16
c m y k г. Брой 5, ноември 2011 www.aglas.info ÅÂÐÎÏÅÉÑÊÈ ÑÒÈÏÅÍÄÈÈ È ÍÀÃÐÀÄÈ Åäíà äîáðà ôèíàíñîâà âúçìîæíîñò çà ñòóäåíòèòå ÇÀ ÀÊÀÄÅÌÈ×ÍÈÒÅ È ÍÀÓ×ÍÈÒÅ ÒÈÒËÈ, ÇÂÀÍÈß È ÄËÚÆÍÎÑÒÈ ÑÒÓÄÅÍÒÑÊÈÒÅ ÁÐÈÃÀÄÈÒÅ ÏÐÅÇ ÏÎÃËÅÄÀ ÍÀ “ÁÐÈÃÀÄÈÐÈÒÅ“ „...ДА БЪДЕШ ИСТИНСКИ ПРОФЕСИОНАЛИСТ В СВОЯТА СФЕРА, ДА ИМАШ ВИСОКО НИВО НА РАБОТНА ЕТИКА И ПЕРФЕКТНИ УМЕНИЯ ЗА РАБОТА В ЕКИП.” Êàëîÿí Âëàäèìèðîâ, ñòóäåíò â ÑÀÙ, ñòàæàíò â Morgan Stanley ЧЕТЕТЕ НА СТР. 5 „ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ ЗНАНИЯ ОТ ДЕН НА ДЕН СТАВАТ ВСЕ ПО- НЕОБХОДИМИ.“ Ãîñò íà "Àêàäåìè÷åí ãëàñ" å äîö ä-ð Íèêîëàé Ìèëåâ ЧЕТЕТЕ НА СТР. 10-11 НА ИЗБОРИ КАТО НА ИЗБОРИ Ðàçñúæäåíèÿ è àíàëèç âúðõó ïîñëåäíèòå ñúáèòèÿ íà ïîëèòè÷åñêàòà ñöåíà â ñòðàíàòà И така, скъпи приятели, след повече от един век , за наше всеобщо съжаление, хумористичният образ на Бай Ганьо започва все по-ясно да се избистря из мътилката на българската политическа действителност. Внимателно проследих генезиса на откомврийските околоизборни страсти и реших да споделя с вас своите скромни, деполитизирани наблюдения. Паралелите с фейлетоните на Алеко Константинов са наистина фрапиращи. Да се смеем ли, или да плачем – не знам, преценете сами. ЧЕТЕТЕ НА СТР. 12 ЧЕТЕТЕ НА СТР. 6 ЧЕТЕТЕ НА СТР. 2 ЧЕТЕТЕ НА СТР. 7

Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

  • Upload
    -

  • View
    244

  • Download
    7

Embed Size (px)

DESCRIPTION

Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

Citation preview

Page 1: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

c m

y k

г.Брой 5, ноември 2011 www.aglas.info

ÅÂÐÎÏÅÉÑÊÈ ÑÒÈÏÅÍÄÈÈ È

ÍÀÃÐÀÄÈ

Åäíà äîáðà ôèíàíñîâà

âúçìîæíîñò çà ñòóäåíòèòå

ÇÀ ÀÊÀÄÅÌÈ×ÍÈÒÅ

È ÍÀÓ×ÍÈÒÅ ÒÈÒËÈ, ÇÂÀÍÈß È ÄËÚÆÍÎÑÒÈ

ÑÒÓÄÅÍÒÑÊÈÒÅ ÁÐÈÃÀÄÈÒÅ

ÏÐÅÇ ÏÎÃËÅÄÀ ÍÀ

“ÁÐÈÃÀÄÈÐÈÒÅ“

„...ДА БЪДЕШ ИСТИНСКИ ПРОФЕСИОНАЛИСТ В СВОЯТА СФЕРА, ДА ИМАШ ВИСОКО НИВО НА РАБОТНА ЕТИКА И

ПЕРФЕКТНИ УМЕНИЯ ЗА РАБОТА В ЕКИП.”Êàëîÿí

Âëàäèìèðîâ, ñòóäåíò

â ÑÀÙ, ñòàæàíò â Morgan

StanleyЧЕТЕТЕ НА СТР. 5

„ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ ЗНАНИЯ ОТ ДЕН НА

ДЕН СТАВАТ ВСЕ ПО-НЕОБХОДИМИ.“

Ãîñò íà "Àêàäåìè÷åí ãëàñ" å äîö ä-ð Íèêîëàé

ÌèëåâЧЕТЕТЕ НА СТР. 10-11

НА ИЗБОРИ КАТО НА ИЗБОРИ

Ðàçñúæäåíèÿ è àíàëèç âúðõó ïîñëåäíèòå

ñúáèòèÿ íà ïîëèòè÷åñêàòà ñöåíà â

ñòðàíàòà

И така, скъпи приятели, след повече от един век , за наше всеобщо съжаление, хумористичният образ на Бай Ганьо започва все по-ясно да се избистря из мътилката на българската политическа действителност. Внимателно проследих генезиса на откомврийските околоизборни страсти и реших да споделя с вас своите скромни, деполитизирани наблюдения. Паралелите с фейлетоните на Алеко Константинов са наистина фрапиращи. Да се смеем ли, или да плачем – не знам, преценете сами.

ЧЕТЕТЕ НА СТР. 12

ЧЕТЕТЕ НА СТР. 6

ЧЕТЕТЕ НА СТР. 2

ЧЕТЕТЕ НА СТР. 7

Page 2: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

2 3АКТУАЛНО

Кандидат-президентската двойка Росен Плевнелиев и Маргарита Попова спечели доверието на по-голямата част от гласувалите българи в балотажа на президентски избори 2011 г. На 30 октвом-

ври 52,58% от изби-рателите подкрепи-ха кандидатите на политическа партия ГЕРБ, оставяйки на второ място техни-те опоненти от БСП – Ивайло Калфин и Стефан Данаилов ( 47,42%). Избирател-

ната активност в страната бе по-висока, в сравнение с президентския вот от 2006 г. До урните отидоха и упраж-ниха своето право на глас 3 334 169 българи, като 104 837

от пуснатите бюлетини бяха обявени за недействителни. Общата избирателна актив-ност за страната на втория тур от избора за президент бе 54,2%.

Още на първи тур бургаз-лии дадоха категоричната си подкрепа за своя досегашен градоначалник. При избира-телна активност от 58,64% Димитър Николов бе преиз-бран за кмет на община Бур-гас, печелейки впечатлява-щите 70,86% от вота ( което се равнява на 67 237 гласа ).

Политическа партия ГЕРБ за-воюва мнозинство и в мест-ния парламент, печелейки 28 мандата. Останалите места в общинския съвет са разпреде-лени, както следва: ПП „Наци-онален фрон за спасение на България” – 7 ; ПП „Българска социалистическа партия” – 6 ; ПП „Движение за права и сво-боди” – 2 ; ПП „Средна еврей-ска класа” – 2 ; „Синята коали-ция” – 2 ; ПП „Лидер” – 2 ; ПП „Атака” – 1 ; ПП „Движение за социален хуманизъм” – 1.

Теньо Григоров

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ Е НОВИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ, ДИМИТЪР НИКОЛОВ - ПРЕИЗБРАН ЗА КМЕТ НА ОБЩИНА

БУРГАС С РЕКОРДНАТА ПОДКРЕПА НА БУРГАЗЛИИÑòàòèñòè÷åñêè äàííè çà ðåçóëòàòèòå îò

ïðåçèäåíòñêèÿ âîò è ìåñòíèòå èçáîðè â Îáùèíà Áóðãàñ

Още със стъпването ни в университета възникват ре-дица въпроси в съзнанието ни. Един от най-често зада-ваните , особено през първа-та година на обучението ни е: как да се обръщаме към наши-те лектори и преподаватели?

Както всяка среда, така и университетската, си има своите норми и всеки един от нас, веднъж попаднал в нея, трябва да се съобразя-ва с тях. Една от най-важните особености на академична-та среда са научните степени и звания.

Обръщенията, които от-правяхме към своите учите-ли в средното си образова-ние, като госпожо и господине нямат място в един универси-тет и не трябва да присъстват в комуникацията ни с един преподавател във ВУЗ.

В България образовател-

ните и научни степени и ака-демичните длъжности са рег-ламентирани от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и Закона за висше-то образование (ЗВО).

Всички ние знаем, че като обучаващи се студенти в бъл-гарски университет , можем да получим три образовател-но-квалификационни степе-ни: професионален бакала-вър, бакалавър и магистър. До тук добре. А какво следва след това ?

Повечето университети предоставят възможности и за продължаване на по-на-татъшно квалификационното развитие, но разбира се на едно по-високо ниво. По този път тръгват предимно тези, които имат амбиция да препо-дават, да се занимават с науч-на дейност и да станат част от системата на университет или научна организация.

Следващата степен, коя-то можем да получим в ака-демичната среда, след бака-лавър и магистър, е доктор-ската. Тя е и образователна и научна степен. Присъжда се за защитен докторантски труд, наречен още дисертаци-я.Подготовката на такъв труд става чрез обучение, нарече-но докторантура. Всичко това се осъществява под научното ръководство на хабилитирано лице (доцент, професор, стар-ши научен сътрудник II или I степен, член-кореспондент на БАН).

Много често в универси-тета се сблъскваме и с абре-виатурите: д.т.н.; д.ф.н.; д.и.н. и така нататък. Подобна титла получава лице, което е док-тор на науките. Следователно точната употреба на степента е: “доктор на...(техническите/философските/ икономичес-ките/ т.н.) науки. Това е чи-сто научна степен, която в България също се присъжда от (ВАК) за защитена доктор-ска дисертация.

До тук бяхме с образова-телните и научните степени. Някои от вас сега ще се за-питат - къде остават званията професор, доцент и асистент в цялата научна йерархия ? Особеното тук е, че те не спа-дат нито към образователни-те, нито към научните степени. Чисто и просто - това са ака-демични длъжности.

При нехабилитирани пре-подаватели: асистент (ас.) , старши асистент (ст. асис-тент), главен асистент (гл. ас.)

При хабилитирани препо-даватели: доцент (доц.), про-фесор (проф.)

Доцент, съгласно актуал-ния Закон за научните сте-пени и звания, е хабилити-ран преподавател във вис-ше училище.Кандидатът за получаване на това звание следва: да е преминал през конкурс за асистент или на-учен сътрудник, да е защи-тил дисертационен труд и да му е присъдена научно-обра-зователната степен „доктор“,

а също така да е публикувал определен от ВАК брой науч-ни трудове, в т.ч. да е автор/съавтор на учебно помагало за студенти по съответната научна специалност.

Професор е звание, кое-то се присъжда на лице, кое-то вече е хабилитирано като доцент и е защитило научна-та степен - „Доктор на науки-те“, след защитата на степен доктор. Законът предполага кандидатът да е автор на на-учни трудове (монографии, както и статии и студии), пуб-ликувани задължително след предшестващата хабилита-ция (придобиване на звани-ето “доцент”). Желателно е лицето да е автор (или съ-автор) на учебник или учебно помагало за студенти по съот-ветната научна специалност. В процедурата за придобива-не на званието професор по закон е недопустимо опира-нето на процедурата върху трудове, които са публикува-ни извън строго научни изда-ния. Водещ критерий в цялата процедура е научният принос на претендента, независимо, че става дума за преподава-телско звание.

До тук можем сами да си направим сметка, че пътят на един университетски препо-давател е много труден. По-лучаването на научно звание или академична длъжност е труден и трудоемък процес, свързан с дълги години на-учна работа. Ето защо всеки един от тях е удостоен с титла, с която е редно ние студенти-те да не пренебрегваме.

Тансел Гюней

ЗА АКАДЕМИЧНИТЕ И НАУЧНИТЕ ТИТЛИ, ЗВАНИЯ И ДЛЪЖНОСТИÊàê å ðåäíî äà ñå îáðúùàìå êúì

íàøèòå ïðåïîäàâàòåëè?

Page 3: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

2 3АКТУАЛНО

ОБРАЗОВАНИЕТО –ПРИОРИТЕТ В БЮДЖЕТ 2012, ОЧАКВАТ СЕ

РЕФОРМИÑóáñèäèÿòà çà ÂÓÇ-îâåòå ñå

óâåëè÷àâà ñ 3,9% îò ïðåäõîäíàòà ãîäèíà.

На .10.2011 г. правител-ството обсъди бюджет 2012. Според изнесената инфор-мация от пресцентъра на МС – в приоритет се превръщат образованието, културата и правосъдието. Парите ще бъ-дат осигурени, посредством леко свиване на разходите в сектор сигурност.

Увеличението на сред-ствата за образованието възлиза на 172,3 млн. лева в сравнение с предходна-та година. Така таванът на разходите в сектора става 2,748 млрд. лева. Субсиди-ята за държавните висши училища също бележи ръст – 3,9% или 323,634 млн. лева. Интересното в случая е, че 7 от вузовете ще получат по-малко средства – техничес-ките университети в София и Габрово, Лесотехничес-кия университет, спортна-та и художествената акаде-мия, транспортното училище „Тодор Каблешков” в София и Медицинския институт в Плевен. Значително е увели-чен бюджетът на други вис-ши училища като медицин-ските университети в София и Варна и Югозападния уни-верситет в Благоевград, съот-ветно с 2,595 млн. лева , 1,366 млн. лева, 1,135 млн. лева. За

сравнение – увеличението на СУ „Св. Климент Охридски” е само с 385 000 лева.

Друг интересен факт е намаляването на планира-ните приходи от държавни-те вузове с 8%. Специалисти споделят, че това може да се тълкува по различни начини. Сред хипотезите е и поредна промяна на методиката, спо-ред която се изчисляват так-сите за студентите.

С приемането на бюджет 2012 се очакват и промени в закона за висшето образо-вание. Очаква се интегрира-нето на нови методологии, относно финансирането на държавните вузове. Оцен-ката от акредитационните комисии вече няма да бъде решаваща при определяне-то на размера на средства-та. Очаква се формирането на специални комисии, ко-ито да изготвят „комплекс-на оценка за качеството на обучение и съответствието му с потребностите на паза-ра на труда, формирана въз основа на критерии, опреде-лени с акт на Министерския съвет, включващи и резулта-тите от оценката на висшето училище и неговите специал-ности”.

Теньо Григоров

СЪОБЩЕНИЕ На 03.11.2011 г. бяха проведени частични избори

в университета за позициите заместник ректор. Резултатите са следните – заместник ректор по учебната дейност остава доц. Петранка Пипева; заместник ректор международно сътрудничество и след дипломна квалификация отново е доц. Маг-далена Миткова; заместник ректор по качество на обучението, акредитация и кадри вече е доц. Братой Копринаров и заместник ректор по науч-но-изследователската работа и стопанска дей-ност е проф. Валентин Ненов.

Яна Вангелова

28 октомври 2011 г.По време на 36-ата сесия

на Генералната конференция на ЮНЕСКО, провеждаща се в Париж, ръководителят на българската правителствена делегация Сергей Игнатов се срещна с Ирина Бокова, ге-нерален директор на ЮНЕС-КО. Министърът запозна г-жа Бокова с решението на българското правителство да увеличи бюджета на два сектора, които се модерни-зират: образование и кул-тура.

През юли 2011 г. парла-ментът прие „Национална стратегия за развитие на на-учните изследвания на Бъл-гария 2020”, която определя цели в областта на здравето, културното и природното на-следство, зелената енергия и технологиите, каза още образователният министър. Проф. Игнатов подчерта важността на увеличението на бюджета за училищата и университетите в разгара на финансова криза, в коя-то допълнителните средства се насочват приоритетно

към реформиращите се структури. Последната година правителството взе решение да пре-достави средства за предучилищно образо-вание и за петгодиш-ните деца. През месец декември тази година предстои да бъде дис-кутиран проектът на нов закон за училищ-ното и предучилищно-то образование, а нов закон за наука и висше образование се очаква да бъде обсъден в На-родното събрание през следващата година. Образованието е най-важният инструмент за развитие, заключи ми-нистъра.

Генералният дирек-тор на ЮНЕСКО при-

ветства действията на бъл-гарското правителство за неговите инициативи и от-беляза, че ЮНЕСКО при-зовава за инвестиции в образованието като път за излизане от кризата. Г-жа Бокова изрази надежда, че България ще участва в Све-товния научен форум през ноември в Будапеща.

Министър Сергей Игнатов благодари на генералния ди-ректор за поканата и я поз-драви за огромните усилия, които е положила за ЮНЕС-КО в тези тежки времена и изрази признателност за нейната подкрепа за Юго-източния регион. Проф. Иг-натов информира генерал-ния директор, че министърът на културата Вежди Рашидов ще бъде в Париж на 23 ноем-ври 2011 г. като представител на Нематериалното световно наследство и ще присъства на Междуправителствената среща за опазване на не-материалното световно кул-турно наследство на о-в Бали през ноември.

МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ И ГЕНЕРАЛНИЯТ ДИРЕКТОР НА

ЮНЕСКО ИРИНА БОКОВА ОБСЪДИХА ПРИОРИТЕТНИ ПОЛИТИКИ И СТРАТЕГИИ

ЗА БЪДЕЩО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Page 4: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

4 5

c m

y k

АКТУАЛНО

Старт на новата учебна 2011/2012 година в „Проф. д-р Асен Златаров”

ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА МЛАДЕЖТА

Ìèíèñòåðñòâîòî íà îáðàçîâàíèåòî, ìëàäåæòà è íàóêàòà ïóáëèêóâà íà ñòðàíèöàòà ñè çà îáùåñòâåíî

îáñúæäàíå ïðîåêò íà Çàêîí çà ìëàäåæòà.

Преди една година на 4 ноември 2010 г. за пър-ви път беше представена Рейтинговата система на висшите училища в Бъл-гария пред широката об-щественост ( rsvu.mon.bg ). Основната цел на систе-мата е да подпомага избо-ра на висше училище и да информира потребителите на пазара на висшето об-разование в страната.

Глобалната многоиз-мерна класация на вис-шите училища “U-Multira-nk” е основен инструмент за подобряване прозрач-ността в сектора според Съобщението на ЕК от 20 септември 2011 г. за мо-

дернизиране на системи-те за висше образование в Европа. Българската рей-тингова система е високо оценена от експерти, ко-ито участват в консорци-ума за създаването на U-Multirank.

Рейтинговата система е разработена с финансира-не от Оперативна програ-ма „Развитие на човешки-те ресурси” и е призната за един от най-успешни-те проекти в сферата на висшето образование. За нейното функциониране и актуализация са предви-дени средства отново по тази програма до края на 2014 г.

Здравейте, казвам се Маринела и съм на 23 години. Тази година за-върших Бургаски Свобо-ден Университет със спе-циалност Финанси. Член съм на AIESEC от януари 2010 година. За този пери-од от време успях да осъ-ществя: два международни социални стажа в Египет и Хърватска; бях Vice presi-dent Exchange в локзална секция на AIESEC- Бургас, a в момента съм на трети международен стаж, като този път той е професио-нален.

Ето как започна всич-ко...

В края на студентски-ят ми живот вече знаех, какво трябва да направя, а именно да замина отно-во на AIESEC стаж. Нужни ми бяха 4 месеца, за да на-меря стажът, който отгова-ря на моите изисквания и държавата в която искам да отида. Реших да отида на стаж в Египет.

Беше средата на ме-сец юли, когато маркетинг директора на компанията в Кайро се свърза с мен. Кратко след това се про-веде интервю, след кое-то на следващата седми-ца получих емайл, че съм одобрена.

В момента работя като

маркетинг координатор в компания, която е в сфе-рата на информационни-те технологии. Основните ми задължения тук са: да следя маркетинг емай-лът на компанията, както и новините в сферата на информационните техно-логии; да помагам на маркетинг директора за организирането на съби-тия, също така да съдей-ствам и при цялостната работа на екипа.

Тук намерих много нови приятели. Някои от тях са от AIESEC, а дру-гите са просто колеги от работа. През свободното си време посещавам ин-тересни и красиви места. С всеки изминал ден все повече се убеждавам, че това е страна, в която жи-веят хора, готови на всяка цена да се борят за своя-та свобода и за по-добър живот.

Това е вторият ми стаж в Египет и въпреки това за мен е велико преживяване да живея в страна, която е толкова различна от наша-та по култура ,традиции и манталитет.

Пожелавам на всеки, който е част от AIESEC да изживее своя незабравим стаж в чужбина.

Маринела Христова

НА СТАЖ В ЕГИПЕТÎùå åäèí ðåàëèçèðàí ñòàæ íà AIESEC-Áóðãàñ â ÷óæáèíà

РЕЙТИНГОВАТА СИСТЕМА НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА НА ЕДНА ГОДИНА

Със закона се цели прео-доляването на основните пре-дизвикателства пред управле-нието на младежката политика в страната, свързани с необхо-димостта от по-тясно сътруд-ничество между различните секторни държавни органи в планирането, изпълнение-то и оценката на политиките за младежта на централно и областно ниво, както и на по-активното включване на об-щините в планирането и реа-лизирането на политиките за младите хора.

Законопроектът създава нормативна уредба на об-ществените отношения в об-ластта на младежта, свързани с осигуряване на благоприят-ни условия за пълноценно лич-ностно развитие и участие на младите хора в обществения и икономическия живот и при-общаването им в процеса на управлението на местно, об-ластно и национално ниво.

Проектозаконът за мла-дежта е разработен в съответ-ствие с основните принципи,

цели и задачи на Национал-ната стратегия за младежта (2010-2020) и в изпълнение на Програмата на правителство-то на европейското развитие, която определя политиката за младите хора като значим фактор за развитието на Бъл-гария и човешкия капитал.

Проектът на закон е изгот-вен след обстойно проучва-не и анализ на нормативната база, както и на добрите прак-тики в европейски и междуна-роден план. Той е съобразен и цели постигане на стандар-тите в областта на младежта, приети от Европейския съюз, Съвета на Европа и ООН, на които Република България е пълноправен член.

Законопроектът дава ле-гални определения на поня-тия от сферата на младежка-та политика, като например дефиниция за “младежка ор-ганизаця”, с което легитими-ра тези обединения и гаран-тира включването им в демо-кратичния живот на страната и ЕС.

Page 5: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

4 5АКТУАЛНО

Здравейте, г-н Владими-ров, бихте ли се предста-вил на нашите читатели ?

Здравейте! Името ми е Калоян Владимиров и съм от град Стара Загора. Средно-то си образование завърших в ГПЧЕ „Ромен Ролан” или така наречената – езикова гимназия. Още от малък имах афинитет към изучаването на чужди езици и опознаването на други култури и национал-ности. Мечтата ми беше да продължа образованието си в чужбина. През 2007-ма година влязох в системата на висше-то образование, ставайки сту-дент в Webster University, Vie-nna. Специалността, с която бях приет, бе администрация и бизнес. Webster ми предло-жи високо ниво на обучение, но ми липсваше най-важното за мен – още по-концентрира-ната практическа подготовка. Исках да имам възможността да се обучавам в реални па-зарни условия, да се докос-на до истинската икономика. В резултат на това, през 2009 г. реших да кандидатствам от-ново и успях да се прехвърля в Drexel University Philadelph-ia, USA. Най-голямото преи-мущество на този универси-тет е предлаганата програма за сътрудничество с големи корпорации и компании. Той помага на своите студенти да придобият практически знания по дисциплиние, които изуча-ват, осигурявайки им възмож-ността да се явят на различ-ни интервюта като стажанти. Към днешна дата аз успях да се преборя за стаж в една от най-големите инвестиционни банки в света – Morgan Stan-ley. Той е с продължителност 6 месеца и в момента заемам позицията analist в отдел “Fixed income”. Работата ми е свърза-на с активно комуникиране с клиенти, запазването на стари и откриването на стратегичес-ки нови такива.

Morgan Stanley е една от най-големите инвестицион-ни компании в света. Как един студент би могъл да стане стажант в нея ?

Morgan Stanley е наисти-на голяма, бих казал огромна. Ето и малко цифри – 31 мили-арда долара оборот за 2010 г. – повече от половината БВП на България; 62000 служители – почти колкото населението на Велико Търново, пример-но. Мисля, че е достатъчно,

за да придобиете представа за мащабите на Morgnal Stan-ley. 5 – толкова бяха титаните инвестиционни банки в света – Lehman Brothers, Merril Lyn-ch, Bear Stearns, Morgan Stanl-ey, Goldman Sachs. Рецесията засегна най-сериозно именно този сектор – банковия и така, през 2008, Lehman Brothers се сгромолясаха, Merril Lynch бе продадена на Bank of America, Bear Sterns на JP Morgan. И така, от така наречената „го-ляма петица” оцеляха само Go-ldman Sachs и Morganl Stanley. Преди години мечтаех да бъда част от някоя от тези компа-нии. Това до известна степен вече се сбъдна при мен. Беше ли трудно – изключително. Изглеждаше ли невъзможно – на моменти повече, отколкото бихте могли да си представите. САЩ е най-голямата икономи-ка на света и конкуренцията е просто убийствена, повярвай-те ми. Преди време работех в Blackrock, компания, управля-ваща над 3,5 трилиона долара. Работното ми място се намира-ше на около 100 километра от там, където живеех. Работния ми ден реално започваше в 5 сутринта и завършваше в 7. До-като работех в Blackrock, имах възможността да работя и съ-здам контакти с много брокери от Wall street. Работата ми бе забелязана от брокер в Mor-gan Stanley. Именно неговите препоръки бяха в основата при удобрението ми като стажант в компанията. Едно нещо на-учих в Щатите – винаги тряб-ва да работите на предела си, защото не знаете на кого би могло да направи впечатле-ние това.

Разкажете ни, как про-тича едно интервю за рабо-та в Morgan Stanley ?

Процесът на намиране на стаж, който Drexel University е създал е идентичен на търсе-нето на истинска работа. Дори бих казал, че сътрудничество-то не е толкова стаж, колкото възможност да бъдеш пълно-правен служител на дадена компания за определения пе-риод. Това е един много опти-мизиран модел на кадруване, който дава възможност на дадената компания да подби-ра своя човешки потенциал за бъдещето. Нека ви разка-жа накратко – университета предоставя огромни списъци с компании сътрудници, като всеки студент има право да

избере 25 от тях, в които да подаде своята апликация за интервю за стаж. На първо ниво се разглеждат апликаци-ите на всички изявили желание за стаж. Броя на хората, кан-дидатстващи за една позиция може да достигне 500 и нагоре човека. След първоначалното сито, което всъщност е най-го-лямо, дадената компания под-бира определен брой студенти, към които има интерес на база CV и ги кани на живо интервю. Това е така да се каже момен-тът на истината. Интервюто е нещото, заради което печелиш или губиш дадена позиция. И когато отиваш на интервю, от значение е и най-малкия де-тайл – това дали е добре вър-зън възела на вратовръзката ти, през компетентността и увереността, с която отгова-ряш на задаваните въпроси, до начина, по който държиш ръцете си по време на беседа-та. Често интервюиращите са трима или петима души. Някой от тях може да те харесат още от самото начало, други – не. Трети ти задават подвеждащи въпроси и въпреки, че изглеж-дат добронамерени, именно те ти дават „не” за отговор. Най-важното нещо, за да успееш в едно интервю за работа, е да убедиш хората срещу теб, че точно ти си човека, от кой-то те имат нужда. За това са нужни добри комуникативни способности, способността да преценяш човека отсре-ща и разбира се, най-важно-то, много познания и умения в областта на позицията, за която кандидатстваш.

Какви качества трябва да притежава кандидата, за да бъде одобрен ?

Подобен въпрос бях задал на бившия си пряк началник в Blackrock – какви са всъщност критериите, по които правите реално подбор на своите кад-ри? Кое държи дадена личност

на работа във фирмата? Той ми отговори, че най-важното качество е да бъдеш истин-ски професионалист в своята сфера, да имаш високо ниво на работна етика и перфект-ни умения за работа в екип. Старая се да развивам себе си именно в тези три направ-ления.

Вие сте млад човек, все още студент, целият живот е пред Вас. И все пак – къде виждате България в своето бъдеще? Смятате ли да се върнете някога ?

Аз съм българин, обичам родината си и винаги ще я нося навсякъде с мен. Да, ис-кам да се върна и ще го напра-вя един ден, но не преди да усъществя мечтите си. За жа-лост, на този етап, това няма как да се случи в България.

Вашата прогноза – ще доживеем ли да видим ро-дината ни като една разви-та, модерна и европейска държава ?

Много се надявам това да се случи. Звучи клиширано, но истината е, че всичко е в ръ-цете на младите хора. Бълга-рия може да бъде невероятно място за живеене, но са мал-ко тези, които реално се борят да го превърна в такова. Мла-дите хора са тези, които имат силата да променят всичко. Докато те не започнат да се борят за една по-добра Бъл-гария, не мисля, че нещо ще се промени.

Благодаря за този раз-говор, г-н Владимиров. Нещо за финал?

Образовайте се, бъдете активни и се борете с всички средства за своите цели. Ще ви кажа нещо, което често си повтарям, когато виждам ди-намиката на развитие на аме-риканската нация – Everythi-ng happens for a reason. Make it happen.

Теньо Григоров

„...ДА БЪДЕШ ИСТИНСКИ ПРОФЕСИОНАЛИСТ В СВОЯТА СФЕРА, ДА ИМАШ ВИСОКО НИВО НА РАБОТНА ЕТИКА И ПЕРФЕКТНИ УМЕНИЯ ЗА РАБОТА В ЕКИП.”Êàëîÿí Âëàäèìèðîâ, ñòóäåíò â ÑÀÙ, ñòàæàíò â Morgan Stanley

Page 6: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

6 7АКТУАЛНО

Често студентите по време на своето следване са изпра-вени пред редица проблеми. Сериозна пречка днес в про-цеса на обучението на един студент е липсата на достатъч-но финансови средства. Имен-но за това много от нашите ко-леги са принудени докато учат и едновременно да работят. Това разбира се ги разкон-центрира и те често правят доста компромиси с качест-вото и системността на свое-то обучение. В тези случаи ние студентите, трябва да търсим и други начини да се справим с трудните ситуации. Една ре-ална възможност, която стои пред нас са европейските стипендии и награди. Много от студентите са чували за тях , а някои дори вече са се въз-ползвали. Тези , които не знаят за какво става дума, внимател-но да четат.

Проект „Студентски сти-пендии и награди” се изпъл-нява по Оперативна програ-ма „Развитие на човешките ресурси”. До момента проек-тът протича успешно. В хода на неговото изпълнение за учеб-ните 2008-2009 и 2009-1010 са изплатени 309 429 стипендии за високи резултати в обуче-нието и са присъдени 30 478 награди на студенти от при-оритетните области.

В рамките на проекта, об-хващащ учебните 2010-2011 и 2011-2012 г., ще бъдат предос-тавени не по-малко от 320 000 месечни стипендии по 120 лв.

Стипендиите ще се предоста-вят след класиране по низхо-дящ ред на успеха за всеки се-местър от периода на изпълне-ние на проекта, за по 5 месе-ца на семестър. Това означа-ва, че веднъж класирал се за дадения семестър, студентът ще може да вземе общо 600 лв. за него. За двата учебни семестъра , това са 1200 лв. С тези пари преспокойно един студент може да покрие част от разходите по образовани-ето си.

За целия срок на проекта ще бъдат отпуснати още 30 000 еднократни семестриални на-гради по 200 лв. Наградите ще се предоставят след класира-не по низходящ ред на успеха и представяне на документ за участие в конференции, науч-ни, изследователски, практи-чески разработки или в худо-жествено-творчески дейности за всеки семестър от периода на изпълнение на проекта.

Ако случайно студентът успее да се класира и за два-та семестъра и спечели награ-да и стипендия за тях, той ще вземе 1600лв.

Какво трябва да напра-вите, за да кандидатствате за тези пари?

1. Изчакайте да започне следващата част на проект "Студентски стипендии и награ-ди". За това можете да следите на http://eurostipendii.mon.bg, Фейсбук страницата на про-екта или на информационните табла в Университета.

2. Когато стартира кампа-нията за стипендиите, отидете до учебен отдел да ви изчис-лят успеха.

Обърнете внимание на следните изисквания:Тряб-ва да сте студент редовна фор-ма на обучение; Не трябва да имате успех под 4:00 ; Не тряб-ва да имате невзети изпити до момента на кандидатстване за стипендия и награда.

3. Попълнете внима-телно онлайн формуляри-те в сайта на проекта (http://eurostipendii.mon.bg) и ги принтирайте.

4. Вземете си уверение, за това че сте студент от учебен отдел(плаща се на касата на Университета в 1 блок).

5. Когато попълните увере-нието, предавате го в учебен отдел, заедно с предварител-но принтираните формуляри за кандидатстване.

6. Не ви остава нищо дру-го, освен да чакате класира-нето.То се обявява в интернет страницата на проекта и все-ки персонално с ЕГН, може да провери в системата дали е класиран.

Важно е да се спомене, че при класирането има квота по специалности. Това означа-

ва, че за определен брой сти-пендии се състезавате, само с колегите от вашата специ-алност(разбира се всички курсове).

Не липсва прозрачност на проекта. Цялата статистика е подробно обявена публично в интернет и всеки студент, мно-го лесно може да види това.

За повече информация и съответно актуализации по правилата за кандидатства-не, можете да следите в ин-тернет страницата на Проект „Студентски стипендии и на-гради”.

Европейските стипендии и награди са добър стимул за повечето студенти да пови-шават оценките си. Разбира се те не трябва да са основ-ният мотивиращ фактор за нас.Първоизточника на же-ланието ни да повишим успе-ха си по време на обучението ни, трябва да са жаждата за знания и духовното удовлет-ворение от тях.

Успех на всички студенти в предстоящата кампания и нека не забравяме, че най-разумно е да изразходим тези пари в полза на нашето обучение и квалификация.

Тансел Гюней

Åäíà äîáðà ôèíàíñîâà âúçìîæíîñò çà ñòóäåíòèòå

Page 7: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

6 7АКТУАЛНО

1. Каква е процедура-та относно заминаването и на каква стойност възлиза всичко?

Нурай: Изпраща се имейл към съотвената фирма. След-ва те да насрочат дата за про-веждане на интервю. Там се задават въпроси като: „Какви са вашите причини за зами-наване?” и се провежда ма-лък тест, за да се провери на какво ниво са езиковите ви познания.Самата програма е на стойност между 350 и 600 лева, в зависимост от това с коя фирма заминавате. Други-те разходи са за екипировка-та, необходима ви за рабо-та и самолетен билет. Задъл-жително трябва да се вземат между 200 и 300 лева за първи-те седмици от престоя там, за-щото заплащането става през една или две седмици. Всич-ко това ви излиза между 800 и 1200 лева.

Надя: Свързваш се с фирми, които са пряко анга-жирани с тази дейност. Пла-щаш такса 300$ за услугата - интервю за работа. Визата струва 240$. Трябва да отидеш на интервю поне един месец преди да заминеш. В зависи-мост от това до къде точно ще пътуваш в САЩ, цената на би-лета варира между 700-1000$. В моя случай всичко излезе приблизително 2000$

2. За колко време за-минахте и колко е всъщ-ност правото ви на пре-стой ?

Нурай: Моят престой там беше 4 месеца, но имаш пра-

во да останеш в страната до 6 месеца. По – голяма част от студентите стоят около 3- 4 месеца.

Надя: Заминах на 24.05.2011 и планът ми беше да се върна на 28.08.2011, но останах в САЩ до 03-ти сеп-тември и причината за това беше ураганът Айрин. Имах правото да остана 4 месе-ца, от които 3 месеца с ра-ботна виза и 1 месец с турис-тическа.

3. С какво се занима-вахте там?

Нурай: Аз се занимавах със земеделие. Моята ферма беше само за ягоди. Трябва да знаете, че не през целия сезон има бране. През оста-налото време вършихме теж-ка физическа работа, като например засаждане на рас-тения. Пренасяхме всичко в оранжериите и редица други не леки задачи, които ни бяха възлагани.

Надя: Работих за семей-ство, което притежаваше пицария, ресторант, мотел, магазин за подаръци, аркад-ни игри, блъскащи колички и няколко паркинга. Ние бяхме 23-ма студента, като всички ни въртяха на различни по-зиции. Лично аз работих най-много като сервитьорка, за-ради предишния ми опит в областта.

4. Къде, с кого и при какви условия живяхте?

Нурай: Оставахме в кара-вани и бунгала по четирима или петима. Бяхме разпреде-лени на принципа, “кой по кое време е дошъл”. Имахме обща стая в кампа, където имаше: две големи кухни, място за хранене и стая с телевизор.

Надя: Живях в 50 годишна къща, която не беше в много добро състояние. В нея бяхме 23-ма студента, при положе-ние, че имаше само 8 стаи и две бани, от които едната поч-ти никога не работеше. Аз из-вадих късмет.Пристигайки по-рано, бях в стая заедно с една моя приятелка.

5. Какво възнагражде-ние получавахте и имахте ли осигурена работа?

Нурай: Заплащането беше 5,98 паунда на час. Имаше и овъртайм, който представля-ва работа след осмия час и тогава се плаща близо 9 па-унда на час. Работата в моя-та ферма беше недостатъчна

и средно работехме между 4 и 6 часа на ден. Имаше и дни, в които работихме по 2-3 часа и се прибирахме по карава-ните. Така е при земеделие-то.Когато има продукция, има и работа, и обратното.

Надя: На мен ми се пла-щаше 7,25$ на час на всички позиции, освен в ресторанта, където беше по 3,50$ на час. За сметка на това там се пра-веха много бакшиши. Най-доб-рото ми постижение в ресто-ранта беше 21$ на час. За раз-лика от други мои приятели,на мен ми се осигуряваха доста-тъчно работни часове, по 60-70 седмично.

6. Какви бяха основни-те ви разходи там?

Нурай: Основните разхо-ди са за храна. Други разхо-ди може да има за партита, които се организират в края на седмицата или ако сте ре-шили да си направите едно-дневни екскурзии до близ-ките забележителности. Раз-бира се за това всеки сам си решава.

Надя: Почти нямах раз-ходи. Храната ми беше оси-гурена. Плащах 76$ седмич-но за къщата. Когато ходих по забележителности имах повече разходи. Женската ми същност ме караше да си купувам и прекалено много дрехи, които ми бяха осно-вен разход.

7. С какви трудности се сблъскахте?

Нурай: Еми главно, че си различен. Това беше най – го-лемият проблем. Също така, работата беше доста тежка. Нямаш право да възразяваш или пък да си търсиш права-та по един или друг начин. Условията за живот бяха ми-зерни.

Надя: Носталгия. Амери-канците се отнасят с теб, като с по-нисш. Трудно е това, че си далеч от семейството и приятелите си.

8. Работата Ви беше ли трудна?

Нурай: Работата е физи-ческа и изисква голяма из-дръжливост.

Надя: На моменти, да. Но не е нещо с което не бих се блъскала и в България.

9. С какво се различа-ват работодателите в Бъл-гария и тези в чужбина?

Нурай: Еми друго си е да си в родината си. В България

имаш права и можеш да си ги защитиш. В чужбина те мач-кат, защото си чужденец. И не познаваш техните закони, не знаеш какви права имаш. Ня-маш самочувствието, че си равен с тях.

Надя: В България шефо-вете ти не са евреи. Лично моите шефове сякаш няма-ха желанието да развиват бизнеса си, въпреки че има-ха невероятната възможност да превърнат курорта в нещо грандиозно. В България няма да видиш нещо толкова зане-марено. Всеки един българин, имащ такава възможност , би я разработвал. От друга стра-на американските работода-тели бяха коректни по отно-шение на заплати. Всеки пе-тък си получавах чека.

10. Какви са вашите впечатления и бихте ли се върнали пак ?

Нурай: Бих се върнал пак. Там си в един изцяло разли-чен свят, насред друга култу-ра и прелестна природа, но изцяло финансовият мотив ме кара да се върна отново. За една седмица получаваш възнаграждение, колкото една средна месечна запла-та в България.

Надя: Доста по-различно е от колкото очаквах да бъде. Начина на мислене на хората е доста по-различен от този на европейците. Но като цяло мога да кажа, че ми хареса и смятам следващата година да се върна на същото място.

Иван Илчев

во да останеш в страната до и средно работехме между 4

СТУДЕНТСКИТЕ БРИГАДИТЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА „БРИГАДИРИТЕ“

Надя Стоянова е на 19 години и е студентка в Аме-рикански университет в Бъл-гария. Това лято тя беше на стаж в САЩ.

Нурай Рахим е на 20 годи-ни и е студент в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Това лято той беше на стаж в Англия.

Page 8: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

8 9

Стипендиантската програма “Готови за успех” е ежегод-на инициатива на фондация “Помощ за благотворителност-та в България” в партньорство с фондация “Сирак” която е насочена към ученици и студенти израснали без родители. Стипендиите са десетмесечни и се отпускат ежегодно след конкурс. По програмата могат да кандидатстват студенти ко-ито учат редовна форма и имат успех над 4,50от предходна-та година (за студенти първи курс - общ успех от дипломата за завършено средно образовамие и оценка от приема във висшето училище - средно на 4,50

Документи за кандидатстване:1. За биологични и социални сираци и полусираци, отглеж-

дани от близки и роднини или приемни семейства - документи за доходи, копие от смъртен акт на починал родител;

2. За социални сираци - документ от уоравителя на дома, в който са били отгледани;

3.Уверение от висшето учебно заведение, че са приети студенти редовна форма на обучение;

4. Копие от дипломата си за завършено средно образо-

вание и справка за оценките от приемните изпити (за сту-денти записани първи курс в текущата година);

5. Академична справка за успеха от предходната година-(за студенти които не са първи курс)

6.Декларация за получавани стипендии или помощи от други дарители;

7.Заявление в свободен текст;8. Снимка9. Декларация за съгласие при предоставяне на лични

данни;Краен срок за кандидатстване е 9 октомври 2011г.Забележка: Стипендиантите от предходни години, които

кандидатстват отново, трябва да представят само уверение, че са записани в редовна форма на обучение в съответното висше училище, като в учерението е посочен среден успех от предходната уебна година и телефон за контакт.

За повече информация:Йордан Иванов0898/ 81 71 04

• две стипендии по 500 лв. месечно за студенти, обуча-ващи се за образователно-квалификационна степен “магистър”;

• една стипендия от 700 лв. месечно за докторант.

Стипендиите се изплащат за период от 9 месеца.Èçèñêâàíèÿ êúì êàíäèäàòèòå:1. Да са български граж-

дани.2. Към датата на подаване

на документите да са редов-ни докторанти или студенти редовно обучение – магис-търска степен в акредитира-ни висши училища в страната или в чужбина, с подходящи за БНБ специалности.

3. Студентите-магистри да имат среден успех от следва-нето си към момента на кан-дидатстване най-малко много добър (4.50) или среден успех от завършена предходна об-разователна степен на висше образование най-малко много добър (4.50).

4. Да не са служители на БНБ.

5. Да не са роднини по пра-ва линия, съпрузи, роднини по съребрена линия до четвърта степен или роднини по сватов-ство до втора степен с члено-ве на Комисията за подбор и

работа със стипендианти на БНБ или с членове на Упра-вителния съвет на БНБ.

Íåîáõîäèìè äîêóìåíòè çà

êàíäèäàòñòâàíå:1. Мотивационно писмо.2. Автобиография, в която

да се акцентира на научна-та активност на кандидата - публикувани статии, участие в научни конференции и семи-

нари, подготвени и изнесени научни реферати и др.

3. Документи от универ-ситетската администрация за записан семестър за об-разователно-квалификаци-онна степен “магистър” за те-кущата година и за успеха от следването до момента (уве-рение, академична справка) или заповед за зачисляване в докторантура за кандидатите докторанти.

4. Диплома за завършена предходна образователна степен на висше образова-ние, в случай, че се посочва среден успех от нея.

5. Декларация по образец за обстоятелствата относно роднинските връзки;

6. Есе в обем до 5 стан-дартни страници по една от следните теми:

• Ползи и ограничения от въвеждането на фискално правило в България;

• Фактори за икономичес-ки растеж в България;

• Възможности и перспек-тиви за развитие пред българ-ската банкова система.

Документите на канди-датите се подават в перио-да от 1-ви до 30-и ноември 2011-а г.:

• На гише “Информа-ция” в паричния салон на БНБ – София, пл. “Княз Александър І” No 1, от 08:30 до 15:45 ч. в работ-ни дни.

• С препоръчано пис-мо на адрес: Българска народна банка, пл. “Княз Александър І” No 1, София – 1000, гише “Информа-ция”, за дирекция “Управ-ление на човешките ре-сурси”, относно: “Кон-курса за стипендианти на БНБ”.

БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА СТИПЕНДИАНТИÑòèïåíäèèòå ñà çà 2012-à ãîäèíà:

СТИПЕНДИАНТСКАТА ПРОГРАМА “ГОТОВИ ЗА УСПЕХ”

АКТУАЛНО

Page 9: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

8 9

Ïàðè è ïàðè÷íà ïîëèòèêàÎò ä-ð Èâàéëî Ìèõàéëîâ

С настоящия учеб-ник авторът прави опит да отговори на широк кръг от потреб-ности относно тео-рията на парите, па-ричната политика и интеграцията на Бъл-гария в европейско-то валутно простран-ство.Произведението се базира основно вър-ху книгите на Фредерик Мишкин и Боди,Кейн и Маркъс, смятани за водещи в разглежда-ната област.Особено внимание е отделено на централната банка и ролята й в съвременния свят.Книгата е подходяща и за курсисти в различните форми на следдипломна квалификация, както и за други специалисти от прак-тиката и академичните среди.

В началото на октомври стартира тримесечна иници-атива на двата бургаски уни-верситета и Община Бургас под надслов „Бургас – най-усмихнатия град в Бълга-рия”. Тя има за цел да нака-ра гражданите и гостите на града да се усмихват повече и да заразяват с усмивките си и с положителни емоции всички около тях.

Част от инициативата

са няколко събития. „Нари-сувай ми усмивка” – на 15-ти октомври пред културен център „Морско казино” деца и родители рисуваха усмивки върху асфалта. На 20-ти октомври на площад „Тройката” графити артис-ти представиха усмивки-те на Бургас върху големи пана, а ролеристи и скейтъ-ри показваха своите умения. През цялото време фотогра-

фи снимат всички желаещи и част от събраните усмивки ще бъдат поместени на бил-бордове из целия град, откъ-дето „Усмивките на Бургас” ще ни заразяват с положи-телни емоции.

Инициативата протича успоредно във Facebook. Там всеки бургазлия или чо-век, който е имал щастливи моменти в Бургас, може да качва снимки от най-щас-

тливите си мигове. Целта е усмихнатите и щастливи пре-живявания да станат достъп-ни за цяла България.

Специални благодар-ности отправяме към всич-ки наши състуденти, които подкрепиха това начина-ние. Колеги, демонстрирах-ме позитивизъм и наистина слънчеви усмивки. Благода-рим ви !

Яна Вангелова

Áúëãàðñêà ëèòåðàòóðà – êðèòè÷åñêè åòþäè

Îò äîö. ä-ð Ñîôèÿ Àíãåëîâà Третата поредна книга

на доц. д-р София Ангелова-Дамянова, „Българска лите-ратура – критически етюди” (Бургас, Libra Scorp, 2011), обхваща изследвания върху същностни проблеми на бъл-гарската литература и бъл-гарската литературна наука от първото десетилетие на ХХІ век: за езиците на лите-ратурата, за литературния канон и връзката му с обуче-нието по литература, за неиз-следваните полета в областта на маринистичната поезия и

проза, за българския модернизъм и процесите на европе-изация на българския литературен и културен живот. С ши-рокия си тематичен обхват и същностни обобщения книгата представлява интерес както за професионалисти, така и за студенти, преподаватели в средното училище, ученици и любители на българската литература.

Новата книга на проф. дфн Марияна Парзулова “Булгарите и българите в Крим” доказва на базата на лингвистични факти българ-ското присъствие на терито-рията на Кримския полуос-тров. Изследването включ-ва две глави. Първата глава е посветена на булгарските племена, живели в Крим в периода V-VIII век, които са оставили своите следи досе-га в названия на местнос-ти, реки, планини, селища и

др. Втората глава представя българите от периода на тях-ното преселване на полуос-трова в началото на ХIХ век до наши дни. Описани са 38 селища с българско насе-ление. Посочени са имена-та на българите, техните тра-диции, обичаи и депортаци-ята им през 1944 г. Книгата съдържа речник, включващ около 1000 думи, които най-често функционират в речта им. Дадени са и записи на техния говор, илюстриращ

българския език отпреди два века.

Книгата е с обем 400 страници и се базира на 530 библиографски едини-ци, някои от които са автен-тични документи от архивите на Руската империя.

Трудът е резултат на те-ренното проучване на автор-ката, осъществено в перио-да, когато е била лектор в Южноукраинския държавен педагогически университет “К. Д. Ушински” в Одеса.

ПОСЛЕДНО ИЗДАДЕНИ КНИГИ ОТ НАШИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ

Áóëãàðèòå è áúëãàðèòå â Êðèìîò ïðîô. äôí Ìàðèÿíà Ïàðçóëîâà

УСМИВКАТА Е ЗАРАЗНА ИЛИ „БУРГАС – НАЙ-УСМИХНАТИЯ ГРАД В БЪЛГАРИЯ”

АКТУАЛНО

Page 10: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

10 11Г О С Т Н А " А К А Д ЕМИЧ ЕН Г Л А С "

Здравейте доц. Милев от кога се занимавате с преподавателска дейност?

Първите ми часове като преподавател бяха през 1996 г., когато спечелих кон-курс за асистент по МИО на проф. Белчо Илиев. Учебната дисциплина е една от водещи-те в редица специалности на университета.

Какво ви подтикна да кандидатствате на конкур-са за асистент?

От времето когато бях сту-дент уважавам тази професия. Запазил съм много хубави спомени от любими препода-

ватели в университета, кой-то завърших. Реших, че след непосредствената професи-онална реализация бих мо-гъл да преподавам. Веднага след завършването си рабо-тих по разпределение в сфе-рата на външната търговия, в което се изразява моята спе-циализация.

Вашите преподаватели мотивирали ли са ви да станете преподавател?

Всъщност те бяха в осно-вата на мотивацията ми. Виж-дах в начина им на преподава-не, на знанията им предизви-кателство, възможност за ис-

тинска реализация пред една компетентна аудитория. С едно условие, че все пак пре-подаването трябва да бъде на база практически, професио-нален опит, в сферата на ра-бота,било то във фирма, ми-нистерство или неправител-ствена организация. Това е допълнителна мотивация.

Единия вариант пред вас като студент беше пре-подавател, а какъв беше другия?

Целта на подготовката, която съм имал в сферата на международните икономичес-ки отношения е да се работи по износа и вноса на стоки от и в България, независимо от региона. На 80-90 % съдържа-нието на подготовката е съоб-разено с тази длъжностна ха-рактеристика на двустранните отношения.

С кои ваши постижения се гордеете най-много?

Малко се затруднявам да ви отговоря, тъй като би било някакъв вид самооценка. Ху-баво е тази оценка да принад-лежи на институция, на група хора, на колеги. Ако трябва все пак да бъда по-конкре-тен считам за удовлетворе-ние това, че всичко, за което се готвих се материализира. Във външната търговия бях в „Балканкаримпекс”, впослед-ствие в частна фирма, която се занимаваше с външнотър-говска дейност. Бил съм също търговско аташе на България, което в моя бранш се смята за върхова цел на професионал-ното развитие.

Вие сте били в Египет и Алжир, какво ви впечат-ли най-много в сферата на бизнеса , защото е ясно, че културата там е много по-различна.

Специално в този реги-он култура и бизнес се пре-плитат. Да умееш да правиш бизнес в тези страни озна-чава в много голяма степен да си запознат с така наре-чените междукултурни раз-личия, националните особе-ности на етноса, нрави, оби-чаи и празници. Всичко това е иманентна част от правене-то на бизнес. Има изследва-ния на холандския учен Хе-ерт Хофстеде, който откроя-ва културните фактори, като фактори на международната

бизнес среда. Предполагам доста хора

искат да се занимават точ-но с това. Какво могат да направят те, за да бъ-дат компетентни и да се справят добре с такъв вид дейност?

Тази работа според мен е от типа дейности, които изискват интердисциплинар-ни знания. Да, хубаво е да си силен в едно от изискваните направления, но са необхо-дими и знания на езици, ми-нимум два. Нужно е познава-не на международно право и транспорт.

На място ли се запо-знахте с арабската култу-ра?

Благодарен съм на подго-товката ми преди всичко. За да работя там едно от усло-вията беше да знам арабски. Тъй като съм завършил специ-алността си с арабски език, в рамките на изучаването му имахме модули, в които опо-знавахме египетския диалект и особеностите на религията. Черпих знания от руската шко-ла, която е призната заедно с американската, като най-до-бри за изучаване на арабски език в света,въпреки че се различават малко по мето-дология.

Какво може да срине една бизнес сделка в араб-ския свят?

Начинът на водене на биз-нес в света е унифициран по-вече или по-малко. Ролята на междукултурните различия и традиции е по-скоро второс-тепенна.Рядко може да се случи нещо,което да срине дадена сделка. Тя всъщност е резултат от дълъг период на усилена работа, подготов-ка и изучаване на партньора. Някъде по пътя към сделката, обаче нещо дребно може да се превърне в спънка и да не се стигне до прецизиране на цени, продукт и т.н.

Вие лично изпадали ли сте в комична ситуация по време на водене на пре-говори?

Комизъм почти никога не е имало в работата ми, поради нейната сериозност, но съм изпадал в много затруднени ситуации, предизвикани от непредполагаеми спънки.

Продължава на стр.11

Áèîãðàôèÿ:Доц. д-р Николай Милев е

завършил Московски държа-вен институт по международ-ни отношения във факултет по “Международни икономически отношения” през 1987г. От 1996 г., след спечелен конкурс за “Асистент”, до настоящия мо-мент преподава в Универси-тет „Проф. д-р А. Златаров” и води дисциплинните : „Иконо-мика на предприятието”, „Цени и ценова политика в туризма”, „Ценова политика”, „Междуна-

родни бизнес стратегии”, „Банково посредничество във външната търговия” и “Основи на международните иконо-мически отношения” .

От 1998 до 2000г. заема длъжността търговски предста-вител и е първи секретар на посолството в Алжир. В пе-риода на 1998-2001 защитава дисертация на тема “Външ-ни капитали в преструктурирането на машиностроенето в България”, и получава научна степен “доктор по ико-номика”.

От 2003 до 2004г. заема длъжността консул, втори сек-ретар в посолството в Кайро ,Египет . През периода 2004-2005 г. е временно изпълняващ ръководител катедра “Икономика и управление” в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“.

Научно-изследователската дейност на доц. д-р Н.Миле-в обхваща следните научни области: Българските пред-приятия в условията на Единния пазар на ЕС;Интернаци-онализация на предприятията на международните пазари; Външнотърговска дейност и външноикономически страте-гии на стопанските единици; Ценова политика и съвремен-ни стратегии, и методи на ценообразуване на предприяти-ята , в частност на туристическите предприятия; Адапти-ране на фирмените стратегии към условията на Единния пазар на Европейския съюз; Повишаване ефективността на усвояването на Структурните фондове на Европейския съюз в България.

„ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ ЗНАНИЯ ОТ ДЕН НА ДЕН СТАВАТ ВСЕ ПО-НЕОБХОДИМИ.“

Ãîñò íà "Àêàäåìè÷åí ãëàñ" å äîö ä-ð Íèêîëàé Ìèëåâ

Page 11: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

10 11

Продължава от стр.10Факт е, че завършва-

щите студенти трудно се реализират. Вие имате поглед върху колегите от ФОН. Как могат да наме-рят те реализация?

Ако успея да отговоря на този въпрос ще сме готови и за акредитация на ВУЗ-а, и с половината доклад на катед-ра „Икономика и управление”. Със сигурност имат значение няколко обстоятелства. Едно-то е ,че на глава от населени-ето средно в България има по-малко студенти от колкото средно за ЕС. Това е против тезата много ВУЗ-ове – много студенти и е трудно доказуемо в такъв контекст. По отноше-ние на реализацията позна-вам много хора, които много добре са се реализирали и по нищо не отстъпват на другите вузове.

Те как го постигат?За съжаление нямам много

добри наблюдения. Малко сме откъснати от сферата на реали-зацията по ред причини. Силна страна е, че са местни кадри и познават средата, че са за-вършили университет, който се разраства и има перспективи. В дългосрочен план може да се разчита на тях. Сигурен съм, че ядрото от преподаватели дава максимума от себе си, непре-ставайки да развива учебните програми и лекциите.

Има ли студенти които се обръщат към вас за до-пълнителна информация?

Случва се най-често при преминаване на студенти-те към ниво магистратура. С тези, които са завършили степен бакалавър обменяме информация за избор на под-ходяща програма.

До колко ви е помог-нало владеенето на толко-ва много чужди езици във вашата реализация?

В сферата на външната търговия безспорно. Ползвал съм френски, английски, рус-ки и арабски. В сферата на преподавателската дейност най-вече ми е помогнал ан-глийския по линия на ползва-не на източници и публикации. Знаете че за да се постигне следващо научно звание е не-обходимо да се ползват чуж-дестранни източници и да се публикува в чуждестранни ре-номирани издания. Нямало е момент, в който не съм успял да "осребря" знанията си по повод езиците.

Искате да кажете, че инвестицията на време и средства в езиците е оправдана?

Безспорно.

Изключително странно е, че повечето студенти тук не говорят дори и ан-глийски.

И мен ме озадачава. Още повече, че ние като универси-тет предлагаме такава квали-фикация. В гимназиите също се обучават. Странно е, че от там се излиза с такова ниво. За разлика от редица други науки, изучаването на чужди езици трябва да се започне от доста ранна възраст.

Ако човек иска да се занимава с внос/износ е абсурдно това да се случи без чужди езици.

В този глобализиран свят без чужд език колкото и по-мощници да има, ако сам не може да навлезе в материята и да контролира директно да речем транзакциите няма да достигне необходимото ниво.

Може ли да кажете нещо на нашите коле-ги което да ги ориентира професионално?

Част от лекционния ми курс е насочен към старти-ране на нов бизнес, предпри-емачество и регистрация на фирма. При това положение не е необходимо човек да тър-си обявени свободни работни места, а да приложи в макси-мална степен знанията си при започване на частен бизнес. Веднага правя уговорката, че не е необходимо това да ста-ва веднага след завършване-то, тъй като съм сигурен, че е необходим критичен минимум от практически опит около го-дина, година и половина. На втората и третата година чо-век е достатъчно запознат с практиката и притежавайки всички предимства на мла-достта е много подходящо да опита.

Нашите студенти пред-приемчиви ли са?

На 100 % съм убеден, че са предприемчиви. Необходимо да бъдат насочени от хора, които са минали по този път. Както казват англичаните Now it's your turn.

Те от къде могат да на-мерят бизнес партньори?

За намиране на бизнес партньор няма формула. Предпоставки за сериозно партньорство са работата, познанствата и доброто впе-чатление. В моята практика съм ставал свидетел как чо-век, който е добър на работ-ното си място получава пред-ложение за съвместен бизнес. Това естествено не изчерпва всички варианти. Съществу-ват и много други.

Трябва ли студентът да се развива и извън уни-

верситета?Още от времената кога-

то съм бил студент сме има-ли много спорове с коле-ги, дали трябва да има само учебна дейност или тя трябва да бъде комбинирана с прак-тическа. Бях убеден, че е не-обходимо второто. Това е още по-валидно в наши дни.

Според вас важно ли е за един инженер да при-тежава икономически уме-ния и познания?

Интердисциплинарните знания от ден на ден стават все по-необходими. Например в една голяма част от фирми-те, особено индустриалните има позиция инженер по про-дажбите. Вашите колеги хими-ци също изучават икономика. Ръководството е преценило, че е необходимо за реали-зацията.

За инженер-икономис-тите е много трудно да решат по кой път да тръг-нат този на инженера или този на икономиста.

Това не е само функция на желанията на човека. Зависи какво ще ви предложи съдба-та в професионален план. Дай боже да може да избирате едната от двете реализации. Освен емоция във вашия из-бор трябва да проявите и ква-лифицирана интуиция.

Когато някой наскоро завършващ кандидатства за работа неговото CV е празно. На какво може да наблегне той вътре, за да изпъкне измежду всички хора с дипломи?

Дори по време на след-ването има възможности за стаж.

Познавате ли хора от бизнеса, които биха жела-ли да си вземат студенти за стажанти?

Разбира се,биха го напра-вили поради техния санти-мент към университета.

Университетът влиза ли във връзка с тях, за да на-мери позиции?

Да. Както с бизнеса, така и с търговските камари. Имали сме и продължаваме да имаме съвместни дейности.

Възможно ли е в част от часовете да присъстват като гости успели хора? Студентите имат уважение към хора реализирали се добре професионално.

Нормативната уредба, ко-ято регулира тези възможнос-ти може да се подобри мно-го на национално ниво. Ви-зирам изцяло немския опит. Там съществува изискване, което гласи ,че преподавате-лят трябва да работи в малки

и средни предприятия като консултант.

Коя е най-голямата грешка в българската об-разователна система?

Няма нещо, което да е не-преодолимо.

Ще преодолеем ли пречките?

Ако не бях убеден, щях да се занимавам с нещо друго. Не бих имал удоволствие от работата.

Английския достатъчен ли е, за да си в такт с времето?

Да, достатъчен е. Хуба-во е да има и един-два дру-ги езика.

Според вас кои са дру-гите два езика след ан-глийския, които биха били от полза?

На второ място бих поста-вил немския, на трето френ-ския език.

А по-екзотичните като арабски или китайски?

В наши дни те нямат толко-ва голямо приложение. Светът е глобализиран и се ориенти-ра към няколко основни ези-ка, които са универсални.

Какво развитие вижда-те за България в близките 5 години?

Оптимист съм. Дори и в близките 3 години.

Това означава ли сту-дентите да останат в Бъл-гария и да търсят реали-зация тук?

Ако това го постигнем в удовлетворителен размер, значи сме си свършили до-бре работата.

Болно ли ви е, че пра-вителството не поставя образованието като при-оритет? На хартия е при-оритет, а на практика не виждаме да се правят ре-форми.

Това е болезнен въпрос. Обикновеният човек твърде слабо би могъл да въздей-ства на системата.

Какъв шок трябва да удари обществото за да разбере, че образование-то не е някаква система в която вкарваш пари, а от другата получаваш спе-циалисти, а че процесът е прозрачен и лесно може да се контролира?

Ние сме в състояние, кога-то един бегъл поглед може да докаже това което вие казва-те. Знанието и според Питър Дракър е фундамент на пред-приемачеството.

Благодарим ви.Благодаря ви за предоста-

вената трибуна.Стоил СтояновГаля Георгиева

„ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИТЕ ЗНАНИЯ ОТ ДЕН НА ДЕН СТАВАТ ВСЕ ПО-НЕОБХОДИМИ.“Г О С Т Н А " А К А Д ЕМИЧ ЕН Г Л А С "

Page 12: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

12 13С Т УДЕН ТСКИ П У БЛИКАЦИИ И Т ВОРЧ ЕС Т ВО

И така, скъпи приятели, след повече от един век , за наше всеобщо съжаление, хумористичният образ на Бай Ганьо започва все по-ясно да се избистря из мътилката на българската политическа действителност. Внимателно проследих генезиса на от-комврийските околоизборни страсти и реших да споделя с вас своите скромни, деполи-тизирани наблюдения. Пара-лелите с фейлетоните на Але-ко Константинов са наистина фрапиращи. Да се смеем ли, или да плачем – не знам, пре-ценете сами.

Като цяло, изборите за президент и местна власт бяха белязани с редица скан-дали и голяма доза напреже-ние сред политическите сре-ди в страната. Моделът „две в едно” затрудни по-голямата част от възрастните избирате-ли. Наличието на голям брой бюлетини се оказа объркващо за нашите баби и дядовци, а и не само. Затруднениеята при упражняването на вота се ма-териализираха в образуване-то на огромни целодневни опашки от чакащи пред сек-циите в страната. И въпреки спорното решение на ЦИК за удължаване на изборния ден на места в първия тур – много българи не успяха да упраж-нят правото си на вот. Други попаднаха в същата ситуа-ция, но поради други причи-ни – имената им, противно на всякаква логика, присъстваха в забранителните списъци на ОИК. Изборите не бяха под-минати и от характерните за България скандали с купува-нето на гласове. Мними ста-тистици наблюдаваха зорко протичането на изборния ден и грижливо вписваха имена и егн-та на различни хартиени наосители. Текат разследва-ния по много сигнали за пла-тен вот. Хаосът на първия тур обаче намери най-сериозното си проявление при отчитането и преброяването на резулта-тите. Пълна дезорганизация, изоставени чували с бюле-тини, нерви, напрежение, ня-колко припаднали членове на

комисии, та дори и услужливи депутати-помагачи. Българска работа. Обявяването на окон-чателните резултати отне до-ста дни и излезе от законови-те рамки.

Всички тези скандали станаха повод за генерира-нето на сериозно напреже-ние сред политическите сре-ди в страната. Голяма част от партийните лидери започна-ха да плашат дори с касира-не на вота. Демокрация, как-во да се прави. Разбира се, нулевата политическа толе-рантност бе основен акцент във взаимоотношенията на различните партийни пред-ставители и агресията бе во-деща в диалога по между им. И така, въпреки всичко това, мина седмица, гласувахме и на втори тур – за президент и местна власт, избрахме сво-ите нови управници, отворих-ме шампанското и се върнах-ме в суровата действител-ност. Действителност, в коя-то светът все още се намира в отровната прегръдка на фи-нансовата рецесия. Действи-телност, в която Еврозоната е крайно нестабилна. Действи-телност, в която българският бизнес все по-трудно обслуж-ва задълженията си по кре-дитите, междуфирмената за-длъжнялост и безработицата

в страната растат всеки ден, фирми фалират, цели отрас-ли са пред изчезване. Да не говорим, че българинът става все по-беден, по-малко обра-зован и доста често - гладен. Тази действителност дори вече не е плашеща. Тя е шо-кираща.

Отчитайки по-горе избро-ените факти и разсъждавай-ки над поведението на бъл-гарските политици, си зада-вам логичния въпрос – нима това е политическия елит на страната ? Това ли са на-шите избраници, това ли са представителите на народа ? Хора, мобилизирали цяла-та си енергия в кръчмарски разпри и междуличсностни конфликти, породени един-ствено от жаждата за повече и повече власт ? Докато стра-

ната и съгражданите ни про-дължават да бъдат най-бедни в Европейския съюз ? По-тър-пелив, по-бездушен и подани-чески народ от нашия не вяр-вам да има, наистина.

Имаме належаща нуж-да от много, много сериозно сито – и от дясно, и от ляво, и в средата, навсякъде. Властта трябва да бъде отнета от ръце-те на хората, които гледат на тази държава единствено като на източник за бъдещ личен просперитет и благосъстоя-ние, без значение от тяхна-та партийна принадлежност. Тази сила е концентрирана в ръцете на всички нас – на българския народ, обедине-ния български народ. Това е наш общ ангажимент, наш дълг към бъдещите ни деца и внуци. Пускането на бюлети-ната в урната е едва първа-та крачка от демонстриране на гражданска позиция. От решаващо значение са дей-ствията ни след това. Трябва да бъдем активни, паметливи, търсещи отговорност за пое-тите обещания и ангажименти. Крайно време е да превъзпи-таме аругантната политическа класа в страната и ясно да и припомним, че всъщност ние сме нейния пряк работодател. Това е единственият лек за тежката болест, която тресе нашата родина повече от две десетилетия след демократич-ните промени. Създаването на модерно, активно и мислещо гражданско общество, търсе-що своите права и отстояващо интересите си.

Теньо Григоров

НА ИЗБОРИ КАТО НА ИЗБОРИ Ðàçñúæäåíèÿ è àíàëèç âúðõó ïîñëåäíèòå

ñúáèòèÿ íà ïîëèòè÷åñêàòà ñöåíà â ñòðàíàòà

Page 13: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

12 13С Т УДЕН ТСКИ П У БЛИКАЦИИ И Т ВОРЧ ЕС Т ВО

Apple презентира нов мо-дел смартфон, но това бе IPh-one 4S вместо очаквания iPho-ne 5. Слуховете за излизането на телефон с възможност за прожектиране на холограмен

образ бяха много бързо опро-вергани.

Излизането на новия мо-дел на IPhone беше съпътства-нo и с първата изява на CEO-то Тим Кук.Всеизвестен факт е , че след смъртта на Стив Джобс неговото място, като изпълнителен директор на Ap-ple, бе заето именно от Кук. iP-hone 4S бе представен в цен-тралата на Apple в Купертино, вместо в Сан Франциско, къ-дето обикновено Стив Джобс лично обявяваше новите про-дукти на компанията.

Представител на техно-логичния гигант съобщи, че изчисленията в новия iPhone ще се извършват от двуядрен A5 процесор. Телефонът ще бъде седем пъти по-бърз от предходната версия. Екранът на iPhone 4S притежава Reti-na Display.Камерата ще може

да снима с максимална резо-люция от 8 мегапиксела. Пра-венето на снимки е ускорено с 1/3 в сравнение с iPhone 4. Светлочувствителността е със 73% по-висока и в допълнение ще има филтри за подобрява-не на фотосите. iPhone 4S ще снима около три пъти по-бър-зо от Droid Bionic.

Новият смартфон ще под-държа снимане на видео с ре-золюция HD 1080p.

С помощта на новата функция Siri потребителите ще могат да задават гласови въпроси на iPhone 4S. Смарт-фонът ще отговаря на питания от сорта на: “Какво ще бъде времето днес?”. При задава-нето на този въпрос ще се по-казва метеорологичната про-гноза. Целта е Siri да имитира донякъде изкуствен интелект. Той ще помни важни за потре-

бителя неща и ще му напомня за различни събития и срещи. Хората ще могат да диктуват различни текстови съобщения на Siri. Поддържаните езици в началния етап са английски, френски и немски. Функцията е в период на бета тестове и тепърва към нея ще се доба-вят още езици.

Тим Кук съобщи какви ще са цените на новия iPhone 4S. Моделът с 16GB памет ще се предлага за 199 долара. 32GB ще струват 299 долара, а 64-ги-габайтовият модел е със стар-това цена 399 долара. Вероят-но това са цени за устройства, обвързани с договор.

С новия iPhone 4S могат да се сдобият и българските по-требители, като цената му в интернет магазините варира около 1500 – 1700 лв.

Шериф Сали

Скъпи приятели, решихме да поместим този материал, за да дадем публичност на едно събитие от лятото, не-отразено никъде и по ника-къв начин в университета. Става въпрос за състоялата се на 9 май 2011 г. в Универ-ситет „Проф. д-р Асен Злата-ров” студентска научна кон-ференция по археология. В нея взеха участие студенти от специалност „Педагогика на обучението по бълг.език и история”, под ръководство-то на своите преподаватели доц. д-р Гита Йовчева и доц. д-р Димчо Момчилов . Сту-дентите успяха да претворят своя интерес към археологи-ята в доклади, представящи открития от различните етапи на човешкото развитие.

Първа представи своя до-клад на тема „Коя е гробница-та на Севт ІІІ?” третокурснич-ката Даяна Стефанова Коте-ва. В рамките на няколко ми-нути тя разведе аудитория-та из дебрите на далечната

и тайнствена тракология. В доклада си тя разгледа ар-хеологическите възможнос-ти за гробницата на Севт ІІІ и успешно аргументира своята позиция.

Васил Павлов Киров, сту-дент от втори курс, реши да представи обичания от всич-ки нас град Бургас в една различна светлина и озагла-ви своя доклад „Бургас- кръс-топът на древни цивилиза-ции”. В него Васил проследи в хронологичен план съхране-ните култури от територията на Бургас.

Един от малкото изследо-ватели на музейната сбирка в своя роден град, Радос-тина Димитрова, представи пред студенти и преподава-тели доклад на тема „Мал-ко известни и непубликувани археологически паметници

от музейната сбирка “Петър Станев” гр.Айтос”.

Второкурсничката Крис-тина Стефанова Кипрова изнесе своя доклад на тема „Преглед на археологичес-ките проучвания в района на Малко Търново”, в който успешно проследи история-та на археологическите про-учвания в красивия град на Странджа планина – Малко Търново.

Последният участник и представител на втори курс – Яница Георгиева Славова се насочи към епохата на Средновековието.Нейното изследване, носещо загла-вието „Сливенският Хисар-лък през средновековната епоха”, ни разкри живота и развитието на град Сливен, далеч назад във времето и значимото място, което сли-

венският Хисарлък заема в епохата на българското сред-новековие.

С тези свои доклади сту-дентите от специалност „Пе-дагогика на обучението по бълг.език и история” поста-виха началото на историчес-ката тематика в студентски-те научни сесии и продължа-ват да градят името на тази нова за университета специ-алност.

Въпреки времената, в кои-то живеем, археологията все още буди интереса на млади-те хора и особено на нашите състуденти. Археологически-те разкопки, превърнали се вече в традиция, са много полезни за студентите. Това е една от малкото им прак-тически възможности да по-работят в екип при реални условия и да развият свои-те качества за екипна рабо-та. Очакваме скоро инфор-мация за бъдещи проекти в това направление.

Радост Димитрова

APPLE IPHONE4SÍàé-äîáðèÿò Iphone äî ìîìåíòà

СТУДЕНТСКА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО АРХЕОЛОГИЯ В УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ.Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ”

Ñòóäåíòèòå íè îòíîâî ïîêàçàõà ñâîÿ ïîòåíöèàë â åäíà ìàëêî ïîçíàòà íà

óíèâåðñèòåòà íè íàóêà- Àðõåîëîãèÿòà

Page 14: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

14 15С Т УДЕН ТСКИ П У БЛИКАЦИИ И Т ВОРЧ ЕС Т ВО

Вълната от простести, заляла света, не подмина и най-развитата демокрация. Протестите, започнали на 17 септември 2011, във финан-совия дистрикт на Ню Йорк, се пренесоха в над 100 други града из цяла Америка. Дви-жението, известно като “Оку-пирай Уолстрийт”, цели да се противопостави на неспра-ведливостта в американската политика. В своя официален сайт активистите определят себе си като „99-те процента от населението, които повече няма да толерират алчността и корупцията на останалия 1 процент“. „Окупаторите“ са се принудили да излязат на улиците, поради убеждение-то, че демокрацията в САЩ вече не работи. Изморени от доминацията на банките и международните корпора-ции, активистите изискват от правителството справедливи решения. Движението среща много критики, най-вече пора-ди липсата на ясно очертани цели и план за постигането им. Факт е,че хората от „Оку-пирай Уолстрийт“ проповяд-ват много различни каузи, ня-кои от тях несъвместими, но е факт и че обикновеният човек иска да се отърси от корпора-тивната хватка и да вземе де-мокрацията в свои ръце.

През последните десети-летия бизнес интересите са си проправили път до най-ви-соките етажи на властта. Ни-кой не е имунизиран срещу влиянието на големите пари.

Един бегъл поглед над предиз-борните кампании може да ни убеди в зависимостта на аме-риканските политици от све-жи американски долари. В резултат най-големият потър-певш е американската демо-крация. Повечето политици, в частност републиканците, приемат големите корпора-ции за представители на об-ществения интерес. Решения, които засягат живота и бъде-щето на обикновения човек, са извън контрола му. Точно срещу тази несправедливост се борят хората от „Окупирай Уолстрийт“.

Някои коментатори срав-няват „Окупаторите“ с Чае-ната партия, движение, ко-ето успя да се наложи през 2009г. , повлия драстично на републиканската партия и наклони американската по-литика надясно. Докато вто-рите се борят срещу мощната политическа машина и искат да възстановят личната сво-бода на гражданина, то „Оку-пирай Уолстрийт“ цели да сва-ли големия бизнес от престо-ла му и да изгради социал-на справедливост. Някои се надяват „Окупаторите“ да се наложат като паралел на Ча-ената партия от лявата стра-на на политическия спектър, който да насочи вниманието на демократическата партия към нуждите на обикновения човек. Проблемът е, че пред-стоят президентски избори, а заедно с тях: нуждата от фи-нансови инжекции за басно-

словно скъпите кампании. Не е подходящ момент за соли-дарност с обикновения изби-рател, когато политически по-стове и кариери са заложени на карта.

Суровата истина е, че ро-лята на американския граж-данин в политическия живот е сведена до минимум. Без значение каква идеология изповядват, големите пар-тии са зависими от големите корпоративи пари. Бизнесът е окупирал властта и обик-новеният човек няма глас при вземането на решения-та, които определят живота му. Какво ли биха казали ба-щите на американската кон-ституция? Сигурно в момента Томас Джеферсън „гледа” от някъде и се чуди как непокла-тимата демократична система е попаднала в пастта на кор-поративните акули.

The Economist пише, че проблемите (специално в Америка) не се решават на улиците, а по време на избо-

рите и насърчава недовол-ните внимателно да обмис-лят вота си. Аз не съм съ-гласна: за съжаление, както в повечето развити страни в западния свят, така и в Аме-рика, хората нямат кой знае какви алтернативи по време на изборите. Политическите кандидати са слуги на мно-го господари: на обстоятел-ствата, на корпоративните си спонсори, на личната си амбиция и едва тогава на гла-соподавателя. Когато обик-новеният човек чувства, че няма избор, политическата нестабилност не е много да-леч. „Окупирай Уолстрийт“ може и да не успее да про-мени хода на американската политика, но едно е сигурно: много хора се чувстват мар-гинализирани при сегашните обстоятелста и са принудени да излязат по улиците, вяр-вайки, че това е единственият начин да защитят надеждата за спреведливо бъдеще.

Десислава Иванова

Интернет пазарът в Цен-трална и Източна Европа (ЦИЕ) включва 150 млн. потребители. Това каза Марта Клепка, меж-дународен директор “Марке-тинг и продажби” в Gemius, по време на конференцията за ин-тернет и нови технологии Webit, която се провежда с медийното партньорство на Investor.bg.

Общо една трета от този обем се дължи на Русия, след-вана от Полша, където има око-ло 20 млн. души.

Всяка година към пазара се добавят нови 16 млн. души, което по думите й е доста ба-вен темп на нарастване. С тази скорост пазарът в региона ще догони този в Западна Европа след едно десетилетие.

Въпреки това има някои конкретни пазари, при които ръстът е значително по-голям. Украйна например отчита по-вишение на интернет потреби-телите от над 40% на годишна

база.По отношение на проник-

ването (делът на онлайн потре-бителите от населението, бел. авт.) нарастването е с различ-на степен в различните страни, в зависимост от редица факто-ри. По-малките пазари, където създаването на инфраструкту-рата отнема по-малко време и ресурси, отчитат по-бързи тем-пове. Пример за такива пазари са балтийските държави, Сло-вения и др.

Показателно е също про-никването на високоскоростен интернет в региона, което до го-ляма степен изостава от това в Западна Европа. По този пока-зател едва няколко пазара в ЦИЕ се сравняват със средно-то ниво за ЕС.

По данни на IAB Europe об-щият обем на интернет реклам-ния пазар в Европа през 2010 г. е бил на стойност 17,7 млрд. евро, нараствайки с 15,3% в

сравнение с предходната годи-на. С това той изпреварва ръста на общия рекламен пазар, кой-то е бил 5%.

Обемът в ЦИЕ е представля-вал 9,8% от този пазар. Русия от-ново е лидер в това отношение с обем от близо 700 млн. евро. Делът на интернет рекламния пазар там е 14% от общия па-зар на реклама. Русия е след-вана от Турция.

Чехия е лидер по отношение на интернет рекламен обем на глава от населението с 60 евро на човек. За сравнение, сумата в Сърбия, която се нарежда на последно място по този показа-тел, е 2 евро. България е в сре-дата на класацията, изпревар-вайки пазари като Румъния.

Сред секторите, които пред-ставляват най-голям рекламода-тел, са финанси, телекомуника-ции, автомобилна индустрия и др. По данни, базирани на па-зара в Чехия, финансите имат

25% от общия пазар, следвани от телекомуникационната ин-дустрия.

Както в останалата част от света мобилният интернет все още си проправя път в общия пазар. Регионът обаче значител-но изостава по този показател. В Чехия мобилният интернет представлява 2,1% от общия ин-тернет трафик, в Унгария – 1,5% и 1,96% в Украйна. За България делът е 0,7%. За сравнение, в Дания той е 7,21%

Турция е най-големият пазар по отношение на потребление-то на социални мрежи. Страна-та е най-големият пазар по по-требители на Facebook в Евро-па, изпреварвайки дори Вели-кобритания.

Ръстът в Румъния обаче е най-голям, като световните социални мрежи навлизат все повече на пазарите в региона за сметка на някои местни иг-рачи.

ПРОТЕСТИТЕ НА WALL STREET И ИСТИНАТА ЗА АМЕРИКАНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯÎáèêíîâåíèÿò Àìåðèêàíåö â îïèò äà ðàç÷óïè îêîâèòå íà Ãîëåìèÿ Áèçíåñ

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИНТЕРНЕТ ПАЗАРА В ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Page 15: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

14 15С Т УДЕН ТСКИ П У БЛИКАЦИИ И Т ВОРЧ ЕС Т ВО

Кубрат Пулев е новият Ин-терконтинентален шампион. Българинът надви своя амери-кански противник в зрелищна, дванадесетрундова кървава схватка. Въпреки силния про-тивник, Кобрата показа непо-клатим дух и хъс към победа-та. Мачът бе игран в изпълне-ната до краен предел спортна зала в немския град Лудвин-сбург. Пулев оправда очаква-нията на специалистите и въ-преки тежката аркада, която получи по средата на шестия рунд, доминираше през цяла-та среща и заслужено победи.

Съдийските отсъждания бяха 3:0 в полза на българина, съ-ответно 119:109, 118:109 и 117:110 точки.

След този си успех Коб-рата официално попадна сред 10-те най-добри боксьо-ра в тежка категория, според компютъризираната ранглис-та на “boxrec”. Кубрат Пулев има впечатляваща статисти-ка на професионалния ринг. Българинът е победител във всичките си 14 мача до този момент. Шест от тях той пече-ли с нокаут.

Теньо Григоров

Два от най-опитните съста-вa отново достигнаха финал-ната фаза на турнира на малки вратички в Университета. По-луфиналистите нямаха особе-ни проблеми и излязоха като лидери от групите си.

Отбора на Желязко Кючу-ков и компания взе първите си два мача служебно, а тре-тия в лежерно темпо надде-ляха в голов спектакъл сре-щу отбора на „Менчетата”. По същия начин преминаха и през групите другите три тима – „Старс“ , „Първак“ и „Лудо-горец“.

Отбора на Радослав Ру-сев взе три категорични по-беди над „Белите делфини”, „Воеводите” и „Тракия Юнай-тед”. „Първаците” също ня-маха проблеми със „Старата госпожа”, „Шаолин” и „Чере-пах”.

Новакът „Лудогорец” има-ше известни затруднения в началото, поради липсата на голям брои от състезате-лите си. Въпреки това с 2 по-беди спечелиха в групата си и доказаха, че не са за под-ценяване.

Четвъртфиналните срещи също преминаха „по план”. Селесао надигра „Сумис-тите”, „Първак” се наложи над „Белите делфини”, „Лу-догорец” над „Менчетата”, „Старс” над „Шаолин”.

Дойде денят на полуфи-

налите, очаквани от всички почитатели на „най-великата игра” в университета. Отбо-ра на „Селесао” се изправи срещу отбора на „Лудогорец” в първия мач. Още в първата минута Антон Нашев открад-на една топка, напредна, пус-на тънък пас към Димитър Ди-митров, който на празна вра-та не сбърка. След гола игра-та се поизравни и при много красива комбинация „Лудо-горец” вкара за 1:1. Послед-ва мобилизиране в редици-те на отбора на „Селесао” и най-дейния на терена в този мач Антон Нашев отново даде преднина на отбора си. При една от атаките си „Селесао” отбеляза и трети гол отново чрез Димитър Димитров и по-успокои срещата. Така завър-ши и първата част.

През втората част кар-тинката на терена не се про-мени и двата отбора отново се впуснаха в здрава битка. Точно по средата на полувре-мето Димитров оформи своя хеттрик и тотално уби интри-гата в срещата. Така след за-служена победа „Селесао” се класира за финала за N-ти. Там пък ще срещне отбора на „Старс”, който имаше не леката задача да победи от-бора на „Първак”.

Срещата започна с лек превес на Русев и компания. Те обаче не успяха да матери-

ализират надмощието си. Тък-мо когато полувремето отива-ше към своя край, грешка в защитата на „Първак” остави Русев очи в очи с вратаря и той не сгреши, 1:0. След гола „Първаците” се мобилизира-ха и започнаха да разиграват за по-дълги периоди кожено-то кълбо.Полувремето завър-ши при този резултат.

Втората част отново за-почна с натиск на „Първак”, но това остави доста свобод-ни пространства в защитата им и при поредната контр-аатака за „Старс”, Марио Димов отбеля-за втори гол за своя тим. След гола натиска стана още по-голям и логично-то се случи, Ди-митър Тодоров върна интрига-та в срещата с хубав удар из-вън наказател-ното поле.След гола, отбора на „Първак” зало-жи основно на центрирания и в две ситуации имаха сериоз-ни протести за дузпа. Съдията обаче прецени, че не е нужно да дава най-тежко-

то наказание в този момент. Секунди преди последния съ-дийски сигнал Радослав Ру-сев вкара трети гол и общо тринайсети за своя тим, с ко-ето става основен претендент за голмайстор на турнира. В радостта си той свали екипа си и отдолу излезе надпис “Game Over”.

Така два от най-опитни-те отбори на турнира ще си оспорват първото място на турнира по футбол в Универ-ситет „ Проф. д-р Асен Зла-таров”.

Иван Илчев

СЕЛЕСАО И СТАРС ОТНОВО НА ФИНАЛÑëåä óñïîðâàíè ïîëóôèíàëè „ñòàðèòå ïîçíàéíèöè” îòíîâî ñå ñðåùàò

КУБРАТ ПУЛЕВ С ИСТОРИЧЕСКО ПОСТИЖЕНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН БОКСÊîáðàòà íàäâè â 12 ðóíäà Òðàâèñ Óîêúð è çàâîþâà

Èíòåðêîíòèíåíòàëíàòà òèòëà ïðè íàé-òåæêèòå

Page 16: Студентски вестник "Академичен глас" Брой 5

16НАШИТЕ К А У ЗИ

Главен редактор – Тансел ГюнейИзп. Директор – Теньо ГригоровЖурналисти – Атанас Турлаков, Десислава Геиргиева, Десислава Иванова, Юлкяр Ахме-

дова, Яна Вангелова, Нефисе Иса, Стоил Стоянов, Радост Димитрова, Шериф Сали, Стиляна Атанасова, Златоцвет Цонев, Виолета Шопова

Коректори – Радост Димитрова, Теньо Григоров, Васка Шушнева

Виждайки тази снимка, във всеки от нас се пораж-дат различни чувства и мис-ли. Едни виждат възмож-ност да допълнят гардероба си, втори – новата блузка, с която ще изглеждат още по-добре, а трети виждат просто топла дреха.

Колкото и абсурдно да звучи в 21-ви век за някои хора дори и най-обикно-вените дрехи са лукс.Тези хора са крайно нуждаещи-те се, на които много често обществото обръща гръб.

Нашият човешки дълг е да ги подкрепим в най-трудни-те им моменти.Разбира се не можем да помогнем на всички, но повече от ясно е, че трябва да започнем

отнякъде.Ние, студентите от вест-

ник „Академичен глас“, сту-дентите от педагогическите специалности, децата от ОУ „Антон Страшимиров“

с подкрепата на катедра „Педагогика и психология“ предлагаме това да са хо-рата от дома за възрастни в неравностойно положение от с. Русокастро.

Предлагаме всеки един да избере подходя-щи дрехи за възрастни. Събирателните пунктове ще бъдат портиерните в следните факултети: Фа-култет по обществени науки, Факултет по тех-нически науки, Факултет по природни науки.

Единственото изиск-ване е да ги поставите в торба с бележка, на която да посочите име-то и статута ви в уни-верситета.

Нека всички желае-щи да вземат участие в акцията!

Направете вашето да-рение преди 05.12.2011г., а ние ще се погрижим то да стигне до нуждае-щите се в дома в с. Ру-сокастро.

Радост ДимитроваТансел Гюней

Предложенията на всички студенти към ръководството са събрани. Ще бъде изготве-но официално писмо, което ще адресираме до ректорите на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Така ще ги запознаем с истин-

ските проблеми на студентите. Отговорите ще можете да видите на информационни таб-ла на входовете на всички учебни звена и в интернет страницата ни (www.aglas.info).От редакцията на в. „Академичен глас“

Êàêâî ñå ñëó÷è ñ êàóçàòà îò ìèíàëèÿ áðîé:

„ТОПЛА ВРЪЗКА“?

16

„ХАЙДЕ КОЛЕГИ, ДА ПОМОГНЕМ С МАЛКО ДРЕХИ!“