• Наличието на капацитет за разработване на иновации е от решаващо значение за успешното развитие на отделни отрасли или група отрасли. Но ниското ниво на разходите за научни изследвания и иновации, както и липсата на заинтересованост от страна на научните среди да решават проблеми на индустрията са основните причини за сравнително слабите резултати в областта на иновациите в България.

• Според последния Доклад за глобалната конкурентоспособност 2012-2013 г. България се нарежда на 62-ро място (от 144 държави), като минава напред с 12 позиции в сравнение с класацията от 2011 г. Общият индекс на конкурентоспособност на страната се е повишил от 4.16 на 4.27.

• По фактор „Технологична готовност‖ България заема 52-ра позиция

• Този фактор включва и индикатори, по които България заема предни позиции – интернет трафик – 25-та позиция, достъп до широколентов Интернет – 39-та позиция.

• Според последното изследване на Европейския иновационен съюз (2013 г.) България продължава да бъде между страните скромни (плахи) иноватори и заема последното място в класацията на страните членки.

• Относително силните страни на България се откриват при някои от индикаторите в сферата на човешките ресурси, интелектуалната собственост и икономическите ефекти, а най-слабите резултати са при финансирането и оказването на подкрепа, мрежите и предприемачеството, интелектуалната собственост и иновационните (творческите) резултати,

Научно-изследователска система • Научно-изследователската

дейност става все по-интердисциплинарна, по-сложна, но на практика води до все повече иновации. Това кара страните да се реформират - стимулират в по-голяма степен публикациите и възнагражденията за тях. а правителствата и обществото все повече разчитат на университетите и институтите като източник на икономически растеж.

• Правителствата и обществото все повече разчитат на университетите и институтите като източник на икономически растеж.

Екип от ТУ-София спечели конкурса

за студентски електромобил

• Ако големите и развити икономики като САЩ и Германия могат да си позволят активно предлагане на научни изследвания и иновации, то за по-слабо развитите страни печелившата стратегия е свързана с възлагането на специфични научно-изследователски проекти или усвояване на резултатите от научни изследвания и иновации чрез технологичен трансфер, копиране или адаптиране на технологии.

Представяне на българските фирми в областта на иновациите спрямо средното за ЕС

Лисабонската стратегия

• През 2000 г. ЕС прие Лисабонската стратегия, в която се постави историческата цел в близките 20 години ЕС да се превърне в най-конкурентната и динамична, основана на знанието икономика в света, която е способна да поддържа динамичен икономически растеж с повече и по-добри работни места. Изпълнението на тази задача е свързано с изграждането на европейското изследователско пространство.

Основните характеристики на новия старт на стратегията обхващат следните области

• Създаване на общество, базирано на знанието

• Развитие и разширяване на вътрешния пазар на ЕС за свободно движение на стоки, лица, услуги и капитали.

• Създаване на благоприятна среда, подкрепяща бизнеса

• Развитие на пазара на труда

• Осигуряване на устойчива околна среда

Иновационна стратегия на Европейския съюз

• Основни направления за действие в иновационната стратегия на ЕС са: • създаване на положителна нагласа към иновациите в ЕС; • създаване на условия за възникване в Европа на пазари на обещаващи нови продукти; • създаване на по-добра система за управление и координация на европейските и националните инициативи в сферата на иновациите.

ЕВРОПА 2012 • Тя отразява съвременните

предизвикателства на глобализацията, на икономическата и финансова криза, на недостатъчните ресурси и застаряващото население. Тези предизвиателства изискват да се действа колективно, като съюз за превръщане на ЕС в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високо равнище на заетост, производителност и социално сближаване.

Какво българия трябва да вземе от опита на Германия

• Опитът на Германия в изграждането на ефективна система за развитие и подпомагане на иновационната дейност е многостранен,систематизиран, богат и е постигнат в резултат на продължителна целенасочена дейност за икономическо развитие и просперитет.

• През 1983 г. в Германия започва изграждането на иновационни, технологични и инкубаторни центрове.

Досега центровете в Германия са допринесли за създаването и трайното успешно функциониране на над 17 000 фирми с повече от 160 000, предимно висококвалифицирани работни места. Технологичните и иновационните центрове действат със закъснение като „машина за работни места“.

Основни цели на иновационните центрове

• Създаване на нови предприятия

• Трансфер на технологии

• Подпомагане на икономиката

• Подпомагане на малките и средните иновативни фирми

• Последните години показаха, че иновационните центрове се развиват все повече в браншово ориентирани клъстери и центрове по компетентност, за да могат да отговарят още по-добре на бъдещите предизвикателства. Те са пример за сътрудничество между обществения и частния сектор „public – private – partnership“.

БЪЛГАРИЯ 2020

• ВИЗИЯ: Към 2020 г. България e страна с ресурсоефективна, еколого-съобразна индустрия и конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна професионална реализация на високо развит човешки капитал, при балансирано развитие на регионите.