DI CESE 96/2007 EN - AT/ty

BG

Социалната икономика в

Европейския съюз

________________________________________________________________________

Обобщение на доклада, изготвен за Европейския

икономически и социален съвет от CIRIEC

(Международен център за изследвания и

информация за публичната икономика, социалната

икономика и икономиката на кооперациите)

- 1 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

1. ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ПОНЯТИЕТО СОЦИАЛНА ИКОНОМИКА

2. ОСНОВНИ ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ, СВЪРЗАНИ С ПОНЯТИЕТО

СОЦИАЛНА ИКОНОМИКА

3. НАЦИОНАЛНИ КОНЦЕПЦИИ ЗА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА

4. КОМПОНЕНТИ НА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА

5. ПЛАТФОРМИ И МРЕЖИ НА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА В ЕВРОПА

6. СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ЦИФРИ

7. ПРИМЕРИ НА ПРЕДПРИЯТИЯ И ОРГАНИЗАЦИИ ОТ СОЦИАЛНАТА

ИКОНОМИКА

8. СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА, ПОЛЮС НА СОЦИАЛНАТА ПОЛЕЗНОСТ

9. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ДЕЙСТВАЩИТЕ ЛИЦА НА СОЦИАЛНАТА

ИКОНОМИКА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

10. ПУБЛИЧНИ ПОЛИТИКИ, НАСОЧЕНИ КЪМ СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА В

СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

11. ПУБЛИЧНИ ПОЛИТИКИ НАСОЧЕНИ КЪМ СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА НА

РАВНИЩЕ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

12. ТЕНДЕНЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

- 2 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

Въведение

Настоящият документ представлява обобщение на доклада, изготвен от CIRIEC

(Международен център за изследвания и информация за публичната икономика, социалната

икономика и икономиката на кооперациите) по искане на ЕИСК (Европейски икономически и

социален съвет). Той се състои от концептуално и сравнително проучване на състоянието на

социалната икономика (СИ) в Европейския съюз (ЕС) и неговите 25 държави-членки. Докладът

беше завършен през 2006 г. и затова не включва България и Румъния, които се присъединиха

към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.

Докладът беше ръководен и изготвен от Rafael Chaves и José Luis Monzón от CIRIEC,

подпомагани от комитет от експерти, в състав: D. Demoustier (Франция), L. Frobel (Швеция) и

R. Spear (Обединеното кралство).

Беше им оказана помощ от изтъкнати и международно признати секторни експерти от

организациите, които представляват различните клонове на СИ: Кооперации Европа,

Международната асоциация на взаимоспомагателните дружества (AIM), Международната

асоциация на взаимозастрахователните кооперации (AISAM), Постоянната европейска

конференция за кооперациите, взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите

(CEP-CMAF), Европейския център на фондациите (EFC), Конфедерацията на италианските

кооперации (Confcooperative), Национална лига на италианските кооперации и

взаимоспомагателни дружества (LEGACOOP) и Испанската конфедерация на предприятията от

социалната икономика (CEPES). Научната комисия на CIRIEC за СИ и Европейските секции на

CIRIEC също се включиха активно в тази работа.

За да се определят границите на концепцията за СИ, проучването взе за своя основа Наръчника

на Европейската комисия за сателитните сметки за кооперациите и взаимоспомагателни

дружества и формулировките, разработени от организациите, които представляват СИ в

Европа, с цел постигане на широк политически и научен консенсус.

За сравнителния анализ на настоящото състояние на СИ в отделните страни, CIRIEC създаде

мрежа от кореспонденти, която първоначално се състоеше от 52 международна експерти от 26

страни на ЕС (академици, секторни експерти и високопоставени длъжностни лица).

1. РАЗВИТИЕ НА ПОНЯТИЕТО СОЦИАЛНА ИКОНОМИКА

1.1. Народните асоциации и кооперациите в историческата основа на СИ

Като дейност социалната икономика (СИ) исторически е свързана със сдружения на

обикновените хора и кооперации, които представляват нейния гръбнак. Системата от

ценности и принципите на поведение на народните сдружения, синтезирани от

историческото кооперативно движения са тези, които послужиха за формулиране на

съвременната концепция за социална икономика, структурирана около кооперациите,

взаимоспомагателните дружества, асоциациите и фондациите.

- 3 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

1.2. Настоящ обхват и поле на дейност на СИ

В 25-те държави-членки на ЕС през 2005 г. в сферата на икономиката работеха повече

от 240 000 кооперации. Те са добре установени във всяка област на икономическата

дейност и са особено важни в селското стопанство, финансовото посредничество,

търговията на дребно и жилищното строителство и като работнически кооперации в

индустриалния и строителния сектори и сектора на услугите. Тези кооперации създават

пряка заетост на 3,7 милиона души и имат 143 милиона членове.

Здравноосигурителните дружества и дружествата за социално подпомагане предоставят

помощ и обхващат повече от 120 милиона души. Застрахователните дружества имат

23.7% пазарен дял.

През 2002 г. в ЕС-15 в сдруженията са заети 1 милион души, през 2005 г. в ЕС-25

сдруженията представляват повече от 4% от БВП и в тях членуват 50% от гражданите

на Европейския съюз. През 2000 г. в ЕС-15 има повече от 75 000 фондации, чийто брой

силно нарасна от 1980 г. в 25-те държави-членки, включително в новите държави-

членки на ЕС от Централна и Източна Европа. В ЕС-25 работят доброволци, които се

равняват на повече от 5 милиона работници на пълно работно време.

В заключение, освен значението си в количествено отношение през последните

десетилетия СИ не само доказа своята способност да дава ефективен принос за

решаването на новите социални проблеми, но и укрепи позицията си на институция,

необходима за стабилен и устойчив растеж, за постигане на съответствие между

услугите и потребностите, увеличаване на стойността на икономическите дейности,

обслужващи социалните потребности, по-справедливо разпределение на доходите и

богатството, коригиране на дисбаланса на пазара на труда и накратко, задълбочаване и

укрепване на икономическата демокрация.

1.3. Настоящо идентифициране и институционално признание на СИ

Най-новото концептуално определяне на СИ от нейните организации е това в Хартата

на принципите на социалната икономика, подкрепена и популяризирана от

Постоянната европейска конференция за кооперациите, взаимоспомагателните

дружества и фондациите (CEP-CMAF). Нейните основни принципи са:

предимство на личността и на социалната цел пред капитала

доброволно и открито членство

демократичен контрол от членовете (не се касае за фондациите, тъй като те нямат

членове)

съчетаване на интересите на членовете/ползвателите и/или общия интерес

защита и прилагане на принципа на солидарност и отговорност

самостоятелно управление и независимост от публичните власти

по-голямата част от излишъците се използват за осъществяване на целите на

устойчивото развитие, услугите в интерес на членовете или общия интерес

- 4 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

Подемът на СИ беше признат също така от националните и европейски политически и

правни среди. На европейско равнище през 1989 г. Европейската комисия публикува

съобщение, озаглавено „Предприятията от сектора на социалната икономика:

европейски пазар без граници“. В същата тази година Комисията спонсорира първата

Европейска конференция по въпросите на социалната икономика (Париж) и създаде

Отдел по социална икономика към Генерална дирекция ХХІІІ „Политика за

предприятията, търговията, туризма и социалната икономика”. През 1990, 1992, 1993 и

1995 г. Комисията подкрепи европейските конференции по социална политика в Рим,

Лисабон, Брюксел и Севиля. През 1997 г. срещата на върха в Люксембург призна ролята

на предприятията от социалната икономика за местното развитие и създаването на

работни места и стартира пилотната програма „Трета система и заетост“, която използва

областта на социалната икономика като референтна област.

Освен това и в Европейския парламент Интергрупата по социална икономика на

Европейския парламент работи от 1990 г. През 2006 г. Европейският парламент призова

Комисията „да спазва социалната икономика и да представи съобщение по този

крайъгълен камък на европейския социален модел”.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) от своя страна публикува

множество доклади и становища за приноса на предприятията от социалната икономика

за постигането на различни цели на публичната политика.

1.4. Към признаване на социалната икономика в системите на националните сметки

Предприятията и организациите, които са част от концепцията за социална икономика,

не се признават в системите на националните сметки като отделен институционален

сектор. Кооперациите, взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите са

разпръснати в националните сметки, където те трудно се забелязват.

Неотдавна Европейската комисия разработи Наръчник за изготвяне на сателитни

сметки на предприятията от социалната икономика (кооперациите и

взаимоспомагателните дружества), което ще даде възможност да се получават

последователни, точни и надеждни данни за много важна част от социалната

икономика, тази на кооперациите, взаимоспомагателните дружества и други подобни

предприятия.

Както се посочва в наръчника за сателитните сметки на предприятията от СИ, методите,

използвани от сегашните системи на националните сметки, които водят началото си от

средата на ХХ век, са разработили инструменти за събиране на основните национални

сборни икономически данни в контекста на смесена икономика със силен частен

капиталистически сектор и допълващ и често намесващ се публичен сектор. Логично, в

системата на националните сметки, която се върти около двуполюсната

институционална реалност, има малко място за трети полюс, който не е нито публичен,

нито капиталистически, като последният може да бъде идентифициран на практика като

цялостен частен сектор. Това е важен фактор, на който се дължи институционалната

незабележимост на социалната икономика в съвременните дружества и, както се

признава и в Наръчника на Комисията, това не съответства на нарастващото значение

на организациите, които са част от СИ.

- 5 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

1.5. Определение на социалната икономика, което е в съответствие със системите на

националните сметки

Работното определение на социална икономика, което се предлага в настоящия доклад,

е следното:

Група от частни предприятия с официална структура, независими във вземането на

решения и свобода на членство, създадени, за да задоволяват потребностите на

своите членове чрез пазара, като произвеждат стоки и предоставят услуги в

областта на застраховането или финансите, където вземането на решения и

разпределението на печалбите или излишъците между членовете не са пряко свързани

с вложения капитал или вноските на членовете, всеки от които има право на едни

глас. Социалната икономика включва също така и частни, официално създадени

организации, с независимо вземани решения и свобода на членство, които

произвеждат непазарни услуги за домакинствата и чиито излишъци, ако има такива,

не могат да бъдат източник на доходи за икономическите субекти, които ги

създават, контролират или финансират.

Определението е в пълно съответствие с концептуалния подход на СИ, отразено в

Хартата на принципите на СИ на CEP-CMAF. Що се отнася до терминологията на

националните сметки, тя обхваща два основни подсектора на СИ: а) подсектора на

пазара или на предприятието и б) подсектора на непазарните производители. Тази

класификация е много полезна за съставяне на надеждна статистика и анализиране на

икономическите дейности в съответствие със сега действащите системи на

националните сметки. Въпреки това, от социално-икономическа гледна точка, очевидно

двата подсектора взаимно си влияят и съществуват тесни връзки между пазарните и

непазарните дейности в СИ в резултат на характеристиката, която е обща за всички

организации на СИ: те са организации от хора, които извършват активна дейност с

единствената цел по-скоро да задоволяват потребностите на хората, отколкото да

плащат възнаграждения на капиталистите инвеститори.

Съгласно горното определение общите характеристики на тези два подсектора на СИ

са:

1) те са частни, с други думите не са част от публичния сектор или не са контролирани

от него;

2) те имат официална структура, т.е. обикновено те са юридическо лице;

3) вземат самостоятелни решения, което означава, че имат пълното право да избират и

освобождават техните ръководни органи и да контролират и организират всички

свои дейности;

4) членството в тях е свободно, с други думи не е задължително присъединяването към

тях;

- 6 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

5) цялото разпределение на печалбата и излишъците между членовете, ако има такова,

не е пропорционално на капитала или вноските, които членовете правят, а е в

зависимост от техните дейности или сделки в организацията;

6) извършват икономическа дейност за своя сметка, за задоволяване потребностите на

отделни лица, домакинства или семейства. Затова за организациите на СИ се казва,

че са организации на хора, а не на капитали. Те работят с капитали и други

непарични средства, но не за капитала;

7) те са демократични организации. С изключение на някои доброволни организации,

които предоставят непазарни услуги на домакинства, първичните организации на

СИ или организациите от първо ниво, при вземане на решения прилагат принципа

„един човек, един глас“, независимо от капитала и вноските, които членовете

правят. Организациите от другите нива също са организирани демократично.

Членовете имат мнозинство или изключителен контрол върху правомощията за

вземане на решенията в организацията.

Много важна характеристика на организациите на СИ, която има дълбоки корени в

своята история, е демократичният контрол с еднакво право на глас („един човек, един

глас”) в процеса на вземане на решения.

Към горната работна дефиниция на СИ може обаче да бъдат включени също така и

доброволни организации с нестопанска цел, които са производители на непазарни

услуги за домакинства, дори и да не са с демократична структура, тъй като това

позволява в СИ да бъдат включени много известни организации от третия сектор на

социално действие, които произвеждат социални стоки или префернциални стоки,

които безспорно са полезни за обществото.

Пазарният или предприемачески подсектор на СИ

Пазарният подсектор на СИ се състои по същество от кооперации и

взаимозастрахователни дружества, групи от предприятия, контролирани от кооперации,

взаимозастрахователни дружества и други организации на СИ, други подобни

дружества, като например испанските дружества с работническо участие (sociedades

laborales) и някои институции с нестопанска цел, обслужващи предприятията от СИ.

Непазарният подсектор на СИ

Голямото мнозинство от този подсектор се състои от сдружения и фондации, въпреки

че могат да се намерят и организации с друга правна форма. Той включва всички

организации на СИ, които съгласно критериите на националното счетоводство се считат

за непазарни производители, т.е. онези, които доставят по-голямата част от своята

продукция безплатно или на цени, незначителни от икономическа гледна точка.

- 7 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

1.6. СИ: плурализъм и обща основна идентичност

СИ се е установила в европейското общество като полюс на обществената полезност

между капиталистическия сектор и публичния сектор. Тя наистина се състои от много

действащи лица. Старите и нови социални потребности съставляват полето на дейност

на СИ. Тези потребности могат да бъдат задоволени от заинтересованите лицата,

работещи на пазара, откъдето почти всички кооперации и взаимоспомагателни

дружества получават по-голямата част от своите средства, или от сдружения и

фондации, почти всички от които предоставят непазарни услуги на отделни лица,

домакинства или семейства и обикновено получават повечето от средствата си от

дарения, членски вноски, субсидии, и т.н.

Не може да не бъде отбелязано, че разнообразието на ресурсите и субектите на

организациите на СИ води до различия в динамиката на тяхното поведение и на техните

отношения със заобикалящата ги среда. Например, доброволците са главно в

организациите от непазарния подсектор (най-вече сдружения и фондации), докато

пазарният подсектор на СИ (кооперациите, взаимоспомагателни дружества и подобни

предприятия) на практика нямат доброволци, с изключение в социалните предприятия,

които са явен пример за хибрид между пазарния и непазарен сектор, с голямо

разнообразие на ресурси (парични от пазара, публични субсидии и доброволен труд) и

на субекти в организациите (членове, работници и служители, доброволци, предприятия

и публични органи).

Тази плуралистична СИ, която се утвърждава и затвърдява своето място в

плуралистичното общество, не представлява смесица без идентичност или

интерпретаторска стойност. Напротив, общата основна идентичност на СИ се подсилва

от голяма и разнообразна група от макроикономически свободни и доброволни

структури, създадени от гражданското общество, за да задоволят и разрешат

потребностите по-скоро на отделни лица, домакинства и семейства, отколкото да

плащат възнаграждения или да служат за прикритие за инвеститори или

капиталистически предприятия, с други думи, от организациите с нестопанска цел. През

последните 200 години този разнообразен спектър (пазарни и непазарни организации от

взаимен интерес или от общ интерес) оформи Третия сектор, както се определя тук чрез

подхода на социалната икономика.

- 8 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

2. ОСНОВНИ ТЕОРЕТИЧНИ ПОДХОДИ, СВЪРЗАНИ С ПОНЯТИЕТО СОЦИАЛНА

ИКОНОМИКА

2.1. Третият сектор като пресечна точка

Третият сектор (ТС) се очерта като пресечна точка на различни понятия, главно „секторът с

нестопанска цел“ и „социалната икономика“, които, въпреки че описват сфери с много

общи области, не са съвсем еднакви. Нещо повече, теоретичните подходи, разработени от

тези понятия, възлагат различни функции на ТС в днешните икономики.

2.2. Подходът на организациите с нестопанска цел

Основният теоретичен подход в анализа на Третия сектор, освен подхода на СИ, е с

англосаксонски произход: литература за Сектора с нестопанска цел или организации с

нестопанска цел (ОНЦ) се появява за пръв път преди 30 години в Съединените американски

щати. По същество този подход обхваща само частните организации, чийто устав им

забранява да разпределят излишъците на онези, които са ги учредили или които ги

контролират или финансират.

Тези организации са:

а) организации, т.е. те имат институционална структура и присъствие. Обикновено са

юридически лица;

б) частни, т.е. институционално отделни от правителството, въпреки че могат да бъдат

финансирани с публични средства и могат да имат държавни служители в техните

ръководни органи;

в) със самоуправление, т.е. могат да контролират собствените си дейности и са свободни за

подбират и освобождават от длъжност ръководните си органи;

г) не разпределят печалбата, т.е. организациите с нестопанска цел могат да имат печалба

от дейността си, но тя трябва да бъде вложена обратно в основната цел на

организацията, а не да бъде разпределяна между собствениците, учредителите или

управителните органи на организацията;

д) доброволни, което означава две неща: първо, че членството не е задължително или не е

наложено със закон и второ, че те трябва да разчитат на участието на доброволци в

техните дейности или управителни органи.

- 9 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

2.3. Подходът на солидарната икономика

Този подход беше разработен във Франция и някои латиноамерикански страни през

последната четвърт на ХХ век. Той е свързан до голяма степен със значителния растеж

на ТС, дължащ се на новите социални потребности на многобройни групи, изложени на

риск от социално изключване. Понятието за солидарна икономика се изгражда около

три полюса: пазара, държавата и реципрочността. Последната се отнася до непаричния

обмен в областта на първичната социалност, изразяваща се преди всичко в членство на

сдружения. Подходът на солидарната икономика представлява опит да обедини трите

полюси на системата. Така конкретният опит, съсредоточен в него, представлява хибрид

между пазарната, непазарната и непаричната икономики, а техните ресурси имат също

така различен произход: пазарен (продажби на стоки и услуги), непазарен (публични

субсидии от и дарения) и непаричен (доброволци).

Подходът на солидарната икономика съдържа важни елементи на сближаване с подхода

на СИ, дотолкова че се използва също така и изразът социална и солидарна икономика.

Освен това, от практическа гледна точка, всички организации, които се считат за част от

солидарната икономика несъмнено са също така и част от СИ.

Поради важността им, по-долу се разглеждат основните прилики и различия между

подхода на СИ и подхода на организациите с нестопанска цел.

2.4. Прилики и различия между понятието СИ и подхода на организациите с

нестопанска цел

Що се отнася до приликите между подхода на СИ и на ОНЦ, четири или пет критерия,

които се установяват в подхода на ОНЦ, за да отличат сферата на Третия сектор, са

залегнали също и в подхода на СИ: частни, организации с официална структура, които

са независими при вземането на решения и имат свобода на членството (доброволно

участие).

Въпреки това, има три отличителни критерия, където подходите на СИ и на

организациите с нестопанска цел ясно се различават:

a. Критерий за дейност с нестопанска цел

В подхода на ОНЦ, всички организации, които по някакъв начин разпределят печалби

между лицата или организациите, които са ги учредили или които ги контролират или

финансират, се изключват от ТС. С други думи, организациите на ТС трябва да прилагат

стриктно ограничението за неразпределяне. Едновременно с изискването за неразпределяне

на печалбите, подходът на ОНЦ изисква целта на организациите от ТС да не бъде

печалбата, с други думи, те по начало не могат да бъдат създадени с основна цел да

генерират печалба или да получават финансови приходи.

- 10 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

В подхода на СИ, критерият за извършване на дейност с нестопанска цел в този смисъл не е

основно изискване за организациите на ТС. Естествено, съгласно подхода на СИ се счита,

че много организации, които стриктно прилагат критерия за извършване на дейност с

нестопанска цел принадлежат към ТС: голям сектор от сдружения, фондации, социални

предприятия и други организации с нестопанска цел, обслужващи лица и семейства, които

отговарят на критерия за дейност с нестопанска цел на организациите с нестопанска цел и

на всички организационни критерии на СИ, посочени в този доклад. Докато кооперациите и

взаимоспомагателни дружества обаче образуват основното ядро на СИ, в подхода на ОНЦ

те са изключени от ТС, тъй като повечето от тях разпределят част от техните излишъци сред

членовете си.

б. Критерий за демократичност

Втората разлика между подхода на ОНЦ и подхода на СИ е прилагането на критерия за

демократичност. Изискванията на подхода на ОНЦ за причисляване на организация към ТС

не включват такъв характерен елемент на понятието за СИ като демократична организация.

Затова, в подхода на ОНЦ ТС включва многобройни и много важни организации с

нестопанска цел, които не отговарят на критерия за демократичност и следователно

съгласно подхода на СИ те се изключват от ТС. Наистина много институции с нестопанска

цел в секторите на нефинансовите и на финансовите корпорации, които продават услугите

си на пазарни цени, не отговарят на принципа на демократична организация. В тези

организации с нестопанска цел, които се считат за част от ТС съгласно подхода на ОНЦ, но

не и съгласно подхода на СИ, се включват някои болници, университети, училища,

културни институции и институции на изкуството и други, които не отговарят на критерия

за демократичност и продават своите услуги на пазара, но отговарят на изискванията,

определени от подхода на ОНЦ.

В подхода на СИ структурите с нестопанска цел, които не работят съгласно демократичните

принципи обикновено се изключват от ТС, въпреки че е прието, че доброволните

организации с нестопанска цел, които предоставят непазарни услуги на лица или семейства

безплатно или на цени, които не са икономически значими, могат да бъдат включени в СИ.

Тези институции с нестопанска цел обосновават своята социална полезност като

предоставят стоки, поощрявани от държавата или услуги безплатно на отделни лица или

семейства.

в. Критерият в служба на хората

И накрая, третата разлика се състои в получателите, за които са предназначени услугите,

предоставяни от организациите на ТС, тъй като техният обхват и приоритети са различни в

подходите на ОНЦ и на СИ. В подхода на СИ главната цел на всички организации е да

служат на хората или други организации на СИ. В организациите от първо ниво, повечето

от бенефициерите на техните дейности са физически лица, домакинства или семейства, като

потребители или като отделни предприемачи или производители. Много от тези

организации приемат за членове само физически лица. В отделни случаи те могат да

разрешат на юридически лица от какъвто и да е вид да станат членове, но във всеки случай

усилията на СИ са насочени главно към хората, които са причина за нейното съществуване

и цел на нейните дейности.

- 11 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

От друга страна, в подхода на ОНЦ не съществува критерий, съгласно който служенето на

хората да бъде приоритетна цел. ОНЦ могат да бъдат създадени както за предоставяне на

услуги на лица, така и да предоставят такива на дружества, които контролират или

финансират тези организации. Това могат да бъдат дори организации с нестопанска цел от

първо ниво, съставени изключително от дружества с капитал, независимо дали той е

финансов или нефинансов. В резултат на това областта, анализирана от подхода на ОНЦ, е

много разнородно определена.

В заключение, горните прилики и отлики между подходите на ОНЦ и на СИ, заедно със

съществуването на общо пространство, състоящо се от организации, включени и в двата

сектора, дават възможност да се направи оценка на важни концептуални и методологични

различия, които не позволяват ТС да бъде конфигуриран, просто като се съберат заедно

групите на организациите, разглеждани от двата подхода.

Относно разликите между двата подхода по отношение на функциите, които ТС може да

изпълнява в развиващите се икономики, доколкото се отнася до подхода на ОНЦ, ТС се

намира между държавата и пазара, а мисията на неговото най-характерно ядро

(социалния трети сектор) се състои в задоволяване на значително количество от социалните

потребности, които не са удовлетворени нито от пазара (поради липса на платежоспособно

търсене с покупателна възможност), нито от публичния сектор (тъй като финансирането с

публични средства не може да стори това), което прави крайно необходимо прибягването

към трети вид ресурси и мотивация. В англосаксонската концепция, основаваща се на

доброволци, благотворителни дружества (във Великобритания) и фондации (САЩ), се

набляга върху ценностите на филантропията и критерия за дейност с нестопанска цел.

Липсата на рентабилност на извършваната работа показва чистотата и нравствеността на

мотивите, които лежат в основата и потвърждава принадлежността ѝ към ТС, което пък

показва благотворителния ѝ и социален характер, като задачата ѝ е да смекчи

недостатъците на една публична система за социална закрила, която съвсем не е щедра,

както и нестабилността на една пазарна система, която е по-динамична, но също така и по-

неумолима от която и да е друга система, с по-малко платежоспособни социални сектори.

За разлика от това, съгласно подхода на СИ, ТС не се намира между пазара и държавата, а

между капиталистическия и публичния сектор. От тази гледна точка, в развитите общества

ТС се явява като полюс на социалната полезност, състоящ се от група частни организации,

създадени за да задоволяват по-скоро социалните потребности, отколкото да плащат

възнаграждения на капиталистите инвеститори.

Във всеки случай, концепцията за ТС, разработена от СИ, не го разглежда като остатъчен

сектор, а като институционален полюс на системата, която заедно с публичния сектор и

капиталистическия частен сектор е ключов фактор за консолидиране на благосъстоянието в

развитите страни, като помага за разрешаването на някои от техните най-важни проблеми,

като например, между другото, социалното изключване, голямата и трайна безработица,

географските дисбаланси, местното самоуправление и по-справедливото разпределяне на

доходите и богатството.

- 12 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

За разлика от подхода на ОНЦ, съгласно който ТС има благотворителна и филантропска

функция и осъществява едностранни инициативи на солидарност, СИ също подкрепя бизнес

инициативи с реципрочна солидарност между техните инициатори, основаващи се на

система от ценности, при която преобладават демократичното вземане на решения и

разпределянето на излишъците се извършва, като се отдава приоритет на хората над

капитала.

СИ не гледа на нуждаещите се хора само като на пасивни бенефициери на социалната

филантропия, тя издига също така гражданите до ранга на активни действащи лица на

тяхната собствена съдба.

3. Национални понятия за СИ

Обществено-икономическата действителност, която в този доклад ние наричаме „социална

икономика“, е широко разпространена и очевидно завладява целия Европейски съюз. Този

термин обаче, както и неговото научно понятие, не е еднозначен в различните страни на

Съюза, а в някои случаи дори и в една страна обикновено битува заедно с други термини и

подобни понятия.

Съгласно методологията, използвана при проучването „Предприятията и организациите

на третата система. Стратегическо предизвикателство за заетост“ (CIRIEC 2000),

това изследване1 имаше за цел първо, да направи оценка на степента на признаване на СИ в

три важни области, а именно администрацията, академичните и научни кръгове и самия

сектор на СИ във всяка страна и второ, да идентифицира и направи оценка на техни

подобни концепции.

Таблица 1. Степен на приемане на понятието „социална икономика“ на национално

равнище

Страна

От публичните

органи

От предприятията

от социалната

икономика СИ

От

академичните/научните

среди

Белгия ** ** ***

Франция *** *** **

Ирландия ** *** **

Италия ** *** ***

Португалия *** *** ***

Испания *** *** ***

Швеция ** *** **

Австрия * ** **

Дания * ** **

1 Събирането на първичната информация се основаваше на въпросник с полуотворени въпроси, разпратен на екипа от

кореспондентите, като всички те са привилегировани свидетели с експертни познания по концепцията на СИ и подобни

термини и познават действителността в този сектор в техните съответни страни. Степента на признаване се дели на три

относителни нива в различните страни: (*) слабо или въобще неприемане на това понятие; ( **) средна степен на

приемане); и (***) висока степен на приемане. (***)

- 13 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

Страна

От публичните

органи

От предприятията

от социалната

икономика СИ

От

академичните/научните

среди

Финландия ** ** **

Германия * * **

Гърция ** ** **

Люксембург ** ** **

Нидерландия * * *

Обединено кралство * * **

Новите държавите-

членки

Кипър ** ** **

Чехия * ** *

Естония ** * *

Унгария * * *

Латвия * *** **

Литва ** * *

Малта ** *** **

Полша ** ** **

Словакия няма отговор няма отговор няма отговор

Словения * ** **

Забележка: Въпросът от въпросника беше: Можете ли да кажете дали понятието „социална

икономика“ се признава във вашата страна?

Резултатите позволяват да се определят три групи страни:

- страни с най-голяма степен на признаване на понятието „социална икономика“:

Франция, Италия, Португалия, Испания, Белгия, Ирландия и Швеция. Открояват се

първите четири страни (всичките с латинска култура), по-специално Франция, родината

на това понятие. Във Франция, както и в Испания, СИ е призната със закон;

- Страни със средна (относителна) степен на признаване на СИ: Това са Кипър, Дания,

Финландия, Гърция, Люксембург, Латвия, Малта, Полша и Обединеното кралство. В

тези страни понятието „социална икономика“ битува наред с други понятия, като

например сектор с нестопанска цел, доброволен сектор и този на социалните

предприятия. В Обединеното кралство ниската степен на признаване на СИ е в

противоречие с политиката на правителството за подкрепа на социалните предприятия.

В Полша това е съвсем ново понятие, но все повече се приема, като за това помага

стрктуриращото въздействие на Европейския съюз;

- 14 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

- Страни с ниска степен на признаване на понятието „социална икономика“: в група

страни, състояща се от Австрия, Чехия, Естония, Германия, Унгария, Литва,

Нидерландия и Словения, група, която обхваща главно страни, присъединили се към

Европейския съюз при последното разширяване и германски страни, понятието

„социална икономика“ е малко познато или започва да навлиза отскоро, докато

свързаните с такава дейност понятия като сектор на предприятията с нестопанска цел,

доброволен сектор и сектор на неправителствените организации се ползват с по-голяма

степен на относително признаване.

Освен понятията „социална икономика“, „сектор на предприятията с нестопанска цел“,

„социални предприятия“ и „Трети сектор“, други широко приети понятия се използват

едновременно в няколко страни на Съюза. В Обединеното кралство, Дания, Малта и

Словения, понятията „доброволен сектор“ и „неправителствени организации“, по-тясно

свързани с представата за организации с нестопанска цел, като че ли се радват на широко

научно, обществено и политическо признание. Във френскоговорящите европейски страни

(Франция, Валонския регион на Белгия и Люксембург) се признават също и понятията

„солидарна икономика“ и „социална и солидарна икономика“, докато в германските страни,

като например Германия и Австрия е възприето понятието Gemeinwirtschaft (икономика от

общ интерес).

4. КОМПОНЕНТИ НА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА

Що се отнася до институционалните форми, които съставляват СИ или съответния термин,

който всяка страна счита за най-признат, беше констатирано, че те се различават

съществено в различните страни, но че всички те имат едно и също ядро на истински

национални форми, обхващащи кооперации, взаимоспомагателни дружества, сдружения и

фондации, които експертите смятат че принадлежат към СИ в техните страни.

Заедно с тези четири структурни компонента се споменават и други форми, като например

социални предприятия, misericordias (португалски благотворителни сдружения), instituições

particulares de solidariedade social (португалски частни социални институции за солидарност),

агенции за развитие, общински фондации, istituzioni di pubblica assistenza e beneficenza

(италиански благотворителни институции), sociedades laborales (испански акционерни

дружества с работническо участие), интеграционни предприятия, специални центрове за

заетост, смесени организации с участие на работниците, доброволни организации и

сдружения за социално насърчаване.

В редица страни някои компоненти на СИ в широкия смисъл не се признават за неразделна

част от този социален сектор, и точно обратното - отстояват своята специфичност и

изолираност. Такъв е случаят с кооперациите в страни като Германия, Обединеното

кралство или Латвия и, отчасти в Португалия.

По-слабо признаване, че взаимоспомагателни дружества са част от СИ, се констатира в

някои от новите държави-членки на Европейския съюз. Обяснение за това положение може

да бъде ниската степен на признаване на самото понятие „социална икономика“, както и в

липсата на правен статут на тези институционални форми в посочените по-горе страни.

- 15 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

5. ПЛАТФОРМИ И МРЕЖИ НА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА В ЕВРОПА

Самопризнание за обособена социално-икономическа сфера може да се наблюдава,

когато има стабилни организации, представителни за сектора. Чрез тези организации

СИ не само ще стане видима, но тя може също така да участва и да защитава своите

собствени конкретни интереси в процеса на разработването и прилагането на

националните и общностни публични политики.

В различните европейски страни сдруженията, които представляват предприятията и

организациите на СИ, са били създадени главно от секторна перспектива, поставяйки

начало на „фамилни“ групи на представителни организации:

- фамилия кооперации: EUROCOOP (търговия на дребно), ACME (застраховане),

CECODHAS (жилищно строителство), CECOP (производство/работници), COGECA

(селско стопанство), GEBC (банкиране), UEPS (аптеки).

От своя страна те са членки на наскоро създадената голяма организация, включваща

подразделения – Кооперации Европа.

- фамилия взаимоспомагателни дружества: AIM (взаимоспомагателни дружества ),

ACME (застраховане), AISAM (взаимозастраховане).

- фамилия сдружения и организации за социална дейност: CEDAG (доброволни

сдружения), EFC (фондации), Европейска платформа за социални неправителствени

организации, CEFEC (социални предприятия, инициативи за заетост и социални

кооперации).

Повечето от тези организации, представени на европейско равнище, са на свой ред

членки на CEP-CMAF, Европейската постоянна конференция на кооперациите,

взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите, която в момента е

основният партньор на европейската на СИ за европейските институции.

В някои страни представителните сдружения са надминали секторното ниво и са

създали междусекторни организации, които се обръщат конкретно към СИ. Примери за

това са CEPES, Испанската конфедерация на предприятията от СИ; нейният аналог във

Франция, CEGES, Съветът на предприятията и институциите на СИ; в Белгия

фламандската и валонската организации, съответно VOSEC и CONCERTES;

Социалната и солидарна икономическа платформа в Люксембург и Постоянната

конференция по социална икономика в Полша.

- 16 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

6. СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ЦИФРИ 2

От микроикономическа гледна точка социалната икономика в Европа е много важна

както за хората, така и за икономиката. В нея са заети повече от 11 милиона души, което

се равнява на 6,7% от заетите по трудово правоотношение в ЕС.

В новите държави членки на ЕС заетите в СИ са 4.2% от заетите по трудово договор.

Този процент е по-малък, отколкото средния за „старите“ държави-членки (7%), а в

страни като например Нидерландия (10.7%), Ирландия (10.6%) или Франция (8.7%).

Най-общо категорията на сдруженията, фондациите и други подобни организации (3-та

колона с цифри), са основният компонент на европейската социална икономика. В

новите държави-членки обаче и в Италия, Финландия и Швеция, „фамилията“ на

кооперациите и други подобни организации представлява основната част от социалната

икономика.

Таблица 2. Наети по трудово правоотношение в кооперациите, взаимоспомагателните

дружества, асоциациите и други подобни организации в Европейския съюз (2202-2003 г.)

Страна Кооперации Взаимоспомага

телни

дружества

Сдружения ОБЩО

Белгия 17 047 12 864 249 700 279 611

Франция 439 720 110,100 1 435 330 1,985150

Ирландия 35 992 650 118 664 155,306

Италия 837 024 забележка* 499 389 1,336,413

Португалия 51 000 забележка* 159 950 210,950

Испания 488 606 3 548 380 060 872,214

Швеция 99 500 11 000 95 197 205,697

Австрия 62 145 8 000 190 000 260,145

Дания 39 107 1 000 120 657 160,764

Финландия 95 000 5 405 74 992 175,397

Германия 466 900 150 000 1 414 937 2,031 837

Гърция 12 345 489 57 000 69 834

Люксембург 748 няма отговор 6 500 7 248

Нидерландия 110 710 няма отговор 661 400 772 110

Обединеното

кралство

190 458 47 818 1 473 000 1 711 276

Кипър 4 491 няма отговор няма отговор

4,491

Чехия 90 874 147 74 200 165,221

2 Статистическата информация за СИ в Европа се основава на вторични данни и се отнася главно за периода 2002-2003 г.

За някои страни, най-вече новите държавите-членки на ЕС, преди това проучване не е имало количествени данни и тази

информация трябва да бъде разглеждана предпазливо.

- 17 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

Страна Кооперации Взаимоспомага

телни

дружества

Сдружения ОБЩО

Естония 15 250 няма отговор 8 000 23,250

Унгария 42 787 няма отговор 32 882 75,669

Латвия 300 няма отговор няма отговор 300

Литва 7 700 0 няма отговор 7,700

Малта 238 няма отговор няма отговор 238

Полша 469 179 няма отговор 60 000 529 179

Словакия 82 012 няма отговор 16 200 98 212

Словения 4 401 270 няма отговор 4 671

ОБЩО 3 663,534 351 291 7 128 058 11 142 883

* Данните за взаимоспомагателните дружества са обединени с тези за кооперациите в Италия и

за сдруженията в Полша.

7. ПРИМЕРИ НА ПРЕДПРИЯТИЯ И ОРГАНИЗАЦИИ ОТ СОЦИАЛНАТА

ИКОНОМИКА

В допълнение към микроикономическите данни чрез конкретните случаи, свидетелстващи

за плурализъм в отговорите, които СИ предлага на многобройните потребности и стремежи

на европейското общество, се долавя също и динамизмът и социално-икономическото

разнообразие на СИ в Европа, разкрива се богатството на форми, които тези организации

възприемат, и от тях става ясно, че въпреки многоообразието на конкретните динамики, е

възможно да се идентифицира общата нишка: тази на тяхното членство в социално-

икономическия сектор, разположен между традиционната капиталистическа частна

икономика и публичната икономика.

Следните случаи, избрани с помощта на кореспонденти за проучването във всяка страна,

показват разнообразието в практиката на СИ в Европа:

- Cooperativa Sociale Prospettiva: интегриране в пазара на труда на лицата в най-

неравностойно положение чрез изработване на художествена керамика

(www.prospettivacoop.it)

- Chèque Déjeuner кооперация: създаване на работни места със социална стойност

(www.cheque-dejeuner.com)

- Irizar Group: вторият най-голям европейски производител на луксозни автобуси

(www.irizar.com)

- Multipharma, голям фармацевтично кооперативно дружество (www.multipharma.be)

- Association of Lithuanian Credit Co-operatives, организация за финансово включване

(www.lku.lt)

- Dairygold Agricultural Co-operative Society, подкрепяща селскостопанските

производители (www.dairygold.ie)

- Anecoop: група селскостопански кооперации, която съчетава местното и

селскостопанско развитие с технологичните нововъведения (www.anecoop.com)

- 18 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

- Estonian Union of Co-operative Housing Associations, повече от 100 000 души, живеещи в

кооперативни жилища (www.ekyl.ee)

- COFAC, най-голямото португалско университетско кооперативно дружество, създаващо

знания и човешки капитал (www.ulusofona.pt)

- Cooperación y Desarrollo de Bonares: частно/публично сътрудничество на местно

равнище (www.bonares.es)

- Co-operative Society of Cyprus Marine Services (COMARINE) (www.comarine.com.cy)

- Consorzio Beni Culturali Italia: първата услуга, която може да се направи на културата, е

да се създава култура (www.consorziobeniculturali.it)

- Britannia building society: второто най-голямо строително дружество в Обединеното

кралство (www.britannia.co.uk)

- Vzajemna, Здравно и медицинско застраховане (www.vzajemna.si)

- MACIF, най-голямото взаимоспомагателно дружество във Франция (www.macif.fr)

- Tapiola Група, застраховане, банкиране, спестявания и инвестиции (www.tapiola.fi)

- The Benenden Дружество за здравеопазване (www.benenden-healthcare.org.uk)

- Shelter, голяма благотворителна организация за бездомните (www.england.shelter.org.uk)

- Alte Feuerwache Köln, Самоуправляващ се социално-културен център

(www.altefeuerwachekoeln.de)

- Artisans du Monde, първото сдружение за справедлива търговия с третия свят

(www.artisansdumonde.org)

- Motivacio, фондация за социално интегриране на хората с увреждания

(www.motivacio.hu)

- Fondazione Cariplo: средства за оказване на помощ на граждански и социални

институции да предоставят по-добри услуги на хората от дадена общност

(www.fondazionecariplo.it)

- Trångsviksbolaget AB, общинско предприятие в северна Швеция (www.trangsviken.se)

- ONCE, испанската организация на слепите интегрира хора с увреждания на пазара на

труда и предоставя социални услуги (www.once.es)

- Association for Mutual Help Flandria, достъп до допълнителни здравни услуги

(www.flandria.pl)

8. СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА, ПОЛЮС НА ОБЩЕСТВЕНАТА ПОЛЕЗНОСТ

Понятието социална икономика е тясно свързано с понятията прогрес и социално

сближаване. Приносът на кооперациите, взаимоспомагателните дружества, сдруженията

и фондациите и други социални предприятия за европейското общество далеч

надминава приноса, който БВП може да отрази в строго икономически план и който в

никакъв случай не е малък. Потенциалът на социалния сектор да създава социална

добавена стойност е голям, каквато е и неговата многоизмерна и подчертано

качествена реализация, поради което не винаги е лесно да бъде забелязана и да ѝ се

даде количествен израз. В действителност тя продължава да не се поддава на методите

за оценка на богатството и благосъстоянието.

- 19 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

Много проучвания са показали, че СИ създава пространство, което регулира системата

в интерес на постигане на по-балансиран модел на социалноикономическото развитие.

Тази регулаторна роля се проявява на различни равнища, като например при

определянето на социалноикономическите дейности, в достъпността на услугите

(географска, социална, финансова и културна), в нейната способност да приспособява

услугите към потребностите и способността ѝ да създава стабилност в контекста на

икономики със силно циклично развитие. Показана е също така и възможността на СИ

да създава нови възможности за обществото, както и фактът, че това е един социален

сектор, който води до такъв вид развитие, при което хората са поставени на първо

място.

Социалното сближаване, заетостта, създаването и поддържането на икономическата

тъкан, развитието на демокрацията, социалната иновация и местното развитие са

сферите с най голям научен, обществен и политически консенсус, когато става дума за

признаването на приноса на социалната добавена стойност на СИ. СИ обаче има също

така забележителен принос за по-справедливото разпределение на приходите и

богатството, за създаването и предоставянето на социални услуги (като например

социалните и здравните услуги и услуги, свързани със социалното осигуряване), за

устойчивото развитие, за по-голяма демокрация и участие на обществеността и за

повишаване на ефективността на публичните политики.

Социално сближаване: Като допълва и, преди всичко, като проправя пътя за обществена

дейност в борбата срещу социалното изключване, СИ е показала своя капацитет за

повишаване на степента на социално сближаване по два начина. На първо място, тя

допринася за социалното и трудово интегриране на хора, които явно са в неравностойно

положение, както и на географски области; това е видно най-вече при сдруженията,

фондациите и други социални предприятия за включване, които са намалили нивата на

бедността и изключването. На второ място, чрез СИ, обществото увеличи равнището си

на демократична култура, засили социалното си участие и успя да даде глас и

възможност за преговаряне на социални групи, които преди това са били изключени от

икономическия процес и от процеса на изработването и прилагането на публичните

политики, по-специално онези, които се изготвят на местно и регионално равнище.

- 20 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

Местното и регионално развитие: СИ представлява също така и стратегически

двигател за местно и регионално развитие. Наистина, тя притежава голям потенциал за

ускоряване на процеса на ендогенното развитие в селските райони, за повторно

активизиране на индустриални области в упадък и за възстановяване и съживяване на

западнали градски райони, накратко, за подпомагане на ендогенното икономическо

развитие, възстановяване на конкурентоспособността на обширни райони и

подпомагане на тяхното интегриране в национален и международен план, като коригира

значителни географски дисбаланси. Този капацитет е подкрепен от аргументи, които

съответстват на концептуалните параметри на теорията за икономическото развитие на

шведския лауреат на Нобелова награда Гунар Мирдал, тъй като тя поощрява ефекта на

разпространение (процеси на развитие и акумулиране на местно равнище ) и свежда до

минимум упадъка или обратните ефекти а) като се има предвид нейната автентична

логика на разпределяне на печалбата и излишъците, тя показва по-голяма тенденция

към реинвестиране на печалбите в географските райони, където те са били създадени; б)

тя е способна да мобилизира не само участниците, които познават най-добре тяхната

среда и са в най-добра позиция за стартиране на подходящи инициативи, но и

ресурсите, които съществуват на местно равнище; в) тя е в състояние да създава и

разпространява предприемаческа култура и бизнес структури; г) тя може да обвърже

създаването и/или разширяването на икономическата дейност с местните потребности

(напр. услуги, предоставяни в определена общност) и/или местните производствени

структури; д) може да поддържа икономически дейности, за които съществува опасност

да изчезнат, поради това, че не са рентабилни (напр. занаятите) или поради силната

конкуренция (традиционните индустрии); е) може да създава социален капитал, както

това разбира Пътнам, като главна институционална основа за стимулиране на устойчиво

икономическо развитие.

Освен това бяха изтъкнати някои достойнства на СИ в настоящия контекст на

глобализацията, при която преместванията на производствените процеси непрекъснато

изправят регионите пред многобройни предизвикателства: автентичната форма на

контрол и взимане на решения на СИ, на основата на демократичните принципи и

гражданското участие, се стреми да предостави юздите на икономическия процес на

гражданското общество в дадена територия (за разлика от капиталистическите

инвеститори), като закотвя по-добре предприятията в съответната общност и предоставя

на регионите по-голяма самостоятелност да определят свой собствен модел на развитие.

- 21 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

Иновации: Капацитетът на СИ за иновации в различните области, определени от

Шумпетер (продукт, процес, пазар и организация), е не по-малко важен, по-специално в

процесите на промени в европейското общество. Благодарение на прекия контакт между

социалния сектор и обществото той притежава специална способност да открива новите

потребности, като ги насочва към публичната администрация и традиционните частни

стопански предприятия и, при необходимост, дава творчески иновационни отговори. В

деветнадесети век например, взаимоспомагателните дружества и дружествата за

взаимопомощ са били пионери в посрещането на потребностите на новото

индустриално общество, като покривали здравословните рискове и са били свързани със

запазването на доходите на работническата класа. Те са създали много важни социални

и институционални иновации, които са предшественици на публични системи за

социално осигуряване в Европа. Различните начини, по които организациите са

свързани с този процес, са намерили отражение в различните модели за социално

осигуряване.

Също и в сферата на технологичните иновации, в частност там, където са развити

иновационни системи в съответната област във връзка със социалната икономика,

създаването и разпространението на нови идеи и иновации имат по-големи успехи.

Ключов фактор при тези системи е стабилният съюз между различните действащи лица

в район, където СИ се поощрява, така например държавните агенции, занимаващи се с

тези въпроси, университетите, федерациите и сектора на предприятията на самата

социална икономика. Такива примери са Квебек, кооперативното дружество Mondragón

и CEPES - андалузката система в Южна Испания.

Иновациите не получават обаче балансирано финансиране от публичните власти и

частни институции. Предпочитание при финансирането се дава по-скоро на

технологичните иновации, отколкото на други форми на иновации, където СИ има по-

важна роля.

Заетост: Социалната добавена стойност на СИ изпъква най-силно и е най-явна именно

в регулирането на многобройните дисбаланси на пазара на труда. Едва ли е учудващо,

че насърчаването на СИ е все по-често от компетенцията на министерствата на труда и

социалните въпроси на европейските правителства. Самата Лисабонска стратегия на

Европейския съюз изрично признава СИ като сърцевината на нейната политика за

заетост.

В частност СИ допринася за създаване на нови работни места, като запазва работни

места в сектори и предприятия в криза и/или са заплашени от закриване, увеличава

степента на стабилност на работните места, изважда дейностите от сивата икономика в

официалната, поддържа живи уменията (напр. занаятите) и проучва възможностите за

нови дейности (напр. социален възпитател) и разкрива пътища за професионално

включване на групи в неравностойно положение, намиращи се в социална изолация.

През последните няколко десетилетия статистическите данни показват, че тя е мощен

сектор, създаващ работни места в Европа, с по-голяма загриженост за създаване на

заетост, отколкото други сектори на икономиката (вж. CIRIEC 2000).

- 22 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

Въпреки това СИ сама по себе си не е панацея за Европа. Големи конкретни проблеми

ограничават нейния потенциал. Един сериозен проблем, от макроикономическа гледна

точка, е прекаленото раздробяване на сектора и нейните инициативи и нейната

структурна съпротива за съставяне на групи. Друг голям проблем е структурната

тенденция в организациите на СИ да открият своите специфични характеристики, които

са размити, или дори да станат традиционни дружества със стопанска цел, за

предприятията от СИ, които са най-добре интегрирани на пазара, или да станат

инструмент на държавни органи, или дори зависими (най-вече финансово) от тях,

когато техните връзки са обикновено с властите. Това явление е познато като

организационен изоморфизъм. Ако тя наистина иска да разгърне своя пълен потенциал,

необходимо е СИ да създаде механизми, за да противостои на това размиване или

израждане, да организира механизми за самоподдържане, които да я предпазят от това

тя да стане зависима от другите два сектора и да създава съюзи. От микроикономическа

гледна точка основните проблеми са, от една страна, трудностите, които предприятията

от СИ имат с привличането на капитали за финансиране на техните инвестиции и

дейности, а от друга страна, техният стремеж да задържат стратегическите човешки

ресурси.

Изграждане на Европа: От историческа гледна точка, СИ не е чужда на проекта за

изграждането на Европа, от Римския договор, който изрично призна кооперациите като

форми на предприемачество, до проекта за Европейска конституция, в който се

споменава социалната пазарна икономика. За да се постигне ниво на благосъстояние и

напредък, от които се ползват „западните“ страни на Европейския съюз, европейският

социален и икономически модел имаше нужда от приноса на СИ, тъй като тя се оказа

способна да заеме пространството, което балансира икономическите и социални

аспекти, посредничи между публичните институции и гражданското общество и

изглажда социалните и икономически дисбаланси в едно плуралистично общество и

икономика.

Икономиките и обществата на новите държави-членки преминават през бавни процеси

на преход от комунистически системи на планиране към регулирани пазарни

икономики. Промените, които се извършиха през последните години, имаха сериозни

последици за техните социални икономики, в частност в кооперативния сектор, който

много години беше използван като инструмент и дори и през прехода към пазарна

система. Въпреки това, противно на прогнозите на някои, този сектор не бе разбит в

голяма степен. От своя страна взаимоспомагателните дружества, сдруженията и

фондациите след половин век, през който те фактически са изчезвали, сега постепенно

се възстановяват и разширяват заедно с развитието на гражданското общество,

социалните движения и синдикатите в тези страни.

Развитието на този „трети стълб“ е в интерес на новите държави-членки, ако те желаят

да следват европейския модел на развитие и да постигнат бърза и адекватна интеграция

в европейския социален модел.

- 23 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

9. ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ЗА ДЕЙСТВАЩИТЕ ЛИЦА НА СОЦИАЛНАТА

ИКОНОМИКА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Този важен социален сектор се признава широко от институциите на различните страни

на Европейски съюз, що се отнася да законодателството и политиките.

Законовите разпоредби, определящи рамката, установява три вида признаване на този

сектор: 1) изрично признаване от публичните власти на различната идентичност на тези

организации, за които се изисква специално третиране. В това отношение, целта на

закона е да им даде статут на частни субекти; 2) признаване на капацитета и на тези

организации и свободата да работят в който и да е сектор на икономическата и социална

дейност; 3) признаване на ролята на СИ като посредник в процеса на изработването и

прилагането на различни публични политики, като на нея се гледа като на партньор, с

който съвместно се вземат решения и като на съизпълнител на политиките.

В Европа различните форми на социална икономика не винаги имат подходящо ниво на

институционализиране в тези три области.

Що се отнася до първата, не всички форми на СИ се признават в една и съща степен в

правните системи на различните страни на Европейския съюз.

В случая с кооперациите, които са изрично признати в член 48 от Римския договор като

специфичен вид дружество, а също така и в конституциите на различни държави-

членки, като Гърция, Италия, Португалия и Испания, въпреки че те имат регулаторна

рамка, в която могат да работят и която гарантира правото на членовете и на трети

страни, в тях не винаги има конкретен закон на национално равнище, който да регулира

всички кооперации. Някои страни, като например Дания, Чехия или Обединеното

кралство всъщност нямат общи закони за кооперациите, въпреки че имат някои закони

за конкретни видове кооперации, като жилищните кооперации в Дания или кредитните

кооперации или кредитните съюзи в Обединеното кралство и Чехия. Различно е

положението в други страни, като Испания, Италия и Франция, които страдат от

инфлация на законодателството в тази област, с различни закони в зависимост от вида

кооперации и равнище на управление (национално и регионално).

Аналогична ситуация се констатира в разликите в правния статут на формите,

възприети от СИ в Европа. Могат да бъдат определени три групи страни: първата има

конкретно законодателство за формите на СИ, втората има някои законови разпоредби,

обхващащи организациите на СИ, разпръснати в различни закони, а в третата няма

никаква следа от законодателство, уреждащо някои форми на СИ.

- 24 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

Недостатъците в законодателство може да причинят сериозни затруднения по

отношение на правното положение на групите, които желаят да създадат организации

от СИ: правната рамка може да действа като спирачка за разгръщането на нови форми,

ако съществуващите не могат да бъдат адаптирани към новите потребности. В това

отношение, целта на новото законодателство, което се появи през последните години в

различни страни, като конкретните закони относно социалните предприятия (Закона от

2006 г. на Полша и Португалия) и организации с нестопанска цел за обществена

полезност (Указ 460/1997 г. в Италия) или измененията на действащите закони за

отразяване на нови форми (като кооперативното дружество от колективен интерес,

създадено във Франция през 2001 г., или кооперациите за социална инициатива, които

се появиха през последните години в различни закони, касаещи испанските

кооперации), трябваше да проправи път за развитие на възникващата „нова социална

икономика“. Новите закони, приети през последните няколко години в няколко нови

държави-членки на Европейския съюз са от особено значение.

На европейско равнище, новият Статут на европейското кооперативно дружество вече

благоприятства разпространението на тази форма на социална икономика, като не само

подобрява възможностите на европейските кооперации в извършването на

транснационални дейности, но също така, и преди всичко, развива сектора в страни,

които не са му предоставили специфичен статут, какъвто е случаят с Обединеното

кралство, или когато тези правни форми губят все повече обществения си престиж, тъй

като са считани за останки от стария режим, какъвто е случаят с новите държави-членки

от Централна и Източна Европа.

Същевременно, свалянето на предложението за създаване на статут на европейско

взаимоспомагателно дружество и на европейско сдружение от дневния ред на

Европейската комисия през последните няколко години е сериозна пречка за

предоставяне на по-големи възможности за развитието на тези форми на социална

икономика на този континент.

Особеността на организациите от СИ се основава на някои характерни ценности и

принципи. Целта на правилата, от които се ръководят тези организации, е да отразят

тази особеност, като установят наред с другото принципа на демократично вземане на

решения и ограничения за разпределянето на печалбите и излишъците. Този

специфичен modus operandi обаче не е неутрален. Използването на тези правни форми

става причина за относително по-големи разходи на учредяващите групи и

икономическите субекти, в сравнение с други форми на частни дружества. Тези

разходи, които са резултат от специфичните особености на организациите на СИ,

отговарят на интернализирането на социалните разходи, свързани с демократичния

процес на вземане на решения, начина, по който се разпределят излишъците и характера

на произведените стоки и предоставените услуги, които основно са от социален и/или

общ интерес, в сравнение с екстернализацията на частните разходи на традиционните

частни дружества със стопанска цел.

- 25 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

От гледна точка на гарантиране на равни възможности за различните видове

организации и като се има предвид, че различното положение изисква и различно

третиране, в правната рамка трябва да бъдат предвидени мерки за компенсиране на

трудностите в работата, произтичащи от правните форми, даващи по-малки

възможности. Тези мерки могат да бъдат да бъдат субсидии, но те могат да приемат

също така и формата на данъчни облекчения. Същевременно законодателите следва да

създадат подходящи механизми, които да попречат на някои икономически субекти да

възприемат опортюнистично поведение и да се възползват от компенсациите за

приемане на нови форми, без да поемат съответните разходи.

В повечето страни в западната част на Европейския съюз, четирите основни правни

форми, възприети от СИ, се ползват от някакъв вид специално данъчно третиране.

Изгодите от такива специални данъчни мерки са в повечето случаи за сдруженията и

фондациите поради техния характер (с нестопанска цел) и начина, по който те

разпределят средствата и излишъците, с което се дава приоритет на дейности от

социален и/или общ интерес. Това законодателство беше укрепено през последните

години в редица страни, като Испания – Закон 43/2002, за данъчния режим за

организациите с нестопанска цел, Закона на Италия 460/1997 за ONLUS или

организациите с нестопанска цел за обществена полезност и германския „Социален

кодекс“ (Sozialgesetzbuch) за организациите с нестопанска цел. Що се отнася до

кооперациите, много страни, които имат специален данъчен режим, не го прилагат за

всички кооперации. В Ирландия например той се прилага само за кредитните съюзи, а в

Гърция само за земеделските кооперации.

Институционалната рамка също определя полето на действие на СИ в различните

сектори на социалната и икономическата дейност. Въпреки че законовите разпоредби

относно формите на СИ признават тяхното право да работят свободно на пазара като

всеки друг частен субект, правилата, касаещи сектора, могат да поставят бариери за

тяхното навлизане в известни области на дейност и за свободното им развитие в тях.

Що се отнася до взаимоспомагателните дружества, могат да се наблюдават три схеми на

развитие от гледна точка на икономическите сектори: има страни, където

взаимоспомагателните дружества могат да работят в много области, както е в

Обединеното кралство, където те могат да развиват дейност, като се започне от

водоснабдяването до спорта; друга група страни ограничава тяхното поле на действие

до някои сектори, като например здравни грижи или застраховка срещу здравни и

професионални рискове; докато последната група не притежава тази правна форма.

Освен това, когато секторните правила пречат рискът да бъде споделян, не могат да

бъдат създавани застрахователни кооперации и дружества за взаимно осигуряване.

Подобно е положението и с кооперации в други сектори на икономиката.

- 26 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

10. ПУБЛИЧНИ ПОЛИТИКИ, НАСОЧЕНИ КЪМ СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА В

СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

През последната четвърт на миналия век имаше много национални и регионални

правителства в Европейския съюз, които разработиха публични политики, насочени

открито към СИ в нейната цялост или към нейни компоненти. Общо взето, те

изработиха секторни политики, които включваха изрично позоваване, въпреки

разпокъсано и разединено, на институционалните форми, съставляващи социалната

икономика. Могат да се посочат примери за активни политики за заетост, в които

участват работнически кооперации и предприятия за социално включване, политиките

за социалните услуги, където сдруженията, фондациите и други организации с

нестопанска цел изиграха ключова роля, селскостопански политики и политики за

развитие на селските райони, в които бяха включени земеделските кооперации, или

позоваване на взаимоспомагателни и взаимоосигурителни дружества в рамките на

системите за социално осигуряване. По-късно се появиха по-специално конкретни

политики за СИ, някои от които насочени към предприятия, развиващи дейност на

пазара, други - към организациите с нестопанска цел, работещи извън пазара, но често

обхващащи и двете. Разгръщането на тези политики в страните от Европейския съюз не

беше хармонизирано както по размер, така и по съдържание.

В много страни на ЕС в рамките на националната им публична администрация има

инстанция на високо равнище, която притежава признати и ясни компетенции в

областта на СИ. Такъв е случаят с Държавния секретариат за устойчиво развитие и

социална икономика (Secrétariat d'Etat au Développement Durable et à l'Economie Sociale)

към белгийското правителство, Генерална дирекция „Социална икономика“ (the

Dirección General de Economía Social) на испанското Министерство на труда и няколко

регионални правителства, Междуведомствената делегация за иновации, социални

проучвания и социална икономика (Délégation Interministérielle à l’Innovation, à

l’expérimentation sociale et à l’économie sociale) към френското правителство, Отделът по

социална икономика – FAS в Ирландия, Генералната дирекция за кооперативните

предприятия, към Министерството на икономическото развитие (Directorate General for

co-operative bodies, Ministry of Economic Development) и Агенцията за организациите с

нестопанска цел със социална полезност от СИ (Agenzia per le Onlus) в Италия, Звеното

за връзка с неправителствени организации към Министерството по семейните въпроси и

социалната солидарност на Малта, португалския Instituto António Sérgio do Sector

Cooperativo (INSCOOP) и в Обединеното кралство Отделът на социалните предприятия

към службите на министър-председателя или отделът за финансиране на

благотворителните организации и на третия сектор, към службите на министъра на

финансите.

Политиките, които бяха осъществени на практика, за да подпомогнат СИ, представят

много разнообразна типология на формите. на видовете. В зависимост от характера на

инструментите, с които си служат, те могат да бъдат класифицирани като

институционални политики, политики на разпространяване, обучение и проучване,

финансови политики, политики за подкрепа с реални услуги и политики на търсенето.

- 27 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

11. ПУБЛИЧНИ ПОЛИТИКИ, НАСОЧЕНИ КЪМ СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА

НА РАВНИЩЕ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

През последните три десетилетия нараства вниманието, което различните органи на ЕС

отделят на СИ, макар и спорадично и в различна степен в зависимост от институциите.

Важната роля на СИ в социалноикономическото развитие на Европа печели все повече

признание и едновременно с това заема позицията на крайъгълен камък в европейския

социален модел.

Дългият път към институционалното признаване на СИ и структурирането на конкретни

европейски политики започна през осемдесетте години на миналия век.

Кулминационната точка беше достигната през 1989 г. със Съобщението на Комисията

до Съвета „Предприятията от социалната икономика: Европейски пазар без граници“, в

което се предлагаше да бъде създадена европейска правна основа под формата на статут

на кооперациите, сдруженията и взаимоспомагателните дружества и със създаването на

Отдел за социална икономика в Генерална дирекция ХХІІІ на Европейската комисия.

Други две институции бяха важни поддръжници на каузата на СИ:

- Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК), консултативен орган

на Европейския съюз. В неговата група ІІІ има представители на СИ и те

създадоха „Категория на социалната икономика“. ЕИСК е особено активен през

последните години. Той прие редица становища по тази тема;

- Европейският парламент. През 1990 г. Той пръв създаде Интергрупа по

социална икономика.

Друг орган е Консултативният комитет за кооперациите, взаимоспомагателните

дружества, сдруженията и фондациите (CCCMAF). Той беше създаден през 1998 г., за

да дава становище по различни въпроси, свързани с поощряването на СИ на равнище на

ЕС. Комитетът беше закрит през 2000 г., след преструктурирането на Комисията, но по

инициатива на самите секторни организации беше незабавно създадена Постоянната

европейска конференция на кооперациите, взаимоспомагателните дружества,

сдруженията и фондациите (СЕР-CMAF), която да послужи за европейска платформа на

диалога с европейските институции.

При изпълнението на мерките, институциите на ЕС продължават да се срещат с

двустранния проблем по отношение на социалната икономика нейната оскъдна правна

основа и недостатъчната концептуална дефиниция, като се бори с липсата на преки

позовавания на основните текстове на Европейския съюз (Римския договор и Договора

от Маастрихт), дефиниция (ако има такава), основаваща се по-скоро на правната форма,

отколкото на извършваните дейности и на многобройни термини (Третата система,

гражданско общество, и т.н.), което пречи да бъде постигнат консенсус по

наименованието, което да бъде използвано.

- 28 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

От гледна точка на правното признание и забележимост на СИ, трябва да бъдат

споменати организирането на европейски конференции, одобрението на становищата на

Европейския икономически и социален комитет и инициативите и становищата на

Интергрупата по социална икономика на Европейския парламент, както и одобрението

на Статута на европейското кооперативно дружество.

В използваните политики целите, които се отнасят до СИ, са основно заетостта,

социалните услуги и социалното сближаване, за да могат те да се проявят преди всичко

по две основни линии на публичната политика: социална и трудова интеграция и

социални политики и местно развитие и политиките на създаване на работни места.

Интересът на институциите на ЕС към участието на СИ в тези цели представлява

основно преимущество, въпреки че той разкрива ограничено виждане за потенциала на

СИ и за ползите, които тя може да създаде за икономиката и обществото на Европа.

При липсата на конкретна европейска бюджетна политика за СИ, участието на СИ в

бюджетната политика на ЕС се постига в рамките на политиките по заетостта и

социалното сближаване, по-специално многогодишните бюджети за поощряване на

средните и малки предприятия и заетостта, като например инициативата ADAPT,

инициативата EQUAL за социална и трудова интеграция, Европейския социален фонд

(ЕСФ) и пилотното действие „Третата система и заетостта“.

Тези програми имаха широкообхватен структуриращ ефект както на национално, така и

на международно равнище, при координирането и структурирането на европейската

социална икономика по отношение на федерациите, мрежите, изследванията, културата

и политиките. Особено важна е програмата EQUAL. Тя подкрепя проекти, в които

участват организации от СИ по теми като „Укрепване на социалната икономика (третия

сектор), в частност услугите от обществен интерес, с акцент върху подобряване на

качеството на работните места“. Те включват също така и лекции и дебати, които са

ключови фактори за разпространение на концепцията. Програмата има решително

въздействие в страни като Полша, Ирландия и Австрия.

Слабият напредък в признаването и разгръщането на политики на равнището на

Европейската общност контрастира със затрудненията, които произтичат от

политиката на ЕС в областта на конкуренцията и напоследък от политиката в

областта на държавните помощи.

12. ТЕНДЕНЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Социалната политика: нововъзникващ сектор в едно плуралистично общество

Основната и най-важна тенденция, която може да се наблюдава в развитието на

социалната икономика през последните години е нейното укрепване в европейското

общество като полюс на обществената полезност между капиталистическия и

публичния сектор, съставен от много различни действащи лица: кооперации,

взаимоспомагателни дружества, сдружения, фондации и други подобни предприятия и

организации.

- 29 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

Движението на гражданите за сдружаване понастоящем се разраства значително чрез

стимулиране на бизнес инициативите за солидарност, насочени към производството и

разпространението на преференциални стоки или социални стоки. Все по-тясното

сътрудничество между движенията за сдружаване и за коопериране се забелязва в

разработването на много от техните проекти и дейности, какъвто е случаят със

социалните предприятия. Капацитетът на тези инициативи за разрешаване на новите

социални потребности, които се появиха през последните десетилетия съживи отново

значението на СИ.

СИ не само утвърди своята способност да допринася ефективно за разрешаване на

новите социални проблеми, но и укрепи своята позиция в традиционни сектори като

земеделието, индустрията, услугите, търговията на дребно, банкирането и взаимно

застраховане. С други думи, СИ се представя също и като необходима институция за

стабилен и устойчив икономически растеж, като нагажда услугите към потребностите,

увеличава стойността на икономическите дейности, обслужващи социалните

потребности, по-справедливото разпределяне на приходите и богатството, коригира

дисбалансите на пазара на труда и задълбочава икономическата демокрация.

Новата социална икономика приема формата на нововъзникващ сектор, който става все

по-необходим, за да се даде подходящ отговор на новите предизвикателства на

глобалната икономика и обществото. Тези предизвикателства са в основата на

нарастващия интерес към ролята, която новата социална икономика може да играе за

изграждането на едно благоденстващо общество.

Необходимата концептуална идентификация на СИ

Едно предизвикателство, което СИ трябва да разреши незабавно, е това да приключи

със своята институционална незабележимост. Тази незабележимост се обяснява не само

с възникващия характер на СИ като нов сектор в икономическата система, но също и с

липсата на концептуална идентификация, т.е. ясно, точно определение на

характеристиките, които са общи за различните видове предприятия и организации от

СИ и специфичните черти, които правят възможно отличаването им от останалите.

По този въпрос през последните години се забелязва постепенен напредък в

концептуалната идентификация на СИ, която се установява у самите участници, чрез

техните представителни организации и у научните и политически органи. Настоящият

доклад представя концепция за СИ, разработена на основата на критерии, заложени в

Наръчника на Европейската комисия за изготвяне на сателитни сметки на

предприятията от СИ, който на свой ред е в съответствие с дефинициите,

формулирани в новата икономическа литература и от самите организации на СИ.

- 30 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

Правна идентификация на СИ и признаване в националните сметки

Концептуалната идентификация на СИ ще даде възможност за справяне с

предизвикателствата на нейното идентифициране в правните системи на ЕС и

държавите-членки на ЕС. Въпреки че някои европейски страни и самият ЕС признават

СИ като такава в редица правни разпоредби, заедно с някои от нейните съставни части,

необходим е напредък в законовата дефиниция за обхвата на СИ и критериите, на които

нейните компоненти трябва да отговарят, за да се избегне размиването на характерните

ѝ черти и изгубването на нейната социална полезност.

Необходимо е да се въведе правен статут на СИ и ефективни правни бариери за

влизане, за да не могат организации, които не принадлежат към СИ, да се възползват от

икономиите на правната форма на организация или от публичните политики за

поощряване на СИ.

Този доклад показва също нарастващото значение на СИ, която създава пряко повече от

11 милиона работни места, представляващи 6% от общата заетост в ЕС. В националните

икономически баланси обаче тя не се забелязва - пречка, представляваща друго голямо

предизвикателство.

Съществуващите национални счетоводни правила, изготвени когато развитието на

системите на смесена икономика са достигнали своя връх, не признават СИ като

отделен институционален сектор, което затруднява съставянето на редовна, точна и

надеждна икономическа статистика за субектите, от които тя се състои. В

международен план, разнородните критерии, използвани за изготвяне на статистически

данни, пречат на извършването на сравнителни анализи и намаляват тежестта на

подходите, които изтъкват очевидния принос на СИ за постигането на основните цели

на икономическата политика.

Изготвеният наскоро Наръчник за изготвяне на сателитни сметки на предприятията

от СИ на Европейската комисия, е важна стъпка към институционалното признаване на

една част от СИ в системите на националните сметки. В Наръчника се обяснява

методиката за изготвяне на надеждна, хармонизирана статистика в целия ЕС, в рамките

на европейската система на национални сметки (ESA 1995), за пет основни групи

предприятия от СИ: а) кооперациите, б) взаимоспомагателните дружества, в) групите

предприятия от СИ, г) други подобни предприятия от СИ и д) институциите с

нестопанска цел, обслужващи предприятията от СИ.

СИ в Европа трябва да се справи с двойно предизвикателство в тази област: първо,

организациите, които представляват СИ, трябва да направят така, че техният глас да

бъде чут в Европейската комисия и във всяка от държавите-членки, за да се гарантира

осъществяването на предложенията от Наръчника. По-специално, те трябва да накарат

всяка държава-членка на ЕС да създаде Статистически регистър на предприятията

от социалната икономика, на основата на ограничителните критерии, посочени в

Наръчника, така че да могат да бъдат съставяни сателитни сметки, обхващащи

предприятията в тези регистри.

- 31 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

Второ, необходимо е те да насърчават инициативи, които ще дадат възможност да се

изготвя надеждна, хармонизирана статистика за широкия сегмент на СИ, който е

обхванат в Наръчника на Европейската комисия. Този сегмент се състои от много

сдружения и фондации, които са обхванати в Ръководството за институциите с

нестопанска цел в системата на националните сметки, изготвен от Обединените

нации. Това Ръководство включва много организации с нестопанска цел, които не са

част от СИ, но би било възможно да се отделят статистическите данни за организациите

с нестопанска цел, които отговарят на критериите на СИ за идентичност, както са

определени в този доклад, от статистиката за нестопанския сектор, съставена съгласно

Ръководството за институциите с нестопанска цел.

Координация между федерациите на СИ

Тъй като е нееднородна и с разнообразни форми, СИ трябва да има силни организации,

представляващи различните групи от предприятия и организации, от които тя се състои.

От друга страна, общата идентичност и ядрото на общите интереси, които спояват СИ,

подсказват необходимостта и целесъобразността на процеси, предприети решително за

постигане на координация на цялата СИ, както на национално равнище, така и в цяла

Европа. Колкото по-забележим и ярък е колективният образ, който СИ си създава,

толкова по-големи са шансовете за ефективно действие и развитие за всички и всеки

един от групите субекти, съставляващи сектора.

СИ и социалният диалог

Постигането на признание на СИ като специфичен партньор в социалния диалог е

много голямо предизвикателство.

СИ стана основна институция на гражданското общество, което допринася съществено

за организирането на неговата спойваща структура и развитието на демокрацията на

участие. В същото време обаче, СИ е мощен икономически и социален участник с

конкретни характеристики, който не се вписва в класическата схема на

работодатели/работници и изисква СИ да бъде изрично призната като социален

партньор.

През втората половина на ХХ век, когато развитието на системите на смесена

икономика достига своя връх, основните участници на масите за преговори, на които се

съгласуваха публичните политики (в частност политиките по доходите), бяха

правителствата, организациите на работодателите и синдикатите. Днес обаче

икономиката стана по нееднородна и това изисква пряко участие в социалния диалог на

всички заинтересувани сектори: федерациите на работодателите, синдикатите,

правителствата и тази друга голяма група от социални и икономически участници,

предприемачи и работодатели, която обхваща новата СИ и която играе все по-голяма и

важна роля в развития свят.

- 32 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

Заедно с класическите маси за колективно договаряне, трябва да бъдат предложени

маси на социалния диалог, който включва субектите на СИ, тъй като те биха

съответствали повече на новия икономически сценарий в началото на този век.

СИ и публичните политики

За повече от две десетилетия европейските институции (Парламентът, Комисията и

Икономическият и социален комитет) признаха капацитета на СИ за коригиране на

значителните социални и икономически дисбаланси и приноса им за постигане на

различни цели от общ интерес. Напоследък Европейският парламент определи СИ като

основен стълб и крайъгълен камък на европейския социален модел (clé de voûte du

modèle social européen).

Поради това държавите-членки и Европейската комисия трябва да поемат, дори повече

отколкото преди, конкретни задължения да направят СИ не само ефективен инструмент

за постигане на съответните политически цели от общ интерес, но също и в самата нея

(т.е. кооперативизъм, мутуализъм, асоциационизъм и инициативи на гражданското

общество от общ интерес), цел, необходима за консолидиране на едно развито общество

и ценностите, свързани с европейския социален модел. На този етап организациите,

които представляват СИ, трябва да играят важна роля като представят инициативи и

предложения на институциите на ЕС, политическите партии, синдикатите,

университетите и други организации на ЕС, които представляват гражданското

общество.

СИ и пазарите: конкурентоспособност и социално сближаване

Сегашното и бъдещото развитие на СИ в Европа е и ще бъде силно повлияно от

промените в средата, в която тя функционира, в частност на пазарите, които се

глобализират все повече и се характеризират с засилваща се конкуренция,

децентрализация и преместване на производството и промени в начина, по който

правителствата действат, с ясна тенденция към нарастваща дерегулация и приватизация

на публичните услуги. Заедно с възникването на нови социални проблеми (застаряващо

население, масова миграция, и т.н.), тези промени водят не само до увеличаване на

възможностите на СИ, но също така и на предизвикателствата и заплахите за някои от

нейните сфери на действие.

Различните предприятия и организации, които съставляват СИ, са изправени пред

предизвикателството за въвеждането на ефективни производствени процеси и на цели

на социалното благосъстояние при осъществяването на своята дейност. Действащите

лица на СИ трябва незабавно да се заемат с разработването на конкурентни стратегии в

съответствие с новите изисквания на все по-конкурентните пазари, за да станат самите

те полезни инструменти на благосъстоянието на техните членове и засилване на

социалното сближаване.

- 33 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

В техните конкурентни стратегии трябва ясно да се открояват включването в бизнес

мрежи и съюзи, намирането на нови начини за финансиране на предприятията,

въвеждането на нови продукти и процеси и даване тласък на обучението и политиките

за увеличаване на познанията.

СИ, новият разширен Европейски съюз и развитието на интегрирано евро-

средиземноморско пространство

ЕС придава голямо значение на целта за укрепване на интегрираното европейско

пространство, където социалното и икономическо неравенство между ЕС-15 и 12-те

нови държави-членки от Югоизточна Европа ще намалее и ще бъде премахнато

възможно най-скоро. Заедно с другите последици, тези неравенства станаха причина за

големи емигрантски вълни от Изток на Запад в рамките на ЕС. Едновременно с по-

голямото социално сближаване в ЕС, друго предизвикателство е насърчаването на

интегрирано Евро-средиземноморско пространство, което да стане зона на просперитет

и стабилност. Затова всички страни, граничещи със Средиземно море, трябва да

изградят силни демократични държави, а производствената структура на гражданското

общество в страните в южните региони трябва да бъде разширена.

В тези страни високият прираст на населението и други структурни причини пречат

техният икономически растеж да доведе до по-висок стандарт на живот за

болшинството от населението, поради което Евро-средиземноморският регион и ЕС

станаха една от географските области, в които има най-голяма миграция, както по

размери, така и по интензитет. Към това се добавят и големите групи от население от

страните от Латинска Америка, Африка на юг от Сахара и Югоизточна Азия.

Поради техните специфични характеристики, действащите лица на СИ могат да играят

водеща роля както за интегрирането на имигрантското население, така и за развитие на

търговски потоци в рамките на ЕС и между Европа и южното крайбрежие на

Средиземно море.

Образователната система, мрежите за научни изследвания и обмен, университетът

и СИ

Образователните системи на Европейския съюз са предназначени да изпълняват важна

функция за насърчаването на предприемаческа култура и демократизиране на

икономиката чрез проекти за обучение, които стимулират предприемачески инициативи

на основата на стойности, характеризиращи СИ. На свой ред, разработването на нови

продукти и на нови процеси на иновации в предприятията от СИ изисква тези

предприятия да подкрепят инициативи за сътрудничество с университетските центрове,

които създават и предават знания. Мрежите за научни изследвания и обмен на

информация между тези центрове и професионалистите от СИ ще допринесат, както

това става през последните години, за разширяване на базата на необходимите

познания, конкретно в областта на СИ и разпространяване на тези познания в цяла

Европа.

- 34 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty .../...

Идентичност и ценности на СИ

Новата СИ се явява в ЕС като полюс на социалната полезност в една плуралистична

икономическа система, наравно със сектора на публичната икономика и сектора на

капиталистическата икономика.

Предизвикателството, пред което трябва да се изправи СИ, е да преодолее опасността от

размиване или банализиране на нейните идентификационни характерни черти, които ѝ

придават специфична социална полезност. Ето защо действащите лица на СИ трябва да

задълбочават своята информираност за стойностите, които съставляват тяхната обща

референтна основа, да използват всички социални и културни лостове, пригодени за

тези ценности, за да утвърдят своя собствен институционален профил и да постигнат

ефект, който мултиплицира техния икономически и социален потенциал.

Описаните по-горе предизвикателства и тенденции не са десетте божии заповеди, а

предложение, открито за дебат, начална точка за размишления в новата фаза, която

започна в Европа с последното разширяване на Европейския съюз.

През този нов етап и нова социална икономика на действащите лица в самата социална

икономика заслужено се пада отговорността и привилегията да очертаят нейните

конкретни профили и да определят стратегическите цели, които тя трябва да приеме, за

да играе ръководна роля в правилното изграждане на Европа.

БИБЛИОГРАФИЯ

- CESE - Comité Économique et Social des Communautés Européennes (1986): Les Organisations

Cooperatives, Mutualistes et Associatives dans la Communaute Europeenne, Office Des

Publications Officielles Des Communautes Europeennes – Editions Delta, Bruxelles.

- Comisión de las Comunidades Europeas (2004): Comunicación al Consejo, al Parlamento

Europeo, al Comité Económico y Social Europeo y al Comité de las Regiones sobre fomento de

las cooperativas en Europa (23 Febrero 2004, Com(2003)18).

- Parlement, Commission de l’emploi et des affaires sociales (2006): Rapport sur un modèle social

européen pour l’avenir. (2005/2248 /INI).

- CIRIEC (2000): The Enterprises and Organizations of the Third System: A strategic challenge for

employment. CIRIEC (Centre International de Recherches et d’Information sur l’Economie

Publique, Sociale et Coopérative) – Directorate General V of the European Union, Liege.

- DEFOURNY, J. & MONZÓN CAMPOS, J. (eds.) (1992): Économie sociale (entre économie

capitaliste et économie publique) / The Third Sector (cooperatives, mutual and nonprofit

organizations). De Boeck Université – CIRIEC, Bruxelles.

- EVERS, A. & LAVILLE, J.L. (eds.) (2004): The third sector in Europe, Edward Elgar,

Cheltenham.

- MONZON, J.L., DEMOUSTIER, D., SAJARDO, A. & SERRA, I. (dir) (2003): El Tercer sector

no lucrativo en el Mediterráneo. La Economía Social de no mercado. I., CIRIEC-España,

Valencia.

- 35 -

DI CESE 96/2007 EN - AT/ty

- BORZAGA, C. & SPEAR, R. (eds.) (2004): Trends and challenges for co-operatives and social

enterprises in developed and transition countries, edizioni 31, Trento.

- BIRKHOELZER, K., LORENZ, G. et al (1999): The Employment Potential of Social Enterprises

in 6 EU Member States, Technologie-Netzwerk Berlin.

- CABRA DE LUNA, M.A. (2003): “Las instituciones europeas y las organizaciones de la

economía social”, In Faura, I. et al (coord): La economía social y el tercer sector. España y el

entorno europeo, Escuela Libre Editorial, Madrid.

- CHAVES, R. (2002): « Politiques publiques et économie sociale en Europe: le cas de l’Espagne »,

Annals of Public and Cooperative Economics, Vol. 73, Nº 3, p. 453-480.

- CHOPART, J.N., NEYRET, G. & RAULT, D. (dir) (2006): Les dynamiques de l’économie

sociale et solidaire, La Découverte, Paris.

- DEMOUSTIER, D. (2001): L’économie sociale et solidaire. S’associer pour entreprendre

autrement, Alternatives économiques/Syros, Paris.

- DEMOUSTIER, D. & CHAVES, R., HUNCOVA, M., LORENZ, G. & SPEAR, R. (2006):

“Débats autour de la notion d’économie sociale en Europe”, Revue Internationale de l’économie

sociale, Nº 300, p. 8-18.

- DRAPERI, J.F. (2005): L’Economie Sociale, de la A à la Z, Alternatives économiques, Paris.

- LÉVESQUE, B. & MENDELL, M. (1999): L'économie sociale: éléments théoriques et

empiriques pour le débat et la recherche, Cahier de recherche du CRISES, UQAM, Montréal.

- MONZON, J.L. (2003): “Cooperativismo y Economía Social: perspectiva histórica”, CIRIEC-

ESPAÑA, revista de economía pública, social y cooperativa, Nº 44, p.9-32.

- SALAMON, L. M. & ANHEIER, H. K. (1997): Defining the nonprofit sector — a cross-national

analysis, Institute for Policy Studies, The Johns Hopkins University.

- SPEAR, R., DEFOURNY, J., FAVREAU, L. & LAVILLE, J.L. (eds.) (2001): Tackling social

exclusion in Europe. The contribution of Social Economy, Ashgate, Aldershot (versions available

in French and Spanish).

- TOMAS-CARPI, J.A. (1997): « The prospects for a Social Economy in a changing world »,

Annals of Public and Cooperative Economics, Vol. 68, Nº 2, p. 247-279.

- VIENNEY, C. (1994): L’Economie sociale, Repères, La Découverte, Paris.

_____________