ЗАКЛЕВАНЕ И ПРОКЛЕВАНЕ В СБОРНИКА

ЗАКЛЕВАНЕ И ПРОКЛЕВАНЕ В СБОРНИКА “СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ” НА ЙОРДАН ЙОВКОВ В сборника “Старопланински легенди”(1) (1927) Йордан Йовков вгражда немалко формулни образувания за заклеване и проклеване, разкриващи народната вяра в магическата сила на словото. Заклеването и проклеването като институция за уреждане на човешките взаимоотношения възникват в дълбините на историята. Във времена, когато изречената дума е отговорност и носи смисъл на ангажимент; когато тя има самостойност, равнозначна на договор. В същността сизаклеването е обещание и обвързване с клетва да се извърши или обратно – да не се извършва нещо; то е даване на дума от някого, вричане, което трябва да се изпълни. В противен случай заклеването е лъжливо и се обръща срещу собствения си адресант.(2) Проклеването пък е резултат на зложелателство към някого или нещо, а ословесяването на злонамереността (клетвата) е кратко народно умотворение, най- често отделен израз, на който се приписва магическа сила, способна да причини вреда. При това в народната вяра има значение, кой е изрекъл проклятието, по каква причина, с какво основание. Ако думите са бликнали в лош час, в резултат на насъбрала се мъка или при нарушаване на някои забрани, те се превръщат в “люта клетва”.(3) Формулите на заклеване и проклеване, привлечени в сборника “Старопланински легенди”, са стилистически прийом за речево характеризиране на някои персонажи. Въвеждането им е похват, чрез който Йордан Йовков индивидуализира образите, обособява ги на фона на общността, като заедно с това очертава тяхната неразривна връзка с традицията, с народното знание и мироглед. В своята изключителност – дарени с физическа красота, но и съобразителни, находчиви, проявяващи завидна смелост и воля в мигове на изпитания, образите са своеобразен синтез на най- доброто в ценностната система на българите. Такива са Рада и Тиха, Марга – съпругата на Димчо кехая, и вещата във всичко Муца Стоеничина: съзнаващи магнетичното си въздействие над околните; суетни донякъде, но всеотдайни към близки и обичани; непримирими към предателство и зло. Или пък попреживели вече, притиснати от болестта и страданието, но съхранили своя дух, чувството за дълг и справедливост, способността да се смилят, да простят – като баба Ана, баба Яна Калмучката и ранения, умиращ свещеник. Помъдрели с годините, обърнали поглед не към външно-показната действеност, а към онова, което е редно и правилно – като Калистрат козаря, дядо Иван, дядо Гуди. В своите речеви изяви

Documents

ЗАКЛЕВАНЕ И ПРОКЛЕВАНЕ В СБОРНИКА