Äèìèòúð Àëåêñååâ Äèìèòðîâ

ÕÐÈÑÒÈßÍÑÊÈÒÅ ÕÐÀÌÎÂÅ

ÏÎ ÁÚËÃÀÐÑÊÈÒÅ ÇÅÌÈ

(I–IX ÂÅÊ)

© Димитър Алексеев Димитров, автор, 2013© Фондация „Покров Богородичен“, 2013

ISBN 978-954-2972-17-4

ÄÈÌÈÒÚÐ ÀËÅÊÑÅÅÂ ÄÈÌÈÒÐÎÂ

ÕÐÈÑÒÈßÍÑÊÈÒÅ ÕÐÀÌÎÂÅ ÏÎ ÁÚËÃÀÐÑÊÈÒÅ ÇÅÌÈ

I–IX ÂÅÊ

Фондация „Покров Богородичен” София, 2013

5

Ñúäúðæàíèå

Предговор ....................................................................................... 7

Историография ................................................................................ 8

История на християнството в българските земи до 866 г. ....... 141. Апостол Павел .............................................................. 142. Апостол Андрей ............................................................. 163. Дейци на ранната Църква и мъченици

за Христовата вяра по българските земи (І–ІІІ век) ... 184. Налагането на християнството

от римските императори .............................................. 205. Вселенските събори на Църквата ................................. 266. Делото на епископ Урфила и св. Никита Ремезиански

по покръстването на готите и бесите и въпросътза първите европейски преписи на Библията ............. 27а) Готите християни на епископ Урфила ................. 27б) Бесите на св. Никита Ремезиански ...................... 30

7. Християнството сред прабългарите –писмени и художествени свидетелства ....................... 32

8. Археологически свидетелстваза християнския църковен животв България преди 866 г. ................................................ 34

Административното деление на днешните български земи през IV–VII век ........................... 37

6

Църковното администриране на днешните български земи през IV–VII век ........................... 40

1. Митрополии ..................................................................... 402. Архиепископии ................................................................ 413. Патриаршии...................................................................... 414. Епархии ............................................................................ 44

Каталог на църквите, функционирали в днешните български земи преди 866 г. .................................. 47

1. Провинция Тракия .............................................................. 472. Провинция Долна Мизия или Хемимонт Втора .............. 873. Провинция Средиземна Дакия ........................................ 1214. Провинция Родопис .......................................................... 1455. Провинция Хемимонт Първа ........................................... 1536. Провинция Македония – Първа и Втора ........................ 1687. Провинция Малка Скития ................................................ 1778. Провинция Външна Дакия ............................................... 180

Заключение ................................................................................. 181

Приложение1. Списък на публикациите на оригиналните писмени сведения от разглежданата епоха ......................... 1822. Библиографски съкращения ............................................ 183

7

Ïðåäãîâîð

Целта на тази книга е да запознае читателя с най-ранната история на християнството в българските земи. Като студент по история в СУ „Св. Климент Охридски” и Нов български универ-ситет бях впечатлен от забележителната архитектура на т. нар. Червена църква край Перущица. Узнавайки в процеса на обу-чението, че подобни величествени църкви са строени в нашите земи много преди официалното приемане на християнството за държавна религия през 866 г., бях провокиран да науча има ли и други подобни постройки, оцелели до наши дни, и каква е тях-ната история. Реших да систематизирам наличния материал и да го представя за четене и изучаване на студенти, преподаватели, учени и църковни служители, както и на всеки любознателен чи-тател, който би проявил интерес към темата.

Искам да благодаря за подкрепата, оказана ми в процеса на работата, на Лидия, Димитър, Благовест и Любка Кумчеви, Мариана, Алексей, Екатерина и Елизара Димитрови, Любомира Одаджийска, Тинка и Михаил Арсови, Емилия, Гинко и Емил Ва-силеви, Йонка Бачева, проф. Валерия Фол, проф. Мони Алмалех, доц. Теодор Леков, ст. н. с. Александър Минчев, Елена Кесякова, Анастас Ангелов, Калин Йорданов, Виктор Стефанов, п-р Тео-дор Ангелов, п-р Теодор Опренов, Първа евангелска баптистка църква – София, д-р Росен Русанов от ПБФ на ВТУ „Св. св. Ки-рил и Методий” и издателство „Омофор” на фондация „Покров Богородичен“.

8

Èñòîðèîãðàôèÿ

Разпространението на християнството в българските земи преди покръстването на княз Борис І (865 г.) е сравнително слабо проучено от историците у нас. И до днес най-пълното изследване в тази област остава „История на Българската църква”1 на Дими-тър Цухлев. Тази книга била започната като поредица от статии за списание „Християнска мисъл” през 1908 г.

Първото цялостно издание на архитектурен паметник от епохата на ранното християнство е публикацията на софийската църква „Св. София”, дело на Богдан Филов2.

През 1925 г. от печат излязла книгата „Декоративната жи-вопис на Софийския некропол” на Кръстю Миятев3. Тя съдържа описание на стенописите и архитектурата на дванадесет гроб-ници от периода ІІ–ІV в., разкопани под днешния площад „Св. Александър Невски”, където се е намирал източният некропол на антична и късноантична Сердика. Изводите, които Миятев е направил по отношение на символиката на стенописите, сравня-вайки ги с подобни изображения от всички краища на Римската империя, трудно могат да бъдат надградени, дори в наши дни.

В края на второто десетилетие на ХХ век Вяра Иванова публикува в „Годишник на Народния музей” значително ко-личество раннохристиянски църкви от Късната античност и

1 Цухлев, Д. История на Българската църква. С., 1910.2 Филов, Б. Софийската църква „Св. София”. С., 1913.3 Миятев, Кр. Декоративната живопис на Софийския некропол. С.,

1925.

9

Ранното средновековие4. Книгата на Велизар Велков „Градът в Тракия и Дакия през Късната античност”5 придава съвременен поглед на сведенията на Цухлев и улеснява тяхното възпри-емане, представяйки ги в по-подреден вид и на съвременен език. Авторът е описал изчерпателно политическата, админис-тративната и градската структура в днешните български земи през ІV–VІ век.

През лятото на 1986 г. в Хасково се състоял международен симпозиум, посветен на въпроси, свързани с късноантичното хрис-тиянство, като например слънцепоклонничеството в раннохристи-янското изкуство6, нови сведения за раннохристиянската църква край с. Гела7, както и въпроси на синкретизма между езическо и раннохристиянско изкуство от периода8. Сборникът с материалите от симпозиума бил отпечатан през следващата година във Виена9.

От по-новите писания по темата внимание заслужава изда-нието на Историческия музей в Сливен „Североизточна Тракия и Византия през ІV–ХІV в.”10, което дава нови сведения за ран-нохристиянските обекти край с. Воден, в крепостта Маркели и в Августа Траяна (Стара Загора).

4 Иванова, В. Стари църкви и манастири в българските земи (ІV–ХІІ в.). – Годишник на Народния музей, 4 (1922–1925). С., 1926.

5 Велков, В. Градът в Тракия и Дакия през Късната античност. С., 1959.6 Valeva, J. Two Tombs in the Balkans and the Sunworship in the Early

Christian Period. – Miscellanea Bulgarica, 1987, № 5, Wien, 281–290.7 Vaklinova, M. Sur la topographie chrétienne (IVe-VIe siècle). Un centre

paléochrétien dans les Rhodopes. – Miscellanea Bulgarica, 1987, № 5, 119–125.

8 Popova-Moroz, V. Christian and Pagan Art of the 4th c. in Bulgaria. – Mis-cellanea Bulgarica, 1987, № 5, 261–280.

9 Das Christentum in Bulgarien und auf der übrigen Balkanhalbinsel in der Spätantike und im frühen Mittelalter. II International Symposium Haskovo (Bulgarien), 10–13 June 1986. Ed. V. Gjuzelev, R. Pillinger. = Miscellanea Bulgarica, 1987, № 5.

10 Североизточна Тракия и Византия през ІV–ХІV в. С. и др., 1993.

10

Монографията на Кирил Марков „Духовен живот в бъл-гарските земи през Късната античност (IV–VI в.)”11 съдържа добър каталог на епиграфските паметници от периода.

Сборникът „Spartacus II”12, посветен на годишнината от въс-танието на Спартак, включва информация за раннохристиянски обекти и резултатите от техните последни проучвания. Сред тях са паметници от с. Паницово, Несебърско, античният мавзолей в Южния парк в столицата и др.

Николай Кочев е автор на едно обобщаващо проучване на ранното християнство в днешните български земи, като перио-дът, който той разглежда, достига ХІ век13. Особен принос на ав-тора е подредбата на Епифаниевия епископски списък, ползван още от Цухлев.

Сборникът „Раннохристиянски мъченици и реликви и тяхното почитане на Изток и Запад” бе издаден във Варна през 2006 г. като резултат от международната среща на екс-перти в областта на ранното християнство, проведена две го-дини по-рано във Варненския археологически музей.

От 80-те години на ХХ век Александър Минчев, научен сътрудник на музея, публикува раннохристиянски паметници

11 Марков, К. Духовен живот в българските земи през Късната антич-ност (IV–VI в.). С., 1995.

12 Spartacus II. 2075 години от въстанието на Спартак. Трако-римско на-следство. 2000 години християнство. Международен симпозиум, 1–4 октомври 2002 г., Сандански. Велико Търново, 2006. Вж. напр: Паско-ва, Сп. Раннохристиянски паметници от територията на гр. Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев), 231–239; Петрова, С. Архитектонична скулпту-ра от Епископската базилика – град Сандански, 251–257; Прешленов, Хр. Паганизъм и християнство в Източна Стара планина. Проучвания на укрепеното селище при Паницово, 261–273; Торбатов, С. Раннох-ристиянската базилика край Дебрене, Добричко, 301–307; Шалганов, К., М. Иванов. Новооткрит късноантичен мавзолей в кв. Лозенец, Со-фия, през 2001 г., 314–325.

13 Кочев, Н. Християнството през ІV – началото на ХІ век. С., 1996.

11

от варненския регион14. Той е автор и на първия и единствен каталог на раннохристиянските реликварии, открити в бъл-гарските земи15.

Що касае реликвариите, несъмнено най-забележителното откритие в тази област бе направено от екипа на проф. Попкон-стантинов на созополския остров Св. Иван през лятото на 2010 г. Откритите на острова мощи на св. Йоан Кръстител направиха Созопол и България световноизвестна дестинация на поклонни-ческия туризъм16.

От агиографската литература ще споменем ключовото из-следване „Saints de Thrace et de Mésie” на холандския учен H. Delehaye17, както и труда на В. Велков – „Агиографски данни за ис-торията на Тракия от ІV век”18. В същата област книгата на фран-цузина Зиле е с относително слабо информативно съдържание19.

Изследвания на различни аспекти от раннохристиянското изкуство у нас публикуват и автори като Юлия Вълева и В. По-

14 Вж. напр.: Минчев, Ал. Раннохристиянски бронзови паметници от Варненския музей. – Известия на Народния музей – Варна, 27 (42), 1991; Ранновизантийската култура в Североизточна България. – В: България в световната история и цивилизации – дух и култура. Док-лади от Международната научна конференция, Варна, 1–16 ноември 1997. Варна, 1998, 9–30; Късноантични токи с християнски надписи във Варненския музей. – ИНМВ, 30–31 (45–46), 2000, 18–23; Раннох-ристиянска бронзова лампа с кръст свастика (crux gammata) от Варнен-ския археологически музей. – Археология, 2002, № 4, 32–36.

15 Minchev, Al. Early Christian Reliquaries from Bulgaria (4th–6th century AD). Varna, Varna Regional Museum of History, Stalker, 2003.

16 Димитров, Б., К. Попконстантинов. Да докоснеш мощите на Кръсти-теля. С., Стандарт, 2010.

17 Delehaye, H. Saints de Thrace et de Mésie. Paris, 1912.18 Велков, В. Агиографски данни за историята на Тракия от ІV век. –

ИИИ, 14–15, 1964, 381–389.19 Zeiller, J. Les origines chrétiennes dans les provinces danubiennes de

l’Empire romaine. Paris, 1918.

12

пова-Мороз20. Функциите на градските църковни паметници от епохата са разгледани и в сборници, посветени на римски градо-ве в земите на днешна България21.

Прави впечатление, че в западната научна литература, и по-специално в нейните най-нови и обобщаващи темата про-дукти, българските раннохристиянски паметници напълно от-състват. Делото на А. Грабар по представянето на мартириите от

20 Попова-Мороз, В. За функцията на два раннохристиянски паметника от Историческия музей в Оряхово. – Проблеми на изкуството, 2002, № 3, 19–24; Римские и раннехристианские мозаики Болгарии (II–VI вв.). Авто-реферат. Москва, 1974; Старохристиянски мозайки в България. – Изкуство, 1973, № 7, 25–29; Вълева, Ю. Декоративни и иконографски особености на погребалната живопис (ІV–VІ в.). – Изкуство, 1984, № 1, 20–25; Сцената Погребално угощение в Пловдивската гробница. – Проблеми на изкуството, 1985, № 2, 46–56; Погребения ad sanctos през ранните християнски веко-ве. – Проблеми на изкуството, 2000, № 4, 59–62. Вж. също: Димитров, Д. П. Две изображения на Добрия пастир от България. – ИИД, 19–20, 1944, 40–49; Димитров, Д. Ил. Раннохристиянски релефи от Варненско. – Архе-ология, 1961, № 2, 17–21; Досева, И. Ранновизантийските олтарни прегради в Тракия и Дакия. – Проблеми на изкуството, 2002, № 3, 9–18.

21 Долмова, М. Към въпроса за ранновизантийския град на хълма Царе-вец. – В: Средновековно Търново. Археологически проучвания (Юби-леен сборник, издаден по случай тридесетгодишнината от създаването на филиала на АИМ при БАН). Велико Търново, 2004, 7–34; Машов, С. Късноантичният кастел и ранновизантийският град Августа при с. Хърлец, община Козлодуй. – ИМСЗБ, 16, 1991, 35–36; Йорданова, Л. Ролята на епископската институция в късноантичния град на тракийския диоцез и двете Дакии (ІV–VІ в.). – Thracia Antiqua, 1975, № 5, 143–155; Иванов, Т., Р. Иванов. Улпия Ескус – римски и ранновизантийски град. Т. 1. С., 1998; Николов, Д. Августа Траяна – Верея (ІІ–VІ в.). – Архео-логия, 1965, № 3; Кабиле. Т. 1–2. С., 1982/1991; Калиакра. Т. 1. С., 1990; Монтана. Т. 1. С., 1987; Римски и ранновизантийски селища в България. Т. 1–2. С., 2002–2003; Чичикова, М. Нове през късноантичната и ран-новизантийската епоха. – В: Сборник в памет на д-р Петър Горбанов. С., 2003, 324–331; Динчев, В. Късноримската резиденция Scretisca и ранновизантийското селище Κρατισκαρα. (Археологически проучвания в м. Градището край гр. Костинброд през 1990–1994 г.). – Разкопки и проучвания, 30. С., 2003.

13

раннохристиянската епоха, включително на тези от нашите земи, не е последвано от други съвременни проучватели, работили в същата област, като например Робърт Милбърн22.

И накрая, но не на последно място, трябва да споменем единствения опит за каталог на раннохристиянските паметници по нашите земи, дело на архитекта Нели Чанева-Дечевска – „Ран-нохристиянската архитектура в България (ІV–VІ век)”23, който описва архитектурните елементи на паметниците от периода и съдържа информация за обекти, разкрити и проучвани до 1987 г.

Археологическото проучване на раннохристиянските църк-ви в земите ни през последните двадесет и три години доведе до регистрирането на над петдесет нови паметника, които отбеляз-ваме тук. Опитали сме се да предадем само обективната инфор-мация, както и максимално точно да посочим местонахождение-то на всеки един от обектите. Поради работата ни с оргиналните публикации при описанието на всеки един обект, което е сторила и Чанева-Дечевска при своята работа по темата до 1987 г., цити-раме нейната книга само в случаите, при които отсъства друга публикация на паметника.

22 Milburn, R. Early Christian Art and Architecture. Berkeley, University of California Press, 1994.

23 Чанева-Дечевска, Н. Раннохристиянската архитектура в България (ІV–VІ в.). С., 1999. От същия автор вж.: Архитектурни влияния от Рим и Константинопол върху църковната архитектура по българските земи (ІV–Х в.). – Rhodopica, 2002, № 2, 149–157.

184

Димитър Алексеев ДимитровХРИСТИЯНСКИТЕ ХРАМОВЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

(I–IX ВЕК)

БългарскаПърво издание

Росен Русанов, редактор Ирена Иванова, коректор

Омофор, дизайн и предпечатСимолини, печат

Фондация „Покров Богородичен”Издателство „Омофор”

София 1330, ул. „Младежка искра” 3 тел.: (02) 987 16 55

omophor.dealer@gmail.com

www.pravoslavie.bgwww.omophor.com

Книжарницаhttp://shop.pravoslavie.bg

e-mail: bookstore@pravoslavie.bg

* * *Електронни издания

http://ebooks.pravoslavie.bge-mail: ebooks@pravoslavie.bg

СъдържаниеПредговорИсториография

/ColorImageDict > /JPEG2000ColorACSImageDict > /JPEG2000ColorImageDict > /AntiAliasGrayImages false /CropGrayImages true /GrayImageMinResolution 300 /GrayImageMinResolutionPolicy /OK /DownsampleGrayImages false /GrayImageDownsampleType /Average /GrayImageResolution 300 /GrayImageDepth -1 /GrayImageMinDownsampleDepth 2 /GrayImageDownsampleThreshold 1.50000 /EncodeGrayImages false /GrayImageFilter /None /AutoFilterGrayImages true /GrayImageAutoFilterStrategy /JPEG /GrayACSImageDict > /GrayImageDict > /JPEG2000GrayACSImageDict > /JPEG2000GrayImageDict > /AntiAliasMonoImages false /CropMonoImages true /MonoImageMinResolution 1200 /MonoImageMinResolutionPolicy /OK /DownsampleMonoImages false /MonoImageDownsampleType /Average /MonoImageResolution 1200 /MonoImageDepth -1 /MonoImageDownsampleThreshold 1.50000 /EncodeMonoImages true /MonoImageFilter /CCITTFaxEncode /MonoImageDict > /AllowPSXObjects false /CheckCompliance [ /None ] /PDFX1aCheck false /PDFX3Check false /PDFXCompliantPDFOnly false /PDFXNoTrimBoxError true /PDFXTrimBoxToMediaBoxOffset [ 0.00000 0.00000 0.00000 0.00000 ] /PDFXSetBleedBoxToMediaBox true /PDFXBleedBoxToTrimBoxOffset [ 0.00000 0.00000 0.00000 0.00000 ] /PDFXOutputIntentProfile () /PDFXOutputConditionIdentifier () /PDFXOutputCondition () /PDFXRegistryName () /PDFXTrapped /False

/CreateJDFFile false /Description > /Namespace [ (Adobe) (Common) (1.0) ] /OtherNamespaces [ > /FormElements false /GenerateStructure false /IncludeBookmarks false /IncludeHyperlinks false /IncludeInteractive false /IncludeLayers false /IncludeProfiles false /MultimediaHandling /UseObjectSettings /Namespace [ (Adobe) (CreativeSuite) (2.0) ] /PDFXOutputIntentProfileSelector /DocumentCMYK /PreserveEditing true /UntaggedCMYKHandling /LeaveUntagged /UntaggedRGBHandling /UseDocumentProfile /UseDocumentBleed false >> ]>> setdistillerparams> setpagedevice