Защитени видове Защитени видове влечуги в Българиявлечуги в България

Червената книга на България е списък със Червената книга на България е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на България. видове, живеещи на територията на България.

Излиза в томове - през 1984 г. първи том, Излиза в томове - през 1984 г. първи том, посветен на растенията, а през 1985 г., втори посветен на растенията, а през 1985 г., втори

том, посветен на животните. Преди това в света том, посветен на животните. Преди това в света вече са издадени няколко подобни книги. вече са издадени няколко подобни книги.

Подготвя се второ издание на Червената книга Подготвя се второ издание на Червената книга на застрашените растителни и животински на застрашените растителни и животински

видове в България (информация към 2007 г.) видове в България (информация към 2007 г.) Описаните в нея биологични видове са Описаните в нея биологични видове са

приоритетни за опазване в задължителния за приоритетни за опазване в задължителния за България европейски проект Натура 2000.България европейски проект Натура 2000.

До всяка илюстрация на животните в До всяка илюстрация на животните в Червената книга има специалнен Червената книга има специалнен

знак - лък със стрела, символизиращ знак - лък със стрела, символизиращ състоянието на вида. За изчезналите състоянието на вида. За изчезналите видове той е черен, за застрашените видове той е черен, за застрашените

- червен, а за редките - жълт. В - червен, а за редките - жълт. В Червената книга за животните са Червената книга за животните са включени птици, бозайници, риби, включени птици, бозайници, риби,

влечуги и земноводни.влечуги и земноводни.

Сегашното издание на Червената книга Сегашното издание на Червената книга се изготвя според новите по-прецизни се изготвя според новите по-прецизни критерии за оценка на застрашеността критерии за оценка на застрашеността

на видовете, изработени от на видовете, изработени от Международния съюз за защита на Международния съюз за защита на природата (UCN). Ръководителят на природата (UCN). Ръководителят на

авторския екип е акад. Васил авторския екип е акад. Васил Големански, директор на Института по Големански, директор на Института по зоология към БАН. Във второто издание зоология към БАН. Във второто издание намират място 285 вида животни, около намират място 285 вида животни, около

550 вида висши растения и 150 вида 550 вида висши растения и 150 вида гъби, които получават различен статут – гъби, които получават различен статут –

изчезнали, критично застрашени, изчезнали, критично застрашени, уязвими и т.н.уязвими и т.н.

Второто издание на Червената Второто издание на Червената книга на застрашената флора и книга на застрашената флора и

фауна в България съдържа и трети фауна в България съдържа и трети том, посветен на застрашените том, посветен на застрашените местообитания – много важен местообитания – много важен

фактор за оцеляването на видовете. фактор за оцеляването на видовете. При последните 50-60 г. в България При последните 50-60 г. в България

са изчезнали около 30 вида са изчезнали около 30 вида растения и 16 вида животни.Освен растения и 16 вида животни.Освен това около 400 вида растения и 78 това около 400 вида растения и 78

вида животни са застрашени от вида животни са застрашени от изчезване.изчезване.

България е на първо място в Европа България е на първо място в Европа по разнообразие на животински по разнообразие на животински

видове. Местообитанията и видове. Местообитанията и естествената среда, необходими за естествената среда, необходими за съществуването на много от тях, са съществуването на много от тях, са разположени в границите на трите разположени в границите на трите национални парка “Пирин”, “Рила” , национални парка “Пирин”, “Рила” ,

“Централен Балкан” и “Централен Балкан” и съществуващите в страната съществуващите в страната

резервати.резервати.

Новото издание на Червена Новото издание на Червена книга на България включва три книга на България включва три тома: том първи – растения и тома: том първи – растения и

гъби, том втори – животни и том гъби, том втори – животни и том трети – местообитания.трети – местообитания.

На територията на България се На територията на България се срещат постоянно 33 вида Влечуги. срещат постоянно 33 вида Влечуги.

Сред тях са 4 вида костенурки, Сред тях са 4 вида костенурки, представители на 2 семейства, 16 представители на 2 семейства, 16

вида змии от 4 семейства и 13 вида вида змии от 4 семейства и 13 вида гущери от 4 семейства. Освен тях два гущери от 4 семейства. Освен тях два вида змии (степна усойница и аспида) вида змии (степна усойница и аспида) не са наблюдавани от 30-те години на не са наблюдавани от 30-те години на

20 век и се смятат за изчезнали в 20 век и се смятат за изчезнали в България, а от два вида морски България, а от два вида морски

костенурки (зелена морска костенурка костенурки (зелена морска костенурка и карета) са намирани само отделни и карета) са намирани само отделни

екземпляри, случайно навлезли в екземпляри, случайно навлезли в Черно море през Босфора.Черно море през Босфора.

ЗмииЗмии

БоаБоа Пясъчни боиПясъчни бои (Eryx) е род змии от (Eryx) е род змии от

семейство Боидни (Boidae), семейство Боидни (Boidae), разпространен в пустинни и разпространен в пустинни и

полупустинни области в Африка и полупустинни области в Африка и Близкия Изток до Индия. Видът Близкия Изток до Индия. Видът

пясъчна боа (E. jaculus) се среща и пясъчна боа (E. jaculus) се среща и в южните части на Балканския в южните части на Балканския

полуостров, включително в полуостров, включително в България.България.

Пясъчната боаПясъчната боа (Eryx jaculus), наричана също (Eryx jaculus), наричана също турска боа, е вид змия, единственият турска боа, е вид змия, единственият

представител на семейство Боидни (Boidae), представител на семейство Боидни (Boidae), срещащ се и в България. Достига дължина 50-75 срещащ се и в България. Достига дължина 50-75

cm. Гърбът на змията е жълтеникаво-кафяв с cm. Гърбът на змията е жълтеникаво-кафяв с неправилни по-светли петна, които се редуват с неправилни по-светли петна, които се редуват с по-тъмни. Коремът е по-светъл с тъмни петънца. по-тъмни. Коремът е по-светъл с тъмни петънца.

Опашката е много къса с тъп край, очите са Опашката е много къса с тъп край, очите са малки. Малко щитче, разположено над устата, малки. Малко щитче, разположено над устата, като лопатка, помага на змията да се заравя в като лопатка, помага на змията да се заравя в

почвата.почвата.

Пясъчната боа е разпространена в Северна Пясъчната боа е разпространена в Северна Африка и Близкия Изток от Арабския Африка и Близкия Изток от Арабския

полуостров до Източен Иран, както и в полуостров до Източен Иран, както и в областта между Черно и Каспийско море. областта между Черно и Каспийско море.

На Балканите се среща в отделни На Балканите се среща в отделни разпръснати находища в източните и разпръснати находища в източните и

южните части на полуострова. В България южните части на полуострова. В България е известна от вероятно унищожено е известна от вероятно унищожено находище край Свищов, както и от находище край Свищов, както и от

районите на Пазарджик, Пловдив, Хасково, районите на Пазарджик, Пловдив, Хасково, Харманли, Свиленград и Сандански.Харманли, Свиленград и Сандански.

Смокове стрелциСмокове стрелциСмокове стрелциСмокове стрелци (Coluber) е род (Coluber) е род змии от семейство Смокообразни змии от семейство Смокообразни

(Colubridae). Те са широко (Colubridae). Те са широко разпространени по целия свят и разпространени по целия свят и

значително се различават помежду значително се различават помежду си по начин на живот.си по начин на живот.

Смокът стрелецСмокът стрелец (Coluber caspius), (Coluber caspius), наричан също синурник, е вид змия, наричан също синурник, е вид змия, срещаща се главно в югоизточните срещаща се главно в югоизточните

части на Европа, включително в части на Европа, включително в България. На дължина достига до България. На дължина достига до

2 m, в редки случаи малко повече. Не 2 m, в редки случаи малко повече. Не е отровен, но хапе силно, когато е е отровен, но хапе силно, когато е

заплашен.заплашен.

Смокът стрелец е разпространен в по-голямата Смокът стрелец е разпространен в по-голямата част на Балканския полуостров, с изключение на част на Балканския полуостров, с изключение на неговите северозападни области. Среща се и на неговите северозападни области. Среща се и на север от река Дунав по нейното долно течение, в север от река Дунав по нейното долно течение, в

Южна Украйна и Молдова, в южната част на Южна Украйна и Молдова, в южната част на басейните на Дон и Волга до Кавказ на юг и басейните на Дон и Волга до Кавказ на юг и

Северозападен Казахстан на изток. Среща се също Северозападен Казахстан на изток. Среща се също на островите в Егейско море, Северна Турция и в на островите в Егейско море, Северна Турция и в изолиран район в Северна Унгария. В България е изолиран район в Северна Унгария. В България е разпространен до надморска височина 1100 m, разпространен до надморска височина 1100 m,

като липсва по северните склонове на планините и като липсва по северните склонове на планините и високите полета в западната част на страната.високите полета в западната част на страната.

СтрелушкатаСтрелушката (Coluber najadum), (Coluber najadum), наричана също тънък стрелец и наричана също тънък стрелец и

синьопетнист смок, е вид змия, срещаща синьопетнист смок, е вид змия, срещаща се в Близкия Изток и югоизточните се в Близкия Изток и югоизточните

части на Европа, включително в части на Европа, включително в България. Достига на дължина до 1,5 m. България. Достига на дължина до 1,5 m.

Не е отровна, но хапе силно, когато е Не е отровна, но хапе силно, когато е заплашена. Тя е много пъргава и се заплашена. Тя е много пъргава и се придвижва изключително бързо по придвижва изключително бързо по

клоните на храсти и дървета, откъдето клоните на храсти и дървета, откъдето идва и името и. идва и името и.

УсойнициУсойнициУсойниците Усойниците (Vipera) са род змии от (Vipera) са род змии от

семейство Отровници (Viperidae), семейство Отровници (Viperidae), разпространени от Северна Африка до разпространени от Северна Африка до

Полярния кръг и от Британските острови Полярния кръг и от Британските острови до Далечния Изток. В България са до Далечния Изток. В България са регистрирани 4 вида: усойница, регистрирани 4 вида: усойница,

пепелянка, остромуцунеста усойница и пепелянка, остромуцунеста усойница и аспида, като последните два вида са аспида, като последните два вида са

изчезнали от територията на страната.изчезнали от територията на страната.

Пепелянката (Vipera ammodytes) е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена на Балканите и в част от

Близкия Изток. Тя се смята за една от опасните европейски змии, заради дългите си зъби (до 13 mm) и сравнително силната

отрова.

Пепелянката се среща в цяла България до Пепелянката се среща в цяла България до 1450 m надморска височина. Изключение 1450 m надморска височина. Изключение правят някои високи полета в западната правят някои високи полета в западната част на страната, макар,че присъства по част на страната, макар,че присъства по съседните планински склонове. съседните планински склонове. Разпространени са два подвида - V. a. Разпространени са два подвида - V. a. ammodytes в Северозападна България и V. ammodytes в Северозападна България и V. a. meridionalis в останалата част на a. meridionalis в останалата част на страната. Първият е с оранжево страната. Първият е с оранжево оцветяване на долната повърхност на оцветяване на долната повърхност на върха на опашката, а вторият - със върха на опашката, а вторият - със светлозелено до жълтеникаво-зелено. светлозелено до жълтеникаво-зелено. Последните изследвания показват, че в Последните изследвания показват, че в България не се среща подвидът V. a. България не се среща подвидът V. a. montadonii, за който по-рано се е смятало, montadonii, за който по-рано се е смятало, че също обитава територията на страната.че също обитава територията на страната.

АспидатаАспидата (Vipera aspis), наричана също (Vipera aspis), наричана също каменарка, е вид змия от семейство каменарка, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена в Отровници (Viperidae), разпространена в Западна и Южна Европа.Обикновено Западна и Южна Европа.Обикновено аспидата достига дължина 60-65 cm, в аспидата достига дължина 60-65 cm, в редки случаи до 85 cm. Мъжките са по-редки случаи до 85 cm. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските. дълги, но по-тънки от женските. Опашката е много къса - 1/7 до 1/9 от Опашката е много къса - 1/7 до 1/9 от общата дължина при женските и 1/6 до общата дължина при женските и 1/6 до 1/8 при мъжките. Главата е широка, 1/8 при мъжките. Главата е широка, заострена отпред и ясно отличима от заострена отпред и ясно отличима от врата. Върхът на муцуната е леко, но врата. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма, имат ясната зигзагообразна форма, характерна за усойницата (Vipera berus).характерна за усойницата (Vipera berus).

В България са открити само два екземпляра, В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933. района на Харманли и е уловен през 1933. Другият е намерен в колекцията на Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ без университет „Свети Климент Охридски“ без подробности за мястото или годината на подробности за мястото или годината на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на Балканите са намирани и един край Сараево Балканите са намирани и един край Сараево и един край Рипан, южно от Белград. и един край Рипан, южно от Белград. Откриването на аспиди толкова далеч от Откриването на аспиди толкова далеч от основния им ареал, както и наблюдения на основния им ареал, както и наблюдения на процеса в Словения, показват, че тя е процеса в Словения, показват, че тя е изтласкана от Балканския полуостров от изтласкана от Балканския полуостров от разпространението на пепелянката (Vipera разпространението на пепелянката (Vipera ammodytes).ammodytes).

Степната усойницаСтепната усойница (Vipera ursinii), наричана (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста също урсиниева или остромуцунеста усойница, е вид змия от семейство усойница, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), срещаща се в степите Отровници (Viperidae), срещаща се в степите на Евразия и в отделни изолирани находища на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.Обикновено в Централна и Южна Европа.Обикновено степната усойница достига до 55 cm степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm. Отличава се от дължина 80 cm. Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздраниско разположена ноздра

Основният ареал на степната усойница са Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.изчезнал от територията на страната.

ГущериГущери ГущериГущери (Lacerta) е род (Lacerta) е род

влечуги, част от подразред влечуги, част от подразред Гущери (Sauria). В България Гущери (Sauria). В България се срещат 5 вида.се срещат 5 вида.

Ливадният гущерЛивадният гущер (Lacerta agilis) е вид (Lacerta agilis) е вид средноголям гущер, разпространен в средноголям гущер, разпространен в големи части от Евразия, включително и големи части от Евразия, включително и България. Той достига на дължина 25 cm, България. Той достига на дължина 25 cm, има светъл корем и тъмна ивица по има светъл корем и тъмна ивица по гръба. Мъжките са по-тъмни на цвят, а гръба. Мъжките са по-тъмни на цвят, а през размножителния период стават ярко през размножителния период стават ярко зелени. Има няколко подвида, които зелени. Има няколко подвида, които значително се различават по окраската значително се различават по окраската си.си.

В България ливадният гущер се В България ливадният гущер се среща главно в западните части на среща главно в западните части на страната, до надморска височина страната, до надморска височина 2200 m. Ливадните гущери от 2200 m. Ливадните гущери от Западна България вероятно са от Западна България вероятно са от подвида L. a. bosnica. Има тяхна подвида L. a. bosnica. Има тяхна популация и в Добруджа и по популация и в Добруджа и по североизточното черноморско североизточното черноморско крайбрежие. Извън тези места, в крайбрежие. Извън тези места, в Източна България се срещат само Източна България се срещат само отделни екземпляри.отделни екземпляри.

Горският гущерГорският гущер (Lacerta praticola) е вид (Lacerta praticola) е вид гущер, срещащ се на Балканите и в гущер, срещащ се на Балканите и в района на Кавказ. На Балканския района на Кавказ. На Балканския полуостров и в Северозападен Кавказ е полуостров и в Северозападен Кавказ е разпространен подвида L. p. pontica, а в разпространен подвида L. p. pontica, а в останалата част от ареала - L. p. останалата част от ареала - L. p. praticola. В България се среща в praticola. В България се среща в изолирани находища около Видин, изолирани находища около Видин, Белоградчик, Трън, Червен бряг, Белоградчик, Трън, Червен бряг, Костенец, както и в Североизточна Костенец, както и в Североизточна България и Странджа.България и Странджа.

Ивичестият гущерИвичестият гущер (Lacerta trilineata) е вид (Lacerta trilineata) е вид средноголям гущер, разпространен в средноголям гущер, разпространен в южните, източни и крайбрежни части на южните, източни и крайбрежни части на Балканския полуостров и в Западна Мала Балканския полуостров и в Западна Мала Азия. В България се среща в Дунавската Азия. В България се среща в Дунавската равнина на изток от Плевен, по равнина на изток от Плевен, по Черноморието, в Горнотракийската низина Черноморието, в Горнотракийската низина и по долината на Струма на юг от Кресна. и по долината на Струма на юг от Кресна. По Черноморието е разпространен По Черноморието е разпространен подвидът L. t. dobrogica, а в останалата подвидът L. t. dobrogica, а в останалата част от страната - L. t. trilrneata.част от страната - L. t. trilrneata.

Зеленият гущерЗеленият гущер (Lacerta viridis) е (Lacerta viridis) е вид едър гущер, срещащ се в вид едър гущер, срещащ се в голяма част от Европа, където голяма част от Европа, където често може да бъде видян да се често може да бъде видян да се припича на скали или поляни. припича на скали или поляни. Достига на дължина до 35 cm, като Достига на дължина до 35 cm, като опашката може да заема 2/3 от нея.опашката може да заема 2/3 от нея.

В България се срещат два подвида - В България се срещат два подвида - L. v. viridis в западната част на L. v. viridis в западната част на страната и L. v. meridionalis в страната и L. v. meridionalis в Североизточна България и Тракия. Североизточна България и Тракия. На много места живеят На много места живеят едновременно представители и на едновременно представители и на двата подвида. Срещат се в цялата двата подвида. Срещат се в цялата страна до надморска височина 1200 страна до надморска височина 1200 m, рядко до 1700 m в южните части m, рядко до 1700 m в южните части на Пирин.на Пирин.

Живоро#дният гу#щерЖиворо#дният гу#щер (Lacerta (Lacerta vivipara или Zootoca vivipara), vivipara или Zootoca vivipara), наричан също планински гущер, наричан също планински гущер, е най-широко разпространеният е най-широко разпространеният вид в семейство Гущерови. В вид в семейство Гущерови. В Европа се среща почти навсякъде Европа се среща почти навсякъде освен в голяма част от освен в голяма част от територията на Италия, Гърция и територията на Италия, Гърция и Иберийския полуостров. Това е Иберийския полуостров. Това е влечугото, чийто ареал достига влечугото, чийто ареал достига най-далеч на север.най-далеч на север.

В България живородният гущер В България живородният гущер живее в изолирани популации във живее в изолирани популации във високите планини над 1200 m високите планини над 1200 m надморска височина и е смятан за надморска височина и е смятан за глациален реликт. Среща се в Рила, глациален реликт. Среща се в Рила, Витоша, Пирин, между върховете Витоша, Пирин, между върховете Миджур и Тодорини кукли и Баба и Миджур и Тодорини кукли и Баба и Мазалат в Стара планина, както и Мазалат в Стара планина, както и във високите части на Родопите (в във високите части на Родопите (в района на Смолян, Чепеларе, Доспат района на Смолян, Чепеларе, Доспат и Батак).и Батак).

Източници:Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/Eryxhttp://bg.wikipedia.org/wiki/Eryx http://bg.wikipedia.org/wiki/Eryx_jaculushttp://bg.wikipedia.org/wiki/Eryx_jaculus http://bg.wikipedia.org/wiki/Coluberhttp://bg.wikipedia.org/wiki/Coluber http://bg.wikipedia.org/wiki/Coluber_caspiushttp://bg.wikipedia.org/wiki/Coluber_caspius http://bg.wikipedia.org/wiki/Coluber_najadumhttp://bg.wikipedia.org/wiki/Coluber_najadum http://bg.wikipedia.org/wiki/Coluber_rubricepshttp://bg.wikipedia.org/wiki/Coluber_rubriceps http://bg.wikipedia.org/wiki/Coronellahttp://bg.wikipedia.org/wiki/Coronella http://bg.wikipedia.org/wiki/Coronella_austriacahttp://bg.wikipedia.org/wiki/Coronella_austriaca http://bg.wikipedia.org/wiki/Elaphe_longissimahttp://bg.wikipedia.org/wiki/Elaphe_longissima http://bg.wikipedia.org/wiki/Elaphe_quatuorlineatahttp://bg.wikipedia.org/wiki/Elaphe_quatuorlineata http://bg.wikipedia.org/wiki/Elaphe_sauromateshttp://bg.wikipedia.org/wiki/Elaphe_sauromates http://bg.wikipedia.org/wiki/Malpolon_monspessulanushttp://bg.wikipedia.org/wiki/Malpolon_monspessulanus http://bg.wikipedia.org/wiki/Natrix_natrixhttp://bg.wikipedia.org/wiki/Natrix_natrix http://bg.wikipedia.org/wiki/Natrix_tessellatahttp://bg.wikipedia.org/wiki/Natrix_tessellata http://bg.wikipedia.org/wiki/Telescopus_fallaxhttp://bg.wikipedia.org/wiki/Telescopus_fallax http://bg.wikipedia.org/wiki/Zamenis_situlahttp://bg.wikipedia.org/wiki/Zamenis_situla http://bg.wikipedia.org/wiki/Typhlops_vermicularishttp://bg.wikipedia.org/wiki/Typhlops_vermicularis http://bg.wikipedia.org/wiki/Viperahttp://bg.wikipedia.org/wiki/Vipera http://bg.wikipedia.org/wiki/Vipera_ammodyteshttp://bg.wikipedia.org/wiki/Vipera_ammodytes итанияhttp://bg.wikipedia.org/wiki/Vipera_aspisитанияhttp://bg.wikipedia.org/wiki/Vipera_aspis http://bg.wikipedia.org/wiki/Vipera_berushttp://bg.wikipedia.org/wiki/Vipera_berus http://bg.wikipedia.org/wiki/Vipera_ursiniihttp://bg.wikipedia.org/wiki/Vipera_ursinii