Перспективи и реалности за българския земеделски стопанин през 2007г

Анастасия Гидикова

Национална асоциация на зърнопроизводителите

1. Компенсации на земеделските производители при екстремни климатични условия

2. Национални доплащания към директните плащания от ЕС

Перспективи и реалности за българския земеделски стопанин

през 2007г.

НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ6000 Стара Загора,бул.Славянски”45, ет. 5, офис 5тел./факс: 042/602-234www.naz-bg.com


Връзка между перспективи и реалности:

Мобилизиране на европейски и на национални финансови ресурси (при наличност на национални финансови ресурси);

Прилагане на строго европейско законодателство за спазване на правилата за конкуренция и функционирането на Общия пазар ЕС

и от друга страна продължаване на хармонизиране на българското законодателство с това на ЕС

1. Европейски принципи

2. Френски опит

Компенсации на земеделските производители при екстремни климатични условия


Европейски принципи

Наводненията се считат за природни бедствия или за изключителни събития по смисъла на член 87, §2 от Договора с ЕС.

Трябва да се различават природни катастрофи и природни бедствия



Европейски Принципи

Измръзването, сланата, градушката, дъждът, сушата се определят като « природни бедствия », когато нивото на нанесените щети достигне определен праг от нормалната продукция.

Обезщетяването на тези събития допринася за развитието на селскостопанския сектор и то трябва да получи разрешение на базата на член 87, § 3 от Договора с ЕС


Значението на Застраховка “Реколта”

За да се подобри управлението на риска при земеделските производители трябва да се застраховат максимален брой дейности.

Като следствие на това, от един определен момент нататък (2010), обезщетението за лоши климатични условия ще бъде намалявано за земеделските производители, които нямат сключена застраховка за дадената отглеждана култура


Член 11, регламент 1857/2006 Член 11, алинея 8 на регламент 1857/2006 уточнява, че от 01.01.2010

предлаганото обезщетение ще е намалено на 50%, освен ако

то не се дава на земеделски производители,

които са сключили застрахователен договор за най-малко 50% от средното им производство

Член 11, алинея 9 на регламент 1857/2006 регламентира освен това, от 01.01.2011, помощите, които се раздават за компенсиране на загуби от суша няма да могат да бъдат давани от Страна членка освен, ако не бъдат направени и приложени, определени изисквания, свързани с Европейска директива 2000/60/СЕ относно управлението на водните ресурси в селското стопанство


Френският опит

Набиране на финансовите ресурси на Националния фонд за гаранция при природни бедствия в селското стопанство

Чрез допълнителна сума към застрахователната вноска, която се плаща от самите земеделски производители;

Чрез субсидия от държавния бюджет, която е не по-малко от общата сума на събраната допълнителна сума към застрахователната вноска, платена от самите земеделски производители


Френският опит

Счетоводно и финансово управление на Националния фонд за гаранция при природни бедствия в селското стопанство

Според условията записани в застрахователния кодекс;

Извършва се от Националната каса за презастраховане


Френският Опит

Обезщетяване Размер-Според събраните средства във

Националния фонд за гаранция при природни бедствия в селското стопанство

Обхват-Обезщетяват се материални щети свързани с почвите, реколтата, отглежданата култура, засегнатите сгради, засегнатите стада в стопанството.



Бенефициенти

Пострадалите, които могат да докажат, че са се застраховали на нужното ниво.



Максимална сума на обезщетението

Обезщетението не може да надвишава 75% от нанесените щети

Обезщетението не може да надвишава стойността на застрахованото имущество, която е залегнала в застрахователния договор



Националния фонд за гаранция при природни бедствия в селското стопанство поема една част от застрахователната вноска на земеделския производител (в приложение на член.12 от регламент 1857/2006)

Това е за срок не по-малък от 7 години, като тази част не може да превишава 50% от застрахователната вноска за първата година и 10% от застрахователната вноска за последната година


За повредени сгради: на база записано в застрахователната полица.

За пострадали стада от животни- според стойността в деня на бедствието.

За почвите, според нужните средства за превеждане на земята в състояние да бъде отново засята.

За пострадала реколта, според пазарната стойност (след извършване на експертиза в самото стопанство)

Оценяване на загубите


Френски опит

Реално обезщетение (максимум 75% от загубите)Когато се случи природно бедствие: Издава се обща заповед на Министрите на Икономиката, на

земеделието и на държавния бюджет – след получено мнение на Националния Комитет по застраховане

Щетите се оценяват от регионални експертни комитети Определя се точната сума за обезщетение, която трябва да се

отпусне от Националния фонд за гаранция при природни бедствия в селското стопанство на всяка една засегната област

Областния управител, подпомаган от регионални експертни комитети, определя точната сума, която трябва да се отпусне на всяко едно стопанство.


Основни Насоки на Европейската Комисия относно държавните помощи от декември 2006;

Регламент 1857/2006 на Европейската Комисия

Регламент (СЕ)1857/2006 на Европейската Комисия казва, че определен брой национални помощи могат да бъдат отпускани от страните –членки без предварителното одобрение на Европейската Комисия.

Тоест те са задължени само да информират Европейската Комисия. Но те са много строго регламентирани от европейското законодателство.


Тези помощи се отнасят до:

1. Компенсационна помощ за щети нанесени на земеделската продукция:

От природни бедствия, лоши метеорологични условия; Появата на огнища на болести по животните или

растенията; Помощи, които подпомагат сключването на

застрахователни договори за горе цитираните рискове;

2. Помощи, които се предоставят в рамките на регламент 1698/2005, който се отнася до Развитие на селските райони (втори стълб на ОСП);

Тези мерки са съфинансирани от ЕФРСР, но мерките, които се финансират от националния бюджет трябва да бъдат разрешени от Европейската Комисия


помощите за инвестиции в селските стопанства; помощите за доброволни агро-екологичните дейности, както и

други помощи свързани с опазването на околната среда; компенсационни помощи за необлагодетелствани зони;

помощи за млади земеделски производители;

помощи за ранно пенсиониране или спиране на дейност;

помощи за сдружения на производители; плащанията по Натура 2000 и по Европейска

директива 2000/60/CE; помощи за спазване на нормите; Основната част от тези помощи са предвидени в Регламента за

развитие на селските райони и как ще се прилагат в България ще стане ясно когато Националния План за развитие на селските райони бъде одобрен от Европейската Комисия.


Други видове помощи: Помощи насочени към насърчаване на производството и

комерсиализирането на земеделските качествени стоки, предоставяне на техническа помощ на земеделските производители и подпомагане на подобряването на генетичните качества на стадата;

Помощи за реклама на земеделските стоки; Помощи за плащане на акцизите по Европейска директива

2003/96/CE (облагане с данък на горива и електричество); Регламента за развитие на селските райони, където се предвижда

помощ за малки и средни предприятия.

Сумата на отпусканите помощи е строго регламентирана: От самия Регламент за развитие на селските райони (сумите са

фиксиране в анексите на регламента) От основните насоки дадени от Европейската Комисия; От регламент 1857/2006


Регламента за развитие на селските райони уточнява:

Ниво на помощта: 50% от стойността на разрешените инвестиции

Или за да се подобри глобалното състояние на стопанството

Или за привеждането на стопанството в изискваните норми

Основните насоки дадени от Европейската Комисия са:

За достигане на изискваните норми, като преходния период е от максимум 36 месеца


Регламент 1857/2006 уточнява целите на тези инвестиции:

Намаляване на производствените разходи; Подобряване и преориентиране на производството; Подобряване на качеството; Построяване, закупуване или рехабилитация на постройки и

сгради; Покупка или наем на материали и оборудване; Помощи за закупуване на земи, с изключение на терени за

строеж на сграден фонд, чиято стойност не надвишава 10% от предвидените за инвестицията разходи.


Не се субсидират по този регламент:

Нетрайни насаждения(пшеница и т.н.); Отводнителни дейности или напоителни дейности, ако

инвестицията не намалява най-малко с 25% потреблението на вода

Тази система на субсидии действа по начин като се взимат предвид 3-те регламента за различните помощи, които се отпускат за развитие на селските райони, които в частност са:

Помощи в полза на околната среда; Подпомагане за млади фермери; Помощи насочени към насърчаване на производството и

комерсиализирането на земеделските качествени стоки


Това, което трябва да се отбележи е следното:

Въпреки, че националните помощи се плащат от националния бюджет, те не могат да бъдат раздавани само по усмотрение на държавата

Те трябва да са предвидени в: Договора с ЕС или програмата за развитие на селските райони; Основните насоки, които представляват условията, към които

Страните членки трябва да се придържат за да бъдат одобрени от Европейската Комисия

Регламент 1857/2006,където се фиксират подробностите, и ако условия, залегнали в този регламент се респектират те не подлежат на разрешение от Европейската комисия. Страните членки трябва само да уведомят ЕС. По този начин процедурите са по-бързи.


Национални доплащания към директните плащания към ЕС

В България е предвидено земеделските производители да получават директна финансова помощ от ЕС на стойност за 2007г.:

74.31 евро на хектар = 145.29 лева на хектар

Тази сума е сбор от:

103.86 лева директни плащания 33.14 лева добавка от средствата за развитие на селските

райони, финансирана от ЕС 8.29 лева задължително национално съфинансиране


Основните важни, за земеделските производители, правила са:

За един преходен период от 3 години, който може да бъде удължаван на 2 пъти по 1 година (тоест максимален период е от 5 години), може да се прилага Схемата за единно плащане на площ(СЕПП), която се основава на плащане на единица площ.

Фиксирана е сума за хектар, независимо какво се отглежда на тези площи.

Прогресивно се въвеждат директните плащания за българските земеделски производители като се започне от 25% от директните плащания, които се получават старите Страни-членки.

« Разпределението» се простира във времето по следния начин

Année Pourcentage 2007 25% 2008 30% 2009 35% 2010 40% 2011 50% 2013 70% 2016 100%


Финансов ресурс предвиден за директните плащания

(в млн. евро)

Година Процент България Румъния

Общо

2007 25% 202,3 440,0 640,3

2008 30% 240,4 527,9 768,3

2009 35% 281,0 618,1 899,1

2010 40% 321,2 706,4 1 027,6

2011 50% 401,4 883,0 1 284,4

2012 60% 481,7 1 059,6 1 541,3

2013 70% 562,0 1 236,2 1 798,2

Общо 2007-2013 2 488,0 5 471,2 7 959,2

2014 80% 642,3 1 412,8 2 055,1

2015 90% 722,6 15 89,4 2 312,0

2016 100% 802,9 1 776,0 2 578,9

Общо 2014-2016 2 167,8 4 778,2 6 946,0

Предвидена е възможност, през първите три години (тоест от 2007 до 2009), да се допълват европейските директни плащания с финансови средства, които са предназначени по принцип за

« Развитие на селските райони ».

След 2009 тази възможност остава валидна, но

единствено на база национално финансиране. Тази възможност, да се допълват европейските директни

плащания с финансови средства, които са предназначени по принцип за « Развитие на селските райони » все пак трябва да отговаря на 3 условия:

1.Максимум 20% от средствата предназначени за « Развитие на селските райони » могат да се използват за тази цел,


2. Да се спазва условието за съфинансиране (80% европейско, 20% национално),

3. Общата сума (европейско финансиране + национално) да не превишава разрешения максимум, тоест 55% от европейското ниво през 2007, 60% през 2008, 65% през 2009 и 30% в повече от европейското « разпределение » (с един максимум от 100% след това).

Условието, че «Максимум 20% от средствата предназначени за « Развитие на селските райони » могат да се използват за тази цел позволява все пак този процент да е по висок първата година (25% през 2007, например), при условие, че е по-нисък последната година (15% през 2009) за да се запази средното процентно съотношение от 20% за тези три години (2007-2009).

Година България Румъния Общо

2007 244,1 741,7 985,8

2008 337,1 1 023,1 1 360,2

2009 437,3 1 319,3 1 756,6

2010 399,1 1 236,2 1 635,3

2011 398,1 1 234,2 1 632,3

2012 397,7 1 235,5 1 633,2

2013 395,7 1 232,6 1 628,3

Общо 2 609,1 8 022,6 10 631,7

Финансов ресурс предвиден за « Развитие на селските райони » (в млн. евро)

Единно плащане на площ (ЕПП)Прогнозни данни за България

България

Минимална площ на селските стопанства (1)

1 хектар

Обща площ, която може да получи помощи (* 1000 хектара)

2 857,7

Финансов ресурс 2007 (млн.евро) 262,7

Финансов ресурс 2016 (млн.евро) 803

Плащания ЕПП през 2007 (евро/хектар)

74.31

Плащания ЕПП през 2016 (евро/хектар)

305.9


Директни плащания от ЕС, прехвърляне на суми от РСР към НДДП (ЕС+национално съ-финансиране ) и всичко суми, които следва да се планират в националния бюджет (ЛЕВА)

ГодиниДиректни

плащания (ЕС)

Прехвърляне на средства от РСР към НДДП

Директни плащания (ЕС) + прехвърлени

средства от РСР

Средства от ЕСНационално съ-финансиране

1 2 3 4 6 (2+5)

2007г.* 395,267,376 94,718,676 23,679,668 513,665,719

2008г. 470,181,532 103,053,921 25,763,480 598,998,932

2009г. 549,588,230 86,747,503 21,686,877 658,022,610

2010г. 0 0 628,212,596

2007г.* 103.86 33.14 8.29 145.29

2008г. 123.55 36.06 9.02 168.63

2009г. 144.41 30.36 7.59 182.36

2010г. 165.07 0.00 0.00 165.07

Примери за други новоприети Страни членки (без доплащания)

Кипър Чехия Естония Унгария

Минимална площ на селските стопанства (*) 0,3 ха. 1,0 ха. 1,0 ха. 1,0 ха.

Обща площ, която може да получи помощи (* 1000 хектара) 120 3 469 800 4 355

Финансов ресурс 2004 (млн.евро) 9,7 198,9 21,4 305,8

Финансов ресурс 2013 (млн.евро) 34,8 854,6 100,9 1 253,3

Плащания ЕПП през 2004 (евро/хектар) 81 57 27 70

Плащания ЕПП през 2013 (евро/хектар) 290 246 126 288

(*) : минималния праг, разрешен от европейското законодателство е 0,3 ха.

Директни плащания от ЕС, прехвърляне на суми от РСР към НДДП (ЕС+национално съ-финансиране ) и всичко суми, които следва да се планират в националния бюджет

Години

Директни плащания (ЕС)

Прехвърляне на средства от РСР към НДДП

Директни плаща

ния (ЕС) + прехвърлен

и средства от РСР

Разлика - средства,

които трябва

допълнително да се включат в националния бюджет

за допълване на НДДП

Всичко суми, които трябва да се предвидят в националния

бюджет

Средства от ЕС

Национално съ-финансира

не

Общо средства от ЕС и

национално

съ-финансиране

1 2 3 4 5 (3+4) 6 (2+5) 7 (8-2-5) 8 (2+5+7)

2007г.* 395,267,376 94,718,676 23,679,668 118,398,344 513,665,719 0 513,665,719

2008г. 470,181,532103,053,92

1 25,763,480 128,817,400 598,998,932 146,814,541 745,813,474

(ЛЕВА на хектар)

2007г.* 103.86 33.14 8.29 41.43 145.29 0.00 145.29

2008г. 123.55 36.06 9.02 45.08 168.63 51.37 220.00

Нашето искане за национални доплащания обосноваваме с: Необходимостта да бъдат конкурентноспособни на пазара на ЕС българските

земеделски стопани, което ще им позволи да останат на пазара. Съществува реална опасност да бъдат изместени от производителите на другите държави-членки. Технологичното ниво на родното земеделие засега е далеч назад от нивото на другите страни членки на ЕС и ще са необходими много инвестиции в добрите земеделски и екологични практики докато бъдем конкурентноспособни на Европейския пазар, от които българските земеделски стопани са част;

България е пълноправен член на ЕС и работим вече в конкурентната среда на ЕС с цени на суровините и материалите на Европейско равнище, но не получаваме национални доплащания, каквато е Европейската практика във всички страни членки. Сравнението с другите държави-членки показва, че те предвиждат в националния си бюджет много по-големи средства от сумата на прехвърлените средства от развитието на селските райони и задължителното национално съ-финансиране към тях.Нашата страна е единствената членка на ЕС, която не е отпуснала никакви средства от собствения си бюджет за национални доплащания.

България е нетен износител на земеделска продукция, като увеличеният обем на зърнените култури е увеличаване на валутните приходи в страната ни. Българското земеделие е с положителен търговски баланс с висок дял в БВП, като стабилността на отрасъла гарантира нормалните доходи във всички сектори на икономиката и ефективното развитие на земеделието води до положителен социален ефект.

Консултациите са ключов елемент при изготвянето на програмите и стратегиите за

развитие на земеделието в България

компетенции на национално и регионално ниво

финансиране на национално и регионално ниво

консултации между властите и неправителствените организации


Поуки за 2007г.

Големият обем от информация и програми води до трудности, свързани с административния капацитет;

Интегрирането на програмите на ЕС изискват работа, свързана с много време и координация;

Сътрудничеството на национално и регионално ниво не е добре изградено

- консултациите между институциите имат голямо значение, но не се използват

- интегрирането на неправителствените организации е недостатъчно.


Два паралелни процеса:

(а) изготвяне на програмите (б) консултации с гражданското общество

Изготвяне на програмите- Нужни са повече експерти в работните групи, покриващи

всички оси на ОСП- Необходимо е включването на членове на национално и

регионално ниво в работните групи, вкл. икономически и социални партньори

Консултации- Необходими са редовни събирания за докладване

състоянието на програмния процес- Изграждането на Интернет и информационна платформа


Основни моменти в процеса на програмиране

Отчитане на Стратегическите насоки на Общността Ясно дефинирани национални цели на политиката, заложени в

Националната стратегия Точното описание на мерките е основен елемент за

правилното прилагане на програмите Регламентите дават общата рамка - много въпроси трябва да

се разрешават случай по случай, отчитайки специфичността на България

Създаване на структура на ранен етап и пълноценно функциниране в интерес на бенифициентите

Вземане предвид на поуките от предходните периоди -Консултации -Преговори -ОдобрениеНАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ

НА ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ6000 Стара Загора,бул.Славянски”45, ет. 5, офис 5тел./факс: 042/602-234www.naz-bg.com

Консултации и преговори

Много активна форма на партньорство на всички нива

Включване на всички партньори и заинтересовани страни, като НПО трябва също да участват

Координация между национално и регионално ниво, която трябва да се основава на използването на платформа за обмен, като първоначално да бъде създадена за координация при пространствено планиране

Икономическите и социални партньори трябва да са включени в координационната платформа

Увеличение на административното натоварване с цел да се насочат усилията на административното управление към повишаване на квалификацията и изискванията за заемане на длъжности в тези администрации


Вътрешно одобрение

Работни групи на техническо ниво с национални и регионални експерти, като партньорите по програмите могат да се намесват според своите компетенции

Постоянни срещи на високо ниво. Необходимо е политическо споразумение за областите на обхват

Формално одобрение (от Правителството и местното самоуправление) В програмите трябва да е заложено ясно разграничение за дейности и обхват

Информиране и участие на НПО и всички бенефициенти


БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

6000 Стара Загора,бул.Славянски”45, ет. 5, офис 5тел./факс: 042/602-234www.naz-bg.come-mail: [email protected]

Documents

Перспективи и реалности за българския земеделски стопанин през 2007г