Книга за учителя

Книга за учителя

www.prosveta.bgwww.e-uchebnik.bg

Екатерина Михайлова, Пламен Митев, Даниел ВачковЕкатерина Михайлова

Пламен Митев

Даниел Вачков

ИСТОРИЯИ ЦИВИЛИЗАЦИИ

ИСТОРИЯИ ЦИВИЛИЗАЦИИ

ISBN 978-619-222-246-8

Цена 12,00 лв.

Книга за учителя

Екатерина МихайловаПламен МитевДаниел Вачков

ПРОСВЕТА ПЛЮССофия

ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ

7

© Екатерина Кирилова Михайлова, Пламен Димитров Митев, Даниел Христов Вачков, 2018 г.© Бояна Иванова Павлова – художник на графичния дизайн, 2018 г.© Лало Николаев Николов – художник на корицата, 2018 г.© „Просвета Плюс“ ЕООД, всички права запазени.

ISBN 978–619–222–246–8

3

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ВЪВЕДЕНИЕ .......................................................................................................................4

МЕТОДИЧЕСКИ АКЦЕНТИ КЪМ УРОЦИТЕ ..........................................................7

ПРИЛОЖЕНИЕ: СРАВНИТЕЛНИ ТАБЛИЦИ КЪМ ТЕМИ В УЧЕБНИКА .......99

ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ......................................................107

4

ВЪВЕДЕНИЕ

Скъпи колеги,

През учебната 2018/2019 г. влиза в сила новата Учебна програма за 7. клас по исто-рия и цивилизации. Партньорството ни с вас продължава с цел търсене на най-добрите подходи за усвояване на знания и формиране на умения, като същевременно възпитаваме любов към историята. Учебната програма за 7. клас, ориентирана за първи път изцяло към националната ни история, обхваща периода от началото на Възраждането (XVIII в.) до началото на XXI в. В този клас учениците се запознават с осъществяването на модернизационните процеси в българското общество, със сложния и противоречив път на изграждане на съвременните ценности на българите, което прави работата ни много по-трудна и отговорна.

За да се ориентирате по-добре в учебния комплект, който ви предлагаме, позволете ни с няколко думи да ви представим отделните негови елементи.

• Учебник по история и цивилизации – печатен вариантВсеки раздел в учебника започва с карта с обобщена информация за раздела и линия

на времето с основни събития от раздела.Учебникът съдържа 38 теми за нови знания. Всеки урок започва с въведение в съ-

държанието на урока и завършва с обобщение на най-важното в урока. Отделно от това в учебника ще откриете 2 теми, представящи прилагането на специфичните техники на историческо познание, с които вие вече работите от две години – т.нар. „Работилница“, и 7 урока упражнение. Така напълно се покриват изискванията на Учебната програма по история и цивилизации за 7. клас по отношение на компетентностите. Всеки урок е в съотношение 1 : 1,5 на текстовата част спрямо методическата. Най-важното за нас беше да намерим баланса между фактите и разказа, да постигнем яснота и точност на изказа, да избегнем скритите понятия в текста и претрупването му с факти. Надяваме се, че се получи достъпен, ясен, но и емоционален разказ за новата и съвременната българска история.

Методическата част на всеки урок представлява комбинация от разнообразни истори-чески източници: илюстративен материал, документи, исторически карти, рубрики. Все-ки от тези елементи е отбелязан с препратка в основния текст на урока. Към тях също така са поставени въпроси и задачи за самостоятелна работа на учениците. Специално внимание сме отделили на илюстративния материал. И в този учебник изображенията в учебника разширяват, допълват и илюстрират основния текст на всеки урок.

Общо 16 исторически карти, 10 схеми и диаграми съпътстват разделите и уроците. Специално място сме отделили и на линиите на времето – 21 на брой, така че да да-дат възможност на учениците да свържат събитието с времето, да открият синхронност и асинхронност между отделни събития, личности и процеси. Уроците съдържат и две рубрики. Чрез „Лицата на историята“ показваме колко многолика може да бъде истори-ята. Освен исторически личности, като българските владетели, Баба Тонка Обретенова, Станислав Доспевски, Коста Паница, д-р Желю Желев и др., в тази рубрика учениците ще открият разкази за Свищов, Перущица, Кримската война, локомотива, битката при Одрин, окопната война, туризма, Берлинската стена, Народния съд, бригадирското дви-жение, достъпа до информация, новите имена на българската наука и изкуство през ХХІ век. В учебника е включена и рубриката „Любопитно“, в която представяме интересни факти, като: световните изложения, раждането на българския химн, Пловдивския пана-

5

ир, хигиената в града и селото, евромонетите и евробанкнотите и др. Към всеки урок ще откриете и речник, както и разнообразни въпроси и задачи.

Всеки раздел на учебника завършва с обобщение, в което сме включили всички ком-петентности като очаквани резултати от обучението в същия дял, както и интересни идеи за работа в екип, работа по проекти и др.

След него – върху две страници под надслов „Работя самостоятелно“, всеки седмо-класник може да провери доколко е овладял основните умения по история. Така прилага-ме похвата за преговор чрез умения. Новата задача в тези страници е „Извличам инфор-мация от документ и изображение“, в която всеки ученик сам може да определи степента на своите знания и умения чрез дадени критерии за самооценка. В края на учебника, освен традиционния „Азбучен показалец на новите думи и понятия“, може да намерите и кратко представяне на споменатите в учебника „Личностите в историята“ с кратка би-ографична справка.

Чрез предложения учебник всички ние, учителите, имаме шанса да превърнем препо-даването на историята в нещо повече от постигане на очакваните резултати, заложени в програмата. Имаме шанса да накараме ученика да мисли и да се вълнува от собствената си национална история.

• Учебник по история и цивилизации – електронен вариантЕлектронният учебник по история и цивилизации може да се използва постоянно в час.

В него са включени над 100 допълнителни ресурса. Чрез предложените тематични задачи в края на часа ще затвърдявате основни факти, събития и личности, поставяйки учениците в игрова ситуация. Същевременно по време на самия урок може да използвате всички елементи от методическия апарат – карти, линии на времето, документи, изображения, като освен въпросите и задачите към тях, които са в учебника, са поставени допълнителни такива, които да помогнат на учениците да упражнят своите умения с разнообразни източ-ници на информация. Тях ще ги откриете под съответното название: „Ориентирам се по карта, схема“, „Работа с линия на времето“, „Работя с изображение“ и др.

За поредна година едно от големите предимства на електронните учебници на изда-телство „Просвета“ са и кратките документални филми, създадени от издателството в партньорство с БНТ, за Паисий Хилендарски, Васил Левски и др., както и аудиозаписи на характерни документи за разглежданите епохи.

• Тетрадка за ученикаТя е важен елемент от учебния комплект по история и цивилизации за 7. клас. Тет-

радката е замислена да даде възможност на ученика не само да възпроизвежда дадена историческа информация, но и постоянно да развива своите умения, да изпитва и своята наблюдателност и въображение. Към всеки урок за нови знания са дадени 3 или 4 задачи. Тяхната цел е чрез откриването на решенията им ученикът още веднъж да повтори под различна форма компетентностите като очаквани резултати от обучението в 7. клас. Във всеки урок е обърнато специално внимание на развиването на функционалната грамот-ност на учениците чрез задачи, включващи откъси от документи, научен текст или съз-даден за целите на обучението методически текст. В тетрадката ще откриете още задачи от типа: допиши, попълни, открий, свържи; задачи към контурни карти и изображения, както и такива, свързани с попълване на таблици, които може да използвате и в час. Тетрадката за ученика съдържа два теста за преговор – начален и годишен, както и три обобщителни теста, съобразени по време с обобщенията в учебника, които се състоят от задачи с избираем и свободен отговор.

• Книга за учителяС нея сме се постарали да бъдем максимално полезни. Надяваме се да ви спестим

време, да ви помогнем в организацията на работата през учебната година, както и да ви

6

ориентираме във възможностите, които предоставя учебникът в конкретната ви работа в час. В книгата ще намерите:

– Учебна програма по история и цивилизации за 7. клас (общообразователна подго-товка);

– годишно тематично разпределение (съгласно изискванията на Наредба № 5/ 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка, чл. 10 – 16);

– методически акценти с отговори към елементите от методическия апарат; – като приложение – таблици, които може да използвате във вашата работа за обоб-

щаване на информация.Надяваме се да бъдем партньори и очакваме да споделите опита си с нас, както и

с други колеги. Всичко, което сте изпитали в собствената си работа, ако сте открили грешки или сте срещнали затруднения, както и всяка оригинална идея изпращайте на електронната поща на издателството.

Очакваме с нетърпение срещите с вас и вашите коментари.От авторите

7

МЕТОДИЧЕСКИ АКЦЕНТИ КЪМ УРОЦИТЕ

НАЧАЛЕН ПРЕГОВОРНачалният преговор акцентира върху наследството на Средновековието, разби-

рането на основния смисъл на историческите понятия с акцент върху положение-то на българите в Османската империя през ХV – ХVІІ в. Така естествено се прави връзката с новото учебно съдържание, с навлизането в новата историческа епоха в българската история – Българското възраждане.

Работата с включените задачи в началния преговор цели учениците да:– използват правилно основните нови понятия от 6. клас;– работят с линия на времето;– извличат информация от текст;– различават паметници на средновековната култура със световно значение.

Компетентности като очаквани резултати от обучението в 6. клас:Познава паметници на средновековната култура като част от световното културно

наследство.Попълва върху линия на времето.Описва устройството на Османската империя.Описва мястото на българите в системата на османската държава.Представя съпротивителните действия на българите срещу османската власт.Определя принадлежност към общност въз основа на езика и религията.Разбира ролята на християнската религия за съхраняване на българската народност. Описва и обяснява стопански, политически и духовни промени по зададени Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях.

Отговори на задачите от НАЧАЛНИЯ ПРЕГОВОР от учебника:Задача 1А) 476 г. – краят на Западната Римска империя; 1492 г. – откриването на Америка.Б) Годините на събитията са дадени, затова вярното изпълнение на условието зависи

от точното място върху линията на времето, на което е нанесена съответната година.Задача 2

¾ Боянската църква; ¾ А) дворец – Испания; Б) катедрала – Франция; В) църква – България; Г) крепост –

Сирия; Д) църква – ТурцияЗадача 3буржоа (от фр. „бург“ – град) – гражданин, градски жител.Църква (от гр. „събрание“) – организация, която ръководи духовния живот на хрис-

тияните; християнски храм.рицар – тежковъоръжен конник с благородно потекло в Западна Европа, за когото

войната била професия; полагал тържествена клетва и със специален ритуал неговият господар го посвещавал в рицарство.

православие – след 1054 г. изповеданието на повечето от християните в европейския Изток, изпитали духовното влияние на Византия; Православната църква се състои от няколко самостоятелни патриаршии и архиепископии.

8

васал – благородник, който се поставял под закрилата на сеньора и получавал от него феод; от него произлиза понятието „васалитет“ за цялата система от взаимоотношения на лична зависимост между васал и сеньор.

ислям – световна религия, възникнала през VІІ в. на Арабския полуостров, коятосе основава на вярата в един бог (Аллах) и в неговия пророк Мохамед.Задача 4• Каква държава е Османската империя?Османската империя е силно централизирана и военизирана държава. Цялата

власт принадлежи на султана, а държавна религия е ислямът.• Каква политика провежда тя спрямо българите и другите немюсюлмани? Дайте при-

мери.Империята провежда спрямо българите и другите немюсюлмани политика на дис-

криминация. Забранявало им се да обличат скъпи дрехи, да яздят коне и да притежа-ват оръжие. Най-голяма тегоба за българите бил „кръвният данък“.

• Какъв е статутът на българите като поданици на султана?Те не са пълноправни поданици на султана. Нямат достъп до войската и управле-

нието. Същевременно българите са част от раята. Селяни, занаятчии и търговци – християни и мюсюлмани, плащат данъци, с които издържат войската, чиновниците и султанския двор.

• Как протича животът на българите в селото и в града?Българските селяни са ограничени собственици на земите си, плащат тежки данъ-

ци. Българските семейства в едно село образуват община. Градският живот в българските земи бавно се възстановява. Разнородното по

народност население живее в отделни квартали (махали), разделени по вяра, но рабо-тят заедно на чаршията – стопанския център на града.

• Как съжителстват християни и мюсюлмани?Съжителството на християни и мюсюлмани дава примери както за дискримина-

ция, така и за толерантност.Задача 5Г); В); Б); А); Д)

Урок 1. Българите навлизат в Новото време

Урокът запознава учениците със същността на Новото време и на епохата на Българското възраждане. Откроени са и новите тенденции в развитието на Османската империя и в живота на българите през ХVІІІ в.

Акцентите са върху:Светът през Новото времеОсманската империя и българите през ХVІІІ в.Българското възраждане

Светът през Новото времеНовото време е самостоятелна епоха в историята на света, чието начало се свързва

с Великите географски открития от края на ХV и началото на ХVІ в. В рамките на тази епоха се открояват няколко периода (Ренесанс, Просвещение, промишлена революция), които за отделните европейски народи започват по различно време и имат различна про-

9

дължителност. Най-общо, Новото време се характеризира с радикални промени в сто-панския, социалния, културния и политическия живот на съответните държави, които се дължат на развитието на науката и техниката и утвърждаването на модерните пазарни отношения.

Османската империя и българите през ХVІІІ в.В края на ХVІІ в. Османската империя изпада в продължителна криза. Високата порта

губи значителна част от своите територии и постепенно се превръща от страшилище за християнския свят във второстепенна политическа сила в Европа. Основните институ-ции, върху които се крепи могъществото на империята в предходните столетия (еничар-ският корпус и спахийството), не изпълняват вече възложените им функции. Дефицитът в султанската хазна придобива хроничен характер, сребърното турско акче се обезценя-ва, корупцията се разраства и засяга всички нива на имперската администрация, в отдале-чените провинции се засилват проявите на сепаратизъм. Кризата достига своята кулми-нация в края на ХVІІІ в., когато възникват и кърджалийските размирици, а цяла Румелия е обхваната от бунтове и прояви на всеобща анархия. Подвластното християнско насе-ление се възползва от слабостта на централната власт и от засилващото се влияние на големите европейски страни на Балканите. Селскостопанското производство, занаятите и търговията по българските земи бележат осезаем подем, мнозина българи се включват успешно и в търговския обмен с Европа.

Българското възражданеНастъпилите през ХVІІІ в. промени в живота на българите поставят началото на нов

период в българската история – епохата на Българското възраждане. В икономически план възрожденските процеси водят до утвърждаване на модерните пазарни отношения по българските земи. Формират се нови социални групи – възрожденската буржоазия и националната интелигенция. Промените в духовната област се свързват с изграждането на нова, светска по характер култура. Поставя се началото на книгопечатането, на пе-риодичния печат, на театралното и читалищното дело. Формира се българската нация. Активизират се освободителните борби на българския народ.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за изчисляване, работейки с линия на времето;– развиват умения за работа с изображение (6);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (5);– извличат информация от документи (3), (7);– усвояват новите понятия – Просвещение, корупция, Българско възраждане, на-

ция.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Представя Българското възраждане като преход на българското общество към

Новото време.Представя влиянието на технически и научни постижения върху всекидневния живот.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития.Установява синхронност или асинхронност между събития, процеси и личности.Усвоява знания за историята на български селища.Познава идеи за значими обществени промени.

10

Отговори към елементите от методическия апарат:(3) Документ: Корупцията и беззакониетоВ какъв момент за Османската империя авторът посещава страната?– в момент на сериозна криза; в годините на кърджалийските размирициКакви недостатъци на османското управление правят впечатление на французина?– продажбата на служебните постове; корупцията (и най-малката услуга се по-

лучава с подаръци) (6) Технически изобретения през XIX в., литография от 1876 г.• Кои нововъведения откривате на изображението?– параход, телеграф, парен локомотив; строителство на жп линии и телеграфни

станции; печатарска преса• Как парната машина променя света на хората?– създадената от Джеймс Уат парна машина предизвиква индустриалната рево-

люция в света; парните машини намират приложение във фабричното производство и в транспорта

• С помощта на интернет намерете информация за откритието на Самюъл Морз.– американският изобретател Самюъл Морз е роден през 1791 г. Завършва

Йейлския университет. Увлича се по живописта и продължава образованието си в Лондонската кралска академия. След завръщането си в САЩ проявява интерес към възможностите за практическо използване на електричеството. През 1837 г. демон-стрира първия си телеграфен апарат, който по-късно е усъвършенстван. Първото успешно предадено съобщение е осъществено през 1844 г. Морз води съдебни дела за получаване на авторското право, които печели едва през 1854 г.

(7) Документ: Новите идеи на възрожденските българи• Как един народ заявява стремежа си към нов живот и свобода?– чрез новите идеи, чрез използването на нови сили за постигане на целите си• Каква програма стои пред българите през ХIХ в.?– просвещение, напредък и освобождение• Какви са нейните проявления?– Печатат се вестници и книги, които помагат за усвояването на нови знания и за

напредъка на народа; въстават, за да отхвърлят робството.(*) Примерни въпроси към линията на времето: Колко години продължава осман-

ското владичество над българските земи?; Колко столетия разделят началото на Европейския ренесанс от началото на Българското възраждане?

„Въпроси и задачи“1. Как се променя светът през Новото време?– Развитието на науката и техниката позволява да се направят важни открития

(книгопечатането, парната машина, фабричното производство и др.), които осигу-ряват стопанския подем и културното развитие на европейските държави.

2. Кои са причините за кризата в Османската империя през ХVIII в.?– военните неуспехи; засилването на влиянието на европейските страни над

Високата порта; финансовата криза; бунтовете и размириците; корупцията и без-законието

3. Какви промени настъпват в живота на българите през ХVIII в.?– Засилва се стопанската активност на българите; разраства се производството

в града и селото; богатите българи подпомагат училищното, книжовното и църков-ното дело.

4. С какво се характеризира епохата на Българското възраждане?– Променя се животът на българите; възстановява се независимата Българска

църква; изгражда се модерно светско училище; формира се българската нация.

11

Урок 2. Стопански промени през ХVІІІ – ХІХ в.

Урокът разкрива новите тенденции в стопанското развитие на българските земи през ХVІІІ и ХІХ в., като специално внимание е отделено на реформите в Османската империя.

Акцентите са върху:Утвърждаване на пазарното стопанствоПървите манифактури и фабрикиРеформи и стопанска модернизация

Утвърждаване на пазарното стопанствоПрез ХVІІІ и началото на ХІХ в. значението на българските земи в икономиката на

Османската империя нараства. Важна роля за стопанския подем играят разширяващите се търговски контакти с европейските страни (Франция, Англия, Русия, Австрия, итали-анските градове, Холандия) и нарастването на населението на големите имперски градо-ве (Истанбул, Одрин, Смирна, Солун, Александрия). Засиленото търсене на някои сел-скостопански и занаятчийски стоки (текстилни суровини – памук, вълна, коприна; кожи, восък и др.) води до увеличаване на тяхното производство. Отделни селища и райони се специализират в добива на определени земеделски произведения. Развиват се и нови занаяти. Увеличава се значението на панаирната търговия.

Първите манифактури и фабрикиВ края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., за да отговорят на засиленото търсене на някои

текстилни суровини, по-предприемчивите занаятчии и търговци започват да организират манифактурни предприятия (в Габровско, Врачанско, Казанлъшко), а през 1834 – 1835 г. е открита и първата текстилна фабрика в българските земи (Сливен). Добри Желязков е подпомогнат от Високата порта, като по-късно фабриката е разширена и става дър-жавна. До Освобождението са открити 11 фабрични предприятия и десетки манифакту-ри. Осезаемо оживление се наблюдава и в развитието на търговията. Мнозина българи откриват свои кантори във Виена, Брашов, Букурещ, Гюргево, Галац, Браила, Одеса. Български търговци въртят успешен алъш-вериш дори и в Индия.

Реформи и стопанска модернизацияСтопанският подем на българите през втората и третата четвърт на ХІХ в. се дължи

не само на инициативата на търговците, занаятчиите и предприемачите, но и на рефор-мените усилия на турското правителство. Султан Махмуд ІІ (1808 – 1839) премахва ени-чарския корпус (1826 г.) и започва радикална аграрна реформа (1833 – 1834), а неговите наследници Абдул Меджид (1839 – 1861) и Абдул Азис (1861 – 1876) полагат сериозни усилия за модернизацията на основните държавни институции и за изработване на ново законодателство в Османската империя. Белезите на промяната са видими в различни области на всекидневния живот – строителство на жп линии, телеграфни и пощенски станции, изграждане на нови пристанища, мостове и шосета; откриване на банки, болни-ци, аптеки, светски училища; разпространение на периодичния печат и др.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи (5);

12

– използват хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически събития (линия на времето);

– развиват умения за работа с изображение (8);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (3), (4), (6);– усвояват новите понятия – реформа, модернизация.Компетентности като очаквани резултати от обучението:Дава примери за ролята на стопанското развитие през Възраждането за живота на

българите.Свързва стопанските промени в българските земи с реформите в Османската импе-

рия.Описва и обяснява стопански, политически и духовни промени по зададени показа-

тели.Изгражда отношение към инициативността, активността, независимостта и нова-

торството в личния и обществения живот.Дава примери за устойчивост и промени в начина на живот през различните истори-

чески епохи.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития.

Отговори към елементите от методическия апарат:(5) Документ: Търговските контакти с Европа се разширяват• Какъв пазар за вносните стоки са българските земи според автора?– Българските земи са привлекателен (огромен) пазар за чуждите стоки.• Какви суровини се изнасят от тях?– восък, коприна, вълна, кожи, мед, масло, месо, коне, ориз, вино; разнообразни сел-

скостопански и занаятчийски стоки

(8) „Русе“, худ. Феликс Каниц, 60-те години на ХIХ в.• Открийте в картината два белега на модернизацията и ги запишете в тетрадките си.– наличие на параходи; ново пристанище; белези на благоустрояването на Русе

(нови, по-високи и по-хубави сгради)Опишете какво вижда един пътник от палубата на параход, който преминава покрай

града.

„Въпроси и задачи“1. Как българските земи се превръщат в най-големия производител на селскостопан-

ска и занаятчийска продукция на Балканите?– Териториалните загуби на Високата порта увеличават стопанското значение

на българските земи; благоприятните природни условия позволяват на българите да увеличат многократно своята селскостопанска и занаятчийска продукция; засилен интерес на големите европейски страни към българската продукция.

2. Каква е ролята на панаирите за развитието на търговията?– Панаирите улесняват търговията с големите европейски страни; сключват се

сделки за големи суми; договарят се бъдещи доставки на земеделски и занаятчийски стоки, което дава тласък за развитието на занаятчийското, манифактурното и фабричното производство.

3. Какво отличава манифактурата от фабриката?– В манифактурите производството е ръчно, а във фабриките се използват маши-

ни; във фабриките е увеличен броят на работниците.

13

4. Кои са белезите на модернизация в Османската империя през ХIХ в.?– Ново законодателство; строителство на жп линии и телеграфни станции;

строят се мостове и шосета; откриват се фабрики; внася се земеделска техника от чужбина.

(*) Примерни въпроси към линията на времето:• Колко години след откриването на „Банк Отоман“ е построена жп линията Русе –

Варна?• Колко години след възкачването на султан Абдул Меджид е издаден новият Закон

за земята в Османската империя?

УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Инициативните и предприемчиви българи

Урокът упражнение има за цел чрез самостоятелно прилагане на уменията за работа с разнообразни източници на информация учениците да разберат в какво се изразяват стопанският подем и модернизацията през Възраждането, като се запоз-наят и с конкретни примери за инициативни и предприемчиви българи.

Акцентите са върху:Развитието на занаятитеФабричното производствоЕдин от предприемчивите – Иван ДенкоглуРазвитието на железопътния транспорт в светаУспехът не може без знание

Учителят при всеки акцент в началото представя накратко включената допълнителна информация, след което само организира самостоятелната работа на учениците.

Развитието на занаятитеЗадача 1А• Защо нарастват нуждите за войската?– Защото в Османската империя се провеждат реформи. Вече има редовна армия

и тя се издържа от държавата.• От какво се нуждае османската войска?– Османската войска се нуждае от дрехи, за които са нужни платове – аба. • Къде се предлага най-голямо разнообразие от този продукт?– Най-голямо разнообразие на аба има в Пазарджишко, в Ракитово и Михалково.• Като имате предвид подчертаното изречение в текста, отговорете при какви условия

работят българските занаятчии в Османската империя.– Над българските занаятчии няма насилия, за работата им няма ограничения, а

за произведеното от тях държавата веднага заплаща/султанът нарежда веднага да им се заплати произведеното.

• Как според вас държавната поръчка би повлияла върху дейността на българските занаятчии и техните семейства?

– Българските занаятчии имат много поръчки, които им се заплащат. Те ще се замогнат. Ще могат да наемат повече хора в работилниците си, да разширяват про-изводството. Ще си построят големи къщи, семействата им ще се обличат модерно, децата им ще получат добро образование, могат дори да следват в чужбина.

14

Фабричното производство Задача 1Б• Защо е взето решението за откриване на фабрика?– За да могат хората да имат прехрана и поминък в родните си земи, а не да се

преселват в чужди страни/в чужбина.• Какво ще произвежда тя и защо?– Фабриката ще произвежда памучни платове, защото в Пловдив има условия за

това и защото тази стока е много търсена.• Как се набират средствата за нея? – Ще се продават акции, като са предвиждат 2000 акции, всяка на стойност една

турска лира.

Задача 2• За кои предприемчиви българи дава сведения таблицата?– за Добри Желязков от Сливен, Иван Грозев от Карлово и Гюмюшгердан от

Първенец (Пловдивско)• Колко текстилни фабрики има в българските земи през Възраждането според ин-

формацията в нея?– В българските земи през Възраждането има сведения за 5 фабрики.• Коя от тях е най-голяма? Като се опрете на вече изученото, обяснете защо.– Най-голяма от тях е фабриката в Сливен, защото тя става държавна и Високата

порта отпуска големи средства и построява модерна фабрика.• Средно колко работници са необходими за обслужването на един тъкачен стан?– Пълна информация има за 4 фабрики. Общо в тях има 138 стана и работят 536

работници. Средно за обслужването на един стан са нужни 4 работници (536 : 138 = 3,88).

Един от предприемчивите – Иван ДенкоглуЗадача 3• Каква стопанска дейност развива Иван Денкоглу и къде?– Той търгува с кожи в Русия, живее в Москва.• Какви общополезни за българите дела подпомага със свои средства?– Иван Денкоглу подпомага просветното и църковното дело. С негови лични сред-

ства се издържат училища и читалища, издават се книги и вестници, отпускат се стипендии за български младежи да продължат образованието си в Русия.

Развитие на железопътния транспорт в света• В коя държава започва развитието на железопътния транспорт?– Развитието на железопътния транспорт започва в Англия.• За колко години според данните в таблицата жп транспортът навлиза широко в екс-

плоатация?– За 10 – 12 години навлиза в експлоатация в големите европейски държави, в САЩ

и в Русия/в три от Великите сили в Европа и в САЩ.• Колко години след появата на жп транспорта в Англия той е въведен в Османската

империя? – 41 години

Успехът не може без знание• Къде и кога е издадено?– Списанието е издадено в Пловдив, в книжарницата на Х. Г. Данов, през 1862 г.

15

• Обсъдете девиза, който са избрали издателите му.– Девизът е: „Успех с разум – работа с наука“. Девизът съдържа най-често среща-

ните думи, които описват Просвещението – разум, наука. Успехът се постига, като се действа с разум, а в работата трябва да се прилагат научните открития, които водят до успех.

• Посочете три елемента от изображението, които символизират модернизацията през Възрожденската епоха.

– На преден план има различни механизми: парна машина, водна помпа и др. Хора орат и жънат с машини. В далечината се вижда модерно съоръжение на мост, по който се движи влак. Вляво има фабрика – сграда с много висок комин.

• Според вас с каква цел Иван Богоров издава списанието?– Иван Богоров издава списанието, за да запознае българските земеделци, занаят-

чии, търговци и предприемачи с постиженията на модерния свят, за да им покаже новостите в развитието на земеделието и производството.

Като домашна задача на учениците може да се постави да проучат в интернет един от споменатите български фабриканти. Като използват показателите от таблицата на с. 8 в учебника, могат да ги представят писмено във вид на кратко съобщение.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи;– развиват умения за работа с изображение;– развиват умения за работа със статистически данни.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Дава примери за ролята на стопанското развитие през Възраждането върху живота

на българите.Използва знания и развива умения за работа с различни видове текст.Изгражда отношение към инициативността, активността, независимостта и новатор-

ството в личния и обществения живот.Извлича информация от писмени документи, карти, изображения, схеми.

Урок 3. Първите будители: Паисий Хилендарски и Софроний Врачански

Урокът запознава учениците с живота и делото на първите български будители – Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.

Акцентите са върху:Хилендарският монах„История славянобългарска“ на ПаисийСофроний Врачански (1739 – 1813)

Хилендарският монахЗараждането на българската национална идея се свързва с името и делото на Паисий

Хилендарски. Историческата наука разполага с малко автентични свидетелства за жи-вота на Паисий, затова и много въпроси, свързани с неговата биография, имат спорен характер. За родното му място претендират няколко селища (Банско, Самоков, Кральов дол и др.), но за най-достоверно се приема, че той е роден в Банско. Не знаем със сигур-

16

ност светското му име, нито къде е учил. Спори се и кога и къде е починал, като най-но-вите изследвания показват, че това се е случило през лятото на 1773 г. в района на дн. Асеновград. При подготовката на своята История Паисий използва различни източници – стари църковни книги, царски грамоти, летописни разкази, жития на български светци. През 1761 г. посещава Сремски Карловци, където има възможност да работи в богатата местна библиотека.

„История славянобългарска“ на ПаисийЗавършената през 1762 г. в Зографския манастир „История славянобългарска“ не е

голяма по обем. Паисий включва два предговора, в които обяснява ползата от истори-ята и призовава сънародниците си да пазят българския език и българската книжовност. Разказът за българския род започва от Потопа и завършва с падането под османска власт, като специално внимание е отделено на онези български владетели, които са постигнали най-големи успехи и при които България е била могъща и непобедима държава (Борис, Симеон, Калоян, Иван Асен). Паисий сам се заема с разпространението на своята исто-рия. До Освобождението са направени над 60 преписа, като особено ценен е печатният вариант на Христаки Павлович (1844 г.), станал популярен като учебник по българска история под името „Царственик“.

Софроний Врачански (1739 – 1813)Сред първите български будители се откроява и Софроний Врачански. Той се изявява

не само като преписвач на Паисиевата история, но и като талантлив книжовник, пре-водач и активен политически деец. Автобиографията му („Житие и страдание на греш-ния Софроний“) разкрива трудностите в живота на подвластното българско население. Самият Софроний и като свещеник, и като Врачански епископ полага много усилия, за да подтикне сънародниците си да отделят повече внимание и средства за развитие на модер-ното светско знание. През 1800 г. е принуден от видинския отцепник Осман Пазвантоглу да замине за Видин, където е задържан до 1803 г. След като е освободен, се установява във Влашко, където остава до края на живота си (1813 г.). След избухване на поредната руско-турска война (1806 – 1812) около него се формира емигрантски политически кръг, който започва да работи за решаване на българския въпрос и за подпомагане на многото български бежанци, търсещи спасение на север от р. Дунав.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи (4), (7);– извличат информация от историческа карта (2);– използват хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития (линия на времето);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (3), (6);– усвояват новите понятия – българска национална идея.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Познава духовните процеси в българското общество.Познава делото на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.Определя принадлежност към общност въз основа на езика и религията.Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития.

17

Отговори към елементите от методическия апарат:(4) Документ: Идеите на Паисий Хилендарски• Какво е необходимо да знаят българите според Паисий и защо?– своята история; своя род и език– за да не бъдат подигравани и укорявани от другите народи• Кои са най-често срещаните думи в текста?– род, език, история, български• За кого е написал Паисий своята „История“?– за всички, които се чувстват българи

(7) Документ: Просветителските възгледи на Софроний Врачански• С кого иска Софроний Врачански да се сравняват българите?– с гърците, евреите, арменците, с другите европейски народи• Какво според него ще ги превърне в уважаван народ?– стремежът към знание, учението

„Въпроси и задачи“1. Проследете живота на Паисий Хилендарски и на Софроний Врачански. Какво е

общото между двамата будители?– И двамата са духовници; и двамата са книжовници; и двамата работят за ду-

ховната пробуда на своите сънародници.2. Защо „История славянобългарска“ е толкова значима за българите?– Защото внушава на българите колко е важно да съхранят своя език и своята

книжовност и да се противопоставят на гърчеенето.3. Запишете в тетрадките си три прояви на Софроний Врачански като будител и кни-

жовник.– Прави първия препис на Паисиевата история; организира отпечатването на пър-

вата книга на новобългарски език (1806 г., „Неделник“); пише автобиографията си („Житие и страдание грешнаго Софрония“).

(*) Примерни въпроси към линията на времето:• На каква възраст Софроний Врачански изготвя първия препис на Паисиевата ис-

тория?• Колко години след написването на „История славянобългарска“ Софроний става

Врачански епископ?

Урок 4. Промени в българското общество

Урокът запознава учениците с новите социални групи в българското възрожденско общество – възрожденската буржоазия и националната интелигенция.

Акцентите са върху:Формиране на възрожденската буржоазияВъзрожденската интелигенция

Формиране на възрожденската буржоазияВ хода на османските завоевания от края на ХІV и началото на ХV в. значителна част

от представителите на средновековната българска аристокрация и интелигенция загиват

2. Книга за учителя по история и цивилизации за 7. клас – Е. Михайлова и др.

18

или емигрират в съседните балкански страни. Друга част са интегрирани в системата на държавното управление, но са принудени да приемат исляма. Така още през ХV в. бъл-гарите са лишени от своя елит. Едва през ХVІІІ и началото на ХІХ в. стопанският подем по българските земи позволява да се оформи прослойката на възрожденската буржоа-зия – богати, влиятелни и предприемчиви българи (търговци, занаятчии, манифактурис-ти), които се включват активно в общинските дела, участват в училищните и църковните настоятелства, помагат на освободителните борби. Ярък пример за ролята на възрож-денската буржоазия са любородните изяви на Васил Априлов, който събира средства за откриване на Габровското взаимно училище, на братя Христо и Евлоги Георгиеви, които създават Добродетелната дружина в Букурещ, а по-късно даряват пари и за създа-ването на Софийския университет, Димитраки Хаджитошев от Враца, който организира протестните действия срещу местния гръцки епископ. Активно участие в обществения и политически живот вземат и представителите на чорбаджийството.

Възрожденската интелигенцияЦялостното стопанско, социално и културно развитие на българското възрожденско

общество води до формирането и на националната интелигенция. Този процес е свър-зан първоначално с развитието на просветното дело и на книжовността по българските земи, но духовната пробуда на българите през ХІХ в. и потребността от изграждане на нова, светска по характер култура водят постепенно до количественото нарастване на възрожденската интелигенция и до обособяването на нови професионални групи – пи-сатели, вестникари, печатари, книжари, лекари, аптекари, военни, като най-многобройни са групите на учителите и на православното духовенство. Възрожденската интелигенция допринася съществено за преодоляването на вековното изоставане на българите от дру-гите европейски народи и за бързото усвояване на постиженията на Новото време. В го-дините след Кримската война възрожденската интелигенция участва и във всички по-зна-чими прояви на националноосвободителното ни движение – църковни борби (Иларион Макариополски, Антим І, Гаврил Кръстевич, Стоян Чомаков, Петко Славейков), револю-ционно движение (Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Панайот Волов).

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи (4);– развиват умения за работа с изображение (1);– развиват умения за свързване на текст с изображение (2), (6);– развиват умения за работа със статистически данни (5);– усвояват новите понятия – интелигенция.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Представя новите социални групи в българското възрожденско общество.Изгражда отношение към инициативността, активността, независимостта и нова-

торството в личния и обществения живот.Търси информация чрез ИКТ по зададени показатели.Извлича информация от писмени документи, статистически данни, изображения.Изработва разширен план.

Отговори към елементите от методическия апарат:(4) Документ: Християните в Османската империя• След коя война руският дипломат наблюдава настъпилите промени?– Кримската война (1853 – 1856)

19

• Кое според автора е най-голямо престъпление в Османската империя?– да бъдеш християнин и богат• На какво се дължи материалното благополучие на българите според автора?– на работливостта, предвидливостта и умението да се възползват от всяка бла-

гоприятна възможност

„Въпроси и задачи“1. Какви нови социални групи се появяват в българското общество през Възраждането?Характеризирайте всяка от тях.– възрожденската буржоазия и възрожденската интелигенция3. Каква е ролята на новите социални групи в обществения живот? – Възрожденската буржоазия и интелигенция участват активно в обществения

живот; представители и на двете социални групи са водачите на българите в про-светното дело и църковното движение, включват се в освободителните борби.

Урок 5. Новото българско училище

Урокът запознава с развитието на светското образование в българските земи през епохата на Възраждането, като са представени най-важните етапи и постижения на движението за новобългарска просвета.

Акцентите са върху:Примерът на ЕвропаПросветата – „таз сила нова!“

Примерът на ЕвропаЕпохата на Просвещението се характеризира с непознат дотогава напредък на нау-

ката и техниката, които от своя страна дават тласък за стопанския подем и осигуряват могъществото на големите европейски държави. Примерът на Европа и на съседните балкански народи подтиква възрожденските българи да обърнат повече внимание на про-светното дело. В средата на ХVІІІ в. по българските земи функционират вече 112 килий-ни училища, а половин век по-късно броят им е над 200. Засилва се и светският елемент в образованието (използване на печатни граматики на сръбски, гръцки или руски език; за учители се привличат светски лица). Но по-богатите българи предпочитат да изпращат децата си в гръцки училища, което води до гърчеене на младите българи. За да се избег-не тази опасност, в отделни селища (Котел, Сливен, Свищов и др.) се създават смесени българо-гръцки училища, в които отделните дисциплини се преподават на български и на гръцки език.

Просветата – „таз сила нова!“Важна роля за реформирането на старите килийни училища и за налагането на модер-

ното светско образование изиграва д-р Петър Берон със своя „Рибен буквар“. Само за няколко десетилетия, с паричната подкрепа на богатите еснафи и търговци и с активното участие на българските общини, в българските земи се изгражда широка мрежа от свет-ски училища (взаимни, класни, девически, гимназии, специализирани училища). Сред дейците на движението за новобългарска просвета се открояват Райно Попович, Васил Априлов, Христаки Павлович, Найден Геров, Ботьо Петков. За нуждите на светското

20

училище се пишат и издават нови учебници, строят се училищни сгради. Осигуряват се стипендии на млади българи да продължат образованието си в чужбина, след което те се завръщат и стават учители.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи (4);– разграничават причини от последици;– развиват умения за работа с изображение (7);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (3), (6), (8);– развиват умения за работа със схема (2);– усвояват новите понятия – светско образование.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Разбира необходимостта от светска просвета.Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели за исторически лич-

ности от епохата.Усвоява знания за историята на български селища.Извлича информация от писмени документи, схеми, изображения.Прави писмено описания на значима историческа личност.Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности.

Отговори към елементите от методическия апарат:(4) Документ: Мотиви за написване на „Рибния буквар“• Какви недостатъци на килийните училища отбелязва авторът?– Учениците в килийните училища изпитват страх; след като завършат училище,

не могат да пишат и да смятат; не учат на роден език; неподготвени учители.(7) Взаимното училище, част от релеф – изображение• Каква е организацията на учебния процес в класната стая?– Използва се взаимоучителният метод. Децата са разделени на групи. С едната

от тях се занимава учителят, а други две групи са наглеждани от по-напредналите ученици.

• Опишете групата фигури около учителя.– Четирите деца слушат с интерес обясненията на своя учител; облечени са

скромно; виждат се торбичките, в които носят учебниците си.

„Въпроси и задачи“1. Как примерът на Европа повлиява на развитието на светското образование в бъл-

гарските земи?– Примерът на европейските страни показва преимуществата на светското об-

разование; новите знания са предпоставка за напредъка и могъществото на народите по света.

2. По какво се различава светското от килийното образование?– Изучават се знания, които се основават не на религията, а на постиженията на

науката в различни области (аритметика, граматика, история, география, ботани-ка, зоология, астрономия и др.) и на практическата дейност на хората.

3. През какви етапи преминава новото българско училище?– килийно училище; българо-гръцко училище; взаимно училище; класно училище;

гимназии

21

УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Възрожденското училище

Урокът упражнение има за цел чрез самостоятелно прилагане на уменията за ра-бота с разнообразни източници на информация учениците да се запознаят с цялост-ния процес на функциониране на новото училище и разпространението на светското образование.

Акцентите са върху:Учебни програми и организация на учебния процесРазпространение на светското образованиеСъстояние на учителското съсловиеУправление и финансиРедът в училище

Учителят при всеки акцент в началото представя накратко включената допълнителна информация, след което само организира самостоятелната работа на учениците.

Задача 1• Кои участват в изработването на учебния план на училището?– Учителите в училището участват в изработването на учебния план.• Какви новости са въведени в организацията на учебната година?– да има годишен изпит, който да се провежда в края на юни (в края на учебната

година), както и ваканция след него• Кои от предметите, включени в учебната програма, се изучават и днес?– четене и писане, география, алгебра, геометрия, всеобща история, физика, бъл-

гарски, френски и немски език• Какво се изучава според вас в учебния предмет, подчертан в текста?– Вероятно се изучава краснопис/красиво писане/писане без зачеркване и грешки.

Задача 2• Къде е открито първото българско класно училище?– Първото българско класно училище е открито в Копривщица.• Близо до кой град – център на образованието, е разположено то?– Габрово, възможен отговор е и Пловдив.• Защо според вас като райони на развитие на българското образование са отбеляза-ни Букурещ и Истанбул?– Защото в столиците на Османската империя и Румъния са създадени и действат

чуждестранни училища, както и висши училища, където българите получават по-ви-соко образование.

• В коя част от българските земи е най-гъста мрежата от училища?– Най-гъста е мрежата от училища в Централна България, в Старопланинската

област.

Задача 3• Какъв е редът за влизане в училище?– Учениците влизат в редица по един и се нареждат по стената на училището.

Там се прави и проверката за присъствие.

22

• Защо са важни мерките за чистота на учениците? – Защото по това време е имало много заразни болести. Също така децата се

възпитават да са чисти и спретнати.

Задача 4• Колко учители работят в българските училища към 1871 г.?– 122 + 214 + 86 + 370 + 382 = 1174 учители работят в българските училища.• Какво е съотношението между учителите с килийно и взаимно образование и тези с

класно и гимназиално образование?– 300 – 752, 1 към 2,5 в полза на учителите с класно и гимназиално образование.• Учители с какво образование преобладават?– Най-много са учителите с гимназиално образование, но спрямо всички преоблада-

ват учителите с класно и гимназиално образование.• Направете изводи за общото състояние на българското учителско съсловие.– Само 10% от българските учители са с висше образование. За онова време за ви-

соко образование се смята и гимназиалното, а такова вече имат 33% от българските учители. Тоест 43% от учителите са отлично подготвени за преподаватели. Като се има предвид, че в българските земи има само три гимназии, то и в класните училища преподават учители с гимназиално образование. Това дава възможност да се изуча-ват повече предмети, за които са подготвени тези 504 учители.

Задача 5• Как се управляват училищата във Видинско?– Има училищно настоятелство, което се грижи за нуждите на училищата.

Решенията за тях обаче се вземат от Видинската община/общината във Видин.• Какви са основните им нужди?– Да има повече мъжки училища, за които да се намерят добре подготвени учите-

ли. Това изисква предлаганите на учителите заплати да се увеличат.• Кой одобрява предложенията и при какво условие?– Предложенията се одобряват от членовете на общината във Видин, при условие

че настоятелството следи да няма големи разноски.

Задача 6• Опишете външния вид на учениците.– Всички ученици са момчета. Облечени са с ризи, потури (панталони) и къса горна

дреха. Имат по една торбичка, която носят през рамо. Всички имат калпаци и коса-та им е еднакво дълга. Момчетата са приблизително на еднаква/близка възраст.

• С какви пособия разполагат те? – Едно от децата държи малка книга, друго – хартия, на един от дългите чинове

се вижда и мастилница.• С какво образование според вас е техният учител?– Техният учител е свещеник. Сигурно има килийно образование. Може обаче да е

учил и във взаимно училище.• Къде е организирано училището?– Училището е организирано към Троянския манастир.

Задача 7• През коя година е назначена първата българска учителка в Битоля според текста?– Неделя Петкова е родена през 1826 г., а е назначена за учителка, когато е била

на 15 г. Следователно първата българска учителка в Битоля е назначена през 1841 г.

23

• Какъв е интересът към образованието на момичетата? Аргументирайте се.– Интересът към образованието на момичетата е много голям. Въпреки че услови-

ята в училището са мизерни, са се записали 102 момичета.• Какво е необходимо за организирането на едно училище?– За организирането на едно училище е необходимо да има сграда, добре подготвен

учител, както и помагала (учебници), пособия (материали за писане), чинове, черна дъска, маса за учителя и др.

• Какви са условията в училището в Битоля?– Условията са мизерни. Всъщност има само помещение, в което се провеждат

занятията.• Как учителката организира обучението?– Тя обръща индивидуално внимание на всяко дете, като му показва какво да пише

и научи, а всеки ден, преди да си тръгнат, чете на всички ученички малка приказка.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи;– развиват умения за работа с изображение;– развиват умения за работа със статистически данни;– развиват умения за разчитане на диаграми;– се ориентират по историческа карта.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Разбира необходимостта от светска просвета.Извлича информация от писмени документи, карти, изображения, схеми, диаграми.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития.Определя принадлежност към общност въз основа на езика и религията.

Урок 6. Българската възрожденска култура

Урокът запознава учениците с изграждането на възрожденската култура. Очертани са водещите тенденции и са представени по-ярките творци в областта на художествената литература, живописта, архитектурата.

Акцентите са върху:Възрожденската книга и литератураЧиталищатаВъзрожденското изкуство

Възрожденската книга и литератураЗасиленият интерес към просветното дело, разширяващите се контакти с големите

европейски държави и примерът на съседните балкански народи дават подтик за разви-тието на българската книжовност. Светската тема навлиза все по-осезаемо в творчест-вото на възрожденските писатели. Увеличава се броят на книжовниците, оформят се от-делните литературни родове: поезия, белетристика, драма. „Неделникът“ на Софроний Врачански поставя началото на печатната българска книга, а с „Български орел“ на Иван Богоров се ражда възрожденският периодичен печат, като до Освобождението се издават

24

около 100 вестника и списания. През 1856 г. в Шумен е организирано и първото театрал-но представление.

ЧиталищатаВажна роля за утвърждаването и развитието на възрожденската светска култура игра-

ят обществените читалища. Създавани и поддържани с участието на местните български учители и първенци, читалищата се превръщат в предпочитано място за събиране на младите българи и за тяхното приобщаване към постиженията на модерната европей-ска цивилизация чрез организиране на публични лекции, обществени дебати, театрални постановки. През 60-те години на ХІХ в. започват да се създават ученически и женски дружества, откриват се обществени библиотеки. По примера на другите европейски на-роди се учредява и Българското книжовно дружество в Браила, което е първообраз на днешната Българска академия на науките.

Възрожденското изкуствоДуховната пробуда на българите намира израз и в развитието на възрожденското из-

куство. Старите школи по дърворезба и иконопис се разрастват. Знанията и уменията се предават от баща на син и така се оформят известните самоковски и тревненски зограф-ски фамилии, чиито произведения може да се видят и до днес в Рилския, Бачковския и Троянския манастир, в църквите на Пазарджик, Трявна и Жеравна. През ХІХ в. се за-ражда и светската живопис, като особени заслуги за това имат Захарий Зограф, Николай Павлович, Станислав Доспевски. Видим подем се наблюдава и в областта на архитекту-рата и жилищното строителство (училища, църкви, мостове, часовникови кули, общест-вени чешми).

Работата с методическия апарат цели учениците да: – развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (5);– извличат информация от документи (3);– развиват умения за работа с различни видове текст (2), (4), (6);– се запознават с паметници от епохата с национално значение (4), (5);– работят с линия на времето;– усвояват нова понятия: читалище.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Дава примери за промени в духовния живот на българите в резултат на европей-

ското културно влияние: издаване на вестници и списания, поява на театрални трупи, хорове, оркестри и др.

Свързва възрожденски творци с техните произведения (Добри Чинтулов, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов).

Разпознава образци на българската възрожденска живопис и архитектура.Описва характерни паметници на националната култура.Усвоява знания за постиженията на видни български творци.Свързва исторически събития с изучени литературни произведения.Дава примери за взаимни влияния между различни култури.Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели за исторически лич-

ности от епохата.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития.

25

Отговори към елементите от методическия апарат:(3) Документ: Покана за театрално представление• Кой организира театралното представление и къде ще се изнесе то?– българското черковно-певческо дружество в Русе• Потърсете в интернет информация за авторите на споменатите в текста пиеси.– „Изгубена Станка“: повест на Илия Блъсков; заради популярността си още пре-

ди Освобождението претърпява две издания; през 1870 г. повестта е драматизирана и започва често да се играе като театрална пиеса; сюжетът отразява тежката съдба на българите по време на Кримската война.

– „Чорбаджията“: популярна комедия на Добри Войников; за първи път е отпеча-тана след смъртта на писателя през 1881 г.

Въпроси и задачи1. Как се развива възрожденската литература?– Навлиза светската тематика; правят се преводи на известни произведения; раз-

витие на поезията, пишат се повести; развива се книгопечатането.2. Каква е ролята на читалищата за развитието на възрожденската култура?– Чрез читалищата се популяризират културните постижения на Новото време;

организират се публични лекции, театрални представления и тържества; предлагат се вестници и книги.

3. Как се развива възрожденското изкуство?– Подем на художествените занаяти (зографство и дърворезба); развитие на

светската живопис; съчетаване на традициите с европейските влияния.

Урок 7. Светът на възрожденските българи

Урокът запознава учениците с белезите на модернизацията във всекидневието на възрожденските българи.

Акцентите са върху:ДелницитеПразницитеОбщественото поведение

ДелницитеНастъпилите през ХVІІІ и ХІХ в. радикални промени в стопанския, културния и поли-

тическия живот на възрожденските българи намират отражение и в тяхното всекидневие. Трудът на земеделските стопани е подчинен на сезонния ритъм в живота на българското село – активна и различна по характер работа на полето и в дома през пролетта, лятото и есента. Делниците на занаятчиите и търговците в града преминават в дюкяните и на чаршията. Развитието на пазарните отношения подтиква българите да пътуват както в пределите на Османската империя, така и извън нея. Навлизането на жп транспорта, на телеграфните връзки и на пресата допринася за по-бързото усвояване на постиженията на модерния европейски свят.

ПразницитеПрез епохата на Възраждането българите запазват старата си празнична система, под-

26

чинена на християнската традиция. Духът на Новото време поставя обаче своя отпечатък и върху празничния календар. Покрай развитието на просветното дело например годиш-ните училищни изпити се превръщат във важно празнично събитие за всяко селище, в което се включват местните първенци и представителите на властта. Училищните сгради и класните стаи се украсяват с цветя, учениците подготвят театрални сцени, учителите произнасят тържествени слова, организират се празнични църковни служби, раздават се награди на отличилите се през годината ученици. По подобен начин се отбелязва 11 май (Денят на св. св. Кирил и Методий), както и празниците на светците, покровителстващи по-големите еснафски сдружения.

Общественото поведениеЗа разлика от своите предци възрожденските българи участват активно в обществения

живот. Богатите и влиятелни търговци, занаятчии и предприемачи предоставят средства за благоустрояването на своите селища, включват се в училищните и църковните насто-ятелства, ангажират се в общинските дела. Покрай разрастващите се търговски контакти на Османската империя с големите европейски страни все повече българи пътуват из-вън пределите на империята и впоследствие пренасят видяното и наученото в „голяма-та“ Европа. Така в българските земи навлизат телеграфът, фотографията, европейската мода, жп транспортът, театърът.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи (2), (5);– развиват умения за работа с изображение (4), (6);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (3), (7), (8).

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Описва на основата на изображения белезите на „европеизацията“ в облеклото на

възрожденските българи и интериора на домовете им.Различава традиционни от нови празници, налагащи се в българското общество през

Възраждането.Извлича информация от писмени документи, изображения.Дава примери за взаимни влияния между различни култури.Установява взаимовръзка между природните условия и обществения живот.Дава примери за устойчивост и промени в начина на живот през различните истори-

чески епохи.Представя влиянието на технически и научни постижения върху всекидневния живот.

Отговори към елементите от методическия апарат:(5) Документ: Българите през погледа на един французин• Какво е демографското състояние на българския народ според автора?– Българското население нараства; българите живеят в големи села и в малки

градове.• С кого сравнява българите френският пътешественик?– с различни европейски народи (германци, швейцарци, французи)• Какво впечатление му правят българските жени?– Българските жени са красиви, живи и грациозни; не ходят забулени като тур-

кините.

27

Въпроси и задачи1. Как протичат делниците на българите в селото и в града?– Трудът на село има сезонен характер; делниците на занаятчиите и търговците

в града преминават в дюкяните и на чаршията; силно влияние на традиционната култура.

– Някои от занаятчиите и търговците печелят/забогатяват, други губят/обедня-ват (фалират).

2. Какви нови тенденции настъпват в живота им през ХVIII – ХIХ в.?– Пътуват повече; четат вестници; използват „железници“ и телеграф; строят

по-големи къщи, които обзавеждат с вносни мебели.– строителство на обществени сгради (училища, читалища, часовникови кули)3. От какво са продиктувани промените в българския празничен календар?– от промените в стопанския, културния и обществения живот на българите (ес-

нафски празници, училищни празници) 4. Какви промени настъпват в общественото поведение на българите?– Много българи участват активно и помагат за развитието на просветното и

църковното дело (благотворителност, родолюбие); за строителството на църкви (трудолюбие и почтеност).

5. Запишете в тетрадките си пет белега на модернизация в живота на българите.– промени в облеклото, начина на хранене, общественото поведение; поява на

вестниците, телеграфа, фотографията; строителство на жп линии

Урок 8. Движение за независима Българска църква

Урокът запознава учениците с църковнонационалното движение на българите през епохата на Възраждането, поставящо си за цел възстановяване на независимата Българска църква, и с изграждането на Българската екзархия.

Акцентите са върху:Начало на българо-гръцкия църковен спор„Искаме български владици“Българският Великден

Начало на българо-гръцкия църковен спорОсманските завоевания довеждат до унищожаване на Търновската патриаршия и до

включване на българските земи в диоцеза на Цариградската патриаршия. До 1767 г. само Охридската архиепископия запазва своя автокефален статут, но по силата на ферман на Махмуд ІІ, издаден още след завладяването на Цариград (1453 г.), единствен представи-тел на подвластното християнско население пред Високата порта остава Цариградската патриаршия. За архиереи по българските земи започват да се назначават гръцки духов-ници. Гръцкият език се въвежда повсеместно в църковните служби. През ХVІІІ в. се налага и практиката на откупуване на църковните постове, което води до увеличаване на църковните такси и данъци. В началото на ХІХ в. Патриаршията подема открита кам-пания в подкрепа на гръцките училища и гръцката книжовност. Недоволството срещу гръцките владици и епископи нараства.

28

„Искаме български владици“ Първите прояви на съпротива срещу злоупотребите на гръцките духовници се от-

насят към 20-те години на ХІХ в. Действията имат локален характер. Във Врачанско например, под ръководството на местния първенец Димитър Хаджитошев, се настоява за замяна на Врачанския епископ с български архиерей. Подобни искания са отправени и от българите в Новозагорско, Казанлъшко, Самоковско. През 30-те години на ХІХ в., когато стопанският подем по българските земи води до нарастване на материалните възможности и на самочувствието на българите и когато развитието на просветното дело дава първите видими резултати, се създават предпоставки за възникване на организира-ното църковно движение. Предпоставка за това е и реформената политика на Портата, която поема ангажимент да гарантира равни права на всички свои поданици. Началото е поставено с т.нар. „търновски“ събития от 1839 – 1841 г., свързани с желанието на бъл-гарите от Търновската епархия за техен митрополит да бъде назначен Неофит Бозвели. По-късно Бозвели и Иларион Макариополски обобщават българските искания и така съставят първата програма на църковното ни движение. Постигнати са и първите успе-хи – построяване на църквата „Св. Стефан“ в Цариград, издаване на първия български вестник в Османската империя („Цариградски вестник“).

Българският ВеликденСлед Кримската война (1853 – 1856) църковното движение се разраства. Възползвайки

се от новите реформени обещания на Високата порта, българите сформират през 1856 г. свое самостоятелно представителство в Цариград. Изготвена е нова програма, в която се настоява вече за възстановяване на независимата Българска църква. Патриаршията обаче не желае да направи никакви компромиси. Тогава по-радикално настроените дейци начело с Иларион Макариополски организират Великденската акция от 3 април 1860 г. Повсеместно българските духовници отхвърлят върховенството на патриарха. Българо-гръцкият църковен спор достига своята кулминация. Опитите за помирение чрез създава-не на смесена комисия се провалят. За да избегне нарастване на напрежението, Високата порта решава да се намеси и така се стига до издаването на султанския ферман за учре-дяване на Българската екзархия. През 1871 г. в Цариград се провежда църковно-народен събор, който изработва устава на Екзархията и предлага Антим І за екзарх.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за изчисляване, работейки с линия на времето;– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (6);– извличат информация от историческа карта (4);– извличат информация от документи (5);– усвояват новите понятия – Велики сили, Екзархия.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Представя действията на българите за извоюване на църковна независимост.Определя принадлежност към общност въз основа на езика и религията.Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели за исторически лич-

ности от епохата.Прави писмено описания на значима историческа личност.Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития.

29

Отговори към елементите от методическия апарат:(5) Документ: Търновци срещу гръцкия владика• Към кого се обръщат българите със своите искания и какви са те?– към султана; искат свой владика (родом българин); владика, говорещ родния им

език• Как продължават да отстояват исканията си?– Изпращат делегация от 5 души в Цариград, която иска от Високата порта

(турското правителство) да им назначи български владика.

„Въпроси и задачи“1. Запишете в тетрадките си причините за българо-гръцкия църковен спор.– увеличаване на църковните такси и данъци; назначаване на гърци на архиерей-

ските постове в българските земи; налагане на гръцкия език в църковните служби; преследване на българските духовници и учители

2. Какви са българските искания, представени от Неофит Бозвели и Иларион Макариополски?

– назначаване на българи на архиерейските постове по българските земи; призна-ване на българския език за равноправен на гръцкия в църковните служби; фиксиране на заплатите на архиереите; изграждане на българска църква в Цариград

3. Как се развива църковното движение след 50-те години на ХIХ в.? Какъв резултат постига?

– Движението се разраства; в Цариград се сформира българско представител-ство, което иска възстановяване на независимата Българска църква; на 3 април 1860 г. е организирана Великденската акция.

– Със султански ферман през 1870 г. се създава Българската екзархия.

(*) Примерни въпроси към линията на времето:– Колко години след унищожаването на Търновската патриаршия е създадена

Българската екзархия?

Урок 9. Българската освободителна революция: по пътя на легиите и четите

Урокът запознава с първите прояви на организираното националноосвободително движение, като специално внимание е отделено на дейността на Георги Раковски, на инициативите на емигрантските политически организации и на четническите акции от 60-те години на ХІХ в.

Акцентите са върху:Плановете на Георги Стойков РаковскиЕмигрантските организацииПодвигът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Плановете на Георги Стойков РаковскиГеорги Раковски, роден през 1821 г. в Котел, се откроява като един от най-ярките

възрожденски дейци. Високообразован и с широка обща култура, той се изявява като талантлив книжовник, поет и вестникар (издава 4 вестника и 1 списание, като особена популярност придобива неговият „Дунавски лебед“, печатан в Белград на български и

30

френски език). Включва се в освободителните борби още през 1841 – 1842 г. (в т.нар. Браилски бунтове). По време на Кримската война сформира чета, а по-късно емигри-ра. Пребивава в различни страни (Австрия, Русия, Сърбия, Влашко) и навсякъде се от-кроява като водач на българската емиграция. Разработва три плана за освобождение на България, в които застъпва идеята за всенародно въстание, ръководено от единен цен-тър. През 1862 г. създава в Белград Първата българска легия, а с последния си план (от края на 1866 г.) обосновава използването на четническата тактика в борбата срещу Високата порта. Като най-близки негови съратници се открояват Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа. Негов последовател е и Васил Левски.

Емигрантските организацииВ годините на Кримската война (1853 – 1856) се създават първите емигрантски поли-

тически организации – Одеското българско настоятелство и Добродетелната дружина в Букурещ. И двете организации обвързват освобождението на България с руската помощ, затова и политическите им изяви следват колебанията на руската политика на Балканите. Развиват и активна благотворителна дейност – отпускат стипендии за български младе-жи да учат в чужбина, подкрепят издаването на български книги и вестници, помагат на просветното дело и църковната борба. През пролетта на 1866 г. група емигранти начело с Иван Касабов учредява в Букурещ и ТБЦК (Таен български централен комитет), който изгражда мрежа от свои комитети във Влашко и в някои български селища. ТБЦК издава свой вестник („Народност“) и полага усилия да популяризира българския политически въпрос в големите европейски страни чрез печатни брошури и политически мемоари. През пролетта на 1867 г. ТБЦК изготвя и проект за създаване на дуалистична бълга-ро-турска държава, в която българите ще получат автономен статут.

Подвигът на Хаджи Димитър и Стефан КараджаБлагодарение на Георги Раковски през 60-те години на ХІХ в. в освободителното

движение на българите постепенно се налага идеята за предизвикване на въстание в бъл-гарските земи чрез организирани четнически акции. Най-голяма и най-добре подготвена е четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Двамата войводи екипират около 130 доброволци, с които преминават в българските земи на 6 юли 1868 г. Според предвари-телните планове по-късно от Сърбия и от Румъния е трябвало да преминат и други чети, но замисълът не се осъществява. Турските власти вземат извънредни мерки за унищожа-ване на четата. След тежки боеве, привлекли вниманието на европейската дипломация, четата е разбита.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за изчисляване, работейки с линия на времето;– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (5), (6);– извличат информация от документи (3);– усвояват новите понятия – легия.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Познава идеите и дейността на Георги Стойков Раковски като основоположник на

организираното националноосвободително движение.Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели за исторически лич-

ности от епохата.Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности.Използва хронологични ориентири при описание на исторически събития.

31

Отговори към елементите от методическия апарат:(3) Документ: Призив на четата на Хаджи Димитър и Стефан КараджаКъм какво призовават четниците своите сънародници?– да ги последват; да не се надяват някой друг да ги освободи; да не чакат със

скръстени ръце; да не слушат чужди съвети, а с оръжие в ръка да извоюват сами своята свобода

Кой образ в текста символизира свободата?– „златогривий лъв, който реве из Балкана“ и ги зове под своето знамеС какви примери е подкрепен призивът на четниците? – с примера на славните „прадеди“ – Крум, Борис, Симеон, които не са търпели

чуждо иго

„Въпроси и задачи“1. Каква личност е Георги Раковски?– Притежава много добро образование; широка обща култура; знае много ези-

ци; изявява се успешно в различни области (талантлив книжовник, вестникар, поет, предприемач, политик, идеолог).

2. Какви идеи за освобождението на България развива Раковски в своите планове и какви действия предприема той за осъществяването им?

– за освобождение чрез всенародно въстание, ръководено от единен център; идея-та за организиране на чети

– Организира Белградската (Първата българска) легия; издава вестници, с които популяризира своите идеи.

3. Потърсете в интернет допълнителна информация за дейността на българските еми-грантски организации, създадени във Влашко и Русия.

– Добродетелна дружина в Букурещ (свой вестник „Отечество“; организира Втората българска легия в Белград (есента на 1867 г.); проект за българо-турска държава; благотворителна дейност)

– Одеско българско настоятелство (помага на Филип Тотю; подкрепя Васил Левски; помага за екипиране на Българското опълчение; благотворителна дейност)

– ТБЦК (свой вестник „Народност“; изгражда мрежа от комитети във Влашко и в някои български градове; проект за българо-турска държава от пролетта на 1867 г.)

4. Защо Хаджи Димитър и Стефан Караджа действат с четата си като последователи на Раковски?

– Възприемат идеята на Раковски за предизвикване на въстание в българските земи чрез прехвърляне на добре подготвени чети от съседните страни (Сърбия, Влашко).

Урок 10. Българската освободителна революция: делото на Любен Каравелов и Васил Левски

Урокът запознава учениците със създаването и дейността на Българския революцио-нен централен комитет, като са откроени конкретните приноси на Любен Каравелов и Васил Левски за развитието на българското националноосвободително движение.

Акцентите са върху:Създаване на нова революционна организацияАпостола на свободатаНачало на Източната криза

32

Създаване на нова революционна организацияВ края на 60-те години на ХІХ в. българското националноосвободително движение

преживява сериозни затруднения. На 9 октомври 1867 г. умира Георги Раковски, малко по-късно окончателно се саморазпуска Тайният комитет, а през лятото на 1868 г. неуспех претърпява и четническата акция на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В този труден за освободителното дело момент сред българската емиграция се откроява фигурата на Любен Каравелов. С натрупания при престоя си в Русия, Сърбия и Австро-Унгария по-литически опит той успява да обедини идейно разединената емиграция около редакцията на своя в. „Свобода“. В края на 1869 г. е създаден БРЦК, а през пролетта на 1870 г. Каравелов съставя и първата програма на новия комитет.

Апостола на свободатаСред учредителите на БРЦК е и Васил Левски. Неговото идейно израстване премина-

ва през легията на Раковски, учителстване в Карловско и в Добруджа, четата на Панайот Хитов, обиколки из българските земи. Опознал добре обществените настроения, Левски убедено защитава идеята, че самостоятелната борба за освобождение на българите е възможна и че бъдещата революция трябва да се подготви предварително. Затова, след продължителни спорове с останалите членове на БРЦК, той решава да премине през май 1870 г. в българските земи и сам да се заеме с изграждането на широка комитет-ска мрежа. Начело на така създадената Вътрешна революционна организация застава Ловешкият комитет. В дейността си Левски е подкрепен и от своите помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. Комитетската организация бързо се разраства, но проблем се оказва набирането на средства за купуване на оръжие. Така се замисля и обирът на Турската поща, след който обаче властите вземат извънредни мерки за разкриване на извършителите. Полицията арестува над 60 души, включително заловения в с. Къкрина Левски. В София е организиран извънреден процес, който осъжда Апостола на свобода-та на смърт. Присъдата е изпълнена на 18 февруари 1873 г.

Начало на Източната кризаУдарът, който изживява БРЦК в края на 1872 г., има тежки последици за освободи-

телното дело. Опитите да се намери заместник на Левски, се оказват неуспешни. Някои комитети преустановяват дейността си, а мнозина дейци се оттеглят от борбата. Самият Каравелов започва да изпитва колебания относно възможността на българите сами да се освободят. По това време сред последователите на Левски се откроява Христо Ботев. Той внимателно следи обстановката на Балканите и когато през пролетта на 1875 г. в Босна и Херцеговина избухват бунтове, дали началото на т.нар. Източна криза, преце-нява, че и българите трябва да вдигнат въстание. В Букурещ е свикано извънредно ко-митетско събрание, на което е изработен план за бъдещото въстание. Краткото време за изпълнение на този план обаче довежда до изолирани опити за въстание в Стара Загора, в Русенско и Шуменско.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с линия на времето;– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (4), (5), (6);– извличат информация от документи (2), (4);– извличат информация от историческа карта (3);– усвояват новите понятия – национална революция, Източна криза.

33

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Описва основните идеи и дейността на Васил Левски, Любен Каравелов, Христо

Ботев.Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели за исторически лич-

ности от епохата.Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събитияУстановява синхронност или асинхронност между събития и личности.

Отговори към елементите от методическия апарат:„Въпроси и задачи“1. Какви са идеите на Любен Каравелов за освобождението на България?– Любен Каравелов защитава идеята за лична и народна свобода; българите тряб-

ва да отхвърлят чуждото господство („турските синджири“; „да унищожат тур-ското правителство“).

2. Какъв е опитът на Васил Левски в освободителните борби на българския народ и как се отразява той на неговите идеи?

– Участие в легията на Раковски; знаменосец в четата на Панайот Хитов; учи-телства; натрупва ценен военен и политически опит, опознава народното страдание.

3. Какви действия предприема Левски за осъществяването им?– Предприема опознавателни обиколки из българските земи; разбира необходи-

мостта от предварителна подготовка на бъдещото въстание; изгражда широка ко-митетска мрежа.

4. Как смъртта на Левски се отразява на революционната организация?– Гибелта на Апостола се отразява тежко върху освободителното дело; Любен

Каравелов започва да изпитва съмнения относно възможностите сами да се освободим.5. Към какво тласка Източната криза българските революционери?– Източната криза подтиква българските революционери начело с Христо Ботев

към организиране на въстание и в българските земи.

Урок 11. Априлското въстание

Урокът запознава с подготовката, хода, потушаването и значението на Априлското въстание – най-ярката, най-масовата и най-добре организирана проява на българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането.

Акцентите са върху:Гюргевските апостоли и техните плановеВъстаниетоЕвропа в защита на българите

Гюргевските апостоли и техните плановеСлед неуспеха на замисления от емиграцията опит за въстание в българските земи през

септември 1875 г. по-революционно настроените комитетски дейци (около 15 – 17 души) се събират в румънския град Гюргево. Заседанията се ръководят от Стефан Стамболов. В хода на обсъжданията гюргевските апостоли отчитат причините за провала през септември

3. Книга за учителя по история и цивилизации за 7. клас – Е. Михайлова и др.

34

и изработват подробен план за ново въстание. Специално внимание е отделено на пред-варителната подготовка. Територията на страната е разделена на революционни окръзи, определeни са техните ръководители, изяснени са основните задачи, които трябва да се изпълнят – активна революционна пропаганда, военнотехническа подготовка на населе-нието, организиране на диверсионни акции по жп линиите и телеграфните станции, из-граждане на укрепени лагери в планинските местности, създаване на Временно българско правителство. В края на декември 1875 г. и в първите дни на 1876 г. гюргевските апостоли преминават в българските земи и започват да изпълняват взетите решения.

ВъстаниетоПодготовката на въстанието в отделните окръзи включва: възстановяване на старата

комитетска мрежа от времето на Левски и създаване на нови комитети в селищата, къ-дето не е имало такива; осъществяване на активна революционна пропаганда с използ-ване на различни средства (напр. буквеното значение на годината 1876 г. – „Туркия ке падне!“); купуване и изработване на оръжие; военна подготовка на мъжкото население; изграждане на складове с припаси и боеприпаси; изработване на въстанически унифор-ми и бойни знамена. Най-добре подготовката се осъществява в ІV революционен окръг. Вследствие на предателство турските власти предприемат опит да арестуват водачите на окръга. Следвайки предварително взетите решения, Тодор Каблешков обявява въстание-то на 20 април 1876 г. в Копривщица. Вестта за започналото въстание се разпространява до другите селища и окръзи чрез т.нар. „кървави“ писма. Най-масово се надига населе-нието в Средногорието (Панагюрище, Клисура, Стрелча и др.) и в Родопската област (Батак, Перущица, Брацигово). Под ръководството на Георги Бенковски е сформиран конен отряд („Хвърковатата чета“). В Сливенско, Търновско, Тревненско и Севлиевско действат големи въстанически чети. Под ръководството на Христо Ботев е сформирана чета, която се насочва към Врачанския Балкан. Чета, която трябвало да се насочи към Сливенско, е организирана от Таньо Стоянов. Властите предприемат извънредни мерки за смазване на българското въстание. Към въстаналите селища са изпратени башибозук и редовна армия, които извършват нечувани насилия и жестокости.

Европа в защита на българитеКървавото потушаване на Априлското въстание предизвиква широк международен

отзвук. В над 200 от най-четените европейски вестници са поместени повече от 3000 статии, отразяващи героичната борба на българския народ. Особено внимание е отделе-но на подвига на Ботевата чета. Лидерът на английската опозиция Уилям Гладстон пише специална брошура „Българските ужаси и Източният въпрос“, големият френски писа-тел Виктор Юго произнася пламенна реч в защита на българите пред френския парла-мент. Специална международна анкетна комисия с участието на американския журналист Макгахан посещава районите на въстанието и отразява насилията над българите. За да се привлече вниманието на европейската дипломация към българския въпрос, е организира-на и българска делегация, която посещава столиците на Великите сили.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с линия на времето;– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (3), (6);– развиват умения за работа с различни видове текст (4), (5).

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Представя подготовката, избухването и последиците от Априлското въстание (1876 г.).

35

Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели за исторически лич-ности от епохата.

Прави писмено описания на значима историческа личност.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития.

Отговори към елементите от методическия апарат:„Въпроси и задачи“2. Как протича подготовката на въстанието?– Подготовката обхваща всички слоеве на българското население.– Свикано е общо събрание на представителите на комитетите от ІV окръг в

местността Оборище, на което се обсъждат подробностите около бъдещите въс-танически действия.

3. Потърсете информация в интернет и представете примери на героизъм, проявен от въстаниците по време на въстанието.

– отбраната на Батак, Перущица, Брацигово, Панагюрище, Клисура; саможерт-вата на Кочо Чистеменски, Спас Гинев, Георги Мишев; боевете на четата на поп Харитон при Дряновския манастир; героизмът на Ботевата чета; действията на четата на Таньо Стоянов; саможертвата на апостолите и др.

(*) Примерни въпроси към линията на времето:– Кои събития от българското националноосвободително движение предизвикват за-

дълбочаване на Източната криза?– Кое от отбелязаните върху линията на времето събития е опит за мирно уреждане

на Източната криза?

УРОК УПРАЖНЕНИЕ: „Свобода или смърт!“ – Априлското въстание (1876 г.)

Урокът упражнение има за цел чрез самостоятелно прилагане на уменията за ра-бота с разнообразни източници на информация учениците да се запознаят чрез свиде-тели на събитието с подготовката, избухването, потушаването и международния отзвук от Априлското въстание и да ги съпреживеят.

Акцентите са върху:Подготовка и избухване на въстаниетоОбхват на въстаниетоПотушаване на въстаниетоМеждународната подкрепа

Учителят при всеки акцент в началото представя накратко включената допълнителна информация, след което само организира самостоятелната работа на учениците.

Задача 1А• Кога и къде се провежда събранието?– Събранието се провежда късно вечерта в черквата/църквата на селището.• Как започва то?– с изчитане на молитва от свещеника

36

• Кои са основните аргументи на оратора?– славната история на българския народ; тежкото му положение под турско иго

с конкретни примери; това, че и други балкански народи са в същото положение, но също въстават

• Какво е необходимо за бъдещото въстание?– Българите да се готвят, като набират дрехи, оръжие и сухари.

Задача 1Б• Кои са първите въстанически действия?– Убити са шестима турци, а седем са арестувани и веднага са уведомени за избух-

ването на въстанието съседните селища и апостолите в Панагюрище.• Какъв е размахът на въстанието според написаното?– Споменават се по-големите градове и още 32 селища, основно в планински райо-

ни, като всички проходи са под контрола на въстаниците. За ІV революционен окръг въстанието има голям обхват.

• Кои са уведомени за случилото се и кои още трябва да бъдат информирани?– Първо са уведомени съседните селища и центърът на революционния окръг –

Панагюрище. Трябва да бъдат уведомени апостолите на І (Търновски) и ІІ (Сливенски) революционен окръг.

Задача 2• – Кои са революционните окръзи и техните апостоли?– Революционните окръзи са 4: І Търновски с апостол Стефан Стамболов; ІІ

Сливенски с апостол Иларион Драгостинов; ІІІ Врачански с апостол Стоян Заимов и ІV Пловдивски (Панагюрски) с апостоли Панайот Волов и Георги Бенковски.

• В кой от окръзите въстанието е най-масово?– Най-масово е въстанието в ІV революционен окръг.• Кой е районът на действие на Хвърковатата чета?– Тя действа в района около Панагюрище и р. Марица.• На територията на кой революционен окръг се сражава четата на Христо Ботев?– Четата на Христо Ботев се сражава на територията на ІІІ революционен окръг

– Врачански.

Задача 3• Къде се развива действието?– Действието се развива в Панагюрище. • На кого е поверено знамето и защо?– Знамето е поверено на Райна Попова, а не на официално назначения байрактар,

за да се произведе по-добро впечатление, както и за да се възнагради нейният патри-отичен труд (тя е ушила знамето).

• Кое е събитието, предизвикало такъв интерес у хората?– Освещаване на въстаническото знаме в Панагюрище./Обявяване на въстанието

в Панагюрище.

Задача 4-1• Какво предизвиква ужаса на журналиста? – Купищата овъглени човешки тела в малкия църковен двор.• Откъде Европа и светът разбират за кървавото потушаване на Априлското въстание?– От дописките на чуждите кореспонденти, които намясто виждат какво се

случва.

37

• Разгледайте снимката. Предположете на колко години е била жената при потушава-не на въстанието.

– Снимката е правена 50 години след Априлското въстание. Жената е възрастна. По време на въстанието може би е била момиче на 10 – 12 години или млада жена на 18 – 19 години.

• Потърсете информация в интернет какво е състоянието на църквата в Батак днес.– Днес църквата костница „Света Неделя“ не е действаща църква, а е превърната

в музей. Построена е през 1813 г. В нея се пазят костите на загиналите в Баташкото клане. През 1977 г. е обявена за национален исторически паметник на културата. Църквата е символ на саможертвата в името на свободата.

Задача 4-2• Кога и пред кого е произнесена речта?– Речта е произнесена на 29 август 1876 г., непосредствено след потушаване на

Априлското въстание, пред депутатите във френския парламент.• С каква сила трябва да се въздейства на правителствата?– Трябва да се въздейства със силата на човешката съвест.• Потърсете информация в интернет за този защитник на българите.– Виктор Юго е един от най-известните френски писатели. Сред най-четените

му романи в цял свят е „Клетниците“. Той се изявява и като политик и общественик. Отстоява принципите си на републиканец. Уважаван от своите сънародници, той е един от националните герои на Франция.

Задача 4-3• В какви условия са поставени арестуваните след въстанието?– Арестуваните са поставени в тежки условия – в мръсни килии, спят направо на

пода.• Защо властта предприема мерки за подобряване на тези условия?– Властта предприема мерки за подобряване на тези условия, защото затворници-

те ще бъдат посетени от европейски кореспонденти.• От какво най-вече се интересуват чуждите кореспонденти?– Чуждите кореспонденти се интересуват от причините, поради които се нами-

рат в затвора арестуваните, и дали са били изтезавани. • Колко време след събитието са писани спомените?– Иван Андонов пише своите спомени 38 години след Априлското въстание.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи;– извличат информация от изображение;– се ориентират по историческа карта; – търсят и подбират информация по интернет.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Представя подготовката, избухването и последиците от Априлското въстание (1876 г.).Използва хронологични и пространствени ориентири при описанието на истори-

чески събития. Извлича информация от писмени документи, карти, изображения, схеми.Прави писмено описания на значима историческа личност.Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели.

38

Урок 12. Руско-турската война (1877 – 1878) и Освобождението на България

Урокът запознава учениците със събитията, свързани с руско-турската война от 1877 – 1878 г., в резултат на която се създава възможност за възстановяване на бъл-гарската държавност.

Акцентите са върху:Опити за мирно уреждане на Източната кризаБългарското опълчениеПътят към свободата

Опити за мирно уреждане на Източната кризаЖестокото потушаване на Априлското въстание предизвиква широк международен

отзвук. Под натиска на общественото мнение правителствата на Великите сили са при-нудени да се ангажират пряко с разрешаването на задълбочаващата се Източна криза. През декември 1876 г. в Цариград е организирана т.нар. „посланическа“ конференция, която има за задача да изработи конкретни проекти за реформи в Османската империя. По българския въпрос се предлага създаване на две автономни области (Източна с цен-тър Търново и Западна с център София). Под предлог, че султан Абдул Хамид ІІ „да-рява“ поданиците си с конституция, Високата порта отказва да изпълни решенията на Цариградската конференция. Последвалите нови опити за мирно уреждане на кризата също се провалят и за да запази влиянието си на Балканите, руският император е прину-ден да обяви на 12 април 1877 г. война на Турция.

Българското опълчениеВ очакване на предстоящата война българската емиграция предприема кампания за

набиране на доброволци. Стотици българи се отзовават на призивите, а с помощта на Одеското българско настоятелство е осигурено и купуването на необходимото оръжие. Командването на Българското опълчение е възложено на ген. Столетов. Първоначално са екипирани 6 отряда, като в хода на бойните действия броят на опълченските дружини е удвоен. Според предварителните разчети Българското опълчение е трябвало да изпъл-нява помощни функции, но в хода на войната то е включено в Предния отряд на ген. Гурко и участва активно в сраженията. Символ на героизма и мъжеството на българските доброволци става Самарското знаме, което е поверено на Трета опълченска дружина.

Пътят към свободатаВойната се води на два фронта – Кавказки и Дунавски, като решаващи са действи-

ята на Дунавския фронт. След преминаването на р. Дунав в района на Свищов руската армия е разделена на три отряда (Преден, Западен и Източен). През първите седмици трите отряда постигат успехи. Предният отряд на ген. Гурко преминава на юг от Стара планина, но в края на юли и през август 1877 г. възникват сериозни затруднения. След тежки отбранителни боеве при Стара Загора и Шипка руското командване преустановява настъпателните действия. Едва след успешната обсада и превземането на Плевен руската армия се насочва към Одрин и Цариград. Високата порта иска примирие, а на 3 март 1878 г. е подписан и Санстефанският предварителен договор. След пет века чуждо владичес-тво българите отново са свободни.

39

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи (6);– извличат информация от историческа карта (3);– използват хронологични ориентири при описание на исторически събития (линия

на времето);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (4), (5);– усвояват новите понятия – конституция.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Описва участието на българите във военните действия по време на Руско-турската

война (1877 – 1878) въз основа на информация от различни исторически източници.Извлича информация от писмени документи, карти, изображения.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития

Отговори към елементите от методическия апарат:(6) Документ: Българите в помощ на руските войски• Каква задача поставя на българите руското командване?– Събиране на актуална информация за действията на турската армия: къде са

разположени турските отряди, тяхната численост, въоръжение, състояние на кре-постните съоръжения.

„Въпроси и задачи“1. Как Великите сили се опитват да намерят разрешение на българския въпрос?– чрез мирни средства (свикване на Цариградската посланическа конференция,

която изработва проекти за реформи в Османската империя)– след провала на усилията за мирно уреждане на Източната криза – чрез военни

действия от страна на Русия2. Кога и как се сформира Българското опълчение?– Българското опълчение се сформира в навечерието на руско-турската война с

активното участие на българската емиграция.3. С помощта на картата представете основните военни действия по време на Руско-

турската война от 1877 – 1878 г.– Бойните действия на Балканите започват с преминаването на руски отряди в

района на Добруджа и при Свищов. След освобождаването на Свищов руската ар-мия се разделя на три отряда (Преден, Западен и Източен). Предният отряд на ген. Гурко стига до Стара Загора, след което отстъпва до Шипка. След превземането на Плевен руското настъпление се осъществява основно през София към Пловдив и Одрин. Активни бойни действия се водят и в направлението Шипка – Шейново – Стара Загора.

(*) Примерни въпроси към линията на времето:– Каква е продължителността на Източната криза?– Колко време продължава Руско-турската война?

40

Работилница І: Художествената литература като исторически източник

Урокът за практически дейности задава модела (стъпка по стъпка) за използване-то на художествената литература като източник на информация. Когато е създа-дена през разглежданата епоха, тя пресъздава света на хората, техните проблеми и чувства. Художествената литература, създадена от дистанцията на времето, по-мага разказът за миналото да е по-емоционален и въздействащ.

Акцентите са върху:Стъпка по стъпка – работа с откъси от художествена литератураХудожествената литература като източник на изучаваната епохаПример: По повестта „Нещастна фамилия“, Васил Друмев, 1860 г.Исторически творби, създадени от дистанцията на времето, които реконстру-

ират историческата действителностПример: По „Пътят към София“, Стефан Дичев, 1962 г.

По преценка на учителя учениците могат да препишат основните стъпки в тетрадките си. Стъпките трябва да се проиграят последователно с всеки от дадените откъси – от епохата и от дистанцията на времето.

Използването на художествената литература като източник на информация беше при-ложено вече в учебника и учебната тетрадка за 6. клас. Откъсите от исторически романи, писани от дистанцията на времето, бяха използвани като методически текстове за разви-ване на функционалната грамотност на учениците.

Работа с текстове от епохата, поставени като задачи за ученицитеТекст 1Представяне на писателя Иван Вазов.Романът „Под игото“ в българската литература.Акценти: бързото развитие на просветата в българските земи; в какво вярва чорба-

джи Марко; положението на образованите хора в онази епоха; училищният настоятел – как се заема тази длъжност, какво изисква; защо Марко бяга от длъжност, свързана с конака.

Текст 2Представяне на поета Петко Славейков.Да потърсят в речника определението на думата конте: човек, който обича да се из-

докарва на външен вид.Акценти: елементите от европейското облекло – описание на мъжко облекло от епо-

хата; отношението на поета към хората, които държат само на външния си вид; изключе-нието от европейското облекло – фесът.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с различни видове текст;– развиват функционалната си грамотност;– търсят и подбират информация по интернет;– усвояват новите понятия.

41

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Разбира връзката между художествен образ и исторически контекст.Чрез литературни образи осмисля българските национални ценности, изгражда раз-

биране за кодексите на поведение, общоприети в различните общества и среди, както и за това по какъв начин националната културна идентичност взаимодейства с европейската идентичност.

Свързва исторически събития с изучени литературни произведения.

ОБОБЩЕНИЕ – раздел І

То има за цел да се преговорят и обобщят очакваните резултати, заложени в те-мите в раздел І от учебната програма по история и цивилизации.

Акцентите са върху:Идеи и национални движенияОбщество и всекидневен животКултура и културно наследство

По преценка на учителя очакваните резултати от темите може да се преговорят устно.Преговарят се основните понятия: нация, светско образование, Екзархия, нацио-

нална революция, модернизация, реформа, интелигенция, читалище.

Предварително учителят може да избере личности от Българското възраждане, както от споменатите в уроците, така и известни в селището или региона, където живеят уче-ниците, и да възложи на учениците да подготвят презентация за тях в не повече от 20 слайда за личност. При представянето на личността да се използват показателите от с. 8 в учебника. Презентациите могат да се използват в хода на обобщението.

Отговори на задачите от „Работя самостоятелно“1. – пречертават линията на времето в тетрадките си и свързват дадените букви с ци-

фрите: А – 4; Б – 5; В – 6; Г – 2; Д – 1; Е – 3. Записват името на Васил Левски.2.

Понятие Определениебългарска национална идея

стремежът на поколения българи да заживеят в своя свободна държава, в чиито граници влизат всички български земи

интелигенция социална група в обществото, обединяваща хора, които извършват умствен труд и чиито професии са свързани със създаването или опазването на духовните ценности

модернизация организиране на стопанския, политическия и културния живот наедин народ или страна по образеца на развити държави

светско образо-вание

образование, което не се влияе от религията, а дава знания, основани на научни изследвания и свързани с практическата дейност на човека

читалище обществена институция, която се появява през Възраждането и служи за разп ространяване на знания чрез поддържане на библиотеки, организи ране на театрални представления, публични лекции и др.

реформа преобразование, нововъведение в дадена област от живота: стопанс-тво, култура, управление, с цел подобряване на положението

42

3. 1. Каква стопанска дейност е изобразена на картината?На картината е изобразена вършитба/вършеене – отделяне на зърното от класовете

на житните растения.2. Потърси в речника какво представлява изобразеният земеделски уред диканя.Примитивен земеделски уред за вършитба (отделянето на зърното от стъблото – сла-

мата) от сковани дебели дъски с набити отдолу остри кремъци, който се тегли от коне или волове.

3. Каква сила се използва при извършването на работата?Човешка и животинска сила се използват при извършването на работата.4. Посочи аргументи, че в работата са заети членове на семейството.На картината се виждат две групи, всяка събрана около диканята. На преден план гру-

пата е от мъж и две жени, като по-младата от тях държи малко дете/бебе в ръце. Всички са на различна възраст. Вероятно това е мъж с младата си жена, детето си и майка си.

4. 1. Запиши заглавие на картата.Българското националноосвободително движение през 60-те – 70-те години на ХІХ в.2. Кой град е център на Българския революционен централен комитет и кой –

на Вътрешната революционна организация?Центърът на БРЦК е Букурещ, а на ВРО – Ловеч.3. Кои са столиците, отбелязани с А и Б ?А – Белград, на Сърбия; Б – Истанбул/Цариград, на Османската империя4. Кой окръжен център е разположен на р. Марица?Град Пазарджик е разположен на р. Марица.5. Кои дунавски пристанища са включени в мрежата от революционни коми-

тети?Видин, Лом и Русе са включени в мрежата от революционни комитети.6. В коя част на България е най-гъста революционната мрежа от комитети?Най-гъста е революционната мрежа от комитети в Северна България/Централна

България.5. 1. Представи откъса – автор, вид на документа, време на създаване.Откъсът е от „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“ – про-

ект за програма и устав на Вътрешната революционна организация, изготвен от Васил Левски през 1871 г.

2. Кой е Васил Левски и в каква обстановка е съставен документът?Васил Левски е един от водачите на българската национална революция. Един от учре-

дителите на БРЦК и създател на Вътрешната революционна организация. Той има богат опит в освободителните борби на българите и притежава голямо обаяние и убедителност, когато говори с хората. Документът е съставен, когато българите вече имат свои светски училища и са извоювали своята църковна независимост – Българската екзархия, когато са създадени плановете на Георги Раковски за освобождение и се разпространяват идеи-те на Любен Каравелов за свобода.

3. Кое налага българите да извоюват свободата си с оръжие в ръка?Това, че те живеят в тиранство, под чужда власт и трябва да извоюват с оръжие пра-

вото да имат своя свободна държава като прадедите си.4. Кои са главните цели, които Левски поставя пред борците за национално

освобождение?С обща революция да отхвърлят чуждата власт и да създадат република, в която ще

43

има равенство между хората независимо от тяхната вяра и народност и всички ще се подчиняват на един общ закон, създаден от тях.

5. С какви средства ще се постигнат те?Главните цели ще се постигнат с революция, за която са необходими организация,

пари, хора и оръжие.6. Каква е структурата на създадената организация?Има Централен български революционен комитет, на който са подчинени частни ре-

волюционни български комитети, създадени в градове и села. Между тях има постоянна връзка, за което е създадена тайна поща. Всички трябва да се подчиняват на решенията на Централния комитет.

7. Кои идеи на Левски са ценност за хората и днес?Ценност за хората и днес са идеите за демократично (народно) управление, за това

всички хора да бъдат равни независимо от своята вяра и народност; да има закон, който да се спазва от всички граждани.

Урок 13: Светът, Европа и Балканите в края на XIX в.

Урокът запознава с политическата и икономическата обстановка в света и на Балканския полуостров във времето, когато се възстановява българската държава.

Акцентите са върху:Възходът на либерализмаГосподството на Великите силиПоложението на държавите от Балканския полуостров

Възходът на либерализмаУстановяването на политически и икономически свободи в страните от Западна

Европа и в САЩ води до невиждан дотогава подем на световната икономика. Отпадането на множеството ограничения от предишната епоха и развитието на световната търговия предизвикват впечатляващ подем на индустриалното производство. Появяват се нови стопански отрасли, въвеждат се технически открития, използват се нови енергийни из-точници. Но с тези процеси рязко се засилва икономическото неравенство между отдел-ните райони на света.

Господството на Великите силиНарастващата политическа, икономическа и военна мощ на големите европейски дър-

жави издига тяхната роля в международните отношения. Още на Виенския конгрес през 1815 г. се оформя т.нар. „концерт на Великите сили“, който е в основата на вземането на всички по-важни политически решения в световен план през следващите сто години. Съперничеството между Великите сили се изостря особено след появата на две нови обединени държави – Германия и Италия, които също се включват в колониалната над-превара и в борбата за влияние на световните пазари.

Положението на държавите от Балканския полуостровМакар и част от Европейския континент, Балканският полуостров сериозно изостава

в политическото и икономическото си развитие. Възстановените наскоро християнски държави се сблъскват с множество политически и икономически проблеми. Нерешеният национален въпрос създава голямо напрежение между отделните държави в региона.

44

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи (3);– развиват умения за работа с изображение (1);– използват хронологични ориентири при описание на исторически събития (линия

на времето);– развиват умения за свързване на текст с изображение (2), (4), (5), (6);– усвояват новите понятия – либерализъм, държавни институции, индустрия, по-

литическа партия.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Познава идеи за значими обществени промени.Представя влиянието на технически и научни постижения върху всекидневния живот.Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития

Отговори към елементите на методическия апарат:(1) Карикатура: Колосът на лорд Сесил Роудс• Кой паметник от Античността е използван от карикатуриста?– Този на Родоския колос. В случая двата крака на лорд Сесил Роудс са стъпили в

северната и южната част на Африканския континент и символизират посоката на английското колониално проникване.

• Каква е съдбата на паметника?– Родоският колос се срутва след земетресение. Намекът е, че и Британската

империя може да се срути.(3) Документ: Индустриалното развитие на Западна Европа• Посочете примери за мащабите на индустриализацията в Западна Европа.– От втората половина на XIX в. Западна Европа започва бурно развитие на ин-

дустрията. Само за 40 г. заводът „Круп“ се превръща от малко предприятие с 122 работници в огромен индустриален комплекс с 45 000 души персонал, а в началото на XX в. вече има 70 000 работници.

• Какви институции подпомагат работниците?– Различни спомагателни каси и застрахователни дружества, които осигуряват

тях и техните семейства в случаи на трудови злополуки или инвалидност.

Урок 14: Възстановяване на българската държава: от Сан Стефано до Берлин

Урокът запознава с основните положения в договорите, отнасящи се до възстано-вяването на българската държава. Отбелязва се първоначалната съпротива на бъл-гарския народ срещу решенията на Берлинския конгрес.

Акцентите са върху: Санстефански договор – мечтаната свободаБерлинският договор – разпокъсването на БългарияКресненско-Разложкото въстание

45

Санстефански договор – мечтаната свободаПредставени са границите на българската държава, които обхващат историческите

области Мизия, Тракия и Македония. Очертан е международният статут на Княжеството като зависима от султана държава. Санстефанският договор е предварителен и подписан и от двете страни с ясното съзнание, че ще бъде променен, още повече че не отговаря на поетите от Русия ангажименти пред Великите сили преди започването на войната с Османската империя.

Берлинският договор – разпокъсването на БългарияОпасенията на западните Велики сили, че Русия изключително много разширява вли-

янието си на Балканите и нарушава баланса на силите, води до създаването в Берлин на твърде ограничена в териториално отношение българска държава. Територии, населява-ни с българи, са включени в състава на всички съседни на Княжество България държави. Това прави бъдещото обединение на българския народ изключително трудно.

Кресненско-Разложкото въстаниеВеднага след като стават известни решенията на Берлинския конгрес, българите за-

почват съпротива срещу тях. Първи най-значим опит е Кресненско-Разложкото въста-ние. Категоричното нежелание на Великите сили да преразгледат Берлинския договор, обрича на неуспех въстанието.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи (3), (6);– извличат информация от историческа карта (4);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (5);– усвояват новите понятия – автономия, български национален въпрос.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Разбира възникването на българския национален въпрос като резултат от решенията

на Берлинския конгрес от 1878 г.Проследява с помощта на карта промените в границите на България от 1878 до 1940 г.Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях.Използва хронологични и пространствени ориентири при описанието на истори-

чески събития.

Отговори към елементите на методическия апарат:(2) Документ: Временно руско управление• Каква е целта на Временното руско управление?– Да осигури реда и спокойствието в българските земи до създаването на местна

милиция.• От кого се представлява то?– От руски императорски комисар и руски окупационен корпус. Срокът на тяхното

действие е две години и издръжката им се поема от местното българско население.

(5) Документ: Из Берлинския договор• Кои интереси на Великите сили са уредени в договора?– Чл. 8 защитава търговските интереси на Великите сили, които имат право да

превозват своите стоки през България, без да плащат митнически такси.

46

• Какви отстъпки са направени на Високата порта?– Чл. 9 определя размера на годишния данък, който Княжеството ще плаща на

Високата порта, а чл. 10 дава право на османските власти да ползват пътищата, пощата и телеграфите в България.

Урок 15: Изграждане на нова България

Урокът запознава с основните събития, свързани с изграждането на модерната българска държава – изработването на Търновската конституция, избирането на първия български княз и оформянето на политическите партии в страната.

Акцентите са върху:Идеите за модерната българска държаваТърновската конституцияПървите политически партии

Идеите за модерната българска държаваВ Учредителното събрание разпалено се разискват политическите идеи относно из-

граждането на българската държава. Обособилите се две течения – либерално и консер-вативно, отразяват както основните политически доктрини на XIX в., така и оформилата се още през Възраждането българска политическа мисъл. Егалитаристката структура на българското общество дава категорично предимство на либералните възгледи.

Разпоредбите на Търновската конституцияРазгледани са основните положения в конституцията на българската държава.

Изведени са принципите на разделение на властите и съответните отговорности на всяка от тях. Отбелязани са главните функции на държавните институции.

Първите български партииПолитическите партии осигуряват функционирането на демократичната система, като

дават възможност на гражданите да правят своя избор за управлението на държавата. Представени са основните идеи на Либералната и на Консервативната партия и различи-ята между тях.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с изображение (1);– извличат информация от документи (4);– развиват умения за работа със схема (5);– развиват умения за свързване на текст с изображение (2), (3), (6);– усвояват новите понятия – законодателна власт, изпълнителна власт, граждан-

ски права, парламентарни избори.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Познава основни идеи на либерали и консерватори за устройството на България.Представя устройството на Княжество България според Търновската конституция.Разграничава видовете власти и техните институции.Изброява основни права и задължения на българските граждани според Търновската

конституция.

47

Описва форми на държавно управление и институции.Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели.Прави писмено описания на значима историческа личност.Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности.

Отговори към елементи на методическия апарат:(1) Корицата на Търновската конституция• Коя дата е записана върху нея?– 16 април 1879 г.• С помощта на интернет открийте какъв празник честваме днес на тази дата.– 16 април е ден на Търновската конституция и празник на юриста.(2) Страница от вестника на Либералната партия „Целокупна България“ • Защо според вас либералите избират това име за своя вестник?– Показват, че в своята дейност ще се стремят да постигнат обединението на

българския народ.

УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Търновската конституция

Урокът упражнение има за цел чрез самостоятелно прилагане на уменията за ра-бота с разнообразни източници на информация учениците да се запознаят с текстове от първата българска конституция, приета в Търново, която открива пътя за разви-тие на модерна и демократична България.

Акцентите са върху:Правомощия на българския князЛидерите на либералите – създателите на Търновската конституцияПрава и задължения на българските гражданиБорба в защита на конституцията 1881 – 1883 г.

Учителят при всеки акцент в началото представя накратко включената допълнителна информация, след което само организира самостоятелната работа на учениците.

Задача 1• Върху кои от трите власти в държавата се разпростират правата на българския вла-

детел?– Правата на българския владетел се разпростират и върху трите власти.

Законодателната власт дели с Народното събрание – той утвърждава и обнарод-ва законите. Изпълнителната власт принадлежи на него – държавните институции действат под негов надзор. Съдебната власт действа от негово име, князът има пра-во да отменя наказания и да помилва.

• Открийте значението на понятието „неприкосновеност“.– неприкосновеност – положение, установено от закона, върху което никой не

може да посегне.

Задача 2• На каква възраст са лидерите на либералите по време на приемането на Търновска-

та конституция?

48

– Драган Цанков и Петко Славейков за почти връстници, наскоро навършили 50 години, докато Петко Каравелов е по-млад – на 36 години.

• Какво излъчват лицата им на портретите, правени приблизително по същото време?– Лицата им излъчват вглъбеност, решителност, вяра, самочувствие, отговор-

ност.• Според вас либералите постигат ли ограничение на правата за българския владетел?

Аргументирайте се.– Не, те не успяват да ограничат правата на българския владетел, защото той

има правомощия и в трите власти.

Задача 3• Каква мечта на българите, след повече от 500 години чуждо потисничество, въплъ-

щават тези текстове?– за равноправие, без разделение в обществото и за човешка свобода• В какъв случай само се предвижда отличие и кой го предоставя?– Отличие се предвижда само по време на време на война и само за военни лица. То

се предоставя от княза.

Задача 4

Права на българския гражданин Задължения на българския гражданин

■ Свобода на словото и печата.■ Право на събрания и сдружавания.■ Не може да се наложи наказание без

съд и присъда. Не може да се използват мъчения.

■ Безплатно начално образование.

■ Законите са задължителни за всички.■ Всеки трябва да плаща определените от

закона данъци.■ Всеки поданик е длъжен да служи военна

служба.

Задача 5• Как се нарича периодът от линията на времето между 1881 и 1883 г.?– Периодът между 1881 и 1883 г. се нарича „Режим на пълномощията“.• Колко години след приемането на конституцията нейното действие е прекратено?– Само две години след приемането на Търновската конституция нейното

действие е прекратено.• Колко пъти се отменя Търновската конституция и за колко години българската дър-жава се управлява без конституция?– Търновската конституция се отменя два пъти – от 1881 до 1883 г. и от 1934

до 1946 г. Общо 13 – 14 години българската държава се управлява без конституция.• Предположете какви са последствията от това действие за живота на хората.– Няма основание да се спазват гражданските права и свободи на хората. Те от-

викват от важното право – да избират управляващите ги.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи;– развиват умения за работа с изображение;– развиват умения за попълване на таблица;– използват хронологични ориентири при описание на исторически събития (линия

на времето).

49

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Представя устройството на Княжество България според Търновската конституция.Разграничава видовете власти и техните институции.Изброява основни права и задължения на българските граждани според Търновската

конституция.Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях.

Урок 16: Съединението и неговата защита

Урокът представя начините, по които Източна Румелия се утвърждава като втора българска държава. Проследени са основните етапи в подготовката и обя-вяването на Съединението. Разгледани са военните и дипломатическите успехи по признаването на Съединението.

Акцентите са върху:Източна РумелияОбявяване на СъединениетоСръбско-българската война (1885 – 1886)Признаване на Съединението и неговото значение

Източна РумелияДемократичните принципи на Органическия устав на Източна Румелия позволяват

на най-многобройния елемент – българския – да се наложи в управлението на областта. В политическо и културно отношения Източна Румелия придобива облика на българска държава.

Обявяването на СъединениетоВ подготовката на Съединението се включват най-широки кръгове от българското

общество в Източна Румелия. Водеща обаче е фигурата на Захари Стоянов, който пре-нася революционния опит от епохата на Възраждането. Централният комитет възприема по-прагматичния подход усилията да се съсредоточат единствено върху Съединението на Източна Румелия с Княжество България, като освобождаването на Македония е ос-тавено за следващ етап в борбата за национално обединение. Актът на Съединението е безкръвен и не среща никаква съпротива в Източна Румелия.

Сръбско-българската война (1885 – 1886)С обявяването на Съединението младата българска държава е изправена пред първо-

то си голямо изпитание. Негативната реакция на почти всички Велики сили и балкански държави създава много сложна международна обстановка за България. По време на дипломатическата криза българското общество показва впечатляващо единство и жела-ние да се отстои справедливата кауза на Съединението.

Признаване на Съединението и неговото значениеРешимостта на българите и военните успехи на наскоро създадената им армия карат

Великите сили да намерят изход в създалата се обстановка, като признаят Съединението под формата на персонална уния в лицето на княз Александър I.

4. Книга за учителя по история и цивилизации за 7. клас – Е. Михайлова и др.

50

Съединението увеличава политическия, икономическия и военния потенциал на бъл-гарската държава. То дава надежди, че справедливата борба на българите за обединение ще възтържествува.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с изображение (5);– се ориентират и извличат информация от историческа карта (3);– извличат информация от документи (6);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (4), (9), (11);– усвояват новите понятия – пропаганда.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Представя последици от Съединението на Източна Румелия с Княжество България.Проследява с помощта на карта промените в границите на България от 1878 до 1940 г.Извлича информация от писмени документи, карти, изображения.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития.

Отговори към елементите на методическия апарат:(5) Пощенска картичка, посветена на Съединението• Какво впечатление създават доброволческите чети, влизащи в Пловдив?– всеобща радост, патриотичен подем, решимост да се защити съединисткото

дело• Опишете една от групите, които ги приветства.– Преобладават хора в градско облекло, повечето са мъже на млада възраст и

също споделят ентусиазма на доброволците.Друга група са тези, носещи български традиционни дрехи. Сред тях може да се

видят и жени. Всички са въодушевени от обявеното Съединение.(6) Документ: Възвание на БТЦРК за обявяване на Съединението• Под скиптъра на кого е обявено Съединението? Какво символизира той?– На княза. Единството на нацията.• Какво според вас целят предвидените наказания за граждани?– Целта е да не се допуснат грабежи и насилия, особено срещу други народнос-

ти. Внушението е, че Съединението не е насочено срещу никоя общност, живееща в Източна Румелия.

• Към какво са призовани офицерите и войниците?– Офицерите и войниците на Източна Румелия да приемат символите на българ-

ската държава и на християнството и така да подкрепят Съединението, което се извършва в името на българското обединение.

Урок 17: България по пътя на модернизацията – управлението на Стефан Стамболов

Урокът запознава с бурните събития около преврата срещу княз Александър I, последвалата политическата криза и управлението на Стефан Стамболов. Проследяват се процесите на политическо укрепване на българската държава и на-чалото на икономическа модернизация.

51

Акцентите са върху:Политическата криза от 1886 – 1887 г.Управлението на Стефан Стамболов (1887 – 1894)

Политическата криза от 1886 – 1887 г.Противопоставянето в българското общество между русофили и русофоби довежда

до военния преврат от август 1886 г. и насилственото абдикиране на княз Александър I. Бързото развитие на събитията извежда на преден план политическите сили, обявяващи се за по-голяма самостоятелност на България от Русия. Управлението на Регентството и руските дипломатически ходове изострят още повече политическата криза, за да се стиг-не до кулминацията със скъсването на двустранните отношения. В условията на заговори и бунтове на престола в България се възкачва княз Фердинанд I.

Управлението на Стефан Стамболов (1887 – 1894)В този напрегнат момент министър-председател на страната става доказалият своята

решителност и енергичност Стефан Стамболов. С твърди действия той политическата обстановка и укрепва международния авторитет на България. Започва ускорена поли-тика на икономическа модернизация, изразяваща се в отварянето на страната към све-товната търговия и изграждане на съвременна инфраструктура – железници, пътища, пристанища.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи (3);– развиват умения за работа с различни видове текст (4), (5);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (6);– усвояват новите понятия – преврат, Регентство, опозиция, атентат.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Дава примери за модернизацията и ги свързва с български държавници (Стефан

Стамболов).Посочва елементи на стопанска модернизация на България.Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности.Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях.

Отговори към елементите на методическия апарат:(3) Документ: Отношенията между България и Русия• Защо България според автора трябва да се отърси от своята освободителка?– България ще укрепне вътрешно и външно като държава само ако има възмож-

ност да води самостоятелна политика. • С кого Стамболов сравнява Русия за отношението ѝ към България? Защо? – С Османската империя. Защото Русия се стреми да владее България, както в

миналото го е правила Османската империя.

52

Урок 18: България по пътя на модернизацията – правителството на Константин Стоилов

Урокът разглежда политическото и икономическото развитие на България в края на XX в. Проследяват се решаването на някои важни външно- и вътрешнопо-литически проблеми на България и оформянето на партийно-политическа система в страната.

Акцентите са върху:Управлението на Константин Стоилов и Народната партияПродължаване на модернизацията на БългарияКняз Фердинанд и политическата система

Новият министър-председател и неговата партияПоел управлението на страната в момент на сериозно обществено напрежение,

Константин Стоилов успява постепенно да нормализира политическата обстановка. Осъществени са и важни дипломатически успехи – възстановени са отношенията с Русия и е постигнато международно признаване на княз Фердинанд.

Продължаване на модернизацията на БългарияИ новото управление продължава политиката на ускорена модернизация на българ-

ското стопанство. Развиват се предприятия на леката индустрия. Правят се стъпки за издигане на равнището на селското стопанство. Нараства притокът на външни капитали в българската икономика. Провеждат се важни данъчни и финансови реформи.

Княз Фердинанд и политическата системаРоенето на политическите партии в България в края на XIX и началото на XX в. от-

слабва тяхното влияние в обществото. Това позволява на княз Фердинанд ловко да сменя управляващите в държавата и да насочва нейната политика в желаната от него посока.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с изображение (3), (6);– извличат информация от документи (4);– развиват умения за работа с различни видове текст (2), (8).– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (5), (7).

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Дава примери за модернизацията и ги свързва с български държавници (Константин

Стоилов).Посочва елементи на стопанска модернизация на България.Прави писмено описания на значима историческа личност.Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности.

Отговори към елементи на методическия апарат:(3) Карикатурата „Бай Ганьо убива своя автор“• Кое явление в политическия живот на България представя карикатурата?– политическите убийства в страната(4) Документ: Едноличното управление на Фердинанд

53

• Защо според автора цар Фердинанд успява да наложи своя контрол върху управле-нието на България?– заради политическата неопитност на българския народ и липсата на издигната

обществена прослойка• Какво в поведението на българските политици го разочарова?– това, че когато са на власт, се стремят да задоволят личните си интереси и да

се обогатят(6) „Розоварна в Клисура“, худ. Златю Бояджиев• Опишете етапите на производство на розово масло, показани на картината.– Розовият цвят се бере на полето. След това се пренася до розоварната. Там

розовият цвят се пресипва в метални съдове за дестилация (процес на изпаряване и следващо втечняване на пàрите, при който става пречистване на течност), които са поставени върху огън.

• Кои са заети с производството?– В брането и пренасянето на розовия цвят са заети предимно жени. Процесът на

дестилация се обслужва от двама мъже, които трябва да поддържат постоянен огън.

Работилница ІІ: Периодичният печат като исторически източник

Урокът за практически дейности задава модела (стъпка по стъпка) за извличане на информация от характерни за епохата писмени източници – периодичния печат.

Акцентите са върху:Основни стъпки при работа с публикация в периодично изданиеПример: Работа с публикация във в. „Женски глас“Пример: Работа с публикация в „Държавен вестник“

По преценка на учителя учениците могат да препишат основните стъпки в тетрадките си. Стъпките трябва да се проиграят последователно с всеки от примерите.

Извличане на информация от публикация в „Държавен вестник“• Какъв вид е публикацията?– бюлетин за времето• Защо според вас в официалния вестник на държавата се публикува и бюлетин за

времето?– Защото това е официално издание, което информира държавните институции

и хората, които се интересуват от данните за времето.• Защо има информация за две различни дати?– Защото го издава централната метеорологична станция в София. Тя публикува

данните от предходния ден и същевременно дава информацията от 7 ч. сутринта за столицата в деня на публикацията.

• Коментирайте подбора на чуждите и на българските градове.– В бюлетина е включена информация за три пристанища: Лом – на р. Дунав,

Варна и Бургас – на Черно море. Освен столицата в бюлетина са включени и градо-вете Габрово и Сливен, които се намират в Централна България, от двете страни на Стара планина. Освен за българските градове в бюлетина е включена информация за столиците на балканските съседи на България – Румъния, Османската империя

54

и Гърция, а от европейските държави – за столиците на Русия, Австрия и Унгария. Вероятно данните са свързани с обслужване на дейността на българските търговци, чиито стоки минават основно през пристанищата или съседните държави, за да про-дължат на изток, към Русия, или към Централна Европа – Австрия и Унгария.

• Защо според вас е включена информация за Рилския манастир?– Рилският манастир е свято място за българите. То е посещавано постоянно от

поклонници и сигурно затова манастирът е включен в бюлетина за времето.• Кой в този момент е владетел на Княжество България и кое правителство управ-

лява?– 8 – 9 септември 1893 г. – владетел на Княжество България е княз Фердинанд І, а

на власт е правителството на Стефан Стамболов.• Откъде днес вие получавате информация за прогнозата за времето?– от телевизията, радиото, мобилния телефон, интернет

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с различни видове текст;– развиват функционалната си грамотност;– търсят и подбират информация по интернет;– усвояват новите понятия.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Различава видове исторически източници.Извлича информация от писмени документи, карти, изображения, схеми, диаграми.Използва знания и развива умения за работа с различни видове текст

Урок 19: Всекидневието на българско общество (кр. на ХIХ – нач. на ХХ в.)

Урокът запознава с промените, които настъпват в живота и бита на българите в началото на XX столетие.

Акцентите са върху:Българското обществоТрудовият делникПразницитеБитът – между новото и традиционнотоВсекидневието на другите народности

Българското обществоОсъщественият в хода на Руско-турската война аграрен преврат оформя основните

характеристики на българското следосвобожденско общество, основаващо се на дребни и средни земеделски собственици. С развитието на държавните институции, търговията и индустриалното производство в градовете започва да се оформя малко по-разнообразна социална структура, носеща елементите на модерно общество.

Трудовият делникГоляма част от времето на българите от тази епоха преминава в труд. Повечето дей-

ности и професии са свързани с тежки физически натоварвания. В повечето случаи вре-

55

метраенето на работния ден все още не е законово регламентирано и често пъти следва естествения трудов ритъм на съответния сезон.

ПразницитеПочивката и забавленията на по-голямата част от обществото следват установените

традиции. В градската среда, макар и бавно, се забелязват някои промени, свързани глав-но с външни влияния. Общото честване на религиозни и национални празници допринася за сплотяване на обществото и укрепване на чувството за национално единство.

Битът – между новото и традиционнотоТенденцията, която се забелязва още през Възрожденската епоха, за поява на разли-

чия между градското и селското население в облеклото, храненето, хигиенните навици, след Освобождението още повече се откроява. Хората, живеещи на село, продължават плътно да следват традицията, докато тези в града все повече се отварят към новостите. По отношение на бита се оформя доста осезаема разграничителна линия между селското и градското население.

Всекидневието на другите народностиСлед Освобождението на територията на българската държава остават да живеят

сравнително голям брой чужди народности. Традиционната толерантност на българите и либералните принципи на Търновската конституция им позволяват свободно да упраж-няват своята религия и да живеят по утвърдените си народностни традиции.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с изображение (2), (6), (7), (11), (13);– извличат информация от документи (15);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (3), (4), (8), (12), (14);– търсят и подбират информация по интернет (9).

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Посочва елементи на стопанска модернизация на България.Разпознава европейски белези в бита и ежедневието на българите: облекло, храна,

навици, развлечения.Търси и подбира информация чрез ИКТ за модернизацията на българското обще-

ство.Определя принадлежност към общност въз основа на езика и религията.Установява взаимовръзка между природните условия и обществения живот.Дава примери за устойчивост и промени в начина на живот през различните истори-

чески епохи.Представя влиянието на технически и научни постижения върху всекидневния живот.

Отговори към елементи на методическия апарат:(2) Дете със своите играчки, началото на ХХ в.• Какви детски играчки се виждат на снимката?– плюшено мече, топка, две малки кукли(6), (7) Фотографии на селско и градско семейство• По какво се отличават хората от фотографиите: облекло, обстановка, поза?– Да се сравнят двете снимки, като се отбележи, че при селското семейство об-

леклото е по-традиционно, макар че при мъжа се забелязва използване на градски

56

костюм. Да се отбележат по-изисканата обстановка при снимката на градското семейство, броят на децата и др.

• Опишете облеклото на жените в селото и в града.– Да се обърне внимание, че жената от село е облечена изцяло в традиционна но-

сия, докато тази от града следва европейската мода.(11) Тронната зала на Царския дворец в София, началото на ХХ в.• С какво въздейства вътрешността на тронната зала?– с усещането си за мащабност, комфорт, чрез голямото празно пространство,

огромните полилеи и огледала по стените(13) Поглед от Лъвов мост, София 1900.• Запишете три белега на модерността в живота на столичани.– Може да се отбележат: трамваите, електрическите стълбове за осветление,

павираните улици. Възможни са и други отговори.

(15) Документ: Храната на българите• Кои са основните храни, които употребява българският селянин?– главно хляб, лук, пипер и в по-малка степен сланина, сирене, месо• Какви продукти използват селяните за набавяне на пари?– предимно яйца и мляко, които продават в бакалниците и на градското население• С какво се различава храненето в селото и града?– Според текста в града хората се хранят по-добре заради по-разнообразната и

питателна храна.

Урок 20: Българският национален въпрос

Урокът запознава с националноосвободителните борби на българите, останали след Берлинския договор под османска власт.

Акцентите са поставен върху:Българите под чужда властОсвободителното движение в Македония и ОдринскоИлинденско-Преображенското въстание

Българите под чужда властБългарите, останали извън свободното Княжество, са поставени под различен ста-

тут. Тези, които се ползват с по-голяма политическа свобода (Източна Румелия), успяват скоро да се приобщят към българската държава. Но много по-тежко е положението на онези български общности, които са поставени под пряка чужда власт – Нишко, Северна Добруджа, Македония и Одринско. Те са подложени на асимилационен натиск и нацио-нален гнет.

Освободителното движение в Македония и ОдринскоИзключително важен момент в развитието на националните борби на българите в

Османската империя е появата на Македонската революционна организация. Освен че подготвя българите за осъществяване на националната революция, тя ги защитава от чуж-дата пропаганда. Съществена роля в освобождението на Македония и Одринско се очаква да изиграе и българската държава, за което се създава и Върховният комитет в София.

57

Илинденско-Преображенското въстаниеВърховната проява на освободителните борби на българите в Македония и Одринско

е Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 г. То обхваща обширни те-ритории в Битолско, Охридско, Леринско, Крушевско и в района на Странджа планина. Въпреки масовия му характер османската армия бързо се справя със съпротивата. В този момент българската държава няма потенциала да се притече на помощ. Великите сили, ангажирани с други конфликти в различни райони на света, не желаят да се намесят по-активно в балканските дела. Въведените реформи не решават проблемите на европей-ските провинции на Османската империя.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– се ориентират и да извличат информация от историческа карта (3);– развиват умения за работа с линия на времето;– извличат информация от документи (7);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (4), (5), (6);– усвояват новите понятия – асимилация, гръцка и сръбска пропаганда.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Разбира възникването на българския национален въпрос като резултат от решенията

на Берлинския конгрес от 1878 г. Описва основни моменти от освободителното движение на българите в Македония

и Одринско.Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях.Използва хронологични и пространствени ориентири при описанието на истори-

чески събития.Отговори към елементи на методическия апарат:(4) Документ: Цели и членство във ВМОРО• Каква е целта на ВМОРО?– пълна политическа автономия• С какви средства ще бъде постигната тя?– с пробуждане на съзнанието на българите, разпространение на революционните

идеи и вдигане на въстание• Кой може да бъде член на организацията?– всеки честен българин и от двата пола, който е готов да допринесе за револю-

ционното дело

УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Българските партии и държавници

Урокът упражнение има за цел чрез самостоятелно прилагане на уменията за ра-бота с разнообразни източници на информация учениците да се запознаят с полити-ческите идеи и лидерите на по-значимите български партии.

Акцентите са върху:Български политически партииПолитическите идеи на БЗНС и БКПБългарските политически лидери

58

Учителят при всеки акцент в началото представя накратко включената допълнителна информация, след което само организира самостоятелната работа на учениците.

Задача 1-2. Вж. попълнената таблица в Приложението

Задача 3А• Интересите на коя част от българското общество защитава БЗНС?– БЗНС защитава интересите на „грамадното“ земеделско население в България.• Какво е неговото отношение към монархията и съществуващата политическа сис-

тема?– Отношението на БЗНС към монархията и политическата система е отрицател-

но/негативно.• Какво е отношението на Земеделския съюз към държавните служители и интели-

генцията?– За БЗНС държавните служители и интелигенцията са паразити и експлоата-

тори на народа.• Какво според вас означава подчертаната дума в текста?– прошенописец – човек, който пише прошения (молби)Според вас осъществим ли е подчертаният в текста принцип на БЗНС? Аргументи-

райте се.– Подчертаният в текста принцип не е осъществим – той противоречи на

Търновската конституция, в която е записано, че частната собственост е непри-косновена.

Задача 3Б• Каква е основната критика към социалдемокрацията?– В теоретичната им основа се съдържа критиката на БКП – социалдемокрация-

та е за извоюване и разширение на буржоазната демокрация.• Чий опит следва БКП?– БКП следва опита на революцията в Русия.• Коя е основната цел на БКП и с какви средства може тя да се постигне?– Основната цел на БКП е установяване на диктатура на работническата кла-

са, а средствата за постигането ѝ са „от масовата акция и масовата политическа стачка до въоръженото въстание“.

Задача 4Петко Каравелов (А, Б)• Какви качества на политик и държавник открояват авторите в личността на Петко

Каравелов?– Ум и доблест; лично безкористие и пример за държавна пестеливост; пази свои-

те убеждения и своето достойнство с готовност за мъченичество; съчетава като никой друг българин от неговото време европейската мисъл с духа на Възраждането.

• Кои са неговите заслуги?– Той е изключителна фигура в българската нова история. И да прави грешки, те

не са в ущърб на държавата. Възпитава поколения български политици.• От кого получава той признание за своята държавническа дейност?– Той получава признание от българския владетел Фердинанд – „Той беше един

голям държавен мъж“.

59

Задача 4Иван Гешов• В какви сфери на държавния и обществения живот се изявява Иван Гешов?– Той се изявява в различни сфери: политика, финанси, култура, дарителство (ме-

ценат).• Какви исторически моменти преживява той в своята политическа кариера? – Той преживява възстановяването на българската държава, Съединението,

периода на модернизация, провъзгласяването на Независимостта на България, Балканската война, по времето на която е министър-председател на България.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи;– попълват таблица;– работят с различни видове текст.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности.Използва знания и развива умения за работа с различни видове текст.Прави писмено описания на значима историческа личност.

Урок 21: Независимостта на България

Урокът представя основните събития, свързани с обявяването на Независимостта. Разгледано е нейното значение за по-нататъшното развитие на България.

Акцентите са върху:Ограниченият статут на КняжествотоОбявяването на НезависимосттаЗначението на Независимостта

Ограниченият статут на КняжествотоБерлинският договор налага редица ограничения на възстановената българска дър-

жава. Те са предимно в областта на външната политика. Зависимостта на България се изразява и в редица финансови задължения към Османската империя, включващи го-дишния данък, източнорумелийския дълг, пропорционалното обслужване на отоманския дълг и др. Но още първите български правителства си издействат правото да водят са-мостоятелна външна политика, а при Стамболов се сключват преки търговски договори с европейските държави.

Обявяването на НезависимосттаСкоро след установяването на младотурския режим в Османската империя отношени-

ята с България рязко се влошават. В желанието да издигне международния си авторитет, новата власт в Истанбул иска от България да се съобразява със статута си на васална държава. Това поведение на младотурците е абсолютно неприемливо за България, която за 30-те години на своето самостоятелно съществуване е показала способността си ус-пешно да се развива, и в много отношение е изпреварила останалите балкански държави. Заедно с Австро-Унгария е извършена ревизия на Берлинския договор, като България обявява на 22 септември 1908 г. своята независимост.

60

Значението на НезависимосттаПризнаването на българската независимост има важно външно- и вътрешнополитиче-

ско значение. България получава равноправен международен статут с останалите евро-пейски държави и отново започва сближаване с Русия. Във вътрешнополитически план нарастват самочувствието на българския народ в резултат на успешното му развитие и вярата в осъществяването на националния идеал. Наред с това се засилва ролята на бъл-гарския цар в управлението на държавата.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с линия на времето;– разграничават причини от последици;– извличат информация от документи (6);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (3), (4), (5), (7);– усвояват новите понятия – суверенитет.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Обяснява значението на обявяването на Независимостта през 1908 г. във вътрешно-

и външнополитически аспект.Описва и обяснява стопански, политически и духовни промени по зададени показа-

тели.Дава примери за устойчивост и промени в начина на живот през епохата.Прави писмено описания на значима историческа личност.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития.

Отговори към елементи на методическия апарат:(6) Документ: Тронното слово на цар Фердинанд I• Към какво призовава царят българите? – към обединение на народа в името на възхода и благоденствието• Как българският народ може да постигне благоденствието?– с вяра в собствените си сили и с търпение да понася временни несгоди и изпи-

тания• Кои са основните насоки в дейността на правителството?– защита на националните права и създаване на условия за спокойна вътрешна

културна дейност

Урок 22: Балканските войни (1912 – 1913)

Урокът разглежда опита на балканските държави да постигнат националното си обединение по пътя на въоръжен конфликт.

Акцентите са върху:Балканският съюзВойната с Османската империяКонфликтът между съюзницитеНационалната катастрофа

61

Балканският съюзНерешеният национален въпрос на Балканите създава сложен възел от конфликти и

противоречия между държавите от региона. Задълбочаващата се криза в Османската им-перия и избухналата през 1911 г. война с Италия карат балканските държави да започнат трескави преговори помежду си за създаване на военна коалиция. Великите сили също се стремят да разширят влиянието си в тази невралгична част на Европа. Създаденият под егидата на Русия Балкански съюз не урежда острите териториални спорове между балканските държави.

Войната с Османската империяАрмиите на обединените балкански държави нанасят тежки поражения на османски-

те войски. Главната тежест на войната понася българската страна, чиито военни сили постигат и най-ключовите победи. Но поради географското разположение на силите Македония, заради която България основно започва войната, се оказва в по-голямата си част заета от сръбски и гръцки войски.

Конфликтът между съюзниците Въпреки сключените още преди войната споразумения със Сърбия правителството

на Пашич отказва да се оттегли от териториите, признати за български. Русия, която е арбитър по договора, не прави нищо, за да накара Сърбия да спазва ангажиментите си. С Гърция няма териториални договорености и е ясно, че заетите от нея земи в Македония няма да бъдат отстъпени. Румъния предявява искания за териториални компенсации по-ради голямото разширение на България. В много напрегната обстановка българското главно командване дава заповед за атака на сръбските и гръцките части в Македония. Скоро България се оказва атакувана от всички страни и въпреки някои важни успехи в Македония, е принудена да капитулира.

Националната катастрофаБалканските войни завършват с огромни загуби за България – над 48 000 убити, близо

1 млрд. златни лева изразходвани и същевременно огромната част от Македония е по-делена между гърци и сърби. България също така трябва да отстъпи на Румъния Южна Добруджа и да се откаже в полза на Турция от Одринска Тракия. На мирната конферен-ция в Букурещ страната се оказва в международна изолация. Никоя Велика сила не се застъпва за нейните справедливи искания.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– се ориентират и да извличат информация от историческа карта (4);– развиват умения за работа с линия на времето;– извличат информация от документи (6);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (3), (5), (8);– усвояват новите понятия – национална катастрофа.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Открива причини и последици от Балканските войни и Първата световна война.Търси и подбира информация чрез ИКТ и различни исторически източници за учас-

тието на българи във войните за национално обединение.Проследява с помощта на карта промените в границите на България от 1878 до 1940 г.Разпознава елементи на понятието „национална катастрофа“ чрез примера на

България.

62

Извлича информация от писмени документи, карти, изображения, схеми.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития.

Отговори към елементи на методическия апарат:(6) Документи: Отзиви в европейския печат за българската армия• Какви са оценките за българската армия в чуждия печат?– Българската армия е оценена като най-добрата в Европа, силна, смела и ефи-

касна. • По кое време в хода на военните действия са дадени те?– В самото начало на бойните действия, малко след като българските войски са

превзели Лозенград и настъпват към Люлебургас.

Урок 23: България в Първата световна война (1914 – 1918)

Урокът запознава с усилията на българската държава да поправи несправедливите граници, очертани след Балканските войни, и да постигне националното обединение.

Акцентите са върху:Избухване на Първата световна войнаУчастието на България във войнатаПоследиците

Избухване на Първата световна войнаВ началото на XX в. Великите сили са разделени на два враждуващи лагера – Тройния

съюз и Антантата. Съперничеството между тях за световно влияние прави мира все по-крехък. Убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд от сръбски националист предизвиква непреодолима криза в международните отношения, довела до избухването на Първата световна война.

Участието на БългарияПървата година на войната преминава при активни дипломатически преговори на

България с воюващите Велики сили за включването ѝ във военните действия. След като през лятото на 1915 г. Германия печели важни победи на Източния фронт и същевремен-но дава на България категорични гаранции, че тя ще присъедини Македония, през октом-ври цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов вкарват страната в световния конфликт. И през тази война българската армия показва своя висок боен дух и постига впечатляващи победи в Македония и Добруджа. Но Първата световна война се решава на Западния фронт, където Германия не успява да постигне крайния успех.

ПоследицитеПървата световна война завършва за България с нова национална катастрофа – ог-

ромни човешки и материални загуби, разстроена икономика и финанси. Българите не успяват да постигнат националното си обединение – Македония, Западните покрайнини, Южна Добруджа и Западна Тракия преминават под чужда власт. Държавата е натоварена да плати на победителите огромни репарации.

63

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с изображение (1);– се ориентират и извличат информация от историческа карта (3);– развиват умения за работа с линия на времето;– извличат информация от документи (5);– развиват умения за свързване на текст с изображение (2), (4), (7);– усвояват новите понятия – репарации.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Открива причини и последици от Балканските войни и Първата световна война.Търси и подбира информация чрез ИКТ и различни исторически източници за учас-

тието на българи във войните за национално обединение.Проследява с помощта на карта промените в границите на България от 1878 до 1940 г.Разпознава елементи на понятието „национална катастрофа“ чрез примера на

България.Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития.

Отговори към елементи на методическия апарат:(1) „Свободна Македония“, худ. Васил Маринов, 1916 г.• Какво символизират фигурите на преден план на картината?– Фигурите на български войник и прегърнато от него момиче в народна носия от

югозападните български земи символизират целта на България за участие в светов-ния конфликт – освобождението на българите в Македония.

(5) Документ: Женски бунтове срещу войната• В кой момент от развитието на Първата световна война избухва бунтът?– през последната година на конфликта, когато икономическото положение в

страната е изключително тежко• Какви са исканията на жените?– да се сложи край на войната, мъжете да се върнат при семействата си и да се

осигурят най-необходимите продукти• Към кого насочват гнева си?– към кмета, който е представител на властта в селото

УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Българският войник и офицер – пример за доблест

Урокът упражнение има за цел чрез самостоятелно прилагане на уменията за ра-бота с разнообразни източници на информация учениците да разберат мястото на българските войници и офицери в новата българска история, да научат за доблестни воини и офицери, да дискутират върху смисъла на войната.

Акцентите са върху:Генерал Владимир Вазов и Дойранската епопеяПаметникът на Скърбящия воин

64

Учителят при всеки акцент в началото представя накратко включената допълнителна информация, след което само организира самостоятелната работа на учениците.

Задача 1• Кога правят своите изявления чужденците?– Чужденците правят своите изявления след поражението на България в

Междусъюзническата война.• Каква разлика умеят да правят българските офицери и лекари по време на война?– Българските офицери и лекари умеят да правят разлика между суровите необхо-

димости на войната и безполезните жестокости по време на война.• Коя от балканските армии според Шукри паша е най-силна и защо?– Според Шукри паша (пленения защитник на Одринската крепост) най-силна сред

балканските армии е българската, защото българските войници са дисциплинирани, твърди на поста си, възторжени патриоти, а офицерите им са доблестни.

• Какви качества на българския воин изтъкват френските лекари и турският генерал?– дисциплиниран, доблестен, с високо съзнание, суров, но не и жесток, възторжен

патриот

Задача 2• Според вас какво влияние оказва семейната среда на професионалния избор на Вла-

димир Вазов?– Възпитан е в дух на родолюбие, следва примера на братята си.• В колко войни участва?– Генерал Владимир Вазов участва в четири войни: Сръбско-българската война

(1885 г.); Балканската война (1912 – 1913); Междусъюзническата война (1913 г.); Първата световна война (1914 – 1918).

• Как се развива неговият живот като цивилен след Първата световна война?– Той е общественик и политик. Обявява се срещу политиката на противопоста-

вяне на българи един срещу друг, водена от БЗНС и БКП с различни средства, избран е за кмет на София.

Задача 3• Какъв тип е сражението при Дойран?– Сражението край Дойранското езеро за българската армия е отбранително. • Как е организирана защитната система?– Организирана е изключително стабилна защитна система пред фронтовата ли-

ния. Изградени са дълбоки траншеи, пред които са разположени телени ограждения и минни полета.

• Какви са резултатите от сраженията при Дойран?– Българските войници остават докрай твърди защитници на фронта въпреки

вражеския огън. Само в сраженията при Дойран противникът дава над 30 000 жерт-ви, без да постигне дори частичен успех.

• На какво според вас се дължат те?– Те се дължат на високия боен дух на българските войници.

Задача 4• В памет на кого е създаден паметникът?– Паметникът е създаден в памет на загиналите български войници в Сръбско-

българската война през 1885 г.

65

• По време на кои събития е издигнат?– Издигнат е в навечерието и по време на Балканските войни.• Опишете фигурата.– Умиращият войник лежи гологлав на лакът, привел глава над оръжието, с което

вероятно е изстрелял последния си патрон. Изобразен е български гренадир ((войник или офицер от елитна военна част) от Сръбско-българската война през 1885 г. за защита на Съединението и независимостта на България.

• От какво е впечатлен английският журналист?– Той открива в паметника на Скърбящия воин уникален творчески поглед към

победата и победителя, който тъжи. Паметник на почитта и смирението, на хуман-ността и човечността. Себеотрицание, на което са способни само българите в цяла Европа.

• Защо според вас го наричат „паметника на Скърбящия воин“?– заради скръбта, която изразява лицето му• Дискутирайте в час има ли наистина победители в една война.– В дискусията се дава възможност учениците да изразят своето мнение и да се

аргументират защо мислят така.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи;– работят с различни видове текст;– развиват умения за работа с изображение;– търсят информация чрез интернет.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Открива причини и последици от Балканските войни и Първата световна война.Търси и подбира информация чрез ИКТ и различни исторически източници за учас-

тието на българи във войните за национално обединение.Използва знания и развива умения за работа с различни видове текст.Прави писмено описания на значима историческа личност.

Урок 24: Политически живот (1918 – 1938)

Урокът запознава с политическото и икономическото развитие на България в пе-риода между двете световни войни.

Акцентите са върху:Следвоенната криза и управлението на БЗНСВреме на противопоставянеПолитика на умиротворяванеБългария и световната икономическа кризаАвторитарното управление

Следвоенната криза и управлението на БЗНСРазочарованието от проваленото национално обединение, както и тежката икономи-

ческа и финансова обстановка в страната довеждат през есента на 1919 г. до установява-нето за първи път в българската история на ляво управление. Правителството на БЗНС

5. Книга за учителя по история и цивилизации за 7. клас – Е. Михайлова и др.

66

провежда множество спорни реформи, които имат социална насоченост, но неблагопри-ятен икономически ефект. Във външната политика сближаването с Сърбо-хърватско-словенското кралство също се възприема негативно сред част от българската обществе-ност. Грубите действия на властта срещу опозицията още повече повишават политиче-ското напрежение в страната и подготвят почвата за осъществяването на военен преврат.

Време на противопоставянеДошло на власт след военен преврат, правителството на проф. Александър Цанков

е изправено пред огромни изпитания. По заповед на Коминтерна българските кому-нисти вдигат през септември 1923 г. въстание. То е бързо и безмилостно потушено от управляващите. Започва жестоко обществено противопоставяне, в което нелегалната Комунистическа партия организира множества убийства и атентати, на които властите отговарят с хладнокръвна жестокост. Жертви на червения и белия терор стават много невинни хора.

Политика на умиротворяванеПравителството на Андрей Ляпчев, формирано в началото на 1926 г., бързо пости-

га успокояване на обществената обстановка и финансова и икономическа стабилност. Решен е тежкият бежански проблем. С помощта на Обществото на народите са настанени и оземлени близо 250 000 бежанци.

България и световната икономическа кризаВ края на октомври 1929 г. светът е потопен в най-тежката и дълбока икономиче-

ска криза, която е преживявал до този момент. Поради огромния спад на цените на сел-скостопанските продукти кризата изключително остро засяга аграрните държави, като България. През 1931 г., въпреки безспорните си постижения, правителството на Ляпчев трябва да отстъпи властта на коалицията Народен блок. Тя обаче не може да се справи с проблемите на кризата. Засилват се антидемократичните настроения в българското об-щество.

Авторитарното управлениеВоенният преврат от 19 май 1934 г. слага край на действието на Търновската консти-

туция. Забранени са политическите партии, отменени са редица граждански свободи. Но вследствие на липсата на обществена подкрепа, неефективна икономическа политика и най-вече разногласия сред управляващите скоро превратаджиите са отстранени от власт-та. С установяването на безпартийните правителства на Г. Кьосеиванов постепенно се утвърждава авторитарният режим на цар Борис III. В икономическо отношение страната навлиза в период на подем.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с изображение (9);– извличат информация от документи (6);– работят с различни видове текст (4), (14);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (3), (5), (7), (8), (10),

(12), (13);– развиват умения за работа със статистически данни;– развиват умения за разчитане на диаграми (11);– използват хронологични ориентири при описанието на исторически събития (линия

на времето);

67

– усвояват новите понятия – репресии, инфлация, коалиция, тоталитарно упра-вление, авторитарна власт, референдум.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Дава примери за вътрешнополитически конфликти и противопоставяния през 20-те

– 30-те години на XX в.Описва форми на държавно управление.Търси и подбира информация по зададени показатели за личности, исторически съ-

бития и процеси чрез ИКТ.Извлича информация от писмени документи, карти, изображения, схеми.Прави писмено описания на значима историческа личност.Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности.Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития.

Отговори към елементи на методическия апарат:(6) Документ: Мерки на държавата срещу Комунистическата партия• Защо с този закон се забранява дейността на БКП?– Защото тя иска да постигне своите цели, като проповядва и прибягва до прес-

тъпления, въоръжени акции, насилия или терористични действия.• Какви наказания се предвиждат?– Наказанията, които се предвиждат, са сурови – за организаторите, вдъхновите-

лите и извършителите на убийства и терористични действия се предвижда смъртно наказание или доживотен затвор, а за останалите участници в подобни организации и групи – не по-малко от 10 години строг тъмничен затвор и високи глоби.

• Преди кое събитие, свързано с нарастване на насилието в България, е приет за-конът?

– преди атентата в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г.

(9) „Отвличане на конституцията“, карикатура на Илия Бешков, 1936 г.• Кое явление в политическия живот на България е представено на карикатурата?– неконституционното управление на цар Борис III и установяването на автори-

тарен режим

(11) Националният доход на България, диаграма• Кога България усеща последиците от кризата?– Спадът на националния доход започва още през 1930 г. и достига най-ниското си

равнище през 1934 г.• Какви са показателите през 1928 и 1929 г.? На какво се дължат те?– Това са най-успешните в икономическо отношение години. Те се дължат на по-

дема в световната икономика, на ефективната икономическа политика на правител-ството на А. Ляпчев и на двата външни заема, с които се настаняват бежанците и се укрепват държавните финанси.

68

Урок 25: Променящият се свят на българина след Първата световна война

Урокът запознава с постепенното навлизане на научните открития и технически-те новости във всекидневния живот на българите в периода между двете световни войни.

Акцентите са върху:Техниката и всекидневиетоНовото възприемане на света

Техниката и всекидневиетоОткритията, които най-пряко се отнасят до дълбоките промени в начина на живот на

човека от 20-те и 30-те години на XX в., са електричеството и двигателят с вътрешно горене. Електрическите машини и осветлението осезаемо правят живота по-лек и труда – по-лесен. А автомобилният транспорт не само увеличава възможностите за придвиж-ване, но и създава нови удоволствия и забавления. Развитието на техниката позволява да се осъществи истински бум в градското строителство, водоснабдяването, канализацията. Освен по-удобен животът става и по-хигиеничен и здравословен.

Новото възприемане на светаНаучните и техническите открития разширяват неимоверно хоризонтите на човека от

тази епоха. Телефонът, радиото разширяват възможностите за общуване и разпростра-няване на информация. С прилагането на техниката във всички сфери на живота започва да се увеличава времето за почивка и забавления. Атракциите стават все по-многобройни и разнообразни. Всичко това привнася ново чувство и смисъл в човешкото битие.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи (7);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (3), (4), (5), (8);– развиват умения за работа със статистически данни.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Дава примери за устойчивост и промени в начина на живот през различните истори-

чески епохи.Представя влиянието на технически и научни постижения върху всекидневния живот.

Отговори към елементи на методическия апарат:(7) Документ: Първите таксита в София, 1924 г.• С какво първите таксита правят впечатление на софиянци?– с устройствата, измерващи изминатото разстояние и дължимата от клиента

такса• В какво се изразява ползата от тях за гражданите?– Прави заплащането ясно и точно и спестява разправиите и пазарлъците, харак-

терни за файтонджиите.

69

Урок 26: България и неспокойният европейски мир

Урокът запознава с международната обстановка в Европа в периода между двете световни войни и с външнополитическите усилия на България да промени клаузите на Ньойския договор.

Акцентите са върху:Победители и победени в ЕвропаБългарският национален въпрос след Първата световна войнаОпити за промяна на Ньойския мирен договорНа прага на Втората световна война

Победители и победени в ЕвропаПериодът между двете световни войни се характеризира с противопоставянето меж-

ду страните победителки и тези, които са победени. Първите се стремят да увековечат следвоенното статукво, докато вторите всячески се опитват да го променят. Тези разно-посочни политики са в основата на множество конфликти и правят мира на континента крайно несигурен.

Българския национален въпрос след Първата световна войнаСлед края на войната перспективите за благоприятно решаване на българския нацио-

нален въпрос стават минимални. Съседните държави, владеещи земи, населени с бъл-гари, провеждат засилена политика на асимилация и духовен гнет. На българите им е абсолютно забранено да се самоопределят като такива и да поддържат контакти с бъл-гарската държава. Действията на революционните организации, насочени към атентати и убийства, не спомагат за подобряване на обстановката.

Опити за промяна на Ньойския мирен договорОсновната външнополитическа цел на всички български правителства в периода меж-

ду двете световни войни е осъществяване на мирна ревизия на несправедливия мирен договор. Бавно и търпеливо са постигнати някои значими резултати. Вследствие на аб-сурдно високите репарации и тоталната несъстоятелност на България, в началото на 30-те години отпадат репарационните плащания. Под въздействието на общите процеси на ревизия на Версайската мирна система, през 1938 г. отпадат и военните ограничения, наложени на България.

На прага на Втората световна войнаОт втората половина на 30-те години на XX в. тоталитарните държави засилват своя

натиск за промяна на статуквото. Особено агресивни са действията на водача на нацист-ка Германия Адолф Хитлер. В условията на динамично променящата се международна обстановка българското правителство формулира българските териториални искания – Южна Добруджа, излаз на Бяло море и Западните покрайнини.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи (4);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (5), (6);– използват хронологични ориентири при описание на исторически събития (линия

на времето);

70

– се ориентират и да извличат информация от историческа карта (3);– усвояват новите понятия – национално малцинство, изолация.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Обяснява избора и действията на България по време на Втората световна война.Търси и подбира информация по зададени показатели за личности, исторически съ-

бития и процеси чрез ИКТ.Описва форми на държавно управление.Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности.Познава идеи за значими обществени промени.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития.

Отговори към елементи на методическия апарат:(4) Документ: Политиката спрямо българите в Югославия• Какви действия са предприети срещу българите, живеещи в Югославия?– Забрана да ползват майчиния си език на публични места, да четат български

книги и вестници, да пеят български песни. Променят им имената.• Каква е целта на югославското правителство?– Да се унищожат българщината и българското национално самосъзнание във

Вардарска Македония.• Как аргументират своето оплакване българите от Вардарска Македония?– Отбелязват, че мерките на югославското правителство срещу българите са

пълно отрицание на съвременната цивилизация.

Урок 27: България в годините на Втората световна война (1939 – 1945)

Урокът проследява различните позиции, които българската държава заема по вре-ме на Втората световна война.

Акцентите са върху:Българският неутралитетБългария в Тристранния пактУчастие в разгрома на нацистка Германия

Българският неутралитетПри избухването на световния конфликт целта на управляващите среди в България е

да предпазят страната от унищоженията на войната, но същевременно да използват всяка възможност да променят несправедливо очертаните граници. През първата година и по-ловина от войната те постигат поставените цели – България запазва неутралитет и успява да си върне Добруджа по мирен път.

България в Тристранния пактПод натиска на развитието на бойните действия на Балканите, на 1 март 1941 г.

България е принудена да се присъедини към Тристранния пакт. Пряка последица от този акт е присъединяването на Вардарска Македония и Беломорието. Макар и сателит на Германия, България успява да запази определена самостоятелност в политиката си.

71

Това намира израз по два много съществени въпроси – страната не изпраща войски на Източния фронт и не допуска депортирането на българските евреи. Неблагоприятният за Тристранния пакт развой на военните действия предизвиква политическа криза в България, която се проявява след смъртта на цар Борис III.

Участие в разгрома на нацистка ГерманияСкоро след завземането на властта от Отечествения фронт България се включва в ак-

тивни военни действия срещу Германия. Дадени са скъпи човешки жертви и са направени огромни финансови разходи. В крайна сметка България продължава да бъде третирана като съюзник на Германия и се налага по-късно да сключи мирен договор с победителите.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи (3);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (4), (5), (6), (7);– използват хронологични ориентири при описание на исторически събития (линия

на времето);– усвояват новите понятия – неутралитет, лагери на смъртта.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Обяснява избора и действията на България по време на Втората световна война.Разбира значението на действията за спасяването на българските евреи през Втората

световна война.Разпознава елементи на понятието „национална катастрофа“ чрез примера на

България.Описва форми на държавно управление.Използва хронологични и пространствени ориентири при описанието на истори-

чески събития.

Отговори към елементи на методическия апарат:(3) Документ: Антиеврейско законодателство• Какви ограничения са наложени на българските евреи?– Не могат да бъдат български поданици, нямат граждански права да гласуват и

да бъдат избирани, нямат право да заемат държавни и общински служби, както и в частни дружества. Не могат да встъпват в брак с лица от български произход.

• В какъв момент от развитието на световните събития е приет законът?– В началото на войната, когато през 1940 г. Германия и нейните съюзници кон-

тролират почти цяла Европа.

Урок 28: Българската култура след Освобождението

Урокът запознава с развитието на културните процеси в българското общество в периода от Освобождението до 1944 г.

Акцентите са върху:Към всеобщо образованиеРазвитие на науката и висшето образованиеЛитературата в свободна БългарияНови хоризонти пред изкуството

72

Към всеобщо образованиеСледвайки духовните процеси още от Възраждането, възстановената българска дър-

жава полага усилия да разшири максимално кръга на образованите българи. Още в на-чалото на XX в. България е на първо място по грамотност сред балканските държави. През втората половина на 30-те години почти всички деца са обхванати в системата на образованието.

Развитие на науката и висшето образованиеСлед Освобождението в България започва да се развива една напълно съизмерима

с европейските критерии наука. Основните ѝ центрове са Софийският университет и Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. на Българска академия на науките. Разраства се броят на факултетите и се увеличават студентите, включително тези от женски пол.

Литературата в свободна БългарияЛитературата през този период се развива под въздействието на различни идейни вли-

яния. От една страна, на тези, свързани с предходната епоха на Възраждането, от друга страна, на новите художествени течения в Европа от началото на XX в. и особено след Първата световна война, свързани с темите за социалното неравенство и политическата ангажираност.

Нови хоризонти пред изкуствотоВ началото изобразителното, театралното изкуство и архитектурата получават съ-

ществен тласък посредством дейността на различни чуждестранни творци. Скоро със съдействието на държавата, чрез изпращане на специализации в чужбина, се изгражда значително ядро талантливи български художници, актьори, музиканти, архитекти.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи (5), (8), (16);– работят с различни видове текст;– развиват умения за свързване на текст с изображение (1 – 4), (6 – 7), (9 – 10), (12

– 15);– усвояват новите понятия – факултет.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Посочва примери за напредъка на българското образование и наука.Свързва български творци и произведения в областта на литературата, изкуството и

архитектурата с европейски културни течения.Описва характерни паметници на националната култура. Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели.

Отговори към елементи на методическия апарат:(5) Документ: Възход на висшето образование• Какво е значението на Софийския университет за развитието на българската наука?– Той е водещ научен център в страната. Създал е институти, семинари, биб-

лиотеки, натрупал е множество публикувани и непубликувани трудове на български учени.

73

• Какви са неговите сфери на дейности?– Подготвя студенти по различни специалности и прави научни открития.

(8) Документ: Обликът на променяща се София• Какви новости открива в облика на столицата чужденецът?– Предимно в новите красиви сгради, които се строят усилено в столицата – на

Народната банка, кметството, Археологическия музей. Също така използването на електрически звънци – все още истинско чудо в края на XIX в.

(16) Документ: Културният живот в столицата• Опишете зала „България“.– Удобна, обширна, светла, луксозна. Има истински европейски вид.• Каква характеристика е дадена на оркестъра?– Състои се от млади даровити музиканти, които отлично изпълняват музикал-

ните произведения.• С какво публиката впечатлява автора?– Публиката аплодира изпълнителите в такт, дружно и красиво. Публика, която

притежава голяма музикална култура.

ОБОБЩЕНИЕ – раздел ІІ

То има за цел да се преговорят и обобщят очакваните резултати, заложени в те-мите в раздел ІІ от учебната програма по история и цивилизации.

Акцентите са върху:Държавни институции и политикиОбщество, икономика, всекидневиеКултура и културно развитие

По преценка на учителя очакваните резултати от темите може да се преговорят устно.Преговарят се основните понятия: Велики сили, български национален въпрос,

конституция, Народно събрание, законодателна власт, изпълнителна власт, Министерски съвет, граждански права, политическа партия, парламентарни из-бори, опозиция, преврат, авторитарна власт.

Предварително учителят може да избере личности – държавници и политици от изу-чавания период, или важни събития и да възложи на учениците да подготвят презента-ция за тях в не повече от 10 слайда. При представянето на личността да се използват показателите от с. 8 в учебника. Презентациите може да се използват в хода на обоб-щението.

Отговори на задачите от „Работя самостоятелно“1. Пречертават линията на времето в тетрадките си, откриват (преговарят) годините

на дадените събития и ги нанасят на точното място върху линията на времето. Записват името на цар Борис ІІІ и периода на Първата световна война (1914 – 1918).

74

2. Понятие Определение

конституция основният закон, по който се управлява една държаваграждански права основни права на гражданите, отвоювани през епохата на Новото

време, преди всичко правото да участват в управлениетодържавни институции

съвкупност от органите на държавното управление: министерства, Народно събрание, съд, финанси, просвета, полиция, армия, чрез които се осъществява управлението на страната

политическа партия

организирана група хора, обединени от определени възгледи за развитието на стопанството, вътрешната и външната политика на държавата с цел да я управляват

опозиция политическите партии, които не са на власт и се противопоставят нарешенията на мнозинството в Народното събрание и на действията на правителството

български национален въпрос

въпросът за съдбата на българите, останали извън пределите на свободна България в резултат на решенията на Берлинскиядоговор, и за тяхното обединение с родината

3.1. Запиши заглавие на картата.Българската държава след Балканските войни2. Кои територии са отбелязани с 1 и 2?Македония и Беломорието3. В територията на коя държава остават Силистра и Балчик?Градовете остават в територията на Румъния.4. Кои са столиците, отбелязани с А и Б?С А е отбелязан Белград, а с Б – Букурещ.5. На кое море има излаз България на юг?България има излаз на Егейско (Бяло) море.

4. Вж. попълнената таблица в Приложението.

5.1. Представи изображението – автор, вид, време на създаване.Това е литография – отпечатана върху гладка повърхност картина, така че да се про-

дава и разпространява. Неин автор е Николай Павлович – български възрожденски ху-дожник. Създадена е през 1881 г.

2. Кой е Николай Павлович и в каква обстановка е създадена творбата?Николай Павлович е син на Христаки Павлович, който отпечатва за първи път

„История славянобългарска“. Той е един от първите български художници, получили специално образование (в Художествената академия във Виена). Създава и литография-та „Съединението на Северна и Южна България“.

3. Какви са композицията и фонът, кой е в центъра на изображението?Композицията представя три жени, които символизират съответно Княжество

България, Източна Румелия и земите, останали под османска власт. Те са дадени на фона на руини на средновековна стена, планини и облачно небе. На преден план е изобразена една от жените. До нея се е изправил на задните си крака гордо вдигнал главата си ревящ лъв с корона на главата – символ на държавността.

75

4. Опиши всяка от женските фигури: поза, облекло, място в композицията, настроение, което излъчва.

Жената в центъра на композицията, която представя Княжество България, сияе в своите великолепни военни одежди, с корона на главата и лента с кръст на врата, намет-ната с царствена мантия. Тя държи в едната си ръка гордо развято българското знаме, а в другата – вдигнат меч.

Жената вляво, изобразена малко по-назад от централната фигура, е облечена в хубави бели дрехи, на главата ѝ има венец. Протегнала е ръка нагоре с молба и надежда. През кръста си е препасала меч, подпряла се е на щит, на който също е изобразен лъв.

В десния ъгъл е третата жена, седнала.Облечена е в траурни черни дрехи и забрадка, подчертаващи нещастието ѝ. Жената е

с наведена глава, окована.5. Обясни какво символизират предметите.Скъсаното и със строшена дръжка знаме на поробителя – с турски полумесец, вър-

ху което е стъпила жената в центъра, олицетворява отхвърлената власт на султана. Короната и лъвът са символ на държавността. Триумфът ѝ е подчертан от меча, който е вдигнала в ръка, и от разветия български трибагреник.

Байракът на жената вляво е сгънат, но е подготвен в очакване да бъде развят. Изправеният лъв с корона, който се вижда на щита ѝ, показва неразривната ѝ връзка с отечеството – свободна България. Над жената в дъното, в десния ъгъл се вее турското знаме – символ на османската власт. Веригите, в които е окована, са символ на нейната съдба – оставена е под властта на султана.

6. Обясни какво символизира всяка от женските фигури.Жената в центъра на композицията символизира свободната българска държава –

Княжество България, жената вляво на по-заден план олицетворява автономната област Източна Румелия, а седналата жена в дъното на картината е символ на земите, останали под османска власт – Македония и Одринско.

7. Обясни идеята на творбата.Изображението илюстрира разпокъсването на България от Берлинския договор и

възникването на българския национален въпрос. То показва стремежа на българите да обединят разпокъсаните си земи в границите на една свободна държава.

Урок 29: Светът и Европа след Втората световна война

Урокът запознава учениците с обстановката, на фона на която ще се развиват съ-битията от новия раздел. Представени са новото разделение в света след Втората световна война – времето на Студената война, характеристиките на тоталитар-ния модел на управление и разпространението му в Европа под натиска на СССР.

Акцентите са поставени върху:Спускането на „желязната завеса“ – Студената войнаМежду демокрацията и тоталитаризмаКраят на Студената война – новото начало за света

Спускането на „желязната завеса“ – Студената войнаПредставен е процесът на спускането на „желязната завеса“ чрез отделянето на

СССР от Антихитлеристката коалиция заедно с окупираните от него държави в Източна Европа, в които до 1948 г. е наложено тоталитарно управление по съветски модел. Този

76

процес може да се обясни чрез историята на Берлинската стена, превърнала се в символ на това разделение.

Между демокрацията и тоталитаризмаПредставят се две различни идеи за управление – демокрацията и тоталитаризмът.

Белезите на демокрацията вече са познати на учениците чрез Търновската конституция и управлението на България след Освобождението.

Затова акцентът тук трябва да се постави върху белезите на тоталитарното управле-ние: една партия установява пълен контрол върху политическия, стопанския и културния живот в държавата, като унищожава опозицията, налага своята идеология чрез контро-лираните средства за масова информация, прониква във всички държавни институции и изгражда нови, премахва разделението на властите. Партията се слива с държавата, изгражда се култ към личността на нейния вожд. Властта се поддържа чрез физически и психически терор, като потъпква всички граждански права и свободи, налага пълен кон-трол дори върху личния живот на хората.

Необходимо е да се припомни на учениците, че тоталитарният модел на управление се появява още след Първата световна война и че първата държава, която въвежда този модел, е СССР.

Краят на Студената война – новото начало за светаТъй като в темата се представя периодът на Студената война, то трябва да се отбеле-

жи и неговият край – разпадането на Източния блок през 1989 – 1991 г. Очертават се и перспективите пред бившите комунистически държави – постепенно да се приспособят към новите условия, определени от НАТО и от Европейския съюз, който постепенно постига интеграция на своите държави членки в различни сфери от живота.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– работят с различни видове текст (3);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (4 – 7);– усвояват новите понятия – Източен блок, култ към личността, интеграция.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Познава основни характеристики на тоталитарната държава. Използва хронологични и пространствени ориентири при описанието на истори-

чески събития.Познава идеи за значими обществени промени.

Урок 30: Политическата система на комунизма

Урокът запознава учениците с налагането от БКП на тоталитарно управление в България по съветския модел и изграждането от комунистическите лидери на култ към собствената им личност.

Акцентите са поставени върху:Овладяване на власттаБез право на избор: налагане на тоталитарната системаВремето на „култа към личността“ на Вълко Червенков„Ерата“ на Тодор Живков

77

Овладяване на власттаДа се разясни ситуацията, в която БКП постепенно овладява властта: България е оку-

пирана от съветските войски, контролира се от съюзна комисия, чийто ръководител ген. Бирюзов е представител на СССР. На власт е правителството на ОФ, доминирано от бъл-гарските комунисти, което управлява с наредби-закони. Назначен е нов Регентски съвет. Всичко това се развива в обстановка на мащабни репресии, извършвани по места от при-върженици на БКП. По тяхна инициатива са създадени лагери за „политически опасни лица“. Организиран е и „Народен съд“, който произнася най-тежките присъди в сравне-ние с всички други военни трибунали след Втората световна война. Същевременно вой-ната не е приключила и българската армия настъпва към Централна Европа на страната на Антихитлеристката коалиция.

Без право на избор: налагане на тоталитарната системаДве години след постепенното завладяване на властта от БКП и година след края

на Втората световна война България след референдум е провъзгласена за република. Проведени са избори за Велико народно събрание, което трябва да изработи нова кон-ституция. Целта на завърналия се от Москва лидер на БКП – Георги Димитров, е изграж-дане на тоталитарно управление по съветски модел и налагане на „култ на личността“ към вожда на партията.

В този период единството на ОФ вече е разрушено и се отделя опозицията, в която най-силните партии са земеделците начело с Никола Петков и социалдемократите начело с Коста Лулчев. Разправата с тях започва, след като през февруари 1947 г. е подписан мирният договор с държавите от Антихитлеристката коалиция. Лидерите на опозицията са отстранени, опозиционните партии са забранени, веднага е извършена национализа-ция на промишлеността и банковото дело.

Приетата на 4 декември 1947 г. конституция на Народна република България от доми-нираното от комунистите ВНС премахва разделението на властите; частната собственост е поставена при такива условия, че може произволно да бъде отнемана; многопартийната система на практика е ликвидирана; всички държавни институции са подчинени на БКП; комунистическата идеология е наложена на цялото общество. Така само за три години е утвърден тоталитарният модел на управление на България, и то без чужда помощ, а само чрез действията на българските комунисти.

Времето на „култа към личността“ на Вълко ЧервенковАкцентът се поставя на няколко важни събития: култът към личността на Вълко

Червенков, смъртта на Сталин, опитите за смекчаване на режима в СССР и Априлският пленум на БКП през 1956 г. Последният не променя с нищо наложения тоталитарен мо-дел на управление в България. Той само извежда Тодор Живков начело на партията, а по-късно – и на държавата.

„Ерата“ на Тодор ЖивковИзясняват се похватите на управление на Тодор Живков, които го задържат толко-

ва дълго на власт: изолиране на съперниците и постепенното им изтласкване от ръко-водните позиции; създаване се партийна върхушка, зависеща от първия ръководител на партията, която се ползва с редица привилегии – големи жилища и вили, командировки в чужбина, специално снабдяване със стоки на по-ниски цени от тези за населението и др.

Разкрива се структурата на управление на партията и държавата чрез решенията на партийните конгреси и отчетите пред делегатите им. Затова новата програма на БКП през 1971 г. води и до приемане на нова конституция на България. В член 1 на конститу-цията официално е обявена ръководната роля на БКП в държавата и в обществото.

78

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с изображение (1), (2);– извличат информация от документи (12);– работят с различни видове текст;– развиват умения за свързване на текст с изображение (3), (5 – 10), (13);– развиват умения за разчитане на схема (11);– усвояват новите понятия – национализация, пленум, петгодишен план (пети-

летка), комунистически режим.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Проследява промени в политическото развитие на България, настъпили след Втората

световна война.Познава основни характеристики на тоталитарната държава.Описва и обяснява стопански, политически и духовни промени по зададени показа-

тели. Описва форми на държавно управление и институции.Познава основни държавни институции и техните функции.Разграничава видовете власти.Извлича информация от писмени документи, карти, изображения, схеми.Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности.Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях.

Отговори към елементи на методическия апарат:(1, 2) Българските гербове (1948 – 1990)• Какви разлики откривате в двата герба?– Първият герб има само една дата – 9.ІХ.1944 г., и всичко е на червен фон, знаме-

ната също са червени. Вторият герб има две години: 681 г. – създаването на българ-ската държава, и 1944 г. – идването на комунистите на власт в България. Фонът е син и е сложен трикольорът.

• Какво според вас символизират елементи като петолъчката, червената лента с го-дините в герба?

– Петолъчката се е превърнала в символ на СССР и съветските комунисти. Върху българския герб тя е символ освен на комунистическата власт, но и на близостта, обвързването със СССР. Същото важи и за червената лента.

(12) Документ: Вождовете на БКП• Кои черти от характера на двамата водачи на БКП отбелязва авторът?– Вълко Червенков е рязък и груб, настъпателен и еднопосочен. За разлика от него

Тодор Живков е хитър и ловък, гъвкав и лъкатушещ. • Сравнете средствата, с които действат Вълко Червенков и Тодор Живков.– Вълко Червенков действа с репресии, като неудобните и опасните се пращат в

затвор, лагер или на заточение, а Тодор Живков действа с хитрост, като ги отстра-нява от централното управление – мести ги, изпраща ги надалеч като дипломати.

• Кой е общият принцип в тяхната политика?– Принципът е трайно единовластие, като неудобните и опасните за партийните

вождове не трябва да бъдат алтернатива на властта.

79

УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Култът към личността на вожда през погледа на един писател

Урокът упражнение има за цел чрез самостоятелно прилагане на уменията за ра-бота с разнообразни източници на информация учениците да вникнат в същността на явление като култа към личността и да могат да дават конкретни примери за неговото проявление.

Акцентите са върху:Писателят Георги Марков (1929 – 1978)Същността на „култа към личността“Ритуалите на „култа към личността“

Учителят при всеки акцент в началото представя накратко включената допълнителна информация, след което само организира самостоятелната работа на учениците.

Задача 1І• Кога се появява в България култът към личността?– Култът към личността се появява в България със завръщането на Георги

Димитров с страната.• Какво цели комунистическият режим с налагането му?– Той е част от общото насилие, духовно и физическо. С него се цели сриването на

човешкото достойнство на всеки отделен българин, да се всее страх.

ІІЛикът на вожда ви гледа отвсякъде• Кое проявление на култа авторът смята за най-безвкусно?– Най-безвкусното проявление на култа са т.нар. „червени кътове“ – ъгъл, покрит

с червен плат, пред който стоят снимка или малък бюст на някой от българските или съветските комунистически вождове – Сталин, Димитров, Ленин.

• Защо иронично използва думата „светци“?– Защото християнската култура отдава почит само на светци, не на хора на

властта.

Манифестациите• Кой ритуал на култа авторът намира за най-унизителен?– Най-унизителен ритуал на култа според автора са манифестациите. • Защо го нарича и „античовешки“?– Защото манифестиращите трябва да се преклонят пред партийните величия

като дресирани маймуни и защото внушението към хората е „Аз съм всичко, вие сте нищо“.

Вечна възхвала на имената• Коя проява на култа авторът определя като най-трагикомична?– Най-трагикомичната проява на култа според автора е постоянната смяна на

наименования на улици, градове, села, фабрики, болници, училища и дори на планински върхове, като те се кръщават на партийни величия и дейци.

80

• Какво е предназначението на издаването на официален календар?– Чрез издаването на официален календар се опитват да отхвърлят християнска-

та традиция и същевременно вождовете отново да се възхвалят. Те включват в него рождените си дати, по-важните събития от живота си, като мислят, че така ще станат по-известни и ще накарат хората да помнят и тези неща.

Задача 2Ликът на вожда ви гледа

отвсякъде Манифестациите Вечна възхвала на имената

„Почетна стража“ пред памет-ника на Васил Коларов пред Народната библиотека, 50-те години на ХХ в.

Манифестация по случай 24 май, София, 70-те години на ХХ в.

„Почетна стража“ пред На-родната библиотека „Васил Коларов“ (днес „Св. св. Кирил и Методий“),50-те години на ХХ в.

Изпълнение на бигбенда наТехническия университет в зала „България“, април 1953 г.

Манифестация на площад „Девети септември“, София,70-те години на ХХ в.

Торта, посветена на ВълкоЧервенков по повод 10-годиш-нината от 9.ІХ.1944 г., 1954 г.

Тържествено преименуване на град Горна Джумая в Бла-гоевград, 7 май 1950 г.

Мавзолеят на Георги Дими-тров на площад „Девети сеп-тември“ (дн. „Александър І“), София, 80-те години на ХХ в.Ликовете на вождовете се виждат навсякъде – върху торта, в центъра на столицата – пред Народната библиотека и Мавзолея, дори в концертна-та зала, когато свири бигбенд.

Голямо множество деца, об-лечени еднакво/в униформи. Манифестират пред мавзо-лея на Г. Димитров, където е трибуната, от която им махат партийните ръководител. Те носят различни лозунги.

Сменят се имена на градове, площади, културни институ-ции.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с изображение;– извличат информация от документи;– работят с различни видове текст;– развиват умения за свързване на текст с изображение;– усвояват новите понятия.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Познава основни характеристики на тоталитарната държава.Описва чрез изображения от периода характерни белези на култа към личността.Търси и подбира информация по зададени показатели за личности, исторически съ-

бития и процеси чрез ИКТ.Установява синхронност или асинхронност между събития, процеси и личности.Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях.

81

Урок 31: Икономически промени в селото и в града

Урокът запознава учениците с радикалните промени, които настъпват в българ-ската икономика след 9 септември 1944 г., и как премахването на частната собстве-ност и държавната намеса водят до натрупването в края на 80-те години на серио-зен външен дълг.

Акцентите са поставени върху:Коопериране на селотоИндустриализация на БългарияСоциални промени – миграция от селото към града

Коопериране на селотоРазясняване на същността на кооперирането, което всъщност води до премахване на

частната собственост в българското село. Да се обърне внимание за колко кратки сроко-ве се извършва този процес. Резултатът от тази политика е настройване на българските селяни срещу властта, липса на лична отговорност и интерес от положения труд, което довежда до западане на българското село.

Индустриализация на БългарияДа се откроят основните елементи на политиката на БКП в града: ускорена индус-

триализация чрез развитие предимно на тежката индустрия; държавна собственост в промишлеността; планиране на икономиката – петилетките, които не са съобразени с възможностите на хората и производството и често изпълнението им се отчита чрез лъж-ливи данни.

Допълнително затруднение за българската икономика е специализирането на произ-водството в рамките на СИВ. СССР се превръща в основен пазар за българските сто-ки, което води до финансова зависимост и до спадане на качеството на производството. Външният дълг към 1989 г. възлиза на близо 12 млрд. долара и неговото обслужване става невъзможно. Вместо да бъдат закрити губещи предприятия, те се поддържат с дър-жавни средства, което още повече влошава държавните финанси.

Социални промени – миграция от селото към градаПромените в икономиката водят и до социални промени. Да се обяснят причините и

последиците от миграцията от селото към града, която превръща България от държава с близо 80% селско население в страна с преобладаващо градско население.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с изображение (4);– извличат информация от документи (2);– работят с различни видове текст (6);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (3), (5);– усвояват новите понятия – колективизация, индустриализация, миграция.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Обяснява стопански промени, настъпили при комунистическия режим.Разбира причините за миграции от селото към града.

6. Книга за учителя по история и цивилизации за 7. клас – Е. Михайлова и др.

82

Посочва нововъведения, подобрили бита на хората.Изработва разширен план.Дава примери за устойчивост и промени в начина на живот през различните истори-

чески епохи.Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях.

Отговори към елементи на методическия апарат:(2) Документ: Западане на българската икономика• Какви проблеми съществуват в потреблението и производството? На какво се дъл-

жат?– В потреблението се чувства недостиг на безалкохолни напитки, бира и сокове,

както и на пластмасови чаши. В производството има липси на детайли, внасяни от Япония (за което е нужно валута).

• Кого засягат проблемите в икономиката? – Проблемите в икономиката засягат всички граждани, както и работници в от-

делни предприятия.• До какво могат да доведат съществуващите проблеми?– Съществуващите проблеми могат да доведат до отрицателни политически

настроения сред гражданите и работниците, като последните дори са готови да напуснат завода.

(4) Манифестация по случай посещение на Тодор Живков в Созопол, 1975 г.• Колко тона повече улов отчитат рибарите в сравнение с петилетния си план?– При план 9715 тона риба са отчетени 13 643 тона, т.е. 3928 тона повече.

Урок 32: България зад „желязната завеса“

Урокът запознава учениците с периода 1944 – 1989 г., когато България е част от т.нар. Източен блок, който се оформя под контрола на СССР. Това предопределя и нейната външна политика, която се подчинява на съветските интереси.

Акцентите са поставени върху:Оформянето на Източния блокНай-верен съюзник на СССРБългария и останалият свят

Оформянето на Източния блокВръзките между държавите в Източния блок се заздравяват чрез създаването на ико-

номически (СИВ) и военен (Варшавския договор) съюз.

Най-верен съюзник на СССРВъншната политика на България не само е подчинена на интересите на СССР, но се

стига и до национално предателство. Централният комитет на БКП на два пъти – пpез 1963 – 1964 и пpез 1973 г., по предложение на Тодор Живков обмисля възможността България да бъде превърната в 16-а република на СССР – по своята същност една мно-гонационална империя.

От събитията в Чехословакия (1968 г.), която е окупирана от съветски войски с учас-тието и на български военни части, до идването на власт на Михаил Горбачов (1986 г.)

83

СССР следва спрямо съюзниците си формулираната от Брежнев политика – те не могат да предприемат никакви вътрешни промени без съветско одобрение.

България и останалият святСлед втората половина на 50-те години на ХХ в. България възстановява дипломати-

ческите си отношения със западните държави, установява специални връзки със страни от арабския свят, подкрепя и редица революционни режими по света.

Акцентът да се постави върху две събития, които поставят сериозно петно върху международния престиж на България: обвинението за участие в организирането на атен-тата срещу папа Йоан Павел ІІ и т.нар. „възродителен процес“ – политиката на БКП в периода 1984 – 1989 г. на насилствена замяна на мюсюлманските имена и обичаи на бъл-гарските турци и българите мохамедани с християнски, което предизвиква изселването на над 300 хил. от тях в Турция.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– работят с различни видове текст (6);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1 – 5);– усвояват новите понятия – Организация на обединените нации (ООН).

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Дава примери за ролята на СССР във външната политика на България през втората

половина на XX в.Търси и подбира информация по зададени показатели за личности, исторически съ-

бития и процеси чрез ИКТ.Установява синхронност или асинхронност между събития, процеси и личности.

Урок 33: Българското общество (1944 – 1989)

Урокът запознава учениците с това как повече от 45 години БКП поддържа власт-та си чрез физически и морални репресии, чрез ограничения на човешките свободи и налагане на пълен контрол върху всички сфери на обществения живот.

Акцентите са поставени върху:Да всееш страхДа отнемеш вяратаВсички да бъдем еднаквиПартията контролира човешкия животДругите общности

Да всееш страхВажно е да се откроят пътищата за всяване на страх – физически терор чрез трудови-

те лагери и постоянен морален терор, осъществяван от Държавна сигурност. Репресиите не спират през целия период на комунистическия режим, но са притъпени с времето или избухват с нова сила при конкретно събитие.

Натискът на властта върху човека може да се илюстрира чрез конкретен пример – какви ограничения биха били наложени на седмокласниците, ако живееха през 60 – 70-те години на ХХ в.

84

Да отнемеш вяратаДа се разкрие и ролята на БКП за прекъсване на християнската традиция в българ-

ското общество. Успехът с провъзгласяването на Българската патриаршия е съчетан с ограничаване и следене на посещението на храмовете от вярващите, с репресии срещу различните християнски общности, с подмяна на християнските празници.

Всички да бъдем еднаквиЦелта на тоталитарното управление е да заличи личността, да създаде маса от хора

– колектив, в който се чувстват еднакво, изглеждат еднакво, мислят еднакво. Целта е по този начин да се заличи индивидуалността и да се създаде лъжлива представа за социално равенство. Партийната върхушка/номенклатурата е особена социална група, която няма аналог в историята. Това са хора, които дължат богатството и охолството си не на съзи-дателен труд, бизнес, откритие, а на вярност на определена идеология и по-скоро на пар-тийния вожд. През 1981 г. БКП има над 825 000 членове, защото без партиен билет човек трудно може да постигне обществена и професионална реализация. Това е факт, върху който може да се дискутира с учениците, защото нападките в българското общество от-носно някогашното членство в БКП продължават. Все пак трябва да стане ясно, че сред тези членове има различни хора, с различно социално състояние, с различни ценности.

Партията контролира човешкия живот Да се проследи пътят на роден през социализма българин, който трябва да премине

през всичките форми на обществени организации, създадени от БКП. Към „Чавдарче“, ДПО „Септемврийче“ и ДКМС може да се добавят и ОФ и държавните профсъюзи.

При изучаване на промяната в празничната система на българите може да се дискути-ра проблемът с манифестациите – какво влага в тях комунистическата власт, но защо те съществуват и преди, и след нея (не формата на организация, а смисълът, който се влага в нея). Интерес може да предизвика например дискусия около това как да се отбелязва 24 май – безлично, защото отричаме манифестацията като комунистическа форма на праз-нуване, или чрез участието в подобни организирани форми с усещането, че си част от общността, отбелязваща може би най-българския от всички празници.

Ограничаването на достъпа до информация може да се представи чрез примера за аварията в атомната електроцентрала в Чернобил на 26 април 1986 г., като учениците сами могат да потърсят информация за мащабността на катастрофата и същевременно да сравнят как българите са били информирани или защитени от нея.

Другите общностиОтношението спрямо българските мюсюлмани е твърде противоречиво през целия

период на новата и най-новата българска история. Решението на Тодор Живков и ЦК на БКП относно „възродителния процес“ обаче надхвърля всякакви граници на човеш-ките и гражданските права, които светът настоятелно налага. Същевременно някои от действията на българите мюсюлмани не са насочени към виновниците за тяхната съдба, а към невинни граждани. Вследствие на „възродителния процес“ сериозно е застрашен етническият мир в България, това е и най-голямото петно върху страната ни в сферата на международните отношения.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с изображение (11), (12);– извличат информация от документи (8), (13), (14);– работят с различни видове текст (4);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1 – 3), (5 – 7), (9 – 10), (15 – 16).

85

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Посочва нововъведения, подобрили бита на хората.Дава примери за нарушаване на граждански права от комунистическия режим.Разбира ролята на пропагандата сред децата и младежите.Дава примери за устойчивост и промени в начина на живот през различните истори-

чески епохи.Извлича информация от писмени документи, карти, изображения, схеми. Описва и обяснява стопански, политически и духовни промени по зададени пока-

затели

Отговори към елементи на методическия апарат:(8) Документ: Значението на пропагандата• Каква задача е поставена пред членовете на Комунистическата партия?– Трябва да се положат извънредни усилия, да се мобилизират всички в цялата

страна, манифестациите и митингите трябва да бъдат още по-внушителни.• Защо това е важно за БКП в конкретния момент?– За да видят всички в страната и в чужбина, че „народната власт“ (властта на

БКП) се поддържа от народа (хората). Конкретният момент е 1947 г., когато БКП се разправя с опозицията в страната. Така вождът иска да докаже на всички, че ко-мунистите са на власт, защото хората ги искат, а не защото партията действа с репресии и всява страх, за да запази властта си.

(11) Детска градина в град Мадан, 60-те години на ХХ в.• Кое в облеклото и поведението на децата ви прави най-силно впечатление?– Децата са облечени еднакво, с престилки с бели якички, и трудно се разпознава

кое е момче и кое е момиче. Те са седнали, като неестествено държат ръцете си зад гърба – приличат на наказани.

(12) Магазин за хранителни стоки в ЦУМ в София, 70-те години на ХХ в.• Какви продукти се продават в магазина?– На надписите се четат продуктите: пакетиран хляб, сухари, хляб, захар, бонбони.• Съществува ли разнообразие в предлаганите стоки? Аргументирайте се.– На пръв поглед има различни продукти, но когато се вгледаш в снимката, се

вижда, че всички те са една марка. Следователно не съществува разнообразие в пред-лаганите стоки.

(13) Документ: Властта и младежта• С какви събития е свързана 1968 г. за България и за Източния блок?– В България през лятото на 1968 г. се провежда IX световен фестивал на мла-

дежта и студентите (26 юли – 6 август, може да се допълни с информация). По също-то време Чехословакия прави опит да се откъсне от Източния блок („Пражката пролет“) и през лятото на 1968 г. (от 20/21 август) тя е окупирана от съветски войски, към които се присъединяват и български части, като членове на Варшавския договор.

(14) Документ: Клетва при приемането в ДПО „Септемврийче“• В какво се заклева 10-годишното дете?– То се заклева да се бори всеотдайно за делото на БКП, за победата на комуниз-

ма. Да бъда верен на заветите на Георги Димитров.• Каква представа се формира в него за „достоен“ гражданин?– Достоен е този гражданин, който изцяло (всеотдайно) приема към комунисти-

ческата идеология.

86

Урок 34: Развитие на българската култура през втората половина на ХХ в.

Урокът запознава с развитието на образованието и културните процеси в българ-ското общество по време на комунистическата власт през 1944 – 1989 г., когато те са подчинени на комунистическата идеология, а БКП направлява културния живот чрез финансиране, преки забрани, критика и цензура.

Акцентите са върху:Образование и наукаПартията и интелигенциятаЛитература и изкуство

Образование и наукаСлед 1944 г. и българското образование приема съветския модел, като задължител-

но е и изучаването на руски език. Чрез учебниците се налага комунистическата идео-логия. Същевременно е даден тласък на развитието на професионалното образование. Нарастват изискванията към образованието, като задължително вече става основното образование.

Държавата отделя значителни средства и за развитие на българската наука, откриват се много научни институти и висши учебни заведения. Комунистическата идеология оба-че слага тежък печат върху научните изследвания.

Партията и интелигенциятаБКП не подценява ролята на интелигенцията за формиране на общественото мнение

и за стабилността на режима. Затова творците са следени да бъдат „послушни“, като или се привличат с материални блага към властта, или са репресирани – спират се от печат книги, забраняват се пиеси и филми и др. Значителна роля за „отварянето“ на българска-та култура към света играе дъщерята на Т. Живков – Людмила Живкова. След смъртта ѝ обаче редица културни инициативи са прекратени.

Литература и изкуствоПрез цялото управление на БКП творците работят по партийна поръчка и за нуждите

на комунистическата пропаганда. Независимо от това обаче се раждат значими произве-дения от всички жанрове. Писатели, художници, оперни изпълнители пробиват „желяз-ната завеса“ и славят името на България по света.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи (4);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1 – 3), (5 – 7);

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Посочва приноси на България в европейското и световното културно наследство.Търси и подбира по зададени показатели чрез ИКТ информация за световноизвестни

български творци.

Отговори към елементи на методическия апарат:(4) Документ: И математиката трябва „да възпитава“• С кои думи в задачите е заменена най-общо думата „дете“?– чавдарчета, пионери, ученици, октомврийчета, приятелчета

87

• В какви събития участват децата?– поднасяне на цветя на паметника на Альоша в Пловдив; в Асамблеята „Знаме

на мира“

ОБОБЩЕНИЕ – раздел ІІІ

То има за цел да се преговорят и обобщят очакваните резултати, заложени в те-мите в раздел ІІІ от учебната програма по история и цивилизации.

Акцентите са върху:Държавна система и политикиОбщество и всекидневен животКултура и културно наследство

По преценка на учителя очакваните резултати от темите може да се преговорят устно.Преговарят се основните понятия: Източен блок, референдум, тоталитарно уп-

равление, култ към личността, миграция, комунистически режим.

Предварително учителят може да избере личности и събития от изучавания период и да възложи на учениците да подготвят презентации за тях в не повече от 10 слай-да. При представянето на личността да се използват показателите от с. 8 в учебника. Презентациите може да се използват в хода на обобщението.

Отговори на задачите от „Работя самостоятелно“1. Пречертават линията на времето в тетрадките си и нанасят върху нея годините на

управление на Георги Димитров и Тодор Живков.Откриват (преговарят) годините на дадените събития и ги нанасят на точното място

върху линията на времето. 2.

Понятие Определениекулт към личността

израз, който показва възвеличаването на партийния вожд още приживе в тоталитарните държави, като се използват средствата на властта и пропагандата

Източен блок термин в дипломацията и политиката за обозначаване на всички страни с комунистическо управление в Европа, намиращи се под контрола на СССР

миграция придвижване или преселване на хора от едно населено място на друго или от една страна в друга

комунистически режим

тоталитарна политическа система, основана на формулираната от Ленин комунистическа идеология, в която единствената управляваща партия е Комунистическата

пропаганда разпространяване и разясняване пред населението на идеи, учения,политически теории с цел да се спечелят привърженици

88

3.1. Честването на кой празник е запечатала снимката? Къде и кога е направена?Снимката е запечатала момент от манифестацията по случай 1 май, Деня на труда,

през 1947 г. в град Сливен. 2. Кой процес от промените в българската икономика илюстрира снимката?

Запиши понятието и неговото определение.Снимката илюстрира процеса на национализация в българската икономика – как

Текстилното акционерно дружество „Илия Г. Калов“ вече е Държавна текстилна фабри-ка „Георги Кирков“. Национализация означава прехвърляне на собствеността на дадени предприятия от частни лица към държавата.

4.Отговор на въпроса „Какви промени настъпват в България по време на комунисти-

ческия режим?“: 1. Какви промени настъпват в държавното устройство? 2. С какво се характеризира тоталитарната власт? 3. Какви действия са предприети в селското стопан-ство и в промишлеността? 4. Как комунистическият режим променя цялостния живот на обществото?

По време на комунистическия режим в България настъпва коренна промяна във всяка сфера на държавния и обществения живот. България след проведен референдум става република, а с конституцията от 1947 г. е наложен тоталитарният модел на управление.

При тоталитаризма една партия установява пълен контрол върху политическия жи-вот, като унищожава опозицията и налага своята идеология чрез контролираните сред-ства за масова информация. Тя прониква във всички държавни институции и изгражда нови, премахва разделението на властите. Така партията се слива с държавата, изграж-да култ към личността на своя вожд. Тоталитарното управление поддържа властта си чрез физически и психически терор, като потъпква всички граждански права и свобо-ди. Налага пълен контрол дори върху личния живот на хората. Партията монополизира и икономиката, променя социалната структура на обществото. Това прави Българската комунистическа партия, след завземането на властта в България, като следва съветския модел в своята политика.

Комунистическата власт предприема процес на коопериране в българското село, като отнема земята на българските селяни, превръщайки я в държавна. Това настройва селя-ните срещу властта, отчуждава ги от земята им и води до сериозна миграция от селото към града. Настъпва сериозна социална промяна в българското общество – България от държава с преобладаващо селско население се превръща в държава с преобладава-що градско население. В промишлеността БКП провежда политика на ускорена индус-триализация чрез: развитие предимно на тежката индустрия; държавна собственост в промишлеността; планиране на икономиката – петилетките, които не са съобразени с възможностите на хората и производството и често изпълнението им се отчита чрез лъж-ливи данни. В резултат в края на 80-те години на ХХ в. България е натрупала сериозен външен дълг.

Комунистическия режим променя цялостния живот на обществото, като всява страх чрез физически и психически тормоз. Държи всички в подчинение, иска всички да са ед-накви, не цени отделната личност, а масата от хора, които по-лесно може да манипулира със своята пропаганда или като дава различни привилегии на отделни групи в партията и обществото.

89

Урок 35: Краят на комунизма

Учениците се запознават с промените, които настъпват в българското общество и държава след 10 ноември 1989 г., с прехода на България към демокрация, със своето съвремие.

Акцентите са върху:От партиен преврат към „безкръвна“ революцияДългият преход

От партиен преврат към „безкръвна“ революцияВ резултат на партиен преврат на 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от поста

генерален секретар. Поставя се началото на сериозни промени, които се извършват под натиска на обществото. Въпреки това БКП под новото име Българска социалистическа партия запазва лостовете на властта и капиталите си. Независимо от това Великото на-родно събрание избира лидера на опозицията д-р Желю Желев за президент и приема през 1991 г. нова конституция – България е обявена за република с парламентарно уп-равление. Разделението на властите – законодателна, изпълнителна, съдебна, се гаранти-ра от Конституционен съд.

Дългият преходВ България не е извършена лустрация на бившите управленски кадри на БКП, не са

осъдени виновните за престъпленията през 45-годишното управление на българските ко-мунисти. Това води до забавяне на темповете на реформите. Резултатът е преминаване през тежки финансови и политически кризи. Да се обърне внимание на честата смяна на правителства, което говори, че българските граждани не вярват на политиците и на тех-ните обещания. Правото на избор – едно от основните граждански права, обаче води до чести избори, когато политическите партии не изпълняват своите предизборни обещания.

Основните проблеми пред българското общество днес продължават да бъдат ниските доходи, корупцията, битовата престъпност, емигрирането на млади хора в чужбина, не-спазването на закона.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– работят с различни видове текст (6), (7);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1 – 5);– усвояват новите понятия – режим на тока, организирана престъпност, прива-

тизация.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Описва прехода към многопартийна политическа система.Описва форми на държавно управление и институции.Познава основни държавни институции и техните функции.Разграничава видовете власти.Описва и обяснява стопански, политически и духовни промени по зададени показа-

тели.Познава идеи за значими обществени промени.Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях.

90

УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Търновската конституция

Урокът упражнение има за цел чрез самостоятелно прилагане на уменията за ра-бота с разнообразни източници на информация учениците да се запознаят с функци-ите на основните държавни институции и собствените си права и задължения като български граждани на Република България.

Акцентите са върху:Държавно устройство на Република БългарияПрава и задължения на гражданитеТърновската конституция и Конституцията на Република България

Учителят при всеки акцент в началото представя накратко включената допълнителна информация, след което само организира самостоятелната работа на учениците.

Задача 1Народно събрание• Кои сфери на държавното управление контролира Народното събрание?Народното събрание контролира изпълнителната власт, но и други сфери на дър-

жавното управление, тъй като приетите от него закони са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.

• Коя от трите власти в държавата представлява?Народното събрание притежава законодателната власт.• Функциите на Народното събрание отговарят ли на формата на държавно управле-

ние на България – „парламентарна република“? Аргументирайте се.Да, защото без съществуването на Народното събрание държавата не може да

функционира. То приема държавния бюджет, установява данъците; насрочва избори за президент на републиката; приема решение за провеждане на национален референ-дум; избира и освобождава министър-председателя; избира и освобождава ръководи-телите на Българската народна банка; решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир; дава амнистия.

• Открийте в речника определение на понятието „амнистия“ и го запишете в тетрадка-та си.

Законодателен акт на пълно или частично помилване на осъдени лица; опрощаване.Министерски съвет• Коя от трите власти в държавата представлява?Министерският съвет представлява изпълнителната власт.• Кое налага българските законотворци да прибавят подчертаната в текста точка в

Конституцията?Приемането на България в Европейския съюзПрезидент на републиката• Кои са основните сфери на дейност на Президента?Президентът насрочва парламентарните и местните избори, обнародва зако-

ните, назначава и освобождава посланиците, награждава, има право да помилва. Президентът е върховен главнокомандващ на българската армия.

Съдебна власт• Как е гарантирана независимостта на съдебната власт?

91

Съдебната власт има самостоятелен бюджет и съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

• Коя според вас е основната функция на Конституционния съд?Дава задължителни тълкувания на Конституцията. Така се гарантира, че всеки

закон съответства на Конституцията.Всеки отговор може да се приеме за верен, ако ученикът го аргументира.

Задача 2• На каква възраст са лидерите на либералите по време на приемането на Търновска-

та конституция?Драган Цанков и Петко Славейков за почти връстници, наскоро навършили 50 го-

дини, докато Петко Каравелов е по-млад – на 36 години.• Какво излъчват лицата им на портретите, правени приблизително по същото време?Лицата им излъчват вглъбеност, решителност, вяра, самочувствие, отговорност.• Според вас либералите постигат ли ограничение на правата за българския владетел?

Аргументирайте се.Не, те не успяват да ограничат правата на българския владетел, защото той има

правомощия и в трите власти.

Задача 3• Открийте и запишете в тетрадката си членовете, в които правата са същевременно и

задължения на българския гражданин.Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на

българските граждани. Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълно-летието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда. Те са длъжни да опазват околната среда.

• На основание на кой член от конституцията се организират протести против застро-яването на Българското Черноморие?

На член 43, но и на член 55.

Задача 4• В коя от конституциите задълженията на гражданите са описани по-обстойно и под-

робно?Задълженията на гражданите са описани по-обстойно и подробно в конституция-

та на Република България.• Кои задължения на гражданите се повтарят?Законите са задължителни за всички. Всеки трябва да плаща определените от

закона данъци. Всеки поданик е длъжен да служи военна служба.• Кои задължения присъстват само в една от двете конституции? Как си обяснявате

това?Задълженията: Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ

гражданите да изпълняват задълженията, установени в Конституцията и закони-те; Гражданите трябва да оказват съдействие на държавата и обществото в слу-чай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон, присъст-ват само в конституцията на Република България.

Всяко обяснение на учениците се приема за вярно, стига да бъде аргументирано.

92

Работата с методическия апарат цели учениците да:– извличат информация от документи;– работят с различни видове текст;– развиват умения за разчитане и попълване на схема.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Изброява основни права и отговорности на гражданите според Конституцията на

Република България.Свързва видовете власти в съвременна България с институциите, които ги предста-

вляват.Описва форми на държавно управление и институции.Познава основни държавни институции и техните функции.Разграничава видовете власти.

Урок 36: България в обединяваща се Европа

Учениците се запознават с пътя на България до пълноправно членство в НАТО и ЕС, със структурата и функционирането на ЕС и правата на европейските гражда-ни, каквито са и те.

Акцентите са върху:България и НАТО – гарантиране на националната сигурностПътят на България към Европейския съюзБългария в Европейския съюз

България и НАТО – гарантиране на националната сигурностАкцентът се поставя върху създаването на военния съюз и необходимостта бившите

държави от Източния блок, включително България, да се присъединят към него – нови гаранции за националната им сигурност. Какъв е днес ангажиментът на българската ар-мия – участие в операции по поддържане на мира и сигурността в редица точки на света. Днес вниманието на НАТО е насочено в нова посока – към борбата с глобални опаснос-ти, като тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение.

Пътят на България към Европейския съюзАкцентът се поставя върху процеса на евроинтеграция – дългия път до създаването

на Европейския съюз, в който държавите членки се интегрират в единна икономическа и политическа структура. Другият процес, който протича след края на Студената война, е на приемане на нови държави членки в съюзи от Източна Европа, като ЕС приема строги принципи за присъединяването им: стабилни институции, върховенство на за-кона, спазване на правата на човека, защита на малцинствата, функционираща пазарна икономика и способност на държавата кандидат да посрещне натиска на конкуренцията в Съюза.

След дълъг период, в който България се старае да изпълни критериите за членство, от 1 януари 2007 г. България е пълноправен член на Европейския съюз.

България в Европейския съюзКато европейски граждани, учениците трябва да познават основните институции на

93

ЕС, техните функции и взаимна обвързаност, присъствието във всяка от тях на предста-вители на българската държава. Процесите на интеграция не застрашават националната идентичност във всяка държава членка.

Представят се икономическите предимства на членството в ЕС: участие в единния вътрешен пазар със свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали. България по-лучава достъп до структурните фондове, инвестиции и нови технологии. Държавата ги използва за изграждане на магистрали и пътища, развитие на земеделието, опазване на околната среда, развитие на образованието и държавната администрация. Днес 2/3 от износа на България са към страните от ЕС. Десетки хиляди българи учат в други държави от общността. Още повече българи пътуват и работят в рамките на Съюза, възползвайки се от правото за свободно движение на работната сила. По този начин България успява да удържа безработицата на относително ниско ниво.

Десет години след присъединяването си към Европейския съюз България за първи път поема председателството на Съвета на ЕС на 1 януари 2018 г. То се осъществява чрез ре-дуване на държавите членки за срок от шест месеца. През това време България съчетава функциите на посредник, политически лидер, представител и координатор. Най-важните теми за дискутиране, избрани от българското правителство, са: бъдещето на Европа и младите хора, сигурност и стабилност, цифрова икономика и Западните Балкани.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– развиват умения за работа с изображение (1), (2);– извличат информация от документи (5), (9);– работят с различни видове текст (4);– развиват умения за свързване на текст с изображение (3), (6), (7), (10), (11);– развиват умения за работа със схема на институциите на ЕС (8);– използват хронологични ориентири при описание на исторически събития (линия

на времето);– усвояват новите понятия – инвестиции, национална сигурност, глобален.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Разбира значението на присъединяването на България към НАТО и Европейския

съюз.Познава идеи за значими обществени промени.Познава основни институции и техните функции.Разграничава видовете власти.Описва и обяснява стопански, политически и духовни промени по зададени показа-

тели.Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели.Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях

Отговори към елементите от методическия апарат: (1) Българското знаме и флагът на ЕС• С помощта на интернет открийте информация за химна на ЕС.– Европейският химн е „Ода на радостта“, фрагмент от Девета симфония на

Лудвиг ван Бетовен, композирана през 1823 г. Той става символ на Европейския съюз през 1985 г.

(2) Плакат по случай 10 години от членството на България в НАТО, 2014 г.• Знамената на кои европейски държави разпознавате на плаката?

94

– Задачата може да се постави като домашно или като общ проект с изучавано-то по география и икономика.

(5) Документ: Права на гражданите на ЕС • Какво е основното право на европейския гражданин?– Да избира членовете на Европейския парламент.• Към кого може да се обръща всеки европейски гражданин, ако смята, че са наруше-

ни правата му в неговата държава? – Той може да се обръща към органите и институциите на ЕС и трябва да получи

отговор.(9) Документ: България в очите на Европа • На кого българите дължат своите успехи?– Българите дължат своите успехи на самите себе си.• Какво от българската история е впечатлило Доналд Туск?– Тракийското наследство (потомците на Спартак); наследници на най-старата

държава в Европа, която и до днес е запазила своето име; участието на България във войните през ХХ в. – никога не сте загубили бойно знаме в битка.

• Какъв пост в ЕС заема Д. Туск?– Той е председател на Съвета на ЕС.

Урок 37: Българските граждани

Учениците се запознават с раждането на гражданското общество в България и със своето всекидневие с неговото многообразие и проблеми.

Акцентите са върху:Гражданското обществоПромяната във всекидневиетоПредизвикателствата на бъдещето

Гражданското обществоБългарският гражданин постепенно се учи да защитава правата си пред българския

съд или Съда на ЕС. Неправителствените организации дават възможност на граждани-те по-успешно да контролират държавното управление. От 1989 г. по различни пово-ди българските граждани изразяват своето неодобрение от управлението чрез стачки, участие в различни кампании и др. Така постепенно в България се ражда гражданското общество.

Промяната във всекидневиетоНавсякъде в живота на българите настъпва промяна. Обликът на селищата, стоки-

те, които се консумират, жилищата, транспортните средства, дрехите. Цялата промяна е пропита от една дума – различно. То изразява вече индивидуалност, вкус, предпочита-ния, но и социални различия.

Новите технологии навлизат във всекидневието, за да направят живота на хората по-лек. Българите имат право свободно да избират къде да учат, работят и живеят в страните от ЕС. Широкото използване на интернет, прилагането на научните открития и високите технологии коренно променят живота на съвременния човек.

95

Предизвикателствата на бъдещетоПред българите, както и пред всички хора на нашата планета, стоят важни проблеми.

ООН разработва модела на устойчивото развитие – да живеем днес така, че това да не е за сметка на бъдещите поколения. Едни от най-сложните глобални проблеми са суровин-но-енергийният и екологичният. Учениците чрез интернет могат да посочат конкретни примери от България.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– работят с различни видове текст (3);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (4 – 6);– усвояват новите понятия – синдикат, неправителствена организация (НПО),

гражданско общество.

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Дава примери за промени в ежедневието на българите.Разбира положителната роля на новите технологии.Създава кратък писмен отговор на исторически въпрос със зададени опори.Дава примери за устойчивост и промени в начина на живот през различните истори-

чески епохи.Представя влиянието на технически и научни постижения върху всекидневния

живот.Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели.Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях.

Урок 38: Българските граждани

Учениците се запознават с реформите в българското образование след 1989 г., с развитието на културните процеси в България през първите десетилетия на ХХІ в.

Акцентите са върху:Реформи в средното образованиеРазвитие на науката и висшето образованиеЛитературата и изкуството в демократична България

Реформи в средното образованиеСлед края на комунистическото управление започва тежък преход към демократи-

зиране на образованието. От 2000 г. са разработени нови програми, съобразени със съвременното развитие на света, а новият Закон за образованието от 2016 г. се превръ-ща в необходимост, за да отговори на уеднаквяването на образованието между страни-те на ЕС, развитието на технологиите, променящата се роля на учителя в обучението. Българското образование е изправено пред сериозни проблеми, като качеството на об-разованието, липсата на връзка между образование и работодатели, акцентът върху зна-нието, а не върху прилагането му, нарастването на агресията в училище и др. Причина за съществуването им са и малкото средства, които се отделят от държавния бюджет за училищата.

96

Развитие на науката и висшето образованиеСлед 1989 г. са премахнати идеологическите ограничения пред българските учени,

които вече свободно отстояват различни мнения. Бурно развитие отбелязва висшето об-разование. Икономическите трудности на България обаче довеждат до рязко намаляване на финансирането на научните изследвания.

Литературата и изкуството в демократична БългарияИ културата се развива, освободена от идеологическия контрол, но и без достатъчно

финансиране от държавата. Постепенно кризата е преодоляна и започват да се създа-ват много стойностни творби в областта на литературата, театъра, киното, живописта, скулптурата.

Работата с методическия апарат цели учениците да:– работят с различни видове текст (6);– развиват умения за свързване на текст с изображение (1 – 5), (7).

Компетентности като очаквани резултати от обучението:Дава примери за българско културно присъствие по света.Представя чрез примери влиянието на съвременната глобална култура върху бъл-

гарската.Представя чрез средствата на ИКТ българи със световни постижения в различни

области.Изработва разширен план.

ОБОБЩЕНИЕ – раздел ІV

То има за цел да се преговорят и обобщят очакваните резултати, заложени в те-мите в раздел ІV от учебната програма по история и цивилизации.

Акцентите са върху:Държавност и политикаОбщество и всекидневен животКултурно развитие

По преценка на учителя очакваните резултати от темите може да се преговорят устно.Преговарят се основните понятия: НАТО, Европейски съюз.

Предварително учителят може да избере личности или важни събития от изучавания период и да възложи на учениците да подготвят презентации за тях в не повече от 10 слайда. При представянето на личността да се ползват показателите от с. 8 в учебника. Презентациите може да се използват в хода на обобщението.

Отговори на задачите от „Работя самостоятелно“1. Пречертават линията на времето в тетрадките си и нанасят върху нея годините на

управление на Георги Димитров и Тодор Живков.Откриват (преговарят) годините на дадените събития и ги нанасят на точното място

върху линията на времето.

97

2. а) синдикат; б) инвестиции; в) интеграция; г) приватизация; д) гражданско обще-ство

3.

Литература Музика Изобразително изкуство

Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Геор-ги Господинов

Райна Кабаиванска, Александрина Пендачанска, Дарина Такова, Васко Василев, Веско Ешкенази, Свилен Русев (цигулар), Валя Балканска

Христо Явашев – Кристо

4. Отговор на въпрос „Как се ражда гражданското общество в България?“: 1. Как бъл-гарският гражданин може да защити правата си? 2. Каква е ролята на неправителствените организации за контрол върху управлението? 3. Как българските граждани изразяват своето неодобрение от управляващите и условията на труд и заплащане?

Българският гражданин може да защити правата си, ако друг човек или институция са ги нарушили, като се обърне към българския съд, а като европейски гражданин – и към Съда на ЕС. Той може свободно да изрази мнението си по проблема пред медиите или да потърси неправителствена организация (НПО), чиято цел е защита на правата на гражданите.

Неправителствените организации играят важна роля за контрол върху управлението. Те наблюдават различни сфери от управлението на държавата – здравеопазване, образо-вание, финанси, икономика, и ако открият нередности, подават жалби, обръщат се към прокуратурата или информират хората чрез медиите. Когато европейски институции ра-ботят над важни за ЕС правила, те се консултират и с гражданските организации.

След приемането на конституцията през 1991 г. българските граждани по различни поводи могат свободно да изразяват своето неодобрение от управлението. Те протести-рат против условията на труд и заплащане, закриването на предприятия, безработицата чрез стачки, организирани от синдикатите. Българите участват в различни кампании за защита на правата на децата, на хората с увреждания, на пенсионерите, на потребителите и др. НПО провеждат протести, чрез които да се обърне внимание на важни за всички хора проблеми: замърсяването на въздуха, презастрояването на Черноморието, защита-та на природата и др.

ГОДИШЕН ПРЕГОВОР

Годишният преговор е предложен във вид на сравнителна таблица на основните исторически периоди от българската история, включени в учебната програма за 7. клас.

Работата с включените задачи в теста за годишен преговор цели учениците да:– използват правилно основните нови понятия от 7. клас;– развиват умения за работа с историческа карта;– развиват умения за работа с изображение;– използват хронологични ориентири при описание на исторически събития; – разпознават значими личности от българската история.

7. Книга за учителя по история и цивилизации за 7. клас – Е. Михайлова и др.

98

Компетентности като очаквани резултати от обучението в 7. клас:Проследява с помощта на карта промените в границите на България от 1878 до 1940 г.Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери

за тях.Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически

събития.Проследява промени в политическото развитие на България, настъпили след Втората

световна война.Представя новите социалните групи в българското възрожденско общество.Познава идеите и дейността на Георги Стойков Раковски като основоположник на

организираното националноосвободително движение.Познава делото на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.Представя устройството на Княжество България според Търновската конституция.

Отговори на задачите от теста за ГОДИШЕН ПРЕГОВОР от учебника:1 – 12

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12

А) В) Г) Б) Г) Б) Б) А) В) А) Г) Б)

13

Понятие Определение

модернизация организиране на стопанския, политическия и културния живот на един народ или страна по образец на развити държави

конституция основният закон, по който се управлява една държава

нация хора, обединени от общото си минало, език, култура и традиции; те имат общ стопански живот и общи цели за бъдещето си

комунистически режим

тоталитарна политическа система, основана на формулираната от Ленин комунистическа идеология, в която единствената управляваща партия е Комунистическата

интеграция обединение на групи, организации, държави поради общи интереси, върху основата на общи принципи

14. Вж. попълнената таблица в Приложението.15. Васил Левски – Д; Стефан Стамболов – Г; Александър Батенберг – А; Гоце Делчев

– Б; Желю Желев – В16. • Какво е изобразено на стенописа?Колелото на живота – периодите, през които минава човешкият живот.• Коя фигура олицетворява смъртта? Фигурата долу на изображението, която държи коса в ръката си.

99

ПРИЛОЖЕНИЕ: СРАВНИТЕЛНИ ТАБЛИЦИ КЪМ ТЕМИ В УЧЕБНИКА

Към Тема 10

Водачите на българската национална революция

Водач Биография ИдеиГеорги Раковски (1820 – 1867)

Роден е в Котел. Получава много добро образование. Живее във Франция, Русия, Сърбия и Румъния. Изготвя три плана за освобождение на България. През 1862 г. създава в Белград Първата българска легия. Талантлив поет и журналист, Раковски участва активно и в църковното движение. Умира в Букурещ след тежко боледуване от туберкулоза.

Изготвя три плана за освобождение на България, в които излага идеята за организиране на всенародно въстание, ръководено от единен център. По-късно разработва четническата тактика – подготвени чети извън страната ще навлязат в българските земи и ще вдигнат населението на въстание.

Любен Каравелов (1834 – 1879)

Роден е в Копривщица. Учи в гръцко училище в Пловдив и в Московския университет. По-късно живее в Сърбия и Влашко. През есента на 1869 г. започва да издава в Букурещ в. „Свобода“ и създава БРЦК. Автор и преводач на десетки разкази, повести и стихотворения, той се откроява като един от най-талантливите български писатели и вестникари.

Отстоява идеята за освобождение на България чрез една всеобща национална революция – осъществяване на коренна промяна чрез оръжие. Ръководеният от него БРЦК популяризира революционните идеи, обмисля и подготовка на бъдещата революция. Каравелов е за свобода лична и народна.

Васил Левски (1837 – 1873)

Роден е в Карлово, отрано остава сирак и е принуден да прекрати учението си. През 1862 г. се включва в легията на Г. Раковски, а по-късно е знаменосец в четата на П. Хитов. Участва в създаването на БРЦК, завръща се във вътрешността на страната и изгражда Вътрешната революционна организация. След предателство е заловен и обесен в покрайнините на София.

Натрупал опит в борбата срещу Високата порта, Левски достига до идеята за предварителна подготовка на българската национална революция. След създаването на БРЦК се завръща във вътрешността на страната и изгражда Вътрешната революционна организация – мрежа от тайни комитети. Тя трябва да подготви една обща революция, до създаването на демократична република.

100

Христо Ботев(1848 – 1876)

Роден в Калофер, в семейството на учителя Ботьо Петков. Учи за кратко в Одеса, където се сближава с руските революционери. Хр. Ботев е талантлив поет и журналист, издател на вестници на революционната ни емиграция в Румъния. През 1874 г. застава начело на БРЦК, а през 1876 г. оглавява чета от 200 души, която превзема кораба „Радецки“ и се включва в Априлското въстание. Загива на 2 юни 1876 г. на връх Вола.

Най-възторженият последовател на В. Левски, той ръководи БРЦК по време на Източната криза. Ботев изразява идеите на най-революционно настроените български емигранти. Обявява се за незабавни действия и вдигане на въстание, макар и без да е извършена достатъчна подготовка.

Към Тема 15/упражнение

Права и задължения на българския гражданин според Търновската конституция

Права на българския гражданин Задължения на българския гражданин■ Право да гласува има всеки, навършил 21 г.■ Неприкосновеност на частната собственост

и личната кореспонденция.■ Свобода на словото и печата.■ Свобода на религиите.■ Право на събирания и сдружавания.■ Не може да се наложи наказание, което не е

установено от законите.■ Безплатно начално образование.

■ Законите са задължителни за всички.■ Всеки трябва да плаща определените от

закона данъци.■ Всеки поданик е длъжен да служи военна

служба.

Към Тема 18

Модернизация на България

Въпроси за сравнение Управление на Стефан Стамболов

Управление на Константин Стоилов

Период, в който управляват България

1887 – 1894 г. 1894 – 1899 г.

Жизнен път Едва на 20 години е, когато БРЦК го определя за заместник на Левски. Организира и участва в три въстания: Старозагорското, Априлското и Кресненско-Разложкото. По време на политическата криза заема страната на русофобите.

Завършил право в Германия, има богат опит като политик. Депутат в Учредителното събрание, виден консерватор, министър, той участва и в преговорите с Фердинанд да заеме българския трон.

101

Политическа партия, чиито лидери са Народнолиберална партия Народна партия

Стопанска политика Предприема активно железопътно строителство.В Пловдив се провежда първото търговско изложение (1892).Сключва първите държавни заеми.Появяват се първите големи частни български банки.Започва политика на покровителство на развитието на местната промишленост.Приема важни закони за търговията.

Продължава да покровителства развитието на местната промишленост, като приема Закон за насърчаване на местната индустрия.Построяват се модерни фабрики и се развиват нови производства.Приема важни закони за търговията.Започва модернизация и на селското стопанство

Вътрешна политика Управлява в условията на остро обществено противопоставяне. Нарушават се гражданските права, има гонения срещу опозицията.

Постепенно възстановява гражданските свободи. Фалшификациите и насилията по време на избори обаче продължават. Политически убийства – на Стефан Стамболов и Алеко Константинов.

Външна политика Сключва търговски договори с държавите от Централна и Западна Европа. Подобряват се отношенията с Османската империя. Не успява да възстанови дипломатическите отношения с Русия и да получи признание на княз Фердинанд.

След постъпки пред новия руски император Николай II, през 1896 г. се възстановяват дипломатическите отношения между двете държави. Русия и другите Велики сили признават княз Фердинанд за законен български владетел.

Към Тема 18/21/Годишен преговор

Първите български владетели след Освобождението

Въпроси за сравнение Княз Александър І Батенберг Княз Фердинанд І

Период, в който управляват България

1879 – 1886 г. 1887 – 1918 г.

Отношение към Търновската конституция

В първите години от своето управление полага усилия да отмени и промени Търновската конституция, която намира за твърде демократична. Стреми се да ограничи гражданските права.

Използва всички права, които му дава Търновската конституция, и постепенно се налага те да се увеличават. Наблюдават се ограничаване и нарушаване на гражданските права.

102

Отношение към политическите партии

Представите му за управлението на страната са близки до идеите на консерваторите, които се превръщат в негови съюзници.

Използва малките и слаби партии в България, за да увеличава своята власт.

Установяване на еднолично управление – особености

За повече от две години установява Режим на княжеските пълномощия. Той управлява сам, без Конституция, като внася промени в държавното устройство. Ограничени са политическите свободи.

Разчитайки на слабостта на партиите, цар Фердинанд раздава властта – избира кой и кога да управлява, като се ръководи от своите интереси. Важните държавни решения обаче взема сам.

Към Тема 19

Празниците на българите след Освобождението

Традиционни празници Официални празници■ Рождество Христово, Възкресение

Христово■ Гергьовден, Никулден, Трифон Зарезан■ Цветница (Децата могат да добавят

празници на светци, които се празнуват в техния дом.)

■ (Децата могат да добавят традиционни празници, характерни за тяхната етническа общност.)

■ 3 март – Ден на Освобождението■ 24 май – Ден на българската просвета и

култура и на славянската писменост ■ Възкачването на монарха на престола

Към Тема 20

Съдбата на българите извън свободното княжество

Държава Положение на българското населениев Румъния Румънското правителство заселва румънско население в Северна Добру-

джа и българите там скоро се превръщат в безправно малцинство.в Сърбия Сръбските власти подлагат българското население на силен натиск да се

признават за сърби. Голяма част са асимилирани в културно отношение.в Османската империя

В Македония и Одринско продължава да живее най-голямата българска общност извън Княжеството. Българите са подложени на администрати-вен произвол, насилия и беззакония. Освен това властите често предиз-викват раздори между отделните народности, заселили се тук. Към всичко това се прибавя и засилилата се гръцка и сръбска пропаганда, чиято цел е да наложат сред местното население собствените си езици и Църкви.

103

Към Упражнение: Българските политически партии от Освобождението до 1944 г.

ПартияСъзда-

денапрез

Лидери Политически идеи

1 Либерална партия 1879 г. Драган ЦанковПетко КаравеловПетко Славейков

Като своя цел определя спазването и прилагането на Търновската кон-ституция и запазването на дребната собственост в града и в селото. Във външната си политика показва свои-те симпатии и признателност към Русия, която приема за единствен покровител.

2 Консервативна партия

1879 г. д-р Константин СтоиловГригор НачовичДимитър Греков

Българското общество, което дълго е живяло в безправие, се нуждае от време. Те настоява в управлението на страната да влязат по-образовани и заможни хора, които по-успешно и отговорно ще решават проблемите на обществото.

3 Народнолиберална партия (НЛП)

1886 г. Стефан СтамболовДимитър ПетковНикола Генадиев

Една от най-влиятелни партии в страната. В програмата си застъпват модерни идеи за стопанско разви-тие на страната и за самостоятелна външна политика, ориентирана към западноевропейските страни.

4 Народна партия (НП)

1894 г. д-р Константин СтоиловИван Гешов

Една от силните и влиятелни партии в България, подкрепена от икономи-ческия ни елит. Прилага модерните си идеи за стопанско развитие на страната, а във външната политика е ориентирана към Русия.

5 Демократическа партия (ДП)

1896 г. Една от най-влиятелните партии в България с най-дълга история. Защитава принципите на консти-туционализма и спазването на гражданските права. Във външната политика е ориентирана към Русия.

6 Български земе-делски народен съюз (БЗНС)

1899 г. Янко ЗабуновАлександър СтамболийскиНикола Петков

Политическа партия, която защитава интересите на българските селяни. Дели обществото на съсловия, от които водещо е селското. Това по-ражда отрицателно отношение към представителите на другите съсло-вия. Пропагандира за равни матери-ални блага между хората.

104

7 Българска работни-ческа социалдемо-кратическа партия БРСДП (ш.с.)

1903 г. Янко СакъзовКоста Лулчев

Партия, която защитава интереси-те на българските работници чрез реформи и реализиране на сериозна социална програма.

8 Българска кому-нистическа партия (БКП)

1919 г. Георги ДимитровТрайчо Костов

БКП приема в своята политическа програма много от идеите на кому-нистите в Съветска Русия. Обявява се за установяване на диктатура на работническата класа, която ще доведе до построяване на нов социа-лен ред – социализма, като първи стадий към комунизма. Обявява средства за революционна борба на пролетариата – от масовата акция и масовата политическа стачка до въоръженото въстание. БКП става член на Комунистическия интерна-ционал и постепенно подчинява дей-ността си на интересите на СССР.

Към Тема 23

Европейските държави в Първата световна война

Държави от Антантата Държави от Централните сили Неутрални държави

ВеликобританияФранцияРусияИталияСърбияРумънияГърцияБелгияПортугалия

ГерманияАвстро-УнгарияОсманската империяБългария

ДанияИсландияИспанияНорвегияХоландияШвейцарияШвеция

Към тема 24/Обобщение ІІ

Въпроси за сравнение Цар Фердинанд І Цар Борис ІІІПериод, в който управляват България

1887 – 1918 г. 1918 – 1943 г.

Отношение към Търновската конституция и политическите партии

Използва всички права, които му дава Търновската конституция, и постепенно се налага те да се увеличават. Наблюдават се ограничаване и нарушаване на гражданските права. Използва малките и слаби партии в България, за да увеличава своята власт.

Управлява в много напрегнат период, в който настъпва силно противопоставяне в обществото. Намира ожесточената борба между партиите за основна причина за тежкото положение на страната.

105

Налагане и особености на личното им управление

Разчитайки на слабостта на партиите, цар Фердинанд раздава властта – избира кой и кога да управлява, като се ръководи от своите интереси. Важните държавни решения обаче взема сам.

Възползва се от забраната на политическите партии и управлява с помощта на правителства от специалисти, без да зачита Търновската конституция. Взема еднолично всички важни решения за държавата.

Към Тема 28

Български творциот кр. на ХІХ – нач. на ХХ в.

Български творцислед Първата световна война

Иван ВазовДимчо ДебеляновПенчо СлавейковПейо ЯворовНиколай Павлович

Гео МилевЙордан ЙовковХристо СмирненскиНикола ВапцаровПетко СтайновЛюбомир ПипковЗлатю БояджиевКръстьо Сарафов

Към Тема 34

Български творци, 1944 – 1989 г.

Литература Изобразително изкуство МузикаВалери ПетровЙордан РадичковИвайло ПетровБлага Димитрова…

Дечко УзуновСветлин РусевИван КирковГеорги Баев…

Борис ХристовНиколай ГяуровРайна КабаиванскаГена Димитрова…

Към Тема 35/упражнение

Задължения на българския гражданин

Съгласно Търновската конституция, 1879 г.

Съгласно конституцията на Република България, 1991 г.

• Законите са задължителни за всички.• Всеки трябва да плаща определените от

закона данъци.• Всеки поданик е длъжен да служи военна

служба.

• Да спазва законите.• Да плаща данъци.• Да защитава страната си.

Изисквания за изготвяне на съобщение с помощта на текстообработваща про-грама за български творец:

План на съобщението:– Кратки биографични данни– Образование

106

– Творчество (дейност; идеи за освобождение) – Представяне на една известна творба/изследване (неговото значение в българската

история)– Използвани източници

1. Кратки биографични данни: къде е роден, семейство, образование2. Творчество3. Представяне в 3 – 4 изречения на най-известната му творба4. Използвани източници

Подходящи личности в сферата на възрожденската ни култура и наука за из-готвяне на съобщение:

Добри Войников, Васил Друмев, Добри Чинтулов, Петко Славейков, Христо Ботев, Любен Каравелов, Константин Фотинов, Иван Богоров, Найден Геров, Иван Вазов, Сава Доброплодни, Захарий Зограф, Николай Павлович, Станислав Доспевски, Никола Фичев (Колю Фичето), Спиридон Палаузов, Марин Дринов и др.

Подходящи личности в сферата на българската литература и наука, 1878 – 1944 г., за изготвяне на съобщение:

Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Теодор Траянов, Алеко Константинов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Ангел Каралийчев, Фани Попова-Мутафова, Асен Златаров, Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Христо Гандев, Атанас Иширков, Иван Батаклиев и др.

Подходящи личности в сферата на българската литература след 1944 г. за из-готвяне на съобщение:

Димитър Талев, Димитър Димов, Чудомир, Валери Петров, Йордан Радичков, Блага Димитрова, Асен Босев, Ангел Каралийчев, Ран Босилек, Емилиян Станев, Радой Ралин, Дамян Дамянов, Леда Милева, Вера Мутафчиева, Антон Дончев, Пеньо Пенев, Владимир Башев, Веселин Ханчев, Георги Марков, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Евтим Евтимов, Николай Хайтов, Дончо Цончев, Георги Данаилов, Ивайло Петров, Недялко Йорданов, Стефан Цанев и др.

СКАЛА ЗА ПРЕВРЪЩАНЕ НА ТОЧКИТЕ В ОЦЕНКАот тестовете обобщение в тетрадката на ученика

Брой точки Оценка

до 6 Слаб (2)

от 7 до 11 Среден (3)

от 12 до 16 Добър (4)

от 17 до 20 Много добър (5)

от 21 до 25 Отличен (6)

107

УТ

ВЪ

РДИ

ЛД

ирек

тор:

.....

......

......

......

......

......

......

......

......

......

......

......

..(И

ме, ф

амил

ия, п

одпи

с)

ГОД

ИШ

НО

ТЕ

МА

ТИ

ЧН

О Р

АЗП

РЕД

ЕЛ

ЕН

ИЕ

по у

чебн

ия п

редм

ет и

стор

ия и

цив

илиз

ации

за 7

. кла

с

ПЪ

РВИ

УЧ

ЕБ

ЕН

СРО

К −

18

седм

ици

X 2

час

а се

дмич

но =

36

часа

№ по редУчебна сед-мица по ред

Тем

а на

уроч

ната

един

ица

Вид

ур

очна

ед

иниц

а

Ком

пете

нтно

сти

като

оча

кван

и ре

зулт

ати

от о

буче

ниет

оН

ови

поня

тия

Кон

текс

т и

дейн

ости

за

вся

ка

уроч

на е

дини

ца

Мет

оди

и ф

орм

и на

оц

еняв

ане

по т

еми

Забележка

12

34

56

78

91

1Н

ачал

ен

прег

овор

Пре

гово

р пр

акт.

де

йнос

ти

Съг

ласн

о Д

ОС

за О

П п

о ис

тори

я и

циви

лиза

ции,

вкл

юче

ни в

оча

ква-

ните

рез

улта

ти в

кра

я на

6. к

лас

– С

ъста

вяне

на

исто

риче

ски

реч-

ник;

– из

полз

ване

на

разл

ични

сре

дств

а за

она

глед

яван

е: к

омпю

тър,

мул

-ти

меди

я, е

лект

ронн

а дъ

ска,

инт

ер-

нет,

еле

ктро

нен

учеб

ник,

сте

нна

карт

а и

др. (

отна

ся с

е за

вси

чки

уроц

и);

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

поп

ъл-

ване

на

табл

ица,

ори

енти

ране

в

посо

ките

на

свет

а; р

абот

а с

лини

я на

вре

мето

.

21

Нач

ален

пр

егов

ор

32

Тес

т (д

иагн

ос-

тика

на

вход

но

ниво

)

Пре

гово

рко

нтро

л и

оцен

ка

Съг

ласн

о Д

ОС

за О

П п

о ис

тори

я и

циви

лиза

ции,

вкл

юче

ни в

оча

ква-

ните

рез

улта

ти в

кра

я на

6. к

лас

– И

стор

ичес

ки л

ично

сти

и ос

нов-

ни п

онят

ия о

т уч

ебна

та п

рогр

ама

за 6

. кла

с; и

звли

чане

на

инфо

р-ма

ция

от р

азли

чни

исто

риче

ски

изто

чниц

и.

Тест

– д

и-аг

ност

ично

оц

еняв

ане

(вхо

дно

ниво

).

108

12

34

56

78

94

21.

Бъл

-га

рите

на

влиз

ат

в Н

овот

о вр

еме

Нов

и зн

ания

Пре

дста

вя Б

ълга

рско

то в

ъзра

ж-да

не к

ато

прех

од н

а бъ

лгар

скот

о об

щес

тво

към

Нов

ото

врем

е.П

редс

тавя

вли

яние

то н

а те

хни-

ческ

и и

науч

ни п

ости

жени

я въ

рху

всек

идне

вния

жив

от.

Уст

анов

ява

синх

ронн

ост

или

асин

хрон

ност

меж

ду с

ъбит

ия, п

ро-

цеси

и л

ично

сти.

Тър

си и

под

бира

инф

орма

ция

чрез

И

КТ

по за

даде

ни п

оказ

ател

и.У

своя

ва зн

ания

за и

стор

ията

на

бълг

арск

и се

лищ

а.П

озна

ва и

деи

за зн

ачим

и об

щес

т-ве

ни п

роме

ни.

Изп

олзв

а хр

онол

огич

ни и

про

с-тр

анст

вени

ори

енти

ри п

ри о

писа

-ни

е на

ист

орич

ески

съб

ития

.

Про

све-

щен

ие,

кору

пция

, Бъ

лгар

ско

възр

ажда

-не

, на

ция

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

изч

ис-

лява

не ч

рез р

абот

а с

лини

я на

вр

емет

о;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а с

изоб

раже

ние;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– из

влич

ане

на и

нфор

маци

я от

до

куме

нти;

–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

Дом

ашно

за

дани

е –

лини

я на

вр

емет

о –

епох

ата

на

Бълг

арск

о-то

въз

раж-

дане

.

53

2. С

то-

панс

ки

пром

ени

през

Х

VII

I –

ХIХ

в.

Нов

и зн

ания

Дав

а пр

имер

и за

рол

ята

на с

то-

панс

кото

раз

вити

е пр

ез В

ъзра

жда-

нето

вър

ху ж

ивот

а на

бъл

гари

те.

Свъ

рзва

сто

панс

ките

про

мени

в

бълг

арск

ите

земи

с р

ефор

мите

в

Осм

анск

ата

импе

рия.

Опи

сва

и об

ясня

ва с

топа

нски

, по-

лити

ческ

и и

духо

вни

пром

ени

по

зада

дени

пок

азат

ели.

Изг

раж

да о

тнош

ение

към

ини

ци-

атив

ност

та, а

ктив

ност

та, н

езав

иси-

мост

та и

нов

атор

ство

то в

лич

ния

и об

щес

твен

ия ж

ивот

.Д

ава

прим

ери

за у

стой

чиво

ст и

пр

омен

и в

начи

на н

а жи

вот

през

ра

злич

ните

ист

орич

ески

епо

хи.

рефо

рма,

моде

рни-

заци

я

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– из

полз

ване

на

лини

я на

вре

мето

;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а с

изоб

раже

ние;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Уст

но.

109

12

34

56

78

9И

зпол

зва

хрон

олог

ични

и п

рос-

тран

стве

ни о

риен

тири

при

опи

са-

ние

на и

стор

ичес

ки с

ъбит

ия.

63

Ини

циа-

тивн

ите

и пр

едпр

и-ем

чиви

бъ

лгар

и

Упр

ажне

-ни

еД

ава

прим

ери

за р

олят

а на

сто

-па

нско

то р

азви

тие

през

Въз

ражд

а-не

то в

жив

ота

на б

ълга

рите

.И

зпол

зва

знан

ия и

раз

вива

уме

ния

за р

абот

а с

разл

ични

вид

ове

текс

т.И

звли

ча и

нфор

маци

я от

пис

мени

до

куме

нти,

изо

браж

ения

, ста

тист

и-че

ски

данн

и.И

згра

жда

отн

ошен

ие к

ъм и

ници

а-ти

внос

тта,

акт

ивно

стта

, нез

авис

и-мо

стта

и н

оват

орст

вото

в л

ични

я и

общ

еств

ения

жив

от.

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а съ

с ст

атис

тиче

ски

данн

и.

Пра

ктич

е-ск

о.

74

3. П

ър-

вите

бу-

дите

ли:

Паи

сий

Хил

ен-

дарс

кии

Соф

ро-

ний

Вра

-ча

нски

Нов

и зн

ания

Поз

нава

дух

овни

те п

роце

си в

бъл

-га

рско

то о

бщес

тво.

Поз

нава

дел

ото

на П

аиси

й Х

илен

-да

рски

и С

офро

ний

Вра

чанс

ки.

Опр

едел

я пр

инад

лежн

ост

към

общ

ност

въз

осн

ова

на е

зика

и р

е-ли

гият

а.И

зпол

зва

хрон

олог

ични

и п

рос-

тран

стве

ни о

риен

тири

при

опи

са-

ние

на и

стор

ичес

ки с

ъбит

ия.

Обя

сняв

а ос

новн

и ис

тори

ческ

и по

няти

я и

може

да

посо

чи п

риме

ри

за т

ях.

Пра

ви п

исме

но о

писа

ния

на зн

ачи-

ма и

стор

ичес

ка л

ично

ст.

Пос

очва

при

мери

за и

деи,

свъ

рзан

и с

конк

ретн

и ис

тори

ческ

и ли

чнос

ти.

бълг

арск

а на

цион

ал-

на и

дея

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– из

влич

ане

на и

нфор

маци

я от

ис

тори

ческ

а ка

рта;

– ра

бота

с л

иния

на

врем

ето;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Пра

ктич

е-ск

о.

110

12

34

56

78

98

44.

Про

ме-

ни в

бъл

-га

рско

то

общ

еств

о

Нов

и зн

ания

Пре

дста

вя н

овит

е со

циал

ните

гр

упи

в бъ

лгар

скот

о въ

зрож

денс

ко

общ

еств

о.И

згра

жда

отн

ошен

ие к

ъм и

ници

а-ти

внос

тта,

акт

ивно

стта

, нез

авис

и-мо

стта

и н

оват

орст

вото

в л

ични

я и

общ

еств

ения

жив

от.

Тър

си и

нфор

маци

я чр

ез И

КТ

по

зада

дени

пок

азат

ели.

Изп

олзв

а зн

ания

и р

азви

ва у

мени

я за

раб

ота

с ра

злич

ни в

идов

е те

кст.

Изр

абот

ва р

азш

ирен

пла

н.

инте

ли-

генц

ия–

Изв

лича

не н

а ин

форм

ация

от

доку

мент

и;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а с

изоб

раже

ние;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

със

стат

исти

ческ

и да

нни;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Уст

нопр

акти

че-

ско

писм

ено:

из

ра-

ботв

ане

на

разш

ирен

пл

ан.

95

5. Н

овот

о бъ

лгар

-ск

о уч

и-ли

ще

Нов

и зн

ания

Разб

ира

необ

ходи

мост

та о

т св

ет-

ска

прос

вета

.Т

ърси

и п

одби

ра и

нфор

маци

я чр

ез

ИК

Т по

зада

дени

пок

азат

ели

за

исто

риче

ски

личн

ости

от

епох

ата.

Усв

оява

знан

ия за

ист

ория

та н

а бъ

лгар

ски

сели

ща.

Пра

ви п

исме

но о

писа

ния

на зн

ачи-

ма и

стор

ичес

ка л

ично

ст.

Пос

очва

при

мери

за и

деи,

свъ

рзан

и с

конк

ретн

и ис

тори

ческ

и ли

чнос

ти.

свет

ско

обра

зова

-ни

е

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– ра

згра

нича

ване

на

прич

ини

от

посл

едиц

и;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а с

изоб

раже

ние;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

със

схем

а;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

Уст

ноП

ракт

иче-

ско.

105

Въз

рож

-де

нско

то

учил

ище

Упр

ажне

-ни

еРа

збир

а не

обхо

димо

стта

от

свет

-ск

а пр

осве

та.

Изв

лича

инф

орма

ция

от п

исме

ни

доку

мент

и, к

арти

, изо

браж

ения

, сх

еми,

диа

грам

и.И

зпол

зва

хрон

олог

ични

и п

рос-

тран

стве

ни о

риен

тири

при

опи

са-

ние

на и

стор

ичес

ки с

ъбит

ия.

Опр

едел

я пр

инад

лежн

ост к

ъм о

бщ-

ност

въз

осн

ова н

а ези

ка и

рел

игия

та.

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а съ

с ст

атис

тиче

ски

данн

и;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

азчи

та-

не н

а ди

агра

ми;

– ор

иент

иран

е по

ист

орич

еска

ка

рта.

Уст

нопр

акти

че-

ско.

111

12

34

56

78

911

66.

Бъл

-га

рска

та

възр

ож-

денс

ка

култ

ура

Нов

и зн

ания

Дав

а пр

имер

и за

про

мени

в д

ухов

-ни

я жи

вот

на б

ълга

рите

в р

езул

тат

на е

вроп

ейск

ото

култ

урно

вли

яние

: из

дава

не н

а ве

стни

ци и

спи

сани

я,

появ

а на

теа

трал

ни т

рупи

, хор

ове,

ор

кест

ри и

др.

Свъ

рзва

въз

рожд

енск

и тв

орци

с

техн

ите

прои

звед

ения

(Доб

ри Ч

ин-

туло

в, Х

рист

о Бо

тев,

Лю

бен

Кар

а-ве

лов,

Ива

н В

азов

).Ра

зпоз

нава

обр

азци

на

бълг

арск

а-та

въз

рожд

енск

а жи

вопи

с и

архи

-те

ктур

а.О

писв

а ха

ракт

ерни

пам

етни

ци н

а на

цион

ална

та к

улту

ра.

Усв

оява

знан

ия за

пос

тиже

ният

а на

вид

ни б

ълга

рски

тво

рци

Свъ

рзва

ист

орич

ески

съб

ития

с

изуч

ени

лите

рату

рни

прои

звед

ения

.Д

ава

прим

ери

за в

заим

ни в

лиян

ия

межд

у ра

злич

ни к

улту

ри.

Тър

си и

под

бира

инф

орма

ция

чрез

И

КТ

по за

даде

ни п

оказ

ател

и за

ис

тори

ческ

и ли

чнос

ти о

т еп

охат

а.

чита

лищ

е–

Разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

доку

мент

и;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а с

разл

ични

вид

ове

текс

т;–

запо

знав

ане

с па

метн

ици

от е

по-

хата

с н

ацио

налн

о зн

ачен

ие;

– ра

бота

с л

иния

на

врем

ето;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Уст

ноП

ракт

иче-

ско.

126

7. С

ве-

тът

на

възр

ож-

денс

ките

бъ

лгар

и

Нов

и зн

ания

Опи

сва

на о

снов

ата

на и

зобр

аже-

ния

беле

зите

на

„евр

опеи

заци

ята“

в

обле

клот

о на

въз

рожд

енск

ите

бъл-

гари

и и

нтер

иора

на

домо

вете

им.

Разл

ичав

а тр

адиц

ионн

и от

нов

и пр

азни

ци, н

алаг

ащи

се в

бъл

гарс

ко-

то о

бщес

тво

през

Въз

ражд

анет

о.Д

ава

прим

ери

за в

заим

ни в

лиян

ия

межд

у ра

злич

ни к

улту

ри.

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;–

разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е.

Уст

ноП

ракт

иче-

ско.

112

12

34

56

78

9У

стан

овяв

а вз

аимо

връз

ка м

ежду

пр

ирод

ните

усл

овия

и о

бщес

твен

ия

живо

т.Д

ава

прим

ери

за у

стой

чиво

ст и

пр

омен

и в

начи

на н

а жи

вот

през

ра

злич

ните

ист

орич

ески

епо

хи.

Пре

дста

вя в

лиян

ието

на

техн

и-че

ски

и на

учни

пос

тиже

ния

върх

у вс

екид

невн

ия ж

ивот

.13

78.

Дви

-ж

ение

за

неза

виси

-м

а Б

ъл-

гарс

ка

църк

ва

Нов

и зн

ания

Пре

дста

вя д

ейст

вият

а на

бъл

гари

-те

за и

звою

ване

на

църк

овна

нез

а-ви

симо

ст.

Опр

едел

я пр

инад

лежн

ост

към

общ

ност

въз

осн

ова

на е

зика

и р

е-ли

гият

а.С

ъзда

ва к

ратъ

к пи

смен

отг

овор

на

исто

риче

ски

въпр

ос с

ъс за

даде

ни

опор

иП

рави

пис

мено

опи

сани

я на

знач

и-ма

ист

орич

еска

лич

ност

.П

осоч

ва п

риме

ри за

иде

и, с

върз

ани

с ко

нкре

тни

исто

риче

ски

личн

ости

.

Вел

ики

сили

,Ек

зарх

ия

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

изч

ис-

лява

не ч

рез р

абот

а с

лини

я на

вр

емет

о;–

разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

исто

риче

ска

карт

а;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

доку

мент

и;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

устн

одо

маш

но

зада

ние:

кр

атък

от

гово

р на

ист

ори-

ческ

и въ

-пр

ос.

147

9. Б

ъл-

гарс

ката

ос

вобо

-ди

телн

а ре

волю

-ци

я:по

път

я на

ле-

гиит

е и

чети

те

Нов

и зн

ания

Поз

нава

иде

ите

и де

йнос

тта

на Г

е-ор

ги С

тойк

ов Р

аков

ски

като

осн

ово-

поло

жник

на

орга

низи

рано

то н

ацио

-на

лноо

своб

одит

елно

дви

жени

е.Т

ърси

и п

одби

ра и

нфор

маци

я чр

ез

ИК

Т по

зада

дени

пок

азат

ели

за

исто

риче

ски

личн

ости

от

епох

ата.

Пос

очва

при

мери

за и

деи,

свъ

рзан

и с

конк

ретн

и ис

тори

ческ

и ли

чнос

ти.

леги

я–

Разв

иван

е на

уме

ния

за и

зчис

-ля

ване

чре

з раб

ота

с ли

ния

на

врем

ето;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– из

влич

ане

на и

нфор

маци

я от

до

куме

нти;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Уст

ноП

ракт

иче-

ско.

113

12

34

56

78

915

810

. Бъл

-га

рска

та

осво

бо-

дите

лна

рево

лю-

ция:

дело

то н

а Л

юбе

н К

ара-

вело

в и

Вас

ил

Лев

ски

Нов

и зн

ания

Опи

сва

осно

внит

е ид

еи и

дей

ност

-та

на

Вас

ил Л

евск

и, Л

юбе

н К

арав

е-ло

в, Х

рист

о Бо

тев.

Тър

си и

под

бира

инф

орма

ция

чрез

И

КТ

по за

даде

ни п

оказ

ател

и за

ис

тори

ческ

и ли

чнос

ти о

т еп

охат

а.П

осоч

ва п

риме

ри за

иде

и, с

върз

ани

с ко

нкре

тни

исто

риче

ски

личн

ости

.У

стан

овяв

а си

нхро

ннос

т ил

и ас

инхр

онно

ст м

ежду

съб

ития

и

личн

ости

.

наци

онал

-на

рев

о-лю

ция,

Изт

очна

кр

иза

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с ли

ния

на в

реме

то;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– из

влич

ане

на и

нфор

маци

я от

до

куме

нти;

– из

влич

ане

на и

нфор

маци

я от

ис

тори

ческ

а ка

рта;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Пра

ктич

е-ск

опи

смен

о:

попъ

лван

е на

таб

лица

.

168

10. Б

ъл-

гарс

ката

ос

вобо

-ди

телн

а ре

волю

-ци

я:де

лото

на

Лю

бен

Кар

а-ве

лов

и В

асил

Л

евск

и17

911

. Ап-

рилс

кото

въ

стан

ие

Нов

и зн

ания

Пре

дста

вя п

одго

товк

ата,

изб

ухва

-не

то и

пос

леди

ците

от

Апр

илск

ото

въст

ание

(187

6 г.)

Тър

си и

под

бира

инф

орма

ция

чрез

И

КТ

по за

даде

ни п

оказ

ател

и за

ис

тори

ческ

и ли

чнос

ти о

т еп

охат

а.И

зпол

зва

хрон

олог

ични

и п

рос-

тран

стве

ни о

риен

тири

при

опи

са-

ние

на и

стор

ичес

ки с

ъбит

ия

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с ли

ния

на в

реме

то;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с ра

злич

ни в

идов

е те

кст.

8. Книга за учителя по история и цивилизации за 7. клас – Е. Михайлова и др.

114

12

34

56

78

918

9„С

вобо

-да

или

см

ърт!

“ –

Апр

ил-

скот

о въ

стан

ие

(187

6 г.

)

Упр

ажне

-ни

е П

редс

тавя

под

гото

вкат

а, и

збух

ва-

нето

и п

осле

дици

те о

т А

прил

скот

о въ

стан

ие (1

876

г.).

Изп

олзв

а хр

онол

огич

ни и

про

с-тр

анст

вени

ори

енти

ри п

ри о

писа

-ни

е на

ист

орич

ески

съб

ития

. И

звли

ча и

нфор

мац

ия о

т пи

смен

и до

куме

нти,

кар

ти, и

зобр

ажен

ия,

схем

и.П

рави

пис

мено

опи

сани

я на

знач

и-ма

ист

орич

еска

лич

ност

.Т

ърси

и п

одби

ра и

нфор

маци

я чр

ез

ИК

Т по

зада

дени

пок

азат

ели.

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– из

влич

ане

на и

нфор

маци

я от

из

обра

жени

е;–

орие

нтир

ане

по и

стор

ичес

ка

карт

а;–

търс

ене

и по

дбир

ане

на и

нфор

-ма

ция

в ин

терн

ет.

Уст

нопр

акти

че-

ско

оцен

яван

е на

раб

отат

а в

екип

.

1910

12. Р

у-ск

о-ту

р-ск

ата

войн

а (1

877

– 18

78)

и О

сво-

бож

де-

ниет

о на

Б

ълга

рия

Нов

и зн

ания

Опи

сва

учас

тиет

о на

бъл

гари

те

във

воен

ните

дей

стви

я по

вре

ме н

а Ру

ско-

турс

ката

вой

на (1

877

– 18

78)

въз о

снов

а на

инф

орма

ция

от р

аз-

личн

и ис

тори

ческ

и из

точн

ици.

Изп

олзв

а хр

онол

огич

ни и

про

с-тр

анст

вени

ори

енти

ри п

ри о

писа

-ни

е на

ист

орич

ески

съб

ития

.

конс

титу

-ци

я–

Изв

лича

не н

а ин

форм

ация

от

доку

мент

и;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

исто

риче

ска

карт

а;–

рабо

та с

лин

ия н

а вр

емет

о;–

разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

Уст

нопр

акти

-че

ско

по

карт

а.

2010

РАБ

О-

ТИ

Л-

НИ

ЦА

I:

Худ

о-ж

еств

е-на

та л

и-те

рату

рака

то

исто

ри-

ческ

и из

точн

ик

Пра

к-ти

ческ

и де

йнос

ти

Разб

ира

връз

ката

меж

ду х

удож

ест-

вен

обра

з и и

стор

ичес

ки к

онте

кст.

Чре

з лит

ерат

урни

обр

ази

осм

исля

бъ

лгар

скит

е на

цион

ални

цен

ност

и,

изгр

ажда

раз

бира

не за

код

екси

те н

а по

веде

ние,

общ

опри

ети

в ра

злич

-ни

те о

бщес

тва

и ср

еди,

как

то и

за

това

по

какъ

в на

чин

наци

онал

ната

ку

лтур

на и

дент

ично

ст в

заим

одей

ст-

ва с

евр

опей

скат

а ид

енти

чнос

т.С

върз

ва и

стор

ичес

ки с

ъбит

ия с

из

учен

и ли

тера

турн

и пр

оизв

еден

ия.

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с ра

злич

ни в

идов

е те

кст;

– ра

звив

ане

на ф

ункц

иона

лна

гра-

мотн

ост;

– тъ

рсен

е и

подб

иран

е на

инф

ор-

маци

я в

инте

рнет

;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

Пра

ктич

е-ск

о.

115

12

34

56

78

921

11Б

ЪЛ

-ГА

РСК

О

ВЪ

З-РА

Ж-

ДА

НЕ

(X

VII

I –

ХIX

в.)

обоб

ще-

ние

Оча

кван

ите

резу

лтат

и от

І гл

обал

на

тема

от

учеб

ната

про

грам

а.–

Разв

иван

е на

фун

кцио

налн

а гр

а-мо

тнос

т;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

доку

мент

и;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

исто

риче

ска

карт

а;–

рабо

та с

лин

ия н

а вр

емет

о;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

Уст

но, и

з-го

твян

е на

пр

езен

та-

ции.

2211

БЪ

Л-

ГАРС

КО

В

ЪЗ-

РАЖ

-Д

АН

Е

(XV

III –

Х

IX в

.)

Кон

трол

и

оцен

каО

чакв

анит

е ре

зулт

ати

от І

глоб

ална

те

ма о

т уч

ебна

та п

рогр

ама.

Тест

тек

ущ

конт

рол

(тем

ати-

чен)

.

2312

13. С

ве-

тът,

Ев-

ропа

и

Бал

кани

-те

в к

рая

на X

IX в

.

Нов

и зн

ания

Поз

нава

иде

и за

знач

ими

общ

ест-

вени

про

мени

.П

редс

тавя

вли

яние

то н

а те

хни-

ческ

и и

науч

ни п

ости

жени

я въ

рху

всек

идне

вния

жив

от.

Обя

сняв

а ос

новн

и ис

тори

ческ

и по

няти

я, с

кои

то р

абот

и, и

мож

е да

по

сочи

при

мери

за т

ях.

Изп

олзв

а хр

онол

огич

ни и

про

с-тр

анст

вени

ори

енти

ри п

ри о

писа

-ни

е на

ист

орич

ески

съб

ития

либе

рали

-зъ

м,дъ

ржав

ни

инст

иту-

ции,

инду

с-тр

ия,

поли

тиче

-ск

а па

ртия

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а с

лини

я на

вре

мето

;–

разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

Уст

но.

2412

14. В

ъз-

стан

о-вя

ване

на

бъл

-га

рска

та

държ

ава:

Нов

и зн

ания

Разб

ира

възн

иква

нето

на

бълг

ар-

ския

нац

иона

лен

въпр

ос к

ато

ре-

зулт

ат о

т ре

шен

ията

на

Берл

инск

ия

конг

рес

от 1

878

г.П

росл

едяв

а с

помо

щта

на

карт

а пр

омен

ите

в гр

аниц

ите

на Б

ълга

рия

от 1

878

до 1

940

г.

авто

но-

мия,

бълг

арск

и на

цион

а-ле

нвъ

прос

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– из

влич

ане

на и

нфор

маци

я от

ис

тори

ческ

а ка

рта;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Уст

нопр

акти

-че

ско

по

карт

а.

116

12

34

56

78

9от

Сан

С

теф

ано

до Б

ер-

лин

Обя

сняв

а ос

новн

и ис

тори

ческ

и по

няти

я, с

кои

то р

абот

и, и

мож

е да

по

сочи

при

мери

за т

ях.

Изп

олзв

а хр

онол

огич

ни и

про

с-тр

анст

вени

ори

енти

ри п

ри о

писа

-ни

е на

ист

орич

ески

съб

ития

.25

1315

. Из-

граж

дане

на

нов

а Б

ълга

рия

Нов

и зн

ания

Поз

нава

осн

овни

иде

и на

либ

ерал

и и

конс

ерва

тори

за у

стро

йств

ото

на

Бълг

ария

.П

редс

тавя

уст

ройс

твот

о на

Кня

-же

ство

Бъл

гари

я сп

оред

Тър

нов-

скат

а ко

нсти

туци

я.Ра

згра

нича

ва в

идов

ете

влас

ти и

те

хнит

е ин

стит

уции

.О

писв

а фо

рми

на д

ържа

вно

упра

-вл

ение

и и

нсти

туци

и.

зако

но-

дате

лна

влас

т,из

пъл-

ните

лна

влас

т,гр

ажда

н-ск

и пр

ава,

парл

а-ме

нтар

ни

избо

ри

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

доку

мент

и;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а съ

с сх

ема;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Уст

нодо

маш

но

зада

ние:

пи

смен

опр

едст

авя

съоб

щен

ие

за и

стор

и-че

ска

лич-

ност

.

2613

Тър

нов-

скат

а ко

нсти

-ту

ция

Упр

ажне

-ни

еП

озна

ва о

снов

ни и

деи

на л

ибер

али

и ко

нсер

вато

ри за

уст

ройс

твот

о на

Бъ

лгар

ия.

Пре

дста

вя у

стро

йств

ото

на К

ня-

жест

во Б

ълга

рия

спор

ед Т

ърно

в-ск

ата

конс

титу

ция.

Разг

рани

чава

вид

овет

е вл

асти

и

техн

ите

инст

итуц

ии.

Изб

рояв

а ос

новн

и пр

ава

и за

дъл-

жени

я на

бъл

гарс

ките

граж

дани

сп

оред

Тър

новс

ката

кон

стит

уция

.О

бясн

ява

осно

вни

исто

риче

ски

поня

тия,

с к

оито

раб

оти,

и м

оже

да

посо

чи п

риме

ри за

тях

.

съде

бна

влас

т–

Изв

лича

не н

а ин

форм

ация

от

доку

мент

и;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а с

изоб

раже

ние;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

поп

ълва

-не

на

табл

ица;

– ра

бота

с л

иния

на

врем

ето.

Уст

нопр

акти

че-

ско

оцен

яван

е на

раб

отат

а в

екип

.

117

12

34

56

78

927

1416

. Съ-

един

е-ни

ето

и не

гова

та

защ

ита

Нов

и зн

ания

Пре

дста

вя п

осле

дици

от

Съе

дине

-ни

ето

на И

зточ

на Р

умел

ия с

Кня

же-

ство

Бъл

гари

я.П

росл

едяв

а с

помо

щта

на

карт

а пр

омен

ите

в гр

аниц

ите

на Б

ълга

рия

от 1

878

до 1

940

г.И

звли

ча и

нфор

мац

ия о

т пи

смен

и до

куме

нти,

кар

ти, и

зобр

ажен

ия.

Изп

олзв

а хр

онол

огич

ни и

про

с-тр

анст

вени

ори

енти

ри п

ри о

писа

-ни

е на

ист

орич

ески

съб

ития

.

проп

аган

-да

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;–

орие

нтир

ане

и из

влич

ане

на и

н-фо

рмац

ия о

т ис

тори

ческ

а ка

рта;

– из

влич

ане

на и

нфор

маци

я от

до

куме

нти;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Уст

нодо

маш

но

зада

ние:

кр

атък

от

гово

р на

ист

ори-

ческ

и въ

п-ро

с.

2814

16. С

ъ-ед

ине-

ниет

о и

него

вата

за

щит

а

2915

17. Б

ъл-

гари

я по

пъ

тя н

а м

одер

ни-

заци

ята

–уп

равл

е-ни

ето

на

Сте

фан

С

там

бо-

лов

Нов

и зн

ания

Дав

а пр

имер

и за

мод

ерни

заци

ята

и ги

свъ

рзва

с б

ълга

рски

дър

жавн

и-ци

(Сте

фан

Ста

мбол

ов).

Пос

очва

еле

мент

и на

сто

панс

ка

моде

рниз

ация

на

Бълг

ария

.П

осоч

ва п

риме

ри за

иде

и, с

върз

ани

с ко

нкре

тни

исто

риче

ски

личн

ости

.О

бясн

ява

осно

вни

исто

риче

ски

поня

тия,

с к

оито

раб

оти,

и м

оже

да

посо

чи п

риме

ри за

тях

.

прев

рат,

Реге

нт-

ство

,оп

озиц

ия,

атен

тат

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с ра

злич

ни в

идов

е те

кст;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Уст

нопр

акти

че-

ско.

3015

18. Б

ъл-

гари

я по

пъ

тя н

а м

одер

ни-

заци

ята

–пр

ави-

телс

твот

о на

Кон

-ст

анти

н С

тоил

ов

Нов

и зн

ания

Дав

а пр

имер

и за

мод

ерни

заци

ята

и ги

свъ

рзва

с б

ълга

рски

дър

жавн

и-ци

(Кон

стан

тин

Сто

илов

).П

осоч

ва е

леме

нти

на с

топа

нска

мо

дерн

изац

ия н

а Бъ

лгар

ия.

Пра

ви п

исме

но о

писа

ния

на зн

ачи-

ма и

стор

ичес

ка л

ично

ст.

Пос

очва

при

мери

за и

деи,

свъ

рзан

и с

конк

ретн

и ис

тори

ческ

и ли

чнос

ти.

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

доку

мент

и;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а с

разл

ични

вид

ове

текс

т;–

разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е.

Уст

но.

Дом

ашно

за

дани

е:

попъ

лван

е на

таб

лица

.

118

12

34

56

78

931

16РА

БО

-Т

ИЛ

НИ

-Ц

А IІ

: П

ерио

-ди

чния

т пе

чат

като

ис

тори

-че

ски

изто

чник

Пра

к-ти

ческ

и де

йнос

ти

Разл

ичав

а ви

дове

ист

орич

ески

из

точн

ици.

Изв

лича

инф

орм

ация

от

писм

ени

доку

мент

и, к

арти

, изо

браж

ения

, сх

еми,

диа

грам

и.И

зпол

зва

знан

ия и

раз

вива

ум

е-ни

я за

раб

ота

с ра

злич

ни в

идов

е те

кст.

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с ра

злич

ни в

идов

е те

кст;

– ра

звив

ане

на ф

ункц

иона

лна

гра-

мотн

ост;

– тъ

рсен

е и

подб

иран

е на

инф

ор-

маци

я в

инте

рнет

;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

Уст

но.

3216

19. В

се-

кидн

е-ви

ето

на

бълг

ар-

скот

о об

щес

тво

(кр.

на

ХIХ

–

нач.

на

ХХ

в.).

Нов

и зн

ания

Пос

очва

еле

мент

и на

сто

панс

ка

моде

рниз

ация

на

Бълг

ария

.Ра

зпоз

нава

евр

опей

ски

беле

зи в

би

та и

еже

днев

ието

на

бълг

арит

е:

обле

кло,

хра

на, н

авиц

и, р

азвл

ече-

ния.

Тър

си и

под

бира

инф

орма

ция

чрез

И

КТ

за м

одер

низа

цият

а на

бъл

гар-

скот

о об

щес

тво.

Опр

едел

я пр

инад

лежн

ост

към

общ

ност

въз

осн

ова

на е

зика

и р

е-ли

гият

а.У

стан

овяв

а вз

аимо

връз

ка м

ежду

пр

ирод

ните

усл

овия

и о

бщес

твен

ия

живо

т.Д

ава

прим

ери

за у

стой

чиво

ст и

пр

омен

и в

начи

на н

а жи

вот

през

ра

злич

ните

ист

орич

ески

епо

хи.

Пре

дста

вя в

лиян

ието

на

техн

и-че

ски

и на

учни

пос

тиже

ния

върх

у вс

екид

невн

ия ж

ивот

.

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

доку

мент

и;–

разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е;–

търс

ене

и по

дбир

ане

на и

нфор

-ма

ция

в ин

терн

ет.

Уст

но,

писм

ено.

3317

19. В

се-

кидн

е-ви

ето

на

бълг

ар-

скот

о об

щес

тво

(кр.

на

ХIХ

–

нач.

на

ХХ

в.).

Нов

и зн

ания

119

12

34

56

78

934

17Б

ълга

р-ск

ите

парт

иии

дър-

жав

ници

Упр

ажне

-ни

еП

осоч

ва п

риме

ри за

иде

и, с

върз

ани

с ко

нкре

тни

исто

риче

ски

личн

ости

.–

Изв

лича

не н

а ин

форм

ация

от

доку

мент

и;–

попъ

лван

е на

таб

лица

;–

рабо

та с

раз

личн

и ви

дове

тек

ст.

Оце

нява

не

рабо

тата

в

екип

.

3518

Бъл

гар-

скит

е па

ртии

и дъ

р-ж

авни

ци36

18О

фор

-м

яне

на

сроч

ни

оцен

ки

Обо

бще-

ние

Оча

кван

и ре

зулт

ати

от І

и ІІ

гло-

балн

а те

ма о

т уч

ебна

та п

рогр

ама.

Уст

но, п

ис-

мено

,оц

енка

на

тетр

адка

.

ВТ

ОРИ

УЧ

ЕБ

ЕН

СРО

К −

18

седм

ици

X 2

час

а се

дмич

но =

36

часа

№ по редУчебна сед-мица по ред

Тем

а на

уроч

ната

един

ица

Вид

ур

очна

ед

иниц

а

Ком

пете

нтно

сти

като

оча

кван

и ре

зулт

ати

от о

буче

ниет

оН

ови

поня

тия

Кон

текс

т и

дейн

ости

за

вся

ка

уроч

на е

дини

ца

Мет

оди

и ф

орм

и на

оц

еняв

ане

по т

еми

Забележка

12

34

56

78

937

1920

. Бъл

-га

рски

ят

наци

она-

лен

въ-

прос

Нов

и зн

ания

Разб

ира

възн

иква

нето

на

бълг

ар-

ския

нац

иона

лен

въпр

ос к

ато

ре-

зулт

ат о

т ре

шен

ията

на

Берл

инск

ия

конг

рес

от 1

878

г. О

писв

а ос

новн

и мо

мент

и от

осв

о-бо

дите

лнот

о дв

ижен

ие н

а бъ

лгар

и-те

в М

акед

ония

и О

дрин

ско.

Обя

сняв

а ос

новн

и ис

тори

ческ

и по

няти

я, с

кои

то р

абот

и, и

мож

е да

по

сочи

при

мери

за т

ях.

асим

ила-

ция,

гръц

ка и

ср

ъбск

а пр

опаг

ан-

да

– О

риен

тира

не и

изв

лича

не н

а ин

форм

ация

от

исто

риче

ска

карт

а;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а с

лини

я на

вре

мето

;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

доку

мент

и;–

разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

Уст

нопр

акти

че-

ско,

писм

ено:

из

ра-

ботв

ане

на

разш

ирен

пл

ан.

120

12

34

56

78

9И

зпол

зва

хрон

олог

ични

и п

рос-

тран

стве

ни о

риен

тири

при

опи

са-

ние

на и

стор

ичес

ки с

ъбит

ия.

Изр

абот

ва р

азш

ирен

пла

н.38

1921

. Не-

зави

си-

мос

тта

на

Бъл

гари

я

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а зн

ачен

ието

на

обяв

ява-

нето

на

Нез

авис

имос

тта

през

190

8 г.

във

вътр

ешно

- и в

ънш

нопо

лити

-че

ски

аспе

кт.

Опи

сва

и об

ясня

ва с

топа

нски

, по

лити

ческ

и и

духо

вни

пром

ени

по

зада

дени

пок

азат

ели.

Дав

а пр

имер

и за

уст

ойчи

вост

и

пром

ени

в на

чина

на

живо

т пр

ез

епох

ата.

Пра

ви п

исме

но о

писа

ния

на зн

ачи-

ма и

стор

ичес

ка л

ично

ст.

Изп

олзв

а хр

онол

огич

ни и

про

с-тр

анст

вени

ори

енти

ри п

ри о

писа

-ни

е на

ист

орич

ески

съб

ития

.

суве

рени

-те

т–

Разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а с

лини

я на

вре

мето

;–

разг

рани

чава

не н

а пр

ичин

и от

по

след

ици;

– из

влич

ане

на и

нфор

маци

я от

до

куме

нти;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Уст

нопр

акти

че-

ско.

3920

22. Б

ал-

канс

ките

во

йни

(191

2 –

1913

)

Нов

и зн

ания

Отк

рива

при

чини

и п

осле

дици

от

Балк

анск

ите

войн

и и

Пър

вата

све

-то

вна

войн

а.Т

ърси

и п

одби

ра и

нфор

маци

я чр

ез И

КТ

и ра

злич

ни и

стор

ичес

ки

изто

чниц

и за

уча

стие

то н

а бъ

лгар

и въ

в во

йнит

е за

нац

иона

лно

обед

и-не

ние.

Про

след

ява

с по

мощ

та н

а ка

рта

пром

енит

е в

гран

ицит

е на

Бъл

гари

я от

187

8 до

194

0 г.

Разп

озна

ва е

леме

нти

на п

онят

ието

„н

ацио

налн

а ка

таст

рофа

“ чр

ез п

ри-

мера

на

Бълг

ария

.

наци

онал

-на

кат

а-ст

рофа

– О

риен

тира

не и

изв

лича

не н

а ин

форм

ация

от

исто

риче

ска

карт

а;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а с

лини

я на

вре

мето

;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

доку

мент

и;–

разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

Дом

ашно

за

дани

е:

крат

ък

отго

вор

на и

стор

и-че

ски

въп-

рос.

121

12

34

56

78

9И

звли

ча и

нфор

маци

я от

пис

мени

до

куме

нти,

кар

ти, и

зобр

ажен

ия,

схем

и.И

зпол

зва

хрон

олог

ични

и п

рос-

тран

стве

ни о

риен

тири

при

опи

са-

ние

на и

стор

ичес

ки с

ъбит

ия.

4020

23. Б

ъл-

гари

я в

Пър

вата

св

етов

на

войн

а(1

914

– 19

18)

Нов

и зн

ания

Отк

рива

при

чини

и п

осле

дици

от

Балк

анск

ите

войн

и и

Пър

вата

све

-то

вна

войн

а.Т

ърси

и п

одби

ра и

нфор

маци

я чр

ез И

КТ

и ра

злич

ни и

стор

ичес

ки

изто

чниц

и за

уча

стие

то н

а бъ

лгар

и въ

в во

йнит

е за

нац

иона

лно

обед

и-не

ние.

Про

след

ява

с по

мощ

та н

а ка

рта

пром

енит

е в

гран

ицит

е на

Бъл

гари

я от

187

8 до

194

0 г.

Разп

озна

ва е

леме

нти

на п

онят

ието

„н

ацио

налн

а ка

таст

рофа

“ чр

ез п

ри-

мера

на

Бълг

ария

.О

бясн

ява

осно

вни

исто

риче

ски

поня

тия,

с к

оито

раб

оти,

и м

оже

да

посо

чи п

риме

ри за

тях

.И

зпол

зва

хрон

олог

ични

и п

рос-

тран

стве

ни о

риен

тири

при

опи

са-

ние

на и

стор

ичес

ки с

ъбит

ия

репа

раци

и–

Разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а с

изоб

раже

ние;

– ор

иент

ирне

и и

звли

чане

инф

ор-

маци

я от

ист

орич

еска

кар

та;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с ли

ния

на в

реме

то;

– из

влич

ане

на и

нфор

маци

я от

до

куме

нти;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Дом

ашно

за

дани

е:

крат

ък

отго

вор

на и

стор

и-че

ски

въп-

рос.

4121

Бъл

гар-

ския

т во

йник

и оф

ицер

–

прим

ер

за д

об-

лест

Упр

ажне

-ни

еО

ткри

ва п

ричи

ни и

пос

леди

ци о

т Ба

лкан

скит

е во

йни

и П

ърва

та с

ве-

товн

а во

йна.

Тър

си и

под

бира

инф

орма

ция

чрез

ИК

Т и

разл

ични

ист

орич

ески

из

точн

ици

за у

част

ието

на

бълг

ари

във

войн

ите

за н

ацио

налн

о об

еди-

нени

е.

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– ра

бота

с р

азли

чни

видо

ве т

екст

;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а с

изоб

раже

ние;

– тъ

рсен

е на

инф

орма

ция

чрез

ин

терн

ет.

Пра

ктич

е-ск

о

122

12

34

56

78

9И

зпол

зва

знан

ия и

раз

вива

ум

е-ни

я за

раб

ота

с ра

злич

ни в

идов

е те

кст.

Пра

ви п

исме

но о

писа

ния

на зн

ачи-

ма и

стор

ичес

ка л

ично

ст.

4221

24. П

оли-

тиче

ски

жив

от

(191

8 –

1938

)

Нов

и зн

ания

Дав

а пр

имер

и за

вът

реш

нопо

ли-

тиче

ски

конф

ликт

и и

прот

ивоп

ос-

тавя

ния

през

20-

те –

30-

те го

дини

на

XX

в.

Опи

сва

форм

и на

дър

жавн

о уп

ра-

влен

ие.

Тър

си и

под

бира

инф

орма

ция

по

зада

дени

пок

азат

ели

за л

ично

сти,

ис

тори

ческ

и съ

бити

я и

проц

еси

чрез

ИК

Т.И

звли

ча и

нфор

мац

ия о

т пи

смен

и до

куме

нти,

кар

ти, и

зобр

ажен

ия,

схем

и.П

рави

пис

мено

опи

сани

я на

знач

и-ма

ист

орич

еска

лич

ност

.П

осоч

ва п

риме

ри за

иде

и, с

върз

ани

с ко

нкре

тни

исто

риче

ски

личн

ости

.О

бясн

ява

осно

вни

исто

риче

ски

поня

тия,

с к

оито

раб

оти,

и м

оже

да

посо

чи п

риме

ри за

тях

.И

зпол

зва

хрон

олог

ични

и п

рос-

тран

стве

ни о

риен

тири

при

опи

са-

ние

на и

стор

ичес

ки с

ъбит

ия.

репр

есии

,ин

флац

ия,

коал

иция

,то

тали

тар-

но у

прав

-ле

ние,

авто

ри-

тарн

а вл

аст,

рефе

рен-

дум

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;–

извл

ичан

е ин

форм

ация

от

доку

-ме

нти;

– ра

бота

с р

азли

чни

видо

ве т

екст

;–

разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а съ

с ст

атис

тиче

ски

данн

и;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

азчи

та-

не н

а ди

агра

ми;

– ра

бота

с л

иния

на

врем

ето;

– ус

вояв

ане

на н

овит

е по

няти

я.

Уст

нопр

акти

че-

ско,

писм

ено

пред

став

я съ

общ

ение

за

ист

ори-

ческ

а ли

ч-но

ст, к

ато

изпо

лзва

те

ксто

об-

рабо

тващ

а пр

огра

ма.

4322

24. П

оли-

тиче

ски

жив

от

(191

8 –

1938

)

Нов

и зн

ания

4422

25. П

ро-

мен

ящи-

ят с

е св

ят

на б

ълга

-ри

на с

лед

Пър

вата

св

етов

на

войн

а

Нов

и зн

ания

Дав

а пр

имер

и за

уст

ойчи

вост

и

пром

ени

в на

чина

на

живо

т пр

ез

разл

ични

те и

стор

ичес

ки е

похи

.П

редс

тавя

вли

яние

то н

а те

хни-

ческ

и и

науч

ни п

ости

жени

я въ

рху

всек

идне

вния

жив

от.

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а съ

с ст

атис

тиче

ски

данн

и.

Уст

но.

123

12

34

56

78

945

2326

. Бъл

-га

рия

и не

спо-

койн

ият

евро

пей-

ски

мир

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а из

бора

и д

ейст

вият

а на

Бъ

лгар

ия п

о вр

еме

на В

тора

та с

ве-

товн

а во

йна.

Тър

си и

под

бира

инф

орма

ция

по

зада

дени

пок

азат

ели

за л

ично

сти,

ис

тори

ческ

и съ

бити

я и

проц

еси

чрез

ИК

Т.О

писв

а фо

рми

на д

ържа

вно

упра

в-ле

ние.

Пос

очва

при

мери

за и

деи,

свъ

рзан

и с

конк

ретн

и ис

тори

ческ

и ли

чнос

ти.

Поз

нава

иде

и за

знач

ими

общ

ест-

вени

про

мени

.И

зпол

зва

хрон

олог

ични

и п

рос-

тран

стве

ни о

риен

тири

при

опи

са-

ние

на и

стор

ичес

ки с

ъбит

ия.

наци

онал

-но

мал

-ци

нств

о,из

олац

ия

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

–

рабо

та с

лин

ия н

а вр

емет

о;–

орие

нтир

ане

и из

влич

ане

на и

н-фо

рмац

ия о

т ис

тори

ческ

а ка

рта;

– ус

вояв

ане

на н

овит

е по

няти

я.

Уст

но.

4623

27. Б

ълга

-ри

я в

го-

дини

те н

а Вт

орат

а св

етов

наво

йна

(193

9 –

1945

)

Нов

и зн

ания

Обя

сняв

а из

бора

и д

ейст

вият

а на

Бъ

лгар

ия п

о вр

еме

на В

тора

та с

ве-

товн

а во

йна.

Разб

ира

знач

ение

то н

а де

йств

ията

за

спа

сява

не н

а бъ

лгар

скит

е ев

реи

през

Вто

рата

све

товн

а во

йна.

Опи

сва

форм

и на

дър

жавн

о уп

ра-

влен

ие.

неут

рали

-те

т,ла

гери

на

смър

тта

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ра

бота

с л

иния

на

врем

ето;

– ус

вояв

ане

на н

овит

е по

няти

я.

Дом

ашно

за

дани

е:

крат

ък

отго

вор

на и

стор

и-че

ски

въп-

рос.

4724

28. Б

ъл-

гарс

ката

ку

лтур

а сл

ед О

с-во

бож

де-

ниет

о

Нов

и зн

ания

Пос

очва

при

мери

за н

апре

дъка

на

бълг

арск

ото

обра

зова

ние

и на

ука.

Свъ

рзва

бъл

гарс

ки т

ворц

и и

про-

изве

дени

я в

обла

стта

на

лите

рату

-ра

та, и

зкус

твот

о и

архи

тект

урат

а с

евро

пейс

ки к

улту

рни

тече

ния.

Опи

сва

хара

ктер

ни п

амет

ници

на

наци

онал

ната

кул

тура

. Т

ърси

и п

одби

ра и

нфор

маци

я чр

ез

ИК

Т по

зада

дени

пок

азат

ели.

факу

лтет

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– ра

бота

с р

азли

чни

видо

ве т

екст

;–

разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е;–

усво

яван

е на

нов

ите

поня

тия.

Пис

мено

пред

став

я съ

общ

ение

за

бъл

гар-

ски

тво-

рец,

кат

о из

полз

ва

текс

тооб

-ра

ботв

аща

прог

рама

.

4824

28. Б

ъл-

гарс

ката

ку

лтур

а сл

ед О

с-во

бож

де-

ниет

о

124

12

34

56

78

949

25Б

ЪЛ

ГА-

РИЯ

ОТ

О

СВ

О-

БО

ЖД

Е-

НИ

ЕТ

ОД

О В

ТО

-РА

ТА

С

ВЕ

-Т

ОВ

НА

В

ОЙ

НА

Обо

бще-

ние

Оча

кван

и ре

зулт

ати

от ІІ

глоб

ална

те

ма о

т уч

ебна

та п

рогр

ама.

– Ра

звив

ане

на ф

ункц

иона

лна

гра-

мотн

ост;

– из

влич

ане

на и

нфор

маци

я от

до

куме

нти;

– из

влич

ане

на и

нфор

маци

я от

ис

тори

ческ

а ка

рта;

– ра

бота

с л

иния

на

врем

ето;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Пра

ктич

е-ск

оус

тно

изго

твян

е на

пре

зен-

таци

я.

5025

БЪ

ЛГА

-РИ

Я О

Т

ОС

ВО

-Б

ОЖ

ДЕ

-Н

ИЕ

ТО

ДО

ВТ

О-

РАТ

А

СВ

Е-

ТО

ВН

А

ВО

ЙН

А

Кон

трол

и

оцен

каО

чакв

ани

резу

лтат

и от

ІІ гл

обал

на

тема

от

учеб

ната

про

грам

а.Те

ст т

екущ

ко

нтро

л (т

емат

и-че

н).

5126

29. С

ве-

тът

и Е

в-ро

па с

лед

Вто

рата

св

етов

наво

йна

Нов

и зн

ания

Поз

нава

осн

овни

хар

акте

рист

ики

на т

отал

итар

ната

дър

жава

.И

зпол

зва

хрон

олог

ични

и п

рос-

тран

стве

ни о

риен

тири

при

опи

са-

ние

на и

стор

ичес

ки с

ъбит

ия.

Поз

нава

иде

и за

знач

ими

общ

ест-

вени

про

мени

.

Изт

очен

бл

ок,

„кул

т къ

м ли

-чн

остт

а“,

инте

гра-

ция

– Ра

бота

с р

азли

чни

видо

ве т

екст

;–

разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

Уст

но.

5226

30. П

оли-

тиче

скат

а си

стем

а на

ком

у-ни

зма

Нов

и зн

ания

Про

след

ява

пром

ени

в по

лити

чес-

кото

раз

вити

е на

Бъл

гари

я, н

астъ

-пи

ли с

лед

Вто

рата

све

товн

а во

йна.

Поз

нава

осн

овни

хар

акте

рист

ики

на т

отал

итар

ната

дър

жава

.О

писв

а и

обяс

нява

сто

панс

ки,

поли

тиче

ски

и ду

ховн

и пр

омен

и

наци

она-

лиза

ция,

плен

ум,

петг

оди-

шен

пла

н (п

етил

ет-

ка),

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

доку

мент

и;–

рабо

та с

раз

личн

и ви

дове

тек

ст;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

Дом

ашно

за

дани

е:

крат

ък

отго

вор

на и

стор

и-че

ски

въп-

рос.

125

12

34

56

78

953

2730

. Пол

и-ти

ческ

ата

сист

ема

на к

ому-

низм

а

Нов

и зн

ания

по за

даде

ни п

оказ

ател

и.

Опи

сва

форм

и на

дър

жавн

о уп

рав-

лени

е и

инст

итуц

ии.

Поз

нава

осн

овни

дър

жавн

и ин

сти-

туци

и и

техн

ите

функ

ции.

Разг

рани

чава

вид

овет

е вл

асти

.П

осоч

ва п

риме

ри за

иде

и, с

върз

ани

с ко

нкре

тни

исто

риче

ски

личн

ости

.О

бясн

ява

осно

вни

исто

риче

ски

поня

тия,

с к

оито

раб

оти,

и м

оже

да

посо

чи п

риме

ри за

тях

.

кому

нис-

тиче

ски

режи

м

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

раз

чита

-не

на

схем

а;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

5427

Кул

тът

към

лич

-но

стта

на в

ож-

да п

рез

погл

еда

на е

дин

писа

тел

Упр

ажне

-ни

еП

озна

ва о

снов

ни х

арак

тери

стик

и на

тот

алит

арна

та д

ържа

ва.

Опи

сва

чрез

изо

браж

ения

от

пе-

риод

а ха

ракт

ерни

бел

ези

на к

улта

къ

м ли

чнос

тта.

Тър

си и

под

бира

инф

орма

ция

по

зада

дени

пок

азат

ели

за л

ично

сти,

ис

тори

ческ

и съ

бити

я и

проц

еси

чрез

ИК

Т.У

стан

овяв

а си

нхро

ннос

т ил

и ас

ин-

хрон

ност

меж

ду с

ъбит

ия, п

роце

си и

ли

чнос

ти.

Обя

сняв

а ос

новн

и ис

тори

ческ

и по

няти

я, с

кои

то р

абот

и и

може

да

посо

чи п

риме

ри за

тях

.

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

доку

мент

и;–

рабо

та с

раз

личн

и ви

дове

тек

ст;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Уст

ноП

ракт

иче-

ско.

5528

31. И

ко-

ном

и-че

ски

пром

ени

в се

лото

и

град

а

Нов

и зн

ания

О

бясн

ява

стоп

анск

и пр

омен

и,

наст

ъпил

и пр

и ко

муни

стич

ески

я ре

жим.

Разб

ира

прич

инит

е за

миг

раци

и от

се

лото

към

град

а.П

осоч

ва н

овов

ъвед

ения

, под

обри

-ли

бит

а на

хор

ата.

Изр

абот

ва р

азш

ирен

пла

н.

коле

кти-

виза

ция,

инду

стри

-ал

изац

ия,

мигр

ация

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

доку

мент

и;–

рабо

та с

раз

личн

и ви

дове

тек

ст;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Уст

нопи

смен

о:

изра

-бо

тван

е на

ра

зшир

ен

план

.

126

12

34

56

78

9Д

ава

прим

ери

за у

стой

чиво

ст и

пр

омен

и в

начи

на н

а жи

вот

през

ра

злич

ните

ист

орич

ески

епо

хи.

Обя

сняв

а ос

новн

и ис

тори

ческ

и по

няти

я, с

кои

то р

абот

и, и

мож

е да

по

сочи

при

мери

за т

ях.

5628

32. Б

ъл-

гари

я за

д „ж

е-ля

знат

а за

веса

“

Нов

и зн

ания

Дав

а пр

имер

и за

рол

ята

на С

СС

Р въ

в въ

ншна

та п

олит

ика

на Б

ълга

-ри

я пр

ез в

тора

та п

олов

ина

на X

X в

.

Орг

ани-

заци

я на

обед

ине-

ните

нац

ии

(ОО

Н)

– Ра

бота

с р

азли

чни

видо

ве т

екст

;–

разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

Уст

нопр

акти

че-

ско.

5729

33. Б

ъл-

гарс

кото

об

щес

тво

(194

4 –

1989

)

Нов

и зн

ания

Пос

очва

нов

овъв

еден

ия, п

одоб

ри-

ли б

ита

на х

орат

а.Д

ава

прим

ери

за н

аруш

аван

е на

гр

ажда

нски

пра

ва о

т ко

муни

сти-

ческ

ия р

ежим

.Ра

збир

а ро

лята

на

проп

аган

дата

ср

ед д

ецат

а и

млад

ежит

е.Д

ава

прим

ери

за у

стой

чиво

ст и

пр

омен

и в

начи

на н

а жи

вот

през

ра

злич

ните

ист

орич

ески

епо

хи.

Изв

лича

инф

орм

ация

от

писм

ени

доку

мент

и, к

арти

, изо

браж

ения

, сх

еми.

Опи

сва

и об

ясня

ва с

топа

нски

, по

лити

ческ

и и

духо

вни

пром

ени

по

зада

дени

пок

азат

ели.

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

доку

мент

и;–

рабо

та с

раз

личн

и ви

дове

тек

ст;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние.

Уст

нопр

акти

че-

ско

дома

ш-

но за

дани

е:

крат

ък

отго

вор

на и

стор

и-че

ски

въп-

рос.

5829

33. Б

ъл-

гарс

кото

об

щес

тво

(194

4 –

1989

)

5930

34. Р

аз-

вити

е на

бъл

-га

рска

та

култ

ура

през

втор

ата

поло

вина

на

ХХ

в.

Нов

и зн

ания

Пос

очва

при

носи

на

Бълг

ария

в

евро

пейс

кото

и с

вето

внот

о ку

лтур

-но

нас

ледс

тво.

Търс

и и

подб

ира

по за

даде

ни п

о-ка

зате

ли ч

рез И

КТ и

нфор

маци

я за

св

етов

ноиз

вест

ни б

ълга

рски

твор

ци.

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние.

Уст

нодо

маш

но

зада

ние:

по

дгот

вяне

на

пре

зен-

таци

я.

127

12

34

56

78

960

30БЪ

Л-

ГАРИ

Я

СЛ

ЕД

ВТО

РА-

ТА С

ВЕ-

ТОВН

АВО

ЙН

А

ДО 1

989

г.

Обо

бще-

ние

Оча

кван

и ре

зулт

ати

от ІІ

І гло

балн

а те

ма о

т уч

ебна

та п

рогр

ама.

Съз

дава

кра

тък

писм

ен о

тгов

ор н

а ис

тори

ческ

и въ

прос

със

зада

дени

оп

ори.

– Ра

звив

ане

на ф

ункц

иона

лна

гра-

мотн

ост;

– из

влич

ане

на и

нфор

маци

я от

до

куме

нти;

– из

влич

ане

на и

нфор

маци

я от

ис

тори

ческ

а ка

рта;

– ра

бота

с л

иния

на

врем

ето;

– ус

вояв

ане

на н

ови

поня

тия.

Уст

нопр

акти

че-

ско.

6131

БЪЛ

-ГА

РИЯ

С

ЛЕД

ВТ

ОРА

-ТА

СВЕ

-ТО

ВНА

ВОЙ

НА

ДО

198

9 г.

Кон

трол

и

оцен

каО

чакв

ани

резу

лтат

и от

ІІІ г

лоба

лна

тема

от

учеб

ната

про

грам

а.Те

ст т

екущ

ко

нтро

л (т

емат

и-че

н).

6231

35. К

раят

на

ком

у-ни

зма

Нов

и зн

ания

Опи

сва

прех

ода

към

мног

опар

тий-

на п

олит

ичес

ка с

исте

ма.

Опи

сва

форм

и на

дър

жавн

о уп

рав-

лени

е и

инст

итуц

ии.

Поз

нава

осн

овни

дър

жавн

и ин

сти-

туци

и и

техн

ите

функ

ции.

Разг

рани

чава

вид

овет

е вл

асти

.О

писв

а и

обяс

нява

сто

панс

ки,

поли

тиче

ски

и ду

ховн

и пр

омен

и по

за

даде

ни п

оказ

ател

и.П

озна

ва и

деи

за зн

ачим

и об

щес

т-ве

ни п

роме

ни.

Обя

сняв

а ос

новн

и ис

тори

ческ

и по

няти

я, с

кои

то р

абот

и, и

мож

е да

по

сочи

при

мери

за т

ях.

режи

м на

то

ка,

орга

низи

-ра

на п

рес-

тъпн

ост,

прив

ати-

заци

я

– Ра

бота

с р

азли

чни

видо

ве т

екст

;–

разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

Уст

но –

ра-

бота

в е

кип.

128

12

34

56

78

963

32К

онст

и-ту

цият

ана

Ре-

публ

ика

Бъл

гари

я (1

991

г.)

Упр

ажне

-ни

еИ

збро

ява

осно

вни

прав

а и

отго

вор-

ност

и на

граж

дани

те с

поре

д Ко

нсти

-ту

цият

а на

Реп

убли

ка Б

ълга

рия.

Свъ

рзва

вид

овет

е вл

асти

в с

ъвре

-ме

нна

Бълг

ария

с и

нсти

туци

ите,

ко

ито

ги п

редс

тавл

яват

.И

збро

ява

осно

вни

прав

а и

отго

вор-

ност

и на

граж

дани

те с

поре

д Ко

нсти

-ту

цият

а на

Реп

убли

ка Б

ълга

рия.

Опи

сва

форм

и на

дър

жавн

о уп

ра-

влен

ие и

инс

титу

ции.

Поз

нава

осн

овни

дър

жавн

и ин

сти-

туци

и и

техн

ите

функ

ции.

Разг

рани

чава

вид

овет

е вл

асти

.

– И

звли

чане

на

инфо

рмац

ия о

т до

куме

нти;

– ра

бота

с р

азли

чни

видо

ве т

екст

;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

азчи

та-

не и

поп

ълва

не н

а сх

ема.

Уст

но;

прак

тиче

-ск

о.

6432

36. Б

ъл-

гари

я в

обед

иня-

ващ

а се

Е

вроп

а

Нов

и зн

ания

Нов

и зн

ания

Разб

ира

знач

ение

то н

а пр

исъе

ди-

нява

нето

на

Бълг

ария

към

НА

ТО и

Ев

ропе

йски

я съ

юз.

Съз

дава

кра

тък

писм

ен о

тгов

ор н

а ис

тори

ческ

и въ

прос

със

зада

дени

оп

ори.

Тър

си и

под

бира

инф

орма

ция

чрез

И

КТ

по за

даде

ни п

оказ

ател

и.О

бясн

ява

осно

вни

исто

риче

ски

поня

тия,

с к

оито

раб

оти,

и м

оже

да

посо

чи п

риме

ри за

тях

.П

озна

ва и

деи

за зн

ачим

и об

щес

т-ве

ни п

роме

ни.

Поз

нава

осн

овни

инс

титу

ции

и те

хнит

е фу

нкци

и.Ра

згра

нича

ва в

идов

ете

влас

ти.

Опи

сва

и об

ясня

ва с

топа

нски

, по

лити

ческ

и и

духо

вни

пром

ени

по

зада

дени

пок

азат

ели.

инве

сти-

ции,

наци

онал

-на

сиг

ур-

ност

,гл

обал

ен

– Ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;–

извл

ичан

е на

инф

орма

ция

от

доку

мент

и;–

рабо

та с

раз

личн

и ви

дове

тек

ст;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

свъ

рзва

-не

на

текс

т с

изоб

раже

ние;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

със

схем

а на

инс

титу

циит

е на

ЕС

;–

разв

иван

е на

уме

ния

за р

абот

а с

лини

я на

вре

мето

;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

Уст

нодо

маш

но

зада

ние:

кр

атък

от

гово

р на

ист

ори-

ческ

и въ

п-ро

с.

6533

36. Б

ъл-

гари

я в

обед

иня-

ващ

а се

Е

вроп

а

129

12

34

56

78

966

3337

. Бъл

-га

рски

ят

граж

да-

нин

Нов

и зн

ания

Дав

а пр

имер

и за

про

мени

в е

же-

днев

ието

на

бълг

арит

е.Ра

збир

а по

ложи

телн

ата

роля

на

нови

те т

ехно

логи

и.С

ъзда

ва к

ратъ

к пи

смен

отг

овор

на

исто

риче

ски

въпр

ос с

ъс за

даде

ни

опор

иД

ава

прим

ери

за у

стой

чиво

ст и

пр

омен

и в

начи

на н

а жи

вот

през

ра

злич

ните

ист

орич

ески

епо

хи.

Пре

дста

вя в

лиян

ието

на

техн

и-че

ски

и на

учни

пос

тиже

ния

върх

у вс

екид

невн

ия ж

ивот

.Т

ърси

и п

одби

ра и

нфор

маци

я чр

ез

ИК

Т по

зада

дени

пок

азат

ели.

синд

икат

,не

прав

и-те

лств

ена

орга

ни-

заци

я (Н

ПО

),гр

ажда

н-ск

о об

-щ

еств

о

– Ра

бота

с р

азли

чни

видо

ве т

екст

;–

разв

иван

е на

уме

ния

за с

върз

ва-

не н

а те

кст

с из

обра

жени

е;–

усво

яван

е на

нов

и по

няти

я.

Уст

нодо

маш

но

зада

ние:

пр

оект

за

усто

йчив

о-то

раз

ви-

тие.

6734

38. К

ул-

турн

о ра

звит

ие

на с

ъвре

-м

енна

Б

ълга

рия

Нов

и зн

ания

Дав

а пр

имер

и за

бъл

гарс

ко к

ул-

турн

о пр

исъс

твие

по

свет

а.П

редс

тавя

чре

з при

мери

вли

яние

-то

на

съвр

емен

ната

глоб

ална

кул

ту-

ра в

ърху

бъл

гарс

ката

.П

редс

тавя

чре

з сре

дств

ата

на И

КТ

бълг

ари

със

свет

овни

пос

тиже

ния

в ра

злич

ни о

блас

ти.

Изр

абот

ва р

азш

ирен

пла

н.

Уст

нопи

смен

о:

изра

-бо

тван

е на

ра

зшир

ен

план

.

6834

Пос

еще-

ние

на

муз

ей

Пра

к-ти

ческ

и де

йнос

ти

6935

Годи

шен

пр

егов

орП

рего

вор

Оча

кван

и ре

зулт

ати

от о

буче

ниет

о в

края

на

7. к

лас.

– П

рави

лно

изпо

лзва

не н

а ос

нов-

ните

нов

и по

няти

я от

7. к

лас;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с ис

тори

ческ

а ка

рта;

– ра

звив

ане

на у

мени

я за

раб

ота

с из

обра

жени

е;

Уст

нопр

акти

че-

ско.

9. Книга за учителя по история и цивилизации за 7. клас – Е. Михайлова и др.

130

12

34

56

78

9–

изпо

лзва

не н

а хр

онол

огич

ни

орие

нтир

и пр

и оп

исан

ие н

а ис

то-

риче

ски

съби

тия;

– ра

зпоз

нава

не н

а зн

ачим

и ли

ч-но

сти

от б

ълга

рска

та и

стор

ия.

7035

Годи

шен

прег

овор

Пре

гово

рО

чакв

ани

резу

лтат

и от

обу

чени

е-то

в к

рая

на 7

. кла

с, н

асоч

ени

към

прак

тиче

ски

дейн

ости

.

Уст

но.

7136

Тес

т (д

иагн

ос-

тика

на

изхо

дно

ниво

)

Кон

трол

и

оцен

каО

чакв

ани

резу

лтат

и от

обу

чени

ето

в кр

ая н

а 7.

кла

с.Те

ст д

иаг-

ност

ично

оц

еняв

ане

(изх

одно

ни

во).

7236

Оф

орм

я-не

на

го-

диш

ните

оц

енки

Обо

бще-

ние

Оча

кван

и ре

зулт

ати

от о

буче

ние-

то в

кра

я на

7. к

лас,

нас

очен

и къ

м пр

акти

ческ

и де

йнос

ти.

Уст

но,

писм

ено,

пр

акти

че-

ско.

Разр

абот

ил: .

......

......

......

......

......

......

......

......

......

......

......

......

......

......

......

.

(И

ме, ф

амил

ия, п

одпи

с)

131

ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ:

1. Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учител за всяка учебна година и за всеки клас (а при необходимост – и по паралелки), като се отчитат интересите на учениците и спецификата на образователната среда.

2. Годишното тематично разпределение на учителя по т. 1 се утвърждава от директора на училището преди началото на учебната година.

3. В колона 1 се записва поредният номер на учебния час. Броят на учебните часове в тематичното разпределение трябва да отговаря на броя на часовете по училищен учебен план за съответния клас.

4. В колона 2 се посочва учебната седмица по ред, като следва да се отчита броят на учебните седмици по заповед на министъра за графика на учебното време.

5. В колона 3 се посочва темата на урочната единица, като тя трябва да отговаря на темата, записана в дневника. Темата на урочната единица се определя от учителя и може да не е същата като темата на урока в учебника или темата в учебната програма.

6. В колона 4 се посочва урочната единица, като за ориентир може да се използва съответната таблица в учебната програма за препоръчителното процентно разпределение.

7. В колона 5 се описват накратко компетентностите като очаквани резултати от обучението в рамките на конкретната урочна единица.

8. В колона 6 се описват новите понятия за конкретната урочна единица (ако има такива). Със звезда (*) са отбелязани понятия, които се съдържат в очакваните резултати от обучението.

9. В колона 7 се записват учебни дейности, свързани с преподаване на нов учебен материал, упражнения, преговор, както и за гарантиране на изпълнението на учебната програма в съответствие с предвиденото в раздел „Дейности за придобиване на ключови компетентности и междупредметни връзки“ на съответната учебна програма.

10. В колона 8 се посочват методите и формите за оценяване, свързани с конкретната тема на урочната единица при спазване на ДОС за оценяване на резултатите от обучението на учениците, както и за оценяване на другите дейности (домашни работи, упражнения, работа по проекти и др.) и при отчитане на съотношението при формиране на срочна и годишна оценка в раздел „Специфични методи и форми за оценяване на постиженията на учениците“ на съответната учебна програма.

11. При възникнали обстоятелства от обективен характер годишното тематично разпределение подлежи на изменение, допълнение и преструктуриране, което се отразява в колона 9 или в допълнителна таблица и се утвърждава допълнително от директора на училището при спазване на препоръчителното процентно разпределение на задължителните учебни часове за годината.

д-р Екатерина Кирилова Михайловапроф. д-р Пламен Димитров Митевдоц. д-р Даниел Христов Вачков

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ ЗА 7. КЛАС

Редактор Екатерина МихайловаХудожник на графичния дизайн Бояна ПавловаХудожник на корицата Лало НиколовХудожник редактор Вихра ЯнчеваТехнически редактор Мариана ДимитроваКоректор Жана Ганчева

ISBN 978–619–222–246–8

Българска. Издание I/2018 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 8,25. Изд. коли 10,69.Код 40711201277.

Издателство „Просвета Плюс“ ЕООД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg

Печат „Алианс принт“ ЕООД – София

Книга за учителя

Книга за учителя

www.prosveta.bgwww.e-uchebnik.bg

Екатерина Михайлова, Пламен Митев, Даниел ВачковЕкатерина Михайлова

Пламен Митев

Даниел Вачков

ИСТОРИЯИ ЦИВИЛИЗАЦИИ

ИСТОРИЯИ ЦИВИЛИЗАЦИИ

ISBN 978-619-222-246-8

Цена 12,00 лв.