„ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ”

Създаденото през 1945 г. списание „Философска мисъл” заема възлово място и играе централна роля в живота на българската философска колегия близо половин столетие – до 1991 г. То представлява добро огледало за състоянието на българската философска култура от втората половина на ХХ век, но и активен фактор при нейното формиране, тъй като през посочения период „Философска мисъл” е единственото специализирано философско списание с национален обхват. За значимостта му в цялостната култура на страната достатъчно красноречиво говори фактът, че то не само е най-продължително съществувалото периодично философско издание в модерна България, но и едно от най-дълго излизалите теоретични списания от сферата на хуманитаристиката. За изключителното място на „Философска мисъл” сред философските списания у нас важна роля играе и обстоятелството, че то е открито толерирано от държавата. За известен период от време – 1975-1989 г. списанието е и орган на Българското философско дружество (БФД), т.е. на официалната организация на философите у нас.

„Философска мисъл” извървява не просто дълъг, но и труден път. Във времето настъпват съществени промени в основните характеристики на списанието. Като се имат предвид значителните различия в особеностите на изданието през периодите, когато то е правено от отделните редакционни екипи, може да се каже, че съществуват две различни списания, носещи общо име. Затова и се налага да бъдат обособени два раздела, в които да се очертае физиономията на „Философска мисъл” – такава, каквато е при нейния създател и дългогодишен главен редактор Тодор Павлов и тази формирана от неговите наследници, сред които се откроява стореното от Добрин Спасов. Първия обхваща „ерата на Тодор Павлов”, т.е. времето от създаването на списанието до края на 70-те. Вторият е значително по-кратък – от 1980 до края на 1991 г., когато списанието се прави от приемниците на Т. Павлов.

През „ерата Тодор Павлов” /1945-1979/През първите няколко години от историята на „Философска мисъл” списанието не е

формално обвързано с конкретна институция, но не е и дело на свободни интелектуалци. То се списва от „редакционен комитет”, който включва лица, трайно обвързани с доктрината на марксизма-ленинизма още от времето преди установяване на тоталитарния режим. През 1952 г. „Философска мисъл” се одържавява, като става издание на Института по философия при БАН. Такова то остава до края на съществуването си, като същевременно е орган и на създадените по-късно „Българско философско дружество” и „Единен център по философия и социология”. То е първото философско списание у нас, което е финансирано, контролирано и насочвано от официална държавна институция.

От самото създаване на „Философска мисъл” до смъртта на Тодор Павлов през 1977 г. централна роля при нейното списване играе тази водеща фигура сред българските философи. В негово лице партийното ръководство вижда най-голям учен в областта не само на философията, но и на хуманитаристиката като цяло, както и пръв идеолог на БКП. Затова и не е случаен фактът, че тъкмо него ръководството на комунистическата партия определя за отговорен редактор на първото марксистко теоретико-идеологическо издание, създадено след установяване на тоталитарния режим – „Философска мисъл”. В рамките на редколегията той притежава почти абсолютната власт да решава еднолично всички въпроси.

Поради централната роля, която играе в живота на философската колегия у нас, „Философска мисъл” се явява притегателен център за водещите фигури в нея. През времето, когато начело на списанието стои Т. Павлов, през ръководния ú орган преминават четиридесет и пет души, освен него. Огромната част от тях участват в работата на редколегията за по няколко години, но има неколцина, които присъстват в нея за дълги периоди от време. Десет и повече години в редколегията на „Философска мисъл” от „ерата Тодор Павлов” присъстват С. Ангелов, А. Бънков, С. Василев, Т. Вълов, П. Гиндев, Г. Гиргинов, А. Киселинчев, А. Кожаров (Чаръкчиев), Ж. Ошавков, Д. Павлов, А. Поликаров, Г. Цонков. От тази група са излъчвани и лицата, които са били издигани до поста заместник-главен редактор на изданието: Т. Вълов, П. Гиндев, Г. Гиргинов и А. Кожаров (Чаръкчиев).

Сред останалите членове на редакционния екип се срещат и личности, които не са професионални философи: учени от областите на филологията (Е. Георгиев, П. Зарев), физиката (Х. Христов), политическата икономия (Е. Каменов), психологията (Ф. Генов, Г.

1

Йолов), хора на изкуството (Г- Димитров-Гошкин) и както и висш партиен функционер (В. Червенков). Тяхното участие в този орган по правило е краткотрайно и се отнася само до първите десетина години от неговото съществуване.

Макар „Философска мисъл” никога да не е била официален орган на управляващата партия, списанието не е независимо от нея в своето развитие. През почти цялата си история – без 1990 и 1991 г., то играе ролята на един от основните стълбове в идеологическия печат у нас, а това означава, че е следено изкъсо от партийното ръководство. При честването на петнадесет години от създаването на „Философска мисъл” главният редактор на списанието признава открито тази зависимост, като заявява, че изданието се появява „по инициатива и под прякото ръководство на Партията, за да я подпомага в изпълнението на извънредно важните задачи, които стояха пред нея на идеологическия фронт при новите условия в нашата страна” /Петнадесет... 1960/. Не така се афишира обаче то при своето създаване, когато връзката с комунистическата партия се прикрива и дори се правят опити за срамежливо дистанциране от марксисткото учение, за да се защити на думи идейния плурализъм, който уж ще се поддържа. Списанието става първото философско издание у нас, което е на пряко подчинение на управляващата партия. Почти до края на неговото съществуване редакторите му се гордеят с политическата му ангажираност и са яростни противници на тезата за деполитизация и деидеологизация на теоретичните списания, при това не само от сферата на хуманитаристиката. Своята роля на открит рупор на политиката на комунистическата партия „Философска мисъл” играе по различни начини. Освен да разяснява най-актуалните насоки в партийната линия чрез редакционни и авторски статии, списанието дава трибуна и на множество официални документи на партията-държава: декларации, обръщения, извлечения от партийни документи, постановления, резолюции, укази и пр. Отделно се публикуват различни публични изявления на първите партийни и държавни ръководители на страната: доклади, речи, слова, приветствия и др., както и на други висши партийни функционери. Отпечатват се документи на официални държавни и партийни органи на друга страна – СССР, на които се гледа като на даващи ръководни насоки за дейността на българските философи: обръщения и постановления. С ентусиазъм се дава трибуна за изявления на чужди партийни и държавни ръководители от „социалистическия лагер” и най-вече от Съветския съюз.

На страниците на „Философска мисъл” по всякакъв начин се засвидетелства верността на философите от страната към политиката на комунистическата партия. Това става под различни форми, между които се открояват преките заявления в този дух, като обръщения, рапорти, телеграми и пр. Често в списанието са публикувани и приветствия към особено издигнати в партийната и държавната йерархия лица, като приоритет сред тях имат представителите на философската колегия. В това отношение се открояват имената най-вече на Т. Павлов и С. Гановски, към които често – главно по повод на поредните им юбилеи, се демонстрира любов и признателност.

Тъй като „Философска мисъл” се появява във време, когато България прави рязък завой във външнополитическата си ориентация към Съветска Русия, списанието няма как да не потърси установяване на тесни връзки с философите от тази страна. Такива се формират постепенно, като от самото начало българските философи доброволно приемат ролята на ученици спрямо съветските. В тази връзка Ж. Ошавков декларира, че „ние, работниците на философския фронт у нас... сме се учили, учим се и ще се учим също така и от богатия опит и от постиженията на философските работници в Съветския съюз, които под ръководството на живия класик на марксизма-ленинизма – др. Сталин, и на неговите най-близки съратници от ЦК на ВКП(б), творчески развиват по-нататък марксистко-ленинската философия и възглавяват борбата срещу буржоазната, прогнила и упадъчна философия и идеология изобщо” /Ошавков 1949/. В това отношение се стига дори до парадокси. „Философска мисъл” се появява две години преди първото следвоенно съветско специализирано философско издание – „Вопросы философии”, но по всякакъв начин се стреми да му подражава и търси неговата оценка.

От създаването си и насетне „Философска мисъл” има ясно определена идейна физиономия. В уводната статия на първия му брой – „Нашите задачи” – съвсем категорично се заявява обвързаността му с марксизма-ленинизма като единствено възможна идейна парадигма, а основната задача на авторите му става разясняването и разпространението на това учение сред най-широки социални слоеве. Там се казва, че главната задача на „Философска мисъл” се състои „не просто, не само в популяризирането марксистко-ленинския

2

научен светоглед и метод, но също така и да се приложи той творчески у нас за обяснение на целокупното развитие на нашата действителност” /Нашите ... 1945/. По подобен начин се формулира предназначението на списанието и от Георги Димитров, който през 1946 г. стои начело на комунистическата партия и държавата. В специална беседа с главния редактор на списанието Г. Димитров вменява в дълг на изданието „да помогне на народната интелигенция... да си изработи здрав, научен марксически мироглед, да усвои същността на марксическата философия в нейната най-нова форма – ленинизма” /Димитров 1946/. Този завет на Димитров се възприема с крайна сериозност и се следва неизменно почти до края на историята на списанието. По повод на четвъртвековния юбилей на списанието Т. Павлов отново потвърждава неговата мисия: то е „мирогледна, теоретическа и методологическа трибуна за пропагандиране и същевременно лаборатория за творческа разработка на философските и общоидеологическите проблеми на българското революционно марксистко движение на българската ленинска философска и частнонаучна обществена мисъл” /Павлов 1970/.

В беседата си с Т. Павлов Г. Димитров отправя и съвсем конкретна препоръка каква да бъде основната функция на „Философска мисъл”. Според тогавашния лидер на комунистическата партия и правителството списанието трябва да има предимно просветно-популяризаторска роля, която е формулирана като хвърляне на „здрав мост между напредничавата философия и народа”, т.е. списанието следва „да направи постиженията на философската мисъл общонародно достояние” /Димитров 1946/. Г. Димитров смята, че това може да стане, ако се промени характерът на философската дейност: „да се изтръгне философията из областта на кабинетите” и с помощта на новото списание да се „внесе в средата на живия практически живот на нашата страна” /пак там/. „Философска мисъл” се списва през следващите десет – петнадесет години в духа на тези указания. Едва в края на 50-те и началото на 60-те изданието постепенно сменя акцента от предимно популяризиране към даване трибуна на авторски разработки в полето на марксистко-ленинското учение. Този преход в предназначението на списанието става бавно и без да е публично заявяван, но отразява реалната промяна в характера на основната дейност на българските философи. Разбира се, „Философска мисъл” не изоставя напълно своя ангажимент да подпомага разпространението и налагането на господстващата идеология в обществото. Така например през 60-те в списанието се поддържа рубриката „В помощ на пропагандиста по философия”, в която са публикувани няколко десетки текста, имащи за цел да улеснят работата на многобройните кръжоци и семинари от системата на партийната просвета.

Още при създаването на „Философска мисъл” комунистическата партия ú поставя и по-конкретни задачи. На първо място те се отнасят до разгромяване на идейните опоненти и конкуренти на марксистко-ленинското учение. За изпълнението на тази поръка се мобилизират повечето що-годе теоретически подготвени български марксисти. Само през 1947 г. са публикувани статиите на Е. Матеев „Икономическата теория на българския фашизъм” (бр. 1) и Ж. Натан – „Против хитлеризма и неговите български слуги” (бр. 3-4). Освен на борбата с фашистката идеология от „Философска мисъл” се очаква да отдели голямо внимание на идейното неутрализиране и на други „буржоазни” и „реакционни” философски възгледи. Г. Димитров смята, че списанието „би трябвало да даде значителен принос в борбата против различните гнили, ретроградни идеалистически философски школи и течения” /Димитров 1946/. Като отговор на партийната поръка могат да се разглеждат статиите са С. Гановски – „Американската буржоазна философия в служба на фашизма и агресията” (4/1953), А. Киселинчев – „Реакционната прагматична философия у нас” (3/1948) и др. Крайната нетърпимост към „реакционната и антинаучна буржоазна философия и идеология”, както и стремежът за „окончателното изкореняване на тяхното влияние у нас” са публично заявени в политиката на редакционната колегия на „Философска мисъл чрез поканата за записване на абонати за 1954 г. По това време публикациите в списанието като цяло се отличават с висока степен на мисловен догматизъм и схематизъм. В тях се проявява изключителна подозрителност и агресивност към различните от марксизма-ленинизма възгледи.

С течение на времето се променя основната задача, която изпълнява „Философска мисъл”. От пропагандно-агитационна тя се трансформира в предимно изследователска. Авторите на списанието постепенно се ориентират към „разработване” на най-актуалните въпроси на „социалистическото строителство” и на особено важните теми и проблеми на марксистко-ленинската теория, а не толкова популяризирането на нейните основни постулати.

3

Марксистката философия и по това време продължава да играе ролята на авангард сред „идеологическите дисциплини”, т.е. социално-хуманитарните науки. Съответно и списанието неотклонно следва всеки завой в политико-идеологическия курс на управляващата комунистическа партия.

Като най-плодотворен период в развитието на „Философска мисъл” през първите тридесет години от неговата история, когато то извършва „най-значителна дейност”, неговият неизменен главен редактор определя времето след 1961 г. /Павлов 1975/. През т. нар „априлски” период в развитието на тоталитарната философска култура в България сред основните занимания в изследователската работа на философите е изясняването съдържанието на философски категории, методи и т.н. на господстващата идейна парадигма. На страниците на „Философска мисъл” са публикувани редица анализи, посветени на природата на общественото битие, общественото съзнание, изкуството, морала, религията и пр. По това време в списанието се публикуват множество статии върху отделни закони, методи и понятия на диалектическия и историческия материализъм, с оглед изграждане на цялостна доктрина на марксистко-ленинската философия. В този вид разработки обикновено се тълкуват особеностите на законите на диалектиката, изучават се чертите на диалектическия метод, като често се изработват и класификации на различни категории, закони и методи.

Приоритет в работата на мнозина български философи през визирания период представляват въпросите от собствената история на новото общество и текущата политика по неговото създаване. Тази проблематика често присъства на страниците на „Философска мисъл”. В тези анализи се изяснява характерът на „социалистическата революция” у нас; видът и особеностите на наложения в страната политически строй – „народна демокрация”; чертите на новосъздадената държава, базирана върху „диктатурата на пролетариата”; фазите в развитието на „социализма”; характеристиките на новото общество – класова структура, обществени противоречия, социално управление; особеностите на „културната революция” в България; съхраняването на религиозни и други „отживелици” в манталитета и мисленето на гражданите; ролята на „субективния фактор” в социалния живот; взаимоотношенията с другите социалистически страни (дружба, взаимопомощ, коопериране и пр.); чертите на „мирното съвместно съществуване” с държави с друг обществен строй и други проблеми, гранични за историческия материализъм, т.е. социалната философия на марксизма-ленинизма, и т.нар. научен комунизъм, който условно може да се нарече негова политология.

През разглеждания период във „Философска мисъл” значително място се отделя на анализи върху различни явления от историята на философията, както и на критика на съвременната немарксистка философия. И тук основните задачи, които се очаква да решават професионалните философи у нас, са идеологически издържани: идейно разгромяване на буржоазните философски и политически течения; проучване и популяризиране на марксисткото философско наследство; изучаване на световната философска мисъл; изследване историята на българската философска култура; разработка на методологическите проблеми на историята на философията като дисциплина и историята на българската философска мисъл в частност. В тези текстове, както и в работите, посветени на проблеми на традиционните философски области – етика, естетика, логика, в относително по-малка степен собствено теоретичните анализи са пропити от идеологическа правоверност и пряка обвързаност с политическата конюнктура. И тук обаче най-строго се следи за евентуални „отклонения” от официалната философия или пък за „концесии” на немарксистки теории.

„Философска мисъл” придобива що-годе ясен облик в структурно отношение сравнително бавно, след продължителни лутания. През периода, когато неин отговорен редактор е Т. Павлов, списанието няма постоянна композиция, с повтарящи се акценти в нея. Преобладаващата част от публикации изобщо не са отнесени към определен раздел според тяхната проблематика или принадлежност към конкретна философска област. Това прави като цяло структурата на изданието полуаморфна, а изграждането му е хаотично. Читателят трудно се ориентира за критерия, по който са подредени материали със съвсем различно съдържание, стилистика и предназначение.

Една от най-характерните черти в политиката на „Философска мисъл” по онова време е обстоятелството, че теоретичните разработки съзнателно не са отграничени от пропагандно-агитационните и идеологическите материали, тъй като главният редактор и членовете на редколегията искат да демонстрират липсата на принципна разлика между тези типове текст. Те не се притесняват от липсата на самостоятелни раздели в списанието, в които да се

4

групират сходни по вид разработки. През разглеждания период във „Философска мисъл” изцяло отсъстват раздели за отделни философски дисциплини или понятия. Съществува само една рубрика – „Из историята на марксистко-ленинската философска мисъл в България”. Липсва специална рубрика, третираща съвременни философски учения. Модерни немарксистки схващания се разглеждат в немалко статии, но редколегията не е сметнала за нужно да формира самостоятелни раздели за тях. Твърде малко са рубриките във „Философска мисъл”, в които са отпечатвани изследвания върху делото на личности от настоящето и миналото. През 70-те се появяват раздели, обикновено в един брой и включващи една или две статии, посветени на кръгла годишнина на дадена личност – български възрожденци (П. Хилендарски, Л. Каравелов, Х. Ботев), руски учен (И. Сеченов) или писатели (Н. Чернишевски, М. Шолохов). Само 100-годишнината от раждането на А. Айнщайн е отбелязана с осем статии, групирани в отделен блок. Не е обърнато внимание обаче чрез самостоятелна рубрика върху търсенията на нито един съвременен мислител-немарксист по повод негов юбилей.

Макар и да не са изрично назовани като принадлежащи към определен раздел, сред публикациите във „Философска мисъл” от „ерата Т. Павлов” могат да се обособят няколко групи. Тези текстове са сходни по съдържание, предназначение и място в композирането на отделните броеве. Особено значим сред неявните раздели на списанието е този, отнасящ се до оценката за делото на партийните и идеологически лидери на СССР и НРБ. Материалите от този вид са публикувани обикновено във връзка с годишнини от раждането или по повод смъртта на първите партийни, държавни или идеологически ръководители на двете страни. Типични в това отношение са хвалебствените статии за В. Червенков, провокирани от навършването му на 50 години. На юбилея на Й. Сталин е посветен специалният брой четвърти на „Философска мисъл” от 1949 г., който се открива с Поздравително писмо от редакционната колегия и сътрудниците на списанието до др. Сталин, продължава с отпечатване на словото на В. Коларов, произнесено на тържествено събрание под надслов „Сталин – учител на българските комунисти и най-верен приятел и защитник на българския народ” и съдържа авторски текстове от някои от най-видните тогава философи и идеолози: Т. Павлов, С. Гановски, Р. Караколов, Ж. Ошавков, А. Киселинчев, В. Захариев и Ж. Натан. Само заглавието на статията на С. Гановски – „Сталин – гениален продължител на делото на Ленин”, дава известна представа за тона и съдържанието на този и останалите текстове.

През „ерата Т. Павлов” се създават първите фиксирани раздели във „Философска мисъл”, макар техният брой да е ограничен, а времетраенето им в повечето случаи да е кратко. Още в стартовия брой на списанието се появява рубриката „Из класиците на марксизма-ленинизма”. В него с по един текст са представени К. Маркс и Ф. Енгелс, а с два – В. И. Ленин. На публикациите от този раздел се отрежда важно място, но съществуването му е кратко, тъй като в страната скоро започва издаване на по-обемни техни съчинения. Последната такава публикация е в брой първи от 1947 г. Много по-често в списанието, макар и в други рубрики или без такава да се посочи конкретно, се отпечатват текстове от единствения по това време „жив класик” на марксизма-ленинизма – Й. В. Сталин. След провеждането на ХХ конгрес на КПСС разбираемо престават да се публикуват съчиненията на Й. Сталин, тъй като е обвинен в неправилни тълкувания на единствено вярното учение.

Освен с идеите на „класиците” на марксизма-ленинизма редколегията на „Философска мисъл” е смятала, че трябва да запознае читателите на списанието и с други мислители. Предпочитанията в началото са били към българските автори от недалечното минало, като още в първия брой на изданието е въведена рубриката „Към въпроса за нашето идеологическо наследство”. В нея се публикуват анализи на възгледите на отделни личности, живели през втората половина на ХIХ и началото на ХХ век, но не и оригинални техни текстове. Приоритет имат възрожденците, като статии за Х. Ботев пишат М. Димитров и Д. Шелудко, а за Л. Каравелов – Ж. Натан. На техните идеи по правило се гледа благосклонно. Втората група мислители, която е удостоена с внимание, включва личности, живели по-късно – Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и Стоян Михайловски, оказали значително влияние върху духовния живот в страната. Техните възгледи са коментирани в критичен план, тъй като те не мислят в марксистката парадигма. Редакторите на „Философска мисъл” са смятали, че е нужна специална преоценка от марксистко-ленински позиции на схващанията на тези крупни за най-новата българска духовна история творци. В рамките на списанието тази рубрика просъществува само три години, като след това спорадично се публикуват анализи по тази

5

проблематика, но без да се отнасят към определен раздел. С особено внимание се ползват делото и идеите на създателя на социалдемократическата партия у нас – Димитър Благоев, на които са посветени няколко хвалебствени статии.

Към средата на 50-те във „Философска мисъл” е създадена рубриката „Към критика на буржоазната идеология”. Тя се открива със статията на Х. Христов „Ярка проява на идеализъм в съвременната английска буржоазна идеология” (2/1954), в която се критикува публикация на английския професор Мак Дауол от списание „Practitioner” със заглавие „Биологичен подход към психологията”. В следващия брой на българското философско издание се отпечатва статията на Ч. Беязов „Съвременното малтусианство – идеология на империалистическата агресия”. Чрез тези статии авторите им целят не просто да оспорят определени схващания, а да ги заклеймят като ненаучни. Този разгромно-унищожителен тон се запазва и в останалите публикации от този раздел, които разглеждат философски възгледи. Авторите им са съвсем млади тогава български изследователи, които се опитват да разобличат скритите според тях намерения на своите опоненти. Така например Кирил Делев-Дарковски публикува статията си „Реакционната философия на Бертранд Ръсел – идеологическо оръжие на американо-английските империалисти” (5/1954), в която „разкрива” истинското предназначение и смисъл на философските възгледи на Бертранд Ръсел. Малко по-различна е задачата, която Добрин Спасов се опитва да реши в статията „Съвременни идеалистически схващания за общото и отражението им в логиката” (1/1955), като анализът му няма толкова подчертан идеологически патос, но с не по-малка нетърпимост се разглеждат различните от марксистко-ленинските постановки. С изброените три раздела се изчерпват всички постоянни рубрики на „Философска мисъл”, посветени на определен кръг автори.

През първите години от съществуването на списанието се срещат отделни раздели, които нямат трайно присъствие в него, например „Към историята на философията и науката”. Там е публикувана само една статия от проф. Цветан Кръстанов, озаглавена „Медицината през ХVIII в. – д-р Кабанис” (2/1947). Доколкото изобщо е налице някакво структуриране на изданието по онова време, то основният му принцип не е съдържателен, т.е. според характера на разглежданите идеи, а функционален. Текстовете са включвани в конкретен раздел с оглед на тяхното предназначение (например да носят информация или да бъдат дискутирани), а не според проблемно-тематичния им профил (например да разглеждат етически или логически въпроси). След средата на 50-те в списанието фигурират само два раздела, изградени на проблемен принцип, при това те само формално третират даден кръг от въпроси: „Проблеми на идеологията” и „Към проблемите на националната партийна конференция”. Включените в техните рамки текстове всъщност не поставят въпроси за публично обсъждане, а са разяснения на партийни постановки.

През целия период, в който „Философска мисъл” се редактира от Тодор Павлов, повечето от малкото на брой постоянни раздели имат различна функция от това да представят изследвания по едни или други теоретични проблеми. Няколко рубрики включват текстове с разяснително-предписателен характер: „Въпроси и отговори”, „Лекции и консултации”. В раздела „Въпроси и отговори” са публикувани общо 42 текста на 25 души от страната и чужбина, някои с повече от един автор. Над 1/3 от всички текстове тук са дело на Т. Павлов, който се произнася по широк кръг въпроси, като се стреми да играе ролята на безусловен авторитет в сферата както на философията, така и на хуманитаристиката като цяло. Този раздел просъществува от самото създаване на списанието до 1974 г. В рамките на рубриката „Лекции и консултации” са публикувани 47 текста от 40 души, като липсват открояващи се автори с повече от три текста. Тя е създадена през 1954 г. и съществува до края на интересуващия ни тук период. Поддържането на двата посочени раздела говори за убедеността на редакционния екип в нуждата от постоянна работа по ограмотяване на читателите върху широк спектър от теоретични и социални проблеми.

След началото на 50-те в структурата на „Философска мисъл” настъпват някои промени. Една от тях е важна, тъй като отразява отношението на редакционния екип към специфична категория текстове. Специално са обособени дискусионните статии, които обикновено се разполагат след останалите теоретични текстове. През „ерата Т. Павлов” в списанието са въведени две рубрики за подобни текстове – „Дискусии и обсъждания”, просъществувала от 1953 до 1961 г., и „Дискусия” – поддържана от 1962 до 1979 г. В техните рамки са публикувани малко над двеста текста или около 10% от всички теоретични статии. Самите рубрики се появяват в близо 140 броя на списанието, което означава, че в близо две

6

трети от книжките на „Философска мисъл” има отпечатани дискусионни текстове, т.е. тези раздели съществено влияят върху физиономията на списанието.

Статиите на някои български философи почти неизменно се публикуват в дискусионните раздели на „Философска мисъл”, като общо дванадесет лица имат по три и повече такива текста, но само К. Караджов, Н. Николов, С. Петров, С. Попов, Т. Стойчев и В. Цонев могат да се „похвалят” с по пет или повече дискусионни статии. И Няколко пъти в края на 50-те и началото на 60-те редакционният екип на „Философска мисъл” изразява открита оценка за съдържанието на публикувани текстове в бележка под линия към тях. Така например в края на статията на А. Киселинчев „За формите на прехода към социализма” се казва, че „редакцията... счита, че някои положения, застъпени от автора, носят дискусионен характер. Редакцията ще даде място и на други статии, застъпващи мнения, различни от мнението на др. Асен Киселинчев” /Бележка... 1956/.

В края на „ерата Т. Павлов” – през втората половина на 70-те, при композирането на „Философска мисъл” се забелязва известно разчупване на стереотипите, наложили се в предходните десетилетия. Появява се нова за списанието форма на теоретичен дебат – „кръгла маса”, при която в редакцията се събират за обсъждане на определен проблем няколко специалисти, а стенограмата от тяхната дискусия впоследствие се публикува. Първата сбирка от този вид е посветена на темата „Научен принос и критерии за ефективност на научните изследвания” и се провежда на две заседания през март и април 1977 г., т.е. малко преди смъртта на Т. Павлов. В нея всеки от участниците прави изказване, а водещият дискусията член на редакционната колегия на „Философска мисъл” Т. Стойчев произнася встъпително и заключително слово. Втората организирана от „Философска мисъл” „кръгла маса” е посветена на темата „Естетическо възпитание и социалистически начин на живот”, като тя се провежда през ноември 1978 г. в редакцията на списанието. Ръководител на разговора е Ц. Игнев, който във встъпителното си слово очертава кръга от основни въпроси за обсъждане. Самият факт, че започват да се организират подобен род професионални дебати, е знаменателен не само за развитието на „Философска мисъл”, но и за българската философска култура като цяло. Налагането на този тип дискутиране говори за относително либерализиране на взаимоотношенията между философите от страната, доколкото те частично се освобождават в хода на дебата от влиянието на разликите във възрастта, професионалния статус и мястото на участниците в научната йерархия. Разбира се, прилагането на тази форма става възможно едва след като тя вече е използвана в основното философско списание на СССР „Вопросы философии”.

През „ерата Т. Павлов” във „Философска мисъл” се поддържат още три типа раздели с близко предназначение: едни с подчертано информационен характер – „Философско-научен живот”, „Хроника”, „Преглед”, други с реферативни задачи – „Из съдържанията на получените в редакцията чуждестранни философски списания”, „Накратко за книги”, „Нова атеистическа литература”, „Философска книжнина”, а трети с оценъчни функции: „Книжовен преглед”, „Критика и библиография”, „Отзиви”, „Рецензии”. Това са обичайни за всяко научно списание раздели, които имат служебно присъствие. Във „Философска мисъл” особено богата е рубриката „Философска книжнина”, чрез чиито текстовете – анонимни или авторски, е представено накратко съдържанието на няколкостотин заглавия на философски и хуманитарни книги (монографии, сборници, учебници, списания и пр.), издадени на български и други езици – главно руски. Новопоявилата се специализирана философска литература се оценява най-вече в рубриките „Книжовен преглед” и „Критика и библиография”. Първата просъществува до 1951 г., а втората – до края на разглеждания период. В тях предимно автори от страната, но и от „социалистическия лагер”, анализират съдържанието на известна част от издаваната философска книжнина у нас и в страните отсам „желязната завеса”. В тези раздели на „Философска мисъл” са оценени почти всички значими философски заглавия, като освен тях са рецензирани и други видове печатни издания: дисертации, колективни сборници, учебни помагала и т. н.

През първите десетина години от съществуването на „Философска мисъл” авторският ú състав е доста пъстър, тъй като при създаването на списанието то не се самоопределя като тясно специализирано издание на българската философска колегия, а като списание за „философия, наука и обществен живот”. Ето защо на неговите страници се изявяват и редица нефилософи. Нееднородността на кръга от публикуващи там е донякъде предопределена от тематичния обхват на списанието, доколкото то е замислено не просто като теоретично, но и

7

като разглеждащо научните проблеми „във връзка с обществено-политическия и културен живот на нашата съвременност” /Бележка... 1946/. Така дефинираният облик на изданието прави естествено присъствието сред неговите автори на писатели (Г. Димитров-Гошкин, С. Каролев), литературен критик (М. Цончева), журналист (П. Данчев), партиен работник (А. Кожаров), редактор (Н. Николов) и др. В списанието широко са представени и учени от различни клонове на знанието, някои от тях с висок академичен статус. Такива са професорите по биология (Г. Генчев, Х. Даскалов, И. Емануилов, Д. Йорданов, М. Попов, Н. Попов), филология (Л. Андрейчин), политическа икономия (Ж. Натан) и др. От по-младите тогава, но направили по-късно забележителна професионална кариера, следва да се споменат имената на юристите В. Захариев и П. Попов, икономистът Е. Матеев, физикът Х. Я. Христов, биолозите К. Анчев, Г. Бояджиев, Е. Димитрова и др. Чрез изявата на тези лица във „Философска мисъл” ясно проличава, че по онова време у нас няма категорично разграничение между философите професионалисти и просто философстващите учени, интелектуалци и партийни дейци.

Сред авторите на „Философска мисъл”, занимаващи се с преподаване и научни изследвания в полето на философията, се открояват водещите фигури в българската философска колегия по онова време – Т. Павлов, С. Гановски, А. Киселинчев, Р. Караколов, Ж. Ошавков, които са и членове на редколегията на списанието. През първите десетина години от историята на „Философска мисъл” авторският ú състав е сравнително тесен и поради това, че по онова време квалифицираните лица в областта на марксистко-ленинската философия са малко. Ето защо самите членове на ръководния орган на изданието са принудени често да публикуват свои текстове. Най-продуктивен сред тях е главният (отговорният) редактор на изданието. Тодор Павлов е авторът с най-много текстове в цялата история на „Философска мисъл”. Само тези с изрично посочен автор са 78, като особено голям е техният брой – 39, през първите единадесет години от нейното списване. По това време почти няма брой на списанието, в който да не присъства поне една негова публикация, като в редица случаи те са повече. Материалите, подготвени от главния редактор, са от различен вид и с нееднакво предназначение: уводни и редакционни статии, теоретични разработки, доклади и слова, разяснителни текстове в рубриката „Въпроси и отговори” и др. На страниците на „Философска мисъл” той анализира проблеми на биологията, историята, литературата, физиката и от други научни области, без да се имат предвид отделните сфери на философията, в почти всяка от които Т. Павлов се е произнасял, включително и чрез списанието. Като се има предвид и голямата му продуктивност не е чудно, че неговите текстове в голяма степен „пълнят” „Философска мисъл” в началния период от нейното съществуване.

По-голямата част от останалите членове на редколегията на „Философска мисъл” също често се изявяват в него, като през първите десетина години особено активни са А. Киселинчев с петнадесет текста, Ж. Ошавков с шест и П. Зарев със седем. В по-малка степен като автори на списанието се проявяват С. Гановски и М. Димитров – с по три текста. Единственият член на редколегията на списанието, който практически не публикува като автор на теоретични текстове, е В. Червенков. През втората половина на 40-те той е един от секретарите на ЦК на БКП и като такъв контролира дейността на списанието. Единственият негов текст, публикуван през този период във „Философска мисъл”, е докладът му „Борбата на идеологическия фронт”, произнесен пред V конгрес на комунистическата партия. След 1950 г., когато В. Червенков е избран за Първи секретар на ЦК на БКП и Председател на Министерския съвет, той напуска редколегията на списанието, но във „Философска мисъл” редовно започват да се отпечатват негови речи, изказвания, доклади, писма.

Освен вече споменатите водещи фигури в българската философска колегия, които още преди 9 септември 1944 г. са известни с издържани в марксистко-ленински дух работи, тук е нужно да се открои още една категория български философски работници, които сътрудничат на „Философска мисъл”. Тя включва лица, които променят теоретичните си възгледи и „преминават” на „правилни” марксистко-ленински позиции след установяване на тоталитарната власт. Такива са А. Бънков, А. Илиев и отчасти М. Димитров. Тези хора са сравнително добре подготвени, ерудирани и с известен опит университетски преподаватели, които правят идеен компромис, за да продължат академичната си кариера. Представителите на комунистическата партия ги търпят заради относително добрата им професионална подготовка, но на теоретичните им трудове дълго време продължават да гледат с подозрение. За да преодолеят недоверието към себе си някои от тях решават да публикуват във „Философска мисъл” верноподанически статии: текстове на А. Бънков и А. Илиев за

8

корифеите на марксизма-ленинизма или за други тогавашни авторитети в науката.През първите десетина години от съществуването на „Философска мисъл” започва да

се формира кръг от тогава млади философи, които впоследствие ще станат особено значими фигури, определящи до голяма степен облика на българската философска култура от тоталитарната епоха. Това са начинаещите по онова време университетски преподаватели П. Гиндев, Г. Гиргинов, С. Михайлов, Б. Мунтян, Е. Панова, И. Паси, М. Семов, Д. Спасов, Б. Ценков, както и научните сътрудници от Института по философия при БАН – Г. Братоев, К. Горанов, А. Поликаров, С. Славков и др. Тези личности веднага след завършване на висшето им образование са привлечени за преподавателска и научноизследователска дейност. Още като студенти те са забелязани от по-възрастните им колеги не само заради своите теоретични заложби, но и поради своята силна привързаност към идеите на марксизма-ленинизма. Лансирането им като автори на „Философска мисъл” в началото на 50-те е един от начините да се насърчат тези надеждни „кадри” от комунистическата партия.

Сред имената на младите в началото на 50-те марксисти-ленинци си струва да се открои това на бъдещия академик Азаря Поликаров, тъй като той е най-продуктивен сред тази група български философи, а и присъства на страниците на „Философска мисъл” още от първия ú брой. Поликаров изпреварва повечето членове на редколегията на списанието по честа поява на свои текстове в него, като пише не само теоретични статии, но и отговаря на зададени от читателите въпроси в качеството на експерт в областите на естествознанието и философията. Между средата на 40-те и средата на 50-те главният редактор на „Философска мисъл” публикува цели шест текста на Поликаров преди и по време на следването му в Москва, и още толкова след завръщането му у нас, като Поликаров е и първият студент, допуснат до страниците на списанието. Вече като научен сътрудник в Института по философия на него е възложено да подготви текст, в който да бъдат критикувани водещи български физици за „отстъпки” пред идеализма. Статията на Поликаров „За решително изкореняване вредното влияние на „физическия” идеализъм у нас” предизвиква оживена дискусия на страниците на списанието.

От втората половина на 50-те започва, а през 60-те и 70-те непрекъснато се разширява кръгът автори на „Философска мисъл”. Навлизането на все повече непознати дотогава лица във философската общност изисква те да се изявят като изследователи. Професионално издание с национален обхват, в което те могат да публикуват свои текстове, остава само „Философска мисъл”. Затова „Философска мисъл” продължава да бъде най-предпочитаното издание за изява на всички представители на българската философска общност. Съответно и конкуренцията между тях за попадане на страниците на изданието постоянно нараства, като не всички категории философски работници от страната са еднакво добре представени в него.

След средата на 50-те особено големи промени настъпват в авторския състав на „Философска мисъл” по признака пол. Дотогава българските жени-философи присъстват в списанието само чрез една статия на Е. Панова от 1954 г. С течение на времето значително нараства количеството техни текстове. За близо четвърт век – от втората половина на 50-те до края на 70-те, 38 жени-философи виждат отпечатани свои статии в списанието, което представлява 11% от българските му автори. Разширеното присъствие на жените на страниците на това издание говори за широкото им навлизане в професионалната колегия на философите у нас, особено през 60-те и 70-те години.

Съществени промени се забелязват по показателя възраст на авторите във „Философска мисъл” през разглеждания четвъртвековен период. До средата на 50-те на страниците на списанието се изявяват предимно личности в зряла възраст и с утвърдени позиции в системата на науката. След средата на 50-те ситуацията доста се изменя, като редколегията поема курс към известно „отваряне” на списанието за по-младите и едва навлизащи в професията български философи. В края на 50-те и началото 60-те първи публикации в това издание правят редица университетски преподаватели и научни сътрудници, още не навършили тридесет години: М. Бъчваров, П. Велчев, Л. Ганчев, Б. Дянков, М. Марков, Ю. Минков, П.-Е. Митев, С. Петров, С. Попов, Р. Радев, Б. Чендов и др.

Относителното либерализиране на достъпа до страниците на „Философска мисъл” за млади и все още търсещи утвърждаване в професията български философи се подкрепя отчасти и от факта, че съществено нараства броят на аспирантите в авторския състав на списанието. До средата на 50-те от тази категория лица са били публикувани само няколко текста. Това явление е лесно обяснимо, доколкото аспирантите по философия от страната не са

9

били много. С разрастването на щата в Института по философия и катедрите по идеологическите дисциплини във висшите училища, многократно се увеличава кръгът от лица, които започват да подготвят дисертационни трудове. Мнозинството от тях извършва това у нас, макар че не са малко българите, защитилите кандидатски дисертации по философия в СССР: С. Аврамова, С. Васев, А. Гаврилов, П. Гиндев, К. Горанов и др. Всички те е трябвало да имат публикации по темата на дисертациите си, за да бъдат допуснати до защита, а специални издания за аспирантски статии липсват. Редакцията на „Философска мисъл” е била принудена да отговори на потребностите от публикации на аспирантите по философия от страната, а и на някои българи, подготвящи дисертациите си в чужбина. „Отварянето” на списанието към тази категория млади философски работници обаче не става изведнъж. През втората половина на 50-те публикувалите в него аспиранти са само шест, през 60-те те вече са двадесет и пет, а през 70-те – четиридесет и шест, т.е. едва през 70-те години появата на текстове от аспиранти в списанието придобива рутинен характер.

Значително по-труден е достъпът до „Философска мисъл” на студентите от специалност „философия” на Философско-историческия факултет (ФИФ), респ. Философския факултет (ФФ) в СУ „Климент Охридски”, който тогава единствен осъществява обучение по нея. За близо четвърт век едва четиринадесет автори от тази категория виждат отпечатани свои статии в списанието. Само П-Е. Митев през 1957 г., А. Влайков, М. Кръстев, И. И. Стефанов и М. Янков през 60-те и още девет души през 70-те представляват в авторския състав на „Философска мисъл” студентите, изучаващи философия. По онова време редакторите на изданието са смятали за преждевременно публикуването на статии от незавършили още висшето си образование лица.

Разпределението на авторския състав на „Философска мисъл” по признака институционална принадлежност е специфично за разглеждания период от историята на списанието. Максимално широко е представянето в списанието на научни сътрудници от Института по философия при БАН. За четвърт век 101 души от тази категория публикуват над 700 теоретични статии във „Философска мисъл”. Този факт говори както за голямо нарастване броя на щатните служители на тази институция, така и за преференциалното отношение на редколегията на изданието към тях, което е донякъде естествено, тъй като то е ведомствено, а главния му редактор е същевременно и директор на Философския институт. При тази ситуация дори редовите сътрудници на това научно звено нямат по принцип проблеми да публикуват във „Философска мисъл”.

Между авторите на теоретични текстове за „Философска мисъл” от средите на научните сътрудници в Института по философия обаче има значими различия по няколко показателя: възраст, трудов стаж, професионален статус, административни позиции, както и способности, разбира се. Тези разлики се отразяват върху продуктивността им в списанието и по този белег могат да бъдат обособени три по-големи категории. Внушителна е групата научни сътрудници на Философския институт, публикували във „Философска мисъл” една или две статии – 29 души. В нея влизат предимно млади по онова време, с малък професионален опит и нисък научен статус лица. Това са хора с маргинално положение в Института по философия през онзи период, а доста от тях не се и задържат задълго на работа в него. Доста по-стабилно е било положението на научните сътрудници от това звено, които са отпечатали във ведомственото си издание от три до шест свои статии. Макар и не твърде често, представителите на тази група хора, състояща се от 27 души, са публикували текстове в списанието. През разглеждания период всички те са защитили „кандидатска” дисертация, предстои им да се хабилитират или току-що са сторили това.

Най-значима сред авторите на „Философска мисъл” е тази група от научни сътрудници в Института по философия, която включва лица с най-голяма продукция в списанието. В нея влизат 39 души, които имат по седем и повече отпечатани статии през разглеждания период. Тя се състои от хора с относително дълъг трудов стаж, най-висок професионален статус и заемащи възловите ръководни длъжности във Философския институт и списанието – директор, заместник-директори, ръководители на секции, партиен секретар и профсъюзен председател, респ. главен редактор, негови заместници и членове на редколегията. Тъкмо от този „елит” на Философския институт се излъчват и най-продуктивните автори на списанието. Безспорен лидер и през този период е Т. Павлов, който има отпечатани 39 статии, доклади и разяснителни текстове. С по петнадесет и повече текста в списанието тогава са представени К. Андреев, С. Василев, Т. Вълов, С. Гановски, П. Гиндев, И. Калайков, Н. Мизов, Д. Павлов, А.

10

Поликаров, С. Попов, Н. Стефанов, Т. Стойчев и В. Субашки. Тези хора са имали практически неограничен достъп до страниците на изданието. Може да се каже, през 60-те и 70-те години „Философска мисъл” е била списание преди всичко на тази група лица.

Доста по-различна е картината сред авторите на теоретични текстове във „Философска мисъл”, които са работили като университетски преподаватели по философски дисциплини. През разглеждания период те са над 120 души, като са публикували малко повече от 410 теоретични текста. И в тази категория има вътрешни разграничителни линии. Освен възрастта, трудовия опит, професионалния статус, позициите в научната и административната йерархия, те се отличават и по това дали преподават в столицата или провинцията, както и в какви висши училища. Всички тези фактори, както и собствените им професионални качества, играят важна роля при формиране на отношението на редколегията на „Философска мисъл” към съответната личност, което рефлектира при решение дали нейните текстове да бъдат отпечатани или не.

При прилагане на критерия местоположение на университета, в който работят преподавателите по философия, явяващи се и автори във „Философска мисъл”, се откроява един важен факт. Представителството на преподавателите от столичните висши училища в авторския състав на списанието е четири пъти по-голямо от това на колегите им, работещи в провинцията. За близо четвърт век едва 24 университетски преподаватели от извънсофийски висши училища успяват да публикуват в най-авторитетното философско издание на страната. Близо две трети от тях имат по един или два подобни текста, т.е. появата им на неговите страници е спорадична. Само двама души от тази категория лица – Б. Димитров и Т. Поибренски – могат да заявят, че са нямали проблеми да публикуват свои текстове във „Философска мисъл” по онова време, доколкото имат отпечатани повече от седем свои статии в него. Посочените факти говорят, че във философската колегия на българските университетски преподаватели през разглеждания период е съществувал явен дисбаланс между работещите в столицата и провинцията в ущърб на последните.

Сред преподавателите по философия от софийските висши училища има разслоение, което отразява както авторитета на институцията, в която те са работили, така и собствените им професионални качества. Вероятно и двата фактора са имали тежест за редакционната колегия на „Философска мисъл”. Не е случаен фактът, че най-много статии в списанието публикуват преподавателите от Философско-историческия факултет (ФИФ), респ. Философския факултет на Софийския университет, а не от друга образователна институция. През разглеждания период в това звено работят най-много професионални философи от системата на българското висше образование, а то е второто по численост на хора от професията след Института по философия. Тридесет и четири от тях, т.е. около 30% от всички български преподаватели по философия успяват да се изявят на страниците на изданието чрез сто петдесет и седем текста, което им отрежда дял от близо 2/5 (38%) от всички текстове на университетски преподаватели по философия от страната. Няколко души редовно публикуват във „Философска мисъл”, като със седем и повече свои статии в списанието се представят А. Бънков, Г. Гиргинов, Г. Грозев, В. Иванов, К. Караджов, М. Марков, Р. Радев, М. Семов и Д. Спасов. Този факт отразява реалната тежест както на тези лица във философската колегия, така и възловата роля на институцията, към която те принадлежат.

Втората по мащаби институция от столицата, където са работили университетски преподаватели по философия, е Висшата партийна школа „Станке Димитров” (ВПШ), впоследствие Академия за обществени науки и социално управление (АОНСУ) при ЦК на БКП. Нейните служители са обучавали главно по предмета „Диалектически и исторически материализъм” студентите от всички специалности, както и по някои други философски дисциплини, преподавани на отделни специалности. През разглеждания период в различни структури на партийния „университет”, включително Института за съвременни социални теории (ИССТ), са работили няколко десетки преподаватели и научни сътрудници по философия. Двадесет и двама от тях са се изявили като автори във „Философска мисъл”, което им отрежда дял от близо 1/5 (19%) от общия брой публикували свои текстове в списанието университетски преподаватели по философия и близо 1/4 (23%) от тези работещи в столицата. Сред тази група също се наблюдават сериозни различия по признака продуктивност. Близо половината нейни представители публикуват по една или две теоретични статии във „Философска мисъл”, т.е. случайно и спорадично. Явно тези преподаватели са предпочитали да печатат текстовете си в други издания и най-вече в „Известия/Научни трудове” на ВПШ (АОНСУ).

11

Два пъти по-малък е контингентът преподаватели от партийния „университет” с публикувани от три до шест статии във „Философска мисъл”: М. Дунчовска, В. Карачивиев, В. Проданов, В. Тасев, Ц. Цанков и др., както и двама души от варненския филиал на АОНСУ: Славчо Мутафчиев и Николай Николов. Всички те са търсили по-редовна изява на страниците на списанието, но без да са в кръга на най-често печатащите там. Най-тесен е кръгът преподаватели във ВПШ (АОНСУ), редовно публикували във „Философска мисъл”: В. Боев, А. Кътов и Г. Цонков с отпечатани по седем и повече статии там, а Кътов и Цонков са привлечени и в неговата редколегия. Като цяло обаче преподавателите по философия от ВПШ (АОНСУ) относително рядко са се изявявали като автори във „Философска мисъл”, ако се има предвид техният брой и професионален статус. Това се дължи отчасти на обстоятелството, че тяхното образователно звено заема особено място в системата на университетското образование по онова време. Привилегированото положение на преподавателите там, както и съзнателното им дистанциране от техните колеги от „редовите” висши училища, намира израз и в липса на подчертан стремеж за изява в най-масовото философско издание у нас.

Останалите 43 университетски преподаватели по философски дисциплини, чиито статии са отпечатани във „Философска мисъл”, са работили в единадесет софийски висши училища. Всички столични университети, включително ВА „Г. С. Раковски”, имат свое представителство сред авторския състав на списанието, макар то да е неравномерно поради различни фактори. Освен индивидуалните професионални знания и умения на отделните преподаватели и качеството на предлаганите от тях текстове, голяма роля за допускането им или не до страниците на „Философска мисъл” изглежда са играли и други съображения. Едни от тях са величината и авторитетът на висшето училище, респ. катедрата, в които са работили преподавателите по философия от столицата. Друго – личните им контакти с водещите лица в редакционната колегия на списанието. Ако се отчете първото от тези съображения, няма да е трудно да се разбере защо в списанието относително най-добре са представени преподавателите от по-големите софийски висши училища: ВМЕИ „В. И. Ленин” (Н. Йорданов, Ц. Манева, С. Минчев, М. Пенев, С. Саркисян) и ВИИ „Карл Маркс” (А. Попов, М. Стоилов, В. Чочов). Като се има предвид второто обстоятелство, би станала ясна причината, поради която преподаватели от по-малки и не толкова престижни висши училища са успели да публикуват по седем и повече статии в списанието: Д. Георгиева (ВМГИ), И. Щипски (ВИФ „Георги Димитров”), Б. Ценков (ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”).

Освен от страната в авторския състав на „Философска мисъл” влизат и редица лица от чужбина. С оглед изключително тесните връзки на държавата с останалите страни от „социалистическия лагер” не е чудно, че присъствието на тамошни автори на страниците на списанието е смятано за нормално. Особено активно присъстват като автори граждани на СССР. През първите десетина години от съществуването на списанието те заемат дял от близо 9/10 (88%) от всички чужденци с текстове там. Съветските автори, най-вече философи, в преобладаващата си част са хабилитирани лица. Публикували повече от един текст са професорите Б. Кедров, М. Леонов, М. Розентал и В. Светлов. С отделни разработки в списанието са представени някои от най-влиятелните философи в Съветския съюз по онова време: Г. Васецки, Г. Гак, М. Динник, Л. Резников, С. Рубинщайн и др. През този период са отпечатани, макар и малко на брой, статии и от нехабилитирани съветски изследователи: Ю. Жданов, И. Нарски, М. Сидоров.

Масираното присъствие на съветски автори на страниците на „Философска мисъл” е съзнателно търсено от редколегията. По онова време са се отправяли настойчиви покани за изпращане на текстове от водещи фигури в съветската философска и научна общност. Когато не е било възможно те да бъдат убедени да подготвят статии специално за българското философско списание, са се препечатвали такива от съветски издания. По този начин във „Философска мисъл” се появяват изследвания на А. Александров, М. Розентал, В. Черкесов и др.

Широкото представяне на съветски автори във „Философска мисъл” е лесно обяснимо. Още през първите години след установяване на тоталитарния режим българските философи доброволно заемат позицията на ученици спрямо своите колеги от СССР, на които се признава приоритет при разбирането и разработването на марксистко-ленинското учение. Доколкото през този период главна тяхна задача е неговото популяризиране у нас, то и текстовете на съветските автори имат предимно разяснителен характер. Така например известният в Съветския съюз М. Розентал обяснява в какво се състои разликата между Марксовата и

12

Хегеловата диалектика, а колегата му Г. Гак разглежда от марксистко-ленински позиции актуалния тогава въпрос за ролята на личността и народните маси в историята. Съветските философи са високо ценени у нас и по друга причина. По онова време българските им колеги чувстват своята недостатъчна компетентност в някои области на философията и желаят да се поучат от резултатите на по-напредналите в тях. Една от тези сфери е критичното осмисляне на модерната немарксистка философия. Като опит да се запълни тази празнина в тематичния облик на списанието може да се разглежда статията на съветския философ М. Динник „Съвременната буржоазна философия в САЩ”.

През първите десетина години от историята на „Философска мисъл” присъствието на нейните страници на автори от останалия „социалистическия лагер” е повече от скромно. За единадесет години в списанието са публикувани седем статии на шест такива автори: Е. Албрехт (Източна Германия), М. Джилас (Югославия), Ч. Жу-син и М. Цзе-дун (Китай), А. Колман (Чехословакия) и М. Кономи (Албания). От тях само А. Колман има отпечатани две статии, които се отнасят до връзката между математика и философия. Спорадичната поява на текстове на чуждестранни автори от „социалистическия лагер” извън СССР може да се обясни с обстоятелството, че по онова време почти не съществуват контакти между идеологическите институции от тези страни, а още по-редки са те между отделни личности.

За малкото на брой автори на статии във „Философска мисъл” от „източния блок” през визирания период могат да се кажат няколко неща. Първото е, че повечето от тях са от държави, с които съвсем скоро ще бъдат прекъснати почти всички отношения – Албания, Китай, Югославия, но в края на 40-те се поддържат относително тесни връзки на партийно и държавно ниво. В тези страни управляват комунистически партии, чиито действия в началото на 50-те или малко по-късно започват да се оценяват в Съветския съюз, а следователно и в България, като отклоняващи се от вярното тълкуване на марксизма-ленинизма, т.е. са обвинени в ревизионизъм. Докато връзките с китайските комунисти не са скъсани, във „Философска мисъл” е отпечатан текста на Мао Цзе Дун „Относно практиката”, който е писан още през 1937 г. По това време на неговия автор се гледа като на един от видните теоретици на марксизма-ленинизма. Творчество му се коментира на страниците на списанието в статията на Чжан Жу-син „Приносът на Мао Цзе Дун към материалистическата диалектика”.

След средата на 50-те присъствието във „Философска мисъл” на автори от „социалистическия лагер” и особено от СССР многократно нараства. За четвърт век – до края на „ерата Т. Павлов”, от чуждестранните автори на списанието над 92% са граждани на „социалистически страни”. Става дума за повече от 190 души, които са публикували там над 280 статии, шест от които са в съавторство с български философи. В изданието са отпечатани текстове на професионални философи и учени освен от всички европейски „социалистически държави” още и от Китай. Броят на авторите от различните страни не е еднакъв и отразява както равнището на сътрудничеството между българските и тамошните философи, така и величината на съответната философска колегия.

Най-открито редколегията на „Философска мисъл” толерира авторите от Съветския съюз. Между средата на 50-те и края на 70-те в списанието са отпечатани текстове на 138 граждани на тази страна, което им отрежда дял от над две трети от всички чужденци и повече от 70% от философите от „социалистическия лагер”. Тези хора са твърде различни по възраст, научен статус, месторабота, място в академичната йерархия и т.н. Това, което ги обединява и им осигурява почти безпроблемен достъп до страниците на „Философска мисъл” е фактът, че са граждани на СССР. Само по себе си това обстоятелство е било достатъчно, за да гарантира публикуване на статия от който и да е представител на съветската научна общност в българското академично философско списание. Във „Философска мисъл” се отпечатват текстове на съветски граждани и с нисък професионален статус, маргинално положение във философската колегия на собствената им страна и липса на изяви в авторитетните местни специализирани издания като „Вопросы философии” или „Философские науки”. За почти безкритичното отношение на редакторите на списанието към текстовете на съветските философи говори фактът, че едва пет от 166 техни статии, т.е. 3% са публикувани като дискусионни. От друга страна редакцията на „Философска мисъл” полага специални усилия да засвидетелства уважение към съветските философи, като издава самостоятелен брой – първи от 1975 г., в който публикува текстове на особено влиятелни и притежаващи висок научен статус свои колеги от СССР. Този жест е отговор на публикуването на специален брой на „Вопросы философии” – седми от 1973 г., със статии на български философи.

13

Някои съветски философи имат привилегията по-често от други свои сънародници да се изявяват на страниците на „Философска мисъл”. Част от тях стоят най-високо в йерархията на съветската философска колегия, а други разполагат с добри лични връзки с някои членове на редколегията на списанието, но са слабо познати в своята родина. В първата група са академиците Ф. Константинов, М. Митин и П. Федосеев, както и член-кореспондентите в АН на СССР – Т. Ойзерман, С. Смирнов и Ц. Степанян, публикували в списанието по пет и повече свои текстове. „Рекордьор” сред всички чуждестранни автори на „Философска мисъл” е Ц. Степанян със своите десет статии. Списанието отпечатва текстове от почти всички най-титулувани и заемащи ръководни постове лица в системата от институции, в които работят съветски философи: академиците Г. Александров, Г. Брутян, Л. Иличов, Б. Кедров, както и за член-кореспондентите в АН на СССР В. Афанасиев, М. Йовчук, С. Микулински, М. Омеляновски, М. Руткевич и И. Фролов, всички публикували отделни текстове. Освен философи в списанието имат отпечатани статии и други съветски учени – академиците Н. Дубинин, Т. Лисенко, В. Фок и т.н. Втората категория съветски автори е с по-нисък професионален статус и слаби позиции във философската колегия на своята страна. Но лица като Л. Воробьов, И. Доброскокин, А. Косарев, М. Парнюк, Г. Царегородцев все пак могат да се похвалят с по три – четири отпечатани статии във „Философска мисъл”.

Като се има предвид броят автори на „Философска мисъл” от източноевропейските „социалистически страни”, може да се каже, че най-развити са били отношенията на философите от България с колегите им от Германската демократична република (ГДР), тъй като 19 души от тази страна имат публикации за посочения период в списанието. Голяма част от текстовете на немските философи са отпечатани в специален брой на „Философска мисъл”, който съдържа текстове на автори само от ГДР. Всички те имат особено висок академичен статус: М. Бур, А. Козинг и Х. Хьорц - академици; В. Айхорн, К. Вагнер, К. Гьослер, Д. Витих, Д. Улиг – професори и т. н., а и заемат възможно най-високите постове в научните институции на страната си. Явно редовни са били професионалните контакти на български философи и с техни колеги от Полша, Румъния и Чехословакия, след като по десет души от всяка една от тези страни имат статии във „Философска мисъл”. Прави впечатление, че и сред тези хора се срещат имената на някои от най-овластените лица във философските колегии на съответните държави. Такива са случаите с Президента на Полската академия на науките Т. Котарбински и с Директорите на Институтите по философия в академиите на науките на Румъния – К. Гулиан и Чехословакия – В. Румл и Р. Рихта. Високият административен статус е гарантирал изявата на тези хора в списанието. Привличането като автори на „Философска мисъл” на лица от тази категория е резултат и от активното междуинституционално взаимодействие на списанието със сродни издания от „социалистическия лагер”. От началото на 60-те започват редовни срещи на представители на редакционните колегии от тези държави, които споделят опит в своята работа и се договарят за размяна на текстове.

Изолираността на българските философи от професионалните търсения на техните колеги, работещи отвъд „желязната завеса”, особено ясно проличава от почти пълното им отсъствие сред авторите на „Философска мисъл”. През „ерата Т. Павлов” може да се говори само за символично присъствие на автори от „капиталистическите” страни в списанието. През първите десетина години те са само двама, при това от една страна – Франция. През онези времена се гледа с подозрение, ако не и с омраза, на всичко създадено в „буржоазния” свят. Особено голяма е нетърпимостта към всички идеи, появили се в Западна Европа и Северна Америка, като се смята, че те се пропагандират от всеки живеещ там. В тези години и дума не може да става за коректно и толерантно представяне на възгледи, родени отвъд „желязната завеса”, тъй като те по условие са заклеймени като „чужди на марксизма-ленинизма”, а страниците на българското философско списание са били по принцип недостъпни за текстове на мислители-немарксисти.

Изключение от това правило е направено единствено за професора по физика Пол Ланжвен и то защото неговите възгледи се оценяват като материалистически, т.е. близки до марксизма. Присъствието му на страниците на „Философска мисъл” може да се обясни с желанието на редколегията да се привлече авторитетът на известен съвременен учен за утвърждаване правотата на философския материализъм. През 1947 г. в списанието е публикуван текстът му „Ерата на атомните превръщания”, придружен с разяснителен коментар от неговия български колега Г. Наджаков – „Животът и научното дело на проф. Пол Ланжвен”, в който се прави преглед на стореното от френския учен и се посочва близостта на

14

възгледите му в някои отношения до тези на марксизма-ленинизма. Вторият текст на автор от Западна Европа е още по-малко уязвим за евентуални обвинения в пропагандиране на немарксистки идеи. Той представлява препечатка от френското списание „Кайе дю комюнизм” и е от Виктор Льодюк. В него се описва начинът, по който е била защитена докторската дисертация на Роже Гароди. В този текст се представя дисертацията на Гароди „Материалистическата теория на познанието”, като се застъпва тезата, че самият факт на нейната защита е признание за професионалните достойнства на един член на френската комунистическа партия от страна на „буржоазните” професори. Според Льодюк придобиването на докторска степен в Сорбоната е голямо постижение не само за Гароди, но и за комунистическата партия и всички марксисти във Франция. Тази „победа” на френския комунист толкова е впечатлила редакторите на „Философска мисъл”, че те са решили да я направят достояние и на българската философска общност.

След средата на 50-те във „Философска мисъл” продължават да се появяват отделни текстове на мислители, работещи извън „социалистическия лагер”. Те са определяни като „прогресивни”, т.е. близки до марксизма-ленинизма или споделящи неговите идеи: В. Байер, Ги Бес, Л. Габриел, П. Кросър, И. Мак-Конел, А. Мерсие, Ф. Моран, Р. Намвар, Х. Парсънз, Л. Сев, Д. Сомървил, Ш. Шибата, П. Шулър. Мнозина от тях се самоопределят като марксисти или са активисти на местните комунистически партии. Единственият оригинален текст на автор-немарксист, публикуван във „Философска мисъл” през периода, е на А. Ейър – лекцията му „Бертранд Ръсел като философ”, която той чете през 1972 г. в Софийския университет.

Важна страна от дейността на „Философска мисъл” е предоставянето на информация за професионалния живот в страната и зад граница. В това отношение се наблюдават противоречиви явления. От една страна се отразява работата на всички по-мащабни теоретични форуми у нас: конференции, съвещания, сесии, семинари, обсъждания, чествания и др. Предоставят се обзори и за работата на българските философи в най-значимите събития от международния научен живот, като да кажем световните философски конгреси, други философски конгреси, симпозиуми и колоквиуми. Обаче тази информация не представя реалния професионален живот на философската колегия в неговата пълнота, доколкото без внимание остават редица събития от него, като защитата на дисертации, за които само спорадично се публикуват информации. За сметка на това се публикуват информации за мероприятия с извъннаучен характер, например редовно отпечатваните в списанието отчети за провежданите ежегодно във Философския институт събрания на местната партийна организация.

Във „Философска мисъл” се публикува сравнително редовно информация за два типа събития, свързани с живота и дейността на професионалните философи от страната. Такива са юбилейните текстове за празнуващи годишнини от раждането си лица и некролозите на представители на философската колегия. И в двата случая по правило се пише за хора с висок академичен статус и солидни административни позиции. Понякога списанието отпечатва и библиографии за самото себе си или за друг вид литература. Във „Философска мисъл” се поместват и друга смятана за полезна от редакционния екип информация – като „примерен тематичен план” или националния план за философски изследвания през дадена петилетка. Тези материали трябва да ориентират авторите в тяхната практическа дейност, като изданието изпълнява и роля на център, напътстващ професионалните философи у нас.

През „ерата Т. Павлов” значително се променят редица характеристики на „Философска мисъл”, засягащи неговите читатели. През втората половина на 40-те и началото на 50-те изданието проявява нестабилност по редица основни параметри: периодичност на отпечатване, читателска аудитория, месторазположение на редакцията и др. През началните осем години от историята си списанието е тримесечно, макар в първия си брой да е обявено за двумесечно. Едва от 1954 г. започват да се публикуват по шест броя годишно, които се появяват редовно и без закъснение. Дотогава не винаги излизат дори четири самостоятелни броя през всяка година. Така например през 1945 г. са издадени само два двойни броя /1-2 и 3-4/, като вторият е отпечатан в началото на следващата година. През 1947, 1950 и 1951 г. последните два броя са обединявани в една книжка, тъй като редакцията явно е била затруднена да ги публикува навреме. След втората половина на 50-те списанието излиза сравнително редовно и без обединяване на броеве. От 1968 г. „Философска мисъл” е ежемесечно издание. Това означава, че с нарастване кръга на българските професионални философи се увеличава и обемът на тяхната продукция, която намира място на страниците на

15

изданието.През първите десетина години тиражът на „Философска мисъл” варира в широки

граници. Той се движи между 8 хиляди броя на пилотната книжка за 1945 г., през 17 хиляди на книжка четвърта за 1949 г., до 10 хиляди за книжките от 1953 година. Тези факти говорят, че в началните си години изданието постепенно увеличава своя кръг от читатели, а в началото на 50-те се достига пределът в разширяване на аудиторията му, като тя постепенно се стабилизира. Обяснение за сравнително широкия кръг читатели на списанието през разглеждания период би могло да се търси в няколко фактора: липсата на реална конкуренция от подобни издания; широкия тематичен обхват, включващ „философия, наука и обществен живот”; активната подкрепа на тоталитарната власт за първото марксистко-ленинско философско издание, появило се в „социалистическия лагер” след войната. Между средата на 50-те и края на 70-те тиражът на „Философска мисъл” варира от 6000 до 2500 броя, като тенденцията е към намаляване. От 1962 г. нататък тиражът се установява около 2500 броя, което говори за постепенно свиване аудиторията на списанието до широката професионална общност на философите, социолозите, „научните комунисти” (днешни политолози) и други близки по профил специалисти. С течение на времето потенциалните му читатели оформят един по-ограничен кръг от сферата на хуманитаристиката и по-рядко от тази на природознанието. За намаляване читателската аудитория на списанието важна роля играе появата на специализирани издания в научни области, отделили се от марксистко-ленинската философия – социология, педагогика, психология и др.

В облика на изданието през разглеждания период се появяват някои нововъведения – за първи път през 1959 г. е отпечатан списък от области на философията и останалите науки, по проблеми на които е препоръчително да се пише. Тогава редколегията въвежда конкретно изискване към предлаганите за печат материали „да бъдат жанрово определени: оригинална статия, обзор, научно съобщение, бележка, есе, рецензия, анотационен библиографски преглед, библиография или информация за философско-научен живот” /За сведение... 1959/. Чрез изрично посочени правила за представяне на авторски материали за първи път ясно са обявени стандарти, на които трябва да отговарят предлаганите за печат текстове. Това става близо 15 години след началото на „Философска мисъл”, през който период редколегията не е смятала за уместно да предявява по-висока взискателност към представяните от тях текстове.

Друг характерен щрих от процеса на избистряне облика на „Философска мисъл” като теоретично списание е свързан със създадената от 1959 г. практика да се публикуват анотации на чужди езици на отпечатаните текстове. За отделни статии се предлагат резюмета на руски и понякога на английски език, което говори за намерението на редколегията да популяризира в чужбина изследванията на българските философи. Едва през 1977 г. обаче започват редовно да се публикуват кратки данни за професионалния статус и местоработата на авторите. Дотогава - в продължение на повече от 30 години, подобна информация не е предоставяна на читателите.

* * *В заключение следва да се каже, че „Философска мисъл” от „ерата Тодор Павлов”

може да получи нееднозначна оценка. От една страна макар бавно и непоследователно, списанието еволюира от почти изцяло пропагандно-агитационно издание на управляващата партия до идеологическо списание с акцент върху собствено философските изследвания. В него съжителстват текстове с политическо и такива с теоретично съдържание, като между тях не се прави принципна разлика. В статиите с течение на времето се утвърждава авторското начало за сметка на излагането и популяризирането на постулатите на „единствено вярната” теория. Немарксистките схващания се анализират изключително в критичен план, но акцентът постепенно се насочва към съдържанието на коментираните схващания, а не към политико-идеологическите ангажименти на авторите им. В структурно отношение Мисълта остава в голяма степен архаично списание с концепция за списване от началото на века. Неговите основни характеристики са непривлекателни: неясен строеж, еднотипно съдържание, скучно списване, ограничен в своите убеждения авторски състав. Като цяло изданието е далеч от модерната визия на своите съвременници, издавани отвъд „желязната завеса”. Липсва му динамика в развитието, то почти е застинало на концептуално равнище в състоянието на своето създаване. След това „Философска мисъл” се списва по инерция в руслото, по което се движи от своето начало. Отсъства стремеж за постоянно обновяване и експериментиране. Дълго непроменяната му визия прави изданието вехто и непривлекателно. Най-отблъскваща

16

черта в облика на „Философска мисъл” от това време е неговата казионност и верноподаничество. „Философска мисъл” на Т. Павлов е пример за догматизъм и тесногръдие, от които първоначално тихомълком се дистанцират наследилите го редактори на списанието. Посочените слабости на „Философска мисъл” не стимулират интерес към нея в среди извън тясната философска колегия, представителите на която го четат главно защото друго подобно списание у нас не съществува.

При приемниците на Тодор Павлов /1980-1991/През 80-те години „Философска мисъл” до такава степен изменя своята физиономия,

че може да се говори дори за поява на друго списание под същото име. Неговият закостенял облик е разчупен, като почти всички основни характеристики на изданието са съществено променени. „Философска мисъл” еволюира от едно от многото идеологически списания в орган на професионалната философска колегия, списвано съобразно нормите на теоретично издание. За трансформацията ú заслуги имат и трите редакционни екипа, които я правят до нейния край, ръководени съответно от Добрин Спасов (1980-1983), Иван Калайков (1984-1989) и Иван И. Стефанов (1989-1991). Най-значимите промени във „Философска мисъл” през визирания период са свързани с дейността на Д. Спасов като неин главен редактор.

По времето на Д. Спасов, се реализира последователен курс на либерализиране на „Философска мисъл”, който изпреварва с повече от пет години началото на подобен процес в цялото българско общество, известен като „преустройство на социализма”. Най-дълбоката промяна, която Д. Спасов осъществява се отнася до характера на изданието. Целта е в него да присъства „именно философска мисъл” /Спасов 1980/, и по такъв начин то да престане да бъде просто един от идеологическите рупори на комунистическата партия. При това Спасов не може да бъде обвинен, че нарушава марксистко-ленинската идейна линия на списанието или не следва актуалните директиви на партията-държава. Той едновременно е лоялен към нея, но и брани научната физиономия на изданието. Това не означава, че във „Философска мисъл” не се публикуват статии с идеологическо съдържание, но те са ясно обособени от теоретичните. Що се отнася до неговите наследници, тяхното отношение към обвързаността на списанието с държавната философска доктрина е различно. Напълно верноподаническа позиция заема И. Калайков, който вижда мисията на „Философска мисъл” в това да е „глашатай на марксистко-ленинската философска наука” и „боева трибуна на марксистко-ленинската мисъл” /Петрова, Пиндева 1986/. По-диференцирано към проблема подхожда И. И. Стефанов, който еволюира от безусловно приемане марксистко-ленинската платформа на изданието до прокламиране на идейния плурализъм след началото на демократичните промени в страната.

Що се отнася до предназначението на „Философска мисъл”, Д. Спасов смята, че списанието е призвано да помогне за „по-високото професионално квалифициране на българските философи”, посредством предоставяне на „по-богата и актуална философска и научна информация” /Спасов 1980/. С това се признава фактът, че „Философска мисъл” от „ерата на Т. Павлов” до голяма степен е изостанала от съвременното развитие на философията и следва да се полагат усилия за компенсиране на този съществен недостатък на изданието. От друга страна списанието трябва да съдейства за възраждане на оживените дебати в българската философска колегия, доколкото „през последните години философските дискусии у нас бяха позаглъхнали” /пак там/. Освен разширяване на разнообразието на предлагани гледни точки се търси и насърчаване на философите дебати, които са живецът на професионалната работа. Д. Спасов си поставя за задача и стилово разнообразяване на публикациите, като заявява, че „наред с обичайните статии ще бъдат добре дошли есето, диалогът, афоризмите” /пак там/. По такъв начин той иска да съчетае „по-голяма философска задълбоченост с по-ярка публицистичност” /пак там/ в списанието, т.е. да разчупи неговата форма и го направи по-привлекателно за различни категории читатели. Това е своеобразна революция, след като в продължение на десетилетия редакторите на „Философска мисъл” не са полагали грижи за разширяване на аудиторията. Списанието при Д. Спасов създава образец за жанрово и стилово разнообразие, без от това да страда професионалното ниво на текстовете.

Особено значимо събитие в историята на „Философска мисъл” е самият факт, че за главен редактор на изданието е назначен човек извън Института по философия. Добрин Спасов остава единственият български учен, който ръководи ведомствения орган на Философския институт, без да заема щатна длъжност там. Той превръща „Философска мисъл” не просто в пълноценно издание и на Българското философско дружество, но в още по-широко

17

достъпна трибуна за философската колегия у нас. Такова то остава и при неговите наследници през 80-те.

Съществена крачка за по-голямо отваряне на „Философска мисъл” към всички български философи е формирането на екип от съмишленици на новия главен редактор. В него преобладават неработещи в Института по философия лица, а от сътрудниците му са привлечени други лица в редколегията, непринадлежащи към близкия до Т. Павлов кръг. Членовете на новия редакционен екип са хора на различна възраст – някои са твърде „млади” според тогавашните стандарти, с нееднакъв професионален статус – дори нехабилитирани. Тяхната месторабота е необичайна, доколкото повечето от тях са преподаватели във висши училища: СУ „Климент Охридски”, АОНСУ, ВМИ – София. За да се „уравновеси” този оперативен орган за управление на „Философска мисъл”, включващ членове, относително нискостоящи в академичната йерархия, през 80-те е създаден допълнителен ръководен орган на списанието – редакционен съвет. Той изпълнява предимно контролни функции, а ако стане нужда – влияе и върху редакционната политика на списанието. В него са включени някои от най-възрастните, титулувани, заемащи високи административни позиции представители на философската колегия, значителна част от които са и бивши членове на редколегията.

Честите рокади в ръководния екип на „Философска мисъл” през 80-те се дължат и на липсата на доминираща фигура или групировка във философската общност у нас. През разглеждания период през редакционната колегия на списанието преминават двадесет и двама души, от които трима са главни редактори, а двама са техни заместници. Важен е и фактът, че в редколегията след смяната на екипа на Т. Павлов в края на 70-те престават да членуват някои знакови за „Философска мисъл” фигури от предходния период: Т. Вълов, П. Гиндев, А. Кътов и др. От стария състав на редколегията в екипа на Д. Спасов остават М. Бъчваров, К. Делев, Д. Павлов и Т. Стойчев, като от тях се е очаквало да осигурят приемственост в работата на списанието.

Поради невъзможността да бъде изцяло овладяна и контролирана дейността на редколегията на „Философска мисъл” и заради редица неприемливи за висшестоящите органи нейни действия, екипът на Добрин Спасов е подменен в края на 1983 г., а за главен редактор на списанието е назначен Иван Калайков, от когото се очаква да наложи „по-умерена” линия в изданието. За да изпълни тази заръка, Калайков се заема с обновяване на редакционния екип на „Философска мисъл”, като освобождава някои важни фигури в нея: Г. Векилов, Б. Мунтян, А. Натев, Т. Стойчев и И. Тасев. От „наследените” членове на този орган за заместник-главен редактор е избран М. Марков. Същевременно Калайков привлича няколко нови лица в своя екип: Д. Георгиев, Н. Латев, А. Стефанов и Ж. Стоянов, като връща и С. Саркисян, който е бил в редколегията на Т. Павлов. След тези рокади мнозинство в ръководния орган на списанието отново имат научните сътрудници от Института по философия. Драстично е стеснен кръгът на преподаватели от Философския факултет на Софийския университет. Разширява се обаче представителството на тези от АОНСУ.

Поредната промяна в редколегията на „Философска мисъл” е направена в началото на 1989 г. Тогава политиката на „преустройство на социализма” вече се провежда във всички социални сфери, след като известно време се е следвал наложения от Т. Живков курс на „снишаване да отмине бурята”. Плахият стремеж за реформиране професионалната дейност на българските философи проличава първоначално в начина, по който е конструиран екипът на новия главен редактор на списанието. Иван И. Стефанов почти не променя редколегията до октомври 1990 г., като тя е напусната само от бившия главен редактор И. Калайков, а С. Петров умира няколко месеца след назначаването на И. Стефанов. Всички останали членове на редколегията запазват местата си, не е сменен и заместник-главният редактор. Липсват промени и в редакционния съвет. В тази ситуация на И. Стефанов се налага да прокарва идеите си, като търси съмишленици в лицето на „наследените” от предшествениците си членове на ръководния екип на списанието. Едва през втората половина на 1990 г. и особено през 1991 г. изданието изменя радикално физиономията си. Това става възможно, след като през есента на 1990 г. е направена драстична подмяна на повечето членове на редколегията, а редакционният съвет престава да съществува.

През 80-те и началото на 90-те са направени редица съществени изменения в начина на списване и композиране на „Философска мисъл”. Главните редактори и техните екипи се стремят да предизвикат интереса на читателите с по-голямо разнообразие на обсъждани проблеми, методология на анализ и стилистика на публикуваните текстове. Те променят

18

драстично и „архитектурата” на списанието, като бягат от съществувалата в продължение на 35 години конструкция, отличаваща се с отсъствие на ясен ред при разполагане на текстовете. Техните усилия са насочени към създаване на такъв облик на „Философска мисъл”, който да привлича както занимаващите се професионално с философски изследвания или преподаване, така и аудитория работеща в други области на културата. В опита си да направят списанието интересно за различни категории читатели, главните редактори и техните екипи залагат главно върху разнообразяване на текстовете, респективно на рубриките. През разглеждания период всеки текст се отпечатва в определен раздел, като ясно са обособени статиите с теоретичен характер от тези с идеологически. Рязко нараства и многообразието на разглежданата в списанието проблематика. Редица теми и въпроси, особено отнасящи се до немарксистки философски схващания, се разглеждат в изданието за първи път или по нов начин – по-близък до теоретичния анализ, отколкото до идеологическото заклеймяване.

Като главен редактор на „Философска мисъл” Д. Спасов поставя няколко акцента при изграждане на списанието. Първият е свързан с публикуване на оригинални текстове на философи от миналото и съвременността. Още в стартовия брой за 1980 г. се появява разделът „Класици на философията”, в който впоследствие се отпечатват текстове на И. Кант, Й. Г. Фихте, Г. В. Ф. Хегел и др. През 1982 г. е създадена рубриката „Философи на ХХ век”, просъществувала до 1987 г., в която се появяват за първи път на български откъси от произведения на Т. Адорно, Л. Витгенщайн, М. Хайдегер, Е. Хусерл, К. Ясперс и др. Текстове на съвременни немарксистки мислители са отпечатани и в разделите „Из философския архив”, „Прочути философи” и „Философска класика”, които просъществуват само в мандата на Д. Спасов. Създаването на тези раздели има за цел да отвори „списанието към световната философска мисъл”, което да спомогне за „преодоляване на идеологическата му ограниченост” /Спасов 2005/. В тази посока следва да се оценява и въведената от екипа на Д. Спасов рубрика „Чуждестранен философски печат”, чрез която българският читател редовно получава информация за съдържанието на редица авторитетни задгранични издания по философия и хуманитаристика повечето от които излизат в „западни” страни: „Amerikan Philosophical Quarterly”, „Archives de Philosophie”, „Australasian Journal of Philosophy”, „The British Journal for the Philosophy of Science”, „Canadian Journal of Philosophy”, „Deutsche Zeitschrift fűr Philosophie”, „Journal of the History of Ideas”, „Journal of the History of Philosophy”, „Kantstudien”, „Les Etudes Philosophiques”, „Philosophy and Phenomenological Research”, „The Philosophical Quarterly” и др. Но тази рубрика няма дълъг живот.

През разглеждания период рязко нараства броят публикации, които излагат и коментират схващания извън марксистката парадигма. Един такъв раздел е „Техен разговор с наш коментар”. В него интервюта на нашумели „на Запад” автори като Х. Маркузе и К.-Л. Строс се подлагат на специален анализ. В тези, а и в редица други, задължително критични анализи, вече липсват политически и „морални” квалификации, а се предлагат аргументи по същество. Нерядко чрез подобни изследвания фактически се пропагандират особено значими „западни” възгледи и се осъществява дистанциране от марксистко-ленинската теория и методология. Авторите им не отхвърлят открито официалната идеология и формално ú засвидетелстват вярност, но на практика не следват нейните принципи.

Втори основен акцент при структурирането на „Философска мисъл” в началото на 80-те е реабилитацията на такива форми като есето, афоризмите, писмата-обръщения и други публицистични текстове с цел списанието да се разкрепости стилово. Интересна и внасяща оживление форма на незлоблива критика към работата на българските философи е намерена в рубриката „Избрани цитати от наши познати”, създадена от екипа на Д. Спасов. Обикновено тя включва извадки от текстове, които се отличават с претенции за научност, но звучат безсмислено. Същевременно редакцията на „Философска мисъл” проявява и самокритичност, като въвежда рубриката „Наши гафове”, в която се посочват редица слабости – фактически неточности, неадекватни оценки, технически грешки, неизпълнени обещания. Редакторите са склонни дори към самобичуване, доколкото търсят причините за тези „тъжни” гафове в своята „небрежност” и „безотговорност” /Наши... 1981/. Редакторите с охота предоставят място за извинения на автори, допуснали пропуски, какъвто е случаят с Г. Гаргов, който признава, че част от негова статия всъщност е „адаптация (т.е. следва близко структурата и текста)” на чужда работа, „без това да бъде изрично отбелязано” /Гаргов 1982/.

Ръководената от Д. Спасов редакция на „Философска мисъл” дава добър пример и по отношение на активния диалог със своите читатели. Тя не бяга от дебат върху своята работа.

19

Така например на страниците на списанието е публикувано възражението на А. Стефанов срещу съкращаване на част от негова статия. Като признава правотата на отправената „справедлива критика”, редакцията пояснява основанието за своето действие: „да се намали впечатлението, че самостоятелната и сериозна статия на Ангел Стефанов е преди всичко рецензия за книга на И. П. Меркулов” /Стефанов 1982/. От друга страна редакцията не се страхува да изрази своя категорична позиция на несъгласие с определени тези на постъпили в редакцията текстове. Тя въвежда раздела „По повод на непубликувани материали”, като в пояснителна бележка заявява, че „И тази рубрика е едно рисковано начинание. От нея ще бъдат недоволни най-напред авторите на непубликуваните материали – първо, защото не са публикувани и, второ, защото въпреки това са материали за критика, разсъждения, разяснения... Нашето оправдание е съвсем просто: ние наистина често получаваме материали, които като цяло или в по-голямата си част... не са за публикуване, но все пак поставят въпроси, достойни за разискване” /По повод... 1981/. Същевременно редакцията е готова да насърчи всяка принципна критика на негативни явления от научния живот на философската колегия. Такъв е случаят с подкрепата, която получава Д. Деянов, противопоставил се на плагиатството от страна на М. Лазаров, както и на явлението като цяло. В специален текст на главния редактор – „Мълчанието не е лек за тази болест”, се заявява, че списанието няма да се примири с омаловажаване на преписвачеството „заради възпитанието на младото философско поколение, заради бъдещето на нашата философска наука не бива да се прощава на плагиаторите, защото плагиатството убива научните критерии, таланта, честния труд” /Спасов 1980/. „Философска мисъл” съзнава и е готова да изпълнява своята мисия и на морален коректив в националната философска култура.

При публикуването на писма до редакцията на „Философска мисъл” не са подминати и гневните отговори на автори, засегнати от публикувани в списанието критични текстове. Така например на известния тогава публицист Стефан Продев е дадена възможност да отговори на критичните бележки, отправени от И. Славов в статията му „Върхарология”. Според Продев неговият критик извършва „манипулация” при цитирането, „преднамерено” и „нетолерантно” представя схващанията му, отправя „лични нападки и намеци” с цел „унизяването” и „уязвяването” му, изобщо „не критикува, а обижда” /Продев 1983/. Подобен е случаят и с В. Цонев, който спори със своите критици Е. Данков и Ц. Кардашев по „въпроса за съотношението между еволюционните учения на Ч. Дарвин и Л. С. Берг” /Цонев 1983/. Той определя техните забележки като „декларативни”, схващанията им изпълнени с „непрецизност и необоснованост” и като цяло критиката им като „неконструктивна” /пак там/. Право на отговор е осигурено и на П. Христова по повод на публикуван в списанието отговор на Р. Харизанов за нейна рецензия относно негова книга.

През 80-те във „Философска мисъл” често се публикуват и писма до редакцията, в които се поставят наболели проблеми от социалния живот или нравите във философската колегия. Такъв е случаят с писмото на Г. Бонин, отправящо апел за налагане на добронамереност и добросъвестност у професионалните философи у нас при критикуване на чужди възгледи, доколкото дотогава в рецензентската дейност на преден план излизат „лични сметки и съображения, самолюбие, нетърпимост към други мнения, самочувствие за непогрешимост и монопол върху истината, желание да се разгромят иначе мислещите и т.н., неща, които нямат нищо общо с научната критика” /Бонин 1983/. На подобна тема е посветено и писмото на Г. Чалдъков, който размишлява върху характерно за тогавашните колегиални нрави явление, каквото е „паническия, но реално съществуващ страх да се радваме и възхищаваме на постиженията на другите”, дължащо се най-вече на „професионална некомпетентност” /Чалдъков 1983: 113-114/.

Редакцията на „Философска мисъл”, оглавявана от Д. Спасов, провежда политика на съзнателно насърчаване на полемиките в списанието. Многократно на страниците му се провеждат дискусии върху широк кръг проблеми. Тази практика обаче има и своите критици. Най-ожесточени са участниците в дебати, на които не е дадена „последна дума”. Те упрекват редакцията в пристрастност и липса на желание за довеждане на спора докрай. Затова и се налага главният редактор да отговаря на техните критики, като заявява, че „спазвайки принципа за реципрочно право на двете полемизиращи страни за излагане и защита на своите възгледи, редакцията се е стремяла да предотвратява възможностите за дискриминация и неравенство” /Реплика... 1982/. От друга страна той констатира, че редакцията е допуснала редица полемики „да завършат без особен резултат за науката”, като „читателите се отегчават

20

от постепенното и за съжаление закономерно издребняване на споровете”, което води и до загуба на интерес към тях /пак там/. В крайна сметка Д. Спасов заключава, че редакцията трябва „самокритично да разгледа досегашната си „политика” по отношение на дискусионните материали и в бъдеще да допуска върху страниците на списанието само действително полезни дискусии” /пак там/.

Важна страна от редакционната политика на екипа на Д. Спасов е вглеждането в живота и развитието на философската колегия у нас. Отдава се дължимото на особено изявени български философи чрез кратки обзори в разделите „Портрети на съвременни български философи”, „Философски профили”, „Профили”, „Годишнини” и др. Активизира се и интересът към българското философско наследство. Тази редколегия и нейните наследници публикуват оригинални текстове от И. Георгов, С. Казанджиев, Д. Михалчев и др., както и коментари за схващанията на тези и други мислители, например за Ц. Торбов. Д. Спасов и неговият екип създават и специална рубрика „Мнения”, в която включват авторски текстове със спорно съдържание, но заслужаващи вниманието на философската колегия. Всички тези нововъведения във „Философска мисъл” стимулират раздвижване на пластовете в професионалната колегия.

През периода, в който главен редактор на „Философска мисъл” е Иван Калайков, се правят някои съществени промени в облика на списанието, макар и с обратен знак. Налице е частична ревизия на наследените насоки за развитие на изданието. На първо място постепенно се разреждат публикациите от автори-немарксисти. Премахната е рубриката „Класици на философията”, а разделът „Философи на ХХ век” се появява в един – два броя годишно. През 1988 г. е създадена рубриката „Философски текст с коментар”, която сравнително редовно присъства в отделните броеве и просъществува почти докрая на издаването на списанието. В нея се публикуват текстове от редица влиятелни съвременни мислители: Р. Барт, А. Бергсон, Н. Бердяев, М. Вебер, В. Вернадски, С. дьо Бовоар, Т. дьо Шарден, Б. Кроче, У. Куайн, П. Файерабенд, Р. фон Мизес, З. Фройд, Е. Фром, Ю. Хабермас, М. Хайдегер и др. Особеното в този раздел е, че всеки текст от съвременен „западен” автор е съпроводен с критичен анализ, т.е. на читателя се предлага готова интерпретация на представеният текст.

При И. Калайков във „Философска мисъл” постепенно намалява жанровото разнообразие на текстовете. Монотонната поредица от теоретични и идеологически статии донякъде се разкъсва от появата на отделни текстове, включени в новите рубрики „Философска публицистика” и „Импресия”. Интересът към вътрешните проблеми на философската колегия у нас е притъпен и те почти престават да се коментират в изданието. За сметка на това се забелязва стремеж към търсене на „позитивни модели” за поведение на българските философи, чрез изтъкване заслугите на отделни представители на колегията. За целта е създадена рубриката „Портрети на съвременни български философи”, в която се представят някои изявени личности от професионалната общност. Наблюдава се завръщане и към изоставената от предходния редакционен екип практика за периодични обсъждания облика на списанието с неговите читатели.

Тогавашният екип на „Философска мисъл” вижда начин за разнообразяване стила на изданието в провеждането на „кръгли маси по актуални проблеми, профилирани броеве по отделни направления, рубрика „Философска публицистика” /Петрова, Пиндева 1986/. Особено големи надежди се възлагат на провеждането на „кръгли маси” в редакцията, които да превърнат списанието в реален център за публичен дебат на професионалните философи и хуманитари върху значими социални проблеми. Докато главен редактор на „Философска мисъл” е И. Калайков, са проведени два такива форума, на които са обсъдени темите „Мирът и войната като глобални проблеми на съвременността” (1984) и „Стратегията на БКП за извършване на научно-техническата революция в България” (1987). Този способ за дискутиране се възприема и от И. И. Стефанов, който като главен редактор активно участва в организацията и провеждането в списанието на три подобни „кръгли маси”, посветени на „Гражданското общество” (1989), „Философските въпроси на икономическото познание” (1990) и „Духовната криза в нашето общество и изходите от нея” (1990).

Що се отнася до търсенето на центриране на отделните книжки на „Философска мисъл” около по-определена проблематика, И. Калайков залага върху дисциплинарното им профилиране. Композирането на списанието около отделна област на философията се оказва пределът, достигнат при търсене на специфично звучене на отделните броеве. Преди това, тогава и впоследствие никой от главните редактори на списанието не се опитва да подготви

21

тематични броеве, посветени на конкретен проблем.Под ръководството на И. Калайков „Философска мисъл” донякъде се връща към своята

менторска роля, типична за времето, когато главен редактор е Т. Павлов. Наставленията към философската общност се дават от страниците на списанието по различни начини. Един е чрез статии в специалния раздел „Философия и общество”, разясняващи задачите пред „философските работници” за реализиране политическата линия на управляващата комунистическа партия. Друг е свързан с оценка на модерните „западни” теории в новосъздадената рубрика „Критика на съвременните немарксистки концепции”. Отправят се и напътствия за работата на университетските преподаватели в раздела „В помощ на преподавателите по философия”. В рубриките „Философска литература” и „Нови книги” пък се рецензират предимно научни трудове на автори от страната и „социалистическия лагер”.

През 80-те и особено когато начело на „Философска мисъл” стои И. Калайков при структурирането на списанието се забелязва ясна тенденция към налагане на проблемния принцип. Един от изразите на този преход е начинът, по който се озаглавяват не само отделните текстове, но и разделите в списанието. По това време се създават десетки рубрики от вида „Проблеми на…” – на научното познание, методологията, семиотиката, човешкото поведение, техническия прогрес и т.н. Проблемният подход при обособяване на рубриките обаче не е провеждан последователно, а е съчетаван с тематичния. Наблюдава се и широко присъствие на текстове, групирани според принадлежността на разглежданите въпроси към дадена философска област, например в рубриките: „Логика”, „Етика”, „Естетика”, т.е. прилага се и дисциплинарен принцип на композиране на списанието. Липсата на последователна политика при структуриране на „Философска мисъл” е израз на неразбиране у създателите му, че това е недостатък, така и на половинчатия и незавършен преход в изследователската дейност на българските философи по това време от „разработване на теми” към „решаване на проблеми”.

Обликът на „Философска мисъл” по времето на И. Калайков в значителна степен е отражение на силно бюрократизираната дейност на редакционната колегия. Според самия главен редактор „редакционният колектив заседаваше седмично веднъж”, като „всеки статиен материал се приемаше с две рецензии и изказвания”, а „материалите се обсъждаха в присъствието на авторите им” и „много пъти с връщане за допълнителна доработка” /Интервю... 2005/. Този стил на работа предполага целенасочено търсено споделяне на отговорността за публикуваното в списанието, доколкото всяка приета за печат статия се подписва от съответния завеждащ отдел в изданието, а целият ръкопис окончателно се одобрява от главния редактор. Прави се всичко възможно за недопускане на текстове, заради които редколегията би могла да бъде упрекната в прекалено либерално отношение. А това е явен признак за страх от евентуална критика към редакционния екип от страна на високопоставени и влиятелни лица от философската колегия или от партийния апарат.

През 1989 г. главен редактор на „Философска мисъл” става Иван И. Стефанов. През първата година от ръководството му обликът на списанието не се променя съществено, макар в условията на „преустройство на социализма” да се правят стъпки за освобождаване на „списанието от предишните идеологически вериги”, които се възприемат като „тежко наследство” /Интервю... 2005/. Все пак през последната година на тоталитарното управление във физиономията на „Философска мисъл” се забелязват някои изменения, като едно от първите е насочено към разширяване кръга от автори. И. Стефанов обявява като свое намерение да осигурява на страниците му „среща с големи съвременни марксистки и немарксистки автори и мислители” /Стефанов 1989/. Новият главен редактор има и амбициите „да отвори страниците на списанието за оригинални научни статии и за актуални дискусии… да се обърне с лице към новите обективни реалности и закономерности, да провежда линия на съвременен тип културно научно сътрудничество” /пак там/.

Стремежът на И. И. Стефанов да спомогне за излизане от „състоянието на духовен изолационизъм” на българската философска колегия проличава в създаването на няколко рубрики във „Философска мисъл”, които по нов начин представят немарксистките възгледи. Сред тях се откроява „Съвременни философски идеи”, запазила се близо три години. В нея освен оригинални текстове на „западни” автори като Е. Касирер и М. Фридман се отпечатват и редица аналитични материали на изследователи от страната. На различни от марксистките схващания са посветени и текстовете, включени в разделите „Индийска философия на езика”, „100 години от рождението на Лудвиг Витгенщайн” и „Научна конференция за Лудвиг

22

Витгенщайн”. Въпреки усилията на редколегията да „отвори” списанието към световния интелектуален живот, резултатите не са особено насърчителни. Един от членовете ú – С. Петров – констатира, че „статиите от чуждестранни автори и информациите за философския живот по света заемат незначително място във „Философска мисъл”… През последните години на 100 – 110 български статии се падат по 10 – 12 съветски и по една-две от другите социалистически страни. Съвсем рядко се мярка попаднал случайно чрез лични връзки материал от капиталистическите страни, а почти нямаме чужд автор, който два пъти да е публикувал при нас” /Петров 1989/.

През първата година от работата на екипа на И. И. Стефанов във „Философска мисъл” се осъществява частична реабилитация на някои жанрове и рубрики, въведени в началото на десетилетието от редколегията на Д. Спасов и пренебрегвани от тази на И. Калайков. През 1989 г. в списанието отново са публикувани афоризми и есета. През същата година е възстановена въведената в началото на 80-те рубрика за дебютни публикации на млади български автори. В почти всеки брой на „Философска мисъл” се отпечатват материали в раздела „Чуждестранен философски печат”, неподдържан близо три години преди това. Тези факти говорят, че част от начинанията на Д. Спасов и неговия екип от началото на 80-те, целящи обновяване облика на списанието, намират отново подкрепа от И. Стефанов и тогавашната редколегия. Това става възможно поради промените в социокултурната ситуация в страната, свързани първоначално с курса за „преустройство на социалистическото общество”, а след това и с демократичните промени.

Обща черта в редакционните политики на „Философска мисъл” през 80-те е и засилването връзките със сродни издания, главно от „социалистическия лагер”. Така например Д. Спасов си поставя за цел да засили „сътрудничеството с чуждестранни периодични издания и на първо място със съветските колеги от „Вопросы философии” /Спасов 1980/. По времето, когато той е главен редактор, се създава практика редовно да бъдат представяни и реферирани статии, публикувани в чужди философски списания. И. Калайков също смята, че е нужно да се укрепят връзките със сродните списания, но само от съветския блок. Той вижда като форма за такова сътрудничество „гостувания на съветското списание „Вопросы философии”, на немското, чехословашкото и другите философски списания на социалистическите страни на страниците на „Философска мисъл” /Калайков 1984/. Това обаче си остава само намерение.

Действително дълбок прелом в изданието се осъществява през втората половина на 1990 г. и особено през 1991 г., т.е. след началото на демократичните преобразования в страната. Тогава се осъществяват важни изменения в облика на „Философска мисъл”, които се отнасят както до характера на публикуваните текстове, така и до тяхното разполагане. Тези промени са отзвук не само от започналите политически, икономически и духовни реформи в българското общество, но и от стремежа на голяма част от българската философска колегия да промени начина си на работа. Иновациите във физиономията на списанието обаче се осъществяват постепенно. В началото на 1990 г. те започват с изменение на обложката и продължават с обновяване на неговото съдържание. По това време в изданието все още се срещат текстове, обосноваващи необходимостта от „преустройство на социализма”, като се говори за нуждата от дълбоки промени във философския живот в страната, но без той да се реформира радикално в идейно отношение. В този дух са издържани статиите на М. Марков – „Към въпроса за принципите и моделите на социализма”, Н. Василев – „Човекът, философията и преустройството”, И. Калчев – „Философия на преустройството и преустройство на философията” и др.

В началото на 1990 г. липсват открити атаки от наши философи срещу идейния монопол на марксизма-ленинизма в българската философска култура. Едва през втората половина на годината се чуват гласове, пледиращи за преосмисляне делото на Маркс и Ленин, а с това и поставящи под съмнение доминацията на официалната доктрина на тоталитарното общество у нас. Отначало плахо и неуверено, а впоследствие все по-смело се коментират различни слабости във възгледите на „класиците” на марксистко-ленинското учение. Това се прави например в статиите на Н. Богомилова – „Марксистката философия пред съда на времето?”, Д. Зашев – „Марксизмът – за и против” и др.

В края на 1990 г. във „Философска мисъл” започват да се появяват текстове, категорично оспорващи духовното наследство на отиващата си тоталитарна епоха. Такива са статиите на В. Ангелов – „Тоталитарният модел на изкуството”, Н. Бонева – „Тоталитарна власт и философска образованост”, К. Лозев – „Тоталитаризмът като обезличаване” и др.

23

Важното при тях е, че анализът се прави от гледна точка на международно приетото, но неизползвано дотогава от български изследователи понятие „тоталитаризъм”. Промяната на понятийния апарат и изследователската методология от българските философи и хуманитари става на етапи, макар и в кратки срокове, през 90-те. Тя обаче има общ отправен пункт – марксизма-ленинизма, тъй като всички изследователи дотогава по един или друг начин са свързани с този идеен и методологически конструкт. Отграничаването от него е една от първите задачи на повечето хуманитари у нас в процеса на демократичните промени. Когато те набират скорост и дълбочина през 1991 г., се радикализират и критиките към доскоро „единствено вярната” доктрина и методология. През визираната година във „Философска мисъл” е създадена рубриката „Маркс – за и против”, в която се публикуват предимно текстове, обявяващи се срещу Марксовите постулати, но и опитващи се да ги преутвърдят, макар и преизтълкувани.

През 1990 и 1991 г. постепенно се променя акцентът в тематичния профил на „Философска мисъл”. Това е отзвук от пренагласата на голяма част от българските философи към проблеми, дотогава стояли по-встрани от научните им интереси. Става дума преди всичко за частично загърбване на онтологическата и гносеологико-методологическата проблематика, за сметка на етическата, философско-антропологическата и философско-религиозната. Видим израз на това изместване на изследователския интерес представляват някои нови раздели във „Философска мисъл”. Такива са „Човекът в променящия се свят”, „Етическият свят на човека”, „Животът, смъртта, философията”, „Отговорност и вина” и др.

Важна страна от промените в дейността на българските философи в началото на 90-те е първото оценяване или преоценяване делото на редица мислители-немарксисти от миналото и съвременността. Тя засяга както български, така и чуждестранни автори. От „класиците” на европейската философия в полезрението на „Философска мисъл” влизат Парменид, Платон, Декарт, Хегел и др., а от модерните мислители – Д. Доналдсън, У. Куайн, М. Мерло-Понти и редица други. Прави впечатление засилването на вниманието към руската религиозна философия от ХIХ и ХХ век. Специален раздел в бр. 8 от 1991 г. на „Философска мисъл” е посветен на една от най-големите фигури в руската и европейската философия от отминалото столетие – Н. Бердяев. Сред българските философи от миналото най-голям е интересът към възгледите и публичната дейност на Д. Михалчев. В рубриката „110 години от рождението на академик Димитър Михалчев” са поместени както текст на видния наш философ, така и разговор с А. Бънков за обществено-политическото и философското му дело.

„Философска мисъл” придобива при Д. Спасов и неговите наследници физиономията на професионално научно издание чрез привличане към сътрудничество на много нови лица. Всъщност още в самото начало Спасов и неговият екип са си давали сметка, че принципна промяна в облика на списанието би могла да се осъществи, ако се разшири и подобри неговият авторски състав. Затова те съзнателно насърчават млади философи да предлагат свои текстове там. Тази линия на редколегията предизвиква недоволство у по-възрастните и с по-висок професионален статус философи у нас, които са свикнали да виждат предимно своите имена сред авторите на списанието. По този повод в редакционната статия „Философска мисъл” и философската младеж” се казва, че „Философска мисъл” става и младежко списание; в нея все по-често се появяват нови имена, утвърждават се нови творци – понякога с незавършено (или дори незапочнато) философско образование”, но това явление „не се тълкува еднозначно… Понякога ни упрекват за така широко разтворените страници, изразяват повече или по-малко искрено безпокойство за „равнището”, обвиняват ни в прекален „либерализъм” /„Философска... 1981/. Въпреки тези „забележки” Д. Спасов не се отказва от възприетия курс да подтиква по-младите си колеги често да предлагат свои текстове в списанието. Той обаче не само е убеден, че „на младежта наистина трябва да се дава път” /пак там/, но и е твърдо решен да не робува на имена и титли. Спасов и неговите колеги от редколегията на „Философска мисъл” се стремят да насърчават изявите в списанието на всички работещи на професионално равнище философи у нас. За тях са неприемливи аспирациите за привилегировано положение на някои техни колеги във философската колегия, включително сред авторите на изданието. Не е случаен фактът, че още в „програмното” си интервю Д. Спасов казва: „редакционната колегия има пълното съзнание за огромната вреда, която могат да нанесат на научно-философската мисъл претенциите на едни или други наши философи за абсолютна идеологическа непогрешимост” /Спасов 1980/.

Линията на „отваряне” на „Философска мисъл” към всички български философи, а и 24

привличане на автори от други области на науката и културата, е продължена от другите главни редактори на изданието през 80-те. Макар и с известни колебания, Иван Калайков насърчава сътрудничеството на лица с всякакъв професионален статус. В своята статия „Списание „Философска мисъл” пред нови задачи” той се противопоставя на тези свои колеги, които „често се преживяват като „генерали” в нашата наука, а обикновените люде… често не ги забелязват, дори и като нейни редници” /Калайков 1984/. И. Калайков желае да разнообрази и обогати съдържанието на списанието като привлече автори извън средите на професионалните философи. Вероятно повлиян от собствените си теоретични предпочитания, той е особено благосклонен към представителите на природознанието и почти безпроблемно публикува техни текстове. И. Калайков още в началото на своята дейност като главен редактор декларира, че „желани наши автори са изтъкнатите дейци на художественото слово”, които могат да дадат „принос за осветляване философските въпроси на духовната култура” /пак там/.

През 80-те и в началото на 90-те се осъществяват значими промени в авторския състав на „Философска мисъл”, които засягат всички основни категории сътрудници на списанието. Намалява относителният дял на работещите в различни академични звена, а значително нараства броят на преподавателите по философия от висши училища, като най-добре отново са представени тези от Философския факултет на СУ „Климент Охридски”. През разглеждания период продуктивността на авторите на „Философска мисъл” като цяло не е висока. Според едно наукометрично изследване на списанието за шестгодишен период тя е 1,8 статии на човек /Кръстева 1990/. Прави впечатление, че „повече от една статия имат 161 автори”, което „свидетелства за наличие на производително ядро” /пак там/ сред авторите на изданието. Но от друга страна по една статия са публикували 241 автори, образуващи „две групи: „инцидентно появяващи се” и „дебютанти” /пак там/.

Интересни явления се наблюдават през 80-те сред българските автори на „Философска мисъл” и по признака научен статус. През разглеждания период ръководните екипи на списанието окончателно се отказват от претенциите за елитарност на изданието и в него масово публикуват автори в началото на професионалната си кариера. Отпечатани са текстове на повече от 150 нехабилитирани лица, което надхвърля половината български философи, публикували там през 80-те. Знаменателен признак за либерализацията на достъпа до списанието е и фактът, че около 60 лица без научна степен от посочената група имат отпечатан текст в това най-авторитетно професионално издание у нас. Списанието се отваря към младите философи по времето, когато главен редактор е Д. Спасов. По негово време започва редовно провеждане на срещи на редколегията на „Философска мисъл” с представители на Младежкия философски клуб. На тях се поемат ангажименти за по-широко представяне в списанието на български философи в началото на своята професионална кариера. Спасов изпълнява своето обещание да отпечатва поне по двадесет теоретични текста годишно на философи в младежка възраст, т.е. до 35 години. По време на втората среща на Клуба с редколегията на изданието, проведена през ноември 1982 г., става ясно, че „приблизително 1/3 от всички авторски публикации за посочения период (1980 и 1981 г.)” /Апостолова 1982/ принадлежат на млади български философи.

Съществените промени в облика на „Философска мисъл” през 1990 и 1991 г. се дължат главно на авторския състав на изданието, който по това време драстично се изменя. Това е проява на значимото разместване на пластовете в българската философска колегия. Голяма група наши философи от по-старите поколения, задавали нормите на професионална дейност в продължение на десетилетия, се оттегля от активно участие в живота на философската общност. Видим израз на това явление е отсъствието сред авторите на „Философска мисъл” на личности, определяли облика не само на списанието, но и на българската философска култура в близкото минало.

През последните две години от съществуването на „Философска мисъл” сред нейните авторите масирано навлизат по-млади и с по-нисък професионален статус български философи. От една страна те трябва да запълнят вакуума, оставен от предходните поколения. Пък и в новите социалнополитически условия, които толерират идейния плурализъм, е нормално на преден план да излязат хора с необременено от предразсъдъци мислене. Всъщност в края на 1990 г. и през 1991 г. „Философска мисъл” за първи път в своята история става трибуна за напълно свободни от идейни ограничения в своите изяви и за съвсем начинаещи във философстването автори. Тогава се създава и рубрика „Пътеката към знанието”, в която се публикуват текстовете на победителите в средношколската олимпиада по

25

философия. Това е прецедент в дотогавашната история на списанието, чрез който се насърчават съвсем млади хора да започнат да размишляват върху философски проблеми.

Съществен принос за промените в облика на „Философска мисъл” от началото на 90-те имат текстовете на автори от чужбина. За първи път в неговата история делът на мислителите „от Запад” надвишава този на колегите им от Съветския съюз и Източна Европа, при това в съотношение над 3 към 1. Важна обаче е не само обяснимата преориентация на интереса на българските философи, а и промяната в представителството на философите от СССР и бившите „социалистически страни”. Радикално се изменя кръгът лица от тази категория, попаднали на страниците на списанието. В изданието е поместен за първи път текст на един от неформалните лидери на съветската философска колегия – Юрий Лотман. Публикувани са интервюта на Мераб Мамардашвили и Александър Ципко, в които се критикува от различни позиции марксистко-ленинското учение. Отпечатани са и размисли на емигриралия от Съветския съюз известен логик и анализатор на комунизма Александър Зиновиев.

През 1990 и 1991 г. рязко нарастват публикациите във „Философска мисъл” на автори от Западна Европа и Северна Америка. За две години в списанието са отпечатани 50 такива текста, т.е. във всеки негов брой са присъствали поне по два. По това време продължават да се поместват текстове на световноизвестни имена в модерната философия и хуманитаристика, по-голямата част от които са работили през първата половина на ХХ век и вече не са между живите в началото на 90-те, като Н. Бердяев, М. Вебер, Е. Касирер, Х. Ортега-и-Гасет, А. Тойнби, З. Фройд, Е. Фром и др. От друга страна нараства количеството текстове от съвременни автори с висок международен престиж, като П. Бурдиьо, Н. Гудман, Ж-Ф. Лиотар, У. Макбрайт, М. Фридман и др. Промяната на съотношението в представителството на тези две групи мислители на страниците на „Философска мисъл” говори, че в началото на 90-те българските философи се интересуват вече не само от близката история на „западната” философия, а все повече и от нейното настояще.

Процесът на „отваряне” на българската философска колегия към идейните търсения в Западна Европа и Северна Америка в началото на 90-те включва и разчупване на модела, по който са представяни във „Философска мисъл” оригиналните текстове на „западни” автори. Тогава се въвежда рубриката „Философски текст без коментар”, в която се публикуват произведения от мислители като Д. Лок, Х. Ортега-и-Гасет, Х. Спенсър, доскоро задължително придружавани от критични анализи. Видимо се променя тонът и съдържанието на съпътстващите изследвания, отпечатани в раздела „Философски текст с коментар”, запазен и по това време и включващ работи на М. Дюфрен, А. Камю, Ю. Хабермас и др. В коментарите ударението вече се поставя не върху критиката на възгледите, изразени в публикуваните оригинални текстове, доколкото техните автори не са марксисти, а върху значимостта на идеите им за развитието на философията.

* * *Въпреки появилите се съществени изменения в облика на „Философска мисъл”, в

началото на 90-те изданието престава да съществува. Негов наследник става списание „Философски алтернативи”, орган на Института по философски науки, по-късно Институт за философски изследвания, при БАН. Смяната на името на изданието неслучайно се осъществява през 1992 г., когато социално-икономическите и политическите реформи в страната получават сериозен тласък и стават необратими. След началото на тези промени по-нататъшното съществуване на „Философска мисъл” в дотогавашния ú вид става неуместно. В продължение на близо половин век това списание е символ на силно идеологизираната и политизирана философска мисъл, доколкото на страниците му съзнателно и последователно е защитавано монополното положение на марксистко-ленинската доктрина в интелектуалния живот на българското общество. В условия, когато духовният плурализъм става норма, съхраняването на една от емблемите на тоталитарната философска култура в страната би било анахронизъм. Въпреки усилията списанието да бъде променено, то не може да избяга от реномето си на официоз на държавната идеология. За да се дистанцира от казионната си репутация, се налага неговото преосноваване.

За залеза на „Философска мисъл” има и други причини. Една от тях се крие в обстоятелството, че за много български философи и хуманитари списанието не притежава характеристиките на собствено теоретично издание. От тази гледна точка изглежда естествен стремежът на редица философи у нас да създадат в новите социалнополитически условия специализирано списание от друг тип. Знаменателен е фактът, че „Философска мисъл”

26

престава да съществува тъкмо когато се появява негова реална конкуренция в лицето на новия „Философски преглед” и на „Φιλοσοφια”. В началото на 90-те „Философска мисъл” губи читатели сред българската философска колегия, показател за което е драстичното спадане на тиража. Списанието вече няма доверието на традиционната си публика, че може да се реформира съобразно новите изисквания. Заедно със своя флагман през 1992 г. в историята до голяма степен отива и тоталитарната философска култура в нашата страна. Вместо предимно монологичната „Философска мисъл” се раждат многогласните „Философски алтернативи” като един от символите на посттоталитарната философска култура в България.

Списание „Философска мисъл” излиза между 1945 и 1991 г. От него са публикувани 503 броя, в които са отпечатани над 5500 текста на повече от 1500 автори.

БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛТози библиографски указател обхваща всички публикувани в списанието текстове без

тези с технологично предназначение. Текстовете са отделени в четири големи части. Първата включва текстове с директивен характер: документи, имащи отношение към дейността на философските работници от страната (напр. „Официални материали”); уводни и редакционни статии; текстове с пояснителен характер (напр. „Въпроси и отговори”, „Лекции и консултации”, „В помощ на пропагандиста”) и др. Към втората му част са отнесени авторските текстове, в които се изразяват определени лични изследователски позиции, към третата – тези с нетеоретичен характер, а към четвъртата – публикации с информационно предназначение. Текстовете от втората част са отнесени както към рубриките, обособени допълнително в публикуваните досега три библиографски указателя – Десет години сп. „Философска мисъл” (1954, № 6), Двадесет и пет години сп. „Философска мисъл” (1970, № 9), Тридесет години списание „Философска мисъл” (1975, № 8) и в Азбучния указател на авторите (1954, № 6), така и създадените при отпечатването им в изданието. Тъй като огромната част от тях – най-вече тези публикувани до 1979 г., са отпечатани, без да бъдат включени в конкретна рубрика, авторите на указателите са били принудени да създадат допълнително определени рубрики, в които да ги включат. Тези рубрики са няколко вида: 1/ специфичните раздели на „Марксистко-ленинската философия” („Диалектически материализъм”, „Исторически материализъм и социология”, „Философски въпроси на естествознанието и частните науки”, „Научен атеизъм”, „Научен комунизъм”, „Критика на буржоазната философия и социология” и др.), 2/ традиционните области на философията („Етика”, „Естетика”, „История на философията”, „Логика” и пр.), 3/ разделът „Психология и педагогика”, който е обособен, заради присъствието в изданието на редица психологически и педагогически текстове и пр. Тези вторично създадени рубрики са маркирани по различен начин (чрез подчертаване) от изрично създадените от редколегията, които са почернени (напр. „Дискусии и обсъждания”). Нарочно са запазени рубриките, които редакторите на изданието са създали през годините – както трайни (напр. „Към въпроса за нашето идеологическо наследство”, „Към историята на философията и науката”, „Към критика на буржоазната идеология”), така и ситуативно съществували (напр. „Тридесет години от Великата Октомврийска Социалистическа Революция”).

В четвъртата част са включени рубриките, в които са отнесени текстове с информационно предназначение („Критика и библиография”, „Философско-научен живот” и пр.), които нямат изследователски характер.

В Указателя всички текстове са подредени по азбучен ред на фамилните имена на авторите, като тези от един и същ автор са разположени хронологично. За всеки текст е посочен както броят, респ. годината през която е отпечатан, така и страниците на които е публикуван. За улеснение на читателя в този указател е направено вътрешно структуриране на основните части, в които са обособени отделни раздели, съдържащи рубрики от сходен тип.

ЧАСТ I. ДИРЕКТИВНИ ТЕКСТОВЕ Раздел 1. Партийно-политически документи Раздел 2. Предписателно-разяснителни текстове Раздел 3. Политико-идеологически текстове

ЧАСТ II. АВТОРСКИ ТЕОРЕТИЧНИ ТЕКСТОВЕ Раздел 1. Оригинални произведения (и коментари към тях)

27

Раздел 2. Проблеми Раздел 3. Идеи Раздел 4. Понятия и категории Раздел 5. Философски дисциплини Раздел 6. Връзки в познанието Раздел 7. Личности Раздел 8. Групи автори Раздел 9. Комуникации Раздел 10. Събития Раздел 11. Материали от научни форуми

ЧАСТ III. АВТОРСКИ НЕТЕОРЕТИЧНИ ТЕКСТОВЕ

ЧАСТ IV. ИНФОРМАЦИОННИ ТЕКСТОВЕ Раздел 1. Научен живот Раздел 2. Научна книжнина Раздел 3. Редакционна поща

I. ДИРЕКТИВНИ ТЕКСТОВЕ

Раздел 1. Партийно-политически документи

ДокументОтворено писмо на философите от социалистическите страни, 1982, № 11, 3-5.

ОриентириАндропов, Юрий Из речта му пред Пленума на ЦК на КПСС /15 юни 1983 г./, 1983, № 9, 3.Черненко, Константин Из доклада му пред Пленума на ЦК на КПСС /14 юни 1983 г./, 1983, № 9, 4.

Официални материалиДекларация на ЦК на БКП, 1963, № 4, 3-17.До Генералния секретар на БКП др. Вълко Червенков, 1951, № 2, 3-4.До редколегията на сп. „Вопросы философии”, 1950, № 3-4, 42.До редколегията на сп. „Ново време”, 1967, № 1, 3-4.До ЦК на БКП от Откритото партийно събрание на Института по философия при БАН, 1963, № 3, 3-4.Из документите на Х конгрес на БКП, 1971, № 5.Из програмата на БКП, 1971, № 5, 4-6.Името на Ленин е символ на социализма и прогреса /Постановление на ЦК на КПСС за подготовката на 100-годишнината от рождението на В. И. Ленин/, 1968, № 10, 3-15.Клетва на Партията. Слово на секретаря на ЦК на БКП Вълко Червенков, произнесено при погребението на др. Георги Димитров, 1949, № 2, 12-17.Материали във връзка с биологическата дискусия в СССР, 1948, № 3, 39-49.Международното съвещание на комунистическите и работническите партии в Москва, 1969, № 8, 3-4.Научното понятие за демокрацията и някои въпроси на нашето време /Възвание на Националния съвет на Отечествения фронт/, 1945, № 1-2, 5-55.Обръщение за 100-годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин, прието на Обръщение на ЦК на БКП към членовете на Партията и към българския народ, 1950, № 1, 3-6.Обръщение на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на Министерския съвет на Народна република България, на Президиума на Народното събрание на Народната република България и Националния съвет на Отечествения фронт, 1953, № 1, 6-8.Обръщение от ЦК на БКП към членовете на Партията и към българския народ, 1949, № 2, 6-11.

28

От Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, от Министерския съвет на СССР и от Президиума на Върховния съвет на СССР, 1953, № 1, 3-5.Писмо до акад. Т. Павлов от ППО при Института по философия на БАН, 1977, № 4, 125.Писмо до членовете на Българското философско дружество, 1977, № 4, 117-118.Писмо на акад. Т. Павлов до ППО при Института по философия на БАН, 1977, № 4, 123-124.Поздравителен адрес на БАН до Академията на науките на Съветските социалистически републики, 1957, № 6, 3-4.Поздравителен адрес на Института по философия при БАН и редакцията на сп. „Философска мисъл” до Института по философия при АН на СССР и редакцията на сп. „Вопросы философии”, 1957, № 6, 5-6.Поздравителни телеграми до др. Тодор Павлов по повод на шестдесетгодишнината му, 1950, № 3-4, 43-48.Поздравително писмо до Георги Димитров, 1946, № 2, 3.Поздравително писмо до другаря Сталин, 1949, № 4, 3-4.Поздравително писмо до министър-председателя Георги Димитров, 1947, № 2, 3.Поздравително писмо до съветските философски и научни работници, 1947, № 3-4, 3-4. Поздравително писмо на Института по философия при БАН и сп. „Философска мисъл” до акад. Тодор Павлов, 1960, № 1, 3-4.Поздравление от Института по философия на АН на СССР /По случай 30-годишнината на социалистическата революция/, 1974, № 11, 26.Поздравления до акад. Тодор Павлов /по случай 80-годишнината му/, 1970, № 4, 3-13.Постановление на Априлския пленум на ЦК на КПСС, 1968, № 6, 129-131.Постановление на Президиума на АН на СССР, 1964, № 1, 3-6.Приветствие до акад. Сава Гановски /По случай 75-та му годишнина/, 1972, № 3, 13-14.Приветствие до сп. „Вопросы философии”, 1977, № 7, 3-4.Приветствие на Института по философия при БАН и сп. „Философска мисъл” до др. Сава Гановски, 1957, № 2, 159.Приветствие на Института по философия при БАН и сп. „Философска мисъл” до акад. Сава Гановски, 1967, № 2, 4.Приветствие на ЦК на БКП до др. Сава Гановски, 1967, № 2, 3.Приветствие на ЦК на БКП до Втория конгрес на Съюза на българските писатели, 1972, № 12, 3-5.Приветствие на ЦК на БКП до Първия конгрес на българските философи, 1978, № 1, 3-6.Приветствие на ЦК на БКП до Третия конгрес на Съюза на българските писатели, 1976, № 12, 3-7.Приветствия по случай 15-годишнината на „Философска мисъл”, 1960, № 6, 143-144.Рапорт от колектива на Института по философия на БАН до XI конгрес на БКП, 1976, № 5, 3-4.Резолюция на биологическата конференция, 1949, № 1, 101-105.Решение на пленума на ЦК на БКП, състоял се на 7 и 8 февруари 1974 г., 1974, № 3, 3-24.Ръководителите на ВКП (б) и Правителството на СССР за др. Г. Димитров, 1949, № 2, 3-5.Телеграма до Л. И. Брежнев, 1977, № 1, 5.Телеграма от колектива на Института по философия на БАН до ЦК на БКП /По случай 30-годишнината на социалистическата революция/, 1974, № 11, 25.Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР за награждаване на акад. Тодор Павлов с орден „Ленин”, 1964, № 3, 13.Указ на Президиума на Народното събрание за награждаване на Сава Гановски с орден „Георги Димитров”, 1957, № 2, 159.Указ на Президиума на Народното събрание на НРБ за награждаване на сп. „Философска мисъл” по случай 25 годишнината му, 1971, № 2, 3.

T екстове на партийни ръководители Берия, Л. П. Реч, произнесена при погребението на Й. В. Сталин, 1953, № 1, 13-16.Брежнев, Л. И. Идеологическата работа - най-важна дейност на КПСС, 1966, № 15-25; КПСС и световният революционен процес, 1976, № 4, 11-16.Ворошилов, К. Е. Слово, произнесено при погребението на др. Васил Коларов, 1950, № 1, 7-10.Горбачов, М. С. Реч пред съвещанието на завеждащите катедри по обществените науки във

29

ВУЗ, 1987, № 1, 3-7.Григоров, Митко Заключително изказване на Секретаря на ЦК на БКП, 1959, № 6, 174-190.Джилас, Милован Върху решението на националния въпрос в Югославия, 1945, бр. 1-2, 99-107.Димитров, Георги За ролята и задачите на сп. „Философска мисъл”, 1946, № 3, 6-9; Политически отчет на ЦК на БРП (к) пред V-я конгрес на Партията, 1948, № 4, 3-84.Жданов, А. А. Положението и задачите на философския фронт, 1947, № 3-4, 72-93.Живков, Тодор Из отчетния доклад на ЦК пред VII конгрес на Партията /Изнесен от първия секретар на ЦК/, 1958, № 4, 3-16; За по-нататъшно развитие на българската наука и за повишаване на нейната роля в социалистическото строителство, 1959, №1, 3-10; Литературата и изкуството - кръвно свързани с живота и борбите на народа, 1964, № 2, 3-14; Двадесет години социалистическа революция в България, 1964, № 6, 3-14; Развитието на социалистическия демократизъм - закономерност на социализма, 1969, № 1, 3-12; Единни и сплотени в борбата против империализма, 1969, № 7, 3-19; Записка до Политбюро на ЦК на БКП по проблемите на образованието, 1969, № 9, 3-7; Приветствено слово, произнесено на тържественото събрание по случай 100-годишнината на БАН, 1969, № 12, 3-6; Приветствено слово на председателя на Министерския съвет на Народна Република България пред VII конгрес по социология, 1970, № 11, 4-6; Из отчетния доклад на ЦК на БКП, 1971, № 5, 3-4; Реч при закриването на конгреса, 1971, № 5, 7-11; Да изменяме света според нашите мечти, 1971, № 11, 3-9; Безценен национален капитал, 1971, № 12, 3-5; Революционер, трибун, теоретик, 1972, № 4, 3-15; Приветствие, 1973, № 11, 11-13; Доклад по случай 30-годишнината на социалистическата революция, 1974, № 11, 3-17; Победа на мира над войната, 1975, № 10, 3-8; Нас ни окриля и вдъхновява примерът на съветските комунисти, 1976, № 4, 17-20; Година на мир, година на борба, 1977, № 1, 6-16; Поздравително писмо до акад. Сава Гановски, 1977, № 6, 3; Встъпително слово пред Националната партийна конференция, 1984, № 7, 3-14; България - високоразвита и културна социалистическа държава, 1987, № 11, 3-13.Живкова, Людмила За по-нататъшно усъвършенстване на ръководството на културния фронт у нас, 1975, № 9, 44-56.Коларов, Васил Сталин - учител на българските комунисти и най-верен приятел и защитник на българския народ, 1949, № 4, 5-15.Кономи, Манол Новата конституция на Народната Република Албания, 1946, № 4, 86-94.Коцев, Венелин Заключително слово на пленума на ЦК на БКП по въпросите на образованието, 1969, № 9, 14-15.Кулаков, Ф. Приветствие на ЦК на КПСС до ХI конгрес на БКП, 1976, № 6, 17-21.Лилов, Александър Ленинската идейна същност на Априлската линия на партията, 1976, № 4, 33-42.Маленков, Г. Отчетен доклад на Централния комитет на ВКП (б) пред ХIХ конгрес на Партията, 1952, № 3, 69-149; Реч, произнесена при погребението на И. В. Сталин, 1953, № 1, 9-12.Мао Цзе-дун Относно практиката /За връзката на познанието с практиката - на знанията с действителността, юли 1937 г./, 1950, № 3-4, 11-24.Младенов, Петър Ще вървим неотклонно по избрания път заедно с народа и в името на народа /Заключително слово пред пленума на ЦК на БКП, състоял се на 10 ноември 1989/ , 1990, № 2, с. 3-6.Молотов, В. Реч, произнесена при погребението на И. В. Сталин, 1953, № 1, 17-20. Подгорни, Н. Приветствена реч по случай 30-годишнината на социалистическата революция, 1974, № 11, 18-24.Суслов, М. М. КПСС - партия на творческия марксизъм, 1972, № 3, 3-12.Червенков, Вълко Борбата на идеологическия фронт, 1948, № 4, 85-95; Първата стъпка, 1951, № 2, 27-29; Отговор до др. Странски, 1951, № 3-4, 6-10; Отговор до др. Т. Павлов, 1951, № 3-4, 11-15; Реч пред Националното съвещание на стахановците и ударниците от промишлеността, транспорта и строителството, 1951, № 1, 4-10; Отечественият фронт и неговите предстоящи задачи /Доклад пред Третия конгрес на Отечествения фронт, изнесен на 28 май 1952 г./, 1951, № 2, 3-51; На какво ни учи XIX конгрес на Комунистическата партия на Съветския Съюз, 1952, № 2, 3-10; Деветата годишнина на Деветосептемврийското народно въоръжено въстание, 1952, № 3, 3-45; Палачи на народната революция на социализма в Югославия, 1952, № 4, 11-19; Всепобеждаващите идеи на Ленин и Сталин осветляват пътя към социализма, 1953, № 1,

30

21-25.Югов, Антон Из доклада за Директивите на VII конгрес на БКП по Третия петгодишен план за развитие на НРБ през 1958-1962 г., 1958, № 4, 17-20.

Раздел 2. Предписателно-разяснителни текстове

В помощ на преподавателите по философияПрограма по марксистко-ленинска философия за висшите учебни заведения, 1987, № 8, 109-121.Желязков, Динчо За произхода на религията и природата на ранните ù форми, 1988, № 8, 95-101.Палешутски, Кирил За противоречивия характер на социалните закони, 1988, № 5, 91-99.Петрова, Емилия Функции на социалния закон в процеса на дейността, 1988, № 6, 105-113.Попов, Стойко Историческият материализъм - методология на социалистическата социална практика, 1988, № 3, 96-107; Историческият материализъм - методологическа основа на социалния аспект на природните и техническите науки, 1988, № 7, 116-123.Саркисян, Саркис Новата програма по марксистко-ленинска философия за висшите учебни заведения, 1987, № 8, 106-108.

В помощ на пропагандиста по философияБосев, Богомир Източноправославната религия в България, 1965, № 6, 100-108.Боянов, Слави Възгледите на К. Маркс и Ф. Енгелс през 1842-1846 г., 1963, № 3, 109-118.Велчев, Петър За противоречията в развитието на социалистическото общество, 1962, № 5, 91-101.Гиндев, Панайот За някои идеологически маневри на съвременния антикомунизъм и борбата срещу тях, 1967, № 3, 87-97.Димитров, Борис За същността и ролята на общественото мнение, 1964, № 2, 154-163.Йорданов, Николай Новата система на ръководство на народното стопанство и възпитанието на масите, 1966, № 6, 122-127.Маркелов, Константин Апологията на личността на капиталиста - съставна част от идеологическата диверсия, 1970, № 11, 77-82.Н. К. Марксистко-ленинското учение за познанието /Методическо упътване за тематиката на кръжоци и семинари/, 1965, № 1, 124-127.Н. С. Относно предмета и метода на марксистко-ленинската философия /Методическо указание за провеждане на занятия в кръжоци и семинари по философия/, 1965, № 3, 144-148.Пенев, Михо За техническия прогрес и ролята на техническата интелигенция, 1967, № 3, 98-105.Поибренски, Тодор Новото и старото в неоколониализма, 1970, № 11, 70-76.Слаников, Иван Морал и мироглед, 1967, № 5, 133-141.Стефанов, Никола От диктатура на пролетариата към общонародна социалистическа дър-жава, 1962, № 1, 56-68; Социализъм и комунизъм, 1962, № 3, 95-104.Тончев, Йордан Ролята на новия устав за повишаване на революционно-преобразувателната дейност на БКП, 1963, № 1, 114-125.Цветков, Петър Наука и религия, 1963, № 3, 119-129; За преодоляването на религиозните отживелици в бита на хората, 1966, № 2, 127-134.Цонков, Гено Строителството на социализма и комунизма и формирането на новия човек /Методическо указание за кръжоци и семинари по комунистическо възпитание/, 1965, № 3, 149-153; Нравствена необходимост, свобода и отговорност в социалистическото общество, 1966, № 1, 129-136.

Въпроси и отговориПлан и литература за изучаване на научната философия от студентите от последния курс на университета, 1948, № 1, 145-148.Аврамов, Димитър Необходимост и случайност, 1954, № 6, 112-115.Андреев, Коста Класово-партийният анализ е задължителен за всички, 1969, № 4, 105-108.Берг, А.; Колман, А.; Пекелис, В. За кибернетичната информация и човешкото мислене, 1969,

31

№ 8, 79-80.Биденко, Евгения Що е спиритизъм?, 1969, № 2, 87-90.Бънков, Ангел Научното понятие за материята, 1954, № 4, 123-125; Истина, неистина, безсмислица и лъжа, 1961, № 6, 137-146.Г. Гр. По някои въпроси на религията, 1958, № 3, 151-153.Горанов, Кръстьо Има ли предел човешкото познание?, 1955, № 4, 118-123.Димитров, Борис; Рашкова, Мария Догадката - категория на познанието, 1972, № 12, 112-115; За кибернетична информация и човешко мислене, 1969, № 8, 79-90.Е. Г. За езиковото развитие и за „висшите” и „низши” езици, 1954, № 1, 121.Зарев, Радослав Относно законите на материалистическата диалектика, 1960, № 1, 121-125.Македонски, В. Сън и сънуване, 1955, № 1, 122-127.Мунтян, Бернард Пространство и време, 1954, № 2, 116-120.Найденов, Владимир Догматизмът е несъвместим с марксизма, 1963, № 3, 130-135.Нетов, Иван Наследственост и психика, 1968, № 8, 104-107.Павлов, Тодор Материя и съзнание, Характер на 9 септември, 1945, № 3, 289-292; Има ли разлика между съдържанието на думите „нация” и „народ”, 1946, № 1, 148-149; Кое явление трябва да се приеме за исторически необходимо и дали фашизмът е историческа необходимост?, 1946, № 2, 122-123; Необходимост и случайност, 1946, № 4, 95-100; Свобода и необходимост, 1947, № 1, 108-113; Що е научен метод?, 1948, № 2, 96-98; По въпроса за пътя към социализма, 1948, № 3, 118-122; Що е кибернетика?, 1956, № 1, 107-112; Възможна ли е идеалистическа биология?, 1965, № 6, 109-110; Относно социалната психология и отношението ú към философията, 1969, № 1, 95-97; Социология и философия, 1969, № 11, 99-101; Машина, човек и управление на обществото, 1972, № 2, 81; Философия на науката, 1972, № 6, 108-109; За характера на ленинизацията на БКП, 1973, № 4,121-122; Някои бележки относно идейното наследство на Кант и Хегел, 1974, № 12, 74-76.Панчев, Иван Научно предвиждане, 1955, № 3, 117-123.Поликаров, Азаря Що е философия?, Каква е връзката между философията и физиката?, 1946, № 1, 149-151; Вещество и поле, 1950, № 1, 116-120; Изживяна ли е кризата в съвременната физика?, Какво трябва да се разбира под понятието „етер”?, 1952, № 1, 115-120; Имал ли е светът начало и ще има ли край?, 1954, № 6, 109-111.Попов, Стойко Закономерно явление ли е култът към личността в условията на социализма?, 1962, № 2, 122-131.Стефанов, Никола За изоставането на съзнанието от развитието на битието, 1957, № 1, 147-153.Стойчев, Тодор Как да организираме и ръководим философски кръжоци, 1950, № 1, 111-116; Социални и гносеологически корени на религията, 1956, № 2, 120-124.Трифонов, Трифон По въпроса за психологическата дейност, 1963, № 5, 119-127.Чочов, Васил За използването на свободното време при социализма, 1971, № 11, 115-122.

КонсултацияПопов, Стойко За природата на субективното и на субективния фактор, 1987, № 9, 78-86.

Лекции и консултацииАврамов, Аспарух За предотвратимостта на войните в съвременните условия, 1957, № 4, 98-112.Аврамов, Димитър Развитието на марксическата гносеология от В. И. Ленин, 1955, № 3, 88-99.Алексиев, Милчо „Психологическата война” на империализма, 1979, № 9, 89-96.Апостолова, Свежа Категорията “диалектическо отрицание” у Фридрих Енгелс, 1985, № 9, 89-99.Арабаджиев, Сава Септемврийското въстание през 1923 година и някои въпроси на комунистическото възпитание, 1973, № 9, 77-83.Атанасов, Янко Задълбочаване на общата криза на капиталистическата система в резултат на Втората световна война, 1954, № 1, 88-100.Банковска, Ана Изкуство и идеология, 1969, № 10, 93-96.Бербатов, Никола Мичуринското учение за закономерностите на формообразователния

32

процес, 1956, № 4, 88-102.Василев, Стефан Ленинската теория за прерастването на буржоазно-демократическата революция в социалистическа, 1955, № 6, 79-90; За степените и страните на познавателния процес, 1974, № 4, 104-107.Ватралов, Коста Народните маси - творец на историята, 1954, № 2, 75-87.Венков, Йордан Определящи условия за прерастването на общонационалната криза в революция, 1975, № 3, 93-100; Тъждество и различие между понятията „революционна ситуация”, „революционна криза” и „общонационална криза”, 1976, № 1, 92-101; Проблемът за контрареволюционната ситуация, 1985, № 6, 97-107.Воробьов, Л. В. Законът за отрицание на отрицанието, 1958, № 1, 115-124.Димитров, Борис За държавата на националната демокрация, 1962, № 4, 91-102; Отечество и нация, 1976, № 12, 104-109.Ешкенази, Анри Относно логиката на правилния избор, 1971, № 11, 115-122.Димитрова, Мария Маркс и Енгелс за ролята на труда като антропогенен фактор, 1985, № 2, 93-99.Иванов, Камен Г. Плеханов за материалистическата диалектика като онтология, логика и теория на познанието на К. Маркс и Ф. Енгелс, 1985, № 2, 86-92.Калайков, Иван Диалектическият материализъм и Павловското учение, 1956, № 5, 60-73; Законът за противоречията като източник на развитието и учението на И. П. Павлов за условните рефлекси, 1959, № 3, 114-122.Карагеоргиев, Илия Креационизъм и религия, 1968, № 5, 82-88.Касабова, Ангелина Обезличаване на човека при капитализма и буржоазната идеология, 1969, № 5, 109-114.Киселинчев, Асен Марксистко-ленинското учение за възможност и действителност, 1953, № 2,106-116.Коларов, Иван Личната собственост при социализма, 1969, № 4, 99-104.Куртев, Недялко Формиране на българската социалистическа нация, 1958, № 6, 98-110.Кънева, Екатерина Проблемата за младежта в съвременната идеологическа борба, 1968, № 10, 83-89.Малеев, Никола Методологически проблеми на диагностичния процес, 1968, № 3, 96-99.Манафов, Грую Характер на съвременната епоха, 1970, № 6, 79-84.Манчев, Никола Марксистко-ленинската методология и правната наука, 1974, № 12, 84-91.Матвеева, Тамара; Димитров, Борис Върху някои основни проблеми на пролетарския интернационализъм, 1979, № 6, 109-115.Митев, Александър Мирното съвместно съществуване - единство и борба на противоположностите, 1979, № 11, 101-106.Найденов, Чавдар За Енгелсовата класификация на формите на движение, 1985, № 9, 78-88.Овчаров, Стоян Общото и особеното в създаването на социалистическата икономическа база в България, 1974, № 6, 89-96; Общото и особеното в социалистическата културна революция в България, 1978, № 12, 91-101.Павлов, Тодор Някои теоретико-методологически въпроси във връзка с общата характери-стика и определението на понятието за изкуството, 1957, № 6, 86-117.Паси, Исак Ранното християнство, 1958, № 5 ,96 -110.Поибренски, Тодор За некапиталистическия път на развитие на някои новоосвободени страни, 1970, № 5, 111-117; Някои аспекти на измененията в характера на противоречието между империализма и новоосвободилите се страни, 1973, № 2, 94-100; Към въпроса за социалната детерминираност на медицинското познание, 1973, № 7, 132-136.Поликаров, Азаря Главни течения на съвременния идеализъм, 1961, № 3, 114-129.Попов, Александър Марксистко-ленинското учение за базата и надстройката, 1954, № 5, 73-94.Попов, Костадин Новият етап в развитието на българската социалистическа култура, 1968, № 9, 120-125.Стефанов, Никола; Попов, Иван Марксическата диалектика за антагонистическите и неантагонистическите противоречия, 1954, № 4, 101-122.Стоилков, Стeфaн Категорията историческа епоха, 1975, № 11, 98-104.Ташев, Тодор Мозък и съзнание, 1955, № 5, 65-77.Томов, Кирил За ролята на практиката в процеса на познанието, 1955, № 4, 94-105.

33

Ценков, Борис Въпроси на естетиката в труда на К. Маркс „Икономическо-философски ръкописи”, 1968, № 4, 100-105.Цонев, Никола Социалистическо и комунистическо равенство, 1975, № 2, 115-121.Шопов, Недко Математиката и теорията на относителността, 1969, № 3, 104-112.Ячов, Тодор Системата човек - техника, 1974, № 6, 97-101.

Уводни и редакционни статииАкадемик Тодор Павлов на 75 години, 1965, № 1, 3-5.Андрей Жданов - бележит творчески марксист, 1948, № 3, 3-10.Безсмъртният подвиг, 1975, № 5, 3-7.Бележит продължител на делото на Ленин в съвременната епоха /По случай 70-годишнината на Н. С. Хрушчов/, 1964, № 3, 3-12.Бележит учен и общественик, 1965, № 1, 6-9.Берлинската конференция на европейските комунистически и работнически партии от 1976 г., 1976, № 10, 3-11.Биологическата конференция, 1949, № 1, 3-13.Българската философска и частнонаучна мисъл пред нови задачи и нов подем, 1958, № 2, 3-9.Велик продължител на делото на Ленин, 1954, № 2, 16-22.Велик триумф на марксизма-ленинизма, 1967, № 4, 3-12.Високото качество - обективна необходимост и субективен стремеж, 1984, № 7, 15-20.Високото предназначение на обществените науки, 1966, № 2, 15-27.В защита на мира, 1950, № 3-4, 3-10.Връчване на акад. Тодор Павлов златния медал „Карл Маркс”, 1973, № 4, 3.Върховният дълг на съветските философи, 1976, № 1, 3-9.Гениален класик на марксизма-ленинизма, 1953, № 1, 26-35.Георги Димитров, 1949, № 2, 18-24.Героичен авангард на народа, 1966, № 5, 3-12.Главната задача, 1966, № 6, 3-15.Два документа от изключително значение за развитието на нашата наука, 1951, № 3-4, 16-29.Двадесет години под победното знаме на творческия марксизъм-ленинизъм, 1964, № 4, 3-21.XXI конгрес на КПСС и някои теоретически проблеми на строителството на комунизма, 1959, № 2, 3-14.XXII конгрес на КПСС и някои въпроси на по-нататъшното развитие на марксистко-ленинската философия, 1961, № 6, 3-15.ХХIII конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз, 1966, № 3, 3-14.Две десетилетия „Философска мисъл”, 1964, № 4, 22-35.Деветият конгрес на БКП и някои актуални задачи на нашата философия и социология, 1967, № 2, 5-22.Десет години „Философска мисъл”, 1955, № 2, 3-9.Димитровските награди - показател за развитието на българската наука, техника и изкуство по верен път, 1952, № 3, 150-156.Др. Тодор Живков на 60 години, 1971, № 8, 12-14.Единство върху основите на творческия марксизъм, 1965, № 5, 3-15.За големия скок в нашето социалистическо развитие, 1958, № 6, 3-11.Задачите на философията в Съветския съюз, 1948, № 1, 3-35.Забележителен документ на творческо приложение на марксизма-ленинизма, 1959, № 1, 11-24.За мир, безопасност и международно сътрудничество, 1974, № 1, 3-11.За нов подем в патриотичното интернационалистическото възпитание на младежта и трудещите се, 1968, № 1, 3-10.За по-високо равнище на творческата марксистко-ленинска философска мисъл у нас, 1956, № 3, 3-7.За системен подход към преподаването на марксизма-ленинизма в ЕСПУ. Основите на научната философия - самостоятелен предмет!, 1982, № 8, 3-7.За социалистическо-реалистическа литература и изкуство, против реакционната буржоазна идеология, 1963, № 3, 14-26.За състоянието и насоките на философските изследвания, 1980, № 3, 3-12.За творческа научна критика и непримирима борба против съвременната буржоазна

34

философия, 1963, № 3, 5-13.За творческо разработване на философските въпроси на естествознанието, 1962, № 3, 3-9.За философските въпроси на психологията, 1954, № 5, 21-33.Изборите за Трето народно събрание - мощна манифестация на нашия социалистически демократизъм, 1957, № 6, 7-19.Израз на признателността и любовта на България, 1977, № 1, 3-4.Историческата роля на Априлския пленум в живота на партията и страната, 1977, № 4, 3-11.Карл Маркс и нашата съвременност, 1968, № 4, 3-13.Комунистическата партийност - най-важният принцип на марксистко-ленинската философия, 1970, № 5, 3-16.Към Единадесетия конгрес на Българската комунистическа партия, 1975, № 8, 3-7.Към нов подем на нашата наука, 1953, № 2, 3-15.Към нов подем на философската мисъл в България, 1959, № 6, 3-11.Към нови успехи в изграждането на социализма, 1953, № 4, 3-21.Марксистката философия и социалистическата революция, 1969, № 8, 5-15.Марксистко-ленинската философия и развитото социалистическо общество, 1973, № 1, 3-12.Мъдрите димитровски решения на Юнския пленум на ЦК на БКП, 1949, № 2, 25-30.На боеви марксистко-ленински позиции, 1951, № 2, 5-26.На по-високо равнище преподаването на диалектическия и историческия материализъм във висшите учебни заведения, 1956, № 5, 3-11.Настъпателна борба срещу реакционната буржоазна идеология и ревизионизма, 1968, № 6, 3-14.Научно-техническата революция и жизнената среда, 1977, № 5, 25-32.Националната партийна конференция, 1974, № 5, 3-14.Нашите задачи, 1945, № 1-2, 3-4.Нов етап в развитието на нашата социалистическа демокрация, 1966, № 1, 18-29.Нов етап в развитието на нашата социалистическа култура, 1967, № 3, 3-10.Някои въпроси на философската наука, 1955, № 3, 3-19.Огромна загуба за нашата наука и култура, 1950, № 1, 11-15.Осмият конгрес на БКП и задачите на философията и обществознанието у нас, 1962, № 6, 3-15.От Бузлуджа до наши дни, 1971, № 8.50 години от Септемврийското въстание през 1923 г., 1973, № 8, 3-11.Петдесет години Съюз на съветските социалистически републики, 1972, № 10, 3-11.Петнадесет години „Философска мисъл”, 1960, № 6, 3-15.Победният марш на Октомври, 1979, № 10, 3-10.Под знамето на ленинизма, 1956, № 2, 3-11.По-нататъшното укрепване на дружбата и сътрудничеството между социалистическите страни, 1976, № 4, 3-10.Пред първия конгрес на българските философи, 1977, № 8, 3-9.Прогнози, преценки, предложения, 1982, № 1, 3-8.Развитие на братското сътрудничество между философите на ГДР и НР България, 1977, № 3, 3-4.Решенията на Шестия конгрес на Българската комунистическа партия, 1954, № 2, 3-15.Съвременният ревизионизъм - проява на буржоазната идеология в работническото движение, 1958, № 2, 10-24.Творческата сила на ленинската теория и борбата на нашия народ за победата на социализма, 1954, № 1, 3-12.Третото съвещание на редакционните колегии на философските списания от европейските социалистически страни, 1965, № 4, 3-5.Философски и социологически аспект на новия начин на планиране и ръководство на народ-ното стопанство, 1966, № 1, 3.40 години списание “Философска мисъл”, 1985, № 12, 3-11.Юлският пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 1976 г. и задачите на българския философски фронт, 1976, № 9, 3-12.Гановски, Сава Бележит философ марксист-ленинец, учен и общественик /90 години от рождението на акад. Тодор Павлов/, 1980, № 2, 3-14.Марков, Марко Априлският дух на Дванадесетия конгрес - единство на теория и практика,

35

1981, № 5, 3-13.Павлов, Деян За ново настъпление на марксистко-ленинската идеология, 1980, № 1, 5-9; Философията и диалектиката в борбата за мир и социален прогрес, 1983, № 6, 3-8.Спасов, Добрин В началото на ХХХVI годишнина /Интервю на главния редактор на “Философска мисъл”, публикувано в “Работническо дело” от 20.Х.1979/, 1980, № 1, 3-4.Стефанов, Иван И. За ново научно мислене, 1989, № 3, 3-7.Яхиел, Нико В памет на Живко Ошавков /1913-1982/, 1982, № 7, 3-5.

Раздел 3. Политико-идеологически текстове

Актуална темаАврамова, Рени За издигане качеството на марксистко-ленинската пропаганда, 1983, № 11, 3-8.Андреев, Марин Интегративни тенденции в училищното обучение, 1980, № 12, 3-12.Баджаков, Момчил Гаранции за демокрацията в условията на преустройството, 1989, № 2, 16-26.Богомилова, Нонка Създаване и преподаване на философия, 1989, № 3, 25-32; Марксистката философия пред съда на времето?, 1990, № 7, с. 9-22.Боев, Велин Революционното обновление на социализма: актуални въпроси на теорията, 1988, № 8, 3-13; Демокрацията и самоуправлението в новата концепция за социализма в България, 1989, № 11, 3-12.Будев, Атанас Демокрацията - съществен и неотменим фактор за социално-икономическото развитие при социализма, 1989, № 12, 3-14.Вичев, Васил Етика и нравствено възпитание, 1983, № 2, 3-15.Ганчев, Петко Диалектиката на социализма: проблеми и перспективи, 1988, № 7, 3-12.Георгиев, Димитър Априлските хоризонти на философската мисъл в България, 1986, № 4, 3-6.Герджиков, Сергей Срещата на българския студент с философията, 1989, № 3, 8-15.Гот, Владимир Развитие на марксистката философия по пътя на некласическите схващания, 1990, № 6, с. 14-21.Грънчаров, Ангел Някои проблеми на преподаването на философията във ВУЗ, 1989, № 3, 16-24.Димитров, Румен Новите поколения и старите институции, 1989, № 1, 3-12.Димитрова, Боряна Словото на кръстопътя на социални позиции, 1989, № 6, 13-22.Добриянов, Величко Социалистическият плурализъм - същност и значение, 1989, № 7, 16-24.Калайков, Иван Съвременната научна ситуация и необходимостта от нов революционен подход във философското мислене, 1985, № 4, 3-11; Решенията на Февруарския пленум - ефективна програма за развитието на науката, 1985, № 6, 3-11; Общественият прогрес и мозъкът на човека, 1985, № 7, 3-15; Решенията на ХХVІІ конгрес на КПСС и задачите на философската наука, 1986, № 6, 3-11; Философските измерения на решенията на ХІІІ конгрес на партията, 1986, № 7, 3-10; За явлението и понятието технологична уязвимост на човешкия род, 1987, № 10, 3-9; За обновлението в сферата на философското познание, 1987, № 12, 3-14; Идеологията на социалистическото обновление и философското мислене, 1988, № 9, 3-10; Научно-техническата революция и диалектиката на господството и свободата на човека над природата, 1988, № 11, 3-12.Калчев, Иван Философия на преустройството и преустройство на философията, 1990, № 2, с. 20-32.Керимова, Т. В. Социалното управление /Хуманитарен аспект на изследване/, 1989, № 7, 25-32.Марков, Марко Социална диалектика и политическа стратегия, 1984, № 10, 3-17; Между Дванадесетия и Тринадесетия конгрес на БКП: социално управление в динамика, 1986, № 5, 3-14; Обновлението в социалистическото общество, 1987, № 9, 3-10; Марксистко-ленинската философия пред предизвикателствата на времето, 1987, № 12, 15-27; Преустройството в НР България: опит за осмисляне, 1988, № 5, 3-13; Към обновление на духовната сфера, 1988, № 10, 3-11; Социализмът: диалектика на теорията и историята, 1989, № 2, 3-15; Противоречия и преустройство, 1989, № 5, 10-19; Към въпроса за принципите и моделите на социализма /Опит

36

за постановка на проблема/, Ч. 1, 1990, № 2, с. 7-20; Ч. 2, 1990, № 3, с. 3-12.Минков, Юлиян Мяра на демократизма в науката, 1990, № 7, с. 3-9.Минков, Юлиян; Недев, Живко Актуални проблеми пред научно-техническата политика, 1985, № 6, 12-23.Митев, Петър-Емил Ленин и неговите образи, 1990, № 8, с. 3-10.Момов, Васил Социалистическият хуманизъм като светоглед и подход на обновлението, 1989, № 8, 3-11.Николов, Никола Обществените противоречия - пренебрегвани и ухажвани, 1980, № 11, 3-17; За противоречията между собственика и стопанина, 1983, № 2, 16-28.Олейников, Ю. В. Диалектика на научно-техническия и социалния прогрес при социализма /Социално-философски анализ/, 1987, № 3, 3-11.Павлов, Деян 40-годишнината от победата над фашизма и съвременната идейно-философска борба, 1985, № 5, 3-7; Новите документи на КПСС - приемственост и творческо развитие, 1986, № 2, 3-6; Философията и проблемът за международното доверие в ядрената ера, 1987, № 1, 8-13; Значението на новите идеи КПСС и БКП за преустройството на социализма и новото политическо мислене, 1988, № 2, 3-9. Панова, Искра По повод на един “мит”, 1980, № 7, 13-34.Петров, Любен Пролетарският интернационализъм като категория на марксизма, 1981, № 3, 5-13.Петров, Сава Перспективи за промени сред философите, 1988, № 7, 13-24.Петров, Стоян За главното противоречие в изграждането на развитото социалистическо общество у нас, 1982, № 4, 14-23; Хармонично съчетаване на национално-държавните и интернационални интереси на социалистическите страни, 1986, № 2, 7-18.Проданов, Васил Дългият път към Ханаан /Идеал и действителност/, /Ч. I/, 1982, № 4, 24-44, /Ч. II/, 1982, № 5, 15-25; Ядрената война и моралът, 1983, № 12, 3-8.Саркисян, Саркис Идеологическото в учебния процес, 1986, № 6, 12-20; Проблеми на светогледното възпитание във ВУЗ от позициите на социално-икономическото ускорение, 1987, № 3, 12-20; Проблеми и детерминанти на преустройството на социализма на съвременния етап, 1988, № 6, 3-14.Смирнов, Г. Л. Някои задачи на философското осмисляне на новия етап в развитието на съветското общество, 1984, № 11, 3-19.Смоленов, Христо Отвъд партокрацията, 1990, № 6, с. 3-14.Стефанов, Иван Художествената култура и обновлението на социалистическото общество, 1989, № 1, 13-20.Томов, Александър Социалистическият икономически механизъм: диалектика и усъвършенстване, 1983, № 10, 3-15.Фиданов, Димитър Социално-критична функция на философията, 1981, № 6, 3-12.Цацов, Димитър Към критиката на монополизма в обществения живот, 1990, № 1, с. 3-11.

Актуални проблемиКалайков, Иван Списание “Философска мисъл” пред нови задачи, 1984, № 5, 3-8.Павлов, Деян Партия - пионер на историческото творчество през ХХ век, 1984, № 5, 9-16.Проданов, Васил Социалната справедливост, 1980, № 5, 13-22.

XI конгрес на Българската комунистическа партияПриветствие на ЦК на КПСС до XI конгрес на БКП, 1976, № 6, 17-21.Атанасов, Жечо Единадесетият конгрес на БКП и по-нататъшното разгръщане на естетиче-ското възпитание, 1976, № 6, 44-54.Живков, Тодор Някои въпроси на развитието на социалистическия начин на живот, 1976, № 6, 3-16.Павлов, Тодор Единадесетият конгрес на Българската комунистическа партия, 1976, № 6, 22-31.Цанков, Цанко За природата на обществените отношения, 1976, № 6, 66-75.Янков, Георги Българската социалистическа нация в етапа на изграждане на развито социа-листическо общество, 1976, № 6, 55-65.Янков, Митрю Единадесетият конгрес на БКП и някои теоретически проблеми на социалното

37

управление. Диалектика на субекта и обекта на социалното управление, 1976, № 6, 32-43.

Към националната партийна конференцияКалайков, Иван За качеството и интензификацията на философския труд, 1984, № 3, 15-24.Марков, Марко Качеството и философското изследване на развития социализъм, 1984, № 3, 3-14.

Към проблемите на Националната партийна конференцияЗа многостранна, високоефективна реализация на младежта, 1978, № 9, 3-8.Нарастване на ролята на съзнанието на нашето общество, 1978, № 6, 3-14.Народните маси като субективен фактор на изграждането на социализма, 1978, № 5, 3-9.Андреев, Любомир Повишаването на производителността на труда - стратегически фактор за нарастване на качеството на продукцията и ефективността на производството, 1978, № 12, 3-13.Атанасов, Жечо Проблемите на естетическото възпитание и решенията на Националната партийна конференция, 1978, № 9, 18-24.Боев, Велин Ленинизмът - научна основа на стратегията и тактиката на съвременното комунистическо и работническо движение, 1978, № 9, 25-33.Бошняков, Димитър Някои методологически въпроси на социалистическата научна организация на труда, 1978, № 9, 9-17.Вълов, Тодор Забележително идейно ръководство, 1978, № 4, 3-10.Генов, Филип Бригадната организация на труда - предпоставка за повишаване на ролята на трудовия колектив, 1978, № 10, 28-35.Димов, Димитър Съществен елемент на повишаване ролята на субективния фактор, 1978, № 7, 40-48.Дунчовска, Мита Социалистическият труд - сърцевина на социалистическия начин на живот, 1978, № 11, 18-25.Ефремов, Стефан Демокрация, дисциплина и отговорност в социалистическото общество, 1978, № 11, 3-17.Игнев, Цано Диалектика на социалната ефективност и качествените изменения и някои проблеми на общественото възпитание, 1978, № 6, 15-24.Илиев, Любомир Науките и математиката, 1978, № 7, 13-27.Калайков, Иван За ефективността и авторитета на философския труд, 1978, № 4, 11-20.Маринчевска, Мика Някои методологически въпроси по категорията материално-производствена база, 1978, № 10, 17-27.Павлов, Деян Някои актуални проблеми на идеологическата борба, 1978, № 7, 28-39.Танев, Гроздан Идеологическите аспекти на организацията на социалистическия труд, 1978, № 3, 3-11.Яхиел, Нико Усъвършенстването на социалистическата организация на труда и социологията, 1978, № 7, 3-12.

Под знака на ХII партиен конгресЗа интензивно развитие на българската философска мисъл, 1981, № 3, 3-4.

Пред ХII конгрес на КомсомолаПенев, Пеньо Младежта и нейната активност, 1972, № 4, 72-80.Слаников, Иван За мирогледното възпитание на младежта, 1972, № 4, 81-88.Цолов, Гергин Георги Димитров за организирането и укрепването на младежкото революционно движение, 1972, № 4, 65-71.

Проблеми на идеологиятаАфанасиев, В. Г. Същност и основни особености на социалната информация, 1974, № 3, 35-50.Георгиев, Иван Особености на субекта на управление на идейно-възпитателния процес, 1974, № 2, 20-26.Иванов, Васил Възникване и формиране на научното понятие за идеологията, 1974, № 2, 3-9;

38

Същност и определение на идеологията, 1974, № 3, 51-58.Кисьов, Тоньо Диалектика на обществената психика и обществената идеология, 1974, № 4, 27-35.Павлов, Деян Превъплащенията на маоизма и логиката на класовата борба, 1974, № 4, 21-26.Павлов, Тодор Идеология и философия, 1974, № 3, 25-34; Самоуправление и диалектика, 1974, № 4, 3-8.Попов, Стойко Закономерната връзка между социалната среда и идеологическата дейност, 1974, № 4, 9-20.Танев, Гроздан Идеология и идеологически процес, 1974, № 2, 10-19.

Проблеми на Националната партийна конференцияГлавната задача на идеологическия фронт, 1979, № 3, 11-18.Ангелов, Стефан Проблеми на качеството на философската дейност, 1984, № 4, 3-14.Атанасов, Атанас За внедряването на научните резултати от философските, социологическите и психологическите изследвания, 1984, № 4, 30-41.Вълов, Тодор Проблеми на социалната диалектика, 1979, № 1, 3-12; Обективните социални закони и субективният фактор на социалистическото изграждане, 1979, № 6, 20-32.Генов, Филип Същност и особености на социалистическата социална активност, 1979, № 5, 25-32.Данчев, Николай Социалистическата социално-психическа обстановка, 1979, № 2, 38-47.Игнев, Цано Възпитание, ефективност и социална активност на масите, 1979, № 1, 41-51.Илиев, Любомир Математиката и науките, 1979, № 1, 13-29.Марков, Марко Теория, технология, практика, 1979, № 2, 28-37; Технология и творчество в социалното управление, 1979, № 7, 3-13.Рамчев, Кольо Контролът като регулатор на индивидуалното поведение в системата от социални отношения, 1979, № 3, 19-29.Степанов, Евгени Развитото социалистическо общество, социалното управление и целеполагането, 1979, № 5, 33-40.Стойчев, Тодор Критериите за оценка на качеството на философските изследвания, 1984, № 4, 15-29.Цанков, Цанко Единство на количествените и качествените характеристики на социалистическата социална система, 1979, № 1, 30-40.

Разцвет на съветската наукаГиндев, Панайот Световноисторическите успехи на съветската наука, 1979, № 5, 3-12.Цонев, Никола Престъпния съюз на маоизма и империализма - опасност за цялото човечество, 1979, № 5, 13-24.

Юлският пленум на ЦК на БКП и философиятаПроблемата за субективния фактор в светлината на Юлския пленум на ЦК на БКП, 1976, № 12, 8-13.Андреев, Любомир Методологически проблеми на използването на икономическите закони в етапа на изграждането на развито социалистическо общество, 1977, № 1, 26-36.Гергов, Начо В навечерието на 60-годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция, 1976, № 12, 14-17.Делибеев, Илия Стимули и мотиви за трудова дейност, 1976, № 11, 26-35.Иванов, Иван Самооценката и изграждането на личността, 1976, № 12, 28-35.Кисьов, Тоньо Обществена психика и всекидневно съзнание, 1976, № 11, 17-25.Милкова, Димитрина Социалистическото право - могъщ идеологически фактор при изграждането на развито социалистическо общество у нас, 1976, № 10, 28-39.Павлов, Тодор За идеалната окръжност и за абстрактните понятия изобщо, 1976, № 10, 21-27; Абстракция и предвиждане, 1976, № 11, 3-6; Философия и наука, 1977, № 1, 17-25.Саркисян, Саркис Обществени потребности и образование, 1976, № 11, 7-16.Сивилов, Любен Някои особености на системното знание, 1977, № 6, 47-57.Танев, Гроздан Методологически въпроси на ефективността на идеологическия процес, 1977, № 1, 37-45.

39

Фиданов, Димитър Ефективността на социалното управление като философски проблем, 1976, № 10, 12-20.Филчев, Никола Нови моменти в ленинската политика на мирно съвместно съществуване, 1977, № 6, 31-46.Христозов, Христоз Диалектика на обективното и субективното при формите на проява на икономическите закони, 1976, № 12, 18-27.

II. АВТОРСКИ ТЕОРЕТИЧНИ ТЕКСТОВЕ

Раздел 1. Оригинални произведения (и коментари към тях)

Из произведенията на класицитеЕнгелс, Фридрих За метафизическия и диалектическия метод (из „Увода” към „Анти-Дюринг”), 1946, № 1, 141-147.Ленин, В. И. Към въпроса за диалектиката, 1945, № 3, 285-288; Елементите на диалектиката, 1947, № 1, 106-107.Маркс, Карл Предговор към книгата „Към критика на политическата икономия”, 1945, 1945, № 1-2, 184-186.Сталин, Й. В. Диалектически метод и материалистическата теория /Из статиите „Анархизъм или социализъм”, поместени в „Сочинения”, том първи/, 1946, № 3, 104-119; Отговор на въпросите, зададени от московския дописник на в. „Съндей Таймс”, г. Александър Уърт в записката му до др. Сталин от 17 септември 1946 год., 1946, № 3, 3-5; Марксизмът и въпросите на езикознанието, 1950, № 2, 3-31; Отговор на кореспондент на „Правда” относно атомното оръжие, 1951, № 3-4, 3-4; Телеграма до Главния редактор на агенция „Киодо”, 1951, № 3-4, 5; Отговор на въпросите на група редактори на американски вестници, 1952, № 1, 3; Икономически проблеми на социализма в СССР /Бележки по икономическите въпроси, свързани с ноемврийската дискусия през 1951 г./, 1952, № 3, 3-64; Реч, произнесена на заключителното заседание на ХIХ конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз /14 октомври 1952 г./, 1952, № 3, 65-68.

Из философския архивКочев, Николай Българо-византийски философски връзки /Слово на Григорий Палама против Варлаам и Акиндин/, 1982, № 11, 76-80.Палама, Григорий Слово, 1982, № 11, 69-76.

Класици на философиятаГинев, Димитър “Случайните мисли” на един велик философ, 1980, № 12, 18-20.Дончев, Генчо Хегел и политическите проблеми на неговото време, 1980, № 1, 59-68; Хегеловата философия на символичното изкуство, 1980, № 9, 53-66.Енев, Николай Философията на човешката природа и експерименталната физика - Исак Нютон и Дейвид Хюм, 1980, № 5, 23-35.Зашев, Димитър От трансцендентализъм към наукоучение: Кант и Фихте, 1982, № 11, 27-39.Ирибаджаков, Николай Великият самотник от Ефес, 1980, № 1, 44-58.Кант, Имануел По “средния път” във философията, 1981, № 6, 13-27.Кънев, Красимир Проблемата за “диалектиката” в Аристотелевия “Органон”, 1980, № 9, 45-52.Кюранов, Деян “Преобразуващата критика” в методологичната биография на Маркс, 1981, № 3, 77-87.Нарски, И. С. Диалектика на “хитростта на разсъдъка” и “хитростта на разума” у Хегел, 1983, № 5, 3-10.Ничев, Александър Аристотел и трагедията, 1980, № 2, 58-63.Паси, Исак Александър Баумгартен и възникването на философската естетика в Германия, 1980, № 1, 69-76.Славков, Светослав Карл Маркс и диалектическите аспекти на диференциалното смятане, 1983, № 5, 11-21.

40

Стефанов, Иван С. “Икономическо-философски ръкописи 1844 г.” на Карл Маркс и проблемата за спецификата на диалектическия идеализъм на Фихте, 1980, № 5, 36-45; Вечното и актуалното в Кантовата “Критика на чистия разум”, 1981, № 6, 28-40.Фихте, Йохан Готлиб Случайни мисли в една безсънна нощ, 1980, № 12, 13-17.Хегел, Георг Вилхелм Фридрих Избрани мисли, 1981, № 3, 65-76.Цонева, Искра Символизмът на възвишеното /Кант и Хегел за възвишеното/, 1981, № 6, 41-51.

Културата и философите на ХХ векЗнеполски, Ивайло Морис Мерло-Понти: една авантюра на феноменологията в киното, 1985, № 11, 96-99.Маринов, Марин “Третият свят” на Карл Попър и проблемът за културата, 1985, № 11, 100-110.Мерло-Понти, Морис Киното и новата психология, 1985, № 11, 87-95.

Прочути философиПаси, Исак Естетическата философия на Артур Шопенхауер, 1983, № 7, 65-74.Шопенхауер, Артур Светът като воля и представа /За гения/, 1983, № 7, 53-64.

Техен разговор с наш коментарДелев, Кирил Леви-Строс в ролята на антиидеолог и антимарксист?, 1980, № 8, 73-80.Леви-Строс, Клод; Бьоноа, Жан-Мари Свободи и права в рамките на една етика на живото, 1980, № 8, 65-72.Маркузе, Хърбърт; Меги, Брайън Разговор за марксизма, Франкфуртската школа и новите леви, 1980, № 5, 88-93.Павлов, Деян Коментар, 1980, № 5, 94-99.

Философи на ХХ векАдорно, Теодор Тези против окултизма, 1983, № 10, 81-85.Башлар, Гастон Философско мислене и научно съзнание /Предговор към книгата Философия на не-то/, 1985, № 7, 77-83.Витгенщайн, Лудвиг Дневници /1914-1916 г./, 1982, № 5, 86-92.Д. И. Към преоценка на Витгенщайн, 1983, № 3, 105-109.Давидов, Асен Карл Ясперс: след 100 години - самота, 1983, № 9, 75-84.Дачев, Радослав Метафизиката на един логико-философски трактат, 1982, № 5, 93-104.Денков, Димитър Коментар към “Що е метафизика?”, 1983, № 5, 80-83; Коментар, без който не може, 1986, № 8, 40-47.Иванова, Мая Анри Бергсон като философ и естетик, 1983, № 3, 94-104.Лаут, Райнхард; Фукс, Ерих Концепцията на Мюнхенската трансцедентално-философска общност, 1986, № 8, 48-59.Марчев, Фотин Тодор Павлов за познавателния образ и истината /50 години “Теория на отражението”/, 1986, № 3, 88-98.Петрова, Димитрина Пораженството на разума, 1983, № 10, 86-96.Спасов, Добрин “Най-непредубедената” сред “непредубедените”, 1983, № 1, 60-70.Спасов, Спас Съвременен рационализъм срещу “традиционния емпиризъм”, 1985, № 7, 84-92.Спасова, Правда Станислав Игнаци Виткиевич в защита на философията, 1986, № 3, 99-107.Стефанов, Иван С. Нова интерпретация на Фихте, 1986, № 8, 60-69.Хайдегер, Мартин Що е метафизика?, 1983, № 5, 70-79; Път в полето, 1986, № 8, 38-39.Хусерл, Едмунд Феноменологията, 1983, № 1, 51-59.Шлик, Мориц Смисъл и проверка, 1987, № 5, 52-62.Янакиев, Константин За смисъла на проверката, 1987, № 5, 63-72.Ясперс, Карл Въведение във философията /§ История на философията/, 1983, № 9, 69-74.

Философска класикаБояджиев, Цочо Платоновият диалог и елинската словесност, 1982, № 8, 8-18.Шелинг, Фридрих Вилхелм Йозеф Избрани мисли, 1982, № 8, 19-26.

41

Философски архивБъчваров, Михаил; Димитрова, Нина Спиридон Казанджиев и неговата студия “Някои културисторически закономерности”, 1982, № 2, 38-39.Бъчваров, Михаил; Латев, Латьо Из непубликуваните ръкописи на Иван Георгов, 1986, № 1, 91-103.Денков, Димитър Неюбилейно за просветителя /Коментар към “Отговор на въпроса: Що е Просвещение?”/, 1984, № 12, 80-82.Казанджиев, Спиридон Някои културисторически закономерности, 1982, № 2, 28-38.Кант, Имануел Отговор на въпроса: “Що е Просвещение?”, 1984, № 12, 75-79.Павлова, Вера Ленинизмът в естествознанието и неговото отражение в България, 1982, № 2, 40-47.

Философски извориКочев, Николай Трактатът на Псевдо-Дионисий Ареопагит “За божествените имена”, 1991, № 7, с. 74-78.Псевдо-Дионисий Ареопагит: За божествените имена, 1991, № 7, с. 79-125.

Философски текст без коментарЗащита на свободата срещу тираните, 1990, № 12, с. 33-35.Лиотар, Жан-Франсоа Материя и време, 1991, № 12, 80-86.Лок, Джон Писмо за веротърпимостта, 1990, № 12, с.31-32.Ортега-и-Гасет, Хосе Минало и бъдеще за съвременния човек, 1990, № 2, с. 84-97.Поликаров, Азаря Единадесет тези върху единадесетата теза на Маркс за Фойербах, 1990, № 5, с. 137-139.Спенсър, Хербърт Контрастът между военизирано и индустриално общество, 1990, № 2, с. 83-84.Холбах, Пол-Анри Естествената политика, или беседи за истинските принципи на управлението (Фрагменти), /Ч. І/, 1990, № 3, с. 83-93, /Ч. ІІ/, 1990, № 5, с. 124-137.Шюслер, Ингеборг Нормата и лудостта в историята на Западната философия /Платон - Декарт - Ницше/, 1991, № 2, с. 26-32.

Философски текст с коментар„Научното схващане за света: Виенският кръжок”, 1989, № 12, 92-102.Абигар, Мартин Да живееш или да изразяваш, 1990, № 5, с. 113-123.Авероес Добавка към “Видовото различие между религията и философията и допирните им точки”, 1988, № 5, 66-68.Александров, Никола “Цоликонските семинари” на Мартин Хайдегер, 1989, № 8, 44-46.Арапкюлиев, Иван Философската одисея на Тейар дьо Шарден, 1988, № 8, 60-68.Барт, Ролан Лекция, 1989, № 3, 76-80.Бергсон, Анри Философската интуиция /Доклад пред Конгреса по философия в Болоня, изнесен на 10 април 1911 г./, 1989, № 5, 91-101.Бердяев, Н. А. За робството и свободата на човека, 1990, № 8, с.110-123.Босаков, Веселин Логика на онто- и филогенетичното развитие, 1990, № 3, с. 73-82.Вакрилова, Снежинка Неутрализираната епистемология, 1991, № 2, с. 44-52.Вебер, Макс Науката като призвание /Beruf/, 1990, № 7, с. 88-104.Вернадски, В. И. Природознание и философия /1902 г. /, 1989, № 10, 125-127.Генауи, Сатар Ибн Рушд /Авероес/ срещу Ал-Газали, 1988, № 5, 69-72.Гинев, Димитър След шестдесет години, 1989, № 12, 103-111; Теоретико-вероятностният емпиризъм на Рихард фон Мизес, 1990, № 4, с. 152-157.Данкова, Росина; Марков, Сашо Философската култура на натуралиста, 1989, № 10, 127-130.Даскалов, Румен 70 години от смъртта на Макс Вебер /1864-1920/, 1990, № 7, с. 104-113.Деянов, Деян; Каприев, Георги “Хегеловата логика” на Маркс, 1988, № 9, 66-69.Дьо Бовоар, Симон Свобода и освобождаване, 1988, № 11, 81-83.Дьо Шарден, Тейар Мястото на техниката в общата биология на човечеството, 1988, № 8, 56-59.

42

Дюфрен, Микел Феноменология на естетическия обект. Естетическият обект и произведението на изкуството, 1990, № 10, с. 89-98.Елгин, Катерине; Гудман, Нелсън Да сменим темата, 1991, № 6, с. 37-42.Йотов, Стилиян Философията и идеята за комуникативна рационалност, 1989, № 2, 104-108; Модерното против разума и съдбата на историческото, 1990, № 2, с. 72-82.Калчев, Иван Има ли африканска философия и каква е тя?, 1990, № 11, с. 57-61.Камю, Албер Кризата на човешкото, 1990, № 5, с. 102-113.Каранов, Константин Зигмунд Фройд и европейскатакултура от ХХ век, 1991, № 3, с. 91-100.Кроче, Бенедето Въведение в естетиката на ХVІІІ век, 1989, № 11, 64-72.Кръстева, Анна Методологически монизъм или методологически плурализъм?, 1991, № 8, с. 79-84.Куайн, Уилърд Натурализирана епистемология, 1991, № 2, с. 33-44.Кънчев, Румен Езикът и властта в политическата семиология на Ролан Барт, 1989, № 3, 81-84.Лозев, Камен Ерих Фром - хуманистът от ХХ век, 1991, № 4, с. 103-108.Литл, Даниел Теория на интерпретацията, 1991, № 8, с. 74-79.Маркс, Карл Хегеловата логика /134/, 1988, № 9, 63-65.Михалчев, Димитър Учението за вътрешната противоречивост на нещата, 1991, № 1, с. 72-85.Николова, Вяра Историята и философията на историята - смисъл на един живот /100 години от рождението на А. Дж. Тойнби, 1889-1989/, 1990, № 1, с. 88-92.Нтумба, Тшиамаленга Човекът мунту и животът, 1990, № 11, с.43-48.Пенчев, Генчо Проблемът “естетически вкус” в естетиката на Бенедето Кроче, 1989, № 11, 72-82.Райнова, Иванка Цветята не умират, 1988, № 5, 73; Бовоар, или да живееш по собствените си закони, 1988, № 11, 84-90.Рокмор, Том Модерното и разумът: Хегел и Хабермас, 1990, № 2, с. 62-72.Сенгор, Леополд Седар За негритюда, 1990, № 11, с. 48-56.Сивилов, Любен Прокълнатата диалектика, 1991, № 1, с. 85-92.Спасов, Спас Философската интуиция и критиката на интелекта, 1989, № 5, 102-111.Спасова, Правда Аналитичната естетика на Н. Гудман, 1991, № 6, с. 43-50.Стефанов, Иван Естетическият обект и художествената творба, 1990, № 10, с. 98-105.Тойнби, Арнолд Какво се опитвах да направя, 1990, № 1, с. 84-88.Файерабенд, Паул Как да защитим обществото от науката, 1989, № 7, 74-82.Фон Мизес, Рихард За каузалната и статистическата закономерност във физиката, 1990, № 4, с. 143-152.Фройд, Зигмунд Анимизъм, магия и всесилие на мисълта, 1991, № 3, с. 79-90.Фром, Ерих “1984” на Джордж Оруел, 1991, № 4, с. 96-103.Хабермас, Юрген Философията като наместник и интерпретатор, 1989, № 2, 93-103; Интерсубективистично понятие за индивидуалността, 1990, № 3, с. 67-73.Хайдегер, Мартин Цоликонски семинар от 23 ноември 1965 г., 1989, № 8, 39-44.Цацов, Димитър Първата критика на психологизма в България, 1991, № 11, 43-49.Чакъров, Стоян Развитието от психологическо към трансцендентално априорно в новата философия, 1991, № 11, 39-42.Янакиев, Константин Истина и свобода, 1989, № 7, 83-91.

Раздел 2. Проблеми

Актуални проблеми на историческия материализъмГърдев, Диньо Актуални проблеми на теорията за социалистическото обществено съзнание, 1985, № 1, 62-71.Калайков, Иван Историческият материализъм, социалната екология и социобиологията, 1985, № 1, 82-85.Караджов, Кирил Против отчуждението на философи от философията!, 1985, № 1, 90-97.Кисьов, Тоньо Диалектическият и историческият материализъм - философска методология на социалното познание, 1985, № 1, 65-71.Михова, Недялка Относно методологическото приложение на историческия материализъм спрямо материалистическата диалектика, 1985, № 1, 75-81.

43

Момов, Васил Обществени закономерности и политико-нравствена позиция на човешкия фактор, 1987, № 11, 14-22.Николов, Милчо Историческият материализъм и марксистката социална психология, 1985, № 1, 86-89.Плетников, Ю. К. Историческият материализъм като теоретическа система /Анализ на някои дискусионни проблеми/, 1985, № 1, 31-39.Попов, Стойко За предмета на историческия материализъм, 1985, № 1, 40-47.Радев, Динко Методологическата функция на основния въпрос на историческия материализъм, 1985, № 1, 72-74.Смирнов, Г. Л. Историческият материализъм и обществената практика, 1985, № 1, 3-14.Стейндъл, Рудолф Методологическото значение на историческия материализъм за изследването на потребностите, 1985, № 1, 53-61.Стойчев, Тодор Историческият материализъм и социологията, 1980, № 2, 24-35; Историческият материализъм - философска теория и система, 1985, № 1, 15-30.Тасев, Илия Историческият материализъм - методология на научното познание, 1985, № 1, 48-52.

Актуални проблеми на наукатаКедров, Б. М. Закономерности на научно-техническия прогрес /Триаспектната концепция на Фридрих Енгелс/, 1985, № 3, 3-9.

“Вечни” проблемиДимитрова, Мария Релативизмът от гледище на диалектиката, 1983, № 12, 50-60.Макариев, Пламен Фатализъм и материализъм, 1983, № 12, 40-49.Слаников, Иван Песимизмът, 1983, № 12, 62-71.

Въпроси на познаниетоАндреев, Лъчезар Критическият скептицизъм и демокрацията, 1991, № 6, с. 3-10.Голдстик, Даниел Четири форми на философския скептицизъм, 1991, № 6, с. 10-15.

Въпроси на философското образованиеНешев, Кирил Някои проблеми на специалността философия в Софийския университет, 1980, № 1, 88-93.

Въпроси на философското познаниеМиленков, Антони Джон Хершел: първата философия на науката /160 години от “Беседата” на Джон Хершел/, 1990, № 12, с. 3-11.Станчев, Благой Картината на света: подход към обща теория на интелекта, 1990, № 12, с.22-30.Теохарова, Радосвета Архитектониката в системата на идеите при Им. Кант и С. Киркегор, 1990, № 12, с. 12-22.

Глобални проблеми на съвременносттаКоцева, Татяна Маркс и съвременната демографска ситуация, 1985, № 3, 29-39.Кръстева, Анна Информацията - новото световно предизвикателство?, 1985, № 3, 40-52.Лилков, Тодор Мирът, войната и световният прогрес, 1984, № 8, 11-20.Мончев, Найден Мониторинг и взаимодействие между науките, 1984, № 8, 21-29.Стойчев, Стойчо; Иванова, Емилия Философско-социологически въпроси на екологията, 1986, № 7, 66-73.

Естетически проблемиИлиев, Атанас Интуитивни моменти в художественото творчество, 1985, № 3, 87-94.Стойчев, Владимир Философски анализ на кибернетичния подход в изкуството, 1985, № 3, 95-103.

44

Естетически проблеми на музикатаКоралов, Андрей Художественотворческият характер на музикално-изпълнителското майсторство, 1985, № 4, 111-119.Стоянов, Милко Естетическа рецепция на поп-музиката сред българската младеж, 1985, № 4, 128-135.Харалампиева, Веска Художественият образ в съзнанието на възприемателя на музикалното изкуство, 1985, № 4, 120-127.

Етика на промянатаГеоргиев, Георги Етиката в правото, 1991, № 5, 66-73.Киров, Димитър Константни нравствени феномени, 1991, № 5, 59-66.Лазаров, Максим Ценности и социални иновации, 1991, № 5, 44-53.Нешев, Кирил Моралът на промяната, 1991, № 5, 53-59.

Етическият свят на човекаМаринова, Емилия Човекът в конфликта на ценностите, 1991, № 5, 13-18.Михайлов, Николай Човекът в етическото познание, 1991, № 5, 18-23.Проданов, Васил Как е възможен новият човек?, 1991, № 5, 3-13.

Животът, смъртта, философиятаИванова, Росица Проблемът за самоубийствата - основни подходи в суицидологията, 1991, № 6, с. 70-80.Пенов, Стефан Психиката като реалност и битието на човешкия дух, 1991, № 6, с. 51-60.Слаников, Иван Психология на идеята за безсмъртието, 1991, № 6, с. 61-70.

За обществените противоречияНайденов, Георги За главното противоречие в НР България /Специфика и етапи/, 1982, № 9, 67-77.Тафков, Димитър Съществени разлики и социални противоречия, 1982, № 9, 56-66.

За природата на математикатаДойчинов, Дойчин Математическата действителност, 1981, № 6, 107-112.Чалъков, Венелин Предмет и същност на математиката, 1981, № 6, 113-120.

За теоретическото познаниеОбрешков, Николай За възникването на ново теоретично знание, 1982, № 8, 40-46.Шептулин, А. П. Метод и теория, 1982, № 8, 27-39.

За фундаменталните наукиДубинин, Н. П. Генетиката и нейното значение за човечеството, 1980, № 7, 74-85.Петров, Асен Скритата математика и нейната роля във физиката, 1980, № 7, 86-96.

Интелигенцията и съвременният святАнгелов, Росен Политическият инфантилизъм на интелигенцията, 1991, № 10, 28-37.Байар, Каролина Интелектуалецът в постмодерната епоха: контрастите между Изтока и Запада, 1991, № 10, 38-47.Давидов, Асен Посттоталитарният интелектуалец: пътища в здрача, 1991, № 10, 3-17.Кънчев, Румен Интелектуалците и властта, 1991, № 10, 66-70.Манхайм, Карл Проблемът за интелигенцията: изследване върху ролята ú преди и сега, 1991, № 10, 71-94; № 11, 88-108; № 12, 65-79.Морен, Едгар Да осмислим Европа, 1991, № 10, 48-65.Стефанов, Иван Мнима и действителна социализация на интелигенцията, 1991, № 10, 18-27.

Квантова механика: философски въпросиБуб, Джефри Философия на квантовата механика, 1990, № 4, с. 74-93.

45

Пятницин, Борис Квантовата логика като логика на сложните системи, 1990, № 4, с. 93-103.

“Метанаучни” проблемиАнгелов, Георги; Димитрова, Весела Метанаучни изследвания и проектиране на изследователския процес, 1982, № 9, 47-55.Митрани, Леон Съществува ли доказателство за несъществуване?, 1982, № 9, 37-46.

Методологически въпроси на научното познаниеГинев, Димитър Исторически закони или “автономия на историческото разбиране”, 1983, № 6, 68-79.Минков, Юлиян Предметно-познавателна и културно-социална обусловеност на процеса на научното познание, 1983, № 6, 57-67.Палюшев, Божидар Абсолютите във физиката и синтезът на теориите в нея, 1983, № 6, 80-87.

Методологически проблемиДобрев, Иван Словообразуването и лингвистичната методология, 1989, № 6, 106-116.Мутафов, Христо Към методологията за оценяване на научноизследователските разработки, 1985, № 12, 33-40.

Методологически проблеми на наукатаМилоголов, С. В. Формиране на предпоставките на човешката цивилизация в антропосоциогенезиса, 1988, № 8, 47-55.Стефанова, Красимира; Мончев, Найден Количествен метод за анализ на взаимодействието между науките, 1988, № 8, 39-46.

Методологически проблеми на научното познаниеАнчев, Марко Диагностичната дейност - особености и проблеми, 1988, № 11, 48-59.Атанасов, Атанас Индикатори на взаимодействието на философията с частните науки в сп. “Философска мисъл”, 1987, № 11, 42-46.Байчинска, Красимира Методологически проблеми на психологическата концепция за дейността /ІІ/, 1985, № 10, 13-23.Борисов, Юрий За и против психичната природа на подсъзнанието, 1988, № 2, 79-86.Бьом, Х. П. Теоремата на Бел и нейните философски измерения, 1988, № 3, 36-45.Герджиков, Сергей Логика, практика и научна рационалност, 1988, № 2, 54-61.Гинев, Димитър Наука и ценности или опит за реабилитация на партикуларизма, 1987, № 1, 45-53.Дилов, Димитър Категориите на медицинската наука норма и патология, 1988, № 11, 40-47.Дяченко, Сергей Уроците на Вавилов, 1988, № 1, 41-51.Иванов, Любомир Равнища на изследването на интелекта, 1988, № 9, 45-53.Кардашев, Цветан Аспекти в системата човек-човечество-природа, 1988, № 2, 72-78.Киркова, Мария Относно проблема за наследствеността, 1988, № 11, 33-39.Колев, Таню Възможност за построяване на обща теория на системите, 1988, № 10, 35-44.Костов, Константин Логически подход и верификация на прогнозите в областта на научните изследвания, 1984, № 8, 45-52.Лесев, Милчо Философски аспекти на съвременните диагностични лъчеви методи за изучаване на мозъка, 1987, № 1, 60-65.Милев, Васил Мозък, психика, личност, 1987, № 1, 66-75.Мончев, Найден Предпоставки за взаимодействието в съвременната наука, 1988, № 3, 20-27.Нарски, И. С. За алтернативите в историята и теорията на познанието, 1987, № 11, 23-27.Палюшев, Божидар Характеристична дължина във физиката, обобщеният принцип на Мах и структурата на Вселената, 1985, № 10, 3-12.Пенов, Стефан Теории за психофизичното тъждество в научния материализъм, 1987, № 11, 47-55.Петров, Сава Оптималната позиция на реализма в квантовата механика, 1987, № 11, 28-31.Поибренски, Тодор Логическа системност на медицинското диагностично познание, 1987, № 1, 54-59.

46

Попов, Мирослав Приспособяването - общожизнена основа на здравето и болестта /Опит за съдържателен анализ на основните категории на медицината/, 1988, № 1, 52-60.Радев, Стоян Някои философско-методологически въпроси на българистиката, 1988, № 10, 53-59.Радева, Виржиния Философските измерения на реториката, 1987, № 11, 56-62.Радославова, Цветанка Онтологични аспекти на проблема за черните дупки в съвременната космология, 1988, № 3, 28-35.Рузавин, Г. И. Научното търсене и диалектиката, 1988, № 1, 31-40.Сегър, Уйлям Реализмът и понятието за разширена наблюдаемост, 1988, № 2, 46-53.Серафимов, Кирил; Серафимова, Маргарита Основи на космическата деонтология, 1987, № 11, 32-35.Софрониева, Цветанка Проблемът за научните влияния, 1988, № 10, 45-52.Сретенова, Николина Съвременна физика и даоизъм /Източен начин на мислене/, 1988, № 3, 46-56.Темпчик, Михал Връзката между физиката и космологията, 1987, № 11, 36-41.Уьомов, А. И. Модели и аналогии в развитието на науката, 1988, № 10, 28-34.Шишков, Георги; Данков, Евлоги В. И. Вернадски и влиянието на геологията върху съвременната философска култура, 1988, № 9, 33-44.Янакиев, Константин Несъизмеримост и гранични случаи, 1988, № 2, 62-71.

Методологически проблеми на обществознаниетоГорски, Д. П. Идеализация и конструктивизация в обществознанието. Понятия за клас и тип, 1986, № 2, 44-54.Николов, Николай За същността на показателите, 1986, № 2, 55-63.

Методологически проблеми на познаниетоГанев, Иван Лингвистичен анализ на философските понятия “разсъдък” и “разум”, 1990, № 5, с. 83-93.Дамянов, Пламен Аналогия и психология /Една възможност за генериране на нови идеи в психологията/, 1989, № 11, 54-63.Динев, Валери Функционалната асиметрия на мозъкаи някои философско-социални проблеми, 1990, № 5, с. 93-101.Зеленков, А. И. Социалната природа на познанието и методологическият статус на културните традиции в науката, 1989, № 11, 23-34.Мутафов, Христо Проблемът “ново знание”, 1990, № 5, с. 72-83.Пенов, Стефан Съвременни диалектико-идеалистически интерпретации на психофизичния проблем /Критико-методологическо изследване/, 1990, № 3, с. 13-26.Петров, Веселин Онтологически и системно-структурен подход към съдържанието и формата, 1989, № 11, 45-53.Петров, Сава Съвременното състояние на вътрешната логика на развитието на научните идеи, 1989, № 11, 13-22.Сивилов, Любен Критерии за истинност, 1989, № 11, 35-44.Харизанов, Роман Основни принципи на човешката мозъчна дейност, 1990, № 3, с. 26-34.

Методологически проблеми на природознаниетоПоликаров, Азаря Философският реализъм на Айнщайн, 1988, № 4, 13-24.

Методологически проблеми на физкултурните наукиЩипски, Иван Обект, предмет и система на физкултурните науки, 1984, № 10, 67-78.

Методологически проблеми на частните наукиАнтипенко, Л. Г. За нестандартното тълкуване на квантовомеханичните парадокси, 1989, № 5, 20-29.Баженов, Л. Размисли за епистемологичния статут на науката, 1989, № 2, 45-54.Борисов, Веселин Социалистическият начин на живот като предмет на социалнохигиенното познание, 1988, № 6, 25-33.

47

Бояджиев, Борис Равнозначни ли са категорията субект и говорещото лице, 1988, № 7, 64-72.Браун, Джеймс Квантовата механика и проблемът за реализма, 1988, № 7, 25-35.Бушев, Михаил Познаваемост на света и самоорганизация, 1989, № 5, 40-50.Герганов, Енчо; Колев, Евгени Представяне на знанията в семантичната памет на човека, 1987, № 7, 62-72.Герджиков, Сергей Биологичната теория и теоретичната биология, 1987, № 7, 41-47.Гурова, Лилия Преходът към знание за ненаблюдаемото: проблем на Хюм и Фрейм проблем, 1989, № 3, 52-59.Дамянов, Пламен Възникване на научни идеи по аналогия, 1988, № 7, 36-45.Ирибаджаков, Николай Повратът към материалистическата диалектика в биологията на съвременния Запад / Ч. І/, 1989, № 2, 35-44; /Ч. ІІ/, 1989, № 3, 33-42.Киркова, Мария От биологичното към социалното в аспекта на социално-биологичния проблем, 1987, № 7, 55-61.Митев, Илия Относно най-низшата форма на движение на материята, 1989, № 5, 51-53.Младенов, Цанко Диалектика на синтаксиса и синтаксис на диалектиката, 1988, № 7, 56-63.Палюшев, Божидар Интерпретациите на квантовата механика и проблемът за нелокалността, 1988, № 7, 46-55.Петров, Сава Нови проблеми на взаимоотношенията между философията и природните науки, 1989, № 1, 79-90.Поликаров, Азаря Интеграция на науките: открити въпроси, 1989, № 1, 70-78.Стойкова, Лиляна Биологизаторство и еклектика, 1987, № 7, 48-54.Стоянов, Желязко Рационални и/или мотивационни исторически обяснения, 1988, № 6, 15-24.Стригачев, Атанас По някои въпроси на научната критика, 1987, № 7, 73-83.Тодоров, Никола И още веднъж върху интерпретацията на квантовата механика, “трезвомислието” и алтернативата локалност/нелокалност, 1989, № 5, 30-39.Христов, Любомир Ноетика и/или апологетика, 1989, № 3, 43-51.Чомпалов, Иван Проблеми на взаимовръзката между научна и езикова общност, 1989, № 1, 91-100.

Методологически проблеми на частнонаучното познаниеДряновска, Олга Генетични и методологически проблеми в творчеството на Н. И. Вавилов /По случай 100 години от рождението му/, 1988, № 5, 26-36.

Нравствени императиви на съвременния святАрабаджиев, Георги Морално-политически предизвикателства, 1991, № 5, 99-113.Динев, Валери Биологична основа на човешкия морал и поведение, 1991, № 5, 74-80.Станков, Димитър Нравствено-екологичен императив, 1991, № 5, 81-89.Хемпел, Ханс-Петер Генно инженерство и морал, 1991, № 5, 89-99.

Проблеми на гносеологиятаАврамова, Рени Системността като философско понятие, 1984, № 5, 49-59.Вълев, Пенчо Свойството отражение, 1988, № 8, 30-38.Дунов, Здравко За историческия подход към генезиса и развитието на човешкото мислене, 1982, № 2, 3-17.Енев, Николай Механистическата парадигма и проблемът за субекта във философията на новото време, 1984, № 4, 67-78.Иларионов, Симеон Методологически проблеми на философското изследване за свободата, 1984, № 1, 30-39.Киранова, Евгения Идейно-политически проблеми на антивоенното движение в САЩ и Западна Европа, 1986, № 1, 80-90.Ковачев, Веселин Математика и математическо моделиране, 1988, № 1, 101-103.Нешев, Петър Емпирични доказателства и опровержения и теоретични грешки, 1984, № 4, 56-66.Райнова, Мария Категориите сетивно и рационално в системата на познанието, 1984, № 1, 21-29.

48

Рождественски, Андрей Естетическо съзнание и художествено творчество, 1988, № 1, 103-105.Станчев, Красен Методологическо въздействие и понятиен апарат на философията, 1982, № 2, 18-28.Стъпов, Росен Гносеология на идеалното и нейните проблеми, 1984, № 4, 42-55.Цеков, Димитър Идеологическо настъпление /Опит за изясняване същността и съдържанието на понятието/, 1986, № 10, 71-79.

Проблеми на диалектикатаГанев, Иван За началото, принципите и основата на системата на диалектическите категории, 1984, № 11, 20-30.Градинаров, Борислав Същност на диалектическия закон, 1988, № 2, 19-26.Дубинин, Н. П.; Шептулин, А. П. Принципът на системността, 1986, № 3, 14-25.Петров, Веселин Категориите съдържание и форма в онтологичен аспект, 1988, № 2, 27-36; Взаимоотношението на съдържанието и формата, разглеждани в онтологичен аспект, 1988, № 5, 14-25.Стефанов, Ангел Всеобща ли е причинно-следствената връзка?, 1986, № 3, 26-36.Янков, Дамян Възможност, действителност и случайност в механизма на развитието, 1988, № 2, 37-45.

Проблеми на естетикатаАтанасов, Александър За ефекта от изкуството, 1982, № 8, 66-78.Беров, Тодор Естетика и семиотика, 1985, № 4, 36-46.Гинев, Димитър Критерии за научност на изкуствознанието, 1986, № 1, 64-73.Денкова, Лидия За философската пародия, 1983, № 7, 106-111.Добрев, Добрин За някои теоретични източници на американската “нова критика” /Обзорно-критически бележки/, 1983, № 7, 112-119; Естетическата функция на художествените обекти и механизмите на реализацията ù, 1985, № 4, 47-52.Мичев, Георги Критериите на естетическия вкус, 1985, № 4, 53-61.Натев, Атанас Случаят Шопенхауер, 1984, № 5, 85-101.Паси, Исак Естетиката на Хердер, 1984, № 6, 79-91.Пенчев, Генчо “Консерватизмът” на естетическия идеал, 1982, № 8, 79-88.Шингаров, Георги Естетически чувства и потребности, 1986, № 1, 74-79.

Проблеми на етикатаВидева, Недялка Платон: благото като ценност, 1983, № 4, 78-87; Етиката като диференциална онтология, 1984, № 1, 63-72.Нешев, Кирил Морал и параморал, 1983, № 7, 89-96; Общуване и морал, 1984, № 1, 56-62.Николова, Вероника Етика и практика /Бележки във връзка с една дискусия/, 1983, № 4, 88-98.Проданов, Васил Немарксистката етика през осемдесетте години /От метаетика към нормативна и приложна етика/ (Ч. I), 1984, № 1, 40-55; (Ч. II), 1984, № 3, 81-95.Райзър, Джон Смисълът на живота като социална задача, 1983, № 7, 97-103.Семов, Моис За съотношението между материалните и моралните стимули и мотиви за труд, 1983, № 7, 75-88.

Проблеми на етиката и естетикатаДанев, Паньо Специфика на вътрешнопартийните нравствени отношения, 1984, № 2, 51-60.Хубенова, Цветана Сатиричната истина, 1984, № 2, 61-66.

Проблеми на интелектуализациятаЛьогранд, Мишел Коефициентът на интелигентност /Средство за откриване на интелектуални способности или инструмент за социален подбор?/, 1980, № 4, 86-87.Маринчевска, Мика Интелектуализацията на производството в условията на научно-техническата революция, 1980, № 4, 74-80.Марков, Марко Главното противоречие на социалистическото развитие и

49

интелектуализацията, 1980, № 4, 65-73.Спасов, Добрин Интелектуализация и логичност, 1980, № 4, 81-85.

Проблеми на историческия материализъмВълов, Тодор Диалектическите противоречия в социалните закони, 1984, № 9, 40-50.Генов, Николай Рационалност в социалното взаимодействие, 1984, № 5, 17-30.Георгиева, Тотка Историкоматериалистическите категории обективно и субективно, 1984, № 1, 10-20.Данова, Диана Функционализъм и марксизъм, 1984, № 4, 79-88.Иванов, Иван Систематизирано и несистематизирано обществено съзнание, 1986, № 2, 34-43.Овчаров, Стоян Политическата организация на обществото, 1984, № 5, 40-48.Радев, Динко Онтологическите функции на категориите на историческия материализъм, 1984, № 3, 35-42.Сотирова, Даниела Всекидневното знание в общата типология на знанието, 1984, № 8, 30-38.Стойчев, Тодор Партийност на историческия материализъм /Ч. І/, 1986, № 2, 19-33; /Ч. ІІ/, 1986, № 3, 3-13.Стоянов, Желязко Историческите теории и тяхната структура, 1984, № 6, 37-46.Танев, Гроздан Хармоничност и противоречивост в развитието на социалистическата обществена система, 1984, № 5, 31-39.Ташева, Галина Марксовият принцип на възпроизводството - методологически принцип на анализа на начина на живот, 1985, № 3, 20-28.Уледов, А. К. Взаимоотношението между идеологията и обществената психика в структурата на общественото съзнание, 1984, № 1, 3-9.Христов, Христо Проблемът за типологията на идеологическите отношения, 1984, № 6, 47-57.Цеков, Димитър Идеологията - превратно или адекватно отражение /Към въпроса за възгледите на Маркс, Енгелс и Ленин за идеологията/, 1985, № 3, 10-19.

Проблеми на историята на българската философияПейчев, Божидар Зараждане на българо-руските философски връзки, 1984, № 6, 92-102.

Проблеми на историята на философиятаДанков, Евлоги Средновековната философска школа в Петричкия /Бачковския/ манастир, 1984, № 3, 96-105.Русенов, Русен Аристотел за сетивното и рационалното в познанието, 1984, № 8, 84-93.

Проблеми на историята на философията и критикана буржоазната идеология

Кочев, Николай Третото слово на Григорий Паламас против варлаамитите, 1984, № 2, 79-92.Марчев, Фотин За методологията на научното познание в българската философска мисъл след 9.ІХ. 1944 г., 1984, № 2, 67-78.Панфилов, Евгени Политическата подплата на най-новия “съветологически” мит, 1984, № 2, 93-98.

Проблеми на логикатаЕшкенази, Анри За фактическата и логическата истинност, 1980, № 7, 97-105.Мирчева, Марион За някои модални логики и семантики на възможните светове от типа на Крипке, 1984, № 8, 53-62.Прийст, Греъм Да бъдеш и да не бъдеш - диалектическа времева логика, 1984, № 8, 63-76.Радев, Динко За съжденията в обществознанието, 1983, № 4, 69-77.Табаков, Мартин Антиномични логики, 1983, № 4, 57-68.

Проблеми на логиката и гносеологиятаБородкин, В. В. За отношението между логическите и диалектическите противоречия, 1984, № 2, 3-12.Денчев, Мирослав Понятието “евристики” и границите на неговата валидност, 1984, № 2, 21-29.

50

Марков, Сашо Отново за общото, особеното и единичното, 1984, № 2, 13-20.

Проблеми на материалистическата диалектикаАпостолова, Свежа Диалектическият закон за отрицание на отрицанието /Съвременен теоретически статус и методологическо приложение/, 1986, № 11, 61-69.Градинаров, Борислав Конкретно-всеобщият характер на диалектическия закон, 1986, № 11, 52-60.Канавров, Валентин Към определянето на опосредстването, 1986, № 11, 42-51.

Проблеми на методологиятаВасев, Стефан За гносеологическата природа и особености на историко-философското образование /Системност и обосноваване/, 1980, № 7, 45-52.Гинев, Димитър; Поликаров, Азаря За методологизацията на науката, 1984, № 9, 51-57.Дамянов, Пламен Аналогията като евристичен метод, 1984, № 9, 58-68.Танг, Ле Хъу Материалистическата диалектика като всеобщ метод и всеобща методология, 1980, № 7, 35-44.

Проблеми на методологията на наукатаДобрев, Иван Теоретичната лингвистика и принципът на допълнителността, 1984, № 4, 103-113.Урсул, А. Д. Проблемът за извънземните цивилизации /Философско-методологически и социално-икономически аспекти/, 1984, № 4, 89-102.

Проблеми на методологията на научното познаниеАврамова, Снежана Съвременни тенденции в буржоазната методология на науката /От дихотомичност към синтез на хуманитарното и природонаучното знание/, 1984, № 12, 12-21.Динев, Валери Симетрия и асиметрия в живата природа, 1984, № 5, 74-84.Зарев, Радослав Защо е необходимо екологическо мислене?, 1984, № 12, 22-34.Климашевски, Гюнтер Методологически разсъждения върху моделирането чрез статистически методи, 1984, № 5, 60-73.

Проблеми на наукознаниетоГрилихес, Виктор Опит за дефиниране и кратък анализ на евристичните методи, 1980, № 10, 25-33.Ковачев, Веселин Някои аспекти на интертеоретичните взаимоотношения, 1980, № 10, 46-54.Мончев, Найден Научната политика и управлението на научно-техническия прогрес, 1980, № 10, 15-24.Раджабов, У. А. Методологически проблеми на теорията за развитието на научното знание, 1980, № 10, 3-14.Трифонов, Илия Терминологичната проблема - terra incognita atqve nulloroum в науката, 1980, № 10, 34-45.

Проблеми на научното познаниеАнчев, Марко Формализацията и интерпретацията - отношение и проблеми, 1986, № 8, 29-37.Горнев, Галин Научно творчество и подсъзнателно мислене, 1980, № 11, 27-38.Градинаров, Пламен Редукцията в научното познание, 1986, № 8, 20-28.Дамянов, Пламен Аналогията в научните теории, 1986, № 7, 46-58.Зелени, Индрижих Схващането на Пригожин за метаморфозата на науката, 1986, № 7, 59-65.Минков, Юлиян Познавателни и извънпознавателни фактори на единомислието и разногласията в науката, 1980, № 11, 48-54.Митев, Витан Времето и познавателните операции обяснение и предсказване, 1980, № 11, 39-47.Сотирова, Даниела Здравият смисъл и ролята му в научното познание, 1980, № 11, 18-26.

Проблеми на научно-техническия прогрес

51

Гановски, Владимир Качествени изменения в човешкия фактор при комплексната автоматизация като главно направление на научно-техническия прогрес, 1986, № 6, 68-75.Наплатанов, Николай Електронноизчислителните машини и научно-техническото творчество, 1986, № 3, 77-87.

Проблеми на онтологиятаВарзоновцев, Дмитри Как е възможна марксистка онтология? /За отношението на марксизма към “класиката” и “модернизма” във философията/, 1987, № 9, 62-70.Михова, Недялка Проблемът за познавателните кръгове и обосноваването на онтологията, 1987, № 9, 31-41.Стъпов, Росен От традиционни към нетрадиционни тенденции в онтологията, 1987, № 9, 42-52.Христов, Любомир Онтологията в марксистко-ленинската философия, 1987, № 9, 53-61.

Проблеми на познаниетоАрнаудов, Иван За тъждеството на диалектика, теория на познанието и логика, 1990, № 8, с. 86-94.Вълев, Пенчо Трансцеденталната илюзия и теорията на отражението, 1990, № 8, с. 94-101.Ганчев, Петко Философското познание на обществото /социално познание/, 1990, № 7, с. 23-34.Канавров, Валентин Тематичното опосредстване - една философска интерпретация на процеса на научното изследване, 1991, № 3, с. 69-78.Личев, Валери За мястото на проблема и въпроса като категории в логиката на научното познание, 1991, № 7, с. 16-23.Манов, Борис По въпроса за изложението на диалектическия метод, 1990, № 7, с. 49-59.Петров, Веселин Проблемът за активността на формата, 1991, № 3, с. 59-69.Петров, Илко За специфичните философско-гносеологически закони на познанието, 1985, № 6, 24-34.Поликаров, Азаря Айнщайн и диалектическият материализъм, 1991, № 9, с. 66-67.Сивилов, Любен Варианти на кореспондентната теория, 1980, № 3, 27-37; Истина, Неистина, грешка, 1991, № 7, с. 3-16.Стефанов, Ангел За определянето на научната картина на света, 1990, № 7, с. 34-48.Стефанов, Ангел; Петков, Веселин Принципът на съответствието и проблемът за истината, 1991, № 8, с.15-20.Стоянов, Желязко Научните понятия в структурата на историческите знания, 1991, № 3, с. 39-48.Стъпов, Росен Преориентиране в онтологическо-гносеологическото изследване на психичното, 1991, № 3, с. 49-59; Човешката психика в материалистическо-монистичен контекст, 1991, № 8, с. 3-15.Табаков, Мартин За отношението методология-логика, 1991, № 8, с. 20-28.Тодоров, Тодор Нещо повече за особеното, 1990, № 8, 102-109.Яков, Дамян Причинност и връзка на състоянията, 1991, № 9, с. 77- 84.Янакиев, Константин Как да се разбира идеята за несъизмеримостта, 1991, № 9, с. 67-77.

Проблеми на преустройството на духовната сфераДенчев, Мирослав Фундаменталното и приложното знание в сферата на инженерната дейност, 1988, № 12, 46-52.Кондев, Ангел Още веднъж за диалектиката на теорията и емпирията в научното познание /Методологични проекции на една гносеологична хипотеза/, 1988, № 12, 26-37.Саркисян, Саркис Фундаментални и приложни научни изследвания, 1988, № 12, 18-25.Сотирова, Даниела Историко-генетичен анализ на фундаменталното и приложното в научното знание, 1988, № 12, 38-45.

Проблеми на семиотикатаДачев, Мирослав За интерпретацията на цветовете в “Тихият Дон”, 1989, № 6, 96-105.Еко, Умберто Символ и алегория, 1989, № 6, 73-80.

52

Каранов, Константин Умберто Еко - философ и писател, 1989, № 6, 81-85.Младенов, Иван Код и общуване, 1989, № 6, 86-95.Нарски, И. С. Проблемът за съотношението между образ и знак в относително елементарното усещане /По въпроса за феномена “естествен език”/, 1989, № 6, 67-72.

Проблеми на теорията на познаниетоГот, В. С.; Нарски, И. С. Същност на процеса на познавателното възхождане от абстрактното към конкретното, 1986, № 6, 47-54.Ойзерман, Т. И. За епистемологичната интерпретация на категориите, 1985, № 2, 3-14.Стъпов, Росен Проблемът за идеалното и информационния подход, 1986, № 6, 55-67.

Проблеми на техническия прогресИванов, Кръстьо Диалектически измерения на новата техника и технологиите, 1986, № 1, 47-55.Мончев, Найден Проблеми на хуманизирането на научно-техническия прогрес, 1986, № 1, 56-63.

Схващането за целостността и проблеми на съвременната физикаМинасян, Лариса Концепцията за целостността като основополагащ принцип за построяване на теорията на свръхобединението, 1990, № 4, с. 139-142.Панченко, Александър Цялостност на квантовофизическата реалност и “скрити параметри”, 1990, № 4, с. 129-138.Сретенова, Николина Релационен и процесуален холизъм /Два варианта на рационално изложение на идеите на съвременния физичен холизъм/, 1990, № 4, с. 104-114.Цехмистро, Иван Концепцията за цялостност като основа за интерпретацията на квантовата механика, 1990, № 4, с. 114-128.

Философия и преустройствоБаева, Искра Интелигенцията в обществено-политическите кризи на социализма след втората световна война /Полша, Чехословакия и Унгария/, 1990, № 5, с. 35-43.Василев, Николай Човекът, философията, преустройството, 1990, № 5, с. 21-34.Митев, Петър-Емил Общество, социализация, социализъм, 1990, № 5, с. 3-21.Филипец, Индржих Към съвременните дискусии за индивидуализацията, 1990, № 5, с. 43-49.

Философски проблеми на качествотоТрифонов, Трифон Качеството на труда и на субективния фактор - решаващо условие за качеството на продукцията, 1984, № 10, 18-26.Цанков, Стоян Качеството - опредметено знание, бр. 10, 1984, № 10, 27-38.

Философски проблеми на научно-техническия прогресСаркисян, Саркис Инженерна идея и техническо творчество, бр. 3, 1984, № 3, 25-34.

Философски проблеми на физикатаПетков, Веселин Теория на относителността и проблемът за съществуването, 1984, № 6, 58-69.Сретенова, Николина Специфика и функции на закона за запазване на енергията, 1984, № 6, 70-78.

Философско-методологически въпроси на научното познаниеАрсенова, Искра Информация, научна информация, научно знание, 1986, № 11, 25-30.Петров, Сава Философските влияния върху физиката: прогнози, 1986, № 11, 8-16.Попов, Мирослав За монистичен подход към биосоциалния проблем, 1986, № 11, 17-24.Спасов, Спас Възгледите на Александър Койре за историята на науката, 1986, № 11, 31-41.

Философско-методологически въпроси на природознанието53

Векилов, Гроздан Теорията и практиката в системата на медико-биологичното познание, 1985, № 6, 35-47.Костов, Пеню За социобиология от диалектикоматериалистически позиции, 1985, № 6, 48-56.

Философско-методологически проблемиАнтипенко, Л. Г. Основният тезис на материализма и неговите методологически следствия, 1985, № 9, 49-60.Брутян, Г. А. Логически анализ на изкуството на превода, 1986, № 3, 63-76.Коши, Венан Компютрите и философията, 1986, № 4, 37-41.Петров, Сава Философски методи и методологии, 1985, № 9, 36-48.Поликаров, Азаря Безумните идеи на Нилс Бор, 1985, № 9, 25-35.Попов, Стойко Трансформирането на теорията в метод и методология, 1986, № 4, 28-36.Стойкова, Лиляна Някои съображения относно типологията на биологизаторските теории, 1985, № 9, 71-77.Цонев, Владимир Целесъобразността в природното движение и развитие и нейното отражение в съвременната научна картина на света, 1985, № 9, 61-70.

Философско-методологически проблеми на научното познаниеБайчинска, Красимира Общопсихологически /методологически/ аспекти на проблема за развитието на индивидуалната дейност, 1985, № 5, 81-91.Гинев, Димитър; Поликаров, Азаря Наукофикация на методологията на науката, 1985, № 5, 40-51.Маркуит, Ъруин Обективността на съзнателно предизвиканите закономерни материални преобразувания, 1985, № 5, 92-101.Палюшев, Божидар Информационен подход към индетерминизма във физиката, 1985, № 5, 68-80; Аспекти на взаимоотношенията между философията и физиката, 1987, № 2, 13-23.Петров, Асен Янусовото лице на квантовата механика, 1985, № 5, 60-67.Поликаров, Азаря Процесът на демеханизация на картината за света през ХІХ век, 1986, № 3, 37-47; Методология на науката /Обзорна статия/, 1987, № 2, 3-12.Раджабов, У. А. Феноменът научна революция и динамиката на природонаучните знания, 1985, № 5, 29-39.Сретенова, Николина Моделът за теоретично мислене у Маркс и Айнщайн, 1986, № 3, 48-62.Тьогел, Кристфрид Традиционното и структурното схващане за научните теории - една съпоставка, 1985, № 5, 52-59.

Философско-методологически проблеми на частните наукиКръстев, Харалампи Методологични проблеми на биологията /Същност на живата материя и живота/, 1986, № 10, 31-42.Минчев, Стойко Стил на мислене в развитието на техническите науки, 1986, № 10, 43-51.

Философско-методологически и светогледни проблеми на физикатаГрадинаров, Пламен Антропният принцип и идеята за множеството вселени, 1987, № 4, 50-59.Маркуит, Ъруин Диалектикоматериалистическо схващане за прогресивното развитие във физическия свят, 1987, № 4, 82-85.Палюшев, Божидар Самоорганизация и структура на Вселената, 1987, № 4, 60-72.Петков, Веселин Може ли да се релативизира съществуването?, 1987, № 4, 38-49.Тодоров, Никола Върху същността на аргументите на Айнщайн-Подолски-Розен и Бел, 1987, № 4, 73-81.

Философско-социологически проблемиПеткова, Ива Младежта и социалните процеси /Някои основни понятия/, 1982, № 12, 65-68.Реман, Йозеф Теории за войната, 1982, № 12, 54-57.Шварцман, К. А. Джон Ролс за справедливостта, 1982, № 12, 58-64.

54

Човекът в променящия се святАрабаджиев, Георги Социална среда и личност, 1990, № 6, с. 129-142.Нешев, Кирил Нравствените ценности и личността днес, 1990, № 6, с. 122-129.

Раздел 3. Идеи

Естетическа теорияАнгелов, Валентин Неестетичното в изкуството /Върху материал от пластичните изкуства/, 1986, № 12, 37-46.Крумов, Красимир За понятието синтетичност в кинотеорията, 1986, № 12, 47-53.

Из историята на културатаБичков, В. В. За разбирането на образа в ранната средновековна култура, 1983, № 8, 95-102.Боданов, Богдан За идеологията в античната история /Една културна типология у Тукидид/, 1983, № 8, 90-94.Радева, Вирджиния Хуманизмът и демократизмът на старата българска реторика, 1983, № 8, 103-109.

Из историята на марксистко-ленинската философска мисъл в БългарияСтатия, поставила началото на борбата за ленинизация на нашата идеология, 1977, № 4, 83-87.Трудски, С. Ленинизъм и диалектика, 1977, № 4, 88-97.

Из класическото наследствоПаси, Исак Естетиката на Винкелман, 1980, № 6, 69-83.

Из нашето наследствоДобриянов, Величко Новаторството на Иван Хаджийски, 1983, № 2, 49-59.

Из философското наследствоБояджиев, Цочо Панеций и платонизацията на стоицизма, 1980, № 8, 81-90.Ватев, Йордан Същност и произход на “битието” според “Шестоднев” на Йоан Екзарх, 1980, № 8, 91-97.Гинев, Димитър ”Способността за въображение” и проблемата за опосредстваността в немската философия от края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, 1980, № 7, 53-63.Лазарова, Ерика Романтическата ирония като субективна и обективна диалектика, 1980, № 7, 64-73.

Индийска философия на езикаГрадинаров, Пламен Няя-Вайшешика: философия на словото, 1989, № 6, 48-57.Стаменов, Максим Аспекти от философията на езика на Бхартрхари, 1989, № 6, 58-66.Шривастава, Р. П. Индийската философия на езика - основни идеи, 1989, № 6, 39-47.

Историко-философски изследванияБояджиева, Пепка; Бояджиев, Цочо Социалното самоутвърждаване на ранногръцката философия, 1983, № 9, 49-59.Илиев, Стефан Към миналото на философското съмнение, 1982, № 9, 10-24; Спиноза - идеалист или материалист?, 1983, № 8, 54-64.Лалева, Румяна Моралният кодекс и проблемът за доморалните форми на нормативна регулация, 1988, № 3, 68-76.Минева, Емилия Една типология на домарксовите подходи към проблема за човека, 1983, № 9, 60-68.Нешев, Кирил Морал и структура на морала, 1988, № 3, 62-67.Пожарлиев, Райчо Проблемът за дейността в немската класическа философия, 1982, № 9, 25-36.Радев, Райчо Тълкуване на схващането на Джон Лок за първични и вторични качества, 1983,

55

№ 8, 46-53.

Конструктивизмът в математикатаГаргов, Георги Конструктивното направление в математиката, 1981, № 5, 69-80.Сурду, Александру Интуиционистки ограничения в логическия анализ на научния език, 1981, № 5, 58-68.Хейтинг, Аренд Интуиционистки възгледи за природата на математиката, 1981, № 5, 48-57.

Критика на буржоазната идеологияМарков, Марко Към критиката на „чистото” учение за държавата, 1961, № 3, 103-113.Стефанов, Никола; Коев, Васил Нищета на една съвременна буржоазна философия на историята, 1961, № 5, 79-85.

Критика на буржоазната социология на наукатаЯхиел, Нико За някои съвременни тенденции в буржоазната социология на науката, 1985, № 8, 70-84.

Критика на буржоазната философияКацарски, Иван “Аз-ът”, “другите” и историята във философията на Мерло-Понти, 1986, № 2, 98-108.

Критика на буржоазната философия и ревизионизмаПате Гей, Сему Марксизмът и борбата на идеи в Черна Африка, 1984, № 10, 51-58.Янков, Митрю Емпиризъм и рационализъм: “контекстът на откритие” и “контекстът на обосноваване”, 1984, № 10, 39-50.

Критика на буржоазната философия и социологияЕспиноза, Сира Някои спорове относно природата на познанието, 1985, № 10, 71-78.Кацарски, Иван Екзистенциалният субект и вещите във философията на Мерло-Понти, 1985, № 10, 61-70.Яхиел, Нико За някои съвременни тенденции в буржоазната социология на науката, 1985, № 10, 44-60.

Критика на немарксистки концепцииПенов, Стефан Към критиката на “научния материализъм” и теориите за тъждеството на психичното с телесното, 1988, № 7, 90-100.Фотев, Георги Нови тенденции на теоретичната социология в САЩ, 1988, № 7, 101-108.

Критика на съвременните немарксистки концепцииАврамова, Снежана Генетичният структурализъм на Люсиен Голдман - философия на хуманитарното познание, 1988, № 10, 60-68.Арсенова, Искра Съвременни буржоазни теории за информатизацията на обществото, 1988, № 4, 70-77.Димитрова, Вера Екологическият хуманизъм - “нова политическа философия за обществото, човека и природата”, 1988, № 6, 54-60.Дочева, Бистра Херменевтичната антропология на О.-Ф. Болнов - опит за трансцедентално антропологическо обосноваване на познанието, 1988, № 9, 70-76.Кънчев, Румен Жан Лакан и “онтологията на революцията”, 1988, № 9, 77-86.Миланов, Ясен Генетичният структурализъм на Люсиен Голдман и литературното творчество, 1988, № 10, 69-77.Петрова, Димитрина Антиутопизмът и самосъзнателните утописти, 1988, № 4, 59-69.Райнова, Иванка Антропологическият подход в екзистенциалната философия и френския персонализъм, 1988, № 6, 34-44.Фотев, Георги Плурализмът на теоретичната социология в САЩ, 1988, № 6, 45-53.

56

Към въпроса за нашето идеологическо наследствоГенов, Тодор Димитър Благоев за конституционното право и Търновската конституция, 1946, № 3, 95-103.Данчев, Пенчо За идейния път на д-р К. Кръстев, 1947, № 2, 119-131; За идеологията на Пенчо Славейков, 1947, № 3-4, 190-228.Димитров, Михаил Върху идеологията на Христо Ботев, 1945, № 1-2, 176-183; Христо Ботев - сто години от рождението му, 1948, № 4, 96-108.Каролев, Стоян Краят на идейния път на Стоян Михайловски, 1946, № 2, 109-121.Натан, Жак Идеологията на Любен Каравелов, 1946, № 1, 116-140.Шелудко, Д. Христо Ботев и славянският въпрос, 1947, № 1, 99-105.

Към историята на философията и наукитеКръстанов, Цветан Медицината през ХVIII в. - д-р Кабанис, 1947, № 2, 132-140.

Към критика на буржоазната идеологияБеязов, Чавдар Съвременното малтусианство - идеология на империалистическата агресия, 1954, № 3, 95-114.Делев, Кирил Реакционната философия на Бертранд Ръсел - идеологическо оръжие на американо-английския империализъм, 1954, № 5, 47-72.Игнатов, Асен Борбата на немските марксисти срещу реакционната буржоазна философия, 1956, № 1, 65-79.Пенев, Михо Критика на възгледите на буржоазните философи у нас по въпросите на логиката, 1955, № 2, 72-84.Спасов, Добрин Съвременни идеалистически схващания за общото и отражението им в логиката, 1955, № 1, 94-107Христов, Христо Я. Ярка проява на идеализъм в съвременната английска буржоазна идеология, 1954, № 2, 70-74.

Към 50-годишнината от създаването на квантовата механикаАпостолова, Иванка Организиране на връзките между учените в периода на създаване на квантовата механика, 1977, № 12, 77-87.Ковачев, Веселин Интертеоретични взаимоотношения в областта на елементарните частици, 1977, № 12, 88-99.Петров, Сава Формулирането на вероятностната интерпретация на квантовата механика: Шрьодингер и Борн, 1977, № 12, 67-76.Поликаров, Азаря Схващане за допълнителността, 1977, № 12, 58-66.Тютюлков, Николай Химична символика и квантова механика, 1977, № 12, 100-109.Христов, Христо Квантово-механично понятие за частица, 1977, № 12, 43-57.

Към програмата “Айнщайн”Поликаров, Азаря Айнщайн и единството на физическата картина на света, 1983, № 8, 65-78.Сретенова, Николина Природа на гравитационното поле /Дивергентно-конвергентен подход към проблема/, 1983, № 8, 79-85.Стефанов, Ангел Познание, съответствие и допълнителност, 1983, № 8, 86-89.

Към формирането на марксизмаДеянов, Деян; Коев, Кольо; Кюранов Деян Младият Маркс като критик: от журналистика към теория, 1983, № 11, 85-94.Пожарлиев, Райчо Философия на делото /Щрихи към младохегелианските идеи за социално-преобразуващата дейност/, 1983, № 11, 77-84.

Марксизмът и съвременният святЗашев, Димитър Марксизмът - за и против, 1990, № 11, с. 3-6.Макбрайт, Уилям Сартр и неговите следовници: екзистенциалният марксизъм и постмодернизмът в нашия “край на века”, 1990, № 11, с. 15-27.Расмусен, Дейвид Права, повествование и юридическа практика, 1990, № 11, с. 6-15.

57

Марксизъм и културознаниеВарзоновцев, Дмитри Социокултурни аспекти на отношението човек-вещ, 1983, № 12, 20-33.Лазарова, Ерика За прерастване на марксистката философия на културата в марксистко човекознание, 1983, № 12, 9-19.Първанова, Евелина Дейността като начин на съществуване на човека, 1983, № 12, 34-39.

Непреходни и актуални темиДраганов, Минчо За изучаването на националния характер, 1982, № 11, 15-26.Панова, Елена За философията и “другите науки”, 1982, № 11, 6-14.

От логическа гледна точкаВакарелов, Димитър Писмо до редакцията, 1980, № 1, 94-95.Георгиев, Никола Недораслият и неговият наставник, 1980, № 11, 101-106.Спасов, Добрин За ограничеността на “опровержимостта”, 1980, № 1, 96-100.

Съвременни философски възгледиПетрова, Димитрина Феноменологическата концепция за отношенията и тяхното конституиране, 1982, № 4, 65-77.Стойчев, Тодор “Новите философи” във Франция по пътя на антикомунизма, 1982, № 4, 78-83.

Съвременни философски идеиАлександров, Никола Езиковоаналитична метаморфоза на проблема за рефлексията у Хабермас, 1989, № 6, 23-29.Балев, Жорж Френската историческа психология и категорията дейност, 1989, № 3, 98-107.Босаков, Веселин Марксизмът и концепцията на Хабермас за познанието, 1989, № 2, 83-92.Даскалов, Румен Социална наука и ценности /Концепцията на Макс Вебер за “свободна от ценности” наука и съвременните спорове около нея/, 1989, № 3, 85-97.Касирер, Ернст Критическият идеализъм като философия на културата, 1991, № 9, с. 19-33.Милков, Николай Философията на езика на Доналд Дейвидсън, 1989, № 6, 30-38; Философията на действието на Доналд Дейвидсън, 1991, № 3, с. 100-109.Сивилов, Любен Подарък за търпеливите, 1990, № 3, с. 94-106.Спасов, Спас Философско-метафизическите възгледи на Анри Бергсон за същността на живото, 1989, № 2, 73-82.Стоянов, Желязко Към спора между К. Хемпел и У. Дрей за рационалните и диспозиционните исторически обяснения, 1991, № 11, 29-38.Фридмън, Милтън Свобода, равенство и егалитаризъм, 1991, № 9, с. 3-19.

Съвременни философски идеи. Постмодернизъм.Андерсън, Йон Мястото на личността в социалния живот, 1990, № 6, с. 69-78.Балдзис, Александрос Рационалност, субект, познание между модерно и постмодерно, 1990, № 6, с. 110-121.Гинев, Димитър Очертанията на постмодерното, 1990, № 6, с. 79-87.Зашев, Димитър Изказът - порив в модерността, 1990, № 6, с. 106-110.Кънчев, Румен Жан-Франсоа Лиотар и философията на посмодерното, 1990, № 6, с.50-69.Лиотар, Жан-Франсоа Посмодерното знание, 1990, № 6, с. 46-50.Моравски, Стефан Авангардът, неоавангардът и проблемът с постмодернизма, 1990, № 6, с. 88-105.

Феминизъм и постмодернизъмСпасова, Правда Феменизмът - опит за изложение, 1991, № 11, 3-8.Хейман, Сюзън Субекти и деятели: въпросът за феминизма, 1991, № 11, 9-22.Хонет, Аксел Плурализация и взаимозачитане върху самозаблудите на постмодерните социални теории, 1991, № 11, 23-28.

58

Философски изследванияБонева, Наталия Смисълът като проблем в социалната онтология на Маркс, 1989, № 12, 39-45.Граматиков, Светослав Техниката като философски проблем, 1989, № 12, 46-53.Миров, Милен Смисъл и разбиране, 1989, № 12, 30-38.Пожарлиев, Райчо Марксовите идеи за социалното време, 1989, № 12, 15-22.Тодоров, Христо Проблемът за времето във философията на Мартин Хайдегер, 1989, № 12, 23-29.

Раздел 4. Понятия и категории

За материалното и идеалнотоЙончев, Димитър; Арнаудов, Иван За онтологическите и гносеологическите характеристики на идеалното, 1980, № 5, 57-65.Уледов, А. К. Относно духовния живот на обществото, 1980, № 5, 46-56.

Категории на философиятаАрнаудов, Никола Относно природата на обективното и субективното, 1983, № 6, 38-46.Бонин, Ганчо Против тенденцията към субективизиране на свободата в избора на поведение, 1980, № 9, 36-44.Братоев, Георги Бележки върху експликацията на понятията за причинност, 1980, № 3, 13-26.Динев, Валери За категориите структура и функция, 1980, № 9, 10-18; Диалектика на структурата и функцията, 1981, № 6, 72-78.Ганев, Иван Методологическото значение на категорията дейност, 1980, № 9, 19-27.Кондев, Ангел Категорията субстанция като основна онтологическа категория, 1983, № 6, 23-37.Кючуков Ламбо За определянето на понятието система, 1983, № 6, 47-56.Михова, Недялка Проблемът за обективните противоречия, 1983, № 6, 9-22.Найденов, Чавдар Относно определението на понятието форма на движение, 1982, № 5, 26-34.Ракаджийска, Теменуга Социална информация и съзнание, 1982, № 5, 35-44.Русенов, Русен За онтологическата природа на общото и единичното, 1981, № 6, 62-71.Тодоров, Тодор Някои аспекти на категорията свобода, 1980, № 9, 28-35.Яков, Дамян Спецификата на причинната детерминация, 1986, № 9, 75-82.

Отговорност и винаМитев, Петър-Емил Философията пред посттоталитарните дилеми, 1991, № 10, 95-103.

Философски категорииДоган, Ахмед Общонаучният и философският статус на симетриите, 1983, № 8, 31-45.Найденов, Чавдар За структурните равнища на материята, 1983, № 8, 19-30.

Раздел 5. Философски дисциплини

ДиалектикаКосиченко, А.; Нисанбаев, А. Формиране и развитие на категорията време в контекста на предметната дейност, 1986, № 7, 27-35.Събев, Свилен За дейностната същност на диалектиката като теория на развитието, 1986, № 7, 36-45.

Диалектически материализъмАбрамова, Н. Т. Методологичната функция на понятието цялостност, 1973, № 7, 115-123.Аврамов, Димитър Приносът на Декарт и Лайбниц в развитието на учението за материята, 1958, № 6, 86-97; Съществува ли невеществена материя?, 1959, № 5, 62-80.Албрехт, Е. Марксистко-ленинското учение за отношението между език и мислене в процеса

59

на познанието, 1955, № 1, 80-93.Александрова, Костадинка За един опит да се изгради генетична теория на познанието, 1964, № 1, 54-67.Анастасов, Анастас; Петков, Веселин Пространство - време - материя, 1979, № 7, 57-68.Апостолова, Иванка Причина и причинно отношение, 1962, № 4, 16-27; За логическите предимства на диалектическия материализъм пред субективния идеализъм, 1963, № 1, 58-69.Аронов, Алберт За категориите общо, особено и единично, 1961, № 1, 62-79.Архипцев, Ф. Т. Единството на отражението и творчеството, 1974, № 10, 25-33.Бакърджиева, Нина По въпроса за взаимодействието между материалните системи, 1962, № 2, 32-41.Банковска, Ана За предмета на диалектическия материализъм, 1958, № 3, 56-72.Берг, А.; Новик, И. Актуални въпроси относно развитието на познанието и кибернетиката, 1965, № 1, 10-18.Буриев, В.; Боев, В. Опит за теоретико-информационна интерпретация на противоречието между натрупаните знания и възникващите проблеми, 1969, № 8, 58-64; Теория на информацията и някои проблеми на диалектиката на познанието, 1972, № 8, 47-52.Бънков, Ангел Обективният характер на научните закони и съзнателната дейност на хората, 1953, № 1, 36-56.Вагнер, Курт Специфика и мирогледно значение на марксистко-ленинската концепция за истината, 1977, № 3, 49-57.Валд, А. Ленинската теория на отражението против съвременната буржоазна философия, 1960, № 6, 76-94.Васев, Стефан Върху активността на отражението, 1972, № 9, 31-38; Относно принципа за единство между познание и практика, 1973, № 9, 30-38.Василев, Георги За рационализиране на познавателния процес, 1972, № 11, 45-52.Василев, Стефан Многостранност на човешкото отражение, 1966, № 1, 45-57; Многостранност на човешкото съзнателно отражение, 1966, № 6, 43-55; Семиотика и отражение, 1968, № 2, 34-46; Идеално отражение и материално-практическо творчество, 1969, № 5, 44-51; Онтологични и гносеологични аспекти на понятията обект и субект, 1971, № 9, 39-47; За евристичната функция на категориите, 1973, № 4, 31-37; Интуиция и познание, 1974, № 5, 36-46; За метатеоретичен анализ на философските категории, 1977, № 4, 54-61.Велчев, Петър Евристичността в научното изследване на диалектическите закони /Към постановката на проблемите/, 1968, № 6, 34-42; За ленинската характеристика на практиката като определена и неопределена, 1969, № 6, 28-36; Актуални проблеми на по-нататъшното развитие на диалектическата теория, 1973, № 3, 51-57; За качеството и ефективността на философските изследвания, 1977, № 10, 30-38.Винер, Норберт Върху теорията на информацията, 1961, № 5, 58-62.Витих, Дитер Обективни и субективни предпоставки за опредметяване на познания чрез чо-вешко действие, 1977, № 3, 77-89.Ганев, Иван Относно диалектикоматериалистическия метод и системно структурния подход, 1974, № 10, 57-67; Опит за определение на понятието система, 1975, № 8, 32-42; Исторически аспекти на принципа за тъждеството, 1978, № 10, 88-94; За построяването на системата на философските категории, 1979, № 5, 41-47.Ганчев, Лилян Философски проблеми на системно-структурния подход, 1973, № 11, 47-55.Гиндев, Панайот Ленинското учение за истината и неговото приложение в наказателния процес, 1960, № 2, 203-220.Гиргинов, Гиргин В. И. Ленин за диалектиката на познавателния процес, 1955, № 2, 3-19; Относно теоретическото и практическото решаване на задачите, 1964, № 5, 44-60; Ленинският етап в развитието на теорията на отражението, 1968, № 8, 11-18; Висш образец на творческия марксизъм /60 години от излизането на „Материализъм и емпириокритицизъм” на В. И. Ленин/, 1969, № 4, 10-19; Приноси на Тодор Павлов в областта на диалектическия материализъм, 1970, № 1, 15-22; Някои проблеми на диалектическия материализъм в трудовете на Фридрих Енгелс, 1971, № 2, 13-21.Гиргинов, Гиргин; Велчев, Петър Поглед към българския принос в развитието на марксистко-ленинската теория на познанието, 1969, № 7, 39-47.Горски, Д. П. Отъждествяването на нетъждественото в процеса на познанието, 1978, № 5, 21-33.

60

Давидов, Асен Относно характера на типологичното знание, 1978, № 9, 45-54.Добриянов, Величко За логическото и историческото в марксистката теория на познанието /По случай 100-годишнината от излизането на Марксовото произведение „Към критиката на политическата икономия”/, 1960, № 1, 43-61; Възхождането от абстрактното към конкретното - специфичен закон на теоретическото познание, 1963, № 6, 60-75; За принципите на теоретическата система, 1965, № 3, 37-50.Доброскокин, И. И. Тодор Павлов за отражението и спецификата на неговата висша форма, 1969, № 5, 24-31.Дунов, Здравко За тъждеството на диалектика, логика и теория на познанието, 1968, № 3, 51-58.Жу-син, Чжан Приносът на Мао Цзе-дун към материалистическата диалектика, 1955, № 5, 48-64.Иванов, Любомир За познавателния образ и знака, 1977, № 8, 31-37; Мисли за интелекта, 1979, № 6, 43-49.Игов, Михаил Редукционната проблема и научните революции, 1978, № 11, 58-65.Йон, Ерхард Ленинската теория на отражението и проблемата за художествената истина, 1973, № 6, 47-58.Кавалджиев, Любомир Целостността на научното познание, 1971, № 1, 28-36.Калицин, Никола Космическите полети и познанието, 1961, № 3, 101-102; Развитие на научните представи за света, 1965, № 4, 136-149.Караджов, Кирил За някои особености на марксистката философия като система, 1979, № 11, 41-51.Караколов, Райчо Новият принос на И. В. Сталин в марксическата диалектика, 1953, № 1, 57-73; Ленинското учение за закона за единството и борбата на противоположностите, 1955, № 3, 37-55; Приносът на Ленин в развитието на учението за законите на материалистическата диалектика, 1960, № 6, 47-59.Карастоянов, Асен Върху възможността за автоматизация на научните изследвания, 1968, № 11, 31-39.Кедров, Б. М. Нов възглед за формите на движение на материята и тяхната взаимовръзка, 1965, № 2, 27-43.Киселинчев, Асен Димитър Благоев по въпросите на марксическата теория на познанието, 1954, № 2, 36-49; Тодор Павлов по въпросите на марксистко-ленинската гносеология, 1960, № 1, 5-21.Клаус, Георг Принос към диалектиката на математиката, 1957, № 2, 19-42; Сетивното възприятие като информационен процес, 1965, № 4, 105-118.Ковач, Г. Относно понятието материя, 1964, № 5, 20-36.Ковачев, Веселин Конкуриращи се теории, 1976, № 2, 41-51; Относно идеята за „безтегловна субстанция”, 1976, № 10, 49-58; Към проблематиката за стил на мислене, 1978, № 11, 66-74.Кожаров, Асен Основното съдържание на съвременната епоха, 1960, № 5, 3-14; Диалектика и догматизъм, 1962, № 2, 3-17; Научното творчество, като отражение. 1970, № 9, 60-69.Константинов, Христо Еволюция на измерението в структурното развитие, 1977, № 7, 58-64.Копнин, П. В. Някои проблеми на теорията на отражението и съвременната наука, 1969, № 8, 22-37.Костов, Константин Законът за тъждеството в светлината на диалектическия материализъм, 1959, № 5, 94-104.Котарбински, Тадеуш Основни въпроси на праксеологията, 1960, № 1, 37-42.Кръстев, Кръстю За категорията причинност, 1965, № 1, 29-45.Кръстев, Марин Диалектикоматериалистическото теоретико-познавателно отражение... и репрезентативният реализъм, 1971, № 6, 75-88.Куков, Вангел Относно развитието на науката и проблемата за усвояването на научните знания, 1978, № 5, 34-43.Курсанов, Г. А. Определение и структура на истината, 1975, № 6,11-22.Левин, Г. Д. Отношение и свойство, 1976, № 11, 64-73.Леонов, М. Марксистко-ленинската наука - основа на научното предвиждане, 1946, № 1, 82-100; Единството на метода и теорията в марксическия мироглед, 1946, № 4, 18-46; Диалектическият материализъм - мироглед на Маркс-ленинската партия, 1947, № 2, 31-55.

61

Льодюк, Виктор „Материалистическата теория на познанието” от Роже Гароди, 1953, № 2, 57-69.Малеев, Никола Към проблемата за диалектикоматериалистическата същност на диагностиката и диагностичният процес, 1962, № 2, 42-53.Манева, Цвета Проблемът за категориите във философията на Аристотел, 1958, № 6, 75-85; Ленин и диалектикоматериалистическото учение за категориите, 1970, № 4, 48-56.Манукян, Едуард Социално-исторически подход към философската евристика, 1979, № 12, 34-47.Маринов, Дачо В. И. Ленин и развитието на материалистическата диалектика, 1970, № 2, 53-61.Марков, Марко Теорията на организацията: предмет и място в съвременното познание, 1977, № 4, 20-27.Марчев, Фотин Някои характерни черти на познавателния образ, 1976, № 3, 30-40.Мерсие, Андре Модалността на съждението като ключово понятие в една обща теория на познанието, 1972, № 5, 95-101.Мисливченко, А. Г. Диалектиката на същността и съществуването на човека, 1973, № 8, 45-49.Митев, Витан Лидерните науки и развитието на научното познание, 1976, № 11, 59-63.Михова, Недялка Относно категориите абстрактно и конкретно, 1974, № 6, 32-40; Относно формалнологически противоречивото изразяване на диалектическите противоречия, 1975, № 2, 14-24; Типове категориални зависимости, 1975, № 7, 35-47.Младенов, Асен Методологически и гносеологически грешки при интеграцията на противо-речията между субект и обект, 1969, № 1, 40-48.Мутафчиев, Славчо Методологически въпроси на системните изследвания, 1971, № 8, 56-63; Относно категориите „система” и „структура” и техните взаимоотношения, 1973,№ 10, 42-47.Мъркулеску, И. Х. Относно проблема за съзнанието, 1959, № 2, 46-60.Нарски, И. С. За диалектическите противоречия на познанието, 1976, № 5, 33-44.Недин, Стоян За отношението между метод и подход, 1976, № 7, 30-34.Ненов, Ненко Информация и познание, 1974, № 12, 24-33.Николов, Елит Отражението чрез сигнали и значението му за формиране съзнанието на хората, 1963, № 3, 52-63.Николов, Стоян Съдържание и форма - категории на материалистическата диалектика, 1957 ,

№ 4, 49-62.Новински, Чеслав Отношението на марксизма към спора между номинализмаи реализма относно понятията, 1958, № 6, 64-74.Ошавков, Живко Процесът на обособяването на философията и нефилософските науки като специфични форми на познанието, 1956, № 4, 34-51; За предмета на философията и на нефилософските науки, 1957, № 4, 24-48.Павлов, Тодор Материя и дух, 1945, № 1-2, 56-75; Истината е винаги конкретна, 1946, № 1, 3-23; Нова атака на проф. Д. Михалчев срещу теорията на отражението, 1946, № 2, 50-66; Теория на отражението и кибернетика, 1959, № 3, 25-49; Победа на творческия марксизъм, 1959, № 4, 3-24; Теоретическите завети на Ленин, 1960, № 2, 5-28; Пред нови задачи на марксистко-ленинския философски фронт, 1961, № 1, 3-25; Някои актуални философски въпроси, 1964, № 5, 3-19; Някои въпроси на марксистко-ленинската теория на познанието /Информация, отражение, творчество/, 1965, № 4, 27-36; Ленинската диалектика като най-общ метод и висша алгебра на социалистическата революция, 1970, № 2, 3-17; Още веднъж за диалектическото единство на философията, частните науки и практиката, 1971, № 4, 3-10; Относно коперниканската природа на марксизма-ленинизма, 1973, № 12, 4-15; Самоуправление и диалектика, 1974, № 4, 3-8; Фридрих Енгелс за единството на формата и съдържанието, 1978, № 5, 10-20.Панчев, Иван Основните форми на движението на материята и постиженията на съвремен-ната наука, 1962, № 3, 17-30.Панова, Елка Единството на логическото с историческото и тъждеството на логика, гносеология и диалектика, 1966, № 3, 48-59.Парнюк, М. Динамически и статистически закони, 1966, № 5, 64-76; За съдържанието на принципа на детерминизма в диалектическия материализъм, 1971, № 4, 11-20; За съвременната

62

форма на детерминизма, 1973, № 1, 104-112.Петров, Сава Как е възможно непосредственото сетивно познание на материалния свят?, 1962, № 6, 89-102; Нетривиални противоречиви системи, 1975, № 10, 13-21; Препрочитайки „Философски тетрадки”, 1977, № 4, 43-53; Материалистичните неща в себе си, 1979, № 4, 25-37.Петровски, Георги За систематизация на категориите на диалектиката, 1974 , № 2, 74-83.Поибренски, Тодор Гносеологически изменения в развитието на съвременното диагностично познание, 1974, № 6, 50-56; Формализация на диагностичното познание, 1975, № 4, 75-80; Моделиране на диагностичното познание, 1976, № 11, 74-80; Интуицията в диагностичното познание, 1977, № 11, 42-48.Поликаров, Азаря За взаимообусловеността в процеса на познанието, 1955, № 1, 66-79; Енгелс за запазване формите на движение на материята, 1955, № 4, 3-25; Към проблема за класификацията на философските категории, 1958, № 4, 80-91; Към диалектическото схващане за развитието, 1970, № 11, 8-21; Относно философията и частните науки, 1978, № 1, 40-53.Попеску, С. Гносеологически елементи в съвременната научна теория за пространството и времето, 1960, № 4, 39-54.Попов, Александър За прехода от абстрактното към конкретното в процеса на познанието, 1958, № 5, 55-72.Попов, Вилям Ентропия, отражение, информация, 1967, № 6, 53-61. Попов, Нарцис Диалектика на опосредованото мислене, 1965, № 3, 65-77.Попов, Стойко За предмета на философията и тъждеството на логиката, гносеологията и диалектиката, 1957, № 5, 90-103; Категорията причинност, 1958, № 4, 92-105; Причинност, цел и целесъобразност, 1960, № 4, 55-68.Радев, Динко Моделиране и познание, 1968, № 2, 47-56; Някои особености на научното обяснение, 1977, № 10, 25-29.Рачев, Филип За същността на причинната връзка и някои моменти на нейното познание, 1969, № 9, 32-37.Резников, Л. О. Към въпроса за съотношението между езика и мисленето, 1948, № 1, 104-131.Розентал, М. Противоположността между марксическия диалектически метод и идеалистическата диалектика на Хегел, 1946, № 3, 45-76; Материалистическата диалектика като творчески развиваща се наука, 1953, № 4, 41-70.Румл, Владимир Позитивизъм, светоглед и познание, 1973, № 5, 83-89.Кондаков, Христо Аксиология и марксизъм, 1980, № 2, 86-95.Саркисян, Саркис Абсолютното и относителното в материалния свят и в познанието, 1968, № 7, 63-71; Закон и свойство, 1968, № 10, 53-61; Свойства на свойството, 1975, № 9, 103-113; От механицизъм към диалектически материализъм, 1979, № 7, 46-56.Саркисян, С.; Фархи, С. За емпиричното и теоретичното познание в светлината на взаимо-отношението между явление и същност, 1966, № 1, 58-71.Семьонов, В. С. Марксистко-ленинската философия и съвременните актуални проблеми, 1979, № 9, 13-28.Сивилов, Любен Относно понятието познание, 1978, № 7, 49-58; Творчески и репродуктивни процеси в познанието, 1979, № 3, 68-77.Симонян, Е. Практиката като философска категория, 1977, № 2, 53-61.Симуш, Петър; Кожаров, Асен Към въпроса за природата и категориите на диалектиката и тяхното взаимоотношение със законите на диалектиката, 1958, № 5, 35-54.Славова, Донка Абстрахиране и отражение, 1975, № 12, 58-64.Слаников, Иван За съотношението на категориалните системи на диалектиката, гносеологията и логиката, 1978, № 6, 42-51.Смирнов, С. Н. Характер на единството между отражение и взаимодействие, 1973, № 2, 23-31; Относно понятието „система” и неговото философско значение, 1974, № 6, 24-31.Спирина, А. Развитие на ленинската теория на отражението от Тодор Павлов, 1971, № 6, 54-62.Станулов, Николай За информацията и отражението, 1969, № 4, 65-72.Стефанов, Никола За противоречията в процеса на познанието, 1956, № 1, 3-19; Относно ролята на метода в научноизследователската работа, 1963, № 2, 16-28.Стоев, Стою Към въпроса за отражението в неорганичната материя, 1961, № 2, 41-57.Стоилков, Стефан Детерминизмът и многообразието на неговите прояви, 1975, № 7, 10-18.

63

Стъпов, Росен За целостта на идеалното, 1978, № 10, 68-79.Субашки, Васил Диалектико-гносеологическа интерпретация на категориите определеност и неопределеност, 1972, № 12, 40-46.Танов, Гено По въпроса за обективния характер на свойствата, 1969, № 2, 24-32.Тасев, Илия Възможност и невъзможност, 1968, № 4, 66-74; Проблемата относително - абсолютно, 1970, № 7, 12-19; За системата на диалектическите категории, 1975, № 9, 96-103; Трите аспекта на отражението, 1977, № 7, 49-57.Ташев, Тодор Към въпроса за взаимосъзнаването, 1961, № 6, 70-83.Томов, Кирил Научно-техническата революция като диалектика на познание и практика, 1973, № 9, 21-29.Трифонов, Илия Значение и отношение, 1967, № 2, 47-58.Украинцев, Б. С. Материалистическата диалектика в системата на съвременното научно знание, 1979, № 9, 29-38.Урсул, А. Д. Развитие и информация, 1978, № 4, 33-45.Франц, Петер За връзката между отражение и информация, 1975, № 3, 33-45.Христова, Елена За природата на категориите същност и явление, 1959, № 1, 40-55.Цонев, Владимир Отражение и „отображение”, 1975, № 2, 25-31.Цофнас, А. Ю. Обяснението и развитието от системна гледна точка, 1979, № 12, 52-57.Чендов, Борис Относно същността, характера и формите на скоковете, 1961, № 3, 45-58; Историческото в познанието като диалектически противоположен момент на формалнологическото, 1977, № 11, 20-28.Шептулин, А. П. За взаимната връзка на категориите в диалектическия материализъм, 1963, № 6, 44-59; Диалектика на възможността и действителността, 1967, № 1, 41-52; Разработка на принципите на взаимната връзка между категориите в „Капиталът” на К. Маркс, 1968, № 1, 50-59; Разработка от В. И. Ленин на принципа на тъждеството на диалектиката, логиката и теорията на познанието, 1970, № 2, 32-42; Изходни начала и принципи за построяване на система от категории на диалектиката, 1978, № 9, 34-44.Шингаров, Георги Някои психологически и гносеологически особености на емоциите като форма на отражение на действителността, 1968, № 3, 59-66; Активността на отражението и диалектиката на Хегел, 1970, № 7, 36-45.Шулце, Дитер Логико-методологически проблеми на прогнозирането, 1977, № 11, 29-41.Янков, Митрю Относно диалектиката на мислене и чувство, 1963, № 1, 126-135; Информация и отражение, 1966, № 2, 48-59; В състояние ли е изоморфното описание да обхване изцяло съответствието на познавателния образ с предмета?, 1967, № 6, 40-52; Ленинското определение на материята и понятието информация, 1968, № 7, 53-62; Моделиране и отражение, 1970, № 3, 42-51; Относно системата на методите на познание, 1975, № 4, 35-48; Структурно-диахронен модел на познанието. Понятието цикъл на познавателния процес, 1975, № 9, 84-95; Юлският пленум на ЦК на БКП и някои теоретико-познавателни проблеми на кри-тиката /Критиката като средство за познание и практическо изменение на света/, 1977, № 7, 5-16; Опит за систематизация на функциите на философията, 1977, № 11, 3-14; Отражение и причинност, 1978, № 8, 30-40.

ЕстетикаАврамов, Димитър Хайнрих Хайне като мислител /По случай 100-годишнината от смъртта му/, 1956, № 1, 52-64; Реализмът и абстракционизмът през погледа на Хербърт Рийд, 1962, № 1, 34-44.Ангелов, Валентин Естетическите възгледи на д-р Кръстьо Кръстев, 1958, № 1, 66-89; Естетическата същност на грозното, 1963, № 2, 42-55; Художественото обобщение и проблемът за комуникативността на художествения образ, 1966, № 1, 72-82; Естетически и социално-културни аспекти на самодейното изобразително изкуство в България, 1975, № 6, 92-100; „Сциентизмът” срещу идеалистическата спекулативна естетика, 1978, № 1, 75-83; Изкуство и художествен образ, 1988, № 9, 54-62.Апресян, Г. З. Някои проблеми на теорията за естетическите отношения към природата, 1977, № 11, 58-67.Астахов, И. Б. За естетическото чувство, 1967, № 6, 100-113.Атанасов, Александър Бележит представител на марксистко-ленинската естетика и лите-ратурна критика /по случай 80 годишнина на акад. Тодор Павлов/, 1970, № 1, 55-67; Нови

64

приноси към последователната критика на модернизма, 1971, № 4, 45-52.Бантутов, Димитър За съотношението между качествената и количествената определеност на творчество, 1971, № 7, 43-51.Белмустаков, Любен Неизживени моменти на формализъм във възгледа на нашите худож-ници, 1947, № 3-4, 162-176.Беров, Тодор Семиотически аспекти на художествения образ, 1972, № 12, 56-65; Естетическо чувство и художествено познание, 1975, № 7, 82-89; Слово и художествен образ в литературата, 1976, № 12, 66-74; Художествен образ и знак, 1987, № 10, 55-63.Бицадзе, Иван За синтетичния характер на литературното познание, 1975, № 6, 85-91.Божков, Атанас Двадесет години социалистическо изобразително изкуство, 1964, № 4, 90-103.Бонин, Ганчо От всемогъщите герои към дегероизация, 1975, № 2, 65-74.Вандов, Иван Борец за социалистическа художествена култура /По случай 90 годишнината на Г. Димитров/, 1972, № 6, 13-20.Васев, Славчо Писател и народ /Първият конгрес на българските писатели/, 1968, № 8, 3-10.Василев, Ради За философско-мирогледните и естетическите възгледи на Зденек Нейедли, 1958, № 2, 75-93.Василев, Стефан Тодор Павлов и развитието на нашата естетическа мисъл, 1960, № 1, 22-36; Към въпроса за определението на естетичното, 1964, № 6, 39-54; Идеално отражение и материално-практическо творчество, 1969, № 5, 44-51; Класово партиен подход и художествено творчество, 1969, № 6, 3-10; Обществена практика и творческа активност на личността, 1969, № 11, 12-20; Ленинските идеи за творчеството и нашата съвременност, 1970, № 2, 43-52; Творческа активност и художествен подход, 1970, № 6, 23-31; Действителността като обект на художественото отражение, 1972, № 3, 47-54; Творчество и взаимодействие, 1973, № 2, 15-22; Типологични особености на таланта, 1973, № 8, 89-98.Герман, Ш. М. Партийност и художественост, 1969, № 6, 54-60.Горанов, Кръстьо Ленинският възглед за „двете култури” и някои съвременни въпроси на взаимодействието между националното и интернационалното в социалистическото изкуство, 1960, № 2, 150-169; За някои черти и тенденции на съвременната буржоазна естетика, 1961, № 4, 190-195; Естетическото съзнание на епохата и възпитанието на новия човек, 1962, № 6, 70-88; Естетическото съзнание на епохата и неговите съвременни пътища, 1963, № 1, 44-57.Горски, В. С. Относно взаимодействието между художествено и философско съзнание, 1978, № 8, 63-71.Димитров-Гошкин, Георги Да разработваме проблемите на социалистическия реализъм в българската литература, 1952, № 1, 75-92; Маркс и Енгелс за изкуството, 1953, № 1, 123-139.Димитрова, Мария За художественото и научното въображение, 1967, № 1, 102-112; Ролята на абстракцията за създаването на художествения образ, 1973, № 3, 71-77; Насоче-ност на художествения творчески процес, 1974, № 2, 84-89; Ролята на обобщението за формирането на реалистичния художествен образ, 1976, № 1, 74-81; Концентрация и разсея-ност на вниманието при художника, 1977, № 2, 91-98.Дунчев, Александър Естетическите възгледи на Димитър Благоев за изкуството, 1971, № 10, 94-102.Ерпенбек, Йон Относно художественото и научното отражение, 1977, № 3, 90-104.Зарев, Пантелей Септемврийското въстание през 1923 г. и развитието на българския роман, 1945, № 3, 266-284; По въпроса за основните направления в литературната наука и естетиката, 1947, № 2, 81-101; Към критиката на буржоазната литературна наука в миналото у нас, 1948, № 1, 78-103; Към въпроса за развитието на марксическата ли-тературна критика у нас, 1950, № 3-4, 59-104; Вдъхновен философ естет, 1956, № 6, 72-79; Тодор Павлов като литературен критик, 1970, № 4, 25-30.Заславки, Д. И. Философия и публицистика, 1947, № 3-4, 94-99.Иванова, Незабравка По някои въпроси на промишлената естетика, 1965, № 3, 78-91; Понятието форма в промишлената естетика, 1968, № 5, 64-72.Игнев, Цано Относно закономерностите на художествения прогрес, 1968, № 12, 66-74.Илиев, Атанас Познавателната функция на изкуството и отношението й към научното поз-

65

нание в светлината на учението на И. П. Павлов за двете сигнални системи, 1954, № 6, 45-61; Перспективно виждане в процеса на художественото творчество, 1966, № 2, 65-76; Психоанализа и изкуство, 1968, № 5, 56-63; Художественото творчество и учението на И. П. Павлов, 1969, № 5, 52-59; Критични размисли върху някои страни от естетиката на Бенедето Кроче, 1975, № 10, 82-88.Йон, Януш За „нечистото” изкуство, 1979, № 6, 93-99.Кавалджиев, Любомир Отражение на целостността в изкуството, 1969, № 12, 37-46; Някои гносеологически и социологически белези на снобизма, 1974, № 6, 72-81.Каракостов, Стефан Л. Н. Толстой и руската революция в дневника, писмата и статиите му, 1979, № 2, 48-61.Кирилов, Иван За разнообразяване на философските жанрове, за богат философски стил, 1959, № 6, 79-80.Коев, Васил Личностни аспекти в художествената правда, 1970, № 8, 78-86; Антагонистично общество и социално-исторически измерения на художествената правда, 1971, № 12, 68-77; Диалектически аспекти в съотношенията между религия и изкуство, 1972, № 10, 65-74; Гносеологически аспекти в динамиката на художественото обобщение, 1975, № 3, 74-82; Методологически аспекти на адекватността при художественото отражение, 1976, № 2, 81-91; За природата на идеала в изкуството и в религията, 1977, № 8, 53-62; Сравнителен анализ между художественото и научното обобщение, 1978, № 5, 44-53.Коралов, Андрей Познавателни възможности на музикалния художествен образ, 1976, № 10, 96-104.Крумов, Красимир За понятието стил в кинотеорията, 1988, № 7, 82-89.Кунчева, Людмила Към въпроса за съотношението между естетично и етично, 1965, № 1, 91-100.Кучерски, С. Н. За особеностите на социалистическата култура, 1954, № 3, 80-94.Кучински, Януш Диалектика на културата, 1978, № 1, 65-74.Кшъжановски, Елизабет За единството на логичното и интуитивното в творческото мислене, 1976, № 8, 51-54.Младенов, Иван Естетика на фигуративното мислене, 1987, № 10, 64-72.Можнягун, С. Социално-философските източници на модернизма, 1968, № 7, 72-80.Найденов, Владимир Животът на думите, 1971, № 4, 52-59.Натев, Атанас Достъпна ли е за изкуството най-дълбоката същност на обществените явления?, 1954, № 3, 69-79.Николов, Елит За естетическите възгледи и изкуството, 1958, № 5, 83-95; Двадесет и вто-рият конгрес на КПСС за социалистическото изкуство и неговото развитие, 1962, № 3, 31-42.Николов, Николай По въпроса за оценяването, 1978, № 12, 48-55.Органова, Олга Особености на художественото възприятие, 1974, № 5, 83-89.Павлов, Тодор Към въпроса за методологията на нашата обща и литературна история, 1946, № 3, 10-22; Към въпроса за литературните възгледи на Димитър Благоев, 1949, № 2, 98-123; Към въпроса за класово-партийния характер и значение на марксистко-ленинската философия, педагогика, естетика и литературна критика, 1950, № 3-4, 105-153; Относно спецификата на естетиката и изкуството, Ч. I, 1952, № 2, 126-137 и Ч. II, 1952, № 4, 72-114; Към въпроса за обекта /предмета/ и субекта на изкуството, 1955, № 1, 25-46; За някои въпроси на социалистическия реализъм, 1957, № 2, 3-18; Естетика и диалектика, 1975, № 5,18-21.Паси, Исак За ролята на народните маси и творческата личност в изкуството, 1955, № 5, 21-33; Плеханов за изкуството като отражение на обществения живот, 1957, № 1, 79-94; Трагичен ефект, 1962, № 2, 54-68.Пенчев, Генчо Относно субективно-идеалистическата концепция на Ж. П. Сартър за емо-циите, 1971, № 2, 85-93; Идейно-философски предпоставки на „изкуството на абсурда”, 1973, № 9, 67-76; Екзистенциализмът - философска концепция и художествена практика, 1974, № 11, 80-90; Мястото на естетиката във философската система на Бенедето Кроче, 1978, № 2, 94-102.Пешева, Маргарита Буржоазният филмов мит - схръхмярата на Аза, 1988, № 7, 73-81.Райнов, Богомил Проблеми на днешната ни живопис, 1948, № 3, 72-96.Симеонова, Мария Съвременни аспекти на проблемата за народността в творчеството на

66

В. Г. Белински, 1973, № 4, 73-81.Славов, Иван Парадокси на художествения прогрес, 1987, № 4, 94-101.Смеу, Григоре За гъвкавостта на някои естетически антиномии, 1979, № 7, 78-82.Спасов, Иван За идейно-философски, комунистически позиции на литературната критика, 1968, № 3, 67-85.Стоименов, Стоян Някои аспекти на традицията и новаторството в киноизкуството, 1968, № 7, 81-89; Асоциация и художествен подтекст, 1978, № 3, 69-75.Стойков, Атанас Социалистическото общество и насоките на развитието на изкуството, 1963, № 4, 43-50; Критика на естетическите схващания на Херберт Рид, 1961, № 4, 166-171; Силата на реализма, 1973, № 7, 68-75; Бележит труд по естетика, 1978, № 1, 29-39; Нови хоризонти пред българската естетическа мисъл, 1979, № 8, 42-49.Стойчев, Тодор Маркс за отношението между митологията и изкуството, 1969, № 9, 97-105.Субашки, Васил Естетическите възгледи на Иван Шошков, 1970, № 4, 103-108.Тодорова, Лилия Партията и художествената интелигенция в периода на строителството на развито социалистическо общество, 1973, № 2, 49-57.Трофимов, П. С. Историята на естетиката като наука, 1972, № 8, 71-77;.Трофимова, Р. П. Диалектика на комуникативното и естетическото в езика, 1978, № 4, 76-84.Христова, Елена За архитектурния художествен образ, 1964, № 6, 101-116; За някои перспективи в развитието на изкуството, 1965, № 5, 59-73; Актуални проблеми на съвременната архитектура, 1976, № 9, 89-99.Ценков, Борис Ленин и някои актуални проблеми на естетиката, 1967, № 4, 113-127; Знаме на социалистическата култура /По случай 100 години от рождението на М. Горки, 1968, № 3, 32-40; Критика на концепцията „реализъм без брегове”, 1969, № 9, 89-96; Фридрих Енгелс за отношението между мироглед и художествен метод, 1970, № 12, 27-36; Приносът на Георги Димитров за ленинизацията на естетиката, 1971, № 8, 48-55; Литературно-художествената критика пред нови хоризонти, 1972, № 5, 50-56; 30 години социалистическа естетика в България, 1975, № 2, 3-13; За класово-партийна оценка на линията на сп. „Златорог” и за още нещо, 1975, № 12, 43-50.Чакъров, Тодор Естетическото чувство, 1962, № 5, 49-61; Естетически вкус и естетическо съждение, 1968, № 9, 35-42; Художествени и научни идеи, 1972, № 9, 49-57; Евристични страни на художествено-творческото мислене, 1975, № 4, 90-98; За ценностите на културата, 1976, № 11, 94-103.Чуруков, Иван Към въпроса за буржоазната естетика у нас с оглед на отношението между изкуство и действителност, 1955, № 4, 83-93.Ястребова, Наташа Към въпроса за подсъзнателното в художественото творчество, 1958, № 1, 52-65; Към въпроса за обективно-обществените основи на трагичното в изкуството, 1960, № 1, 76-93.

Естетика, етикаСпасова, Правда За етиката на декадентството, 1988, № 5, 59-65.

ЕтикаАнгелов, Николай Съвестта като категория на етиката и нейната диалектика, 1972, № 3, 78-86.Ангелов, Стефан Проблемът за личността и съвременната буржоазна философия и социо-логия, 1961, № 4, 100-105; Комунизмът и реалният хуманизъм, 1961, № 6, 16-29.Бонин, Ганчо Мястото на дълга в социалната структура на личността, 1972, № 1, 64-74; Героичното от етична гледна точка, 1978, № 4, 69-75.Ботев, Тоньо За същността на моралните стимули, 1963, № 4, 90-103.Вичев, Васил Някои социологически аспекти на формирането на личността, 1969, № 3, 36-45; Критиката като проява на нравственото съзнание, 1970, № 7, 72-80; За някои гранични проблеми на етиката и социалната психология, 1971, № 3, 72-80; Относно генезиса и регулативната функция на морала, 1972, № 8, 61-70; За спецификата на нравствените отношения, 1977, № 2, 62-71.Вълкова, Василка Етиката и принципите на морала, 1973, № 4, 63-72.

67

Гак, Г. За моралния кодекс на строителите на комунизма, 1962, № 3, 10-16.Ганжин, В. Т. Познанието в морала и етиката, 1977, № 10, 70-79.Георгиев, Димитър Научно-техническата революция и всестранното развитие на личността, 1973, № 10, 56-65; Хуманизмът и научно-техническата революция, 1974, № 3, 59-68.Герман, Ш. М. Партийност и художественост, 1969, № 6, 54-60.Гиргинов, Гиргин Формирането на научен мироглед - главното в комунистическото възпитание на младежта, 1968, № 3, 3-11.Горчев, Стоян Относно насочеността на личността, 1972, № 6, 41-48.Гулиан, К. Й. За практическото и теоретическо значение на марксическата етика, 1957, № 1, 26-40.Гърдев, Диньо Социалистическият тип личност, 1972, № 12, 29-39.Данев, Паньо Същност и специфика на морала като обществено явление, 1969, № 4, 73-81; Политически функции на морала, 1971, № 4, 30-38; Ролята на нравствените и по-литическите мотиви в поведението на личността при социализма, 1972, № 2, 59-67.Дейков, Александър Науката и ценностите като духовно-практическо отношение на човека към действителността, 1973, № 12, 75-82.Делчева, Емилия Проблемата за ценностите в естетиката на Николай Хартман, 1974, № 9, 80-88.Димитрова, К. Взаимоотношение между структура и функция на социалистическия морал, 1971, № 7, 88-93.Драмалиев, Любомир Някои характерни черти на нравствеността като форма на общественото съзнание, 1965, № 6, 29-40; Етиката на Нитче, 1970, № 8, 94-101; По някои етико-политически аспекти на героичното, 1978, № 2, 85-93.Дробницки, О. Г. Познание и ценности, 1973, № 5, 95-99.Дъчева, Тодора Традиция и развитие, 1967, № 1, 89-101.Зелени, Индржих Рационалност и нравственост, 1978, № 9, 63-73.Ирибаджаков, Николай Георги Димитров за съдържанието и ролята на комунистическия морал в борбата за построяването на социализма, 1951, № 2, 51-79.Киров, Кирил Съвестта, 1989, № 8, 99-106.Коен, Мати Инженерната етика и научно-техническата революция, 1986, № 5, 70-82.Козинг, Алфред Научно-техническата революция и социалистическия хуманизъм, 1973, № 12, 37-42.Колчев, Стефан Тъждествени ли са категориите нравственост и морал?, 1968, № 11, 67-75.Коцева-Коларова, Македония Нравствена свобода и нравствена отговорност, 1966, № 5, 90-101.Лалева, Румяна Моделът на общуването в етиката на емотивизма, 1986, № 5, 58-69.Митев, Петър-Емил Марксовият подход към проблемата за човека, 1969, № 10, 32-42.Момов, Васил Някои социално-етични проблеми на младежкото обществено самоуправле-ние в средните училища, 1965, № 5, 30-45; Психологически аспект на процеса на реализацията на нравствената норма в поведението на човека, 1966, № 4, 32-43; Нравствена норма и нравствен дълг, 1967, № 2, 77-88; Норма и дължимо поведение, 1968, № 6, 78-85.Нарски, С. Н. Проблемите за „човешката природа” в ранните трудове на Карл Маркс, 1968, № 3, 23-31.Нейков, Петър Тенденции в развитието на етическата мисъл през Българското възраждане, 1989, № 2, 63-72.Нешев, Кирил Щрихи към портрета на полуинтелигента /Есе/, 1968, № 6, 98-103; Относно понятието висше благо, 1969, № 9, 80-88; Общество, човек, морална норма, 1973, № 8, 99-106; Теорията на Кант за моралната цел, 1974, № 4, 58-66; За доброто, 1989, № 2, 55-62; Смисълът на злото, 1989, № 8, 90-98; Злото като смърт, 1991, № 4, с. 109-116.Николов, Никола В защита на един възглед за отживелиците при социализма, 1971, № 5, 97-103.Николов, Николай Ценности и ценностно битие, 1971, № 7, 94-100; За същността на апробативната оценка, 1972, № 7, 91-99.Павлов, Тодор Личност и свобода, 1971, № 10, 3-9.Попов, Иван Хулиганството - нравствен въпрос на нашето всекидневие, 1962, № 5, 18-31; Нравствени проблеми в устава на Партията, 1962, № 6, 57-69.

68

Попов, Стойко За идеала, смисъла на живота и щастието, 1966, № 2, 89-99; Комунистиче-ското възпитание на трудещите се и младежта - първостепенна задача на партията и обществото, 1971, № 9, 28-38; Потребности, интереси и възпитание в нашето социалистическо общество, 1973, № 6, 25-34.Проданов, Васил Познание и ценност в буржоазната етика, 1975, № 6, 75-84.Самарска, Е. А. Хуманизмът и науката, 1973, № 11, 74-80.Семов, Моис За изграждащото се у нас социалистическо семейство, 1957, № 5, 104-126; За качествените изменения в нравственото съзнание и поведение на трудещите се у нас, 1960, № 1, 62-75; В. И. Ленин по някои основни въпроси на марксистката етика, 1960, № 2, 132-149; Нарушенията на принципите на социализма и остатъците от буржоазния морал, 1962, № 5, 32-48; За социалистическото и комунистическото отношение към труда, 1963, № 2, 3-15; Някои причини за изоставането на нравственото съзнание от развитието на общественото битие, 1964, № 1, 24-39; За моралния облик на новия човек, 1964, № 4, 74-89; Социалистическо разпределение, материална осигуреност и морал, 1968, № 9, 71-81.Слаников, Иван Категорията щастие като нравствен проблем, 1965, № 2, 84-95; Щастието и възрастовите периоди на човешкото развитие, 1968, № 9, 62-70; Щастие и потребности, 1976, № 12, 56-65.Станков, Димитър Нравствено-етически проблеми в творчеството на Иван Хаджийски, 1970, № 12, 104-112; Нравствените норми - основни морални средства, 1971, № 5, 71-80; Идеологически нравствени отношения, 1971, № 9, 48-57; Типология на комунистическите нравствени изисквания, 1972, № 5, 85-91; Комунистическите нравствени норми като социални регулатори, 1973, № 5, 54-63; Комунистическият морал като нормативно ценностна система, 1974, № 1, 104-114; Моралният облик на новия човек, 1975, № 2, 41-53; Нравствена култура, 1975, № 12, 105-113; Морал и културно поведение, 1977, № 4, 62-71; Дължимо и съществуващо в морала, 1978, № 6, 52-61; Социалистическа нравствена революция, 1979, № 8, 50-59.Тасев, Васил Проблемата за ценностите в светлината на историческия материализъм, 1971, № 1, 37-46.Тодоров, Костадин Комунистическият морал - висше стъпало в моралния прогрес на човечеството, 1966, № 3, 38-47; Общественото мнение за моралния лик на новия човек, 1974, №11, 54-65.Тодоров, Тодор Етика и философия, 1976, № 11, 104-112.Тодорова, Волга Проблемата за добродетелта в домарксовата етика, 1975, № 7, 72-81.Троянов, Димитър Моралните фактори в колективите за комунистически труд, 1968, № 8, 28-35; Емоции и морал, 1969, № 12, 61-69.Харчев, А. Г. Етика и философия, 1971, № 8, 64-71; Интернационалното и националното в моралните ценности на социалистическото общество, 1974, № 7, 71-81.Христова, Станка Нравствен избор и оценъчни критерии, 1975, № 4, 81-89.Царегородцев, Г. И. По някои етически проблеми на медицината, 1969, № 1, 49-53.Ценков, Борис Щастието като етическа категория, 1961, № 5, 33-47; Относно категорията съвест, 1969, № 11, 67-74.Цонков, Гено Състояние и задачи на етиката у нас, 1959, № 6, 134-138; Колективизмът - основна черта на комунистическия морал, 1960, № 6, 114-131; Колективизъм и дълг, 1964, № 2, 61-77; Октомврийската социалистическа революция и развитието на комунистическия морал, 1967, № 4, 53-65; Социални, гносеологически и социалнопсихологически корени на националния нихилизъм, 1968, № 1, 37-49; Нравственото възпитание - важен фактор в системата на социалното управление, 1968, № 11, 14-22; Деветосептемврийската победа и развитието на комунистическия морал в нашата страна, 1969, № 7, 107-118; Приносът на В. И. Ленин за изграждане научните основи на нравственото комунистическо възпитание, 1970, № 2, 83-92; Духовното развитие на българския народ в условията на социализма, 1970, № 9, 50-59; Проблемата за задоволяването на материалните и духовните потребности на хората на сегашния етап и формирането на новия човек, 1973, № 6, 3-11; Хуманизъм, антихуманизъм и техническата революция, 1973, № 1, 90-96; Комунистическата нравственост - движеща сила в развитието на нашето общество, 1974, № 10, 3-12.Чернокожева, Елка Развлечението - кръстопът на морални дискусии, 1988, № 11, 69-80.Юрукова, Марина Антимарксистката същност на мита за „всеобщия хуманизъм”, 1973, № 9, 58-66.

69

Янчев, Янко Проблемата за доверието, 1969, № 6, 45-53.Яхиел, Нико Морално-политическото единство на трудещите се у нас, 1954, № 5, 3-20.

Исторически материализъм и социологияАврамова, Снежана Опит за формулиране на критерии за социалния прогрес, 1979, № 1, 72-77.Аврамова, Снежана; Попов, Стойко Човек, логос и история, 1974, № 2, 37-48.Александрова, Костадинка; Йорданов, Николай Техническият прогрес и обществените науки, 1968, № 6, 52-59.Ангелов, Стефан Ленинското учение за диктатурата на пролетариата и някои съвременни проблеми на общественото развитие, 1960, № 2, 99-115.Анев, Петър Последователност и продължителност в историческия процес, 1969, № 1, 32-39; Направление на времето и необратимост на развитието, 1971, № 5, 29-37; Модели и форми на времето, 1973, № 5, 36-44.Арабогли, Е. А. Социологията на знанието и познаването на социологията /За влиянието на обществения прогрес върху развитието на социологията/, 1965, № 2, 3-14.Атанасов, Методи Икономически и социални проблеми на заетостта на женската работна сила в нашата страна, 1967, № 2, 23-34.Афанасиев, В. Г. Същност и основни особености на социалната информация, 1974, № 3, 35-50.Бауман, Зигмунт Методология и методика на социологическите изследвания, 1965, № 4, 37-46.Берг, А. И. Кибернетиката и обществените науки, 1964, № 5, 37-43.Бицадзе, Иван Относно диалектиката на обективното и субективното в литературното поз-нание, 1974, № 5, 73-81.Близнаков, Георги Върху понятието научен потенциал, 1971, № 5, 47-55; Върху фундаменталното управление на информационния процес, 1971, № 8, 25-36.Бояджиев, Петко Обективният и волевият характер на правните отношения, 1968, № 3, 86-95.Буева, Л. П. Научно управление на развитието на човека, 1979, № 10, 21-29.Бур, Манфред Същността на човека е историческа, 1973, № 8, 40-44.Василев, Георги Спекулациите на М. Маклуан по въпроса за ролята на средствата за масова

комуникация, 1971, № 7, 62-71.Василев, Кирил По някои методологически въпроси на историческата наука, 1959, № 6, 139-146.Василев, Петър Относно понятията обществено съзнание и обществена психика, 1978, № 11, 84-92.Василева, Катя Някои особености на възприемането на информацията, разпространявана от печата, радиото и телевизията, 1975, № 6, 64-74.Велчев, Петър За противоречията в развитието на социалистическото общество, 1962, № 5, 91-99; Материалистическият диалектически метод и икономическият подход, 1979, № 7, 37-45.Венков, Йордан Относно концепцията за „обща” и „непосредствена” революционна ситуация, 1972, № 1, 19-27; Диалектика на обективното и субективното, на субекта и субективния фактор в революционната ситуация, 1972, № 7, 41-49.Вълов, Тодор За ролята на субективния фактор в общественото развитие, 1956, № 4, 52-70; Относно закономерността „решаваща ръководна роля на комунистическата партия”, 1963, № 1, 29-43; Някои въпроси на историческия материализъм, 1963, № 3, 27-39; Някои философски въпроси на социалистическата икономическа политика, 1964, № 3, 34-50; За социалните отношения като особен вид обществени отношения, 1966, № 5, 23-37; Понятия за субекта, 1969, № 12, 17-29; Историческият материализъм в трудовете на Тодор Павлов, 1970, № 1, 33-43; Ленин и някои въпроси на социалното управление, 1970, № 5, 17-28; За гносеологическата и социологическата страна на историческия материализъм, 1971, № 4, 82-89; Ролята на научно-техническата интелигенция в осъществяването на научно-техническата революция при социализма, 1971, № 6, 23-33; Критерий за обективно и субективно в социалната система, 1973, № 5, 13-24; Историческият материализъм и главните страни на неговата система, 1973, № 7, 76-93.Гаврилова, Евтима Социални функции на идеологията и обществената психика, 1976, № 9, 42-50; Въздействието на социалната психика върху идеологията, 1978, № 8, 41-50.

70

Гак, Г. За ролята на личността и на народните маси в историята, 1945, № 1-2, 123-140.Гановски, Сава По някои въпроси на научно-техническия прогрес, 1967, № 3, 41-52; Техника и човек, 1973, № 11, 32-36.Ганчев, Петко Социална информация и прогнозиране в обществото, 1969, № 10, 22-31; А. И. Херцен и социалната революция, 1969, № 12, 30-36; Творческата дейност и социалното прогнозиране, 1970, № 5; 41-52; Научно-техническата революция и буржоазната футурология, 1970, № 8, 39-48; Прогноза, предвиждане, хипотеза, 1971, № 3, 33-41; Науката за социално управление, 1971, № 7, 14-25; За спецификата на социалните отношения, 1975, № 6, 36-45; За прогностичната функция на историческия материализъм, 1977, № 8, 20-30; Историческият материализъм и социалната технология, 1979, № 6, 33-42.Генов, Филип Социално-психологическото въздействие на някои фактори върху производи-телността на труда, 1974, № 10, 78-89.Георгиев, Павел Идеологически аспекти на социално-екологичните проблеми, 1975, № 6, 46-54.Гиндев, Панайот За категориите социалистическа демокрация, диктатура на пролетариата, общонародна държава, 1964, № 1, 7-23; По някои методологически въпроси на криминологическите изследвания сред непълнолетните, 1968, № 10, 70-75; Действената революционна сила на социалистическата демокрация, 1969, № 7, 48-58; Механизмът на действие и характерни особености на законите на общественото развитие, 1973, № 6, 12-24.Гиргинов, Гиргин Общите закономерности на социалистическата революция и особеностите на тяхното проявление в нашата страна, 1960, № 3, 3-18; Култ към личността и авторитет на ръководителя, 1962, № 1, 3-18; Мястото и ролята на науката в социалното управление, 1970, № 7, 3-11.Грозданова, Миланка Същност и значение на научния мироглед, 1976, № 5, 53-59.Грозев, Грозю Георги Димитров за ролята на народните маси в историята и в развитието на обществото, 1974, № 9, 59-67.Гърдев, Диньо Развитие на общественото съзнание, 1968, № 4, 39-47; Категорията „форма на общественото съзнание”, 1968, № 12, 29-37; Формиране и развитие на социалистическото обществено съзнание в България, 1969, № 6, 11-20; Историческият материализъм и науката за социалното управление, 1969, № 10, 13-21; В. И. Ленин и развитието на социалистическото обществено съзнание, 1970, № 3, 16-24; Наука и идеология, 1970, № 8, 49-58; Характеристика на социалната информация, 1971, № 10, 10-19; Закономерности на социалистическото обществено съзнание, 1972, № 3, 29-37; Характеристика на научно-техническата и промишлената революция, 1974, № 2, 64-73; Идеологическият процес и формирането на индивидуалното съзнание, 1974, № 10, 45-56; За класификацията и системата на законите на общественото съзнание, 1975, № 10, 61-70; Особености на законите на общественото съзнание, 1976, № 7, 35-45; Развитие на социалистическите обществени отношения, 1979, № 8, 18-28.Гьослер, Клаус Познаването като специфичен вид социална човешка дейност, 1977, № 3, 58-69.Демирев, Златко Методологически проблеми на анализа на вътрешноструктурните отлики в класите и социалните групи, 1978, № 4, 52-59.Демирева, Мара Социологически аспекти на храненето, 1966, № 5, 102-113.Денисов, В. В. За спецификата на социалното познание, 1979, № 11, 10-21.Денисов, В. В.; Плетников, Ю. К. Човешките индивиди като предпоставка на историческия процес, 1979, № 12, 3-13.Димитров, Кръстю Структура на интелигенцията, 1966, № 6, 70-83.Димов, Дамян Мисли за програмирането, 1970, № 7, 20-26.Димов, Димитър За субекта на управлението на идеологическия процес в НРБ, 1973, № 1 , 31-41.Добриянов, Величко За принципите на теоретическата система, 1965, № 3, 37-50; Социология, социални науки и исторически материализъм, 1968, № 6, 15-23; Историческият материализъм - философия на обществото, 1968, № 7, 3-11; Същност, структура и форми на целеполагащата дейност и програмата на БКП, 1972, № 7, 3-13.Дончев, Ж-Б.; Зарев, Р. Човекът, цивилизацията и биосферата, 1976, № 1, 64-73.Драганов, Минчо Социологически и етнографски подход към начина на живот, 1978, № 4, 60-68.Дянков, Богдан. Ролята на техническия прогрес за превръщането на труда в първа жизнена

71

необходимост, 1964, № 5, 61-77.Ефремов, Стефан Съзидателната сила на социалистическата демокрация, 1974, № 9, 14-26; Социалната активност на личността, нейното съдържание и критерии, 1979, № 3, 29-41.Жданов, Ю. За критиката и самокритиката в научната работа, 1951, № 3-4, 112-132.Зборовски, Г. Е. Методологически проблеми на изследването на свободното време в марксистката и буржоазната социология, 1968, № 8, 19-27.Иванов, Васил Основна форма на класовата борба в съвременната историческа епоха, 1970, № 4, 57-66; Социалната структура на развитото социалистическо общество, 1971, № 6, 13-22; Същност и определение на идеологията, 1974, № 3, 51-58; Наука и идеология, 1974, № 9, 3-13; Възникване и формиране на научното понятие за идеологията, 1974, № 12, 3-9.Игитханян, М. Х. Идеология и управление, 1974, № 1, 27-35.Илиев, Любомир Някои въпроси на теорията и положението във връзка с проблемите на наукознанието, 1970, № 3, 3-15.Йорданов, Георги Първият интернационал и победата на марксизма над дребнобуржоазния утопичен социализъм, 1965, № 2, 15-26.Ирибаджаков, Николай За ролята на народните маси в създаването на духовната култура, 1956, № 2, 12-28.Каменов, Евгени Възможности за подобряване жизненото равнище на народите чрез международно икономическо сътрудничество, 1952, № 1, 57-74.Карагьозов, Христо За обективния характер на законите на общественото развитие и за някои особености в тяхното развитие, 1974, № 9, 40-50.Караджов, Кирил Човекът като елемент на общественото битие, 1974, № 1, 43-53.Караколов, Райчо По въпроса за историческия материализъм и социологията, 1959, № 6, 151-158.Киселинчев, Асен Ролята на обективните условия и на субективния фактор при отечествено-фронтовската демокрация, 1946, № 2, 4-25; Карл Маркс за закона за задължителното съответствие на производствените отношения с характера на производителните сили, 1953, № 1, 104-122.Кисьов, Тоню За спецификата на всекидневното съзнание, 1973, № 10, 33-41; Диалектика на обществената психика и обществената идеология, 1974, № 4, 27-35; Някои страни на взаимоотношението обществено и индивидуално съзнание, 1976, № 5, 45-52; Гносеологически анализ на всекидневното съзнание, 1977, № 12, 17-24; Съществували икономическа форма на общественото съзнание, 1979, № 9, 53-62.Коев, Васил Социалността на човешката същност и художественото съдържание, 1979, № 6, 84-92.Кожаров, Асен Познание, предвиждане, социално прогнозиране, 1970, № 3, 35-41.Константинов, В. Ф. Философия на революционната епоха, 1968, № 1, 11-24.Кралев, Крали Някои въпроси на историческото познание и социалната прогноза, 1975, № 5, 47-55.Крапивенски, С. Е. Социалната революция. Някои теоретически проблеми, 1968, № 6, 24-33.Крьобер, Гюнтер Марксистко-ленинската философия и научно-техническата революция, 1974, № 2, 27-36; Научно-техническият прогрес - необходимост и възможност за неговото обществено управление, 1978, № 8, 22-29.Куков, Вангел Върху проблемата за преобразуването на историческото в логическо, 1976, № 10, 59-68.Кунин, Петко Характерът на обществената собственост и формите на нейното съществуване при социализма, 1967, № 1, 25-40.Кушлев, Стоян Философско-социологически и управленчески аспекти на ползването и опазването на природната среда, 1976, № 7, 64-74.Кътов, Асен Диалектика на основното, главното и неглавното противоречие в НРБ, 1969, № 7, 71-82.Леви, Соломон Социологията на рациовитализма и историческият опит, 1961, № 4, 196-201; Социална структура или социална фалшификация, 1966, № 5, 114-128.Лекторски, В. А. Взаимоотношението между философията и науката в светлината на научно-техническата революция, 1973, № 5, 90-94.Макешин, Н. М. Социалните последици на научно-техническата революция, 1973, № 9, 39-45.Маринов, Атанас; Стойчев, Стойчо Практика, технически науки, теоретическо мислене,

72

1973, № 8, 71-79.Марков, Емил; Протасов, Алберт Съвременната научно-техническа революция и втората промишлена революция, 1972, № 7, 32-40.Марков, Марко Към социологическата характеристика на единството на социалистическото общество, 1965, № 3, 20-36; Относно системата и структурата на социалистическите обществени отношения, 1967, № 6, 25-39; Социално-класовата структура на социа-листическото общество като обект на научното управление, 1968, № 4, 30-38; Към оптимална организация на производството и управлението, 1969, № 11, 3-11; За същността и управлението на големите социални системи, 1972, № 6, 21-30; Програмно-целевият метод на управление, 1973, № 3, 3-13; Организацията като социално явление, 1976, № 8, 3-15.Матеев, Евгени Единство и борба на противоположностите в капиталистическата икономика, 1946, № 1, 59-81; Икономическата теория на българския фашизъм - субективната школа, 1947, № 1, 47-65.Минков, Минко За народонаселението и неговите характерни особености, 1965, № 4, 119-135.Минков, Минко; Райков, Райко Някои социологически проблеми на новата система на ръководство на народното стопанство, 1966, № 4, 17-31.Минков, Юлиян; Качаунов, Стефан Наукознанието в търсене на самото себе си, 1970, № 10, 29-37.Минчев, Стойко Ролята на прибора в науката, 1971, № 1 1 , 58-64.Митев, Петър-Емил Критерият за обществен прогрес /Трудности и решения/, 1968, № 10, 43-52.Михайлов, Стоян За базата и надстройката на сегашния етап у нас /Социалистическата база и надстройка през преходния период от капитализма към социализма/, 1959, № 4, 106-121; Социология и социологическо метапознание, 1971, № 12, 78-82.Михайлова, Михайлина Индивидуалността на човека и правото, 1976, № 8, 55-64Мончев, Найден Методологически аспекти на научно-техническото нововъведение, 1973, № 8, 80-88.Мутафчиев, Славчо Относно категорията система на обществото, 1972, № 2, 23-31.Натан, Жак Предмет и метод на политическата икономия, 1945, № 1-2, 108-122.Наумов, Георги За социалните причини на престъпността при социализма, 1967, № 2, 59-76; Социалното управление на процеса на преодоляване на престъпността при развитото социалистическо общество, 1971, № 5, 45-55; Статистическите закономерности в анализа на социологическите изследвания на престъпността, 1971, № 10, 20-27; Обществена среда и личност при развитото социалистическо общество, 1972, № 9, 20-30; Правотворчество, законност, управление, 1973, № 12, 93-102; Обществената среда и личността с антиобществено поведение, 1975, № 10, 71-81.Несмеянов, Александър Великата сила на творческото сътрудничество, 1952, № 1, 47-56.Николов, Димитър Социално-икономически и техникоикономически аспекти на производ-ствените сили, 1973, № 5, 25-35.Ойзерман, Т. И. Марксистко-ленинското разбиране за идеологията, 1974, № 7, 18-29.Органова, О. Н. Някои въпроси на теорията на обществено-икономическата формация, 1979, № 9, 39-52.Ошавков, Живко Предмет и методи на социологическите изследвания, 1961, № 6, 56-69; За приложението на стохастическия репрезентативен метод в социологическите изследвания, 1968, № 12, 10-18.Павлов, Тодор За съдържанието и формата на историческия процес, 1954, № 3, 21-41; Заключително слово пред VII конгрес по социология, 1970, № 11; Още веднъж за машината, човека и управлението на обществото, 1972, № 10, 84-87; Към характеристиката на понятието съзнание, 1973, № 12, 43-50.Панов, Огнян Изследователско и нормативно моделиране в управлението на обществото, 1972, № 2, 32-41.Парнюк, М. Анализ на факторите, които определят човешката дейност, 1976, № 1, 14-25.Парсънс, Хауърд Техника, хуманизъм и философия, 1972, № 10, 90-102.Паскалев, Димитър Сътрудничеството и сближаването на социалистическите култури - обективна закономерност, 1975, № 6, 55-63.Петков, Вътьо Закон и законност, 1962, № 2, 18-31.

73

Петкова, Искра Теорията за фрустрацията и социалните революции, 1975, № 3, 65-73.Петрова, Емилия Класифициране на потребностите, 1978, № 1, 54-64; Личността - носител и реализатор на общественозначими потребности и интереси, 1979, № 12, 26-33.Плетников, Ю. К. Дейност и обществените отношения, 1979, № 10, 11-20.Поборников, Драгомир Противоречията между субективните и обективните явления при социализма и тяхното решаване, 1971, № 11, 26-34.Попов, Александър За характера и предмета на историческия материализъм, 1958, № 2, 25-43.Попов, Любомир За насочеността на личността, 1973, № 1 1 , 81-87.Попов, Стойко В. И. Ленин и някои въпроси на социалното предвиждане, 1970, № 6, 3-13; Относно статистическо-вероятностния характер на въздействие на социалната среда върху личността, 1974, № 1, 36-42; Закономерната връзка между социалната среда и идеологическата дейност, 1974, № 4, 9-20; Социална среда, дейност, съзнание на личността, 1974, № 12, 3-12.Радев, Динко Науката - нова област на изследване, 1970, № 6, 14-22; Аспекти на приложното обществознание, 1970, № 10, 38-44; Същността на сциентизма в обществознанието, 1971, № 5, 38-44; За единството между науките, 1972, № 3, 38-46; Някои философски въпроси на взаимоотношението между природознание и обществознание, 1973, № 4, 16-21; Теории за науката, 1973, № 9, 50-57; Емпирично социално познание, 1974, № 5, 27-35; Същност и структура на социално-технологическото действие, 1976, № 2, 52-60; За ролята на научното обяснение в обществознанието, 1978, № 3, 32-39.Русев, Панчо Същност и съществуване на човека, 1975, № 2, 85-94.Руткевич, М. Н. Творческият характер на отражението на света в съзнанието на човека, 1970, № 11, 22-30; Развитието на новите форми на социална интеграция, 1974, № 9, 27-39.Сапожников, Н. За структурата на социалистическото политическо съзнание, 1968, № 4, 48-55.Саркисян, Саркис Наука, техника и социална позиция, 1973, № 2, 65-74.Славов, Пейко Превръщането на дейността за защита на социалистическата собственост в отделна и основна функция на нашата народнодемократична държава, 1958, № 3, 98-114; Общонародната социалистическа държава и нейните критици, 1963, № 5, 19-33; За характера на връзката на политическата и правната надстройка с базата, 1968, № 7, 12-21.Сомървил, Джон Възможна ли е наука за мира?, 1976, № 1, 59-63.Сотирова, Ангелина Социалната роля на международноправната надстройка, 1975, № 12, 114-121.Спасов, Минко Категорията интеграция, 1974, № 11, 35-43.Спасовска, Лиляна Бит и производство, 1973, № 4, 22-30.Стайков, Захари За социологически подход към проблемите на новата система на планиране и ръководство на народното стопанство, 1966, № 1, 4-17.Стефанов, Никола За логическия и за историческия метод /Към въпроса за теорията и историята/, 1957, № 4, 63-80; По въпроса за мястото и ролята на фактите в историческото познание, 1958, № 6, 31-42; По въпроса за съдържанието и формата на теоретическото и на историческото познание, 1960, № 4, 23-38; За вариантните решения в процеса на познанието, 1964, № 1, 77-94; Моделиране и картографиране, 1964, № 2, 143-153; Социално управление и науката, 1968, № 2, 25-33; Дискусии и борба на мнения, 1969, № 10, 89-92.Стойчев, Стойчо Г. За същността на техническото познание, 1972, № 9, 39-48; Класиците на марксизма-ленинизма и взаимодействието общество /човек/ - природа, 1975, № 12, 51-57.Стойчев, Стойчо Т. Ръководство и управление, 1973, № 3, 14-24.Стойчев, Тодор Определение на идеологията, 1975, №5, 36-46; Идеология и история, 1978, № 12, 29-40.Стоянов, Желязко За спецификата на обекта и субекта на историческото познание, 1977, № 7, 38-48; За историческите и историографските факти, 1978, № 9, 55-62.Танев, Гроздан Методологически въпроси на програмно-целевия подход в управлението на идеологическия процес, 1975, № 8, 23-31.Танев, Гроздан; Марков, Марко Идеология и идеологически процес, 1974, № 2, 10-19.Тодоров, Тодор Индивидуалното съзнание - диалектическо единство от общо, особено и единично, 1971, № 11, 35-46.

74

Тодорова, Емилия Потребностите и интересите в обществото, 1975, № 12, 97-104.Троянов, Димитър Някои аспекти на проблемата за отношението към труда, 1972, № 11, 21-28.Уледов, А. К. За тенденциите на развитие на съвременното обществознание, 1973, № 3, 25-32; За актуалните методологически проблеми за изследване на общественото съзнание, 1979, № 11, 3-9.Фиданов, Димитър Относно диалектиката на отмиране на престъпността, 1971, № 9, 83-93; Научното предложение в социалното познание, 1978, № 11, 49-57.Филчев, Никола Интелигенцията и нейната роля в общественото развитие, 1976, № 2, 70-80.Христова, Елена Архитектура, социални идеи и прогнозиране, 1975, № 10, 89-99.Хьорц, Херберт Научно-техническият прогрес и хуманизмът, 1977, № 3, 28-38.Чавдаров, Станко Информацията и нейните връзки със системите на управлението, 1970, № 10, 45-52.Чудинов, И. А. „Здравият смисъл” на хората в оценката на класиците на марксизма-ленинизма, 1970, № 10, 63-72.Цонков, Гено Двадесет и пет години непрестанен социален възход, 1969, № 4, 3-9.Швирьов, В. С.; Юдин, Е. Г. Сциентизмът и антисциентизмът като типове на мирогледна ориентация в условията на научно-техническата революция, 1973, № 4, 104-113.Шибата, Шинго Наука и класова борба, 1973, № 4, 114-120.Шулър, Питър Философия и социален прогрес, 1977, № 5, 99-105.Щипски, Иван За съдържанието на общественото битие, 1969, № 3, 46-54; Обществото като цяло, 1976, № 1, 48-58; Историческият материализъм като наука, 1976, № 11, 48-58; Движещи сили на общественото развитие и социални закони, 1978, № 3, 22-31; Относно предмета на историческия материализъм, 1979, № 11, 33-40.Янков, Митрю Някои социално-гносеологически и психологически аспекти на знака и означаването, 1965, № 1, 46-60; Марксистко-ленинската философия и проблемите на социалното управление, 1971, № 3, 11-32.

История на българската философска мисълБънков, Ангел Димитър Михалчев като философ и личност, 1985, № 2, 44-58.Доброскокин, Игор Георги Димитров и марксистките философски традиции в България, 1986, № 8, 70-77.Кулов, Венцислав Тодор Павлов за отражението като всеобщо свойство на материята и някои схващания по този въпрос в българската философска литература, 1986, № 8, 78-87.

История на естетикатаБогданов, Богдан “За възвишеното” като естетика и теория на критиката, 1985, № 4, 12-21.Георгиев, Емил Още веднъж за смешното, 1985, № 4, 31-35.Йорданова, Костадина За естетическото в етиката на йенския романтизъм, 1985, № 4, 22-30.

История на философиятаАлександров, Г. Върху историята на ученията за развитието на обществото, 1946, № 1, 24-58.Ангелов, Боян Перипатетически рецепции в творчеството на д-р Петър Берон, 1991, №1, с. 39-49.Ангелов, Стефан Тодор Павлов за взаимодействието между философията и другите науки, 1975, № 1, 3-10.Андреев, А. Към въпроса за мирогледа на д-р Иван Селимински, 1957, № 3, 91-107.Андреев, Коста Списание „Ново време” и теоретическата борба на Партията /По случай 60 години от излизането на първата му книжка/, 1957, № 2, 75-92; Д-р Петър Генов - боеви философ-марксист, 1964, № 3, 82-97; Бележит марксист и войнствуващ борец против буржоазната идеология /по случай 100 години от рождението на Георги Кирков/, 1967, № 5, 99-111; Философски въпроси в трудовете на д-р Стамен Илиев, 1969, № 1, 62-68; Въпроси на обществознанието в трудовете на д-р Стамен Илиев, 1969, № 3, 95-103; Философските произведения на В. И. Ленин в България, 1970, № 2, 123-131; Димитър

75

Димов за марксистката философия, 1971, № 4, 39-44; Заслужил философ и деец на идеологическия фронт /По случай 75-годишнина на проф. Р. Караколов/, 1974, № 1, 64-73; Ленин ще ни бъде знаме! Ленинизмът - програма!, 1975, № 7, 3-9; Бележит революционер и борец за марксистка теория, 1977, № 9, 113-121; Критика на буржоазната идеология, ревизионизма и религията от Георги Кирков /Към 120-годишнината от рождението му/, 1987, № 8, 93-102; Изтъкнат деец на идеологическия фронт и изследовател на философското дело на Д. Благоев /90 години от рождението на проф. Райчо Караколов/, 1988, № 11, 91-97.Анев, Петър Проблемът за времето във философията на Лудвиг Фойербах, 1990, № 6, с. 36-45.Атанасов, Иван Аспекти на възгледите на Спиноза за истината, 1988, № 8, 77-85.Батулева, Татяна Влиянието на Иполит Тен върху Никола Алексиев, 1988, № 12, 92-98.Бенчев, Минко Велик будител на народната свяст /250 години от рождението на Паисий Хилендарски/, 1972, № 12, 6-7.Бицадзе, Иван Мирогледът на Шота Руставели, 1967, № 2, 136-141.Богданов, Б. В. Изследванията на Хегел от съветските учени след Великия октомври, 1971, № 1, 94-100.Богданов, Богдан Стоическата философия като език и идеал /”Към себе си” на Марк Аврелий/, 1987, № 10, 81-87.Богданов, Иван Философски основи на Кирило-методиевото дело, 1987, № 3, 72-80.Боев, Велин За едно „критическо” изследване на ленинското философско наследство, 1971, № 5, 56-65; Маркс и „Автентичният марксизъм”, 1975, № 7, 64-71.Боднар, Ян Бъдещето на философията, 1973, № 9, 17-20.Бояджиев, Цочо Съдбата - случаят - чудото: три “натуралистични” теми във философията на Шартърската школа, 1989, № 3, 60-75; Наблюдения върху Платоновото понятие за истината, 1991, № 1, с. 29-39.Боянов, Слави Животът и философските възгледи на Джордано Бруно, 1961, № 2, 88-103; Обществено-политическите възгледи на Жан-Жак Русо, 1962, № 4, 45-56; Лайбниц - мислител, близък на съвременността, 1972, № 6, 57-64.Брайович, С. М. Националното и интернационалното в историята на философията, 1971, № 1 1 , 77-82.Бънков, Ангел Димитър Благоев като философ, 1945, № 1-2, 141-164; Философските въпроси в трудовете на Димитър Благоев, 1956, № 2, 29-46; Философското развитие на Тодор Павлов, 1956, № 6, 37-60; Влиянието на Великата октомврийска социалистическа революция върху развитието на философската мисъл у нас, 1957, № 5, 45-70; Жизненият път и философското творчество на Асен Киселинчев /По случай 5 години от смъртта му и 60 години от рождението му/, 1965, № 6, 41-50; Основни етапи в развитието на българската философска мисъл, 1970, № 5, 82-92; Диалектиката на логическото в Хегеловата философия, 1976, № 2, 22-33; Андрей Манев като философ, 1990, № 3, с. 35-43.Бъркли, Джордж Аналитик, или разсъждение, адресирано до невярващия математик, 1985, № 5, 102-105.Бъчваров, Михаил Мирогледът на Тодор Икономов, 1959, № 2, 83-93; Томазо Кампанела /По случай 320 г. от смъртта му/, 1960, № 1, 94-98; Философските възгледи на д-р Петър Берон /По случай 90 години от смъртта му/, 1961, № 1, 87-95; Към въпроса за нашето философско наследство, 1962, № 6, 103-113; Българската философска мисъл след 9.IX.1944 г. /Обща характеристика и главни насоки в развитието на българската философия след социалистическата революция/, 1964, № 4, 36-58; Октомврийската революция и развитието на българската марксистко-ленинска философия, 1977, № 9, 103-112.Бъчваров, М.; Богданов, Б. Към въпроса за предмета на историята на философията като наука, 1964, № 1, 40-53.Вайсилов, Лука Исихазмът и Търновската книжовна школа, 1968, № 5, 73-81; Константин-Кирил философ /По случай 1100 години от смъртта му/, 1969, № 4, 48-54; За традициите и приемствеността в развитието на философската мисъл в България, 1969, № 11, 84-92; Мирогледът на Константин Костенечки, 1970, №11, 61-69; Древнотракийското наследство в българската духовна култура, 1978, № 3, 76-85.Василев, Кирил Към въпроса за теоретическото наследство на Партията от нейния тесносоциалистически период, 1953, № 3, 46-69.Василев, Николай „Структура на съвременната мисъл” или омагьосаният кръг на идеализма, 1972, № 12, 95-102.

76

Веков, Ангел Димитър Благоев и Г. В. Плеханов, 1976, № 11, 36-47.Воробьов, Л. В. Към въпроса за философските възгледи на Любен Каравелов, 1961, № 1, 80-86.Вълов, Тодор Историческият материализъм в трудовете на акад. С. Гановски, 1977, № 2, 12-18.Габриел, Лео Логика и критика на езика у Лайбниц, 1975, № 4, 10-25.Ганев, Иван Проблемата за истината у основните представители на сенсуализма и рационализма от ХVII и ХVIII век, 1977, № 5, 118-127.Гановски, Сава Георги Димитров и българската наука, 1952, № 4, 115-140; Петдесетгодишната научна, културна и обществена дейност на акад. Тодор Павлов, 1956, № 6, 19-34; „Материализъм и емпириокритицизъм” и българската философска мисъл, 1959, № 3, 3-24; Виден философ марксист и деец на идеологическия фронт /Доклад за проф. Р. Караколов по случай 70 години от рождението му/, 1969, № 2, 15-23; Обществено-политическата, научната и педагогическа дейност на акад. Тодор Павлов, 1970, № 1, 3-14; Интервю на тема „Болшевизацията на марксисткия идеологически фронт в България”, 1970, № 2, 18-31; Бележит учен, партиен деец и общественик /Доклад за акад. Тодор Павлов по случай 80 години от рождението му, изнесен на тържествено събрание на 12 февруари 1970 г./, 1970, № 4, 15-24; Философията на Имануел Кант и нашата съвременност, 1974, № 9, 51-58.Геде, Андраш „Отчужденият” Маркс /Към хуманистическо-„екзистенциалистическата” интерпретация на Маркс/, 1968, № 9, 90-98 и № 10, 33-42.Генауи, Сатар Класификацията на науките от Ибн Халдун, 1985, № 6, 88-96.Генов, Тодор Д. Благоев за конституционното право на Търновската конституция, 1946, № 3, 95-103.Георгиев, Владимир Българската академия на науките пред своята стогодишнина, 1969, № 8, 16-21.Георгиев, Емил Паисий Хилендарски и началото на българското Възраждане, 1953, № 4, 71-92.Георгиев, Любен Световноисторическото значение на икономическото учение на Карл Маркс, 1968, № 4, 14-21.Георгиев, Минчо Онтологичните схващания в старобългарската книжнина като светогледна основа на ранносредновековното медицинско познание, 1987, № 12, 85-92.Георгиева, Диана Приносът на Тодор Павлов за развитието на марксистко-ленинското уче-ние за истината, 1973, № 1, 69-78; Проблемата за истината в трудовете на Димитър Благоев, 1973, № 6, 69-77; Проблемата за познанието и истината в трудовете на философи-марксистки, участници в септемврийското въстание през 1923 година, 1973, № 8, 32-39; Тодор Павлов за тъждеството на диалектиката, логиката и теорията на познанието, 1974, № 1, 54-63; Марксистко-ленинското учение за истината в трудовете на българските философи след Деветосептемврийската социалистическа революция, 1974, № 8, 54-65; Тодор Павлов за по-знавателния образ, 1975, № 1, 58-69; Проблемата за същността на съзнанието в труда на Тодор Павлов „Теория на отражението”, 1976, № 1, 26-36; Тодор Павлов за материалистическата диалектика като метод на познание, 1977, № 1, 46-56.Гиндев, Панайот; Бур, Манфред Седемдесетгодишната публицистична и научна дейност на академик Тодор Павлов, 1975, № 1, 20-32.Горски, В. С.; Евдокименко, В. Е. Националният и интернационалният момент в историята на философията, 1971, № 2, 94-99.Градинаров, Пламен Философията на индийския атомизъм и проблемът за истинното познание на атомите, 1988, № 10, 78-86.Грозев, Грозю Някои проблеми на марксистко-ленинската история на философията като наука в светлината на труда на Й. В. Сталин „Марксизмът и въпросите на езикознанието”, 1953, № 2, 67-89; Георги Димитров - творчески марксист, 1954, № 3, 3-20; Мирогледът на Васил Левски, 1955, № 4, 65-82; Материалистическата диалектика на Хераклит, 1956, № 1, 39-51; За творческото приложение на марксизма-ленинизма от Васил Коларов, 1962, № 2, 69-81; Георги Димитров за единството на революционната практика и за конкретно историческия подход, 1964, № 3, 51-64; За предмета и периодизацията на историята на българската философия, 1965, № 6, 63-71; Учението на Платон за идеите, 1967, № 1, 67-76; Критиката на Платоновата гносеология, 1967, № 6, 87-99; Идеалистическата диалектика на Платон, 1973, № 6, 78-87; Философията на Аристотел, 1976, № 10, 105-115.

77

Давидов, Асен Относно основния принцип на историко-философското изследване, 1973, № 10, 84-91.Данкова, Росина Учението за “нус” в античната философия, 1988, № 6, 84-93.Делев, Кирил Марксистки тълкувания на нещото в себе си, 1982, № 1, 42-54.Джурич, М. М. Бележит мислител революционер-демократ, 1975, № 6, 101-108.Димитров, Михаил Народните маси в България през епохата на Възраждането. Начало на българската демокрация, 1947, № 2, 56-65.Димитрова, Нина Борбата на българските марксисти срещу философско-идеалистическите основи на психологията у нас, 1985, № 10, 79-89; Българската идеалистическа гносеология /1878-1944/ за вторичните свойства, 1989, № 7, 67-73; Идеи за познанието в руската идеалистическа философия ХХ век, 1991, № 9, 57-65.Димитрова, Стефания Еволюция на идеята за “митично време” в някои Упанишади, 1991, № 4, с. 71-78.Динев, Валери; Николова, Василка Философията и медицината в антична Гърция, 1987, № 2, 80-87.Дончев, Генчо Диалектически наченки в най-ранните произведения на Хегел, 1976, № 7, 94-100; Хьолдерлин, Хегел, Шелинг, 1987, № 2, 49-60; Апокрифно и автентично в Хегеловите лекции по философия на религията /По повод на новото им издание/, 1988, № 10, 87-95.Драмалиев, Любомир Социално-философските и културологическите възгледи на Кант, 1989, № 7, 57-66; Социално-философските и културологическите възгледи на Фихте, 1990, № 3, с. 43-56; Хегел: социално-философски и културологически възгледи, 1991, № 2, с. 53-61.Драмалиева, Валентина Проблемът на удоволствието в етиката на Сократ и Платон, 1988, № 11, 103-112.Дянков, Богдан Проблемите на формалната логика в трудовете на акад. Тодор Павлов, 1975, № 1, 44-57.Ейър, Алфред Бертранд Ръсел като философ, 1972, № 6, 89-106.Енев, Златко Платон като защитник на отвореното общество /Един опит, насочен срещу интерпретацията на платонизма, предложена от Карл Попър/, 1990, № 7, с. 79-87.Ешкенази, Анри За един ренесансов мислител на Балканите, 1973, № 11, 107-111; Кабалата като логико-математически трактат и средство за мистични спекулации, 1982, № 1, 66-73.Иванов, Димитър Основни принципи на Хегеловата история на философията, 1976, № 3, 92-99.Иванова, Милена Пътят на човека към Бога-Любов в учението на Петър Дънов, 1991, № 8, с. 49-56.Иванчев, Йордан Борбата на БРСДП против реформистката философия на общоделците у нас, 1957, № 4, 81-97.Иваньо, И., Шинкарук, В. Велик украински хуманист и просветител /250 години от рождението на Григор Сковорода/, 1973, № 1, 79-89.Йовчук, М. Марксистко-ленинската концепция за историята на философията и някои нейни актуални проблеми, 1971, № 9, 3-14; Бъдещето на научната философия във връзка със социалното развитие на научно-техническия прогрес в края на XX век, 1973, № 9, 8-12 .Йосифова, Мария Шпенглеровата концепция за обществото: “културата-организъм”, 1988, № 11, 113-122.Калайков, Иван Диалектическият материализъм и естествознанието в трудовете на Тодор Павлов, 1975, № 1, 33-43.Каприев, Георги Импровизации върху “Втората философия” на Парменид, 1991, № 8, с. 41-48.Караджов, Кирил Утвърждаване на ленинизма на философския фронт в Съветския съюз, 1972, № 11,29-39.Караколов, Райчо Философските възгледи на Димитър Благоев, 1949, № 2, 44-75; Приносът на Сталин в развитието на марксистко-ленинската философия, 1949, № 4, 43-70; Новият принос на Й. В. Сталин в марксическата диалектика, 1953, № 1, 57-73; Димитър Благоев - войнствуващ марксист, диалектик-материалист /По случай 110 години от рождението му/, 1966, № 5, 13-22.Караколов, Райчо; Андреев, Коста Марксистката философия на страниците на списание „Ново време” /По случай 70 години от създаването му/, 1967, № 1, 5-17.

78

Карачивиев, Велико Димитър Благоев - първият знаменосец на марксизма и на работни-ческото движение в България /По случай излизането на Съчинения, т.т. 1, 2 и 3/, 1958, № 1, 101-114; Хегел за историята на философията като наука, 1959, № 5, 105-117.Кацарска, Боряна За Платоновата „Апология”, 1988, № 11, 98-102.Кирилов, Иван Значението на Г. В. Плеханов за развитието на марксическата филсоофия, 1957, № 2, 43-57.Киселинчев, Асен Георги Димитров за маркс-ленинската философия, 1947, № 2, 4-14; Философските възгледи на Христо Ботев, 1949, № 1, 113-127; Тодор Павлов - войнствуващ български марксист, 1950, № 3-4, 49-58; Учението на И. П. Павлов и марксистко-ленинската философия, 1951, № 1, 47-93; Творческото дело на бележития философ-марксист Тодор Павлов, 1956, № 5, 12-32.Киселинчев, Асен; Ошавков, Живко Философско-научното и обществено-политическото дело на академик Сава Гановски, 1958, № 1, 3-15.Кондарев, Никола За идеологията на Георги Раковски, 1959, № 3, 98-113; Историческото значение на Септемврийското въстание през 1923 година, 1973, № 8, 21-31.Константинов, Ф. В. 1970 г. - велик празник на ленинизма /По случай 100 годишнината от рождението на В. И. Ленин/, 1970, № 4, 40-47.Кочев, Николай Към въпроса за насоката на философското мислене във Византия и на Балканите през IX век, 1979, № 6, 100-108; Йоан Италиец - някои моменти от философските му възгледи, 1990, № 7, с. 60-70.Крайзер, Л. Бележки върху Аристотеловото схващане за истината, 1972, № 5, 57-64.Кралев, Крали За историческите възгледи на Иван Хаджийски и тяхното методологическо значение, 1977, № 10, 99-108.Куев, Куйо Революционните идеи на Адам Мицкевич /По случай 100 години от смъртта му/, 1955, № 6, 66-78.Кулов, Венцеслав Две насоки в схващането на българските философи-марксисти за вътрешния характер на отражението като всеобщо свойство на материята, 1985, № 7, 65-76.Кънев, Кънчо Към въпроса за зараждането и развитието на материализма в древна Индия, 1961, № 3, 72-91; Към въпроса за категорията сат /битие, реалност/ в учението на древно-индийския мъдрец Уддалака Аруни, 1966, № 1, 112-128; За рационалното и мистичното относно умственото съсредоточение при йогизма, 1969, № 5, 101-108; Философската мисъл в древна Индия, 1972, № 1, 75-84; Проблеми на реализма в индийската философия, 1973, № 4, 82-90; За социалистическите идеи и науката в хуманизма на Джавахарлал Неру, 1975, №5, 86-96.Личев, Александър Проблемата за човека у Платон, 1975, № 11, 88-97; Антропологическа ли е философията на Кант?, 1988, № 9, 94-101.Личков, Веселин Княз Симеон срещу Лъв VІ /Философ/, 1988, № 4, 78-86.Макариев, Пламен Антиномиите на Кант и материалистическата диалектика, 1986, № 3, 108-119.Манковски, Б. С. Хегел за противоречията в гражданското общество и съвременността, 1968, № 8, 68-76; Методология на политическото учение на Хегел и съвременността, 1976, № 2, 61-69.Маринов, Мирослав Главни етически категории в учението на Конфуций, 1987, № 2, 71-79.Марков, Сашо Към Зеноновите парадокси, 1990, № 7, с. 71-79.Марчев, Фотин Проблемата за съзнанието в българската философска литература след Деветосептемврийската социалистическа революция, 1977, № 11, 68-77; Ленинската теория на отражението в българската философска мисъл след 9 септември 1944 година, 1979, № 1, 52-63; Категориите на материалистическата диалектика в българската философска мисъл, 1979, № 8, 79-94.Милонич, Джуро Обществено-политическите възгледи на Васо Пелагич, 1967, № 3, 53-65; Влиянието на „сантименталния социализъм” на Васо Пелагич върху домарксистката социалистическа мисъл в България, 1972, № 9, 67-74; Критика на емпириорационалистическата концепция на Бранислав Петрониевич за „непосредствено даденото”, 1977, № 4, 72-82; Антропогенезата на съзнанието според Любомир Живкович, 1979, № 5, 74-82.Митев, Витан Маркс за времето /Върху материал от докторската дисертация на Маркс/, 1986, № 10, 61-70.

79

Митева, Валя Кантовата критика на философията през т. нар. докритичен период, 1988, № 9, 102-109; Към нова философска позиция, 1988, № 12, 84-91.Митев, Петър-Емил Диалектиката и идеализмът на Йохан Готлиб Фихте, 1964, № 2, 107-120; Марксовият подход към проблемата за човека, 1969, № 10, 32-42; Тъждеството на субекта и обекта в гносеологията на Шелинг и гносеологията на Хегел, 1960, № 5, 37-52.Митин, М. Б. Виден учен - приятел на Съветския съюз, 1956, № 6, 35-36.Михайлова, Вера Теоретичната борба на Димитър Благоев за изграждане на марксистка партия в България, 1966, № 6, 16-29.Михова, Недялка Диалектическата философия на Хераклит Ефески, 1961, № 5, 63-74.Найденов, Вл а д им ир Княз Симеон против Лъв Хиросфакт /Един интелектуален двубой от края на IХ в./, 1968, № 8, 85-91.Найденов, Чавдар Философското дело на академик Бонифатий Кедров, 1986, № 7, 74-82.Нарски, И., Новински, И., Сидоров, М. Философското списание на народнодемократична България, 1950, № 3-4, 25-41.Натан, Жак Икономическите възгледи на Димитър Благоев, 1949, № 2, 76-97; Димитър Благоев като икономист, 1956, № 3, 44-57; Тържество на марксистката икономическа мисъл в България, 1968, № 5, 13-19; Тодор Павлов и икономическата наука, 1970, № 1, 31-39.Николов, Йордан Мирогледът на Жан Мелие, 1965, № 5, 74-86; Мирогледът на Томас Мюнцер, 1975, № 12, 84-89; Сигер Брабантски като ересиарх, 1986, № 2, 61-70.Нисанбаев, А.; Османов, Н. Ленин и съвременната атомистика, 1978, № 12, 56-68.Нуриева, Зинети Върху мюсюлманското свободомислие през средновековието, 1991, № 1, с. 49-57.Овчаров, Стоян Живот, посветен на истината и правдата, 1973, № 12, 88-92.Ойзерман, Т. И. Георг Лукач като изследовател на философията на Хегел, 1986, № 5, 83-95.Ошавков, Живко Философско-теоретическото съдържание на „Избрани речи, доклади и статии” от Георги Димитров, Т. III, 1947, № 3-4, 22-57; Възникването на марксизма велик революционен преврат във философията, 1948, № 2, 3-42; По пътя на Георги Димитров, 1950, № 2, 90-120.Павлов, Тодор Владимир Илич Улянов-Ленин, 1945, № 3, 193-212; Приносът на българския народ към делото на човешката култура, 1946, № 4, 3-17; Състояние и задачи на славянознанието в България, 1948, № 1, 36-58; Към въпроса за литературните възгледи на Димитър Благоев, 1949, № 2, 98-123; Георги Димитров - основоположник на Българо-съветската дружба, 1949, № 3, 3-12; Към въпроса за нашата научна история и по специално за историята на Априлското въстание, 1952, № 2, 80-101; Михаил Димитров - по случай 70 години от рождението му, 1951, № 3-4, 101-111; Георги Димитров - велик патриот и пролетарски интернационалист, 1952, № 2, 52-100; Научните завети на Карл Маркс, 1953, № 1, 74-103; Христо Ботев - безсмъртен син, учител и вожд на народа, 1956, № 3, 8-17; Готфрид Вилхелм Лайбниц, 1956, № 4, 3-6; Епохалното дело на Паисий Хилендарски, 1963, № 1, 3-15; Безсмъртно славянско и общочовешко дело /Встъпително слово пред научната сесия по случай 1100 години от смъртта на Константин-Кирил философ/, 1969, № 7, 20-25; По ленинския благоевско-димитровски път, 1970, № 9, 3-15; Втора сесия на Варненската марксистко-ленинска школа, 1971, № 9, 15-27; Към въпроса за историята на научната природно-математическа, социална и философска мисъл, 1971, № 11, 10-15; Крупен теоретик-диалектик /Из словото, произнесено на научната конференция в БАН по случай 90 г. от рождението на Георги Димитров/, 1972, № 1, 3-10; Христо Ботев безсмъртен син, учител и вожд на народа, 1973, № 1, 13 -17; Един от колосите на българския обществено-политически и културен живот, 1976, № 9, 26-30.Павлов, Тодор; Ангелов, Стефан; Гиндев, Панайот Бележит философ марксист-ленинец, 1977, № 2, 3-11.Панова, Елка Кантовата „Критика на чистия разум”, 1968, № 3, 68-76.Парсънз, Хауърд Социалистически основи на студентското движение по времето на младия Маркс, 1969, № 11, 61-66.Пейчев, Божидар Хелиоцентризмът в натурфилософията на богомилите, 1968, № 8, 92-95; Първият философски трактат в старобългарската литература, 1974, № 8, 87-90; Преводът на „Диалектика” от Йоан Дамаскин в Софийския препис от XVI век, 1976, № 2, 109-119; Аеthicus Philosophus Cosmographus (Ч. I), 1979, № 2, 72-85; (Ч. II), 1979, № 4, 54-65.

80

Пенев, Васил Домарксови концепции за общественото мнение, 1988, № 8, 86-94.Пенов, Стефан Хегел и психофизичният проблем, 1987, № 1, 76-86.Петров, Сава Щрихи от общуването на Лок и Нютон, 1986, № 2, 109-115.Поликаров, Азаря Относно спецификата на развитието на философията, 1989, № 7, 48-56.Радев, Ради Някои материалистически положения в гносеологията на Аристотел, 1959, № 2, 71-82; Към въпроса за общата характеристика на древногръцката стоическа философия, 1962, № 5, 77-85; Първата философска система на арабите, 1963, № 5, 57-71; Аристотеловото определение на понятието „субстанция”, 1968, № 9, 17-25; Антидогматичната насоченост на античния скептицизъм, 1970, № 8, 102-110; Филип Меланхтон - теоретик на протестантството, 1977, № 1, 73-81.Радева, Виолета Щрихи към портрета на професор д-р Кръстьо Кръстев, 1988, № 10, 96-103.Радева, Вирджиния Реторико-философски аспекти в книжнината на Втората българска държава, 1986, № 6, 95-102.Райнова, Иванка От чистата феноменология към феноменологическата онтология, 1986, № 10, 78-88.Румл, Владимир; Мликовски, Владимир Някои характерни черти в развитието на марксистката философия, 1960, № 6, 42-57.Русев, Панчо Възникване и развитие на теорията на отражението в античната философия, 1957, № 3, 74-90; Родоначалник на английския материализъм /По случай 400 години от рождението на Фр. Бекон/, 1961, № 3, 92-100; Схващането на английските емпирици-сенсуалисти за взаимоотношението между сетивното и рационалното познание, 1962, № 2, 82-94; Проблемата за влиянието на Ницше върху Пенчо Славейков, 1967, № 2, 124-135; Някои аспекти на историко-философското развитие, 1972, № 6, 75-79; Хилеморфизмът и проблемата за човека, 1979, № 7, 83-91.Русенов, Русен “Хуманитарната” гносеология на френските енциклопедисти /Дидро, Холбах, Хелвеций/, 1986, № 4, 70-80; Евристични моменти и догматични рудименти в гносеологията на И. Кант, 1987, № 5, 73-83; Хегеловата концепция за човека и неговото мислене, 1988, № 6, 94-104.Руткевич, А. М. Философската антропология на П. Лаин Ентралго, 1982, № 1, 55-65.Савов, Стефан Естетическата мисъл в Преславската школа, 1977, № 2, 99-106; Борбата на Васил Коларов срещу неокантианството в областта на историята, 1979, № 9, 83-86.Саяр, Джемшид Мирогледът на Ахмет Кесрави-Тебризи - бележит ирански просветител-демократ, 1962, № 3, 43-53; За философско-религиозните учения в Древен Иран, 1965, № 3, 106-117; Д-р Таги Ерани - виден ирански революционер-марксист /По случай 25 години от смъртта му/, 1966, № 3, 67-77; Богомилството и иранските дуалистически учения, 1974, № 6, 82-88.Светлов, В. Възникване на марксистката философия, 1945, № 1-2, 76-98.Симеонова, Станка Аспекти на идеята за отчуждението в Хегеловата „Феноменология на духа”, 1970, № 10, 73-83.Симонян, Е. А. Отношението на Маркс и Ленин към Хегеловата трактовка за единството на теорията и практиката, 1979, № 6, 66-74.Славков, Светослав Ленинският етап в развитието на марксистката философия у нас, 1960, № 2, 29-46; Основното в анонимния трактат на Дж. Бъркли “Аналитик, или разсъждение, адресирано до невярващия математик”, 1985, № 5, 106-114.Славов, Иван Философска трактовка на Сократовата ирония, 1978, № 12, 82-90.Славов, Слави Приносът на В И. Ленин за развитието на марксистката философия, 1967, № 4, 82-97; Георги Димитров за ленинизацията на марксисткия идеологически фронт в България, 1972, № 2, 32-41; Приносът на Сава Гановски в разработването на проблемите на историята на философията, 1977, № 2, 30-41; Ролята на Васил Коларов за ленинизацията на марксистката теоретическа мисъл, 1977, № 8, 10-19; Развитие на марксистко-ленинската философия след победата на социалистическата революция, 1979, № 8, 105-118; Религиозно-етически възгледи на Презвитер Козма, 1987, № 1, 87-94; Енциклопедия на марксистката философия, 1988, № 9, 87-93.Смоленов, Христо Диалектика на времето в схващанията на Аристотел, 1978, № 11, 93-98.Спирина, А. Тодор Павлов за съотношението между отражение и информация, 1975, № 12, 90-96.Ставров, Борис Философските възгледи на Константин Тодоров, 1976, № 11, 113-122;

81

Философско-социологическите възгледи на Кръстьо Раковски, 1987, № 5, 84-93.Стаматов, Атанас Хегел за ролята на традицията и приемствеността в историята на философията, 1991, № 9, с. 51-57.Стефанов, Иван С. Опит за анализ на философското развитие на младия Енгелс /1839-1844/, 1972, № 6, 80-88; Кант и класическият рационализъм, 1976, № 12, 75-82; Класическият емпиризъм и Кант, 1978, № 2, 103-112.Стоев, Стою Първият български историк на философията, 1963, № 2, 56-70; Михаил Димитров - бележит учен и войнствуващ философ-марксист, 1967, № 2, 112-123; Тодор Калайджиев - ревностен разпространител на философски знания, 1968, № 7 , 107-115; Етичните възгледи на Тодор Калайджиев, 1976, № 5, 71-78.Стойков, Атанас Естетикът Тодор Павлов, 1975, № 1, 11-19.Стойнев, Анани Българската езическа култура /Някои методологически въпроси на изследването ù/, 1990, № 3, с. 56-66; Покръстването и промените - очаквания и реалности, 1991, № 8, с. 29-41.Стоянов, Желязко Карл Маркс и проблемът за историческото повествование, 1987, № 10, 73-80; Идеята за времето в европейската историография /От античността към Ренесанса/, 1990, № 6, с. 22-35.Стъпова, Иванка От Рикертова към не-Рикертова интерпретация на ценностите и оценките, 1991, № 2, с. 61-68.Субашки, Васил Философско-социологическите възгледи на Иван Хаджийски, 1966, № 2, 100-112; За някои проблеми в идеологията на Георги Бенковски, 1968, № 11, 90-96; Общофилософски проблеми в творчеството на Иван Хаджийски, 1969, № 6, 71-77; Основните гносеологически концепции на българските ремкеанци, 1970, № 12, 93-103; Васил Левски - велик революционер-демократ, 1973, № 2, 9-14; Георги Бакалов и емпиричната социология в България, 1973, № 10, 75-83; Логико-гносеологически аспекти на софизма, 1974, № 1, 96-103; Развитие на философската мисъл в България след социалистическата революция, 1974, № 8, 67-86.Табаков, Мартин Философът Курт Гьодел, 1987, № 1, 95-97.Тодоров, Ангел Борбата на Димитър Благоев против общоделството в защита на марк-сическата теория, 1956, № 2, 47-61; За въздействието на Великата октомврийска со-циалистическа революция върху партията на тесните социалисти /1917-1918/, 1957, № 6, 20-36.Тодорова, Хенриета Нови данни за мирогледа на човека през каменномедната епоха, 1972, № 11, 60-69.Том, Мартина Размисли върху развитието на „действената страна” във философията на Кант, 1975, № 6, 23-35.Федосеев, П. Н. Марксистката философия и съвременността, 1972, № 1, 11-28.Хаджиминева, Фани Логико-математическите възгледи на Иван Гюзелев, 1988, № 7, 109-115.Христов, Димитър Д-р К. Кръстев и началото на теоретическото обосноваване на естети-ческия формализъм у нас, 1977, № 8, 44-52.Христов, Любомир Музата на Хомяков - Клио или Семирамида?, 1991, № 4, с. 61-71.Цацов, Димитър Философско-демократичните възгледи на Н. А. Добролюбов, 1986, № 10, 70-77; Предхегеловата методология на историята на философията, 1988, № 8, 69-76.Ценков, Борис Мирогледът на Любен Каравелов /По случай 75 години от смъртта му/, 1954, № 1, 42-53; Философските възгледи на Асен Златаров, 1957, № 7, 58-74; Философското дело на Йосиф Дицген, 1958, № 4, 106-118; Учител по бдителност от любов към хората /По случай 25 години от гибелта на Юлиус Фучик/, 1968, № 11, 23-30; Теорията на познанието на Йосиф Дицген, 1979, № 1, 78-86.Цолов, Гергин Димитър Благоев за ролята на обществения деец в историческото развитие, 1969, № 5, 60-67.Чаттопадхйа, Дебипрасад Аспекти на светогледа на Рабиндранат Тагоре /По случай 125 години от раждането му/, бр. 4, 1986, Философско-демократичните възгледи на Н. А. Добролюбов, 1986, № 10, 70-77. 4, 81-92.Чехак, Владимир Хегелова концепция за труда и практиката, 1979, № 5, 65-73.Чочов, Васил Някои въпроси на идеологията в ранното произведение на Маркс и Енгелс „Немска идеология”, 1972, № 8, 78-85.Шестаков, П. М., Николенко, Н. Ю. Димитър Благоев против народничеството и

82

ревизионизма, в защита на марксистката теория за класите и класовата борба, 1971, № 8, 121-129.Шопов, Надко За отношението на Айнщайн към позитивизма, 1975, № 12, 71-75.Щипски, Иван Обект и метод на социологическите изследвания на Иван Хаджийски /По случай 60 години от рождението му/, 1968, № 2, 99-110.Щрос, Славомил Марксическата философия в Чехословакия от Великата октомврийска революция до началото на Втората световна война, 1960, № 3, 39-57.Янков, Митрю Професор Т. М. Ярошевски, 1988, № 12, 99-100.

История на философията. Критика на съвременната буржоазна философия.Минковски, Марин За персонализма в единствено или в множествено число, 1987, № 7, 93-100.Цацов, Димитър Проблеми на познанието в ранното творчество на Тодор Павлов, 1987, № 7, 84-92.

История на философията. Критика на съвременни немарксистки теории.Арнаудов, Иван Смисълът на “трансцеденталната естетика” на Имануел Кант, 1988, № 2, 87-96.Големанова, Жана Проблемът за движението в материалния свят и мястото на човека в него според Йоан Екзарх, 1988, № 2, 97-103.Радев, Динко Скокът от “автентичен” към немарксистки исторически материализъм, 1988, № 2, 104-109.

История на философията и наукатаКараджов, Кирил За мястото на категорията материя в диалектическия материализъм, 1984, № 12, 52-62.Смирнов, И. Н. Дарвинизмът и съвременната биология, 1984, № 12, 63-74.Цацов, Димитър; Латев, Латьо Марксистко-ленинската философия в България /1944-1984 г./, 1984, № 12, 35-51.

История на философската мисълЙовчук, М. Т. Марксистко-ленинското идейно възпитание на народа в периода на Великата отечествена война на Съветския съюз, 1985, № 12, 74-84.

История на философската мисъл в БългарияБънков, Ангел Атанас Илиев и развитието на философската мисъл в България, 1985, № 3, 104-108.

Критика на буржоазната философия и социология Идеологическата борба и влиянието на марксистката философия в САЩ, 1974, № 3, 83-85.Разговори с френски марксисти (интервю), 1974, № 2, 49-54.Аврамов, Рубен Борбата на Георги Димитров против антикомунизма и ревизионизма, 1972, № 3, 15-28; Тържеството на социализма в България и борбата против буржоазната идеология, антикомунизма, десния и „левия” ревизионизъм, 1974, № 8, 28-40.Айхорн, Волфанг За критиката на буржоазната философия, 1962, № 4, 129-138.Албрехт, Ерхард Понятието на буржоазията за свободата, 1956, № 3, 58-69.Ананиева, Нора Социалдемокрация, „демократически социализъм”, политическа демокрация, 1973, № 6, 59-68.Ангелов, Стефан Проблемът за личността и съвременната буржоазна философия и социология, 1961, № 4, 100-105.Ангелов, Стефан; Павлов, Деян Философията и нашата съвременност, 1973, № 2, 3-8.Андреев, Любомир Критика на буржоазните теории върху социалистическата икономическа интеграция, 1979, № 10, 53-62.Байер, В. Някои проблеми на борбата на прогресивната философия в ГФР, 1971, № 12, 33-37.Бес, Ги Жак Моно пред марксизма, 1973, № 1, 97-107.

83

Божков, Николай „Хуманизираното” общество на Ерих Фром, 1976, № 10, 87-95.Бур, Манфред Относно функцията на понятието отчуждение в системата буржоазната критика на Маркс, 1968, № 7, 35-42.Васев, Стефан Еволюция на възгледите на позитивизма за обосноваване на теорията, 1976, № 9, 80-88.Василев, Георги „Мегамашината” и нейните дребнобуржоазни критици, 1975, №5, 77-85.Василев, Кирил Творческата същност на марксизма и съвременния догматизъм, 1963, № 5, 3-18.Величкова, Станка Социалната база на неотроцкизма, 1975, № 2, 75-84.Вълов, Тодор Против съвременните ревизионисти по въпроса за комунистическата партия, 1961, № 4, 140-145.Вятр, Йежи Главни етапи в развитието на антикомунистическата „съветология” 1968, № 8, 36-42.Габриел, Лео Ролята на философията в съвременния етап /интервю/, 1974, № 2, 55-57.Гановски, Сава Американската буржоазна философия в служба на фашизма и агресията, 1953, № 4, 22-40; Философските основи на китайския ревизионизъм, 1964, № 3, 14-33; Ленинизмът, теорията на отражението и съвременният антикомунизъм, 1969, № 7, 26-32.Ганчев, Петко Към критиката на теоретичните основания на буржоазната футурология, 1973, № 2, 75-82; Техницизмът - изходна база на буржоазните концепции за бъдещето на човечеството, 1973, № 4, 93-103; Отношението между обществения и научно-техническия прогрес в буржоазната футурология, 1973, № 11, 37-46.Гиндев, Панайот Съвременните буржоазни теории за държавата и правото в служба на империализма и реакцията, 1961, № 4, 118-123.Гиргинов, Гиргин За някои гносеологически спекулации на съвременния буржоазен фидеизъм и на ревизионистите, 1961, № 4, 124-131.Грозев, Грозю Критика на Бергсоновия възглед за развитието и наследствеността от гледището на диалектическия материализъм и на мичуринското учение, 1950, № 1, 68-86.Дейков, Александър Еволюцията на концепцията на Алфред Ейър за философията, 1975, № 3, 46-54.Делев, Кирил Реакционната философия на Бертранд Ръсел - идеологическо оръжие на американо-английските империалисти, 1954, № 5; Етическият интуитивизъм на Джордж Едуард Мур, 1961, № 4, 202-207; „Анти-идеологията” и „консервативният социализъм” на Симор Мартин Липсет, 1971, № 10, 48-59.Димитров, Георги Г. Идеологическият характер на понятието „средства за масова комуникация”, 1971, № 6, 89-99.Димитров, Христо Хартмановата „философия на несъзнаването” и фройдовата „глъбинна психология”, 1968, № 7, 98-106; Частнонаучни и теоретични страни на американския неофройдизъм, 1969, № 10, 78-88; Върху философското „родословие” на 3. Фройд, 1975, № 3, 83-92.Динник, М. Съвременната буржоазна философия в САЩ, 1947, № 2, 102-118.Елез, Й.; Давидова, Г. Философската основа на маодзедуновския произвол, 1968, № 12, 19-28.Живкович, Любомир Основното положение на историческия материализъм в кривото огледало на антимарксизма, 1968, № 7, 43-52; Марксизмът и концепцията за мнимата вечност на отчуждението /Ч. I/, 1970, № 12, 37-46, /Ч. II/ 1971, № 1, 56-63.Захос, Атанасиос Поглед върху буржоазната философия в съвременна Гърция, 1968, № 6, 112-119.Зидарова, Лени Критика на възгледите на Рабин Дж. Колингууд за историческото познание, 1971, № 8, 110-120.Иванов, К. В. Двете линии в китайската философия и маоизмът, 1971, № 11, 16-25.Иванов, Любомир Знаковият идеализъм във философията и семиотиката на Ч. Пирс и Ч. Морис, 1972, № 11, 40-44.Игнатов, Асен Съвременните буржоазни теории за произхода на диалектическия материализъм, 1960, № 4, 69-78; Философските одежди на католическия обскурантизъм, 1961, № 4, 112-117.Йорданов, Николай Някои аспекти на научно-техническата революция и спекулациите на антикомунизма, 1970, № 8, 72-77.Йосифова, Мария Шпенглер и философските проблеми на техниката, 1975, № 12, 76-83.Ирибаджаков, Николай Главни течения, проблеми и характерни черти на съвременната

84

буржоазна философия, 1961, № 4, 19-38.Камарит, Ян Към критиката на кибернетичния механицизъм, позитивизъм и фидеизъм, 1962, № 4, 28-44.Караджов, Кирил Георги Димитров за борбата в съвременната буржоазна идеология, 1972, № 7, 22-31.Караколов, Райчо; Йосифов, Димитър Проблемите на мира и войната в съвременната буржоазна философия и социология, 1961, № 4, 80-99. Киселинчев, Асен Реакционната прагматическа философия у нас, 1948, № 3, 49-71.Кожаров, Асен Злополучията на един американски антидиалектик /Как Сидней Хук се „сражава” с материалистическата диалектика/, 1961, № 4, 106-111; Диалектически аспекти на съвременната идеологическа борба, 1974, № 10, 34-44.Константинов, Ф. В. Идеологическата борба на съвременния етап и задачите на философската наука, 1974, № 7, 5-17.Кралев, Кралю Борбата на нашия теоретически фронт против антикомунизма след Априлския пленум на ЦК на БКП (1956), 1971, № 1, 10-16.Крьобер, Гюнтер Някои характерни черти на буржоазния антимарксизъм в Западна Германия, 1968, № 8, 43-50.Курсанов, Г. А. Постулатите на познанието на Бертран Ръсел и кризата на някои насоки в неопозитивизма, 1969, № 5, 87-92.Лазаров, Максим Ирационализмьт на Лев Шестов, 1973, № 2, 58-64; Херменевтическото „разбиране” като етическа задача, 1979, № 12, 66-75.Леви, Соломон Теорията на Ортега-и-Гасет за „елита” - апология на финансовата олигархия, 1962, № 5, 62-76; Марксизъм и ортегианство, 1965, № 1, 73-90; Ирационалистическата трактовка на „човешкото съществуване” във философията на Мигел де Унамуно, 1969, № 11, 52-60; Възгледите на Мигел де Унамуно за битието, 1976, № 3, 74-83.Лейзеров, Н. Идеологическата борба в сферата на културата в съвременния етап, 1970, № 7, 27-35.Лилков, Тодор Маоизмът - субективизъм в действие, 1972, № 7, 70-82.Матеев, Евгени Икономическата теория на българския фашизъм - субективната школа, 1947, № 1, 47-65.Милонич, Джуро Критика на гносеологическата концепция на емпириорационализма, 1974, № 4, 67-77.Минковски, Марин Буржоазната идеология под маската на „атиидеологията”, 1971, № 10, 60-68; Р. Арон и някои вътрешни противоречия в буржоазната концепция за „ин-дустриалното общество”, 1972, № 7, 83-90.Митев, Александър Национализмът и идеологическата диверсия на империализма, 1969, № 9, 56-63.Митев, Димитър Ленинската концепция за работническата класа и комунистическата партия и най-новият десен ревизионизъм, 1971, № 11, 47-57.Митин, М. Б. Ленинският етап в марксистката философия и борбата против съвременния антикомунизъм и ревизионизъм, 1969, № 9, 24-31.Модржинска, Елена Карл Маркс, съвременността и фалшификаторите на марксизма, 1968, № 5, 3-12; За закономерностите и особеностите на съвременната идеологическа борба, 1974, № 7, 30-40.Можнягун, С. Сюрреализъм срещу заплащане, 1970, № 3, 99-108.Мшвениерадзе, Тамара Някои аспекти от социалното учение на западногерманския неотомизъм, 1970, № 6, 61-67.Найденов, Минчо „Шок на бъдещето” или страх от победата на комунизма, 1972, № 12, 87-94.Неновски, Нено Антикомунизмът и социалистическото право, 1973, № 3, 86-95.Николов, Елит Бележки върху феноменологията на Едмунд Хусерл, 1961, № 2, 74-87; За екзистенциалистичната феноменология, 1963, № 2, 71-82.Николова, Мария Социалната структура и човекът във философията на структуралистите, 1972, № 1, 28-36; Проблемата за „смъртта” на човека във философията на структурализма, 1972, № 6, 55-74.Одуев, С. Ф. Методологически въпроси на критиката на съвременната буржоазна философия, 1968, № 10, 26-32.

85

Ойзерман, Т. И. Отражението на марксизма в дребнобуржоазното съзнание, 1973, № 8, 50-62.Ошавков, Живко Ревизионизмът и съвременната буржоазна социология, 1958, № 3, 32-55; По въпроса за борбата против съвременната буржоазна социология, 1959, № 6, 102-113; Критика на съвременната буржоазна социология и на ревизионизма в социологията, 1961, № 4, 39-60.Павлов, Деян Съвременният ревизионизъм в опашката на буржоазната философска мода, 1961, № 4, 132-139; Безсилието на новите буржоазно-реформистки атаки против марксистката диалектика, 1964, № 2, 135-142; Неотомистката социална доктрина по пътя на приспособяването към епохата, 1964, № 3, 65-81; Философските и социологическите идеи на Тейар дьо Шарден, 1966, № 6, 84-96; Карл Ясперс между екзистенциалисткия нихилизъм и политическия реализъм, 1967, № 2, 101-111; Великият Октомври, диалектическият материализъм и диверсиите на антикомунизма, 1967, № 4, 128-140; „Трети етап в марксизма” или неотроцкистка ревизия, 1967, № 6, 71-86; Стратезите на диверсия без маска, 1968, № 2, 91-98; Ерих Фром и марксисткият хуманизъм, 1968, № 6, 70-77; Марксизъм, идеология и ревизионизъм, 1968, № 12, 3-9; Ревизионизмът на Лешек Колаковски, 1969, № 6, 21-27; Провалите на антибългарската идеологическа диверсия, 1969, № 7, 129-136; Московското съвещание на комунистическите и работническите партии и борбата срещу реакционната буржоазна философия и антикомунизма, 1969, № 10, 3-12; Борбата на Тодор Павлов срещу антикомунизма и десния и „левия” ревизионизъм във философията, 1970, № 2, 97-103; Ленинизмът и някои нови моменти в борбата срещу „марксологията” и ревизионизма, 1970, № 2, 104-113; VII световен конгрес по социология - важно събитие в международния научен живот и в идеологическата борба, 1970, № 12, 10-16; Идеологическата борба и измененията в международната обстановка, 1972, № 9, 3-10; Мирното настъпление на социализма и идеологическата борба, 1973, № 10, 3-9; Проблемата за бъдещето на философията, 1973, № 12, 51-60; Превъплъщенията на маоизма и логиката на класовата борба, 1974, № 4, 21-26.Павлова, Павлина Антимарксизмът под булото на „свръхразумната истина”, 1976, № 12, 44-55.Панова, Елена Дейвид Хюм и съвременният позитивизъм, 1970, № 3, 91-98.Петков, Иван Неотомистки принципи в клерикалната държавноправна доктрина в Германската федерална република, 1978, № 4, 85-92.Поликаров, Азаря Биологичният уклон в съвременната буржоазна философия и социология, 1945, № 1-2, 165-175; Физическа действителност и идеалистически мистификации /Злополуките на „физическия” идеализъм в наше време/, 1960, №, 6, 95-113.Попов, Стойко; Павлов, Деян Някои прояви на съвременния философски ревизионизъм в Югославия, 1959, № 2, 33-45.Проданов, Васил Аксиологическияг интуитивизъм на Джордж Едуард Мур, 1972, № 10, 103-113; Дейвид Хюм и неопозитивистката етика, 1979, № 6, 75-83.Радев, Ради Гносеологическата несъстоятелност на „неотомисткия реализъм”, 1970, № 4, 94-102; Учението на Тренделенбург - модерна форма на перипатетизма, 1974, № 10, 68-77.Реджебов, Халил За идеологията на Мустафа Кемал Ататюрк, 1965, № 6, 72-83; Лаицизмьт в идеологията и практиката на Ататюрк, 1968, № 6, 120-128, Относно теоретическите предпоставки на идеологията на Кемал Ататюрк, 1972, № 8, 86-94.Русев, Панчо Хайдегеровата апология на империализма, 1966, № 4, 56-66; Нови стъпки на Карл Ясперс по пътя на политическото благоразумие, 1968, № 11, 76-81; Фундаменталната онтология на М. Хайдегер, 1969, № 12, 57-60; За буржоазно идеологическото интерпретиране на Хегеловата диалектика, 1971, № 7, 72-78; Някои аспекти на немския екзистенциализъм, 1972, № 3, 55-60.Сев, Люсиен Кризата на психологическия позитивизъм и историческият материализъм, 1973, № 12, 32-36.Семьонов, В. С. Кризата на буржоазната социология, 1968, № 9, 8-16.Спасов, Добрин Нови акценти в неопозитивизма, 1969, № 4, 30-39; Впечатления от философския живот в Дания, 1970, № 12, 56-64.Стоев, Стою Непримирим борец против буржоазната философия /80 години от рождението на акад. Тодор Павлов/, 1970, № 1, 88-96; Неофройдизмът във философско-социологическите възгледи на Херберт Маркузе, 1971, № 3, 93-101.Федосеев, П. Н. За идеологическата борба на съвременния етап, 1958, № 5, 3-17.Федотов, А. Най-новите насоки на съвременния антисъветизъм, 1974, № 11, 66-79.

86

Филчев, Никола Мирното съвместно съществуване и борбата на идеологическия фронт, 1960, № 4, 3-22; Немарксистки теории за социализма в „третия свят”, 1975, №5, 67-76.Фотев, Георги Мистификация в структурно-функционалния анализ на Вилфредо Парето, 1974, № 4, 78-87.Хайден, Гюнтер Бъдещето на философията и философията на бъдещето, 1973, № 9, 13-16.Хан, Ерих Относно дискусията във ФРГ за т.нар. основни ценности, 1979, № 10, 30-33.Христов, Любомир Ирационалистическата философска антропология на есхатологическия екзистенциализъм, 1975, № 3, 55-64; Превъплъщенията на абсурда или абсурдът на превъплъщенията, 1977, № 10, 60-69.Хързал, Ладислав Критика на „критичната” философия, 1967, № 5, 89-98.Чакъров, Найден По въпроса за отражението на днешната буржоазна философия и социология в педагогиката, 1961, № 4, 160-165.Черня, Стела Буржоазните социологически теории за класовата борба и действителността в капиталистическите страни, 1962, № 1, 19-33.Чесноков, Д. И. Изострянето на идейно-политическата борба и съвременният философски ревизионизъм, 1969, № 3, 3-16.Цанков, Цанко Порочността на буржоазните теории за научно-техническата революция, 1969, № 3, 27-35; Техниката, идеологията и „технотронната ера” на Збигнев Бжежински, 1972, № 8, 53-60.Цеков, Димитър Сартр и марксизмът, 1967, № 5, 64-76; Марксизмът и философията на Ж.-П. Сартър, 1969, № 1, 22-31; Ленинските принципи за критика на буржоазните и немарксистките възгледи, 1970, № 5, 63-72; Фридрих Енгелс за идеологическата борба, 1970, № 10, 3-13; Диалогът, дискусиите и идейно-политическата борба, 1973, № 1, 113-121; Размяна на духовни ценности или духовна „ерозия”, 1975, № 10, 41-50.Цонева, Искра Изобразителната теория за езика във философията на Лудвиг Витгенщайн, 1976, № 2, 92-100.Шинго, Шибата Философско-идеологическата борба в Япония /интервю/, 1974, № 4, 46-48.Юрукова, Марина Нова ли е „Новата философия” във Франция, 1979, № 4, 46-53.Явурек, Зденек „Критическата теория” на Франкфуртската школа и чехословашкият ревизионизъм през 60-те години, 1974, № 6, 62-71.Янков, Митрю Критическият рационализъм - една парадоксална теория на познанието (Ч. I), 1979, № 7, 26-36; (Ч. II), 1979, № 10, 34-43.

Културология и естетикаАнгелова, Емилия Как е възможна метафората?, 1990, № 10, с. 40-48.Богданов, Богдан Човешкото тяло, индивидът и обществото, 1990, № 10, с. 3-11.Даскалов, Румен Културните традиции на Изтока и Запада в творчеството на Макс Вебер, 1990, № 10, с. 18-30.Дачев, Мирослав Смислоизграждането като знаков процес, 1990, № 10, с. 54-65.Ичев, Лъчезар Отношението към смъртта у българските поети, 1990, № 10, с. 65-71.Каранов, Константин Четене и свобода, 1990, № 10, с. 48-54.Калайджиева, Магдалена Йерархията като метод в научния творчески процес и неговите продукти, 1990, № 10, с. 11-18.Лотман, Юрий Реторика, 1990, № 10, с. 71-88.Чубриков, Иван Маршъл Маклуън и теорията на масовите комуникации, 1990, № 10, с. 31-40.

ЛогикаРазговор на философи и математици за логиката, 1968, № 5, 29-39.Абдилдин, Ж. Диалектическата логика като методология на научното познание, 1974, № 6, 57-61.Алексеев, М.; Черкесов, В. Към въпроса за логиката и нейното изучаване, 1952, № 4, 160-177.Алексеев, М. Н. Проблеми на логиката на научното познание, 1965, № 1, 15-28.Анев, Петър Апорията на Зенон “Стрела” и логическият статус на понятията механично движение и механичен покой, 1985, № 6, 79-87.Апостолов, Алекси Логико-методологическите схващания на Карл Попър, 1989, № 12, 64-69.Асенхо, Ф. Г. Антиномичността като разширение на рационалността, 1988, № 3, 57-61.

87

Брутян, Г. А. Методологически аспекти на принципа на допълнителността, 1974, № 6, 41-49.Бънков, Ангел Трудовете на Й. В. Сталин върху езикознанието и въпросите на логиката, 1951, № 1, 94-111; В. И. Ленин за основните въпроси на логиката, 1954, № 2, 23-35; Образова-телното и възпитателното значение на преподаването на логика в средните и висши учебни заведения, 1955, № 1, 47-65; Хегел за единството на логиката и историята на философията, 1957, № 1, 41-56; Проблемата на логиката на XII международен философски конгрес, 1959, № 3, 143-153; За подем в разработката на въпросите на логиката, 1959, № 6, 114-128; Проблемата за предмета и съдържанието на диалектическата логика в трудовете на В. И. Ленин, 1960, № 2, 60-77; Основните етапи в развитието на логиката и буржоазната идеалистическа философия, 1961, № 4, 152-159; Някои основни проблеми в логиката на научното познание, 1969, № 11, 42-51; Възгледите на Тодор Павлов по проблемите на логиката, 1970, № 1, 23-32; Логика и научно творчество, 1972, № 1, 37-45; Проблемата за обосноваването на индукцията, 1972, № 8, 30-38; Проблемата за отрицанието в историята на логиката, 1972, №12, 47-55; Историческата съдба на учението на Кант за аналитичните и синтетичните съждения, 1974, № 4, 49-57.Вакарелов, Димитър Тълкувания на някои системи на многозначната логика, 1971, № 3, 81-92.Вакрилова, Снежинка Възможна ли е логика на политическото мислене?, 1989, № 12, 54-63.Василев, Стефан Интуиция и логическо познание, 1976, № 2, 34-40.Влайков, Александър Проблемата за отношението между обема и съдържанието на по-нятието, 1968, № 12, 38-46.Вутих, Клаус Две направления в епистемичната логика, 1989, № 1, 101-109.Габриел, Лео Форми и структури на интегративното мислене, 1971, № 11, 92-99.Ганев, Иван За диалектическата логика като система от категории, 1973, № 1, 61-68.Гаргов, Георги; Радев, Славян Аргументи и стратегия /от Лукашевич към Пойа/, 1987, № 12, 76-84.Горски, Д. П. Абстрахиране на свойства и образуване на понятия чрез отношения от типа на равенството, 1960, № 5, 15-36.Да Коста, Нютон Логика и онтология, 1988, № 4, 25-34.Дейков, Александър Семантическа и гносеологическа истинност, 1970, № 6, 40-49; От анализ към синтез, 1972, № 8, 95-103.Дерелиев, Любомир Многозначната логика на Лукашевич, 1968, № 6, 86-97; Логически анализ на някои математически доказателства, 1969, № 3, 55-66.Димитров, Димитър За логическата характеристика на смешното, 1968, № 9, 43-49.Дунов, Здравко За тъждеството на диалектика, логика и теория на познанието, 1968, № 3, 51-58.Дянков, Богдан Индетерминизмът и тризначната логика на Х. Райхенбах, 1957, № 6, 72-85; За характера на математическата логика, 1959, № 2, 61-70; Относно приноса на полската логическа школа за развитието на математическата логика, 1966, № 2, 153-161; В. И. Ленин и някои актуални проблеми на формалната логика, 1970, № 2, 62-71; Класическата теория за семантическите категории и някои характеристични синтактически свойства на формализираните езици в логиката на съжденията, 1974, № 1, 85-95; Взаимоотношението между съдържателния и формалния аспект на познанието от гледището на семантическата теория на моделите, 1985, № 10, 24-34.Ешкенази, Анри За отразяването в логиката на обективните причинни връзки между явлени-ята, 1963, № 4, 69-77; Към въпроса за философската оценка на ролята и значението на двузначната и многозначна логика, 1964, № 1, 68-76; За спецификата на лингвистическите и формалнологическите системи, 1964, № 6, 87-100; Рационалните зърна в книгата на Аристотел „За софистическите опровержения”, 1965, № 3, 92-105; Към проблемата за логическата валидност, 1966, № 1, 106-111; За определеността и неопределеността на изказванията, 1967, № 1, 77-88; Логиката на спора като основа на теорията на доказателствата, 1968, № 2, 67-78; За мястото на математическата логика в системата на класификацията на науките, 1968, № 3, 107-111; Някои логически аспекти на проблемата за реда, 1969, № 9, 64-72; Стандартни формалнологически грешки, 1970, № 8, 87-93; За спецификата на логическото пространство, 1973, № 7, 124-131; За определението на понятието логично и нелогично, 1974, № 5, 65-72; Относно логиката на небулярните множества, 1974, № 12, 34-42; Логика на решенията, 1975, №5, 56-66; Достоверност на изводите по аналогия, 1975, № 12, 65-70; Връзка между норма и ред, 1976, № 9, 70-79; За основните нормативни функции, 1977, № 2, 72-81; За съдържателната

88

интерпретация на логическите оператори, 1977, № 12, 34-42; За синтетическите структури в логиката, 1978, № 7, 59-67.Ибришимов, Николай Относно обосноваващото значение на опосредстваните умозаключения и формата - демонстрацията на доказателството, 1976, № 7, 46-63.Иванов, Любомир За решенията на някои философско-семантически проблеми от древно-стта до края на XIX век, 1970, № 10, 84-91.Ивин, А. А. Логика и ценности: някои резултати и перспективи, 1990, № 8, с. 53-63.Йоцова, Искра Историческо и логическо, 1973, № 2, 32-39.Кедров, Б. М. За определянето на научните понятия в диалектическата логика, 1961, № 2, 22-35.Клаус, Георг Естествен език, специален език, изкуствен език, 1963, № 5, 44-56.Копнин, П. В. Диалектика и логика, 1959, № 5, 47-61.Костов, Константин За логиката на съжденията и логиката на предикатите, 1964, № 2, 121-134; Към въпроса за материалистическото разглеждане формите на импликацията, 1965, № 1, 61-72; Моделиране и мислене, 1972, № 8, 39-46.Манева, Цвета За някои от логическите категории у Хегел, 1957, № 1, 57-78.Мерджанов, Недялко Върху индуктивния метод на сходството, 1969, № 5, 68-77; Логиче-ската природа на мисловния експеримент, 1969, № 10, 60-69.Минков, Юлиян Логически съображения по проблемата за безкрайността на Вселената, 1968, № 4, 84-91; Три некоректности в логико-гносеологическата концепция на Ръсел, 1968, № 9, 82-89; Логика и логика на науката, 1969, № 8, 73-78; Невъзможно ли е да бъде обоснован принципът на индукцията, 1970, № 3, 71-80.Минчев, Стойко Същност и вътрешна логика в развитието на науката, 1965, № 6, 51-62.Мишалов, Румен Към парадоксите на Зенон, 1971, № 11, 83-91.Младенов, Асен Някои проблеми на индуктивните грешки при обосноваването и доказателството в логиката, 1969, № 10, 70-77.Нарски, И. С. За мястото на логиката на научните изследвания в системата на методологията на познанието, 1973, № 9, 46-49.Николов, Любен За ориентирането на съжденията към действителността, 1968, № 11, 58-66.Ошавков, Живко Към въпроса за съотношението между формалната логика и диалектиката /Критика на учебната програма по логика за седми клас/, 1949, № 3, 45-67.Павлов, Тодор Повече логика е нужна, 1959, № 6, 191-207.Пенев, Михо Критика на възгледите на буржоазните философи у нас по въпросите на логи-ката, 1955, № 2, 72-84; За ролята на формализацията в развитието на формалната логика, 1963, № 4, 58-68; Логично ли е да се отрича логиката? /За необходимостта от преустройство на нашето средно образование/, 1964, № 2, 94-106; Развитието на логическите изследвания в СССР през годините на съветската власт, 1967, № 4, 98-112.Петров, Сава Нестандартните логики и „романтичната” диалектика, 1969, № 6, 78-85; Ло-гически антиномии. Формулировки, 1970, № 4, 67-75; Логическите антиномии. Решения, 1970, № 5, 73-81; Логическите антиномии. Тълкувания, 1970, № 12, 47-55; От универсалността на логиката към „универсалността” на логиките, 1971, № 12, 48-58.По, Цин По някои въпроси на „грешките”, 1958, № 1, 16-51.Радев, Христо За някои приложения на символичната логика в техниката, 1965, № 2, 73-83.Рамдани, Фузи Проблемът за противоречието според Аристотеловата логика, 1990, № 8, с. 64-73.Раутли, Р.; Раутли, Б. Отрицание и противоречие, 1988, № 11, 60-68.Санчес, Хавиер; Смоленов, Христо Видовете отрицания и атомистичната концепция в логиката, 1979, № 11, 77-84.Сивилов, Любен Диалектическата логика като методология, 1985, № 6, 57-68.Сидоренко, Е. А. Релевантна логика, /Ч. І/ 1985, № 3, 53-64; /Ч. ІІ/ 1985, № 6, 69-78.Спасов, Добрин Върху характера на елементарните логически закони, 1954, № 3, 42-68; За отношението между диалектическата и формалната логика, 1957, № 3, 55-73; Обосноваването на индукцията, 1959, № 3, 84-97; Логическата мисъл пред стари и нови проблеми, 1960, № 6, 132-142; Философията в помощ на езикознанието, 1963, № 4, 51-57; Сега пък и „деонтична” логика, 1969, № 2, 80-86; Логика без лингвистика, 1975, № 9, 77-83.Старченко, А. Логическият анализ на категорията „убеждение”, 1973, № 11, 56-64.

89

Стефанов, Витан Противоречия в предикацията, 1990, № 8, с. 44-52.Сушко, Роман Формалната логика и проблемът за развитието на познанието, 1966, № 5, 77-89.Табаков, Мартин Паранепротиворечиви логики, математическа логика и парадоксът на Ръсел, 1986, № 9, 83-91.Тодоров, Константин Върху взаимоотношението между логика, диалектика и гносеология, 1961, № 2, 36-40.Хаваш, Каталин Понятието философска логика, 1976, № 3, 63-73.Харизанов, Роман Аспекти на взаимоотношението между исторично и логично, 1972, № 10, 56-64.Чендов, Борис Същност и тенденции на развитие на математическата логика, 1975, № 10, 33-40.Шептулин, А. П. Основни принципи на диалектическата логика, 1979, № 12, 14-25.Янева, Жана Антиномия на отношението на именуване, 1985, № 10, 35-43.

Логика и история на логикатаДа Коста, Н.; Алкънтра, Л. Научното дело на А. И. Аруда, 1986, № 6, 86-94.Мирчева, Марион За основанията и интерпретацията на многозначните логики, 1986, № 6, 76-85.

Методология на научното познание /В памет на Сава Петров/Апостолова, Иванка Доверие към философията, 1991, № 4, с. 16-19.Бушев, Михаил Сложността - нова и вечна професия на философията, 1991, № 4, с. 19-26.Гинев, Димитър Методологията на науката през 80-те години “Диагноза в първо приближение”, 1991, № 4, с. 31-41.Михова, Недялка Разговор за диалектиката, 1991, № 4, с. 41-49.Петров, Сава Опасността да хванеш природата в противоречие, 1991, № 4, с. 3-16.Поликаров, Азаря Философия на науката и някои открити въпроси на природните науки, 1991, № 4, с. 26-31; Отговори на въпроси на Сава Петров, 1991, № 4, с. 57-60.Стефанов, Ангел Квантовата механика е магия, 1991, № 4, с. 49-56.

Методология на физикатаГероименко, Владимир Проблемът за демаркация на физическото съдържание от математическата форма на теорията, 1990, № 4, с. 30-39.Балашов, Юрий В. Космологията като нелокална физика, 1990, № 4, с. 54-64.Драго, Антонио Аналогия между теорията на Маркс и термодинамиката на Карно, 1990, № 4, с. 64-73.Палюшев, Божидар Философско-методологически аспекти на ерлангенската програма и нейната роля в геометризацията на физиката, 1990, № 4, с. 40-54.

Научен атеизъмБаръмов, Стойно Религия и свобода, 1968, № 8, 61-67; Ревизионистични тенденции в об-ластта на атеизма, 1969, № 5, 93-100; В. И. Ленин и опитите за сближаване на християнството с комунизма, 1970, № 2, 114-123.Бъчваров, Михаил Атеизмът на Христо Ботев, 1957, № 1, 113-131.Вайсилов, Лука Г. С. Раковски за религията, 1972, № 10, 75-83.Гешев, Богомил Учението на Лудвиг Фойербах за гносеологическите предпоставки на религията, 1971, № 7, 101-109.Гурановски, Ян Проблемата за кризата на религиозността, 1967, № 6, 62-70.Драганов, Минчо Мястото и ролята на ритуалите в обществения живот, 1968, № 7, 90-97.Ерихонов, Л. С. Любен Каравелов - атеист, 1970, № 7, 81-89.Йотов, Стойчо Относно социалните възгледи на протестантите у нас, 1972, № 9, 58-66; За ценностната ориентация на протестантите у нас, 1973, № 3, 78-85; Атеистичната мисъл в социалистическа България, 1979, № 8, 95-104.Кузманова, Магдалена За преодоляването на религиозните наслоения в празниците и ритуалите, 1976, № 3, 84-91.

90

Кръстев, Кръстю Относно съвременната идея за бог, 1968, № 6, 104-111; Религиозността на вярващите като единство на религиозното им съзнание и поведение, 1969, № 12, 70-79; Идеята за безсмъртието и задгробния живот, 1971, № 1, 85-93.Марзанова, Снежана Петдесятничеството и неговата глосолалия, 1968, № 1 1 , 82-89.Мизов, Николай Антинаучната същност на религиозния мироглед, 1958, № 4, 61-79; Относно процеса на преодоляването на религията в България, 1963, № 6, 30-43; Празниците като обществено явление, 1964, № 5, 78-94; Структура и структурни закономерности на религията, 1967, № 1, 53-66; Относно структурата на религиозното съзнание, 1968, № 4, 56-65; Преодоляването на религията и изменението на личността у нас, 1968, № 9, 50-61; По някои методологически проблеми на атеизма, 1969, № 2, 50-58; Религиологията - специална наука за религиозния феномен, 1969, № 3, 83-94; Тодор Павлов и научният атеизъм, 1970, № 1, 78-87; Управление, атеизъм, религия, 1971, № 2, 45-55; Религията и църквата през погледа на Георги Димитров, 1972, № 4, 56-64; Опит за по-пълна интерпретация на религиозния феномен, 1972, № 12, 77-86; Александър Стамболийски за религията и църквата, 1973 № 7, 94-104; Проблемата „религия - атеизъм” в съвременна България, 1974, № 9, 68-79; Психология на религията, 1975, № 9, 114-123; Homo religiosus, 1986, № 9, 92-100.Митев, Петър-Емил Атеизмът на Лудвиг Фойербах, 1957, № 6, 56-71.Николов, Йордан Влиянието на съветската атеистична теория и практика у нас, 1968, № 10, 76-82.Николов, Николай Относно интелектуалния и емоционалния елемент на религиозното съзнание на вярващите, 1967, № 2, 89-100.Новачик, Мирослав Идеологическите задачи на марксистката философия на религията, 1971, № 10, 85-93.Нуриева, Зинети За религиозността на туркинята у нас, 1971, № 8, 92-100; „Ислямският социализъм” и Роже Гароди, 1972, № 7, 100-109; Човекът в догматиката на исляма, 1973, № 10, 66-74.Окулов, А. Ф. Актуални проблеми на атеизма в СССР, 1970, № 3, 109-115.Ошавков, Живко Структурата на религията в процеса на преодоляването й, 1974, № 2, 90-104.Петков, Борис Религията като форма на общественото съзнание, 1958, № 2, 65-74.Расимов, Ахмет Ислямът и националната принадлежност на хората, 1968, №, 9, 99-106.Сидорченко, Л. И. Кризата на религиозната философия на протестантизма и „диалектическата теология” на Карл Барт, 1973, № 2, 86-93.Слаников, Иван Проблемата за религиозната психика, 1969, № 4, 90-98; Религиозното чув-ство и неговите обекти, 1970, № 5, 102-110; Религиозни и нерелигиозни аспекти в психиката на вярващите, 1971, № 7, 110-118; За полярността на религиозните чувства, 1972, № 11, 70-77; Колебанията в религиозните преживявания, 1973, № 5, 64-72; Някои актуални проблеми на атеистичното възпитание, 1974, № 12, 56-66; Психологически механизми на самоподдържането на религиозността, 1976, № 1, 82-91; Многостранното развитие на лич-ността и преодоляването на религията при социализма, 1977, № 10, 89-98.Стойчев, Тодор В. И. Ленин за преодоляването на религията, 1960, № 2, 170-183; Съвре-менната буржоазна философия и религията, 1961, № 4, 178-183; Относно специфичните гносеологични корени на религията, 1964, № 3, 98-111; Лявото течение в съвременния „християнски социализъм”, 1965, № 3, 51-64; Маркс за отношението между митологията и изкуството, 1969, № 9, 97-105; Структурни закономерности на религията, 1971, № 6, 109-118; Философия и религиознание, 1974, № 3, 69-82.Субашки, Васил Методологически проблеми на историята на атеизма, 1977, № 5, 106-117.Цветков, Петър За предмета на научния атеизъм, 1969, № 9, 106-113; Особености на формирането на религиозната идея, 1970, № 12, 85-92; Логика и теология, 1973, № 11, 95-106.Чуренев, Филип Извънрелигиозните претенции на исляма сред българите в Родопите, 1976, № 2, 101-108; Народностно-националната консолидация на българите от Родопите, 1977, № 7, 73-79.

Научен комунизъмКултурната революция в България, 1959, № 4, 56-71.Аврамов, Аспарух Стратегията и тактиката на БКП в подготовката и провеждането на

91

Деветосептемврийското народно въстание, 1959, № 5, 30-46.Аврамов, П. Преобразуването на българската нация от буржоазна в социалистическа, 1955, 10-24.Аврамов, Рубен Материалите от съвещанието на философските работници в България, 1959, № 6, 12-13; Непрекъснатото усъвършенстване на социалистическата демокрация - закономерност на развитието на социалистическото общество, 1964, № 6, 15-21.Айххорн, Волфганг Особености на диалектиката на производителни сили и производствени отношения при социализма, 1977, № 3, 39-48.Аладжем, Нисим Том единадесети от Съчиненията на Й. В. Сталин, 1953, № 4, 119-139; Мао Цзе-дун за характера на Китайската народна революция /Трети том „Избрани произведения” на Мао Цзе-дун/, 1955, № 4, 26-47.Ангелов, Николай Партийното ръководство на художествената култура в тритомника на др. Тодор Живков „За партийното строителство”, 1979, № 4, 3-9.Ангелов, Стефан Деветият том от Съчиненията на Й. В. Сталин, 1952, № 4, 141-159; За боеви научен орган на българския философски фронт, 1959, № 6, 129-133; Социалистическата държава през погледа на югославските ревизионисти, 1960, № 6, 58-75; Социализмът и свободата на личността, 1969, № 7, 95-106.Ангелов, Стефан; Георгиев, Димитър Социалистическото общество като социална среда и обективна основа на комплексното изследване на личността, 1975, № 9, 57-67.Андреев, Коста Философско оръжие и на БКП, 1979, № 5, 83-91.Андреев, Любомир Принципи и проблеми на социалистическото прогнозиране, 1970, № 3, 52-61; Повишаване жизненото равнище на народа - основна задавана БКП, 1971, 43-53; Проблеми на икономическия растеж и комплексната програма на народното благосъстояние, 1973, № 5, 3-12; Основни черти, насоки и форми на социалистическата интеграция между НРБ и СССР, 1974, № 6, 9-23; Икономическата и социалната политика на БКП в решенията на XI конгрес на БКП, 1976, № 8, 16-26.Андрейчин, Любомир Марксистко-ленинското учение на Й. В. Сталин за езика и задачите на българското езикознание, 1950, № 2, 65-81.Арнолдов, А. И. Културата: идеологически антагонизъм и борба за мир, 1979, № 7, 69-77.Атанасов, Методи Дружбата, другарството и взаимната помощ в условията на новата система на планиране и ръководство, 1966, № 2, 39-47.Байчинска, Люба Световната социалистическа система - решаващ фактор за развитието на човешкото общество, 1961, № 2, 3-21.Байчински, Костадин Интернационализъм и национализъм, 1964, № 4, 123-140; Октомврийската социалистическа революция - начало на съвременната епоха, 1967, № 4, 25-38; Единството - жизнена необходимост, 1969, № 5, 3-13; Георги Димитров - строител на марксистко-ленинската партия в България, 1972, № 4, 25-37; Септемврийското въстание и концепциите на БКП за социалистическата революция в България, 1974, № 5, 15-26.Батурински, Д. А. За ликвидирането на противоположността между града и селото в СССР, 1950, № 3-4, 188-216.Белдев, Мариан За понятието „култура” и „културна революция”, 1971, № 7, 35-42; Строителството на социализма и културната интеграция, 1979, № 12, 76-85.Боев, Велин Бернщайн и съвременният „автентичен марксизъм”, 1976, № 8, 65-73; Диалектика и революция, 1977, № 9, 81-89; Идейните източници на опортюнизма в работническото и комунистическото движение, 1979, № 10, 63-72.Боев, В.; Горбачова, Е. Борбата на българските философи срещу антикомунистическите и ревизионистичните концепции за социалистическата демокрация, 1978, № 3, 59-68.Божинов, Б. Р. Социалистическата собственост в концепциите на югославските ревизионисти, 1961, № 2, 58-73.Божков, Цвятко Всестранната интеграция със СССР - закономерност в изграждането на развитото социалистическо общество, 1974, № 1, 12-26.Бонев, Димитър История и съвременност при изграждането на социалистическата личност, 1976, № 7, 75-85.Бочев, Илия Единството на световното комунистическо движение, 1965, № 6, 16-28.Бояджиев, Петко Идеологическа реалност, 1968, № 12, 47-56.Бур, Манфред Кризата на империализма и идеологическата борба, 1977, № 3, 5-13; Шестдесетгодишнината на Великия октомври и кризата на буржоазната идеология, 1977, № 9,

92

36-43.Васецки, Г. Класически образец на партийност във философията, 1949, № 1, 106-112.Василев, Кирил Единството на международното комунистическо движение, 1968, № 2, 3-10.Василев, Л. Към въпроса за външните функции на социалистическата държава, 1958, № 2, 44-64.Василева, Цвета За най-пълно използуване на принципа на материалната заинтересованост в нашата страна, 1959, № 4, 139-155; Влиянието на Октомврийската революция върху развитието на националноосвободителното движение, 1967, № 4, 66-81; Маоизмът - отстъп-ление от теорията на научения комунизъм, 1970, № 8, 3-13; Програмата на БКП и българо-съветската дружба, 1971, № 6, 34-42; Ръководната роля на партията - главен въпрос, 1979, № 2, 3-17. Величкова, Станка Критика на ултралевичарското игнориране на обективните условия на социалистическата революция, 1979, № 3, 87-95.Велчев, Петър За характера и преодоляването на противоречието между работническата класа и трудещите се селяни у нас, 1958, № 5, 18-34.Влахов, Йото Източници и мотиви на социалистическия героизъм, 1978, № 12, 74-81.Вълев, Н. Отражение на обективните икономически закони в народностопанския план, 1958, № 3, 17-31.Вълкова, Василка Класово-партийният подход в науката, неговото формиране и развитие, 1976, № 9, 51-60.Вълов, Тодор Пред Х конгрес на БКП, 1970, № 12, 3-9; Ръководната роля на Комунистическата партия, 1971, № 1, 3-9; Критиката и самокритиката - обективна закономерност на социалистическото развитие, 1976, № 7, 3-12; 85 години марксистка партия на българската работническа класа, 1976, № 9, 13-19; Велико събитие в живота на България , 1979, № 8, 3-10.Ганев, Стефан Единадесетият конгрес на БКП и някои проблеми на развитието и управлението на художествената култура, 1976, № 8, 27-35.Гановски, Сава Сталин - гениален продължител на делото на Ленин, 1949, № 4, 29-42; Нашият философски фронт - в служба на социалистическата практика, 1959, № 6, 159-173; Научните основи на културната революция, 1965, № 4, 87-104; Великият октомври и пролетарският интернационализъм, 1967, № 4, 13-24; Културната революция в НР България, 1970, № 9, 27-37; Същност и роля на трудовите колективи, 1975, №5, 22-35; Приветствие към сп. „Философска мисъл” по случай неговата 30-годишнина от Българското философско дружество, 1975, № 9, 40-43; За състоянието и перспективите на развитие на марксистко-ленинската философия в България, 1978, № 1, 7-18.Ганчев, Петко Теорията за „демократическия социализъм” - реакционна социална утопия, 1977, № 2, 82-90.Генов, Иван Принципът на материалната заинтересованост - мощен лост за укрепване на ТКЗС, 1955, № 4, 48-64; За обществените и личните интереси на селяните в трудово-кооперативните земеделски стопанства, 1961, № 1, 47-61.Генов, Филип Октомврийската революция и изграждането на новия човек, 1977, № 9, 90-102; Социалнопсихологически аспекти на социалистическия начин на живот, 1979, № 8, 69-78.Геновски, Михаил Значението на Юлския пленум на ЦК на БКП за по-нататъшното усъвършенствуване на политическата надстройка, 1968, № 10, 16-25; За свободата на алкохолика в социалистическото общество, 1969, № 4, 82-89.Георгиев, Славчо Фактори, тенденции и насоки за повишаване жизненото равнище на народа, 1976, № 4, 21-32.Гергов, Стойне Тринадесетият том от „Съчиненията” на И. В. Сталин, 1955, № 3, 76-87.Гиндев, Панайот За някои особености на Деветосептемврийското въстание и на нашата народнодемократична държава в светлината на доклада на др. В. Червенков, „Отечественият фронт и неговите предстоящи задачи”, 1952, № 4, 44-71; Влиянието на Великата октомврийска социалистическа революция за развитието на народнодемократическата революция в България, 1957, № 5, 29-44; На по-високо равнище теоретическата разработка на въпросите за народнодемократичната революция в България, за още по-голям подем на научноизследователската дейност на Института по философия, 1959, № 6, 64-69; Великият октомври и диктатурата на пролетариата, 1967, № 4, 39-52; Десетият конгрес на БКП за развитието на социалистическата демокрация в България, 1971, № 7, 3-13.Гиргинов, Гиргин Относно теоретическото и практическото решаване на задачите, 1964, №

93

5, 44-60; Ковачница на нов тип революционери, 1967, № 6, 3-15.Глезерман, Г. Е. Етапи на изграждане на социалистическото общество и критерий за развития социализъм, 1972, № 12, 10-18; Същност и критерий на развития социализъм, 1973, № 1, 18-30; Формиране и развитие на социалистическия начин на живот, 1974, № 10, 13-24.Горанов, Кръстьо Някои съвременни проблеми на естетическото възпитание при социализма, 1976, № 5, 23-32.Гърдев, Диньо Ролята на БКП за развитието на науката, 1971, № 2, 35-44.Данев, Паньо Проблеми на усъвършенстването на социалистическия начин на живот и морала, 1977, № 12, 25-33.Данова, Диана Идеологията и утвърждаването на социалистическия начин на живот, 1978, № 12, 41-47.Джурджев, Борис Ролята на ТКЗС в изграждането на морално-политическото единство на трудещите се у нас, 1955, № 3, 20-36.Димитров, Борис За взаимоотношенията между цялото и частите в световната социалистическа система, 1961, № 6, 43-55.Димитров, Георги Г. Идеологическият характер на понятието „средства за масова комуникация”, 1971, № 6, 89-99.Димитров, Димитър Народните съвети и социалистическата демокрация у нас, 1969, № 4, 40-47.Димитров, Ленин Творческият марксизъм в действие /10 години от създаването на Китайската народна република/, 1959, № 5, 3-13.Димов, Димитър Икономическата интеграция и тенденцията за формиране идеологическата общност на социалистическите страни, 1972, № 11,12-20; Отделният човек като обект на идеологическата работа, 1977, № 10, 39-49.Дичев, Христо Възможност, действителност и планиране в нашето общество, 1963, № 6, 3-16.Добриянов, Величко За комунистическото възпитание на философските кадри, 1959, № 6, 81-86.Доброскокин, И. И.; Сластенко, Е. Ф. Интернационални аспекти в културното развитие на социалистическите страни, 1978, № 5, 54-60.Доков, Доко Особености в процеса на създаването и по-нататъшното развитие на народните съвети на депутатите на трудещите се у нас, 1955, № 5, 3-20; Ролята на социалистическото право в укрепването на работническо-селския съюз у нас, 1957, № 1, 95-112.Дунчовска, Мита Диалектика на личните и обществените интереси и новата система, 1969, № 9, 38-46; Свободното време и развитието на личността, 1971, № 1, 75-84; Философско-социологически проблеми и аспекти на социалистическото съревнование, 1972, № 6, 31-40.Дъчева, Теодора Диалектиката на обективните условия и субективният фактор в изграждането на развитото социалистическо общество, 1972, № 5, 42-49.Дякин, Б.; Савов, М. Несъстоятелността на буржоазните доктрини по въпросите на международната социалистическа интеграция и дейността на СИВ, 1976, № 8, 36-50.Дянков, Богдан Единадесетият конгрес на БКП и развитието на българската наука, 1976, № 5, 5-14.Елез, Й.; Давидова, Г. Философската основа на маодзедуновския произвол, 1968, № 12, 19-28.Ермоленко, Дмитри Мирното съществуване и идеологическата борба, 1975, № 8, 13-22.Ефремов, Стефан Великият октомври, демокрацията, правата и свободите на човека, 1977, № 10, 14-24.Зарев, Радослав Ролята на науката за развитието на производителните сили, 1957, № 6, 37-55; Науката като непосредствена производителна сила, 1962, № 6, 45-56.Захариев, Васил Конституционното развитие на Съветския съюз, 1946, № 1, 101-115; Същ-ност и основни начала на новата народна конституция, 1946, № 3, 23-44; Книгата на Венелин Ганев върху демокрацията, 1947, № 3-4, 131-161; Народните съвети, 1949, № 2, 31-43; Приносът на Сталин в марксистко-ленинското учение за държавата и държавното право, 1949, № 4, 102-121; Към въпроса за характера на Деветосептемврийското въстание и на нашата народнодемократична държава, 1950, № 1, 22-48; По някои въпроси за социалистическото право, 1955, № 2, 40-55; За формата на социалистическата държава, 1963, № 6, 17-29; Диалектика на същността на социалистическата държава, 1966, № 5, 51-63; Държава и

94

отчуждение, 1967, № 5, 55-63.Захаров, Владимир Георги Димитров и историческият опит на многопартийното управление в България, 1972, № 4, 46-55.Иванов, Васил Новият облик на българската работническа класа, 1959, № 4, 122-138; Периодът на развитието на социалистическото общество и по-нататъшното укрепване ръководната роля на работническата класа у нас, 1967, № 5, 3-16; Към въпроса за строителството на социализма и класовата борба, 1968, № 11, 3-13; Работническата класа - хегемон на социалистическата революция в България, 1969, № 7, 59-70.Иванов, Енчо Маоистката философия в антикомунистическо тълкуване, 1979, № 2, 62-71.Иванов, Любен За класово-партийния характер на ценностите, оценъчния подход и оценката в идеологията, 1978, № 3, 48-58.Игнев, Цано Проблеми на социалната ефективност във всенародното естетическо възпитание, 1977, № 10, 80-88.Иличов, Л. Научна основа за ръководство на общественото развитие, 1962, № 6, 16-43.Ирибаджаков, Николай Георги Димитров за съдържанието и ролята на комунистическия морал в борбата за построяването на социализма, 1951, № 2, 51-79; Българската комунистическа партия - ръководеща сила на нашето социалистическо развитие, 1951, № 3-4, 71-100.Ирибаджаков, Николай; Михайлов, Стоян; Ангелов, Стефан; Гиндев, Панайот; Василев, Кирил Състояние и перспективи на научните изследвания в областта на философията, социологията, научния комунизъм и психологията в България, 1975, № 9, 20-39.Йовчук, М. Т. Интернационалните традиции на съветската духовна култура и съвременната идейна борба, 1977, № 9, 28-35.Йовчук, М. Т.; Лукин, Ю. А. Интернационалното духовно единство и по-нататъшно сближение на културите на народите от социалистическата общност, 1974, № 7, 57-70; Актуални проблеми на марксистко-ленинската философия в етапа на развития социализъм и разработването им от съветската наука, 1978, № 10, 3-16.Йорданов, Георги Съвременни извращения на международното значение на Октомврийската революция, 1967, № 6, 16-24; Първият интернационал и победата на марксизма над дребнобуржоазния утопичен социализъм, 1965, № 2, 15-26.Йорданов, Николай Социално-психологически „манипулационни” похвати на идеологическата диверсия, 1976, № 7, 86-93.Йотов, К. Дванадесетият том от Съчиненията на Й. В. Сталин, 1954, № 5, 34-46.Калаб, Милош Факти и проблеми на социалистическото и комунистическото строителство, 1962, № 4, 122-128.Каменов, Евгени Възможности за подобряване жизненото равнище на народите чрез международно икономическо сътрудничество, 1952, № 1, 57-74; Новият гениален труд на др. Сталин „Икономическите проблеми на социализма в СССР”, 1952, № 4, 20-43; Двадесет и пет години социалистическо строителство, 1969, № 7, 33-38.Караджов, Кирил Десетият том от Съчиненията на Й. В. Сталин, 1953, № 1, 140-158; Съюзът на работническата класа и селяните - основа на народнодемократичния строй у нас, 1954, № 1, 13-32; За противоречията в развитието на нашата страна към социализма, 1954, № 6, 3-24.Караколов, Райчо Философско-социологическото учение на Карл Маркс - всепобеждаващо оръжие в борбата за комунизъм, 1958, № 3, 3-16; Ръководната роля на Българската комунистическа партия в изграждането на социализма в Народна Република България, 1959, № 4, 25-38; Марксистко-ленинската философия - ръководство за революционно действие на БКП, 1970, № 9, 38-49; Георги Димитров за значението на марксисткия диалектически метод за революционната дейност на партията, 1972, № 4, 16-24.Кедров, Б. М. Значението на критиката и самокритиката в развитието на науката, 1948, № 2, 59-95.Кирилов, Иван Приносът на Георги Димитров за развитието на марксизма-ленинизма и на нашето социалистическо строителство, 1959, № 4, 72-87; Социализмът и вечният мир, 1961, № 5, 3-16.Киселинчев, Асен „Анархизъм или социализъм” - класическо произведение на марксизма, 1949, № 4, 94-101; Трудът на другаря Сталин по въпросите на езикознанието - ръководство и програма за творческо развитие на марксистко-ленинската философия, 1951, № 2, 30-50; Гениално произведение на войнствуващия материализъм /30 години от публикуването на

95

труда на В. И. Ленин „За значението на войнстващия материализъм”/, 1952, № 1, 11-18; Методологическото значение на труда на Й. В. Сталин „Марксизмът и въпросите на езикознанието”, 1952, № 2, 101-125; За формите на прехода към социализъм, 1956, № 3, 18-33.Коев, Васил Проблеми на художественото творчество в светлината на XXV конгрес на КПСС, 1976, № 7, 13-21.Кожаров, Асен Към разцвет на стахановското движение у нас, 1952, № 1, 19-46; Върху реставрацията на капитализма и фашизирането на надстройката в Титова Югославия, 1952, № 3, 157-180; За характера на нашата народнодемократическа революция, 1954, № 4, 31-51; Основното съдържание на съвременната епоха, 1960, № 5, 3-14; Партията и идеологията в строителството на социализма, 1969, № 2, 3-14; Марксизмът-ленинизмът и интернационализмът побеждават, 1969, № 9, 16-23.Козинг, Алфред За развитието на социалистическата германска нация в ГДР, 1977, № 3, 14-27.Козловски, В. Е. Октомврийската социалистическа революция - марксистка диалектика в действие, 1978, № 4, 21-32.Кондарев, Никола Развитие и победа на пролетарския интернационализъм, 1969, № 5, 14-23; Движението на България към комунизма, 1971, № 5, 22-28; Теоретик, организатор и вдъхновител на единния пролетарски и антифашистки народен фронт /90 години от рождението на Георги Димитров/, 1972, № 5, 3-12.Константинов, Ф. В. За своеобразието на формите на прехода на различните страни към социализма, 1956, № 4, 7-33; Георги Димитров - верен ленинец, виден теоретик, велик патриот и интернационалист, 1972, № 6, 3-12; Възникване на нова историческа общност на хората, 1972, № 10, 22-32; Великата октомврийска социалистическа революция и марксистко-ленинската философия, 1977, № 9, 3-18; Творческо развитие на съзидателната теория и практика на социалистическата общност, 1977, № 10, 3-13.Косарев, А. П. Към въпроса за еднопартийността и многопартийността в политическата система на социалистическото общество, 1971, № 3, 49-59; Социалистическата демокрация и развитието на обществено-политическата активност на трудещите се, 1979, № 11, 22-32.Кьосев, Христо Карл Маркс - създател на научния комунизъм, 1968, № 5, 20-28.Костадинов, Георги Защитата на социалистическата собственост - функция на социа-листическата държава, 1961, № 3, 59-71.Кътов, Асен Наука и управление, 1972, № 2, 3-11; По някои въпроси на съюза между философията и науката, 1972, № 7, 3-13; Природната детерминация и съвременният обществен строй, 1973, № 8, 63-70; Девети септември и философско-методологическото преустройство на науката в НРБ, 1974, № 11, 27-34; Философско-методологически проблеми на развитото социалистическо общество, 1975, № 9, 68-76; Противоречието между реалните възможности на социализма и субективния фактор на настоящия етап у нас, 1979, № 8, 11-17.Кътов, А.; Цонева, П. Великият октомври и екологичната революция, 1977, № 9, 72-80.Лавровски, Анджей Идеологическата борба и правата на човека, 1979, № 9, 75-82.Лилков, Тодор Въпросите на войната и мира на XV световен философски конгрес, 1975, № 2, 95-105.Марев, Иван Съзнателност и стихийност в социалистическото общество, 1969, № 8, 49-57.Марков, Емил XI конгрес на БКП и борбата срещу буржоазната идеология, десния и „левия” ревизионизъм, 1976, № 9, 20-25.Марков, Марко Ликвидирането на капиталистическата буржоазия като класа в Народна Република България, 1958, № 6, 12-30; Изграждането на комунизма и премахването на класовите различия в СССР, 1961, № 6, 30-42; От класово-антагонистично към безкласово общество, 1964, № 4, 59-73; Новата система на ръководство на народното стопанство и усъвършенстването на социалистическите обществени отношения, 1966, № 3, 26-37; Конгресът и нашият дълг, 1971, № 2, 4-12; Творческо научно развитие на политиката на Българската комунистическа партия, 1975, № 11, 3-9; Стратегия на ускорено икономическо развитие, 1976, № 3, 3-10.Мизов, Николай Световноисторическото значение на съветския опит, 1971, № 5, 12-21.Минков, Тодор Относно класовата принадлежност на теоретиците на пролетариата, 1979, № 10, 73-80.Митев, Александър Комунистическата партия на Съветския съюз и международното комунистическо движение, 1967, № 3, 11-25; Има ли национализъм с общодемократично съдържание, 1971, № 6, 119-124; Георги Димитров за пролетарския интернационализъм, 1972,

96

№ 4, 38-45.Митев, Димитър Коминтернът и някои проблеми на нашата съвременност, 1969, № 8, 38-48.Митин, М. Б. Ленинизмът и крушението на колониалната система на империализма, 1960, № 6, 30-41; ХХI конгрес на КПСС и задачите на научната работа в областта на марксистко-ленинската философия, 1962, № 4, 109-121; Някои проблеми на диалектиката на строителството на социализма и комунизма, 1965, № 4, 9-26; Философията на XX век и социалният прогрес, 1977, № 12, 3-16.Михайлов, Стоян Унищожаването на противоположността между града и селото, 1954, № 4, 52-65; Относно противоположността между умствения и физическия труд и нейното ликвидиране, 1957, № 3, 3-23; Относно субективистично-софистическия метод на югославските ревизионисти, 1958, № 4, 43-60; Общонародната социалистическа собственост в теорията и практиката на югославските ревизионисти, 1961, № 4, 172-177; Движението за комунистически труд в нашата страна /Опит за социологически анализ/, 1961, № 5, 17-32; Особености на формирането на новия човек, 1963, № 1, 16-28; Стимули и мотиви към труд в условията на новата система на планиране и ръководство на народното стопанство, 1966, № 2, 28-38; Мирното съвместно съществуване и идеологическата борба, 1977, № 4, 12-19.Михайлов, Стоян; Стефанов, Никола Проблеми на развитието на социалистическото съзнание, 1963, № 4, 29-42.Михайлютин, П. Против извращенията на социалнополитическите понятия, 1967, № 5, 77-88.Момджян, Х. Н. Създаването на комунистическа обществено-икономическа формация - интернационален дълг, 1977, № 9, 54-64.Наджаков, Георги Решенията на Виенската сесия на Световният съвет на мира, 1951, № 3-4, 30-49.Намвар, Рахим Класовата борба в рамките на американската революция (Ч. I), 1976, № 10, 69-86; (Ч. II), 1976, № 11, 81-93; Георги Димитров - героичен син и водач на българския народ, 1978, № 6, 72-79.Натан, Жак Против хитлеризма и неговите български слуги, 1947, № 3-4, 58-71; Влиянието на Сталиновите идеи за развитието на българската историческа наука, 1949, № 4, 122-152; Стопанската история на България в Съчиненията на Георги Димитров, 1954, № 4, 84-100.Натан, Рената Стогодишнината на „Комунистическия манифест”, 1948, № 2, 59-77.Наумов, Георги Социална същност и система на причините на отрицателните явления, 1977, № 4, 28-42; Отрицателните явления - определение и критерии за систематизация, 1979, № 9, 63-74.Нацинов, Енчо Методологическата несъстоятелност на маоизма, 1979, № 11, 85-93.Несмеянов, А. Великата сила на творческото сътрудничество, 1952, № 1, 47-56.Николенко, Н. Творческото прилагане на марксистко-ленинските принципи при анализ на класовата структура на българското общество в трудовете на Георги Димитров, 1972, № 5, 23-31.Николов, Иван Някои противоречия в производствените отношения при социализма, 1965, № 4, 70-86.Овчаров, Стоян Общото и особеното в развитието на социалистическата държава, 1971, № 2, 24-32; За ролята на обществените организации в изграждането на развитото социалистическо общество, 1973, № 3, 43-50.Орлова, Клара Към въпроса за възникването, същността и значението на Отечествения фронт в подготовката на социалистическата революция в България, 1959, № 4, 88-105.Ошавков, Живко Сталин за ролята на материалните условия на идеите в общественото развитие, 1949, № 4, 71-93; Към въпроса за ролята на социалистическата държава в изграждането на социализма и комунизма, 1959, № 5, 14-29; Развитието на марксистко-ленинското учение за изграждането на комунизма, 1960, № 3, 19-38; Главни етапи на прехода от капитализма към комунизма, 1961, № 1, 26-46; За творческия стил на научното изследване на социалистическото общество, 1962, № 5, 3-17; Изграждане и развитие на социалистическите обществени отношения в България 1964, № 6, 22-38.Павлов, Деян За съвместното съществуване и борбата на идеологическия фронт, 1959, № 6, 87-89; Стратезите на диверсията без маска, 1968, № 2, 91-98; Някои нови проблеми на социалистическото строителство и задачите на нашата философска наука, 1969, № 12, 7-16; Десетият конгрес на БКП и нашата философия, 1971, № 6, 3-12; XXV конгрес на КПСС и идеологическата борба, 1976, № 5, 15-22; Строителството на социализма и комунизма и

97

световното развитие, 1979, № 3, 3-10; Реализацията на научния социализъм и пораженията на антибългарската пропаганда, 1979, № 8, 60-68.Павлов, Тодор Пътят и перспективите на българската научна мисъл /Реорганизацията на Българската академия на науките/, 1947, № 1, 3-26; Българската академия на науките и двегодишният стопански план, 1947, № 2, 15-30; Философската дискусия в Съветския съюз, 1947, № 3-4, 100-130; Георги Димитров - основоположник на българо-светската дружба, 1949, № 3, 3-12; Българските учени честват 70-годишнината на великия Сталин, 1949, № 4, 16-28; Решенията на Януарския пленум на ЦК на БКП и задачите на нашата наука, 1950, № 1, 16-21; Вълко Червенков - достоен продължител на делото на Г. Димитров и верен ученик на великия Сталин, 1950, № 2, 82-89; Теоретико-методологическото значение на новия труд на Й. В. Сталин - „Марксизмът и въпросите на езикознанието”, 1950, № 2, 32-64; За предотвратяване на войната и участието на нашите учени в борбата за мир, 1951, № 1, 3-27; За марксическа история на България, 1954, № 1, 33-41; Десет години по пътя на коренно преустройство на Българската академия на науките, 1954, № 4, 3-30; Към въпроса за характера на българската народнодемократична революция, 1957, № 1, 3-25; Великата октомврийска социалистическа революция и науката, 1957, № 5, 5-28; За по-нататъшно развитие на науката в България в светлината на Седмия конгрес на БКП, 1958, № 4, 21-42; Под непобедимото и всепобеждаващо знаме на марксизма-ленинизма, 1958, № 4, 139-144; Победа на творческия марксизъм, 1959, № 4, 3-24; Триумф на творческия марксизъм, 1961, № 4, 3-18; Неотстъпно по пътя на революционния марксизъм, 1963, № 4, 18-28; Встъпително слово, 1965, № 4, 6-8; В слънчевия спектър на Великата октомврийска социалистическа революция, 1965, № 6, 3-15; На творческо-марксистки и пролетарско-интернационалистически позиции /Изказване пред IХ конгрес на БКП/, 1967, № 1, 18-24; С меч и перо в служба на комунизма /Доклад, изнесен пред тържественото събрание в БАН по случай 70-годишнината от рождението на акад. Сава Гановски/, 1967, № 3, 26-40; По въпроса за творческото развитие на марксистко-ленинската философия под въздействието на Октомври, 1968, № 1, 25-36; Учението на Маркс е всесилно, защото е вярно, 1968, № 9, 3-7; Писмо до ленинската теоретична конференция на Института по философия при БАН, 1970, № 4, 14; Към въпроса за развитото социалистическо общество, 1971, № 3, 3-10; Диалектическото единство на двете основни исторически задачи, 1971, № 12, 6-15; Относно диалектиката на борбата за комунизъм, 1973, № 8, 12-20; За отношението на капитализма и комунизма към техническия прогрес, 1973, № 11, 27-31; Логиката на мира, 1973, № 12, 26-31; Триумф на марксистко-ленинската мисъл, 1974, № 8, 3-16; Още веднъж за хуманизма на работническата класа, 1975, № 4, 3-9; По верен път, 1975, № 9, 3-19; Навлизайки в навечерието на XI конгрес на БКП, 1975, № 10, 9-12; Приветствено слово, произнесено на сесията на обществените науки по случай 250-годишния юбилей на АН на СССР, състояла се на 3. XI. 1975 г., 1976, № 1, 10-13; Комплексното изучаване на човека и изграждането на всестранно развита личност, 1976, № 2, 16-21; Творчески перспективи на марксистко-ленинската мисъл, 1977, № 5, 68-75; Млади комсомолци, вие сте славната смяна на Партията /Интервю/, 1977, № 6, 4-6.Павлова, Павлина Мисли върху формирането на научен мироглед, 1963, № 5, 34-43.Писарев, Павел Новият етап на общата криза на капитализма, 1961, № 3, 17-30.Поибренски, Тодор Някои аспекти на разпадането на колониализма, 1967, № 5, 43-54.Попов, Александър Ролята на нашата народнодемократична държава в изграждането на икономическата база на социализма, 1953, № 2, 16-36; Необходимост и свобода при социализма, 1955, № 6, 3-20; Народната същност и непобедимата сила на социалистическата демокрация, 1957, № 5, 71-89; За характера на противоречията в развитието на нашето социалистическо общество, 1959, № 1, 25-39.Попов, Костадин Демокрацията на съвременната българска култура, 1971, № 3, 42-48; Съветската култура, 1973, № 12, 19-25; Социалистическата интернационализация на културата, 1977, № 7, 65-72.Попов, Петър Българо-съветската дружба - основна движеща сила на нашето социалистическо развитие, 1951, № 3-4, 50-70; За системата на пролетарската диктатура у нас, 1954, № 6, 25-44; Петдесет години съветска социалистическа държава, 1972, № 10, 12-21.Попов, Стойко Ленинската теория за империализма и някои изменения в съвременния ка-питализъм, 1960, № 3, 184-202; За главните етапи в строителството на социализма, 1972, № 2, 12-22; Потребности, интереси и възпитание в нашето социалистическо общество, 1973, № 6, 7, 25-34, 105-114.

98

Паспаланов, Иван Неофициалната морална награда и стимулирането на труда, 1973, № 2, 40-48.Радева, Минка; Яхиел Нико Участието на трудещите се в управлението на производството на по-висок етап, 1966, № 4, 3-16.Саркисян, Саркис Априлската стратегия на партията в областта на образованието, 1979, № 9, 3-12.Светлов, В. И. Великата действена сила на идеите на ленинизма, 1946, № 2, 26-49.Семов, Моис Образец на творчески марксизъм /Втори том от „Избрани произведения” на Мао- Цзе-дун на български език/, 1954, № 6, 79-94.Серкеджиев, Янко За значението на партийните решения за работата на философските работници, 1959, № 6, 90-94.Славков, Светослав Социалистическите производствени отношения - икономическа основа на трудовата активност на масите, 1954, № 4, 66-83; Главните условия за непрекъснатото повишаване на производителността на труда при социализма, 1955, № 6, 21-41.Славков, Светослав; Зарев, Радослав Ролята на природните и техническите науки в изграждането на социалистическото общество в България, 1959, № 4, 156-174.Спасов, Борис Конституция на победилия социализъм, 1971, № 3, 11-32; Проектът за нова съветска конституция, 1977, № 9, 19-27.Спиридонов, Л. Национализъм и космополитизъм, патриотизъм и интернационализъм, 1949, № 3, 13-44.Стайков, Захари По въпроса за икономията на време в социалистическото общество, 1961, № 3, 31-44; Времето на човека като елементарна форма на общественото богатство при социализма, 1963, № 4, 78-89.Стацевич, А. Интелигенцията в социалната структура на социалистическото общество, 1976, № 9, 61-69.Степанян, Ц. А. Развитието на теорията на научния комунизъм от В. И. Ленин, 1966, № 6, 56-69; Историческият процес на построяването на безкласовото комунистическо общество, 1968, № 2, 11-24; Теоретически проблеми на социалистическия интернационализъм и съвременната идеологическа борба, 1969, № 4, 11-29; Исторически етапи в изграждането на икономическата формация, 1970, № 5, 29-40; Творческата активност на народните маси и развитието на социалистическата демокрация, 1971, № 1, 17-27; Ръководната роля на работническата класа в строителството на новото общество, 1972, № 10, 33-44; Методологични проблеми на научното ръководство и управлението на социалистическото общество, 1973, № 10, 10-20; Развитието на теория на научния комунизъм върху основата на обществения опит от изграждането на комунистическата формация, 1974, № 7, 40-56; Класовите източници на великата победа, 1975, №5, 8-17; Съветският народ - пионер в строителството на комунизма, 1977, № 9, 44-53.Стефанов, Никола Развитието и усъвършенстването на социалистическите производствени отношения в нашето село, 1959, № 2, 15-32; Априлската линия: единство и многообразие на историческия процес, 1976, № 2, 3-15.Стефанов, Никола; Василев, Ради Лениновият кооперативен план и неговото творческо приложение в нашата страна, 1960, № 2, 116-131.Стоев, Стою Могъщо теоретично боево оръжие на българската работническа класа, 1977, № 2, 42-52.Стоилков, Стефан Противоречията в начина на производството през етапа на изграждане на развито социалистическо общество в България, 1972, № 9, 11-19; Съвременната историческа епоха и политиката на марксистко-ленинските партии, 1976, № 9, 31-41; XXV конгрес на КПСС и XI конгрес на БКП за развитието на основното противоречие на съвременната историческа епоха, 1977, № 5, 87-98; Диалектиката между съдържание и форма в развитието на основното противоречие на съвременната историческа епоха, 1979, № 7, 14-25.Стойков, Атанас Характер и значение на младежкото бригадирско движение, 1948, № 3, 97-117; Двадесет и пет години културна социалистическа революция в България, 1969, № 7, 119-128.Стойнов, Иван Отечественият фронт - организация и всенародно движение, 1977, № 7, 28-37.Стойчев, Тодор Към въпроса за класовата борба у нас /Трайчокостовщината като особена форма на класовата борба/, 1950, № 3-4, 154-175; Третият и четвъртият том от Съчиненията на Георги Димитров, 1953, № 2, 90-105.Стоянова, Иванка Етапи на развитие и същност на социалистическата държава, 1973, №

99

11, 88-95.Суворов, Л. Н. Ролята на философските дискусии в СССР през 20-те и 30-те години на нашия век в борбата за ленинизъм, 1970, № 7, 55-62.Тасев, Илия Том първи от избраните произведения на Мао Цзе-дун на български език, 1954, № 1, 75-87.Тодоров, Васил Към нов етап в организационно-стопанското изграждане на ТКЗС, 1951, № 1, 28-46.Трендафилов, Никола Ролята на Съветския съюз за нашето социалистическо развитие, 1959, № 4, 39-55; Състояние и задачи на философския фронт в България, 1959, № 6, 14-34.Трендафилов, Тончо Научно-техническата революция и изграждане на развито социалистическо общество у нас, 1971, № 4, 11-20.Тънасе, А.; Лупан, М. Някои мисли относно съдържанието и формата през първия етап на народната революция в Румъния, 1956, № 5, 45-59.Улиг, Дитер За някои философски аспекти на категорията и теорията на социалистическия на-чин на живот, 1977, № 3, 70-76.Федосеев, П. Н. Диалектика на развитието на социализма, 1966, № 1, 30-44; Развитие на социалистическата държавност, 1970, № 9, 16-26.Филчев, Никола Мирното съвместно съществуване и борбата на идеологическия фронт, 1960, № 4, 3-22; Некапиталистическият път на развитие, 1973, № 3, 33-42; Нарастващата роля на политиката - една от най-важните закономерности в съвременната епоха, 1973, № 10, 21-32; Борбата на БКП за обединение на интелектуалните кадри след Девети септември 1944 г., 1974, № 12, 13-23; За единството и противоречията в световната социалистическа система, 1978, № 10, 36-46; Маоистите изцяло на реакционни и агресивни позиции, 1979, № 4, 38-45.Христов, Емил Необходими са съществени изменения в сегашната система на планиране и стопанско ръководство, 1965, № 4, 47-69.Христов, Любомир Съзнателността на личността при развития социализъм - нов тип рационалност, 1979, № 11, 52-61.Христов, Стоил Ролята на профсъюзите за изграждане на развитото социалистическо об-щество у нас, 1972, № 12, 19-28.Хубенов, Ангел Собствеността в Съветския Съюз, 1945, № 3, 230-246.Цветков, Здравко Някои аспекти от диалектическия характер на мирното съвместно съществувание, 1971, № 8, 80-91.Цветков, К. П. Единство и борба на противоположностите в продукцията на ТКЗС, 1958, № 5, 73-82.Цеков, Димитър Форми, методи и средства за идейна борба, 1978, № 11, 75-83; Единомислие, различия и идейно-теоретически спорове между комунистите, 1979, № 6, 3-19.Ценков, Борис Седмият и осмият томове от Съчиненията на Й. В. Сталин на български, 1952, № 2, 138-151; За класово-партиен подход, за класово-партийно възпитание!, 1967, № 5, 17-29; Тодор Павлов за патриотизма и интернационализма, 1970, № 3, 25-34.Цонков, Гено Пролетарският интернационализъм вчера и днес, 1966, 2, 3-14; Диалектика на развитието на нашата социалистическа културна революция, 1966, № 6, 30-42; Диалектиката на Отечествения фронт и неговата роля в изграждането на развито социалистическо общество, 1972, № 8, 3-11; Октомврийската революция и развитието на морала, 1977, № 9, 65-71.Черня, Михаил Икономическото съзнание на селячеството, 1968, № 6, 43-51.Шопова, Красимира Маоизмът и новата тактика на антикомунизма, 1971, № 12, 38-47; Хенри Кисинджър като стратег на американската идеологическа диверсия, 1972, № 2, 50-58; Съвременният ревизионизъм и неговата социална база, 1973, № 4, 45-53.Щипски, Иван Съзнателност и стихийност в развитието на развитото социалистическо общество, 1971, № 8 34-47; Общественото битие на развитото социалистическо общество, 1972, № 10, 45-55.Янков, Митрю „Новият модел на социализма” - най-нов вариант на десния ревизионизъм, 1969, № 1, 13-21; Критика на възгледите на Р. Гароди за научно-техническата революция и ролята на работническата класа, 1971, № 2, 66-75; Средствата за масова информация в системата на управлението на развитото социалистическо общество, 1971, № 8, 15-24; Маоистки спекулации с диалектическите противоречия, 1974, № 12, 43-55; Същност и роля на управленческото решение, 1977, № 5, 76-86.

100

Яхиел, Нико Морално-политическото единство на трудещите се у нас, 1954, № 5, 3-20; Класата на селяните-кооператори - единна класа от труженици на социализма, 1959, № 3, 50-67; Към по-нататъшно развитие на селското стопанство и на науката, 1961, № 3, 3-16.

Психология и педагогика Атанасов, Жечо Виден теоретик на марксистко-ленинската педагогика в България, 1977, № 2, 19-29.Бънков, Ангел Насоки в българската психологическа мисъл, 1946, № 4, 47-66.Василев, Кирил Психологически аспекти на освобождението на България от османско роб-ство, 1968, № 3, 12-22.Василев, Стефан Асоциацията - целенасочен подбор и съпоставяне, 1976, № 10, 40-48.Василев, Христо Тодор Павлов - наш виден педагог-марксист, 1975, № 3, 3-9.Векилов, Гроздан За диалектиката на физиологичното и психичното, 1965, № 2, 59-72.Венда, В. Ф.; Ломов, Б. Ф. Психологически проблеми на адаптивното информационно взаимодействие, 1977, № 11, 49-57.Венев, Иван Възприятието за цвят у децата, 1969, № 12, 47-56.Вичев, Васил Против социологизирането и психологизирането на социалната психология, 1976, № 1, 37-47.Вълов, Тодор За профилиране преподаването на марксистката философия, 1959, № 6, 95-98.Ганчев, Лилян Теорията на отражението и съвременната психология, 1971, № 11, 109-114.Георгиев, Иван Особености на субекта на управление на идейно-възпитателния процес, 1974, № 2, 20-26.Генов, Филип Същност на психическия климат, 1975, № 4, 49-61; Социално-психологически проблеми в труда на Л. И. Брежнев „Малката земя”, 1978, № 6, 62-71.Герон, Ема Лабораторният експеримент като метод на психологическото изследване, 1964, № 6, 72-86.Гурвич, С. С. Методологически проблеми на взаимовръзката между здравето и физическото възпитание, 1971, № 6, 100-108.Данчев, Николай Същност и структура на социалната психика, 1974, № 12, 67-73; Относно характера на социално-психичното и идеологическото отражение, 1976, № 3, 41-50.Димитров, Любен Към проблемата за марксисткото разбиране на социализацията на човека, 1978, № 10, 47-58.Димитров, Христо; Герджиков, Иван Проблемата за агресията в съвременната психоанализа, 1972, № 5, 65-75.Дунов, Здравко Някои логико-гносеологически и психологически аспекти на проблемата за научното творчество, 1971, № 10, 28-35.Ефремов, Стефан Научно-техническата революция и образованието, 1975, № 10, 51-60.Заимов, К.; Заимова, С. Асоциация и генерализация в развитието на детското мислене и реч, 1968, № 5, 48-55.Златарев, Кирил За психологията на личността, 1966, № 2, 77-88; Психологическа структура на дейността, 1977, № 1, 63-72.Зотов, Стамен Някои особености на двигателния навик, 1975, № 7, 56-63.Иванова, Здрава Някои психологически аспекти на проблемата за професионалната пригодност, 1971, № 7, 79-87.Илиева, А. Още за обучението чрез внушение, 1971, № 4, 60-72.Йолов, Георги Страхът и паниката като афектно състояние, 1963, № 6, 90-103; Масовата пси-хика при изключителни ситуации, 1969, № 2, 41-49; Критическите ситуации и формирането на личността, 1972, № 1, 56-63. В. И. Ленин и социалната психология, 1970, № 2, 93-103; Ситуация и ситуативна психика, 1973, № 10, 48-55.Калчев, Л. А. По въпроса за психиката и висшата нервна дейност на човека, 1954, № 2, 50-56.Карамфилов, Иван Внушение и обучение, 1969, № 1, 54-61.Кардашев, Ц.; Трашлиев, Р. Относно понятието психично, 1975, № 11, 80-87.Киров, Михаил По някои актуални проблеми на психологията, 1966, № 3, 60-66; За правилна организация на психологическите и физиологическите изследвания на труда, 1970, № 11, 52-60.Киселинчев, Асен Състояние и задачи на педагогическата мисъл у нас, 1948, № 2, 43-58; Постиженията на съветската психология, 1949, № 3, 68-83.

101

Кондаков, Христо Относно „външната памет” на човека, 1970, № 12, 78-84.Лалов, Боян Проблемата „памет” и изследването на процесите на мисленето, 1977, № 11, 15-19.Леви, Леон Телепатията - една проблема пред научното познание, 1968, № 4, 92-99; За психологическата трактовка на представата, 1971, № 9,75-82.Мак Конел, И. В. Биохимия на паметта, 1966, № 2, 60-64.Манева, Цвета Георги Димитров за възпитанието на новия човек, 1972, № 5, 13-22.Мечков, Константин Някои основни въпроси на детерминизма в нервната дейност, 1964, № 6, 55-71.Михайлова, Вера Философско-методологически проблеми на социалната психология в управлението, 1972, № 11, 3-11.Митрани, Леон Възприемането на неподвижния външен свят, 1972, № 2, 68-77.Митрани, Л.; Шекерджийски, С. Възприятие на време или оценка на временни интервали?, 1975, № 7, 27-34.Момов, Васил Мярата на възпитателното въздействие на учителя, 1970, № 4, 86-93; Изследването на човешката личност като предмет на възпитание, 1971, № 12, 59-67.Напетова, Н. Философските аспекти на психологията, 1974, № 4, 36-47.Наумов, Георги Правно съзнание и правно възпитание, 1974, № 5, 47-57.Нетов, Иван Проблеми на психологията в трудовете на акад. Т. Павлов, 1970, № 1, 68-77.Павлов, Тодор За по-нататъшното развитие на образованието в България по пътя на по-степенната му политехнизация, 1957, № 4, 3-23; За нов подем в педагогическата теория и практика, 1969, № 9, 8-13; Философия и психология, 1972, № 1, 46-55; Педагогика и диалектика, 1974, № 6, 3-8.Петков, Асен Някои фактори в социалистическото превъзпитание на трудовото селячество, 1955, № 2, 20-39; Ролята на психичната дейност в поведението на човека, 1963, № 6, 76-89; Потребностите и психическият живот на човека, 1969, № 11, 21-30.Пирьов, Генчо Учението на И. П. Павлов и проблемите за развитието на детето, 1952, № 1, 93-114; Учението на И. П. Павлов за динамическия стереотип и психологията на личността, 1956, № 4, 71-87; Психологията като фундаментална наука, 1968, № 2, 79-90; Психологиче-ската наука в НРБ, 1969, № 7, 137-146; Единството между теорията и практиката в психологията, 1971, № 2, 76-84; За системата на психологическите науки, 1979, № 5, 53-64.Попов, Никола Относно същността на психиката и предмета на психологията, 1959, № 5, 81-93.Рубинщайн, С. Л. Пътят и успехите на съветската психология /Върху съзнанието и дейността на човека/, 1946, № 2, 87-108.Русев, Пеньо Психологията на художественото възприемане - наука необходима и вече създаваща се, 1969, № 1, 69-77.Савова, Цанка Философско-психологическите схващания на д-р Цветан Радославов, 1974, № 10, 90-95.Субашки, Васил Крупен представител на социалнопсихологическата мисъл в България /30 години от героичната смърт на Иван Хаджийски/, 1974, № 11, 91-96.Тасев, Васил Основни методи на социалната психология, 1969, № 6, 37-44.Ташев, Тодор За мисленето на глухонемите, 1958, № 1, 90-100; Към въпроса за времесъзнаването, 1961, № 6, 70-83.Томов, Кирил Принципът на холографията - възможна основа на паметта и психиката, 1971, № 12, 83-89.Трифонов, Трифон Психологията на труда у нас, 1969, № 9, 73-79; Типът висша нервна дейност като система, 1969, № 11, 31-41; Информационният подход в инженерната психология, 1971, № 10, 69-78.Фиданов, Димитър Философия и социална патология, 1974, № 11, 44-53.Цолов, Валентин За ускореното възприемане на писмена информация, 1971, № 8, 101-109; Моделиране на паметта, 1973, № 4, 54-62.Шингаров, Георги За единството на логическото и историческото в развитието на неврофизиологията /Концептогенетическата рекапитулация в историята на неврофизиологията/, 1965, № 5, 46-58; По някои въпроси на философията и психологическите възгледи на Хегел, 1968, № 12, 57-65.Чакъров, Найден За приложението на системно-структурния анализ в педагогиката, 1968,

102

№ 2, 57-66; Възхождане от абстрактното към конкретното в педагогиката, 1969, № 3, 75-82.Чорбаджиев, Христо Психологията на труда - неразорана целина за повишаване производи-телността на труда, 1975, № 2, 54-64.

Теория на познаниетоБрутян, Г. А. Аргументацията във фокуса на съвременната философска мисъл, 1987, № 3, 24-32.Кисьов, Тоньо Относно степените на познанието, 1982, № 1, 23-31.Лекторски, В. А. Теорията на познанието като теория на развитието на знанието, 1987, № 3, 21-24.Стефанов, Ангел Хипотетико-дедуктивният модел и развитието на научното знание, 1982, № 1, 32-41.

Философски въпроси на естествознанието и на частните науки Александров, А. Д. За идеализма в математиката, 1954, № 6, 62-78.Андреев, Коста По някои методологически въпроси на изследването на историята на медицината в България, 1968, № 7, 116-119.Анчев, Кирил Витализъм и материализъм, 1947, № 1, 95-98.Апостолова, Иванка За по-тясна връзка на философията с частните науки, 1959, № 6, 99-101.Асадова, Разия За ролята на отражението в процеса на химическата еволюция, 1975, № 7, 48-55.Афанасиев, В. Г. Информация, човек, компютер, 1974, № 7, 109-126.Бакърджиева, Нина Относно еволюцията на отражението и неговата биологична форма, 1959, № 1, 90-108; Теорията на отражението и системно-структурният подход при изучаване саморегулацията при растенията, 1970, № 12, 65-77.Берг, А.; Новик, И. Актуални въпроси относно развитието на познанието и кибернетиката, 1965, № 1, 10-14.Бойчев, Димитър За биологията като система от науки, 1970, № 7, 46-54.Бояджиев, Г. И. Учението на О. Б. Лепешинска за клетъчните и извънклетъчните форми на живота, 1953, № 3, 70-89.Братоев, Георги Върху интерпретацията на квантовата механика, 1958, № 2, 116-131.Буриев, Веселин Диалектика и кванти, 1978, № 4, 46-51.Ванков, В. Към въпроса за отношенията между форма и функция в живата природа, 1961, № 5, 48-57.Василев, Стефан Активност на отражението и биология на активността, 1970, № 4, 76-85.Велчев, Петър Проблемата за лидера в научното познание и методологическото му значение, 1976, № 3, 23-29.Волков, П.; Короленко, Ц.; Кочергин, А.; Царегородцев, Г. Някои методологически проблеми на моделирането на биологичните системи, 1968, № 6, 60-69.Врански, В.; Кардашев, Ц.; Малеев, Н. Медицинската диагностика и електронносметачната машина, 1969, № 8, 65-72.Ганчев, Лилян Теорията на отражението в светлината на съвременната бионеврокибернетика и психофизиологията, 1964, № 5, 95-106; Някои методологически проблеми на Павловското учение, 1966, № 4, 44-55; Относно някои физиологически механизми на съзнанието във връзка с моделирането, 1968, № 8, 52-60; Методологически и психофизиологически анализ на неадекватното отражение в норма и патология, 1970, № 6, 32-39.Генчев, Генчо Материалистическата диалектика - единствен правилен научен метод, 1949, № 1, 91-92.Генчев, Генчо; Лазарова, Райна Генетиката и проблемата за взаимоотношението на биологичното, химичното в живата природа, 1971, № 8, 72-79.Гиргинов, Гиргин Дискусиите по въпросите на биологията - на научно равнище (Ч. I), 1965, № 3, 3-19; (Ч. II), 1965, № 5, 16-29.Гурвич, С. Марксистко-ленинската философия и някои въпроси на медицината, 1969, № 11, 75-83.

103

Давиташвили, Л. Ш. Значението на ленинските идеи за съвременната биология, 1971, № 5, 66-70; Синтетичната теория на еволюцията, 1972, № 11, 92-100.Даскалов, Христо Положението на биологическата наука у нас в светлината на мичуринското учение, 1949, № 1, 14-43.Дацев, Асен Революционните идеи на Коперник и общата теория на относителността, 1974, № 2, 58-63.Делокаров, К. Х. Из историята на философския анализ на теорията на относителността в СССР, 1974, № 4, 88-98.Дилов, Димитър За съотношението и специфичните особености на формите на движе-нието в микросвета, 1968, № 5, 40-47; Някои методологически въпроси на химията, 1972, № 3, 70-77; Фармацията в системата на натурфилософското познание, 1978, № 10, 80-87.Димитрова, Елена Основни моменти в развитието на Дарвиновото учение, 1947, № 2, 66-80; Научната дискусия в СССР по въпроса за вътревидовата борба, 1948, № 1, 132-144.Долапчиев, Б.; Чобанов, И. Механика и математика, 1973, № 3, 65-70.Дубинин, Н. П. Новите категории в еволюцията на човека, 1972, № 11, 78-91; За същността на явлението наследственост, 1972, № 12, 66-76; Съвременната биология и философията, 1978, № 8, 3-21; Генетика и Космос, 1979, № 2, 18-27.Дянков, Богдан В. И. Ленин и проблемата за диференциацията и интеграцията в естествознанието, 1970, № 11, 31-40.Емануилов, Игнат Микробиологията и мичуринското учение, 1949, № 1, 93-97.Енчев, Янко Творческият характер на Мичуринското учение /По случай 100 години от рождението на И. В. Мичурин/, 1955, № 5, 34-47.Живкович, Любомир Еволюцията на природата и появата на противоречията, 1966, № 5, 38-50.Златев, Минчо; Саркисян, Саркис Философски проблеми при изграждането на теория за формулирането и използуването на физическите закономерности, 1969, № 4, 55-64.Злотовски, Игнаци Относно статистическите закономерности в природата, 1957, № 5, 127-141.Иванов, Йордан Биокатализата - динамична основа на жизнените процеси, 1954, № 1, 54-74; Биогения и детерминизъм, 1973, № 3, 58-64.Иванов, Ксенофон Вирховианстиото и неговото вредно влияние върху патологията у нас, 1952, № 3, 181-201.Игов, Михаил Схващането на Томас Кун и революцията на Коперник в астрономията, 1976, № 5, 60-70.Иличов, Л. Ф. Методологически проблеми на естествознанието и обществените науки, 1964, № 2, 14-60.Ирибаджаков, Николай Относно съюза на диалектическия материализъм с различните форми на материализма в съвременното естествознание за борба против идеалистическата философия, 1959, № 6, 35-49.Йорданов, Даки Задачи на съвременното естествознание, 1946, № 2, 79-86.Калайков, Иван За предмета на медицината и нейното място сред другите науки, 1964, № 2, 78-93; За съюза между философията и естествознанието, 1965, № 2, 44-58; За механицизма и някои негови съвременни прояви в биологията, 1966, № 1, 83-95; За приемствеността и прогреса в естествонаучното познание, 1968, № 1, 60-72; Относно определението на реактивността, 1968, № 10, 62-69; За понятието норма в медицината, 1969, № 3, 67-74; За понятието патологично в медицината, 1969, № 6, 61-70; Деветосептемврийската социалистическа революция и някои проблеми на естествознанието у нас, 1969, № 7, 83-94; Идеята за съюза на философията с естествознанието и нейното развитие в произведенията на Тодор Павлов, 1970, № 1, 44-54; Лениновите идеи за съюза на учените - естественици с философите марксисти и нашата съвременност, 1970, № 2, 72-82; Идеите на Фридрих Енгелс за противоречието между традиционния начин на мислене и резултатите от изследването на природата, 1970, № 10, 14-21; Биологичната форма на отражение и някои от новите постижения на биологията, 1970, № 8, 59-71; Някои исторически аспекти на идеята за съюза на философията с естествознанието, 1971, № 4, 73-81; Приспособяване и отражение, 1973, № 5, 45-53; Идеите на И. П. Павлов за приспособяването и тяхното съвременно значение, 1975, № 2, 32-40; За определението и взаимодействието между социалното и биологичното в човека и за необходимостта от формиране на социобиология, 1976, № 3, 51-62; Философията и

104

природознанието в произведенията на Тодор Павлов, 1978, № 1, 19-28.Калинов, Ангел За филогенията на наследствеността, 1969, № 2, 33-40.Калчев, Л. А. И. М. Сеченов - велик войнствуващ материалист, 1955, № 6, 58-65.Карастоянов, Александър Квантова механика и идеализъм, 1979, № 12, 58-65.Карастоянов, Асен Пространството, времето, вакуумът и теорията на елементарните частици, 1969, № 10, 52-59; Съвременното естествознание и материалното единство на света, 1972, № 5, 76-84.Кедров, Б. М. Ленин за връзката между диалектиката и естествознанието, 1945, № 3, 213-229; Значението на критиката и самокритиката за развитието на науката /Към въпроса за ролята на отрицанието в диалектиката и метафизиката/, 1948, № 2, 59-98.Киркова, Мария Относно прехода към биологичната форма на движение на материята, 1973, № 6, 41-46.Киселинчев, Асен Учението на И. П. Павлов и марксистко-ленинската философия, 1951, № 1, 47-93; Гениално произведение на войнствуващ материализъм, 1952, № 1, 11-18; Някои философски въпроси на съвременното естествознание и кибернетиката, 1959, № 6, 50-63.Ковачев, Веселин Конструктивни и фундаментални физични теории, 1979, № 6, 56-65; Към въпроса за структурата и динамиката на научното познание, 1979, № 10, 44-52.Колман, Арнолт Връзката между не-Евклидовата геометрия и философията, 1946, № 2, 67-78; Върху условията за приложимостта на материалистическия метод в естествените и обществените науки, 1947, № 1, 66-77; Що е кибернетика?, 1955, № 6, 42-57.Константинов, Христо Логически доказателства за действието на закона за еволюция на измерението, 1979, № 11, 62-67.Костов, Дончо Писмо до биологическата конференция, 1949, № 1, 85-87.Костов, Константин Диагностични процедури в научното изследване, 1976, № 7, 22-29.Костов, Константин; Калайджиева, Магдалена Проблемата за йерархичните структури в научното изследване, 1976, № 12, 36-43.Кулелиев, Крьстьо Проявление на закона за преминаване на количествените изменения в качествени в областта на химията, 1959, № 1, 56-73; Проявление на закона за единството и борбата на противоположностите в областта на химията, 1963, № 3, 40-51; Проявление на материалистическите диалектически категории общо, особено, единично и тъждество и различие в областта на химията, 1966, № 1, 96-105.Кътов, Асен Към въпроса за диалектиката в организма в съвременната биология, 1968, № 4, 75-83.Лазарова, Райна Системният анализ и генетичните изследвания, 1972, № 11, 53-59.Лазарова, Райна; Генчев, Генчо Диалектика на гена, 1973, № 4, 38-44.Ланжвен, Пол Ерата на атомните превръщания, 1947, № 1, 27-39.Латев, Неделчо Относно формирането на понятието наследственост, 1968, № 3, 41-50; Възникване и развитие на понятието ген, 1970, № 4, 62-70; Методологически анализ на генетичния код, 1971, № 9, 58-64.Лесев, Милчо Медицина и научно-техническа революция, 1971, № 10, 79-84.Лисенко, Т. Д. За биологическия вид и видообразуването, 1957, № 3, 24-54.Матеев, Драгомир За функционалното натоварване, усъвършенствуване и адаптация на организма, 1968, № 11, 50-57.Мечков, Константин Категорията специфичност и нейното значение за нозологията, 1970, № 11, 42-51.Микулински, С. Р. Наукознание: проблеми и изследвания през 70-те години, 1975, № 1, 70-80.Минчев, Стойко Взаимопроникване на естествените и техническите науки, 1969, № 3, 17-26; Ролята на техниката в научните изследвания, 1973, № 6, 35-40; Техника и научно изследване, 1979, № 6, 50-55.Минчев, Стойко; Пенев, Михо Естествознание и експериментална техника, 1967, № 5, 30-42.Митев, Георги Предметът на медицината в аспекта на съотношението между биологичното и социалното у човека, 1977, № 10, 50-59.Митев, Илия За вероятностите в квантовата механика, 1977, № 8, 38-43.Мунтян, Бернард За неизчерпаемостта на материята, 1959, № 3, 68-83.Наджаков, Георги Животът и научното дело на проф. Пол Ланжвен, 1947, № 1, 40-46.Наскинов, Христо За смисъла на живота, 1970, № 5, 93-101.

105

Настев, Георги Някои мирогледни и методични въпроси в творчеството на И. П. Павлов, 1975, № 4, 62-74.Нетов, Иван Въпросът за възприятието и представата за времето в светлината на учението на И. П. Павлов за висшата нервна дейност, 1959, № 1, 74-89.Новик Иля Върху взаимоотношението между човека и кибернетичната машина, 1968, № 7, 22-34.Новински, Чеслав Развитието на съвременната биологическа теория и диалектиката, 1969, № 9, 47-55.Омеляновски, М. Е. Ленин и философските проблеми на съвременната физика, 1970, № 8, 14-26; Обективното и субективното в квантовата теория, 1974, № 1, 74-84.Ошавков, Живко Академик Тодор Павлов за взаимоотношението между философията и частните науки, 1956, № 6, 61-71.Павлов, Тодор Биологическата дискусия в СССР и някои поуки от нея за нас, 1948, № 3, 11-38; Към въпроса за приложението на марксическия диалектически метод в биологическата наука, 1949, № 1, 62-84; Философия и физика, 1950, № 1, 49-67; Отстъпление или настъпление на фронта на мичуринската биология и агробиология?, 1958; № 3, 115-123; Диалектическият материализъм и някои въпроси на съвременното естествознание, 1960, № 6, 16-29; Някои аспекти на марксистко-ленинската философия и учението на И. П. Павлов, 1975, № 6, 3-10.Павлова, Вера За историко-медицинската наука и философските въпроси на медицината, 1968, № 8, 77-84.Павлова, В.; Дичев, Т.; Михов, Б. Към проблемата за диалектиката на социалното и биологичното, 1975, № 3, 13-21.Панчев, Иван Еволюция и наследственост, 1946, № 4, 67-85; Някои методологически въпроси на биологията, 1959, № 6, 70-78; Развитието на биологията върху основите на диалектическия материализъм, 1964, № 4, 104-122; Генетика и философия, 1968, № 11, 40-49; Дарвин и съвременната биология /По случай 160 години от рождението му/, 1969, № 5, 78-86; Организъм и среда, 1970, № 10, 52-53.Пенчев, А. Кибернетика и физиология, 1963, № 2, 29-41.Петров, Сава Квантово-механическият изход от парадоксите на вълново-корпускулярния дуализъм, 1971, № 6, 63-74.Платонов, Г. В. За основното противоречие в развитието на живата природа, 1956, № 2, 62-74; Философското наследство на В. И. Ленин в биологията, 1970, № 6, 50-60.Поликаров, Азаря Към въпроса за атомната енергия, 1945, № 3, 247-265; Кант-Лапласовата хипотеза като основа на съвременните космогонични схващания, 1946, № 3, 77-94; Съотношенията на неопределеността и принципът за причинността в квантовата механика, 1951, № 3-4, 133-151; Идеалистическо осветление на квантовата механика в новата работа на Хайзенберг, 1952, № 4, 178-182; За решително изкореняване вредното влияние на „физическия” идеализъм у нас, 1953, № 2, 37-66; Относно категорията материя, 1956, № 2, 75-82; Формите на движение на материята като основа за класификацията на науките, 1956, № 5, 33-44; Ленин и съвременната физика /Нови аргументи в борбата на материализма срещу идеализма във физическите науки/, 1960, № 2, 78-98; Съвременният идеализъм и физиката, 1961, № 4, 61-79.Попов, Методи Учението на Мичурин-Лисенко - нов творчески етап в развитието на биологическата наука, 1949, № 1, 88-90.Праскова, Надежда; Стоилов, Михаил За прогреса в живата природа, 1970, № 5, 53-62.Радев, Динко Наука и технология, 1975, № 7, 19-26.Роххаузен, Рудолф Проблемът за целостността в биологията /Една полемика със съвременната буржоазна биологистична философия/, 1958, № 3, 73-97.Руденко, К. Ф., Бойко, В. С. За системния подход в биологията, 1971, № 3, 60-71.Саркисян, Саркис Закон и свойство, 1968, № 10, 53-61; Философия, технически науки и техника, 1971, № 2, 56-65; Прогнозиращата роля на Лениновата идея на неизчерпаемостта на материята във физическото познание, 1971, № 12, 16-23; Стилът на мислене и развитието на съвременната техника, 1976, № 3, 11-22.Славков, Светослав Към въпроса за взаимоотношението между математиката и другите науки, 1962, № 4, 3-15; Лайбниц и втората криза в математиката, 1973, № 12, 83-87.Смирнов, С. Н. Логиката на възникването на биониката, 1969, № 10, 43-51.Сотиров, Владимир За логиката на квантовата физика, 1972, № 6, 49-56.

106

Станулов, Николай Кибернетика и социално управление, 1973, № 1, 42-51; Малък компендиум по философски въпроси на кибернетиката, 1973, № 11, 65-73; Върху някои съвременни схващания относно причинността и прогнозирането в информационните аспекти, 1979, № 5, 48-52.Стефанов, Никола Дискусии и борба на мнения, 1969, № 10, 89-92; Още веднъж по въпроса за същността на наукознанието, 1975, № 4, 26-34.Стоянов, Николай Научните постижения на О. Б. Лепешинская и Г. М. Бощян, 1950, № 3-4, 176-187.Стригачев, Атанас Съвременното състояние на космогоничната проблема, 1955, № 2, 56-71; Животът във вселената, 1956, № 3, 70-88; Принципът на неопределеността като закон за запазване на движението, 1971, № 7, 52-61; Принципът на съответствието, 1977, № 1, 57-62; Относно принципа за причинността в квантовата физика, 1978, № 3, 40-47; За принципа на допълнителността, 1979, № 1, 64-71.Тодоров, Константин За борбата срещу идеализма в съвременното естествознание, 1959, № 6, 147-150; Критични бележки върху някои идеалистически схващания на проблемите на съвременното естествознание, 1961, № 4, 146-151.Фок, В. А. Принцип за относителността към средствата за наблюдения в съвременната физика, 1974, № 7, 127-132.Фотев, Георги Времето като философска проблема във „Физика” на Аристотел, 1973, № 5, 73-81.Фролов, И. Т. Революция в биологията и бъдещето на науката, 1974, № 7, 96-108.Харизанов, Роман Максималният обхват на обобщаване данните за живота, 1971, № 1, 64-75; Някои особености на познанието за органичните системи, 1973, № 1, 52-60; За едно противоречие в човешкия индивид, 1974, № 5, 58-64; Биологичното индивидуално самоуправление - същност, детерминираност, възникване, 1975, № 10, 22-32.Христов, Стефан Симетрични акорди от диалектическо гледище и тяхното електрическо моделиране, 1972, № 7, 50-69; Комплексното число от диалектическо и комплексната мяра от математическо гледище, 1978, № 8, 51-62.Христов, Христо Я. Въпросът за детерминизма в модерната физика, 1947, № 3-4, 177-189; Маса и енергия, 1949, № 2, 124-143.Христова, Парашкева Критика на биологизма в българското буржоазно обществознание, 1956, № 1, 20-38.Христозов, Христо Отношението между физиологично и психично според учението на И. П. Павлов за висшата нервна дейност, 1953, № 4, 93-118; Ярка проява на идеализма в съвременната английска буржоазна физиология, 1954, № 2, 70-74; Взаимоотношението между организъм и среда в светлината на Мичуринско-Павловската биология, 1955, № 3, 56-75.Царегородцев, Г. Фридрих Енгелс и социално-биологическите проблеми, 1970, № 12, 14-27.Цонев, Владимир Необходимост и случайност в живота на растенията и растителните съобщества, 1958, № 2, 94-115; За необходимата и случайната страна на мутационния процес, 1968, № 9, 26-34; За понятието цел в биологията, 1970, № 3, 81-90.Чендов, Борис Върху детерминираността на микроявленията /Към въпроса за основата на статистическите закони на квантовата механика/, 1958, № 6, 43-63; Към критиката на идеализма в математиката, 1961, № 4, 184-189; Някои методологически проблеми на съвременната математика, 1967, № 2, 35-46; Към проблемата за предмета на математиката, 1978, № 10, 59-67.Чернев, Христо Диалектиката в математиката, 1947, № 1, 78-94.Черноколев, Титко Проблеми на агробилогическата наука у нас, 1949, № 1, 44-61; Заключително слово, 1949, № 1, 98-100.Чижек, Франтишек Теория, емпирия и научна класификация, 1975, № 3, 22-32.Шопов, Надко Някои философски проблеми на теорията на относителността, 1972, № 3, 61-69; Айнщайн за критериите при подбора на научните теории, 1979, № 11, 68-76.Янков, Митрю Лениновата идея за съюза на философията с естествознанието и нейното съвременно значение, 1972, № 5, 32-41.

Философски въпроси на образованиетоБонева, Наталия Тоталитарна власт и философска образованост, 1990, № 9, с. 93-103.Пенев, Емил Образованието днес и утре, 1990, № 9, с. 103-114.

107

Сотирова, Даниела Хуманизацията на инженерното образование като проблем пред философията, 1990, № 9, с. 82-92.

Философия на наукатаАпостолова, Иванка Метафоризиране на научната теория, 1990, № 4, с. 15-20.Бушев, Михаил Апология на съюза на “двете култури”, 1990, № 4, с. 21-29.Поликаров, Азаря Развитие на науката, научни революции и несъизмеримост на заменящи се теории, 1990, № 4, с. 3-15.

Раздел 6. Връзки в познанието

Диалектика и познаниеБушев, Михаил Съвременни представи за процесите на самоорганизация, 1987, № 5, 42-51.Велков, Димитър Диалектика и самоорганизация в протобиологията и молекулярната еволюция, 1987, № 5, 32-41.Илиева, Ана Проблемът за възникването на новото в онтологичен аспект, 1988, № 9, 11-18.Канавров, Валентин Опосредстването като инградиент на категориалните структури, 1987, № 4, 29-37.Кочев, Радослав Диалектиката на социалната и предметната детерминация на познанието, 1988, № 9, 19-32.Михова, Недялка За функционалността на материалистическата диалектика в научното познание и в методологията на научното познание, 1987, № 4, 3-14.Ойзерман, Т. И.; Нарски, И. С. Разбирането за категорията истина в марксистко-ленинската философия, 1987, № 4, 15-28.Рузавин, Г. И. Синергетика, самоогранизация и самодвижение на материята, 1987, № 5, 22-31.

Диалектика, методология, познаниеИгов, Михаил Методологията на научноизследователските програми, 1987, № 6, 49-56.Лебедев, Сергей Класическата индукция: от абстрактното към конкретното, 1987, № 6, 57-68.Манов, Борис Относно механизма на прилагане на материалистическата диалектика като метод и методология на частните науки, 1987, № 6, 41-48.

Естетика и култураГоранов, Кръстьо “Движещата се естетика” и съвременната социалистическа култура, 1983, № 11, 56-66.Ченешев, Димитър Естетизация на насилието, 1983, № 11, 67-76.

Естетика и съвременностВладова, Валентина Философско-естетическите възгледи на Цветан Стоянов, 1986, № 12, 81-86.Грънчаров, Ангел Естетическото възпитание и учащите се, 1986, № 12, 87-90.

Естетика и творчествоЛазарова, Ерика Естетическият утопизъм на Оскард Уайлд, 1985, № 4, 102-110.Мутафов, Енчо Метафизиката у Рембранд, 1985, № 4, 93-101.

Естетика, критика и литературознаниеАтанасов, Александър Проблемът за превъзмогването на “трансцендентното” в естетиката на Георг Лукач, 1985, № 4, 82-92.Богданов, Иван Критиката утре /Последна беседа с един млад приятел/, 1985, № 4, 62-71.Младенов, Иван Към философия на литературния жанр, 1985, № 4, 72-81.

Идеология и политикаЛеви, Соломон Идеологизацията като понятие и проблем, 1983, № 10, 56-69.Рангелов, Александър “Сила”, съотношение на сили /Само теоретически ли са политическите

108

проблеми?/, 1983, № 10, 70-80.

Изкуство и критерииПетров, Петър Естетико-художествена мяра: проблеми и решения, 1986, № 12, 71-80.Труфешев, Николай Оценка на качеството в художествената сфера, 1986, № 12, 63-70.

Изкуство и култураЗнеполски, Ивайло Шокът като културна необходимост /Валтер Бенямин и дискусията за характера на съвременната култура/, 1986, № 12, 3-12.Пешева, Маргарита Филмовият мит в масовата култура, 1986, № 12, 29-36.Статоянопулос, Панайотис Франкфуртската школа и масовата култура, 1986, № 12, 13-19.Хубенова, Цветанка В клопката на “двойственото мислене” /Пътят към “1984” на Джордж Оруел/, 1986, № 12, 20-28.

Информатика и обществоАбдулаев, А. Ш.; Новик, И. Б. За природата и механизма на информационните процеси, 1989, № 9, 37-50.Велихов, Е. П. Електронизирането на народното стопанство - задачи и перспективи, 1989, № 9, 75-79.Гвишиани, Д. М. Информатизацията - нов етап в научно-техническата революция, 1989, № 9, 66-74.Кара-Мурза, С. Г. Научно-техническата информация - социокултурни проблеми, 1989, № 9, 61-65.Коркинов, Валентин Някои социалнопсихологически проблеми, пораждащи “психическата” бариера” спрямо компютъризацията, 1989, № 9, 28-36.Митов, Петър Информация, икономика, политика, 1989, № 9, 3-14.Ракитов, А. И. Философията на прогреса и информационната революция, 1989, № 9, 51-60.Сгурев, Васил Изкуствен интелект - възможности и ограничения, 1989, № 9, 15-27.

Култура, естетикаДобрев, Добрин Понятието култура и някои негови тълкувания, 1988, № 1, 61-66.Лазарова, Ерика За отношението културен и социален прогрес, 1988, № 4, 35-42.Мутафов, Енчо Самоградежът на мисълта като истина /Ортега-и-Гасет и възприемането му у нас/, 1988, № 1, 76-83.Николчина, Миглена Поетика на отсъствието, 1988, № 1, 84-89.Стефанова, Малина Светът започва от другия благодарение на третия, 1988, № 1, 67-75.Тиханов, Галин Аристотеловата “Поетика” за старогръцката трагедия, 1988, № 4, 43-48.

Култура и естетикаВасилев, Мирослав Менталността на културата като социалнопсихологически проблем, 1989, № 12, 76-82.Табаков, Людмил Някои философски аспекти на музиката на ХХ век, 1989, № 12, 83-91.Ханин, Даниил Консерватизмът в политиката и естетиката, 1989, № 12, 70-75.

Култура и моралГоранов, Кръстьо Култура и морал (Ч. І), 1987, № 2, 41-48; (Ч. ІІ), 1987, № 3, 52-60.

Култура и цивилизацияКало, Емил Техниката като феномен на културата, 1985, № 11, 44-51.Лазарова, Ерика За отношението култура - цивилизация, 1985, № 11, 34-43.

Култура, изкуство, общуванеГонева, Юлияна Тривиална литература и кич, 1985, № 11, 70-76.Градинаров, Борислав Възвишеното /Между историята и теорията/, 1985, № 11, 77-86.Младенов, Иван Естетика на неяснотата, 1985, № 11, 61-69.

109

Несторов, Владимир Художествен стил и всекидневно общуване, 1985, № 11, 52-60.

Критиката - теория и практикаБогданов, Иван Проблемът за критиката /Беседа на един млад приятел/, 1983, № 2, 87-94.Славов, Иван Върхарология, 1983, № 2, 95-97.

Към философско осмисляне на културатаБогданов, Богдан За културно-историческата основа на философията, или за философията като философстване, 1985, № 11, 3-12.Драгнева, Раиса Проблеми на културните промени в съвременните условия, 1985, № 11, 13-22.Донев, Георги; Канавров, Валентин Към културологическата интерпретация на трансцеденталния идеализъм на Имануел Кант, 1985, № 11, 23-33.

Литература и естетикаЛазарова, Ерика Ролята на парадокса в Уайлдовата естетика, 1986, № 12, 54-62.

Личност и нравственостДраганов, Минчо Личност и човек, 1981, № 6, 79-89.Нешев, Кирил Морално съзнание и морално познание. Равнища на моралното знание, 1981, № 6, 100-106.Семов, Моис Моралните мотиви на човешката дейност, 1981, № 6, 90-99.

Логика и познаниеЧендов, Борис Логиката на научното познание като комплексна наука, 1987, № 9, 71-77.

Митология и моралНиколчина, Миглена Прометей - престъпник и благодетел /Опит за анализ на мита/, 1982, № 8, 47-57.Славов, Слави Етични елементи в духовната култура на траките, прабългарите и славяните, 1982, № 8, 58-65.

Наука и методологияБуриев, Веселин Материалистическа диалектика и частнонаучно познание, 1982, № 5, 45-49.Петров, Асен Край или начало на методологичния урок на квантовата механика?, 1982, № 5, 59-73.Стефанов, Ангел; Митев, Илия; Данаилов, Атанас Отново за прилагането на диалектиката в частните науки, 1982, № 5, 50-58.

Научно изследване и обяснениеГерджиков, Сергей Биологични обяснения и телеология, 1983, № 11, 9-22.Стоянов, Желязко Маркс и проблемът за историческите обяснения, 1983, № 11, 23-32.

Онтология и логика /Някои хипотези/Мерджанов, Недялко Релационни свойства и формални характеристики на отношенията, 1982, № 6, 91-105.Стъпов, Росен Онтологията като органично-системна програма, 1982, № 6, 106-124.

Политически реалности и идеологическа борбаБогданов, Р. Г.; Кобринска, И. Я.; Кокошин, А. А. Методологически проблеми на анализа на военнопромишления комплекс в САЩ, 1985, № 8, 85-101.Згуров, Тодор Идеологизацията на външната политика на САЩ: последици и опасности за масовото съзнание, 1986, № 7, 83-91.Йорданов, Николай Пропаганда, идеологическа диверсия и идеологическа устойчивост, 1986, № 5, 96-105.

110

Ницова, Петя Някои особености на арабската националистическа концепция, 1988, № 1, 90-100.

Психология и логикаЗакиър, Хенри Среда и поведение, 1983, № 12, 72-78.Янева, Жана Върху обосноваването на дедукцията, 1983, № 12, 79-85.

Фашизмът и изкуствотоАтанасов, Александър Фашизмът и изкуството /По повод на един мит/, 1983, № 2, 60-71.Знеполски, Ивайло Съблазни и изпитания пред културата - художникът и Третият райх /”Мефистофел” от Клаус Ман/, 1983, № 2, 80-86.Натев, Атанас Изкуството като алиби, 1983, № 2, 72-79.

Философия, естествознание, обществознаниеДанаилов, Атанас Генетико-еволюционната концепция на Август Вайсман, 1983, № 4, 20-42.Дунов, Здравко “Зад завесата” на езиковия фетишизъм, 1983, № 4, 43-56.

Философия и аксиологияПроданов, Васил Аксиологически аргументи за и против самоубийството, 1982, № 2, 48-62.Спасова, Правда За и против “безумната любов”, 1982, № 2, 63-66.

Философия и биологияЖелязкова, Маргарита Пътят на Е. О. Уилсън към биологично обосноваване на социалните науки, 1990, № 9, с. 59-70.Калинов, Ангел Диалектика на клетката, 1990, № 11, с. 36-42.Кардашев, Цветан Към по-дълбоко разбиране за същността на живота, 1980, № 5, 80-87.Кардашева, А.; Велков, Д. За физичната интерпретация на жизнените процеси, 1980, № 5, 66-79.Ламздън, Ч.; Уилсън, Е. О. Отношението между биологична и културна еволюция, 1990, № 9, с. 48-59.Минчев, Динко Диалектика на понятието “ген” в класическата генетика, 1990, № 11, с. 28-36.Николов, Стоян Квантовата биология - философско-методологична и културна еволюция, 1990, № 9, с. 35-48.

Философия и външна политикаПалавеев, Чавдар Междудисциплинарен подход за изследване на международните отношения, 1980, № 6, 84-92.Рангелов, Александър За спецификата на външнополитическото прогнозиране, 1980, № 6, 93-104.

Философия и естествознаниеАрапкюлиев, Иван Дарвинизмът и теорията на Л. С. Берг за номогенезата, 1981, № 5, 38-47.Игов, Михаил Относно “несъизмеримостта” при естественонаучните революции, 1981, № 5, 27-37.Поликаров, Азаря Хипотетико-дедуктивни теории във физиката, 1981, № 3, 52-64.

Философия и естетикаЗнеполски, Ивайло Дилеми пред съвременната естетика, 1984, № 10, 79-86.

Философия и етикаМаринова, Емилия Критични бележки върху концепцията на Жан Пиаже за моралното развитие на детето, 1985, № 3, 78-86.Семов, Моис Качество и морални ориентации, 1985, № 3, 65-77.

Философия и идеологическа борба111

Малашенко, Е. И. Рейгънизмът: параметри на идеологическата стратегия, 1984, № 6, 15-25.Марков, Емил; Ангелов, Иван Идеологизацията на американската външна политика и “кръстоносният поход” срещу социализма, 1984, № 6, 26-36.Мшвениерадзе, В. Марксизмът и някои актуални пробелми на идеологическата борба, 1984, № 8, 3-10.Федосеев, П. Н. Концепцията за мирно съвместно съществуване срещу опасността от ядрена катастрофа, 1984, № 6, 3-14.

Философия и изкуствоАнгелов, Валентин Изкуство и художественост, 1982, № 4, 58-64.Горанов, Кръстьо Многозначността на изкуството. Методологически проблеми на социологията на изкуството, 1982, № 4, 45-57.

Философия и икономикаДосталер, Жил Теоретични основи на новите икономически стратегии, 1991, № 3, с. 3-22.Горски, Дмитрий Изграждането на новата технико-трудова стойност и нейните социални последици, 1991, № 3, с. 22-38.

Философия и икономическо познаниеКацарски, Иван Военният комунизъм, 1991, № 1, с.15-28.

Философия и история на философиятаДавидов, Асен Хегел и историко-философският формализъм, 1980, № 3, 76-87.Панова, Елена Философията и историко-философското изследване, 1980, № 3, 88-91.

Философия и култураБаненкина, Зоя Взаимодействието на художествените култури - обективна закономерност, 1983, № 9, 96-103.Бояджиев, Георги Методологически аспекти на отношението между българската и световната култура, 1991, № 7, с. 33-42.Кадиржанов, Р.; Нисанбаев, А. Предметът на математиката в контекста на човешката култура, 1983, № 9, 104-111.Каранов, Константин Културата като диалог, 1991, № 7, с. 42-48.Парк, Робърт Културният конфликт и маргиналният човек, 1991, № 7, с. 51-53.Пешева, Маргарита Проблемът за духовното производство в теоретичното наследство на Карл Маркс, 1983, № 9, 85-95; Реципиентът на изкуството - новият социален атом, 1991, № 7, с. 24-33.Спасов, Спас За връзката между език и мислене в началото на човешката история, 1984, № 8, 77-83.Стъпова, Иванка Къде си, хомо естетикус?, 1991, № 7, с. 48-51.

Философия и лексикаЙорданова, Любима Лексика и идеология, 1981, № 4, 89-97.Сотиров, Владимир Вещните конотации - навик или неизбежност?, 1981, № 4, 87-88.Успенски, В. За вещните конотации на абстрактните съществителни, 1981, № 4, 82-86.

Философия и литератураАнкова, Ала Трагикокомичният анекдот и превъплъщенията на “виновното съзнание” /”Провинциални анекдоти” на Александър Вампилов/, 1982, № 2, 67-74.Воробьов, Л. В. Философското съдържание на художественото произведение, 1982, № 1, 74-87.Славов, Иван Вие светоусещате ли?, 1981, № 1, 88-94.Ценков, Борис Философски проблеми в поезията на Теодор Траянов /По случай 100 години от рождението му/, 1982, № 2, 75-80.

112

Философия и логикаАруда, Аида Преглед на паранепротиворечивата логика, 1982, № 7, 87-104.Ганев, Иван Единството и многостранността на марксистко-ленинската философия, 1982, № 7, 76-86.

Философия и медицинаДилов, Димитър Комплексният подход в изучаването на системата организъм-лекарство, 1984, № 3, 59-68.Костов, Пеню Познавателните закономерности в диагностичния процес, 1984, № 3, 51-58.Поибренски, Тодор За медицинската диагностика, 1984, № 3, 43-50.

Философия и митологияАхутин, А. В. Митологични извори на учението за елементите, 1982, № 7, 37-50.Вóда, Катина Първите древногръцки философи и детерминизмът /От представата за съдбата към логоса/, 1982, № 7, 28-36.Попов, Здравко Макс Мюлер за мита и езика, 1982, № 7, 63-75.Христов, Любомир Синкретичността на мита, 1982, № 7, 51-62.

Философия и наукаВасилев, Николай Трудът и диалектиката биологично-социално, 1983, № 10, 40-55.Видев, Стоян Възлова линия на антропогенезата, 1986, № 1, 37-46.Калайков, И.; Тьогел К.; Грилихес, В.; Данаилов, А.; Ганчев, Л. Научно-техническата революция и човекът като биопсихосоциално същество /Към постановката на проблема/, 1986, № 1, 12-25.Кючуков, Ламбо Един поглед към системното движение, 1983, № 10, 28-39.Плетников, Ю. К. Две концепции за ноосферата, 1986, № 1, 26-36.Станчев, Красен За отликите между философията и науката, 1983, № 10, 16-27.

Философия и обучениеКуков, Вангел Аспекти на метода на “Капиталът” и прилагането му в обучението, 1986, № 2, 64-74.

Философия и обществен животНиколов, Никола Философията и общественият живот, 1981, № 5, 20-26.Христов, Христо За обективния реално-практически характер на идеологическите обществени отношения, 1981, № 5, 14-19.

Философия и обществоАройо, Жак Диалектиката на производствените отношения на съвременния етап от развитието на нашата страна /Мисли за налагащи се промени в икономическата теория и практика/, 1987, № 5, 3-13.Баджаков, Момчил Класовото господство и държавата, 1986, № 5, 23-34.Бояджиев, Георги Актуални теоретико-методологически въпроси на историографията, 1986, № 8, 3-11; Методологически аспекти на отношението между човешката дейност и законите на историческия процес, 1988, № 11, 23-32.Бутенко, А. П. Концепцията за ускоряването - същност и пътища за осъществяване, 1986, № 9, 3-14.Ванков, Васил Закономерностите във взаимоотношенията между социалистическите страни и тяхната проява в социалистическата общност, 1986, № 9, 35-44.Василев, Златко За източника на развитие на социалистическото общество, 1985, № 9, 12-24.Владимиров, Жельо Отношението между материалистическата диалектика и системния подход /При изследване на обществото като система/, 1988, № 1, 13-21.Владимиров, Иван Необходимост и свобода на социалното време, 1985, № 7, 16-25.Вълов, Тодор Вероятностната страна на социалните процеси и техните закони, 1986, № 8, 12-19.Ганчев, Петко Социалната дейност като творчество, 1986, № 4, 7-17.

113

Генов, Николай Социалната иновация, 1986, № 4, 18-27.Георгиев, Славчо За същността и характера на икономическите противоречия при социализма, 1986, № 9, 55-63.Гиргинов, Гиргин Противоречията при социализма и техните буржоазни и ревизионистки критици, 1985, № 9, 3-11.Гърдев, Диньо Качествените аспекти на духовното производство, 1988, № 1, 3-12; Диалектиката между формата и съдържанието в процеса на преустройството, 1988, № 11, 13-22.Делчев, Красимир Анализ на Марксовото откритие на действителната движеща сила в историята, 1985, № 2, 26-34.Любенов, Димитър Формиране на ново главно противоречие в развитието на НРБ, 1987, № 5, 14-21.Люнгов, Мирчо За категориалното значение на базата и надстройката, 1985, № 7, 26-36.Манафов, Грую За същността на националноосвободителната революция, 1986, № 5, 15-22.Миров, Милен Философия и всекидневно съзнание, 1988, № 3, 11-19.Михайлов, Пеню Две сфери за човешката дейност и проблемът за тяхното взаимоотношение /Икономико-философски анализ/, 1986, № 9, 45-54.Мужик, Йозеф Понятието вяра в марксистката философия, 1988, № 12, 3-9.Нарски, И. С. Основното движещо противоречие на социалистическото общество и диалектиката на субективното и обективното, на съзнателното и стихийното, 1988, № 3, 3-10.Неновски, Нено Размисли за същността на правото, 1988, № 10, 22-27.Николов, Николай Относно формирането на показателите, 1988, № 1, 22-30.Олейников, Ю. В. Човешкият фактор в глобалната екология, 1988, № 2, 10-18.Петров, Стоян Преустройството - дълбока социална революция, 1988, № 10, 12-21.Петрова, Емилия Дейност, обществено отношение, обществен закон, 1986, № 10, 22-30.Ракаджийска, Теменуга Опит за диалектикоматериалистическо тълкуване на понятието субект на дейността, 1987, № 10, 30-37.Саркисян, Саркис Обществени дейности и обществени отношения, 1985, № 2, 15-25.Сиземская, И. Н. Социалното възпроизводство на човека при социализма, 1987, № 10, 10-18.Смирнов, И. Н. Философското разбиране за човека, 1988, № 4, 3-12.Стойчев, Тодор За природата на субективното и субективния фактор, 1986, № 10, 11-21.Стоянов, Желязко За особеностите на историческите знания, 1986, № 1, 3-11; За спорното и безспорното в методологията на историята, 1989, № 8, 69-79.Стьопин, В. С. Интензивното нарастване на научното знание и потенциално възможните линии на историческото развитие на науката, 1989, № 8, 47-58.Тодоров, Тодор За диалектиката на обществото и индивидуалното съзнание, 1985, № 12, 22-32.Урсул, А. Д. Усвояването на космоса, оцеляването на човечеството и перспективите на безкрайния прогрес, 1989, № 8, 59-68.Цанков, Стоян Социални промени, централизация и децентрализация, 1986, № 9, 63-74.Цонев, Никола Диалектика на социалното равенство и неравенство при социализма, 1986, № 9, 15-24; Диалектическото единство на социалистическата социална справедливост и равенство, 1988, № 8, 14-23.Цонев, Никола Историческата роля на социалистическия труд в установяването и развитието на социалното равенство, 1985, № 12, 12-21.Чипев, Пламен За мястото на собствеността в системата на производствените отношения, 1988, № 12, 10-17.Чуренев, Филип Проблеми на патриотичното и атеистичното възпитание в светлината на национално-консолидационния процес, 1988, № 8, 24-29.Янев, Павел Отношението към труда и реализирането на човека в условията на научно-техническата революция, 1987, № 10, 19-29.Янков, Митрю Диалектически противоречия на реалния социализъм - някои теоретически проблеми, 1986, № 9, 25-34.

Философия и обществознаниеВарзоновцев, Дмитри За дейностната същност на знанието и умението, 1983, № 9, 30-40.Вълканов, Велко Някои противоречия в правото, 1980, № 3, 46-56.

114

Генов, Николай Рационалност и социология, 1983, № 9, 19-29.Гиндев, Панайот За категорията на историческия материализъм обществено-икономическа формация, 1981, № 4, 5-16.Зарев, Пантелей Хуманната и възпитателната функция на обществените науки, 1984, № 9, 16-39.Знеполски, Ивайло Художествената комуникация и въпросът за посредника, 1980, № 3, 57-67.Иванов, Иван Взаимодействие между марксистко-ленинската идеология и всекидневното съзнание при социализма, 1983, № 9, 41-48.Поборников, Драгомир Относно класификацията на противоречията в общественото развитие у нас, 1981, № 4, 17-29.Славов, Пейко За национално-специфичното в социалистическата революция, 1983, № 9, 5-18.Слаников, Иван Обществено-историческият процес и реализацията на човека, 1980, № 3, 38-45.Стоянов, Желязко Към въпроса за източниците на историческото познание, 1980, № 3, 68-75.Федосеев, П. Н. Актуални проблеми на обществените науки, 1984, № 9, 3-15.

Философия и политическа култураВладикова, Юлия Националната политическа култура и консерватизмът, 1984, № 9, 69-82.

Философия и практикаКучински, Януш Практическите функции на философията /Начини за осъществяване на идеите/, 1987, № 1, 37-44.Парнюк, М.; Кирилюк, А. Обществената практика - основа за формирането на закона за единството и борбата на противоположностите, 1987, № 1, 27-36.

Философия и природознаниеБорисов, Веселин; Воденичаров, Цекомир Социална медицина и обща теория на медицината, 1986, № 4, 52-60.Вълев, Пенчо За физикализма в теоретичната биология, 1986, № 5, 47-57.Иванов, Любен Философско-идеологическите функции на природознанието, 1987, № 3, 36-44.Киров, Кирил Активност и реактивност в човешкото поведение, 1987, № 3, 45-51.Костов, Руслан Симетрия и ноосфера /120 години от раждането на акад. В. И. Вернадски/, 1984, № 8, 39-44.Ожуг-Радев, Мария Ева Инвалидността /Психологически аспекти/, 1986, № 4, 61-69.Палюшев, Божидар Философията на унификативната тенденция във физиката, 1986, № 5, 35-46.Христозов, Христо За широко и всеобхватно изучаване на съвременния човек, 1987, № 3, 33-35.Фролов, И. Т. Към единна наука за човека, 1986, № 4, 42-51.Шингаров, Г.; Бостанджян, Г. Особености на отражението на молекулното равнище на организация на живота, 1988, № 12, 53-61.

Философия и психологияВунт, Вилхелм За задачите на философията в съвременността, 1983, № 9, 112-114.Димитрова, Нина Влиянието на Вунт върху експерименталната психология в България, 1983, № 9, 115-124.Зиновиева, Ирина Философски премеждия на интуицията, 1983, № 11, 44-55.Игнатов, Марин Методологична функция на теоретичните конструкти в психологията, 1983, № 5, 84-89.Петрова, Димитрина Опит върху природата на самосъзнанието, 1983, № 11, 33-43.Трифонов, Трифон Психониката и нейните проблеми, 1983, № 5, 90-97.Тьогел, Кристфрид Стари и нови схващания за сънищата, 1985, № 12, 51-63.Слаников, Иван; Милев, Васил Религия, психохигиена и психотерапия, 1985, № 12, 64-73.Христозов, Христо Страхът, 1985, № 12, 41-50.

115

Философия и религияКонакчиева, Мери За съвременното “мистическо съзнание”, 1980, № 6, 49-63.Кръстев, Кръстю Диалектика на субекта и обекта на религията, 1987, № 6, 88-97.Мизов, Николай За религиозното отражение, 1980, № 6, 26-36.Трайкова, Уляна Един симптом за пропукване на догмите /Ватиканът и случаят Ханс Кюнг/, 1980, № 6, 64-66.Фарж, Ив Едно свидетелство: парапсихологията не е безобидна, 1980, № 6, 67-68.Христов, Любомир “Разпадналото се време” в есхатологическата историография, 1980, № 6, 37-48.

Философия и семиотикаБояджиев, Борис Психосемиотика или лингвистична семиотика, 1985, № 2, 35-43.

Философия и социологияФотев, Георги Рефлексивност на съвременната социология, 1990, № 1, с. 71-83.Яхиел, Нико Мястото на когнитивната ориентация в историческия развой на социологията на науката, 1990, № 1, с. 61-71.

Философия и съвременно научно познаниеАнтипенко, Л. Г. Проблемът за измерването в квантовата теория, 1984, № 1, 73-84.Гинев, Димитър Две критики на методологията на научноизследователските програми, 1984, № 1, 85-97.Дунов, Здравко За философския и частнонаучния подход към генезиса и развитието на човешкото мислене, 1984, № 3, 69-80.Иванов, Васил За специфичното в живата система, 1984, № 2, 41-50.Колев, Таню Понятието система: от теория на функционалните системи към обща теория на системите, 1984, № 2, 30-40.

Философия и съвременностАройо, Жак Подходът: формационен или цивилизационен, 1991, № 2, с. 3-13.Герджиков, Сергей Технология на свободата, 1991, № 1, с. 3-14.

Философия и физикаПетков, Веселин Относителност и съществуване, 1982, № 9, 88-98.Стригачев, Атанас Допълнителност и запазване /Към интерпретацията на принципа на допълнителността/, 1982, № 9, 78-87.

Философия и херменевтикаГадамер, Ханс-Георг Из “Истина и метод”, 1988, № 6, 61-66.Дочева, Бистра Философска херменевтика - програма и реализация, 1988, № 6, 67-75.Стоева, Мариана Хуманитарните науки в “Истина и метод” на Гадамер, 1988, № 6, 76-83.

Философия и човекознаниеВасилев, Николай Нови идеи за произхода на човека, 1980, № 11, 67-80.Маркова, Лиляна Антропосоциогенезата, 1980, № 11, 55-66.Проданов, Васил Сексуално поведение и социални норми, 1981, № 3, 38-51.Стойчев, Тодор За същността на социалната психика, 1981, № 3, 23-37.Цацов, Димитър Аспекти на проблемата за съзнанието в творчеството на Тодор Павлов, 1981, № 3, 14-22.

Философия и ювентологияВацева, Ива Аспекти на младежката култура в капиталистическото и социалистическото обществото, 1983, № 8, 117-122.Господинов, Константин Реализация и социализация на младежта /Философско-

116

социологически увод/, 1983, № 8, 110-116.

Философия, информация, интелектуализацияДраганов, Ганчо Доводи за една отраслова информационна система по философия, 1986, № 2, 75-80.Иванов, Любомир Що е интелектология?, 1986, № 2, 92-97.Маринов, Веско Хипотеза за вниманието, 1986, № 2, 81-91.

Философия, култура, литератураЛазарова, Ерика Социално-компенсаторната роля на романтическото културно движение в Германия, 1982, № 6, 78-90.Цонева, Искра Романът - съдба на един живот, 1982, № 6, 62-77.

Философия, лингвистика, семиотикаДобрев, Иван Място на словосъчетанието в системата на езиковите единици, 1985, № 7, 37-46.Петренко, В.; Тодорова, Е. Изследване на индивидуалното съзнание с методите на експерименталната семантика, 1985, № 7, 55-64.Стефанова, Малина Семиотика, култура, комуникация, 1985, № 7, 47-54.

Философия, методология, наукаБуриев, Веселин Към проблемата за системата на физиката, 1980, № 8, 37-42.Димитрова, Весела Учени и научни школи /Науковедски аспекти/, 1980, № 8, 53-64.Куков, Вангел Относно логическата последователност на категориите в теоретичната система, 1980, № 8, 19-27.Стефанов, Ангел; Митев, Илия; Данаилов, Атанас Диалектика и псевдодиалектика, 1980, № 8, 28-36.Стоянов, Желязко Фактите в структурата на историческото изследване, 1980, № 8, 43-52.Цонев, Владимир За насочеността на движението и развитието в природата, 1980, № 8, 11-18.

Философия, наука, култураГайденко, П. П. Културно-историческият аспект на еволюцията на науката, 1982, № 12, 12-22.Горанов, Кръстьо Социология на културата и диалектика, 1982, № 12, 23-29.Несторов, Владимир Светоглед и художествена култура, 1987, № 6, 79-87.Стефанов, Ангел Пресечните точки в развитието на науката и културата, 1987, № 6, 69-78.

Философия, наука, съвременностПетров, Сава Перспективни методологични проблеми, 1980, № 1, 10-22.Стефанов, Иван Шедъовърът на изкуството в сферата на масовите комуникации, 1980, № 1, 23-33.Христов, Любомир Неотомисткият вербализъм и догматизъм в диалога със съвременната немарксистка философска мисъл, 1980, № 1, 34-43.

Философия, общество, личностАтанасов, Жечо История и съвременност във възпитанието, 1987, № 7, 32-40.Вичев, Васил Личност и идеологически процес, 1987, № 6, 14-23.Габровски, Цаньо Абстрактното и конкретното в процеса на изработването на стратегическото управленско решение, 1987, № 7, 3-12.Георгиев, Любен Социална реализация и самоусъвършенствуване на личността, 1986, № 7, 20-26.Дончев, Стефан Две концепции за социалната промяна в съвременната френска социология, 1986, № 6, 30-38.Иванов, Петър Иновационните противоречия в трудовия колектив, 1987, № 6, 24-33.Йорданов, Димо Психичното пренастройване на личността, 1987, № 7, 23-31.Йорданов, Николай Личност и социална ситуация, 1987, № 6, 34-40.Маринчевска, Мика Ролята на субективния фактор за формирането на собствена

117

материалнопроизводствена база на зрялото социалистическо общество, 1986, № 7, 11-19.Новикова, Л. И. Формиране на цивилизация от нов тип, 1987, № 7, 13-22.Танев, Гроздан Функциониране и усъвършенстване на социализма като обществена система, 1986, № 6, 21-29.Ярошевски, Тадеуш Марксистката концепция за човешката субективност, 1986, № 6, 39-46.

Философия, общество, човекБонин, Ганчо Начинът на живот: противоречия и развитие, 1982, № 1, 9-22.Видев, Стоян Възходът на човека, 1980, № 9, 78-88.Ганчев, Петко Философия и рационална социална дейност, 1980, № 9, 67-77.Георгиев, М.; Христозов, Х. За социалната психика и общуването в условията на НТР, 1982, № 5, 112-115.Десев, Любен Към диалектиката на психическия климат и психическата атмосфера, 1982, № 5, 116-125.Мерабишвили, Г. М. За взаимоотношението на биологичното и социалното у човека, 1980, № 9, 89-96.Стайков, Петър За същността на човека, 1982, № 5, 105-111.

Философията и науката за езикаДунов, Здравко Езиковият фетишизъм и оръдийната дейност в прокрустовото ложе на словесното общуване, 1982, № 12, 30-40.Илиева, Корнелия; Стаменова, Илка За отношението на субекта, обекта и адресата на съобщението със субекта, обекта и адресата на действието, 1982, № 12, 41-46.Михайлова, Теодора Знание, знаене и гадаене - професионална интерференция, 1982, № 12, 47-53.

Философията и съвременното научно знаниеГайтанджиев, Стефан Идеализациите и теоретичните промени, 1982, № 6, 54-61.Поликаров, Азаря За философските възгледи на Айнщайн, 1982, № 6, 34-46.Сретенова, Николина Законът за запазване на енергията и общата теория на относителността, 1982, № 6, 47-53.

Философията и частните наукиЛеви, Леон Обект и предмет на науката, 1980, № 4, 58-64.Матеев, Евгени Философия и икономика, 1980, № 4, 34-46.Михова, Недялка За отношението между диалектическите категории и частнонаучните понятия, 1980, № 2, 47-57.Ребане, Я. К. Информационен аспект на социалната детерминация на познанието, 1980, № 4, 47-57.

Раздел 7. Личности

Академик Сава Гановски на 90 годиниЖивков, Тодор Поздравително писмо до академик Сава Гановски, 1987, № 6, 3-4.Йорданов, Георги Достоен син на народа, доблестен воин на комунистическото дело, 1987, № 5, 4-10.

200 години от рождението на МоцартЛазарова, Ерика Образът на Моцарт в съвременната естетика, 1991, № 12, 87-94.

200 години от смъртта на Дени ДидроБънков, Ангел Диалектиката на Дени Дидро, 1984, № 9, 98-102.Делев, Кирил Урокът на Дидро, 1984, № 9, 94-97.Дидро, Дени Разговорът между Даламбер и Дидро, 1984, № 9, 83-93.

118

За Ленин и ленинизмаГулакова, Мария Ленинската концепция за човека и неговото бъдеще, 1980, № 7, 3-12. Калайков, Иван Идеите на Ленин за съюза на философията и природознанието, 1980, № 4, 15-24.Карагьозов, Христо В. И. Ленин за диалектическото единство между обективното и субективното в революционния процес, 1980, № 6, 3-14.Лукач, Йожеф Ленинското разбиране за възможността и реалността на революцията, 1980, № 9, 3-9.Павлов, Деян Ленин, Грамши и съвременната идеологическа борба, 1980, № 4, 25-33.Славов, Пейко Ленин и диалектиката на революцията, 1980, № 4, 3-14.Тасев, Илия Ленинското отношение към научното наследство, 1980, № 5, 3-12.Федосеев, П. Н. Актуалното значение на ленинското наследство, 1980, № 8, 3-10.Цеков, Димитър За методологията на идеологическата борба, 1980, № 6, 15-25.

Към 90 годишнината на академик Сава ГановскиАндреев, Коста Критиката на Сава Гановски на буржоазната философия и идеология в годините на фашизма и капитализма, 1987, № 2, 24-32.Славов, Слави Приносът на акад. Сава Гановски за ленинизирането на марксистката философия в България, 1987, № 2, 33-40.

Към 85-та годишнина на академик Сава ГановскиАндреев, Коста Бележит философ, учен и борец за тържеството на ленинските идеи, 1982, № 4, с. 3-13.

Към 85 годишнината на акад. Тодор ПавловПриветствие от Академията по обществени науки при ЦК на КПСС, 1975, № 5, 105-106Приветствие от Българската академия на науките, 1975, № 5, 107.Приветствие от Института по философии на РАН, 1975, № 4, 103.Приветствие от Президента на МФФД, 1975, № 4, 102.Балевски, Ангел Виден учен-философ, обществен и партиен деец, 1975, № 5, 98-104Живков, Тодор Приветствено писмо до акад. Тодор Павлов, 1975, № 5, 97Павлов, Тодор Слово-отговор при честването му, 1975, № 5, 108.Федосеев, П. Н. Забележително научно и философско дело, 1975, № 4, 99-101.

Към 100 годишнината на Георги ДимитровГеорги Димитров за ролята и задачите на сп. “Философска мисъл”, 1982, № 6, 3-5.Андреев, Коста Георги Димитров и развитието на съветско-българските идейни връзки върху ленински основи, 1982, № 7, 6-15.Байчински, Костадин Георги Димитров за взаимоотношенията между комунистическата партия, работническата класа и масите в условията на народната демокрация, 1982, № 6, 6-18.Караджов, Кирил За противоречията на социалистическата революция в България /Върху основата на делото и словото на Георги Димитров/, 1982, № 7, 16-27.Павлов, Деян Георги Димитров и борбата на идеологическия фронт, 1982, № 6, 19-23.Славов, Пейко Георги Димитров за формите на прехода към социализма, 1982, № 5, 3-14.

Към 100-годишнината на Тодор ПетровСавова, Цанка Философско-естетическите и литературно-критическите възгледи на Тодор Петров, 1978, № 11, 99-105.

Към 150-годишнината от рождението на Карл МарксНарски, И. С. Проблемата за „човешката природа” в ранните трудове на Карл Маркс, 1968, № 3, 23-31.

Маркс - за и противАнгелов, Росен За стадността, 1991, № 8, с. 65-73.

119

Калчев, Иван Маркс пред съда на историята?, 1991, № 4, с. 87-95.Киню, Ивон Смъртта на Ленин, живот за Маркс, 1991, № 2, с. 14-22.Колаковски, Лешек Актуалното и неактуалното понятие марксизъм, 1991, № 6, с. 27-36.Льофевр, Волфганг Историко-научни проблеми в Енгелсовата “Диалектика на природата”, 1991, № 8, с. 56-65.Маклелън, Джеймз Мисли за бъдещето на марксизма-ленинизма, 1991, № 9, с. 34-43.Марков, Марко Историческият опит и социалната философия на марксизма, 1991, № 4, с. 79-87.Паницидис, Харалампи От рефлексиите на теорията към практиката на методологията, 1991, № 9, с. 43-50.Райнова, Иванка Философията като критика на действителността: Маркс срещу Сталин, 1991, № 2, с. 22-25.Семьонов, Владимир Псевдодиалектиката на марксистката философия, 1991, № 7, с. 54-63.Тотев, Румен “Военната хитрост” на познанието, 1991, № 7, с. 63-73.Холмър, Мери Етатизъм, капитализъм и марксизъм, 1991, № 6, с. 16-27.

Мерло-Понти: 30 години по-късноБин, Джоузеф Интелигентът и действието: Троцки и Вебер в съчиненията на Морис Мерло-Понти, 1991, № 11, 62-71.Брумлик, Миша Феноменологията в края на марксизма - херменевтиката на сталинизма като програмно съчинение на един наивен либерализъм, 1991, № 11, 72-79.Макбрайт, Уилям Мерло-Понти и Сартр: единичното универсално, детството и социалното обяснение, 1991, № 11, 80-87.Райнова, Иванка Приближаване на далечината: феноменологическият поврат на Морис Мерло-Понти, 1991, № 11, 50-61.

Млади философи за “стария Маркс”Денков, Димитър Смисъл и текст при четенето на Маркс: два примера, 1983, № 3, 40-49.Кюранов, Деян Marx и Герцен, 1983, № 3, 50-58.Станков, Николай За отчуждението у Хегел и Маркс, 1983, № 3, 31-39.

Н. А. Бердяев и нашето времеБердяев, Н. А. Воля за живот и воля за култура, 1991, № 8, с. 85-93; За съвременния национализъм, 1991, № 8, с. 94-98.Мерджанова, Ина Н. А. Бердяев, философската истина и интелигентската правда, 1991, № 8, с. 110-114.Минчев, Минчо Н. А. Бердяев и основанията на християнската етика, 1991, № 8, с. 105-110.Христов, Любомир Източници и съдържание на интелектуалните интуиции на Н. А. Бердяев, 1991, № 8, с. 98-105.

ПортретиБатулева, Татяна Александър Зиновиев, 1991, № 4, с. 131-132.Вукетич, Франц Конрад Лоренц - естественик и философ, 1991, № 2, с. 92-105.Зиновиев, Александър Изповеди на един излишен човек, 1991, № 4, с. 132-140.Стоянова, Мария Конрад Лоренц, 1991, № 2, с. 91.

Портрети на съвременни български философиХаризанов, Роман; Минков, Юлиян Профил на един научен работник, 1981, № 9, 107-108.

ПрофилиАндонова, Зоя Интервю с акад. Сава Гановски, 1982, № 6, 24-30.Пирьов, Генчо Академик Михаил Димитров като учен, 1982, № 6, 31-33.

70 години от рождението на Михаил Шолохов

120

Велик художник - сърцевед и хуманист на комунизма, 1975, № 8, 8-9.Живков, Тодор Поздравително писмо на до Михаил Александрович Шолохов, 1975, № 8, 10.Павлов, Тодор Урокът на Шолохов, 1975, № 8, 11-12.

Смъртта на Тодор ПавловНекролог на ЕЦФС, 1977, № 5, 19.Некролог на Института по философия при БАН, 1977, № 5, 20.Некролог на Президиума на БАН, 1977, № 5, 15-16.Некролог на редакционния колектив и сътрудниците на сп. „Философска мисъл”, 1977, № 5, 21-22.Некролог на Управителния съвет на БФД, 1977, № 5, 17-18.Некролог на ЦК на БКП, Народното събрание на НРБ, Националния съвет на ОФ, 1977, № 5, 3-4.Некролог от група български писатели, 1977, № 5, 23.Съболезнователна телеграма на АОН при ЦК на КПСС, 1977, № 5, 24.Съболезнователна телеграма на Президиума на Философското дружество в СССР, 1977, № 5, 23.Съболезнователна телеграма на ЦК на КПСС, 1977, № 5, 5.Съболезнователна телеграма от група съветски академици, 1977, № 5, 24.Гановски, Сава Надгробно слово на председателя на Българското философско дружество и президент на МФФД, 1977, № 5, 7-9.Гиндев, Панайот Прощално слово, произнесено на 10. V. по Радио „Христо Ботев”, 1977, № 5, 10-11.Тодоров, Станко Надгробно слово на члена на Политбюро и Председател на Министерския съвет, 1977, № 5, 5-6.Стойчев, Тодор Слово, произнесено на 9. V. пред траурния митинг в Софийския университет, 1977, № 5, 12-14.

100 години от безсмъртния подвиг на Христо БотевБъчваров, Михаил Христо Ботев - идеолог на Априлската епопея, 1976, № 6, 76-85.Спасов, Иван Гениален певец на революцията и на свободата, 1976, № 6, 86-92.

100 години от рождението на АйнщайнАнев, Петър За различните смислови значения на понятието „едновременност”, 1979, № 3, 78-86.Дацев, Асен Айнщайн и квантовата теория, 1979, № 3, 52-58.Иваненко, Д. Д. Гравитацията и елементарните частици, 1979, № 4, 10-24.Кузнецов, Б. Относно теорията на относителността като завършване на класическата физика и необратимостта на историята на науката, 1979, № 3, 59-67.Поликаров, Азаря Схващането за физическа теория у Айнщайн, 1979, № 3, 30-40.Шмутцер, Ернст По някои въпроси на общия принцип на относителността, 1979, № 3, 41-51.

100 години от рождението на Лудвиг ВитгенщайнВитгенщайн, Лудвиг Лекция по етика, 1989, № 5, 54-59.Милков, Николай Единството на Витгенщайновата философия на науката /Опит за реконструкция/, 1989, № 5, 65-75.Поликаров, Азаря Бележки върху възгледа на Витгенщайн за философията, 1989, № 5, 60-64.

100 години от рождението на Тодор ПавловАтанасов, Александър Тодор Павлов - познатият и непознатият /Към стогодишнината от рождението му/, 1990, № 2, с. 44-54.Бласко, Ендрю Диалектика, отражение и социална теория: Ленинската философия в днешния ден, 1990, № 1, с. 22-32.Павлов, Тодор Логика /Материали/, 1990, № 2, с. 33-43.Спасов, Добрин “Старият догматизъм” и новият “сциентизъм” /За гносеологическите възгледи на Тодор Павлов/, 1990, № 1, с. 12-22.

121

100 години от рождението на ШрьодингерПоликаров, Азаря Относно философските възгледи на Шрьодингер, 1987, № 11, 69-73.Сретенова, Николина Идейният дух на класическата физика - предпоставка за парадокси в квантовата механика, 1987, № 11, 74-84.Стригачев, Атанас Физикът-философ Ервин Шрьодингер, 1987, № 11, 63-68.

100 години от смъртта на Любен КаравеловВоробьов, Л. В. Проблеми на социалния утопизъм у Любен Каравелов, 1979, № 1, 87-102.

120 години от рождението на Димитър БлагоевАндреев, Коста Бележит философ-марксист и борец срещу буржоазната философия, 1976, № 6, 93-103.Славов, Слави Приносът на Димитър Благоев за ленинизацията на марксисткия идеологически фронт в България, 1976, № 6, 104-112.

110 години от рождението на академик Димитър МихалчевБънков, Ангел Философски диалог /Разговор на Нели Петрова с проф. Ангел Бънков за философското и обществено-политическото дело на академик Димитър Михалчев/, 1991, № 1, с. 58-71.

180 години от рождението на Лудвиг ФойербахЦацов, Димитър За историко-философската методология в творчеството на Лудвиг Фойербах, 1984, № 10, 59-66.

150 години от рождението на Васил ЛевскиГенчев, Николай Васил Левски - син на България и гражданин на света, 1987, № 8, 3-8.

150 години от рождението на И. М. СеченовШингаров, Георги Философските идеи на И. М. Сеченов и тяхното методологическо значение за развитието на съвременната психология и физиология на нервната система, 1979, № 8, 119-128.

150 години от рождението на Н. Г. ЧернишевскиАтанасов, Александър Естетическият подвиг на Чернишевски, 1978, № 7, 68-77.Брайович, С. М. Влиянието на Чернишевски в другите страни, 1978, № 7, 78-86.

130 години от раждането на Димитър БлагоевКалайков, Иван Философското дело на Димитър Благоев - крупен принос в съкровищницата на марксизма-ленинизма, 1986, № 10, 3-10.

165 години от раждането и 90 години от смъртта на Фридрих ЕнгелсГанчев, Петко Енгелс за диалектиката на обществото, 1985, № 8, 40-51.Калайков, Иван Енгелс и някои проблеми на съвременното научно познание, 1985, № 8, 3-15.Михова, Недялка Енгелс за обективната диалектика, 1985, № 8, 28-39.Славков, Светослав Енгелс и някои философски проблеми на математиката, 1985, № 8, 52-60.Славов, Иван Формиране на Енгелсовия литературен стил, 1985, № 8, 61-69.Тасев, Илия Основното във философския материализъм на Енгелс, 1985, № 8, 16-27.

Философски профилиКардашев, Цветан; Данков, Евлоги; Харизанов, Роман Четири щриха към портрета на един творец, 1982, № 2, 81-83.

Честване на петдесетгодишната литературна, научно-културна и обществено-122

политическа дейност на акад. Тодор ПавловОтговор на акад. Тодор Павлов на поднесените му приветствия, 1956, № 6, 15-18.Приветствия от ЦК на БКП, АН на СССР, АН на УССР, Китайската АН, Чехословашката АН, Академията на РНР, Полската АН, Албанския научен институт, Института по философия при АН на СССР и сп. „Вопросы философии”, Института по философия при БАН и сп. „Философска мисъл”, Президиума на Съюза на българските писатели, 1956, № 6, 4-14.Указ на Президиума на Народното събрание, 1956, № 6, 3.

Раздел 8. Групи автори

Български философиБънков, Ангел За мястото на Асен Киселинчев в българската философска мисъл /По случай 75 години от раждането му/, 1980, № 12, 21-29.Бъчваров, Михаил; Латев, Латьо Из архива на Иван Георгов, 1981, № 6, 52-61.Делев, Кирил Димитър Михалчев и марксизмът, 1980, № 12, 35-54.Михалчев, Димитър Основната наука и философията на марксизма, 1980, № 12, 30-34.Стойков, Атанас Тодор Павлов - виден естетик, 1980, № 2, 36-46.Тасев, Илия За гносеологическото наследство на Тодор Павлов, 1980, № 2, 15-23.

ДебютиАпостолова, Гергана Мястото на реториката в системата на науката, 1989, № 6, 117-125.Атанасов, Иво Социалната активност и модели на социализма, 1989, № 9, 99-109.Гандева, Светла Куайн: конвенционалната „универсалност” на класическата логика, 1991, № 12, 15-29.Георгиев, Илия Някои методологични проблеми при изследване на биологичните параметри, 1991, № 12, 8-14.Мутафчиева, Красимира Светогледът и неговият нравствен аспект, 1989, № 8, 121-129.Петков, Тодор Онтологемата „човек” - Стросън или Янакиев, 1991, № 12, 3-7.

Древни философиИрибаджаков, Николай Социологическите и социалнополитическите възгледи на софиста Хипий, 1981, № 4, 43-57.

Наши гостиБангура, Алкали „Анти-Дюринг”: социализмът, съвременната епоха и перспективите на Република Гвинея /Конакри/, 1978, № 7, 109-114.Моран, Филип Философията като научна идеология, 1978, № 7, 102-108.

Студентско творчествоГинев, Димитър Относно типологическите характеристики на осмислеността на знанието, 1979, № 1, 103-109.Енев, Николай Дейвид Хюм и трактовката на причинността, 1979, № 12, 98-104.Згуров, Тодор Влиянието на научно-техническата революция върху характера на труда като фактор за изграждането на социално еднородно общество в НР България, 1978, № 11, 106-112.Мизов, Бойко Нравствено-психологически „портрет” на равнодушната личност, 1978, № 3, 95-101.

Съвременни български философиПавлов, Деян Смел революционер и активен философ-марксист, 1986, № 12, 91-93.Спасов, Добрин Професор Ангел Бънков на 80 години /Или за ролята на морала в развитието на науката/, 1986, № 10, 53-60; В най-остри конфликти на времето /Деян Павлов на 60 години/, 1987, № 8, 103-105.Стойчев, Тодор Професор Цвета Василева, 1986, № 12, 93-94.

123

Съвременни философиДелев, Кирил Структурализмът на Леви-Строс като философия или философ по неволя, 1981, № 4, 58-71.Николова, Вяра Арнолд Тойнби - за или против обществения прогрес, 1981, № 3, 92-97.Павлов, Деян “Идеологически корпус от мислители” в служба на реакцията /Бележки от едно пътуване във ФРГ и Австрия/, 1981, № 3, 88-91.Панова, Елена “Дескриптивната метафизика” на Питър Стросън, 1981, № 4, 72-81.

Трибуна на аспирантаАтанасов, Никола Организация на научните изследвания, 1977, № 10, 109-112.Бойкова, Фанка Относно хипотезата катo специфична форма на научното познание, 1978, № 6, 104-109.Бошняков, Димитър Методологически проблеми на социалната обусловеност на здравето и болестите у човека, 1978, № 6, 110-115.Бояджиев, Цочо Проблемата за единното в „Парменид” и „Неписаните учения” на Платон, 1979, № 7, 115-120.Вакарелов, Кръстьо Към анализа на проблемата за тъждеството, 1978, № 1, 104-110; Принципите за тъждество и индивидуация и тяхната роля за формиране на понятието „тъждество”, 1978, № 4, 93-100.Георгиев, Павел За какво пледира Римският клуб, 1978, № 5, 108-114.Георгиева, Богданка Относно същността на индивидуалното съзнание, 1978, № 9, 74-80.Добрев, Иван Съдържание и философски предпоставки на концепцията за двойствения характер на езика, 1979, № 2, 96-101.Зашев, Димитър Между преценката и символа, 1979, № 2, 102-109.Колева, Николина Философско-методологически въпроси на временната нетрудоспособност, 1979, № 11, 107-111.Кочев, Радослав Проблемата за аналитичното и синтетичното, 1978, № 9, 81-86.Латев, Латьо Методологическа проблематика в марксистката историко-философска наука, 1978, № 4, 101-108.Мизов, Максим Нравствени измерения на потребителството, 1979, № 3, 96-102.Митева, Лидия Теорията за обществено-икономическата формация в светлината на взаимоотношенията между логическото и конкретноисторическото, 1978, № 5, 95-100.Мудров, Румен Теология и религиозен екзистенциализъм, 1979, № 6, 125-131.Николова, Вероника Критика на възгледа на Жак Маритен върху проблемата за човека у Карл Маркс, 1979, № 10, 81-86.Стефанов, Ангел Принципът на съответствието като регулативен принцип нанаучното познание, 1979, № 9, 97-103.Стефанова, Малина Концепцията за естетическия знак у Чарлз Морис, 1977, № 11, 81-87.Стойнев, Анани Поетичното в естетиката на Хегел, 1978, № 9, 93-98.Стъпова, Иванка Някои проблеми в късната естетика на Л. Н. Толстой, 1978, № 9, 87-92; Изкуство и художествена оценка, 1979, № 9, 103-109.Хънгикян, Соня Терминологични особености на езика на обществените науки, 1978, № 10, 95-103.Цинандова, Веска Музикалният художествен образ в системата за естетическото възпитание, 1979, № 10, 87-92.Янева, Жана Понятията „смисъл” и „значение” у Фреге, 1978, № 5, 101-107; Ръселовата теория на денотирането, 1979, № 6, 116-124.Янева, Мария Структура на политическия компонент на идеологията, 1979, № 12, 92-97.

Трибуна на студентската научна самодейностВлайков, Александър По въпроса за истината, неистината и практиката, 1963, № 4, 138-146.Янков, Митрю Относно диалектиката на мислене и чувство, 1963, № 1, 126-135.

Философски дебютиМаринчешка, Таня Синкретичният “рационален хуманизъм” на Збигнев Бжежински, 1980, № 2, 75-85.

124

Нановска, Нели Социалните условия - социализация на условията на труда, 1983, № 4, 99-107.Райнова, Иванка Противоречивостта на Симон Вейл, 1983, № 4, 108-113.Самарджиева, Марга Съвременният “технологизъм” срещу социалистическата революция, 1980, № 6, 105-115.

Раздел 9. Комуникации

Актуална беседаКожаров, Асен Някои проблеми на йогизма, 1980, № 2, 64-74.

ГледищаАндреев, Любомир;Милчев, Цачо Към ново научно мислене в политическата икономия, 1990, № 8, с. 30-43.Арнаудов, Иван Потребна ли ни е философията?, 1991, № 6, с. 84-90.Борисов, Юрий За ползата от отчуждението при социализма /Социално-психологически аспекти/, 1990, № 2, с. 98-100.Василев, Георги Има ли предпоставки едно ново възраждане?, 1990, № 2, с. 100-110.Векилов, Гроздан Научни институти: противоречия, отношения, 1988, № 5, 50-58.Владимиров, Жельо Философски и всекидневен светоглед, 1990, № 8, с. 19-30.Дамянов, Пламен Промяна и постоянство, 1991, № 6, с. 99-107.Драганов, Минчо За някои социално-психологически основания на философския дуализъм, 1990, № 8, с. 11-19.Иванов, Любомир; Тотев, Тихомир Отчуждението и отношението между общочовешко и групово, 1991, № 6, с. 91-99.Кацарски, Иван Шумпетеровият икономически модел на социализма и моделът на военния комунизъм, 1989, № 10, 103-110.Маклелън, Джеймс Логическият прагматизъм и диалектическият материализъм - начало на диалог, 1988, № 12, 62-73.Матюнин, Борис Философско-педагогически проблеми на незнанието и нравствеността, 1991, № 4, с. 117-130.Минков, Юлиян Не се ли намираме пред поредно превъзмогване на ограничения в познанието? /Някои философски съображения/, 1989, № 8, 116-120.Мунтян, Бернард Общество и стратификация в обществото, 1989, № 7, 42-47.Панова, Елена Диалектическият материализъм и логическият прагматизъм, 1988, № 12, 74-83.Петков, Веселин Разбираема ли е квантовата механика?, 1990, № 2, с. 111-123.Петров, Петър В подстъпите на човешката екзистенциалност: между вяра и надежда, 1989, № 12, 112-119.Петров, Стоян Концепция за развитото социалистическо общество и съвременното развитие на теорията за социализма, 1988, № 4, 49-58.Петров, Сава Шансове за по-добро място на философията, 1988, № 5, 37-49.Радева, Виржиния Философско-логически проблеми на реториката, 1991, № 9, с. 92-100.Стефанов, Ангел За така наречените аномални явления и тяхната интерпретация, 1989, № 7, 33-41.Танев, Тодор Възраждане на философския интерес към ситуацията, 1991, № 9, с. 85-92.Фол, Александър Идеи във видове време, 1990, № 9, с. 71-81.Фролов, И. Т. Призраците и илюзиите на “вечния живот” и “всеобщото възкресение”, 1989, № 10, 97-102.Цонев, Владимир Разногласията по един въпрос от еволюционната теория - история, логика, методология, фактология, 1991, № 2, с. 80-90.

Естетическо възпитание и социалистически начин на животРазговор около „кръглата маса” (Ч. I), 1979, № 4, 66-91; (Ч. II), 1979, № 5, 92-115.

ДискусииВременна равносметка /Бележка на редакцията/, 1981, № 4, 98-100.

125

Арнаудов, Иван; Йончев, Димитър Още веднъж за “доезиковото” мислене, 1982, № 8, 95-100.Атанасов, Александър Аксиологията: между дълга и страстта, 1980, № 8, 109-115.Атанасов, Александър “Изконно”, селско, българско, 1983, № 6, 95-104.Бояджиев, Борис За някои идеологически предпоставки на езиковедската методология, 1988, № 3, 87-95.Василев, Николай Интелектуализацията на труда и развитието на личността, 1981, № 4, 101-114; Необходима ли е случайността в процесите на биогенезата и антропогенезата?, 1983, № 5, 32-45.Венков, Йордан Още веднъж по въпроси на революционната ситуация, 1983, № 4, 122-132.Ганчев, Петко Диалектиката на обективната и субективната страна в социалната дейност, 1984, № 1, 98-107.Гаргов, Георги За логическото - само логично!, 1980, № 12, 71-73.Гогов, Георги По повод на “Писмо до моя съвременник”, 1983, № 6, 88-94.Горанов, Кръстьо Три подхода към проблема за ценността /Методологически бележки/, 1980, № 4, 88-97.Господинов, Константин Философски увод към ювентологията, 1980, № 8, 98-108.Губанов, Н. И. Категорията идеално и възможността за интерпретирането ù с помощта на понятието информация, бр. 11, 1987, № 11, 85-95.Гърдев, Диньо Историческият материализъм пред стари и нови проблеми, 1983, № 4, 114-121.Данаилов, Атанас Научният експеримент против ламаркизма, 1983, № 6, 105-110.Делев, Кирил Критически несполуки в една книга за немската философска антропология, 1980, № 10, 55-67; Идеологията като научен проблем и като претекст /Отговор на моите критици/, 1981, № 5, 104-115.Долапчиева, Майя Ценност и стойност /Езикова справка/, 1980, № 4, 98-101.Желев, Жельо Реалното физическо пространство, 1980, № 9, 107-115.Кардашев, Цветан; Данков, Евлоги Триада на критиката?, 1982, № 8, 101-106.Кондаков, Христо Аксиология и марксизъм, 1980, № 2, 86-95.Кънев, Красимир Аристотел и “теорията за отношенията”, 1982, № 4, 96-98.Льоклерк, Айвър Метафизиката и теорията за обществото, 1980, № 11, 81-88.Мерджанов, Недялко Върху природата на релационните свойства, 1982, № 4, 84-93; Отговор на критическите бележки, 1982, № 4, 98-100; Опит за връщане на една логическа дискусия към собствените ù проблеми, 1988, № 3, 77-86.Минков, Тодор Относно съдържанието на категорията “начин на производство”, 1980, № 5, 100-107.Проданов, Васил Стойност и ценност, 1980, № 2, 96-105.Русев, Панчо Отново по въпроса за философската антропология, 1980, № 12, 61-70.Смоленов, Христо Структурата на изменението и промяната на структурите, 1987, № 3, 81-95.Сотиров, Владимир Хайде да математизираме!, 1980, № 10, 67-70. Спасов, Добрин За диалектическо-материалистическата “метафизика” и обществознанието, 1980, № 11, 88-92.Стефанов, Ангел Съществуване на неясноти около яснотата на съществуването?, 1984, № 4, 114-117.Стоилков, Стефан Начинът на производство и противоречията в неговото развитие, 1981, № 5, 116-123.Стойчев, Тодор Материалистическата диалектика в социалното познание, 1984, № 1, 108-119.Стъпов, Росен Възможности на онтологичния подход за понятийно развитие на идеалното, 1987, № 11, 96-108.Томов, Александър Още едно мнение на съвременник, 1983, № 5, 22-31.Харизанов, Роман Самоуправлението на човешкия индивид, 1980, № 5, 108-114; Интегративността в познанието за човека, 1983, № 1, 78-85.Христова, Парашкева Какво е индивидуално човешко самоуправление?, 1983, № 1, 71-77.Щипски, Иван За научно разглеждане на определящия фактор в общественото развитие, 1980, № 11, 93-100.Янакиев, Калин Още веднъж за релационните свойства, 1982, № 4, 93-95.Янков, Митрю Безсилие на злоупотребата с логиката или повествование за това, как един логик може да обремени логическата си съвест, 1980, № 9, 97-106.

126

Дискусии и обсъжданияЗа предмета и задачите на психологическата наука /Изводи от дискусията/, 1955, № 5, 78-86.По въпроса за нашето художествено наследство, 1950, № 3-4, 217-234.Аврамов, Димитър Субстанция и материя, 1960, № 1, 99-112.Ангелов, Димитър По въпроса за същината и ролята на религията, 1975, № 7, 97-105.Ангелов, Милан По въпроса за първопричината на отживелиците и престъпността при социализма, 1969, № 11, 93-98; Относно социалната детерминираност на престъпността в България, 1972, № 12, 110-111.Ангелов, Стефан Ценност и истина, 1969, № 2, 59-63.Атанасов, Александър За диалектиката на естетичното, 1965, № 5, 107-115; Относно идеологическата специфика на изкуството, 1977, № 1, 107-112.Балабанов, Илия За етапите в развитието на социализма и критерия за тяхното отграничаване, 1974, № 12, 77-83.Банковска, Ана За надстроечния характер на изкуството, 1957, № 5, 142-155; Отговор на една недобросъвестна критика, 1962, № 3, 74-85.Белев, Недялко За обективния характер на икономическите закони и съзнателната дейност на хората, 1956, № 1, 94-107.Белмустаков, Любен По въпроса за нашето художествено наследство, 1948, № 4, 109-124.Беров, Тодор Относно логиката на художественото мислене, 1966, № 3, 108-114.Бонин, Ганчо Към въпроса за свободата в избора на поведение, 1972, № 10, 114-120.Борисов, Милко По повод статията на А. Поликаров „За решително изкореняване вредното влияние на „физическия” идеализъм у нас, 1954, № 1, 109-120.Босев, Богомир Още за ролята на православието през османското робство, 1969, № 6, 86-91.Ботев, Тоньо Критика, самокритика и диалектика, 1962, № 6, 146-156; За нормативно-оценъчния характер на морала, 1968, № 1, 73-80.Братоев, Георги За вредното влияние на „физическия идеализъм” у нас, 1954, № 2, 97-111.Бъчваров, Михаил; Караколов, Райчо; Андреев, Коста История на философската мисъл в България, 1963, № 4, 104-107.Вайсилов, Лука Някои предварителни бележки към бъдещия труд по история на философската мисъл в България, 1963, № 1, 103-113.Вакарелов, Димитър Някои математически аспекти на диалектиката, 1968, № 11, 97-101.Василев, Димитър За правилна постановка на въпроса за същността на психиката, 1963, № 1, 81-92; За творческо научно обсъждане, 1965, № 1, 112-123.Василев, Петър Мисли за красивото в природата /Прекрасното през погледа на детската психология/, 1967, № 2, 150-153.Василев, Стефан По въпроса за предмета на изкуството, 1958, № 3, 124-138; Към въпроса за определението на отражението, 1963, № 2, 103-112.Векилов, Гроздан За диференцирана критика на действителния механицизъм, 1966, № 3, 99-107.Вълов, Тодор За обективния характер на икономическите закони и съзнателната дейност на хората, 1954, № 2, 88-96.Ганчев, Лилян Някои аспекти на кибернетиката и висшата нервна дейност, 1963, № 3, 101-108; Съзнанието като отражение, 1965, 97-106; Съществува ли идеалистическа биология?, 1968, № 1, 92-98.Генчев, Генчо Съвременните схващания за наследствеността в светлината на научните факти и философската им интерпретация, 1961, № 2, 113-124.Георгиев, Асен Рентата в ТКЗС, 1951, № 1, 112-125.Герджиков, Ст. По повод обсъждането на въпроса за вредното влияние на „физическия” идеализъм у нас, 1955, № 1, 108-116.Герон Ема Проблемите на детската психология у нас /По повод дискусията върху учебника „Детска психология с дефектология” от проф. Г. Д. Пирьов/, 1963, № 5, 102-113.Гиндев, Панайот Против разпространяването на буржоазни теории в социалистическото на-казателно право и в социалистическия наказателен процес, 1960, № 4, 79-96; За предмета на диалектическия и историческия материализъм, 1962, № 1, 45-55.

127

Горанов, Кръстьо Субстанция или обективно отношение? /Бележки върху някои изказвания за природата на естетичното/, 1960, № 5, 76-87; В защита на марксистко-ленинската теория на отражението, 1965, № 3, 118-131.Гърдев, Диньо Въпросът за истината, неистината и практиката, 1965, № 6, 92-99; Опит за структурен анализ на социалистическото политическо съзнание, 1967, № 1, 113-121; Абстрактна структура на общественото съзнание, 1967, № 3, 77-86.Делев, Кирил Идеализъм и агностицизъм, 1956, № 5, 74-85.Дацев, Асен Върху статията на А. Поликаров „За решително изкореняване вредното влияние на „физическия” идеализъм у нас, 1953, № 3, 105-128.Дейков, Александър Как е възможна науката логика, 1970, № 12, 113-119.Димитров, Борис За общодемократичното съдържание на национализма на буржоазията на потиснатите нации, 1972, № 9, 101-102.Димитров, Петър Проблемът за случайността и необходимостта в живата природа, 1959, № 2, 115-121.Добриянов, Величко Някои проблеми за характера и ролята на противоречията в социалистическото общество, 1963, № 1, 70-80.Дунов, Здравко За класическата и „романтична” диалектика, 1970, № 6, 74-78.Душков, Н. Истината за съвременната англо-американска философия, 1952, № 3, 86-94.Дянков, Богдан Върху обосноваването на нормативните и оценъчните положения, 1972, № 9, 88-93.Енчев, Янко За мичуринско, материалистическо направление в нашата биологическа наука, 1963, № 5, 91-101.Ешкенази, Анри За мястото на математическата логика в системата на класификацията на науките, 1968, № 3, 107-111.Желев, Иван Вътревидовата борба в гората, 1966, № 4, 92-100.3латарев, Кирил Върху някои въпроси на взаимоотношенията и методите на физиологията на висшата нервна дейност и психологията, 1963, № 4, 125-131.Иванов, И. Оправдано ли е да се говори за „жива молекула”, 1957, № 4, 113-119.Иванов, Росен Някои въпроси на отражението във връзка с отражението в неживата материя, 1962, № 4, 57-68.Игнев, Цано Относно мисълта на Карл Маркс за „естетичните свойства” на златото и среброто, 1966, № 4, 74-82; Предпоставки за появата на героичното като естетическо явление, 1976, № 3, 100-106.Ирибаджаков, Николай Нужна е повече логика и още нещо..., 1960, № 3, 63-80; За марксистко-ленинската трактовка на философските проблеми на биологията, 1960, № 5, 53-66; С Ленин или със Сартр?, 1962, № 6, 125-135.Карагеоргиев, Илия Мозък, съзнание и отражение, 1954, № 6, 99-108; Август Вайсман в светлината на диалектическия материализъм, 1951, № 6, 102-110; Структурна детерминация на биологичните явления, 1953, № 4, 117-124; Август Вайсман в светлината на диалектическия материализъм, 1961, № 6, 102-110; Хромозомна теория, биология и философия, 1969, № 1, 85-90; Общата теория за системата и биологичните науки, 1972, № 1, 91-97.Караджов, Кирил За историческия материализъм като неразделна съставна част на марксическата философия, 1959, № 2, 102-114; За взаимовръзката между противоречията в социалистическото битие у нас, 1960, № 3, 97-108; За структурата на марксическата философия, 1963, № 4, 108-116; За структурата на историческия материализъм, 1964, № 1, 95-103; За единството и многообразието на противоречията при социализма, 1969, № 10, 97-103; В защита на ленинското схващане за философията, 1971, № 1, 101-108.Караджов, Кирил; Михайлов, Стоян За дейността на хората и обществените закони, 1955, № 3, 100-108.Караколов, Райчо; Бъчваров, Михаил Към въпроса за периодизацията на историята на българската философска мисъл, 1962; № 2, 95-104.Карачивиев, Велико Относно новата концепция за религията, 1974, № 11, 101-109.Касабов, Владимир Въпросът за направлението и обратимостта на времето в книгата на Дж. Уитроу „Естествена философия на времето”, 1968, № 9, 107-110.Ковалчук, А. С. Някои особености на прерастването на социализма в комунизъм, 1972, №11, 101-105.Кондарев, Никола Великият Октомври - блестящо потвърждение на световно-историческото

128

значение на научния комунизъм, 1967, № 4, 141-154.Константинов, Кирил По въпроса за обективния характер на икономическите закони и съзнателната дейност на хората, 1954, № 6, 95-98.Копнин, П. В. Понятието мироглед и изменението на неговото съдържание в процеса на историческото развитие на философията, 1963, № 2, 94-102.Костов, Иван За противоречието в продукцията на ТКЗС, 1960, № 4, 97-105.Кръстев, Кръстьо Относно природата на религиозното съзнание, 1973, № 1, 122-128.Кръстев, Марин За логика на историята, за историзъм на логиката, 1961, № 5, 86-97.Кънев, Кънчо Някои философски тълкувания на „йога”, 1969, № 1, 91-94.Кътов, Асен Каква е философско-идеологическата същност на вайсманизма и коя е главната опасност за съвременната биология?, 1961, № 1, 96-107.Кътов, Асен; Кръстев, Марин Към въпроса за ленинското философско понятие за материята, 1965, № 5, 116-125; Против концесиите на позитивизма и механицизма, 1966, № 3, 78-86.Левашки, Тодор 3а спорното и безспорното по въпроса за базата и надстройката, 1958, № 4, 119-123.Леви, Леон За дискусионното и недискусионното в една дискусионна статия, 1964, № 2, 164-173; За историческия преход от сигналния към знаковия характер на дразнителя, 1966, № 3, 115-123.Мавродинов, Никола По въпроса за нашето художествено наследство, 1949, № 1, 128-142.Макариев, Любен На чия страна е марксистко-ленинското разбиране, 1955, № 2, 95-102.Манафов, Грую За предмета на теорията на комунизма, 1967, № 5, 125-132; Научният комунизъм и социологията, 1979, № 12, 86-91.Марков, Иван Марксизъм, критика и кариеризъм, 1961, № 6, 89-101.Матеев, Евгени Обективният характер на икономическите закони и ролята на политиката, 1953, № 3, 90-104.Мечков, Константин Детерминизъм и отношение /Причинно-следствените отношения в нервната дейност/, 1966, № 6, 106-113.Мизов, Николай Теория на социалното управление и социална кибернетика, 1970, № 8, 111-117; В дискусия с дискутиращия, 1975, № 4, 105-114; Отговор на „отговора”, 1979, № 4, 99-107.Минков, Юлиян Противоречие на безкрайността в линията на диалектическото развитие, 1965, № 2, 112-115; Логика и логика на науката, 1969, № 8, 73-78.Митев, Александър Има ли национализъм с общодемократично съдържание, 1971, № 6, 119-124.Михайлов, Стамен За нашето художествено наследство, 1949, № 3, 98-107.Михайлов, Стоян; Стефанов, Никола Относно спецификата на философското и на социологическото познание за обществото /По повод книгата „Историческият материализъм и социологията” от Живко Ошавков/, 1958, № 5, 111-123.Михова, Недялка Към въпроса за причинността, 1962, № 5, 118-128; Относно систематизирането на диалектическите категории, 1976, № 12, 95-103.Моллов, Т. Въпросът за формите на движение във Вселената /В аксиоматическо изложение/, 1965, № 2, 116-119.Момов, Васил Норма, идеал, оценка и ценностна ориентация, 1969, № 2, 68-73.Мутафчиев, Славчо За философската категория отражение, 1966, № 2, 113-120; За отношението на понятията „системност”, „структурност” и „системно-структурен метод”, 1979, № 12, 48-51.Натев, Атанас Във връзка с дискусията за природата на художественото познание, 1956, № 4, 103-120.Нетов, Иван По въпроса за същността на психиката /За отношението между психично и физиологично, субективно и обективно/, 1956, № 1, 80-93; Върху същността и значението на общите представи, 1961, № 5, 109-114; За действително творческо обсъждане, 1966, № 2, 121-126; Механицизъм и кибернетика. Интелекти без мозък, 1979, № 7, 109-114.Ников, Светослав Мисли върху някои философски проблеми на патофизиологията, 1963, № 1, 93-102.Николов, Иван За съдържанието на категорията материално производство, 1963, № 3, 88-97.Николов, Йордан Отново за историята на религията и атеизма, 1979, № 4, 92-98.

129

Николов, Кръстьо За капиталистическите отживелици в социалистическото общество, 1970, № 6, 68-73.Николов, Никола Кой греши?, 1954, № 3, 115-119; За началото на социалистическата революция в България, 1957, № 6, 118-132; За характера на надстройката в капиталистическото общество, 1958, № 5, 124-139; По въпроса за началото на социалистическия преврат в надстройката, 1960, № 5, 67-75; Има ли разлика между исторически материализъм и марксическа социология?, 1961, № 5, 98-108; За отживелиците при социализма, 1965, № 2, 106-111; За характера на надстроечната практика, 1973, № 11, 118-125; Относно общественото битие и характера на класовата борба, 1968, № 1, 81-91.Николов, Николай Относно някои особености на закона за отрицание на отрицанието, 1966, № 6, 97-105.Николов, Т. К.; Хаджиолов, А. А.; Саев, Г. К. По въпроса за прехода от нежива към жива материя, 1957, № 1, 132-146.Ошавков, Живко Бележки върху една „критика” относно характера на историческия материализъм и социологията, 1959, № 2, 94-101; За предмета, характера и проблематиката на научния комунизъм и на историческия материализъм, 1962, № 3, 54-73.Павлов, Деян За характера на съвременната буржоазна философия и нашата борба срещу нея, 1962, № 5, 108-117.Павлов, Тодор Още веднъж за нуждата от повече логика, 1960, № 3, 81-96; Принципност и съвременност, 1974, № 11, 97-100.Панова, Елка Против фетишизирането на обективната обществена необходимост, 1954, № 5, 95-101.Панчев, Иван Дискусията в СССР по въпроса за вида и видообразуването, 1953, № 4, 140-151; Физикохимическото направление в генетиката, 1966, № 2, 87-98.Паси, Исак Изкуството като надстройка, 1958, № 1, 125-137; Оценъчни съждения, 1962, № 5, 136-142; За една критика и за един критик, 1965, № 1, 101-111.Петков, Петко По някои въпроси на нашата народнодемократична революция, 1957, № 3, 108-125.Петров, Сава Към въпроса за класификацията на видовете обективно и субективно, 1960, № 3, 109-123; Върху дефиницията на понятието материя, 1962, № 2, 105-113; Кратък отговор, 1962, № 6, 165-168; Може ли съзнанието да бъде само отношение? /По повод на една студия/, 1963, № 5, 79-90; Има ли принципни ограничения за възможностите на изкуствените кибернетични системи, 1964, № 1, 104-115; Нестандартните логики и „романтичната” диалектика, 1969, № 6, 78-85; Психологическата бариера пред евристиката, 1969, № 12, 80-86; Въпроси на методологията на научното познание, 1974, № 4, 99-103.Петровски, Георги По въпроса за съотношението на възможността с нейната популярна противоположност, 1970, № 10, 92-96.Пирьов, Генчо За методологията на психологическото изследване, 1964, № 1, 116-126; За проблемите на детската психология у нас, 1964, № 3, 132-138.Поликаров, Азаря Още веднъж за отражението като общо свойство на материята /Кратки бележки/, 1962, № 5, 100-107.Попов, Александър За обективния характер на законите и съзнателната дейност на хората /По повод на едно неправилно тълкуване/, 1954, № 1, 101-108; За общите черти и специфичните особености във възникването и формирането на народната демокрация като държавна форма на пролетарската диктатура у нас, 1957, № 2, 93-107.Попов, Стойко За по-сериозно отношение към марксистко-ленинската теория на отражението и нейното приложение в естетиката, 1964, № 4, 141-150; Нужна е по-здрава логика и по-висока етика в научните спорове /Докога ще продължаваме така?/, 1965, № 5, 87-96; Някои проблеми на общественото съзнание, 1967, № 3, 66-76; Познание и оценка, 1969, № 2, 64-67.Попов, Стойко; Коев, Васил Модерно и „модерно”, 1964, № 3, 112-122.Праскова, Надежда Към въпроса за философската оценка на традиционната генетика, 1962, № 5, 129-135.Пчеларов, Владимир Мичуринското учение и проблемата за материалните носители на наследствеността, 1963, № 2, 113-123.Райнов, Богомил По въпроса за нашето художествено наследство, 1949, № 3, 84-97.Русев, Панчо Относно обективния характер на икономическите закони и съзнателната дейност на хората, 1955, № 2, 103-106.

130

Свещаров, Александър За по-смело и по-дълбоко разбиране на психологичните и психопатологичните проблеми, 1961, № 1, 108-111.Семов, Моис Техника и трудов морал, 1973, № 11, 112-117; Към въпроса за моралните стимули и мотиви към труд, 1976, № 12, 87-94.Сертев, Никола По някои схващания за прекрасното, 1966, № 4, 67-73.Славов, Иван; Митев, Петър Догматизъм и естетика, 1962, № 4, 79-90.Славов, Пейко По някои въпроси на теорията за базата и надстройката, 1959, № 3, 123-133.Спасов, Добрин Някои първостепенни философски проблеми в докторската дисертация на проф. А. Киселинчев, 1955, № 5, 87-103; Един несполучлив опит за доразвиване на марксизма /По повод на един отзив/, 1959, № 1, 109-121; Две философски схващания за същността на материята, 1962, № 6, 162-164; Отговор на една „критика”, 1965, № 2, 96-105.Стефанов, Иван Естетическият вкус и художественият критерий, 1961, № 6, 111-117.Стоев, Стою По някои методологически въпроси на историята на философската мисъл в България, 1963, № 5, 72-78.Стоевски, Яню За предмета на изкуството, 1957, № 3, 126-143.Стойчев, Тодор Относно предмета на научния атеизъм, 1967, № 5, 112-124; Форми, степени и компоненти на общественото съзнание, 1968, № 3, 100-106; Някои аспекти на проблемата за социалната същност и социалната роля на религията, 1968, № 12, 75-81; За социално-историческата форма на прогресивната роля на религията, 1969, № 1, 78-84; Съзнанието на личността - носител на индивидуалното и общественото съзнание, 1972, № 2, 82-86; За творческа разработка проблемите на религията, 1974, № 10, 96-104.Столович, Л. Н. Природата на естетичното и естетичното в природата, 1962, № 2, 114-121.Стоянов, Димитър По въпроса за обективния характер на икономическите закони и съзнателната дейност на хората, 1955, № 6, 91-95.Субашки, Васил Борбата на Тодор Павлов против ремкеанската гносеология, 1971, № 3, 102-111.Тасев, Васил Мнима ли е проблемата за ценностите?, 1969, № 2, 74-79.Тасев, Илия Мисли за същността на човешкото познание, 1962, № 6, 136-145; За отношението между истината и практиката, 1965, № 6, 84-91; За съотношението на възможността с нейната полярна противоположност, 1970, № 10, 97-99.Тодоров, Ангел Социалното предвиждане, футурологията и агностицизмът в буржоазна-та мисъл, 1971, № 3, 112-119.Трифонов, Трифон Класификация на типовете висша нервна дейност, 1966, № 4, 83-91.Харизанов, Роман За прехода от неживо към живо, 1964, № 3, 123-131; За прехода от биологичната форма на движение към социалната, 1966, № 6, 114-121.Христова, Елена Художествените възможности на промишленото конструиране, 1966, № 5, 129-136.Цветков, Костадин Още за противоречието между живия и обществения труд в икономиката на ТКЗС, 1962, № 6, 157-161.Ценков, Борис Относно природата на художественото познание, 1955, № 3, 109-116; За пред-мета на изкуството, 1959, № 5, 118-126; Критика на „критиката” на концепцията за обективното съществувание на естетичното, 1963, № 6, 104-116; Марксизъм и естетика /Отговор на един отговор/, 1967, № 1, 122-130.Цонев, Владимир Учението за вътревидовата борба в дарвинизма, фитоценологията й лесовъдството /Втората дискусия в СССР по въпроса за характера на вътревидовите взаимоотношения между организмите/, 1954, № 5, 102-119; За вътревидовата борба и за самоизраждането, 1957, № 2, 108-124; За борбата против догматизма в горската биология /Отговор на една критика/, 1966, № 5, 137-143; Телеологизъм и антителеологизъм в естествознанието, 1972, № 12, 103-109; Към дискусията върху природата на информацията, 1977, № 8, 68-76; Всяко причиняване ли е отразяване?, 1979, № 9, 87-88.Цончева, Мара Критически бележки за буржоазното художествено наследство у нас, 1950, № 1, 87-110.Чакъров, Тодор Художествените представи /Опит за обяснение на едно понятие/, 1964, № 2, 174-180.Чалъков, Йордан Към въпроса за вътревидовата борба в светлината на някои факти от практиката, 1956, № 3, 89-97; Относно една безплодна дискусия за дърветата и още нещо за горите, 1967, № 2, 142-149.

131

Чернявски, П.; Димитров, И. Към въпроса за вътревидовата борба, 1958, № 4, 124-129.Шептулин, А. П. За дискусионното в трактовката на закона за прехода на количествените изменения в качествени, 1964, № 6, 117-127.Щипски, Иван Проблеми на общественото битие и общественото съзнание, 1974, № 3, 86-91; Система на историкоматериалистическите категории, 1975, № 2, 106-114.Янков, Митрю Философията, частните науки и всеобщото. Структурата в математиката и философията, 1965, № 3, 132-143; Гносеология и метагносеология, 1973, № 3, 96-102; Отново за спецификата на философията като наука и нейното бъдеще, 1973, № 8, 107-113; Отново за спецификата на философията като наука и нейното бъдеще, 1974, № 5, 90-96.Ястребова, Наташа Търсенето на естетичното продължава..., 1962, № 4, 69-78.

Дискусии, отзивиМунтян, Бернард; Спасов, Добрин Два отзива за един труд /Недялка Михова. Проблемът за идеализацията и материалистическата диалектика. Наука и изкуство, С., 1982/, 1982, № 11, 81-86.Стефанов, Димитър Писмо от съвременник, 1982, № 11, 87-95.Цонев, Владимир За целесъобразността, 1982, № 11, 96-98.

ДискусияАнгелов, Валентин Тоталитарният модел на изкуството, 1990, №8, с. 74-85.Атанасов, Александър Естетиката между отчаянието и надеждата, 1989, № 10, 115-124.Велинова, Искра Пристрастно за естетиката, 1989, № 8, 80-89.Видева, Недялка Един възможен път за определяне на нравствената ценност, 1980, № 3, 103-110.Гайтанджиев, Стефан Обективни ли са критериите за количествено оценяване на качеството на непубликувани философски трудове, 1985, № 2, 59-65.Ганчев, Лилян Недоверие в разума или вяра в хуманизма?, 1986, № 7, 92-95.Герджиков, Сергей Матричен модел на научното обяснение, 1985, № 10, 90-100.Горанов, Кръстьо Халът на естетиката /Одисееви повратки или разширено любопитство/, 1989, № 5, 76-90.Дунов, Здравко Количеството - критерий за качеството?, 1985, № 2, 66-76.Каменов, Петър По повод на един „предизвикан отговор”, 1982, № 7, 113-119.Кардашева-Уляхина, Алла Някои акценти по проблема за научното творчество във философията, 1984, № 9, 103-110.Кондев, Ангел Между вярата и недоверието в разума, 1985, № 12, 101-114.Кутов, Ивайло Норми и художествено пресъздаване, 1990, № 2, с. 55-61.Мерджанов, Недялко Логическо опровержение на буржоазни философски схващания или поредица от самоопровержения, 1980, № 3, 95-102; Един несполучлив опит за формализиране на фрагмент от диалектиката, 1987, № 2, 88-100.Митев, Илия Възможност, случайност, вероятност, 1987, № 4, 86-93.Найденов, Чавдар За диференциран, количествено-качествен подход при оценяването на научната продукция, 1985, № 2, 77-85.Палюшев, Божидар Антропологическият принцип, деунификацията на физиката и същността на фундаменталните закони, 1984, № 6, 103-110.Пенчев, Генчо Наблюдения върху „предизвикателствата” на естетиката, 1990, № 1, с. 93-105.Петров, Илко Историкоматериалистическите аргументи на тезата за специфични философско-гносеологически закони, 1986, № 8, 88-97.Стефанов, Иван И. Неудовлетворение от естетиката, 1989, № 7, 103-110.Стъпова, Иванка Естетиката - поглед към себе си, 1990, № 3, с. 107-112.Харизанов, Роман Единно тристепенно диалектическо противоречие на биологичната еволюция, 1986, № 4, 93-103.Христов, Христо Принос в теорията и идеологията, 1980, № 3, 92-94.Цонева, Искра В защита на философската естетика, 1989, № 9, 80-88.

Кръгла маса„Гражданското общество”, 1989, № 10, 3-85.

132

„Мирът и войната като глобални проблеми на съвременността”, 1984, № 11, 31-89.„Стратегията на БКП за извършване на научно-техническата революция в България”, 1987, № 12, 28-75.

Кръгла маса: Духовната криза в нашето общество и изходи от неяДуховната криза в нашето общество и изходи от нея, 1990, № 9, с. 3-34.

Кръгла маса: Философски въпроси на икономическото познаниеФилософски въпроси на икономическото познание, 1990, № 1, с. 33.Арабаджиев, Георги Икономическата наука е динамична развиваща се област от човешкото знание, 1990, № 5, с. 66-69.Илиев, Иван В криза ли е политическата икономия?, 1990, № 5, с. 50-53.Кацарски, Иван Политическата икономия и инженерното мислене, 1990, № 1, с. 48-55.Калчев, Иван А икономическото достойнство на човека при социализма?, 1990, № 5, с. 69-71.Найденов, Георги Сблъсъкът на различните теоретични концепции за същността на икономическите процеси, 1990, № 5, с. 61-66.Проданов, Васил Философията на икономиката и политическата икономия на социализма, 1990, № 1, с. 34-48.Стайков, Петър Предметно и методологическо равнище на отношение между философия и политическа икономия, 1990, № 1, с. 55-60.Христова, Станка Икономическата система на социализма се оказа неефективна, 1990, № 5, с. 53-57.Христозов, Христоз Някои аспекти на деформациите в селското стопанство, 1990, № 5, с. 58-61.

„Кръгла маса” на списание „Философска мисъл”„Научен принос и критерии за ефективност на научните изследвания”, 1977, № 6, 58-88; 1977, № 7, 80-98.

МненияАндонов, Александър Относно човека и обществото, 1982, № 2, 94-96.Арнаудов, Иван; Йончев, Димитър Природата на социалното, 1981, № 4, 124-131.Василев, Димитър Философията като диалектикоматериалистическа теория на познанието, 1981, № 3, 98-107.Вичев, Васил Вярата в структурата на субективната реалност, 1981, № 5, 93-103.Давидов, Асен За философската “автономия” и за още нещо, 1982, № 1, 95-104.Йолов, Георги За “неблагополучието” и неблагополучните в психологията, 1982, № 2, 97-102.Караджов, Кирил Проблемата за човека в историческия материализъм, в цялостния диалектически материализъм /Върху основата на Марксовите “Икономическо-философски ръкописи от 1844 г.”/, 1981, № 4, 115-123; Различава ли се материалистическата диалектика от диалектическия материализъм?, 1982, № 2, 84-93.Смилянов, Николай Материално и идеално /Относно критерия за тяхното разграничаване/, 1981, № 5, 81-92.Сотиров, Владимир Още за ингилизите, 1981, № 3, 108-111.Стойчев, Кънчо Мнение за едно мнение /Към критиката на Александър Влайков/, 1982, № 1, 105-108.

Полемична трибунаПавлов, Деян „Свобода на мисълта”, но за кого?, 1977, № 2, 107-109.

Обсъждане на новата програма по философия за ВУЗИванов, Любомир Бележки, 1988, № 6, 119-120.Стоилков, Стефан Теоретико-методологически и методологически проблеми, 1988, № 6, 114-118.

Раздел 10. Събития133

20 години творческа Априлска линияЛилов, Александър Ленинската идейна същност на Априлската линия на партията, 1976, № 4, 33-42.Павлов, Деян Априлската линия - линия на ленинско настъпление срещу буржоазната идеология, десния и „левия” ревизионизъм, 1976, № 4, 57-66.Павлов, Тодор Априлският пленум и науката, 1976, № 4, 43-50.Стойков, Атанас Априлската партийна линия и българското изкуство, 1976, № 4, 51-56.

25 години от Априлския пленум на ЦК на БКППринципност и творчество, 1981, № 4, 3-4.

200 години от Великата френска революцияЛичев, Александър Френската революция и нейната немска теория, 1989, № 11, 98-101.Митев, Петър-Емил Философия и революция, 1989, № 11, 83-97.Пантев, Андрей Исторически перспективи на Великата френска революция, 1989, № 8, 32-38.Райнова, Иванка Философията през ХVІІІ - ХІХ век и Великата френска революция, 1989, № 11, 101-104.

Към 25-годишнината на Девети септемвриЩипски, Иван Проблеми на историческия материализъм в Народна Република България, 1969, № 5, 32-43.

Към 70 годишнината на първото издание на „Материализъм и емпириокритицизъм”

Стригачев, Атанас Материализмът и проблемата за виртуалността, 1979, № 2, 86-92.

Към 30-годишнината на сп. „Философска мисъл” и Институтапо философия на БАН

Приветствия до института и списанието, 1975, № 12, 20-42.Телеграма до ЦК на БКП, 1975, № 12, 19.Указ на Държавния съвет на НРБ за награждаване на Института по философия с орден„Георги Димитров” по случай 30 години от основаването му, 1975, № 12, 3.Андреев, Коста Вдъхновяваща програма за развитието и пропагандата на марксистко-ленинската философия в България, 1975, № 8, 43-52.Бънков, Ангел Проблемите на логиката и „Философска мисъл”, 1975, № 8, 74-85.Георгиева, Диана „Философска мисъл” и проблемите на историята на философията, 1975, № 8, 86-97.Живков, Тодор Поздравително писмо до Института по философия при БАН и списание „Философска мисъл”, 1975, № 12, 4.Йовчев, Калоян 30 години „Философска мисъл” и проблемите на историческия материализъм, 1975, № 8, 63-73.Калайков, Иван; Кътов, Асен Философските въпроси на естествознанието на страниците на „Философска мисъл”, 1975, № 8, 98-102.Марчев, Фотин За познавателния образ и някои гносеологически проблеми, 1975, № 8, 53-62.Павлов, Тодор Юбилейно слово по случай 30-годишнината на Института по философия на БАН и сп. „Философска мисъл”, 1975, № 12, 5-18.Субашки, Васил Началото на Института по философия, 1975, № 1, 81-88.

Към 1300 годишнината на българската държаваАнгелов, Димитър Етични и социални възгледи на богомилите, 1980, № 1, 77-87.Пейчев, Божидар Константин-Кирил - основател на българските философски традиции през Средновековието, 1981, № 4, 30-42.

Към 60 годишнината на СССР

134

Андреев, Коста Сътрудничеството между съветските и българските философи, 1982, № 12, 3-11.

80 години „Материализъм и емпириокритицизъм”Ирибаджаков, Николай Прилики между две епохи - “борбата за основите на марксизма отново излезе на дневен ред”, 1989, № 8, 12-16.Калчев, Иван Методологическо значение на “Материализъм и емпириокритицизъм” за оценката и критиката на екзистенциализма, 1989, № 8, 16-18.Минчев, Минчо “Философията като мислене за света...”, 1989, № 8, 21-31.Стефанов, Ангел Временната преоценка и преоценката на времето, 1989, № 8, 19-21.

58 години от Великия ОктомвриКоралов, Андрей Особености на отражението на действителността в музиката, 1975, № 11, 72-79.Марзанов, Атанас Относно социологическата характеристика на субективизма, 1975, № 11, 62-71.Митин, М. Б. Историческият материализъм - методология на социалното познание и действие, 1975, № 11, 10-21.Новак, Лешек Диалектика на абстрактното и конкретното, 1975, № 11, 44-52.Фиданов, Димитър Диалектика на осъзнатото и стихийното в престъпното поведение, 1975, № 11, 53-61.Шепелева, М. С. Научно-техническата революция и някои перспективи на процеса на възпитание на личността и развитото социалистическо общество, 1975, № 11, 22-32.Щилер, Готфрид Аспекти на историчността на индивида, 1975, № 11, 33-43.

Пред 60-годишнината на Великата октомврийскасоциалистическа революция

Великата октомврийска социалистическа революция и съвременната идеологическа борба, 1977, № 6, 7-17.Боев, Велин Закономерният характер на Октомврийската революция и спекулациите на „автентичния марксизъм”, 1977, № 5, 33-42.Доброскокин, И. И. Георги Димитров и борбата на българските марксисти срещу фашизма и неговата идеология, 1977, № 5, 53-67.Коршунов, А. М.; Мантатов, В. В. Диалектика на условното отражение, 1977, № 5, 43-52.Косарев, А. Социалистическата демокрация и усъвършенстването на обществените отношения, 1977, № 7, 17-27.Урсул, А. Д. Развитието на космонавтиката и научно-техническата революция, 1977, № 6, 18-30.

70 години от Октомврийската революцияГанчев, Петко Съветският съюз - място и роля в съвременния свят, 1987, № 9, 20-30.Петров, Сава Философска мисъл” пред 90-те години, 1989, № 6, 3-12.Петров, Стоян Октомврийската революция - закономерности и особености, 1987, № 9, 11-19.

75 години от публикуването на „Материализъм и емпириокритицизъм”Гиргинов, Гиргин Образец на творческо мислене, 1984, № 12, 3-11.

100 години от Aприлското въстаниеВенков, Йордан Още за идеологията на Георги Бенковски, 1976, № 5, 89-98.Субашки, Васил Социологически аспекти на Априлското въстание, 1976, № 5, 79-88.Филчев, Никола Идеологическата борба сред българската интелигенция в епохата на Възраждането, 1976, № 4, 67-74.

100 години от Освобождението на БългарияШарова, Крумка Освобождението на България 1878 г. в историческото битие на българския

135

народ, 1978, № 3, 12-21.

100 години от публикуването на „Анти-Дюринг” на Фридрих ЕнгелсАндреев, Коста „Анти-Дюринг” и българската философска мисъл, 1978, № 6, 31-41.Павлов, Тодор Фридрих Енгелс за единството на формата и съдържанието, 1978, № 6, 25-30.

100 години от публикуването на труда на Фридрих Енгелс „Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия”

Данаилов, Атанас Велико произведение на марксистката класика, 1986, № 11, 3-7.

Тридесет години от Великата октомврийска социалистическа революцияПавлов, Тодор Науката в Съветския съюз, 1947, № 3-4, 5-21.

300 години от Нютоновите „Математически принципина натуралната философия”

Бушев, Михаил Нютоновите “Принципи” през вековете, 1987, № 10, 38-49.Радославова, Цветанка Идеята за еволюцията в космологията на Нютон и съвременниците му, 1987, № 10, 50-54.

Четиридесет години социалистическа революция в БългарияВасилева, Цвета Идеали и реалности на социалистическата революция в България, 1984, № 7, 89-99.Венков, Йордан Пътят към Деветосептемврийската революция, 1984, № 7, 31-42.Вичев, Васил Социалистическият тип личност, 1984, № 7, 100-110.Ганчев, Петко Историческа необходимост и социално творчество в Деветосептемврийската социалистическа революция, 1984, № 7, 21-30.Иванов, Васил Диалектика на обективните условия и субективния фактор в социалистическото общество, 1984, № 7, 54-64.Кътов, Асен Динамика на противоречията в социалистическото развитие на България, 1984, № 7, 65-76.Марков, Марко Развитият социализъм: теоретически модел и социална практика, 1984, № 7, 77-88.Петров, Стоян Социалистическото общество в НР България - етапи и особености на развитие, 1984, № 7, 43-53.

Раздел 11. Материали от научни форуми

II-ри конгрес на българските философиГановски, Сава За състоянието и перспективите на марксистко-ленинската философия в България, 1983, № 1, 3-20.Стефанов, Никола Да повишим ролята на марксистко-ленинската философия в развитието и приложението на научния подход, 1983, № 1, 21-27.

II-ри конгрес на българските философи - I конгрес на българската наукаАпостолова, Иванка За преподаването на философията в учебните заведения, 1983, № 2, 40-48.Поликаров, Азаря Актуални и перспективни философски проблеми във връзка с научните революции в наше време, 1983, № 2, 29-39.

ХI международен конгрес по естетикаДжемидок, Богдан Социалният статут на изкуството, 1989, № 1, 47-52.Лингнер, Михаел Общуването на науките за изкуството с модерното изкуство, 1989, № 1, 41-46.Людекинг, Карлхайнц Основава ли се аналитичната естетика на грешка?, 1989, № 1, 53-61.Сепанмаа, Юрйо Антиизкуство и антикритика - убийци на изкуството или негови спасители,

136

1989, № 1, 62-69.Спасова, Правда На ХІ конгрес по естетика - традиция и новаторство в изкуството, 1989, № 1, 35-37.Стойков, Атанас За префигурациите в изкуството, 1989, № 1, 38-40.

Към ХII Хегелов конгресБънков, Ангел Учението на Хегел за материята и нейните форми на съществуване, 1979, № 7, 92-98.Хачатурян, А. Б.; Краснова, Н. В. Хегеловата трактовка на науката като теоретично отношение на субекта към обекта, 1979, № 7, 99-108.

Към IХ Международен конгрес по естетикаАнгелов, Валентин За динамиката на съвременното изкуство, 1979, № 11, 94-100.

Към ХI Хегелов конгресДончев, Генчо За периодизацията на развитието на Хегел, 1976, № 8, 84-93.Личев, Александър Хегел и диалектиката на ставането на човека, 1976, № 9, 100-105.Шингаров, Г. Х. „Логика” на Хегел като пределно широка теория на саморазвиващите се системни обекти, 1976, № 8, 74-83.

Към международния симпозиум по история на философиятаБогданов, Б. В. Изследванията на Хегел от съветските учени след Великия Октомври, 1971, № 1, 94-100.Вайсилов, Лука За развитието на историко-философската наука в България, 1971, № 5, 81-88.Горски, В. С.; Евдокименко, В. Е. Националният и интернационалният момент в историята на философията, 1971, № 2, 94-99.Калайков, Иван Някои исторически аспекти на идеята за съюза на философията и естествознанието, 1971, № 4, 73-81.Караджов, Кирил В защита на ленинското схващане за философията, 1971, № 1, 101-109.Субашки, Васил Борбата на Тодор Павлов против ремкенаската гносеология, 1971, № 3, 102-111.Тодоров, Ангел Социалното предвиждане, футурологията и агностицизма в буржоазната мисъл, 1971, № 3, 112-119.

Към Първия конгрес на българската наукаКостов, Константин; Рудковска, Нина Селективната стратегия и интензификацията на научната дейност, 1983, № 3, 59-68.Мутафов, Христо Научен принос - нова информация, 1983, № 3, 69-79.

Към световния Аристотелов конгрес.Мерджанов, Недялко Два вида необходимост в Аристотеловите „Аналитики”, 1978, № 8, 72-82.Пейчев, Божидар Възприемане на Аристотеловата философия в Средновековна България, 1978, № 8, 83-95.Шингаров, Г. Х. Теорията на отражението и проблемата за катарзиса, 1978, № 8, 96-102.

Към ХVII световен конгрес по философияАпостолова, Иванка Влиянието на културата върху науката чрез философията, 1983, № 3, 90-93.Давидов, Асен “Масова култура” - митична опасност или опасен мит? /Размисли над една книга/, 1983, № 1, 39-50.Гелнър, Ърнист Структурализмът като философия на културата, 1982, № 5, 74-85.Горанов, Кръстьо Консерватизъм и култура, 1983, № 3, 80-89.Кардашев, Цветан; Данков, Евлоги Глобалност и култура, 1983, № 1, 28-38.

137

Към ХVII световен конгрес по философия: философия и култураБелдев, Мариан Настъпление на социалистическата култура, 1983, № 7, 45-52.Ганчев, Петко Природа и общество: перспективи на цивилизацията, 1983, № 5, 46-57.Делев, Кирил Природа и култура в структуралната антропология на Клод Леви-Строс, 1983, № 7, 3-15.Йосифова, Мария Социалното и биологичното в културантропологията на Михаел Ландман, 1983, № 5, 58-69.Лазарова, Ерика Проблемът за човека в марксистката философия на културата, 1983, № 7, 16-24.Попов, Стефан Понятието “родово същество” и Марксовата критика на класическото философстване, 1983, № 7, 25-36.Тафков, Димитър Култура и равенство, 1983, № 7, 37-44.

Към ХVII световен конгрес по философия: философи на ХХ векДимитрова, Мария Какво разбира Ръсел под “логически анализ”?, 1982, № 11, 57-68.Мило, Жак Попър или поставената под въпрос истина, 1982, № 11, 40-56.

Към XVI световен конгрес по философия (Дюселдорф - 1978).Апостолова, Иванка Опит за философски анализ на отношението физика-биология, 1978, № 7, 87-90.Цеков, Димитър За критиката на философските основи на футурологията, 1978, № 7, 91-101.

Международна Варненска философска школа - Човекът в съвременния свят /Доклади и изказвания/

Ангелов, Стефан Проблеми на човека в марксистко-ленинската философия, 1987, № 8, 9-15.Буева, Л. П. Хуманизмът и глобалните проблеми на съвременността, 1987, № 8, 16-22.Гановски, Сава Човекът и техниката, 1987, № 8, 43-49.Егерсеги, Ференц Човекът и социалистическото съзнание, 1987, № 8, 88-92.Зелени, Индржих Отношението между материалистическата диалектика и математико-логическата теория на дедукцията, 1987, № 8, 36-42.Зиго, Милан Особености на гносеологическия релативизъм в епистемологията на Гастон Башлар, 1987, № 8, 50-53.Калайков, Иван Хуманизмът и основните насоки на научно-техническия прогрес, 1987, № 8, 54-57.Кирилюк, А. Категориите на пределните основания като универсалии на културата, 1987, № 8, 69-73.Ойзерман, Т. И. Критичен анализ на гносеологическия релативизъм в “Материализъм и емпириокритицизъм”, 1987, № 8, 30-35.Славов, Слави Проблемът за човека в българската философска мисъл, 1987, № 8, 74-78.Стефанов, Ангел Относителната истина и “истинността” на релативизма, 1987, № 8, 84-87.Стойчев, Тодор Личността като категория на историческия материализъм, 1987, № 8, 58-62.Щайндл, Рудолф Проблемът за човека и труда в съвременната буржоазна философия, бр. 8, 1987, № 8, 79-83.Янков, Митрю Диалектическият тип рационалност и критиката на съвременния ирационализъм, 1987, № 8, 63-68.Ярошевски, Т. М. Проблемът за човека в съвременната буржоазна философия, 1987, № 8, 23-29.

Научна конференция за Лудвиг ВитгенщайнПанова, Елена Критически поглед върху “късната” философия на Лудвиг Витгенщайн, 1989, № 10, 86-91.Райнова, Иванка Мистичното като антипроблем: Витгенщайн и Габриел Марсел, 1989, № 10, 91-94.Стоянов, Златко Колко велик е Витгенщайн?, 1989, № 10, 94-96.

Научни доклади138

Ацев, Светослав Системната методология в развитието на перспективната биология, 1981, № 2, 90-101.Урсул, А. Д. Дискусията като форма на развитие на научното знание, 1981, № 2, 80-89.

Научни публикации и съобщенияОшавков, Живко Към въпроса за изграждането на комунистическо общество на научна основа, 1963, № 3, 64-77.Спасов, Добрин Материалистически контролирана комбинаторика в помощ на логиката, 1963, № 3, 78-87.

Научни съобщенияБорисов, Иван Действието на закона за преминаването на количествените изменения в качествени при кристалите, 1961, № 6, 84-88.Захариев, Т.; Кардашев, Ц.; Велков, Д. Енерго-информационен подход и биологични машини, 1978, № 5, 89-94.Кочев, Николай Религиозно-философските възгледи на Хасдай Крескас, 1975, № 7, 90-94; Словата на Йосиф Калотет, 1977, № 4, 98-101; Религиозно-философските възгледи на юдействуващите на Балканите в предосманския период, 1977, № 11, 88-94.Марков, К.; Головински, Е.; Саев, Г. Върху диалектическото съдържание на понятието „антиметаболит”, 1961, № 5, 75-78.Павлова, Вера Приносът на Иван Раев в светлината на марксистката концепция за народната медицина, 1978, № 1, 99-103.Пейчев, Божидар О философiи (За философията) - текст от XVII век, 1975, № 6, 109-111; Йоан Екзарх - опонент на Константин Философ?, 1975, № 7, 95-96; Неразкрити измерения на богомилството, 1976, № 9, 106-108.Поликаров, Азаря Вселената - крайна или безкрайна?, 1963, № 2, 83-93; Относно произхода на естественонаучния материализъм, 1975, № 10, 100-102; Относно научните революции през XIX и XX век, 1976, № 12, 83-86; Относно множествеността на научните теории, 1979, № 2, 93-95.Славков, Светослав Г. В. Лайбниц и някои философски аспекти на анализа на безкрайно мал-ките, 1977, № 6, 99-102.Спасов, Добрин Две стари умозаключителни форми в ново осветление, 1962, № 5, 86-90.Стефанов, Никола Опит за класификация на методите на познанието и практическото изменение на обществената действителност, 1962, № 6, 114-125; За вариантните решения в процеса на познанието, 1964, № 1, 77-94; Моделиране и картографиране, 1964, № 2, 143-153.

Научни съобщения и публикацииБунге, Марио Мястото на индукцията в науката, 1961, № 2, 104-112.

Научно съобщениеАзманов, Искрен Структурни критерии в изследванията на академик Дончо Костов, 1984, № 8, 94-96.Поликаров, Азаря Методологии, съответстващи на определени научни ситуации, 1980, № 12, 55-60.

ХVIII световен конгрес по философияИрибаджаков, Николай Брайтънски контрасти, 1989, № 1, 21-26.Стефанов, Ангел; Райнова, Иванка ХVІІІ световен конгрес по философия - многоплановост и проблемност, 1989, № 1, 27-34.

XV Световен конгрес по философия. Заключително слово на председателя на МФФД акад. Сава Гановски, 1973, № 11, 17-20.Обръщение към философите от целия свят, 1973, № 4, 91-92.Организация на XV световен конгрес по философия, 1972, № 2, 78-80.XV Световен философски конгрес, 1973, № 12, 3-19.Писмо-покана до участниците в XV световен конгрес по философия, 1972, № 6, 107.

139

Уточнена научна програма на конгреса, 1972, № 3, 87-91.Велчев, Петър Участието на българските философи в XV световен конгрес по философия, 1973, №11, 21-26.Габриел, Лео Разговор с председателя на Световната федерация на философските дружества, 1972, № 10, 88-89; Почетният председател на МФ на философските дружества за XV световен конгрес по философия, 1973, № 11, 13-15.Живков, Тодор Приветствие до конгреса, 1973, № 11, 11-13.Йонев, Станой Приветствие на председателя на ИК на ГНС - Варна, 1973, № 11, 16-17.Павлов, Деян Главите философски проблеми на съвременната епоха - фундаментална тема на XV световен конгрес, 1971, № 11, 100-105; Важен етап в подготовката на световния философски конгрес във Варна, 1972, № 1, 85-86; Отзиви за XV световен конгрес по философия, 1973, № 12, 118-120.Павлов, Тодор Основни задачи и значение на XV конгрес по философия, 1973, № 9, 3-7; Слово на председателя на БОК при откриването на конгреса, 1973, № 11 , 10-11.Попов, Петър Проблемите на философията на правото и философията на политиката в работата на XV световен конгрес по философия, 1973, № 12, 61-74.Хабаши, Рьоне Приветствие на представителя на ЮНЕСКО, 1973, № 11, 15-16.

Пред ХV световен конгрес по философияОрганизация на ХV световен конгрес по философия, 1972, № 2, 78-80.ХV световен философски конгрес, 1973, № 12, 3-18.Български организационен комитет на ХV световен конгрес по философия до българските участници в конгреса, 1972, № 6, 107.Уточнена научна програма на конгреса, 1972, № 3, 87-91.Велчев, Петър Участието на българските философи в ХV световен конгрес по философия, 1973, № 11, 21-26.Вичев, Васил Социален, научно-технически и нравствен прогрес, 1973, № 7, 56-64.Джорджевич, Радомир Явлението интуиция в науката, 1973, № 7, 42-48.Кросър, Пол Наука, техника и отчуждение на производителя, 1973, № 6, 115-118.Крьобер, Гюнтер Методологически проблеми за изграждане на марксистко-ленинската теория на науката, 1973, № 6, 98-105.Митин, М. Б. Проблемата за хуманизацията на техниката и социалния прогрес, 1973, № 7, 3-11.Д. П.; А. Д. България - домакин на ХV световен философски конгрес, 1970, № 9, 118-119.Павлов, Деян Главните философски проблеми на съвременната епоха - фундаментална тема на ХV световен конгрес, 1971 № 11, 100-108; Важен етап в подготовката на световния философски конгрес във Варна, 1972, № 1, 85-86; Отзиви за ХV световен конгрес по философия, 1973, № 12, 118-120.Павлов, Тодор Основни задачи и значение на ХV конгрес по философия, 1973, № 9, 3-7.Парсънс, Хауърд Техниката и кризата на дехуманизацията в САЩ днес, 1973, № 7, 26-32.Рихта, Радован Човек и техника, 1973, № 7, 33-41.Сомървил, Джон Науката за морала и болестите на културата, 1973, № 6, 106-114.Тасев, Илия Съвременната научно-техническа революция и мирогледът на хората, 1973, № 7, 49-55.Федосеев, П. Н. Морал и култура, 1973, № 6, 88-97.Фролов, И. Т. Научно-техническият прогрес и развитието на човека, 1973, № 7, 12-17. Хаан, Ерих Техника и субективност, 1973, № 7, 18-25.

Пред Първия конгрес на българската наукаСлавов, Иван Щастието да си научен работник, 1982, № 9, 3-9.

Пред VII конгрес по социологияПавлов, Деян VII световен конгрес по социология - важно събитие в международния научен живот и в идеологическата борба, 1970, № 12, 10-13.Павлов, Тодор Заключително слово пред VII конгрес по социология, 1970, № 11, 6-7.

140

Пред III конгрес на българското философско дружествоИрибаджаков, Николай Философията и обществените науки в периода на преустройството, 1989, № 7, 3-15.Митев, Петър-Емил Философията, обществените науки, преустройството, 1989, № 5, 3-9.

Пред ХVI световен конгрес по философия (Дюселдорф - 1978)Декларация на членовете на Дирекционния комитет на МФФД, 1977, № 11, 80.Обръщение към философите от цял свят, 1977, № 11, 78-79.Предварителна програма на XVI световен конгрес, 1976, № 4, 75-87.Анев, Петър Пространствено-времевата непрекъснатост и неопределеност на движещите се обекти, 1976, № 8, 94-103.Буриев, Веселин Върху диалектическата природа на закона на Айнщайн за връзката между масата и енергията, 1976, № 11, 123-126.Бънков, Ангел Марксизмът и спорът във връзка с универсалиите в миналото и днес, 1978, № 1, 87-98.Величкова, Станка Модернизации на троцкистката „теория” за „перманентната революция”, 1976, № 4, 88-95.Ганчев, Петко Историческият материализъм и марксистката прогностика, 1976, № 8, 104-113.Гот, В. С. Категориите симетрия и асиметрия и съвременната физика, 1977, № 1, 99-106.Давидов, Асен Някои особености на философското познание, 1978, № 5, 84-88.Дейков, Александър Относно типовете теории на абстракцията, 1978, № 6, 93-103.Дилов, Димитър Опит за философско тълкуване па фармацията като наука, 1976, № 10, 116-126.Дянков, Богдан Теорията за семантическите категории и проблемата за типологията на универсалиите, 1978, № 5, 74-78.Личев, Александър Критика на антропологическия принцип в съвременната буржоазна фи-лософия, 1978, № 3, 86-94.Михайлова, Маргарита Лингвистичната философия и нейната „терапия” на метафизиката, 1977, № 7, 99-110.Николова, Мария Проблемата за взаимоотношението между идеологията и науката в тълку-ванията на Л. Алтюсер, 1977, № 8, 63-67.Павлов, Деян Международното философско общуване и идеологическата борба, 1977, № 1, 82-98; Подготовката за Световния философски конгрес - в заключителна фаза, 1978, № 1, 84-86; Философия, цивилизация, идеологическа борба, 1978, № 6, 80-92.Павлов, Тодор Машина и човек - „мисъл” и мисъл, 1976, № 5, 99-102.Панова, Елена Релативната онтология на Уилард Ван Орман Куайн, 1977, № 6, 89-98.Проданов, Васил Основни семантични характеристики и функции на термина „качество на живота” в буржоазната идеология, 1978, № 2, 113-118; Как е възможна нормативната етика като наука?, 1978, № 5, 79-83.Фролов, И. Т. Теорията на отражението и проблемата за органическата целесъобразност, 1976, № 5, 103-115.Янков, Митрю Същност и специфика на социалните функции на философията, 1976, № 4, 77-87; Информация и развитие. Антидиалектически спекулации с информацията, 1978, № 5, 61-73.

Проблеми на XVI Световен конгрес по философия(Дюселдорф - 1978)

Дубинин, Н. П. Генетичните последици от замърсяването на средата, 1978, № 12, 14-20.Рихта, Радован Научно-техническият прогрес, бъдещето на човечеството и идеологическата борба, 1978, № 12, 21-28.

Публикации и съобщенияПоликаров, Азаря Относно категорията материя, 1956, № 2, 75-82.

Първи конгрес на философите в България„Диалектически материализъм и логика”, 1978, № 2, 57-59.

141

Забележително събитие в идейния и културния живот на нашата страна, 1978, № 2, 53-56.„Исторически материализъм, етика и естетика”, 1978, № 2, 60-66.„История на философията и критика на съвременната буржоазна философия”, 1978, № 2, 67-70.Резолюция на конгреса, 1978, № 2, 73-76.Телеграма до ЦК на БКП, 1978, № 2, 71-72.Устав на БФД, 1978, № 2, 77-81.Централен съвет на БФД, 1978, № 2, 82-84.Ангелов, Стефан За нов подем на българската философска мисъл, 1978, № 2, 5-9.Василев, Кирил Някои актуални аспекти на философския фронт, 1978, № 2, 45-47.Гиндев, Панайот Неотстъпно и вдъхновено по пътя на ленинския етап от развитието на марксистката философия, 1978, № 2, 18-21.Гиргинов, Гиргин Ролята на философската наука за създаването на специалисти-висшисти с широк профил, 1978, № 2, 35-36.Добриянов, Величко За действен съюз на философията и социологията, 1978, № 2, 28-30.Ирибаджаков, Николай Важен етап от историческото развитие на българската философска мисъл /встъпително слово/, 1978, № 2, 3-4; Личност и философско творчество, 1978, № 2, 13-17.Калайков, Иван За авторитета на философския труд, 1978, № 2, 41-44.Кътов, Асен Нови възможности за творчески съюз между марксистката философия и частните науки, 1978, № 2, 31-34.Павлов, Деян Участието на българските философи-марксисти в световния философски живот, 1978, № 2, 48-52.Поборников, Драгомир За периодизацията в развитието на социализма, 1978, № 2, 37-40.Поликаров, Азаря Природни науки и материалистическа диалектика, 1978, № 2, 10-12.Спасов, Добрин Общественият престиж на нашата философия, 1978, № 2, 26-27.Стойчев, Тодор За нови успехи в областта на историческия материализъм, 1978, № 2, 22-25.

XVI Световен конгрес по философия (Дюселдорф - 1978)Бур, Манфред Бележки върху мястото и функцията на философията и частните науки в съвременния свят, 1978, № 11, 43-48.Павлов, Деян Философията и схващанията на съвременните науки за света, 1978, № 11, 26-42.

ЧАСТ III. АВТОРСКИ НЕТЕОРЕТИЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ

АфоризмиБогомилова, Нонка Актуален „шарж” върху „Капиталът” или Правдописен речник по политикономия, 1990, № 1, с. 128.Босаков, Веселин Афоризми, 1990, № 1, с. 128-131.Васев, Стоян Наивни въпроси, 1983, № 5, 121.Зашев, Димитър Философски шарки, 1991, № 2, с. 123-125.Игов, Светлозар Философски мисли, 1983, № 10, 112.Митев, Витан Гносеосентенции, 1983, № 5, 121.Николов, Никола Афоризми, 1980, № 3, 113; 1980, № 9, 116.Славов, Иван Афоризми, 1980, № 9, 116.Стефанов, Витан Из формите на „Вечните истини”, 1989, № 2, 118.Стойнев, Анани Мигове, 1990, №8, с. 124-127.Стойчев, Тодор Афоризми, 1985, № 6, 129-130.Стоянов, Стоян Афоризми, 1980, № 3, 113; 1980, № 9, 117.Янчев, Иван Обобщения, 1983, № 5, 121.

ЕсеБогомилова, Нонка Философът на промяната и промяната у философа, 1991, № 6, с. 81-83.Бонин, Ганчо Добрият човек, 1982, № 8, 89-94.Борисов, Юрий Диалоговата нагласа, 1991, № 7, с. 126-129.Василев, Николай Между животното и бога, 1984, № 12, 83-97.

142

Гинев, Димитър Диалог за съществуването, 1990, № 11, с. 70-74.Димитрова, Мария Декарт и модерната инквизиция, 1991, № 8, с. 115-120.Дичев, Ивайло Утопията като език, 1990, № 2, с. 124-135.Драганов, Минчо Нормативни личности: личност на интереса /Есе върху основните регулационни типове личности/, 1989, № 8, 107-115.Калчев, Иван Човекът срещу смъртта?, 1989, № 7, 92-102.Карталов, Асен Мълчанието, 1982, № 9, 105-109; Завистта, 1983, № 3, 117-121.Крумов, Красимир Форма и художественост, 1989, № 10, 111-114.Кръстева, Анна Човекът в огледалото на антиутопията, 1991, № 2, с. 69-76.Мизов, Бойко Размисли за самотата, 1982, № 9, 99-104.Славов, Иван „Специфичното” без специфика, 1980, № 10, 71-84; Дилетантизъм и лъженаука, 1983, № 3, 110-116; Религиозен кич, 1983, № 10, 105-111.Тодоров, Владислав Утопия на „същото”, 1990, № 1, с. 118-127.

Есета, афоризмиВасилев, Кирил Кристализации, 1980, № 1, 113.Поликаров, Азаря Из „Речник на свои думи”, 1980, № 1, 115.Славов, Иван Структура на дилетантската мисъл, 1980, № 1, 101-112.Стойчев, Тодор Афоризми, 1980, № 1, 114.

Етическо есеКолаковски, Лешек Етика без кодекс, 1991, № 5, 24-43.

Избрани цитати от наши познатиИзбрани цитати от наши познати, 1980, № 2, 112-113; 1980, № 8, 125; 1982, № 5, 133; 1982, № 6, 125.

ИзповедиКьостлер, Артур Посвещаване във вярата на комунизма, 1991, № 2, с. 77-79.

ИмпресияСлавов, Иван Предапокалиптично, 1986, № 4, 115.

ИнтервюБурдийо, Пиер Fieldwork in philosophy, 1991, № 12, 46-64.Мамардашвили, М. К. Да бъдеш философ - това е съдба, 1990, № 1, с. 106-117.Славов, Иван Към общуване без бариери, 1989, № 2, 27-34.Швемер, Освалд „Философията трябва да изпълни дълга си”, 1989, № 9, 89-98.Ципко, Александър С. „Маркс - духовен баща на Сталин”?, 1990, № 10, с. 106-114.

Критични бележкиДанев, Константин За някои нефилософски явления във философски речник, 1981, № 4, 132-136.

Мисли, афоризмиКарл Маркс за свободата на печата, 1983, № 9, 125-127.

Пътеката към знаниетоАначкова, Милена Предизвикателството на тайната, 1991, № 12, 42-45.Атанасова, Антония Човекът - това „дете на света”, 1990, № 12, с. 42-44; Философията - осмисляне на безкрайния живот, 1991, № 12, 34-37.Гърдев, Явор Теоцентризъм и егоцентризъм, 1991, № 12, 32-34.Колев, Иван Олимпиада по философия за ученици 1990, № 12, 1990, с. 36-37.Садовски, Велизар Слово, душа, живот, 1990, № 12, с. 45-47.Тодорова, Росица Играта - вечната младост на твореца, 1990, № 12, с. 40-42.

143

Тренчев, Йоло Духовният свят на човека, 1991, № 12, 40-42.Филипова, Надя Третата олимпиада по философия за ученици - Добрич’91, 1991, № 12, 30-31.Чолов, Камен Дъгата като символ на абсолютното, 1991, № 12, 37-40.Ялъмов, Тодор Съществува ли знанието само по себе си?, 1990, № 12, с. 38-40.

Предизвикателства, афоризмиАйнщайн за философите изобщо и за Аристотел по-специално, 1983, № 7, 125.Из „мърфологията” на Артър Блох, 1983, № 7, 125-126.

Философска публицистикаАтанасов, Александър Тодор Павлов - познатият и непознатият, 1990, № 3, с. 125 135.Дунов, Здравко Природата, човекът и природата на човека, 1986, № 2, 116-124.Кръстева, Анна Митологизираната информатика, 1988, № 6, 121-129.Лозев, Камен Тоталитаризмът като обезличаване, 1990, № 11, с. 62-69.Марков, Марко Куба: революционно творчество и логика на революцията, 1985, № 8, 102-111.Попов, Здравко Марксизъм, съвременен свят и свободата на словото, 1990, № 3, с. 113-125.Робев, Стефан Алхимията и стопанската сметка през вековете, 1988, № 3, 108-112.Славов, Иван Ленхен, 1985, № 9, 100-103; Псевдообщуването, 1985, № 11, 111-120.Стойнев, Анани За философския поглед към нашето минало /Есеистично размишление/, 1988, № 5, 100-104.Стойчев, Тодор Виетнамски пътеписи, 1986, № 5, 106-117.Христов, Любомир Дилемата „Vita contemplativa aut vita activa” днес, 1988, № 8, 102-109.

Цитати. АфоризмиМитев, Витан Размисли, 1982, № 5, 134.Стоянов, Стоян Искрици, 1982, № 5, 134.

IV. ИНФОРМАЦИОННИ ТЕКСТОВЕ

Раздел 1. Научен живот

В Българското философско дружествоХристов, Христо Философски живот във Велико Търново, 1982, № 4, 124.Чолаков, Анастас Актуални философски проблеми в светлината на ХІІ конгрес на БКП /Пленум на ЦС на БФД/, 1982, № 4, 120-123.

ГодишниниВойнствуващ марксист-ленинец, 1975, № 9, 139.Изтъкнат учен и деец на идеологическия фронт /Член-кореспондент Стефан Ангелов на 60 години/, 1985, № 10, 110-112.„Философска мисъл” поздравява юбилярите /акад. Нико Яхиел, проф. Елена Панова, проф. Михаил Бъчваров/, 1989, № 12, 124-128.Азаря Поликаров на 60 години, 1981, № 8, 124.Асен Кожаров на 70 години, 1982, № 1, 132.Деян Павлов на 50 години, 1977, № 8, 112.Иван Калайков на 60 години, 1981, № 10, 124.Николай Ирибаджаков на 60 години, 1980, № 11, 107-108.Панайот Гиндев на 60 години, 1981, № 7, 132.Петър Попов на 70 години, 1981, № 5, 133.Тодор Стойчев на 60 години, 1983, № 1, 119.Професор Стефан Ангелов на 50 години, 1975, № 11, 112-113.Професор Михаил Бъчваров на 50 години, 1979, № 4, 121.Професор Кирил Василев на 50 години, 1968, № 7, 124.Професор Кирил Василев на 60 години, 1978, № 6, 128.

144

Професор Райчо Караколов на 70 години, 1968, № 9, 136-137.Професор Райчо Караколов на 80 години, 1978, № 11, 129-130.Професор Стефан Каракостов на 60 години, 1975, № 9, 140-141.Професор Ф. Т. Константинов на 60 години, 1975, № 7, 114.Професор Иван Панчев на 60 години, 1968, № 4, 118.Професор Пейко Славов на 60 години, 1976, № 3, 124-125.Професор Пейко Славов на 70 години, 1986, № 2, 135.Професор Константин Д. Тодоров на 70 години, 1968, № 6, 141-142.Професор Стефан Цоневски на 60 години, 1968, № 5, 106-107.Професор Гено Цонков на 50 години, 1969, № 12, 107.Бакалов, Георги Освободителното движение на българите в 1185 година и неговото историческо значение, 1985, № 12, 85-92.Ганчев, Петко Гиргин Гиргинов на 60 години, 1981, № 7, 130-131.Георгиев, Кирил Професор Петър Попов на 75 години, 1986, № 4, 114.Денкова, Лидия 1500 години от рождението на Боеций, 1980, № 11, 109-112.И. К.; Т. С. Кратка справка за научното творчество на Тодор Стойчев, 1983, № 1, 122.Латев, Неделчо Грегор Мендел и съвременното генетично познание, 1984, № 11, 90-98.Митев, Йоно Съединението на България през 1885 година, 1985, № 12, 93-100.Николов, Йордан Светогледът на Мартин Лутер, 1983, № 10, 97-104.Николов, Стоян Гроздан Векилов на 60 години, 1981, № 1, 107-109.Пейчев, Божидар Славянският учител Методий - съратник на Константин Философ и продължител на неговото дело, 1985, № 5, 8-17.Попов, Стойко Професор Тодор Вълов на 70 години, 1984, № 9, 128-129Славов, Слави Философското дело на Асен Златаров, 1985, № 5, 18-28.Стойчев, Тодор По пътя на комунизма, 1983, № 1, 120-122.

Годишнини, срещиАнаниева, Нора Философия на правото и идеологическа борба, 1980, № 5, 124-126.Ганчев, Петко Пети национален конгрес на философите от ГДР, 1980, № 5, 121-124.Саркис, Саркисян Велик философ от ранното средновековие /1500 г. от рождението на Давид Непобедимий - Анахт/, 1980, № 5, 114-120.

Научно-философски прегледКардашев, Цветан; Дичев, Тодор Социално-биологични проблеми, 1980, № 2, 114-120.

НекрологАкадемик Асен Христов Киселинчев, 1960, № 1, 162-164.Академик Михаил Димитров Дафинкичев, 1966, № 5, 175.Георги Н. Братоев, 1979, № 4, 122.Д-р Христо Т. Димитров, 1975, № 3, 109.Проф. Петър Велчев, 1984, № 9, 130.Проф. Райчо Караколов, 1983, № 1, 123.Проф. Александър Попов, 1959, № 1, 155.Проф. Иван Панчев Николов, 1972, № 4, 109.Проф. Константин Д. Тодоров, 1973, № 7, 141.Проф. Иван Щипски, 1984, № 11, 108.Ст. н. с. Стефан Василев, 1984, № 12, 109.Ст. н. с. Анри Ешкенази, 1984, № 9, 130.Чл.-кор. Панайот Гиндев, 1984, № 12, 109.К. А. Академик Димитър Михалчев, 1967, № 2, 164.Христова, Парашкева Всеотдаен труженик на родната наука /По случай смъртта на проф. Иван Панчев/, 1972, № 5, 92-94.

Съобщения, обзори, дебютиАпостолова, Свежа Относно диалектическия закон за отрицание на отрицанието, 1980, № 10, 113-115.

145

Велчев, Петър Поглед върху философията в Куба, 1980, № 10, 92-97.Денков, Димитър Идеологията в социализацията и общуването, 1980, № 10, 98-103.Пешева, Маргарита Социодинамика на художествените потребности на личността, 1980, № 10, 104-112.Цонев, Никола Сегашното китайско ръководство и идейно-политическото “наследство” на Мао Цзе дун, бр. 10, 1980, № 10, 85-91.

Съобщения, срещиКънев, Кънчо Джавахарлал Неру за йогизма, 1980, № 4, 110-114.Лазарова, Ерика Разговор с професор Евангелос Муцопулос, 1980, № 4, 123-126.Яламов, Ибрахим Теоретическите основи на турския буржоазен национализъм, 1980, № 4, 115-122.

Философската мисъл в чужбинаНацинов, Енчо Философската мисъл в КНР, 1981, № 6, 126-128.Павлов, Деян Епизод от „войната” между американските аналитици и плуралисти, 1981, № 6, 129.Рудзински, Роман За марксистката философия в Полша, 1981, № 6, 121-125.

Философски срещиРазговор с Хусеин Мруе, 1982, № 1, 124-125.Аврамова, Р.; Личев, А.; Кисьов, Т.; Славова, Д.; Николова, В.; Стефанов, А.; Инджов, А.; Данаилов, А. ХІІ сесия на международната Варненска школа по марксистко-ленинска философия, 1983, № 1, 100-116.Бънков, Ангел ХІІІ международен Хегелов конгрес в Белград /27 август - 1 септември 1979/, 1980, № 1, 121-123.Гайтанджиев, Стефан Научна сесия за философските идеи на Карл Маркс, 1983, № 9, 128-131.Гандева, Светла Разговор на редколегията на „Философска мисъл” с членовете на Младежкия философски клуб, 1980, № 2, 121-126.Георгиева, Б.; Георгиева, М.; , Пенев, Е. Симпозиум за категориите на историческия материализъм, 1982, № 2, 103-108.Делев, Кирил Семинар върху философията на балканските народи, 1980, № 7, 112-117; Съвещание на редакторите на философските и социологическите списания в социалистическите страни, 1981, № 3, 124-126.Кардашева, А.; Урсул, Л.; Казютински, В. Третото всесъюзно съвещание по философски въпроси на естествознанието, 1982, № 2, 109-113.Нановска, Нели Наука и култура, 1983, № 9, 136-138.Панова, Елена Шести международен Витгенщайнов симпозиум, 1982, № 1, 123.Папазова, Биляна Философът в помощ на системния аналитик, 1983, № 9, 132-135.Перелман, Хаим Философия и реторика, 1982, № 7, 105-112.Петрова, Емилия Семинар върху интелектуализацията на труда, 1980, № 11, 113-119.Пирьов, Генчо Вторият конгрес на българските психолози, 1983, № 1, 117-118.Проданов, Васил Етика, социално познание, нравствено поведение, 1980, № 1, 123-126; Психология и етика, 1982, № 1, 118-123.Спасова, Правда Полски философи обсъждат „смисъла на живота”, 1980, № 11, 122.Стойчев, Тодор ХVІ международно съвещание на редакциите на философските и социологическите списания на социалистическите страни, 1982, № 8, 119-123.Стоянова, И.; Данаилов, А.; Славова, Д.; Стефанов, А.; Личев, А.; Латев, Л. Единадесетата сесия на международната лятна Варненска школа по марксистко-ленинска философия, 1980, № 10, 116-130.Стоянова, Иванка Изкуство и ценности /Дискусионни проблеми и гледища в един симпозиум/, 1980, № 1, 127-131.Табаков, Мартин Два доклада... и множество интересни проблеми, 1980, № 3, 111-113.Тодоров, Тодор Научно-методичен семинар, 1983, № 5, 117-120.Цонев, Владимир Чарлз Дарвин и съвременната наука, 1982, № 12, 74-81.

146

Философски срещи. ОтзивиМладенов, Иван Съпоставки и... точност, 1982, № 5, 130-132.Стоев, Стою Дискусия по въпросите на нравствената култура, 1982, № 5, 126-129.

Философско-научен животАкад. Георг Брутян на 60 години, 1986, № 3, 128-129.Акад. Т. И. Ойзерман на 70 години, 1984, № 12, 107-108.Академик Тодор Павлов - избран за почетен член на Академията на изкуствата на СССР, 1958, № 3, 154.Академик Тодор Павлов - носител на ордена „Ленин”, 1964, № 4, 167-169.Академик Тодор Павлов - почетен доктор на Пражкия Карлов университет, 1948, № 2, 123-124.Взаимодействия между биология, физика и химия в историческа перспектива - материали от международния симпозиум в Прага- 1990, № 6, 1991, с. 113-119.Виден съветски философ, 1978, № 7, 125-126.Виден съветски философ, 1978, № 12, 112.Вместо цветя пред гроба на Марин Кръстев, 1978, № 8, 127.Въпросът за класово-партийния характер на науката в светлината на труда на др. Сталин по въпросите на езикознанието, 1951, № 3-4, 173-194; 1952, № 1, 129-148.Дружество на българските психолози, 1969, № 4, 117-118.Една книга по диалектическа логика в критичната преценка на български философски работници, 1963, № 2, 129-160.За историческия материализъм, 1958, № 4, 145-146.Избор на нови членове на Българската академия на науките, 1951, № 3-4, 169-170.Из философския живот в Югославия, 1963, № 3, 146-149.Индийско списание за XV философски конгрес и акад. Тодор Павлов, 1975, № 1, 100.Историческите срещи на Тито и Г. Димитров и нашият общоидеологически и философски фронт, 1947, № 3-4, 229-230.Комюнике на Варненската международна школа по марксистко-ленинска философия, 1974, № 8, 113-114.Комюнике за ХVІІІ съвещание на редактори на философските и социологическите списания на социалистическите страни, 1986, № 1, 114-115.Комюнике за ХVІІ международно съвещание на редакторите на философските и социологическите списания от социалистическите страни /Братислава - Смоленице, 24. Х. - 28. Х. 1983 г./, 1984, № 3, 116-118.Комюнике за съвещанието на редакторите на списанията по философия и социология от социалистически страни, 1978, № 3, 112-114.Комюнике на съвещанието на главните редактори на философски и социологически списания, Варна, /НРБългария/, /17-19 юни 1990 г./, 1990, № 10, с. 120.Комюнике на Шестата сесия на Международната варненска школа по марксистко-ленинска философия, 1975, № 9, 128.Конференция, посветена на борбата против съвременната буржоазна философия и социология, 1961, № 1, 119-133.Кратък преглед на посещенията на философски работници от чужбина в нашата страна през 1956 г., 1956, № 6, 113-115.Кръгла маса „Естетическо възпитание и социалистически начин на живот”, 1979, № 4, 5.Кръгла маса „Научен принос и критерии за ефективност на научните изследвания”, 1977, № 6, 7.Международна изложба на реалистичната ангажирана живопис, 1973, № 7, 65-67.Международни научни срещи - Варна,89, 1989, № 9, 110-123.Някои изводи от дискусията по теорията на относителността, 1955, № 4, 124-127.Обсъждане в Института по философия на монографията на проф. Тодор Стойчев „Обществено битие и обществено съзнание”, 1975, № 10, 115-118.Обсъждане на труда на акад. Тодор Павлов по въпросите на марксическата естетика, 1955, № 2, 107-113.Относно мерките за по-нататъшното развитие на обществените науки и повишаването на

147

ролята им в комунистическото строителство, 1967, № 5, 146-152.Перспективен план за научноизследователската работа на философските работници в България за 1960-1965 година, 1960, № 3, 128-129.Петият конгрес на БРК (к), 1948, № 3, 123-124.Писма от Философското дружество на СССР и Института по философия при РАН до Българското философско дружество и Института по философия при БАН, 1978, № 6, 127.Писмо до главния редактор на сп. „Философска мисъл”, 1975, № 1, 99.Писмо до редакцията на немското философско списание, 1978, № 3, 110.По-важни дати от живота и дейността на акад. Тодор Павлов, 1956, № 5, 110-112.Поздравителни писма от Института по философия на АН СССР до акад. Тодор Павлов по случай 40 години от излизане на „Теория на отражението”, 1976, № 5, 119.Поздравително писмо на Словашкото философско дружество до акад. Тодор Павлов, 1976, № 1, 112.Преглед, 1955, № 5, 129-134.Примерен тематичен план за сп. „Философска мисъл” за 1969 - 1970 г., 1969, № 3, 121-125.Протестно писмо, 1979, № 3, 112.Резюмета на изказванията на съвещанието във Варна, 1965, № 5, 126-138.Социалистическата демокрация и борбата против идеологическите диверсии, 1966, № 2, 143-145.Социалните функции на философията и социологията, 1976, № 4, 96-139.Съвещание на редакциите на философските списания от социалистическите страни, 1962, № 4, 107-108.Съвременност и философия - след Виенския конгрес диалогът продължава, 1975, № 4, 124-125.Съобщение за предстоящото честване на петдесетгодишната литературна, научна, културна и обществено-политическа дейност на акад. Тодор Павлов, 1956, № 5, 109.Третият конгрес на БФД, 1990, № 5, с. 144.Трибуна на марксистко-ленинската философска мисъл в Англия /По случай 50-годишнината на сп. „Лейбър Мънтли”/, 1971, № 8, 138-139.Трудът на Тодор Павлов „Теория на отражението” и развитието на ленинската теория на отражението от съветската наука, 1976, № 5, 128-130.Хора и машини /Последното интервю на „бащата на кибернетиката” Норберт Винер/, 1964, № 4, 170-173.Учредяване на Социологическо дружество в България, 1960, № 1, 148-149.Философия и мир, 1984, № 12, 107.„Философски Салон”?, 1983, № 2, 116-119.Ценен научен труд върху изграждането на развитото социалистическо общество в България, 1963, № 5, 128-149.Четвъртата сесия на Международната варненска школа по марксистко-ленинска философия, 1973, № 9, 90-95.Човечеството в етапа на промените: философски перспективи, 1991, № 9, с. 104-106.А. И. Философия и култура: ХVІІ световен конгрес по философия, 1984, № 3, 118-121.Аврамова, Рени Съвременните завоевания на априлската политика, 1984, № 9, 126-128.Аврамова, Р.; Георгиева, М.; Георгиева, Б.; Кисьов, Т.; Николова, В. ХІІІ сесия на Международната Варненска философска школа „Тодор Павлов”, 1985, № 1, 111-119.Аг, Атила „Унгарски философски преглед” през 1967 и 1968 г., 1969, № 4, 115-117.Ангелов, Валентин VII международен конгрес по естетика, 1973, № 2, 118-123.Ангелов, М. И. Втори международен симпозиум по въпроса за рецидивната престъпност на непълнолетните, 1968, № 8, 123-125.Ангелов, Стефан Впечатления от философския живот в днешна Полша, 1948, № 4, 125-129.Ангелов, С.; Бънков, А.; Гиргинов, Г.; Дянков, Б.; Павлов, Д.; Попов, П.; Спасов, Д.; Стойков, А.; Чендов, Б.; Янков, М. Марксизмът и буржоазната философия на ХIV международен философски конгрес във Виена, 1968, № 12, 89-100.Андреев, В., Станков, Д. Тържествено честване на 80-годишнината на акад. Тодор Павлов, 1970, № 4, 114-119; Теоретична конференция, посветена на 100-годишнината от рождението на В. И. Ленин,1970, № 6, 97-99.Андреев, Коста Ярка проява на научно сътрудничество между съветски и български философи и изкуствоведи, 1959, № 5, 148-150; Тържествено събрание по случай 80

148

годишнината от рождението на акад. Сава Гановски, 1977, № 6, 112-113.Андрейчин, Любомир Правописният въпрос у нас, 1951, № 3-4, 158-168.Апостолова, Иванка Научна сесия, посветена на труда на И. В. Сталин „Марксизмът и въпросите на езикознанието”, 1952, № 2, 152-160; Обсъждането на книгата на професор Асен Киселинчев „Въпроси на психологията в светлината на трудовете на И. В. Сталин по въпросите на езикознанието и учението на И. П. Павлов”, 1952, № 4, 191-193; Обсъждането на труда на проф. Ангел Бънков „Мислене и език”, 1961, № 5, 132-138.Арнолд, Алфред Философски въпроси на развитието на науката, 1977, № 3, 111-113.Б. Д. Акад. Тадеуш Котарбински гост на БАН и Института по философия, 1960, № 1, 147; Юбилейна сесия, посветена на двадесет годишнината от победата на социалистическата революция в България, 1964, № 5, 133-143; Научна сесия на катедрите по марксизъм-ленинизъм в Пловдив, 1965, № 1, 156.Бабанова, М. Съвещание за състоянието, задачите и перспективите на психологическата наука, 1963, № 1, 144-147.Балабански, Ц. Съвещание по въпросите на психофизиологията и хигиената на труда, 1966, № 4, 136-138.Баранова, Л. Симпозиум по методологическите проблеми на историята на философията, 1975, № 4, 126-128.Баръмов, Стойно Плодотворен симпозиум, 1968, № 7, 130-131.Белмустаков, Любен Изкуството на Петър Младенов, 1946, № 4, 101-107; За основните въпроси на нашето изобразително изкуство, 1948, № 1, 153-161.Беловеждова, Д.; Стоянова, И.; Латев, Л.; Мудров, Р. Осмата сесия на Международната лятна варненска школа (МЛВШ) по марксистко-ленинска философия, 1977, № 11, 105-113.Бенакис, Линос За сегашното състояние на изследванията във византийската философия, 1976, № 1, 120-121.Берг, А. И. Може ли машината да мисли?, 1964, № 1, 134-135.Бицадзе, Иван Учението на Руджер Бошкович за движението, 1962, № 1, 75-77; Ползотворна среща, 1966, № 6, 149-152.Богомилова, Нонка Институт по философия „Акад. Тодор Павлов” след академик Тодор Павлов, 1990, № 2, с. 139-147; Конференцията „Ленин и съвременността” /18-19. ІV. т. г./, 1990, № 8, с. 135-136.Боев, Велин По-нататъшно координиране на научните изследвания в борбата срещу буржоазната идеология и антикомунизма между академиите на науките в социалистическите страни, 1970, № 12, 126-128.Божков, Стойко Състояние и задачите на българската археологическа наука, 1948, № 2, 103-104; Научната сесия на БАН, посветена на годишнината от рождението на народния пост Иван Вазов, 1950, № 2, 125-130; Честване 60-годишнината на акад. Тодор Павлов, 1950, № 3-4, 243-247.Бонева, Бонка Конференция на учените-марксисти, 1989, № 12, 122-123.Борисов, Божидар Антропният принцип, 1990, № 4, с. 165-168.Братанов, Димитър Борбата на френските комунисти на идеологическия фронт, 1953, № 3, 154-159; Борбата на италианските комунисти на идеологическия фронт, 1954, № 1, 136-142; Конгресът на философите в Италия, 1955, № 5, 125-128; Бележитият италиански философ-марксист Антонио Банфи, 1958, № 2, 159.Братанов, Кирил Научната сесия по животновъдство и ветеринарното дело, 1950, № 1, 120-123. Братоев, Георги; Векилов, Гроздан Теоретична конференция по философски въпроси на естествознанието, 1962, № 3, 119-132.Брутян, Г. А. Проблемите на аргументацията пред световната философска общност, 1989, № 8, 136-141.Бънков, Ангел Впечатления от философския живот в Москва, 1948, № 2, 110-122; Сталинската научна сесия в Българската академия на науките и Историко-филологическия факултет на Софийския университет, 1950, № 3-4, 235-243; Месецът на българо-съветската дружба. Гостуването на съветския философ проф. В. И. Светлов в България, 1950, № 2, 121-125; Философският живот в Румъния, 1955, № 2, 114-123; Проблемите на логиката на ХII Международен философски конгрес, 1959, № 3, 143-153; Двадесет години семинар по логика, 1983, № 6, 111-115.

149

Бънков, Ангел; Павлов, Деян Хегеловата философия на историята и нашата съвременност /Седми международен Хегелов конгрес в Париж/, 1970, № 3, 122-126.Бъчваров, Михаил Обсъждане на Т. V на „Известия” на Института по философия при БАН, 1961, № 6, 147-151.В. Ц. За партийна принципност в науката, 1966, № 3, 144-149.Василев, Д. Бележит съветски учен-мислител, 1960, № 5, 96-101; Съвещание по философските въпроси на физиологията на висшата нервна дейност и психологията, 1963, № 1, 148-154.Василев, Златко Обсъждане на списание „Философска мисъл”, 1986, № 7, 103-106.Василев, Ради Сътрудниците и читателите на „Философска мисъл” за състоянието и задачите на списанието, 1953, № 3, 135-146; Философският живот в Чехословакия, 1956, № 1, 113-127; За мира и културното сътрудничество между народите, 1956, № 5, 120-122; Честването на петдесетгодишната научно-културна и обществено-политическа дейност на акад. Тодор Павлов, 1956, № 6, 107-112; Някои моменти от развитието на съвременната словашка марксическа философска мисъл, 1960, № 4, 106-112; Из философско-научния живот в Чехословакия, 1964, № 1, 145-151; Съвещание на редакторите на философските и социологическите списания от социалистически страни, 1978, № 3, 110-111.Василев, Ради; Михайлов, Стоян За сесиите на БАН, осветени на четиридесетгодишнината на ВОСР, 1957, № 6, 136-144.Ватралов, Коста Конференцията на учителите по философска пропедевтика и педагогия, 1946, № 2, 124-126.Велева, Лиляна Списък на по-важни книги, сборници, брошури и статии на акад. Тодор Павлов от 1906 до 1956 година, 1956, № 5, 113-119.Величкова, Соня; Торкова, Валентина Обсъждане на монографията „Социалистическият начин на живот. Теория и практика.”, 1987, № 2, 106-107.Величкова, Соня; Рачовски, Сергей Обсъждане на списание „Философска мисъл” в Пловдив, 1985, № 5, 123-124.Велчев, Петър Обсъждане на философските проблеми на НТР и укрепване на сътрудничеството между философите и социолозите от социалистическите страни, 1971, № 12, 100-103; Докторски дисертации по диалектика и теория на познанието, 1977, № 5, 143-144; Заседание на Научния съвет на Варненската философска школа в Хавана, 1979, № 6, 148-150.Велчев, П.; Пунчев, И.; Субашки, В.; Цонев, В.; Станков, Д.; Пенчев, Г.; Стоев, С. Винаги с Ленин, за ленинизъм във философията, 1969, № 8, 86-107.Ветщайн, Х.; Морадор, Р. Социологията в Уругвай, 1967, № 3, 143-148.Владимиров, Желю; Динев, Валери Пета национална научно-методична конференция по философия, 1986, № 3, 124-128.Вълкова, Василка Разширяване на сътрудничеството по проблемите на марксистката етика, 1974, № 3, 102-105; За високо качество на философската продукция, 1985, № 9, 111-117.Вълов, Тодор Четвъртото съвещание на редакционните колегии на философските списания от социалистическите страни, 1967, № 1, 144-150.Вълчанов, В. Четвъртата научна сесия на отделението за биологически и медицински науки при БАН, 1954, № 1, 127-136.Г. Д. ХIV Международен философски конгрес във Виена, 1968, № 2, 122-123; Единни в борбата срещу реакционната буржоазна идеология, 1968, № 8, 113-116; Третата предварителна програма на ХIV Международен конгрес по философия, 1968, № 8, 117-119; Среща на ръководни философски работници от европейските социалистически страни, 1968, № 10, 94-100.Г. П. Второ съвещание на редакциите на философските списания от социалистическите страни, 1963, № 4, 147-152.Гагов, Цветан Седмица на философската мисъл, 1965, № 6, 127-128.Гандев, Христо Акад. Н. С. Державин като историк /По случай седемдесетгодишния му юбилей/, 1947, № 3-4, 237-239.Ганчев, Лилян За съюза между философията и естествознанието, 1968, № 10, 105-107.Георгиев-Братоев, Георги Изложба на бита и културата на докласовото и раннокласовото общество в нашите земи, 1951, № 1, 126-132; Върху химическия строеж на веществото /Във връзка с всесъюзното съвещание за състоянието на теорията за химическия строеж в органичната химия/, 1952, № 2, 148-160.

150

Георгиев, Димитър; Момов, Васил Творческа дискусия по проблемите на марксистко-ленинската етика, 1970, № 12, 120-126.Георгиев, Емил Празници на културата и мира, 1952, № 1, 121-129.Георгиева, Богданка Петата сесия на Варненската международна школа по марксистко-ленинска философия, 1974, № 9, 104-111; Дискусия по проблемите на общественото битие и общественото съзнание, 1975, № 10, 115-118.Георгиева, Богданка; Игов, Михаил Седма сесия на международната лятна Варненска школа по марксистко-ленинска философия, 1976, № 10, 137-143.Георгиева, Богданка; Кисьов, Тоньо Шестата сесия на Варненската международна школа, 1975, № 9, 129-134.Георгиева, Б.; Моллова-Варчева, П.; Георгиева, М. Симпозиум по методологическите проблеми на социалистическото съзнание, 1986, № 11, 98-101.Георгиева, Диана Честване на акад. Сава Гановски в СССР, 1977, № 6, 114-115.Георгиева, Диана; Фогелер, Ян Първата всесъюзна междувузовска конференция по история на развитието на марксистко-ленинска философия след Октомврийската революция /1917-1976 г./, 1977, № 6, 116-121.Георгиева, М.; Личев, А.; Богомилова, Н.; Стефанов, А.; Андонова, 3.; Гайтанджиев, С. Десетата юбилейна сесия на МЛВШ по марксистко-ленинска философия „Акад. Тодор Павлов”, 1979, № 10, 101-111.Георгиева, Соня Постиженията на съветската археологическа наука през последните години, 1953, № 4, 161-167.Герон, Ема Конгресът на съветските психолози, 1963, № 6, 138-144.Гечев, М. Честване на акад. Тодор Самодумов, 1958, № 3, 154-156.Гиндев, Панайот Месецът на българо-съветската дружба и петгодишнината на Съюза на българо-съветските дружества, 1951, № 3-4, 152-156; Съвещание на директорите на Институтите по философия и социология от европейските социалистически страни, 1966, № 6, 133-140.Горанов, Кръстьо 200 години от основаването на Московския държавен университет /1755-1955/, 1955, № 2, 124-133; Кратки бележки за една конференция, за един симпозиум и за още нещо, 1963, № 3, 136-146; Прощаване с Михаил Лифшиц, 1984, № 1, 137-139.Горски, В.; Бъчваров, М. Обсъждане на развитието на философската мисъл в Украйна, 1967, № 5, 156-159.Грозев, Геро; Чаушев, Ангел Национално съвещание на преподавателите по идеологическите дисциплини, 1953, № 3, 146-153.Грънчаров, Ангел Истина и свобода /На 9 и 10 ноември 1989 г. в София се състоя III конгрес на Българското философско дружество/, 1990, № 2, с. 136-139.Гърдев, Диньо Годишно отчетно-изборно събрание на партийната организация при Института по философия, 1966, № 6, 140-149; Научно управление на обществото, 1968, № 8, 119-122; Честване на акад. Сава Гановски в СССР, 1977, № 6; Конгрес на съветските философи, 1977, № 7, 126-128; Актуални методологически проблеми на обществените науки, 1977, № 8, 101-106. Д. К. Ново философско списание в Югославия, 1967, № 2, 162-163; Взаимното влияние на културите във философията на Средновековието /V международен конгрес по Средновековна философия/, 1973, № 1, 140-143.Давидков, Цветан Ролята на философията и частните науки за формиране на научен светоглед и активна жизнена позиция у студентите, 1984, № 4, 124-129; Национална научно-методическа конференция на преподавателите по философия, 1985, № 6, 117-120; Социалният избор, 1991, № 2, с. 120-122.Давидов, Асен Философски и социологически списания от социалистическите страни - пред стари и нови проблеми, 1984, № 2, 105-110.Давидова-Павлова, Вера Международен конгрес по история на науката, 1966, № 5, 165-167.Давудов, А. Научна сесия, посветена на 150-годишнината от рождението на Карл Маркс, 1968, № 9, 126-131.Данаилов, Атанас; Тьогел, Кристфрид Международен симпозиум по еволюционна епистемология, 1986, № 9, 112-113.Данев, Паньо Второ международно съвещание на етици от социалистическите страни, 1976, № 6, 126-129.

151

Данков, Евлоги Философията във Великотърновския университет „Кирил и Методий”, 1984, № 3, 124-125; Философското дружество във Велико Търново, 1984, № 5, 113-114; Философско-светогледни идеи на Търновската книжовна школа, 1986, № 4, 109-111; Философска дейност във Велико Търново, 1988, № 3, 124-125.Данкова, Росина Творческо ориентиране и научна реализация на младите преподаватели, 1987, № 3, 99-100; Философията и актуалните проблеми на социализма, 1989, № 7, 118.Данова, Диана; Гайтанджиев, Стефан Сесия на младежкия философски клуб, 1979, № 8, 144-146.Делев, Кирил Споровете около прагматизма сред английските и американските марксисти, 1957, № 4, 138-147; ХII Международен конгрес по философия във Венеция, 1959, № 1, 127-133; Симпозиум по история на философията в Москва, 1967, № 4, 170-175; Семинар за социалното влияние на новата техника, 1968, № 1, 114-118.Денчев, Мирослав Формиране на научен светоглед чрез учебния процес във ВУЗ, 1987, № 5, 97-101.Димитров, Ленчо Научно-философският живот в Китайската народна република, 1957, № 4, 148-154.Димитров, Михаил Видният чешки философ Арнолд Колман в България, 1947, № 1, 117-123; Васил Коларов /По случай седемдесет годишнината му/, 1947, № 3-4, 231-236.Димитров, Цветан; Цонева, Петя Екология и мир, 1987, № 2, 107-109.Димитрова, Мария Дискусия в Аулата на СУ „Климент Охридски”, 1987, № 12, 99-101; Думата на философите и обществоведите, 1990, № 1, с. 132-135.Димов, Георги Научната сесия на БАН, посветена на 75-годишнината на Априлското въстание, 1951, № 2, 117-124; Тържествена научна сесия на БАН по случай 10 години от разстрелването на Никола Й. Вапцаров, 1951, № 3-4, 207-212.Дичев, Тодор Проблеми на социалната екология, 1987, № 4, 117-119; Проблеми на комплексното изучаване на човека, 1988, № 7, 129-131.Д’Онд, Жак Теоретична критика и социални различия, 1991, № 1, с. 106-108.Дончев, Генчо Четвъртата годишнина на полското философско списание „Mysl filozoficzna”, 1955, № 3, 124-133; Новото издание на съчиненията на Хегел, 1969, № 6, 109-113.Дончев, Стефан Международен симпозиум по методологическите проблеми на социологическите изследвания, 1969, № 3, 117-121.Дочева, Бистра Материалистическата диалектика и критиката на философския ирационализъм, 1988, № 4, 109-113.Драганов, Минчо Лекция относно предмета и проблемите на социалната психология, 1962, № 3, 148-149; Обсъждане на философските въпроси на психологията у нас, 1964, № 1, 136-144.Драмалиев, Любомир Публично обсъждане на труда на А. Ф. Шишкин „Основи на марксистката етика”, 1963, № 6, 128-137.Дряновска, Олга Генетиката и благоденствието на човечеството, 1979, № 4, 114-117.Дунов, Здравко Отражение и научно творчество, 1968, № 10, 101-105.Дунов, Здравко; Ганчев, Лилян Теорията на отражението и нашата съвременност, 1967, № 6, 130-134.Дянков, Богдан Международен колоквиум по методология на науките, 1962, № 2, 133-140; Обсъждане на книгата „Действеността на мисленето”, 1962, № 3, 133-139; Относно приноса на полската логическа школа за развитието на математическата логика, 1966, № 2, 153-161; Трети международен конгрес по логика, методология и философия на науката /Амстердам, август 1967 г./, 1968, № 6, 135-139.Ешкенази, Анри Годишно отчетно събрание на Института по философия при БАН, 1965, № 1, 152-155; Международен конгрес по логика, методология и философия на науката, 1965, № 2, 150-155.Зазас, Коста Многообразна дейност на Русенския клон на БФД, 1983, № 2, 116.Зарев, Пантелей За идейно-политическите проблеми на съвременната съветска литература, 1946, № 4, 107-116; Дискусията върху състоянието и задачите на нашата историческа наука, 1948, № 2, 99-102; Заслужен юбилей, 1948, № 3, 126-127.Захос, Атанасиос Седмица на съвременната мисъл в Атина, 1966, № 1, 155-159.И. Г. Социологическа дискусия в Полша, 1962, № 5, 173-175.Иванов, В.; Кобляков, В. Моралът и обществената психология, 1975, № 12, 122-124.

152

Иванов, Димитър Съвременният стил на научно мислене, 1969, № 9, 123-127.Иванов, Максим Аспекти на моделирането на семантиката в естествените езици, 1989, № 6, 126-127.Иванова, Дора Обсъждане на пробната свезка от „Речник на съвременния български език”, 1953, № 4, 168-173.Йовчев, Калоян Национално съвещание по философия, социология, научен комунизъм и психология, състояло се на 5 и 6 юни 1975 г. в София, 1975, № 9, 124-127.Йон, Ерхард Теоретични въпроси на развитието на изкуството и състоянието на естетиката в ГДР, 1957, № 6, 145-155.Йорданов, Димо Психологията в служба на развитото социалистическо общество, 1978, № 1, 120-123.Йоцова, Искра Юбилейна сесия на секция „Логика”, 1985, № 7, 104-106; Втори българо-полски симпозиум по логика, 1987, № 5, 101-103; Международен симпозиум по логика, 1987, № 7, 110-115.К. Б. Приносът на българските учени за изпълнението на двегодишния стопански план, 1947, № 2, 157-159.К. С.; Можнягун, С. Е. Защита на две докторски дисертации на български философи в СССР, 1968, № 9, 131-133.Калайков, Иван Конференция по въпросите на наследствеността, 1959, № 2, 133-138; Скромен труженик на родната философска наука, 1978, № 4, 119-121.Калицин, Никола Женевската конференция по приложението на атомната енергия за мирни цели, 1955, № 5, 112-124; Симпозиум по философските проблеми на гравитационната теория на Айнщайн и релативистичната космология, 1964, № 6, 146-156.Канавров, Валентин Идеологически измерения на научно-техническия прогрес, 1988, № 2, 120-123.Карастоянов, Александър; Кардашев, Цветан Философски въпроси на физиката и изучаването на космоса, 1987, № 1, 120-121.Караколов, Райчо Второ съвещание на директорите на Институтите по философия от европейските социалистически страни, 1967, № 5, 152-154.Кардашев, Цветан Някои мисли за съвместната работа на философи и естествоизпитатели в СССР, 1965, № 6, 129-137; Световна асоциация на философите-есперантисти, 1984, № 4, 129-130.Кардашев, Цветан; Данков, Евлоги Към изграждане на глобална теория на еволюцията, 1985, № 12, 123-124; Методологически проблеми на екологията, 1988, № 1, 107-108.Кардашев, Ц.; Кардашева-Уляхина, А.; Грилихес, В.; Кацаров, В. Компютъризацията в образованието, 1985, № 6, 123-126.Кардашев, Ц.; Кисельов, Н. Философските проблеми на биологическите науки на VII всесъюзен симпозиум по логика и методология на науката, 1977, № 2, 122-126.Кардашев, Ц.; Костов, Р. Научна сесия, посветена на В. И. Вернадски, 1988, № 10, 108-109.Кардашев, Ц.; Радославова, Ц.; Сретенова, Н.; Стригачев, А. Симпозиум „Философия, физика, космос”, 1987, № 10, 94-97.Кардашева, Ала; Данков, Евлоги Методологически проблеми на природознанието, 1985, № 3, 116-121.Кардашева, Ала; Симеонова, Станка Първата сесия на Международната варненска школа по марксистко-ленинска философия, 1970, № 11, 92-107.Киню, Ивон От спекулативната критика към научната критика: изчерпването на различието, 1991, № 1, с. 104-106.Киселинчев, Асен Въпросът за класовостта и партийността в науката и изкуството в светлината на труда на др. Сталин по въпросите на езикознанието, 1951, № 2, 102-116.Кисьов, Тоньо За характера и класификацията на законите на общественото съзнание, 1975, № 7, 115-117; Годишно-отчетно събрание на партийната организация при Института по философия на БАН, 1977, № 4, 119-122.Кожаров, Асен; Павлов, Деян Ленинизмът и критиката на съвременния антикомунизъм, 1969, № 1, 108-113.Кондарев, Никола Отговор на др. С. И. Сиделников, 1960, № 3, 132.Константинов, В.; Кардашев, Ц. Ергономията и някои нейни прояви у нас, 1969, № 6, 105-108.ббб

153

Костов, Атанас Възпоменателно събрание за акад. Димитър Михалчев, 1968, № 5, 104-106; Тържествено събрание по случай 70-годишнината на проф. Райчо Караколов, 1969, № 2, 95-96.Костов, Дончо; Наджаков, Георги Наградените учени от Камарата на народната култура /Проф. Иван Иванов, Проф. Никола Обрешков/, 1947, № 1, 114-117.Коуз, Питър Физически универсум, културни светове: същото и различните, 1991, № 1, с. 108-111.Кръстева, Анна От конгрес до конгрес, 1990, № 6, с. 152-158; Източна Европа - поглед от бъдещето, 1991, № 10, 104-106.Кръстева, Анна; Кацарски, Иван; Богомилова, Нонка; Стайков, Петър; Стъпов, Росен Философията - продукт на свободна творческа дейност /насоки и перспективи/. Проектоплатформа, 1991, № 1, с. 111-116.Куусинен, Ото Как Ленин лекуваше в Коминтерна детската болест „левичарството”, 1964, № 1, 131-134.Кънева, Е.; Козарева, М. Научна сесия по въпросите на борбата против буржоазната идеология в науката, 1969, № 8, 108-111.Кътов, Асен; Мончев, Найден ХIII международен конгрес по история на науката, 1971, № 11, 134-137.Л. К. Международни разговори по въпросите на идеологията, науката и политиката, 1968, № 1, 118-119.Л. Н. Преустройството на философския фронт и задачите на списание „Философска мисъл”, 1988, № 1, 106.Лазарова, Ерика; Симеонова, Станка Колоквиум за културата и хармоничното развитие на личността, 1978, № 8, 121-126.Ларюел, Франсоа Различие и тъждество: бъдещето на мисълта, 1991, №1, с. 101-103.Латев, Латьо Международен симпозиум по история на философията, 1977, № 5, 139-142.Леков, Иван За подготовката и значението на предстоящия научен славистичен конгрес в Москва, 1947, № 3-4, 240-244.Лекторски, В.; Трубников, Н.; Малинин, В. Всесъюзно съвещание по съвременните проблеми на материалистическата диалектика, 1965, № 4, 157-167.Личев, Валери Човекът на промяната и промяната на човека, 1991, № 9, с. 101-104.Лозев, Камен Трета среща на млади философи с редакционната колегия на „Философска мисъл”, 1984, № 10, 104-105.М. Д. Седмица на марксистко-ленинската мисъл в Бургаски окръг, 1966, № 3, 149-150.Маринов, Марин Конференция по философия на науката, 1986, № 9, 111-112.Маринов, Христо; Кардашев, Цветан Марксизмът-ленинизмът и глобалните проблеми на съвременността, 1984, № 1, 134-136.Маринова, Емилия Психология и етика, 1984, № 1, 129-133.Марков, М.; Димитров, Д. Науката и културата в Корейската народнодемократична република, 1954, № 5, 120-127.Марков, Сашо Философският живот в Унгарската народна република, 1986, № 10, 97-99.Мизов, Бойко; Мизов, Максим Българо-съветска конференция по идеологически и нравствени проблеми, 1986, № 4, 112-114.Милонич, Джуро; Шопова, Красимира „Клио пред съда на буржоазната философия “ - нов принос в развитието на марксистката философия, 1972, № 2, 104-108.Минчев, Борис Формите на културата и тяхното взаимовлияние, 1989, № 2, 114-117.Мирчева, Марион Среща с проф. Г. Прийст, 1986, № 7, 107; Международна школа и конференция по математическа логика и приложението ù, 1987, № 10, 98-99; Българо-полски симпозиум по логика, 1988, № 1, 107.Михайлов, Кирил Защита на докторска дисертация, 1976, № 7, 126-127.Михайлов, Стамен Научната сесия по животновъдството и ветеринарно дело, 1950, № 1; Първата научна сесия на Археологическия институт при БАН, 1950, № 2, 131-134.Михайлов, Стоян Съвещание относно социологическите изследвания, 1961, № 5, 139-140; Социологическите изследвания в Полша, 1963, № 4, 153-159; Социологическите изследвания в Сибирското отделение на АН на СССР, 1965, № 1, 142-147.Михайлов, С.; Лебедев, Ю. Защита на докторски дисертации, 1965, № 2, 136-138.Михайлова, Екатерина Изложба за ленинската „Искра” в София, 1950, № 3-4, 252-255.

154

Младенова, Николина; Минчев, Динко; Кардашева-Уляхина, Алла Първи българо-съветски симпозиум по методология на науката, 1990, № 4, с. 159-165.Момов, Васил Семинар по проблеми на марксистката етика, 1967, № 3, 134-141.Мончев, Найден Международен симпозиум по проблемите на системния подход и структурно-функционалния модел на науката като информационна система, 1974, № 2, 119-121.Мончев, Найден; Куманов, Цочо Философски и исторически проблеми на техническите науки, 1979, № 4, 118-120.Мутафчиев, Радослав Научна сесия по езикознание, 1952, № 4, 185-190.Н. К. Впечатления от философския живот в Съветския съюз, 1957, № 1, 154-156; Теоретичен семинар в Института по философия при БАН, 1958, № 4, 147-150.Н-ска, Л. Честването на Дарвин в България, 1959, № 3, 164-166.Наджаков, Георги Академикът С. И. Вавилов - председател на Академията на науките в СССР, 1947, № 2, 154-156.Найденов, Чавдар Научна сесия „100 години „Анти-Дюринг” и 70 години „Материализъм и емпириокритицизъм”, 1979, № 2, 118-125.Наумов, Георги Първата докторска дисертация по философия, защитена от български учен в СССР, 1960, № 4, 113-114.Наумов, К. Научна сесия, посветена на Владимир Илич Ленин, 1960, № 3, 124-127.Ников, Н.; Панайотов, Л. Обсъждането на макета на том I от „История на България”, 1954, № 2, 121-126.Николов, Веселин Обсъжданията на докладите на нашите делегати в предстоящия конгрес на славяноведите в Москва, 1948, № 2, 105-109.Николов, Елит Влиянието на Хусерловата феноменология върху съвременната буржоазна естетика, 1962, № 6, 179-181.Николова, Лиляна Отчетно-изборно събрание на партийната организация при Института по философия, 1971, № 2, 117-121; Годишно-отчетно събрание на ППО при ИФ на БАН, 1975, № 1, 100-105; Основни насоки за развитието на обществените науки през седмата петилетка и до 1990 година, 1976, № 5, 131-133.Нуриева, Зинети; Пенчев, Генчо Четвъртата сесия на международната Варненска школа по марксистко-ленинска философия, 1973, № 9, 90-95.Ошавков, Живко Из философско-научния живот в СССР, 1946, № 2, 126-131; Сътрудничеството между „Вопросы философии” и „Философска мисъл”, 1949, № 2, 144-147; Третият световен конгрес по социология, 1957, № 2, 141-155; Четвърти световен конгрес по социология, 1960, № 1, 140-146.П. А. Симпозиум в Словакия, посветен на теорията на отражението, 1976, № 1, 111.П-в, Тр. Петдесетгодишнината на Смирненски, 1948, № 3, 125-126.Павлов, Деян Бележки за философския живот в съвременна Югославия, 1959, № 5, 151-158; От позициите на хуманизма /Б. Ръсел и Ж. П. Сартр разобличават американската агресия във Виетнам/, 1967, № 1, 155-157; Структурализмът - ново течение в буржоазната философия, 1967, № 3, 141-143; Философското учение на Карл Маркс и неговото актуално значение, 1968, № 6, 132-135; Марксизмът и съвременната буржоазна философия на ХIV международен философски конгрес във Виена, 1968, № 11, 109-119; Нарастване ролята на ленинизма в съвременната епоха и критиката на антикомунизма, 1970, № 5, 125-131; Философията на Кант и нейните буржоазни интерпретатори /IV Международен Кантов конгрес в ГФР/, 1974, № 6, 111-114; Публикации за академик Тодор Павлов по страниците на чуждестранните философски издания, 1976, № 4, 140-141; Виден прогресивен философ на Америка, 1976, № 8, 128-129; Политическият смисъл на една философска дискусия, 1976, № 12, 116-117; Философия и практика /ХII международен Хегелов конгрес в Залцбург, 28.04-1.05.1977/, 1977, № 8, 107-111; Философия и социален прогрес, 1977, № 9, 127-132; Подготовката на Световния философски конгрес в заключителна фаза, 1978, № 1, 84-86; Академик Душан Неделкович - виден югославски философ, 1985, № 3, 125-126; Само честните хора обичат задълженията си /Иван Спасовски навърши 60 години/, 1988, № 1, 108-109.Павлов, Тодор Изказване пред международния семинар на студентите по икономически науки, 1956, № 4, 130-132; Слово, произнесено при откриването на математическата сесия, 1956, № 5, 123-125; Как полемизирахме навремето и как дискутираме сега? /Няколко допълнителни бележки към том VIII от „Избрани произведения”/, 1965, № 1, 139-142;

155

Поздравително писмо до Живко Ошавков във връзка с Първия конгрес на Българската социологическа асоциация, 1969, № 12, 91; Марксистко-ленинската философия и системно-структурния анализ, 1969, № 12, 92-93; Ръка за ръка със съветските философи-ленинисти, 1977, № 7, 124-125.Павлова, Нонка С лице към проблемите на обществознанието, 1979, № 1, 122-124.Павлова, Нонка; Георгиев, Павел Проблеми на научната политика, 1979, № 9, 126-128.Павлова, Таня Международен симпозиум по въпросите на съвременната идеологическа стратегия и тактика на империализма, 1979, № 3, 112-116.Палюшев, Божидар; Димитров, Цветан Методология, моделиране, компютри, 1988, № 3, 123-124.Панчев, Иван Тържественото заседание на Българската академия на науките. Докладите на акад. Тодор Павлов и акад. Методи Попов, 1948, № 1, 149-153; Тържеството на Павловската физиология, 1950, № 2, 134-137; Първата защита на докторска дисертация по философия, 1954, № 4, 126-128; Съвещание в Москва по философските въпроси на естествознанието, 1958, № 6, 138-143.Папазова, Биляна Децата в компютъризирания свят: утрешните проблеми - днес, 1985, № 10, 106-109.Пасо, Шантал Интер-дикцията, извор на различието и условия на всяка критика, 1991, № 1, с. 98-101.Пейчев, Божидар Защита на докторска дисертация от проф. Ангел Бънков, 1968, № 6, 139-141; Обсъждане на макета на том първи от „История на философската мисъл в България”, 1968, № 9, 134-135; Международна историко-философска проява, 1974, № 12, 103-104; Научна конференция, посветена на Изборника от 1073 година, 1975, № 4, 129.Пенев, Михо Основни проблеми на диалектическата логика /Обсъждане на някои въпроси на диалектическата логика/, 1961, № 1, 134-139; Трето национално съвещание по работата на идеологическите катедри във висшите учебни заведения, 1961, № 2, 138-143.Пенчев, Генчо Творческа среща между съветски и български философи във Варна, 1967, № 5, 154-155; Творчески разисквания по речта на др. Тодор Живков пред столичния Комсомол, 1969, № 7, 147-149; За актуална научноизследователска философска проблематика, 1969, № 12, 105-106.Петков, Петьо Разговор за Гьодел, 1987, № 10, 99-103.Петкова, Тодорка; Николов, Стефан Седемдесет години „Материализъм и емпириокритицизъм”, 1979, № 8, 139-143.Петкова, Я. Отчетно-изборно събрание на Българското философско дружество, 1972, № 4, 103-104.Петров, Кирил Изучаването на труда на И. В. Сталин „Икономическите проблеми на социализма в СССР” и решенията на XIX конгрес на КПСС, 1952, № 4, 183-184.Петров, Сава Функционални дефиниции на живота и познанието, 1965, № 2, 139-150.Петрова, Е. Честване на акад. С. Гановски, 1972, № 6, 125-127.Петрова, Емилия; Данова, Диана; Бойкова, Фанка; Славова, Донка; Стоянова, Иванка; Латев, Латьо; Маринов, Марин Девета сесия на Международната лятна Варненска школа по марксистко-ленинска философия, 1978, № 10, 107-124.Петрова, Маргарита; Пиндева, Ася Честване на 40-годишнината на „Философска мисъл”, 1986, № 4, 107-109.Пешева, Маргарита Кръгла маса „Философия и култура” в Софийския университет, 1984, № 5, 110-113; Електронните средства, културата и човешката психика /Размисли след един колоквиум/, 1985, № 3, 121-125.Пирьов, Генчо Работата в областта на психологията в ГДР, 1962, Международен колоквиум по методология на науките, 1962, № 2, 133-140; 2, 141-146; За състоянието на психологията в Югославия, 1965, № 1, 148-150; За международния конгрес по приложна психология, 1968, № 12, 101-104; Психологическата наука в Социалистическа република Румъния, 1969, № 4, 113-115.Полдрак, Х.; Цандер, Х. Ю. Дискусия по проблемите на марксистко-ленинската теория на познанието, 1977, № 10, 120-122.Поликаров, Азаря Алберт Айнщайн, 1955, № 3, 134-135; Някои мисли по повод доклада на Ф. Франк „Съвременната роля на науката”, 1959, № 1, 134-140.Попов, Петър Световен конгрес по философия на правото и социална философия, 1976, № 7,

156

124-125; Единадесетият световен конгрес по философия на правото и социална философия, 1984, № 8, 111-113; Дванадесети конгрес по философия на правото и социалната философия, 1986, № 7, 108.Попов, Стойко Съвещание на редколегиите на философските и социологическите списания от социалистическите страни във Варшава, 1969, № 1, 105-108; Съветските философи честваха 25-годишнината от победата на социалистическата революция в България, 1969, № 11, 119.Попов, Стойко; Гърдев, Диньо Великата октомврийска социалистическа революция и някои актуални проблеми на философията, 1967, № 6, 121-130.Примов, Георги Втора международна конференция по проблемите на изкуствения интелект, 1988, № 5, 110-112; Единството на науката и глобалните проблеми, 1989, № 5, 119-122.Примов, Георги; Примова, Диана Либерално-демократични общества: състояния и перспективи, 1990, № 12, с. 52-54.Проданов, Васил Биология и етика, 1976, № 3, 118-120; Пленум на Централния съвет на Бъл-гарското философско дружество, 1978, № 12, 110-111; Социализмът и „духовната ситуация на времето”, 1989, № 1, 115-119.Радев, Динко Историческият материализъм и научното ръководство на социалистическото общество, 1968, № 1, 112-114; Теоретична конференция в Института по философия, 1976, № 1, 117-119; Тринадесетото съвещание на директорите на философските институти към академиите на социалистическите страни, 1987, № 12, 98-99.Райнова, Иванка ХХІ конгрес на асоциацията на дружествата на френски говорещите философи, 1987, № 3, 100-101; Втора българо-канадска среща, 1988, № 4, 104-109; В светлините на Триумфалната арка: ХХІІ конгрес на Асоциацията на дружествата на френски говорещите философи, 1989, № 2, 112-114; „Историческият” конгрес: концепции и реалност, 1991, № 1, с.93-98.Ралева, Н.; Василева, Л. Първи международен симпозиум по проблеми на съвременната западна масова култура, 1972, № 4, 105-108.Роххаузен, Р. За плодотворно сътрудничество между представителите на естествените науки и философите марксисти /За международния симпозиум по философия и естествени науки/, 1960, № 5, 102-106.Рупрехт, Франк Организация и планиране на изследванията и обучението в областта на марксистко-ленинската философия в ГДР, 1977, № 11, 114-116.Русев, Панчо Обсъждане на книгата „Модерни критици на марксизма”, 1962, № 4, 139-143; Хегелови юбилейни научни сесии в ГДР, 1971, № 1, 122-127; Хегеловият конгрес в Антверпен, 1973, № 3, 111-114; Десетият международен Хегелов конгрес, 1974, № 11, 124-126.С. К. Годишно отчетно събрание на партийната организация на Института по философия при БАН, 1968, № 2, 119-122.С. Р. Публично обсъждане на сп. „Философска мисъл”, 1959, № 5, 142-147.Савова, Н. Конференция, посветена на приложението на физиологията, психологията и социологията в научната организация на труда, 1968, № 4, 118-121.Самодумов, Тодор Последната сесия на академията на педагогическите науки в СССР, 1946, № 3, 120-121.Саркисян, Саркис Фундаментално произведение на съвременната марксистко-ленинска философия, 1976, № 5, 120-127; Ленинската теория на отражението в светлината на развитието на съвременната наука и практика, 1977, № 2, 117-121; Симпозиум за ленинската теория на отражението и съвременната наука и практика, 1978, № 3, 115-116; Творческо шестдесетилетие на изтъкнат съветски философ, 1987, № 4, 114-115; Към интеграция на усилията на философските кадри от социалистическите страни, 1988, № 9, 114-117.Свенсон, Даг За философския живот в Швеция, 1961, № 1, 140-143.Семов, Моис Научна конференция по етика в Унгария, 1975, № 11, 109-111.Сивилов, Любен Единство и многообразие на гледните точки /Добрин Спасов на 60 години/, 1986, № 1, 116-118.Сидельников, С. И. Писмо до редакцията, 1960, № 3, 130-131.Симеонова, Станка; Лилков, Тодор Третата сесия на международната варненска школа по марксистко-ленинска философия - предконгресен симпозиум, 1972, № 9, 75-87.Скворцов, Б. П. Формиране на социалните потребности, 1986, № 11, 103-106.Скубарев, Щ. Една полезна конференция, 1958, № 1, 147-155; Международен семинар по

157

философия в София, 1959, № 3, 154-163.Славков, Светослав Годишно-отчетната сесия на БАН, 1949, № 2, 148-149; Ботевата научна сесия на БАН, 1949, № 2, 150-151; Тържественото събрание на БАН в памет на А. С. Пушкин, 1949, № 2, 151-152; Благоевската научна сесия на БАН, № 1949, № 2, 152-153; Тържествена научна сесия на БАН, посветена на 70-годишнината от рождението на Георги Димитров, 1952, № 2, 161-166.Славков, Светослав; Василев, Ради Тържествена научна сесия на БАН, посветена на Карл Маркс, 1953, № 2, 119-125; Обществено-политическата и философско-научната дейност на Димитър Благоев, 1956, № 4; 133-143.Славов, Иван Достойнството на мисълта, 1984, № 3, 121-123.Смоленов, Христо За качеството на философската дейност, 1984, № 8, 106-111.Сотирова, Даниела; Кондев Ангел Начало на творческа дискусия, 1984, № 10, 101-104.Спасов, Добрин Обсъждането на „новия” труд на акад. Д. Михалчев „Традиционната логика и нейното материалистическо обосноваване, 1953, № 2, 125-145; С философски бележник в Англия, 1962, № 3, 140-147; „Амстердамските разговори” на Международния философски институт, 1972, № 1, 87-90; „Кембриджките разговори” на Международния философски институт, 1972, № 12, 127; За една действително реалистична логика, 1983, № 6, 116-119.Спасов, Иван Крупен теоретик и критик от ленински тип, 1976, № 3, 117.Спасовски, Иван Обсъждане на „Философска мисъл”, 1967, № 1, 150-155; Национална конференция, посветена на методологическите проблеми на научното познание, 1967, № 3, 122-134; В духа на решенията на Юлския пленум, 1969, № 2, 102-106.Спасовска, Лиляна Научна конференция, посветена на новата система за планиране и ръководство на народното стопанство, 1966, № 2, 162-165.Станков, Димитър Международен симпозиум по проблемата за човека, 1972, № 1, 112-116.Станоев, Валентин; Бонева, Наталия Конференция на преподавателите по диалектически и исторически материализъм във ВУЗ и ПВУЗ, 1988, № 4, 100-103.Стефанов, Ангел Почина акад. Б. М. Кедров, 1985, № 12, 125; Проблемите на реалния социализъм във фокуса на философските и социологическите списания, 1986, № 2, 131-135.Стефанов, Ангел; Игов, Михаил Двадесет години по-късно, 1987, № 4, 115-117.Стефанов, Никола; Пенев, Михо Обсъждане на въпроса за предмета на марксистко-ленинската философия и систематизацията на нейните проблеми, 1956, № 3, 119-125.Стоев, Стою Научна сесия, посветена на 25-годишнината на социалистическата революция в България, 1969, № 12, 93-100; Международна конференция за ленинския етап в развитието на марксистката философия, 1970, № 4, 119-123; Първият марксистки международен симпозиум по история на философията, 1971, № 8, 134-138.Стойчев, Тодор Дейността и задачите на научноизследователския кръжок „Димитър Благоев” в университета, 1949, № 3, 108-113; Международен колоквиум по социология на религията, 1966, № 2, 146-152; Международни научни срещи в Улан Батор и Москва, 1984, № 2, 110-114; Дейността и задачите на секция „Исторически материализъм” при Института по философия „Акад. Т. Павлов”, 1986, № 8, 105-111.Стойчев, Тодор; Мизов, Николай Втори международен колоквиум по социология на религията, 1967, № 2, 154-162.Стоянов, Желязко Защитена докторска дисертация, 1976, № 3, 124.Стоянов, Людмил Конгресът на културните дейци във Вроцлав, 1948, № 3, 127-130.Стоянова, Василка; Георгиева, Любомира НТР и някои проблеми на философското познание, 1985, № 2, 117-119.Стоянова, Василка; Енева, Елка Философски проблеми на социалната практика, 1986, № 11, 101-103.Субашки, Васил Бележита годишнина за българската наука, 1969, № 12, 101-105; Тържествено събрание по случай 75-годишнината на проф. Райчо Караколов, 1974, № 1, 124-125; Защитени докторски дисертации, 1975, № 2, 125-127.Сукманджиев, Ст. Участието на България в международното икономическо съвещание в Москва, 1951, № 3-4, 170-173.Сярова, Ели Совата на Минерва: опит за летене, 1990, № 11, с. 78-81.Табаков, Мартин; Гаргов, Георги Логическата тема на Осмия международен конгрес по логика, методология и философия на науката, 1988, № 8, 116-119.Тасев, Васил Развитието на социалната психология в Съветския съюз, 1968, № 7, 125-130.

158

Тасев, Илия Първата защита на дисертация по философия в Софийския университет, 1953, № 2, 146; Комунистическата идеология - същност и закономерности на нейното развитие, 1976, № 2, 130-131.Тодоров, Тодор Теоретическа конференция с пропагандистите от Русенски окръг срещу антикомунизма, 1964, № 4, 174-176.Тонев, Любен Архитектурата като изкуство /По повод изложбата на архитектурни заснемания от копривщенски къщи, организирана от БАН/, 1950, № 3-4, 247-252.Топчиев, Александър Академията на науките на СССР през 1952 г., 1953, № 2, 117-125.Трифонов, Илия Подготовката и усъвършенстването на философските кадри - първостепенна държавна задача, 1975, № 9, 135-138.Трифонов, Илия; Вълова, Светла Два международни форума по методика на обучението по обществените науки във ВУЗ, 1976, № 1, 113-116.Трофимов, П. С. Нищета на буржоазната социология на изкуството, 1969, № 2, 96-102.Троянов, Димитър Обсъждане с участници в движението за комунистически труд, 1962, № 3, 149-150.Трудин, С. Новият управителен съвет на Българската академия на науките, 1947, № 1, 123-125; Авицена като философ и учен, 1952, № 3, 212-218.Тьогел, Кристфрид Философия, революционно мислене и революционно действие, 1985, № 5, 121-123; Социализмът и мирът - хуманизмът в борбите на нашето време, 1985, № 6, 120-122.Унджиев, Иван Честване на академик Михаил Димитров по случай седемдесет годишнината му, 1951, № 3-4, 156-158.Хавлинова, М. Конгрес на чехословашките психолози, 1965, № 5, 138-144.Хаджиолов, Асен Гостуването на съветските учени у вас, 1952, № 3, 202-206.Христов, Христо Теоретична конференция, посветена на Великия Октомври, 1967, № 5, 155-156.Христова, Станка Младите етици пред проблема за нравствената съдба на човека в променящия се свят, 1990, № 3, с. 136-140.Ц. В., Т. Д. Обсъждане на сп. „Философска мисъл” в Русе, 1965, № 1, 150-152.Цеков, Димитър За по-тясна връзка на партийната пропаганда с живота, 1961, № 3, 143-146; Научна сесия по теоретическите проблеми в материалите на ХХII конгрес на КПСС, 1962, № 1, 69-74.Цонев, Владимир Семинар по философски въпроси на биологията и медицината, 1972, № 8, 118-121.Цонков, Гено Впечатления от една философска среща, 1968, № 8, 108-113.Черня, Михаил Подемът на марксическата философия в Румъния през годините на народната власт, 1960, № 1, 126-139.Шадов, Божидар Седмата сесия на Международната Варненска лятна школа по марксистко-ленинска философия, 1976, № 8, 125-127.Шемякин, В. Последната беседа на Тодор Павлов със съветски философски работници, 1978, № 1, 118-119.Щипски, Иван Иван Минков Хаджийски, 1954, № 6, 116-118.Я. П. Българско философско дружество, 1969, № 5, 120-121.Янков, Митрю За по-ефективна критика на съвременната буржоазна философия, 1976, № 3, 121-123.Янчев, Янко Първо българско участие в Нобелов симпозиум, 1984, № 2, 114-116.

ХроникаИ. Л. Лекции на чужди учени-слависти, 1947, № 3-4, 244-245.

ЮбилейАндреев, Коста Списание „Ново време” и марксистко-ленинската философия в България /По случай 90 години от създаването му/, 1987, № 3, 61-71.Данков, Евлоги Четвъртвековната философска дейност във Великотърновския университет „Кирил и Методий”, 1988, № 5, 80-90.Славов, Слави Първият програмен документ на научния комунизъм, 1987, № 5, 74-79.

159

In memoriamСт. н. с. Борис Ценков, 1985, № 8, 120.Кътов, Асен; Петров, Сава; Славков, Светослав Незавършените идеи на Виктор Тюхтин, 1989, № 3, 119-123.Спасов, Добрин; Калайков, Иван Прощаване с Кирил Делев, 1985, № 5, 125-126.

Раздел 2. Научна книжнина

БиблиографияБиблиографска справка по въпросите на атеистическото възпитание на младежта /С., ДСНМ, 1957/, 1958, № 5, 159.Десет години сп. „Философска мисъл”, 1954, № 6, 120-129.Из българската марксическа философска книжнина, излязла през периода 1945-1960 г., 1960, № 6, 145-150.Литература върху проблемите на социалистическата революция и строителството на социализма в България /1944-1983 г./, 1984, № 7, 111-117.Вълчев, Веселин; Русева, Иванка Библиография на българската философска литература /1944-1983/, 1984, № 9, 111-125.Дянкова, Мария Двадесет и пет години сп. „Философска мисъл”, 1970, № 9, 90-117.Дянкова, Мария; Манева, Жана Библиографски обзор на трудовете на акад. Тодор Павлов за периода 1970-1974 г., 1975, № 1, 93-98; Тридесет години списание „Философска мисъл”, 1975, № 8, 104-143.Дянкова, Мария; Русева, Иванка Библиография по история на философията, 1971, № 5, 89-96.Миладинова, Мила Научно управление на обществото /Библиографска справка/, 1968, № 12, 85-88; Научнопопулярни издания през 1968 г., 1969, № 1, 103-104; Борба за марксистко-ленинска идеология и практика /Библиография, 1944-1969/, 1969, № 7, 150-157.

Из съдържанията на получените в редакциятачуждестранни философски списания

Вестник Ленинградского университета, Выпуск 1, 2 и 3 /1966, № 5, № 11, № 17/, 1967, № 1, 162.Вестник Московского университета, Серия VIII - Философия /1966, № 1, № 2/, 1966, № 5, 174; /1966, № 3/, 1967, № 1, 162.Вопросы философии /1958, № 12/, 1959, № 1, 145; /1959, № 1, № 3/, 1959, № 3, 167-168; /1959, № 4/, 1959, № 5, 159; /1959, № 7-11/, 1960, № 1, 153-154; /1959, № 12, 1960, № 1-5/, 1960, № 4, 118-119; /1960, № 6-8/, 1960, № 5, 110; /1960, № 9-12/, 1961, № 1, 150; /1961, № 1, № 2/, 1961, № 2, 136; /1961, № 3, № 4/, 1961, № 3, 150; /1961, № 5-10/, 1961, № 6, 134-135; /1961, № 11/, 1962, № 1, 87; /1966, № 1-5/,1966, № 5, 171-172; /1966, № 7/, 1967, № 1, 162.Джъсюе Йендзиу (Пекин) /1958, № 8/, 1959, № 1, 145; /1959, № 1, № 2/,1959, № 3, 168.Философские науки /1960, № 1-4/, 1961, № 1, 151-152; /1961, № 1, № 2/, 1961, № 3, 150-151; /1961, № 3, № 4/, 1962, № 1, 87; /1966, № 1-3/, 1966, № 5, 172; /1966, № 4/, 1967, № 1, 162.Cercetàri filozofice (Букурещ) /1958, № 5/, 1959, № 1, 146; /1958, № 6/, 1959, № 3, 169; /1959, № 2/, 1960, № 1, 154; /1960, № 1, № 2/, 1960, № 4, 121-122; /1960, № 3/, 1960, № 5, 111; /1960, № 4, № 5/, 1961, № 1, 154; /1960, № 6; 1961, № 1/, 1961, № 3, 152-153; /1961, № 2, № 3/, 1961, № 6, 136; /1961, № 4, № 5/, 1962, № 1, 89.Dialektica (Revue internationale de philosophie de la connaisance; Нюшател - Швейцария) /1958, № 46/, 1959, № 1, 147; /1958, № 47-48/, 1959, № 3, 170; /1959, № 49/, 1960, № 1, 155; /1960, № 54-55/, 1960, № 5, 111.Deutsche zeitschrift für philosophie (Берлин - ГДР) /1958, № 6/, 1959, № 1, 146; /1959, № 1, № 2, № 3/, 1959, № 5, 159-160; /1960, № 1-2, № 3, № 4/, 1960, № 4, 119-120; /1960, № 7, № 8/, 1961, № 1, 153; /1961, № 1, № 2, № 3, № 4/, 1961, № 3, 152; /1961, № 5-9/, 1961, № 6, 135; /1961, № 10, № 11/, 1962, № 1, 88; /1966, № 1-7/, 1966, № 5, 172-173; /1966, № 7, № 8, № 9/, 1967, № 1, 162.Ethics /1960, № 2, № 3/, 1960, № 4, 123.Filosoficky časopis (Прага) /1958/, 1959, № 1, 145-146; /1959, № 1/, 1959, № 3, 168; /1959, № 2, № 3/, 1959, № 5, 160; /1960, № 1, № 2, № 3/, 1960, № 4, 120-121; /1960, № 4/, 1960, № 5, 111; /

160

1960, № 5, № 6/, 1961, № 1, 152; /1961, № 1/, 1961, № 2, 136; /1961, № 2/, 1961, № 3, 151; /1961, № 3, № 4/, 1961, № 6, 136; /1961, № 5, № 6/, 1962, № 1, 88; /1966, № 4, № 5/, 1967, № 1, 163.Kant-Studien (Кьолн, ГФР) /1958-1959, № 1/, 1959, № 1, 148; /1958-1959, № 2/, 1959, № 3, 170; /1959, № 1/, 1960, № 1, 155; /1960-1961, № 52/, 1960, № 5, 111; /1966, № 1-3/,1966, № 5, 173.La Pensée /1960, № 90, № 91/, 1960, № 4, 122; /1960, № 92, № 93/, 1961, № 1, 155; /1960, № 94, № 95/, 1961, № 2, 137; /1961, № 96/, 1961, № 3, 153; /1961, № 97, № 98/, 1962, № 1, 90.Magyar filozófiai szemble (Будапеща) /1958, № 3-4/, 1959, № 1, 147; /1958, № 1-2/, 1959, № 3, 169-170; /1960, № 1/, 1960, № 4, 122; /1960, № 2, № 3/, 1961, № 1, 154; /1960, № 4/, 1961, № 2, 137; /1961, № 1/, 1961, № 3, 153; /1961, № 2/, 1961, № 6, 136; /1961, № 3, № 4/, 1962, № 1, 89-90; /1966, № 1, № 2/, 1966, № 5, 173; /1966, № 3, № 4/, 1967, № 1, 163.Otazky marxistickej filozofie /1961, № 1/, 1961, № 2, 137; /1961, № 2-5/, 1962, № 1, 88-89.Philosophy (Лондон) /1958, № 124/, 1959, № 1, 148.Philosophy of Science /1960, April/, 1960, № 4, 123; /1960, № 3, № 4/, 1961, № 1, 155; /1961, № 1, № 2, № 3, № 4/, 1962, № 1, 90-91.Revista di filosofia (Торино) /1958, № 4/, 1959, № 1, 148.Revue Internationale de Philosophie (Брюксел) /1958, № 44/, 1959, № 1, 147; /1961, № 55/, 1961, № 3, 153.Revue Philosophique de la France et de l’Étranger (Париж) /1958, № 3/, 1959, № 1, 148; /1958, № 4/, 1959, № 3, 170; /1960, № 3/, 1961, № 1, 155; /1960, № 4/, 1961, № 2, 137; /1961, № 1, № 2-3, № 4/, 1962, № 1, 90.Slovensky filozoficky časopis (Братислава) /1958, № 4/, 1959, № 1, 146; /1959, № 1/, 1959, № 3, 168-169; /1959, № 6/, 1960, № 1, 154-155; /1960, № 1, № 2/, 1960, № 4, 121; /1960, № 3/, 1960, № 5, 111; /1960, № 4/, 1961, № 1, 152.Sociologicky časopis /1966, № 1, № 3, № 4/,1966, № 5, 173-174; /1966, № 5/, 1967, № 1, 163.Studia filozoficzne (Варшава) /1958, № 2-5/, 1959, № 1, 145; /1959, № 1/, 1960, № 1, 154; /1960, № 1, № 2-3, № 5/, 1961, № 1, 153; /1960, № 6/, 1961, № 2, 137; /1961, № 1/, 1961, № 3, 151; /1961, № 2, № 3, № 4/, 1961, № 6, 135-136; /1961, № 5/, 1962, № 1, 88; /1966, № 1, № 2/, 1966, № 5, 173; /1966, № 2/, 1967, № 1, 163.Studia socjologiczne /1966, № 1, № 2/, 1967, № 1, 163.The British Journal for the Philosophy of Science (Единбург-Лондон) /1958, № 33/, 1959, № 1, 148; /1958, № 34/, 1959, № 3, 170; /1960, May/, 1960, № 4, 123.The Philosophical Quarterly (An organ of the Indian Institute of Philosophy) /1959, № 4/, 1959, № 3, 170; /1960, April/, 1960, № 4, 123.The Philosophical Review /1960, April/, 1960, № 4, 122.

КнигописПолучени в редакцията книги и списания, 1946, № 2, 141-143; 1946, № 3, 127; 1947, № 1, 142-143; 1947, № 3-4, 255; 1948, № 2, 134-135; 1948, № 3, 142;1949, № 1, 159; 1950, № 1, 142-143; 1951, № 3-4, 220; 1952, № 2, 171; 1952, № 4, 208-209; 1953, № 1, 159-160; 1953, № 2, 159.

Книжовен преглед„Анархизъм или социология” от И. В. Сталин, 1946, № 4, 123-138.Ангелов, Стефан Една реакционна философска книга /„Философски етюди” от Александър Николов/, 1948, № 2, 125-128; „Въпросите на ленинизма” от И. В. Сталин, 1949, № 4, 162-168.Асенов, М. „Пътеки към истината” от А. Стоянов, 1948, № 2, 128-132.Бънков, Ангел „Философия и социология”, 1945, № 3; „О познаваемости мира” от Ф. Хасхачих, 1946, № 4, 138-141.Б. М. „Lа реnseé” /„Мисъл, № 1, 2 и 3, 1944 и 1945/, 1946, № 1, 159.Димитров, Михаил Психоанализата в осветлението на един български труд /Проф. д-р Кирил Чолаков, Психоанализата на Фройд в критично осветление/, 1949, № 3, 114-136.Зарев, Пантелей Насоки в съвременната естетика от Атанас Илиев, 1946, № 1, 153-158.Илиев, Атанас „Философия и социология”, 1945, № 3, 293-302.Киселинчев, Асен Научно осветление на историята на философската мисъл - „Историята на философията” Т. I. Под редакцията на Г. Ф. Александров, Б. Е. Биховски, М. Б. Митин и П. Ф. Юдин, 1947, № 1, 126-134.

161

Ковачев, Д. Реакционни и вредни схващания в агротехниката, 1951, № 3-4, 212-220.Кружков, В. „Анархизъм или социализъм” от И. В. Сталин, 1946, № 4, 123-138.Леков, Иван Аdam Schaff, Pojccie i slowo /Proba analizi marksistowskiej, Lodz, 1947/, 1947, № 3-4, 254.Маринов, Дачо Една ненаучна и реакционна книга по история на философията - „Сократ” от проф. Ив. В. Саръилиев, 1949, № 2, 154-158; Четвъртият том от Съчиненията на д-р Сталин, 1950, № 3-4, 256-264.Маринов, M. „Фашизмът и войната” от Ат. Василев, 1946, № 2, 139-140.Маринова, Галина „История на западноевропейската философия” от Г. Ф. Александров, 1946, № 3, 122-126.Матеев, Евгени „Народостопански архив” /Издание на Института за стопански проучвнаия при Висшето училище в Свищов/, 1946, № 2, 136-139; „Социалният проблем в светлината на евангелието” от екзарх Стефан I и протопрезвитер Г. Шавелски, 1948, № 1, 165-175.Мунтян, Бернард Третият том от Съчиненията на Й. В. Сталин, 1950, № 1, 123-128.Натан, Рената „Материализъм и емпириокритицизъм” от В. И. Ленин. Издателство на БРП(к), 1946, № 4, 117-122.Ничев, Александър „Бай Ганю” в оценката на един фашист, 1947, № 1, 138-142.Ошавков, Живко Върху теоретично-философското значение на краткия курс по История на ВКП (б) 1945, № 1-2, 187-190; Теория на отражението от Тодор Павлов, 1945, № 1-2, 190-191; Философското съдържание на „Анти-Дюринг”, 1947, № 2, 141-153; „Вопросы философии” /1947 г./, 1947, № 3-4, 246-247; „Вопросы философии” /кн. 2, 1948/, 1948, № 1, 162-165; Образец на несериозна и вредна критика, 1948, № 2, 132-133; „Краткият курс по история на ВКП(б)” - класическо произведение на научния комунизъм, 1948, № 3, 131-133; 25-годишнината на Септемврийското въстание - 1923-1948 г., 1948, № 3, 133-136; Новото литературно списание „Септември” /1948 г./, 1948, № 3, 136-137; сп. „Вопросы философии” /кн. 1, 1948 г./, 1948, № 3, 137-140.П. П. „За прочный мир, за народную демократию”, 1947, № 3-4, 247-250.Павлов, Тодор Две исторически книги, 1946, № 1, 152-153.Панчев, Иван „Развитието на науката в СССР” от проф. д-р Дончо Костов, 1947, № 1, 134-138; „Яровизация на земеделските растения” от акад. Т. Д. Лисенко, 1947, № 3-4, 250-252; „Пътища за създаване на нови форми растения” и „Чудесата на природата” от акад. Н. В. Цицин, 1947, № 3-4, 252-253; „Човекът” от Илия Карагеоргиев, 1950, № 2, 134-138.Поликаров, Азаря Една реакционна нападка срещу „Философска мисъл”, 1946, № 2, 132-136.Славков, Светослав Събраните съчинения на И. В. Сталин /Том първи и втори/, 1949, № 4, 153-161; Петия том от Съчиненията на И. В. Сталин, 1950, № 3-4, 264-277.Тр. П. „Наследствеността и нейната изменчивост” от акад. Т. Д. Лисенко, 1949, № 1, 143.Христов, Христо Едно популярно изложение на Айнщайновата теория, 1948, № 4, 135-137.Цветков, Петър Класовата същност на философията от Ат. С. Василев, 1948, № 4, 130-135.

Критика и библиографияМакс Вебер, 1966, № 2, 140-142.Нихилистичното отношение към символната логика е неправилно и вредно /За сериозни научни грешки и теоретически отклонения от марксизма в трудовете на Добрин Спасов/, 1964, № 6, 128-139.Нова книга на акад. Асен Киселинчев: за скока в развитието на нашето социалистическо общество, 1959, № 4, 179.Поглед върху „Научни трудове” на Висшата партийна школа, 1967, № 3, 106-111.Албрехт, Ерхард Тодор Павлов - Теория на отражението. Основни въпроси на диалектическата материалистическа теория на познанието, 1976, № 1, 102-103.Алексеев, М.; Войшвило, Е. За „Формализацията като висш етап в анализа и обобщенията на закономерностите и процесите на разсъжденията” от Михо Пенев, 1964, № 6, 143-144.Ангелов, Георги За процеса на професионализация в науката, 1984, № 3, 113-115.Ангелов, Стефан Марксизмът и човешката личност, 1973, № 6, 122-123.Ангелов, Стефан; Горанов, Кръстьо; Братоев, Георги Втори том на ИЗВЕСТИЯ на Института по философия, 1957, № 4, 120-128.Андонов, Александър; Николов, Стефан Личност и общество, 1975, № 6, 117-119; Очерци върху диалектическата логика, 1978, № 1, 115-117.

162

Андреев, Коста Ценен труд за Г. В. Плеханов и развитието на марксистката философия, 1965, № 2, 129-135; По някои методологически въпроси на изследването на историята на медицината в България, 1968, № 7, 116-119.Антонов, Николай Ценен труд по психология на литературното творчество, 1966, № 1, 147-154.Апостолова, Свежа Генетиката и бъдещето на човечеството, 1979, № 12, 114-116.Апостолова, Свежа; Кардашев, Цветан Съвременна критика на идеализма в биологичното познание, 1979, № 5, 119-121.Бантутов, Димитър Нова книга за партийността, 1978, № 11, 117-118.Барч, Г.; Кирхов, Р. Развитото социалистическо общество, 1977, № 3, 105-107.Баръмов, Стойно Комунистическа нравственост, 1961, № 2, 125-129.Белдев, Мариан Книга за културната революция в България, 1969, № 2, 91-94.Биков, К. М. Предговор към книгата на акад. Тодор Павлов „Основното в учението на И. П. Павлов в светлината на диалектическия материализъм”, 1958, № 5, 140-147.Богданов, Б. В.; Делокаров, К. Х. Анализ на историческото развитие на марксистко-ленинската философия в СССР през тридесетте години, 1979, № 6, 146-147.Боев, Велин Актуални проблеми на марксистката философия, 1975, № 6, 112-114.Ботев, Тоньо Погрешният адрес на една апология, 1966, № 5, 144-154.Боянов, Слави Теорията на отражението в домарксовата философия, 1969, № 9, 116-119.Братоев, Георги За задачите и предмета на гражданската история, 1963, № 6, 123-127.Братоев, Георги; Мунтян, Бернард Първият том от „Известия на Института по философия при БАН”, 1956, № 3, 98-118. Бънков, Ангел Философските трудове на Д. Благоев в „Избрани произведения”, т. II, 1951, № 3-4, 195-212; Нов принос в развитието на марксистко-ленинската мисъл в България, 1958, № 3, 139-150.Бъчваров, Михаил; Вайсилов, Лука Нов труд за д-р Иван Селимнски, 1964, № 5, 118-123.Бъчваров, Михаил; Славов, Слави; Субашки, Васил Задълбочено изследване върху философските традиции на ленинизма и тяхното значение за съвременността, 1971, № 6, 125-128.Бъчваров, Михаил; Янчев, Янко Един труд по история на българската философска мисъл, 1961, № 5, 123-131.Вакарелски, Христо Празниците като обществено явление, 1968, № 11, 102-105.Василев, Ради; Аврамов, Димитър Въпроси на марксическата теория в трудовете на Димитър Благоев, 1956, № 2, 83-96.Василев, Стефан Нов труд на акад. Тодор Павлов, 1956, № 6, 84-95; Бележки върху едно произведение по естетика, 1959, № 2, , 122-132; Книга през кривото огледало на една критика, 1961, № 6, 118-127; Феноменологическата естетика през погледа на марксиста, 1966, № 4, 116-121; Принципът на детерминизма в системата на материалистическата диалектика, 1975, № 3, 107-108.Василев, Стефан А. За творчеството в научното познание, 1978, № 2, 127-129; Философията по-близо до социалната практика и научното познание, 1978, № 9, 99-101.Василев, Стефан А.; Николов, Николай За идеологизирането на учебния процес, 1977, № 10, 113-116.Василева, Цвета Принос и борбата против маоистката идеология, 1978, № 4, 115-118.Величков, Любен Социална психика и идеологически процес, 1979, № 5, 116-118.Велков, Пелин Роман-трилогия за Маркс, 1968, № 4, 106-109.Велчев, Петър Гносеология и съвременност, 1976, № 7, 110-113.Велчев, Петър; Дянков, Богдан Актуални проблеми на методологията на научното познание, 1968, № 2, 114-118.Влайков, Александър Книга за ролята на субективния фактор в производството, 1969, № 11, 114-115.Волгаст, Зигфрид История на просвещението и на атеизма, 1975, № 5, 126-129Воробьов, Л. В. Двутомник на Тодор Павлов, 1956, № 6, 80-81; Няколко думи за принципа на историзма, 1977, № 5, 137-138.Вълов, Тодор Ценна книга върху някои категории на марксистко-ленинската философия, 1958, № 4, 130-138.Върбанов, Валентин Нов труд за Петър Берон, 1976, № 12, 113-115.

163

Върлев, Константин Критика на микросоциологическия плурализъм, 1979, № 11, 112-113.Габриел, Лео Единадесет века българска философска мисъл, 1975, № 4, 115-116.Гановска, Красимира Марксизмът и околната среда, 1977, № 2, 115-116; Целите на човечеството през призмата на Римския клуб, 1978, № 7, 121-124.Ганчев, Лилян Актуални проблеми на естетиката, 1964, № 3, 148-150; Механицизмът в биологията, 1968, № 3, 118-121; Философски и психологически проблеми в монографията на Н. Шипковенски „Ятрогения или освобождаваща психотерапия”, 1968, № 4, 115-117; Приспособяване и патологичен процес, 1969, № 10, 108-111; Биологично отражение и при-способяване, 1976, № 1, 104-106.Ганчев, Петко Колективен труд за научното управление на обществото, 1968, № 7, 120-123; Хоризонтите пред „Хоризонти”, 1975, № 5, 116-119; За учените в „голямата наука”, 1976, № 3, 111-113; Проблеми на социалното управление в „Съчиненията” на др. Тодор Живков, 1976, № 9, 109-112; Актуални проблеми на закона за единството и борбата на противоположностите, 1977, № 4, 115-116; Фундаментално изследване на отношението материя-информация, 1977, № 9, 125-126; Важни методологически проблеми на социалното предвиждане, 1979, № 1, 113-115; Естествознание и комунистически светоглед, 1984, № 5, 102-103.Геновски, Михаил Относно някои категории на теорията за държавата и методиката на социологическите изследвания, 1966, № 4, 101-107.Генчев, Младен; Трифонов, Илия Сборник от избрани произведения на проф. Асен Златаров, 1957, № 4, 129-137.Георгиев, Емил Докторска дисертация за романтизма в българската литература, 1969, № 5, 115-119.Георгиев, Кирил Една необходима критика на съвременната буржоазна правна идеология, 1965, № 6, 117-124.Георгиев, Павел Природа и хора, 1975, № 11, 108; Критика на буржоазни философски спе-кулации с науката за информацията, 1978, № 8, 103-105; Страх пред бъдещето, 1979, № 1, 116-118.Георгиева, Богдана „Социално управление”, № 2, 1974, № 12, 101-102.Гетов, Георги Систематизиране и определяне на диалектическите категории, 1978, № 7, 118-120.Гиндев, Панайот Етическата и правната същност на правилата на социалистическото общежитие, 1962, № 2, 147-152; Свободата на личността и основните права на гражданите в социалистическите страни на Европа, 1965, № 6, 124-126; Ценен принос в марксистко-ленин-ската теория, 1976, № 4, 142-145.Гиргинов, Гиргин Единство на теоретическата и практическата дейност на партията в изграждането на комунизма, 1972, № 4, 89-91.Гиргинов, Гиргин; Кътов, Асен Върху книгата на проф. Асен Киселинчев „Марксически диалектически метод”,1953, № 2, 147-153.Голу, П. За книгата на акад. Асен Киселинчев „Марксистко-ленинската теория на отражението и учението на И. П. Павлов”, 1959, № 1, 122-126.Горанов, Кръстьо За предмета и съдържанието на изкуството, 1957, № 2, 125-140; Художественост, единство на морална и естетическа оценка, 1961, № 3, 130-138; Една „експериментална” работа върху естетическото отношение, 1963, № 1, 142-143.Грозев, Грозю Един нов труд върху Плеханов, 1962, № 5, 160-165.Грозев, Грозю; Ценков, Борис Крупно марксистко изследване на историята на философията, 1966, № 3, 124-133.Гърдев, Диньо Българската интелигенция при капитализма, 1975, № 5, 120-122; Актуален труд за характера й закономерностите на идеологията, 1976, № 9, 113-116; Ценна книга за съветско-българските отношения, 1979, № 8, 129-131.Д. К. Статия за Тодор Павлов, публикувана в САЩ, 1978, № 6, 116.Давидова, Вера Книга относно въпросите на морала, лекарската етика и деонтологията, 1964, № 4, 163-166; Медицина и идеология, 1966, № 4, 108-115.Давудов, Ахмед Труд за идеологията и философските възгледи на Тевфик Фикрет, 1968, № 5, 101-103.Данаилов, Атанас Позитивизъм и биология: нов брак или пореден развод, 1978, № 8, 109-113.Даскалов, Владимир Общотеоретически и методологически проблеми на критиката на съвременната буржоазна философия, 1979, № 8, 132-135; “Кръгове в науката” - книга за

164

познавателния цикъл, 1984, № 8, 103-105.Дейков, Александър Логиката от философска гледна точка, 1976, № 7, 106-109.Делев, Кирил Една незадоволителна книга, 1959, № 5, 127-137; Поглед върху съвременната френска философия, 1961, № 6, 128-133; Относно книгата на Н. Ирибаджаков „Модерни критици на марксизма” и някои въпроси на борбата със съвременната буржоазна философия, 1962, №1, 78-86.Димитров, Кръстю Общественият прогрес през погледа на съвременните марксисти и немарксисти, 1965, № 1, 133-138.Димитров, Христо Марксизмът и проблемата за човешката агресивност у 3. Фройд и К. Лоренц, 1975, № 2, 122-124.Димитрова, Мария Труд за фантазията, 1967, № 3, 117-121.Дичев, Христо Проблеми на социалистическата надстройка в „Избрани съчинения” на др. Тодор Живков, 1976, № 11,127-129.Дончев, Генчо Нова книга в Полша по проблемите на историческия материализъм, 1956, № 2, 107-119; За ирационализма в немската философия след Хегел, 1956, № 5, 86-108; За книгата на Антонио Банфи „Очерки върху марксизма”, 1962, № 5, 166-172; За научната дейност на Хегеловия архив в Бохум, 1977, № 11, 101-104; Събрани съчинения на Фихте, 1978, № 12, 108-109.Драмалиев, Любомир Критика на политическата философия на съвременния империализъм, 1969, № 8, 81-85; Критика на съвременната буржоазна философия на нравствеността, 1969, № 11, 110-113.Ешкенази, Анри Въведение в съвременната логика, 1975, № 11, 105-107.Желев, Жельо Актуални проблеми на теорията на културата, 1977, № 134-136.Зарев, Радослав Списание „Вопросы философии” /кн. 5 и 6, 1952 г./, 1953, № 2, 154-158.Зографова, Йоланда Алтернативи пред западната психология, 1979, № 7, 121-124.Иванов, Васил Идеологическите проблеми в „Избраните съчинения” на др. Тодор Живков, 1976, № 8, 114-117.Иванов, И.; Куртев, Н. За нашия социалистически патриотизъм, 1954, № 2, 112-115.Игнев, Цано Нова книга за художествения процес, 1966, № 3, 142-143; Теорията на отражението и художествената специфика, 1968, № 3, 115-118; Литературата като форма на социално познание, 1979, № 2, 115-117; За високо патриотичното научно дело на д-р Петър Берон, 1979, № 4, 108-110; Проблемите на нравствената култура в теоретична светлина, 1979, № 8, 136-138.Илиев, Атанас Книгата „За някои особености на естетичното като обективно качество и като образ”, 1964, № 4, 157-162.Йорданов, Николай Навременна книга за отечеството и патриотизма, 1966, № 1, 142-147.Йосифова, Мария Философско-социологическа дисекция на кича, 1978, № 8, 106-108.Калайджиева, Маргарита Теоретико-познавателни въпроси на логиката на творческото мислене, 1977, № 11, 95-97.Калайков, Иван Полезна книга по диалектически материализъм, 1966, № 6, 128-132.Калайков, Ивaн; Ганчев, Петко Философско-гносеологически анализ на науката и творчеството, 1976, № 3, 107-110.Калайков, Иван; Данкова, Росина Научно-техническата революция и новият етап във взаимодействието на обществото с природата, 1978, № 7, 115-117.Калайков, Иван; Кардашев, Цветан; Данков, Евлоги Проблемът за перспективите на човека - нови аспекти, 1984, № 6, 111-113.Калайков, Иван; Кардашева, Алла Необходимост и случайност в прехода от неживата към живата материя, 1976, № 7, 114-116.Калайков, Иван; Харизанов, Роман Цялостност и управление, 1975, № 7, 108-110.Калайков, Иван; Цонев, Владимир Нова книга върху философските проблеми на еволюционната теория, 1979, № 3, 106-108.Калчев, Ж. Достоен последовател на Ленин, 1972, № 4, 100-102.Калчев, Иван Принос в изследването на родната философска история, 1974, № 12, 92-95.Каменов, Евгени Георги Димитров, бележит деец на международното работническо движение, 1952, № 2, 167-170.Карагьозов, Христо Философия на настоящето и бъдещето, 1979, № 9, 118-120.Караколов, Райчо Критиката на Димитър Благоев на неокантианството в България по

165

въпросите на философията, 1968, № 5, 89-92.Карастоянов, Александър Диалектико-материалистическо тълкуване на квантово-механистическата статистичност, 1975, № 4, 121-123.Каратанчев, Стоил Ценно изследване върху проблемата за скромността, 1969, № 12, 87-90.Карачивиев, Велико Марксистка история на философията, 1960, № 3, 58-62.Кардашев, Цветан Психоанализа и философия, 1975, № 6, 115-116; В помощ на лекционната пропаганда по философия, 1977, № 8, 92-96; Методологически проблеми на еко-логията, 1978, № 9, 108-116.Карталов, Асен Интересна и полезна книга, 1964, № 6, 139-143; Научно изследване с голямо методологическо значение, 1979, № 2, 110-114.Киров, К. Книга за физиологията на висшата нервна дейност, 1969, № 6, 98.Коев, Васил Ценен труд по проблемите на марксисткото религиознание, 1975, № 5, 123-125; В крак с естетическите изисквания на времето, 1976, № 6, 122-125; Сполучлива марксистка критика върху философско-естетическите възгледи на Жан-Пол Сартр, 1979, № 1, 110-112.Колевски, Васил Проблеми на художественото творчество, 1968, № 10, 90-93.Коновалова, В. Изследване на диалектиката на познанието в наказателния процес, 1965, № 2, 126-128.Константинов, Ф. За книгата на акад. Тодор Павлов „Характер и значение на социалистическата революция в България”, 1959, № 4, 175-178.Костадинов, Н. За капиталистическите отживелици в съзнанието и бита на трудещите се и преодоляването им, 1956, № 4, 121-129.Крьобер, Гюнтер За труда на Тодор Павлов „Диалектическата материалистическа философия и частните науки”, 1960, № 1, 113-120.Кръстев, Кръстьо Сполучлив опит за системно изложение на основите на научния атеизъм /Критични бележки върху първото българско учебно помагало по въпросите на научния атеизъм/, 1966, № 5, 159-164.Кръстев, Марин За природата на съзнанието, 1964, № 5, 107-117.Кънев, К. Д. Остарели интерпретации за йогизма в една нова книга, 1971, № 6, 129-131; Митът за изцяло религиозния характер на индийската философия се развенчава, 1975, № 3, 103-106.Кътов, Асен; Аладжем, Нисим Относно някои неправилни възгледи по въпроса за социално-икономическата природа на ТКЗС /По повод на допуснатите извращения в статията на проф. д-р Пр. Киранов поместена в Годишника на Агрономическия факултет на Селскостопанската академия „Георги Димитров” - 1950 г./, 1952, № 3, 219-227.Кътов, Асен; Кръстев, Марин Към въпроса за Ленинското философско понятие за материята /Чрез „критика” на неправилното схващане - фактическа негова защита/, 1965, № 5, 116-125.Кътов, Асен; Янков, Митрю Още една книга за проблемите на отражението, 1973, № 7, 137-140.Лазаров, Никола; Коларов, Иван Актуална книга за социологическите проблеми на града и селото, 1969, № 4, 109-112.Леви, Соломон Проблеми на марксистката философия в интерпретацията на Гарсиа Бака, 1978, № 8, 114-120.Лингорска, Благовеста Съвременност и социолингвистика, 1984, № 6, 114-115.Льове, Берн Ленинизъм и класова борба, 1977, № 3, 108-110.Малигин, В. П.; Терновски, В. Н. Проблеми на историята и теорията на медицината, 1975, № 8, 103.Манафов, Грую За характера на революцията в България, 1957, № 3,144-155.Манукян, Едуард Детерминация на естественонаучното познание и на научното търсене, 1979, № 6, 138-142.Марев, И.; Денчев, М.; Лалов, Б. Актуални методологически проблеми на изкуствения интелект, 1979, № 11, 117-121.Маринов, Атанас Ново изследване за диалектическите категории, 1979, № 3, 109-111.Марков, Б. В. Съществен принос в методологията на научното познание, 1979, № 4, 111-113.Марков, Марко На границата между социологията и етиката, 1966, № 1, 137-142; Книга за изграждането на комунистическите обществени отношения, 1967, № 4, 159-164.

166

Милонич, Джуро Интересен труд за развитието на теорията на научния социализъм, 1966, № 4, 129-135; Монографичен труд за философските възгледи на Светозар Маркович, 1976, № 11, 134-137.Минков, Минко Размисли върху една книга за Априлската епопея, 1984, № 5, 104-109.Минков, Тодор Деградацията на маоизма, 1979, № 6, 135-137.Минков, Юлиян „Проблеми на логиката” - принос в развитието на българската логическа мисъл, 1968, № 5, 93-96; Актуални проблеми на науката за управлението и на управлението на науката, 1969, № 10, 104-107.Минович, Божидар Френски философски труд за свободата, 1956, № 6, 96-106.Минчев, Стойко Надежден подход за теорията и практиката, 1978, № 3, 107-109.Минчев, Стойко; Янков, Митрю Творчески подход към философско-гносеологическите проблеми на съвременната наука, 1967, № 1, 131-138.Михайлов, Стоян Интересен труд за ролята на субективния фактор в общественото развитие, 1958, № 2, 143-150; Държавата и социалистическата собственост, 1962, № 4, 103-106; Една полезна книга, 1965, № 3, 154-157.Модржинская, Е. Социалреформистка защита на капитализма у Харингтън, 1975, № 7, 106-107.Мончев, Найден Проблемата „нововъведение” в книгата „Науката и човекът”, 1975, № 3, 101-102.Мюлер, Вернер Свобода и общество, 1975, № 10, 112-114.Нетов, Иван За някои методологически и теоретически грешки в труда на проф. Н. Шипковенски „Основи на психологията”, 1959, № 3, 134-142.Николов, Йордан Нов български труд по проблемите на научния атеизъм, 1966, № 5, 155-158; Критика на християнската етика, 1968, № 11, 106-108.Николов, Никола За книгата на Тодор Павлов „За марксическа история на България”, 1955, № 4, 108-117.Николов, Николай Теорията на отражението и евристичната роля на знаците, 1976, № 8, 122-124; Ценно изследване на логическите принципи за изменение на научното знание, 1977, № 1, 118-120; Необходимо и ценно изследване, 1978, № 12, 102-104; Интересно религиоведско изследване, 1979, № 10, 98-100.Николов, Стефан Марксистко-ленинският светоглед - ръководство за познание и изменение на света, 1979, № 12, 105-107.Николова, Мария Диалектикоматериалистическо изследване на детерминизма, 1968, № 5, 97-100.Обретенов, Александър Книга в съвременен дух, 1976, № 10, 130-132.Одинцова, Т. Методологически и социални аспекти на адаптацията и здравето на човека, 1978, № 4, 113-114.Органова, О.; Шептулин, А. Крупен принос в развитието на марксистката философия, 1965, № 4, 150-156.Ошавков, Живко Шестият том от Съчиненията на И. В. Сталин, 1951, № 1, 133-142.П. Тр. Схващането на Кант за траен мир между народите, 1955, № 4, 106-107.Павлов, Деян Несъкрушимата сила на творческия марксизъм-ленинизъм, 1964, № 4, 151-156; Някои методологически проблеми на критиката на буржоазната идеология и ревизионизма, 1972, № 4, 98-100.Павлов, Тодор По повод на една прекрасна и крайно навременна книга, 1976, № 5, 116-118.Павлов, Тодор; Павлова, Вера В съзвучие с обективната диалектика на обществените отношения, 1978, № 2, 119-123.Палавеев, Чавдар Задълбочена критика на „съветологическите” фалшификации, 1978, № 12, 105-107.Пантелеева, Н. Десет години списание „Обзор”, 1977, № 10, 117-119.Панчев, Иван Философски въпроси на съвременната биология, 1964, № 5, 124-132.Пастухов, П. И. За закономерностите на преодоляването на класовите противоречия, 1965, № 1, 128-131.Пейчев, Божидар Ценни историко-философски издания, 1979, № 7, 125-126.Пейчев, Божидар; Гърдев, Диньо Относно методологическите проблеми на структурния анализ, 1968, № 3, 121-125. Пенев, Михо Въпросите на елементарната логика в новата книга на проф. Ангел Бънков, 1958,

167

№ 6, 131-137.Пенев, Пеньо Полезен и навременен труд срещу антикомунизма и ревизионизма, 1979, № 11, 122-124.Пенчев, Генчо Един подход към спецификата на художествено-творческата дейност, 1978, № 9, 102-104.Петкова, Тодорка Критика на буржоазната философия и техниката, 1978, № 2, 124-126.Петров, Динко Принос към въпроса за единството на диалектика, логика и теория на познанието, 1967, № 1, 139-143.Петров, Сава Проблемата за взаимоотношенията между диалектическите и формалнологическите противоречия в последните публикации по диалектическа логика, 1961, № 5, 115-122; Проблеми на марксистко-ленинската теория на отражението, 1969, № 9, 120-122; Проблеми на историята на методологията на научното познание, 1975, № 4, 117-120.Петрова, Емилия; Кисьов, Тоньо Борбата за исторически материализъм в СССР през 20-те години, 1978, № 10, 104-106.Поликаров, Азаря Елементарни логически противоречия в една книга по философски въпроси на математиката, 1977, № 4, 108-114; Заплитане в противоречия, 1977, № 12, 112-118.Попов, Александър Познавателното съдържание на правните норми, 1956, № 2, 97-106.Попов, Иван За някои етични проблеми в пиесата „Виновният”, 1962, № 3, 105-112.Попов, Никола Философия и психология, 1961, № 1, 112-118.Попов, Петър За някои важни съвременни философски проблеми на правоприлагането, 1979, № 6, 143-147.Попов, Петър; Русев, Панчо Книга за тълкуванията на философията на Хегел, 1969, № 3, 113-116.Попов, Стойко За философското развитие на Маркс и Енгелс от идеализма към диалектическия материализъм /По повод излизането на т.т. 1, 2 и 3 от Съчиненията на Маркс и Енгелс на български език/, 1958, № 2, 132-142; Тодор Живков за науката, изкуството и културата /Някои актуални проблеми/, 1966, № 3, 134-141; Колективизмът, 1968, № 1, 108-111; Структура на общественото съзнание, 1969, № 3, 110-112; За противоречията в етапа на изграждането на развито социалистическо общество, 1972, № 4, 92-94; Панорамен научен труд за българската социалистическа държава, 1975, № 10, 103-106; Социологически закони, 1976, № 2, 125-126; Проблеми на изграждането на развито социалистическо общество в „Избрани произведения” на др. Тодор Живков, 1976, № 6, 113-118.Попов, Стойко; Данков, Евлоги Космизацията на науката - нов етап в развитието на познанието, 1978, № 5, 118-119.Презент, И. И. За кибернетиката и биологията, 1960, № 5, 88-95.Пристански, Л.; Королев, Н. Книгата „за причинността” от Стойко Попов, 1965, № 1, 131-133.Пушкин, В. Г.; Марев, И. Съвременен методологически подход към проблемите на естетиката, 1979, № 12, 108-110.Радев, Динко Първият брой на българския бюлетин „Социологически изследвания”, 1969, № 1, 102-103; Проблемата за свободата през погледа на марксиста, 1969, № 9, 114-115; Методологията и методологическите проблеми на науката, 1979, № 9, 110-113; Концептуален анализ на историческия материализъм, 1984, № 4, 118-120.Радев, Ради Относно логиката на Аристотел, 1962, № 6, 169-175.Русев, Панчо Относно материалистическите положения в гносеологията на Аристотел, 1962, № 5, 154-159; Българското издание на Хегеловата „История на философията” - начало на едно голямо научно дело, 1967, № 6, 114-120; Завоевание на марксистко-ленинската мисъл, 1978, № 5, 115-117.Русев, Панчо; Попов, Стойко; Славов, Слави Социалистическото общество и изграждането на личността, 1977, № 1, 113-117.Русев, Пеньо Статии и студии върху развитието на българската литература /„Българска литература” от Пантелей Зарев, София, 1950/, 1950, № 2, 125-132.Савова, Елена Първият и вторият том от Съчиненията на Георги Димитров, 1952, № 4, 194-207.Семов, Моис За книгата на доц. Живко Ошавков „Историческият материализъм като наука”, 1953, № 3, 129-134; За по-творческо разработване проблемите на марксистката етика, 1955, № 2, 85-94; Морал и етическа теория, 1976, № 11, 130-133.

168

Симеонов, Петко „Кой-защо” срещу „кой-какво”, 1984, № 4, 121-123.Симеонова, Мария За социализиращата роля на ценностите, 1975, № 7, 111-113.Симеонова, Станка Нов сборник с произведения на Тодор Павлов за изкуството и художествената критика, 1975, № 1, 89-92.Славков, Светослав Почти без коментар, 1977, № 8, 77-91; Открито писмо до членовете на редколегията на сп. „Философска мисъл”, 1979, № 3, 103-105.Славов, Слави Том дванадесети на „Известия” на Института по философия, 1967, № 5, 142-145; Ценен труд по история на марксистката философия, 1984, № 3, 106-108.Слаников, Иван Ценно социологическо изследване върху религиозната психика на българите, 1969, № 1, 98-101.Спасов, Добрин През ХХ век, след ХХ конгрес, 1968, № 2, 111-113; Марксизмът и лингвистическата философия, 1968, № 3, 112-114.Спасов, Иван Богатството на една книга, 1969, № 10, 115-118.Станев, Христо „Проблеми на естетиката” или защита на разума, 1976, № 10, 127-129.Станков, Димитър Интересно изследване на проблемата за моралните ценности, 1969, № 11, 116-118.Стоев, Стою За класовите изменения в България, 1961, № 3, 139-142; Българската буржоазна философия и религията, 1965, № 6, 111-116; За отживелиците при социализма, 1968, № 4, 110-114; Многотомен международен труд за безсъзнателното, 1979, № 9, 114-117.Стоилков, Стефан Книга за противоречията в социалистическото развитие на нашата страна, 1966, № 4, 122-128.Стойнев, Анани Изследване на историята на средновековната философска мисъл в България, 1978, № 5, 123-125; Формирането на старобългарската култура, 1979, № 1, 119-121.Стойчев, Тодор Ценен принос в критиката на Франкфуртската школа, 1976, № 8, 118-121; Философското и обществено-политическо дело на академик Сава Гановски, 1977, № 12, 110-111; Ценен труд за светогледните и идеологически възгледи на българина през Средновековието, 1979, № 6, 132-134.Стригачев, Атанас Философски проблеми на съвременната физика, 1963, № 6, 117-122; Детерминизмът и екстремалните принципи, 1976, № 12, 110-112; Съответствието като отношение и принцип, 1977, № 11, 98-100; Философски въпроси на космологията, 1978, № 9, 105-107.Стъпов, Росен; Гайтанджиев, Стефан Комплексни изследвания върху гносеологията, 1976, № 7, 101-105.Субашки, Васил Антиклерикалните и атеистическите традиции на нашия народ, 1974, № 12, 96-97.Танев, Гроздан Труд по теория на социалното управление, 1976, № 3, 114-116.Танев, Т,; Димитров, Б.; Главанакова, Т.; Мустаков, Д. В помощ на пропагандиста по философия, 1964, № 2, 181-187.Томов, Кирил „Някои проблеми на марксистко-ленинската теория на истината”, 1954, № 2, 122-126; За развитието на понятието химически елемент, 1958, № 2, 151-158.Торбов, Цеко Философска читанка, 1957, № 5, 156-158; Предсократиците, 1957, № 6, 133-135.Тошев, Динко Социални последствия от механизацията и автоматизацията в СССР, 1966, № 2, 135-138; Социални последствия от индустриализацията в Япония, 1966, № 2, 138-140; Макс Вебер, 1966, № 2, 140-142; Научните трудове на Африкано-азиатския център при Унгарската академия на науките, 1968, № 12, 82-85.Трифонов, Илия Методологическите въпроси на езика - в широк тематичен проспект, 1978, № 3, 102-106; Философското знание в лабораторията на научния анализ, 1979, № 10, 93-97.Троянов, Димитър За основите на комунистическото възпитание, 1962, № 2, 153-155.Ф. Г. Сполучливо научно-критично изследване на съвременната антикомунистическа идеология, 1967, № 4, 155-159.Фибан, Вофганг Марксистката философия и природните науки, 1977, № 5, 128-130.Фиданов, Димитър Ценно изследване, 1974, № 12, 98-100.Фоустка, Радим За същността на държавата и нейните функции, 1958, № 6, 111-130.Хаджиниколов, Веселин От религиозната заблуда към истината, 1963, № 1, 136-141.Харизанов, Роман Трилогия за социалното и биологичното у човека, 1984, № 8, 97-102.Христов, Любомир Грижата за таланта - на всички социални равнища, 1977, № 5, 131-133.

169

Христова, Парашкева Още веднъж за сетивното и рационалното, 1978, № 11, 113-116.Христова, Станка; Тодорова, Волга Изследване върху развитието на съветската етика, 1977, № 9, 122-124.Хронкова, Дана Чешки превод на българска студия за типичността, 1956, № 6, 82-83.Х. Ш. Списание „Природа”, 1953, № 4, 152-160.Цанев, Петър Общественият деец в служба на Партията и народа, 1965, № 2, 120-125.Цанков, Цанко Ленинските принципи на идеологическата борба в действие, 1973, № 6, 119-121.Цветков, Петър Две интересни изследвания по въпросите на религията и атеизма, 1967, № 3, 112-116.Ценков, Борис За марксическа естетика, литературна наука и критика, 1955, № 6, 96-107; „История на българската философия” от Грозю Грозев, 1958, № 1, 138-146; За книгата на Исак Паси „Трагичното”, 1964, № 3, 139-147; Труд за развитието на философската мисъл в България, 1968, № 1, 99-107; Съветски изследвания по естетика, 1975, № 10, 107-111; Ценни изследвания на съветската естетическа мисъл, 1976, № 2, 120-124; Книга за философското дело на Димитър Благоев, 1976, № 6, 119-121; Списание „Съюзен живот” и някои актуални идеологически проблеми, 1977, № 7, 114-120; Нов труд за арменската естетика, 1978, № 5, 120-122; Ценен принос в критиката на философския ревизионизъм, 1979, № 12, 111-113.Цонев, Владимир Философско-методологически принос към изследването на една общобиологическа проблема, 1967, № 4, 164-169; Книга за регулирането на жизнените процеси в растителния организъм, 1969, № 10, 112-114; Теория и емпирия, 1975, №6, 120-122; Ново изследване върху категорията „цел”, 1976, № 2, 127-129; Ново изследване върху категорията „цел” в марксистката философия, 1978, № 4, 109-112; Ново изследване върху насочеността на органичната еволюция, 1979, № 11, 114-116.Цонев, Любомир Моделите във физиката от гледище на теорията на познанието, 1984, № 3, 109-112.Цонков, Гено За действието на закона за единството и борбата на противоположностите при социализма, 1969, № 6, 92-94; Борбата срещу капиталистическите и дребнобуржоазните отживелици - важен фактор за усъвършенстването на социалистическата съзнателност на трудещите се, 1972, № 4, 95-97.Чакалов, Борис Книга, която представя българската интелигенция на чуждестранния читател, 1965, № 3, 158-161.Чакъров, Найден Ценен труд за Петър Берон като философ, 1962, № 5, 149-153; Една българска книга по естетика на руски език, 1963, № 5, 114-118.Чакъров, Тодор Художественият образ в нови измерения, 1969, № 6, 95-97; Проблеми на художествената култура, 1977, № 8, 97-100.Чернаев, Пенчо Съвременно изследване върху творческия процес в литературата, 1976, № 1, 107-110.Шипковенски, Никола За един труд по психология, 1962, № 3, 113-118; Книга относно медицинския окултизъм, 1964, № 1, 127-130; „Въведение в психологията” от Хуберт Рорахер, 1964, № 6, 144-145.Шпетер, Хенрих Френското списание „Ла Пансе”, 1955, № 1, 117-121; Германското философско списание”Deutsche Zeitschrift für Philosophie”, 1955, № 5, 104-111; Американски марксист в защита на диалектическия материализъм /За книгата на Хауард Селсам „Философията в революция”/, 1958, № 5, 148-152; Ценен принос в борбата против десноопортюнистическата идеология, 1959, № 5, 138-141.Щипски, Иван Някои методологически проблеми на историческия материализъм, 1977, № 7, 111-113.Юрукова, Марина Комплексно изследване на проблемите на хуманизма, 1977, № 7, 121-123.Янев, Янко Право и познание, 1962, № 5, 143-148.Янков, Митрю Социологическо изследване на младежките бригади за комунистически труд, 1963, № 4, 132-137; Информацията - фундаментална категория на съвременната наука, 1977, № 2, 110-114; За научен, за марксистко-ленински класов анализ на фашизма, 1982, № 12, 69-73.Янчев, Янко Интересна публикация за отечеството и патриотизма, 1963, № 2, 124-128.

Накратко за книгиАнгелов, Крум Навременно пособие по естетика, 1976, № 9, 120.

170

Атанасов, Атанас; Митровски, Христо Методологически проблеми на съвременната физика, 1976, № 7, 119-121.Белдев, Мариян За човека - комплексно: от позициите на науката и хуманизма, 1979, № 12, 117-118; Две книги за пропагандата, 1978, № 11, 126-128.Бонин, Ганчо Относно диалектиката на политика и война /Няколко критични бележки/, 1978, № 11, 121-123.Боровецка, Е. Вариации на тема снобизъм, 1976, № 9, 118-120.Василев, Стефан Вяра, убеждение и социална активност, 1976, № 7, 123; Навременна книга за възпитанието на децата и младежта, 1979, № 7, 129-130.Георгиева, Мая Интересна книга за дейността и общуването, 1979, № 9, 122-124.Гетов, Г. Похищение на красотата, 1976, № 9, 117-118.Гурбалов, К. Личността в критични ситуации, 1976, № 10, 135-136.Гърдев, Диньо Полезен труд за идеологическия процес, 1977, № 6, 103-104.Данков, Е.; Шишков, Г. Методологически проблеми на геологията, 1978, № 11, 124-125.Димитров, Любен Навременно и полезно изследване, 1979, № 12, 118-119.Димитрова, Мария Интересно изследване за художествената прогностика, 1979, № 7, 130-131.Иванова, Здрава Психологически въпроси на художественотворческия процес, 1977, № 6, 108-109.Калайков, Иван Частнонаучен труд с философско значение, 1979, № 7, 127-128.Карастоянов, Александър Многоликата вероятност, 1978, № 6, 123-124.Кардашев, Цветан Интеграция на науките във фармацевтичното познание, 1979, № 9, 124-125.Кисьов, Тоньо Морал и политика, 1976, № 7, 121-122.Кондарев, Никола Книга за социалната структура на развитото социалистическо общество, 1978, № 6, 117-119.Кохенов, Н. Политиката като обект на социологическо изследване, 1976, № 9, 121-122.Лазаров, Максим Отново върху една актуална тема по етика, 1979, № 12, 119-120.Митев, Илия За причинния анализ в частните науки, 1978, № 6, 120-121.Найденов, Чавдар Принос към историята на философските въпроси на химията, 1978, № 6, 121-122.Павлов, Деян Марксистка критика на неофройдизма, 1977, № 6, 105-106.Панова, Елена Едно въведение в диалектиката на човека, 1979, № 9, 121-122.Попов, Стойко Книга по проблемите на методиката на преподаването на философията във ВУЗ, 1978, № 11, 119-120.Саркисян, Саркис Философия в диалози, 1976, № 7, 117-118.Станков, Димитър Проблеми на моралната цел, 1977, № 6, 107-108.Стойнев, Анани Човешката дейност - познание - изкуство, 1978, № 6, 125-126.Стригачев, Атанас принципът на съответствието и развитието на науката, 1978, № 6, 124-125.Субашки, Васил Тайната на личното име, 1976, № 9, 122-123.Фотев, Георги Футурология и прогностика, 1976, № 7, 118-119.Христова, Станка Силуети по магистралата, 1977, № 6, 110-111.Ценков, Борис Ценен принос в мемоарната литература, 1976, № 10, 133-134.

Нова атеистическа литература„На по-високо равнище научно-атеистическата пропаганда” /Партиен живот, 1958, кн. 2/, 1958, № 5, 159.Воропаева, К. Л. „Документ огромного значения. К 40-летию ленинского декрета „Об отделенни церкви от государства и школы от церкви” /Наука и жизнь, 1958, № 2/, 1958, № 5, 159.Гароди, Роже „Католическая проповедь „классового мира” и французская действительность” /Коммунист, 1958, № 4/, 1958, № 5, 158.Гурев, Г. А. „Дарвинизм и религия” (По истории идеологической борьбы в биологии) /М., АН СССР, 1957/, 1958, № 5, 157.Каждан, А. П. „Религия и атеизм в древнем мире” /М., АН СССР, 1957/, 1958, № 5, 158.Кессиди, Ф. Х. „Гиппократ против религии” /Наука и жизнь, 1958, № 2/, 1958, № 5, 159.Кононенко, Е. Н. „Женщина и религия” /Наука и жизнь, 1958, № 2/, 1958, № 5, 159.

171

Курсанов, Г. А. „Реакционная сущность „естесвенной религии” /Природа, 1958, № 1/,1958, № 5, 158.Крывелев, И. Л. „Евангельские сказания и их смысл” /М., 1957/, 1958, № 5, 158-159.Мизов, Николай „По някои въпроси на атеистическата пропаганда у нас” /Ново време, 1958, кн. 3/, 1958, № 5, 159.Сивоконь, П. Е. „Знание и вера - непримиримы” /Наука и жизнь, 1958, № 2/, 1958, № 5, 159.Сидоров, Д. „О христианских праздников, постах и обрядах” /М., Госполитиздат, 1957/, 1958, № 5, 157.Сухов, А. Д. „Социальные корни религии” /Наука и жизнь, 1958, № 1/, 1958, № 5, 158.Уйбо, А. „Из историята на борбата на науката против религията” /С., БКП, 1958/, 1958, № 5, 158.Фухц, Х. „Има ли право библията?” (Очерк на историята на борбата на теологията срещу научния прогрес) /Лайпциг, 1957/, 1958, № 5, 157-158.Ярославский, Е. „О религии” /М., Госполитиздат, 1957/, 1958, № 5, 157.

Нови книги„Въпроси на историческия материализъм” /Т. 6, под редакцията на проф. д-р Стойко Попов, С., Издателство на БАН, 1984/, 1984, № 5, 115-116.„Естетика на немския романтизъм” (Вакенродер, Фридрих Шлегел, Новалис, Август Вилхелм Шлегел) /предговор, встъпителна студия, съставителство проф. д-р Исак Паси, С., Наука и изкуство, 1984/, 1985, № 3, 127.„Критически изследвания върху съвременната буржоазна философия и социология” /под редакцията на проф. д-р Иван Калайков, С., Издателство на БАН, 1984/, 1984, № 10, 106.Гановски, С.; Гиндев, П.; Ангелов, С.; Калайков, И. и др. Академик Тодор Павлов - виден теоретик на марксистко-ленинската философия /С., Издателство на БАН, 1983/, 1984, № 5, 115.Грозев, Грозю „Философията на Платон” /С., Издателство на БАН, 1984/, 1984, № 10, 106.Гулига, Арсений „Кант” /С., Партиздат, 1984/, 1984, № 8, 113.Ибн Халдун „Встъпление” /С., Наука и изкуство, 1984/, 1985, № 3, 127.Иванов, Васил „Ленинизмът - равносметка на един век” /С., Партиздат, 1984/, 1984, № 8, 113.Йотов, Стойчо „Религия, вяра, ценности” /С., Издателство на БАН, 1984/, 1984, № 10, 106.Митев, Петър „От социалния проблем към светогледни открития” /С., Наука и изкуство, 1984/, 1984, № 8, 113.Никифоров, Л. С. „Етюди на разума” /С., Партиздат, 1984/, 1984, № 10, 106.Стоименов, Стоян „Страници из техния живот” /С., Партиздат, 1984/, 1984, № 10, 106-107.Цанков, Цанко „Диалектика на социалистическите обществени отношения” /С., Наука и изкуство, 1984/, 1985, № 3, 127.Янков, Митрю „Материя, информация, отражение” /С., Издателство на БАН, 1984/, 1984, № 5, 116.

ОтзивиНаши гафове, 1981, № 3, 123.Реплика за дискусиите, 1982, № 4, 117-119.Андонова, Зоя Юбилеен труд за академик Сава Гановски, 1988, № 10, 104-106.Андреев, Любомир „Обновление или криза”, 1980, № 6, 119-121.Атанасов, Александър „Естетическият вкус” или приключенията на еклектиката, 1981, № 6, 130-134.Афанасиев, Юрий; Стефанов, Стефан Философски проблеми на клетъчната, тъканната и теоретичната биология, 1991, № 2, с. 107-109.Баджаков, Момчил Същностните характеристики на историческия процес, 1990, № 9, с. 115-118.Боев, Петър; Кардашев, Цветан Интересна книга за светогледа на прабългарите, 1988, № 4, 94-95.Бушев, Михаил Съвременната космология в креационистическа интерпретация, 1988, № 5, 108-109.В. М. За философските клишета /Писмо до редакцията/, 1983, № 1, 99.

172

Василев, Николай „Новият” блясък на старото злато, 1980, № 12, 79-81; Из историята на една титанична борба с неморалните явления, 1983, № 2, 104-110; Нищета на прогнозирането, 1983, № 11, 95-106; В защита на антидогматичните „догми”, 1985, № 7, 93-96.Велинова, Искра В центъра на вниманието - социалната практика, 1990, № 7, с. 114-116.Вълкова, Василка Идеологическите отношения и преосмислянето им, 1990, № 6, с. 143-145.Вълов, Тодор Труд за технологията на социалното управление, 1981, № 3, 118-122.Върлев, Константин Труд за отрицателните явления при социализма, 1983, № 2, 112-113.Ганчев, Лилян Към социогенезата на научното въображение, 1987, № 11, 111-114.Ганчев, Петко Материалистическата диалектика, революцията, социализмът, 1989, № 5, 112-113.Генов, Николай Социална детерминация и социална активност на съзнанието, 1985, № 8, 115-117.Генчев, Добри Невежеството не е аргумент, 1987, № 11, 114-117.Георгиева, Мая Книга за социалното действие, 1981, № 5, 127-129.Гинев, Димитър Нова атака срещу разума, 1980, № 8, 121-124; Кантовата диалектика в нова светлина, 1982, № 4, 108-112; Методология на науката в историческа перспектива, 1983, № 5, 107-112; Енциклопедия по методология на науката, 1985, № 8, 114-115; Към промяна в разбирането на природата, 1988, № 12, 107-109.Градинаров, Борислав Законът в нетрадиционна интерпретация, 1988, № 7, 127-128.Градинаров, Пламен Обзор на „Научни трудове”, 1985, № 1, 102-107; Антропният космологически принцип, 1987, № 12, 93-96; Индийската философия и превратностите на историко-философското изследване, 1989, № 8, 130-135.Гранов, В. Д. „Цивилизованата алтернатива” на Адам Шаф, 1984, № 10, 94-100.Грозев, Иван Присмех без разбиране /писмо до редакцията/, 1980, № 2, 110-111.Гурова, Лилия Диалогът - експеримент, 1991, № 3, с. 110-114.Гърдев, Диньо; Радев, Динко Проблеми на теорията на социалното отражение, 1985, № 6, 112-114; Възпитателната ефективност, 1986, № 10, 85-87; Актуални проблеми на историческия материализъм, 1987, № 6, 98-103.Гърдев, Диньо; Танев, Гроздан Изследване за преходните форми на политическа власт при социализма, 1988, № 4, 96-97.Гърдев, Диньо; Цацов, Димитър Опит за теоретически портрет на Георги Димитров, 1985, № 4, 143-145.Д. К. „Социология и наука” на немски, 1980, № 1, 120.Данаилов, Атанас „Зоология на философията” на Ламарк, „популярната генетика” на С. С. Четверников... и още нещо, 1985, № 12, 115-118; Едно философско предизвикателство към антропогенетиката, 1987, № 4, 110-113.Данаилов, Атанас; Тьогел, Кристфрид Еволюционната епистемология и природата на познанието, 1986, № 10, 87-91; Еволюционната епистемология на природата, 1987, № 6, 105-107.Данков, Евлоги Системата „еволюция, космос, човек”, 1987, № 7, 107-109; Ориентиране в методологията на науката, 1988, № 7, 124-126.Данков, Евлоги; Марков, Сашо Логично за логическото и рационалното, 1990, № 11, с. 75-77.Данкова, Росина Методологически аспекти на отношението ноосфера-кибернетика, 1988, № 4, 97-99.Даскалов, Румен Възможностите на критическата методология на науката, 1990, № 5, с. 140-141.Делев, Кирил Пардон, мсьо Волтер!, 1983, № 4, 133-138.Денков, Димитър Напред към Кант, 1988, № 3, 113-116.Джохадзе, Д. В.; Егоров, О. А.; Стяжкин, Н. И. Осемтомна „История на философията”, 1984, № 1, 126-128.Димитров, Тодор; Кардашев, Цветан Ценностен аспект на съюза между философията и медицината, 1986, № 7, 99-102.Димитров, Цветан Към марксистко глобално моделиране, 1988, № 6, 136-137.Димитрова, Стефания Една от шестте ведически философски системи - йога, 1987, № 1, 118-119.Динев, Валери Учебник по диалектически материализъм за студентите от ВМИ, 1985, № 6,

173

114-116.Динев, Тодор Диалектическото противоречие - единство и многообразие в разбирането, 1990, № 2, с. 150-154.Дихан, Михаил Етапи и особености на социализма в България, 1988, № 9, 110-111.Дончев, Генчо Хегеловите лекции по история на философията в нова редакция, 1987, № 6, 103-105.Дончев, Стефан Социалното управление и социалистическата система на обществото, 1987, № 9, 90-93.Зиго, Милан За проблематиката на евристиката и динамиката на научното познание, 1980, № 1, 116-119.Иванов, Иван Два ценни труда за базата и надстройката на социалистическото общество, 1985, № 3, 112-115.Игов, Михаил Идеите на В. И. Ленин и развитието на физиката, 1982, № 8, 107-111; Актуални проблеми на методологията и историята на науката, 1987, № 8, 122-123.Илчев, Васил За властта, 1987, № 9, 94-99.Йорданов, Николай Нови проблеми в анализа на научния подход и социалната ситуация, 1984, № 11, 102-105; Проблеми на интензификацията на науката, 1985, № 10, 102-105; Науковедски поглед към бъдещето на науката, 1986, № 2, 127-130.Йоцова, Искра Логика и диалектика, 1986, № 10, 80-85.Калайков, Иван; Кардашев, Цветан; Данков, Евлоги Философско-методологически аспекти на проблема за извънземните цивилизации, 1986, № 2, 125-127.Канавров, Валентин Диалектикоматериалистическата теория за всеобщото, 1988, № 8, 110-113.Кардашев, Цветан За проблемност на критиката, 1983, № 11, 113-114.Кардашев, Цветан; Данков, Евлоги; Боев, Петър Злополуките на „великото начало” /Как „диалектиката” породи нова частнонаучна „концепция”/, 1987, № 4, 102-110.Кисьов, Тоньо Целите и смисълът на живота - предмет на научно изследване, 1983, № 2, 110-112.Кисьов, Тоньо; Моллова, Пенка Книги за материалните и моралните стимули при социализма, 1986, № 11, 92-94.Ковачев, Александър; Георгиев, Благовест Книга за интелигенцията в социалистическото общество, 1987, № 1, 114-117.Ковачев, Веселин Експеримент, модел, теория, 1984, № 2, 99-101; Сценарий на една революция, 1986, № 6, 107-109.Коруев, Тодор В борбата за новия свят, 1986, № 11, 89-92.Косев, Искро Огънят свети за всички, 1987, № 9, 87-90.Кочев, Николай Нова книга върху проблемите на българската философия, 1991, № 8, с. 121-123.Кръстева, Анна Методологически монизъм или методологически плурализъм?, 1991, № 6, с. 107-112.Куртев, Недялко „За нацията” не, а против нацията, 1988, № 3, 117-122.Лазарова, Ерика Философия на нравственото извисяване, 1988, № 3, 116-117; Естетика на психологическата проникновеност, 1990, № 8, с. 132-134.Латев, Латьо Измеренията на социалистическия интернационализъм, 1980, № 8, 116-118.Латев, Неделчо Теорията на отражението и проблемът за приспособяването, 1987, № 2, 101-102.Леви, Леон Малък речник - немалка безотговорност, 1983, № 2, 113-115.Леви, Соломон Интелектуален досег с един дълбок и противоречив мислител, 1985, № 1, 107-110.Личев, Александър Ставането на Хегеловата философия, 1983, № 5, 106-107; В памет на Алвин Димер, 1989, № 12, 120-121.М. Б.; И. Д. Непрецизно подготвен справочник, 1983, № 5, 98-99.Лозев, Камен Преустройството и нравствените проблеми в социалистическото общество, 1989, № 7, 114-117.М. Б.; И. Д. Непрецизно подготвен справочник, 1983, № 5, 98-99.Манов, Борис Изследване на „решаващото звено” за изграждането на развития социализъм в България, 1987, № 10, 88-90; Научната интелигенция и социалистическата революция, 1989, №

174

5, 113-115.Манукян, Едуард За методологията на историко-научните изследвания, 1980, № 6, 116-119.Маринов, Христо Неравноправен брак между екологията и обществознанието, 1981, № 5, 124-126.Марков, Марко Евристичността на философската методология, 1986, № 6, 103-105; В талвега на идеологическия живот, 1986, № 9, 101-102; Диалогът в системата на човешката дейност, 1987, № 1, 110-112.Мизов, Бойко; Мизов, Максим Нови проблеми пред българската етика, 1989, № 2, 109-111.Милков, Николай Философите и модата, 1988, № 2, 113-119.Минков, Юлиян Изследването на научната дейност - панорамно представено, 1988, № 12, 104-105; Значимо научно-идеологическо постижение - нов съветски учебник по философия, Ч. 1, 1990, № 2, с. 148-150, Ч. 2, 1990, № 6, с. 145-148; Обществоведска космологична перспектива, 1990, № 4, с. 158.Минчев, Минчо Случаят „Сократ”, 1980, № 7, 122-126.Мирчев, Александър Ценности и социални иновации, 1991, № 7, с. 130-132.Мирчева, Марион Логика и аксиоматика, 1987, № 11, 109-111.Михова, Недялка Проблемът за научните революции, 1989, № 9, 124-129.Младенов, Иван Опит за „антирецензия”, 1983, № 11, 107-109.Мончев, Найден Състояние и перспективи на наукометрията, 1985, № 12, 121-122.Мончев, Найден; Атанасов, Атанас Магистралната тенденция в съвременното развитие на науката, 1986, № 10, 91-93.Мончев, Найден; Рожков, Сергей Оптимизация на структурата на науката, 1990, № 8, с. 130-131.Мончев, Найден; Тодоров, Живко Теоретичен анализ на фундаменталното и приложното в обществената практика, 1990, № 5, с. 141-143.Найденов, Чавдар За издаването и цитирането на трудовете на класиците на марксизма-ленинизма, 1981, № 6, 135-136.Нарски, И. С. Художественото творчество и структурата на изкуството от системна гледна точка /А. Лилов, Природа художественного творчество, М., 1981/, 1983, № 1, 86-91.Николов, Любен Единомислието и разногласията между учените, 1983, № 1, 92-94.Николов, Милчо Философските разсъждения на един биолог, 1990, № 9, с. 118-123.Николов, Николай Интересно и полезно изследване, 1980, № 12, 81-82; Едно необходимо и ценно философско изследване на научно-техническия прогрес, 1984, № 12, 98-101.Николов, Стефан Методология на прогреса, 1989, № 11, 108-109.Николова, Вяра Опит за разкриване философията на една историческа епоха, 1985, № 2, 102-105.Олшански, Д. В. Актуални проблеми на съвременната идеологическа борба, 1985, № 2, 100-102.Павлов, Деян Буржоазната философия на политиката, 1986, № 5, 123-125.Панталеев, З; Дячки, С. Логиката в учебния процес, 1988, № 2, 110-113.Папазова, Б.; Енева, Е. Идеологически и обществен контекст на глобалните проблеми, 1984, № 11, 105-108.Паси, Исак Homo ludens ли е човекът?, 1982, № 9, 110-116.Пейчев, Божидар Българска дисертация върху Шопенхауер /Берн, 1914/, 1982, № 9, 122-123; Гадамер - Хайдегер: градежът на модерния философски мит, 1989, № 3, 116-118.Пенев, Емил Човекът като проблем в античната философия, 1985, № 10, 101-102.Петров, Петър Митологическите приключения на разума, 1986, № 8, 101-104.Петров, Сава Емоциите - необразно отражение?, 1982, № 1, 109-112; Диалектически противоречивата история на квантовата механика, 1985, № 5, 115-118.Петров, Стефан; Марков, Сашо Философските контроверзии около проблема материя - информация - отражение, 1986, № 6, 105-107.Позер, Ханс Структура и динамика на научните теории: приноси към история и теория на науката от българското изследване, 1990, № 10, с. 118-119.Попов, Здравко Многоликият Платон, 1980, № 12, 74-79; Философският текст, 1982, № 9, 117-121.Примов, Георги Границите на реалността или границите на познанието, 1988, № 9, 111-113.Примов, Георги; Примова, Диана Теоремата на Бел и пълнотата на квантовата механика,

175

1989, № 7, 111-113.Проданов, Васил Платон и ние /Вместо рецензия/, 1980, № 4, 102-104.Радев, Динко За социалната философия на марксизма-ленинизма, 1988, № 12, 101-103.Рашева, Тошка Мост между „двете култури”, 1986, № 11, 94-96.Робев, Стефан Анатомия на дилетантизма, 1985, № 11, 121-122.Русев, Панчо Велик философ от ранното арменско средновековие, бр. 7, 1985, № 99-102; Аристотел, 1990, №8, с. 128-129.Савов, Кубрат Измерване на хармонията и моделиране на структурната еволюция, 1986, № 10, 93-96.Савов, Никола Цената на откритията - един закъсняващ разговор, 1983, № 5, 104-106.Саркисян, Саркис Диалектическа обработка на постиженията на науката, 1986, № 8, 98-101; Теория, идеологическа политика, личност, 1988, № 4, 87-91; Философия, светоглед, общество, 1988, № 10, 106-107; За достойно бъдеще на човешкото съществуване, 1989, № 11, 105-108.Симеонова, Станка Писмо до редакцията, 1982, № 4, 113-116.Славов, Иван Аспекти на музикалната естетика, 1980, № 2, 106-109; Социален оптимизъм и танатология, 1987, № 2, 103-105.Славов, Слави Ценен труд за Карл Кауцки, 1984, № 1, 123-125; Фундаментално изследване на историята на марксистката философия, 1985, № 7, 96-99; Вълнуващ научноизследователски труд, 1988, № 4, 91-94.Славков, Светослав Историята на философската мисъл в България на страниците на едно академично издание, 1987, № 7, 101-104.Славова, Донка Методологически проблеми на теоретичното познание, 1987, № 1, 112-114.Слаников, Иван Нравственият свят на вярващия, 1989, № 5, 116-118.Смирнов, С.; Петров, С. Философията и науката за развитието на материята, 1985, № 3, 109-111.Смирнов, С.; Цветанов, П. Философско-методологически проблеми на ефективността и интензификацията, 1985, № 12, 118-121.Сретенова, Николина Айнщайн - учен и хуманист, 1986, № 4, 104-106; Поезия на мисълта, 1986, № 11, 96-97; Нова обосновка на учението за материалното единство на света, 1988, № 6, 132-135.Станков, Димитър Етично-философско изследване, 1987, № 3, 96-98.Стефанов, Иван И. Смеещият се философ, 1985, № 1, 98-102.Стефанов, Иван С. Опит за цялостно изследване на Фихте, 1981, № 3, 112-117; Опит за обновяване на трансцеденталната философия, 1982, № 7, 124-129; Типологично изследване на буржоазната философия, 1983, № 2, 98-103; Изследване на системата наука, 1990, № 10, с. 115-118.Стефанова, Лидия Философската „Аргументация” на Г. А. Брутян през погледа на лингвиста, 1985, № 9, 108-110.Стефанова, Малина; Дончев, Генчо Сборник по проблемите на семиотиката в частните науки, 1980, № 4, 105-109.Стоев, Стою Психологически проблеми на творческия процес, 1982, № 8, 115-118.Стоилков, Стефан Учебник по исторически материализъм за аспирантите-нефилософи, 1982, № 8, 112-114.Стойнев, Анани Изследване върху иронията в модернизма, 1980, № 7, 120-122; Достоевски и Победоносцев - геният и неговият “наставник”, 1980, № 8, 118-121; „Шестоднев” от Йоан Екзарх на новобългарски език, 1982, № 7, 120-123; Проблеми на средновековната народна култура, 1984, № 2, 102-104; Светогледът на средновековния българин, 1986, № 3, 120-123; Избрани философски съчинения на Тодор Павлов, 1986, № 5, 118-120; Патриарх Евтимий Търновски днес, 1991, № 2, с. 106-107.Стойнев, Анани; Крикорян, Рупен Сборник с разработки на млади изследователи, 1984, № 12, 102-106; Сборник с българистични изследвания, 1985, № 7, 102-103.Стойчев, Владимир Социалното ускорение в светлината на икономическите и научно-техническите фактори, 1987, № 10, 90-93.Стойчев, Тодор; Гърдев, Диньо Марксистко-ленинската теория на историческия процес, 1984, № 10, 87-93.Стригачев, Атанас Методологически проблеми на математическата физика, 1988, № 5, 105-106; Методологическата функция на философията и научната теория, 1988, № 8, 114-115; За

176

най-голямото и най-малкото, 1988, № 12, 105-106.Стъпов, Росен Субратният подход като методология?, 1982, № 4, 101-107.Суханов, И. В. Процесът на историческото утвърждаване на марксистката философия, 1985, № 9, 106-108.Събев, Свилен Диалектиката на светоглед и поведение, 1987, № 7, 104-106.Табаков, Мартин За зараждането на идеята за логическия плурализъм, 1990, № 6, с. 148-151.Танев, Гроздан Концептуален анализ на жизнената позиция на социалистическия труженик, 1986, № 5, 121-123.Тасев, Илия; Николова, Мария; Кирилюк, Александър Философските категории и фундаменталните определения на човешкото битие, 1986, № 9, 103-108.Тасева, Енгелсина Две книги върху два вида противоречия, 1982, № 5, 99-104.Тодоров, Петър С философски, социално-педагогически поглед към проблемите на науката и образованието, 1986, № 7, 96-99.Тодоров, Тодор Книга срещу философския ревизионизъм на „новия марксизъм”, 1984, № 1, 120-122.Турданов, Димчо Смъртни божества, 1990, № 12, с. 48-51.Харизанов, Роман Възможности на информационния подход за изследване на мозъка и съзнанието, 1982, № 1, 113-117.Христов, Стефан Качество и количество в науката и изкуството, 1983, № 1, 95-98.Цанков, Цанко Труд за глобалните проблеми и идеологическата борба, 1986, № 9, 108-110.Цанкова, Велина Методологически проблеми на природознанието, 1986, № 1, 107-110; Съвременното физическо познание и научните методи, 1987, № 5, 94-97; Дискусията - фактор в развитието на научното познание, 1987, № 9, 100-101; За отношението между картината на света и светогледа, 1988, № 5, 106-108; Механизми за възникване на новото знание в науката, 1989, № 1, 113-114; Личностно знание и научно творчество, 1991, № 1, с. 120-122.Цацов, Димитър По повод един очерк за Димитър Михалчев, 1989, № 1, 110-113.Цацов, Димитър; Латев, Латьо Значително историко-философско изследване, 1986, № 1, 111-113.Ценков, Борис Виден теоретик на марксистко-ленинската философия, 1984, № 11, 99-102; Ценно изследване на философията на Платон, 1985, № 9, 104-105.Цонев, Владимир Няколко въпроса, 1986, № 6, 109-111.Ченешев, Димитър Откровено, обективно, компетентно за социализма, 1988, № 6, 130-132.Шопова, Красимира За стария и „новия” ревизионизъм, 1980, № 7, 118-119.Янакиев, Константин Неясни въпроси, 1983, № 11, 110-112.Янков, Дамян Проблемът за сетивното отражение в светлината на съвременната наука, 1987, № 8, 123-126.Янков, Митрю Общонаучните категории - важен елемент на съвременния език на науката, 1985, № 6, 108-111.

Отзиви в чужбина за български философски публикацииЗа книгата на Живко Ошавков „Историческия материализъм и социологията”, 1959, № 2, 139.

Отзиви, писмаБояджиев, Цочо, Денков, Димитър За философската култура и политическата подготовка на кандидат-студентите, 1983, № 12, 89-91.Зашев, Димитър За превеждането на Маркс, 1983, № 12, 94-98.Нановска, Нели Пред... перспективата, 1983, № 12, 92-93.Спасов, Добрин Когато ръстът ни е малък... /Тончо Жечев. Историята и теориите на един Пигмалион, Народна младеж, С., 1983/, 1983, № 12, 86-88.

По повод на една книгаСтойчев, Тодор С лице към практиката, с устрем към върховите постижения, 1985, № 4, 136-142.

По повод на непубликувани материалиСпасов, Добрин Хуманизъм и материализъм. Покана за разговор, 1981, № 5, 130-132.

177

Резюмета на някои статии, поместени в сп. „Вопросы философии”Резюмета на някои статии, поместени в кн. 2/1961 г. на сп. „Вопросы философии”, 1961, № 2, 133-135.

РецензииМанафов, Грую Съвременността под знака на Великия Октомври, 1968, № 9, 115-117.Саяр, Джемшид Пръв български очерк върху класическата арабска философия, 1968, № 8, 96-99.Свинтила, Владимир Новото списание „Проблеми на изкуството”, 1968, № 9, 118-119.Ценков, Борис Философски роман за Джордано Бруно, 1968, № 9, 111-114.Янков, Митрю Философско-методологически анализ на понятието обратна връзка, 196, № 8, 100-103.

Философска книжнина„Актуални проблеми на психологията на спорта” /С., Медицина и физкултура, 1968/, 1969, № 6, 102.„Актуальные проблемы теории и практики строительства коммунизма” /М., 1964/, 1965, № 2, 156.„Алберт Айнщайн” /С., БАН, 1966/, 1967, № 1, 161.„Антология из историята на румънската прогресивна мисъл” /С., БАН. 1965/, 1966, № 2, 167.„Аристотелевото дружество” (Допълнителен том ХХХVI) /Лондон, 1962/, 1963, № 4, 163-164.„Базис и надстройка социалистического общества” /Л., ЛГУ, 1961/, 1962, № 6, 182.„Бертольт Брехт о театре” /М., Издательство иностранной литературы, 1960/, 1962, № 2, 158.„Беседи за религията и знанието” /С., БКП, 1966/, 1967, № 2, 165.„Беседы о религии и знании” (Популярный учебник) /М., 1967/, 1968, № 2, 125.„Великият Октомври и световният революционен процес” (50 г. борба на работническата класа начело на революционните сили на съвременната епоха) /С., БКП, 1968/, 1969, № 6, 99.„В. И. Ленин об идеологической работе” /М., 1964/, 1965, № 3, 163.„Вопросы диалектики и логики” /Л., 1964/, 1965, № 2, 158.„Вопросы диалектического и исторического материализма” /М., АОН, 1956/, 1957, № 1, 159.„Вопросы идеологической работы партии” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.„Вопросы исторического материализма и научного коммунизма” /М., 1964/, 1965, № 6, 139.„Вопросы логики” /М., АН СССР, 1955/, 1956, № 3, 127.„Вопросы марсистко-ленинской теории в документах Совещания представителей комунистических и рабочих партии” /М., МГУ, 1961/, 1962, № 6, 182.„Вопросы марксистко-ленинской философии” /М., АОН, 1956/, 1957, № 1, 158.„Вопросы марксистко-ленинской эстетики” /М., 1964/, 1965, № 2, 159.„Вопросы методики преподавания философии в вузах” /Киев, 1967/, 1968, № 2, 124.„Вопросы научного атеизма” (Вып. I) /М., 1966/, 1967, № 1, 160; (Вып. II) /М., 1966/, 1967, № 2, 165; (Вып. III) /М., 1967/, 1968, № 2, 125.„Вопросы преодоления религиозных пережитков в СССР” /М., 1966/, 1967, № 1, 160.„Вопросы психологии, мышления и речи” /М., АПН РСФСР, 1956/, 1957, № 4, 157.„Вопросы развития социалистического общества” /М., МГУ, 1958/, 1959, № 1, 142.„Въпроси на теорията на познанието” /Прага, 1957/, 1958, № 1, 156.„Гармонический человек” /М., 1965/, 1966, № 4, 139.„Глави из историята на словашката философия” /Братислава, 1957/, 1960, № 5, 108-109.„Глави от историята на словашката философия” /Братислава, 1957/, 1958, № 1, 156-157.„Движението за комунистически труд” /С., Профиздат, 1965/, 1965, № 5, 145-146.„Движение за коммунистический труд в промышленности СССР” /М., 1965/, 1966, № 2, 167.

178

„Диалектика и логика научного познания” /М., 1966/, 1966, № 5, 169.„Диалектика развития социалистического общества” /М., АОН, 1961/, 1962, № 6, 182.„Диалектический материализм и вопросы естествознания” /М., МГУ, 1964/, 1965, № 1, 160.„Диалектический материализм и современное естествознание” /М., Госполитиздат/, 1958, № 5, 155.„Диалектический материализм как методология етественнонаучного познания” /Минск, 1965/, 1966, № 4, 140.„Документи и материали към историята на германското работническо движение” /Берлин, 1957/, 1958, № 1, 159.„Естествознание и религия” /М., Госполитиздат, 1956/, 1957, № 1, 158.„Естествознание и строительство социализма” /М., 1965/, 1965, № 6, 141.„За красотата и изкуството” (Фрагменти из историята на западноевропейската естетика от Ренесанса до романтизма) /С., Наука и изкуство, 1966/, 1966, № 4, 141.„Законы мышления” /М., АН СССР, 1962/, 1963, № 1, 157.„Законы политической экономии” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.„Законы политической экономии социализма” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.„Идеологические течения современной Индии” /М., 1965/, 1966, № 4, 141.„Избранные произведения венгерских мыслителей” /М., 1965/, 1965, № 6, 142.„ИЗВЕСТИЯ на Висшата партийна школа „Станке Димитров” (Т. I) /С., 1958/, 1958, № 3, 158.„ИЗВЕСТИЯ на Института по педагогика” (Т. IV) /С., БАН, 1958/, 1958, № 3, 158.„ИЗВЕСТИЯ на Института по философия” (Т. IХ) /С., БАН, 1964/, 1965, № 1, 158; /С., 1966/, 1967, № 2, 165; (Т. ХIV) /С., БАН, 1967/, 1968, № 5, 108.„Из истории эстетической мысли древности и средневековья” /М., АН СССР, 1961/, 1962, № 6, 182.„Исследования мышления в советской психологии” /М., 1966/, 1966, № 4, 140-141.„История индийской философии” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.„История и социология” /М., АН СССР, 1964/, 1965, № 3, 163.„История на философията” (Т. VI) /С., БКП, 1966/, 1966, № 5, 171.„История философии” (Т. II) /М., АН СССР, 1957/, 1958, № 5, 154; (Т. VI, кн. 1 и 2) /М., 1965/, 1965, № 6, 142.„История эстетики” (Памятники мировой эстетической мысли, Т. II) /М., 1964/, 1965, № 5, 150.„Источники современного ревизионизма и его буржоазная сущность” /М., МГУ, 1961/, 1962, № 6, 182-183.„К вопросу о структуре и свойствах материи” /Саратов, 1967/, 1968, № 2, 124.„К. Маркс, Ф. Энгельс, В. И. Ленин о научном коммунизме” /М., 1965/, 1966, № 3, 153.„Категории диалектики как отражение закономерностей перехода к коммунизму” /Л., 1965/, 1966, № 3, 153.„Категории марксистко-ленинской этики” /М., 1965/, 1965, № 5, 147.„Кибернетика и живой организм” /Киев, 1964/, 1965, № 2, 157.„Кибернетика, мышление, жизнь” /М., 1964/, 1965, № 3, 165.„Класици на логиката” (Четива по методология, теория на познанието и диалектика) /Ню Йорк, 1962/, 1963, № 4, 163.„Классовая борьба в развитых капиталистических странах” /М., 1966/, 1966, № 5, 169.„Количественные методы в социологии” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.„Коммунизм и культура” /М., 1966/, 1966, № 5, 169.„Краткий научно-атеистический словарь” /М., 1964/, 1965, № 1, 162.„Краткий словарь по эстетике” /М., 1963/, 1965, № 1, 163.„Краткий словарь по этике” /М., 1965/, 1966, № 3, 154.„Критика буржоазной „социологии спорта” /М., 1965/, 1966, № 3, 154.„Критика христианской концепции исторического процесса” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.„Лекции по марксистко-ленинской эстетике” /М., МГУ, 1961/, 1962, № 2, 158.„Ленин об элементах диалектики” /М., 1965/, 1966, № 2, 166.„Ленинская теория отражения и современная наука” /М., 1966/, 1966, № 5, 169.„Ленинские принципы партийного руководства массами в первые годы строительства советского общества” (1917-1923) /М., Мысль, 1967/, 1968, № 2, 124.

179

„Литература и эстетика” /Л., ЛГУ, 1960/, 1961, № 2, 131.„Личность и труд” /М., 1965/, 1966, № 3, 153-154.„Логика” /М., Госполитиздат, 1956/, 1956, № 3, 126.„Логика научного исследования” /М., 1965/, 1966, № 3, 153.„Логико-граматические очерки” /М., Высшая школа, 1961/, 1963, № 1, 157-158.„Логическая семантика и модальная логика” /М., Наука, 1967/, 1968, № 2, 124.„Логическая структура научного знания” /М., 1965/, 1966, № 3, 155.„Марксизм-ленинизм о войне и армии” /М., 1965/, 1966, № 3, 154.„Марксистката философия” /Берлин, 1967/, 1968, № 3, 126.„Марксисткая и буржоазная социология сегодня” /М., 1964/, 1965, № 3, 163.„Марксисто-ленинская философия” /М., 1964/, 1965, № 2, 156.„Марксистко-ленинская философия” /М., 1965/, 1965, № 6, 138.„Марксистко-ленинская философия и социология в СССР и европейских соцалистических странах” /М., Наука, 1965/, 1965, № 5, 151.„Марксистко-ленинская эстетика” /М., 1966/, 1966, № 5, 170.„Математическая лингвистика” /М., 1964/, 1965, № 5, 149.„Математическая логика и ее применения” /М., 1965/, 1966, № 2, 167.„Математическая теория логического вывода” /М., 1967/, 1968, № 3, 127.„Математические методы в современной буржоазной социологии” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.„Материали по основи на научния атеизъм” /С., БКП, 1965/, 1966, № 1, 162.„Методологические вопросы общественных наук” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.„Методологические проблемы современной медицины” /М., 1965/, 1965, № 6, 140.„Методологические проблемы теории измерений” /Киев, 1966/, 1967, № 2, 165.„Методические советы по философии” /М., 1965/, 1966, № 1, 160.„Мировоззренческие и методологические проблемы научной абстракции” /М., Издательство иностранной литературы, 1960/, 1961, № 1, 148.„Моральный облик советского рабочего” /М., 1966/, 1966, № 5, 170.„Моральный облик строителя коммунизма” /М., 1964/, 1965, № 2, 156.„Московский университет и развитие философской и общественно-политической мысли в России” /М., МГУ, 1957/, 1958, № 5, 154.„Мышление и речь” /М., 1963/, 1965, № 1, 160.„Мышление и язык” /М., Госполитиздат, 1957/, 1958, № 1, 158.„Нарис iсторii фiлософii на Украiни” (Очерк истории философии на Украине) /Киiв, 1966/, 1966, № 5, 171.„Народонаселение и его изучение” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.„Наука о науке” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.„Научна организация на труда и ръководството” / С., Техника, 1968/, 1969, № 6, 100.„Научная организация труда и управления производством” (Международный семинар. София, 1968) /С., 1968/, 1969, № 6, 100.„Научное управление обществом” (Вып. I) /М., Мысль, 1967/, 1968, № 2, 124.„Научный коммунизм” /М., 1965/, 1965, № 6, 139.„Некоторые актуальные вопросы марксистко-ленинской теории” /М., 1963/, 1965, № 1, 159.„Некоторые вопросы марксистко-ленинской философии” /Харьков, 1964/, 1965, № 5, 145.„Некоторые вопросы методологии научного исследования” (Вьпуск 1) /Л., 1965/, 1965, № 5, 145.„Некоторые закономерности научного познания” /Новосибирск, 1964/, 1965, № 3, 163; 1965, № 5, 145.„Некоторые проблемы диалектического материализма” /М., АОН, 1958/, 1959, № 1, 142.„Немецкая философия после 1945 года” /М., 1964/, 1965, № 3, 165.„Ново време” в борбата с буржоазната идеология” (1947-1967) /С., БКП, 1968/, 1968, № 10, 111.„Нравственные принципы строителя коммунизма” /М., 1965/, 1966, № 1, 162.„Нравственость и религия” /М., 1964/, 1965, № 2, 157.„Някои актуални проблеми на научния комунизъм” /С., БАН, 1961/, 1961, № 2, 130-131.„Общее и специфическое в дикататуре пролетариата” /М., 1967/, 1968, № 2, 124, 1968, № 3, 127.

180

„О некоторых вопросах современной математики и кибернетики” /М., 1965/, 1965, № 6, 141.„О религии и церкви” /М., 1965/, 1965, № 5, 147.„О современной буржоазной эстетике” (Вып. I) /М., 1963/, 1965, № 1, 163; (Вып. II) /М., 1965/, 1965, № 5, 150.„О сущности жизни” /М., АН СССР, 1964/, 1965, № 5, 148.„О „Философских тетрадях” В. И. Ленина” /М., 1959/, 1960, № 3, 135.„О чертах личности нового рабочего” /М., АН СССР, 1964/, 1965, № 1, 159.„Октомври и нашата съвременност” (Материали от Научната сесия, посветена на 50-годишнината на Великата Октомврийска социалистическа революция) /С., БКП, 1968/, 1969, № 6, 99.„Октомврийската революция и някои проблеми на марксизма-ленинизма” (Материали на Научната сесия на катедрите по марксизъм-ленинизъм в гр. Пловдив по случай 50 г. на ВОСР) /Пловдив, 1968/, 1969, № 6, 99.„Опыт и методика конкретных социологических исследований” /М., 1965/, 1965, № 5, 146.„Организм як система” /Киев, 1966/, 1967, № 2, 165.„Основи на марксистката философия” /С., БКП, 1958/, 1960, № 3, 133.„Основи на марксистко-ленинската философия” /С., БКП, 1966/, 1967, № 1, 158.„Основи на научния атеизъм” /С., БКП, 1964/, 1965, № 2, 157.„Основные философские вопросы современной биологии и медицины” /Л., 1967/, 1968, № 2, 125.„Основы марксисткой философии” /М., Госполитиздат, 1958/, 1959, № 1, 142-143.„Основы марксистко-ленинской этики” /Минск, 1965/, 1965, № 6, 140.„Основы научного атеизма” /М., 1965/, 1966, № 5, 170; /М., 1966/, 1967, № 2, 165.„Основы научного коммунизма” (Хрестоматия, Ч. 1) /М., 1964/, 1965, № 3, 163.„Основы научного коммунизма” /М., 1965/, 1966, № 1, 162.„От социалистических производственных отношений к коммунистическим” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.„От средневековья к вершинам современного прогресса” /М., 1962/, 1965, № 6, 140.„Отчуждение и гуманность” /М., 1967/, 1968, № 2, 125.„Очерки по истории логики в России” /М., МГУ, 1962/, 1964, № 1, 153.„Очерки по истории русской психологии” /М., МГУ, 1957/, 1959, № 1, 143.„Очерци по история на КПСС” /С., БКП, 1967/, 1968, № 2, 124.„Партийность, время, художник” /М., 1965/, 1965, № 6, 141.„Популярные лекции по атеизму” /М., 1965/, 1966, № 2, 167.„Право и коммунизм” /М., 1965/, 1966, № 4, 140.„Применение математических методов в биологии” /Л., ЛГУ, 1960/, 1961, № 2, 131.„Причины существования и пути преодоления религиозных пережитков” /Минск, 1965/, 1966, № 3, 155.„Проблема возможности и действительности” /М.-Л., 1964/,1965, № 2, 156; 1965, № 3, 163.„Проблеми на историческия материализъм и на марксистките социални изследвания” /Берлин, 1958/, 1958, № 5, 156.„Проблеми на марксистката етика” /С., БКП, 1967/, 1968, № 2, 125; 1968, № 3, 127.„Проблеми на художественото творчество” /С., БАН, 1968/, 1968, № 10, 111.„Проблемы демократии в современом мире” /М., 1967/ 1968, № 3, 127.„Проблемы диалектической логики” /М., МГУ, 1959/, 1960, № 3, 134.„Проблемы логики” /М., АН СССР, 1963/, 1964, № 3, 154; 1965, № 1, 160.„Проблемы логики научного познания” /М., 1964/, 1965, № 1, 161.„Проблемы марксистко-ленинской философии” /М., 1965/, 1966, № 2, 167.„Проблемы мышления в современной науке” /М., 1964/, 1965, № 1, 161.„Проблемы научного коммунизма” /Красноярск, 1966/, 1967, № 1, 159.„Проблемы научного коммунизма” /Ростов-на-Дону, 1966/, 1967, № 1, 159.„Проблемы общей, социальной и инженерной психологии” /Л., 1966/, 1966, № 5, 170; 1967, № 1, 161.„Проблемы общественной психологии” /М., 1965/, 1966, № 1, 163.„Проблемы развития коммунистического сознания” /М., 1965/, 1966, № 4, 139.„Проблемы структуры в научном познании” /Саратов, 1965/, 1966, № 4, 139.

181

„Проблемы этики” /М., АН СССР, 1964/, 1965, № 3, 164.„Прогресивные мыслители Латинской Америки” /М., АН СССР, 1965/, 1965, № 5, 151.„Против империалистической идеологии антикоммунизм” /М., МГУ, 1965/, 1965, № 5, 151.„Против современного абстракционизма и формализма” /М., 1964/, 1965, № 5, 150.„Против современного ревизионизма” /М., Издательство иностранной литературы, 1958/, 1960, № 3, 133.„Против ревизионизма в эстетике” /М., Академия художеств СССР, 1960/, 1961, № 1, 148-149.„Противоречия в развитии естествознания” /М., 1965/, 1966, № 1, 160.„Протоколи на Аристотелевото дружество” /Лондон, 1962/, 1963, № 4, 163.„Процесът на преодоляване на религията в България” (Социлогическо изследване) /С., БАН, 1968/, 1968, № 5, 108.„Психология мышления” /М., 1965/, 1966, № 1, 163.„Психологическая наука в СССР” (Т. I-II) /М., АПН РСФСР, 1959-1960/, 1961, № 3, 147-148.„Пути преодоления существенньм различий между умственным и физическим трудом” /М., 1965/, 1966, № 2, 167.„Разпространения идей марксисткой философии в Европе” (конец ХIХ и начало ХХ века) /Л., 1964/, 1965, № 1, 163.„Рассовая проблема и общество” /М., Издательство иностранной литературы/, 1958, № 5, 157.„Роль народных масс и личности в истории” /М., Госполитиздат, 1957/, 1958, № 1, 157-158.„Сборник от психологически работи” /Прага, 1957/, 1958, № 5, 156.„Светилник на марксическата мисъл” (70 г. „Ново време” и „Работнически вестник”) /С., БКП, 1968/, 1969, № 6, 99-100.„Словарь атеиста” /М., 1964/, 1965, № 2, 157.„Современная психология в капиталистических странах” /М., АН СССР, 1963/, 1964, № 1, 152.„Современная философия и социалистическая мысль стран Востока” /М., 1965/, 1966, № 4, 141.„Современные буржоазные учения о капиталистическом государстве” /М., 1967/, 1968, № 3, 127.„Современный капитализм и буржоазная социология” /М., АОН, 1965/, 1965, № 6, 139-140.„Современный субективный идеализм” /М., Госполитиздат, 1957/, 1958, № 1, 158.„Современный экзистенциализм” /М., 1966/, 1967, № 1, 161.„Социалистическата революция в България” /С., БАН, 1965/, 1966, № 2, 167.„Социально-политические факторы формирования коммунистической сознательности трудящихся” /М., Мысль, 1967/, 1968, № 2, 125.„Социальные исследования” /М., АН СССР, 1965/, 1965, № 6, 139; 1966, № 1, 162.„Социология в СССР” (Т. I и II) /М., 1965/, 1965, № 5, 146; 1966, № 5, 169.„Социология сегодня” /М., 1965/, 1966, № 4, 139-140.„Сочетание государственных и общественных начал в управлении обществом” /М., 1965/, 1965, № 6, 139.„Становление коммунистического самоуправления” /М., 1965/, 1966, № 1, 161.„Строительство коммунизма и преодоление религиозных пережитков” /М., 1966/, 1966, № 5, 170.„Строительство коммунизма и развитие общественных отношений” /М., 1966/, 1966, № 5, 169; 1967, № 1, 159.„Студиа логика” (Т. Х) /Варшава-Познан, 1960/, 1963, № 4, 164.„Творческий метод” /М., Искусство, 1960/, 1962, № 2, 157-158.„Труд и развитие личности” /Л., 1965/, 1966, № 3, 154.„Учим се да работим по комунистически” /С., Народна младеж, 1962/, 1963, № 1, 156-157.„Философия” (Сборник статей) /Ленинград, 1956/, 1958, № 5, 154-155.„Философия и естествознание” (Вып. I) /М., 1965/, 1966, № 3, 155.„Философия и естествознание” /Воронеж, 1965/, 1966, № 3, 155.„Философия марксизма и неопозитивизм” /М., МГУ, 1963/, 1964, № 3, 153-154.„Философия на природознанието” (Ч. I) /С., БКП, 1966/, 1967, № 2, 165.„Философията в историята на чешкия народ” /Прага, 1958/, 1960, № 5, 109.„Философские вопросы геологических наук” /М., 1967/, 1968, № 2, 125.

182

„Философские вопросы естествознания” (Философско-теоретические вопросы мичуринского учения) /М., МГУ, 1958/, 1959, № 1, 143.„Философские вопросы кибернетики” /М., Соцэкгиз, 1961/, 1962, № 6, 183.„Философские вопросы современной формальной логики” /М., АН СССР,1962/, 1963, № 1, 157.„Философские проблемы атеизма” /М., АН СССР, 1963/, 1965, № 1, 162.„Философские проблемы естествознания” (Курс лекций) /М., МГУ, 1967/, 1968, № 2, 125.„Философские проблемы современной биологии” /М.-Л., 1966/, 1967, № 2, 165.„Философские проблемы теории тяготения Эйнштейна и релятивисткой космологии” /М., 1965/, 1966, № 2, 167.„Филофские проблемы физики элементарных частиц” /М., АН СССР, 1963/, 1965, № 1, 159.„Философский словарь” /М., 1963/, 1965, № 1, 158.„Формальная логика и методология науки” /М., 1964/, 1965, № 2, 158.„Формирование коммунистический общественных отношений” /М., 1967/, 1968, № 2, 124.„Формирование марксисткой политической экономии” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.„Формы мьшления” /М., АН СССР, 1962/, 1963, № 4, 161.„Хрестоматия по история на КПСС” (Т. I и II) /М., 1965/, 1965, № 5, 146.„Хрестоматия по научному коммунизму” (Ч. I) /М., 1966/, 1967, № 1, 159; (Ч. II) /М., 1966/, 1967, № 2, 165.„Христоматия по история на КПСС” /С., БКП, 1967/, 1968, № 2, 124.„Эстетика” /М., 1965/, 1966, № 2, 167.„Эстетика и искусство” /М., 1966/, 1967, № 1, 161.„Человек и его работа” /М., Мысль, 1967/, 1968, № 2, 124.„Язык и мышление” /М., Наука, 1967/, 1968, № 2, 124, 1968, № 3, 126.Абрамян, Л. А. „Гносеологические проблемы теории знаков” /Ереван, 1965/, 1966, № 1, 163.Аветисьян, А. А. „Древнеримские мыслители” (Свидетельства, тексты, фрагменты) /Киев, 1958/, 1959, № 1, 141.Айдукевич, Казимеж „Очерк по логика” /Варшава, 1960/, 1962, № 5, 176-177; „Език и познание” (Избрани статии, Т. I) /Варшава, 1960/, 1962, № 5, 177.Ай Сы-Ци „Лекции по диалектическому материализму” /М., 1959/, 1960, № 3, 135.Алексеев, М. Н. „Актуальные проблемы логической науки” /М., 1964/, 1965, № 2, 158.Алексиев, М. Н. „Диалектика форм мышления” /М., МГУ, 1959/, 1960, № 3, 134.Аллахвердян, С. Д. „Неопозитивизм в современной социологии” /Ереван, 1964/, 1965, № 5, 151.Аллахяров, Ф. Г. „Сближение культур советских социалистических наций в период строительства коммунизма” /Баку, 1966/, 1967, № 1, 159.Ангелов, Валентин „Грозното” /С., Наука и изкуство, 1964/, 1965, № 2, 159; „Съвременна западна архитектура” (Естетика и практика) /С., Наука и изкуство, 1968/, 1969, № 6, 103.Ангелов, Стефан „Ролята на народните маси и личността в общественото развитие” /С., ОФ, 1956/, 1957, № 1, 157; „Народно-демократическата държава - главно оръдие за построяването на социализма в България” /С., БКП, 1958/, 1958, № 3, 158.Андреев, Г. Л. „Христианство и проблема свободы” /М., 1965/, 1966, № 5, 170.Андреев, И. Д. „О методах научного познания” /М., 1964/, 1965, № 2, 158.Андреев, Коста „Д-р Петър Генов за марксистката философия и болшевизма” /С., БАН, 1964/, 1965, № 2, 158; „Критиката на Димитър Благоев на неокантианството в България по въпросите на философията” /С., БАН, 1968/, 1968, № 10, 110.Андреева, Г. М. „Современная буржоазная эмпирическая социология” /М., 1965/, 1965, № 5, 147.Андрианов, Н. П.; Лопаткин, Р. А.; Павлюк, В. В. „Особенности современного религиозного сознания” /М., 1966/, 1967, № 1, 160.Аникаев, Н. П. „О материалистических традициях в индийской философии” (Древность и раннее средновековье) /М., 1965/, 1966, № 4, 141.Анисимов, А. Ф. „Духовная жизнь первобытного общества” /М.-Л., 1966/, 1967, № 1, 160.Апостолова, Иванка „Между физиката и философията” /С., Наука и изкуство, 1968/, 1968, № 10, 108-109.Арнаудов, Михаил „Психология на литературното творчество” /С., Наука и изкуство,

183

1965/, 1965, № 2, 159.Арешватян, С. С. „Философские взгляды Григора Татецваци” /Ереван, 1957/, 1959, № 1, 141.Арнощ, Колман „Относно вярата в бога” /Прага, 1961/, 1961, № 3, 149.Архипцев, Ф. Т. „В. И. Ленин о научном понятии материи” /М., Госполитиздат, 1957/, 1958, № 5, 155.Асланян, Г. „Идея прогресса в буржоазной философии истории” /Ереван, 1965/, 1966, № 4, 141.Асмус, В. Ф. „Декарт” /М., Госполитиздат, 1956/, 1957, № 1, 158; „Проблема интуиции в философии и математике” /М., 1963/, 1965, № 1, 160; „История античной философии” /М., 1965/, 1966, № 1, 163; „Проблема интуиции в философии и математике” /М., 1965/, 1966, № 3, 155.Атанасов, Жечо „Изкуство и възпитание” /С., Народна просвета, 1968/, 1969, № 6, 103-104.Афанасьев, В. Г. „Проблема целостности в философии и биологии” /М., 1964/, 1965, № 1, 159-160; „Научен комунизъм” /С., БКП, 1967/, 1968, № 2, 124.Ашин, К. А. „Основные направления современной буржоазной социологии” /М., Высшая школа, 1960/, 1961, № 2, 132; „Современная буржоазная социология” /М., 1965/, 1966, № 3, 154.Ашуров, Г. „Философские взгляды Носири Хисрава” /Душанбе, 1966/, 1967, № 1, 161.Бабосов, Е. М. „Диалектика анализа и синтеза в научном познании” /Минск, 1963/, 1964, № 3, 155.Байдельдинов, Л. А. „Статистика в социологическом исследовании” /Алма-Ата, 1965/, 1966, № 2, 167.Байкова, В. Г.; Дучал, А. С.; Земцов, А. А. „Свободное время и всесторонное развитие личности” /М., 1965/, 1965, № 6, 139.Байчински, К. „Великият Октомври и нашата съвременност” /С., БКП, 1967/, 1968, № 3, 126.Бакурадзе, О. М. „К вопросу о формировании философских взглядов” /Тбилиси, 1956/, 1957, № 4, 158.Бандзеладзе, Г. Д. „Этика” /Тбилиси, 1966/, 1967, № 1, 160.Банфи, Антонио „Избранное” /М., 1965/, 1965, № 6, 142.Бартел, Валтер „Левицата в германската социалдемкрация в борба против милитаризма и войната” /Берлин, 1958/, 1958, № 5, 156.Бар-Хилел, Йешуа „Език и информация” /Йерусалим, 1964/, 1965, № 1, 161-162.Баръмов, Стойно „Критика на християнската етика” /С., БКП, 1964/, 1965, № 2, 157.Бацева, С. М. „Историко-социологический трактат Ибн Халдуна „Мукаддима” /М., 1965/, 1966, № 4, 141.Бегиашвили, А. Ф. „Современная английская лингвистическая философия” /М., 1966/, 1966, № 5, 170.Бейкън, Франсис „Нов органон” /С., Наука и изкуство, 1968/, 1968, № 10, 110.Беленков, Н. Ю. „Условный рефлекс и подкорковые образования мозга” /М., 1965/, 1965, № 6, 141.Беленький, М. „Спиноза” /М., 1964/, 1965, № 5, 151.Белик, А. „Эстетика и современность” /М., 1963/, 1965, № 1, 163.Бичваров, М. Д.; Горськин, В. В. „Украiнсько-болгарскьк фiлософськ звязки” /Киiв, 1966/, 1967, № 1, 161.Блауберг, И. В. „Проблема целостности в марксисткой философии” /М., 1964/, 1965, № 1, 159.Близанченко, Л. А. „Ввод и закрепление информации в памяти человека во время естественного сна” /Киев, 1966/, 1967, № 2, 165.Богуславски, В. М. „В какво се състои основният въпрос на философията” /С., БКП, 1958/, 1959, № 1, 143; „У истоков французского атеизма и материализма” /М., 1964/, 1965, № 2, 159.Боднар, Ян „О современной философии США” /М., Соцэкгиз, 1959/, 1960, № 4, 115-116.Божков, Божидар „Октябрьская революция и мировой революционный процесс” /С., София-прес, 1968/, 1968, № 10, 109.Бом, Д. „Причинность и случайность в современной физике” /М., Издательство иностранной литературы, 1959/, 1960, № 3, 134-135.

184

Бонев, Станиш „Планиране и икономически лостове” /С., БКП, 1968/, 1969, № 6, 100.Борев, Ю. „Основные эстетические категории” /М., Вьсшая школа, 1960/, 1961, № 2, 131; „Введение в эстетику” /М., 1965/, 1965, № 6, 141-142.Борель, Эмиль „Вероятность и достоверность” /М., 1964/, 1965, № 5, 148.Борисов, О. „Борьба КПСС за единство и сплотеность революционных сил современности” /М., Мысль, 1967/, 1968, № 2, 124.Бородай, Ю. „Воображение и теория познания” /М., 1966/, 1967, № 1, 159.Бохенски, И. М. „История на формалната логика” /САЩ, 1961/, 1962, № 5, 179; „Древна формална логика” (Изследвания по логика и математика) /Амстердам, 1957/, 1963, № 4, 164.Бояджиев, Живко „Езикът като обществено явление” /С., Наука и изкуство, 1968/, 1968, № 10, 109.Брегель, З. Я. „Ревизионизм и реформизм в теории обнищания” /М., Госполитиздат, 1960/, 1961, № 1, 147.Бродов, В. В. „Индийская философия нового времени” /М., 1967/, 1968, № 2, 125.Бродский, И. Н. „Элементарное введение в символическую логику” /Л., 1964/, 1965, № 1, 161.Брутян, Г. А. „Теория познания общей семантики” (Критический анализ) /Ереван, 1959/, 1961, № 1, 147.Буева, Л. П. „Формирование индивидуального сознания в процессе перехода к коммунизму” /М., 1965/, 1966, № 3, 154.Бур, М.; Клайн, М. „Октомврийската революция” /Берлин, 1967/, 1968, № 3, 126.Бънков, Ангел „Логика” /С., „Наука и изкуство”, 1958/, 1958, № 3, 158; „Мислене и език” /С., Наука и изкуство, 1961/, 1961, № 3, 147; „Развитие на философската мисъл в България” /С., 1966/, 1967, № 1, 161.Бъчваров, Михаил „Българската философска мисъл през Възраждането” /С., 1966/, 1967, № 2, 165.Вайман, С. „Марксисткая эстетика и проблемы реализма” /М., 1964/, 1965, № 5, 150.Ванслов, В. „Содержание и форма в изкусстве” /М., 1956/, 1957, № 4, 158; „Всесторонее развитие личности и виды искусства” /М., 1966/, 1967, № 1, 161.Варналис, Костас „Эстетика-критика” /М., Издательство иностранной литературы, 1961/, 1962, № 2, 158.Вартик, Франтишек „Някои въпроси на базата и надстройката в Чехословашката република” /Братислава, 1960/, 1961, № 3, 148-149.Василев, Ради „Gulian, C. I. Sensul vietü in folclorul rominesc” /Bucuresti, 1957/, 1957, № 4, 156-157.Вахтомин, Н. К. „О роли категории сущность и явление в познании” /М., АН СССР, 1963/, 1963, № 5, 150-151; „Законы диалектики - законы познания” /М., 1966/, 1967, № 1, 159.Векилов, Гроздан „Психофизиологичната проблема” /С., Наука и изкуство, 1965/, 1965, № 6, 141.Веккер, Л. М. „Восприятие и основы его моделирования” /Л., 1964/, 1965, № 2, 158.Велчев, Петър „Обществено битие и обествено съзнание” /С., БКП, 1965/, 1966, № 1, 161.Вербин, А.; Фурман, А. „Место исторического материализма в системе наук” /М, 1965/, 1965, № 5, 146.Винер, Норберт „Кибернетика” /С., Наука и изкуство, 1964/, 1965, № 2, 157.Вислобоков, А. Д. „О неразрывности материи и движения” /М., Госполитиздат, 1955/, 1956, № 3, 127; „О диалектике процесса познания природы и кибернетики” /М., 1965/, 1965, № 5, 148.Войшвилло, Е. К. „Понятие” /М., МГУ,1967/, 1968, № 2, 124, 1968, № 3, 126.Волгин, В. П. „Развитие общественной мысли во Франции ХVIII веке” /М., АН СССР, 1958/, 1959, № 1, 141-142.Волков, Е. Ю. „Так рождается коммунистическое самоуправление” /М., 1965/, 1966, № 4, 140.Воловик, Л. А.; Дроздова, Э. М. „Истина в марксисткой и домарксисткой философии” /М., 1965/, 1965, № 6, 142.Востриков, А. В. „Теория познания диалектического материализма” /М., 1965/, 1965, № 5, 145.

185

Вулдридж, Д. „Механизм мозга” /М., 1965/, 1966, № 1, 163.Выготский, Л. С. „Психология искусства” /М., 1965/, 1965, № 5, 150.Вълов, Иван „Идеологическото настъпление на империализма и борбата против него” /С., 1965/, 1966, № 2, 166.Габинский, Г. А. „Критика христианской апологетики” /М., Мысль, 1967/, 1968, № 2, 125.Гавриш, Е. Г. „Борьба материализма с идеализмом по вопросу о сущности жизни” /Харьков, 1965/, 1965, № 5, 148.Гагарин, Ю. А.; Лебедев, В. И. „Психология и космос” /С., Народна младеж, 1968/, 1969, № 6, 102.Гайдуков, Ю. Г. „Роль практики в процессе познания” /М., 1964/, 1965, № 2, 156.Гальдев, П. К. „Критика современной буржоазной социологии” /М., 1965/, 1965, № 6, 140.Ганчев, Лилян „Какво представлява съзнанието” /С., БКП, 1966/, 1966, № 4, 139.Гарин, Э. „Хроника итальянской философии ХХ века” (1910-1943) /М., 1965/, 1966, № 4, 141.Гароди, Роже „Перспективи на човека” /Париж, 1959/, 1961, № 1, 147.Гафунов, Б. Г. „Октябрьская революция и национально-освободительное движение” /М., Мьсль, 1967/, 1968, № 2, 124.Геворкян, Г. А. „Вероятное и достоверное знание” /Ереван, 1965/, 1966, № 3, 153.Гегель, Г. В. „Лекции по естетике” /М., Госполитиздат, 1958/, 1959, № 1, 143.Гей, Н.; Пискунов, В. „Мир, человек, искусство” /М., 1965/, 1965, № 6, 142.Геллнер, Эрнст „Слова и вещи” /М., Издательство иностранной литературы, 1962/, 1963, № 4, 162.Георгиев, Ф. И. „Категории материалистической диалектики” /М., Высшая школа, 1960/, 1961, № 1, 147.Георгиев, Ф. И.; Дубовской, В. И.; Коршунов, А. М.; Михайлова, И. Б. „Чувственное познание” /М., 1965/, 1965, № 6, 139.Гжегорчик, Анджей „Очерк по математична логика” /Варшава, 1961/, 1962, № 5, 177; „Популярна логика” (Достъпен очерк по логика на съжденията) /Варшава, 1960/, 1962, № 5, 177.Гилберт, К.; Кун, Г. „История эстетики” /М., Издательство иностранной литературы, 1960/, 1961, № 1, 148.Гиндев, Панайот „Развитие на социалистическата демокрация в България” /С., БАН, 1965/, 1966, № 1, 160.Гиргинов, Гиргин „Как човек познава света?” /С., БКП, 1965/, 1966, № 1, 160.Гирман, Ю. И. „В чем сущность свободы совести” /М., 1966/, 1967, № 1, 160.Глезерман, Г. Е. „О законах общественного развития” /М., Госполитиздат, 1960/, 1961, № 1, 148; „Исторический материализм и развитие социалистического общества” /М., 1967/, 1968, № 2, 124.Глинский, Б. А.; Грязнов, Б. С.; Дьнин, Б. С.; Никитин, Е. П. „Моделирование как метод научного исследования” /М., 1965/, 1966, № 1, 160.Гоббс, Томас „Избранные произведения” (Т. I и II) /М., 1965/, 1965, № 6, 142.Гольдберг, Н. М. „Свободомыслие и атеизм в США” /М., 1965/, 1965, № 5, 147.Горанов, Кръстьо „Съдържание и форма в изкуството” /С., БАН, 1958/, 1959, № 1, 143; „Мироглед, талант и художествен метод” /С., Наука и изкуство, 1961/, 1962, № 2, 156-157; „Содержание и форма в искусстве” /М., Искусство, 1962/, 1963, № 4, 161; „Художественият образ и съвременността” (Актуални проблеми на съвременната естетика) /С., Наука и изкуство, 1967/, 1968, № 5, 108-109.Горбач, В. „О видах противоречий” /Минск, 1964/, 1965, № 6, 138-139.Горский, Д. П. „Вопросы абстракции и образования понятий” /М., АН СССР, 1962/, 1963, № 1, 158.Готт, В. С. „Философские вопросы современной физики” /М., Высшая школа, 1967/, 1968, № 2, 125.Грайеф, Феликс „Разяснение и изложение на теоретическата философия на Кант. Коментар към основните части на „Критиката на чистия разум” /Хамбург, 1951/, 1958, № 1, 159.Григорян, С. Н. „Средневековая философия народов Ближнего и Среднего Востока” /М., 1966/, 1966, № 4, 141.

186

Гриценко, И. И. „Логическое и историческое - категории материалистической диалектики” /М., Мысль,1967/, 1968, № 2, 124.Гроп, Р. О. „Диалектическият материализъм” (Кратък очерк) /Лайпциг, 1957/, 1958, № 1, 157.Грошев, И. И. „Исторический опыт КПСС по осуществлению ленинской национальной политики” /М., Мысль, 1967/, 1968, № 2, 124.Гудстейн, Р. Л. „Математическая логика” /М., Издательство иностранной литературы, 1961/, 1962, № 5, 176.Гулиан, К. Й. „Метод и система на Хегел” (Т. I) /Букурещ, 1957/, 1958, № 1, 156; „Гьоте и проблемите на философията” /Букурещ, 1957/, 1958, № 1, 157.Давидович, В. Е. „Проблемы человеческой свободы” /Львов, 1967/, 1968, № 3, 127.Давиташвили, Л. Ш. „Современное состояние эволюционного учения на Западе” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.Давыдов, Ю. Н. „Искусство элита” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.Даниелян, М. „Марксизм-ленинизм о противоположности между умственым и физическом трудом” /Ереван, 1957/, 1958, № 1, 159.Данчев, Пенчо „Въпроси на марксистко-ленинската ететика” /С., Български писател, 1961/, 1962, № 2, 156.Деборин, А. М. „Социально-политические учения нового и новейшего времени” (Т. I) /М., АН СССР, 1958/, 1960, № 3, 133.Демиденко, А. И. „Критика современной буржоазной социологии” (Лекции) /М., АОН, 1958/, 1960, № 3, 133.Дерелиев, Любомир „Математическа логика” /С., Техника, 1968/, 1969, № 6, 101.Джемшид, Сайяр „Мирогледът на Ахмед Кесрави-Тебризи” /С., Наука и изкуство, 1964/, 1965, № 2, 158-159.Димитров, Христо „Психоанализата и нейните разновидности” /С., 1965/, 1965, № 2, 158.Димитрова, Стела „БКП против десния опортюнизъм - за победата на ленинизма” (1917-1925) /С., БКП, 1968/, 1969, № 6, 100.Днепров, В. „Проблемы реализма” /Л., Советский писатель, 1960/, 1962, № 2, 158.Добриянов, Величко „Теория и история” (Теоретически и исторически метод) /С., 1965/, 1966, № 2, 166.Домрачев, Г. М.; Ефимов, С. Ф.; Тимофеева, А. В. „Закон отрицания” /М., Высшая школа, 1961/, 1963, № 1, 159.Донини, А. „Люди, идолы, боги” /М., 1966/, 1966, № 5, 170.Драганов, Минчо „Религиозната психика на българите” (Особености, поддържане, възпроизводство, отмиране) /С., БКП, 1968/, 1968, № 10, 110.Драмалиев, Любомир „Комунистическата нравственост в теорията и практиката на тесния социализъм” /С., БКП, 1968/, 1969, № 6, 103.Дроздов, А. В. „Вопросы класификации суждений” /Ленинград, 1956/, 1958, № 5, 155.Дубска, Ирена „Към проблемата за партийността и научността на марксистко-ленинската философия” /Прага, 1960/, 1960, № 4, 116-117.Дунчовска, Мита „Съчетаване на материалните и моралните стимули към труд” /С., БКП, 1968/, 1968, № 10, 109.Дъчева, Тодора „Ролята на културата за преодоляване на съществените различия между града и селото” /С., БКП, 1967/, 1968, № 5, 108.Дянков, Богдан „Що е математическа логика?” /С., БКП, 1968/, 1968, № 5, 108.Ельмеев, В. Я. „Коммунизм и развитие человека как производительной силы общества” /М., 1964/, 1965, № 5, 146.Ельмеев, В. Я.; Полозов, В. Р.; Рященко, Б. Р. „Коммунизм и преодоление разделения между умственным и физическим трудом” /Л., 1965/, 1966, № 1, 161.Енгелс, Фридрих „Писма до Бебел” /Берлин, 1958/, 1958, № 5, 156.Енгст, Ярослав „Някои проблеми на научната етика” /Прага, 1957/, 1958, № 1, 157; „Някои проблеми на научната етика” /Прага, 1957/, 1960, № 5, 108.Еншлен, Шарл „Произходът на религията” /Париж, 1954/, 1956, № 2, 127.Ермоленко, Д. В. „Современная буржоазная философия США” /М., 1965/, 1966, № 1, 163.Живков, Тодор „Основни насоки за по-нататъшното развитие на системата на управление на нашето общество” (Доклад пред пленума на ЦК на БКП, 24 юли 1968) /С., БКП, 1968/,

187

1968, № 10, 108.Жожа, Атанасе „Логические исследования” /М., 1964/, 1965, № 2, 158.Замковской, В. И. „Критика буржоазных теорий неизбежности новой мировой войны” /М., 1965/, 1966, № 4, 140.Замошкин, Ю. А. „Психологическое направление в современной буржоазной социолгии” /М., ИМО, 1958/, 1959, № 1, 142; „Кризис буржоазного индивидуализма и личность” /М., 1966/, 1966, № 4, 139.Зворыкина, А. А. „Наука, производство, труд” /М., 1965/, 1965, № 6, 139.Здравомыслов, А. Г. „Проблема интереса в социологической теории” /Л., 1964/, 1965, № 2, 157.Зеленецкий, М. Н. „Марксизм-ленинизм о культуре” /Л., 1957/, 1958, № 1, 159.Зильберфарб, И. „Социальная философия Шарля Фурье и ее место в истории соцалистической мысли первой половины ХIХ века” /М., 1964/, 1965, № 3, 165.Зиновьев, А. А. „Философские проблемы многозначной логики” /М., АН СССР, 1960/, 1961, № 1, 148; „Логика высказиваний и теория вывода” /М., АН СССР, 1962/, 1962, № 5, 176.Зись, А. „Лекции по марксистко-ленинской эстетике” /М., 1964/, 1965, № 1, 163.Златаров, Асен „Сборник” /С., „Наука и изкуство”, 1956/, 1956, № 6, 116-117.Иванова, И. М. „Мирное сосуществование и кризис внешнеполитической идеологии империализма США” /М., 1965/, 1965, № 6, 140.Илиев, Иван „Научно-техническият прогрес при социализма - икономически проблеми” /С., БКП, 1968/, 1968, № 10, 108, 1969, № 6, 100.Иовчук, М. Т. „История философии как наука, ее предмет, метод и значение” (Методологические проблемы истории философии в свете марксизма-ленинизма) /М., МГУ, 1960/, 1961, № 1, 149.Ирибаджаков, Николай „Ролята на народните маси в историята” /С., БКП, 1956/, 1957, № 1, 157; „Каква е съвременната буржоазна идеология и как трябва да се борим против нея?” /С., БКП, 1966/, 1966, № 4, 141.Исхаков, И. „Современная буржоазная социология - оружие антикоммунизма” /Ташкент, 1964/, 1965, № 6, 140.Йолов, Георги „Психологията на дисциплинарното нарушение” /С., ДВИ, 1968/, 1968, № 10, 110.Йон, Ерхард „Въведение в естетиката” /С., Наука и изкуство, 1965/, 1965, № 5, 150.Каган, М. С. „Начала эстетики” /М., 1964/, 1965, № 3, 165; „Лекции по марксистко-ленинской эстетике” (Ч. I) /Л., 1964/, 1965, № 5, 150, (Ч. III) /Л., 1966/, 1967, № 1, 160-161.; „Библиографический указатель по эстетике” /Л., 1966/, 1967, № 1, 161; „Лекции по марксистко-ленинска естетика” (Ч. I) /С., Наука и изкуство, 1966/, 1966, № 4, 141; „Лекции по марксистко-ленинской эстетике” Каждан, Александр „От Христа к Константину” /М., 1965/, 1966, № 2, 167.Калайков, Иван „Медицина и идеология” /С., 1964/, 1965, № 5, 148; „Механицизмът и неговите съвременни прояви в биологията” /С., 1966/, 1967, № 2, 165.Каландаришвили, Г. М. „Проблема отражения движения в логике понятий” /Тбилиси, 1966/, 1966, № 5, 169.Калбертсон, Дж. Т. „Математика и логика цифровых устройств” /М., 1965/, 1965, № 5, 149.Калигоров, Христо „Научна организация и съвременни методи на управление на промишленото предприятие” /С., Наука и изкуство, 1968/, 1969, № 6, 100-101.Калошин, Ф. И. „Тодор Павлов” /М., Академии художеств СССР, 1960/, 1960, № 5, 107.Камари, М. „Що е база и надстройка на обществото” /С., БКП, 1958/, 1959, № 1, 143.Кант, Имануел „Сочинения” (Т. II) /М., АН СССР, 1964/, 1965, № 5, 151; (Т. IV, Ч. 1-2) /М., АН СССР, 1965/, 1966, № 4, 141.Кантор, К. М. „Красота и польза” (Социологические вопросы материально-художественнай культуры) /М., 1967/, 1968, № 2, 125.Капелян, Е. Х. „Преодоление существенных различий между умственным и физическим трудом” /Минск, 1966/, 1966, № 5, 169.Караваев, Г. Г. „Особености общественного познания и логика научного исследования” /Л., 1965/, 1966, № 3, 153.Караджов, Кирил „Съюзът на работническата класа и селяните - главна движеща сила на нардонодемократическата революция в България” /С., БКП, 1957/, 1958, № 5, 153; „За

188

противоречията в социалистическото общество” /С., Наука и изкуство/, 1966, № 1, 161.Карасек, Йозеф „За общественото битие и общественото съзнание” /Братислава, 1961/, 1964, № 1, 154.Карачивиев, Велико „Войнстващ атеизъм” /С., БКП, 1966/, 1967, № 1, 160.Карлюк, А. С. „О материалистических воззрений в отечественной физике” (вторая половина ХIХ и начало ХХ века) /Минск, 1957/, 1959, № 1, 142.Карнап, Рудолф „Значение и необходимость” (Исследование по семантике и модальной логике) /М., 1959/, 1960, № 3, 135; „Основи на логиката и математиката” /Чикаго, 1959/, 1963, № 4, 165.Карпов, Г. Д. „Идеологические диверсии противников мирного сосуществования” /М., 1965/, 1966, № 3, 154.Карпов, М. М. „Основные закономерности развития естествознания” /Ростов на Дон, 1963/, 1965, № 1, 160.Кедров, Б. М. „Единство диалектики, логики теории познания” /М., 1963/, 1964, № 3, 152; „Класификация наук” (Т. II) /М., 1965/, 1966, № 3, 153.Кирилов, В. И. и др. „Логика” /М., 1964/, 1965, № 2, 158.Кирпотин, В. Я. „Философские и эстетические взгляды Салтыкова-Щедрина” /М., Госполитиздат, 1957/, 1958, № 1, 158.Киселинчев, Асен „За капиталистическите отживелици в съзнанието и бита на трудещите се и преодоляването им” /С., БКП, 1956/, 1956, № 2, 125; „Избрани произведения” (Т. I) /С., БАН, 1964/, 1964, № 3, 152, (Т. II) /С., БАН, 1967/, 1968, № 5, 108.Киссель, М. А.; Эмдин, М. В. „Этика Гегеля и кризис современной буржоазной этики” /Л., 1966/, 1966, № 5, 170, 1967, № 1, 160.Клаус, Георг „Езуити, господ, материя. Бунтът на езуитския пастор Веттер против разума и науката” /Берлин, 1957/, 1958, № 1, 158; „Модерна логика” /Берлин, 1966/, 1968, № 3, 127.Кликс, Ф. „Проблемы психофизики восприятия пространства” /М., 1965/, 1966, № 4, 141.Ковалгин, В. М. „Диалектический материализм о законах науки” /Минск, 1958/, 1958, № 5, 155; „Марксисткая философия против идеализма и метафизики” /Минск, 1961/, 1962, № 6, 183.Ковалев, А. Г. „Психология литературного творчества” /Л., ЛГУ, 1960/, 1962, № 2, 158; „Психология личности” /М., 1965/, 1966, № 4, 141.Ковалев, А. М. „Наука о коммунизме” /М., МГУ, 1967/, 1968, № 2, 124.Коев, Васил „Философско-естетически проблеми на музиката” /С., Наука и изкуство, 1968/, 1968, № 10, 111.Коити, Мори „Философия трудящихся” /М., 1965/, 1965, № 6, 140.Колесов, Г. И. „Социалистический колектив и атеистическое воспитание” /М., Мысль, 1967/, 1968, № 2, 125.Колшанский, Г. В. „Логика и структура языка” /М., 1965/, 1965, № 5, 149.Кольман, Э.; Зих, О. „Занимательная логика” /М., 1966/, 1966, № 5, 170.Комаров, В. Е. „Строительство коммунизма и професиональная структура работников производства” /М., 1965/, 1966, № 1, 162.Коменски, Я. А. „Де рерум хуманорум емендационе консултацио католика” (Т. I и II) /Прага 1966/, 1966, № 5, 171.Компанеец, А. И. „Ленинская философия и прогрес физических наук” /М., Наука, 1967/, 1968, № 2, 125.Кон, И. С. „Позитивизм в социологии” /Л., 1964/, 1965, № 2, 157; „Социология на личността” /С., БКП, 1968/, 1969, № 6, 101.Коновалова, Л. В. „Долг - важнейшая категория марксистко-ленинской этики” /М, 1965/, 1965, № 5, 147.Копнин, П. В. „Диалектика как логика” /Киев, 1961/, 1962, № 6, 183; „Гипотеза и познание действительности” /Киев, 1962/, 1963, № 1, 158; „Идея как форма мышления” /Киев, 1963/, 1965, № 1, 159.Корнеева, А. И. „Критика неопозитивистких взглядов на природу познания” /М., АОН, 1962/, 1963, № 4, 162.Корнфорт, Морис „Диалектически материализъм” (Т. III Теория на познанието) /Лондон/, 1956, № 2, 127; „Диалектический материализм” /М., Издательство иностранной литературы, 1956/, 1957, № 1, 158-159; „Диалектический материализм” (Введение) /М.,

189

Издательство иностранной литературы, 1957/, 1958, № 1, 158.Коротков, М. Д. „Реакцiина суть „соцiaльного християнство” /Киiв, 1964/, 1965, № 5, 147.Косидовский, Зенон „Библейские сказания” /М., 1966/, 1967, № 1, 160.Косолапов, Р. И. „Коммунизм и свобода” /М., 1965/, 1965, № 5, 146.Костин, Н. „Из новых воспоминаний о Ленине” /М., 1967/, 1968, № 2, 124.Костюк, Н. Т. „О сущности жизни” /Киев, 1967/, 1968, № 2, 125.Котарбински, Тадеуш „Курс по логика” (за прависти) /Варшава, 1960/, 1962, № 5, 178; „Елементи на теорията на познанието, формалната логика и методологията на науките” /Варшава, 1961/, 1962, № 5, 178.Кох, Ганс „Марксизм и эстетика” /М., 1964/, 1965, № 2, 159.Крэм, Д. „Програмированное обучение и обучающие машины” /М., 1965/, 1966, № 4, 141.Крюковский, Н. „Логика красоты” /Минск, 1965/, 1965, № 5, 150.Куайн, Уйлард ван Орман „Методи на логиката” /Лондон, 1958/, 1963, № 4, 164.Кудряшов, А. П. „Современная научно-техническая революция и ее особенности” /М., 1965/, 1966, № 1, 162.Кузнецов, В. Н. „Вольтер и философия французского просвещения ХVIII века” /М., МГУ, 1965/, 1965, № 5, 151.Кузьмин, В. П. „Категория меры в марксисткой диалектике” /М., 1966/, 1967, № 1, 159.Кузьмин, В. Ф. „Философская категория сознания и современная наука” /М., 1964/, 1965, № 2, 156.Кузьминов, Г. А. „Чувственное и логическое в познании микромира” /М., 1965/, 1965, № 5, 149.Кулиев, Т. А. „Проблема интересов в социалистическом обществе” /М., 1967/, 1968, № 2, 124, 1968, № 3, 127.Курсанов, Г. А. „Гносеология современного прагматизма” /М., Соцэкгиз, 1958/, 1960, № 1, 150-151; „Диалектический материализм о понятии” /М., 1963/, 1964, № 3, 155.Куси, Мирослав „Въведение във философията” /Братислава, 1961/, 1964, № 1, 153-154.Куценко, В. „Предвидение и жизнь” /Киев, 1966/, 1967, № 1, 159.Кътов, Асен „Диалектиката - революционна душа на марксизма” /С., 1965/, 1966, № 2, 166.Лавров, П. Л. „Философия и социология” (Избранные произведения , Т. I) /М., 1965/, 1965, № 6, 140; (Т. II) /М., 1965/, 1966, № 1, 163.Лагутин, Н. С. „Проблемы сближения уровня жизни рабочих и колхозников” /М., 1965/, 1965, № 5, 146-147.Лашин, А. Г. „Формы социалистического государства” /М., МГУ, 1960/, 1961, № 2, 132.Левада, Ю. А. „Социальная природа религии” /М., 1965/, 1966, № 1, 162.Лем, Г. „О переходе от старого качества к новому в общественном развитии” /М., Госполитиздат, 1958/, 1959, № 1, 142.Лендьел, В. М. „Современное християнство и коммунизм” /М., 1965/, 1965, № 5, 147.Ленин, В. И. „Философски тетрадки” /С., БКП, 1956/, 1956, № 6, 116; „Партия - руководящая сила социалистического государства и коммунистического строительства” /М., Госполитиздат, 1959/, 1960, № 3, 133; „Против ревизионизма в защиту марксизма” /М., Госполитиздат, 1959/, 1960, № 3, 133; „О религии и церкви” /М., 1966/, 1968, № 2, 124; „О международном рабочем и коммунистическом движении” /М., 1967/, 1968, № 2, 124; „Съчинения” (Т. ХII) /С., БКП, 1968/, 1968, № 10, 108.Ленцман, Я. А. „Происхождение християнства” /М., АН СССР, 1958/, 1959, № 1, 142.Леонтьев, А. Н. „Проблемы развития психики” /М., 1965/, 1965, № 6, 141.Леонтьев, Л. „Проблема равенства в „Капитале” Маркса” /М., АН СССР, 1960/, 1961, № 2, 132.Ломов, Б. Ф. „Человек и техника” (Очерки инженерной психологии) /Л., ЛГУ, 1963/, 1963, № 5, 151, 1964, № 3, 153, /М., 1966/, 1967, № 1, 161.Лонго, Луиджи „Ревизионизм новой и старой” /М., Издательство иностранной литературы, 1958/, 1959, № 1, 142.Лукач, Георг „Приноси към историята на естетиката” /Берлин, 1954/, 1956, № 2, 126-127.Лукашевич, Ян „Из проблемите на логиката и философията” (Избрани статии) /Варшава, 1961/, 1962, № 5, 178.Луначарский, А. В. „Почему нельзя верить в бога?” /М., 1965/, 1966, № 2, 167; „Об изобразительном искусстве” (Т. I) /М, 1967/, 1968, № 2, 125.

190

Люис, Джон „Марксизмът и ирационалистите” /Лондон/, 1956, № 2, 127; „Въведение във философията” /Лондон, 1954/, 1958, № 1, 158; Человек и эволюция” /М., 1964/, 1965, № 2, 157-158.Макаров, А. А. „Историко-философское введение к курсу „Диалектический и исторический материализм” (Лекции) /М., ВПШ при ЦК КПСС, 1958/, 1961, № 2, 131.Маковельский, А. О. „История логики” /М., Наука, 1967/, 1968, № 2, 124.Малентьев, Ю. С. „Революционная мысль Росии и Запад” /М., 1966/, 1966, № 5, 171.Мальцев, В. И. „Очерк по диалектической логике” /М., 1964/, 1965, № 1, 161.Мамедов, Ю. Ф. „Развитие философской мысли в Азербайджане” /М., 1965/, 1966, № 4, 141.Манеев, А. К. „К критике обоснования теории относительности” /Минск, 1960/, 1961, № 1, 149.Мансуров, Н. „Ошущение - субъективньй образ объективного мира” /М., Высшая школа, 1963/, 1964, № 1, 152-153.Марков, Георги „Жизнена правда и художествена правда” /С., Народна просвета, 1967/, 1968, № 5, 109.Марков, Марко „Как се развива светът, в който живеем” /С., БКП, 1965/, 1966, № 1, 160; „Социално-класовите изменения в НРБ в периода на изграждане на развито социалистическо общество” /С., БКП, 1965/, 1966, № 1, 161.Маркс, Карл; Енгелс, Фридрих „Съчинения” (Т. ХХIII) /С., БКП, 1968/, 1968, № 10, 108.Маркс, К.; Ф. Энгельс и В. И. Ленин „О пролетарском интернационализме” /М., Госполитиздат, 1957/, 1958, № 1, 159.Матеев, Евгени „Перспективное планирование и экономическая кибернетика” /С., БАН, 1968/, 1969, № 6, 101.Матоушек, И. „Психология на труда” (Основни въпроси) /С., Наука и изкуство, 1968/, 1968, № 10, 110.Машков, А. П. „Развтие общественных отношений в период перехода от социализма к коммунизму” /Л., ЛГУ, 1965/, 1965, № 5, 146.Мегун, Г. „Бодрствующий мозг” /М., Издательство иностранной литературы, 1960/, 1961, № 1, 149.Мелещенко, Ю. С. „Человек, общество и техника” /Л., 1964/, 1965, № 5, 146; „Технический прогрес и его закономерности” /Л., 1967/, 1968, № 2, 124.Мелещенко, З. Н. „Немецкая философия ХIХ - начала ХХ века в идейной борьбе за национальное единство Германии” /Л., 1965/, 1966, № 4, 141.Мельвиль, Ю. К. „Американский прагматизм” (Лекции) /М., МГУ, 1957/, 1958, № 1, 159.Меринг, Франц „За историческия материализъм” /С., БКП, 1961/, 1961, № 2, 132.Меринг, Франц; Лукач, Георг „Фридрих Ницше” /Берлин, 1957/, 1958, № 1, 159.Мечев, С. „Съвременни критици на марксистко-ленинската теория за строителството на социализма” /С., Наука и изкуство, 1965/, 1965, № 5, 151.Мизов, Николай „Ислямът в България” /С., БКП/, 1965, № 3, 164.Микитенко, Д. А. „Ощущения и действительность” (Некоторые философские вопросы теории ощущения) /Киев, 1966/, 1967, № 1, 161.Миллер, Р. „Личность и общество” /М., 1965/, 1965, № 5, 146.Минков, Тодор „Съдбата на експлоататорските класи” /С., БКП, 1968/, 1968, № 10, 109.Михайлова, Э. Н. „Йонийская философия” /М., 1966/, 1967, № 1, 161.Млинарж, З. „Към теорията за социалистическата демокрация” /Прага, 1962/, 1964, № 1, 155.Модржинская, Е. Д. „Распад колониальной системы и идеология империализма” /М., 1965/, 1965, № 5, 147.Мойсеев, В. Д. „Центральные идеи и философские основы кибернетики” /М., 1965/, 1966, № 3, 155.Моль, А. „Теория информации и эстетическое восприятие” /М., 1966/, 1966, № 5, 170.Молчанова, А. С. „На вкус, на цвет...” /М., 1966/, 1967, № 1, 161.Момджян, Х. Н. „Философия Гельвеция” /М., АН СССР, 1955/, 1956, № 2, 126.Монтен, Мишель „Опиты” /М., АН СССР, 1958/, 1959, № 1, 143.Моравски, Стефан „Очерки върху историята на естетическата мисъл през ХVIII и ХIХ век” /Варшава, 1961/, 1962, № 2, 158.

191

Мостепаненко, А. М.; Мостепаненко, М. В. „Четырехмерность пространства и времени” /М., 1966/, 1967, № 1, 159.Муриан, В. М. „Эстетический идеал” /М., 1966/, 1966, № 5, 170.Мусабаева, Н. „Кибернетика и категория причинности” /Алма-Ата, 1965/, 1966, № 1, 160.Нарски, И. С. „В. И. Ленин и съвременната буржоазна философия” /С., БКП, 1965/, 1966, № 1, 163; „Актуальные проблемы марксистко-ленинской теории познания” /М., 1966/, 1966, № 5, 168-169.Натев, Атанас „Цел или самоцел на изкуството” /С., БАН, 1960/, 1962, № 2, 157.„Очерки марксистко-ленинской эстетики” /М., Академия художеств СССР, 1960/, 1962, № 2, 157.Нестеренко, Г. Я. „Идеология, ее особенности и формы” /М., 1964/, 1965, № 2, 157.Нечипоренко, Л. А. „Некоторые вопросы марксисткой философской мысли Австралии” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.Николов, Елит „Феноменология и естетика” /С., Наука и изкуство, 1965/, 1965, № 5, 149-150.Николов, Християн „Лениновата теория за социалистическата революция и нашата съвременност” /С., БКП, 1968/, 1968, № 10, 109.Новик, И. Б. „Кибернетика” (Философские и социологические проблемы) /М., 1963/, 1965, № 1, 160; „О моделировании сложных систем” /М., 1965/, 1966, № 2, 167.Новиков, А. И. „Ленинизм и прогресивные традиции русской общественной мысли” /Л., 1965/, 1966, № 4, 141.Новиков, М. П. „Православие и современность” /М., 1965/, 1966, № 4, 140.Новиков, Н. В. „Критика современной буржоазной „науки о социальном поведении” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.Новинский, И. И. „Понятие связи в марксисткой философии” /М., Высшая школа, 1961/, 1963, № 1, 159; „О диалектике живой природы” /М., 1964/, 1965, № 5, 148.Обретенов, Александър „Изкуство и съвременност” /С., Наука и изкуство, 1960/, 1962, № 2, 156; „Културната революция в България” /С., БКП, 1968/, 1968, № 10, 110.Овсянников, М. Ф. „Философия Гегеля” /М., 1959/, 1960, № 3, 134.Овсянников, М. Ф.; Смирнова, З. В. „Очерки истории эстетических учений” /М., АН СССР, 1964/, 1965, № 3, 165.Огрызко, И. И. „Дети и религия” /Л., 1966/, 1966, № 5, 170.Омаров, А. М. „Техника и человек” /М., 1965/, 1965, № 6, 140.Осипов, Г. В. „Что такое „Технократия” /М., Знание, 1960/, 1961, № 2, 132; „Современная буржоазная социология” /М., 1964/, 1965, № 3, 164.Осипова, В. Г. „О природе софистики” /Ереван, 1964/, 1965, № 5, 149.Охрiменко, Ю. М. „Критика христиiнских поглядiв на особу” /Киiв, 1964/, 1965, № 5, 147.Павлов, В. Т. „Об’эктивны основи формь законiв логического мисления” /Kиeв, 1957/, 1958, № 1, 159.Павлов, Тодор „Основното в мичуринското учение в светлината на диалектическия материализъм” /С., БАН, 1955/, 1956, № 2, 125; „Диалектическата материалистическа философия и частните науки” /С., БАН, 1956/, 1956, № 3, 126; „Основни въпроси на марсксистко-ленинската естетика” (Т. I) /С., „Български писател”, 1958/, 1958, № 3, 157; „Характер и значение на социалистическата революция в България” /С., БАН, 1958/, 1958, № 5, 153; „Некоторые методологические вопросы эстетики” (Уводна статия в съветския сборник „Проблемы эстетики”) /М., АН СССР, 1958/, 1960, № 1, 151; „Диалектико-материалистическата философия и частните науки” (превод на китайки език) /Шанхай, 1959/, 1960, № 1, 151-152; „Питания теорiiта iсторii лiтератури” /Киiв, 1959/, 1960, № 1, 152; Избрани произведения (Т. III) /С., БАН, 1960/, 1960, № 4, 115; „Теория на отражението” (Основни въпроси на диалектико-материалистическата теория на отражението) /С., БАН, 1962/, 1963, № 1, 155; „Избрани произведения” (Т. IV) /С., БАН, 1961/, 1963, № 4, 160; (Т. V) /С., БАН, 1963/, 1963, № 4, 160, (Т. VII) /С., БАН, 1964/, 1964, № 3, 151; „Приноси по история на естетиката” /Берлин, 1963/, 1963, № 4, 160; „Избрани призведения” (Т. VIII) /С., БАН, 1965/, 1965, № 3, 162; „Информация, отражение, творчество” /С., БАН, 1965/, 1965, № 3, 162-163; „Науката като диалектическо единство от система, метод и практика” /статия в сб. „Студии по иконометрия и планиране, Калкута, 1963/, 1965, № 6, 138; „700 годишнина на Боянските стенописи” /Встъпително слово на научна сесия, Букурещ, 1965/, 1965, № 6, 141; „Каква

192

наука е философията?” /С., 1965/, 1966, № 2, 166; „Избрани произведения” (Т. IХ) /С., БАН, 1966/, 1967, № 1, 158; „К диалектическому единству дарвинизма и генетики” (Лекция) /С., БАН, 1968/, 1968, № 10, 109.Пазенок, В. С. „Социализм и справедливость” /М., 1967/, 1968, № 2, 125.Панова, Елка „Основни проблеми във философията от Бейкън до Маркс” /С., Наука и изкуство, 1968/, 1968, № 10, 110-111.Панцхава, И. Д. „Диалектический материализм” /М., Учпедгиз, 1958/, 1960, № 1, 150.Парнюк, М. А. „Детерминизм диалектического материализма” /Киев, 1967/, 1968, № 3, 126.Парыгин, Б. Д. „Социальная психология как наука” /М., 1965/, 1966, № 4, 141; „Социалната психология като наука” /С., БКП, 1968/, 1969, № 6, 102.Паси, Исак „Трагичното” /С., Наука и изкуство, 1963/, 1963, № 4, 161; „Философски и литературни етюди” /С., Наука и изкуство, 1968/, 1968, № 10, 111.Патрушев, Д. А. „Ислам и его реакционная сущность” /М., Знание, 1960/, 1961, № 2, 132.Пенев, Михо „Критика на логическите възгледи на буржоазните философи в България” /С., „Наука и изкуство”, 1958/, 1958, № 5, 153-154.Пенфильд, В.; Робертс, Л. „Речь и мозговые механизмы” /Л., 1964/, 1965, № 5, 149.Петров, Сава Понятието за обективно и субективно /С., Наука и изкуство, 1965/, 1965, № 3, 163.Петросян, М. И. „Гуманизм” /М., 1964/, 1965, № 2, 156-157.Пилипенко, Н. В. „Необходимость и случайность” /М., 1965/, 1966, № 4, 139.Пирьов, Генчо „Експериментална психология” /С., Наука и изкуство, 1968/, 1969, № 6, 102.Пкул, Лоренцен „Диференциал и интеграл” (Едно конструктивно въведение в класическия анализ) /Франкфурт на Майн, 1965/, 1965, № 5, 149.Платонов, К. К. „Психология религии: факты и мысли” /М., Полит. лит., 1967/, 1968, № 2, 125.Плеханов, Г. В. „Избранные философские произведения” (Т. I) /М., Госполитиздат, 1956/, 1957, № 1, 157, (Т. II), 1957, № 4, 157-158, (Т. III) /М., 1957/, 1958, № 5, 155; „О религии и церкви” /М., АН СССР, 1957/, 1957, № 4, 157.Поликаров, Азаря „Материя и познание” (Въпроси на марксическата теория на познанието) /С., БАН, 1961/, 1963, № 1, 155-156; „Относителност и кванти” (Философски проблеми на съвременната физика), 1963, № 4, 160-161.Попелова, И. „Этика” /М., 1965/, 1966, № 3, 154.Попов, Александър „Необходимост и свобода” /С., БАН, 1957/, 1958, № 3, 158.Попов, А. И. „Введение в математическую логику” /Л., ЛГУ, 1959/, 1961, № 2, 131.Попов, Н.; Петров, З. „Тодор Павлов - кратък очерк” /С., БАН, 1958/, 1959, № 1, 141.Попов, П. С. „Суждение” /М., МГУ, 1957/, 1958, № 1, 159; „История логики нового времени” /М., МГУ, 1960/, 1961, № 1, 148.Попов, Стойко „За причинността” (Произход, развитие и съотношение между категорията причинност и някои закони и категории на диалектическия материализъм) /С., БКП, 1962/, 1963, № 1, 156; „Причинността в обществото” /С., БКП, 1964/, 1965, № 1, 158; „Социализмът, отчуждението и свободата” /С., БАН, 1968/, 1969, № 6, 101.Поршнев, Б. Ф. „Социальная психология и история” /М., 1966/, 1967, № 1, 161.Прайор, А. Н. „Формална логика” /Оксфорд, 1962/, 1962, № 5, 179.Протасеня, П. Ф. „Происхождение сознания и его особености” /Минск, 1959/, 1960, № 3, 134.Пузиков, П. Д. „Аналитическая способность мышления” /Минск, 1965/, 1966, № 3, 155.Пушкин, В. Н. „Евристиката - наука за творческото мислене” /С., Наука и изкуство, 1968/, 1969, № 6, 101.Пушкин, В. Н.; Згурски, В. С. „Човек и автомат” /С., 1965/, 1965, № 6, 141.Пуховский, Н. В. „О мире и войне” /М., 1965/, 1966, № 3, 154.Р. В. „50 години от появата на труда на Ленин „Материализъм и емпириокритицизъм” /Букурещ, 1960/, 1961, № 1, 144-145; „Студии по диалектически материализъм” /Букурещ, 1960/, 1961, № 1, 145; „Студии по исторически материализъм” /Букурещ, 1960/, 1961, № 1, 145-146; Брязу, Марчел „Художественото познание” /Букурещ, 1960/, 1961, № 1, 146-147;Радхакришнан, С. „Индийская философия” (Т. I) /М., Издательство иностранной литературы, 1956/, 1957, № 1, 158, (Т. II) /М., 1957/, 1958, № 5, 154.

193

Резников, Л. О. „Гносеологические вопросы семиотики” /Л., 1964/, 1965, № 1, 161.Решетников, Н. А. „Клерикализм” /М., 1965/, 1966, № 4, 141.Робертсон, А. „Происхождение християнства” /М., Издательство иностранной литературы, 1956/, 1957, № 1, 159.Ровенский, З.; Уемов, А.; Уемова, Е. „Машина и мысль” (Философский очерк о кибернетике) /М., Госполитиздат, 1960/, 1961, № 1, 149.Рожин, В. П. „Марксистко-ленинская диалектика как философская наука” /Ленинград, 1957/, 1958, № 5, 155.Розенталь, М. М. „Ленин и диалектика” /М., АОН, 1963/, 1963, № 5, 150.Розенталь, М.; Юдин, П. „Философски речник” /М., Прогрес, 1967/, 1968, № 3, 126.Рой, М. „История индийской философии. Греческая и индийская философия” /М., Издательство иностранной литературы, 1958/, 1959, № 1, 143.Рубен, Валтер „История на индийската философия” /Берлин, 1954/, 1956, № 2, 126.Рубинщейн, С. Л. „Битие и сознание” /М., АН СССР, 1957/, 1958, № 5, 155.Русев, Панчо „Теорията на отражението в домарксовата филсоофия” (Възникване и главни моменти в нейното развитие) /С., БАН, 1968/, 1969, № 6, 102-103.Русева, Иванка „Поредица „Българско философско наследство”, 1985, № 2, 106-116.Руткевич, М. Н. „Диалектический материализм” (Курс лекций для естественных факультетов) /М., Соцэкономлит, 1959/, 1961, № 2, 131.Рюриков, Б. „Коммунизм, культура, искусство” /М., 1964/, 1965, № 2, 159.Савов, Стоядин „Нови явления в съвременния капитализъм” (Изменения в цикличното развитие) /С., БКП, 1968/, 1969, № 6, 101-102.Самсонова, Т. В. „Теоретические проблемы этики” /М., 1966/, 1967, № 1, 160.Санто, Ладислав „Избрани статии” /Братислава, 1958/, 1960, № 5, 107-108.Сапожков, М. А. „Речевой сигнал в кибернетике и связи” (Преобразования речи променительно к задачам техники связи и кибернетики) /М., 1963/, 1964, № 3, 153.Сарсетбаев, Н. „Обычаи и традиции в развитии” /Алма-Ата, 1966/, 1967, № 1, 159.Сафронов, Б. Г. „М. М. Ковалевский как социолог” /М., МГУ, 1960/, 1961, № 2, 131.Свидерский, В. И. „Пространство и время” (Философский очерк) /М., Госполитиздат, 1958/, 1959, № 1, 143; „О диалектике элементов и структуры в объективном мире и познания” /М., Соцэкгиз, 1962/, 1963, № 4, 161-162; „Некоторые особенности развития в объективном мире” /Л., 1964/, 1965, № 1, 159; „Некоторые вопросы диалектики изменения и развития” /М., 1965/, 1966, № 3, 153.Свидерский, В. И.; Кармин, А. С. „Конечное и бесконечное” /М., 1966/, 1967, № 1, 158-159.Селезнев, М. А. „Государство, революция, диктатура пролетариата” /М., ВПШ при ЦК КПСС, 1960/, 1961, № 2, 131-132.Семенов, Ю. Н. „Общественный прогресс и социальная философия современной буржоазии” /М., 1965/, 1966, № 4, 141.Семов, Моис „Причини за остатъците от буржоазния морал в нашето общество” /С., Наука и изкуство, 1965/, 1965, № 5, 147.Сидоров, М. И. „О непримиримости социалистической и буржоазной идеологии” /М., 1966/, 1966, № 5, 169.Сикорский, В. М. „Мировой революционный процесс и современной социалреформизм” /Минск, 1965/, 1966, № 3, 154.Скворцов, Л. В. „Обретает ли метафизика „второе дыхание” /М., 1966/, 1966, № 5, 171.Славов, Пейко „Към въпроса за прерастването на социалистическата държава в комунистическо обществено управление” /С., БКП, 1964/, 1964, № 3, 152.Слейша, Драгослав „Обществената основа на етиката” /Прага, 1957/, 1958, № 1, 157.Слесарев, Г. А. „Методология социологического исследования проблем народонаселения СССР” /М., 1965/, 1966, № 1, 161.Слупецкий, Е.; Борковский, Л. „Элементы математической логики и теория множеств” /М., 1965/, 1966, № 4, 141.Снастин, В. И. „Коммунизм и личность” /М., 1965/, 1965, № 5, 146.Соколов, В. В. „Философия Спинозы и современность” /М., 1964/, 1965, № 1, 163.Спасов, Добрин „Новото и старото в логиката” /„Наука и изкуство”, 1958/, 1959, № 1, 141; „Философски увод към символичната логика” (Ч. I) /С., Наука и изкуство, 1962/, 1963, № 1,

194

156; „От логическа гледна точка” /С., Наука и изкуство, 1965/, 1965, № 3, 164.Спиноза, Бенедикт „Етика” /С., БАН, 1955/, 1956, № 2, 125-126; „Избранные произведения” /М., Госполитиздат, 1957/, 1958, № 1, 159.Спиркин, А. „Происхождение сознания” /М., Госполитиздат, 1960/, 1961, № 1, 149.Старченко, А. А. „Гипотеза” /М., МГУ, 1962/, 1963, № 1, 159.Степонов, П. „Разум против религии” /Краснодар, 1966/, 1967, № 1, 160.Стефанов, Иван „Киното - естетическа проблема” /С., Наука и изкуство, 1968/, 1969, № 6, 104.Стефанов, Никола „Теория и метод в обществознанието” /С., БАН, 1965/, 1965, № 2, 156.Стивенс, С. С. „Экспериментальная психология” (Т. II) /M., Издательство иностранной литературы, 1963/, 1963, № 5, 151.Стоев, Стою; Попов, Нарцис „Законът за единството и борбата на противоположностите” /С., БКП, 1965/, 1966, № 1, 160.Стойчев, Тодор „Религиозните суеверия и борбата с тях” /С., Държавно военно издателство, 1957/, 1957, № 4, 158; „Социализъм и религия” /С., БАН, 1965/, 1966, № 1, 162.Столович, Л. „Предмет эстетики” /М., Искусство, 1961/, 1962, № 2, 158.Столяров, В. И. „Процесс изменения и его познание” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.Стяжин, Н. И. „Становление идей математической логики” /М., 1964/, 1965, № 3, 165.Субботин, А. Л. „Теория силлогистики в современной формальной логике” /М., 1965/, 1966, № 1, 163.Сухов, А. Д. „Философские проблемы происхождения религии” /М., Мысль, 1967/, 1968, № 2, 125.Тасев, Илия „Общо и единично” /С., 1966/, 1967, № 2, 165.Таубе, М. „Вычислительные машины и здравый смысл (Миф о думающих машинах) /М., 1964/, 1965, № 3, 164-165.Темирбеков, А.; Балаубаев, С. „Психология” /Алма-Ата, 1966/, 1967, № 1, 161.Титаренко, А. И. „Критерий нравственного прогреса” (Критический очерка) /М., Мысль, 1967/, 1968, № 2, 125.Товмасян, С. „Труд и техника” /Ереван, 1965/, 1966, № 3, 154.Токарев, С. А. „Религия в истории народов мира” /М., 1964/, 1965, № 3, 164, 1966, № 3, 155.Торбов, Цеко „Asristoteles: Hauptwerke” /Stuttgart, Alfred Kroner Verlag, 1953/, 1957, № 4, 155-156.Трахтенберг, О. В. „Очерки по истории средневековой философии” /М., Госполитиздат, 1957/, 1958, № 5, 154; „Очерки по истории философии и социологии Англии ХIХ века” /М., МГУ, 1959/, 1961, № 2, 132.Трендафилов, Никола „За действието на закона за единството и борбата на противоположностите при социализма” /С., БКП, 1968/, 1968, № 10, 110.Трипольский, В. А. „Принцип личной материальной заинтересованости и вопросы коммунистического воспитания” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.Трифонов, Трифон „Психология на производството” /С., Профиздат, 1968/, 1969, № 6, 102.Трофимов, П. С. „Эстетика марксизма-ленинизма” /М., 1964/, 1965, № 2, 159.Труфешев, Николай „Монументалните изкуства и архитектурата в България” /С., Техника, 1968/, 1969, № 6, 104.Тугаринов, В. П. „Соотношение категории диалектического материализма” /Ленинград, 1956/, 1958, № 5, 155; „Личность и общество” /М., 1965/, 1965, № 6, 139.Тънасе, Ал. „Свобода и необходимост” /Букурещ, 1960/, 1960, № 4, 116.Тюринг, А. М. „Може ли машината да мисли” /С., 1966/, 1966, № 4, 141.Тюхтин, В. С. „О природе образа” (Психическое отражение в свете идей кибернетики) /М., Высшая школа, 1963/, 1963, № 5, 150.Уваров, П. В. „Образ, символ, знак” /Минск, 1967/, 1968, № 3, 127.Угринович, Д. М. „Философские проблемы критики религии” /М., 1965/, 1966, № 4, 140.Уемов, А. И. „Задачи и упражнения по логике” /Москва, 1961/, 1962, № 5, 176; „Вещи, свойства и отношения” /М., АН СССР, 1963/, 1964, № 3, 155.Узнадзе, Д. Н. „Психологические исследования” /М., 1966/, 1967, № 1, 161.Уитроу, Дж. „Естественная философия времени” /М., 1964/, 1965, № 5, 148.

195

Фаталиев, Х. М. „Марксистко-ленинская философия и естествознание” /М., Высшая школа, 1960/, 1961, № 2, 132.Федосеев, П. Н. „Диалектика современной эпохи” /М., 1966/, 1966, № 4, 139.Фейербах, Людвиг „Избранные философские произведения в двух томах” (Т. I) /М., Госполитиздат, 1955/, 1956, № 2, 126, (Т. II), 1956, № 3, 127; “Сущность христианства” /М., 1965/, 1965, № 6, 140.Филипьев, Ю. „Творчество и кибернетика” /М., 1964/, 1965, № 3, 165.Франкиян, Арам „Гръцкият скептицизъм и индийската философия” /Букурещ, 1957/, 1958, № 5, 154.Фролов, И. Т. “Очерки методологии биологического исследования” /М., 1965/, 1965, № 6, 141.Фролова, О. Ф. „Психическое и физиологическое” /М., 1964/, 1965, № 2, 158.Ханна, Ж. „Шумиха в философии” /М., 1965/, 1965, № 6, 142.Хвистек, Леон „Философски и логически статии” (Т. I) /Варшава, 1961/, 1962, № 5, 177-178.Хегел, Г. В. „История на философията” (Т. II) /С., БКП, 1965/, 1965, № 5, 151, (Т. III) /С., БКП, 1966/, 1966, № 4, 141; „Науката логика” /С., БКП, 1965/, 1966, № 4, 141.Хилтон, Алиса-Мери „Логика и цель переключения” /М., Госэнергоиздат, 1962/, 1963, № 4, 163.Хирабаяси, Ясуюки “Тоска Дзюн” /М., 1965/, 1965, № 5, 151.Хохлов, Г. С. „Ленинское учение о революционной ситуации и современность” /М., 1967/, 1968, № 2, 124.Хрушовски, Игор „Три инициативи в историята на философията” /Братислава, 1959/, 1960, № 4, 117.Цага, В. Ф. „Современнье псевдонаучные теории социализма” /М., 1966/, 1966, № 5, 169.Царегородцев, Г. И. „Диалектический материализм и медицина” /М., 1966/, 1966, № 4, 140; „Диалектическият материализъм и медицината” /С., 1966/, 1967, № 1, 159.Цвекл, Иржи „Народ и личност в историята” /Прага, 1961/, 1964, № 1, 154-155.Целикова, О. П. „Сочетание общественных и личных интересов при социализме” /М., АН СССР, 1957/, 1958, № 5, 156.Ценков, Борис „Из историята на естетическата мисъл в България” (Очерци) /С., БКП, 1964/, 1965, № 1, 162-163.Цонев, Владимир “Необходимост и случайност” /С., БКП, 1965/, 1965, № 6, 138.Цонков, Гено „Общото и специфичното в развитието на социалистическата революция” /С., БКП, 1959/, 1960, № 1, 150.Чакъров, Найден „Съвременната буржоазна идеология и възпитанието” (Мирогледни въпроси на нашата епоха) /С., Народна просвета, 1968/, 1969, № 6, 103.Чакъров, Тодор “Що е прекрасно?” /С., БКП, 1965/, 1965, № 6, 141.Чекалин, В. „Любовь и семья” /М., 1966/, 1967, № 1, 160.Черкесов, В. И. „Материалистическая диалектика как логика и теория познания” /М., МГУ, 1962/, 1964, № 1, 153.Черковец, В. Н. „О методологических принципах политической экономии как научной системы” /М., 1965/, 1966, № 3, 154.Чернов, В. И. „Анализ философских понятий” /М., 1966/, 1967, № 1, 159.Черноуцан, И. С. „Ленинские приньипы политики партии в области литературы и искусства” /М., Знание, 1958/, 1960, № 3, 133-134.Чертков, В. П. „Неантагонистические противоречия при социализме” /М., Госполитиздат, 1957/, 1958, № 5, 156; „Ядро диалектики” /М., 1963/, 1964, № 3, 154-155.Чкнаверянц, А. А. „Закон тождества” (Историко-логический очерк) /М., Высшая школа, 1961/, 1963, № 1, 159.Чон Чик Сок и др. „История корейской философии” (Т. I) /М., 1966/, 1967, № 2, 165.Чумаренко, В. Г. „Г. В. Плеханов - выдающийся теоретик и пропагандист марксизма” /М., Госучпедгиз, 1960/, 1961, № 2, 132.Шаревская, Б. И. „Старые и новые религии тропической и южной Африки” /М., 1964/, 1965, № 3, 164.Шафф, Адам „Увод в семантиката” /Варшава, 1960/, 1962, № 5, 179; „Введение в семантику” /М., 1963/, 1965, № 1, 160-161.

196

Шахнович, М. И. „Современная мистика в свете науки” /М., 1965/, 1966, № 3, 155.Шахпаронов, М. И. „Диалектический материализм и некоторые проблемы физики и химии” /М., Госполитиздат, 1958/, 1959, № 1, 143.Шварцман, К. А. „Этика... без морали” /М., 1964/, 1965, № 1, 162.Швець, М. М. „Азбука математической логики” /Киев, 1965/, 1966, № 4, 141.Швили В. В. „Искусство и производство” /М., 1964/, 1965, № 3, 165.Шеллинг, Ф. В. „Философия искусства” /М., 1966/, 1967, № 1, 161.Шептулин, А. П. „Диалектика единичного, особенного и общего” /М., 1963/, 1964, № 3, 152-153; „Основные законы диалектики” /М., 1966/, 1967, № 2, 165.Шералиева, Р. „Некоторые философские вопросы теории информации” /Фрунзе, 1966/, 1967, № 1, 159.Шердаков, В. Н. „Евангельская нравственность и гуманизм” /Л., 1967/, 1968, № 2, 125.Шерн-Борисова, И. С. „Христианская религия и современный колониализм” /М., 1965/, 1966, № 4, 140.Шишкин, А. Ф. „Основи на марксистката етика” /С., БКП, 1966/, 1966, № 3, 155.Штракс, Г. М. „Предмет диалектического и исторического материализма” /М., Высшая школа, 1960/, 1961, № 2, 132.Штюка, В. Г. „Быт и религия” /М., 1966/, 1967, № 1, 160.Щерн, Виктор „По някои въпроси на марксическата философия” /Берлин, 1954/, 1956, № 2, 127.Щетинин, Б. В. „Мир, демократия, социализм” /М., 1967/, 1968, № 2, 124.Экманян, А. М. „Агностицизм и проблемы знания и веры в буржоазной философии” /Ереван, 1964/, 1965, № 5, 147.Эндрю, А. М. „Мозг и вычислительная техника” /М., 1967/, 1968, № 2, 125.Эшби, Росс „Конструкция мозга” /М., 1964/, 1965, № 3, 165.Югай, Г. А. „Проблема целостности организма” (Философский анализ) /М., Соцэкгиз, 1962/, 1963, № 4, 162; „Диалектика части и целого” /Алма-Ата, 1965/, 1965, № 5, 145.Юм, Давид “Сочинения” (Т. I) /М., 1965/, 1965, № 5, 151; (Т. II) /М., 1965/, 1966, № 4, 141.Яковлев, М. В. „Марксизм и буржоазная история философии” /М., 1964/, 1965, № 1, 163.Янчев, Янко „Доверието като етическа категория” /С., Наука и изкуство, 1968/, 1969, № 6, 103.Ярославский, Е. “Библия для верующих и неверующих” /М., 1965/, 1965, № 6, 140.Ястребова, Наталия „Трагичното в изкуството” /С., БАН, 1961/, 1962, № 2, 157; „Конфликти в естетичното” /С., 1964/, 1965, № 1, 162; „Естетически паралели” (Архитектура. Скулптура. Музика) /С., Наука и изкуство, 1968/, 1968, № 10, 111.Яхиел, Нико „Градът и селото” (Социологически аспекти) /С., БКП, 1965/, 1966, № 1, 161.Яхот, О. „Что такое истина” /М., Московский рабочий, 1960/, 1961, № 2, 132.

Философска литература„Антология европейска философия ХVII - ХIХ в.” /Ч. I, съставители проф. д-р Елена Панова, доц. Иван Стефанов, Сълза Петканова, Людмила Генева; С., Наука и изкуство, 1985/, 1985, № 11, 123-124.„Гносеологията в системата на философския мироглед” /С., Наука и изкуство/, 1987, № 5, 104.„Демокрация и самоуправление” /С., Партиздат, 1990/, № 9, 1990, с. 125.„Диалектика и революция” (165 години от рождението и 90 години от смъртта на Фридрих Енгелс) /С., Издателство „Народна младеж”, 1986/, 1987, № 3, 102.„Диалектика на материалното и духовното производство в изграждането на развито социалистическо общество” /С., Партиздат, 1987/, 1987, № 9, 102.„Диалектически противоречия на реалния социализъм. Критика на антимарксистките концепции” /С., Партиздат, 1987/, 1987, № 10, 104.„Естетическо съзнание и художествено творчество” /С., Издателство на БАН, 1986/, 1986, № 10, 100.„Идеи в социалната психология” /С., Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1990/, № 8, 1990, с. 138.„Идеята за времето” (Антология) /съставители Здравко Попов и Цочо Бояджиев, С., Наука и изкуство, 1985/, 1986, № 9, 114.„Идеологически ценности и нравствено формиране на личността” /С., Партиздат, 1986/, 1986,

197

№ 11, 107.„История на българската философска мисъл” (Т. IV) /С., Издателство на БАН, 1984/, 1985, № 4, 146.„Категории на историческия материализъм. Въпроси на историческия материализъм” (Т. 7) /под редакцията на проф. д-р Тодор Стойчев, С., Издателство на БАН, 1985/, 1985, № 10, 113.„Ленинското разбиране за диалектическото противоречие” (Критика на антимарксистки концепции) /С., Издателство на БАН, 1988/, 1989, № 2, 121.„Марксистко-ленинската философска мисъл в България” (Т. 1) /под ред. на проф. Михаил Бъчваров и ст. н. с. Коста Андреев, С., Партиздат, 1984/, 1985, № 8, 118.„Методологически въпроси на политическата икономия” (Том III Методологически въпроси на политическата икономия на социализма) /С., Наука и изкуство, 1989/, 1989, № 10, 132.„Методология и критика” (Том V - Философско познание: същност, развитие, функции) /С., Наука и изкуство, 1988/, 1988, № 8, 120.„Пет средновековни философски трактата” /автор на встъпителната студия Цочо Бояджиев, С., Наука и изкуство, 1989/, 1989, № 12, 132.„Проблеми на съвременната логика” /С., Наука и изкуство, 1985/, 1986, № 2, 136.„Пропаганда и идеологическа борба” /под ред. на доц. Руси Карарусинов и ст. н. с. Надка Гъркова, С., Партиздат, 1984/, 1985, № 6, 127.„Психология на личността, колектива и труда” /отг. ред. Проф. Здрава Иванова, С., Издателство на БАН, 1984/, 1985, № 7, 107.„Рационална дейност, ефективни процедури и интелектуализация” /С., Издателство на БАН, 1988/, 1989, № 5, 125.„Световният екологичен проблем” /под ред. на Живко Ошавков, С., Партиздат, 1985/, 1985, № 10, 113-114.„Сказки по логика” /Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 1990/, 1990, № 10, с. 128.„Социалистическият начин на живот” (Теория и практика) /С., Партиздат, 1985/, 1986, № 7, 109.„Социална психология” /под общата редакция на Г. И. Предвечни и Ю. А. Шерковин, С., Партиздат, 1985/,1986, № 1, 120.„Социално-класовата структура на съвременното българско общество” /С., Наука и изкуство, 1986/, 1987, № 6, 108.„Съвременна България” (III комплексна международна научна конференция по българистика, 1980 г. T. IV - Развитие на философията, социологията, психологията и наукознанието. Развитие на българската култура и изкуство) /отг. ред. проф. д-р Иван Калайков, С., Издателство на БАН, 1984/, 1985, № 6, 127-128.„Те бяха философи революционери” /С., Партиздат, 1982/, 1986, № 4, 123-126.„Философия на природознанието” (Т. 5) /под ред. на проф. д-р Иван Калайков, С., Издателство на БАН, 1985/, 1985, № 10, 113.„Философско-социологически проблеми на изграждането на развитото социалистическо общество” /съставители и редактори проф. д-р Марко Марков и к.ф.н. Василка Вълкова, С., Партиздат, 1985/, 1986, № 1, 119.Абелар, Пиер „Избрани съчинения” /С., Наука и изкуство, 1986/, 1987, № 1, 122.Ангелов, Стефан „Философия, идеология, практика” /С., Наука и изкуство, 1986/, 1986, № 7, 109.Андонов, Александър „Диалектическо мислене - новаторство и творчество” /С., Партиздат, 1988/, 1988, № 11, 123.Асенов, Б. „Под булото на религията” /С., Народна просвета, 1984/, 1985, № 6, 128.Асенова-Янева, Домника „Системата наука - от генезис до зрялост” /С., Издателство на БАН, 1989/, № 6, 1990, с. 160.Атанасов, Александър „Естетизираният човек” (От идеал към реалност) /С., Народна просвета, 1984/, 1985, № 4, 146.Атанасов, Ж.; Андреев, М.; Чернев, С. и др. „Теория на комунистическото възпитание” /С., Народна просвета, 1984/, 1985, № 5, 120. Балабанов, Марко „Философски и социологически съчинения” /С., Наука и изкуство, 1986/, 1986, № 10, 100.Бениамин, Валтер „Художествена мисъл и културно самосъзнание” /С., Наука и изкуство,

198

1989/, № 3, 1990, с. 149.Бицадзе, Иван „Синтетизация на художественото познание” /С., Издателство на БАН, 1984/, 1985, № 4, 146.Благоев, Димитър „Философски съчинения” /С., Партиздат, 1982/, 1986, № 4, 116-119.Бояджиев, Цочо „Студии върху средновековния хуманизъм” /С., УИ „Климент Охридски”, 1988/, 1988, № 11, 123.Василев, Кирил „Красноречието” /С., Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1989/, № 6, 1990, с. 160.Василев, Николай „Портрет” на човека, създал самия себе си” /С., Партиздат, 1985/, 1985, № 8, 119.Василев, Стефан „Психология на любовта” /С., Издателство на БАН, 1985/, 1985, № 8, 119.Венков, Йордан „Българският утопичен социализъм” /С., Наука и изкуство”, 1990/, № 11, 1990, с. 87.Витгенщайн Лудвиг „Избрани съчинения” /С., Наука и изкуство, 1988/, 1988, № 12, 110.Гачев, Димитър „Избрани произведения в два тома” (Т. 2) /съставила Милка Динкова, С., Наука и изкуство, 1985/, 1985, № 11, 123.Георгиев, Пламен „Идоли за всеки ден” (Към критика на буржоазното социологическо митотворчество) /С., Партиздат, 1985/, 1986, № 2, 136.Георгиев, Павел; Палавеев, Чавдар „Екология и ценности” /С., Наука и изкуство, 1988/, 1988, № 10, 110.Георгов, Иван „Избрани философски и етически съчинения” /С., Наука и изкуство, 1987/, 1988, № 4, 114.Герганов, Енчо „Памет и смисъл” /С., Наука и изкуство, 1987/, 1987, № 11, 118.Гинев, Димитър „Модели на научното развитие” (Проблеми на историческата методология в постпозитивизма) /С., Наука и изкуство, 1986/, 1986, № 10, 100; „Диалог за научната рационалност” /С., Наука и изкуство, 1989/, 1989, № 11, 110.Гиргинов, Гиргин „Диалогът” (Философско-политически анализ) /С., Партиздат, 1986/, 1986, № 11, 107.Горнев, Галин „Социални източници на научното въображение” /С., Наука и изкуство, 1986/, 1987, № 2, 110.Градев, Дончо; Маринов, Александър „Личност, нововъведение, промяна” (Социално-психологичен анализ) /С., Партиздат, 1988/, 1989, № 7, 120.Градинаров, Борислав „Творчеството - мит и предизвикателство” /С., Партиздат, 1989/, 1990, № 2, с. 162.Градинаров, Пламен „Феноменология и метафизика” /С., Наука и изкуство, 1988/, 1988, № 7, 132.Гуревич, П. С. „Възроден ли е мистицизмът?” /С., Наука и изкуство, 1987/, 1987, № 9, 102.Гърдев, Диньо; Степанов, Е. И. „Духовните потребности при социализма” /С., Наука и изкуство, 1987/, 1987, № 12, 102.Денков, Димитър „Димитър Михалчев” /С., УИ „Климент Охридски”, 1988/, 1988, № 6, 138.Джаджев, Иван „Изкуството като феномен на културата” /С., Наука и изкуство, 1985/, 1986, № 1, 119.Джонев, Сава „Стратегии на ръководителя в междуличностните отношения” /С., Наука и изкуство, 1990/, № 11, 1990, с. 87.Димитров, Кръстю „Социология и социално-класова структура” (Метатеоретични, методологични и теоретични проблеми) /С., Наука и изкуство, 1988/, 1989, № 3, 129.Диоген Лаерций „Животът на философите” (Библиотека за антична литература „Хермес”,) /С., Народна култура, 1985/, 1986, № 2, 136.Драганов, Минчо „Начин на живот и обществена психика /социално-антропологични аспекти/” /С., Наука и изкуство, 1989/, 1990, № 2, с. 162.Иванов, Димитър „Властта” (Философско-социологически анализ) /С., Наука и изкуство, 1985/, 1986, № 6, 112.Игнев, Цано „Възпитателна ефективност” /С., Издателство на БАН, 1985/, 1986, № 7, 110.Игов, Михаил „Постпозитивизмът и научните революции” /С., Издателство на БАН, 1988/, 1989, № 1, 120.Илиев, Атанас „Критически студии”, 1989, № 12, 132.Илиенков, Евалд „Диалектика и светоглед” /С., Партиздат, 1988/, 1989, № 2, 121.

199

Ирибаджаков, Николай „Философия и стил на мислене и действие” /С., Партиздат, 1985/, 1986, № 5, 126; „Ернест Хекел. Философията на световните загадки” /С., Наука и изкуство/, 1986, № 8, 112; „Крушение на догмите” /С., Наука и изкуство, 1990/, № 11, 1990, с. 87.Казанджиев, Спиридон „Философски и психологически съчинения” /С., Наука и изкуство, 1982/, 1986, № 4, 121-123.Калайков, Иван „Философия и научно познание” (Философията и диалектическата обработка на науката) /С., Наука и изкуство, 1986/, 1986, № 7, 109; „Теорията на отражението и проблемът за приспособяването” /М., Издателство „Наука”, 1986/, 1986, № 11, 107.Калчев, Иван „Етюди за смъртта” /С., Наука и изкуство, 1985/, № 5, 126.Кедров, Б. М. „Беседи за диалектиката” /С., Партиздат, 1985/, 1985, № 11, 123.Кисьов, Тоньо „Идеология и всекидневно съзнание” /С., Издателство на БАН, 1985/, 1985, № 12, 126.Кликс, Фридхарт „Пробуждащото се мислене” /С., Наука и изкуство, 1986/, 1987, № 6, 108.Ковачев, Веселин „Теоретично познание” (Методологически проблеми) /С., Наука и изкуство, 1987/, 1988, № 2, 124.Колчев, Стефан „Нравствената активност” /С., Партиздат, 1986/, 1987, № 3, 102.Коцев, Иван „Глобалните проблеми на идеологическата борба” /С., Партиздат, 1985/, 1986, № 2, 136.Ксонофонт „Сократически съчинения” (Библиотека за антична литература „Хермес”,) /С., Народна култура, 1985/, 1986, № 2, 136.Кузнецов, В. Н. „Френския материализъм от ХVIII век” /С., Партиздат, 1985/, 1986, № 6, 112.Кюранов, Деян „От опозиция към позиция” (Из методологията на миналия век: Хегел, Фойербах, Маркс) /С., Наука и изкуство, 1989/, № 5, 1990, с. 147.Лазарова, Ерика „Немският романтизъм между идеала и действителността” /С., Наука и изкуство, 1990/, № 11, 1990, с. 87.Латев, Неделчо „Философски проблеми на еволюционната теория и генетиката” /С., Наука и изкуство, 1985/, 1985, № 12, 126.Лафарг, Пол „Естетика и литература” /С., Наука и изкуство, 1988/, 1989, № 3, 129.Лонгин „За възвишеното” /С., Наука и изкуство, 1985/, 1985, № 9, 118.Лукач, Дьорд „Хаос и форми” / С., Наука и изкуство, 1989/, 1990, № 1, с. 143.Майоров, Г. Г. „Формиране на средновековната философия” /С., Наука и изкуство, 1987/, 1987, № 8, 127.Марков, Марко „Партийно ръководство и социално управление” /С., Партиздат, 1984/, 1985, № 5, 119; „Социалистическата демокрация и профсъюзите” /С., Профиздат, 1984/, 1985, № 5, 119; „Обновяващият се социализъм” /С., Партиздат, 1988/, 1988, № 7, 132.Мирчев, Александър „Политическото поведение” /С., Наука и изкуство, 1987/, 1988, № 1, 110.Митрани, Леон „Наука и ненаука”, /Наука и изкуство, С., 1989/, 1990, № 1, с. 143.Михайлов, Николай „Социализмът и разумните потребности на личността” /С., Партиздат/, 1985, № 8, 118.Михайлов, Стоян „Оптималното функциониране на социалното управление” /С., Партиздат, 1987/, 1987, № 4, 120.Михалчев, Димитър „Избрани съчинения” /С., Наука и изкуство, 1981/, 1986, № 4, 119-121.Михова, Недялка „Диалектиката в методологията на научното познание” /С., Наука и изкуство, 1988/, 1988, № 8, 120.Момов, Васил „Насрещното движение на теорията и идеологическата практика” /С., Наука и изкуство, 1984/, 1985, № 6, 127.Момов, Васил; Бакщановски, Владимир; Согомонов, Юрий „Приложната етика” /С., Наука и изкуство, 1988/, 1989, № 7, 120.Наумов, Илия „Социална динамика” (Феномени, тенденции, управление) /С., Наука и изкуство, 1986/, 1987, № 2, 110.Нешев, Кирил „Морал и общуване” /С., Наука и изкуство, 1984/, 1985, № 7, 107; „Моралът - светлини и сенки” /С., Партиздат, 1990/, № 7, 1990, с. 117.Николов, Елит „Философия на комуникацията” /С., Наука и изкуство, 1988/, 1988, № 9, 118.Николчина, Миглена „Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм” /С., УИ „Климент Охридски”, 1988/, 1989, № 6, 130.Ницше, Фридрих „Раждането на трагедията и други съчинения” /С., Наука и изкуство, 1990/,

200

№ 5, 1990, с. 147.Ортега-и-Гасет, Хосе „Естетически есета” /Предговор, встъпителна студия и съставителство проф. д-р Исак Паси, С., Наука и изкуство, 1984/, 1985, № 7, 108.Павлов, Тодор „Избрани философски съчинения” (Том II - Теория на отражението) /С., Наука и изкуство, 1987/, 1987, № 5, 104.Панова, Елена „Кант и аналитичната метафизика” /С., Издателство на БАН, 1986/, 1987, № 1, 122.Паси, Исак „Немска класическа естетика” (Учебно помагало) /С., Наука и изкуство, 1985/, 1985, № 9, 118; „Есета” (Философски и литературни етюди. Френски моралисти. Томас Ман) /С., Наука и изкуство, 1987/, 1988, № 5, 113; „При изворите на модерната естетика” /С., УИ „Климент Охридски”, 1987/, 1988, № 6, 138.Паскал, Блез „Мисли” /С., Наука и изкуство, 1987/, 1988, № 5, 113.Петров, Стоян „Социалистическото общество в НРБ - етапи и особености” /С., Партиздат, 1987/, 1988, № 2, 124.Петрова, Емилия „Потребностите и интересите като движещи сили на социалната дейност” /С., Издателство на БАН, 1985/, 1986, № 2, 136.Пирьов, Генчо „Човекът във всекидневието” /С., Наука и изкуство, 1989/, № 3, 1990, с. 149.Поликаров, Азаря „Ориентиране в методологията на науката” (Дивергентно-конвергенният подход) /С., Наука и изкуство, 1987/, 1987, № 12, 102.Проданов, Васил „Социализмът и идеалите” /С., Партиздат, 1985/, 1986, № 8, 112; „Биоетика” /С., Наука и изкуство, 1988/, 1988, № 12, 110.Рабинович, В. Л. „Алхимията като феномен на средновековната култура” /С., Наука и изкуство, 1984/, 1985, № 6, 128.Ради, Ради „Хераклит” (Живот и дело) /С., Партиздат, 1986/, 1987, № 3, 102; “Аристотел” /С., Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1990/, № 8, 1990, с. 138.Русев, Панчо „Философски схващания за човека в античността” /С., Издателство на БАН, 1984/, 1985, № 5, 119.Русенов, Русен „Искрата на мъдростта” (За човека и неговото мислене) /С., Партиздат, 1989/, 1989, № 9, 131.Русо, Жан-Жак „Избрани философски и социологически съчинения” (Т. 1) /С., Наука и изкуство, 1988/, 1989, № 5, 125.Сагатовски, Валери „Везните на Темида и съдът на съвестта” /С., Партиздат, 1985/, 1985, № 9, 118.Самуилов, В. „Общуването в науката като социологическа категория” /С., Издателство на БАН, 1990/, № 9, 1990, с. 125.Семов, Моис „Материални и морални стимули” /С., Издателство на БАН, 1984/, 1985, № 7, 107.Сенека, Луций Аней „Избрани философски диалози” (Т. I) /С., Наука и изкуство, 1987/, 1988, № 3, 126.Славов, Иван „Дилетантизмът” /С., Наука и изкуство/, 1985, № 8, 118; „Марксизъм и естетика” /С., Партиздат/, 1988, № 4, 114; „Прекословици” /С., УИ „Климент Охридски”, 1988/, 1988, № 9, 118.Славов, Слави „Нравствената проблема в българската философска мисъл. Средновековие и Възраждане” /С., Наука и изкуство, 1986/, 1986, № 9, 114.Смоленов, Христо „Парадокси и евристики” /С., Наука и изкуство, 1985/, 1986, № 8, 112.Сотирова, Даниела „Всекидневно и научно съзнание: проблеми на взаимодействието” /С., Наука и изкуство, 1987/, 1988, № 3, 126.Стайков, Петър „Категорията собственост при социализма” /С., УИ „Климент Охридски”, 1989/, 1989, № 8, 141.Стефанов, Ангел „Научният прогрес в методологическа перспектива” /С., Наука и изкуство, 1987/, 1988, № 1, 110.Стефанов, Иван „Трансценденталната философия и метафизика на Кант” (От Кант до неокантианството) /С., Наука и изкуство, 1987/, 1987, № 7, 116.Стефанов, Иван; Гинев, Димитър „Идеи в културологията” - Т. 1 /Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 1990/, 1990, № 10, с. 128.Стойнев, Анани „Светогледът на прабългарите” /С., Издателство на БАН, 1986/, 1987, № 1, 122; „Българските славяни. Митология и религия” (Светогледен анализ) /С., Народна просвета,

201

1988/, 1989, № 1, 120.Стоянов, Желязко „История и общество” /С., Наука и изкуство, 1987/, 1987, № 8, 127.Събев, Свилен „Противеречия, интереси, личност” /С., Партиздат, 1989/, № 3, 1990, с. 149.Табаков, Мартин „Логика и аксиоматика” /С., Наука и изкуство, 1986/, 1986, № 9, 114.Тилкиджиев, Николай „Социалните групи” /С., Наука и изкуство, 1989/, 1989, № 11, 110.Томашевски, Тадеуш „Основни идеи на съвременната психология” /С., Наука и изкуство, 1989/, 1989, № 10, 132.Федотова, В. Г. „Критика на социокултурните ориентации в съвременната буржоазна философия” /С., Наука и изкуство, 1988/, 1988, № 10, 110.Фролов, И.; Юдин, Б. „Етика на науката” /С., Наука и изкуство, 1989/, 1989, № 9, 131.Харизанов, Роман „Диалектика на живия свят” /С., Наука и изкуство, 1985/, 1986, № 6, 112.Холбах, Пол „Система на природата” /С., Наука и изкуство, 1984/, 1985, № 4, 146.Христов, Любомир „Критика на религиозния модернизъм” /С., Наука и изкуство, 1985/, № 5, 126.Христова, Евдокия „Как възприемаме речта?” /С., УИ „Климент Охридски”, 1988/, 1989, № 6, 130.Хюм, Дейвид „Трактат за човешката природа” /С., Наука и изкуство, 1986/, 1987, № 4, 120.Цанков, Стоян „Централизация, децентрализиация и ефективност на социалните дейности” /С., Наука и изкуство, 1987/, 1987, № 11, 118.Цицерон, Марк Тулий „Етически трактати” (Библиотека за антична литература „Хермес”) /С., Народна култура, 1985/, 1985, № 12, 126.Цонев, Владимир „Картината на света и нейната светогледна и методологична роля” /С., Наука и изкуство, 1987/, 1987, № 7, 116.Швайцер, Алберт „Култура и етика” (Избрани произведения) /С., Наука и изкуство, 1990/, № 7, 1990, с. 117.Шелинг, Ф. В. „Изложение на моята философска система” /С., Наука и изкуство, 1989/, 1989, № 8, 141.Янков, Митрю „Революция, диалектика, социализъм” (Октомврийската революция и съвременната идейно-философска борба) /С., Наука и изкуство, 1987/, 1987, № 10, 104; „Материалистическата диалектика против ирационализма”, /С., Партиздат, 1989/, № 3, 1990, с. 149.

Чуждестранна марксистка литератураГеоргиева, Богданка В търсене на духовна опора, 1983, № 7, 120-122.Ковачев, Веселин Материалистическата диалектика във физическото и биологическото познание, 1983, № 7, 123-124.

Чуждестранен философски печатВопросы философии /1979, № 1-6/ 1980, № 1, 132-134; /1979, № 7-12/ 1980, № 4, 127-129; /1980, № 1-6/ 1980, № 10, 131; /1980, № 7-12/ 1981, № 5, 134-135; /1981, № 7-12/ 1982, № 5, 135-136; /1982, № 1-6/ 1983, № 1, 124-125; /1982, № 7-12/ 1983, № 3, 131-132; /1983, № 1-6/ 1983, № 10, 127-128; /1983, № 7-12/ 1984, № 5, 117-118; /1984, № 1-6/ 1985, № 1, 120-121; /1986, № 1-6/ 1989, № 2, 119-120; /№ 1-6, 1989/, 1990, № 2, с. 155-156; /№ 7-12, 1989/, 1990, № 5, с. 145-146; /№ 1-6, 1990/, 1991, № 6, с. 120; /№ 7-12, 1990/, 1991, № 5, 114.Генчев, Генчо Поправка, 1982, № 6, 134.Стъпов, Росен Вопросы философи /1979, № 1-6/, 1980, № 1, 132-134.Теранака, Хейджи Философията на науката в Япония /1971-1975/, 1980, № 3, 114-116.Философские науки /1979/ 1980, № 6, 122-123; /1980/ 1981, № 3, 127-128; /1981/ 1982, № 4, 125-126; /1982/ 1983, № 6, 122-124; /1983/ 1984, № 3, 126-128; /1988, № 1-6/ 1989, № 3, 126-127; /1988, № 7-12/ 1989, № 5, 123-124; /№ 1-6, 1989/, 1990, № 3, с. 141 142; /№ 7-12, 1989/, 1991, № 1, с. 123-124; /№ 1-6, 1990/, 1991, № 2, с. 126-127; /№ 7-12, 1990/, 1991, № 4, с. 141-142.Amerikan Philosophical Quarterly /1979, № 1-4/ 1980, № 2, 129-130; /1982/ 1983, № 9, 139-140; /1983/ 1984, № 11, 110-111.Analysis /1980/ 1982, № 4, 127-128; /1981/ 1982, № 9, 125-126.Archives de Philosophie, /1979/ 1980, № 8, 128; /1981/ 1982, № 5, 136; /1982/ 1983, № 10, 109.Australasian Journal of Philosophy /1979/ 1981, № 5, 136; /1981/ 1982, № 7, 134.

202

British Journal for the Philosophy of Science /1980/ 1982, № 6, 134; /1981/ 1983, № 2, 120.Canadian Journal of philosophy /1978-1979/ 1980, № 9, 118-119; /1982/ 1983, № 8, 130; /1983/ 1984, № 11, 110; /1988/ 1989, № 7, 119; /1990/, 1991, № 8, с. 124.Człowiek I światopoglond /Варшава/ /1978, № 1-2/ 1983, № 3, 132; /1978, № 3-6/ 1983, № 7, 127.Dialectica /1980/ 1981, № 5, 135-136; /1981/ 1982, № 6, 133; /1982-1983/ 1985, № 2, 121-122.Dialectics and Humanism /Warszawa/ /1981/ 1982, № 11, 99-100; /1983/ 1984, № 10, 108-109.Dialogue /Canada/ /1981/ 1982, № 11, 100; /1982/ 1983, № 9, 140.Deutsche Zeitschrift fűr philosophie, /1979, № 1-6/ 1980, № 3, 117-118; /1979, № 7-12/ 1980, № 7, 127-128; /1980, № 1-6/ 1980, № 12, 83-84; /1980, № 7-12/ 1981, № 6, 137-138; /1981, № 1-6/ 1982, № 1, 133-134; /1981, № 7-12/ 1982, № 6, 132-133; /1982, № 1-6/ 1983, № 2, 121-122; /1983, № 1-6/ 1983, № 11, 115-116; /1983, № 7-12/ 1984, № 8, 114-115; /1984, № 1-6/ 1985, № 2, 120-121; /1988, № 1-6/ 1989, № 3, 127-128.Erkenntnis /Т. 19, 1983/ 1983, № 11, 116; /1983/ 1984, № 1, 142.Estetika /Praha/ /1981/ 1982, № 9, 126; /1982/ 1984, № 2, 117.Ethics /1978-1979/ 1980, № 11, 124; /1983/ 1984, № 10, 109.Filosofia Oggi /1981/ 1982, № 6, 134; /№ 3-4, 1988/, 1990, № 6, с. 159.Journal of Рhilosophy /1980/ 1982, № 4, 126-127.Journal of the History of Ideas (Philadelphia), /1979/ 1980, № 12, 84-85; /1980/ 1981, № 4, 138; /1981/ 1982, № 8, 123; /1982/ 1984, № 1, 141-142; /1983/ 1985, № 1, 122; /1988, № 1-4/ 1989, № 11, 109-110; /№ 1-4, 1989/, 1990, № 9, с. 124.Journal of the History of Philosophy /1979/ 1980, № 12, 84; /1980/ 1982, № 4, 127.Kantstudien /1980/ 1981, № 5, 136; /1982/, 1984, № 6, 118; /1983/ 1984, № 6, 117; /1-4, 1989/, 1990, № 11, с. 82.La Pansèe /1979/ 1980, № 11, 123; /1982/ 1983, № 7, 127-128.Les etudes philosophiques /1979/ 1980, № 8, 127; /1982/ 1983, № 6, 124; /№ 1-4, 1989/, 1990, № 6, с. 159; /януари-декември, 1990/, 1991, № 7, с. 133.Magyar filozofiai szemle /1979/ 1980, № 7, 127; /1981/ 1982, № 7, 133; /1982/ 1983, № 9, 139; /1987, № 1-4/ 1989, № 10, 131.Metaphilosophy /1979, № 1-4/ 1980, № 4, 130; /1981/ 1982, № 12, 83; /1983/ 1984, № 8, 115.Мind /1979, № 1-4/ 1980, № 2, 128-129; /1981/ 1982, № 2, 115; /1982/ 1983, № 2, 122; /1983/ 1984, № 3, 128.Pacific Philosophical Quarterly /1982/ 1984, № 11, 111.Philosophia Naturalis /1982/ 1983, № 8, 130.Philosophy /1982/ 1983, № 1, 125-126; /1982/ 1983, № 4, 140; /1983/ 1985, № 2, 122.Philosophy and Phenomenological Research (Michigan), /1978-1979, № 1-4/ 1980, № 3, 118; /№ 1-2, 1988/, 1990, № 1, с. 136; /№ 1-2, 1989/, 1990, № 8, с. 137.Philosophical Review /1982/ 1983, № 8, 129.Philosopische Rundschau /1979/ 1980, № 11, 124.Ratio /1979/ 1980, № 8, 128; /1982/ 1982, № 11, 100; /1982/ 1983, № 4, 140; /1983/ 1984, № 11, 110.Revista de Filozofie /1979/ 1980, № 10, 132-134; /1981/ 1982, № 12, 82-83; /1982/ 1984, № 1, 140-141.Revue Internationale de Philosophie /1981/ 1982, № 7, 134; /1982/ 1984, № 2, 117.Revue Philosophique de La France et de l,Etranger /1979/ 1980, № 6, 123-124; /1981/ 1983, № 2, 120; /1982/ 1983, № 5, 123; /1988/ 1989, № 5, 123; /№ 1-4, 1989/, 1990, № 10, с. 121.Revue Philosophigue de Louvain /1979/ 1981, № 3, 128.Revue Roumaine des Sciences Sociales, Serie Philosophie et logique /1981/ 1982, № 9, 124.Social Research /1982/ 1984, № 2, 118.Studia filozoficzne /1979, № 1-6/ 1980, № 2, 127-128; /1979, № 7-12/ 1980, № 8, 126-127; /1981, № 1-6/ 1982, № 2, 114-115; /1982/ 1983, № 12, 99; /1983, № 1-6/ 1984, № 4, 131-132; /1983, № 7-12/ 1984, № 11, 109-110; /1988, № 1-6/ 1989, № 6, 128-129.Studies in History and Philosophy of Science /1983/ 1984, № 8, 116.Studies in Soviet Thought (Dordrecht-Boston-London) /№ 1-4, 1988/, 1990, № 1, с. 136.Synthesis /Vol. 55, 1983/ 1984, № 4, 132.The British Journal of Esthetics /1979, № 1-4/ 1980, № 3, 119.The Journal of Philosophy /1979/ 1980, № 7, 128-129.

203

The Journal of the Royal Institute of Philosophy, 1991, № 9, с. 107.The Journal of Value Inquiry /1982/ 1983, № 2, 122.The Monist /1979-1980/ 1982, № 1, 134; /1982/ 1983, № 5, 123-124.The Philosophical Quarterly (UK), /1980/ 1981, № 4, 138; /1982/ 1983, № 5, 124; /1983/, 1984, № 6, 117-118; /№ 150-153/ 1989, № 9, 130; /№ 154-157, 1989/, 1990, № 4, с. 169; /№ 158-161, 1990/, 1991, № 3, с. 115.The Philosophical Review /1979/ 1980, № 6, 124; /1981/ 1982, № 7, 133-134; /1983/ 1984, № 8, 115.The Review of Мetaphysics /1980-1981/ 1982, № 2, 116.The Southern Journal of Philosophy /1979/ 1980, № 12, 85; /1981/ 1982, № 8, 124.Filosofia /Bratislava/ /1979, № 1-3/ 1980, № 5, 128; /1982/ 1983, № 5, 122-123.Filosoficky Časopis, /1979, № 1-6/ 1980, № 5, 127-128; /1980/ 1981, № 4, 137; /1982/ 1983, № 4, 139-140; /1983/ 1984, № 6, 116-117.Zeitschrift fürAllgemeine Wissenschaftslehre /1981/ 1982, № 6, 133.Zeitschrift fürAllgemeine Wissenschaftstheorie /1982/ 1983, № 8, 129; /1983/ 1985, № 2, 122.Zeitschrift für philosophische Forschung /1979, № 1-4/ 1980, № 4, 129; /1980/ 1981, № 6, 137; /1981/ 1982, № 9, 125.

Чуждестранни философски списанияФилософские науки /1984/ 1985, № 3, 128-130.The Review of Мetaphysics /1983-1984/ 1985, № 3, 130.

Раздел 3. Редакционна поща

Из редакционната пощаПантев, Петър Мисли върху категориите необходимост, закономерност и случайност, 1962, № 6, 176-178.

Писма и отговори на читателиПисма до редакцията, 1969, № 11, 102-109.Андреев, Коста Класово-партийният анализ е задължителен за всички, 1969, № 4, 105-108.Павлов, Тодор Социология и философия, 1969, № 11, 99-101.

Писмо до редакциятаБлизнаков, Никола За преподаването на философията в средните училища, 1982, № 6, 126-127.Бонин, Ганчо Невъзможно ли е да се критикува и спори етично?, 1983, № 3, 126-129.Василев, Николай За ролята на философията в условията на научно-техническата революция, 1977, № 4, 102-107; „Естественото възпроизводство” на плагиатството, 1982, № 1, 126-130.Венков, Йордан Добавки към „Слово за научната критика”, 1982, № 6, 128-131.Владигеров, Панчо Писмо до редакцията, 1963, № 3, 98-100.Габерова, Емилия Има ли метафизическо отрицание, недиалектически неща и метафизика в обективната действителност?, 1991, № 1, с. 117-119.Гаргов, Георги Недопустим пропуск, 1982, № 1, 131.Данаилов, Атанас Фалшифициране на Фридрих Енгелс от доктор Бевърли Холстед, 1985, № 8, 112-113.Деянов, Деян Отвъд границите на допустимото, 1980, № 7, 106-110.Ескенази, Жак Писмо до редакцията, 1969, № 4, 105.Милева, Златна Необходима е дискусия за предмета естетика, 1991, № 2, с. 118-119.Милков, Николай Apologia pro terminologia mea, 1991, № 2, с. 110-118.Минчев, Д. Писмо до редакцията, 1948, № 3, 141.Панчев, Иван Писмо до редакцията, 1965, № 1, 156-157.Поликаров, Азаря Писмо до редакцията, 1966, № 3, 150-152; Премълчаването като предизвикателство, 1987, № 12, 97.Продев, Стефан По повод на „Върхарология”, 1983, № 6, 120-121.Спасов, Добрин Мълчанието не е лек за тази болест, 1980, № 7, 110-111.

204

Стефанов, Ангел За редакторската ножица, 1982, № 7, 132.Стефанов, Иван С. За „Трансцеденталната философия и метафизиката”, 1989, № 3, 124-125.Стефанов, Никола Писмо до редакцията, 1957, № 3, 156-158.Стойчев, Кънчо Панегирик за „изкуствения интелект”, 1986, № 1, 104-106.Тепавичаров, Емил По повод на рецензията „Поглед към културното наследство”, 1989, № 12, 129-130.Тодоров, Тодор Д. За изучаването на философията и състоянието на научната критика, 1983, № 3, 122-125.Томов, Кубрат За необходимостта от развитие на диалектическия материализъм, 1982, № 7, 130-131.Узунов, Георги Писмо до редакцията, 1954, № 6, 119.Христова, Парашкева Някои уточнения, 1983, № 3, 130.Ценков, Борис Недобросъвестна критика, 1982, № 1, 130-131.Цонев, Владимир За една „конструктивна” критика, 1983, № 5, 115-116.Чалдъков, Георги Професионален инфантилизъм в научната етика и дейност, 1983, № 5, 113-114.

Реплики„От редакцията”, 1983, № 8, 126-127.Атанасов, Стоян По повод на една несъстояла се среща с Волтер, 1983, № 10, 118-121.Василев, Кирил Отговор на една „критика”, 1983, № 10, 113-117.Делев, Кирил Българският превод на Волтеровия речник: признания и извъртания, 1983, № 10, 122-126.Десев, Любен Относно речника по психология и последния отзив за него, 1983, № 8, 123-126.Иванов, Страхил Кой е „добрият човек”?, 1983, № 8, 127-128.Минков, Юлиян За когнитивните отношения между учените, 1983, № 8, 128.

Съставил: Добрин Тодоров

205