Концепция

за регионален туристически продукт на туристически район

„Габрово – Севлиево - Трявна”

06 март 2012 г.Гр. Трявна

Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/3.2-02/2011

„Подкрепа за развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите ”

Бюджетна линия: BG161PO001/3.2-02/2011

Приоритетна ос 3: „Устойчиво развитие на туризма”Операция 3.2: „Развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите”

Общо икономическо състояние на страната

(мярка – брутен вътрешен продукт, БВП)/по данни на НСИ/

След първоначалния кризисен шок – средата на 2009 г., в икономиката има индикации за лек растеж през 2010 г. и поетапно възстановяване към 2011 г.

с прогнози от реален икономически ръст от 1,5% до 2% за 2012 г.

Основни макроикономически зависимости

1. В макроикономически план кризата /отрицателен растеж на БВП/ продължи около 2 години (2009 г. и 2010 г.), но от 2011 г. както и за следващата – 2012 г. се предвижда растежът да е положителен;

2. Установиха се определени негативни ефекти от кризата липсата на достатъчен паричен ресурс; забавяне на плащания; висока безработица; др.под.) се очаква да бъдат преодолени през 2012 г.;

3. Кризата в Европейския съюз, както и в съседните на България страни, се отрази и се отразява, както на търговските, експортните, валутните и другите операции, включително и в туристическия сектор.

Характеристики на бизнес средата

1) Увеличаване на забавените плащания между българските фирми;

2) Забавените плащания през 2008 г са били в интервала 60-90 дни, докато през 2009г този интервал става 120 до 150 дни;

3) Повишени лихвени проценти по фирмените кредити;

4) Висок междуфирмен риск от неизпълнение на определени договорни отношения;

5) Туристическият сектор остава “кешов” пазарен сегмент с относително нисък риск и гарантирани приходи при продажбата на туристически услуги;

6) В България 90% от фирмите са МСП, а 80% са семейно-ориентирани;

Брой посещения на чужденци в България /2006-2011 г/

По данни на МИЕТ

Разпределение на чуждите туристи по цел на посещението в България /2006-2011 г./

По данни на МИЕТ

Посещения на чужденци в България по месеци

По данни на НСИ

Община Габрово

0

2000

4000

6000

8000

10000

12000

Януари

Февру

ари

Мар

т

Април

Май

Юни

Юли

Авгус

т

Септем

ври

Октом

ври

Ноемвр

и

Декем

ври

Брой туристи Брой нощувки

Община Трявна

0

500

1000

1500

2000

2500

3000

Януари

Февру

ари

Мар

т

Април

Май

Юни

Юли

Авгус

т

Септем

ври

Октом

ври

Ноемвр

и

Декем

ври

БЪЛГАРИ ЧУЖДЕНЦИ

Община Севлиево

Брой нощувки

0

1000

2000

3000

4000

5000

6000

І ІІ ІІІ ІV

Брой нощувки

Топ 10 на водещите пазари за българския туризъм (пристигания с цел туризъм)

Заетост на легловата база и приходи от международен туризъм

По данни на МИЕТ

Година Средна годишна заетост на

легловата база

Приходи от международен

туризъм

2008 под 30% 2,53 млрд. евро

2009 под 30% 2,68 млрд. евро

2010 около 25% 2,9 млрд. евро

2011 около 25% 1,5 млрд. евро (януари – юли)

Профил на средностатистическия турист

1. Това е лице на възраст под 45 години;

2. Ориентиран предимно към балнео-курортен туризъм;

3. 70% от легловата база в страната е съсредоточена в летните курорти на морето;

4. 77% от туристите използват автомобил, за да стигнат до мястото си за почивка;

5. Една-трета от българските туристи се насочват към София (основен туристически поток);

6. Средният престой на 1 чужденец в страната е 7 дни;

7. Средно за 2008 г. българинът е похарчил 670 лева за почивка;

Брой нощувки

Пренощували лица

Средна про- дължителност

2008 Българи 164 559 90 708 1.814161926

Чужденци 27 926 12 398 2.252460074

Общо 192 485 103 106 1.866865168

2009 Българи 139 919 74 672 1.873781337

Чужденци 26 310 9 972 2.638387485

Общо 166 229 84 644 1.963860404

2010 Българи 113 732 62 870 1.809002704

Чужденци 15 137 9 282 1.630790778

Общо 128 869 72 152 1.786076616

2011 Българи 143 684 81 146 1.770684938

Чужденци 17 510 9 015 1.942318358

Общо 161 194 90 161 1.787846186

Разходи извън предварително платения пакет

Информираност на туристите за различни туристически ресурси

Туристите се информират от:

1)туроператорите/туристическите агенции – 30%;

2)предишен опит – 35%;

3)препоръка от приятели и роднини – 23%.

Туристически ресурси в региона

Районът е относително беден на археологически обекти;

Сред антропогенните туристически ресурси преобладават материалните и нематериални ценности от периода на Възраждането;

Сериозно разнообразие като видове паметници и теми, което позволява формирането на тематични маршрути, ориентирани към различни по профил пазарни сегменти;

Туристически ресурси в региона

Съществуват значими в рамките на страната ресурси, които придават уникалност на региона и продукта му ; Съчетанието на материално с нематериално културно наследство и атрактивна природна среда създава конкурентното предимство;Много добре развита музейна мрежа;Балансирано териториално разпределение между 3-те общини, което при развитие на съответните атракции позволява почти всеки тематичен продукт да обхване целия район.

Туристически продукт

Въпреки известни разлики при отделните общини по отношение преди всичко на основната продуктова специализация, регионът би могъл да бъде определен като дестинация за българския пазар;Към момента туристическото предлагане е доминирано от краткотрайни познавателни пътувания (дневни посетители, преминаващи групи) и уикенд-туризъм с изразена сезонност; Туристическите ресурси се използват ограничено и генерират приходи предимно от основни услуги - настаняване и хранене и входни такси в ограничен кръг обекти. В този смисъл е налице по-скоро предлагане на ниво туристически обекти, отколкото на ниво дестинация.

Туристически продукт - проблеми

•ниска заетост на легловата база;

•ниска средна продължителност на престоя;

•ограничени приходи от туризма;

•ниска ефективност като цяло от туристическото развитие.

Туристически продукт - слабости

Нискокатегорийна настанителна база;Ограничено предлагане на спортна анимация и дейности за свободното време;Лоша пътна инфраструктура в част от региона;Ниско ниво на комфорт и качество на обслужването;Липса на общо маркетиране на региона, в т.ч. общо послание, позициониране като единна дестинация, съвместна реклама и т.н.;Липса на трайни контакти с международни нишови оператори;Неразвито клъстерно сътрудничество.

Туристически продукт - същност

Работно заглавие: Възрожденският град

Дефиниция: Регионалният туристически продукт е изграден върху съчетанието на атмосферата и културното наследство от Възраждането, и съхранената природа на Стара планина.

Формира се от продукти в областта на културния и еко-туризъм, с подкрепящото значение на селски туризъм, фестивали & събития, бизнес-туризъм и ски.

Маркетингови цели за периода

•Нарастване на приходи от международен туризъм;

•Увеличаване дела на вътрешния пазар;

•Нарастване на посещенията като общ брой и в неактивния сезон;

•Разширяване позициите/установяване на целевите пазари;

•Насърчаване развитието на културен и еко туризъм.

Позициониране

На Пазар България: „Мястото, където да покажем България на децата си”

На чуждите пазари: „Дестинация с богато културно-историческо наследство и съхранена природа, предлагаща възможности за познавателни пътувания и ваканции”.

Фокус към специализираните продукти: културен и еко-туризъм

Комуникационни цели

Изграждане на позитивно отношение към региона сред целевите групи;

Повишаване степента на информираност за региона като спокойна дестинация богати възможности за лятна и зимна почивка, със специфична атмосфера и гостоприемство, множество ценни исторически паметници и красива и съхранена природа;

Стимулиране и мотивиране на решения за избор на региона като дестинация.

Целеви пазари

Целеви пазар „България”, който е традиционен за региона.

Нови пазари с потенциал за развитие: Великобритания, Румъния, Германия.

Подбор на целеви пазари

•Разпознаваемост и относително доброто позициониране на региона на вътрешния пазар; •Добре оформени целеви групи на вътрешния пазар;•Съществени недостатъци в продукта – ограничена конкурентоспособност на продукта на чуждестранния пазар;•Нарастващ интерес към културния и еко-туризма; •Относителна близост до Румъния - най-големият за страната чуждестранен пазар.

Подготовка на продукти за рекламната кампания

Изработване на рекламни филми за продукт (със субтитри на английски, немски и румънски езици) - общо 2 броя;Изработване на 2 бр. рекламни TV клипове - до 30" (субтитри и озвучаване на три езика) - и 2 бр. радио клипове - до 30" на български език;Изработване на брошура;Изработване на пътеводител;Изработване на карта;Разработване на слоган и лого на на бранда.

Международна рекламна кампания

•Публикуване на статии в специализирани чуждестранни издания.•PR публикации във водещи електрони платформи на английски, немски и румънски език.•Рекламни банери във водещи електрони платформи (за 1 бр. едномесечна кампания при интензитет на ротацията 30%) на английски, немски и румънски език.•Кампания с поместване на рекламни текстови линкове в световни интернет-търсещи машини и водещи социални медии/мрежи

Национална рекламна кампания

•Кампания с платена реклама по национални TV канали;•Кампания с платена реклама по национални радиостанции;•Планиране,изработване и реализиране на рекламна кампания- външна реклама;•PR публикации във водещи електрони платформи на български език;•Рекламни банери във водещи електрони платформи (за 1 бр. едномесечна кампания при интензитет на ротацията 30%) на български език.

Участие в туристически борси - България

- София – “Ваканция и Спа Експо;- Русе – Туристическо изложение

„Уикенд-туризъм”;- В.Търново – Международна борса

„Културен туризъм;- Важен акцент, който може да се

разглежда и като туристическа борса, и като регионално събитие, е традиционната Контактна борса, организирана от Регионална туристическа асоциация „Стара планина”.

Участие в международни туристически борси

• WTM (World Travel Market), Лондон – ноември 2013г.

• ITB, Берлин – март 2013г. и 2014г.

• TTR - Romexpo, Букурещ - ноември 2012г. и 2013г.

Благодарим Ви за вниманието!

В Ъ П Р О С И ? ? ?