▪ Разред Hemiptera

▪ Подразред – Sternorrhyncha(Homoptera)

▪ Сем. Плоски щитоносни въшки –Diaspididae

▪ Сем. Полусферични щитоносни въшки –Coccidae

▪ Представители и на дветесемейства са често срещани вовощните градини и при високаплътност нанасят икономическиповреди;

▪ За разлика от полусферичнитещитоносни въшки (сем.Coccidae) плоските са дребни,трудно забележими неприятели,с характерни морфологичниособености;

Плоски щитоносни въшки

Полусферични щитоносни въшки

▪ Ларвите и възрастните женски неприличат на останалите насекоми;

▪ Тялото им е плоско, сферично илиудължено-овално;

▪ Нямат крака и крила – водят неподвиженначин на живот;

▪ Хранят се като смучат сок от стъблата,клоните, листата и плодовете на овощнитекултури;

▪ Щитчетата на възрастните женскидостигат 2-4 mm;

▪ Подвижни са само новоизлюпените (илиродени) ларви, наречени “бродяжки”;

▪ Те имат крака и се разпълзяват понадземните части на нападнатите дървета ;

▪ След установяване на постоянно място,образуват щитче и стават неподвижни;

▪ Възрастните мъжки индивиди са крилати иимат размери около 1 mm- те не се хранят,летят на къси разстояния, живеят кратко (1до 3 дни) и след копулацията умират;

Най- често срещани видове:

Калифорнийска щитоносна въшка– Quadraspidiotus (Diaspidiotus, Aspidiotus) perniciosus Comst.Лъжекалифорнийска стридоподобна щитоносна въшка – Quadraspidiotus ostraeformis CurtIs.Запетаевидна щитоносна въшка– Lepidosaphes ulmi L.Ябълкова запетаевидна щитоносна въшка– Lepidosaphes malicola Borchs.

▪ Най-опасният неприятел от всичкищитоносни въшки у нас;

▪ В Европа е проникнал с посадъчнияматериал;

▪ На малки разстояния (съседно дърво) серазпространява като подвижна ларва;

▪ През периода на раждане на ларвите(май – октомври) може да бъде пренесенаи чрез плодовете;

▪ Типичен полифаг - има 264 хранителнирастения от 83 ботанически семейства;

▪ Вреди най-силно по ябълка, круша,слива, праскова и др;

▪ Калифорнийската щитоносна въшкаразвива три поколения годишно;

▪ Видът е много студоустойчив и издържатемператури под –300С, а смъртността напрезимувалите ларви е ниска и варираот 13 до 26%;

▪ При храненето се разрушаватклетъчните стени на растителнитетъкани, от което загиват много живиклетки;

▪ Загиването на клетките се дължи най-вече на ензимите, които се инжектиратот въшките, в мястото на убождането;

▪ Около мястото се образува корков слой икората губи своята еластичност;

▪ По плодовете се появяват червени,кръгли петънца, като в средата им сезабелязва щитчето на въшката;

▪ Най-опасни са повредите по клоните истъблата;

▪ В дълбочина, дървесината подкората започва да загива ипостепенно променя цвета си вкафяв;

▪ Клоните се сбръчкват и изсъхват;

▪ Дърветата имат отслабен растеж идават значително по-ниски добиви;

▪ Постепенно може да изсъхне ицялото дърво;

▪ Отслабналите и изсъхващи дърветадопълнително се нападат откорояди и фитопатогени, коитоускоряват загиването им;

Силно нападнати клони на череша и ябълка

▪ Плоските шитоносни въшки саизключително устойчиви наинсектициди;

▪ Основната причина за това е щитчето, скоето е защитено тялото на вредящитестадии – ларви и възрастни женски;

▪ Малките им размери, пречат заоткриване им;

▪ Борбата с тях трябва да се насочи къмчувствителните им стадии (без щит) –възрастните мъжки и подвижнителарви първа възраст (бродяжките);

▪ Борбата трябва да се извежда срещувсяко от поколенията на плоскитещитоносни въшки, но най-често сеприлага само срещу първото;

▪ През невегетационния период (декември-март) може да се извърши зимно пръскане сминерални масла (Акарзин – 3% и др.) или парафинови масла ( Паразомер – 2% и Овитекс –2000 ml/dka);

▪ Тези препарати запушват дихателните отвори на неприятелите (асфикционно действие) изатова дърветата трябва да се напръскат много добре, за да се облеят всички въшки поклоните и стволовете;

▪ ПИВ - 20-30 бр./100 cm клонка;

▪ Най-добри резултати се получават, когато зимното пръскане се извърши непосредственопреди набъбването на пъпките – през пролетта, а къммаслото се прибави 100-150 ml/dkaконтактен инсектицид;

▪ Зимното пръскане не унищожава 100% от щитоносните въшки в градината, но намалявазначително тяхната плътност и повреди;

▪ В градини, където е установена Калифорнийската то трябва да се провежда всякагодина!!!;

▪ В градини, където тези видове не са открити се препоръчва да се провеждапрофилактично през 3-4 години.

Търговско наименование

Класифи кация по химични

групиIRAC* Активно вещество

Карантинен срок в зависимост от

културата

БИ-58 Органофосфорни 1 В 400 г/л Диметоат 21 дни

РЕЛДАН 22 ДМ Органофосфорни 1 В 225 г/л хлорпирифосметил 21 дни

ДЕЦИС 2,5 ЕК Пиретроиди 3 A 25 г/л делтаметрин 3 дни

ДЕКА ЕК / ДЕША ЕК/ДЕНА ЕК/ПОЛЕЦИ/

ДЕСИЖЪНПиретроиди 3 A 25 г/л делтаметрин 3 дни

ВАЗТАК НОВ 100 ЕК Пиретроиди 3 A 100 г/л алфациперметрин 7 дни

ЛАМДЕКС ЕКСТРА Пиретроиди 3 A 25 г/кг- ламбдацихалотрин 7 дни

Търговско наименование

Класификация по химични групи

IRAC* Активно веществоКарантинен срок в зависимост от

културата

МЕТЕОР Пиретроиди 3 A 15,7 г/л делтаметрин 3 дни

МОВЕНТО 100 СК Инхибитори на ацетил

COA карбоксилаза23 100 г/л спиротетрамат 21 дни

ПРОКСИМО Ювенилни хормони 7 С 100 г/л пирипроксифен Не се изисква

БРАИ Ювенилни хормони 7 С 100 г/л пирипроксифен Не се изисква

МУЛИГАН Ювенилни хормони 7 С 100 г/л пирипроксифен 21

КАЛИПСО 480 СК Неоникотиноиди 4 А 480 г/л Тиаклоприд 3-14 дни

▪ Полусферичните щитоносни въшки сазначително по-големи от плоските (вдиаметър са около 5-10 mm);

▪ То е сраснало с тялото и не може да бъдеотделено от него;

▪ Щитчета с живи женски има само презпролетта, обикновено през Май;

▪ Ако са паразитирани, по тях се наблюдаватмалки отвори;

▪ След като снесат яйцата си женскитеумират и щитчета на мъртви женски могатда се наблюдават по клонките през цялатагодина.;

file:///D:/Au/Prognoza 2018/Неприятели/G-Овощни/7-Плоски щитоносни въшки.doc

▪ Подвижните ларви първа възраст „Бродяжките” сепоявяват обикновено през Юни и също са по-едри(0,5-0,8 mm);

▪ След излюпването си те се измъкват изпод щита исе заселват по долната страна на листата, най-често непосредствено до жилките;

▪ Там смучат сок през по-голямата част отвегетационния период, като не образуват щит иостават подвижни, но обикновено не се движатмного;

▪ През есента линеят и се превръщат в ларви вторавъзраст, които са кафяви и се връщат по клоните истъблата, където зимуват;

▪ Полусферичните щитоносни въшки най-честоразвиват едно поколение годишно и зимуват католарва от втора възраст;

▪ През пролетта, с възобновяване на вегетацията, ларвитезапочват да смучат сок;

▪ Те все още са подвижни и може да се придвижат на по-подходящи места (например където кората е по-тънка иподходяща за пробиване или са по-защитени от хищници ипаразити), като на тези места те се развиват до възрастниженски;

▪ Постепенно тялото се втвърдяват, успоредно с половотоузряване на женските и се превръща в щит, който служи зазащита на яйцата, които се снасят под него след копулацията;

▪ Средната плодовитост е много висока – около и над 1000яйца;

▪ След снасянето женските умират, но щитчетата им са многоздраво закрепени по клоните и може да останат по тях сгодини. Излюпените ларви се разпълзяват по листата;

▪ Щитчетата на мъжките са по-малки, удължени, бели и иматстъкловидна структура;

▪ Възрастните мъжки са крилати и летят. Имат една двойкакрила, а в края на коремчето два дълги нишковидниизрастъка. Дължината им е 1,5-2 mm;

▪ Най-голяма вреда нанасят ларвите вторавъзраст и възрастните женски доснасянето през пролетта, които смучатсок и изтощават дърветата, особено акоса в по-млада възраст;

▪ Това води до окапване на част отзавръзите, а плодовете остават по-дребни;

▪ Изтощените дървета залагат по-малкоплодни пъпки и добива се намалява;

▪ При много силно нападение изсъхватцели клони;

▪ Въшките отделят медена роса, коятодопълнително зацапва растителнитеоргани и затруднява физиологичнитепроцеси на дърветата, а колониите сапосещавани масово от мравки;

➢ Тази група щитоносни въшки създавамного по-малко проблеми и секонтролира значително по-лесно отплоските щитоносни въшки защото презцелия вегетационен период ларвите са полистата и се засягат от повечетоинсектициди, използвани за другинеприятели като плодови червеи, листнивъшки, бълхи и др;

➢ При силно нападение борбата може да сепроведе в три периода: срещу зимуващителарви, през невегетационния период;

➢ срещу активизиращите се ларви IIвъзраст, до формирането на завръза презпролетта; срещу младите ларви полистата, през пролетно-летния период;

▪ ПИВ през невегетационния период е 20-30 зимуващи ларви на 100 cm клонка.

▪ Използват се маслени препарати Паразомер, Овитекс (Акарзин и др.) в концентрация 2-3% при едрокапково третиране и разходна норма 80-100 литра на декар.

▪ При формиране на завръза ПИВ е 20-30 активни ларви на 100 cm клонка.

Регистрирани препарати :

➢ Браи – 28-50 ml/dka; ➢ БИ-58 – 0,2%; ➢ Дека ЕК – 50-75 ml/dka;➢ Калипсо 480СК – 25 ml/dka;➢ Карате Експрес ВГ – 100-160 g/dka➢ Метеор - 60-90 ml/dka;➢ Мовенто 100СК – 0,12-0,15%; ➢ Мулиган - 30-50 ml/dka; ➢ Нуреле Дурсбан – 0,05%;➢ Пиринекс 48ЕК – 0,15%; ➢ Проксимо – 28-50 ml/dka.

Благодаря за вниманието!