Посвещавам тази книга на децата ми и , с голяма благодарност към Лилия Цветан

небето, че ми бе позволено да премина през този живот заедно с тези две прекрасни

души, които много обичам. Изказвам благодарност към моето семейството, към

всички, които ме подкрепят и са били до мен в трудни моменти. , БЛАГОДАРЯ! Тоше

Специални благодарности и към приятелите ми от Варна. Клуб ЮНЕСКО

Благодаря и на Бог, че още ме търпи, за да се радвам на всичко красиво, на тези които

обичам и да служа на хората с каквото мога.

Благодаря ти Tворецо!

Гледаме се в очите и търсим в тяхното дълбоко. Потъвам леко в светлинките, на любовта в окото.

Блестящата звезда е жива, през нея влез и остани. В очи на морска самодива, океана от любов си ти.

4

Чувствам дъха ти, твойто морско вълнение и как сътворяваш в мен вдъхновение. Море от любов пред мен се разля, сребристо бяла водата замря.

По лунната пътека тръгнах лека. Забравена мелодия летя. Бели лебеди изпрати за подкрепа. Благодаря море, благодаря!

И дойда ли пак, от чувства преливаща, ни дума ни упрек с подкрепа разбираща. Над тайните бдиш и нищо не искаш, все там си стоиш и знам, че ме мислиш.

С морска дискретност, заливаш ми стъпките. Мокра прегръдка и няма ги сълзите.

6

Пълнолуние, лодките чувам. По женски шушукат си тайно. За свойте моряци тъгуват, и по своята младост безкрайно.

Били са красиви, потребни, на кораби даже са спали. Сега са станали земни, мъдрост и приказки сбрали.

Как хубаво е цъфналото бяло, как свежо лъха утринта, попива жадното ми тяло, докосва моята душа.

Всред пролетни дървета нацъфтели, във въздуха се нося с аромата, и птиците за мен са бели и любовта и аз и светлината.

8

Твоя съм, но съм и силна, свежа вечна изобилна. Кралица съм и съм любима. Загадъчност непостижима. Пий от устните ми влага. Тръпни и викай от наслада. Бавно дивото угасям в ритъм. Щастлив в моя свят те вплитам. С бели буйни водопади. Вечно девствено зелен. Златно зърно насъбрали. Плодни нивите в мен. И ефирно е небето, вятър съм неуловим. Уж една съм, а съм четири без усилие без грим. Момиче съм с невинен поглед, закрила търсеща от теб. Лебедово-бяла в полет, муза за поет.

И плодна съм с тежка гръд и страстната царица на нощта съм. Бъди до мен в земния ми път, щастливо, щедро урочасан! 11

Първичен взрив съм, раждам хиляди вселени, в мъжете благодарно възхитени. Блестят от мойта светлина и топлят се на моя огън. Любов съм в образ на жена, въплащение на вечната природа.

Създавам силния герой, за краля свой те обявявам. Сълза от теб съм мили мой, сила на сърцето давам.

В песните ти мъжки съм възпята и жадно пиеш щедростта ми. Светът не може без жената, без теб и мен и любовта ни.

12

На праскови ухае любовта, на свежа младост и на дъхави череши. Прозрачно бяла светлина, докосне ли в сърцето те бележи. Ефирни сънища от друго измерение. Вълна заливаща дарява вдъхновение. Ще устоиш ли да си подариш надежда, за красота сърце ти да проглежда.

Да добиваш навика да си щастлив. Ще устоиш ли да си жив? Е, върви тогава с любовта, нека ти е като сянка. Тя е лек за слепота,тя е святата, човешката осанка.

13

Врътна се светкавица в небето, живото пространство гръм разцепи. Трясъка разтърси битието. Днес родих се и размахах шепи. И стана тихо, заваля. Звезда в небето заблестя. От звуците на тишината, орисници дойдоха на земята. Заклинаха, мърмореха, редяха. Невидими енергии кръжаха. Кодираха съдбата ми човешка. Да бъде или да не бъде тежка. Но тайнството с мене се роди. Свободен дух съм със свободна воля. Дарувай ме с мъдрост Боже ти, в сърцето ми живей те моля!

14

Не ме разбра, пък и не искам. И другите не моля за това. Живота си в шепа стискам. Внимавам, да го задържа. Връщам всички етикети, лепени някога по мен. Знам държиш да са приети, но имам план за моя ден. Ще се окъпя гола в морето. Да ме изчисти до костта. И после пак от битието, гълъб бял да полетя. Само своя, който ме усети. Ще има неродената мома. Душите да живеят слети. Не само миг, а до века!

15

Весело ми е, летя! Небето пипам с ръка. На облаче седя си бяло и се оглеждам в огледало. Дъгата ме прегръща с цветове и вятърът със свежест ме напълни. Сега летя в безплътни светове, каквото исках се изпълни. Красива съм, на слънцето приличам! Красива съм, защото те обичам!

16

Намерих те! И промени се този свят. От благодарност искам аз да го прегърна. В подкрепа сватбени камбани да ехтят, в свидетел любовта ми да превърна.

Като първи лъч на изгрев, любовта строи от мен. Докосвам те с бели мисли, в душата ми е слънчев ден.

И в този ден камбани бият, като гълъби разнасят вест.

За любовта благословия дирят, душите ни венчани днес.

18

Небето се огледа в морето, а аз в твоите очи. И топъл бриз ме лъхна в лицето, Венера ни благослови!

Тя мъдро булото помръдна, сърцето позна любовта. Душата ми твойта прегърна, Благодаря, Небе, благодаря!

19

Щастлив ли си гълъбе бял?

Възпят си от толкова време.

Какво преживял си видял?

Какво недостигна до тебе?

От горе небето безкрайно,

от долу земята стои.

И погледи дирят те жадно,

божи посланник си ти.

Гълъбица да стана желая,

да разнасяме бели мечти.

Бяла да литна към рая,

с отворени живи очи.

20

Обръщат се посоките на ветровете, обръщат се и нашите съдби. Обръщат се и полюсите, ако щете и умовете и блуждаещи очи.

Напред ли казаш път да диря, земята в кръг ни все върти . В компaса север знам, че има, но към небето гледат моите очи.

И в таз посока трябва да те търся, от слънчевия кошер с мечти. Една пчеличка като мене съща, да побръмчим в живота и да отлетим.

Да оставим звук и мед, че две души били са тука. И за поука и късмет, На който дири и на който чука.

21

Душата ми жадува, зачатие духовно. От сливане свръхнова, да заблести любовно. И диря да остави, свещенното послание. Звезда да свети ярко, с красиво обещание. Че е родена от любов и Светлина и Истина. И ще стои на пост, за търсещия Смисъла.

22

Песнопение красиво, вика бляскави дъги. И от тях се раждам жива и творя мечти. Уверена вървя по пътя. Знам също, че ме има. Аз съм цвят и музика. Аз съм стих и рима. Вселенската хармония, ме връща у дома. Забравена мелодия, рисуваща дъга.

23

Рисувах, писах, пях, творих. И кули розови редих. Народни мъдрости събирах. Молитви, мантри рецитирах. Но нещо празно в мен остана. Светът е казват свят за двама.

На стаичката в сърцето, вратата аз отворена държах. Напразно чаках ти да влезеш, а после мъдростта разбрах. Това е моят дом и аз ще вляза. И никога не ще изляза.

Намерих се, намерих се и ето. Май нещо ми просветна в сърцето. Аз била съм любовта. Аз била съм светлината. И дошла съм в света. Да се раздавам от душата. Любовта говори с моя глас. Гледа с моите очи. Радвай се, че те намерих аз. Защото знам, че аз съм ти, че аз съм ти!

24

Разсърдих ти се майко и заминах. Красива мащеха да си намеря аз. С по-снежен връх, небе по-синьо. Сега те моля, приеми ме пак. Българийо свещенна - твой съм! И чукам аз на бащин дом. Ще станеш ли да ми отвориш майко? Да ме посрещнеш с хляб и сол? Позна ме, виждам те че идваш. Целувка по челото, радост, две сълзи. Дете от майка никога не се отказва. Разбрах това и знам, че ми прости. Българийо свещенна- твой съм! Роди ме ти в трудни дни. За да открия всъщност кой съм. И нека Бог да те благослови!

25

В къщи съм, прибрах се, беше труден ден, главата ме боли, а ти крещиш по мен. Няма да заплача, ще скрия тез сълзи. Аз искам любовта ми да те промени. Мойто влюбено сърце, всичко знам ще понесе. В нищо аз не се обричам. Просто много те обичам. Сърдиш ли се още, още ли съм враг. С любов те чакам нощем и пак и пак и пак! Знам със сигурност едно. Мога силно да обичам. Знам това е за добро и от теб не се отричам!

26

Защо ли времето по мен рисува? Защо променя моите черти? Щом в мен сърцето иска да лудува. Щом порива към любовта стои. Кое е истина, о мили Боже? Нима е скрита в туй сърце? Което сграбчило живота, стои във възраст на дете. Кое е истина, о мили Боже? Нима е скрита в тез очи? Които виждат безпогрешно, остарелите черти. И двете истински в мен живеят. Сърцето казва да, очите не. И ако избор си оставил, Боже. Избирам аз безсмъртното дете!

27

Знам живота черно и бяло, все така си върви чак от век. Има сълзи на щастие цяло. Има сълзи на краен човек. Там където за мене е бяло. За тебе свършва света в този ден. Там където за тебе е черно. Аз пък не виждам проблем. Ех, какво да се прави. Тоз живот е шахматна дъска. Но не искам през ден да живея, ще намажа с бяла боя, всичко черно, което е в нея. А с теб сме безкрайно различни. Но не виждам аз вече проблем. И не вярвам на петък тринайсти. И на черната котка пред мен. Прошка взех си да нося. Винаги и навсякъде с мен. И с нея аз да варосвам, видя ли черно пред мен.

28

Бял вълк съм сред пустиня ледна. С наведена глава вървя в снежния и дълъг път. Но видя ли луната пълна, медна. Аз вия от душа и къртя от сърцето си ледът. И все така вървя от бели дни към бели нощи. Към мъдрост бяла по безкраен път. Ще спра, да си починат мощи. И бели облаци над мен ще закръжат. Диханието мое виждам, в кристали как превръща го студът. И бяло-стъклена изстивам. И ставам част от ледения път. И бели сънища ме вземат. Зави ме ледена мъгла. Очите само още дирят. Звездичката ми в нощта.

29

Компютърната мишка, търси си трохичка. Тука ли е или не, иска тайно да яде. А питата уханна си стои. И чак истинския гладен. А виртуалните трохи. За този който не е жаден.

30

Аз съм изобилна мисъл, и творя живот безкрайно. Има ли в нещо смисъл, давам го за да го върна трайно. От дарове всичко прелива, семе в гора се превръща, реката тече и залива, което излиза се връща. Дарявам, приемам неспирно, изобилна в мен благодарност. Щом я усещам разбирам, жива съм в мойта реалност. Щом всичко се връща тогава, Твореца в лъжец, кой превръща? Вместо хляб - камък кой дава? Вместо дух - калната къща Светлината търси и ликувай. Часът на знанието чака. Роди се отново, празнувай. Часовникът нека си трака!

33

О, миг на светлият тунел! Пролуката в него води. Какво от туй, че образ съм приел. Космична сила съм, която броди. Творбата търси си твореца. Небесните фанфари свирят. Праха и времето молеца, не са затрили тази диря. О, миг блажен до любовта! Да се отпуснеш някак сладко. Дълъг беше пътя досега, но те намерих татко! Ах, върна се сина обичан, благословен и съвършен. Подир Великден още тичат, ще стигнат някой ден.

34

По наследство сме добри, богати радостни щастливи, но кой отрови нашите дни, страхът, обидата любими. Знай боде ли те сърцето, не ходи в таз пътека. То е ключ към битието, то е връзката с човека. Дай му най - добра позиция, екстаз от щастие вложи. Къде е твойта интуиция, красотата бързо намери. Щом му е добре записва желанията ред по ред, и винаги предава листа на вселенския съвет. Ако са родени от любов, за доброто на душите. Отговорът е готов, ще получиш в плик мечтите. Отключи сърце за срещта, с любовта и красотата, че чрез него Бог усеща пулса на земята.

35

Вика ме морето и стоя,

дишам въздуха солен.

Сливам се с морската вълна,

пулса и усещам в мен.

Вика ме вселенската камбана,

имам нужда от това.

Днес няма да рисувам драма,

днес просто ще стоя.

Диша вечното в мен,

гледа ясно в мълчание.

Автор съм на този ден,

ден на моето признание.

Пълня дневниците на живота,

не с драми, а с рими.

Кой казва, че тежи хомота.

Живот, ти винаги си с мен любими!

36

Забравя ли цветето в стаята, ще умре без вода и любов. Забравя ли себе си, вярата, ще остана без сила, живот. Списъкът на моите мечти, ме кара да се трудя и да уча. И за награда ме следи, успеха в който вярвам и се случва. Отвори вратата сътворение, приеми ти мойто намерение. Свободната си воля заявявам, да бъда светлина си пожелавам. В сърцето да живее любовта, волята да бъде твоя Боже. Мислите ми капки от роса, нека да ми бъде, ако може. Пътувам с влака на живота, и не зная спирките за мен. Приемам факти и хомота, но будно бдя мечтите да са утрешния ден. 37

Искам да отида, от точка А до точка В, но няма как да видя, дали това е за добре. Желанието стои, но и съмнението творящо. Има ли възможности добри, хваща ги блестящо. Те като красиви пеперуди, пърхат все около нас. А ние как се чудим, късмета дойде ли от раз. Красивите възможности,обаче не са в сигурното, а в неизвестното поле. Навярно може да поплача, но знам това е за добре. Символите са известни. Къщи, дрехи и коли, пари, но духът е тука вещи, той е, който истински твори. За изгнилия плод, надеждата е в семето нали? За проблемите на всеки живот,

решението в него си стои. 38

Причини има, да съм в този свят! И знам по своему съм уникат. Таланта търся да открия, да го приема и развия. Чрез него да помагам аз на хората, и да не питам тука за изгодата. Тя сама ще дойде да ме дири, по делата ще са ме открили. Космична пътница във вечния живот, вселената е мойто разширено тяло. Усещам майчината й любов, усещам как сърцето ми е цяло.

39

Защо я написах ли?

Надявам се тук на земята, да развълнувам някого.

Надявам се, че нищо не се губи в един по дълбок смисъл.

Надявам се в елекртонната книга на живота, да оставям

бели следи.

Надявам се всяко добро, да ползва поколенията.

Е стига съм се надявала ами да започвам отначало.

Обичам те Mоре!

Обичам те Варна!

Обичам те България!

Обичам ви Dеца!

Обичам те читателю, който в момента държиш тази

книга, желая ти дълголетие и мъдрост!

Варна-2011година

Българска, първо издание