Литературен глас 166/2013

БРОЙ 166, Година XХмай 2013Цена 0,70 лв.

ВЕСТНИК ЗА ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА

Основан от Д.Б.Митов и списван от негоот 1928 г. до 1944 г. в София

Шандор Мараи (1900-1989) започва творческия си път като поет, но е познат преди всичко с прозата и мемоарите си. Чистотата и елегантността на стила му, ярката му етична позиция, създават особена атмосфера на благородство в прозаичните му произведения. Като гражданин на света той става истински защитник на буржоазните ценности. В знак на протест напуска Унгария, заклева се, че ще се върне само в една свободна Унгария. Автор е на повече от тридесет книги. По-късните му произведения са издадени в Унгария след рухването на комунизма. По-известни творби: „Изповедите на един буржоа” (ИК Стигмати), „Свещите изгарят до край” (ИК Стигмати), „Наследството на Естер”, „Четирите сезона”, „Книга за билките”, Дневници.

БРОЙ, ПОСВЕТЕН НА УНГАРСКИЯ ПОЕТ И ПИСАТЕЛ ШАНДОР МАРАИ

ЯНУАРИ - РАВНОСМЕТКА Затварямочиибързосиправяравносметканаотминалатагодина. Реколтата беше средна хубост. Имампредвид моята собствена. Романът ми подгизна, носредногодишният добив от статиите не беше лош.Пиесата ми отново бе поразена от градушка. Почтибях отказал цигарите, но после забелязах, че не систрувадагиотказвам,защотодогодина–евентуално– ще има световна война и цялата предпазливост ижертва ще са напразни. Физическото ми състояниенесеепроменилосъществено;сутринзабелязвам,чесъмжив.Товамерадва, засега. За смърттанеузнахнищоново.Самотова,чеяима:товагознаявсепо-категорично. За любовта научих, че е придобиланякакъв нов оттенък за мен, нещо непознато мидосега,по-интересноотавантюрата,по-вълнуващоототвличанетоотсарая.Тованещоенежността.Колкоинтересно! Вече не искам да давам и да получавамжежкалюбов,задоволявамсеснежността. Презизминалатагодинапрочетохеднакнигазадълбоководнитеорганизми;откнигатанаучихнещоновозасвета.Прочетохиняколкодузиниромани,ноотроманитененаучихнищоновозасвета.Човеклекозатъпявавтозизанаят.Понякогавиждасамоизреченияи епитети, вместочувстваиистини.Би трябвалодасе науча да заеквам. Понякога заекването е повечеотгладкатареч.Писателят,койтовечеможедапишесамоправилниизречения,елеконеморален. Жените носеха високи капели. В Испаниябушуваше гражданската война. Един мой приятел– нямаше друг като него на света, – умря. Презотминалата година не спечелих богатство и ненатрупахдългове;самодетоспечелихмалкопо-малкооттова,коетобимистигнало,задаимаживотътмии

малкоцвятипривлекателност. Не беше историческа година. Беше съвсемобикновена година, без някакви особени радостии драми.Сбогувам се с нея без прискърбие и имамусещането,четепърващеяоплаквам.

ФЕВРУАРИ - ЛОШ ЗНАК През изминалите две десетилетия нитоединунгарскиписателне еизвършилсамоубийствозаради жена. Лош знак: лош за жените, лош и залитературата. ПРАЗНИК У нас, в детството ми, празниците сепразнуваха не просто, както си му е редът, а даженякаксипрекомерно,всичко„свръх”иподсладено,пъстроибогато.Можебизатовасегасебояотвсичкипразници,закоитосеподготвямнекактосимуередъти накрая винаги изпитвам усещането, че малко съмдалилималко съмполучил: разтупкващото сърцетоочакване,тлеещовдънотонавсякопреживяване,да,насамияживот,идоднеснеенапълноугаснало,ис отминаването на празника сломено осъзнавам, ченещонесееполучилотака,кактобитрябвало.Имисе иска да върна и да заменя подаръка, целия тозиживот.

МАРТ - ВСТЪПЛЕНИЕ Многосъмщастлив,чеощеведнъждоживяхтвоето пристигане, Март! Добрахме се до теб презгрипа, чумата на зимата, през подземното царствонамрака.Сякашсъмизлязълотшахта,отруднишкивъздух,скалнинозеизадавенидробове,спирамсенаоткритото,поемамсидъхипочвамдапея.

/ на стр. 5 /

ШАНДОР МАРАИ: ЧЕТИРИ СЕЗОНА

Арнолд Грош (1929). Неделя. 1972. Цветен офорт, акватинта, 25,5 / 30,5

Мар

гит

Аго

та

(193

8). П

овик

към

муз

ата

за п

омощ

. 19

74 (?

). Ц

вет

на гр

авю

ра н

а дъ

рво,

29,

7 / 2

1,3

Паметник на Шандор МАРАИ в родния град на писателя Кошице

2 ЛИТЕРАТУРЕНГЛАС май 2013

Вали.Инеспира.Немогадатичампозадачиизапървипътотмноговремесъмзаседналапредтелевизора.Искамдавидякогосаубиливпоследновремеидаразберанакъдевървиафератасбъдещитенародни избраници. Прескачам от единсутрешен блок на друг. Политици,политици,навсякъдеполитици! Гледам, гледам и недоумявам.Наистина съм пропуснала многонеща!Тозинебешеливдругапартиядосега? Онзи пък, май за трети пътси сменя боята? А една партия си есменилаимето...Коисалевите,коисадесните–пълнаобърквация.Ивсичкотовамиестрашнопознато.Откъдели?Пристъпвам до библиотеката (някоивсе още имат библиотеки!), вземам„МечоПух”ичета:

„Във вторник завей, завали ли – аз се блъскам кат птичка в кафез и се чудя и мая: дали е... дали тез са Онез и онез - Тез?”Правовдесетката!Иниепредиизборивсетовасечудим...

Продължавампокнигата.Най-многообичам епизода, в който Прасчо носиединголямнадутбалонзарожденияденнаИйори.Прасчопада,балонътсеспукваиотнегооставасамоеднавлажнадрипа.ВтовавремеМечоПухносикатоподаръкгърненцесмед,нопопътягоизяжда.Итака, горкото магаренце получава еднопразногърненце,вкоетоможедасислагаразниполезнинеща,напримерспуканиябалон.Такащесепочувстваиелекторатътследизборите–спразногърненцеотмед,изяденотполитиците,вкоетоможедасеприбератпарченцатаотспуканиябалонспредизборнитеобещания.НалисиспомнятекакМечоПухслизапостълбите?КристофърРобинговлечезакраката,аглаватамусеудрявстъпалата–бум…бум...бум...Мечетосимисли,че

можебиимаидругначинзаслизанепостълбиищесесетизанего,акопонезаминуткапрестанедасиблъскаглаватавстълбата.Можебииниещеседосетимзадругначиннауправление,акопрестанатданичукатпоглавите.Аможебиине?! Споменах за стълба и се сетих забестселъра на Бел Кауфман „Нагоре постълбата, която води надолу”. Така иниевече23годинисекатеримнагорепостълбата – бавнои упорито, стъпалопостъпало.Дажеимамеиизвестниуспехи–икономическиисоциални-ивсенякогащестигнемдовърха,ноуви– стълбатаводинадолу!Нотовавечеедругаприказка...

Маргарита САПУНДжИЕВА

ПРeДИЗбОРНО С „ МЕЧО ПУх ”

Шандор МАРАИ

(в. „Мадярорсаг”, 6 октомври 1918 г.)

Призори на българския пазар / хаджиПетърПетков,тарторът/Българскакръчма,параклис и национален съюз на улица„Лоняи”/д-рСимов,българскиятпопговориза България / изявление на д-р Стоянович,генераленконсулипълномощенминистър.

(От нашия кореспондент) Тази сутрин,призори, тръгнахдапотърсябългаритетук,в Пеща. Застанали смена площад „Фьовам”,в студената и мъгливаутрин, на единственотомясто, където съссигурност можеш даги намериш. Мъглатае налегнала Дунава вдебелслой,несевижданищо. В халите крещятпродавачки, загърнати вдебеликърпи.Българителека-полека пристигат,един след друг. Смагарешки каруци,натоварени догоресъс зеле и пиперки,сезонна стока. Впетдесетдървенибудки,разположенивсепокрайДунава, българите продават зеленчуци.Разтоварватстемпо,нобездабързат.Всичкисамъже,жениидецапочтинесезабелязват.Яки, силни и пълни хора. Облечени са вшаячнидрехи,анадобродушнозакръгленитеим кореми в повечето случаи виси златнаверижка.Наръцете,върхукъситеимселскипръсти - очебийни дебели златни халки.Българите-градинари в Пеща са повечетовъзрастни хора,между 40 и 50 години.По-младите, казват, са все войници, всичкитеса изпратени в тяхната собствена война,която трае вече близо 7 години. Българитеса спокойни и сериозни хора, лицата им,катовсякобалкансколице, сакатоизваяни,малкомрачни,номъжествени,иматдребни,подути очи и големи „сомови” мустаци.От всички се излъчва благоденствието надребниябуржоа.Тук,вечедесетилетиянаредпроизвеждатипродаватсуспехтиквиизеле.Казват,чевсичкисазабогатели,многооттяхпритежаваткъщивкрайнитеквартали.

Една продавачка ме заговаря, коготочно търся, да не е „байПетър, тартора”?- естествено търся бай Петър. ТозиавторитетенПетър, несторът на българскияпазар, когото познават целите хали. Казват,че може да се открие на три места: вкафенето „Поща”, кафенето „Хали” или удомаму.Споменаванетонатолковакафенета

веднагапробудиподозрениетоми,тъйчекъмкафенето„Хали”,къдетобайПетърпрекарваостаналитедниотживотаси,тръгнахобзетот някакво кротко съмнение. Впоследствиестана ясно, че Петър е доста богат човек,от когото например неотдавна откраднали15.000 корони, а той, когато полициятасъставяла акта, само снизходителномахналс ръка: „Оставете това, няманищо!” Значи,търсех богатия Петър. В кафенето „Хали”продавачкизакусвахакиселбялдробсчай.Вседемчасасутринтамладбългаринядешес

голямоусърдиенедозряладиня.НенамерихбайПетър.Можебиев„Пощата”-миказаха.Товаеконкурентнотокафенеотсреща.Влязохитук,въздухаснождагорежеш,бешепълностумбестибългарисголемимустаци,коитопушехазелевилистасдългитесилули.Понемирисът ми напомняше точно на това. БайПетъробачеиоттуксибешеотишъл.Нонаплощад„Халите”номер5,удомаму,сигурномогадагонамеря,стариятседвиживмалъкрайон, площад „Халите” за него е най-просторнотомястонасвета,туксеразхожданадлъж и нашир, пази българите, не мърдаоттам.Намерихгонавходнатаврата.Толковаедър и висок човек, че трябва да се гледаотдолу нагоре. Огромната му, импозантначетириъгълна черна брада, едвам побеляла,покривагърдитему.Приличанаархимандрит.Старият носи красив, градска мода кожух,чорбаджийски. За външната политикасе изказва внимателно, сякаш не иска давлияе на властниците с едно невнимателноизказване.Хитрува,говоридълго,нобездакаже нещо. Разказва, че името му е хаджиПетър,родомотПолжим,вПещаживееот35години.Тукбългаритеживеяттихо,търгуват,световните деламного не ги засягат.Искахдаузнаякаквоемнениетоим,такаоткъснатиотроднатастрана,затова,чесегазаняколкодена сапопаднали вцентърана световното

внимание. Хаджи Петър Петков обачепродължи да ми говори за недостига натютюнизаголяматаскъпотия.

След това ме изпрати до ресторанта иофициалното помещение на Българскиясъюз.Сградатасенамиранаулица„Лоняи”номер11, косо срещуЦентралната заложнакъща.Сив,старпещенскижилищендом,наъгълакръчма,наднеяфирмасголемибукви:Унгарско-българскиресторант.ПредвходанаресторантахаджиПетърПетковсесбогувас

мене.Каза,чепредпочитадасиотидевкъщи,отколкотодавлезе.

В ресторанта ме приехадоста недоверчиво. Българине видях. Край една масаседяха само двама немскивойници,коитопиехабираигледахатъжно.Националниятхарактер на ресторанта сесъстоеше от два българскихумористични вестника,написани на кирилица. Вдъното стълби водят доврата със зелена завесапреднея, а зад вратата се намираофициалното помещениена Българския съюз.Продълговатаитъмназала,сбюстицветенмасленпортрет

на крал Карой. На стената подред следватпортретитенаГешов,РадославовиМалинов,брадати и мрачни българи. Председателна съюза е ЛазарИванов, за когото всичкибългариизтъкнахасамо,чеесобственикнакъщанабулевард„Ференц”.

На горния етаж, в две тесни стаичкисе помещава българският параклис ибългарскотоучилище.Натабели,боядисанив бяло, зелено и червено е отбелязановремето на богослуженията. Няколко редастолове, иконостас, това е всичко.Съветватмедаотидаприпопа,койтоживеенаблизо,наулица„Лоняи”№25.Отидох.Българскиятпоп—съвсеммладомомче—живеевстая,наета срещу месечен наем, с прозорец къмулицата.Задасестигнедотам,първотрябвада се мине през трапезария, където сегасвиринапиановъзрастнажена.Духовникъте рядко красив човек, с голямо, откриточело, с възторжени очи, а с гъстата си,чернабрадаприличанапророк.Д-рСимовказва,чевПещаживеятоколо3000българи,предимно градинари и търговци. За децатаподдържат отделно училище, където иматвъзможност да изучават български език иизточноправославна религия. Църквата едоста бедна. Д-р Симов казва, че е дошълот София през януари. Подчертава, че

разбиракаксастигналибългарскитеделадосегашнотосиположение.

“Воюваме вече осма година, взеха нивсичко, мъжете измряха, хранителните нипродукти се изземват от Германия, дрехи,промишлени стоки нямаме, уморени сме,изтощени.ВъпроситевъввръзкасДобруджаиМарицасапарещирани,коитонезарастват.Нямавечекакводагубим.” Красивият, тъжен поп казва всичко товас мрачен тон. Българите, които живеят вПеща—казватой—саработливиисолиднопечелещихора.Туксавпо-доброположение,отколкотовродинатаси.Катомеизпращапостълбите, непрекъснато ми говори за това,колкосанещастнииуморени.

Българското генерално консулство сенамира на булевард „Андраши” номер 6.Нагорнияетажнямаупътващзнак.Влизампрез една отворена врата и се озовавамв голяма, модерно обзаведена стая. Крайамериканскамаса сединисък господин, д-рИван Стоянович пълномощен министър ибългарски консул. Оглеждам стаята: еднастояща лампа със син абажур, портрет напрестолонаследника Борис. Генералниятконсул говоринемски затруднено, с акцент,френскималкопо-добре.Питамго,каквощекажезаотложенотонародносъбрание?

- Аз съм в пълно неведение относнослучилите се през последните дни неща— казва генералният консул. — Вече днинареднямамофициалноизвестиеотСофия.Черпясведенияотвестниците.Могадакажасамо, че българските събитияможеха да сепредвидят, всички официални лица знаехатова, и в България, и тук. Тази стъпка сиимаше своите дълбоки и тежки вътрешнипричини, и осъществяването й не зависешенапълноотнас.Освенвъншнополитическиифронтовипричини,тезисъбитиянастъпиха,според мене, поради голямата вътрешнаумора, неминуема след седемте години,коитоБългарияпреживя.Убеденсъм,четезисъбития ще повлияят благоприятно върхувоенното положение. Знам, че заседаниетонаНароднотосъбраниееотложенодопетък.Ние очакваме и желаем всичко най-добро,всеобщмир.

Набулеварда,предкъщатанагенералнияконсул, срещу прозореца видях обява:„Българите на крал Карой” организиратвоенна изложба в парка „Варошлигет”,в Селскостопанския музей. На плакатаунгарски и български войник са стиснализдраворъце.Отдолудатата:1918година,28септември.

Превод от унгарски: Светла КьОСЕВА

бЪЛгАРИ В ПЕщА



Писмата на Жерар де Нервал. Тезилюбовни писма са написани с безупречнатворческапрецизност;говорисъвършенствотонаединжанр,нечувството,доринеиличнотоотношение.Предистогодинижанроветеощебяха живи. В днешно време дори и хоратасамосъществуват. Ако съмжив и все още пиша, не вярвам,чещесезанимавамнякогас„повествователнапроза”.Сеганеискамдапиша,самостиховеисценичендиалог.Тованесъмго„решил”...Такованещопростосеслучва.

3 ноември.„Спутник-2”отдванайсетчасакръжиоколоЗемята,с18хилядимиливчас,на хиляда мили височина. Не е изключеноруснаците още тази седмица да изстрелятракетакъмЛуната. Кучето, което облайва Земята от„Спутник-2”, е първото куче, чийто „лайщесечуевнебеснотоцарство”.ИдолунаЗемята.Настъпимигът,вкойтотозикучешкилайщесъбудичовешкатасъвестиливсичкиивсичкощепоематкъмразрухата. Студия за шумерите.Разгадахашумерскияклинопис, създаден 3000 години предиХриста; писали са много, дори и един видлитература. Предположението, че унгарцитеса наследници на шумерите, не е напълнонесъстоятелно. Куманите пишеха с тозиклинопис дори и в моето детство. Носиитес поли на глинените шумерски фигурки иднес са живи във варианти на алфьолдскипрестилки и гащи. След време шумеритеизчезватвМалаАзияигиняма2000годинидо появата на маджарите. Какво са правилидотогава,къдесабили?Съществуватподобнисемейнитайни. Шопенхауер.СуводаиподборанаТомасМан.Die Welt als Wille...[1]Радиотелескопът,който показва противоборстващитеси галактики, е израз на този вече-не-геоцентричен, не и соларно-центриченсветоглед.СветътнееПространствоиВреме,а е „Wille”, следователно е каузалност, воля,по-точно:Порив.Товаекрайниятпесимизъм.

4 ноември. Има нещо погнусяващозловещо и нечовешко във всичко, което сеслучвасега.КръжащотооколоземятакучеитуптенетонасърцетомусечуватпорадиотонаЗемята...Нямадаеизненада,аконаНебетосепоявисветлиненнадпис,гласящ:Dogs not allowed[2]. Човекътепрекрачил„естествената”граница,начертанамуотСъздателя.МожебивсепакСвети Франциск е бил прав, прогласявайки,че „Знанието е Дяволско творение”. И на„Битието”,коетонеепразнословнописание,а е сбор от непосредствени известия, и ниучи,чечовекътеможелдавкусвасладосттана всички плодове в Райската градина, ному е било забранено да опитва от Дървото

на Знанието. Ето че сега Човекът яде отзабраненияплод.Инавсичкинисегади.

Точнопреди годинамаршалЖуков заклаунгарската революция. Сега маршалът еизритан, собствените му войници плюят понего...Коевсеощееотзначение?Самомигът,всичкоостаналоебезсмисленоибезчовечно. Америка се провали... Не защото закъснясъссвоя„Спутник”.Азащотопорадиотоследновинитеза„Спутник”всеобявяватнякаквицигари или бира, или ефективно средствосрещуизпотяваненакраката...Апокалипсисъткато повод за реклама, етотоваепровалът. 5 ноември. Америка сепровали – може би не катовласт, но без съмнение катоморал.Провалисеточнопредигодина, когато Жуков заклаУнгария (а междувременносепровалии самиятЖуков),а тук Президентът отидесутринта на църква, после– на голф. Но преди това впродължение на десетилетиениобещаваха,чеthese people can count on us[3]. Провалисе,защотовобщество,къдетопринципът на полезносттае над всичко, атрофирачувството за моралнаотговорност.Тъйкактокъщитесеградятбезорнаментика,защотопринципътна полезността отхвърля нейните усилия,така и хората ще могат да съществуват безорнаментика, отвън и отвътре, защото важисамопринципътимнаполезност;задругитеизасамитетях. 6 ноември. Точно преди година летях доЕвропа. Днес кучето лети около Земята. Иникойнищонеенаучил.Предъвкватсъщото,съссъщитедуми.„Случвасе”същото.Следователно:Платонвсепакеправ:светътне е Материя, а Ерос и Идея. Шопенхауерсъщо: светът еWille und Vorstellung[4]. Посредатаесветът.КакможедасеопознаятДуховете,Ангелите,Демоните, Висшите създания, които живеятнезабележими сред нас, паразитите, на еднаотпланетитеведнаотслънчевитесистеминатазигалактика?Игиегрижазанас,низшитесъздания, колкото нас за черните комедониилибактериите,населяващикожатани?Блейксеевиждалстяхигиеприветствал.Боже,помогни!

9 ноември.Джилас:The New Class[5].Вечноносталгичното изречение във встъплението:It consider it superfluous to criticize Com-munism as an idea… It would be wrong to criticize these basic ideas, as well as vain and

foolish[6]. В продължение на девет годиниосъществява на практика своите „basic”[7] идеи. Сега лежи в затвора на Тито, защотоtemporary communism[8] немухаресал.Всесъщатавечналъжа,винагиинавсякъде. После:комунизмътсъздаваиндустриализмаза изостаналите народи в европейскотопространство... Еретикът говори за товас голямо преклонение. Мълчи обаче, чев атомната ера този индустриализъм щесе самоосъществи без терор и диктатуранавсякъде, където комунистите му позволятдагонаправи–затоваДжиласитесимълчат.

Създаване на ред. Бавна и последователнаработа,вследващитеняколкогодини,акомиеписаноощевреме.Знамкаквоискам.Нонезнамдалиразполагамсвреме. Янош полага клетва за гражданство.Стои седемдесетина са. Дълъг, предълъг е билпътят,докатостигнедотук.Иможебиименнотукнамерисвоятародина.

говори Айзенхауер. И днес, в епохатана „Спутник”, Западът е „по-силен” откомунистите. Това го вярвам и аз. Но защотогава на Запад подкрепят комунистите иднес, както в продължение на четиридесетгодини?

10 ноември. НаднешнияденпредигодиналетяхзаРим. Вледеняващ вятър. Два часа ходя въввятърапобреганареката.Товаехубаво,товаенай-хубавото,коетомиостана. Внещотрябвадасевключа,вработатаивживота.Немного.Нобез включваненямаживот.ЛьоринцСабо умря от рак на белитедробове.Ох,ох,ох,крещял.Бешевеликпоет.Нищо няма „смисъл”, само мигът, блянът,тайнството.

11 ноември. Джилас. „Съвременнияткомунизъм е не друго, а установена,

ИЗ „ДНЕВНИК. 1957-1958” спотайваща се гражданска война междууправляващата класа и работническитемаси...” Ние като че ли го бяхме заявявалинеколкократно,ние,коитонесмекомунисти,през годините, когато на страната на ТитоДжилас стори всичко, за да провокира тази„консолидиранагражданскавойна”.Кучетоумряи„Спутник”кръжисумрялотокучеоколоЗемята.Дотукседокарахме,презХХ век. Продължението може да е Земятада закръжи с Измрялото Човечество околоСлънцето. Анотация за книга в научно списание. Книга на френски писател за елинското илатинското образование. Гърците презиралиматематикатаифизиката,преподавалиги,номежду другото.Не са имали и технологиятаза това... Важни били само литературата,стилистиката и реториката. Спарта, предида затъпее, водела пъстър, оживен духовенживот,ималалитература.Всекиденподвачасанабреганареката,в ускорено пешеходно темпо. Само не знамнакъдесъмтръгналстезиенергичнистъпки. Американците може би наваксват техническото си изоставане; ако,естествено, са изостанали. Това, което епо-трудно за „наваксване”, е откъсванетоот дребнобуржоазния хедонизъм, тоестстремежът към просвета. Отказали са сеот това, когато са се настанили в уюта натехническатацивилизация.Товаеистинскатаопасност–ипринципътнаполезносттакаторелигиозно убеждение, - вярата, че човекструватолкова,колкото„успехи”има.

12 ноември. Шопен.Иманещоподмолнов тази музика. Женствена, чувственаподмолност...РазбирамТолстой,койтоплачелиполучавалпристъпинаярост,докатосвирелиШопенпреднего.Иманещобезсрамновтазимузика,нещолесбийско. Пиша „Рандеву”. Малката трилогияпридобиваформи.Пишасудоволствие,кактокогато човек върши работа, която смята заискрена.

От унгарски: Нели ДИМОВА----------------------- [1] -(нем.) „Светът като воля и представа”, 1819 – философски труд на Артур Шопенхауер. – Б. пр. [2] - (англ.) Забранено за кучета. – Б. пр. [3] - (англ.) тези хора могат да разчитат на нас – Б. пр. [4] - (нем.) воля и представа – Б. пр. [5] - (англ.) Новата класа – Б. пр. [6] - (англ.) Смятам за разточително да критикувам комунизма като идея... Би било погрешно да се критикуват такива основни идеи, а също така е безсмислено и глупаво. – Б. пр. [7] - (англ.) основни – Б. пр. [8] - (англ.) временен комунизъм – Б. пр.


О,Ангеле,бързай,размахвайкрилатаинищоченоще,нощтихаисвята,ти,Ангеле,бързай,отивайнасреща,средрускитетанковеспривБудапеща:площадътвруиние,тлеятпожари,звънасинепомняткамбанитестари,отКоледанямаследа,нитопомен,азъзнещихора,студ,гладибездомност...Гърмиитръбиим,нощтаимпрогласяй,зачудото,Ангеле,вестимразнасяй.

Свистиимскрилатаимахайсредмрака,разбързайсе,Ангеле,многотечакат.НотинеразказвайкакКоледасрещатщастливцитевкъщисредпламналисвещи,каквтоплитестаипостилатсемаси,какпопътсмолитвипокояоглася,как–мекакоприна-хартиятапука,подаръкзавилазавсекиготука,средклонитеогънбенгалскипроблясваичудотоидва,ичудоторасне...

Натозисвятчудото,земното,дето,ти,малъкнароде,творишподнебето.Дървототиколедноогънзапръска–еднисуевернопреднегосекръстят;отшестконтинентавдървотосевзират,мнозинаразбират,или–неразбират;глависепоклащат:-Тезмайпрекалиха!?;или–пъксемолят;вмигсужасзавиха:висятнебонбони,ависнешпоклоните,Унгарийо,ти;ти-Христоснанародите!

Единподирдругипредтебсеизнизват:войникът–сърцетотидетопрониза;апостолът–триждиоттебсеотрече;пълзифарисеят,изплъзващсевечно;по-лекиотсянкасешмугваневерникът,продалтезанякаквитридесетсребърника…Икойлинеоще–оплювал,ругалтеипилоткръвтати,оттялотоялити…Зяпачисетрупативкупомнемеят.Доридапрошепнатсрещутинесмеят…

Защотопростилсиотдавнанавсички…Откръстагигледаш–Христосбезразличен.Дървототиколедно,вбуриихали,койтукгодонесе–дяволли,ангелли?!Онезили,детоижребиехвърляхахитонадавземат,когатоиздъхна?!Наистина,гледай:незнаятщоправят;скимтятподозрително,чудятсе,маят:нередноенещо,смущаващовКоледа–народътунгарскиевисналпоклоните.

Светътощеспори,възторзисподеля.Поповеопяват:-Нечуванасмелост!Държавницисжертвиотрупватолтаря;пресветиятпапамолитвиповтаря,аскритосепитатотвсичкисъсловия:-Защосебунтуватунгарцитетолкова,търпениетрябва,торобствотоскършва;коедаеробствонакраявсесвършва…Разцепилнебето,разкъсалверигите,народътизвика:-Достатъчно!Стига!

Светътнеразбира.Светътконсумира.Дабъдеоставентойисканамира.Систематавечнанародътразклати,тиранинакървавподяволапрати.И–тихо…Оглушкасветътсинаправи,добритепорядкитойбраниинрави;получилевзестрадориСвободата-адругизанеязалагатглаватаси!-тойзнаедавзима,незнаедадава.Икакдаразбиракаквосметогава?!

Засищай,ти,Ангеле,вечнатажажда.Средкървиживотътотколесеражда.Ивиж:младенецът,оселът,пастирътвяхърадояслатапаксенамират;Животътщомживоотновоожреби,течудотопазят,настражатедебнат.Небетораззаря,разпуквазората,горинанебетобезсмъртнаЗвездата…Натяхразкажиим,тавсекидазнае,чеАнгелътчаканотвсичкитовае.

Преведе Марин ГЕОРГИЕВ

АНгЕЛЕ ОТ НЕбЕТО

Чаб

а Ре

каш

и (1

937-

1989

). Ц

икъл

„О

види

й „М

етам

орф

ози”

VІІ

І. Д

едал

и И

кар.

197

7. О

фор

т, 2

0/20

4

неимедалаинтелекткъмнего.Тесанай-опаснитесъперницивъввсякапрофесияи изобщо в съжителството си с хората.Защотоспо-ненадарения,ноинтелигентенчовек можеш да си сътрудничиш, обачес онзи, който е талантлив, но глупавза таланта си, разбирателство няма.Благословениятинаказанпотозиначинчовек е вечно подозрителен, че нещоще излезе наяве; и подозренията му саоправдани.Накрая наистина става ясно,чееглупавитозизлощастеннедъгоказвавлияниеивърхутворбите,ивърхуталантаму. Така, както някоя голяма красавица,с духовита усмивка и обаятелноизражение, губи блясъка си на мига,когатопо времена разговор стане ясно,чехубосттайеглупавакатонепрогледнанощ. Има красота без интелект, има италант без интелект. Уродливи явлениясатова.МножествомайсторМаноловци:построеното през деня, рушат презнощта.Исаизвънредномнителни.Едининтелигентен човек, дори не особеноталантлив,епо-полезензасветаотединталант,лишенотинтелект.Такиванакраяставатпророци,товасъмустановил. 167. За изкуството като призвание Защототалантътнестига.Иинтелектътне стига. И начетеността не стига, зада бъде някой творец. За всичко това енеобходимо призвание, което не можешдасбъркаш,икоетоникаквачовешкасилаили намерение не може да измени. Въввсекижанр имамного талантливи хора,които в щастливи моменти, напрягайкиспособностите, задълбочеността,сериозносттасивкрайнасметкасъздаватнещополезно,апонякогаизключителнои прекрасно. Така се сформира катоцялостно творчество световнаталитература, или изобразителнотоизкуство, музиката. Но тези хора не сатворци, а само изпълнители; защотонямат призвание. И ако случайно сеотклонят към лекарско или инженерскопоприще, и таммогат да създадатнещоталантливо и полезно. Но творецът,истинският,неможедасе„отклони”къмникаквопоприще,инесъществуватакаваисторическа или обстоятелствена сила,която да го отклони от задачатаму; тойнеможедабъдедруг,асамописател,илихудожник,илимузикант.Койтоетворецпотозиначин,тойимапризвание.Нямапо-великооттова. 178. За творчеството и образованиетоДоричовекстворческидухинадареностняма право заради творческата сидейностдакрадеотвремето,необходимоза самообразоване. Не е толкова важно

163. За суверенния човекСуверенниятчовек,посветилживотасина прокламирането и упражняването наистините,докоитоедостигналиеприелс всичките им последствия, естественовинаги е скромен и вежлив. Дори итогава, когато прокламира истината.Основенпризнакнасуверенниячовеке,ченесебоиотнищо,освенотсъвесттаси, и същевременно не се обижда отнищо. Защото, който се обижда, не есмелинеесуверенен.Койтосестрахуваи обижда, не може последователно, наживот и смърт, да предсталява даденаистина пред света. Който се обижда, секара. Суверенният човек никога не секара,да,доринеспори.Заявяваистинатасии стоина своето, допоследенмиг, иприемавсичко,произтичащоотистинатаи нетърпеливото й недоразбиране отсвета. Всички останали само си чешатезиците.Акоимашпозиция,небивадасестрахуваш.Обиждатсеобикновеносамобездарницитеионези, закоиточуждотомнениеепо-важноотистината. 165. За това, че трябва и да горишКатонаклада,такатрябвадагориш.Катонякой,койтознае,чезанещощегоизгоряти не може, но и не иска да предприеменищо срещу това. Не е достатъчно дасе прозре истината, не е достатъчно дасеоблечевдуми,неедостатъчнодасеизречесмело:трябваида горишзанея,да изгориш, да захвърлишматерията наживота, плъттана тялотонапламъците,коитоизпепеляватедновременноиотвън,иотвътре.Тазиклада,накоятовкрайнасметкатрябвадазастаневсекистремящсекъмистинатачовек,сестъкваотдвама:отпалачаиотжертвата.Неможедаимаспоразумениенакрая.Всичкатапрактика,опитност, предпазливост е напразна.С нищо не помага, трябва да изгоришнакрая,акоискашдаостаненещооттова,коетоебилосмисълътнаживотати. 166. За таланта и глупостта Многотрябвадасевнимавасхората,коитоприродатаенадариласталант,но

да пишеш всеки ден; по-важно е всекидендачетеш.Винагинамирайвремедасе образоваш, всеки ден. Защото не есигурно,чесътворявайкинещо,щесиотполза за родината си и за човечеството,за това е нужна божията милост. Но есигурно, чеще сиполезени за себе си,и за родинатаичовечеството, ако всекиденотделяшвремезапросвещениетонадушата си, прочиташ откъс от творбатана някой от изключителните творци,усвоявашсъссигурностнякояистинаилизнание.Нееважноведнаобщностдаимамного писатели, важно е да има многочитатели. Не е важно ти да облечеш вдумикрасотатаиправдата;по-важнотоедагиопознаеш. 124. За писателите и света Писателят да не очаква нищо отсвета.Всичко, коетоможе да получи отсвета – пари, имущество, признание,ордени, обществени отличия, - сеотразява на работата му, на душевнотому равновесие, на моралната сила натворбата му. Писателят да не иска да еобществен авторитет; творбата му щезагуби от моралната си тежест точнотолкова,вкакватостепенсееиздигналвобщественатапочит.Писателятнеможеда има никакво звание, нито ранг; едноединствено звание и ранг може да има:иметоси.Иедноединственоимуществонасвета:творбатаси.Иданетрупапари,нито движими и недвижими ценности;нека организира живота си така, че вработата си да бъде колкото може по-свободен,заданемусеналагадапишеиединединственнежеланред,идаприемасамо такова заплащане, което спореднай-дълбоките му убеждения може давъзнагради творбата му, написана безкомпромиси и без оглед на обществениилимодернигледниточки.Идане го егрижадали„сехаресва”илинетова,коетопише,иданегоегрижакаквощестанестворбатамуприживеиследсмърттаму.Писателятдаостанебеден.Иакопонякогаслопатаринатзлатото,некаимасилидасеизвърнеотуспеха.Иакосалчниръцеокичватгърдитемусордени,седнатасиръкадаизтласканатрапниците.Никогаданеполитизира;винагидасъди;иразбирасе първо и най-строго да съди сам себеси.Впротивенслучайнямаправодасенаречеписател. 59. За приятелството Няма човешка връзка, която да епо-прочувствена, по-дълбока отприятелството. Колко егоизъм има въввръзката между любовници, и да, доривъв връзката между родители и деца!Самоприятелятне е егоист; впротивен

МАРАИ ШАНДОР – ИЗ „КНИгА ЗА бИЛКИТЕ”

ЛИТЕРАТУРЕНГЛАС май 2013


8. Генералът се преоблече. Сам сеобличаше;извадипараднитесидрехиотгардероба, дълго ги гледа. Десетилетияоткак не бе обличал униформа. Отвориедно чекмедже, намери отличията си,загледаордените,съхраняванивкалъфка,подплатена с червена, зелена и бялакоприна. Когато я взе в ръка и погладибронзовия, сребърния и златния орден,предочитемуизникнаеднопредмостовоукрепление край Днепър, един парадвъв Виена и един прием в Пещенскатакрепост. Сви рамене. Какво му бе далживотът? Дълг и суета. Разсеяно, тойсъбрасръкамедалитеигипуснаобратно

СВЕщИТЕ ИЗгАРЯТ ДОКРАй ОТКЪС ОТ РОМАН

вчекмеджето,катокартоиграч,койтоприбирапъстритежетонивкраянаиграта. Облече черна дреха, сложиси бяла вратовръзка от пике ис мокра четка вчеса гъстатасибяла коса.Презпоследнитегодини всяка вечер носешевсе същото, по монашескистрого облекло.Пристъпи къмписалището си, колебливо, стреперещи по старчески ръце извади отпортмонето сидребноключеиотключиедно дълго и дълбоко чекмедже. Оттайната ниша на чекмеджето извадиразлични неща: белгийски пистолет,връзка писма, завързани със синя

случай не е приятел. Само приятелятнее суетен, защотожелаевсичкидоброи хубаво за приятеля, а не за себе си.Любовникътвинагиисканещо;приятелятнеисканищо за себе си.Детето винагиискадаполучаваотродителитеси,искаданадминебащаси;приятелятнеискадаполучава, нито да надминава. Няма по-тайнствениблагородендарвживотаотнемногословното, отзивчиво, търпеливои жертвоготовно приятелство. Както ипо-рядкоотнего.(...) Всяка любов е съмнителна, защотов дълбините й се спотайват егоизъми скъперничество. Само влечениетона приятеля е всеотдайно, в негоняма интерес, нито игра на чувствата.Приятелствотоеслужба,силнаисериознаслужба,най-великоточовешкоизпитаниеироля. 186. За перспективата Нещата не съществуват сами по себеси:иматсииперспектива.Затованикоганеказвайзададеноявление:„таковаилионакова”–казвайсамо:„Отеди-каквасиперспективаизглеждатакова.” 201. За светаИнезабравяйникога,чесибилсининасвета.Роднинананегритеиназвездите,навлечугитеинаЛеонардодаВинчи,наГълфстрийма и на малайските жени, наземетръса и на Лао Дзъ. Имаш общо свсичкотова,отеднаисъщаматериясте,единдухвиесътворил,същиятдухщевиприемеобратно.Товаесъвсемсигурно.

Превод: Юлия КРУМОВА

панделка и една тънка книжка,подвързана с жълто кадифе,върху чиято корица със златнибукви бе напечатано: Sou-venir. Дълго държа в ръкатаси книжката, чиято корицабе прошнурована със синяпанделкаизапечатанасъссъщотакъв печат. После прегледапистолетащателно,движениятаму бяха на специалист. Беше

стар барабанлия с шест куршума. Снебрежно движение хвърли оръжието вчекмеджетои свирамене.Подвързанатавжълтокадифекнижкапъхнавдълбокиястраниченджобнасакотоси. Пристъпи към прозорците и отвори

капаците. Докато беше спал, надградината се бе излял проливен дъжд.Сред дърветата духаше студен вятър,мокритеплатановилистамазнолъщяха.Вечесездрачаваше.Седешебезмълвендопрозорецасъсскръстенинагърдитеръце.Гледаше околността, долината, гората,жълтияпътдолувниското,очертаниятанаграда.Привикналитесдалечинатаочиразличиха приближаващата се по пътякола.Гостътбевеченапъткъмзамъка. Гледаше пъргаво движещия се обектнеподвижно, с безизразно лице и сприсвито око, като ловец, когато сеприцелва.

От унгарски: живко АНГЕЛОВ

Калман Чохан (1925-1980). Цигански песни І. 1977.

Туш, перо, 30,7 / 21,7.


/ от стр. 1 / Ето какво пея: приветствам те,Март!Минававреме,докаточовексенаучи,чеможедасерадвадориинаеднакалендарнадата. Март е отделен сезон, няма нищообщосъсзимата,спролетта.Имасисвоясветлина. Още си няма растения, самококичетата, това е образец без стойност.Веченямабалове,ощенямабасейни.Ощеотопляваме, но предиобед вече обличамешлиферите. Това още не е месецът налюбовта,катомай,ивеченеемесецътнаусложненията,катофевруари.Нямасисвоямелодия,нямапрочутапартия.Товаемасовамузика.Забелязвам,чеотняколкоденасесъбуждамподругначин.Мисляси,впросъница,нещоотродана:ивсепак!Или:трябвадателефонирам!Или:можеби,щесеопитам!Допредиседмицавсеощемрачновярвах,ченай-умното ще е да се оставя на съдбатаси,данесеобаждам,данесеопитвам,да се примиря. Нещо се е случиломеждувременно.Въввъншниясвятощенямаследаотнего.Природата,всвоитетайни работилници, още работи върхуновитеситворби,неиздаватайнитеси,прочутитесиновости.Сценатаеощепозимному. Само светлината, която падавърху изтърканите декори е различна.Разтривамочи,оглеждамсезъзнешком,щастливосепрозявамисимисля:Богснас,ощеведнъж! Има само цвят и аромат. Това ощене е парфюмът на цветята, не е и онзитопъл,животинскимирис на земя, койтослед няколко седмици ще предизвикваглавоболие и ще подтиква към лудостс влажната си ферментация, с белитеси омайващи изпарения. Това е лек,свеж аромат, сякаш проветряват. Вървя,душейки, с черешовия си бастун. Всеоще не е препоръчително да поставямев нафталин зимните си дрехи. Още не епрепоръчителнодазабравямезимнитесилюбови.Всичкоможеданидотрябваоще.Новечесимислянещотакова:„Накрак,маджари!”ИзобщопрезмартвинагичетаПетьофи,понякогадоринаглас. Зъзнешком и с любопитствоседимнасветлото,гледамекъмнебето.Неочакваменищокойзнаеколкодобро.Носерадваме,наначалото. „гОЛЯМОТО ЖЕЛАНИЕ” Играхме си на „ще умрешдовечера”. Половин ден живот. Всекиси каза „голямотожелание”, което звучикатозаглавиенакинолента.Затворихочи,замислихсе. Втозимоментразбрах,ченямамникакви желания. Искам да живея, катоцяло,ощеизвестновреме,докатоличнатасъдбамипозволява.Ноживотавечесъмгоизживял:познавамвкусоветему:сладосттаигорчилката,геройскотовълнениеиощепо-геройскатамускука.Каквобихжелал,за сбогом, от сутринта до вечерта? Дапоседянадалматскияморскибряг,внякоесело, и още веднъж да погледамморето,слънцето, мимозите, да вдишам въздуханаморетоибезкрайността,скойтопослещесеслеедушатами–тазидуша,пълнас вяра и съмнения, и безсмъртна катосиньото море и синия въздух, с коитоскорощестанеедно.

АПРИЛ - ОПИСАНИЕ НА гРАД Градовете би следвало да бъдатописвани като мисъл или спомен отчувство. Винаги ме ядосват, навяватми скука „описания на градове”, коитозапочватстова,чеотнякъдесисевижданякаквакулаипродължаватспропорциитев етническия състав на населението ис калориите, които жителите-кореняциизлапватзаобядизавечеря.Всичкотовае несъществено. Градът е преди всичко

мисъл,коятонесепобиравкадастъра.

МАй Месец май си има мелодия, коятокомпозиторите от цял свят напразно семъчатдазапишатвноти.Вечесаопиталивсичко за целта, но резултатът винаги ебил само благозвучна гълчава, загатванеза момина сълза и за умерено споделеналюбов.Истинскатамайскамелодияепо-

дълбокаивъобщенеесантиментална.Внеяиманещоотземетръса.Носъщотакаиотшепотанасмъртта.Страховитмесец.Мъдритестарцинегообичат,предпазливосе възползват от вкусовете, сиянията иароматитему,привъзможностсескриватилиотпътуватотнего. Масата магически се отрупва, стреви и двукраки животни. Но хорскитесърца са натежали и безпокойни.Тържеството на май е езическо игръмогласно. Всичко вдига врява, исканещо да каже. Въздухът още отрано сеизпълва с кипнали, тръпчиви аромати, сварварскосияние,сжестокия,ослепителенблясък на древен празник. Има майскисамоубийци, както и майски моминисълзи, майско панирано пиле. Човекбезпомощнодириспасениеот тазиатаказадкулитенацивилизацията.Презмайнеможедасепишекнига.Идасечетеедва-едваможе.Всичкоживоусещатезилъчии аромати като атака срещу личносттаи разума си.Майското слънце ежестокои по-опасно от буйстващия августовскипек,койторазмахващзлатнасабянаоколоси, подобно на източен боец, безумно, скървясалпоглед.Майубивасотровиисъсзлатниигли, от засада, непредотвратимо.Има и майски инсулт. Природата не есантиментална. Едно от клишетата на тозимесецелюбовта:по-точно,кактоивнай-добрите,ивнай-лошитеромани–любовтаисмъртта.Вприроднитеявленияимапонещоиотхалтурата,иотшедьовъра.Товае месецът, през който човек стреснато,по задължение търси любов, кактокупува ботуши през зимата, или картаза басейна през лятото.Майската любове неблагонадеждна. В повечето случаидори няма връзка с конкретното лице, апростосеподчиняванатероранаобщотосветоусещане, майското. През септемвриотвръщаме на поздрава на майската силюбов с благоговение и дълбока почуда.Възможнолие?...Къдесанибилиочите?...ПрезмайдоизвестнастепенвсякаженаеТитания.Единденсепробуждаотмагията,поглежда календара, зяпва обожаванатамагарешкаглава,чудисеисемае. Спомнямсиединмай, вморето,без цветя и листа, между Африка иЕвропа, когато всичко онова, което през

тозитайнствениезическимесецбезпокоихоратапосушата,сеизсипавърхумиотморето,ототразенатасветлина,оттоплиявятър. Май е жесток дори без цветя.Спомнямсимайскиутриниотдетствотоси,когатоприслужвахмеприбогослужениятавдомашнияпараклис,предолтаранаДеваМария,средлилиумиибожури.Понякогамисепричувамелодиятанатезиутрини.Спомням си един майски следобед,когато едва не умрях, заради жена. Товаповече не може да ми се случи. Опитенсъм, предпазлив.Поднасям лицето си насуровата, кипяща майска светлина и съсзатворениочисимисля:„Жалко.”

ЮНИ - гОТОВНОСТ Всекиредтрябвадабъденаписанс такова внимание, сякаш веднага следтова смъртта ще сложи точката в краянаизречениетоинаживотанаписателя.Трябвадасепишесъдбовно,безвъзвратно.Трябвада сепише така, каточе линямавремезаповечепоправкинапрепинателнизнаци,епитетиихарактери.Единпътсамолиживеем?Неесигурно.Нопишемсамоведнъж.Товаесигурно. ДОПЪЛНИТЕЛНИЯТ ТОМ Творчествотонаединписателнеесамотова,коетоенаписал.Следвсекивелик писател остава един или повечедопълнителнитомове,коитонеенаписал:томове или пиеси, които публиката,общественият вкус, съвременността,модата са изисквали от него и писателяте намерил силата да се възпротиви,да отхвърли тези долни и плиткоумнижелания.Тазисъпротиваедругатачастнатворчеството, невидимата. Понякога тя ерешаващата,истинската.

ЮЛИ - ЛЮбОВ Влюбовтаеточнотолковатруднода се държиш „естествено”, колкото и визкуството.Чувствотоистрасттаговорятсамо чрез определени изразни средства.Междувременно има усмивки, погледи,недоизречени думи, любезности. Нестава другояче. Все едно някой правикомплиментиповременаубийство. Французите, гърците, китайцитезнаят това.Не едостатъчнода сеобича:междувременнотрябваидасемислинещо.Между две вълни от чувства трябва даиздухаменосаси;междудве„естествени”движения трябва да спасим основнитепредпоставки за човешкото съжителство− тактичността, цивилизацията. Някаквасвръхсетивна култура и тактичност санужнизатова.Всееднодокатостисканаживот и смърт гърлото на жертвата си,човекданеспирадаповтаря„Пардон”.

АВгУСТ - ДРАМАТА Големите, наистина фаталнижитейски драми започват така тихо, чедори затънали до уши в драматичнатаситуация,пакнесменаясностова.Ракът,срамът,провалът,голямоторазочарованиенезапочваткатовлитературата:единденоткривамееднапъпка,илинякойсеобаждапо телефона и говори толкова странно,ченеразбираменапълнодумитему,илижената, която обичаме, в един моментразсеяноизвръща глава.Така се започва.Не.Втакивамоментивечесееслучило.Съдбатаетиха.Самоинцидентъткрещи,свистиизвънти.

СЕПТЕМВРИ - СТЪКЛО Късносептемврийски ден, тъйпрозрачен и крехък, сякаш от стъкло.Листата, плодовете, капещи на земятаиздават звънтящ звук, като че се естрошил.

НЕЖНОСТ От два дена – листопад. Дърветатапротягат повехнали ръце и милватзъзнещатаземя. НАСТАВЛЕНИЕНесестремидабъдешгерой.Останиси безпристрастен и внимателен. Това еповечеотдостатъчно

ОКТОМВРИ - ПОЕЗИЯ Поезията не е само това, коетопоетите написват в стих. Тя е и нещопо-непринудено, нещо, което живее вдвиженията на жените, в погледа наживотните, в уличното осветление, встойката на главата на някоя птица, впосланието на лъч светлина в нощта.Всичкотоваестих,неписанстих.Понякогапо-истинскиотнаписанитеиримуваните. ПОЛИТИКА Ставайки член на някоя партия,писателятзахвърлясабятаилиперотоси,както ви се харесва. Писателят може даполитизирасамопоединначин:казвайкиистинатазаживотаивъзпитавайкихоратавнепоносимосткъмлъжатаиленосттаначувстватаисамосъзнанието.Снаписванетона „Мадам Бовари” Флобер по своемупродължава Френската революция. И топо-успешно,отколкото,акобешезагиналнанякояотбарикадитей.

НОЕМВРИ - СРАМ Тази ненаситна и гневна жажда,коятомеизмъчвашевмладежкитегодини,жаждата да обясня света с всяка неговаподробност, тайна и скрит смисъл, тазиненаситнажаждасепревърнавчувствозасрам.Вече не искам да обяснявам света.Поредпричини.Предивсичко,защотонегоразбирам. КУЛТУРА Всичко онова, което съм учил вучилищеивуниверситета,всеощееживонякъде в мен, но вече си спомням самообщото му съдържание, онази особенасмесица, в която датите и основнитеприродонаучни или езиковедски истинисе сливат в някаква обща емоция. Тазиемоция се нарича „обща култура”.Мъгляваработа.Щосеотнасядодатите,препоръчителноевинагидаправясправкаснаръчниците.Щосеотнасядоистините,новитетакиваменаучихадасесъмнявамвъв валидността им. А що се отнася дообщата култура, нея всеки ден трябвананово да я придобивам, като хищник,и всеки ден трябва да почвам всичкоотначало.Човекътсдобраобщакултураетози,койтоосъзнава,чезнаниятамуедванадхвърлят нищото и още не е загубилспособността всеки ден да изпада вотчаяниезарадинея.

ДЕКЕМВРИ - МИНУС Докато сме живи, цената ни ес един пункт по-ниска. Има в нас нещонесъвършено,нещопреувеличеноидажелекосмехотворно.Очевиднотова,чесмехора.Товаеминусътни.Нощомумрем,ценатанимоменталносекачвасняколкопункта. Веднага става ясно, че в нас еимало нещо възвишено и незаменимо.Очевиднотова,чесмехора. УСПЕх Има нещо в нас, нещо евтино илековато, на което гледаме подозрителноисъссумтене,катоколекционернанякойсъмнителенпредмет,койтопазиудомаси,втайноточекмедженаскрина:съмнителнаетазиценност,снежеланиеядемонстрирамеи все пак това е способността илиидеята ни, която се прочува... Един денразгласявамесъмнителнатаситайнаисезавъртакалейдоскопътнауспеха.

Превод: Юлия КРУМОВА

ШАНДОР МАРАИ: ЧЕТИРИ СЕЗОНА

Кар

ой Р

ейх

(192

2-19

88).

Ране

ни е

лени

. 197

8.

6


Повремена моето бягстволетувахме вимението на лелями. Това имениенебешепрекаленообширно,къмнегосе числяха околопетстотин холданиви и ливади;замъкът обачев ъ з д е й с т в аш ен а и с т и н агосподарски сшироката сиверанда с гръцкаколонада,свисокиясипокривсшинди,с градината отпред, където по алеята сакациите влизаха господарските карети,и белият замък с приятни форми,построен според вкуса „gentry-empire“,се белееше измежду големите дърветаширок и изобилен към пристигащия…На пристигане сърцето ми винаги серазтуптявашепритазигледка;параднияткочияш седеше с хусарска униформависоковърхукапратанаудобнатакаляска- чичо ми имаше поддържани, красивиконе,-впокритатасбледозеленамораваголяма предна градина цъфтяха розии на бялата веранда с колоните, чиятостена бе обрасла от две страни с дивогрозде, по цял ден закусваха, похапвахаилибъбреха,изпънативудобнистоловеот тръстика членовете на фамилията игостите, от чието непрекъснато снованекъщата бе вечномноголюдна. Радвах сена моите „знатни“ роднини; тази ведракартинаоблъчваше с ласкав, безоблаченмир и богатство пристигащия. Чичо мибе отличен стопанин и с доходите отпетстотинхолдовотоимениесемействотоживееше удобно, на широка нога. Едвасмогвам да си припомня стаите назамъка;безбройпомещениясередувахавдвеуспоредниредици:пофасадатаоткъмверандата бяха разположени стаите заживеене,прездраперииотмъниста,коитопри допир звънтяха по особен начин,гостътвлизашевхладния,затъмненхол,оттук надясно и наляво се отиваше къмспалните, гостните стаии трапезарията;на успоредната, задна фасада накъщата следваше дълга редица от зали,тапицирани в жълта коприна мебелистояхавсалона,където,кактоиудома,никой никога не беше стъпвал откактосвят светува; имаше билярдна, стая замузика,същоиловджийскастая,пълнасханджари,карабини,сдревниоръдиязаубиване и съвременни, фини оръжия заловуване,коитодецатаоткъщатапоцялден почистваха, смазваха, и патронитебяха при нас, и барут се намираше изкъщата в отворените чекмеджета нашкафаспатрони,кактодругаде—пресяттютюн… Тихо и безгрижно минавашеживотът в замъка. От прозорците настаитесеоткривашегледкакъмполянкитенапарка, къмкичестите, старидървета;лятно време обикновено закусвахменавън, в градината, под голяматалипа, в близост до пчелина; всичкотук излъчваше толкова хубав аромат,буколическатаидилиянесенарушавашеседмицинареддориотшумнареч, товалятоголемиятпаркбешеособенопищени богат и от първите седмици на тозипрестойнаселовпаметтамиеостаналочувството за неописуемо щастие. Беше

лято, спокойствие,изобилие и безгрижие,бях във ваканция ив тези седмици краймен бликаше голяматаидилиянадетството.Всепак това лято съм билнеспокоен и напрегнат;до такава степен, ческоро се наложи да ме„дисциплинират“. Неслед дълго безоблачнотонебенадменсепомрачи;по-нататък всичкостана неочаквано,непредвидимо. Децата на леля ми,две момиченца и едно

възпитавано на село момче, гледахана градските роднини с неприкрито,примесено с почуда презрение; бяхнавършилчетиринайсетгодинитовалято,знаехмногонеща,коитотезиселскидецадориинепредполагаха,нонеразличавахпшеницата от ечемикаи заради товамиградско невежество провинциалниятcousin дълбоко ме презираше. По цялден бродехме с пушка из околността иведнъж, крачейки из нивата, ловнотооръжие на чичо гръмна в ръцете ми иаз едва не застрелях своя братовчед;момчето вървеше на една крачка предмен,попосоканаизстрела;тазидреболияобаче въобще не ни разстрои и предродителите си премълчахме инцидента.Няколкоднипо-къснобратовчедми,товаоколодесетгодишно,суровоимълчаливомомче, се прицели с оръжието в майкаси и за малко да я застреля; и до днесне знам какво се случи тогава, каквопредотврати смъртоносната злополука;това възпитавано на село, с пушка връцете дете боравеше превъзходно соръжието и само внезапният повей насъдбата,чудотворенинстинктможешеда

еотклонилвпоследниямоментръкатаму,кактосебешеприцелилвглаватанамайкаси… „Сега ще застрелям мама!“ - каза,широкоухилен,хвананаприцелоръжието,натисна спусъка и гръмна. Сачмите сезабихав стенатанад главатаналелямииразпиляхамазилкатанаоколо.По-къснодететосекълнеше-иниедоривярвахмена отчаяните му оправдания, защотодруго не можехме и да си представим,- че няманинай-малка представа койикогаемогълдазаредипушката!-вдомана чичо ми за професионални ловцисе брояха и пеленачетата, а домашнитеправила строго предписваха почистванена оръжието след лов, считаше се заневъобразимопрегрешениеинарушениена дисциплината, ако някой окачиобратно на стойката за пушки зареденооръжие… Както и да се бе случило,дететобешестрелялоправопомайкаси.Тези две,щастливи по обрат, но изцялопотресаващи случайности за дългоотнехажеланиетомидаборавяспушки.Момчето бе напердашено, а на нас низабранихазаизвестновремепушките.Нослед този страшенмиг нервитеми бяхазареденисужасинапрежение;идилиятасепомрачи.Започнахдахленча,чувствахсевопасност. Оттезиседмициуменсемержелеесмътно споменът и уханието на еднадетска любов; не си спомнямлицето намомичето, знам само, че трябвадами ебилавръстницаисецелувахме.Носешесвежоизпранибасменидрехисмиризмана сапун, беше поотраснало девойчес неспокойни и внезапни движения;най-отчетливият ми спомен за нея есветлината през един следобеден час,когато отидохме на „стърнището“ - небяхизричалотдвайсетгодинитазидума,коятозапървипътчухотнеятогава,-да,следжътвасметръгналипостърнищетосъссандалистънкиподметкиимомичетовърви пред мен, понякога се навежда,сякаш търси нещо, небето притъмнявавиолетово, сигурноетричасаследобед,топъл, наподобяващ сироко вятър брулилицатани,зловеща,полумрачнасветлинани обгръща, усещаммиризмата на сенои земя, и донякъде прашния мирис напрясно окосената, струпана на рехавикладнислама-втазисветлинамомичетовнезапно се обръща към мен, притискагорещото си лице до моето и трескавошепне особени, нервни слова. За първипътнякоймиказва,чемеобича.Защолиразправямтова?Тоечастотатмосфератанатезиседмици;инавярнобихискалдасъживявъзбудата,коятоизпълваподобниредкимиговеотживота.Споменътзатезимиговесезавръщамногопо-късно-тезиредкимиговезасияват,когатоизстрадваменякой от решителните обрати в животаси - виждам отблясъците на раннияследобеден час, топлият вятър надиплявълни върху бледолилавата повърхностнасъседнияблокслюцерна,обхващамещастие и притеснение, зловещ екстаз:тутакси ще се разрази вихър, тутаксище настъпи, навярно завинаги, краятна нещо… Тъй вървим един до друг икрещим неспокойни, безсмислени словав горещия вятър. За нея зная още само,че е внучка на местен стопанин; няматимот, дядото, който сякаш е изрязанот някой стар календар, от раздела съсзаглавие„Отличниятпчелар“,поцялденсновесжълтеникавокафява,прогизналаот дъждовете сламена шапка с широкапериферия сред овошките в градината

ИЗ „ИЗПОВЕДИТЕ НА ЕДИН бУРЖОА”

ЛИТЕРАТУРЕНГЛАС май 2013

Имре Ковач (1938). В памет на Бела кондор V. Цвете. 1973.

Офорт, 46 / 19,3.

Ищван Киш (1927 - 1997).Пред огледалото. 1978. Бронз, стомана, мушелкалк, 48/22/17.

си,майсторинещоподнавесаиразмахванатъпканото с магарешки изпражнениякадиломеждупчелнитекошери… В дъното на акациевата алея стоиСидикеимахасръкакъмнас.Сидикебехористкавпровинциятаипроизходътйсегубивмъглатанафамилнатамитология;живееотдесетилетияприлелями,нейнотопълно и уплашено лице е наръсено смесести, избуяли, черни брадавици,тя е бавачка, домакиня и компаньонкаедновременно; по цял ден се кисне накухненскитепари,варикомпотииопушвамесо,нозасемействототяпродължавадае „хористката“, придошлата чужденка,на която трябва да се прости, какво?…един Господ знае. Докато стигнем удома,наверандатадочичомивечеседисвещеникът на общината, този странени надменен унгарец с азиатски лик;навежда се със сплеснатия си нос надкартите,въвведротоследподмасатасеизстудяваткиселотовиноисодата,играятнакартисдядотонамояталятнадружка,койтодориинатазиобщественазабаванесваляфермерскатасисламенашапкасширока периферия…Свещеникът играеобезпокояваща, важна роля вживота наобщинатаинафамилията.Бешечовексартистичниобноски, ранопрошарен,позагорялото му от слънцето младо лицеискряха подигравателно пронизителнии страстни черни очи; пълнокръвен,неограниченхарактер,нотрябвадаебилсъзидателен човек, още тогава вършешемногозаселяните,стоешенастранатананарода и затова се страхуваха от него ичестогообвинявахапредепископа.Тезиобразибяхастатистиприпървия,опаснодраматиченмоментвживотами.

От унгарски Мартин ХРИСТОВ


Стоян ГЯУРОВИз едноименната книга, Издателство Ерго, София, 2012.

Дневникът като литературен жанрпридобива форма сравнително късно.Той е израз на порасналото авторскосамочувствие, както и на еднопротиворечие - между потискането напоривадаизповядашнещо,коетопорадилични съображения или общественипричини не е за очите на широкатапублика,инарцистичнотосамолюбиенатвореца,убеден,чечовечествотонебивадабъделишеноотнитоеднанеговадума,приживе или след смъртта му. Световеделятобачемноготомниядневник,вкойтомодерният основоположник на жанраСамюъл Пийпс (1633-1703) регистрираежедневната борба със собствената сисуета, маниакалност и хипохондрия, отнепретенциознитеизатовапокъртителнизаписки на Ане Франк или ВикторКлемперер. Дневниците на Шандор МАРАИсаоттретивид:тесаблестящалитературнастилизациянаеднабиографияиможебинадгробниятпаметникнаединжанрбезбъдеще:“Моменти,вкоитотишината–внасиоколонас–ставатолковасилна,ченисеструвакакчуваметайнототиктаканена световния механизъм.” Когато малкопреди 43-я си рожден ден през 1943написва това красиво изречение,Мараине подозира, че слага началото на най-дългатаситворба,коятощепродължидапишечакдосамоубийствотосивАмерикапрез 1989, и която мнозина смятат заглавнияму принос към литературата наХХвек.Затрайносттанатованачинаниеима съвсем просто обяснение - оказвасе, че дневникът е идеалната форма заталанта на Мараи. Но първоначалнозатварянето му в тази форма е показнадемонстрация на оттеглянето му отпубличнияилитературнияживот. ОсновнатапричиназарешениетонаМараи да избере вътрешната емиграцияеизражданетонаполитическитеусловияифашизиранетонароднатамуУнгария;след германската окупация през 1944той забранява издаването на своитекнигии отказва да публикува каквото ида било. Втората причина е растящотонедоволствонаавтораотдотогавашнотому творчество: “Колко излишни нещанаписах,самозадаможемдасипозволимжилищетоиначинанаживот,отговарящинадваматаниприслужници!”,отбелязватой в началото на 1945. А години по-късно, когато се отрича дори от най-популярния си роман, Свещите изгарятдокрай, той заявява: “Моите амбицииотиват много по-далеч от романите,които съм написал” - но въпреки товапродължавадапишеромани.Неговиятжестнапротестиотчуждениеизпъква още по-релефно като знаемкой е бил Шандор Мараи, преди да сеизолира в едно село край Будапеща,където преживява бомбардировките инесгодитенавойната,икъдетопосрещаруските войски (“Те ни освободиханаистина, но не ни донесоха свобода.”).Съвсем млад, той работи като критикв Германия, живее в Париж и изобщоопознаваЕвропа, преди в краяна '20-тегодини да се завърне в Будапеща. ОщепредивойнатаМараисеутвърждавакатоединотнай-четенитеунгарскиписателиипублицисти.Заседмичнатасиколонкавединотнай-реномиранитевестницинастранататойполучавахонорар,равенна

три месечни заплати на квалифициранработник,аживотътмуекаторекламенклип за ежедневието на един буржоа иденди: събуждане от прислужницатас чаша портокалов сок, тенис, масаж,английският костюм, аперитив в някоекафене, вечерта - посрещане на гостиилиотиваненагости,апредизаспиване- уморената констатация, че “нивотона литературния живот е спаднало, аживотътнаистинае непоносим”. Вдневниците сиМараи оплаквазалеза на своятакласа, но неи загубата напредишния сиживот: “Бъдиучтив и не сео п л а к в а й ” ,повтаря си тойсъс стоическоу п о р с т в о .Притиснатмеждугерманците ируснаците, откоито еднаквосе страхува,и мразещсънародницитеси зарадималодушието ибезотговорносттаим, наМараи не му остава друг избор,освен да се врече на стоицизма. “Ти симоята опора”, пише той, обърнат къмимператорастоикМаркАврелий,коготопериодическизове. С немския превод на първите дватома мюнхенското издателство “Пипер”полага началото на пълното критичноиздание на дневниците на Мараи.Тези начални томове обхващат самодве години, 1943-45, но са може бинай-интересните от цялата поредица,защотовтяхе запечатанодраматичнотопречупваневсъдбатанаавтораточнопосредатанажитейскиямуитворческипът.Тонътназапискитепреливаоттрезвкъмлириченилиафористичен,ноеочевидновниманиетонаавторакъмлитературнатаим полировка. Настроението въпрекинатрупаната горчивина е по-скоромеланхолично, отколкотопесимистично;

специалновначалотоМараисевглеждамного повече във вътрешния си мир,отколкото в ставащото около него. Тоймаркира например бомбардировкитена София, но се тормози преди всичкозарадижегатаилиздраветонакучетоси,и изобщо: “... новият роман на ЖулиенГрийн ме интересува повече от тазивойна.”ПослеМараиизключварадиото,за да не слуша повече новините, и се

задълбочаваотнововПлатониГьоте:“Азнесмятамтовазабягство...Моятаработаеспомощтанасубектипредикатдаредядуми–доритогава,нещоповече,тъкмотогава, когато светът се руши.” Сухатакато влаково разписание констатация отединдругдневникзаеднадругавойна-“ГерманияобявивойнанаСърбия.Днесследобедчаспоплуване”-епо-известнасамо защото идва от перото на ФранцКафка. ЗапискитевдневниканаМараинесадатирани, всичките му съвременници,включително жена му Лола, фигуриратсамо с по един инициал. Хронологиятане гоинтересува, целтаму е друга – дастигнедосъщносттанавремето:“Всепо-безгрижно дистанциране от света и всепо-реалнаблизостсБога:товаесмисълъти опитът на остаряването.” Разбира се,при неспирен диалог с великите умовена човечеството: “Нощем чета сонетитена Шекспир. Колко повече е това отеднасветовнавойна!”.Самоданебешедосадната подробност, че писателятсъщо е човек и че трябва да яде. Отпримирението с тази необходимост сераждаследният,пропитсгорчивкомизъмпасаж: “Градинарят е разтревожен отсветовното положение: той е загриженза прасето си, което е застрашеноот световното положение. Както отпатрулиращите германски войници,такаиотновиясветовенреднарускитекомунистическиокупатори.Недовериетому е дълбоко, исторично, обосновано.Сутринтаотивамдокочинатанапрасетои го оглеждам внимателно. Защото впоследна сметка става дума именно затовапрасе.Товаедействителността.” Малкопомалкотонътна запискитезапочвадасепроменя.Действителността– масовите убийства, депортиранетона евреите, грабежите, безчинстватана унгарските фашисти, обсадата иразрушаването на Будапеща и не напоследно място грижите около прасето–навлизанаширокфронтвдневниканаМараи.Усещасекаксъбитиятапробуждатжурналистическия му инстинкт. И той

ПЛАТОН, ПРАСЕТО И ПОСЛЕДНИЯТ бУРЖОАкактоповечетомусънароднициприветстваруските войски като освободители иза кратко време се отдава на илюзии захарактера на комунистическата система,идоризаявява,чебъдещетопринадлежинасоциализма–носамозакратко.Впрочемнай-големиятпроблемзанегонесачуждестраннитеокупатори,билитегерманциилируснаци,асамитеунгарци,коитогоотвращаватсъсслабодушиетоиготовносттасидастанатподлоганавсекигосподар, както и с антисемитската синастървеност.Мараиеубеден,чекризатанаунгарскотообщество,кулминиращавъвфашизма,елогичнияткрайнаунгарскатаистория от последните десетилетия.“Трябва да напуснаУнгария”, пише тойпрезянуари1945итазимисълнеспирадагопреследвадокраянадневникаму.Три години по-късно той осъществяванамерениетосиизаедносъссемействотосизаминавазачужбина–първоИталия,послеСАЩ,послепакИталияинакраяСАЩ,-заданестъпиникогаповеченаунгарсказемя. Заминаването на Мараи оставанезабелязано. Според Ласло Фьолдени,автор на великолепния предговор къмдневниците,обяснениетоепросто:Мараи,изживяващ се като последния буржоа,винаги е бил чужд елемент в родинатаси,защототамникоганеесъществувалабуржоазиятаотевропейскитип,къмкоятотой се чувства причастен. УнгарскиятлитературоведесъгласенсМараи,койтопредставя“балканизирането”наУнгариякато резултат от липсата на пълноценнабуржоазия, но все пак намира оценкатаму за донякъде тесногръда: Мараи иманапълно идеализирана представа забуржоазията, чиято роля според негосе ограничава до съхраняването наобразоваността и културата. Фьолдениподчертава, чеМараинито замигне сезамисля за отговорността на унгарскатабуржоазия за срива на родината му,просто защото държи не толкова набуржоазната действителност, колкото насвоитеилюзии занея. ЗанегоЕвропаибуржоазията са бъдещето, единственотосмислено бъдеще. Същевременно тойподозира,четоваееднахимераизатова,според много точното наблюдение наФьолдени, “описва това бъдеще катоминало”. На 11 април 1943, годишнинатаот рождения си ден, Мараи записвав дневника си: “Досега съм живялчетирийсет и три години. А ако живеяоще толкова? И стана на осемдесет ишест? Ще знам ли тогава повече? Щебъдалипо-щастлив”?На11януари1985,повечеот40 годинипо-късно,полусляпкрай леглото на умиращата си жена, всамотата на жилището си в Сан Диего,Мараи,прелиствайкистаритесизаписки,попаданацитиранитепо-горедуми.Тойги пренася в тогавашния си дневник ипродължава: “Въпросът се превърна вдействителност, липсва една година до86.Иазне знамповече.Имампо-скорочувството,чеобирамостанкитеотонова,коетосъмзнаелощепреди43години,нокоето междувременно съм изгубил илизабравил”.ВединамериканскиинтернетфорумсмнениязадневницитенаШандорМараипрочетох:“Купете,измолете,заеметеилиоткраднете,нопрочетететазикнига!”.Азнямамкаквоповечедадобавя.---------------- Sándor Márai: Tagebücher 1943-45. Piper (2009).

Чаб

а Ре

каш

и (1

937

- 198

9). Ц

икъл

“О

види

й “М

етам

орф

ози”

. X. П

игм

алио

н.19

77, О

фор

т, 2

0 / 2

0.

Бени Ференци (1890-1976). Старото дърво. 1949. Молив, акварел, 29/23.


главен редактор: йордан АТАНАСОВ тел: 042/649-110 , 042/980-088 GSM 0888790135 Редактори: Румен СТОЯНОВ 02/8247956 Крaсимира бОЖАНОВА 0889 486812

Издател: НЧ “Даскал Петър Иванов” e-mail: [email protected] IBAN: BG14 UNCR 7630 1074 8633 90 УниКредит булбанк Стара Загора Печат: “КОТА” АД 042/634-082

Адрес: 6003 Ст.Загора, ул.хр. ботев 4

Не се връщат и не се редактират материали! Абонамент - само в редакциятаи в “Добри прес”

главен редактор: йордан АТАНАСОВ тел: 042/649-110 , 042/980-088 GSM 0888790135 Редактори: Румен СТОЯНОВ 02/8247956 Крaсимира бОЖАНОВА 0889 486812

Издател: НЧ “Даскал Петър Иванов” e-mail: [email protected] IBAN: BG14 UNCR 7630 1074 8633 90 УниКредит булбанк Стара Загора Печат: “Литера Принт” АД - Стара Загора

Адрес: 6003 Ст.Загора, ул.хр. ботев 4

Не се връщат и не се редактират материали!Абонамент - само в редакцията!

На29 априлвхудожествена галерия“Стената” се проведе вечер, посветенана интелектуалците от Стара Загора.ДомакининавечертабяхапредставителиотлистатанаДСБотГраданапоетитезапредстоящитеизбори. -Можедавизвучинеправдоподобно,нотазивечернямадаимаслова,нямадаговоримзаполитика-казавначалотод-рСтанимирТрошев,известенофталмолог,- ще послушаме музика, ще говорим заизкуство,щепиемпочашавино... Изненадата на вечерта обаче бешепредставянетоначастотекипанафилмаза Левски, който в момента се снима.Режисьорът Максим генчев запознаприсъстващите с актьораотПлевенския

театър Веселин Плачков, който играеролята на Левски. На монитор бешепусната част от епизодите на филма.Дваматасподелихамислизабъдещетонафилмаизасъпътстващитегифинансовипроблеми. На вечерта присъствахаизявенистарозагорскитворци:писатели,художници, архитекти, оперни певци,музиканти,журналисти...-Данопредстоящитеизбори“зачистаи свята република” да бъдат честни ида преминат в спокойна обстановка -сподели Румен Димитров, председателнаОбщинскатаорганизациянаДСБ.

Снимки - Мариана СТОИЛОВААктьорът Веселин ПЛАЧКОВ

Режисьорът Максим ГЕНЧЕВ говори за новия филм

Композиторът Петър жЕКОВ разговаря с Иван ИВАНОВ, водач на листата на ДСБ за Ст.Загора

Текстовете за Шандор Мараи и графиките на унгарски художници

излизат със съдействието на Унгарския културен институт в София

към Институт „Балаши” - Будапещас директор д-р Тошо ДОНЧЕВ

С ИМЕТО НА АПОСТОЛА

Икона на Иисус Христос от Тома ВИШАНОВ (XVIII век)

Documents

Литературен глас 166/2013