризата, и изигра

централна роля в международните дискусии относно превантивните мерки и начина, по

който да бъдат подкрепени най-уязвимите развиващи се страни да устоят на

последиците от кризата.

Бе започната и подготовка за стратегия за излизане от кризата, за възвръщане на

нивото на публичните финанси след постигането на възстановяване и за създаване на

условия за по-устойчиво бъдеще с по-добри перспективи за растеж. Пред лицето на

60

кризата ЕС показа безпрецедентна степен на сътрудничество както в рамките на своите

институции и държави-членки, така и на международно равнище. До края на годината

се появиха първите признаци за възстановяване, но както отбеляза Европейският съвет

в края на годината, положението все още бе несигурно и неустойчиво и нямаше място

за самодоволство.

Световната финансова и икономическа криза продължава да оказва негативно

влияние върху международната икономика. Въпреки някои сигнали за скорошно отминаване

на рецесията в САЩ, рисковете за световната и европейската икономика не са намалели.

Европейската комисия, Международният валутен фонд и други международни финансови

институции продължават да ревизират прогнозите си за развитието на икономическата

ситуация в средносрочен план, като се отчита и възможността за трудно възстановяване от

кризата и забавяне на началото на новия възходящ цикъл на икономическо развитие.

Световната икономическа и финансова криза започна да се проявява в България от есента на

2008 г. Първите засегнати отрасли и браншове бяха металургия, торова промишленост, добив

на метални руди, шивашка промишленост, добив на строителни материали. Ръстът на БВП

през последното тримесечие на годината бе 3.5 на сто, при 6.8% за третото тримесечие. От м.

октомври 2008 г. спря тенденцията за постоянно намаляване на безработицата и оттогава е

налице постоянен, макар и плавен ръст.

Въпреки ръста на безработицата, повечето работодатели от тогава и до днес се въздържат от

крупни съкращения. Използват се т.нар. „меки мерки”, като принудителни отпуски,

преминаване към намалено работно време, извършване на извънпланови ремонти и др. 

За разлика от други държави, кризата не се отрази върху стабилността на банковата система.

До момента липсват банкови фалити. Липсва и целева намеса на държавата за подпомагане на

определени банки. Отражението на кризата спрямо банките бе не в посока на тяхното

финансово състояние, а най-вече причини прилагането на много по-консервативна кредитна

политика, изразяваща се в силно ограничен достъп до кредити, съчетан с често повишаване на

лихвените нива /вкл. и по стари кредити/.

По-сериозно въздействие на кризата върху икономиката започна да се наблюдава от началото

на 2009 г.: 

- Експресната оценка на БВП през първото тримесечие на годината показва спад с 3.5%

спрямо аналогичния период на предходната година. 

- Почти всички отрасли и браншове на промишлеността бележат спад в производството,

достигащ в някои от тях критични нива от минус 50-60% (производство на дървен материал,

химични продукти, превозни средства).

61

- В сравнение с м. март 2008 г. промишленото производство през м. март т.г. е спаднало

средно със 17.1%, а общият оборот в промишлеността – с 20.7%. 

- Това се отразява особено чувствително върху транспорта. През първо тримесечие на 2009 г.

се наблюдава значителен спад при товарните превози в транспорта – с 33.3% по-малко

отколкото през първо тримесечие на миналата година.

- Приходите от продажби в търговията през март 2009 г. намаляват с 12.1% в сравнение със

същия месец на предходната година.

Ограниченото потребление, породено от кризата, доведе до спад на инфлацията,

външнотърговския дефицит и дефицита по текущата сметка. Инфлацията за първите четири

месеца на т.г. е само 1.3%, като през март е регистрирана дори дефлация. Стойностите по тези

показатели бяха най-проблемните през последните няколко години. Регистрираният спад е

положително явление, но не бива да забравяме, че то е породено от свито потребление, силен

спад на инвестициите и като цяло спад на икономическия растеж. 

Държавния бюджет за тази година е разчетен върху 4.7% ръст на БВП. Към момента обаче,

най-оптимистичните прогнози са за минимален ръст малко над нулата, а повечето икономисти

предвиждат спад от 3 до 5%. 

За сега, въпреки своя постъпателен ръст, равнището на безработица е много ниско – 7.04%.

Очаква се тази тенденция да се задълбочи. Прогнозите за крайните нива през 2009г.  са

различни – от 7.5% до 12%.

Антикризисни мерки на правителството.

Почти до края на миналата година правителството вярваше, че световната криза ще ни

отмине, или ще ни засегне доста слабо. Постепенно, мнението започна да се променя, за да се

стигне до сегашното виждане, че кризата е настъпила и ще се задълбочава.

Все пак, в края на миналата година правителството предприе две мерки спрямо банковия

сектор, за които настояваше и КНСБ.  Първата – намаляване на задължителните минимални

резерви на търговските банки в централната банка от 12% на 10%, с което се освободи

допълнителен кредитен ресурс. Втората – въвеждането на пълна гаранция за депозитите на

гражданите до 50 000 евро. 

В последните дни на м. декември правителството прие антикризисна програма. Акцент на

програмата са широкомащабни инвестиции със средства от бюджета, надхвърлящи 3 млрд.

евро. Допълнително, чрез единствената държавна банка /освен централната/ държавата 

предостави на търговските банки допълнителен кредитен ресурс, който да се дава на

62

потребителите при по-нисък лихвен процент.

В социален аспект се предприеха и се планират най-вече мерки за запазване на заетостта.

Подчертаваме, че реализираните и залагани в бъдеще мерки по отношение на заетостта са

плод на предложенията на КНСБ и активното участие на представители на Конфедерацията в

трипартитните органи към институциите, имащи отношение към активните мерки по

заетостта – Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта и др. По

предложение на синдиката се реализира програма за стимулиране на временното въвеждане

на непълно работно време /4 часа/ в предприятията , като работодателят заплаща полагащото

се възнаграждение за 4 часа, а държавата доплаща до 120 лв. Работодателят може да ползва

програмата за три месеца. Нейното финансиране осигурява прилагането й за 18 000 работни

места. В момента се мисли за осигуряване на допълнителни средства за разширяване на

нейното прилагане. 

Като цяло, макар и нараснали, заложените средства в Националния план за действия по

заетостта са недостатъчни и възлизат на около 190 млн. лв. Поради това КНСБ предложи 

редица нови мерки, като  непълно работно време в комбинация с текущо обучение и

стипендия за периода на обучение; предоставяне на ваучери за обучение и на стипендия за

всеки учебен ден на безработни лица; покриване на разходи за квалификация на заети на

пълно работно време; покриване на транспортни разходи за работници с местоживеене до 130

км от местоработата. Реализацията на тези мерки изисква финансиране от около 190 млн.

евро, а средствата ще бъдат осигурени от ОП  „Човешки ресурси”. 

Завишиха се, но твърде слабо според нас, долната и горната граници на обезщетенията при

безработица. Обезщетенията ще варират в интервала  120 – 240 лв. Като силно рестриктивна

мярка следва да се отбележи отмяната на  предвиденото 10%-но увеличение на заплатите в

бюджетния сектор от 1 юли 2009 г. 

Като предпазна антикризисна мярка, 10% от заложените в бюджета разходи за тази година ще

се блокират до есента и ще се извършат едва след прегледа на изпълнението на бюджета.

Твърде възможно е да се въведе още едно 10%-но задържане. Нарастват призивите на

опозицията за актуализация на бюджета. Растат и критиките на опозицията за това, че

правителството извършва големи инвестиционни разходи по време на криза, както и за това,

че то преразпределя част от бюджетния излишък за 2008 г.

Фигура 9

63

Обществени средства инвестирани в борбата с кризата. Фискален стимул в

проценти от БВП17

В борбата на ЕС и неговите държави-членки срещу кризата, в условията на драматичен

спад на световните фондови пазари и орязване на доходите на домакинствата и

бъдещите пенсии на гражданите на ЕС един от приоритетите бе да се предотврати

повтаряне на такава криза. Според ЕС това изисква цялостна реформа на регулирането

и наблюдението на финансовите пазари. Налагаше се да се проведат решителни

17 Източник: Евростат

64

действия в ЕС и на международната сцена, за да се установят общи принципи за по-

ефективен надзор. ЕС, в тясно сътрудничество с основните си партньори, работеше за

изграждането на нова надзорна система и за създаването на необходимото

допълнително законодателство, което да внесе сигурност и стабилност на световните

финансови пазари.

ЕС успя да реагира незабавно на кризата и бързо разработи планове за

предотвратяване на повтарянето и`. Същевременно беше признато, че не е достатъчно

само да се борим с кризата и да се опитваме да я предотвратим. Другата задача за 2009

г. беше как да се възстанови устойчивият растеж след отминаването на кризата и как да

се облекчи натискът върху публичните финанси, причинен от борбата с последиците от

кризата. Необходима бе стратегия за изход от кризата, при която се отстранява

фискалният стимул, и тя трябваше да заработи не само за ЕС, но и за целия свят,

включително за развиващите се държави.

Стратегиите за оттегляне трябва да бъдат координирани в различните страни в

рамките на Пакта за стабилност и растеж и трябва да гарантират навременното

отпадане на извънредните мерки. Те трябва да включват допълнително структурно

фискално консолидиране в размер на над 0,5 % от БВП годишно, както и цялостни

структурни реформи. Те трябва също да бъдат изготвени в рамките на пакта за

стабилност и растеж.

Фигура 10

Растеж на БВП, реална годишна промяна в проценти 18

Фигура 11

18 Източник: Евростат

65

Годишната промяна на обема на цялата международна търговия в света, в

проценти 19

Европейският съюз е участник от огромно значение в международната търговия

— на него се пада една пета от световния износ и внос. Той разчита на ефективна

система на световна търговия с отворени пазари както за просперитета, произтичащ от

реализирания от него износ, така и за осигуряване на вноса на най-добри цени и при

най-добри условия.

Заключение

19 Източник: Database

66

Със съзнание за своето значение за световната икономика и търговия

Европейският съюз използва мощта си както в свой интерес, така и в интерес на

останалите. ЕС насърчава благоденствието и подкрепя ценностите на демокрацията по

света; така същевременно той помага за укрепване на стабилността и благополучието

на гражданите в собствените му граници. Интеграцията на нови страни в ЕС засилва

ролята му на международната сцена. ЕС е най-големият „търговец“ в света, но също

така и предоставя най-много помощи на развиващите се страни. Негово създание е по-

дейната външна политика и политика на сигурност, способни да провеждат мисии за

управление на конфликти и за опазване на мира в Европа и далече отвъд границите ѝ. В

днешния сложен свят ЕС добави нови средства към традиционните средства на

външната политика. Например той пое водеща международна роля за справяне с

проблема на глобалното затопляне и промяната на климата. Глобалните проблеми

изискват глобални решения. В условия на криза е жизнено важно страните- членки да

не бъдат протекционистки настроени, защото силата на Европа е в нейната единност.

Още от началото на кризата ЕС последователно настояваше на международно

равнище да се въведе по-добро регулиране. Съгласуваните усилия, които ЕС положи в

рамките на Г-20 и Г-8, осигуриха на Съюза платформа за влияние върху оформянето на

решенията на глобално ниво и върху реорганизирането на финансовото регулиране на

световно ниво. Влиянието на ЕС се виждаше ясно в декларацията от срещата на

лидерите на Г-20 в Лондон през април относно създаването на нов съвет за финансова

стабилност, който сега включва представители от Европейската комисия, Испания,

Нидерландия и от всички държави от Г-20 и който ще си сътрудничи с Международния

валутен фонд, за да предупреждава отрано за макроикономически и финансови

рискове. На срещата на върха на Г-20 в Питсбърг, лидерите на ЕС получиха от Г-20

реален ангажимент за устойчива, етична и балансирана световна икономика. На

срещата се постигна съгласие да се ограничат огромните бонуси и да се държи

отговорност от международните финанси. Европейският съвет на заседанието си през

октомври приветства ангажимента на Г-20 да се предприемат мерки за укрепване на

международната финансова регулаторна система, включително реформа на

международните стандарти за компенсация.

ЕС настояваше непрекъснато търговията да остане отворена и активно се

противопостави на издигането на протекционистични бариери. Съюзът поддържаше

продължаването на подкрепата за ликвидността на финансовите пазари, доколкото е

необходима за устойчиво възстановяване от кризата.

67

Приложения

Приложение 1

68

Външнотърговска политика АвтаркияПълна самоизолация от световното стопанство

Свободна търговияОтказ от прилагането на административни регулатори на международния стокообмен

Протекционизъм

Средства за ограничаване на вноса

Тарифни регулатори

мита

протекционистични

Според посоката на търговския оборот-импортни-експортни-реекспортни

Според начин на определяне-адвалории-специфични-алтернативни-смесени

Според правно основание за въвеждане-автономни-договорни-преференциални

Според икономическото си предназначение и функции-възпитателни-изравнителни-антидъмпингови-тактически-наказателни-забранителни-давизни

Паратарифен протекционизъм

Административни регулатори

Количествени ограничения(Квоти)- натурално- веществени квоти- Стойностни квоти- Митнически (тарифни) квоти

- ред за разпределение на квотитеАдминистративен конрол върху вноса-разрешителен режим- регистрационни режими- изисквания за качество, безопасност, санитарна, ветеринарна и фотосанитарна пригодност на стоките

фискални

Валутни мерки-регулиране на валутните курсове-регулиране на реда за придобиване и опериране с валутни ценности

Други-формалности и процедури при оформянето на вноса -специфични местни, правила, обичаи и практики

Средства за стимулиране на износа

Експортни дотации

Преки дотации

Косвени дотации-предоставянен на производствени фактори на занижени цени-предоставяне на транспортни, застрахователни, банкови и спедиторски услуги на занижени цени-намаляване на данъчната тежест върху експортните производители;- покриване или възтановяване на разходи за квалификацията на персонал,пазарна информация и задгранична дейност;- други;

Държавни гаранции за износа

69

Приложение 2

ИЗНОС, ВНОС И ТЪРГОВСКО САЛДО ПО ГРУПИ СТРАНИ И ОСНОВНИ ТЪРГОВСКИ СТРАНИ ПАРТНЬОРИ1 ЗА ПЕРИОДА ЯНУАРИ - ЮЛИ

2011 И 20122 ГОДИНА

Страни и групи страни

Износ - FOB Внос - CIF Търговско салдо - FOB/CIF

2011 2012 изменение спрямо

същия период на

предходната

година - %

2011 2012 изменение спрямо

същия период на

предходната

година - %

2011 2012

млн. левове млн. левове млн. левове

Общо 22 613.1 22 990.0 1.7 25 743.7 28 977.4 12.6 -3 130.6 -5 987.4

ЕС 13 851.8 13 763.0 -0.6 15 221.0 17 099.1 12.3 -1 369.2 -3 336.1

Австрия 445.6 418.4 -6.1 816.2 883.7 8.3 -370.6 -465.3

Белгия 1 306.0 887.9 -32.0 455.7 501.5 10.1 850.3 386.4

Великобритания 425.1 463.5 9.0 360.0 403.5 12.1 65.1 60.0

Германия 2 531.4 2 407.2 -4.9 2 793.9 3 277.8 17.3 -262.5 -870.6

Гърция 1 512.7 1 721.5 13.8 1 520.7 1 630.7 7.2 -8.0 90.8

Дания 115.5 102.1 -11.6 98.6 105.7 7.2 16.9 -3.6

Естония 14.9 12.4 -16.8 4.5 6.4 42.2 10.4 6.0

Ирландия 16.1 22.6 40.4 85.0 94.3 10.9 -68.9 -71.7

Испания 440.7 645.1 46.4 1 408.2 1 489.7 5.8 -967.5 -844.6

Италия 2 025.4 2 042.0 0.8 1 847.5 1 906.8 3.2 177.9 135.2

Кипър 59.7 102.4 71.5 53.1 122.3 130.3 6.6 -19.9

Латвия 22.9 29.5 28.8 19.3 22.7 17.6 3.6 6.8

Литва 28.7 32.7 13.9 38.7 48.6 25.6 -10.0 -15.9

Люксембург 25.1 3.9 -84.5 16.1 22.0 36.6 9.0 -18.1

Малта 54.8 9.4 -82.8 18.1 84.2 365.2 36.7 -74.8

70

ИЗНОС, ВНОС И ТЪРГОВСКО САЛДО ПО ГРУПИ СТРАНИ И ОСНОВНИ ТЪРГОВСКИ СТРАНИ ПАРТНЬОРИ1 ЗА ПЕРИОДА ЯНУАРИ - ЮЛИ

2011 И 20122 ГОДИНА

Страни и групи страни

Износ - FOB Внос - CIF Търговско салдо - FOB/CIF

2011 2012 изменение спрямо

същия период на

предходната

година - %

2011 2012 изменение спрямо

същия период на

предходната

година - %

2011 2012

млн. левове млн. левове млн. левове

Нидерландия 377.2 402.7 6.8 629.6 940.4 49.4 -252.4 -537.7

Полша 435.3 391.0 -10.2 455.4 568.0 24.7 -20.1 -177.0

Португалия 78.1 182.0 133.0 60.4 94.1 55.8 17.7 87.9

Румъния 1 995.3 1 801.0 -9.7 1 794.9 1 906.3 6.2 200.4 -105.3

Словакия 120.3 140.1 16.5 311.7 366.9 17.7 -191.4 -226.8

Словения 130.5 260.5 99.6 203.1 177.5 -12.6 -72.6 83.0

Унгария 309.6 277.6 -10.3 778.6 820.2 5.3 -469.0 -542.6

Финландия 35.1 35.3 0.6 63.1 76.1 20.6 -28.0 -40.8

Франция 957.9 961.5 0.4 804.6 845.9 5.1 153.3 115.6

Чехия 231.4 266.3 15.1 406.8 528.0 29.8 -175.4 -261.7

Швеция 121.3 104.8 -13.6 157.0 151.0 -3.8 -35.7 -46.2

Неуточнени 35.2 39.6 12.5 20.2 24.8 22.8 15.0 14.8

ТРЕТИ СТРАНИ 8 761.3 9 227.0 5.3 10 522.7 11 878.3 12.9 -1 761.4 -2 651.3

ОНД 1 215.5 1 288.9 6.0 6 040.0 6 828.6 13.1 -4 824.5 -5 539.7

в това число:

Грузия 198.7 258.2 29.9 218.9 193.9 -11.4 -20.2 64.3

Казахстан 22.7 34.8 53.3 109.3 41.2 -62.3 -86.6 -6.4

Русия 584.5 597.5 2.2 4 583.8 5 799.2 26.5 -3 999.3 -5 201.7

Украйна 262.8 208.3 -20.7 1 056.8 719.1 -32.0 -794.0 -510.8

71

ИЗНОС, ВНОС И ТЪРГОВСКО САЛДО ПО ГРУПИ СТРАНИ И ОСНОВНИ ТЪРГОВСКИ СТРАНИ ПАРТНЬОРИ1 ЗА ПЕРИОДА ЯНУАРИ - ЮЛИ

2011 И 20122 ГОДИНА

Страни и групи страни

Износ - FOB Внос - CIF Търговско салдо - FOB/CIF

2011 2012 изменение спрямо

същия период на

предходната

година - %

2011 2012 изменение спрямо

същия период на

предходната

година - %

2011 2012

млн. левове млн. левове млн. левове

ОИСР32 884.4 3 013.9 4.5 1 973.1 2 082.6 5.5 911.3 931.3

в това число:

Канада 67.1 126.3 88.2 49.7 56.3 13.3 17.4 70.0

Република Корея 107.9 144.6 34.0 130.3 119.2 -8.5 -22.4 25.4

САЩ 303.4 356.3 17.4 230.8 207.2 -10.2 72.6 149.1

Турция 2 154.6 2 097.2 -2.7 1 257.2 1 349.3 7.3 897.4 747.9

Япония 28.0 26.5 -5.4 74.6 78.4 5.1 -46.6 -51.9

ЕАСТ 175.1 212.1 21.1 217.6 232.2 6.7 -42.5 -20.1

в това число:

Норвегия 31.0 37.2 20.0 9.5 8.2 -13.7 21.5 29.0

Швейцария 137.3 167.8 22.2 205.8 223.6 8.6 -68.5 -55.8

Страни, невключени в горните групировки:

Aлбания 51.7 54.8 6.0 20.6 22.6 9.7 31.1 32.2

Босна и

Херцеговина 46.6 38.3 -17.8 6.3 16.3 158.7 40.3 22.0

Бразилия 42.8 61.0 42.5 85.4 193.6 126.7 -42.6 -132.6

БЮР Македония 516.9 452.6 -12.4 295.0 289.9 -1.7 221.9 162.7

Виетнам 13.2 14.3 8.3 19.8 36.2 82.8 -6.6 -21.9

Египет 171.5 144.0 -16.0 29.6 54.2 83.1 141.9 89.8

Израел 48.8 129.2 164.8 197.2 66.1 -66.5 -148.4 63.1

72

ИЗНОС, ВНОС И ТЪРГОВСКО САЛДО ПО ГРУПИ СТРАНИ И ОСНОВНИ ТЪРГОВСКИ СТРАНИ ПАРТНЬОРИ1 ЗА ПЕРИОДА ЯНУАРИ - ЮЛИ

2011 И 20122 ГОДИНА

Страни и групи страни

Износ - FOB Внос - CIF Търговско салдо - FOB/CIF

2011 2012 изменение спрямо

същия период на

предходната

година - %

2011 2012 изменение спрямо

същия период на

предходната

година - %

2011 2012

млн. левове млн. левове млн. левове

Индия 100.5 38.6 -61.6 69.6 83.7 20.3 30.9 -45.1

Индонезия 11.4 16.9 48.2 22.8 24.7 8.3 -11.4 -7.8

Иран 66.8 19.0 -71.6 4.1 7.2 75.6 62.7 11.8

Китай 326.9 649.5 98.7 699.7 967.4 38.3 -372.8 -317.9

Обединени

арабски емирства 36.0 171.6 376.7 58.9 90.5 53.7 -22.9 81.1

Перу 2.7 2.7 0.0 37.9 93.6 147.0 -35.2 -90.9

Сингапур 69.2 8.2 -88.2 16.7 16.7 0.0 52.5 -8.5

Сирия 12.0 29.8 148.3 44.0 42.6 -3.2 -32.0 -12.8

Сърбия 562.0 523.7 -6.8 276.3 268.5 -2.8 285.7 255.2

Тайван 27.0 30.1 11.5 63.6 80.0 25.8 -36.6 -49.9

Хърватия 130.8 73.7 -43.7 32.1 34.1 6.2 98.7 39.6

ЮАР 120.5 83.3 -30.9 21.4 41.6 94.4 99.1 41.7

Използвана литература:

1. Външна търговия. Техника на финансирането – С. Масларов, П. Даскалов, София

2001г.

73

2. Глобализациятa и развитиетo на икономическите институции, доц. д-р Марчо

Марков, УНСС, катедра „ Икономикс”

3. Европейско политическо сътрудничество – Г.Генов, Е. Панушев, Албатрос 2000г.

4. Международен бизнес – Л. Каракашева, Л. Минчева, София 2005 г.

5. Право на Европейския съюз с отчитане на договора от Лисабон – Е. Савов, Н.

Марин

6. Световната икономическа криза и България – И. Ангелов, София ,2010г.

7. http://europa.eu/index_bg.htm

8. http://ec.europa.eu/index_en.htm

9. http://www.mfa.government.bg/

10. http://www.nsi.bg/index.php

11. http://europa.eu/lisbon_treaty/glance/external_relations/index_bg.htm

12. http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=133&t=19225

13. http://www.monitor.bg/

14. http://www.capital.bg/

15. http://krizata.blog.bg/

16. http://bg.alumnieeni.com/

74