Легкоступ, М. Интегрирано обучение чрез образователното съдържание на християнските празници // Сб. “Интегрирано обучение. Диалог и разнообразие”, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, В. Търново, 2011, с. 167–203. ISBN 978-954-524-794-1

ИНТЕГРИРАНО ОБУЧЕНИЕ

ЧРЕЗ ОБРАЗОВАТЕЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА

ХРИСТИЯНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ

гл. ас. д-р Магдалена Легкоступ

Православен богословски факултет

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”

Резюме: Интегрираното обучение съдейства за подобряване на социалната среда за

децата със СОП и създаване на оптимални условия за тяхното физическо, психическо и социално развитие. То предполага съвместно обучение на деца със специални образователни потребности и нормално развиващи се деца. Интегрирането на децата в ситуация на интелектуална недостатъчност чрез училищното обучение е необходимо условие за включването и участието им в социалния живот на обществото. Спецификата на обучението на деца с лека умствена изостаналост изисква познаване на техните учебно-познавателни и психологически особености и включването им в развиващи дейности както при работа в клас, така и при индивидуалните занимания. В това отношение познавателните, комуникативни и социализиращи функции на дейностите, свързани с християнски празници и народни традиции, са значим фактор в интегрираното им обучение. Образователното съдържание по религия и Роден край има огромен интегриращ и социализиращ заряд, то включва интересни и приятни за детето с лека умствена изостаналост знания, умения и отношения. За успешното функциониране на обучението обаче е необходима точна диагностика на степента на интегрираност и на специфичните когнитивни, учебни и социални умения на обучаваните деца с интелектуална недостатъчност. Затова в настоящото изложение се привеждат резултатите от проведено оценяване на интегрираността на 7–8 годишните деца с лека умствена изостаналост в образователния контекст на изучаваните християнски празници. Оценката включва интегрираност в познавателната, комуникативната и социалната сфера.

Ключови думи:

интегрирано обучение, интелектуална недостатъчност, християнски празници, интеграция, деца със специални образователни потребности, познавателна, комуникативна и социална сфера.

1. Увод"Как бих могъл евентуално да включа деца с увреждания в работата на класа

по религия? Някои от тях дори не знаят да четат." Тези въпроси обикновено възникват пред много от учителите по религия, които чувстват дискомфорт, когато се занимават с различия, с които не са запознати и затова ги възприемат като непреодолими препятствия в преподаването. И все пак, като богослови ние сме наясно, че любовта на нашия Създател обгръща с цялата си сила огромно разнообразие от различия в света, човечеството и Църквата като Божие семейство. Защо тогава смятаме, че различните, в който и да е смисъл, които срещаме в нашия свят, не се вписват в "нашата" образователна среда и програми?

Тази сегрегация, основана върху подчертаното изтъкване на "специалните нужди" може да изчезне, ако всяко дете се разглежда като уникално и специално. Отличителен белег на подхода на обучение по религия трябва да бъде откритостта и приемането на цялата гама от разнообразия, които са част от света. На всички деца, независимо дали с увреждания или не, трябва да бъде предоставена свободата да се запознаят с вярата по свой собствен специфичен път. Никакви сензорни, когнитивни или физически предизвикателства, които са част от специфичната картина на децата по света не бива да бъдат пречка за обединяването във вярата. Този процес на интеграция трябва да бъде насочен към духовното развитие на децата с различни когнитивни стилове, като се осъществява и в индивидуални, и в групови учебни форми на работа. Дори най-типичният случай на дете, обозначено като "умствено изостанало", може да усети истината. Светият Дух винаги е в състояние да превръща сложността на вярата в прости, верни термини. Затова, като резултат от дълбокото уважение към особеностите на индивидуалния път към вярата на всяка личност, методиката на обучение по религия е призвана да предостави такива образователни възможности, които да кореспондират със специфичните образователни потребности на тези деца и да способстват за тяхната интеграция.

В настоящата разработка вниманието е насочено към интегрираното обучение на 7–8 годишните деца в ситуация на интелектуална недостатъчност (QI между 50 и 69) чрез образователното съдържание на християнските празници. Тези деца представляват най-висок процент от учениците със специални образователни потребности, включени в общообразователните училища. 1

1 Synthesis report and Chapter 2 Bulgaria in Education Policies for Students at Risk and those with Disabilities in South Eastern Europe: Bosnia-Herzegovina, Bulgaria, Croatia, Kosovo, FYR of Macedonia, Moldova, Montenegro, Romania and Serbia. OECD, Paris, 2007, p. 18.

2. Интегрирано обучение на деца в ситуация на интелектуална недостатъчност.

2.1. Интегрирано обучение на деца със СОПТерминът интегрирано обучение в никакъв случай не е равен на

физическото присъствие на децата с увреждания в училище. Интегрираното обучение е форма на обучение на деца със специални образователни потребности (СОП), при която всяко от тях се обучава в масово училище, но по план, съобразен с индивидуалните му възможности.

Съвременните подходи, изисквания и препоръки на ЕС към образованието на децата с трайни увреждания са насочени към реализацията именно на такова обучение. Интегрираното или включващо (от френски език inclusif – включващ се, от лат. include – включвам) образование е термин, използван за описание на процеса на обучение на деца със специални образователни потребности в общообразователните (масови) училища. В основата му стои идеята за премахването на всяка дискриминация на децата и осигуряване на еднакво отношение към всички хора, като същевременно се създават адекватни условия за децата със специални образователни потребности. Това е процес в развитието на общото образование, който предполага достъпност до образование за всички, приспособяване към различните нужди на всички деца, осигуряване на достъп до образование за децата със специални образователни потребности.

Целта е на децата със СОП е да се предостави възможност да усвояват учебен материал и да участват пълноценно в живота на социалните групи от детската градина, през училището до университета, както в, така и извън учебния живот. Това е свързано със създаване на среда без бариери в обучението и професионалната подготовка на хората с ограничени възможности. Тази среда не се изчерпва само с даден комплекс от мерки за техническо оборудване и архитектурно приспособяване на образователните институции, а включва и разработване на специални учебни курсове, насочени към развитие на знанията, уменията и отношенията, необходими за интегриращото педагогическо взаимодействие. И не на последно място – на специални образователни програми, насочени към облекчаване процеса на адаптация на децата с ограничени възможности в общообразователните институции.

В световната практика в областта на интегрираното обучение са намерили своето развитие няколко подхода, между които: разширяване достъпа до образование (widening participation), mainstreaming – предоставяне на среда с минимум ограничения (в социален, физически и възпитателен аспект), интеграция (integration), включване (inclusion). Разбирането на концепцията за включване и концепцията за интеграция е много разнородно. Тук тези термини се използват като синоними, но в специализираната литература те понякога се разглеждат като носители на самостоятелно смислово съдържание – интеграцията се разбира като връщане на учениците със специални образователни потребности в общообразователните класове, а включването предполага съществена промяна в начина на функциониране на училището с цел приспособяване за посрещане на потребностите на детето с увреждания. 2

2 Вж.: Ивков, Б. За интегрираното и включеното образование на децата със специални образователни потребности (СОП) // Електронно списание LiterNet, 15.06.2007, № 6 (91),

Интегрираното обучение активира ресурси, които са насочени към стимулиране на равноправието на учениците и създаването на възможности за тяхното участие във всички аспекти на живота на групата (класа). В основата на образователната философия за включване на децата със СОП в системна интеграция могат да бъдат очертани следните принципи: 3

1) Ценността на човека не зависи от неговите способности и постижения;2) Всеки човек е способен да чувства и мисли;3) Всеки човек има право да общува и да бъде изслушван; 4) Всички хора се нуждаят един от друг;5) Истинското образование може да се реализира само в контекста на реални

взаимоотношения;6) Всички хора се нуждаят от подкрепа и контакти с връстниците си;7) За всички, които учат, постигането на прогрес се изразява по-скоро в това

какво могат да правят, отколкото в това какво не могат;8) Разнообразието обогатява всички страни в живота на човека.Основните положения на включващото образование и интегрирано

обучение се съдържат в Конвенцията на ООН «За правата на инвалидите», одобрен от Генералната Асамблея на ООН 13 декември 2006 година. 4

През последните няколко години в образователната система на Република България се извършиха важни промени, насочени към интегриране на деца със специални образователни потребности, чрез които се осъществява на практика правото на детето с трайни увреждания да учи със своите връстници без увреждания. Като основа за тези промени послужиха редица международни документи, между които “Стандартни правила на ООН за равнопоставеност и равни шансове за хората с увреждания”(1993) и Декларацията от Саламанка и рамката за действие за образование при специални потребности (1994). Изработени бяха Национален план за интегриране на децата със специални образователни потребности и Национална програма за намаляване броя на децата в образователните и социалните институции.

Според доц. д-р Анелия Гърбачева „преобразуването на българското училище в интегриращо е една от основните образователни реформи” 5. Това преобразуване е отразено в промените в Закона за нородната просвета, задължаващи директорите на детските градини, общообразователните и професионалните училища да приемат и обучават деца със специални образователни потребности. Други изменения на закона се отнасят до освобождаване на децата със специални образователни потребности от задължително усвояване на общообразователния минимум – те не повтарят

http://liternet.bg/publish17/b_ivkov/za_integriranoto.htm3 Что такое инклюзивное (включающее) образование? Из материалов Британской организации "Союз за Включающее образование". // Материалы по инклюзивному образованию <http://obrazovanie.perspektiva-inva.ru/?315#01> (15.11.2010).4 Convention on the rights of persons with disabilities. United Nations, 13.12.2006, http://www.un.org/disabilities/default.asp?id=1505 Гърбачева, А. Парадигмата за интегрирано обучение // Сб. Посока: училищна интеграция. Българо-белгийски педагогически възгледи. (под науч. ред. на Гърбачева, А. и Г. Мажерот), Университет на Монс-Ено и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, 2007, с. 40.

класовете, а могат да преминат в следващия клас като се обучават по индивидуална програма за обучение и развитие.

В съответствие с Правилника за прилагане на Закона за народната просвета във всеки регионален инспекторат по образованието е създаден екип за комплексно педагогическо оценяване, който извършва оценка на образователните потребности на децата с увреждания във връзка с практическото осъществяване на интегрираното обучение.

През последните няколко години и общественото мнение претърпява развитие по отношение както на необходимостта от промяна на сегашната система на обучение в специални училища, така и за въвеждането на интегрирано обучение. Все повече родители на деца с увреждания желаят технитe деца да бъдат обучавани съвместно с връстниците им в общообразователните училища.

Главната цел на интегрираното обучение е да постигне вграждане на децата със специални образователни потребности в средата на техните връстници, а впоследствие – в обществото като цяло. В зависимост от дефицита с детето се провеждат индивидуални занимания с различни специалисти – специални и социални педагози. Интегрираното обучение е насочено към индивидуалните възможности и интереси на децата със специални образователни потребности, към техните уникални характеристики, интереси, способности и образователни нужди.

В доклада за образователната политика в България по отношение на специалните образователни потребности се изтъква, че «текущите приоритети на МОН включват повишаване на качеството на образованието, развитие на личността и културна интеграция чрез поощряване на артистичните таланти, обучението по религия, извънкласните и извънучилищните дейности, въвеждане на нови учебни програми.» 6 Мястото на обучението по религия за развитието на личността и културната интеграция, изтъкнато в тези приоритети, ни дава ясно основание да считаме, че тази досега пренебрегвана в образователната политика на България сфера, може да даде своя голям принос за пълноценното включване на децата със СОП в контекста на българското училище.

2.2. Специфика на обучението на деца в ситуация на интелектуална недостатъчност.

Интелектуалната недостатъчност според проф. Ив. Карагьозов е „недостатъчност на психичното функциониране, измерена чрез социално фиксирани критерии и норми за степен на включеност и участие в характерните за обществото релации” 7. Същевременно тя е и биологично обусловено отклонение на естествените, „нормативни” закономерности на протичане на психичната дейност. На тази основа и опитът, изграден в контекста на това отклонение, се характеризира като „дефицитарен” 8.

6 Synthesis report and Chapter 2 Bulgaria in Education Policies for Students at Risk and those with Disabilities in South Eastern Europe: Bosnia-Herzegovina, Bulgaria, Croatia, Kosovo, FYR of Macedonia, Moldova, Montenegro, Romania and Serbia. OECD, Paris, 2007, p. 10.7 Карагьозов, И. Основното за интеграцията на умствено изостаналите деца // Сб. Посока: училищна интеграция. Българо-белгийски педагогически възгледи. (под науч. ред. на Гърбачева, А. и Г. Мажерот), Университет на Монс-Ено и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, 2007, с. 62.8 Пак там.

Л. С. Виготски анализира структурата на развитие на децата с интелектуална недостатъчност и обосновава идеята за сложността на това развитие. Той квалифицира симптомите, наблюдавани при тези деца, на такива, които възникват като непосредствен резултат от влиянието на болестта (първичен недостатък) и на такива симптоми, които възникват в процеса на социалното развитие на детето (вторични отклонения). При разглеждане на симптоматиката на първичните, вторичните и последващите ги комплекси от отклонения Л. С. Виготски отбелязва „…колкото по-далече е разположен симптомът на първопричината, толкова повече той се поддава на възпитателно и лечебно въздействие. Недоразвитието на висшите психически функции, проявяващо се като вторично усложнение при умствената изостаналост на практика се оказва по-неустойчиво, по-поддаващо се на въздействие, по-отстранимо, отколкото недоразвитието на низшите или елементарните процеси, непосредствено обусловени от самото нарушение”. В процеса на корекционно развиващото и интегриращо обучение педагогическото въздействие е насочено към преодоляване на вторичните отклонения и недопускането им по-нататък. При специалното обучение и възпитание на децата с умствена изостаналост се цели формиране на висшите психически процеси, както и възпитание, изграждане на социално полезна личност.

Децата в ситуация на интелектуална недостатъчност са обучаеми. Учителите следва да се опират на положителното в тях – на правилното им отношение към учебната дейност, да активизират мисловната им дейност със системна и разнообразна работа за разясняване конкретното значение на думите, за обогатяване на усвоения опит и знания с нова информация. Необходимо е да се търсят възможности за индивидуализиране на обучението, съобразно особеностите им. Първостепенна е ролята на средствата и методите, които активизират тези ученици. Особено стимулиращи са одобренията, похвалите, поощренията по повод и на най-малките им успехи. И преди всичко, разбира се учителят трябва да познава най-подробно индивидуалните особености в развитието и да използва индивидуални програми за обучение на тези деца. В ежедневната работа е необходимо да се търси непрекъснатото съдействие от различни специалисти – психолози, психотерапевти, специални педагози, рехабилитатори. Много е важна и подкрепата от родителите на тези деца, за да се преодоляват по-лесно и бързо проблемите в тяхното обучение и развитие.

Нарушенията в психомоторното развитие на децата с интелектуална недостатъчност се изразяват в забавяне от една страна на вербализацията на речта, а от друга – във формирането на понятия за околния свят. Тъй като мисловните процеси анализ, синтез, обобщение, сравнение, абстракция, както и някои качества на мисленето са нарушени, налице е неразбиране на абстрактни понятия. Затова невербалните средства за комуникация се оказват подходяща стратегия за активизиране на мисленето и разбирането на речта. Обучението с невербални жестове и мимики и визуалирането на понятия чрез използването на конкретен символ или знак прави по-достъпно абстрактното значение на думата, то става разбираемо и лесно за усвояване. Невербалната комуникация обаче трябва да се съпътства от паралелно изговаряне на това, което се обяснява чрез символ, знак,

жест и съответна мимика на лицето. Визуалният образ на предмета усвоен по този начин подпомага разбирането на вербалния образ.

Невербалните комуникативни средства на обучение при деца с интелектуална недостатъчност са силно застъпени за изразяване на количествени отношения, времева и пространствена ориентация, при учене на емоционалните състояния на човека и различните аспекти на настроението. Съществуват най-различни игри за разпознаване, упражнение на емоционалните състояния на човека и формирането на вербален изказ за тях. 9

Знанията за света, за заобикалящата среда децата получават най-напред чрез непосредствено наблюдение, възприемане на явленията, предметите, хората, действителността около тях. Педагогическата работа с деца със специални образователни потребности изисква последователност, организираност, бавно и постепенно приучване как да се наблюдава един обект, най-напред неговите отделни части, които на по-нататъшен етап да формират знание за целият обект, за целостта му. От педагога се изисква и огромна доза търпение, както и специални похвати, които да стимулират и формират как детето да съсредоточи вниманието си по време на наблюдение.

Познавателната дейност при деца със СОП протича по специфичен начин, тъй като тяхното мислене е по-инертно, ситуативно. Те трудно работят по план и трудно изграждат понятия, нужно им е повече време за възприемане на даден обект от действителността и често пъти възприемат един и същ обект по различен начин. Описанието на предметите те правят много общо, уподобяват един предмет с друг. Трудно задържат вниманието си, бързо се разсейват и след това трудно се съсредоточават върху обекта заради загуба на интерес.

Етапността на представянето на определен обект от страна на учителя улеснява децата в разбирането на наблюдавания обект. Разглеждайки една по една отделните части на обекта и след това оформянето им в цяло помага на децата със СОП да не се разконцентрират, да разберат по-добре целия обект, не ги натоварва изведнъж, а постепенно.

Похватите за стимулиране и задържане на вниманието са различни – чрез рисунки, чрез имитация, чрез записване на резултатите, чрез представяне на наблюдавания обект във въображението.

Поддържането на интереса в децата със специални образователни потребности /което е валидно и за останалите деца/ е едно от най-важните условия за стабилност на вниманието и за придобиване на умения за наблюдение на обекти, както и за отчитане от учениците на получените резултати. Важно в това отношение е даването на пример от самия учител в процеса на наблюдение. Когато от страна на учителя се заяви, покаже неподправен интерес, това влече и децата към обекта, те също започват да го считат за интересен и привлича вниманието им, често пъти за дълго време.

Целият педагогически процес на формиране на учебни умения е сложен и изисква последователност, търпение, постепенно приучване към по-голяма самостоятелност и независимост на децата. Учителят трябва постепенно да оставя учениците сами да достигат до очакваните от него резултати, да се научат сами /с

9 Вж.: Бялков. Б., и Г.Иванов. Какво научаваме за ученика когато мълчи? (тренинги за диагностика на невербалния език при педагогическото общуване) Ст. Загора, Изд."КОТА", 2002.

минимална помощ от него/ да изпълняват учебните задачи. Интегрираното обучение на деца с ИН се осъществява чрез оказване на

педагогически въздействия и осъществяване на взаимодействия в рамките на зоната на най-близкото предстоящо развитие (според Л. С. Виготски) и в условията на преднамерени и непреднамерени образователни ситуации, които се превръщат чрез конкретни дейности в „социални ситуации на развитие” 10

За да бъде ефективна, системата на интеграция в общообразователното училище на деца в ситуация на ИН трябва да предостави възможност за интегрална организация както на училищната среда, така и на личностната, „вътрешна” среда на конкретния ученик. 11 В това отношение важна роля играе близката и лична комуникация, вникването във възникващите в учебно-възпитателната работа проблеми и високата степен на емпатия, която всеки специалист трябва да притежава. Добре е да се организират различни по характер учебно-възпитателни мероприятия, които да допускат участие и на самите деца с интелектуална недостатъчност. Дейността не бива да е статична, а да бъде комбинирана с цветово оформление, музикални или драматургични изяви, с такива техники, които да провокират и засилват вниманието и интереса. Необходимо е учебната дейност, която ще се предложи, да бъде съобразена със специалните им образователни потребности, да не съдържа трудни и проблемни за решаване моменти, да стимулира интегрирането в групата (класа), да способства усвояването на поведенчески модели; да спомогне за формирането на положителна самооценка.

Създаването на стерилно еднородни групи от деца с умствена изостаналост ги лишава от активно общуване и обуславя недоразвитието на техните висши психични функции. Това обуславя нуждата от използване на всички възможни форми за тяхната интеграция в масовите училища. Общуването в социума е от първостепенно значение за цялостната структура на развитие на детето със специални образователни потребности.

Интегрирането на децата с лека степен на умствена изостаналост чрез училищното обучение е необходимо условие за включването и участието им в социалния живот на обществото. То съдейства за подобряване на социалната среда за тези деца и създаване на оптимални условия за тяхното физическо, психическо и социално развитие. Методът на интегрирано обучение изисква всички деца, включително тези с лека степен на умствена изостаналост, да имат равен достъп до образователната система, да учат заедно в обща среда. Общообразователното училище трябва да бъде готово да ги приеме.

3. Интегрирано обучение на деца в ситуация на интелектуална недостатъчност чрез образователното съдържание на християнските празници.

10 За социалната ситуация на развитие вж. по-подробно: Виготски, Л. С. Собрание сочинения, т. 5, М., 1983, с. 8611 За съдържанието и формата на интегрираното обучение на деца със СОП вж. по-подробно: Карагьозов, И. Основното за интеграцията на умствено изостаналите деца // Сб. Посока: училищна интеграция. Българо-белгийски педагогически възгледи. (под науч. ред. на Гърбачева, А. и Г. Мажерот), Университет на Монс-Ено и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, 2007, с. 66–68.

3.1. Познавателни, комуникативни и социализиращи функции на дейностите, свързани с християнски празници и народни традиции.

Общото образование в българските училища се провежда чрез изучаването на различни предмети, групирани в следните образователни области: български език и литература; чужди езици; математика, информатика и информационни технологии; социални науки, гражданско образование и религия; естествени науки и екология; изкуства; домашен бит и технологиии; и физическа култура и спорт. Българската образователна система цели да предаде знания, да научи на уважение към универсалните ценности и националните достойнства и култура, да поощри личностното, артистичното, физическото и социалното развитие и здравословния начин на живот, както и да осигури възможности за обучение през целия живот. Образователните области съответстват на целите на общообразователното обучение с възможности за взаимодействие между предмети от различни области на знанието. Именно в този образователен контекст интегрираното обучение чрез образователното съдържание на християнските празници може да даде своя голям принос в развитието на познавателната, комукативна и социална сфера в развитието на децата в ситуация на интелектуална недостатъчност.

Познавателното съдържание на религиозните празници и народни традиции може да бъде съобразено със специфичното развитие и с познавателните способности на тези деца. Чрез включване на детето в ситуация на интелектуална недостатъчност в интегриращи дейности в религиозно-празнична среда, се обогатява и понятийното му мислене. То преобразува информацията за празника и я превръща в средство за изпълнение, за разгръщане на дейността. Детето има възможност да покаже продуктивни, дори творчески дейности, положително отношение и съответно поведение. Чрез многостранното експресивно въздействие на разнообразните смислово-знакови, емоционални и естетически компоненти на християнските празници се стимулира както когнитивното развитие, така и ценностната ориентация на децата. Включеното и достъпно участие в различни празнични дейности осигурява развиване на предметните действия и усъвършенстване на наблюдателността, а оттам и на целия комплекс дейности в познавателната сфера.

Това изисква образователното съдържание да се реализира при единството на нагледни, практически и словесни способи на действие и мислене. Така децата се учат да възприемат света във взаимовръзката между сетивно и логическото. Акцентът се поставя върху визуализирането и вербализирането на основните понятия и техните взаимовръзки, които изграждат базисното учебно съдържание на християнските празници. Основни методи за това са наблюдението, упражнението, елементарният опит, предметно-схематичното и графично моделиране, при което се преминава от разглеждане към откриване на съществени символи и предмети, свързани с конкретен празник.

Стимулирането на наблюдателността на детето в ситуация на интелектуална недостатъчност чрез създаване на интерес и преминаване от възприемане към осмисляне може да се реализира чрез участие в празник, включване в празнична литургия, демонстрация, разказ, беседа и формулиране на въпроси, предложения, четене на художествен текст и др. Важно е да се следват спонтанните потребности на детето и то да бъде насърчавано да пресъздава в приложно-естетическата си

дейност своя опит, като се отчита обаче, че то все още не може да работи и “изследва” самостоятелно.

Интегрираното обучение дава възможност за индивидуализиране и диференциране на образователните цели чрез вътрешна мотивация при усъвършенстване на наличните умения и способности. На детето в ситуация на интелектуална недостатъчност трябва да се предоставя възможност за избор на форми за активност. Така то ще може да изрази отношението си към зададените условия, а следователно и своето собствено отношение към обкръжаващия го свят.

Образователният контекст на празнична среда има силно симулиращо влияние спрямо развитието на комукативните и социални умения на децата в ситуация на интелектуална недостатъчност.

Известно е, че дейностите, насочени към развитие на комуникацията, трябва да се харесват на детето. Именно комуникацията, която се осъществява по време на подготовката и провеждането на големите християнски празници, може наистина да достави удоволствие на детето в ситуация на интелектуална недостатъчност.

Контекстът на изучаваните празници дава възможност в планирането на дейностите по развитие на комуникацията да участват всички сътрудници, работещи с детето, както и неговите родители. Те трябва да са убедени в това, че има смисъл да се използват поддържащите средства на комуникация, които предлагат религиозните символи и празнични обреди. Важно е също всички участници в развиващите дейности строго да се придържат към уговорените с учителя за отделното дете средства и правила на комуникация в контекста на конкретния празник.

Според опорите, чрез които се осъществява подкрепата в развитието на комуникативните умения в процеса на изучаване, подготовка и провеждане на разглежданите празници, комуникацията бива:

1) Комуникация с помощта на предмети: 2) Комуникация с помощта на снимки и изображения: 3) Комуникация с помощта на графични символи (пиктограми): 4) Комуникация с помощта на жестове.Развитието на комуникативните способности на децата в ситуация на

интелектуална недостатъчност в контекста на обучение в празнична среда се базира на комплексния план от развиващи дейности, който се съставя в съответствие с нивото на индивидуалните им възможности. При това особено значение се придава на сензорното и когнитивно развитие на всяко дете, тъй като то е основата за развитието на речта. При провеждане на развиващите дейности активно се използват различни помощни средства. За детето те са не само мотивационен стимул, но и способстват за прехода към по-високо равнище на комуникативно поведение. Какви форми на комуникация и помощни средства за всяко отделно дете ще бъдат предпочетени като най-полезни може да се изясни само в процеса на интензивни индивидуални занимания. Комуникацията с поддръжка изисква големи усилия и подготовка от страна на педагога, но успешното й провеждане значително способства за подобряване качеството на интеграция на детето в ситуация на интелектуална недостатъчност.

Образователното съдържание на основните християнски празници е проекция на религията като духовно-практическо отношение на човек към света.

То дава познание и опитност относно религиозната практика на празнуващата общност. Социално-психологичната функция на религията се открива в способността тя да предложи ценности, идеи, вярвания и техники, интегриращи индивида към наличните социални ценности и групи.

Социално взаимодействие в този образователен контекст на интегрираното обучение може да бъде осъществено на няколко нива:

1) Взаимодействие с родители – съвместни празници, открити моменти, организиране на изложба; участие с материали;

2) С религиозни и обществени институции – посещение на храм, среща със свещеник, участие в тържества, представления, гостуване на празници, награждаване, споделяне на опит с други класове, училища, посещение на изложби, екскурзия и др.

3) С масмедии – изработване на видеофилми, фотоалбуми и др.Интеграцията чрез реално включване в съответния празник подкрепя

изграждането на взаимовръзката между детето в ситуация на интелектуална недостатъчност и празнуващата общност, което е мост към интегрирането му в обществото. Тази взаимовръзка обаче има реален социализиращ ефект само, ако се основава на уважение и зачитане, споделяне и включване, сътрудничество и взаимна подкрепа. Духовното приобщаване и обединение във вярата, реализиращи се в актуални жизнени ситуации и религиозни практики, е приоритетна цел на общността от вярващи. В това отношение празниците и свързаните с тях вярвания, обреди и традиции имат изключителен социално-интегриращ ефект с богатия си принос на ресурси, условия и подкрепяща среда.

3.2. Образователен контекст на оценяване.Настоящото изложение се гради върху оценяването на интегрираното

обучение чрез образователното съдържание на християнските празници. Образователният контекст, в който то се осъществява, е училищното обучение по Роден край и Религия в първи клас. В центъра на изследването са 7–8-годишни деца в ситуация на интелектуална недостатъчност с медицинска диагноза „лека умствена изостаналост”, интегрирани в общообразователното училище.

В тези училища, където не се изучава Религия, обучението се извършва в контекста на образователно ядро 3: Национално и културно наследство (ДОИ по ЧО), Стандарт 2 на ниво учебна програма, където като очакван резултат е заложено умението на ученика да „разпознава и определя във времето официални и битови празници в България”. То се конкретизира в Тема 4 на учебното съдържание: Празници в родния край по учебния предмет Роден край, първи клас. Очаквани резултати за тази глобална тема са:

- ученикът разпознава и назовава празници; - определя във времето празници в календара;- описва характерните особености при честването на празниците Коледа,

Нова година, Великден;- изброява местни традиции и обичаи.Това включва следните очаквани резултати по теми през учебната година: Тема 1: Коледа – Рождество Христово- Разпознава и назовава празника;

- Определя във времето празника като зимен;- Съставя кратък разказ по картина/икона, пресъздаваща сюжета на

Рождество Христово;- Описва характерните особености при честването на Коледа;- Разпознава народната традиция „Коледуване” като коледен обичай.Тема 2: Нова година – Василовден- Разпознава и назовава празника; - Определя във времето празника като зимен;- Съставя кратък разказ по картина/серия картини, илюстрираща празника- Описва характерните особености при честването на Нова година; - Разпознава народната традиция „Сурвакане” като новогодишен обичай.Тема 3: Великден – Възкресение Христово- Разпознава и назовава празника;- Определя във времето празника като зимен;- Съставя кратък разказ по картина/икона, пресъздаваща сюжета на

Възкресение Христово;- Описва характерните особености при честването на Великден;- Разпознава традицията да се боядисват яйца като великденски обичай.В контекста на образователните дейности на учениците се дава възможност

да работят с нагледни материали; рисуват и оцветяват; вземат участие в симулативни игри; разказват преживявания и да споделят опит по темата; дискутират; изпълняват самостоятелно или с партньор дидактични игри; изработват материали, свързани с подготовката на празниците.

Експерименталното интегрирано обучение на деца в ситуация на интелектуална недостатъчност се провежда по първата тема „Коледа – Рождество Христово” и обхваща 4 подтеми, чрез които се осъществява пропедевтика към възприемането, представяне и индивидуални и групови дейности по темата. Те са планирани и разработени по следния сценарий:

Тема 1: Рожден денФорма на обучение: индивидуалнаЦел на учебната работа: да се въведе понятието празник и да се акцентира

върху празника рожден ден като пропедевтика за възприемане на темата за Рождество Христово. Това включва следните подцели:- да се научи да разпознава и назовава празника рожден ден;- да се ориентира детето в начина на празнуване на рожден ден;- да определя във времето (като сезон) своя рожден ден като зимен, пролетен, летен или есенен;- да усвои речевия етикет относно начина, по който се честити рожден ден.

Задачи:- нагледно-образно разкриване на понятието празник и по-конкретно – на

празника рожден ден;- Насочване вниманието на детето към неговия рожден ден. Използване на

думи, изрази и изречения за описване на това минало събитие. При възможност съставяне на елементарен разказ по преживяното с подкрепата на подпомагащи

въпроси и нагледни опори (снимки, илюстрации, картини). Насочване детския разказ към предаване на настроения и чувства.

- затвърдяване на елементарни математически представи чрез броя на годините и съответно свещичките на тортата – преброяване, разпознаване на цифров знак;

- формиране на понятие за времево отношение – сезон на рождения ден;- работа по усвояване на речеви етикет относно начина, по който се честити

рожден ден.Сценарий:

- Какво виждаш на картинката?- Весели или тъжни са децата на картинката?- Какво правят те?- Хората се събират, за да се радват заедно на нещо хубаво, което се е

случило преди. Те приготвят вкусни неща за ядене, за да се почерпят, смеят се, пеят песни. Това е празник.

- Какъв празник имат децата на картинката?- Какво има на тортата?- Колко са свещичките? Защо?- Ти празнуваш ли рождения си ден?- На години колко си?- Щом си на 7 години, колко свещички имаше на твоята торта? - Кога е твоят рожден ден?

Твоят рожден ден е през лятото. През този сезон е горещо, има много слънце, хората се къпят в морето и се пекат на слънце.

Твоят рожден ден е през есента. През този сезон вече не е горещо, често вали дъжд, а листата на дърветата окапват.

Твоят рожден ден е през зимата. През този сезон е студено и вали сняг.

Твоят рожден ден е през пролетта. През този сезон има много цветя, клоните на дърветата се раззеленяват и разцъфват.

- Погледни картината. Какъв сезон е нарисуван? По какво позна? През този сезон е твоят рожден ден.

- Как празнуваме рожден ден?- Какво казваме на този, който има рожден ден?- Честит рожден ден! Повтори.- Подреди и залепи картинките на правилното място, като отговориш на

въпросите:1) Кой от нарисуваните предмети ни напомня за рожден ден?

2) През кой сезон е твоят рожден ден?

зима пролет есен лято 3) Какво получаваме на рождения си ден?

подарък4) Какво ядем на рожден ден?

торта5) какво правим с поставените на тортата свещички?

духаме свещичкитеНарисувай/апликирай на тортата толкова свещички на колкото си години.

- Браво, за награда, че се справи толкова добре, ще изиграем една малка игра. Да си представим, че аз имам рожден ден и ти си поканен.

- Какво ще ми кажеш? А какво ще ми дадеш?- Ще ми изпееш ли нещо?- Какво ще направя аз със свещичките?Да го изиграем. (ролева игра)- А сега да изиграем играта така, сякаш ти имаш рожден ден, а аз съм ти

гост. (смяна на ролите)

Тема 2: Рожденият ден, който празнуваме на Коледа Форма на обучение: индивидуалнаЦел на учебната работа: запознаване на детето с раждането на Иисус

Христос като сбъдване на Божието обещание за Спасител и разбиране на Рождество Христово като рожден ден на Божия Син.

Задачи:- актуализиране на знанията за празника рожден ден;- на основата на личния опит на детето в семейството запознаване с

библейската история за Бог като Баща на всички хора, непослушанието на първите хора, изгонването им от рая и Божието обещание за Спасител;

- работа по формиране на речеви етикет за искане на извинение, използване на думи, изрази и изречения за формулиране на молба като пропедевтика за молитва;

- представяне на раждането на Иисус Христос като най-големият подарък, който Бог е дал на хората;

- насочване на детското възприемане на раждането на Спасителя като към радостно събитие;

- усвояване на новите думи «Рождество Христово» и «Коледа»- формиране на умения за целенасочено построяване на устно изказване с

използване на типови фрази при изказване на пожелание за празника.

- предаване на Коледното настроение чрез възприемане на музикално произведение;

- предоставяне на възможност на ученика да изрази своите чувства чрез избор на цветове, които изразяват Коледното настроение в достъпна форма: рисуване или оцветяване.

Сценарий:Всички хора имат свой рожден ден. - Кого каним на рождения си ден?- Кои са твоите приятели?Празнуваме рождения си ден със семейството си и с най-добрите си

приятели. Каним тези, които обичаме.Днес ще ти разкажа за един много специален рожден ден. Той се празнува

от много, много хора. Напомня ни, че всички трябва да се обичаме като братя и сестри и да бъдем добри приятели.

- Кои са твоите родители?- Как се казва твоята майка?- Как се казва твоят татко?

Това са твоите родители. Те са те родили. Обичат те и се грижат за теб. Всички хора по света си имат и един невидим Баща, който се грижи за тях. Това е Бог.

Много, много отдавна Бог и неговите деца, хората, живеели заедно в едно прекрасно място, наречено Рай. Райската градина била най-красивото място на света и те били много щастливи. (възприемане и анализ на картина, изобразяваща Адам и Ева в рая)

картина: «Адам и Ева в райската градина»- Къде живееш ти?- Харесва ли ти да живееш с мама и татко? Защо?Един ден хората станали много непослушни и Бог ги изгонил от рая.

Наказал ги да живеят далече от Него. (възприемане и анализ на картина, изобразяваща изгонването от Рая)

картина: «Изгонването на Адам и Ева от рая»- Наказват ли те твоите родители, когато си непослушен?- Защо родителите наказват непослушните си деца?

Родителите наказват децата си, защото ги обичат и искат те да станат по-добри. Така направил и Бог.

И понеже Той обича своите деца – хората, не искал те да бъдат много тъжни. Затова обещал, че ще им прати Спасител, който отново ще сдобри хората с Бога и ще им върне радостта.

- Тъжен ли си, когато си наказан?- Как се сдобряваш с мама и тате, ако си бил непослушен?- Как се извиняваш? Какво казваш? - Покажи как го правиш. (Провеждане на ролева игра)- Радваш ли се, когато се извиниш и ти простят?Хората дълго се молили на Бог да им прости и чакали Той да изпълни

обещанието Си за Спасител, Който да ги сдобри. - Дали Бог е изпълнил обещанието си?- Да, Бог е изпълнил обещанието си. Когато Бог обещае нещо, то

непременно се случва. Той пратил на земята Своя Син, за да помогне на хората да се сдобрят с Бога.

Спасителят се родил като малко бебче от най-добрата майка на света и заживял сред хората. Нарекли Го Иисус Христос, Син Божи. (Възприемане и анализ на картина или фрагмент от икона, изобразяваща Рождество Христово. Изображението не бива да съдържа излишни детайли, които да отклоняват вниманието от основния акцент на образователната дейност.)

Фрагмент от икона «Рождество Христово»Познаваш ли някой човек, който се казва Христо? Той носи част от името на

Иисус Христос, кръстен е на Него.Спасителят е най-големият подарък, който сме получили от Бога.

Затова всяка година на 25 декември празнуваме Неговото раждане и си подаряваме подаръци. Този ден се нарича Рождество Христово или Коледа. На този ден си пожелаваме: «Честито Рождество Христово!» или «Щастлива/весела Коледа!»

(следва работа по усвояване на новите думи: Рождество Христово и Коледа и речевия етикет за формулиране на пожелание за празника)

- Чуй песента и кажи какво е настроението: радостно или тъжно? Докато слушаш избери цветове, които подхождат на настроението на песента.

Песен: „Щастлива Коледа, приятели!” (продължителност 3:04’)12 - Защо настроението на песента е радостно?- Оцвети рисунката така, че да покажеш твоята радост. (Предлага се подходяща оцветявка)- Кои цветове ще използваш?

Тема 3: Рождество ХристовоФорма на обучение: класно-урочна дейност в групата (класа) – час по

Религия (тема „Рождество Христово”) и/или по Роден край (Тема „Коледа”, образователно ядро „Празниците в моя роден край”)

Цел на учебната работа: запознаване с библейския разказ за Рождество Христово

Задачи: - достъпно за възрастта запознаване на децата с библейските събития,

свързани с Рождество Христово, конкретно-образно представяне на библейския разказ с нагледни опори;

- получаване на сетивно-нагледни представи за библейското събитие, напр. за обстановката, в която се е родил Иисус Христос, за пеещите ангели, за уплашените овчари, за Витлеемската звезда, за даровете на мъдреците;

- въздействие върху емоционалната и естетическа сфера в личността на детето чрез художествено възприемане на произведения на изкуството;

- Артистично и игрово пресъздаване на отделни сюжетни етюди, свързани с Коледните празници, напр. «Даровете на мъдрите царе»;

- осмисляне и личностно преживяване на Рождество Христово чрез съобразени с възрастта експресивни и импресивни методи в контекста на дейността.

Сценарий:

1. Раждането на Иисус.

12 http://www.youtube.com/watch?v=Y-1HkbCU3vY&feature=related

Мария и Йосиф отишли във Витлеем. Градът бил препълнен с хора. Те не могли да намерят къде да пренощуват. Затова пренощували в една пещера, където хората подслонявали животните си.

Тази нощ се родил Господ Иисус Христос. Мария повила малкия Христос в пелени, за да не Му бъде студено. Поставили Го в ясли.

2. Поклонението на пастирите. По това време в полето близо до Витлеем няколко овчари пазели овцете си.

Изведнъж те видели ярка светлина. Появил се ангел Божий. Овчарите се уплашили. Но ангелът им казал да не се страхуват, защото е дошъл да им съобщи, че във Витлеем се е родил Иисус Христос, Сина Божий. Поръчал им да отидат да Го видят. Тогава овчарите чули от небето да се носи радостно пеене на ангели и се забързали към Витлеем. Там, в пещерата, намерили родилият се Спасител Иисус Христос с Мария и Йосиф и Му се поклонили.

3. Витлеемската звездаКогато се родил Господ Иисус Христос, се случили и други чудни неща.

Ярка звезда се появила на небето. Далеко от Витлеем пътували трима мъдреци и като видели звездата,

разбрали, че това е знак от Бога. Те били много щастливи, защото разбрали, че се е родил Божият Син.

Последвали звездата, докато стигнали във Витлеем. Там намерили малкия Христос и благодарили на Бога за Неговото рождение. Мъдреците оставили дарове на Божия син и веднага след това се върнали в своята страна.

Примерни дейности в групата (класа):(1) Възприемане и анализ на анимационен филм или откъс от него по темата

“Рождество Христово”. 13 (2) Възприемане и анализ на творби на изобразителното изкуство по темата

“Рождество Христово” (различни видове и жанрове);(3) Съставяне на кратък разказ по нагледна опора, пресъздаващ отделни

моменти от библейската история за Рождество Христово;(4) Драматично пресъздаване сцената на поклонението на мъдреците и

поднасянето на даровете им. Прилагане на съответния речеви етикет.(5) Рисуване/апликиране на библейски сюжети с материали и техники по

избор – индивидуална и групова работа.

13 Например: анимационният филм «Рождество» с автор Михаил Алдашин:Част 1 http://www.youtube.com/watch?v=cWiz84-Rwp8; „Рождество», Част 2 http://www.youtube.com/watch?v=a4DqdqwwsY0&NR=1; или анимацията «Рождество Христово» http://www.youtube.com/watch?v=QdCyAxp-Eo0 и др.

(6) Оцветяване на фигури и силуетни рисунки.(7) Рисуване по собствен замисъл на тема „Коледа” (домашна работа за деца

и родители); подреждането на кът “Рождество Христово” от всичко, изработено от децата по темата; организиране на изложба.

Диференциране на задачите спрямо детето в ситуация на интелектуална недостатъчност:

При дейност (1) и (2) вниманието се насочва към определен единичен предмет за наблюдение, който да придобие за детето значение на основен стимул-символ при разпознаване на разглежданото събитие и свързването му с конкретен празничен контекст. Това може да бъде например Витлеемската звезда, която то може да се научи да разпознава като форма, знак и част от празничната украса на елхата.

Включването на детето с интелектуална недостатъчност в дейност (3) се осъществява чрез множество подпомагащи и насочващи въпроси. От изключително значение е нагледният материал да не съдържа разсейващи вниманието детайли, композицията да бъде проста, изчистена от елементи като полифигуралност и политемпоралност (каквито са характерни за някои от иконите на празника).

Дейност (4) е с комуникативна и социализираща развиваща насоченост. Тук включването на детето с интелектуална недостатъчност е с подчертан интегриращ ефект.

При осъществяване на дейност (5) на детето със СОП може да бъде предоставена възможност да апликира фигури, да довърши рисунка, в която търсения изобразителен елемент е представен с пунктирана линия. Подчертано интегрираща роля има включването му в груповата работа с достъпна за неговите специални възможности задача.

Задача (6) кореспондира в най-голяма степен с образователните потребности на детето с лека умствена изостаналост. Тук учителят може да реализира диференциален подход по отношение на работа за формиране на графични умения и цветово изграждане на образа.

Задача (7) може да включи детето в ситуация на интелектуална недостатъчност при подчертано съдействие на родителите, както и в процеса на подреждане и в празничния контекст на откриване на ученическата изложба.

Тема 4: Празнуваме КоледаФорма на обучение: индивидуалнаЦел на учебната работа: запознаване с начина на празнуване на

Рождество ХристовоЗадачи: - нагледно-образно представяне на начините, по които празнуваме

Коледа;- насочване вниманието на детето към начина на посрещане на Коледа в

неговото семейство. Използване на думи, изрази и изречения за описване на това празнично събитие с подкрепата на подпомагащи въпроси и нагледни опори (снимки, илюстрации, картини). Насочване детския разказ към предаване на настроения и чувства.

- формиране на понятие за времево отношение – сезон, през който празнуваме Коледа;

- упражняване на умения за целенасочено построяване на устно изказване с използване на типови фрази при изказване на пожелание за празника Рождество Христово;

- възприемане и разучаване на кратки коледно стихотворение с религиозен характер или с характер на благопожелание, свързано с българската традиция и бит.

Сценарий:- Знаеш ли какво правим на Коледа?

Украсяваме елхата Опаковаме подаръците

Пеем коледарски песни Посрещаме/ходим на гости

- Какво друго се прави на Коледа?На Коледа ходим на Църква.На този ден даваме подаръци на семейството и приятелите си. Всички

подаръци ни подсещат за раждането на Божия Син Иисус Христос. Той е най-големият подарък, който сме получили от Бога.

Иисус Христос е винаги с нас, макар и да не го виждаме. За да можем да Го видим, Той се изобразява на специални рисунки (показ на икони). Когато ги видим, ние се подсещаме за Него и Му се молим.(Ако урокът е по религия, тук учителят може да каже кратка молитва.)

- Подреди и залепи картинките на правилното място, като отговориш на въпросите:

1) Кой от нарисуваните предмети свързваш с Коледа?

2) През кой сезон е Коледа?

зима пролет есен лято

3) Какво се яде на Коледа? Прасенце4) Какво правим на Коледа?

Украсяваме елха Правим подаръци Ходим на църква5) Какво правим в църквата?6) Да нарисуваме заедно как твоето семейство празнува или да украсим

елхата (апликация). (7) Дейности според индивидуалните възможности на конкретното дете в

ситуация на интелектуална недостатъчност: 14

Вариант (1)- Съчиняване на разказ по преживяване на детето с подкрепата на

подпомагащи въпроси и нагледни опори (снимки, илюстрации, серия от картини). - Насочване детския разказ към предаване на настроения и чувства, свързани

с празничните обреди и ритуали.- Фолклорно обредно игрово пространство и изразителност: артистично и

игрово пресъздаване на сюжетен етюд, свързан с Коледните празници. Вариант (2)- Възприемане на кратко коледно стихотворение с религиозен характер или

с характер на благопожелание, свързано с българската традиция и бит.- Работа върху разучаване и художествено изпълнение на стихотворението.- Предаване на настроение чрез подходяща интонация, сила и височина на

гласа.- Включване в сценария на Коледното тържество на групата (класа).

4. Оценка на интегрираността на 7-8 годишните деца с лека умствена изостаналост в образователния контекста на изучаваните християнски празници.

Проведеният първичен анализ на базисните когнитивни, комуникативни и социални умения на деца в ситуация на интелектуална недостатъчност има за цел оценяване на тяхната познавателна, учебна и социална интегрираност в обучението по религия/роден край за първи клас на българското общообразователно училище.

Диагностичната методика, залегнала в основата на това оценяване, е адаптация на разработените от Н. Надер-Гробоа от Католическия университет

14 В нашата конкретна експериментална работа бе избран Вариант (2), като не бе реализирана само третата задача поради все още неформирано комукативно умение на настоящия етап в обследваното дете за промяна на гласа според съдържанието на комуникацията.

Лувен-ла-Ньов, Белгия през 2000 г. оценъчни скали. 15 Изборът на тези методики е свързан с тяхната адаптивност и приложимост в контекста на извършваните педагогически наблюдения, както и с наличието на общ и единен анализ-синтезен подход при тяхната обработка. Скалите са приложими както за кодирането на налични умения и поведение във всеки от последователните етапи на една дейност, така и при кодиране на поведението в различни ситуации. Получените резултати от проведените по тях оценявания в Белгия са съществено значими и имат представителен характер.

В резултат от тяхната адаптация към особеностите на българската образователна среда са проведени две независимо инициирани оценявания в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Горна Оряховица и в СОУ „Цанко Церковски”, гр. Полски Тръмбеш. При осъщественото оценяване са получени значителен брой данни, отразяващи съществени особености в интеграцията на 7–8 годишните деца в ситуация на интелектуална недостатъчност в контекста на индивидуалното и груповото им обучение. Отразяването на получените резултати произтича от реда на изложение на изследваните явления, обобщено в три основни направления: резултати от оценяването на интегрираността в познавателната, в комуникативна и в социална сфера.

Проведените педагогически наблюдения и адаптираното прилагане на съответните оценъчни скали позволяват да бъде оценена интегрираността в познавателната, комуникативна и социална сфера като основни компоненти на учебната дейност на оценяваните деца с лека умствена изистаналост.

От обобщените стойности на практическите резултати се установява, че от оптимален общ брутен резултат 94 точки наблюдаваните деца показват следния общ брутен резултат в отделните сфери на оценяване:

42-48 точки в познавателната сфера. Чрез декодиране на проведеното оценяване се констатира вариране на постигнатите айтеми от 45 до 52% успеваемост.

41-44 точки в комуникативната сфера. Процентът на постигнатите айтеми е съответно 44–47% успеваемост.

63-72 точки в социалната сфера. Процентът на постигнатите айтеми тук е най-висок: 67–76% успеваемост.

Описателно получените резултати могат да бъдат формулирани според основните критерии на оценяване, заложени в съответната оценъчна скала:

4.1. За познавателната сфера:1) Критерий: Формиране на понятияОценяваните 7–8 годишни деца с лека умствена изостаналост показват

добри, макар и не максимални, резултати по отношение на разбирането и посочването на понятията за различен цвят, форма и големина. Формирането на понятия за количество и качество е по-малко развито, като затрудненията са предимно в посока понятия за качество. Не винаги е налице разбиране на понятията за пространствени и времеви отношения.

2) Критерий: Категоризация

15 Bricker, D. (Éd.) Programme EIS (Évaluation, intervention et suivi) duprès des jeunes enfants de 0 à 6 ans. T. 1 Guide d’utilisation et tests (0 à 6 ans). De boeck, 2006, p. 262–279.

Изпълняват критериите по отношение на когнитивното умение за категоризация като групират лица, предмети или събития по точен критерий – по категории, според тяхната функция, според физическата им характеристика.

3) Критерий: ПоследователностПо критерий последователност се справят добре с подреждането на

предмети според тяхната дължина или големина. Умеят, макар и не винаги, да асоциират предмет от дадено множество с друг предмет от друго множество. Изпитват сериозни затруднения при изпълняването на указания, състоящи се от три или повече етапа. Не изпълняват критерия по отношение на умението да описват събитие като спазват последователността на развитието му. Не могат да разкажат до край позната случка или събитие.

4) Критерий: Запомняне на събитияОтлично си спомнят събития, които са се случили преди малко, както и

събития от деня, като в повечето случаи имат нужда от помощта на контекстуални показатели.

5) Критерий: Решаване на проблемиНамират средства за достигане на цел при възникване на проблем, макар че

рядко разглеждат и предлагат решения. Не излагат мнения и не отговарят по подходящ начин на въпроси, изискващи размишление за лица, ситуации или предмети. Не правят изводи, нито могат да предвиждат бъдещи или хипотетични събития. Не умеят да определят възможната причина за дадено събитие.

6) Критерий: ИграПонякога участват в ролеви и въображаеми игри, но по принцип не умеят

да играят и да приемат различни роли, нито да планират и играят по определен сюжет или сцена. Особено силно ги затрудняват игрите с правила.

7) Критерий: Елементарни математически представиНаличните елементарни математически представи са на задоволително

ниво. Справят се с броенето до 10 и разпознаването на изучените в клас цифри.8) Критерий: Фонологична16 (фонематична) осведоменост и умения преди

четенеЗатрудненията при проявява на умения, доказателство за фонологична

осведоменост, са значителни. Постоянно изпълнявани критерии са комбиниране на срички и звуци, свързване на съответните звуци с букви, разпознаване (идентифициране) на букви. Разпознават думи, които започват или завършват с еднакъв или различен звук, като с второто се справят значително по-трудно. Не е налично умение за асоцииране на букви и звуци, за да се декодират и пишат думи. Не разпознават визуално думи.

4.2. За комуникативната сфера:1) Критерий: Комуникативни взаимодействияНалице са задоволителни, но елементарни умения за използване на думи,

изрази или изречения за информиране, насочване, задаване на въпроси и изразяване. на предвиждане, въображаеми мисли, афекти и емоции. Не умеят да

16 Бел. на прев. Фонологичната осведоменост е свързана с фонематичната способност или с умението за диференциация на звуковете в думата и за диференциация на думите, изреченията, частите на речта.

описват своите или на другите афекти и емоции. Комуникативното взаимодействие с цел даване на информация е по-добре изразено, отколкото при цел получаване на информация. Използват нестабилно правилата за комуникация, без да могат да играят и редуват ролите на слушател и събеседник. Не реагират на промяна на предмета на разговор, въведена от събеседника, и не задават уточняващи въпроси. Отговарят на темата на разговора, въведена от събеседника, но сами не установяват комуникация и не се приспособяват към него. Не умеят да променят гласа си според съдържанието на комуникацията, нито да приемат адекватна физическа позиция.

2) Критерий: Съставяне на думи, изрази и изреченияНаблюдаваните деца с лека умствена изостаналост прилагат в речта си

правилната употреба на глаголи в минало, сегашни и бъдеще време, макар че имат затруднения с разграничаването на минало свършено и минало несвършено време, както и с по-сложните глаголни конструкции. Налице са умения за правилно съгласуване по род и число на съществителни и прилагателни имена. Могат да си служат с лични и притежателни местоимения, както и да използват думи за описание и движение. Основният проблем е недостигът на речников фонд и трудността при формулиране на по-сложни изрази и съставянето на завършени сложно-съставни словесни конструкции.

4.3. За социалната сфера:1) Критерий: Взаимодействия с другитеУстановяват и поддържат определена близост с другите. Склонни са да си

сътрудничат с другите и да помогнат на тези, които имат нужда, като споделят и разменят предмети. Изчакват реда си, ако това правило непрекъснато им бъде припомняно. Понякога, но не винаги поздравяват познатите лица. Отговарят на знаците на привързаност от страна на другия. Могат да започват съвместна дейност, особено ако занимания на сътрудничество се осъществяват по двойки. Не може да се говори за наличие на способност за решаване на конфликти. В това отношение не предприемат действия, свързани с преговори или с прилагането на подходящи стратегии, макар и да използват прости начини, чрез които дават сигнали за наличието на конфликт – плач, оплакване към учителя.

2) Критерий: Участие в дейносттаСпазват изискването за започване на дейността, но се затрудняват с

изискването за нейното завършване. Гледат, слушат и участват в дейността на малка група, като не винаги използват материалите по предназначение и се нуждаят от постоянна подкрепа за провеждане на правилно наблюдение. По-значими затруднения имат при работата в голямата група.

3) Критерий: Взаимодействия със средатаУдовлетворяват физическите си нужди по подходящ начин, когато се

чувстват зле, болни, наранени или изморени, както и що се отнася до видимите си физически нужди.

Спазват, макар и не винаги, точните за определен контекст правила извън дома и в училище.

4) Критерий: Познаване на себе си и другите

Изразяват предпочитанията си като избират дейности или предмети, които предпочитат. В определени случаи могат да разберат как собственото им поведение, мисли и чувства могат да имат последствия върху другите, тъй като разпознават собствените и на другите емоции и афекти. Обсъждат информация за самоличността си и тази на другите, като дават адреса си, казват своето име и фамилия и имената на членовете на семейството си. Знаят на колко години са, но не могат да дадат точната дата и година на раждане. Определят пола си и този на другите.

4.4. Изводи.От проведения първичен анализ на получените резултати при оценяването

на интегрираността на наблюдаваните 7–8 годишни деца с лека умствена изостаналост можем да направим следните изводи:

4.4.1. Дефицитът в познавателната (45 до 52% успеваемост) и комуникативна (44–47% успеваемост) сфера на оценяваните деца е с най-високи стойности. Това е свързано с особеностите на интелектуалната недостатъчност, която създава проблеми при формирането на понятия и развитието на речта. Същевременно обаче оценката на социалната им интеграция (67–76% успеваемост) е задоволителна и представя солидни аргументи, подкрепящи тезата за способността на децата с лека умствена изостаналост да се социализират по-успешно именно в контекста на интегрираното обучение в празнична среда.

4.4.2. Силните страни на когнитивните, комуникативни и социални умения на 7–8 годишните деца с умствена изостаналост, на които можем да се опрем, за да работим целенасочено за развитието на по-слабите, според извършеното оценяване са:

1) В познавателната сфера:- способността им да формират понятия за нагледно-сетивни

обекти, - да изпълняват критерия за последователност с опората на

предмети, - способността им за запомняне на събития, - за намиране на средства за достигане на цел при възникване на

проблем, - наличието на елементарни математически представи и - наличието на начални умения на фонетично ниво – разпознаване

на буквите и асоциирането им със съответния звук.2) В комуникативната сфера:- наличие на задоволителни, но елементарни умения за използване на думи,

изрази или изречения за информиране, насочване, задаване на въпроси и изразяване;

- способността да отговарят на темата на разговора; - способността им да използват думи за описание и движение;- наличието на умения за правилно съгласуване по род и число на

съществителни и прилагателни имена;- относително правилната употреба на глаголи в минало, сегашно и бъдеще

време.

3) В социалната сфера:- способност да отговарят на знаците на привързаност, да установяват и

поддържат определена близост, да си сътрудничат с другите и помагат на тези, които имат нужда, като споделят и разменят предмети;

- наличие на определени умения за осъществяване на съвместна дейност, особено ако занимания на сътрудничество се осъществяват по двойки;

- прилагане на прости стратегии за решаване на конфликти;- наличие на умения за адекватно взаимодействие със средата и свързаните с

нея правила;- желание да гледат, слушат и участват в дейността на малката и голямата

група, макар и с подкрепа;- способност да изразяват предпочитанията си;- умение да дават информация за самоличността си и тази на другите.За установяване на интегриращия ефект от обучението в празнична среда

върху степента на развитие на познавателните психични процеси и изграждането и усъвършенстване на умения в комуникативната и социална сфера е необходимо изледването да бъде продължено. Това ще позволи проведждането на сравнителен анализ на резултатите от диагностиката, като се съпоставят обобщените резултати от оценяването на входно и изходно ниво.

5. Заключение.

Предложеният педагогически модел на взаимодействие със 7–8 годишното дете с лека умствена изостаналост при изучаването на християнските празници способства чрез интегрирано обучение в празнична среда за развитието на интелекта и личността в един от най-сензитивните периоди от неговия живот. Това образователното съдържание предоставя възможност за осъществяване на интегрален дейностен подход чрез изучаване и практическо участие в изучаваните празници, което стимулира личностното развитие на детето. Затова смятаме, че използването на интегративните връзки между дейностите от религиозно-празничния цикъл ще спомагне за стимулиране на релациите между интелектуални, комукативни и социални умения на детето в ситуация на интелектуална недостатъчност.

Една от най-силните развиващи страни на интегрираното обучение чрез образователното съдържание на християнските празници е даването на възможност на детето да преживее положителни емоции. Контекстът на религиозната празничност активизира потенциалните възможности на децата с умствена изостаналост, като:

създава условия и насърчава развитието и експресията на положителните емоции, които благоприятстват умственото развитие на детето, помагат за неговото самочувствие, за пълноценно изживяното му детство;

дава основание на детето да се чувства обичано и щастливо; създава усещане у децата с умствена изостаналост за нещо желано,

приятно, предизвикващо наслада, изпълващи ги със сила и увереност; кара ги да се почувстват значими и ангажирани, превръща празничните

събития в ярки преживявания.

Интегрираното обучение е най-прекият и верен път към социализацията на децата в ситуация на интелектуална недостатъчност. Включването им в живата традиция на празничната обредност е една от важните стъпки по пътя на преодоляване на изолацията и повишаване на тяхната самооценка, което дава възможност те да се чувстват нормални и пълноценни членове на семейството, училището, църквата.

Децата със специални образователни потребности са част от децата на нашето общество и като всички деца имат елементарни потребности от обич, закрила, семеен уют и подходящо образование. Те заслужават нашите усилия за осигуряване на щастлив и пълноценен живот. Уважението към тях означава самоуважение. Помощта, оказана на тези деца е проява на високо човеколюбие, те искат единствено обич, уважение, разбиране, приемане и зачитане на правата им. Те са сред нас и не са различни, а просто имат нужда от малко по-специални грижи и малко повече внимание и нежност.

Библиография

Бялков. Б., и Г.Иванов. Какво научаваме за ученика когато мълчи? (тренинги за диагностика на невербалния език при педагогическото общуване) Ст. Загора, Изд."КОТА", 2002.

Виготски, Л. С. Собрание сочинения, т. 5, М., 1983Гърбачева, А. Парадигмата за интегрирано обучение // Сб. Посока:

училищна интеграция. Българо-белгийски педагогически възгледи. (под науч. ред. на Гърбачева, А. и Г. Мажерот), Университет на Монс-Ено и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, 2007, с. 31–44.

Ивков, Б. За интегрираното и включеното образование на децата със специални образователни потребности (СОП) // Електронно списание LiterNet, 15.06.2007, № 6 (91), http://liternet.bg/publish17/b_ivkov/za_integriranoto.htm

Карагьозов, И. Основното за интеграцията на умствено изостаналите деца // Сб. Посока: училищна интеграция. Българо-белгийски педагогически възгледи. (под науч. ред. на Гърбачева, А. и Г. Мажерот), Университет на Монс-Ено и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, 2007.

Легкоступ, П. Изобразителното изкуство и интегрираното обучение // Сб. Посока: училищна интеграция. Българо-белгийски педагогически възгледи. (под науч. ред. на Гърбачева, А. и Г. Мажерот), Университет на Монс-Ено и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, 2007, с. 83–94.

Мажерот, Г. Индивидуалната програма за обучение // Сб. Посока: училищна интеграция. Българо-белгийски педагогически възгледи. (под науч. ред. на Гърбачева, А. и Г. Мажерот), Университет на Монс-Ено и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, 2007, с. 71–82.

Что такое инклюзивное (включающее) образование? Из материалов Британской организации "Союз за Включающее образование". // Материалы по инклюзивному образованию <http://obrazovanie.perspektiva-inva.ru/?315#01> (15.06.2007).

Bricker, D. (Éd.) Programme EIS (Évaluation, intervention et suivi) duprès des jeunes enfants de 0 à 6 ans. T. 1 Guide d’utilisation et tests (0 à 6 ans). De boeck, 2006.

Convention on the rights of persons with disabilities. United Nations, 13.12.2006, http://www.un.org/disabilities/default.asp?id=150

Synthesis report and Chapter 2 Bulgaria in Education Policies for Students at Risk and those with Disabilities in South Eastern Europe: Bosnia-Herzegovina, Bulgaria, Croatia, Kosovo, FYR of Macedonia, Moldova, Montenegro, Romania and Serbia. OECD, Paris, 2007.