Човече, казано ти е какво е добро и какво иска от теб Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог.

Мих. 6:8, СИ

С тези думи пророк Михей се обръща към старозаветния Божи народ, въстанал срещу заповедите на Бога. Тогава израилтя-ните са застрашени от мощта на световната империя Асирия.

Днес се питаме защо някой трябва да ни казва какво е добро и какво е зло? Защо е необходимо да се вслушваме в това, което Бог иска да ни каже? Нима човек не е в със-тояние сам да познае чрез разума и съвест-та си доброто и злото? Длъжен ли е да вярва в Бога на Библията и да бъде християнин, за да върши добро? Не сме ли свободни хора и не живеем ли в свободно, демократично общество, способно да разпознава доброто и злото?

несъществена и дори „модерна”. Но с това започва да отпада библейският морален облик на законодателството. Защото през 1970 г. законодателните органи на Западна Германия очевидно са се отрекли напълно от заповедта: „Не изговаряй напразно име-то на Господ, твоя Бог; защото Господ няма да смята за безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му” (Изх. 20:7). Дотогава злоупотребата с Божието име е била заб-ранена от Конституцията поне официално. А благоговението пред него е предпоставка за изпълнението на всички останали заповеди. Без благоговение пред авторитета на Бога никоя Негова заповед няма авторитет.

Където това благоговение изчезне, се разпада нравственият облик на човека: на-стъпва закономерното в такива случаи. Ре-формата на Наказателния кодекс в Западна Германия доведе до узаконяването на пор-нографията и принципното легализиране на абортите.

Божиите закони са предпоставка за достоен живот. Ако няма брак и семейство, няма източник на любов, нито авторитет. По тази причина младежите са все по-склонни към анархия и терор. Ако няма собственост, свободата става илюзия. Където е разре-шено убийството на нероден живот, там и животът на възрастния не е неприкосновен. Ф. М. Достоевски още през ХIХ в. пише: „Ако няма Бог, всичко е позволено.” Английският поет Т. Елиът пророкува: „Европа няма да преживее упадъка на християнството.” Но мнозина ще ни попитат: нима не живеем в демократично общество, което неизбежно е плуралистично? Не трябва ли да се прими-рим с това, че има различни мнения за Бога и за злото? Могат ли духовните ценности на християните, а те са малцинство, да бъдат ценности на всички останали хора, които не

себелюбиви, сребролюбиви, надменни, гор-деливи, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече обзети от сладострас-тие, отколкото от страст към Бога, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му” (II Тим. 3:1-5)?

Не трябва да изпадаме в есхатологичен песимизъм, защото песимизмът противоре-чи на Библията. Докато живеем свободно, сме длъжни да възвестяваме Божието Сло-во. Църквата на Иисус Христос ще живее до Неговото идване.

Тогава не трябва ли да направим всичко възможно, за да живеем в страни, които все още се съобразяват с Божиите заповеди? Християните са длъжници пред света. Ние трябва да покажем на хората пътя към Хрис-тос. Божият Закон е в сила за всички наро-ди, за да имат достоен живот.

Разбира се, ние се чувстваме безсилни да проповядваме Божието Слово и Божия Закон в езическия свят. Но като християнин аз имам възможност, каквато невярващият няма, защото Бог обръща моята безпомощ-ност в нова сила.

Християните, родени от Светия Дух за нов живот, могат да свидетелстват на света за Божиите закони. Иисус Христос казва, че не е дошъл да наруши Закона, а да го изпъл-ни (Мат. 5:17). Християните, които се покоря-ват на Божието Слово, са малцинство в този свят. Затова трябва да се обединим и да про-повядваме Христовото благовестие. Нека се трудим, „докато е ден; идва нощ, когато ни-кой не може да работи” (Йоан 9:4).

И днес хората се борят против авторите-та на Божиите заповеди. Но в Библията се казва недвусмислено, че човекът по природа е зъл и тъй като не признава Бога, не може да признае и доброто. „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази запо-ведите” - твърди Христос (Мат. 19:17 СИ). И така, само Един е добър и Той не е човек.

Иисус Христос не спори за доброто, а казва: „Опази заповедите.” Ако искаме да живеем, трябва да слушаме заповедите и да ги изпълняваме. Ето защо общество, в което Божието Слово е забранено, е обречено на гибел.

Божият Закон е даден не само за хрис-тияните. За всички хора той е основата за достоен живот. Само Божият Закон дава на човека свобода, мир, защита на брака, се-мейството и справедливост по отношение на собствеността.

В езическите цивилизации, където не се е зачитал Божият Закон, е имало потис-

ничество. Във Вавилон, Асирия и Египет

са властвали диктатури.

Проро-ците

от Стария Завет са предупреждавали управ-ниците за високомерието им, защото те са се поставяли наравно с боговете. Римската империя е съществувала, като непрекъс-нато е подчинявала народи и раси. В тази империя е бил разпънат Христос, изземва-ли са имуществото на юдеите, а самите тях са изселвали. Цели народи са били унищо-жавани. Завоюваните провинции са били ограбвани безпощадно. Гражданско право в Рим е съществувало само за определени хора, робите са били извън закона.

Историята на християнството показва, че там, където хората живеят според Божи-ето Слово, царува справедливост. Разбира се, и там не е земен рай, но хората разли-чават кое е добро и кое - зло. Сдържа се силата на демоните и на нихилизма. Но там, където Божиите заповеди се отхвърлят, гос-подстват насилие, хаос, несправедливост. Отричането на Божия Закон винаги е съ-пътствано с връщане на демоните. За това говори Иисус Христос: „Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през без-водни места, за да търси покой и не намира. Тогава казва: „Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл.” И като дойде, нами-ра я празна, пометена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и с това нечестиво поколение” (Мат. 12:43-45).

Не преживяваме ли днес връщането на злите духове в народите, някога били християнски? От 1970 г. в Западна Гер-мания след реформата на Наказателния кодекс богохулството не се смята за престъпление. Повечето граждани дори не са забелязали тази реформа. Има и такива, които смятат промяната за

вярват в Бога на Библията? Не означава ли демокрацията свобода за всички ценности и неценности?

Демокрация без Божия Закон е анархия! Демокрацията не може да бъде произвол на ценности и неценности. Тя е възможна само ако хората в своята свобода признават отго-ворността си пред Бога.

В 13 глава от Откровението на Йоан че-тем за звяра, който излиза от морето. Това е онази сила, която произтича от масата на безбожното човечество и въстава против Бога. Защото морето в Библията символизи-ра и хаоса, и езическите народи. На остров Патмос ап. Йоан предвижда, че от безбож-ния свят ще се яви Антихрист. Тази сила ще погълне всичко в анонимността на масата. Както капката вода се губи в океана, така отделната личност се размива в анонимното диктаторско общество. Всички са длъжни да се покланят на силата на безбожието, която се стреми да убие съвестта на отделния чо-век.

Божиите заповеди пазят и защитават правата на личността: брака, семейството, физическото оцеляване, собствеността. При-чината е, че Бог сам е личност и е сътворил човека по Свой образ и подобие. Там, където свършва вярата в Бога, свършва и свободата на личността! Последователността и грубост-та, с които днес се отрича Божият Закон и се отхвърля съществуването на Бога, ни поста-вят пред въпроса: не живеем ли в навечери-ето на последните времена? Но трябва ли да отстъпим пред силите на тъмнината? Не се ли изпълняват днес думите на Иисус Хрис-тос: „И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее” (Мат. 24:12)? Или думите на ап. Павел: „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат