Софийски университет „Св. Климент Охридски”Исторически факултет

Катедра „Археология”

Курсова работа

на тема:

Погребални практики в Централна Северна Тракия през КЖЕ

Научен ръководител: Изготвил:д-р Никола Теодосиев Петя Василева, четвърти курс фак. № 5467

София2011

През Късно желязната епоха (КЖЕ) се наблюдава промяна в погребалните

практики, извършвани в Северна Тракия. Биритуализмът с доминиране на

трупополагането, засвидетелстван на територията през Ранно желязната епоха (РЖЕ), е

заменен с биритуализъм с доминиране на трупоизгаряне в ниски могили (1 до 3-4 м).

За да се добие по-пълна представа за развитието на погребалните практики и техните

особености, характерни за Централна Северна Тракия, бе направена съпоставка със

съседните й територии – на Северозападна и Североизточна Тракия.

Северозападна Тракия: Откриват се както могилни, така и плоски некрополи.

Практикуваните погребални обреди са трупополагане и трупоизгаряне, като значително

преобладава кремацията. Останките от кремацията са поставани на древния терен или в

урна, под могилния насип. Изгарянето на покойника се извършва или на клада извън

могилата или на място в самата могила. Независимо от гробното съоръжение, могилите

с трупоизгаряне не съдържат повече от един гроб (с изключение на две могили в

Лесковец и Търнава). През КЖЕ в Северозападна Тракия са разпространени, макар и

слабо, и могили с един гроб с трупополагане. Като гробни конструкции при някои от

тях се откриват правоъгълни гробни камери от ломени камъни. По-често тялото е

полагано направо върху древния терен.

В насипа има следи от различни действия, свързани с погребението – керамични

съдове, въглени, ями и др. Срещат се и положени животни - коне, кучета и др. При

някои има каменна могилка, ограждаща гроба, или крепида. Инвентарът включва

оръжие, накити, съдове, монети и др.

Могилите се срещат по единично или разпръснати на голяма площ. Рядко се

откриват групирани от 2 до 5, а още по-рядко се оформят големи групи от 10 до 20 бр.

На територията на СЗ Тракия са открити могили с монументална гробнична

архитектура в Могиланската могила във Враца и при Сеньова могила при Горна

Кремена.

При плоските некрополи най-разпространени са гробовете с кремация, при което

останките са слагани в урни. В тези случай ясно личат традиции от КБЕ и РЖЕ.

Понякога кремираните останки са поставяни и направо в гроба – яма, което е

характерно главно за западния дял на СЗ тракийските земи. Срещат се също и плоски

гробове с трупополагане, но като цяло те са по-скоро изключение.

2

Североизточна Тракия: Най-характерни за този район са могилните некрополи,

които обикновено се разполагат близо до вода (река, дере и др.) и често върху

доминиращи над околната повърхност природни дадености. Повечето от некрополите

се намират северно, северозападно или западно от селищата. Най-големи концентрации

на некрополи са регистрирани в басейните на р. Русенски Лом и р. Провадийска,

горното течение на р. Камчия, ,,Сборяново” и района на Исперих, Одесос и неговия

хитерланд. Според вида на гробните съоръжения могилните некрополи се разделят на

няколко групи: гробове – урни, цистови гробове, гробни съоръжения от т. нар. тип

„саркофаг” и куполни гробници (Сборяново, Янково и др.)

При некрополите с гробове-урни и цистовите гробове преобладава ориентация

И-З (Равна, Добрина), а при тези с висока гробнична архитектура С-Ю (Янково,

Сборяново).

Наблюдава се райониране при разпространението на некрополите с гробове –

урни и цистови гробове. Първият тип се среща в южната, а вторият – в северната част

на СИ Тракия. Единствено при некропола в Равна има смесване на двата типа гробни

съоръжения. Погребалният обред и при двата типа гробни съоръжения е кремацията.

Кремацията е извършвана вън от могилите без разлика за двата пола. Местата за

кремация не са открити с изклчение на некропола при Равна. При някои от некрополите

има данни и за изгаряне на място (Кръгулево, Черна и др.). По-богатите погребения

принадлежат на покойници от женски пол. Могилките са изградени от камъни, но

поради малката им големина, те вероятно са имали и пласт от пръст.

Гробовете тип „саркофаг” са открити в района на Одесос. Практикувана е както

кремация, така и инхумация. Те са характерни предимно за женските погребения от IV

– III в. пр. Хр.

Целта на тази курсова работа е да бъде събрана и обобщена цялата налична

информация и да бъдат представени погребалните практики в Централна Северна

Тракия през КЖЕ (нач. на V – кр. на I в. пр. Хр.).

Разглежданият район обхваща горното течение на р. Осъм, Габровско –

Тетевенския балкан и Ловешкия край.

Проучванията в разглеждания района започват още в средата на 50-те години на

миналия век, когато Ат. Милчев извършва разкопки в Севлиевско и Троянско. В

3

Ловешката област работят предимно Г. Китов, П. Павлов и П. Теодосиев. Т. Тотевски

прави разкопки на могили в Троянско; К. Койчева проучва района на Централния

Балкан. Като цяло няма цялостно и систематично проучване на територията на ЦС

Тракия, както и на разкритите вече некрополи. Проучени са само по 2-3 могили от

некропол. Липсват и пълни публикации на вече приключени обекти. На някои от тях са

публикувани само кратки съобщения в АОР.

Обикновено надгробните могили са с височина 1,5 – 2 м при диаметър в

основата 12 – 13 м. Рядкост са големите могили, високи до 5 – 6 м. Малките могилки с

височина под 0,50 м са в обработваеми площи и насипите им са разнесени при

селскостопанска работа (Тотевски, Т. 1994: 99). В планинската част надгробните

могили заемат обикновено по-малко или повече стръмните терени по билата и

склоновете на ридовете, по-рядко са използвани техните върхове, както и естествените

възвишения. Могилите се издигат поединично или са групирани в некрополи. Във

всеки някропол има по една или две големи могили. С по-голяма концентрация на

могили и могилни некрополи се открояват землищата на селата Кръвеник, Стоките и

Стола в планинската зона на Севлиевския край (Койчева, К. 1994: 89).

Могилните насипи са струпани от пръст, събирана от близката околност. Често

из тях се срещат отделни камъни или каменни струпвания, най-често от ломен

пясъчник и речни. Почти при всички разкопани могили са установени укрепващи

каменни пръстени в основата. Ограждането не е в зависимост от вида на погребението

– с трупополагане или трупоизгаряне, или от наличието или отсъствието на гроб –

среща се при всички тези варианти (Тотевски, Т. 1994: 100).

Проучените могили в района доказват една утвърдена за цяла Тракия практика

на биритуализма. Кремирането и трупополагането са прилагани паралелно и това е

убедително представено в некрополите от Севлиевския край (селата Кръвеник, Стоките

и Стола), при с. Орещак (Ловешко) и др. В некропола от местността Поленица при с.

Градница (могили 2 и 3) Севлиевско, както и в могилата до с. Стола, в която са открити

30 масивни бронзови гривни, са установени символични погребения. Според

датиращите материали кенотафите са прилагани в широк обхват от време – от края на 7

в. пр. Хр. до края на 4-3 в. пр. Хр (Койчева, К. 1994: 90). И в Троянско често се срещат

празни могили. Това обикновено са по-големите могили на некрополите. Според Тотьо

Тотевски не става въпрос за кенотафи, тъй като изобщо липсват друг гробни

съоръжения, освен могилния насип, или инвентар.

4

Във всички проучени некрополи около Троян е разкопана и по една празна

могила, която покрива едно или няколко огнища. Дебелината на горелия пласт показва

нееднократно използване. Предполага се, че са използвани за кремирането на

покойниците (Тотевски, Т. 1994: 100-101).

Съоръженията, свързани с кремацията показват познати разновидности в

традицията – или клада на място (с. Градница, с. Стола) (Обр. 1: 1), или извън гроба

(Обр. 1: 2), в периферията на насипа (с. Ошани, Тревненско; с. Стола, с. Кръвеник).

След кремацията, в могила 1 от некропола на м. Кантона (с. Стола), в могилата при с.

Кръвеник и могила 2 край Троян, овъглените останки са положени в урна (Койчева, К.

1994: 90).

При трупополагането няма утвърдена ориентация (Обр. 1: 3,4). Тялото на

погребания е поставяно по гръб с изпънати покрай тялото ръце и с глава на изток, юг

или север. Северна ориентация има и погребението с кремация в клада на място от

могила 1 на некропола в м. Поленица при с. Градница.

Това е един от примерите за съчетаването на двата ритуала – кремация и

трупополагане. В могила 1 при с. Градница на площадка от трамбована пръст е

положен мъртвеца, след което е издигната клада. При изгарянето й е станала пълна

кремация на скелета, с изключение на черепа и дясната бедрена кост. Подобен е и

ритуала в една могила край Дойренци, Ловешко, където е извътшено погребение чрез

полагане на тялото. Над така получения гроб е оформена голяма кръгла площадка,

върху която е запалена голяма клада. Основите на площадката са отухлени, но костите

на скелета са останали в пълен анатомичен ред без видими следи от изгаряне и

опичане. В друга могила край Смочан, отново в Ловешко, кладата е върху площадка

измазана с глина непосредствено върху човешкото тяло, костите на което са частично

засегнати от огъня (Китов, Агре 2002: 127).

Регистрирани са и няколко случая на преднамерено разчленяване на тялото и

поставянето на отделните късове на различни места – в могилния насип, върху

античния терен или в ями. Такъв случай е установен в една могила край с. Дойренци,

Ловешко, от късноелинистическата епоха. Погребалният комплекс представлява

пръстеновидна клада, яма в средата, голяма каменна плоча в периферията и две малки

кръгли огнища вън от границите на кладата. Тялото на починалия е разчленено на

четири и поставено на различни места под кладата, върху периферията й и в

централната яма. Голямо количество от сребърни съдове и фалери, с различна украса,

са начупени или нарязани с ножица и хвърлени в централната яма. Върху тях е

5

поставен пласт от предмети на въоръжението – плетена желязна ризница, два меча,

четири върха на копия, шест юзди, скиптър и др. Подобна картина се открива и в най-

ранния гроб на могилата край с. Смочан, Ловешко (Китов, Павлов 1985: 90-91).

Ритуалът се обяснява с подражанието в средите на тракийската аристокрация на

обожествения певец и владетел Орфей. Този обред е засвидетелстван и в др. части на

Тракия (Китов, Агре 2002: 124).

В проучените досега могили се установява само по едно погребение,

разположено обикновено в центъра на насипа. При една част от могилите погребаните

са полагани в гроб, оформен на самия терен с речни камъни (Обр. 1: 4). В могила 4 от

м. Блатешки рът (с. Стола), в центъра на насипа, на самия терен е изградена

правоъгълна гробница с размери 3,35 х 1,35 м и височина 0,75м. За изграждането на

стените са използвани едри необработени каменни блокове, а горната, стеснена част на

гробницата е била покрита с дълги камъни, оформени като свод (Обр. 2: 1). Сходни по

размер и начин на изграждане засводени гробници са разрушени от иманяри в

съседното село Стоките.

Върху така оформените гробове или гробници, в повечето случаи, е била

натрупана могилка от камъни. Тази погребална практика е засвидетелствана и при

двата начина на погребване – трупополагане и трупоизгаряне (Обр. 2: 3; обр. 3: 1, 2).

По-различно е гробното съоръжение от могила 1 на некропола в м. Аладжов хан

при с. Престой (Тревненско). Погребението е с трупоизгаряне и се датира в 4 в. пр. Хр.

В центъра на могилата е разкрита малка кръгла гробница с куполно покритие.

Изградена е на нивото на терена. Зидът е граден от ломени и речни камъни. Градежът е

изпълнен в суха зидария (Обр. 2: 2). Подобна конструкция е имала и гробницата от

могила 1 на м. Ръта при с. Дамяновци (Тревненско).

Най-близка аналогия на тези гробници са гробните съоръжеия в могила 2 от

землището на с. Долна Росица (Търговищко). Като размери на камерата и примитивния

начин на изграждане те намират сходство и с гробниците от с. Лиляче (Врачанско) и

край Каварна. Споменатите гробници са сходни и по време - 4-3 в. пр. Хр (Койчева, К.

1994: 90-91).

По-различно гробно съоръжение представляват и двете погребения под зид на

кула в тракийската крепост на връх Острец. И двете са извършени чрез кремация извън

гроба. Остатъците от кладата са разпределени в няколко керамични урни за всеки гроб.

Урните са поставени върху място, покрито с плочки. Една част и от двете погребения

отива под самия зид на крепостната стена. Вероятно става въпрос за принасяне на

6

човешки жертви преди започването на строежа. Въз основа на материала от тях

гробовете се датират 5-4 в. пр. Хр (Милчев, А. 1956: 505).

Последният етап от гробното строителство е оформянето на могилния насип.

Това може да е еднократен акт или да се донатрупва в продължителен период от време.

Изграждането на гробните съоръжения е било съпътствано с определени

ритуали, засвидетелствани от разпръснатите фрагменти от глинени съдове и

животински кости. В могила 1 от м. Поленица при с. Градница е потвърден обичая за

погребване на убития кон (Обр. 1: 1). Животинският скелет е открит в югозападната

периферия на насипа. Той е положен на 0,5 м над нивото на терена върху насипана

черна пръст. Никакви съоръжения за гроба не са изградени и не са намерени никакви

археологически материали около него. Погребение на куче е установено в могила 4 от

м. Блатешки рът (с. Стола) (Обр. 2: 1). Скелетът е открит извън гробницата, до

югоизточния ъгъл, близо до главата на погребания (Койчева, К. 1994: 91).

В гробния инвентар има разнообразие. Често се стещат предмети на

въоръжението – най- често железни върхове на копия, понякога поставяни по няколко,

криви тракийски ножове, мечове и т.н.(Обр. 4: 1,2). Не липсват и части от конско

снаражение. Преобладават обаче съдовете – по-често глинени, но и метални (Обр. 4: 3,

5). По-голямата част от глинените съдове са местни изделия, но са познати и импортни

съдове – атическия ченофирнисоф скифос, намерен заедно с бронзова хидрия, чиято

вертикална дръжка е украсена с изображение на сирена, в могила 1 на м. Поленица при

с. Градница (Обр. 5).

Намерените в могилите от Севлиевско фибули типологично се отнасят към

бронзовите двуспирални фибули с триъгълна ниска плочка (тип Б I 2 по Д. Гергова) от

7-6 в. пр. Хр.(Обр. 4: 4) В различните могили от Габровско, Тревненско и Севлиевско

са намерени и няколко разновидности на характерните за 5-4 в. пр. Хр. фибули

„тракийски” тип, изработени от сребро или бронз.

Намерени са и други накити, като сребърни халки-обеци, сребърни и бронзови

гривни, сребърна торква.

Според интерпретацията на паметниците и датиращите находки, могилите се

придържат към периода 7-3 в. пр. Хр (Койчева, К. 1994: 92).

Могилите по горното течение на Янтра и Росица са синхронни със серия могили

от съседния Ловешко-Троянски край и показват аналогични с тях гробни и ритуални

съоръжения и конструкции, общ погребален ритуал и сходен гробен инвентар.

7

Тялото положено на самия терен, оградено с речни камъни, върху тях е

натрупана каменна могилка , върху която е насипана пръстт – изградената по този

начин могила се приема като характерна само за тракийските скотовъдни племена в

планинските и предпланинските райони.

Плоски некрополи на територията не са регистрирани. Това съвсем не означава,

че такива не са използвани през периода. Този тип некрополи е по-труден за откриване.

Повечето разкрити такива са резултат на случайни находки. Една от причините да не

бъдат намерени никакви плоски гробове е непълното и систематично проучване на

района.

8

Използвана литература:

Милчев, А. 1956: Археологически проучвания в Севлиевскои Троянско –

Годишник на Софийския университет. Философско – Исторически Факултет. 50/1 445-

539

Китов, Г. – Павлов, П. 1985: Тракийски могили край Дойренци и Смочан в

Ловешки окръг – (във) Археологически открития и разкопки през 1984 г., Сливен 90-91

Милчев, А. – Китов, Г. 1972: Тракийски могили край с. Градница, Габровски

окръг, Археология, 1, 46-52

Тотевски, Т. 1994: Погребални обичаи на местното тракийско население,

обитавало горното течение на р. Осъм през периода V – III в. пр. Хр. – Първи

международен симпозиум „Севтополис”. Надгробните могили в Югоизточна Европа,

Велико Търново, 99-104

Койчева, К. 1994: Надгробните могили в Централния Балкан – Първи

международен симпозиум „Севтополис”. Надгробните могили в Югоизточна Европа,

Велико Търново, 89-97

Китов, Г. – Агре, Д. 2002: Въведение в тракийската археология, София

9

1 2

3 4

Обр. 1: 1- мог.1 от с. Градница; 2, 3- мог.1 и мог. 3 от м. Кантона, с.

Столът;

10

2 1

3

11

Обр. 2: 1- мог.4 м. Блатешки рът с. Столът; 2- мог.1 при с. Престой; 3- мог.

3 от м. Кантона, с. Столът

1

2

12

Обр. 3: 1- мог.1 от м. Кантона, с. Столът; 2- мог.4 от м. Блатешки

рът, с. Столът

1 2

3 4

5

13

Обр. 4: 1,2,3 – мог.1 от м. Кантона, с. Столът; 4,5- мог.2 от м. Кантона, с. Столът

1 2

14

Обр. 5: 1,2 – мог.1 от м. Поленица, с. Градница

15