Ирина Генова, Ангел A нгелов: ИЗКУСТВО / ИСТОРИЯ-ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ПОДХОДИ, ДЕБАТИ ТЕМА: 2

Ирина Генова, Ангел Aнгелов:

ИЗКУСТВО / ИСТОРИЯ-ПРОИЗВЕДЕНИЯ,

ПОДХОДИ, ДЕБАТИТЕМА: 2

Първата историческа концепция за изкуството Йохан Йоахим Винкелман.

Първата историческа концепция за изкуството Й.Й.Винкелман.

Аполон от Белведере

Мраморно копие по бронзов оригинал от Леохар (?), 4 в. пр.н.е., Рим, Ватикана


Аполон от Белведере (детайл) Мраморно копие по бронзов оригинал от Леохар (?),

4 в. пр.н.е., Рим, Ватикана


Водач на колесница от Делфи

470 - 466 пр.н.е.

Бронз

Музей на Делфи


Дискохвъргач (Дискобол)

Мраморно копие по бронзов оригинал от Мирон, 5 в. пр.н.е.

Рим, Капитолийски музеи

Формализъм и стил:Хайнрих Вьолфлин,

Основни понятия на историята на изкуството.

Джан Лоренцо Бернини

Аполон и Дафне 1622 – 1624

мрамор

Рим, Галерия Боргезе


Бернини

Аполон и Дафне (детайл)

1622 - 1624

мрамор

Рим,

Галерия Боргезе


Глава на младеж

мрамор

ок. 485 - 480 пр.н.е.

Музей на Акропола, Атина


Мъж с шлем

440 пр.н.е.

бронз


Мъж с шлем (детайл)

бронз

440 пр.н.е.


Венера от Милос

130 - 120 пр.н.е.

мрамор

Лувър, Париж


Ранена амазонка Римско мраморно копие от бронзов оригинал


Бенвенуто Челини

Бюст на Козимо I

1545,

бронз

Флоренция, Национален музей Барджело


Донатело,

Давид 1430-1450

бронз

Флоренция, Национален музей Барджело


Абу Симбел Гробница на Рамзес II

Египет, 13 век пр.н.е.


Умиращ гал

Римско мраморно копие от бронзов оригинал.

230 пр.н.е.,

97 х 187 см

От Паметника на Атила в Пергам

Рим, Капитолийски музеи


Микеланджело Буонароти,

Давид

1501 - 1504

мрамор

Флоренция, Музей на Aкадемията


Микеланджело Буонароти,

Умиращ роб

ок. 1513

мрамор

Париж, Лувър


Император Август в ризница

мрамор204 см.

Рим, Музеи на Ватикана


Император Траян

мрамор

Първата половина

на II век


Портрет на неизвестен мъж

мрамор, 35 см. 100-50 г. пр. н. е.

Рим, Вила Торлония


Император Константин. От Базиликата на Константин на Форума в Рим мрамор, 260 см.312 – 315

Рим, Палацо деи Консерватори


Император Август

20 г. пр. н. е.

Йохан Йоахим Винкелман (09.12.1717, Щендал - 08.06.1768, Триест)

1738 - следва теология в Университета в Хале.

1748 - библиотекар при граф фон Бюнау в Ньотениц до Дрезден. Тук прави исторически проучвания, вчита се най-вече в античните, но също така в съвременни английски и френски автори. Взима уроци по рисуване и по анатомия, занимава се усилено с изобразителни изкуства.

1754 - преминава от протестантство към католицизъм. През пролетта на 1755 написва “Мисли за подражанието на гръцките творби в живописта и скулптурата”. Съчинението упражнява значително влияние върху съвременниците.

1755 - Винкелман заминава за Рим.

1758 - пътуване до Неапол, Херкулан и Пестум. Същата година пътува и до Флоренция, за да подреди и опише сбирката от геми на барон Штош. Постъпва на служба при прочутия познавач на Античността кардинал Албани, по-късно е за няколко години кустос във Ватиканската библиотека и “завеждащ римските старини”.



Трудове: Über die Nachahmung der griechischen Werke in der Malerei und Bildhauerkunst 1755 (За подражанието на гръцките художествени творби в живописта и скулптурата)

Beschreibung des Torso in Belvedere; Anmerkung über die Baukunst des alten Tempels zu Girgenti in Sizilien; Sendschreiben von den Herkulanischen Entdeckungen 1762 (Описание на торсото в Белведере; Бележки върху строителното изкуство на стария храм в Джирдженти, Сицилия; Известие за откритията в Херкулан)

Anmerkung über die Baukunst der Alten 1762 (Бележки върху строителното изкуство на древните)

Nachricht von den neuesten Herkulanischen Entdeckungen 1764 (Съобщение за най-новите открития в Херкулан)

Geschichte der Kunst des Altertums 1764 (История на изкуството на Древността)

Monumenti antichi inediti spiegati ed illustrati 1767 (Неиздавани древни паметници - с обяснения и илюстрации)

На български: Йохан Й. Винкелман, История на изкуството на Древността, С. 1970 (Български художник)

Й. В. Гьоте. Винкелман и неговото столетие. - В: Й. В. Гьоте, За литературата и за изкуството. С., 1979, т. 2, стр. 255-93, (изд. Наука и изкуство)


Археологическите разкопки: Историческият възглед на Винкелман за изкуството е свързан с нарастващия през XVIII век интерес към археологическите разкопки. Непосредният контакт с античните паметници дава на Винкелман изобилния материал и формира нагледно идеята за класическата красота: “благородна простота и спокойно величие” Винкелман пристига в Рим (1755), когато започват разкопките в Помпей; пише научни известия за разкопките в Херкулан. “История на изкуството на Древността” се вписва в това “археологическо” въодушевление, като го доразвива и обобщава.

Просвещенският контекст. Интересът към Древността е програма за пренасочване на естетическия вкус на немската нация от барока към “класическото”, за пряко запознаване с античните първоизточници - езикови и изобразителни. Високото ценене на красотата на древното изкуство е мотивирано от жизнен идеал - гражданската свобода.

Изследвайки основанията на старогръцкото изкуство, Винкелман проектира в миналото формиращия се просвещенски идеал за свободния гражданин: “С оглед на конституцията и на управлението на Гърция свободата е най-важната причина за предимството на изкуството.” В това отношение можем да проследим въздействието на френските и английски (Адисън, Шефтсбъри) мислители върху него. Идеалът за красотата на гръцкото изкуство се преобразува в “Humanitätsideal”, в идеал за формиране на човешкото. Понятието “немски елинизъм” води своето начало от Винкелман.

Добавя се желанието за промяна в социалния статус на художника - възпитател на властниците (живописецът Диогнет бил един от тези, които учили на мъдрост Марк Аврелий). Примерите са заети, както постъпват и в Ренесанса от Плиний Стари (книгите, посветени на изкуството - 33-37 от “Естествена история”).

Първото съчинение на Винкелман дължи много на разговорите с художника Йозер, за

когото Гьоте пише, че бил решителен враг на всякакви извивки и раковини, както и на целия

бароков вкус. Има се пред вид целенасоченото избягване на правата линия в барока. В

1754 саксонският крал нарежда да се закупи в Пиаченца “Сикстинската мадона” на Рафаел.

В продължение на три дена Винкелман посещава дрезденските галерии, за да проучи

творбата и не може да разбере в какво се състои нейната красота. Едва разговорите с

Йозер го карат да погледне с “разбиращи” очи картината на Рафаел. Усвояването на

сдържаното величие на класическия идеал е едновременно противопоставяне на

преобладаващия бароков и рококо вкус в Дрезден. “Единственият път за нас да постигнем

величие и дори , ако е възможно, да станем неподражаеми, е да подражаваме на гърците”.

Това изречение не е оригинална идея на Винкелман, то е общо място на епохата.

Постижението на Винкелман е в доказването на идеята чрез тълкуване на паметниците и

прилагане на първия исторически метод по отношение на изкуството.



“История на изкуството на Древността” е завършена в Рим през 1762, публикувана е в

1764. Историческата концепция на Винкелман подразделя гръцкото изкуство на четири

периода. Развоят е видян като морфология на растеж, разцвет и упадък, съответно като

стар, възвишен (или величествен), изящен стил и стил на подражателите. Възгледът за

историята е обоснован чрез органичното. Симпатиите на Винкелман сякаш са към

изящния стил, но от гледна точка на концепцията, те трябва да бъдат към възвишения.

Лични предпочитания и нормативен възглед не съвпадат изцяло. Сравнението между

Гуидо Рени(1575 – 1642) и Рафаел (1483 – 1520) е показателно за това несъвпадение.


Красотата е белота, сдържаност, пречистване на страстите, обобщеност, спокойствие и

благородно величие. Красотата е съотношението между израз на страстта и проясняващ

я разум, “отлято” в идеална форма. Висшата красота е човешкото тяло - съчетанието на

частите във функционална елиптична линия. Произведенията на възвишения стил не

изразяват душевни вълнения, а спокойствие и чувство за могъщество. Те повече,

отколкото произведенията от стария стил, са в съгласие с природата. Мярката е

природата, а не правилата, които при стария стил са били превърнати в самоцел и е

забравен източникът им. Така възвишеният стил е представен отново като възвръщане

към първоизточника, който в случая е природата. Възгледът на Винкелман за красотата

се основава почти изцяло върху скулптурата и отчасти върху архитектурата. Заслуга на

Винкелман е, че въпреки липсата на прецизни датировки, той извършва подялбата на

гръцкото изкуство на четири периода, опирайки се на своята естетическа преценка.

От антологията “За красотата и изкуството” (съст. Исак Паси София, 1966, второ изд.

1975) да се съпостави характеристиката на красотата у Винкелман (с.174-77) с параграф

416 от Баумгартен (с. 172) и с “Лаокоон” на Лесинг (с. 181 и 187)


Documents

Ирина Генова, Ангел A нгелов: ИЗКУСТВО / ИСТОРИЯ-ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ПОДХОДИ, ДЕБАТИ ТЕМА: 2