2

FORESTSFORPEOPLEBULGARIA NOWAND BEFORE

2011

Борис ГосподиновBoris Gospodinov

ГОРАЗА

ХОРАТАБЪЛГАРИЯ ПРЕДИ

И СЕГА

Бъл га рия има пре се чен хъл мис то-пла нин с-ки ре леф, с по дат ли ви на еро зия поч ви. Кли ма-тът се ха рак те ри зи ра с про лив ни ва ле жи, спо-собни да формират зна чи те лен по вър х нос тен от ток с раз ру ши тел ни пос лед с т вия.

До ка то кли ма тът се вли яе от гло бал ни про це си, със то я ни е то на растителността за ви си от дей ност та на чо ве ка. Без с пор на е ро ля та на го ри те за въз п ре пят с т ва не на вод-ния от ток. Тех ни те въз мож нос ти да из пъл ня-ват ус пеш но во до ре гу ли ра ща и поч во за щит на ро ля се определят от об що то им със то я ние, което е резултат от на чи ни те на от г леж да не и сто па нис ва не.

При чи на за на вод не ния и опус то ши тел ни по рои е чо веш ката намеса в при ро да та, свър-за на с уни що жа ва не то на го ри. В ого ле ни те пла нин с ки во дос бо ри се фор ми ра по рой на та въл на, ко я то на на ся ог ром ни ще ти на на се ле-ни те мес та, ин ф рас т рук ту ра та и об ра бот-ва е ми те зе ми по по ре чи я та в рав ни ни те.

Дей ност та на ле со въ ди те в Бъл га рия по-ве че от сто ле тие е пря ко свързана с възста-новяването на горската растителност в опо-роените терени. За щит ните дейности сре щу по ро и те за поч ват през 1905 г., ко га то се от-к ри ва пър во то Бю ро по ук ре пя ва не на по ро и-ща та и за ле ся ва не в Ка зан лък с ръ ко во ди тел френ с ки я ле со въд Фе ликс Луи-Мари Вож ли. Ос-но во по лож ник на про ти во е ро зи он но то де ло в Бъл га рия, той да ва през 1911 г. обоб ще на оцен-ка за със то я ни е то на наши те го ри. Спо ред нея 90 % от го рис ти те прос т ран с т ва са пок ри ти с нис кос тъб ле на или окас т ре на го ра с ми ни-мал на во до ох ран на ро ля. Сним ки те от то зи пе ри од онаг ле дя ват ед на на ис ти на опус то ше-на от вод ни те сти хии стра на.

По све де ния на Вож ли, през пе ри о да 1900-1910 г. са ста на ли 163 на вод не ния от по рой ни при иж да ния, от ко и то 15 през 1900 г., 31 - през 1906 г., 39 - през 1909 г., и 28 през 1910 го ди на. Човешките жертви са 84 души.

Тра ге ди я та за бъл гар с ко то на се ле ние про-дъл жа ва и през след ва щи те го ди ни.

19 юни 1911 г.: “От два дни ужас на сти-хий на ка тас т ро фа по то пи град Пе ще ра в об-щог раж дан с ки тра ур. Всич ки бал кан с ки ре кич-ки със сти хий на стре ми тел ност бло ки ра ха с мът ни те си во ди всич ки ули ци, на пъл ни ха дво ро ве и из би. При то ва бед с т вие дър жа ва та не ми ну е мо тряб ва да се при те че на по мощ с из вес т на су ма, не по-мал ка от 100 хил. ле ва. В про ти вен слу чай Бъл га рия ще ста не сви де тел

3

как един град със 7000 жи те ли се съ сип ва от на вод не ни е то, а жи те ли те му уми рат от епи-де мич ни бо лес ти”.

2 ав густ 1911 г.: “Ли ни я та Со фия - Бе ло во е за ля та. От Их ти ман на до лу гра мад но прос-т ран с т во е за си па но с ти ня. Хра ни те са уни-що же ни. Де ре та та вла чат ве ков ни дър ве та, стъл бо ве, храс ти. На ки ло ме тър под Бе ло во има стру па ни под ад с ки без по ря дък ко ли, дър-ве та, сно пи, бъч ви, хам ба ри, ба ра ки. В се ло то има зав ле че ни от по ро и те 35 къ щи”.

През 1911 г. са ре гис т ри ра ни по рой ни при-иж да ния на те ри то ри я та на 43 лес ни чейс т ва. За ги на ли са 14 ду ши, над 800 са от несените къ-щи, во де ни ци, те па ви ци, плев ни.

През 1924 г. сп. “Гор с ки прег лед” пи ше: “По ве ли чи на и опус то ша ва ния на вод не ни-е то от края на ав густ е не що не за пом не но до се га. Да се за мък нат це ли се ла, за ед но с къ-щи те и по къ щи на та, да се от в ле кат ня кол ко ки ло мет ри ж.п. ли нии, да се съ бо рят и от не-сат де сет ки мос то ве, да се из ро вят сто ти ци ки ло мет ри пъ ти ща и шо се та, да се из да вят де сет ки хо ра и хи ля ди до маш ни жи вот ни - то-ва е мно го го ля мо при род но бед с т вие. На се ле-ни е то на Тър нов с ки и Ру сен с ки ок ръ зи пок рай ре ки те Ро си ца, Не го ван ка, Ян т ра, Зла та риш-ка и Асе нов с ка ще пом ни 1924 г., ще я пом ни и бъл гар с ка та дър жа ва, и це лият бъл гар с ки на род”.

Те зи при ме ри са са мо час тич ка от ста-тис ти ка та за го ле ми те по рой ни при иж да ния и на вод не ния, ста на ли в на ча ло то на ми на лия век, когато по рой ни те вод ни те че ния са по ве че от 2400.

Бит ка та с еро зи я та и пороите за поч-ва с ентусиазъм и след сто го ди ни виждаме рес пек ти ра щи ре зул та ти - из г ра де ни са над 600 000 м3 тех ни ко-ук ре пи тел ни съ о ръ же ния, за ле се ни са над 1.8 млн. ха но ви го ри, от ко и-то 780 000 ха с из к лю чи тел но про ти во е ро зи-он но пред наз на че ние.

Поч ти ця ла та те ри то рия на Бъл га рия, ко я то е би ла сил но опо ро е на, е пок ри та днес с но ви го ри. Към те зи спа се ни зе ми тряб ва да се при ба вят зе ле ни те огър ли ци око ло язо ви ри те и пок рай тран с пор т ни те ма гис т ра ли, ог ром-ни те зе ле ни ха ли ща, об гър на ли гра до ве и се ла, ле со пар ко ве те, по ле за щит ни те и вет ро за щит-ни те по я си, озе ле не ни те ку рор ти.

От ед на от най-опо ро е ни те стра ни в Ев-ро па Бъл га рия се прев ръ ща в кит на гра ди на. То ва е ис то ри чес ки факт с ре ал ни и кон к рет-ни из ме ре ния, съ би тие, ко е то се на реж да сред най-зна чи ми те за Бъл га рия през ХХ век.

Пред вас е кни га та, ко я то без п рис т рас т-но по каз ва как всич ко то ва е ста на ло.

Авторът

БЪЛ ГА РИЯ - ПРЕ ДИ И СЕ ГАБЪЛ ГА РИЯ - ПРЕ ДИ И СЕ ГА

о зи ал бум се из да ва по по вод на Меж ду на род на та го ди нана го ри те - 2011, от к ри та на 2 фев ру а ри по вре ме на Де ве та та

се сия на Фо ру ма за го ри те на Обе ди не ни те на ции в Ню Йорк, САЩ.С же ла ни е то и на деж да та Бъл га рия да да де своя при нос

в из пъл не ние на цел та на Меж ду на род на та го ди на на го ри те -по ви ша ва не на ос ве до ме ност та на хо ра та за не об хо ди мост таот при ро до съ об раз но уп рав ле ние, опаз ва не и раз ви тие на всич киви до ве го ри в пол за на на ше то и бъ де щи те по ко ле ния.

Мо то то на Меж ду на род на та го ди на на го ри те “Го ри за хо ра та” из к лю чи тел но спо луч ли во ко рес пон ди ра с нап ра ве но то от бъл гар с ки те ле со въ ди. Го ли те и обез ле се ни до пре ди век пла нин с ки скло но ве са за ле се ни и про ме не ни до та ка ва сте пен, че днес се при е мат за при род на да де ност.

Цел та на та зи кни га е да на пом ни, че за да има го ри за хо ра та, тряб ва имен но хо ра та да по ло жат се ри оз ни уси лия за тяхното съз да ва не, сто па нис ва не и опаз ва не. Та ка, как то е ста на ло в Бъл га рия, през XX век.

his album is dedicated to the International Year of Forests - 2011, launched on the 2nd of February at the ninth session of the United

Nations Forum of Forests in New York, USA.Our hope and wish is Bulgaria to contribute to the implementation of

International Year of Forests' goal - rising the public awareness of the necessity of sustainable and environmentally friendly management, protection and development of all forests types for the benefit of our and the future generations.

The International Year of Forests 2011 theme “Forests for people” very successfully corresponds to the work of Bulgarian foresters. Bare and deforested mountain slopes until a century ago, today are forested and changed to such an extent that people accept them as datum.

The purpose of this book is to recall that to have forests for people, people are those who should do enormous efforts to create, to manage and to protect the forests. As it has happened in Bulgaria, during the 20th century.

Т

Т

2

The transformationof KardjaliSemi-MooredLandscape intoa Green Ocean

Превръщането на Кърджалийския полупустинен пейзажв зелен океан

Превръщането на Кърджалийския полупустиненпейзажв зелен океан

The transformation of KardjaliSemi-MooredLandscape intoa Green Ocean

Bulgaria is a country with a hilly-mountainous relief and susceptible to erosion processes soils. The climate is characterized by high intensity torrents and considerable surface runoff with devastating erosion consequences.

While the climate is dependent on global pro-cesses, the condition of mountainous and semi-mountainous slopes depends on the human activi-ties. The role of the forests for prevention of surface runoff is undeniable. Though, the ability to imple-ment their water-regulating and soil-protection functions depend on their condition and the meth-ods of thinning and management applied.

Forest destruction and human intervention in nature are among the main causes for the floods and the devastating torrents. The torrent wave that causes the devastating damages on settlements, in-frastructure, arable lands alongside the rivers in the plains is formed in the bared mountain river watersheds.

For more than 100 years the Bulgarian forest-ers' activities have been dedicated to the restora-tion of forest vegetation in torrential areas. The activities against torrents started in 1905, when the first Torrent Stabilization and Forestation Of-fice was established in Kazanlak under the leader-ship of the French forester Felix Vogeli. As a found-er of the erosion control activities in Bulgaria he made a general assessment of the Bulgarian for-ests' condition in 1911. According to that assess-ment 90% of the wooded areas were covered with low-stem or trimmed woods with minimized water-protection capacity. The country, depicted in the pictures of that time, represented a really devas-tated by water disasters territory.

According to information given by Vogeli, during the period of 1900-1910, 163 floods caused by torrential swellings of the rivers had happened. 15 of them had happened in 1900, 31 - in 1906, 39 - in 1909 and 28 in 1910. 84 is the number of drowned people.

The tragedy of the Bulgarian population had continued in the following years too.

19th of June 1911: “For two days already a ter-rible natural disaster has been steeping Peshtera in a deep, all-the-town mourning. All Balkan rivers with their torrential impetuosity have blocked the streets and filled with their muddy waters the yards and cellars. Undeniably, under this natural calamity the State should help with a certain amount of money, not smaller than a 100 thou-sands of leva. Otherwise, Bulgaria will witness the devastation of the town, ruined by the inundation

while its 7000 inhabitants are dying by epidemic diseases”.

2nd of August 1911: “The railway Sofia - Be-lovo is flooded. A huge area south of Ihtiman is covered with mud. The foods are destroyed. A cen-tury old trees, pillars and bushes are carried along the gullies. A kilometer downward of Belovo there are piles of heaped in hell disorder cars, trees, sheaves, barrels, granaries and huts. There are 35 houses in the village destroyed by the torrents”.

In 1911, there were torrential swellings in the area of 43 forestries. 14 people died and more than 800 houses, watermills, fulling mills, and barns were destroyed.

In 1924 the “Forest Review” magazine wrote: “According to its stature and devastation activities the torrent that happened in the end of August is something unseen until now. Whole villages with their houses and household goods were dragged away, several kilometers of railways were pulled off, dozens of bridges and hundreds of kilometers of roads were destroyed and dragged off as well as dozens of people and thousands of domestic animals drowned - this is a colossal natural disaster. The inhabitants of Tarnovo and Russe regions, along-side the rivers of Rositsa, Negovanka, Jantra, Zla-tarishka and Asenovska will forever remember the year of 1924. This year will be remembered by the whole Bulgarian state and the entire Bulgarian population”.

All these examples are only a small part of the statistics of big torrent and flood that had happened in the beginning of the last century. The number of torrential water flows is more than 2400.

The battle against erosion and torrents starts with a great enthusiasm. Now after 100 years we can see astonishing results - more than 603 000 cu.m water-engineering facilities have been built; more than 1.8 mln. ha of new forests were created, 780 000 ha of which have mainly an erosion-control function.

Today almost the whole territory of Bulgaria that has been affected by erosion processes and torrents is covered with new forests. To these saved lands we have to add also the green necklaces around the water-reservoirs and high-motorways, the enormous green fleecy rugs encompassing the cities, towns and villages, the parks, forests shelter belts, the resorts planted with trees and shrubs.

From one of the most torrent-damaged coun-tries, Bulgaria is transformed into a beautiful gar-den. This is a historical fact with real and concrete dimensions. This is an event that stands up among the most considerable ones in Bulgaria during the 20th century.

And this is the book that impartially shows how everything has happened.

The Author

BULGARIANOW AND BEFOREBULGARIANOW AND BEFORE

4

The vicinities of Jenda village, 1955© Valentin ZAHAROV

The vicinities of Jenda village, 1955© Valentin ZAHAROV

Околностите на с. Женда, 1955 г.© Валентин ЗАХАРОВ

Околностите на с. Женда, 1955 г.© Валентин ЗАХАРОВ

76

KARDJALI REGION

. . . и сега

.. . and now

КЪРДЖАЛИЙСКИЯТРЕГИОН през 1955 г. ...

in 1955 ...

With its quantity and quality of the afforesta-tions and water-engineering activities Kardjali Re-gion, situated in the Eastern Rhodope Mountains, represents the best example in Bulgaria for suc-cessful taming of the erosion processes.

In the beginning of 20th century this region is a typical example of vast areas with completely de-stroyed forests and devastated by torrents lands, watersheds, gullies and ravines.

The afforestation works had started in the thirties of the last century, while the barrage building up had begun in the forties. The works were really intensive.

After 1954 the implementation of technical projects for the complete taming of torrents in the catchment basins of Studen Kladenets and Kadrja-li reservoirs started. In compliance with the Na-tional Long-Term Program for Erosion Control Ac-tivities in Bulgaria (1980-2000) huge bare lands were afforested and building up of considerable water-engineering facilities had been implemented as well. The taming of all watersheds has started. There is no type of water-engineering facility na-tionally or worldwide known that hasn't been used in the battle against the erosion processes in the Eastern Rhodope.

More than 200 000 ha of new forest planta-tions have been planted, as more than half of them have been created on bare lands. 43 000 cu.m of check dams have been built-up, as well as 120 000 cu.m of small stone thresholds, 60 000 sq.m of wat-tles, 140 000 m of bank low wattles, bio-wattles and bottom thresholds, 6000 cu.m gabion thresholds and more than 100 000 sq.m filling-ups.

8

Върхари през 2003 г. Борбата за всякапедя спасена земя продължава

The Varhari Site in 2003. The fight for everyinch rescued land continues.

Ов ла дя ва не то на еро зи я та в Кър джа лийс-кия ре ги он със своя обем и ка чес т во на за ле си-тел ни те и тех ни ко-ук ре пи тел ни те дей нос ти е най-яркия пример за възможностите на чове-ка да възстанови природната среда.

В на ча ло то на ХХ в. този ре ги он е кла си-чес ки при мер за ог ром ни прос т ран с т ва с уни-що же ни го ри и опо ро е ни зе ми, реч ни во дос бо ри, до ло ве и ро ви ни.

За ле ся ва не то за поч ва през три де сет те го ди ни, а ба раж но то стро и тел с т во - през че-ти ри де сет те го ди ни на ве ка. Ра бо ти се с ус ко-ре ни тем по ве.

След 1954 г. за поч ва из пъл не ние на тех-ни чес ки про ек ти за пъл но ов ла дя ва не на во-дос бо ри те на язо ви ри те “Сту ден кла де нец” и “Кър джа ли”. По про ек ти те на На ци о нал на та дъл гос роч на прог ра ма за бор ба с еро зи я та в Бъл га рия (1980-2000 г.) са за ле се ни ог ром ни, пре-дим но го ли, пло щи и е из вър ше но зна чи тел но стро и тел с т во на тех ни ко-ук ре пи тел ни съ о ръ-же ния. За поч ва и ком п лек с но то ов ла дя ва не на всич ки во дос бо ри. Ня ма вид или тип съ о ръ же-ние от на ци о нал на та и све тов на та прак ти-ка, ко е то да не е на ме ри ло мяс то в бит ка та с еро зи я та в Из точ ни те Ро до пи.

Съз да де ни са над 200 000 ха но ви пъл но-цен ни гор с ки кул ту ри, по ве че от по ло ви на та - на го ли пло щи. Из г ра де ни са 43 000 м3 ба ра-жи, 120 000 м3 ка мен ни праг че та, 60 000 м2 кле йо на жи, 140 000 л. м бре го ви плет че та, би-оп ле то ве и дън ни пра го ве, 6000 м3 га би о ни, над 100 000 м2 зад ръс т ва ния.

Залесяванията в м. Върхари край Момчилград върху изключително каменисти терени започватпрез 80-те години на XX век.

The afforestation works in Varhari Site near Momchilgrad on extremely rocky terrains started during theeighties of XX century.

9

The biological correction of Perperek River has been implemented in incredibly professional manner 23 km along the river. Chain machines are tracing the huge sediment cones in the river bed (picture 1). Stone and wattles facilities cells are built after that, both transversally and longitudi-nally the riverbed (picture 2). Willow cuttings are planted in these cells as the area is gradually af-forested with oversized poplar and other riverside vegetation. During the river swelling the cells are gradually filled-up with fine sediments. Thus the river banks are raised-up, while the river bed is fixed (picture 3). At the same time the works in the mountains continue in order to afforest and to overcome the torrent gullies and tributaries in the watershed. Thereby, only for a period of two de-cades the river is converted into a calm and quiet one, endowing and not destroying the arable lands with its waters (picture 4).

Би о ло гич на та ко рек ция на ре ка Пер пе рек е из вър ше на из к лю чи тел но про фе си о нал но по про те же ние на 23 ки ло мет ра. Ве риж ни ма ши ни оформят ог ром ни те на нос ни участъци в лег ло-то на ре ка та (сн. 1). След то ва се из г раждат съ о ръ же ния (клет ки) от ка мък и пле то ве как-то по про те же ние на ко ри то то, та ка и пер-пен ди ку ляр но на не го (сн. 2). В тях се пос та вят жи ви вър бо ви рез ни ци, а те ре ни те пос те пен но се за ле ся ват с то по ла и дру га влаголюбива рас-ти тел ност. При при иж да не на ре ка та в те-зи клет ки се от ла гат финните на но си. Та ка те пов ди гат бре го ве те и фик си рат ко ри то то на ре ка та (сн. 3). В съ що то вре ме се ра бо ти в пла ни на та за за ле ся ва не и ов ла дя ва не на по-рой ни те долове и при то ци във во дос бо ра. Та ка ре ка та за око ло две де се ти ле тия се прев ръ ща в спо кой на и ти ха, да ря вай ки със сво и те во ди об ра бот ва е ми те зе ми (сн. 4).

1

2

3

4

1110

Ле бед с ки дол е най-го ле ми ят по рой в ре ги о на. Във во дос бо ра, над х вър лящ 720 ха, са за ле се ни 600 ха но ви го ри, из г ра де ни са 21 ба ра жа с об ща ку ба ту ра над 10 000 м3. Нап ра ве ни са и 2050 м2 ка мен ни праг че та, 1600 би оп ра га и 950 м би оп ле то ве. Чрез тях е стабилизирано и свлачище, чийто обем е над 15 000 000 м3.

Lebedski Dol is one of the biggest torrents in the region. In the drainage basin, that covers an area bigger than 720 ha, 600 ha of new forests were created and 21 check dams with a total volume of 10 000 cu.m have been built. 2050 sq.m of small stone thresholds, 1600 biological thresholds and 950 m of bank low wattles were also built. A Land-slide with a volume of over 15 000 000 cu.m has beeh stabilized by these facilities.

12

През 2005 г. обек ти вът на фо то а па ра та“виж да” са мооб гър на ла та гозе ле ни на.

In 2005 the camera can “see” only the embracing green vegetation.

Ле бед с ки дол с един от при то ци те сипрез 1985 г.

Lebedski Dol with one of its tributaries in 1985.

Съ що то мяс то през 1995 г.

The same place in 1995.

13

Ус т рен с ки дол е с площ на водосбора 150 ха, но със сил но из ра зен по ро ен режим. През 1965 г. той ка тас т ро фал но при иж да, ко е то да ва под-тик за ак ти ви зи ра не на про ти во е ро зи он ни те дейст вия. За 20 го ди ни - до 1985 г., са за ле се ни 130 ха - поч ти це лия во дос бор. Из г ра де ни са 7 ба-ра жа с общ обем 1625 м3, 11 000 м3 ка мен ни праг-че та, 4000 м би оп ле то ве, 2000 м би оп ра го ве и 100 м3 га би о ни. През 2005 г. при чес т ва не то на 100 го ди ни ор га ни зи ра но про ти во е ро зи он но де ло в Бъл га рия на един от ос нов ни те ба ра жи в по-роя бе пос та ве на па мет на пло ча с над пис: “На за ле си те ли те и ук ре пи те ли те, ко и то от да до ха труд и сър це на го ра та”.

15

Устренски дол през 1978 г. (вляво) и през 2005 г. (горе и долу).

Oustrenski Dol in 1978 (on the left) and in 2005 (up and down).

14

Oustrenski Dol is a watershed with a total area of 150 ha, but with a strongly expressed tor-rential character. In 1965 its swelling was disas-trous as thus it showed that anty-erosion activities must be started. For a period of 20 years until 1985, 130 ha were afforested, which covered almost the whole area of the watershed. 7 check dams with a total volume of 1625 cu.m have been built. 11 000 cu.m small stone thresholds, 4000 m wattles, 2000 m bio-thresholds and 100 cu.m of gabion thresh-olds have been also constructed. A memorial plaque with the inscription “To the foresters and strength-eners who have given up their labor and hearts to the forest” was placed on one of the main check dam in 2005 during the official celebrations of the 100th anniversary of the organized anty-erosian activities in Bulgaria.

16

През 1953 г. в Ко джа де ре сеиз г раж да мощ на сис те ма

от ба ра жи. Виж дат сеобез ле се ни те скло но ве.

In 1953 in Kodja Dere ahuge system of check-dams

was built. We may seethe bared slopes.

Околностите на Кърджалив началото на XX век.

The vicinities of Kardjaliin the beginning of XX century.

Кър джа ли днес е мо де рен градсъс за ле се ни окол нос тии мно го зе ле ни на в са мия град.

Kardjali is a modern town nowadayswith afforested surroundingsand a lot of greenery in the town.

17

Во дос бо рът на по роя Ен чеце опус то шен, без храс т че идър во. Пър ви тук за поч ват ра бо та уче ни ци от Кър джа ли през 1952 г.

The catchment basin of Enchets Torrent is devastated, there isno bush neither a tree. The pupils from Kardjali were the first who started to afforest the areain 1952.

Съ щи ят во дос борпрез 1995 г.

The same catchment areain 1995.

Със то я ни е то на сис те ма таи скло но ве те през 1996 г.Ста бил ност, кра со та изе ле ни на с крис тал ни во ди.

The condition of the barrage system and the slopes in 1996. Stability, beauty and green with crystal waters.

18

Силно ерозиралите склонове във водосборана яз. “Студен кладенец” преди залесяванията.

The heavily eroded slopes of the Studen KladenetsReservoir catchment basin before the afforesttion works.

Днес нови гори и подмладени насаждения покриват склоновете на водосбора между язовирите “Кърджали”и “Студен кладенец”.

Dense forest plantations and rejuvenated stands cover nowadays theslopes of Arda Riverbetween Kardjali and Studen Kladenetsreservoirs.

“Пус ти ня та” око лояз. “Кър джа ли”

ве че е зе ле но “мо ре”.

The “desert” aroundKardjali Reservoir is

a green “sea” nowadays.

19

Въп ре ки гран ди оз на та ра бо та в Кър джа-лийс кия ре ги он все още има по рой ни во дос бо ри, ко и то тряб ва да бъ дат окон ча тел но овладени. Та ки ва са по ро йните реки Ко кез де ре (сн. 1, 1996 г.) и Ка ра ман де ре (сн. 2, 3 и 4, 2003 г.). Из-г раж да не то на про ти во е ро зи он ни съ о ръ же ния и за ле ся ва нията са за поч на ли, но през пос-лед ни те го ди ни сред с т ва та за ефек тив но то, бър зо и ця лос т но за вър ш ва не на пред ви де ни те дей нос ти не дос ти гат. Еро зи он ни те про це си се ак ти ви зи рат.

Despite the enormous amount of implemented erosion control activities in the Kardjali Region, there are still torrent watersheds that should be definitively tamed. Such are the torrent Kokez Dere (picture 1, 1996) and Karaman Dere (pic-tures 2, 3 and 4, 2003). Even though the building of anti-erosion facilities and afforestation works have started, the financial resources during the last years were insufficient for the prompt and entire completion of the envisaged works. The erosion processes start again.

1 3

2

4