Български композитори класици

ОУ “Екзарх Антим І” гр. Пловдив

край

Български композитори класици

край

Пано Владигеров

Панчо Влаигеров е виден български композитор, пианист и диригент. В творчеството си Владигеров се опира на песенното и танцовото народно творчество.

В българската музика той е основоположник на жанрове като инструменталния концерт, цигулковата соната, миниатюрите за цигулка и пиано, клавирното трио. Съвършеният му оркестров стил го нарежда сред създателите на българската симфонична музика.

Най-популярната творба на композитора е “Българска рапсодия Вардар”, която безспорно се числи към българската музикална класика.

1899 - 1978

Петко Стайнов

Петко Стайнов завършва Дрезденската консерватория с две специалности - композиция и пиано. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба - симфоничната сюита Тракийски танци в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част - "Мечкарско" (1926). Преподава пиано в Института за слепи.

Петко Стайнов става председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори "Съвременна музика" (1933-1944). В периода 1941-1944 е директор на Народната опера.

1896 - 1977

Любомир Пипков

Любомир Панайотов Пипков е български композитор. От 1919 г. учи в Музикалното училище в София, в класа по пиано при проф. Хенрих Визнер. През 1926 заминава за Париж, където учи в Еcole normale de musique.

През 1932 се завръща в България. Участва в дружеството "Съвременна музика", работи като хормайстор в Софийската народна опера. В периода 1932-1944 г. той пише операта "Янините девет братя", първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от османското владичество.

1904 - 1974

Марин Големинов

Марин Големинов завършва Държавната музикална академия в София и след това заминава за Париж. Завършва „Скола Канторум“ със златен медал.

От 1943 г. е професор по инструментация и композиция в Българската държавна консерватория. Земал е редица отговорни постове: директор на Софийската народна опера, директор на Консерваторията, член на ръководството на Съюза на българските композитори.

Автор е на първият български балет – танцова драма “Нестинарка”.

Носител на световната награда “Готфрид фон Хендер” – 1976 г.

1908 - 2000

Веселин Стоянов

Eдин от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933).

От 1937 преподава музикално-теоретични дисциплини в ДМА, професор по композиция и музикални форми, декан на теоретичния факултет (1952) и ректор на консерваторията (1956 - 1962). Директор на Софийската опера.

Автор е на: 3 опери, балет, оперети; на симфонична и камерна музика; 3 концерта за пиано и оркестър; хорови, солови и масови песни; филмова музика и др.

Сред утвърдените образци на българската музика у нас и на световните сцени е Гротескната симфонична сюита “Бай Ганьо.

1902 - 1969

Филип Кутев

Член на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика”. Работи в Бургас, където ръководи и градския самодеен оркестър. През 1935 е преместен на служба в София в VI пехотен полк.

През 1951 заедно със своята съпруга Мария Кутева основават ДАНПТ (днес НФА “Ф. Кутев”), с което поставя в България начало на движението “Народни хорове и ансамбли”.

Председател е на СБК (1954 - 1972). Носител е на много престижни национални и творчески награди и ордени.

Сред шедьоврите на обработки за народен хор са песните: “Лале ли си, зюмбюл ли си”, “Полегнала е Тодора”, “Драгана и Славей”, “Димянинка” и др.

1903 - 1982

За авторите:

Анна Мария Палешникова – VІ а клас

Ванина Станчева – VІ а клас

Бояна Златарова – VІ б клас

Димо Генов – VІ б клас

http://www.ubc-bg.com/bg/composer/268

Учебник по музика за VІ клас – “Аз Буки – Просвета”, автор проф. Пенка Минчева

Учебник по музика за VІ клас – “Булвест”, автор Галина Стоянова