СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ. БИЗНЕСПЛАНИРАНЕ

СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ.

БИЗНЕСПЛАНИРАНЕ

СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ. БИЗНЕСПЛАНИРАНЕ

• Стратегическото планиране Стратегическото планиране представлява основа за всички управленски функции. Функциите организиране, мотивиране и контрол са ориентирани към разработката на стратегически планове.


• Същност на стратегическото планиране.Стратегическото планиране представлява избор на действия и решения, предприемани от ръководството. Те водят до разработка на специфични стратегии, предназначени за достигане целите на организацията.


Фиг. 1 Процес на стратегическо планиране


Фиг. 2 Характеристика на стратегията


• Същевременно стратегическото планиране представлява и основа за вземане на решения. Ръководството знае какво организацията иска да достигне и уточнява най-подходящите пътища за действие. Формалното планиране снижава риска при вземането на решения в организацията.


Избор на МИСИЯ

Ф о р м у л и р а н е н а ц е л и

Дългосрочни Средносрочни Краткосрочни

Разработване на планове. / Указания за решения и действия /

Политика Стратегия Процедури Правила Бюджета

Фиг. 3 Формулиране мисията и целите на организацията


• Цели на организацията.Цели на организацията.Първите и може би най-съществени решения в процеса на планирането са избор на целите на организацията. Онези организации, които поради своя размер имат сложна и йерархична структура на управление, се нуждаят от декомпозиране на целите. Идеята е с това декомпозиране на целите, които произтичат от общата цел на организацията, да станат по-конкретни.


• Мисия на организацията.Мисия на организацията.Основната обща цел на организацията, която е причина за нейното съществуване, е приета да се нарича мисия. Целите в една организация се разработват за осъществяване на мисията.


• Значение на мисията.Значение на мисията.Ако ръководителите в една организация не са наясно с основната цел, те не могат да изберат най-добрите алтернативи. Ако мисията на една организация не изпълнява ролята на ориентир за ръководителите в нея, то те ще издигнат в качеството на основен критерий за вземане за вземане на решения само на индивидуалните си ценности.


МИСИЯ

Фиг. 4 Съдържание на мисията на организацията


• Избор на мисия.Избор на мисия.За да избере мисия, ръководството трябва да даде отговор на два въпроса: - “Кои са нашите клиенти?” и Кои потребности на нашите клиенти можем да удовлетворим? Под клиенти в случая трябва да разбираме всеки, който използва резултата от дейността на организацията. Това могат да бъдат други организации или обикновени купувачи.


• Ценности и цели на висшето ръководствоЦенности и цели на висшето ръководство. Макар мисията да има голямо и трайно значение за организацията, не трябва да се пренебрегват ценностите и целите на нейното висше ръководство. Ценностната система на всеки индивид се формира под действието на няколко фактора: - опит, образование и социално-икономическа среда. Самите ценности представляват относителното значение придавано от ръководителят на вещи и явления, които го ориентират при вземането на решения.


ОБЛАСТИ КРИТЕРИИ И ЦЕННОСТИ

ВИДОВЕ ПРЕДПОЧИТАНИЯ

ОРГАНИЗАЦИОННИ ЦЕЛИ

ТЕОРЕТИЧЕСКАИстинаЗнанияРационално мислене

Дългосрочни изследвания и разработки

ИКОНОМИЧЕСКАПрактичностПолезностНатрупване на богатство

РъстРентабилностРезултати

ПОЛИТИЧЕСКАВластПризнание

Общ обем на капиталиПродажби, брой на работниците

СОЦИАЛНАДобри човешки отношенияПривързаностОтсъствие на конфликти

Социална отговорност и относителна рентабилностКосвена конкуренцияДобър социален климат в организацията

ЕСТЕТИЧЕСКАХудожествена хармонияСъставФорма и симетрия

Дизайн на изделиетоКачествоПривлекателност дори за сметка на печалбата

РЕЛИГИОЗНАСъгласие във вселената

ЕтикаМорални проблеми

Фиг. 5 Ценностни ориентации


• Характеристика на целите.Характеристика на целите.Целите на една организация се формулират въз основа на нейната мисия, определени ценности и цели, към които е ориентирано нейното висше ръководство.

• • Конкретни и измерими цели.

Когато целите са конкретни и измерими, ръководството създава по-точна и ясна база за оценка на тяхното изпълнение, последващите решения и всички останали работи в организацията.


• Ориентация на целите във времето е свързана Ориентация на целите във времето е свързана с:с:Дългосрочните цели покриват хоризонт от приблизително пет години. Краткосрочните цели са за една година. А средносрочните цели обхващат планирането от една до пет години.


• Достижимост на целите.Достижимост на целите.Целите трябва да бъдат достижими. Могат да се нарекат още реални. Формулирането на цели, които превишават възможностите на организацията / имат предвид ресурсите и факторите на външната среда/, понякога може да доведе до катастрофални последствия. Недостижимите цели блокират мотивацията и стремежа на сътрудниците към успех.


• Оценка и анализ на външната среда.Оценка и анализ на външната среда.След формулирането на мисията и целите, ръководството трябва да започне така нареченият диагностичен етап от процеса на стратегическото планиране. Първата стъпка представлява анализ на външната среда. Анализът на външната среда е процес, посредством който разработващите стратегическия план “контролират” външната среда по отношение на организационните фактори, за да определят възможностите и опасностите за фирмата.


От гледна точка оценката на опасностите и възможностите, ролята на анализа на външната среда в процеса на стратегическото планиране по същество се свежда до даване на отговор на три конкретни въпроса:

• Къде се намира понастоящем организацията?• Къде по мнението на висшето ръководство трябва

да отиде организацията?• Какво е длъжно да направи ръководството, за да

може организацията да премине от сегашното до бъдещето си положение?

ЗДРАВЕН МЕНИДЖМЪНТ – СЪЩНОСТ, СПЕЦИФИКА И ТРУДНОСТИ. СИСТЕМЕН МОДЕЛ НА

МЕНИДЖМЪНТА НА ЗДРАВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

Фиг. 6 Фактори на външната среда


• Анализ на вътрешните силни и слаби страни на организацията.Следващият проблем, с който се сблъсква организацията е даване отговор на въпроса- Притежава ли организацията вътрешни сили?Процесът с помощта на който се прави анализ на вътрешните проблеми, се нарича диагностичен анализ.За да се опрости анализът се препоръчват пет основни функции:- маркетинг, финанси, производство, човешки ресурси, култура и имидж на организацията.


• Маркетинг.Маркетинг.При анализ на тази област основно внимание заслужават следните въпроси:

• Пазарен дял и конкурентна способност• Разнообразие и качество на произвежданите

изделия• Пазарна демографска статистика• Пазарни изследвания и разработки предпродажбено

и следпродажбено обслужване на клиентите• Ефективна реализация, реклама и популяризиране

продукта, печалба


• Човешки ресурсиЧовешки ресурсиПри анализа на силните и слабите страни на организацията в тази област трябва да се даде отговор на следните въпроси:

• Към кой тип спадат нашите сътрудници.• Каква е подготовката и компетентността и подготовката на

висшето ръководство• Притежаваме ли ефективна и конкурентоспособна система за

възнаграждение• Планирали ли сме приемствеността сред ръководните кадри• Ефективно ли използваме подготовката и квалификацията на

ръководителите в организацията• Има ли бягство на добри специалисти в последно време в

нашата организация? Ако има, защо?


• Култура и имидж на организацията.Култура и имидж на организацията.Тези нетрадиционни фактори имат решаващо значение за успешната дейност на организацията в дългосрочна перспектива. Първият от тях е култура на организацията.

Културата отразява преобладаващи обичаи, нрави, и очаквания в организацията

Имидж на организацията / като вътре в нея така и извън нея / представлява впечатлението, което създават нейните сътрудници, клиенти и обществено мнение, като цяло.


• Анализ на стратегическите алтернативи.След като висшето ръководство съпостави външните опасности или възможности с вътрешните силни и слаби страни, то може да определи стратегията, която ще следва. На този етап ръководството си е отговорило на въпроса “С какво точно ще се занимава?”и пристъпва към отговор на въпроса “Накъде ще тръгне” и “Как ще попадне от точката, където се намира сега, в точката , където иска да отиде?”


Фиг. 7 Видове стратегически алтернативи


• Избор на стратегия.Избор на стратегия.След като ръководството е наясно с всички възможни стратегически алтернативи, то трябва да избере една от тях. Целта на избора е максималното повишаване дългосрочната ефективност на организацията. Макар изборът на общата стратегия да е право и задължение на висшето ръководство, окончателният избор оказва дълбоко влияние върху цялата организация.


СТРАТЕГИ

ЯФиг. 8 Избор на стратегия


Бизнес плановете Бизнес плановете възникват във връзка с кредитирането на инвестиционни проекти и се превръщат в основен продукт на фирменото планиране. Според предназначението си бизнес плановете се разработват в сладните разновидности:

• Инвестиционен бизнес план – разработва се, за да се отговори на изискванията на съответните банки за предоставяне на бизнес план като средство за мотивиране на исканията за инвестиционни кредити.


• Информационен бизнес план – предназначен е да служи за информационен източник на спонсори,бизнес партньори и клиенти.

• Оценъчен бизнес план – представлява съставна част от бизнес оценките, извършвани по повод сделки с фирми, покупко-продажби, сливане, разделяне, приемане на нови или напускане на стари съдружници, емитиране на ценни книжа и др.


• Бизнес планът като комплексен вътрешнофирмен планов документ – обхваща цялостната дейност на организацията и служи като ръководство за действие на мениджърския екип. Той трябва да осигури най-благоприятното от възможните развития на организацията и максимизиране на финансово -икономическите резултати.


Наред с тези планове според предназначението имаме:• Стратегически план – разработва се от ръководството.

Обхвата му е дългосрочен, а предназначението му е инструмент за стратегическо управление.

• Тактически план – според нивото, той се разработва от подразделенията на организацията за по-кратки периоди.

• Оперативен план – разработва се на най-ниско ниво, като предназначението му определя дейностите на структурните единици и работни места.


Според обекта на управление имаме:• Комплексни планове, които се разработват за цялата

организация и съгласуват основните направления на дейността на организацията – маркетинг, производство, финансии.

• Функционални планове, разработени за отделните функции на предприятията.


Според предназначението на Бизнес плана имаме: • Инвестиционен бизнес план, който се изисква при

отпускане на кредит и отговаря на изискванията на съответната банка.

• Оценъчен бизнес план – покупко- продажби, сливания, разделяния и др.


Изисквания на бизнес плановете.• Изискване за непрекъснатост.• Изискване за цялостност и координиране в хоризонтални и

вертикални нива.• Изискване за последователност на планирането-отгоре на

долу / централизирано планиране / и от долу на горе / децентрализирано планиране /.

• Изискване за оптималност.• Изискване на всеобхватност.


Стратегическо бизнес планиране.

Изхождайки от визията, генералните цели и рамковите условия, това планиране включва:

• Интегрирано планиране на продуктовата програма и ресурсният потенциал.

• Планиране на ресурсният потенциал който превръща плана в организационна структура и юридическа форма на предприятието.

• Планиране на ръководните кадри и тяхното разположение и системите за тяхното стимулиране.


• Определянето на целта на срочното и краткосрочно планиране е свързано с разработка на алтернативни продуктови програми, а техният избор зависи от ограниченията в пласмента, ограниченията в производството, ограниченията в снабдяването.

• Всички алтернативни продуктови програми при Бизнес планирането се оценят от гледна точка на определен резултат за даден период.

Documents

СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ. БИЗНЕСПЛАНИРАНЕ