Туининг проект между България и Литва BG/2007/IB/AG/10/UE/TWL

,,Укрепване на административния капацитет на сектор “Мляко” на Разплащателната агенция на България с цел ефективно прилагане на

системата за покупко-продажба на млечни квоти”

Август 2010

Партньори и продължителност на проекта

Партньори

(обучаваща страна и бенефициент):

Национална Разплащателна агенция към Министерство на земеделието (обучаваща страна)

Информационен център по земеделие и развитие на селските райони (обучаваща страна)

Държавен фонд “Земеделие”- Разплащателна агенция (бенефициент)

Продължителност на проекта:

14 Декември 2009 - 14 Септември 2010

Отчетен период на доклада:

14 Декември 2009 - 16 Юли 2010

Изводи и препоръки

• Интегрирана информационна система/Обмен на данни. Ще бъде по-полезно наличието на унифицирана база данни (интегриране на ИСАК с базата данни на лицензираните лаборатории и НВМС и МЗХ), в която в зависимост от задълженията на отделните служители, те да имат определена роля и да изпълняват определени административни функции. Другият вариант е Разплащателна агенция изцяло да поеме функциите по управление на регистъра на производителите на мляко като институцията, прилагаща схемата “Млечни квоти”.

Изводи/Препоръки

• Софтуер на Министерство на земеделието и храните. В момента софтуерът на МЗХ преминава тестови период като все още не съществува законодателна база, която да задължава изкупвачите на мляко да го използват. По наше мнение, задължението за подаване на месечни справки и годишни декларации в определен електронен формат, утвърден от МЗХ или РА, би могло да се регламентира с Наредба. По този начин изкупвачите на мляко ще имат избора да приемат или софтуерния формат, изграден от МЗХ, или да създадат собствен. Сега месечни справки и годишни декларации се подават в ДФЗ-РА в Excel формат.За да се изгради напълно Интегрирана система за администриране на млечните квоти, Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), с която работи Държавен фонд “Земеделие”-РА би могла да се интегрира с базата данни на лицензираните лаборатории и Националната ветеринарно медицинска служба (НВМС).

Изводи/Препоръки

• Отпадане на някои документи. За да се намали административната тежест и да се оптимизира администрирането на млечните квоти, би следвало да се обсъди възможността за отпадане на определени изискуеми документи от производителите на краве мляко (логически следващо от интегрирането на информационните системи в бъдеще). Данните от тези документи ще бъдат проверявани в регистъра от база данни на РА и останалите институции. Това би могло да се случи само след интеграция на базата данни.

• Гаранционно писмо. Би следвало да се осигури възможност за изкупвачите на мляко да представят гаранционни писма не само от банки, но и от застрахователни компании.

Изводи/Препоръки

• Преразпределение на функциите (администриране на националния резерв, предоставяне и отнемане на одобрение на изкупвачите на краве мляко, поддържане на регистъра на производителите на краве мляко). Предложението е всички функции, отнасящи се до администрирането на схемата “Млечни квоти” в България да се поемат от Разплащателна агенция, която също ще се заеме и със съответната информационна система, съдържаща и данните за производителите на краве мляко.

Изводи/Препоръки

• Авансови плащания. Предлагаме да се въведе авансово плащане като гаранция за бъдещите купувачи на млечни квоти или техните представители, че ще платят количеството, което са одобрени да закупят.

• Прием на заявления. За да се осигури обработката на всички заявления

за дадена квотна година, да се ограничи т.нар. миграция на квота между производителите в последния месец от квотната година и да се ограничат до минимум възможните грешки в декларираните изкупени количества от изкупвачите, би могло да се обсъди възможността да не се приемат заявления за прехвърляне на квота от производители на краве мляко през м. Март, освен в случаи, касаещи прехвърляне на квота със стопанство при наследяване.

Изводи/Препоръки

Проверка на данните. Съществуващите проверки на заявленията от изкупвачите на мляко на областно и централно ниво да се ограничат само до проверки на областно ниво като на централно да се осъществява само част от тях (20-50 % в зависимост от допуснатите грешки на областно ниво).

Изводи

• В процеса на прилагане на проекта за търговията с млечни квоти, се осъществи ефективно партньорство между България и Литва.

• Всички материали, свързани с презентациите по проекта, са предоставени на българските партньори.

• И двете страни усъвършенстваха административния си капацитет и увеличиха знанията си по отношение на реализацията на международни проекти.

• Двете страни обмениха опит и създадоха полезни контакти за бъдещо партньорство.

Благодаря за вниманието!