Шлифоващият диаманти

ШЛИФОВАЩИЯТ ДИАМАНТИ ШЛИФОВАЩИЯТ ДИАМАНТИ Буда за управлението на вашия бизнес и на вашия личен живот Буда за управлението на вашия бизнес и на вашия личен живот

Геше Майкъл РоучГеше Майкъл Роуч

ПредговорБУДА И БИЗНЕСЪТСедемнайсет години - от 1981 до 1998, имах честта да работя с Офер и Ая Азриелант -

собственици на „Андин Интернешънъл Даймънд Корпорейшън", представляващи ядрото на екипа, изградил една от най-крупните диамантни и ювелирни компании в света. Началото на този бизнес бе поставено със заем от 50 000 долара и едва трима-четирима сътрудници, между които и моя милост. До момента, когато го напуснах, за да се посветя изцяло на образователния институт, който бях основал в Ню Йорк, годишният оборот от продажбите ни превишаваше 100 милиона щатски долара годишно, а броят на служителите, работещи в наши филиали по целия свят, надхвърляше петстотин.

Докато се изявявах в диамантния бизнес, ми се налагаше да водя двойнствен живот. Седем години преди да се включа в този занаят, завърших с отличие Принстънския университет, след като вече бях получил президентския медал за стипендианти, който ми бе връчен в Белия дом лично от президента на САЩ, както и призовата стипендия „Макконъл" от Принстънския институт за международни отношения „Удроу Уилсън".

Пари, отпуснати от същия институт, ми позволиха да замина за Азия, където щях да премина обучение при тибетски лами в седалището на Негово Светейшество Далай Лама. Така започна моето изучаване на древната мъдрост на Тибет. Връхната си точка то стигна през 1995 година, когато станах първият американец, завършил двайсетгодишен строг курс на обучение, и след редица тежки изпити се сдобих с класическата степен геше, или магистър по будистка наука. След дипломирането си в Принстънския университет живях в будистки манастири както в Америка, така и в Азия, а през 1983 година след даден обет станах будистки монах.

След като получих добра основа в обучението си, моят главен учител - Кхен Ринпоче, или драгоценният наставник, ме подтикна да навляза в света на бизнеса. Заяви ми, че без съмнение манастирът представлява съвършеното място за усвояване на великите идеи на будистката мъдрост, но един оживен американски офис би бил образцовата лаборатория за проверка на тези идеали в реалния живот.

Известно време се съпротивлявах, обладан от нерешителност и неохота да се разделя с покоя на нашия малък манастир, искрено обезпокоен от образа на американския бизнесмен, който бях изградил в съзнанието си - алчен, безскрупулен, безчовечен. Един ден обаче, след като изслушах невероятно вдъхновяваща беседа на моя учител с група студенти, аз го уведомих, че ще последвам указанията му и ще си потърся работа в света на бизнеса.

Няколко години по-рано по време на всекидневните медитации в манастира ме споходи своеобразно видение и от този момент бях наясно с какъв бизнес бих избрал да се занимавам - той неизбежно щеше да бъде свързан с диамантите. Нямах никакви познания за тези скъпоценни камъни и честно казано, не проявявах и най-малък интерес към каквито и да било бижута, а и никой от семейството ми не бе свързан с този занаят. И така, с трогателна наивност и убеденост, че правя необходимото, започнах да обикалям ювелирните магазини с въпроса, дали някой би желал да ме приеме за чирак.

Да се опитваш по подобен начин да навлезеш в диамантния бизнес, донякъде наподобява опит да се запишеш за член на мафията - търговията с необработени диаманти се държи от дълбоко засекретено и затворено общество, по традиция ограничено в рамките на едно семейство. По онова време белгийците контролираха по-големите елмази - от карат нагоре, израелците шлифоваха повечето от по-малките камъни, а евреите хасиди от Диамантния район на 47-а улица в Ню Йорк държаха преобладаващата част от търговията на едро в Америка.

Имайте предвид, че целият инвентар и на най-големите диамантни къщи може да се събере в няколко малки контейнера, подобни на обикновени кутии за обувки. Освен това няма начин да се

От колекцията на www.spiralata.net 1

http://www.spiralata.net/

открие кражба на диаманти за милиони долари - просто слагате една-две шепи в джоба си и невъзмутимо си излизате през вратата. Досега не е измислен уред като металния детектор например, който би могъл да установи наличност на тези скъпоценни камъни. Затова повечето фирми наемат единствено синове, племенници или братовчеди и никога не биха допуснали някакъв си там смешник, комуто е хрумнало да си играе с диаманти.

Доколкото си спомням, посетих петнайсетина различни магазина, като навсякъде се предлагах за най-ниската длъжност, но отвсякъде бях изхвърлен без каквито и да било обяснения. Възрастен часовникар в съседно градче ме посъветва да се опитам да изкарам някакви курсове по класифициране на диаманти в Американския институт по гемология1 (АИГ) в Ню Йорк. Ако съм се сдобиел с диплома, съм имал повече шансове да си намеря работа, а и било възможно по време на занятията да се запозная с човек, който да ми съдейства за това. Именно в института срещнах г-н Офер Азриелант. Той също караше курс за оценяване и класифициране на висококачествени диаманти, известни като производствени или сертифицирани камъни. Разпознаването на един изключително ценен сертифициран диамант и разграничаването му от фалшивия или подправен камък изисква умение да се регистрират и най-микроскопичните дупчици или други несъвършенства с размера на връхче на игла, без да се бъркат с десетките прашинки, които кръжат наоколо и натрапчиво полепват по повърхността на диаманта или върху лещите на самия микроскоп. Тъй че и двамата бяхме там, за да се научим как да не останем голтаци.

Веднага бях впечатлен от въпросите, които Офер задаваше на преподавателя ни, от начина, по който обмисляше и подлагаше на съмнение всяка от представяните концепции. Взех твърдо решение да потърся помощта му, за да си намеря работа или дори да му предложа да ме наеме лично. Затова побързах да му се представя. Няколко седмици по-късно, в деня, когато взех заключителните си изпити по оценяване и класифициране на диаманти в нюйоркските лаборатории на АИГ, си намерих повод да се появя в кабинета му и да го помоля за работа.

За мой невероятен късмет Офер точно сега отваряше собствен офис в Америка - филиал на неголямата фирма, която вече бе учредил в родината си Израел. И така, появявам се в неговата кантора и разпалено започвам да го увещавам да ме обучи на диамантния бизнес: „Ще върша всичко, което ти е нужно. Ще разтребвам офиса, ще мия прозорците, каквото ми наредиш."

А той възкликна в отговор: „Де да имах толкова пари, че да те наема! Но ето какво. Ще говоря със собственика на тази кантора. Името му е Алекс Розентал. И ще видим дали двамата с него ще можем да си поделим разходите по заплатата ти. Хем така ще изпълняваш поръчки и на двама ни."

Ето как започнах като момче за всичко за седем долара на час. Един възпитаник на Принстън, който се влачи пеша през летния нюйоркски зной и през зимните снежни виелици до Диамантния район, разположен доста далеч от центъра на града, мъкнейки невзрачни брезентни чанти, натъпкани със злато и диаманти, които трябваше да бъдат сортирани и поставени в пръстени. Офер, неговата съпруга Ая и един не особено словоохотлив блестящ бижутер от Йемен на име Алекс Гал се настаняваха около единственото взето под наем бюро заедно с мен и се заемаха да сортират диамантите, да описват новите камъни и да звънят по телефона в търсене на евентуални купувачи.

Заплатата ми не беше завидна и често закъсняваше, докато Офер се опитваше да убеди своите лондонски приятели да му отпуснат нови заеми, но все пак не след дълго успях да заделя достатъчно средства, за да купя своя първи делови костюм, който носех всеки божи ден месеци наред. Често се заседавахме след полунощ и тогава ми се налагаше да поемам дълго пътешествие обратно до моята стаичка - скромна килия, в малък манастир в Азиатската будистка общност в Хауел, щата Ню Джърси. След няколко часа трябваше отново да съм накрак и да гоня автобуса за Манхатън.

След като бизнесът ни се поразрасна, се преместихме по-близко до същинския Диамантен район и предприехме дръзката стъпка да наемем единствен майстор бижутер, който седеше самичък в просторното помещение, представляващо нашата „фабрика", и правеше първите ни диамантни пръстени. Скоро вече ми се доверяваха дотам, че можех да осъществя своето желание - да седна пред купчина елмази и да ги сортирам по клас. Офер и Ая ме попитаха дали бих се наел да оглавя наскоро сформирания отдел за покупка на диаманти, който по онова време се състоеше от мен и от

1 Гемология – наука, тясно свързана с минералогията и кристалографията; неин основен предмет са ювелирните и декоративните природни суровини, синтетичните материали, техните физични ихимични свойства, диагностиката и обработката им и др. - бел. прев.



още един човек. Бях въодушевен от предоставената възможност и с ентусиазъм се хвърлих в осъществяването на този проект.

Едно от правилата, на които бях обучен от моя тибетски лама във връзка с предстоящата ми работа в бизнес офис, бе да не споменавам, че съм будист. Трябваше да оставя косите си с нормална дължина, а не да се бръсна и да ходя с гола глава, и да се обличам в обикновени дрехи. Каквито и будистки принципи да използвах в работата си, трябваше да ги прилагам безмълвно, без гръмко огласяване и фанфари. Вътрешно трябваше да съм будистки мъдрец, а външно - нормален американски бизнесмен.

И така, аз се заех да ръководя отдела според будистките принципи, без някой да знае това. Още в началото на играта постигнах споразумение със семейство Азриелант. Аз отговарях за всички страни от управлението на диамантния отдел и за реализирането на прилична печалба от камъните. В замяна разполагах с пълната власт да назначавам и да уволнявам своите подчинени, да определям техните възнаграждения и повишения, работното време и разпределението на отговорностите. От мен се изискваше единствено да доставям продукта навреме и с добра печалба.

Книгата е разказ за това, как въз основа на подбрани принципи от древната мъдрост на будисткото учение успях да изградя диамантния отдел в „Андин Интернешънъл", превръщайки го от нула в световно предприятие с годишен оборот от милиони долари. Не го постигнах сам, нито се ръководех единствено от собствените си възгледи, но мога да заявя, че докато заемах поста вицепрезидент, повечето решения и предприети действия в нашия отдел се обуславяха от три основни принципа, изложени в тази книга.

Какво накратко представляват тези принципи?Първият от тях се състои в това, че бизнесът трябва да е успешен - той трябва да носи пари. В

Америка и в редица други западни страни преобладава убеждението, че да преследваш успеха и да забогатяваш, е непристойно за хора, които се опитват да водят духовен живот. Според будистката мъдрост обаче парите сами по себе си не са зло. Всъщност човек, който разполага със значителни ресурси, има възможност да прави много повече добро от онзи, който е лишен от тях. Въпросът по-скоро се състои в това, как печелим своите пари, даваме ли си сметка какъв е техният източник, как да направим така, че да продължат да идват и успяваме ли да съхраним нравственото си отношение към тях.

Значи въпросът опира до това, да печелим пари по чист и почтен начин, да си даваме ясна сметка какъв е техният източник, да можем да го запазим и да поддържаме здрави възгледи по отношение на тях, стига, разбира се, да ги притежаваме. Докато следваме тези правила, печеленето на пари е напълно съвместимо с духовния начин на живот, дори нещо повече - те стават част от този духовен път.

Вторият принцип гласи да се наслаждаваме на парите. Т.е. да се научим как да поддържаме ума и тялото си в добро здраве, докато печелим парите си. Дейността по създаване на богатство не трябва да ни изчерпва физически и психически до степен, в която ще ни е непосилно да се радваме на спечеленото. Делови човек, който съсипва здравето си, докато осъществява своя бизнес, опорочава самата цел на бизнеса.

Третият принцип се състои в това, че когато решим да приключим своя бизнес, да можем да погледнем назад и честно да си кажем, че годините, които сме му посветили, не са били лишени от смисъл. Всяко делово начинание, с което се заемаме, рано или късно приключва, както всъщност се случва и с живота ни. Затова в най-важната част на този бизнес, в самия му край, когато погледнем назад към всичко, което сме постигнали, е необходимо да видим, че сме действали и сме управлявали своя бизнес по начин, който има трайно значение, че сме оставили светла диря в нашия свят.

И за да обобщим, целта на бизнеса и на древната тибетска мъдрост, както и на всички човешки стремления, е да се обогатим - да постигнем благоденствие, вътрешно и външно. Можем да се наслаждаваме на това благополучие само ако поддържаме висока степен на физическо и психично здраве. И в хода на целия си живот да търсим начини да наситим това благополучие със значимост в един по-общ смисъл.

Това е урокът, който научихме чрез постигнатото в диамантния отдел на „Андин Интернешънъл" - знание, което може да бъде усвоено и прилагано от всеки, без оглед на неговия произход и убеждения.



Първа цел

КАК ДА ПЕЧЕЛИМ ПАРИ

Глава 1. ОТКЪДЕ ПРОИЗЛИЗА МЪДРОСТТА

На древния език на Индия това учение се нарича Arua Chedaka Prajnya Paramita Mahayana Sutra.

На езика на Тибет се казва Pakra Sherab Kyi Paroltu Chinoa Dorje Chupa Shejawa Tekpa Chenpoy Do.

На български в превод от английски наименованието звучи така: „Шлифоващият диаманти". Възвишена древна книга от Пътя на състраданието, книга, обучаваща на съвършена мъдрост.

Какво отличава тази книга за делови начинания от всяка друга, която сте прочели? Отговорът е следният. Източникът на онова, което имаме да кажем в нея, е древна, въплъщаваща будистката мъдрост, книга, наречена „Шлифоващият диаманти". Тя започва с предложените по-горе редове.

В „Шлифоващият диаманти" е скрита онази древна мъдрост, която приложихме, за да превърнем „Андин Интернешънъл" в компания с годишен оборот от продажбите, надхвърлящ 100 милиона долара. Добре е още в самото начало да се знае поне малко за тази важна книга, за да се изясни нейната роля в историята на Източния свят.

„Шлифоващият диаманти" е най-старата, известна в света, книга, която е била напечатана, а не написана на ръка. В Британския музей се съхранява копие, датиращо от 868 г. след Христа, т.е. издадено 600 години преди Библията на Гутенберг.

„Шлифоващият диаманти" е запис на едно от ученията на Руда, изложено от самия него преди повече от 2500 години. В началото текстът бил предаван устно, а после с развитието на писмеността бил съхраняван върху дълги палмови листа. Първо словата на книгата били издълбавани върху тези дълготрайни листа с помощта на игла, а после в резките, оставени от острия връх, бил втриван въглищен прах. Направени по този начин, книги и до днес могат да се намерят в Южна Азия, при това с изненадващо четлив текст.

Отделните палмови листа били свързвани заедно по два начина. Подредени един върху друг, понякога те били пробивани през средата с помощта на шило и през полученото отверстие била прокарвана връв, която да ги държи в едно. Други книги били съхранявани, увити в плат.

Самият Буда проповядвал сутрата „Шлифоващият диаманти" на санскрит - древния език на Индия, който по наши предположения е поне на 4000 години.

Когато книгата стигнала до Тибет преди близо 1000 години, била преведена на тибетски език. През вековете в Тибет текстът бил изрязван върху дървени плочки или отпечатван върху дълги ивици ръчно направена хартия, като всяка дървена плочка била намазвана с мастило и после положената отгоре хартия била притискана към нея с пригоден за целта валяк. И до днес тези дълги хартиени отрязъци се съхраняват, увити в ярки тъкани в шафранов или морав цвят, както в дните на книгите от палмови листа.

Сутрата „Шлифоващият диаманти" стигнала и до други велики страни в Азия, между които Китай, Япония, Корея и Монголия. През изминалите двайсет и пет века книгата била препечатвана на езиците на тези страни безброй пъти и нейната мъдрост била предавана в несекваща устна традиция от учител на ученик, от поколение на поколение. В Монголия смятали книгата за толкова важна, че всяко семейство съхранявало екземпляр от нея в своя домашен олтар. Веднъж или два пъти годишно хората канели в дома си местни будистки свещеници, които прочитали текста на глас пред цялото семейство, за да им предадат благословията на нейната мъдрост.

Мъдростта на „Шлифоващият диаманти" не е леснодостъпна. Нейният същински смисъл, както в много учения на Буда, е завоалиран зад дълбоко мистичен език и той може да бъде разкрит



единствено от жив учител, използващ великите разяснения, записани през вековете. На тибетски език ние разполагаме с три от тези древни наставления, чиято възраст варира от шестнайсет века до близо хиляда и сто години.

Нещо по-важно - наскоро попаднахме на друг коментар върху учението, значително по-скорошен и далеч по-достъпен за разбиране. През последните дванайсет години група колеги, между които и аз самият, работим над Проект по съхранение на азиатското литературно наследство (Asian Classics Input Project - ACIP), чиято цел е опазването на древните книги, въплъщаващи тибетската мъдрост. През изминалите хиляда години тези книги са съхранявани във великите манастири и библиотеки на самия Тибет, защитени от войни и нашественици чрез естествената непреодолима стена на Хималайските планини. С изобретяването на аероплана обаче всичко това се променя и през 1950 година Тибет е нападнат от комунистически Китай.

По време на нашествието и последвалата окупация, която продължава и до днес, над пет хиляди библиотеки и манастирски школи, съхраняващи тези велики книги, са унищожени. Само малка част от тях са изнесени от бежанци, които извършват пеша опасния преход през Хималаите в близост до връх Еверест. За да почувствате мащаба на нанесените щети, си представете, че някаква могъща страна напада Америка и изгаря почти всички колежи и университети, както и книгите в техните библиотеки. Представете си, че единствените оцелели екземпляри са изнесените от бежанците, които вървят пеша седмици наред или дори месеци, за да се доберат до Мексико.

В рамките на Проекта по съхранение на азиатското литературното наследство тибетски бежанци, живеещи по лагери в Индия, се обучават да записват застрашените от изчезване книги на компютърни дискове. После информацията се прехвърля на СD-RОМ или в интернет и безплатно се разпраща до хиляди учени по целия свят. Досега по този начин сме спасили около 150 000 страници от нанесени върху дървени плочки ръкописи, отправяйки се към най-затънтени кътчета на света, за да открием онези книги, които навремето са останали в Тибет.

В дълбините на една покрита с праха на вековете колекция от ръкописи в Санкт Петербург, Русия, успяхме да намерим великолепен екземпляр от разяснения върху „Шлифоващият диаманти", отнесен в Русия от ранни изследователи, посетили Тибет. Този коментар се нарича „Слънчева светлина по пътя към свободата" и е написан от великия тибетски лама Чоней Дракпа Шедруп, живял от 1675 до 1748 година. По съвпадение той е от тибетския манастир Сера Мей - същия, в който аз преминах своето обучение. Неговото прозвище през вековете е Чоней лама или Ламата от Чоней - област в източната част на Тибет.

В тази книга ще използваме цитати от „Шлифоващият диаманти" и коментари от „Слънчева светлина по пътя към свободата". Това е първият превод на английски на този важен трактат. Наред с подбраните откъси от тези два велики труда ще включим и разяснения, съхранени чрез устната традиция през изминалите 2500 години, така както съм ги получил от моите лични наставници. И накрая ще добавим действителни примери от моя живот в мистериозния свят на международния диамантен бизнес, за да покажем как тайните на тази древна мъдрост могат значително да увеличат успеха в собствените ви дела и живот.

Глава 2.КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАГЛАВИЕТО НА КНИГАТА

Самото название „Шлифоващият диаманти" съдържа тайна мъдрост от високо ниво и преди да вникнем в това, как да постигнем успех с помощта на тази мъдрост, би било добре да обсъдим нейния скрит смисъл. Първо да видим как Чоней лама разяснява това дълго заглавие.

Началният текст тук започва с думите: „На древния език на Индия това учение се нарича Аrya Vajra..." Преводът на всяка от санскритските думи е следният. Агуа означава „висш, благороден", а vаjrа значи „диамант". Сhedaka е „режещ", „разделящ", „разцепващ", а рrajnya означава „мъдрост".

Param значи „на другата страна", а ita - „отишъл, преминал". Двете думи заедно означават „съвършенство", Nama значи „наречен". Maha е „велик" и се отнася до „състрадание", а yana означава „път". Sutra се превежда като „древна книга". Най-важната дума тук по отношение на обясненията, как да се постигне успех в деловите начинания, е „диамант". В древните тибетски разбирания диамантът представлява скритият потенциал във всички неща, обикновено определян



като пустота. Един делови човек, който си дава ясна сметка за този потенциал, ще разбере какъв е и самият ключ към постигането на успеха както във финансов, така и в личен план. Ще разгледаме този потенциал значително по-подробно в следващата глава, а засега е достатъчно да се знае, че потенциалът във всички неща се оприличава на диамант по три важни признака.

Преди всичко чистият диамант може би се приближава най-много до абсолютно прозрачното физическо вещество. Представете си голям отрязък стъкло, използвано за плъзгащата се врата към вътрешния двор, например. Като се гледа отпред, стъклото изглежда напълно прозрачно - дотам, че се случва отбили се на гости съседи да се опитат да минат през него и да го строшат на парчета. Но ако се погледне по дължината на самата плоскост, това, а и повечето други видове стъкло притежават тъмнозелен цвят. Този цвят е следствие от натрупването на нищожни примеси от желязо, разстлани по цялата площ на стъклото, и се вижда най-ясно, когато се гледа през масивна стъклена плоскост.

Въпреки това чистият диамант е различен. В занаята оценяваме стойността на диамантите преди всичко според отсъствието на цвят, като напълно безцветните диаманти са най-редки и най-ценни. Един изцяло лишен от цвят диамант се причислява към клас „D", което само по себе си представлява своеобразна историческа грешка. При създаването на съвременната система за оценяване на диаманти вече съществували множество различни и съперничещи си една на друга системи. Буквата „А" била широко използвана за означаване на изключително фин или безцветен елмаз, следващите по качество камъни били оценявани с „В" и така нататък, следвайки буквите от латинската азбука.

За съжаление всяка компания си имала собствена идея за класовете „А", „В" и т.н., което, естествено, можело да създаде куп проблеми за клиента. Един и същ камък в една фирма можел да бъде определен като безцветен „В", а в друга - като умерено жълт „В". Тъй че създателят на новата система решил да започне от следващите букви в азбуката и обозначил най-добрия, или най-безцветния, камък с клас ,D".

Ако изобщо съществуваше толкова голям диамант от клас „D", че от него да се направи стъкло за прозорец, то щеше да изглежда абсолютно прозрачно. Плъзнете ли поглед по дължината на стъкло, направено от елмаз в цвят „D", то ще ви се стори също толкова прозрачно. Такава е природата на нещо абсолютно чисто. Ако между двама души се постави широка няколко стъпки елмазена стена, чиято повърхност не отразява никаква светлина, те изобщо няма да я видят.

Потенциалът за успех, скрит в „Шлифоващият диаманти", е точно като това диамантно стъкло. Той се намира навсякъде около нас, присъства винаги и във всичко, заложен е във всеки предмет и всяко живо същество. Това е потенциалът, който, ако се задейства, води до определен личен и професионален успех.

По ирония на съдбата обаче, макар че всички вещи и хора наоколо са пропити с него, за нас той остава невидим, ние просто не сме способни да го различим. Ето защо предназначението на „Шлифоващият диаманти" е да ни научи как да виждаме този потенциал.

Диамантът е изключително важен и по втори признак. Той е най-твърдото образувание във вселената. Нищо съществуващо не може да остави резка върху диаманта освен друг диамант. Според един от методите за измерване на твърдост, използващ така наречената скала на Кнуп, елмазът е повече от три пъти по-твърд от следващия го естествен минерал - рубина. Самите елмази могат да надраскат други елмази единствено когато онзи, чиято повърхност се драска, притежава меко направление.

Всъщност това е начинът, по който се режат елмазите. Макар че върху един диамант не могат да се нанесат драскотини, той може да бъде разсечен или разцепен по дължината на определена равнина, подобно на къс дърво, разсечено от брадва. За да срежем един диамант, вземаме дребни остатъци от рязането на друг диамант или къс от бракуван необработен диамант, който не е достатъчно чист, за да бъде превърнат в брилянт, строшаваме го и стриваме късчетата на прах.

Този елмазен прах внимателно се пресява през набор от сита или фина метална мрежа, докато стане съвсем ситен, след което се прибира в малка стъкленица. После от твърда, високо закалена стомана се прави голям диск, чиято повърхност се набраздява чрез нанасяне на тесни резки, докато се получи мрежа от тънки вдлъбнатини. Получената кръгла плоча се покрива с фино масло - най-често зехтин, макар че всеки шлифовчик има своя тайна рецепта за най-добрата смес.



Стоманеният кръг се прикрепва към ос, свързана с мотор върху солидна маса, подсилена със здрави стоманени подпори. Това се прави, за да се избегнат всякакви вибрации, когато кръглата плоча започне да се върти със стотици обороти в минута. Намазаната с масло повърхност се посипва с елмазния прах, докато се получи сива паста.

Необработеният диамант често изглежда не по-бляскав от оплескано с тиня речно камъче - късче прозрачен лед в осеяна с петна мръснокафява или маслиненозелена обвивка. Ако се случи да не ви е ден, този слой може да минава през целия камък, което означава, че след като го изстържете наполовина, просто установявате, че необработеният диамант, за който сте платили цяло състояние, не струва пукната пара.

Това обло камъче се поставя в малка чашка, която се закрепва за държател, приличен на рамото на стар грамофон. Камъкът се залепва в чашката със специално топлоустойчиво лепило, което не се размеква, докато диамантът се нагрява по време на рязането.

Когато за пръв път чиракувах при един майстор шлифовчик на име Сам Шмуелов, този камък бе залепен с паста, приготвена от азбест и вода. Веднага щом камъкът се нагряваше, азбестът изсъхваше и се стичаше, обхващайки плътно камъка в чашката. Приготвяхме пастата, като дъвчехме азбеста - това беше по времето, когато все още никой не подозираше, че дори нищожна частица от него може да причини рак. Спомням си един гравьор, който по тази причина разви голям тумор в гърлото.

Моторът се включва и кръглата плоча се завърта без всякаква следа от вибрация - уравновесяването на колелото при някои по-стари машини ни отнемаше часове. После шлифовчикът сяда на висок стол, приличен на бебешко столче, и се надвесва над колелото. Хваща държателя със залепения върху него необработен камък и започва съвсем леко да го допира до въртящото се колело.

Диамантът е неизмеримо по-твърд от стоманата, тъй че, ако шлифовчикът натисне по-рязко необработен камък с остър ръб, той ще започне да реже самата кръгла плоча. Прокарвате внимателно камъка по диска и после извъртате държателя и го приближавате към очите си. В другата си ръка стискате специално увеличително стъкло - лупата на шлифовчика. Опитният майстор повдига камъка към лицето си, проверявайки как върви шлифовката, на практика остъргването, на елмаза и го връща обратно на колелото с единствено плавно движение, което извършва по няколко пъти в минута. В такива моменти прилича на мажоретка, въртяща палка.

Когато вдигате камъка, за да го огледате, трябва да го избършете в преметнатата през рамото ви кърпа. Така отстранявате маслото и елмазния прах, който е полепнал по повърхността му. За една-две минути колелото изстъргва миниатюрна плоскост в диаманта, която става вашият прозорец към вътрешността на камъка. Взирате се в този прозорец с увеличителното си стъкло, за да видите дали вътре няма някакви петънца или пукнатини, тъй като при оформянето на камъка трябва да се опитате да ги разположите така, че да бъдат остъргани или поне изместени, колкото се може по-близко, до някой от ръбовете му. Единствено черно петънце при острия връх на един диамант например ще се отрази от разположените в долния край стенички като цяла съвкупност от петна, което прави стойността на вече завършения ювелирен камък почти нищожна.

Този процес на оглеждане през прозорчето и на опит да си представим как точно да бъде ориентиран вече завършеният брилянт до голяма степен наподобява идеята за скулптурата, в която ще бъде превърнато парчето мрамор с цел да се използват по най-добрия начин неговите естествени цветови зони и текстура. Планирането на това, как точно да бъде изрязан един голям камък, може да включва шлифоване ма няколко прозорчета в обвивката му, а после и изучаване на камъка седмици или дори месеци наред с нахвърляне на онези геометрични модели, които ще доведат до максималния размер на брилянта, получен от необработения камък.

Миниатюрните черни петънца, които понякога се наблюдават във вътрешността на елмаза, най-често представляват други малки диамантни кристали, образувани по време на разрастването на един голям кристал. Диамантите всъщност са прост въглерод, разтопен от силната топлина във вътрешността на вулканична тръба и после държан под изключително високо налягане дълбоко в земните недра, в резултат на което атомната структура на въглерода се променя и приема вида на кристалната решетка на елмаза. Всъщност дребни диаманти могат да се отглеждат при твърде различни условия и да се формират например в точката на съприкосновение, когато метеорит, съдържащ въглерод, се сблъска със земята и издълбае кратер със значителни размери и купчина



елмази в центъра.Тези симпатични дребни диаманти в диаманта могат да се появят или като черни петънца, или

ако са подредени по дължината на съответната ос, да образуват невидим джоб във вътрешността на необработения камък. И в двата случая те са голяма беда за шлифовчика, тъй като създават миниатюрни зони на напрежение вътре в камъка. Когато той влезе в съприкосновение с металния диск и майсторът започне да осъществява своя план, оформяйки ръбовете или стеничките на бъдещия брилянт, камъкът сякаш започва да оказва съпротива на процеса.

Въпреки маслото камъкът започва да пищи като заклан, триейки се в стоманеното колело. Работилниците за шлифоване на диаманти в разположения на 47-а улица Диамантен район най-често представляват посивели, оскъдно осветени открити помещения на последните етажи, през които в САЩ се изсипват потоци диаманти за милиарди долари, а после потичат към производителите на ювелирни изделия. Представете си цели редици шлифовчици, приведени над своите дискове, притискащи плоските страни на диаманта към стоманената им повърхност, при което всеки камък пищи пронизително като комплект ужасно износени спирачки. Насред този оглушителен циклон стоят шлифовчиците, привикнали към хаоса, с невъзмутими лица и спокойни, съсредоточени погледи.

Триенето между повърхностите на камъка и колелото произвежда толкова силна топлина, че необработеният диамант скоро се нагорещява до искрящо тъмночервено, което може да ви изгори като нажежен въглен. Щом горещината стигне до джоба на напрежение, заобикалящ зоната на вътрешна инклузия2, целият камък може да се взриви, пръсвайки се на дребни късчета, които се разлитат с висока скорост от повърхността на стоманения диск из цялото помещение. Ако камъкът е голям, може да ви се наложи да наблюдавате как няколко стотин хиляди долара се разхвърчават наоколо във вид на елмазен прах.

Защо е толкова важно, че елмазът е най-твърдият материал във вселената? Помислете какво всъщност означава нещо да е най-високо, най-ниско, най-дълго, най-голямо. Нашият разум отказва да приеме тази идея, защото всъщност нищо не е толкова високо, че да не можем да му добавим някой и друг сантиметър, нищо не е толкова късо, че да не можем да клъцнем от него поне едно късче.

Никоя физическа същност не може да бъде толкова абсолютна, колкото е скритият потенциал, за който вече говорихме. Това е най-висшата природа, която може да притежава една вещ, абсолютната истина за всеки човек и предмет. Твърдостта на диаманта представлява онази негова характеристика, която го приближава най-много до абсолютното в природата - във вселената не съществува по-голяма твърдост от неговата. Ето в какво се състои вторият важен признак на диаманта - той е метафора за онова единствено нещо, което въплъщава абсолюта.

Нека се върнем към онези дребни елмазни късчета, разпилени навсякъде по пода на шлифовъчната работилница, след като някой камък се е пръснал върху колелото. Те ни напомнят за третото важно качество на диамантите. Всеки диамант притежава твърде прост атомен строеж - той представлява чист въглерод. Въглеродът в графита на молива и въглеродът в елмаза всъщност са едно и също химично вещество.

Атомите на въглерода в моливния графит се съединяват един с друг в слабо свързани слоеве, подобно на пластовете на глинести шисти на многолистно тесто. Когато прокарвате върха на молива по хартията, тези слоеве се отделят един след друг и остават върху повърхността на листа. Вие наричате това писане с молив.

Атомите на чистия въглерод в един диамант са свързани помежду си по съвсем различен начин, в съвършена симетрия във всяка посока, което предотвратява появата на свободни слоеве материал и прави диаманта най-твърдото познато вещество. Но най-интересното е, че независимо от произхода си всеки диамант се състои от същия прост въглерод, свързан в същата атомна решетка. Това означава, че дори най-дребното късче елмаз на молекулярно ниво притежава абсолютно същата структура като всяко друго парче от него.

Какво общо има това със скрития потенциал на нещата? Отбелязахме по-рано, че всеки отделен обект във вселената - неодушевени предмети като обли камъчета и планети и одушевени като мравки и хора, притежава свой скрит потенциал, своя собствена уникална природа. Въпросът

2 Инклузия – нехомогенност, наличие на чужди вещества в камъка – тъмен въглерод, „бял лед“, пукнатини и др. - възникнали през отделните фази на образуване на кристала – бел. прев.



тук е, че всеки един от тези примери на потенциал, всеки един образец на неповторима природа е абсолютно еднакъв с всеки друг. В този смисъл скритият потенциал на нещата - онова тяхно качество, което може да ви донесе както вътрешен, така и външен успех, също прилича на диамант.

Ето защо в заглавието на книгата се съдържа думата „диамант". Диамантите са абсолютно прозрачни, почти невидими. Скритият потенциал на всичко, което ни заобикаля, е също тъй труден за виждане. И двете същности се приближават много до състояние на абсолют - най-твърдото вещество, което съществува, и скритият потенциал в нещата, представляващ тяхната чиста и абсолютна истина. Всяко късче диамант, където и да било във вселената, е абсолютно същото като всяко друго - чист стопроцентов диамант. Това е истина и за скрития потенциал на нещата. Всяка проява на този потенциал е също тъй чиста, тъй абсолютна реалност като всяка друга.

Но защо заглавието на книгата е „Шлифоващият диаманти"? Някои от по-ранните преводачи на това произведение на английски са изпускали втората част на името3, без да си дават сметка колко решаващо е наличието й за смисъла на книгата.

Тук трябва да отбележим съвсем накратко, че има два начина да се види скритият потенциал на нещата, тяхната изначална природа. Единият е да видите тази природа, като прочетете разясненията за нея, предложени в тази книга, и после да седнете и да разсъждавате усилено върху прочетеното, докато проумеете същността на потенциала и овладеете умението да го използвате. Вторият начин е да влезете в състояние на дълбока медитация и да видите този потенциал пряко, с очите на съзнанието си.

Вторият начин е значително по-мощен, макар че този потенциал може да се използва успешно от всеки, който е схванал принципа му.

Хора, видели този потенциал пряко, скоро след това разбират, че е нещо върховно. Започват да търсят в съзнанието си същност, с която да го сравнят. Най-близкото до този потенциал в нашия обичаен свят, най-близката същност до тази върховност, е диамантът - това единствено вещество, което притежава най-голяма твърдост.

Макар че в нашия обикновен свят диамантът да се приближава най-много до върховното, той не е особено съпоставим със скрития потенциал, който обсъждаме и който ще опишем по-обстойно в следващите глави. В този смисъл диамантът се оказва неподходяща метафора. Затова може да се шлифова, или да бъде надвит от силата на действително върховното. Ето защо тази древна книга на мъдростта се нарича „Шлифоващият диаманти" - тя разказва за онази скрита мощ, която превъзхожда дори съвършенството на диаманта, най-твърдото вещество, онова, което стои най-близко до върховното в нормалния заобикалящ ни свят.

Ако всичко това ви се стори малко трудно за разбиране, не се притеснявайте. Самата цел на „Шлифоващият диаманти" е да ни преведе през неговия смисъл. Как всъщност са устроени нещата в света, какъв е ключът към постигане на истински и траен успех във всекидневния живот и в деловите ни стремления — това е скрито дълбоко познание, което не може да се постигне без усилия. Но несъмнено усилията си струват.

Глава 3.КАК СЕ ПОЯВИ НА БЯЛ СВЯТ „ШЛИФОВАЩИЯТ ДИАМАНТИ"

Предстои ни да предприемем заедно важно пътуване из напълно непозната територия, тъй като идеите за управлението на вашия бизнес и на вашия личен живот на практика никога не са били описвани в съвременна книга от този тип. Ето защо може да ви е от полза да научите как и кога е била проповядвана тази мъдрост.

Като начало ще се обърнем към самия източник „Шлифоващият диаманти". Времето - преди около 2500 години, мястото - Древна Индия. Един богат човек, принц на име Сидхарта, завладява сърцата на жителите на своята страна, подобно на един друг човек на име Исус, който ще се появи едва пет века по-късно. Той израсъл в охолството и лукса на пищен дворец, но след като видял човешкото страдание, след като проумял неизбежността на разлъката с всички вещи и люде, които са ни най-скъпи, напуснал двореца и предприел самотно търсене, за да открие какво ни кара да страдаме и как можем да го възпрем.

3 На англ. The Diamond Cutte, т.е. Изпуснатата дума е cutter – резач, шлифовчик, резец, фреза, свредло с коронка – бел. прев.



Той успял да постигне дълбоко разбиране за всичко това и започнал да учи хората на своя път. Мнозина напуснали домовете си, за да го последват, готови да водят обикновен живот, живот на монах, лишен от собственост, с ясна мисъл, защото съзнанието им било освободено от бремето на принудата да помнят какво и кого притежават.

Много години по-късно един от учениците разказва за първата проповед на „Шлифоващият диаманти". Той нарича Буда, своя учител, Завоевателя.

Веднъж чух Буда да реди тези слова.Завоевателя живеел в Шравасти, в парка на Аната Пиндада, сред градините на принц

Джетаван. При него се стекъл огромен събор, на който присъствали 1250 монаси, все ученици от първо ниво, и още безчет други, поели по пътя на състраданието - и били те също велики и свети.

„Веднъж чух Буда да реди тези слова" е обичайно начало за древните книги на мъдростта, тъй като много от тях били записани дълго време след като Буда напуснал този свят. Хората в онези дни умеели да запаметяват от едно чуване наставленията на великите учители.

Думата „веднъж" тук е натоварена със специално значение. Първо тя подчертава изключителното ниво на интелигентност, което са притежавали обикновените хора на Древна Индия. Показателен е фактът, че те са били способни не само да запомнят изнасяната в момента проповед, но и да разберат нейния най-дълбок смисъл. Второ, думата изтъква, че словата на „Шлифоващият диаманти" са прозвучали само веднъж, което означава, че съдържаната в тях мъдрост - познанието за онова, което реално поддържа всичко в движение, е рядко срещана ценност в този свят.

В своите разяснения върху „Шлифоващият диаманти" Чоней лама ни дава повече подробности за това, как и къде е прозвучало великото учение. С почернения шрифт по-долу са отбелязани цитатите от самата книга, които той е включил в своя текст.

С тези думи се въвежда мястото на действието. Разказвачът е онзи, който е записал словата на учението.

Първоначално той заявява, че е чул Буда да реди тези слова. Веднъж, което означава в едно определено време, Завоевателя живеел в Шравасти, в парка на Аната Пиндада, сред градините на принц Джетаван. При него се състоял голям събор, на който присъствали 1250 монаси, все ученици от първо ниво, и още безчет други, поели по пътя на състраданието - и били те също велики и свети.

В Индия по онова време имало шест големи града, между които и онзи, известен като Шравасти. Той бил разположен във владенията на цар Прасена Аджита и бил прочут с намиращите се в него изумително красиви градини, притежание на принц Джетаван.

Настъпило време - няколко години след като Завоевателя постигнал своето просветление, когато един домовладелец на име Аната Пиндада решил да построи голям и великолепен храм, където Буда и неговите последователи да живеят постоянно. С тази цел той се обърнал към принц Джетаван и купил градините му, за които платил хиляди жълтици - толкова много, че стигали да се застели цялата им площ.

Джетаван дал на Завоевателя и един парцел от жилищната площ, предназначена за обслужващия персонал, който се грижел за собствеността. Аната Пиндада се възползвал от уменията на Шарипутра4 и призовал в тези градини занаятчии от разни земи и дори от божествените селения да направят невиждан досега парк, който няма равен на себе си.

Когато паркът бил готов, отгатвайки тайното желание на Джетаван, Завоевателя назовал главния храм с неговото име. Аната Пиндада всъщност бил велика душа, нарочно избрала да се роди като човек, който може да помага със средства на върховния учител. Той имал способността да вижда залежи от скъпоценни камъни и метали дълбоко под водата или в земните недра и можел да използва тези богатства, когато си пожелае.

Смисълът на тези встъпителни редове от „Шлифоващият диаманти" е много важен. Буда възнамерява да изложи своето учение пред група монаси, решили, подобно на учениците на Исус, да изоставят своите обичайни дейности и да посветят живота си на изучаването на будисткия път. 4 Шарипутра – единият от двамата главни ученици на Буда – бел. прев.



Но причината, поради която излагането на учението въобще се случва, е, че се появяват могъщи хора, богати хора, които правят това възможно.

Царските особи в Древна Индия били основната движеща сила в икономическия и политическия живот на управляваните от тях страни. Властта им ни повече, ни по-малко съответства на бизнес общността в съвременния Западен свят. Когато днес говорим за Буда и за будистките идеи, пред очите ни изниква типичен старец от Изтока с кок на главата и ако сме виждали някоя от онези китайски статуи, - с широка усмивка и голямо шкембе. По-добре е обаче да си представим висок, строен и елегантен принц, който пътува без излишен шум из страната си, проповядва съзнание, убеждение и състрадание идеи, които всеки мъж или жена може да използва, за да постигне успех в живота и да направи жизнения си път значим.

Неговите последователи не са просто монаси с бръснати глави, които се прехранват с подаяния, седят на земята с кръстосани крака и припяват „ом" пред голия зид. Може би най-големите учители на будизма в древността са били царските особи, онези с предприемчивостта и таланта да управляват цели страни и икономики. Например има едно велико учение на Буда, наречено Калачакра, или Колелото на времето. През последните петстотин години то било излагано пред специални кръгове от поредния Далай Лама на Тибет. Първоначално обаче Буда обучавал на него древните царе на Индия, личности с изключителна интуиция и способности, които на свой ред го предавали на други царе и така години наред, поколение след поколение.

Причината, поради която засягам този въпрос тук, е желанието ми да разсея едно често срещано заблуждение не само по отношение на будизма в частност, но и във връзка с вътрешния духовен живот на всеки човек. Будизмът винаги е учил, че съществува време и място да се отдадем на монашески живот в уединение, да заживеем в отричане, да се откъснем от света, за да се научим да му служим. Това служене е наш неотменен дълг, а за да го изпълним, трябва да живеем в този свят.

През годините, в които се занимавах с бизнес, бях удивен от броя на водещи фигури в деловите среди, които разкриваха пред мен изключителната дълбочина на своя собствен духовен живот. На ум ми идва един от тях - търговец на диаманти от Бомбай (наскоро преименуван на по-правилното Мумбай), който се казва Дхиру Шах. Ако можехте да проследите с поглед как г-н Шах слиза от самолета на летище „Кенеди" в Ню Йорк, вашето първо впечатление щеше да е за възнисък смугъл човечец с очила, оредяваща коса и може би свенлива усмивка. Той се промъква през тълпата и взема своя малък протрит куфар, след което си хваща такси до един скромен хотел в Манхатън, където за вечеря си хапва няколко филийки домашен хляб, приготвен и поставен в чантата му от съпругата му Кетки с любов и грижа. Той, най-просто казано, е един от най-духовните личности, които съм срещал. През годините тихо и постепенно той разкри пред мен богатството на своя вътрешен живот.

Г-н Шах изповядва джайнизъм5 - древна индийска религия, възникнала в същата епоха, в която се заражда и будизмът, преди повече от 2000 години. Седели сме заедно в безмълвието на вечерта на хладния под в неговия квартален храм - семпла, но изящна каменна постройка в един тих ъгъл насред хаоса на Бомбай. Свещениците се движат безшумно пред олтара в хладния сумрак на вътрешното светилище с лица, озарени от приглушената червеникава светлина на малките маслени лампи, които те палят пред своя бог.

Жени в меки, спускащи се на дипли, копринени одежди влизат безмълвно и почтително се покланят доземи, после все така безмълвно сядат и се отдават на молитва. Деца вървят шепнешком от статуя на статуя, вдигнали погледи към стотиците изображения на светците. Бизнесмени оставят своите куфарчета и обувки в подножието на стъпалата към храма и се изкачват в благоговение към портала. Влизат вътре и се настаняват, за да преживеят своето поредно безмълвно общуване с Махавира6.

Можете да седите в храма и да постигнете единение със своя дух. Времето за вас престава да съществува, забравяте кой ден е, забравяте, че трябва да станете и да си отидете у дома, забравяте за хилядите всекидневни дела, забравяте за оперния театър.

5 Джайнизмът разполага със собствени свещени писания, според които материалният свят е вечен и продължава безкрайно в поредица от огромни цикли — бел. прев.6 Махавира – наименованието на Вадамана/Vadhamana (599-527 г. пр. Хр.) - индийски аскет и духовен учител,

смятан за основател на джайнизма – бел. прев.



Оперният театър символизира диамантния бизнес н Индия, където около половин милион души се трудят в кирпичени постройки и многоетажни административни сгради на стойност стотици милиони долари, за да шлифоват по-голямата част от световния оборот на елмазите и да разпращат своята продукция на клиенти в Америка, Европа, Близкия изток и Япония. Оперният театър всъщност представлява две паянтови стари сгради в дебрите на Бомбай - едната на шестнайсет етажа, а другата на двайсет и пет. Наречени са така заради разположената наблизо също толкова паянтова постройка на старата опера.

За да влезете в тези сгради, първо, трябва да стигнете до тях в някоя бричка, да си намерите място в невероятно претъпкания паркинг и после да се промъкнете към бетонния вход през тълпа от начинаещи, но напористи търговци на елмази, които си крещят, отправяйки един към друг предложения и контрапредложения, докато размахват охлузени хартиени пакети с по няколко дребни камъка в тях. Партньори продавачи стоят лице в лице с купувачите и взаимно мушкайки пръсти в дланите си, уточняват на невидим жестови език докъде трябва да се вдигне цената, преди да се сключи сделката.

След като се промъкнете между тези дребни риби, продължавате да си пробивате път през тълпата, опитвайки се да се доберете до единствения все още работещ паянтов асансьор. Тук винаги се налага да избирате - да вземете асансьора и да поемете риска да заседнете за часове някъде между етажите, когато за пореден път спрат тока, или да изкатерите пеша двайсетина реда стъпала и когато допълзите горе, да установите, че чисто новата ви риза е подгизнала от пот благодарение на бомбайската жега и влажност. Следва процедура по отваряне на екзотична комбинация от древни индийски ключалки и преодоляване на куп цифрови детектори на движение и сложни звукови сензори, за да се озовете в рая на офиса.

Вътре всичко е съвсем различно. В по-големите офиси навсякъде има мрамор - на пода, по стените, в сервизните помещения. И докарани от филиала в Белгия изкусно гравирани антични шедьоври върху мраморни поставки. Металните части в банята може да са позлатени, а самата тоалетна представлява удивителна комбинация от типичната за Запада порцеланова чиния и използваните на Изток стъпки за краката от двете страни, тъй че при желание хората могат да се покатерят и да клекнат по стара индийска традиция.

Зад вътрешни заключени врати се намират помещения с климатик, а там в дълги редове са насядали млади индийки, облечени в спускащи се надипли сари - типичната за жените в Индия дреха през последните няколко хилядолетия. Те седят безмълвно под мека флуоресцентна светлина със специално подбрана дължина на вълната и пред всяка от тях има прецизна купчинка диаманти, чиято стойност може да възлиза на стотици хиляди долари. Те се пресягат изпод диплите на сарито си, стиснали в едната си ръка чифт специални островърхи пинсети, хващат поредния диамант от купчинката, поднасят го към ювелирната лупа, която придържат към окото си с другата ръка, и после с грациозен жест над постланата пред тях фина бяла хартия го пускат в една от другите пет различни купчинки, където диамантите вече са сортирани по клас и цена.

Единственият звук, който може да се чуе в помещението, е лекото стържене на пинсетите върху хартията или едва доловимото тупване на диамантите в подходящата купчина. Тази картина се повтаря във всички сортировъчни помещения по целия свят - било то в Ню Йорк, Белгия, Русия, Африка, Израел, Австралия, Хонконг или Бразилия.

Веднъж излязохме извън града, за да видим как на практика се шлифоват камъните. Огромен брой елмази се шлифоват в домашни условия с помощта на цялото семейство. Всеки ден необработени камъни напускат големите диамантни къщи в Бомбай и поемат към провинцията чрез широка мрежа куриери с малки чанти, които се придвижват с влак или автобус, на колело или пеша. Камъните се завръщат по същия начин и накрая се озовават в някое от сортировъчните помещения и оттам в малка метална кутия, охранявани от куриер на „Бринкс"7, - на всекидневния нощен полет до Ню Йорк.

Навсари е типичен град на шлифовчици в щата Гуджарат - област, разположена на север от Бомбай, където са съсредоточени най-голям брой диамантни фабрики. Работници се стичат в Навсари от цялата страна с надеждата да получат една от най-сигурните работи в Индия. Те сключват договор за около шест месеца, обикновено до един от големите религиозни празници като

7 „Бринкс“ - най-голямата компания в света за превозване на ценни стоки, която работи в повече от 40 страни – бел. прев.



Дивали8, например.Тогава прибират своята празнична плата и на следващия ден се отправят обратно, понякога на

хиляди мили, за да видят жена си и децата си за няколко седмици и да вложат парите си в царевичната реколта на някой съсед. След това стягат оскъдния си багаж в малка чанта и се връщат във фабриката за нови шест месеца работа.

Няма друго място по света, където да се купуват елмази така, както в Навсари. Представете си как се опитвате да се промъкнете през тълпата, заприщила цяла миля, или даже две по черен път, пресичащ малък индийски град. Всеки един в това бурно множество крещи, стиснал в ръка сгънато късче хартия, в което са увити един-два диаманта, едва ли превишаващи по големина точката в края на това изречение. Камъните все още са покрити с шлифовъчна смазка, от която изглеждат мътносиви, а на ярката слънчева светлина само един глупак или отлично обучен индийски търговец би се опитал да купи камък, без да може да различи дали е чисто бял - много скъп, или яркожълт - без всякаква стойност.

Надули клаксони, коли си пробиват път от двете страни на тази плътна маса от хора. Слънцето сипе безмилостна жар върху главата ви. Ризата ви се е напила със ситен прах, който, примесен с обилната ви пот, се превръща в кафява паста. Улични хлапета се промъкват през тълпата на четири крака буквално лазейки между нозете на дилърите, с надеждата да намерят някое случайно изпуснато късче елмаз, приличащи на пилета, които рият с човки, търсейки зрънца.

Най-отдалечените земи на индийската диамантна империя се намират до Бхавнагар, близо до западното крайбрежие на Арабско море, откъдето започва пустинята Раджастан, както и изграденият от розов пясъчник град Джайпур - средище на търговците на изумруди. Дхиру Шах ме докара тук на един раздрънкан индийски самолет и сега пътуваме с кола към планината Налитана - най-свещеното място за джайнистите.

Спираме при една последна фабрика за диаманти, не по-голяма от вила, на границата с пустинята, изпиваме по чашка гъст силен индийски чай сред малчугани и екзотични жени, които надничат иззад покрити с керемиди зидове и спуснати була и хихикат, втренчени в минаващия оттам бледолик странник, какъвто не са виждали от много време. Напускаме този дом и последната фабрика с чувството, че оставяме зад гърба си досегашния си живот и бизнеса си, за да поемам нагоре по склона на тази свещена планина в търсене на вътрешен живот.

Нощуваме в скромен хан в подножието на планината, построен от представители на диамантния бизнес, за да могат те или техните събратя да идват тук, когато бъдат обзети от съзнанието за духовна потребност. Преди зазоряване Дхиру ме отвежда безмълвно в специален вътрешен двор, откъдето започва пътеката към върха. Върху каменните зидове са издълбани молитвите на двайсет и пет века, тук изуваме и оставяме обувките си, тъй като изкачването по каменната пътека трябва да се извърши с боси нозе в знак на уважение към това свято място.

Поемаме нагоре заедно с още хиляди поклонници в мрака преди зазоряване. Въздухът е хладен, а следите, вдълбани в камъка под нас, напомнят за милионите нозе, които векове наред всяка сутрин са се отправяли към върха по този път. Изкачването продължава часове, но те минават почти неусетно, тъй като отвсякъде ни съпътстват мислите и молитвите на другите, надеждни като скалите, по които стъпваме.

Най-накрая стигаме върха и се озоваваме насред множество малки храмове, параклиси и олтари, издялани от камък, в чиято вътрешност мракът е по-непрогледен от тъмата навън. Движим се пипнешком напред, присядаме, където завърнем, и потъваме в медитация върху хладния камък. Долавяме почти беззвучно припяване, но не и светлина. Чувстваме дъха и ударите на сърцата на хилядите около нас, обзема ни тяхното напрегнато очакване.

Всички заставаме с лице на изток, току под върха, от който се разкрива гледка към индийската равнина. После мракът зад спуснатите за медитация клепачи започва едва доловимо да изсветлява. Появяват се розови, после шафранови и накрая златисто-бронзовите отблясъци на изгряващото над

8 Дивали или Дипавали – наименованието е на санскрит и означава буквално „редица от светлини“, един от най-важните и чакани празници в Индия, който се отбелязва в края на октомври или в началото на ноември в зависимост от лунния календар; по някои места се чества и като свадбата между Лакшми и Вишну, в Бенгали се отдава почит на богинята Кали. На този ден триумфално се завръща бог Рама, след като е победил демона Равана (от епоса Рамаяна); на същия ден бог Кришна е надвил демона Наракасура (от епоса Махабхарата). Всички си прощават и забравят лошото, сърцата им са отворени и чисти – бел. прев.



Индия слънце. Стоим безмълвно, потънали в медитация, всеки от нас отдаден на мисли за собствения си живот и за това, как ще го продължи след своето завръщане.

Никой не е взел вода, нито храна. Би изглеждало като светотатство на този връх. След известно време се изправяме, отдаваме своята почит на храмовете и едва ли не подтичвайки, поемаме по обратния път надолу. Настроението става празнично, децата се смеят и търчат пред нас. За първи път в живота си оценяваш какво чудо са това обувките, тъй като разранените нозе започват да отичат и да кървят. Всичко това обаче засилва съзнанието за безценния дар.

Едва сега научавам, че Дхиру Шах - този весел дребен смугъл търговец на елмази, в най-ранна възраст е прекарал години в нозете на редица духовни учители на същата тази планина. По-късно разбирам, че при посещенията си в Ню Йорк по повод различни международни съвещания на директорите той по всяка вероятност се отдава на духовен пост и късно през нощта реди молитви в своята малка хотелска стая над пищните светлини на „Таймс Скуеър". Офисите му в Бомбай излъчват лъчистата топлина на семейно огнище. За всеки човек там той полага грижи като за собствен син или дъщеря - на един помага, покривайки част от разходите за сватбата, на друг - за кремацията на близък роднина. Всеки ден през него минават сделки за милиони долари, а негова неизменна грижа е никога да не използва и цент не по предназначение.

У дома той управлява живота на собственото си семейство със същата вещина и прецизност. През годините, в които работех в тясно сътрудничество с фамилията Шах, тя живееше в скромен апартамент на третия етаж в тиха постройка в предградието Виле Парле. Госпожа Шах била заможна още преди сватбата им, а Дхиру, който от предишен брак има син Викрам, добавил към състоянието й, поради което хората около тях непрестанно ги подканяли да си купят по-голямо жилище. „Децата растат, всеки трябва да си има собствена стая." Но семейство Шах продължаваше да живее така, както бе свикнало от години. Дядото обитаваше отделна стая, разположена отстрани до кухнята, уважаван и обгрижван от всички. Щом дойдеше време за лягане, останалите с весел кикот излизаха на балкона, за да опънат постелите си под звездите, плътно един до друг, и в съня си да се наслаждават на нощния въздух и на уханието на цъфтящите дървета. Дори когато най-накрая се сдобиха с окончателно завършен огромен апартамент в изключително престижен и уединен квартал на града, те продължиха да спят заедно в малка ъглова стаичка. Щастливи.

Тук става дума за нещо много просто. Хората в Америка - аз самият не правя изключение, винаги са имали твърде цинично мнение за онези твари, наречени бизнесмени, и през шейсетте години, когато растях, да назовеш някого по този начин, звучеше почти като обида. Общоприетият стереотип бе следният. Хищник, облечен в подчертано делови костюм, с бърза, отривиста реч, живеещ само за пари и готов на всичко, за да ги получи, без да се вълнува от нуждите на околните. Само си го представете!

Без съмнение светът на бизнеса днес представлява огромно множество, включващо най-талантливите хора на една страна. Те притежават и енергията, и способността да направят необходимото, за да постигнат успех в дадено начинание, като в тези свои действия нямат равни на себе си. Те произвеждат стоки и предлагат услуги за милиарди долари с прецизността на часовников механизъм, като непрестанно усъвършенстват качеството на своята продукция, постоянно съкращават времето и средствата, необходими за тяхното производство. Нововъведенията и ефикасността в тази сфера са начин на живот, несъпоставим с която и да било друга област в нашето общество.

Деловите хора са разсъдливи, гъвкави, усърдни и проницателни. Онези, които не са, просто не оцеляват, тъй като бизнесът си има своя собствена чистота, собствен процес на естествен подбор - никой няма да те търпи прекалено дълго на каквато и да е длъжност в компанията, ако не си продуктивен. Собствениците и управата, дори твоите собствени колеги ще те изхвърлят от средата си, ако не си в състояние да осигуриш свой принос в производството. Често съм ставал свидетел на този процес - наподобява акта на отхвърляне на чуждо тяло от организъм.

Водещите бизнесмени притежават дълбок вътрешен капацитет. Те до един изпитват глад, подобно на всички нас, но вероятно още по-неутолим - за истински духовен живот. Опознали са този свят по-добре от повечето от нас, знаят какво могат да получат от него и какво не. Изискват логика в духовните неща. Настояват методът и резултатите да са достатъчно ясни и определени - толкова ясни, колкото условията във всяка делова сделка. Често такива хора са се отказали от активния духовен живот не защото са алчни или лениви, а защото нито един път не отговаря на



техните изисквания. „Шлифоващият диаманти" е създаден именно за тези хора - талантливи, жилави и здравомислещи.

Никога не приемайте идеята, че понеже се занимавате с бизнес, вие не притежавате възможностите, времето или личните качества, които се изискват за воденето на истински духовен живот, или че богатият вътрешен живот по някакъв начин е несъвместим с изграждането на бизнес кариера. Мъдростта в „Шлифоващият диаманти" гласи, че именно хората, привлечени от бизнеса, са онези, които притежават необходимата вътрешна сила за възприемане и провеждане на най-задълбочените духовни практики.

Тази мъдрост е полезна за хората и несъмнено - за бизнеса. Това становище ни най-малко не противоречи на посланието на Буда. В Америка бизнес общността е тази, която оглавява тихата, но неизбежна революция във възгледите за начина, по който трябва да управляваме както работата, така и личния си живот, прилагайки древната мъдрост за постигане на водещите цели в съвременния свят.

Тъй че нека накрая видим как Буда става и се залавя за работа в деня, в който проповядва мъдростта на „Шлифоващият диаманти".

И тогава на сутринта Завоевателя навлякъл монашеското си расо, преметнал шала си, взел купичката си за подаяния и влязъл във великия град Шравасти, където поел от къща на къща с молба да му дадат нещо за ядене, както правят будистките монаси. След като събрал малко храна по този начин, той се завърнал от града и седнал да хапне.

Щом привършил, Буда оставил настрана купичката си и шала си, тъй като съблюдавал практиката да не вечеря, за да запази ума си бистър.

Умил нозете си и после седнал на специално предназначена за него възглавничка. Кръстосал крака в пълна поза лотос, изправил гръб и потънал в съзерцание.

Тогава към Завоевателя пристъпили множество монаси, които, щом стигнели до него, се покланяли и опирали глава в нозете му. После в знак на почит го обикаляли три пъти и сядали от едната му страна. Сред тези ученици бил и младият монах Субхути, който седнал редом с тях.

После младият монах Субхути станал от своята възглавничка и пуснал крайчеца на робата си от едното рамо в знак на уважение, след което коленичил, опирайки дясно коляно о земята. Вдигнал глава, отправил поглед към Завоевателя, сбрал длани пред сърцето си и се поклонил дълбоко. И отправил към Завоевателя следните слова:

Завоевателю, Буда, който е Освободеният, Унищожителят на вражите болезнени мисли, Напълно просветленият, който е дал множество благотворни наставления на учениците, поели по пътя на състраданието, на онези, които са велики и свети. Всички напътствия, които ти, о, Буда, някога си ни давал, са от голяма полза за нас.

И Освободеният, Унищожителят на вражите болезнени мисли, Напълно просветленият е дал още наставления на същите тези ученици, като ги е дарил с ясни указания. А каквото и ясно указание да си дал, о, Завоевателю, то винаги е било възхитително. Истински възхитително, о, Завоевателю!

После Субхути задал следния въпрос:О, Завоевателю, ами онези, които са поели твърдо по пътя на състраданието? Как трябва

да живеят? Как да практикуват? Как да запазят чисти помислите си?А Завоевателя отвърнал на Субхути със следните слова:Бива, о, Субхути, бива. О, Субхути, така е, както е. Вярно е, че Освободеният е оказал

голяма подкрепа на всички, избрали пътя на състраданието - тези велики и свети личности, като им е дал полезни наставления. Освободеният наистина е определил посоката, като е предоставил на тези ученици най-ясни указания.

И след като е така, о, Субхути, слушай онова, което говоря, и се погрижи да остане трайно в сърцето ти, защото аз ще ти разкрия как онези, които са поели по пътя на състраданието, трябва да живеят, как да практикуват и как да запазят чисти своите помисли.

„Тъй да бъде", отвърнал по-младият монах Субхути и седнал да слуша, както му наредил Завоевателя. И заговорил Завоевателя със следните слова...



Глава 4.СКРИТИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА ВСИЧКИ НЕЩА

И така, вече сме готови да пристъпим към същината на въпроса. Признайте си. Искате да сте добри в бизнеса, искате да постигнете успех в живота, но притежавате и силен инстинкт, който ви подсказва, че животът ви няма да е кой знае какво, ако е лишен от духовност. Бихте желали да правите милиони, но и да се отдавате на медитация.

Работата е там, че за действителен успех в бизнеса ще са ви необходими някои от онези дълбоки проникновения, които съпътстват духовния живот. Тъй че можете хем да постигнете своето, хем да имате изгода. В тази глава ще разгледаме потенциала, заложен във всички неща. Будистите го наричат пустота, но умолявам ви, нека това странно наименование не ви безпокои и не се опитвайте да си го представите прекалено скоро. То няма нищо общо с разпространеното значение на думата и най-просто казано представлява тайният ключ към всякакъв вид успех.

Добро начало би представлявала една удивителна размяна на реплики между Буда и неговия ученик Субхути.

Младият монах Субхути се обърнал с дълбока почтителност към Завоевателя със следните слова.

О, Завоевателю, как се нарича това учение? Какво да мислим за него? И Завоевателя му отвърнал:

О, Субхути, това е учението за съвършената мъдрост, така и трябва да мислите за него.Защо е така? Защото, о, Субхути, същата онази съвършена мъдрост, която Освободеният

проповядва, е съвършената мъдрост, която не би могла да съществува.И затова всъщност можем да я наречем дори съвършена мъдрост.Кажи ми, Субхути, какво мислиш? Има ли изобщо такова учение, което Освободеният

някога проповядва?И Субхути отвърнал почтително: Няма, о, Завоевателю, няма такова. Никога не би

могло да съществува учение, което Освободеният да проповядва.

С тези думи „Шлифоващият диаманти" сякаш отплава в онзи свят на съвършената непонятност, с които за съжаление будизмът е известен в нашата култура. Но винаги има едно „но".

Нека видим какво се казва тук и защо, а после да се опитаме да разберем какво приложение може да има то в нашия делови живот. Защото такова приложение безспорно съществува - изречените тук слова крият онези дълбоки тайни, които са ключът към напълно успешния живот.

Разговорът по смисъл може да се сведе до следното. СУБХУТИ: Как да назовем тази книга? БУДА: Назовете я „Съвършената мъдрост". СУБХУТИ: И как да я тълкуваме? БУДА: Тълкувайте я като съвършена мъдрост. И ако се питате защо, причината е, че

съвършената мъдрост, за която пиша, е съвършената мъдрост, която и без друго не би могла да съществува - и точно затова реших да назова тази книга „Съвършената мъдрост". Всъщност, Субхути, ти смяташе ли, че книгата е книга?

СУБХУТИ: Ни най-малко. Всички знаем, че ти не пишеш книги.Тук загадката и едновременно с това ключът към скрития потенциал във всички неща е

съждението, че „ти можеш да наречеш книгата книга и да мислиш за книгата като за книга, защото тя никога не би могла да бъде книга". То има твърде специфично и съвсем конкретно значение. Това не са някакви врели-некипели, в него се съдържа всичко, което ви е нужно да знаете, за да постигнете успех и в бизнеса, и в личния си живот.

Като илюстрация на тази идея за скрития потенциал ще приведа един съвсем прост пример от деловия живот. Той е свързан с недвижимата собственост.

Когато започвахме своя бизнес в „Андин", държахме под наем две помещения от по-голям офис на ювелирна компания, който се намираше в центъра, недалеч от „Емпайьр Стейт Билдинг". Офер и Ая - собствениците, седяха в невзрачна стаичка, а в съседната - малко по-голяма кутийка, около дълга маса се бяха разположили Уди - диамантният спец, Алекс - ювелирният дизайнер,



Шърли - компютърната дама, и моя милост. На масата се сортираха диаманти, а в единия край имаше компютър, на който се водеше счетоводството. Междувременно аз висях на телефона в другия край, опитвайки се да издиря имената на секретарките на солидните купувачи на ювелирни изделия из целия град, за да установим пряка връзка с хората, които вземаха важните решения.

Целият ни асортимент се състоеше от петнайсетина пръстена, заснети на единствена страница, която Офер и Ая търчаха да показват наред. Беше забавно да се работи за тях, тъй като те нямаха ни най-малка представа от бизнеса в Америка и затова, колкото и да е парадоксално, бяха значително по-изобретателни и находчиви. Изобщо не си даваха сметка за хилядите спънки - вследствие на което успяваха да ги преодолеят с лекота, нито за нещата, които бяха абсолютно недопустими - като това например да се появиш във фланелка на футболния отбор „Каубоите от Далас" на съвещание на директорите на една от най-големите вериги универсални магазини в света.

Офер често влизаше при нас с някакъв идиотски въпрос за Америка. Например: „Тук в календара е отбелязано, че утре е Сретение Господне. Това ваш национален празник ли е? Момчета, предполага ли се да ви е почивен ден? Трябва ли да ви го платим?" Случваше се да му отвърнем, че наистина въпросният ден е много важен празник за Америка.

От друга страна, двамата изобщо не можеха да проумеят откъде-накъде някой ще иска да си ходи преди 11 часа вечерта, поради което често ни се случваше да работим дотогава, че и до по-късно. Моето всекидневно пътуване обратно до манастира отнемаше близо два часа, тъй че се прибирах някъде към 1 часа след полунощ и в 6 трябваше отново да съм накрак, за да поема към града.

Диамантите и ювелирните изделия пристигаха при нас от фабриката в Израел и веднага поемаха към купувача. Изглежда, хората смятаха, че разполагаме със собствени производствени условия, но на нас често ни се налагаше да търчим от центъра до бронирания офис на „Бринкс" на Пето авеню и 47-а, пътьом да отлепваме всички етикети от кутията, пристигнала току-що от Тел Авив, да слагаме някой от нашите с името на клиента и да отнасяме пратката до техния офис на горния етаж.

Спомням си доста стряскащ инцидент, когато трябваше да отворя една такава кутия, за да разделя съдържанието й между двама клиенти. На дъното й видях солидна купчина медни пръстени с вградени в тях диаманти. Хукнах обратно към района с трийсетте улици в центъра с въпросната стока, която предизвика серия от гневни телефонни разговори с Близкия изток. Проблемът е, че четиринайсет каратовото злато може да се получи по куп различни начини. В каратовата система за злато за разлика от тази за диаманти с 24 карата се означава чистото злато. То е твърде меко за ювелирни изделия и при нормално носене един 24-каратов пръстен просто ще се разпадне. По тази причина добавяме други метали, за да го направим по-твърдо.

Ако получената сплав съдържа една четвърт други метали, пръстенът става 18-каратов и т.н. В САЩ легалните карати за злато са осемнайсет, четиринайсет и десет. Металът, който се добавя, за да повиши твърдостта на пръстена, определя и неговия окончателен цвят. Например, ако се добави никел, златото придобива светложълт оттенък; прибави ли се мед, крайният цвят става наситеночервен. Комбинациите водят до различни нюанси. Американците харесват най-вече жълтата гама - от умерена наситеност до светли нюанси. Азиатците предпочитат тъмнозлатистите оттенъци, а повечето европейци - почти медния цвят. В резултат на нечия грешка въпросната партида е била отлята в харесвания от европейците цвят.

Това е един от най-скъпите ми спомени, свързани с ранните години на нашата компания - как цялата ни банда, която по онова време се състоеше от трима-четирима души, хукна към центъра към една евтина фабрика за галванично покритие, как уговаряхме собственика спешно да добави още един пласт жълто злато, което никак не беше евтино, върху червеникавото. Седя аз с моите приятели и бъдещи мултимилионери около една маса и с петнайсетина пуерторикански девойки. Офер и Ая се надвикват на иврит, докато обсъждат помежду си разни указания, момичетата кряскат на испански и никой не може да разбере защо искаме да позлатим злато. Много скоро обаче всички вече сме се скупчили около масата и надвесени над диамантните пръстени, ги мажем със специални химикали, предпазващи частите, които не искаме да се позлатят.

По-късно на свой риск открихме собствена фабрика. Предприятието беше почти същото - неголямо помещение на улица в Манхатън, разделено с високи стени във вид на метални решетки, издигнати върху груб циментен под. В него се намираше и нашето първо истинско хранилище. И



тук си имаме скъпи спомени - как в нощта на преместването раздрахме килима и взехме да лазим наоколо на четири крака, претърсвайки за малки диамантни късчета, които бяхме изпуснали през последните няколко месеца работа - оказаха се няколко стотин; как една от служителките неволно се заключи в хранилището и остана там цяла нощ, докато съпругът й се питал все пак до колко късно работим; как моя милост се потеше в единствения костюм, който притежавах - вълнен! - в жежкото и душно нюйоркско лято, защото моят лама ми бе заръчал винаги да изглеждам прилично и аз трябваше да го нося всеки ден, без изобщо да смъквам сакото или да си разхлабвам вратовръзката.

След около шест месеца в новооткритата ни фабрика отново се наложи да обмислим възможностите за преместване. Дали да поемем риска да се установим в Диамантния район? Ами ако наемем по-голямо пространство, а поръчките намалеят? Или ако предпочетем по-малко помещение и ни засипят с големи поръчки, как бихме могли да ги изпълним?

Тъй че накрая наехме близо половин етаж в неугледна постройка в непосредствена близост до основния район - компромис между риска от по-голямото пространство и безопасността на по-ниския наем. Ръководех самостоятелно диамантния отдел - невзрачна стаичка. Понякога работех в системния отдел - малко помещение, което изпълняваше функциите и на приемна, или в хранилището - тясна отделение, в което едва можеха да се поберат двама души, застанали прави, подобно на мумии в саркофаг. Самата фабрика представляваше малко по-просторна стая с единствен, седнал в ъгъла, полировчик.

В рамките на една година бяхме удвоили продажбите си - през следващите десет години това се случваше почти неизменно, и рисковият момент, свързан с по-голямото пространство, бе станал наложителен. Седяхме си по главите. Вървеше шега, че за всеки хиляда долара от заплатата си получаваш по инч9 работна площ, тъй че по онова време на мен ми се полагаха някъде към петнайсет инча. От съображения за сигурност не можехме да пускаме вътре доставчиците на необработени диаманти. Затова сключвахме сделките си в коридора между фоайето, наречено капан за хора, и приемната, за да не могат останалите търговци да чуват предлаганите от нас първоначални цени. Представете си как седите в тесен сумрачен коридор с късче хартия в ръка, в което са поставени хиляди дребни диаманти, и се мъчите да надвикате шума от фабриката зад гърба си, но в същото време да не бъдете чути от хората, седнали пред вас, изчисляващи общата стойност за различните класове, както и лихвените проценти, опитвайки се да подхлъзнете своя опонент в уговарянето на заплащането. Вашият противник прави същото. И всичко това често прилича на дуел със саби в тъмен килер.

Капанът за хора всъщност представлява специален отсек в предприятието за елмази, където след задължително позвъняване всеки външен посетител е въведен през входната врата, която веднага се захлопва зад гърба му. Там е подложен на щателна проверка чрез камера или през бронирано стъкло и после - отново след позвъняване, е преведен през втора врата, за да се озове в същинските помещения на компанията. Специален електронен механизъм не позволява двете врати да се отварят едновременно. Това може да доведе до твърде интересни положения, когато се окажете последният, който си тръгва посред нощ, вече сте минали през вътрешната врата и внезапно установявате, че сте си забравили ключа за външната.

Щом се появи потребност от ново разширение, предприехме сигурната стъпка да платим на наемодателите и за другата половина от етажа. Когато използването на целия етаж пак се сведе до двайсет инча от бюрото, наехме още един етаж и ги свързахме със стълба. И отново се докарахме до двайсетте инча, макар че постоянно удвоявахме продажбите. Тогава наехме следващия етаж, който беше свободен. Само че той за съжаление се намираше през два етажа.

Следващия път, когато се сблъскахме с нуждата от пространство, вече не можехме да убедим никого да ни освободи друг етаж. Незабавно проверихме съседната постройка, която бе по-ниска, но там не намерихме нищо. Затова наехме етаж през една сграда - достатъчно висок, за да не ни пречи постройката, която ни разделяше - и във въздуха над нея опънахме всички онези напълно незаконни кабели и жици, които ни бяха нужни, за да си свържем компютрите. Изглеждаха като въжета за простиране, опънати между евтините квартири - обичайна гледка за Бруклин, но не и за кулите от стомана и стъкло в сърцето на Манхатън.

Озовахме се в твърде неудобно положение - налагаше ни се да сновем напред-назад по 9 1 инч = 2.5 см.



улицата, натоварени с големи пакети диаманти, както и с рубини, сапфири, аметисти и още дузина различни скъпоценни камъни, само за да ги пренасяме до сортировъчните помещения в двете отделни постройки. Беше опасно, а и Диамантният район се разрастваше към нас и наемите растяха непрекъснато. Трябваше да вземем решение как да осигурим подслон за своя бизнес, който по това време вече възлизаше на милиони долари годишно и включваше стотина служители. И така, нека се върнем на въпроса за недвижимата собственост и скрития потенциал на нещата.

Когато един бизнесмен в Ню Йорк стигне до определено ниво, за него става задължително всяка сутрин да се снабдява с „Уол Стрийт Джърнал". Дали го четете, е без значение - аз поне имам чувството, че малцина го правят, но в повечето фирми е важно да ви видят как сутрин бодро търчите по стъпалата към главния вход и влизате в сградата с поредния брой под мишница. А още по-добре е да се погрижите всеки ден вестникът да се доставя в кабинета ви. Около 9 часа да е мушнат под вратата ви така, че част от името „Уол Стрийт Джърнал" да се вижда ясно от коридора. Смисълът това да стане в девет между другото е, че тогава вестникът ще стърчи изпод вратата ви, докато вие с лежерна походка пристигнете някъде към 9.30. Всички по-нисши служители, които минат покрай кабинета ви преди това, ще видят там "Уол Стрийт Джърнал" - сигурен признак, че още не сте в офиса си, и това за пореден път ще им напомни, че вие сте шефът и не ви се налага да си чукнете картата най-късно до 9.05.

Онези няколко пъти, в които действително прочетох „Уол Стрийт Джърнал", за мен представляваха твърде любопитно изживяване. На първа страница горе вдясно - защото цялата лява част беше заета от резюме на вътрешните и международните новини, обикновено се публикуваше ентусиазирана статия за някой бизнесмен, като Джордж Сорос например, поел огромни рискове със своите инвестиции и постигнал невероятен успех. Той бе славословен като ясновиждащ, който със своята проницателност далеч превъзхожда останалите на пазара, като смелчага, притежаващ дръзновението и самочувствието да се устреми към нови хоризонти на печалба, докато по-ограничените и консервативни предприемачи изостават драстично.

Докъм четвърта страница на „Уол Стрийт Джърнал" обикновено се появяваше статия за някакъв бизнес, който запада, защото ръководството му е остаряло, ограничено от собствените си закостенели методи; всички зам.-директори били изхвърлени от управата, а главният изпълнителен директор бил заменен с нов. Седмица или месец по-късно отново разгръщам поредния брой на „Уол Стрийт Джърнал". Всъщност по онова време често просто дръпвах вестника изпод вратата на някой друг зам.-директор, хвърлях му един поглед и го връщах, преди притежателят му да е дошъл на работа. Този път на първа страница има статия, възхваляваща някоя фирма, която години наред се е придържала към своите проверени и надеждни методи, вследствие на което през въпросното тримесечие е реализирала солидни печалби. На руля на тази компания от типа „син чип" 10 стои ръководител, притежаващ мъдростта да се придържа към принципите на миналото. А на четвърта страница следва изключително критична статия за изглупял капиталист, рискувал безразсъдно с акциите на своята компания, безпристрастие!

Направи ми впечатление, че имената на настоящите дръзновени гении само няколко месеца по-късно стават имена на безразсъдни глупци. А имената на консервативните глупци по-късно вече са имена на гении традиционалисти. Не беше изключено дръзновеният гений да продължи своя полет, а консервативният тъпак - своето падение. Във всеки случай сякаш никой не забелязваше, че едни и същи действия, предприети от едни и същи личности или компании, изглежда, водят до различни, почти случайни резултати.

Как се отнася това към недвижимата собственост, по какъв начин разкрива някакъв „скрит потенциал"? Представете си въпросите, които си задавахме в нашата фирма, докато обмисляхме да купим собствена сграда след години на колебания и несигурност дали да продължаваме да наемаме, или не, дали да се разрастваме, или не. Налагаше ли се да предприемем тази гигантска стъпка?

На такъв етап всеки бизнесмен започва да прави собствени изчисления, да пресмята всички „за" и „против". Една голяма нова сграда би впечатлила нашите клиенти, внушавайки усещането за сила и у тях, и у нашите доставчици. От друга страна, може да им се стори, че сме превишили собствените си възможности - нищо чудно клиентите да изпитат опасения, че сега ще ни се наложи да вдигнем цените, за да покрием новите разходи или доставчиците ни да решат, че са ни продали стоката си твърде евтино, че сме се сдобили с новата сграда за тяхна сметка.10 Финансово стабилна и надеждна компания от национален мащаб.



Може би отдалечаването от Диамантния район ще затрудни доставчиците и ще увеличи риска при осигуряването на нужната стока. Може би средствата, спестявани от наема, ще ни позволят да им плащаме по-високи цени, което ще привлече повече търговци и ще ни предостави възможност за по-добра печалба.

От друга страна, възможно е преместването в нов район да затрудни нашите сътрудници в придвижването им до службата, може допълнителният половин час в метрото да принуди способните ни служители на напуснат и да потърсят работа по-близо до Диамантния район. Или обратно - може на хората да им хареса по-спокойното местоположение на новия ни дом в Уест Гринич Вилидж11 с неговите привлекателни старомодни магазинчета и ресторанти, чиито блюда значително превъзхождат поднасяните в центъра.

Възможно е, след като се преместим там, стойността на имота да се вдигне драстично и ние като собственици да получим щедро допълнение към постъпленията от инвестицията. Не е изключено недвижимата собственост в Ню Йорк да претърпи поредния внезапен срив и да ни обвърже с високи вноски по изплащане на ипотеката.

Може би икономиите от работни заплати, от съсредоточаването на производството в една сграда ще ни помогне да намалим цените си и да постигнем солидна печалба на пазара. Или разходите по поддържане на крупно производствено предприятие, макар и на бавни обороти, постепенно ще ни задушат.

Онези от вас, които са се задържали в бизнеса достатъчно дълго и са наистина честни пред себе си, знаят, че на такъв етап нещата твърде лесно могат да поемат във всяка от двете посоки. Ако купите зданието и всичко се развива добре, вие сте гений - сключили сте страхотна сделка. Ако обаче купите сградата и работата тръгне зле, вие се оказвате безразсъден идиот. Ако не купите сградата, но нещата се развиват добре, или ако не я купите и работите не вървят, тогава... Е, сами знаете как ще ви нарекат. Освен това си давате сметка, че и в двата случая вие сте един и същи човек.

Всички тези съображения постепенно, но сигурно ни насочват към скрития потенциал на нещата.

Една сделка с недвижима собственост като тази, в която „Андин Интернешънъл" се сдобива с голяма девететажна сграда в западната част на Манхатън, е добър пример за скрит потенциал, за онова, което будистите наричат пустота.

Важното, което трябва да се разбере тук, е, че и сградата, и придобиването на тази сграда съдържа у себе си всички видове скрит потенциал да представлява нещо добро или нещо лошо, при това в един и същи момент.

Ако се сдобием със зданието и внезапно стойността на недвижимата собственост в Ню Йорк падне, както и стана за съжаление, когато купихме нашата сграда, тогава придобиването на тази сграда е лошо за нашите собственици Офер и Ая.

Ако придобием сградата и внезапно всички мениджъри получат повече работно пространство, отколкото са имали до момента, тогава покупката се оказва нещо добро за мениджърите.

Ако придобием сградата и всички служители от Ню Джърси всеки ден трябва да губят в път половин час повече, това е лошо за тях. Но е добре за онези от Бруклин, които спестяват време от пътуване.

Ако купим зданието и това създаде у нашите доставчици впечатлението, че сме силни финансово, предприетата стъпка е добра за нас. Ако обаче вследствие на покупката те останат с усещането, че сме ударили голямата печалба за тяхна сметка, това е лошо за нас.

Какво би се получило, ако изключим тези „за нас" и „за тях"? Ако се опитаме да преценим дали сградата или придобиването на тази сграда само по себе си е добро или лошо? Замислите ли се над това дори за миг, отговорът пак е очевиден - само по себе си придобиването на сградата не е нито добро, нито лошо. Всичко зависи просто от това, кой преценява. Придобиването изглежда добро за тези, които имат изгода от него, и лошо за онези, чиито интереси по някакъв начин са накърнени. Но в самата покупка на сградата няма нищо присъщо добро или лошо - тя не притежава такова качество, нито се определя от него. Т.е. сама по себе си и у себе си тя е пуста, изпразнена от подобно съдържание.

11 Район, разположен в долната западна част на Манхатън, традиционно населен и посещаван от много художници, писатели и струденти.



Точно това е значението на пустотата - нещата могат да поемат във всяка от двете посоки, но сама по себе си и в себе си сградата не е нито добра, нито лоша, всичко зависи от това, как я възприемаме. Ето в какво се състои скритият потенциал в нещата.

Всичко в света всъщност е устроено по един и същи начин. Представлява ли едно отиване при зъболекаря за лечение на зъбни канали само по себе си и у себе си нещо лошо? Е, ако беше така, трябваше да изглежда лошо за всички. Но замислете се. Едно третиране на зъбните канали може на нас да ни изглежда лошо, но въпреки това да е добро за други. Един стоматолог, който не страда от особени скрупули например, може да възприеме тази операция като отлична възможност да плати семестъра на детето си в колежа. За помощничката на регистратурата това може да представлява допълнителна заетост, която й гарантира запазване на работата. За продавача на стоматологично оборудване това може да е добра възможност да пласира още една кутия със спринцовки. Дори една такава болезнена процедура не притежава някакво присъщо за нея качество, което да я определя като добра или лоша. Независимо от това, колко различно я възприемат хората, сама по себе си и у себе си тя няма такава природа, тя е неутрална, чиста, или пуста. Накратко казано, тя притежава пустота и това според най-задълбочените книги на древната тибетска мъдрост е нейният скрит и върховен потенциал.

Хората, които ни заобикалят, сами по себе си са едни и същи. Помислете си за онези ваши колеги, които ви дразнят най-много. Изглежда те притежават вроденото качество да предизвикват раздразнение, то се корени в самата им природа. Тази „дразнителност" сякаш се излъчва, изтича от тях и се устремява към вас. Все пак нека поразсъждаваме. Някой - може би друг служител, може би някой от семейството - съпруга или дете, ги намира за любящи, привлекателни и много мили хора. Когато погледнат същите тези личности, предизвикващи вашето раздразнение, когато ги видят в същата стая, в която ги виждате и вие, да вършат или да изричат същите думи, те съзират у тях нещо добро.

Очевидно източникът на вашето раздразнение не излъчва нищо дразнещо към тези хора, което просто доказва, че това качество не е вътрешно присъщо на самия него. Той не притежава у себе си такова качество. Иначе то би се проявило по отношение на другите. По-скоро той е като чист екран, неутрален и различните хора виждат на него различни неща. Това е съвсем елементарно и необоримо доказателство за пустота, за скрит потенциал. Всичко останало в света е устроено по същия начин.

Сега вече можем да се върнем и да разтълкуваме какво казва Буда за тази книга: „Можеш да назовеш тази книга книга и да мислиш за книгата като за книга, защото тя никога не би могла да бъде книга." Във връзка с придобиването на сградата „можеш да кажеш, че придобиването на сградата е нещо добро и да смяташ придобиването на сградата за нещо добро, защото само по себе си придобиването на сградата никога не би могло да бъде добро или лошо нещо", т.е. по своята същност, независимо от начина, по който го възприемаме.

И така, какво общо има всичко това с бизнеса? Как може този скрит потенциал да представлява ключ към успеха в нашия личен и професионален живот? За да си отговорим, трябва да разберем как работят принципите, залегнали в основата на използването на този потенциал.

Глава 5. ПРИНЦИПИ НА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА

В предишната глава говорихме за скрития потенциал във всички неща - онова, което будистите винаги са наричали пустота. Видяхме съвсем ясно, че нищо от онова, което ни се случва, само по себе си не представлява нито добро, нито лошо, защото, ако беше едното или другото, всички останали биха го почувствали като нас. Например нашият досадник в работата щеше да въздейства на всички останали по същия начин, както и на нас, ако тази „дразнителност" бе нещо вътрешно присъщо за него, излъчваше се от въпросната личност и прекосявайки стаята, се устремяваше към нас. В действителност обаче винаги има някой, за когото този човек е добър и привлекателен.

Фактът, че нещата стоят именно така, предполага два важни извода.1. Този човек не притежава вътре у себе си качеството да предизвиква раздразнение или

симпатия. Сам по себе си той е чист, неутрален, или пуст.



2. Причината, поради която ние лично възприемаме този човек като дразнещ, трябва да произлиза отнякъде другаде.

Само че откъде? Отговорът на този въпрос се крие в някои принципи, които лежат в основата на отключването на скрития потенциал в нещата, принципи за използването на този потенциал с цел постигане на успех в личния и в професионалния живот. Ето какво има да каже Буда в „Шлифоващият диаманти" относно изграждането на съвършен бизнес и съвършен личен живот, на един идеален свят или рай.

И тогава Завоевателя рекъл: Представи си, о, Субхути, че някой от учениците, поели по пътя на състраданието, каже:

„Аз се трудя, за да създам един съвършен свят." Изреченото от него няма да е истина.

Великият учител Чоней лама обяснява тези тайнствени редове по следния начин.Буда иска да посочи, че ако един човек се стреми да постигне най-висшето състояние на

съществуване, за което говорихме по-рано, той трябва първо да създаде онзи съвършен свят, в който да постигне това върховно състояние. Затова Завоевателя казва на Субхути:

Представи си, че някой от учениците, поели по пътя на състраданието, каже или си помисли: „Аз се трудя, за да създам един съвършен свят." Да предположим, че едновременно с това те вярват, че съвършени светове могат да съществуват сами по себе си и че създаването на тези светове може да се осъществи само по себе си. В такъв случай изреченото от него няма да е истина.

Буда продължава да обяснява собствените си слова в следващите редове на „Шлифоващият диаманти".

Защо е така? Защото Освободените постановяват, че тези съвършени светове, „съвършените светове", които се трудим да създадем, никога не биха могли да съществуват. Именно затова можем да ги наречем съвършени светове.

Нека в нашия случай да приемем, че съвършен свят означава съвършен бизнес. Най-напред трябва да отбележим, че би било погрешно да твърдим, че съвършеният бизнес би могъл да съществува сам по себе си. Нищо - било то книга, купуването на дадена сграда или някакъв досадник, който ви къса нервите на работа - нито едно от тези неща не произлиза от себе си. Нито едно от тях не може да бъде добро или лошо по своята същност. В противен случай всички щяха да ги възприемат по един и същи начин.

Но хората ги виждат различно. Тъй че тези неща са чисти, неутрални, или както ги наричат будистите - пусти. При все това ние реално възприемаме определени неща като добри и също толкова реално - други като лоши. Но ако това възприятие не е породено от същността на нещата, тогава откъде произлиза? Успеем ли да разрешим тази загадка, вероятно бихме могли да накараме нещата да се случват според собствената ни воля.

Замислим ли се дори за няколко мига, става пределно ясно, че начинът, по който виждаме нещата, произлиза от самите нас. Дали смятаме някой свой колега за досадник или чаровник, е въпрос на нашите собствени възприятия. Това се доказва от факта, че останалите колеги виждат въпросната личност по различен и дори противоположен начин.

Как става така, че нещата произлизат от самите нас? II как можем да се възползваме от това явление?

Смятам, че най-важното, което трябва да обсъдим преди всичко останало, е как така тези неща произлизат от нас самите. Лесно е да се каже, че начинът, по който възприемаме хората и света, е плод на нашия ум, на нашите възприятия. Едно е пределно ясно. Това не означава, че можем да управляваме начина, по който виждаме нещата само защото така ни се иска. Няма такъв бизнесмен на света, който да е искал да се провали, да фалира и да изпита болката на своите отчаяни служители, ощетени доставчици, разочаровани съпруга и деца.

Донякъде може би е истина, че схващането за фалит е плод на собственото ни съзнание, но това не означава, че този фалит ще престане да бъде реалност само защото сме пожелали да се отървем от него. Каквото и да ни кара да възприемаме нещата по определен начин, то ни



принуждава да го правим независимо от нас, независимо от желанията ни.Оттук трябва да преминем към будистката идея за отпечатъци в съзнанието - истинското

значение на думата „карма". Но доколкото около това понятие се въртят куп неправилни тълкувания, по-добре да се придържаме към разговора за менталните отпечатъци.

Представете си, че вашето съзнание представлява видеокамера. Вашите очи и уши и всичко останало са обективът, през който гледате навън. Почти всички копчета и ключове, определящи качеството на записа, са обвързани с намерението, с това, какво искате да се случи и защо. И така, как се прави записът? Как образите за професионален успех или крах се отпечатват в нашето съзнание?

Нека първо обсъдим цялостната идея за ментален отпечатък. Представете си, че умът ви представлява много мек къс маджун. Всеки път, когато той влезе в съприкосновение с каквото и да било, то оставя своя отпечатък върху маджуна. Но маджунът притежава и още някои удивителни качества. Преди всичко той е напълно чист и неопределим - по нищо не прилича на нашите тела, нито на каквото и да било, състоящо се от плът и кръв.

Будизмът не приема идеята, че мозъкът е умът, макар че част от ума в известен смисъл може да се намира в близост до мозъка. Освен това умът се простира и до върха на пръстите ви. Вие чувствате, когато някой ги докосва. И това става благодарение на вашия ум. Нещо повече. Ако ви попитам дали в хладилника ви у дома има някакви вкуснотии, именно вашият ум насочва поглед натам. Вашата памет извлича от себе си информация за нещата, оцелели там от сутринта, и тогава вашето съзнание чрез средата на разума и паметта в известен смисъл извършва пътешествие, далеч отвъд физическите граници на непосредствено заобикалящия ви свят, отвъд вашето физическо тяло и стига някъде другаде. Ами, ако ви кажа да мислите за звездите или за далечното пространство отвъд, накъде се отправя вашият ум?

Умът маджун притежава и друго интересно качество. Представете си го като дълъг макарон, разтеглен от първия миг на вашия живот до последния. Даже може би още по-далече и в двете посоки, но сега няма да се задълбочаваме в това. С други думи, той се простира във времето. Отпечатъци, оставени във вашия ум от първи клас - от азбуката например, се пренасят във втори клас и именно поради тази причина вие вече можете да четете цели думи - от тогава та до днес.

Ние на Запад не сме свикнали много да говорим за процеса на обучение като за целенасочено посяване на ментални отпечатъци, но ако се позамислим, именно това е причината, поради която пращаме децата си на училище. Очакваме, че учителката в първи клас ще съумее да нанесе някой и друг отпечатък в ума на нашия малчуган и се надяваме, че тези отпечатъци ще продължават да са там дори когато той тръгне да следва медицина, тъй че на стари години да не ни се налага да разчитаме само на едната пенсия. Като цяло приемаме радушно идеята за менталните отпечатъци, макар че твърде рядко се замисляме как се осъществява самият процес - например как така нашият мозък не набъбва с напредването на възрастта, докато се пълни с всичките тези щуротии.

Нека поговорим за видовете отпечатъци, които ни принуждават да възприемаме иначе чистите, неутрални, или пусти, неща като добри или лоши. Между другото, убеден съм, че вече сте прочели достатъчно в тази книга за въпросната пустота, за да си дадете сметка, че тя няма нищо общо с безсмислието, с черните дупки или с опитите да изпразните съзнанието си от всякаква мисъл и тем подобни. Тя просто означава, че хубавите или лошите неща, които ни се случват, сами по себе си не съдържат качеството да бъдат хубави или лоши.

Тези отпечатъци за хубави или лоши изживявания се нанасят по три различни начина. Те се получават, когато извършваме нещо, казваме нещо или дори просто мислим за нещо. Тогава нашата вградена видеокамера - нашият ум, е включена през цялото време. Едно ниво на ума ни постоянно записва всичко, което улавяме през окулярите - нашите очи, уши и всички останали сетива, включително и самите ни мисли. Когато се видите как оказвате помощ на някой колега, който преживява тежък момент, в ума ви се отпечатва добра следа. Когато се видите как се опитвате лекичко да подхлъзнете своя клиент или доставчик, в ума ви се отпечатва лоша следа.

Копчето за настройка на намерението в камерата е най-важният фактор, определящ дълбочината на оставения отпечатък. Ако вие помагате на своя колега да преодолее тежък момент не защото особено ви е грижа за него, а защото неговият проблем се отразява на нивото на вашата продукция и печалба, тогава положителният отпечатък в ума ви е твърде незначителен. Ако му помагате, защото си давате сметка, че проблемът действително го прави нещастен, тогава



положителният отпечатък е значително по-отчетлив. А ако му помагате, защото осъзнавате, че границата между „ти" и „аз" е прокарана изкуствено и онова, което наранява един от нас, причинява болка на всички ни - с една дума, защото се виждате как се сражавате с общия враг, с човешкото нещастие, тогава отпечатъкът, който нанасяте, става един от най-мощните.

Има и други условия, които са от значение. На първо място това са емоциите. Например, ако поднасяте своята невинна лъжа на доставчика, подтикнати от силно чувство на гняв, тогава лошата следа, която се отпечатва в ума ви, е много по-дълбока.

После идва ред на онова, което наричаме правилно разпознаване. Ако натоварите даден клиент поради откровена грешка, да речем, защото сте разчели погрешно цената върху екрана на компютъра, тогава оставеният лош отпечатък е значително по-слаб, отколкото ако сте съвсем наясно, че цената е невярна. Условията или обстоятелствата около човека, когото превръщате в обект на своите действия, също играят важна роля в определянето на дълбочината на отпечатъка.

След две или три години в бизнеса на покупко-продажба на грамадни пакети с полирани диаманти аз си казах, че ще мога по-добре да оценявам качеството им, ако знам как се шлифоват. Така че тръгнах да чукам по вратите на тайните шлифовъчни работилнички, далеч превъзхождащи амбулантните търговци на диаманти по 47-а улица, в опит да открия човек, който би се съгласил да ме обучава.

Попаднах на един от най-известните шлифовчици в района. Доколкото си спомням, по онова време той работеше върху най-големия обработен диамант в света - камък „фантазия" в умерено жълт цвят, надхвърлящ 400 карата, купен от ювелирната верига „Зейлс". Той ми каза, че понякога мога да наминавам и да го гледам, но нищо повече. „Фантазия" е наименование за естествено оцветени диаманти като тези в яркожълто, кафяво или в синьо като брилянта „Хоуп"12.

Попаднах на неколцина шлифовчици от Южна Африка и прекарах няколко дни с тях, но мястото бе твърде шумно. Съществуваше и друг проблем. Трябваше да открия човек, готов да ме учи доста късно вечер, тъй като ние продължавахме да работим едва ли не по нощите, изграждайки нашия бизнес в „Андин". И така се натъкнах на Сам Шмуелов.

Шмуел, както го наричахме, също принадлежи към онези истински джентълмени в диамантния занаят. Неговата съпруга Рахел бе дясната ми ръка в „Андин" и до голяма степен - „виновницата" за успеха на нашия отдел. Той се съгласи да ме обучава през нощта и в неделя. Една от причините толкова много търговци на елмази в Ню Йорк да са ортодоксални евреи е, че в този бранш се почита Шабат - еврейската събота, и никой на 47-а улица не е принуждаван да работи в събота, ако е религиозен.

Когато за първи път стъпих в работилница за шлифоване на диаманти, се почувствах като Данте, развеждан от Виргилий из кръговете на ада. Шмуел ме хвана за ръка и ме отведе до почти незабележима врата между два облицовани с мрамор небостъргача на улицата - 47-а, естествено, и оттам до миниатюрен асансьор. Той с труд ни качи до десетия етаж и ни остави в оскъдно осветен коридор с тесни врати от двете страни. Всяка от тези овехтели врати с олющена боя бе снабдена с нови, лъскави, тежки и екзотични ключалки и резета. Повечето от вратите бяха окичени с по пет-шест евтини, написани на ръка, малки табелки. По-късно научих, че това са различните псевдоними, под които може да работи предприятие, състоящо се от един-единствен човек, собственост на дребен търговец, да речем, с име като „Бени Ащар".

Международна диамантна корпорация, „Ащар" представлява малка кутия за обувки, пълна със странни елмази, които той е шлифовал през

последните няколко месеца, редом с няколко наистина безобразни на вид, непродаваеми камъни, оставени му преди години от длъжник, решил да покрие непосилен дълг.

Световна компания за производство на ювелирни изделия „Бен-Аш" Включва няколко единични обеци, които е направил преди време със свои камъни, дочувайки,

12„Хоуп" - на англ. „надежда". Най-големият син брилянт с тегло 45.2 карата, чиято драматична история започва през VII в., когато френският бижутер и търговец Баптист Таверние донася диаманта (по-това време с почти триъгълна форма, грубо шлифован и с тегло 112 карата) във Франция от Индия. Сменил много собственици, постигнати от трагична съдба, накрая синият камък става притежание на Хари Уинстън, който през 1958 г. го дарява на музея „ Смитсониън " във Вашингтон. Брилянтът се намира там и до днес, пазен под 7.5-сантиметрова блиндирана стъклена витрина - бел. прев.



че от ювелирни изделия може да се печели много повече и значително по-лесно, отколкото от диаманти, макар че, естествено, не е успял да продаде ни една.

Международно предприятие за шлифоване на диаманти и поправка „Симзев" Това вече е действителното предприятие, състоящо се от единствена маса с колело за

шлифоване на диаманти, неизбежно кръстено на децата - Симон и Зе'ева, макар че всички продължават да го наричат шлифовъчната работилница на Бени.

Редки и екзотични скъпоценни камъни „Бенджамин" ООД Всъщност това са около две кила розов лед - кубчета розов синтетичен цирконий, който са го

уговорили да купи още през '93-та, когато е бил на мода някъде към шест месеца. Бени обаче го е задържал седем с надеждата, че цената му ще продължи да се качва и сега неговият застрахователен агент се оплаква, че торбата заема твърде много място в сейфа и той трябва просто да ги изхвърли.

Докато приближаваме странното преддверие, вече долавяме тънък вой, който става все по-силен и по-силен, все едно пристъпваме към огромна пещера, в която са хванати милиони комари и сега се блъскат вътре като бесни. Самата врата представлява огромно метално съоръжение в тъмносив стоманен цвят, върху което липсват каквито и да било номера или означения. В самия ъгъл на тавана, високо над вратата към нас насочва рило охранителна камера.

Шмуел натиска звънеца и ние изчакваме.Никакъв отговор.Той натиска пак, и пак, докато накрая зад вратата се разнася вик:- Да-а, кой е?Охранителните камери и без друго винаги са развалени, както виждате, и никой няма нито

време, нито желание да ги оправи.- Шмуел!- Добре, идвам - и вие чувате как едно след друго резетата изщракват, следват няколко вериги

и накрая вратата се отваря със скърцане.Шумът отвътре ви връхлита, нахлува в ушите ви, изпълва главата ви, подобно на цялата

какофония от скърцане на спирачки, вой на клаксони и грохот на пневматични чукове, която ви съпътства при половинчасова разходка по някоя нюйоркска улица, но вместена само в няколко секунди. Шмуел поема пред мен, посрещайки изпитателния поглед на собственика - „Всичко е наред, той е с мен" - след което ме издърпва през капана, който също е развален, в самата работилница.

Една-две глави на границата на циклона от чист шум се вдигат, за да преценят положението. Няма обир, нито потенциален клиент. След което бързо се навеждат отново, за да определят дали през това време колелото не е отстранило от диаманта някой и друг микрон в повече.

Насред помещението, подобно на ребра, са разположени пет дълги и тесни маси. Върху всяка маса са монтирани четири или пет въртящи се метални кръга и пред всеки от тях върху висок стол седи шлифовчик, надвесил глава над своя камък. Местата са разположени от двете страни, за да се пести тъй ценното офис пространство в един от най-скъпите недвижими имоти в света - тъй че всеки шлифовчик седи само на няколко стъпки от този до него. През тези десет до четиринадесет часа на ден, които прекарвате на масата, единственото, което виждате, е лицето на човека срещу вас. И толкова по-добре, ако се окаже, че можете да си побъбрите приятелски.

Осветлението във фабриките за обработка на диаманти е неповторимо. Когато кафявата обвивка на необработения диамант се смъкне, за да открие кристалната огледална повърхност, миниатюрни късчета от елмаза се отлюспват и се смесват с пречистеното масло върху лицевата част на металния шлифовъчен кръг. Поради невероятно високата скорост на колелото малки частици прозрачен диамантен прах и капчици масло се разлитат във въздуха в блестяща феерия. Тази лепкава смес се понася към най-близката стена или човек и се настанява там.

Тъй че всеки сантиметър от помещението е сив, матовосив. Сиви са и стените, и подът, сиви са ключовете за осветлението, лицата, ръцете, ризите, панталоните, обувките - всичко е сиво, сиви са дори прозорците. Може да сте на хиляда стъпки под земята или на четиридесетия етаж на някой нюйоркски небостъргач от блестящо стъкло, където наистина има сума ти цехове за обработка на



диаманти, но никога няма да успеете да направите разликата заради сивкавия сумрак, който се опитва да проникне през прозорците. И до днес, когато видя изящните скъпоценни камъни, които се появяват от тези мрачни дебри, не преставам да се изумявам. Все едно съзерцавам розов лотосов цвят в езерото, близо до нашия манастир в Индия, разцъфнал от единствената почва, която му дава живот - смес от тиня и боклук. Будистите обожават тази метафора. Можем ли да бъдем като лотоса? Можем ли и ние да разцъфтим, преглъщайки болката и несгодите на живота? Можем ли да почерпим сили от неговото несъвършенство и да се превърнем в едно от най-редките скъпоценности на този свят - в една истински състрадателна личност?

Шмуел ми дава няколко основни наставления как да започна и после ме настанява на скърцащ висок стол. Срещу мен седят Натан и Хорхе. Натан е хасидски евреин от Бруклин. Всеки ден той идва на работа със специален автобус, в който жените и мъжете седят отделно един от друг, разделени със завеса, и всички четат молитви, докато старият жълт училищен автобус се промъква по Бруклинския мост, прекосява Чайнатаун и се добира до района. Натан е късметлия. Той има постоянен договор със солиден производител на ювелирни изделия за шлифовка на четвъртинки13. Като цяло това не е особено изгодно предложение - стойността на неговия труд приближава или дори надвишава стойността на готовия камък, но те търгуват с висококачествени украшения, а и той получава добра цена за постоянното количество. Тъй че, ако работи усилено, може да си изкарва прехраната.

Хорхе е съвсем различна вселена. Той е един от пуерториканските известни майстори занаятчии в диамантния бранш - горд и своенравен. Понякога се отдава на запой и не се появява с дни, друг път изчезва и Пуерто Рико за няколко седмици и после внезапно се връща на работа, все едно е прескочил само за едно кафе. Но каква сръчност! Никой няма ръце като неговите. Стрелкат се над шлифовъчния кръг като водни копчета, създавайки истински шедьоври и от най-безнадеждните късчета суровина. Поверяват му за обработка най-добрите камъни на света и сега в сигурните му ръце един 12-каратов камък пламти в пурпурночервено върху виещия се метален кръг. След като бъде шлифован, той ще донесе повече от петдесет хиляди долара.

Шмуел пристига със стар, надежден шлифовъчен държател от екзотичната колекция инструменти, мушнати в отверстия по края на пейката му. Нищо чудно да е същият, на който се е учил самият той - истинска антика от зората на диамантния бизнес. Към края на ръчката, изработена от твърда дървесина, е прикрепен дебел меден накрайник с оловно топче на върха. Нагряваме повърхността на топчето на малка спиртна лампа, която той винаги държи подръка, докато оловото омекне. После с бързо движение Шмуел натиска необработения камък в оловото и го нагласява с няколко бързи почуквания с плоската част на ноктите си.

Съвършената атомна структура на диаманта го прави не само едно от най-чистите вещества във вселената, но и един от най-добрите проводници на топлина и електричество. Малко квадратче елмаз, поставено под чувствителен съединител, да речем, миниатюрен превключвател в изкуствен спътник, гарантира, че той никога няма да излезе от строя поради прегряване, тъй като елмазът изтегля топлината по-добре от всяко друго вещество. Поради тази причина елмази могат да се открият в множество изделия на НАСА, които се отличават с най-високо качество. Помня един голям камък, който си поръчаха в съседна фирма. Той трябваше да бъде почти безупречен и със значителен диаметър. Беше изрязан във формата на диск и използван за защита на външната леща на камера на изкуствен спътник, пратен на Марс, тъй като диамантът не подлежи на киселинна или каквато и да било друга корозия. Даже подготвиха още един камък като резерва, в случай че нещо се случи с първия. Не мога и да си представя колко им е струвало. Та във всеки случай Шмуел трябва да се движи бързо, тъй като диамантът провежда топлината даже по-добре от такива метали като златото и среброто и може здравата да ви поопърли.

За мой първи камък Шмуел ми повери голям къс борт14 - така наричат грешка на природата при образуването на диаманта. В този случай диамантът не кристализира правилно и вместо да изглежда като лед, във вътрешността си прилича на мътно желе в защитен цвят. Единственото, за което стават тези камъни, е да бъдат разтрошени на прах, за да се използват при шлифовката или за заравняване на металния кръг, където повърхността му е набраздена или издраскана от непокорен

13 Камъни с тегло една четвърт карат – в системата за квалификация на елмази 1 карат = 200 мг.14 Борт – нискокачествени диаманти, ценни само в разтрошена или прахообразна форма най-вече за промишлени цели

като абразив.



диамант с неочаквана насоченост на твърдите слоеве. Необработеният камък тежи няколко карата, но струва по-малко от десет долара, тъй че нямаме какво да губим, ако при шлифовката взема, че разваля всичките му ъгли.

А ъглите трябва да са съвършени. Диамантът притежава най-високата степен на пречупване, или рефракция, от всички естествено образувани в природата вещества, обусловена от неговата съвършена атомна структура. Рефракцията е свързана със способността на материала да пропуска светлина, да я отклонява чрез фасети или вътрешни огледала, изпращайки я към срещуположните повърхности, и после обратно към окото на наблюдаващия. Ако ъгълът на долната част или заостреният край на диаманта е твърде малък, тогава според законите за пречупване на светлината тя ще се отрази от задните или страничните фасети и диамантът ще изглежда матов дори за нетренираното око. Ако дъното е шлифовано твърде плоско, светлината просто преминава от горе до долу, както би сторила това през плоското дъно на чаша - и тогава камъкът няма да искри и да блещука. Едно от най-трудните умения, които трябва да усвои чиракът, е да уцели точния ъгъл на дънните фасети, а той е четиридесет градуса и три четвърти и нито половин градус повече или по-малко.

Ето защо като вещ учител Шмуел няма никакво намерение да ме пусне да използвам съвременния шлифовъчен инструмент с автоматична настройка на ъгъла. Позволено ми е да започна единствено с малък объл диамант, запоен с олово в края на медна пръчица. За да постигна нужния ъгъл, трябва да наклоня пръчица и да я държа опряна в металния кръг. След като няколко микрона от повърхността на елмаза са ошлайфани, трябва бързо да поднеса камъка към моето ювелирно увеличително стъкло - лупа, и да проверя ъгъла със стар инструмент, наподобяващ метална пеперуда. Фокусното разстояние на лупата е около инч, което означава, че близо половин ден лицето ми трябва да е завряно в дланта ми. Налага се да опирам палеца си, с който придържам лупата, във върха на носа си, за да не трепери. Никоя човешка ръка без допълнителна опора не е достатъчно стабилна, за да задържи неподвижна микроскопична инклузия, която сте открили, докато изследвате вътрешността на камъка за въглеродни петна. Имаш чувството, че си натикан в тесен килер и с микроскоп търсиш бълхи по време на земетресение.

Отнема ми близо половин час да проумея, че онова, което виждам, не е инклузия в камъка, а порите на кожата на собствения ми пръст, опрян в срещуположната страна на диаманта. Да държа уреда за измерване на градуси заедно с лупата и пръчката с камъка, и то така, че хем ръцете ми да не треперят, хем светлината да пада под правилния ъгъл, да задържам дъха си и да се старая да не слушам стърженето на шлифовъчните дискове около мен - съжалявам, ама всичко това ми идва твърде много. С крайчеца на окото си следя стрелките на часовника, които лениво се придвижват към края на работния ден, при това все по-мудно.

Настъпва лека суматоха и аз зървам Хорхе, или по-точно задните му части — той си беше възпълничък, да лази наоколо на четири крака, забил нос в пода. Това, както разбрах по-късно, е обичайна поза в диамантния бранш, когато някой изпусне камък. Няма такава гледка. Пълна стая с възрастни хора, в голямата си част известни милионери, които лазят на четири крака, сграбчват всяко мъхесто вълмо и го разчепкват трескаво с надеждата да открият някой камък, отскочил от шлифовъчния кръг или изпаднал от нечии пинсети. На курса по сортировка на диаманти не ни пускаха да си тръгнем, преди да намерим отлъчилия се камък. Веднъж даже ни задържаха близо три часа след занятията. Един доста солиден диамант беше прехвърчал през стаята и се беше приземил в ъгъла на преподавателската катедра, без изобщо да стигне до пода, който ние бяхме претърсили инч по инч, отново и отново.

Та така, Хорхе лази наоколо първо тихо, после все по-шумно, ругаейки под нос на испански, докато в някакъв момент Натан също се озовава на пода, а Хорхе отправя към Шмуел леко отчаян поглед, чието недвусмислено послание е: „Тук май я закъсахме. Защо не вземеш да ни помогнеш? Клякай и почвай." След няколко минути всичко живо в помещението се озовава на пода, а диаманти на стойност няколко стотин хиляди долара са зарязани да висят над железните кръгове в очакване да бъдат шлифовани, докато цялото братство майстори лазят наоколо в израз на висша солидарност. Един от тях е изгубил 12-каратов камък - най-големия, навестявал работилницата от доста време насам.

Търсихме го цяла нощ. Първо изследвахме всяко късче боклук по пода, след което преминахме към первазите на прозорците. За щастие тези прозорци не бяха отваряни от години, тъй



че нямаше опасност камъкът да е излетял през някой от тях и да е ощастливил минаващия отдолу диамантен дилър. Това се е случвало неведнъж, докато пребивавахме на 47-а улица. После преровихме джобовете по ризите на всички ни - любимо скривалище. После маншетите на панталоните, после обувките, после чорапите, после под коланите, търсихме в бельото, в чанти и кутии, цепнатини и пролуки. Търсихме даже по главите на всички с коса, където често се спотаяваха дребни камъчета. Но без всякакъв успех. Тогава преровихме всичко още веднъж, след което подхванахме отначало. Малко преди разсъмване се предадохме - обезкуражени до последния човек, тъй като всички до един бяха останали да помагат.

Въпросният случай е пример за това, как в ума ни може да се отпечата особено ярка следа, когато нещо добро или не толкова добро бъде направено за някого, изпаднал в беда. В диамантния бранш има застрахователни полици, които покриват подобни злополуки, но почти никой не може да си ги позволи. На Хорхе щеше да му е нужна цяла година, за да възстанови стойността на камъка, и бъдете сигурни, че той щеше да го изплати - тъй като това повелява кодексът на шлифовчиците. Всеки, който оставя на заден план собствената си работа, за да помогне в търсенето на изчезнал диамант, помага на някого, изпаднал в тежка нужда, ако спрем и направим необходимото, за да помогнем на такъв човек или пренебрегнем неговата нужда, тогава отпечатъкът — добър или лош съответно, е много по-отчетлив.

На следващата сутрин шлифовчикът от съседния офис надолу по коридора се обадил на собственика на работилницата и го попитал дали не сме загубили някакъв голям камък. Той го намерил на пода в ъгъла до мястото на счетоводителя си. Това бе моето посвещение в съвършената честност на почти всеки участник в диамантния отрасъл, което ми направи дълбоко впечатление. Решихме, че камъкът е рикоширал от металния ъгъл върху шлифовъчната пейка, плъзнал се е по пода, мушнал се е в малка пролука в перваза, преминал е през отверстие в стената и се е показал през сходна пролука в перваза от другата страна. Излишно е да казвам, че Хорхе беше неимоверно признателен.

Отпечатъкът става по-дълбок не само когато се притечете на помощ на изпаднал в беда, той се отбелязва също тъй отчетливо, ако помагате на човек, който е бил отзивчив към вас или има изключителна репутация. Едно е да уволните набързо служител, работил във фирмата кратко и без особен принос, и съвсем друго - да освободите дългогодишен сътрудник, помогнал за изграждането на компанията, само защото човекът е на път да направи трудовия стаж, изискван за пенсиониране със съответните облаги. Едно е да платите по-късно сметката си за телефон и съвсем друго - да нарушите устно споразумение с човек, който ви е поверил скъп пакет диаманти просто от добро сърце.

В елмазния бизнес подобни споразумения не са изключение. Цялата търговия на едро по традиция се основава на концепцията мазал. Мазал е съкращение от еврейския израз на идиш mazel un b'rachach, означаващ: „Радвай му се в добро здраве!" Сред работещите в диамантния бранш думата означава „договорено". На най-високите нива в диамантния бизнес повечето действат, изхождайки от принципа мазал, или на основата на устно сключената сделка. Камъни на стойност милиони долари се купуват и продават по телефона, понякога между хора, които никога не са се виждали на живо, с една-единствена дума - „мазал". Щом устата ви е изрекла думата „мазал", значи сте дали обещание да съблюдавате условията на сделката на всяка цена.

Спазването на мазал е сърцето на диамантния бизнес. Нарушаването на мазал е нечувано. Когато продавач и купувач след тежки преговори се споразумеят и изрекат „мазал", това означава, че сделката им е изсечена в гранит, макар и само в сърцата им. Няма договори, няма подписи. Вие ще платите сумата, която сте обещали, в уречения ден, защото сте казали „мазал".

Вече разбирате, че следата или отпечатъкът във вашия ум е много по-дълбок, когато сте пренебрегнали духа на мазал или сте действали в ущърб на човек с изключителна репутация. Пример за подобно действие представлява онова, което ние наричаме подмяна, нарушаване на системата „мемо" - друга свещена традиция в диамантния занаят.

Да предположим, че търговец А изпраща кутия или малък хартиен пакет, съдържащ триста еднокаратови необработени диаманта на търговец Б за предварителна оценка или на консигнация. Търговец Б разполага с няколко дни да огледа щателно камъните и да реши дали да купи цялата партида, само част от нея или да я откаже. Ако реши да купи всички камъни, той определено ще очаква известна отстъпка върху общата стойност на пратката, а точната сума, на която ще възлиза



тази снижена цена, ще стане предмет на разгорещени преговори, които могат да се точат със седмици.

Ако търговец Б реши да купи само част от камъните, предложени от търговец А, тогава търговец А по традиция има право да иска по-висока цена за всеки отделен камък от онези, които търговец Б е решил да задържи. Това е така, защото стойността на най-хубавия камък в пратката обикновено е много по-висока от стойността на най-грозното пате в групата. Тъй че, когато обирате каймака, или вземате най-хубавите камъни, от вас се очаква да платите за тях повече.

Ако обаче търговец Б се окаже негодник, след няколко дни той може да се обади на търговец А и да му заяви: „Тъкмо се захванах да оглеждам стоката, която си ми пратил, и направо не мога да повярвам, че ми предлагаш такъв drek. Да идва някой от охраната ти и да прибира всичко още сега! Бих умрял от срам, ако трябва да сложа в бижутата си такъв боклук."

Dreк на идиш означава „боклук". Ако се пазарите с индийски дилър, вместо нея използвате думата karab. Ако е руснак, я заменяте с мусор. Както и да е, схващате за какво става въпрос. Когато купувате камъни от някого, те винаги са боклук. Когато продавате камъни, дори и да са същия боклук, който някой друг ви е предложил тази сутрин, те винаги са такиеа, или невероятно изгодна сделка.

Все пак през тези няколко дни търговец Б проучва диамантите на търговец А, при това много внимателно. Той е отделил един или два от най-скъпите камъни и ги е заменил със свои диаманти от по-ниско качество, но с абсолютно същото тегло. Сега диамантите са като снежинки - няма два еднакви и никой, ама съвсем никой не е в състояние да си спомни как точно изглежда всеки отделен камък в неговите запаси от стока, особено ако те са като запасите на „Андин" - някъде към четвърт милион диаманта. Шансовете никой да не забележи подмяната са огромни.

Естествено, с времето ние изнамерихме разни трикове, с помощта на които да установяваме дали не сме станали жертва на подобна измама. Като се има предвид твърдостта на диамантите, няма как просто да извадите карфица и да надраскате инициалите си върху собствените си камъни. В нашия бизнес обаче се използват високочувствителни лазери, които ви позволяват да нанесете съвсем дребен опознавателен номер върху страничната част на диаманта, стига да искате. Тази операция е толкова скъпа, че си струва да се прилага само за онези камъни, които ние наричаме сертифицирани, или за още по-скъпи артикули. Освен това намерихме начини да използваме рентгенови лъчи за откриване на фалшификати и подмени и вече имахме възможност да проверяваме хиляди камъни наведнъж е помощта на малък подвижен рентгенов апарат, монтиран в микробус, който можеше да го откара на нужното място.

Във всеки случай на практика онзи рядко срещан търговец, който обича да подменя чужди камъни, рано или късно допуска груба грешка в измамите си. Нечестността и глупостта често се раждат в един и същи ум, подобно на елмази и гранати - червеният скъпоценен камък, който предупреждава златотърсача за възможното наличие на диаманти. Вестта обикаля света за ден-два и изведнъж, където и да звънне за поредна пратка, въпросният търговец чува един и същи отговор: „Не, днес не разполагаме с тези стоки."

Въпросът тук е, че търговец Б е излъгал свещеното доверие на търговец А. Той е нанесъл обида на човек, който е проявил доверие към него, потъпкан е системата на честта, въплътена в мазал, и това усилва още повече отпечатъка, вдълбан от неговите действия в собствения му ум.

Характерният стил, в който извършвате нещо добро или лошо, също влияе върху дълбочината на отпечатъка, оставен в маджуна, наречен ваш ум. Да речем, вие не само закъснявате с плащанията към доставчиците, а на това отгоре се опитвате и да шикалкавите. Ето някои от най-известните увъртания, които съм чувал в нашия бизнес.

„Пратихме чека още миналата седмица, ама нали я знаете тая нюйоркска поща!"„Нашият счетоводител по разплащанията се премести в друг офис в сградата. Не, още не

разполагаме с вътрешния му номер."„Сменихме си счетоводната програма и сега чекове се печатат само през петък."„Знаем, че срокът е деветдесет дни, но смятахме, че почваме да ги броим, след като

приключим с класификацията на диамантите, която може да отнеме седмици."„Дори такива грамадни компании като „Кока-кола" си позволяват няколко дни отсрочка.

Какво толкова е станало?" (Само дето заявявате това след двумесечно закъснение.)„В момента наистина сме затруднени; чекът ви ще бъде готов след ден-два. Защо не минете



тогава, да речем, след обяд?" Което означава, че нашият счетоводен отдел е получил нареждане да ви връчи чека в петък, десет минути след като банката е затворила, тъй че да спечелим още три дена лихва върху въпросната сума.

Естествено, най-известният подход е просто да се спотайвате. Оставете всички телефони в счетоводството отворени или ако сте обзети от пристъп на садизъм, запишете на телефонния секретар съобщение, в което меден гласец да заявява: „Вашето обаждане е важно за нас. Моля, изчакайте няколко секунди, докато представителите ни обслужат други ценни клиенти!" Нагласете записа да звучи през половин минута, добавете някакъв наистина противен музикален фон и знайте, че избраният от вас стил значително усилва отпечатъка на вашето отрицателно действие в ума ви.

Последният фактор, влияещ на начина, по който отпечатъците се отбелязват във вашия ум, е свързан с оценката, която имате за своя мисъл, дума или действие, т.е. чувствате ли се доволни от онова, което сте направили. Бихте ли го извършили отново? Поемате ли отговорност за стореното? Ако е така, тогава отпечатъкът става още по-отчетлив - било то за нещо хубаво или лошо. .

Ето това са принципите на менталните отпечатъци. Нашият ум е като много чувствителна лента. Всичко, което му покажем - и по-конкретно всичко добро или лошо, което правим на другите, оставя определен отпечатък или следа - следа на гълъб или вълк в току-що навалелия сняг, следа, която после дълго не изчезва.

Как тези отпечатъци влияят на нашия живот? Можем ли да ги използваме? Можем ли да направим така, че нещата, които се случват, да следват собствената ни воля? За да разберем това, трябва да обвържем принципите на потенциала със самия потенциал.

Глава 6. КАК САМИТЕ НИЕ ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ПОТЕНЦИАЛА

Вече разполагаме с всички парченца от пъзела, с всичко, което трябва да знаем, за да използваме дълбокото познание на Древен Тибет в собствения си живот и стремежи. Сега само трябва да ги свържем в едно.

Дотук изяснихме, че всяко нещо - буквално всичко, притежава скрит потенциал, своеобразна неопределеност по отношение на окончателните си граници. Никой от хората, които срещаме, не е дразнещ само себе си, защото винаги има някой друг, за когото този човек е обаятелен. Както и да ни изглежда, по какъвто и начин да го възприемаме, това не произтича от него. Тогава откъде? Очевидно по някакъв начин произтича от нас, от собствения ни ум.

В такъв случай можем ли просто да решим, че след като всичко произхожда от собствения ни ум, съвсем съзнателно да възприемаме всичко лошо, което ни се случва, като добро? Всяка лоша сделка като добра? Отлично знаете, че не става така. Не можете да си купите къща или да изпратите децата в колеж само като го пожелаете. Явно, каквото и да ни кара да възприемаме нещата, които ни се случват, по определен начин - като нещо добро или като нещо лошо, то действа принудително, т.е. налага ни да ги виждаме така, както ги виждаме.

Всичко това се дължи на менталните отпечатъци, които обсъдихме по-горе, а изкуството на будистката мъдрост предоставя възможността да се възползваме от тях. За тази цел, първо, трябва да разберем как тези отпечатъци въздействат върху нас. Нека потърсим съвет от самата сутра „Шлифоващият диаманти".

И рече Завоевателя:О, Субхути, как мислиш? Да предположим, че някой син или дъщеря от знатна фамилия

вземе, че покрие всички населени планети на тази огромна галактика - галактика, в която има хиляда хиляди по хиляда планети, със седем вида скъпоценности и ги поднесе като дар на някого. С това свое действие този син или дъщеря ще сътвори ли множество огромни планини от добродетел?

Буда навлиза в трудна материя. Може би е най-добре да проследим всеки ред заедно с Чоней лама. Ето неговите разяснения за изреченото дотук.

В тази част на сутрата Буда желае да илюстрира определен факт. В предишните пасажи говорихме за постигането на най-върховното състояние на съществуване и за преподаването на тези



неща на другите и прочие.Нито едно от тези действия, нито който и да е обект във вселената не съществува сам по себе

и не притежава собствена природа. При все това те безспорно съществуват в нашите възприятия. Тъй че без съмнение всеки, който осъществи акта на даване, чрез това свое действие твори добро. Но всеки, който изучава принципите, лежащи в основата на тези неща, всеки, който разсъждава задълбочено, а после и медитира върху тях, сътворява неизмеримо по-голяма добродетел.

За да изрази тази своя идея, Завоевателя задава на Субхути въпрос, започвайки със следните слова: „Как мислиш? Да предположим, че някой син или дъщеря от знатна фамилия вземе, че покрие всички населени планети на тази огромна галактика - галактика, в която има хиляда хиляди по хиляда планети..."

Споменатата тук галактика е описана в „Съкровищницата на висшето познание" по следния начин.

Онова, което наричаме галактика от първи ред,включва хиляда населени планети,всяка със свои четири континента,централна планинска системаи специални същества в едно царство,и „Светът на Чистия" на върха.

Хиляда такива галактики наричаме галактика от втори ред, а хиляда от тях тогава правят галактика от трети ред.

„Да предположим тогава, продължава Буда, че този син или дъщеря от знатна фамилия вземе, че покрие тези планети със седем вида скъпоценности - със злато, сребро, кристал, лазурит, изумруд, каркетана и пурпурни перли. И да кажем, че после предложи тези планети на някого. Ще сътворят ли те множество огромни планини от добродетел с това свое действие само от поднасянето на такъв дар?

Нека се върнем към сутрата „Шлифоващият диаманти".

И отвърнал Субхути:О, Завоевателю, това ще бъдат множество огромни планини. Да, множество, о,

Завоевателю. Този син или дъщеря от знатна фамилия наистина ще сътвори множество огромни планини от добродетел с такова дело. А защо ще бъде така? Защото, о, Завоевателю, тези същите огромни планини от добродетел са огромни планини от добродетел, които никога не биха могли да съществуват. Именно по тази причина Освободените говорят за „огромни планини от добродетел, огромни планини от добродетел".

Тези редове отново се разясняват от Чоней лама. В ответ Субхути заявява:Това ще бъдат огромни планини от добродетел... И тези огромни планини от добродетел са

планини от добродетел, които бихме могли да определим като съществуващи единствено в нашите възприятия само по начина, по който съществува един сън или една илюзия: при все това тези същите огромни планини от добродетел не могат никога да съществуват като планини, съществуващи сами по себе си и у себе си. Освободените също говорят в номинален смисъл за „огромни планини от добродетел, огромни планини от добродетел", като ги назовават по този начин.

Този пасаж е предназначен да илюстрира ред различни идеи. Относно черните и белите дела, които сте извършили до момента и които възнамерявате да извършите по-късно, може да се каже следното. Тези от миналото вече са приключили, а тези, които принадлежат към бъдещето, тепърва предстоят.

По тази причина те са несъществуващи. Но трябва също да се съгласим, че в един по-общ смисъл те съществуват. Трябва да се съгласим също така, че те са свързани с умствения поток на



човека, който ги е извършил, и че предизвикват съответните последици за въпросния човек. Именно тези и други сложни въпроси се поставят в приведените по-горе слова.

„Шлифоващият диаманти" продължава:

И рекъл тогава Завоевателя:О, Субхути, как мислиш? Да предположим, че някой син или дъщеря от знатна фамилия

вземе, че покрие всички населени планети на тази огромна галактика - галактика, в която има хиляда хиляди по хиляда планети, със седем вида скъпоценности и ги поднесе като дар на някого.

А сега нека си представим, че този син или дъщеря държи една-единствена строфа от това конкретно учение, правилно го разяснява и правилно го проповядва на останалите. Извършвайки това второ действие, личността ще сътвори много повече огромни планини от добродетел, отколкото с първото - тази добродетел ще е безкрайна, неизмерима.

Чоней лама разяснява тези последни редове по следния начин.Първо, трябва да кажем някои неща за думата „строфа". Макар че тази древна книга в нейния

превод на тибетски език не е написана в стихотворна форма, идеята е, че в оригинал на санскрит тя може да бъде предадена в мерена реч. Думата „държа" означава „задържам в паметта си" или „наизустявам". Може също да се отнася и за книга, която някой държи в ръка, но и в двата случая текстът се рецитира на глас.

Фразата „правилно разяснява" означава, че думите от книгата са произнесени и разтълкувани вярно. А фразата „правилно проповядва" се отнася до доброто предаване на значението на тази сутра - а това в края на краищата е най-важното.

Да предположим сега, че някой държи тази древна книга и извършва всички останали споменати действия вместо другото добро дело, за което стана дума по-рано. Такъв човек би сътворил огромни планини от добродетел, далеч по-безкрайни, несравними и неизмерими.

И така, видяхме, че всяко събитие, което ни се случва, в определен смисъл е неутрално и пусто. Съдържанието, което е у него - т.е. дали го изживяваме като нещо приятно, или неприятно, не произхожда от самото него. По-скоро произлиза от нас, макар и очевидно не по начин, който бихме могли да управляваме, поне засега.

Ето тук се крие тайната на менталните отпечатъци. Те биват нанесени в нашия ум, както описахме по-горе, през дверите на собствената ни самоосъзнатост, когато извършваме нещо, за да причиним добро или зло на някой друг. Силата, с която отпечатъците от тези наши дела се посяват в нашия ум, зависи от различните фактори, които вече набелязахме. Това са нашите намерения, силата на емоциите ни, доколко ясно си даваме сметка какво правим, собственият ни стил на действие, степента, до която впоследствие сме готови да понесем отговорността за извършеното, и накрая - от определени подробности, свързани с обекта на тези маши действия, - човек в беда, човек, който много ни е помогнал, или някой с изключителна репутация.

Сега остава да обсъдим по какъв начин тези отпечатъци определят как да възприемаме онова, което ни обкръжава. Според древната книга на будизма видеокамерата на нашия ум във всеки един миг - колкото трае едно щракване с пръсти, записва около 65 отделни образа или отпечатъка. Тези отпечатъци попадат, така да се каже, на някакво място в нашето подсъзнание. Там те остават в продължение на дни, години дори десетилетия, като се възпроизвеждат всяка милисекунда, с всяко моментно включване или изключване на ума, преминавайки в последователност като кадри от кинолента, създавайки у нас илюзията за непрекъснатост.

Подобно на семената в света на природата, семената в потока на ума продължават да растат, след като са били посети, и също както в природата техният растеж е експоненциален. Величината на един ментален отпечатък, нанесен в първия ден от месеца, се удвоява на втория, учетворява на третия и т.н., тъй че на петия ден тя е нараснала шестнайсет пъти по отношение на своята първоначална сила.

Ако се замислим, в този принцип няма нищо удивително. Нека разгледаме теглото или масата на един-единствен жълъд, измерени в грамове, в съпоставка с теглото на израслия от него дъб - това си е буквално един тон ствол на грам семе. Древната мъдрост на Тибет гласи, че менталните кълнове се държат по същия начин. И това също има своя смисъл. Нека разгледаме общата маса на



федералната бюрокрация на целите Съединени щати, съпоставена с дребния зародиш на едно ново управление в ума на основателите на държавата в отдавнашния 18-и век - малкото семенце, от което е покълнало всичко това. Спомнете си онзи първи миг от своето детство, в който сте проумели значението на парите, и си дайте сметка каква част от живота и мислите ви през последните двайсет години са били посветени на усилията да ги постигнете.

Идеята, за която говорим тук, Тибетците наричат kenyen chenpo - огромен потенциал за постигане на печалба и огромен риск от загуба, при това в комплект. Дори едно съвсем незначително или небрежно действие по отношение на другите засажда в нашия ум семена, които, докато дойде време да дадат плодове, могат да се развият в безценен опит. Как растат тези семена? Какви са правилата, които действат в този процес?

Нашият ум прилича на огромно хранилище, в което се пазят хиляди и хиляди ментални отпечатъци. Подобно на самолети, излезли на пистата, те се подреждат в редица, готови за излитане. Колкото по-силен е един отпечатък според принципите, за които говорихме по-горе, толкова по-бързо се издига във въздуха, а по-слабите изостават далече назад, но с всяка изминала минута все повече набират скорост по пистата на нашия ум. Когато предприемем някакво действие по отношение на останалите, което оставя в ума ни по-силен отпечатък от вече съществуващите, той се придвижва напред в редицата, подобно на самолет, който контролната кула е повикала пред другите на пистата за излитане.

Когато отпечатъкът самолет се издигне във въздуха, тоест, когато следата премине от подсъзнателното ниво на ума ни в съзнателното, тя оцветява - даже нещо повече - определя нашето цялостно възприятие за събитието, което изживяваме в момента. Някакво съоръжение от четири движещи се цилиндъра в телесен цвят, прикрепени към по-голяма установка с форма на каче, се появява пред вас и в съзнателното ниво на вашия ум изниква отпечатък, който изисква да изтълкувате тези нови данни като „човек".

В средата на яйцевидна форма, разположена върху това каче, се появява розов овал. Веднага в овала изниква червен блестящ цилиндър и започва да се поклаща напред-назад. Нивото на децибелите около цилиндъра се покачва устремно, а гласни и съгласни да се свързват в определена последователност. Едновременно с това негативният отпечатък, оставен там през изминалите дни, преминава в съзнателното ниво на вашия ум и изисква от вас да изтълкувате тези нови данни като „шефът, който ми крещи". И прочие.

Съществуват четири правила, определящи как отпечатъците от миналото разцъфват в ума ви и по този начин ви карат да видите, че нещата около вас се случват именно така, а не другояче.

1. Общото съдържание на изживяното, наложено ви от даден метален отпечатък, трябва да съответства на общото съдържание на първоначалния отпечатък.

Или с други думи, един отпечатък, оставен във вашия ум чрез дадено ваше негативно действие - нещо, което сте извършили във вреда на друг човек, като резултат може само да ви застави да възприемете нещо като неприятно преживяване. А отпечатък, оставен от предприето положително действие - нещо, което сте извършили за благото на друг, като резултат може само да ви накара да възприемете нещо като приятно изживяване. Казано по-просто, едно негативно действие може да доведе единствено до негативен резултат, а едно позитивно действие - само до позитивен резултат. Вероятно това е имал предвид Исус, когато е рекъл: „Бере ли се грозде от тръни или смокини от репей?"15

2. Силата на отпечатъка непрестанно нараства по време на неговото пребиваване в подсъзнанието. Т.е. докато този отпечатък узрее и ни застави да изпитаме някакво изживяване, било то добро или лошо.

Вече говорихме за това явление. Идеята тук е, че дори съвсем незначителни или почти неволни действия могат да предизвикат невероятно силни бъдещи възприятия.

3. Никое изживяване не се случва, ако първо не е посят менталният отпечатък, който да го поражда.

Идеята тук е, че всяко наше изживяване е предизвикано от предварителен отпечатък. Всичко около нас - било то хора, обекти, събития или дори собствените ни мисли, е породено от определен отпечатък в нашия ум. Този отпечатък навлиза в нашето съзнание и ни заставя да го възприемем.

4. Щом даден отпечатък е посят в нашия ум, той непременно трябва да доведе до 15 Евангелие на Матея 7:16



определено изживяване; нито един отпечатък не се губи.Правило №4 е като обърнато правило №3, т.е., ако с вярно, че нито едно изживяване не се

случва, ако няма предварителен отпечатък, който да го поражда, също така е вярно, че след като един отпечатък е посят в нашия ум, той неизменно трябва да доведе до определено изживяване. Отпечатъците никога не се похабяват, те винаги водят до резултат, винаги пораждат у нас определено възприятие.

Второто правило тук всъщност включва цитата от сутрата „Шлифоващият диаманти", поместен в началото на главата От всички идеи в книгата тази е най-важната, ключова за постигане на успех в деловия и в личния живот.

Дори относително маловажно действие, предприето с пълната осъзнатост за това, как отпечатъците ни заставят да виждаме света - иначе неутрален, или пуст, такъв, какъвто го виждаме, води до огромни резултати.

За да илюстрира тази истина, Буда заявява на своя ученик Субхути, че е по-добре да се сдобие със сутрата „Шлифоващият диаманти" и да се опита да разбере поне отчасти нейното съдържание, отколкото да дари някого с цяла планета, обсипана със скъпоценности, или дори с милиард подобни планети. Това е така, защото личност, която успее да се приближи и малко до разбирането, как менталните отпечатъци ни карат да виждаме нашия свят по начина, по който го виждаме, може да пристъпи осъзнато към сътворяването на съвършен живот и съвършен свят. Колкото по-добре разбираме този процес, толкова по-дълбоко и мощно проникват в ума ни семената и на най-маловажните действия, думи и мисли и толкова по-могъщи са резултатите от тяхното въздействие върху моделирането на света около нас и у самите нас.

Сега трябва само да определим какви цели преследваме и после да приложим правило №1, за да разпознаем конкретните отпечатъци, които ще ни накарат да ги видим осъществени. Ние наричаме това корелация между цел и отпечатък и нейното значение е, че вие можете да тръгнете обратно от конкретен желан резултат и да определите точните отпечатъци, които ще ви заставят да го видите.

В повечето случаи конкретните ментални отпечатъци, от които се нуждаете, за да постигнете определен резултат в своя професионален или личен живот, са почти противоположни на онова, което се старае да диктува човешката природа. Представете си например, че вашата компания води тежка битка за налагане на пазара и паричният поток се е оказал проблем. Естественият инстинкт почти на всеки отделен индивид или корпорация в това положение би била съкращение на разходите. Първи падат в жертва корпоративните отстъпки, незабавно последвани от твърде очебийните привилегии като например места за самолет в бизнес класа, при положение че става въпрос за командировка на ръководството до съседен град.

После идва ред на разходите, заемащи промеждутъчно положение между привилегия и заплата, да речем, откарване у дома с кола на работили до късно служители. Следват празничните премии, после орязване на увеличенията до пълното им преустановяване, накрая ножът се насочва към социалните предимства: „Изготвихме по-добър план за осигуровките", обявява ръководството на изпадналата в затруднение компания, което предизвиква тревога у опитните служители, тъй като обикновено това означава някакъв хитър ход, целящ орязване на съществуващите придобивки. Тези последователни съкращения подриват корпоративния дух на фирмата от горе до долу и налагат пълно отсъствие на доброжелателност във всеки смисъл на тази дума.

„Имаме финансови затруднения, тъй че възнамеряваме да отложим увеличаването на заплатата ви с няколко месеца."

,Не за какво да се трепя по нощите над този проект? Те дори няма да ми повишат възнаграждението."

„Хайде пак да отложим увеличенията. И без друго никой не си върши работата."„От какъв зор да пестя парите на компанията, след като все отлагат увеличенията?"„Орязали сме всякакви разходи, но положението с парите става все по-напечено."И така нататък. Ето защо трябва много да внимавате за вашата естествена реакция по

отношение на даден проблем. Тя може просто да го задълбочи до безкрай. На тибетски език това явление е познато като кота, т.е. порочния кръг на несекващата беда. Компанията ви има парични затруднения, тъй че вие пристъпвате към действия, които отказват на останалите помощта, от която те се нуждаят. Започвате да говорите за съкращения и което е най-важното - собственото ви



мислене, доскоро творческо и градивно, сега се променя и ви кара да се окопаете и да заемете отбранителна позиция.

Всяка от тези реакции засява нови отпечатъци във вашия ум, негативни отпечатъци. Всеки път, когато отказвате средства или помощ на онези, които зависят от вас, вие нанасяте отпечатък, който ще ви застави да видите как на вас и на вашия бизнес ще бъдат отказани същите тези средства или помощ. Този феномен се засилва поради второто правило за менталните отпечатъци - начина, по който тяхната сила нараства, колкото по-дълго останат в подсъзнанието. И когато това отприщи нова вълна от финансови проблеми, вие реагирате с още по-голяма неохота да харчите средства и с вашето нараснало скъперничество пораждате трета вълна. Резултатът от наслагването на тези вълни е прословутата низходяща спирала на движение, наблюдавана тъй често при затъващи компании.

От казаното дотук се налага изводът, че при наличие на финансов натиск в реакцията си трябва да избягваме подхода на съкращения и усилена свидливост. Тук обаче е нужно уточнение. По-горе споменахме, че има три начина за нанасяне на отпечатък - чрез действия, чрез думи или чрез самите мисли. Най-важният от тях безспорно е третият, което означава, че най-дълбоките отпечатъци в ума се създават единствено и само чрез отношението, което имаме към ставащото.

Тук идеята е, че в реакцията си при наличие на финансови затруднения - били те корпоративни или лични, човек трябва преди всичко да не допуска скъперничество като състояние на ума. Може да е истина, че ви липсват достатъчно налични средства, за да осигурите доскоро предлаганите привилегии, може да се наложи да сложите край на добавките, защото в настоящия момент не разполагате с нужните за тях пари, но е изключително важно да не разсъждавате скъпернически, да не се отказвате от градивността, нито да губите щедростта си в общия поглед върху ограниченията, наложени от новото финансово положение.

Ако допуснете да изпаднете в скъперническо състояние на ума, отказвайки на другите онова, което вие лично - дори в настоящия недоимък - можете да си позволите, тогава създавате мощни отпечатъци, които ще окажат влияние на това, дали ще съумеете отново да се изправите на крака, или не.

Има и друга, изключително важна идея, която трябва да споменем на това място. Ние се обръщаме към тази система на древна мъдрост не за да разискваме как едно отношение може да оцвети вашите възприятия и вашето финансово положение. По-скоро тук представяме подробностите на един процес, който фактически определя действителността около нас. Не говорим за това, как се чувствате, когато не сте в състояние да осъществите своите плащания. Говорим за това, как се чувствате реално, решавайки дали можете да извършите своите плащания. Предпоставката тук е изключително силна, безпрецедентна в други системи за управляване на бизнес - самите пари се правят чрез поддържане на щедро състояние на ума.

Нека разгледаме произволна пазарна ситуация.Диамантите, грубо казано, не струват почти нищо. Дребните и уродливи кафяви и черни

късчета борт или промишлените диаманти - не по-представителни от чакъл, играят могъща роля в икономиката на света. Блоковете на автомобилните двигатели и най-важните части на един голям пътнически самолет трябва да се обработват с инструменти от въглеродна стомана, закалена до степен, в която самите те ще могат да режат стомана и да оформят детайлите с прецизност, абсолютно необходима за правилното им действие. Самите инструменти от въглеродна стомана обаче трябва да се наточат, а като заострящ материал диамантът няма равен на себе си в света.

По тази причина наред с урана и плутония диамантът е бил смятан за стратегически минерал, абсолютно необходим за съвременната промишленост. Години наред правителството на САЩ се е запасявало с промишлени диаманти, в случай че война или сравнима по мащаб катастрофа попречи на страната да си осигури нужните суровини, които по това време са били съсредоточени в придънните речни залежи на твърде ограничен брой африкански страни.

По време на Студената война Съединените щати дори предприемат нужните стъпки доставките на тези диаманти да бъдат преустановени в страните от Източния блок и най-вече в Съветския съюз. По ирония на съдбата това принуждава руснаците да претърсят надлъж и нашир земите на своята империя, за да открият собствени диамантни залежи.

Диамантните тръби имат вид на огромни моркови, чиято дължина варира от няколко фута до стотици ярда в дълбочина от мястото, където излизат на повърхността на земята. Докато копаем стотици и хиляди фута надолу в земята, все по-дълбоко и по-дълбоко в търсене на диамантна руда,



тръбата става все по-тясна и все по-трудна за обработка. Всъщност тези тръби представляват тунели, по които древната лава се е издигала от ядрото на земята към повърхността, носейки със себе си зараждащи се диаманти. Тези тръби са пълни със зеленикава руда, наречена кимбърлит. Понякога се налага да изкопаете цял тон от този баласт, за да намерите онова количество диаманти, което може да се помести върху гума за молив, тъй че противно на разпространеното мнение добивът на диаманти излиза бая скъп.

Разположението на тези тръби по планетата е доказателство, че съществуващите днес континенти някога са били едно цяло, а сегашните океани между тях представляват пукнатини и разломи, които са се получили при откъсването им един от друг. Класическите тръби, както много хора знаят, се намират в Южна Африка. Тук например насред нивите, притежавани някога от братята Де Беер - двама обеднели бурски фермери, е открита прочутата тръба „Де Беер", която заедно с рудника „Кимбърли" в същия имот е произвела милиони карати диаманти, след като братята продават земята на безценица някъде около 1870 г. Именно на този рудник е кръстен прочутият диамантен картел „Де Беерс" - могъща и безпощадна организация, контролирала значителна част от международната търговия с необработени диаманти в продължение на повече от сто години.

Интересни неща се случват за тези един-два милиона години, които са необходими, за да може конусообразната издатина, образувана от изригването от диамантната тръба, да се слегне и изравни с повърхността на околната почва. Дъждът, вятърът, горещината и студът постепенно износват този конус. Необработените диаманти се откъсват от „синята скала" или руда и подхванати от ручеи, после от потоци и накрая от реки, поемат към океана.

Диамантите са едни от най-тежките минерали, наравно със златото, и тъй като са много по-твърди от обикновения камък, издълбават за себе си малки джобове в скалната основа на речното дъно. Част от камъните неизбежно се откъсват отново и продължават своя път към морето. Само най-чистите елмази -онези, които нямат и най-малки пукнатини или ломове, оцеляват в това пътешествие, което продължава цяла вечност. Може би най-приказното находище на диаманти е било открито на западното крайбрежие на Африка, там, където Оранжевата река се влива в Атлантическия океан.

Камъните от кимбърлитовите фунии се търкалят по дъното на Оранжевата река и попадат в морето, откъдето силни океански течения в продължение на стотици години ги изхвърлят обратно на брега. Именно там немски изследователи откриват през 1908 г. тези невероятни разсипи от най-висококачествени диаманти. Една от любимите ми фотографии изобразява златотърсачи, лазещи на четири крака по този плаж, наречен по-късно Sperrgebeit:, или Забранената зона, и събират огромни съвършени кристали.

Във всеки случай в Бразилия има области, където речните дъна гъмжат от елмази, като например басейнът на река Жекитиньоня близо до Диамантена - старинно градче с почти швейцарски вид в съвременния щат Минас Жераис. Само че в тази страна изобщо няма кимбърлити, от които биха могли да се появят диаманти. Същото се отнася и за някои алувиални или речни залежи в Западна Индия - страната, произвела първите известни в историята невероятни орилянти - шедьоври като „Кох-и-нор" и „Орлов" - далеч преди откриването на африканските залежи.

Вземете географска карта на света, изрежете долните краища на Южна Америка и Индия и ги наложете там, където са били разположени някога - от двете страни на Южна Африка. Веднага ще стане ясно откъде са произлезли речните диаманти - огромни пайпи16 в долния край на африканския континент са се разсипали в реките на Бразилия и по платото Декан в Индия много преди съответните материци да се откъснат от земята прамайка.

Геологията на областите, разположени около грандиозните диамантни кимбърлити в Южна Африка, в много отношения наподобява тази на Сибир - факт, отбелязан от великия руски геолог Владимир Соболев през годините, когато заради хитруванията на американците Съветският съюз започва да изпитва значителни затруднения в доставянето на африкански диаманти, необходими за промишлеността. По указания на Соболев в необятния мраз на Сибирската тундра са изпратени експедиции от геолози, чиято задача е да търсят диамантни пайпи.

За съжаление по това време наличните средства за откриване на диамантни тръби са твърде 16 От англ. - тръба



оскъдни, не както в наши дни, например от въздуха. Налагало се е да застанете буквално на върха на някоя тръба, за да установите наличие на синя руда, която за ваше нещастие би могла да е скрита под дебели няколко ярда пластове обикновена пръст, натрупвана там стотици години. Легенда от диамантния бизнес разказва как една жена геолог се скитала из ледената пустош на Сибир, преследвайки фантасмагориите на Соболев. Един ден излязла на лов да види дали няма да намери прясно месо, за да разнообрази менюто на своите съратници. Върви си тя и внезапно в далечината зърва неясно движение - една рижа лисица притичва и се шмугва в рехав храсталак. Жената вдига пушката, улавя лисицата в оптичния мерник и за свое огромно щастие не натиска веднага спусъка - отстрани върху козината на лисицата различава синьо петно, точно като цвета на рудата в диамантна тръба. Проследява я до бърлогата й във вътрешността на една такава тръба, която впоследствие става първото велико откритие на руски диаманти - рудникът „Мир".

През следващите четиридесет години руснаците се превръщат в една от най-великите сили в диамантния свят, откривайки все нови и нови тръби из необятната ледена пустош на мразовития Север, където сега се намират цели миньорски селища. В тях хората живеят върху платформи, монтирани над вечния мраз с помощта на забележителна система от колове, забити дълбоко в скованата земя. Налага се климатиците постоянно да подават студен въздух в празните пространства между тези платформи и тундрата, за да не се допусне ледът да започне да се топи и градът да потъне в киша от полузамръзнала кал.

Когато първите руски камъни започват да се сипят на световните диамантни пазари, това изпълва с ужас сърцата на търговците по цялото земно кълбо. Учил съм руски в Принстън и съм оказвал съдействие в някои изследвания на сътрудници от разположения недалеч от Лондон промишлен отдел на „Де Беерс" само за да съм в крак с действията на руснаците. По онова време изпитвах неистов интерес към всичко, свързано с диаманти, и поглъщах жадно всякаква информация по въпроса, като се почне от същия този случай през 1975 г. Държах да знам всичко за бизнеса, тъй че заявих желанието си да превеждам статии от различни руски научни списания.

Бяхме много разтревожени, защото знаехме, че руснаците вече са наясно как да произведат съвършен диамант в лабораторни условия. Пионери в откриването на тази технология бяха учени от американската компания „Дженеръл Илектрик". Те бяха използвали грамадни, странни на вид, бутала, с чиято помощ миниатюрни късчета графит дълго време се държат под високо налягане, като едновременно с това цялата смес се нагрява до степен, в която тя започва да наподобява процесите, протичащи дълбоко в земните недра, имитирайки образуването на естествени диаманти в същински кимбърлитови тръби.

За щастие количеството електричество, необходимо за поддържане на този процес до образуването на суров диамант с тегло един карат, съответства на електроенергията, обезпечаваща осветлението на един неголям град за часове. Да се произведе един камък по този начин, се оказа много по-скъпо, отколкото със същата цел да се прерови цял тон синя руда, поради което здравият разум недвусмислено подсказва, че домашното производство на камъни никога не може да постигне задоволителна възвръщаемост. Смяташе се, че диамантният бизнес не е застрашен от появата на такава съвършена фалшификация - изкуствен или получен при лабораторни условия елмаз, тъй чист и прекрасен като естествения.

Вероятно руснаците все пак бяха измислили начин да намалят разходите по производството на изкуствени диаманти. Само така можеше да се обясни внезапната поява на огромни количества суровини от Сибир, особено ако се отчете един съществен факт, свързан с разработката на диамантни находища. Според познатата ни технология за извличането на диаманти от синята руда са необходими огромни количества вода. Традиционно рудата се разтрошава на късове с определен размер чрез огромни зъбчати колела, при което случайно попадналите там грамадни елмази почти винаги стават на парчета.

Получената по-дребна руда после се смесва с вода и се изсипва във вид на каша върху широка маса, покрита с гъста маслена паста, наподобяваща смазка. И пак заради своята съвършена атомна структура диамантите се стремят да полепнат по покритата с масло повърхност по-добре от всеки друг минерал. Кимбърлитовата каша, разредена с вода, плъзва върху маслената паста, диамантите полепват, а останалото изтича отстрани. После смазката се изстъргва от масата, поставя се в голям контейнер и се нагрява до втечняване, за да могат диамантите да се съберат на дъното.

Ние знаехме, че подобно количество вода не може да се осигури и съхрани в отдалечена от



океана област на границата на Полярния кръг - тя просто ще замръзне в мига, в който влезе в съприкосновение с открития въздух. В онези дни подробната информация за диамантната промишленост в Съветския съюз - при положение че елмазите са абсолютно необходими за производството на коли, самолети, ракети и танкове, беше държавна тайна и човек, издал такава информация, подлежеше на смъртно наказание.

Нямаше как да знаем, че под сибирските ледове наистина има такива шахти, разработващи естествени пайпи, и че руснаците са открили нов изкусен начин да отделят диамантите от шкартото. Работата е там, че когато бъдат изложени на рентгеново лъчение, повечето диаманти излъчват бледо сияние. Те флуоресцират, при това някои от тях тъй силно, че им стига обикновена слънчева светлина, което ражда мита за синьо-белия елмаз. Разтрошената руда се разстилаше върху маса, осеяна с малки отверстия, под всяко от които се намираше мощен въздушен ежектор. Над рудата се пускаха рентгенови лъчи и датчици засичаха камъните, които започваха да излъчват светлина. Тя задействаше съответния ежектор, а той изстрелваше камъка право в специален контейнер със стъклена подложка на дъното, в която се събираха елмазите. И естествено, тази подложка вътре бе здраво заключена, а наблизо стоеше охранител, бдящ за неприкосновеността на това съкровище.

Без да знаят за въпросното изобретение, мнозина от посветените диамантни предприемачи сериозно се опасяваха, че руснаците са осъществили този пробив и огромните количества диаманти, произведени от човека, ще станат реалност. А на нас ни беше пределно ясно, че една такава реалност би могла да доведе до срив на онова, което в диамантния бизнес се нарича Overhang17.

Overhang е термин, обозначаващ общото количество шлифовани диаманти, натрупани в света, особено през последните шейсетина години, когато средната класа в развитите страни става заможна и се сдобива с парите, необходими за покупката на диамантен пръстен като символ на годежа, предшестващ сватбата, а откриването на нови перспективни диамантни тръби по света обезпечава нарасналите доставки, съответстващи на новите покупателни възможности на тази средна класа.

Само си помислете. След като един диамант е извлечен от синята руда и шлифован в брилянт с петдесет и осем искрящи фасети, неговото място във фамилното родословие вече е гарантирано. Никой не изхвърля диамант. Той се предава от поколение на поколение с любов и грижа. Случва се камъните да бъдат вградени в нови пръстени, медальони или други бижута според модата и после да се връчат на дъщери и внучки. Тъй като представлява най-твърдото вещество във вселената, диамантът като че ли остава при нас завинаги. Тибетските мъдреци се шегуват, че диамантът е вещ, която неизменно, рано или късно, ще бъде принудена да се появи отново, търсейки следващ собственик, след като предишният е остарял и се е споминал. Диамантите май са вечни, а виж, ние не.

Обикновените стари ювелирни диаманти за разлика от своите промишлени братя супермени изобщо нямат реална стойност. Нека не се заблуждаваме. Има куп стъкълца, които са също толкова красиви, че и повече, а диамантите винаги ще струват само толкова, колкото някой е готов да плати за тях в съответен ден. Стойността на огромния запас от диаманти в ръцете на обществеността в момента - онова, което наричаме Overhang, - е само схващане за стойност, за убедеността на купувача, че диамантите представляват неизменна рядкост.

Ако руснаците бяха получили действително евтин синтетичен, разработен в лабораторни условия, елмаз, това щеше да означава сриване на Overhang. Лавина от натрупаните в света диаманти щеше да се изсипе на пазара от частни тържества и увеселения, тъй като, обзет от паника, всеки щеше да пробва да получи поне няколко долара срещу бабиния пръстен, преди диамантите да са станали на цената на желирани бонбони. Това бе кошмарът на елмазния търговец -ужасен сън, който за щастие никога не се превърна в реалност.

Това ни връща към въпроса за пазарите - един изключително деликатен въпрос от сферата на бизнеса с необработени диаманти. Във всеки един момент компания като ,,Андин" може да предложи няколко хиляди варианта на дизайн за ювелирни изделия. Всеки вариант предполага леки различия в разположението на диамантите. Например еднокаратов брилянт върху гривна, поставен в средата, ограден от няколко четвърт-каратови камъка и посипани около тях елмазни частици - достатъчно, за да се постигне задължителният минимум от два карата за завършено изделие.

Никога не се знае предварително каква поръчка ще пристигне в определен ден от компания 17 От англ. - нещо, което надвисва, виси; надвиснала част, излишък, остатък.



като „J. C. Penney" или „Macy's" - двама от нашите по-големи клиенти. „Penney's" е компания, която може внезапно да поръча и хиляда бройки от описаната по-горе гривна, при това с изискването стоката да бъде доставена в магазините най-късно до две седмици. Закупчиците в диамантния отдел на компанията тогава започват деликатна игра на покер - версия на челна атака - популярна игра в моя роден град през юношеските ми години. Двама малоумници устремяват коли един срещу друг на пълна скорост и се носят така, докато единият не се уплаши и не свърне встрани.

Ние трябва да внушим на пазара, че изобщо нямаме нужда от тези камъни или поне не особено, тъй че цената да не обезумее. Пазарът трябва да задържи своите запаси, докато не се убеди, че ние сме в пълна безизходица и сме готови да платим най-високата цена, за да се сдобием със стоката начаса. Ако обаче едната или другата страна изчака и ден повече, играта приключва. Диамантите отново не струват нищо или защото поръчката е изпълнена, или защото е станала твърде скъпа, за да бъде удовлетворена.

При този изключително богат асортимент от ювелирни изделия, които в наши дни една диамантна фирма трябва да предлага на своите клиенти, става просто невъзможно тя да разполага по всяко време с онези запаси от камъни, които може да й потрябват. Вчера компанията може да не е имала нужда и от един камък с размерите и качествата, необходими за прословутата гривна. Днес обаче ни трябват около двайсет хиляди, при това в най-кратък срок.

Такова количество диаманти никога не може да е в наличност на който и да е от пазарите по света. Затова ще ни се наложи да подадем сигнал за тревога към всички наши хора по целия свят, за да започнат тихомълком да изкупуват крупни количества от нужната стока, преди да се е разчуло, че ни трябват точно тези диаманти. Ако се разчуе обаче, стойността ще скочи -а ние вече сме се споразумели с „Penney's" за окончателната цена на изделието, тъй че няма начин тепърва да им искаме повече.

Ето ви един съвсем реален пример за мощта на скрития потенциал и за действието на менталните отпечатъци. Наблюдавал съм го хиляди пъти, тъй че можете да ми вярвате - истина е. Един от нашите закупчици в Ню Йорк на име Кишан има предчувствие относно поръчката и звънва на конкретен търговец - точно на него, макар че онези, които имат офиси в града, са десетки.

По стечение на обстоятелствата точно този офис току-що бил получил голяма пратка точно от тези диаманти от филиала им в Хонконг. Впоследствие се изясни, че чичото в Антверпен трябвало да изплати сериозна сума на „Де Беерс" за някакви суровини в Лондон следващата седмица. А представител на друга ювелирна компания от 49-а улица току-що позвънил с информацията, че имали затруднения с парите в брой, тъй като не знам коя си там верига универсални магазини все още не им била платила. Тъй че можете да получите камъните още днес след обяд - хиляда или две хиляди, при това на много добра цена.

Друг закупчик в друг град, на друг континент - нашият стар приятел Дхиру в Бомбай, също провежда телефонни разговори. Нямало стока в наличност, но пък малки пратки от търговците из града вече почвали да пристигат през няколко часа. С много усилия и тежък пазарлък той скоро щял да разполага с достатъчно стока, за да осигури своя дял от поръчката. Централният офис в Ню Йорк обаче до това време вече е изразходил по-голямата част от свободните си парични наличности за изгодно закупуване на стока в града, тъй че Дхиру, освен че ще се поозори с тази извънредна поръчка, ще трябва и да поизчака със заплащането.

Трети закупчик, да речем Йорам в Тел Авив, започва с няколко обаждания до редовните си доставчици. Часовата разлика в международен план обаче означава, че филиалите в Ню Йорк вече са предупредили своите израелски колеги, че „Андин" търси точно тези камъни. Внезапно цената се покачва и при всяко следващо обаждане той звучи все по-отчаян, с което предизвиква нов ценови скок, тъй като търговците са надушили, че Йорам има поръчка с кратък срок за доставка. Ясно е, че рано или късно ще се пречупи и ще плати каквото му поискат, за да осигури стоката навреме.

Тъй че закупчик №3 ще закъснее със своята част от доставката, която ще осигури на превишена цена, а това ще забави и собственото му заплащане. Излишно е да споменаваме какво ще се случи с неговата годишна премия, когато закупчикът от „J. C. Penney" се обади на нашия собственик Офер в дома му в почивните дни, за да разбере защо в магазините липсват прословутите гривни, и то два дена след като рекламната кампания е заляла улиците.

Най-важният въпрос, който трябва да се зададе тук, е следният. Каква е причината за такава разлика на трите пазара в рамките на един произволен ден? Защо офисът в Ню Йорк успява да



набави стоката толкова лесно? По-опитен ли е тамошният закупчик? Или обяснението е в използваната от него стратегия? Да не би в Ню Йорк наличните камъни с този размер да са били повече? Или просто на глупаците им върви? Принципът на скрития потенциал и на менталните отпечатъци заявява - в никакъв случай!

Пазарът на произволна стока в произволен град на произволна дата е просто пореден пример за нещо, което само по себе си не е нито добро, нито лошо. В противен случай всички търговци или закупчици в града на този ден щяха да постигат един и същ успех или да срещат едни и същи затруднения. Но ние знаем, че далеч не става така. Едни търговци ще кажат, че денят е, „о’кей'' - кодова дума в диамантния бизнес за невероятно успешен ден. Нали ако някой си признае, че му върви, още същата седмица всички в града ще вдигнат цените си специално за него. Други ще кажат, че това им е най-кошмарният ден от цялата година - и ще бъдат прави.

Ето защо пазарът е неутрален, или в смисъла на будистката мъдрост - пуст. Сам по себе си - нито добър, нито лош. Проявява се като добър или лош само във възприятията на конкретен търговец в конкретен ден. Отношението на пазара към нас - доброжелателно или безпощадно, в края на един ден или в края на продължителна делова кариера, в която и да било пазарна област, като че ли се проявява на произволен принцип. Истината обаче е, че пазарът ще се покаже доброжелателен и по тази причина ще бъде доброжелателен към всеки търговец, в чийто съзнателен ум във всеки един момент постъпват правилните ментални отпечатъци.

Може двама търговци да търсят едни и същи диаманти от едни и същи компании на един и същи пазар в един и същи ден и да постигнат съвсем различни резултати. Не че там по едно и също време в произволен ден съществуват два различни свята, всеки от които има свой пазар. Просто всеки от тези двама търговци е бил заставен от вече оставените в ума му отпечатъци да види пазара по коренно различен начин. Макар и противоположни, тези два начина са еднакво реални. Единият търговец ще изпълни своята поръчка, а другият не.

Това ни връща към основния въпрос. Как използваме този факт за постигане на успех в своя бизнес и в личния си живот? Отговорът е очевиден. Ние просто трябва да преценим кой отпечатък да нанесем в ума си, за да можем по-късно да видим пазара такъв, какъвто искаме да го видим - изгоден. А това зависи главно от поддържането на определени състояния на ума, от следването на определени стандарти на поведение и от умението да призоваваме мощта на онова, което наричаме закон на истината.

Глава 7.КОРЕЛАЦИИ, ИЛИ ТИПИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА БИЗНЕСА И ТЕХНИТЕ

ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ

В глава шеста глава говорихме за пустотата на пазарите. Закупчиците излизат на пазара, за да се сдобият с няколко хиляди диаманта от определен размер и качество. Воден от някакво предчувствие, единият от тях звънва два-три телефона и успява с лекота. На другия му се налага да повиси на телефона и да поработи здравата, но в крайна сметка се справя. Третият изобщо не успява да осигури стоката. Закупчиците в нашия пример бяха от различни градове, но това е без значение - действието може да се разиграва и в един и същи град.

Според древната тибетска мисъл предчувствията, или интуицията, която превежда преуспяващите бизнесмени през мрачните дебри на сделките и пазарите, всъщност представлява пряк резултат от узряването на менталния отпечатък. На свой ред това ви дава известна представа какво значи един силен отпечатък да се открои във вашия съзнателен ум. Когато такъв род хора срещнат някакъв проблем в своя бизнес, те виждат съвсем ясно какво трябва да предприемат, за да постигнат правилния резултат. В ума им не възникват въпроси, нито колебание.

Такива бизнесмени ги наричат блестящи, проницателни или виртуози. Няма нищо по-забавно от това, да сте един от тях - магнатът, който разтърсва пазара, бейзболистът, който прави хоумрън след хоумрън и заявява, че точно преди да фрасне топката, тя му изглежда колкото диня. Но какво по-голямо разочарование от това, да си бил онзи с добрата интуиция и да си я загубил - къде-къде по-лошо, отколкото изобщо да не си я имал. И в двата случая би било добре да знаем по какъв начин да задействаме тази интуиция, така че нейните проявления да ни съпътстват постоянно.

В търсене на нужното проникновение се връщаме към сутрата „Шлифоващият диаманти".



Да предположим, о, Субхути, че някой дори за миг прозре смисъла и се изпълни с вяра в словата на древна книга, която проповядва същото, което и тази. Освободеният, о, Субхути, познава такъв човек. Освободеният, о, Субхути, вижда такава личност. Тази личност, о, Субхути, е сътворила, а те са скътали у себе си несъизмерима с нищо планина от добродетел.

Откъде произхожда интуицията? В предишната глава споменахме корелациите, означаващи такъв тип действия или мисли, които се съотнасят или водят до нанасянето на определени отпечатъци в нашия ум. Тези отпечатъци, от своя страна, ни отвеждат до конкретните резултати, които преследваме в своя бизнес и в личния си живот. Време е да определим какво представляват тези действия, защото, ако проумеем същността на процеса - ако действаме със знанието за това, как работят тези отпечатъци и лежащият в основата им потенциал, можем да съберем у себе си огромна енергия, чрез която да накараме своя бизнес да се развива по желания от нас начин. Хората, чиито действия се обуславят от това знание, привличат вниманието на себеподобни и така техният успех нараства устремно.

Може би най-знаменитото оповестяване на тези взаимозависимости, излязло някога от устата на будистки мъдрец, е изречено от индийския учител Нагарджуна преди осемнайсет века. Тези строфи са взети от неговия труд „Низ от скъпоценни камъни". В тях за първи път се говори за най-желаните отпечатъци, които можем да посадим в нашия ум.

Ще ви опиша накратко добрите качества на поелите по пътя на състраданието. Даване и нравственост, търпение и усилие, съсредоточеност, мъдрост, съчувствие и подобни.Даването е даряване на твоето собствено, а нравствеността - правене на добро за другите. Търпението е отказ от чувствата на гняв, а усилието - радост, увеличаваща доброто.

Съсредоточеността е свободна от лоши мисли. А мъдростта решава що е истина. Състраданието е висша интелигентност, примесена в същината си с любов към всичко живо.

Следващата строфа излага самите взаимозависимости.Отдаването носи богатство, нравствеността създава добродетелен свят.

Търпението дарява красота, усилието печели високо положение.Съсредоточеността носи покой, а от мъдростта се ражда свобода.

Състраданието постига всичко, което бихме пожелали.Ще добавим и последната строфа, която излага крайния резултат от отглеждането на тези

отпечатъци.Онзи, който приеме всички тези седем качества и ги усъвършенства заедно, ще достигне

онова място на невъобразимо познание също като пазителя на света.

Тези строфи са може би най-известният кратък списък на взаимозависимостите между конкретни действия, техните отпечатъци и онова, което те ви заставят да видите. На други места се обсъждат стотици отпечатъци и техните резултати. Можем да ги обобщим по следния начин.

1. За да се видите преуспяващи в бизнеса и процъфтяващи финансово, посадете в своето подсъзнание отпечатъците за тези постижения, като поддържате щедро състояние на ума.

2. За да се видите в свят, в който, общо взето, цари щастие, нанесете в подсъзнанието си отпечатъка на това постижение, като водите живот, изпълнен с висока нравственост.

3. За да се видите физически здрави и привлекателни, нанесете в подсъзнанието си отпечатъците на тези постижения, като никога не се отдавате на гняв.

4. За да се видите лидери както в своя бизнес, така и в личния си живот, засейте в своето подсъзнание отпечатъка на това постижение, като изпитвате радост от съзидателни и полезни действия.

5. За да се видите способни на устойчива съсредоточеност на своя ум, нанесете в подсъзнанието си отпечатъка на това постижение, като практикувате състояния на дълбока концентрация или медитация.

6. За да се видите освободени от един свят, в който нещата не се случват според собствената ви воля, нанесете в подсъзнанието си отпечатъка на това постижение, като усвоите принципите на скрития потенциал и менталните отпечатъци.

7. За да се видите как постигате всичко, което някога сте желали, и да видите как другите



постигат всичко, което някога са желали, нанесете в подсъзнанието си отпечатъците на тези постижения, като изградите у себе си отношение на състрадание към другите.

Сигурен съм, че на това място вече почвате да се питате какво е приложението на всички тези, звучащи тъй благородно, напътствия в реалния живот. Ето защо ще ви опиша една действителна ситуация, за да схванете как принципите на скрития потенциал и менталните отпечатъци управляват онова, което се случва в собствения ви офис.

Да речем, че вече съм в „Андин" от няколко години и съзнателно прилагам тези принципи. Съвсем целенасочено върша точно онези неща, оставящи в моя ум отпечатъците, които ще ме накарат да видя около себе си успех.

Влизам през парадния вход на нашата сграда, разположена в западната част на Манхатън. Фасадата й е облицована с приятни за окото гранитни плочи, а към фоайето водят врати от прозрачно стъкло. Докато отварям вратата, ме лъхва студен вятър откъм река Хъдзън. От охранителната будка приятелски ми кимва Джон Вакаро - здравеняк, бивш полицай в метрото, известен с лекотата, с която безпрепятствено може да пренесе пакет брилянти от една сграда до друга даже и под погледите на една от колумбийските банди, която се мотае на 47-а в очакване някой заплеснат дилър на диаманти да си свали гарда.

Всички обекти и хора в описаната по-горе картина притежават един и същ скрит потенциал - своеобразна изменчивост, способност да се превърнат в нещо положително или нещо отрицателно. Случи се така, че гранитните плочи върху фасадата на сградата много ми харесаха. Те блестят на утринното слънце над реката и придават на зданието внушителен вид. За мияча на прозорци върху платформата на деветия етаж същите гранитни плочи представляват опасност - скрита заплаха за живота му, и той би предпочел фасадата ни да е от обикновени тухли.

В моя случай начинът, по който аз виждам гранита, е резултат от положителен отпечатък, който съм нанесъл в ума си по-рано. Какъв по-точно? Тук навлизаме в нещо твърде дълбоко, тъй като разбирането на взаимозависимостта между отпечатъците и онова, което ние виждаме, надхвърля обикновените човешки способности. При все това великите учители по медитация от древността са ги описали в своите книги. Оказва се, че за да посадим отпечатъка за тази конкретна особеност - гладкостта на гранита, трябва да разговаряме любезно с другите.

Миячът на прозорци обаче вижда същия този гранит като нещо опасно и отпечатъкът за това разбираемо идва от проявено в миналото недостатъчно уважение към живота. За западния ум, съвсем непривикнал към този начин на мислене заради собствените ни митове и културни предубеждения, въпросното обяснение само по себе си изглежда като мит. Но именно с такъв аргумент в нашата собствена културна среда Исус обосновава своя призив за нравствено съществуване, когато изказва твърдението, че един добър резултат не може да произлезе от неморално действие, също както сладък плод не може да се получи от семената на трънка или бодил.

Будистките писания продължават с обясненията за лежащата в основата на тази истина движеща сила, или по-точно за закона, управляващ отпечатъците, и онова, което те ни карат да виждаме върху иначе пустите, или неутрални, предмети като един гранитен блок, например. Накратко казано, това е блестящ и ефикасен метод да накараме нещата да се случват така, както искаме, а изключителният успех на нашия диамантен отдел в „Андин Интернешънъл" е красноречиво доказателство за това. Както е казал сам Буда, винаги можете просто да пробвате да се държите така известно време, за да видите как този закон действа при вас. Най-лошото, което може да ви се случи, е поне за малко да бъдете особено благи и щедри към околните.

Когато казваме, че миячът на прозорци не е проявявал нужното уважение към живота и поради тази причина вижда гранита като нещо потенциално опасно, не забравяйте, че ние не казваме, че този човек вероятно е нанесъл въпросния отпечатък в ума си чрез някакво определено, ужасно, застрашаващо живота на другите, действие. Както вече споменахме, през времето, в което отпечатъците пребивават в нашето подсъзнание, тяхната сила нараства експоненциално. Онова, което води даден бизнес към провал, което в рамките на година-две кара паричния поток постепенно да пресъхне, а служителите да изтекат към конкурентните фирми, като правило е резултат от наслагването на множество незначителни негативни действия и мисли - някоя и друга уж безобидна лъжа, тук-там скромни изблици на отрицателни емоции като скъперничество - дребни отпечатъци жълъди, избуяли в огромна гъста дъбрава. Именно това представлява реалността на



сриващия се доскоро крупен бизнес.На това място е изключително важно да осъзнаем, че не става дума за някакъв социален или

психологичен феномен, при който вие лъжете другите и затова и те лъжат вас или вие се държите непристойно с останалите и те ви отвръщат със същото. Говорим за зависимост, която бихме нарекли очевидна корелация между действие и резултат, и тя изобщо не е обект на тази книга.

Няма такъв човек, който да ви лъже, просто защото и вие сте го лъгали. Подобни прояви трябва винаги да се разглеждат като процес, при който даден отпечатък бива посят във вашия ум и впоследствие започва да расте. Вие виждате някой да ви лъже, защото по-рано сте нанесли в ума си отпечатък, който сега разцъфтява и ви кара да виждате този някой да ви лъже. Няма такъв човек, който изведнъж започва да ви лъже просто ей така, от само себе си. Никой никога не може да ви излъже, ако вие самите неволно или необуздано не сте посели такъв отпечатък в ума си, като сте изрекли лъжа. Въпросът всъщност не е в това, как вашите действия определят начина, по който ви изглеждат нещата. По-скоро самите неща се пораждат от вашите отпечатъци - светът около вас, хората около вас и дори самите вие такива, каквито сте. Всичко това е плод на вашите собствени минали действия, думи и мисли - добри или лоши, насочени към другите.

Помнете това, докато изброяваме някои типични взаимозависимости от реалния делови живот. Не става дума за разни приказчици, които вашата учителка от първи клас ви е разправяла като например: „Стъпчеш ли буболечка, Джони, един ден ти самият ще станеш буболечка и някой ще настъпи теб." По-скоро това са когнитивни истини, твърдо основани на реалния опит и мъдростта на прочути личности, проверявани и успешно прилагани от тях през изминалите две хиляди и петстотин години. С една дума, те работят, и то безотказно.

Мъдреците на Тибет са казали, че когато според вас тези закони не работят, причината е в това, че вие просто не ги следвате. Струва ми се, че ако сте честни пред себе си, няма да отречете тази истина. За да постигнем набелязания успех в бизнеса, законите трябва да се спазват известен период от време, и то със съвършена честност пред самите нас и с дълбоко разбиране на изтъкнатите по-горе принципи. Да ги изпробвате известно време и после да ги зарежете, е все едно да се развихрите във фитнес залата и след три дена да се откажете, защото не сте докарали вид на културист.

За да ви донесат желания успех в деловия и в личния живот, тези принципи трябва да се следват горе-долу със същото постоянство и усърдие, което е необходимо, за да станете добър пианист или опитен играч на голф, а това никак не е лесно. Нищо по-малко няма да е достатъчно, тъй че, ако не сте способни да вложите нужните усилия, по-добре още сега зарежете книгата. Тези корелации всъщност произлизат от две от най-важните книги на мъдростта, сътворени някога в Азия - „Велика книга за стъпките по Пътя" от тибетския учител Цонгкапа Велики (1357-1419) и „Корона от остриета" от индийския мъдрец Дхармаракшита (около 1000 г. сл.Хр.).

Типични проблеми в бизнеса и техните практически решения според мъдростта на „Шлифоващият диаманти"

Бизнес проблем №1. Финансите на компанията са нестабилни, приходите постоянно играят.Решение. Проявете повече готовност да разделите вашата печалба с онези, които са ви

помогнали да я постигнете, и никога не си позволявайте да заработите и един цент с непочтени действия. Не забравяйте - не количеството, което разделите с хората около себе си, определя силата на отпечатъка, а по-скоро вашата готовност да поделите спечеленото дори когато не е много.

Бизнес проблем №2. Капитални вложения като производствено оборудване, компютри или транспортни средства бързо остаряват или губят надеждността си.

Решение. Престанете да завиждате на другите предприемачи и на чуждия бизнес. Съсредоточете се върху това, да направите собствената си компания новаторска, съзидателна и ведра. Не допускайте чуждият успех да ви разстройва.

Бизнес проблем №3. Вашето положение в компанията е несигурно, струва ви се, че губите авторитет.

Решение. Не си позволявайте да проявявате високомерие към другите, дръжте се със своите подчинени като с равни, не се откъсвайте от екипа, вслушвайте се в онези, с които работите.

Бизнес проблем №4. Установявате, че не сте способни да изпитате удоволствие нито от



спечелените пари, нито от постигнатото с толкова труд.Решение. Никога не завиждайте на другите за резултатите от собствените им усилия.

Престанете да се сравнявате с тях. Просто се наслаждавайте на онова, което имате. Бъдете себе си и ценете това, което самите вие притежавате.

Бизнес проблем №5. Независимо колко голям или интересен става вашият бизнес, все ви се струва, че това не е достатъчно. Преследва ви чувство на неудовлетвореност.

Решение. Същото като предходното.Бизнес проблем №6. Струва ви се, че служителите и административното ръководство във

вашата фирма вечно са на нож.Решение. Старайте се никога да не влизате в разговор, който има за цел - съвсем открито или

подмолно - да разединява други хора. И няма никакво значение дали онова, което казвате, е истина, ако вашето главно намерение е да накарате двама души накрая да се окажат по-далеч един от друг, отколкото са били, преди да си отворите устата. „Разбра ли какво каза тя за теб?" „Знаеш ли какво всъщност е мнението му за последния ти проект?" Ясно ви е как стават тези неща.

Освен това не забравяйте, че тук не говорим непременно за отпечатък, нанесен преди седмица или месец. Той може да е много по-стар. И естествено, колкото по-дълго е бил във вашето подсъзнание, толкова повече е нараснал. Идеята тук е, че вие може отдавна вече да сте изоставили поведението, породило отпечатъците, които ви създават неприятности. Няма значение, пак сте на същия хал. Трябва да не допускате повече подобно поведение дори за дреболии. И понеже точно този проблем не ви дава мира, точно вие повече от всички останали не бива да си позволявате да се отдавате на сплетни.

Забелязахте ли всъщност, че решението няма почти нищо общо с това, да отидете при тези хора и да се опитате да ги убедите да се държат добре един с друг? Ето това е невероятно ценният ключ към този подход. Фактът, че те се карат във ваше присъствие, във вашия свят, е нещо, което трябва да изпитате заради отпечатъка във вашия ум. Слагате в ред бизнеса си, живота си и целия си свят, като поправяте себе си.

Бизнес проблем №7. Вечно имате проблеми със своите бизнес партньори. Все се карате с тях, независимо колко често ги сменяте.

Решение. Абсолютно същото, като при предишния проблем.Бизнес проблем №8. Улавяте се, че непрекъснато преразглеждате собствените си решения.

Развивате неспособност да бъдете решителни в сферата на бизнеса.Решение. Този конкретен проблем произлиза от две коренно различни причини. Първата от

тях е недостатъчната загриженост за служителите и за останалите членове на ръководството около вас, а втората се състои в това, че пред своите клиенти и доставчици вие се представяте за такива, каквито изобщо не сте. Да се избягва подобно поведение, е твърде трудно в измамния свят на днешния бизнес, в който хвърлянето на прах в очите се смята за нещо обичайно. Ако все пак съумеете да бъдете себе си - с една дума, ако успявате да поддържате висока степен на цялостност, тогава вашият ум и вашите делови решения ще бъдат категорични, убедителни и ефикасни.

Не забравяйте, въпросът не е в това, вашите клиенти постепенно да се убеждават във вашите умения да стреляте право в целта и да ви вярват все повече занапред. Нараствайки, отпечатъкът на точните попадения стига до вашия съзнателен ум и на практика създава около вас реалност, в която хората са почтени, взетите от вас решенията са бързи и точни и парите идват без особени усилия.

Някои хора смятат, че тази реалност не е толкова истинска, колкото тяхната предишна „реална" реалност. Всъщност тя винаги е била такава. Колата, която ви блъска на улицата, може просто да е следствие от стар отпечатък на ваше действие във вреда на друг човек, проявяващ се във вашия съзнателен ум, но -уви! - така или иначе кракът ви е счупен. Свиквайте с това. Какво да се прави, нещата се случват по този начин, но пък вие можете да се справите.

Бизнес проблем №9. Искате да купите друга компания. Виждате в това страхотна възможност за успех, която обаче изисква средства, а вие срещате трудности в набирането им.

Решение. Съвсем просто. Престанете да бъдете скъперници в деловите отношения и в личния си живот. Давайте, давайте, давайте на другите. Погрижете се сделките ви да бъдат „печеля - печелиш", т.е. изгодни и за двете страни. И тук отново въпросът не е в размера на вложената сума, а в това, да поддържате - от сутрин до вечер - истински щедро, съзидателно, плавно състояние на ума, подхранващо неизменно желание за всеобщо благоденствие. Бен Франклин - може би най-великият



държавник, учен и бизнесмен в историята на Америка, в отговор на нарастващата конкуренция поканил всички съперници да се включат в една нова обществена организация, наречена Камара на търговията, чиято дейност била насочена към намиране на начини за съвместна дейност, целяща разширяване на пазарите и обогатяване на всички участници.

Всъщност този начин на мислене сам по себе си създава мощни отпечатъци у всички, които по някакъв начин са свързани с него. Група бизнесмени, работещи съвместно, могат да нанасят в ума на всеки от участниците отпечатъци, пораждащи образа на обща реалност, като например един разширяващ се пазар. Няма проблем. Това съвсем не означава, че отпечатъците могат да се поделят или да се прехвърлят на друг човек. Подобно действие не е възможно. По-скоро група хора, действащи в съгласувана доброжелателност, създават отпечатъци, които разцъфтяват в съвместно преживяване, било то като успешна компания или още по-благоденстваща нация. Именно поради тази причина някои страни са по-богати от други... но това вече ще ни дойде в повече и няма да го обсъждаме тук. Както и да е, ако се замислите над този принцип, можете да постигнете наистина удивително разбиране за благосъстоянието в глобален мащаб.

Бизнес проблем №10. На вашия бизнес вредят външни, неподвластни на волята ви фактори. Непредвидени обстоятелства или стихийни бедствия - все Божа работа, като например лошо време, проблеми в градската инфраструктура или недостиг на електроенергия.

Решение. Старайте се да спазвате обещанията си, особено поети от вас задължения да се придържате към определени принципи в своя делови и личен живот.

Човешкият разум се бунтува при мисълта, че дори външни сили като времето или потока на трафика в един град могат да представляват следствие от нашите модели на поведение, но според законите на тази древна мъдрост те произтичат именно оттам. Не забравяйте, че тези събития са пусти, неутрални, или празни. Някой ще намери път, по който да влезе безпрепятствено в града дори в дни на най-тежък трафик, а друг ще направи големите пари, докато вали като из ведро или се вихри снежна виелица. Например производители на чадъри или собственици на зимни курорти.

Това, дали определено събитие оказва върху вас положително или отрицателно влияние, не произтича от самото събитие. Ако се замислите само за минута, става очевидно, че източникът на подобно въздействие са собствените ви възприятия. А тези възприятия не се появяват просто така от нищото. По-скоро те са ви наложени от ваши собствени предишни модели на поведение по такъв начин, че съдържанието на това ваше минало поведение - изневеряване на собствените ви принципи, е сходно с външните резултати, които то предизвиква - капризно време и ненадеждна инфраструктура.

Бизнес проблем №11. Установявате, че не сте в състояние да се съсредоточите или да задържите вниманието си върху даден проблем, когато се изправите пред предизвикателството на сложна делова ситуация или важно решение.

Решение. Всеки ден прекарвайте известно време, разсъждавайки спокойно и съсредоточено над по-съществените въпроси на живота. Щяхте ли точно сега да вършите онова, което вършите, ако знаехте, че ще умрете довечера? Подредени ли са жизнените ви приоритети? Има ли по-сериозни въпроси, засягащи начина ви на живот, от които може би се криете зад прекалена заетост, като се затрупвате с работа и се впускате във все по-големи сделки?

Спрете се и се вгледайте в живота, особено в онова, което според вас е най-важното. Отпечатъкът от прекарваното по този начин време всеки ден се проявява в съзнателния ви ум като изключителна способност за концентрация. А това насочва вниманието ни към един особено важен въпрос. Не само външните събития и намиращите се около вас хора се пораждат от узряването на тези стари отпечатъци във вашия съзнателен ум. Самият начин, по който чувствате собствения си ум и мисли, също е резултат от предходно поведение и от отпечатъци, проявили се в съзнателния ви ум в тяхната съответна последователност.

Бизнес проблем №12. Установявате, че не сте способни да схванете основни концепции в бизнеса, пазарни модели или динамични структури като пълни производствени цикли или системи.

Решение. Дайте си ясна сметка за недостатъците в собствените си виждания за причините, пораждащи важните световни събития. Нека погледнем истината в очите. Има само три основни обяснения за ставащото в света, за това, защо се случват неща като глобалното затопляне, войните в дадени страни през този месец или дори самият акт на раждането и на смъртта. Т.е. защо сме тук, как сме дошли и защо нещата се случват по този начин.



Не можете да подминете въпроса, защо светът съществува именно така, а не иначе, а после да очаквате да разберете защо бизнесът ви работи или не работи по този начин, а не другояче. И това не е въпрос на убеждения, религиозна принадлежност или тем подобни, също както и причината за избухването на атомната бомба не е нещо, което зависи от това, дали сте ирландци, или тасманийци.

Обяснение №1. Всичко на света произлиза от нищото, всичко е произволно, няма никакви зависимости или логика в това, как и защо се случват нещата. Това е научният подход, извеждащ на преден план теорията за големия взрив. „Всичко произтича от нещо друго и научният метод като цяло се основава на връзката между причина и следствие. Освен такива важни неща като началото на всичко, които са се пръкнали ей така от нищото." Вие сте тук, защото някъде там нещо се е взривило преди много, много години. Някакви електрони се сблъскали с други електрони, слели се неясно как в някакви си атоми, които на свой ред по непонятни причини образували всякакви видове молекули и от тяхното свързване се получил газ, който в началото се въртял в кръг и все повече се е втърдявал, защото в него се блъскали едни такива дребни, как там ги наричаше мама. Така най-общо се образувала материята. Късче от нея станало Слънцето малко петънце - Земята. Разстлала се и морската шир, от нея изпълзяло някакво дребно същество, разделило се с няколко излишни крака, после там някъде се появили и вашите прапрабаба и прапрадядо и... Така, всичко е случайно и непредсказуемо. Ако вече се смеете, значи се смеете на самата основа на начина, по който вашата култура вижда света, а и то си е за смях.

Обяснение №2. Светът около нас, всичко в него е резултат от съзнателните усилия на едно изключително могъщо същество, в основата си недостъпно за нашето непосредствено възприятие. Тази теория не обяснява откъде първоначално се е появило самото същество. Вероятно от съзнателните усилия на някое друго могъщо същество. Не дава и обяснение за необяснимата жестокост, с която е наситен нашият живот - деца умират сред ужасяващи пламъци, които поглъщат горните етажи на евтини жилищни постройки. Хора прекарват живота си на тази планета в капана на самотата и страха. Когото и да обичаме в този живот, каквото и да се стараем да постигнем, трябва да ни бъде отнето.

Обяснение №3. Това са самите принципи, които вече обсъждахме тук. Нищо не е случайно, нищо не е произволно и извън себе си нямаме кого да виним за собствения си свят. Нещата ни се случват в точно съответствие с начина, по който се отнасяме с хората около нас, не по решение на някакъв външен човек, а в пълно съгласие с нравствен закон - сигурен, неопровержим и безпощаден като самата гравитация. При всички положения няколко часа седмично честни размишления за това, откъде според вас се е появил целият този свят с всичките му хора и събития, правят чудеса по отношение на умението да се извлече същността от по-големи модели в пазарни и делови процеси и ви превръщат в значително по-преуспяващ човек.

Бизнес проблем №13. Наемите са твърде високи! Не мога да си намеря сграда, в която да настаня новия филиал.

Решение. Правете необходимото, за да помагате на другите да намерят къде да отседнат, когато имат нужда. Отново връзката може да ви се стори твърде опростена, но имайте предвид, че отказът да подслоните леля Марта при идването й в града през празниците може в известен смисъл да е причината за затрудненията, които имате в намирането на подходяща сграда за своя филиал с многомилионен оборот, но тя пасва великолепно на правилата, които набелязахме тук. В подсъзнанието ви се отбелязва дребен отпечатък, който расте там известно време и после се проявява в съзнателния ви ум, като ви заставя да видите съответна липса на нужно пространство. Не прибързвайте с преценката, че това е пълна глупост и че не ви върши работа. Просто пробвайте и вижте какво ще се случи! Но не забравяйте, говорим за това, че усилията да се намери подслон за онези, които се нуждаят от него, трябва да бъдат съгласувани с непрекъснато преосмисляне на набелязаните тук принципи. Отпечатъците са много помощни, когато ги зареждате с пълното разбиране за онова, което вършите.

Бизнес проблем №14. Компаниите и отделните личности в света на вашия бизнес, които смятате за особено достойни и вещи, като че ли не са убедени, че искат да влязат в делови отношения с вас.

Решение. Този конкретен отпечатък се поражда от липсата на достатъчна взискателност в избора на сътрудници. В бизнеса по принцип ние сме склонни да се свързваме с онези, които могат



да ни окажат най-голяма помощ във финансов план - хора, които могат да ни предоставят сериозна подкрепа или други необходими предимства, определени умения или връзки. И под натиска на нашите конкретни потребности може да пренебрегнем някои очевидни недостатъци на тези потенциални партньори, свързани с техния характер, честност или други подобни черти.

В крайна сметка един съдружник, на когото му липсва почтеност, винаги ще навреди на бизнеса. Докато друг - със здрав морал, със сигурност ще помогне за постигането на значителен финансов успех. Естествено, тук правим разлика между неотстъпчивост и нечестност. Офер, президентът на „Андин", беше един от най-трудните за преговори търговци, с които бихте искали да си имате работа. Помня как наша служителка - една от първите офис мениджърки в компанията ни, дойде да ме помоли да отида вместо нея в кабинета му за преразглеждане на годишното й възнаграждение. Аз малко се изненадах от това предложение и я попитах защо, за Бога, иска това от мен.

„Защото той винаги ми дава мизерно повишение, при това е толкова убедителен, че като си тръгвам от офиса му, вече съм напълно съгласна с него, че не заслужавам нито цент повече!"

Важното тук обаче е, че макар и да преговаря яростно, Офер никога не е отказвал да изпълни вече договореното. И според мен това има съществен принос за успеха на „Андин".

Проблем №15. Конкуренцията е безмилостна и в пряк сблъсък като че ли винаги ви надвива.Решение. Една от главните причини за това явление е грубостта в разговора с другите.

Древните книги обясняват по интересен начин какво превръща изреченото от вас в грубост. Те разделят оскърбителните думи на два вида - такива, които са неприятни сами по себе си, и други, които, макар и да звучат приемливо, са казани с цел да засегнат. В този смисъл в ума ви ще се посади един и същ отпечатък, независимо дали кастрите своя подчинена пред нейни колеги, или изричате привидно невинното.

Например: „Страхотна презентация за „Сиърс"!" пред свой агент по продажбите, за когото знаете, че току-що се е върнал точно от отдела по купуване на „Сиърс" с подвита опашка и без поръчка. Полагайте съзнателни усилия да избягвате която и да е от двете форми на груба реч продължителен период от време, като във всеки един момент си давайте сметка колко негативни отпечатъци в собствената си глава сте успели да предотвратите. После се разположете удобно и наблюдавайте какво ще стане с конкуренцията.

Бизнес проблем №16. За кой ли път, щом задълбочите деловите си отношения с някого, той ви издебва и ви забива нож в гърба.

Решение. Отпечатъкът за тази ситуация попада в нашия ум вследствие на твърде характерно отношение към другите. Когато видим някой да преживява неуспех в каквато и да било дейност - дали ще е служителка, която неволно се залива с кафе, или конкурент, губещ няколко милиона долара заради банкрут па свой клиент, ние тайно изпитваме дребнаво и гадно чувство на задоволство или дори на злорадство, предизвикано от чуждите неприятности. Тази особена прищявка на човешкия ум е тъй широко разпространена, че древните книги на Тибет я изброяват сред първите десет ментални злосторника. Ние като че ли имаме навика да проявяваме нездрав интерес към бедите на околните. В най-лошия си вариант тази склонност се проявява в хищната обсебеност, с която хората се ровят в недотам щастливия живот на знаменитостите.

За да предотвратите посяването на този отпечатък, постарайте се да се почувствате съпричастни към всеки, който има проблем, дори да става въпрос за ваш конкурент. Къде-къде по-забавно е да участвате в дружеско съревнование между творчески настроени, изпълнени с бодър дух, компании, които играят честно една с друга - където шефовете на съответните фирми от време на време дори отиват някъде заедно на вечеря, - отколкото да злорадствате, когато някой е в беда. Спомнете си максимата: „Отнасяйте се добре с хората, докато се изкачвате към върха. Може да ги срещнете пак, докато слизате."

Това е съвет към благоразумните, особено към вас, по-младите ръководители. Уважавайте всички - и своя колега мениджър, и най-нисшия по ранг служител, и своя най-свиреп конкурент. Виждал съм буквално десетки началници, които накрая се оказват принудени да работят като подчинени на същите онези хора, които са тормозели, докато са били на власт, тъй че можете да си представите какво им се случва сега.

Бизнес проблем №17. Вие измисляте важен проект, разработвате го до най-малката подробност, полагате сериозни усилия, за да обезпечите успешното му начало, а после изведнъж



той се оказва пълен провал.Решение. Това също се дължи на един особено важен отпечатък, породен от неразбирането на

начина, по който работят нещата. Виждате ли, причината за вашия провал не е само в това, че не схващате принципите, които обсъдихме тук. Всеки път, когато пристъпвате към осъществяването на някакъв проект с погрешна идея относно механизма на действие на нещата - като тази например, че ако работите достатъчно усилено и добавите нужните извънредни часове, всичко ще се получи както трябва, вие посаждате в ума си отпечатък, който ви заставя да продължите да разбирате неправилно механизма на действие на нещата и по този начин предопределяте и следващите си провали.

Въпросът не е в капитала - сума ти проекти с достатъчно капиталовложения се провалят. Не е и в хората - въпреки добрите си екипи много проекти претърпяват неуспех. Не е и в пазара - някой там на същия пазар действа по проект, който си върви идеално. Няма значение колко усилено работите. Някои хора въобще не си дават зор, и пак, изглежда, преуспяват. Други се изтрепват от работа даже и в почивните дни, но все едно - без резултат. Ключът към успеха е по-скоро състояние на ума, на разбиране на принципите, които изложихме тук. Проекти, осъществявани със знанието в това състояние на осъзнатост, работят. Точка. Правилното мислене поражда отпечатъци, които ще се проявят в съзнателния ум, възпроизвеждайки това правилно мислене!

Бизнес проблем №18. Хората около вас не си мърдат пръста да ви помогнат, когато сте в най-голяма нужда.

Решение. Това също е резултат от известно нездраво удоволствие, породено от проблемите на другите. Най-добре опитайте да не пропускате нито една ситуация, в която можете да окажете помощ - било то, като предложите хапче аспирин на колегата от съседното бюро, който има главоболие, или се включите в последния среднощен щурм по подготовката на утрешната презентация за важен клиент. Ако не друго, поне наблюдавайте внимателно собствения си ум и не допускайте да ви завладява това отвратително задоволство от чуждите проблеми.

Бизнес проблем №19. Улавяте се, че не можете да си владеете нервите - ядосвате се на подчинени, на доставчици, на клиенти, на времето, на телефона, на какво ли не.

Решение. Такъв тип раздразнителност представлява интересен проблем в света на скрития потенциал и на отпечатъците. Тя е резултат от проявена към някого злонамереност или поне от скрито злорадство, предизвикано от нечие нещастие. Това е широко разпространено явление по отношение на онези, които не харесваме, и ако се замислите, представлява една от най-грубите прояви на човешкия ум. Защо да желаем злото на някого, дори и на онези, които го желаят на нас? Бедите в нашия живот, бедите в нашия бизнес, бедите в нашите семействата са общ враг на всички ни - като СПИН или рак -страдание, което не носи добро никому, напаст в нашия свят.

Ако наистина искаме да постигнем успех на някакво ниво, на всички нива, трябва да унищожим нещастието във всички негови проявления и във всеки ум - дори в ума на онези, които са наши конкуренти за следващото повишение или на пазара.

Бизнес проблем №20. Атмосферата на пазара и в бизнеса е хаотична. Струва ви се, че показателите скачат надолу-нагоре без всякакъв смисъл и логика.

Решение. За пореден път този хаос е резултат от хаотични намерения, от пожелан другиму неуспех. Безпорядъкът на глобално, на пазарно, на бизнес - бил той вашият собствен или този на конкурента ви - и на лично ниво е поредна форма на нещастие за онзи, който се намира насред всичко това. Ние трябва да постигнем такова състояние, в което да не желаем зло никому. Отпечатъкът, посят във вашия ум от това, че желаете добро на всички около себе си, дори на своите съперници, създава стабилен пазар - икономика, която се развива плавно и оказва такава подкрепа на всеки участник в тази игра, за каквато той дори не си е мечтал.

Такъв възглед за икономиката влече след себе си огромни последствия. Не е истина, че съществуват ограничени ресурси и че само определен брой хора могат да бъдат богати в конкретен период от време. Помислете за новото, допълнително богатство, създадено от изобретяването на персоналния компютър. Помислете за допълнителното богатство, създадено от изобретяването на телефона. Помислете какъв потенциал за допълнително всеобщо богатство е заложен в разпростряната нашироко мрежа на персоналните и корпоративните компютри - било то интернет или нещо сходно, което на свой ред ще навлезе в живота ни.

От гледна точка на възгледа за скрития потенциал и менталните отпечатъци това ново



богатство е резултат от новите отпечатъци в ума на всички заинтересовани, проявяващи се в техния съзнателен ум и създаващи възприятието за нови източници на богатство за големи групи от хора. Ограничени ресурси за нарастващ брой хора - това е събитие със свои собствени предпоставки. Ако отпечатъците бяха други, то и картината щеше да е различна - ресурси, нарастващи със същата скорост, или дори по-бързо от населението. Трябва да имаме достатъчно мощно въображение, за да създадем неизчерпаемо ново богатство и да не ограничаваме себе си и бъдещето си в пределите на онова, с което разполагаме днес.

Бизнес проблем №21. Корупцията е проблем, който се проявява на всички нива във вашия бизнес - в неговата регулация от страна на правителството, в начина на взаимодействие между различните компании, в поведението на отделните служители.

Решение. Отново решението е много приятно. Съзнателно посрещайте с чувство на радост успехите на всички около вас - малки успехи, големи успехи, успехи на вашата фирма или на конкуренцията. Възхищавайте се на добре свършената работа, независимо чие дело е тя, и не допускайте чуждото щастие да предизвиква у вас такива нисши емоции като завист и ревност. Животът е невероятно кратък. Преди да се усетите, вие и вашите съперници ще бъдете покойници, потънали в забрава, а миговете на искрено щастие са безкрайна рядкост.

Когато някой във вашата фирма свърши добра работа или получи признание за важен принос, спрете го в коридора и се възползвайте от възможността да усилите собственото си щастие, като споделите радостта му от постигнатия успех, вместо да завиждате за един от онези мигове в живота, които се случват толкова рядко и свършват тъй бързо.

Когато ваш конкурент излезе с някоя блестяща нова идея, идете при него, щом го видите на търговско изложение или на благотворителен прием, и изразете своето искрено удоволствие и възхищение от постижението му. Менталният отпечатък, оставен от този начин на поведение, ще се прояви във вашия съзнателен ум като следващата блестяща идея на пазара! И това е много по-забавно, отколкото да си седите сами вкъщи и да страдате заради хубавите неща, които са се случили на другите.

Бизнес проблем №22. В хода на своята корпоративна кариера през годините вие отбелязвате появата на незначително здравословни проблеми, които постепенно се задълбочават и стават все по-сериозни.

Решение. Този проблем има съвсем конкретно и удовлетворително решение. Огледайте компанията с други очи. Минете по всички коридори и надникнете във всеки отдел. Опитайте се да установите наличие на определени условия, които може да влияят негативно върху здравето на някой служител. Достатъчно добро ли е осветлението? Бюрата и столовете наредени ли са с необходимата грижа за удобството и здравето на подчинените ви? Съблюдавате ли съвестно всички инструкции за противопожарна охрана и техническа безопасност, или сте се задоволили с онези материали, за които управата е особено безкомпромисна? Отделяте ли нужното време, за да се уверите, че вашият ръководен състав и редови служители са защитени от прекален извънреден труд? Не онзи извънреден труд, който вие им налагате, а от претоварване по собствена инициатива? Отпечатъците, получени от проявената по този начин грижа за другите, разцъфват във вашия съзнателен ум като подобрено лично здраве.

Само че и това не е нещо, което ще се случи за един ден. Спомнете си сравнението с уроците по пиано или усъвършенстването на уменията за игра на голф. За да се отрази благотворно на здравето ви, вашата загриженост за благополучието на хората около вас във фирмата трябва да стигне онзи стадий, в който вече представлява естествена част от живота ви. Добре е да ви се удава леко, автоматично, като дълго упражнявана пиеса за пиано, когато ръцете вече сами се плъзгат по клавишите със свършена лекота.

Бизнес проблем №23. Прилаганите от вас доскоро успешни пазарни стратегии вече не работят.

Решение. Ако сте поработили известно време в бизнеса, вече знаете как става това. Нахлувате в своя отрасъл с нова идея или с нов продукт. Парите потичат. Вашият единствен сериозен проблем е как да се справите с всички поръчки, как да обучите нов персонал, тъй като компанията се разраства с бурни темпове. Целият свят е в краката ви, вие действате безпогрешно и се чудите как така всички фирми, които са там преди вас, не са могли да го измислят.

Минават година-две и един ден вашият най-важен клиент ви уведомява, че по-голямата част



от поръчките е поел някакъв доставчик - и вие вече сте номер две. Името на компания номер едно дори не ви звучи познато. Пращате хора до складовете да купят някакъв продукт на тази фирма, без значение какъв точно, и се опитвате да установите как се справя вашият конкурент. Струва ви се, че и вие го можете не по-зле от него, свирите сбор на войската в компанията със строг разговор за това, какво се случва с „Коук", след като оставят „Пепси" да се закрепи. После пращате всичките си директори да правят онова, което вършат най-добре. Директорите познават истинското положение, знаят какво да предприемат и се отправят с решителна стъпка навън, за да направят онова, което винаги са правели. И на вас почва да ви се струва, че скоро всичко ще заработи постарому.

Минават дни, после седмици и за първи път вие се чувствате като поел по дълъг и кален селски път. Първоначално търпи провал един надежден източник на успех, работил винаги безотказно, следва го втори, а после и трети. В определен момент настъпва първата морална криза в компанията - мигът, в който на хората им става ясно, че нещата са се променили и че по някаква причина старата магия вече не се получава с предишната лекота.

На този етап почвате да търсите вината в куп неща. Конкуренцията на пазара е нараснала значително. Мощните пробиви в сферата на производство на вашия конкретен продукт вече не се осъществяват толкова лесно, колкото в дните, когато за първи път сте стъпили на пазара. Неколцината незаменими сътрудници, които единствени наистина задействаха нещата, вече не са около вас, фабриките от някоя си там чужда страна днес правят дъмпинг. Знаете какви са оправданията в този случай, преживявали сте го хиляди пъти.

Тук изключително важно е да осъзнаете, че вие не сте определили защо вашите доскоро успешни стратегии вече не работят. Единственото, което сте направили, е да заявите как те не работят. Истинският въпрос не е в това, какви са внезапно възникналите фактори, които заплашват вашия традиционен подход, а защо тези фактори точно в този момент вече са в състояние да застрашават бизнеса ви. Случващото се за пореден път е резултат от конкретен отпечатък в собствения ви ум, от нещо, засято в миналото, което сега излиза на преден план във вашите възприятия. Разберете - причината не е и това, че самите бизнес стратегии губят своята ефикасност. Понякога дадена стратегия работи с години, друг път се изчерпва за месеци, а в някои случаи изобщо не проработва. В определени моменти е по-разумно стратегиите да се сменят, в други случаи -да се оставят каквито са. Не външните условия са тези, които се променят, а вашите собствени възприятия. Прилаганите от вас стратегии ще продължат да действат с противоречив успех във вашия свят точно толкова дълго, колкото ви е нужно, за да установите какво всъщност се променя. А това са собствените ви възприятия.

Във всеки случай отпечатъкът, който причинява промяната във вашите възприятия - тоест отпечатъкът, който фактически обяснява защо виждате своите традиционни стратегии застрашени, не представлява нещо сложно, а някаква форма на измама, някакъв вид нечестност в начина, по който правите парите си. И отново ние не твърдим непременно, че продавате фойерверки, които не работят, при това с ясното съзнание, че те никога няма да проработят или че сте извършили някаква друга подобна измама. Отпечатъците, които ни вкарват в беда, за пореден път са онези малките - незначителните - които непрекъснато нанасяме в ума си всеки Божи ден. Дребно преувеличение пред потенциален клиент, за да осигурим първата поръчка; безобидна лъжа пред настоящ клиент, за да оправдаем закъснението в изпълнението на поръчката; леко нагласяване на счетоводния баланс, предназначен за банката, финансирала вашия последен проект. Избягвайте подобно принизяване на своята професионална етика, не разтегляйте границите на собствената си почтеност и ще установите, че вашият традиционен подход в бизнеса продължава да работи безотказно.

Бизнес проблем №24. Установявате, че все по-често се чувствате потиснати, независимо как върви бизнесът ви. Почвате да получавате леки пристъпи на депресия или на неувереност у себе си.

Решение. Това явление също може да бъде преодоляно леко и непосредствено. Замислете се как ръководите хората, които работят за вас. Има ли обстоятелства, при които ги поощрявате да клинчат, макар и на дребно? Проявявате ли във вашия стил на управление някакви тенденции - явни или скрити, които биха накарали един служител да си мисли, че гледате леко на всякакъв вид негативно или нечестно поведение било то към клиент, към доставчик, към подчинен или дори към конкурент?

Винаги съм се удивявал в диамантния бизнес, когато даден работодател насърчава свой служител да мами клиенти или конкуренти в негов интерес. Понякога сме се натъквали на



компании, в които собствениците са обучили хората си да подвеждат клиенти, да подготвят фалшиви отчети за одиторите или дори да мамят за такива неща като теглото на камъните. Имахме един доставчик, който седмици наред ни носеше партиди с камъни, опаковани като таблетки, запечатани в пластмаса по такъв начин, че ни беше много трудно да проверим точното тегло на камъните, без да ги размесим.

Той ни беше предложил да ни снабдява с предварително подбрани рубини, които впоследствие можеха лесно да бъдат поставени в една гривна например, за която бяха необходими пет маркиза - шлифовани във формата на лодчици камъни, подредени в редица. И петте камъка трябваше да притежават един и същ оттенък и да са шлифовани съвсем еднакво. За ца се постигне, това изисква сериозен труд и обикновено се извършва от висококвалифициран майстор с изключително точно око за цвят. Този вид зрение, способността да разграничаваш най-фини нюанси, е качество, което при повечето хора трудно се съхранява след четиридесетгодишна възраст. Възприемането на цветовете започва да се влошава много преди това, и че един наистина вещ експерт в подбора на камъни се намира много трудно.

Както и да е, ние бяхме благодарни за предложението да ни се доставят комплекти от предварително подбрани камъни и си помислихме, че това е добра сделка и за доставчика, тъй като щяхме да го насърчаваме всеки път, когато дойдеше време за изпълнение па по-голяма поръчка, купувайки неговите комплекти. Първоначално не отчетохме факта, че няма да ни е възможно да установяваме точното тегло на камъните, след като са в пресовани пластмасови опаковки, но все пак, както си му е редът, претеглихме няколко напосоки.

Измамата се осъществяваше по много хитър начин. Теглото на всеки отделен комплект камъни бе завишено с един и същ процент - незначителен, но твърде доходен процент в един бизнес, където процент или два на продажба могат да представляват цялата ви печалба. Нали разбирате, количеството пари, които сменят своя притежател във всяка сделка, включваща хиляди камъни, е толкова огромно и се движи тъй бързо, че ако спестите и един процент, това може да удвои печалбата ви в края на годината. Тъй че измамата се разпростираше над хиляди набори камъни, вместо къде-къде по-големият риск да се завиши драстично теглото само на няколко комплекта.

Ние си замълчахме, за да видим дали доставчикът ще продължи, и той го стори. Безмълвно водехме строга отчетност на завишените тегла и внимателно складирахме всеки пластмасов лист със стотици запечатани в него рубини. Накрая поканихме доставчика да огледа записаните стойности заедно с нас и да си оправи фактурите, след което постепенно сведохме поръчките му до нула.

Главната идея тук е глупостта да учиш на нечестност хората, които работят за теб. Колко наивен трябва да е човек, за да вярва, че някой, когото е обучил да мами за него, след време няма да измами и самия него. Години по-късно същият този доставчик имаше сериозни проблеми с вътрешни кражби, които всеки път му струваха десетки хиляди долара. А собствениците -двама братя, с всяка изминала година ставаха все по-нещастни, обременени с лични проблеми, неуспешни бракове и подобни.

Този вид униние или депресия е пряк резултат от отпечатък, посят във вашия ум заради това, че сте поощрявали вашите подчинени да не бъдат докрай почтени във всички сделки, които са сключвали във ваш интерес. А доверието и радостта в работата идват, когато насърчавате почтеността у всеки служител във вашата фирма - от най-висшия до най-нисшия.

Бизнес проблем №25. Хората около вас - било то колеги или управители, клиенти или доставчици, никога не вярват на думите ви, макар че вие казвате истината.

Разрешение. Повечето от нас са послъгвали заобикалящите ни в корпоративния живот. Няма спор, виновни сме, но е срамно да те пипнат, както ни се е случвало. А и като не е за нещо важно, хората не се впечатляват особено. Какво толкова, човещина. Тук обаче говорим за нещо друго. Вие казвате самата истина, но никой не ви вярва. Знаете колко оскърбително може да бъде едно такова положение, но когато от време на време се опитате да възнегодувате, колкото повече се разпалвате, толкова повече засилвате съмненията на другата страна във вашата искреност.

Важно е да осъзнаете, че впечатлението, което създавате у отсрещния, не може да произхожда от вашата настояща честност. Едно от правилата за менталните отпечатъци гласи, че тяхното съдържание трябва да съответства на техния резултат. Тоест вие никога не можете да получите



отрицателен резултат - някой да си помисли, че го лъжете, от положителен отпечатък - породен от това, че вие сте съзнателно честни. По-скоро отказът да ви повярват произтича от отминали прояви на нечестност, дори от сравнително незначителни форми на непочтеност и от отпеча-1ъците, оставени от тях във вашия ум.

Решението в такъв случай е да бъдете изключително точни в думите си. Не забравяйте какво всъщност означава да лъжеш. Да създадеш у някого впечатление за даден обект или събитие, което не съответства точно на впечатлението, което вие самите имате за същото. Тъй че абсолютната честност в думите ви всъщност трябва да гарантира, че впечатлението, което казаното от вас оставя у вашия събеседник, съответства напълно на впечатлението, съществуващо в собствения ви ум. Това е доста по-трудно, отколкото обичайния смисъл, който влагаме в понятието „честност". Но ако го спазвате достатъчно дълъг период от време, ще видите как вашата благонадеждност ще бъде оценена по достойнство както във фирмата, така и на пазара на вашата продукция. Това е страхотно усещане, а и носи безспорна печалба.

Бизнес проблем №26. Каквото и съвместно начинание да предприемете - групов проект, партньорство в преследването на обща търговска цел или сливане на вашата компания с друга, то винаги се оказва неуспешно.

Решение. Отново пътят към разрешаването на този проблем е малко по-различен от онова, което може би очаквате. Изненадващо, той няма много общо с това, да съберете всички участници в една стая и да се опитате да ги убедите, че трябва да работят по-добре помежду си. По-скоро трябва да бъдете много внимателни - за кой ли път, - да бъдете напълно искрени. Когато описвате нещо на други хора, винаги се старайте начинът, по който го правите, да създава у тях съвсем точно впечатление за това, как самите вие го виждате. Т.е. като резултат от вашите думи другата страна неизменно да постига онова разбиране за даден обект или събитие, което самите вие имате.

Казват, че истината стои на два крака, а лъжата на един. Този вид съвършена вътрешна честност и особено вашата осъзнатост, че сте напълно честни, води до голям покой в ума и поражда във вашето подсъзнание отчетливи отпечатъци, които впоследствие изплуват в съзнателния ви ум като усещане за могъщ съюз и успех във всяка корпоративна инициатива, която бихте могли да предприемете с ваши съмишленици.

Бизнес проблем №27. Работите в отрасъл, където хората доста често се лъжат един друг.Разрешение. Това е широко разпространено оплакване, което, убеден съм, сте чували от хора,

работещи н най-различни делови сфери. „До гуша ми е дошло от юристи. Всички, които съм срещал в този бизнес, дори собственият ми шеф, са измамници." Или: „Всички в музикалния бизнес само се чудят как да те оберат." Или: „Бижутерите до един са пълни мошеници."

Можете да избегнете този свят около себе си по пече познатия начин - ако самите вие сте напълно почтени във всички свои делови начинания. Тогава ще започнете да срещате все по-малко и по-малко хора, които биха пожелали някога да измамят вас или другиго. Защото всеки потенциален лъжец, с когото влизате в някакъв вид отношения, е резултат от отпечатък, оставен от вас по-рано, докато самите вие още ие сте били напълно честни.

Бизнес проблем №28. Вашият шеф често разговаря с вас по оскърбителен начин.Решение. Този конкретен проблем може да бъде избегнат, ако полагате съзнателни усилия да

контролирате гнева, който заплашва да ви завладее в дадена ситуация. Например, когато вашият шеф ви говори оскърбително. Ако изучавате сериозно древните книги па Тибет, едно нещо ще ви порази особено силно. Естествената реакция на негативно изживяване оставя точно такъв отпечатък, който ви принуждава да преминете повторно през абсолютно същото изживяване. С една дума, когато се ядосате на шефа си, защото се е държал оскърбително, вие нанасяте в своя ум точно този отпечатък, който ще ви застави да видите как същата личност ви оскърбява и занапред.

В такъв случай оттеглянето от тази война трябва да бъде едностранно. Често ставаме свидетели на това, как незначителни конфликти по света се разрастват в сериозни проблеми, когато отделни лица, групи или цели страни отказват да разкъсат този порочен кръг на насилие. „Око за око, зъб за зъб." Идеята тук с да отстъпите, да се откажете от насилието дори другата страна още да не е приела да последва примера ви. Вие отказвате един път, два пъти или дори сто пъти да отговорите на оскърблението с оскърбление и по този начин отстранявате от ума си онези отпечатъци, които са причина всичко това да продължи. Порочният кръг на насилието е разкъсан.

Както често на шега казвам на моите приятели, това е начинът да очистите от офиса си онези,



които ви лазят по нервите. Не като ги гръмнете или нещо подобно, а като откажете да подхранвате съществуващата помежду ви неприязън. Ако достатъчно дълго сте добри с онези, които ви оскърбяват, ако откажете твърдо да отвръщате на злото със зло, тогава ще видите как тези хора постепенно, но неизбежно си отиват от живота ви. Внезапно ще бъдат преместени в друг град, привлечени в друга компания, ще се пенсионират рано, какво ли не. Мога честно да заявя, че след години прилагане на този принцип в „Андин Интернешънъл" успях да постигна такова положение, в което за мен беше удоволствие да работя по цял ден с всеки един от отдела, който ръководех. Ходехме на работа с радост и разбира се, отделът ни стана много доходен. Когато талантливи хора действително заработят в пълно съгласие и лична хармония, веднага изчезват половината от проблемите, които пречат на една компания да осъществи своя истински потенциал.

Бизнес проблем №29. Установявате, че годините, прекарани в света на бизнеса, не са пощадили външността ви.

Решение. Може да изглежда глупаво да включваме това в изброяваните бизнес проблеми, но всеки, който е пребивавал в корпоративния свят известен период от време, може да ви го каже - честно или не - вашата външност играе немалка роля в определянето на длъжността и заплатата, която ви се дава.

Ако сте били доста дълго в дадена компания, знаете също, че във времето като че ли целият корпоративен стил на живот има определено отрицателно въздействие върху външността на човека. Младите хора, току-що постъпили на работа след дипломирането си в съответните учебни заведения, изглеждат лъчезарни и привлекателни, но след няколко години усилна работа в реалния живот се сдобиват с първите бели коси, растящи шкембета и масивни задни части. Вие сте склонни да го отдадете на напрегнатия начин на живот - оставане по нощите, за да приключите спешна поръчка, постоянни командировки, емоционални върхове и спадове, следващи повратностите на вашата изменчива съдба в света на бизнеса. Въобразявате си, че ако нещата се поуспокоят, ще можете да възвърнете привлекателната си външност, но така и не получавате шанс да установите дали надеждите ви са основателни.

Решението тук е малко неочаквано, но работи. Трябва с изключително усърдие да наблюдавате собствения си ум дори за най-слабите следи на гняв към друг човек. Древните тибетски книги гласят, че ако подходите наистина сериозно към това решение, трябва да отстъпите крачка назад от гнева и целенасочено да се стараете да избягвате това състояние още преди причините, които го пораждат, да се съберат ведно. Характерни причини за гнева се явяват емоциите в момента, когато сте разстроени за нещо, но все още не сте се ядосали.

Тъй че, ако искате да станете експерти по избягване на гнева, трябва да овладеете до съвършенство умението да не се разстройвате от нищо. Избягвайте гнева, като не допускате неговата прелюдия, която нарушава порядъка на нещата или ви изважда от равновесие по някакъв повод - било то малка катастрофа с поръчката за важен клиент или неочаквано задръстване на път за важна делова среща. Последователното избягване на гнева в дългосрочен план води до нанасяне на много интересни отпечатъци във вашия ум, които ще ви заставят да се възприемате и да видите как другите ви възприемат като особено привлекателни. Годините на корпоративния живот може да си минават, но вие сякаш сте неуязвими за възрастта. Това е далеч по-евтино от евентуални инвестиции в екзотични кремове, фитнес програми и всякакви видове козметична хирургия.

Бизнес проблем №30. Независимо от това, колко добре се справяте с работата си, хората около вас вечно ви критикуват.

Решение. Решението на този въпрос е с подчертано внимание да следите как вашите действия и думи влияят на околните. А това означава, че преди да изречете или да извършите нещо, трябва добре да помислите как то може да се отрази на останалите във фирмата. Има една древна будистка книга, която се казва „Съкровищницата на висшето познание", написана преди повече от шестнайсет века. Тя гласи, че в основата на всяко добро дело лежи една от следните две характеристики - вие или се стараете да постъпвате така, че да се гордеете със себе си, или се стремите да действате така, че другите да изпитват гордост, и то основателна, от вашите постъпки. С други думи, вие почти винаги посявате в своя ум много добри отпечатъци, когато полагате целенасочени усилия да съхраните чувствителността си към това, дали вашите действия се отразяват по здравословен, положителен начин па вас и на хората, които ви заобикалят.

Тук трябва да кажем няколко думи за американския образ на младия напорист ръководител.



Рязък, неуморен и неизменно презрителен към онези наоколо, които не успяват да поддържат шеметното му темпо. Много е важно да си дадете сметка, че такива хора живеят за сметка на добрата енергия от миналото -стара енергия от стари отпечатъци, които ден след ден с всеки техен дъх и миг живот се износват, изчерпват. Тяхното настоящо арогантно, непочтително поведение, тяхното нежелание да си дадат сметка за въздействието, което собствените им думи и действия имат върху околните, може да посади в съзнателния им ум единствено семена, които ще ги заставят да видят как, докато се издигат в бизнеса си, ще бъдат критикувани от все повече хора.

Не забравяйте, че не пренебрежителността към чувствата на другите ви превръща в пряк обект на критика, макар че може да ви се стори, че механизмът е именно такъв. По-скоро проявата на неуважение нанася в ума на младия ръководител отпечатък, който попада в подсъзнанието, остава там, докато набере сила, и после се връща в съзнателния ум като усещане за обект на чужда критика. И обратното - ако ви безпокои проблемът, че ви критикуват твърде често, най-важното, което можете да сторите, е съвсем осъзнато ден след ден да преценявате с повече загриженост как вашите постъпки и думи могат да въздействат на онези, които работят заедно с вас от сутрин до вечер.

Бизнес проблем №31. Проектите, които спускате на подчинените си, никога не се изпълняват.Решение. Отпечатъкът, който причинява този конкретен проблем, може да бъде обезсилен,

ако се погрижите да облекчите работата на хората около себе си. Ако даден сътрудник има нужда от достъп до информационните системи на ръководството, вие сте неговият застъпник пред собствениците, за да му съдействате дори оказаната помощ да бъде за сметка на ръководения от вас отдел. Ако друг отдел се нуждае от няколко допълнителни работници, за да приключи с даден проект същата седмица, вие ги предоставете с радост - и между другото, не им пращайте некадърниците. Дайте им най-способните си хора. Ако ваши колеги разчитат да им предоставите няколко важни за тях цифри, за да завършат текущия си отчет, погрижете се да ги получат дори ако нужните за това извънредни часове са част от онези, които ви трябват, за да свършите собствената си работа.

Отпечатъците, които се получават вследствие на този вид поведение, са твърде силни и не след дълго вие ще видите, че работата, която заръчвате, не само се вмества в бюджета и в сроковете, а се отличава с качество, далеч надхвърлящо вашите очаквания.

Бизнес проблем №32. Бизнес проектите, с които се заемате, първоначално вървят гладко, но после зациклят.

Решение. Този проблем, също като повечето, разисквани тук, представлява следствие от ментален отпечатък, за чието наличие може и да не предполагате, но ако се позамислите над него дори за кратко, ще мидите, че той е от значение. В тибетската традиция древното познание съществува специална практика, наречена медитация на признателността, която може те да изпълнявате.

Седнете на стол в някое тихо кътче на фирмата, където сте сигурни, че за пет-десет минути ще останете на спокойствие. Знаете къде да го откриете, макар че подобни местенца там са рядкост. Спомнете си всички хубави мигове в живота си и си помислете за хората, които са ви помогнали те да се случат. Може би специфичните умения, които прилагате в работата си, са плод на огромните усилия на друг човек, който ви е обучил на тях. Може би оттогава са минали години. И все пак не смятате ли, че този ваш наставник би се зарадвал да получи вест от вас, дори най-малък знак на признателност за дара, който ви е подарил и който ви служи така добре?

Чака ли ви някой вкъщи - съпруга, майка или някой друг, на чиито плещи са легнали всички домашни грижи и чието присъствие във вашия живот ви позволява да се посветите изцяло на избраната от вас дейност? Кога за последен път им изказахте своята признателност? Всъщност нима няма около вас цял екип от поддръжници, благодарение на които можете да се озовете в офиса си и да си вършите работата, без да се занимавате с всекидневни дреболии? А жената от химическото чистене? Зъболекарят? Пощаджията? Продавачът в бакалията, чиновниците във вашата банка, човекът, който ви носи сутрешния вестник? Спокойно можете да възразите:, Ами че на тях им плащат, за да вършат тези неща. На никого нямаше да му хрумне да става толкова рано и да се трепе за мен, ако не си получава своето."

Само че се разминавате с истината. Може и да им плащат, но това не променя факта, че тези хора прекарват ценни часове от живота си, незаменими мигове от своите броени здрави години, за



да ви помагат да постигнете своите цели. Сериозна слабост в западното мислене е недостатъчното осъзнаване колко голяма е подкрепата на другите, недооценяването на това, каква голяма част от всичко, което правим, се осъществява единствено благодарение на добротата на хората около нас.

Съществува и пряка връзка между признателността, която изпитваме към другите, и доколко щастлив е животът ни. Щастливите хора в повечето случаи си дават ясна сметка колко много труд са вложили другите за тяхното щастие и комфорт независимо дали този труд им се заплаща, а и това не е нещо, което особено занимава щастливия ум. С други думи, истински щастливите хора като цяло са искрено благодарни за всяка малка добрина, която допринася за тяхната радост. И обратното - нещастните хора увеличават своето нещастие, като избягват всякаква мисъл за това, колко са им дали другите хора, колко са пожертвали - срещу заплащане или не, за да им помогнат да постигнат своето щастие.

В този смисъл, ако действително искате да сте сигурни, че проекти с мощен старт ще продължат да набират скорост, старайте се да засявате в ума си точните отпечатъци, които ще ви покажат как това се превръща в реалност. Отделяйте нужното време и грижа да изразявате своята искрена благодарност постоянно към всички около себе си. Отново не е необходимо отпечатъците да са резултат от някакво конкретно действие, макар че безспорно действието е красноречиво. Главното е да поддържате непрестанно мисли на признателност. Сутрин, свеждайки поглед към купичката със зърнена закуска, наистина да оценявате, че стотици или хиляди хора са жертвали безценни мигове от краткия човешки живот, за да доставят тази храна на масата ви. Този начин на мислене е в неимоверен недостиг в съвременния свят, но започнете ли веднъж, чувството е невероятно. Опитайте!

Бизнес проблем №33. В хода на вашата работа вие често се излагате на въздействието на неблагоприятна среда - неизбежни командировки и работа в страни с нечисти улици; редовни пътувания през райони със замърсен въздух; работа в завод, където продуктът, който произвеждате, включва вредни химикали и още куп от същия порядък.

Решение. Този конкретен проблем има едно съвсем типично решение, което едва ли би ви хрумнало, но всички древни книги са единодушни по отношение на нужната политика. Проучете дали във вашата компания или отдел на което и да е ниво не съществуват прояви на сексуален тормоз или похотливост и направете необходимото, за да ги изчистите.

Една от най-приятните страни от работата ми в „Андин Интернешънъл" беше почти пълното отсъствие на тези всевъзможни форми на тормоз над жени, с които така често се сблъскваме на работното място. От собственика до най-обикновения обслужващ персонал жените бяха уважавани за приноса им в работния процес. Повишаването на техните заплати и издигането им в йерархията изцяло зависеха от качеството на извършваната от тях дейност. Нито един мениджър - от горе до долу, не си позволяваше да превръща която и да било жена в обект на оскърбително поведение - разните там опипвания, похотливи погледи, вулгарни подсвирквания, многозначителни намеци и други от сорта.

Пълното отсъствие на непристойно поведение беше осезателно и благотворно. Нямаше „мъжкарски" вицове за секс и жени, не се използваше неприличен език и цялостната атмосфера по никакъв начин не предразполагаше семейните служители към изневяра в хода на изпълнение на служебните им задължения.

И нека не ви се струва прекалено опростенческо съждението, че замърсяването на заобикалящата ви среда в известен смисъл може да се причини от вашите недотам чисти думи и помисли. Тази идея е толкова чужда на нашия западен мироглед, че звучи почти като детска приказка. Но помислете - за всичко си има причина. Има причина за това, че определени части в страната страдат от замърсяване, а други не. Сега сигурно си казвате: „Естествено че има причина. На някои места има повече коли, повече комини и по-малко строги закони за опазване на околната среда."

Древната тибетска мисъл обаче за пореден път прави строго разграничение между „как" и „защо". Съждението, че в дадена област съществува по-лоша екологична обстановка поради наличието на повече източници на замърсяване, обяснява само как се предизвиква това замърсяване. То обаче не предлага никакво обяснение защо се е случило така, че тези източници на замърсяване се намират именно в тази област точно по това време. Комините замърсяват въздуха, няма спор. Не в това е въпросът. Истинският въпрос, онзи, който винаги сте искали да зададете, но



като деца ви е било наредено да престанете да повтаряте, е: „Защо изобщо тези комини са там, а не някъде другаде?"

И отново разумът се бунтува и заявява: „Що за тъп въпрос? Просто са си там, и толкова!" Но нали науката твърди, че за всичко си има причина. Нима цялото пи западно общество не се основава на принципа, че всяко събитие има рационално обяснение? Очевидно е, че причината за замърсяването е коминът. А причината, поради която този комин въобще се е озовал там? Би трябвало да можем да определим и нея, нали така? Нима фактът, че този комин въобще стои там, сам по себе си не представлява събитие? Нали всяко събитие си има причина, която го предизвиква?

Фактът е, че комините са там, защото вие сте заставени да ги виждате. Принудени сте да ги възприемате - от ментален отпечатък, който се е проявил във вашия съзнателен ум, идвайки от подсъзнанието ви. Вие сте създали и замърсяването, и източниците, които го причиняват, чрез действие, което е, първо, предходно на предизвикания от него резултат и второ, сходно по съдържание на същия този резултат. А хилядолетната мъдрост на забележителни мислители от другата страна на света казва, че замърсената или зловонна среда се предизвиква от една твърде специфична причина - сексуалните маймунджилъци.

Не е нужно да вярвате - просто опитайте. Изкоренете подобни прояви от своята фирма - поведение, което и без друго накърнява духа в компанията, и вижте дали екологията на мястото ще се подобри. Око да види, ръка да пипне.

Бизнес проблем №34. Хората около вас постоянно ви подвеждат. Вие им възлагате работа и никога не сте уверени, че ще я доведат до успешен край. Налага ви се да давате една и съща задача на трима различни служители, за да сте сигурни, че ще е изпълнена, при това самите вие трябва постоянно да проверявате и най-малката подробност - един твърде изтощителен и неефикасен начин на работа.

Решение. За пореден път едно от главните действия, които можете да предприемете, за да си осигурите възприятието и съответно съществуващата реалност за надеждност на вашия персонал, е самите вие да бъдете постоянни и надеждни в съвсем конкретен смисъл - в своя брак или в сходни семейни задължения. Днес не е модерно да се говори много за такъв вид надеждност, но според закона за скрития потенциал на нещата и менталните отпечатъци от нашите действия, това е една от най-важните стъпки, които можем да предприемем, за да си осигурим стабилност в личния и в професионалния живот.

Израснах в дните на войната с Виетнам и съпътстващите я протести срещу нещо, което смятахме за глупави идеи на предишното поколение, включително институциите на войната и добиването на собственост върху друг човек чрез брак. Моята майка бе сред първите в града, които се разведоха, и си спомням как й се налагаше да плаща за това своето решение. Беше принудена да понася осъдителните погледи и одумванията в квартала, да се бори за оцеляването ни като самотна майка.

Съчетаването на брак по прищявка и впоследствие лесен развод без излишни драми, често когато вече са се появили деца, осъдени да страдат, е действие, което оставя твърде негативни отпечатъци в ума ни и драстично засяга нашите възприятия за всяка част от света около нас. Великите книги на тибетската Мъдрост заявяват недвусмислено, че липсата на онова, което бихме могли в нашата западна култура да наречем обществени порядки - елементарният факт, че вървящ по улицата в американски град човек внезапно хвърля картонена чашка на земята, без въобще да се замисли по какъв начин ще се отрази това на идващия след него, - е продукт на нашата придобита неспособност да спазваме задълженията си един към друг. Ако искате надеждни служители, станете сигурна опора за собствената си съпруга и деца.

Бизнес проблем №35. Липсва ви финансова независимост. Не можете да разполагате със себе си - не сте способни да вземате решения, как да се използва спечеленото, без да се посъветвате с други.

Решение. Решението на този много специфичен проблем е да съблюдавате стриктно границите на собствеността и пространството на другите. В корпоративна среда това означава да не черпите ресурс, да речем, от други отдели или мениджъри, без да разполагате с тяхното съгласие, или да предоставяте собствен ресурс на другите в случай на нужда, която вие сте в положение да удовлетворите. С една дума, съдействайте си с останалите мениджъри, за да постигате общите цели.

Концепцията тук е за едно тяло и красноречиво е изложена в будистката книга „Указания за



жизнения път на един светец воин", написана в Азия преди около тринадесет века. Помислете за идеята „моето тяло" или „моето аз". Обикновено сме склонни да отъждествяваме границата му с кожата си. Ако с вас си държим ръцете, тогава „аз" свършва при връхчетата на пръстите ми, а „вие" започва от края на вашите.

При все това, когато една майка има дете, става съвсем очевидно, че възниква ново понятие за „аз" - сега границата на „аз" се разширява и обхваща детето. Всяка вреда, нанесена на детето, е нанесена и върху майката, която реагира като разярена тигрица. Вашето определение за „вие" също се разширява, когато си купите кола, тъй като това означава нови месечни вноски, които ще глътнат значителна част от заплатата ви. Във всекидневието на Ню Йорк това се изразява чрез реакцията ви, когато видите банда тийнейджъри да вършеят из махалата, да пробват вратите на колите и да надзъртат през стъклата към задните седалки. Вчера за вас това е било дребно нарушение и вие бихте могли да споменете за него на охраната при влизане в сградата. Днес обаче, щом същите тези юнаци се приближат до вашата нова кола, това вече е възмутително и току-виж сте се втурнали на улицата, за да им попречите или притеснен, да извикате полиция.

Въпросното „аз" може и да се свива. Даден хирург например ви заявява, че единият ви бъбрек е обхванат от рак и трябва да бъде отстранен, тъй че след известна вътрешна борба вие започвате да се разграничавате от този бъбрек. Преминавате през процес, който започва с мисленото му отделяне от онова, което наричате себе си, докато в деня на операцията вече сте напълно примирен с неговото окончателно отстраняване от „аз".

„Аз" в смисъл на „моите интереси" в една голяма компания също може да се свива или разширява. Сигурен знак за здрава компания е положението, в което значението на „аз" за всеки мениджър на отдел се разпростира, за да обхване и останалите отдели. Каквото е добро за вашето подразделение, е добро и за моето, тъй като става дума за една компания. Важно е да си дадете сметка, че това не е измислица, след като сте успели да разширите изкуствено своето „аз" до едно - собственото - подразделение само защото някой друг в определен ден ви е обявил за негов ръководител. Значи сега нищо не ви пречи също тъй изкуствено да се заставите да разширите своето „аз", така че да включва три отдела.

Какво представлява „аз", е решение, което вземаме във всеки един момент от живота си и свеждането му до онова, което, изглежда, представляват „вашите" непосредствени занимания. Според древната мъдрост на Тибет то е източникът на всички лични и корпоративни беди. Не ме разбирайте погрешно. Не става въпрос за някаква отвлечена вьзвишеност. Това са неща с безспорна практическа насоченост. Всички ние изпитваме порив да бъдем независими както финансово, така и организационно. За да постигнете тази независимост, трябва да бъдете изключително последователни в предоставянето на част от своите ресурси на останалите около вас в организацията. Свикнете с тази мисъл. Нищо не идва от нищо. Каквато и степен на независимост да постигнете, тя е усещане. И поради тази причина е реалност, предизвикана от отпечатъци, нанесени във вашия ум в зависимост от това, доколко леко, съзнателно и с готовност споделяте своите ресурси с останалите във фирмата.

Бизнес проблем №36. Във всекидневните ви бизнес дейности хората около вас - клиенти, доставчици и служители, се опитват да ви подвеждат.

Решение. И отново е възможно изобщо да не сте предполагали, че проблемът може да се реши по този начин. Всички знаем колко е тягостно, когато изпаднем в положение да не сме наясно доколко можем да се доверим на казаното от отсрещната страна. Наш клиент ни уверява, че дадено плащане ще се извърши до определена дата, а впоследствие ние разбираме че сумата изобщо няма да бъде преведена в рамките на определения срок и че клиентът е знаел това от самото начало.

Доставчик ни убеждава, че суровината, която ни е необходима, за да изпълним важна поръчка за един от нашите основни клиенти, ще пристигне навреме, а после ние установяваме, че компанията дори не разполага с тези запаси или още по-лошо - имала ги е, но ги е предоставила на наш конкурент, и то на същата дата, защото той им е предложил по-висока цена. Сътрудник излиза от съвещание във вашия офис със задача, която е основната част от по-голям проект. Тя е изпълнявана и по-рано, тъй че вие контролирате процеса, като само от време на време се осведомявате за хода на работата и всеки път получавате уверения, че неговата част върви добре. После идва денят за предаване на проекта и вие разбирате, че се налага да закъснеете, защото въпросният сътрудник не си е свършил частта и всъщност не е свършил почти нищо през



изминалото време.Можете да преустановите този модел на взаимоотношения, в който хората ви подвеждат, като

действате на два фронта. Първо, бъдете изключително предпазливи да не ставате жертва на собствената си гордост. Корпоративният живот е стремителен и жесток. Звездите изгряват бързо и падат отвисоко, тъй че би трябвало гордостта да не е често бедствие в компаниите. Бизнесмените са сред най-интелигентните и талантливи хора на Запад, но по този въпрос, изглежда, имат бяло петно в съзнанието си - неспособност да контролират емоция, която е твърде нежелана в тази сфера, където единствен лош ден може да ви превърне от преуспяващ шеф на отдел в „опитен мениджър търси начална ръководна длъжност".

Може би най-сериозният проблем с гордостта е не колко неприятна е тя за околните, а по-скоро колко пагубна е за собственото ви развитие. Една мъдрост на тибетските пастири гласи, че „тревата през лятото винаги и избуява първо по ниските ливади и едва тогава поема към подножието на снежните върхове". Идеята е, че човек без гордост - смиреният човек, умее много по-добре да изслушва другите, без значение къде точно се намират те на корпоративния тотемен стълб, и използва онова, което научава за успеха, за още повече от зелените банкноти.

За нас винаги съществува потенциал да научим нещо от всеки, когото срещнем на работното място, само да отворим уши и да слушаме какво ни се казва. Това съвсем не означава, че сте длъжни да приемате всяко вятърничаво предложение, което получавате от хората в офиса. В крайна сметка вероятно сте стигнали дотук, защото ви бива да вземате някои добри решения. Все по-често обаче ще научавате нещо от своите подчинени, което още не е изкристализирало в собственото им съзнание - самия ход на мислите им, фрагменти от решения, които, събрани в едно, трябва да предложат по-цялостна стратегия в собственото ви мислене. Стига да сте с открити сетива през целия ден, докато обикаляте своя отдел или подразделение, за да събирате късчетата от всички идеи, които чувате.

Вторият капан, който трябва да избягвате, е да живеете за признанието на другите. На определен етап от своя личен и корпоративен живот всеки човек е длъжен да израсне до степен, да върши онова, което е добро и правилно, не защото някой друг ще му благодари и ще го похвали, а просто защото е нещо, което трябва да се свърши, а той е в най-добрата позиция за това. Всъщност можем да заявим следното. Колкото по-добри мениджъри или администратори сте, толкова по-малко се нуждаете от признанието на останалите. Майките се грижат за малките бебета, защото именно те са. които трябва да го вършат точно в това време, и се научават да живеят без всякаква надежда за пряк израз на благодарност или на признание от страна на онези, на които служат.

Действително способните мениджъри и ръководители в една компания по-скоро търсят начини да удостоят с внимание чуждите заслуги. В идеалния случай това не е просто поредна корпоративна стратегия, а действително възприемане на ситуацията. Те са много чувствителни за постиженията на околните и им отдават дължимото за приноса не защото това е добър начин да се мотивират служителите и прочие, а защото съвсем искрено признават, че и тези около тях, а не само те лично, играят важна и неотделима роля в успеха на компанията - дори в тяхната привидно по-ограничена позиция на машинни оператори или портиери.

Откажете се от навика да се надявате на признание или похвала. Свикнете да търсите усилено възможности вие да отдавате признание и да отправяте похвали към околните. И един прекрасен ден вече никой във вашия свят - бил той клиент, доставчик или работодател, няма да се опитва да ви заблуждава. Отново това е ефектът от отпечатъка, оставен от вашите целенасочени усилия, честно да оценявате приноса на околните.

Накрая трябва да подчертаем, че не се налага да бъдете неискрени или да измисляте разни извинения за това, че отправяте похвали или оказвате признание там, където не са заслужени. Идеята е, че ако работите в някаква компания - без значение колко голяма, тя едва ли би могла да действа на което и да било ниво без скромната отдаденост на определено ядро служители, на хора, които години наред се трудят за вас, но го правят тьй скромно и непринудено, че вие дори не забелязвате колко много допринасят те за вашия успех. Една от особеностите на корпоративния, а и на личния живот е, че колкото по-дълго ни служи някой и колкото по-близо до нас се намира, докато го прави, толкова по-малко сме склонни да признаваме и да възнаграждаваме неговите усилия. Така де, спомнете си кога за последен път се прибрахте у дома с букет рози, шоколадови бонбони или нещо подобно.



Бизнес проблем №37. Никой в компанията не се отнася с уважение към онова, което казвате. Всяко ваше предложение се пренебрегва като глупаво или безполезно.

Решение. Всеки, който прекарва доста време на масата в залата за съвещания на борда на директорите в голяма компания, ще оцени този съвет. Понякога това става толкова очевидно, че ви хваща страх да не откачате. В понеделник имате шестчасово заседание на борда, което продължава и през обедната почивка. Шефът заявява: „Като свършим, можете да починете и хапнете в ресторанта надолу по улицата, аз плащам", но после в отдела ви настъпва криза, защото цели шест часа, докато сте били в заседателната зала, никой не е могъл да се свърже с вас, а през това време... Картинката ви е ясна, но сега не става дума за това.

Шефът ви пита за предложения как да се спестят средства през настоящото тримесечие. Изложената по-долу размяна на реплики е действителна. Един от участниците, който в този момент се ползва с благоразположението на шефа, заявява: „Хайде да опитаме да използваме разпечатките от стари отчети на компанията за чернови. Да убедим хората да не взема: нова хартия за водене на бележки от ксероксите, а вместо това до всяка машина да сложим кутия със стари компютърни разпечатки, за да могат хората да ползват тях."

Шефът последователно спира поглед върху участниците. Всички изглеждат съгласни с предложението, макар повечето от нас да си мислят, че това една ли ще спести чак толкова средства, ако всеки ден някой трябва да обикаля офисите и да разпределя използваните разпечатки. Както и да е, икономията си е икономия.

„Добра идея - заявява той. - Някой друг?"Аз вдигам ръка. „Какво ще кажете да сложим специална постелка на пода в асансьора, за да

събира ситните диаманти, които падат от обувките на служителите на излизане от компанията? Всеки ден виждам такива, като си тръгвам от офиса. Иначе чистачките вечер просто ги изсмукват с прахосмукачката заедно с другия боклук и ги хвърлят."

Виждате ли, в пакетите, които постоянно използвахме, имаше хиляди диаманти и някои от тях бяха наистина малки. Толкова малки, че ако кихнете здравата, блъснете някоя купчина с кабела на телефона, докато се облягате назад, седейки на стола си, или някой хвърли молив на бюрото ви, немалка част от тях могат да се устремят към пода. Щом се ударят в твърдата повърхност, те започват да се държат загадъчно. Отскачат във всички посоки, пързалят се или се втурват из стаята към последното място, на което бихте успели да ги откриете.

Когато това се случи с шепа малки камъни, вие се изправяте внимателно, в случай че някои от тях са кацнали в скута ви, и после на пръсти се отправяте към ъгъла за малката метличка. Ходенето на пръсти се налага, за да не би камъчетата, които са се приземили с острата си част нагоре, да се забият в подметките ви и заедно с обувките ви да минат през охраняваната врата и да се озоват в тоалетната или в асансьора, където по неизвестна причина много от тях, изглежда, скачат. Та затова предложих да сложим специална постелка в асансьора.

Тогава вие заставате на четири крака и започвате да лазите по пода наоколо, което никой не смята за глупаво, защото и той прави същото, когато изпусне някой камък. Започвате да метете много внимателно или се навеждате още по-ниско, за да постигнете нужния ъгъл, под който окото ви ще улови пробляс-нането на загубения дребосък дори и да се намира на няколко стъпки от вас. Тъй като и най-твърдото от всички познати на човека вещества притежава най-високия индекс на пречупване от съществуващите материали, следователно и най-висока отражателна способност, диамантът има толкова характерен отблясък при съприкосновение с падаща отгоре му светлина, че никой с отношение към тези скъпоценни камъни няма да го сбърка.

Можете да си вървите по застлания с килим коридор между директорските офиси, да зърнете този отблясък някъде там в ъгъла, да се наведете и бръсвайки с пръст грапавата повърхност, да поемете в дланта си невероятно малък диамант. Това се превръща просто в рефлекс, в инстинкт. Помня, че точно пред зданието на „Интернешънъл Пейпър" на 45-а улица и на „Авеню ъв ди Америкас" имаше тротоар, направен по специален начин. В цимента, още преди да се е втвърдил, бе сложен някакъв блестящ прах. Докато вървях към къщи, този тротоар направо ме побъркваше, защото задействаше инстинкта ми „блясък на елмаз на пода" и всеки път неволно се навеждах, за да вдигна горката заблудена овчица.

Все пак те невинаги ви бляскат в очите, тъй като не всеки път се намират под необходимия ъгъл спрямо горното осветление, тъй че ви се налага да пометете - много внимателно и бавно -



целия под. После замитате събраното в един ъгъл, клякате и почвате да се ровите напосоки в нечии косми и частици пърхот, които наподобяват някои съвсем малки камъчета, парченца вчерашни пържени картофки, големи кламери и скобки, под които може да се е скрил някой беглец. И всички тези камъни - отпреди около три седмици, които тогава не сте успели да откриете. Никога не намирате всички изпуснати, а някои от тях винаги стигат до асансьора.

Шефът се завърта на стола си - той единствен има такъв въртящ се стол, естествено, никога не съм можел да проумея защо - и изръмжава: „Не съм чувал по-тъпо предложение, Роуч." Има един такъв трик - както седиш в края на масата по време на заседание, изведнъж ставаш невидим, та в този миг аз реших да прибягна до него.

„Хрумна ми нещо - замърква една особа, дето вече цял месец се ползва с благоволението на шефа. - Нали се сещате за онези шоколадови блокчета, дето по празници ги връчваме на доставчици и клиенти. Върху тях пише „Андин". Май са бая дебели. Какво ще кажете, щом ги получим, да ги развиваме, да изстъргваме от тях около милиметър и половина и после от останалия шоколад да правим нови блокчета?"

Шефът се обляга назад с тържествуващо изражение и се втренчва в нея. Ние пък не можем да разберем това шега ли е, или не (не беше), тъй че се мъчим да изглеждаме безпристрастни, докато шефът не обяви „тъпо", при което ние почваме старателно да кимаме, или „блестящо" - кимаме по-бързо, с още по-голям ентусиазъм.

Сигурно предполагате как свършва цялата история. Не минава и седмица, и портиерите започват да слагат в асансьорите едни такива постелки - черни, гумени и покрити с фини влакна. Грохнали, вие точно си тръгвате, свели глава като пребито куче, но пак по инерция оглеждате пода на асансьора за изгубени камъни.

„Ей, момчета, какво правите?" - питате вие. „Слагаме тук тези нови постелки, идеята си я бива. Знаете колко дребни камъчета се набиват в подметките на хората и попадат в асансьора! Сега вече ще се задържат в тези постелки. Всяка вечер ще ги събираме и заедно със златните стърготини ще ги връщаме във фабриката, тъй че ще се озоват обратно в елмазния отдел, а не в прахосмукачките на чистачките, които просто ги изхвърлят с боклука." „Аха-а! - възкликвате вие. – Наистина хитро! Чия е идеята?" „На шефа... той е голям мозък."

Това доста потискащо възприятие е провокирано от определен тип отпечатък, който се нанася чрез безполезно дърдорене. Интересно е, че мъдрите книги на Древна Индия и Тибет, написани преди хиляди години, определят подобно бръщолевене като „охотно и доволно отдаване на безполезни разговори за секс, престъпност, война и политика". Хората често ме питат как имам време да ръководя всички проекти, които се осъществяват по целия свят. Отговорът е, че аз съвсем съзнателно се опитвам да избягвам празните разговори. Става въпрос за всички онези часове, които хората прекарват на чашка кафе и вестник в разговори за всякакви световни събития и личности, които нямат нищо общо с тях и на които не могат да влияят по никакъв начин.

Вие можете да изразите мнение по всяка новина от което и да било телевизионно шоу, вестник или списание; да се изкажете едва ли не за цялата останала развлекателна част от програмите на радиото и телевизията, почти за всичко, което някога сте казвали на друг за някой трети, когато единственото, което сте искали да правите, е да слушате себе си. Добра проверка на това, доколко дадена новина във вестник или списание е съществена за вас, представлява тридневният тест. Три дни, след като сте прочели от кора до кора някой водещ вестник, тъй като полетът ви е закъснял и най-накрая ви се е открила възможност за това или нещо от сорта, пробвайте да седнете и да запишете информацията, която все още помните.

Ще установите, че от целия вестник в главата ви са останали най-много една-две статии, и то съвсем не в подробности. Тогава какъв е смисълът изобщо да ги четете? Възможностите на ума са забележителни, но не безкрайни. В главата ви, също като в паметта на компютър, пространството за повече информация е ограничено.

Будизмът високо цени мълчанието, и то по съвсем конкретни причини. Ние имаме обичай, на който ще се спра по-нататък, да се отдаваме на уединение, което продължава, да речем, от няколко дни до няколко седмици. Това е период, в който вие съвсем съзнателно се стараете да не говорите нищо. Повечето хора в Америка и в другите западни страни никога не са опитвали да осъществят нещо подобно освен в изключителни ситуации - при ларингит или няколко самотни дни у дома в болнични, примерно. Вероятно в съзнателния ви живот не е имало повече от един или два дни, в



които да не сте разговаряли с някого. А в преобладаващата си част това говорене, както ще имате възможност сами да се убедите, когато пробвате да се отдадете на подобно мълчаливо уединение, е просто ненужно и само отвлича вниманието ви от важните дела.

Мълчаливото уединение, в което оставате насаме със себе си, е изключителен метод за постигане на важни прозрения относно състоянието на вашия бизнес. Но затова ще говорим по-късно. На този етап стига да кажем, че отпечатъкът, който ви принуждава да видите, че ви пренебрегват дори когато правите добро предложение, не е нищо друго освен резултат от водене на безполезни разговори. И ако ви се струва, че това е проблем, който се проявява често в живота ви, тогава бъдете внимателни много повече от останалите и не допускайте да се впускате в лекомислени разговори.

Бизнес проблем №38. Чувствате, че все повече губите вяра в собствените си сили. Преди време сте били самоуверени, а сега - точно обратното.

Решение. Този проблем също може да бъде разрешен окончателно, като се избягват всякакви безполезни разговори. Не само онези, които вече споменахме, а и още една тяхна твърде съществена разновидност. Тя е широко разпространена в деловия свят, където бизнесмени строят грандиозни планове и правят гръмки изявления, след което обаче не полагат никакви усилия за тяхното изпълнение. Това явление се проявява особено ярко на корпоративни бизнес конференции, чиято цел е изработване на плана за следващата година. Часове наред се обсъждат мероприятия и се гласуват резолюции, които на практика не могат да бъдат осъществени, и това е пределно ясно на всички присъстващи.

Тук изобщо не говоря за онази въодушевена свръхотдаденост, която може да прояви един истински предприемач. Нямам предвид и онази необуздана съзидателност на една твърде рядка категория хора, които имат и визията, и знанието как да направят така, че да превърнат своите мечти в действителност. Тук по-скоро говорим за безкрайните недообмислени планове или приказки, които разхищават ресурс и човешко внимание.

И така, за да сте сигурни, че в идните години ще бъдете проникнати от увереност в собствените си сили, старайте се да говорите само за неща, които възнамерявате да осъществите, да не пилеете скъпоценните часове на живота си, дърдорейки щуротии без всякакво реално приложение. Има твърде крехък баланс между неосъществима мечта и проникновение, между фантазия и надежда - и разликата като цяло се измерва с това, дали вие действате, за да въплътите значителен брой от мечтите си в удивителната реалност на бъдещите поколения.

Бизнес проблем №39. Установявате, че не сте в състояние да изживеете своята заслужена почивка. Не ви се удава да се отпуснете и никога не се наслаждавате истински на своята ваканция - същинският отдих не ви е по силите.

Решение. Умението да почивате, да се откъсвате от работата си и истински да се наслаждавате на заслужения отдих отново е нещо, което можете да откриете, ако знаете как да нанесете правилните отпечатъци в своя ум. То не се получава автоматично, не е вродено, нито е дар свише, предоставен само на избраници.

Тези конкретни отпечатъци се посяват отново най-вече, като полагате съзнателни усилия да говорите само за значими неща, принасящи полза, и да избягвате безсмислени и безполезни разговори - било то клюки или глупави идеи и планове, които и без друго въобще не възнамерявате да осъществите. Водеща нишка тук е съзнанието за цел. Идеята е да говорите, когато за това има причина, когато има цел или действие, което трябва да се осъществи. Тогава полученият от вас резултат ще се изразява в чувство за удовлетворение или съзнание за реализация, тъй като живеете живота си пълноценно и претворявате думите си в дела.

И пак не забравяйте, че ако вече сте личности, които говорят само тогава, когато има смисъл, това в никакъв случай не означава, че във вашия ум няма стари отпечатъци, оставени там в миналото, когато сте се отдавали на празни разговори; нито че няма предходни незначителни отпечатъци, пребивавали известно време във вашето подсъзнание, събирайки сила, докато реално ви заставят да се видите като принадлежащи към групата на онези тъжни хора, които са неспособни да се насладят на своя отдих.

Важно е да осъзнаете, че ако не можете да изпитате удоволствие от почивката си, вие самите нанасяте такива отпечатъци. Тяхната сила може да бъде неутрализирана, като внимавате изобщо да не се ангажирате в подобни действия - нито една изречена безсмислена или безполезна дума.



Другите и да могат „да си го позволят" с техния специфичен набор от отпечатъци, вие не можете. Ако ви безпокои конкретен проблем, съответстващ на конкретен отпечатък, тогава вие - не някой друг, а именно вие - трябва занапред да избягвате и най-леко съприкосновение с подобен отпечатък.

Бизнес проблем №40. Установявате, че имате явен проблем с разчета на времето си. Влизате на даден пазар с голяма сума точно преди да падне. Напускате пазар в разгара на бум, който продължава дълго след като сте си изтеглили парите. Вашият нов продукт сякаш винаги се появява в същия момент, в който конкуренцията пуска нещо по-добро. Заявката ви към един от вашите главни доставчици стига до него буквално дни след като въпросният доставчик си е вдигнал цените.

Решение. Тук отново проблемът се състои в онова безполезно говорене, при което отклонявате ресурси, хора и внимание към планове, които - ако се позамислите дори за миг - всъщност изобщо нямате намерение да осъществявате. В такъв случай полагайте целенасочени усилия да изпълнявате онова, което сте обещали, и не говорете неща, които не възнамерявате да изпълнявате.

Бизнес проблем №41. Когато помолите хората да свършат нещо, никой не ви обръща внимание.

Решение. На практика това е разновидност на проблем №37, в който никой не се отнася с уважение към думите ви. Отпечатъкът, причиняващ това положение, както можете да очаквате, се поражда от постоянни празни разговори. Тъй че, ако сте засегнати от този конкретен проблем, трябва да създадете отпечатъци, благоприятстващи неговото разрешаване, като винаги мислите, преди да отворите уста, а когато казвате нещо, внимавате то да бъде смислено и полезно за хората около вас.

Бизнес проблем №42. Струва ви се, че служителите във вашата компания много се карат помежду си.

Решение. Вие сте наясно какви поражения нанасят тези уж незначителни разпри между отделните служители върху успешната дейност на цялата компания. Отдел, в който сътрудниците се подкрепят един друг, на практика няма нужда от строг контрол, докато отдел, в който властва разделението, в който хората непрестанно се препират и заяждат помежду си, представлява изтощителна и нерентабилна среда. Тежката работа сякаш вдъхва сили на хората и укрепва духа на единение. Тежките думи имат незабавно въздействие и водят до изчерпване на енергията както на цялото звено, така и на всеки отделен сътрудник. Почти винаги обедната ми почивка в „Андин" минаваше в опити да помирявам недоволни служители и даже често ми хрумваше, че абсурдната сума, която получавах, ми се плащаше, за да поддържам мира в компанията. И когато усилията ми се оказваха успешни, производството вървеше на собствен ход.

Както вече споменахме във връзка с бизнес проблем №6, разприте в една компания - без значение дали вие се карате с някого, или други двама се карат помежду си, произлизат от отпечатъци, причинени от ваши злонамерени реплики или сплетни, задълбочаващи разединението между участниците. Въпросните двама души може вече да са или приятели, или врагове, или да се познават съвсем бегло, но в резултат на изреченото от вас, насочено към единия или към двамата едновременно, те стават по-далечни, отколкото са били, преди да си отворите устата. За да преодолеете въздействието на този отпечатък, трябва да се откажете от досегашния си начин на поведение и непрестанно - винаги, навсякъде и с всички свои действия, дори и с най-незначителните - да се стараете да помирявате и да обединявате хората.

Наред с тази всекичасна работа на помирител полагайте усилия да не допускате лоши мисли по отношение на когото и да било в компанията. Около вас, както и около всеки началник, винаги ще се намерят поне още един-двама началници, които да са ви се изпречвали на пътя или да са ви играли по нервите. Поради това много често вие не можете да устоите на изкушението да изпитате тръпка на задоволство, щом научите, че някой от тях е загазил дори когато последствията от този факт в крайна сметка ще се отразят неблагоприятно върху останалите в компанията, включително върху вас самите.

Именно този конкретен отпечатък попада в подсъзнанието ви, потъва там за известно време, набирайки сила, и после изплува обратно във вашия съзнателен ум като възприятие за хора от вашето обкръжение, които са в постоянни разпри. Те се карат помежду си, карат се и с вас. Вие тайно злорадствате, когато ги видите да изпадат в беда. Това нанася нов отпечатък, който ви заставя да виждате хората около себе си да се карат - картинката ви е ясна.



Почти всеки лош отпечатък, който посявате в своя ум, впоследствие ви заставя да видите точно онова, което сте се опитвали да избегнете, когато сте нанасяли първоначалния отпечатък. И така, колелото се върти само.

Бизнес проблем №43. Вие живеете в делови и социален климат, в който почтеността не се смята за добродетел, където само глупаците отстояват определени нравствени принципи във всеки един момент от своята кариера - където „добрите момчета винаги са на опашката".

Решение. С тази формулировка започваме да се приближаваме към най-сериозните проблеми в бизнеса, свързани с нравствената чистота на онова, което наричаме светоглед в сферата на вашия конкретен бизнес. Действително, в света на бизнеса виждаме цели отрасли в промишлеността и сектори на пазара, които проявяват по-голямо уважение към почтеността от други. И всеки бизнесмен с опит ще ви каже, че да работиш в такъв отрасъл, ценящ високо честността и справедливостта, безспорно представлява непрестанен източник на вдъхновение. Докато трудът в един ограничен, потискащ свят, в който добротата се смята за глупост, е унизително преживяване. И трябва да си бая дебелокож, за да не усетиш разликата.

Ако се озовете в такава ситуация, важно е да осъзнаете, че продажността, която ви заобикаля, не е нещо, което трябва целенасочено да избягвате с помощта на външни средства. Тоест най-вероятно няма да ви се удаде да избегнете обкръжението на хора, пренебрегващи нравствеността, като промените външните обстоятелства, тъй като не те са факторът, пораждащ наличието на тези хора. По-скоро това са вашите собствени отпечатъци. През последните няколко десетилетия съм наемал буквално стотици хора на най-различни длъжности и някои от тях неочаквано за мен са напускали, но техният брой наистина е незначителен.

Разговорът обикновено протича така: „Реших да напусна компанията." „Защо, какъв е проблемът? Мога ли да помогна с нещо?" „Няма смисъл, еди-кой-си (обикновено някой в близост до въпросния служител с малко по-висок ранг) просто ме побърква. Не мога повече да работя с него. Той не разбира от нашата работа, а и смятам, че мога да се справя много по-добре в друга фирма под ръководството на по-кадърен началник. Всъщност вече бях на събеседване и приех длъжността, която ми предложиха в другата компания. Затова искам да ви уведомя - още две седмици според изискванията - и напускам.", Добре тогава. Виждам, че няма какво да направя. Но се обаждайте и ме дръжте в течение как сте там на новото място."

Всъщност в диамантния бизнес уведомяването за напускане две седмици по-рано се посреща с благодарност. Молите недоволния служител да остане на работното си място, а вие провеждате три телефонни разговора. Първият е със службата по безопасността, за да пратят охранител, който да остане с напускащия, докато човекът си изпразни бюрото, в случай че „отлъчили се" елмази са попаднали в някое чекмедже, докато служителят е заработвал нарастващото си негодувание. Вторият е с отдел „Кадри", за да анулират пропуска му за хранилището. И последният е със счетоводството, за да му напишат предварително чек за последното му двуседмично възнаграждение. Така излиза по-евтино, отколкото да го оставите да си тръгне с няколко брилянтчета в джоба.

Във всеки случай след около три седмици вие се свързвате с доскорошния си служител, за да се поинтересувате как вървят нещата на новата длъжност. В края на краищата няма лошо да поразузнаете как я карат вашите конкуренти. В повечето случаи човекът изглежда успокоен и доволен на новото си място. Молите го да се обади, да речем, след шест месеца, за да шаете как се развиват нещата при него. И после, почти неизменно, чувате съвсем същите оплаквания, които бившият ви подчинен е имал, докато е работил в собствената ви фирма.

Както виждате, отпечатъците, водещи до незадоволително обкръжение, не се променят от смяната на външните обстоятелства. Тибетците казват, че когато повечето от нас влязат в помещение, в което има десет души, те ще установят, че трима от тях им харесват много, други трима не им харесват въобще, а останалите четирима са им безразлични. Ако влезем в друга стая с нови десет души, положението ще е същото. Дори ако вземем десет души от онези, които сме харесали в предишните три-четири стаи, и ги съберем в ново помещение, ще предпочетем само трима от тях, а други трима вече няма да ни харесват.

Това не е функция от външната реалност. Всъщност такова нещо не съществува. По-скоро е следствие от отпечатъците в собствения ни ум. Не търсете извън своя отрасъл някакъв друг, в който се надявате да има повече честност. Променете собствените си отпечатъци, възпитавайте се



неотклонно в почтеност, учете се да следвате строгата логика, лежаща в основата на тази почтеност, а после се отпуснете и се наслаждавайте на промяната, която се извършва в сферата на вашия бизнес. Тази промяна ще бъде предизвикана от новите отпечатъци във вашия ум, а не от опита да избягате от дадена неблагоприятна ситуация, който сам по себе си предварително е обречен на провал.

Бизнес проблем №44. Улавяте се, че почвате да губите своята способност за бизнес. Всеки проблем започва да ви се струва костелив орех, все по-трудно ви се удава да бъдете в крак с извършващите се около вас промени, имате чувството, че сте загубили темпото, с което преди време сте се справяли с най-сложните предизвикателства в работата си.

Решение. Вече говорихме немалко за видовете отпечатъци, които създават вашата окръжаваща среда и различните хора, с които влизате във взаимодействие през деня. Но как стои въпросът с вашия собствен ум, със самия интелект? В древните книги на тибетската мъдрост се казва, че и вашата способност да мислите ясно представлява възприятие, породено от видовете отпечатъци, които вие самите сте заложили в собствения си ум в миналото. Те гласят, че ако в живота си не се придържате последователно към правилото, че добротата твори добро - тоест, ако отказвате дори да признаете съществуването на тази съкровена истина, това ще нанесе поражения върху самия ви интелект.

Хората, които са били удостоени с честта известно време да живеят в близост с тибетски лами, имат какво да разкажат за различни свръхестествени озарения, които тези учители проявяват при разрешаването на най-обикновени проблеми. Един мой приятел пътувал с кола из Индия с наскоро пристигнал лама - бежанец от Тибет. Спътникът му бил възрастен монах, който живеел в уединен район на Хималаите и за първи път се качил в кола буквално дни по-рано. Както си пътували, колата се развалила, шофьорът слязъл и вдигнал капака, за да огледа мотора.

Възрастният лама също излязъл, тъй като - както се казва в древните книги - полезно е да гледаш как хората вършат неща, които ти все още не умееш, защото така можеш да научиш нещо, което в някакъв следващ момент ще ти послужи да окажеш помощ някому някъде. Надвесил се той над това нещо, което виждал за първи път - двигател на кола, и използвал оскъдните английски думи, които знаел, за да попита как работят някои от частите. После посочил към алтернатора и рекъл: „Ето това трябва да оправиш."

Така и се оказало. Често си представям ума на този лама като някакъв свръхмощен компютър, който скоростно прехвърля всички възможни функции на всяка отделна част, изхождайки от предназначението на няколкото части, което му е било обяснено от моя приятел. Все едно мислено изобретява наново четири-тактовия двигател с вътрешно горене, докато просто гледа тази ултрамодерна машинария и си представя принципа й на действие и после чрез желязна логика прави извод кой точно детайл най-вероятно е излязъл от строя.

Тази висша способност да се разсъждава, да се обмисля един проблем несравнимо по-бързо и по-ясно от повечето нормални хора, съвсем не е следствие от генетична предразположеност, от определен режим на хранене или дори от обучение. Тук отново става въпрос за възприятие, поредно възприятие, провокирано от ментален отпечатък, от следа, оставена в ума в някакъв момент от миналото. А най-сигурният начин за нанасяне на такива отпечатъци, е първо да се разбере как работят тези отпечатъци за създаването на света около нас и впоследствие да се действа в съответствие с това разбиране, като се върви по пътя на усъвършенстване на личната добродетелност.

Бизнес проблем №45. Принципите на справедливостта сякаш не действат във вашия живот. Когато по някакъв начин интересите ви са накърнени, било то от страна на ваш колега или конкурент, висшите инстанции - в конкретния случай вашият шеф или съдът, никога не ви предоставят подкрепата и закрилата, които сте се надявали да получите.

Решение. Ако се замислите, липсата на съдействие и закрила от страна на дадена инстанция, на която вие по право разчитате, представлява основно и обезпокоително нарушаване на самия порядък на нещата. Едва ли в живота има по-отчайваща ситуация от тази, някой да ви е навредил, вие законно да си потърсите правата и да ви бъде отказана справедливост. Това конкретно възприятие, тази конкретна реалност има своите специфични причини - отпечатък, нанесен във вашия ум в момент, когато вие самите сте отказали да признаете порядъка на нещата, действителния начин, по който те работят, отхвърляйки най-вече първото правило на менталните



отпечатъци. А това първо правило гласи, че отпечатък, оставен от негативно действие, от действие, в което вие съзнателно и целенасочено сте причинили вреда на друг човек, води единствено и само до негативен резултат - до негативно възприятие, негативно преживяване на света около или вътре у вас.

Вие потъпквате този принцип, когато мислите и действате другояче - а именно, когато съзнателно предприемате някакво зловредно действие с надеждата в замяна да извлечете някаква изгода за себе си. Тук имаме предвид всякакви дребни лъжи - негативни отпечатъци, продиктувани от желанието ви да сключите дадена сделка - желано възприятие, или да намерите начин да не платите дължимото мито при внос - отрицателни отпечатъци, да намалите цените на своя продукт, за да го направите по-конкурентоспособен и прочие. Изключително важно е да разберете, че от гледна точка на съдържанието един положителен резултат - успех в професионалния и в личния живот, не може да бъде породен от отрицателна причина - например като измамите или причините вреда някому.

Или иначе казано, изключено е едно желано възприятие да бъде предизвикано от негативен ментален отпечатък. Всеки път, когато дори мислите по този начин, вие отричате естествения порядък па всички неща - негласно или открито — вие оставяте поредния отпечатък в своя ум, който ще ви застави да видите външния обществен порядък на своя свят, обърнат с главата надолу. Тоест съдът или вашият шеф ще вземат решение във ваш ущърб дори на пръв поглед да изглежда, че „правото" е на ваша страна.

В този смисъл решението е до болка просто. Отделете нужното време и си направете труда да се запознаете с представените тук нови идеи - е, нови само за Запада, с цялостната концепция, че вашият свят е творение на вашата почтеност или на нейната липса. Преодолейте тази леност на западната култура, която вече отказва да разсъждава откъде всъщност произлиза този свят и всички типични за него мерзости. Защо един бизнесмен постига успех, а друг се проваля, когато и двамата са предприели абсолютно еднакви действия? Негативните събития произлизат от негативни действия. Направете необходимото, за да разберете защо и как, а после се настанете удобно и наблюдавайте фойерверките.

Бизнес проблем №46. Вие постепенно осъзнавате, че в хода на вашата кариера в света на бизнеса нивото на собствената ви почтеност се е снижило осезаемо и тревожно.

Решение. Последното решение на последния проблем в тази глава на книгата, посветена на самата същностна почтеността в бизнеса, няма да има нищо общо с очакванията ви, тъй като загубата на вашата духовна цялост е възприятие, наложено ви от ваша минала проявя на неуважение към почтеността. Или казано по-просто, вие толкова дълго сте изповядвали негласно убеждението, че нравствеността е неуместна в бизнеса, че сега ви се налага да се сблъскате със загубата на собствената си нравственост. А действителната беда тук е, че същият този скрит потенциал, обусловил вашия главоломен успех, сега ще работи против вас, тъй като отпечатъкът, който ви пречи да разберете правилно откъде всъщност произлизат нещата, е най-труден за преодоляване. И това се дължи на факта, че менталните отпечатъци могат да се преодолеят само и единствено, като се разбират. Вашето неумение да схванете как можете да преуспеете в своя бизнес и да постигнете щастие в личния си живот предопределя всеки следващ провал в опитите ви да проумеете какъв е пътят към успеха в бизнеса и в личния живот.

Решението, разбира се, е да работите упорито за преодоляване на естествената си съпротива към начина на мислене, представен в тази книга. Ако се по-разровите в паметта си, сигурно ще си спомните, че много от вашите разбирания и убеждения за това, откъде произлиза успехът, са посети във вашия ум още в ранна детска възраст. Голяма част от представата ви за живота е изградена от вашите учители в началните класове. Ако ви се случи да се срещнете с тях сега, сигурно ще останете поразени от нелепостта на техните съждения.

За да постигнете действителен успех, трябва да се научите да преодолявате онези модели на мислене и поведение, които в изминалите няколко десетки години от живота ви са се доказали като непродуктивни или в най-добрия случай - като непредсказуеми по отношение на желаните от вас резултати. Истински великите влиятелни фигури от всяка епоха и от всяко кътче на света неизменно са се сблъсквали с необходимостта да се научат да преосмислят всяко от убежденията, с които са отраснали.

Не поставяйте своя успех в бизнеса и в личния си живот в зависимост от непроверени



предположения, от предубежденията и предразсъдъците на собствената ви страна и култура. Не забравяйте, че разбиранията на вашата култура за добро и зло, за правилно и погрешно, за успех и неуспех се променят с годините, дори в рамките на собствения ви живот. В моето детство, докато растях в югозападната част на Съединените щати, едно от най-големите злодеяния, които можеше да извърши един престъпник, бе да залага на числа.

Аз не знаех какво означава това и попитах мама. Тя ми отвърна, че само лошите хора залагали на числа - обикновено в южната част на нашия град, от другата страна на железопътната линия. Биели си хероин, напивали се по баровете и играели на числа. Ето как ставала цялата работа. Участниците влизали в една тъмна стая и давали пари на човек, който им връчвал номер. Щом желаещите платели куп пари и всеки от тях се сдобиел с номер, водещият затварял очи, избирал един от раздадените номера и неговият притежател печелел цялата събрана сума, след като водещият си приберял известна част за главоболието.

Днес в Съединените щати наричат това лотария. Лотарията е държавна. Навремето хората, които залагали, били наказвани със затвор. Сега организаторите на лотариите помагат на обществото. Те вършат абсолютно същото. Само дето в наши дни това се смята за морално. През двайсетте години на миналия век притежаването и употребата на алкохол са се смятали за федерално престъпление. Сега това е законно и изискано удоволствие. Знаменитите родоначалници - основатели на Америка, са държали чернокожите в робство и десетки години наред са водели спорове дали това са хора, или животни. В Ню Йорк издевателството над домашни любимци е престъпление вероятно защото те имат чувства. В същото време милиони подобни животни в Съединените щати се колят за месо. Може би защото те нямат чувства.

Това не е апел срещу хазарта или расизма, „за" или „против" яденето на месо, а само съждение относно вярата във всичко, което вашата култура ви постановява. Не можете просто сляпо да се доверявате на онова, с което сте израсли - независимо дали на него са ви учили вашите преподаватели от началното училище, вашите родители или хората във вашата църква или храм. Не можете сляпо да признавате онова, което е широко разпространено, законно или прието в някакъв период от време в малкото кътче от света, което наричате свой дом. Не можете да следвате определен модел за правене на бизнес само защото в настоящия момент други прилагат именно него.

Така и не престанах да се удивявам как Офер - собственикът на „Андин", през няколко месеца ни привикваше в заседателната зала, посрещаше ни там с книга в ръка и докато я размахваше въодушевено, възкликваше:

- Ето, това е! Вижте какво открих в книжарницата на летището на път за Далас! Това е отговорът на всичките ни бизнес проблеми! - Всеки път книгата се оказваше екземпляр от последния бестселър, който ни учеше как да преуспяваме в бизнеса.

- Офер, знаеш ли кой е написал тази книга?-Че как не, онзи същият, дето изнася беседи из цялата страна как да постигнем успех в

бизнеса.- Имаш ли представа колко печели годишно?- Не съм се интересувал. Виж тук, май някъде към осемдесет-деветдесет хиляди.- А знаеш ли ти колко заработваш на година?- Ами, сигурно към два милиона.- Тогава защо четеш тази тъпа книга, написана от нещастник, който в сравнение с тебе едва

свързва двата края? Даваш ли си сметка, че той те съветва да правиш точно обратното на онова, което ни е препоръчвал в предишната?

Вие прекарвате толкова време в правене на бизнес, че сигурно ви се иска да посветите поне малко от него на опити да си изясните как всъщност работи бизнесът. Ако можете да проумеете основните причини, предопределящи успеха или провала на един бизнес, в крайна сметка това ще спаси години от живота ви. Успехът - в бизнеса или в личния живот, е резултат, а всеки резултат си има причина. Когато повтаряте едни и същи причини, получавате едни и същи резултати. Ако правите бизнеса си по начин, който невинаги води до едни и същи резултати, значи не сте открили причините. Ако не знаете каква е причината за даден резултат, но продължавате да изпробвате нещо, което със сигурност не всеки път предизвиква желания от вас резултат, тогава вас просто ви мързи и затова не се учудвайте, когато претърпите неуспех.



Съществува нещо, за което древните книги са единодушни. И това са възможностите на човешкия ум. Неговият потенциал е абсолютно безграничен. Прочетете тази книга - не само веднъж, връщайте се към нея и я препрочитайте, особено онази част за корелациите или за практическите решения на конкретни бизнес проблеми. Не е толкова важно да запомните кое решение трябва да се приложи за даден проблем. Винаги можете да си го намерите, като отворите книгата и прегледате изброените проблеми. Важното е да започнете да постигате по-дълбоко разбиране за това, как самата реалност, самият факт на успех или провал в бизнеса се предизвиква от отпечатъци, оставени в собствения ни ум от доброто или злото, което правим на хората около нас в хода на работния ден. Тогава в значителна степен ще можете да проектирате собственото си бъдеще и то ще се прояви пред вас точно такова, каквото го желаете.

Глава 8. ЗАКОНЪТ НА ИСТИНАТА

По благословиите на факта, че Победоноснитеи техните синове и дъщери никога не търпят поражение;по силата на факта, че скритият потенциал и откритото за взора ни са напълно

съвместими;по силата на най-дълбоката природа на нещата и истината, че всички те зависят от

възприятията;и по силата на истинността на онова, което желаем тъй силно тук в сърцата си,да се сбъдне онова, за което се молим,така както се надяваме, в цялата му пълнота.Следващите редове изразяват онова, което тибетците наричат закон на истината.

Ако онова, което съм сторил, е истинно, то нека тези неща се сбъднат.

Да си го кажем направо. В света на бизнеса непрестанно срещаме хора добри и почтени, които биват хулени и оплювани въпреки своята добродетелност. Същевременно виждаме хора егоистични, алчни и безнравствени, които се валят в пари. Как се съвместява това с всичко, което сме казали дотук?

Системата съдържа много просто обяснение на това, защо пътят на нечестивците успява и всички вероломци добруват, както се казва в Библията, и защо праведниците страдат18. Тук ще изложим няколко основни принципа.

1. Причините предхождат резултатите

Това е тъй очевидно, че както обикновено става с очевидните неща, ние напълно пропускаме да го отчетем. Ако някой се справя добре финансово, съгласно всичко, което сме казали досега, това би трябвало да произтича от отпечатъците, които той е оставил в своя ум чрез предходни прояви на щедрост. В такъв случай настоящият успех произлиза от поддържането на щедро състояние на ума в миналото.

Това не означава непременно, че преуспяващият сега все още притежава щедро състояние на ума, така както наличието на ябълков пай на вашата кухненска маса не означава, че от пода ви почва да никне ябълково дърво. Този ябълков пай е резултат от узрелите плодове на вече пораснало ябълково дърво, а ябълковото дърво, което се е прихванало сега, става причини за появата на бъдещи ябълки.

В такъв случай съвсем правдоподобно е един преуспяващ бизнесмен да се наслаждава на резултати от следи на своя предишна щедрост и в същото време да посява нови отпечатъци за бъдещ финансов крах поради проявявана сега алчност или стиснатост.

2.Причините са по-малки от резултатитеНе забравяйте, че отпечатъци, нанесени при особено наситени обстоятелства - малка добрина,

18 Книга на пророк Йеремия 12:1 - бел. прев.



направена със силно състрадателно чувство, или незначителен дар за човек, който има отчаяна нужда от него - притежават невероятна сила; както и че мощта на всички отпечатъци нараства експоненциално в хода на техния инкубационен период в подсъзнанието. Нищо чудно човек, който сега се радва на огромно богатство, в миналото да е сторил някому малка добрина именно при такива обстоятелства. Така си е.

3.Отглеждането на нещата изисква времеОтпечатъците се развиват като растенията. Не се съмнявайте в това. Никой няма да засади

семена на цветя в градината си в понеделник и във вторник да седи там цял ден да ги чака да цъфнат, ядосан и разочарован, че до вечерта те дори не поникват.

Постарах се да представя информацията в тази книга по възможно най-съвременен начин, като въпреки това се придържам строго към смисъла на автентичните древни книги. Има обаче една подробност, която трябва да се признае открито - един детайл, който едва ли ще се хареса в нашата епоха на мислене тип „Макдоналдс". Посаждането и отглеждането на отпечатъците изисква време и търпение. Преподавал съм тази система на огромен брой хора и определен процент от тях винаги се отказват по средата на занятията. Принципите, изложени в книгата, трябва да се следват методично месеци наред, преди да могат да се очакват някакви конкретни резултати.

Хората, които не постигат успех, въпреки че прилагат тази система, неизменно се провалят по следните една или две причини. Или не следват въпросните принципи достатъчно дълго време, или не ги спазват достатъчно съвестно, макар и обикновено да смятат, че се справят отлично, докато наистина не спрат и не се замислят. Не забравяйте, че за времето, което отнема едно щракване с пръсти, възникват шейсет и пет ментални отпечатъка - шейсет и пет на секунда. Няколко благородни намерения на фона на цял един ден, изпълнен с мрачно раздразнение и недоволство от текущите събития и обкръжение, на практика няма да доведат до видими резултати, а и не би трябвало да очаквате да го сторят.

Ранните будисти от Тибет принадлежали към школата Кадампа19. Били прости хора, пастири, дърводелци и дребни земеделци. Сред новите за тях идеи те се чувствали като риба във вода. Прилагали ги в техния прост, но изискан стил. Носели със себе си торбичка с обли камъчета - половината бели, половината черни. Когато ги споходела някоя блага мисъл, кажели добра дума на друг или му сторели добрина, те вадели бяло камъче и го слагали, да речем, в левия джоб. Всеки път, когато ги връхлитала зла мисъл за другиго, кажели някоя грубост или сторели някому зло, вадели черно камъче от торбичката и го слагали в десния джоб.

В края на деня, преди да си легнат, изваждали всички камъчета от джобовете си и преброявали черните и белите. Бързо разбирали, както ще сторите и вие, че черните камъчета са много повече от белите. Това не идва да покаже, че ние всички сме грешници и че вечно трябва да се чувстваме виновни или порочни, а просто, че в това кътче на вселената, в която има много други такива кътчета, преобладава такова състояние на ума. Едно изключително важно качество на нашия ум обаче - вие сами можете да се убедите в истинността на това твърдение, е, че той подлежи на обучение. С малко практика вашият ум може да усвои почти всичко. Въпросът е просто да си го поставите за цел.

4. Полезно е да има система за проследяванеДиамантният отдел на „Андин Интернешънъл" навремето се помещаваше на четвъртия етаж

на нашата сграда в Манхатън. Етажите под нас, като се почне от сутерена, бяха заети от солидно ювелирно производство, което в голямата си част доскоро се осъществяваше отвъд океана. Днес направата на ювелирни изделия не прилича на производството на коли например с техните хиляди движещи се части. Обикновено те са само две - рамката и камъкът.

Толкова по-удивително е през колко стъпки трябва да мине един диамантен пръстен, докато стигне до вашия бижутериен магазин. Започва се с проучване на пазара, после някой измисля нов дизайн и го скицира за професионалния дизайнер. Той пък взема скицата, прави чертеж в реални размери, показва го на шефовете, нанася някоя и друга поправка и я предава на проектанта.

Проектантът обмисля изделието от инженерна гледна точка. Достатъчно здраво ли е тялото да 19 Международна будистка традиция, представяща чисти и автентични учения по начин, подходящ за приложение във всекидневието бел. прев.



издържи на обичайно увреждане? Веднъж клиентка ни върна пръстен, който беше съвсем сплескан. Първоначално тя твърдеше, че бил дефектен, но когато я попритиснахме, призна, че го премазала с дъската, докато чистела тоалетната чиния. Беше комично, но все пак й го сменихме. Има ли достатъчно метал около камъка, за да не му позволява да изпадне? Може ли изделието да бъде пуснато за серийно производство без особени усложнения? Достатъчна ли е светлината, която пада върху камъка от всички страни, за да го накара да блести подобаващо? И така нататък.

После изделието отива при оценител, който решава дали то е икономически осъществимо и приемливо. Купувачът ще получи ли удовлетворението, съответстващо на похарчените пари? Изглежда ли диамантът голям, колкото си е, или даже повече? Доколко предварителната цена на изделието е съпоставима с цените на подобни изделия на пазара? Можем ли оттук-оттам да поостържем златото, без това да се отрази на външния вид, или горкият пръстен ще се разпадне на нечий пръст? Какъв е рискът, ако произведем известна бройка и я задържим на склад?

След всичко това се изготвят един-два образеца и се подлагат на изпитания. Процесът по леене на злато за пръстени не се е променил от дните на египетските златари отпреди хиляди години. Нарича се процес на изгубения восък и започва със специален скулптор моделиер, който взема чертежите и внимателно извайва мостра от особено чист и твърд восък.

Този восъчен макет се потапя в малък куб с течен каучук, който се втвърдява около восъка. Тогава на сцената излиза формовчикът. Той взема много фин хирургичен скалпел и внимателно разрязва каучуковия куб на две части - подобно на хлебче за хамбургер, за да може восъчният макет да бъде изваден. После в каучуковия куб се прорязва канал - от повърхността към оставената от восъчния макет кухина с форма на пръстен. Така се получава калъп за отливки на восъчни копия на първоначалния макет, които се наричат просто восъчки.

Техникът по восъчните отливки взема двете части на новия калъп, връзва ги заедно със здрава гумена лента, после нагласява в канала втулката на устройство, което подава горещ восък под налягане. Восъкът минава през канала и запълва кухината с форма на пръстен. Щом восъкът изстине, гумената лента се сваля и восъкът внимателно се изважда от калъпа. Ако по него има някакви драскотини или дефекти, идва ред на друг майстор - восъчния апретурист, който с помощта на малка четчица внимателно ги заглажда. Много по-лесно е неравностите да се отстранят от восъка, отколкото по-късно от златното изделие.

После друг майстор по изработването на восъчни дървета взема няколко готови восъчки и ги прикрепва към восъчна ос. Восъчките окичват оста, подобно на клонки на коледна елха, свързани със ствола чрез восъчния израстък, получен при подаването на восъка по канала на калъпа. Този израстък се нарича леяк. Цялата елхичка се обръща с върха надолу и се спуска в малко каче с гипсов разтвор, така че долният край на оста да стърчи над повърхността.

След като гипсът се втвърди, се поставя в специална пещ, където восъчната елхичка се стопява и изтича. Остава само гипсът, насечен от цяла мрежа отворени канали, водещи до кухини с формата на бъдещите пръстени. На този етап в процеса се включва леяр, който започва да подготвя своите сплави, за да придаде на пръстена необходимия цвят и твърдост. Съставките на бъдещите сплави пристигат в платнени торбички, пълни с късчета чисто злато или сребърни сачми.

И без друго нелеката задача на леяря не се ограничава само в приготвянето на точната сплав, определяща необходимия цвят и здравина на окончателното изделие. Значително по-важно се явява спазването на точното съотношение между златото и другите примеси, обезпечаващо получаването на нужната 14- или 18-каратова проба. Това означава, че съдържанието на злато в общата сплав трябва да бъде 14/24 или 18/24 и нито капка повече или по-малко. Именно в това се състои един от ключовите компоненти, определящи печалбата на дадена ювелирна компания. Стойността на труда на водещите пазари по света в основата си е една и съща. Цената на златото е напълно фиксирана. Ще ни се да вярваме, че всички плащат едни и същи данъци, акцизи и т.н.

Тъй че единственият въпрос остава доколко строго можете да контролирате процентното съдържание на злато във вашия пръстен. Ако продавате 14-каратово злато, по закон то трябва да бъде ни повече, ни по-малко от 14/24. В противен случай ще си загубите репутацията на пазара. От друга страна, вие се опитвате да не превишите нито на йота въпросните 14/24. Иначе ще загубите порядъчна сума, съответстваща на превишението. Сега в отрасъла се използват изключително сложни спектроскопски анализатори, които, макар че струват стотици хиляди долари, могат с точност до стотна от процента да определят отклонението от зададената стойност.



Ние използвахме един такъв спектрометър, за да разберем дали наш доставчик от Тайланд се придържа към определената норма за съдържание на злато в изделията и той бая се слиса, когато му показахме колко пари губи, като ни дава твърде много злато. Ясно е, че вие имате изгода вашите доставчици също да печелят. Иначе ви предлагат по-високи цени и тяхната некомпетентност намалява вашата конкурентоспособност на пазара.

Съставките се смесват и стопяват до течно състояние, после се подават под налягане в каналите на гипса. Щом златото се охлади, гипсът се чупи, освобождавайки златна коледна елхичка, чиито клонки са окичени с пръстени вместо с играчки.

Сега идва ред на ювелира - наименование, което няма нищо общо със собственика на бижутериен магазин. В производството на ювелирни изделия това е човекът, който обрязва или изпилява златото след завършване на отливката.

Ювелирът взема няколко тежки ножици за метал или пневматичен инструмент, който реже злато с лекота, но при невнимание със същата лекота може да ви остави без пръсти, и започва да отделя пръстените от клонките на елхата. Целта тук е съвсем проста - да се реже достатъчно близо до готовия пръстен, за да не остава издатина - злато, което ще отиде на вятъра, но и недотам близо, че годежният пръстен на бъдещата госпожа Смит да се окаже с вдлъбнатина. Сега вече пръстените са станали - както ние ги наричаме - отливки и са готови да се потопят в специален барабан, където да останат цяла нощ.

Докато елхичката от злато изстива в гипсовия калъп, тя се покрива с кора - повърхността й леко се окислява и тя се сдобива с доста грозна кожица. Тъй че отливките на този етап не са онези прекрасните блестящи халки, които обикновено си представяте, когато стане дума за злато. По-скоро са мътни обгорели дреболийки, от чиято повърхност трябва да се отстрани слой от няколко микрона. Затова или им правите една хубава баня в особено гадна смес от киселини и арсеник, или ги мятате в барабана.

Барабанът представлява малък цилиндър или колело, пълно със специални метални или пластмасови топчета, примесени с течна суспензия. Хвърляте в него шепа отливки, отрязани от дръвчето, включвате барабана и го оставяте да се върти до следващата сутрин. Всеки технологичен процес, който може да се извърши през нощта без надзор, е повече от приемлив, тъй като с приближаването на крайния срок за доставка на окончателния продукт времето започва да се измерва с часове.

Отливките изплуват с мътен блясък и постъпват при специалиста по монтиране на скъпоценни камъни. Тези майстори са странна порода, обособен клан. Повечето от тях са дружелюбни великани, които седят на малки столчета на фут-два от пода, което ги принуждава да държат гърба си изправен, докато работят. Пред себе си имат маса с насочен към тях дървен език. Над масата виси сложна система държатели със свредла от най-разнообразен калибър.

Специалистът по монтиране на камъни получава пакетче брилянти от отдела за скъпоценни камъни и ги изсипва в малка чашка. След това взема едно свредло и прави в отливката уютно малко гнездо за камъка. Понякога за това може да е необходимо цяло ново отверстие, друг път - само резки върху издатините, които вече са там, набелязани още на етапа на проектиране. После взема малък конус от восък и много внимателно залепва върха му в самия център на горната част на брилянта - това е все едно да крепиш ябълка на върха на пръчка, след което ловко обръща конуса и поставя камъка в отверстието, като гледа през специален визьор, подобно на сърдечен хирург. Тези хора наистина трябва да притежават най-сигурните ръце в бизнеса.

След това майсторът избира един инструмент, който изглежда като малка отварачка за консерви и затиска камъка със златото. Действието изисква просто груба сила, поради което повечето упражняващи този занаят от кръста нагоре изглеждат като горили. Освен сила обаче се изисква и вещина, тъй като това е операцията, при която камъкът може да бъде нащърбен или строшен, и тогава виновникът ще трябва да плати част от цената на всеки камък, който повреди. Някои майстори са по-добре платени само заради повишения риск при поставянето на определени видове камъни. Например повече от една четвърт от изумрудите, използвани в дадена ювелирна фабрика, могат да бъдат увредени на този етап, тъй като са едни от най-меките скъпоценни камъни.

От майстора по монтиране на камъни пръстенът отива при полировчика, който излъсква златото до блясък и отстранява възможни драскотини, неволно нанесени при предходната операция. После пръстенът попада в кипящ ултразвуков разтвор, който отмива всякакъв остатъчен абразив от



полировъчното колело и освен това добре раздрусва камъка няколко хиляди пъти, имитирайки отношението, което може да получи от някой свръхактивен тийнейджър през първите месеци след покупката. Ако камъкът не изпадне там, пръстенът най-вероятно е готов за носене.

Макар че направата на един диамантен пръстен включва повече етапи, отколкото вероятно сте предполагали, това не променя факта, че има само две части, които трябва да се свържат. Затова е удивително, че в една нормална фабрика около трийсет процента от направените пръстени на някакъв етап трябва да бъдат върнати заради различни проблеми с качеството. Печалбата от един пръстен понякога може да възлиза само на няколко долара, а всеки път, когато се връща в производствения цикъл за преправяне, може да ви струва повече от цялата печалба, което, казано по-меко, означава, че на клиента вашият пръстен ще му излезе без пари.

Представете си как седите на масата в залата за заседания на управителния съвет заедно с дванайсет вицепрезиденти и със собствениците, а масата е отрупана със стотици прекрасни блестящи пръстени във феерия от цветове - топази, рубини, турмалини, диаманти, перли и аметисти. И върху всеки пръстен има някаква малка драскотина, която го превръща в евтина дрънкулка, която не може да бъде изпратена на клиент. Всеки от тях ще трябва да бъде бракуван, а това е наистина покъртителен процес, в който едно прекрасно творение, а с него и цялата кръв и пот, вложени в производството му, се хвърлят във вряща киселина, която разтваря златото и оставя само скъпоценния камък. Златото впоследствие се извлича от киселината и се използва отново.

След двучасова разгорещена дискусия - никой не иска да признае, че драскотините са направени в някой от отделите под негово ръководство - вие все пак стигате до относително ясна идея за техния произход. Случва се така, че точно този отдел е пълен с опърничави работници, които с лекота ще измислят как да нанесат върху пръстените нови драскотини само ако направите тази грешка да ги порицаете открито за лошото качество на досегашните изделия. Ето защо ние в „Андин" разработихме система, наречена просто броене.

Вие се обръщате към неформалните лидери в отдела - работниците, които имат най-голямо влияние сред своите колеги за разлика от назначените началници - мениджърите на средните звена, които често не се ползват с особен авторитет сред своите подчинени. И им заявявате, че искате точната бройка на пръстените, които излизат от техния отдел с този вид драскотини. Просто държите да разполагате със сводка на тези драскотини. Без обвинения, без упреци, без наказания - просто ни уведомявайте всяка седмица на този лист хартия колко пръстена излизат от отдела с такъв дефект.

Ясно ви е какво следва. Щом проследяването започне, драскотините изчезват за дни и никой не се сърди. Резултати без обвинения, защото търсенето на вина най-често води до нови проблеми. Сигурно бихте попитали какво общо има това с менталните отпечатъци.

Теорията тук ви е пределно ясна. Нещата притежават скрит потенциал, който им позволява да се превърнат в какво ли не, а отпечатъците, които съм оставил в ума си преди време, въздействат на този потенциал и определят по какъв начин възприемам всичко, дори собствените си мисли. Но за да можете действително да се възползвате от това знание и да го превърнете в успех в собствения си бизнес, съвсем не е достатъчно да владеете теорията. Най-добрият начин да го постигнете, е да задействате система за контрол - без присъди или обвинения, която ще използвате непрекъснато, просто за да отразявате своите постижения и неудачи.

На тибетски език тази система за проследяване е известна като шпатик, или „шест пъти дневно". Ние я наричаме шестразов дневник. Ако следвате тази система, неминуемо ще постигнете резултати. Ако не, ще си останете без тях. Това наистина е едно от най-важните неща в книгата. Затова изпълнявайте, ако действително искате да успеете.

Идете и си купете един малък бележник, който можете да си носите в джоба. После прочетете отново четиридесет и шестте проблема в бизнеса, изредени в 7. глава, и намерете три от тях, които се отнасят специално за вас. Това са трите ви най-големи проблема и трябва да се съсредоточите именно върху тях. Когато един конкретен проблем отмине или стигне етап на разрешаване, заменете го с четвъртия по важност от списъка си и т.н.

Разделете няколко страници от бележника на шест достатъчно големи карета или графи, така че да можете да вписвате в тях по пет-шест изречения. Номерирайте ги и после напишете с няколко думи решението на всеки проблем - по едно решение във всяка от първите три графи. После повторете упражнението за следващите три. Първите три графи са ви за работа до обяд, вторите - за



втората част от деня.Сутрин, преди да тръгнете за работа, прочетете решението в първата графа. Да речем, че имате

неприятности, свързани с проблем №36 - хората в компанията и извън нея май често ви подвеждат. Решението на този проблем, както си спомняте, е старателно да избягвате всякакви прояви на гордост и болезнено желание за признание. От позитивна гледна точка това означава да се вслушвате в чуждото мнение и да се учите от всички около себе си, съзнателно да търсите начини да отдадете дължимото признание на тези, които го заслужават.

Сега в лявата страна на графата сложете малък знак „плюс" и запишете до него онова, което сте си помислили, казали или направили през изминалите един-два дни, допринасящо за успешното справяне с този проблем. Може би сте намерили време да отбележите нещо хубаво, което ваш подчинен върши редовно, и сте се спрели да му благодарите скромно. Не пишете дълги истории, защото ще ви омръзне и ще се откажете. Отделете само няколко секунди за искрена самооценка и запишете резултата кратко и ясно.

Няма нужда от общи приказки - те не помагат. Не искаме да виждаме формулировки от вида: „Отнасям се много добре с хората в отдела." Трябва ни нещо от вида: „В 3.15 ч. във вторник отидох до бюрото на Сюзън и пред всички й благодарих за образцовото поддържане на инвентара през последните шест месеца." Този начин на съзнателно проследяване на вашите дребни успехи създава много силен добър отпечатък във вашия ум и вие скоро ще установите, че проблемът с недотам коректното отношение на хората към вас започва да изчезва, при това така безспорно и неотменно, че вие дори не сте забелязали какво се случва.

А сега под знака „плюс" напишете знак „минус" и се опитайте да се сетите за нещо от последните един-два дни, свързано с разрешаването на същия проблем, което не сте свършили толкова добре. Можете да напишете например: „Вчера в 14.30 ч., докато стоях до бюрото на Марк, отказах да изслушам предложението му за нови стратегии на купуване." И за пореден път - бъдете конкретни - това е единственият начин шестразовата книга да проработи. Не забравяйте, че отпечатъците растат през време на техния инкубационен период в подсъзнанието. Големите резултати се получават дори от незначителни отпечатъци, но за тази цел те трябва да бъдат конкретни.

И накрая под знака „минус" запишете „да свърша днес". Това прави вашата стратегия за деня нещо лесно, но въплъщаващо промяната, която искате да осъществите у себе си. Може да е съвсем проста задача от вида: „Да се сетя за две добри предложения, които Робърт ми е давал" или „Да благодаря поне на един човек от отдела за полускъпоценни камъни". Гледайте задачите за деня да бъдат скромни. Всъщност постарайте се всичко, което вписвате в своя шестразов дневник, да е кратко и приятно. Вие сте заети хора и ако вземете да изпадате в излишни подробности, накрая вдъхновението ви ще секне.

И най-вече не забравяйте защо изобщо водите тази книга. Целта не е да се почувствате виновни за допусканите грешки. В тибетския език въобще няма дума „виновен". Най-близката по смисъл дума е „осмислено съжаление, водещо до решение да се постъпва различно". Това е много разумен и делови опит да формирате своята бъдеща реалност, да я направите по-успешна и смислена, в което няма нищо лошо, особено ако начинът да го постигнете е да сте мили и добри към другите. Сега сте се захванали с допълнителен бизнес - ментално градинарство. Избирате семената, или отпечатъците, които искате да посадите в своя ум, като изучавате кои от тях пораждат нещата, които искате да постигнете. Съзнателно посявате тези семена. После си отдъхвате и се наслаждавате на невероятния успех, който непременно ще ви споходи.

Записвайте по нещо ново на всеки два часа. Правете го спокойно, докато седите зад бюрото си. Всички ще помислят, че като голям началник вие просто си проверявате напрегнатата програма. Ако в офиса има твърде много хора или около вас е лудница с тези телефони, тогава идете в някое тихо кътче близо до кафе-машината или някъде другаде. Аз дори съм се извинявал по време на заседания на управителния съвет, уж че отивам до тоалетната, за да си нанеса там следващата бележка.

Важно е записките да се водят в хода на целия ден. Затова се нарича шестразов дневник. Идеята е да се осъществява непрекъснат контрол или в случая да се засичате през няколко часа, преди нещо съществено да се обърка във вашия ум. Ако внесете първата си бележка в 8.00 часа сутринта, тогава отделете няколко минути от почивката си за кафе в 10.30 и нанесете следващата.



После другата по обяд, една след обяд и може би една на път за вкъщи. Късно вечерта приключете с шестата и после - точно преди да си легнете, прегледайте всички бележки за Деня и на отделно място си запишете трите най-хубави неща, които сте свършили, както и трите най-лоши. Не забравяйте, вие не оценявате поведението си, нито се обвинявате, а просто описвате свършеното, изреченото и дори помисленото през деня. Чрез проследяването вие ще се промените. Променяйки се, ще промените и собствената си реалност, превръщайки я във всичко онова, за което някога сте мечтали. Ако успеете да се придържате към този принцип достатъчно дълго време, ще бъдете удивени от резултатите.

5. Разбирането на онова, което правите, усилва безкрайно самото действиеСега вече сигурно ви е ясно защо хората, които в своя бизнес се ръководят от законите на

честта, като че ли не получават отплата навреме! Вие трябва да сте неизменно добри, постоянно - от сутрин до вечер, дори в най-дребните неща. Трябва да спазвате този принцип достатъчно дълго. И последно - да оставите време на растенията да се развият и да избуят, тъй като в това се състои самата природа на причината и следствието, както и на отпечатъците, които действат в потенциала.

Тук има още няколко подробности, които съществено ускоряват процеса. Ако водите своя шестразов дневник, разбирайки този процес, вашите записки ще действат значително по-резултатно. Затова от време на време спирайте и се замисляйте какво се случва. Имате проблем в своя бизнес - докато на същия този пазар, в същата компания или в същия отдел останалите го нямат - защото във вашия ум действат отпечатъци, които ви карат да виждате нещата по различен начин от тези хора. И вашите търсения са насочени към това, да откриете тези отпечатъци и да ги обезвредите чрез отглеждане на противоположни отпечатъци.

Знанието за това, как протича този процес, съсредоточаването на вашия ум върху начина, по който работи системата, помага за неговото ускоряване и усилване. Това обяснява и защо някои хора, проявяващи несъмнена почтеност в бизнеса си, не постигат особени успехи. Не е достатъчно в своя бизнес да се придържате към строг морален кодекс, ако го правите само по инстинкт или по принуда, наложена от закона, от обичаите във вашия отрасъл, от поведението на онези, с които се равнявате в обществото, или просто от настоятелен съвет на друг човек, който не е способен да ви обясни как работи всичко това. Вашата почтеност в начина ви на живот и в бизнеса трябва да произтича от дълбока и целенасочена осъзнатост за характера на отпечатъците, които това ваше поведение ще посади в подсъзнанието ви, и за начина, по който те ще определят самата реалност на по-нататъшната ви бизнес кариера.

6. Винаги завършвайте със закона на истинатаТова ни връща към самия постулат на истината. Едно е да знаете, че за да успеете в живота

или в бизнеса, поведението ви трябва да се определя от солидни нравствени принципи. Съвсем друго е действията ви реално да се основават на това знание всеки ден, всеки час. А още по-високо ниво е да разбирате в дълбочина процеса, чрез който тези неща действат на практика. Само че има още една стъпка, която ви дели от възможността да заставите тази сила да заработи за вас незабавно, и то по начин, който явно можете да отдадете на своя нов мироглед и поведение.

И това е постулатът на истината. В края на деня може би на път за вкъщи извадете своя шестразов дневник. Прочетете още веднъж всички положителни действия, които сте описали за последното денонощие. Дайте си сметка как всяко от тях е посадило във вашия ум мощни отпечатъци, които ви карат да виждате цял един нов свят в бъдещето, да постигнете успех в своя бизнес и в личния си живот далеч отвъд всичко, което дори сега можете да си представите. Наслаждавайте се и на най-незначителните постижения в опита си да следвате пътя към пълното нравствено съвършенство.

После си представете какво означава това нравствено съвършенство. Представете си, че оглеждайки изминалия работен ден, можете с ръка на сърцето да заявите, че във всеки един момент сте били напълно честни - в поведението си към останалите, във всяка от внимателно обмислените думи, отправени към другите, в най-съкровените си мисли. Добри към всички наоколо, честни спрямо тях, напълно честни към самите себе си. И от тази своя нова позиция вече можете да погледнете назад и да си кажете: „Да, това беше един ден на пълно нравствено съвършенство."

Когато изживеете такъв ден - а за това ще е необходима известна практика, или поне подобен,



пристъпете към закона на истината. Призоваването на мощта на тази практика издига всички отпечатъци от деня на съвсем ново ниво на сила. И звучи горе-долу така.

Ако е истина, че през целия ден съм внимавал какво говоря на другите, какво поведение имам към тях и дори какво мисля за тях и цял ден съзнателно съм действал така с безспорна честност към всеки, с когото съм общувал, тогава нека се роди нова сила! И с помощта на тази сила нека аз и всички в моя свят чрез работата си постигнем заедно истинско щастие и благоденствие!

Когато изпълняват тази практика, Тибетците си представят, че от сърцата им излизат мощни лъчи златиста светлина, все едно в гърдите им има слънце. Представят си как тази светлина стига до всички около тях - първо до техните спътници в автобуса, да речем, после до всеки, който по това време си отива вкъщи, а после до всички, които ги чакат у дома.

Пожелайте на всеки от тях онзи успех в личния живот и в работата, който вие самите се надявате да постигнете. Ако принципите, за които прочетохте тук - концепциите за скрития потенциал и за менталните отпечатъци, са истина, тогава благоденствието би могло да настъпи за всеки, който ги е прилагал, за всички нас по едно и също време. Да е благодат охолна за всички и на всекиго чашата да прелива.

Втора целКАК ДА СЕ НАСЛАЖДАВАМЕ НА ПАРИТЕ, ИЛИКАК ДА УПРАВЛЯВАМЕ ТЯЛОТО И УМА СИГлава 9.КАК ДА СИ ЗАДАДЕМ ПРОГРАМА ЗА ДЕНЯ ЧРЕЗ ПРАКТИКАТА НА МЪЛЧАНИЕТО

Да предположим, че вече сте вникнали в същността на сутрата „Шлифоващият диаманти". Разбирате, че нищо не е такова, каквото е само по себе си. Иначе всичко би се възприемало еднакво от всеки. Разбирате също, че тъй като начинът, по който изглеждат нещата, не може да произлиза от нищото, то тогава трябва да произлиза от самите нас. Освен това разбирате, че начинът, по който ви изглеждат нещата, се поражда от семена, или отпечатъци, които вие сте посадили в своя ум по-рано, когато сте сторили, изрекли или помислили нещо добро или лошо за друг човек.

И накрая, вече ви е ясно, че поради всичко, изброено по-горе, вие можете по същество да планирате собственото си бъдеще просто като се наблюдавате как действате и мислите в хода на своя ден. В крайна сметка вие постигате онова, което в цялата история на човечеството и в цялата история на бизнеса се е надявал да постигне всеки индивид - способността да управлявате собствената си съдба. Вече знаете какъв е пътят към успеха.

Тук бих искал да кажа няколко думи за онези различни методи, които ще ви позволят да отидете още по-нататък и да изпитате максимално удоволствие от успеха си. Будистките мислители казват, че едно е да преуспеете - да постигнете материален успех, например, и съвсем друго - да се наслаждавате на този успех. В тази и в следващите глави ще говорим как да поддържате постоянно състояние на щастие, като в същото време не преставате да работите за своя успех. Първата стъпка в тази насока е да се научите да задавате програма за деня си.

Тибетските мъдреци наричат този процес penpa tang. Изразът означава да зададете атмосферата на целия ден, като сутринта прекарате няколко мига в тишина, а самата фраза е сходна с друга, чието значение е да пуснеш стрела. Това време на покой всяка сутрин, в което оставате насаме със себе си и се подготвяте мислено за предстоящия ден, също като шестразовия дневник е абсолютно необходимо, за да се справите успешно със задачата по осигуряване на пълен личен и професионален успех през следващите години. Корените на тази практика се откриват в древните учения на Буца, в неговата „Книга за златистата светлина", изложена устно преди повече от две хиляди години. Някои подробности от света може да са се променили оттогава, но не и основните принципи за това, как да се „зададе денят", които през всичките тези столетия са се предавали в несекваща традиция от учител на ученик като същностна, лична практика за цял живот. Ето как и вие можете да я прилагате всяка сутрин.

Една много задълбочена версия на тази практика постановява, че всъщност трябва да започнете от предишната нощ. След като си легнете, първо прехвърлете мислено събитията от изминалия ден, както описахме по-горе. Изберете трите най-добри неща, които сте направили, изрекли или помислили, и трите най-лоши. Съсредоточете се най-вече върху добрите и докато



заспивате - когато влизате в света на сънищата, който, както твърдят тибетските учители до голяма степен наподобява призрачния свят между вашата смърт в този живот и събуждането ви в следващия - вижте мига, в който вашият будилник ще зазвъни на следващата сутрин. Представете си своите първи мисли при събуждането, онези първи няколко мига, когато се прозявате, протягате се блажено и отваряте очи. Както може би вече знаете от опит, тези няколко мига - всъщност следващият час, час и нещо, са критични по отношение на началната положителна настройка за предстоящия ден. А най-добрият начин да постигнете добър старт е да започнете своя ден с мълчание и размисъл.

Съществуват няколко основни техники за провеждане на тази индивидуална практика на мълчание, развивани в продължение на столетия от великите учители на Тибет и дълго преди тях. Ако ги владеете и ги следвате, тогава това лично време на безмълвие - макар и да продължава само няколко минути на ден, ще стане може би една от най-важните и скъпи части от вашия живот. Практиката на мълчание започва с намиране на място във вашата къща или апартамент, където възнамерявате да я проведете.

Важно е да разполагате с уединен кът чисто физически, където да се посветите на своето утринно безмълвие. Преди всичко трябва да подчертаем, че не е добре да го правите в леглото - мястото, където току-що сте прекарали дълго време в сън и което все още е пропито с чувството на сънливост и мрак. Леглото е място, където сте свикнали първо да млъкнете и после да потънете в сън - правите го цял живот. Тъй че, ако проведете своята практика на мълчание там, има голяма вероятност да ви се доспи. Важно е да станете от леглото и да се раздвижите.

В Тибет монасите отиват да се измият. Първо си наплискват лицето с вода, а после се изсекват силно, за да могат да дишат безшумно по време на своето сутрешно безмълвие. В нашия манастир всяка сутрин тези звуци се разнасяха като грандиозна симфония на секнещите се носове. После си измивате зъбите, за да усещате приятен вкус в устата си по време на безмълвието. Това е още нещо, което не ви позволява да се разсейвате. След това отивате да си вземете нещо, което да предостави на тялото ви някаква течност - да речем, чай, сок или просто глътка кафе, ако сте свикнали с него, и отпивате по малко, докато подготвяте своето М1СТО за уединение.

Това е специално кътче във вашата къща или апартамент, където отивате всяка сутрин, за да се отдадете на своето кратко безмълвие. Преди всичко е нужно да се подчертае, струва ми се, че то трябва да е тихо, да се намира там, където по споразумение с домочадието вие можете да провеждате своето сутрешно мълчание, без да ви безпокоят. Някои мои познати бизнесмени например разчистват и приспособяват за целта уютно ъгълче в сутерена. Други, които не разполагат с достатъчно място, купуват от онези изящни японски транспаранти и отделят подходящо ъгълче в своя апартамент. Трети се уговарят със семейството си да ползват необезпокоявани всекидневната, да речем, от седем до седем и половина сутринта. Каквото и да изберете, направете така, че останалите вкъщи да се съобразяват с вашето кратко уединение и отстранете всякакви други причини за прекъсване.

Това означава да изключите телефона в помещението, да се погрижите останалите да не надуват радиото или телевизора в някоя от съседните стаи, по възможност да сведете до минимум външните шумове, като затворите прозорците, гледащи към оживена улица или булевард, например. Нужно е да осигурите максимална тишина във времето и пространството при наличните жилищни условия. Ако в седем часа сутринта у вас или навън вече е прекалено шумно, може да решите да започнете по-рано, макар че е важно да се наспите добре - отделете за сън толкова часове, колкото са ви необходими по принцип, за да може вашето кратко безмълвие да бъде успешно.

Ако във вашето кътче за уединение цари специална атмосфера, почти като на свещено място, нещата ви ще вървят много по-добре. Трябва да е чисто и уютно, затова всъщност първото, което правим, когато влезем там сутринта, е да пометем, да избършем праха или да подредим. Правим го дори ако мястото вече е достатъчно чисто, защото това е добър повод да се пораздвижим. Тибетските мъдреци казват, че докато се въртите наоколо и почиствате, трябва да си представяте, че това действие олицетворява очистване на вашия бизнес, на вашия живот и на вашите мисли. Ако започнете да го правите редовно - което е наложително, тъй като иначе всичко това няма да доведе до никакъв резултат, вие ще установите, че във вашето кътче за уединение не е останало много за чистене - може би тук-таме малко прах или паднали късчета хартия. Тогава преминаваме към едно



по-фино ниво и отстраняваме и най-малките прашинки по пода или някъде другаде. Този процес представлява етапът, в който вие така добре управлявате и бизнеса си, и живота си, че ви остава само да нанасяте незначителни поправки, и то от време на време. Извършвайте ги съвестно и докато работите, никога не забравяйте да мислите какво символизират те.

Ако вашето кътче за уединение е спретнато и чисто, това помага за по-пълноценния покой на вашия ум. Следващата стъпка е да намерите удобно място за сядане, където можете да се посветите на своето мълчание. Потъването в това мълчание е като отдаване на спомени, на фантазии или на слушане на любима музика. Просто се облягате назад, затваряте очи или се втренчвате в пространството пред вас и оставяте мислите си да се реят, докато тялото ви е отпуснато и неподвижно. Въпросът е да намерите подходящото място, където да настаните тялото си по най-добрия начин, докато потъвате все по-дълбоко в покоя на собствения си ум. Идеята е да се нагласите в подходящо положение, което ще е достатъчно удобно, докато вие и вашият ум не решите да излезете от своето безмълвие.

Според древните учения на Тибет най-добре е това положение да отговаря на няколко изисквания. Най-важното е да държите гърба си изправен. Както казват Тибетците, ако седите с изпънати рамене, нещо, свързано с функционирането на нервната система, работи по-добре и ви помага да съсредоточите ума си по време на своето безмълвие. Хубаво е да седите на нещо меко, но и плътно, и да подпирате леко областта на опашката с малка възглавничка - това помага да държите гърба си изправен. Ако ви е по-удобно, можете да кръстосате крака, но можете и да си останете в нормално положение, опрели крака в пода, в обичайната седяща поза.

Отпуснете ръце в скута си с дланите нагоре и се опитайте да разхлабите всяка отделна част от тялото си. Добър начин да го постигнете е чрез серия от дълбоки вдишвания и издишвания. На тибетски език тази практика носи смешното име ook joong-ngoop и съществува поне отпреди шестнайсет столетия, когато се появява в текст, наречен „Съкровищницата на висшето познание". Идеята е по време на безмълвието да постигнем вътрешна концентрация, като изключим всяка друга мисъл или усещане. Правим това, като привързваме своя ум към дъха си и следим всяко вдишване и издишване.

Само че първо издишваме, и тогава вдишваме! Ето как действа този метод. Съсредоточавате се върху вътрешността на ноздрите си, нагоре към кухините. Представете си, че сте часови, поставен на пост при тези две малки пещери, за да следи кой влиза и кой излиза. Докато вдишвате и издишвате, се старайте да чувствате съприкосновението на въздуха с вътрешността на носа си - по-хладният и по-сух въздух, който влиза, и влажният топъл въздух, който излиза. Не изоставяйте своя пост. Не позволявайте на ума си да се откъсва от вътрешността на носа ви и от досега с въздуха, който влиза и излиза. Ако някой затръшне врата или заговори на висок глас, вниманието ви може да се отклони за миг, но вие незабавно трябва да го насочите обратно към дишането си.

Древният обичай изисква това да се повтори в продължение на десет вдишвания и издишвания със следното условие. Ако се разсеете и объркате броенето, започнете отначало. Всяко издишване представлява първата половина от отделната бройка, а всяко вдишване - втората. Твърди се, че този начин на отчитане на дишането - обратен на нашия, който включва вдишване, задържане и издишване, както при плуването, например, засилва насочването на ума навътре, съсредоточаването на мислите във вътрешен център. Ако установите, че преди да сте стигнали до десет, често се обърквате, това е знак, че имате проблем с концентрацията. Наличието на такъв проблем ще се отрази на всички нива във вашата бизнес дейност. Затова трябва да положите специални усилия да изпълнявате своето сутрешно безмълвие съвсем редовно. Всяка сутрин без изключение.

Можете да затворите очи или да ги оставите отворени. Няма особено значение, стига да не се разсейвате. Ако затворите очи, може да усетите, че ви се доспива, доколкото вече имате изграден доживотен рефлекс на заспиване. Ако отворите очи, може да установите, че се оглеждате из стаята, спирате поглед на определени неща и губите концентрация. Древните тибетски книги казват, че ако останете с отворени очи, трябва да се стараете да не спирате поглед върху нищо конкретно. Просто ги оставете да се взират в пространството пред вас, все едно сте потънали в дълбок размисъл и сте се втренчили в нищото. Все пак е добре, ако можете леко да сведете поглед и да притворите клепачи.

След като вече сте седнали правилно, как да прекарате своето време в безмълвие? И колко да бъде то? Нека първо отговорим на втория въпрос. Добре е, ако можете да оставате в мълчание



петнайсет до трийсет минути всеки ден. Обърнете внимание - всеки ден! Такива практики нямат ефект, ако не ги упражнявате всеки ден без прекъсване. Най-добрият начин да сте сигурни, че не пропускате нито ден, е да провеждате своето безмълвие винаги по едно и също време. Преди години всяка сутрин пътувах с автобус от Ню Джърси до Ню Йорк по едно и също време. Последната половина от маршрута представляваше прав участък от магистрала с малък завой в последната минута при влизането в тунел „Линкълн" в посока към Манхатън. Обикновено дремех на влизане в Ню Йорк, но винаги се събуждах по едно и също време - точно преди тунела, за да си вържа връзката и да си навлека сакото.

На път за вкъщи изкарвах в дрямка първата част от пътя, за да се посъвзема след трескавия ден и недоспиването от предишната нощ. Почти винаги се унасях по едно и също време - някъде около 6.15 часа. Това продължи повече от десет години и накрая се стигна дотам, че дори в почивни дни или по време на отпуск, където и да бях, аз заспивах точно в 6.15. Същото се случваше и с обяда. Излизахме в обедна почивка в 13.00 часа толкова години наред, че впоследствие в която и част на света да се намирах, каквото и да правех, винаги изпитвах силен глад точно в 13.00 часа източно стандартно време. Същият принцип важи и за вашето всекидневно мълчание.

Започнете да привиквате към едно определено време, което сте избрали за начало на практиката си. Да речем, всяка сутрин точно в седем часа. В началото ще ви е малко трудно да влезете в ритъм. Не сте свикнали с вашето сутрешно безмълвие, а и не ви се удава особено. Но ако продължите да го практикувате всяка сутрин в точно определено време, то постепенно се превръща в рефлекс също като яденето и спането. Получава се все по-добре и по-добре, докато накрая стане вашата любима част от деня.

Как да проведем самото мълчание? Когато погледнете една снимка на Негово Светейшество Далай Лама, който седи и медитира в ранно утро, може да ви се стори, че той... не е зает с нищо. Само че нищо не би могло да е по-далече от истината. От началото до края на вашето безмълвно съсредоточаване вие преминавате през редица твърде специфични ментални упражнения. В голяма степен като футболист, който си прави загрявката в спортната зала. Когато станете достатъчно добри в своята практика на утринно мълчание, вашият ум и съответно умението ви да ръководите своя бизнес ще бъдат гладки, бързи и силни като на истински професионален спортист.

Когато седнете за първи път, погрижете се да ви е съвсем удобно. Ако не се чувствате така от самото начало, бъдете сигурни, че по-късно ще започнете да мърдате и да се въртите. Настанете се така, че гърбът ви да е изправен, и останете в това положение минута-две, привиквайки към мълчанието. Постарайте се да седите толкова тихо, колкото е възможно физически. Опитайте се да не мърдате. Бавно насочете ума си към дишането си и започнете да отброявате десет бавни дълбоки издишвания и вдишвания - без да задържате дъха си, без да се напрягате. Съвсем съзнателно пробвайте да изключите всички картини. Не насочвайте поглед към нищо, не слушайте нищо, не се мъчете да доловите аромата на закуската, която ви очаква и т.н. Щом успеете да стигнете десетото тихо вдишване, вече сте готови да насочите ума си към въпроса, който сте си избрали за днес. Няма да ви е от полза, ако през цялото време просто се опитвате да наблюдавате дъха си, защото мимолетното чувство за уравновесеност веднага ще се срине, щом се сблъскате с първия сериозен проблем на работния ден.

Ето защо главната част от практиката на мълчанието трябва да бъде насочена към това, съвсем съзнателно и действено да намерите разрешение на проблем, който не ви позволява да постигнете успех в бизнеса или в личния си живот. Да речем, непрестанно се сблъсквате с бизнес проблем №18 от първата част на книгата. Никой във фирмата - нито административното ръководство, нито редовите служители, не си прави труда да ви помогне, когато изпаднете в критично положение. Първо се спуснете в безмълвието на своя ум, следвайки пътя на броене на вашите издишвания и вдишвания, и останете там за малко, наслаждавайки се на тишината. После съзнателно насочете успокоения си ум към избрания проблем.

Най-напред си спомнете някой действителен случай от последните една-две седмици - няма да ви е трудно, когато за пореден път сте се сблъскали с въпросния проблем. Постарайте се на този етап да не обобщавате. Сетете се за конкретна ситуация, в която някой не ви е оказал помощ, когато сте били в нужда. Потърсете в паметта си и възстановете точния ден, време и място. Представете си помещението, в което сте се намирали, спомнете си до кого сте седели, кой друг е бил наблизо. А сега се опитайте да си спомните съвсем точно как сте поискали помощта, която не сте получили, и



как ви е била отказана. Възстановете мислено израженията на лицата, думите, собствените си чувства. На този етап ще трябва да проявите известно самообладание, за да не се ядосате отново или да се разстроите, тъй че бъдете внимателни.

След това разгледайте пустотата или потенциала, присъствал в конкретната ситуация. Не забравяйте, че това изисква мислено да отбележите как различните хора са реагирали на събитието в неговото развитие. Човекът, който ви е отказал помощ, очевидно не е имал проблем с факта, че вие се намирате в затруднение. Всъщност околните може изобщо да не са го възприели като проблем. За разлика от вас. Вие сте го видели като сериозен проблем.

Това означава, че проблемът всъщност не е бил проблем сам по себе си, защото тогава всички присъстващи биха го възприели еднакво, като един и същи. Фактът обаче е, че той е бил празен, пуст, или неутрален - някои са го видели като проблем, а други не. Това означава, че неговата проблемност идва отнякъде другаде - и както вече отбелязахме, нямаме кой знае какъв избор, освен да заявим, че идва от вашия собствен ум.

Значи ли това, че вие просто сте си измислили проблем там, където той изобщо не съществува? Ни най-малко. Фактът, че вашият ум прави проблема проблем, съвсем не означава, че това не е проблем. Всъщност именно чрез дейността на вашия ум всяко нещо може да се превърне в проблем. Но това не означава също, че ако вие решите да не го превръщате в проблем, то няма да е проблем. Може да е истина, че неполучената от вас необходима помощ е само възприятие, но възприятията и последствията от тях са съвсем истински. Вие няма да успеете да свършите работата, която се очаква от вас, и ръководството няма да ви се зарадва. Може цял ден да си повтаряте, че проблемът не е проблем, може даже да решите да не виждате проблема като проблем, но от това той няма да стане по-малко проблем и ще ви причини неприятности.

Оставайки в тишината на стаята и в спокойствието на вашия ум, поемете към източника на проблема, който, както вече знаете, представлява отпечатък, вдълбан в ума ви, когато в някакъв предишен момент вие самите сте причинили този проблем другиму. Нанесен в мозъка ви, отпечатъкът е едреел, плувайки в подсъзнателната част на вашия ум, подобно на лакома риба, а после в подходящия момент се е издигнал на повърхността на вашето съзнание. Именно той е оцветил и дори създал вашите възприятия по време на прословутия инцидент, когато ви е била отказана помощ. Негодникът не е бил друг началник или служител, били сте самите вие. И пак вие, и единствено вие, ще оправите нещата.

Сега съзнателно насочете ума си към предстоящия ден и се опитайте да си представите сходна ситуация, която би могла да възникне. Опитайте се да си представите цялата обстановка. Мястото, на което може би ще седите, хората, които може би ще се намират около вас, думите, които ще бъдат изречени по време на следващото произшествие, в което на вас ще ви бъде отказана помощта, от която имате нужда, за да си свършите работата. После проведете наум кратка ролева игра. Спомнете си как обикновено сте реагирали на подобни ситуации. Еди-кой си началник не ви е оказал помощ и вие мислено му се заканвате и той да остане на сухо, когато в някоя от следващите седмици опре до помощта на вашия отдел.

Вие вече знаете, че „нормалната" реакция е точно обратната на правилната реакция. В мига, в който откажете някому помощ като отмъщение за това, че гой не ви е помогнал, вие врязвате в своя ум нов отпечатък, който ще ви застави да видите как в бъдеще на вас отново ще ви откажат помощта, от която се нуждаете. Тъй че последното нещо, което всъщност искате, е да откажете съдействие на друг, защото той по-рано е отказал да съдейства на вас. Всъщност желанието ви е да сторите точно обратното -бихте искали да оставите в своя ум отпечатък, който ще ви помогне следващия път да получите необходимата помощ. А това може да се постигне единствено и само като съдействате едностранно на другия човек, като му окажете помощ дори когато той отказва да направи същото за вас. Само си представете какво би станало, ако целият свят признаеше, че това е най-доброто, което може да се направи за всички заинтересовани!

Този вид ролева игра в хода на вашето утринно безмълвие не е просто проява на някакво благородно чувство. Тя представлява добре обмислено и прагматично упражнение, целящо постигане на успех във вашия делови и личен живот. По някое време през следващите един-два дни ситуацията, която сте си представили, ще се случи наистина. И когато това стане, вие ще бъдете готови да я посрещнете. Поведенческият модел, заложен чрез обстоен разбор на логиката, обуславяща дадената ситуация, и планирането на собствената ви ответна реакция, се задейства



почти автоматично. Първоначално вие реагирате постарому. Непрекъснатите упражнения по време на вашето утринно безмълвие ви налагат да спрете и да си спомните, че трябва да приложите новия начин. Порочният кръг на злото е поразен в самата си същност. Вие отказвате да продължите поредицата на собствените си неудачи, отказвате да вдълбаете в своя ум онези отпечатъци, които ще ви заставят отново да преживявате провал след провал.

Виждате колко ценни могат да се окажат тези мигове на утринно безмълвие за вашия предстоящ работен ден, колко блестяща е била идеята на древните тибетски учители да се практикува отработване на проблемите, преди те изобщо да са се случили. Благоприятната атмосфера на вашето утринно мълчание и предразполагащата обстановка на избраното от вас уединено кътче засяват дълбоко във вашия ум онзи отпечатък, който ви заставя да реагирате по правилния начин. Затова тези няколко минути, които прекарвате в утринно мълчание, представляват безценно вложение за часовете на предстоящия ден.

В Тибет съществува обичай практиката на мълчание да се завършва по определен начин. Накрая отделете няколко мига, в които мислено да се видите точно такива, каквито един прекрасен ден се надявате да станете. Представете си например, че вече сте пожънали плодовете от изучаването на тази книга и изложените в нея принципи на скрития потенциал и менталните отпечатъци. Парите текат към вас като пълноводна река, но най-хубавото е, че вие вече разбирате как става това и знаете точно какво да направите, за да не секнат буйните й води. Освен това знаете всички стъпки, които трябва да предприемете, за да сте сигурни, че и на ниво съзнание изживявате удоволствието от спечелените пари. И вие старателно водите своите шестразови записки и провеждате стриктно утринното си мълчание, за да се справяте незабавно с възникващите проблеми и да предотвратявате покълването на нови.

Не спирайте дотук. Помислете добре - това ли е всичко, което искате да бъдете? Не ми се вярва да има живо човешко същество, което да не желае да бъде нещо повече. Защо да не ви изрисуваме не просто като богати, но и като преуспяващи филантропи. Заработвате куп пари, но и дарявате толкова, а светът гледа на вас с уважение, като на хора, които не само правят пари, но и знаят как да ги използват правилно, за да помагат с тях на другите, и по такъв начин да получават върховно удовлетворение от тяхната наличност.

Защо да не си се представите и здрави и жизнени като двайсетгодишни, защото точно такива ще станете, ако се стараете да заложите отпечатъците за това, грижейки се за живота и здравето на другите. Лично аз бих добавил към този портрет още няколко щрихи, няколко наистина важни лични качества - верен, чувствителен, загрижен, човек със съвършена нравственост, приятел на всички, пример за подражание на децата и на цялата бизнес общност в страната, добър съпруг или съпруга, баща или майка. Разбирате нали - направо целия устав на истинския бойскаут. Защото някъде дълбоко в душата си ние всички искаме да бъдем именно такива.

Тибетските мъдреци заявяват, че това трябва да бъде последната част от практиката на вашето утринно безмълвие - съзерцание на самия себе си като най-преуспелия, мъдър и състрадателен човек, който можете да си представите. Преди да напуснете своето уединение, прекарайте няколко минути в тишина, в която постепенно започват да проникват шумовете от външния свят, и с всички сили се постарайте да видите своя идеален образ. Това оставя във вашия ум много силен отпечатък, който ще ви помогне един ден да станете именно такива. Ще видите! Сега скачайте и хуквайте на работа, че сигурно вече сте закъснели!

Глава 10.КАК ДА СЪХРАНИМ ЯСНОТАТА И С ВСЯКА ГОДИНА ДА СТАВАМЕ ВСЕ ПО-ЗДРАВИ

Ако водите старателно своите шестразови записки и редовно изпълнявате своята практика на утринно безмълвие, скоро ще установите, че вашите работни дни постепенно започват да се променят. Бавно, но сигурно вашият отказ да поддържате порочния кръг на негативността започва да изчиства света ви стъпка по стъпка, кътче по кътче. Първо си отива един проблем, после друг. Този досадник ви става приятел, онзи го прехвърлят, трети сам се мести в друга компания, докато накрая започвате да се виждате заобиколен само от приятни хора, работата ви вдъхновява, а фирмата процъфтява. Практиката на утринно безмълвие не само ви въоръжава за цял живот с



методи за решаване на всички проблеми на работното място, но и прави вашия ум много по-удовлетворен и спокоен.

В тази и в следващата глава бих искал да се задълбоча върху въпроса, как можете да изпитате максимално удоволствие от своя успех и по-конкретно - как да направите така, че когато се усъвършенствате в постигането на всичко, вашето тяло да е толкова здраво, колкото ума ви. Тъжен факт из деловия живот е, че докато наистина успеят да се реализират в корпоративния свят, много хора жертват за целта своето здраве и своето семейство. Тук ще поговорим малко за това, как хем вълкът да е сит, хем агнето цяло - как да бъдете най-успешните мениджъри в компанията, и при това най-здравите. Може да звучи парадоксално, но най-доброто, което можете да направите, за да запазите своето тяло силно и здраво, е да се грижите за своя ум - да го предпазвате от онова, което тибетските учители наричат умствени недъзи.

Определението за умствен недъг в древната будистка философия гласи: „всяка емоция, нарушаваща умствения покой на човека, който я изпитва". Вие можете просто да я наречете лоша мисъл. Има хиляди разновидности на умствени недъзи, но в крайна сметка те се свеждат до шест, които са най-лоши: неправилно харесване, неправилно неодобрение, гордост, неразбиране на истинския механизъм, по който работят нещата, необосновано съмнение във важни истини и погрешен мироглед.

„Неправилното" харесване или неодобрение на нещата има своето специфично значение. Противно на някои погрешни тълкувания на будистката философия, да се обича или да не се обича нещо само по себе си, съвсем не е погрешно. От вас се очаква да сте привързани към своето семейство, към своите учители и да харесвате добродетелността, например. Буда обича да ни вижда щастливи и не му харесва фактът, че разхищаваме толкова време и сили, за да се чувстваме нещастни. При все това, ако обичате нещо по начин, който ви разстройва или който ви кара да навредите другиму, за да го имате за себе си, тогава това е умствен недъг - наричаме го глупава обич, защото да нараниш друг човек, за да получиш нещо за себе си, е най-сигурният начин да не го получиш.

Най-главното, което трябва да научите за умствените недъзи, е, че те увреждат вашето здраве час след час през целия ден. Съществуват тайни текстове, съхранявани в Хималаите, които описват с подробности как тези негативни мисли влияят на вашето тяло. Достатъчно е да кажем, че самият процес на стареене е пряко свързан с тези лоши мисли. Това означава, че всеки път, когато се почувствате разстроени на работа, всеки път, когато се ядосате или подразните, всеки път, когато изпитате завист към друг зам.-директор или нещо подобно, нещо в тялото ви се затлачва, появяват се още два-три сиви косъма, вдълбава се някоя и друга бръчка, сърцето ви се пресилва. Накрая всичко това се събира и става причина да остареете и да загубите още от силата, която сте имали на младини. Както се казва в тези книги, в крайна сметка всичко това става причина и за вашата смърт.

Ето защо идеята на тази глава е да ви даде няколко ключови указания, как да се справите с тези мисли в хода на деня. Като начало ще се върнем към сутрата „Шлифоващият диаманти" в онзи момент, когато Буда описва една среща, която преживявал в не един свой предишен живот. Историята е следната. Буда бил монах на име Учител по търпение. Един ден бил навън в гората и медитирал, опрял гръб в ствола на кичесто дърво, на място, където царят на Калингка и неговата свита ходели на лов. Царицата и нейните придворни дами също отишли този ден да берат цветя и да се разходят из гората, докато съпругът й и ловците му преследват своята плячка.

И така, царицата излиза на поляната и вижда отдадения на съзерцание монах. Тя е дълбоко религиозна и отдавна чака възможност да обсъди някои важни духовни теми с високообразован наставник. Затова прекъсва заниманията на монаха, който се старае да отговори на всичките й въпроси.

Междувременно царят и неговите ловци преследват един елен и не щеш ли, подгоненото животно изскача на същата поляна. Без да слиза от коня си, царят поглежда надолу и вижда своята царица, увлечена в сериозен разговор с монаха. Той решава, че в това има някаква измама и нарежда на хората си да разпънат свещенослужителя на земята, като привържат ръцете и краката му за колчета. После започва бавно, един по един, да реже пръстите на монаха, фаланга по фаланга, първо на ръцете, после на краката, а след това и други части на тялото му.

Ето как Буда описва случилото се в „Шлифоващият диаманти". Думите му звучат малко загадъчно, но не се изнервяйте предварително - ще ги обсъдим подробно и докато приключим тази



глава, всичко ще ви стане пределно ясно.

Защо е така? Защото, о, Субхути, съществуваше време, когато царят на Калингка режеше по-големи крайници и по-малки придатъци от моето тяло. В онзи момент в ума ми не изникна никаква представа за „аз", ни за съзнателно, ни за живо същество, ни за личност - нямаше никаква представа въобще. Но нямаше и такава, че нямам никаква представа.

Първо ще се спрем на разясненията, които Чоней лама ни дава за думите на Буда. Не забравяйте, че цитатите от „Шлифоващият диаманти" са представени с почернен шрифт.

По каква причина е така? Защото много отдавна съществуваше време, о, Субхути, когато царят на Калингка бе обзет от зло подозрение, че имам връзка с неговата жена. И затова режеше по-големи крайници и по-малки придатъци от моето тяло. (Последното се отнася за пръстите на ръцете и краката.)

В онзи момент аз практикувах търпение, поддържайки своя ум в състояние на разбиране на липсата на собствено съществуване във всеки един от трите основни елемента на акта на търпение. Когато се съсредоточих върху аза, който съществува чисто номинално, в ума ми не изникна никаква представа, в която да се съдържа някакво убеждение за действително съществуващо „аз". И затова аз нямах никаква представа за каквото и да било — като се започне от действително съществуващо „аз" и се завърши с действително съществуваща личност.

В онзи момент аз нямах никаква представа въобще за каквато и да било представа, че нещо съществува истински. В същото време обаче не беше и това, все едно нямам никакви други номинални представи въобще.

Тук Буда казва следното. Аз все пак си помислих, че ще ми се наложи да запазя търпение. Наистина ми мина през ума да приема болката с готовност и да не се разстройвам за злото, което ми се причинява. И аз наистина имах представата, в която отново потвърдих моето добито по-рано знание, че нито един съществуващ обект сам по себе си не притежава истинно съществуване.

После Буда почва сам да разяснява думите си.

Защо е така? Да предположим, о, Субхути, че в онзи момент в ума ми се беше появила някаква представа за „аз". Тогава непременно щеше да изникне и мисълта да сторя зло някому.

Представата за някакво съзнателно същество, представата за някакво живо същество и представата за личност щяха да се появят в ума ми. И поради това в ума ми щеше да изникне и мисълта да сторя зло някому.

Чоней лама пояснява.Ето причината защо е така. Да предположим, че в онзи момент всякаква представа за „аз",

която свързвам с мисъл за себе си като крайно, независимо съществувание, се бе появила в ума ми. Или да предположим, че някоя от другите споменати представи се бе появила в ума ми. Тогава в ума ми щеше да изникне и мисълта да причиня зло някому, но фактът е, че не се случи.

В такъв смисъл можем да сведем горните редове горе-долу до следното.Царят режеше пръстите на ръцете и краката ми, както и други части от тялото ми, като

наказание за нещо, което изобщо не бях сторил. Ако бях видял който ида е от нас двамата като личност, може би щях да се разгневя и вероятно умът ми щеше да е обхванат от желание да го нараня. Но аз нямах подобна мисъл и затова успях да се въздържа от гняв.

Това е доста трудна материя. И какво общо има с това, да не съсипвате тялото си в офиса, като се отдавате на негативни емоции? Първо ще поговорим за два различни начина да се възприемат неправилно тези редове, чийто смисъл неведнъж е бил изопачаван през вековете, и после ще обясним какъв е техният истински смисъл.

Съществува едно широко разпространено погрешно разбиране, което води началото си от будистки книги като тази. Такива, които отричат съществуването на аза, или на личността. Хората възприемат това като твърдение, че има някакъв вид пространство, в което можете да влезете, когато имате проблем. Въпросното пространство или е пусто, или в него всичко се вижда като нереално и щом се окажете там, проблемът или си отива, или вие просто вече не се свързвате с него.



Такива хора биха казали, че ако например имате проблем с човек, който ви се е ядосал, вие просто бихте могли да се престорите, че човекът не е там или да откажете да мислите за него, и тогава повече няма да имате този проблем. И си мислят, че става дума именно за това, когато говорим за отсъствие на аза, което Буца продължава тук да нарича никаква съзнателна същност и никакво живо същество, и никаква личност.

Само че въпросното тълкуване няма нищо общо с онова, което Буда иска да каже, и то по никакъв начин няма да ви помогне да преодолеете вашите негативни емоции на работното място. Не помага например да се опитате да си представите, че някакво негативно изживяване просто не се случва или че по някакъв начин вие лично не го изживявате, или че можете някак да се откъснете от него. Когато седите на зъболекарския стол, за да ви почистят зъбния канал, и зъболекарят засегне нерва или когато са ви разпънали на земята и някой бавно реже пръстите на ръцете и на краката ви, а после се насочва и към останалите части - няма да ви е от помощ, ако си представите, че той не е там, а вие не сте тук. Опитайте, и ще видите. Не това е имал предвид Буда.

Частта относно отсъствието на всякаква представа също твърде лесно може да стане обект на погрешно тълкуване. Хората са чели подобни редове и смятат, че целта на един будист, който се опитва да разреши трудна ситуация, е да седне и да се опита да не мисли за нищо, да се опита да изпразни съзнанието си от всякаква мисъл или да гледа как мислите се нижат, но по някакъв начин да не се вслушва в тях и да не се свързва с тях. Но и това не е смисълът, който Буда е вложил във въпросните слова. Естествено, пак можете да го пробвате сами следващия път, когато се наложи да ви пилят зъба. Не помага. Това не е начинът да спрете болката. Тогава какво все пак е имал предвид Буда?

Нека се обърнем към една реална ситуация от диамантния бизнес. Вашето бойно поле ще бъде залата за заседания на управителния съвет или ювелирният цех, за да можем да вземем действителен пример от реалния живот. Докато работех като вицепрезидент в „Андин", често ми се случваше да пътувам през океана до Азия, за да прекарам известно време в тибетския манастир, където провеждах своите проучвания. Бях постигнал споразумение със собствениците - семейство Азриелант, че и оттам ще поддържам връзка по телефона и ще имам готовност да организирам купуване на диаманти, да речем, от Бомбай, който не беше чак толкова далеч от манастира, или от Белгия.

Да поддържаш връзка по онова време, не беше лесна работа. Манастирът в началото представляваше няколко палатки насред гъста гора в Южна Индия със стотина оцелели монаси, избягали през Хималаите по време на нашествието в Тибет. Първоначално в манастира е имало над осем хиляди, повечето от които са били убити или принудени да станат миряни. Когато отидох там, за да започна своите изследвания, вече имаше няколко стотин монаси, скромна зала за събрания и семпли къщурки за тях. Най-близкият телефон, по който бе възможно да се проведе разговор със Съединените щати, се намираше в Мадакери, на около три часа път с кола. Едно кратко обаждане за връзка тогава отнемаше близо цял ден, и то ако имаш късмет.

И така, седя си аз в тази схлупена кирпичена къщурка на върха на планината насред гора в Южна Индия, надвесен над древен телефон, мъчейки се да чуя какво ми крещи Офер в другия край на жицата от своя уютен стъклен офис с изглед към светлините на Световния търговски център и река Хъдзън.

„Трябват ни камъни! Грамадна поръчка! Десет хиляди карата, да са в Ню Йорк до десет дни! Говори с Бомбай! Обади се в Антверпен! Действай!"

Само че десет хиляди карата от този вид камъни може да означава някъде към милион дребни диаманта, а за да купиш на пазара един, ти се налага да го избереш от два-три. Значи става дума за оглеждане на няколко милиона диаманта за десет дни. Да предположим, че за да избереш един камък и да го огледаш с увеличителното си стъкло, ти трябват десет секунди. Това означава 6 камъка в минута, 360 камъка на час на човек. Да предположим, че можеш да издържиш с това темпо пет часа на ден, без да си изпържиш очите съвсем. Тоест за един ден можеш да прегледаш най-много две хиляди камъка. Значи трябва да отнемеш поне хиляда човекодни от екипа си само за да се приближиш до изпълнението на тази поръчка. Тъй че аз питам отново: .Десет хиляди карата, Офер, така ли? Сигурен си... десет хиляди?" „Да, да, точно така. Заемай се незабавно! Не спирай да звъниш, събуди всички по света, няма значение! Успех!" И щрак.

Аз записвам в бележника си количеството и типа камъни, които трябва да бъдат осигурени, и



после прекарвам няколко часа в опити да се свържа с всички международни закупчици по целия свят. Когато напускам телефонната станция в Мадакери, вече е почти тъмно. Отиваме до малка градина с изглед към просторна красива долина, наслаждаваме се на вечерния въздух и на аромата на дивите индийски цветя, гледаме как звездите една след друга заискряват на небосклона. Хубаво ми е, изпитвам онова прекрасно чувство, което те обзема, когато си изпълнил дадената дума да свършиш нещо дори това да ти струва огромни усилия. После се натъпкваме в стария раздрънкан манастирски автомобил и поемаме обратно. Очаква ме още една седмица напрегнати занятия с някои от най-великите лами на света.

Горе-долу по времето, когато диамантите вече се сипят в седалището ни в Ню Йорк от всички краища на света, пристигам и самият аз - прашен, почернял и доволен. Офер ме вика в кабинета си и аз влизам гордо, със самочувствието на опитен администратор, успял да обезпечи доставката на стоката въпреки безбройните препятствия. Настанявам се и почвам да чакам поздравленията.

- Какво става, за Бога? - почва той.Какво имаш предвид?- Всичките тия диаманти? Знаеш ли какво правиш с паричната ни наличност? Да не си

откачил?Чувството ви е познато. Сякаш земята изчезва под нозете ви. Това не е поредното

недоразумение или търговска грешка, а потресаващо съждение за състоянието на света, на нашия свят. Защо нещата не могат да се развиват по правилата? Струва ми се, че вече разбирате за какво става дума. Но нека да продължим.

- Чакай малко, Офер. Ти ми каза да ги купя. Сам каза, че ти трябват десет хиляди карата по най-бързия начин.

Десет хиляди карата! Ти подиграваш ли ми се? Казах ти хиляда! За какво изобщо говориш? Откъде-накъде ще поръчвам десет хиляди карата?

Само че наистина ми каза да купя десет хиляди. Помня, попитах те два или три пъти. Дори си записах в бележника още докато беше на телефона. Виж ето тук! Пише си десет хиляди!

Откъде да те знам кога си го написал? Може да е било тази сутрин! Никога не съм ти казвал десет хиляди. Кой нормален човек би поръчал десет хиляди?

В процеса на изучаването на негативните емоции, когато изработвате умението да избягвате онези мисли, които ще ви състарят преждевременно, това е решителният момент. Бизнесът по принцип изисква бърза мисъл и бързи рефлекси, но това не може да се сравни с нищо. Сигурно разполагате с около три секунди, за да организирате защитата си, преди да ви засипят като лавина чувствата на негодувание, обида и гняв. За тези три секунди трябва да предприемете активни, мощни предупредителни действия. Иначе ще стане прекалено късно. А в основата на тези действия ще лежат концепциите за „отсъствие на аз" и „отсъствие на представа", които Буда разисква в редовете по-горе. Само че сега вече трябва да изясним какво точно има предвид, когато споменава тези неща. Нека ги свържем със ситуация от реалния живот. Ще използваме трите елемента, които Буда споменава в историята с монаха, чиито пръсти били отсечени от царя на Калингка.

Трите елемента се отнасят за трите съставни части на ситуацията, която се развива в момента: разяреният шеф, който крещи (Офер); вицепрезидентът, на когото се крещи (за съжаление моя милост); и фактът, че самото събитие въобще се случва. Всяка от тях притежава собствена пустота, или онова, което наричаме потенциал. Всъщност в тази ситуация има цял куп празноти, които допринасят за бъркотията, но и ще помогнат за нейното отстраняване. Ето затова пустотата, потенциалът, на нещата е тъй удивителен.

Какъв е потенциалът при шефа? Той изглежда доста противен в момента, но не забравяйте, че ако влезе неговият съдружник - разбирайте съпругата му Ая, тя би казала, че мъжът й изглежда прекрасен, тъй като спасява компанията от безотговорния тъпак, който се е смахнал да купува диаманти, дето нито искаме, нито можем да платим. Тъй че сам по себе си шефът не е нито чудовище, нито гений. Всичко зависи от това, кой гледа. Както сме отбелязвали неведнъж, сам по себе си той е чист, или пуст. Доколко в даден момент ще ми изглежда добър или лош, зависи единствено от това, какъв вид отпечатъци съм оставил в своя ум по-рано.

Не забравяйте и другото, което винаги споменаваме в такъв момент. Наистина това, как изглежда той, не само се обуславя, а и се създава от собствения ми ум, което обаче съвсем не означава, че по желание мога просто да си го превърна в добро момче. А това е, защото аз за



разлика от съпругата му имам в ума си отпечатъци, които ме заставят в този момент да го виждам като един много разстроен шеф. Най-доброто, което мога да сторя в такъв случай, е да бъда много внимателен точно сега да не вдълбая в ума си нови отпечатъци.

За какви нови отпечатъци става дума? Ами, ето такива. Какво ще кажете за отпечатък, който ще ви накара да видите как шефът ви крещи точно за това, което ви е наредил да направите? А как човек би могъл да се сдобие с такъв отпечатък? Всъщност начинът е само един - да се разкрещите на някого също като своя шеф, който си излива гнева за нещо, което искрено смята за сериозна и скъпоструваща грешка. Тъй че кое поведение би било най-глупавото в ситуация, в която ви крещят? Точно така - да се разкрещите и вие.

Ако позволите на ума си да премине през този процес или дори през значителна част от него в рамките на онези три секунди, преди разочарованието и гневът да ви пометат, ще се случат две неща. Първо, вие избягвате нанасянето на ментален отпечатък, който впоследствие ще ви създаде доста главоболия. Представете си как се присягате за чашата с кафе в края на бюрото си, но вместо нея случайно хващате чаша със солна киселина - нещо напълно възможно в ювелирен цех, ако не сте достатъчно внимателни. Вие разговаряте оживено с някого и въобще не забелязвате, поднасяте чашата към устните си, почвате да я накланяте, и тогава в последния момент долавяте лекия дъх на киселина и веднага я оставяте с въздишка на облекчение. Постижението да възпрете своето разочарование и гняв в последния момент, победата да откликнете на своя ум, възползвайки се от възможността по време на трисекундния прозорец да предотвратите своя гняв и да обезвредите бомбата със закъснител, която той се кани да заложи в ума ви под формата на отпечатък - ето това е истинско облекчение.

Не забравяйте - един-единствен миг на гняв, единствен миг, в който възбуждате този негативен отпечатък в ума си, може да доведе до дни, седмици и дори месеци в бъдеще, в които ще ви се наложи да понесете последствията от този отпечатък. Когато сте способни да се възползвате от древната мъдрост, за да предотвратите дори единствен изблик на гняв, тогава всички усилия, които сте вложили за разбирането на идеите в тази книга, са си стрували. Току-що се спасихте от купища неприятности и болка. Току-що поехте по нов път и повече никога няма да ви застрашава злополуката, която щеше да ви сполети, ако не бяхте направили този завой именно сега.

Що се отнася до концепциите за отсъствието на аза и отсъствието на представа, сега, след като вече обсъдихме един действителен инцидент, нещата се изясняват. Отсъствието на аза означава, че сам по себе си вашият шеф не притежава собствена природа - няма вродена природа на такъв противен крещящ човек даже в този момент. Ако имаше такава природа, тогава дори неговата жена щеше да го смята за неприятен, което не е така. Ето защо отсъствието на аза означава, че каквото и да виждате у него, то идва от вас, не от него. Това обаче съвсем не означава, че все едно той не съществува или че би било полезно някак да се направим, че го няма.

Частта с отсъствието на представа означава, че спирате да мислите за него по неправилен начин. Преставате да го смятате за нещо, което е лошо само по себе си, и започвате да го възприемате като бял екран. На този екран за неговата съпруга се прожектира сърцераздирателна драма, която за вас в този момент представлява филм на ужасите. Разбира се, прожекционният апарат е вашият собствен ум, а електричеството, което го задвижва, се нарича ментални отпечатъци от ваши минали действия, насочени към другите. Отново тук е важно да се разбере, че няма никаква полза от това, да се опитвате да не мислите за нищо, да не оценявате нещата като добри или лоши, да не се привързвате към определени свои чувства или емоции. Не забравяйте - и самото събитие, и как изглеждате на самите себе си и на другите, и как вашият шеф изглежда на вас и на другите - всички тези три елемента са напълно реални. Реални хора ще пострадат, реални страни ще понесат щети, реални вицепрезиденти ще пропилеят възможността за следваща премия, но не поради причината, която вие сте свикнали да виждате в това. Всичко произхожда от ваши минали действия.

Тогава какво да правим? Трябва да разберете едно. Ако реагирате негативно в края на трите секунди, ще нанесете в своя ум нови негативни отпечатъци със същия вкус, тъй че по-късно пак ще ви се наложи да си ги излапате. Това вече сме го обсъждали. Нека сега се спрем на незабавните последствия от негативната реакция. Да си го кажем направо - гневният изблик никога не може да е от полза.

Една строфа от древна индийска будистка книга гласи:



Ако едно положение може да се оправи, защо да се вживяваме?Ако едно положение не може да се оправи, какъв е смисълът да се вживяваме?

Тук вече говорим за непосредствената полза от отказа да се поддадете на гнева. Главното предизвикателство е отминало - вие отказвате да реагирате отрицателно и по този начин се предпазвате от повторение на същата ситуация в бъдеще. Сега се вгледайте в своя ум и изтрийте и най-малкия намек за гняв. Идете още по-нататък и настройте своя ум на положителна вълна. Вместо да спорите чия е вината за купуването на диамантите, вместо да се разправяте за това, кой всъщност е прахосал парите на компанията, незабавно насочете своя ум към подходящото решение на проблема в настоящия момент. В контекста на реалната ситуация може би най-важният етап в цялото упражнение се състои в следното. Вие ще установите, че благодарение на факта, че сте успели да надвиете гнева си, преди той да е завладял вашия ум, сега сте способни незабавно да насочите цялата си енергия към разрешаването на проблема. Вашият ум е чист. Лицето ви е спокойно. Сърцето ви бие равномерно, дишането ви е ритмично.

Ето това е състоянието, което трябва да постигнете, когато ви се налага да се справите със сериозен проблем. И това е най-доброто, което можете да направите за собственото си тяло и здраве за дълги години напред. Всеки път, когато предотвратявате поредните няколко мига на гняв или някаква друга негативна емоция, вие добавяте към своя живот и бизнес кариера още няколко часа добро здраве и щастие, защото накрая всичко това се сумира. А и къде по-разумно е да подхождате към своите непосредствени проблеми в бизнеса в напълно чисто и спокойно състояние на ума.

И един последен съвет. Вероятно вече сте забелязали, че подходът, представен в тази книга, като цяло много прилича на градинарството. Нашето основание за подобна аналогия се дължи на факта, че проблемите се създават от семена или отпечатъци, които вие сте засадили във вашия ум в миналото. След като тези семена отпечатъци натрупат определена сила и достигнат определен етап на съзряване, когато покълнат и започнат да се развиват в растение, по същество с тях вече е твърде трудно да се направи каквото и да било. От друга страна, наивно е да смятате, че като посадите едно семенце на сутринта, до вечерта то ще избуи в пищно растение.

Идеята е, че вие трябва своевременно да се обучавате да гледате критично на непосредствените резултати от своите действия. Може да сте в състояние незабавно да успокоите своя ум и да подходите хладнокръвно и рационално към разрешаването на проблема, но това съвсем не означава, че всички останали в стаята ще се успокоят. Не означава и че решението, до което сте стигнали в своето овладяно състояние на ума, непременно ще проработи. Не забравяйте, че неговата резултатност зависи от семената, засети много по-рано. Със сигурност означава обаче, че вие полагате грижи за бъдещите плодове на своите вече засети семена. Със сигурност означава, че във вашия бъдещ свят напрегнатите ситуации ще стават все по-малко и по-малко.

Глава 11.КРЪГЪТ ИЛИ РАБОТА ВЪРХУ ДЪЛГОСРОЧНА ПЕРСПЕКТИВАВ миналата глава видяхме как умението да наблюдавате своя ум и да избягвате негативните

емоции не само благоприятства изграждането на една по-светла бъдеща реалност, но и допринася съществено както за доброто ви физическо състояние в момента, така и за здравето ви в дългосрочен план, през всичките предстоящи години на вашата корпоративна кариера. Да не говорим, че всеки ваш работен ден ви доставя много повече радост, стига да съумеете да овладеете и накрая да превъзмогнете напълно всяко негативно състояние на ума.

В тази глава бих желал да опиша още един похват, който великите тибетски мъдреци използват, за да поддържат своето физическо здраве и висока степен на интелектуална съзидателност за дълги години напред. Съвсем не е необичайно да срещнете тибетски монаси, прехвърлили шейсетте и дори седемдесетте, които все още проявяват неутолим интелектуален глад и любознателност. Физически те са способни на продължителен труд, а по стълбището пъргаво вземат по две стъпала за едно. Способности, които хората на Запад са загубили още на четиридесетгодишна възраст. Въпросният похват се нарича tsam.

Tsam на тибетски означава граница, или разделителна линия, а думата се използва, за да означи умението от време на време да се откъсвате от работата си, да отивате някъде другаде и в известен смисъл да очертаете кръг около себе си, в който можете да поседите на спокойствие и да поразмишлявате.



Докато работех в „Андин Интернешънъл" - период, продължил повече от петнайсет години, аз неизменно следвах правилото на кръга. Строго се придържах към принципа, съгласуван със собствениците, според който имах право всяка сряда да отсъствам от работа, за да мога да се откъсна от служебните си задължения в офиса и да си осигуря някакво време за размишления и търсене на вдъхновение. В началото по мое предложение ръководството удържаше известна сума от заплатата ми за пропуснатия ден. По-късно, когато ползата от практиката на кръга стана очевидна, започнах да получавам толкова, колкото и сътрудниците, които имаха пълна присъствена седмица. Избрахме срядата, защото така щеше да бъде най-безболезнено за моите административни отговорности. По този начин винаги разполагах с два последователни дни - понеделник и вторник или четвъртък и петък, за да се справя с даден търговски или кадрови проблем, чието разрешаване спокойно можеше да отнеме повече от един ден.

Като практическа мярка подготвих свой много силен заместник. Това ми предоставяше свободата да се уединя в кръга и връщайки се, да вложа силата, която бях почерпил от него, в ресурсите на фирмата. Това осигуряваше на нашия отдел и много висока степен на административна мощ, която бе изключително полезна особено в периодите на върхово производство. Хората бяха свикнали да получават указания по главните въпроси както от мен, така и от моя заместник, тъй че в административно отношение не възникваше напрежение, когато внезапно ни се налагаше да увеличим щата с двайсет или дори с трийсет процента.

Това всъщност е обичайно явление в диамантния и ювелирния бизнес, където близо 60 процента от всички продажби са свързани с коледните празници. През есента произвеждахме по осем до десет хиляди пръстена на седмица, а след Нова година се налагаше да свием производството до една-две хиляди. Всичко това означава, че трябва да сте способни радикално да увеличавате или съответно да намалявате своя персонал месец за месец, като в същото време съхранявате силата да управлявате подразделение, което може да се е разраснало двойно в сравнение с оглавяваното от вас преди шест месеца.

Важно е да не гледате на деня, прекаран в кръга, просто като на почивен ден, на привилегия за преработилия се шеф - макар че това наистина ми помагаше да се справя по-леко с физическото напрежение на всекидневното двучасово пътуване до Манхатън и обратно. С оглед на максималната полза дните, посветени на кръга, по-скоро бяха подчинени на строга организация и дисциплина. Идеята като цяло се състои в това, да се наруши обичайният ред, да се намери време, за да се помисли не как, а защо се случва така на работа - време за планиране, време за размисъл и може би най-важното - време за зареждане с нови импулси, с нови източници на вдъхновение.

Докато работех в „Андин", аз провеждах събеседване и наемах на работа стотици служители, повечето от които наистина се оказваха успешен избор. Естествено, обръщах внимание на обичайните качества: почтеност, лоялност, чувство за принадлежност към екипа, уважение към другите, интелигентност и честност. Откровено казано, не бях особено загрижен за действителните умения. От собствен опит знам, че човешкият ум е тъй могъщ, че можете доста бързо да обучите когото си поискате да върши едва ли не всяка работа на света. Нужни са години обаче да откажеш някого от вредни навици и черти като лъжливост или липса на загриженост за другите, а те съсипват работника много по-бързо от всякакъв недостиг на техническо умение.

Бих искал да споделя с вас един похват, който използвах при събеседване, и това е тестът за свободното време. Установих, че най-важният въпрос, който може да се зададе на един човек, е как прекарва свободното си време. „Андин" не е леко място за работа, а заетостта - особено в натоварения период по празници, може да бъде направо жестока. Колкото повече часове прекарвате на едно място, толкова по-малко часове ви остават да отидете някъде другаде. Освен това съществува някакъв предел по отношение на това, колко нови неща можете да научите сред едни и същи хора, на едно и също място, месец след месец.

Ако не ходите никъде другаде - ако не виждате нищо ново, ако не разговаряте с нови хора, това неминуемо ще се отрази пагубно на вашите творчески способности. И няма да е преувеличено да кажа, че няколко минути истинска съзидателност при разработването на нови методи могат да бъдат много по-изгодни за всяка компания, отколкото седмици или дори месеци извънреден труд, полаган от ограничени в старата система мениджъри. Ето защо по време на събеседване си струва да отделите известно време, за да изясните по какъв начин един евентуален служител развива своя творчески потенциал през свободното си време извън работа.



Аз лично установих, че почти всички, които на въпроса за свободното време отговарят: „Нищо особено, най-вече гледам телевизия", впоследствие стават твърде ограничени, лишени от вдъхновение служители. Тези, които четат много книги (без любовни романи), често стават сериозни и творчески активни служители. Пишещите проза и особено стихове притежават силно въображение и с лекота могат да намират оригинални решения на проблеми. Младите родители трябва да бъдат освободени от този въпрос, защото те основателно отговарят, че прекарват цялото си свободно време в грижи за малкото дете. Децата всъщност са един от най-великите източници на творческо вдъхновение. И накрая, изглежда, хората, които посвещават сериозно време да служат на другите, докато не са на работа, хора, които помагат в църквата, тренират деца от лигата по бейзбол на малките или полагат доброволен труд в местната болница през почивните дни - са най-стабилните и съзидателни служители.

Накратко казано, идеята е в това, че за един ръководител е много важно - дори не можете да си представите колко, да има и някакъв друг живот - друга всепоглъщаща страст, било то писане или фотография, спорт или доброволен труд, за да може да намира нови източници на вдъхновение. Помня как веднъж, след като се бях върнал от едно по-продължително пребиваване в кръга, което ще опиша по-късно в тази глава, седях пред един контейнер с диаманти - нещо подобно на кутия за обувки, пълна с искрящи дребосъци на стойност милиони долари, и се взирах в диамантните хартийки, все едно ги виждах за първи път.

Това са малки листчета, сгънати по специален начин, които хората използват от векове за съхранение на диаманти. Както сигурно сами сте се досетили, има си специален трик как листчетата да се сгъват така, че сложените вътре диаманти да не изпадат, но основната форма, струва ми се, не се е променяла от стотици години. Както и начинът, по който от външната страна се описва тяхното съдържание. Най-горе има общо описание на това, което е вътре . Например „четвърт карат, кръгли". Някъде по средата може би има означение за качеството -нещо от вида „бели, цвят В долния десен ъгъл се отразява общото тегло на камъните в пакетчето с точност до стотна от карата - например „10.27 карата". И разбира се, някъде под вътрешното капаче се намира изписан ситно код за цената на камъните - нещо като ZLD4, което може да означава „първоначална цена $2000, продажна цена $1800, при никакви обстоятелства да не се продават на по-малко от $1600".

В ранните дни на ювелирните компании съществувало правило, че всеки, който извади камък от пакетчето, трябва да остави знак от вътрешната страна на капачето. Примерно: „КМ взе три камъка за мостри на пръстени на 4.08." След като пликчето се изпразни, на някого можело да му хрумне да направи груба сметка и да види дали резултатът съответства на записаното, но в повечето случаи никой не обръщал особено внимание, освен ако не станело ясно, че липсват диаманти. И така, аз съм се втренчил в цяла кутия такива пакетчета с нов поглед, провокиран от последното ми пребиваване в кръга, и ми хрумва нова идея.

Зародилата се концепция узряваше в продължение на трийсет и шест часа. Почти не можех да спя и непрекъснато добавях все нови и нови подробности. Основната идея беше още преди хартията да бъде сгъната, върху нея да се нанесат специални редове, които да заставят служителите от диамантния склад автоматично да записват определени данни, както и баланса на оставащите камъни независимо от желанието си. Щом запълнят всички редове, работниците ще бъдат принудени да вземат нов плик и на този етап да проверят броя и теглото на остатъка от камъни. Нарочно направих редовете по-широки, тъй че пликовете, които се използват най-много и по тази причина се озовават в ръцете на повече хора, да бъдат проверявани по-често.

После ни хрумна да направим цветен код на пликовете, тъй че не минаха няколко седмици и из отдела ни се носеха пакети във всички цветове на дъгата. По този начин вече не се налагаше да вземате плика в ръце, за да видите какво е качеството или формата на намиращите се в него диаманти, а хората бързо се научиха да не смесват различните цветове, което си е цяло бедствие, когато работите с около дузина съвсем близки цветови нюанси на камъни. Няколко часа по-късно предложихме идеята да печатаме хартията за пликове по такъв начин, че върху нея да има перфорация и след като бъде използван, пакетът може да се изглади и да се съхранява в регистрационна папка. По този начин щяхме да разполагаме с постоянен отчет и със саморъчния подпис на всеки, взел и един камък от инвентара, както и с надеждно копие на компютърните ни описи, в случай че част от тях се увредят или се окажат недостъпни за употреба.

После се захванахме да си играем с размера на хартиения отрязък. Измислихме ивици върху



плика за различните шлифовки, както и ред други нововъведения, които направиха системата ни за отчет и контрол на загубите най-сложната в диамантния бизнес. И това отново е едно от твърде ограничените места в международната диамантна промишленост, където определено можете да резнете някое и друго парче в повече от конкурента, тъй като суровините в голямата си част са управлявани от монопол, който не допуска реални сделки, а квалифицираният труд по шлифоването почти навсякъде по света струва еднакво.

По-късно изпитвах искрено удовлетворение да седя в малки диамантни фирми по света и да виждам, че те са копирали - и често усъвършенствали! - системата, която бяхме измислили. Ако през годините този метод за обезпечаване сигурността на инвентара е спасил дори един процент от стойността на диамантите в „Андин", значи говорим за милиони долари допълнителна печалба. И всичко това произтече от един-единствен ден в кръга - ден на откъсване от работа в търсене на нов поглед върху същата тази работа. Така и не престанах да се учудвам как някои компании се опитват да изстискат до последно свободното време на своите мениджъри и после се учудват, когато се оказва, че хората им са изтощени до такава степен, че изобщо не са способни да родят нова идея или никога не се озовават на място, различно от все същия офис, което изобщо може да вдъхнови подобни идеи. Сега вече сте спечелени за идеята на кръга, нека да видим как се прилага на практика.

Съществуват специални правила за планиране на един ден в кръга. Най-важното от тях е, че практиката на кръга трябва да се провежда редовно, в един и същи ден всяка седмица или през седмица и това време да е неприкосновено. Значи, ако за ден на кръга изберете сряда, никога не престъпвайте това свое решение и не се връщайте към обичайните си дейности. Причината за подобно изискване е съвсем проста. Повечето способни хора в корпоративния свят са пристрастени към работата. Те работят, без значение дали се налага, или не, а самата работа винаги ще бъде повече, отколкото те могат да свършат. Това прави денят им интересен. Поддържа им адреналина, а както всички началници знаят, адреналинът предизвиква наркотична зависимост.

Хората оставаха в „Андин" с години дори след като с лекота биха могли да получат по-висока заплата другаде, само защото компанията непрестанно се разрастваше и винаги имаше още по-високи върхове за покоряване. Всеки Божи ден! Може да ви се струва, че идеята за кръга звучи страхотно, може даже да я пробвате някоя и друга сряда, но бъдете сигурни, че до края на месеца ще си намерите извинение да се върнете в офиса за нещо „наистина важно" във връзка с някакъв особено критичен момент. Оттам нататък всичко е провал. Също като толкова други дълбоки практики и концепции, описани в тази книга, идеята за кръга не може да проработи, ако вие не я прилагате постоянно и упорито. Важно е още в самото начало да приемете идеята, че ако в средата на работната седмица за един ден се откъснете от служебните си задължения, вие ще се върнете в офиса с невероятни идеи, които ще се отплатят стократно за вложеното време.

За да чуете как тези невероятни идеи прозвучават като шепот в ума ви, докато практикувате кръга, трябва да останете безмълвни. Първата половина от деня на кръга, да речем до 2.00 часа след обяд, трябва да бъде прекарана в пълно уединение. Никакви телефони, никаква телевизия и всякакви там други шумове, които биха ви попречили да чуете забележителните идеи, които витаят в ума ви. Забравете всякакво радио, музика, вестници, списания, романи, деца, съпрузи, техници, домашни любимци. Идете в своето кътче за уединение - мястото, за което говорихме в предишната глава, и просто седнете там сами и в пълна тишина.

За повечето дейни ръководители подобно прекарване на времето може да се окаже наистина твърде затормозяващо. Първата естествена реакция е завладяващото усещане, че си губите времето. Хората ви се скъсват от работа, търчат нагоре-надолу като луди, сигурно говорят по пет телефона едновременно, разрешават какви ли не критични ситуации из цялата компания, а вие си седите тук и бездействате. На всичкото отгоре и тази важна оферта, която трябва да подготвите за утре, при положение че не е ясно дали въобще ще стигнете до нея. Да не говорим, че е за един от най-важните ви клиенти, а вие тук прахосвате последното възможно време да се занимаете с нея.

В противен случай съпругата, приятелите, децата ще вземат да ви измислят задачки, като знаят, че целия ден сте си вкъщи. „Така и така си тук в сряда сутринта, защо не вземеш да отскочиш до банката, хем като се върнеш, ще получиш и пратката. Какво толкова - работа за половин час." Кажете на всички да си гледат работата. Кръгът трябва да е пространство на пълна тишина и концентрация. Не действа, ако някой ви безпокои там, ако ще да е и за минути. Трябва да си



извоювате тези няколко редки, безценни, незаменими момента от живота си, за да се озовете в безмълвието на своя ум и да намерите по-дълбоки отговори на предизвикателствата, които ви отправят вашият бизнес и личният ви живот. Никога не правете тази грешка да си кажете, че не си струва. Вие не само отключвате по-дълбоките творчески способности на вашия ум, а активно предотвратявате цял куп здравословни проблеми, които биха ви засипали, ако не проявите предвидливостта да разрушите стария модел. Освен това не е нужно да си гений, за да си дадеш сметка накъде води този модел. Прочетете некролозите в който и да е брой на „Ню Йорк Таймс" и вижте колко умни и талантливи бизнесмени са си намерили майстора от преработване. Не си мислете, че на вас ще ви се размине.

След като поседите безмълвно във вашето уединено кътче към час-час и половина, преминете към няколко леки физически упражнения. В древните тибетски книги се казва, че на много фино и дълбоко ниво тялото и умът са свързани. Колкото повече натежава и се прегьрбва тялото ви, толкова по-трудно текат през него фините мисловни енергии. В Съединените щати хората, които се занимават с бизнес, традиционно предпочитат да поиграят голф, да потичат в парка, да се поизпотят във фитнес залата. Не е лошо. Изберете онова, което ви подхожда най-много, и се заемайте, тъй като има много по-голяма вероятност да не се откажете, ако спортувате нещо, което ви харесва. Само не забравяйте, че не говорим за тренировка, която се превръща в самоцел или е наложена от някакъв вид суета. Ако тялото ви е здраво, умът ви е по-бистър. Ако умът ви е по-бистър, вашият бизнес върви по-добре. Както ще видим по-нататък, един наистина ясен ум може да прехвърли ограниченията на обичайната мотивация за бизнес. Тоест вие се учите да преодолявате зоната на самоцелното печалбарство и да се издигате до сферата на смисленото, съдържателно правене на пари.

Едно уточнение - може да ви се прииска да пробвате някои от по-екзотичните форми на упражнения, онези, които действително имат по-мощно въздействие върху вашия ум, отколкото например просто да търчите по бягаща пътечка. В последните години съм срещал много бизнесмени, които са преодолели бариерата на свенливостта и са посещавали занятия по йога, тай-чи или дори курсове по съвременни танци. Тук не говоря за евтини популярни версии на тези дисциплини, където някой самозванец ви замазва очите за 2-3 седмици и вие не научавате нищо. Отделете нужното време и средства, за да намерите истински учител по някоя от тях, който да ви приеме за свой ученик и известно време да ви занимава самостоятелно. Установете връзка и поддържайте близки отношения с действителен познавач в продължение на месеци и години. Научете се да подхождате към поддържането на тялото си в отлична форма с онази дисциплинираност, която проявявате при ръководенето на своя бизнес, и отново не заради външния вид, а в името на по-възвишени цели.

В дните на кръга задължително разтоварете обичайния си хранителен режим. Опитайте например до 1.00-2.00 часа след обяд да пиете само течности. Вашето утринно безмълвие ще протича много по-ползотворно, както и упражненията, макар че може да ви се прииска да пийнете малко сок, преди да започнете тренировката си. Преди да поемете първата си храна, известно време поседете в мълчание и почетете от някоя съдържателна книга за висшия смисъл на нашия живот. Може да е нещо, написано от изтъкнати мислители като Ганди, Швайцер, папата или Далай Лама, от Библията или друго свещено писание, но нека е нещо, което разисква целта на нашето съществуване, а не просто средствата за съществуване или препитанието. Общуването с подобни умове по време на утринното ви безмълвие е част от цялостната идея на кръга - да се избегне твърде ограниченото поле на разбиране във вашето непосредствено работно обкръжение и умът ви да се открие за влиянието на най-великите мислители на цели столетия. Покоят, в който се потапяте, ви дава възможност да чуете какво ви нашепва вашият ум, а духовното съприкосновение с най-великите умове и сърца на нашия свят разкрива още по-ясно смисъла, вложен в този шепот.

След лек обяд не се притеснявайте да подремнете, ако усетите, че ви се доспива. Подходящото количество сън, удовлетворяващо личните ви потребности, е посочено във великите книги на Древна Индия наред с храната и безмълвната концентрация като един от четирите вида на физическата поддръжка. Тъй че гледайте да си наваксате нужното в това отношение в деня на кръга. Сънят не само ще освежи вашия ум, но и ще подсили тялото ви, компенсирайки щетите от стреса и преумората.

По-късно след обяд се посветете на някакъв вид практически занимания. Това може да е



фотография, компютри или градинарство, но идеята е, че въпросните занимания не бива да са от пряка практическа полза за вашата служебна работа. С други думи, нямате право да прекарвате това време, усъвършенствайки някаква база данни, която искате да използвате на другия ден в офиса. Затова пък можете да сглобите нов домашен компютър от наличен комплект части. Отново би било най-добре, ако можете да излезете от къщи и да проведете тези занимания с човек, който наистина разбира от тях. Най-силното вдъхновение идва от хора, които са постигнали майсторство в дейността, която извършват. Било то цветарство, музика или занаят. Идеята е да се откриете за въздействието на творчеството и съвършенството. Ползата идва по-скоро от това, да се научите да мислите като майстор и да придобиете неговата страстна отдаденост, отколкото да овладеете онова, на което той ви обучава.

Вечерта излезте и се постарайте да помогнете на някого. Може да е на детски спортен отбор, може да е на възрастен съсед, на съпругата или на някой роднина. Ако всеки ден ходите на работа, за да издържате семейството си, у вас се развива особен вид егоизъм и вие добивате самочувствието на човек с висша мисия, който по заслуги се освобождава от всякакви досадни задължения - било то свързани със семейството, с къщата или особено с членове на общността, в която живеете. Хора, които правят стотици долари на час на своите корпоративни длъжности, смятат, че да откараш някой възрастен човек до магазина вечерта -работа, която може да свърши всеки несретник на минимална надница, е живо разхищение на тяхното драгоценно време и талант. Те предпочитат да служат на обществото с размах - например в организационния комитет на местна благотворителна кампания.

Това обаче се разминава с основния замисъл. Практиката на кръга в този неприсъствен ден цели да ни извади от коловоза на едностранчивото корпоративно мислене, а подобно извеждане може да се осъществи в редица различни направления. Ние съвсем съзнателно се стремим да откъснем мисълта си от техническите подробности на своята професионална дейност и просто да открием съзнанието си за нови източници на съзидателност - мълчание, съприкосновение с великата мисъл от миналото и накрая, може би най-важното - да отместим своя ум от егоцентричния фокус, в който прекарваме значителна част от своя корпоративен ден. Иначе казано, ние укрепваме нашата душа и интелект не само като прекарваме този ден далеч от нашите утвърдени модели на бизнес мислене, а и като изживяваме един ден, без да се концентрираме върху себе си.

За тази цел няма нищо по-добро от всекидневното служене на хората, които имат нужда от нас. Това е бил най-великият източник на вътрешна сила и съзидателност в цялата писана история за всички най-светли личности, обитавали някога тази планета. Трябва да осмислите този факт, да го оцените по същество и после да положите съзнателни усилия да откъснете себе си от себе си, като предоставите безвъзмездна, лична и далеч не толкова славна, съвсем простичка и до болка позната помощ на всички, които се нуждаят от нея, защото са възрастни, бедни, самотни - без значение. Според мъдростта на Изтока няма нищо друго, което би могло да ви даде повече сила във вашата корпоративна работа на следващия ден. В края на деня на кръга, когато наближи време да си лягате и къщата и семейството вече са утихнали, се върнете в своето уединено кътче и отново постойте известно време в безмълвие. Това е времето мислено да обобщите изминалия ден, идеите си и да попълните своя шестразов дневник. Опитайте се да не мислите много за работа и за нещата, с които неизбежно ще се сблъскате на следващото утро. Похватът тук е да оставите мълчанието и външните съзидателни въздействия да работят върху вашия ум през цялата нощ, докато спите, без да мислите за подробностите на предстоящия ден. Вдъхновението, което сте заложили днес, ще ви споходи на следващия ден, когато имате нужда от него. Семената, от които ще покълне, се нуждаят от покоя на времето, през което вие спите, за да покълнат.

Едно последно пояснение за вашия ден на кръга. Вероятно ще ви изглежда, че това е време за отдих, часове на покой и размишление, което ви предоставя творческото вдъхновение, необходимо за предстоящите ден-два. Но както знаем, следвайки мъдростта на „Шлифоващият диаманти", за вдъхновението, което просто идва при вас на другия ден, има съвсем конкретни причини. Това са отпечатъците, които сте заложили във вашия ум чрез ясното безмълвие, близостта до великите умове и волята да служите на другите около себе си. Няма нищо по-различно от онова, което вече сме обсъждали. Всъщност нищо плодоносно не може да се случи, докато някой отпечатък, посят от ваше минало добро дело, не ви застави да го видите как се случва. Ние сме неизменни труженици в



градината на мечтаното бъдеще.

Ето какво наричаме седмичен кръг. Има още една разновидност на кръга, която наистина бе едно от моите най-велики тайни оръжия, докато бях вицепрезидент на „Андин". Това е горският кръг и вие трябва да го пробвате. Няма по-мощен начин да проникнете в бъдещето на своята бизнес кариера, по-мощен начин да извършите решаващите скокове в своя бизнес, които да ви помогнат по-бързо да постигнете своите върховни цели.

За да проведете практиката на горския кръг, първо, трябва да се договорите с ръководството да ви отпусне поне две седмици отсъствие от работа. Тук не говорим за нормалната отпуска. Това време трябва да бъде в добавка към вашия редовен годишен отпуск. Само че как да се сдобием с тези две седмици?

За да успеете да си осигурите необходимото време, е нужно да повярвате в онова, за което възнамерявате да го използвате. Например ние ядем три пъти на ден не защото имаме нужда, а защото просто искаме да ядем. Монасите в будистката традиция полагат обет да прекарват по-голямата част от деня си без храна. В резултат на този обичай, вместо да отслабнат и излинеят, повечето монаси в тибетските манастири стават силни, жилави, пъргави, с изключително остър ум. Ние намираме времето, храната и мястото да ядем три пъти само защото вярваме в това. Ако вярвате в горския кръг, ще намерите начин да си осигурите нужното за него време - това отново е във властта на човешкия ум.

Нека ви разкажа в какво се състои практиката на горския кръг, а после ще обсъдим стратегиите за намиране на необходимото свободно време. Преди всичко, важното е да се уверите, че разполагате с точна дата, в която ще се откъснете от обичайните си служебни задължения - че ще преустановите работа на определен ден в точно определено време. Ако вече заемате някакъв ръководен пост, първия път, когато се наложи да го направите, ще ви бъде изключително трудно. Постигнали сте дадено положение, защото знаете как да работите и обичате да го правите, а проектите, които ръководите, до един се движат в усилено темпо. Нужна е голяма вещина, за да можете да ги прехвърлите в ръцете на други хора, да ги забавите с две седмици или плавно да приключите всичко, докато все още се намирате в офиса, с точност до час. Но когато дойде петък следобед - времето за вашия горски кръг, оставете цялата работа зад гърба си и повече не мислете за нея. Никога не допускайте да попаднете в капана на „само още един ден" или дори „само още час", за да приключите този изключително важен последен етап от проекта. Длъжни сте да мислите ясно до последната минута на работа, да си давате ясна сметка защо възнамерявате да проведете горския кръг. А го правите, защото, ако практиката на кръга се окаже успешна, вие ще се върнете на работа с такова изобилие от нови идеи, творческо вдъхновение и енергия, които ще ви бъдат повече от достатъчни, за да компенсирате евентуалните незначителни щети, нанесени на няколкото проекта, които сте поизоставили, за да можете да отидете в кръга.

За да изпълните практиката на горския кръг, трябва да си намерите място в пълно уединение и покой. Някаква колиба в гората или на брега в мъртвия сезон. Най-добре извън града, на място, където ще можете да се разхождате, без да срещате жива душа, където никой няма да ви хлопа на вратата за щяло и нещяло, където няма шум от трафика. Когато стигнете до мястото, постарайте се да отстраните всички обичайни дразнители - приберете всички книги, списания и вестници в кашони, скрийте телевизора и всякакви звуконосители в килера, и то така, че да ви се наложи здравата да поработите, ако решите да ги извадите в миг на слабост. Естествено, откажете се да приемате всякаква поща или посетители.

Всъщност това е ключът към успешното провеждане на горския кръг. Трябва да се намирате в абсолютна тишина, като онази, която настъпва в съзнанието ви, когато сте съвсем сами. Така планирайте нещата, че да не ви се налага да се срещате или да разговаряте с когото и да било. Постарайте се семейството и приятелите ви да го разберат съвсем ясно. Изключете телефона или по-добре намерете място, където никога не е имало такъв. Купете си достатъчно продукти, които да ви стигнат за тези две седмици, и не пътувайте до близкия град. Най-добре е да проведете практиката на горския кръг на място, далеч от всякакъв досег с цивилизацията, където няма автомобили, деца или влюбени в природата туристи. Не забравяйте - това не е ваканция, това е сериозен опит да постигнете по-високо ниво на вътрешна осъзнатост, а такова пътуване се осъществява най-успешно, когато сте в пълно уединение.



И така, вече сте сами със себе си. Сега какво? Подгответе си хубаво и тихо място по подобие на онова, което обсъдихме за седмичния кръг. Нека е специална част от къща или стая, предназначена за вашата практика на безмълвие и за нищо друго. По-добре не яжте там и гледайте да е разположена по-далеч от мястото ви за спане. Енергията на мястото да е посветена на една-единствена цел - вашето безмълвие. Всъщност не е необходимо да бъде строго място за медитация на пода или нещо подобно. Удобен стол с облегалка, която ще ви застави да седите с изправен гръб, би свършил добра работа.

Основно програмата ви за деня е добре да включва следните редуващи се занятия. Около час пълно мълчание, в който просто седите и размишлявате върху съществени въпроси от живота и работата си; един час спокойно изучаване на мъдростта на онези велики умове и сърца, които вече споменахме, включително и на принципите, изложени в тази книга, особено на частта с бизнес проблемите и техните практически решения; един час спокойна разходка навън или някакви упражнения на чист въздух и един час за хапване на някаква лека храна и кратък отдих. Важно е да ядете по малко и само здравословна храна - зеленчуци и богата на белтъчини храна, като избягвате всякакви захари и въглехидрати, които намаляват съзидателната енергия, която можете да почерпите в горския кръг. Ако тишината ви дойде малко в повече и започне да причинява тревожност или замаяност, увеличете физическото натоварване и включете в менюто си храни, съдържащи животински или растителни мазнини като макарони, сирене, печена царевица с масло или лазаня.

След ден на такъв режим ще установите, че ви терзаят същите съмнения по отношение на горския кръг, които сте имали преди това и за седмичния. За един делови човек на ръководен пост е трудно да преодолее чувството, че си губи времето, защото вие не правите нищо. В такива моменти е абсолютно необходимо да си припомните каква всъщност е вашата цел. Тишината, мълчанието и отсъствието на всякакъв вид работа форсира цялата ви вътрешна творческа енергия. През целия си съзнателен живот вие съвсем буквално никога не сте правили това. Никога не сте напрягали своя ум отвътре, като съвсем целенасочено го лишавате от всякаква външна стимулация. Ще установите, че се случва следното. Със смели щрихи на творческо вдъхновение и мощ вашият ум започва да очертава най-общите въпроси, свързани с вашата работа и семейството. Отговорите се оформят в мълчание във вашия подсъзнателен ум и ще стигнат до вас в мигновено прозрение може би пет-шест дни по-късно. Отпуснете се и се доверете на процеса. Той е подействал при стотици хиляди мъдреци от Изтока през последните няколко хиляди години, ще проработи и при вас. Но трябва да му дадете шанс.

Не забравяйте да вземете със себе си малък бележник, който да ви служи за дневник, и прекарвайте с него значителна част от времето си. Общувайте с него, споделяйте му мислите си. Записвайте всички дребни идеи, които ви хрумват в началото на горския кръг, и бъдете готови за мощни атаки на вдъхновение и прозрение след десет-дванайсет дена. Подгответе се и за дни на униние около седмица след началото на вашата практика в горския кръг - това е нормално явление и неизменна част от процеса. Пребиваването в горския кръг задълбочава и усилва както положителния, така и отрицателния аспект на вашия ум, така че вие ще се почувствате ту разнежен от обич към вашето семейство, ту завладян от гняв заради закъснението на своя главен доставчик. Научете се да давате воля на първото чувство и да не допускате второто да ви изважда от равновесие.

Последните три-четири дена в горския кръг са специално време, в което трябва да преразгледате в най-общ план своята работа и своя живот. Всеки ден посвещавайте известно време на това, да записвате всички грандиозни идеи, които сте имали относно вашите проекти, а после пристъпете към съставяне на нов план за деня, съпроводен с кратък списък на възможните решения по жизненоважните въпроси. Под влиянието на безмълвието вашият ум ще работи по-ясно и по-мощно от всякога и почти автоматично ще изникнат предложения за промени във вашия начин на живот, работа и семейни взаимоотношения. Важно е да осъзнаете, че може би това ще бъде един от редките случаи в целия ви съзнателен живот, когато вашият ум действително работи с максимална прецизност и яснота. Вие трябва да признаете този факт, да му повярвате и да поверите своя живот след кръга на решенията, които са ви хрумнали по това време.

По-късно, когато отново се качите на експреса на вашия домашен и професионален живот, част от решенията, свързани с тях, които сте взели по време на пребиваването си в кръга, може да



ви се сторят нереалистични, дори наивни. Не се подвеждайте. Така един ум, който се е завърнал обратно в света на шума, реагира на проникновението, родено от тишината. Целият смисъл на пребиваването в горския кръг е да се завърнете готови да изградите нов свят, а новите светове не се изграждат без известен риск и дързост.

Едно последно пояснение относно хубавите идеи, които неминуемо ще ви споходят по време на пребиваването ви в горския кръг. Не забравяйте, че подобно на всичко, което ви обкръжава, те също произлизат от отпечатъци, които сте оставили в своя ум по-рано с добрите си дела в името на другите. В особено благоприятната атмосфера на мълчанието и самоанализа тези отпечатъци изплуват по-бързо във вашия съзнателен ум. В своето съзряване те са подпомогнати от ведрите мисли, които обикновено съпътстват нашето единение с природата. Няма да е зле, ако седмица-две преди да отидете в гората, положите специални усилия да се държите с особена грижа и внимание към колегите и към семейството си и да разрешите възникналите междувременно лични проблеми. Така вие полагате правилните отпечатъци в своя ум и спокойно можете да се отправите към кръга - те със сигурност ще съзреят там.

Обещахме да ви предложим как да си осигурите нужното свободно време за оттегляне в кръга. Казано направо, единственият начин, по който можете да получите тези допълнителни две седмици, е да предложите да си ги платите. Тоест да предложите съответната сума или малко повече да ви бъде удържана от заплатата. Това е далеч по-лесно в частна компания, отколкото в държавна, но общият принцип се състои в това, че ако вие лично имате готовността да направите жертва и сте твърдо решени да отидете в горския кръг, ще намерите начин да го постигнете. Постоянно мислете за факта, че залогът е не само собствената ви кариера, но и вашето здраве, спокойствието на духа ви, щастието ви и способността ви да творите. Това струва повече от заплатата ви за две седмици, а вашият шеф ще оцени сериозността на намеренията ви, ако проявите готовност да понесете тези щети, за да си осигурите нужното време.

Когато си вземах свободни дни, особено за горския кръг, аз отивах и винаги предлагах да ми удържат съответната сума от заплатата - предложение, което милостиво се приемаше! Във всеки случай вашите действия недвусмислено показват на ръководството, че вие вярвате в онова, което се опитвате да постигнете в кръга. Ще трябва да получите и съгласието на семейството си за това отсъствие, но и в двата случая важно съображение е как и доколко сте в състояние да разпределите правилно своите постоянни задължения, така че да не натоварите своите колеги или семейството си. Важно е всички да разбират вашите цели и да подкрепят от все сърце вашата практика в кръга. Тогава енергията става много по-добра, а успехът - по-вероятен. Това обаче не означава, че трябва да се откажете от кръга, ако в началото срещнете известна съпротива. Не отивате там на курорт, нито задоволявате някаква своя прищявка. Говорим за сериозна вътрешна работа, която трябва да определи доколко целият ви живот и кариера са успешни и полезни за всички около вас, дори и първоначално те да не виждат нещата по този начин. Тъй че бъдете силни и решителни. Това ще е от полза за всички.

Има още някои подробности около горския кръг, които се учат най-добре на живо. Също като в спорта, където усвоявате най-ефикасно, когато с вас се занимава треньор от плът и кръв. Ако сериозно възнамерявате да използвате седмичния кръг или горския кръг, за да поставите своя живот и кариера на ракета носител, която да ви изстреля в Космоса, прочетете заключението на тази книга, за да се свържете със сътрудниците от Института по просветлен бизнес, които ще ви окажат необходимото съдействие.

Глава 12.ПУСТОТАТА ПА ПРОБЛЕМИТЕ

Едно обсъждане на начините, по които можете да запазите своето тяло и ум в добро здраве, докато правите парите си по нов начин, няма да е пълно без древната будистка техника, наречена превръщане на проблемите във възможности. Това може да се постигне на две нива - непосредствено и крайно.

Помните ли онази история от 10 глава, когато купихме десет хиляди карата диаманти и за малко не докарахме компанията до фалит? Идеята там беше да се справите успешно с яростните



нападки на своя шеф и още в първите няколко секунди, докато ви крещи, да се опитате да спрете собствения си гняв и недоволство, преди окончателно да са завладели ума ви. Непосредственият резултат беше, че вие напуснахте кабинета на шефа с ясно съзнание, обзети от готовност, въоръжени с нужните средства да се справите с проблема и да го разрешите. Резултатът в дългосрочен план бе, че вие престанахте да оставяте в своя ум нови отпечатъци, които биха довели до следващи сцени с разярен шеф — обстановката във вашия офис оттук нататък ще става все по-спокойна и разтоварена от напрежение.

И така, нека си представим, че излизаме от кабинета на шефа хладнокръвни и невъзмутими. Само че какво да правим с тези излишни десет хиляди карата диаманти? В непосредствен план вие защитавате своя ум, а в дългосрочен - предотвратявате претоварването и преждевременното износване на тялото си, като незабавно насочвате мислите си към пустотата, или скрития потенциал, присъщ на всеки проблем. Тази пустота означава, че проблемът е проблем само доколкото вашите ментални отпечатъци ви карат да го възприемете като проблем. А самият факт, че вие знаете за тази пустота, ви позволява да превърнете всеки проблем във възможност.

На този етап е важно да осъзнаете, че десетте хиляди карата могат основателно и правилно да се разглеждат или като проблем, или като начало на нова възможност. Ако гледате на тях като на проблем, това вече ви изпълва с напрежение, принуждава вашия разум да избере отбранителна позиция и възпира творческата ви енергия. Тъй че, вместо да си късате нервите, просто си представете, че предишната седмица ви е хрумнала страхотна идея и за да я осъществите, сте се нуждаели от тези десет хиляди карата. Просто сега въпросната идея ви е излетяла от главата. Тъй че се постарайте да я възстановите.

Обичайна стратегия, която навремето прилагахме в ,Адцин", беше да разработваме помощен дизайн на нов продукт, който да усвои суровината, закупена погрешно в по-големи количества. Да не се поддавате на паника в такива ситуации, означава да не допускате заприщването на ценно творческо пространство във вашия ум, което би затормозило усилията ви да измислите спасителната идея за разрешаване на проблема. По този начин предотвратявате и нарастването на негативните отпечатъци, които иначе в течение на няколко дни или седмици биха изплували във вашия съзнателен ум и реално биха възпрепятствали възприемането на тази възможност. Тъй че е важно да запазите хладнокръвие и да се съсредоточите върху припомнянето - какво всъщност смятах да направя с тези десет хиляди карата? Да предположим, че камъните са само ситнеж в мръснокафяв меланж или представляват миш-маш от всякакви видове, форми и шлифовка. Това е стоката, която най-трудно се пласира на пазара. Дребни камъчета, които накрая обикновено покриват върха на свределите за дълбаене на сондажни отвори за нефтени кладенци - поне докато изобретателните индийски търговци на диаманти не измислят начин за евтиното им шлифоване. А сега такива диаманти се използват за прословутите еднокаратови сърчица.

Това изделие си е Божи дар за всички търговци на диаманти и ювелирни фирми, които са се затрупали с огромни количества разнородни камъни, а ние в „Андин" развихме тази концепция до нейното крайно изражение. Ето как. Най-напред хвърляте всички камъни - а тук говорим за милион диамантни късчета, в диамантните сита и цял ден биете с метални пръчици по малките железни цилиндри, прокарвайки елмазите през набор от ситни дупчици, които накрая насочват всичките микроскопични брилянти с еднакъв размер в една и съща купчина. После извършвате особено прецизна работа със свръхчувствителни диамантни везни, за да определите средното тегло на всеки отделен камък от всяка купчина. Не забравяйте, че говорим за около една милионна от фунта20 на диамант.

По такъв начин разпределяте камъните, които притежават микроскопични разлики в размера си, на пет купчини. После донасяте суровия златен медальон с петдесет миниатюрни дупчици, разположени по цялата му повърхност. Завършеното изделие прилича на колекция от диамантни късчета, подредени във форма на сърце. Камъчетата са потънали в жълтото злато, което неутрализира отчасти техния мръснокафяв оттенък. Вие седите с калкулатор в ръка и изчислявате каква комбинация от петдесет камъка от петте купчини ще даде сумарно тегло от 99.5 процента от карата, или на колкото възлиза разрешеният минимум тегло за карат в момента. Резултатът от вашите усилия в края на деня е изискано, искрящо диамантно творение, което можете да

20 фунт = 0,453 кг — бел. прев.



предложите на доста добра цена заради прецизния контрол върху теглото на съставните му части - в злато и диаманти. А равносметката е следната. Когато изделието стане хит на пазара, вие току-що сте превърнали грешката от десет хиляди карата в успешен ход със същата стойност. Знаете какво се случва после. Шефът ви праща да намерите още десет хиляди карата от абсолютно същите камъни, само че този път вие може и да не успеете.

Смисълът на упражнението обаче е ясен. Всеки съществуващ на света обект е пуст. Това означава, че нито един обект на света сам по себе си не е нито хубав, нито лош. Което е храна за едного, е отрова за другиго. Един обект става хубав или лош съобразно вашите възприятия, а те много точно се определят от добрите или лошите отпечатъци, положени във вашия ум в миналото. Проблемите не са проблеми сами по себе си. По-скоро има нещо във вашия ум, което ви заставя да видите един проблем като проблем. Всеки проблем може да бъде превърнат във възможност, защото нито един проблем не е проблем сам по себе си и у себе си.

Пробвайте следното упражнение. Когато се сблъскате с поредния бизнес проблем, предизвикан от ваш конкурент, си представете, че въпросната конкурентна компания е създадена от добри феи, които виждат в бъдещето, които обичат вашата компания и с всички сили работят за вашия безспорен успех. За да постигнат целта си, те разбират, че трябва да ви тласнат в нова посока, различна от тази, която следвате в момента. За да ви накарат да поемете по правилния път, те трябва да блокират пътя ви по старото направление. Вместо да се чувствате притеснени или разстроени, че онова, което се случва, не отговаря на вашите очаквания, вместо да гледате с копнеж назад към старата, позната пътека, отворете съзнанието си за новото направление - опитайте се да видите новия път, по който искате да поемете.

Може ли този поглед към ситуацията да се определи като реалистичен? И да, и не. Всъщност това няма значение. Крайният резултат и в двата случая е един и същ. Вашето притеснение и безпокойство оставя негативни отпечатъци в ума ви и заема ментално пространство, което значително стеснява периметъра за градивни решения. Това може само да влоши положението. Ако се концентрирате върху възможностите, които се крият в проблема, това засилва активността на вашия ум и посява само положителни отпечатъци - отпечатъци, които ще ви накарат да видите успех в бъдеще. Ето защо има огромен смисъл да започнете да гледате на нещата по този начин.

В началото на тази глава говорихме за две нива ми превръщане на проблемите във възможности - непосредствено и крайно. Крайната възможност, която можете да извлечете от всеки проблем, преди всичко е вникване в скрития потенциал на нещата - тяхната пустота. Как работи това?

Проблемите сами по себе си представляват най-върховната възможност, която можем да получим. Няма по-лошо от това, нещата винаги да вървят гладко, гласи мъдростта на Древен Тибет. Обяснението е, че докато всичко е наред, ние изобщо не си задаваме въпроса, защо нещата ни се случва именно по този начин. Няма да видите човек, който да си скубе косите и да се вайка: „Как можа да ми се случи това?" по повод на нещо хубаво. Трябва да ни сполети някое нещастие, та да се замислим откъде наистина идва всичко.

Няма нищо по-печално, няма по-сериозен проблем, който само чака да се разгърне, от онези компании или ръководители, които са потънали в самодоволство и чийто успех е бил твърде продължителен и твърде устойчив. Всичко се променя непрестанно, а самодоволството съвсем не е изходна позиция, от която хората поемат дългото и трудно търсене на обяснението, защо нещата всъщност се случват. Ето защо не е просто благороден порив да се каже, че самото наличие на проблеми е нашата най-върховна възможност. Болката ни подтиква да разберем какво е онова, което движи света около нас. И ако тя ни помага да проумеем законите на скрития потенциал и менталните отпечатъци, значи е най-хубавото, което някога би могло да ни се случи.

Трета цел

КАК ДА ПОГЛЕДНЕМ НАЗАД И ДА СЕ УВЕРИМ, ЧЕ ВСИЧКО ТОВА СИ Е СТРУВАЛО

Глава 13ШЪРЛИ



Нашето пътешествие през мъдростта на сутрата „Шлифоващият диаманти" досега ни преведе през две велики области. Едната от тях е светът на скрития потенциал и на менталните отпечатъци - основата на самата действителност около нас, представляваща чист екран, върху който нашите възприятия прожектират кадри на успехи или провали в деловия и в личния живот, изцяло зависещи от нашето поведение към околните в миналото. Накратко казано, вече знаем откъде идват парите и притежаваме съвсем достъпен метод за тяхното заработване.

Сами по себе си парите са абсолютно безсмислени, ако не можем да изпитаме радост, докато ги използваме. Вече се научихме как да съхраняваме тялото и ума си в добро здраве както в офиса, така и извън от него - как да поддържаме кариерата си години наред с младежка жизненост и творческо вдъхновение. В заключение обаче трябва да поговорим за неизбежното, а то е, че независимо от това, какви успехи сте постигали в печеленето на пари и в поддържането на онази душевна чистота, която ви е необходима, за да им се зарадвате подобаващо, един ден неминуемо се озовавате в края на своя бизнес, че и на живота си. В будистката традиция един бизнесмен не се смята за преуспял, защото е изкарал много пари, нито дори защото, след като е спечелил въпросните пари, знае как да им се наслаждава пълноценно. Краят е също толкова важен, колкото началото и средата. Вие трябва да можете да стигнете до края, до неизбежния край, да погледнете назад към постигнатото и честно да заявите, че всичко това си е струвало - че вашите часове и години на напрегнати усилия са имали някакъв съществен смисъл.

Решението да се уверите, че вашият бизнес притежава някаква значимост и носи полза за този свят, няма и да ви хрумне, ако не сте в състояние да оцените своя живот и кариера от гледна точка на техния неизбежен край. Едва ли бихте се решили да определяте доколко смислен е бил животът, ако нямате смелостта да се видите в последните часове преди неговия край и от висотата на тази неизбежна позиция да прецените как сте изживели дните си. Ето защо в тази глава разказвам за Шърли.

За да стигнем до Шърли, преди това трябва да се върнем към „Шлифоващият диаманти". Може би най-знаменитите редове от тази древна книга се намират в самия й край. Те са наречени стихове върху непостоянството и в будисткия свят се смятат за толкова важни, че тибетските монаси са задължени да ги припяват по пълнолуние и новолуние - всеки път, без изключение. Те звучат така:

— Научете се да виждате, че всичко,добило живот по причина,е като звезда,прашинка в очите ви,светилник, илюзия,капчица роса или мехурче във вода,съновидение или мълния,или пък облак.

По-долу следват разясненията на Чоней лама. Отново цитатите от древната книга са в почернен шрифт. Ще видите, че той намира в стиховете не само напътствия относно преходността, а и солидна връзка с концепцията за скрития потенциал във всички неща, т.е. пустотата.

Следва заключително обобщение, което показва как всички неща, добили живот по причина, не притежават своя собствена природа, а са пусти и преходни. Всичко това се съдържа в думите „звезда, прашинка в очите ви, светилник" и пр.

Като пример можем да изтъкнем петте съставни части на една личност - физическото тяло или който и да е друг подобен обект. Всички те могат да бъдат описани със следните метафори.

Звездите се появяват на небосклона през нощта и с настъпването на деня изчезват. Съставните части на една личност или на който и да е друг обект, породени от причини, са същите. Ако човешкият ум е изпълнен с мрака на невежеството, тогава тези части са като звезди и на пръв поглед притежават крайно, присъщо единствено на тях, съществуване. Да предположим все пак, че слънцето изгрява - слънцето на мъдростта, което гласи, че нищо не съществува у себе си и само по себе си. И тогава тези обекти ще престанат да изглеждат като притежаващи собствено, присъщо или



крайно съществуване. В този смисъл трябва да разглеждаме въпросните обекти като звезди.Представете си, че не виждате добре, тъй като в очите ви е попаднала прашинка или нещо

подобно. Тогава предметът, който се опитвате да видите, се размазва, очертанията му се размиват и той не изглежда такъв, какъвто е в действителност. Същото се получава, когато зрението на вашия ум е замъглено от прашинките на невежеството. Тогава нещата, добили живот по определени причини, изглеждат на този ум като нещо различно от онова, което са.

Пламъкът на маслен светилник, поддържан от тънък растителен фитил, се издига, разгаря, примигва, мъждука и после бързо угасва. Породените от причини неща, поддържани от различни условия и обстоятелства, също преминават през несекващ процес, в който се появяват и после бързо изчезват.

Илюзията е нещо, което изглежда различно от онова, което всъщност е. За един заблуден ум нещата, добили живот по определени причини, също привидно съществуват у себе си и сами по себе си.

Капчиците роса изсъхват бързо. Породени от причини неща са също тъй мимолетни - в един миг ги има, в следващия вече не.

Мехурчетата се появяват внезапно ту тук - ту там по раздвижената водна повърхност, после също тъй бързо се пукат и изчезват. Породените от причини неща се държат по същия начин - когато различните условия назреят и се слеят в едно, те възникват внезапно и после също тъй внезапно умират.

Съновиденията са илюстрация на погрешно възприятие, предизвикано от съня. Породените от причини неща по същия начин се възприемат погрешно - за ума, който се намира в неведение по отношение на скрития потенциал, те изглеждат реално съществуващи.

Мълнията проблясва за миг и угасва. Породените от причини неща също се раждат и умират бързо в зависимост от условията, които узряват и се сливат в едно, за да им дадат живот.

Облаците се събират и разпръсват в небето по волята на змиевидни същества и други подобни създания21. Породените от причини неща имат същото поведение. В зависимост от въздействието на ментални отпечатъци, които могат да бъдат еднакви или различни за членовете на дадена група, те възникват и изчезват.

Всяка от използваните по-горе метафори има за цел да подскаже, че никой, породен от причини, обект не притежава самостоятелно съществуване - не съществува у себе си и сам по себе си.

Дадените тук разяснения се отнасят за породените от причини неща като цяла група. По-ограничена употреба се цитира в една сутра от учителя Нагарджуна:

Физическото ти тяло е приемащо форма мехурче, а чувствата напомнят пяна на вълна, разграничението е просто мираж, а останалите съставящи са като куха тръстика; осъзнатостта наподобява илюзия — тъй е рекъл Братовчедът на слънцето.

Това са петте части на личността, които споменахме по-горе. Братовчедът на слънцето е едно от имената на Буда.

Учителят Камалашила свързва последните три метафори с трите времена - минало, настояще, бъдеще, което малко се различава от нашето обяснение, но двете тълкувания по никакъв начин не си противоречат.

Накратко казано, Бог Буда ни учи да видим, че всичко и всяко нещо, породено от причини, е непостоянно и пусто, че то не притежава своя собствена природа също като деветте примера, приведени по-горе. Освен това трябва да разглеждаме тези редове като указание за отсъствието на присъща природа у хората и отсъствие на такава природа у нещата.

Току-що цитираната строфа засяга най-вече непостоянността на личността - факта, че като индивиди ние трябва да стигнем края на своята кариера и края на своя живот. На значително по-дълбоко ниво - което не сме си поставили за цел тук, това може да се обясни в светлината на менталните отпечатъци и скрития потенциал. Тоест в нашия ум съществуват отпечатъци, които създават нашите възприятия за самия свят около нас и дори за собственото ни тяло и ум. Тези отпечатъци са като всяка друга форма на енергия - като всичко останало, което някога е било приведено в движение чрез определени обстоятелства или условия.

21 В индуската и в будисттта митология - наги (от санскрит) - бел. прев.



Или казано направо, фактът, че нещата са приведени в движение, фактът, че неща като менталните отпечатъци предизвикват появата на други неща като света около нас или дори като собственото ни тяло и ум, задължително означава, че тези неща на някакъв етап приключват поради самия факт, че са започнали. Според будизма, за да приключи едно нещо, не се изисква нищо друго, освен то да е започнало. В момента, в който удряте топката с бейзболната бухалка, с това свое действие вие гарантирате, че някъде по някакъв начин тази топка ще престане да се търкаля и ще спре. Вашата кариера ще приключи, защото сте получили своята първа работа. Животът ви ще стигне своя край, защото сте се родили, и за това няма да е необходима никаква друга причина. Успехът на опитите ви в края на своя живот и бизнес кариера да се уверите, че те са имали смисъл, зависи от вашата абсолютна убеденост, че неминуемо един ден техният край ще настъпи.

В деня, когато се озовах в „Андин, за да постъпя на своята първа истинска работа, се натъкнах на Шърли, което не беше особено трудно, тъй като по онова време тя бе единственият служител освен мен. Аз самият точно бях оставил зад гърба си осем години усилени занимания в малък манастир с моя лама върху теорията на будизма и практиката на медитацията, които поглъщаха цялото ми време и внимание. Докато всяка сутрин в продължение на близо два часа се добирах до работа, от грохота и зловонието на Ню Йорк буквално ми призляваше, но после цял ден имах възможност да се любувам на Шърли и това компенсираше мъките ми. Тя беше силна, горда жена от Ямайка с дълги черни коси, които се спускаха върху раменете й, и с усмивка с размера на стаята. Тъй като бях отраснал в Аризона, аз никога не бях срещал островитяни и изпаднах във възторг, когато видях това живо лъчезарие да ходи надолу-нагоре по коридорите, докато си припява някаква чудна песничка в невероятен британски ритъм. Шърли и нейният съпруг Тод бързо ми станаха като семейство. Заедно със собствениците Офер и Ая преживявахме всички радости и несгоди в „Андин", докато накрая, след като удвоявахме и утроявахме количеството на продажбите почти всяка година, постигнахме текущ обем, надхвърлящ 100 милиона долара годишно. След известно време и двамата с Шърли вече ръководехме огромни подразделения на компанията - тя пласмента, аз диамантите.

Неизменно доброто настроение на Шърли и любовта, с която заливаше всички около себе си, бяха просто невероятни. Случваше се да работим до един-два часа след полунощ, а тя бе все така весела и приветлива, както в началото на деня. Вечно си тананикаше нещо дори когато й се налагаше да ръководи почти сто подчинени и да организира опаковането и доставянето на десет хиляди фини ювелирни изделия дневно, и то при невъзможни срокове. Идваше първа, отиваше си последна и беше готова да умре за хората си. Това, както и други нейни черти неизменно й печелеха безпрекословната вярност и любов на всички, които работеха за нея. Вътрешната сила, която се излъчваше от очите й, както и дълбоките й убеждения на действена християнка я превръщаха в непоклатима опора за всички нас.

Спомням си, когато възникна първият проблем. Казаха ни, че нещо не е наред с Шърли и дали не искаме да я посетим в болницата. Това беше смазващ шок, какъвто неизменно те връхлита, когато разбереш, че онзи, когото си смятал за неуязвим, внезапно се оказва повече от крехък - чувството, което изпитах, когато на мама й откриха бучка в гърдата или когато татко изгуби съзнание по време на лов и едва не падна от една скала, а аз още момче, с последни сили се мъчех да удържа огромното му тялото да не се търколи в пропастта. Оказа се, че Шърли страда от доста тежка форма на диабет, но че всичко ще се оправи, ако малко понамали темпото, храни се пълноценно и редовно гълта някакви хапчета в точно определено време на деня.

Трябва да разберете, че по онова време компанията се разрастваше стремително и завладяваше пазара. Ние бяхме непобедими, опасвахме цял един свят, който, изглежда, не знаеше как да се справя. Двамата с Шърли стигнахме до етап, в който си играехме със стотици хиляди, дори милиони долари на час. Заплатите ни нарастваха с неистовото темпо на работата и на персонала ни. Станахме малки богове в своите офисни царства, решавахме бъдещето на един човек или на цял отдел по време на обяда, все едно бяха нашите кукли или войничета, които местехме, както ни хрумне. „Андин" бе и всепоглъщаща страст, и повелителка. Компанията ни налагаше непоносими изисквания и ни принуждаваше към действия, далеч надхвърлящи възможностите ни, само за да ни възнагради с такива пари, каквито не бяхме и сънували. И Шърли започна да остава все по до късно през нощта, обладана от онзи транс, който в някаква степен владееше всички ни.

Нищо не бе толкова важно, колкото работата. Тя пропускаше някой и друг обяд или вечеря,



после това й стана навик. Понякога вероятно се е сещала да си вземе лекарствата, друг път - едва ли, но гигантската пратка за „I С. Penney" потегляше по предназначение с точност до минутата. Безкрайните часове на напрежение и насилието над тялото й започнаха да вземат своята неизбежна дан, но Шърли отказваше да намали темпото. Мисля, че по това време научих един от най-важните корпоративни уроци. Истински добрите служители продължават да се товарят пряко сили, докато си навредят, а от страна на началника се изисква голяма мъдрост и самоконтрол, за да прецени правилно в кой момент да принуди насила тези работници да намалят темпото дори когато едно такова решение е в ущърб на производството.

Настъпи време, когато Шърли вече не беше в състояние да ръководи голям екип, но от чиста привързаност собствениците създадоха за нея нов отдел за обслужване на клиенти, в който тя продължи да работи още известно време на значително по-бавни обороти. После напусна и се премести в Ню Хампшир, където да отдъхне и да започне скъпо лечение на бъбречна диализа. „Андин" продължаваше шеметния си ход и не беше лесно да се поддържа връзка с Шърли. Денят ми летеше с хиляда мили в час, понякога водех по три-четири телефонни разговора едновременно, а скъпоценните камъни хвърчаха през отдела не в малки пликчета, а в торби за отпадъци и в казани - не със стотици, а с хиляди и десетки хиляди. Денят на Шърли обаче течеше все по-бавно.

Последния път, когато говорих с нея, случайно й се обадих точно след като се беше върнала от болницата, където й бяха ампутирали и двата крака. Както винаги, тя бе невероятно бодра и загрижена. Повече питаше за мен, отколкото разказваше за себе си, а после за първи път се запита гласно какво ще стане с нея. Малко след това почина.

Когато научихме за нейната смърт, когато разбрахме, че жената, с която бяхме седели рамо до рамо през всичките тези години и бяхме споделяли от сутрин до вечер всевъзможни радости и скърби, вече я няма и повече никога няма да бъде сред нас, за първи път погледнахме назад към своя живот в компанията с очите на човек, който е стигнал окончателната повратна точка. Беше неизбежно да се запитаме - може би за първи път - дали си е струвало усилията. Беше забавно. Беше повече от забавно, беше всепоглъщащо, но илюзията за грандиозност и важност рухна изведнъж пред реалността на смъртта, която ни бе натрапена от кончината на Шърли. Безпощадната война за пари вече никога нямаше да бъде същата. Този път беше сериозно. Този път беше завинаги. Тук живеехме истински живот и накрая той щеше да свърши. Никой не можеше да пренебрегва повече факта, че независимо от нарастващата мощ на компанията на пазара и независимо от властта и парите, които самите ние трупахме на постовете си, докато „Андин" растеше - щеше да остане само един полузабравен сън броени дни след като се пенсионираме. Бяхме принудени да си зададем въпроса, защо изобщо сме там.

Будисткият подход към бизнеса гласи, че всяка сутрин трябва да влизаме в офиса по този начин, задавайки си следния въпрос: „Ако знаех, че довечера ще умра, така ли щях да прекарам последния си ден?" Това не е похват, целящ да ви угнетява, нито е проява на някакъв вид черногледство. Той има съвсем конкретен практически смисъл - освобождава ви и допринася за разгръщането на грандиозен бизнес, бизнес, с който можете да се гордеете, когато стигнете до неизбежния край на вашата кариера и погледнете назад. Ето как действа.

В тибетските манастири съществува практика, наречена медитация върху смъртта. Образът, който изниква в съзнанието ви, когато чуете тази фраза, вероятно е как сте се проснали някъде на студения тротоар и се опитвате да си представите всякакви там тръбички, които ви стърчат от носа, ридаещи роднини край леглото ви и монитора, на чийто екран с протяжен звук се изписва права линия. Само че идеята изобщо не е такава. Накратко казано, вие просто се събуждате сутринта и оставате в леглото, без да отваряте очи. И си казвате: „Днес ще умра. Кои са нещата, които бих искал да направя през времето, което ми остава?"

Незабавно ще ви хрумнат една-две идеи. Например да си вземете изненадващ почивен ден и след като така и така ще умрете довечера, да опитате нещо, което винаги сте искали, макар и да е малко откачено или дори опасно. Какво значение има, след като ще умрете довечера? Тъй че може да изпитате порив да пробвате скачане с парашут или да попеете в караоке бар, или да си купите билети за най-скъпата постановка на Бродуей, стига да има матине.

Медитацията върху смъртта трябва да се практикува редовно, и то продължителен период от време - тогава тя постига най-силен ефект. Много скоро ще установите следния резултат. Вие организирате по-добре живота си, като изключвате свои вещи или дейности, които ви пречат или



забавят. Това е началото на нов вид свобода, физическа и ментална. Колко чифта обувки имате? И къде са снимките от миналата ви почивка, които вече не поглеждате? Когато чуете тези въпроси, вие мислено започвате да си представяте всички обувки, които притежавате. Умът ви се озовава в килера и преглежда поне онези, които използвате най-често. После мисленият ви поглед се насочва към някой шкаф или чекмедже, вижда няколко плика със снимки, влиза в един, после в друг и преглежда набързо какво изобразяват прибраните вътре фотографии.

Всичко това доказва, че някъде на някакво ниво вие съхранявате ментален опис на всички свои вещи. Означава също, че част от вашето умствено пространство е заето от тези подробности. Не забравяйте, че умът наподобява хард диск на компютър - неговият капацитет е ограничен. Знаете какво се случва с един компютър, когато паметта му се запълни почти докрай. Програмите престават да работят, всички действия се забавят, операционната система забива. Знаете и какво удоволствие е да си служиш с нов компютър, на чийто диск има огромно свободно пространство - всичко лети. Смисълът от практиката „медитация върху смъртта" е да смените стария компютър с нов. Бърз и не особено чист начин да постигнете това е да започнете просто да изхвърляте от къщата си вещи, които вече не ви трябват или отдавна не използвате. Такива могат да се окажат около 75 процента от нещата ви. Тогава приложете следното правило, което върши добра работа -ако не сте използвали дадена вещ през последните шест месеца, просто я отнесете на боклука.

Когато практикувате тази медитация по-дълго време, ще започнете да подхождате към своята програма така, както постъпихте с вещите си. Ако наистина ви предстоеше да напуснете този свят довечера, щяхте ли да прочетете целия неделен вестник или повечето списания, за които сте абонирани? Щяхте ли наистина да сграбчите дистанционното на телевизора и да превключвате от канал на канал в отчаяни опити да намерите нещо, което дори не ви е особено интересно? Щяхте ли пак да излезете на обяд или на вечеря и да прекарате час-два в клюки за другите началници? Вземете решение. Ако няма да го направя в деня на смъртта си, значи и сега не си струва. Защото, честно казано, може да се окаже, че денят е днес.

На някакъв етап от процеса ще започнете да се вглеждате и в собствената си кариера. Наистина ли това е работата, която бихте искали да вършите, ако ви предстоеше да умрете довечера? Има ли нещо друго, което бихте предпочели да правите, но ви е било страх да пробвате, защото не сте били сигурни, че там ще печелите достатъчно. Или се боите да опитате нещо съвсем различно, или просто сте малко мързеливи, за да продължите напред? Животът наистина е твърде кратък, а годините на пълноценна работоспособност са ограничени - вашите години на отлично здраве, неизчерпаема енергия и интелектуален заряд. Може би си заслужава да печелите по-малко, ако можете да изживеете всеки свой ден, вършейки онова, което наистина смятате за важно.

На последния етап от практикуването на медитацията върху смъртта този начин на мислене разцъфтява в инстинктивно влечение към всички онези неща в човешкия живот, които наистина са изпълнени с най-голяма красота и смисъл. Чрез процеса на задълбочен размисъл и медитация вие сте тласнали своето мислене напред към онова състояние, в което вероятно би се оказало към края на вашата кариера и живот. Сигурно вече сте изкарали прилично количество пари. Задоволили сте насъщните си нужди, че и повече, обезпечили сте семейството си. Професионално се намирате на онзи етап, в който макар и вашата физическа енергия и умствен капацитет да са понамалели в сравнение с най-силните ви години, вече разполагате с богат опит, който ви позволява да се справите успешно с почти всяка задача.

Това е моментът, в който преуспелите в своя бизнес хора на възраст, постигнали определено ниво на душевност, започват да проявяват жив интерес към благотворителността. Далеч не, защото нямат какво друго да правят. По-скоро в хода на целия си живот тези хора са придобили някакъв вид мъдрост, която им помага безпогрешно да определят единственото най-значимо нещо, в което си струва да вложат натрупаните пари, власт и опит. Такива хора се намират на онзи етап на размисъл, за който вече говорихме. Те преосмислят своята кариера от гледна точка на нейния неизбежен край и неминуемо започват да си задават въпроса: „Струваше ли си?"

Идеята тук е да предвидите къде ще се намирате след няколко години и още сега да вземете нужните решения, които ще ви позволят да отправите поглед назад, изпълнени с радост и удовлетворение. Съзнанието, че ще имате тази възможност, прави не само целта, а самото пътуване - вашата цялостна кариера, неизмеримо по-забавна и интересна. Тъй че пробвайте медитацията върху смъртта още сега. Предполагам, че накрая ще придобиете онова състояние на ума, което ще



опишем в следващата глава, наречено да заменим себе си с другите.Трябва да преминете през този процес на мислено пътешествие напред във времето, за да

можете да се обърнете назад, да огледате живота си и с удовлетворение да констатирате, че сте свършили най-важните и значими неща не само по отношение на своята кариера, но и на самия бизнес като цяло. Компаниите не са по-различни от хората. Те се раждат, израстват, живеят живота си, остаряват и накрая умират по силата на самата природа на всички неща. Трябва да пристъпите към оценяване на своя бизнес от същата гледна точка, от която изхождате, за да оцените живота си - мислено да стигнете до неговата смърт и да отправите поглед назад.

А всеки бизнес неизбежно умира. Един бизнесмен, който действително осъзнава този факт, дори и в разгара на най-главоломен успех неизменно се поставя в далеч по-силна делова позиция. Това отношение запазва ума ви ясен и помага за правилния избор на жизнените приоритети. Сам Буца е отправил поглед към края на своя бизнес - към заника на самия будизъм, и често го е разисквал в своите беседи, за да съхрани собствената си яснота и яснотата на своите последователи. Сутрата „Шлифоващият диаманти" включва значителна част от една такава беседа. Обсъждането започва с въпрос към Буца, зададен от Субхути - бога на мъдростта, предрешен като прост монах:

О, Завоевателю, какво ще се случи занапред, в онези идни дни на последните петстотин, когато свещеното учение на Буда ще се приближава към своята крайна разруха? Как би могъл някой от онези времена да прозре точния смисъл на разясненията, дадени в древни книги като тази?

И отвърнал Завоевателя:О, Субхути, никога не бива да задаваш въпроса, който зададе току-що: „Какво ще се

случи в бъдеще, в онези идни дни на последните петстотин, когато свещеното учение на Буда ще се приближава към своята крайна разруха? Как би могъл някой от онези времена да прозре точния смисъл на разясненията, дадени в древни книги като тази?"

Въпросът е дали въобще ще има някой в бъдеще, който вярва или проявява интерес към древни книги като тази - древни книги, които разясняват природата на тялото на реалността на един Буда, на физическото тяло на един Буда. За да повдигне този въпрос, Субхути задава въпроса, който започва с думите: „О, Завоевателю, какво ще се случи занапред, в онези идни дни на последните петстотин, когато свещеното учение на Буда ще се приближава към своята крайна разруха?"

В отговор Завоевателя казва: „О, Субхути, никога не бива да задаваш въпроса, който зададе току-що." Онова, което има предвид тук, е, че Субхути не би трябвало да храни никакво съмнение и да се пита дали ще има някой такъв в бъдеще. Ако не се съмняваше в това, Субхути никога не би задал този въпрос.

И Буда заговорил отново:О, Субхути, в бъдеще, в идните дни на последните петстотин, когато свещеното учение

на Буда приближава своята крайна разруха, ще дойдат светци воини, които са велики същности, които притежават нравственост, които притежават висше умение и които притежават мъдрост.

И тези светци воини, които са велики същности, о, Субхути, няма да са от онези, които са отдавали почит на единствен Буда или са натрупали изобилие от добродетели при единствен Буда. Вместо това, о, Субхути, те ще са онези, които са оказвали почит на стотици хиляди буди и които са натрупали изобилие от добродетели при стотици хиляди буди. Такива са светците воини, великите същности, които ще дойдат тогава.

О, Субхути, гласи текстът, в бъдеще, дори когато свещената дхарма приближи своята крайна разруха, ще дойдат светци воини, които са велики същности. Те ще притежават забележителна форма на упражняване на нравственост. Те ще притежават онова висше умение, което представлява забележителна форма на упражняване на концентрация. И ще притежават забележителната форма на упражняване на мъдрост.



И тези светци воини, които са велики същности, о, Субхути, няма да са от онези, които са отдавали почит или са добили изобилие от добродетели само при един Буда, а вместо това те ще са онези, които са оказвали почит и са добили изобилие от добродетели при стотици хиляди буди. Това е факт, казва Завоевателя, който осъзнавам още сега.

Учителят Каламашила обяснява израза "дните от последните петстотин" по следния начин.„Петстотин" тук се отнася за един от няколко периода по петстотин. Прави се връзка с

известното пророчество, че учението на Завоевателя ще пребъде пет пъти по петстотин."

По такъв начин „пет пъти по петстотин" се отнася за времето, в което учението ще просъществува на света - 2500 години.

По въпроса, колко дълго ще просъществува учението в този свят, в различните древни книги и в коментарите върху тях намираме няколко различни обяснения. В тях се посочва, че учението на Всемогъщия (Буда) ще просъществува в продължение на хиляда, две хиляди, две хиляди и петстотин или дори пет хиляди години. Когато обаче вникнем по-дълбоко в смисъла на тези твърдения, ще видим, че между тях няма противоречие.

Причината за отсъствие на противоречие се състои в това, че някои от тези трудове се отнасят за продължителността на периода, в който хората все още ще постигат цели или ще практикуват будисткото учение. Други посочват времето, в което текстовете на тези учения ще оцелеят в нашия свят. Накрая, трети, изглежда, имат предвид съдбата на учението в земята на Осъществения (Индия).

Има много примери за онези светци воини, които се споменават в текста. В земята на Осъществения са засияли „Шестте скъпоценности от света на Дзамбу" и други подобни. Тибет са прославили такива извисени личности като Сакя Пандита, Бутон Ринпоче или Тримата повелители - бащата Дже Цонгкапа и неговите двама духовни синове.

Поразително е за нас, хората от Запада, да четем диалог, в който основателят на една от главните религии едва ли не в първите часове след нейното създаване предсказва изчезването на собственото си творение две хиляди години по-късно. Във всички наши институции - в бизнеса, в политиката, в семейството и в отделната личност, се проявява една устойчива тенденция и тя е да вярваме дълбоко в сърцето си, че нещо, което в даден период от време върви добре, ще продължава все така. В будизма се казва обаче, че всички неща се управляват от нашите ментални отпечатъци, от възприятията, които тези отпечатъци ни налагат. А отпечатъците са като дърветата - семената им попадат в почвата, покълват, дървото расте, разцъфтява и после неизбежно умира, тъй като енергията на семената се изчерпва. Доколкото светът около нас, както и ние самите, сме възприятия, управлявани от силата на менталните семена, които се държат по същия начин като семената на растенията, нашият свят и ние като индивиди трябва неминуемо да стигнем до своя край.

Дори когато се намираме на върха на своята кариера, дори когато компания ни е превзела пазара, трябва винаги да сме със съзнанието за тази неизбежност. За да вървим уверено през живота и да управляваме своя бизнес, като го преценяваме от най-ясната възможна перспектива, ние трябва мислено да извървим целия път до деня на своето излизане в пенсия, до деня на своята смърт, до смъртта на самата компания, после да се обърнем назад и да огледаме стореното. Струваше ли си? Имаше ли смисъл? Беше ли най-добрият начин да се прекара един тъй кратък, скъпоценен човешки живот?

В следващата глава ще разгледаме определени начини да се уверим, че е имало смисъл. И не се притеснявайте - идеята е, че е възможно и вълкът да е сит, и агнето цяло. Целта е:1.Да направите куп пари.2.Да съхраните своето физическо и психично здраве, за да можете истински да се насладите на спечелените пари.3.Да използвате парите по такъв начин, че когато погледнете назад, да изпитате гордост от извършеното. Най-добрият начин да използвате парите се оказва и най-добрият начин да управлявате огромна компания, своето семейство и живота си.

Глава 14.



НАЙ-СЪВЪРШЕНИЯТ ИНСТРУМЕНТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Едва ли в Америка може да се намери и един делови ръководител, който да няма ясно чувство за разликата между това, какво е смислено и какво не. Понякога от пътя може да ни отклонят някакви притежания или човешки взаимоотношения, които обслужват единствено лични интереси, но самата им природа е такава, че те бързо ни омръзват. Рано или късно всеки мислещ човек неизбежно осъзнава тяхното безсмислие. В древните будистки книги се казва, че дълбоко у себе си всеки човек изпитва стремеж да открие кое е истински смислено и че ние не можем да бъдем щастливи, докато не го намерим. А сутрата „Шлифоващият диаманти" е съвсем ясна по отношение на това, какво е смислено по непреходен начин. Ще започнем с основния текст.

Субхути, ето какво трябва да си мислят онези, които са поели твърдо по пътя на светците воини, обзети от желанието да постигнат просветление.

Аз ще доведа до нирвана всички живи същества, всяко едно, числящо се към множеството разновидности на живите - онези, които са се родили от яйце, онези, които са се родили от утроба, онези, които са се родили от топлина и влага, онези, които са се родили по чудо, онези, които имат физическа форма, онези, които нямат, онези със зачатие, онези без и онези, които нито са със зачатие, нито без.

Колкото и живи същества да има, в каквито и царства да пребивават - всичко, що е наречено живо същество, всички тях ще доведа до абсолютна нирвана, до селенията отвъд скръбта, където не е останала ни една от частите на човека.

Но дори и да успея да доведа тези безброй живи същества до пълна нирвана, няма да има ни едно живо същество, стигнало до пълна нирвана.

Чувството в основата на този откъс е ясно, много от използваните изрази - не. Нека се обърнем за помощ към разясненията на Чоней лама, а после да видим как всичко това се отнася към корпоративното управление.

Онова, което гласи основният текст, е следното.Субхути, ето какво трябва преди всичко да си мислят онези, които са поели твърдо по пътя на

светците воини, когато изпитват желание да постигнат просветление.Колкото и живи същества да има и в каквито и царства да пребивават, те стигат до

безкрайност, те са безчет. Ако някой трябваше да раздели онези, числящи се към множеството разновидности на живите според вида раждане, щяха да се обособят четири групи - онези, които са родени от яйце, после онези, които са родени от утроба, онези, които са родени от топлина и влага, и онези които са родени по чудо.

После идва ред на съзнателните същества, живеещи в царството на желанието и в царството на формата - онези, които притежават физическа форма. Има и същества от света без форма - онези без физическа форма.

Под „онези със зачатие" се имат предвид съществата, които живеят на всички нива, с изключение на онези, известни като „великият резултат" и „върхът на съществуванието". „Онези без" са съществата, които пребивават на нивото на великия резултат. Освен това има същества, родени на нивото на върха на съществуванието - онези без грубо зачатие, но от друга страна за тях не може да се каже, че нямат фино зачатие.

Идеята накратко е, че аз говоря за всички живи същества - за всичко, що е наречено живо същество. Всички тях ще доведа до пълна нирвана, до онова царство отвъд всякаква скръб, където никой вече няма да се намира в която и да е от двете крайности - където не остава никое от двете препятствия и никоя от частите у човека, подложени на страдание.

И за да обобщим - тези светци воини развиват желанието в името на това, всички тези различни живи същества да бъдат доведени до състояние на онази нирвана, където никой повече не остава в която и да е от двете крайности, да бъдат доведени до дхармичното тяло, есенциалното тяло на Буда.

Казаното тук се отнася или за някой, който изпитва желанието за първи път, или за онзи, който вече е успял да го развие. Първият практикува чувството на велико състрадание, при което човек иска да закриля всички живи същества от всяко от трите различни вида страдание, които те



могат да изпитват. Това го подготвя за неговото първо изживяване на онова състояние на ума, в което той възнамерява да поведе всички чувстващи същества към пълната нирвана. Вторият - онзи, който вече е развил желанието, отново насочва своето съзнание към мисията си и по този начин увеличава силата на своето желание.

Нека пасажът за различните същества не ви притеснява. Според древните книги на будизма цялата вселена е осеяна със светове и същества, за които нямаме почти никаква представа. Главната идея е, че Буда описва човек, който иска да доведе всяко живо същество, където и да се намира то във вселената, до състоянието на пълно щастие - до върховна нирвана. Това специално желание в будизма се смята за източник на самото щастие като същност. Само че какво общо има то с управлението на бизнеса? А какво означава последната част, в която Буда казва: „Но дори и да успея да доведа тези безброй живи същества до пълна нирвана, няма да има нито едно живо същество, стигнало до пълна нирвана."

Не забравяйте, че говорим за това, как да придадете смисъл на своя живот, как да го направите значим - и деловия, и личния. В предходната глава говорихме за смъртта, или за края - края на вашата кариера, края на компанията ви и в последна сметка - за края на вашия собствен живот. Смъртта е факт от живота и ние ще преценяваме своя живот в ретроспекция, от позицията на неговия край. Вие трябва да можете да погледнете назад и да заявите, че не само сте правили пари, че не само сте изпитвали удоволствие, докато ги печелите и харчите, а също и че тези ваши действия, както и последствията от тях, са били значими за света.

Може би това представлява и най-голямата тайна, съхранявана в древните книги на будизма -прост, прилаган всеки ден, метод за осмисляне на вашия живот и кариера, така че те да станат нещо повече от постепенен упадък на власт, богатство и жизнена енергия до старост и смърт. Този метод се оказва и най-великият инструмент за управление на всички времена. При нас в диамантния отдел в „Андин" на един и същи етаж обикновено работеха заедно служители от над десет националности - експерти по рубини и сапфири от Тайланд, специалисти по топази от Шри Ланка, сортировачи на изумруди от Индия, класификатори на перли от Китай, майстори по съчетаване на скъпоценни камъни от Пуерто Рико и Доминиканската република, закупчици на диаманти от Израел, експерти по монтиране на скъпоценни камъни от Виетнам и Камбоджа, контрольори по качеството и закупчици на полускъпоценни камъни от Барбадос, координатори по закупуването от Гвиана и т.н. Можете да си представите каква полифония се получава от десетте езика, които звучат едновременно в помещението за сортиране на диаманти; какъв букет от аромати пръскат десетте различни екзотични блюда, сгрявани в микровълновата печка през обедната почивка; каква гъвкавост се изисква, за да се спазват едновременно десет национални етикета - не сядай със стъпала, насочени към тайландците, не предлагай на гуджарати22 нещо за ядене, което расте под земята, и внимавай да не забравиш нещо златно за подарък на булката на кантонийска сватба23.

Отделът обаче функционираше като единен организъм и мога да заявя с ръка на сърцето, че за мен беше истинско удоволствие да работя с всеки един от моите сътрудници. Независимо от огромните културни различия в произхода и възпитанието - за мое най-голямо разочарование нито един американски анекдот не се възприемаше като смешен от всички и тъй като никой не беше израсъл в Съединените щати, нямаше как да си правиш шеги, позовавайки се на някое популярно телевизионно шоу, песен или нещо от сорта - въпреки всички явни и скрити отлики помежду ни в крайна сметка ние успяхме да изградим отношения на дълбока любов и уважение, което на свой ред позволи на отдела да заработи като добре смазана машина. В значителна степен това се дължеше на отсъствието на лични конфликти, които можеха да възникнат, но така и не възникнаха.

Мисля, че успяхме да постигнем това в значителна степен благодарение на факта, че от първия ден на съществуването на отдела се придържахме към определена философия, в чиято основа лежеше древната будистка практика, наречена да заменим себе си с другите. Ако наистина искате вашият бизнес или отдел да преуспеят, предлагам да пробвате тази практика. Тя е проста, изключително мощна и няма да ви струва нищо. Това е отношение, което започвате да практикувате от върха - от самите себе си, и което се усвоява от всеки един от персонала до най-ниската длъжност. Няма нужда от никакви специални нареждания, никакви съобщения, никакви събрания.

22 Гуджарати - жител на щата Гуджарат, разположен в западна Индия - бел. прев.23 Кантонийска сватба - от китайските провинции Кантон и Куан-тунг - бел. прев.



Онова, за което говореше Буда - желанието за просветление, в основата си съдържа принципа „да заменим себе си с другите". Този принцип включва три главни стъпки, а третата от тях дава отговор на въпроса, защо Буда казва: „Когато заведеш всички на това място, никой не стига там." Тази дълбока практика е на повече от 2500 години. Ще я представим тук в нейния класически вид, но съпътствана със съвременни примери от реалния живот.

Харесва ми да наричам първата стъпка от тази практика методът Джампа. Джампа е стеснителен млад тибетски монах, който живее в малкия монголски манастир в Ню Джърси, където провеждах значителна част от практиките си. Той е готвачът, освен това коси моравата, грижи се за по-възрастните лами и изпълнява милион други задачи в самоотрицание, с постоянство и смиреност. Той задейства метода „Джампа" веднага щом някой посетител се появи в малката кухничка до жилищните помещения на игумена. Прилага го и на вас, без изобщо да усетите. Отваря вратата с широка слънчева усмивка, която озарява и вашето лице, но той вече го прави. Какво представлява това „го"?

Джампа е обучен в нашия роден манастир Сера Мей, който сега се намира в Индия. Преместен е там след окупацията на Тибет. Негови наставници са били едни от най-добрите - двама висши лами - Геше Лотхар и Геше Тхуптен Тензин. Щом влезете, той веднага ви настанява да седнете на стол при кухненската маса и се захваща да шета около печката и хладилника, за да ви приготви нещо за пиене или за хапване, докато вие му обяснявате какво ви е довело в манастира. Както снове из кухнята, той наблюдава очите ви и следи езика на тялото ви. Докато оглеждате обстановката, спирате ли поглед върху чайника, оставен на печката, или го задържате колебливо върху хладилника, когато Джампа се пресяга да го отвори. Тоест бихте ли желали нещо топло за пиене, или нещо студено? На кухненската маса има купичка с бонбони, до нея малко по-нататък - чиния с курабийки, а на печката стои неизменната тенджера със супа. Къде най-често се спират очите ви?

След броени минути Джампа ви е преценил напълно и вече знае какво предпочитате - чай или кафе, горещо или студено, с мляко, със захар или чисто, курабийки, бисквити или юфка. И още дузина подробности за това, какво ви харесва и какво не. Следващия път, когато се появите, още преди да сте казали каквото и да било, любимата ви напитка вече е на масата, защото той помни - поставя си го за цел да помни. Смята, че е важно, защото наистина иска да ви даде онова, което желаете.

Накратко казано, методът „Джампа" се състои в това, да се научите да наблюдавате особено внимателно какви са желанията или нуждите на другите. Правите го, за да можете да им дадете онова, което искат най-много. Може да ви звучи малко наивно, но това просто упражнение, в което отделяте време, за да се осведомите за желанията и предпочитанията на другите, има изключително въздействие върху целия ви делови свят. Природата на бизнеса и природата на корпоративния живот се изразяват в това, че началниците са склонни да се съсредоточават върху непосредствените задачи, които стоят пред тях. Очаква се те да действат като индивидуалности и съответно ги възнаграждават като индивидуалности. Да се сещате кога за последен път сте получили обща премия заедно с друг вицепрезидент като награда за добре свършена работа заедно? Подобен индивидуален подход ни кара да се съсредоточаваме върху себе си за сметка на вниманието към другите.

Методът „Джампа" - първият етап от практиката „да заменим себе си с другите", ни извежда от това прекалено съсредоточаване върху нас самите и отключва процеса, в който започваме да проявяваме внимание към другите. Това незабавно ви носи всевъзможни облаги и в производствената дейност, и във финансите. Освен това засажда в ума ви едни от най-мощните и доходоносни отпечатъци. Ето как прилагаме този метод в корпоративна среда.

Когато обикаляте отдела си, наблюдавайте хората, които работят за вас. Повечето от нас смятат за важно да станат експерти по финансовата страна от управлението на нашата дейност, по разпределението на ключовите професионални отговорности, засягащи нашия бизнес, и по статута на доставчиците, които осигуряват услугите и материалите, абсолютно необходими за пускането на продукта ни. Идеята е, че сега съвсем целенасочено вие започвате да се обучавате за експерти в още едно направление - нещата, които хората около вас харесват или не одобряват. Тук говорим за всичко, за всяка подробност, която ги прави щастливи - как си пият кафето, каква възглавничка харесват да слагат на стола си, каква писалка предпочитат, колко деца имат, как се казват децата им и как се справят, кога е била последната им ваканция, къде са я прекарали и дали са се забавлявали.



После се върнете в своя офис, седнете на бюрото си и запаметете тези подробности за всеки един от най-близкото ви обкръжение. Ако се налага да си нахвърлите някои бележки, направете го. На мен лаптопът ми върши много добра работа. Докато пътувате обратно към къщи след работа, спокойно можете да си отворите файла и да си преговорите наученото. Това упражнение неминуемо води до известни положителни промени в поведението ви към съответния служител дори това да се проявява в незначителни жестове като този - следващия път да му подадете подсладител, а не захар, когато се озовете до него при каната с кафето. Дълбоко у себе си хората винаги забелязват подобни прояви на внимание. В известен смисъл ние всички сме като кучето ви - то познава, когато у вас влезе човек, който обича кучета, и започва да се държи подобаващо още преди гостът да е показал отношение с дума или с действие.

Хората притежават инстинкт, който им подсказва, че вие не се вълнувате особено от техните предпочитания или нужди, но по същия начин улавят и противоположното отношение. В началото може да ви се стори малко изкуствено така преднамерено да проследявате техните вкусове и желания, но това е част от процеса - а и в първия етап то си е изкуствено. По-късно се превръща във втора природа, но само защото преди това сте го правили изкуствено.

Вярно е, че онова, което повечето ви подчинени наистина биха предпочели, е да им дадете месец и половина платен отпуск или да им удвоите заплатата. Но тук не говорим за подобни предпочитания, не ви препоръчваме да предприемате някакъв ход във финансовата или в кадровата част. Просто ви съветваме да наблюдавате спокойно хората около себе си и след като прецените какво харесват най-много, да им го предоставите, стига да не надхвърля рамките на непосредствените ви възможности. Това неминуемо ще ви донесе преимущество и постепенно вашите подчинени ще започнат да ви отговарят със същото. Представете си каква е атмосферата в един отдел, където всички сътрудници действат по този начин.

В един момент по време на кариерата си в „Андин" аз си дадох сметка, че причината, поради която ми се плаща такава абсурдно висока заплата, е, че мога да убедя хората да работят сплотено. Дадох си сметка, че моята най-важна задача е просто да изпълнявам ролята на арбитър между двама или трима мои служители; че най-важното време за мен в хода на целия работен ден е този час обедна почивка, когато почти винаги излизах заедно с двама подчинени на мен началници, които имаха някакви търкания помежду си. Подобни разногласия обезкървяват компанията бавно, но сигурно. Началник А изпитва известна неприязън към началник Б и избягва да разговаря с него освен в случаи на крайна необходимост. Във връзка с важна поръчка възниква незначителен проблем, който лесно може да бъде решен в понеделник, когато все още се намира на ранен етап, но до петък ще се превърне в катастрофа.

Началник А разбира за този проблем в понеделник, но не казва нищо на началник Б, който би могъл да го разреши без усилие. Въпросът не е от такъв характер, че да предполага спешно разискване на производственото съвещание още в понеделник, едва ли някой би го повдигнал въобще, но началник А и началник Б спокойно биха могли да го обсъдят помежду си, ако имаха навика понякога да си бъбрят на чашка кафе в почивката. Опитвам се да кажа, че малко взаимна добронамереност сред членовете на вашия персонал струва много повече пари, отколкото някога сте си представяли. И методът „Джампа" е първата стъпка.

И отново няма нужда от каквито и да било съобщения или директиви. Просто почвате да го прилагате, и останалите ще ви последват. Спомням си как веднъж, когато Негово Светейшество Далай Лама посети моя роден щат Аризона, за да проведе поредица от беседи, един мой приятел от гимназията се възползва от възможността да му зададе следния въпрос: „Какъв е най-добрият начин да възпитаваме малките децата да водят нравствен начин на живот?" „На тази възраст - отвърна Негово Светейшество - няма значение какво им казвате да правят. Те ще ви гледат и ще ви подражават, ще правят онова, което вие правите, тъй че сте изправени пред най-тежката задача -самите вие да живеете нравствено." Трябва да почнете да наблюдавате хората, които работят за вас, и то много внимателно, за да разберете какво харесват, какво смятат за важно в живота си, а после да направите необходимото, за да им помогнете да го получат.

Втората стъпка от практиката „да заменим себе си с другите" е да си представите, че прехвърляте ума си в тяхното тяло и отваряйки очи, да погледнете себе си и да разберете какво бихте поискали, т.е. те биха поискали, от себе си, т.е. от вас. Ако това ви звучи объркващо, опитайте се да си представите колко трудно е да се преведе една древна книга на тази тема от санскрит или



от тибетски!Втората стъпка, наречена смяна на телата, е малко по-дълбока и по-сложна, отколкото просто

да наблюдавате хората около себе си и да следите какво харесват и какво не. Помня, че я пробвах с един младеж от Гвиана, който току-що бе постъпил в отдела. Препоръча ни го приятелка на неговата майка, която вече работеше за нас. Хората, които работят с камъни, винаги постъпват с препоръки. Няма начин да им попречиш във всеки един момент от деня да си излязат с няколко стотачки, тъй че трябва да притежават достоверна биография. Първия ден го настанихме пред една огромна купчина диамантни дребосъци и го накарахме да отброи стотици или дори хиляди за изработка на голяма поръчка пръстени.

До края на деня вече знаех малко повече за него. Той се държеше мило с околните, усвояваше бързо, беше тих, скромен и дяволски сръчен. На тръгване научих още нещо. Погледнах лицето му и видях в изражението му радост от това, че работи на такова място, примесена с прикрито отчаяние при мисълта, че през следващите няколко години ще трябва да седи на един стол и да брои дребни камъни до изнемога. Тогава приложих похвата „смяна на телата", пренесох се мислено в неговото тяло, погледнах се с неговите очи и се запитах какво бих искал аз (той) да чуя от себе си (от мен). После казах: „Елате в кабинета ми утре сутринта да видим дали не можем да ви намерим нещо по-интересно." И почувствах как свеждам поглед малко свенливо и как на устните ми (му) трепва усмивка.

От онзи момент нататък редовно пренасях ума си в неговото тяло. Намерихме му (ми) нещо, за което аз (той) винаги си бях (беше) мечтал - възможност да се научи да работи с компютър. Пратихме го да се обучава при един от най-добрите ни програмисти и когато доказа своята надеждност, му съдействахме да изкара няколко курса във вечерен колеж. В диамантния бизнес този вид вечерно обучение традиционно представлява неприемлив вариант и за двете страни. По време на върхово натоварване всички работят до късно, а дори и през мъртвия сезон никой не иска изтерзани подчинени да му разбъркват прецизните системи за отчет или купчините диаманти. Но всеки път, когато се срещахме, по израза на лицето си (му) се убеждавах, че аз (той) искам (иска) точно това и разпознавах чувството на удовлетворение и пълноценна реализация, които обучението му носеше, тъй че намерихме начини да компенсираме отсъствията му (ми) в дните със занятия. Накрая той стана най-добрият ни програмист и нещо по-важно - превърна се в лоялен служител, който си дава сметка, че сме направили най-доброто за неговото развитие, макар и в определени моменти това да е било в известен ущърб на компанията. По този начин създадохме сътрудник, който наистина би проявил все-отдайност в критичен момент и който постоянно ще търси начини да помага на компанията и на хората около себе си.

Невъзможно е да се определи цена за такъв тип хора, пръснати из целия ви отдел. Те непрестанно търсят начини да разрешат проблеми, свързани с дадени поръчки, с неизправности в системите или с персонала още преди да сте разбрали за тях. А когато работният ден приключи, когато стигнете края на своята собствена кариера и се огледате назад, онова, което ще си спомняте, няма да са нито многобройните продажби, нито успешните проекти, нито загубите и печалбите и тем подобни. Ще бъде лицето на този млад човек, през чиито очи сте се вглеждали в своето собствено, ще бъде съзнанието, че сте му дали нещо безценно за цял живот. И ако съхраните този начин на мислене, този похват да се пренасяте мислено в тялото на своите подчинени и оттам да търсите собствената си помощ, ще установите, че у вас нараства онова дълбоко удовлетворение, което изпитвате в изключително редки и специални мигове. И колкото повече упражнявате тази практика, толкова по-често ще ви спохожда това чувство, което всъщност е знак, че работата ви придобива истински смисъл. Важно е да подчертаем отново, струва ми се, че този начин на мислене е не само правилен, но и най-печелившият, тъй като вашият отдел и вашата компания започват да се движат на собствен ход, управлявани от хора, които проявяват реална грижа, защото вие се грижите за тях така, както бихте се грижили за себе си. Пари и щастие. И вълкът сит, и агнето цяло.

Готови ли сте за последната стъпка? Тя изисква известна подготовка и е важно да си дадете сметка, че преди нея задължително трябва да сте преминали през първите два етапа. Само не си мислете, че не си заслужава усилията. Това е завършващият стадий на практиката „да заменим себе си с другите" и всъщност според древните книги на будизма представлява последният и най-висш етап от развитието на човешкото сърце и ум. Труден за изпълнение, труден дори като решение. Но нищо друго на света няма да ви Превърне в по-успешен ръководител и в по-успешна личност.



Наричаме тази трета стъпка трикът с въжето. Можете да го изпробвате върху когото и да е от вашите подчинени. Просто някой ден идете и застанете до бюрото на избрания служител. Представете си, че държите огромно каубойско ласо и че го пускате на пода, така че да е опасало и двама ви. Сега си представете, че двамата сте една личност, буквално сте се слели в едно.

Нали виждате, в първите два етапа свършихме доста радикални неща, свързани с това, да се научим да наблюдаваме и да преценяваме какви са предпочитанията на хората около нас. Извършихме дори това мислено пренасяне в тялото на други, за да се погледнем през техните очи и да видим какво ние (те) искаме (искат) най-много от себе си (нас). Но на онзи етап все още съществуваше разлика между „аз" и „той". Ставаше въпрос за това, как „аз" ще наблюдавам „него", или как „аз" ще се опитам да се пренеса в „неговото" тяло. В третата стъпка ще приложим похвата на размяна на едно следващо, далеч по-радикално, ниво. Вие сте своя подчинен, а той е вас. Двамата представлявате една личност.

В тази трета стъпка вашият ум окончателно е изоставил егоцентричния стил, типичен за толкова бизнесмени на ръководни позиции, този наистина егоистичен режим, безспорно насърчаван от нашата нормална система за корпоративно възнаграждение. Въпросът не се състои в това, аз да си получа премията, нито онзи сътрудник да получи своята. Въпросът вече е в това, как ние да получим нашата премия. До този момент вие така сте потънали в ума на онези, които работят за вас, че вече фактически разглеждате вашето и тяхното благосъстояние като едно и също. Все едно току-що с някого сте станали сиамски близнаци. Сега се храните с две усти, разполагате с два чифта крака и трябва да купувате по четири чифта обувки, когато ходите на магазина - може единият чифт да са всекидневни, другите официални. Сега четири уши трябва да слушат как големият шеф крещи, в случай че някоя от вашите две половинки забрави да поръча тези половинкаратови брилянти с шлифовка „принцеса".

Ако принадлежите към категорията „нормален американски бизнесмен", тази линия на мислене вече ви идва малко множко. Последиците са огромни и в главата ви веднага изникват два проблема. Първият е, че процесът на размяна между вас и някой друг на този етап вече е станал съвсем изкуствен. Така де, как е възможно на практика да бъдете друг човек, или поточно - как вие двамата бихте могли да станете една личност? Но това е напълно възможно и отговорът, как може да се случи, се крие в думите, които Буда изрича в началото на тази глава, а именно: „В деня, когато доведа всички живи същества до пълно щастие, няма да има нито едно живо същество, стигнало до пълно щастие."

За да изясним смисъла на тези негови думи, нека се върнем към нашите разисквания относно печеленето на пари и отново да посочим причините, поради които ви се случва онова, което ви се случва. Вече нееднократно изтъкнахме, че нещата около вас са неутрални и наподобяват празен екран - това е техният скрит потенциал. Шефът, който ви крещи на работа, ви изглежда противен, но на вашия колега той може да се струва страхотен и в това се крие неговият потенциал или неговата пустота, което означава, че в основата сй той е неутрален. Това, че аз го възприемам като приятен или противен, начинът, по който тълкувам заливащите ме звуци или проявяващите се пред мен форми - дали ги определям като хубави или лоши, не се дължи на нещо, идващо някъде отвън, от него. По-скоро той е функция на отпечатъците в собствения ми ум, отпечатъци, които съм оставил в собственото си подсъзнание в миналото чрез своите положителни или отрицателни действия към другите. И сега тези отпечатъци изплуват в моя съзнателен ум и обагрят - даже нещо повече - пораждат начина, по който виждам света, а разбеснелият се шеф е просто частица от този свят.

За момент забравете бесния шеф. Нека се върнем към горкия човечец, на когото крещи, тоест към моя милост. Ако цялата тази история за скрития потенциал в нещата и за отпечатъците, дето съм си ги посадил в ума, за да виждам онова, което виждам, е истина, тогава аз и шефът, който крещи, сме едно и също. С други думи това, как виждам себе си, се управлява от съвсем същите причини, които определят начина, по който виждам крещящия шеф. Аз виждам себе си такъв, какъвто съм, поради същите причини, поради които виждам него такъв, какъвто е. Виждам себе си така, както се виждам, заради отпечатъците в моя ум, които се проявяват в моя съзнателен ум, разцъфтяват и определят онова, което виждам. Важното тук е да разберете, че те не само определят как виждате себе си, а и самия факт, че се виждате. Тоест вие сами определяте себе си, доколкото, правейки го, прокарвате границите между себе си и останалите неща и хора, единствено по силата



на предходни навици и отпечатъци във вашия ум. Свикнали сте да мислите за себе си като за онези, които свършват на границата, определена от вашата кожа, и по този начин засявате отпечатъци, които по-късно ви карат да се видите по същия начин. Вие свършвате там, където свършвате, не защото това е естествено място за край, а само защото сте приели мисълта, че свършвате именно там.

Вече говорихме за това по-рано. Всеки може да види, стига да се позамисли, че границата, където свършва „аз" и започва „те" е твърде условна. Когато една майка ражда дете, нейното чувство за „аз" внезапно се разтегля, за да обхване друго, съвсем мъничко телце. Опитате ли се да навредите точно на това детенце, можете да очаквате точно тази майка да реагира така бурно, даже с още по-голяма ярост, отколкото ако опасността застрашаваше собственото й тяло. Хората с тежка форма на диабет реагират по обратния начин. По техните крака се появяват рани, тези рани стават гангренозни и лекарите им казват, че или трябва да им ампутират краката, или са обречени на смърт.

В мига, в който решите, че е по-добре да загубите крака си, отколкото живота си, вие на практика свивате собственото си определение за граница на „аз" и то вече заема по-малко място, отколкото преди. Това доказва, че вие притежавате силата да разширявате или да свивате своето „аз" до по-големи или по-малки пространства, тъй че не ми казвайте, че не е възможно да изпълните трика с въжето и да хвърлите ласото, така че да опашете и друг човек, с когото да станете едно. Само вашите ментални отпечатъци, вашият навик и избор на представа за това, че собствената ви граница съвпада с границата на вашата кожа или границата на вашия корем, ви пречат да направите така, че и някой друг да стане вас. Представете си само за миг какво би станало, ако целият свят мислеше и действаше така, все едно всички други са те самите. Бихме могли да доведем всички до пълно щастие и ни един нямаше да стигне пълно щастие, защото всеки би бил само един от нас - нас.

А това ни отвежда до второто възражение, до второто съмнение, което би трябвало да изникне в главата ви относно цялото това предложение. Да предположим, че успея да направя трика с въжето, да предположим, че наистина взема границата на своето „аз" и я разтегля около един и даже около повече други хора. Къде прокарвам чертата? Къде е границата? Животът е достатъчно труден сам по себе си. Изглежда почти невъзможно да удовлетворите всички физически и емоционални потребности на личността, която притежава само едно тяло и един ум - тоест нуждите на моето настоящо аз. Ако всекидневната грижа за мен самия, ако опитите да не позволявам на собственото си тяло да се разпадне и собствения ми ум да се замъгли представляват такава борба, тогава каква надежда мога да имам, че ще съумея да се грижа за още един или дори за повече хора така, все едно те наистина са „аз"? Откъде изобщо бих могъл да намеря подобен ресурс?

Иронията тук е, че източниците ще възникнат от самия акт на разширяване на собственото ви „аз", за да включите и други. Тоест самата способност да се справите - физически и емоционално, с това, да се грижите за много хора, все едно те всички са „аз", произлиза от истинното решение да го сторите. Ако цялата идея на скрития потенциал и менталните отпечатъци, създаващи самата наша реалност, е истина, тогава не може да има по-велик начин за създаване на богатство от това, да го поделим с всички. Или казано по-просто, ако единственият начин да видя долар е да съм оставил ментален отпечатък, давайки някому и един цент, тогава самото действие, осигуряващо възможността всички около мен да имат пари, все едно ние заедно представляваме едно цяло, единна личност, ще ми донесе почти безгранични ресурси. Само си представете един свят, в който всеки се смята отговорен за всеки друг, все едно всички останали са все „аз". А няма причина това да не е възможно.

Всеки интелигентен човек, четящ тези редове в момента, може да долови с всички свои сетива, че сме на прав път. За да преодолеем тенденцията да не мислим за другите, да разширим представата за себе си, така че да включваме всички наши служители и всички останали около нас, да работим не заради другите, а все едно няма „други" - това би било истинско щастие, пълно удовлетворение. Знаете със сърцето си, че това е правилно. Знаете със сърцето си, че би било правилно да започнете незабавно, знаете също, че ако изживеете целия си живот по този начин и подчините цялата си кариера на целенасочени усилия да работите за благото на всички около вас така усърдно, както работите за себе си, тогава можете да погледнете назад с гордост, защото това е истинският смисъл на човешкия живот. Това е върховното богатство.



Глава 15.

СЪЩИНСКИЯТ ИЗТОЧНИК НА БОГАТСТВО, ИЛИ ИКОНОМИКАТА НА БЕЗГРАНИЧНОСТТА

Ако се замислите за концепция на икономиката като цяло, във всяка икономическа система - от капитализъм до социализъм, всичко се свежда до това, как поделяме нашите ресурси, нашето богатство -колко да има за мен, колко за теб и какви са правилата за разпределяне на онова, което притежаваме. А ако се замислите над това малко по-задълбочено, ще видите, че всички наши системи имат две еднакви, общи за всички, предпоставки. Първата е, че съществуват отделни едно от друго „аз" и „вие", между които да се разделят нещата, а втората - че ние трябва да установим система за разпределение на нещата, защото нещата са ограничени. Както вече показахме, можете още сега просто да изхвърлите тези две предпоставки. За да видим как, нека се върнем към сутрата „Шлифоващият диаманти" за няколко последни, сложни за разтълкуване, слова на Буда.

—Защо е така? Помисли, о, Субхути, за планината от благородни заслуги, натрупана от всеки светец воин, който извършва акта на даване безспир. Ето такава заслуга, о, Субхути, трудно може да се измери.

Както обикновено, нека и този път се обърнем за помощ към обясненията, които Чоней лама дава на тези думи. Налага се да признаем, че една личност, макар и все още окована във веригите на идеята, че нещата притежават собствени, присъщи на тях качества, пак може да натрупа огромни заслуги, осъществявайки акта на даване или други подобни действия.

Но нека предположим, че една личност се освобождава от тези окови и после продължава да осъществява същия този акт на даване и други подобни действия. Тогава неговите заслуги безспорно ще станат значително по-големи отпреди. За да подчертае именно тази идея, Буда заявява: „Защо е така? Помисли, о, Субхути, за планината от благородни заслуги, натрупана от всеки един светец воин, който осъществява акта на даване безспир. Ето такава заслуга е нещо, чиято граница трудно може да се измери."

И Буда продължава:О, Субхути, какво мислиш? Лесно ли би било да се измери цялото пространство във

вселената на изток от нас?А Субхути отвърнал:О, Завоевателю, не би било лесно.Завоевателя заговорил отново:А тогава лесно ли би било да се измери цялото пространство във вселената на юг от нас,

на север от нас или над нас, или под нас, или в която и да е промеждутъчна посока? Лесно ли би било да се измери цялото пространство във вселената, във всяка от десетте посоки от мястото, където сега стоим?

А Субхути отвърнал:О, Завоевателю, не би било лесно.И тогава Завоевателя завършил със следните слова:Също така, о, Субхути, не би било лесно да се измери планината от благородни заслуги,

натрупана от който и да е светец воин, осъществяващ акта на даване безспир,

Част от идеите тук са съвсем очевидни, но има поне една, която не е толкова очевидна. Преди всичко Буда се опитва да ни подскаже, че заслугата или добрината, или мощта на някои отпечатъци в ума може да бъде безгранична. Второ, той казва, че за да бъде тази мощ безгранична, ние, бизнесмените воини, трябва да осъществяваме акта на даване безспир. Какво, да му се не види, означава „даване безспир", а и какви са тези „светци воини"? Отговорът на тези два въпроса представлява самата основа на онова, което наричаме икономика на безграничността.

Ще започнем с „даване безспир". Това е просто обобщение на всички идеи, за които вече



говорихме. Всеки бизнесмен, който си заслужава парите, би признал очевидната непредсказуемост на бизнес стратегиите. Понякога един консервативен финансов ход води до провал, а друг път се оказва единственият, който работи. Понякога един финансов риск води до успех, а друг път - до катастрофа. Същото се отнася за находчивите и за не толкова находчивите бизнесмени. Някои от находчивите успяват, други не. Някои не толкова находчиви се провалят, но други успяват. Изглежда, нито един от обичайните критерии - ако трябва да сме честни пред себе си, не работи по сигурен и прогнозируем начин. За будистката нагласа на ума това преди всичко е безспорно указание, че все още не сме открили истинската причина за богатството - не знаем какво го създава.

Ако се замислите много внимателно, ще съзрете дълбока истина в самото разпределение на богатството между хората от собствения ни свят. Богатството идва и си отива, така както отделните личности добиват власт и после умират. То идва и си отива с възхода и краха на цели страни и империи, разпространява се из целия свят по време на разцвет, а после секва при депресии и войни. Отделни изобретения -такива като пеницилина, пушката или персоналния компютър, могат ефикасно само за няколко години да доведат до повишаване или понижаване на благосъстоянието, на абсолютното богатство на цялото население на света. Опитвам се да кажа следното. Наличното количество богатство в целия свят не е строго определено и никога не е било. То се мени. Това хвърля съмнение върху цялата концепция, че на света има краен брой материални блага и краен брой ресурси и че ние просто трябва да изработим добра система за разпределение на наличното ограничено количество. Може би има и друга възможност. Може би, ако проумеем истинската причина за богатството, бихме могли да увеличим общото количество богатство в света, тоест може би всеки би могъл да притежава достатъчно или дори повече от достатъчно.

Вече доказахме съвсем убедително, струва ми се, че шефът, който крещи, е плод на собствените ви възприятия. Нека накратко отново да проследим логиката, довела до това заключение. Технически или строго погледнато в научен аспект, един крещящ шеф на практика е просто набор от цветове - с превес на червения; форми - предимно заканителни жестове; децибели - преобладаващо оглушителни, както и гласни и съгласни, които ви заливат в несекващ и яростен алфавитен поток. Вашият ум под въздействието на отпечатъци, които сте засадили в него значително по-рано, е заставен да изтълкува тези форми и звуци като противен крещящ шеф.

Сега си спомнете седящия до вас колега, който може би не ви харесва особено, или съпругата на шефа -те виждат същата тази комбинация от форми и звуци като нещо приятно, нещо уместно. В такъв случай противността и приятността не могат да бъдат нещо, което принадлежи на шефа. Те трябва да са нещо, което идва отнякъде другаде, защото иначе всички бихме възприели въпросния шеф като противен или приятен. Единственият друг възможен вариант наистина е качествата на противност или приятност да са наложени в тази картина от собствения ни ум. Очевидно е също, че ние не вършим това доброволно. Разбеснелият се шеф може да бъде само възприятие, нагласено от нашия ум, но изглежда, ние не притежаваме способността да включваме и да изключваме това възприятие. Нещо в нашия ум ни налага въпросното възприятие и това са отпечатъците, които изплуват от несъзнателната в съзнателната част на ума ни.

И накрая, до болка е ясно, че независимо дали крещящият шеф сам по себе си съществува съвсем реално, или е плод на конкретна съвкупност от мои възприятия, това по никакъв начин не засяга реалността на неговото съществуване. Искам да кажа, че след като е побеснял, той и в двата случая ще ми ореже премията, без значение дали този бяс е присъщо негово качество, или е плод на собствения ми ум. В този смисъл знанието, че той е мое възприятие, действително помага, но не за да се промени ставащото в момента, тъй като то вече е в ход. Затова пък ми помага значително да реша как да реагирам на този крещящ шеф. Тоест искам ли да го видя отново такъв? Защото онова, което ще ме застави да го сторя, е да му отвърна със същото. Единственото, което може да създаде възприятието за един крещящ шеф, е отпечатък за крещящ шеф, а единственото, което може да посади такъв отпечатък в моя ум, е - познахте - и аз да се разкрещя на шефа в ответ. Само че какво общо има това с икономиката?

Ако цялата тази теория е истина, а това без съмнение е така, тогава чисто теоретично занапред аз бих могъл да спра всеки шеф, който крещи, ако просто осъзная какво се случва и откажа да му се разкрещя в отговор. Тогава по някое време в бъдеще той ще влезе в стаята и ние - както аз, така и седящият до мен колега - нали си спомняте - онзи, дето не ме харесваше много и гледаше със задоволство как шефът ми крещи - вече и двамата ще го възприемем като приятен. Ако се



замислите по-внимателно, ще откриете в това цялата идея - богатството в стаята, количеството щастие или благополучие, току-що се е удвоило, и то без това да е ощетило когото и да било. Аз се чувствам щастлив, но не за сметка на моя колега от офиса. Сега просто има два пъти повече щастие отпреди. С парите се случва абсолютно същото.

Когато дарите нещо на друг човек, когато помогнете на което и да е друго живо същество със своите ръце, време или средства, тогава вие засаждате в своя ум нов отпечатък. Действието винаги се записва чрез осъзнаването на това действие, тъй като съзнанието винаги е включено и записва постоянно. Отпечатъкът остава в подсъзнанието, набира сили, нараства по мощ като всяко друго реално растение или дърво. На определен етап той се отправя към предната линия на вашата осъзнатост, във вашия съзнателен ум и обагря - дори създава - вашето впечатление за околния свят и даже за вас самите.

Бизнес сделките и бизнес решенията са като празен екран. Дали ги виждате да работят, или да не работят, дали са успешни, или не, се определя не от някакви външни фактори като бизнес климата, вашата интелигентност или количеството риск, което избирате да поемете, а единствено от онези възприятия за сделката или решението, които са ви наложени от отпечатъците във вашия ум. Ред красноречиви ситуации доказват факта, че успехът на вашите сделки или решения не се определя от външни фактори. Например едни и същи стратегии невинаги работят или ако се замислите по-дълбоко, някои нови продукти се превръщат в хит на пазара, а други по-стари изобщо престават да се търсят. Защо хората внезапно започват да се прехласват по някой комикс на Анди Уорхол или решават, че една рисунка на Пикасо е безценна, след като прилича на драсканиците на всяко хлапе? Защо някои идиотски песни или телевизионни програми стават номер едно, а други - далеч по-смислени или далеч по-идиотски, се провалят с трясък? Нещо става тук. Явно успехът съвсем не се определя от онова, което сме си мислели, че го определя.

И така, ако всички тези теории са правилни, причината, поради която дадено бизнес начинание - блестящо или идиотско, се превръща в успех и носи пари, се обуславя единствено от положителните отпечатъци в ума на неговия създател. Онези, които преуспяват, започват да се виждат как правят пари единствено защото в някакъв момент в миналото са посадили в собствения си ум отпечатък, който ги кара да се виждат като печелещи пари. А този конкретен отпечатък може да се посади само като виждате себе си да давате на другите всичко, на което сте способни. Както вече уточнихме, осъществяването на това даване започва и трябва да започне в ограничен план - дребни жестове на внимание към хората във вашия отдел или към членовете на семейството ви, основани на внимателно наблюдение, което вие предварително сте провели, за да прецените какви са техните желания и потребности.

После актът на даване започва да се осъществява в по-широк план - да речем във всички отдели на вашата компания, като даряваното вече придобива по-солидни измерения. Освен финансова помощ вие предоставяте и част от своето време, оказвате професионална и емоционална подкрепа и помагате на хората с идеи. На този етап вашето даване вече се осъществява чрез по-дълбоката практика, в която вие се пренасяте в тялото на другите, за да видите какво се надяват да получат от вас. В своята връхна точка щедростта стига положение, в което вие сериозно влагате всичките си лични финанси, емоционални и професионални ресурси и способности, както и тези на компанията си, в един добре обмислен план да постигнете щастие за цялото си семейство, компания, общност и дори за целия свят - защото съзнателно сте разширили границите на своето „аз" до степен, в която то вече включва и всички „тях". И от тази нова позиция просто се грижите за едно значително по-голямо „аз".

Не забравяйте, че тази последна стъпка не може да се осъществи успешно и всъщност вие няма да обезпечите постигането на описания в тази книга върховен финансов и личен успех, ако не отделите нужното време, за да разберете в дълбочина принципа на скрития потенциал и основаните на него ментални отпечатъци. Само тогава ще можете наистина да разберете, че начинът за създаване на безпределно богатство е чрез даване. Едва тогава ще можете истински да осъзнаете как вашето „аз" - твърде сковано и ограничено, по право е призвано да се разпростре отвъд собствените си предели.

Да предположим, че даден индивид вече е проумял всичко това и го е използвал, за да постигне финансов успех. Да предположим също, че въпросният индивид е предал това знание на някой друг, който е приложил наученото и самият той вече преуспява финансово. Те са като



двамата колеги, които седят и се любуват на страхотния шеф, който преди известно време е бил противният - крещящият, шеф. Там, където някога е имало един богат човек, сега има двама. И тъй като богатството е резултат от ментален отпечатък, тъй като една бизнес сделка или едно решение сами по себе си неутрални, празни, или пусти, внезапно са се превърнали в успех, можем да кажем, че новото богатство се появява не за сметка на вече съществуващото, тоест сега има два пъти повече богатство в абсолютни граници, отколкото преди. Да предположим, че този втори индивид обучи трети, той, от своя страна... Е, идеята ви е ясна.

В по-същностен аспект можем да отбележим следното. Фактът, че сега някои хора са богати, а други не, свидетелства за това, че ако разбираме как това положение се е установило само по себе си, всеки може да бъде богат. Или с други думи, богатството в света може да бъде безгранично, защото сега е ограничено. Можете просто да зарежете идеята за разпределението на ограничени ресурси, както и идеята за бедността изобщо. Богатството е възприятие - и поради това реалност, която постига всеки, който е бил истински щедър в миналото. Ето защо то е достъпно за всички хора.

Нашият ум - ум, осакатен от какви ли не допускания и честно казано, от откровени фантазии, предавани от добронамерени родители на техните доверчиви деца в хода на цялата история на нашата цивилизация - се стъписва пред твърдението, че всеки жив човек може да притежава повече от достатъчно богатство. След като не се е случвало в цялата ни писана история, възразява нашият обучен ум, значи не може да се случи и сега. Неведнъж сме чували този аргумент - несъстоятелен тогава, несъстоятелен и сега. Внимавай, Колумб, да не се изтърсиш от земята, че е плоска! И желязото никога няма да може нито да лети, нито да плава. Не е възможно на практика всеки жител на земята да има един и същ достъп до световната информация, течаща по кабели, направени от стъкло, или излъчвана от такава височина, до която не може да се издигне никоя птица. И откъде произлизат всички тези неща? Нима не са променили абсолютното количество богатство в света? Откъде в действителност идва това ново богатство? Сега вече знаете.

Само още две думи за механиката на икономиката на безграничността и после приключваме, за да можете да оставите книгата и да се втурнете да я изпробвате. Процесът на създаване на ново богатство работи неизмеримо по-добре, ако разбирате в дълбочина неговото действие. Тоест наложително е да препрочитате тази книга отново и отново, докато наистина постигнете пълна яснота относно съвместното действие на скрития потенциал и менталните отпечатъци. Даване, съпроводено именно с това знание - ето какво има предвид Буда, когато говори за даване безспир в състояние на неведение по отношение на това, как работят нещата. Древните книги на мъдростта гласят, че за да се хвърлите в тази материя с онова количество усилия, което е необходимо, за да я използвате успешно, трябва да започнете с твърдата убеденост, че механизмът работи. Казват също, че можете да постигнете тази убеденост само ако предварително сте решили за ваше собствено удовлетворение, че чисто логично той наистина трябва да работи. И още една подробност, която ще ви е нужна.

Нали не сте забравили за светците воини? Сигурно няма да е изненада за вас, че светец воин, най-просто казано, е всеки, осъществил трите стъпки на практиката „да заменим себе си с другите", която разгледахме най-общо в предходната глава. Звучи смислено, нали? Единственият човек, способен наистина да дарява на другите толкова, че да посади в техния ум онези отпечатъци, които по-късно ще ги накарат да видят как към тях се е устремило огромно богатство, може да бъде само онзи, който вече не вижда отчетлива граница между себе си и другите. Човекът, добил най-добрата възможност да бъде истински щедър към останалите, е онзи, който е проумял най-голямата тайна на живота - най-големия източник на пълното щастие, онзи, който е осъзнал, че да работиш за едно-единствено аз, за една-единствена уста и корем, е невъобразимо досадно, лишено от вдъхновение и неправилно по отношение на нашето общо човешко предназначение.

А да разширявате границите на собственото си аз, така че да включвате и други, а после да се грижите за всички тях - това е невероятно забавно, това е непозната и безкрайна радост. И ако цялата тази история със скрития потенциал и менталните отпечатъци е истина, тогава най-добрият начин да се погрижите за другите е да ги научите как те самите да станат богати, как да се наслаждават на добитото богатство и как да го направят смислено и значимо. Ако наистина се замислите, ще осъзнаете, че самият акт на разпределение на богатството по този начин - безграничното разпространение на знанието за това, как се създава богатство -е най-мощният начин



да посадите в своя ум семената на такова богатство, за каквото не сте и мечтали.Това ни въвежда в темата за всевъзможните форми на богатство отвъд пределите на

собственото ни въображение. Например как пристъпваме в градина, за да открием едно-единствено цвете, и си тръгваме отрупани със съкровища, които дори не бихме могли да си представим на влизане. Но това вече е тема за друг разговор.

ЗАКЛЮЧЕНИЕКакто може би вече сте разбрали, много от сведенията в тази скромна книжка са част от онази

мъдрост, която столетия наред е предавана предимно устно от учител на ученик в дълбоко уединение в будистките манастири в Тибет и Индия. За това си има причина. Ако решите да приложите на практика всички изложени тук указания - особено подробностите по изпълнението на седмичния и на горския кръг - ще се справите значително по-добре под ръководството на жив учител. Необходимо е някой да проверява доколко разбирате нещата, необходимо е някой да следи вашия напредък. Нужна е веща ръка, която ловко да ви връща в правия курс и при най-леките отклонения, така както кормилото поддържа правия ход на автомобила, но само чрез усреднения ефект от намесата на ръката върху волана, която с постоянни и съвсем леки движения го върти надясно или наляво.

Вече имаме неголяма, но постоянно нарастваща група от бизнесмени, които на практика прилагат методите, описани в тази книга, за постигане на своите цели. Честно казано, бихме искали да споделим с вас своите знания, защото те са от онези, които изискват да бъдат споделени. Ако тази система наистина работи - а опитът на „Андин Интернешънъл", която започна със заем от 50 000 долара и постигна годишно ниво на продажби, надвишаващо 100 000 000 долара, недвусмислено показва, че това е така. Тогава все повече и повече благоденствие за все повече и повече хора ще произлезе като резултат от факта, че все повече хора наистина ще разбират как да накарат тази система да работи за тях.

Бихме желали да дойдем при вас и да ви научим. Организирали сме така наречения Институт по просветлен бизнес (ИПБ) и през цялата година провеждаме семинари в различни краища на света. Седалището ни се намира в Манхатън, а освен това разполагаме с Център за конференции и Школа по бизнес в Диамантната планина - красива местност в близост до Тусон, щата Аризона. Това е място, където можете да се откъснете от всекидневието си и да пристигнете тук за седмици или за почивните дни, за да пояздите кон, да поиграете голф или да походите из планината; да се научите на някои хитрости, как с помощта на специална диета и упражнения да останете здрави в корпоративния живот и най-вече да получите силна, наситена доза от философията на бизнеса в „Шлифоващият диаманти".

Пишете ни на посочените по-долу адреси, за да разберете кога ще се проведе семинар в близост до вашия град, как можете лично да ни съдействате за организирането на такъв семинар или как да вземете участие в програмите на Центъра за конференции. За нас ще бъде истинско удоволствие да работим заедно.

The Enlightened Bisiness InstituteР.О.Вох 20373New York, NY 10009е-mail: [email protected]

МАЙКЪЛ РОУЧ е будистки монах, получил своята степен геше - магистър по будизъм, от тибетския манастир Сера Мей след двайсет и две годишно обучение. Преподавател по будизъм от 1981 година, той е и специалист по санскрит, тибетски и руски език, преводач на много произведения. Геше Майкъл Роуч получава бакалавърска степен от Принстънския университет и работи дълги години в Ню Йорк като директор на голяма диамантна компания. Основава и ръководи Институт и проект по съхранение на азиатското литературно наследство и активно участва във възстановяването на манастира Сера Мей. Живее в Ню Йорк.

ИНСТИТУТ ПО ПРОСВЕТЛЕН БИЗНЕС



mailto:[email protected]

ГЕШЕ МАЙКЪЛ РОУЧ основава Института по просветлен бизнес (ИПБ), за да обогати и да съхрани вече съществуващия инструментариум за подготовка на бизнесмени в тълкуването и прилагането на принципите от „Шлифоващият диаманти" във всекидневната бизнес практика. Можете да осъществите контакт с ИПБ, като посетите неговия уебсайт на адрес www.enlightenedbisiness.com



http://www.enlightenedbisiness.com/

Documents

Шлифоващият диаманти