Тема 9. Преглед на азиатската архитектураlost-civilizations.pmg-blg.com/index_html_files/...АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”,

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011 1 Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев Тема 9. Преглед на азиатската архитектура

1. Преглед на архитектурата на Индия 2. Примери на архитектурата на Китай 3. Примери на архитектурата на Япония 4. Японски културни феномени 1. Преглед на архитектурата на Индия Културата Мергарх През 7-то хилядолетие северозападно от долината на Инд на територията на днешен Пакистан се развива ранна земеделска култура. Няколко хилядолетия по-късно тук ще се развие една от най-значимите световни цивилизации – културата Харапа. 7000 г. преди нашата ера тази земеделска цивилизация е построила вероятно първото организирано селище в историята на човечеството, като е открила основните строителни принципи на жилища, организирани по улици, с основи, с отделни помещения. Къщите са били и гробници на предците и в продължение на няколко хилядолетия са съхранявали цялата история на

рода. Вдясно: селището Мергарх, вляво: фигура най-вероятно на богинята-майка, типичен земеделски култ, от около 3000 г. пр. Хр. Селището освен жилища и улици има и хамбари за зърно. Всички сгради са построени от изсушена на слънцето глина. Селището е функционирало най-малко четири хиляди години.

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011 2 Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

Местоположения на великите неолитни цивилизации Египет, Шумер и Харапи


Цивилизацията на долината на Инд или цивилизацията Харапи Наред с шумерската и египетската това е третата велика неолитна цивилизация, като по територия културата Харапи заема най-голяма площ (картата горе). Цивилизацията възниква по течението на реките Инд и Сарасвати и вероятно наследява умения от културата Мергарх, развиваща се в този район. Тя се развива най-вече третото хилядолетие пр.Хр. преди идването на арийците. Цивилизацията е създадена от дравидите (тамилите принадлежат към тях), които толкова се отличават от другите етноси на индийския субконтинент, че някои изследователи ги считат за отделна раса. След залеза на тази цивилизация към 18 век пр.Хр. дравидите са изтласкани на юг към Мианмар и Индонезия. Те развиват големи иригационни системи и писменост, която не е разгадана (илюстрациите долу).

Селищата им имат тоалетни и канализация, първата подобна система в историята на човечеството. Най-известните центрове на тази цивилизация са Мохенджо-Даро, Лотхал и Харапа (картата вдясно). Мохенджо-Даро (илюстрацията вдясно долу и долу) е селище построено от сушени кирпичи и включва жилища, хамбари и култови сгради. Приложени са и други илюстрации от Индската цивилизация

Центровете на Индската култура и статуя на жрец от Мохенджо-Даро


Разкопки от Мохенджо-Даро

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011 Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев

5

Възстановка и изглед на Лотхал

Артефакти от теракота от Индската култура


6

Ведически период – 15 в. пр.Хр. – 2 век след Хр. Ведическият период в историята на Индия е периодът на господство на индо-арийците, асоциирани с Ведите – най-ранният писмен паметник за историята на Индия. Резултат от тази цивилизация е кастовото общество и възникването на индуизма, религия с над един милиард поклонници основно в Индия и Непал. Думата „веди” означава „зная” и не е случайна появата й в старобългарската азбука (аз, буки, веди). В този период се появява като противовес на брахманистките практики (особено срещу жертвоприношенията на животни) джайнизмът и будизмът, които изместват брахманизма за известно време, но около 1 век се възражда под формата на индуизъм, а будизмът е изместен и се разпространява в Китай, Япония, Бутан, Тибет, Монголия и Корея. Ведическият период създава олтарите, които впоследствие преминават в индуизма. Ведическият период установява архитектурното учение, валидно за цялата индийска архитектура. Архитектурата от този период следва принципите на Васту Шастра. Това означава равновесие на петте основни елемента (земя, вода, въздух, огън и пространство) и равновесие между енергията, космоса и природата. Ваасту Пуруша Мандала е математическата и диаграматична форма на това архитектурно учение (пуруша се отнася до космическия човек). Мандалата е общата картина на света, схема на макро- и микрокосмоса, приемана и от индуизма, и от будизма. Класическото изпълнение е от цветен пясък, но може да бъде рисувана и бродирана (илюстрацията вдясно). Долу е показан пример на будистка архитектура в Индия.


Великата Ступа в Санчи, щата Мадхя Прадеш, централна Индия, построена от император Ашока 3 век пр.Хр. Ступа означава купчина камъни и с това име

в Индия и Непал са известни будистките култови съоръжения за съхранение на будистки реликви.


Ранно индийско средновековие 2 – 12 век след Хр. Примери от така наречената архитектура Западна Чалукиа (югозападна Индия): вдясно – храмът Махадева в Копал, щата Карнатака, посветен на Шива, построен 1112 г. (долу – статуя на Шива в медитация)


Храмът Касивисвесвара (или Кашвишваната) 11 век, посветен на Шива и детайл от него, Киртимука (огненият демон)


10

В началото на 12 век в днешна Камбоджа, далеч от Индия, е построен най-големия храм в света, Анкор Ват. Това е индуистки храм, посветен на Вишну (виж долу), построен от кхмерите, които също са индуисти. Впоследствие този храм става будистки.

Камбоджанска статуя на Вишну

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e9/Museum_f%C3%BCr_Indische_Kunst_Dahlem_Berlin_Mai_2006_036_2.jpg�


Късно индийско средновековие 11 – 16 век Късното индийско средновековие се характеризира с два стила – Хойсала и Виджайанагара. Хойсала е архитектурният стил на царството Хойсала в периода 11-14 век на територията на щата Карнатака, югозападна Индия. Типичен пример е храмът Ченакашева, вайшнавистки храм (клон на индуизма, свързан с почитанието на Вишну)


Друг типичен пример за архитектурата Хойсала е храмът на Шива Хойсалешвара, построен 12 век близо до Белур, щата Карнатака.


Архитектурата Виджайанагара е стилът на едноименното царство в южна Индия 14 - 17 век оттатък река Кришна. Архитектурата е повлияна от дравидските тамилски строителни традиции. Характерно за стила са високите храмови кули (гопура). Типичен храм за този стил е комплексът Виропакша, посветен на Шива в Хампи в щата Карнатак (илюстрацията долу). Храмът е построен 12 век и е действащ.


Скални индийски храмове Скалните индийски храмове, изпълнени от монолитна скала са от различни периоди. Следват два примера: Храмът Панча Ратас в Мадрас, щата Тамил Наду, източна Индия, 7 век.


Храмът Кайлаш, посветен на Шива, в Елора, щата Махараща, югозападна Индия, 8 век, построен за около 100 години


16

Детайли от храма Кайлаш, 8 век


Империята на Великите Моголи 16-17 век Великите Моголи са мюсюлманска узбекистанска династия, управлявала Индия и Пакистан 1526 – 1858 г. Те са потомци на Тимуридите, последните от великите монголски владетели. По време на тяхното владичество се създава амалгама от ислямска, персийска и индийска архитектура, която три века става характерна за Индия и Пакистан. Тази архитектура има няколко характерни елемента и типа, както следва:

• Джарока: система от надвисващи балкони, използвана особено в Раджастан (най-големият щат северозападна Индия) (илюстрацията вдясно)

• Чхатри (означава чадър или балдахин): балдахинен тип покрив върху обществена или мемориална сграда (илюстрациите долу)

• Чхаджа: силно надвесена стряха върху декоративни конзоли (илюстрациите долу)

• Джали: прозорци с дантелена каменна решетка (илюстрациите долу) • Чарбаг – персийска градина.


Чхатри върху административна сграда във Фатехпур Сикри (Северна Индия, щат Утар-Прадеш)


Чхаджа върхи гробницата на мюсюлманския суфист – светец шейх Салим Чишти във Фатехпур Сикри


Джали от джамията Сиди Сайед в Ахмадабад, щата Гуджарат, Западна Индия


Персийска градина в Шираз, Иран


22

Най-известната сграда от този период е мавзолеят-джамия Тадж Махал в град Агра, щата Утар-Прадеш, северна Индия, построена 1630—1652 г. от императора Шах Джахан за покойната му жена Мумтаз-Махал. Световен паметник на културата, тя е найдобрия пример на ислямската архитектура в Индия. Вдясно и долу са показани общ изглед на монуманта и детайли от интериора и декорацията.


23

Кенотафите в Тадж Махал, джали и детайли от интериора


2. Примери на архитектурата на Китай Китайската архитектура има пет хиляди години история в изключително изолирана среда. Нейните жители наричат страната си Поднебесното царство. Дори в периоди на военна и културна инвазия китайската специфика в културата и в китайския културен кръг се е запазвала през хилядолетията. Устойчиви характеристики на китайската архитектура са:

• двуосната (билатерална) симетрия • обградените със сгради дворове (сихеюан) • концепцията фън шуй – концепция, която обединява

астрономията и географията с цел постигане на позитивна хармония (виж поясненията вдясно)

• строга градоустройствена йерархия на сградите в архитектурния комплекс – китайците много по-рано от другите цивилизации са прилагали градоустройствени принципи и са замисляли сложни архитектурни комплекси

Макет на сихеюан

Горе: компас за процедури по фън шуй. Фън шуй в архитектурата включва:

• избор на местоположението на сградата според световните посоки и местната география

• използване на преградни стени при входа за спиране на злите духове • използване на талисмани със същата цел • ориентиране на сградата и нейните отвори спрямо пейзажа и особено

водата • правят се водни площи и фонтани, органично свързани със сградата.


Китайската стена Уникалното строително съоръжение на Китай е Великата стена. Тя е дълга 6400 километра и е започната 5 век пр. Хр., като е удължавана и реконструирана до 15 век. Тя е национален строеж, в който участват милиони хора и е строена по една и съща технология по цялото си протежение. Няма друг такъв световен архитектурен обект, който да е толкова свързан с националната територия и да символизира националния дух и държава. Стремежът да се построи стена към околния свят е принцип в цялата китайска култура и политика.

Карта на периодите на строителството на китайската стена


Изглед на участък от китайската стена


Китайски пагоди и храмове Пагодите идват в Китай от Индия, но изпълнявани от камък, дърво или от камък и дърво, придобиват специфичен китайски облик. Долу: пагода от 1045 г. (нарича се пагодата на шестте хармонии)

Пагодата Ксуми 636 г., династията Тан


Храмът на небето 1420 г. династията Мин


Даоистки храмов комплекс, построен от Чжан Даолин 2 век, нарича се „Резиденция на небесните наставници”


Китайците строят триумфални порти (пайлоу или пайфанг) от камък и дърво, обикновено като входове към административни райони, но издигнати в чест на управник, герой или събитие. Долу и вдясно са показани два примера на такива порти.

Порта към парка Жонгшан, построен 15 век (виж долу)


Алтарът на Земята и реколтата в парка Жонгшан, 15 век, Бейджин


Китайки паркове Паркът Бейхай

Вдясно: Паркът Юехян и мраморна ладия в него


Китайски павилиони Строят се в храмови, дворцови и паркови комплекси. Вдясно: павилион в храма Цонгченг, 18 век.


Забраненият град, резиденция на китайския император 15 век, династията Мин (1368-1644 г.)

Долу: изгледи от Забранения град


35

Долу: северозападната кула и тронът на китайския император в Забранения град


3. Преглед на архитектурата на Япония Подобно на китайската цивилизация японската е затворена с изключение на силното китайско влияние по време на династията Тан, когато аристокрацията в Япония говори и пише на китайски, а китайската версия на будизма Чан се разпространява в Япония под името дзен-будизъм. Японската архитектура се подразделя на традиционните културни периоди Йомон, Асука и Нара, Хейан, Камакура и Муромачи, Момойама, Едо и Мейджи. Вдясно: реконструкция на жилища в Йошиногари, префектурата Сага, от 2-3 век., към края на доисторическия период на Япония. В детайлите се виждат формираните специфични форми на японската дървена архитектура.


Архитектурата на периода Асука и Нара (538-794 г.) Долу: съкровищницата в Нара (8 век) с ъглов детайл


Пагода в Нара, 7 век в храма Хорю дзи (храм на процъфтяващата дхарма),


39

Пагодата на храма Хорю дзи е най-древното дървено съоръжение в Япония, изпълнено в китайския стил на династията Тан, до пагодата вдясно е входът към храма.


Хейанската архитектура (794-1185 г.) Хейанският период е характерен с доминирането на китайски прототипи в културния и духовния живот, прониква дори конфуцианството. Девизът на епохата е „мир и спокойствие”. Столицата е преместена от Нара в Киото. Формира се военното съсловие на самураите. Вдясно: резиденцията на рода Фудживара но Мичинага 10 век, долу: будистки храм в Киото, 12 век.

Вдясно долу: входът в будистки храм в Киото, 9 век. Хейанският период е известен и с многобройните литературни творби, писани от жени на японски език. От този период е най-прочутото литературно произведение на Япония „Гендзи моногатари” на придворната дама Мурасаки Шикибу (973-1025 г.) и един от най-ранните романи в човешката култура въобще.


Периодите Камакура (1185-1336 г.) и Муромачи (1336-1573 г.) В периода Камакура японската култура започва да се освобождава от китайските влияния и се развиват собствени уникални технологии, които, комбинирани с китайското наследство от предишния период, създават нова архитектурна визия. Вдясно: дзен-будистки храм в Токио, началото на 15 век, долу: будисткият храм Санюсангендо в Киото, 13 век.



Периодът Азучи-Момояма (1568-1603 г.) Това е период, доминиран от япоснката военна класа на военните феодали и е архитектурната епоха на замъците. Националния облик на архитектурата доминира. Най-забележителната творба на тази епоха е замъкът Химедзи (замък на гарвана), 14 век, а началото на 16 век прочутият военачалник Тоетоми Хидейоси го реконструира в сегашния му вид (илюстрациите вдясно и долу).


Централен изглед към замъка Химедзи, световен паметник на културата на Юнеско


Друг известен замък от този период е Ниджо на Токугава Иеясу, основател на шогуната Токугава. Токугава използва Едо (Токио) като столица, но всъщност седалище на императорската власт под управлението на шогуна продължава да е Токио.


Епохата Едо (1600-1868 г.) Шогунатът Токугава управлява Япония от 1603 до 1868 г. и това е всъщност периода Едо, което е старото име на Токио. Императорът има номинална власт, а шогунът има реалната власт. Едо е официалната столица, императорът е заложник в Киото, а шогунът управлява от своя замък. Японската архитектура в този период достига върха на изчистената естетика и в строежа, и в парковото устройство. Най-добрият пример за този период е императорската вила в Киото строена 16 век (интериор от тази вила вдясно, долу – детайл)


Изглед от парка на императорската вила в Киото


Мейджи (1868-1912 г.) Епохата Мейджи отваря Япония към външния свят и това се отразява и на архитектурата. Типичен пример за този процес е сградата на японския парламент, построен от Ватанабе Фукузо 1918 година под влиянието на по-старите проекти на немските архитекти Енде и Бокман. Независимо, че е построена след периода Мейджи, тя е продукт на многобройни проекти от периода и поради това се счита за типична сграда за този период.


4. Японски културни феномени Японската архитектура не може да бъде разбрана извън рамката на националната японска култура, която има няколко феномена, уникални за Япония. Някои от тях са японската градина, калиграфията, театърът, графичното изкуство и отношението към природата. Японската градина Най-известните японски градини са каменните градини (каренсансуи), наричани още дзен-градини. Вдясно: изглед на каменната градина в храма Риоан-джи, която има 15 камъка, но са видими едновременно само 14 от тях. Идеята на каменните градини е, че те вечно се променят с всяко подреждане на пясъка и чакъла около островите с камъни и са символ на Вселената за дзен будистите. Основната форма на градините се взима от прочути китайски пейзажи. Стимулатор за развитие на японските градини е чайната церемония.


Японската калиграфия Както каменните градини, така и японската калиграфия се влияе и влияе върху дзен концепцията в японската духовност и култура. Независимо от китайското влияние японската калиграфия в двете си разновидности Хирагана и Катакана бързо се освобождава от това влияние и придобива собствен облик. Вдясно: пример на калиграфия от 9 век, периода Хейан, долу пример на модерна японска калиграфия.


Японският театър Японците са развили четири типа театрални постановки: Но, Кабуки, Бунраку и Киоген. Но е основният тип японска музикална драма (сцена от Но вдясно) и има корени в китайската традиция от времето на династията Тан. Киоген е фарсов театър, често игран заедно с постановки на Но. Бунраку е японският куклен театър, в който задължително има и изпълнител на сямисен (триструнен музикален инструмент). Куклите са уникални с много подвижни части и майсторите им са на висока почит в Япония. Кабуки е стилизирана японска танцова драма. Гримът на персонажите е издигнат до самостоятелно изкуство. Първоначално жени играят всички персонажи, след това играят само мъже.


52

Персонаж от театъра Бунраку

Театърът Ишимура през 1742 г. с постановка на Кабуки


Укийо-е – японските цветни гравюри Терминът означава „образ на променливия свят”, термин родствен до естетическия принцип от периода Токугава моно-но аваре или „печалното очарование на вещите” (макар че е възникнал в Хейанския период), основан на класическия шинтоизъм в противовес на будизма. Принципът означава, че всяка вещ има свое божество. Думата укийо буквално значи плаващ свят. Основният художествен продукт на принципа укийо-е е ксилографията или цветната гравюра, изобразяваща битови и еротични сцени. Вдясно: две жени на веранда на Судзуки Харунобу (1724-1770 г.) Долу: планината Фудзи на Кацисика Хокусай (1760-1849 г.) от серията 36 изгледа на Фудзи.

Долу: работи на Хокусай, вляво: автопортрет.


Хокусай: автопортрет (1839) и сънят на жената на рибаря (1820)


Икебана и бонзай Икебана буквално означава „живи цветя”. Целта на икебаната е да се копират естествените състояния на растенията, така както те растат в природата. За всяко растение се мисли като за обект, разположен в целия космос, а не в конкретната обстановка. Икебаната е измислена в будисткия храм Какудо в Киото 15 век. Икебаната има няколко стила: Рика, Сьока, Нагеире или Хейка (използват се високи вази), Морибана (използват се метални игленици) на школата Охара(свободен стил).

Вляво: икебана в стил „Хейка” или „Нагеире”. Долу: икебана в стил „Морибана”

АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”, учебна година 2010-2011 56 Лекции по история на архитектурата, лектор арх. Иван Делчев Икебана в стил „Рика на школата Икенобо, създадена 15 век


Бонсай буквално означава „растение в саксия”. Изкуството е възникнало 2 век пр.Хр. в Китай и там се нарича пен-цай. В епохата на Токугава аристокрацията започва да се занимава с отглеждане на екзотични градини и се появява изкуството хати-но-ки, отглеждане на дървета в саксии. Има поне 12 различни стила бонсай според формата, илюстрирани в таблицата вдясно, и пет класа според размера (маме, сьохин, кифу, тюхин и дайдза) с размери от 2.5 до 120 см. Долу: илюстрация на различни типове бонсай.

Илюстрация Име Илюстрация Име

Тьокан

Буджинги или литерали

Мойоги

Секидзедзю дърво, което расте на

камък

Сокан с два ствола

Исизуки същото като секидздедзю,

но корените влизат в пукнатините на камъка

Сякан

Хокидати стил „метла” със сферична корона

Кенгай имитира растения, растящи до вода

Йосе ое група дървета, но никога

4, защото думата „си”, означаваща 4, е съзвучна

с японската дума за смърт

Хан-кенгай каскаден полу растеж

Икадабуки йосе ое, но като всички

дървета имат общ корен


58

Documents

Тема 9. Преглед на азиатската архитектураlost-civilizations.pmg-blg.com/index_html_files/...АМТИИ Пловдив, специалност „Сценография”,