ПРОФИЛАКТИКА И ПРОМОЦИЯ

ДОЦ.Д-Р ПЕТКО САЛЧЕВ, ДМ

Предотвратими събития

Това са събития, които не биха се случили, ако няма силна експозиция към даден фактор или няма пропуски в стандартно предприеманите здравни интервенции или лечебни грижи

Практически подход при определяне на модел за здравна интервенция

Стъпка 8.Формулиране на стабилна

здравна политика

Стъпка 7.Оценка на ефектите

Стъпка 6.Мониториране

на провежданата интервенция

Стъпка 5.Определяне на

метода на интервенция и изработване на

план

Стъпка 4. Определяне на приоритетите

Стъпка 3. Определяне на

причинно-следствената

връзка

Стъпка 2. Определяне и

оценка на рисковия фактор

Стъпка 1. Популационна

диагноза

Целенасочена здравна

интервенция

Стъпки

Стъпка 1. Изграждането на популационна диагноза – основава се на данните от епидемиологичните проучвания чрез описване и количествено определяне на характеристиките на общественото здраве, сред конкретна популация, в зависимост от времето, мястото и индивидуалните характеристики на лицата, включени в тази популация.Стъпка 2. Определяне и оценка на рисковия фактор – основава се на задълбоченото изучаване на етиологията и влиянието на един или група рискови фактори върху определени здравни явления в популацията.Стъпка 3. Определяне на причинно-следствената връзка между изучаваното здравно явление и рисковия фактор – използват се аналитичните и експериментални епидемиологични проучвания.Стъпка 4. Определяне на приоритетите – извършва се на базата на измерване нивото на риска и количественото определяне на ефекта от последователното елиминиране на различните рискови фактори, влияещи върху популацията.

Стъпки

Стъпка 5. Избиране и определяне на подходящия метод на здравна интервенция – основава се на познаване на влиянието на различните методи и целевите групи.Стъпка 6. Мониториране на провежданата интервенция – продължителен период на оценка прилагането на различните етапи и постигнатите резултати от разработения интервенционен план.Стъпка 7. Оценка на ефектите – основава се на оценка на резултатите от прилаганите мерки на съответната интервенция – ефективност, ефикасност и т.н. Използват се методи на различни науки – епидемиология, икономика, социология и т.н.Стъпка 8. Формулиране на стабилна здравна политика – на базата на постигнатите резултати и оценка на ефектите се формулират определени приоритети и цели, стабилни във времето, които се прилагат като политически решения, свързани с опазване на общественото здраве – напр. въвеждането на имунизационен календар.

Модели (методи) на целенасочена здравна интервенция

Целенасочена здравна

интервенция

Профилактика(рискови

контингенти)

Промоция(здрави лица)

Преморбидна профилактика

(рисков фактор)

Първична профилактика(възприемчив

индивид)

Вторична профилактика

(предотвратяване на хронификацията)

Третична профилактика

(предотвратяване на трайните

увреждания)

Промоция на здравето

организирано усилие на обществото за обучение на индивида по проблемите на личното здраве и развитието на обществена система, осигуряваща на всеки индивид стандарт на живот, адекватен на поддържането и подобряването на неговото здраве (C. Winslow, 1923)

Промоцията е „действие за подпомагане, съдействие, поощряване, поддръжка, подкрепа на растеж или развитие на нещо” (Webster’s Dictionary, 9th Edition, 1984)

Отавската харта за промоция на здравето - 1986 год.

Елементи на промоцията

Фокусиране върху здравните проблеми на населението като цяло;

Целенасочени действия за елиминиране на рисковите фактори;

Подкрепа на факторите, водещи до по-добро здраве на населението;

Поощряване участието на обществото и индивида при дефиниране на проблемите и вземане на решения за целенасочените дейности;

Подкрепа за подходяща здравна, социална и екологична политика;

Окуражаване участието на здравните професионалисти в здравното възпитание и здравната подкрепа.

Приоритетите на здравните дейности

от болния и болестта към здравия и здравето; от правото на здраве към отговорността за

здраве; от здраве за хората към здраве чрез хората; от медицински детерминизъм и професионална

изолация на медицинските специалисти към партньорство и междусекторно сътрудничество (интегриран подход).

Принципи(Отавска харта)

създаване на политика, укрепваща здравето; създаване на подходяща жизнена среда, укрепваща

здравето; засилване на общественото участие в здравните

дейности засилване на личната отговорност и развитие на лични

умения, знания и възможности за укрепване на индивидуалното и общественото здраве;

преориентация на здравната служба към промоция на здравето, междусекторно сътрудничество и партньорство за постигане на по-добро здраве.

Допълнени принципи(Декларация от Джакарта – 1997)

развитие на социална отговорност за здравето; нарастване на инвестициите в здраве; разширяване на партньорството за здраве; повишаване на възможностите на личността и

обществото; осигуряване развитие на инфраструктурата за

промоция на здравето.

Основните механизми за осъществяване

1. Създаване на равни възможности – осигуряване на еднакви възможности на всички хора за здраве чрез осигуряване на поддържаща жизнена среда, достъп до информация, контрол над детерминантите;

2. Подкрепа – комбинация между индивидуални и социални действия с цел ангажираност, социално приемане и системно подпомагане;

3. Посредничество – координиране на действия на всички заинтересовани за здравето и балансиране на различните интереси в обществото;

Основните механизми за осъществяване

4. Включване – уважение към всички идеи, ценности и стандарти от организационната и културна структура на обществото с цел постигане по-високо ниво на здраве;

5. Уважение – уважение на човешкото достойнство, равенство, солидарност при отчитане на разликите в потребностите, ценностите и културата на отделния индивид или група;

6. Фокусиране – определяне на приоритета здраве

Теоретичен модел за промоция на здравето (Tannahile-1990)

Здравна профилактика

Здравна защитаЗдравно

възпитание

Здравно възпитание

Здравното възпитание е целенасочен метод за създаване на положително лично поведение и подпомагане на индивида, групата и обществото като цяло, чрез придобиване необходимата информация за развитие на позитивни здравни характеристики, здравна мотивация и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения.

Здравна защита

Здравната защита е съвкупност от правни, социални, финансови и други обществено регулативни мерки, целящи повишаване на позитивното здраве и създаване на благоприятна за здравето жизнена среда.

Здравна профилактика

Здравната профилактика са всички мерки, предприемани от здравните специалисти и обществото по предотвратяване разпространението на рисковите фактори и заболяванията и техните усложнения сред населението

Жизнена среда

Жизнената среда е съвкупността от всички предмети, явления, свойства и отношения, с които човек взаимодейства през своя живот и се разделя на два основни компонента: физическа и социална

Физическа среда

Физическата среда включва природната среда, преобразуваната от човека или създадена от него физическа среда – атмосфера, почви, води, отпадъци и т.н.

Социална среда

Социалната среда са всички елементи на социалната, икономическата и политическа инфраструктура, в която функционира индивида, и която регулира и контролира неговия живот.

Жизнени умения

Жизнените умения са способностите на индивида за адаптиране и позитивно поведение, което му позволява да се справи с изискванията и предизвикателствата на всекидневния живот.

Здравна мотивация – видове мотиви

мотиви от здравно-рационално естество – основаващи се на познаването и рационалното оценяване на ползата от извършване на определено здравно действие;

мотиви от психо-физиологическо естество – основаващи се на емоциите или физическите преживявания, свързани с определено здравно действие (страх, болка)

мотиви от естетическо естество – базирани на определени естетически възгледи и идеали на личността;

мотиви от социално-психологическо естество – базирани на влиянието на общественото мнение и нормите на неформалната група;

мотиви от морално естество – опиращи се на съзнанието за морален дълг, хуманност, взаимопомощ, солидарност;

мотиви от икономическо естество – свързани с материалното състояние, цени и т.н.

Участието на обществото в здравната промоция

партньорство; улесняване на диалога и постигане на консенсус; ангажираност; споделена отговорност; зачитане на достойнството; социална подкрепа; консолидация на дейностите; приоритетизиране на ресурсите.

Модел на система за социална подкрепа

Професионал-ни и

пациентски организации

Синдикати

Работодатели

Здравен резултат

Неправителстве-ни

организации

Граждани

Експерти групи

(лекари, икономисти,

еколози и др.)

Политически органи

Проект за здравна промоция

Профилактика

Профилактиката е съвкупност от медицински и немедицински мероприятия, които обществото предприема за постигане на по-добро здраве и качество на живот чрез изолиране на рисковите фактори, предотвратяване на заболяванията и намаляване на техните последици (хронификация или трайна неработоспособност-инвалидност) и преждевременните умирания.

Нивата на профилактични мерки

началното взаимодействие между рисковата експозиция и възприемчивия индивид

безсимптомен клиничен стадий – това са промени на ниво на организма, които обаче нямат ярко изявена клинична изява и ясно установими клинични белези;

клинично изявено заболяване (ранен) – открива се с обичайните методи на диагностиката;

следлечебен (късен) стадий на заболяването – може да протече в различни направления – клинично оздравяване, хронификация на заболяването, трайно увреждане на организма или смърт.

Нивата на профилактика

преморбидна – насочена към началния стадий на контакт между рисковия фактор и възприемчивия индивид и приложима върху цялото население или рискови групи;

първична – насочена към специфични причинни фактори, влияещи в предклиничния безсимптомен стадий и приложима върху цялото население избрани групи лица или здрави лица;

вторична – насочена към ранния стадий на клинично изявеното заболяване и приложима само при пациенти;

третична профилактика – насочена към късния стадий на заболяването и приложима при пациенти.

Предимства и недостатъци на прилаганите стратегии при първичната

профилактика

Стратегия Предимства Недостатъци

Популационна - опитва се да премахне причината за високата честота на заболяванията

- голяма полза за популацията като цяло

- подходяща за корекция на поведенчески модели

- има малка полза за индивида (напр. използването на колани при шофиране – може никога да не се усети ползата от отделния индивид)

- слаба мотивация на участващите

- слаба мотивация на медицинския персонал

Високорискова (индивидуална)

- избор на подходящи за индивида интервенции

- мотивация на индивидите за участие – получават позитивен здравен ефект

- висока мотивация за участие и на медицинските специалисти – виждат непосредствен ефект от намесата

- добро съотношение на разход-полза

- добро съотношение на полза -риск

- изисква скринингова процедура за идентифициране на високорисковите групи

- подходът има временен ефект – не премахва причината, а защитава най-податливите

- не е подходящ за корекция на поведенчески модели

Оценка на профилактични програми

1. Оценка на реализацията – отчита се степента на осъществяване на планираните профилактични дейности и обхвата на планираната (целевата) популация. Сравняват се извършени с предварително планирани дейности, и ако се установи, че има разминаване в планирани и осъществени, то реализацията е ниска и не се преминава на последващите етапи на оценка.

2. Оценка на ефектите – отчита се степента на постигане на предварително планираните цели. Преди започването на профилактичната програма трябва да се дефинират предварително критерии и индикатори за измерване, които да дават възможност за оценка на ефектите. Ако при оценката има разминаване или непокриване на предварително дефинираните индикатори, то програмата не е постигнала ефектите си и не се преминава на следващо ниво на оценка.

Оценка на профилактични програми

3. Оценка на процеса – оценяват се в детайли последователните стъпки на програмата, нивото на рисковите фактори и промените в заболеваемостта във времето чрез подходящо избрани системи на мониториране и контрол. Целта е да се определи по какъв начин отделните компоненти на програмата, интегрирани с дейността на отделните здравни звена и действията на общността постигат целите на програмата.

4. Оценка на последиците – това може да са случайно изявени последици, които не са планирани в програмата, но водят до извести промени в социалната, психологическата и друга среда.

5. Оценка на разходите – за осъществяването на тази оценка се прилагат преди всичко икономически методи като разход-полза, разход-ефективност и т.н., като дава информация за ефективността на разходваните средства.

Разлики между промоция и профилактика

Промоция на здравето Профилактика на болестите

Здравето е позитивна и многомерна категория Здравето е липса на болест

Модел на здравето, базиран на участието на индивида

Медицински модел

Насочена към индивида, населението и околната среда в която те живеят

Насочена предимно към рисковите групи или фактори

Отнася се към множество проблеми Отнася се към конкретна патология или фактор

Предлага на населението стимулиращи мерки Привежда в изпълнение директни мерки

Търси промени в здравния статус на индивида или в околната му среда

Центрирана върху определени рискови групи, индивиди или фактори

Използва всички възможни организирани форми на обществеността

Използва предимно здравни специалисти