Българският дух

Българските храмове”Св.Георги” и “Св.св.Констрантин и

Елена”в Одрин-крепители на българския дух”

Българският Екзарх-Антим I

Българският Екзарх-АНТИМ I

(c) Дариан Колев

Борбата за автономия

на Българската църква през деветнадесетия век е основната и първата стъпка за политическо освобождение на целия български народ. Учредената екзархия в Инстамбул от първия български екзарх Антим I в Одринска Тракия намира верни и вдъхновенни поддържници.И така през Възраждането събуденият духовно народ изгражда своите 17 църкви и училища във всички български селища на Одринският вилает.Там до освобождението са живяли 400 хиляди българи,около 100 хиляди търци и гърци.Първите два стожера на българския дух в Одрин са двете църкви "Св.св. Константин и Елена" и "Свети Великомъченик Георги -Победоноосец".

Храмът Св.св Констанин и Елена.

Храмът Св. Георги Победоносец


Славна и превратна е историята на двете български църкви в Один.Пред 1860 година българите,живещи там,се обединяват в дружество наречено”Народно Общество”. С парите на родолюбивия чорбаджи Найден те купуват в квартал Киришхана ценна земя и с доброволен труд строят за чудо и приказ първата българска църква в Източна Турция "Св.св. Константин и Елена".Тържественото освещаване на храма става през 1872 година и се превръща във всенароден разник, който отеква в пределите на цялото Отечество. Всички присъстващи изпращат свято благодарствено послание към екзарх Антим Първи и българите, живеещи в Истанбул, благодарение на които бе извоювана религиозната свобода на България.

Имената на двете църкви не са избрани случайно.Светите равно апостоли Константин и Елена са олицитворение на имератор Константин - по негово време през 313 година се обявява свободата на Християнската вяра, той свиква първия Вселенски Събор на християнските църкви,а майка му Елена е вярваща и благочестива жена и по нейния почин бива открит Кръстът Господен, на който е бил разпнат Исус Христос на Голгота.Името на Великомъченика "Свети Георги - наречен Победоносец, е заради подвизите му и унищожаването на злия змей. Всичко това олицитворява надеждата на одринските българи за близка, жадувана свобода от османското потисничество..


За времето си храмът "Св.св. Констанин и Елена" е бил най-големия и най-красивия за целия Одрински вилает. Сградата има разгъната застроена площ от 600 кв метра.През руско-турската война храмът е бил частично подпален.След освобождаването на Одрин руското консулство отпуска средства за реставрация. И сега на една от стените на църквата могат да се прочетът благодарствените думи на българите за оказаната помощ от руснаците .След Балкаската война храмът е полуизоставен поради насилственото масово изселване на българите от Одрин. През 1945 година под натиска на Коминтерна комунистическото правителство на България се отказва от православните си енорий в Турция и така двата стожера на българския дух потъват в забвение.


По инициатива на родолюбиви българи през 2004 година започва възстановяването на тая българска светиня с доброволни дарения и държавни средства, след като биват спазени строителните архивни документи и стари оригинални снимки. На 14 септември 2008 година на Кръстов ден става откриването на църквата "Св. св. Константин и Елена". За празника пристигат над четири хиляди души от цяла България, Одринска Тракия и Истамбул. Света тържествена литургия отслужва русенският митрополит Неофит. (c) Дариан Колев

И храмът "Свети Георги" е паметник на културата. Той е разположен в квартал "Кайлък", махала "Барутлук". Основите му се положени през далечната 1880 година. В последните тридесет години църквата е била поддържана на доброволни начала. Със съдействието на нашата държава и този стожер на българщината е възстановен напълно в оригиналния му вид.. Тържествено бе открит на 9 май 2004 година. Сградата е просторна с площ 320 кв.метра.Има висок висок таван, художествено облицован с дърво, а стените са украсени с икони. Архиитектурата е в стил характерен за българското късно Възраждане


До преди няколко

години в него не се извършваше богослужение. Но родолюбивият българин Филип Чакърлък започва да се грижи за божията светиня. Половин век той крие в подземен тайник на църквата уникално издание на Светото Евангелие и ценна църковна утвар.Свещенната книга е изработена в Москва през 1875 година и е подарена на църквата при откриването й през 1880 година.Днес може да се види в олтара на храма.


Филип Чакърлък умира през 2006 година . Името му се произнася с голямо уважение в Одрин.Предвидливият божи служител още по-рано изпраща сина си Александър в България, за да следва в Богословския факултет и сега е ръкоположен за свещеник в храма.

Вероятно и неговият син ще продължи традицията на дедите с името си Георги.В обновената църква "Св. Георги" има малка сбирка за историята и теглата на тракийските българи. Има и библиотека с две хиляди книги, защото вярата се крепи на словото.


Но последва Междусъюзническата война и България губи завоюваното с толкова жертви, включително и Одринският вилает.Малко по малко бъгарската общност се стопява, а заедно с потомствените българи се стопяват и православните ни храмове. Днес са се запазили само споменатите по-преди две одрински църкви. Едно от малкото оцелели семейства там е на Филип Чакърлък и брат му Христо. .През последните години още три семейства, които са били вписвани като турски ,признават българските си корени.Случва се и българо-мохамедани да приемат христовата вяра. Общността нараства и от смесени бракове.

Сградата на Българската мъжка гимназия “Д-р Петър Берон” в Одрин


По време на Балканската война българските войски месеци наред обсаждатсчитаната за непревземаема Одринска крепост.Турците успешно отбиватмногобройните атаки на българитеВ стара църковна хроника е отбелязано, че свещеникът на "Св. Георги" приканва и благославя доброволците, които преминават през фронтовата линия, за да дадат сведения за слабите места на крепостта.А денят преди решителната атака всички богомолци, свикани тайно в храма, със запалени свещи като на Великден отправят в хор зов към Бога и Свети Георги за победа на българската армия.


На 13 март 1913 година в непрогледна нощ нашата пехотна артилерия безшумно се предвижва близо до крепостта. Ето как участникът в тези събития Димитър Азманов описва развитието на бойните действия."...В ранното утро нашите полски батареи, достигнали близо до форта Айджи Йолу, се носеха стремително по полесражнието и викаха „Ура”. Този вик бе чут и подхванат от близките пехотни части и от резервите. Пехотата надигна глава и видя невиждано зрелище - за първи път в световната военна практика артилерията първа атакува. Духът на всички е повдигнат до най-голяма висота, пехотата по целия фронт минавав атака… Събраните при висотата Куштепе дружини тръгват към форта Айвазбаба, прегазват телената мрежа и достигат самия форт. Радостта е неописуема. Към 6 часасутринта върху форта вече се виждат нашите пехотинци победители. А към7 ч. сутринта звуците на „Шуми Марица” се чуват от всички страни.Одрин е вече безвъзвратно наш…На следния ден в двете одрински църкви се провежда свята тържествена литургия в чест на победителите.

Съществува предание, че благословена в храма икона на “Свети Георги Победоносец” по тайни обиколни на обсадата пътища е била занесена в щаба на българската армия и там пред иконата са били осветени бойните знамена преди решителната атака.


Колкото повече научавах за тия две български духовни светини, толкова повече ми се искаше и аз да ги посетя. Затова мисля, че ще бъде добре и нашата гимназия да организира поклонническо посещение до Одрин,където макар и за ден, два да се потопим в дълбините на нашата славна история. ..И така двете наши църкви в Одрин векове наред ще съхраняват спомена за родолюбието на сънародниците ни и за значимото българско духовно присъствие в Източна Турция..

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРАПроф. Божидар Димитров - Български светини, проф. Аксиния Джурова - Чудодейните сили на

духовността, Албум на българските манастири и църкви, блогове на доц. Атанас Щерев, Стефка

Миладинова, Румяна Емануипиду, Янка Такева и други публикации в интернет.

САМОИЗДАТДариан Колев - ученик в 11 а класПърва езикова гимназия - Варна


Documents

Българският дух