Кои са любимите книги на нашитесъученици

Провокирани от вестник „24 часа“,който обяви списък на книги, които неса в учебната програма, но са любимина 18-годишните, ние проведохмесвое проучване сред съучениците си.

Кои книги са Топ 10 на техния избор.Изберете си четиво за плажа, за про-хладните планински вечери или про-сто когато сте сами. Ако не сихаресате нищо, не ви остава другоосвен да четете задължителната ли-тература, препоръчана в училище…Ха-ха! - стр. 5

Четенето може ида не е самотно

занимание

Двама млади четатзаедно, а и нами-рат начин да възпитават вкус към доб-рото четиво и у другите. Кои са тезибуктюбъри и по какъв начин сасвързани с града и училището ни – че-тете на стр. 4

ГОДИНА 7, БРОЙ 30, УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК НА СУ “Иван Вазов” гр. Плевен юли 2017

Цена 1 левВестникът е лауреат на Седмия национален конкурс за ученическа журналистика “Стоян Михайловски” - 2014 г. - първо място

Носител на трета награда в Шестия национален конкурс за ученическа журналистика “Стоян Михайловски” - 2013 г.Носител на първа награда в Четвъртия национален ученически журналистически конкурс “Григор Попов” - 2016 г.

Гост в рубриката„И нашите учи-тели са били уче-ници – и то във„Вазов“ – ЕвелинаНицова – стр. 2Важни репор-терски новини, закоито може самоот нас да чуете ипрочетете – стр. 2,3, 4За забавление,за провокация иотмора – стр. 11

Какво вдъхно-вява младитевъзрожденци отнашето училищепо пътя на технияродолюбив поход– стр. 3

И още в броя

Край на драматичните изпитвания за офор-мянето на годишните оценки, на малки и го-леми матури, на малки и големи ядове… Идокато се зарадваш – о, ужас! Ами сега,какво по-напред! На море, на двора, предкомпютъра, телевизора, телефона, в парка,на гости… Времето трябва да стигне завсичко. Затова ние се заехме да ви помог-нем. Ако все още не сте планирали вакан-цията си, възползвайте се от съветите ни,които ви даваме от сърце, като на истинскиприятели. Следвайте нашия алгоритъм ище си подредите оставащата по-голямачаст от лятото. И не се отчайвайте – има по-вече от месец и половина до 15 септември.Има време за всичко… - стр. 8 и 9

Никой не е в състояние да удържи силата на една идея, чието време е дошло! ...

Ваканция – ура!

Музи и пегасиПрочетете част от наградените творби в литературния конкурс„Отечеството и светът“, с който и тази година отбелязахме пат-ронния празник на училището и Деня на славянската писмености култура – стр. 6 и 7Едно, две, три… дванайсет – пълен напред и здравей, живот!– стр. 5 и 12Изберете българското – стр. 10Ако си мислите, че знаете кога е роден Ботев, проверете все пак знанията си на стр. 10„Под игото“ на шльокавица(та) – стр. 5

Ezik sve6ten na moite dediezik na maki, stonove vekovni,ezik na taya, deto ni rodiza radost ne – za yadove otrovni

Ако обичате да четете

Започнах да уча в СУ „ИванВазов“ през 1976 година впредучилищна група, която сенамираше в сградата на сегаш-ната подготвителна група.Учих в училището до 1987 го-дина. По време на средното миобразование се учеше до 11клас. Последната година при-добивахме професионалнаподготовка в сегашните про-фесионални гимназии. По тазипричина аз имам 4-и разряд за шивачка.След завършване на средното ми образованиепродължих във Великотърновския универси-тет „ Св. св. Кирил и Методий“ и имам магис-търска степен за начален учител. За разликаот сегашната девалвация на професията, по-вечето от колегите ми тогава записваха по же-лание. Лично аз от дете знаех, че искам да съмучител, и често си играех, като учех куклитеси да четат и пишат.Първият ми учебен ден в първи клас и до ден-днешен е в спомените ми. Аз – прилежно сре-сана, с копринена бяла блузка и плисиранатъмносиня пола, а в ръцете с голям букет яр-кочервени божури, откъснати от градината набаба. Учител ми беше другарката Янка Ку-чева, авторитетна и мила жена, която с лекотани учеше нас – своите четиридесет и тримаученици. В първите години учехме и събот-ните дни, но не ни правеше отегчени и умо-рени.Спомням си как всяка сутрин в двора на учи-лището всички ученици правехме сутрешнагимнастика – ведрина и играехме право Ду-навско хоро. Едва след това влизахме в клас-ните стаи. Имахме ученическа униформа -всекидневна и официална, която родителитени купуваха от специализирани магазини.В гимназиалния курс класен ръководител мибеше госпожа Eлка Цачева, а някои от препо-

авателите и сега са ми колеги – г-жа Камелия Добрева, г-н ИванИванов, г-н Пецанов.Първият ми ден като учител бешев СУ „Христо Смирненски“. Оти-дох с неголямо притеснение но...до първия учебен час, защото отстарание, по-скоро от престара-ване приключих за 10 минутивместо за 40. Другата комична си-туация беше в часа по физическовъзпитание и спорт. Следвайки

всички методически указания, аз започнахчаса, облечена в спортен екип в двора на учи-лището. След което големите ученици от 12клас започнаха да се присъединяват къммоите първокласници и с една дума претър-пях пълен провал.След две години работа в други училища,през 1995 година кандидатствах за място заначален учител в нашето училище и вече 22години съм тук. Като се замисля, повечетовреме от съзнателния ми живот е минал в учи-лище „Иван Вазов“ – тридесет и три години.Ако трябва да говоря за промяна, не бих ис-кала да звуча мемоарно и носталгично и даправя сравнение. Спомням си с добри чувстваи кръжоците, и извънучилищните занимания,и бригадите, и лагерите. Но промяната е и вхората, и в системата, най-вече в хората. По-скоро се стремя да се съобразявам с новитепоколения ученици и родители, без да проме-ням принципите си. Искам да остана с духана учител, който приема децата като свои.Иска ми се първокласниците все още първитедни да се бъркат и да ми казват „мамо“ или„бабо“. Ще ми се, като се видим извън учи-лище, все така искрено да се радваме един надруг.Работя като учител по призвание и се надявамс този дух да продължа, докато съм здрава.

Иван Жунтовски 10м

юли 2017стр.2 В@з Буки Веди

И нашите учители са били ученици, и то във „Вазов“

– Харесва ли ви училището ни?– Аз съм била не един път гост на училище„Иван Вазов“ и всеки път пред господинМитев, колеги и учители съм изразявала въз-хищението си, че в днешни времена в Плевенима толкова представително и уредено учи-лище. Така че поздравления на всички, коитоимат дял в пазенето и поддържането на тазивеликолепна база.– Трудно ли е да се подготви концерт на хор„Звъника“?– Процесът никак не е лесен. Както сами раз-брахте на специалния ни концерт в СУ „ИванВазов“, ние се трудим много за мигове удо-волствие, предоставени ни от публиката. На-истина сложен процес е, защото в състава сепее на няколко гласа, песните са изключи-телно трудни и изобщо не ни е лесно.– Има ли много хористи от СУ „ИванВазов“?

– От това училище за тези 34 години мога дакажа, че са преминали толкова много деца, чеще успея да направя самостоятелен хор. Сегаимам между 9-10 деца.– Какво ще кажете за тях? Сериозни хорали са?– По принцип децата, когато се явяват наизпит, аз им задавам същия въпрос. За мен

никак не е сложно да разбера дали детето,което стои насреща, има желание да стъпвана сцената, да се изявява и да твори.– Какви са предстоящите изяви на хор„Звънка“?– Това, което мога да кажа е, че през месецмай са малко дните и вечерите, през които ниенямаме концерти. Изключително тежка е про-грамата. Поздравявам децата от хора, защотосе изисква голяма концентрация и организи-раност, за да се изпълни всеки концерт без за-бележки.– Какво ще пожелаете на учениците от СУ„Иван Вазов“?– На всички ученици, на колегите учители, наръководството и на директора господинМитев искам да пожелая от сърце децата дастават все повече и повече. Знам, че интере-сът е много голям към това училище. При по-следната среща видях толкова много

спечелени награди и пожелавам те да се мно-жат. От училището да си тръгват наистинамлади и добре подготвени хора, които да пра-вят родината ни България по-добра, откол-кото ние, вашите родители, успяхме да янаправим.

Йоана Кирилова 10м Иван Жунтовски 10м

Хор „Звъника“ пя за нас

Камелия завоюва третото място внадпреварата. Тя и партньорът ѝ –Петър Христов, завладяха сценатасъс спортни танци. Участието наКамелия в „Плевен търси талант“е било напълно неочаквано дориза нея. „Кастингът беше в 17 часа,а аз реших да се явя едва часпреди него“ – разказа тя. На пър-вия етап участва без партньор, ноджайвът ѝ впечатлява журито и тяпреминава на следващия етап. Нафинала изпълнението ѝ на ча-ча-ча предизвика бурни аплодис-менти от публиката, а журитоизказа приятната си изненада отизбора на испанска музика и пре-красния тоалет. „Почувствах сегорда и благодарна, че ни оце-ниха. Все пак имаше професиона-лен танцьор в журито, от коготополучихме похвала, и това може

само да ни мотивира да продъл-жаваме да правим това, което оби-чаме.“ Камелия и партньорът ѝтанцуват от 8 години, а екип са отдве. Камелия може би ви е поз-ната от статиите си в училищния

ни вестник „В@з, Буки, Веди“, ноосвен това тя се занимава с изоб-разително изкуство и театралнотворчество. Второ място сред талантите награда ни спечели Жанин. Тя пред-стави един изключително ориги-нален и необичаен талант –ораторство. Със своите истории иразмисли младата писателка до-каза, че талантът емного комплексно по-нятие. Идеята за ней-ното участие вконкурса също е за-почнала като шега, номомичето не съжа-лява, че се е осмелилада покаже нещо раз-лично, и споделя, чесъстезанието е билоголямо приключение.

„На кастинга четох едно дълбокофилософско есе и журито в правтекст ми каза, че не съм за тазисцена, че имам талант, но не ставаза шоу формата на конкурса“ –спомни си тя. Но въпреки това,Жанин бе допусната да продължив надпреварата при едно условие– да направи представянето си по-атрактивно. На втория етап тяпреборва притеснението си ивключва публиката в хумористич-ната си история, а това я класирана финала. За последното предиз-викателство тя надгражда дори иповече своя талант – с помощта насвои съученици и приятели, коиторазиграват нейната история, тяпредставя разказа си „Българинъти светът“. Това ѝ донесе и почет-ното второ място. „Явих се с че-тене, минах през ораторство изавърших с режисура. Конкурсътизискваше много труд, но съм

благодарна, че жу-рито оцени моя та-лант да разказвамистории.“ На двете момичетаможем само да поже-лаем още много ус-пехи и дапродължават да нирадват с таланта си!Мерилин Писина 11з

Конкурсът „Плевен търси талант“ открипобедителите си във „Вазов“

Евелина Ницова, начален учител

Работя като учител по призвание исе надявам с този дух да продължа

Поредната ни среща в рубриката е с Евелина Ницова. Зададохме й обичайнитевъпроси – спомня ли си първия учебен ден като ученик и учител, с какви чувства се е

върнала в училището като учител, какво мисли за ценностите днес и вчера, какво би йсе искало да се промени в българското образование. Тя се отзова, а и нямаше избор –трябваше да отговори не на кого да е, а на своя някогашен ученик Иван Жунтовски.

Специален поздрав за нашето училище бе концертът на плевенския хор – подарък запразника ни

Използвахме случая, за да зададем няколко бързи въпроса на ръководителката на хораВаня Делийска. Тя бе много отзивчива, за което й благодарим. Благодарим и на всички

хористи за приятните мигове, които ни подариха с изкуството си.

На 5 май се проведе големият финал на инициативата под мотото „Плевен търси талант“. Мястотобе зала „Катя Попова“, а часът – 18:30. Представиха се 8 участници, преминали успешно през пре-

дишните кръгове. Талантите бяха всестранни – от пеене и танци до разказване на истории и правенена фокуси. Събитието бе организирано от Младежкия общински парламент – Плевен. Класирани бяхапетима участници – I, II и III място, имаше и награда на публиката и специално отличие, което жу-рито присъди. Трифон Трифонов – треньор по салса, Асен Антонов – композитор, и Иван Иванов – ка-

стинг мениджър, оценяваха представянията. Разбира се, талантливи ученици от нашето училищевзеха почетни места и грабнаха наградите. Това са Камелия Григорова 9б и Жанин Ал-Шаргаби 10б

клас. С какви таланти се представиха и впечатленията си от конкурса ни разказаха двете момичета.

На 30 април се проведе финалнияткръг на Националното състезаниепо история „Моята родина“. Пред-ставител на нашето училище бешеЕма Пироева от VВ клас с препо-давател Биляна Ангелова. Тя успяда се класира на IV място в цялатастрана. Състеза-нието сесъстоешеот общотри кръга.П ъ р в и т едва сепроведохавъв всякоедно учи-лище, афиналът бе организиран в хотел„Верея“ в Стара Загора. Участни-ците бяха разделени на групи, катовсяка от тях трябваше да отговорина 20 въпроса под наблюдениетона трима квестори. Въпреки мал-кото време, с което разполагаше,Ема успя да се справи с всичкивъпроси!Поздравления за петокласничката,желаем ѝ още много победи!

Миглена Бурова 8б

Успехи за на-шето училище и

в областта наисторията

юли 2017 В@з Буки Веди стр.3

Конкурс за есе на тема „Моятапредстава за Европа в мир и сво-бода” организира образовател-ният проект „Учебна работилница„Европа“. Награждаването се про-веде тържествено на 3 май в Худо-жествената галерия „ИлияБешков”. Участниците бяха навъзраст 15-17 години от 7 раз-лични училища в града. Нашиятсъученик Симеон Янев от 9м класбеше отличен с трето място засвоите оригинални идеи. Той из-разява гледната си точка и от стра-ната на спортист, състезател потриатлон, за чиито постижениясте чували неведнъж. Думите мугласят: „Човечеството трябва даработи в изграждането на та-кива традиции, които да реша-ват спорове и конфликти. Акозависеше от мен, бих направилтака, че всеки конфликт да се ре-шава в състезание. Така, кактоима олимпиади в сферата на на-уката, така, както има състеза-ния в спорта, така, както иманадиграване с танци, надсвирва-ния и надпявания. Нека всеки спорбъде предпоставка за съревнова-ние, а не за война.” Смелата мупозиция със сигурност е впечат-лила комисията под председател-ството на началника на отдел„Образование” в Община - Пле-вен Йонита Иванова.Нашата съученичка – Магдалена

Минкова от 11б клас,макар и да не е отли-чена в този конкурс, еизразила интересна иоригинална позиция,много истинска и ре-ална, подписана катоедно еврейско момиче,родено в Германия, което повреме на Втората световна войнасе укрива от нацистите със своетосемейство в Амстердам и водидневник, публикуван след края навойната. Ето откъс от есето наМаги: „Имам кауза - да накарампоне един човек да се замисли, за-щото усещам болката на хоратаи днес тя е моето вдъхновение.Заедно можем да превърнем бол-ката в щастие, потисничест-вото - в свобода, и войната - вмир. Застанете рамо до рамо смен в моята борба, за да напра-вим Европа и света по-добромясто за живеене.

Една съвременна Ане Франк”Церемонията по награждаванетовключваше още музикални изпъл-нения, атрактивно участие на уче-ници от начален курс.Присъстваха патронът на съби-тието - кметът на Община Плевен,Георг Спартански, партньорът наплевенското сдружение БерндВернер, представител на две неп-равителствени организации отГермания, Добрина Милушева от

екипа на програма „Европа загражданите” у нас, и почетниятпредседател на общинския коми-тет „Васил Левски” - ПлевенВасил Копчев.Съвместното съществуване на на-родите в Европа, културниятобмен, разбирателството и мирътса осъществими цели, за коитотрябва да се работи постоянно.Методът “Учебна работилница” еособена форма на ориентиранокъм практиката обучение, даващопрофесионални знания и умения.По проект „Мир” плевенскотосдружение работи с партньори отГермания, Румъния, Словения.Участниците имат намерение дасъбудят любопитство и съпричас-тие, за да гарантират бъдещето наЕвропа в мир и толерантност, безрасизъм.Пожелаваме на нашите съученицида са все така смели и да изразяватмнението си, да рискуват, защототехните нестандартни мисли за-служават да бъдат чути. Успех!

Камелия Григорова 9бСнимки: Виолета Антонова 9б

Нека всеки спор бъде повод засъревнование, а не за война

Европа - най-културният, най-ци-вилизованият и най-старият кон-тинент!

Мир и свобода – някак не могатда се свържат смислово с горес-поменатата дума в днешната об-

становка.

Само човек може да мрази тол-кова, че да разруши света, и самочовек може да обича така, че да

го преобърне.

БУМ! Страшен тътен оглушиБрюксел или Ница или май бешеСтокхолм. Медии тържествуват,хора тичат, молейки се на Бог, по-литиците явно и те са се стрес-нали, щом говорят за война и…БУМ! Един човек реши съдбатана стотина души.

Мир и свобода. Свобода и мир.Означават ли тези думи нещо по-вече от обясненията им в реч-ника? Носят ли спокойствие инадежда? Или са блян, мечта,фантазия, която нашите деца щеси пожелават на рождения ден?Разбити ли са напълно плановетена Европа, а покрай нея и на Бъл-гария, за хармонично живеене…Ами не! Да, обстановката е труд-нопоносима, но надежда винагиима. Там, на дъното на кутията наПандора, пълна със злини иужаси, се е спотаила надеждата ичака. Чака своя откривател, чо-века, който ще я предаде и на дру-

гите хора.

Ето го и моментът на истината.Искате да разберете моята пред-става за Европа в мир и свобода?!Един президент, защитаващ об-щите интереси и неподдаващ сена натиска от „Великите сили“,много щати, отворени граници,образуващи етническото, религи-озното и културното разнообразиена континента, отворени границии свободно пътуване на хора. Акоискам да работя в Унгария - щеработя в Унгария. Но там да не мевъзприемат като българин - човеквтора ръка, а по-скоро българин -жител на един от източните щати.Обща европейска армия, защита-ваща ефективно гражданите и те-риторията на тази огромнаимперия. И всичко това можем даго назовем с две думи – Европей-ска федерация. А, как звучи?!Мир и свобода! Свобода и мир!Това ще лежи в основата на тозиконгломерат от държави.

Споделеното бъдеще е най-доб-рото бъдеще. А България иманужда точно от такова. Следвреме не се знае, пък мога и дабъда в администрацията на ЕФ(Европейска федерация). ЗатоваСъ Нами Богъ и С или по-скоро ВЕвропа напред!

Дамян Господинов 9м

Представата ми заЕвропа в мир и свобода

Гимназистите Жанин Ал-Шаргаби,Бояна Цончева, Валерия Валериева,Иван Жунтовски Йоанна Иванова,Изабел Велковска, МелисаГерганова, Михаела Александрова,които се присъединиха къмновоучредения клуб в осми клас, савече пораснали десетокласници,които все по-отговорно се отнасяткъм дейността си в клуба.Първата им инициатива за учебната2016/2017 година беше поставянетона ръчно направен венец напаметника на Левски по време наежегодното почитане на паметта на

Апостола. Бе посетен и музеят вКъкрина и този в Ловеч.През март месец посетихазащитено жилище за хора сувреждания. Прекараха следобеда вразговори и опознаване нанастанените там. След като успяхада разведрят хората в защитенотожилище и да си създадат новиприятелства, младите възрожденциим раздадоха мартеници.Миналата учебна година заедно сДиана Яначкова се включиха винициативата “Книги за смет” исрещу събрани пластмасови

отпадъци получиханяколко книги, коитодариха на училищнатани библиотека. А тазигодина, след катопретърсиха личнитеси библиотеки,откриха близо 40 детски июношески четива, които решиха дадарят на местното плевенскочиталище “Парашкев Цветков”.Служителите там открай времетърсеха дарители и много сезарадваха на дарението, което сеоказа изключително голямо замалко читалище като тяхното.Особен интерес предизвикаханяколко редки книги, свързани сАпостола и историята на Плевен.През април разказаха наученици от 2 и 3 клас заАприлското въстание. Бяхаподготвили интереснапрезентация, въпроси,кръстословици, рецитал нас т и х о т в о р е н и я ,възрожденски песни и многонагради. Всяко дете научинещо ново по забавен изапомнящ се начин и получинационалното знаме за

подарък.Младите възрожденци останахамного удовлетворени от последнатаси за момента инициатива, защотои първата им дейност към клубабеше свързана с Априлскотовъстание (пиеса и кратък филм), итака успяха да си припомнятвсичките хубави моменти ипостижения, с които ги е дарилочленството.Признание получихме отОбщобългарския комитет ,,Васил

Левски“, под чийто патронаж саклубовете. Поканиха членовете наклуба на националната среща наклубовете “Млади възрожденци” за2017 година. Тя се проведе на 6 майв София. Само Жанин, Бояна иМелиса имахме възможност да япосетим, но бяхме очаровани отневероятната програма. Сутринтаотпътувахме с автобус заедно сдруги млади възрожденци къмстолицата. Пътуването бешепрекарано в пеене на възрожденскипесни, интересни беседи, изнесениот видния историк Васил Копчев иминути на смирено мълчание, вкоито се радвахме на българскаприрода, която трудно се побирашев малките прозорчета на автобуса.В София присъствахме на парадапо случай 6 май, а самата среща бепроведена в сградата на Военнатаакадемия ,,Г. С. Раковски“. Имашеинтересна програма, която позволина много деца от всички краища настраната да покажат родолюбието италанта си чрез песни, рецитали икратки театрални пиеси. Накрая сесъстоя и награждаването на най-добре представилите си клубове вежегодни конкурс на комитета,проведен в чест на Апостола. Следнаграждаването на сцената се появии видният спортист Кубрат Пулев.Той поздрави младитевъзрожденци, отговори на няколковъпроса и призова всички младибългари да пазят България всърцето си.Това е и нашето послание към вас.И ако смятате, че вашето място епри нас – през новата учебна годинави очакваме, млади възрожденци!

Жанин Ал-Шаргаби 10б

Младите възрожденци от нашето училищепродължават своя родолюбив поход

Клубът ни е един от първите учредени и най-дейниВ края на учебната година разказваме за клуб „Млади възрожденци“ не зада им се възхитите, а за да помислим отново върху онова, което ги държи

заедно, което ги кара да се чувстват истински българи.

Това е предложението на Симеон Янев, отличен натрето място за есето си „Моята представа за Европа в

мир и свобода“

Гледни точки

юли 2017стр.4 В@з Буки Веди

Рая: Изключително горда и щастлива съм, че завърших точно тази гимназия

– Как се запознахте, а може бинякоя книга ви събра?– Случайно се запознахме, въвфорум за книги. Впоследствие сеоказа, че сме от един град, чеимаме доста сходни интереси инещата някак си се наредихамежду нас. А книгата, която можеда се каже, че ни събра, е наЛоръл К. Хамилтън - ърбънфентъзи, наречена “Престъпниудоволствия”.– От колко време вече иматебуктюб канал и развива ли сетой?– „Четат ли двама“ създадохмепрез януари 2016 год. и гоподдържаме вече година иполовина, като се стараем дапубликуваме минимум по 2 видеана седмица. За моментааудиторията ни расте бавно, нонепрекъснато. За тези, което незнаят, буктюб са видеа, в коитоизказваме мнението си относнодадени книги, в “YouTube”.– Откъде дойде идеята ви забуктюб канал?– Вдъхновихме се отчуждестранните буктюбъри (замомента думата май нямаеквивалентна преводна набългарски) и много ни хареса тозиначин на изразяване начитателско преживяване. Каналътсе оказа и една чудесна форма насемейна терапия. Преоткривамесе един друг чрез книгите, коиточетем.– Понякога не се ли зараждат

спорове помежду ви относнокнигите?– Ние четем много различни нещаи е много трудно да спорим зачетивата си просто защото рядкочетем едно и също. Но аковъзникне спор, то той е по-скоропороден от нежеланието наединия да прочете книга, коятодругият му е препоръчал.– Откъде дойде идеята вместоцветя на сватбата си да сложитекниги?– От любовта ни към книгите,разбира се. Много се радваме,защото напоследък срещаме идоста статии, които отразяватточно такъв избор за подарък всватбените дни и на други четящидвойки. – Работата и задълженията къмсемейството не пречат ли на

любовта ви към книгите? – И двамата сме на мнение, че тевзаимно се допълват.– Кой от двамата има по-добърнюх и намира най-интереснитеиздания?– Обикновено в желанието си данамерим интересна книгауспяваме да намерим перфектнозаглавие, но за другия. Това вечени е като традиция.– Кои книги ви направиха чита-тели за цял живот?Алекс: - За мен това са книгите наЧудомир и Пратчет и въобще вся-каква хумористична и фантас-тична проза.Райс: - За мен това са книгите наЛоръл К. Хамилтън - “АнитаБлейк”, от тях започна всичко.– Как ви променя четенето иканала ви за толкова много

време?– Положително. Определеноразшири читателския никръгозор. Направи ни по-сериозни и отговорни читатели.Обемът и количеството наотхвърлените четива дори няма дакоментираме– Какво за вас е книгата?– Портал към милиони другисветове.– Как ви хрумна името Райс?– Тук отново ще се върнем къмфорумите – не помня как иоткъде, просто така беше никътми там (за да не е твърдеофициалното Рая) и си остана заканала. Личните имена (по личнакарта, както се казва) рядко саподходящи, когато се изявяваш винтернет, както ние го правим.– Имате ли книги, които бихтенакарали всеки да прочете?– По-скоро имаме любими книги,които бихме препоръчали навсекиго, но не и накарали някогонасила да прочете.Задължителното четене можесамо да навреди на имиджа надобрата книга.– Какво е BOPS?– Това всъщност означава Box OfPaper Smiles или Кутии за книги.Сега си представете един идеаленсвят, в който си поръчвате книга вкутия, която дори не знаете каквае, и тя върви заедно с другикнижни удоволствия – подаръ-чета, свързани с нея.Пакетът имафиксирана цена, поръчва се от

фейсбук страницата на BOPS ипристига по куриер, за да направикнижното приключение на чита-телите още по-вълнуващо. Идеятае взета от чужбина, но се над-яваме да продължаваме да пра-щаме кутиите из цяла Българиявсеки месец. Идеята е да се изне-надвате с изданията вътре. – Рая, ти си завършила нашетоучилище. Какво би казала днесза училището?– От мненията, които съм чувалаоколо себе си, „Иван Вазов“ еучилище, за което често сеговори. Аз съм изключителногорда и щастлива, че завършихточно тази гимназия, защото,както невероятните учители,които имахме, така идисциплината там, ме научиха намного неща, които, уви, липсват вогромен процент на българскитеучилища. Може мерките,предприети от директора, да не сехаресват на мнозина, нонеслучайно учениците от „Вазов“излизат с едни от най-високитеуспехи и умеят да се реализират вбъдеще. Аз съм една отученичките, които няма да чуетеникога да каже нещо лошо занивото и качеството наобразование в нашето училище.Напротив.

Християна Тасева 8зИнтервюто е домашна работапо български език – част отобучението в публицистичнижанрове

Рая(или Райс, както тя се нарича) и Алекс Кръстеви са буктюбъри, създали канала си "Четат ли двама", защото винаги ги е свързвала любовта,а и нещо повече – вкусът към доброто четиво. И още - днес те намират начин да даряват радост и на другите, като измислят първи в стра-

ната BOPS. И ако си мислите, че само това ни отведе при тях, се лъжете. Рая е бивша ученичка на „Вазов“ от Випуск 2010, обучавала се е в ху-манитарна паралелка. Чаровни, четящи и интелигентни, те правят, действат, а не умуват как, защо и къде да стане! Разговаряме с Рая.

– Госпожо Русинова, Ва-шето дълголетно присъст-вие в театъра дава ли Виоснование за обективенпоглед върху развитиетому днес?– Моята любов - театърът,не ме оставя равнодушнанито към посоките, в коитосе развива, нито към при-страстията и вкуса на зрите-лите. Винаги съм вярвала,че изкуството може да въз-питава, да образова, да съх-ранява и отглеждаценности, които са необхо-дими на всекиго. Да ни пре-върне в по-добри хора, дани развива.. Ключът е в об-разованието. Учете се, че-тете много, станетепо-чувствителни, така щестанете и по-добри хора.– Вие сте доста ангажи-рана – остава ли Ви времеза участие в театъра и ки-

ното?– Повечето ми ангажиментиса в телевизията и преводана филми, но се радвам надобрите постижения на ко-легите в киното и театъра.Създаването на чувство задобър вкус е нещото, коетобих подкрепила и защита-вала, за което бих се борила.– Има ли образи, роли,пиеси, които бихте искалида изиграете?– Всеки актьор има своялюбима неизиграна роля.Зависи от етапа на разви-тието му. Дай боже, повеченеизиграни роли, броят име необятен.– А защо не отидохте наЗапад, както някои Вашиколеги, че и други нашисънародници?– На Запад не бихме моглида се реализираме най-вечезаради езиковата бариера.

Но дори да я преодолеем,проблемът май си остава вценностите ни. Какво ис-каме? Кое е главното? Закакво мечтаем и какво от-стояваме?! Тук вече разми-наването е на светлиннигодини.

Диляна Кушева 8зИнтервюто е домашна ра-бота по български езиккато практикум в обуче-нието в публицистичнижанрове

Силвия Иванова: Да бъдеш добърактьор – да бъдеш добър човек!

На 15 юни ние, учениците от 9б клас, по-сетихме организирано театралната поста-новка на „Дванайсета нощ“ от УилямШекспир. Поводът бе, че три наши съуче-нички – Ана, Камелия и Виолета, участвахав представлението. То е резултат от целого-дишния труд на момичетата, които са частот Детската театрална студия към ДКТ„Иван Радоев“. Техен режисьор бе Ива Ни-колова, художествения ръководител – Ад-риан Филипов. Сами разбирате, че ние неотидохме с големи очаквания и основно ис-каме да подкрепим и уважим момичетатаот нашия клас. Но каква бе изненадата ни,когато още съвсем в началото видянатотака ни грабна, че не усетихме как изтечевремето до края на представлението. Режи-сьорският прочит на класическия текствключваше много ефекти, пищен декор,ефектни костюми, специално осветление,танци… Класическата пиеса беше умелосъчетана с модерна музика. Салонът бешепълен, а актьорите уверено ни водеха на-пред в сюжета благодарение на своя пози-тивизъм, амбиция, старание ипрофесионализъм. Справиха се отлично самбициозната задача – Шекспир все пак!Поздравяваме всички ученици от нашето

училище и им благодарим за приятното из-живяване. А те са Виолета Антонова 9б,Камелия Григорова 9б, Анна Стайкова 9б,Иван Жунтовски 10м, Михаела Алексан-дрова 10б, Йоанна Иванова 10б, ИвайлоМитев 11м и Цветослава Илиева от 11л. Искам специално да отбележа, че този със-тав игра така, че в театралния салон бе аб-солютна тишина, никой не напуснапреждевременно и реакциите бяха спон-танни, интелигентни и зрели. Това е отли-чен урок дори и за професионалнитеактьори и за възрастните, които смятат, чение, учениците, сме невъзпитана публика. А на актьорите казваме, че ни спечелихакато свои почитатели и очакваме с нетър-пение да ни поканят на следващото сипредставление!

Милена Конова 9б

Посетихме театралнопредставление

Изненадващи ситуации, малко смях и малко любов

Силвия Иванова (родена през 1962 г.) е популярна българска актриса. През 1981 г. за-вършва немската езикова гимназия в град Монтана. През 1984 г. е приета във ВИТИЗ“Кръстьо Сарафов” и завършва през 1988 г. Популярна е с ролята си на Яна Скарла-това във филма “Жребият”. Занимава се активно с озвучаване на филми и сериали.

Най-известна е с работата си по „Касандра“, „Три съдби“, „Приятели“, „Никита“,„Лас Вегас“, „Отчаяни съпруги“, „Грозната Бети“. Тя се отзова на поканата ми за

интервю с желание.

1. “Хари Потър” води и сред нас.Не се нуждае от анонс.2. “Невидим”Книгата на Стан, още влогърътInStanT, много рязко стана една отнай-четените книги средюношеското общество. Той имакакво да каже и го прави чрезкнигата си, което привличаизключително голям брой хоракъм нея.3. “Вината в нашите звезди”Джон Грийн винаги е улавял духана тийнейджърите и тази книга еедно от най-големитедоказателства за това. Не само техваща за ръка и те води от първатадо последната страница с голямонапрежение и желание, но иобхваща една от най-сериознитетеми - любовта на крачка отсмъртта.4. “Дневникът на единДръндьо”Да си дете, никога не е било най-приятното нещо, а никой не гознае по-добре от Грег Хефли,измъчен от ежедневието си вучилище. И точно заради това ивъпреки това този герой променяи вълнува.5. “Игрите на глада”Това е една книга, през която

всички, особено от женскатааудитория, са преминали заедно сглавната героиня и са сестрахували за живота й. 6. “13 причини защо”Една книга, която те кара да сезамислиш дали с действията си ненараняваш. Една книга запредателството и за нещата, коитомогат да доведат досамоубийството на еднообикновено момиче. Простоученичка, ала колко могат данараняват хората около нея. Товаиздание бързо нашумява средмладите, вече екранизирано, новсе пак привличащо интереса им.7. “Софийски магьосници”Българският писател МартинКолев пуска това невероятноприключение в писмен вариант икнижарниците се опразватмигновено. Разказът за труднияживот на маговете, длъжни дапазят града без нищо в замяна, аедин ден, когато всичко сеобърква, единствената следа епросто обикновена сива котка.8. “Пърси Джаксън и Боговетена Олимп”Пърси и неговите подвизи,срещите му с древногръцкичудовища, готови да го изядат,или препирните му със самитебогове са събрани в поредица,привличаща малки и големи откилометри.9. “Химикът”След пробива си със “Здрач” и“Скитница” Стефани Майъриздава поредната вълнуващакнига, която да ни държи на ноктипрез цялото време. Дали главнатагероиня ще оцелее? Дали щедойдат за нея, дали ще я заловят?Провокира те да си задавашвъпроси и да преживяваш съсстрах всяка следваща страница,приковавайки вниманието натийнейджърите към себе си.10. “Нещата, на които не ниучат в училище”Още един влогър пробил чрез

книгите си и едва ли има младеж,които не е прочитал неговите,вече четири, книги. Те представятреалността такава, каквато е,изкарвайки на показ сериознипроблеми, истини, изваденинаправо от живота, алапреразказани по хумористиченначин.Това са книгите, които моитесъученици четат. Аз обаче не съмсъгласна с всички от тях и немисля, че е най-доброто, коетоможе да ви предложим. Не мисляи че когато един влогър издадекнига, то всички трябва даоткачат по нея. Сега ще випредставя няколко издания отразлични жанрове, които за менса невероятни и тийнейджъритетрябва да прочетат, за коетоняма да съжаляват.1. “Стъкленият трон”Поредицата за Селена Сардотиен,най-великият асасин наконтинента, може да ви трогне,уплаши и накара да се радвате.Може да ви накара да мислитезаедно с главната героиня и дачувствате през нейното сърце. Даизстрадате с нея всичките йизпитания, отредени от краля.Докъде обаче ще я заведе пътят,който й е отреден, и какво щенаправи срещу древните сили,пробуждащи се в недрата наземята и срещу своето минало,излизащо на- яве.2. “Кутия за птици” Мистериите и ужасът,представени в хоръра, създаден отДжош Малерман, хващат окото...Е, не точно. В този свят авторътизгражда вариант, в който всичков света се обърква и хората трябвада оцеляват, ала без едно от най-важните си сетива - очите. Следтази книга внимателнонаблюдавайте какво се крие втъмния ъгъл на стаята и готови листе да посрещнете съдбата си,щом го зърнете.3. “Скълдъгъри Плезънт”Един мъртъв детектив, преродилсе като скелет, един злодей, готовда завладее света, и едно момиче,което дори не подозира в какво сезамесва след смъртта на чичо си.Приключенията на Стефани сапредставени от Дерек Ланди понай-интересния начин и нивъвеждат в един свят на мистериии магия.4. “Скай”Джос Стърлинг представялюбовта в училище по малко по-различен начин. Как двама могатда бъдат свързани, предназначениедин за друг, ала дори да не гоподозират? И един ден случайнода се намерят, щом проговорят вглавите си.5. “Железният светилник”Знам, че това не биха го прочелимного тийнейджъри, а по-скоробиха го подминали. Но споредмен борбата на любовта и дълга вдушата на един герой и чувствата,които предизвиква романът,когато майката сама трябва даотведе детето си към гибел, садостатъчна причина поне човек данаправи опит да я прегледа. Азрядко чета подобен тип книги, номога да кажа, че тази ми хареса.

Християна Тасева 8з

юли 2017 В@з Буки Веди стр.5

Ezik sve6ten na moite dediezik na maki, stonove vekovni,ezik na taya, deto ni rodiza radost ne – za yadove otrovni.

С цитат от Вазовото стихотворение„Българският език“ започвам моитемисли. Какво ли би казал най-рев-ностният защник на нашия език за„шльокавицата“? Как биха изглеж-дали неговите двадесет тома твор-чество на тaзи псевдоазбука?Всички тези въпроси бяха повдиг-нати на 24 май, когато беше пуснатпреиздаденият роман „Под игото“на така наречената „шльокавица“.Едно произведение, превърнало се вемблема на българското, с което из-дателство „Жанет 45“ иска да прово-кира по нестандартен начинмладите хора, а и не само тях, да за-щият езика ни. Но какво за нас етой? Даденост, средство за общу-ване, знание? По празниците някак си винаги ста-ваме големи патриоти. Поставямевъпроси, които са актуални следва-щите няколко седмици, но в крайнасметка остават без отговор. Смятам,че тук въпросът не е в това, дали щепровокираш някого да прочете „Подигото“, или дали ще накараш друг даспре да пише на шльокавица. И далиизобщо учениците знаят, че същест-вува такъв вариант на романа?! Щекажете, как така, толкова много шумсе вдигна около това събитие. Отго-ворът е прост, ние, младите, стра-даме от синдрома на безразличието.Жалко, но факт. Просто пропускаменещата, които се случват около нас,без да се замисляме и да си задавамевъпрoси. Достатъчно е само да сикажем: “Kvo mi puka?!”|Въпреки това обаче трябва да тър-

сим отговори, защото животът еедин кръговрат от питане и отговори много лутане между тях. В тозислучай по-скоро трябва да се запи-таме какво ни дава езикът. Длъжнили сме да го пазим и ако да, как дасе случи това? Кой ще бъде нашиятдуховен водач, след като Вазов вечего няма?Поетите, писателите, будителите из-ползват силата и красотата на езика,за да ни докоснат. Те търсят най-ме-лодичните звуци, най-красивитедуми, за да ни омагьосат и да ни по-топят в магията на словото. Знаемли каква огромна сила държим в ръ-цете си, или отново ne ni puka. Узрялли е българинът за самосъзнанието,че езикът е белег за принадлежносткъм нация. Нека да се върнем назадв българската история. По време на5-вековното османско владичествоединственият пазител на българщи-ната е бил именно езикът. Но насе-лението по нашите земи е билоподложено на асимилация от странана гръцките духовници. Поради тазипричина първият български будителсе обръща към народа с думите: „О,неразумни юроде! Защо се сраму-ваш да се наречеш българин и нечетеш, и не говориш на своя език?“Какво щеше да стане, ако бяхме за-губили езика си? Дали тогава щяхмеда изчезнем и като нация? Замис-лете се колко е трудно да възродими съхраним езика си, а колко лесное da go uni6ojim.Може би издаването на „Под игото“на „шльокавица“ е безпредметно,защото този проблем вече не е ак-туален, все по-малко хора използваттози чат език. В началото на инфор-мационната революция „шльокави-цата“ е била единственият метод записане, тъй като българският език

не е бил наличен в речника на мо-дерните устройства. Сега, благода-рение на тяхното развитие иусъвършенстване, е възможно из-ползването на стотици езици, средкоито и нашият роден език. Дорибих казала, че писането на българ-ски, особено на мобилните теле-фони, е много по-лесно, отколкотоизпозлването на „шльокавица“, тъйкато не е необходимо сменянето набуквената с цифровата клавиатура.Смея да твърдя, че младежите при-бягват до писането на кирилица всепо-често, тъй като смартфонитедори поправят правописните нигрешки, което ни помага да пишемграмотно и разбира се, да проверимнякоя дума, за която се двоумим натеста по български.Затова нека да преместим фокуса от„шльокавицата“ и да потърсим същ-ността. Какво сме ние, грабителиили рушители на езика? Готови лисме да дадем обет, че ще пазимезика, че „6te go obri6em ot kalta”?Искаме ли да бъдем творци на нови„svetli zvukove”, или ще си кажемотново „kvo mi puka za toya ezik“.Може би сме неизлечимо болни отнепукизъм и думите започват дагубят своето значение, защото немогат да стигнат до нас. Няма яонази пламенна любов към словото,а в началото бе именно то. Сега смесамо букви, изгубили идентичност вголемия свят. Когато бяхме в първиклас, отблеязвахме деня на буквите,вече можехме да пишем и да четем.Скоро няма да има нужда от тозипразник, защото „kvo tolkova 4emoga da 4eta I da pi6a”. Това сапросто звуци, просто букви, простоазбука, просто народ!

Магдалена Минкова 11б

Събитията на месец май - през нашия поглед

Под игото на шльокавицатаИ дали това е точно проблемът – не е ли всъщност преиздаването на романа на Вазов на

този чат език отново опит да се измести въпросът

Забранено за т. нар. задължителна литература

Какво четем?В навечерието на 24 май вестник „24 часа“ обяви списък на18 книги, които не са в учебната програма, но са любими на18-годишните. „Хари Потър“ е в челото на класацията, аАнтон Дончев от българските автори е в Топ 18. Провоки-

рани от този факт, ние полюбопитствахме какво обичат дачетат нашите съученици и проведохме свое проучване сред

тях. Представяме ви Топ 10 на техния избор.Изберете си че-тиво за плажа, за прохладните планински вечери или просто

когато сте сами.

На 24 май и около тази дата възду-хът трепери. С какво свързвате тазидата? Отговорът на 90% от вас ще еДенят на славянската писменост.Дано да е така! Ако е така – браво навас! Радвам се за вас! Ако обаче стеот другите 10%, ми е интереснокаква асоциация получавате. Пред-полагам, че някои тогава може и даимат личен празник, но се обзала-гам, че всички ще кажете абитури-ентските балове. Ако не стесвързали този период на май с дъл-гоочакваното събитие за всеки уче-ник, то тогава предполагам, че иливашият бал е минал отдавна, или пъкима мноого време до него. Спокойно! И да сте забравили, чебаловете наближават, зрелостницитеще напомнят за себе си. С едно, две,три… дванайсет! Абитуриенти,защо се радвате, че повече няма давлезете в клас, да ви изпитат задобро утро, да обсъдите със съуче-ниците как е минал купонът снощи,да поклюкарствате, да се посмеете.Сигурна съм, че на всеки ще липсвавремето с приятелите и учителите.

Чухме, че можете да викате, чухме,че можете да броите до 12. Дано дасте били искрени и непринудени,каквито изглеждате на снимките оталбума, който ще се превърне в единот най-ценните ви веществени спо-мени. А да не сте правили това,което по традиция се прави.Едно не разбирам - какво е толковаофициалното на цялата церемонияпо баловете, че трябва роклята ви дае като на принцеса и да се возите влимузина. Започвам да мисля, чероклите на абитуриентките се пре-връщат в онова съревнование, коетовинаги е присъствало в училищемежду момичетата относно вън-шния им вид. За радост с всяка из-минала година кичът започва даотпада, а абитуриентите са все по-стилни. Тази година предпочитанабеше дантелата и цветове каточерно, тъмносиньо, червено, бледо-розово, шампанско.Вече всички сме свикнали абитури-ентският бал да е помпозен ишумен, макар че тази година сякашбеше по-премерен. За вечерта на

бала само празнуващите могат дакажат, дано не се е наложило и натях да им разказват.И сред тази врява изпускаме оноваспециално и докосващо - красотатана младите ни главни герои и емо-цията, с която те ни заразяват? Неза-висимо как изглеждат. Аз сеозадачавам наистина от някои реше-ния, както споделих, но от другастрана, не искам нищо да се про-меня насилствено. В България денятна завършването на гимназиаленетап се отбелязва така. Може дру-гите страни да ни се чудят, а възраст-ните да мърморят, но в крайнасметка трябва да се постави подоба-ващ финал на този етап от човешкияживот, защото нищо от това няма дасе повтори. Абитуриенти, запишетего в паметта си и превъртайте мо-ментите отново и отново, когато из-питате носталгия.А ние, докато дочакаме своя миг, щеброим неистово с вас – едно, две,три… дванайсет!

Камелия Григорова 9б

Едно, две, три… дванайсет! Пълен напред!

стр.6 В@з Буки Веди юли 2017

Нейде там, над равнините на Он-гъла, се простираше синьото заревона небосклона. Хоризонтът докос-ваше с невидимите си пръсти водитена река Дунав и се сливаше в едно стихите й води.Нейде там двама влюбени седяха –Славян, рус, висок, левент и ВеликаБългария, с очи вакли, със сърцебуйно, сърце неудържимо и красотанеземна. Нейде там пламна тяхнаталюбов и сляха се те в едно.И ето че в един пролетен ден, вкойто черешите по Дунавската рав-нина се разцъфтяха, се роди тя. Сла-вян и Велика дълго се чудиха как дакръстят прекрасното създание, коетосе беше сгушило в обятията им. Ус-мивката, черните очи и румените йбузи толкова приличаха на майчи-ните, че я нарекоха България. Икакво по-чудно и по-прекрасно имеот това, което канарите зоват, елитешептят, а зверове и птици навсякъдезнаят?И така България тепърва поемашепървите си крачки по дългия път на-пред, развяваше кестенявите си къд-рици и обичаше всяка тревица, покоято малките й крачета стъпваха.Ала идилията на щастливото семей-ство не трая дълго. Славян и Великасе караха. Лъвското сърце на май-ката беше неукротимо, а бащата несмееше да се докосне до неговияпламък, защото се страхуваше, чеще се изгори. Един ден решиха, четака не може вече, различията имсамо ги разединяваха, ала любовтакъм България ги държеше заеднокато някакво магично заклинание,което трудно би могло да бъде раз-валено. Затова решиха да приематнова вяра и да обединят и душитеси, както нявга телата. И сложихамалкото златно кръстче на гърдитена България и й заръчаха:- Пази го като очите си, мило дете,расти все така голяма и силна, не сепречупвай никога пред страха,твори, развивай се, ала вярата пазидълбоко в сърцето си!И наистина, България растешебързо, не след дълго детското в неяизчезна и отстъпи път на женстве-ността. Чертите й придобиха кра-сота, неприсъща за този свят и тя сепревърна в малка богиня, която кра-чеше уверено из тракийските земи,учеше младо и старо на четмо иписмо, на християнска вяра и не се

боеше от никого, защото даже зверо-вете скланяха глави пред лъвското йсърце. И една бе България, една!Хвърляше се тя в доспехите си отплатина и се сражаваше срещу всекидръзнал да посегне на мирните йхора, бореше се срещу невежествотои твореше с нежните си ръце, извай-ваше скулптури, рисуваше картини,строеше църкви и замъци само седин размах на жезъла.Прекрасна бе тя, неведнъж бе пото-пила морни нозе в Черно море, Егей-ско и Адриатическо море, неведнъжедни от най-великите мислители навремето й се бяха допитвали до нея,чиято мъдрост бе безкрайна, невед-нъж стоеше горда тя до Босфора, го-това да срази Византия. И тази чуднабогиня стоеше несломима, бранешеидеалите на народа си и нямашенито един сирак, защото Българиябеше станала майка всекиму.Ала нейното младо сърце бе наивно,бе вярващо в човешката доброта иблагородство и тя не подозираше, чев народа й би могло да покълне се-мето на предателството. За съжале-ние грешеше. Цветето на злотопокълна, то се хранеше само отмрака на тъмните векове, привик-ваше някъде отдалеч, от Мала Азияосманците. Криеше се в сенките,шептеше неверни слухове, покваря-ваше невинните души и правеше но-щите за България непоносими.Нощи на вечни огньове и разделе-ния. Нощи, през които християн-ската вяра почти се сломявашенапълно. Целият този катаклизъмнакара Мъдрата орлица да разделинарода на две. Съгради двете цар-ства във Видин в Търново, алавраждата продължи и младите цареостанаха слепи за врага за твърдедълго време.Византия падна, стъпкана, първо отЛатинската империя, а после от ор-дите на Осман неверник. Пропиха сеБалканите с кръв и солени сълзи,които отнеха плодородието на поч-вата, пресушиха реките и убиха хор-ската надежда. Настанаха временана гнет, на злини, които сякаш неспираха. Черен облак исполин покринебето и Слънцето никога повече него прогони, ала Видин и Търновотака и не си подадоха ръка в тезитежки години, така и не се обеди-ниха в едно, за да прогонят демон-ската орда. И паднаха в пепелта,

каквото беше останало от изгубенияим Рай.България изгуби своя божественблясък, отнеха й мъдростта, изго-риха книжа, скъсаха й одеждите и яобрекоха на четиривековен животсред пустотата на възцарилия се ад,където вярата не съществуваше. Хо-рата се раждаха в тъмнина и уми-раха в нея цели четири века, а такажеланата светлина никога не проби-ваше гъстите облаци. Прах припрахта, пепел при пепелта.Насред полите на Пирин, в малкотоградче Банско, България – измърша-вяла, покрита в сажди и рани, пи-щеше в родилни мъки. Тя искаше дададе светлината на своите хора, даим върне надеждата, знанието и даги поведе в битка срещу врага. Итака се роди първото й дете – Паи-сий. Той беше изгубената й мъдрост,беше пламък насред тъмата на око-вите, беше вярата насред безверието.И неговият блясък засвети тъй силнов Зографския манастир, че пробитъмната завеса и за пръв път лъчслънчева светлина докосна беднатаземя. Където я бе огрял, се появихадаровете на слънцето – жита, пло-дове, зеленчуци и вода, които на-храниха и напоиха народа. Върнахаму се изгубените спомени за отми-нала слава чрез Паисиевата историяи постигнал своята свята мисия, мо-нахът се отпусна в обятията намайка си и заспа вечния си сън, вкойто отново търсеше мъдростта.

Не се мина даже столетие след Пър-вичния лъч и се появи втори и трети,и така България се сдоби с нови си-нове, които нарече Васил Левски,Христо Ботев и Любен Каравелов.На тях им повери златния си кръст иподели помежду им лъвското сисърце. Извая ги по-достойни от най-достойните, по-храбри и по-жертво-готовни от спартанците и връчи имсаби дамаскини да бранят народа, даго образоват, да посеят отново вя-рата и жаждата за свобода, както тясамата бе правила нявга. И триматай сина го правеха, обиколиха земитей надлъж и нашир, не остана нитоедин, у когото да не се е запалил пла-мъкът на революционната идея.Време беше да свалят фесовете, дапогребат страха и да се отправят посвоя път към Голгота.В полите на Балкана беше пламналогън, час бе ударил за свобода, аБългария отново стои в доспехи, из-дигнала се от прахта на робството.Зовът й отекна из Европа, гласът йдостигна до далечния Север, къдетоцаруваше златокосата Русия. Смилисе Великата славянка над поробе-ната си посестрима, която цели петвека лежи на Балкана, окована вокови и изтерзана от мъки. Спуснасе Русия като стихия и разгромивсеки враг на пътя си, чупеха серобски вериги, саби звъняха, а Рево-люцията обхвана целия полуостров.Врагът бе сломен, вярата бе възста-новена, а Мракът, който царешецели петстотин години, най-после бепрогонен, отстъпвайки мястото сина Светлината. България превързараните си, изми пепелта от лицетоси в бистрите дунавски води и от-ново облече себе си в одежди. И раз-цъфна тя обновена, горда и красива.Годините минаваха, светът около неявсе се променяше: царе падаха впрахта и никога повече не се изпра-вяха, а други ликуваха победно, до-като Мъдрата Орлица старееше.Кестенявите й букли посивяваха, бя-лата й кожа се набразди от дълбокибръчки, а мъдростта й достигна докосмичните висоти.И ето, на прага на второто хилядоле-тие се случи чудо. България се сдобис последното си чедо и него тя оби-чаше най-много. Зовеше го дететочудо, денем и нощем бдеше над мал-кото му креватче, пееше му песни заотминали години на величие и ча-каше деня, в който малкият й принцщеше да се превърне в новия за-крилник на народа. Нарече го ГаньоБалкански, за да бъде здрав и силенкато Балкана, да пее песни за сво-бода, да бъде несломим и вечен. ИГаньо наистина беше несломимпоне в едно нещо - в лакомията си.Така както бързо се беше научил даходи и да говори, така се и научи дамами, да краде и да търси жълтицатавъв всяко едно от начинанията си.

Ганьо не притежаваше и капка отблагородството на майка си, нитопък приличаше на братята си. Тойбеше онова цвете на злото, коетоБългария изкорени, след като изгониосманските орди от земите си. Де-тето чудо носеше Мрака отново, алакато всяка любяща майка МъдратаОрлица вярваше, че в него се криедоброта, и вярваше, че като го об-гражда с обич, ще го накaра даобикне и народа си, както тя саматабе направила.Напразни блянове и надежди, коитомалко по малко избледняваха в умана България, чийто образ сякаш ощеповече се състари. Блясъкът в очитей малко по малко изчезваше, а цве-тето на злото изпиваше жизнените йсили като ненаситна пиявица.Мрачни и ужасяващи мисли се бяхародили в ума на Ганьо Балкански.Майка му се беше превърнала в пре-чка за неговото съществуване, коетоизискваше да притежава всичко и дасе къпе в злато. Без да осъзнае,синът й се беше превърнал в роб нажълтицата и диктатор на глупосттаи измамата.Новолунието сякаш загатваше не-чистите помисли на Ганьо и пред-ателството, което щеше да последва.И какво направи той, в тази тъмнанощ, лишена от Светлина, също кол-кото и душата му? Влезе в покоитена Майка България, изтръгна отпръстите й всички златни пръстени,скъса елмазените й огърлици исвали царските одежди от грохна-лото й тяло. Ала това не беше доста-тъчно на цветето на злото, коетоискаше и жезъла, и короната. И то гиполучи всичките. Само сърце не мудаде да убие старицата, затова той яизпъди навън в дъжда, да се скитабез дреха на гърба, без залък в ус-тата, предадена, забравена и уни-зена.Преди време я видях да се скита наЖълтите павета в София, с очи на-сълзени и уста, изкривена от плач. Вочите й се четяха годините на глад ина нищета, които се взираха с без-мерна тъга в палата на Ганьо Бал-кански. Тя не можеше да говори,беше загубила гласа си от ридане, за-това долната й устна висеше в нямвой, а мършавата й кокалеста ръкасочеше към двореца, съграден с чо-вешката мъка. България постоя тамоще няколко часа, обвита в дрипи,сочеща с трепереща ръка, сякаш ис-каше да ни каже нещо на всички насбългари - да се огледаме, да видимнеправдата, да се бунтуваме отново,ала никой не се вслуша в немия йпротест. Никой не й подаде ръка,никой не й предложи помощта иликъсче хляб. Вместо това две чо-вешки канари от мускули се появихаот палата на Ганьо Балкански, бут-наха я на паважа и с множествопсувни и ритници я изгониха, с

което приключиха и про-тестите.Виждайки тази жесто-кост, не можех да останабезучастна към страда-нието на бедната ста-рица, ала бях същотолкова безпомощна.Едниственото нещо,което успях на предложана нашата стара Майка,бе една прегръдка, коятоне беше достатъчна дастопли премръзналото йтяло, и няколко лева, зада си купи хляб и вода.На следващия ден и аз сеприсъединих към ней-ния ням протест. А вие?

Теодора Стайкова, 11лПърво място

Приказка за дни на Светлина и дни на Мрак

С тези две теми, поотделно и заедно, бяхме провокирани в ежегодния училищен литературенкункурс

По повод 24 май – Деня на славянската писменост и култура, и патронния празник на училището,и тази година се проведе традиционният литературен конкурс „Таланти в действие“. Темите, по които пи-саха съучениците ни, бяха „Обичам те, мило отечество“ за възрастовата група 5-7 клас и „Българинът исветът“ - съответно за по-големите ученици от 8-12 клас. Жури в състав Галина Димитрова - председател,Валентина Тишкина и Мариана Пенчева – членове, класираха най-талантливите от участниците в различ-ните категории. Във възрастовата група 5-7 клас на първо място бе отличена Кристина Станева от 5б класза цялостно творчество, на второ – Василия Дюлгерова от 6б клас – за есето си „Обичам те, мило оте-чество”, а третото място заеха Кристина Димова от 6б клас и Рая Стоянова от 6в клас – и двете за есетатаси по обявената тема - „Обичам те, мило отечество”. При по-големите - 8 - 1 2 клас, първото място зае Тео-дора Стайкова от 11л за „Приказка за дни на Светлина и дни на Мрак”, на второ място журито класираАнтония Богданова от 11л клас за есето й „Българинът и светът”, а на трето бе отличена Магдалена Мин-кова 11б клас, отново за есе на същата тема. Бяха присъдени и поощрителни награди. На Валерия Заркова,3б клас – за разказ, на Хрисимира Драганова от 6а клас за есе и на Ели Илиева от 10з клас – за разказ.

Прочетете част от наградените творби. И ако на поетичните натури винаги са гледали като намного сензитивни, то, надяваме се, чрез техните творби и у вас да събудим усещания. И дано да си зададетенякои от ония, вечните въпроси, които никой век не разреши. Същите като на онзи Йовков Вълкадин, детоговори с Бога, и пита, много пита. Питайте и вие – и себе си, и другите…

В@з Буки Веди

Отечеството и светът

В@з Буки Веди стр.7юли 2017

Хората казват, че за да откриешпълното щастие в живота, трябвада успееш да анализираш всякокътче от своето местообитание,да откриваш нови неща, да севпуснеш в приключенията, коитоживотът ти поднася. Да не сестрахуваш да кажеш на света койси всъщност, да не се срамуваш отсвоя произход, раса, външен вид ида приемаш своите недостатъци свисоко вдигната глава. Трябваедин ден, когато отвориш съзна-нието си и приемеш истинскатасъщност на своето съществуване,да можеш да отговориш на въпро-сите:„ Кой съм аз? За какво себоря? Каква е моята мисия в жи-вота?”.Аз? Аз като един обикновенчовек, който вярва в живота имечтае един ден да бележи ВЕ-ЛИКИ успехи, бих отговорила помного елементарен начин на тезивъпроси. Даже съм склонна и дацитирам.

Аз съм българче.Обичамнаште планини зелени,

Българин да се наричам –първа радост е за мене.

Затварям очи и си представям мояидеален свят. Казвам си, че всичкотрябва да е точно по мой вкус, смоите принципи, правила и кра-соти. И знаете ли каква гледка из-плува в моите мисли? Седя,преплела краката си, четейкикнига. Около мен – зеленина, хъл-мове, гори ,небето ясно подчер-тава своята уникалност, а земятапод нозете ми разказва своята ис-тория. Слънцето огрява лицетоми, а бризът развява косите в ри-тъма на своите вълни. Цветятаоколо мен опияняват с уханиетоси на свежест. Усещане! Нежност!Изправям се и започвам да тичам.Радвам се на живота с голяма ус-мивка на лицето. Вътрешното ми

АЗ крещи от щастие, а тялото мисе слива в хармония с природнитебогатства. Стигам до една про-паст и се спирам пред нея. Пог-леждам надолу и гледката, коятосе открива пред мен, внася смут инапрежение. Сиви сгради, мрак,хората са свели глави, а аз селутам някъде измежду тях. Вървяи не стигам никъде. Път без край.След това осъзнавам, че това не емоят свят. Това е нещо недокос-нато от мен, невиждано, необятноза душата ми. Това не е България.Няма ги близките ми хора, семей-ството, дори и старецът, който довчера седеше на пейката предблока и пушеше цигара. Къде савсички? Къде са тези хора, коитовсе бързат за някъде, умислени,но винаги позитивни и истински?Къде е българинът? Липсва ми.Всичко ужасно ми липсва – кра-сотата, цветните сгради, тихитеулици, усмивките и топлите пог-леди. Къде е раят ми? Отварямочи. Разтърквам ги бързо и в меннастъпва едно спокойствие.Мисля си: „У дома съм.” Ние, българите, сме нация, коятоне е позната на хората по света.Стигнала съм до извода, че Ев-ропа никога няма да се докосне доистинската ни същност. Ние сменарод мечтатели. Вярваме в себеси и в своите висоти, понякогадори надхвърляме своите възмож-ности. За нас светът е много огра-ничено понятие. За нас света еродното място. Тук сме израс-нали, пораснали и развили се катонещо повече от хомосапиенс. Ниесме откриватели, търсещи винагиновото, развълнувани от всякоприключение. Свободата е на пие-дестал в нашето ежедневие. Поз-нати сме като прототипа „БайГаньо”, но ние сме много по-бор-бени и интелектуално способни.

Обичаме родината си такава, как-вото е. Гордеем се с нея и небихме я заменили за нищо насвета. Да,вярно, има хора, коитоне се вписват в този ред на мисли,но аз не ги включвам в числото„българи”. Не мога да ги разбера– искат да се европеизираме, дазабогатеят и да притежават власт.Но какво си нямаме? Имаме пра-вителство, достатъчно разбърканои хаотично, както и в останалитестрани. Имаме депутати , кра-дящи от държавата, от нас. Раз-вили сме се в сферата намузиката, киното, театралното из-куство, технологията. Природатани е изваяна до последната капка,представлявайки шедьовър, докойто всеки иска да се докосне.Какво ви трябва повече, човеци?Писнало ми е да слушам съпос-тавки на България и българскияиндивид с „останалия свят”. Какхората „там” живеят, колко добресе развиват, колко са спокойни икак са задоволени от всичко. Бяхчела една статия за българин,който е напуснал страната си самозащото иска да изкара повече фи-нансови средства и да угоди насвоите егоистични нужди. Следкато успял да постигне всичкотова се замислил за живота. Раз-брал, че нещо му липсва. Липс-вала му любовта към родното,българското. Е, това ли искате?Хайде, какво чакате? Бягайте. Несе връщайте дори. Може би тамще ви е по-добре, ще се чувстватеудовлетворени. Може би ще наме-рите по-истински приятели, по-интересен начин на живот.Предайте себе си и своите прин-ципи само защото сте тръгнали датърсите „голямото може би”. Аако не го откриете? Българите са хората, които щевкарат всички народи по светав рая!

Петър Дънов Антония Богданова, 11л

Второ място

Българинът и светътВинаги съм искала да бъда граж-данин на света. Да пътувам много,да обиколя света, животът ми дабъде едно непрестанно приключе-ние. Още като тийнейджърисках да замина за чужбина и дауча в престижен университет, аслед това да се установя и реали-зирам в дадената държава. Искахда започна нов живот, от нулата,проява на онзи младежки, бунтар-ски порив за пълна независимост.Понякога се чувствах като родоот-стъпник, защото исках всичкодруго, но не и да остана в странатаси. Бях убедена, че тук няма дамога да осъществя мечтите си. Замен това беше една държава, вкоято на почит са единствено ко-рупцията, алчността и пошлостта.Не исках да бъда пешка в ръцетена управляващите, желаех даотида някъде, където всичките миусилия и труд ще бъдат оценениадекватно. Въпреки това дълбоков себе си знаех, че ако искам про-мяна, трябва да остана в родинатаси и да се боря за нея. Опитвах седа изкореня това усещане, но томе преследваше винаги и нався-къде.В крайна сметка заминах, оставихминалото си, семейството си, ко-рените си.Взех с мен единствено мечтите сии надеждата, че ме чака едно по-добро бъдеще.Ще излъжа, ако кажа, че в чуж-бина не ми хареса. Напротив, пос-тигнах всичко, което някога съмискала. Имах успешна кариера,съдадох семейство и пътувахмного. Била съм къде ли не, ро-мантичен Париж, мрачен Лондон,страстен Рим, ориенталски Ин-станбул, мегаполисен Ню Йорк и

дори далечен Кейптаун. Видяхмного, но в мен винаги се над-игаше онова чувство на празнота.Не бях щастлива - колкото повечепътувах, толкова повече исках дасе върна в България. Опознавахмного различни култури, порядкии нрави, но никъде не се чувствахна мястото си. Тогава осъзнах, чеповече от всичко друго искам дабъда българка!Сега съм на 45 и точно когато симислех, че животът ми няма как дастане по-хубав, разбрах, че „лю-бовта към отечеството превъз-хожда всички световни добрини“.Вече е време да се прибера там,където наистина се чувствамвкъщи. В бялата спретната къ-щурка, където винаги ме търсятдве очи. Толкова много искам дапрегърна мама, да усетя аромата ѝ,милувките ѝ. Татко да ме погледнесъс строгия си, но изпълнен слюбов поглед. Да вдишам въздухас аромат на рози. Да се слея с го-рата и небето на Рила, Пирин и Ро-допите. Била съм на много места,но само гледката към китния Бал-кан може да спре дъха ми. Бълга-рия е един малък рай, скрит всърцето на Балканите. И ето че отново се чувствам жива,на място, което някога смятах замъртво. Градя живота си нановотам, където смятах, че е невъз-можно. Остарявам там, откъдетоисках да спася младоста си. Сегасъм точно тук, където искам дабъда, горда да се нарека българка.Блудната дъщеря се завърна удома, за да открие, че истинскотощастие се крие в полите на Бълга-рия.

Магдалена Билянова, 11бТрето място

Българинът и светът

Не трябва, не желая и не мога да се сравнявам свеликия Иван Вазов – с този ненадминат по си-лата на словото и по изразяване на чувствататворец. Но винаги, когато като мисъл преминепрез мен „обичам те, мило Отечество“ или из-река на глас в определен момент на умилениетези съкровени думи, все се сещам за Вазовитеоткровения на тази тема. Но Вазов е връх, а азсъм едно малко момиче, застанало все още не-уверено в подножието на върха, което ще на-прави плах опит да поразсъждава над това.Какво е за мен „Обичам те, мило Отечество“?Оприличавам го на една пътека с определено на-чало, но без край. А сега ще тръгна по нея, щеспра на различни места и ще разказвам...„Обич“ и „Отечество“. Така са близки и си под-хождат двете думи, както „обич“ и „мама“. Иможе би това е така, защото обичта към Роди-ната според мен започва с мама. Още в своятаутроба с ударите на пулсиращото си сърце тяпредава своите чувства, като едно от тях е ичувството на обич към Родината. Мама ми да-рява живота и така ме прави частица от тази Ро-дина. А с майчиното мляко, връзката междумама, мен и Родината става още по-силна.Редом до мама е и моето семейство – малкокъсче от Родината. В него е утехата, разбира-нето, спокойствието, топлината, помощта. Таме обичта. Как да не обичам това тихо и любимокътче от Родината?! Та нали там се сгушвам, за-пазена от злобата и хулите на лошия свят. Пактам усещам силно рамо и винаги мога да се опрана него. И как да не обичам тази сигурност, тазиподкрепа?!Продължавам по моята пътека на обичта и сеозовавам пред прага на училището – друго късчеот Родината. Училището отваря пред мен голе-мия прозорец към света. А в този необятен святмоето Отечество е като малка прашинка. Откнигите и моите учители научавам и разбирам,че не големите неща са най-ценни, най-свидни.Тази малка шепа земя е събрала толкова хубост,толкова прелест, че няма как да не я обичам и дане съм богата с нея. Освен със знания, учили-щето ме дарява и с приятелства. Приятелитесъщо са част от Родината, като мен. И когато смезаедно, тогава сме силни. А силата се увеличава

и укрепва, когато обичта към Родината е в сър-цата ни. Намериш ли истински верен приятел,знай, че си намерил богатство и дните ще мина-ват по-леко.Вървя по моята пътека, продължавам... Обръ-щам глава настрани и виждам високи планинскивърхове, прохладни зелени гори, из тях клокочатбистри потоци. Красота! Обръщам се на другатастрана, а оттам ми се усмихват полски макове,люлеят се узрели жита, провира се сребърнарека. Красота! Поглеждам напред и аха, нагаз-вам в морето. Плискат се сините вълни в брего-вете, гали краката ми топлият пясък. Красота!Как да не обичам всичко това, събрано в еднашепа земя, наречена Отечество! Как да не сепрехласвам пред тази прелест на природата вмоята страна! И изведнъж, вървейки по пътеката, съзирам па-метна плоча. И чета: „...загинали за свободата наРодината...“. Замислям се за нашето минало, затова, което научавам в часовете по история, заместата, които съм посетила, свързани с геро-изма на предците ни. Колко много поводи за гор-дост се крият там, колко много обич къмОтечеството е отдадена и заплатена с цената намного животи. Каква е тази обич, която ще техвърли в ада на боя?! Каква е тази обич, зарадикоято си готов да умреш?! Това е обич силна, не-подправена, неподвластна на съмнения и пред-разсъдъци. Това е обич към Отечеството!Затова и аз, макар и не съвсем голяма, не могада отмина този подвиг, да не се гордея с него, за-щото съм потомка на славно и героично минало.Мога ли да не обичам това Отечество, чиитоземи са бранени с толкова смелост и преданост,и напоени с кръвта на толкова хора? Не, не могаи няма да се уморя и да спра да го правя.Обичам те, мило Отечество! Моята пътека несвършва, защото казах, че е безкрай. Но засегаспирам да разказвам. Животът е пред мен. Щесъбирам още впечатления, знания, опит. Щеопознавам близките, приятелите, Родината. Итака ще множа обичта си, ще я опазвам от лошинамерения, ще я предавам на другите. А някойден ще продължа да разказвам за нея...

Василия Дюлгерова, VI б Второ място

Обичам те, мило Отечество!„Отечество, не си ли достойно за любов?“ Отечеството ли? Отечеството не е място, а

чувство. Чувството на първата майчиналаска, онова чувство, което те обзема,когато гледаш българските ширни поля,българското море и планини. Обич, радост,мъка. Това си ти, Отечество.Не съм избирала нито родината, нитосемейството си. Това е дар от Съдбата, дар,който всеки трябва да цени и обича. Дарътда си българин. Да си българин, е повече отбогатството и славата. Та какво по-голямобогатство от това, да имаш единвеликолепен къс от земята?! Къс, напоен сблагоуханието на вълшебното розовомасло, с бистрите реки, с лазурното море.Земя уж като човешка длан, а върху йнакацали величественият Балкан, запазил идо днес тайните на някогашните кървавибитки, дивната, горда Рила, издигналанагоре остри върхове и чукари, Витоша,Странджа, просторните Родопи ...Някога, отдавна, родолюбиви българи са себили за свободата на тази природа, за дамогат следващите поколения да й се радватбез ограничения ... – свободни. Свободнида изповядват религията си, да произнасятщастливо думите България и българин... Зада се почувстваме отново горди подбремето на тежкото робство, ПаисийХилендарски ни е създал История. За да сиспомним за славните царе и ханове,накарали другите народи да ни уважават ида се страхуват от нас. За храбритеСамуилови войници, жестоко ослепени отвизантийците. За Кирил и Методий, дарилини с писменост, за цар Борис I, направил ни

християни. Това е, което ни свързва подобщото нарицателно „българи“.Не малко глупци са се отричали от роднотоОтечество, правейки се на гърци,приемайки чуждата религия и писменост.И уж били горди, уж били щастливи... И всепак съвестта ги е гризяла тайно нощем,напомняла им е нашенската природа,нашепвала им е славните хайдушки песни,разнесени по поля и гори благодарение набългарския вятър ...Същото са изпитвали и пратените визгнание писатели и поети. Зарадичувството дълбоко в себе си, че обичатродината, те са създали неповторимитворби, чрез които отново да могат да серазхождат из България.Тревожи ме мисълта, че някога щеизчезнем като народ. Много младизаминават в чужбина и никога повече не севръщат при земята, която ги е хранила... Да,условията за живот в родината не са многодобри. Но нима не можем вместо безшумнода я напускаме, да се опитаме да подобримнещата?! Младите имат възможността даиздигнат България в някои области. Не еневъзможно..., само трябва да обичамеОтечеството си и да вярваме...А аз вярвам, че никога няма да го оставя, ивярвам, че един ден успешно ще серазвивам тук. Само едни думи, едни тридуми ме спират да напусна родината.Спират ме и ме закотвят тук: Обичам те,Отечество!

Кристина Димова, VI б Трето място

Обичам те, Отечество!

стр.8 В@з Буки Веди юли 2017

1. Какъв климат предпочиташ?а) прохладен;б) горещ и влажен;в) горещ и сух.

2. Какво превозно средство предпо-читаш?а) самолет;б) кораб;в) кола.

3. Каква храна обичаш?а) морска;б) нещо по-нестандартно. в) мекиците и баниците на баба;

4. Къде би искал да нощуваш?а) в хотел;б) на брега на някой екзотиченплаж;в) в къща.

5. През ваканцията искам да...а) разгледам нови места;б) плувам;в) играя.

НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ А:

Лятната мечта на повечето хора е дасе излежават на плажа и да се „пър-жат“ на слънцето. Ако не сте любителна горещините, то тези дестинации саза вас. Анкъридж, Аляска - Температуритеса около 15 градуса, а денят е дълъг18 часа. Може да отидете на лов засьомга или да се разхождате до къснопрез нощта (която е много къса). Единбург - В края на август се про-вежда ежегодният Единбургски фес-тивал на сценичните изкуства, коетое достатъчна причина, за да посетитеграда. Във фестивала вземат участиенай-добрите артисти от областта наоперата, класическата музика, теа-търа и танците. Провежда се от 1947г. Хелзинки - Когато говорими залетни дестинации, Хелзинки не е отградовете, за които ще се сетите. Наостровите край него обаче има чу-десни плажове. Времето няма дабъде горещо. Пробвайте финлан-дската кухня. Лима - Когато в Европа е лято, вЛима температурата е около 20 гра-дуса по Целзий. Сухият сезон е и мо-ментът да посетите Мачу Пикчу,когато ще ви тормозят по-малко ко-мари. Мексико сити - Мексико сити се на-мира на голяма надморска височинаи не става много горещо.

НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ Б:

Щом лятото вече е почукало на вра-тата ни, няма как да не ни минаватмисли за дестинации за лятна по-чивка, а какво ще кажете за такава нанякой вълнуващ остров в Европа?Звучи красиво и екзотично, нали? За-това сме насреща, за да ви дадем ня-колко очарователни идеи за летникътчета. Със сигурност ще си създа-дете красиви мигове по тези земи.Няма да ви се размине, както секазва.

Остров Ибиза, наричан още “Белиятостров”, е една от най-посещаванитедестинации за лятна почивка. Намирасе в близост до Испания и в летниясезон е синоним на купон и спокой-ствие едновременно, защото има ня-колко залива – всеки предлагащразлична атмосфера. Добре дошли на остров Ланзароте(един от Канарските острови). Изклю-чително спокоен и тих, той се е пре-върнал в една от луксознитедестинации в областта. Остров Корфу е един от най-зеле-ните гръцки острови, благодарениена проливните, но периодични дъж-дове от май до септември. Маслино-вите дървета, които преобладаваттам, се превръщат в килим на фона напейзажа. Отдалечете се от популярните дес-тинации за почивка и стигнете до ост-ров Тенерифе. Ще се влюбите в него,ако сте авантюрист, който винаги искада търси и да намира нещо. Районъте почти недокоснат от човешка ръкаи плодородните земи все още са пре-обладаващи. Скалистите върхове наместната планина са често погълнатиот облаците. На остров Менорка ще се запозна-ете с непокътнати блестящи пясъчниплажове и с кристално чиста вода.Дестинацията е чудесно място загмуркане с шнорхел или акваланг. За-лива е закътан, усамотен и заобико-лен от борови дървета. Малта се гордее с повече от 300слънчеви дни. Заобиколена от чистисини води, тя продължава да радвагмуркачи, плувци и водолази. На ост-рова можете да се насладите и намного исторически забележител-ности. “Великият остров” е гръцкият псев-доним на Крит. Там се намират едниот най-дългите гръцки заливи. Приро-дата се е погрижила и за любителитена уединението. Малки заливчета сана ваше разположение. Остров Майорка е най-големиятостров от Балеарските острови. Освенда се излежавате по плажовете, тамможете да разгледате и планинскатаверига Сера де Трамунтана, която еобявена за световно културно наслед-ство. Остров Сардиния е известен съссвоя неравен пейзаж. Няма как да неостанете впечатлени от невероятнатаморска храна, както и множествотоисторически забележителности,между които римски руини и църквиот испанския Барок.Остров Сицилия – най-големият ост-ров в Средиземно море. Там ще от-криете очарователна смесица отхрамове, църкви и площади. Що сеотнася до храните и напитките – тампреобладават виното и цитрусовитеплодове.

Ако избирате родния въздух, пог-леднете нашите специално под-

брани за вас плажове и рядкопосещавани, малко познати при-

казни места.Няма да съжалявате!

НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ В:

Ако не обичате да пътувате, а предпо-читате да стоите при баба си на село.Ето някои игри, с които да се забавля-вате с приятелите си.

Сляпа баба - Избира се едно дете,което ще играе ролята на Сляпа баба.Завързват му се очите с шал, а остана-лите деца започват да обикалят околонего и да го дразнят с викове, докатотой се опитва да хване някого от тях ида го задържи. В по-простия вариантна играта в този момент тя свършва изапочва наново, като заловениятстава новата Сляпа баба. В по-услож-нения вариант Сляпата баба трябвада познае по дрехите и по физикатазаловения играч и ако сгреши, про-дължава да бъде Сляпа баба и в след-ващата игра. Морето се вълнува - Чрез жребийсе избира водещ. Той застава преддругите участници и казва на глас:“Морето се вълнува – раз, морето севълнува – два, морето се вълнува –три, в морска фигура замръзни!”. Втози момент всички играчи садлъжни да замръзнат в позата, вкоято са. Водещият започва да оби-каля около тях и да ги наблюдава.Първият, който мръдне, изгаря и така,докато не остане само един – послед-ният останал, без да помръдне, пе-чели играта. По време на играта сезабранява да се подпирате на дър-вета, пейки, столове или други пред-мети. Водещият няма право даразсмива играчите, както и да ги до-косва. Може да се използва и друг ва-риант на играта, когато водещияттрябва да избере тази поза, която мухаресва най-много. В този случай по-бедител е играчът, който е проявилнай-голямо въображение. Замръзванка - Едно от децата играеролята на леден човек и то започва дагони останалите дечица. Когото до-косне някое от децата, което не е ус-пяло да клекне, то замръзва на място.Леденият човек пази своята жертва исъщевременно се опитва да докоснеи замрази и други. Останалите играчисе опитват да размразят замръзна-лото дете. Това става, като го докос-нат. Когато леденият човек замрази 3деца, той става обикновен играч, апървият, който е бил замразен, ставаледен човек и започва да гони оста-налите. Едно, две, три – морето още спи! -Избира се едно дете, което застава слице към дърво, пейка или с гръб къмдругите деца и казва изречението„Едно, две, три – морето още спи!”,след което веднага се обръща. Презтова време останалите участници ,които предварително са се разпръс-нали на около 10-15 метра от броя-щото дете, се придвижват с бързикрачки към него. Те трябва да спратна място, преди то да се е обърнало.Ако детето види някого от участни-ците да мърда, го посочва и „невни-мателният” играч отпада от играта.Всичко започва отново, докато някойот участниците не успее безпогрешнода се приближи и докосне в гръбброящия, който става и победител виграта. Рибари и рибки - Двама играчи са вролята на мрежата на рибарите. Тетрябва да са хванати за ръце и дагонят останалите, които са рибките.Когато някоя “рибка” бъде хваната, тясе присъединява към мрежата, катосе хваща за рибарите. Играта продъл-жава, докато остане само една рибка.Рибката, която е останала, печели иг-рата.Когато отидете на излет или разходкаслед природата, може да измислятебезброй игри. Ще се радваме да спо-делите и вашите любими игри или на-чини за забавление на открито.

Иван Жунтовски 10м

Най-подходящата лятна дестинация за теб!Реши теста и след това избери от нашите предложения

Свърши се! Край на драматичните изпитвания за оформяне на го-дишни оценки, на малки и големи матури, на малки и големи ядове…И докато се зарадваш – о, ужас! Ами сега, какво по-напред! На море,на двора, пред компютъра, телевизора, телефона, в парка, на гости…Затова ние се заехме да ви помогнем. Следвайте нашия алгоритъм ище си подредите лятото. Като за начало – малко поезия за настроениес Петя Дубарова, след това решете теста, направете хороскопа! И чакслед като определите от какъв тип приключения имате нужда в точнотози момент, избирайте! Всичко препоръчано е видяно и гарантирано!

Аз искам да плувам със чайките бели,със тях да летя в висините,да гледам зорите, косите разпилели,да тичам със тях над горите.

Желая да литна високо в небето,да пипна със длани звездите,да видя оттам заблестяло морето,да чуя как пеят вълните.

Аз искам Венера над мен да изгрееи Марс да ми махне приветен,над мене луната сребро да излее,светът да проблесне заветен.

Аз искам привечер по лунни пътекида тичам, да чезна в тъмата,край мене да мамят звездиците леки,под мене да мами земята.

И пак в България искам да кацна,да дойда по лунна пътека,където от всичко всесилно, могъщонай-смел и велик е човека.

Петя Дубарова

Хей, свърши се и таз година…!Ваканция е – ужас!

Овен – Лятото ще епълно с изненади,пътувания и какволи още не. Ако не си

открил/а партньора си в приклю-ченията, може би сега вече ще гонаправиш.

Телец – Докато дру-гите хора търсятнови премеждия инякого, с когото да

се запознаят, ти може би е по-добре да обърнеш поглед назади да преразгледаш с нови очиминалото.

Близнаци – Товалято ще е малкотрудно за теб заради

множеството ангажименти повреме на сезона. Въпреки товаще трябва да се отдадеш на по-чивка все някога, нали?

Рак – Лятото е пре-красен сезон, що сеотнася до здравос-ловно хранене. За-

едно с пречистващия хранителенрежим ще се радвате и на многопари през този период.

Лъв – Някои от васще се радват на пече-ливш билет от лота-рията например, адруги – щастието ще

ги навести в лицето на щура по-чивка с приятели.

Дева – Май ще едобре да оставитенастрана фразата

„Добре ми е сам/а!“ и да оста-вите любовта да ви намери.Крайно време е, хора!

Везни – Мечтииии!Това е думата, коятоописва твоето Summer2k17. Запознанство с

известна личност? Няма про-блем. Пътуване до Хавай? Раз-бира се. Каквото и да е – иматего!

Скорпион – Искатеда се изнесете откъщи? Няма проблем– тази година е къс-

метлийската ти. Само се увери,че си завършил Средно образ-Увание, става ли?

Стрелец – Любовта епрекрасно чувство.Идва и твоето време,

да знаеш!Козирог – Какво раз-бираш под „щастие“?Каквото и да е –имаш го. Лятото ти го

предоставя напълно.Водолей – Любовтаще те завладее иомае, ще те разнищии ще те обедини, ще

те направи щастлив/а.Риби – Всичките уси-лия, положени от-носно кариера и

работа, ще ти се отплатят.Живей – сега е твоят миг!

Преслава 11б

Летен хороскопУверете се сами, че ви предстоят невероятни

преживявания и предизвикателства

Ако имате каравана, ви предлагамсевероизточната част на България– района на Дуранкулак. Освеншироките плажове с много малко

хора с домашни лю-бимци, можете да ло-вите раци вДуранкулашкото езеро.Можете да отидете надискотека в Мангалия– Румънско и да се сни-мате на най-крайнататочка на България –

нос Картал. Готиноселфи ще се получии на фара на носШабла. А скалис-тият бряг в районана нос Калиакра иКамен бряг сапросто уникални. Е,има и голф игрищанаблизо, но това нее нашият национа-лен спорт все пак. Аза любителите на

мекотелите – Мидената ферма в с.Дълбока на главния път ви очаква. И не забравяйте високия слънце-защитен фактор на плажнотомасло!

Светлана Паргова, 12б вече бивша ученичка на СУ

„Иван Вазов“

В@з Буки Веди стр.9юли 2017

На сеееевер на море

Намират се мноооого близо – до село Крушуна естествено, община Летница, област Ловеч. Това е най-го-лямата в страната водна каскада. Зa yдoбcтвo нa тypиcтитe e изгpaдeнa eĸoпътeĸa, пo ĸoятo чoвeĸ мoжe cчacoвe дa ce любyвa нa изящните ĸapтини.Глaвният вoдoпaд ce cпycĸa oт виcoчинa 20 м. Paздeля ce нa няĸoлĸo pъĸaвa и cъздaвa oщe няĸoлĸo вoдoпaдa.Bъздyxът дo вoдoпaдa e влaжeн и нacитeн c вoдни ĸaпĸи, а гледката е изумителна.И ако имате време – наблизо се намира Деветашката пещера. Има приятна хижа на два етажа, където можетеда хапнете, да отседнете и да се насладите на минералния плаж, намиращ се до водопадите. Има изградендетски кът, ресторант и беседки.

Гледката и преживяванията си струват! Уверявам ви!Жанета Спасова VIIж

Крушунските водопади – за един ден работаНай-голямата водна каскада в страната

Скобелев парк

За да докоснете земята, покоято са оставени следите наруските воини. Прохладно испокойно в летните месеци.Има полянки, които са чу-десни за спортуване.

СторгозияКъсноантична и римска кре-пост, която се намира в паркКайлъка

Румънски мавзолей

Намира се в село Гривица и еофициално открит през 1902 г.Построен е в памет на загина-лите румънци по време наРуско-турската освободителнавойна, тъй като там те са далинай-много жертви - 3 000, а ук-реплението оттогава носиимето Кървавия редут.

Тотлебенов валЯзовир „Тотлебе-нов вал“ се на-мира в Кайлъка.Името му произ-лиза от едно-именния рускивоенен инженер,тъй като мястотое било ключовоза турската бло-када на Плевен

през 1877г. Тотлебен прегражда река Тученишка и след това взривявапреградата, като по този начин унищожава складираните хранителнизапаси на града. Язовирът е подходящо място за отдих, воден тури-зъм, риболов и водомоторен спорт.

Поне един уикенд посвететена нашия град и района

Посетете със свои гости и приятели

МЕЖДУ-ЗВЕЗДНИ

ВОЙНИ: СИЛАТАСЕ ПРОБУЖДА

“Силата се про-бужда” ще ни раз-каже какво сеслучва с Люк, Леяи Хан Соло 30 го-дини след завръ-щането наджедаите. В се-рията от 1983 г.Люк и Лея раз-браха, че са брат исестра, а също икой е баща им.

КРАСАВИцАТА И ЗВяРъТ

В образа на Бел ще видим нежната британска ак-триса Ема Уотсън, чиято звезда изгря с ролята наХармаяни Грейнджър в поредицата за ХариПотър. Ролята на прокълнатия принц е поверенана британския й колега Дан Стивънс, прочул се сучастието си в сериала “Имението Даунтън”. В об-

стр.10 В@з Буки Веди юли 2017

Навярно няма човек, който да не еминавал по бул. „Христо Ботев“ внашия град и да не е виждалбюста на този велик патриот. Еже-годно на 2 юни на това място от-даваме почит на българския поети революционер – организираноили индивидуално, със семей-ствата си. Последната информа-ция за тържество в памет напоета-революционер на товамясто е от 2 юни тази година.Каква беше изненадата ми, когатотези дни открих, че рождената мугодина не съвпада с тази, коятовсички ние знаем. Ботев е роденна 6 януари 1848 година и е заги-нал на 1 юни 1876 година. Но напаметника, както виждате, пише1847 година, както се е смятало, чее роден по стар стил, на 24 декем-ври. Затова е и наречен Христо.Няма как едната дата да е по стар,а другата – по нов стил. Така из-лиза, че поетът е живял една го-

дина повече.Ние, от екипа на вестника, искамеда сигнализираме за тази грешка,защото е некоректно да се смесватдве времена, особено ако се на-лага да бъдат срещнати на памет-ник на велик българин. Щепроверим отново през есента иако все още изглежда така, ще уве-домим отговорните за това хора иинституции.

Миглена Бурова 8б

Кога ероденБотев?

Зорко око

Всички сме израснали, слушайкиисториите за „Снежанка и се-демте джуджета”, „Спящата кра-савица”, „Тримата братя излатната ябълка”, „Хензел и Гре-тел” и много, много други. Раз-бира се, невръстни, ние не сме сезамисляли твърде за смисъла, вло-жен в приказките, или за ценност-ната система, която те изграждат.Но те са ни въздействали със си-гурност.Вече по-голяма и малко по-запоз-ната със света, погледнах на при-казките по различен ипо-реалистичен, навярно скученза мнозина начин. И това, коетовидях, ме разтревожи.На първо място приказките пред-лагат много абсурдни ситуации.Като например Снежанка, коятовзима храна от непознати, Хензели Гретел, изгонени в гората от ро-дителите си, или Малката ру-салка, която дава живота си замъж, когото не познава. Аз не го-воря само за нереалността на тезимоменти, а за всички въпроси,които неизбежно те пораждат умалките деца. Значи е нормалнородителите да те оставят в гората,защото няма какво да се яде, итака да се освободят от рожденитеси деца, за да има за тях. Следтова, когато получават пари, роди-телите се наяждат добре, оставаим много храна и тогава се сещатза децата си, които са изоставили.В този момент те вече са наме-рили дома си по обратния път иродителите ги посрещат щаст-ливо. Нито дума за станалотопреди това. И забележете – когатоотново остават без пари, пак гиотвеждат в гората, но на по-тъмнои страшно място, за да са сигурни,че няма да се върнат. Разбрахте, честава дума за „Малечко Палечко“.На какво биха се научили децатаот тази история? Може би как даоставят следи в гората, когато ро-дителите им ги изгонят, или пъкмалките момичета да чакат при-нца на бял кон да се появи, за да

оправи неволите в живота им?Или пък е нормално родителитеот време на време да те оставят вгората.И, на второ място, в същата при-казка може да прочетете цял филм

на ужасите, готова холивудскапродукция. Човекоядецът, при ко-гото попадат Малечко Палечко и

братята му, успява да прережегърлата на седемте си дъщери. Е,по погрешка, разбира се – товатрябвало да се случи на братята.И самият факт,че има такъвгерой – човекоя-дец, е плашещ иобъркващ де-цата. А пък акого видите поилюстрациитеколко е огромен

и какъв голям нож е взел?! Е, нямакак да се проумее това от възрас-тен човек, а какво ще породи вглавите на малките, не смея да сипомисля. Нужен ли бе този злоко-бен сюжет, за да се убедим колко

хитър, съобразителен иумен е Малечко Палечко?!Няма да коментирам раз-прания и след това зашиткорем на вълка от „Черве-ната шапчица“ и „Вълкът иседемте козлета“.Разбира се, накрая на при-казките се извлича поука,която е полезна, но моетодребнаво око се захваща стова, какво се случва по

време на детските прикази, а невижда само поучителния финал.Аз не мога да променя приказки,

предавани от поколения наредна деца от различни страни и се-мейства, но по-скоро мога да видам един скромен съвет –просто изберете българското!Защо не четем българските на-родни приказки, където светът епо-разбираем и по-близо донас?! Защо не четем „Неволята“,„Сливи за смет“, „Болен здравноси“, „Мързеливата Богданка“и още много. Посланията саясни, сюжетите – като за деца.Вълкът си е просто глупав, КумаЛиса – хитра и финалът ясно виотвежда до поуките. Четете българските народниприказки!

Виолета Антонова 9бАко и вие има какво да споде-

лите по темата, която повди-гаме за първи път, пишете наадрес: el_vestnik@abv.bg!

Изберете българскотоЗа детските приказки, техните послания и ценностите

Пристрастия

Ако предпочитатефилмите

раза на Гастон ще се превъплъти ощеедин британец - Люк Еванс.

АЗ, ПРОКЛЕТНИКъТ 3

Новият злодей в картинката е Бал-тазар Брат – бившо дете звезда,което е пораснало и се чувства обсе-бено от героя, когото е играл през 80-те години. Да не говорим, че седвижи заднешком като лунната по-ходка на Майкъл Джексън. Оказва се,че с днешна дата той е най-забележи-телният противник на Гру.

Иван Жунтовски 10м

Кирил и МетодийКирил и Методий,нашите светци.Вий дарихте ни четмо,вий дарихте ни писмо.

Пред вашето велико дело,всички ще се преклоним,пред вас, о, Кирил и Методий,на вас с поклон ви ний благодарим!

Обичам те, мое отечествоЗемя не толкова голяма,но значение за мене няма.Красотата ти е несравнима,затова си трудно забравима.

Твоите долини плодородни,водите ти са чудотворни.Гори зелени и прохладни,планини снежни и потайни.

Лазурно сини езера,разлюляна като море трева.Като тебе друга няма на света,прекланям се пред твойта красота.

Виктория Маринова 6б

В@з Буки Веди стр.11юли 2017

Нашият забавен коментарна извадки от пресата

50% от ДНК на хората съв-пада с това на бананите

(Не стига, че сме произлезлиот маймуните, ами пък сегасе оказва, че носим гените ина тяхната любима храна.Животът просто не спира

да ни изненадва). . .

Бенджамин Франклин не ебил президент на САЩ

(Може би щом чуете иметому, винаги си представятедържавен глава - е да, ама

не. Ето ви една по-добра асо-циация, американската 100-

доларова банкнота е снеговия лик.)

. . .От фъстъчено масло при

изключително високо наля-гане могат да бъдат напра-

вени диаманти(Не съм много сигурна във

верността на това твърде-ние, но може би в бъдеще за-главията на вестниците ще

бъдат: „Мултимилионерправи диаманти от фъстъ-чено масло“. И може би товаще бъде някой от читате-

лите на нашия вестник). . .

Женските листни въшкираждат женски листни

въшки, които са бременни сженски листни въшки.

(Няма начин да се отърветеот женския пол!)

. . .Мълниите удрят 4 пъти по-вече мъжете, отколкото же-

ните.

(Мисля, че вече всички знаемзащо жените живеят по-

дълго.). . .

Слънцето принадлежи наиспанка на име Анджелис

Дюран Де Юре(Каква щастливка, но можеби този, който й е подарилголямата звезда, просто е

искал да има добро оправда-ние, ако забрави едно от

имената й). . .

Има банкомати в Япония,които затоплят банкнотитеза дезинфекция до 32 гра-дуса по Фаренхайт, предида попаднат в ръцете на

клиентите(Как ли ще се чувстват тезиманиаци чистофайници в на-

шата българска действи-телност?)

. . .Ябълките, картофите и

лукът имат един и същ вкус,ако се ядат със запушен

нос.(Някой смелчага да пробва ида сподели опита си с нас в

следващия брой.). . .

Средно шансовете на аме-рикански гражданин да умре

от Ебола е 1 на 3 934 300;шансовете за смърт от па-дане от леглото са 1 от 3

765.(Когато дори спането е

опасно!)Магдалена Минкова 11б

1. Направете си хартиен фенер,или пък си купете, и го пуснете внебето. Докато го наблюдавате, сипожелайте най-смелите неща.2. Отидете до най-близкото фотои си извадете на хартия най-важ-ните снимки. Подредете ги валбум, а до всяка напишете важнинеща за момента или събитието.3. Станете рано и вижте изгрева,

качете се нависоко и се насладетена залеза.4. Наблюдавайте падаща звезда.През август винаги има много та-кива.5. Посетете поне едно място, накоето не сте били никога досега.6. Организирайте си пикник снай-добрите приятели. А може ида сте двама.7. Сложете началото на вашето ро-дословно дърво. Сега му е вре-мето за това – за целта разпитайтенай-възрастните във вашия род,записвайте и действайте.8. Изпечете нещо. Намерете ре-цепта за някакъв десерт и ще ви-

дите как ще заухае вкъщи. Чувст-вото е много приятно.9. Сложете началото на ново хоби.

10. Седни пред компютъра и раз-кажи кое от предложенията сиизбра и как се получи. След товаго изпрати на адреса на училищ-ния вестник.

10 забавни предложения за това лятоАко много ви доскучае и се отегчите, използвайте някои от нашите щури предложения,

които ще ви помогнат да се почувствате живи и заредени

Имам 2, 2, 2, 3, 2. Дали имам шансза тройка за срока? Госпожо,много ви обичам!

. . .Иванчо, ако продължаваш да неучиш, ще прекараме лятото заеднов училище.

. . .Иванчо, сигурен ли си, че на де-вети въпрос е отговор В, защото азне съм?

. . .Прогноза за времето през юни вкласната стая: очертава се да бъдеслънчево, без никакви превалява-ния, може да се усети лек полъхна вятъра, ако случайно някой сивее с тетрадка. Градусите ще пре-обладават между 27 и 30, а до про-зореца могат да достигнат и 35.

. . .Ужасен е моментът, в който имашотговорите на теста за първагрупа, но учителят ти даде втора.. . .Когато имаме тест, ние, учени-ците, ставаме татуисти.

. . .Не могат да ти пишат двойка, аконе влезеш в час.

. . .- Иванчо, напусни веднага часами!- О, ама така кажете, госпожо, не

знаете откога искам да изляза.. . .

- Марийке, защо не си научила?- Много исках, ама нямах жела-ние, госпожо!

. . .Госпожата задава въпрос, Иван еединственият, който вдига ръка,но… за да помоли да иде до тоа-летна.

. . .Учителката влиза ядосана в клас-ната стая: „Вадете по един лист!“

Йоана Кирилова 10м

Най-често употребяванитереплики от ученици и учители

Най-честите ситуации, на които всеки е бил свидетел АкростихМузата ми никаква я няма.Уви, пропаднах май в дълбока яма.Защо ми трябваше за последно да отлагам?И гледам към часовника - трябва да си лягам!Кафето да помогне - не, не може.Ах, какво ще правя, Боже!

Часът е някъде към 11 и полвина,а мен глава боли ме като за двамина.С акростих се боря аз неот три минути, а от час!Вината се изписва по челото.Не мога да измисля нищо, само се въртя в леглото.И уча пак по моя най-любим предмет,като силно се надявам с тези стихове да хвана 5.

Христо Минев 9з

През лятото се случват най-щу-рите неща, най-веселите ла-гери, най-неочакваните срещии запознанства… И какво лиоще не! Ние ви подаваме ръкаи ви каним в следващия 31брой, който ще издадем в на-чалото на новата учебна го-дина, да разкажете занай-невероятното си преживя-ване, да покажете видяното,да опишете почувстваното…Адресът ви е познат:

el_vestnik@abv.bg!

Предизвикваме ви!

стр.12 В@з Буки Веди юли 2017

Здрав ей, живот!Абитуриентите от Випуск 2017 получиха своя документ за зрелост

Редакционен екипМерилин Писина, Преслава Кръстева, Иван Жунтовски, ЙоанаКирилова, Магдалена Минкова, Виолета Антонова, КамелияГригорова, Християна Тасева, Миглена Бурова, Илейн Иванова,Виктория ЕневаПредпечат – Йончo Йончев Консултант – Радинка Ивановагр. Плевен ул.”Иван Вазов” №46, тел.: 064/822 280el_vestnik@abv.bg; sou-ivanvazov.euБроят е редакционно приключен на 21.07.2017г.

Хартия: www.ema-bg.com

Тираж: 1000

Издава: ЛАБЕЛ ООД - гр.ПлевенПредпечат: FFDprepress.comПечат: FFDprint.com

В тържествена обстановка в зала„Европа“ на 22 юни всички зре-лостници от Випуск 2017 се под-писаха, за да получат първия синай-важен документ в живота –свидетелството за завършеносредно образование. Поздравя-ваме ги, защото заслужават –всички, както и очаквахме, издър-жаха успешно матурите си, а не-малко от тях са вече студенти вжеланите от тях специалности.Нека поздравим и най-добритесред тях – отличниците на Ви-

пуска:Светлана Паргова – 12л, ВивиянаЛамбиева – 12б, Яна Витанова –12м, Наталия Йончева – 12б, Си-мона Върбанова – 12б, Алексан-дрина Александрова – 12л,Александра Щърбанова – 12м,Мария Варджиева – 12м, ДиянаМаркова – 12з, Антония Алексан-дрова – 12з, Мадлен Бързева –12б, Бетина Мукова – 12з, ЛораЛюбенова – 12л, Велислава Мин-кова – 12б, Антоанета Маринова– 12з, Лора Симеонова – 12з, Ина

Георгиева – 12з, Петко Симеонов– 12л, Десислава Цанкова – 12м,Даниел Лазаров – 12м, АнитаКундева – 12з, Ема Иванова – 12з. На всички випускници пожела-ваме успехи и занапред!И да не забравяме, че най-доб-рото средно образование в стра-ната може да се получи точно вПлевен. Това сочи справка в ре-гистъра, който поддържа Ми-нистерството на образованиетои науката.Тази новина стана из-вестна около 24 май т.г.

- Трудно ли се става отличник навипуска?- Не бих казала, че е трудно, по-скоро е предизвикателство, защотопрез всичките години от 9 до 12клас трябва да бъдеш постоянен ида не се отказваш от това, коетоправиш.- Колко време отделяше за подго-товка?- По различните предмети отделяхразлично време, но най-усилено сеготвих по литература и история,тъй като с тези предмети канди-датствах в Софийския универси-тет. За останалите предметиотделях малко време, даже бих ка-зала почти никакво. Успявах да за-помня материала, слушайки в час.Например по химия, която бешеизключително трудна за всички,преговарях единствено в междуча-сието преди часа и винаги изкар-вах не по-малко от шест.- Какво те мотивира да бъдеш от-личник?- Мотивацията ми съм самата аз,харесва ми да бъда на първо мястои го правя за собствено удоволе-творение.- Писва ли ти понякога от ця-лото учене и натоварване в учи-лище?- В училище по-скоро не, но тазигодина, докато се готвех за канди-датстуденския ми изпит по исто-рия, както и за този по литература,прекарах много безсънни нощи,които бяха изключително предиз-викателство за мен и на моментиисках да се откажа, но знаех, че нетрябва, стисках зъби и продължа-вах напред.- Кой е най-хубавият ти споменот ученическите ти години?

- Станахученичка на„ И в а нВазов“ ощев предучи-л и щ н а т а ,което правиобщо 13 го-дини, прека-рани тук, иимам достахубави спо-мени. Да,някои отнай-непри-ятните същоса се случ-вали в учи-лище, но немога да пре-ценя кой енай-щастли-вият ми мо-м е н т .Най-ярки ще

ми останат изпращането, балът,последните дни.- В каква посока ще продължишпътя си?- Ще уча право в Софийския уни-верситет, в момента чакам резулта-тите от първото класиране, но не сепритеснявам, защото смятам, чесъм приета. Мечтата ми е да станасъдия.- Какво смяташ за образова-нието в България? Какви са не-говите предимства инедостатъци?- Едно от най-големите предимствае, че тук учим повече общообраз-ователни предмети, следователносе сдобиваме с по-богата обща кул-тура. Недостатък е, че повечетоучители са възрастни и не могат даразчупят материала, който препод-ават, през очите на нашето съвре-мие.- Мислила ли си някога за кан-дидатстване в чужбина?- Да, мислех, затова, когато ходехна уроци по английски в еднашкола, се интересувах много от ка-талози на университети, но достабързо се отказах. Реших, че тук щеми бъде най-добре, където са близ-ките и приятелите ми. Освен товаедин семестър в чужбина е наис-тина много скъп.- Можеш ли да опровергаештвърдението на повечето уче-ници, че да бъдеш отличник вучилище и в живота са две не-съвместими неща?- Самата аз съм пример, че това еабсолютно възможно. Както бихаказали всички мои съученици, ви-наги съм имала време да излизам,да се забавлявам, да ходя по кон-церти и клубове. Почти винаги съмимала гажде, така че ученето непречи, по-скоро помага в общува-нето с хора от различни среди.- Какво ти даде училище „ИванВазов“?- Като за начало, училище „ИванВазов“ ми даде доста добро образ-ование, което ще ми послужи замного стабилна основа в по-ната-тъшното ми развитие. Тук срещнахедни от най-добрите си приятели,за което съм наистина много бла-годарна.- Какво би посъветвала нашитеученици?- Бих ги посъветвала винаги даследват мечтите и целите си и ни-кога да не забравят, че любовта евсичко и всичко е любов, както каз-вам от едно известно време, и товае нещо, което ме мотивира. Трябвада бъдат себе си, независимо отмнението на околните, и така щепросперират.

Магдалена Минкова 11б

Светлана Паргова, отличникна Випуск 2017: „Училище

„Иван Вазов“ ми даде еднодоста добро образование“

Привилегия или отговорност е да бъдеш отличник? Какво ни моти-вира да учим и можем ли да съчетваме успешно личния с училищнияживот? Тези и други въпроси зададохме на Светлана Паргова, вече

бивша наша ученичка и бъдеща студентка. На церемонията повръчването на дипломите на дванадесетокласниците тя бе удо-стоена с приза Отличник на Випуск 2017, само месец по-рано се

сдоби и с титлата „Мис Бал“. Ето какво сподели тя с нас за учили-щето и всичко, свързано с него: